Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ
14/10/2009
1. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за ратифициране на Споразумението между Министерството на икономиката и енергетиката на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за представяне на целева финансова помощ в подкрепа на Инвестиционната харта на страните от Югоизточна Европа и анекса към него, № 902-02-9 от 02.10.2009 г., внесен от Министерския съвет.
2. Разни.
П Р О Т О К О Л
№ 8
На 14 октомври 2009 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетиката и туризма при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за ратифициране на Споразумението между Министерството на икономиката и енергетиката на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за представяне на целева финансова помощ в подкрепа на Инвестиционната харта на страните от Югоизточна Европа и анекса към него, № 902-02-9 от 02.10.2009 г., внесен от Министерския съвет.
2. Разни.
На заседанието присъства Лилия Витошка – и.д. директор на Дирекция „Инвестиционна политика.
Заседанието беше открито и ръководено от Мартин Димитров – председател на Комисията по икономическата политика, енергетиката и туризма.
* * *
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
За днес имаме кратък дневен ред, но за сметка на това е важно в точка „Разни” да обсъдим предложението от страна на нашата комисия за организиране на нови кръгли маси. Така че ще имаме възможност да отделим повече време на този въпрос.
Предлагам да проведем нашето заседание при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за ратифициране на Споразумението между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за представяне на целева финансова помощ в подкрепа на Инвестиционната харта на страните от Югоизточна Европа и анекса към него, № 902-02-9 от 02.10.2009 г., внесен от Министерския съвет.
2. Разни.
Предложения към програмата? – Няма.
Нека да я гласуваме в този вид. Който е съгласен днешното заседание да премине при така прочетения дневен ред, моля да гласува.
Гласували: „за” 18, против и въздържали се няма.
Приема се.
Започваме с първа точка от дневния ред:
Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за ратифициране на Споразумението между Министерството на икономиката и енергетиката на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за представяне на целева финансова помощ в подкрепа на Инвестиционната харта на страните от Югоизточна Европа и анекса към него, № 902-02-9 от 02.10.2009 г., внесен от Министерския съвет.
По тази точка наши гости са:
Лилия Бориславова Витошка – и.д. директор на Дирекция „Инвестиционна политика”;
Христина Гайдарска – главен експерт към Дирекция „Инвестиционна политика”;
Илона Стойкова – началник на отдел „Нормативни актове в икономиката”, дирекция „Правна”.
Имате думата, уважаеми колеги, да ни представите накратко смисъла и ползите за България от тази ратификация.
ЛИЛИЯ ВИТОШКА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! представям на вашето внимание Споразумение, вече предложено като проект от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. То е предложено поради членството ни в Европейския съюз, което налага от бенефициент нашата страна да стане донор, предоставящ финансова помощ за развитие на съседните страни – нечленки на Европейския съюз.
В споразумението е предвидено целевата финансова помощ да е в размер на 50 000 евро. Тя се предоставя еднократно от бюджета на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
Споразумението беше подписано от страна на ОИСР на 22 декември 2008 година.
Не беше възможно да се спазят сроковете, предвидени в него, за предоставяне на средствата, което наложи да се подпише и анекс към него, който предвижда промяна на сроковете.
Съгласно анекса, финансовата помощ ще бъде предоставена най-късно до 15 декември 2009 година след представяне на съответната фактура от ОИСР.
Целта на тази финансова помощ е да се окаже подкрепа на Инвестиционната харта на ОИСР, в частност на Инвестиционния комитет за Източна Европа в действията му за подобряване на бизнес-климата и насърчаване на инвестициите в страните от Югоизточна Европа.
Помощта е предназначена за осъществяване на дейностите на Инвестиционния комитет, индекса на инвестиционната реформа за 2009 година, индекса на политиката за малките и средни предприятия за 2009 година и за работата на четирите работни групи към Инвестиционния комитет.
Споразумението подлежи на ратификация, тъй като съдържа финансови задължения. Освен това в него е предвидено разрешаване на споровете чрез арбитър.
Очакваните резултати от неговото изпълнение са с цел укрепване на позициите на България в региона на Югоизточна Европа и на отношенията ни с ОИСР.
Освен това считаме, че ще се повиши тежестта на мнението на нашата страна, както и че ще се подобрят конкурентните позиции чрез увеличаване на възможностите за осъществяване на бизнес-контакти в региона и привличане на инвестиции.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, въпроси?
ИВАН ИВАНОВ: Имам следния въпрос. Това, което сте написали, показва, че всъщност на 22 декември 2008 година Споразумението е било подписано. Тези 50 000 евро, които министерството трябва всъщност да изплати под формата на помощ за дейностите, които са описани, предвидени ли са чрез бюджета за 2009 година в бюджета на министерството? И по кое перо ще бъдат отпуснати? Защото Народното събрание трябва да се произнесе с решение за ратификация.
ХРИСТИНА ГАЙДАРСКА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Разбира се, че са планирани в бюджета на министерството. Те не идват от централния бюджет. Те са планирани в бюджета на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Не можаха да бъдат предоставени през 2008 година, тъй като трябва да се ратифицира. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие около един месец подписва това споразумение и затова се наложи да се прави анекс към него, в който се промениха само сроковете. Няма промени с финансирането. Парите не идват от централния бюджет, а те са планирани в Министерството и са налични.
ИВАН ИВАНОВ: Не можах да разбера. Вие казахте, че не идват от републиканския бюджет. Откъде идват? Кое формира вашия бюджет?
