Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ
17/03/2010
Относно: 1. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, № 002-01-18, внесен от Министерския съвет на 02.03.2010 г. – за първо четене.
2. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн, № 002-01-16, внесен от Министерски съвет на 29.01.2010 г. – за второ четене.
3. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 22
На 17 март 2010 година, (сряда) от 14.15 часа в зала „Изток” на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, № 002-01-18, внесен от Министерски съвет на 02.03.2010 г. – за първо четене.
2. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн, № 002-01-16, внесен от Министерски съвет на 29.01.2010 г. – за второ четене.
3. Разни.
Заседанието беше открито в 14,15 часа и ръководено от председателя на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм - Мартин Димитров.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, в залата има 16 народни представители, така че имаме кворум и може да започнем днешното заседание.
Предлагам Ви следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, № 002-01-18, внесен от Министерския съвет на 02.03.2010 г. – за първо четене.
2. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн, № 002-01-16, внесен от Министерски съвет на 29.01.2010 г. – за второ четене.
3. Разни.
По така предложения дневен ред предложения, колеги? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 17 - „за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Със 17 гласа “за” този дневен ред е приет.
Започваме с точка първа от дневния ред - Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, № 002-01-18, внесен от Министерския съвет на 02.03.2010 г. – за първо четене.
Наши гости са:
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма - Симеон Йорданов, и.д. началник на отдел “Ядрена енергетика и безопасност” в дирекция “Сигурност на енергоснабдяването” и Росица Гуркова, главен експерт в дирекция “Сигурност на енергоснабдяването”;
от Агенцията за ядрено регулиране - Сергей Цочев, председател; Николай Влахов, главен секретар и Пепа Стоянова, юрист;
от Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци” - Борис Пеков, изпълнителен директор и Светлозар Траянов, директор на Управление РАО;
от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика - Павлин Грудев, заместник-председател; Тихомир Апостолов и Добромир Димитров;
от община Козлодуй - Румен Маноев, кмет и Иво Симеонов;
от община Елин Пелин - Михаела Цонева, експерт “Екология”;
от Български зъболекарски съюз - д-р Николай Шарков, председател; д-р Явор Голчев и д-р Светослав Гачев;
от Българска асоциация по рентгенология - д-р Елисавета Вълчева, председател и д-р Жени Василева;
от Национално сдружение „За Земята” - Петко Ковачев и Тодор Тодоров.
Предвид многото заинтересовани страни по първа точка предлагам да бъдем много стегнати, по същество и идеята на всеки наш гост е максимално добре да информира народните представител, които в крайна сметка трябва да вземат решенията. Идеята е по същество да се получи дебат.
Нека започнем с Агенцията за ядрено регулиране. Заповядайте да представите основните моменти в законопроекта ясно и стегнато.
СЕРГЕЙ ЦОЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Законът за безопасно използване на ядрената енергия е в сила от юли 2002 г. Към този момент - 2002 г., законът е в съответствие с международните конвенции и договори по които Република България е страна - като Конвенцията за ядрена безопасност, Конвенцията за помощ в случай на ядрена авария и радиационна аварийна обстановка, Конвенцията за физическа защита на ядрения материал, Виенската конвенция за гражданска отговорност за ядрена вреда, Единната конвенция за безопасност при управление на отработеното гориво и за безопасност при управление на радиоактивните отпадъци.
Реално необходимостта от промени в ЗБИЯЕ възникна в началото на 2006 г. с ратификацията на измененията в Конвенцията за физическа защита на ядрения материал. За подготовка на промените в Агенцията за ядрено регулиране бе създадена работна група, която да подготви необходимите допълнения и изменения в закона, като групата беше натоварена и със задачите да транспонира новото законодателство на Европейски съюз, да отчете нови или изменени документи на Международната агенция по атомна енергия, както и да инкорпорира опита от практическото прилагане на закона.
Настоящият проект е резултат на продължително усилие по подготовка, обсъждане и съгласуване със заинтересованите ведомства, като отразява и натрупания практически опит при прилагането на закона. Преди представянето му пред обществеността и правителството проектът е внимателно обсъден с основните ведомства, имащи отношение към безопасно използване на ядрената енергия и йонизиращите лъчения и управлението на радиоактивните отпадъци. Предварителни задълбочени обсъждания на промените са проведени с Министерството на икономиката и енергетиката, а сега и туризма, в Министерството на вътрешните работи, в Министерството на финансите, Държавна агенция „Национална сигурност”, Министерството на извънредните ситуации, в частност гражданска защита. Специално внимание беше отделено на Министерството на здравеопазването.
В допълнение на проекта на закона за изменение и допълнение на ЗБИЯЕ бе публикуван на интернет страницата на Агенцията, като бе проведено обсъждане с основните стопански субекти, чиято дейност в областта на използването на ядрената енергия се регулира от закона - АЕЦ “Козлодуй”, НЕК и Държавното предприятие “Радиоактивни отпадъци”.
В законопроекта са обсъдени и отчетени становищата и предложенията на управителните съвети на Фонд “Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения”, Фонд “Радиоактивни отпадъци”, както и на Консултативния съвет по въпросите на ядрена безопасност и Консултативния съвет по въпросите на радиационна защита към председателя на АЯР.
Едва след задълбочено обсъждане на законопроекта с всички заинтересовани страни в началото на 2009 г. се пристъпи към официална съгласувателна процедура, съгласно Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация. В хода на съгласуването се извърши допълнително прецизиране на текстовете въз основата на бележките и предложенията на ведомствата.
С Решение № 304 от март 2009 г. Министерски съвет одобри законопроекта, който през април същата година беше внесен в 40-то Народно събрание, където беше разгледан в Комисията по европейските въпроси. След конституиране на 41-во Народно събрание, законопроектът бе върнат за провеждане на нова съгласувателна процедура. Междувременно проектът претърпя допълнителни промени, поради необходимостта от въвеждане на изискванията на Директива 2009/71 на Евратом от 25 юни 2009 г. за установяване на общностна рамка за ядрена безопасност на ядрените инсталации. Като с цел пълно и точно транспониране на директивата определени разпоредби са прецизирани и допълнени, а в други случаи са създадени нови разпоредби. След проведена повторна съгласувателна процедура по Устройствения правилник в Министерския съвет, с Решение 108 от 2 март т.г., Министерският съвет одобри проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗБИЯЕ.
Предлаганите със законопроекта изменения и допълнения са в няколко направления. Описани в мотивите към проекта най-важните от които са:
Отчитане на новоприети и изменени основополагащи международни договори обвързващи документи. Изменение в лицензионните и разрешителни режими по отношение на ядрените съоръжения, обектите и дейностите с йонизиращи лъчения.
Отчитане на предложените от постоянните експертни работни групи управителни съвети на фондовете за извеждане от експлоатация на радиоактивни отпадъци. И разбира се редакционни промени свързани с промяна наименованията на министерства и ведомства и изчистване на терминологията.
Една от основните цели на законопроекта е привеждането на ЗБИЯЕ в съответствие с действащите международни актове. Предложени са изменения и допълнения отчитащи специфичните задължения на Република България по Конвенцията за физическа защита на ядрения материал, както и Споразумението за прилагане на гаранциите по договора за неразпространение на ядреното оръжие. Със законопроекта АЯР се определя за компетентен орган, пункт за връзка и координатор по Конвенцията за физическа защита на ядрения материал. Физическата защита се включва като едно от основните направления на закона съвместно с ядрената безопасност и радиационната защита.
С пълноправното членство на Република България в Европейския съюз и съответно присъединяване към споразумение за прилагане на гаранциите за неразпространение на ядреното оръжие между страните членки, Евратом и Международната агенция по атомна енергия, операторите докладват директно на Европейската комисия по системата на гаранциите на Евратом, като централен регистър за целия Европейския съюз се поддържа в Люксембург. В рамките на класическите гаранции Европейския съюз се разглежда като една държава. Поради тези причини с проекта се осигурява и свободен достъп до съоръженията на инспекторите по гаранциите на Европейската комисия.
Със законопроекта се осигурява трайна правна регламентация на изискванията на директива на Съвета 2006/117 Евратом от 2006 г. за надзор и контрол на превоза на радиоактивни отпадъци на отработено гориво. Директивата е транспонирана през декември 2008 г. със заповед на председателя на АЯР, като нейното въвеждане е нотифицирано пред Европейската комисия чрез работна група 20, околна среда. Въвеждане единен режим за превоз на радиоактивни отпадъци на отработено гориво в рамките на общността и от трети страни се основава на прилагането на стандартен документ, който е част от директивата.
С проекта на закон се въвеждат изискванията на Директива 2009/71 на Евратом за установяване на общностна рамка за ядрена безопасност на ядрените инсталации от 2009 г. Директивата има рамков характер и повече от измененията й вече фигурират в ЗБИЯЕ. Но с цел пълно и точно транспониране определени разпореди са прецизирани и са добавени нови такива.
Във връзка с опита от прилагане на ЗБИЯЕ с проектозакона се въвежда лизенция за извеждане от експлоатация на ядрено съоръжение. Целта е поради спецификата на процеса на извеждане от експлоатация, продължаващ десетки години да се гарантира запазване на отговорността на лицензианта по отношение на безопасността на съоръжението през целия период на извеждане от експлоатация. С предложеното въвеждане на лицензия се избягва и двоен разрешителен режим, а именно извеждане на лицензия за експлоатация или управление на съоръжения за управление на РАО и в същото време получаване на поредица от разрешения за извеждане от експлоатация. Лицензия за извеждане от експлоатация ще се издава за срок до 10 години. Със законопроекта се дава правна възможност лицето извеждащо от експлоатация да не е задължително лицето експлоатиращо ядреното съоръжение. Въвежда се механизъм за освобождаване от регулиране на генерираните в процеса отпадъци, които не представляват радиоологичен риск за населението и околната среда.
Предвижда се освобождаването да се извършва при спазване на ясни и точни изисквания и критерии определени с наредба.
В резултат на обстоен анализ на съществуващия лицензионен и разрешителен режим в областта на използване на източниците на йонизиращи лъчения и проведени обсъждания с професионални сдружения и асоциации, Министерството на здравеопазването с проектозакона се дава правна възможност за отпадане на лицензионния режим на източниците на йонизращи лъчения с нисък радиологичен риск използвани в медицината и индустрията. Тези обекти и дейности ще останат под регулаторен контрол.
