---

П Р О Т О К О Л
№ 3


На 2 септември 2009 г. се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на позиция на Министерския съвет по т. 2 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2009 г.) – законодателни инициативи във връзка с пакета за финансови пазари на бъдещето – Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове и за изменение на Директива 2004/39/ЕО и Директива 2009/.../ЕО, №902-00-4, внесена на 18.08.2009 г.
2. Представяне и обсъждане на Отчет за степента на изпълнение на утвърдените политики и програми на Министерството на икономиката и енергетиката за полугодието на 2009 г.
3. Представяне и обсъждане на Отчет за осъществяване на процеса на приватизация за периода 01.01.–30.06.2009 г. на Агенцията за приватизация.
4. Представяне и обсъждане на Отчет за степента на изпълнение на утвърдените политики и програми на Държавната агенция по туризъм към 30.06.2009 г.
5. Представяне и обсъждане на Доклад за резултатите от извършения одит на Програма „Ефективно използване на енергията и енергийните ресурси“ за периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2008 г.
6. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието бе открито в 14.30 ч. и ръководено от председателя Мартин Димитров.

* * *

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, откривам днешното заседание.
Имате ли други предложения по програмата?
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Това годишната програма ли е?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Димитров, ако се получат продължителни дебати, можем да спрем до там до където сме стигнали и да продължим на следващо заседание. Нашата комисия има капацитета да приема повече точки и по-дълъг дневен ред мисля, че няма да представлява проблем за колегите.
Господин Аталай, заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Извинявам се, че ще взема предварително думата, а не в точка „Разни“.
Господин председател, ако разрешите, Вие сте били и в предишното Народно събрание и знаете, че всяка комисия представя определен проектоплан за работа на протичащата сесия, който се приема, и тогава започваме работа. Учудвам се, че Вие мислите, че по 1, 2, 3, 4 и 5 точка няма да има дебат и ще минем веднага на шеста точка. Ако единствена точка беше само първа точка, сигурен съм, че колегите, които се занимават с икономика и с политика, щяха да вземат отношение, но след като не сме се запознали с материалите, няма как да вземем отношение. По отчета за туризма сигурно ще има сериозни дебати. Убеден съм, че господин Иван Иванов, който се занимава дълги години с енергетика, по втора точка може да води дебат поне тридесет минути, а и бившият министър на икономиката и енергетиката също може да вземе отношение. От тази гледна точка е добре, господин председателю, да ни представите – така се постъпва, колеги, във всяка комисия – един проектоплан, за да знаем поне една седмица или две седмици предварително какъв дневен ред ще има на по-следващо заседание на комисията.
Колеги, работата на комисията е час и половина. Ние може да я удължим два часа и половина или три часа, може и да не вземем отношение, както ни предложи председателят, но няма да сме ефективни.
Бих предложил, господин председателю, преди да подложите на гласуване дневния ред, да се спрем само на една от точките като дневен ред, а Вие след това да разпределите в проектоплана, който ще ни представите, следващите точки, които ще разгледаме. Не виждам в този дневен ред с какво ще сме полезни на Народното събрание, какъв законопроект ще разгледаме и какво ще представим в Народното събрание за разглеждане на едно от следващите заседания.
Това е моето предложение: да преценим, преди да подложите на гласуване, с коя от точките да се занимаваме днес и на следващите заседания да ни представите проектоплана. Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Аталай.
Още в четвъртък бяха качени всички тези материали на страницата на комисията, в понеделник са разпратени по имейлите на всеки един народен представител, така че подлагам така представения дневен ред на гласуване.
Който е „за”, моля да гласува.
„За“ – 19, „против“ – няма, „въздържали се“ – 5.
Програмата е приета.

Преминаваме към първа точка.
По първа точка наши гости от Министерството на финансите са: господин Владислав Горанов – заместник-министър, госпожа Цветана Михайлова – началник отдел „Регулация на финансовите пазари“, Дирекция „Държавен дълг и финансови пазари“, госпожа Надя Даскалова – държавен експерт, отдел „Регулация на финансовите пазари“, Дирекция „Държавен дълг и финансови пазари“. И от Комисията за финансов надзор: Ралица Агайн-Гури – заместник-председател, ръководещ Управление „Надзор на инвестиционната дейност“.
Добре дошли! Като вносители ще ви предложа да вземете думата и да запознаете комисията с вашата позиция и целта на годишната работна програма.
Заповядайте, господин Горанов.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Госпожи и господа народни представители, представям ви предложение на Европейската комисия за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове. Тя в момента е на първо обсъждане в работна група към Съвета на Европа, тоест това е работен вариант, който се съгласува между държавите членки. С предложената директива се цели въвеждане на правно обвързващ разрешителен и надзорен режим за всички лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове. Предложението е част от програмата на Европейската комисия за разширяване обхвата на регулацията върху участниците и дейностите на финансовите пазари, за които са присъщи рискове. Това е продиктувано от финансовата криза. Съгласно директивата всички лица, управляващи фондове, които не са предприятие за колективно инвестиране на прехвърлени ценни книжа, трябва да получат разрешение за упражняване на дейност. За да извършват дейността в Европейския съюз, всички лица, управляващи подобни фондове, трябва да получат разрешение от компетентните органи на тяхна държава членка.
Предложената директива предвижда изисквания за минимално равнище на обслужване и предоставяне информация на инвеститорите от лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, както и редовно уведомяване на компетентните органи, като целта е защитата интереса на инвеститорите. Освен това директивата въвежда и специални задължения на лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, които управляват фондове с високо равнище на използван ливъридж, както и тези, които придобиват контролен дял в дружества, с изключение на малки и средни предприятия. С тази директива се постига висок общ регулаторен стандарт и държавите членки няма да могат да налагат допълнителни изисквания на установените в друга държава членка лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, по отношение на предлагането на професионални инвеститори.
Важно е да се чуят становищата на другите държави членки на Европейския съюз. Мнозинството от тях подкрепят подобна инициатива на Европейската комисия, обаче не подкрепят подхода на комисията всички алтернативни фондове да се слагат под общ знаменател и считат, че трябва да се прави разграничение между фондовете, които носят сериозен системен риск. Тоест да не са под общ знаменател и да има специално отношение и преценка на отделните фондове, настояват за по-добър синхрон на предложената регулация и са против възможността управляващите алтернативни инвестиционни фондове от трети страни да ги предлагат на европейския пазар, с оглед вероятно защита от външни спекулации.
Позицията на България. Ние подкрепяме въвеждането на прагове, под които управляващи алтернативни инвестиционни фондове остават извън обхвата на приложното поле на директивата, но същевременно следва да се изясни методът за тяхното определяне, за да е ясно, че е обективен. Следва да се конкретизират субектите, които ще попадат под обхвата на директивата, както и да бъде изяснен въпросът относно попадането в обхвата на директивата на самоуправляващи се инвестиционни дружества и инвестиционни дружества от затворен тип. Настоява се за изрично изключване от обхвата на директивата на държавните инвестиционни фондове и всички пенсионни фондове. Ние считаме, че има необходимост от по-ясни формулировки и дефиниции. България смята, че критериите, на които следва да отговарят управляващите алтернативни инвестиционни фондове, също следва да бъдат допълнително конкретизирани. България желае допълнителни разяснения относно необходимостта от въвеждане на независим оценител, а по отношение на фондовете с по-специфични активи, например инвестиции в недвижимости, как ще се прилагат разпоредби, задължаващи ги да имат за депозитар кредитна институция. България смята, че следва да има по-добър синхрон на настоящото предложение с вече съществуващо европейско законодателство в областта на финансовите пазари, което е позиция и на останалите страни членки. България настоява за по-ясно разписване на взаимодействието между надзорните органи на различни страни, изразяваме и принципни резерви относно възможността на европейския пазар да се търгуват свободно фондове от трети страни.
Това най-общо, госпожи и господа народни представители, е представянето на проекта за директива.
Може би госпожа Агайн иска да каже нещо, ако не, готови сме да отговорим на вашите въпроси. Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Горанов.
Госпожо Агайн, давам Ви думата с въпроса: дали вашата институция има готовността да приложи тези правила и какви допълнителни ресурси ще бъдат необходими в тази връзка? Заповядайте.
РАЛИЦА АГАЙН-ГУРИ: Благодаря Ви, господин председател.
Въпросът за ресурсите на комисията е тясно свързан с дефиницията, която ще бъде приета в директивата по отношение на фондовете за алтернативни инвестиции или така наречените хедж фондове, тъй като в момента дефиницията е прекалено обща и на практика означава, че всяко дружество, което има повече от двама инвеститори и инвестира в активи, ще се счита за такъв хедж фонд. Това би означавало, че дори най-обикновени търговски дружества, които не са хедж фондове, така както ги възприемаме всички ние, биха подлежали на такъв надзор. В момента на нашия пазар компании, които се търгуват на борсата и попадат изцяло в обхвата на тази дефиниция, са дружествата със специална инвестиционна цел. По-голямата част от тях не попадат в количествените критерии, които са изложени в момента в директивата, но няколко от тях вече се приближават към минималния праг от 100 млн. евро активи, така че най-вероятно и те биха попаднали в най-скоро време в обхвата на тази директива.
Ако трябва да обобщя, към момента комисията разполага с достатъчен ресурс да упражнява надзор върху тази директива, в случай че бъдат прецизирани дефинициите по отношение на хедж фонда. В случай че се запази сегашната дефиниция, има голяма вероятност комисията да бъде ангажирана с надзор върху огромен, може би неограничен брой субекти, които трябва да бъдат издирени от комисията, за да бъдат поканени да се лицензират по съответния ред, и това ще ангажира значителен ресурс от гледна точка и на средства, и на хора. Ние сме изразили нашата позиция, която изцяло е възприета и от Министерството на финансите, че е необходимо да се уточни в голяма степен дефиницията, така че да се даде значително по-голяма конкретика спрямо фондовете, които представляват съществен риск за европейския пазар и също за българския. Считаме, че количествените критерии трябва значително да бъдат прецизирани, тъй като в момента дефиницията включва всички хедж фондове с активи над 100 млн. евро, при положение че те имат ливъридж, което би могло да означава, че няколко лева или евро заем биха включили в обхвата на тази дефиниция обикновени търговски дружества.
Това е нашето становище. Доста други бележки имаме по директивата, които са изразени в общото становище на България, и се надяваме, че ще срещнат достатъчно голяма подкрепа и от страна на другите държави-членки.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо Агайн.
Колеги, има ли въпроси към Министерството на финансите или към Комисията за финансов надзор?
Желания за изказвания и коментари? Няма.
Подлагам на гласуване първа точка: „за“ – 22, „против“ – няма, „въздържали се“ – 2.
Първа точка е приета.

Преминаваме към втора точка.
Наши гости от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма са: господин Трайчо Трайков – министър на икономиката, господин Евгени Ангелов - заместник-министър, господин Иво Маринов – заместник-министър, господин Владимир Туджаров – главен секретар, Илиана Шопова – Дирекция „Бюджет и финанси“.
Разбирам, че господин Туджаров има готовност да представи пред комисията този отчет.
Заповядайте, господин Туджаров.
ВЛАДИМИР ТУДЖАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, съвсем накратко ще направя преглед на изпълнението на политиката за макроикономическа стабилност и конкурентоспособност от страна на Министерството на икономиката и енергетиката.
През първото полугодие на 2009 г. политиката за макроикономическа стабилност и конкурентоспособност бе в подкрепа на устойчивото икономическо развитие на страната, отчитайки влиянието на система от фактори, като ефективно управление, адекватна нормативна рамка, стабилни институции, пазарна ориентация, подобрен бизнес климат, конкурентоспособна индустрия и др. Целенасоченото провеждане на политиката допринесе за значително неутрализиране на негативното въздействие на световната икономическа и финансова криза върху българската икономика. Страната ни понесе значително по-малко негативи в сравнение с повечето европейски страни, особено в сравнение с новоприетите и проявили се като отличници Прибалтийски страни. Повиши се ролята на ефективните бизнес стратегии на фирмите, гарантиращи бързо адаптиране и стабилност при влошена международна икономическа среда. Целенасочено се работеше за развитие на енергетиката в условия на членство в Европейския съюз и активното участие на България в дебата на Европейския съюз за формиране на новата енергийна политика на Европа за повишаване сигурността на енергийните доставки, осигуряване на конкурентоспособност на европейската икономика чрез възможност да се доставя енергия на приемливи цени, принос за опазване на околната среда и произтичащата от това необходимост за актуализация на националните виждания и стратегия по отношение на енергийния отрасъл. Действията в изпълнение на политиката бяха съобразени с ясно дефинираните национални интереси на страната, съдържащи се в приоритетите, заложени в енергийната стратегия за гарантиране сигурността на енергийните доставки, създаване и ефективно функциониране на конкурентен национален, регионален и общоевропейски енергиен пазар и опазване на околната среда от вредни въздействия на енергопреобразуващите технологии.
Съвсем накратко ще спомена показателите за изпълнение на така наречената полза ефект и целеви стойности.
Първият показател е „производителност на труда“. При заложен план ръст от 3 до 5%, отчетът към полугодието по предварителни данни е минус 2,4%; разходите за научноизследователска и развойна дейност, направени от бизнеса към брутния вътрешен продукт, при план 0,20%, към полугодието са отчетени 0,15%; съотношението износ-брутен вътрешен продукт - при план 49%, отчетът показва данни за 36,3%; делът на износа на високотехнологични продукти в общия износ - при план от 5 до 8%, отчетът е между 6 и 9%.
За следващия показател - „повишаване на енергийната ефективност“, нямаме данни към полугодието, тъй като в Националния статистически институт информация се изготвя единствено за цяла календарна година.
„Относителен дял на инвестициите в брутния вътрешен продукт” - при план 33%, отчетът е по-нисък: 28,8%; производство на електрическа енергия в гигаватчаса – при план 40 хил. 400, към полугодието са 21 хил.; производство на топлинна енергия – отчет за 9 хил.; крайна енергийна интензивност - за този показател нямаме информация за полугодието; степен на фактическо отваряне на пазара на енергия – при план 20%, отчетът за полугодието е 24,5%; брой присъединени потребители към газоразпределителната мрежа –планирани са 76 хил., отчетът е за 56 хил.; изградена газоразпределителна мрежа в километри – план 3200, отчет – 3000.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Туджаров, този план касае ли цялата 2009 г.?
ВЛАДИМИР ТУДЖАРОВ: Планът е за 2009 г., отчетът е за полугодието. До момента такъв отчет не е правен.
Към 30 юни 2009 г. в министерството са отчетени приходи в размер на 71 млн. лв., представляващи 70,20% от планираните за годината 101 млн. 249 хил. лв., и се формират основно от приходи на държавни предприятия и институции, съгласно приложение 2 към § 2, ал. 2 от Наредбата за реда за установяване, събиране, разходване и контрол на средствата и за размера на дължимите вноски във фонд „Радиоактивни отпадъци“ и чл. 7 от Наредбата за реда за установяване, събиране, разходване и контрол на средствата и за размера на дължимите вноски във Фонд „Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения“ – 40 млн. лв.
На следващо място, държавни такси, които се събират по тарифи от централно управление на министерството и от второстепенните разпоредители с бюджетни кредити – 7 млн. 668 хил. лв.
На трето място са помощи, дарения и други безвъзмездно получени суми от международни организации - постъпления съгласно договор за безвъзмездно финансиране между KFW - Франкфурт и Република България, представляван от Министерството на икономиката и енергетиката и Прокредит Банк, която играе ролята на изпълнителна агенция по проекта, по „Проект за насърчаване на малки и средни предприятия в градски и земеделски райони”, средства, получени по Фонд „Енергийна ефективност” и средства за изпълнение на проекти, финансирани от международни организации – 10 млн. 164 хил. лв.
Със Закона за държавния бюджет на Република България за министерството са утвърдени разходи в общ размер на 103 млн. 912 хил. лв. В резултат на извършени корекции, към настоящия момент уточненият план на разходите е увеличен до 108 млн. 53 хил. лв., като правото на разход за министерството е 97 млн. 775 хил. лв.
Към 30 юни 2009 г. са усвоени 54 млн. 36 хил. лв. В тези 54 млн. лв. са посочени 2 млн. 553 хил. лв. за разходи за лихви по държавни инвестиционни заеми, за които в Закона за държавния бюджет за 2009 г. и Постановлението за изпълнение на бюджета за 2009 г. е оказано, че средствата се планират по централния бюджет и текущо през годината на база на действително извършените разходи се извършват корекции по бюджета на съответния разпоредител. За извършените разходи от страна на министерството е депозирано предложение за корекция в Министерството на финансите, която все още не е направена.
В изпълнение на Договора за безвъзмездно финансиране между KFW - Германия и Република България по „Проект за насърчаване на малки и средни предприятия в градски и земеделски райони” е отчетено полученото финансиране по договора в размер на 10 млн. лв. Разходите не са предвидени по бюджета на министерството за 2009 г., депозирана е корекция в Министерството на финансите. На практика към 30 юни 2009 г. са усвоени бюджетни разходи в размер на 41 млн. 483 хил. лв., което представлява 42% спрямо правото на разход от уточнения план на МИЕ за 2009 г., или 38,4% спрямо уточнения план от 108 млн. лв.
Политиката за макроикономическа стабилност и конкурентоспособност се изпълнява чрез девет програми. Най-голяма част от разходите е отчетена в Програма „Администрация на министерството” за изпълнение на държавната политика в областта на икономиката и енергетиката. В нея са концентрирани всички дейности на централната администрация и второстепенните разпоредители в системата, чрез които се изпълняват функциите и задачите им в областта на икономиката и енергетиката. От общо отчетените за полугодието 54 млн. лв., по Програма 9 са усвоени 39 млн. 733 хил. лв. Чрез останалите програми са изпълнявани дейности и проекти в по-голямата си част директно насочени към малките и средните предприятия и към обществото. Общо по тези програми в представения отчет на бюджета в програмен формат са отчетени разходи в размер на 27 млн. 394 хил. лв., от които 14 млн. 303 хил. лв. по бюджета на министерството, 11 млн. 926 хил. лв. по програма ФАР и 1 млн. 165 хил. лв. по Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика”.
Ще представя накратко програмите и тяхното изпълнение до 30 юни 2009 г.
Първата програма е „Насърчаване на предприемачеството”. В рамките на програмата се изпълняват следните проекти:
Първи проект – „Подкрепа за стартиране на бизнес въз основа на меморандум между министерството и ПРООН”. Подкрепата се реализира по две направления:
Първо направление - Проект „Създаване на конкурентоспособни стартиращи фирми”, така нареченият проект 100. За периода от 2004 г. до 30 юни 2009 г. са обучени над 1300 предприемачи и са създадени 228 микро- и малки предприятия, от които 74 през тази година.
Второ направление – Проект „Насърчаване на иновационната активност на младите хора в България – Техностарт”. Проектът стартира пилотно през 2008 г., създадени са пет фирми в областта на IT-технологиите.
Втори проект - „Възпитание на младежите в предприемачески умения за създаване на конкурентоспособен малък и среден бизнес”. Проектът стартира през 2005 г. и към настоящия момент в три центъра работят общо 9 компании и 127 ученика се обучават в предприемачество на практика.
Третият проект е т.нар. интегрирана информационно-консултантска мрежа в подкрепа на бизнеса по Програма CIP на Европейската комисия. За реализирането на този проект е изготвен проект за постановление на Министерския съвет за предоставяне на средства от Централния бюджет за тази година, реализирането му ще се осъществи евентуално при осигуряване на необходимото финансиране.
За първото полугодие на 2009 г. за изпълнение на посочените по-горе мерки средства от бюджета на министерството не са разходвани. Изпълнението им е в резултат на финансиране през предходни бюджетни години. В тази програма са включени проекти, финансирани по Програма ФАР и Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика”, допринасящи за насърчаване на предприемачеството. Отчетени са 11 млн. 926 хил. лв. за изпълнение на проекти по Програма ФАР.
