1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България, представлявано от министъра на икономиката, енергетиката и туризма и Европейския инвестиционен фонд за изменение и допълнение на Рамковото споразумение относно изпълнението на инициативата JEREMIE в Република България и на Споразумението между правителството на Република България, представлявано от министъра на икономиката, енергетиката и туризма и Европейския инвестиционен фонд за изменение и допълнение на Финансовото споразумение относно изпълнението на инициативата JEREMIE в Република България, № 002-02-17, внесен от Министерския съвет на 14.05.2010 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит, № 054-01-45, внесен от Стоян Мавродиев и Мартин Димитров на 13.05.2010 г. – първо четене.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 054-01-47, внесен от Валентин Николов, Диан Червенкондев и Мартин Димитров на 14.05.2010 г. – за първо четене.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 002-01-32, внесен от Министерски съвет на 03.05.2010 г – първо четене.
5. Представяне и обсъждане на годишен доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2009 г. № 020-00-17, внесен от Комисията за защита на конкуренцията на 19.03.2010 г.
6. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 28


На 19 май 2010 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад”, пл. „Народно събрание” № 2, се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България, представлявано от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, и Европейския инвестиционен фонд за изменение и допълнение на Рамковото споразумение относно изпълнението на инициативата JEREMIE в Република България и на Споразумението между правителството на Република България, представлявано от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, и Европейския инвестиционен фонд за изменение и допълнение на Финансовото споразумение относно изпълнението на инициативата JEREMIE в Република България, № 002-02-17, внесен от Министерския съвет на 14.05.2010 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит, № 054-01-45, внесен от Стоян Мавродиев и Мартин Димитров на 13.05.2010 г. – за първо четене.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 054-01-47, внесен от Валентин Николов, Диан Червенкондев и Мартин Димитров на 14.05.2010 г. -- за първо четене.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 002-01-32, внесен от Министерския съвет на 03.05.2010 г -- за първо четене.
5. Представяне и обсъждане на Годишен доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2009 г. № 020-00-17, внесен от Комисията за защита на конкуренцията на 19.03.2010 г.
6. Разни.

Заседанието на комисията бе открито в 14,25 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. СТОЯН МАВРОДИЕВ: Уважаеми колеги и гости, предлагам да започне заседанието на Комисията, защото вече закъсняваме. Налице е необходимият кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.

Днешният ДНЕВЕН РЕД е както следва:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България, представлявано от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, и Европейския инвестиционен фонд за изменение и допълнение на Рамковото споразумение относно изпълнението на инициативата JEREMIE в Република България и на Споразумението между правителството на Република България, представлявано от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, и Европейския инвестиционен фонд за изменение и допълнение на Финансовото споразумение относно изпълнението на инициативата JEREMIE в Република България, № 002-02-17, внесен от Министерския съвет на 14.05.2010 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит, № 054-01-45, внесен от Стоян Мавродиев и Мартин Димитров на 13.05.2010 г. – за първо четене.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 054-01-47, внесен от Валентин Николов, Диан Червенкондев и Мартин Димитров на 14.05.2010 г. -- за първо четене.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 002-01-32, внесен от Министерския съвет на 03.05.2010 г -- за първо четене.
5. Представяне и обсъждане на Годишен доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2009 г. № 020-00-17, внесен от Комисията за защита на конкуренцията на 19.03.2010 г.
6. Разни.
Предлагам Ви преди да гласуваме дневния ред, т. 2 да я изтеглим като точка първа, тъй като тук има представители на доста институции като Българска народна банка, Асоциацията на търговските банки. Мисля, че тук дебата е важен и би било добре да стартираме с него. Затова предлагам да гласуваме така предложения дневен ред.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 20 „за”.
Приема се.

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Стартираме с дебати по първа точка - Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит, № 054-01-45, внесен от Стоян Мавродиев и Мартин Димитров на 13.05.2010 г. – за първо четене.
Колеги, наши гости са:
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма -- Евгени Ангелов – зам. Министър, Емил Алексиев – началник отдел “Политика на потребителите” в Дирекция “Техническа хармонизация и политика за потребителите” и Людмила Пеовска – младши експерт в Дирекция “Техническа хармонизация и политика за потребителите”;
от Българска народна банка -- Калин Христов – подуправител на БНБ и Венцислав Аспарухов;
от Асоциация на банките в България -- Левон Хампарцумян – член на УС и Ирина Марцева – главен секретар.
Аз ще представя законопроекта, колеги, с няколко думи като вносител заедно с господин Стоян Мавродиев.
Законът за потребителския кредит внесен от Министерския съвет беше един добър законопроект и е един добър законопроект, чиято основна цел е защита на потребителите. Това е част от европейска директива и усилието си заслужаваше. Допълнението, което правим с господин Мавродиев, е методологията, която банките сами решават каква да бъде. Да бъде задължително достъпна на интернет страницата на кредитора. Някак си този момент се подразбира, но не е изрично казано. Няма причина банките да крият, най-директно казано, тази методология. Тя трябва да бъде достъпна за всеки един потребител във всеки един момент. Тоест, те сами решават каква да е методологията, какво да запишат там. Но тази методология трябва да е публична, защото когато един човек тръгне да взима кредит, той трябва да може да влезе в сайта на всяка една кредитна институция и да види за какво става въпрос.
Същото условие с господин Мавродиев предлагаме по отношение на така наречения „референтен лихвен процент”, по който имаше дебати през последните дни и през последните седмици. Той също трябва да бъде достъпен на интернет страницата на кредитора. Защо тези два въпроса са толкова важни. Искаме потребителите, кредито-получателите да имат максимално информиран избор. Тоест, да могат да проверят какво предлагат банките.
Отговориха ми на това твърдение част от медиите, че не всички кредито-получатели имат необходимите знания, за да проверят на интернет страницата на кредитните институции. Обаче тази работа ще бъде свършена от гражданското общество, от медиите, от независими анализатори. Те ще могат да влезнат и тази информация под формата на таблица ще бъде достъпна за цялото общество. И по този начин ще имаме повече конкуренция между банките, което е в крайна сметка най-важната цел, която ние като Икономическа комисия трябва да постигнем като български парламент и като българско правителство. Да има конкуренция между банките. Само конкуренцията ще носи все по-добри условия за кредито-получателите.
Накратко представих законопроекта, защото той самият е кратък. Има много ясни и кратки текстове.
Искам да помоля да чуем по тази тема първо Министерство на икономиката, господин Ангелов или господин Алексиев, и след това Българска народна банка, и след това Асоциацията на търговските банки.
ЕМИЛ АЛЕКСИЕВ: Благодаря господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, Министерство на икономиката по принцип е изразило становище, с което подкрепя по принцип мотивите и предложението на народните представители Мартин Димитров и господин Мавродиев. Нашите мотиви, за да бъде подкрепено по принцип предложението им е, че действително направеното предложение предоставя по-голяма информация на потребителите и както беше изтъкнато, възможност за по-голям избор и за информиран избор. Същевременно ние правим и доразвиваме направеното предложение като считаме, че в момента мястото където е посочено това изискване е като допълнителна разпоредба, а именно дефиницията на термина „референтен лихвен процент”. Но така както е самата дефиниция, тя няма обвързващ характер и не поражда материално-правно задължение за икономическите оператори, т.е. за кредиторите от една страна и това нещо не обвързано със санкция, тогава когато имаме неизпълнение на това задължение. Поради което ние сме предложили на вниманието на вносителите и на членовете на Икономическа комисия на Народното събрание да бъде помислено, да бъде преценено, дали е уместно направеното предложение да бъде под формата на дефиниция на термина „референтен лихвен процент” или да бъде записано в основното тяло на закона в някоя материално- правна разпоредба, която разбира се, ще породи задължение за кредиторите и респективно това задължение да бъде скрепено със санкции.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Алексиев. Становището на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма е достъпно за всеки един от вас на хартиен носител.
Нека да чуем господин Калин Христов, какво мисли БНБ по този въпрос.
КАЛИН ХРИСТОВ: Благодаря Ви господин председател.
Дами и господа народни представители, преди да кажа мнението си искам да направя едно пояснение. Практически дефиницията на „референтен лихвен процент” не е част от директивата. Тоест, ние сме дали национална дефиниция такава каквато законодателят реши. Защото имаше спорове в обществото: „Директивата е казала така”. Тя не казва нищо по този въпрос, т.е. остава на националното законодателство.
Ние сме дали дефиниция, която казва, че „референтен лихвен процент” може да е някой пазарен индекс с различни термини - Леониа, какъвто избере или определен от банката индекс. И допълнението тук е определен от банката индекс по определена от нея методология. Тук допълнението е, че трябва да се казва какво всъщност включва методологията. Вероятно методология е много технически и много комплексно. Включва прекалено много неща, което наистина крие риска да се представят много сложни неща, които могат да не са информативни за потребителя. Председателят каза, че някакво второ ниво на анализ ще ви показва колко информация има в това. Може да се отиде и на вариант, който да се опрости и да не е на методология, а да е нещо по-просто, така че да е ясно. По-малко информация, но наистина да има информация какво определя базов лихвен процент на банките. И това е в унисон с директивата, че трябва потребителят да е по-информиран, когато взема решение.
Ние не целим да фиксираме цената на кредита. Това е невъзможно в света, в който живеем и начинът по който искаме да имаме икономиката да е пазарна. Целта е потребителят да разполага с повече информация, когато взема решения. И затова и следващата добавка в която се казва, че тъй като няма дефиниция легална, законова на електронен вариант, затова се дописва добавката „включително и интернет страниците на кредитора”. Тоест, да е изрично ясно, че трябва да се обявява базовия лихвен процент на интернет страницата.
Така че като цяло, като дух ние го подкрепяме. Може би трябва да се изчисти термина „методология”. Може да се стесни, за да е ясно какъв точно вид информация ще предоставят банките на потребителя.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Христов.
Господин Хампарцумян от Асоциацията на банките в България.
ЛЕВОН ХАМПАРЦУМЯН: Благодаря господин председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми колеги, не идвам много често в Парламента, но напоследък изключително много се говори за лошите банки, кредитите, начините по които те си третират клиентите. Само няколко думи за фундамента на потребителския кредит. Потребителският кредит е един от най-скъпите кредити, тъй като той не е обезпечен. Дава се относително лесно. Не само банките дават потребителски кредит, дават и много различни организации, някои собственост на банки, някои независими. За пример ще ви дам БНП, бившето ДжетФайненс, което сега се казва Персонални финанси. Там цената на кредита започва от 25 процента. И разбира се, те нямат стреса да вдигат лихвите, защото те са си толкова високи, че няма какво да ги вдигат. Тоест, там те оперират с хипотезата, че това е свръх регулирана много рискова среда. Цената на риска е много висока и те трябва да я покрият още от първия ден.
