1. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за занаятите, № 002-01-4, внесен от Министерския съвет на 07.01.2010 г. - първо четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република Австрия, Република България, Република Унгария, Румъния и Република Турция относно проекта “Набуко”, № 902-02-19, внесен от Министерския съвет на 29.12.2009 г. – първо четене.
3. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 002-01-2, внесен от Министерския съвет на 06.01.2010 г. – първо четене.
4. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 902-01-61, внесен от Министерския съвет на 21.12.2009 г. – първо четене.
5. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове, № 954-01-48, внесен от Яне Янев и група народни представители на 19.11.2009 г. – първо четене.
6. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 15


На 20 януари 2010 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад” на Народното събрание се проведе заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за занаятите, № 002-01-4, внесен от Министерския съвет на 07.01.2010 г. - първо четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република Австрия, Република България, Република Унгария, Румъния и Република Турция относно проекта “Набуко”, № 902-02-19, внесен от Министерския съвет на 29.12.2009 г. – първо четене. . Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 002-01-2, внесен от Министерския съвет на 06.01.2010 г. – първо четене.
3. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 002-01-2, внесен от Министерския съвет на 06.01.2010 г. – първо четене.
4. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 902-01-61, внесен от Министерския съвет на 21.12.2009 г. – първо четене.
5. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове, № 954-01-48, внесен от Яне Янев и група народни представители на 19.11.2009 г. – първо четене.
6. Разни.

Заседанието беше открито в 14,00 часа и ръководено от председателя на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм Мартин Димитров.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм. Присъстват 21 народни представители. Имаме кворум и може да започнем нашето заседание.
Предлагам ви следни дневен ред:
1. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за занаятите, №002-01-4, внесен от Министерския съвет на 07.01.2010 г. - първо четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република Австрия, Република България, Република Унгария, Румъния и Република Турция относно проекта “Набуко”, № 902-02-19, внесен от Министерския съвет на 29.12.2009 г. – първо четене.
3. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 002-01-2, внесен от Министерския съвет на 06.01.2010 г. – първо четене.
4. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 902-01-61, внесен от Министерския съвет на 21.12.2009 г. – първо четене.
5. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове, № 954-01-48, внесен от Яне Янев и група народни представители на 19.11.2009 г. – първо четене.
6. Разни.
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
Гласували 21 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се дневния ред.

Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАНАЯТИТЕ, №002-01-4, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 07.01.2010 Г. - ПЪРВО ЧЕТЕНЕ.
По първа точка наши гости са:
Министерство на икономиката, енергетиката и туризма:
Трайчо Трайков – министър на икономиката, енергетиката и туризма; Ели Анави – началник отдел “Иновации, предприемачество и бизнес среда” към дирекция “Икономическа политика”; Валентина Танева - държавен експерт в Дирекция “Икономическа политика”; Диляна Камбурова – главен експерт в Дирекция “Икономическа политика”.
Министерство на образованието, младежта и науката:
Румяна Костадинова - държавен експерт в Дирекция “Политика в професионалното образование и продължаващо обучение”;
Българска стопанска камара:
Георги Шиваров – заместник-председател;
Българска търговско-промишлена палата:
Цветан Симеонов – председател;
Иво Тодоров – представител на БТПП;
Национална занаятчийска камара:
Кръстю Капанов – председател; Иван Николов – заместник-председател; Борислав Белазелков – експерт;
Национално сдружение на козметиците “Здраве и красота”:
Даниела Спасова – председател; Димитър Дамов;
Национален браншови съюз “Сервиз електронна и битова техника”:
Димитър Лулчев – председател;
Национален съюз на ключарите в България:
Йордан Велков – председател;
Национално сдружение “Задруга на майсторите на народни художествени занаяти”:
Мариана Попова – председател;
Институт за пазарна икономика:
Светла Костадинова – изпълнителен директор и Зорница Славова – икономист.
Колеги, има толкова много гости, защото Закона за занаятите прави съществени изменения, които предизвикват голям обществен дебат. Искаме много позиции, много мнения. Отговорността за тези изменения е на нашата комисия. Така че се надявам в един разгорещен, но принципен дебат да стигнем до правилните позиции. Аз самият имам резерви и направя предложения между първо и второ четене.
Нека първо вносителят от Министерство на икономиката да представи законопроекта.
ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми господин Димитров, уважаеми госпожи и господа народни представители, колеги, гости,
Сигурен съм, че в започващите дебати и разговори могат да бъдат оптимизирани някои текстове. А може да се стигне до по-добри записи в определени точки. Но това, което за мен е важно да кажем от самото начало е, каква е концепцията и идеята на предложените промени. Какво е съществуващото положение. Законът беше приет през 2001 г. в последните десет минути от съществуването на 38-то Народно събрание, на основата на немския закон за занаятите. В обхвата на който са дейностите на микро-, малки и средни предприятия. Междувременно след 2003 г. немският закон беше съществено променен.
В момента 127 дейности се разглеждат като занаяти. Между тях има чисто индустриални дейности, като корабостроене и изработване на изкуствени крайници. Има дейности изискващи лицензиране, като изготвянето на спиртни напитки. Има регулирани професии като заварчик и масажист. Има дейности, които не се случват в България - изработване на органи и хармониуми. Има дейности, които се регулират от други закони. Тук са всички в областта на строителството. Има дейности, които с известна доза въображение могат да се определят като занаяти, като например ресторантьорство, медийна техника и медиен дизайн. Има изискване за двойна регистрация. Защото Законът за занаятите може да бъде тълкуван и да се прилага по начин при който юридически лица регистрирани по Търговския закон да бъдат принуждавани да се регистрират и по Закона за занаятите. Имаме непризнаване на държавни квалификационни степени. За всяка от тези 127 дейности регионалните занаятчийски камари изискват майсторско или калфенско свидетелство. Тоест хора със защитена квалификационна степен са задължени да се явяват на изпити.
По отношение на налагане на глоби регионалните занаятчийски камари имат право да съставят актове за установяване на административни нарушения по свое усмотрение, ако фирма извършва дейност в полето на 127-те дейности по списъка и не е регистрирана по тях и липсва майсторско или калфенско свидетелство.
Каква е концепцията на промените. Отпадане на двойната регистрация. Отпадане на задължителното членство в занаятчийските камари. Съществено намаляване на броя на дейностите, които се считат за занаятчийски. От 127 предлагаме броят да бъде 54. В това число се включват народните художествени занаяти и някои традиционни дейности, които се упражняват в страната като каменоделство, овощарство, шапкарство и други. И разбира се, предлагаме директно признаване на държавните квалификационни степени. Хора с втора или трета степен да могат директно да започнат като калфи и хора с висше образование, с две години стаж в областта, директно да получават майсторско свидетелство.
Една от промените, които предлагаме е свързана директно с борбата със сивата икономика, тъй като даваме възможност на кметовете да налагат глоби при липса на каквато и да било регистрация на стопански субекти. Да не говорим, че след 2001 г. бяха приети няколко закона, които уреждат статута на определени дейности, като например Закона за камарата на строителите, Закона за камарите на архитектите, инженерите в инвестиционното проектиране, както и съществени промени в Закона за малките и средните предприятия, с които действащият Закон за занаятите влиза в директно противоречие.
И на последно място по ред, премахват се пречки срещу навлизането на нови участници на пазара.
Тук може би следва, господин председател, да дадете думата за изразяването на други мнения, по които ние и експертите от Министерството могат да вземат отношение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря господин Министър.
Аз ви предлагам да започнем със занаятчийската камара. Господин Капанов, заповядайте.
КРЪСТЮ КАПАНОВ: Благодаря ви господин Димитров.
Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа депутати, Националната занаятчийска камара е против изменението и допълнението на Закона за занаятите. Тъй като имаме експерт, това е Борислав Белазелков и бих го помолил да изложи тезата на Национална занаятчийска камара.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Белазелков.
БОРИСЛАВ БАЛАЗЕЛКОВ: Предлаганият проект за изменение и допълнение на Закона за занаятите, всъщност не е проект за изменение и допълнение. Той е един чисто нов проект. От 60 и няколко текста в Закона за занаятите, проектът съдържа близо 60 изменения. А всички ние знаем, че когато в един закон се правят съществени или многобройни изменения променя се целият закон, а не се внася проект за изменение и допълнение. Тук този проект съдържа много съществени изменения и броят им просто няма как да бъде по-голям. Бедата е, че от това, което прочетохме от мотивите към законопроекта и това, което чухме от представянето му се съдържат неща, които не са верни. Това може би е плод на неразбиране на действащия Закон за занаятите. Когато се казва, че действащият закон за занаятите урежда 127 занаята, ние трябва да имаме предвид това, че Законът за занаятите урежда възможността тези 127 дейности да бъдат извършвани по избор на този, който ги извършва. Ако иска по търговски начин, ако иска да ги извършва по занаятчийски начин. Тоест от този, който извършва една от тези 127 дейности, от неговата свободна преценка зависи как той ще организира своето предприятие. Ако иска той може да го организира по търговски начин, регистрира се по Търговския закон и живее щастливо.
Ако този човек иска да организира предприятието си по занаятчийски начин, тогава той може да направи това, ако има съответните умения. Защото не само нашето образование, но образованието дава познание. Образованието при всички опити за реформи, реални умения не дава. А за да може да бъде организирано едно производство или предоставянето на една услуга, за да може да бъде организирано по занаятчийски начин, така че този който извършва дейността да може да нарече себе си майстор и наистина да е майстор, тогава вече се искат и умения.
Защо е необходимо едно висше образование и две години стаж да са равни на майсторско свидетелство. Няма нужда от майсторско свидетелство всеки, който е работил две години, след като е завършил да се накичи с титлата майстор. Да видим къде някъде ще му кажат майстор, освен в България. Това не става.
Така че самата предпоставка от която се изхожда не е вярна. Двойна регистрация. Защо двойна регистрация? Ако искам да се регистрирам като търговец, регистрирам се като търговец. Ако искам да се регистрирам като занаятчия и отговарям на съответните условия, нека да се регистрирам като занаятчия. Къде е двойната регистрация? Може би двойна регистрация се съзира при учредяването на дружества и на кооперации от занаятчии. Да, тогава трябва двойна регистрация. Просто защото търговските дружества като форма и кооперациите като форма, те не могат да минат като регистрация в Търговския регистър. Но това няма нищо общо с двойната регистрация. Ако трябва да говорим за двойна регистрация. Двойната регистрация се въвежда с новия закон. Защото занаятчията трябва да се регистрира веднъж като занаятчия и след това трябва да ходи в БУЛСТАТ. Ние точно извадихме търговците от БУЛСТАТ и сега понеже няма работа в БУЛСТАТ, нека да му бутнем занаятчиите. Какво да правят занаятчиите в БУЛСТАТ? Те нямат какво да вършат там.
