1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация № 002-01-10, внесен от Министерския съвет на 15.01.2010 г. – първо четене;
2. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия № 002-01-11, внесен от Министерския съвет на 19.01.2010 година – първо четене;
3. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Кралство Бахрейн за насърчаване и защита на инвестициите № 002-02-3, внесен от Министерския съвет на 29.01.2010 г.;
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове № 954-01-48, внесен от Яне Янев и група народни представители на 19.11.2009 година – първо четене;
5. Разни.
- Определение на Конституционния съд от 26.01.2010 г., получено на 02.02.2010 г. с приложено искане на тричленен състав на Търговската колегия на Върховния касационен съд, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 17/2009 година, за установяване на противоконституционност на § 143 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането. (бр. 97/ 23.11.2007 г.).

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 18


На 10 февруари 2010 година, (сряда) от 14.15 часа в зала „Запад” на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация № 002-01-10, внесен от Министерския съвет на 15.01.2010 г. – първо четене;
2. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия № 002-01-11, внесен от Министерския съвет на 19.01.2010 година – първо четене;
3. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Кралство Бахрейн за насърчаване и защита на инвестициите № 002-02-3, внесен от Министерския съвет на 29.01.2010 г.;
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове № 954-01-48, внесен от Яне Янев и група народни представители на 19.11.2009 година – първо четене;
5. Разни.
- Определение на Конституционния съд от 26.01.2010 г., получено на 02.02.2010 г. с приложено искане на тричленен състав на Търговската колегия на Върховния касационен съд, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 17/2009 година, за установяване на противоконституционност на § 143 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането. (бр. 97/ 23.11.2007 г.).

Заседанието беше открито в 14,00 часа и ръководено от председателя на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм - Мартин Димитров.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм. Присъстват 18 народни представители. Имаме кворум и може да започнем заседанието.

Предлагам ви следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация № 002-01-10, внесен от Министерския съвет на 15.01.2010 г. – първо четене;
2. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия № 002-01-11, внесен от Министерския съвет на 19.01.2010 г. – първо четене;
3. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Кралство Бахрейн за насърчаване и защита на инвестициите № 002-02-3, внесен от Министерския съвет на 29.01.2010 г.;
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове № 954-01-48, внесен от Яне Янев и група народни представители на 19.11.2009 г. – първо четене;
Вносител е Яне Янев. Той беше писмено поканен от нас. Той или негов представител не присъства. Този път ще гледаме законопроекта, без вносителя.
5. Разни.
- Определение на Конституционния съд от 26.01.2010 г., получено на 02.02.2010 г. с приложено искане на тричленен състав на Търговската колегия на Върховния касационен съд, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 17/2009 г. за установяване на противоконституционност на § 143 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането (бр.97/ 23.11.2007 г.).
Колеги, по тази програма предложения? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 18 - “за”.
Благодаря ви.
Приема се.

Започваме с точка първа от дневния ред - Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация № 002-01-10, внесен от Министерския съвет на 15.01.2010 г. – първо четене.
По първа точка от дневния ред наши гости са:
от Министерство на икономиката,енергетиката и туризма:
г-жа Мая Христова – заместник-министър на икономиката; г-жа Силвана Любенова – директор на дирекция “Техническа хармонизация и политика за потребителите”; г-жа Жана Райчева – началник на отдел “Техническа хармонизация–храни и хоризонтални въпроси”; г-жа Елза Янева – изпълнителен директор на Българската служба по акредитация.
Колеги, последният месец по този закон бях потърсен от много неправителствени организации с въпроси. Има становище на Българската стопанска камара. Всеки член на Комисията надявам се, че го е видял и го е прочел. Поканили сме и други заинтересовани страни за мнение.
Продължаваме добрата практика на икономическата комисия да се води дебат по този законопроект. Току що говорих с господин Цонев, който е предишният председател на тази комисия, и той каза, че в миналия парламент след неубедително представяне е върнал законопроекта. Така че уважаеми вносители, бъдете убедителни. Въпросът е деликатен.
Заповядайте. Ваша е думата.
Г-ЖА МАЯ ХРИСТОВА: Уважаеми колеги, законопроектът не предлага принципни промени, а има за цел да създаде връзка между закона и Регламент № 765 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти.
Второ, да отрази препоръките получени при партньорската оценка организирана от европейската организация за акредитация. Органът който в момента е признат по чл. 14 на Регламент № 765 от 2008 г. да повиши гаранциите за безопасност и висок професионализъм в процеса по акредитация на органи за оценяване на съответствието. А именно лаборатории и органи по сертификации на продукти, системи, персонал и прочее. Да реши проблеми възникнали в практиката по прилагане на закона.
Някои от по-важните изменения, които се предлагат са:
- промяна на наименованието на закона, Закон за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието, цели синхронизиране на основните понятия с тези, установени с Регламент № 765 от 2008 г.;
- регламентиране на признаването на документи издавани от органи за оценяване на съответствието, акредитирани от национални органи по акредитация, които са членове на организацията за акредитация, с които има договорености за взаимно признаване по § 7, нов чл. 5а;
- отпадане на изричната забрана за получаване на възнаграждения от членовете на комисиите по акредитация, Комисията по възражения и техническите комитети по акредитация, като се създава възможност за ежегодното планиране на средствата за това. Това е § 8.
С това се създават по-добри възможности за привличане на високо квалифицирани външни за Агенцията специалисти и се отразява препоръка от партньорската проверка.
Отпадането на този текст не води автоматично до задължения за заплащане, а дава по-голяма свобода на Агенцията при възможност да стимулира високо квалифицирания труд на външни за Агенцията експерти.
Намаляване максимално възможната продължителност на процедурата за акредитация от 18 на 14 месеца. Това е най-критикуваният аспект по дейността на Агенцията, която е в пряка зависимост от съотношението на броя на служителите на Агенцията – 35 броя и броя на клиентите. В момента Агенцията разполага с 30 водещи оценители, от които 14 са външни. Общият срок на процедурата включва и срокове, които се дават на клиентите за отстраняване на несъответствия. В момента това е повече от шест месеца.
Акредитираните лица, които подлежат на ежегоден надзор са над 600. В процедура по акредитация са над 150 кандидата. Срокът зависи и от обхвата на дейностите, за които лицата кандидатстват и наличието на техните клиенти във всичките тези области. Урежда се поддържането на акредитацията, като се приема, че надзорът е само част от поддържането й, с което се цели осигуряване на непрекъснато съответствие на акредитираните лица с изискванията за акредитация.
Увеличава се размерът на глобите и имуществените санкции и се въвеждат две нови основания за административно наказателна отговорност, които са в изпълнение на изискванията на Регламент 765/2008. Предложеното увеличение на санкциите за недобросъвестни субекти има за цел да засили превенцията и да доведе до намаляване на броя на нарушенията.
Необходимо е да се отбележи, че законодателството, организацията на работата и дейността на Агенцията са оценени като съответстващи на изискванията на Регламент № 765 и приложимите стандарти. Това заключение е направено при последната партньорска оценка на Агенцията организирана от Европейската организация за акредитация през 2009 година.
Това са в резюме промените, които бихме искали да коментираме. Колегите ще се включат.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: От вносителите, ако желаят някои да вземат отношение? Няма.
От колегите народни представители.
Г-ЖА АННА ЯНЕВА: Имам въпрос към вносителите, тъй като към проектозакона има становище на Асоциацията на индустриалния капитал и сега получихме становище на Българска стопанска камара. Какъв е вашият коментар относно възраженията, които има от двете организации?
