1. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване земеделските земи, № 002-01-28, внесен от Министерски съвет на 16.04.2010 г. – за първо четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 054-01-36, внесен от Емил Радев и Десислава Атанасова на 22.04.2010 г. – за първо четене.
3. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 27


На 12 май 2010 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад”, пл. „Народно събрание” № 2, се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване земеделските земи, № 002-01-28, внесен от Министерския съвет на 16.04.2010 г. -- за първо четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 054-01-36, внесен от Емил Радев и Десислава Атанасова на 22.04.2010 г. -- за първо четене.
3. Разни.

Заседанието на комисията бе открито в 14,15 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги и гости, присъстват 17 народни представители. Имаме кворум и можем да започнем днешното заседание.

Предлагам Ви следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване земеделските земи, № 002-01-28, внесен от Министерския съвет на 16.04.2010 г. -- за първо четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 054-01-36, внесен от Емил Радев и Десислава Атанасова на 22.04.2010 г. -- за първо четене.
3. Разни.
По така предложената програма има молба от народните представители Емил Радев и Десислава Атанасова точка втора да стане първа, тъй като имат друга комисия. А и точка втора, колеги, предполагам ще събуди по-малко дебати и ще отнеме по-малко време от първата точка, по която имаме много гости и много позиции.
Предлагам Ви точка втора да стане точка първа, за да не задържаме излишно и двамата народни представителя. Ако се приема така предложената програма с размяната на точките, който е „за”, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Нека започнем от втора точка.

По втора точка наши гости са:
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма -- Миглена Павлова – изпълнителен директор на Агенция за обществени поръчки, Галя Манасиева – директор на Дирекция “Методология, анализ и контрол на обществените поръчки” и Христина Денева–Кирчева – експерт в дирекция “Методология, анализ и контрол на обществените поръчки”.
Първо давам думата на господин Емил Радев да представи законопроекта и да обясни защо има необходимост от трети законопроект при положение, че вече има един на Министерски съвет и един на група народни представители.
ЕМИЛ РАДЕВ: Уважаеми колеги, нашият законопроект на практика доразвива някои моменти от внесения от Министерския съвет законопроект. Той затова е и малко по-късно внесен. На практика се доразвиват дадени процедури, които не са доразвити в така предложените в законопроекта на Министерски съвет промени, с цел да се облекчи реда за възлагане и да се гарантира спазването на принципите за публичност и прозрачност. С основните промени отпада едно правомощие на Агенцията за обществени поръчки. Те да обжалват по получен сигнал. Правомощието дублира на практика правата на всяко заинтересовано лице да обжалва решенията за възлагане на обществената поръчка. Обикновено се злоупотребява с това правомощие. Използва се, за да може без такси на практика заинтересованата страна, използвайки Агенцията за обществени поръчки, да обжалва дадено решение, а не пряко да упражнява това свое правомощие. И към настоящия момент считам, че Агенцията за обществени поръчки няма и нужния капацитет да действа по тези сигнали. И така не вървят много други по-важни техни правомощия, като например превантивния контрол.
Процедурата в чл. 68 е във връзка с покриване критериите за подбор. Предлага се жребий при еднакви оферти, когато има чл. 71. И в чл. 79 и чл. 88 на практика се привежда в съответствие закона с Директива 2004/18, в случая когато възложителят се е възползвал от правото си да ограничи броя на офертите на кандидатите, които ще поканя да подадат оферти. И в Преходните и заключителни разпоредби е дефинирано понятието „точно предварително определени условия”.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да чуем мнението на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма по този законопроект.
МИГЛЕНА ПАВЛОВА: Благодаря Ви господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, от името на Министерството бих искала да изразя нашето становище в подкрепа на предложения законопроект. Промените, които са предвидени не касаят реда за обжалване, който се урежда с Директива 66 на Европейския съюз, както и не противоречат на разпоредбите на останалите две директиви в областта на обществените поръчки. Считаме, че по този начин се усъвършенства закона, както и че се дава възможност за една по-добра практика по неговото прилагане.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли народни представители, които желаят думата по този законопроект? Въпроси към вносителите?
Господин Аталай, заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Уважаеми колеги, направих си труда да прочета част от предложенията и ми направи впечатление въвеждането на една тромавост в цялата тази процедура. Аз като въпрос искам да задам, за тези подписи по три, които се поставят на всеки плик. Тези три плика, имаше една шега и един виц, че всеки министър-председател при напускането оставя три плика. За тези пликове ли става въпрос или за пликове с реални оферти, с реални данни на икономически субекти. И кои ще са тези трима, които ще имат право да положат подпис върху документите на хора, които са подготвени изрядно по всички изисквания? Така ли е в Европейския съюз? Така ли е в Германия? Така ли е в Холандия? И ако вземем най-некорумпираната държава, откъдето взимаме най-много примери, Италия и там ли е така? Защото за мен трима да се наредят на опашка с по три плика и през три часа да отварят и да се подписват на отбрани документи. На кои документи? Това предложение, което е направено аз не го разбирам. Не съм експерт. Не съм участвал досега в търгове. Не съм участвал в отваряне на документи, но съм слушал много пъти за какво става въпрос, как и по какъв начин се подреждат.
Вторият ми въпрос е, как определихте? Защото изключения винаги може да има. Но как след като в една от алинеите имате възможност да изисквате допълнителни материали в съответната процедура и след като изисквате тези материали изведнъж се оказва, че в чл. 71 стигаме даже и до жребий. Тези трите фирми би трябвало да са регистрирани в един и същи ден. Да са имали един и същи обем работа, която са свършили. Да имат една и съща референция, която би трябвало да са я приключили. Толкова еднакви неща би трябвало да имат. На времето имаше на изборите за президент Димитър Димитров. Много хора излезнаха с три имена. Но не може, според мен, един икономически субект да е толкова еднакъв, да стигнем чак до жребий и да стигнем до един нотариус, който ще ни реши въпроса от там нататък.
Въпросът ми е, откъде сте взели тези идеи? Виждам, че често пишете, че по директива номер еди кой си, но тук не пише, че са взети от директиви. Ако ми отговорите на тези въпроси тогава ще си изкажа становището.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, има ли други въпроси към вносителите? Няма.
ЕМИЛ РАДЕВ: Първо, процедурата с трите плика да изясня. Двата въпроса са доста отделни. Член 71 няма нищо общо с процедурата с трите плика. Само искам да кажа, до момента от практиката се вижда, че при подбор са главно корупционните схеми за отстраняване на кандидати, които на практика са много конкурентоспособни и могат да предоставят много добри оферти и те се отстраняват на база на това, че поне едно заверено копие няма даден подпис. Удостоверението за липса на данъчни тежести е издадено два дни по-рано или по-късно от срока, който е сложила комисията. Принципно е нечетливо копието, което са представили и подобни аргументи. За да не може от тук нататък да се отстраняват участници в процедурите по такива причини и в проекта на Министерския съвет е предложено офертите да се подават в три запечатани плика. В единия плик са документите за подбор. Това са именно всички тези удостоверения, копия от лицензии и т.н., които се използват за подбора. Във втория плик са техническите условия. И в третия плик е на практика ценовата оферта. Комисията отваря първо при подбора първия плик. Вижда документите, които е представил дадения участник. И до тук, ако липсваше нещо и ако е нещо недоволна комисията, примерно подписа не е положен, някои от Съвета на директорите не е заверил даден документ, тя директно отстраняваше кандидата. Сега вече процедурата няма да е такава. Комисията ще даде срок на кандидата, който участва на практика да изправи тази своя грешка, ако е грешка или да представи четливо копие на документа, за който комисията смята, че е нечетливо, а не да го отстранява автоматично. Другите пликове на практика няма да се отварят - там където са техническите показатели и ценовата оферта. Именно ние тук даваме една процедура, как това да стане и да дадем възможност на комисията. Не сме казали, че трима члена на Комисията трябва да подпишат. Казали сме най-малко трима. При желание на възложителя може да се подпише и цялата комисия. Не е проблем. Не правим ограничение само трима члена от Комисията. Но това нещо ще даде възможност наистина кандидати, които са дали конкурентоспособни оферти да не бъдат отстранявани на един чисто формален принцип.
