1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Решение № 3/2006 г. на Съвета за асоцииране Европейски съюз – България от 29 декември 2006 г. за изменение на чл. 3 от Допълнителния протокол към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави–членки, от една страна, и Република България, от друга страна, относно удължаване на срока, предвиден в чл. 9(4) на Протокол 2 към Европейското споразумение, № 902-02-12/ 26.10.2009 г., внесен от Министерския съвет.
2. Обсъждане на законопроект за изменение на Закона за енергетиката, № 902-01-28, внесен от Министерския съвет на 19.10.2009 г., и законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 954-01-33, внесен от Мартин Димитров и Иван Иванов на 21.10.2009 г. – за второ четене.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба, № 902-01-42, внесен от Министерския съвет на 11.11.2009 г. – за първо четене.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 954-01-44, внесен от Стоян Мавродиев, Димитър Главчев и Делян Добрев на 10.11.2009 г. – за първо четене.
5. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроекта за дейностите по представяне на услуги, № 902-01-43, внесен от Министерския съвет на 12.11.2009 г. – за първо четене.

---

П Р О Т О К О Л
№ 13


На 25 ноември 2009 година се проведе заседание на Комисията по икономическата политика при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Решение № 3/2006 г. на Съвета за асоцииране Европейски съюз – България от 29 декември 2006 г. за изменение на чл. 3 от Допълнителния протокол към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави–членки, от една страна, и Република България, от друга страна, относно удължаване на срока, предвиден в чл. 9(4) на Протокол 2 към Европейското споразумение, № 902-02-12/ 26.10.2009 г., внесен от Министерския съвет.
2. Обсъждане на законопроект за изменение на Закона за енергетиката, № 902-01-28, внесен от Министерския съвет на 19.10.2009 г., и законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 954-01-33, внесен от Мартин Димитров и Иван Иванов на 21.10.2009 г. – за второ четене.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба, № 902-01-42, внесен от Министерския съвет на 11.11.2009 г. – за първо четене.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 954-01-44, внесен от Стоян Мавродиев, Димитър Главчев и Делян Добрев на 10.11.2009 г. – за първо четене.
5. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроекта за дейностите по представяне на услуги, № 902-01-43, внесен от Министерския съвет на 12.11.2009 г. – за първо четене.
6. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, № 902-01-44, внесен от Министерския съвет на 16.11.2009 г. – за първо четене.

На заседанието присъстваха: Иво Маринов – заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма; Бончо Бончев – началник отдел „Обща координация по въпросите на ЕС” към дирекция „Европейска интеграция” на МИЕТ; Иванка Диловска - директор на дирекция „Енергийна стратегия” към МИЕТ; Христо Атанасов – началник на отдел „Международно контролирана търговия” към дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност”; Лъчезар Борисов – началник на отдел „Преструктуриране и капиталови пазари” към дирекция „Корпоративно управление и преструктуриране” към МИЕТ; Тодор Николов – изпълнителен директор на Агенцията за приватизация; Атанаска Бозова – изпълнителен директор на Агенцията за следприватизационен контрол.

Заседанието беше открито в 15.00 часа и ръководено от председателя на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм Мартин Димитров.


* * *

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, на днешното заседание присъстват 15 народни представители – членове на комисията. Имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по икономическата политика, енергетиката и туризма.
Предлагаме ви следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Решение № 3/2006 г. на Съвета за асоцииране Европейски съюз – България от 29 декември 2006 г. за изменение на чл. 3 от Допълнителния протокол към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави – членки, от една страна, и Република България, от друга страна, относно удължаване на срока, предвиден в чл. 9(4) на Протокол 2 към Европейското споразумение, № 902-02-12/26.10.2009 г., внесен от Министерския съвет.
2. Обсъждане на законопроект за изменение на Закона за енергетиката, № 902-01-28, внесен от Министерския съвет на 19.10.2009 г., и законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 954-01-33, внесен от Мартин Димитров и Иван Иванов на 21.10.2009 г. – за второ четене.
Тази точка е добавена в последния момент, така че ще се гледа само ако има консенсус сред народните представители.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба, № 902-01-42, внесен от Министерския съвет на 11.11.2009 г. – за първо четене.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 954-01-44, внесен от Стоян Мавродиев, Димитър Главчев и Делян Добрев на 10.11.2009 г. – за първо четене.
5. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за дейностите по представяне на услуги, № 902-01-43, внесен от Министерския съвет на 12.11.2009 г. – за първо четене.
6. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, № 902-01-44, внесен от Министерския съвет – за първо четене.
7. Разни.
В точка „Разни” ще утвърдим окончателните текстове по Закона за възобновяемите енергийни източници. Там по санкциите приехме по принцип текстовете, но оставихме за доизясняване два текста, по които колегите Петър Димитров и още един колега имаха своите предложения, които сега трябва да бъдат обсъдени. Ще ви моля да останете до края на заседанието, за да може този въпрос да бъде изчистен по най-коректния начин.
И така, по тази програма има ли забележки?
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, тъй като от миналото заседание остана един единствен текст на промените в Закона за възобновяемите енергийни източници и биогоривата, свързан с § 8, ще Ви моля, тъй като се съмнявам дали с това късно започване на работата на комисията ще успеем да минем целия дневен ред, плюс точка „Разни”, преди завършване на заседанието, независимо до коя точка сме стигнали, да отделим 10 минути, за да завършим с промените в Закона за възобновяемите и алтернативните източници и биогоривата.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Костадинка Тодорова, която има отношение към тази точка от страна на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма все още не е дошла, тъй като е на друга комисия. Тя помоли тези текстове да бъдат разгледани малко по-късно.
Затова предлагам като решение на комисията, в момента, в който тя дойде в залата, да приключим точката, която гледаме и веднага да се занимаем със Закона за възобновяемите енергийни източници и биогоривата. Ако така се разберем, мисля ,че няма да има проблеми.
Колеги, който приема този дневен ред, моля да гласува.
Гласували: „за” - 15, против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема.

Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА РЕШЕНИЕ № 3/ 2006 Г. НА СЪВЕТА ЗА АСОЦИИРАНЕ ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ – БЪЛГАРИЯ ОТ 29 ДЕКЕМВРИ 2006 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЧЛ. 3 ОТ ДОПЪЛНИТЕЛНИЯ ПРОТОКОЛ КЪМ ЕВРОПЕЙСКОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА АСОЦИИРАНЕ МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ И ТЕХНИТЕ ДЪРЖАВИ – ЧЛЕНКИ, ОТ ЕДНА СТРАНА, И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ОТ ДРУГА СТРАНА, ОТНОСНО УДЪЛЖАВАНЕ НА СРОКА, ПРЕДВИДЕН В ЧЛ. 9(4) НА ПРОТОКОЛ 2 КЪМ ЕВРОПЕЙСКОТО СПОРАЗУМЕНИЕ, № 902-02-12/26.10.2009 Г., ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма:
Иво Маринов - заместник-министър на икономиката; Бончо Бончев – началник на отдел „Обща координация по въпросите на ЕС” към Дирекция „Европейска интеграция”; Лорета Маноилова – началник на отдел „Техническо регулиране – машини, електрическо и електронно оборудване” в дирекция „Европейска интеграция”.
Моля да представите законопроекта.
БОНЧО БОНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! На вашето внимание е представен проект на закон за ратификация на решение № 3 за изменение на Допълнителен протокол към европейското споразумение за сътрудничество.
Най-накратко бих могъл да представя мотивите за подготовката и внасянето на този проект като завършване на процедура. Тъй като с това решение се изменя Допълнителният протокол към Европейското споразумение за асоцииране, а тези два документа са ратифицирани със закон, налага се и това решение № 3 да бъде ратифицирано също със закон.
Искам да изпреваря един евентуален въпрос – защо чак сега се предлага за ратификация? По чисто административни затруднения. Тъй като решение е прието от Съвета по асоцииране на 29 декември 2006 година, а на 31 декември, два дни след това той е бил закрит, след което документацията е отишла в архива, без България да получи оригинала на решението. В този случай не можем да кажем, че администрацията на Европейския съюз работеше много експедитивно. Решението – оригинала получихме в края на 2008 година, след което започна процедура по превод на всички европейски езици, релаксиране и т.н. Така че чрез посланика Бойко Коцев получихме решението в началото на юни, но нямаше време в стария парламент да го внесем.
По същество две думи. Решението се отнася за Кремиковци. То има две цели. Първата е да приеме един актуализиран план, който беше направен, след като през 2005 година Кремиковци смени собственика си и във връзка с променената инвестиционна програма на новия собственик той поиска удължаване на срока с две години, което беше прието. И първата част от решението фактически приема този актуализиран план.
Втората част от решението уточнява ангажиментите на България и на Европейската комисия по отношение на мониторинга на изпълнение на този план.
Това е накратко съдържанието на решението и мотивите за подготовката на проекта.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, имате ли въпроси към вносителите по тази точка? Желаещи за становища? – Няма.
Подлагам на първо гласуване тази ратификация.
Гласували: „за” - 15, против и въздържали се няма.
Приема се.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА, № 902-01-28, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 19.10.2009 Г. И ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА, № 954-01-33, ВНЕСЕН ОТ МАРТИН ДИМИТРОВ И ИВАН ИВАНОВ НА 21.10.2009 Г. – ЗА ВТОРО ЧЕТЕНЕ.
По тази точка от дневния ред сме поканили от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма:
Иво Маринов – заместник-министър на икономиката; Иванка Диловска – директор на дирекция „Енергийна стратегия”.
Разглеждаме законопроекта.
Предложено е наименованието на закона да звучи така: „Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Който е съгласен да приемем това наименование, моля да гласува.
Гласували: „за” - 15, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 1. Има предложение на народните представители Мартин Димитров и Иван Иванов:
„§ 1. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
(1) Държавното управление в енергетиката се осъществява чрез Народното събрание и Министерския съвет.
2. Алинея 2 се изменя така:
(2) Народното събрание приема Енергийната стратегия на Република България по предложение на Министерския съвет, с която се определят основните цели, етапи, средства и методи за развитие на енергетиката.
3. Създава се нова ал. 3:
(3) Министерският съвет ръководи енергийната политика на страната в съответствие с приетата от Народното събрание енергийна стратегия.”
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. Член 3 се изменя така:
„Чл. 3 (1) Държавното управление в енергетиката се осъществява чрез Народното събрание и Министерския съвет.
(2) Народното събрание приема Енергийната стратегия на Република България по предложение на Министерския съвет, с която се определят основните цели, етапи, средства и методи за развитие на енергетиката.
(3) Министерският съвет ръководи енергийната политика на страната в съответствие с приетата от Народното събрание Енергийна стратегия”.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз имам една бележка. Парламентът не може да управлява енергетиката. От тази гледна точка не се връзва. Това е работа на изпълнителната власт.
ИВАН ИВАНОВ: По същество чл. 5 от закона е разписал отговорностите на двата висшестоящи органа на държавата – законодателната и изпълнителната власт. Поради обстоятелството, че в ал. 2 се приема текст, съгласно който Енергийната стратегия на Република България се приема от Народното събрание, с акта на приемане Народното събрание става елемент от държавното управление на енергетиката.
На второ място, текстовете до голяма степен са идентични с текстовете, които приехме със Закона за енергийната ефективност в предишното Народно събрание, когато подобни текстове бяха предложени от екипа на министър Петър Димитров. Там е разписано отново приемането на енергийната стратегия чрез Народното събрание.
Всъщност чл. 3 в трите си алинеи изброява кои са двете власти, които реално трябва да имат отговорност за реалното управление. В ал. 2 се казва каква е отговорността на Народното събрание чрез акта на приемане на енергийната ефективност.
На следващо място, отговорността на Министерския съвет, който ръководи енергийната политика на страната в съответствие с приетата Енергийна стратегия от Народното събрание.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз смятам, че бележката на господин Петър Димитров е важна.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Искам само да чуя последния коментар на представителя на министерството – Народното събрание „приема” или „одобрява” енергийната стратегия.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Смятам, че е редно госпожа Костадинка Тодорова да вземе отношение по този въпрос.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Министерството на икономиката, енергетиката и туризма приема да се одобрява или приема енергийната стратегия? Що се отнася до тази специфика, приема или одобрява? Тъй като има прецедент в стратегията за енергийна ефективност, която се приема от Народното събрание, ние считаме, че това трябва да бъде и по отношение на енергийната стратегия.
МАРИО ТАГАРИНСКИ: Всяка стратегия се приема.
Преди малко имаше един въпрос, който повдигна Петър Димитров. Властта в България се делегира от избирателя, тя произтича от народа. Изпълнителната власт е функция на парламента. Парламентът избира по предложение министър председател, правителство, структурата на Министерския съвет. Така че тези неща са свързани комплексно - тоест Министерският съвет е инструмент на волята на избирателите, която се делегира чрез вота им за Народно събрание.
