1. Изслушване на информация относно готовността на електроенергийните и топлофикационните дружества за работа през есенно-зимния период 2009 – 2010 година, представена от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.

---

П Р О Т О К О Л
№ 10


На 11 ноември 2009 година се проведе заседание на Комисията по икономическата политика при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на информация относно готовността на електроенергийните и топлофикационните дружества за работа през есенно-зимния период 2009 – 2010 година, представена от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Решение № 3/2006 г. на Съвета за асоцииране Европейски съюз – България от 29 декември 2006 г. за изменение на чл. 3 от Допълнителния протокол към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави – членки, от една страна, и Република България, от друга страна, относно удължаване на срока, предвиден в чл. 9(4) на Протокол 2 към Европейското споразумение, № 902-02-12/26.10.2009 г., внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на рамкова позиция на Министерския съвет по т. 3 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2009 г.) – Предложения за законодателни мерки във връзка с надзора на финансовите пазари на ЕС – Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно пруденциалния надзор на макроравнище върху финансовата система от страна на Общността и за създаване на Европейски съвет за системен риск и Предложение за Решение на Съвета за възлагане на системен риск и Предложение за Решение на Съвета за възлагане на специфични задачи на Европейската централна банка във връзка с функционирането на Европейския съвет за системен риск, № 902-00-20 от 28.10.2009 г.
4. Разни.

На заседанието присъстваха: г-жа Любка Георгиева – държавен експерт към дирекция „Сигурност на електроснабдяването”, отдел „Електроенергетика и топлоенергетика”; Николай Налбантов – държавен експерт към дирекция „Сигурност на електроснабдяването”, отдел „Електроенергетика и топлоенергетика” и Георги Миков – изпълнителен директор на НЕК ЕАД.

Заседанието беше открито в 14,15 часа и ръководено от председателя на Комисията по икономическата политика, енергетиката и туризъм Мартин Димитров.

* * *

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, на заседанието присъстват 19 народни представители – членове на Комисията по икономическата политика, енергетиката и туризъм. Имаме кворум и можем да започнем заседанието.
Предлагам следния
ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на информация относно готовността на електроенергийните и топлофикационните дружества за работа през есенно-зимния период 2009 – 2010 година, представена от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Решение № 3/2006 г. на Съвета за асоцииране Европейски съюз – България от 29 декември 2006 г. за изменение на чл. 3 от Допълнителния протокол към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави – членки, от една страна, и Република България, от друга страна, относно удължаване на срока, предвиден в чл. 9(4) на Протокол 2 към Европейското споразумение, № 902-02-12/26.10.2009 г., внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на рамкова позиция на Министерския съвет по т. 3 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2009 г.) – Предложения за законодателни мерки във връзка с надзора на финансовите пазари на ЕС – Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно пруденциалния надзор на макроравнище върху финансовата система от страна на Общността и за създаване на Европейски съвет за системен риск и Предложение за Решение на Съвета за възлагане на системен риск и Предложение за Решение на Съвета за възлагане на специфични задачи на Европейската централна банка във връзка с функционирането на Европейския съвет за системен риск, № 902-00-20 от 28.10.2009 г.
4. Разни.
Има ли мнения и предложения по програмата?
РАМАДАН АТАЛАЙ: Уважаеми колеги, имам два въпроса.
Първият въпрос е следният. По този дневен ред за изслушване на информацията относно готовността на електроенергийните и топлофикационните дружества за работата през есенно-зимния период искам да попитам, защо нямаме информация и не искаме ли да се запознаваме и с финансово-икономическото състояние на тези дружества? Защо само за есенно-зимния период? Това, което е правено постоянно през последните години. Защото народните представители са хората, които трябва да знаят какво е финансовото и икономическото състояние и оттам да видим по какъв начин те са се подготвили за зимния период.
Втори въпрос. С тази тема аз от много време очаквах да започнем да се занимаваме. Защото вече е месец ноември, зимата дойде. Знаете, че подготовката трябваше да бъде направена през септември-октомври. Ноември е крайният срок. До 15 ноември програмите по есенната подготовка и зимната подготовка би трябвало да са приключили. А тук имаме информация от 30 септември. Информацията вече е достатъчно остаряла.
За това какво е станало през месец октомври, какво са направили тези предприятия трябва да ни информират тези, които се занимават с тези предприятия. А днес, аз освен господин Миков – изпълнителен директор на НЕК, не виждам представители на ТЕЦ „Марица Изток” 1, 2, 3, не виждам директора на „Топлофикация–София”, не виждам директорите на топлофикациите, към които би трябвало да зададем сериозни въпроси, колеги, за да сме запознати наистина с финансово-икономическото състояние и с есенно-зимната подготовка на тези топлофикационни предприятия. Защото на наша глава ще паднат ред тежести, за които ние трябва да сме информирани.
Ако днес присъстваше тук ръководството на енергийния холдинг, нямаше да поставя тези въпроси. Но виждам, че нито имаме представители на това ръководство, нито имаме представители на АЕЦ „Козлодуй”.
Трети въпрос. Уважаеми колеги, не виждам в дневния ред, може би господин председателят ще каже, на някое от следващите заседания може би ще стане това, може би избързвам и ако избързвам, ще ме извините. Кога ще разгледаме бюджета на Министерството на икономиката и енергетиката? Нашата комисия трябва да излезе с доклад. Разглеждането на бюджета на предишното съвместно заседание с Комисията по бюджет и финанси беше за бюджета на Република България, а не за бюджета на Министерството на икономиката и енергетиката, където имаме ред въпроси, на които би трябвало да получим отговори. Най-малкото да питаме министъра дали е щастлив от този бюджет и той да ни каже за какво става въпрос.
Затова, колеги, предлагам днес първа точка да отпадне, за да разгледаме тези въпроси на следващо заседание с нова информация не от 30 септември, а от 10-15 ноември, с включено финансово-икономическото състояние на тези предприятия.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз благодаря на господин Аталай.
Колеги, днес имаме гости, които ще могат да отговорят, включително на финансови въпроси, ще могат да си запишат въпросите, на които не могат да отговорят, и да получим писмени отговори на тях.