Втората програма е „Управление на програми и проекти, съфинансирани от Европейския съюз”. В тази програма са включени дейности по управление, изпълнение, мониторинг и оценка на оперативната програма и на проекти, съфинансирани със средства по Програма ФАР, като провеждане на разяснителни информационни кампании в страната, формиране на оценителни екипи, набиране на проекти, оценки и сключване на договори по ФАР, мониторинг на сключените договори и поддържане на интернет-страница по Оперативната програма и по Програма ФАР. За осъществяване на тези дейности към 30 юни 2009 г. по бюджета на министерството са усвоени 93 хил. лв., при планирани 75 хил. лв. Част от разходваните средства предстои да бъдат възстановени от оперативната програма, затова отчетът е по-голям.
По Оперативната програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“ са извършени следните дейности за управление, изпълнение, мониторинг и оценка на оперативната програма: участия в заседанията на Комитета за наблюдение по оперативната програма, разходи за експерти и други участници в комитета, включително участници от трети страни, одити и проверки на място на операциите, обучение на персонала на управляващия орган и междинното звено, избор на външни експерти за подпомагане на оценката на проекти, експертизи, проучвания, оценка и т.н. За изпълнение на тези дейности са усвоени 956 хил. лв. от предвидените 8 млн. 589 хил. лв. по Оперативна програма „Конкурентоспособност“. По-голямата част от тези отчетени 956 хил. лв. са така наречените втори заплати на служителите, които работят в управляващи органи и междинното звено.
Следваща програма – „Насърчаване на инвестициите“. В програмата са включени дейности по прилагане на финансовите мерки по Закона за насърчаване на инвестициите за изграждане на елементи на техническата инфраструктура и обучение за придобиване на професионална квалификация за реализация на инвестиционни проекти, получили сертификат за клас инвестиция. През 2009 г. са приети три постановления на Министерския съвет за предоставяне на средства от държавния бюджет и три решения за одобряване и сключване на договорите по Закона за насърчаване на инвестициите, отнасящи се до насърчаване на три инвестиционни проекта с изграждане на публична пътна и ВиК техническа инфраструктура на обща стойност до 11 млн. 700 хил. лв.
Последните договори:
1. За „Бизнес парк София“ и „Линднер“ - Германия, изпълнение на договор с държавата от 2005 г. за пътна и ВиК инфраструктура на Столична община, район „Младост“.
2. За община Костинброд - за инвеститора „Хицет” по сключен договор от декември 2008 г., към който впоследствие се присъедини и фирмата „Ролпласт Груп“ в съседство на „Хицет”.
3. За община Аврен - за изграждане на водопровод „Санитарнооздравителен комплекс Камчия“, за два проекта - първи клас и клас „А” „Здравеопазване и образование“. Общият размер на привлечените инвестиции по Закона за насърчаване на инвестициите ще възлизат на 522 млн. лв. и ще се разкрият 1497 работни места.
Втората мярка е „Инвестиционен маркетинг“ – координиране на инициативи за представяне на възможности за инвестиции в България. За прилагане на финансовите мерки по Закона за насърчаване на инвестициите се очаква предоставяне на финансовите средства по бюджета на министерството, за които са депозирани искания пред Министерството на финансите. За дейностите по инвестиционния маркетинг, осъществявани от Българската агенция за инвестиции, са разходвани до полугодието 39 хил. лв. Следва да се отбележи, че в последните няколко години ежегодно в Централния бюджет се заделят и планират средства за така наречения инвестиционен маркетинг. През последните 5-6 години средствата вървят в порядъка на 300-400-500 хил. лв. За тази година бяха планирани около 700 хил., но към момента не са осигурени по бюджета на министерството.
По Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“ през 2008 г. управляващият орган обяви процедура на директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Проект „Популяризиране на предимствата за инвестиране в България“ по приоритетна ОС 4 „Укрепване на международните пазарни позиции на българската икономика”. Получено беше проектно предложение от страна на Българската агенция за инвестиции и впоследствие договорът беше подписан. Стойността е за 21 млн. лв.
Следващата програма е „Насърчаване на иновациите“. В рамките на програмата се изпълняват следните проекти:
„Национален иновационен фонд“. Той е финансова схема за подкрепа на иновативни предприятия в изпълнение на мярка 1 от иновационната стратегия на Република България и мерки за нейната реализация. За пета поредна година Изпълнителната агенция за насърчаване на малки и средни предприятия администрира успешно тази финансова схема. До настоящия момент са реализирани пет сесии, като проектите по тях се финансират на етапи. Към 30 юни 2009 г. в резултат на редукция от извършения контрол от страна на служителите в агенцията и от възстановени суми по банкови гаранции с изтекъл срок на валидност са възстановени средства в бюджета в размер на 2 млн. 946 хил. лв., а са изплатени субсидии в размер на 2 млн. 330 хил. лв., на което се дължи отчетената отрицателна величина в отчета на разходите по програмите. Към отчетния период са подписани 378 договора, от тях 130 се изпълняват, 46 са прекратени поради неспазване на условията по схемата и 202 са приключили.
Третата мярка по тази програма е „Развитие на центрове за насърчаване на предприемачеството във висшите учебни заведения“. По този проект са усвоени 43 хил. лв. Към настоящия момент са изградени 4 центъра: Технически университет - Варна, Технически университет - Габрово, Технически университет - Пловдив и Лесотехнически университет - София. Със средствата са финансирани последните мерки от договорите с тях. Проектът продължава изпълнението си с предстоящото създаване на нови четири центъра.
Следващата мярка е така наречената ваучерна схема. Това е схема за подкрепа на трансфера на знания към предприятия и е насочена към реализиране на дейности за предоставяне на технологични знания от висши училища и научни организации към предприятия с цел да се стимулира връзката между науката и бизнеса. Финансирани са 76 броя договори, 49 от които на обща стойност 640 хил. лв. Тези пари се отчетоха и се разходваха през първото полугодие на тази година.
Проект „Промоция на иновационната система“, който е част от тази програма, към настоящия момент се отлага.
В програмата са включени и проекти, финансирани по Програма ФАР и Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“. Отчетени са 209 хил. лв. за изпълнение на проекти по оперативната програма.
Програма № 5 - „Развитие на експортния потенциал, участие в единния европейски пазар и достъп до други пазари“. В програмата са включени следните дейности: провеждане на информационни и промоционни кампании в България и в чужбина с цел предоставяне на информация, обучение, възможности за бизнес контакти, намиране на нови пазари и подпомагане на малки и средни предприятия.
Следващата мярка е „Междуправителствено и междунационално търговско икономическо сътрудничество”. Това са: провеждане на срещи с официални представители на други страни, провеждане на сесии на смесените междуправителствени комисии за търговско и икономическо сътрудничество.
Третата мярка е „Насърчаване на контактите на бизнес ниво в чужбина“. Организирани и проведени са 16 национални участия на международни панаири и изложения, в които са взели участие 138 фирми от различни браншове. За осъществяване на дейностите по програмата към 30 юни 2009 г. от бюджета на министерството са усвоени 1 млн. 594 хил. лв., при планирани 3 млн. 112 хил. лв.
Следваща програма – „Изпълнение на публични дейности по управление на радиоактивни отпадъци и извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения“. В програмата са включени дейностите по управление на радиоактивни отпадъци и извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения, реализирани чрез Фонд „Радиоактивни отпадъци“ и Фонд „Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения“. За отчетеното полугодие са реализирани 6 мерки от планираните 24 от инвестиционната програма на Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“ в изпълнение на тригодишния план на държавното предприятие. За реализиране на дейностите на Фонд „Радиоактивни отпадъци“ и Фонд „Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения“ към 30 юни 2009 г. са усвоени 8 млн. 709 хил. лв., при планирани 25 млн. 506 хил. лв.
Следващата седма програма е „Ефективно функциониране на енергийната инфраструктура“. В тази програма са посочени енергийни проекти, чието финансиране не е обект на отчитане по бюджета на министерството, но за които министерството има институционални ангажименти. По програмата е отчетено изпълнението на държавния заем от Европейската инвестиционна банка в размер на 60 млн. евро. По Проект „Енергия 2“ заемът е ефективен от 20.01.2004 г., съгласно подписан на 19.11.2002 г. договор за заем между Република България, Европейската инвестиционна банка и НЕК ЕАД. Усвоени са всички средства по заема на шест транша. Погасяванията по главницата и плащанията на лихви по усвоените средства се извършват на полугодишни вноски до 15 юни 2002 г. Съгласно погасителната схема към 30 юни 2009 г. са изплатени четири погасителни вноски, като остатъкът по заема в края на отчетния период е в размер на 55 млн. 204 хил. евро. На практика по тази програма се отчитат само разходите за лихви по заем „Енергия 2“.
Програма 8 – „Ефективно използване на енергията и енергийните ресурси“. По програмата се отчитат изпълнението на националните целеви програми за обследване на сгради държавна и общинска собственост и обследване на промишлени предприятия. В отчета към 30 юни 2009 г. е посочено изпълнението на целевата програма и схемата за кандидатстване за отпускане на безвъзмездна помощ за извършване на обследвания за енергийна ефективност с цел подобряване на конкурентоспособността на българските предприятия и за насърчаване местното устойчиво развитие чрез подкрепа на енергоспестяването, чието финансиране бе през 2008 г. Обследвани са около 1 млн. 800 хил. кв.метра площ, издаден е един сертификат категория „В“. За настоящата година средствата за реализиране на програми за мерки по енергийна ефективност не са предоставени по бюджета на министерството. По данни на Фонд „Енергийна ефективност“ за полугодието е посочено финансиране на проекти за 19 хил. лв.
Девета програма – „Администрация на Министерството на икономиката и енергетиката за изпълнение на държавната политика в областта на икономиката и енергетиката“. Както посочих по-горе, в програмата са включени всички функции и дейности на централната администрация и второстепенните разпоредители с бюджетни кредити за изпълнение на държавната политика в областта на икономиката и енергетиката. Като цяло би могло да се обобщи, че изпълнението на поставените цели, видно от отчетените показатели за изпълнение, е добро, всички структури работят отговорно и със стремеж в максимална степен да отговарят на очакванията на бизнеса и обществото. На практика в тази програма са всички разходи за заплати, осигурителни вноски, издръжка, капиталови разходи на Централното управление на министерството и на всички агенции, второстепенни разпоредители към бюджета на министерството.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Туджаров.
Колеги, въпроси към Министерството на икономиката?
Имам въпрос към вас, колеги. Може би аз не ви чух, но не засегнахте въпроса с регулативните режими. Една от програмите е подобряване, тоест оптимизиране на регулативните режими. Искам да ви попитам дали има напредък и да ни подскажете малко повече – до края на годината дали очаквате постигането на по-сериозни резултати? Това е един от въпросите, по които много се говори, всички обещават, но резултатите не са съществени.
ВЛАДИМИР ТУДЖАРОВ: Ще помоля по този въпрос да вземе участие господин Ели Анави.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте.
ЕЛИ АНАВИ: Добър ден! Директор съм на Дирекция „Политика по отношение на предприятията” в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Един от стълбовете на дейността на тази дирекция е развитието на бизнес средата. Вероятно на повечето от вас е известно, че беше приета Програма за по-добро регулиране през м. април 2008 г. и на дирекцията беше възложено изпълнението на ангажиментите на министерството във връзка с изпълнението на тази програма. Като най-съществен резултат мога да представя подготовката, приемането и реализирането на Закона за независимите оценители, с което лицензионният режим за независимите оценители, осъществяван от Агенцията за приватизация, отпадна. Беше създадена една гражданска структура – Камара на независимите оценители. Тази камара вече действа ефективно и считаме, че това е стъпка във вярна насока – отваряне към гражданското общество.
През тази година в йерархията на администрацията основно ведущо звено е дирекция в рамките на администрацията на Министерския съвет и ние подпомагаме работата на тази дирекция, но все пак дотам стигат нашите отговорности. Това, върху което сега работим активно, е подготовката на практически нов Закон за занаятите, тъй като в сега действащия закон, приет през 2001 г., има доста архаични елементи, доста неща, които спъват най-малкия, най-дребния бизнес и считаме, че там има какво да се направи. През този месец предстои стартирането от страна на Световната банка на един проект, който очакваме да завърши със Закон за изменение и допълнение на Закона за ограничаване на административното регулиране, на административния контрол върху стопанската дейност, където разчитаме по този начин да направим този закон действащ, да въведем ефективно принципа на мълчаливото съгласие, в действителност администрацията да гони бизнеса, а не обратното. Разчитаме, че и авторитетът на Световната банка ще бъде много важен, тъй като на наше ниво сме се опитвали, но специално в Правната комисия в миналото Народно събрание нещата бяха много тежки. Мога да ви кажа лично моя опит.
Вие, господин Димитров, знаете отлично - в Закона за намаляване на минималния капитал втората итерация беше предложението на Министерството на икономиката да стане от 5 хил. на 100 лв. Реакцията беше много остра от страна на уважаемите юристи.
В тази област в момента тече обсъждане в рамките на Съвета по европейските въпроси едно предложение за директива на Европейската комисия за освобождаване на микросубектите – предприятията, най-грубо казано, с до 10 души персонал, от задължението да подготвят годишни счетоводни отчети. Отчет за приходите и разходите е част от Годишната данъчна декларация и той не може да бъде избегнат, но отчет за собствения капитал, отчет за паричните потоци и други неща, които, разбира се, счетоводната гилдия много старателно подготвя. Изразявам моето лично становище, че България трябва да гласува “за” и да приложи евентуално това освобождаване на тези микросубекти от действието на Четвъртата счетоводна директива.
Други неща, по които работим в развитието на бизнес средата, е предложението за практически нова директива за борбата със забавените плащания, където има доста спорни моменти. Ние не сме водеща работна група. Тече интензивно обсъждане както в Съвета по европейските въпроси, респективно в Брюксел за тази директива, която е внесена от Европейската комисия. Идеята е тези фирми, които забавят легитимни плащания, да бъдат опарени и тази практика, особено в България – огромна взаимна задлъжнялост, по някакъв начин да бъде преодоляна. Много интересен момент е чл. 5 на тази директива, където предложението е, когато има легитимна фактура към държавата, ако в рамките на 30 дни държавата не я изплати, санкциите за съответната държавна институция във финансово изражение да бъдат много сериозни. Въпросът на експертно ниво не може да бъде решен, предложили сме този въпрос да бъде решен на политическо ниво.
Друг пример в областта на бизнес средата, който мога да дам, който е илюстрация на нивото, до което може да достигне дирекцията, която ръководя, респективно нашето министерство, са някои такси, събирани в системата на други министерства, които са съвършено нелепи. Примерно в момента за преглед на документацията за отваряне на аптека на ъгъл, съответният бъдещ аптекар трябва да плати 5 хил. лв. Ако иска да смени телефона си, трябва да плати 250 лв. Има много други такива примери. Наскоро излезе подробен задълбочен доклад по проект, финансиран от Световната банка, но това не е в патримониума на министерството и е трудно да въздействаме. Разчитам, че новото ръководство ще намери съответен ресурс, тъй като това все пак е икономика като цяло.
Интересен е въпросът: защо тези неща не са в публичното пространство? Защото има определени съсловни групи, които имат интерес от тези високи такси, тъй като тези, които веднъж са ги платили, не искат конкуренция. След администрацията, вторият най-голям враг на бизнеса е конкуренцията.
Господин председател, не искам да злоупотребявам с времето, затова накратко представих дейността дотук и бъдещите задачи, които предстоят.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Колеги, въпроси?
Заповядайте.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Господин председател, по-скоро бих искал да уточня. Във връзка с Програмата за по-добро регулиране, поискайте отчет от Дирекция „Стратегическо планиране и управление” в Министерския съвет – те са отговорни за тази програма. Мога да кажа, че досега, откакто е създадена програмата, защото аз бях ръководител на работната група, когато се създаде тази програма, на централно ниво са опростени и премахнати 25 режима, а на местно ниво – 164. Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, господин председателю.
Материалът, представен на нашето внимание, е озаглавен „Отчет за степента на изпълнение на утвърдените политики и програми на Министерството на икономиката и енергетиката за полугодието на 2009 г.”. Когато се представя такъв материал, очаквах господин Туджаров, освен да представи последователно програмите и проектите, да каже и това, което не е изпълнено, причини за неизпълнението и да се направи и оценка за степента на изпълнение на политиките. Иначе човек остава с впечатление, че това, което е написано, е безпроблемно и е изпълнено от министерството. След това ще направя изказване, но искам да чуя - господин Туджаров може ли да направи оценка каква е степента на изпълнение на утвърдените политики и програми на министерството за първото полугодие на 2009 г.?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Туджаров, моля да отговорите на този въпрос. Единствената молба, тъй като няма как да стане по всички проекти това, но да кажете най-важните случаи – там, където наистина е важно и по някаква причина няма да бъде направено. Това е важно за комисията.
ВЛАДИМИР ТУДЖАРОВ: Вече казах, че досега такъв отчет към полугодието не е правен. По принцип програмният бюджет така е зададен, че да се отчетат показателите в края на годината.
На няколко места отбелязах, че някои от мерките не са изпълнени към момента, тъй като липсва финансиране. Ежегодно в Централния бюджет на Република България се предвиждат средства както за големите инвеститори, така и за инвестиционен маркетинг, за подкрепа на малки и средни предприятия, за участия в търговски изложения в чужбина и така нататък. Към момента имаме депозирани няколко писма за корекция в Министерството на финансите за изпълнение на определени мерки, които средства все още не са осигурени и не е ясно дали ще се осигурят. Всички знаем защо – заради финансовата криза. Иначе изпълнението като цяло е добро. Ако има някакви по-конкретни въпроси, съм готов да отговоря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Туджаров.
Господин Делян Добрев искаше да зададе въпрос.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин председател.
Имам въпрос, свързан с изпълнението на Програма ФАР и Оперативна програма „Конкурентоспособност”. Знаем, че преди малко повече от две години беше отнета акредитацията на Министерството на икономиката и енергетиката.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Кога е отнета?
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Акредитацията на Изпълнителната агенция по Програма ФАР.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: В Министерството на икономиката?
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Разбира се, по Програма ФАР.
Виждаме, че отчетените резултати не са много добри - има много прекратени договори по фаза 1, доста прекратени договори по фаза 2. Фаза 1 се изпълняваше близо четири години, аз лично имам поглед върху това нещо, фаза 2 все още не е приключила, въпреки че трябваше да приключи доста отдавна, фаза 3 в момента се изпълнява също с голямо закъснение.
Резултатите по Оперативна програма „Конкурентоспособност” при първото стартиране не бяха добри и нямаше особен интерес от страна на фирмите. По второто й стартиране положителното е, че в рамките на три месеца беше извършена оценката, но след това последваха 3-4 месеца, в които не можаха да бъдат сключени договорите, което също е огромно забавяне, а тези средства са жизнено важни за българската икономика, защото малките и средните предприятия и големите предприятия, които са включени в тази програма, разчитат на тези средства.
Искам да попитам: вземат ли се мерки за ускоряване на процеса на разглеждане на финалните отчети по тези проекти, ускоряване на процеса на сключване на договори? Защото специално по Оперативна програма „Конкурентоспособност” забавянето с 2-3 месеца на сключване на договорите се обясняваше с това, че има технически процес по окомплектоването на тези договори, но в крайна сметка става въпрос за 100 договора, които три месеца не могат да се подвържат. Благодаря.
ВЛАДИМИР ТУДЖАРОВ: По този въпрос ще помоля госпожа Ивет Жаблянова да вземе отношение. Тя е директор на Дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност”, на практика това е управляващият орган на оперативната програма.
ИВЕТ ЖАБЛЯНОВА: Добър ден! Благодаря за въпросите.