Задължителното членство. Това е форма, която трябва да бъде разбрана. Задължително членство не възлага тегоба на занаятчиите, а им дава права. Защото това, че един занаятчия е член на съответната занаятчийска камара означава, че той не може да бъде изключен от там при никакви обстоятелства без неговото искане. Тоест, само от него си зависи дали той ще напусне съответната камара. И в същност, така нареченото принудително членство, което звучи грозно, решава проблема с представителността на браншовите и на другите организации. Защото, когато един занаятчия е член на занаятчийската камара, той има форум на който трябва да бъде изслушан. А оттам нататък, дали ще поемат някакви задължения занаятчиите, това си зависи единствено от тях.
В Закона за занаятите е казано, че само собствениците на занаятчийски предприятия са длъжни да внасят членски внос. Но от занаятчийската камара зависи какво ще се гласува - дали този членски внос ще бъде един лев на година, или този членски внос ще бъде 100 лв. на година, или ще бъде някакъв процент от печалба или все едно от какво. Дотолкова доколкото някои занаятчийски камари са предвидили в своите устави задължения и другите майстори, които нямат занаятчийско предприятие също да внасят членски внос, това е решение взето с участието на тези майстори. И колко е членският внос, годишния? Така че принудителното членство звучи грозно. Но разбрано правилно, то всъщност дава форум на хората, които се занимават с една дейност, на който форум те да обсъждат и на който те да вземат решенията си. Защото занаятчийските камари са публични, които осъществяват държавната политика в областта на занаятите. Ако ги няма тях, Министерството на промишлеността ще трябва да се натовари с тази не лека задача. То ще трябва да осъществява държавната политика по отношение на занаятите.
Така че от неразбирането на действащия закон в никакъв случай не може да се извади като последица, необходимостта той да бъде променен по начин, по който няма нужда да бъде променян. Защото, кой може да забрани в една правова държава на някого да си направи сдружение по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Защо тогава цял закон да го казва на занаятчиите? Има дейности от които държавата категорично не може да отстъпи и дейности от които тя може, ако иска да отстъпи. Но например, държавата не може да каже, аз няма да уреждам статута на Нотариалната камара и статута на Камарата на частните съдебни изпълнители. Просто защото това са частни лица, които изпълняват публична функция. Те вършат работата на държавата. За всички останали лица държавата може да казва, аз няма да правя публични дела, които да уреждат вашите права, организирайте се сами. Но защо това държавата го е направила по отношение на строителите и защо го е направила по отношение на архитектите? Две свободни професии, които абсолютно по никакъв начин не се нуждаят повече от едно публично тяло, което да ги организира, отколкото занаятчиите, които да извършват една специфична дейност.
Моето мнение е, че проектът за Закон трябва да бъде отхвърлен още на първо четене. При липсата на концепция и при пълното неразбиране на стария закон, между двете четения, аз не ви завиждам.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, понеже има много гости на тази комисия, моля изказванията да бъдат до 5 минути, за да чуем максимално много мнения.
Заповядайте госпожице Костадинова.
СВЕТЛА КОСТАДИНОВА: Ние отдавна наблюдаваме регулирането на всякакъв вид професии свободни и не свободни и това, как на някои групи в обществото се налагат или се отхвърлят ограничения. От тази гледна точка Закона за занаятите ни е бил винаги в полезрението. Ще започна отзад напред.
Ние по-скоро подкрепяме това, което е внесено като общо становище. За нас посоката е вярна. Има някои подробности. Те подлежат винаги на уточнения. Но това, което като становище ще представим е, че предложенията са в абсолютно правилна посока, дори могат да бъдат и по-смели.
Наскоро ние направихме проучване на шест свободни професии. Регулирането на шест свободни професии включваше - нотариуси, архитекти, инженери. Всички те имат едни и същи белези, които се виждат и в Закона на занаятите.
Задължително членство. Ще кажем няколко думи защо според нас това не трябва да съществува. Поне е записано в закон. Различни изисквания към образованието и квалификацията на упражняващите професията, също смятаме, че възпират всеки, който иска да упражнява определен занаят.
Защо смятаме, че сегашната уредба по-скоро пречи на тези, които искат да развиват занаятите. Ние изхождаме от възприятието, че всеки който иска да рискува и смята, че може да прави нещо, не фиксирам единствено и само занаятите като такива, но и други свободни като цяло. Всеки трябва да има максимално свобода и възможност да започне дейност, когато е необходимо. В обществен интерес е това да се случва със специфични изисквания от страна на държавата. Има такива практики, има и такива случаи. В повечето нормативни актове в България винаги се смята, че определена професия е изключително важна за обществото. Това което ние вярваме е, че потребителите на услугите и на стоките е заради което занаятчиите съществуват и осъществяват дейност, както и всички останали работещи. Това са хората, които оценяват качеството, майсторството и квалификацията дали е достатъчна. И в крайна сметка те решават всеки ден купувайки или потребявайки нещо, дали определената стока или услуга си струва.
Записването на някакви ограничения или изисквания в закона по никакъв начин не гарантират в повечето случаи високото качество на услугата. В тази връзка подкрепяме напълно предложението за премахване на различни изисквания свързани с образованието. Тоест, да се признава професионално образование получено във висшите училища.
Подкрепяме напълно премахването на задължителното членство в камарата. Аргументът е, че има изключение в момента - строители, архитекти и те също да бъдат в бъдеще изключени от задължителността, а не обратното. Тоест те са едни изключения, които вече дават негативни резултати. По-скоро трябва да се върви в обратната посока, да няма изключения, да няма задължителност, а не всички останали да вървят към техния режим.
Много ми беше интересен аргумента защо трябва да има задължително членство. Това решава проблема “с представителността на камарата”, ако това е проблем за камарата. Ако една камара не може с репутацията си и с услугите, които тя предоставя, с качеството, което гарантира давайки знания на своите членове да привлича членове, да гарантира, всеки да иска да стане член на камара хикс, която е една от десетте камари във Варна, примерно. Ако репутацията не е причината за един занаятчия да стане член, каквато и задължителност да му слагате, това винаги ще бъде по-скоро пречка за него, отколкото ще служи за някакви положителни ефекти, общо от гледна точка на обществото. Има много дълги коментари, които може да направим. Те ще бъдат предадени на комисията. Това което е важно, че предложенията са по-скоро в положителна посока. Те задължително трябва да бъдат подкрепени. Разбира се, има неща, които могат да бъдат до изпипани, но това е правилната посока. Всеки трябва да е свободен при спазване на законите. Но в случая не толкова на този закон в този му вид да развива дейност, да се бори, да занаятчийства, да си търси клиенти, да се самоусъвършенства, да си търси калфи, да привлича хора и да възражда занаятите, както е общата цел на всички тук и както е една от целите на закона.
Така че по-скоро бих казала, че трябва да бъде в посока, трябва ли да се правят промени, а защо са толкова закъснели и може ли да направим още нещо?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Шиваров.
ГЕОРГИ ШИВАРОВ: Уважаеми народни представители, господин председател, господин министър! Солидарен съм с това, което каза г-н Белазелков. Искам да допълня какви са особеностите на занаятите. Това е вид дейност, която се отличава от обикновеното стоково производство, в което стоките се дават на пазара и потребителите преценяват и избират из между стоките. Правото е на потребителя да избира. Една от чертите на занаятчиите и на занаятите е това, че резултатът от дейността се прави по поръчка. Това означава, че свършената работа, произведената стока потребителят я вижда след като вече са употребени материалите. Респективно тук държавата не може да регулира тези отношения с някаква сертификация на продуктите, с ИСО и прочее, а тя сертифицира професионалните умения на този който извършва занаята, на занаятчията. Това всъщност акцентира в занаятчийската дейност и законите регламентиращи занаятите и се акцентира върху обучените и респективно тези степени и изпитите, които се провеждат. Това е едното нещо, което искам да маркирам.
Второто, наистина за нас от Българската стопанска камара, въпреки че тя не покрива занаятчийската дейност в своето поле, у нас не личи управленската концепция в проекта на закона.
И третото нещо, един много съществен недостатък на закона е, след като се препоръчва и се дава норма на занаятчиите, че може да се сдружават в сдруженията с нестопанска цел, след това в 30 – 35 изменени члена се вменява какво да правят и какво да правят тези неправителствени организации, тези сдружения с нестопанска цел. Това е абсурдно. Едно сдружение с нестопанска цел би трябвало свободно да си избере свое ръководство, свободно да си определи функциите, които не противоречат на Закона за сдруженията с нестопанска цел. Но те да се съобразяват с 30 норми регламентирани в този закон, това е абсурд.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Костадинова от името на Министерството на образованието.
РУМЯНА КОСТАДИНОВА: Във връзка с предложения проект на закона за изменение и допълнение на Закона за занаятите, естествено като представител на Министерство на образованието, младежта и науката от съществено значение за нас е тази част от това предложение, която касае занаятчийското обучение. Винаги сме твърдели и винаги сме поддържали обстоятелството да има, да съществува и да се провежда в действителност занаятчийско обучение. Не случайно казвам, да се провежда в действителност. Мисля че през изтеклите години едно от обстоятелствата, които също доведе до налагащите се промени за изменение и допълнение на Закона за занаятите е именно занаятчийското обучение. Де факто то е в много малка степен провеждано. А там където е провеждано, за съжаление ние от регистъра и от публичните изяви на занаятчийската камара нямаме сведения, доколко е успешно това проведено занаятчийско обучение.
И всъщност почти цялата членска маса на занаятчийската камара до този момент стъпва на кадрите обучени от системата на традиционното професионално образование и обучение, както на ниво средно образование, така и на ниво висше образование.
Във връзка с това искам да припомня, че съществува Закон за професионалното образование и обучение. И също така по чл. 6 на този Закон за професионалното образование и обучение съществува списък на професиите и специалностите за професионално образование и обучение. Така че много деликатен е моментът за списъка на занаятите и списъка на професиите за професионално образование и обучение.
Но аз ще се върна на първоначалните ми думи. Винаги сме подкрепяли и винаги сме смятали, че занаятчийското обучение е необходимо. То трябва да съществува и то е един от елементите на системата за продължаващото обучение, на ученето през целия живот. Защото знаем, че един от основните проблеми на нашата образователна система в момента е обстоятелството, че има твърде много отпаднали младежи и девойки на възраст над 16 години, които не се обучават никъде и не притежават никаква квалификация. При това обстоятелство, ние в никакъв случай не трябва да пренебрегваме наличието и провеждането на занаятчийско обучение. Въпросът е обаче, това занаятчийско обучение в какви условия се провежда, как се провежда и по кои занаяти се провежда или професии. И ето тук в същност идваме до момента на списъка на занаятите и списъка на професиите. Именно заради това смятаме, че е изключително удачно това прецизиране на списъка на занаятите, който е като приложение към Закона за занаятите.