Така че ако прецени комисията – ще има гласуване – този дебат може да започне днес и, разбира се, ако останат въпроси, на които не е отговорено, можем да получим писмени отговори. Ако и това не ни задоволи, можем да проведем още едно изслушване по този повод. Така че нека да не отлагаме. Имаме хора, които са се подготвили днес да отговорят вярно на всички наши въпроси.
Така че който е съгласен да приемем така предложената програма, моля да гласува.
Гласували: „за” - 14, „против” - 1, „въздържали се” - 3.
Приема се.

Като първа точка предлагам:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ГОТОВНОСТТА НА ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЙНИТЕ И ТОПЛОФИКАЦИОННИТЕ ДРУЖЕСТВА ЗА РАБОТА ПРЕЗ ЕСЕННО-ЗИМНИЯ ПЕРИОД 2009–2010 ГОДИНА, ПРЕДСТАВЕНА ОТ МИНИСТЕРСТВОТО НА ИКОНОМИКАТА, ЕНЕРГЕТИКАТА И ТУРИЗМА.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на икономиката, енергетиката и туризма
- Любка Георгиева – държавен експерт към Дирекция „Сигурност на електроснабдяването”, отдел „Електроенергетика и топлоенергетика”; Николай Налбантов – държавен експерт към Дирекция „Сигурност на енергоснабдяването”, отдел „Електроенергетика и топлоенергетика” и Георги Миков – изпълнителен директор на „НЕК” ЕАД.
Моля, обръщам се към нашите гости, на въпросите, на които не можете да отговорите, да предоставите писмени отговори към комисията, за да получим максимално обширна информация за подготовката за зимния сезон.
Аз ви предлагам да процедираме по следния начин: нашите гости да направят едно общо експозе за готовността за зимния сезон и след това всеки колега да може да зададе своите въпроси и да се получи дискусия.
Предлагам господин Миков да започне като изпълнителен директор на НЕК.
Моля за стегнати експозета, които да представят общата ситуация, а след това ще предоставя думата на колегите за допълнителни въпроси.
ГЕОРГИ МИКОВ: Господин председател, дами и господа народни представители, колеги! Аз ще бъда съвсем кратък.
Наистина информацията, която днес ще представя пред вас, е актуална към 15 октомври 2009 година, когато е поискана по тази подготовка. По памет мога да ви представя и по-актуални данни. Но започвам съвсем накратко.
През 2009 година планираните разходи за ремонти на НЕК във всички клонове и предприятия на дружеството са в размер на 41 794 хил. лева. За периода от януари до септември отчетените разходи за ремонти са в размер на 33 314 хил. лева или това е 79,7 процента изпълнение.
Инвестиционната програма на НЕК за 2009 година е на стойност 251 913 хил. лева, от които за финансиране със собствени средства 66 840 хил. лева и с привлечени средства 185 млн. лева.
Искам да кажа, че това е актуализирана инвестиционна програма към юни 2009 година. Тя е редуцирана с оглед на финансово-икономическото състояние на НЕК към полугодието на 2009 година. Иначе тя е била доста по-амбициозна, отколкото е в момента.
По прогнозни данни към 30 септември изпълнението на инвестиционната програма е в размер на 220 756 хил. лева, което е 87,6 процента от плана, а към 31 декември, тоест към края на годината, ще бъде изпълнена на 100 процента.
Като собственик на активите на преносната мрежа, НЕК е възложила с договор за експлоатация на Електроенергийния системен оператор ремонта на мрежата, като е предвидено в бюджета на електроенергийния системен оператор 28 млн. лева за ремонт на електропроводи, подстанции и сгради. По прогнозни данни ремонтната програма е изпълнена в размер на 27 450 хил. лева, което е 98 процента към края на септември. Тоест, ЕСО ЕАД се е справило и е получило задача по изпълнение по стопански начин на част от инвестиционната програма на НЕК.
За извършване на дейностите от ЕСО по профилактика и поддържане на дълготрайните материални активи на мрежата са предвидени 6 млн. лева, като към края на септември са усвоени 5 262 хил. лева, което е 88 процента от плана, тоест там също нещата се движат в рамките на планираното.
Във връзка с готовността на електроенергийната система за работа при есенно-зимни условия ЕСО е разработил прогнозен, мощностен и енергиен баланс за сезона 2009–2010 година – есенно-зимния сезон.
Планираният студен резерв за трите месеца на 2009 година е средно 1170 мегавата, а за 2010 година, първите три месеца – средно 1060 мегавата.
Съгласно определените със заповед на министъра на икономиката, енергетиката и туризма задължителни показатели за надеждността на снабдяване с електрическа енергия за 2010 година планираният студен резерв е обезпечен, както следва:
- един блок на ТЕЦ Бобовдол със 190 мегавата;
- в ТЕЦ – Варна – 3х210 мегавата;
- ТЕЦ „Марица Изток 2” и ТЕЦ „Марица Изток 3” – оставащата стойност до 1170 мегавата.
От тези баланси могат да се направят следните изводи.
Прогнозираното вътрешно потребление на електроенергия в страната през периода 1 октомври 2009 – 31 март 2010 година се задоволяват от националните производители и не се налага внос на електрическа енергия, освен в случай на търговски реекспорт на трети страни.
Общата очаквана през този период средномесечна работна мощност на централите в страната покрива сумата на прогнозираните средномесечни максимални товари в страната с резерви за възможен допълнителен износ на електрическа енергия.
Студеният резерв в ЕЕС е достатъчен, за да резервира отпадане на блок 1000 мегавата в АЕЦ „Козлодуй” за целия зимен период.
Оценка за състоянието на електропреносната мрежа.
Това е накратко резюмето, което ви представям.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има думата господин Налбантов.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Госпожи и господа народни представители, ще ви представя експозе за готовността на електропроизводствените дружества – кондензационни и топлоелектрически централи, АЕЦ, както и на електроразпределителните дружества.
Планираните дейности от ремонтните и инвестиционните програми на електропроизводствените дружества се извършват по предварително съгласувани с Електроенергийния системен оператор графици, като по-голямата част от тези ремонтни дейности са приключени до 20 септември.
В планираните графици се изпълняват и специални дейности за есенно-зимната подготовка.
Във вече представената информация бяха посочени ремонти, които бяха в процес на изпълнение. В настоящия момент по отношение на тези ремонти плановият годишен ремонт е презареждането на Шести блок на АЕЦ „Козлодуй”, започнал на 12 септември, за което е планирано включване на 5 ноември, ремонтът е приключил и блокът е пуснат.
