1. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 902-01-26 от 12.10.2009 г., внесен от Министерския съвет – за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение на Закона за енергетиката, № 902-01-28 от 19.10.2009 г., внесен от Министерския съвет и на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 954-01-33 от 21.10.2009 г., внесен от народните представители Мартин Димитров и Иван Иванов – за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата, № 902-01-29 от 19.10.2009 г., внесен от Министерския съвет – за първо гласуване.

---

П Р О Т О К О Л
№ 9


На 28 октомври 2009 година се проведе заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 902-01-26 от 12.10.2009 г., внесен от Министерския съвет – за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение на Закона за енергетиката, № 902-01-28 от 19.10.2009 г., внесен от Министерския съвет и на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 954-01-33 от 21.10.2009 г., внесен от народните представители Мартин Димитров и Иван Иванов – за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата, № 902-01-29 от 19.10.2009 г., внесен от Министерския съвет – за първо гласуване.

На заседанието присъстваха: Мая Христова, заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма; Лъчезар Борисов, началник отдел „Преструктуриране и капиталови пазари”, дирекция „Корпоративно управление и преструктуриране” към МИЕТ; Иванка Диловска, директор на дирекция „Енергийна стратегия” към МИЕТ и Костадинка Тодорова, директор на дирекция „Енергийна ефективност и опазване на околната среда” към МИЕТ.
Заседанието беше открито в 14,20 часа и ръководено от председателя на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм - Мартин Димитров.

* * *

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, от членовете на комисията присъстват 19 души. Можем да започнем нашето заседание.
Предлагам днешното заседание на нашата комисия да протече при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 902-01-26 от 12.10.2009 г., внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроекта за изменение на Закона за енергетиката, № 902-01-28 от 19.10.2009 г., внесен от Министерския съвет и на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 954-01-33 от 21.10.2009 г., внесен от народните представители Мартин Димитров и Иван Иванов.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата, № 902-01-29 от 19.10.2009 г., внесен от Министерския съвет.
Има ли други предложения по програмата? Допълнения? – Няма.
Който е съгласен да приемем този дневен ред, моля да гласува.
Гласували: „за” 19, против и въздържали се няма.
Приема се.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ, № 902-01-26 ОТ 12.10.2009 Г., ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ – ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
Мая Христова – заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма; Лъчезар Борисов – началник отдел „Преструктуриране и капиталови пазари”, Дирекция „Корпоративно управление и преструктуриране”, МИЕТ; Тодор Николов – изпълнителен директор на Агенцията за приватизация; Теодор Стоев – изпълнителен директор на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация; Атанаска Бозова – изпълнителен директор на Агенцията за следприватизационен контрол; Емил Бозуков – изпълнителен директор на Надзорния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол.
Моля, колеги, да представите вашия законопроект.
ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! предложеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол е мотивиран от бюджетната процедура, която тече в момента, и цели съкращаване на бюджетни разходи, по-конкретно около 240 хиляди лева годишно от системата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
Законопроектът предвижда редуциране в състава на надзорните съвети на Агенцията за приватизация и на Агенцията за следприватизационен контрол, като по-конкретно се предвижда надзорните съвети на двете агенции да се състоят от по трима членове.
Предвидено е да се запази досегашният ред на назначаване на надзорните съвети, а именно от Народното събрание.
Предвидено е още в законопроекта, че в едномесечен срок от влизането му в сила Народното събрание ще избере членове съответно на надзорните съвети.
Обръщам внимание, че в рамките на съгласувателната процедура между министерствата и в Министерския съвет в дискусията, а и вземайки предвид предложението на Министерството на финансите за този законопроект, в началото беше предложено двете агенции да се управляват само от по един орган, тоест да няма надзорни съвети. Но след като анализирахме и дискутирахме детайлно нещата, стигнахме до извода, че това са доста сериозни функции, които трябва да останат в агенциите и да не натоварваме Министерския съвет с одобряване например на приватизационни сделки. Затова компромисно стигнахме до варианта надзорните съвети да се състоят от по трима члена.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, въпроси?
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Молбата ми е да обясните кое е новото в този закон, тъй като ще влиза в пленарната зала, ще разходваме политическо време и ресурс. Каква е философията, която е залегнала в законопроекта? Като не Ви питам за овладяващата философия – да сменим хората и да сложим хора, свързани с новите управляващи. Това не ме интересува, това е ясно. Но каква е идеята да се направи тази промяна?
ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Единствената мотивировка, както вече казах, е редуциране на бюджетни разходи и те са около 240 хиляди лева годишно от системата на министерството.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, други въпроси? Становища по темата?
Аз искам да добавя, колеги, че извън аргументите, посочени от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, има и други аргументи, а именно, че броят на сделките, броят на приватизационните процедури намаля и има логика и броят на хората, които се занимават оперативно с това, включително и в Надзорния съвет, да бъде по-малък. Има логика от гледна точка и на работата, която се върши. Това също трябва да бъде казано и да бъде отчетено.
Господин Аталай, заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Уважаеми колеги, ние преди известно време сметнахме, че Министерският съвет ще внесе изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационния контрол с едни мотиви анализирани дълбоко, с идеята наистина да има закон, чрез който да можем да помогнем да има повече постъпления в бюджета. Това беше първата презумпция, първият аргумент, с който Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм се занимава още при първото си събиране. За наше учудване, що се отнася до изменението и допълнението на Закона за приватизация и следприватизационен контрол беше представено и от председателя преди две седмици, че едва ли не ние трябва много задълбочено да направим един анализ и след като седнем да го разглеждаме тук, да имаме сериозни мотивации и аргументи за подкрепата на този закон или да не го подкрепим.
На първото заседание като че ли останаха висящи някои наши предложения, включително и моето предложение, направено тогава, да видим с какво ще можем да помогнем на Агенцията за следприватизационен контрол. Основните грешки, които бяха допуснати от предишните правителства, аз се опитах да ги засегна на тогавашното заседание, а именно, че административният капацитет и броят на хората, които се занимават в Агенцията за следприватизационен контрол, е толкова малък, че те нямат дори физическата възможност да отидат и да проверят по места, за да може след това да направят един дълбок анализ и да представят пред съответните институции – съдебни и други, за да може да се съберат тези тъй очаквани 800 милиона лева, които бяха афиширани по онова време.
Напълно сте прав, господин председател, че работата във връзка с приватизацията вече не е в тези размери, в които беше по времето на Костов и на вашето управление. Но все пак има още неща, които дълбоко анализирайки ги, Агенцията по приватизация и Агенцията за следприватизационен контрол могат да работят и да допринесат за развитието на икономиката в България.
Като че ли само със съкращаването на по трима от надзорните съвети на Агенцията за приватизация и на Агенцията за следприватизационен контрол няма да можем да напълним тази тъй голяма и дълбока дупка, която е зейнала в бюджета на страната.
Затова, колеги, аз ви предлагам наистина да погледнем сериозно – аз вече получих, може би и вие сте получили, във връзка с онова решение, което взехме на първото наше събиране да ни дадат от Агенцията за следприватизационен контрол идеи за изменение и допълнение на закона. Пак ви казвам, колеги, с една единствена цел – да не допуснем предишните грешки, които сме направили, да дадем лостове, система в ръцете на онези, които ще работят, ще контролират и ще събират средствата, които са договорирани във връзка с приватизацията на страната.
За мене днешното наше събиране е една подкрепа да си направите така системата, че да съкратите хора, които са от други политически сили и да си назначите хора от вашата политическа сила. Нямаме нищо против. Това можехте да го направите, без да ангажирате цялата тази система днес, и да си смените тези хора от надзорния съвет. Но молбата ми е – нека това, което имаме от Агенцията за следприватизационен контрол, ако получим и достатъчно аргументирани мотиви от Агенцията за приватизация, с цел изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, да седнем да работим така, че да бъдем полезни. Иначе за мен не е ни най-малко учудващо дали господин Борисов няма да е следващият, който би трябвало да си отиде, защото и той е от старото правителство. Може следващият път да не сте докладчик, господин Борисов.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов има въпрос.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, колеги! Аз ще подкрепя законопроекта, защото в крайна сметка това е ясно управленско решение, което намира отражение в редица управителни тела. В крайна сметка нека да кажем, че ако тези хора подходят отговорно към задачите, които им се възлагат, те са в състояние да изпълнят задълженията на управителното тяло на Агенцията за приватизация.