Със законопроекта се предлага и цялостно отпадане на лицензионен и разрешителен режим за части на източници на йонизиращи лъчения, като например държатели за рентгенови тръби, кабели, усилващи екрани и т.н., които не представляват радиологичен риск. С проекта се предлага удължаване на максималния срок на издаване за лицензия за използване на източници на йонизиращи лъчения от 5 на 10 години, като се цели облекчаване на лицензионния режим и намаляване на икономическото време за лицензиантите. Направен е опит за намаляване на броя на безстопанствените източници, както и намаляване на източниците погребвани като отпадък на територията на Република България, чрез въвеждане на изискване за връщане на определени категории радиоактивни източници на производителя след прекратяване на използването им.
В законопроекта са отчетени в максимална степен и направените предложения за промени в ЗБИЯЕ от експертната работна група към фонд “Радиоактивни отпадъци” и работната група към фонд “Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения”, по отношение на функционирането и управлението на двата фонда. В законопроекта са предложени и други промени. По-голямата част от които са редакционни - променяне наименования на министерства и ведомства, печатни грешки, изчистване на използваната терминология.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Цочев.
Да дадем думата на господин Пеков - изпълнителен директор на Държавното предприятие “Радиоактивни отпадъци”. Господин Пеков, наблегнете на проблемите, които вие виждате, които не са решени. Без да се повтаря това, което беше изказано като аргументи.
Заповядайте.
БОРИС ПЕКОВ: Уважаеми народни представители и гости! Всичките промени, които ние сме подали към Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и към регулиращия орган към Агенцията по ядрено регулиране са отразени в проекта за закон. Единственото което бих искал да помоля, като признавам, че не знам какъв е редът да се правят такива предложения, това е в чл. 93 да се добави, че “пари от фонда могат да се отпускат не само за планирани съоръжения, а и за такива, които в момента са в експлоатация.” Това ще даде възможност да повишим приемствеността на така наречените от нас засегнати райони, в които се намират ядрени съоръжения и конкретно имам предвид района на Нови хан. По начина по който е формулиран в момента не дава такава възможност.
Благодаря. Няма какво да добавя друго.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Пеков, най-удачният начин е това предложение да го насочите чрез нас до всички народни представители с аргументи между първо и второ четене, до всички народни представители от Комисията.
От Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика желаете ли думата? Не.
Община “Козлодуй”. Господин кмете, кажете ясно пред народните представители искате ли хранилището? Общината иска ли го?
Казвам го с доза шега, но въпросът е следния господин Маноев, кажете за обстановката в община “Козлодуй” и мнението на общинския съвет, ако има такова мнение и най-важното. Имате ли допълнителни предложения към този закон? Кажете пред всички народни представители.
РУМЕН МАНОЕВ: Ще разделя възможността на две части, понеже с мен е г-н Иво Симеонов. Той е общински съветник, един от инициаторите на един референдум за тези, които не са информирани за битието на този проект и възможността за изграждането на това хранилище в град Козлодуй. Той ще се спре малко по-подробно на тази предистория, ако позволява времето.
Това което искам да кажа накратко е, че внесохме предложение, което предполагам чрез колегата Стоянов е достигнало до вас, предполагам и до останалите народни представители ще достигне, в което преповтаряме това наше виждане и предложение по нормата на чл. 93, ал. 1, т. 5 от закона, която излишно е да ви убеждавам сега, че е необходима, с оглед поне на една нормална социална справедливост за населението на такива общини, в които ще се изграждат съоръжения за управление на радиоактивни отпадъци. Тъй като все още не са достатъчно атрактивни тези съоръжения като туристически дестинации. Едва ли някой от вас или извън тази зала ще се втурне, за да си търси вилни имоти в тези райони. Мисля, че това е частична компенсация затова, че това население живее в една такава латентна, макар и психологическа заплаха от това какво би могло да се случи при изграждането на едно подобно съоръжение.
Понеже съществува от времето на римското право един такъв прагматичен принцип на петте К, да го наречем, кой, къде, как, кога и колко съм си позволил да добавя в преходните правила един срок в който, ако се приеме това предложение, да бъде задължен управителния съвет на фонда да приеме съответните правила, които да направят възможно практически реализирането на възможността за финансирането на такива инфраструктурни обекти на територията на общината. Да се надяваме, че ще има достатъчно средства и достатъчно воля, така че поне частично да се реализират такива инфраструктурни обекти, докато чакаме изсипването на рога на изобилието от оперативните програми.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Симеонов, кратко и стегнато, ако имате да добавите нещо?
ИВО СИМЕОНОВ: Уважаеми народни представители, само една кратка ретроспекция. В община “Козлодуй” не сме антиядрено настроени. Знаете функционира АЕЦ “Козлодуй”, така че има добра радиационна култура населението.
Само искам да ви кажа, че през 2007 г. бяхме много неприятно изненадани, говоря като община и като население, като общински съвет и т.н., с едно решение, с което се даваше възможност в земеделското землище почти по средата да се изгражда хранилище за ниско и средно радиоактивни отпадъци. Единодушно общинският съвет взе решение да се проведе местно допитване по този въпрос. И мисля, че доста категорично населението се произнесе с 93 процента против на това място да се изгражда такова съоръжение.
От края на 2007 г. до днес съвместно с общината и с ръководството на държавното предприятие се направиха доста срещи и инициативи, мога да кажа над 30, 40 в населените места по браншове, по организации, по кметства, по училища и т.н. и мисля, че вече е постигнато едно съгласие, такова хранилище да се изгражда и то в площадката Радиана, която е съседна на АЕЦ “Козлодуй”. Така че на това място, според нас няма да има никакъв проблем. Ако се тръгне на вариант да се мести наново, друга площадка на същото място, говорим за Маричин вал или нещо подобно, доколкото разбираме в Козлодуй има някакви такива идеи, искам да ви кажа, че нашето мнение е, че се връщаме 2007 г. и от тук нататък ние не може да поемем каквито и да е гаранции, че ще бъде постигната социалната търпимост на проекта. Дори и това да се приеме в чл. 93, т. 5 мисля, че населението веднъж се е произнесло и не трябва да спекулираме с такава възможност.
Така че отговора ви на конкретния въпрос е, да. На площадката Радиана няма никакъв проблем да се изгради това хранилище. Там процеса е достатъчно напреднал. Тествано е общественото настроение. Няма никакъв проблем. Така че може да разчитате на нашата подкрепа, съответно ако се върви по този път.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Симеонов.
Важно е да чуем местните власти. Община “Елин Пелин”. Заповядайте.
САШКА НЕНОВА: Уважаеми господа депутати и гости, моето мнение напълно съвпада с мнението на г-н Борис Пеков – директора на Държавно предприятие “Радиоактивни отпадъци”. Като аз държа във въпросния чл. 93, ал. 1, т. 5 от закона, задължително да влезне думата не само “планирани”, но и “експлоатирани съоръжения”, тъй като в района на с. Нови хан на 3 км по права линия от населеното място, съществува и се експлоатира такова съоръжение, а именно постоянното хранилище за ниско и слаби радиоактивни отпадъци от 1962 г. Така че мисля, че населени места като Нови хан също трябва да бъдат, по някакъв начин с цел обществената приемственост, облагодетелствани от изменението на този член от закона. Друго конкретно нямам какво да допълня.
Може би тук думата “могат”, според мен трябва да бъде изключена в една следваща редакция и “да получават финансиране”, а не “могат да получават”. Защото „могат”, могат и да не могат. Това визирам.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря ви.
От Българския зъболекарски съюз, който също ги касае закона, имат ли желание за много кратко отношение?
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Български зъболекарски съюз.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! тук ще направя едно изказване общо медицинско, не само конкретно в нашата сфера. Защото ние много отдавна - и Българският лекарски съюз, и Българският зъболекарски съюз, очакваме промяна в Закона за безопасно използване на ядрената енергия, тъй като при нас инсталирането на съвременните рентгенови апарати е горе долу като построяването или сезирането на АЕЦ “Козлодуй”. Извинявам се за сравнението, но един обем от документи, който се носи обикновено от двама човека струва безкрайно много средства за един източник, който е определен като източник на йонизиращо лъчение с нисък радиологичен риск. Затова предложенията, които са направени в този законопроект за изменение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия са много адекватни.
Ние приветстваме доста от параграфите, които са в този закон, на които няма да се спра в момента, а нашите предложения ще отправим както към вашата водеща комисия между първо и второ четене, така и към Комисията по здравеопазване.
Благодаря ви за вниманието и за поканата.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря.
Знаете че има срокове. Тоест, чрез председателството дайте вашите предложения, ако може още утре, за да бъдат раздадени на всички народни представители.
От Българската асоциация по рентгенология да добавят нещо, има ли желание?
ЕЛИСАВЕТА ВЪЛЧЕВА: Имам предвид дублирането на разрешителния режим за контрол на качеството на медицинската радиологична апаратура. Получава се лиценз от АЯР или регистрация от МЗ. В момента няма нужната тежест. Така че ние ще направим предложение за промяна в тази насока.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Адресирайте вашето предложение към всички народни представители.
Господин Ковачев иска ли за кратко изказване думата.
ПЕТКО КОВАЧЕВ: Радвам се, че Комисията продължава да е отворена към представителите на гражданското общество. Аз имам няколко неща.
Най-напред ще започна с това, което липсва в проектозакона и то е, промяната на увеличаването на сумата за отговорност при ядрени щети. Аз съм учуден, че България продължава да поддържа само 50 млн. евро или 96 млн. лева горна граница на щетите при ядрена авария. Грубо казано, ако утре гръмне атомната централа щетите няма да са 100 млн. лева, но това е по закон и повече никой не носи отговорност за щетите върху населението и върху икономиката, разбира се. Смятам, че това нещо е важен въпрос, който отсъства от промените на закона.
Достъпът до информация в този закон е доста рестриктивен и мисля, че там също трябва да се пипне. По въпроса за фондовете за изваждане от употреба на ядрена инсталация за радиоактивни отпадъци. Най-напред тук се маха броя на управителния съвет, освен това има и представители на членовете. Започвам от най-ниския проблем. Фондовете могат да се окажат топли места и заплати за наши хора. Това е първият риск.
Членът, за който коментираха господин Пеков и представителите на общините, смятам, че той всъщност купува общини за да се съгласят за бъдещите хранилища. Нови хан специално има от години съпротива на населението срещу хранилището. В момента това е начин да се купи местната власт. Мисля, че тук трябва по-важен диалог, а не е само въпрос за парите. Това е много елементарно.