Основният ремонт на блок 6 на ТЕЦ „Варна”, предвиден в период от 21 август до 3 ноември, също е приключен.
Основен ремонт на съоръженията на блок 7 в ТЕЦ „Марица Изток 2” също трябваше да приключи съответно до 24 октомври – 15 ноември. Също е приключено.
Ремонтите на блок 2 – 120 часа и блок 3 – 72 часа на Ел Еон Еоперейшън България, бивша ТЕЦ „Марица Изток 3” остава да бъдат извършени до края на 2009 година, и ремонт на блок 3 по програмите на ТЕЦ „Бобовдол” за 2009 година е отложен за следващата година поради малкото работени часове между двата основни ремонта.
Всички дружества са осигурили необходимите количества горива, съгласно утвърдените нормативи за работа на централите през периода ноември 2009 – март 2010 година.
Относно подготовката на електропроизводствените дружества за предстоящия есенно-зимен сезон 2009 – 2010 година може да се направи изводът, че кондензационните топлоелектрически централи и АЕЦ имат готовност за работа през този сезон при есенно-зимни условия, както по отношение на техническото състояние на съоръженията, така и по отношение осигуреността с горива. Те са в състояние да предоставят необходимите разполагаеми мощности и да произведат необходимите количества електрическа енергия за осигуряване на потреблението през този сезон.
Електроразпределителните дружества „ЧЕЗ Разпределение България” АД, „EVN Електроразпределение” АД и „Е.ОН България Мрежи” АД и „ЕРП Златни пясъци” АД изпълняват своите инвестиционни и ремонтни програми за 2009 година. По прогнозни данни към 30 септември 2009 година инвестиционните и ремонтните програми на четирите дружества са изпълнени в размер средно на около 75 на сто от предвидените за годината средства, като очакваното изпълнение към 31 декември 2009 година е на 100 процента.
Основната част от специалните програми за подготовка на съоръженията за работа в есенно-зимни условия е изпълнена към 30 септември 2009 година, като цялостното им изпълнение се очаква да приключи до края на месец октомври.
Целите на тези дейности във връзка с есенно-зимната подготовка са:
- намаляване на аварийноста;
- съкращаване времето за локализиране и отстраняване на авариите;
- намаляване на загубите и подобряване качеството на електроснабдяването;
- повишаване сигурността на експлоатационния период.
За постигане на тези цели се извършват дейности за:
- Реконструкция на въздушни мрежи ниско напрежение, включваща подмяната на остарели медни и алуминиеви проводници с нови усукани проводници;
- Изграждане на нови трафопостове;
- Реконструкция на електропроводи средно напрежение;
- Осигуряване на нови транспортни представа, предимно високопроходими коли, и оборудване;
- Ревизии на електропроводи;
- Профилактика на съоръжения.
От представената информация за изпълнение на дейностите от инвестиционните и ремонтните програми на дружествата и за състоянието на съоръженията от разпределителните им мрежи, както и от разработените от тях прогнозни електроенергийни баланси на мрежите за сезон есен-зима 2009 – 2010 година може да се направи изводът, че те са в състояние да осигурят нормално функциониране на мрежите за обезпечаване потребностите от електрическа енергия за крайните потребители, присъединени към тези мрежи.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин председател, само за протокола. Откъде е този господин?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: От Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Доколкото знам, господин председател, електроенергийните разпределителни предприятия са приватизирани. Да не би да има някаква национализация след това, та днес информацията ни се представя от министерството? Ни най-малко има яснота какво са направили в това предприятие. Най-малкото нещо.
Колеги, дайте да вдигнем авторитета на тази комисия. Нямам нищо против господина от Министерството, който е човек, за когото видяхме, че може да чете. Но тази информация я имаме тук и ние сме я чели.
Както видяхте, господин Миков не можа нищо да каже нито за производствените единици в АЕЦ, не можа да каже нищо за „Мини Марица Изток” нито за ТЕЦ 2.
Колеги, нещо не върви. Ако аз ви преча, ще напусна заседанието, но няма да разберете за какво сме се събрали. Затова ми е притеснението.
МАРИО ТАГАРИНСКИ: Господин Аталай, трябва да уважаваме нашите бивши колеги.
Господин Налбантов е наш бивш колега. Нека да се уважаваме. Всички рано или късно ще станем бивши депутати. Така че малко повече уважение.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Ако е прозвучало като обида, аз се извинявам. Но мисля, че говорих не за господин Налбантов, а за принципа на работа. Ако и това не сте разбрали, господин Тагарински.... Сто процента съм уверен, че сте разбрали, но не се опитвай да покриваш нещо, което не трябва да покриваш.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Няма въпрос, който да бъде зададен и да не получи отговор. Имайте предвид, че Министерството на икономиката отговаря за сигурността на доставките. Там са направени тези анализи и е нормално техни представители да вземат отношение.
Аз ще помоля госпожа Любка Георгиева, ако има какво да добави към представянето, да вземе сега думата, а след това ще има въпроси.
Господин Аталай, ще се погрижа на всеки Ваш въпрос, ако не може веднага да му бъде отговорено, да бъде писмено зададен, за да получите отговор. И няма да има нито една тема, по която да няма яснота.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Да не се почувствате обидени, но искам да задам въпросите не на Първан баняджията и на чистача на това предприятие. Искам да са тук собствениците и хората, които наистина ще носят отговорност. Иначе на въпроси всеки може да отговори.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Георгиева, заповядайте.
ЛЮБКА ГЕОРГИЕВА: В крайна сметка, ние наистина представяме обобщена информация, но това е нашата работа. Ако има въпроси, ще ги зададем и ще ги получите във възможностите, които министерството има.
За топлофикационните дружества ще бъда кратка.
Съгласно предвижданията на дружествата, за периода на потребителите ще бъдат доставени около 4 700 хил. мегават часа топлинна енергия, а към електроенергийната система ще бъдат подадени около 1 млн. и 630 мегаватчаса електрическа енергия. В това число от „Топлофикация София” – 3 500 хил. мегават часа топлинна и 607 900 мегават часа електрическа енергия.
Необходимото количество природен газ за периода по предварителни данни за тези дружества е от порядъка на 800 хил. нормални куб. м.