Докато другата процедура, за която говорим по чл. 71, където е жребият на практика, какво става в практиката. Когато говорим за критерии най-изгодна икономическа оферта е с най-ниска цена. И когато двама или повече кандидати дадат тази цена, това е критерият - цената. На практика, когато цената е еднаква, трябва да се прекрати поръчката при сега действащия закон и да се обяви нова процедура. Това е много голямо харчене и на ресурс и на време. Докато ние в този случай предлагаме една процедура, ако наистина офертата е с най-ниска цена и тя е еднаква, да се направи един жребий, а не да се прави нова процедура. Да се харчат средствата, административният капацитет и също и времето, което няма да бъде по-малко от шест месеца да се направи една нова процедура. И особено при процедури, където се усвояват европейски средства и времето е доста ценно. Това е един въпрос от практиката. Това ще помогне за бързо и справедливо решение на тези казуси. Да, те са редки, но все пак съществуват от практиката.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Миглена Павлова имате ли да добавите нещо към представените от господин Радев аргументи.
МИГЛЕНА ПАВЛОВА: Може би само да кажа, че най-често до такава хипотеза на наличие на повече от двама участника класирани на първо място на практика се случва тогава, когато имаме процедури за доставки. Например лекарства, които имат определени граници. Най-често е свързана с възлагането на обществени поръчки за доставки. Възложителят по закон има право да сключи само един договор в резултат на една процедура и при класираните двама няма възможност да сключи договор. Затова предложеният вариант е един обективен начин за избор на изпълнител.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Изказвания на народни представители по тази тема?
РАМАДАН АТАЛАЙ: Колеги, аз съм убеден, че ако е необходимо да се направи изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки да помислим сериозно, къде са точно пропуските в тези обществени поръчки. Има на определени места, но не са това. Това ще ни създаде допълнителни условия. Един път вие сами казахте, че ще отложите, ще изисквате нови документи и след това пред КЗК ще има много сериозни постъпления и търсене на отговорност защо по този начин е избран един или друг. От 11 документа, ако десет са подписани от двама, а единадесетият не е подписан от трима, какво правим? Третият е пропуснат. Минаваме ли? Само един ли ще ги подпише, ако оставим най-малко трима, ако е нечетно число, тогава остава един. По този закон каквото има нека да го гласуваме на първо четене, но на второ четене да помислим и там където е необходимо има ред други неща, които би трябвало да се направят, да ги въведем.
А доколкото за жребия, аз не съм убеден дори и за лекарства да са. Тези лекарства, ако са от един производител и от двама дистрибутори на този производител, жребият е излишен. Не разбирам качествата на продукцията би трябвало да бъдат различни и от различен доставчик, дори ако искате да направите и там жребий. Аз приемам предложенията между първо и второ четене. Това е един сериозен закон. Аз смятам, че по този начин се опитваме да въведем онази прозрачност, която винаги остава в сянка.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз приветствам промените. Мисля, че те са много съществени и ще решат редица проблеми с възлагането на обществени поръчки, които има в България в последните 20 години. Относно системата за подписването на пликовете, господин Аталай понеже попитахте, има такава практика. До преди няколко години, преди ПМС 55 всички договори от Европейския съюз по Програма “ФАР” в процедурите по оценка се подписваха пликовете и хората не бъркаха. Слагаха си подписите където трябва. Все пак оценителната комисия не са толкова неграмотни хора, за да пропускат да се подписват и случайни хора и да пропускат полагането на подписите.
И другата много важна промяна е тази, че се дава възможност, което пак съществуваше в този режим при възлагането на договори от Европейския съюз по практическото ръководство на Европейския съюз, в определен срок, да се допълнят липсващи документи, което е много важно и което ще даде еднакъв шанс на всички фирми и най-добрата да спечели. Така че изцяло приветствам предложените промени.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други народни представители за мнение? Няма.
Колеги, подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, внесен от Емил Радев и Десислава Атанасова за първо четене.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 17 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Законопроекта е приет на първо четене.
Благодарим на господин Радев за участието.

Минаваме на точка втора, която предизвика сериозен парламентарен, обществен и медиен интерес - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване земеделските земи, внесен от Министерския съвет – за първо четене.
Наши гости са:
от Министерство на земеделието и храните -- Светлана Боянова – заместник министър, Николай Маринов – главен директор на Главна дирекция “Земеделие, гори и поземлени отношения”, Стоил Дудулов – началник отдел в Главна дирекция “Земеделие, гори и позелени отношения” и Стойка Куртева – юрист в Главна дирекция “Земеделие, гори и поземлени отношения”;
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма -- Костадинка Тодорова – директор на Дирекция “Енергийна ефективност и опазване на околната среда” и Светлана Маринова – началник на отдел “Правно-нормативна дейност в енергетиката”;
от Асоциация на производителите на екологична енергия -- Велизар Киряков, Кенет Лефковиц – Американска търговска камара, Теодор Бобочиков – Американска търговска камара, Георги Петков – Японско-българска асоциация и Себастиан Ньотликс – Германска търговска камара;
от Българска фотоволтаична асоциация -- Никола Газдов и Иво Цачев;
от Българска търговско-промишлена палата -- Васил Тодоров -- парламентеран секретар, Тодор Николов и Божидар Митов;
от Българска асоциация на собствениците на земеделски земи -- Стефан Асенов, Даниел Александров и Йорданка Гълъбова;
от КРИБ -- Петър Андонов

Преди да дам думата на вносителя да представи законопроекта имам молба към всички наши гости. В тази комисия народните представители взимат решения на база аргументи. Така че Ви моля всички да бъдете много аргументирани. Няма смисъл от емоции. Трябва да се чуят всички факти, за да се вземе най-доброто балансирано решение по този повод.
Заповядайте госпожо да представите законопроекта.
СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми колеги от всички асоциации, Аз днес ще представя накратко предложението на Министерски съвет, което е внесено за разглеждане в Народното събрание.
На първо място, проектът засяга трябва да кажем, основните му изменения са свързани с промяна предназначението на земеделските земи за не земеделски нужди, като са отчетени няколко основни момента, които са ни водили при изготвянето на този законопроект. Най-напред това е повишеният интерес в последните години за промяна на предназначението на земеделски земи с цел застрояване, особено в определени райони на страната.
На второ място, ние сме отчели тенденцията за хаотичното усвояване на земеделските земи предвид, липсата на одобрена устройствена схема или общ устройствен план на общината.
На трето място, предприемането на искания за промяна на предназначението на земеделски земи без реални инвестиционни намерения, а чисто със спекулативна цел, с оглед повишаване цената на земята с променено предназначение.
На следващо място сме отчели нуждата от повишаване на гаранциите в етапа на устройственото планиране за обосноваване застрояването на земеделските земи, с оглед на тяхното рационално опазване като национален ресурс, което е заложено като идея фикс в Конституцията.
Няколко са основните положения на законопроекта и те са свързани с оптимизиране на процедурите. На първо място се предлага в състава на Комисията за земеделските земи да се включи представител на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, предвид повишения брой искания свързани с енергийните проекти.
На второ място, промяната на предназначението на земите от първа до четвърта и на поливни земи, както и за целите на изграждане на енергийни обекти, се предоставя в компетенциите именно на Комисията по земеделски земи, предвид необходимостта от по-висока защита и контрол.
