Д О К Л А Д
по законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство № 202-01-33, внесен от Министерски съвет на 26 юни 2012 г.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ

Д О К Л А Д

по законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство № 202-01-33, внесен от Министерски съвет на 26 юни 2012 г.

На свое редовно заседание, проведено на 12 септември 2012 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство. На заседанието присъстваха - Велина Тодорова – заместник – министър на Министерство на правосъдието, Катя Матева - директор на Дирекция „Българско гражданство” към Министерство на правосъдието, Даниела Белчина – държавен експерт в Дирекция „Съвет по законодателство” към Министерство на правосъдието, Юлиана Гълъбова – държавен експерт в Дирекция „Инвестиции, иновации и предприемачество” към Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, Михаела Карадимова - юрисконсулт в Дирекция „Правна” към Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и Росен Иванов - председател на „Държавна агенция за българите в чужбина”.

Законопроектът беше представен от заместник-министъра на Министерство на правосъдието Велина Тодорова.

Основната цел на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство е доразвиване и усъвършенстване на материята, свързана с българското гражданство.
В § 1 е уредена възможността за граждани на държави - членки на Европейския съюз, на държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария да не се изисква освобождаване от досегашното им гражданство. Разпоредбата е продиктувана от установената аналогична практика в някои от страните - членки на Европейския съюз. Същото е предвидено и за граждани на държави, с които Република България има сключени договори, с които се установява взаимност, тоест българската държава няма да изисква освобождаване от гражданство, когато договарящата държава не изисква спрямо българските граждани освобождаване от българското им гражданство.
Третата категория лица, спрямо които отпада изискването за освобождаване от досегашното им гражданство, са съпрузите на български граждани. Съществуващото досега изискване за освобождаване от досегашното им гражданство преди придобиване на българското гражданство за тези лица се явява непреодолимо условие поради семейни, нравствени, религиозни и други причини.
С новия чл. 14а се дава възможност на инвеститори, осъществили инвестиция на територията на Република България, да кандидатстват на самостоятелно основание и при облекчени условия за придобиване на българско гражданство. Предвидено е със съвместна наредба на министъра на икономиката, енергетиката и туризма и министъра на финансите да се определят условията, на които трябва да отговаря инвестицията, както и редът за нейното осъществяване и удостоверяване.
С промяната в чл. 15 се предлага лицата от български произход, кандидатстващи за българско гражданство по натурализация, да полагат изпит за установяване владеенето на български език при условията и по реда, предвидени за общия ред за натурализация, което би било гаранция за устойчива връзка с България и ще позволи по-добра интеграция на тези лица в българското общество.
Законопроектът предвижда отмяна на провеждането на интервю в хода на процедурите по придобиване на българско гражданство по натурализация, освобождаване от българско гражданство и възстановяване на българско гражданство.
С измененията и допълненията в чл.33 ал.1 се променя състава на Съвета по гражданство при Министерството на правосъдието и в бъдеще в него няма да участват представители от Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на здравеопазването и Държавната агенция за бежанците.
Промяната в чл. 38 въвежда използването на електронен регистър с цел извършването на справки за промяната на гражданството на лицата в съкратени срокове.
С изменението и допълнението на § 2, т. 3 от Допълнителните разпоредби на закона се въвежда нова хипотеза за освобождаване от досегашно гражданство, а именно, когато лицето е подало молба за освобождаване от досегашното си гражданство, но обективно не е възможно да се освободи от него. В тази група попадат граждани предимно на арабски държави – Сирия, Иран и др., които подават молби за освобождаване от гражданството си с цел да придобият българско гражданство, но след подаването на молбата няма произнасяне.