Банките в повечето случаи се опитват да бъдат по-гъвкави и затова въвеждат някои условности при ценообразуването, което дава възможност да се продава по-евтин кредит. Но разбира се, по-евтиният кредит не означава, че ако има неблагоприятни развития в срока на кредита, те няма да се отразят на цената му. Защото банката все пак не е склонна да губи. Независимо, че ни брандираха като казина сме рационално организирани и обикновено нашите маржове на печалба са в порядъка на няколко процента. В случая на потребителския кредит може и да отидем повече. Но това е лесен кредит, скъп кредит. И е много важно когато се говори за банките да се има предвид, че има и друга организации, които попадат в обхвата на същия закон и трябва да бъдат третирани по същия начин. Те са доста по търговски креативни, отколкото банките и не държат чак толкова на репутацията си. Това е за фундамента.
Още едно нещо което мисля, че разбирате, но все пак да го повторя, защото е важно. Ако даден продукт се свръхрегулира не непременно по отношение на цена, а въобще като процедура, като тегло на регулацията, първият най-видим ефект би бил поскъпването на този продукт. Вторият по невидим е изчезването на този продукт. Ако той стане неизгоден от търговска гледна точка никой няма да го предлага. Тоест, трябва да се стремим да направим регулацията по такъв начин, че да се спазят интересите на двете страни и на кредитора и на кредито-получателя.
В период на криза обикновено има политически натиск от кредитополучателите, да получат някакъв вид политическа защита, което да им направи живота по-лесен. И в много случаи успяват. Надявам се тук да намерим разумния компромис. Разбирам, че това усъвършенстване на европейската директива е обещано и политически, някак си няма връщане назад. Примерно, това което ви призовавам, без да влизаме в детайлите на текстовете да остане референтната лихва или референтен лихвен процент, нека да бъде в интернет. Нека да бъде публично достъпен, но да се въздържим от вкарването на методики. Тоест, достатъчно сложни текстове и достатъчно сложни процедури, които в крайна сметка са достъпни само за квалифицирани финансисти. Бихме получили като резултат 30 различни методики, защото има 30 банки на пазара и може би още 30 от небанкови институции. И в същност в теория на информацията има едно много просто правило. Свръхизлишъкът на информация е еквивалентен на тоталната липса на информация, защото вие не може да се оправите в тези дебри. И затова, това което бих призовал, за да бъдем коректни към нас и към кредитополучателите, да споменем факторите, които влияят върху този основен референтен лихвен процент, който ще се публикува.
Ние по такъв начин сме задължени когато продаваме. Едно дружество продава продукти базирани на стойността на акциите и на някои други борсови продукти, там сме задължени да описваме факторите, които влияят върху тази цена, без да поемаме какъвто и да е ангажимент за движението на тази цена по борсите, по разбираеми причини. Тоест, тук може да направим нещо подобно и да бъдем достатъчно коректни без да отваряме кутията на Пандора с някакви сложни методики, които ще объркат нещата още повече.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИРОВ: Благодаря на господин Хампарцумян.
Преди да дам думата на колегите народни представители, само искам едно допълнение най-вече на аргументите, които господин Хампарцумян каза. Когато създаваме конкурента среда, аз вярвам, че тези банки, които ще искат да бъдат по-близки до своите клиенти, ще направят по-опростени и по-разбираеми варианти на методология. Това също е форма на конкуренция между банките.
Най-важната задача на нашата комисия е да засилваме конкуренцията. Колкото повече неща са публични, всяка банка, която иска да стигне по-лесно и по-бързо до своите клиенти ще намери начин да бъде по-разбираема, по-прозрачна, по-ясна.
ЛЕВОН ХАМПАРЦУМЯН: Господин Димитров, не искам тук да влизам в много дълбоки дебати - методика на методика. Въвеждането на методики ни закарват далеч от философията на самия закон. Няма как да се направи достатъчно проста методология. Защото тя за да бъде коректна трябва да бъде достатъчно сложна. Ако е проста няма да е точна. И това го знаете много добре. Всеки който се е занимавал с математически анализ го знае. Колкото по-сложна е една методика, може да вкарате повече фактори ще се доближи повече до истината, но ще стане по-трудна за разбиране, и повече атакуема като достоверност. Влезнем ли в това нещо смятайте, че няма да стимулирате конкуренцията, а ще убиете продукта. Той ще се модифицира в нещо друго. Това ще остане един мъртъв текст пълен с методики. Освен ако не вярвате, че има някаква драматична конспирация между банките, която иска да си тормози клиентите. По-добре оставете конкуренцията на конкуренцията, а не банките да се състезават за доверието на клиента и за атрактивността на продукта, а не достоверността и сложността на методиките си. Това е повече в академичната сфера, отколкото в комерсиалната.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Хампарцумян.
Народните представители, заповядайте.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Една редакционна бележка. Господин Хампарцумян ме провокира. По-възрастното поколение се явяваше по време на аспирантурата на едни кандидатски изпити и един от изпитите беше по философия, и там се правеше разлика между методология и методика. Методологията е наука за методите по които се познава. И философията е методология. Тоест, един закон вече в няколко закона пише методология. Най-голямото, което може да напишем е методика. И не случайно господин Хампарцумян работеше с термина „методика”. По методология не можеш да изчислиш нищо. Така че ако трябва да сме коректни трябва да сложим думата „методика” на мястото на „методология”. Като аз имам смущения. Това ще е информация за конкуриращите банки, а не за клиентите на банката. Не знам доколко Търговската банка желае да дава такава информация на конкурентите си. Не мисля, че защитаваме кой знае какво като интерес на кредитополучателя и малко ако опростите текста смятам, че той ще спечели. Тук референтният лихвен процент се оповестява публично на интернет страницата на кредитора и в достъпна форма в служебните помещения на кредитора. Тоест, електронно не може да го даваш на чип или на някакъв специален носител. Трябва да се опрости малко. Мисля, че ще спечели текста на закона.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Петър Димитров.
Между първо и второ четене всички тези предложения могат да бъдат направени, включително от господин Петър Димитров.
Колеги, други мнения?
Аз да кажа още две думи, ако няма други становища. Тази методология, такава е думата в закона. Ние не я променяме с изменението. Тя така или иначе ще се дава на клиента, когато той отиде за договорна информация. Тя така или иначе е достъпна. И възниква интересният въпрос, защо ако тя така или иначе е достъпна, което означава че е достъпна и за конкурентните банки на тази основа е проблем, като така или иначе се дава на клиента да има и на интернет сайт. Това е важният въпрос.
Иска ми се като Икономическа комисия, търсейки, разбира се, баланса на интереси между кредитополучателя и кредитор нашите основни усилия да отидат в посока публичност. Наистина да има максимална конкуренция в България. Наистина да има възможност затова да падат лихвите посредством конкуренция между банките. Ние да настояваме всичко да е публично. Това исках още веднъж да подчертая.
Господин Христов, иска ли да вземе още веднъж думата по поставените въпроси?
КАЛИН ХРИСТОВ: По въпроса дали носи, на господин Димитров коментара. Тук е ясно казано, че референтният лихвен процент може да се изчисли от кредитора по определена от него методология. Понеже се работи с английски в момента, а там е един и същи термин за методология и метод, когато ти кажеш кои са факторите, които влияят на твоя базов лихвен процент. Когато човек взема кредит 10 години занапред, той ще прецени, че 5 или 10 фактора влияят и вероятно това ще му носи по-голяма информация, за да реши дали да вземе кредит или да не вземе кредит. Тоест, това не е вярно, че това не влияе на хората.
Всеки знае, че ако трябва да вземе решение за 10 години напред и знаеш, че върху това решение ще влияят 100 фактора или два фактора това неизбежно ще повлияе на решението му дали да вземе кредит за 10 години напред или не. Не трябва да гледате на кредита като еднократна покупка. Трябва също да имате предвид, че с бума на кредита имаме случаи на домакинства, в които между 30 и 50 процента от днешния й разход е за обслужване на кредити. Тоест, влиянието на лихвите има съществено влияние върху живота на хората. Така че не трябва някак си толкова просто да го приемаме и да казваме, че те са неграмотни, защото в крайна сметка сега е процеса на учене. Ние никога не сме имали достъп до кредит. След това свиване на икономиката. Повишаване на лихвите. И този болезнен процес, който тежестта трябва да се разпредели между икономическите агенти в обществото. Така че не трябва някак си да казваме, това няма да й повлияе, защото сега е моментът на учене. И ако днес човек е на 20 години и премине през цикъл в който лихвите му се повишат, в следващия цикъл това ще повлияе на поведението. Но дали ще вземе кредит и при какви условия ще ги вземе. Сега се учим. Никога не сме имали достъп до този продукт. Така че мисля, че не е толкова елементарно.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Христов.
ЛЕВОН ХАМПАРЦУМЯН: По принцип потребителският кредит е относително къс кредит. Примерно ние даваме до две години, когато е потребителски кредит. Аз разбрах от господин Христов, че статистически има потребителски кредит от 10 години, което е друг вид проблем. Структурен проблем, не е много коректно да се прави, но така или иначе след като е направено не може грешка, която е направена от банката и от кредитополучателя потребителско кредитиране. Пак казам относително скъпо и не много добре обезпечено, разтеглено в такъв дълъг период, да се опитваме да го коригираме със законови разпоредби.
Защото пак искам да подчертая, че ако регулацията стане прекалено сложна и тежка, дали на конкурентите ще им дадем информация, която не бихме искали. Няма значение ако стане тежка и сложим тези методологии, и тези неща, има опасност да убием продукта. Тоест, той да изчезне. И след една година да трябва да приемем закон за стимулиране на потребителското кредитиране, който ще трябва да бъде направен по начин по който се прави по света. Това е кредит с леки процедури, бърза оценка на риска. Съответно рискът се повишава и е скъп. Още веднъж искам да подчертая, че ние се опитваме в момента да го усложним повече отколкото Европейския съюз след толкова дискусии и неща е приел за разумно.