Предвижда се и законова делегация към министъра на земеделието и храните и министъра на регионалното развитие и благоустройството да издадат съвместна наредба в случаите в които може да бъде застрояването в земеделски земи извършено без промяна на предназначението. Това което всички предполагам акцентират, е въвеждането на ограничението, което е за изграждане или разширение на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници върху земеделски земи от първа до четвърта категория, включително и поливни.
И другите промени, които са процедурни, това са решенията да губят своето правно действие по силата на закона и са изброени хипотезите. Когато в едногодишен срок от влизане в сила на решението за определяне на площадка или трасе не бъде поискана промяна на предназначението. По отношение на решенията за промяна на предназначението тази последица настъпва в случай, че таксата не бъде заплатена в тримесечен срок, или в двегодишен срок от влизане в сила на решението за промяна на предназначението не е поискано издаването на разрешение за строеж, или в тригодишен срок от влизане в сила на решението изграждането на обекта не е започнало. Тези правила не се прилагат при изграждане на обекти за държавни и общински нужди като за тези случаи, както и преди изтичането на срока на валидност ще важат разпоредбите за изрична отмяна с ново решение на Комисията.
Счели сме като мярка с превантивно значение срещу необосновано предприета процедура за промяна на предназначението се предлага при отмяна на решението, както и при отпадане на действието му по право, платените такси да не се възстановяват. Увеличава се размерът на глобите и на имуществените санкции предвидени в съответната част на закона и се уреждат заварените към датата на влизане в сила на закона случаи и хипотези като се предлага довършването им да стане по реда на действащия в момента Закон за опазване на земеделските земи.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека от Министерство на икономиката да представят позицията си по този закон.
КОСТАДИНКА ТОДОРОВА: Благодаря господин председател.
Уважаеми дами и господа депутати, колеги, Първоначалното ни становище като министерство беше категорично против тази ситуация, да бъдат създавани рестриктивни режими в закон, който няма отношение към политиката за развитие на възобновяемите източници. След допълнителни разговори с Министерство на земеделието и храните и отчитайки настоящата ситуация при която имаме вече заявки за присъединяване на 14 000 мегавата мощности, след като всички сме запознати и най-вече Вие, че енергийната система на България, включително със студени, горещи и всякакъв вид резерви е 13 700 мегавата, т.е. невъзможно за построяване на този обем от проекти и инсталации. Ние преценихме, че във всеки случай е добре да се създаде някакъв вид регулация, която да помогне на действителните, истинските инвеститори, които искат да правят проекти в България и ще внесат пари в България или на българските инвеститори, които правят тези проекти и парите им остават в България. Не би трябвало да се протежира брокерското отношение към проектите за възобновяеми източници и към респективно използването на земите за едни прекалено дългосрочни периоди от време свързани именно с предназначението на земеделските земи или безсрочността на ПУП. Така че ние стигнахме до едно разумно становище, което влезе в рамките на предложението на закона след съгласувателната процедура и то е, че водещ в случая е националният план за действие на енергията от възобновяеми източници, който в основата си съдържа прогнозата за изпълнение на целите на България – 16% до 2020 г. И тъй като тази прогноза е ясна и ще бъде ясна на всички до 30 юни, когато целият план ще бъде готов и там са показани по видове енергии източниците и по видове ресурси, които ще бъдат използвани, то ще бъде видно, че двата закона ще имат релевантност един към друг, което е лично за нас в тази ситуация най-добрият вариант.
И вторият момент, че като част от плана, допълнение към него, ще бъде и картата за земите, където постигнахме също споразумение с Министерство на земеделието и храните. Независимо от това, че ще се опазват плодородните земи, ако енергийните характеристики на мястото, където са правени замерванията и може да бъде реализиран проекта са достатъчно добри, за да позволят пълно оползотворяване на потенциала там и да дадат и необходимата възвръщаемост на инвеститорите, т.е. проекта ще бъде икономически целесъобразен, то промяната ще се извършва на предназначението на тези земи. И в този смисъл ние не виждаме някакъв конфликт, който да ни притеснява. Истината е, че се налага изключително либералния режим, който имахме в сега действащия закон и който беше направен с цел привличане на средства, все пак да бъде съотнесен и към всички останали закони, така че инвеститорите да бъдат облекчени, но същевременно да не ги губим сериозните инвеститори, да не ги губим като хора, които могат да привнасят средства в държавата.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Представителите на Министерство на земеделието и храните трябва да представят законопроекта пред Земеделската комисия в 15.00 часа. Нашето обсъждане ще продължи със сигурност след това. Така че Ви предлагам, ако има спешни въпроси към тях да започнем с въпросите към тях преди да дам думата за мнения от всички гости, които днес присъстват на това заседание.
Кои народни представители имат въпроси към Министерство на земеделието и горите преди да им се наложи да отидат на друга комисия.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Имам следния въпрос.
Може ли да се предостави статистика колко земи от първа до четвърта категория досега са сменили предназначението именно за ВЕИ? И колко са сменили предназначението за други дейности, примерно за строителство. За да може да сравним именно тези данни. Примерно, ако е имало за строителство смяна на предназначението на тези земи, защо не е реагирано тогава?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Моят въпрос на практика е допълнение към това, което попита колегата. Знаете какви са чуждите инвестиции за миналата година. Да ни кажете каква част от тях са за ВЕИ и ако действаше тази забрана, колко биха останали? Каква част от тези чужди инвестиции са отишли на земя пета, шеста категория и каква от първа до четвърта категория? Знам че имаме и със Световната банка ВЕИ проекти. Какво щеше да стане с тези проекти, ако тази забрана беше действала през 2009 г.? Разбирам, че може и да не сте готови в момента, това е статистическа информация. Ако не сте готови може да отложим приемането на закона, тогава когато имате реални данни.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Като отговаряте на въпроса на господин Николов, отговорете и като процент от всички земеделски земи, за да добием представа доколко има някакъв мащабен, тежък проблем, който имаме да решаваме или няма такъв. Това трябва да установим днес, за да формираме своето становище по този законопроект. Дали ВЕИ-тата като разположение и като земеделски земи са станали толкова много вече, че те застрашават по някакъв начин земеделието в България. Имаме ли такъв казус или нямаме. Трябва този въпрос да стане ясен за комисията, за да може да формираме обективно и ясно мнение в крайна сметка.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Моят въпрос е към госпожа Тодорова. Първо, ако е възможно да каже към настоящия момент колко инсталирани работещи фотоволтаични централи има, които са изградени върху земеделски земи. Това като площ какво е? Съответно разбрахме колко заявки има за присъединяване. За колко от тях има разрешения за строеж? Дали има такава информация? Все пак наистина да преценим доколко е тежък казуса, който решаваме в момента.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Госпожо Боянова, интересува ме каква е европейската практика. Можете ли да кажете в колко страни и в кои именно има подобна забрана за строителство на възобновяеми енергийни източници върху земеделски земи от първа до четвърта категория. И основно кои са тези страни и дали това е решено в тяхното законодателство?
На второ място, когато говорим за подобна забрана, по какъв начин Министерството защитава например земите, които са в околността на мини Марица изток, където също се произвежда електроенергия и където се отчуждават и продължават да се отчуждават земи, които са от първите четири категории. Защото това е един от най-плодородните райони на България по отношение на зърнени храни. Защо се извеждат пред скоби възобновяемите енергийни източници, а не се използва един общ подход, както и при други енергийни обекти в страната, където също трябва да има ясна визия, защо има това разграничение.