Към 30 септември 2009 година, данните са почти съвместими с 30 октомври, са извършени инвестиционни дейности в системите на топлофикационните дружества за близо 15 млн. лева, което представлява между 60 и 70 процента от общо заложените и осигурени с финансиране инвестиционни програми. Незавършените със срок до края на годината проекти няма да се отразят на сигурността на работата на дружествата през есенно-зимния сезон.
В системата на топлофикациите са извършени ремонти за около 10 млн. лева. По информацията, която ни е предоставена от топлофикационните дружества, към 30 октомври са приключени необходимите ремонти за осигуряване на есенно-зимния сезон.
За отоплителния сезон са осигурени горива – по договори с „Булгаргаз” ЕАД и газоразпределителните компании, за тези дружества, които използват газ, и с доставчици на въглища за Сливен, Габрово и Перник, които в момента използват въглища.
Основният проблем остават забавените плащания към „Булгаргаз” ЕАД.
По Наредба 11, за която отговаря министерството, от гледна точка на осигуреност с резерви от горива за пет дни, в случай на проблеми с доставките на газ, всички дружества имат осигурени необходимите резерви.
В тази връзка, понеже се постави въпросът за икономическата информация, доколкото ще свърши работа това, което ще кажа, общите задължения на дружествата към „Булгаргаз” са в размер на 152 млн. лева, като текущи от тях са 19 млн. лева, а за останалите 132 млн. лв. са направени погасителни планове. Погасителен план имат дружествата „Топлофикация София”, „Топлофикация Плевен”, „Топлофикация Шумен”, Бургас и Враца.
Останалите дружества – те наистина са доста по-малки и с по-малко количество природен газ за ползване, нямат нужда от погасителен план, а са си погасили задълженията. Това са дружествата в Пловдив и „Топлофикация Варна”.
Това е, което мога да кажа сега.
Ако има допълнителни въпроси, ще се постарая да отговоря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Имате думата за конкретни въпроси.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: При прегледа на доклада стигам до „Топлофикация Сливен”. Нищо не чухме като коментар. Има доста голяма забележка с черни букви, а не я докладвахте.
ЛЮБКА ГЕОРГИЕВА: Въпросите за „Топлофикация Сливен” и „Топлофикация Перник” са въпроси, които основно касаят проблеми на екологията.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: И на топлоенергийната система също. Все пак за това сме се събрали.
ЛЮБКА ГЕОРГИЕВА: Тъй като в момента част от тези проблеми вървят към развръзка, считам, че ако ви е необходимо, ще ви дадем по-подробна информация. Но проблемът там е, че „Топлофикация Сливен” не е изпълнила задължението си за изграждане на фероочистваща инсталация, „Топлофикация Перник” също не е извършила тези дейности.
Но „Топлофикация Перник” в момента работи с котел № 5 и в процедура е изграждане на връзка с газов котел, така че фактически да се използва като заместваща мощност.
Това е състоянието на „Топлофикация Перник”.
„Топлофикация Сливен” работи в момента. Представили са в Министерството на екологията план, който фактически да бъде разгледан от тях и да им се даде отсрочка за решаване на публичните въпроси.
Това е, което мога да кажа в момента.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, имате думата. Заповядайте, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз познавам хората, които представят информацията. Това са от най-добрите експерти и аз им благодаря, че са тук.
Но разбирате колко деликатна е ситуацията. Ние сме парламентарна комисия. Ние не сме експертна комисия. Няма нито един представител на политическото ръководство на министерството. А това са хората, които носят политическата отговорност.
От тази гледна точка аз не мисля, че бихме могли примерно следващия път да пратим на комисия експертите – всеки от нас има по двама експертни сътрудници, и да не идваме ние на заседанието.
Мисля, че ръководството на комисията трябва да вземе мерки в тази посока.
Искам да задам някои конкретни въпроси във връзка с изявленията на доставките на газ. Да ни кажете, колко газ има в Чирен? Разбирам, че не са малки количествата. Но ако спре подаването на газ, горе-долу как прогнозирате, за колко време ще можем през Чирен да осигурим потреблението? Миналият път бяха около 3,5 млн. Сега ще може ли да се подава повече, тъй като там имаше допълнителни изходи от находището?
Интересно ми е, връзката с Турция докъде стигна и реверсивна ли е вече? И ако спре подаването на газ, ще направим ли същото, което правим с Гърция или няма? Имаме ли договореност или нямаме такава договореност? Какво ще се случи, ако спре подаването на газ, както се чува? През Турция ще има ли доставка или няма да има такава доставка?
Не знам доколко госпожа Георгиева може да отговори, но чуваме, че ще бъде подарена „Топлофикация София” на община София. Напомням, че тя е подарявана веднъж и след това на два пъти заради неизплатени задължения беше одържавявана. Тоест, какво правим в момента и каква е целта на това упражнение? Поставям този въпрос с пълното съзнание, че това не е въпрос към госпожа Георгиева. Но това е представителството, аз няма кого друг да питам. Затова питам на каква база, на каква логика има разделение на държавната собственост от общинската собственост? Как ще стане това нещо и в същото време ще се влезе в процедура за приватизация. Тоест, дълговете ги покри държавата относително, а приходите ще отидат в община София! Обяснете ни по някакъв начин, каква е логиката на този ход? Ако можете. Ако не, господин Мартин Димитров обеща въпросите да отидат при министъра и след това да чуем отговора.
И един изключително важен за България въпрос. Много се говореше за това как договорите с „Газпром” са неизгодни. Президентът постави въпроса пред ръководството на Русия за нови договори. На срещата на двамата премиери се постави този въпрос. Докъде е стигнал преговорният процес? Имаше среща. Ще се прави съвместна комисия. Тя трябва да работи тези дни. Нищо не чувам, ще има ли, няма ли да има.
Ще има ли коригиране на цената на доставката на газ или няма да има и ще има ли нови договори или няма да има нови договори?
Благодаря много.
Още веднъж се извинявам, че поставям тези въпроси към Вас. Ако можете – отговорете, ако не, ще останат за политическото ръководство.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Петър Димитров е прав. Бяхме поканили госпожа Мая Христова – заместник- министър, но в последния момент за съжаление се оказа, че има ангажимент.
Аз се надявам това да е прецедент и те да присъстват на нашите заседания. Ще настоявам за това, тъй като е важно да има политическо лице.