Ако ми позволите като страничен наблюдател не съм много вътре в процесите, в политиката. Това по някакъв начин се изпусна като обещание от министъра на икономиката, подкрепи се от Парламента основно по популистични мотиви от моя гледна точка, може да бъркам, и разбира се, като е обещано трябва да се направи. Но нека да се опитаме да не го правим толкова сложно, че да отидем в зоната на непрактичните решения.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИРОВ: Господин Хампарцумян, това предложение не е направено в резултат на обещания от министъра на икономиката. Имаше публичен дебат и искания от определени хора, които нямат нищо общо с пазарната икономика да се ограничи възможността на банките да променят лихвите. Тогава аз, господин Диан Червенкондев и Стоян Мавродиев се събрахме и спряхме тези популистки искания, които само щяха да доведат до повишаване на лихвените проценти. След това направихме това предложение, защото искахме да дадем ясен пример коя е вярната посока. Вярната посока е публичността и никой не може да ме убеди, че каквито да са били тези методологии на банките не трябва да са публични. Хората постепенно ще се учат, тук съм съгласен господин Христов, няма да крия, че съм търсил мнението на БНБ по този въпрос. Публичността е решението. Не може да се контролират лихвените проценти, защото всеки контрол ще ги повиши. Да, това е така. На ясно съм и Ви го казвам съвсем отговорно. Няма някаква политическа завера. Това е само за повече публичност. И аз пак искам да Ви кажа, че всеки клиент така или иначе може да вземе тази методика или методология в самото начало. Тогава защо да не е на интернет сайта. Не виждаме проблем.
Колеги, други народни представители желаят ли думата?
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Уважаеми колеги, аз наистина считам, че тази поправка, която в момента е внесена от колегите Димитров и Мавродиев, нейната основна цел е малко допълнително да се внесе публичност на някои от ценообразуващите фактори в потребителския кредит.
Що се отнася до мнението ми за Закона за потребителския кредит считам, че той в момента е работещ, добре е направен и правилно е транспонирана Директива 2008/48 на Европейския съюз. Потребителите имат наистина достатъчно свои защитени права с предговорната информация по европейски формат, с договорната информация, която трябва да бъде изчерпателна и фиксирани изисквания какво да съдържа тя. Както и правото на отказ без каквито и да било такси за предсрочно погасяване. Следва да имаме предвид, че наистина пазара в който трагетиран потребителски кредит е изключително конкурентен. Има доста участници и то все големи. Всеки участник основно се стреми да заеме по-голям пазарен дял, но това основно става с неговия основен актив, а това е неговата положителна репутация и клиентела. Когато в този пазар се намеси нелоялен участник, той е тип еднодневка и съответно бива изхвърлен от пазара.
Хубавото на тази промяна е, че ако се вкара като описание в този референтен лихвен процент какво включва най-общо, какви показатели и фактори, ще се разбере, че в него се включва цената на ресурса, който ползват финансовите институции, за да предоставят потребителски кредит. Потребителите накрая ще разберат, че когато се повишават някои пазарни индикатори или примерно депозитите, инфлацията и т.н., нормално е и те ще са на ясно, че и на тях би следвало да им бъде повишен лихвения процент по кредита. Още от началото те ще знаят, че лихвеният процент има възможност и да се повиши. Да, на пазара досега смея да твърдя, че доста финансови институции са и намалявали през годините лихвените проценти по кредитите, на действащите кредити, не само са ги увеличавали. Това е факт. Така че в момента наистина потребителите трябва да знаят, че тази тенденция в този период, който е 5–10 годишен, дори в някои случаи с по-дълъг матуритет ще има и повишаване и понижаване на лихвените проценти. Наистина и в Закона за потребителския кредит сме упоменали, че лихвеният процент може да бъде и фиксиран. Съответно когато има търсене аз съм убеден, че ще се намерят и финансови играчи, които ще дадат необходимото предлагане на такива продукти. Така че потребителите, които биха искали знаят точно какво ще дължат, за конкретен период ще изберат продукт, който е с фиксиран лихвен процент.
А лошото е при обявяването на едни такива методи и методологии на интернет сайтове, че ще се намерят много независими финансови консултанти, финансови анализатори, граждански сдружения, които по една или друга причина могат “обективно” да направят неправилен анализ на конкретните методики, на конкретните финансови институции. Ако наистина между първо и второ четене се регламентира нещата да бъдат по-конкретни, но не като цялостна методика, мисля, че потребителите ще имат полза от това.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Червенкондев, който е добре запознат с материята.
Други народни представители? Господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз само искам да вметна две думи във връзка с полемиката, която се породи именно в медиите. Аз приветствам именно тази поправка, която сте вкарали Вие и господин Мавродиев. Реално погледнато, това което се предлагаше в медиите беше, че КЗК няма смисъл да търси картелно споразумение между банките за уеднаквяване на лихвените проценти, а то щеше да бъде наложено. Щяхме да изгубим един конкурентен пазар, а потребителите съм сигурен, че щяха да загубят. Така че аз приветствам тази поправка. Защото на база директива ние можем да работим от тук нататък само за по-голяма информираност именно на потребителите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги? Няма.
Предлагам Ви колеги да отидем на процедура на гласуване. Предлагам Ви за гласуване на първо четене – законопроекта за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит, внесен от Стоян Мавродиев и Мартин Димитров.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Законопроектът е приет.
Благодаря на нашите гости, на господин Христов, на господин Хампарцумян.
Господин Евгени Ангелов ще остане.

Освен господин Евгени Ангелов по втора точка наши гости са:
Грета Добрева – изпълнителен директор на дирекция “Европейски фондове за конкурентоспособност” и Борислава Стоянова – главен експерт в дирекция “Европейски фондове за конкурентоспособност”.
Колеги, кой ще представи ратификацията? Господин Ангелов заповядайте.
ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Съвсем накратко и каквито въпроси възникнат естествено сме готови да отговорим.
Разликите и нуждата от повторна ратификация са в две насоки. Едната е свързана със стратегията на инструмента JEREMIE и по-скоро микса от продукти, който ще бъде въведен и ползван. А именно в сегашния си нов начин на опериране в програмата има значително повишен елемент на рисково финансиране. Това което успяхме да се договорим с Европейския инвестиционен фонд е почти половината от парите по програмата да бъдат точно трагетирани към малки и средни предприятия за рисков капитал от дялово участие в компании. И освен 200 млн. по JEREMIE с промяната в тази насока ние привличаме и допълнителни 70 млн. евро от частен чужд капитал. Така че ефекта на цялата програма вече става приблизително от 200 на 270 млн. евро.
Откъм структура, които бяха другите основни промени в новото споразумение, там може би на първо място намаляваме таксите, които ще плащаме към Европейския инвестиционен фонд. Това реално означава около 4 млн. лева повече за малкия и средния бизнес. Прецизирахме и наложихме да има такъв елемент на трансфер на ноу-хау от Европейския инвестиционен фонд към служители на Министерството, които ще бъдат ангажирани с инициативата. А това е ясно регламентирано колко хора, кога за какъв период от време. Като идеята е след изтичането на периода, когато фонда менижира инструмента, този мениджмънт да бъде поет от хора, които са запознати и квалифицирани да продължат. Така че това да е един инструмент, който ще продължи живота си след прекратяването на договора с Европейския инвестиционен фонд 2015 г.
Също така се въвеждат много по-ясни механизми за контрол на самия Европейски инвестиционен фонд. Ние вече имаме място и в борда на местната компания. Този така наречен SPV, което ще инвестира парите в България. Имаме много по засилен контрол върху работата на фонда, откъм отчетност, откъм прозрачност на техните споразумения между фонда, SPV и държавата. Въведени са към тях изисквания за одитиране и отчитане на разходи, такси и прочее. Има такъв детайлен списък с промени, с което предполагам, че сте запознати, но да не влизам в повече детайли.
Обобщено това са двете разлики - едното е стратегия, която отговаря на нуждите на българската икономика и второ, структурни промени, които увеличават механизмите на държавата за контрол върху фонда. Също така намаляват опасността този инструмент да бъде квалифициран като държавна помощ, което беше основен проблем на предишната структура. Това са основните промени.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Ангелов.
Време е за въпроси, колеги народни представители.
МАРИО ТАГАРИНСКИ: Привличане 70 млн. частен капитал. Става въпрос за влизане на ниво директори на представители на министерствата. Когато се предвиди 1,7 процента за управление. И като гледам само разходи за управление, за консултации и т.н. Обяснете, ако обичате, на тези, които не познаваме тази материя точно за какво става дума. Не ни говорете като пред експертна комисия.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Ангелов, при какви условия се взима този кредит от 70 млн. лева, е въпросът. Има ли други въпроси?
Заповядайте господин Ангелов.
ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Може би да започна с втория въпрос. Ангажиментът на държавата е 30 млн. евро. 170 млн. евро идват от Европейската комисия от структурните фондове по програма конкурентоспособност. Така че общото е малко под 200 млн. - 199 млн. Как работи този фонд? Прави се дружество със специална инвестиционна цел, където се апортират тези 200 млн. в капитала на дружеството. Това дружество се менажира, както е записано още по време на програмирането на програмата преди няколко години, от Европейския инвестиционен фонд. По принцип таксите на Европейския инвестиционен фонд са от порядъка на 2–2,5 процента за осъществяването на всичките дейности около изпълняването на инициативата. Значи техен е ангажимента коректно да инвестират тези 200 млн. по JEREMIE. И тези 2 процента, това покрива всички техни разходи.
Това което беше постигнато от предишното правителство е тази такса да бъде в размер на 1,7 процента, което пак е под средното за JEREMIE и я намалихме допълнително на 1,5 процента. Ние плащаме най-ниската такса във всички фондове на JEREMIE и получихме една изключителна подкрепа от Европейската комисия по който правителството и екипа са отстоявали интересите на държавата конкретно по инструмента JEREMIE. И много от начините и клаузите, които са залегнали в нашия договор вероятно ще бъдат транспонирани в други такива договори, в други държави, с които ЯЯФ има взаимоотношения.
МАРИО ТАГАРИНСКИ: Какъв е ефектът? Бихте ли ми обяснили точно в какво ще се инвестират парите, тези 200 млн. в България. Защо тук представителите на медиите трябва да осветлят обществото. Става въпрос за тези 200 млн., а таксата за управление е около 17 млн.
ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Това е 1,5, защото е намалено.
МАРИО ТАГАРИНСКИ: Какъв ефект очакваме от тази програма 200 млн. евро? Какъв ще бъде крайният ефект и къде ще отидат тези пари? Да не се окаже, че ще отидат само за консултантски разходи и т.н. Това което говорим всеки ден и четем по медиите.
ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Разбира се, че отиват основно за инвестиции в малкия и средния бизнес. Програмата ще стартира и юни ще бъде анонсиран първият фонд по JEREMIE. Ще има три фонда за рисково финансиране. Единият така наречен „Венчър капитал фонд”, който е за най-малките компании, с финансиране до 1 млн. и половина евро на компания на година. Ще има и един фонд за малко по-големи развиващи се компании. Първият фонд ще бъде 30 млн. – 21 млн. от програмата JEREMIE и вече фан мениджъра на този подфонд трябва да намери допълнителни 9 млн. евро от външни инвеститори. Това значи, че ние с парите които влагаме изискваме вече мениджърите на по-малките фондове да докарат допълнителни пари за инвестиции в България. Така че това е единият фонд, най-малкия.
Вторият, за по-големи компании, но пак малки и средни, той ще е 60 млн. – 30 млн. от които по JEREMIE и 30 млн. трябва да бъдат привлечени. И третият фонд за така наречения „мецанин фонд”, те са продукти, които имат профила между дялово инвестиране и заемни средства. Той също ще бъде 60 млн. – 30 млн. по JEREMIE и 30 млн. от външни инвеститори. Освен тези три фонда и три продукта, които ще инвестират директно в компании, останалата част от ресурса ще бъде пусната под формата на гаранции, гаранционен фонд към банки, които ще бъдат избрани от Европейския инвестиционен фонд, за да помогне и за да улесни достъпа на финансиране на малките предприятия от банките.
Един вид, ако банката в момента не е склонна да дава заеми на малки и средни предприятия, поради ред причини, идеята е тук част от държавния ресурс да бъде ползван, да гарантира част от потенциалната загуба на банката, така че те да дават заеми на компании, в които те в този момент на ликвидна криза не са склонни да направят. Така че това също ще е голям елемент.
И третият ще е директно кредитни линии, които са специфични за микрокредитиране. Това са основните продукти.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Стоев.
ЕВГЕНИ СТОЕВ: По програма „Конкурентоспособност” тази година има някъде около 50 млн. лв. и там също се говори за микро, мини, средни и големи предприятия. Тази материя в действителност е сложна, като аз подкрепям колегата и говорим действително да се направят някакви брошури. Най-напред ние да си го изясним и като тръгнем някъде примерно, да не кажа като мисионери, да стане ясно и до хората да стигне тази програма и да се каже: 50 млн. които са заложени тази година. Но примерно до 2013 г. докато се затвори програма „Конкурентоспособност” трябва да се похарчат тези пари.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: За тези 70 млн. частен капитал не беше отговорено. Как ще бъдат привлечени, какво се плаща, каква е формата, каква е цената? По-рано идеята беше след изтичане на периода парите да останат в Българската банка за развитие. Сега каква е схемата? В SPV ли ще останат и каква ще е сумата? Тъй като тук от текста, който е вкаран в мотивите не се разбира. Всичко ли ще е револвиращи кредити или част от парите все пак ще са на грантов принцип и ще отпаднат. Тоест, какво ще стане. И все пак каква ще е реакцията на Европейската комисия, дали Българската банка за развитие или държавно SPV. Това може да бъде атакувано като неправомерна държавна помощ. Как го преодолявате?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли други въпроси?
Господин Ангелов, във вашия отговор моля включете, че това е програма, която има всяка страна членка на Европейския съюз и какви ефекти има до момента? Колко малки и средни предприятия очакваме да получат ресурс по тази програма. Да имаме представа. За да получите подкрепата на Комисията зависи какъв ще бъде ефекта за икономиката и за хората. Това ни вълнува нас.
ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Само да кажа за Информационната компания. За съжаление има една голяма обществена поръчка вървяла миналата година точно по тази тема за информираност, комуникация, медийни изяви и т.н., която за съжаление вече година и половина е в съда и по която средствата за такъв тип дейност са блокирани. Затова ние какво правим на тази тематика. Ние ползваме екипа на министерството и на Агенцията за малки и средни предприятия. Днес дори те са в Стара Загора. Правят две неща. Едното е обучаване на администрацията на териториалните звена, които имат ежедневен контекст бенифициенти. Това е едното. И другото, в момента се подготвя точно такава информационна кампания по схемите, които вече са обявени тази година и които са на стойност вече приблизително около 100 млн. лв. Това е едната част от дейността.
JEREMIE е изключително важен инструмент. Той за момента е единствения достъп на малките и средните предприятия или ще бъде за дялово финансиране. Най-малките фирми, иновационните фирми, те нямат нужда от кредити. Те не могат да поемат заемен ресурс, защото нямат предсказуеми доходи. И тук вече това, което най-липсва и като процент от брутния вътрешен продукт, ние сме може би на последно място в Европейския съюз, но точно такъв тип инвестиране, където някой е склонен да стане съсобственик в малко предприятие в което вижда потенциал. Това има голяма връзка с цялата иновативна дейност и инфраструктура.
Да обясня две неща, които бяха повдигнати. Едното е за участие на Българската банка за развитие. Проблемът със структурата, който имаше е, че беше предопределена банката като приемник на акциите в това SPV след края на периода 2015 г. Но тъй като банката си е търговско дружество, независимо от факта, че 100 процента от акциите са държавни, съвета на юристите и виждането на комисията беше, че това вероятно по начина по който е структуриран ще бъде определено като държавна помощ. Защото ние предопределяме търговско дружество като приемник на държавни средства, което не може да допуснем и затова в момента собственик ще остане Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и след края на периода тези дялове ще минат обратно към министерството.
В този инструмент няма грантово финансиране. Там всичкото е револвиращ финансов ресурс. Така че и дяловите инвестиции и кредитите ще бъдат връщани. Те ще влизат обратно в тази компания и след това ще бъдат отдавани наново. Това е за разлика от останалата част от програмата, която е изцяло на грантов елемент. Тези 200 млн. са револвиращи, а всичките други около 800 млн. са грантови. За допълнителните 70 млн. евро, за които стана въпрос. Парите на JEREMIE са 170 млн. от Европейската комисия и 30 млн. от националния бюджет. Това което ние направихме с тези фондове, за да се привлекат още повече ресурси в инвестиции в икономиката, ние задължаваме вече тези подизпълнители на трите фонда, освен, че ще ползват нашите пари, те да привлекат допълнителен ресурс в размер на 70 млн. Така че за такъв тип финансиране парите от 200 млн. стават 270 млн., като държавното участие остава 30 млн., което е много позитивно. Защото това значи, че това са допълнителни 70 млн. за малки и средни предприятия, които трябва да дойдат от частния бизнес.
И другото нещо, за разлика от предишната структура в момента тези 200 млн. остават в българската икономика. Не отиват в Люксембург, както беше първоначално структуриран продукта, а тези пари остават в българската банкова система, което също мисля, че е позитивно.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други въпроси?
Заповядайте господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Тъй като загубихме една година и тези 200 млн. трябваше да започнем да ги усвояваме. По време на криза може би на вас ви се струва, че не е достатъчно голяма сумата от 200 млн. евро, но аз смятам, че е изключително голяма сума. И се отнесохме може би, меко казано, несериозно към това споразумение. Защо? Явно основната цел на този закон е да излезе Българската банка за развитие от холдинговия фонд. Хубаво, Вие си решавате това нещо. Не мога да разбера следното, при положение, че миналата година юни месец беше подписано това споразумение, същото, с Европейския инвестиционен фонд и там нямаха притеснение относно държавната помощ, как така изведнъж сега се появява едно притеснение едва ли не, че може да ни третират като държана помощ. Ако е така Европейският инвестиционен фонд никога нямаше да подпише юни месец споразумение. След това вие казвате как ще бъдат изразходвани парите. Все пак не трябва ли първо Дружеството за специална цел да приеме стратегия как да бъдат използвани парите и тогава вече да го обсъждаме. Вие още преди да е приета стратегията знаете как ще бъдат изразходвани парите. Вие си управлявате, Вие знаете как, но ние изгубихме точно една година и това ни беше напомнено в писмото на Дир Канер от януари месец относно програмата JEREMIE. Една година 200 млн. евро, които можеха да подпомогнат българския бизнес. Заради факта, тези пари да отидат някъде другаде да не бъдат съсредоточени в Българската банка за развитие, променяме изцяло споразумението и сега подписваме ново споразумение.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз имам един въпрос като допълнение. Когато се представят такива програми това никога не е правено, но предвид това, че вие сте работил в международна финансова институция, имате опита. Днес направихте много силна презентация на тази конференция на която бяхме заедно. Знаете ли какво трябва да започне да се прави? Защото ще работим и в бъдеще. Ще идвате много пъти в тази комисия. Когато има такава програма, да има нещо като оценка на въздействието. Примерно, еди колко си фонда ще има. Очакваме да се включат еди колко си фирми, за да е ясен ефекта върху икономиката. Примерно, Георги Икономов като отиде в Банско и го питат какво е JEREMIE, той няма как да е много навътре в това. Но да знае, че сто фирми ще могат да вземат ресурси, или че 1000 фирми ще могат да участват. Да е ясно примерно, ако е иновационен сектор и го питат, той да каже: Трябва да отговаря фирмата на тези пет изисквания. Трябва да започнем да работим в тази посока. Никога не е правено. Не е критика към вас. Не е правено никога в България. Малко от малко дори като прогноза трябва да го правим като оценка на ефекта върху икономиката. Важен е ефекта върху икономиката, господин Ангелов.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Привличането на частни капитали ще се отрази ли върху цената на ресурсите за получателите. Тъй като иначе не знам как ще се случи това участие. То не може да е дарение.
ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Откъм финансиране, ние предполагаме, че по различните инструменти ще бъдат финансирани от порядъка на 100–120 малки и средни предприятия. Няма да е по равно, но в зависимост от размера на индивидуалните инвестиции.
Що се отнася до оскъпяването на кредита няма да има такова оскъпяване, защото парите, които ще бъдат привлечени, те са за дялово инвестиране. Върху него няма лихви. То е съучастие на инвеститорите в тези малки и средни предприятия. Това което то ще донесе е дисциплина, как се оползотворяват държавните пари. Винаги когато има елемент и на частно финансиране, това допринася за прозрачността на тези инвестиции, освен че увеличава ресурсите, но в никакъв случай не води до оскъпяването на тези средства.