ХРИСТИНА ГАЙДАРСКА: Тъй като част от средствата ги имаме например по Закона за насърчаване. Те са планирани в централния бюджет и за всеки отделен случай идват оттам. Но в този случай не е така. Правя аналогия.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Разбрахме Ви, госпожо.
Колеги, други въпроси?
Изказвания? Несъгласие? – Няма.
Подлагам ратификацията на гласуване. Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: „за” 19, против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
РАЗНИ.
Първо искам да направя едно съобщение. Днес беше разпределен към нашата комисия Законопроекта за изменение на Закона за приватизацията и следприватизационния контрол. Той ще ви бъде раздаден и ще го гледаме вероятно следващата седмица. Това е важен законопроект, с важни изменения. Няма как днес да го гледаме, тъй като буквално преди няколко часа го получихме и не би било сериозно. Искам всички да бъдете добре информирани и другата седмица да пристъпим към дебат.
Колеги, постъпиха предложения към комисията от нейни членове за организирането на три кръгли маси от нашата комисия. Първата е на тема „Изготвяне на нова енергийна стратегия”. Министърът на икономиката в една своя публична изява пое ангажимент до края на годината да има нова енергийна стратегия. И аз смятам, че е нормално нашата комисия преди това да организира сериозен дебат по темата, всеки от нас да представи своите виждания предварително. Разбира се, министърът да разкаже пред комисията основните допускания, хипотези и как смята да бъде изградена тази стратегия.
Смятам, че един такъв разговор ще бъде полезен за нашата комисия.
Възможните дати за първата тема, какви са? Първата възможна дата е 10 ноември. Това е отново вторник.
Втората идея за кръгла маса, дошла отново от членове на нашата комисия, засяга темата „Енергийна ефективност и технологии за улавяне и съхранение на въглероден двуокис”. Има европейска директива, която предстои да бъде възприета от нас по темата „Улавяне и съхранение на въглероден двуокис”.
Хубаво е една такава кръгла маса да бъде организирана преди законодателното творчество да приеме окончателен законодателен вид, за да можем да бъдем добре информирани и да видим какво правим в България. Това са важни въпроси, които постоянно ни се задават и в нашите избирателни райони, и от медиите, които ще бъдат важни за България. Включително има европейски норми и изисквания.
Идеята за трета кръгла маса засяга развитието на възобновяемите енергийни източници – може би още по-важен въпрос.
Възможните дати, аз видях заетостта на залите на Народното събрание, са за втората тема 24 ноември – това отново е вторник, а за последната 1 декември или 8 декември – не знам доколко няма да бъдете заети в избирателните райони. Но 1 декември е свободна дата.
Възможните часове са между 13.00 и 16.00 часа и от 12.00 до 15.00 часа, тъй като в зала „Запад” от 15.00 часа обикновено има група на ДПС. Така че това са възможните часове.
За първата кръгла маса, ако се постигне съгласие в комисията, предложението е за следните участници: разбира се, на първо място Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, като министър Трайков трябва да бъде тук. Поискано е участието на госпожа Диловска с много сериозни традиции в писането на стратегия. Също така представители на НЕК, на Електроенергийния системен оператор, Централното диспечерско управление, представители на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, представители на електроразпределителните дружества, на Агенцията за енергийна ефективност, на основни организации на бизнеса – Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата, представители на Министерството на околната среда и водите и евентуално на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, и на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори.
Моля за вашето мнение по следните въпроси:
Първо, коя от тези три да бъде първата кръгла маса?
Второ, дали виждате нужда от допълнително поканени лица?
Аз ще настоявам да гласуваме дори няколко души от нашия състав, които персонално да се занимават с организацията на тези кръгли маси. Ще бъде по интереси. Който проявява интерес и смята дадена кръгла маса за особено важно, да се ангажира лично с нейната организация.
Така че, колеги, думата е ваша.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз разбирам, че всичко започва от изборите в България. Но има процедурни въпроси.
Стратегията по новия закон се приема от Министерския съвет. Проектът на стратегията беше разработен от колектив, ръководен от същата Диловска. Експертите, които я изготвят, не са политизирани, те са едни и същи и не са толкова много в България.
Има решение на Министерския съвет за приемане на този проект и за провеждане на обществена поръчка за ОВОС. Доколкото знам там има спечелил и се готви ОВОС.
Ако тръгнем в тази посока, най-малкото трябва да има решение на новия Министерски съвет, че обезсилва предишното решение, че обществената поръчка се сменя, не се прави ОВОС и ще се прави нова стратегия. Какво правим, каква е идеята? Или ще обсъдим старата?
При това ви гарантирам, че няма да се роди нещо невиждано и нечувано.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Димитров, извинявайте, не ме чухте. Имаше изказване на министър Трайчо Трайков, публично, че ще има нова енергийна стратегия до края на годината. И идеята на членове на нашата комисия е преди тази нова енергийна стратегия да бъде разписана и предложена на Министерския съвет, да се чуе мнението на комисията, на всеки един от нас – на какви принципи тя трябва да отговаря, на какви критерии трябва да отговаря. Смятам, че това ще бъде от полза. А не пост фактум, след като бъде готова, да чуем мнения. За мене предварителната оценка е по-важна. Разбира се, ако това се възприеме като позиция и политика на нашата комисия.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Отново Ви връщам към това, че стратегията е в процедура на приключване. Това не изключва внасяне на промени в нея.