Ще ми позволите да не се съглася с Вас, тъй като нашето министерство, заедно с Министерството на труда и социалната политика, от четирите изпълнителни агенции в тези две министерства не е открита акредитацията. Първата схема, която е по Програма ФАР, в момента е приключила. Очакваме одиторски екип през м. септември и в момента се изпълнява фаза 3.
Относно оперативната програма и Вашите въпроси, не само спазихме, както Вие споменахте тримесечния срок за оценка, който ни костваше огромни усилия както от нас, така и от страна на Агенцията за малки и средни предприятия, защото получихме 1481 проектни предложения по трите процедури, които обявихме през м. ноември, но и успяхме да сключим в рамките на нормативно уредения срок договори. Договорите, които сключихме, са с ресурс от 200 млн. лв. за малки и средни предприятия и за технологична организация... По едната процедура сключихме 170 договора, по другата – около 40.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Съжалявам, допусната е неточност с отнемането на акредитацията.
Каква е причината във фаза 1 да бъдат прекратени 38 договора и в консултантската схема да бъдат прекратени 111 договора, което е намалило усвояването на тези средства с 20 до 35%, също така във фаза 2 прекратените 36 договора?
ИВЕТ ЖАБЛЯНОВА: Причините са разнообразни. В повечето случаи това е неизпълнение от страна на бенефициентите в срок на условията по договора.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Колеги, други въпроси? Няма.
Господин Иванов, заповядайте за изказване.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, няма да спестя критиките си, че за мен един такъв отчет, който се представя пред комисията в Народното събрание, трябва да представя в достатъчна степен и това, което не е реализирано, което за мен е по-важно – да представи причините за неизпълнение на определени програми и проекти, и накрая да се излезе с определени препоръки. Защото народните представители в комисията, няма никакво съмнение, не са в състояние да вникнат в абсолютно всичките дейности, които се извършват в изпълнение на утвърдените политики, но трябва на базата на направени препоръки и критичен анализ да изработят своето становище.
Понеже беше казано: дали може да се каже нещо по-конкретно, аз вземам пред себе си двете програми – 7 и 8: „Ефективно функциониране на енергийната инфраструктура”. Там са изброени четири проекта, които са завършили в рамките на шестмесечието, пет, които са в момент на изпълнение, но тук би трябвало не само да се изброят. Например, по изграждане на хидровъзела „Цанков камък” колко е закъснението до момента, докога ще продължи, колко пъти с анекси беше допълнително финансиран този проект и каква е ролята на Министерството на икономиката и енергетиката в тази част? Не е естествено да финансира проект, но ако няма никаква роля, питам защо е поднесен тук, изпълняват ли се контролни функции и каква е оценката за тези закъснения?
След това се изброяват в процес на подготовка 11 проекта. По някои от тези проекти не виждам какво е направено към момента. Например, „Изграждане на нова мощност за лигнитни въглища в басейн „Марица-изток”. Знам, че това в момента е в замряла фаза и няма пуснати документи било за търг, било за определен начин на разговори за тази мощност. Също, хидроенергийните комплекси на р. Дунав - в каква фаза са разговорите с румънската страна, има ли взаимно съгласие, но взаимно съгласие за започване на предпроектните проучвания и докъде те са стигнали? Трябва да се разбере какво отношение има министерството към така изброените единадесет проекта, какъв е приносът на министерството и какво те са допринесли за придвижването напред?
Продължавам с Програма 8 – „Ефективно използване на енергията и енергийните ресурси”. Казва се какви са самите стойности и веднага още в първата таблица, когато трябва да ни се представят какви са подкрепените проекти, таблицата завършва: брой подкрепени проекти – 0. Питам тогава какво всъщност е извършено? Това е в горната част на стр. 25. След като броят на подкрепените проекти е 0, това са неща, свързани с енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници, има какво да се каже по този повод.
След това, в енергийната ефективност - основното, което тук се заявява, е свързано единствено с обследване на сградите. Когато говорим колко промишлени системи, които са най-големите потребители на електроенергия, най-енергоемки към момента в страната ни по ред причини, да не говоря за тях, се оказа, че през първото полугодие на 2009 г. с помощ на средства от държавния бюджет е обследвана една промишлена система. Колко са промишлените системи в страната, колко от тях са обследвани и колко трябва да се обследват, и дали ще можем, ако вървим с тези темпове, до 2050 г. да завършим с това обследване? Защото след обследването трябва да се проведат конкретни енергоспестяващи дейности за повишаване на ефективността. Естествено трябва да се върши и обследването, но това е само първият етап и ако не се осъществят другите етапи, нещата не могат да потръгнат ни най-малко, за да изпълним изискванията и национални, и на Европейския съюз за повишаване на енергийната ефективност. Същото е и с въвеждането на възобновяемите енергийни източници. Текстът, който е записан тук, само означава, че се водят преговори с Европейската банка за възстановяване и развитие за администриране на средствата по споменатата област. Кога са започнали тези преговори, кога ще завършат, кое все още възпрепятства завършването на тези преговори, защото в противен случай записаното финансиране не би могло да се реализира?
Имам и други забележки, но основното, отново повтарям, господин председателю, считам, че институциите, които са поканени да ни дават отчет за определени периоди – полугодишни или годишни, трябва да завършват с препоръки своите отчети. Да видим визията на тези органи за по-нататъшно управление на съответните дейности. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Иванов.
Други изказвания, колеги! Не виждам.
Затова ще завърша с няколко думи. Първо, това е първият отчет от такъв род и тези усилия трябва да бъдат насърчени. Имаше много важни неща в думите на господин Иванов. Смисълът от тези отчети е да има препоръки, с които да запознаете Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, това ще бъде полезно и за самото Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, включително инициативите за подобряване на бизнес средата, проектите, които не са могли да бъдат реализирани. Ако тази информация е достъпна до нас, ще можем да сме по-добре подготвени и да помагаме по всяка една такава тема.
Като препоръки към вас: следващият доклад наистина е много важно, освен анализ на изпълнението по програми, който е задължителен и вие добре сте направили, да завършва с бележки какво не е постигнато, какво ще целите за в бъдеще, как ще подобрите работата. Информацията, която е достигнала до комисията, ще ни даде възможност да бъдем много по-ефективни и ще помагаме повече на практика.
Колеги, по тази точка няма гласуване, считаме, че комисията е осведомена с този доклад. Благодаря за присъствието лично на министъра на икономиката, енергетиката и туризма.

Преминаваме към точка трета.
Ще поканя представителите на Агенцията за приватизация да заемат удобното място срещу нас: господин Тодор Николов – изпълнителен директор, господин Димитър Дойчинов – заместник изпълнителен директор, господин Димитър Бъчваров – член на Надзорния съвет, господин Руси Механджиев – член на Надзорния съвет, господин Владимир Замфиров – член на Надзорния съвет, и господин Севджан Съдкъев – член на Надзорния съвет. Заповядайте.
Представителите на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма са поканени да останат, защото това е в техния ресор. Заповядайте, колеги.
Давам думата на господин Механджиев - заместник-председател на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация.
РУСИ МЕХАНДЖИЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо ми позволете да поднеса пред вас извинението на председателя на Надзорния съвет господин Стоев за отсъствието му на днешното заседание на комисията, тъй като в момента е в отпуск и е извън страната.
Ще представя някои акценти от отчета за осъществяване дейността на процеса на приватизация през първото шестмесечие на 2009 г., като ще включва основно резултатите от приватизацията, причините, които са попречили тези резултати да са по-добри, защото според нас те не са задоволителни, и някои мерки, които смятаме, че би трябвало да се предприемат, за да се ускори процесът на приватизация, да се подобрят резултатите и да се повишат приходите.
През отчетния период през полугодието агенцията осъществи общо 26 приватизационни сделки на дялове и акции от капитала на търговски дружества чрез използване на методи за търг с явно наддаване и централизиран публичен търг с цел осигуряване максимална прозрачност на процеса и равнопоставеност на инвеститорите. Приходите от приватизацията за полугодието възлизат на 17 млн. 600 хил. лв. Както вече казах, тези резултати не ни задоволяват, те са далеч от възможностите на агенцията, но са породени вследствие на някои обективни причини.
На първо място, безспорно влияние оказва развиващата се световна финансова и икономическа криза. Приватизационните процедури през тази година протичаха при изключително слаб инвеститорски интерес, което доведе до неуспех на голяма част от проведените процедури за дружествата с мажоритарно държавно участие. Тук можем да отбележим провалените търгове за НИТИ – Казанлък, Център за външноикономическа подготовка на кадри – София, „Топлофикация – Шумен”, хотел на „ВМЗ” в Сопот. Инвестиционната активност към тези дружества не се повиши и след повторното им предлагане на занижени цени. Същият проблем се наблюдаваше и при дружествата с миноритарно участие. От 140 броя дялове и акции, предложени през периода на централизирани публични търгове, са продадени едва 25.
На второ място, трябва да отбележим непрекъснато намаляващия приватизационен ресурс. В началото на годината агенцията разполагаше с 34 дружества с мажоритарно и 173 дружества с миноритарно държавно участие, които подлежаха на приватизация, въпреки че част от тях имаха сериозни правни и финансови проблеми. В същото време в списъка Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от ЗПСК, по-известен като Забранителния списък, бяха включени 169 дружества с мажоритарно държавно участие. Независимо от намаляващия ресурс за някои от дружествата с мажоритарно участие, като „Екомедбио” - София, свободните зони в Русе, Видин, Свиленград, „Монтажи” – София, по предложение на принципала бяха прекратени приватизационните процедури. Някои от тях бяха преобразувани и бяха включени в Забранителния списък.
Друг проблем, който също допринесе за забавяне на процеса на приватизация, е, че за непродадените дружества от значение за националната сигурност, които в момента са „ВМЗ” - Сопот и „Кинтекс” - София, които се приватизират чрез стратегия, преди повече от година бяха разработени стратегиите за приватизация, но все още не са приети от Министерския съвет и не са одобрени от Народното събрание.
Въпреки неблагоприятната конюнктура, благодарение на експертния кадрови потенциал, в момента в агенцията съществуват определен брой приватизационни процедури в напреднала фаза, ускореното приключване на които би могло значително да подобри резултатите и да увеличи приходите от приватизацията за тази и следващата година.
За постигане на тази цел агенцията се нуждае от подкрепата на Народното събрание и правителството в следните насоки: би трябвало да бъдат приети и одобрени в сравнително кратки срокове стратегиите за приватизация на „ВМЗ” – Сопот и „Кинтекс” – София, тъй като по наши данни финансовото състояние на тези дружества се влошава; да се ускори съгласувателната процедура между агенцията и съответните министерства – принципали за определяне метода на приватизация и необходимост на квалификационни изисквания към съответните инвеститори за дружествата „Булгартабак холдинг”, „Промишлено строителство холдинг”, „Топлофикация - Шумен”, „Топлофикация София”, „Експомед”, „Овча купел”, „Слънчев бряг”, както и за миноритарните пакети на електроразпределителните дружества; най-накрая, но не последно по значение – да се извърши преглед на Забранителния списък и по преценка на принципалите част от дружествата да се включат в приватизационния ресурс. При изпълнението на тези условия би могло да се очаква постъпленията от приватизацията на споменатите по-горе дружества да достигнат няколкостотин милиона лева до края на 2010 г. Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Господин Николов, ще вземете ли отношение?
ТОДОР НИКОЛОВ: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, благодаря за поканата и възможността да участвам в днешното заседание.
Изложението на господин Механджиев е съвсем обективно, то отразява според мен правилно резултатите от първото шестмесечие. През последните години Агенцията за приватизация успяваше да постигна целите, които са поставени пред нея. В резултат към днешна дата са приватизирани над 99% от определените за приватизация държавни активи и държавни дружества, които съвместно са определени като обем заедно със Световната банка и Международният валутен фонд м. декември 1995 г. Факт е, че през първото шестмесечие на тази година темпът на приватизация намаля, затова, разбира се, има причини. За мен ограниченият ресурс е една от основните причини, но той в крайна сметка е функция на това, че след като почти 100% от определените за приватизация дружества са приватизирани, логично е, че ресурсът, с който разполага агенцията, е ограничен. Тоест източници за повишаване на броя на сделките можем да търсим в разглеждане на Забранителния списък и се надявам, че при един по-задълбочен анализ може да се установи, че там има дружества, които могат да бъдат предложени за приватизация, и това е по-правилното, отколкото присъствието им в Забранителния списък. Категорично за други дружества това няма да бъде възможно, тъй като част от тях изпълняват важни инфраструктурни или социални функции, или функции, свързани със сигурността на държавата.
Също така намаленият инвеститорски интерес е факт. Мисля, че това не изненадва никого, просто трябва да работим при такава среда. Проблемът е, че това означава по-малко на брой инвеститори, не всички сделки биха могли да достигнат до успешен край, също така цените, които може да се постигат, са по-ниски отколкото това, което сме наблюдавали и постигали през предишните години. Това още веднъж показва, че за да имаме успех в приватизацията, трябва да се фокусираме върху компании, които биха предизвикали интерес, и трябва да отчитаме един много важен фактор - че при състояние на криза или по-скоро, надявайки се, че сме в долната точка на кризата, има компании, които са обезценени повече, отколкото други компании. Тоест изборът на компаниите във времето, което предлагаме за приватизация, също е много важен, за да може да се постигне относително добър ефект, а не да се стигне до продажба на много ниски цени. Така че за някои компании може би добрият подход ще бъде да се изчака възстановяване на пазарите и тогава да бъдат предложени.
Бих искал да кажа при какви условия работи Агенцията за приватизация. Нашата оценка е, че по отношение на Закона за приватизацията и подзаконовите нормативни актове, които регламентират дейността на агенцията, гарантират възможности за постигане на ефективен процес на приватизация. Считаме, че това, което е постигнато в годините като опит и резултатите от този опит са елемент от днешното законодателство, позволява сделките да бъдат реализирани прозрачно, при ясни процедури, осигурява се равнопоставеност на инвеститорите. Убеден съм, че методите, които използваме, гарантират постигането на добри финансови резултати, и не на последно място – много е ясен механизмът на контрол по отношение дейността на Агенцията за приватизация.
По отношение на финансовото и кадровото осигуряване агенцията разполага с необходимото финансово осигуряване, екипът е основно от експерти, които професионално и мотивирано работят по всеки един проект. Най-важното нещо според нас в момента е, че този потенциал трябва да бъде използван максимално, за да може в сегашната ситуация, при необходимост от увеличаване на приходите в бюджета, приватизацията да бъде използвана като един такъв инструмент за приходи.
Какво смятаме, че е възможно да бъде постигнато в рамките на оставащите месеци от 2009 и 2010 г.? Бихме могли в рамките на двете години при определени условия да постигнем приходи от приватизация, надхвърлящи 880 млн. лв. В тази цифра са включени прогнози за продажба на „Булгартабак холдинг”, „Топлофикация София”, „ВМЗ” – Сопот, „Кинтекс” – София, миноритарни пакети от електроразпределителните дружества, а в една по-далечна прогноза би могло да се разчита на продажби от миноритарни пакети от Българския енергиен холдинг или дружества на холдинга. В тази цифра това не е включено, тоест цифрата 880 млн. лв. стъпва на сегашния ресурс на Агенцията за приватизация и в нея няма прогнози, свързани с включването в ресурса на агенцията и на дружества от Забранителния списък.
Направили сме прогнози за 2011 и 2012 г., които определено могат да се сбъднат, ако бъде преразгледан Забранителният списък. В тази връзка се присъединявам към направеното предложение от страна на господин Механджиев едно от решенията да бъде преразглеждане на Забранителния списък и след анализ на дружествата, които са включени в него, да се стигне до крайно решение. Биха могли част от тях да бъдат изведени от този списък.
Факторите, които ще предопределят възможността да се постигнат тези финансови приходи, са: категорично наличието на политическа подкрепа за процеса на приватизация. Искам да заявя, че към този момент в лицето на министъра на икономиката, енергетиката и туризма такава подкрепа беше заявена, надявам се, че това е споделената позиция на управляващата партия в момента.
Вторият важен фактор е добрата координация между институциите. Тук на първо място поставям Народното събрание и, разбира се, Икономическата комисия, тъй като голяма част от законодателните промени не могат да се случат, ако нямаме вашата подкрепа. Координация на ниво министерство: на първо място, Министерството на финансите и Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, тъй като от отчета, който сме представили, се вижда, че 94% от активите, които са в сегашния ни ресурс, са концентрирани - имат принципал това министерство. Към днешна дата, в рамките на последния месец работихме според мен активно с екипа на министерството, в лицето на ресорния заместник-министър. Моето впечатление е, че експертността надделява и тя ще бъде водеща при вземането на решения, което ме кара да мисля, че бихме могли в кратки срокове да имаме много точни времеви графици по отношение на основните сделки. На трето място – решенията, които би следвало да вземе Министерският съвет и Народното събрание. Първото вече го споменахме – решение по отношение на промяна на Закона за приватизацията, свързан с преразглеждането на Забранителния списък, и второ – решението за приемане на стратегията за приватизация на „ВМЗ” - Сопот и „Кинтекс” – София.
Ще си позволя да направя една бележка. По отношение финансовото състояние на „ВМЗ” – Сопот, информацията, с която разполагаме, е, че то е по-скоро критично, но по отношение на „Кинтекс” няма такива индикации. Напротив, мисля, че „Кинтекс” се развива нормално, там няма такива притеснения.
В заключение, разбира се, по-слабият инвеститорски интерес ще бъде един от факторите, с който трябва да свикнем. Но има и още един – тежкото финансово състояние на част от дружествата, които са в нашия списък, или пък сериозните правни проблеми, които тези дружества имат. Това означава, че за някои от тези дружества може да се стигне до решения не по линия на приватизацията, а в някои случаи дори до ликвидация.
Благодаря за вниманието, готов съм да отговоря на всички въпроси.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Димитър Бъчваров – член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация, иска да добави нещо. Заповядайте.
ДИМИТЪР БЪЧВАРОВ: Уважаеми дами и господа, използвам случая на любезната ви покана, за да разширя малко въпроса за агенцията и перспективите пред нейната дейност, тъй като тук председателят на комисията каза, че е добре да има предложения. Споделям скромната оценка, която дадоха колегите, но бих добавил към нея следното: агенцията е орган на държавата с уникален опит. Задаването на приватизацията и дългото протичане в България има много лоши страни, но има и една добра страна – твърдя, че българската агенция е единствената институция в света, която е прилагала всички възможни приватизационни техники, концентриран е огромен институционален, персонален и експертен опит в тези 79 човека, които в момента осъществяват този процес.
Тъй като приватизацията не може да бъде безкраен процес, имам мое лично предложение, което обсъдих с колегите, те изразиха съгласие и искам да го споделя с вас. В момента в България с държавната частна собственост и публичната собственост по линия на концесиите се разпореждат 53 еднолични органа и обособени администрации. В това отношение България е уникална страна, за съжаление това не е добре. Практически създаването на единни начини, критерии и процедури е силно затруднено, законовата регламентация е много фрагментарна, а има и много лоши страни. Ще ви кажа за какво става въпрос. Няма законово определени критерии за допускане на замени и продажби на повечето видове държавни имоти. Политическата отговорност на министрите да обосноват необходимостта от и да определят условията за продажби и замени на държавната собственост не е ясно ограничена от отговорността на администрацията, изпълняваща съответните процедури. При продажбите на държавни имоти – вече не говоря за приватизация, нали разбирате, не се изисква декларация за произход на средствата на купувача. Често пъти тези имоти и замени засягат интереси за милиони. И нещо, с което България е уникална като законодателно решение – от 1996 г. замените се извършват по инициатива на частното лице. В нито една правна система не съществува такава фигура. Това противоречи във всички европейски страни, всъщност само в няколко изобщо са допустими замени, като изрично законът казва, че те стават само по инициатива на държавата, когато няма друг способ за спешно придобиване на особено нужен на държавата имот, защото отчуждителният способ е сравнително бавен.
