Протокол № 2 П Р О Т О К О Л

№ 2


На 19 август 2009 г., сряда, се проведе заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ОТЧЕТА ЗА ДЕЙНОСТТА НА АГЕНЦИЯТА ЗА СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ ЗА ПЪРВОТО ШЕСТМЕСЕЧИЕ НА 2009 ГОДИНА.
2. РАЗНИ.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, 20 души присъстват от 26 – напълно достатъчно, за да започнем нашето заседание.
Нека първо да приемем дневния ред – той ви беше предварително раздаден, има две точки. Малко ще преформулирам първата – Обсъждане и приемане на Отчета за дейността на Агенцията за следприватизационен контрол за първото шестмесечие на 2009 г.
Колеги, имате ли предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля да гласуваме дневния ред: 20 гласа „за”, „против” и „въздържали се” няма.

Можем да пристъпим към първа точка.
Гости на днешното ни заседание са: господин Трайчо Трайков – министър на икономиката, енергетиката и туризма (надяваме се той да бъде наш гост и важен участник в дискусиите по всички по-важни теми, които обсъждаме), господин Евгени Ангелов – заместник-министър, който отговаря за по-голямата част от икономиката, и госпожа Мая Христова – заместник-министър по енергетиката. Тук е и господин Маринов, който отговаря за туризма. От Министерството на финансите присъстват заместник-министър Владислав Горанов и госпожа Весела Данева – изпълнителен директор на дирекция „Финанси на реалния сектор”.
Имаме много гости от Агенцията за следприватизационен контрол и от Агенцията за приватизация. Общо взето, ръководствата на двете агенции присъстват.
Как ще протече днешното заседание? Смисълът от разглеждането на тези отчети, колеги, е те да бъдат основа за подобряване на работата. Стана ясно, че над 1 млрд. лв. подлежат на събиране от приватизация. Идеята е не да има едно формално приемане на отчет, което сме виждали в българския парламент, а от днешния дебат да се родят идеи за по-добрата работа на тази агенция, както и като цяло на правителството. Затова е много важно в своите изказвания колегите да направят и препоръки за по-добрата събираемост, за проблемите и за своите претенции както към парламента, така и към правителството. Това е целта на присъствието днес на господин Трайчо Трайков и на господин Владислав Горанов.
Първоначално искам да дам думата на представителите на вносителя на този доклад – Агенцията за следприватизационен контрол, като молбата ми към тях е да бъдат по-конкретни и да кажат: как тяхната работа да бъде подобрена, как тези над 360 млн. лв. присъдени вземания реално да бъдат събрани, какво може да бъде направено, така че в най-кратки срокове, особено в условията на криза, събирането на вземания да заработи, от което всеки седнал на тази маса има пряк интерес. Това касае стабилността на бюджета и държавата.
Искам да поканя нашите гости от Агенцията за следприватизационен контрол да вземат думата.
ЕМИЛ БОЗУКОВ, председател на Надзорния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол: Искам да благодаря на председателя и членовете на Икономическата комисия за поканата, която ни отправиха, във връзка с представения наш Отчет за първото шестмесечие на 2009 г. Няма да се спирам подробно на фактите, изложени в отчета, защото те са представени на всички присъстващи тук, в залата.
Преди да започна, искам да кажа нещо, което досега не е излизало в публичното пространство: от създаването на агенцията, благодарение на това, че тя е съществувала и е била коректен партньор на купувачите по приватизационните договори, в държавата са направени инвестиции за повече от 4 милиарда и половина. Неизрядните купувачи са били само 31% - имаме изрядни купувачи, които са 69%. За останалите 31% Агенцията съответно е предприела мерките, които са по закон и е наложила санкциите, които са предвидени в приватизационните договори. Благодарение на това с усилието на всички членове на Изпълнителния, на Надзорния съвет и на служителите, които са в Агенцията, или са били служители, са постъпили около 220 милиона – от създаването на Агенцията. Има заведени много изпълнителни и искови дела. Стойността на исковете, които в момента са висящи, е някъде около 800 милиона.
Имаме присъдени вземания за около 360 милиона, за които сме се снабдили съответно с изпълнителни листове и в момента текат изпълнителни производства. Това е направено с 69 души персонал, което е много добро постижение – имаме над 80% спечелени дела. Явяват се юристи, които са между 25 и 30 г., а печелят дела срещу едни от най-добрите адвокатски кантори. Това говори за подготовката на кадрите, които са работили и продължават да работят в Агенцията.
Много важно е да се обърне внимание на факта, че издръжката от създаването на Агенцията е била около 16 милиона и малко, срещу които са резултатите, показани в отчета. Тоест пада се някъде около 7 ст. издръжка срещу 1 лв. Това значи, че е показателна нейната ефективност и необходимостта от създаването.
Искам да направя разликата, че Агенцията не е Агенция за държавни вземания. Това е агенция, която следи изпълнението на задълженията по приватизационните договори. Там и държавата има задължения. Заради това започнах с думите, че Агенцията е помагала на изрядните купувачи. Заради това са и тези резултати.
Като цифри, по-подробно, искам да помоля изпълнителния директор на Агенцията за следприватизационен контрол да запознае членовете на Икономическата комисия. Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Бозуков.
Госпожо Бозова, заповядайте.
АТАНАСКА БОЗОВА: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, колеги, бих искала да изнеса пред вас малко повече информация по отношение на структурата на събираемите от Агенцията за следприватизационен контрол задължения. Това е за тези задължения, които са присъдени в полза на АСК и са над 300 млн. лв.
От това, което сме се опитали да направим като разбивка, по-голямата част от тях – 167 млн., са задължения, които са присъдени в полза на АСК и длъжниците са купувачи, които нямат имущество, а приватизираните дружества са дружества, които са в несъстоятелност, в ликвидация или не притежават имущество.