От тази гледна точка до края на годината, да ме извини министър Трайков, не може да бъде приета, тъй като трябва да има ОВОС. Няма други варианти. Можем да обсъждаме нещо, но трябва да завърши процедурата.
Какво правим? Обсъждаме стратегията, която е приета от предишния Министерски съвет, обсъждаме предложения за промени към тази стратегия? Какво искате да обсъдим?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Веднага ще Ви кажа как си представям нещата, господин Димитров. Представям си участници от Министерството на икономиката, които пишат тази стратегия та, да заемат онези места, както обикновено, те да предложат своите основни хипотези пред комисията, които смятат да бъдат въплътени в тази нова стратегия, и да видят реакцията на нашата комисия по тези основни въпроси. Така си представям аз нещата. Всички основни хипотези да бъдат представени предварително пред нашата комисия и да получат мнение от нас как ние виждаме новата енергийна стратегия и какви принципи, казани от наша страна, трябва да залегнат в нея.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Уважаеми колеги, бих предложил следното, за да не изпаднем в спор. Докато по предишния закон стратегията беше задължително да премине през Народното събрание и да се утвърди в Народното събрание, според последното изменение и допълнение на закона вече е натоварен само Министерският съвет да приеме и да утвърди съответно Стратегията за развитието на енергетиката в България.
Тъй като в предишния парламент имаше доста спорове с министър Румен Овчаров, с министър Петър Димитров да се ускори приемането на стратегията, господин Иван Иванов изпадна малко в такава ситуация, че от трибуната беше зададен въпрос на министъра кога ще влезе в Парламента стратегията. И тогава беше прочетено, че в зависимост от член на закона стратегията вече не се разглежда в парламента.
Така че след тези спорове вече има стратегия – записана, написана, минала през Министерския съвет.
Моето предложение, господин Димитров, е, ако решим тук, разбира се, с колегите, да отделим един ден, една сряда на едно от нашите заседания, да разгледаме приетата стратегия от предишния Министерски съвет, за разглеждане от нашата комисия – да се запознаем с тази стратегия, която е приета от Министерския съвет и след това вече може би да направим кръглата маса.
Защото де факто аз допускам, че министър Трайков е допуснал някаква грешка в езика, че до края на годината ще имаме нова енергийна стратегия, което е невъзможно поради ред причини. Тогава вече може би ще сме полезни на новия Министерски съвет и на министър Трайков, обсъждайки старата стратегия, да имаме някои нови визии, нови предложения за изменение и допълнение. А ако това правителство реши, че ще направи нова стратегия, да си отмени старата стратегия, но ние да сме запознати.
Тъй че моето предложение, господин Димитров, е да влезе в комисията, да разгледаме приетата стратегия и докъде е стигнало, дали има вече направени постъпки, обществени поръчки, процедури за обявяване на обществени и тогава вече може би на една от тези дати, определени от нас, да се проведе тази кръгла маса. Виждам, че стремежът на съветниците Ви е колкото се може повече да закръглим тази правоъгълна маса, но все още на тази правоъгълна маса народните представители са хората, които решават и законите, и стратегиите на тази държава.
Ако сте съгласни с това, което аз предлагам, нека да го обсъдим.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Чухме Вашето мнение. Нека да чуем и други мнения.
ИВАН ИВАНОВ: Въпросът с енергийната стратегия всъщност има предистория. Последната към момента все още официална Енергийна стратегия на България беше написана през 2002 година. Тя е един остарял акт отвсякъде. Наистина беше приета от Народното събрание.
Още в края на 2005 година в Комисията по енергетика, председателствана от господин Рамадан Аталай, в хода на дискусията, когато министър Овчаров дойде при нас, аз пред него повдигнах въпроса и той се съгласи, че с влизането на България в Европейския съюз преди 2007 година България трябва да създаде нова енергийна стратегия, в която да отрази приоритетите на европейската енергийна политика и как ще се реализират ангажиментите на България като страна-членка на Европейския съюз.
Министър Румен Овчаров не се справи с тази задача – това еднозначно мога да го кажа. Нещо повече, големи енергийни проекти, без да присъстват в енергийната стратегия, бяха реализирани. А основната задача на енергийната стратегия е да бъде програмният документ за реализирането на определени цели и мерки, които се предвиждат за постигане на тези цели.
Вярно е, че аз след това зададох и въпрос към министър Петър Димитров. Нещо повече, получих от него екземпляр от енергийната стратегия, приета от бюрото на Министерския съвет. Като в отговора си министър Петър Димитров каза, че за да стане официален документ тази стратегия, тя трябва да получи положителна оценка по ОВОС или ако има забележки, те да бъдат отразени след становището на Министерството на околната среда и водите.
Тъй като в момента имаме ново правителство, Енергийната стратегия, макар и действително като работен вариант, да беше изцяло създадена, няма характера на нормативен акт, защото тя не е станала официален документ. Министерският съвет по действащия закон не я е одобрил, за да бъде публикувана в „Държавен вестник” като акт на Министерския съвет.
По тази причина в тази стратегия естествено, че след като има ново правителство, вероятно ще запази голяма част от това, което е разработено, защото се работи, ако не от едни и същи експерти, то в много голяма степен от експерти с еднакво виждане. Но ние трябва да ускорим този процес.
И това, което се предлага тук, аз го подкрепям, господин председателю. Защото това, което не беше направено в предишните години – и господин Димитров знае това, че ние не направихме тогава обсъждане на проекта за Енергийна стратегия, такъв, какъвто беше изготвен от министерството, стратегията, за която говори господин Аталай.