Именно при това прецизиране на списъка на занаятите се получава диференцирането, изчистването и уточняването по кои дейности може да се извършва занаятчийско обучение. В състояние е майсторът занаятчия в условията на неговото занаятчийско предприятие да обучи наистина едно лице до ниво квалификация на ниво калфа по съответния занаят и в същото време да се разграничи обучението, което е по едни високо технологични професии и които при такива обстоятелства, по занаятчийски начин не е възможно да се извърши и да се осъществи.
И тук са множество примерите от досега съществуващия списък на занаятите. Тоест, дейности, които са посочени като занаяти, а в действителност са професии, които изискват една задълбочена, не само теоретична, знам това е един от проблемите на системата за професионално образование и обучение, прекаленото теоретизиране и прекаленото поставяне на академична основа на това обучение. Стремим се да го преодоляваме. Мисля, че имаме добри резултати. Но именно в това отношение, там където е необходима една по-висока теоретична подготовка, донякъде даже и академичност на подготовката, би могло да се осъществи в условията на едно занаятчийско обучение. И в този смисъл ние подкрепяме измененията в проекта.
И още нещо във връзка с това, което е записано в предложението за изменение и допълнение на Закона за занаятите, че майстор може да бъде лице с висше образование и две години стаж, и е добавено едно изключително важно обстоятелство, че има висше образование, но не просто висше образование, а в областта на приложното поле на занаята. Занаятът е една малка част, един отделен модул от цялостното образование по дадена професия и специалност придобита във висшето образование.
Иначе по отношение на квалифицираните кадри със средно техническо образование, там обстоятелствата са запазени така, както бяха досега и са напълно закономерни. Ние винаги сме ги подкрепяли и всъщност винаги сме работили, дирекция “Професионално образование” в Министерство на образованието, младежта и науката с Националната занаятчийска камара. От известно време като че ли малко ни се позагубиха връзките в последните половин година и година, но иначе традиционно имаме връзки и винаги се подпомагаме.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Димитров, заповядайте за реплика.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз се радвам, че този път не се плъзгаме по член, буква, точка и т.н., тъй като действително не е това проблема. Но не знам доколко сте се занимавали с това, което Фредерик Тейлър прави за съвременния свят. Той детронира майсторите и калфите от индустриалното производство, разчленява труда им, опростява го и от изкуство го превръща в наука, в образование и обучение. Благодарение на това изчезнаха занаятите в голямата си част и се превърнаха в професии. Но занаят и професия са различни неща. В края на ХХ век се забелязва обратна тенденция, че светът се умори от масовото и еднаквото производство, от стандартните неща и се опитва да се върне към изкуството, в което искате – телевизия, кино, електроника. Идете в магазина и ще откриете, че вазичките са 1200 вида и в тях е вкарана науката. И сега занаятът се опитва да се освободи от това, което направи Фредерик Тейлър и да се върне от технологизацията, от опростяването, от автоматизацията и да се превърне отново в изкуство.
Аз си мисля, че с това което правим, с тези промени, ние му пречим. И не случайно, Германия е водеща в тази област, тъй като точно тя е една от нациите, която разбира, че времето на масовото производство изтече безвъзвратно и че не бива да спираме възраждането на занаята.
Аз не мисля, защо ще е лошо, ако имаме две форми - да се отпусне промишленото производство такова, каквото го познаваме и да не го ограничаваме, но да дадем свобода, възможност, шанс на занаятите да се възродят. Никой не отива вече в магазина, за да си купи стандартни стоки. Той търси различното.
От тази гледна точка аз се страхувам, аз съм вузовски преподавател, не мисля, че вузовското обучение произвежда майстори. За съжаление то не може. Ако то можеше, тук щяхме да щамповаме Пикасо до Пикасо и в общи линии да сме щастливи.
Затова ви правя репликата, тъй като вие сте права, но сте права за изтеклия век и десетина - двадесет години. Но това което се случва през последните години в световен мащаб е обратна тенденция, а не е задълбочаване на специализацията и на професионализацията.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте госпожо Костадинова за дуплика.
РУМЯНА КОСТАДИНОВА: Всъщност ние говорим едно и също. Именно това детайлизиране и изчистване в списъка на занаятите и отделяне от списъка на професиите, а не дублиране на списъка на професиите, е точно в потвърждение на вашите думи. И ние всъщност точно едно и също твърдим. Но в крайна сметка няма изкуство в поправката на телевизора ви, на климатика ви, на асансьора ви. Там има знания и умения. В този смисъл твърдим едно и също.

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: От Задругата на майсторите, госпожа Попова.
МАРИЯНА ПОПОВА: Юридически съветник съм на Задругата на майсторите на народните художествени занаяти. Мисля, че всички тук присъстващи ще се съгласят, че задругата безспорно е организацията, която в най-дълго време в тази държава е обединявала занаятчии. Мога да ви уверя, че Задругата заедно с останалите браншови сдружения бяхме инициаторите и подкрепихме най-горещо Министерство на икономиката и този законопроект, който е предмет днес на разглеждане пред вас.
Ние изцяло подкрепяме аргументите така изложени от министър Трайков и затова няма да ги повтарям. Правото на предприемачите е свободно да изберат формата под която ще упражняват дейността си. Да, действително сегашният закон дава тази възможност, но е също вярно, както спомена г-н Белазелков, че в момента този закон не се разбира. Проблемът е, че не се разбира от занаятчийската камара. Не се разбира именно от ръководството на органа, който беше създаден, за да регулира занаятите.
Занаятчиите бяха принудени да се регистрират при тях, дори и тези, които бяха избрали да упражняват дейност като търговци. Нещо, което е абсолютно недопустимо и ако съдия Белазелков беше от Върховния административен съд щеше да се е сблъскал с практика да се отменят такива административни санкции. Защото това действително е недопустимо и не може да накараме едни и същи хора да плащат по няколко пъти за едно и също нещо.
Правото свободно да се сдружават. Да, действително има прокламирано право да се сдружават свободно, но на практика, който иска да бъде майстор трябва да стане член на занаятчийската камара и за него следва тегобата да плаща членски внос. Да, те действително сами си определят членския внос. Но да се върнем на това, че става дума за едни хора, които представляват малки и средни предприятия и микро предприятия. Няма занаятчии, които да имат големи предприятия. За тях дори членският внос от 10, 20, 30 лева на месец е проблем. За тези хора е важно да им освободим тези средства, за да могат да ги инвестират в собственото си развитие.
На следващо място, няма опасност цялото ни висше образование да произведе кадри за занаятчии. На практика средните училища предимно по изкуства и приложни занаяти произвеждат кадри, които биха могли успешно да се реализират в полето на занаятчийското производство. На тези хора, които са положили усилия, били са обучавани, придобили са една образователна квалификация, която е призната от държавата, не можем да ги принудим тези хора да се явят на изпит за майстори и отново хора, които дори не притежават тяхната професионална квалификация да ги изпитват. Давам пример. Един хлебар да бъде изпитван от някой, който поправя телевизори и часовници и да му бъде призната майсторска степен. Това е абсолютно недопустимо и противоречи на всякаква икономическа и каквато искате друга логика. Това не бива да го допускаме.
На следващо място. Ясното разграничаване между занаят и професия, занаят и индустрия. Не могат да бъдат занаятчии професии или дейности, които самото им естество, е развитието на науката и технологията и в момента никой не го прави на ръка това нещо. Едно корабостроене в момента е занаят. Аз не зная дали някой от вас би се качил на кораб, който е направен ръчно в ателието на някой занаятчия.
Относно професията. При положение, че това е регулирано от държавата като професия и държавата е преценила, че трябва да има специална регулация за определени дейности, то е алогично същата тази дейност да бъде вкарана в Закона за занаятите и да се ползва от една по-облекчена нормативна рамка. Защото в крайна сметка занаятчийското обучение и упражняването на занаят като занаятчия и занаятчийско предприятие няма толкова строга регулация, колкото нормативно регулираните професии. Идеята е именно такава, държавата е преценила, че тези дейности не са опасни, не могат да произведат някаква опасност за хората, за услугите, които се произвеждат, за да бъдат толкова строго регулирани. Няма нужда от това. Нека да оставим хората, които са изключително най-малките и най-дребните на пазара, да се развиват свободно и когато пораснат достатъчно, че да създават продукт, който да се отнася за по-широк кръг от хора, тогава да попаднат в онзи кръг, който е по-строго нормативно регулиран.
Управленска концепция. Беше споменато, че липсва в закона. Считам, че промените, които са предложени в момента следват именно тези три, четири принципа, които вече всички мислят, че се обединяваме около тях, колкото и на противоположни становища да стоим. И тези промени, и отпадането на занаяти от списъка, следват именно тази логика. Да не се повтаряме. Да няма различно тълкувание и възможност за противоречиво правоприлагане. За съжаление в момента това е факт. И за съжаление в момента занаятчиите, които пряко са засегнати от този закон не са доволни от него и искат неговата промяна. И те не работят по Закона за занаятите, защото той на практика не им дава тази възможност. В момента Законът за занаятите единствено дава възможност на Занаятчийската камара да се развива. Нямаме нужда от това. Занаятчиите имат нужда да бъдат поставяни свободно да работят и да се развиват.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Капанов, за реплика.
КРЪСТЮ КАПАНОВ: Това което чух абсолютно не е вярно. Не е вярно и това са лъжи. Защото членският внос е 36 лв. на година, а Вие казвате 250 лв. на месец. Закона за занаятите не е задължителен, т.е. е свободен. Който иска може да бъде член и да се регистрира по закона.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Моля Ви да не влизате в диалози, колеги. Целта на тази Комисия е да чуе максимално много аргументирани становища.
Заповядайте, госпожо Спасова.
ДАНИЕЛА СПАСОВА: Благодаря ви, господин Председател. Много се вълнувам, защото трябва да направя много кратко изказването си, а съм тук защото осем години работя по Закона за занаятите.
Аз съм председател на Националното сдружение на козметиците “Здраве и красота”. Козметик съм по професия и съм от хората, които учредихме Националната занаятчийска камара, учредихме регионалните занаятчийски камари. Известно време бях в Управителния съвет на Национална занаятчийска камара София. Бях и председател на изпитна комисия по занаята, който представлявам. Изживях всичко, което се случи със Закона за занаятите и основателно се вълнувам.