Що се касае до въпроса, който повдигна господин Рамадан Аталай, аз съм напълно съгласен, че както Законът за приватизация и следприватизационен контрол, така и устройствените правилници на двете агенции – за приватизация и за следприватизационен контрол, трябва да бъдат обект на промени. И това се надявам, че ще бъде направено от министерството, разбира се, след взаимодействие и диалог със самите ръководства на агенцията.
По отношение обаче на самия проект за промяна на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, искам да обърна внимание на нещо, което аз вероятно между първо и второ четене ще го предложа като промяна. В досегашния текст на закона, говоря за чл. 14, който е по-важен, където се третира Агенцията за приватизация, ал. 1 е записана по следния начин: „Надзорният съвет се състои от 7 членове, които се избират и освобождават от Народното събрание. Всяка парламентарна група може да предложи до три лица за членове на Надзорния съвет, които имат завършено висше образование.”
При 7-членния състав на Надзорния съвет няма съмнение, че изискването една парламентарна група да не може да предлага повече от три лица съвпада с изискването предложените от една парламентарна група да не са мнозинство в състава на Надзорния съвет.
Считам, че в предложението, което ни прави ресорното министерство, в случая Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, някак си това изискване е изчезнало. Защото така, както е записана промяната на ал. 1, че Надзорният съвет се състои от трима членове, които се избират и освобождават от Народното събрание, означава, че една единствена парламентарна група може да предложи трима членове, които да бъдат избрани чрез вота на Народното събрание. Нормално е – и отново заявявам – за второ четене аз ще предложа следният текст: „Надзорният съвет да се състои от трима членове, които се избират и освобождават от Народното събрание. Всяка парламентарна група може да предложи до един член на надзорния съвет”. И по-нататък следва, че за членове на Надзорния съвет се избират лица с висше образование.
В противен случай ние наистина ще нарушим принципа, по който беше създадена и функционираше Агенцията за приватизация. Там поне беше застъпен този основен принцип, че не трябва да има доминиращото влияние на една единствена политическа сила.
Благодаря, господин председателю.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Янева.
АННА ЯНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да продължа изразеното становище от господин Иванов тъй като на практика в предложения проект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол се предлага да отпадне действащият текст в чл. 14, ал. 1, който дава право всяка парламентарна група да има свой представител в надзорните съвети на двата органа. Считам, че това е била философията изобщо на приватизационния процес в нашата страна още с приемането на първия закон през 1992 година. По този начин - не е необходимо да ви убеждавам - се осъществява прозрачност и публичност на целия приватизационен процес.
Искам да кажа още един аргумент. Наистина налагат се вероятно промени в състава на двата надзорни съвети. Трябва да кажа, че в предишния мандат нашето правителство не си позволи да направи нито една промяна. И всички колеги от СДС и БСП знаят кои са техните представители – хора, които бяха избрани далече не в този мандат. Мисля, че по този начин и двата надзорни съвета работиха добре.
В този смисъл поддържам становището, което беше изказано. Зная, че сме в криза, зная че трябва да правим икономии. Но, уважаеми колеги, невинаги икономиите водят до подобряване на качеството на работа на някои от органите - в случая на двете агенции.
Затова аз лично няма да подкрепя предложения проект за промени в Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Димитров, заповядайте.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председателю. Честно казано, аз се обръщам преди всичко към народните представители от ГЕРБ. Действително си мисля, че законът има нужда от сериозно преосмисляне. Съгласен съм с аргумента, който прозвуча – промени се ситуацията, много по-малко са сделките, по-важен става процесът на следприватизационен контрол. Може би трябва да се търси интегриране между тези органи, тоест като продаваш, да знаеш как ще контролираш и ти носиш отговорността за контрол. Тоест това е сериозен закон.
Това, което ни се поднася, е обида за народните представители. Просто обида. Това е закон за шест човека, които искаме да съкратим от надзорните съвети, и са им сметнати заплатите. Като знаете какви са приходите от приватизацията, тези 240 000 лева, ако те са ни кусура, да сме живи и здрави! Ако това ни прави кризата – тези 240 000 лева, Ви гарантирам, че със заседанията на Народното събрание на първо и второ четене ние ще похарчим повече, отколкото са тези 240 000 лева.
Тук аргументът – дайте да свием парите... Ами дайте да свием парламента. Тогава изобщо да не работим, за да можем да правим икономии. Не това е проблемът. Проблемът е действително да направим съдържателна промяна.
Аз очаквах тук да влезе политическото ръководство на министерството с новата политика, която иска да провежда. Виждате, че нова политика няма. Политиката е затягане на коланите, понеже върви криза. Но не това е функцията на Народното събрание – да играе ролята на главен счетоводител на изпълнителната власт.
Освен това какво продаваме? Ами то не е собственост на една или друга партия. Били сме в безкрайно остри конфронтации, в началото на демокрацията конфронтациите стигаха до физически сблъсък между народни представители, но никога не е била такава ситуация – опозицията да не е допускана в контрола на този процес. Продава се българска собственост, а не собственост на една или друга партия.
От тази гледна точка трябва да са представени всички политически сили. И правилото беше всяка парламентарна група, която е представена в парламента, да има представителство в тези органи. Сега като ги оставим трима човека, за какво представителство си говорим? И как ще броите при съдружните партии в управлението, ще ги вкарате да надзирават и ще ги броите като част от управляващото мнозинство!
От тази гледна точка аз честно ви призовавам като порядъчни хора да не унижаваме Народното събрание с такъв закон.
Обсъждаме бюджета на Републиката, който е за десетки милиарди лева и занимаваме парламента паралелно с 240 хиляди лева от системата на министерството.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Стана ясна Вашата теза.
Други становища?
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз лично в качеството си на народен представител приветствам тази корекция, която ще се провежда навсякъде, не само в Агенцията за приватизация и в Агенцията за следприватизационен контрол.
Не съм много сигурен, че досега провежданата приватизация ме е удовлетворила. Така че може би схемата досега не е работила както трябва.
Прозрачност винаги е имало в агенциите. Знаете, че те пишат и доклади към Народното събрание. Народното събрание винаги може да ги контролира. Както има и други контролни органи – Сметна палата и т.н., които може да извършат съответния контрол.
Мисля, че следприватизационният контрол е нужен, защото има толкова сделки, които са сключени с договори, които реално погледнато, не могат да бъдат следени или няма санкции, или няма нужните гаранции за изпълнението на тези договори. Така че аз лично мисля, въпреки че всички партии са участвали там, не е осъществена функцията на тези агенции да направят приватизацията така, щото обществото да бъде доволно.
Така че приветствам тези изменения.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Една реплика.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Димитров, два пъти взимахте думата.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Какво значи това? Не мога ли да правя реплики на колегите, които се изказват.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Моля Ви, много кратко.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Това е нормална парламентарна практика.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Знам много добре каква е парламентарната практика.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Как ще подобрите контрола и ефективността, като намалите броя на хората, които контролират? Обяснете ми на елементарно ниво, как ще стане това.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Чухме Ви репликата, господин Димитров.
Госпожо Янева, имате думата.
АННА ЯНЕВА: Когато говорим за работата на двете агенции, трябва да имаме предвид няколко неща, колеги.
Първо, до 2002 г. приватизационният процес се осъществяваше от Агенцията за приватизация и от всички министерства. И ако има пропуски, това са с приватизационните сделки, правени от министерствата, а не от Агенцията за приватизация. И това е факт.