Господин Петър Димитров, слушайки Вашите въпроси, се занимаваме с готовността за зимния сезон. Знаете, че има парламентарен контрол. Бих Ви препоръчал въпросът за новите газови договори да бъде отправен именно там. Мисля, че там е най-подходящото място.
Заповядайте, колеги.
ЛЮБКА ГЕОРГИЕВА: Благодаря все пак за въпросите, въпреки че не мога да отговоря на всичките.
Искам да кажа, че за нас също е по-удобно, когато имаме началници зад гърба си. В момента и ние бяхме изненадани, 15 минути преди да тръгнем, че наистина има причини, за да не присъства заместник-министърът. Затова сме тук сами. Надявам се, че разбирате причината, поради която не са могли да дойдат.
Господин Димитров, това, което всъщност мога да кажа в общ план за газоснабдяването, е следното. Имаме уверението на „Булгартрансгаз” и „Булгаргаз”, с които разговарях вчера, че от гледна точка на находището в Чирен и от гледна точка на техническото състояние на системата няма да има проблем за тази зима със снабдяването с газ, обвързано, разбира се, и с други мерки, които министерството трябва да предприеме, за да може в случай на някакъв недостиг да се решат проблемите.
Това е, което мога да кажа по отношение на газа.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ Госпожо Георгиева, един уточняващ въпрос. Той беше загатнат, но моля да се каже още по-ясно. Дебитът на Чирен увеличен ли е за тази зима или това е бъдещ проект, който още не е готов?
ЛЮБКА ГЕОРГИЕВА: Аз не съм запозната в интерес на истината в детайли. Но уверението е, че достатъчно количество газ е нагнетен, за да може да задоволи на първо време нуждите от газ, ако се случи криза.
Технически нещата, както казах, са наред. Ще ви отговорим, надявам се, и писмено с по-подробна информация по тези въпроси. Да се надяваме, както казах, да няма проблеми. Никой не би искал те да се случат.
По въпроса за „Топлофикация София” мога да отговоря дотолкова, доколкото познавам „Топлофикация София” и желанието на дружеството да се справя с нещата, които са му ежедневна работа. От гледна точка на решение в крайна сметка това е политическо решение. Аз не мога да взема отношение по него, без да съм експерт.
Но във всеки случай личното ми мнение е, че е най-добре дружеството да има един собственик, който и да бил той.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ Този въпрос също е подходящ за парламентарния контрол, колеги.
Други конкретни въпроси по есенно-зимния сезон?
Аз имам няколко въпроса.
Първият ми въпрос е, за актуалното ниво на електрическите загуби в електропреносната система на страната в сравнение с 2007–2008 година. Направените инвестиции дали водят до по-ниски загуби?
Информацията, която аз разбрах, е за сериозен размер инвестиции в транспортни средства, което не знам как намалява транспортните загуби и преносните загуби. Наистина има ли напредък в тази насока? Това е единият ми въпрос, който смятам, че е доста важен.
Другият въпрос, който смятам, че е важен, е по отношение на това хранилище, което се прави в АЕЦ „Козлодуй” от доста години. Бяха отделени средствата. Дали е готово и кога ще бъде готово?
Искам да попитам за ремонта на ПАВЕЦ „Чаира” – дали е приключил и дали може да бъде ползвано предприятието като резервна мощност тази зима, ако се наложи? По този въпрос също не чух отговор. Ако сте го казали и аз съм го пропуснал, се извинявам.
Засега това са основните въпроси.
ГЕОРГИ МИКОВ: Всичко, което е планирано за 2009 година, е извършено в ПАВЕЦ „Чаира” като ремонт.
Големият проблем на „Чаира” няма да бъде решен тази зима и може би в близките години трудно ще бъде решен. Той е само с дневен изравнител и там ние на практика не можем да ползваме целия потенциал на тази уникална помпено-акумулираща централа, тъй като язовир „Чаира” има обем около 4 млн. куб. м. и той е достатъчен, за да работят 4 машини в продължение на 6 часа.
За увеличаване на маневреността на системата и пълноценното използване на ресурса на „Чаира” се предвижда да се изгради нов язовир с тунел до язовир „Яденица”, който ще бъде с обем около 10 млн. куб. м. Но засега са направени само изследвания. Има стар проект, правени са частично работи по тунела с диаметър 6 м в скалата и нищо повече не е направено.
Мисля, че в НЕК, преглеждайки сега програмата и инвестиционните приоритети, това ще го включим като по-напреден план като инвестиционен приоритет. Иначе за тази зима „Чаира” ще се използва пълноценно в рамките на този обем, който има язовир „Чаира”.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Бих искал да взема отношение по въпроса за загубите в мрежите. Говорим за технологичните загуби. Мисля, че за това става въпрос.
Мисля, че загубите в преносната мрежа не са съществен проблем. Тук може би господин Миков ще има да допълни нещо.
Най-вероятно става въпрос за загубите в електроразпределителните мрежи, които, както знаем, в България са доста по-високи в сравнение с нивата в европейските страни. По тези въпроси за намаляване на тези загуби са насочени основните инвестиции в мрежите. Те не са само във връзка с есенно-зимната подготовка.
Посочените тук дейности във връзка с реконструкция на мрежи, подмяна на измервателни средства са във връзка с тези загуби. Тези загуби действително всяка година намаляват. Официално информация по този въпрос може да се даде, когато приключи годината и се направят съответните електроенергийни баланси. Такива баланси дружествата, съгласно нормативни изисквания, представят в министерството. Така че можем да дадем такава информация на етап, когато тя бъде получена и обработена.
Това е, което мога да кажа.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Това ще бъде единият въпрос, който ще изпратим писмено на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
Има думата колегата Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Въпросите ще бъдат по-малко, защото част от тях бяха зададени от колегите преди мен. Но все пак използвам случая, че тук е ръководителят на НЕК и към него имам въпроси, свързани с инвестиционната програма.
В инвестиционната програма, стр. 18, е записано, че размерът на инвестициите е 252 млн. лева. От тях до 30 септември 220 млн. лева вече са изразходвани.
Като наблюдавам обаче отделните пера за инвестиции, ще се окаже, че почти всичко отива за ВЕЦ-овете. Там са около 190 млн. лева.
В същото време, ако добавя и другите дейности, които са финансирани като инвестиционна програма, ще се окаже, че надвишават тези средства, които са предвидени. Не мога да разбера къде има допусната грешка.