В това отношение се нуждаем от законодателни промени и мисля, че органът, който е подходящ да поеме всички разпоредителни сделки с държавна собственост, е Агенцията за приватизация чрез съответните законови промени, защото нейният експертен опит е много голям. Единният орган ще позволи това да бъде строго контролирана администрация вместо на 53 места, а това са всички областни управители, всички министри без изключение. Представете си за какво става въпрос - в държавата във всеки момент някой нещо продава или заменя по инициатива на някой си. Тоест съсредоточаването, натоварването на Агенцията за приватизация с тези функции ще бъде мащабна структурна, антикорупционна реформа. Министрите ще трябва да бъдат изрично възложители на продажби, а агенцията да бъде технически изпълнител и да бъде контролирана както от възложителите, така и от всички правоохранителни органи. Ако тази идея бъде възприета, в бъдещите законодателни промени трябва всички договори за разпореждане с държавна собственост да бъдат оповестени и свободно достъпни в интернет от всеки гражданин, без никакво изключение, и всеки етап на сложните сделки, каквито са концесионните и приватизационните, да бъде оповестяван в точно определен формат и достъпен за всеки гражданин.
Сега е моментът – използвам случая, че и господин министърът е тук, сериозно да се помисли за тези неща, защото това, което наблюдаваме по отношение разпореждането с държавна собственост и, съжалявам, всичките скандали, които сега са актуални, не произтичат от това, че просто някъде има избирателно много лоши хора, а от това, че правилата не са добри. Наша е отговорността и ваша най-вече, дами и господа, като законодатели, да променим съвместно тези правила. Аз мисля, че дори в агенцията имаме пълна готовност за това.
Накрая ще споделя, че концесията има по-различна правна природа, тъй като тя се разпорежда с публична държавна собственост в повечето случаи, но би могло да се отиде още по-далеч – Агенцията за приватизация да бъде единият изпълнителен орган за концесиониране и да изпълнява политическите заявки. Тоест това да са условията, защото принципът трябва да бъде: „всичко, което не е цена по една сделка, е политика”, и другият принцип: „политиката да свършва там, където започва процедурата”.: Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Бъчваров.
Колеги, въпроси?
Господин Мавродиев, заповядайте.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Имам както няколко въпроса, така и няколко предложения към ръководството на Агенцията за приватизация.
На първо място, искам да попитам: приходите от приватизация за 2009 г. в размер на около 17 млн. лв. ми се струват доста недостатъчни за такава сериозна програма, която осъществява агенцията. Интересува ме какъв е общият размер на очакваните за 2009 г. по вашия план продажби и как смятате да стигнете до него, при положение че за полугодието има толкова малка цифра от приходите от продажби?
Второ, прегледът на Забранителния списък, който вие предлагате, според мен е добра идея. Може би от вас трябва да получим предложение, тъй като вие като специализирана администрация познавате процесите, кои от предприятията от Забранителния списък смятате, че би следвало да бъдат махнати оттам и да бъдат включени в обхвата на вашата приватизационна програма, за да можем както ние в комисията, така и министърът на икономиката и неговият екип да дадем своето становище или съответна подкрепа за тези действия и за включването на тези дружества в списъка. Вие изброихте доста голям списък от дружества, като „ВМЗ” - Сопот, „Кинтекс”, „Топлофикация”, „Булгартабак”, по които, предполагам, има доста сериозна предварителна работа, за да може да се случат тези сделки. Това означава, че ако това искате да даде резултати и да стигнем до сумата от 880 млн. лв., ако не се лъжа, за 2010 г., би трябвало още сега да се започне подготвителна работа за приватизация, свързана с правни анализи, оценки, съответно решение във връзка с метода за приватизация. Според мен за целта би следвало да се създаде доста експресна организация в тази посока, за да стигнете до тази цифра.
Не на последно място, ще бъде полезно, ако от вас получим както идеи за предприятията и фирмите, които извадим от Забранителния списък, също така този Забранителен списък трябва да е доста малък и лимитиран, защото прекаляването със забраните според мен не води до добри резултати, когато се касае до приходи за държавата в условия на криза. Трябва да се прецизира защо са сложени няколко от предприятията в Забранителния списък и дали това е необходимо с оглед на национална сигурност или на защита на социални интереси. Сигурен съм, че има случаи, в които има предприятия, които не отговарят нито на едно от другите условия да са въпреки това в този списък, така че вашата идея ще бъде добра. От друга страна, предложението, което господин Бъчваров направи, ми се струва доста интересно. Може би в тази посока би могло да се аргументира като анализ и предложение за законодателни промени, които да предложим на министъра на икономиката и съответно на министъра на финансите, респективно в Министерския съвет да бъде гледано такова предложение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Николов, Вие ли ще отговорите? Заповядайте.
ТОДОР НИКОЛОВ: Благодаря за въпросите, господин Мавродиев. Констатацията е ясна – 17 милиона са незначителен резултат за екип като този, който управлявам. Няма смисъл да се връщаме назад, въпросът е какво можем да направим. Реално погледнато до края на годината планът, който е за тази година в рамките на 225 млн. лв., може да бъде постигнат. Факт е, че основен движещ мотор на този процес ще бъде успехът на приватизацията за „БТ холдинг” и от тази гледна точка сделката е ключова за успешното приключване на тази година. Казах, че важното в момента е не да гледаме какво е минималното, което може да се постигне, а да се ускорят процесите, така че по целия списък, който имаме, всички сделки, които е възможно, да бъдат реализирани.
Напълно споделям вашето мнение, че за да имаме добри резултати и през 2010 г., очевидно трябва да се започне сега. По тази причина в нашите прогнози приходите от приватизация на „Топлофикация София”, на „ВМЗ” и „Кинтекс” са включени едва в 2010 г., тъй като тези процедури не могат да се реализират до края на годината, независимо от метода, който искаме да използваме. Сега трябва да започне подготовката, за да можем спокойно да развием тези процедури. В конкретния случай „Топлофикация София” - освен стандартните срокове, които са предвидени в закона и в наредбите, трябва да се съобразим и с това, че тази приватизация би било много по-благоприятно да приключи преди началото на следващия отоплителен сезон, за да може един нов инвеститор да реализира поне първоначални мероприятия, с които да стабилизира компанията в началото на сезона, така че графиците трябва да бъдат съобразени със спецификата на всяко едно дружество.
По отношение на „ВМЗ” и „Кинтекс”. Приоритетът трябва да бъде от гледна точка на времето за „ВМЗ”, за да се даде ясна визия за развитието на дружеството, в противен случай сегашният мениджмънт трябва да търси външно финансиране, за да стабилизира компанията, а наличието на стратегия означава по-бавна процедура. Ние можем да направим – това стана ясно в рамките на експертния екип, който работи между Агенцията за приватизацията и Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, графици и да ви представим възможните сценарии за всяко едно от дружествата.
По отношение на законодателни промени - не само предложението за разглеждане на Забранителния списък, ние сме изпратили четири предложения. Сега става ясно, че идеята за Забранителния списък може да бъде разглеждана. Това означава, че ще направим и конкретно предложение и когато то е готово, ще бъде внесено на вашето внимание.
Ще направим още едно предложение, което според нас, без да е обвързано с условности, може да помогне на бюджета в момента – да се осъществи директен трансфер от фонда за покриване разходи за приватизация в размер на 135 милиона към централния бюджет. Това са средства, които са натрупани в рамките на разрешените от закона 10% от приходи от приватизация, които са свободни и са доста по-големи, отколкото нуждите на Агенцията за приватизация. Това е нещо реално, нещо, което не изисква особено време, и в тази посока също сме направили предложение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря.
Колеги, въпроси?
Заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря.
Наистина сделка за приватизация на „Булгартабак” е очаквана в близко време. Имам към колегите няколко въпроса.
В периода, в който отчитате – до 30 юни 2009 г., изготвени ли са информационен меморандум и приватизационна оценка?
Вторият ми въпрос е: казахте, че имате нужда от институционална подкрепа за добра координация за вземане на решение за метод на приватизация за определен брой дружества, там беше и „Булгартабак”. В същото време тук пише, че ви предстои да публикувате решението за метод. Въпросът ми е: взели ли сте решение за метод, или не? Разбира се, не питам какъв е методът, защото не би било нито коректно, нито професионално да го казвате. Ако има решение, кога ще стартира самата процедура? Очаквате ли до края на годината да се случи тази сделка? Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Николов, заповядайте.
ТОДОР НИКОЛОВ: Благодаря за въпросите. Очевидно те вълнуват не само Вас, а предполагам и много по-широка аудитория.
На първия въпрос – агенцията има пълна готовност за начало на процедурата за приватизация. Има изготвен информационен меморандум и правен анализ на дружеството и към юни месец беше приета оценка, но сме възложили допълнителни разработки по нея, тъй като процедурата се забави, а информацията, на база на която беше разработена тази оценка, е от декември 2008 г. В нашия договор с компанията, която извърши оценката, беше предвидено, че по искане на Агенцията за приватизация оценката може да бъде допълнително разработвана в посока допълване с информация, която е между периода 31 декември 2008 г. и момента, в който би могла да стартира процедурата. Тази допълнителна информация, която се отразява в оценката, е изготвена и ние сме в състояние да кажем към днешна дата: да, няма проблеми и по отношение на оценката.
Относно решението за метод. На този етап не сме взели решение за метод, тъй като Вие знаете, че това решение предопределя голяма част от параметрите и по отношение на процедурата, и времевия график за нейното осъществяване. В настоящия момент осъществяваме съгласувателната процедура по тези финални въпроси с колегите от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и мисля, че в кратък период от време този процес ще приключи.
Дали е възможно сделката да се реализира в рамките на тази година? В зависимост от методите: да, има такава възможност. Много по-трудна, тъй като времето вече е доста ограничено, но смятам, че можем да стигнем до избор на купувач в рамките на тази година, което означава, че по отношение на бюджетните прогнози може вече да се направи много по-сериозно допускане какъв би бил приходът от приватизацията в рамките най-късно първото тримесечие на 2010 г. Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, други въпроси?
Господин Димитров, заповядайте.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Първият въпрос, който искам да задам, е по-скоро към министър Трайков, отколкото към Вас, тъй като Вашата позиция е естествена – вие сте орган, който трябва да продава, и като се изчерпа ресурсът, вие искате да го увеличите. Нормално е - искате от Забранителния списък да бъдат прехвърлени нови дружества, които да можете да продавате.
Големият въпрос е: каква е политиката по време на криза? Обикновените търговци по време на криза правят разпродажби и, виждате, навсякъде е масово - минус 30, минус 50, минус 60. Тоест какво е виждането на Министерството на икономиката - трябва ли да ускоряваме, което при всички случаи ще предполага минимални приходи, или обратното – все пак да задържим? Това е важен въпрос и тук е мястото да споделите тази политика.
Вторият въпрос Вие го поставихте и аз го чувам за първи път по този интересен начин. Примерно всички знаем, че „Тройханд” отдавна изчезна, изчерпа се. Не че в Германия вече собствеността е 100% частна, има още какво да се продава. Възниква въпросът: „А сега накъде?” Единият възможен вариант е да се търси по-скоро обединение със структурите за следприватизационен контрол, тъй като връзката е логическа, свързани са нещата: продаваш и след това контролираш това, което си продал.
Съгласен съм, че има много ценен кадрови потенциал в Агенцията за приватизация. Самият господин Николов каза, че над 99% вече е приключил този процес, значи този въпрос: дали искаме, или не искаме, трябва да си го зададем. Освен това в идеята, която лансирахте, чух нещо, което признавам, че не разбирам много – едно е да си търговец, друго е да се превърнеш в производител. Ако съм разбрал правилно господин Бъчваров, той иска търговецът да започне да управлява държавната собственост. Как ще вземате решения за концесионирането? Това са решения по същество и от тази гледна точка до голяма степен това изземване на функции не е от друга агенция, а изземване на функции от Министерския съвет, тъй като знаете, че решенията за концесиите се вземат от Министерския съвет. Тоест ако се върви към тази посока, имаше идея да се прави някаква агенция, която да управлява държавната собственост и евентуално да решава кой да продава, кой да не продава. Това ли е вашата идея - тоест да ги съединим тези неща, или не е тази идеята? Аз се страхувам, че ако е тази идеята, ще изпразним голяма част от изпълнителната власт от съдържание и тази агенция ще се превърне в мини Министерски съвет, което едва ли е възможно да се реализира.
Постави се неведнъж въпросът, молбата ми е да го конкретизирате: колко са разходите на самата Агенция за приватизация годишно, за да ги сравним с приходите, които са постъпили от приватизацията, за да кажем горе-долу как се връзва сметката, тоест кой я плаща – държавата ли я плаща, или я плаща съответният орган за приватизация? Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Бъчваров, заповядайте.
ДИМИТЪР БЪЧВАРОВ: Благодаря, господин председател.
Господин Димитров, точно обратна е идеята. В никакъв случай една агенция, която е изпълнителна администрация, не може да изземе политически функции. Въпросът с управлението на държавната собственост е част от политиката на суверенните органи – Министерският съвет, съответните министри като еднолични органи на власт. Значи точно обратната идея – ясно да се разграничат тези компетенции, които сега не са разграничени добре от закона. Тоест министрите управляват собствеността на държавата – корпоративната собственост, и когато решат, с мотивирано решение възлагат на изпълнителния орган да продаде при точно определени условия, посочвайки каква цел искат да постигнат. По този начин отговорността е ясно разграничена и, както казах, принципът е: политиката свършва там, където започва процедурата. След това министрите контролират тази администрация дали изпълнява процедурно точно това, което й е възложено.
По отношение на концесионирането казах, че това е вторичен въпрос, не е толкова належащ, но е много сходен в техническата му част. Концесионните сделки в тяхната процедурна част са изключително близки по правна и процедурна природа до сложните приватизационни сделки, защото всичко, което не е цена по една сделка, то е политика. Примерно, когато се продава нещо за един лев, за каква сделка говорим?! Очевидно, че става въпрос за чиста политика.
Какво означава агенцията като институция, какво ни казва теорията на Европа? Когато различни органи на власт в една държава изпълняват сходни правомощия, а това са всички министри, особено в отрасловите министерства, които управляват собственост, европейската практика е наложила да се създаде централизирано изпълнително звено, което да упражнява и да изпълнява определените задачи, свързани с тези правомощия. Това е смисълът на агенциите. Лесно е да се закрие агенция, чиято дейност е от правомощията само на едно-единствено министерство. Дали ще бъде агенция или дирекция, там няма практическо значение. Когато обаче различни отраслови министерства или екипи от отраслова компетенция управляват собственост и искат да я продадат, не е добре всяко министерство да открие отделни процедури. Затова в цяла Европа и в Северна Америка има агенции – регионални, централни, тук ги наричат държавни. Много е важно да се знае тази яснота - какъв е смисълът на агенцията, а той е точно такъв. Отново повтарям, когато различни властови органи упражняват сходни правомощия, тези правомощия могат да бъдат концентрирани в агенция, и Агенцията за приватизация е типичен пример за това. Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Бъчваров.
Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, запознах се с материала, който сте ни представили като Агенция за приватизация. Очаквах на отделно заседание да се занимаем с агенцията, имайки предвид точно тези въпроси, които преди малко министър Димитров ви зададе, с идеята какво би станало с агенцията оттук нататък, когато в държавата останаха много малко неща за продажба, или другия вариант, който Вие ни предложихте преди малко - да бръкнем в онзи списък, където тези предприятия са поради определени критерии. Повечето от тях са за опазването на националната сигурност и затова са в Забранителния списък.
Основното нещо, което колегите народни представители очаквахме, след като получим този анализ, да видим има ли от ваша страна някои законови предложения – изменения и допълнения в сегашния закон, или този закон след последните изменения и допълнения обхваща всички онези действия, с които вие работите нормално. Има ли някаква пречка, има ли някакъв корупционен елемент в този закон, има ли нещо, което да сменим? Ако има нещо такова, да ни кажете и ние съответно дали чрез Министерския съвет или чрез колегите да направим изменение и допълнение в този закон, за да ви дадем възможност да работите целенасочено.
На предишното заседание от господин Николов чух, че вие сте удовлетворени от досегашните закони и последните изменения и допълнения, които са направени, са ви развързали ръцете и имате пълното основание да кажете: да, Агенцията за приватизация работи много добре. Разбира се, днес поради ред съображения – дали икономическата криза, или по-малкото инвеститори, сумата от вашата дейност е 17 млн. лв. приходи.
Въпросът ми е към господин Бъчваров, вероятно не съм Ви разбрал. Ако другите колеги са Ви разбрали, да ме извинят.
Господин Бъчваров, дълги години сте в тази агенция. Тази игра с централизирането и с плуването ви навътре беше направено преди осем години, когато се опитахме да централизираме - да минава през вашата агенция всичко онова, което се продава от всички министерства, дори министерските тоалетни. Тогава се стигна до извода, че във вашата агенция нямате достатъчно експерти и специалисти, които да разбират, примерно, от екология, от хранителна промишленост. Нали знаете, че точно в този момент имаше един период когато не можеше държавата да приватизира, защото примерно министърът на екологията даваше съответния обект за приватизация, впоследствие вие не можехте да се разберете с министъра, анулираше се търгът и нямаше приватизация. Ясно ви е, че този принцип на централизиране и на продажба ще доведе пак до онзи тупик, в който бяхме преди години. Защо го искате? Ако е само заради това, че оттук нататък нямате какво да продавате и да търсите работа за вас като агенция, преди малко ви беше казано, че може да преминете в друг етап на дейност. Затова, колеги, би било интересно – дали в нашата комисия, дали в Министерския съвет, да се направи анализ на вашето предложение, но аз лично смятам, че това, което ни предлагате в момента, е опасно нещо. Дълги години сме били свидетели на цялостно централизиране от типа на АПК-та и не си струва да направим пак онова, което един път сме опитвали.
Господин министър Трайков, ако имате и Вие някои предложения за изменения и допълнения, включително и предложения във връзка с първата точка – отчета и анализа на политиките, които ни представихте тук, за да можем да ви бъдем полезни и да не идвате често само да слушате тук политиката, която вашето министерство изпълнява, а по-добре да си изпълнявате задълженията в министерството. Дайте ни Вашите идеи, за да ги разгледаме и да ги облечем в законова форма, така ще бъдем взаимно по-полезни. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: В кого предизвика желание за отговор излиянието на господин Аталай?
Господин Бъчваров, заповядайте.
ДИМИТЪР БЪЧВАРОВ: Господин Аталай, изглежда не сте ме разбрали. Примерът, който дадохте с Министерството на екологията, никога не е имал отношение към Агенцията за приватизация, вероятно става дума за концесия. Приватизацията по закон е определена като продажба на акции и дялове и никога агенцията не е имала проблем и не е чувствала отраслова некомпетентност да продаде тези търгуеми ценни книжа и дялове, защото тя е специализиран орган точно затова.
РАМАДАН АТАЛАЙ: И за замените, за които говорихте, че се предизвикват от частни лица, и за концесиите.
ДИМИТЪР БЪЧВАРОВ: Идеята е да се концентрира разпореждането с държавна собственост вместо в 53 регионални и централни органи на власт, да бъде в една специализирана администрация, която има опит. Мисля, че е проста идеята, не става въпрос за нещо драматично и по-различно. Такава е практиката – поясних смисъла на съществуването на агенции изобщо в цяла Европа без изключение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други въпроси или изказвания? Няма.
Да благодарим на Агенцията за приватизация и отново да подчертая, че бяха направени ваши предложения. Разглеждането на Забранителния списък ми се иска да е една от темите, по които да участва нашата комисия задължително, независимо че това е въпрос на Министерския съвет, на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, но и тази комисия трябва да има своето участие. Колеги, поставихте важни въпроси за дебат.