И най-накрая, разбира се, в текстове по въпроса за фондовете има едни истории, които държавата може да плати, ако съответните инсталации не са успели да си съберат необходимите пари. Тоест, тук имаме въпроса за скритото субсидиране. Въпрос, който е много важен. Изброявам още няколко. Въпросът за вноса и износа на радиоактивни отпадъци, специално транспорта и контрола. Има възможност в предложенията с един лиценз, с едно разрешение да има няколко транспорта внос–износ, което занижава въпроса за контрола, особено от гледна точка на разпространение. Въпросът за издаване на лиценз за нови съоръжения. Много съжалявам, но девет месеца за издаване на лиценз за атомна централа е прекалено кратък срок. Ако вземем примерно АЕЦ “Белене”, мисля че АЯР отдавна е нарушила закона. Този срок трябва да се увеличи. Не е нормално лиценз за закриване на ядрени съоръжения да се чака две години плана за закриване, а лиценза за ново съоръжение да се издава за девет месеца. И другите малки неща, които са, разбира се ще ги внесем в сроковете между първо и второ четене.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, чухте всички възможни гледни точки. Ваши въпроси на народни представители към вносителите.
Аз да започна с един въпрос, към господин Цочев вероятно е най-удачно да бъде насочен. При запознаване с проектозакона възниква следния казус. Ако сумите, които се събират за закриване един ден, в случая става въпрос за АЕЦ “Козлодуй”, на реактори и се окажат недостатъчни, се активират условията на ал. 5, на § 34. Там се казва, че трябва да бъдат събрани в последния експлоатационен период, цитирам по памет. Въпросът е, една такава разпоредба създава ли стимули редовно да се отчисляват пари и да се събират пари един ден за затварянето или ще се разчита, че държавният бюджет поради липса на алтернатива и поради национална значимост на въпроса ще ги извади, тъй като няма да има избор. Този въпрос дали е уреден господин Цочев и дали сегашните разпоредби действително създават стимули за регулярно събиране на суми, които реално да отговарят на необходимите разходи за закриване един ден на мощности.
Заповядайте, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз искам да попитам по най-болния за общините въпрос. Тук беше интересно казано, че така ще бъдат купувани общините. Думата „могат”, означава че може и да не получават абсолютно нищо. Тоест, много е отворен текста. Казано грозно има възможност с този текст да се похарчат пари, които не би трябвало да се харчат и обратното, и от ръководството на фонда ще зависи да е на нула. Тоест много е обтекаем текста. Той не дава гаранции нито на общините, но не дава и обратните гаранции на държавата. Тези пари се събират целево не за развитието на общините.
От тази гледна точка ми се струва, че текстът е много широк, много двусмислен и може да доведе до конфликтни резултати.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз смятам, че въпросът поставен от г-н Петър Димитров е основателен, колеги, и трябва много внимателно да го помислим. Това е обръщение към народните представители. Ако не сложим някакви лимити е възможно залитане и в двете посоки. Залитането в едната посока е общините да не получат нищо. И да се окаже, че това създава напрежение по места. Залитането в другата посока е да получат прекалено много. А определянето на лимити е много сложна работа, за което трябва да поискаме съдействие на всички институции, включително Агенцията за ядрено регулиране.
Това е въпрос отново към господин Цочев, какво смята, дали вижда потенциално решение на този въпрос под някаква форма, било то лимит или нещо друго. Защото залитането в едната и в другата посока, аз съм съгласен с г-н Петър Димитров, ще бъде нежелано, вярвам от членовете на Комисията.
Господин Добрев, заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Според мен, така както е даден текста с „могат”, дава възможност, ние ако пропуснем тази дума както имаше предложение тук, да получават и това нищо не означава, защото те могат да получат 1000 лв. От друга страна те могат да очакват да спечелват всички проекти с които кандидатстват, което също е нереалистично. Понеже е съмнително дали те ще са еднакво добри всеки един от тях. От друга страна, слагането на лимити е повече от сложна работа. Да не говорим, че дори и да ги сложим тези лимити парите не са предвидени в бюджета за тази година. Така че това е въпрос, който много внимателно трябва да помислим преди второ четене.
За мен определението “могат” дава възможност, ако има такива средства те да бъдат насочвани към тези общини.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Аталай, заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Уважаеми колеги, аз може би ще направя изказване, впоследствие да не взимам отново думата. Необходимо ли беше изменение и допълнение на този закон? Разбира се, че е необходимо. Законът е приет както чухме от 2002 г., а от тогава имаме приети ратифицирани международни актове. Имаме изменения и допълнения във връзка с експлоатацията и съхранението на тези отпадъци от тогава. Включително и с директивите, които трябва да бъдат транспонирани в законите за безопасно използване на ядрената енергия. Този закон наистина би трябвало да бъде на вниманието на народните представители.
Убеден съм, че всички от народните представители ще намерим достатъчно време, за да се запознаем с всички текстове, които са ни предложени. Защото това е един специфичен закон. Както виждате днес на нашата комисия тук присъстват и зъболекарската организация, и представителите на общините, които са заинтересовани. Аз даже попитах колегите до мен на шега, защо няма и разпространителите и производителите на GSM операторите, защото и те имат съответното значение. Разбира се, би трябвало да ги чуем и тях. Изобщо тази материя засяга голяма част от обществото и не само тези общини, където се съхраняват радиоактивните или ще бъдат съхранени съответно радиоактивните отпадъци.
Ако се разгледа детайлно закона има редица неща на които ние народните представители между първо и второ четене ще направим съответните предложения, особено що се отнася в § 16, чл. 24 относно мълчаливия отказ. В § 32, чл. 47 където става въпрос, процедурите по оценка на въздействието върху околната среда. И в § 57, чл. 93, както забелязаха и колегите, ще прецизираме тези текстове, какво би трябвало да направят тези общини в които вече се експлоатират, както е Нови хан. Ние няма да излезем от презумпцията дали се купуват общините или не се купуват, но ние трябва да създадем съответната нормативна законова разпоредба, за да може тези хранилища да бъдат експлоатирани и съхранявани и осигурени за тези хранилища, съответните средства. Дали ще бъдат чрез експлоатационните разходи от разходите от които се отлагат в съответните фондове, дали от бюджета, но тези хранилища са факт и те би трябвало да се поддържат по съответния начин. Това е по този закон.
Аз господин Председател искам да избързам и да предложа едно следващо заседание да направи нашата комисия с ръководството на АЕЦ “Козлодуй” и ще се възползвам докато е тук председателят на АЯР, г-н Цочев. Накратко, когато взима отношение по зададените въпроси, да кажете, необходими ли са средства за рехабилитацията на блок 5 и блок 6. Защото в последно време от компетентни политици чуваме определени послания и от евродепутати, които неминуемо аз се опасявам, че ще ни вкарат в една схема от 1992 г., когато по едно стечение на обстоятелствата пак определени политици казаха, че трети и четвърти блок не е в онова състояние, в което може да бъде експлоатирано. Става въпрос за сериозно прецизиране на нашия речник. Когато аз не съм запознат с обстоятелства от които не разбирам, не взимам отношение. Отношението което се взима от определени политици днес най-малко може да ги прецизираме като престъпление, защото тези средства които предишното правителство с настояването на сегашното правителство ще получим от Европейски съюз, тези 300 млн. не са за рехабилитация на пети и шести блок. Това така ли е или не, да се чуе ясно, за да се знае, че влизането на политиците в един такъв дебат не води към добро нашата страна.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Аталай, който засегна допълнителни въпроси.
Колеги, по темата имате ли други изказвания и въпроси? Само едно допълнение господин Аталай. Пети и шести блок на Козлодуй, техните лицензии изтичат 2017 и 2019 г. и наш интерес е да бъдат удължени.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Димитров, точно за това става въпрос. Ако вие продължавате да говорите по този начин, едва ли ще получим лицензия без намесата на международните организации, а вие виждате, че като партньори в Европейския съюз все още на България се гледа като страна, където политиците не говорят извън България на един и същи език.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Цочев.
СЕРГЕЙ ЦОЧЕВ: Благодаря господин Председател.
Най-напред на вашия въпрос. Действително в чл. 50 от проекта за изменение и допълнение на Закона е въведена нова ал. 5, която гласи, че когато реализацията на проекта за извеждане от експлоатация се окаже по-скъпа от одобрените от Управителния съвет на фонда оценки за разходите, необходими са допълнителни разходи за сметка на лицето, което последно е експлоатирало ядреното съоръжение, съгласно издадена лицензия за експлоатация. Този текст е по предложение на експертната работна група към фонд “Извеждане от експлоатация” и което е по-важното, буквално преписва препоръка на Европейската комисия 2006/851 на Евратом. И точно затова е добавен още един текст, че при промяна на лицензията и периодично поне веднъж на пет години, Управителният съвет трябва да прави преглед на оценките за разходите за извеждане от експлоатация и при необходимост да изменя размера на дължимите вноски, за да не се стигне до хипотезата на ал. 5, средствата да не стигнат един ден. Този текст отново отчита препоръката на Европейската комисия с номера, който споменах.
Господин Петър Димитров, по вашия въпрос за чл. 93, ал. 5 - финансирането на хранилищата. Много хора и много организации се изказаха по този въпрос. Най-напред той не е сто процента от приложното поле на Агенцията за ядрено регулиране. Той е финансов въпрос. И е отчетено предложение на Министерство на икономиката и енергетиката най-напред, впоследствие на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма.
Разбира се, че могат да бъдат направени промени в този текст. Нашето разбиране е, че начинът за изразходване на средствата за тази цел трябва да бъде определен с наредбата за събиране и разходване на средствата по този фонд. Тази наредба се внася от министъра на икономиката, енергетиката и туризма и министъра на финансите и се одобрява от Министерския съвет. И там е мястото, където трябва да бъдат разписани ограниченията, лимитите, сумите, процентите, методологията, правилата по които ще се отпускат тези средства. Това не може да стане вътре в закона.
Господин Аталай имаше по-скоро страничен въпрос по който да взема отношение. Наистина пети и шести блок, лицензиите им бяха издадени миналата година и изтичат 2017 – 2019 г. Блоковете бяха модернизирани с една продължителна и скъпо струваща модернизация при това с изключително качество. В момента блоковете отговарят на всички изисквания по безопасност и те в момента нямат нужда от някакви нови, мащабни модернизации.