За останалата част, които възлизат на около 160 млн., ние сме се възползвали от правомощията, които ни дава законът, и сме вписали законни ипотеки, които са около 450 на брой. Въпреки че сме предприели всички активни действия, за да обезпечим тези вземания, имаме съдебни обезпечения, които са запор на акции, запор на сметки на дружествата, се оказва, че не само дружествата купувачи, една част от които са работническо-мениджърски дружества, но и приватизираните дружества към момента, в който ние сме се снабдили с изпълнителен лист, нямат имущество, от което да бъдем удовлетворени. Това е един от големите проблеми, който стои пред нашата институция по отношение на събиране на вземанията. Би трябвало да се помисли в тази посока, тъй като всички говорим за липсващото усещане за справедливост, по какъв начин би могло да се случи така, че тези длъжници по някакъв начин да издължат вземанията си, което по всяка вероятност е почти невъзможно.
Останалата част от вземанията, за които ние имаме вписани ипотеки, са в размер на 160 млн. лв. Би било възможно да съберем част от вземанията си. По всяка вероятност няма да бъдат на 100%, тъй като няма яснота дали вземанията са обезпечени на 100% - това в повечето случаи наистина не е така. Като се има предвид и обстановката – икономическата криза в момента, ние наблюдаваме, че от м. септември м.г. има несъстояли се публични продани на ипотекирани от нас активи или пък наддавачи, които не могат да си осигурят финансиране. Бързото събиране на тези суми по всяка вероятност също не е толкова лесно.
Бих искала да споделя с вас, че в резултат на антикризисни мерки от миналата година има една законова възможност от страна на купувачите да искат сключването на спогодба за разсрочване на техните вземания. Тук е въпрос на преценка за кои дружества би могла да се сключи такава спогодба – това трябва да бъдат дружества, които не са в несъстоятелност, не са в ликвидация, и за кои би могло да се пристъпи към продажба на активите им. Ние бихме могли да ускорим процеса, като насочваме изпълнението към ипотекираните активи и да съберем по-голямата част от тези вземания, но разпродажбата на активите на едно работещо предприятие би могла да доведе практически до спиране на дейността му.
Ако имате някакви въпроси в тази връзка или по отношение на отчета, изразявам готовност да им отговоря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Бозова, предлагам да чуем представителите на Агенцията за приватизация, след това – становището на Министерството на икономиката, евентуално – на Министерството на финансите, след което колегите, имайки пълната информация, да задават своите въпроси.
Ще поканя Агенцията за приватизация – опитайте се да представите вашите конкретни предложения за подобряване на работата. Това е идеята на настоящото изслушване.
ТОДОР НИКОЛОВ, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за поканата.
По отношение на въпроса, който се обсъжда, е важно да кажем, че в голяма степен събираемостта, която осъществяват колегите от Агенцията за следприватизационен контрол, е функция на договорените условия в приватизационните договори, което означава, че процесът оттук нататък би бил много по-ефективен, ако не се създават предпоставки или няма пропуски в приватизационните договори, които да доведат до този най-съществен проблем, който колегите изложиха. Именно – в случай на констатиране на неизпълнение да не могат да се предприемат ефективни действия по събиране на тези вземания, които в повечето случаи са неустойки за неизпълнение на едно или друго задължение, тъй като съответните дружества не разполагат с достатъчно активи.
В тази връзка при последните промени на Закона за приватизация и следприватизационен контрол беше въведена възможността да се обезпечават следприватизационни задължения. Тоест задължения, които инвеститорите ще трябва да изпълняват, след като бъде подписан приватизационният договор.
След като беше направена тази поправка в закона, няма случаи, които да са довели до подобни затруднения като тези, които са наследени.
Що се отнася до договорите, които са били сключени преди това, според мен тук възможностите на Агенцията за следприватизационен контрол не са много големи, тоест използва се стандартният ред на Търговския закон, за да се съберат тези вземания.
Вторият въпрос, който според мен е много важен, е: след като има подобна констатация, очевидно е, че ако се разчита да се постигнат 100% събираемост на тези вземания, това ще е прекалено нереалистично очакване, особено за дружества, които може би няма да могат да бъдат открити като такива. В тази връзка поне за другите дружества, които са работещи, но имат затруднения и не са в състояние да изпълнят следприватизационните задължения, е нормално да може да се прилага практиката на сключване на допълнителни споразумения, които могат да бъдат в посока разсрочване, но не и промяна на параметрите, така че това да доведе до промяна на същинските условия, при които е бил избран съответният инвеститор, вследствие на което е бил сключен договорът с него. Мисля, че това е по-ефективният подход. В тази посока мисля, че може да се постигне по-голяма събираемост и яснота на процеса. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: И аз благодаря, господин Николов.
От Министерството на икономиката сега ли искате думата или на по-късен етап от дебата? Заповядайте.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми членове на комисията, уважаеми гости! Така представените резултати от Агенцията за следприватизационен контрол действително отразяват обективно работата, свършена от колегите. Това, което бих искал да видя, е оценка за възможността за успех на висящите дела, които са заведени за 800-те милиона.
Във връзка с информацията, представена от господин Николов, няколко забележки, касаещи компетенцията на министерството по отношение на приватизацията. Ние споделяме визията и целите, поставени в материала, който ни беше представен.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Трайков.
Молбата ми е да пристъпим към въпроси от страна на колегите от Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм. Тогава ще имате възможност да допълните вашето представяне.
Бих си позволил първия въпрос. За да бъдем ефективни, ми се иска да отговорите дали в момента имате необходимия капацитет за събиране на тези около 360 млн. лв. - вече спечелени дела. Ако не - какво може да бъде направено и каква помощ можете да поискате от парламента и от правителството. Сега е моментът, ако има проблеми със събирането на тези пари, ако има проблеми с капацитета, да ги кажете, за да бъдат взети съответно мерки.
Вторият ми въпрос е: колко случая на разсрочени задължения до момента има (с цел да бъдат съхранени фирми, да не фалират, да бъдат запазени)? Колко такива случая има и колко нови такива искания има постъпили? Лично ми е интересно на каква база се преценява дали да се премине към такъв вариант или не. Това е много отговорен въпрос – ако може, да информирате тази комисия. Ако се натрупат въпроси и от други колеги, можете да отговаряте след това анблок. Разбира се, ако представителите на Министерството на финансите имат да добавят нещо, винаги могат да вземат думата.
