Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ
25/05/2011 първо гласуване
Д О К Л А Д
относно проект за решение за приемане на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г., № 102-03-7, внесен от Министерския съвет на 9 март 2011 г.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ
Д О К Л А Д
относно проект за решение за приемане на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г., № 102-03-7, внесен от Министерския съвет на 9 март 2011 г.
На свои редовни заседания, проведени на 4, 11 и 25 май 2011 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Енергийната стратегия на Република България до 2020 г.
Стратегията беше представена от Трайчо Трайков – министър на икономиката, енергетиката и туризма.
Според мотивите, изложени от вносителя, пет са основните приоритети залегнали в Енергийната стратегия на Република България до 2020 г., а именно:
1. гарантиране на сигурността на доставките;
2. достигане на целите за дял на енергията от възобновяеми енергийни източници - 16%;
3. повишаване на енергийната ефективност;
4. развитие на конкурентен енергиен пазар;
5. политика насочена към осигуряване на енергийните нужди и защитата на интересите на потребителите.
Енергийната сигурност е елемент на националната сигурност и предпоставка за икономическа стабилност. Подобряването на енергийната сигурност е дългосрочен процес, изискващ значителни инвестиции и устойчива политика насочена към намаляване на независимостта от внос на енергийни ресурси, диверсификация на трасетата, диверсификация на доставчиците и на източниците на енергия.
Конкретно за периода до 2020 г. политиката в областта на енергетиката ще бъде насочена към подобряване на енергийната сигурност и ще се развива в следните направления:
- активно участие в проектите по изграждане на Южен газов коридор;
- изграждане на междусистемни газови връзки със съседните на Република България страни;
- разширяване на капацитета за съхранение на природен газ;
- изграждане на ново хранилище;
- създаване на условия за доставки на втечнен и компресиран природен газ;
- оптимално използване на местните енергийни ресурси.
Енергийната сигурност е тясно свързана и с устойчивото развитие. В този контекст, особено внимание ще бъде отделено на възобновяемите източници. Предвижда се националната цел от 16% от общото крайно потребление да бъде постигната чрез увеличаване производството на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници.
По отношение енергийната ефективност е поставена цел до 2020 г. енергийната интензивност на брутния вътрешен продукт да се намали с 50 % чрез мерки за насърчаване на енергоспестяването.
Предвижда се също така националната енергийна политика да се базира на принципа за независим и силен енергиен пазар. В тази връзка се работи упорито до края на 2011 г. да бъде изградена и електроенергийна борса.
Реализирането на задачите, които са поставени в Енергийната стратегия на Република България до 2020 г. има една основна цел - постигане на високо технологична, сигурна и надеждна енергийна система базирана на съвременни технологии и на надеждна и сигурна енергия на достъпни цени за крайните потребители.
В хода на дискусията представителите на ДКЕВР, БЕХ, НЕК и ЕСО отбелязаха, че техните бележки са отразени в стратегията и те я подкрепят във вида, в който е внесена за обсъждане.
Заместник-председателят на комисията г-н Петър Димитров отбеляза, че според него стратегията би трябвало да даде рамката, в която ще се развива българската енергетика, най-важните цели, както и начинът по който ще бъдат постигнати те с конкретни срокове и отговорности. Според него би било полезно Енергийната стратегия на Република България да бъде съчетана с енергийните стратегии на съседните ни държави.
Народният представител Иван Иванов отчете нуждата от записване в стратегията на изграждането на компенсиращи мощности, които при нарастващия дял на инсталации за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници, които имат твърде променливо производство, са абсолютно необходими. Той отбеляза, че това е практика във всичките европейски страни с цел оптимално управление на електроенергийната система. Той засегна и въпроси свързани с енергийната ефективност в транспорта и бита, Топлофикация - София, делът на държавата в енергетиката – повече или по-малко, енергийния баланс до 2020 г., както и ангажимента на България относно договора за Европейската енергийна общност. Във връзка с това той направи и конкретни предложения за изменение в стратегията.
Народният представител Рамадан Аталай изрази принципното си несъгласие с предложената стратегия и предложи тя да бъде оттеглена.