Другият въпрос, който е икономически значим, е: доколко в условия на най-тежка криза да бъде продаден примерно „Булгартабак холдинг”, при положение че бяха пропилени доста години в добра икономическа конюнктура? Сега, в най-големия пик на кризата, каква цена би била получена? Това е също сложен въпрос, който ще бъде решаван от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и Агенцията за приватизация в следващите месеци. Благодаря ви.

Преминаваме към четвърта точка.
Искам да поканя госпожа Анелия Крушкова – председател на Държавната агенция по туризъм, господин Станислав Новаков - заместник-председател, госпожа Стела Балтова – заместник-председател, и госпожа Катя Ненкова – експерт.
АНЕЛИЯ КРУШКОВА: Добър ден на всички!
Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Представям на вашето внимание Отчета за дейността на Държавната агенция по туризъм за периода 1 януари 2009 г. – 30 юни 2009 г. Материалът ви е раздаден и аз ще се опитам да бъда достатъчно точна и конкретна. След това, ако имате конкретни въпроси, аз съм на ваше разположение.
Държавната агенция по туризъм е първостепенен разпоредител към Министерския съвет с численост на персонала от 58 човека. Занимава се с няколко основни дейности: регистрацията и категоризацията на туристически обекти, маркетинг и реклама и туристическата политика в областта на туризма.
За първите шест месеца на годината имаме следните финансови резултати:
По програма „Администрация” по закон сме получили общо ведомствени разходи в размер на 1 млн. 647 хил. лв., към момента сме отчели 848 хил. лв., издръжката на персонала са 744 хил. лв., издръжката на самата агенция като такава – 865 хил. лв., капиталови разходи – 38 хил. лв., от които сме усвоили само 16 хил. и 200 лв. Виждате, че доста е скромна финансовата част на Държавната агенция по туризъм.
Програма ”Национална туристическа реклама” - това е маркетинг и реклама на България като туристическа дестинация. По закон са били заложени 4 млн. 86 хил. лв., уточнените по план са били 8 млн. 586 хил. лв., към момента са изразходвани 5 млн. 366 хил. лв. Знаете, че тази част от маркетинга и рекламата има своите параметри, които малко по-късно ще съобщя и ще уточня, тъй като те се разбиват съответно на журналистически турове – реклама в радиа, в телевизии и във всякаква друга форма на реклама, която към момента сме осъществили.
Към тези две пера допълнително бих искала да ви запозная със състоянието на оперативна програма „Регионално развитие”, към която към оста 3.3 Държавната агенция по туризъм е бенефициент. Към момента са отворени и са подписани 63 млн. 983 хил. 108 лв. и два транша. В първия транш бяха подписани шест проекта, които ще бъдат осъществени до края на 2010 г., в размер на 39 млн. 519 хил. 260 лв., което представлява 61,8% от общата сума, която е заложена към оперативна програма „Регионално развитие”, и във втория транш, който ще бъде подписан вероятно следващата седмица, ще бъдат заложени 3 млн. 953 хил. 948 лв., което представлява три проекта – допълнително още 6,2%, така че към този момент ние като Държавна агенция по туризъм сме отворили около 70% от оперативна програма „Регионално развитие”, което касае само оста 3.3, където бенефициент е Държавната агенция по туризъм.
Искам да ви съобщя някои актуални данни към момента, които касаят съответно каква е ситуацията към 30 юли с посещението на българските граждани в чужбина и посещението на чуждите граждани в България. Намалението, което имаме към сегашния момент, е точно -3,9%, а именно 3 млн. 199 хил. 407 чужденци са посетили нашата страна. Остава и се запазва делът на Европейския съюз като най-голям – 74,6% от всички чуждестранни туристи, които са дошли в България, са гости от Европейския съюз. Тук намалението е почти нищожно – -1,7%, което е в рамките на статистическата грешка. Това е един доста голям успех, тъй като на фона на голямата криза, която се очертава в туризма, 1,7% намаление е нещо, което не е толкова драматично.
В частта „Приходи” към бюджета на държавата - тази част, която касае приходите от чуждестранни туристи, възлиза на 890 млн. евро, което е намаление от 7,8%. Анализът категорично посочва, че все пак тези туристи, които са дошли в България, са оставили малко по-малко пари, отколкото миналата година. В рамките на една година ние следим и всички българи, които излизат в чужбина, тъй като се наредихме в първите петдесет държави, които излъчват туристически поток към чужбина. Поради тази причина искам да ви кажа, че тази година броят на българите, които са почивали в чужбина, е намалял – -18,1%, което съвсем не е малко. Ние, българите, сме изнесли от страната 644 млн. евро в периода първи – шести месец включително.
Искам да ви запозная с няколкото политики, които към момента Държавната агенция по туризъм е имала ангажимента да осъществява. Това е политиката за устойчиво развитие на туризма. Тук ще подчертая и ще маркирам основните детайли, ако има въпроси след това ще отговоря по-подробно. Знаете, че в нашите правомощия беше техническата организация и участието в заседанията на Националния съвет по туризъм – това вероятно ще продължи и в бъдеще. Отделно правихме доста срещи с представителите на медиите и туристическия бранш. Това беше изключително наше задължения. В последното правителство имахме и държавно-обществена консултативна комисия, която се занимаваше с проблемите на туризма. Това беше също наш ангажимент на сто процента. На 2 април т.г. ние приехме Националната стратегия за устойчиво развитие на туризма. Успоредно с това приехме и Програма за развитието на екотуризма на Република България за периода 2009-2013 г. и Програма за развитието на селския туризъм. Това бяха част от дейностите, които трябваше да осъществим във връзка с попълването на основните параметри на тази Национална стратегия за устойчиво развитие на туризма, тъй като тя е само рамката, която беше приета, а оттук нататък наистина задължението и на сегашния кабинет е тази рамка да бъде попълнена с отделните продуктови стратегии, които са изключително важни. Започнахме и надявам се, че ще продължи дейността по туристическото райониране на страната. Отделно имахме много сериозен ангажимент в Световната организация по туризъм и Европейската комисия по туризъм, където имаме изключително сериозно представителство. Имахме ангажимента да участваме в Черноморското икономическо сътрудничество и т.н. Не искам да изчитам всичките детайли, които касаят международната дейност. За двустранното сътрудничество подписахме много споразумения, една част от които са изброени тук, в този материал.
Това, което предстои оттук нататък и наистина е важно, е Генералната асамблея на Световната туристическа организация, която ще бъде проведена в Казахстан. Там сме членове на Програмния комитет и Комисията по бюджет към Световната организация по туризъм. Отделно участваме и в Консултативния комитет по въпросите на туризма към Европейската комисия, участваме в ОЧИС и в Черноморската икономическа зона.
Накратко за втората програма – „Националната туристическа реклама”. На вашето внимание са представени доста подробно всичките изложения, в които Държавната агенция по туризъм взема участие. Не искам да ви губя времето с това и да чета, тъй като всеки един от вас би могъл да ги прегледа. Разбрахме се с господин Иво Маринов, който е заместник-министър в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, че заедно с туристическия бранш, разбира се, и Държавната агенция по туризъм ще бъде преразгледан основно този списък. Вероятно една част от тези изложения ще отпаднат, от една страна, поради липса на финансови средства и оптимизиране на финансовите средства, които трябва да бъдат изразходвани, от друга страна – може би и поради намаления интерес от страна на туристическия бранш, тъй като той също има сериозни финансови затруднения и все по-често се отказват от участие в изложения точно поради тази причина.
Мероприятията, които бяха организирани в рамките на Годината на България в Русия, бяха доста сериозни. В голямата си част точно Държавната агенция по туризъм, без да искам да подценявам работата на абсолютно нито един от другите колеги, тъй като беше обща кауза, но ние извлякохме голяма част от представянето на България в Русия. Направихме много изложения, които трябваше да бъдат организирани и подкрепени от наша страна. Направихме изложение в Холандия, отделно имахме Дни на България в Хелзинки, които минаха много успешно. В нашите задължения се включва и посещението на чуждестранни журналисти, които би следвало да дойдат в България и да отразят нашите туристически дадености. Направихме такъв тип журналистически пътувания, които според нас са доста успешни, и в рамките на бюджета, който ни беше отпуснат, направихме няколко рекламни кампании. От една страна, те бяха имиджови, нека ги наречем така: Евроспорт и CNN. Тези рекламни кампании не текат за първа година, те са за поредна година. Освен телевизионна реклама, имахме допълнително и реклама в Интернет, която беше много успешна и атрактивна, посетена от страшно много хора, което дава още един път основание да смятаме, че Интернет рекламата се очертава като много актуална за резервация в бъдеще и вероятно голяма част от нашите усилия трябва да бъдат насочени точно в тази посока.
Освен в тези две световни телевизии направихме рекламна кампания в Румъния и Централна Европа поради две основни причини. Първата беше, че румънският пазар се очертава основният пазар за България. Над 1 млн. румънци посещават нашата страна, почти толкова българи отиват в Гърция, но нашият ангажимент беше колкото се може повече туристи от Румъния да бъдат привлечени. Централноевропейските страни за втора година се очертаха като изключително успешни. Страни като Полша, Чехия, Унгария, Словакия и Словения показаха доста впечатляващ ръст на фона на намалението на туристите от останалите дестинации. Поради тази причина се наложи много спешно да бъдат изготвени точно такъв тип рекламни кампании – колкото се може повече чехи и централноевропейски туристи да посетят България.
Направихме съвсем нова като вид и успешна реклама на „Фрапорт” във всички летища на „Фрапорт”, включително и във Франкфурт, където със специални билбордове в продължение на няколко месеца рекламирахме България.
Международните ни прояви, които са свързани с Европейския съюз и с проектите, които са организирани от Европейския съюз, са свързани с програмата „ЕДЕН”. Тя се провеждаше за втори път и тази година беше акцентирано върху природните резервати, тяхното опазване и доброто съвместяване между туристите, които са потребители на един вид услуга, и опазването на природната среда като такава. Имахме 22 участници, което е много прилично участие от страна на съответните общини.
Направихме един актуален продукт - маршрутите на виното. Създадохме съвсем нов тип маршрути, които да бъдат презентирани и продавани поради факта, че през последните години бяха построени много нови винарни, които произвеждат отлични вина. Те нямат финансов ресурс да излязат сами на световния пазар и да се рекламират, затова решихме да започнем да рекламираме България като страна на винения туризъм, тъй като имаме отлични вина. Бяхме инициаторите на издигането на Белоградчик за Седемте чудеса на света, Велинград – СПА-столица на България, и не на последно място - телевизионната рекламата на българския пазар, която течеше от м. март до началото на летния туристически сезон.
Продължаваме да твърдим и смятам, че това ще бъде абсолютно вярно в бъдеще - българският туристически пазар ще бъде защитен единствено и само от нас, българите. Това го показа зимният туристически сезон, който, заявявам отговорно, ние българите спасихме. И в резултат на рекламата, и в резултат на редица други фактори, но посещаемостта на българите в летния туристически сезон се повиши между 60 и 80%. Това наистина си заслужаваше и аз се радвам, че това се случи. Огромният потенциал на българите е да оставим нашите пари в България.
Знаете, че се занимаваме с регистрацията и категоризацията на туристическите обекти и на местата за подслон, както и на операторите, туристическите агенти. За разлика от миналата година тази година почти драстично намаля броят на хотелите, които трябва да бъдат категоризирани. Явно приключи този активен процес на строеж, така че тази година имаме относително намаление на броя на издадените и категоризирани обекти – говоря за хотелски обекти. За сметка на това имаме изключително голямо увеличение на турагентските фирми. Почти всеки месец получаваме средно около 30 нови заявления и последната бройка е от порядъка на 3194 – огромен брой туроператорски и турагентски фирми на фона на България и на възможностите, които имаме. Конкуренцията е огромна. Тук сме написали само за шестте месеца на годината точно каква е ситуацията в нашата дейност по категоризация и регистрация.
За да не ви губя времето, това е, което имам да кажа. Финансовите средства са много ограничени. Много пестеливо сме ги изразходвали, за да можем да имаме пари за много повече неща. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря.
Колеги, въпроси? Няма.
Госпожо Крушкова, на стр. 18, Приложение № 5 – показателят 1а е устойчив ръст на броя на чуждестранните туристи. Това, което посочвате като информация, показва ръст от 7%. Не ми е ясно защо го сравнявате с 2007-а, а не с 2008 г.? От друга страна, това, което имаме като преки лични впечатления и данни от медиите, е, че доста български хотели са празни. Искам да Ви попитам какъв сезон очаквате за 2009 г.? Ако има повече чуждестранни туристи и все пак има доста празни хотели, това означава, че българските туристи са намалели значително – логиката е такава. В противен случай би трябвало да очакваме силен сезон, ако има ръст на чуждестранните туристи и ако и българските нарастват като брой. Кажете ни Вашите впечатления, тъй като тази комисия трябва да знае очакваните развития до края на годината. Това е една от задачите на тези отчети. Благодаря.
АНЕЛИЯ КРУШКОВА: Благодаря Ви.
Абсолютно отговорно Ви казвам, че към момента в България има над 1 млн. 100 хил. легла. И 20 млн. чуждестранни туристи да дойдат, няма вариант, в който да ги запълним, и 100% от българите да останат в България, няма вариант в който да ги запълним. Логиката е била тази: нека конкуренцията да ги отсее и тези, които са по-добри, да останат на пазара. Трудно се получава в туризма точно това и не се получава за един ден, защото туристическият продукт е услуга, която се разваля буквално за един ден. Ако този сервиз, който не могат да предложат съответните хотели, наруши качеството на услугата, малко вероятно е догодина да дойдат даже този брой туристи, които са дошли тази година.
Тази година на фона на изключително черните прогнози, които се бяха развили в началото на годината от порядъка на -40, -60%, които точно българските хотелиери съобщаваха, имаме доста добър резултат – 3,9%, уверявам ви, няма никакъв драматизъм. Този процент в м. август вероятно ще бъде около -2,5, през м. септември вероятно ще се повиши, тъй като логично спада притокът на туристи, но каквото и да говорят българските хотелиери, аз искам да кажа следното: качеството на услугата трябва да бъде това, което привлича. Достатъчно първокласни хотели имаме. Хотелската база в България наистина е добра – тя е в 99% почти нова. Много малко са местата, където може да попаднете в драматична ситуация, в която не си заслужава човек да влезе. Големият проблем на българския туризъм са образованите кадри и сервизът. Това ни мъчи, мъчи ни рекламата, което е част от задължението на агенцията, мъчат ни редица други неща, но за мен лично сервизът е този, който може да върне и да повиши броя на чуждестранните туристи.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря.
Други въпроси?
Заповядайте, господин Икономов.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Аз съм от Банско, виждали сме се с Вас. Имам няколко въпроса.
Чета: продължаване дейността по окончателно изготвяне на Програма за развитие на екотуризъм и в същото време за селски туризъм. Имате ли информация какъв е делът на тези два вида туризъм в сравнение с морския? Говоря като заетост, като акумулиране на приходи в сравнение със зимния и летния туризъм. Това означава ли, че и зимният, и морският туризъм са добре и за тях не е нужно изготвяне на подобни програми или има такива съществуващи в момента?
АНЕЛИЯ КРУШКОВА: Дисбалансът в българския туризъм се проявява на база на факта, че 70% от цялата хотелска база е концентрирана върху морето или частично върху зимните курорти в последните години. Оттук нататък дали трябва да се направи, изготвя ли се, не се ли изготвя стратегия за морски туризъм, ще дам думата на господин Новаков, но аз ще кажа само две неща.
Нашето желание да започнем с еко- и селски туризъм е дефинирано от две неща: имахме вече готов продукт за екотуризъм, който някой се потруди да направи преди нас. Знаете за тази злополучна, да я нарека, предварителна стратегия, която беше изготвена по времето на Марио ал Джебури. Там бяха сложени страшно много пари и тя не беше за изхвърляне. Тя беше взета като основа и на базата на нея беше надградена точно тази Стратегия за екотуризма. За нас беше важно тези два сектора от туризма, които тепърва прохождат, те заемат между 5 и 8% от броя на туристите, които идват в нашата страна, да бъдат поставени на правилна основа. Дали е правилна основата или не, тези две стратегии в момента се намират на сайта на Агенцията по туризъм, могат да бъдат обсъдени и допълнително обработени, публикувани, дискутирани. За нас е важно да не се допусне грешката, която се допусна с морския туризъм, може би частично и със зимния - презастрояването, липсата на координация и на строги правила, защото точно еко- и селският туризъм защитават тези територии и зони, които все още продават България.
СТАНИСЛАВ НОВАКОВ: Уважаеми дами и господа, искам да акцентирам върху някои от моментите от Националната стратегия за развитие на българския туризъм, по-скоро за нейния първи период, за който е изготвен и съответният план за действие до 2013 г. Там е посочено, че делът на морския и зимния туризъм ще бъде преобладаващ и водещ в развитието на туризма. Това е масовият сегмент, в който България доста успешно успява да се конкурира с държави, които имат далеч по-големи природни дадености, като дължина на брегова линия, като дължина на ски писти и т.н. През последните седем години се наблюдава тенденция делът на този масов туризъм – зимен и летен, да намалява - от близо 90% до към 70 към настоящия момент, и то за сметка развитието на някои други нови форми на туризъм, които имат по-добра добавена стойност, защото конкуренцията в масовия сегмент е изключително силна. В другия сегмент, където един от примерите са еко и селският туризъм, с бавни темпове, но устойчиво се повишава делът – в рамките на 7-8% е в момента този сегмент. Макар че са две различни неща, ние ги водим заедно и паралелно имат много моменти, в които се застъпват.
Расте делът и на развитието на СПА-балнеологията. Едно от признанията дойде преди няколко седмици, подкрепен от Световната асоциация на хотелиерите, ресторантьорите, когато Велинград бе избран за СПА-столица на Балканите. Това по никакъв начин не омаловажава и развитието на този продукт в други региони на страната, където България е богата и имаме възможност да предложим продукт с по-добра добавена стойност. Тези малки продуктови стратегии, които се работят, ще продължат и ще бъдат в основата за развитието на следващия етап на българския туризъм, но нека бъдем реалисти – по никакъв начин масовият сегмент не може да отстъпи за сметка на специализираните видове туризъм. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Бойчев.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Струва ми се, че няма да е много положителна оценката от това, което чух. Мисля, че нощувките ще бъдат много по-малко.
Тази година това, което се чува от бранша и се коментираше, един от основните проблеми е утежнената процедура по издаване на руски визи. Какво се направи в тази посока? Казвам го за сравнение с издаването на руски визи в Гърция.
Другият проблем – в съставните селища, които са около големите комплекси, в годините назад основен процент от туристите бяха от Македония. Тази година се оказва, че те също имат някакви проблеми и малките селища около големите комплекси са празни. Какво се прави в тази посока?
СТАНИСЛАВ НОВАКОВ: Имал съм възможност и друг път да подчертая, че тази година резонно или не акцент се постави върху туристите от Русия. През последните четири години има тенденция за устойчив ръст на туристите, без да се променят съответно условията им. В момента, в който въведохме виза за руския пазар, драстично спадна тяхната посещаемост в рамките на 40%, но за следващите две години това беше преодоляно и с една стъпка от 10 до 12% растеше непрекъснато.