Нека експерти да я представят пред нас, защото аз знам стратегията и съм я чел, но болшинството от другите колеги в комисията не са запознати с нея. Нека на тази кръгла маса водещите експерти в министерството, които имат задача да финализират стратегията, да покажат най-важното от нейното съдържание. Нека да чуят становищата на депутатите от комисията. И това да го направим, преди да стане официален акт.
Нещо повече, ще добавя, че аз ще искам мнението на министър Трайчо Трайков за промяна в Закона за енергетиката, за да може енергийната стратегия да се приема от Народното събрание. Защото това е контролът на законодателната над изпълнителната власт по основните политики на държавата. Даже мисля, че ако той не поиска отлагане, още в петък ще ми отговаря в пленарната зала по този въпрос.
Считам, че това защитава действително ролята, както каза и господин Аталай, на народните представители тук в тази зала. Затова считам, че напротив, много полезна ще бъде тази кръгла маса. И поддържам предложението на господин Димитров тя да бъде направена.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли други мнения, колеги? – Няма.
Аз ви предлагам, колеги, следния подход. По всяка една от трите теми да изберем двама-трима колеги, които да се ангажират за подготовката на тази кръгла маса. Те да установят контакт с Министерството на икономиката, енергетиката и туризма кога ще има готовност министерството да предложи своята концепция за стратегия и т.н.
По първата кръгла маса ви предлагам господин Иванов като един от членовете на тази работна група.
Има ли други желаещи?
РАМАДАН АТАЛАЙ: Аз ще си позволя още веднъж да взема думата, господин Димитров. Нека всеки народен представител да получи материали, с които ще участваме на кръглата маса.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Това не пречи.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Няма да сме полезни да отидем на кръгла маса, да слушаме експертите, те да говорят, а ние да мълчим. Защото вече става претекст.
Аз Ви благодаря. С тези три предложения за кръгла маса намерихте възможност да поканите и народните представители от ГЕРБ. Защото предишния път имах чувството, че те бяха поканени, но не можаха да присъстват при Цветелина Бориславова.
Ако искаме да участваме пълноценно, колеги, разберете че предварително или след това стратегия, по тази много сериозна тема за развитието на възобновяемите енергийни източници трябва също да има материали и от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
По въпроса за енергийната ефективност трябва също да има съответните материали от Агенцията за енергийна ефективност. Теми, които да са поставени, въз основа на които ние да сме готови. И когато ни се говори, да чуваме петлите и да знаем за какво ни говорят.
Иначе, господин Димитров, аз на драго сърце ще участвам и в трите кръгли маси. Ако искате, ще направим още пет кръгли маси, но искам да сме подготвени. Не може само трима народни представители да се запознаят.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Не ме разбрахте, господин Аталай. Идеята е тези трима души да организират самата кръгла маса. А материали ще има за всеки един народен представител. Но Вие знаете – някой трябва все пак да организира, някой трябва да се заеме с организационните въпроси.
Разбира се, че има експертен състав към комисията. Но на политическо ниво трябва някой да поеме тези въпроси. Кой да бъде поканен – това трябва да бъде решено от тази работна група, която правим.
За първата кръгла маса предлагам господин Иван Иванов, Цвета Караянчева, господин Червенкондев.
Решихме го.
На вас ви гласуваме доверие като комисия да видите на коя дата Министерството на икономиката, енергетиката и туризма ще бъде подготвено с една предварителна презентация на принципите, на които трябва да отговаря тази енергийна стратегия. Ако те нямат готовност, може да отложим провеждането й. Важното е те да имат готовност, да могат да ни запознаят с това, което смятат да правят. Предварително всеки един депутат да има тези материали, да ги е прочел, за да може да задава адекватните въпроси.
Това ще бъде много полезно и за Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, ако има проблеми, те да бъдат видени още отсега, отрано и да бъдат изчистени, да не стоят и да създават напрежение във времето.
По втората кръгла маса има ли необходимост от сега да определяме такава работна група?
Смятам, че е по-добре да мине първата, да видим как ще протече. Опитайте, колеги, за дата 10 ноември.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз поне си мисля, че и въпросът за възобновяемите източници, и за енергийната ефективност са част от стратегията. Ако ние затворим най-напред въпроса със стратегията и после се заемем с частните въпроси, просто няма смисъл.
Предлагам, ако ще ги разглеждаме така, по-добре да минат тези две теми, да видим каква ще е стратегията в тези две направления и тогава да отидем към общата.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Димитров, има известна логика в това, което казвате. Но има следния проблем – да не се окаже, че стратегията е готова и след това ние започваме да работим по нея.
Затова няма лошо да се види първо цялата рамка, а после по важните въпроси да бъдат гледани отделно. Това няма да създаде проблеми на нашата комисия.
Моля ви, колеги, все пак формално да проведем едно гласуване, да изберем тази група от господин Иванов, госпожа Караянчева и господин Червенкондев, които да организират първата кръгла маса. Ориентировъчната дата е 10 ноември, но имате, колеги, правото, в зависимост от готовността на Министерството на икономиката, да подходите гъвкаво. Следващият път докладвайте на комисията тази дата дали е подходяща или да бъде избрана друга. Нека да проведем едно формално гласуване. Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: за 19, против и въздържали се няма.
Приема се. Този въпрос е решен. Нека да организираме първото събитие, след което ще помислим за следващите. Всякакви предложения от ваша страна са добре дошли.