Така че нека да бъдем по-конкретни, да бъдем обективни и да говорим истината. Не бива да обвиняваме органите, че не са си вършили работата, че са сключвали еди-какви си договори, когато наистина нямаме такива факти. Наистина има такива сделки, няма документи, но те са преди всичко сделките, които са правени от съответните министерства. И когато говорим за такива приватизационни сделки, нека да бъдем пак също точни и да кажем кога са извършени и при кое управление, кое правителство. Мисля, че всички го знаем добре и не е необходимо да го казваме.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз не искам да влизам в диалог. Просто изразих мнение. Според мен дали ще бъдат 100 човека или трима човека, въпросът е за политическата воля, която ще бъде упражнена. Това е за мене най-важното. А политическа воля има и мисля, че едно съкращаване на разходите е добре дошло за тази финансова криза.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Виждам, че няма желание за повече мнения, затова ще кажа и аз няколко думи.
Смятам, колеги, че не трябва да чакаме само Министерството на икономиката, а който от вас има готовност и желание, може сам да предложи законодателни промени в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, които да подобрят работата. Ние правим така в нашата парламентарна група. Вече имаме 15 внесени законопроекта за 90 дни работа на това Народно събрание.
Разбира се, очакваме от министерството такава инициатива, но няма лошо и народните представители със свои проекти да предложат на вниманието на тази комисия и да задействат механизма да се движи по-бързо. Знаете, че това е право на всеки народен представител.
Колкото до приватизацията, смятам, колеги, че е наивно и нечестно да се хвърля вината все към едно и също правителство. Добре, че дойде да избави България в една доста тежка ситуация. Но не това е темата на нашия разговор.
Ако наистина няма повече желаещи да взимат думата, ще подложа този законопроект на гласуване на първо четене.
Който е съгласен да приемем на първо четене законопроекта за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, внесен от Министерския съвет, моля да гласува.
Гласували: „за” 13, „против” 5, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА, № 902-01-28 ОТ 19.10.2009 Г., ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ И НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА, № 954-01-33 ОТ 21.10.2009 Г., ВНЕСЕН ОТ НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ МАРТИН ДИМИТРОВ И ИВАН ИВАНОВ – ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
Наши гости са:
Мая Христова – заместник-министър на икономиката и енергетиката; Иванка Диловска – директор на дирекция „Енергийна стратегия” и Костадинка Тодорова – директор на Дирекция „Енергийна ефективност и опазване на околната среда”.
Преминаваме първо към законопроекта, внесен от Министерския съвет.
Заповядайте, колеги, да го представите.
ИВАНКА ДИЛОВСКА: Уважаеми дами и господа народни представители! много накратко ще представя на вашето внимание предложение, прието от Министерския съвет за промяна на Закона за енергетиката.
Както вие сигурно вече сте забелязали, предлага се една единствена промяна в чл. 30 на Закона за енергетиката.
Причините да избързваме с тази промяна и да я внасяме преди други, по-комплексни промени в закона, произтича от това, че през месец юни тази година получихме предупредително писмо от Европейската комисия, отнасящо се до констатирани нарушения в дейността на системните оператори – електроенергийния системен оператор и „Булгартрансгаз”, нарушения на регламенти на Европейския съюз, свързани със свободен достъп за трансграничен обмен на електроенергия и природен газ.
Едно от констатираните нарушения е свързано с чл. 30 от закона и то се отнася до това, че този член изключва от обхвата на регулираните цени цените за транзитен пренос. Тоест цените за преноса на електрическа енергия през територията на страната са предмет на регулиране, докато цените за пренос на електрическа енергия, предназначена за транзит, са изключени от обхвата на регулацията, която се извършва в България от националния регулатор – Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Според комисията, подобен законов текст и подобно изключение предполага и създава възможности за дискриминация и неравнопоставеност на участници в обмените на електрическа енергия, като е възможно тези, които транзитират електрическа енергия, да бъдат поставени в условия, които са по-различни и не са равнопоставени с вътрешните участници на пазара на електрическа енергия.
В нашата позиция, която е своевременно изпратена в Европейската комисия, ние изказваме мотиви, като доказваме, че не е имало нарушение на този регламент в страната. Мотивите ни са свързани с това, че регламентите ни се прилагат пряко, за разлика от директивите, тоест не е необходимо заради една директива да се транспонира и да се променя законодателството. Не са налице нарушения на този регламент, тоест не е имало компримиране на участниците на пазара за сметка на пазарните участници.
Въпреки това ние приехме, че наистина така дефинираният текст на закона създава възможности за подобна дискриминация в бъдеще време, поради което в позицията, изпратена до Европейския съюз, българската страна пое ангажимент да изключи подобна възможност за нарушаване на регламента в бъдеще.
Промяната е проста. Тя се състои в това, че се заличава текстът „с изключение на страните за транзитен пренос”, независимо от нейното предназначение всички подлежат на регулация, с което ние считаме, че отговаряме на тревогите на комисията.
Тъй като в позицията на Република България беше приет срок до 15 октомври тази законова промяна да бъде одобрена от Министерския съвет, ние внесохме своевременно такава промяна и Министерският съвет я прие. Поради което днес я представяме на вашето внимание за последващо одобрение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да обсъдим първия законопроект. Имате ли въпроси?
РАМАДАН АТАЛАЙ: Госпожо Диловска, аз не съм запознат с писмото на Европейската комисия. Вие казахте, че има притеснение.
Всъщност за транзитния пренос от каква гледна точка е притеснението на комисията? Да не би европейските държави да транзитират електроенергия през България и България да не би да им е искала по-високи цени, освен тези, които са били регламентирани от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране за вътрешния транзит?
Аз не мога да разбера откъде идва натискът и на кого трябва да угодим с това изменение. Защото аз поне доколкото съм запознат, за транзитен пренос през България може да се иска транзитен пренос до Турция от Русия или пък от Румъния за Турция. Не виждам друга система, откъдето ние да сме чак толкова притеснили Европейската комисия. Аз не виждам така записано в закона това изречение да дискриминира някого.
Затова, колеги, бих препоръчал, разбира се, включително и аз заедно с вас, да се запознаем обстойно с писмото и с регламента на Европейската комисия. Защото иначе се опасявам, че пазарите, които в България все пак ги има засега, като че ли ще ги предоставим или на Румъния, или на някоя друга държава.
ИВАН ИВАНОВ: Нищо подобно.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Иванов, преди да кажете „Нищо подобно”, трябва да се аргументирате. Вие явно с председателя не сте били в предишния парламент и не сте присъствали в комисии. Някъде на друго място сте били.
Това ако може да разясните на народните представители, за да го разберем. И аз на драго сърце ще гласувам „за”.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, аз считам, че предложението, което е направено за министерството, е напълно коректно. Член 30 от раздел ІV – „Ценово регулиране” има следното съдържание в ал. 1, т. 7:
„ Ал. 1. На регулиране от комисията подлежат цените:
7. за пренос на електрическа енергия и природен газ през съответните преносни и/или разпределителни мрежи, (тук е сложена запетайка и е допълнено) … с изключение на цените за транзитен пренос”.
По този начин се предпоставя, че не комисията ще определя цените за транзитен пренос. Което означава, че се създава възможността наистина за нарушаване на принципа за недискриминираност. Защо? Защото комисията за пренос на електроенергия на територията на страната може да определи едни такси, а таксите, които са за транзитен пренос или с други думи казано, пренос на електроенергия през територията на страната, да са различни. Тази възможност съществува при този текст на закона.
Това, което министерството е отговорило в Брюксел, е вярно – че до момента този принцип, независимо че може да бъде осъществена различна цена за пренос на територията и пренос през територията, не е бил реализиран. Което означава, че транзитните такси са едни и същи. Но Европейската комисия настоява – и за мен с пълно основание, да се изчисти законът, за да не се даде юридическа възможност това да се случи в бъдеще.