Тук сме защото осем години виждахме какви са нещата в закона, който функционира в момента и в същност затруднява нашата работа. Смятаме, че предложенията, които даваме тук биха били в полза не само на бизнеса, но и на държавата, а и на регионалните и националните занаятчийски камари.
Конкретно за предложенията, които ще се опитам да не дублирам в дебатите минали до тук. Това са неща, които са минали през моето лично преживяване и през изживяването на хората, чието в момента мнение представлявам.
От една страна задължителното членство. Факт е, че в момента, ако говорим за цифрата 36 за някои може би е много, за някои малко, но не става дума за самата цифра, а става дума за принципа. Едно задължително членство предполага членски внос затова, че човекът е майстор, затова че притежава занаятчийско предприятие и съответно членски внос за всеки един от хората, които биват назначени като чираци или калфи в това предприятие. Самият този принцип вече създава притеснения и страхове. Фактът, че този членски внос може да бъде променян според някакви решения, но той съществува.
Първото ни предложение в тази посока е свързано наистина с възможността, хората които практикуват своите професии или занаяти да имат възможността свободно да избират. Съгласна съм със становището, което чух за свободата на избора и е нещо, което и Европейският съюз стриктно наблюдава при нас дали се случва. Така че нашето предложение е свързано с това, хората да могат да избират начина по който да изпълняват своята дейност - по занаятчийски или по търговски начин.
Веднага правя препратка към второто. Ситуация, която в момента съществува. Регистрираните по Търговския закон, някак си се случи така, че те автоматично се явяват нарушители по Закона за занаятите. Да, пожелателно е, наистина Закона създавайки се, както каза г-н Белазелков, че хората могат да изберат как да регистрират и как да извършват дейността си. Факт е обаче в момента, че включително и Върховна прокуратура се занимаваше със сигнали, които информираха затова, че в момента регистрирани по Търговския закон предприятия биват санкционирани, биват глобявани и биват изпращани на съд в ситуация на криза и в трудна икономическа ситуация. Това е нещо страшно за малките предприятия. Нашите предложения са, това да бъде изчистено в закона.
По отношение на професионалната квалификация. Истината е, че в момента хората, които имат майсторски свидетелства, някои от тях в гратисния период в който влизаше закона, само поради факта, че имат някакво висше образование станаха автоматично майстори при заварено положение. Сега абсурдът е, че тези хора станали майстори, без да е задължително тяхното висше образование да е точно по специалността по която те ще изпитват, в момента изпитват хора, които са завършили своята квалификация по един държавно признат начин. Завършили професионални гимназии, завършили висши учебни заведения биват принуждавани да се явяват на изпит. Ние се изправяме срещу тази принуда.
Смятаме, че ако човек е завършил професионалната си квалификация би трябвало да има начин тази професионална квалификация автоматично да бъде валидирана в майсторска, ако той желае да изпълнява своята дейност по занаятчийски начин. Това е нашето предложение. Да, може ние вътрешно на национално ниво да изравняваме документациите си и след това да имаме претенциите нашите документи да бъдат валидирани и признавани в чужбина. При наличието на Закона за народната просвета, Закона за професионалната квалификация и за висшето образование, смятаме, че е редно Законът за занаятите, ако ще извършва образователна и обучителна дейност да бъде синхронизиран с тези закони. В противен случай от това нещо страда бранша, страда бизнеса. Ние вече за осем години виждаме последствията от тази липса на синхронизация.
По отношение на майсторското свидетелство. Съгласна съм с всички вас, че да си майстор традиционно в нашата народопсихология звучи специално. Факт е обаче, че в момента стремежът на Закона за занаятите е да въведе задължителност на майсторското свидетелство, моментално приравнява квалификацията към по-нисшите нива. Задължителните квалификации дават минимума на професионална подготовка. Специалността и онова специално отношение към онзи, който е най-добър не би трябвало да е задължително. Няма как всички да сме еднакво добри. Между нас има по-добри и не чак толкова добри. И при всяка професия е така. Това е нашето друго предложение - да няма задължителност, а да има избирателност. Тези които искат да покажат, че са по, нека да имат шанса да направят това, но да не бъдат задължени всички. Защото в противен случай изравняването на майсторските квалификации се изравнява към долните равнища.
Нашите предложения са свързани по отношение на излизането на професии от регистъра. Съобразени са първо с това, че в списъка със занаятите, в момента съществуват специалности или така наречени занаяти, които ги няма или не кореспондират със списъка с професиите. За нашия бранш ще кажа, че майстор маникюрист, педикюрист и гримьор всичко това са специалности от една и съща професионална квалификация.
Предложенията ни във връзка с редуцирането на тези професии от една страна е провокирано от това, а от друга страна следваме тенденцията, която следим и чрез партньорите на нашите организации в европейските страни. Ние сме членове на международни организации. Нашето сдружение специално е член на Световната организация на козметиците. Виждаме, че тенденцията някои професии да излизат от Закона за занаятите в други страни е много осезаема. Факт е, че Законът за занаятите в Германия стана базата върху която ние тук построихме нашия закон. Факт е обаче, че в последствие там също се редуцираха професиите. И в момента в техния закон са 41 професии, 41 занаята. Така че ние не виждаме бедствие най-малкото, защото зад това предложение стоят именно браншовите организации, които представляват тези професии.
Наложително е и още нещо, да се въведе наистина много ясно, разграничение на термините „занаят” и „професия”. Когато държавата предлага формално и неформално обучение в определена професионална квалификация, риска това да съществува по занаятчийски начин, всъщност риска се явява, когато не съществуват еднакви програми на обучение. Няма еднакви критерии в израстването на нивата. Няма еднакви критерии за оценка, както и изискванията към тези, които водят обучението. Във формалното обучение има изисквания за тези, които ще водят обучение на бакалаври. Не може просто някой защото е работил нещо да преподава на бакалаврите. Знаете го нали. А защо в такъв случай в йерархичната система на занаятчийството няма изисквания към тези, които ще преподават. Това са в същност проблематиките.
Смятаме, че така дадените предложения работят в посока на това бизнесът, занаятчийството и държавата да си протегнат ръце и да решат проблемите, които съществуват в момента.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо Спасова.
От нашите гости има ли други, които желаят да вземат отношение съвсем накратко?
ВАСИЛ ТОДОРОВ – Българска търговско-промишлена палата.
Ще бъда максимално кратък с изложените вече тези от преждеговорившите. Два важни въпроса принципни, които Палатата подкрепя и прокарва в своята политика, разглеждайки всяка една законодателна инициатива.
Първият, това е в условията на икономическа криза, продължаваща доста дълго за българския бизнес. Считаме за удачно приемането на всякакви законодателни инициативи свързани с намаляването на регулациите, административните пречки за осъществяването на бизнес. И второто важно нещо, върху което акцентираме, това е свободата на сдружаването. Българските предприемачи да имат право сами да преценят под каква форма, в какъв състав да се сдружат, с какви ръководни органи. Тъй като сдружаването не може да бъде самоцел или някаква форма на изява или на трибуна и т.н., тъй като има много други форми за изява и за форуми. Сдружаването всъщност се прави, за да могат да бъдат защитени по-добре някакви интереси. Интереси, които тръгват от ниво отделна фирма, отделен предприемач. Доминиращи интереси в рамките на ниво организация, които да бъдат прокарани пред съответните публични власти.
Затова ние подкрепяме направеното предложение във връзка с отпадането на задължителното членство.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Мисля, че списъкът с гостите е изчерпан колеги. Така че депутатите, които имат въпроси към вносителите или към някои от нашите гости, сега е момента да вземат думата за изказвания по законопроекта, позиции, становища.
Заповядайте, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не бих казал, че съм объркан от това, което чух. Разбира се, че интересите са разнородни. Факт е, че има напрежение в гилдията. Факт е, че има хора които са потърпевши. Разбирам, че и прокуратурата е включена, и областните управители. Това е недоволство. Явно, че трябва да има промени. И от тази гледна точка си мисля, че би трябвало по принцип да подкрепим промените в закона.
От друга страна, аз съм съгласен в това отношение, нежеланието да разберем разликата между занаят и професия, между един стандартен специалист и един творец, че можем да съсечем изцяло това начинание.
От тази гледна точка, си мисля, че разумният подход е действително да се направят съдържателни промени между първо и второ четене, като отчетем и двете позиции и като видим тези съдържателни промени, но в една спокойна атмосфера. Това не е политически закон, а точно обратното, да вземем решение без неговата промяна.
Но при създалата се ситуация, на мен ми е трудно да кажа, аз подкрепям безрезервно. Тъй като аз не подкрепям безрезервно - обратното, имам съществени резерви, но разбирам хората, в които е натрупано напрежението. Ако се подготвят едни качествени предложения за промени, аз лично бих могъл да ги подкрепя на второ четене.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Димитров, аз няма да мога да се изкажа така компетентно, както хората, които ни представят Закона за изменение и допълнение, тъй като това са от средите на занаятчиите, не Министерски съвет. Би било добре това изменение и допълнение, което е пред нас, поне да не се представя като законопроект на Министерския съвет. И от тази гледна точка, това което поне за кратко разбрах е, че има напрежение между ръководството на занаятчийската камара и ред занаятчии. Ако само заради това напрежение ние тръгнем да правим изменение и допълнение на един законопроект, аз не бих се съгласил с това. Защото, това е една дейност, където занаятчиите да могат да си оправят взаимоотношенията с камарата, в която те са избрали самото ръководство. Няма причина, няма вина законът който е приел Народното събрание и е представил пред занаятчиите. Ако има определени пропуски, ако самите занаятчии не могат да си въведат този стил и ред да спазват вече този закон и са тръгнали да се занимават с прокуратура, тръгнали да си търсят пропуски в тяхната дейност, също да не търсят причината в Народното събрание.
Затова аз мисля, че ако наистина се беше заангажирал с този законопроект - дали Министерство на икономиката или Министерският съвет, убеден съм, че днес щяхме да имаме други предложения за изменение и допълнение, а не на всеки занаятчия, това което не му изнася в стария закон го е направил като предложение в този законопроект.
Разгледахме този законопроект. Имаше една добра кръгла маса на обществено обсъждане. Дано да имаме време и в момента народните представители да вземем отношение, за да разберем за какво става дума. И ако наистина е необходимо да влезе след първо четене този законопроект в залата, то между първо и второ четене или да променим и да кажем, че приемаме нов закон, или нещо друго трябва да направим. Защото не може един законопроект, поне така гледам, че старият закон е много по-тънък от измененията и допълненията. Затова предлагам първо да дадем възможност на самата Камара, на ръководството на Камарата и занаятчиите да седнат да се опитат да уеднаквят вижданият си. Да не говорят чрез народните представители, а да представят в Министерството или на отделни народни представители виждания, които ще са в интерес на държавата, в интерес на занаятчиите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Белишки, за реплика.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Господин Аталай, мисля че не сте прав в това изказване, което направихте, че това са аргументите на занаятчиите към Министерски съвет. Най-малкото звучи обидно. По простата причина, че това което председателят на Комисията даде като ред, най-напред да бъдат изслушани гостите, а след това ние, защо трябва да повтарям същите аргументи? И кой може да гарантира, че някой от нас е говорител. Аргументите са сериозни. Трябва да ги повтаряме и да си губим времето или наистина да погледнем върху тези неща.