Други въпроси няма. Закривам заседанието на комисията.
(Закрито в 14,40 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров
Стенограф:
Божана Попова
2. Разни.
П Р О Т О К О Л
№ 8
На 14 октомври 2009 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетиката и туризма при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за ратифициране на Споразумението между Министерството на икономиката и енергетиката на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за представяне на целева финансова помощ в подкрепа на Инвестиционната харта на страните от Югоизточна Европа и анекса към него, № 902-02-9 от 02.10.2009 г., внесен от Министерския съвет.
2. Разни.
На заседанието присъства Лилия Витошка – и.д. директор на Дирекция „Инвестиционна политика.
Заседанието беше открито и ръководено от Мартин Димитров – председател на Комисията по икономическата политика, енергетиката и туризма.
* * *
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
За днес имаме кратък дневен ред, но за сметка на това е важно в точка „Разни” да обсъдим предложението от страна на нашата комисия за организиране на нови кръгли маси. Така че ще имаме възможност да отделим повече време на този въпрос.
Предлагам да проведем нашето заседание при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за ратифициране на Споразумението между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за представяне на целева финансова помощ в подкрепа на Инвестиционната харта на страните от Югоизточна Европа и анекса към него, № 902-02-9 от 02.10.2009 г., внесен от Министерския съвет.
2. Разни.
Предложения към програмата? – Няма.
Нека да я гласуваме в този вид. Който е съгласен днешното заседание да премине при така прочетения дневен ред, моля да гласува.
Гласували: „за” 18, против и въздържали се няма.
Приема се.
Започваме с първа точка от дневния ред:
Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за ратифициране на Споразумението между Министерството на икономиката и енергетиката на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за представяне на целева финансова помощ в подкрепа на Инвестиционната харта на страните от Югоизточна Европа и анекса към него, № 902-02-9 от 02.10.2009 г., внесен от Министерския съвет.
По тази точка наши гости са:
Лилия Бориславова Витошка – и.д. директор на Дирекция „Инвестиционна политика”;
Христина Гайдарска – главен експерт към Дирекция „Инвестиционна политика”;
Илона Стойкова – началник на отдел „Нормативни актове в икономиката”, дирекция „Правна”.
Имате думата, уважаеми колеги, да ни представите накратко смисъла и ползите за България от тази ратификация.
ЛИЛИЯ ВИТОШКА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! представям на вашето внимание Споразумение, вече предложено като проект от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. То е предложено поради членството ни в Европейския съюз, което налага от бенефициент нашата страна да стане донор, предоставящ финансова помощ за развитие на съседните страни – нечленки на Европейския съюз.
В споразумението е предвидено целевата финансова помощ да е в размер на 50 000 евро. Тя се предоставя еднократно от бюджета на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
Споразумението беше подписано от страна на ОИСР на 22 декември 2008 година.
Не беше възможно да се спазят сроковете, предвидени в него, за предоставяне на средствата, което наложи да се подпише и анекс към него, който предвижда промяна на сроковете.
Съгласно анекса, финансовата помощ ще бъде предоставена най-късно до 15 декември 2009 година след представяне на съответната фактура от ОИСР.
Целта на тази финансова помощ е да се окаже подкрепа на Инвестиционната харта на ОИСР, в частност на Инвестиционния комитет за Източна Европа в действията му за подобряване на бизнес-климата и насърчаване на инвестициите в страните от Югоизточна Европа.
Помощта е предназначена за осъществяване на дейностите на Инвестиционния комитет, индекса на инвестиционната реформа за 2009 година, индекса на политиката за малките и средни предприятия за 2009 година и за работата на четирите работни групи към Инвестиционния комитет.
Споразумението подлежи на ратификация, тъй като съдържа финансови задължения. Освен това в него е предвидено разрешаване на споровете чрез арбитър.
Очакваните резултати от неговото изпълнение са с цел укрепване на позициите на България в региона на Югоизточна Европа и на отношенията ни с ОИСР.
Освен това считаме, че ще се повиши тежестта на мнението на нашата страна, както и че ще се подобрят конкурентните позиции чрез увеличаване на възможностите за осъществяване на бизнес-контакти в региона и привличане на инвестиции.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, въпроси?
ИВАН ИВАНОВ: Имам следния въпрос. Това, което сте написали, показва, че всъщност на 22 декември 2008 година Споразумението е било подписано. Тези 50 000 евро, които министерството трябва всъщност да изплати под формата на помощ за дейностите, които са описани, предвидени ли са чрез бюджета за 2009 година в бюджета на министерството? И по кое перо ще бъдат отпуснати? Защото Народното събрание трябва да се произнесе с решение за ратификация.
ХРИСТИНА ГАЙДАРСКА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Разбира се, че са планирани в бюджета на министерството. Те не идват от централния бюджет. Те са планирани в бюджета на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Не можаха да бъдат предоставени през 2008 година, тъй като трябва да се ратифицира. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие около един месец подписва това споразумение и затова се наложи да се прави анекс към него, в който се промениха само сроковете. Няма промени с финансирането. Парите не идват от централния бюджет, а те са планирани в Министерството и са налични.
ИВАН ИВАНОВ: Не можах да разбера. Вие казахте, че не идват от републиканския бюджет. Откъде идват? Кое формира вашия бюджет?
ХРИСТИНА ГАЙДАРСКА: Тъй като част от средствата ги имаме например по Закона за насърчаване. Те са планирани в централния бюджет и за всеки отделен случай идват оттам. Но в този случай не е така. Правя аналогия.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Разбрахме Ви, госпожо.