Представителят на Българския енергиен форум г-н Христо Казанджиев изказа мнение, че наред със своите достойнства представената стратегия притежава и съществени недостатъци. Според него част от планираните в нея политики и насоки на развитие, в частност относно енергийната сигурност са твърде спорни и не кореспондират с общо разпространеното разбиране за сигурност на доставките. Например, диверсификацията на трасетата за доставки на енергийни ресурси в България не може и не трябва да бъде предмет на национална политика, защото се отнасят до корпоративни политики на външни доставчици. Основен приоритет на правителството, според него, следва да бъде диверсификацията на източниците на доставки, а не трасетата по които ще се осъществяват тези доставки.
Госпожа Калина Трифонова от КРИБ предложи, за да има наистина един работещ документ и за да се реализират заложените в стратегията политики, да бъдат определени конкретни срокове и отговорни за спазването им лица, както и да бъдат изброени необходимите пътни карти.
В дебата отношение взеха и представители на КНСБ, Българската стопанска камара, Федерацията на независимите синдикати на миньорите в България и др.
След представяне и обсъждане на стратегията се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “За” – 12 народни представители, “Против” – 2-ма, без “Въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме:
Проект!
Р Е Ш Е Н И Е
за приемане на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г.
Народното събрание на основание чл. 3, ал. 2 от Закона за енергетиката
РЕШИ:
Приема Енергийната стратегия на Република България до 2020 г. със следните изменения и допълнения в раздел I. Енергийна сигурност, глава 4. Политика и насоки за развитие:
1. Изречение второ се изменя така: „Подобряването на енергийната сигурност е дългосрочен процес, изискващ значителни инвестиции и устойчива политика, насочена към:
Намаляване на зависимостта от внос на енергийни ресурси, особено на тези с нестабилни и неуправляеми цени;
Диверсификация на доставчиците и на източниците;
Диверсификация на трасетата.”
2. В направление (3) думата „дългосрочни” се заличава.
3. В направление (5) се създава изречение трето: " Страната ни ще участва активно в разработването на новите мерки за ядрена безопасност в международен мащаб.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА,
ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ:
МАРТИН ДИМИТРОВ
относно проект за решение за приемане на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г., № 102-03-7, внесен от Министерския съвет на 9 март 2011 г.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ
Д О К Л А Д
относно проект за решение за приемане на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г., № 102-03-7, внесен от Министерския съвет на 9 март 2011 г.
На свои редовни заседания, проведени на 4, 11 и 25 май 2011 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Енергийната стратегия на Република България до 2020 г.
Стратегията беше представена от Трайчо Трайков – министър на икономиката, енергетиката и туризма.
Според мотивите, изложени от вносителя, пет са основните приоритети залегнали в Енергийната стратегия на Република България до 2020 г., а именно:
1. гарантиране на сигурността на доставките;
2. достигане на целите за дял на енергията от възобновяеми енергийни източници - 16%;
3. повишаване на енергийната ефективност;
4. развитие на конкурентен енергиен пазар;
5. политика насочена към осигуряване на енергийните нужди и защитата на интересите на потребителите.
Енергийната сигурност е елемент на националната сигурност и предпоставка за икономическа стабилност. Подобряването на енергийната сигурност е дългосрочен процес, изискващ значителни инвестиции и устойчива политика насочена към намаляване на независимостта от внос на енергийни ресурси, диверсификация на трасетата, диверсификация на доставчиците и на източниците на енергия.
Конкретно за периода до 2020 г. политиката в областта на енергетиката ще бъде насочена към подобряване на енергийната сигурност и ще се развива в следните направления:
- активно участие в проектите по изграждане на Южен газов коридор;
- изграждане на междусистемни газови връзки със съседните на Република България страни;
- разширяване на капацитета за съхранение на природен газ;
- изграждане на ново хранилище;
- създаване на условия за доставки на втечнен и компресиран природен газ;
- оптимално използване на местните енергийни ресурси.
Енергийната сигурност е тясно свързана и с устойчивото развитие. В този контекст, особено внимание ще бъде отделено на възобновяемите източници. Предвижда се националната цел от 16% от общото крайно потребление да бъде постигната чрез увеличаване производството на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници.