Г-ЖА СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА: Първо, с писмото в което се изразява становището на Българска стопанска камара се запознах сега. Бих искала да започна с въпроса, който се поставя в това писмо, по отношение на преходен период за валидност на издадените досега документи от други органи, упражнявали дейност по акредитация спрямо трети лица.
В писмото се твърди, че това се изисква от чл. 39 на Регламент 765. Текстът който предвижда максимален петгодишен преходен период за валидност на тези документи.
Първо, искам да поясня, че текстът на регламента се отнася за документи издадени от националните органи по акредитация на държавите-членки, които и досега са отговаряли на изискванията за членство в ЕА, били са под надзор. Тоест, тяхната работа е била контролирана, на базата на което резултатите от тяхната работа се е признавала навсякъде. Поради необходимостта в някои държави-членки, националният орган по акредитация да се преструктурира във връзка с изискванията на регламента. Като пример бих посочила Германия. Беше поискан този текст, за да се гарантира, че сертификатите издадени от преди това действащите легитимни органи признати от държавите-членки, членуващи в Европейската организация по акредитация и били под неин надзор, ще продължат да се признават за срока на тяхната валидност, но не повече от пет години.
В нашия случай нещата не стоят по този начин. В писмото на Българската стопанска камара се визират документите издавани от Българския съвет за доброволна акредитация и упълномощаване, който обаче не е работил под надзора на ЕА, не е членувал в ЕА. В този смисъл признаването на едни такива документи биха компрометирали системата за акредитация в България. Защото признавайки ги, ние ще задължим другите държави също да ги признават. Тъй като тези документи не са издадени в системата на националните органи за акредитация, която обосновава доверието между тези органи, именно чрез надзора на Европейската организация за акредитация. Това би компрометирало цялата система. Така че аз не смятам, че такъв подход е възможен. Освен това смятам, че е възможно това да срещне сериозна съпротива от страна на европейските ни партньори. Защото ако ние признаем едни такива документи, те ще са длъжни също да ги признават. Но тези документи няма да са издадени при същите условия, които в момента са в тази обща система на взаимно признаване. Просто ще се компрометира цялата система. Ако има някакви други въпроси ще се опитам да поясня.
Трябва да кажа, че за нас това е сериозен проблем, защото дейността на Българския съвет за доброволна акредитация и управомощаване, всъщност е довела след себе си сериозни последици за много икономически субекти. Но трябва да отбележа, че ние през годините сме се опитвали да предоставим информация за това, какъв е статута на документите издавани от Българска служба за акредитация в сравнение с издаваните от този орган документи - до какво води това и какви са опасностите.
Така че това, което сме били способни да предприемем в тази насока, за да намалим неблагоприятния ефект от такава една дейност сме се постарали да го направим. Не зная как да решим този проблем. Не би следвало да компрометираме цялостната европейска система на доверие в тези документи.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо извинявайте, допълвам въпроса на госпожа Янева, който е зададен и от Стопанската камара.
С промяната на закона означава ли, че тези 7000 български фирми, които са получили от Българския съвет за доброволна акредитация съответните разрешения, вече те няма да важат и трябва да минат процедурата отново. Това ли означава на практиката? Кажете ни го ясно, за да знаем.
Г-ЖА СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА: Първо, не мога да кажа, че това е броят, но ако това е броят на фирмите трябва да кажа, че и по сегашния закон тези сертификати, тези документи не се признават от законодателството. Нито по Закона за акредитацията, нито по други закони, нормативни актове, които изискват акредитация или сертификация на системи и продукти.
РЕПЛИКА: Защо не се признават?
Г-ЖА СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА: Погледнете в Закона за обществените поръчки, в Закона за храните, в Закона за техническите изисквания към продуктите, цялото законодателство реферира към документи издавани от органи акредитирани от легитимния национален орган по акредитация установен със закона. Защото точно по тази причина, която се опитах да обясня преди малко, контролът под който се издават документите, надзора който Европейската организация по акредитация осъществява над Българска служба за акредитация, за да гарантира, че българският национален орган по акредитация работи по същите правила, по които работят националните органи по акредитация на всички държави-членки. Защото това е базата за създаване на доверие и възможността за признаване на резултатите от работата на акредитираните органи. Промяната в Закона не променя статута на тези документи.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Един от експертите в България по темата с акредитацията ме търси няколко пъти, г-н Цоньо Ботев. Аз му казах, че няма смисъл да се виждаме, а направо да дойде на Комисия и да каже своите аргументи.
Господин Ботев, какво ви притеснява?
Г-Н ЦОНЬО БОТЕВ: Първо, искам да кажа това, че бързо се реагира на новия европейски регламент е нещо положително. Искам да потвърдя това, което казаха преди мен по отношение на задължителната единственост на органа за акредитация на всяка от страните членки, което е записано и в самия регламент. И няма нужда повече да се спори в България по този въпрос.
Българският орган за акредитация е Българската служба по акредитация и никога не е била някоя друга. Проблем имат другите държави, които имаха повече от един орган и в момента се налага да ги обединяват. И повечето от тях вече изпълниха това условие.
Но да се върна към самия законопроект. Моите притеснения не са толкова много, но мисля, че би било добре при приемането на закона някои от тези неща да бъдат променени или да съответстват на това, което се изисква от регламента и от действителността, каквато е.
Първо, по отношение на заглавието. Не ми е ясно, защо трябва да се променя заглавието. Това че регламентът на Европейския съюз е за оценяване на съответствието не значи, че Българската служба за акредитация може и работи само по акредитация на органи по оценяване на съответствието. Тя има и други функции, които са възложени. Например, що се отнася до добрите лабораторни практики, като схемата ЕМАS, която също е европейска. А може да има и други подобни възложени функции по различни акредитационни схеми, които излизат от обсега на тази директива.
Така че тук трябва да се помисли и по-нататък с текстовете, да не бъдат изключвани тези дейности, които в момента извършва Българската служба по акредитация. Те фактически в момента са изключени. И аз не знам какво ще следва от тук нататък. Що се отнася до медицински лаборатории, до проверяващи по околна среда, за добрите лабораторни практики по принцип. Това го казваме общо за цялата идеология на закона.
Не е ясно от текстовете, които са дадени в Закона за изменение на Закона за акредитацията, че става въпрос за регулирана и нерегулирана област. Тук като че ли някак се набляга върху регулираната област, върху онова, което е възложено със закон. И по-нататък навсякъде се маха доброволност. А доброволността не може да се махне.
Поначало, след като стандартите са доброволни и всичките дейности по тях по принцип са доброволни, освен ако със закон или друг нормативен акт не е определено друго. И е време един път за винаги това да стане ясно в България, че трябва да се спазва абсолютно точно. Например в Закона за храните беше записано, че трябва да има система за безопасност на храните и тогава тя става задължителна. Но не, че примерно 122 000 е задължително или Н-системата. Самият закон прави задължително това въвеждане на някаква система.
По-нататък другите неща, които би трябвало да бъдат изчистени, за да стане ясно, че Българската служба по акредитация не е преминала успешно всичките партньорски оценки все още, както е записано. Има някои, които не са преминали, а ако са преминали, няма информация за това.