Затова мисля, че това, което Вие казахте, че ще се лишим, понеже Гърция, Турция и не знам още какво, няма нищо подобно. Това, което досега е съществувало, ще продължи да съществува по същия начин. Единствено се избягва възможността в бъдеще на някой да му хрумне да вдигне транзитните такси, което ще наруши регламента на Европейския съюз. Струва ми се, че това беше регламент 1228/2003 г.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин председател, аз не знам господин Иванов откога работи в министерството. Нека да ми отговорят от министерството. Аз към тях зададох въпроса.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Диловска, Вие ли ще вземете отношение?
ИВАНКА ДИЛОВСКА: Аз благодаря на господин Иванов за това, че допълни и изясни нашата позиция. Да, няма да бъде променена досегашната практика, тъй като и досега съществуват така наречените механизми на междуоператорско компенсиране, където системните оператори на съседните държави правят баланса на пренесена енергия, приходи, разходи и се извършва компенсиране на страната, която е в плюс или в минус от съответните обмени.
Във всички случаи при тези механизми се спазва регламентът и изискването на регламента да има равнопоставеност, независимо от източника и от крайната точка за пренос на електрическа енергия.
Практиката няма да се промени, но ще се избегне възможността в бъдеще да се създадат проблеми. И проблемите са такива, че ако някой иска да транзитира електрическа енергия през страната, той да не знае на каква цена може да извърши това, тъй като цената не подлежи на регулиране, тоест тя не е обявена. Оттук нататък влизаме най-малкото в една среда на непрозрачност и неопределеност.
Това съществува само като хипотеза. Но ако ние заличим този текст – това, което е предложението на Министерския съвет, този риск за такава хипотеза, която да възникне в бъдеще, просто ще отпадне.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Мисля, че въпросът е изяснен, колеги.
Други питания към министерството? Становища? Изказвания? – Няма.
Нека да подложим тогава на гласуване само този законопроект за изменение на Закона за енергетиката, внесен от Министерския съвет.
Гласували: „за” - 14, против няма, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има втори законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, внесен от мен и от господин Иван Иванов. Колеги, аз ще ви го представя съвсем накратко.
Става въпрос за следното: Народното събрание да одобрява енергийната стратегия, която да се приеме, разбира се, от Министерския съвет и след това да бъде одобрена и от Народното събрание.
Има няколко важни въпроса:
Първо, преди години практиката беше точно такава. Впоследствие с новия Закон за енергетиката по неясни причини, без обсъждане в Парламента това право на парламентарната република беше отнето и вече тази стратегия не се одобрява и не минава през Народното събрание. Не стана ясно защо, не беше аргументирано защо.
Парламентът е най-публичната институция. Приемаме стратегия, която е за доста години напред и е редно да има приемственост, редно е да има дебат и максимална прозрачност.
Има един въпрос, който трябва да бъде анализиран и дискутиран от нас между първо и второ четене, а именно дали практиката да бъде одобряване стратегията, тоест това, което бъде гласувано от Министерския съвет, просто да бъде подложено на дебат и на одобрение от страна на парламента, или да бъде другата процедура, която е приемане, когато можем да внасяме изменения в тази стратегия. Това е много важен въпрос.
Предлагам ви между първо и второ четене нашата комисия с участието на Министерството на икономиката и енергетиката да го разгледа и да приеме един от двата варианта. Тоест дали просто да одобряваме стратегията и да има функция на информиране все едно на Народното събрание или да я приемаме, което позволява редакционни промени.
Разполагам с една справка, която показва, че по 13 закона парламентът приема или одобрява различни стратегии. Няма логика една от най-важните стратегии по темата „Енергетика” да не минава през Народното събрание. Мога да ви дам за сравнение, че Национална стратегия за развитие на науките в аграрния сектор минава през Народното събрание, Национална стратегия за научните изследвания минава през Народното събрание, Национална стратегия за околна среда и т.н.
Има нещо друго. Съгласно Закона за енергийната ефективност, ако не ме лъже паметта, чл. 3, ал. 2, Стратегията за енергийна ефективност се приема от Народното събрание. Тоест там е по-задълбочената процедура по приемане. А ние сме предложили засега процедурата по одобряване.
Между първо и второ четене, колеги, ще се радваме на един много сериозен дебат в тази комисия, дали все пак да не минем към варианта на приемане, а не на одобряване, който е по-пълноценният и дава повече права на Народното събрание.
И накрая, аз лично смятам, че тези партии, които в момента са в Българския парламент, твърде вероятно ще управляват България под една или друга форма през следващите доста години, поне 10. Това е моето лично мнение. И когато парламентът застане и гласува енергийната стратегия, това наистина ще гарантира една последователност и ще означава, че тази политика ще бъде изпълнявана и ще се знае какво ще се прави в областта на енергетиката оттук нататък. Имайте предвид, че енергийният сектор е сектор, в който нещата се развиват бавно, в течение на много години и поеманите ангажименти и проекти носят последствия през следващите 10-20-30 и т.н. години.
С тази убеденост с колегата Иванов внесохме този законопроект. Спирам дотук.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Имате думата.
Заповядайте, госпожо заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАЯ ХРИСТОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Министерството на икономиката, енергетиката и туризма обстойно разгледа предложенията, които бяха дадени по този въпрос. В интерес на истината това е въпрос, който може да бъде много дискутиран и дебатиран, предвид на това, че енергийната стратегия, независимо от нейната изключителна важност като стратегически документ, в крайна сметка не е норма, която автоматично поражда санкции, права и задължения към момента. По този въпрос е ясно, че затова имаме законодателна рамка, която предполага възникването на такива. Но е ясно също, че стратегията трябва да бъде в пълен унисон със Закона за енергетиката.
Затова ние считаме, че предложението, което се прави, и с оглед на постигане на по-голяма прозрачност и най-вече утвърждаване на авторитета на този документ, който е енергийна стратегия, е добро. Ние бихме го подкрепили енергийната стратегия да бъде одобрявана от Народното събрание. Тъй като смятаме, че това ще даде две възможности: не само възможността за по-голяма публичност и прозрачност, но в крайна сметка ще даде възможността за един по-широк кръг от дебати, който ще включва повече становища, повече визии, повече мнения, така че да няма в един момент обвинения: вие направихте документ, който всъщност не беше съобразен с вижданията на една или друга конкретна група специалисти.
Нашето становище е за подкрепяне на тази идея.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо Христова. Колеги?
Има думата господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, аз ще си позволя да припомня на колегите, че когато за първи път в България беше приета енергийната стратегия, това беше преди 10 години – в 1999 година, стратегията беше приета след сериозен дебат в Тридесет и осмото Народно събрание. След това правителството на Сакс Кобургготски чрез промяна на Закона за енергетиката отмени разпоредбата в закона, която изискваше приемане на стратегията в Народното събрание. И в 2002 година втората стратегия беше изработена единствено като документ на Министерския съвет.
До момента тази разпоредба остана в сила. Защо с колегата Димитров ние настояваме – и аз благодаря на заместник-министър Христова, че подкрепя нашето предложение – стратегията да бъде приета в Народното събрание.
Преди всичко когато се казва дали стратегията да бъде одобрена или да бъде приета, редно е да бъде приета. Народното събрание се произнася с одобряване единствено когато се дават доклади от различни централни ведомства, доклади, които могат да бъдат или одобрени, или да бъдат отхвърлени.
Що се касае до документ, какъвто е стратегията, навсякъде в справката се вижда, че такъв документ трябва да бъде одобрен, разбира се, след като първоначално той бъде одобрен и гласуван от Министерския съвет и се внесе в Народното събрание.
Втората причина да настояваме за това, е, че миналата година – господин Аталай вероятно си спомня и той ме подкрепи – бях направил предложение между първо и второ четене в Закона за енергийната ефективност стратегията за енергийна ефективност да се приема от Народното събрание. И както каза и председателят Мартин Димитров, в чл. 3, ал. 2 е записано: „Народното събрание приема Национална стратегия по енергийна ефективност на Република България, която определя националната цел...” и т.н.