Има нужда от това, ръководството на АЕЦ “Козлодуй” да започне подготовка за обследване състоянието на основното оборудване особено, за да може когато дойде 2017 – 2019 г. да има основателни технически аргументи за продължаване на тези лицензии. Няма нужда да бъде извършвана нова модернизация. Ако се наложи нещо да се подменя, това няма да бъде модернизация, а това ще бъде заменяне на едно оборудване със същото друго, ако такова нещо се установи, че е необходимо в процеса на тези изследвания. Това е нормална практика във всички страни, които са удължили срока на експлоатация на своите централи. Такива указания са дадени в лицензиите, които сме издали към АЕЦ “Козлодуй” и те много добре знаят в какви срокове, по какъв начин трябва да подходят, така че да имат основания да искат 2017 – 2019 г. нови лицензии за експлоатация на тези блокове.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Председател, имам едно предложение. Приема ли се да се съберем на едно следващо заседание с ръководството на АЕЦ “Козлодуй” и да направим едно заседание на нашата комисия. И следващият път молбата ми е да поканите журналисти, защото тези неща, които ги каза господин Цочев беше интересно да чуят и журналистите, за да може обществеността да разбере за какво става въпрос.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ако сте чули господин Аталай внимателно господин Цочев, има нещо важно. Трябва да се направи обследване на реакторите, което да не се прави в последния момент и което ясно и аргументирано да покаже, че удължаването на лицензиите не е проблем, какъвто е интересът вярвам на тази комисия, на българския парламент и на българското правителство. Това обследване трябва да стане в срокове. Защото всички ние имаме огромния интерес живота на пети и шести блок на Козлодуй да бъде максимално дълго продължен.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Средствата от Европейския съюз нямат нищо общо с рехабилитацията на пети и шести блок, нито с обследването на пети и шести блок. Затова молбата ми е колеги, да подложите на гласуване, ако е необходимо следващото заседание да го направим с ръководството на АЕЦ “Козлодуй”, за да чуете и вие от самото ръководство за какво става въпрос. Колко средства отдели държавата за рехабилитацията на пети и шести блок? Какви средства бяха вложени? В какво състояние се намират пети и шести блок. Необходимо ли е днес България да отваря разговор не само в страната, а и извън страната за състоянието на пети и шести блок?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: По-опасният въпрос е колеги, че за трети и четвърти блок дълги години се мълча и тогава дойде едно правителство, господин Аталай, което вие подкрепяхте и което не взе всички необходими предпазни мерки да се стигне до затваряне. Въпросът не е да мълчим гузно с глава скрита в пясъка, а каквито мерки трябва да бъдат взети да бъдат взети, за да може да сме сигурни и спокойни, че 2017 и 2019 г. няма да бъдем неприятно изненадани.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, аз искам всъщност отново да обърна внимание на господин Цочев за един въпрос, който повдигна г-н Петко Ковачев. Считате ли господин Цочев, че размерът за отговорност при ядрена щета е актуален в настоящия момент, защото от момента когато този размер беше фиксиран досега се измениха много показатели и реално може би трябва той да бъде осъвременен. Какво е вашето мнение? Това не влиза като промяна в закона.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, ако имате предложения направете ги в писмен вид до всички народни представители, за да може да бъде взето отношение по тях. Иначе разбира се, който няма въпроси няма смисъл да стои до края на заседанието.
Заповядате господин Цочев.
СЕРГЕЙ ЦОЧЕВ: Уважаеми господин Иванов, в момента размера на гаранцията за ядрена вреда възлиза, съгласно закона, на 96 млн. специални права на тираж. И този размер като гаранция отговаря на изискванията на Виенската конвенция. Това е първата част от отговора. Формално той отговаря и няма никакви проблеми да се поддържа такъв. Разбира се, че ако държавата реши по някакъв повод или механизъм да увеличи размера на тази гаранция, това би могло да се случи.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги други въпроси, изказвания по този законопроект? Няма.
Подлагам го на гласуване.
Който е „за”, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
С 16 гласа “за” законопроектът е приет.
Благодаря на всички гости. Отново напомням, понеже чух от господин Пеков, предложения за промени. Моля ви в максимално кратки срокове до всички народни представители.
Преминаваме към обсъждане на точка втора от дневния ред - Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн, № 002-01-16, внесен от Министерски съвет на 29.01.2010 г. – за второ четене.
По втора точка наши гости са:
от Патентно ведомство - Маргарита Недялкова, заместник-председател; Зорка Милева, директор на Дирекция “Изобретения, полезни модели, промишлен дизайн” и Магдалена Радулова, началник отдел “Правно осигуряване”.
Колеги, точно 14 човека сме.
По заглавието Закон за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
По първи параграф.
Комисията подкрепя текста на вносителя за параграф 1.
Параграф 2.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2. Разбрали сме се да не четем редакциите.
Параграф 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
Параграф 4.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция, която виждате.
Параграф 5.
Подкрепяме текста на вносителя и предлагаме редакция.
Вносителите имате ли претенции, несъгласие?
МАРГАРИТА НЕДЯЛКОВА: Приемаме направените корекции в редакцията на текстовете.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Който е „за”, моля да гласува наименованието на закона и от § 1 до § 5 с направените редакции.
Гласуват 14 - “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 6.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
Параграф 7.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция, която виждате.
Параграф 8.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Вносителите от § 6 до § 8 Ако имате нещо индикирайте да чуем вашето мнение.
Който е „за”, моля да гласува от § 6 до § 8 включително.
Гласували 14 - “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Комисията предлага да се създаде нов § 9. Виждате текста.
Комисията предлага да се създаде нов § 10. Това са редакционни § 9 и § 10.
Вносителите не виждам да имат желание за думата. Депутатите също. Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 - “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 9 по вносител.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 11.
Параграф 10.
Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 12.
Параграф 11.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 13.
Параграф 12.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 14.
Параграф 13.
Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 15.
Параграфи от 9-ти до 13-ти със съответната преномерация, стават от 11-ти до 15-ти.
Вносителите.
МАРГАРИТА НЕДЯЛКОВА: Подкрепяме предложението.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Който е за параграфи от 9-ти до 13-ти със съответната преномерация, моля да гласува.
Гласували 14 - “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приемат се.
Параграф 14 по вносител.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на § 14, който става § 16. Виждате редакцията.
Мнения, предложения има ли? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 - “за”
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приемаме § 14, който става § 16.
Комисията предлага да се създаде нов § 17.
Тук става въпрос за международно право. Това са редакционни бележки. Забележки не виждам.
Който е „за”, моля да гласува за новия § 17.
Гласували 14 - “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 15 по вносител.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 18.
Параграф 16 по вносител.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 19.
Параграф 17 по вносител.
Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 20.
Параграф 18 по вносител.
Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 21.
Параграфи от 15 до 18 със съответната преномерация.
Забележки има ли? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 - “за”
Против? Няма. Въздържали се? Няма
Приети са тези параграфи.
Комисията предлага да се създаде нов § 22.
Забележки, мнения, изказвания? Не виждам.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 - “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма
Новият § 22 е приет.
Комисията предлага да се създаде нов § 23.
Забележки, изказвания не виждам.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 - “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма
Новият § 23 е приет.
Параграф 19 по вносител.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 24.
Параграф 20 по вносител.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става 25.
Параграф 21 по вносител.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 26.
Параграф 22.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 27. Виждате редакцията.
Забележки, мнения, въпроси? Не виждам.
Който е за параграфи от 19 до 22 по вносител със съответната преномерация от 24 до 27.
Господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, в новата редакция на чл. 46, второто изречени има един негативен смисъл в закона. Искането не се уважава, когато към него не е приложен документ за платена такса. Текстът би трябвало да бъде, “Към искането се прилага документ за платена такса.” Самият текст, че към искането се прилага документа означава, че ако няма такъв документ, няма да бъде уважено. Първо, текстът е по-изчистен и второ, този негативизъм за неуважаване не би трябвало да присъства като текст в закона.
МАРГАРИТА НЕДЯЛКОВА: Дотолкова, доколкото в чл. 6 е включено изискването за заплащане на такси за продължаване на срокове смятам, че би трябвало редакцията да остане в предложения вид.
ИВАН ИВАНОВ: Аз не оспорвам това, че трябва да има текст за заплащане на такса. Но самото изречение, което изисква това, вместо да бъде с този изказ, че искането се уважава, когато може да се замени с нещо много по-просто. Към искането се прилага документ за платена такса. Тоест с искането, този който предявява това искане трябва задължително да се приложи документ за платена такса, което е в същия смисъл.
МАГДАЛЕНА РАДУЛОВА: Смисълът на това изречение е не само че се изисква да бъде приложен документ за платена такса, но какви са правните последици, ако такава такса не бъде приложена към искането. Поради тези съображения настояваме текстът да бъде оставен по този начин. Отделно от това идентичен текст има и в Закона за ….
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов смятам, че не е драматичен въпроса.
ИВАН ИВАНОВ: Не е.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Така параграфи от 19 до 22-ри със съответната преномерация от 24-ти до 27-ми, който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 - “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приети са тези параграфи.
Комисията предлага да се създаде нов параграф 28.
Забележки? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 - “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Новият § 28 е приет.
Параграф 23 по вносител.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 29. Виждате редакцията.
Параграф 24.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 30.
Параграф 25.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 31.
Параграф 26.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 32.
Параграф 27.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27, който става § 33. Виждате редакцията.
Параграф 28.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28, който става § 34.
Параграф 29.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 29, който става § 35.
Колеги, параграфи от 23-ти до 29-ти, които стават съответно от 29-ти до 35-ти.
Забележки и изказвания не виждам.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 - “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 30.
Комисията предлага § 30 да отпадне, тъй като е отразено на систематичното му място в § 9.
Забележки няма.
Параграф 31.
Комисията предлага § 31 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в § 10.
Параграф 32.
Комисията отново предлага да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в § 21.
Параграф 33.
Комисията предлага § 33 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в § 22.
Параграф 34.
Комисията предлага § 34 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в § 10.
Параграф 35.
Комисията предлага § 35 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в § 22.
Параграфи от 30-ти по вносител до 35-ти, включително има предложение за отпадане.
Забележки не виждам.
Който е „за” отпадането на тези параграфи да гласува.
Гласували 14 - “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Преходни и заключителни разпоредби.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
Параграф 36 се подкрепя по вносител, § 37 по вносител и § 38 по вносител.
Параграф 39.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция, която виждате на § 39.
Наименованието „Преходни и заключителни разпоредби” и параграфи от 36-ти до 39-ти със съответната редакция.
Забележки, въпроси, има ли? Няма.
Гласуваме наименованието „Преходни и заключителни разпоредби” и параграфи от 36-ти до 39-ти с направената редакция.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 - “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
По точка разни въпроси? Няма.
Успешна седмица!
Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието.
