Д О К Л А Д
по законопроект за публично-частното партньорство, № 102-01-60, внесен от Министерския съвет на 13 септември 2011 г.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ

Д О К Л А Д

по законопроект за публично-частното партньорство, № 102-01-60, внесен от Министерския съвет на 13 септември 2011 г.


На свое редовно заседание, проведено на 23 ноември 2011 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа законопроекта за публично-частното партньорство.
На заседанието присъстваха: от Министерство на финансите - Диана Драгнева - началник на кабинета на министъра, Весела Данева – директор на дирекция „Финанси на реалния сектор” и Йорданка Младенова – началник отдел в същата дирекция, от Министерски съвет - Десислава Терзиева – директор на дирекция „Стратегическо развитие и координация”, Мариана Славкова и Георги Йончев. Законопроектът беше представен от г-жа Диана Драгнева.
Основната причина, налагаща приемането на Закон за публично-частното партньорство (ПЧП), е необходимостта от преосмисляне на установените законови форми за осигуряване на висококачествени и достъпни дейности и услуги от обществен интерес. Макар да съответстват напълно на европейското законодателство, Закона за концесиите и Закона за обществените поръчки, в определена степен ограничават възможностите на публичните органи да обединяват възможностите си с тези на частния сектор за максимално удовлетворяване на обществения интерес.
До момента извън обхвата на Закона за концесиите и Закона за обществените поръчки остават всички случаи на възлагане на строителство и извършване на услуги от обществен интерес чрез обекти или дейности, които не са „самофинансиращи се”.
Основните цели на законопроекта са три, а именно:
- да осигури развитие на висококачествени и достъпни дейности от обществен интерес чрез постигане по-добра стойност на вложените средства;
- да даде възможност за насърчаване на частните инвестиции в изграждането, поддържането и/или експлоатацията на обекти на техническата и социалната инфраструктура и на извършването на други дейности от обществен интерес и
- да осигури публичност, прозрачност, свободна и лоялна конкуренция, недопускане на дискриминация, равно третиране и пропорционалност при сключването на договорите за ПЧП.
Основните характеристики на публично-частно партньорство са:
- финансирането на проекта се осигурява изцяло или частично от частния партньор;
- дълъг срок на взаимоотношенията между публичния и частния партньор – до 35 г.;
- разпределение на рисковете и съответстващите им отговорност.
Нов вид ПЧП, който се въвежда със законопроекта, е т. нар. партньорски договор. Той се сключва за ПЧП, при което частният партньор не получава приходи от потребителите на дейността от обществен интерес или от други трети лица във връзка с дейността от обществен интерес.
Законопроектът урежда процедурата за сключване на партньорски договор, която включва три етапа:
- приемане на решение от Министерския съвет, съответно от общинския съвет или от компетентния орган на публично-правната организация, за откриване на процедура за избор на частен партньор;
- провеждане на процедурата за избор на частен партньор;
- приемане на решение за определяне на частен партньор.
Формите на финансова подкрепа при ПЧП включват предоставяне на съфинансиране по време на строителството на инфраструктурния обект, включително със средства от фондовете на Европейския съюз; плащания към частните партньори по време на експлоатация на обекта; предоставяне на заеми и издаване на гаранции.
Важно и необходимо условие за успешното развитие на публично-частното партньорство в България е изготвянето, одобряването и изпълнението на Национална програма за ПЧП на национално ниво. В програмата ще се включват както проектите за държавни ПЧП, за които се предвижда финансиране изцяло от частните партньори, така и проектите, по които се предвижда финансова подкрепа от публичните партньори, включително със средства от фондовете на Европейския съюз.
Политиката за развитие на ПЧП на местно ниво ще се определя от съответния общински съвет с общинския план за развитие. В програмата за реализация на общинския план за развитие ще се включват общинските ПЧП, сроковете за изпълнението им по етапи и необходимите средства за тяхната реализация с посочени източници за финансиране.
Политиката относно реализирането на ПЧП ще се осъществява от министрите в съответствие с отрасловата им компетентност, съответно от общинските съвети. Министърът на финансите ще осъществява държавната политика за ПЧП по отношение на ефективното и ефикасното разходване на публични средства.
Със законопроекта се предвижда създаване на публичен регистър за ПЧП, който ще се води и поддържа от министъра на финансите.
Със законопроекта в българското законодателство се въвежда и институционализираното публично-частно партньорство. То представлява форма на ПЧП, при която възлагането на дейност от обществен интерес се извършва от търговско дружество, учредено от един или повече публични партньори, от една страна, и един или повече частни партньори – от друга. За да се избегне провеждането на две процедури – веднъж за избор на частния партньор, който ще участва в смесеното дружество, и втори път – за възлагане на дейността от обществен интерес, Европейската комисия счита, че е допустимо съчетаването на двете процедури в една.
Публично-частното партньорство ще бъде приложимо за:
- всички обекти на социалната инфраструктура, като болници, училища, детски градини, затвори, спортни обекти, социални жилища и др.;
-„безплатните” за потребителите обекти на техническата инфраструктура, като магистрали без ТОЛ такса, текущо и зимно поддържане на пътища, жп гари, обекти на жп инфраструктурата, събиране, депониране и преработване на битови отпадъци и др., както и
- всички други договори за услуги от обществен интерес, при които с оглед на социалната поносимост на услугите публичният сектор следва да поеме част от разходите.
С проекта на Закон за публично-частното партньорство концесиите за строителство и концесиите за услуга са определени като видове публично-частно партньорство. Във връзка с преходните и заключителните разпоредби на законопроекта се предлагат изменения и допълнения на Закона за концесиите, като най-съществената от тях е възстановяване на отменената процедура състезателен диалог.
В хода на последвалата дискусия народният представител Мартин Димитров зададе въпрос относно това дали е необходим отделен закон за публично-частното партньорство или е по-удачно съответните норми да бъдат разписани в отделни вече съществуващи нормативни актове като Закона за обществените поръчки и Закона за концесииите.В отговор г-жа Диана Драгнева изрази становище, че вариантът с изцяло нов закон за публично-частното партньорство е по-целесъобразен.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “За” – 16 народни представители, без “Против” и “Въздържали се” – 3-ма народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за публично-частното партньорство, № 102-01-60, внесен от Министерския съвет на 13 септември 2011 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА,
ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ:

МАРТИН ДИМИТРОВ