На трето място, изключително съм доволен, че в отговор на мой парламентарен въпрос министър Трайчо Трайков миналия петък заяви, че стратегията ще бъде реално разработена в два аспекта: единият средносрочен, в рамките на четирите години на управлението на правителството на Бойко Борисов. И в този аспект нашият парламент носи пряка отговорност действително след обсъждане да приеме целите, които правителството си поставя за тези четири години и да поеме политическата отговорност с гласуването на този документ.
Едновременно с това ние по определен начин вече разполагаме с контролния механизъм на парламента да упражняваме контрол върху министерството и правителството дали изпълнява заложените цели в стратегията. Защото ние ще сме страна с приемането на тази стратегия.
И, разбира се, стратегията ще има по-дългосрочни цели, които ще бъдат разписани там. Те сигурно ще бъдат до 2020 година.
Завършвам, господин председателю. Считам, че това е едно добро действие, ако нашата комисия инициира и пленарната зала подкрепи Националната енергийна стратегия да бъде приета в Народното събрание. Още повече, след като дори и НАТО провъзгласи, че енергийната сигурност е част от националната сигурност на страна. И както Стратегията за национална сигурност или още Концепцията за национална сигурност се приема от Народното събрание, така трябва да се приема и Националната енергийна стратегия.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Иванов. Надявам се, че след Вашето изказване Министерството на икономиката, енергетиката и туризма все още подкрепя нашия законопроект.
Имате думата, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Уважаеми колеги, всичко това, което ни беше дадено като информация, е така. До 2002 година Стратегията за енергийна ефективност се приемаше от Народното събрание. През 2002 година мнозинството реши, че е достатъчно изпълнителната власт да намери достатъчно възможности за разясняване чрез кръгли маси и правоъгълни маси, чрез всякакви маси съответната стратегия за развитие на енергетиката. Тя всъщност не се отличава и не би трябвало една стратегия да се отличава много в близко бъдеще. Защото енергетиката не е нещо, което решава нещата от днес за утре. Това е една дългосрочна стратегия.
Затова работа е на мнозинството да прецени как вие, колеги, ще процедирате и по какъв начин ще дадете възможност на вашата изпълнителна власт да поднесе информацията за стратегията и тя да бъде приета от обществото.
Ако вие решите, така, както последните две правителства са дали доверие на изпълнителната власт, тя да я приеме и след това да информира обществото, без да минава през Народното събрание, това е единият начин. Другият начин е да влезе в пленарната зала, да чуете становището и на опозицията по този въпрос, да бъдете оплюти отвсякъде или пък похвалени за това, защото сте направили нещо добро.
Така че това е един политически акт. И аз като политик бих ви препоръчал следното: нека стратегията да влезе в пленарната зала, да бъде разгледана в залата. Би било най-добре тя да е приета и от Народното събрание. Защото все пак народните представители са хората, които могат да преценят от политическа гледна точка този документ дали е това, което очаква обществото от тях.
Но ако вие прецените, че не е необходимо да се постъпва чак толкова сложно, да вървят нещата по този път, не е необходимо и да подкрепите това предложение. Защото ако все пак беше ваша философия, ваша идея, нямаше това да бъде един от 15-те документа за 90-те дни, щеше да бъде на вашето правителство предложението, минало през Министерския съвет, обсъдено достатъчно добре и щеше да бъде документ на Министерския съвет.
Тъй че аз това мога да кажа по този въпрос. Би ми било интересно да чуя и вашите разсъждения и вашите идеи, как мислите и как да процедираме с този документ. Защото ние вече имаме решение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Аталай призна, че неговото управление не е било толкова публично, колкото сегашното, за което му благодарим.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Господин Аталай, напълно сте прав. Ние ще решим дали искаме тази стратегия да влезе в пленарната зала. И това, което и колегите от министерството декларират – да, те нямат нищо против. Друг е въпросът дали ще бъде само одобрено или гласувано, това вече ще го изясним по-нататък. Но наистина това според мене, а и според моите колеги се налага, защото Вие казвате, че не бива една стратегия да се различава от това, което е било. Защото наистина в енергетиката нещата не вървят толкова динамично. Ние говорим по отношение на мощности и развитие на мрежите.
Но все пак стратегията, която е приета през 2002 година, имаше за задача да изпълни тези цели, на които трябва да отговаря България за присъединяването й към Европейския съюз. Това беше, така да го нарека, предприсъединителна стратегия. Аз не съм толкова точен, може би не би трябвало и да говоря тук в присъствието на госпожа Диловска, която е автор.
Затова мисълта ми беше следната: наистина новата стратегия, която трябва да приемем, с поставянето на новите цели, трябва да бъде подложена на широко обсъждане. В тази връзка пак казвам, че нямам нищо против от страна и на министерството, и на моите колеги това нещо да бъде обсъдено в залата.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Диловска.
ИВАНКА ДИЛОВСКА: Искам само да внеса една малка корекция. Всъщност Енергийната стратегия на България, която беше приета през 2002 година, беше приета не само от Министерския съвет, а беше одобрена и от Народното събрание. Промяната в Закона за енергетиката беше направена след нейното приемане през 2003 година. Така че към този момент не е имало практика енергийна стратегия да не бъде разглеждана и одобрявана от Народното събрание. Имало е такава хипотеза, но тя не се е случила.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Имаше такъв член в закона.
ИВАНКА ДИЛОВСКА: Защото не е приемана енергийна стратегия по времето на действие на този текст от закона.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Агуш.
АРИФ АГУШ: По повод казаното от колегата. Енергийната стратегия, приета през 2002 година, си изпълни целите. И България наистина има нужда от нова енергийна стратегия. Това е неизбежно – да се приеме нова енергийна стратегия. Така че няма място тук за спор и да се сравняваме, че ще се придържаме към енергийната стратегия от 2002 година.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Извинявам се, ако съм бил лошо разбран. Аз точно това казах и одеве – че стратегията, приета през 2002 година, изпълни своите цели дотук. А че имаме твърдо необходимост от нова енергийна стратегия на страната, това е безспорен факт. Оттук нататък остава само какви ангажименти ние сме длъжни да поемем, мерките целите, етапите, пътищата, по които ще ги изпълним.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря. Мисля, че стана ясен въпросът.
Колеги, други питания, становища по темата? – Няма.
Да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване законопроекта, внесен от Мартин Димитров и Иван Иванов, за изменение и допълнение на Закона за енергетиката.
Гласували: „за” 15, против и въздържали се няма.
С единодушие и 15 гласа „за” законопроектът е приет на първо четене.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЪЗОБНОВЯЕМИТЕ И АЛТЕРНАТИВНИТЕ ЕНЕРГИЙНИ ИЗТОЧНИЦИ И БИОГОРИВАТА, № 902-01-29 ОТ 19.10.2009 Г., ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ – ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
Мая Христова – заместник-министър на икономиката и енергетиката; Иванка Диловска – директор на дирекция „Енергийна стратегия”; Костадинка Тодорова – директор на Дирекция „Енергийна ефективност и опазване на околната среда”.
Има думата госпожа Костадинка Тодорова да представи законопроекта.
КОСТАДИНКА ТОДОРОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! аз ще започна първо с малка информация.
През 2007 година беше приет този закон и въведе две директиви в своето съдържание. Като в момента разглеждаме едната от тях – това е директива № 30, така наречената директива за насърчаване производството и потреблението на биогорива в транспорта и на други възобновяеми горива.
В тази директива имаше две поставени цели за държавите – членки на Европейския съюз:
През 2005 година – достигане на 2 процента био-компонент в конвенционалните горива, бензини и дизели;
През 2010 – достигане на 5,75 процента.
Това бяха целите, които България в хода на присъединяването прие. Като за тази цел беше създадена и национална програма за развитие на биогоривата, дългосрочна, в която тези цели бяха заложени във времето: 2008 година – постигане на 2 процента и 2010 година – постигане на 5,75 процента.