Другото което е, че списъкът със стандарти, които са хармонизирани и са свързани с несъответствието е ясен, обаче освен него се оказва, че има и други стандарти, по които се извършва акредитация. Например стандарта БДС ЕНСО – 15 или 189. А и в момента като практика в европейската и международната организации по стандартизация започват да се разработват специализирани стандарти, свързани с различни системи за управление, някои от които вероятно ще се наложи да не бъдат сертифицирани, а да бъдат акредитирани. Така че не би трябвало затова да се затваря това нещо в този закон. Както и не би трябвало да се затваря другото по-важно нещо. С този закон едва ли не се казва, Българската служба по акредитация ще бъде непрекъснато държавен орган. Не е задължително да бъде така. Още повече, че ако погледнете списъка, кои какъв статут имат в европейски статут ще се окаже, че вече онези, които са неправителствени организации са повече от тези, които са държавен орган. И тук трябва да се остави една вратичка и да се върви в тази посока. Защото създаването му като държавен орган беше, за да укрепне, за да изпълнява функциите, които са много сериозни и много важни. Но след като укрепне, това е дейност, която по принцип би трябвало да стане неправителствена.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Цонев, понеже доста дълго беше вашето представяне, разбрахме основните въпроси. Чуха ги от Министерство на икономиката. Чуха ги и народните представители.
Г-Н ЦОНЬО БОТЕВ: Само още една дума, що се отнася до изпълнителния директор. Мисля, че ограниченията са твърде строги и няма смисъл от тях. По тези ограничения и аз не мога да стана изпълнителен директор, въпреки че съм създал службата.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Борислав Георгиев иска думата.
Г-Н БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ: Благодаря Ви господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, принуден съм да дам малко фактология, защото не споделям мнението изказано от г-жа Силвана Любенова.
Преди интеграцията на България имаше европейско споразумение за асоцииране и работеше една организация създадена от Европейската комисия, която се казваше ЕОТС. Това е европейската организация за оценяване на съответствието, която Българският съвет за доброволна акредитация имам честта да представлявам, беше член. Говоря за 2003 година. Тук се пропуска и се подминава, затова искам да подскажа няколко неща, по които вие трябва да вземете принципно решение. Пропускат се следните малки нюанси.
Дълга е темата акредитация и Европейският съюз стига до регламент след много редакции. Много интересно е да се проследи редакцията преди влизане в Европейския парламен и след влизане в Европейския парламент. Това което се обнародва в афиша. Но веднага тук личи закъснението на нашата администрация, защото от 2008 г. за съжаление те не успяха нищо да направят. Казвам ние какво направихме, Българският съвет за доброволна акредитация. Ние подготвихме един проект на закона 2009 г., май месец и го изпратихме на всички институции в България, включително и на Европейската комисия и на ЕА.
По тези въпроси, за които г-жа Силвана Любенова казва, имаме ясно писмено становище от Джон Прайсиз, че тези въпроси, които ние повдигаме са с национална компетентност. Така че имаме различия в мненията. Защо? Принципите на регламента и принципите на тази дейност са, това което бих искал да подчертая и да го кажа в присъствието на колегите. Фактът е, че техните процедури отнемат от 18 месеца до 5 години. Няма пропорционалност на броя на чиновниците за времетраенето на процедурите. Има пропорционалност с независимостта на този орган и с компетентността. Вие може да си представите за една организация, да си направят извадка от техния регистъра и да кажат колко отнема. Нормалната практика в Европейския съюз е 8, 9 пряко сили 12 месеца. Тук някои органи в европейски държави могат да проверят. Това е един аргумент с който възразявам срещу техните неща, които излагат на вашето внимание.
Второ, много интересно, европейската акредитация и многостранното споразумение за акредитация, те твърдят, но не са коректни. Защо? Нямат статут на национален орган. Те не отговарят на този статут все още. ЕМЕА, което има седем области за покритие и включва 32 държави, на последно място е Малта, а преди нея само България. От 7 области, ние имаме само в две и то забележете в кои области - те са в доброволните области. Тоест не в тяхната типична дейност. Какъв е статута? За какво признаване говорим? На кого говорим? Това е от страницата на ЕМЕА и там всеки може да влезе. От октомври месец е моята информация, а ако има от януари ще бъда благодарен, да бъда коригиран.
Така че тези аргументи ми дават основание да кажа също за духа на регламента и с това смятам да завърша. Ние го подкрепяме изрично. Разберете, регламентът има изричен текст и той не се тълкува от различни органи. Защо сега приемаме закон? Защото българското законодателство има несъответствие с европейското и несъответствие с националния интерес. Тъй като нищо, ние сме Български съвет за доброволна акредитация, че има ЕМ – 45 000, има ЕМ – 17 000, серията която ние спазваме, ние бяхме член на ЛТЦ докато съществуваше. Но тази промяна, самият дух на регламента трябва да отбележите, че той поставя въпроса за обществен орган, за независимост на органа. Не може една агенция, която си назначава изпълнителен директор от министъра и да се явява нейното одитно звено, да контролира и да се говори за независимост.
Уважаеми господа депутати, ако смятате, че искате да решите проблема с надзора на пазара на храните и въобще надзора на пазара, трябва да се разбере и от колегите включително, че системата на безопасност и качество в Европейския съюз е система. Тя включва стандартизация, сертификация, метрология, надзор на пазара, оценяване на съответствието. Ако едното звено е направено на куц крак, няма да работи системата.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря ви.
Нека да дадем първо възможност на Министерство на икономиката ясно, госпожо Любенова, и структурирано да отговорите на въпросите. Да отговорите на народните представители, а не на експертите, защото в крайна сметка ще гласуват народните представители. Наистина това са много деликатни текстове. Имайте предвид, че трябва да бъдете убедителна.
Г-ЖА СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА: Поставиха се няколко въпроса. Първо, дали става дума за акредитация свързана с регулирана или нерегулирана област. Както самият регламент казва, нещата са без разлика. Говорим и за двете. Така и предложения от нас законопроект в изменението на чл. 1, ал.,2 посочва тази цел.
Второ, в преамбюла на регламента в § 12 се казва, че когато общностното законодателство изисква посочване на орган за оценяване на съответствието от държава-членка, то предпочитания начин за избор на този орган следва да бъде акредитацията. Перифразирам го. За съжаление не си нося текста на български, за да ви го прочета. Това е смисълът. Регламентът насочва накъде трябва да се върви като политика по отношение на акредитацията. Как да се засилва ролята на акредитацията. Не го постановява като задължение, но го посочва като предпочитаното средство за проверка и удостоверяване на компетентност на органите за оценяване на съответствието, като това понятие е дефинирано изключително широко. То е употребено в Закона за техническите изисквания към продуктите, което обхваща само част от тези лица. Така че с това искам да кажа, че както регламента, така и законопроекта и българският закон, които се прилагат едновременно.
Ние нямаме нужда да преписваме регламента в закона, на това искам да обърна внимание, и затова едва на този етап предложихме изменение в закона, тъй като няма животрептяща нужда от някакви промени в закона, а просто за правна сигурност е необходимо да се направи връзката между закона и регламента.
По отношение статута на органите. Регламентът ясно казва, за да избегна недоразумението ще употребя английския термин и след това ще се върнем на смисъла на български, че когато органът по акредитация не е public authority. Какво е public authority? В нашата действителност това са държавните органи. Защото орган на публичната власт, кое е? Когато органът по акредитация не е орган на публичната власт, на него трябва да му бъдат дадени такива правомощия, като орган на публичната власт. Следователно това е нормалната форма за съществуване на орган на акредитация.
Все пак, регламентът отчита дългогодишната практика в предимно по-старите държави-членки на Европейския съюз, където с кралски укази или по друг начин са установени органи с друг статут, в който разбира се, регламентът изисква държавата да има достатъчно влияние, за да може този орган да функционира по правилата. Включително държавата да осигури, че той ще се подлага на партньорска оценка в рамките на ЕА, че ще бъдат взимани под внимание препоръките от ЕА. Кажете ми коя е формата у нас, която може най-добре да постигне тези цели? И защо твърдим, че органът по акредитация трябва да става непременно частен. Да, може, но въпросът е, кое е най-подходящо за условията в България и кой е най-добрият начин да изпълним изискванията на регламента?