Така че най-естественото нещо е да се приема от Народното събрание и да се изпълнява от изпълнителната власт. Тук има объркване на понятията. Така, както ви казвам, е най-коректно – министър-председателят решава и делегира тези права от Министерския съвет. Няма никакъв проблем с държавното устройство на Република България.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: В ал. 1 думата „приема” мисля ,че няма място. Тук ще се консултира комисията.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Народното събрание – орган за управление на енергетиката, мисля, че това не е сериозно. Погледнете какво е записано: „Министерският съвет ръководи енергийната политика на страната”. Това не е вярно. Политиката се определя на други нива.
Просто ви казвам, че написаното е едно, но да ръководиш енергийната политика... Аз казах, че държавната политика в енергетиката се осъществява на други нива. Но Министерският съвет ръководи или управлява енергетиката на страната в съответствие с приетата програма. Не може да управлява политиката.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Направено е предложение ал. 3 да се чете така: „”Министерският съвет ръководи енергетиката на страната в съответствие с приетата от Народното събрание енергийна стратегия”.
По така предложената редакция има ли забележки? – Няма.
Който е съгласен да приемем новия текст, моля да гласува.
Гласували: „за” - 16, против няма, „въздържал се” - 1.
Приема се.
По § 2. Има предложение на народните представители Мартин Димитров и Иван Иванов:
В чл. 4 се правят следните изменения:
1. В ал. 2, т. 1 думата „приемане” се заменя с „одобряване”.
2. В ал. 3 думите „Министерския съвет” се заменят с „Народното събрание”, а думите „по ал. 2, т. 1” се заменят с „чл. 3, ал. 2”.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 4 се правят следните изменения:
1. В ал. 2, т. 1 думата „приемане” се заменя с „одобряване”.
2. В ал. 3 думите „Министерския съвет” се заменят с „Народното събрание”, а думите „чл. 4, ал. 2, т. 1” се заменят с „чл. 3, ал. 2”.
Въпроси, становища?
НИКОЛА БЕЛИШКИ: В ал. 2 на § 1 казваме, че Народното събрание приема стратегията, а тук казваме, че думата „приемане” се заменя с „одобряване”.
ИВАН ИВАНОВ: Народното събрание приема енергийната стратегия. Но чл. 4 е различен. В чл. 4 е записано „министърът на икономиката” и там т. 1 казва, че „разработва и внася за одобряване от Министерския съвет на Енергийната стратегия на Република България”. Това значи, че министърът внася за одобрение в Министерския съвет, който, след като одобри Енергийната стратегия, я внася в Народното събрание за приемане. Това са два различни органа.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли други мнения по този въпрос? – Няма.
Който е съгласен да приемем § 2, моля да гласува.
Гласували: „за” - 17, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 3. Има предложение на народните представители Мартин Димитров и Иван Иванов:
В чл. 8, ал. 5 думите „Министерския съвет” се заменят с „Народното събрание”.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В чл. 8, ал.5 думите „Министерския съвет” се заменят с „Народното събрание”.
Имате думата.
ИВАН ИВАНОВ: Може би пак колегите не разбират тази подмяна.
В чл. 8, ал. 5 в края се казва „в съответствие с приетата от Министерския съвет Енергийна стратегия”. След като ние в чл. 3 решихме, че Енергийната стратегия се приема от Народното събрание, е необходимо да заменим „Министерския съвет” с „Народното събрание”.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, мнения, съображения? – Няма.
Който е съгласен да приемем § 3 с направената редакция, моля да гласува.
Гласували: „за” - 17, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
Мнения, съображения?
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Надявам се, че госпожа Диловска ще отговори на въпроса какво правим с цените на транзита на газ, които са обект на договорите с „Газпром”? Тук добре ги вкарваме в регулация, но това значи ли нещо за „Газпром”?
ИВАНКА ДИЛОВСКА: Ние дискутирахме вече този въпрос. Това означава, че цените са определени в дългосрочни договори. Но ако има свободен капацитет и някой желае да транзитира през нашите газови мрежи, трябва да има и публикувана цена, при която при наличие на свободен транзит всеки би могъл да транзитира енергия, ако разполага със свободен капацитет. И те не са такъв тип регулация.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Мнения? – Няма.
Който е съгласен да приемем § 4, моля да гласува.
Гласували: „за” - 17, против и въздържали се няма.
Приема се § 4, а заедно с това и Закона за енергетиката на второ четене.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕКСПОРТНИЯ КОНТРОЛ НА ОРЪЖИЯ И ИЗДЕЛИЯ И ТЕХНОЛОГИИ С ДВОЙНА УПОТРЕБА, № 902-01-42, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 11.11.2009 Г. – ЗА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ.
По тази точка сме поканили да присъства от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма:
Иво Маринов – заместник-министър на икономиката и Христо Атанасов – началник на отдел „Международно контролирана търговия” към дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност”.
Моля, господин Атанасов, да представите законопроекта пред народните представители.
ХРИСТО АТАНАСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На настоящото заседание на комисията предстои да бъде разгледан проектът на Закона за изменение и допълнение Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба. Тъй като вие разполагате с пълния му текст, позволете ми да ви представя накратко най-основните акценти на законопроекта.
С влизането в сила на 27 август 2009 година на Регламент (ЕО) 428/2009 на Съвета за въвеждане на режим на Общността за контрол на износа, трансфера, брокерската дейност и транзита на изделията и технологиите с двойна употреба (Регламент 428/2009) бе отменен действащия дотогава Регламент (ЕО) 1334/2000 на Съвета за въвеждане на режим на Общността за контрол на износа на изделията с двойна употреба, с последващите го изменения и допълнения.
В изпълнение на Резолюция 1540/2004 на Съвета за сигурност на ООН за прилагане на мерки за борба с тероризма и в съответствие със Стратегията на ЕС срещу разпространението на оръжия за масово унищожение в Регламент 428/2009 се въвежда контрол и върху брокерските услуги и транзита на изделията и технологиите с двойна употреба.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба е изготвен с цел своевременното прилагане на Регламент 428/2009. С въвеждането на национално ниво на разрешителен режим за брокерски услуги и транзит на изделия с двойна употреба, в случаите, когато съществуват основания, че изделията, обект на тези дейности, могат да се използват за разработването и разпространението на оръжия за масово унищожение или когато са предназначени за ембаргови държави и са или могат да бъдат предназначени за военна крайна употреба. В законопроекта се предлага националният компетентен орган, който ще издава или отказва издаването на съответните разрешения да бъде Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката, енергетиката и туризма.
Предложени са съответните допълнения в Глава „Административнонаказателни разпоредби”, съгласно които са определени санкциите при извършване на нарушения на въведените режими по отношение на брокерските сделки и транзита на изделията и технологии с двойна употреба.