Мисля, че ако наистина се замислим и решим да внесем допълнителни промени между първо и второ четене, тогава вече може да бъде съставена една малка работна група и да мислим върху измененията. Но така да се заявява, че така е казано от някой друг и народните представители заседавали, без да мислят..
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Аталай за дуплика.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Ще се опитам да не се възползвам от дупликата си, господин Председател.
Колеги, ние сме Комисия по икономическа политика, където членовете са народните представители и когато се събираме на Комисия би трябвало повече да говорят народните представители.
Колега, аз не знам как разбрахте цялата тази дейност, но аз останах с впечатлението, че педикюристите имат проблем като педикюристи, а гайтанджиите като гайтанджии, а нямат един общ разговор въз основа на който те днес да ни представят един обобщен анализ. Аз не ги познавам, но те си прехвърлят реплика - дали е 36 лв. или е 250 лв. членският внос.
Вие не останахте ли с убеждението, че има някакъв проблем? Не е законът с който Народното събрание се занимава, а са техни взаимоотношения. Ако ние ще оправим техните взаимоотношения дайте да преименуваме комисията в някакъв другарски съд или обществен съд и да се занимаваме. Обидно е, колеги народни представители.
Аз и преди ви помолих да се подготвяте по материалите. Ще бъде много по-достойно от вас да бях чул предложенията, измененията и допълненията, точно от вас г-н Белишки, а не от педикюристите днес.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, мисля че този законопроект не може и не трябва да бъде причина за някакво политическо противопоставяне. Обобщавайки това, което беше направено днес, много добър дебат се получи. За нас най-важното е да направим работещ закон.
Затова и ние имаме политическо решение на Синята коалиция, на първо четене да се въздържим, защото има своите достойнства, въпреки всичко този проектозакон. Някои от нещата, които се предлагат са в правилната посока. Но много ми се иска между първо и второ четене да има сближаване на позициите, защото ако занаятчийската камара продължи да не подкрепя тези промени, няма да се получи работеща ситуация. Трябва да има сближаване известно на позициите, там където е възможно. И давам някои примери:
Ограничаването на броя на регионалните представителства на занаятчийската камара да речем е разбираемо срещу обструкции. Защо да има такова ограничение? На следващо място, трябва да видим внимателно орязването на списъка с професии, дали това не може да бъде погледнато от друг ъгъл и обективно да се намери компромис, който да е разумен.
На следващо място, глобите които се налагат в някои случаи изглеждат високи. Но най-важното е, след като бъде гласуван този законопроект, да не стане обект на огромна обществена полемика и отново да се иска неговото изменение. Ако трябва срока за промени да бъде по-дълъг, но да се намерят варианти, които да бъдат подкрепени. Не случайно имаше толкова много гости днес в комисията, въпреки достойнствата, които има този законопроект, да бъде направен така, че да получи по-сериозна обществена подкрепа, а не да се превърне в нова разделителна линия в българското общество и отново след няколко месеца пак да гледаме следващото изменение на този законопроект.
Така че ви предлагам, наистина между първо и второ четене, което бе казано от различни колеги, да направим една работна група. Да потърсим максимално възможните консенсуси, като запазим същината на този законопроект.
Господин Атанасов, заповядайте
ДИМИТЪР АТАНАСОВ: Аз поисках думата, защото бях провокиран от г-н Аталай по отношение на нашите изказвания и готовност.
Господин Аталай, от доста време искам да ви кажа, че ако обърна внимание на всичко, което приказвате, 80 процента е губене на време. И аз мисля, че ние не вземаме това отношение, за да не ви даваме повече възможност за още повече празни приказки. Опитът който имате от предишните народни събрания в моите очи не е много целеустремен. Но по това отношение до тук. Вземете отношение по вашите изказвания, а не на нашите действия.
По отношение на нашата подготвеност мисля, че всички от тази група сме подготвени. Знаем за какво става въпрос. Това че даваме възможност на специалисти да се изказват не виждам нищо лошо. И не е нужно народният представител да навлиза в специфични материи на изказ, когато може да ги каже съответният специалист. Ако трябва да ни засилвате на друг обществен дебат, мисля че доста време е воден обществен дебат. Има и кръгли маси. Аз присъствах. Има предаване, има статии. Мисля че доста широко е представена тази тема. И осем годишния опит, който има прилагането на закона и изводите, които направи обществото и съответните занаятчии е достатъчен на този етап закона да мине на първо четене. Несъмнено, както при всички закони, между първо и второ четене принципно някои от нещата могат да се добият с консенсус, но все пак да не чертаем един вододел на нашето общество, като този закон. Чух някой от представителите каза, че ще стане страшно. Миля че не е нужно да употребяваме такива тежки думи за настройка на общественото мнение.
Аз още нещо от себе си искам да кажа. В подготовката си за този закон, говорих с доста занаятчии. На въпроса ми защо те не отразяват своето мнение, а на занаятчийската камара е нормален. Отговорът е, че не е тяхна работа и второ, ако законът не се промени по това задължително членство, те самите ще си пострадат в някакъв смисъл, ако те вземат това отношение. Но определено съм убеден, че по отношение на доброволността закона е прав. Аз също съм правил организации с нестопанска цел и участвам. Даже момента за членския внос, който подхвърлихте, когато стане такъв дебат и имаме други цели, не е нужно да бъде цифра. Просто за да няма съмнения, които вървят официално и неофициално по отношение на събиране на средства, “рекет”. Това не се спомена. И тогава всеки един с доброволността си и с полезността на съответната организация ще участва или няма да участва с нейния авторитет. Така ще се избегне тази полемика. Не може ние и не бива да се месим по отношение на решенията на управителните съвети, които са взели това нещо. Аз го казвам като личен мой опит на други организации.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Искам да уверя всички присъстващи тук, че толерантно поведение на представителите на Политическа партия “Герб” не означава неподготвеност. Напротив, точно обратното.
И второ, ние тръгваме и подкрепяме това предложение на Министерския съвет, тъй като с него ние ще разрешим и ще намалим напрежението, което е в Българската занаятчийска камара, а не да нагнетяваме нови.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Караянчева.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Аз искам да кажа моето мнение, че ще подкрепя този закон на първо четене. Ако има някакви промени да се правят има време между първо и второ четете да се направят. Присъствах на кръглата маса, която беше в Шератон. Чувайки сега становищата на отделните занаятчии и на хора, които наистина работят в тази насока, мисля, че такива промени трябва да се направят.
На мен обаче през цялото това време не ми стана ясно - такса 250 лв., 10 лв., няма значение, но по какъв начин тази такса се отчита. По какъв начин тази занаятчийска камара национална помага на занаятчиите. Това не ми е ясно. След като те сами си плащат изпитите, след като обучението си плащат сами, за какво отива този членски внос? Питам господата от Националната занаятчийска камара, защото имат право занаятчиите да знаят къде отиват техните средства, имат право да членуват където искат и ако не искат да не членуват. И как се финансира?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, аз не зная дали това е удачното място да водим този дебат. Може би, ако преценят колегите от занаятчийската камара, могат в писмен вид да отговорят на депутатите от икономическата комисия.
И така колеги, други желаещи да вземат думата? Други желания за становища, няма.
Предлагам да преминем към гласуване.
Който е за подкрепа на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за занаятите, внесен от Министерски съвет, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Девет.
Приема се.
Колеги, между първо и второ четене трябва да направим всичко възможно, максимално професионално да засилим силните страни на законопроекта, които съществуват и да постигнем съгласие, при което максимално обществото да застане зад тези промени.
Благодаря на всички гости, които дойдоха по първа точка.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ, РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, РЕПУБЛИКА УНГАРИЯ, РУМЪНИЯ И РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ ОТНОСНО ПРОЕКТА “НАБУКО”, № 902-02-19, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 29.12.2009 Г. – ПЪРВО ЧЕТЕНЕ.
По тази точка от дневния ред сме поканили от:
Министерство на икономиката, енергетиката и туризма:
Иванка Диловска – директор на Дирекция “Енергийни политики, стратегии и проекти”; Иван Сачков – държавен експерт в Дирекция “Енергийни политики, стратегии и проекти”; Явор Стоянов – главен юрисконсулт в Дирекция “Правна”.
Министерство на външните работи:
Посланик Петър Попчев – висш дипломатически служител в дирекция “Политически въпроси” на МВнР.
Госпожа Диловска ли ще представи ратификацията?
ИВАНКА ДИЛОВСКА: Уважаеми дами и господа народни представители! Представям на вашето внимание проект на решение на Министерския съвет за ратифициране на споразумение между пет държави по проекта “Набуко”. Петте държави, които са подписали това споразумение са държавите акционери в Международна компания “Набуко” през които територии ще преминава бъдещата газопроводна тръба. Това са Турция, България, Австрия, Румъния и Унгария. Както знаете добре, проектът “Набуко” е приоритетен за Европейския съюз. Той е един от проектите включени в южния газов коридор. Стратегически важен за Европейския съюз от гледна точка на разнообразяване на източниците на природен газ за Европейския съюз.
Проектът “Набуко” е с очакван капацитет от 25 до 31 млрд. куб.м годишно. Неговата крайна точка е Баумгартен в Австрия, а входните му точки са на източната и южна граница с Турция. Те не са точно определени, тъй като знаете, че все още договарянето на необходимите количества газ за този проект е основният риск и пречка пред реализацията му и тези количества все още не са договорени и определени.
Междудържавното споразумение е подписано в Анкара на 13 юли 2009 г. и то подлежи на ратификация от Народното събрание. Това споразумение не включва никакви финансови ангажименти на държавите, които са страни по споразумението. То е насочено към това да бъде гарантирана политическа подкрепа на местните, националните дружества “Набуко”, които са създадени във всяка една такава държава. И да бъде създаден благоприятен законодателен и регулаторен режим за осъществяването на проекта.
Основно в споразумението се уреждат някои специфични елементи, които изискват дерогация от действащата газова директива. На първо място, даване на право на системните оператори да продават 50 процента от капацитета, да резервират 50 процента от капацитета за местни нужди, но не повече от 15 млрд. куб.м годишно.