При всички случаи не е сега моментът за промяна на статута на органа. Партньорската проверка по останалите пет области на многостранното споразумение, за което спомена господин Георгиев, това е споразумението в рамките на което се постига това взаимно признаване на документите издавани от акредитираните органи, т.е. дейността по акредитация.
В момента Българската служба за акредитация е страна по две от областите, а по останалите пет премина партньорска проверка и има заключителен доклад. Аз предполагам, че могат да ви бъдат предоставени копия от заключенията на екипа, който извърши проверката. Очакваме в рамките на първото полугодие тази година да бъде потвърдено признаването на съответствието на Българска служба за акредитация с изискванията за останалите пет области. Тоест, пълно покриване на изискванията на многостранното споразумение и признаване във всички области.
По отношение на споменатата организация ЕОТС. Както каза г-н Георгиев, тя беше организация свързана с оценяването на съответствията. Там не членуваха органите по акредитация. Никога там органи по акредитация не са членували. Органите по акредитация на държавите-членки членуват в Европейската асоциация за акредитация. Така че връзката с ЕОТС не можах да я направя.
По отношение на процедурата. Не случайно в представянето в началото заместник-министър Христова отбеляза, че всъщност шест месеца, малко повече от шест месеца в сегашните 18 месеца, максимална продължителност на процедурата са предвидени за клиента. Много е рядко, да не кажа, може би никога в практиката не се е случвало, да се появи напълно подготвен клиент, който отговаря на абсолютно всичко. Всичко минава с една проверка и установява пълно съответствие. Винаги се налага да се отстраняват някакви несъответствия, да се изпълняват препоръки, когато се извърши проверката на място.
В зависимост от готовността на органа, на клиента, на кандидата за акредитация, на него му е необходимо различно време да се приведе в съответствие. Шест месеца е един период, който позволява и на не много подготвени кандидати да се приведат в съответствие, вместо да се прекратява процедурата, да се стартира по-късно нова процедура. Да се плаща отново и да се бавят още повече нещата за клиента.
Другото което искам да отбележа е, че всъщност продължителността на процедурата донякъде е свидетелство за това, колко стриктно се прилага тя. Това е изключително тежка техническа процедура. Тя зависи от заявения обхват, който трябва да бъде проверен. Това включва и реална проверка на работата на кандидата в конкретната област. Тоест, той трябва да е имал клиенти за такова изпитване или за такава сертификация, за да докаже компетентност. Това също отнема време, защото е в зависимост от наличието на клиента.
Така че има някакъв минимум под който тази продължителност не може да падне. Ако падне, значи просто не е качествена оценката и се компрометира цялата система на доверие, че е правилно и пълно проверена компетентността и техническите възможности на кандидата за акредитация.
Може би, госпожа Янева, по отношение на изискванията към изпълнителния директор, това са изисквания на стандарти. Ще помоля тя да изясни по-конкретно.
Г-ЖА ЕЛЗА ЯНЕВА: Като изпълнителен директор на тази Агенция явно ще трябва да си защитя претенциите за задържане на тази позиция, така както беше изложено от експертите. По отношение на изискванията искам да ви ги припомня, така както са заложени в закона. Тези седем години професионален опит в областта на акредитацията или оценяване на съответствието, което е доста широко като термин, както госпожа Любенова обясни. Оценяване на съответствието на някои от вас, ще припомня, означава изпитване, калибриране, контрол, сертификация. Изобщо аз виждам на тази маса доста хора, които биха могли да отговорят на тези изисквания.
Единственото което е заложено, е, в последните три години да има практически опит при изпълнение на оценки или одити. Отново е широко. Оценки означава само оценки, които са предоставени от страна на Агенцията, но одити могат да бъдат натрупани във всеки един орган по сертификация на продукти, на системи, на околна среда и т.н. Най-малко две години е изискването за опит в управление на стопански субекти или административни структури. Мисля, че е съвсем напълно нормално и с това ще завърша отговора на този повдигнат въпрос.
ПРЕДС. МАРИН ДИМИТРОВ: Ще дам думата на народните представители. Чухте основните тези.
Господин Агуш иска думата.
Г-Н АРИФ АГУШ: Донякъде господин Цонев покри много от моите въпроси, които щях да задам. Но аз искам да попитам за системата. Имаме 7000 фирми, които трябва да минат на акредитация. Срокът е 18 месеца на процедурата. Какво става със системата и системата как ще се справи с тази задача?
Г-ЖА ЕЛЗА ЯНЕВА: По отношение на цифрата 7000 посочена в двете писма от Стопанската камара и Асоциацията ще кажа, че това са цифри, които касаят сертифицирани организации. И това не са органи, които чакат да бъдат акредитирани. Това е първото.
Второ, аз изпитвам съмнение към тази цифра на фона на това, че в сайта на Клуб 9000, където са оповестени всички сертифицирани организации по ISO 9001, общият брой на тези организации е 5500. Това е общият брой за България. Цифрата която е спомената в тези две писма е спомената в контекста на това, че това са организации сертифицирани от органи акредитирани единствено от БСДУ - а те са два. Тоест, не би могло на фона на тези цифри да се твърди такова нещо. Така че няма опасност за системата по акредитация, от тази гледна точка е конкретният отговор.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иван Николаев Иванов имаше въпрос.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Интересува ме до 1 януари тази година, откогато влиза в действие регламента, имало ли е изрична забрана в страната, като страна-членка на Европейския съюз, сертификацията да бъде извършвана от друга организация освен Националната служба за акредитация, нормативно.
На второ място, след като се говори, че в същност мониторинга върху Националната служба за акредитация ще бъде извършвана от европейския орган, а европейският орган е разписан, кой ще бъде? Аз питам защо в чл. 2, ал. 3 има изричен текст, че мониторинг за съответствие на Изпълнителната агенция Българска служба за акредитация с изискванията на чл. 8 от регламента се извършва от звеното за вътрешен одит. И в същото време веднага мога да цитирам това, което пише в регламента. Националните органи по акредитация се подлагат на партньорска проверка, тоест на мониторинг организиран от органа признат съгласно чл. 14, а това е Европейската организация за акредитация. Как се вписва заложеното изискване това да бъде одит от вътрешно звено, вътрешният одит на министерството, с изричния текст на чл. 10, който е изцяло посветен на мониторинга, на партньорската проверка.
На следващо място, интересува ме, след като е записано изрично в досега действащия закон, който в тази си част между другото не е и променен, чл. 6, ал. 2, че Агенцията е юридическо лице със седалище – София, второстепенният разпоредител с бюджетни кредити към министъра на икономиката, енергетиката и туризма, чиято издръжка се формира от бюджетни средства и от приходи от собствена дейност, как това се вписва към следния текст, по-скоро принцип от регламента. А той е принцип 17. Акредитацията следва да се осъществява като самофинансираща се дейност. Държавите-членки следва да гарантират наличието на финансова подкрепа единствено за осъществяването на специални задачи.
Аз бих запитал, например около избора на председател, как се стигна до това изискване 7 години? Защо не пет или десет? Има ли някаква ясна мотивировка, че трябва да има 7 години професионален опит в областта на акредитацията или оценяване на съответствието, а не 5 години или 10 години? И освен това има забранителни текстове, които изключват участието на хората от бизнеса да влезнат на тези постове.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Янева.