(Закрито в 15.20 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров
Стенограф:
Силвия Михайлова
(48 632)
2. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн, № 002-01-16, внесен от Министерски съвет на 29.01.2010 г. – за второ четене.
3. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 22
На 17 март 2010 година, (сряда) от 14.15 часа в зала „Изток” на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, № 002-01-18, внесен от Министерски съвет на 02.03.2010 г. – за първо четене.
2. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн, № 002-01-16, внесен от Министерски съвет на 29.01.2010 г. – за второ четене.
3. Разни.
Заседанието беше открито в 14,15 часа и ръководено от председателя на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм - Мартин Димитров.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, в залата има 16 народни представители, така че имаме кворум и може да започнем днешното заседание.
Предлагам Ви следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, № 002-01-18, внесен от Министерския съвет на 02.03.2010 г. – за първо четене.
2. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн, № 002-01-16, внесен от Министерски съвет на 29.01.2010 г. – за второ четене.
3. Разни.
По така предложения дневен ред предложения, колеги? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 17 - „за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Със 17 гласа “за” този дневен ред е приет.
Започваме с точка първа от дневния ред - Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, № 002-01-18, внесен от Министерския съвет на 02.03.2010 г. – за първо четене.
Наши гости са:
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма - Симеон Йорданов, и.д. началник на отдел “Ядрена енергетика и безопасност” в дирекция “Сигурност на енергоснабдяването” и Росица Гуркова, главен експерт в дирекция “Сигурност на енергоснабдяването”;
от Агенцията за ядрено регулиране - Сергей Цочев, председател; Николай Влахов, главен секретар и Пепа Стоянова, юрист;
от Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци” - Борис Пеков, изпълнителен директор и Светлозар Траянов, директор на Управление РАО;
от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика - Павлин Грудев, заместник-председател; Тихомир Апостолов и Добромир Димитров;
от община Козлодуй - Румен Маноев, кмет и Иво Симеонов;
от община Елин Пелин - Михаела Цонева, експерт “Екология”;
от Български зъболекарски съюз - д-р Николай Шарков, председател; д-р Явор Голчев и д-р Светослав Гачев;
от Българска асоциация по рентгенология - д-р Елисавета Вълчева, председател и д-р Жени Василева;
от Национално сдружение „За Земята” - Петко Ковачев и Тодор Тодоров.
Предвид многото заинтересовани страни по първа точка предлагам да бъдем много стегнати, по същество и идеята на всеки наш гост е максимално добре да информира народните представител, които в крайна сметка трябва да вземат решенията. Идеята е по същество да се получи дебат.
Нека започнем с Агенцията за ядрено регулиране. Заповядайте да представите основните моменти в законопроекта ясно и стегнато.
СЕРГЕЙ ЦОЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Законът за безопасно използване на ядрената енергия е в сила от юли 2002 г. Към този момент - 2002 г., законът е в съответствие с международните конвенции и договори по които Република България е страна - като Конвенцията за ядрена безопасност, Конвенцията за помощ в случай на ядрена авария и радиационна аварийна обстановка, Конвенцията за физическа защита на ядрения материал, Виенската конвенция за гражданска отговорност за ядрена вреда, Единната конвенция за безопасност при управление на отработеното гориво и за безопасност при управление на радиоактивните отпадъци.
Реално необходимостта от промени в ЗБИЯЕ възникна в началото на 2006 г. с ратификацията на измененията в Конвенцията за физическа защита на ядрения материал. За подготовка на промените в Агенцията за ядрено регулиране бе създадена работна група, която да подготви необходимите допълнения и изменения в закона, като групата беше натоварена и със задачите да транспонира новото законодателство на Европейски съюз, да отчете нови или изменени документи на Международната агенция по атомна енергия, както и да инкорпорира опита от практическото прилагане на закона.
Настоящият проект е резултат на продължително усилие по подготовка, обсъждане и съгласуване със заинтересованите ведомства, като отразява и натрупания практически опит при прилагането на закона. Преди представянето му пред обществеността и правителството проектът е внимателно обсъден с основните ведомства, имащи отношение към безопасно използване на ядрената енергия и йонизиращите лъчения и управлението на радиоактивните отпадъци. Предварителни задълбочени обсъждания на промените са проведени с Министерството на икономиката и енергетиката, а сега и туризма, в Министерството на вътрешните работи, в Министерството на финансите, Държавна агенция „Национална сигурност”, Министерството на извънредните ситуации, в частност гражданска защита. Специално внимание беше отделено на Министерството на здравеопазването.
В допълнение на проекта на закона за изменение и допълнение на ЗБИЯЕ бе публикуван на интернет страницата на Агенцията, като бе проведено обсъждане с основните стопански субекти, чиято дейност в областта на използването на ядрената енергия се регулира от закона - АЕЦ “Козлодуй”, НЕК и Държавното предприятие “Радиоактивни отпадъци”.
В законопроекта са обсъдени и отчетени становищата и предложенията на управителните съвети на Фонд “Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения”, Фонд “Радиоактивни отпадъци”, както и на Консултативния съвет по въпросите на ядрена безопасност и Консултативния съвет по въпросите на радиационна защита към председателя на АЯР.
Едва след задълбочено обсъждане на законопроекта с всички заинтересовани страни в началото на 2009 г. се пристъпи към официална съгласувателна процедура, съгласно Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация. В хода на съгласуването се извърши допълнително прецизиране на текстовете въз основата на бележките и предложенията на ведомствата.
С Решение № 304 от март 2009 г. Министерски съвет одобри законопроекта, който през април същата година беше внесен в 40-то Народно събрание, където беше разгледан в Комисията по европейските въпроси. След конституиране на 41-во Народно събрание, законопроектът бе върнат за провеждане на нова съгласувателна процедура. Междувременно проектът претърпя допълнителни промени, поради необходимостта от въвеждане на изискванията на Директива 2009/71 на Евратом от 25 юни 2009 г. за установяване на общностна рамка за ядрена безопасност на ядрените инсталации. Като с цел пълно и точно транспониране на директивата определени разпоредби са прецизирани и допълнени, а в други случаи са създадени нови разпоредби. След проведена повторна съгласувателна процедура по Устройствения правилник в Министерския съвет, с Решение 108 от 2 март т.г., Министерският съвет одобри проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗБИЯЕ.
Предлаганите със законопроекта изменения и допълнения са в няколко направления. Описани в мотивите към проекта най-важните от които са:
Отчитане на новоприети и изменени основополагащи международни договори обвързващи документи. Изменение в лицензионните и разрешителни режими по отношение на ядрените съоръжения, обектите и дейностите с йонизиращи лъчения.
Отчитане на предложените от постоянните експертни работни групи управителни съвети на фондовете за извеждане от експлоатация на радиоактивни отпадъци. И разбира се редакционни промени свързани с промяна наименованията на министерства и ведомства и изчистване на терминологията.
Една от основните цели на законопроекта е привеждането на ЗБИЯЕ в съответствие с действащите международни актове. Предложени са изменения и допълнения отчитащи специфичните задължения на Република България по Конвенцията за физическа защита на ядрения материал, както и Споразумението за прилагане на гаранциите по договора за неразпространение на ядреното оръжие. Със законопроекта АЯР се определя за компетентен орган, пункт за връзка и координатор по Конвенцията за физическа защита на ядрения материал. Физическата защита се включва като едно от основните направления на закона съвместно с ядрената безопасност и радиационната защита.
С пълноправното членство на Република България в Европейския съюз и съответно присъединяване към споразумение за прилагане на гаранциите за неразпространение на ядреното оръжие между страните членки, Евратом и Международната агенция по атомна енергия, операторите докладват директно на Европейската комисия по системата на гаранциите на Евратом, като централен регистър за целия Европейския съюз се поддържа в Люксембург. В рамките на класическите гаранции Европейския съюз се разглежда като една държава. Поради тези причини с проекта се осигурява и свободен достъп до съоръженията на инспекторите по гаранциите на Европейската комисия.
Със законопроекта се осигурява трайна правна регламентация на изискванията на директива на Съвета 2006/117 Евратом от 2006 г. за надзор и контрол на превоза на радиоактивни отпадъци на отработено гориво. Директивата е транспонирана през декември 2008 г. със заповед на председателя на АЯР, като нейното въвеждане е нотифицирано пред Европейската комисия чрез работна група 20, околна среда. Въвеждане единен режим за превоз на радиоактивни отпадъци на отработено гориво в рамките на общността и от трети страни се основава на прилагането на стандартен документ, който е част от директивата.
С проекта на закон се въвеждат изискванията на Директива 2009/71 на Евратом за установяване на общностна рамка за ядрена безопасност на ядрените инсталации от 2009 г. Директивата има рамков характер и повече от измененията й вече фигурират в ЗБИЯЕ. Но с цел пълно и точно транспониране определени разпореди са прецизирани и са добавени нови такива.
Във връзка с опита от прилагане на ЗБИЯЕ с проектозакона се въвежда лизенция за извеждане от експлоатация на ядрено съоръжение. Целта е поради спецификата на процеса на извеждане от експлоатация, продължаващ десетки години да се гарантира запазване на отговорността на лицензианта по отношение на безопасността на съоръжението през целия период на извеждане от експлоатация. С предложеното въвеждане на лицензия се избягва и двоен разрешителен режим, а именно извеждане на лицензия за експлоатация или управление на съоръжения за управление на РАО и в същото време получаване на поредица от разрешения за извеждане от експлоатация. Лицензия за извеждане от експлоатация ще се издава за срок до 10 години. Със законопроекта се дава правна възможност лицето извеждащо от експлоатация да не е задължително лицето експлоатиращо ядреното съоръжение. Въвежда се механизъм за освобождаване от регулиране на генерираните в процеса отпадъци, които не представляват радиоологичен риск за населението и околната среда.
Предвижда се освобождаването да се извършва при спазване на ясни и точни изисквания и критерии определени с наредба.
В резултат на обстоен анализ на съществуващия лицензионен и разрешителен режим в областта на използване на източниците на йонизиращи лъчения и проведени обсъждания с професионални сдружения и асоциации, Министерството на здравеопазването с проектозакона се дава правна възможност за отпадане на лицензионния режим на източниците на йонизращи лъчения с нисък радиологичен риск използвани в медицината и индустрията. Тези обекти и дейности ще останат под регулаторен контрол.