В законопроекта са предложени и допълнения и изменения на текстове с цел тяхното оптимизиране и еднозначното им тълкуване.
Предлаганите промени в Допълнителните разпоредби се налагат от въвеждането на нови определения за брокер, брокерски услуги и транзит на изделия с двойна употреба и необходимостта от прецизиране на досега съществуващи текстове.
В законопроекта се предвиждат и допълнения и изменения на текстове с цел тяхното оптимизиране и еднозначното им тълкуване.
Предложените промени ще доведат до хармонизиране на националното законодателство с това на Европейския съюз, ще създадат благоприятни условия за бизнеса чрез оптимизиране и съкращаване на досега съществуващите административни процедури и ще внесат допълнителна яснота по отношение на правилата за прилагане на мерките по контрола на дейностите с изделия и технологии с двойна употреба.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Въпроси към вносителя? Становища по законопроекта? – Не виждам желаещи.
При това предложение предлагам да гласуваме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба.
Гласували: „за” - 15, против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ, № 954-01-44, ВНЕСЕН ОТ СТОЯН МАВРОДИЕВ, ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ И ДЕЛЯН ДОБРЕВ НА 10.11.2009 Г. – ЗА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ.
По тази точка сме поканили да присъстват от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма:
Иво Маринов – заместник-министър на икономиката; Лъчезар Борисов - началник на отдел „Преструктуриране и капиталови пазари” към дирекция „Корпоративно управление и преструктуриране”; Тодор Николов – изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и Атанаска Бозова – изпълнителен директор на Агенцията за следприватизационен контрол.
Моля господин Добрев, който присъства тук от името на вносителите, да представи основните идеи в този законопроект.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Мотивите да внесем този законопроект, са ясни и те са написани. Основното в тях е това, че приватизацията в България до голяма степен е приключила.
Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол предвижда сливане на Агенцията за приватизация и Агенцията за следприватизационен контрол в Агенция за приватизация и следприватизационен контрол и редуциране на числения състав на управителните органи на новата агенция. В преходните и заключителните разпоредби се предлагат изменения в закони за отразяване на новата агенция и изменения в Закона за стоковите борси и тържищата и Закона за защита на потребителите с цел намаляване на числеността на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата и Комисията за защита на потребителите.
Към настоящия момент приватизацията в Република България се осъществява в условията на значително ограничен ресурс от дружества с държавно участие в капитала, подлежащи на приватизация.
Общият размер на приватизираните дълготрайни активи възлиза на 99.18 % спрямо подлежащите на приватизация активи.
Предстои продажбата на ограничен брой мажоритарни пакети, както и на определен брой миноритарни пакети акции и дялове, собственост на държавата в търговски дружества. Така посочените факти налагат следните изводи:
• Приватизационният процес се намира във финална фаза;
• Финалната фаза на процеса на приватизация предопределя факта, че приватизацията вече не е водещ инструмент за привличане на преки чуждестранни инвестиции, респективно за компенсиране на дефицита по текущата сметка от платежния баланс;
• Целта пред предстоящата приватизация вече не е бързо раздържавяване с цел стимулиране на частния сектор, а приключването й;
• С оглед на контрола, осъществяван по вече приключили приватизационни сделки и предстоящото раздържавяване на ключови и структуроопределящи предприятия се налага запазването на органи, осъществяващи следприватизационен контрол;
• С оглед на постигането на ефективност от работата на органите, извършващи приватизация и следприватизационен контрол е целесъобразно обединяване на капацитета на Агенцията за приватизация и Агенцията за следприватизационен контрол.
Част от допълнителните аргументите в тази насока са свързани с комуникационното натоварване между двете агенции и постигането на синергизъм при функционирането им. Със сформирането през 2002 г., с приемането на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, на две агенции - за приватизация и за следприватизационен контрол се е целяло да се създадат условия за бърза приватизация при равнопоставеност на инвеститорите, която цел в голяма степен вече е изпълнена.
Освен обединяването на двете агенции предлагаме и намаляване на Надзорния им съвет, който от пет члена става на трима и на Изпълнителния съвет, като неговата бройка се намалява по същия начин.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да чуем становището на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма по този законопроект. Подкрепяте ли го – това е най-важното, което трябва да кажете.
Има думата господин Борисов.
ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Министерството на икономиката, енергетиката и туризма изцяло подкрепя законопроекта и мотивите към него.
Бих допълнил, че ресурсът за приватизация почти вече е изчерпан. Останали са няколко сделки – това е „Булгартабак холдинг”, „Монтажи” от ресурса на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, миноритарните пакети от частните свободни зони и миноритарните пакети от електроразпределителните дружества.
Допълнителен мотив към това, което беше изложено по отношение на законопроекта ние виждаме и в комуникационната натовареност между двете агенции. Бих дал следния пример. В момента има доста сериозна комуникационна натовареност между министерството и Агенцията за следприватизационен контрол по отношение на стари сделки, правени от министерството. Предполагам, че такава натовареност има и между Агенцията за приватизация и Агенцията за следприватизационен контрол – непрекъснато се предоставят документи.
С оглед на това подкрепяме законопроекта.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Имате думата, господин Николов.
ТОДОР НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Благодаря за възможността да изразим нашата позиция.
По принцип подкрепяме така внесения законопроект. Но във връзка с разглеждания законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол и в духа на нашите предложения, които бяха предоставени на 19 август тази година, си позволявам да ви запозная с нашето становище.
Имаме няколко групи предложения.
Първото е насочено към създаването на възможност по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол да се осъществява продажба на дъщерни дружества – собственост на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала, както и на еднолични държавни дружества.
Второ, на обособени части от дъщерни дружества, собственост на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие от капитала, както и на еднолични дружества.
Също така на обособени части и дъщерни дружества, на дружества, включени в забранителния списък.
По този начин продажбата на дружества с държавно участие и такива с опосредено държавно участие ще се осъществява по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол и подзаконовите нормативни актове, тоест на всички тези случаи ще се прилага един и същи нормативно установен ред при ясно разписани условия и процедури, което ще осигури ефективност и прозрачност на процеса като цяло.
Втората група предложения са свързани с въвеждането на ясни правила относно разпределението на паричните постъпления при приватизацията на дъщерни дружества и обособени части на горепосочените.