Г-ЖА ЕЛЗА ЯНЕВА: Благодаря на г-н Иванов за въпросите. Ще започна от най-лесния отговор, защо 7 години, а не пет? Седем са годините, защото 5 години се изискват за всички оценители да имат минимален професионален опит в областта, съгласно изискванията на стандарт 1911. Аз считам, че един ръководител на една такава структура трябва да има малко повече години опит, затова са седем.
По отношение на това, дали е имало абсолютна забрана до 1 януари тази година да съществува друг орган по акредитация. Ще кажа, че Законът за акредитация, който е в сила от януари 2006 г. в чл. 2, ал. 2 определя какво е акредитация. Или текстът дословно е – „акредитация” по смисъла на този закон е признаване от Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация” на компетентността на физически и юридически лица да извършват дейностите по чл. 1, ал. 1”. А там са изброени всичките дейности – изпитване, калибриране, сертификация и т.н., каквито в същност са и дейностите, които и другият орган акредитира. Така че това е нормативното основание.
По отношение на самофинансиращата се дейност ще кажа, че рискувайки да не се представя добре пред депутатите, не разбрах много какви са основанията Ви господин Иванов за притеснения по отношение на текста на регламента, по отношение на самофинансирането. Цифрите които мога да посоча в тази връзка са тези, че до момента Агенцията по никакъв начин не се финансира от бюджета. Приходната част на бюджета е много над разходната. Бих казала за миналата година два пъти. Така че Агенцията се самофинансира от дейността по акредитация.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Любенова.
Г-ЖА СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА: Още един въпрос имаше по отношение на мониторинга във връзка с вътрешния одит. Това е едно от поредните звена на мониторинга. Има го общото задължение, че подлежи на партньорска оценка от ЕА. Но освен това в чл. 9, ал. 2 на регламента, държавите-членки са задължени да извършват мониторинг над националния си орган по акредитация на редовни интервали, за да осигурят неговото съответствие с чл. 8.
Ние също имахме леки притеснения по този въпрос, защото все пак ЕА е компетентният да оцени това.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Предвиден ли е?
Г-ЖА СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА: Той е предвиден по силата на регламента. Ние не сме го преписвали. Защото той е приложим директно. Но това е второто ниво на мониторинг, затова ние изпълнявайки изискването на чл. 9, ал. 2 на регламента сме написали, как държавата България ще изпълни точно това изискване на регламента. Консултирахме го с Европейската комисия, защото не бяхме много сигурни дали е достатъчно като контрол. Според тях е достатъчно. Все пак се разчита основно на одита на ЕА и задължението на държавата да осигури изпълнението на препоръките от партньорската проверка. Така че в рамките на този одит сме събрали и това.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има думата, господин Аталай.
Г-Н РАМАДАН АТАЛАЙ: Уважаеми колеги, аз ще се опитам да задам въпроса от гледна точка на всички онези, които ще трябва да минават на акредитация и наново попълване на цялостната документация, имайки предвид, че досега тези фирми юридически или други лица са минали. Вие смятате ли, че с този закон ние улесняваме и даваме възможност на българските юридически лица и фирми да не се занимават повече с бумащина, а да развиват реалната икономика или продължаваме да им пречим и да им създаваме още веднъж една преграда, за да могат наново да тръгнат да се опитат да изкарат съответните разрешителни. Това са един тип от вида на разрешителните. Затова ще се върна още веднъж.
Защо след като в регламента пише, че има определен срок на сертификатите за акредитация издадени преди 1 януари 2010 година могат да останат валидни до датата на изтичането им, но не по-късно от 31 декември. Вие защо не признавате този преходен период? Или пак се връщам на въпроса си. С това нещо, с този закон ние утре може ли да се явим пред бизнеса и да кажем: Ето ние днес направихме така, че премахнахме един разрешителен или сертифициращ, или някакъв режим, с който ви даваме пълно право, нищо че не ви плащаме задълженията от 2 млрд., които ги имате, но поне ви даваме възможност да премахнете тези затруднения.
Вторият ми въпрос е, наистина имате ли някакви критерии, защо изпълнителният директор трябва да бъде от 7 години или е само ваше лично мнение? Защото до тук тези критерии, които ги казахте, всички народни представители днес, се сещам за госпожа Начева, която също имаше 7 години трудов стаж, също имаше ред други критерии, които бяха поставени, за да я изберем днес директор на Здравната каса.
Следващият ми въпрос е, досега тази институция е работила без да раздава средства, без да бъде заплатен техния труд, защото те са били избирани. На едно място четох, че те са от Министерство на финансите, от работодателските организации, от промишлеността и т.н., и на тях не им се полагало заплащане. Вие сега защо предлагате на тези хора да им се заплати този труд, когато те ще бъдат назначени на работа на друго място. Ако имахте толкова излишни средства в бюджета си, вие направихте ли постъпки да намалите таксите или онези средства, които събирате от бизнеса, за да нямате такъв излишък в бюджета си.
Като ми отговорите на тези въпроси, аз тогава ще преценя дали трябва да подкрепим този закон или ще помолим да вземем някакви други решения.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Любенова заповядайте.
Г-ЖА СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА: По отношение на таксите искам да кажа, че те се разглеждат и в Съвета по акредитация, където са представени всички заинтересовани страни - бизнеса, потребителите, научните среди, държавата и експертите. Мисля че тук има представители на Съвета по акредитация и вероятно ще го вземат предвид.
За продължителността на изисквания професионален опит, мисля че госпожа Янева отговори. След като оценителя трябва да има минимум 5 години професионален опит, очевидно неговият ръководител трябва да има поне малко повече. Госпожа Янева мисли, че има 11 години, което е прекалено. Може и 15 години да го направим, но тогава ще е по-трудно да намерим някой подходящ и отговарящ на изискванията.
По отношение на чл. 39 на регламента. Няколко пъти обясних, че сертификатите за акредитация издадени преди 1 януари 2010 г., но от национални органи по акредитация, които преди тази дата са били такива и са били под контрола на ЕА. Защото това са легитимни документи до датата 1 януари 2010 г. Те остават легитимни. Аз не мога да разбера кои са легитимните документи, които ние не признаваме. И какво значи сега да караме някой да се акредитира при вече националния орган. А според вас нормално ли е някой на който му е отказана акредитация от националния орган, да бъде акредитиран от алтернативния орган, защото имаме и такива случаи. Това нормално ли е? Това ли е бизнесът зад който заставаме? Това ли е компетентността, която удостоверяваме и безпристрасността.
Г-Н РАМАДАН АТАЛАЙ: Говорим за 7000 фирми и от тях сигурно има 2500, които имат сертификат ISO 9001 издадени от институции и организации, които тази държава е признавала тогава, а сега вие с този закон ги премахвате.
Г-ЖА СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА: Има 28 акредитирани лица в момента от тази организация на фона на 600 акредитирани от Българска служба за акредитация. За какво говорим? 600 лица са могли да минат по нормалната процедура и да бъдат оценени по начин, който се признава в Европа, защото работи по правилата на Европа, и имаме проблем с 28, които са решили, че ще минат по някакъв алтернативен път. Каква легитимност дава на документите, които тези лица издават и от там нататък, колко клиенти, въпросните 7000, ако са толкова. Аз не случайно казах, че ние като Министерство на икономиката от доста време се опитваме да въведем ред в този проблем. Заведено е дело срещу регистрацията на Българския съвет за доброволна акредитация и упълномощаване, защото в устава му пише, че упълномощава от името на държавата. Аз утре ще отида и ще си регистрирам министерство, и ще твърдя, че съм министър. Ще го признаете ли? Затова ли говорим?