Много се изговори по този въпрос. От една страна, това беше доста преувеличено, от друга страна – всички колеги, които работеха на другите пазари, традиционни за България от десетки години насам – германски, великобритански, скандинавски, усетиха, че кризата, която ги завладява, най-силно и най-бързо се проявява в тези страни и удря туриста и тяхната възможност да пътуват и да ползват почивките си. Те насочиха погледите към Русия. Вярно е, че самият факт, че има визи – това винаги е пречило с България, но се предприеха доста стъпки от страна на Министерството на външните работи, доста координирани действия и с Държавната агенция по туризъм за тяхното преодоляване и даване на различни предимства. Може би не беше точно сравнението Ви с Гърция, по-скоро с Кипър, защото Кипър винаги беше давана като страна пример как работи с руските туристи – издава лесно визите. При нас бяха направени редица отстъпки, които бяха от компетенцията и за сметка на бюджета на Министерството на външните работи - дадоха се редица предимства на семействата, акцентирахме върху семейния туризъм, създадоха се изнесени визови центрове, за които този допълнителен разход, който се дискутираше, беше поет пак от бюджета на Министерството на външните работи. Тоест като краен резултат очаквам увеличение до момента, поне според данните, които получаваме - в рамките на 16% е увеличението на руските туристи за България. Очаквам това да се повиши, защото нека да говорим за туризъм в България като календарна година, а не като сезон – летен и зимен. За зимата руските туристи са един от основните пазари. Не трябва да забравяме, че започнахме да издаваме за руските граждани, които притежават недвижимост България, тригодишни визи. На практика тези визи, които бяха издавани миналата година, се ползваха и не бяха преиздавани. Руският пазар действително обърна поглед към България и това е един от пазарите, който има потенциал да расте.
Бих искал да подчертая, че това усещане за по-малък брой туристи предимно се дължи, първо: на огромния брой легла, които, за съжаление, не са разпределени само в хотелските бази за настаняване. Тази цифра, която не можем да фиксираме до десетичната запетая, идва, вземайки предвид и тези сгради, които се ползват и се предоставят като туристически продукт, а в крайна сметка не отговарят на стандартите и на качеството. Особено в Бургаска област се почувства, тъй като огромният брой легла и постройки в северната част, така нареченият Слънчев бряг, създава усещане за по-малък брой, но това е защото това са парт ма хаус, които остават непотърсени. Може би ще има известно разминаване в цифрите, но усещането се създава предимно от пазарите, които са били традиционни. Ние сме свикнали да слушаме немска реч, английска реч по нашите курорти, а тази година тя е по-малко.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Икономов, заповядайте.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Вижда се, че около 90% от вашия бюджет е свързан с рекламата. Това означава, че това е вашата основна дейност. По какъв начин се определя рекламната стратегия във вашата агенция? Вие ли имате специалисти, или наемате външна реклама?
Ще кажа в каква връзка задавам въпроса. Присъствах на Световното туристическо изложение в Берлин. Не мисля, че българският щанд беше подреден по най-добрия начин, нито визията му предлагаше добра представа за нашата страна с малките телевизорчета и мониторчета. Моето мнение е, че ние сме малка държава и на такива големи световни изложения трябва да рекламираме държавата като държава, примерно какъв туризъм предлагаме, а не да се концентрираме толкова подробно като община Банско, община Несебър и т.н. Мисля, че тези спадове трябва да са на отделни места. Как се определя рекламната кампания във Вашата агенция? Не чухме за историческия туризъм, който също е много важен.
Третият ми въпрос е сервизът. Казахте, че това е огромен проблем. Има ли отношение вашата агенция към сервиза, в смисъл изготвяне на програми, курсове за обучение?
И четвъртият ми въпрос: какво мислите за преминаване на категоризиране на всичките обекти към общините?
АНЕЛИЯ КРУШКОВА: Рекламната кампания на Държавната агенция по туризъм се приема на заседание на Националния съвет по туризъм, където участват 42 организации. Всяка година ние разписваме подробно каква рекламна кампания ще направим, на кои дестинации и поради каква причина. Това се приема на това заседание, предстои да бъде сторено сега в присъствието на новото ръководство, включително там се определя и бюджетът за реклама. Всяка година ние искаме по-голям бюджет, но нито една година не получаваме толкова, че да можем да задоволим поне част от тази програма, която правим.
Относно изложението в Берлин. Дълга тема за дискусия, много пъти сме я водили с бранша, дадени са много мнения. Условието е следното: браншът трябва да разбере, че само по този начин би могъл да излезе в чужбина. Правилно или неправилно, успешно или неуспешно - всяка една от тези фирми, всяка една от тези общини има свое виждане по въпроса. Ние даваме възможност на тези частни субекти или на общинските субекти да излязат, да видят, да имат опит, да преценят дали имат сила да се борят с останалите дестинации. Ние можем да излезем имиджово.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Те си плащат.
АНЕЛИЯ КРУШКОВА: Те плащат по-малко от 10% от стойността на този щанд, на който всички вие и ние стоим, всичко останало се плаща от бюджета на държавата. Нито един от частните субекти няма възможност да си позволи, или поне това е много рядко, знаете, че има отделни щандове, но това са на много големите корпорации, които могат да си позволят един път в годината да излязат с един щанд, на който да бъдат самостоятелно. Обикновено те гледат да бъдат около големия щанд на България, защото, от една страна - така е редно, от друга страна – са по-разпознаваеми.
Относно културно-историческото наследство. Аз поставям културно-историческото наследство и търговията с него във вид на туристически продукт като тема номер едно. Въпросът е, че към днешна дата тези паметници на културата не са социализирани, те нямат този вид, в който туристите могат да отидат и да разберат за какво иде реч. Това е задача вероятно на Държавната агенция по туризъм, но по-скоро е правомощие на Министерството на културата. Това е заградена територия, в която много трудно влизаме, и ако влезем, то е обикновено след дълги разправии. Много бих искала това да ни продава, но малко вероятно е да се случи в близките години, ако наистина не се вземат сериозни мерки за финансиране по оста 3.1 на Оперативна програма „Регионално развитие”, където всички пари са за Министерството на културата.
За сервиза Държавната агенция по туризъм не отговаря по никакъв начин, това е ангажимент на Комисията за защита на потребителите. Те са тези, които имат правомощията да проверяват, ние нямаме никаква форма на контрол.
Може ли да бъде дадена категоризацията на общините? Вероятно може – въпрос на гледна точка, но аз бих казала: нека общините добре да си научат материала, за да могат да дават правилно една и две звезди, да си събират туристическата такса, която е голям проблем, а не да карат нас: „Моля ви, помогнете ни да си съберем туристическата такса!”, и да имат административния капацитет за това.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други въпроси?
НИКОЛАЙ МЕЛЕМОВ: Въпросът ми е относно намаляването на цените на визите за туристи извън Европейския съюз. Чух отговора, но оставам с впечатление, че се води политика спрямо Русия само. Има запитване от туроператори, които твърдят, че има 50 хил. турски туристи, които биха почивали на Пампорово, стига да не плащат виза за организиран турист от 125 евро, което обезсмисля всички усилия.
СТАНИСЛАВ НОВАКОВ: До преди влизането на България в Европейския съюз, преди началото на активния летен туристически сезон, по предложение на институцията, която администрира туризма, се правеше предложение към Министерството на външните работи, съответно Министерския съвет, за освобождаване на редица държави от такса „издаване на виза”, само се събираха консулски сборове. След влизането ни в Европейския съюз, особено в момент в ситуация на процедура за присъединяване към Шенген, действат съвсем други правила и цялата тази политика е в правомощията на Министерството на външните работи. Вие сте напълно прав за Турция и за други страни, но присъединяването към Шенген е водещо от гледна точка определянето на визовата политика.
НИКОЛАЙ МЕЛЕМОВ: Разбирам това. Въпросът ми беше: водени ли са разговори на тази тема?
СТАНИСЛАВ НОВАКОВ: Да, непрекъснато.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Виждам, че има одобрена програма. Дали сте мислили в посока селски и екотуризъм? Специално в районите като Кърджали, където сега в момента тютюнопроизводството се затваря, там е добра ниша. Хората, които тепърва ще започнат да се занимават с това, нямат достатъчно информация. Това са селски стопани, които трябва да получат по-голямо разяснение. Мислили ли сте върху такъв аспект за по-голяма реклама, обучение, ако щете, в тези региони, където тепърва има възможност да се развива селски, еко-, дори исторически туризъм, защото знаете, че там са Перперикон, Татул? Това е моята препоръка, защото тези хора няма да имат с какво да се занимават.
АНЕЛИЯ КРУШКОВА: В почти всички райони след приключването на много от промишлените дейности единственото препитание остава туризъм. Искам да помоля всеки един от вас, който има такива познати, които искат да развиват туризъм в селските райони - в Програмата „Селско стопанство” има над 1 млрд. и 300 млн. лв., като голяма част от тях са именно за развитие на туристическа индустрия в селски райони.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Знаете ли какъв е процентът на сивия сектор в туризма и дали в условия на криза той се увеличава? По какъв начин статистически определяте чуждестранният турист колко пари отделя, при условие че в ресторантьорския бизнес доста се крие от обороти и прочие?
АНЕЛИЯ КРУШКОВА: Не мога да дам отговор на този въпрос, има други хора, които отговарят за тази част.
За разходите на чуждестранните туристи – това не е в нашите облигации, но за сметка на това НСИ регулярно провежда анкети, на базата на които се получава тази информация.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря, колеги. Можете в индивидуални разговори да продължите темата. Нормално е да предизвиква толкова голям интерес.

Преминаваме към пета точка от днешната програма.
Нека да поканим нашите гости: доц. Евгения Пенкова – член на Сметната палата, господин Милен Николов – ръководител на одитния екип, господин Таско Ерменков – изпълнителен директор на Агенцията за енергийна ефективност, и госпожа Костадинка Тодорова – Дирекция „Енергийна ефективност и опазване на околната среда”. Заповядайте.
Колеги, в комисията е постъпил доклад на Сметната палата, който е логично да бъде представен от госпожа Пенкова. Заповядайте.
ЕВГЕНИЯ ПЕНКОВА: Благодаря.
Ние сме подготвили мултимедия, поради което моето желание е да бъда съвсем кратка и няма да направя цялата презентация на одита, който направихме.
Знаете, уважаеми членове на комисията, че беше извършен одит на изпълнение на Програма „Ефективно използване на енергията и енергийните ресурси за периода 2006-2008 г.”. Това по одитните стандарти на Сметната палата е одит на изпълнението, чиято цел традиционно е установяване на ефективност, ефикасност и икономичност от изпълнението на съответната дейност, програма или проект. В случая ние сме одитирали програмата, моля да вървя директно по доклада по 41 от нашия закон, който всички имате, и вероятно сте прочели. Ще кажа някои предварителни съображения – нещо, което няма да видите в този доклад.
Първо, искам да кажа две думи за одитните подходи. За целта на одита екипът разработи система от критерии и показатели, която беше съгласувана с обекта по причини, които са изложени в доклада по 41 и вие сте ги видели. Това са обстоятелства, свързани с факта, че част от показателите, които бяха заложени в програмата на Министерството на икономиката и енергетиката за изпълнение на тази програма, практически са неработещи, но в различни периоди от време се използваха различни. Променя се многократно форматът в програмния бюджет и в този смисъл накрая ще се опитам да направя един извод и от други подобни програмни бюджети, които са доста повод за размисъл за значение по смисъла на програмното бюджетиране в нашата страна, така както то в момента се прилага. Анализът, който сме направили, е именно по тази система от критерии и показатели: 6 критерия и 1 много разширена система от показатели, на които няма да се спирам.
Каква е нашата цел? Да покажем дали ефективно са използвани средствата, отделени за тази програма, постигната ли е и в каква степен е постигната целта, какви резултати са постигнати и доколко ресурсът, който е отделен за проблемите, кореспондира с тези цели. В хода на предварителното проучване малко ограничихме обхвата на одита. Ресурсът, който е планиран по тази програма за тригодишния период, който ние одитираме, е бил 30 млн., изпълнението – 23 млн. 754 хил. Ние не сме одитирали целия ресурс. Изключен е от този одит финансовият ресурс в размер на 46 на сто, свързан със субсидия капиталови трансфери за дейността на Фонд „Енергийна ефективност”, по причина, че в програмно ориентираните бюджети на Министерството на икономиката и енергетиката за периода, който разглеждаме, не са уточнени и планирани показатели за изпълнение на дейностите по фонда. Тоест почти 50% от този ресурс няма планирани показатели, за да може да бъде наблюдавана дейността на този фонд, и същата тази дейност на фонда не се отчита в програмата. Разбира се, по нашия закон ние нямаме право без решение на парламента да одитираме.
Първа таблица – това е рамката, в която сме работили. Със зеления цвят са изключени средствата, които сме одитирали, в размер на около 11 млн., останалите средства са целеви програми по чл. 11, всъщност акцентът в моето изложение ще бъде именно в тях, 6 млн. 790 хил. и съответно субсидиите за малките и средни предприятия, т. 2, последния ред – 1 млн. 247 плюс 434 хил. Това разминаване се получава поради факта, че до 2008 г. е имало две различни програми, а от 2008 г. двете програми се обединяват в една, която ние на практика одитираме.
Ще кажа няколко думи по първите три критерия, които оценяваме. Бих искала да обърна вашето внимание на изпълнението на целевите програми за енергийна ефективност – чл. 11 от Закона за енергетиката, и за субсидирането на малки и средни предприятия. В подобни одити в общи линии се опитваме да приложим така наречения ресурс на дейностен подход, тоест да проследим процеса от осигуряването на ресурсите, в това число кадрови, финансови, евентуално нормативно осигуряване на процеса, осъществяването на дейностите в съответствие с функциите на структурите, които осъществяват тази дейност, и постигнатите резултати и да се опитаме да направим някакви пропорции, ако самата дейност позволява и ако имаме такива определени целеви стойности на показателите, които да дадат възможност за една конкретна метрика на процеса. Това не винаги се получава, пак казвам, по причина, че в нашите програмни бюджети показателите не са заложени и не са определени правилно.
По първия критерий – „Съответствие на националното законодателство с това на Европейския съюз в областта на енергийната ефективност”, констатираме, че с приетите нормативни актове е осигурено хармонизиране на националното ни законодателство. Има един проблем – не са спазени сроковете за приемане на подзаконовите нормативни актове. Това е отразено в доклада, като оттук нататък последствията са, че това предизвиква известно забавяне в дейностите – стартират по-късно, и срещу България е предприета процедура на импийджмънт, което е отразено в доклада.
Другите два критерия сме разделили на „Изпълнение на функциите от Агенцията за енергийна ефективност” и „Изпълнение на функциите на Дирекция „Енергийна ефективност и опазване на околната среда в Министерството на икономиката и енергетиката”, тъй като практически те изпълняват тази програма. В този смисъл екипът, който е работил по този одит, е направил щателен преглед на функциите и в общи линии сме стигнали до някои конкретни изводи – че агенцията е предприела съответните действия по отношение на координиране, организиране, наблюдение и изпълнение на програмите, но очертаваме като основен проблем и във функцията на двете структури неефективната координация и сътрудничество между институциите.
Вероятно в нашия обобщен годишен доклад на Сметната палата това ще изведем като един от проблемите. Оказа се, че тези междуведомствени съвети и координиращи органи, съвети и така нататък, не функционират ефективно в рамките на цялата страна. Ще анализираме причините за това, но това не са ефективно действащи структури.
Четвърти критерий – „Постигнат резултат от финансиране по целеви програми по чл. 11 на Закона за енергийната ефективност”.
Основната цел на целевите програми по чл. 11 е намаляване на енергийната интензивност на брутния вътрешен продукт чрез намаляване потреблението на енергийни ресурси от крайните потребители. Държа да кажа едно изречение, което като че ли разплита целия анализ и всички констатации: тази цел се постига чрез изпълнение на мерки за повишаване на енергийната ефективност, които се предхождат от обследване. Идеята е всички тези сгради, които са предприели мерките, трябва да удостоверят със съответен сертификат подобрените енергийни характеристики, и ние всъщност сме изследвали тези показатели.
Какво констатираме? Усвоените средства по целевите програми по чл. 11 от закона за тригодишния период са общо в размер на 6 млн. 790 хил. лв. Разгледали сме съответните нотариални показатели в началото – брой сгради, подлежащи на сертифициране, брой утвърдени във финансиране сгради, брой финансирани сгради и така нататък. Всичко това е представено на таблицата пред вас. Относителният дял на финансираните сгради по чл. 11 спрямо подлежащите са 2%, 6%, 11%, респективно общосертифицираните сгради от всички подлежащи на сертифициране и стигаме до два много съществени показатели, които ни дадоха основание да направим конкретния извод. Единият е сертифицирани сгради по чл. 16 от закона в резултат на целевите програми. За нас това е резултатът. В резултат на цялата осъществена дейност по изпълнение на тази програма трябва да удостоверим със сертификат подобренията. Няма такива.
Следващата графа, в която е отразен следващият показател – постигната енергийна ефективност във финансираните сгради от целевите програми. Тук сме се опитали да проследим степента на изпълнение на целите, тоест да дадем отговор с тези два показателя, съотнасяйки ги към ресурсите, каква е ефективността и ефикасността, респективно резултат-ресурси-цял ресурс. И понеже тук нямаме съответни индикации за степента на изпълнение на целите, си позволяваме да направим най-общия извод, че след като 97% от средствата по тази мярка са усвоени, а нямаме конкретни резултати, нито индикация за степента на постигнатите цели, ние даваме най-общата оценка, че програмата не е изпълнена ефективно.
Какви са допълнителните ни съображения и какво констатира екипът при конкретното разглеждане на изпълнението на целевите програми? Изпълнението на целева програма за 2006 г. не e утвърдено от министъра на икономиката и енергетиката, така както са изискванията на чл. 5 от закона. Утвърдените годишни целеви програми за 2007 и за 2008 г. са за извършване на детайлни обследвания на сгради държавна и общинска собственост, а не както е изискването на чл. 11 за осъществяване на мерки по енергийна ефективност. Програмите са одобрени за финансиране сгради общинска собственост, които не попадат в хипотезата на чл. 11, има друг ред за финансиране на общинските сгради. За 2006 и 2007 г. не са утвърдени процедури за усвояване на средствата за изпълнение на целевите програми и за 2008 г. в утвърдената от Министерския съвет програма е предвидено усвояването на средствата да се извърши чрез централизирано възлагане по реда на Закона за обществените поръчки. Изискването на чл. 17 от Закона за енергетиката изисква възлагането на енергийните обследвания да се извършва от собствениците на сградите.
На следващо място, докладите и резюметата за извършените детайлни обследвания по енергийната ефективност на сградите са приемани от Агенцията за енергийна ефективност, вместо от енергийния потребител, както са изискванията на чл. 17 от закона.
На последно място, няма данни собствениците на включените в целевите програми за 2006 и 2007 г. сгради да са изпълнили енергоспестяващи мерки, които да водят до изпълнение на задълженията им по чл. 16 за задължително сертифициране. От сградите, включени в целевите програми през одитирания период, нито една не е сертифицирана. Това би следвало да е крайният резултат от изпълнението на програмата.
Това са съображенията, които са ни дали основание да направим този неприятен за всички извод, че практически ресурсът е усвоен, но нямаме постигнат резултат и респективно постигане на целите.
Следващият критерий – „Постигнат резултат от финансирането на малки и средни предприятия по насоката за безвъзмездно финансиране”. Целта в случая е подкрепа за реализиране на енергоефективни мерки, водещи до повишаване конкурентоспособността на предприятията и до намаляване енергоемкостта на икономиката.
Следващата таблица ни навежда на подобен извод. В общи линии ресурсът, който е усвоен по програмата, предпоследният ред – 1 млн. 682 хил. лв. общо за одитирания период.
Тук ще ви направи впечатление, за 2008 г. бройката не е точна и сме дали прогноза, защото към момента на приключване на одита не беше изтекла календарната 2008 г. и нямахме отчетни данни.
Виждате по основния показател, който реализираме – „постигната енергийна ефективност от безвъзмездното финансиране на промишлени системи на малки и средни предприятия”, че нямаме данни за реализирана реална икономия, тоест агенцията не разполага с подобна информация.
Последният критерий, по който сме оценявали дейността, е контролната дейност по енергийна ефективност. Ние сме направили извода, че тя е сведена основно до документални проверки, липсват проверки на място, тоест обектът не се е възползвал от дадените му права по закона да осъществява проверки на място и да използва всички възможности за добър мониторинг и контрол върху съответните потребители.