Общият принцип, който сме възприели и е въведен в нашите предложения, е следният. В случаите на продажба на обособени части и акции и дялове от търговски дружества, в които държавата не е едноличен собственик, както и дъщерни дружества, чийто капитал е собственост на дружества, в които държавата не е едноличен собственик, паричните постъпления от приватизацията се превеждат по сметка на дружествата и остават тяхна собственост. А в случаите на продажба на обособени части или акции и дялове от еднолични държавни търговски дружества, както и дъщерни дружества, чийто капитал е собственост на еднолични държавни дружества – по решение на Агенцията за приватизация или Агенцията за следприватизационен контрол, ако този законопроект бъде приет – след съгласуване с принципала, съответно министъра, упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала, паричните постъпления или част от тях да могат да се превеждат по сметка на съответните дружества.
Третата група предложения са свързани с разпределение на наличните постъпления от присъдените в полза на Агенцията за следприватизационен контрол юрисконсултски възнаграждения. Предлагаме тези постъпления да се разпределят както следва: 50 на сто от държавния бюджет и 50 на сто за попълване на фонда за покриване на разходите за приватизация и следприватизационен контрол.
В духа на предложеното от вносителите сливане на двете агенции и с оглед на факта, че в предложените законови изменения и допълнения на Закона за приватизация и следприватизационен контрол липсва изричен текст, който да предвижда създаване на новата агенция – Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, предлагам: Глава втора за Агенцията за приватизация и Глава трета – за Агенцията за следприватизационен контрол от Закона за приватизация и следприватизационен контрол изцяло да се отменят и да се създаде нова глава трета „А” и в нея изрично да се предвиди създаването на новата Агенция за приватизация и следприватизационен контрол и там да се разпишат нейните функции и органи за управление.
Независимо че в законопроекта изрично не е предвидено създаването на новата агенция, съответно не е ясен моментът на нейното възникване. Налице е разпоредба, съгласно която двете агенции преминават към новата структура.
Нашето разбиране е, че след като Глава втора – „Агенция за приватизация” се отменя изцяло, тоест Агенцията за приватизация се закрива, ще е невъзможно активите и пасивите на Агенцията за приватизация да преминат към новата агенция или по-скоро може да възникнат проблеми.
Процесите на закриването на Агенцията за приватизация и преминаването са едновременни. Тоест, след като субектът изчезне от правния мир, възниква въпросът как ще се спазват правоотношенията, по които този субект е страна.
Следващата група предложения са насочени към гарантиране събираемостта на вземането на органите за приватизация. Предлагаме нормативно да бъде уредена възможността новата агенция да може да поставя искане до съответните компетентни съдилища за отпускане, за обезпечение или предявяване на иск като обезпечителна мярка и това да се налага не само върху имуществено длъжници, а както е допуснато за влезли в сила решения към момента – и към имотни акции и сметки на приватизираното дружество.
Друго предложение – във връзка с висящи съдебни и арбитражни дела и изпълнителни производства към датата на влизането на Закона за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Предлагаме да се допълни с нов текст, по силата на който висящите съдебни арбитражни дела, изпълнителни производства към датата на влизането в сила на този законопроект да се продължат от новата агенция до тяхното приключване във всички инстанции, съответно приключване на изпълнителното производство.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Николов за конкретните предложения, които направи.
Госпожа Бозова, желаете ли да допълните нещо?
АТАНАСКА БОЗОВА: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители! Воля на законодателя е дали ще съществуват двете агенции – за приватизация и за следприватизационен контрол, или една обща.
А по отношение на предложения за подобряване на работата на Агенцията за следприватизационен контрол, ние сме писали до комисията, представили сме ги на 25 септември и аз не възнамерявам в момента да ги чета отново. Ако народните представители проявят интерес, могат да преценят, че част от тях могат да намерят място в така предложения законопроект.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, по този важен законопроект имате ли въпроси?
АННА ЯНЕВА: Господин председател, аз имам въпрос към Вас. Преди известно време ние гледахме проект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, който касаеше намаляване броя на членовете на надзорните и изпълнителни съвети на двете агенции. Какво стана с този законопроект? Да считаме ли, че той е останал някъде в небитието и да очакваме следващ вариант на промени в Закона за приватизация и следприватизационен контрол? Защото считам, че не е сериозно преди 20 дни да гледаме едно изменение, което забравяме, след 20 дни гледаме друго изменение. Аз наистина не знам дали няма да има и последващо изменение.
Просто отговорете какво стана с този законопроект. Той не влиза в пленарната зала. Какви са причините?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Янева, този законопроект мина през комисията, беше гласуван и е предаден за влизане в залата. Но явно има забавяне. Това дава възможност двата законопроекта да бъдат гледани заедно и да бъдат обединени. Той не е в небитието. Очевидно ще бъдат обединени, ако този законопроект днес бъде подкрепен от комисията, и ще бъдат гледани след това на второ четене заедно.
Колеги, други въпроси?
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, това, което видях като предложение за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол действително ме кара да мисля, че първият законопроект, който гледахме преди около месец, по определен начин е инкорпориран тук. И дори очаквах, че първият законопроект е оттеглен от вносителите, но такова съобщение не е постъпило от председателя на Народното събрание.
Ако това не е направено, действително двата законопроекта ще се гледат заедно в пленарната зала. Но мисля, че ще има в много голяма степен съвпадение, което не е добра практика.
Искам да направя една забележка по законопроекта и след това да направя нещо като препоръка.
В ал. 1 на чл. 21 е записано, че Надзорният съвет се състои от трима души. Мисля, че в това отношение има съгласието на подавляващото мнозинство от комисията. Тези трима души се избират от Народното събрание.
Записано е, че за членове на Надзорния съвет се избират лица с висше образование. Считам, че само с това изискване за избиране на лица с висше образование прекалено много е отворена вратата, за да не бъде по най-добрия начин съставен Надзорният съвет.
Аз ще направя предложение между първо и второ четене, което да позволи наистина Надзорният съвет да има едно ясно представителство.
По отношение на моята препоръка. Законът за приватизация и следприватизационен контрол действително беше създаден в първите години, когато се налагаше ускорена приватизация, имаше изключително голям обем от държавна собственост, която подлежеше на приватизация. В мотивите е записано, че това, което остава за приватизация сега, е под 1 процент. Общият размер на приватизираните дълготрайни активи възлиза на 99,18 процента спрямо подлежащите на приватизация активи.
Ясно е, че един от мотивите, който изтъкват и вносителите, е намаляване на обема на работа на агенцията. Засилва се, разбира се, обемът на работа на Агенцията за следприватизационен контрол и трябва там ефективността да бъде повишена. При обединението тези дейности ще трябва да бъдат съвместени от новото управително тяло на тази Агенция за приватизация и следприватизационен контрол. Но на мен ми се струва, че с постепенното изчерпване на възможностите за приватизация остава важен въпросът за разпореждането с държавна собственост.