Когато се говори за ВЕЦ-овете, най-много инвестиции отиват в хидровъзела „Цанков камък”. Моят въпрос е: в крайна сметка НЕК наясно ли е кога най-после хидровъзелът „Цанков камък” ще бъде завършен? Той продължава да се влачи с непрекъснати закъснения, с непрекъснато увеличаване на средствата за неговото изграждане. Този обект се оказа почти исторически, а е изключително важен за електроенергийния ни баланс в определени часове от денонощието и се счита за един приоритет.
Второ, язовир „Яденица”, за който и сега стана въпрос, не го виждам никъде като някакво предвидено финансиране, дори и като работен проект, след като се каза, че има някаква фаза на проектиране. А това също е изключително важно. Важно е дори заради това, че то ще увеличи по принцип производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници от водните ни ресурси.
Следващото, което за мене е важно относно НЕК, това е така наречените „други” инвестиции. За другите инвестиции са планирани средства от 6 млн. лева, а изпълнението до 30 септември 2009 година е 3 400 хил. лева. Сред другите инвестиции е записано и дейности, свързани с подготовката на строителството на АЕЦ „Белене”.
Аз питам: наистина ли за изтеклата година под „други инвестиции” НЕК е изразходвал за АЕЦ „Белене” само 3 400 хил. лева? Защото с интерес очаквам отговора, който ще ни бъде даден.
По отношение на АЕЦ „Козлодуй”, председателят на комисията повдигна въпроса свързан с хранилището. Петнадесет милиона лева отиват за него. Ако хранилището за сухо съхранение на радиоактивните отпадъци е същото, за което първо бе...
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: За отработеното гориво.
ИВАН ИВАНОВ: Това е нещо друго. Аз мислех, че е за радиоактивните отпадъци.
По отношение на топлофикационните дружества. Почти всички ще завършат на загуба поради задържането на цената на топлофикационните услуги през годината. Министър Петър Димитров се беше разпоредил почти преди една година време да се задържи цената на топлоенергията в четвъртото тримесечие на миналата година, когато реално поради системата на изчисляване на цената на природния газ той имаше най-високи цени. Впоследствие с това 9-месечно изчисление предварително, как ще се оправят топлофикационните дружества от тази натрупана загуба?
И второ, в какво състояние са те по отношение издължаването на закупените количества природен газ през целия изминал отоплителен сезон? Какво е състоянието на издължаването им към „Булгаргаз”?
По въпроса за загубите на електроенергия в преносните линии разбрах, че ще има писмен отговор, затова няма да повтарям този въпрос.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте, колеги.
ГЕОРГИ МИКОВ: Първо да отговоря за НЕК.
За разминаването – трябва да го прегледам, тъй като това, което е представено през вас, аз току-що го получих от господин Налбантов. И ние си имаме някакви наши доклади, които сме предали на министерството и при обобщението може да е станала някаква грешка. Но аз ще говоря конкретно за приоритетите.
Приоритетите са в три направления:
Първото е, електропреносната мрежа. Там има два основни проблема. Единият е рехабилитацията на самата мрежа и обезпечаването на тази рехабилитация със средства. Вторият основен проблем е присъединяването на възобновяемите енергийни източници, особено в Североизточна България.
За съжаление по втората задача, освен намерения, нищо друго не е направено. Има много изписани неща, че ще се правят, но по инвестициите не е правено нищо. И това става основен приоритет за 2010 година в мрежата на НЕК.
В района на Североизточна България трябва да се изгради един нов двоен електропровод между Добрич и Каварна, близо до Каварна, за да се присъединят парковете, които вече са готови, а на практика няма къде да се изнесе мощността им. Този електропровод ще позволи да рехабилитираме старите електропроводи, които са със сечение 185 кв. с малка пропускателна способност и са стари. И вече с напредване на присъединяванията и реализиране на инвестиционните намерения за ветропаркове евентуално ще се премине към изграждане на електропровод 400 киловолта и подстанция 400 киловолта североизточно от Добрич в района на село Видно.
Това е като приоритет нула за НЕК. Тъй като ние сме вече в неизпълнение по определени ангажименти, сключени с инвеститори за вятърни паркове.
Освен това по грантовете за рехабилитация на Козлодуй са предвидени рехабилитация на подстанциите 400 киловолта – метеорологична, Царевец и Бургас. За метеорологична ръководството на НЕК ще даде приоритет, тъй като знаем какво е състоянието в Кремиковци и ще предпочетем средствата да бъдат насочени в други по-приоритетни места.
Непременно трябва да завършим електропровода Карлово – Пловдив, който се извършва по Енергия 2 грант. Там е отчетено, че средствата са усвоени, а електропровода не е построен.
ИВАН ИВАНОВ: Двадесет милиона лева са там.
ГЕОРГИ МИХОВ: Ние електропровод нямаме. Нямаме опънато въже, няма отчуждени земи за едни стълбове, които са критични и на практика електропровод няма. Изпълнителят е представил банкова гаранция за това, че са получили пари, за да се установи грантовата схема. Но реално електропровод ние нямаме. А той е изключително важен и в контекста на присъединяване на Турция в паралелна работа към българската енергийна система като важна диагонална връзка на 400 киловолта. Така че това е също един от приоритетите в мрежата.
За “Цанков камък” ще разкажа няколко неща:
“Цанков камък” е започнат през 2003–2004 година с бюджет 230 млн. лева. Спечелена е в структурно финансиране награда в Лондон за най-добре структуриран проект от гледна точка на финансирането. В момента разходите в “Цанков камък” ще надхвърлят по прогноза 430 млн. лева, за да бъде завършен. А основно ние сме пред приключване на подписване на график с основния изпълнител „Алпине”.
Покрай “Цанков камък”, за да се изгради язовирът, трябва да се измести пътят Михалково – Девин. Освен това има подстанция 220 киловолта.
Всичко това и най-голямото перо, в което отиват доста пари над бюджета, е оценено като бетониране на реката.
На практика в карстов район, който е близо една трета от завирения обем на язовира, се прави язовир. И за да стане язовир, се бетонира планината, за да може да не изтича водата, като го завирим. Така е с простички думи обяснено. Там се слага ......... 60 дка на дъното на този участък, пак със същата цел, за да не отиват уловените води по-надолу в реката.