В заключение. Повтарям още веднъж, че според нас и така е приет докладът от Сметната палата, изпълнението на дейностите по програмата се оценява като неефективно поради неизпълнение на част от заложените цели, не е постигнато добро взаимодействие между институциите за изпълнение на целите на Националната дългосрочна програма за повишаване на енергийната ефективност, в МИЕ и агенцията липсва информация за степента на изпълнение на заложената национална индикативна цел за енергоспестяване до 2010 г. в размер на 3 на сто от крайното енергийно потребление за три години – средно по 1% годишно, не е постигната основната цел, заложена в целевите програми за енергийна ефективност по чл. 11 от закона, като средствата са усвоявани изцяло за обследване, без да са предприети реални енергоспестяващи мерки. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо Пенкова.
Господин Ерменков, желаете ли да вземете отношение?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да спомена, че високо уважавам усилията, които Сметната палата положи при одитирането на дейността, свързана с повишаване на енергийната ефективност. Искам да им благодаря, че те успяха да определят няколко ключови проблеми, които съществуват в дейностите, свързани с повишаване на енергийната ефективност в България.
На първо място, те правилно са определили основния проблем – това е липсата на координация в дейностите по енергийна ефективност в национален мащаб. Това е констатация, която е направена в доклада, който съм писал до министър Трайков във връзка с подобряване на дейността и политиките по енергийна ефективност като един от проблемите, които съществуват. Едновременно с това поради невъзможността на екипа на Сметната палата да влезе в пълни детайли на спецификата на дейностите по енергийна ефективност, които имат някои специфики, има някои неща, които според мен не са обхванати правилно в доклада.
Ще се спра само на три неща. Първо, от гледна точка на оценката за мерките, които са свързани по отношение на енергийната ефективност в сградите общинска и държавна собственост, имайки предвид така наречените обследвания, за които говори госпожа Пенкова. Философията на енергийната ефективност изисква на първо място, преди да се предприемат мерки по енергийна ефективност, да се идентифицират проблемите, които трябва да бъдат решени за съответната сграда. Тоест какви са пропуските по отношение на енергийна ефективност, какво трябва да се направи, какви икономии ще бъдат реализирани от гледна точка на тези мерки, какви средства са необходими и в какъв срок тези средства ще бъдат възстановени от гледна точка на самите икономии.
Поради тази причина политиките, които започнаха да се провеждат от 2006 г. бяха свързани с финансиране на дейности, които са свързани с обследвания, забележете, не на частни сгради, а на сгради, които са общинска и държавна собственост – нещо, което е задължение по закон да бъде направено по тези сгради. Естествено, няма как, при условие че сградите са лоши и не може да бъде критерий за това колко броя сгради са сертифицирани в резултат на обследванията, да бъде критерий за ефективност на програмата, тъй като, когато се правят обследвания, се идентифицират точно какви са проблемите, след което трябва да бъдат взети мерки тези проблеми да бъдат решени и едва тогава се определя дали тази сграда получава сертификат или не. След като се вземат мерките, този сертификат се получава.
От друга гледна точка, и в Директива 32/2006 самото обследване е дефинирано като марка по енергийна ефективност. То трябва да бъде предшестващо, тоест мярка, която определя останалите мерки. Трябва да спомена, че и в оперативните програми, тук ще намеся малките и средни предприятия, свързани с конкурентоспособност, и в Оперативна програма „Регионално развитие” именно приоритетната ос „Подобряване на социалната инфраструктура” за кандидатстване за подобряване на сградния фонд, в това число повишаване на енергийна ефективност, тези обследвания са необходим документ, който трябва да бъде представен в комисията за оценка този проект дали е допустим за финансиране или не по линия на структурните фондове. С това финансиране, което е направено, сме осигурили възможност сгради общинска собственост и предприятия да кандидатстват за мерки по енергийна ефективност към съответните структурни фондове. Същото нещо важи и за кандидатстване за мерки по енергийна ефективност и за съществуващите кредитни линии, и за Фонда за енергийна ефективност. Тоест с тези мерки сме създали необходимата инфраструктура, необходимата логистика, с марката „Обследване за енергийна ефективност” съответните субекти да отидат и да кандидатстват за финансиране и да получат съответното финансиране, защото това, което те представят там, е ясен и точен бизнес план - какви мерки се вземат, какви икономии се постигат, колко струват мерките, колко струват икономиите и каква е възвръщаемостта на тези мерки.
Ще си позволя накрая, понеже говорим, че няма резултати, да ви дам едни резултати, които съществуват, не са измислени от мен - Европейската банка за възстановяване и развитие ги е написала, по отношение на постигнатите икономии по линия на енергийна ефективност от кредитните линии и от Фонда за енергийна ефективност, където са кандидатствали тези предприятия и сгради с обследванията, които са направени и финансирани от държавата. Това са следните резултати: над 130 индустриални проекта са финансирани по линия на кредитните линии и са постигнати резултати икономия на енергия повече от 1 млн. мгвтч, икономия на емисиите от въглероден двуокис - повече от 800 хил. тона, и това е годишно. Фондът за енергийна ефективност е разгледал 170 проекта, финансирал е 84 проекта общо за 39 млн. лв. и в резултат на тези проекти ще бъдат постигнати икономии в размер на 937 хил. мгвтч енергия и 858 хил. тона въглероден двуокис. Това са реални резултати, които са постигнати в областта на енергийната ефективност, и предпоставка за тяхното постигане са били тези обследвания, за които говорим, и са били финансирани от държавния бюджет.
Благодарение на тези обследвания сме идентифицирали мерки в държавата, за които е необходимо да бъдат осигурени около 306 млн. лв., за да могат да бъдат изпълнени всички тези мерки по енергийна ефективност, за да могат тези 1181 сгради – тук има малки различия в цифрата, защото Сметната палата под сгради е разбирала обекти, а ние имаме обекти, в които има повече от една сграда, ако бъдат осигурени 306 млн. и 509 хил. лв., ще бъдат реализирани икономии от гориво и от енергия в размер на 490 гвтч годишно. На практика това означава, ако го превърнем в генериращи мощности, че ние ще направим от всичките тези цифри една икономия от генерираща мощност, необходима да ги покрие, равна на около 300 мгвт с инвестиционната стойност на 1 киловат около 1500 евро. Това е резултатът, който сме постигнали.
Дали имаме, или нямаме информация - искам да спомена, че Министерският съвет на 26 август т.г. утвърди отчета, който ние сме задължени да пишем от 30 април всяка година за изпълнение на националните планове за дейности по енергийна ефективност. Този план беше предоставен навреме в Министерството на икономиката и енергетиката, както е установено до 30 април, и на практика с това доказахме, че имаме и данните, и информацията, и предпоставките да бъдат изпълнени мерките, които сме заложили, и да постигнем индикативната цел от 3% намаляване на крайното енергийно потребление.
Това, което казвам, не е за да споря със Сметната палата и да ги обвинявам в някакво пристрастие, просто имаме различни подходи при оценката на дейностите. Това, което трябва да се направи като извод и към което аз се солидаризирам, е, че мерките по енергийна ефективност трябва да станат приоритетна политика не само на хартия, а и с финансиране. За тази година мерките по енергийна ефективност, които агенцията ще осъществява, са свързани преди всичко от гледна точка на финансиране с бюджет от 1 млн. и 500 хил. лв., от които 1 млн. лв. е за заплати и осигуровки, 500 хил. лв. са издръжките, 0 капиталови разходи, 0 разходи за дейности.
Тук основният проблем, по който съм съгласен със Сметната палата, е начинът, по който се правят програмните бюджети. Не може да имаме програмен бюджет като агенция, при който дейностите да се отчитат по Програма № 8, а финансирането да е по Програма № 9. Получава се разминаване и това е една от причините да се получат разминаванията в нашите оценки на дейностите между агенцията и Сметната палата. Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Ерменков.
ЕВГЕНИЯ ПЕНКОВА: Разминаването идва от това, че ние говорим за различни неща. Ние оценяваме вашата дейност за изпълнение на програмата, а вие в момента отчетохте резултати, които са изпълнени от кредитиране от Фонда за енергийна ефективност, с който ние не сме се занимавали и вие също не сте се занимавали. Така че отчитайте си вашата дейност, ако обичате, а не това, което е направил фондът. Всичко това, което прочетохте, е вярно, но то не е резултат на функциите на агенцията и на финансирането на целевите програми.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Николов, заповядайте.
МИЛЕН НИКОЛОВ: Това е резултат на дейността на фонда и на кредитните линии, но то нямаше да се случи, ако ги нямаше тези обследвания.
ЕВГЕНИЯ ПЕНКОВА: Ако законодателят е искал парите да отидат за обследване, в чл. 11 щеше да пише: „за обследване и мерки”, а то пише изрично: „само за мерки”. Съвсем категорично не сме се произнесли, но вие сте ги използвали абсолютно и само за обследване и не са предприети никакви мерки, това не може да го отречете. Това, че по фонда са акредитирани мерки, е друг въпрос. Нека да не заблуждаваме хората, които не са запознати с доклада по 39 и с цялата дейност.
МИЛЕН НИКОЛОВ: Смея да кажа, че много добре сме се запознали с нормативната уредба и с цялата дейност, която касае енергийната ефективност в България. Искам да обърна внимание на няколко неща.
Първо, одитът е за Програма „Енергийна ефективност”. Тази програма включва финансов ресурс основно през трите години. Макар че доста пъти се е променял програмно ориентираният бюджет на Министерството на икономиката и енергетиката, финансовият ресурс, който е включен в тази програма, основно е през 2007 и 2008 г. - издръжката на Агенцията за енергийна ефективност 2008 г. – това е макрото, целевите средства, които всяка година се отпускат от държавния бюджет с постановление на Министерския съвет по чл. 11 от Закона за енергийна ефективност, и затова директно го цитирам: „Централните органи на изпълнителната власт, областните управители и други държавни органи съставят всяка година до м. април целеви годишни програми за осъществяване на мерки по енергийна ефективност за следващите години и ги предоставят за обобщение на изпълнителния директор на агенцията, като средствата по тези програми се предвиждат от републиканския бюджет.”
Тоест тук ние сме гледали само финансовия ресурс, който държавата дава и който минава през бюджета на Министерството на икономиката и енергетиката. Фондът сме го изключили и резултатите, които са постигнати от фонда, и от Международен фонд „Козлодуй”, и от общини, министерства и други организации, които са държавни и са изпълнявали програми по енергийна ефективност, не се разглеждат тук, защото те не са в тази програма.
Искам да обърна внимание, че това, което констатираме ние, е, че този ред, който не е утвърден – и това е пропуск, не мога да кажа на кого, но няма утвърден ред, по който тези милиони, които се отпускат: 2 млн. - 2006 г., 2 млн. - 2007 г. и 3 млн. - 2008 г., да се изразходват. Те са дадени по бюджета на Министерството на икономиката и енергетиката и оттам с трансфер са предоставени на агенцията. Тук е първото и според мен основно нарушение, което е станало, защото съгласно нормативната уредба енергийните обследвания, дори да са изразходвани за енергийни обследвания и за мерки, законодателството на Република България, действащо тогава, е предвидело възлагането за извършване на енергийно обследване да стане от енергийния потребител, а той съгласно закона е собственикът на сградата.
След това фирмата, която извършва енергийно обследване, представя доклад и резюме, с което препоръчва какви енергоспестяващи мерки да се предприемат. Този доклад се приема също от енергийния потребител и само резюме от него се представя, съгласно действащото законодателство, на Агенцията за енергийна ефективност, която да обобщава, да има информация и да осъществява някакъв контрол. Тоест законово няма как Агенцията по енергийна ефективност да възлага обследвания или мерки по енергийна ефективност на сгради, които не са нейна собственост, било общински, дори на Народното събрание, на която и да е друга държавна институция.
Тук се крие и друг риск. Тези средства – говоря пак за 6 млн. 790 хил. лв., които са изразходвани през тези три години, са отишли само за обследване. Доколко е целесъобразно те да отидат само за обследване, господин Ерменков правилно отбеляза – 306 млн. лв. са необходими да се изпълнят мерки само за тези сгради, които са обследвани, и те са общинска или държавна собственост. Критерият, по който тази сграда да се обследва и съгласно действащото законодателство трябва до три годишен период да изпълни мерките, защото вече по новия закон е предвидена и санкция – доколко тази сграда и този кмет или министър ще има финансовия ресурс да изпълни мерките остава открит, още повече при сегашната финансова криза. Ръководили сме се от това, че в самата целева програма е казано каква е целта на програмата по чл. 11. Пак обръщам внимание на чл. 11 – намаляване на енергийната интензивност в сградата чрез намаляване на потреблението, тоест неоспорим факт е, че за тези три години нито една от сградите, които са обследвани по целевите програми, не е сертифицирана. На одитния екип - докладът се приключи към февруари месец 2009 г., не бяха представени доказателства за нито една сграда да са изпълнени мерки. Ако има данни след края на февруари, аз не мога да коментирам, защото данните са към момента на приключване на одита.
За промишлените системи е по същия начин. Там има утвърдена схема за разлика от целевите програми по чл. 11, но поради една или други причина Агенцията за енергийна ефективност не разполагаше с данни и ние няма как да се произнесем освен по този начин, по който сме се произнесли. Ние искаме да видим резултати, няма сведения някои от тези промишлени системи, които са финансирани чрез предоставените средства от бюджета, да са предприели мерките. Данните, които даде Агенцията за енергийна ефективност, са за очаквана икономия, но тази икономия ще се получи, ако се изпълнят мерките.
В доклада по чл. 41 няма препоръки по отношение чл. 11, макар че са констатирани тези факти, защото в новия закон не е предвидено да се отпускат средства по целевите програми. Но сега като видях отчета на Министерството на икономиката и енергетиката за шестмесечието на 2009 г., видях, че е заложена една цифра от 4 млн. 900 хил. кв. м. за извършване на обследване. Целева програма по чл. 11 вече няма, затова няма дадена препоръка, защото е безсмислено да даваме препоръка за нещо, което вече не съществува. Явно Министерският съвет е преценил, че така изразходваните средства са неефективни, затова вече не се отпуска.
Искам да обърна внимание на схемите за подпомагане на малките и средните предприятия. Дадено е в препоръките тези указания да се утвърждават по-рано, за да могат съответните малки и средни предприятия, когато решат да кандидатстват за държавна помощ, да имат достатъчно време да си подготвят необходимите документи, за да могат да кандидатстват и средствата да се усвояват в пълния размер, защото за тригодишния период те са усвоявани около 50%. И другото, което според мен е по-съществено, да се преустанови практиката, когато се предоставя безвъзмездна помощ, да се начислява ДДС върху тази помощ.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Николов, за качествения и задълбочен анализ, който сте извършили в Сметната палата, личи си сериозната работа.
Интересувам се дали сте проверили как са били избрани фирмите, които правят тези обследвания – има някаква методология ли, някакви критерии, или би трябвало това да бъде проверено, тъй като част от ефективността, икономичността и т.н.?
Другият въпрос, който е насочен към господин Ерменков: ако идеята е максимално спестяване на загуби, защо не се направи одит и на самото производство: пренос и разпределение, тоест в преноса май има доста големи загуби? Планира ли се да бъде направен такъв одит? Наблегнали сте, доколкото разбирам, на сгради. Няма ли възможност за по-голямо спестяване, ако се наблегне на икономии при преноса?
МИЛЕН НИКОЛОВ: Направена е пълна проверка затова как са възлагани енергийните обследвания. Ние сме гледали енергийните обследвания, които агенцията е възложила по чл. 11. Тези енергийни обследвания през трите години са направени чрез възлагане по реда на ЗОБ на открита процедура за извършване на енергийни обследвания на сградите, които са включени в целевата програма. Отбелязах и преди малко – оттук може би тръгва цялата история, защото тези средства няма как законосъобразно да се изразходват от Агенцията за енергийна ефективност, защото законът не допуска агенцията да възлага енергийно обследване. Моето лично мнение е, че в момента, в който агенцията е получила тези средства, е следвало да ги предостави на Министерството на икономиката и енергетиката с презумпцията да ги върне, с презумпцията, че по този ред тя не може да ги изразходва законосъобразно.
Но да отговоря на въпроса точно как е станало това. По реда на Закона за обществените поръчки с открита процедура всяка година са възлагани енергийните обследвания. През трите години различни консорциуми са печелили обществената поръчка. В предмета на договора на тази поръчка са включени всички сгради, които са утвърдени в целевата програма поименно. Понеже средствата са ограничени: 2 млн., 2 млн., 3 млн., в самия договор е записано, че тези фирми ще правят обследване до момента докато се изчерпи ресурсът, като се наблегне на по-значими и по-големи държавни общински сгради. Това, което направи впечатление на екипа, и е отбелязано в доклада, понеже съгласно закона всеки собственик на сградата предоставя на агенцията информация за сградите, които предлага да се включат в целевата програма със съответната квадратура. В договора е записано, че Агенцията за енергийните обследвания заплаща на възложителя определена цена на кв. м. Ние констатирахме, че има значително разминаване между заявената квадратура, която е заявил собственикът на сградата, и отчетената от фирмата, която е извършила енергийно обследване. В една част квадратурата е по-малка, но в по-голямата си част – говоря като бройки сгради, тази квадратура е по-голяма. Ние не можем да се произнесем коя от двете квадратури е вярната, но е редно агенцията да направи такава проверка, защото всяка една фирма е заинтересована да пише по-голяма квадратура. Не казвам, че е станало нещо, но казвам, че това е пропуск, понеже няма контрол относно разминаването в квадратурата, а на места то е доста значително. Отговорът от Агенцията за енергийна ефективност е, че собствениците на сградите – общини или министерства, не са подали точно разгънатата застроена площ на съответната сграда. Това мога да отговоря на Вашия въпрос как са възлагани извършените обследвания.
След като фирмата извърши обследването, докладът е приеман от Агенцията за енергийна ефективност, което също противоречи на закона, защото в Закона за енергийната ефективност и в наредбите, които го регламентират, е предвидено, че докладът се приема и обсъжда от енергийния потребител, защото е редно енергийният потребител да каже доколко може да изпълни тези мерки или не, а само резюмето се изпраща на Агенцията за енергийна ефективност. Остава въпросът дали собствениците на тези сгради, които са обследвани, разполагат с доклада, защото докладът е представен в Агенцията за енергийна ефективност.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Николов, ако Ви разбирам правилно, Агенцията за енергийна ефективност по закон няма правата да възлага такива обследвания. При това положение е било по-логично парите да се върнат към Министерството на икономиката и енергетиката и то за сгради, за които собственикът е можел да поръча такива обследвания. Това ли казвахте?
МИЛЕН НИКОЛОВ: Ще кажа моето лично мнение. Така или иначе в постановлението на Министерския съвет за изпълнението на бюджета са гласувани примерно 2 млн. Логично е законодателят да е предвидил или съответният министър – в случая министърът на икономиката и енергетиката, да утвърди правила и ред, по който тези 2 млн. лв. да се изразходват. Такива правила и ред няма. Ако единственият законосъобразен начин – казвам лично мнение, понеже в закона е казано: било мярка, било обследване, това се прави от енергийния потребител, тоест собственика на сградата. Логично е тези 2 млн. лв. или с трансфер, или щом са дадени на Министерството на икономиката и енергетиката, министерството може да направи обследване само на собствени сгради. То не може да възложи енергийно обследване на Народното събрание.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Ерменков искаше думата.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Преди да отговоря на Вашия въпрос, искам да спомена няколко акта на Министерския съвет, с които са прехвърлени парите, за да няма двоумене, че някой прехвърлил някакви пари. Първо, само да подчертая, че средствата са прехвърлени от републиканския бюджет в Министерството на икономиката и енергетиката и оттам са прехвърлени в Агенцията за енергийна ефективност с министерски постановления, първото от които е № 102 от м. май 2006 г. за предоставяне на средства от централния бюджет за 2006 г. по бюджета на Министерството на икономиката и енергетиката за извършване на задължителни обследвания за енергийна ефективност на сгради държавна и общинска собственост, а не за целева програма по чл. 11, както забелязвате. Второто постановление, с което са прехвърлени парите, е Постановление за изпълнение на държавния бюджет на Република България, в изпълнение на чл. 11 и в изпълнение на Стратегията за финансиране на изолация на сгради и за повишаване на енергийната ефективност. Не може да се сложи знак на равенство между чл. 11, който цитира одитният екип, и дейностите, които ние сме извършвали по финансиране на това нещо, от една страна. От друга страна – след като парите са предоставени от първостепенния разпоредител на бюджета на второстепенния разпоредител, каквато е агенцията, единственият начин, по който тези средства могат да бъдат използвани от агенцията и законосъобразно разходвани, това е Законът за обществените поръчки – в открита процедура, без някакви предварителни класации. Тоест във възможността всеки, който иска да участва, може да участва, проверяват се нещата. Там самата процедура е проверявана от Сметната палата. Искам да кажа, че нямаме никакви забележки по самата процедура и по това дали отговаря на Закона за обществените поръчки. Някакво съмнение за злоупотреба със средствата въобще не може да съществува от тази гледна точка.