И на трето място, при въвеждането на тази забрана, как именно ще бъде защитена земеделската земя. Дали това не отваря възможност за други, бих казал, промени, които могат да бъдат извършени при отреждане на предназначението на тази земя.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: С тази забрана влизаме ли в колизия с някоя директива на Европейския съюз? Има ли директива, която да казва, че ако въведем такава забрана падаме в капан? Аз няма да мога да се съглася с господин Иван Иванов. Иначе няма как да извадим въглищата, ако не вземем там земята. Но нека да видим какво казват европейците. Директивата да чуем.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Мисля, че тук не трябва да намесваме мини Марица-изток.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Не влизайте колеги в такъв дебат. Бяха зададени хубави въпроси към Министерство на земеделието и храните.
Заповядайте колеги.
КОСТАДИНКА ТОДОРОВА: Аз ще си позволя да включа и експерти от Министерство на земеделието.
НИКОЛАЙ МАРИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги, Извършихме анализ на това, което се случва в последните две години. Оказа се, че има наистина повишен интерес и този интерес за направата на фотоволтаични централи по-скоро отива само към обработваемата земя, която е от първа до четвърта категория. И понеже поискахте данни от първа до четвърта категория, обработваемата земя в България е от порядъка на 31 млн. декари, а останалата обработваема земя до 66 млн. декари, която не е на сто процента обхваната за обработка. В момента се обработват някъде около 30 млн. декари земя и около 7,5 – 8 млн. декара са ливади и пасища. Няма пречка и аз не разбирам защо постоянно се говори, че има забрана. Няма пречка да се поставят фотоволтаични централи, но те да се поставят върху земя, която не е продуктивна. И няма пречка да се поставят фотоволтаични централи и защо не се поставят и в урбанзираните територии, а се поставят само там, където инвестициите са най-малко и най-бързо може да се направи най-голяма възвръщаемостта. Нали разбирате, че това е Закон за опазване на земеделската земя и ние като Министерство на земеделието и храните сме призвани да опазваме земеделската земя. И всичко това, което се прави като проекти и което минава през нас ни наведе на мисълта, че не трябва да изчакваме, за да се случи нещо, а искаме да изпреварим събитията, за да може да поставим не едни рестрикции, защото това не е рестриктивен закон, а той просто ограничава в рамките от първа до четвърта категория земя. Това първо.
Второ, дава възможност на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма да се включи активно в целия този процес. И когато наистина се налага на места, в които има нужда от построяването на такива фотоволтаични централи и ветроенергийни паркове, то да се направи. Никой това не го изключва. И ако внимателно сте прочели, ще видите, че това е включено.
Още веднъж казвам и Ви моля да го подкрепите, защото няма смисъл първо да унищожим земята, а след това да търсим каква е европейската практика, какво е в България и какво ще се случи. След като се случи, ние не можем да го върнем назад. Ясно е едно, че при изграждането на един фотоволтаичен парк, той не се изгражда за 5, за 10 години или за 15 години. Около него и под него нищо не може да се прави, нито може да се обработва. Излезнаха с предложение, че това може да се вдигне на голяма височина и т.н. Но това все още не е направено и не ни е показано как може да стане и какво може да стане. В края на краищата закона е пред вас и Вие сте хората, които ще го одобрите или няма да го одобрите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Маринов, има три въпроса на които държим да отговорите. Първият въпрос е на господин Николов. Какъв процент от земеделските земи от първа до четвърта категория са застрашени с тези проекти, включително с тези проекти, които са на проектно ниво? Тоест, реализираните от една страна, от друга страна проектите, които са в процес на реализация. Това трябва да го знаем. Тоест, доколко имаме някакъв мащабен проблем или нямаме мащабен проблем.
Вторият въпрос на господин Петър Димитров е много важен. Ако тази забрана или тази рестрикция действаше досега, колко проекта би спряла и колко проекта биха се реализирали, за да знаем дали не вкарваме едно сериозно ограничение, което да спре развитието на цял сектор в България.
Иван Иванов Ви зададе трети въпрос, който е много важен, има ли практики в Европейския съюз на подобни забрани и ако има къде, в кои страни?
С подтекста на господин Аталай, неговият въпрос беше има ли европейска директива, която да ограничава подобни забранителни действия или да ги разрешава. На тези въпроси трябва да отговорите.
НИКОЛАЙ МАРИНОВ: Ако мога да допълня, смяна на предназначение на земи от първа до четвърта категория за други дейности, колко се е сменяло и защо не е реагирало Министерството примерно на строителството?
СТОИЛ ДУДУЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, Министерство на земеделието извърши един анализ за периода 2007–2009 г., за да стане ясно какъв е процентът на променената земеделска земя за изграждане на енергийни обекти от възобновяеми източници. Установи се, че за този период е променено предназначението на 1188 броя обекти, в това число 258 за фотоволтаични паркове, 890 за ветрогенератори и 40 за минивецове. Като съответно са утвърдени площадки за проектиране, което представлява първата фаза на цялата процедура за общо 493 обекта, в това число 133 за фотоволтаични паркове и 342 броя за ветрогенератори и 18 броя за минивецовете. Площта на земята с променено предназначение за този период е 11 643 декара, а на утвърдените площадки 4528 декара. Всичко това представляват земите с променено предназначение, някъде около 8% от общата площ на променените земи за цялата страна, за всички видове обекти.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Извинявайте, но за да не остане някой в неяснота. Осем процента от променените земи, а не от всички земи?
СТОИЛ ДУДУЛОВ: Да, 8 процента от променените земи.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: А от всички земи?
СТОИЛ ДУДУЛОВ: Не е правено точно от всички земи.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Целта е пред народните представители да се кажат всички аргументи и всички факти. Въпросът е следният, каква част от тези земи са първа до четвърта категория?
СТОИЛ ДУДУЛОВ: От първа до четвърта категория - ще Ви кажа, че първа категория няма. Те са поначало малко земи. От трета категория са 4270 декара, от четвърта категория са 1074 и пета категория 3000 и започват да намаляват. За 2009 г. мога да Ви дам данни, че за площ на земята с постановени решения е от порядъка на 53 000 декара. Общата площ на земята с променено предназначение за 2009 г. представлява 53 273 декара.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, имате ли информация, доколко направените до момента инвестиции от местни и чужди инвеститори са били като сума инвестиции? Имате ли го това от първа до четвърта категория. Кажете ни за европейската практика. Има ли европейски страни, в които има такива забрани от първа до четвърта категория?
СТОИЛ ДУДУЛОВ: Нямам сведения да има в Европейския съюз такива забрани, но трябва да ви кажа, че там нещата са значително по-насочени, планирани и се подчиняват на други закони.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Тодорова, като експерт в тази насока има ли информация дали други европейски страни имат подобни забрани?
КОСТАДИНКА ТОДОРОВА: Всички останали държави са си направили достатъчната и необходима регулация, така че развитието на проектите да не пречи на никого. Така че аз в този случай не бих могла да навлизам в такива подробности. Запознали сме се със законодателството на почти всички европейски държави, най вече на водещите, но то е огромно, разпръснато в много закони. Нещо което при нас е по-укрупнено и там също имат сериозна регулация по отношение на развитие на източниците, с оглед на взаимовръзките в бизнеса в този вид бизнес. Някъде да сме срещнали с такова определение, което да е свързано с ограничение по отношение на земята, не сме срещнали. Защото те по друг начин са структурирали цялото си законодателство.
Изискването според директивата е, максимално да се стиковат на национално, регионално, местно, общинско ниво всички лицензионни, сертификационни режими, така че да могат да бъдат строени инсталации и да се намалят административните процедури. Това е общото изискване, което всяка държава е въвела по различен начин при себе си.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Предлагам Ви да дадем думата за кратко на всички наши гости.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Знае ли се от тези заявки 14 000 мегавата, които има, колко от тях ще попадат в земи от първа до четвърта категория?