С новия § 4а от Преходните и заключителните разпоредби на закона се дава възможност за опростена процедура за придобиване и възстановяване на българско гражданство за лицата, избрали чуждо гражданство или родителите на които са избрали за тях чуждо гражданство по силата на двустранните международни договори между Република България и бившите социалистически страни. Тази процедура предвижда и възможността за по-бързо произнасяне по многобройните молби за придобиване на българско гражданство от граждани на Македония и Молдова, които не живеят в България.
В последвалата дискусия народният представител Корнелия Нинова постави въпроса дали предвидената наредба в чл.14а от законопроекта изцяло ще урежда придобиването на българско гражданство при направени инвестиции от чужди граждани в Р България.
Народният представител Мартин Димитров попита каква е концепцията в законопроекта относно праговете за придобиване на българско гражданство и дали промените в закона отразяват най-ниските прагове в Европейския съюз за придобиване на гражданство, с цел привличане на инвеститори.
Г-жа Юлияна Гълъбова отговори, че са възприети два основни критерия за придобиване на българско гражданство при осъществяване на инвестиция на територията на България. Първият критерий включва да е направена инвестиция в размер на 4 млн. лв. в рамките на две приключени финансови години, което да бъде доказано с доклад от одитор. Вторият критерий е създаването на 100 работни места, които да са поддържани през периода на две финансови години.
В наредбата по новия чл.14 а ще залегнат конкретни изисквания относно продължителността на пребиваването в страната на чужди инвеститори, какъв да бъде размера на техните инвестиции, за да може да им бъде изготвено предложение за привилегировано придобиване на българско гражданство. Привилегиите се състоят в това, че гражданството няма да се придобива по общия ред по чл.12 от закона, няма изискване за владеене на български език и не се изисква пребиваване в България.
Народният представител г-н Петър Димитров попита какви са целите, които правителството си поставя с промените в закона за българското гражданство в условията на икономическа криза и безработица – придобиване на българско гражданство с пребиваване в България или придобиване на българско гражданство от чужденци, които веднага след това заминават да работят в друга държава-членка от ЕС. Той подчерта, че ситуациите относно бесарабските българи и гражданите от Македония, които желаят да придобият българско гражданство са различни и съответно подходите е необходимо да са различни.
В отговор на поставения въпрос г-жа Велина Тодорова уточни основните цели на законопроекта. Първата цел е облекчаването на българи по произход при придобиването на българското гражданство. Тази цел е обвързана със знание на българки език и е насочена към трайно установяване.
Втората основна цел е въвеждането на реципрочна уредба относно освобождаването от чуждо гражданство. Третата цел е въвеждането на облекчен режим за лица, които инвестират в българската икономика, като един от стимулите да бъде по-облекчено придобиване на българско гражданство.
Народния представител Румен Овчаров попита колко време ще отнема процедурата за издаване на документ за българско гражданство на един етнически българин, гражданин на Република Молдова и с какво конкретно се насърчават да придобиват българско гражданство чуждите граждани-инвеститори. Г-жа Велина Тодорова отговори, че срокът за разглеждане на преписките по молби на лица от български произход е значително съкратен от 7-8 години на една година. В рамките на една година техните молби се разглеждат и те получават българско гражданство. Относно насърчаването на чуждестранните инвеститори тя подчерта, че преди законът не предвиждаше възможност за придобиване на гражданство по облекчен ред за тези лица.
Г-н Росен Иванов отговори на поставените въпроси за изпита по българския език и за процедурата по приемане на документи. Той подчерта, че личното явяване не е пречка, а въведената новата електронна система в Държавна агенция за българите в чужбина подпомага процеса за подаване на заявления. Полагането на изпит по български език или някаква форма на тест не е проблем за кандидатстващите от българските исторически диаспори в Сърбия, Румъния, Молдова и Украйна. От друга страна изпитът по български език помага за засилването на връзката с България и за по-лесната интеграция на чужди граждани, които са с български етнически произход, но не владеят български език.

След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “За” – 14 народни представители, без “Против” , “Въздържали се” - 3.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 202-01-33, внесен от Министерски съвет на 26 юни 2012 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА,
ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ:

МАРТИН ДИМИТРОВ