По Вашия въпрос, господин председател, от гледна точка на енергийна ефективност при крайния потребител и по отношение на производството и генерирането на енергия. По принцип действащият Закон за енергийната ефективност е Закон за енергийната ефективност при крайния потребител, тоест ние се занимаваме с подобряване на енергийна ефективност, това е и в съответствие с Директива 32/2006, само при крайните потребители. Съгласен съм с Вас, че има голям резерв от енергоефективни мерки, които могат да бъдат взети по отношение на генерирането, преноса и разпределението на енергия. Това според мен е въпрос, който трябва да бъде решаван на отраслово ниво. Както на отраслово ниво се решават енергийна ефективност в услуги, в индустрия, по същия начин трябва да се решава и в енергетиката, този въпрос не е на крайно потребление. Защо се занимаваме с крайното потребление, а не с цялостната система? При наличието на енергоснабдяването в България и структурата му, при преобладаващата електрификация на икономиката и на домакинствата в България за момента, имайки предвид че от 100 единици първичен енергиен източник при крайния потребител достигат само 25 средно, това означава, че ако тръгнем обратно по веригата, ако икономисаме 1% при крайния потребител, това означава, че икономисваме 4% в началото на веригата при първичното потребление, по обратния ред. Тоест мерките, които вземаме при крайния потребител, оказват влияние върху първичното енергийно потребление от тази гледна точка. Не казвам, че не трябва да се вземат мерки, само казвам, че чисто математически е така. Може да го сметнете съвсем точно: 100 единици са равни на 25 при крайния потребител – една единица отзад е равно на 4 отпред.
От тази гледна точка усилията на държавата и на Европейския съюз са насочени към крайното енергийно потребление като решаващ ключов фактор. Имайки предвид, че основната задача на Европейския съюз, за разлика от тази на България, тъй като имаме малко различие в икономическото си развитие, не е подобряване на конкурентоспособността чрез енергийна ефективност, а подобряване на околната среда и намаляване на емисиите. Естествено е там да се обръща внимание при крайното потребление, което води до по-голяма икономия на емисии в самото начало, тъй като ще се наложи по-малко производство на енергия за удовлетворяване на това потребление.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Ерменков.
Колеги, сега е моментът за въпроси.
Господин Белишки, заповядайте.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Благодаря Ви.
Най-напред искам да поздравя господин Николов и екипа му за добре свършената работа и за дълбоко познаване на материята, свързана със Закона за енергийната ефективност.
Към господин Ерменков имам следния въпрос: някъде март или април на един форум Вие обявихте, че тези подзаконови нормативни уредби тепърва трябва да се приемат. Приети ли са всичките в пълен обем?
Какъв е бил видът на обследването съгласно Закона за енергийната ефективност, защото знаем, че те са 2? Каква оценка би дал господин Ерменков на регионалните агенции по енергийна ефективност, там където ги има, и каква работа отчитат те? Благодаря ви.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Всички подзаконови нормативни актове са приети и са действащи, с изключение на 3, които очакват по реда на постановление на Министерския съвет нотификация от Европейския съюз, но са готови и те, само чакаме да бъдат нотифицирани, за да бъдат действащи. Вакуум в дейностите по енергийна ефективност няма, защото в Закона за енергийната ефективност е предвидено: до приемането на нови наредби – действат старите.
На втория въпрос: имаме три вида обследване. Най-тежкото – детайлно обследване се прави със съответните мерки, които трябва да бъдат предписани, остойностяване и дейностите, които трябва да бъдат изпълнени съответно в периода на възвръщаемост.
Третият въпрос - за Регионалната агенция по енергийна ефективност, ако не съществуваха регионални агенции по енергийна ефективност, ако не съществуваше общинската мрежа за енергийна ефективност, ако нямаше областните съвети по енергийна ефективност – това са все неща, които не са заложени в закона, а са правени на доброволна организационна основа и от необходимост от общини и от области, със съдействието и на Агенцията за енергийна ефективност, ние нямаше да постигнем тези резултати, които са постигнати, защото до неотдавна с 40 човека и постоянно сменящото се законодателство щеше да бъде невъзможно да постигнем тези резултати, така че моята оценка е изключително висока. Единственото нещо, за което съжалявам, е, че няма регионални агенции навсякъде, а има само в част от местата.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Не смятате ли, че агенцията може да упражни някакъв по-голям контрол, тъй като по закона и кметовете, и областните управители имат задължения, които трябва да изпълняват?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: В предишния закон нашите правомощия бяха много ограничени. Имахме възможност да осъществяваме контрол само върху големите потребители на енергия и обществените сгради и то при условие, че някой нещо ни сигнализира. В момента имаме по-разширени възможности за контрол и живот и здраве, докато съществува агенцията, този контрол смятам, че трябва да бъде усилен. Това е една от дейностите, по които трябва да обърнем по-голямо внимание.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов, кратки и ясни въпроси.
ИВАН ИВАНОВ: Първият ми въпрос е към господин Ерменков. Господин Ерменков, има Закон за енергийната ефективност. Член 17, ал. 2 съвсем ясно казва, че докладите и резюметата от извършените обследвания трябва да бъдат приети от енергийния потребител. Коя е причината тези доклади и резюмета да се приемат от Агенцията за енергийна ефективност в нарушение закона?
Вторият въпрос е към представителите на Министерството на икономиката е енергетиката. Необходимо беше да се внесат и приемат от Министерския съвет 2-3 годишни национални краткосрочни програми. Едната беше по отношение на използването на възобновяеми енергийни източници, втората е по отношение на насърчаване потреблението на биогорива и възобновяеми горива в транспорта. Изминаха година и половина от този тригодишен период. Той е от 2008 г. до 2010 г. Разбрах, че буквално преди седмица или две е внесена първата от тези краткосрочни програми, след като е изминала година и половина, а втората все още не е внесена. Защо това не е направено, както се изисква да бъде внесено още в началото на първата година от тригодишния период?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Иванов, процесът за приемане на докладите и резюметата по обществената поръчка изглеждаше по следния начин. Тъй като по смисъла на ЗОП ние се явяваме възложител, трябваше да приемем тези доклади и резюмета, но ние след това сме предоставили по един екземпляр и са приети от самите сгради – училища, социални заведения и т.н., и един екземпляр от техния принципал срещу приемо-предавателни протоколи, така че информацията е при тях и те са я приели. Направили сме го, пак казвам, в изпълнение на Закона за обществените поръчки, тъй като ние трябва да удостоверим дали качествено е изпълнена обществената поръчка, но след това в изпълнение на Закона за енергийната ефективност сме ги предоставили на енергийните потребители и техните принципали.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Моля, колегите от министерството да се представят.
Едно малко допълнение към въпроса на господин Иванов: дали забавяйки се, не изпълняваме, доколкото знам, и европейско законодателство, дали ще има някакви санкции от това?
КОСТАДИНКА ТОДОРОВА: Благодаря, господин председател.
Директор съм на Дирекция „Енергийна ефективност и опазване на околната среда“ в министерството. В ресора на тази дирекция са и възобновяемите енергийни източници. Въпросът на господин Иванов е коректен, с известно уточнение - дългосрочната програма за биогоривата е приета отдавна, още когато трябваше да бъде приета и веднага след закона – това означава през 2007 г. Краткосрочните програми за отделните видове възобновяеми източници, което е заложено в закона, не са направени по простата причина, че нямаше средства за тях и все още капацитетът на министерството е в рамките на двама човека, които се занимават с тази дейност. Сам разбирате, че не е възможно да се създаде подобна програма, която да покаже потенциала на отделния вид въобновяем източник, възможностите за развитие, новите технологии, по които може да бъде произведена енергия от този източник и също така възможно най-икономичният и целесъобразен начин, да се дадат и препоръки. Това мислехме да го използваме като начин за развитие на тези програми, когато кандидатствахме по оперативна програма „Административен капацитет“ за развитието на публичната информационна система, която трябваше да осъществи връзката между нас, бизнеса, инвеститорите, които искат да направят тази инвестиция за тези проекти, и да получаваме обратната връзка, която да ни свърши работа за анализиране на самите политики и съответно да докладваме пред Европейския съюз.
За съжаление едно административно несъответствие изхвърли програмата още на първия етап. То се изразява в това, че там трябваше да се попълнят личните данни на принципала на министерството, а принципалът беше заместван от заместник-министър, ние сложихме, разбира се, данните на принципала и това е причината, поради която проектът беше изхвърлен. Доколко е правилно и юридическо е вярно това нещо, не можем да кажем, тъй като след приключването на целия процес по обсъждане на програмата и отпускането на средствата, чак тогава ни казаха за какво става дума. С една дума програмите не можем да ги развием в този им вид поради простата причина, че средства все още нямаме за това нещо да бъдат възложени като поръчки. Ние сме двама човека като капацитет, които се занимават с това нещо, тоест ние не можем да отидем сами да ги направим, публичната система не можа да стане пак поради определени причини и поради липса на пари в министерството. Това надявам се дава отговор защо сме на тази фаза.
Ще отговаря и на Вас, господин председател. Нямаме никакъв проблем с Европейския съюз, защото независимо от това, че сме двама човека, всичките доклади от България за там излязоха във времето, в което трябваше, утвърдени от Министерския съвет със съответните препоръки вътре как да се справим с тези политики, за да можем да ги използваме.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря.
Господин Иванов, кратка реплика.
ИВАН ИВАНОВ: На господин Ерменков искам да кажа - това, че са предоставени копия от докладите на потребителя, не означава, че е изпълнен текст от закона, че именно те трябва да го приемат, а не да го получат от вас. В това съм категоричен, защото тогава нямаше да има това разминаване в квадратурата, тъй като самият собственик трябваше да разпише дали тези квадратни метри, които са записани в отчета, действително са били обследвани. Текстът на закона е категоричен кой трябва да го приеме.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Надявам се с новото ръководство на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма да бъдат придвижени тези въпроси. Ние като комисия също ще помагаме. Повече оправдания не трябва да има, тъй като това са много важни въпроси, които не могат да бъдат забавяни.
Колеги, други въпроси.
Господин Белишки, заповядайте.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Тъй като досега говорихме повече за енергийна ефективност, а тук би трябвало да разглеждаме и възобновяемите енергийни източници. В доклада, който е извършен от Сметната палата, се казва, че нашето законодателство съответства с европейското в тази насока, но най-вече би трябвало да се погледне там, където имаме приоритетно присъединяване на инвеститорите или на новите обекти. Там е казано: предприятието, което извършва присъединяване - било преносно, или разпределително, дължи само такса, свързана с преките разходи. Точно тук има една уловка, която използват разпределителните дружества и така съдират кожите на хората, които са решили да инвестират във възобновяеми енергийни източници, че просто ако човек е в течение, му се завива свят. В тази насока бих искал да го направя като препоръка към министерството, даже господин Ерменков по жестовете разбирам, че е наясно, нека да се поработи и да се излезе с точни критерии особено в тази насока, защото това е основната крачка, която може би ни спира за постигане на целите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Тодорова, заповядайте накратко.
КОСТАДИНКА ТОДОРОВА: Има нова директива за възобновяемите енергийни източници, където още по-строго е казано на операторите на мрежите, че трябва да присъединяват приоритетно всички потребители. Законът дори и според чужди инвеститори е написан добре и е достатъчно ясен и дава възможности за това нещо, но коментарът, който направиха пред министър Димитров преди няколко месеца, беше: „Ама изпълнявайте го, господин министър, този закон!“ Това, което Вие казвате, е иницииран проблем, той е видим. Въпросът е, че всъщност може би ние трябва да предвидим много по-строги санкции за предприятията, които не извършват присъединяването, така както е записано в закона.
Това, което не ви каза господин Ерменков, защото той не се занимава с възобновяемите енергийни източници, е, че има още 2-3 закона, които трябва да се променят. Трябва да се промени ЗУТ по въпроса за строежа на различни видове инсталации, Законът за инвестициите, където кой е първи и втори клас инвеститор се установява в правилника. В закона е казано, че веитата са приоритетни и оттам нататък нищо. Правилникът казва, че трябва да се изгражда телекомуникация, вместо инфраструктура, която е необходима точно за тези неща. С една дума има много места, където трябва новият закон, който ще се появи като резултат от въвеждането на директивата, да бръкне, да направи тези промени, да се синхронизира тази политика и то тогава, когато тя ясно е обявена за приоритетна. Сега тази политика и политиката за енергийна ефективност не е приоритетна. Понеже не е, тя изостава назад.
Но е прав господин Ерменков с това, което каза – много мощности можем да спестим, ако направим и енергийна ефективност, която да включва в себе си и подмяна на горивната база с възобновяеми източници. Изключително много може да се спести и ако ние караме предприятията си да правят мерките и им вземаме въздуха и парите, с това че дори не оставихме тези два приоритета в оперативната програма, какво от това, че сме направили тези мерки към предприятията, след като на практика всичко изтича при битовите потребители?! Не можем да коментираме, че само държавни и общински сгради ще правим. Господа, искам да ви кажа с абсолютната увереност, че е така, половината от потреблението в горивоенергийния баланс са домакинства и другата половина е от икономически отрасли. Ако ние не хванем домакинствата, какво правим? Тоест пари там трябва да дадем, на тях да им направим обследванията, да ги подпомогнем по този начин. Защото данъчните облекчения, които се дават, са абсолютно безсмислени. Ако си направя апартамента, аз съм изчислила, че ми трябват 6 хил. лв., за да го пакетирам, 140 лв. ми е данъчната оценка. Какво ще спестя за 10 г. аз? Хиляда и четиристотин лева. Трябва 50 г. да живея в този апартамент, за да мога да получа възвръщаемост на тази инвестиция. Ако я направя сама, това е нулева работа, защото аз изпускам през под и през таван. Ако не се направи целият блок, нищо няма да се случи. Това е политиката, към която трябва да отидем, и това са нещата, които трябва да свършим. Трябва в данъчните закони да предвидим нещо за хората, които да имат желанието да го направят.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Колеги, други въпроси?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Нищо не трябва да измисляме, има го като нормативна база. Важното е да започнем да изпълняваме законите, които сме приели, защото, както каза и госпожа Тодорова, ще си имаме прекрасни закони, ще се отчитаме пред Европейския съюз, че сме ги постигнали, и в крайна сметка ще имаме два пъти по-голяма интензивност на брутния вътрешен продукт.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли други въпроси? Няма.
Нека да минем към изказвания.
Господин Иванов, едно много хубаво кратко изказване очакваме от Вас.
ИВАН ИВАНОВ: Ще започна с поздравление към доцент Пенкова и господин Николов. Благодаря им, че са направили една дисекция на това по какъв начин се изпълнява Програмата „Ефективно използване на енергията и енергийните ресурси”. От друга страна, не мога да скрия своето огромно притеснение, че България, ако върви с такива темпове, ще продължава да бъде на последното 27-о място в Европейския съюз по отношение на изпълнение на действия за енергийна ефективност.
Господин Ерменков даже ме цитира, казвайки: „Винаги тези мерки трябва да се предхождат от обследване“. Никакво съмнение няма, точно така е. Аз питам: защо дори обследванията, които са извършени в първата година на тригодишния период, след това в изминалите три години, вече сме средата на 2009 г., не са били последвани от конкретни енергоспестяващи действия? Ако една програма се затвори само в обследването, трябва публично да заявите, че това е прах в очите на българското общество, защото това, което е необходимо на България, е реализирането на енергоспестяващи мерки.
Няма го бившия министър Петър Димитров, но искам ясно да заявя, че приоритет на предишния екип на министерството беше развитието на големи енергогенериращи мощности. АЕЦ “Белене” е върхът на айсберга, но има и други. Докато приоритетите на Европейския съюз са три и са ясни: енергийна ефективност, възобновяеми енергийни източници и намаляване на емисиите от въглероден двуокис. Там няма генериращи мощности, особено по 2000 вата.
По-нататък, така, както е представен докладът на Сметната палата, действително поставя много важни въпроси и показва, че зад глазурата на отчета нещата реално не се придвижват. Говори се за дела на използваните биогорива. Публична тайна в България е, че няма една бензиностанция, която да предлага микс от 4 до 5% биогориво по отношение на бензина. Не се предлага и естествено, че през одитирания период не се отчита тенденция за увеличаване дела на използваните биогорива в транспорта. В България намаля производството на биогорива, поради това че държавата не съдейства за тяхното внедряване и изпълняване на европейски директиви.
На следващо място, не мога да спестя всичко това, господин председателю, съжалявам. Искам отговор на въпроса: защо от сградите, включени в целевите програми, през одитирания период нито една не е сертифицирана? Защо? Това е въпрос, който виси със страшна сила, защото сертифицирани са други сгради, където собствениците са вложили средства, а там, където имаме уж от страна на държавата програма, сградите не са сертифицирани. Оттам следва, че не се постига основната цел, която се залага в тази програма, и затова в констатацията на Сметната палата се отбелязва, че контролът от страна на Агенцията за енергийна ефективност се свежда само до документални проверки.
Извинете, господин Ерменков, това има формално изпълнение на контрол. Няма никакво съмнение, че независимо с колко хора разполагате, истинският смисъл на една проверка е да се отиде на място, защото ако се отчита по документи, извинявайте, виждате какво става. Има случаи, когато заявената квадратура е една, след това се отчита, че многократно по-висока по стойност квадратура е била обследвана. Как, ако не се отиде от екип на място, ще се разбере къде е истината, и остава това, което са констатирали от одитния екип.
В заключение, това е най-тежкото, което все пак ще кажа: не е постигнато взаимодействие между институциите за изпълнение на целите на Националната дългосрочна програма; на второ място – липсва информация за степента на изпълнение на заложената индикативна цел за енергоспестяване до 2010 г. и затова знаем, че няма да се изпълни; и на трето място – не е постигната основната цел, заложена в целевите програми за енергийна ефективност по чл. 11 от Закона за енергийната ефективност, като средствата са усвоени изцяло за обследване, без да са предприети реални енергоспестяващи мерки.
Съжалявам, господин председателю, че тук не присъства заместник-министър, който отговаря за енергетиката, защото това е ключов въпрос за нашите национални енергийни цели.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Скоро ще бъде тук.
ИВАН ИВАНОВ: Дано да бъде, защото аз ще повдигна отново въпрос, свързан с този доклад.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря.
Други изказвания? Няма.
Колеги, това беше работата ни за днес.
Искам да благодаря на Сметната палата. Така се прави наистина - не е формален одитът, а е направен дълбочинно.
Искам да информирам всички колеги, че на нашата интернет-страница може да видите всички внесени законопроекти към комисията. Те са достъпни и за медиите, и за цялото общество.
Успешна седмица!
Закривам заседанието.
(Закрито в 18,30 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мартин Димитров

Стенограф:
Валентина Меченова