Извинявайте, че така подходих, но се опитах няколко пъти да го обясня по-експертно, затова си позволих да влезна в този тон. Моля да ме извините.
Г-Н РАМАДАН АТАЛАЙ: Разбрах, че улесняваме бизнеса. Няма да имат никакви проблеми.
Г-ЖА СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА: Аз мисля, че има представители и на други бизнес организации, които също могат да вземат отношение по въпроса, защото те са потърпевши също от подобни проблеми.
По отношение на заплащането на комисиите исках да кажа, че става дума за Комисията по акредитация, Техническите комитети по акредитация и Комисията по възражение. Там не участват служители на министерствата. Там се търсят външни експерти с конкретна експертиза. Това което вие цитирахте като представители на министерствата са членовете на Съвета по акредитация, който възнаграждения не получава. Това са различни структури.
Г-Н ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз приветствам по-голяма регламентация в акредитацията на българския пазар. Искам да кажа, че чрез Закона за обществените поръчки възложителите дадоха, така да се каже, една почва за развитие на не много регламентирано сертифициране на определен вид дейности. Затова искам да попитам в тази връзка, вие когато давате акредитация на определени субекти във връзка с вътрешното одитиране при тях, извършвате ли някакъв вид контрол на обучаването на вътрешни одитори в съответните сертифициращи органи? Това е първият ми въпрос.
И вторият ми въпрос е, когато се явяват някакви измислени сертификати, както коментирахме с вас примерно, на HACCP системата при условие, че то е част от ISO 22 000 имате ли право да ги отнемете или да се намесите в този случай?
И третият ми въпрос, когато е акредитиран един орган, който е изчислен на ЕА, но не е акредитиран от българския орган за акредитация, вие имате ли право да се намесвате или да давате някакви сигнали в ЕА, когато не са регламентирани?
Г-ЖА СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА: Благодаря за въпросите.
По отношение на контрола върху вътрешните одитори и обученията. Органът по акредитация на място по време на оценяване на конкретния орган, за който става дума, извършва цялостна проверка на неговата система за управление, на внедрената му система за управление. Съответно на продукта, който той произвежда, било то протоколи или сертификати и на елементи от системата му за управление, каквато част са вътрешните одити и съответно вътрешните одитори, които органите ползват за извършване на този самоконтрол чрез вътрешен одит.
По отношение на въпроса за HACCP системите ситуацията е следната. Правилата са такива, че органът по акредитация може да комуникира и да извършва действия с органа сертифицирал системата HACCP. Тоест, ако HACCP системата не отговаря на разписаните за нея изисквания и сертификационният орган не е предприел съответните мерки, би могъл да се сигнализира органа, който го е кредитирал и съответно той да предприеме действия по отнемане на неговата акредитация, спиране на акредитацията му, докато покаже, че е компетентен или отстрани грешката и т.н.
Същата ситуация е и тогава, когато имаме орган по сертификация, който сертифицира акредитиран под чужда акредитация, т.е. от друг национален орган. Националните органи по акредитация в рамките на европейската организация по акредитация сме в много тясно сътрудничество. В същност това е една организация от мрежа от органи по акредитация. Извършвайки дейност на територията на България такава каквато не отговаря на изискванията, ние като национален орган по акредитация можем да сигнализираме съответния орган на съответната страна, която го е кредитирала и той е длъжен да предприеме действия по отнемане, спиране и т.н., съответните задължителни инструменти, които се прилагат в работата на органите по акредитацията.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Много кратък въпрос от Асоциацията на индустриалния капитал. Заповядате.
Г-Н ИВЕЛИН ЖЕЛЯЗКОВ: Асоциация на индустриалния капитал.
На няколко пъти споменахте, че в Съвета по акредитация има представители на бизнеса. Представителни организации на бизнеса в България определени със съответните решения по установения ред са шест. Коя от тях е определила свой представител досега, за да твърдите, че има такъв. И занапред в проекта не се предвижда такова представителство.
Г-ЖА ЕЛЗА ЯНЕВА: Уважаеми господа народни представители, избора на членовете на Съвета по акредитация се прави от комисия, която заседава въз основа на декларирано обоснован интерес от страна на желаещите да членуват в Съвета по акредитация. Такъв деклариран обоснован интерес беше направен от различни организации и комисията определи тези членове, които са в момента в Съвета и които са публикувани на страницата на Агенцията. Всеки може да се запознае с тях и с имената им. Такъв представител е г-н Румен Атанасов, който в момента присъства тук.
По отношение на бъдещите такива в Закона е отворена една врата, бих казала постоянна, така че да има рутиране и съответно конкретните пет основни групи да имат възможност сами да избират кои организации да ги представляват в Съвета. Тоест, Съветът по акредитация няма едно постоянно представителство и постоянно членство, така че всяка една организация, която докаже своя интерес пред съответната група, би могла да кандидатства и да влезе в Съвета по акредитация. Има идея то да бъде на ротационен принцип, но това е съгласно правилата на Съвета по акредитация, членовете си гласуват правилата.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Атанасов, заповядайте.
Г-Н РУМЕН АТАНАСОВ: Аз помолих да бъда включен в обсъжданията от съвсем друга гледна точка.
Аз излизам от електротехническия сектор и нашата Асоциация от 2006 г. е член на Европейската асоциация на инженерната индустрия „Оргалим”. „Оргалим” е най-авторитетната европейска асоциация на индустрията. Експертите на „Оргалим” работят постоянно в работните групи на съответните диджита на Европейската комисия. Тук съм с молба от „Оргалим”, тъй като през ноември месец, получихме много тревожно паническо, бих казал, писмо от „Оргалим”, че след като Европейската комисия е извървяла един труден и дълъг път, за да приемат всички, че трябва да бъде един национален орган за акредитация. Някакви експерти от България, не се споменават имена, са ходили в Брюксел и са казвали, че ние някакъв друг закон имаме, други виждания и т.н. И лично ме помоли президента на „Оргалим” да информирам българските законодатели затова, че поведението на България по отношение на внедряването на Регламент 765 предизвиква голяма тревога.
В заключение искам само да кажа, че цялата тази система на акредитация, сертификация и т.н. е основана на европейската система на техническото законодателство, която се основава на доверието. Българската индустрия, която е много силно експортно ориентирана има нужда от доверие на европейските клиенти. И затова е моето безпокойство, че ние някак си създаваме впечатление в Брюксел, че не ни харесва този регламент, който с мъка е докаран до тук, а ние като че ли го саботираме.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Аталай.
Г-Н РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Атанасов, аз благодаря, че казахте на народните представители, подсетихте ни, че трябва да приемем регламента.
Вие виждате ли някой народен представител, който да е против регламента? Аз до тук не видях някой от народните представители да се изказва, че не би трябвало регламентът да бъде приет. Ние сме против онези допълнителни неща, които внасяте в регламента или изпреварвайки, или създавайки затруднение на бизнеса. От тази гледна точка се изказах. Ако въпросът е регламента, точно едно към едно да е написан, нямаше никой да има никакви претенции. Но в регламента, аз не прочетох седем години за директора. В регламента не четох никъде да пише, че не би трябвало да се дава преходен период за легитимната част. В регламента има и неща създадени така, че да бъдат в интерес на обществото и на бизнеса, и на хората, които ще се занимават с тази дейност, а не обратното.
Ако с този законопроект, ние не улесняваме бизнеса и не създаваме такива правила, които задължително всеки трябва да ги спазва, то няма да има нужда от нас. А вие като искате отивайте в Брюксел.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги народни представители, които искат да зададат въпроси или да направят изказвания? Няма.