Със законопроекта се предлага и цялостно отпадане на лицензионен и разрешителен режим за части на източници на йонизиращи лъчения, като например държатели за рентгенови тръби, кабели, усилващи екрани и т.н., които не представляват радиологичен риск. С проекта се предлага удължаване на максималния срок на издаване за лицензия за използване на източници на йонизиращи лъчения от 5 на 10 години, като се цели облекчаване на лицензионния режим и намаляване на икономическото време за лицензиантите. Направен е опит за намаляване на броя на безстопанствените източници, както и намаляване на източниците погребвани като отпадък на територията на Република България, чрез въвеждане на изискване за връщане на определени категории радиоактивни източници на производителя след прекратяване на използването им.
В законопроекта са отчетени в максимална степен и направените предложения за промени в ЗБИЯЕ от експертната работна група към фонд “Радиоактивни отпадъци” и работната група към фонд “Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения”, по отношение на функционирането и управлението на двата фонда. В законопроекта са предложени и други промени. По-голямата част от които са редакционни - променяне наименования на министерства и ведомства, печатни грешки, изчистване на използваната терминология.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Цочев.
Да дадем думата на господин Пеков - изпълнителен директор на Държавното предприятие “Радиоактивни отпадъци”. Господин Пеков, наблегнете на проблемите, които вие виждате, които не са решени. Без да се повтаря това, което беше изказано като аргументи.
Заповядайте.
БОРИС ПЕКОВ: Уважаеми народни представители и гости! Всичките промени, които ние сме подали към Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и към регулиращия орган към Агенцията по ядрено регулиране са отразени в проекта за закон. Единственото което бих искал да помоля, като признавам, че не знам какъв е редът да се правят такива предложения, това е в чл. 93 да се добави, че “пари от фонда могат да се отпускат не само за планирани съоръжения, а и за такива, които в момента са в експлоатация.” Това ще даде възможност да повишим приемствеността на така наречените от нас засегнати райони, в които се намират ядрени съоръжения и конкретно имам предвид района на Нови хан. По начина по който е формулиран в момента не дава такава възможност.
Благодаря. Няма какво да добавя друго.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Пеков, най-удачният начин е това предложение да го насочите чрез нас до всички народни представители с аргументи между първо и второ четене, до всички народни представители от Комисията.
От Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика желаете ли думата? Не.
Община “Козлодуй”. Господин кмете, кажете ясно пред народните представители искате ли хранилището? Общината иска ли го?
Казвам го с доза шега, но въпросът е следния господин Маноев, кажете за обстановката в община “Козлодуй” и мнението на общинския съвет, ако има такова мнение и най-важното. Имате ли допълнителни предложения към този закон? Кажете пред всички народни представители.
РУМЕН МАНОЕВ: Ще разделя възможността на две части, понеже с мен е г-н Иво Симеонов. Той е общински съветник, един от инициаторите на един референдум за тези, които не са информирани за битието на този проект и възможността за изграждането на това хранилище в град Козлодуй. Той ще се спре малко по-подробно на тази предистория, ако позволява времето.
Това което искам да кажа накратко е, че внесохме предложение, което предполагам чрез колегата Стоянов е достигнало до вас, предполагам и до останалите народни представители ще достигне, в което преповтаряме това наше виждане и предложение по нормата на чл. 93, ал. 1, т. 5 от закона, която излишно е да ви убеждавам сега, че е необходима, с оглед поне на една нормална социална справедливост за населението на такива общини, в които ще се изграждат съоръжения за управление на радиоактивни отпадъци. Тъй като все още не са достатъчно атрактивни тези съоръжения като туристически дестинации. Едва ли някой от вас или извън тази зала ще се втурне, за да си търси вилни имоти в тези райони. Мисля, че това е частична компенсация затова, че това население живее в една такава латентна, макар и психологическа заплаха от това какво би могло да се случи при изграждането на едно подобно съоръжение.
Понеже съществува от времето на римското право един такъв прагматичен принцип на петте К, да го наречем, кой, къде, как, кога и колко съм си позволил да добавя в преходните правила един срок в който, ако се приеме това предложение, да бъде задължен управителния съвет на фонда да приеме съответните правила, които да направят възможно практически реализирането на възможността за финансирането на такива инфраструктурни обекти на територията на общината. Да се надяваме, че ще има достатъчно средства и достатъчно воля, така че поне частично да се реализират такива инфраструктурни обекти, докато чакаме изсипването на рога на изобилието от оперативните програми.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Симеонов, кратко и стегнато, ако имате да добавите нещо?
ИВО СИМЕОНОВ: Уважаеми народни представители, само една кратка ретроспекция. В община “Козлодуй” не сме антиядрено настроени. Знаете функционира АЕЦ “Козлодуй”, така че има добра радиационна култура населението.
Само искам да ви кажа, че през 2007 г. бяхме много неприятно изненадани, говоря като община и като население, като общински съвет и т.н., с едно решение, с което се даваше възможност в земеделското землище почти по средата да се изгражда хранилище за ниско и средно радиоактивни отпадъци. Единодушно общинският съвет взе решение да се проведе местно допитване по този въпрос. И мисля, че доста категорично населението се произнесе с 93 процента против на това място да се изгражда такова съоръжение.
От края на 2007 г. до днес съвместно с общината и с ръководството на държавното предприятие се направиха доста срещи и инициативи, мога да кажа над 30, 40 в населените места по браншове, по организации, по кметства, по училища и т.н. и мисля, че вече е постигнато едно съгласие, такова хранилище да се изгражда и то в площадката Радиана, която е съседна на АЕЦ “Козлодуй”. Така че на това място, според нас няма да има никакъв проблем. Ако се тръгне на вариант да се мести наново, друга площадка на същото място, говорим за Маричин вал или нещо подобно, доколкото разбираме в Козлодуй има някакви такива идеи, искам да ви кажа, че нашето мнение е, че се връщаме 2007 г. и от тук нататък ние не може да поемем каквито и да е гаранции, че ще бъде постигната социалната търпимост на проекта. Дори и това да се приеме в чл. 93, т. 5 мисля, че населението веднъж се е произнесло и не трябва да спекулираме с такава възможност.
Така че отговора ви на конкретния въпрос е, да. На площадката Радиана няма никакъв проблем да се изгради това хранилище. Там процеса е достатъчно напреднал. Тествано е общественото настроение. Няма никакъв проблем. Така че може да разчитате на нашата подкрепа, съответно ако се върви по този път.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Симеонов.
Важно е да чуем местните власти. Община “Елин Пелин”. Заповядайте.
САШКА НЕНОВА: Уважаеми господа депутати и гости, моето мнение напълно съвпада с мнението на г-н Борис Пеков – директора на Държавно предприятие “Радиоактивни отпадъци”. Като аз държа във въпросния чл. 93, ал. 1, т. 5 от закона, задължително да влезне думата не само “планирани”, но и “експлоатирани съоръжения”, тъй като в района на с. Нови хан на 3 км по права линия от населеното място, съществува и се експлоатира такова съоръжение, а именно постоянното хранилище за ниско и слаби радиоактивни отпадъци от 1962 г. Така че мисля, че населени места като Нови хан също трябва да бъдат, по някакъв начин с цел обществената приемственост, облагодетелствани от изменението на този член от закона. Друго конкретно нямам какво да допълня.
Може би тук думата “могат”, според мен трябва да бъде изключена в една следваща редакция и “да получават финансиране”, а не “могат да получават”. Защото „могат”, могат и да не могат. Това визирам.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря ви.
От Българския зъболекарски съюз, който също ги касае закона, имат ли желание за много кратко отношение?
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Български зъболекарски съюз.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! тук ще направя едно изказване общо медицинско, не само конкретно в нашата сфера. Защото ние много отдавна - и Българският лекарски съюз, и Българският зъболекарски съюз, очакваме промяна в Закона за безопасно използване на ядрената енергия, тъй като при нас инсталирането на съвременните рентгенови апарати е горе долу като построяването или сезирането на АЕЦ “Козлодуй”. Извинявам се за сравнението, но един обем от документи, който се носи обикновено от двама човека струва безкрайно много средства за един източник, който е определен като източник на йонизиращо лъчение с нисък радиологичен риск. Затова предложенията, които са направени в този законопроект за изменение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия са много адекватни.
Ние приветстваме доста от параграфите, които са в този закон, на които няма да се спра в момента, а нашите предложения ще отправим както към вашата водеща комисия между първо и второ четене, така и към Комисията по здравеопазване.
Благодаря ви за вниманието и за поканата.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря.
Знаете че има срокове. Тоест, чрез председателството дайте вашите предложения, ако може още утре, за да бъдат раздадени на всички народни представители.
От Българската асоциация по рентгенология да добавят нещо, има ли желание?
ЕЛИСАВЕТА ВЪЛЧЕВА: Имам предвид дублирането на разрешителния режим за контрол на качеството на медицинската радиологична апаратура. Получава се лиценз от АЯР или регистрация от МЗ. В момента няма нужната тежест. Така че ние ще направим предложение за промяна в тази насока.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Адресирайте вашето предложение към всички народни представители.
Господин Ковачев иска ли за кратко изказване думата.
ПЕТКО КОВАЧЕВ: Радвам се, че Комисията продължава да е отворена към представителите на гражданското общество. Аз имам няколко неща.
Най-напред ще започна с това, което липсва в проектозакона и то е, промяната на увеличаването на сумата за отговорност при ядрени щети. Аз съм учуден, че България продължава да поддържа само 50 млн. евро или 96 млн. лева горна граница на щетите при ядрена авария. Грубо казано, ако утре гръмне атомната централа щетите няма да са 100 млн. лева, но това е по закон и повече никой не носи отговорност за щетите върху населението и върху икономиката, разбира се. Смятам, че това нещо е важен въпрос, който отсъства от промените на закона.
Достъпът до информация в този закон е доста рестриктивен и мисля, че там също трябва да се пипне. По въпроса за фондовете за изваждане от употреба на ядрена инсталация за радиоактивни отпадъци. Най-напред тук се маха броя на управителния съвет, освен това има и представители на членовете. Започвам от най-ниския проблем. Фондовете могат да се окажат топли места и заплати за наши хора. Това е първият риск.
Членът, за който коментираха господин Пеков и представителите на общините, смятам, че той всъщност купува общини за да се съгласят за бъдещите хранилища. Нови хан специално има от години съпротива на населението срещу хранилището. В момента това е начин да се купи местната власт. Мисля, че тук трябва по-важен диалог, а не е само въпрос за парите. Това е много елементарно.