Всяка година Министерският съвет приема доклад за изпълнението на тази дългосрочна програма, в резултат на който доклад станаха ясни няколко неща. И тези неща са предимно свързани с факта, че не се изпълниха задълженията, които ние сме си поставили с въпросната национална дългосрочна програма.
За справка ще ви кажа, че са произведени общо 8545 тона биогорива срещу едно задължение от 40 000 тона нефтен еквивалент за година спрямо брутното вътрешно потребление на конвенционалните горива в страната.
Това се дължи на две основни причини. Едната причина е, че до 2006 година, докато не бяхме страна – член на Европейския съюз, съществуваше нулев акциз за биогоривата, биодизел и биоетанол. След влизането ни в Европейския съюз, поради липсата на нотификация това данъчно облекчение отпадна автоматично и трябваше да бъде подготвена нова нотификация, която до момента не е факт.
Поради тази причина данъчни облекчения за използването на биогоривата не бяха въведени и това предизвика аномалии в самия пазар на горива и биогорива.
Вторият момент е, че по закон беше дадено право на вносителите и производителите на нефтени продукти да въведат инсталациите си в съответствие, да правят смесване на горивата с био-компонент в данъчно-акцизни складове, но те се оказаха неподготвени за тази дейност.
Поради тази причина ние предлагаме на вашето внимание въпросният законопроект за изменение и допълнение на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата.
Бихме могли да кажем, че той е насочен в три основни групи.
Едните изменения са насочени към начините за смесване на биогоривата с конвенционалните горива, където нямаше срокове. В момента има предложени срокове и съответното минимално съдържание на биокомпонент в нефтените горива.
Втората група изменения, които са предложени, са по отношение на контрола на въпросните биогорива. Тоест по-засилен контрол и упоменаване на лицата, които са изрично задължени да правят този контрол.
Третата група, това е уеднаквяване на понятия, които в три различни закона са различни, но всъщност имат един и същи принцип, едно и също съдържание.
Така че в най-кратко експозе казано, това са проблемите, които са създадени и които смятаме, че с приемането на този закон за изменение и допълнение ще бъдат решени. Задължението за лицата – производители и вносители на петролни продукти ще бъде изрично посочено.
Въвеждат се и крайните разпространители на петролни продукти, които до този момент не бяха обхванати и съответно се очаква, че контролът, който бъде наложен в тази посока, ще бъде достатъчно ефикасен, за да можем да изпълним задълженията си като страна – членка.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо Тодорова. Това е много важен законопроект.
Колеги, имате думата за въпроси. Има думата господин Ариф Агуш.
АРИФ АГУШ: Аз имам един въпрос към госпожа Тодорова: защо биоетанолът е изключен като задължителен? Защото явно, че нефтеното лоби открай време държи на това биоетанолът да не се смесва задължително, защото производството на дизелово гориво е по-малко, като вземеш суровия петрол, а бензини се получават повече и винаги се противопоставя. Имаме вече 10 страни в Европейския съюз, в които смесването на биоетанола в бензините е задължително.
На всичкото отгоре върви Законът за акцизите, където има изваден биоетанолът като митнически тарифен номер и в момента не съществува. Имаме производители на биоетанол, но нито могат да го изнесат, нито могат да го вложат тук. А сме ги стимулирали да създадат и да произвеждат биоетанол, съгласно европейската директива, с оглед на климатичните промени и наличието на вредни газове в атмосферата.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Това е важен въпрос. Заповядайте, госпожо Тодорова.
КОСТАДИНКА ТОДОРОВА: В отговор на зададения ми въпрос бих искала да уточня нещо. Действително биоетанолът отпадна в това предложение поради две причини.
Бензинът, който трябва да бъде смесван с биокомпонент, се оказва, че трябва да има специални характеристики и е т.нар. „базов бензин”, който не отговаря по характеристиките на сега съществуващия бензин по стандарт 2D8. Което означава, че този бензин или трябва да се внесе, или трябва да се изработи. Вносът на такъв бензин би струвал доста скъпо, за да може да бъде смесван с биоетанол, при изискването това да става за абсолютно всички количества.
Това е единият мотив, поради който биоетанолът отпада.
Вторият момент е, че единствената рафинерия в България, която произвежда бензин, е „Лукойл”. А те на този етап нямат абсолютно никаква готовност, дори не влиза в инвестиционните им програми да правят базов бензин. Което означава, че за да може да бъде произвеждан на местна почва, все пак трябва да се даде известен период от време за подсигуряване на инвестиционния проект, намирането на кредитиране, разработването на този проект и съответно заработването на въпросните инсталации, произвеждащи базов бензин.
И за да не изпаднем пак в състояние, при което предвиждаме някакви мерки, които не биха могли да бъдат изпълнявани и съответно трябва да налагаме наказание на база на контрол, което също не би било коректно, ние затова предлагаме на този етап да е само биодизел, смесен с дизел. Като в момента се работи по въвеждането на новата директива за възобновяемите източници и биогоривата, където ще бъде даден по всяка вероятност – това, разбира се, политическото ръководство ще го прецени – някакъв период за въвеждане на производството на базов бензин, който да служи като основа на биоетанола.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Имате думата, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Госпожо Тодорова, Вие казахте, че и в сегашния закон имаме до 5 процента смесване. Бихте ли ми казали имате ли някакъв анализ, някакво проучване защо и поради какви причини не се смесва биодизелът? Това е първият ми въпрос. И дизелът не се смесва, имаме го в закона, но не се смесва. Нека да чуем защо. Все пак колегите трябва да знаят защо не се прави това нещо.
И второ, бихте ли ни казали, този бензин със съответната характеристика, който би трябвало да се произвежда, освен в „Лукойл” има ли други места, където да не се произвежда такъв бензин? И какво ще коства съответно на „Лукойл”, за да започне да произвежда такъв бензин? В края на краищата тук идеята ни е за прочистване на атмосферния въздух, да направим така, че да намалим вредните емисии, които се изхвърлят в атмосферата.
След това, аз може би и от трибуната ще взема отношение. Но тук за разделението, че от 1 март изисквате минимум 2 процента съдържание на биодизел, каква е гаранцията, ако сместа е над 2 процента? Кой ще контролира и какви са санкциите съответно? Защото тук прочетох, че ако е минимум 2 процента и има нарушение, че е по-малко от 2 процента, имате санкция. Ами ако е над 2 процента съответната смес? Защото вие знаете, че при по-голямо количество смесване на биодизела в ауспуха се събират повече оси и колата не върви.
Нека да ми се отговори на тези въпроси, а след това ще взема отношение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли други въпроси по тази проблематика? – Няма.
Имате думата, госпожо Тодорова.
КОСТАДИНКА ТОДОРОВА: Биодизелът не се смесва към момента поради причини, изказани от засегнати производители и разпространители на конвенционални горива. Твърдят, че те не могат да бъдат сигурни в качеството на биогоривото.
Не бих казала, че е достатъчно коректен отказът, тъй като всеки вид, всяка партида произведено биогориво или съответно конвенционално гориво се придружава с декларация за съответствие. И не би трябвало да съществува проблем, при който да не може да се смесва заради некачественост на горивото. Още повече, че забележката беше съвсем правилна. При въвеждането на тези изисквания по отношение на биогоривата се изхождаше от ситуацията, че не са направени биогоривата само заради самите биогорива, а това се прави с оглед на изменението на климата и с оглед на намаляването на емисиите.
Поради тази причина законът препращаше към наредбата по Закона за чистотата на атмосферния въздух, тоест контролът трябваше да се осъществява в посока доколко и какви са смесите, употребявани в конвенционалните горива.
По същия закон, където в Наредба № 8 са разписани самите стандарти на бензина и дизеловите горива, ясно е казано, че от 0 до 5 процента може да бъде съставът на биогоривото, привнесено към конвенционалното гориво.