На второ място, установяване на единни тарифи, хармонизирани тарифи, които определя международната компания “Набуко” за пренос на природен газ през цялата територия на държавите, които участват в проекта. Така че тези тарифи да създадат условия за откупуване на инвестициите и за финансова стабилност на проекта.
Допълнително като информация искам да ви кажа, че в Международната компания “Набуко” участват освен петте страни през които преминава проекта и за които става дума, участва също RWE, тъй като се оказа, че цената на проекта е по-висока, отколкото са финансовите възможности на петте транзитиращи държави и се наложи да се търси допълнително допълващ акционер, който да гарантира бъдещата финансова стабилност на проекта.
Освен международната компания “Набуко” са създадени и национални компании “Набуко”, като всяка една от тях притежава по една шеста от акционерно участие в международната компания. Това е общо взето концентрираната информация за проекта.
Предлагам на вашето внимание проекта на решение на Министерския съвет, за одобряване от ваша страна на това споразумение и за неговата ратификация. След ратификацията ще бъде избран и така нареченият определен комитет за “Набуко”, който оперативно по-нататък ще координира работата по реализацията на проекта между страните участнички в това споразумение.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Какъв е делът на RWE? Защото, това не можах да го намеря.
ИВАНКА ДИЛОВСКА: Делът на всяка една от петте държави е 16,6 процента и на RWE е също. По равно акционерно участие.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин председател, аз имам само един въпрос, но той не е към присъстващите и може би вие ще отговорите, 13 юли, защо днес? Това е най-приоритетният, най-важният проект. Говорихме си, че стратегията ще бъде внесена и приета до края на 2009 г.. Защо тази ратификация влиза чак днес? Не го задавам на присъстващите специалисти. Той си е въпрос към правителството. Не знам кой би могъл да отговори, но ще го задам и в залата.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Разбира се, задайте го г-н Димиров. Аз се надявах още вашето правителство да свърши тази работа, но нямахме този късмет?
Господин Иванов има думата за изказване.
ИВАН ИВАНОВ: Имам няколко въпроса. Част от тях са съвсем елементарни.
Знаем, че Унгария вече ратифицира това споразумение. Кои от другите страни са ратифицирали или ние сме вторите след Унгария, които предлагат на Парламента ратификация на споразумението?
Госпожа Диловска коментира началните входни точки и действително никъде не са упоменати като конкретни. Но е указал, че това са трите точки на източните и южни земни граници на Република Турция. Ако се доставя природен газ от Азербайджан, който е в същност доставка през северна граница, те нямат директна граница, но от север за Турция, респективно за изходната точка Ерзурум на газопровода. Това означава ли, че доставката от Азербайджан влиза като една от трите точки, които се оказват тук източни или южни земни граници. Защото и за източните, и за южните е ясно от кои страни може да дойдат, но от Азербайджан, от изток ли ще достави за газопровода „Набуко” природен газ.
Имам още следния въпрос. В анекса към договора са подробно описани принципите на тарифите, включително е дадена и формула за изчисляването на плащането за капацитета. Интересува ме и се надявам, че това нещо е изчислено от българските експерти. Ако бъде натоварен, така както е предвидено номинално, с 31 млрд.куб.м газ годишно газопровода „Набуко” при преминаване през българска територия, каква ще бъде транзитната такса за Република България, която съгласно текстовете на споразумението трябва да бъде еднаква и за всички останали страни по споразумението изразена в евро или в долари за пренос на 1000 куб.м природен газ на 100 км разстояние.
Господин председателю, един последен въпрос. В чл. 11 е заявено, че всяка държава, страна по споразумението гарантира, че данъчното третиране на съответното местно дружество „Набуко” по отношение на всяка част от дейностите по проекта ще бъде не по-малко благоприятно от това, което е по съпоставими трансгранични проекти за тръбопроводи за природен газ при същите обстоятелства. Тъй като ние бяхме гласували едно правителствено споразумение за газопровода Южен поток, където имаше включително сериозни данъчни преференции и облекчения. Означава ли това, че газопроводът „Набуко” няма да бъде в по-неизгодна позиция по отношение на данъчно третиране, което е изключително важен въпрос. Тоест, правителството ще гарантира ли, че Южен поток няма да бъде поставен при по-благоприятно данъчно третиране? Защото така излизаше от споразумението, което аз мога да го намеря, тъй като е сигурно някъде в архива ми, за строителството на Южен поток. Очаквам отговор.

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Кой от Вас ще отговори на поставените от господин Иванов въпроси?
ПЕТЪР ПОПЧЕВ: Господин председател, уважаеми народни представители, с г-жа Диловска решихме, че може би аз ще опитам да отговоря на тези въпроси, което не значи, че ще дам изчерпателни отговори. И моите уважаеми колеги от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма могат да допълнят като отговор всеки един въпрос.
Преди да започна, бих искал да кажа, че в преговорите, които водихме и досега, така да се каже, колегиалното сътрудничество и разбирателство по този проект между двете министерства - на външните работи и на икономиката и енергетиката, винаги е било на отлично ниво и мисля, че резултатът е задоволителен. В смисъл, че голяма част от тези наречени новаторски клаузи в това споразумение бяха с източник експертите на България.
По зададените въпроси. Досега, както отбеляза г-н Иванов, само Унгария е ратифицирала споразумението. Турският представител на енергийната конференция миналата седмица в Батуми заяви, че през този месец ще ратифицират спогодбата. Турция е депозитор, което е хубаво, ако я ратифицират. Румъния също има намерение през януари. Това са непредсказуеми срокове. И ние сме дали най-обща прогноза, че може би през първите три или четири месеца на 2010 г. българският парламент ще реши, което е само неговото суверенно право да ратифицира това споразумение.
Тук искам да кажа, че на координационните заседания на „Набуко”, които се провеждат редовно в Брюксел под председателството на Европейската комисия, се прие, че не е важно непременно срока или прибързването, а това да е един непрекъснат процес, тъй като той непрекъснато ще поддържа вниманието на европейските страни, Турция и други заинтересовани държави на високо равнище. Така че ние не бихме пропуснали нещо ако примерно с един или два месеца се забави тази ратификация. Но тя наистина е много важна, като израз на отношение на българския парламент, българското правителство и общество към този наистина приоритетен за Европейския съюз проект. Началните и входни точки са един от най-деликатните моменти в цялото споразумение. Те нарочно не бяха определени, тъй като една от тях се намира на границата с Иран, а по стратегически причини засега не се смята за реалистично, консорциума „Набуко” да купува газ от Иран.
Има една схема за която дори САЩ, които са против използването на ирански газ са по принцип съгласни, така наречения заместващ газ. Газ който примерно би дошъл от Туркменистан да се взема от Иран, но да се смята туркменски газ, за да се избегне неудобството, че в условия на ембарго, а може би и още по-тежки санкции в бъдеще, едни европейски страни биха черпили газ от Иран. По тази причина не са уточнени точките. Иначе специално точката от Азербайджан, тя е на турско-грузинската граница при едно село Хоросан. По-скоро я смятат изток. Тук е някаква игра на думи. Тук са юристите на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и те участваха на един етап от преговорите. Избегна се северната граница, за да не се смята Син поток, което би означавало ползване на руски газ. Доколкото „Набуко” се смята класически диверсификационен проект. Това за точките.
За анекса, за тарифите. Приема се, че тарифите днес в Европа са примерно 1 долар и 27 цента за 1000 куб.м при местене на 100 км, но това е условна тарифа. Все още докрай не са определени тарифите. Още повече, като споменахте г-н Иванов България. България заради кризата от януари 2009 г., така да се каже от уважение към проблемите, които има България, останалите партньори по „Набуко” решиха да въведат две такси за България. Веднъж в посока юг – север и веднъж, ако настъпят кризисни ситуации ще има една реверсивна станция. Тогава таксата става по-скъпа.
Що се отнася до не по-малко благоприятното законодателство, точно това се има предвид, специално в българския и унгарския случай, две страни, които участват и поне досега с междуправителствени споразумения и в проекта с Русия – Южен поток.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Уважаеми колеги, в България от дълго време очакваме осъществяването на този проект. Разбира се, това е един проект, в който и Европейския съюз, както и всички други, които очакват диверсификацията да се случи са готови да подпишат дори и със съответните уговорки, за получаването на газ от друг източник. Затова, според мен, няма политическа сила, която да не подкрепи този проект.
Но единственото ми притеснение е, че има определени фирми, които участват във всякакви начинания и моето притеснение е за RWE. RWE участваше за мини Марица–Изток и нищо не се случи. RWE участваше в проекта „Белене” и нищо не се случи. Сещам се за един кратък виц. При посрещането на царя трябвало да гръмнат 1001 залпа и не са гръмнали топовете. И царят вика командващия и пита: “Защо, нямаше залпове?” Той отговаря: “Имаше 1001 причини”. Царят пита: “Кажи една!”. Отговаря: “Нямаше барут.”. “Другите 1000 причини не ме интересуват.”
Това което, може би, колегата не трябваше да съобщава така обстойно е, как се договарят, по какъв начин се договарят. Ще купуваме газ от Иран. Иран витаят по облаците и ще дадат за тръбата газ, и ще се декларира, че е от Туркменистан, е нещо скандално.
Колеги, това което трябва да направим ние е факт, да ратифицираме това споразумение. Да дадем колкото се може по-бързо един шанс на този проект. И ако някога чуете, че RWE се отказват, да не съжаляваме. Веднага същия ден още да ратифицираме излизането им от този проект.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Белишки, реплика.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Ние напълно подкрепяме мотивите на Министерството. Съгласни сме с позициите на господин Аталай. Ще гласуваме „за”.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, аз съм изключително доволен, че дойде момента на ратифициране на това споразумение. В последните месеци на годината дори отправих нарочния въпрос към министъра, подтиквайки Министерството да ускори чрез правителството да внесе за ратификация това споразумение. Още в преамбюла на споразумението ясно е записано, че тези пет страни, които са страни по споразумението са дълбоко загрижени за ситуацията на енергийна сигурност в техните държави и желаят да започнат проект, който ще доведе до диверсификация на източниците на доставки. Това е ключово за проекта “Набуко”. Не случайно той е приоритетен за Европейския съюз за разлика от други проекти за доставки и транзит на газ. И аз го приветствам съвсем откровено.
Освен това, за разлика от други конкурентни проекти още в преамбюла, а след това и в същностните текстове на споразумението е записано нещо, което е изключително важно за нашата страна. Това е, че се въвежда режима на обратен поток по проекта “Набуко”. Такъв режим липсва за Южен поток. Знае го министър Димитров. Докато тук този режим е въведен и както каза и г-н Попчев, основно България ще бъде тази, която ще се възползва от него, дано да не се наложи да се случва. Защото малко по-нататък в чл. 3, т. 4 изрично е записано, че ще има специфична тарифа в този случай. Определено ще бъде по-висока, но това естествено е напълно разбираемо, защото това ще изисква допълнително въвеждане на съоръжения, за да може да се достави в обратно направление от Австрия към България природен газ.