Колеги, други въпроси?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Аз имам два въпроса. Единият е свързан именно с висящите изпълнителни дела, по които Агенцията за следприватизационен контрол заявява, че обикновено се установява липса на каквото и да е имущество, към което да бъде насочено изпълнението. Мен лично не ме удовлетворява този термин „обикновено”. Интересува ме: в колко от случаите на висящи изпълнителни дела е установена липса на каквото и да е имущество и на каква обща стойност са тези висящи изпълнителни дела, в които се установява липса на каквото и да е имущество?
Вторият ми въпрос е по конкретна сделка – за приватизацията на БТК. Знаем, че при извършената повторна продажба на 65% от акциите на БТК съгласно специалната клауза „клоубек” 10% от разликата между втората продажна цена и цената на придобиване на акциите, когато бяха закупени от българска страна, трябваше да бъдат преведени в републиканския бюджет. Доколкото знам, пред Международния арбитражен съд в Париж е образувано дело по този повод от българска страна. Това не е делото, за което се споменава тук в последните шест месеца.
Интересува ме докъде е стигнало това дело и какъв е развоят на събитията там, защото се касае за сума, която по моя информация е между 70 и 80 млн. евро. Тя лесно се изчислява. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Иванов за конкретния въпрос.
Колеги, други въпроси?
Заповядайте.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Искам да попитам: за първата половина на 2009 г. прави впечатление, че са заведени процесуални действия, от които 1341 броя са спечелени 1064 бр., а са загубени 277. Прави ми впечатление, че за тези 277 сумата е по-голяма, отколкото за спечелените 1000 броя. Това се дължи на пропуски в договорите или на друга причина? Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря за Вашия също конкретен въпрос.
Други въпроси, колеги?
Господин Мавродиев, заповядайте, преди да дадем възможност за отговори от страна на Агенцията.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Бих искал да задам още един уточняващ въпрос по повод на тези суми – над 167 млн. лв. по вашата справка, за които казвате, че няма имущество или са дружества в несъстоятелност и ликвидация. По тези производства конституирала ли се е Агенцията за следприватизационен контрол като страна? Правени ли са искания за отменителни искове за евентуални предишни сделки с имущества, активи на тези дружества, каквито права вие имате по Търговския закон при процедури по несъстоятелност и евентуално биха могли да подпомогнат връщането на част от имущества и активи в патримониума на тези дружества, към които да предявите искания на държавата?
Следващият въпрос: достатъчен ли е правният екип, който имате, за да се справя с този обем дела? Ако не – съответно правили ли сте някакви постъпки за допълнителна професионална помощ в тази посока? Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Мавродиев.
Госпожо Бозова, заповядайте.
АТАНАСКА БОЗОВА: Най-напред на въпроса на господин Мавродиев. По този начин ще отговоря и на въпроса на господин Иванов. Има 178 приватизационни договора за сума към момента малко над 168 млн. лв. (това са нашите необезпечени вземания), по които ние сме санкционирали купувачите – имаме изпълнителни листове, и купувачите и приватизираните дружества нямат имущество или са в производство по несъстоятелност и ликвидация. Това се отнася за приватизираните дружества. Поради тази причина ние не сме кредитор на приватизираното дружество. Освен че купувачите в тези случаи нямат имущество, част от приватизираните дружества са в производство по несъстоятелност, което ни пречи да впишем ипотека върху имуществото на приватизираното дружество, а не сме ги предявили в производството по несъстоятелност, тъй като ние сме кредитор на дружеството купувач, а не на приватизираното дружество. Мисля, че отговорих на първия въпрос на господин Иванов.
Сега ще се постарая да отговоря на въпроса за БТК. Агенцията за следприватизационен контрол е страна по дело за неустойки за неизпълнение на Програмата за трудова заетост, както господин Иванов правилно отбеляза. Завели сме иск за малко над 20 млн. лв. Имаме начислена още една неустойка за 50 млн. лв. Не сме го направили поради липса на финансов ресурс, тъй като тази неустойка не се погасява по давност.
Имаме решение от края на миналата година на двата органа - на Изпълнителния и на Надзорния съвет, да предявим към купувачите на БТК, тоест „Вива венчърс” и „НЕФ Телеком”, който се явява правоприемник в съответствие с акта за присъединяване. Премията, която се дължи на държавата, имаме решение да я предявим в максимален размер от 80 млн. евро.
В съответствие с договора за клоубек на българската държава се дължи премия, която се равнява на 10% не от разликата в продажната цена на акциите на БТК, а в договора е записано „от нетните приходи на „Адвент”. Поради тази причина ни беше много трудно да определим каква е точно сумата. Може би около половин година искахме документи от купувачите, които да ни бъдат предоставени, за да можем да определим каква е премията на държавата. Това не се случи и в края на миналата година взехме решение да предявим максимално допустимия по договора размер, който е в рамките на 80 млн. евро.
Естествено - това, което и господин Бозуков изложи - при нашия ограничен бюджет и като се има предвид, че от м. март м.г. с промените на ГПК ние плащаме всички видове държавни такси, които се дължат и по исковото производство, и по изпълнителното производство, поискахме финансиране. В резултат на това наше искане – тогава го бяхме изпратили до ресорния вицепремиер, до министъра на финансите и до министъра на икономиката – получихме писмо от министъра на финансите господин Орешарски, с което беше изискано от нас да представим цялата налична документация и тогава да се вземе решение кой ще представлява българската държава в този спор. Ние сме представили в Министерството на финансите цялата налична документация. До този момент според мен не е завеждан иск и поне на мен не ми е ясно ние ли трябва да заведем иска или Министерството на финансите като орган, който представлява българската държава. От нас се искаше и ние сме представили абсолютно цялата налична документация – договора, цялата кореспонденция и всички наши констатации.