Колеги, стана добра дискусия. Това беше нашата цел да се чуят всички мнения, всички становища, всички въпроси и така може да вземем максимално обосновано решение.
Предлагам ви да преминем към гласуване.
Който е за изменението и допълнението предлагано от Министерски съвет на Закона за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация, моля да гласува.
Гласували 10 - “за”.
Против? Няма. Въздържали се? 6 – „въздържали се”.
Приема се.
Мисля, че ще има някои предложения за изменения и допълнения между първо и второ четене.
Благодаря на всички наши гости, които дойдоха.

Преминаваме към обсъждане на точка втора от дневния ред - Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия № 002-01-11, внесен от Министерския съвет на 19.01.2010 г. – първо четене.
По втора точка от дневния ред наши гости са:
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма:
Маргарита Александрова – началник отдел “Техническа хармонизация-химикали, лекарства, медицински изделия, козметика” в дирекция “Техническа хармонизация и политика за потребителите”; Веселина Ламбринова – държавен експерт в дирекция “Техническа хармонизация и политика за потребителите” и Зорница Димова – главен експерт в дирекция “Техническа хармонизация и политика за потребителите”.
от Министерство на вътрешните работи:
Красимир Георгиев и Кристина Лазарова – юрист от дирекция “Правно-нормативна дейност”.
Моля вносителя да представи кратко и ясно законопроекта.
Г-ЖА СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА: В момента има действащ Закон за контрол над огнестрелните оръжия, взривните вещества и боеприпасите и правилник за неговото прилагане. Така че с новия законопроект целта ни е да осъвременим съществуващата законова уредба в момента, която беше поправена през годините, включително с цел да се транспонират три директиви на Европейския съюз. Едната е Директива 91/477 за контрола на придобиването и притежаването на оръжия, Директива 2008/43 относно системата за идентификация, проследяване на взривните вещества и Директива 2007/23, която касае пиротехническите изделия, но тя е основно въведена по Закона за техническите изисквания към продуктите. Само малка част касаеща търговията с пиротехнически изделия свързани със закона.
Идеята на преработването на действащата нормативна уредба е да се систематизират множеството регулаторни режими, като се потърсят възможности за облекчаването им, намаляване на документите, които се изискват и които вече могат да се проверяват по друг начин. Същевременно добавяне на липсващи до момента изисквания, които създаваха затруднения при прилагане на закона.
Освен това са регулирани някои дейности, които в сега действащия закон не са регулирани, а това именно е утилизацията на взривни вещества, които вече не са годни за употреба. Освен това за първи път се регулират така детайлно пиротехническите изделия. Знаете колко проблеми има в тази връзка, особено около празници.
По отношение на оръжието се разширява обхвата в сравнение със сега действащия закон, като се добавя и неогнестрелно оръжие, а именно пневматични въздушни газови и сигнални оръжия. Това не е изискване на директивата. Те са изключени само дотолкова, доколкото не могат да бъдат модифицирани, така че да действат като огнестрелни оръжия. В общи линии може би това са най-значимите неща.
По отношение облекчаване на режимите бих искала да подчертая, че се създава възможност с едно разрешение, примерно разрешението за осъществяване на търговия, да се получи право на няколко дейности. Тоест, вместо да се изискват отделни разрешения за притежаване, носене и т.н., се намалява обема на процедурите, които трябва да изпълни едно лице.
Освен това част от сроковете на валидност на досега действащите разрешения са продължени, като разрешението за производство става безсрочно, а останалите валидността им няма да е три години, а пет, което все пак е едно облекчение за тези икономически оператори. Разбира се, отнесено към риска, който пораждат тези дейности и продуктите свързани с тях.
Освен това са предложени увеличения на размера на глобите и санкциите. Въведени са и нови такива. Като идеята е да се увеличи превантивният смисъл на санкциите, т.е. те да бъдат достатъчно високи, за да са възпиращи и Закона да има превантивна дейност повече, отколкото наказателна.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, ние не сме водеща комисия. За съжаление най-големите експерти в тази област не са в тази комисия.
Има ли въпроси към вносителите?
Г-Н ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Искам да се обърна към вносителите по въпроси, които предполагам, че са им зададени вчера от представител на Ловно-рибарското сдружение. Става въпрос за някои пропуски, може би недогледани неща, които може да се изчистят между първо и второ четене. Една от основните работи, които искам да предложа, е в чл. 60, където става въпрос за носене на оръжието.
Открито носене на огнестрелно оръжие се осъществява само за охранителна дейност. Нормално е когато човек е на лов да го носи открито. И мисля, че трябва да добавим „и ловна дейност”. Става въпрос за чл. 60, ал. 1, т. 1 – „и ловна дейност” да се добави в чл. 60, т. 1.
Също така има предложение да се вмени малко повече ангажираност на МВР към бракониерството. И то е като към чл. 60, ал. 3 да се създаде една нова точка „ж”, там където са забраните – „Забранява се при ловуване, носене, употреба на оръжие, боеприпаси при ловуване, когато липсват нужните документи по Закона за лова.”
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Икономов, това разбира се между първо и второ четене вие ще го направите като предложение.
Г-Н ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Това са принципни неща, не са редакционни поправки.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Някой от вносителите желае ли да вземе отношение по този въпрос накратко.
Г-ЖА КРИСТИНА ЛАЗАРОВА: Министерство на вътрешните работи.
По първия въпрос за откритото носене. Да, забелязахме го, вчера ни беше обърнато внимание. Ще го ограничим само до това, в рамките на населени места, за да стане ясно, че лова е извън това нещо.
Що се касае до новата точка „ж”, смятаме, че това е по- скоро режим, който би трябвало да влезе в Закона за лова.
Г-Н ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Там го има.
Г-ЖА КРИСТИНА ЛАЗАРОВА: Там са контролните органи. Значи МВР няма как да контролира и това. Контролните органи са в Дирекцията по горите. Не бихме могли и там да се намесим като контролен орган.
Г-Н ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Може да се помисли.
Също така предполагам, че и в чл. 81, ал. 1 където трябва да се представят необходимите документи за разрешението. В смисъл ловците трябва да представят удостоверение за придобито право на лов, за да придобият право на ловно оръжие. Тук пише, „документ за завършен курс и положен изпит за безопасно боравене с огнестрелно оръжие”. Може би трябва да се добави: “Като за ловни цели се представят удостоверения за придобито право на лов или удостоверение за подборно ловуване.”
Г-ЖА КРИСТИНА ЛАЗАРОВА: Това го има малко по-напред в текста на закона - в чл. 77, ал. 2. Тогава се кандидатства за оръжие за ловни цели и се представя и разрешителното за лов. Документът за придобито право на лов.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря ви.
Господин Икономов има право на законодателна инициатива и ще ги внесете между първо и второ четене тези предложения. Други народни представители с въпроси? Няма.
Колеги, всеки от вас има предложения, които ни бяха представени от Български център за джендър изследвания. Те вероятно са раздадени на всички народни представители.
Желаете ли да вземете думата или всичко е ясно? Ние не сме водеща комисия по този въпрос. Но съм убеден, че всеки народен представител ще се запознае с вашите предложения.
Г-ЖА ДАНИЕЛА ГОРБУНОВА: Тук представлявам една неправителствена организация – Български център за джендър изследвания, както и Алианса за защита срещу домашното насилие. Защо сме тук? Защото новият законопроект за Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, преценихме, че има връзка с темата по която ние работим – защита от домашно насилие.