Колеги, други въпроси?
Изказвания? Несъгласие? – Няма.
Подлагам ратификацията на гласуване. Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: „за” 19, против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
РАЗНИ.
Първо искам да направя едно съобщение. Днес беше разпределен към нашата комисия Законопроекта за изменение на Закона за приватизацията и следприватизационния контрол. Той ще ви бъде раздаден и ще го гледаме вероятно следващата седмица. Това е важен законопроект, с важни изменения. Няма как днес да го гледаме, тъй като буквално преди няколко часа го получихме и не би било сериозно. Искам всички да бъдете добре информирани и другата седмица да пристъпим към дебат.
Колеги, постъпиха предложения към комисията от нейни членове за организирането на три кръгли маси от нашата комисия. Първата е на тема „Изготвяне на нова енергийна стратегия”. Министърът на икономиката в една своя публична изява пое ангажимент до края на годината да има нова енергийна стратегия. И аз смятам, че е нормално нашата комисия преди това да организира сериозен дебат по темата, всеки от нас да представи своите виждания предварително. Разбира се, министърът да разкаже пред комисията основните допускания, хипотези и как смята да бъде изградена тази стратегия.
Смятам, че един такъв разговор ще бъде полезен за нашата комисия.
Възможните дати за първата тема, какви са? Първата възможна дата е 10 ноември. Това е отново вторник.
Втората идея за кръгла маса, дошла отново от членове на нашата комисия, засяга темата „Енергийна ефективност и технологии за улавяне и съхранение на въглероден двуокис”. Има европейска директива, която предстои да бъде възприета от нас по темата „Улавяне и съхранение на въглероден двуокис”.
Хубаво е една такава кръгла маса да бъде организирана преди законодателното творчество да приеме окончателен законодателен вид, за да можем да бъдем добре информирани и да видим какво правим в България. Това са важни въпроси, които постоянно ни се задават и в нашите избирателни райони, и от медиите, които ще бъдат важни за България. Включително има европейски норми и изисквания.
Идеята за трета кръгла маса засяга развитието на възобновяемите енергийни източници – може би още по-важен въпрос.
Възможните дати, аз видях заетостта на залите на Народното събрание, са за втората тема 24 ноември – това отново е вторник, а за последната 1 декември или 8 декември – не знам доколко няма да бъдете заети в избирателните райони. Но 1 декември е свободна дата.
Възможните часове са между 13.00 и 16.00 часа и от 12.00 до 15.00 часа, тъй като в зала „Запад” от 15.00 часа обикновено има група на ДПС. Така че това са възможните часове.
За първата кръгла маса, ако се постигне съгласие в комисията, предложението е за следните участници: разбира се, на първо място Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, като министър Трайков трябва да бъде тук. Поискано е участието на госпожа Диловска с много сериозни традиции в писането на стратегия. Също така представители на НЕК, на Електроенергийния системен оператор, Централното диспечерско управление, представители на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, представители на електроразпределителните дружества, на Агенцията за енергийна ефективност, на основни организации на бизнеса – Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата, представители на Министерството на околната среда и водите и евентуално на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, и на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори.
Моля за вашето мнение по следните въпроси:
Първо, коя от тези три да бъде първата кръгла маса?
Второ, дали виждате нужда от допълнително поканени лица?
Аз ще настоявам да гласуваме дори няколко души от нашия състав, които персонално да се занимават с организацията на тези кръгли маси. Ще бъде по интереси. Който проявява интерес и смята дадена кръгла маса за особено важно, да се ангажира лично с нейната организация.
Така че, колеги, думата е ваша.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз разбирам, че всичко започва от изборите в България. Но има процедурни въпроси.
Стратегията по новия закон се приема от Министерския съвет. Проектът на стратегията беше разработен от колектив, ръководен от същата Диловска. Експертите, които я изготвят, не са политизирани, те са едни и същи и не са толкова много в България.
Има решение на Министерския съвет за приемане на този проект и за провеждане на обществена поръчка за ОВОС. Доколкото знам там има спечелил и се готви ОВОС.
Ако тръгнем в тази посока, най-малкото трябва да има решение на новия Министерски съвет, че обезсилва предишното решение, че обществената поръчка се сменя, не се прави ОВОС и ще се прави нова стратегия. Какво правим, каква е идеята? Или ще обсъдим старата?
При това ви гарантирам, че няма да се роди нещо невиждано и нечувано.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Димитров, извинявайте, не ме чухте. Имаше изказване на министър Трайчо Трайков, публично, че ще има нова енергийна стратегия до края на годината. И идеята на членове на нашата комисия е преди тази нова енергийна стратегия да бъде разписана и предложена на Министерския съвет, да се чуе мнението на комисията, на всеки един от нас – на какви принципи тя трябва да отговаря, на какви критерии трябва да отговаря. Смятам, че това ще бъде от полза. А не пост фактум, след като бъде готова, да чуем мнения. За мене предварителната оценка е по-важна. Разбира се, ако това се възприеме като позиция и политика на нашата комисия.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Отново Ви връщам към това, че стратегията е в процедура на приключване. Това не изключва внасяне на промени в нея.
От тази гледна точка до края на годината, да ме извини министър Трайков, не може да бъде приета, тъй като трябва да има ОВОС. Няма други варианти. Можем да обсъждаме нещо, но трябва да завърши процедурата.