Геологията е много лоша, била е подвеждаща на практика. Тя не е била толкова подвеждаща. Правени са много оптимистични разходи за решаването на този проблем. Той е много-много по-голям, отколкото е бил предварително предвиден. Това е причината да се увеличи бюджетът.
Анализирано е увеличаването на бюджета. Разбира се, всичко това е въпрос на преговори да се оптимизира. Може да разчитате, че това ръководство на НЕК се е ангажирало да направи оптимума с всички сили за оптимизиране на тези разходи.
Има още един момент. От април 2008 година до ден днешен НЕК на практика финансира този обект със собствени средства, тъй като язовир “Цанков камък” е трябвало вече да е в редовна експлоатация в края на 2008 година. Един път удължаваме срока до края на 2009 година. Сега сме пред подписване за завиряване на юли 2010 година. На 7 юли 2010 година трябва да започне завиряването, ако предадем пътя на време. Тъй като язовирната стена е приключена, прави й се короната, там няма да имаме проблеми. Бетонира се и ще бъде в график. Но имаме критични около 800 хил. куб. в изкопни земни работи, местене на планината във височина 900 м, както ви казах, за пътя. Там е много критично положението.
Това е за “Цанков камък”, доста по-мащабен обект, отколкото е предполагано.
Пред подписване сме с „Кредит Сюис” и „Банк Австрия” за продължаване на кредита и увеличаване на неговия обем при по-добри условия. Получили сме разрешение от Министерството на икономиката и енергетиката и от регулатора по този въпрос.
ИВАН ИВАНОВ: За язовир „Яденица”?
ГЕОРГИ МИКОВ: За язовир „Яденица” е нямало пари. Откъде?
Много противоречиви са сигналите колко ще струва. Аз бях адски учуден. Идваха от „ПОР”, които проявяват интерес към строителството. Това е втората по големина австрийска фирма. Била е поканена от предишното ръководство да дискутират тази тема. Те дадоха някаква оферта, която е около 150 млн. евро, което по оценка на всички специалисти в НЕК е доста висока.
Непременно трябва да правим „Яденица” като приоритет. Трябва да намерим пари да правим този язовир. Не мога да отговоря в момента повече. Но приоритетно ще бъде.
Тази година ще завърши ремонтът на каскада „Долна Арда”. Доста сериозна рехабилитация е направена за около 190 млн. евро в общия обем. На практика ние ще осигурим хидропотенциала по-добре. Вдига се около 15 процента кпд на всички хидросъоръжения в района и производството на електроенергия. Даже днес има хора в Осло от НЕК за преговори за признаване на екологичността на този проект. Там имаме проблем, тъй като консултантът, който е нает, накрая иска още пари, за да ни признаят икономия на емисиите. Това е накратко, което мога да ви кажа.
Имаше въпрос и за „Белене”. „Белене”, ако струваше 3 млн. лева, да сме го построили досега. За съжаление трябва, може би, да му се сложат още четири нули отзад, за да стане по-реалистичен проектът. Такава е оценката. От 3 млн. лева стават 3 млрд. лева, а те са и повече. Тези 3 млн. лева са в бюджета на НЕК извън „Белене” за подготовка на мероприятия, които са извън площадката и са за обезпечаване на инфраструктурите за строителство. Има изграждане на водопроводи. Трябва да проверя за още какво.
Честно казано, не мога да отговоря в момента с подробности.
ИВАН ИВАНОВ: Все пак това ли са разходи на НЕК за „Белене” през 2009 година? Три милиона лева?
ГЕОРГИ МИКОВ: Не.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има думата Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Искам да кажа две думи по това, което обсъждаме.
Връщам се към това, което и господин Аталай предложи, все пак да продължим разговора не с писмени отговори, а на живо, тъй като материалът е направен прекрасно, той е направен експертно, но не дава отговор на най-важните въпроси.
Въпрос номер едно – Русия директно заявява, че най-вероятно ще има газова криза. Европейската комисия споделя тревогата, а Украйна казва, че няма пари да си плати. Този материал трябва да каже, ако има газова криза, как ще се справим, колко време ще издържим, в това число от „Чирен”, месец ли, два месеца ли. Това е големият въпрос – няма газова сигурност в момента.
Вторият голям въпрос е, да получим информация, за връзките с Турция и с Гърция как ще ги използваме? Много важен въпрос. Миналата година се наложи да купуваме втечнена газ. Нещо трябва да се направи в тази посока. Тъй като когато има криза, плащаш газа толкова, колкото ти искат. Там нямаш вариант. Какво е направено в тази посока?
Аз зададох въпроса, разбирайки, че не е тяхна работа да отговарят. През Турция ще можем ли да получаваме или няма да можем да получаваме? Изобщо какво правим и колко ще издържим, ако има криза?
Това е големият политически въпрос. Той не е експертен. И от тази гледна точка политическото ръководство на министерството трябва да даде отговор.
По отношение на електроенергията. Ясно е, че имаме достатъчно. Ясно е, че ще се оправим и не само ще се оправим, но има да изнасяме. Тук по-скоро трябва да се търси отговор примерно защо не изнасяме на Турция. Там, като се разбрахме за Горна Арда, не трябваше ли и това да е необходимото условие. И да кажем: добре, рестартираме Горна Арда. Там бройката е преди всичко екологична в интерес на Турция. Дайте да възстановим договорките за износ на ток. Този въпрос не засяга конкретно зимата.
По-важен е другият въпрос. Вие знаете, че миналата година като падна снегът, имаше населени места, в които по пет дни нямаше ток. Сега ерпетата – и това не е работа на НЕК – трябва да кажат имат ли капацитет, за колко време те ще гарантират на българите, че ще изтраем.
Какво от това, че са изпълнили инвестиционните си програми на 70 процента, ако те не са инвестирали в капацитет за отстраняване на тези повреди? Това ни интересува. И да дойдат тук хората, които могат да отговорят, и да ни дадат отговор, какво е направено през тази година. Или пак ще се повтори историята –пак сняг, пак заледяване и хората отново ще са в изключително тежка ситуация.
Завършвам с две думи за топлофикациите. Там основният проблем са парите. На това миналият парламент не пожела да намери решение. Не пожела демонстративно да намери решение. Останахме на ината на българина да се различаваме от цяла Европа и да не си плащаме сметките, както ги плащат в цяла Европа. Ще продължаваме ли така?