И най-накрая, разбира се, в текстове по въпроса за фондовете има едни истории, които държавата може да плати, ако съответните инсталации не са успели да си съберат необходимите пари. Тоест, тук имаме въпроса за скритото субсидиране. Въпрос, който е много важен. Изброявам още няколко. Въпросът за вноса и износа на радиоактивни отпадъци, специално транспорта и контрола. Има възможност в предложенията с един лиценз, с едно разрешение да има няколко транспорта внос–износ, което занижава въпроса за контрола, особено от гледна точка на разпространение. Въпросът за издаване на лиценз за нови съоръжения. Много съжалявам, но девет месеца за издаване на лиценз за атомна централа е прекалено кратък срок. Ако вземем примерно АЕЦ “Белене”, мисля че АЯР отдавна е нарушила закона. Този срок трябва да се увеличи. Не е нормално лиценз за закриване на ядрени съоръжения да се чака две години плана за закриване, а лиценза за ново съоръжение да се издава за девет месеца. И другите малки неща, които са, разбира се ще ги внесем в сроковете между първо и второ четене.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, чухте всички възможни гледни точки. Ваши въпроси на народни представители към вносителите.
Аз да започна с един въпрос, към господин Цочев вероятно е най-удачно да бъде насочен. При запознаване с проектозакона възниква следния казус. Ако сумите, които се събират за закриване един ден, в случая става въпрос за АЕЦ “Козлодуй”, на реактори и се окажат недостатъчни, се активират условията на ал. 5, на § 34. Там се казва, че трябва да бъдат събрани в последния експлоатационен период, цитирам по памет. Въпросът е, една такава разпоредба създава ли стимули редовно да се отчисляват пари и да се събират пари един ден за затварянето или ще се разчита, че държавният бюджет поради липса на алтернатива и поради национална значимост на въпроса ще ги извади, тъй като няма да има избор. Този въпрос дали е уреден господин Цочев и дали сегашните разпоредби действително създават стимули за регулярно събиране на суми, които реално да отговарят на необходимите разходи за закриване един ден на мощности.
Заповядайте, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз искам да попитам по най-болния за общините въпрос. Тук беше интересно казано, че така ще бъдат купувани общините. Думата „могат”, означава че може и да не получават абсолютно нищо. Тоест, много е отворен текста. Казано грозно има възможност с този текст да се похарчат пари, които не би трябвало да се харчат и обратното, и от ръководството на фонда ще зависи да е на нула. Тоест много е обтекаем текста. Той не дава гаранции нито на общините, но не дава и обратните гаранции на държавата. Тези пари се събират целево не за развитието на общините.
От тази гледна точка ми се струва, че текстът е много широк, много двусмислен и може да доведе до конфликтни резултати.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз смятам, че въпросът поставен от г-н Петър Димитров е основателен, колеги, и трябва много внимателно да го помислим. Това е обръщение към народните представители. Ако не сложим някакви лимити е възможно залитане и в двете посоки. Залитането в едната посока е общините да не получат нищо. И да се окаже, че това създава напрежение по места. Залитането в другата посока е да получат прекалено много. А определянето на лимити е много сложна работа, за което трябва да поискаме съдействие на всички институции, включително Агенцията за ядрено регулиране.
Това е въпрос отново към господин Цочев, какво смята, дали вижда потенциално решение на този въпрос под някаква форма, било то лимит или нещо друго. Защото залитането в едната и в другата посока, аз съм съгласен с г-н Петър Димитров, ще бъде нежелано, вярвам от членовете на Комисията.
Господин Добрев, заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Според мен, така както е даден текста с „могат”, дава възможност, ние ако пропуснем тази дума както имаше предложение тук, да получават и това нищо не означава, защото те могат да получат 1000 лв. От друга страна те могат да очакват да спечелват всички проекти с които кандидатстват, което също е нереалистично. Понеже е съмнително дали те ще са еднакво добри всеки един от тях. От друга страна, слагането на лимити е повече от сложна работа. Да не говорим, че дори и да ги сложим тези лимити парите не са предвидени в бюджета за тази година. Така че това е въпрос, който много внимателно трябва да помислим преди второ четене.
За мен определението “могат” дава възможност, ако има такива средства те да бъдат насочвани към тези общини.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Аталай, заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Уважаеми колеги, аз може би ще направя изказване, впоследствие да не взимам отново думата. Необходимо ли беше изменение и допълнение на този закон? Разбира се, че е необходимо. Законът е приет както чухме от 2002 г., а от тогава имаме приети ратифицирани международни актове. Имаме изменения и допълнения във връзка с експлоатацията и съхранението на тези отпадъци от тогава. Включително и с директивите, които трябва да бъдат транспонирани в законите за безопасно използване на ядрената енергия. Този закон наистина би трябвало да бъде на вниманието на народните представители.
Убеден съм, че всички от народните представители ще намерим достатъчно време, за да се запознаем с всички текстове, които са ни предложени. Защото това е един специфичен закон. Както виждате днес на нашата комисия тук присъстват и зъболекарската организация, и представителите на общините, които са заинтересовани. Аз даже попитах колегите до мен на шега, защо няма и разпространителите и производителите на GSM операторите, защото и те имат съответното значение. Разбира се, би трябвало да ги чуем и тях. Изобщо тази материя засяга голяма част от обществото и не само тези общини, където се съхраняват радиоактивните или ще бъдат съхранени съответно радиоактивните отпадъци.
Ако се разгледа детайлно закона има редица неща на които ние народните представители между първо и второ четене ще направим съответните предложения, особено що се отнася в § 16, чл. 24 относно мълчаливия отказ. В § 32, чл. 47 където става въпрос, процедурите по оценка на въздействието върху околната среда. И в § 57, чл. 93, както забелязаха и колегите, ще прецизираме тези текстове, какво би трябвало да направят тези общини в които вече се експлоатират, както е Нови хан. Ние няма да излезем от презумпцията дали се купуват общините или не се купуват, но ние трябва да създадем съответната нормативна законова разпоредба, за да може тези хранилища да бъдат експлоатирани и съхранявани и осигурени за тези хранилища, съответните средства. Дали ще бъдат чрез експлоатационните разходи от разходите от които се отлагат в съответните фондове, дали от бюджета, но тези хранилища са факт и те би трябвало да се поддържат по съответния начин. Това е по този закон.
Аз господин Председател искам да избързам и да предложа едно следващо заседание да направи нашата комисия с ръководството на АЕЦ “Козлодуй” и ще се възползвам докато е тук председателят на АЯР, г-н Цочев. Накратко, когато взима отношение по зададените въпроси, да кажете, необходими ли са средства за рехабилитацията на блок 5 и блок 6. Защото в последно време от компетентни политици чуваме определени послания и от евродепутати, които неминуемо аз се опасявам, че ще ни вкарат в една схема от 1992 г., когато по едно стечение на обстоятелствата пак определени политици казаха, че трети и четвърти блок не е в онова състояние, в което може да бъде експлоатирано. Става въпрос за сериозно прецизиране на нашия речник. Когато аз не съм запознат с обстоятелства от които не разбирам, не взимам отношение. Отношението което се взима от определени политици днес най-малко може да ги прецизираме като престъпление, защото тези средства които предишното правителство с настояването на сегашното правителство ще получим от Европейски съюз, тези 300 млн. не са за рехабилитация на пети и шести блок. Това така ли е или не, да се чуе ясно, за да се знае, че влизането на политиците в един такъв дебат не води към добро нашата страна.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Аталай, който засегна допълнителни въпроси.
Колеги, по темата имате ли други изказвания и въпроси? Само едно допълнение господин Аталай. Пети и шести блок на Козлодуй, техните лицензии изтичат 2017 и 2019 г. и наш интерес е да бъдат удължени.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Димитров, точно за това става въпрос. Ако вие продължавате да говорите по този начин, едва ли ще получим лицензия без намесата на международните организации, а вие виждате, че като партньори в Европейския съюз все още на България се гледа като страна, където политиците не говорят извън България на един и същи език.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Цочев.
СЕРГЕЙ ЦОЧЕВ: Благодаря господин Председател.
Най-напред на вашия въпрос. Действително в чл. 50 от проекта за изменение и допълнение на Закона е въведена нова ал. 5, която гласи, че когато реализацията на проекта за извеждане от експлоатация се окаже по-скъпа от одобрените от Управителния съвет на фонда оценки за разходите, необходими са допълнителни разходи за сметка на лицето, което последно е експлоатирало ядреното съоръжение, съгласно издадена лицензия за експлоатация. Този текст е по предложение на експертната работна група към фонд “Извеждане от експлоатация” и което е по-важното, буквално преписва препоръка на Европейската комисия 2006/851 на Евратом. И точно затова е добавен още един текст, че при промяна на лицензията и периодично поне веднъж на пет години, Управителният съвет трябва да прави преглед на оценките за разходите за извеждане от експлоатация и при необходимост да изменя размера на дължимите вноски, за да не се стигне до хипотезата на ал. 5, средствата да не стигнат един ден. Този текст отново отчита препоръката на Европейската комисия с номера, който споменах.
Господин Петър Димитров, по вашия въпрос за чл. 93, ал. 5 - финансирането на хранилищата. Много хора и много организации се изказаха по този въпрос. Най-напред той не е сто процента от приложното поле на Агенцията за ядрено регулиране. Той е финансов въпрос. И е отчетено предложение на Министерство на икономиката и енергетиката най-напред, впоследствие на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма.
Разбира се, че могат да бъдат направени промени в този текст. Нашето разбиране е, че начинът за изразходване на средствата за тази цел трябва да бъде определен с наредбата за събиране и разходване на средствата по този фонд. Тази наредба се внася от министъра на икономиката, енергетиката и туризма и министъра на финансите и се одобрява от Министерския съвет. И там е мястото, където трябва да бъдат разписани ограниченията, лимитите, сумите, процентите, методологията, правилата по които ще се отпускат тези средства. Това не може да стане вътре в закона.
Господин Аталай имаше по-скоро страничен въпрос по който да взема отношение. Наистина пети и шести блок, лицензиите им бяха издадени миналата година и изтичат 2017 – 2019 г. Блоковете бяха модернизирани с една продължителна и скъпо струваща модернизация при това с изключително качество. В момента блоковете отговарят на всички изисквания по безопасност и те в момента нямат нужда от някакви нови, мащабни модернизации.