Какво правим? Обсъждаме стратегията, която е приета от предишния Министерски съвет, обсъждаме предложения за промени към тази стратегия? Какво искате да обсъдим?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Веднага ще Ви кажа как си представям нещата, господин Димитров. Представям си участници от Министерството на икономиката, които пишат тази стратегия та, да заемат онези места, както обикновено, те да предложат своите основни хипотези пред комисията, които смятат да бъдат въплътени в тази нова стратегия, и да видят реакцията на нашата комисия по тези основни въпроси. Така си представям аз нещата. Всички основни хипотези да бъдат представени предварително пред нашата комисия и да получат мнение от нас как ние виждаме новата енергийна стратегия и какви принципи, казани от наша страна, трябва да залегнат в нея.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Уважаеми колеги, бих предложил следното, за да не изпаднем в спор. Докато по предишния закон стратегията беше задължително да премине през Народното събрание и да се утвърди в Народното събрание, според последното изменение и допълнение на закона вече е натоварен само Министерският съвет да приеме и да утвърди съответно Стратегията за развитието на енергетиката в България.
Тъй като в предишния парламент имаше доста спорове с министър Румен Овчаров, с министър Петър Димитров да се ускори приемането на стратегията, господин Иван Иванов изпадна малко в такава ситуация, че от трибуната беше зададен въпрос на министъра кога ще влезе в Парламента стратегията. И тогава беше прочетено, че в зависимост от член на закона стратегията вече не се разглежда в парламента.
Така че след тези спорове вече има стратегия – записана, написана, минала през Министерския съвет.
Моето предложение, господин Димитров, е, ако решим тук, разбира се, с колегите, да отделим един ден, една сряда на едно от нашите заседания, да разгледаме приетата стратегия от предишния Министерски съвет, за разглеждане от нашата комисия – да се запознаем с тази стратегия, която е приета от Министерския съвет и след това вече може би да направим кръглата маса.
Защото де факто аз допускам, че министър Трайков е допуснал някаква грешка в езика, че до края на годината ще имаме нова енергийна стратегия, което е невъзможно поради ред причини. Тогава вече може би ще сме полезни на новия Министерски съвет и на министър Трайков, обсъждайки старата стратегия, да имаме някои нови визии, нови предложения за изменение и допълнение. А ако това правителство реши, че ще направи нова стратегия, да си отмени старата стратегия, но ние да сме запознати.
Тъй че моето предложение, господин Димитров, е да влезе в комисията, да разгледаме приетата стратегия и докъде е стигнало, дали има вече направени постъпки, обществени поръчки, процедури за обявяване на обществени и тогава вече може би на една от тези дати, определени от нас, да се проведе тази кръгла маса. Виждам, че стремежът на съветниците Ви е колкото се може повече да закръглим тази правоъгълна маса, но все още на тази правоъгълна маса народните представители са хората, които решават и законите, и стратегиите на тази държава.
Ако сте съгласни с това, което аз предлагам, нека да го обсъдим.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Чухме Вашето мнение. Нека да чуем и други мнения.
ИВАН ИВАНОВ: Въпросът с енергийната стратегия всъщност има предистория. Последната към момента все още официална Енергийна стратегия на България беше написана през 2002 година. Тя е един остарял акт отвсякъде. Наистина беше приета от Народното събрание.
Още в края на 2005 година в Комисията по енергетика, председателствана от господин Рамадан Аталай, в хода на дискусията, когато министър Овчаров дойде при нас, аз пред него повдигнах въпроса и той се съгласи, че с влизането на България в Европейския съюз преди 2007 година България трябва да създаде нова енергийна стратегия, в която да отрази приоритетите на европейската енергийна политика и как ще се реализират ангажиментите на България като страна-членка на Европейския съюз.
Министър Румен Овчаров не се справи с тази задача – това еднозначно мога да го кажа. Нещо повече, големи енергийни проекти, без да присъстват в енергийната стратегия, бяха реализирани. А основната задача на енергийната стратегия е да бъде програмният документ за реализирането на определени цели и мерки, които се предвиждат за постигане на тези цели.
Вярно е, че аз след това зададох и въпрос към министър Петър Димитров. Нещо повече, получих от него екземпляр от енергийната стратегия, приета от бюрото на Министерския съвет. Като в отговора си министър Петър Димитров каза, че за да стане официален документ тази стратегия, тя трябва да получи положителна оценка по ОВОС или ако има забележки, те да бъдат отразени след становището на Министерството на околната среда и водите.
Тъй като в момента имаме ново правителство, Енергийната стратегия, макар и действително като работен вариант, да беше изцяло създадена, няма характера на нормативен акт, защото тя не е станала официален документ. Министерският съвет по действащия закон не я е одобрил, за да бъде публикувана в „Държавен вестник” като акт на Министерския съвет.
По тази причина в тази стратегия естествено, че след като има ново правителство, вероятно ще запази голяма част от това, което е разработено, защото се работи, ако не от едни и същи експерти, то в много голяма степен от експерти с еднакво виждане. Но ние трябва да ускорим този процес.
И това, което се предлага тук, аз го подкрепям, господин председателю. Защото това, което не беше направено в предишните години – и господин Димитров знае това, че ние не направихме тогава обсъждане на проекта за Енергийна стратегия, такъв, какъвто беше изготвен от министерството, стратегията, за която говори господин Аталай.