Тъй като това обаче не се изпълни точно поради тази причина, ние задаваме в момента проценти, за да има възможност за контрол. Ако съдържанието на биогоривото е под 2 процента, това подлежи на санкция. Ако е над 2 процента, но е до 5 процента, в случая съгласно стандарта не подлежи на санкция.
На този етап няма изменение в самите стандарти, поради което се смята, че 5 процента са абсолютно нормални проценти биогориво, които няма да се отразят на никакъв вид остарялост на автомобилния парк. Над този процент вече сме длъжни да докладваме в Европейската комисия за процентите, слагани вътре.
Говорим обаче за големи съставки, от порядъка на френския стандарт, който е 50 процента съдържание на биогориво или 85 процента, което е сега идеята за въвеждане на такъв стандарт за биогориво в целия Европейски съюз.
Новата директива за качеството на горивата – тя е в етап на разглеждане и на съгласуване – допуска 10 процента състав на биокомпонента в конвенционалните горива.
По отношение на базовия бензин, не се произвежда – аз вече уточних – във връзка с необходимостта от инвестиции, които на този етап обаче „Лукойл” не е в състояние да декларира дали могат да бъдат направени и каква стойност ще имат те, какво финансово изражение. Поради която причина и аз не мога да ви запозная с това нещо.
Проблем е в автомобилния парк по отношение на използване на биогоривото, независимо от това дали ще бъде смесван биоетанол и конвенционални горива или биодизел и конвенционални горива, на този етап няма. Доказано е технически. Въпросът е, че при нас въпросът с базовия бензин е по-сериозен икономически.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има думата господин Агуш.
АРИФ АГУШ: По пътя на тази логика никога България няма да произвежда базов бензин. Ако не сложим в закона, че това влиза от 1 юни 2010 година, никога няма да се инвестира. Никой производител на нефтопродукти няма да се съгласи да продава с 5 процента по-малко от неговите продукти. И ние, ако сме законодатели, трябва да си седнем на мястото.
РАДАМАН АТАЛАЙ: Госпожо Тодорова, искам да ни стане ясно в България, има ли технически възможности и къде виждате смесването на конвенционалното гориво с биодизелите – при продавача, при производителя, при продавача на конвенционалното гориво? Защото вие знаете, че биодизелът се произвежда примерно в Троян, продавачите в страната са разпръснати, има и внос на гориво. Къде ще стане смесването и имаме ли такива технически възможности в страната?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз имам въпрос към Вас, госпожо Тодорова. В момента работи ли се по нова нотификация към Европейската комисия, в която да се искат данъчни облекчения за биодизела? Вие казахте, че има пропуснати срокове в миналото. Въпросът е, сега има ли конкретна инициатива от българска страна, разбира се, и кога очаквате резултати?
КОСТАДИНКА ТОДОРОВА: Ще започна по реда на зададените въпроси.
Кога ще се произвежда базов бензин?
Както вече споменах, при работата по новия закон в частта му за биогорива смятаме да предложим да бъде развит точно този вид бизнес – смесването на биоетанол с бензин, като дадем обаче известен период на предприятията, в който те да се преведат в съответствие с изискванията за това производство. Така че няма да изключим в никакъв случай въвеждането на биоетанол в бензините.
Къде да се смесват?
Съгласно досега действащия закон, който беше направен с активните предложения на Министерството на финансите и Агенция „Митници”, и сега се изисква смесването на стане в данъчни акцизни складове. Като предполагахме, че така сивият сектор ще излезе наяве. Това е целта. При производителя да стане въпросното смесване, в случая в „Лукойл” като производител, като рафинерия или при вносителите, които трябва да минат през данъчен акцизен склад. На изхода на данъчния акцизен склад от разговорите с тях разбрахме, че някъде около 200 хиляди струва една такава установка, която позволява въпросното смесване и товаренето в съответните контейнери за пренос към крайния разпространител. Затова и крайните разпространители не бяха включени в целия цикъл, тъй като се очакваше, че рафинерията или пък вносителите, смесвайки на изхода на данъчния акцизен склад, ще подават към бензиностанциите именно смесеното биогориво. Но тъй като това не се случи към момента, ние все пак сме длъжни, съгласно изискването на закона и докладите, в случай, че такова нещо бъде отчетено, да дадем предложение за нормативни изменения, които са свързани именно с това ни задължение.
Колкото до нотификацията, тази нотификация се бави вече една година, по принцип започна много късно, извън настояването, което имаше нашето министерство към Министерството на финансите. Но Министерството на финансите е този, който води целия процес на нотификация. Ние сме им дали абсолютно всички технически варианти, характеристики, възможности, които са необходими за въпросната нотификация. Но тя все още не е факт и не можем да се ангажираме с някакъв прогнозен краен резултат, тъй като всеки един момент пристигат нови запитвания от Европейската комисия. Възможно е защитата на българската страна да не е достатъчно добра.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Тоест нямате информация за очакван резултат. Защото Вие, госпожа Тодорова, казвате нещо, което е много важно – без данъчни облекчения това няма да се развие като индустрия в България.
КОСТАДИНКА ТОДОРОВА: Определено е така. Но до момента Министерството на финансите не беше работило в тази посока. Сега работят, но има въпроси, които се задават. Така че ние ги подпомагаме във всеки един момент. Просто с краен срок не можем да се ангажираме. Надяваме се това да стане по възможно най-бързия начин. По тяхна преценка обаче общият срок на даване на съгласие за въпросната нотификация беше около година и половина.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, имате ли други въпроси?
ЕВГЕНИ СТОЕВ: Госпожа Тодорова, интересува ме в § 7, чл. 38 – кое налага разликата в санкциите. В ал. 1 са 20 000 лв., след това в ал. 2 и 3 санкцията за нарушенията е по 10 000 лв. Макар че мисля, че що се отнася до самите нарушения, в зависимост от характера, крайният резултат при тях ще бъде един и същ, където и да се направи то. Според мен би трябвало да се изравнят тези санкции или може би нещо друго сте имали предвид.
КОСТАДИНКА ТОДОРОВА: Това е нашето предложение. Вие можете да решите дали тези санкции да бъдат увеличени на базата на тежестта на съответното административно-наказателно нарушение спрямо обществения живот. В случай, че решите, че неизпълнението на тези дейности и съответно възможността за нарушаване на общите разпоредби с членството ни в Европейския съюз може да претърпи по-висока санкция, вие като народни представители можете да го решите. Ние ви предлагаме това, което на момента можем да направим и което можем да изискаме, съгласно законодателството към този момент.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли други въпроси към вносителите? – Не виждам.
Господин Иванов поиска думата за становище.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, уважаеми колеги! Аз ще подкрепя предложените изменения в Закона за възобновяемите и алтернативни енергийни източници и биогоривата.
Искам все пак да подчертая това, което беше казано и от вносителите, че ние в момента сме в ситуация на неизпълнение на законови разпоредби в същия закон, действащ в момента.
По този повод е имало разисквания, включително и в парламентарния контрол. И министър Димитров е признавал това открито.
В същото време това, което налага Европейската комисия и което е в интерес на намаляване на замърсяването, на изпаренията и оттам борбата с климатичните промени, изисква България постепенно да догони изоставането, което е натрупала. В този смисъл поздравявам министерството, че залага три срока, които са ясно фиксирани тук по отношение на въвеждането на биодизела в съответно съдържание в горивата за дизелови двигатели.
Аз не съм сигурен дали е наистина необходимо срок от два месеца, когато според мене този срок може да бъде по-малък, за крайните разпространители, които са длъжни да предлагат за крайно потребление, тоест за бензиностанциите, дизелово гориво в съответния микс.
На второ място, това, което ми прави впечатление – и това може би е някакъв отговор на това, което запита господин Аталай, ако законът бъде приет, може да бъде биодизелът над 2 процента. Но има изрично изискване в ал. 2, че съдържанието на биодизел не трябва да надвишава 7 процента. Което означава, че има един коридор, в който може да бъде съдържанието на биодизел в микса в дизеловото гориво.