От пет години в България действа Закона за защита от домашно насилие. Съвсем наскоро преди месец и половина бяха направени последните промени. От тук присъстващите вносители на законопроекта за оръжията имаме допирни точки в нашата пряка дейност като неправителствена организация с Министерство на вътрешните работи, които имат специални задължения по Закона за защита от домашното насилие в частта на прилагане на мерките предвидени в този закон.
Ето защо, предлагаме на вашето внимание едни много кратки предложения за допълнение в три законови текста на така внесения от вас законопроект, които касаят първо, регистрацията на лицата, които носят оръжие и второ, разрешителния режим. Така че да бъдат обвързани двата закона - Закона за защита от домашно насилие със Закона за оръжията и боеприпасите. И тези лица, които са били наказани по Закона за защита от домашното насилие да бъдат включени в предвиждания в този закон автоматизиран регистър с наложените наказания по Закона за домашното насилие и предвидените в него мерки, така че в бъдеще да бъдат ограничени възможностите на тези лица да разполагат с оръжие.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Имаме и писмени предложенията ви. Всеки народен представител разполага с тях. Вносителите разполагат с тях.
Други народни представители, които искат думата за изказване или въпроси? Няма.
По тази точка, колеги, който е „за”, моля да гласува.
Гласували 15 - “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Благодаря Ви.

Преминаваме към обсъждане на точка трета от дневния ред - Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Кралство Бахрейн за насърчаване и защита на инвестициите № 002-02-3, внесен от Министерския съвет на 29.01.2010 г.
По трета точка от дневния ред наши гости са:
от Министерство на финансите:
Стефан Сотиров – началник отдел “Европейски финансови институции” в дирекция “Външни финанси и международно сътрудничество” и
от Министерство на външните работи:
Любомир Николов Попов – началник отдел “Близък Изток и Северна Африка” в дирекция “Близък Изток и Африка”.
Кой ще представи законопроекта за ратификация?
Г-Н СТЕФАН СОТИРОВ: На вашето внимание предлагаме законопроект за ратификация на договор между правителството на Република България и правителството на Кралство Бахрейн за насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 26 юни по време на посещението на министъра на финансите на Кралство Бахрейн в София.
С влизането му в сила ще се създадат основните правни гаранции за справедливо и безпристрастно третиране на инвеститорите и опазване на техните интереси, което ще окаже положително въздействие за развитието и по-нататъшното активизиране на търговско-икономическите отношения между България и Кралство Бахрейн и ще стимулира деловите среди към по-активни контакти.
Разпоредбите на договора обхващат целия комплекс от отношения свързани с инвестиционната дейност на български и бахрейнски инвеститори, на територията на двете страни, в атмосфера на равнопоставеност и добра воля.
Всички текстове на договора са съобразени с присъщите за такива договори условия, както и с досегашната договорна практика на Република България. В изпълнение на изискването на Европейската комисия за включване в договорите на допълнителни клаузи, гарантиращи прилагането на мерки, които Европейският съюз е предприел или може да предприеме в бъдеще по отношение инвестиционната дейност на инвеститори от трети страни.
В договора е включена обща разпоредба, с която се регламентира, че клаузите на договора няма да възпрепятстват всяка от страните да изпълняват задълженията си, включително за България по отношение на Европейския съюз и включително на Кралство Бахрейн по отношение на Съвета за сътрудничество на арабските страни от Персийския залив.
Във връзка с предвидените в чл. 8 и чл. 9, във вече подписания договор, ред за разрешаване на инвестиционните спорове и на спорове между договарящите се страни и на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България, договорът подлежи на ратификация от Народното събрание.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Моля, който е съгласен да гласува.
Гласували 17 - “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.

Преминаваме към обсъждане на точка четвърта от дневния ред - Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове № 954-01-48, внесен от Яне Янев и група народни представители на 19.11.2009 година – първо четене.
По четвърта точка от дневния ред наши гости са:
от Министерство на финансите:
Иван Еничеров – началник на отдел “Държавно имущество” в дирекция “Държавно юрисконсулство”.
Поканихме г-н Яне Янев или негов представител да представи внесения законопроект. На второ заседание не присъства такъв, колеги, и няма кой да го представи.
Някой желае ли думата по предлагания от г-н Яне Янев законопроект?
Г-Н ИВАН ЕНИЧАРОВ: Министерство на финансите не подкрепя представения законопроект по две основни причини. Първата причина е, че с този законопроект ще се създадат условия за по-благоприятно обезщетяване на лицата, които сега дори не попадат в групата на правоимащите в сравнение с онези лица, които са били най-нуждаещи се от жилища и които вече са били обезщетени. Тоест, ще се получи една неравнопоставеност на субектите.
И втората причина, поради която не подкрепяме този законопроект, е значителната финансова тежест, която държавата не може да си позволи. С този законопроект се предлага да се индексират спестовните числа на всеки шест месеца и фактически по наши разчети се касае за около 1 млрд. и 250 млн. при сегашната цена за компенсиране. Тоест, 8 ст. за спестовно число. Тази сума може да достигне до 12 млрд. в случай, че непрекъснато се увеличава прогресивно спестовното число и достига 50 и повече стотинки за едно спестовно число.
Третият мотив за да не подкрепим този законопроект е, че никога не се отчита при разглеждането на този тип законопроекти, т.е. за многогодишните спестители факта, че се касае за спестовни числа, а не за левове. И всички суми бяха деноминирани през 1999 година. Но тъй като това не са левове, те не бяха деноминирани в резултат на което са твърде много като цифра, бих казал.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Министерство на финансите не подкрепя законопроекта на господин Янев.
Господин Цонев, иска думата.
Г-Н ЙОРДАН ЦОНЕВ: Само да информирам членовете на Комисията, че и в предния мандат, а и в по-предните мандати са правени много опити от народни представители и от парламентарни групи, да бъде решен по някакъв по-справедлив начин този въпрос, но винаги сме опирали до невъзможността и до това, че няма достатъчно финансови ресурси.
Така че в миналия мандат дори сме отхвърляли законопроекти и предложения на членове на управляващото мнозинство, съобразявайки се с тези аргументи, които представители на финансите дадоха. Така че аз смятам, че трябва да продължим в този дух, защото това е нещо, което не може нито да си го позволим, а и дори да се опитаме не е толкова просто по начина по който ни се предлага.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, някой друг да желае думата? Няма.
Минаваме към гласуване.
Колеги, тези които подкрепят законопроекта внесен от господин Яне Янев като точка четвърта, моля да гласуват.
Няма гласували “за”.
Против? Гласували 18 - „против”. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Законопроектът не е приет.

Преминаваме към обсъждане на точка пета от дневния ред - Определение на Конституционния съд от 26.01.2010 г., получено на 02.02.2010 г. с приложено искане на тричленен състав на Търговската колегия на Върховния касационен съд, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 17/2009 г. за установяване на противоконституционност на § 143 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането (бр.97/ 23.11.2007 г.).
В точка Разни, колеги, както ви казах има определение на Конституционния съд получено на 2 февруари 2010 г. с приложено искане на тричленен състав на Търговската колегия на Върховния касационен съд, с което Народното събрание е конституирано като страна за установяване на потивоконституционност на § 143 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането.
Аз ви предлагам, каквато е практиката на Парламента, безсмислено е да даваме становище. Каквото е имало е гласувало предишното Народно събрание.
Нека да вземем решение с гласуване, че ние няма да даваме становище по този въпрос.
Мнения има ли? Няма.
Който е за тази позиция, моля да гласува.
Гласували 18 - “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.

Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.

(Закрито в 15.50 часа).


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров


Стенограф:
Силвия Михайлова
(67 633)