Що се отнася до коментара за банката за развитие, мисля, че това е толкова неактуално, тъй като и двете структури имат своята роля. Единствената причина поради която, това беше прието от Европейската комисия, от Европейския инвестиционен фонд първия път, защото има изричното поемане на отговорност от Министерство на икономиката, че това ако се окаже държавна помощ всички последици, които последват от това ще бъдат приети от Министерство на икономиката. Това за мен е неприемлива ситуация. И затова ние настояхме това нещо да бъде променено, така че такъв риск да не съществува. Нотификацията за едно такова нещо би отнело година, година и половина. Така че ние тук в момента нямаше да сме изминали и половината път за нотифициране на тази държавна помощ от 200 млн.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Тагарински.
МАРИО ТАГАРИНСКИ: За да обобщя всичко това, което се каза досега, каква част от тези средства, тези 270 млн., както накрая се изясни, ще отидат ефективно в малкия и средния бизнес. Каква част от тези пари по тази програма, с която за съжаление не можах да се запозная изцяло, ще отидат директно и ще бъде ефекта от цялата тази програма? Колко пари ще отидат? Какъв процент? Кажете ми точно колко са предвидени? Говорите за информационна кампания за 100 млн. за управление, за консултации и т.н., колко накрая ще бъде ефекта от 270 млн.. Колко милиона ще отидат в малкия и в средния бизнес за този от Банско, от Каспичан, от Бусманци и т.н.? За да разберат нашите избиратели за какво става дума.
ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Мисля че се създава известно объркване между различните схеми. JEREMIE е отделно. Там са 200 млн. плюс седемте външно привлечени. Стоте милиона за които ставаше въпрос, това са за вече започнатите схеми по технологично обявление, патенти и т.н., които са от другата част на програмата. От тези 270 млн. абсолютно всичко ще влезе в малкия и средния бизнес извън това, което вече е записано тук като такси, които трябва да бъдат платени на фан мениджъра. Ако ги нямаше тези такси в момента другата част от програмата се изпълнява от администрацията. Тази администрация също струва пари. Както знаете и двойни заплати, и обикновени заплати и т.н. Така че от тези 270 млн. всичко, освен таксите, които ги споменахме тук от процент и половина ще отиде и ще бъде инвестирано в малкия и средния бизнес.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други изказвания? Не виждам повече желания за думата.
Колеги, поставям на гласуване законопроекта за ратифициране Споразумението между правителството на Република България, представлявано от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, и Европейския инвестиционен фонд за изменение и допълнение на Рамковото споразумение относно изпълнението на инициативата JEREMIE в Република България и на Споразумението между правителството на Република България, представлявано от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, и Европейския инвестиционен фонд за изменение и допълнение на Финансовото споразумение относно изпълнението на инициативата JEREMIE в Република България, внесен от Министерския съвет на 14.05.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Четирима въздържали се.
Приема се.
Господин Ангелов, Вие ще останете и по другите точки. Но уместно е след известен период от време да има отчетност от страна на Министерство на икономиката какво е постигнато, докъде е стигнало и колко фирми са получили финансиране и т.н.

Отиваме на трета точка - Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, внесен от Валентин Николов, Диан Червенкондев и Мартин Димитров на 14.05.2010 г.
Наши гости са:
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма -- Светлана Маринова – началник на отдел “Правно-нормативна дейност в енергетиката” към дирекция “Правна” и Анета Петрова – началник сектор “Дялово разпределение” към дирекция “Сигурност на енергоснабдяването”
Валентин Николов ще представи законопроекта.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви господин председател.
Уважаеми колеги, Законът за енергетиката са две точки. Аз ще бъда максимално кратък. По първа точка става дума за уредите за топлинно дялово разпределение и индивидуалните водомери, които сегашният Закон за енергетиката в чл. 140, ал. 4 категорично казва, че трябва да са собственост на потребителя. Именно това изменение, което внасяме аз и моите колеги, искаме да либерализираме пазара, който пазар обхваща не малка група семейства - 560 000 абоната. Ако ги сметнем по три топломера и по два водомера стават пет по 40 лв. Става дума за огромен пазар от порядъка на 50 – 60 млн. до 100 млн. лв. По този начин ние правим така, че потребителят да може сам да избира собствеността и начините на ползването. В смисъл, да могат да бъдат закупени, да могат да бъдат под наем, да могат да бъдат взети на лизинг, което сегашният закон не позволява. Съответно мисля, че с помощта на различни одобрени програми по фонд „Козлодуй” и по фонд на Министерство на регионалното развитие и съответно фонда, който може да се създаде с продажба на въглеродни емисии може да се помисли и във връзка с кандидатстване на енергийна ефективност и съответно да се намалят цените на съответните уреди. Така че аз мисля, че това е един добър закон, който Комисията за защита на конкуренцията се произнесе именно в подкрепа точно на либерализиране на този пазар.
Във връзка с втора точка, където касае най вече ДКЕВР и електроразпределителните дружества става дума за извънредните одити, които в момента знаете станаха актуални и където ДКЕВР като първостепенен разпоредител на средства, където са планувани всички одити, които трябва да направи на съответните дружества и не разполага с такъв капитал за цялостно одитиране на регулаторния одит, както и на качество, което вече става компонент от 1 юли т.г. Именно поради тази причина мисля, че е добър вариант да се вкара именно тази точка в чл. 201 за извънредните одити, които не са предвидени и те да бъдат за сметка на провереното лице. Аз мисля, че подробно са описани в мотивите причините, поради които са вкарани, кои одити засягат. И мисля, че одитиращите лица и фирми с поднормативен акт могат да бъдат прецизирани, които могат да извършват именно тази дейност. Те са описани в мотивите и мисля, че не е необходимо да влезнат в Закона за енергетиката.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Николов. Нека да чуем мнението на Министерство на икономиката. Първо кажете подкрепяте ли го и какви допълнителни предложения имате.
СВЕТЛАНА МАРИНОВА: Становището на Министерството ще бъде получено в писмен вид, вероятно с днешна или утрешна дата. Извинявам се, че не успяхме да стигнем до подпис за краткия срок, който имахме. Но то по същество е в подкрепа на представения законопроект. Считаме, че с него биха се решили съществени въпроси, особено важни за обществото. Споделяме напълно мотивите в представения законопроект.
В самите текстове имаме бележки, но смятаме, че те подлежат на преработване, на доработване и могат да придобият доста по-добър вид, според нас. Така например в предложение 140 определено от правна гледна точка като техника не би следвало да се прави нова алинея на мястото на отменена. Считаме, че в ал. 4 една редакция би свършила доста добра работа. Като нашето предложение е да отпадне изречението касаещо монтирането, на което не му е мястото в закона. И доколкото разбираме от вносителите, по скоро става въпрос за проблема да не са само собственост на потребителите, а да се даде и възможността да са под наем, да се придобиват с лизинг и на ползване, нещо което може да бъде решено като въпрос между потребителите и топлинния счетоводител, на който това му е работата да каже как може да се свърши работата, с какви уреди. Така че редакцията може да бъде с изменение на настоящия текст и да бъде приблизително или даже точно – отоплителните тела, регулиращата арматура към тях, отклоненията от сградни инсталации са собственост на потребителите. Средствата за дялово разпределение по ал. 1, т. 2 – индивидуалните водомери по ал. 1, т.,3 са собственост на потребителите или се ползват от тях в съответствие с договор с лицето по чл. 139 “б”, ал. 1 от ЗЕ. С което мисля, че ще се постигне максимално ефекта така както той е мотивиран от вносителите.
По отношение на предложението за въвеждане на одит. То е наистина изключително важен инструмент. Смятаме, че в тази насока трябва да бъде подкрепено предложението, като няколко неща да отбележим тук, било в закона, било в подзаконов нормативен акт, но при всички положения едно от двете. Трябва да бъде направена регламентация, кой ще извършва този одит. Мисля, че минимумът в закона би следвало да бъде обекта, обхвата на одита. Какво точно ще се одитира? Примерно по лицензионната дейност, включително счетоводните, има много хубави мотиви направени. От тях могат да се извадят направо текстове. От там насетне трябва да бъде формулирано това, което го има и в мотивите за независимостта на въпросните одитори, като всички останали неща, според нас, могат да бъдат и предмет на подзаконови нормативни актове. Въпросът е, че те трябва да бъдат посочени.
Като цяло подкрепяме и считаме, че е удачно предложението да бъде прието.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря.
Господин Аталай, заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Уважаеми колеги, аз вчера мисля, получих предложението. Очаквах, че ще направим малко обществени дебати и очаквах тук при нас да присъстват както Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, така и поне представителите на потребителите. Сигурен съм, че трябваше да бъдат тук и от Софийска вода и други институции. От текста, аз не можах господин Николов да разбера какво предлагате, защото мотивите не съвпадат с текста. Аз не знам Министерство на икономиката и енергетиката какво подкрепя в момента. Като ги чух в момента те изобщо нямат нищо общо с този текст, който вие предлагате. Не мога да разбера, защо потребителите свободно избират начина по който да осигурят монтажа и функционирането им. Те и сега свободно избират деня и часа - идват пускат, монтират или демонтират. Как ще функционира водомера не го определя собственика, определя си часовниковият механизъм, дали ще се повреди или не. А в мотивите Ви разбирам, че вие искате не свободно да избират начина по който да осигурят монтажа, а свободно да избират уредите дали да бъдат собственост тяхна или на фирмите, които ще ги предложат. Там вече ако е това, значи с този текст това не се разбира.
Второ, ако това предлагате има много хляб в това нещо. Трябва да водим обществени дебати. Идеята е много добра. Ние трябва да намерим след 10 години, след като първоначално беше въведен начина по реда по който би трябвало да се отчита отдадената топлоенергия от съответните уреди и тогава се бързаше, появиха се тези уреди, които ги имаше. Монтираха се и сега вече след 10 години тези уреди един път имат техническо развитие, втори път вече те би трябвало и да се сменят. И вие предлагате в момента, точно в този момент, улучили сте, вече смяната на собствеността на уредите. Или Вие предлагате и смяната и на фирмите, които правят счетоводната дейност. Вече влизате в някои неща, където като че ли няма да мога да се съглася. Защото вие явно сте запознат, че уреди за измерване на дялово участие има само определени фирми, които ги произвеждат. И вие по този начин давате пазар само на тези фирми, които произвеждат тези уреди. Други фирми не могат да се кандидатират за дялово участие, защото ако моята фирма се яви за кандидат за дялово участие, трябва да се обърна към фирмата на Иван Иванов, който е един от петимата производители, които са на пазара. Други няма в момента. Примерно казвам. Нещата са много сериозни.