По отношение на въпроса на господин Мартин Димитров за исканията, за спогодби и за споразумения за разсрочване на задълженията. Към настоящия момент в Агенцията за следприватизационен контрол е постъпило само едно искане за разсрочване на задълженията – на Български морски флот, което е отпреди около месец. Искането съдържа първите три години да не се правят инвестиции. Нашето виждане е, че преди да имаме отношение по това искане и да направим предложение до Министерския съвет, тъй като този вид споразумения се одобряват от Министерския съвет, трябва да поискаме становище на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията по отношение на факта (те са акционер в Български морски флот) как би се отразило едно такова споразумение на състоянието на приватизираното дружество. Би ли могло да съществува успешно, ако три години не се инвестира в нови кораби, тъй като инвестицията в този случай, самото задължение за инвестиция е в нови кораби?
По отношение на исканията за спогодби за разсрочване на задължения по влезли вече в сила решения досега има направени три официални искания и те са от малки дружества. Техните задължения са под 50 хил. лв. Преди половин година и малко повече имаше срещи с други двама инвеститори (в тази зала стана известно), които много искаха да има такава законова възможност, но те официално до момента не са направили такова искане. Тоест няма сключена нито една спогодба, има направени три искания. Аз предполагам, че причината за това е времето, което е било предизборно и следизборно. Има направени само три искания.
По отношение на административния капацитет да кажа само едно изречение. Ние считаме, че наистина е недостатъчен административният капацитет на АСК - за периода от 2004 г. досега са напуснали 46 юристи. Особено по отношение на юрисконсултите – те имат стаж между 2 и максимум 4 г. При Правна дирекция, която в момента е от 15 юрисконсулта, имаме 780 висящи изпълнителни дела и около 400 съдебни, което смятам, че говори за тяхната голяма натовареност. Може би ако в това отношение се вземат мерки, би могла да се подобри работата в Агенцията. Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Бозуков, заповядайте.
ЕМИЛ БОЗУКОВ: Днес тук сме се събрали представители на различни институции, загрижени за събираемостта на вземанията, които има АСК. Шестдесет и един човека напуснаха, след като миналата година в пресата бяха разпространени слуховете, че Агенцията за приватизация и Агенцията за следприватизационен контрол ще се сливат или ще се закриват – в рамките на година.
Имайки гръб в лицето на Народното събрание и правителството, Агенцията наистина може по-добре да си върши работата. Благодаря за поканата.
По отношение на събираемостта за 800-те висящи иска - зависи от съдебната система. Резултатите, които се появяват в последните години, са следствие на това, че едно дело може да продължи от една до шест-седем години, за да влезе в сила едно решение. Тук вече са фактори, които не зависят от организацията на самата работа в Агенцията, а зависи примерно от съдебната система. В тази насока може да се помисли за промени в ГПК.
Другото, което е важно според мен: да се направи уеднаквяване, може би като предложение в ДОПК и в ГПК, във връзка с изпълнителното производство. Има разминаване в сроковете. Поканата за доброволно плащане по ДОПК е 7 дни, а в ГПК е изменена на 14 дни. Тук виждате, че има забавяне от 7 дни. Започването на изпълнителното производство, образуването – това са все неща, където могат да бъдат променени текстове за по-добрата събираемост на вземания. Не става въпрос само за частните държавни вземания, става въпрос по принцип за събираемостта в държавата. При положение, че сме изправени пред криза, една от мерките е всеки един кредитор по-бързо да реализира своите вземания.
Въпросът с десетте и пет процента от цената, която един съдия-изпълнител определя. Примерно имаме вземане за 100 лв., имаме обезпечение за 80 лв., но той примерно казва, че вземането струва 60 лв. и дава първоначална цена 75% от цената, който той е определил. Това според мен са мерки, които могат да бъдат предприети за повишаване на събираемостта.
Искам да спомена и факта, че добрата координация между Агенцията и останалите органи трябва да бъде извършена чрез нова информационна система, която по съответния ред да даде достъп на Агенцията до информация, която да послужи за обезпечаване на бъдещи вземания. Сега се пишат едни писма и се забавяме във времето. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Бозуков.
Преди да дам думата за други въпроси, към господин Владислав Горанов: стана ясно, че буквално е забатачен въпросът със събирането на 50 млн. лв. вземания, които са изискуеми, за които е предоставена документация на предишното ръководство на Министерството на финансите. Надявам се новото такова да придвижи този въпрос, тъй като трябва да има равенство пред закона и тези вземания трябва да бъдат събирани. Когато имате възможност, тъй като е ясно, че все още организирате вашата работа, и имате повече информация, ще ви помоля да уведомите тази комисия какъв е напредъкът и какво се прави по този въпрос. Нормално е той да бъде придвижен.
Заповядайте, господин Горанов.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Все пак искам да ви кажа, че сме запознати с проблема и че действия вече се предприемат от наша страна. Общите давностни срокове за завеждане на такова дело в Арбитража в Париж не са изтекли. Ние имаме време да изберем сериозна консултантска юридическа фирма, с която да проведем защитата на българската теза.
Прави впечатление обаче и нещо, което е хубаво да се чуе, че на България вече е предложено един път частично плащане в размер на 20 млн. евро, което българската страна отказва, имайки идея, че тя трябва да гони голямото. Нашето впечатление е, че е трябвало тези 20 млн. евро, предложени на България, да бъдат приети и след това да продължим да търсим претенциите си пред Арбитража в Париж. Ние ще окажем пълно съдействие и на двете агенции в бъдещата им работа. Бихме подкрепили всякакви нормативни промени, необходими в тази посока. Трябва да се има предвид и това, което вече ви казах.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Горанов.
Ще помоля в следващия доклад, който ще дойде в тази комисия, този въпрос да бъде разгледан, за да ни е ясно докъде е доведен, тъй като е важен.
Колеги, други въпроси?
Заповядайте.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Съжалявам, но не чух отговор на моя въпрос.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Имате думата, госпожо Бозова.
АТАНАСКА БОЗОВА: По отношение на отхвърлените 277 иска - стойността на исковете е 63 млн. лв. и 8 млн. долара, то е написано на следващата страница. Според мен грубо би трябвало да прави 71-72 милиона на 360 присъдени.
Причините за това са, че част от доказателствата купувачите са представили в съда – говорим за искове от предходни периоди. В част от приватизационните договори пише, че непредставянето на отчетни документи за изпълнение на задълженията е основание за начисляване на неустойки в съда. Те са го преодолели, като са представили такива документи. Поради тази причина съдът е приел изпълнението.