КОСТАДИНКА ТОДОРОВА: Знае се, че от тези 14 000 мегавата общо около 2000 мегавата вятърни и фотоволтаични централи са възможни за изграждане. Останалите са с недостатъчни документи или неотговарящи на определени други условия, поради които не биха могли да бъдат реализирани. А от тези 2000, които са възможни да станат, около 500 мегавата вече са реализирани, като от тях около 200 мегавата са вятърни. Около 250 мегавата са малки водни централи, останалото е друг вид възобновяеми източници. Фотоволтаичните към този етап, понеже беше зададен този въпрос, все още са малки от порядъка на максимум до 1 киловат към момента. Знаем че има инициирани инвестиционни намерения от порядъка на 80 мегавата и 100 мегавата също. Но те все още са в етап на инвестиционни намерения, не и на етап на изграждане.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Петър Димитров гласува против.
Колеги, моля Ви за кратки изказвания, които да дават аргументи на народните представители.
Първо, давам думата на господин Велизар Киряков от Асоциация на производителите на екологична енергия.
ВЕЛИЗАР КИРЯКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, уважаема госпожа зам. министър, Това което исках още в началото да изясня, тъй като много пъти го изяснявам, няма 14 000 мегавата заявени мощности. Тези заявени мощности, които съществуват към настоящия момент, това е искане на инвеститорите за техническите условия за присъединяване. И те съществуват. За тези 14 000 мегавата инвеститорите правят тези искания, поради простата причина, че няма прозрачност в сектор “Енергетика”. По-точно казано, никой не знае къде може да се присъедини и как може да се присъединят. Така че и тези искания не създават ангажименти нито между дружеството, което е издало становището, нито към инвеститора, който е подал искането. Единствената ангажираност между двете страни, е предварителният договор. Към настоящия момент предварителни договори в България има подписани за около 1800 мегавата. От тях половината са с изтекъл срок. Така че реалните, които остават към настоящия момент са 900 мегавата. Така че много ви моля нямаме 14 000 мегавата заявени мощности.
По този закон, така както видях господата народни представители зададоха много точни и ясни въпроси, нашето становище е, че трябва да отпадне забраната, която е от първа до четвърта категория. По същия начин изработването на специализираните карти, така както е въведено в настоящия момент не могат да бъдат изработени и не са предвидени за изработка в националния план за действие. Така че там няма как да бъдат изработени, дори ако трябва да се изработи такава карта за възобновяемите енергийни източници ще отнеме минимум две години.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Тодорова, Вие искате да отидете на Земеделска комисия ли?
Искам да Ви предупредя, че това което Министерство на земеделието и храните представи като факти не е убедително. Гледам реакциите на колегите народни представители не са убедени в смисъла на този закон. Нямаше убедителна информация. Това което ни казаха от Министерство на земеделието и храните, че не знаят европейската практика каква е и не знаят за такива европейски примери.
ИВАН ИВАНОВ: Този национален план за енергията от възобновяеми източници приет в Министерския съвет, всъщност изобщо не е приет в Министерския съвет, а се залага в закона. Няма такава правна практика у нас да се заложи нещо, което изобщо не съществува. Ако не съществува още три години.
РЕПЛИКА: Националният план е след закона. Той ще се съобрази със закона.
ВЕЛИЗАР КИРЯКОВ: Както казах това противоречи дори и на Конституцията. Ние сме дали нашите становища. Другото което е, да се издава положително становище за всеки един обект, на който трябва да бъде променено предназначението на земята, не е възможно. Защото, как Министерство на икономиката, енергетиката и туризма за всеки един проект който е от 0,01 киловата до 100 мегавата ще издава положително становище и трябва да бъде създадена наредба, реда и условията за издаване. По какви критерии ще бъде направена оценката. Това по принцип е невъзможно. Така че има още много неща, като ние сме внесли нашите становища и мотиви, които са тук. Всеки един от господата народни представители ги има.
Ние считаме, че в частта която е за промяната да се отмени забраната от първа до четвърта категория, тъй като ако тази промяна бъде въведена, както бяха зададени въпроси от господин Петър Димитров, ако тя се въведе колко проекта щяха да бъдат изпълнени. Аз щях да ви кажа тук нула. Забраната която е от първа до четвърта категория влиза в конфликт с Министерство на околната среда и водите, защото Министерство на околната среда и водите искат от пета до осма категория, която е ливади и която е в същност за опазване на биоразнообразието да не се монтират ветрогенератори и въобще каквото и да е, защото трябва да опазим биоразнообразието. Така че не останаха категории земя, където нещо може да бъде направено.
Като последно само това, искам тук да обърна внимание на господата народни представители и все пак е Комисия по икономическа политика, че имаме задължение към Европейския съюз. Догодина в бюджета трябва да гласуваме повече от 250 млн. евро, за да си закупим сертификати за произход. Дори няма да си купим електрическа енергия и ще трябва да бъдат намерени тези пари и те ще бъдат платени от целия български народ.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека от Българската търговско-промишлена палата да вземете отношение. Важни са фактите, които не са били казани до момента.
ВАСИЛ ТОДОРОВ: Първо, по въпроса затова дали има европейска практика ще ви кажа, че в Италия е забранено да се монтират фотоволтаици, освен на покривни конструкции позволяващи обработката на почвата под тях. Проверете го. Аз мога да се документирам.
Искам да кажа нашето становище по възможността за преотреждане на земи от първа до четвърта категория по решение на Министерски съвет. Ние или ще забраним като държава използването от първа до четвърта категория на земи за фотоволтаици или ще оставим една вратичка, с която ако някой реши по определен начин може да го направи. Не считаме, че това е удачно решение и не виждаме, каква би могла да бъде мотивировката на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, за да включи в картите за реализация на такива проекти земи между първа и четвърта категория. При положение, че в България земите от VІ до Х категория, които са неподходящи за земеделие представляват 13 млн. декара. Със сигурност е по-лесно да се използва един равнинен терен, който става за земеделие, но 13 млн. декара са огромно число.
Иначе по принцип като Търговско-промишлена палата считаме, че тъй като в момента се подготвя новия закон за ВЕИ не е удачно днес да се променя този закон за който говорим, а е по-добре да излезе закона за ВЕИ, да се види вътре какви буфери ще бъдат заложени и ако тогава има нужда да се въвеждат някакви допълнителни буфери, тогава да се прави. Защото ние в момента слагаме като че ли каруцата пред магарето. Не знаем какъв ще бъде закона за ВЕИ, а в същото време се презастраховаме със Закона за опазване на земеделските земи.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Да чуем господин Андонов от КРИБ. Господин Андонов кратко становище, което допълва липсващи факти.
ПЕТЪР АНДОНОВ: Благодаря господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги, ние считаме също в допълнение, че този проектозакон е дискриминационен, защото на практика той се фокусира върху забрана само на обекти свързани с възобновяемите енергийни източници. Вие върху земеделска земя може да построите ТЕЦ, АЕЦ, супермаркет, хотел или бензиностанция. Един от уважаемите народни представители пита на кои европейски директиви противоречи този закон. Категорично поне на две. Това е Директива 28/2009 и още Директива 72/2009 на Европейския съюз, която предвижда недискриминационно отношение спрямо възобновяемите енергийни източници при промяна предназначението на земеделските земи. Като цяло това създава и много голяма несигурност за потенциалните инвеститори в един от най-обещаващите сектори. Само преди няколко часа във Вашингтон вицепремиерът Симеон Дянков каза, че експортно ориентираните сектори и алтернативната енергия са интересни пред глобална среща на частни инвеститори от цял сят. Но съчетано това с приказките за евентуален мораториум, които бяха изказани от Министерство на околната среда и водите в началото на тази година, с неясната тарифа, преференциалните цени, а също така и с трудностите за присъединяване на обектите от възобновяеми енергийни източници към електрическата мрежа създават много трудна ситуация за инвеститорите, както български, така и чуждестранни.