Трябва да вземем едно правилно решение и затова аз очаквах министъра на енергетиката да си даде ясно и точно становището си. Защото в Закона пише, че фирмите за дялово разпределение ги определят собствениците на етажната собственост или еди кой си. Министърът на енергетиката днес трябваше да дойде тук пред нас заедно с топлофикационните дружества и да кажат, съгласни ли са. И ако са съгласни примерно собствениците на апартаментите вече да вземат тези уреди под наем или да са собственост на фирмите, които ни ги предлагат трябва да се каже на обществото, че тези уреди пак ще влезнат в цената на топлинната енергия, която те получават. Те не са даром. Обяд безплатен няма. Да кажем на обществото: Вие съгласни ли сте днес да дадете изведнъж 200 лв. или 10 години, всяка година да ви се взимат по 20 лв. за този уред, защото не е ваш.
Затова ако не го разглеждаме този текст днес, ако този текст го разглеждаме или този закон го разглеждаме минал през Министерство на икономиката и енергетиката, минал през съответните асоциации на потребителите, включително дори и Кърлев да вземете, защото той винаги ще даде една идея, която никога не може да се приложи, но има положителни неща и от него, които може да вземем. Може би тогава колеги и след 10 години минал този период може да се намери добро решение във връзка с чл. 140, ал. 5, така както сте решили. За мен това е в момента като идея добра, но като приложение няма как да се случи с този текст, който Вие давате.
По втория текст. Аз не зная защо го няма господин Семерджиев тук, господин председател? Защото по чл. 21 от Закона, сега Държавната комисия по енергийно и водно регулиране има тези права. Такива права, че не е необходимо да се назначава допълнително одит. Няма да се съмнявам, че имате фирма, която искате да назначават за одитиране. Такива съмнения в мен няма. Но сега Държавната комисия по енергийно и водно регулиране има абсолютно задължителни права затова нещо. Единственият Ви аргумент, казвате, че те нямат средствата. Тук вече допускате още една голяма грешка в сферата на политиката. Пращате ги да искат средства от фирмата, която вие ще контролирате или ще одитирате. Влизате в противоречие колеги. Много сериозно противоречие. Не може вие да изпратите контролен орган и да искате от контролиращия да плати на контролния орган. Влизате в корупционна сфера и то много сериозна.
Аз разбрах от моите съветници, че Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, тук не казвате чрез конкурс или по някакъв начин ще се избира, вие казвате назначава. Държавната комисия по енергийно и водно регулиране не може да назначава който и да е, защото са негови права. Тук вече влизате в една друга сфера. Предоставяне на услуга от това, което министър-председателят ви денонощно реве, аутсортсване. Вие ще накарате Държавната комисия по енергийно и водно регулиране да аутсортства своята си дейност по задължение, което би трябвало да свърши. Няма как да се случи колеги.
Аз ви предлагам нека да водим дебати. Може аз да не съм прав. Но моите аргументи са това колеги. Ако ме оборите, ако убедите и залата, ще е добре.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: С цялото ми уважение към тримата вносители, аз имам сериозни притеснения относно двете направени предложения. Започвам с първото предложение, а то е създаване на нова ал. 5 в чл. 140. Второто изречение в тази алинея говори така: „Потребителите свободно избират начина по който си осигуряват монтажа и функционирането им”. От Министерството заявиха, че на този текст не му е тук мястото. Аз ще заявя, че никъде не му е мястото. Защото, позволете ми в крайна сметка като специалист по измервателна техника да ви кажа, че никъде по света потребителят не избира свободно монтаж и функциониране. Ако дори на мен ми се даде право да избера монтаж на друг измервателен уред, какъвто е електромера, не аз ще плащам на електроразпределителното дружество, а то ще плаща на мен, защото електромера ще се върти в обратната посока. Как например баба Пена от някое село ще избере по какъв начин да си осигури монтажа и функционирането. Това е един пълен абсурд. Заявявам го и дори се учудвам как може такъв текст да бъде включен. Строги са правилата в целия свят, не само в Европейски съюз, по отношение монтаж и функциониране на измервателни уреди. Това не е въпрос на избор нито от страна на потребител, нито от страна на който и да било друг. Има съвсем ясни правила, защото иначе той няма да измери това, за което е предназначен.
В първото изречение, след като в ал. 4 се казва, че отоплителни тела и т.н. и средства за дялово разпределение по ал. 1, т. 2 индивидуалните водомери са собственост на потребителите, в следващата алинея се казва: “Предходната алинея не се отнася за средства с дялово разпределение и индивидуалните водомери”. Това е наистина законодателен абсурд. В предишната алинея се казва, че са собственост на потребителите и след това се изваждат две от групите, а именно това са средствата за дялово разпределение и индивидуални водомери и се казва, че не се отнася за тях. Като не се отнася за тях какво търсят те в ал. 4? Алинея 4 трябва да стигне до тях и ако искате да има ал. 5 трябва да се каже, че “средства за дялово разпределение по ал. 1, т. 2 и индивидуалните водомери” и тук трябва да се каже нещо конкретно. Не може да се каже, че предната алинея не се отнася за тях. А тогава те къде са? Не се отнася за тях, че са собственост на потребителите. А на кого са собственост? На дружествата за дялово разпределение, на топлофикациите, на кого? Не може в Закона да има такава отворена врата. Законът има ясна разпоредба. Трябва да решим, ако ще правим тази промяна комисията ни да се произнесе по един ясен и категоричен начин. В противен случай нищо не говори изречение първо, не решава проблема. Ние казваме: “Няма да ги задължим потребителите”. И аз съм съгласен с това напълно. Звучи много добре. Но трябва да кажем на кого вменяваме това задължение - или така, или наем, или на концесия ще се отдават тези уреди. По този начин не може да остане.
По отношение на второто предложение. Каза го Рамадан Аталай, аз също ще го кажа. Как може да няма тук представител на Комисията за енергийно и водно регулиране, самият председател Ангел Семерджиев. Искам да чуя от него, наистина ли Комисията към момента няма правомощията за извършване на такъв одит? Аз считам, че има. Като има правомощия трябва да се разбере защо това правомощие тук се дава в дубъл вариант. Тоест, или комисията, или министърът да назначат регулаторен одит. Първо, терминът „регулаторен одит” за първи път го срещам. Одита си е одит на който му се вменява какъв е обекта и какъв е обхвата на одита, който се прави, какъв трябва да бъде и кой го предизвиква. Изведнъж се разбира, че може да бъде назначен от Комисията за енергийно и водно регулиране или от министъра. Това по определен начин противоречи на принципа на създаването на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Трябва да се знае в кои случаи министърът може да назначи такъв одит и не да се казва комисия или министър, защото на комисията това вече й е дадено. Това е по наредбата, която на базата на закона е разработена за комисията. Там нещата са ясни.
Ако се дават допълнително правомощия за одит от страна на министъра трябва съвсем ясно да се отвори и фиксира сегмента. Така както е записано, това нещо не го приемам. Една разпределена отговорност, която ще се прехвърля - министърът не назначи, но трябваше комисията да я назначи. Считам текстовете за не добри.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Преди да взема отношение искам господин Николов да каже, какво разбира под потребителите? Кои са потребителите? Това семейството ли е, входа ли е, етажната собственост? Кой е потребител? Много зависи от това, какво ще ми отговорите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да запазим конструктивния тон, защото и господин Аталай, и господин Иванов посочиха ясно, че проблеми има. Каква е най-добрата редакция винаги е наша задача на комисията.
Предвид кратките срокове днес нямаше как да дойде председателят на Комисията по енергийно и водно регулиране. Но между първо и второ четене ще бъде тук и ще отговаря на всички въпроси.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Имам една процедура, в тона който казахте конструктивен.
Аз не знам някой да не е бил конструктивен в тази комисия. Винаги сме били така. Затова ще предложа една процедура. Идеята е много добра. Оттеглете законопроекта и да не го разглеждаме. Да не влизаме в зала, защото в зала като влезнем това, което каза господин Иванов, това което и аз ви казвам, при всички случаи там ще го чуете с още украшения. А идеята е добра. Оттеглете го. Поработете върху това. Ако искате не търсете нашата помощ, Ваша идея да бъде. Внесете го тук. Да вземем това решение, защото наистина времето е улучено, за да се пристъпи към определени неща, това което вие предлагате. Това ми е процедурното предложение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Николов заповядайте.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Относно въпросите, които бяха поставени от господин Аталай. Първо, понеже той следва една линия търсейки лобизъм, аз не знам защо изведнъж реши, че се сменят фирми и т.н., като тук нито един текст не посочва това нещо. Фирмите не виждам как по някакъв начин изменяме статута или други фирми да навлезнат или защо точно производителят, аз не мога да разбера. Никъде в текста не се вижда такова нещо.
Второ, намерили сме този начин да формулираме. Понеже забележките бяха, че потребителите свободно избират начина по който да осигурят монтажа. Тоест, много от фирмите сами налагаха начините, кога да дойдат, кога да ги монтират, по какъв начин да ги монтират. Затова ние именно сме сложили този текст, за да може потребителят да определя именно кога, по кое време, по какъв начин и т.н да бъде извършен монтажа на функционирането, защото има съвременни уреди по които се извършват записванията на данните. Има радиочестотни, има и други и поради тази причина сме сложили и функционирането на самите уреди.
По въпроса за цената. Както казвате, няма безплатен обяд. Разбира се, че няма безплатен обяд, но защо трябва да се включва в цената на топлинната енергия. Аз досега такова нещо не съм чувал, че някъде се включва в цената на топлинната енергия именно функционирането на уреда. Затова се казва, понеже отменяме чрез предходната алинея, а именно по ал. 1, т. 2 индивидуалните водомери, поради тази причина вече собствеността не е на потребителя, а тя може да бъде разбира се и на различен тип собственост. Тоест, те могат да го вземат под наем или на лизинг. Винаги потребителят ще си го плаща, но той сам избира. По този начин се либерализира. Разбира се, аз съм склонен, понеже това е философията на текста и мисля, че наистина този текст е добър, който предложи Министерство на икономиката, между първо и второ четене не виждам проблем да се коригира. Мисля, че текстът на Министерство на икономиката е добър, между първо и второ четене, и съвсем спокойно може запазвайки си философията, именно по този начин да се коригира.