Използвам случая, че тук е господин Иво Маринов и други представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, за да кажа, че належащо е в България да има закон за разпореждане с държавната собственост. Защото освен приватизацията и следприватизационния процес, разпореждането с държавна собственост обхваща преди всичко замените – замени на гори, на земи, на недвижима собственост под формата на сграден фонд. Тук може да се търси по-нататък решение и за концесиите, което е също своего рода разпореждане с държавна собственост.
Този закон основно в частта на замените, които бяха придобили печална известност, би поставил действително по един много ясен начин отговорностите към един орган, който вече трябва да бъде създаден, и който да не позволи всяко министерство, всеки министър и неговият екип да правят такива замени, които им харесват или харесва на техния обръч от фирми и т.н.
Затова използвам случая, господин председателю, да напомня, че такъв закон се очертава като необходим. И това е моят апел към министерството.
Иначе законопроекта аз ще го подкрепя.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Иванов.
Колеги, разбрахте, че ако сметне вносителят на първия Закон за изменение и допълнение, че вторият инкорпорира всички основни тези, може да си го оттегли. Това е решение на вносителя – Министерския съвет.
Заповядайте, госпожо Янева.
АННА ЯНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз отново ще продължа изразеното мнение на господин Иванов, което беше казано и на предното заседание при обсъждането. Аз моля всички колеги да го имаме предвид. Става въпрос за чл. 21, ал. 1, която касае предложенията за членове на Надзорния съвет и техния избор. Беше отбелязано от господин Иванов.
Но с приемането на Закона за приватизация и следприватизационен контрол – тогава се наричаше по друг начин – законът даваше право всички парламентарно представени групи да правят предложения за членове на Надзорния съвет, при което на практика се осигуряваше прозрачност на целия приватизационен процес.
Искам да кажа две думи. С направеното предложение ние подменяме този принцип. Хубаво е наистина, аз също ще направя предложението, независимо от господин Иванов, както по отношение на броя на членовете на Надзорния съвет, така и да запазим това право, което според мене наистина е добро.
На второ място, в законопроекта ми прави впечатление, че се правят промени в два други закона. Може би вносителите да се обосноват. Става въпрос за Закона за защита на потребителите и Закона за стоковите борси и тържищата. Моля, колеги, да не си служим с тази, бих казала, парламентарна хватка – да правим ad hoc промени в други закони. В мотивите няма мотиви. Нека тези промени да станат в съответните закони.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо Янева. Ще дам думата на вносителите, но преди това и аз искам да кажа нещо.
Колеги, всяка парламентарна група да избира или да предлага един от представителите в надзорния орган е логично, защото така има взаимен контрол и има наистина възможност да не се случват странни неща и да се контролират взаимно представителите в надзорните органи. Иначе тази добра практика до момента ще бъде преустановена и това би било пречка.
Аз поддържам това становище, което беше изразено от господин Иванов и госпожа Янева. Не трябва да бъдат избирани от една и съща партия всички представители, тъй като тогава този контролен механизъм ще загуби от своята сила.
Господин Добрев, желаете ли думата?
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Само бих искал да кажа, че разбирам всички предложения. Те са съвсем разумни. Това е предложение на първо четене. Предполагам, че имате предвид параграфи 22 и 23 от предложения законопроект. Така че до второ четене ще имаме възможност да нанесем съответните промени и вашите предложения.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Много е важно дали ще подкрепим този закон или не. По принцип одобряването е добра стъпка, необходима стъпка и аз лично я подкрепям. Но са важни отговорите на въпросите, които бяха зададени.
Не се продава собственост на една или друга политическа сила. Продава се национална собственост. И тук да няма представителство, разбирате, че ще намалим на трима, може и двама да ги оставим, както гледам при другите органи. Прекрасно, това ще се превърне в продажба от името на една политическа сила на една собственост, която не е на тази политическа сила. Затова казвам, че ангажиментите са важни.
Освен това вие казвате, че става въпрос за параграфи 22 и 23. Какво ще стане с тях? По правилник, след като ги има сега, духът на закона задължава да ги има и после.
РЕПЛИКИ: Могат да търпят промени.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Могат да търпят, така е. Но вие виждате, че се вкарва промяна на други закони, които нямат отношение към тялото на този закон.
От тази гледна точка аз не знам доколко мнозинството поема ангажименти. Ако се поемат такива ангажименти, че ще се направят промени в тази посока, аз съм готов да подкрепя. Ако не се поемат такива ангажименти, разбирате, че сме категорично против минаването на този закон.
Затова не знам в каква форма, председателят на комисията може да поема такива ангажименти, но те са изключително важни.
И две думи за това, което каза господин Николов. Аз си мисля, че са изключително сериозни предложенията, но те не могат да се появят между първо и второ четене, тъй като те не са част от философията на закона. Какво правим с това нещо? Тоест, да не се наложи да готвим и трети вариант, да вкарваме в пленарната зала и трите варианта, за да можем после да ги инкорпорираме. Тук ме интересува мнението и на министерството от чисто прагматична гледна точка.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Най-добрият вариант е, предложенията на господин Николов и на госпожа Бозова да бъдат внесени от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Другият вариант е да бъдат внесени от страна на депутати. Но най-сериозният вариант е да бъдат обсъдени и представени от страна на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и Министерския съвет в началото на 2010 година, когато имаме готовност те да бъдат наистина анализирани и предложени в най-добрия им вид и вариант.
Господин Добрев, по въпросите, които зададе господин Димитров, искате ли думата?
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Това беше, което исках да кажа, че имаме възможност между първо и второ четене да нанесем промените. Има логика в това, което казвате, че не е редно с едни мотиви за този закон ние да променяме управителните и надзорните органи в други закони, въпреки че логиката и мотивите биха били в другите места много подобни на тези.
Моето мнение е, че има достатъчно възможност между първо и второ четене да се нанесат промени.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Борисов.
ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Аз бих желал да допълня, че Министерството на икономиката, енергетиката и туризма подкрепя предложените промени в състава на органите на Комисията за защита на потребителите и Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Защото такава практика вече се изпълнява. Има и приет доклад на Министерския съвет по отношение на доста други комисии и се върви към такива стъпки за редуциране органите на управление, с оглед намаляване на бюджетните разходи.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, други въпроси? Мнения, становища? – Няма.
Подлагам на първо гласуване предложените изменения в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, внесени от Стоян Мавродиев, Димитър Главчев и Делян Добрев.
Гласували: „за” - 12, против няма, „въздържали се” - 3.
Законопроектът е приет.