И завършвам с едно нещо, което аз мисля за много важно. Защо не вместо административна забрана за изграждане на обекти от възобновяеми енергийни източници върху първа до четвърта категория земи не се въведат икономически мерки, например повишение на таксата за промяна на предназначението на земеделските земи. Защото това именно би отсяло спекулативните проекти от действителните проекти на реални инвеститори.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да чуем от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи, ми е много интересно, какво ще е мнението по този въпрос.
СТЕФАН АСЕНОВ: Благодаря господин председател.
Уважаеми дами и господа, в началото искам да ви обърна внимание, че в момента в Парламента има изготвени два законопроекта за изменение и допълнение на закони, които касаят земеделските земи. Единият е този, който разглеждаме в момента за опазването, а в Земеделска комисия има изготвен и внесен законопроект, който касае собствеността и ползването. Два законопроекта, които са изключително рестриктивни и ограничават 2010 г. изключително правата на собствениците на земеделски земи, като цяло що се отнася до този законопроект, който гледаме в момента. Предполагам, знаете в България, това е страната с най-разпокъсана земеделска земя в Европа. В Българя има 9 млн. собственици на земеделска земя. Средните притежавани декари земеделска земя са между три и пет декара. Такова животно, извинявам се за израза, няма в Европа. В България думата „комасация” не съществува. Говорим за закон от години и нищо не се прави. С други думи този закон и тези рестрикции ще блокират допълнително процеса, ще ощетят тези собственици и няма да има положителен ефект. Как може да се регулират отношения в енергетиката чрез въвеждане на рестрикции в земеделието. Къде има тази законова практика. Ние регулираме енергетиката. Имаме закон за енергетиката, имаме закон за възобновяеми енергийни източници и изведнъж се оказва, че ние трябва в Закона за опазване на земеделските земи да сложим рестрикции, които касаят съвсем друг сектор и си има специализирано законодателство. Това е недопустимо.
Колегите може би тук пропуснаха или не пожелаха да кажат, но в България по статистика на Министерство на икономиката само 3% от земеделската земя е подходяща и реално върху нея може да се изгради възобновяем енергиен източник - било то фотоволтаик, каквото и да било. Само 3% са подходящи и върху тях може да се изгради, не повече.
Другото което, колегите го казаха, много е странно, как изведнъж се забранява изграждането на възобновяеми енергийни източник, а всичко друго е разрешено.
Другото което го спестиха колегите да го кажат и някои се опитват да го наложат в обществото, че изграждането на възобновяеми енергийни източници пречи на земеделието. Не е така. В Германия под всеки фотоволтаик има техническа култура. Под всеки фотоволтаик, като сложите люцерна, той вдига с 20 процента КПД на фотоволтаика. Когато няма техническа култура под фотоволтаика пада КПД на инсталацията. Как една перка може да попречи да се оре около нея. Има много собственици на перки, които молят земеделските производители да изорат около тях, за да няма плевели и да засеят и дори аренда не им искат.
Колегите, които казаха от Министерството, че за последните няколко години има върху може би 11 500 декара изградени възобновяеми енергийни източници. Те не си направиха усилията да сметнат процента, но спрямо 31 млн. декара поземлен фонд, аз си направих труда, това прави 0.0376 процента. Върху 0.0376 процента от земеделската земя са изградени възобновяеми енергийни източници за последните три години. Сега ще помоля колежката да прочете три конкретни предложения към законопроекта и ще Ви ги дадем господин председател писмено.
ЙОРДАНКА ГЪЛЪБОВА (юрист към Българската асоциация на земеделски земи): В момента искаме да засилим вниманието Ви върху някои точки от този законопроект, които считаме, че разрешенията предложени за промяна там не са никак добри. Още в § 2, това което се предвижда, земеделските земи, които са от първа до четвърта категория и поливни, преписките за промяна на предназначението да се разглеждат в Министерството. Ако бяха колегите от министерството тук може би щяха да отговорят на въпроса какъв процент от преписките е това. Но доколкото съм запозната, това касае около 70 – 80 процента от общия брой преписки. Това означава, че голяма по обем работа в момента ще премине към министерството. Съответно комисиите, които ще останат към областните дирекции ще разглеждат много малко на брой преписки. А от своя страна, колегата тук каза, че процедурата ще бъде тромава и мисля, че точно това е думата.
В момент в който оборотите са толкова съществени, Мисля че не би следвало да предвиждаме административна процедура, която все повече и повече да затруднява и да утежнява преглеждането на промяната на статутите. Предложението ни е да си остане досегашния ред. Смятаме, че процедурата е работеща, тъй като има конкретни и точни правила. Бяхме на едно обществено обсъждане преди време с някои от вас, може би сме се виждали, там казаха, да, но в областните дирекции едни преписки се входират, които са входирани по-късно във времето и се разглеждат с приоритет. Да, но всичко това може да бъде отрегулирано по реда на административния контрол. Мисля, че не е необходимо целият този обем от работа да минава тук и да се спре работата по тези преписки или да бъде много сериозно ограничена във времето.
Друго на което бих искала да Ви обърна внимание, да видим сроковете, които са в § 8 от Закона. Госпожа зам. министърката каза: да, това е една административна процедура при която решението губи правното си действие по силата на закона. Да, това е така, но сроковете, които са предвидени в момента от практическия опит, който имаме, считаме, че са кратки. Две години за поискване на разрешението за строеж и три години за отпочване на строителството. Смятаме, че едни срокове като съответно три години за поискване на разрешение и пет години за започване на строителството много по-добре биха отговорили и на обществените и на търговките отношения, които са в момента. Така че ще ви помоля да помислите в тази насока, дали сроковете не са много кратки. Дали не трябва да помислим за промяна. Нека да ги има, нека да съществуват, но да не са в тези рамки.
Тук повдигаме въпроса, който може би за нас е останал не ясен. Но ако за вас все още не е ясен, нека да го изясним какво правим със заварените случаи. Трябва да отбележим, че има много решения, които са влезнали в сила и за които в момента в който този закон влезе в сила, сроковете ще бъдат изтекли. Добре е да се предвиди, тъй като до този момент е нямало как инвеститорите и собствениците, които са променяли статута да съобразят поведението си с един бъдещ закон. Нека да се предвиди, ако ще текат тези срокове, те да започват за заварените случаи да текат от този момент нататък, от момента в който закона влезе в сила. Защото така може да се получи ситуация, при която решението вече е изгубило правното си действие с момента на влизането на закона в сила. Така че ще Ви помоля и това да обсъдите.
Освен това то е по-скоро чисто от юридическа гледна точка § 8 и § 13 смятам, че са в противоречие по между си. Тъй като в един случай се предвижда, че ако не са заплатени таксите в тримесечен срок от момента в който инвеститора е уведомен за решението, решението ще губи правното си действие. В § 13 с промяната на чл. 35 от своя страна се предвижда, че това е основание за отмяна на решението. Да, но чисто юридически това са две много различни неща. Дали решението ще бъде отменено по административен ред е едно и е определена процедура. Или ще изгуби правната си сила по силата на закона и всеки друг ще може да се позове на това. Това е нещо съвсем различно. Считам, че трябва да се разгледа и да се изчисти това противоречие между тези два параграфа - било в хипотезата между първо и второ четене на закона.
Освен това недовършените процедури. Последното на което искам да спра вниманието Ви е именно тази преходна разпоредба. Мисля че е § 24, която поне по моя детайлен прочит гласи: Да, действително недовършените процедури ще се довършат по досегашния ред. Но се прави едно определение, кое се счита за недовършена процедура. А именно преписката, окомплектована по съответния ред да е входирана в министерството или в областната дирекция на земеделие. Да, но за площадка се окомплектова една преписка. Съответно след това, когато се премине за втората комисия за промяна на предназначението се окомплектова втора преписка и се входира съответно с втори входящ номер. Ако този текст остане в този вид, това би значело, че процедурите по площадки, което е първия етап на промяната на предназначението, които са входирани в момента ще минат по досегашния ред, но процедурата по промяна на статута, която ще бъде входирана на един по-късен етап след влизане на Закона в сила ще мине по новия ред. Не мисля, че това по какъвто и да е начин е целесъобразно да се постигне. Затова нашето предложение в тази насока е, процедурите които са входирани дори и за площадки на този етап да си останат по този ред, независимо че на втория етап промяната на предназначението ще бъде на по-късен етап.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря за Вашето становище.