Относно чл. 201, ал. 2, т. 5 мога да ви кажа, че аз съм съгласувал текста с господин Семерджиев, а той разбира се между първо и второ четене ще дойде. Става дума за извънредни одити, а не става дума за планираните одити, където са предвидени средства. Извънредни одити по чл. 201. Става дума когато е възникнал някакъв проблем в регулаторния одит на дружеството. По този начин както сега се наложи да се извърши цялостен одит на съответните електроразпределителни дружества и се поискаха 100 000 лв. от Министерство на икономиката, защото тези пари ги няма именно държавното дружество за енергийно и водно регулиране, за да извърши той цялостен одит. Поради тази причина ние сложихме този текст. Аз не виждам къде и как ще се правят корупционни схеми. Плаща електроразпределителното дружество за този одит, а назначаването става, като има не само Закон за енергетиката, но има Закон за обществените поръчки и се предлага именно за това държавно дружество.
Аз не мога да разбера как така решихте, че това ще е аутсорстване. Разбира се, че ще го избира по Закона за обществените поръчки. Така че аз не виждам проблеми с това.
Аз държа на тези текстове. Разбира се, те могат да бъдат модифицирани. Философията е ясна. Аз не виждам нещо да не е ясно. Надявам се моите колеги да ме подкрепят. Това е съгласувано и с господин Семерджиев. Министерство на икономиката и енергетиката казаха, че като философия е добре и могат да се вмъкнат допълнителни текстове. Аз нямам нищо против. Така че държа да се гласува сега.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз разбирам добрите намерения. Знаете с какво е застлан известния път. Аз като потребител избирам да си взема под наем, но комшията казва: “Това не е изгодно. Да си ги платим.” Какво означава, че в един вход едните ще са собствени, другите ще са под наем, третият ще се сети за друго нещо. Вие разбирате ли какъв хаос ще настане? Ако беше прието това, за което настояваше Министерство на икономиката от дълго време, сега пак се активизира, договорът на Топлофикация се сключва с входа, а не с всяко семейство. Това за което говорите е възможно. То е реализуемо. Но иначе всеки сам по закон ще си определя. И как ще ги смени - единият е под наем, а другият е собственост? Как ще смениш топлинния счетоводител? Как ще стане това нещо? Или всички във входа трябва да сме по една схема и тогава може да смениш топлинния счетоводител или забравете. Става още по-сложно. Сега трябва да имаме механизъм по който трябва да накараме живеещите в един блок по някакъв начин да вземат решение, кое да е доминиращото под наем или да ги платят. И като добавите калпазаните, които няма да ги платят или няма да искат да са под наем и хаосът с Топлофикация ще стане абсолютен. Намерението е добро, но при сега действащия механизъм аз не виждам как ще се случи.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Това което попитахте за потребителите. Наистина семейството избира начина по който да се осигури монтажа и функционирането. Разбира се, че Топлофикация изисква сумите от топлинния счетоводител по разпределението. Топлофикация има собственост до абонатната станция, от там нататък собствеността е на входа. Разбира се, че входът трябва да реши кой да е топлинният счетоводител и как именно да бъде целия вход под наем, на лизинг или т.н. Когато се сключва договор с един топлинен счетоводител едно семейство може да си го купи, друго семейство може да е на лизинг, трето може да е под наем. Аз не виждам проблем. Но ще бъде един топлинни счетоводител, който ще извърши тази услуга за дялово разпределение с едни и същи средства. Аз не виждам никаква промяна в сегашния Закон за енергетика, освен собствеността. Така че ние работим по сегашния закон. По един и същи начин топлофикациите ще изискват от топлинния счетоводител да извърши дяловото разпределение, а собствеността, разбира се, всеки може да си реши. Не е необходимо да има единодействие във входа, че всички трябва да си ги купят. Защо трябва всички да си ги купят.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, имам предложение. Това са проблеми трупани с години в тази област. Законопроектът на Валентин Николов е правилен. Макар че по отношение на самата формулировка нещата са много спорни. Имам предложение към всички вас. Предложението ми е, в такава сложна сфера да не ги оправяме между първо и второ четене. Законопроектът на господин Николов е разумен. Засега да не го гласуваме. Да направим една работа група - ще включим Иван Иванов, Валентин Николов, ще поискаме от ДКЕВР представители, нищо че са независима институция, нека техен представител да има е от Министерство на икономиката да има представител. Нека господин Николов да изпипаме докрай нещата. Няма смисъл да го правим в зала. Няма смисъл това да стане политическа полемика, да бъде използвано от някой, който е недобронамерен да не е доволен. Да го направим както трябва. Защото това е основната сфера на дейност енергетиката. Добра ви е идеята. Иван Иванов е преподавател в тази насока, ще го използваме и него, за да го направим по най-добрия начин.
Аз затова съм ви подкрепил и първоначално. Но няма смисъл да бързаме. Нека да не го гласуваме сега. Бързо да направим работната група. Предлагам вие да я оглавите и Иван Иванов ще влезне. Вземете от Министерство на икономиката хора, от регулатора поканете човек. Може за 10 дни да се свърши тази работа. и тогава ще имате вашите идеи облечени в един много силен законопроект.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Искам да уточня нещо. Има два закона за енергетиката, които чакат този закон. Аз не виждам да има кой знае каква съществена промяна именно в тези точки за които говорим. Няма абсолютно никаква разлика с текста именно на Министерство на икономиката. Няма никакъв проблем, ако го направим много бързо за един, два дни или до края на седмицата и да направим една извънредна комисия, за да може да вървят в пакет законите. Това ме притеснява единствено. Иначе не виждам кой знае какъв проблем. Всичките проблеми, които се казват не са състоятелни.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Аз бих препоръчал, ако може за три дни да го направите, но го направете, не го пускайте по този начин.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Аз се присъединявам към предложението на колегата Мартин Димитров. Мисля, че е разумно да си дадем още малко време, да направим работна група и да прецизираме текстовете. Предлагам по най-внимателния начин, за да не се получи полемика в която ние да бъдем обвинени в лобизъм или други подобни несъществуващи грехове. Мисля, че това е в полза. Господин Николов може да оглави тази група като вносител. Така че да бъдат защитени всички интереси и на потребителите и на обществото.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Единствената ми молба е да избързаме, за да може другата седмица да влезе в пакет с другите закони. Защото другите закони касаят числеността на ДКЕВР и чакат този законопроект, който е внесен. Това ми е молбата.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Николов, постоянно ще го променяме Закона за енергетиката и ще се убедите. Постоянно ще има процедура на промяна в този закон, така че това не бива да ви притеснява. Знам, че и в момента Министерство на икономиката готви последващата промяна на закона, така че не се притеснявайте. Разбирам Вашето добро желание. Това са проблеми трупани с години, които са останали нерешени. За да ги решим трябва много добре да се подготвим. Да не го правим за една седмица. Инициативата ви е добра и всички членове на Комисията ви подкрепиха. Да го направим както трябва.
Предлагам Ви сега да не го гласуваме, а да поработим по нов вариант. Ако се наложи ще го оттеглим и ще внесем по-добър вариант. Приема ли се? Да не го подлагаме на гласуване.
Предлагам процедура по отлагане. Който е съгласен моля да гласува.
Гласували 17 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Сложна е материята и Ви препоръчвам да не слагаме срокове. Нека да го направим както трябва и тогава, особено в големите градове, всички потребители ще бъдат благодарни за свършената работа. Не е отоплителен сезон. Сега му е мястото да работим преди отоплителния сезон на спокойствие. Да го направим както трябва. Нека ориентировъчният срок да се разберем да бъде примерно един месец, инструктивен срок. Господин Николов, оглавете тази група за промяна на Закона за енергетиката в тази насока.

По точка пета - Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, внесен от Министерски съвет на 03.05.2010 г.
Наши гости са:
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма -- Веселин Драгнев – директор на Дирекция “Правна” и Петко Николов – председател на Комисията за защита на конкуренцията.
ВЕСЕЛИН ДРАГНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, Законопроектът беше изготвен в изпълнение на Решение 870 на Министерския съвет от 2009 г., с който бе одобрено предложеното съкращаване числеността и съкращаване мандатите и уеднаквяване мандатите на регулаторните органи в Република България. Такива стъпки вече бяха направени с приемането на други законопроекти. Като пример мога да Ви дам сливането на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, намаляване числеността на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, намаляване числеността на Комисията за защита на потребителите и т.н. С настоящия законопроект се цели редуциране състава на Комисията за защита на потребителите и уеднаквяване на мандатите, на нейния председател и членовете й. Досега комисията беше в състав, както знаете и в момента е в състав от 7 членове, в това число председател, двама зам. председатели и четирима членове.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Само за Комисия за защита на конкуренцията говорим.
ВЕСЕЛИН ДРАГНЕВ: Да, само Комисията за защита на конкуренцията. Ние предлагаме намаляване състава от 7 на 5, в това число един председател, един зам. председател и трима членове. И втората промяна е уеднаквяване мандата на председателя с останалите членове на Комисията, т.е. за всички мандата да бъде вече един в рамките на 5 години.
В Преходни и заключителни разпоредби са направени съответните промени в Закона за обществените поръчки и Закона за концесиите, тъй като знаете КЗК има правомощия по тези два закона. Основната цел в условията на икономическа и финансова криза е да се намали финансовата тежест върху бюджета. И на второ място да се постигне по-голяма ефективност и бързина при вземане на решението от регулаторния орган.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Петко Николов желае ли по този законопроект да каже своята позиция?
ПЕТКО НИКОЛОВ: Аз съм тук във връзка с приемането на отчета на нашата комисия. По отношение на въпроса, който в момента се разглежда, не виждам някаква причина КЗК да е извън този списък на органите на които ще се регулират комисарските състави.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Аз имам няколко въпроса.
По първата точка ще гласувам против, а втора точка подкрепям.
Аз имам един такъв въпрос, как преценихте, какви са ви аргументите, какви са ви мотивите да намалите състава от 7 на 5 на Комисията. Ако имаше някакви аргументи можеше състава да увеличите от 7 да направите на 9 примерно. Какви са ви аргументите да има само един зам. председател? Ако ми кажете удовлетворителни аргументи може да си променя начина на гласуване, защото единствен аз казах как ще гласувам.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: С цялото ми уважение към господин Драгнев. Господин председател, не може в момента господин Драгнев като държавен служител да отговаря на политически въпроси. Вие усещате ли в каква абсурдна ситуация вкарваме този човек, който е изключително компетентен. В момента ние ще задаваме въпроси. Преди малко господин Аталай зададе изключително важен въпрос, но той е политически, а ние чакаме господин Драгнев да отговори на този въпрос. Многократно съм заявявал, че има важни законопроекти и тук трябва да има поне минимум зам. министър. Какъв отговор да очакваме от директора на Дирекция “Правна”. Кой трябва да отговори на тези въпроси?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Беше обърнато внимание на Министерство на икономиката и ще втвърдим нашия тон.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Ние го втвърдяваме, господин председател, вече три месеца. Разбирате ли в каква абсурдна ситуация сме в момента. Или да отложим точката. Какъв отговор очаквате да получим?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Янева.