От доста време такъв тип неустойки в Агенцията не се начисляват. Винаги се ходи на проверка на място. Купувачът в голяма част от договорите няма задължение да представя документи, а ние като институция си ги набавяме по служебен път и след проверка на място. Чак тогава се начисляват неустойки. Тъй като това са дела от минали периоди, имаше такива случаи. Освен това, има и погасени по давност в минали периоди. От създаването на Агенцията само 3% от задълженията с настъпил падеж са били с констатации, имало е забавяне на процеса. Поради тази причина е имало и неустойки, които не са били заведени своевременно от органите. Тъй като давността не се прилага служебно, ние сме завели тези искове и сме ги загубили, защото съдът е приел възражението на ответника за изтекла погасителна давност. Това са най-честите случаи за отхвърляне на исковете.
В някои случаи обаче са отхвърлени и поради прекомерност на неустойките, а в някои случаи – във връзка с противоречие на добрите нрави, има и такива. По някои от договорите за неустойки за неизпълнение в срок на разсрочената част от цената възлизат на 1% на ден. Има случаи, в които се получава главница от 50 хил. долара например на купувача за един магазин – неустойката му е половин милион.
Има случаи, в които съдът уважава тази неустойка, тъй като смята, че това е доброволно договаряне между търговци. Има случаи, в които я отхвърля като прекомерна – беше преди време, и като противоречаща на добрите нрави или пък като частично нищожна клауза и т.н. Това също е една от причините, поради които ни отхвърлят част от исковете. Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Бозуков, заповядайте.
ЕМИЛ БОЗУКОВ: Благодаря.
Въпросът е, че трябва да се помисли. Понеже ние имаме вземания, приемаме, насрочва се изпълнение върху акции на определено предприятие. Примерно ние държим заложени акциите на „Кремиковци”. Пристъпва се към изпълнение. Тук според мен трябва да има някакво правителствено решение за приоритетите, които са във връзка с изпълнението на тези задължения. Много лесно е да се пристъпи, без да се направи необходимият анализ. Тук все пак става въпрос и за икономиката на държавата. Госпожа Бозова каза в началото, че примерно едно работещо предприятие има някакво неизпълнение, но ние отиваме и го блокираме, и работниците отиват на улицата. Предприятието спира да плаща съответните данъци и не влизат никакви отчисления в държавата. Според мен темата трябва да има продължение в Икономическата комисия точно за тази проблематика. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря.
Други въпроси, колеги?
Заповядайте.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Искам да попитам госпожа Бозова – да уточня като въпроса на колегата за загубените искови дела: тези, които са поради причина изтекла погасителна давност, на какъв размер са и все пак защо е допуснато това нещо от Агенцията за следприватизационен контрол – да изтърве този срок?
Съответно към господин Бозуков: какви очаквания има Агенцията за следприватизационен контрол за събираемост до края на годината? С какво можем да помогнем на републиканския бюджет?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз бих допълнил: каква събираемост очаквате не само до края на годината, но и до 2010? Ако имате някакъв ваш предварителен анализ, който, разбира се, не е обвързващ и не е окончателен, но като средно очакване – това е важно и за комисията, и за правителството. Благодаря.
Заповядайте.
АТАНАСКА БОЗОВА: Аз ще отговоря на първия въпрос. От тази сума – над 70 милиона, в момента не мога точно да ви кажа колко са поради изтекла погасителна давност, но това може да бъде направено. Това са неустойки, които са начислени в периоди, далеч преди създаването на Агенцията за следприватизационен контрол. Ние сме завеждали дела за периоди 1997-1998 г. – нещо, което не е било направено в доста предходни периоди. Бихме могли, ако това представлява интерес за комисията, да направим такава справка, за кои периоди са, и да я предоставим. Обикновено са за доста стари периоди. Агенцията функционира от 2003 г. Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Извинявайте, не казахте – като очаквания, ако имате такъв анализ, за събираемост тази година и 2010. Това са две трудни години за България. Какво може да бъде събрано реално според Вас в тези две години?
АТАНАСКА БОЗОВА: Към момента сме събрали около 10 млн. лв. – не говоря за плащанията в непарични платежни средства. До края на годината по всяка вероятност ще съберем още толкова. Това правим и в последните две години. Събираме около 20 млн. лв.
РАМАДАН АТАЛАЙ: До милиард и двеста имате много още.
АТАНАСКА БОЗОВА: Това, което би могло да се случи в следващата година – тъй като обезпеченията, които сме правили в 2007 и в 2008 г., тоест вписването на законните ипотеки, биха могли да доведат и реално водят до повишаване на събираемостта. Така че през следващата година, ако не се направят други законодателни промени, бихме могли да съберем повече от тези, но не много повече според мен. Тъй като ние не сме публични изпълнители, дейността по събиране на нашите вземания се извършва от съдия-изпълнителите. Поради факта, че ние бихме могли да откриваме имущество и да го посочваме на съдия-изпълнителите, това е процес, който е доста продължителен във времето. Мисля, че без законодателни промени не бихме могли да повишим събираемостта много повече от това, което е.
Другият вариант е това, което говорихме в началото. Може да се пристъпи към публична продан на ипотекирано имущество на работещи предприятия – тогава ще съберем доста повече пари за кратко време, в рамките на една година, ако това се счита за целесъобразно.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Колеги?
Заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: От доклада разбираме, че от тези 300 милиона, които са присъдени в полза на Агенцията, 167 са де факто несъбираеми поради това, че длъжниците или нямат имущество, или са в процедура по несъстоятелност или ликвидация. Това означава, че когато са сключвани тези договори, в тях не са предвидени гаранции и обезпечения за събиране на тези вземания.
Моят въпрос е: по кое време и от кое правителство са били сключени тези договори? Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте.
АТАНАСКА БОЗОВА: На този въпрос не мога да отговоря в момента. По един и същи начин контролираме договорите, сключвани от всички правителства, и не ги разделяме на договори, сключени от това, другото и трето правителство. Ако представлява интерес и комисията иска по някакъв начин такава информация, бихме могли да я съберем.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря.