Имам обаче сериозни притеснения относно биоетанола. Защото текстът, който е предложен в момента като промяна в закона, реално означава, че няма да бъде въвеждан биоетанолът поне в обозримо бъдеще. Казва се: лицата по ал. 1 и 3 могат да предлагат на пазара автомобилни бензини със съдържание на биоетанол, който не трябва да надвишава 5 процента, като предоставят на място информация и т.н. Този текст, че могат да предлагат означава, че няма да предлагат.
Ние сме длъжни, макар и изместени във времето, да въведем срокове за въвеждането на биоетанола. България не може да бъде функция от технологичните възможности на „Лукойл”. Защото в мотивите е изтъкнато, че „Лукойл” има технологични затруднения. Изтъкват се и други фактори, свързани с налягането на парата и т.н., и т.н.
В крайна сметка нека да знаем, че изискванията за биогорива включват изисквания към биодизел и към биоетанол. И само въвеждането на тези изисквания ще ни позволи да отговорим на европейските изисквания в 2020 година – 10 процента в микса да бъдат биогорива, както биодизел, така и биоетанол.
На второ място, ще се насърчи това производство в страната ни, което и сега съществува, но съществува за износ. Защото в България никой не провежда закона чрез смесване с конвенционалното дизелово гориво.
Освен това в отговор на това, което каза господин Димитров – нека все пак да знаем, че там, където в Европейския съюз е въведено в най-голяма степен това изискване, това са Швеция и Германия, действително има сериозни данъчни облекчения. Без данъчни облекчения въпросът ще продължава да виси. Невъвеждането на данъчни облекчения всъщност насърчава консумирането на сегашното дизелово гориво. А ние трябва да отговорим на тези изисквания. Просто трябва да се промени манталитетът както на производителите, така и на дистрибуторите на течни горива.
Искам още нещо да отбележа. Наистина санкциите този път е ясно кой ще ги въвежда и се овластява, според мен, Държавната комисия по мерки и технически надзор. Това е добре, защото в момента те нямаха ясно разписани властови позиции за налагане на санкции.
Едновременно с това считам, че когато говорим за санкции, основно санкциите трябва да бъдат въведени по отношение на лицата, които пускат на пазара горивата. Ние не можем да позволим – това е абсурдно, в бензиностанции да се смесва съществуващото дизелово гориво с биодизел. Това трябва да бъде правено от лицата, които пускат на пазара течните горива. В бензиностанции респективно санкции могат да се налагат дотолкова, доколкото те са длъжни да предлагат на крайните потребители единствено такъв микс и да бъдат санкционирани, ако паралелно се предлага гориво, в което няма биодизел.
Отново заявявам – подкрепям предложените промени, защото са крачка напред най-после. Но заедно с това считам, че по отношение на биоетанола можем да отстъпим във времето, но трябва да въведем определени срокове. Иначе какъв е стимулът на „Лукойл” да направи съответните технологични промени в своите производствени линии?
Аз знам, че има определени неудобства, свързани с нашия климат. Той не е чак толкова топъл и не е чак толкова влажен. Дава се за пример Гърция. Ами защо не се даде за пример Италия? Защо не се дадат например други страни, където това е въведено като задължение?
Това е моето предложение. Между първо и второ четене ще се постарая да го предложа по определен начин.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Стоев.
ЕВГЕНИ СТОЕВ: Господин председател, искам само да взема отношение по § 2, ал. 6. В него е записано, че Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” купува и продава ниска продукция, предназначена за създаване, съхранение и обновяване на държавни резерви, военновременни задължителни запаси, несмесени биогорива.
Оттук първият ми въпрос е следният: какъв е проблемът да се съхраняват в държавния резерв смесени биогорива, да са готови?
И продължавам да чета: „Лицата, които купуват горива за дизелови двигатели от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” са длъжни да ги смесват с биодизел в процентно съотношение и сроковете по ал. 1.”.
По този начин се дискриминира кръгът от фирми, които могат да пазаруват от държавния резерв и от военновременните запаси. Значи примерно могат да участват в закупуването само „Лукойл” или данъчни акцизни складове, които могат да смесват, или фирми, които могат да смесват. И има ли проблем да се съхранява конвенционално гориво с биогориво?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожа Тодорова.
КОСТАДИНКА ТОДОРОВА: Има проблем. И това е проблемът, свързан с биоетанола и бензина, тъй като се получава оводняване и нарушаване качеството на самия бензин. Затова казах, че е необходим специален вид бензин със съставки, т.нар. „базов”, който вече, смесен с биоетанола, би могъл да достигне качествата, които са необходими по стандарта за бензиновите горива.
Не беше разглеждан в закона досега проблемът с военновременните запаси, тъй като те се използват само в определено време, в състояние на някаква криза, изваждат се по специален начин и техният срок на обновяване знаете, че е шест месеца.
Тъй като шест месеца не може да стои въпросният оводнен бензин, поради тази причина не сме предвидили смесването да се осъществява преди вкарването им в бункерите. Те също, тъй като знаете, че са големи бункери, могат да имат инсталация, която на изхода да смесва и да предлага въпросния бензин смесен. Но това е въпрос, който се решава в състояние на криза, където действа Законът за държавния резерв и военновременните запаси, който се явява специализиран по отношение на всички останали закони. Но в такъв случай изискването на Закона за възобновяемите източници и биогоривата изобщо не съществува. Той отпада.
Но тъй като това създаде проблем на тълкувание на производители и вносители на конвенционални горива, затова е направен и този запис за по-голяма яснота. Истината е, че този закон е специален и при неговото действие отпадат всички останали закони, включително и този за възобновяемите източници и биогоривата.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Уважаеми колеги, аз и колегите от Движението за права и свободи ще подкрепим законопроекта за изменение и допълнение на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата, но с едно „но”.
И досега действащият закон го възприемаме като закон, с който беше направена крачка напред, за да има България онези горива, които са необходими, за да може да ползват нашите моторни превозни средства да отделят по-малко вредни газове. Сега във връзка с изискванията на европейските директиви аз благодаря на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, че са намерили възможност да ни дадат изменението и допълнението в този закон. Но не можаха да ме убедят, че наистина този закон ще бъде закон, който ще бъде приложим.
Така, както бяхме приели стария закон, така и този път този закон няма да бъде приложен поради няколко причини:
Първо, защото вие сами видяхте, че за биоетанола ние нямаме никакви претенции и никакви решения и искания производителите в България или пък вносителите в България да намерят начин как да смесят биоетанола с бензина. Това е една от причините, където законът е мъртвороден.
Втората причина е следната - нито министерството, нито някой друг досега е правел опити за контрол и проверка на съответните технически съоръжения за смесване на конвенционалния дизел с биодизела.
Третата причина. Докато нямаме данъчни облекчения за биодизела, смесването на биодизел с конвенционалното гориво не е ефективно и абсолютно не може да е ефективно.
И ред други причини мога да изброя, поради което не беше влязъл в ход, в действие старият закон. В момента аз подкрепям този законопроект с ясното съзнание, че дано вносителите – не се съмнявам в тях – или някой друг не е имал идеята, колкото се може да даде повече икономическа мощ на производителите на горива в България, за да могат да бъдат и те облагодетелствани още веднъж чрез нарушаването на определени закони.
Колега, не се притеснявайте за санкциите, защото 10 000 лв. са много пари за „Лукойл”, но 24 000 лв. са малко пари за един вносител на гориво, който ще смесва биодизел, защото той и без това го няма.
И така, колеги, ще имате подкрепата от Движението за права и свободи. С тези аргументи ви благодаря, че ме изслушахте.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, други становища? – Няма.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата, внесен от Министерския съвет, на първо четене.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: „за” 15, против и въздържали се няма.
С 15 гласа „за” законопроектът е приет на първо четене.




По последната точка „Разни” имате ли въпроси? – Няма въпроси.
С това нашата работа завърши.
Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 15.50 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров


Стенограф:
Божана Попова