Има нужда от това, ръководството на АЕЦ “Козлодуй” да започне подготовка за обследване състоянието на основното оборудване особено, за да може когато дойде 2017 – 2019 г. да има основателни технически аргументи за продължаване на тези лицензии. Няма нужда да бъде извършвана нова модернизация. Ако се наложи нещо да се подменя, това няма да бъде модернизация, а това ще бъде заменяне на едно оборудване със същото друго, ако такова нещо се установи, че е необходимо в процеса на тези изследвания. Това е нормална практика във всички страни, които са удължили срока на експлоатация на своите централи. Такива указания са дадени в лицензиите, които сме издали към АЕЦ “Козлодуй” и те много добре знаят в какви срокове, по какъв начин трябва да подходят, така че да имат основания да искат 2017 – 2019 г. нови лицензии за експлоатация на тези блокове.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Председател, имам едно предложение. Приема ли се да се съберем на едно следващо заседание с ръководството на АЕЦ “Козлодуй” и да направим едно заседание на нашата комисия. И следващият път молбата ми е да поканите журналисти, защото тези неща, които ги каза господин Цочев беше интересно да чуят и журналистите, за да може обществеността да разбере за какво става въпрос.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ако сте чули господин Аталай внимателно господин Цочев, има нещо важно. Трябва да се направи обследване на реакторите, което да не се прави в последния момент и което ясно и аргументирано да покаже, че удължаването на лицензиите не е проблем, какъвто е интересът вярвам на тази комисия, на българския парламент и на българското правителство. Това обследване трябва да стане в срокове. Защото всички ние имаме огромния интерес живота на пети и шести блок на Козлодуй да бъде максимално дълго продължен.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Средствата от Европейския съюз нямат нищо общо с рехабилитацията на пети и шести блок, нито с обследването на пети и шести блок. Затова молбата ми е колеги, да подложите на гласуване, ако е необходимо следващото заседание да го направим с ръководството на АЕЦ “Козлодуй”, за да чуете и вие от самото ръководство за какво става въпрос. Колко средства отдели държавата за рехабилитацията на пети и шести блок? Какви средства бяха вложени? В какво състояние се намират пети и шести блок. Необходимо ли е днес България да отваря разговор не само в страната, а и извън страната за състоянието на пети и шести блок?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: По-опасният въпрос е колеги, че за трети и четвърти блок дълги години се мълча и тогава дойде едно правителство, господин Аталай, което вие подкрепяхте и което не взе всички необходими предпазни мерки да се стигне до затваряне. Въпросът не е да мълчим гузно с глава скрита в пясъка, а каквито мерки трябва да бъдат взети да бъдат взети, за да може да сме сигурни и спокойни, че 2017 и 2019 г. няма да бъдем неприятно изненадани.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, аз искам всъщност отново да обърна внимание на господин Цочев за един въпрос, който повдигна г-н Петко Ковачев. Считате ли господин Цочев, че размерът за отговорност при ядрена щета е актуален в настоящия момент, защото от момента когато този размер беше фиксиран досега се измениха много показатели и реално може би трябва той да бъде осъвременен. Какво е вашето мнение? Това не влиза като промяна в закона.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, ако имате предложения направете ги в писмен вид до всички народни представители, за да може да бъде взето отношение по тях. Иначе разбира се, който няма въпроси няма смисъл да стои до края на заседанието.
Заповядате господин Цочев.
СЕРГЕЙ ЦОЧЕВ: Уважаеми господин Иванов, в момента размера на гаранцията за ядрена вреда възлиза, съгласно закона, на 96 млн. специални права на тираж. И този размер като гаранция отговаря на изискванията на Виенската конвенция. Това е първата част от отговора. Формално той отговаря и няма никакви проблеми да се поддържа такъв. Разбира се, че ако държавата реши по някакъв повод или механизъм да увеличи размера на тази гаранция, това би могло да се случи.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги други въпроси, изказвания по този законопроект? Няма.
Подлагам го на гласуване.
Който е „за”, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
С 16 гласа “за” законопроектът е приет.
Благодаря на всички гости. Отново напомням, понеже чух от господин Пеков, предложения за промени. Моля ви в максимално кратки срокове до всички народни представители.
Преминаваме към обсъждане на точка втора от дневния ред - Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн, № 002-01-16, внесен от Министерски съвет на 29.01.2010 г. – за второ четене.
По втора точка наши гости са:
от Патентно ведомство - Маргарита Недялкова, заместник-председател; Зорка Милева, директор на Дирекция “Изобретения, полезни модели, промишлен дизайн” и Магдалена Радулова, началник отдел “Правно осигуряване”.
Колеги, точно 14 човека сме.
По заглавието Закон за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
По първи параграф.
Комисията подкрепя текста на вносителя за параграф 1.
Параграф 2.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2. Разбрали сме се да не четем редакциите.
Параграф 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
Параграф 4.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция, която виждате.
Параграф 5.
Подкрепяме текста на вносителя и предлагаме редакция.
Вносителите имате ли претенции, несъгласие?
МАРГАРИТА НЕДЯЛКОВА: Приемаме направените корекции в редакцията на текстовете.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Който е „за”, моля да гласува наименованието на закона и от § 1 до § 5 с направените редакции.
Гласуват 14 - “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 6.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
Параграф 7.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция, която виждате.
Параграф 8.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Вносителите от § 6 до § 8 Ако имате нещо индикирайте да чуем вашето мнение.
Който е „за”, моля да гласува от § 6 до § 8 включително.
Гласували 14 - “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Комисията предлага да се създаде нов § 9. Виждате текста.
Комисията предлага да се създаде нов § 10. Това са редакционни § 9 и § 10.
Вносителите не виждам да имат желание за думата. Депутатите също. Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 - “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 9 по вносител.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 11.
Параграф 10.
Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 12.
Параграф 11.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 13.
Параграф 12.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 14.
Параграф 13.
Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 15.
Параграфи от 9-ти до 13-ти със съответната преномерация, стават от 11-ти до 15-ти.
Вносителите.
МАРГАРИТА НЕДЯЛКОВА: Подкрепяме предложението.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Който е за параграфи от 9-ти до 13-ти със съответната преномерация, моля да гласува.
Гласували 14 - “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приемат се.
Параграф 14 по вносител.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на § 14, който става § 16. Виждате редакцията.
Мнения, предложения има ли? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 - “за”
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приемаме § 14, който става § 16.
Комисията предлага да се създаде нов § 17.
Тук става въпрос за международно право. Това са редакционни бележки. Забележки не виждам.
Който е „за”, моля да гласува за новия § 17.
Гласували 14 - “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 15 по вносител.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 18.
Параграф 16 по вносител.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 19.
Параграф 17 по вносител.
Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 20.
Параграф 18 по вносител.
Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 21.
Параграфи от 15 до 18 със съответната преномерация.
Забележки има ли? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 - “за”
Против? Няма. Въздържали се? Няма
Приети са тези параграфи.
Комисията предлага да се създаде нов § 22.
Забележки, мнения, изказвания? Не виждам.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 - “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма
Новият § 22 е приет.
Комисията предлага да се създаде нов § 23.
Забележки, изказвания не виждам.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 - “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма
Новият § 23 е приет.
Параграф 19 по вносител.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 24.
Параграф 20 по вносител.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става 25.
Параграф 21 по вносител.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 26.
Параграф 22.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 27. Виждате редакцията.
Забележки, мнения, въпроси? Не виждам.
Който е за параграфи от 19 до 22 по вносител със съответната преномерация от 24 до 27.
Господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, в новата редакция на чл. 46, второто изречени има един негативен смисъл в закона. Искането не се уважава, когато към него не е приложен документ за платена такса. Текстът би трябвало да бъде, “Към искането се прилага документ за платена такса.” Самият текст, че към искането се прилага документа означава, че ако няма такъв документ, няма да бъде уважено. Първо, текстът е по-изчистен и второ, този негативизъм за неуважаване не би трябвало да присъства като текст в закона.
МАРГАРИТА НЕДЯЛКОВА: Дотолкова, доколкото в чл. 6 е включено изискването за заплащане на такси за продължаване на срокове смятам, че би трябвало редакцията да остане в предложения вид.
ИВАН ИВАНОВ: Аз не оспорвам това, че трябва да има текст за заплащане на такса. Но самото изречение, което изисква това, вместо да бъде с този изказ, че искането се уважава, когато може да се замени с нещо много по-просто. Към искането се прилага документ за платена такса. Тоест с искането, този който предявява това искане трябва задължително да се приложи документ за платена такса, което е в същия смисъл.
МАГДАЛЕНА РАДУЛОВА: Смисълът на това изречение е не само че се изисква да бъде приложен документ за платена такса, но какви са правните последици, ако такава такса не бъде приложена към искането. Поради тези съображения настояваме текстът да бъде оставен по този начин. Отделно от това идентичен текст има и в Закона за ….
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов смятам, че не е драматичен въпроса.
ИВАН ИВАНОВ: Не е.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Така параграфи от 19 до 22-ри със съответната преномерация от 24-ти до 27-ми, който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 - “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приети са тези параграфи.
Комисията предлага да се създаде нов параграф 28.
Забележки? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 - “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Новият § 28 е приет.
Параграф 23 по вносител.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 29. Виждате редакцията.
Параграф 24.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 30.
Параграф 25.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 31.
Параграф 26.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 32.
Параграф 27.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27, който става § 33. Виждате редакцията.
Параграф 28.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28, който става § 34.
Параграф 29.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 29, който става § 35.
Колеги, параграфи от 23-ти до 29-ти, които стават съответно от 29-ти до 35-ти.
Забележки и изказвания не виждам.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 - “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 30.
Комисията предлага § 30 да отпадне, тъй като е отразено на систематичното му място в § 9.
Забележки няма.
Параграф 31.
Комисията предлага § 31 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в § 10.
Параграф 32.
Комисията отново предлага да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в § 21.
Параграф 33.
Комисията предлага § 33 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в § 22.
Параграф 34.
Комисията предлага § 34 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в § 10.
Параграф 35.
Комисията предлага § 35 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в § 22.
Параграфи от 30-ти по вносител до 35-ти, включително има предложение за отпадане.
Забележки не виждам.
Който е „за” отпадането на тези параграфи да гласува.
Гласували 14 - “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Преходни и заключителни разпоредби.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
Параграф 36 се подкрепя по вносител, § 37 по вносител и § 38 по вносител.
Параграф 39.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция, която виждате на § 39.
Наименованието „Преходни и заключителни разпоредби” и параграфи от 36-ти до 39-ти със съответната редакция.
Забележки, въпроси, има ли? Няма.
Гласуваме наименованието „Преходни и заключителни разпоредби” и параграфи от 36-ти до 39-ти с направената редакция.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 - “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
По точка разни въпроси? Няма.
Успешна седмица!
Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието.
(Закрито в 15.20 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров
Стенограф:
Силвия Михайлова
(48 632)