Господин Бозуков каза една много важна идея, която може да бъде развита относително лесно – за достъпа до обща информационна система. Сега знаете, че се прави такава между данъчните и митниците. Може да бъде разработен механизъм, при който двете агенции или поне тази за следприватизационен контрол да има достъп до тази информация. По някакъв ред, разбира се, със съответните изисквания за достъп. Това е едно от нещата, които могат да се случат и да бъдат направени. Иначе ако се събират по двайсетина милиона на година, тези вземания няма да бъдат събрани за доста години напред. Очевидно е, че трябва да бъдат взети спешни мерки за подобряване на събираемостта.
Иска ми се - заедно с Министерството на икономиката и Министерството на финансите можете да направите и работна група - в следващия доклад да има по-конкретни предложения за 2010 г. как тази събираемост да започне да се случва и да има реални резултати.
Колкото до информационната система, аз съм съгласен, господин Бозуков, че това е най-рационалният и умен ход, който не коства кой знае какво, но който може да доведе до резултати относително бързо.
Колеги, други въпроси?
Господин Петков, заповядайте.
КАМЕН ПЕТКОВ: Благодаря, господин председателю.
Интересува ме има ли синхрон в работата между двете агенции, когато едната иска информация от другата и т.н. или се бави това нещо, което усложнява процедурата. Благодаря.
АТАНАСКА БОЗОВА: Мисля, че с колегите от Агенцията за приватизация работим нормално, не сме имали проблеми досега. Становище по текстове от договори, които ще бъдат сключвани, никога не е искано от нас. Ако това беше въпросът Ви.
ТОДОР НИКОЛОВ: Също мисля, че няма някакъв съществен проблем тук. Познаваме се много добре с колегите от Агенцията за следприватизационен контрол, дори в някои случаи се налага да работим съвместно - дори по такива случаи като дела, свързани със събиране на вземания. Нямам какво да добавя.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Мисля, че стана хубав дебат.
Накрая искам да завърша с една препоръка към Агенцията за следприватизационен контрол. Докладът ви е много добре технически направен, но молбата ми е: следващият доклад, който ще постъпи само след няколко месеца, да бъде с конкретни препоръки за подобряване на вашата работа - много конкретни, за да можем наистина да придвижим нещата по-напред. Ясно е, че в рамките на 2009 г. няма да можем да вземем кой знае какви мерки, но въпросът е какво се случва през 2010 г., която ще бъде трудна за България от всякаква икономическа гледна точка. Ще бъда благодарен, ако успеете наистина и имате напредък в тази посока.
Господин Мавродиев, заповядайте.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Благодаря, господин председател.
По-скоро бих искал да направя предложение към колегите от Агенцията за следприватизационен контрол, разбира се, към Агенцията за приватизация и министерствата на икономиката и финансите: би било много полезно, ако от ваша страна дойдат предложения за законодателни промени, свързани със събираемостта на вземанията, както и съответни законодателни промени, които биха улеснили самия процес по учредяване на обезпечения, на ипотеки незабавно със сключването на приватизационни сделки, така че да не се стига до необезпечени вземания. Мисля, че госпожа Нинова зададе правилен въпрос - защо се е получавало това нещо въобще в миналото. За да го избегнем в бъдеще, един екшън план от ваша страна и съответно законодателни промени биха помогнали много. От комисията да инициираме такива законодателни промени и да улесним в бъдеще работата на всички споменати институции. Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Аталай, заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви.
Господин председател, ние все още сигурно не можем да разберем реда за вземане на отношение по темите. Аз допусках, че първо ще задаваме въпроси – който има такива, които не съвпадат с въпросите на другите колеги, и впоследствие ще минем към обсъждане. Освен Вас, друг не видях тук да се изказва. Не знам по какъв начин и защо Вие вземате думата по всяко време. Нали знаете, че само давате думата?
Може би тук е времето да кажа: господин министър, на днешния ден ние искахме да обсъдим дейността на Агенцията за следприватизационен контрол, но впоследствие получихме един дневен ред, който ни отвеждаше към обсъждане на възможности за допълнителни приходи в бюджета. Благодаря на колегите за въпросите, които зададоха.
Все пак по темата - не ми стана ясно по какъв начин днес ще подпомогнем Агенцията за следприватизационен контрол да внесе в бюджета милиард и двеста милиона, което днес по радиото цял ден се коментира (че от Комисията по икономическите, енергийните, туризма и ред други маслобойни системи днес ще направим така, че ще дадем нашия принос за увеличаване на приходите, събираемостта от страна на бюджета).
Госпожо Бозова, аз следя от дълги години вашата дейност, знам, че работите усилено. Но ако бяхме се спрели на вашата дейност, щях да ви задам въпросите от 24 страница - защо е ниска събираемостта. Тук давате няколко аспекта. Първо, че липсват реални обезпечения в приватизационните договори, недостатъчно имущество на купувачите, забавяне и непредприемане на принудителни действия от страна на съдия-изпълнителите, противоречива съдебна практика, недостатъчна информация. Имате отбелязано, че като цяло кадровото ви осигуряване в Агенцията е на нивото на критичния минимум.
Само преди малко чухме, че от Министерството на финансите ще вземат правна институция, която ще ги защитава в Париж. Вие прибягвате ли към такива правни институции или си действате само с вашите юристи?
Впоследствие не стана ясно: от тези 360 милиона (за 360 се говореше днес) 164 няма да могат да бъдат събрани. Вие казахте, че на година ще съберете около 10 милиона, хайде пряко сили с определени правни институции можете да достигнете до 20 милиона, ако не платите 20 милиона и на правната институция, за да ви защити. Оказва се, че от тези 360 милиона по 20 милиона в рамките на десет години – останалите ще ги съберем.
За мен възниква въпросът: да бяхте ни казали структурата на тези висящи дела, които са някъде около 600 млн. лв., 130 млн. долара – тези 600 милиона към едно предприятие ли са, към кого са? Затова смятам, че с днешната ни дейност няма да можем да ви бъдем полезни така, както афиширахме – че едва ли не от утре ще съберете толкова пари, че министър Трайков и вицепремиерът Дянков ще напълнят онази дупка в бюджета. Едната ми констатация.