Оттук нататък, аз считам, че България с акта на ратификация действително ще даде съвсем ясен знак на другите страни по споразумението, както и на Европейския съюз, че ние приемаме именно проекта “Набуко”, като приоритетен и като заинтересована страна, една от най-заинтересованите за неговата реализация.
Що се касае до намека, който направи г-н Аталай, относно доставките на природен газ, считам, че те действително ще бъдат осигурени. Това ще стане тогава, когато му дойде времето, казваше един бивш министър-председател на страната.
Само искам да попитам, от южна страна точката означава ли доставки от Египет?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Попчев.
ПЕТЪР ПОПЧЕВ: От южната граница на Турция, има се предвид Ирак. Но пак не е уточнен този път на Турция, тъй като Турция поставя едно единствено условие. Ирак, както знаете е една от най-богатите на природен газ страни в света. Но Турция би приела да пренесе иракския газ през територията си, само ако той е одобрен от Багдад, а не кюрдски газ, където има много залежи. Затова не се прецизираха тези страни. На 18-ти Европейският съюз подписа един меморандум за разбирателство с Ирак. Ирак ще доставя около 20 млрд.куб.м газ.
Използвам случая просто за информация. Логиката на “Набуко” като трансграничен и трансрегионален проект не е подобна на логиката на всички други проекти, в смисъл тръбопроводи от Норвегия, от Русия, от Алжир. Това не е тръба или тръбопровод на снабдителя, на производителя, а това е тръба на оператора. Той я построява като една магистрала, за която иска такса за преминаване. Затова тепърва сега ще се сключат договори по една тръжна процедура наречена „open season”, такъв термин използват. Всички които биха имали газ на разположение, започвайки от 2015 г. някъде през лятото на 2010 г. ще трябва да сключат предварителни дългосрочни споразумения с консорциума “Набуко” във Виена. Не е лесна доставката.
Аз в никакъв случай не принизявам трудностите, които изтъкна г-н Аталай. Всички ги знаят. Този проект е натоварен с много геополитика, с много конкуренция, в това число с Русия на първо место. Но Европейският съюз има една последователна стратегия, която се гарантира именно от това споразумение. И ако Народното събрание на Република България реши да ратифицира, това ще е един знак, че България, която забележете е географски първата страна-членка на територията на Европейския съюз, която ще поеме на своя земя “Набуко”. А това е с определена важност.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Въпроси, желания за изказвания има ли, становища? Няма.
Който е за тази ратификация, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Благодаря на досегашните ни гости.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ, № 002-01-2, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 06.01.2010 Г. – ПЪРВО ЧЕТЕНЕ.
По тази точка от дневния ред сме поканили от:
Министерство на околната среда и водите -
Стефан Стефанов – директор на дирекция „Управление на отпадъците”; Теодора Желева – началник на отдел „Управление битови и строителни отпадъци”; Оля Матова – началник на отдел „Производствени и опасни отпадъци” и Радослав Смилянов – държавен експерт.
Заповядайте. Кой ще представи законопроекта?
СТЕФАН СТЕФАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Упълномощен съм да представя Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците. Чрез настоящия проект на Закона за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците се правят промени в четири директиви и една регулация на Европейския съюз. Това са директивите за: отпадъци от електрическо и електронно оборудване, депониране на отпадъците, за батерии и акумулатори и за изгаряне на отпадъците. Регламентът е за трансграничния превоз на отпадъци до страната, извън страната и транзит през нея.
Предлаганите по-важни изменения и допълнения могат да бъдат обобщени най-общо в следните посоки:
- Провеждане на липсващи разпоредби от директивите и отстраняване на несъответствия от досега действащия Закон за управление на отпадъци;
- Въвеждане на финансов инструмент за осигуряване на финансови средства по време на експлоатацията на депата за закриване и след експлоатационни грижи на съществуващи депа;
- Въвеждане на такса за депониране на отпадъците в изпълнение на плана за действие за национална програма 2009 – 2013 г., с цел постигане на определени цели свързани с опазването на околната среда;
- Удължаването на експлоатационния срок на депата.
В ЗИДЗУО се предвижда разработване на Наредба на министъра на околната среда и водите, която да определи механизъм за акумулиране на средствата и реда за събиране и разходване на събраните средства, като се въвеждат определени механизми за предотвратяване и контрол на превозвачите, за определени контролни органи, правилата и санкциите прилагани при нарушение на разпоредбите на регламента за трансграничен превоз на отпадъците.
Въвеждане на регистри на лицата, които пускат електрическо и електронно оборудване на пазара; Въвеждане на изискване за участие на обществеността в процедурата за издаване на разрешения за извършване на дейности с отпадъци.
Втората основна насока, това е прецизиране на текстовете във връзка с разрешителния режим по управление на дейности с отпадъци. Те имат за цел облекчаване административната тежест на икономическите субекти, които извършват дейности с отпадъци.
Направени са допълнения към чл.62 при издаването на разрешенията на организации при благоустрояване на отпадъци от опаковки.
Третата насока, това са терминологични и технически корекции, които целят отстраняване на допуснати несъответствия между българската разпоредба и тези на директивите. Горепосочените в началото на моето експозе.
Други основни промени, това са определяне на законовата и административна роля на регионалните сдружения на общините за управление на отпадъците на регионален принцип. Създаването на ново юридическо лице, регионално сдружение по смисъла на Закона за управление на отпадъците. В закона е предоставена възможност на членовете на Регионалното сдружение да определят собствеността на регионалните съоръжения, депата, инсталациите за сепариране, рециклиране и оползотворяване на отпадъци.
Определени са и компонентите за образуване на цената за третиране на тон отпадъци в регионалната система. Прецизирани са задълженията и отговорниците на кметове на общини, по отношение на управлението на масово разпространени отпадъци от излезналото от употреба електрическо и електронно оборудване, опасните отпадъци от домакинствата, битовите отпадъци, биоразградимите отпадъци и почистването на общинските пътища от отпадъци.
Въвежда се ограничение за общините, които не предприемат в нормативно определения срок действия по подготовка и изграждане и закриване и след експлоатационни грижи на площадките на депото и другите съоръжения. Като те не могат да бъдат финансирани за проекти в областта на опазване на околната среда от държавния бюджет.
Предоставя се възможност в случаите, когато регионалните съоръжения за третиране на отпадъци са изградени с над 50 процента финансови средства от държавния бюджет или друго национално или международно финансиране, до 10 процента от общия капацитет на съоръженията да се използват при разрешаване на национални проблеми и за постигане на цели определени с националната програма за управление на дейности с отпадъци.
Създава се правно-нормативно основание за разработване на наредби за дейностите по събиране и третиране на отпадъци на територията на лечебните и здравните заведения.
Въвежда се задължение за собствениците на пътищата по чл. 8 от Закона за пътищата, които да отговарят за почистването част от отпадъци на пътя, земното платно, пътните съоръжения, обслужваните зони, крайпътните обслужващи комплекси и опорните пунктове за обслужване по смисъла на допълнителните разпоредби на Закона за пътищата.
Въвежда се ограничение по отношение на отпадъците от опаковки, да не се отчитат за изпълнение на целите за рециклиране и оползотворяване в случаите, когато отпадъците са изнесени извън границите на Европейската общност.
Допълва се един член от Закона за управление на отпадъците, където се определя, че продуктова такса се заплаща от лицата членове на организациите по оползотворяване в случаите, когато организациите по оползотворяване са неплатежоспособни т.е са обявени в несъстоятелност с влезнало в сила съдебно решение.
Това са в най-общ порядък промените, които са в проекта за Закона за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Агуш.
АРИФ АГУШ: Аз искам малко да разширите по отношение на съхранението на опасните отпадъци. Организацията на износа на опасните отпадъци, как ще става? И всичко това как е отразено в закона?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Стефанов за отговор.
СТЕФАН СТЕФАНОВ: Въпросът с движението на трансграничния превоз на отпадъци, ако това визирате или в страната. Ако ми позволите, само в едно изречение ще очертая рамката на този регламент по който се въвеждат контролни органи. Той се прилага директно в нашето законодателство. Касае нотификационен режим за всички видове отпадъци – опасни и не опасни до 2014 г. Това са пет страни от Европейския съюз, които засягат изпълнението на този регламент. Всички отпадъци стават чрез нотифициране на движението на товара в едната или в другата посока с разрешение. Към момента съхранението на опасни отпадъци в страната се извършва чрез разрешение на министъра на околната среда и водите или когато се извършва на територията на повече от една регионална инспекция от определени дружества или от директорите на регионалните инспекции. Този режим е въведен още с преди това действащия закон за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда от 1997 г. и той продължава. В момента се издават тези разрешения и имат валидност от една до пет години и се поддържа регистър в изпълнителната агенция по околната среда и водите, кои фирми, на кои обекти, какви дейности имат разрешения да извършват по принцип. Тоест, по този режим не се въвеждат нови промени допълнителни, които да го изменят в една или друга посока.
Организацията на износа е по този регламент и става с нотифициране изцяло. Нотификационен режим, т.е. разрешение от министъра на околната среда и водите в двете посоки към и от България.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, други въпроси имате ли? Изказвания?
Господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Как се решава въпросът със съхранението и извозването на отпадъци от типа на пестицидите? Защо задавам този въпрос?
В цялата страна още от преди когато се ползваха пестициди, останаха в старите ТКЗС-та в складиране на определени места едни химикали, които в последствие никой, по никакъв начин не се ангажира с тях. Имам от преди години оплакване. Един кратък пример да ви дам. Тук до с. Доганово, намира се в Софийското поле, край селото има такива отпадъци. И така през тези години не можаха да намеря хората някакъв начин към кого да се обърнат и да се намери правилния начин да се съхранят, да се вдигнат, да се изнесат от там, за да не може хората през цялото време да гълтат тези отрови.
По какъв начин е реда за събиране на тези отпадъци и тяхното съхранение? Кое министерство се занимава?
Аз не знам г-н Димитров дали към тях е въпроса. И затова да получим един такъв отговор.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ако може да отговорите, ако не писмено на г-н Аталай по този въпрос.
Господин Стефанов.