От тази гледна точка „Топлофикация София” няма пари. Ами че не е въпросът, че тя не може да топли, а тя няма с какво да топли. Това е големият въпрос. И той отново е политически. И на него не може да отговарят експерти.
Затова, моето предложение е, да не се спираме на писмени отговори, а да си направим още едно обсъждане добронамерено, без политизиране. Нас ни чака тази зима. От тази гледна точка да видим какво правим и как ще изкараме тази зима в условията на криза.
Прекрасно е, че има алтернативни горива в топлофикациите. Но това пак е финансов въпрос. Влошаваме ли финансовото състояние, по-добре е да има газ.
Това е моето мнение и предложение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, веднага ви давам идея как можем да решим този въпрос.
На 23 ноември ще обсъдим Енергийната стратегия на България до 2020 година. Задължително е да присъстват министърът и заместник-министърът на тази дата.
Аз ви предлагам, тогава да започнем от тези политически въпроси и да продължим с енергийната стратегия. Нещата са свързани. Няма смисъл да имаме отделно обсъждане по тази тема. Така ще можем да постигнем наистина пълноценни отговори, пълноценно обсъждане.
Господин Аталай, заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин председател, аз ще се опитам да не се съглася с Вашето предложение – поради аргументите ми, които казах още в началото и сега ще ги повторя. Дано колегите да го чуят.
Уважаеми колеги от управляващите, ако вие наистина не се ангажирате да се запознаете, заедно с представителите на съответните дружества – държавни и частни, каква е подготовката за работа през есенно-зимния период, доставките на горива, газ, включително петдневните доставки на втечнени горива, включително доставките на въглища във Варна, включително доставките, които трябва да бъдат осигурени за работа на „Мариците” за въглища, включително и мазута... Оттам нататък, ако ние не сме наясно в какво състояние е преносната система на „Топлофикация София”, на всички топлофикации, ако не сме наясно какви инвестиции са направени, колко е останало, докъде са стигнали нещата до абонатните станции, ако не сме наясно, колеги, със събираемостта на „Топлофикация София”, защото аз и обратно задавам въпроса, докато имаме Кърлев и Гиньо Ганев, които обясняват, че в София хората не е необходимо да си платят получената услуга, „Топлофикация София” няма да може да си събере съответните взимания и тези 187 млн. лева ще се увеличават постоянно.
Ние, народните представители, след като се запознаем детайлно с въпроса, трябва веднъж завинаги да вземем решение това предприятие, социално предприятие ли ще бъде или търговско предприятия с всички необходими изисквания.
Ако не дойдат собствениците на електроразпределителните дружества, ние няма да имаме яснота докъде са стигнали до крайния потребител електроразпределителните мрежи, в какво състояние са трафопостовете, защо все още не се изкупуват от частниците трафопостовете, каква е причината, защо нямат съответните средства за инвестиции.
Уважаеми колеги, не можем да гледаме тези частни предприятия като на нещо извън нас. Те имат сериозни проблеми, които очакват решение и в нашата законова база, и общо за цялостното състояние на разпределението на електроенергията и топлоенергията.
Аз виждам, че тук имаме трима експерти, които цял живот са се занимавали с тези въпроси. Сигурен съм, че тях много повече ги боли от нас. Но днес те не могат и не би трябвало да вземат отношение. Защото не е въпросът за отработеното гориво за есенно-зимния период, не е проблемът за работата на „Цанков камък” за есенно-зимния период.
Наистина, ако ще разглеждаме теми, които са ни необходими, моето предложение, господин председателю, е един път да съберем дружеството на топлофикациите – те имат една асоциация – заедно с председателя на асоциацията, заедно с директорите на топлофикационните предприятия и да видим защо на Шумен министър-председателят отдели 16 млн. лева – защото имаше нужда да бъдат отоплени шуменци. Защо София все още не може да си събере тези пари? Защо Сливен не е направил съответните изисквания във връзка с екологията? Какво става във Враца.
С всички тези неща, колеги, вие трябва да се запознаете, за да сте компетентни и да вземете отношение, включително и политическо.
Аз не искам да задавам въпроси към госпожа Георгиева, защото ще стигнем и до Наредба № 8, която е излязла, въз основа на която обществото все още има претенции към съответната наредба за плащане на такса мощност на сградата. Където в определени места отоплението на самата сграда излиза много повече пари, отколкото отоплението на собствения апартамент.
Това са въпроси, които ще дойдат на главата ни през месеците януари и февруари. Ние сме лесни, уважаеми колеги. Мартин Димитров е още по-лесен, защото иска да дойде отново на власт да управлява заради вас. Но вие недейте го допуска.
Бъдете убедени, че всеки един, като се започне от директора на „Мини Марица Изток” до последното отоплително предприятие, да бъдем така добри да ги поканим тук, да им чуем болките и да вземете това решение, което смятате, че е най-добре за обществото от ваша гледна точка. И ние ще ви подкрепим.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ Благодаря, господин Аталай.
Колеги, имате ли други въпроси към колегите от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и към председателя на НЕК?
Ако няма други въпроси, понеже загубихме кворума, тъй като някои от нашите най-речеви оратори решиха да напуснат по-рано заседанието на комисията...
РАМАДАН АТАЛАЙ: И аз ще направя същото, господин председателю, защото Вие не влизате изобщо в темата, за която сме се събрали. И благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ Едно от нещата, които можем да решим, е на 23 ноември, когато обсъждаме Енергийната стратегия на България до 2020 година, да започнем с изясняването на тези въпроси, на които днес не беше отговорено.
На тази дата моля госпожа Таня Цветкова, която е парламентарен секретар, да направи така, че наистина да присъства министърът и заместник-министърът. Ясно е, че те не могат безброй много пъти да обсъждат тези въпроси. Но смятам, че на тази дата можем да ги изчистим и да доведем дебата докрай.
Други въпроси към представителите на Министерството на икономиката и към НЕК няма.
Аз ви предлагам да спрем дотук заседанието, тъй като нямаме кворум.
А за датата 23 ноември няма смисъл да има гласуване. Има разбирателство. Никой няма категорично мнение против, надявам се.
Успешен ден на всички.
Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 15,20 часа)




ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров


Стенограф:
Божана Попова