Другото, което е: като предишни управляващи не можахме да ви създадем такава възможност за увеличаване на кадрите. Защо тези 61 човека са напуснали и къде са отишли? Да не би да са в тези предприятия, които нямат имущество, или са отишли някъде на друго място?
Уважаеми колеги, от първа точка на дневния ред моят извод е, че събираемостта от гледна точка на Агенцията за следприватизационен контрол е в рамките на техните възможности и е така, както те ни докладват, а не са тези милиард и двеста милиона, които ги афиширахме.
Затова аз ще помоля, господин председателю, ако колегите от Агенцията за следприватизационен контрол и колегите от другите политически сили имат някаква визия, някакво виждане в изменение и допълнение на Закона за Агенцията за следприватизационен контрол (господин Бозуков видя, че има гръб за подпомагане на Агенцията за следприватизационен контрол, имала е винаги от всички други правителства – само да не посегне към други части на тялото това правителство), ако имате реални предложения за изменение и допълнение в закона, всъщност това можем да правим като народни представители - да допринесем с изменение и допълнение на закона за увеличение на събираемостта, която е така необходима за нашата страна. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: И аз благодаря, господин Аталай.
След като се изчерпаха въпросите, има възможност за изказвания. Господин Аталай имаше няколко конкретни въпроса, един от които беше – дали се използват и други методи за събиране на вземания, тоест частни фирми. Има ли такава практика и възможност? Доколкото знам, няма, но все пак е хубаво вие да отговорите на този въпрос.
Между другото, господин Аталай ...
РАМАДАН АТАЛАЙ: Въпросът ми беше за висящите дела.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: ... говореше за съдия-изпълнители. От доста години насам има само съдебни изпълнители. Те не са съдии. Вече са частни държавни съдебни изпълнители.
Госпожо Бозова, имате ли да добавите нещо по този въпрос? След това всеки член на комисията има думата за изказване, след като се изчерпаха въпросите.
Заповядайте.
АТАНАСКА БОЗОВА: По отношение на въпроса за висящите съдебни дела искам да кажа, че над 300 милиона са неустойки за неизпълнение на инвестиционната програма за „Кремиковци”. В момента не бих могла да ви кажа колко са за неустойки за трудова заетост, колко са за инвестиции, към какви дружества, но това е абсолютно възможно да бъде направено.
По отношение ползването на правни становища и на частни съдебни изпълнители ние наистина сме правили опит и сме ползвали за около 10 изпълнителни дела. Мога да направя следната констатация: там, където има имущество, и то е обезпечено, частните съдебни изпълнители са по-бързи и по-ефективни. Тъй като ние им бяхме дали и изпълнителни дела, по които нямахме информация за имуществото на купувача, те също до момента нищо не са събрали. Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, имате думата за изказвания по темата.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, благодаря Ви.
Отчетът, който ни е даден, относно изброяване на фактите от последните 6 месеца, е достатъчно подробен, бих казал – в това отношение изчерпателен.
Това обаче, което за мен е обект на препоръка, ако не на критика, е, че в отчета трябва да има и анализ за това, което се е случило. Аз отново се връщам на въпроса с висящите изпълнителни дела, поставяйки тук ясно факта, че предметът на приватизационния договор в повечето случаи, даже тук се казва „обикновено”, вече не е в патримониума на купувача. Нещо повече, когато Агенцията е била длъжна да посочи друго имущество на длъжника за принудително изпълнение, се оказва, че няма никакво имущество.
Първото нещо, което считам, че Агенцията е трябвало да направи, макар и в приложение към този отчет, е ясно да разпише всички тези сделки. Сделки, по които сега при висящите изпълнителни дела се оказва, че реално се е касаело за пране на пари; за фирми, които всъщност само са препрали пари и са ликвидирали имуществото.
Поставят се и следните въпроси: Агенцията използвала ли е своите правомощия да сезира прокуратурата в такива случаи? Второ, когато се касае за пране на пари, определено това засяга националната сигурност на страната. Колко са случаите, когато Агенцията за следприватизационен контрол е сезирала ДАНС за констатирани подобни груби нарушения в случая на приватизационните процедури и следприватизационния контрол?
Когато преди малко се зададе въпрос за синхронизацията, която би трябвало да съществува между Агенцията за приватизация и Агенцията за следприватизационен контрол, един от изводите, които е направила Агенцията за следприватизационен контрол, разкрива нещо, което трябва да бъде също анализирано. А то е: липса на договорени реални обезпечения в приватизационните договори, сключени при приватизационната продажба. Това всъщност е директна критика към Агенцията за приватизация.
Тогава въпросът към Агенцията и към господин Николов е: как така се случва, че при приватизационната продажба не са договорени реални обезпечения в приватизационните договори?
Като продължа в този ред на мисли, имам и такава забележка към Агенцията за следприватизационен контрол: вие констатирате в момента, че просто липсва имущество, чрез което длъжникът да бъде санкциониран. Това моментна картина ли е или в рамките на тези вече 7 години, от 2002 г., в които съществува Агенцията за следприватизационен контрол? Извършвала ли е периодичен контрол, за да се проследи как това имущество е изчезнало? Ако е имало придобити акции, тези акции са били предложени, това може да стане само по два начина: или на борсата, или в централния депозитар. Трябва да се види как така тези акции са изчезнали, как е изчезнало това имущество. Констатацията тук, по този начин поднесена, показва, че не е извършен периодичен контрол.
Още повече съм обезпокоен от това, че 3 или 4 години след препродажбата всъщност на 65% от акциите на БТК дори още не е заведено дело за тези 80 млн. евро, които ни се дължат – на българската държава.
Не мога да спестя тези критики и отново повтарям моето предложение, господин председателю – в следващия шестмесечен доклад нека в приложение да бъдат записани всичките висящи изпълнителни дела. Да се види срещу кои фирми, защото може да се окаже, че някоя фирма е спечелила 5, може би и 10 приватизационни сделки и след това е изчезнала, заедно с имущество, с акции, с всичко. Нека видим как това се случва, защото това е една от най-важните мерки за борба срещу корупцията в страната. И коя година, разбира се.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Иванов.