Остана Фотоволтаичната асоциация. Моля за аргументи, които не са чути до момента.
НИКОЛА ГАЗДОВ: Благодаря господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, скъпи колеги, преди да започна само ще си позволя да отговоря на един въпрос, на който не знам защо колегите от Министерство на земеделието не отговориха. А именно проектите на които е променено предназначението върху земеделски земи от първа до четвърта категория са 0,017 процента от общата площ на тези земи от първа до четвърта категория и под 0,001 процент от всички земеделски земи. Тоест, те назоваха правилните цифри, но не направиха сметката докрай. Интересното е, че точно тази сметка, аз и затова реагирах, за което се извинявам, бе представена на общественото обсъждане от бившия зам. министър Борислав Борисов. Тоест, аз имам тези данни от неговата презентация, която се съмнявам, че колегите от Министерство на земеделието нямат. Но може и така да се е получило.
Съвсем набързо ще прочета една позиция, която не е само позицията на Българска фотоволтаична асоциация. Тя е подкрепена от Американска търговска камара, Асоциацията на производителите на екологична енергия, Германо-българска индустриална търговка камара, Конфедерация на работодателите и индустриалците и Българо-японска асоциация.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Това го имаме. Раздадено е на всички народни представители и те са запознати.
НИКОЛА ГАЗДОВ: Има подпис от председателя. Аз виждам, че има особено мнение.
ВАСИЛ ТОДОРОВ: В Търговско-промишлената палата този проект не е обсъждан така, както е по правилата на палатата и затова беше внесено сегашното допълнително становище.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Имате ли допълнителни аргументи извън тази позиция, която е представена на всички народни представители?
НИКОЛА ГАЗДОВ: Допълнителните аргументи ще ги изброя още веднъж. От една страна се въвежда един дискриминационен акт, който противоречи на европейски директиви, както каза господин Андонов, поне две. Да, той ще доведе до отлив на инвеститори, ако бъде приет в сегашния му вид този закон на чуждестранни от една страна и на български, които имат интерес в тази сфера. Да, България ще загуби възможността да бъде конкурентна на един пазар, който тепърва възниква, защото колкото и да казваме, че при нас нещата не функционират перфектно, това е факт. Но България все още има шанс да бъде лидер в Югоизточна Европа. Тоест когато тук развием един пазар, българските фирми ще станат конкурентоспособни. Те ще могат да работят след време в Румъния, в Турция, в Сърбия, в Македония, защо не и в Гърция, където също има известно забавяне на пазара. От друга страна България има голяма нужда от чуждестранни инвестиции.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря.
Всички сме на ясно в тази комисия с тези факти.
НИКОЛА ГАЗДОВ: Само едно последно допълнение, което е именно с оглед на Закона за опазване на земеделските земи. Пак искам да кажа, защото бе поставен въпроса, това проблем ли е за земеделието? Проблем е за земеделието, че има милиони декари обработваема земеделска площ, която не се обработва, а няколкото хиляди декара, които евентуално биха се оползотворили. Назовете ми друг сектор, който да е толкова интересен за чуждестранните инвестиции.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря.
Всички сме на ясно в тази комисия с тези факти.
Заповядайте, господин Мавродиев.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Благодаря господин председател.
Уважаеми колеги и гости, аз бих искал чисто прагматично да предложа. Чухме, разбира се, легитимни аргументи в посока подкрепа на законопроекта. Разбира се чухме аргументи, които изразяват несъгласие с него и от Американската търговска камара и от КРИБ, и от Българската фотоволтаична асоциация и т.н. Затова аз чисто прагматично предлагам да приемем законопроекта на първо четене днес и между първо и второ четене да обсъдим много задълбочено, разбира се, да получим писмени предложения, пунктуални с мотиви и с конкретни текстове, които всяка една от присъстващите тук организации и разбира се, колеги народни представители предлагат. Между първо и второ четене да направим този дебат и евентуално да коригираме текстове в самия законопроект. Това разбира се, ще бъде обсъдено с Министерски съвет, за да може да постигнем съгласие по текстовете на законопроекта.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Уважаеми колеги, аз не знам колко са легитимни аргументите, но разбрахме всички, че няма аргументи защо ние да дискриминираме вятърните или фотоволтаиците да се монтират на места, където националният план предварително ще ги определи, а те може да попаднат и на първа категория, и на втора категория, и на трета категория. Разбрахме, че от това България няма да остане без земя. Значи храна ще има за всички. Не мога да разбера Българската търговско-промишлена палата, където заедно с всички други са ни дали точен и ясен аргумент, в който казва, че ние ако приемем този закон, чл. 7, ал. 3 от Директивата 72/ 2009 г., която предвижда не дискриминационно отношение спрямо ВЕИ при промяна предназначена от земеделските земи и следва да бъде транспонирана до 30 март 2011 г., а ние тръгваме да нарушаваме тази директива. Това имах предвид.
Колеги, ако ние приемем днес този закон, това означава, че ние даваме право някой да се занимава с някои хора, които до тук по едно стечение на обстоятелствата им е дадено разрешение на тези земи да се строи или да не се строи или очакват разрешение. Освен този аргумент друг легитимен, аз господин Мавродиев, до тук не чух. Затова бих Ви предложил, тъй като нашата комисия взима отношение само в частта в алинеята, където става въпрос за промяна на предназначение на земите, ние нямаме отношение към целия закон, да вземем решение да не подкрепим закона в тази алинея. И от там нататък вече за опазване на земите, ние разбира се сме „за”. Не виждам някой народен представител, който да не подкрепя Закона за опазване на земите или другия закон за който казаха колегите тук.
Затова колеги, моето предложение е, видях че Министерство на енергетиката също се притесняват по какъв начин да ни обяснят, че ние влизаме в противоречие с директивите. Също се притесняват, дори зам. министърът на земеделието се притеснява да обяснява по какъв начин нищо не зависи от този текст, но ние трябва да го приемем. Още повече, че сега господин Мавродиев ми потвърди точно това мое съмнение. А съмнението е реалност в политиката. Затова колеги моето мнение е, че не би трябвало да подкрепим законопроекта.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Аталай.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Господин Аталай, само искам да допълня и да коментирам, че всъщност, току що това, което аз казах е, че ние проявяваме готовност да обсъдим тези текстове между първо и второ четене и да се направи дебат и евентуални корекции. Така че воля от страна на мнозинството има затова да продължи дебата. В същност не виждам проблем това да се случи, като всяка една от страните изложи аргументи в едната или в другата посока. Това не е пречка днес да приемем на първо четене и да дискутираме между първо и второ четене тези конкретни предложения.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин председател, аз нямам нищо против. Заявявате, че това е решението на политическа партия ГЕРБ да остане този текст там. Подкрепяте го и минавате. Нашето мнение на Движението за права и свободи е, че подкрепяме законопроекта с изменение и допълнение по опазване на земите, но този дискриминационен текст ние не го подкрепяме.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Не стана ясно господин Аталай по целия законопроект, как ще гласувате?
Други народни представители, които желаят думата.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви господин председател.