СТЕФАН СТЕФАНОВ: Ще се опитам да отговоря на г-н Аталай. Тази практика с изоставените пестициди, хербициди и други препарати от селското стопанство, които са ползвани, след това забранени или с преминал срок на годност, в страната се извършва и се третират по няколко начина. Решаването на проблема е по няколко начина. Министерство на околната среда и водите, правилен е въпроса. Наистина Министерство на околната среда и водите е компетентното министерство по този въпрос. Отговорността е изцяло тяхна. Провеждаше политика чрез отпускане на средства от Предприятието за управление на дейности по опазване на околната среда на всички, които представяха проект за събирането им и създаване на база за тяхното съхранение от определена охрана и под определен режим, с цел тези препарати да бъдат рано или късно окончателно третирани. Вариантите са два или три. Единият разделям на две. Единият е тотален износ. Направиха се няколко опити. Износ извън страната и изгаряне в съществуващи инсенератори. По-скоро конкретно за Холандия бяха изнесени 2000 – 2001 г. Другите опити са следните, че такива препарати са събирани в бетонови кубове, в така наречените „биби кубове”, които се съхраняват, солидифицират, т.е. се заливат с цимент или гипс и те нямат достъп до околната среда. За тези биби кубове, два на два, това са размерите, както са за радиоактивни отпадъци, се отреждат за тях места на депа или на изоставени кариери. Те вече не нанасят на околната среда вреди и се съхраняват за неопределено време.
Третият вариант, трябваше да бъде построен Национален център за опасни отпадъци, може би знаете, но той срещна доста сериозна обществена съпротива. Той не беше изграден. Около Раднево имаше такъв вариант и след това тези съхранени отпадъци да бъдат изгорени в него. Но към момента са съхранени.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Агуш, реплика.
АРИФ АГУШ: Става въпрос точно за тези биби кубове. Те са изградени край селото. Някой ги е изградил там или са ги разтоварили там? По една или друга причина има доста кучета. Кой след това се грижи за тези биби кубове? Кой след като вече ги зациментира и по някакъв начин от въздействие на околната среда - от вятър, дъжд и т.н., тези отровни вещества започват да излизат и те не могат да намерят точната институция, за да отидат и да се занимават. Ако вие сте ги стоварили там, вие се грижите, имате ли средства след това, примерно по какъв начин да поддържате по-нататъшната им цялост.

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Стефанов.
СТЕФАН СТЕФАНОВ: Ако трябва ще дадем и писмен отговор, господин председател, както вие прецените. Тези кубове са сертифицирани за дългосрочно съхраняване на такъв вид опасни отпадъци. Отпускайки средства на общините по представени от тях проекти, за да ги съхранят по този начин, на тях е възложена отговорността за времето, за което те са разчетени, да бъдат съхранени, да се обгрижват, охраняват.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, други въпроси имате ли, становища? Няма.
Който е за трета точка, моля да гласува.
Като броим гласовете на г-н Делян Добрев и г-н Червенкондев, които дадоха писмено гласа си и отидоха на среща с посланик.
Гласували 16 „за”..
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се трета точка.
Благодаря на нашите гости.

Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА, № 902-01-61, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 21.12.2009 Г. – ПЪРВО ЧЕТЕНЕ.
По тази точка от дневния ред сме поканили от:
Министерство на физическото възпитание и спорта -
Лазар Каменов, заместник-министър и Надежда Велева, правен консултант.
Заповядайте, господин Каменов да представите тази точка.
ЛАЗАР КАМЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! съвсем академично ще подходя към изложението.
Основен аргумент за промените и допълненията е това, че от Комитет преминахме в Министерство. Длъжни сме да направим смяна на пълномощията. Детайлите са изложени в проекта. От там произтича със съществени структурни изменения по отношение на един стар закон, който даде доста права на клубовете и се народиха много клубове фантоми, поради което в нашата стратегия е залегнало регионални структури, които да обединят тези клубове и да изчистят фантомите. На първо време ние залагаме обединени спортни клубове, които вече години наред съществуват като Левски, ЦСКА, които нямат право на финансиране, но съществуват регионално, на ведомствен принцип, за да могат да създават тази организация и да подобрят дейността.
Съществено значение, което се отдава на тези допълнения и изменения е развиването на държавните спортни училища, които ще гарантират една добра подготовка на подрастващите спортисти, на високо ниво обезпечена от всички гледни точки, за да може да се създава една добра база за елитния спорт. Елитният спорт е нашата представителна част на дейността ни. Фактически това ще спомогне в голяма степен базата да е стабилна, сигурна, обезпечена по най-добрия начин със съвременни методи и технологии и добри условия за работа.
Друго направление на което ние обърнахме съществено значение е материалната база, която в края на краищата трябва да се реновира, трябва да се организира в по-добра дейност, което в известна степен в йерархическа гледна точка показва и национално значение на определени бази. И там отдаваме една гъвкава система, която министър Нейков, министърът на спорта по закона да може да внася предложения в Министерския съвет за даване такъв статут на национална база. Конкретният случай, който в момента се движи и бих го дал като пример е, базата на Министерство на отбраната на Червено знаме в София, която е комплексна. Беше предлагана 80-те години за олимпийска подготовка, когато беше нова. И в момента, тъй като документите още са в ход, преговори и т.н., тя ще се забави и няма да може да бъде вписана в закона за приложенията. Това е един пример, за да ви покажа, защо ние искаме такъв момент.
Съществено значение също се отдава и на една интересна част накрая, наказанията. Имайте предвид, че в някои закони, последните членове изобщо засягат тази дейност и така са степенувани, че има наказания, които доста клубове и доста спортни деятели биха си помислили дали да правят нарушения, за да се стигне до такива наказания. Ние сме на първия етап. Съвсем незначителни са. Но все пак впечатляват, че имаме отношение към тази дейност.
И последно, лицензиите, които напоследък звучат доста интересно през призмата на щангите и на ЦСКА на футболния отбор. Там също има предложение за промяна на закона по отношение именно на повишаване изискванията и по-строго регулиране на дейността в различните структури на спорта. Разбира се, надявам се на вашето конструктивно становище или предложения, ако имате, за да може да се ориентираме по-добре. Винаги има какво да се направи по-добре.
Ще сме ви благодарни за предложения.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря ви.
Аз съм малко изненадан, че този проект е в нашата комисия. Колеги, имате ли въпроси?
Господин Белишки.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Искам да попитам, с тези промени се дава възможност и за финансиране? Поне така е записано, че обекти които са държавна или общинска собственост. Въпросът ми е конкретен. Това означава ли, че примерно спортни зали, които са общинска собственост могат да бъдат финансирани и най-вече оптимизацията на училищната мрежа, физкултурен салон.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Каменов.
ЛАЗАР КАМЕНОВ: По отношение на това подпомагане за реновиране на базата на различните нива имаме стратегия, която подлежи на заявки, на преценка и по необходимост, по ниво на потребности да бъдат финансирани дотолкова, доколкото ни позволява бюджета.
Критериите са еднакви за всички, но ще бъдат подредени по значимост, защото примерно на една среща в Нова Загора, колегите казаха, че имат изключителен салон в едно от училищата, но то е на земеделието. И земеделието си е по направление на министерството - контролира се, финансира се. Така че в това отношение има някакви пречки, но ние не бихме могли да вземем отношение, все пак е училище. Докато във всички останали училища, в зависимост от потребностите, има училища и без салони, без условия за физическо възпитание.
Ние направихме една среща с 200 души треньори от цяла България, които изложиха проблемите. Това е значим проблем в много места. Така че ние ще обърнем внимание, но пак ви казвам бюджетните ограничения ще ни накарат да ги подредим по значимост в потребностите им. Грубо казано разрухата, която е настъпила, какво трябва да възстановим и постепенно ще се опитаме каквото ни позволява бюджета, максимално да подобряваме условията.
Има отдел в министерството, където се кандидатства с проекти за подобряване. Така че там се върши цялата дейност.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, други въпроси, изказвания? Няма. Не сме водеща комисия.
По точка четвърта, който е за, моля да гласува.
Броя гласовете на г-н Делян Добрев и г-н Червенкондев, които са дали писмено глас „за”.
Гласували 16 „за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Благодаря на нашите гости.

Преминаваме към пета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УРЕЖДАНЕ ПРАВАТА НА ГРАЖДАНИ С МНОГОГОДИШНИ ЖИЛИЩНО-СПЕСТОВНИ ВЛОГОВЕ, № 954-01-48, ВНЕСЕН ОТ ЯНЕ ЯНЕВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 19.11.2009 Г. – ПЪРВО ЧЕТЕНЕ.
По пета точка не виждам представители на вносителя, който е бил поканен, но не виждам негов представител.
От Министерство на финансите би трябвало г-н Иван Еничеров да е тук, но той е болен. Тъй като няма представител на вносителя отлагаме разглеждането, докато г-н Янев лично или някой негов представител не дойде, не може да го разглеждаме.

Преминаваме към шеста точка от дневния ред:
АННА ЯНЕВА: Уважаеми колеги, утре е последният срок за предложения по Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Не зная дали вие сте работили в тази посока?
Аз тези дни се занимавах и установих, че предложения обединен проект не е съобразен с последните промени в Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Има опасност тотално да объркаме нещата. Аз само ще ви дам пример. Още с първото предложение се каза, че в чл. 8 се правят следните изменения - в ал. 1, т. 2 в закона няма нито първа точка, нито втора точка. След това същото е в ал. 3, ал. 5, в чл. 18, в чл. 19.
В тази връзка искам да ви информирам, че аз утре ще направя предложение в зала да удължим срока за подаване на предложения. И ако вие подкрепите, мисля, че ще бъде добре. Малко трудно ще оправим, що се касае до финансирането. Защото със Закона за държавния бюджет то се промени значително и основно, бих казала.
Искам вашата подкрепа, защото наистина няма да се справим и няма да внесем качествени промени в закона.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Това предложение е разумно колеги. Проблемите настъпиха поради няколко обстоятелства.
Първо, със Закона за бюджета е изменен този закон. На следващо място, има два проектозакона, които за съжаление си противоречат, а ние сме ги приели и двата на първо четене. Нека да удължим срока с една седмица, за да може Правният отдел много внимателно да прегледа текстовете. Не е толкова критично и важно да стане веднага, но да няма пропуски и да няма причина за някакво оспорване и за нови промени. Така че утре може да бъде направено такова предложение. Може с удължаване на срока между първо и второ четене да се внесат поправки от името на депутати, които да отстранят грешките.
АННА ЯНЕВА: В този случай, ако не се приеме промяна, аз ще предложа да отпадне всичко. В същото време поддържам някои от направените предложения. Но така както са предложени в момента, не мога да ги подкрепя. Няма такава точка.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Предлагам следната процедура. Удължаваме срока.
Заедно с Министерство на икономиката и Правния отдел, правите един преглед на състоянието и от името на депутати, ръководството на Комисията правим предложения, които да коригират пропуските.
Закривам заседанието.


(Закрито в 16.30 часа.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров



Стенограф:
Силвия Михайлова