Колеги, ако има съгласие от страна на комисията, ви предлагам да си довършим работата по Закона за възобновяемите енергийни източници. Там остана недовършен един важен въпрос – за санкциите.
Искам да поканя: Александрина Димитрова; Костадинка Тодорова от МИЕТ и госпожа Андрова – от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.
Останаха два текста за доуточняване. Единият касае § 8, а следващият касае § 11.
Искам по този въпрос да дам думата на госпожа Ива Йорданова, която уточни от чисто правна гледна точка въпроса за повторните санкции.
Имахме идея на миналото заседание на комисията при повторно нарушение да бъде отнеман лиценз и поставихме въпроса дали всички оператори са на лицензионни режими, дали тази санкция ще бъде приложима. Така че моля за внимание да чуем госпожа Ива Йорданова.
ИВА ЙОРДАНОВА: Ние проверихме и уточнихме, че няма унифициран режим и че единствено лицензираните складодържатели притежават лицензии по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове. Тоест, там можем да хванем само производителите и евентуално вносители, които се облагат с акциз в страната. Проблемът е, че не могат да се хванат старите разпространители, които се оказват голямото число в страната.
По отношение на текста за чл. 38, няма как повторно в този закон да се наложи на председателя на Агенцията за метрологичен надзор, защото той издава наказателни постановления, а отнемането трябва да стане с акта, с който лицензията е дадена - в случая с акт на директора на Агенция „Митници”.
Това, което обаче ни притеснява, е следното. Знаете, че лиценз на лицензираните складодържатели се дава за управление на данъчен склад и той се отнема при тежко и повторно нарушение на Закона за акцизите и данъчните складове. Тук ще вменим едно задължение на директора на Агенция „Митници”, което няма да му е присъщо и което няма да е за непопълване на държавния фикс и за неплащане на акциз, а за някакво неизпълнение на някакъв съвсем друг закон, което смятаме, че не е много редно. Още повече, тъй като не можем да хванем всички, някак си не е нормално да се накажат едни, а да се оставят ненаказани другите.
Още повече, че в чл. 32а вие приехте принудителни административни мерки и смятаме, че те са напълно достатъчни на този етап. Има някакви нарушения на чл. 24, т. 1-3, има временно спиране пускането на пазара и разпространението на течни горива, забраняване пускането на пазара и разпространението на течни горива, разпореждане изтеглянето на течни горива от пазара и запечатването на обекти, което мисля, че е горе-долу по ефективност същото.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, мнението на Правната дирекция към парламента е да оставим § 8 във вида, в който е по вносител. Нека да го гласуваме още веднъж. Има ли някой, който не е съгласен?
ИВАН ИВАНОВ: Какво значи „по вносител”?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Без отнемането на лицензии, да си останат санкциите така, както са предложени по вносител – болдвания текст в черно. Говорим за § 8 до ал. 4, както е предложен по вносител.
Нека Министерството на икономиката да каже дали приемат този вариант.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВО МАРИНОВ: Приемаме го.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да го изчетем, колеги, защото се появиха интерпретации.
„8. Член 38 се изменя така:
Чл. 38 (1) Който пуска на пазара течни горива от нефтен произход в нарушение на разпоредбите на чл. 24, ал. 1 и 2, се наказва с имуществена санкция в размер 200 000 лв.
(2) Крайните разпространители, които предлагат на пазара течни горива от нефтен произход в нарушение на разпоредбата на чл. 24, ал. 3, се наказват с глоба или с имуществена санкция в размер 50 000 лв.
(3) Който предлага на пазара течни горива от нефтен произход в нарушение на разпоредбата на чл. 24, ал. 6, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер 10 000 лв.
(4) При повторно извършено нарушение по ал. 1, 2 и 3 глобата, съответно имуществената санкция е в трикратен размер.”
Гласуваме § 8 със санкциите, както бяха предложени по вносител.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имам въпрос. На най-големият ни вносител на нефт, който внася за няколко милиарда лева, ние слагаме санкция 200 000 лв. и после в трикратен размер – от 600 000 лв. Простете ми, но това е несъпоставимо с инвестицията, която трябва да направи. Тоест, това не е санкция. При това го заковаваме. Взимаме го в трикратен размер – и край, той може да си пуска на пазара каквото си иска.
Ако целта е това, смятам, че няма да стигнем до биогорива в бензина. Санкцията е символична за най-големия вносител и най-големия производител на горива в България.
ИВАН ИВАНОВ: Господин Димитров, аз съм съгласен с Вас. Искам да напомня, че вносителят Министерският съвет предложи санкция 20 000 лв. Аз вдигнах санкцията 10 пъти – на 200 000 лв. Ако сте считали, че тази санкция също е недостатъчна, трябваше по време на заседанието, на което обсъждахме този въпрос, да направите в комисията предложение. Нямам нищо против санкцията да стане и 1 млн. лева.
Нещо повече, ще допълня, че в новия закон, който разбирам, че министерството започва да подготвя – за възобновяемите и алтернативните източници на енергия и биогоривата, санкцията наистина ще достигне нивото 1 млн. лева. Аз нямам нищо против и сега да бъде направено това. Но се осмелих 10 пъти да я вдигна, като даже считах, че това е прекалено много.
Тъй че в същата посока мисля, но аз реализирах действия, а Вие сега го казвате пост фактум.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Въпросът ми беше по-скоро друг. Ако ние искаме да не се продава, без да са смесени, санкцията трябва да го спре да продава. Може да е третия път. Допускаме, че плаща 600 000 лв. глоба и продължава да не смесва. Този въпрос ви задавам.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Въпросът е резонен. Искаме да приемем такива санкции, че всички да спазват закона. Интересът на народните представители е, като приемем едни закони, всички да ги спазват. И да не се окаже така, че на някого ще му е по-изгодно да си плаща глобите и да не спазва закона. Обръщам се към представителите на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма – кажете вашето мнение по този въпрос.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВО МАРИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! По отношение на санкцията трябва да имаме предвид, че според Закона за чистотата на въздуха санкцията, която там е предвидена за такива търговци, е в размер до 500 хил. лева. Така че комулативно санкцията може да стигне до 700 хил. лева.
Трябва да имаме предвид също, че очакваме всеки момент ратификацията от страна на Европейската комисия за биогоривата, което ще даде стимули на търговците, които ще произвеждат и разпространяват съответните биогорива. Така че те ще имат един път стимул да продават качествени горива, втори път комулативно санкцията може да стигне до 700 хил. лева. Считаме, че предложените размери са достатъчни.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Вижте какво ви предлагам. Ако видим, че санкцията от общо 700 хил. лева води до това, че някой си плаща санкцията и продължава да не спазва закона, ще я увеличим още. Аз това ви предлагам. Това е решението за комисията. Все пак увеличихме 10 пъти санкцията. Десет пъти я увеличихме като комисия. И се надявам, че дори за „Лукойл”, както казва господин Петър Димитров, 700 хил. лева санкция ще им е трудно да я плащат редовно.