Аз считам, че ще бъде реализирана логиката, която беше в изказването на колегата Мадродиев, в смисъл, че сигурно ще се приеме на първо четене законопроекта и ще се търси някакво решение между първо и второ четене. Тъй като нашата комисия е сезирана по конкретни текстове, тъй като това не е като законопроект част от дейността на Комисията, аз не мога да подкрепя законопроекта именно в тази част. А по другата ще се произнесат другите комисии, които са компетентни. По тази причина аз няма да подкрепя законопроекта. Искам още веднъж да кажа.
Първо, ако има някакви притеснения, това са притеснения свързани със спекулативно изкупуване на подобни земи и смяна на предназначението. Но спекулативната смяна на предназначението може да се реши чрез регулацията, а не чрез административна мярка, такава каквато ни се предлага. И не случайно и двете министерства казаха, че не знаят европейската практика.
Аз не съм сигурен, дали в Италия, където действително има много покривни фотоволтаични конструкции има забрана, освен на покривите, другаде да не се поставят фотоволтаици, защото не мога да си обясня например върху скалисти терени защо да има забрана. Просто не е и логично. Но това, в което съм сигурен, че чрез регулация може да се насърчи у нас това да се случи, да се повиши таксата, която се събира за промяна на предназначението, да се съкрати срока на валидност на това разрешение за промяна на предназначението, за да се изпълни по-бързо плана, който България трябва да осъществи, да постигне - 16 процента потребление на електроенергия произведена от възобновяеми енергийни източници. Но в този си вид, тази част от закона е наистина дискриминационна.
Аз дадох пример с мините. Мога да дам пример с АЕЦ “Белене”, за инфраструктурата на АЕЦ “Белене”. И знаете ли, че най-хубавата земя в България ще бъде също с променено предназначение. С други думи, така както е формулирано в закона, той е нацелил точно възобновяемите енергийни източници. И като добавим към това, че едни изчисления, които мисля и колегата е направил, че това прави от цялата земя на България, която е І до ІV категория по-малко от 0,037 процента, аз питам, това ли е нашият проблем? Това ли е по-скоро проблема на използването на земеделските земи в България.
Плюс това, върху терени които се използват например от ветрогенератори само 5 процента се заемат от самите генератори. Това са петите на ветрогенераторите. И ако погледнете от Западноевропейския съюз различни снимки, които пропагандират въвеждането на възобновяеми източници ще видите как отдолу растат наистина земеделски култури от всякакъв вид. Наскоро гледах такава снимка по повод вулканичния облак. Беше направена снимка от Холандия, която показваше отдолу земеделски култури.
На следващо място, по отношение на фотоволтаиците. Известно е на хората, които се занимават с енергетика, че умишлено отдолу именно се сади люцерна, защото по този начин се намалява температурата на земния пласт и по такъв начин ще се увеличава КПД на фотоволтаика.
С други думи, това са част от аргументите. Аз ще се изкажа и в зала. Считам, че ние не трябва да приемаме текстове, които наистина противоречат на нормалната правна логика.
РАМАНАД АТАЛАЙ: Какво правим с биогоривата тогава?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Агуш, заповядайте.
АРИФ АГУШ: Благодаря Ви господин председател.
Наистина всяка държава по някакъв начин трябва да си прави политика за съхранение на земеделските земи. Но тук имаме една европейска програма за развитие на селските региони и тя именно субсидира тези дейности за фотоволтаиците. Не слагайте ограничението, спираме действието на мярка 212. И липсва политиката. Няма я политиката на държавата в тази област. Аз се присъединявам към господин Иванов, че в този вид не трябва да се подкрепи, а да се върне обратно, да се доработи закона както трябва, а не на коляно. И тогава да влезе в комисията и да бъде гласуван както трябва. Има ли други европейски държави? Има ли забрана? Има ли колизия с някои от европейските директиви или няма. И тогава да го вкарваме. За какво е това бързане. От какъв зор е да вкараме един такъв закон, който няма да върши работа и в последствие може би ще донесе и проблеми.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Колеги, аз мисля, че чухме доста добри анализи, като този на г-н Иванов, господин Агуш също каза неща, които са правилни и лично аз споделям голяма част от аргументите. Предлагам Ви, нека да поискаме между първо и второ четене, както преди малко казах, становище от водещата земеделска комисия по спорните текстове от законопроекта. Да получим предложение от страна на различните гости, които днес представляваха Американска-търговска камара и другите не правителствени организации и асоциации. И съответно между първо и второ четене аз декларирам готовност да обсъдим тези текстове и да намерим добри и верни решения. Мисля, че в това не трябва да имате съмнение, че ние от ГЕРБ ще го направим.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Ние все пак сме Икономическа комисия. Не знам точно какво становище ще гледаме от земеделската комисия, но ние като Икономическа комисия няма как да не ни притеснява факта, че тук ограничението е единствено за възобновяемите енергийни източници. Какви ще са тези промени, които ще правим в този закон? Ние от сега трябва да имаме някаква идея. Ще слагаме ли допълнителни ограничения? За кои сектори ще бъдат тези допълнителни ограничения или просто така, дайте да приемем закона, после ще видим. И пак да си остане един изключително рестриктивен параграф касаещ възобновяемите енергийни източници. Има нещо доста притеснително колеги в това нещо, което се предлага. И ние всички това го виждаме и го заобикаляме и не искаме никой да си го каже. Нека да го върнем. Нека министерствата да се подготвят. Икономиката да излезе ясно, с конкретни предложения, а не само за възлови антиенергийни източници. Явно има някакъв проблем на този пазар. Явно тепърва ще се гони за някого някаква изгода, вкарвайки такова ограничение. Нека да го отхвърлим това нещо. Отново да дойдат подготвени и да кажат ясно и точно, какви са им аргументите и защо да има рестрикция само върху възобновяемите енергийни източници.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Стойнев.
Други народни представители? Няма.
Предлагам Ви да минаваме към гласуване.
Предварително искам да ви кажа, че двама народни представители оставиха своя глас - господин Петър Димитров - глас против и господин Деян Червенкондев - глас “за”. Имаме практиката да зачитаме тези гласове.
Който е „за” приемане на първо четене на законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, моля да гласува.
Гласували 11 “за”, с господин Червенкондев.
Против? Осем против, с господин Петър Димитров. Въздържали се? Няма.
Независимо, че законът беше приет, аз съм убеден, че всеки член на Комисията е съгласен и ще пристъпим към неговата редакция между първо и второ четене. Така че моля за разумни предложения от всички гости, които да бъдат раздадени до всички народни представители от Комисията.
АННА ЯНЕВА: Мисля, че не приехме добро решение и даваме изключително лош сигнал към инвеститорите. Колеги, не зная дали си правим сметка за това, но тук бяха изказани много сериозни аргументи от колегите. Всички останали, които взеха отношение никой не подкрепи проектозакона, а ние го приемаме и гласуваме за първо четене.

По точка трета от дневния ред.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, в точка „Разни” имам следното предложение. Проблемите на икономиката и на енергетиката никога няма да свършат, но ние отговаряме също и за туризма. Предлагам Ви следващият четвъртък да направим едно заседание специално за туризма на 20 май 2010 г. – Информация за актуалните проблеми на развитието на българския туризъм, рекламната кампания и нови туристически инициативи. Визов режим и възможности за облекчаване на визовите режими през туристическия сезон.
Да поканим Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, Националния борд по туризъм, Българска асоциация на туристическите агенции, Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация, Министерство на външните работи, Министерство на вътрешните работи, Комисия за защита на потребителите и Института за анализи и оценки в туризма. Нека да дойдат пред нас и да кажат какви са им проблемите, къде може да работим заедно? Къде имат нужда от помощ? Сега започва сезонът и е хубаво да направим едно такова обсъждане.


Ние направихме много обсъждания в енергетиката и икономиката, но е редно да направим едно и в туризма. Имаме ли съгласие по този въпрос?
Закривам заседанието.


(Закрито в 15.40 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров

Стенограф:
Силвия Михайлова
(69 299)