Колеги, други изказвания?
Господин Николов, заповядайте.
ТОДОР НИКОЛОВ: Благодаря, господин председател.
Ако ми позволите да отговоря на конкретния упрек и критика, която беше отправена току-що. Първо, искам да заявя категорично, че по сделките, които сегашният екип на Агенцията за приватизация е сключил, няма нито една сделка, по която не е платена 100% цената. Тоест първият аспект от това дали има забавени плащания е свързан с цената. След това – изпълнение на инвестиции и други следприватизационни задължения.
Второ, по отношение на задълженията за инвестиции ще отправя молба към Вас, господин председател, да се направи справка за договорите, които са сключени от сегашния екип, тъй като нося персонална отговорност за това, от която да се види има ли необезпечени задължения и има ли неизпълнени задължения, които създават проблем на колегите от Агенцията за следприватизационен контрол. Тогава да коментираме въпроса, тогава ще стане ясно дали упреците, към Агенцията за приватизация в конкретния случай, са основателни или по-скоро става въпрос за упреци, които са основателни, но за други периоди.
Тук бих искал да кажа, че приватизацията е един процес, който е започнал в България, без да има някакъв предишен опит, така че е нормално в рамките на този процес да сме се учили от грешките си. Много се надявам, че сега сме се научили повече, отколкото в началото.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Те са целенасочени грешки.
ТОДОР НИКОЛОВ: Други съществени въпроси, които водят до несъбираемост, са свързани точно с това дали може да се открие съответната компания и дали тя има някакви активи.
Практиката, която в момента прилагаме, е следната. Първо, когато се подготвят сделките, в повечето случаи основен критерий е мащабът на компанията, която би била допусната до съответната процедура, да бъде ако не по-голям, то минимум равен на мащаба на компанията, която желае да закупи. Второто е практиката, която въведохме, без това да е било афиширано. Установихме, че в предишни периоди е имало и офшорни компании, които са участвали в приватизационния процес, за които много трудно след това може да се търси каквато и да е отговорност. Ние не сме допуснали нито една сделка с подобна компания. Това е забранено на сегашния екип на Агенцията за приватизация. Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Не виждам други желаещи от колегите от Икономическата комисия.
Господин Бозуков иска думата. Заповядайте.
ЕМИЛ БОЗУКОВ: Аз искам да отговоря, излагайки моята теза по следния начин.
Господин Иванов, Вие сте бил депутат и знаете кога се е конституирала Агенцията – 2002 г. Знаете, за да заработи един орган, колко време трябва; че документите са били в органите по чл. 3 – по стария Закон за приватизация на държавно и общинско имущество. Всичко това е вършено от много малко хора, резултатите са ясни. Виждате, че събираемостта е над 80%. Ако примерно питате: дали е имало някакви искове, които не са били обезпечени, не мога да говоря за минал период, но от годините, от които съм, няма необезпечени искове. След това трябва да знаете, че ние не можем да налагаме обезпечителни мерки без съд. Всичко минава през съд или ипотеките ги вписваме в Службата по вписванията. Това не са неща, които са от патримониума на Агенцията за следприватизационен контрол. С 69 човека сме дали страхотен резултат. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря.
Колеги, не виждам желаещи за други изказвания.
Накрая искам да кажа няколко неща към Министерството на икономиката и Министерството на финансите. Най-елементарното нещо, което може да бъде направено, е тази обща информационна система. Тя веднага ще даде резултати.
На второ място, като слушам доклада на Агенцията за следприватизационен контрол, много хора, които купуват и приватизират, след това се оказва, че прехвърлят имуществото на трети лица и не може да им бъде потърсена отговорност.
Трябва да помислим може би за законова промяна, при която да не се разрешават разпоредителни сделки с имоти, които са били обект на приватизация, докато не бъдат изчистени задълженията.
Очевидно трябва да се види дали работи във всички случаи, дали този въпрос не може да бъде изчистен докрай.
АТАНАСКА БОЗОВА: Става дума за стари сделки.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Към вас бяха направени доста разумни предложения за следващия доклад. Първото беше да има по-подробен списък със случаите на приватизация, висящите случаи, несъбраните случаи. Хубаво е този списък да бъде предоставен на Икономическата комисия, което ще доведе до по-добра подготвеност на колегите и съответно – по-добри идеи и мерки, които могат да бъдат предприети.
Другата препоръка, която беше отправена от колегите към вас, е много точна. Казвате, че имате проблеми с капацитета, имате проблеми със законови текстове. Логично е от ваша страна – дали вие, или чрез Министерството на икономиката, или заедно – в обща работна група, това вие трябва да го прецените - да има предложения за законови промени. Господин Бозуков формулира някои от тях сега. Добре е това да не бъде акт на някаква прибързаност, а да бъдат обмислени от някаква обща работна група може би и внесени в парламента за обсъждане, включително в тази комисия.
Колеги, аз ви предлагам да преминем към гласуване на тази точка, формално ние трябва да гласуваме приемането на този отчет.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Това не е отчет на Комисията.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Това е информация.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Няма значение, все пак трябва да има такова гласуване. (Реплика от господин Рамадан Аталай.)
Господин Аталай, винаги Вашите идеи са били много ценни, благодаря за селскостопанския самолет, Вашият принос в тази комисия винаги е бил много ценен, но все пак е хубаво да има такова гласуване, въпреки че докладът е за информация.
Нека да има гласуване, колеги, въпреки че е за сведение. „Приема отчета” – това е решението.
Моля, гласувайте. Има ли „против”, освен господин Аталай?
РАМАДАН АТАЛАЙ: Аз не участвам в гласуването.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: „Въздържали се” няма.
С 20 гласа „за” се приема.

Преминаваме към точка втора „Разни”.
Колеги, имате ли спешни въпроси, които да повдигнете? Сега е моментът. Няма такива. Благодаря ви.
Закривам днешното заседание.

(Закрито в 15,50 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мартин ДИМИТРОВ





Стенограф: Р. Зарева