Нека експерти да я представят пред нас, защото аз знам стратегията и съм я чел, но болшинството от другите колеги в комисията не са запознати с нея. Нека на тази кръгла маса водещите експерти в министерството, които имат задача да финализират стратегията, да покажат най-важното от нейното съдържание. Нека да чуят становищата на депутатите от комисията. И това да го направим, преди да стане официален акт.
Нещо повече, ще добавя, че аз ще искам мнението на министър Трайчо Трайков за промяна в Закона за енергетиката, за да може енергийната стратегия да се приема от Народното събрание. Защото това е контролът на законодателната над изпълнителната власт по основните политики на държавата. Даже мисля, че ако той не поиска отлагане, още в петък ще ми отговаря в пленарната зала по този въпрос.
Считам, че това защитава действително ролята, както каза и господин Аталай, на народните представители тук в тази зала. Затова считам, че напротив, много полезна ще бъде тази кръгла маса. И поддържам предложението на господин Димитров тя да бъде направена.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли други мнения, колеги? – Няма.
Аз ви предлагам, колеги, следния подход. По всяка една от трите теми да изберем двама-трима колеги, които да се ангажират за подготовката на тази кръгла маса. Те да установят контакт с Министерството на икономиката, енергетиката и туризма кога ще има готовност министерството да предложи своята концепция за стратегия и т.н.
По първата кръгла маса ви предлагам господин Иванов като един от членовете на тази работна група.
Има ли други желаещи?
РАМАДАН АТАЛАЙ: Аз ще си позволя още веднъж да взема думата, господин Димитров. Нека всеки народен представител да получи материали, с които ще участваме на кръглата маса.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Това не пречи.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Няма да сме полезни да отидем на кръгла маса, да слушаме експертите, те да говорят, а ние да мълчим. Защото вече става претекст.
Аз Ви благодаря. С тези три предложения за кръгла маса намерихте възможност да поканите и народните представители от ГЕРБ. Защото предишния път имах чувството, че те бяха поканени, но не можаха да присъстват при Цветелина Бориславова.
Ако искаме да участваме пълноценно, колеги, разберете че предварително или след това стратегия, по тази много сериозна тема за развитието на възобновяемите енергийни източници трябва също да има материали и от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
По въпроса за енергийната ефективност трябва също да има съответните материали от Агенцията за енергийна ефективност. Теми, които да са поставени, въз основа на които ние да сме готови. И когато ни се говори, да чуваме петлите и да знаем за какво ни говорят.
Иначе, господин Димитров, аз на драго сърце ще участвам и в трите кръгли маси. Ако искате, ще направим още пет кръгли маси, но искам да сме подготвени. Не може само трима народни представители да се запознаят.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Не ме разбрахте, господин Аталай. Идеята е тези трима души да организират самата кръгла маса. А материали ще има за всеки един народен представител. Но Вие знаете – някой трябва все пак да организира, някой трябва да се заеме с организационните въпроси.
Разбира се, че има експертен състав към комисията. Но на политическо ниво трябва някой да поеме тези въпроси. Кой да бъде поканен – това трябва да бъде решено от тази работна група, която правим.
За първата кръгла маса предлагам господин Иван Иванов, Цвета Караянчева, господин Червенкондев.
Решихме го.
На вас ви гласуваме доверие като комисия да видите на коя дата Министерството на икономиката, енергетиката и туризма ще бъде подготвено с една предварителна презентация на принципите, на които трябва да отговаря тази енергийна стратегия. Ако те нямат готовност, може да отложим провеждането й. Важното е те да имат готовност, да могат да ни запознаят с това, което смятат да правят. Предварително всеки един депутат да има тези материали, да ги е прочел, за да може да задава адекватните въпроси.
Това ще бъде много полезно и за Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, ако има проблеми, те да бъдат видени още отсега, отрано и да бъдат изчистени, да не стоят и да създават напрежение във времето.
По втората кръгла маса има ли необходимост от сега да определяме такава работна група?
Смятам, че е по-добре да мине първата, да видим как ще протече. Опитайте, колеги, за дата 10 ноември.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз поне си мисля, че и въпросът за възобновяемите източници, и за енергийната ефективност са част от стратегията. Ако ние затворим най-напред въпроса със стратегията и после се заемем с частните въпроси, просто няма смисъл.
Предлагам, ако ще ги разглеждаме така, по-добре да минат тези две теми, да видим каква ще е стратегията в тези две направления и тогава да отидем към общата.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Димитров, има известна логика в това, което казвате. Но има следния проблем – да не се окаже, че стратегията е готова и след това ние започваме да работим по нея.
Затова няма лошо да се види първо цялата рамка, а после по важните въпроси да бъдат гледани отделно. Това няма да създаде проблеми на нашата комисия.
Моля ви, колеги, все пак формално да проведем едно гласуване, да изберем тази група от господин Иванов, госпожа Караянчева и господин Червенкондев, които да организират първата кръгла маса. Ориентировъчната дата е 10 ноември, но имате, колеги, правото, в зависимост от готовността на Министерството на икономиката, да подходите гъвкаво. Следващият път докладвайте на комисията тази дата дали е подходяща или да бъде избрана друга. Нека да проведем едно формално гласуване. Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: за 19, против и въздържали се няма.
Приема се. Този въпрос е решен. Нека да организираме първото събитие, след което ще помислим за следващите. Всякакви предложения от ваша страна са добре дошли.
Други въпроси няма. Закривам заседанието на комисията.
(Закрито в 14,40 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров
Стенограф:
Божана Попова