По отношение енергийната ефективност е поставена цел до 2020 г. енергийната интензивност на брутния вътрешен продукт да се намали с 50 % чрез мерки за насърчаване на енергоспестяването.
Предвижда се също така националната енергийна политика да се базира на принципа за независим и силен енергиен пазар. В тази връзка се работи упорито до края на 2011 г. да бъде изградена и електроенергийна борса.
Реализирането на задачите, които са поставени в Енергийната стратегия на Република България до 2020 г. има една основна цел - постигане на високо технологична, сигурна и надеждна енергийна система базирана на съвременни технологии и на надеждна и сигурна енергия на достъпни цени за крайните потребители.
В хода на дискусията представителите на ДКЕВР, БЕХ, НЕК и ЕСО отбелязаха, че техните бележки са отразени в стратегията и те я подкрепят във вида, в който е внесена за обсъждане.
Заместник-председателят на комисията г-н Петър Димитров отбеляза, че според него стратегията би трябвало да даде рамката, в която ще се развива българската енергетика, най-важните цели, както и начинът по който ще бъдат постигнати те с конкретни срокове и отговорности. Според него би било полезно Енергийната стратегия на Република България да бъде съчетана с енергийните стратегии на съседните ни държави.
Народният представител Иван Иванов отчете нуждата от записване в стратегията на изграждането на компенсиращи мощности, които при нарастващия дял на инсталации за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници, които имат твърде променливо производство, са абсолютно необходими. Той отбеляза, че това е практика във всичките европейски страни с цел оптимално управление на електроенергийната система. Той засегна и въпроси свързани с енергийната ефективност в транспорта и бита, Топлофикация - София, делът на държавата в енергетиката – повече или по-малко, енергийния баланс до 2020 г., както и ангажимента на България относно договора за Европейската енергийна общност. Във връзка с това той направи и конкретни предложения за изменение в стратегията.
Народният представител Рамадан Аталай изрази принципното си несъгласие с предложената стратегия и предложи тя да бъде оттеглена.
Представителят на Българския енергиен форум г-н Христо Казанджиев изказа мнение, че наред със своите достойнства представената стратегия притежава и съществени недостатъци. Според него част от планираните в нея политики и насоки на развитие, в частност относно енергийната сигурност са твърде спорни и не кореспондират с общо разпространеното разбиране за сигурност на доставките. Например, диверсификацията на трасетата за доставки на енергийни ресурси в България не може и не трябва да бъде предмет на национална политика, защото се отнасят до корпоративни политики на външни доставчици. Основен приоритет на правителството, според него, следва да бъде диверсификацията на източниците на доставки, а не трасетата по които ще се осъществяват тези доставки.
Госпожа Калина Трифонова от КРИБ предложи, за да има наистина един работещ документ и за да се реализират заложените в стратегията политики, да бъдат определени конкретни срокове и отговорни за спазването им лица, както и да бъдат изброени необходимите пътни карти.
В дебата отношение взеха и представители на КНСБ, Българската стопанска камара, Федерацията на независимите синдикати на миньорите в България и др.
След представяне и обсъждане на стратегията се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “За” – 12 народни представители, “Против” – 2-ма, без “Въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме:
Проект!
Р Е Ш Е Н И Е
за приемане на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г.
Народното събрание на основание чл. 3, ал. 2 от Закона за енергетиката
РЕШИ:
Приема Енергийната стратегия на Република България до 2020 г. със следните изменения и допълнения в раздел I. Енергийна сигурност, глава 4. Политика и насоки за развитие:
1. Изречение второ се изменя така: „Подобряването на енергийната сигурност е дългосрочен процес, изискващ значителни инвестиции и устойчива политика, насочена към:
Намаляване на зависимостта от внос на енергийни ресурси, особено на тези с нестабилни и неуправляеми цени;
Диверсификация на доставчиците и на източниците;
Диверсификация на трасетата.”
2. В направление (3) думата „дългосрочни” се заличава.
3. В направление (5) се създава изречение трето: " Страната ни ще участва активно в разработването на новите мерки за ядрена безопасност в международен мащаб.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА,
ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ:
МАРТИН ДИМИТРОВ