Така че ви предлагам в тази редакция да гласуваме § 8.
Гласували: „за” - 14, против няма, „въздържал се” - 1.
Този текст е приет.

Преминаваме към пета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ПРЕДСТАВЯНЕ НА УСЛУГИ, № 902-01-43, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 12.11.2009 Г. – ЗА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ.
По тази точка сме поканили да присъстват от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма: Стефан Узунов – директор на Дирекция „Обща икономическа политика” и Десислава Георгиева – началник на отдел „Икономическа политика”.
Давам думата на господин Иво Маринов да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВО МАРИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Проектът на Закона за дейностите по предоставяне на услуги, представен от Министерския съвет, е приет с негово решение на 12 ноември 2009 година.
Проектът на закон е разработен в съответствие с разпоредбите на директива 123/2006 на Европейската комисия и на Съвета относно услугите за вътрешния пазар. Целта на директивата е да осъществи напредък в работата по изграждане на реален вътрешен пазар на услуги, така че бизнесът и потребителите да могат да се възползват напълно от възможностите, които той предоставя.
В този смисъл са формулирани и целите на законопроекта, а именно:
Улесняване упражняването на дейностите по предоставяне на услуги от доставчици, установени в държава – членка;
Гарантиране правата на доставчиците и получателите на услуги;
Намаляване на административната тежест на доставчиците на услуги, установени в държавите-членки, и опростяване на процедурите за компетентните органи в Република България чрез установяване на единно звено за контакт и предоставяне на услуги по електронен път;
Установяване на система за обмен на информация и взаимно сътрудничество между компетентните органи в Република България и тези в държавите – членки.
Чрез разработването и приемането на Закон за дейностите по предоставяне на услуги Република България като страна членка на Европейския съюз, изпълни задълженията си по въвеждане на Директива 123 относно услугите на вътрешния пазар в националното законодателство до края на 2009 година.
В законопроекта се регламентира работата на единното звено за контакти, което трябва да улесни връзката на доставчиците на услуги с администрацията.
Функциите на звено за контакти се изпълнява от Националния портал на електронното правителство за предоставяне на електронни и административни услуги на гражданите и бизнеса, регламентирано в Закона за електронното управление.
В законопроекта са регламентирани отговорностите на администратора на единното звено за контакт и на компетентните органи, които имат правомощия във връзка с упражняването на дейностите по предоставяне на услуги.
Във връзка с правото на установяване и свободното предоставяне на услуги в законопроекта са посочени изискванията, които не могат да бъдат налагани на доставчиците на услуги, тъй като ограничава техните права, които са гарантирани от договора за създаване на Европейската общност. Същевременно са заложени задължения към доставчиците на услуги за предоставяне на информация, която ще позволи потребителите да получават навременна, актуална и безпристрастна информация за стойността и обхвата на ползваните услуги.
Регламентирани са правата за работа на националните компетентни органи с информационната система за вътрешния пазар, разработен от Европейската комисия, която е предназначена да подпомогне обмена на информация и взаимното сътрудничество между компетентните органи от отделните държави – членки.
По отношение на единното звено за контакти и използването на информационната система за вътрешния пазар е предвидено разработването на подзаконова нормативна уредба, респективно от Министерството на транспорта, съобщенията и информационните технологии и Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Това трябва да се случи до два месеца след влизането в сила на закона.
Контролът по прилагането на закона ще се осъществява от компетентните органи, съобразно правомощията, предвидени в съответните нормативни актове от Комисията за защита на потребителите и от администратора на единното звено за контакти. С цел привеждане на националното законодателство в съответствие с директивата, в Заключителните разпоредби на законопроекта са предвидени изменения в съответни закони – Закона за туризма, Закона за устройство на територията, Закона за Камарата на строителите, Закона за Камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, Закона за енергийната ефективност, Закона за занаятите и Закона за защита на потребителите.
Приемането на Закон за дейностите по предоставяне на услуги ще осигури пълното и точно въвеждане и последващото прилагане на директивата за услуги.
Към настоящия момент 8 страни от 27-те членки на Европейския съюз са приели Закона за услугите – това са Дания, Румъния, Чехия, Унгария, Швеция, Холандия, Испания, Великобритания, като крайният срок за въвеждане на директивата в националното законодателство е 28 декември тази година.
В момента всички страни членки синхронизират своето национално законодателство с изискванията на Директива 123.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Маринов.
Колеги, някой иска ли думата? Заповядайте, госпожа Янева.
АННА ЯНЕВА: Аз искам да подкрепя внесения проект за закон и да кажа, че той се готви доста време от Междуведомствена комисия в Министерството на икономиката и енергетиката. Наистина ние сме длъжни до края на 2009 година да приемем този закон. Мисля, че коректно е представен и имаме всички основания да го приемем на първо четене.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, аз също подкрепям законопроекта. Но тук има нещо, което все пак ме смущава.
Законът е внесен на 13 ноември. Вие може би сте отбелязали това несъответствие, но все пак ще го кажа. В § 14 от Преходните и заключителни разпоредби е записано, че законът влиза в сила от 10 ноември 2009 година. Как ще влезе законът в сила със задна дата? Това е едно.
Второ, когато мине през Народното събрание, а това ще стане определено след 13 декември, защото не можем дотогава да минем и първо четене в залата, и второто четене в комисията и в залата, ще изтече едномесечният срок, в който трябва да се изпълнят определени действия, да се създаде звеното и т.н. Просто това нещо трябва да се коригира между първо и второ четене.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Маринов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВО МАРИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Това не е грешка. Наистина, тъй като законът трябва да влезе в сила до 28 декември тази година, за да изпълним исканията на Директива 123, в противен случай ще търпим санкции от страна на Европейския съюз, този срок сме го записали и ще информираме предварително органите, които са по неговото прилагане, да могат да изпълнят неговите разпоредби към 28 декември.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други въпроси, колеги? Становища? – Няма.
Подлагам този законопроект на гласуване.
Гласували: „за” - 15, против и въздържали се няма.
Приема се.

Колеги, аз ви предлагам да спрем дотук. Беше много натоварен работен ден. Ще продължим следващата седмица.
Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 17.30 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров



Стенограф:
Божана Попова