АННА ЯНЕВА: Господин председател, колеги, аз също предлагам да отложим гледането на този законопроект, тъй като няма кой да ни отговори на въпросите. Аз не искам колегата да отговаря на тези въпроси, които ще му задам и той да не може да ми отговори. Да смучем от пръстите отговорите няма никакъв смисъл. Затова Ви предлагам наистина да го отложим. На следващото заседание да поканим зам. министъра или министъра да отговорят.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има основание в тези въпроси. Това са политически отговори, които се дават от вносителя и ще говоря специално поне зам. министър тук винаги трябва да присъства. Ще обърна втори път внимание на този въпрос. Защото иначе няма кой да отговори на тези въпроси. Това е така.
Има предложение за отлагане на точката. Който е „за”, нека да гласува.
Гласували 14 „за”.
Приема се.
Да видим доклада на господин Николов. Той специално е дошъл. Тук нямаме нужда от министър по този въпрос.
Господин Николов, постарайте се да ни информирате за основните и най-важни случаи, които разглежда вашата комисия. Докъде сте стигнали, тъй като нашите избиратели ни питат постоянно по най-важните, най-нашумелите случаи. Какво се случва и какво предстои? Това е най-важното.
ПЕТКО НИКОЛОВ: Може би най-важните случаи са част от работата, която имаме за настоящата година, но това може би не е толкова важно. Важно е да се получат отговори на всички поставени въпроси от вашата комисия към мен. И аз ще се постарая да отговоря на всички поставени въпроси.
Що се касае до отчета за изминалата 2009 г. работата на Комисията в тази насока беше посветена и беше в светлината на новия Закон за защита на конкуренцията, който беше приет декември 2008 г. Поради което ние със своите действия по-скоро осигурявахме място за създаване на практика на комисията в условията на новия закон. Първите неща, които направихме през изминалата година във връзка с приетия нов закон беше да осигурим приемането на подзаконовите актове, които да осигурят, разбира се, практически приложението на закона. Трябва да Ви кажа, че в предвидените в закона срокове ние успяхме да приемем всички такива актове, които да гарантират приложението на закона.
Няколко думи за някои от тях, разбира се, най-важните. Бих обърнал внимание на методиката за определяне на санкциите, така наречената програма „Leniency”, по отношение на която, ако тя не работи, възможността на Комисията да разкрива картелни споразумения по-скоро клони към нула. Всички останали актове, които сме ги приели Вие ги имате предвид и не е необходимо да ги изброявам.
По отношение на програмата „Leniency”. Това е един сериозен проблем не само в работата на нашата комисия, а по- скоро проблем и в работата на другите национални органи по конкуренция на страните членки на Европейската комисия, където основна задача, разбира се, както и основна задача в нашата комисия, е борбата с възможните съществуващи картелни споразумения на пазара.
Да разчитаме, че на този етап ще имаме някакво съдействие по отношение на участник в едно картелно споразумение базирайки се на тази програма „Leniency”, може би не е разумно и ние всъщност нямаме. Ние такъв случай, господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, нямаме. Но това е практика и в другите комисии, както ви казах, затова нямам особени притеснения по отношение на старта на тази програма наречена „Leniency”. На нея обаче ние разчитаме много, поради което направихме съответната пропаганда кампания на Комисията като цяло със съответните разяснения в бизнеса. С поредица срещи, които направихме извън София, за да може като цяло бизнеса да бъде ориентиран какви преимущества му дава тази програма „Leniency” във връзка с новата политика на Комисията за защита на конкуренцията по отношение на участници в картелни споразумения.
Започнах първо с това, защото то е пряко свързано и със санкционната политика на Комисията, която беше доконкретизирана във връзка с новата методика приета от Комисията. Ако по-рано сме си мислили, че със старата санкционна политика може да накараме някой, който е участник в едно картелно споразумение да сътрудничи на Комисията, за да го разкрием, то това беше абсурдно. С тези малки санкции няма как да накараш някой участник в един картел да съдейства на нашата комисия. Сега обаче когато санкционната политиката е в процент до десет процента от оборота на компаниите, само по себе си вече, това е принцип в Европейската комисия, се счита, че това е в състояние да убеди участник в едно картелно споразумение с оглед на грозящата го тежка санкция, когато се разкрие това споразумение, той да съдейства, за да го разкрием и ние като цяло. Затова това беше важно и ние го направихме много бързо. Струва ми се, че имаше някакъв ефект. Разчитаме, разбира се, плодовете от всичко онова, което комисията направи в тази насока да бъдат малко по-нататък. Но това бяха важни неща, които Комисията трябваше да направи и тя ги направи в съответните срокове, като в тази насока реципират изцяло достиженията, които Европейската комисия имаше в тази насока.
На следващо място, може би трябва да мина към някаква статистика, за да минем към конкретни случаи. През изминалата година Комисията образува 1130 производства, от които 902 по Закона за обществените поръчки, 16 по Закона за концесиите и 212 по Закона за защита на конкуренцията. Става видно, че нашата комисия по-скоро работи по Закона за обществените поръчки и то това е ясно, видно е за всички, какъв е обемът на обжалваните обществени поръчки. Надявам се на този етап това да не се отрази по някакъв начин на капацитета, който Комисията има в областта на Закона за защита на конкуренцията. Това разбира се е признато от Европейската комисия и едва ли е необходимо да се убеждаваме в това.
В този период с тези решения по отношение на трите закона по които работи Комисията - концесии, ЗОП и ЗЗК, Комисията е наложила глоби и имуществени санкции в общ размер на 14 416 000 лв..
По отношение на съответните практики, които има Комисията, аз ще си позволя да кажа няколко думи, така както те са посочени в закона. Разбира се, започвам със забранени споразумения, така наречените „картели”, както им казваме ние. В 2009 г. ние образувахме седем производства през годината, като постановихме съответно и осем решения във връзка с прилагането на чл. 9, това беше стария отменен закон, разбира се, но имаме и две производства образувани през 2009 г., по които вече имаме такива произнасяния. Наложените имуществени санкции и глоби през 2009 г. по отношение на забранените споразумения беше в общ размер на 360 000 лв.
По отношение на злоупотребата с монополно, господстващо положение трябва да кажем, че през 2009 г. производствата, които образувахме бяха повече от производствата, които бяха образувани през предишната година. Това са именно 41 производства от които имаме постановени 37 решения през тази година. Наложените имуществени санкции в тази част са 442 000 лв. във връзка с установена злоупотреба с господстващо положение от редица фирми. По области мога да кажа - това бяха в енергетиката, в газоснабдяването и във ВиК услугите. Там на този етап считаме, че по-скоро съществуват обективни условия за злоупотреба с господстващо положение. Защото определено на пазара към този момент е налице, може да се каже, един доставчик на тази определена услуга, което вече само по себе си от обективна страна предполага той по-скоро да налага определени условия, които биха квалифицирали поведението му като злоупотреба във връзка с това, че той е с господстващо положение на този пазар.
През тази година Комисията в условията на новия закон имаше по-малко работа в областта на концентрациите може би защото ние със закона вкарахме и паралелно наличието на кумулативни критерии, за да е налице задължение за уведомяване на Комисията. А от друга страна вдигнахме необходимия оборот, който участниците в концентрацията за предходната година трябва да имат от 15 на 25 млн. Струва ми се, че към този момент образуваните производства все пак не правят някакъв много рязък спад, но като цяло трябва да отчетем, че е налице такъв. Така или иначе през тази година от наложени имуществени санкции за необявени уведомления и концентрации, включително и такси, които събираме в размер на 1 833 000 лв. за година.
По отношение на нелоялната конкуренция през тази година имаме 89 образувани производства и съответно 77 решения. Това е малко повече във връзка със статистиката, която би се отнасяла за предходните години. Може би това се дължи на факта, че през по миналата година с приемането на новия закон ние вкарахме като част от закона и сравнителната реклама, нещо което до момента го нямаше, както и заблуждаващата реклама, което само по себе си вече даде възможност да бъдем сезирани от много органи, най-вече от СЕМ по отношение на възможни заблуждаващи реклами. Това повдигна по някакъв начин броя на всички преписки и дела, които ние имаме през тази година. Наложените санкции в тази връзка са 11 780 000 лв. за 2009 г. по отношение на всичките решения, които ние сме постановили в тази насока.
Освен нарушенията, както казах в областта на забранената реклама най-честите, това са нарушения в областта на имитация на стоки или услуги и нелоялно привличане на клиенти.
По застъпничеството за конкуренция, друга глава от нашия закон, много важна, единственото нещо на което бих обърнал внимание това са насоките за оценка за съответствието на нормативни и общи актове в правилата на конкуренцията, които Комисията прие. Тя ги разпространи на съответните държавни ведомства, министерства и т.н. В тази насока имахме множество обаждания и съответно имахме хора, които посетиха на място ведомства, където разискваха какво значи един бъдещ акт да е в координация с правилата на конкуренция, които са предмет на нашата компетенция.
През съответната година всички наложени глоби и имуществени санкции както казах са 14 416 000 лв. Това за първи път е в такъв голям размер. Досега общо взето размера на имуществените санкции винаги е бил в рамките на около 4 до 5 – 6 милиона.
Дейност по Закона за обществените поръчки. През този период 2009 г. в КЗК са депозирани 1151 жалби по ЗОП. Общият брой на образуваните производства е 902, като съответно разликата се дължи на това, че в съответния срок не са внесли таксата, не са я отстранили. Онова което е било основание за оставяне без движение на едно производство и съответно преписката е била прекратена.
През този период са се произнесли с решение по същество Комисията с 635 решения. В 142 решения сме приели, че е налице нарушение, в 64 решения сме приели, че е налице незаконосъобразност на процедурата, тъй като е бил сключен такъв акт. В останалите случаи Комисията е приела, че не е налице нарушение на процедурата. През съответния период Комисията с определение се е произнесла 598 пъти във връзка с искания за временна мярка. Оставили сме 55 без разглеждане. Съответно 22 пъти сме допуснали такава мярка спиране. В останалите случаи Комисията не е намерила основание да допусне спиране на процедурата за съответната обществена поръчка.
По Закона за концесиите нашата дейност е сравнително по-малка, имаме само 16 жалби. В този срок КЗК се е произнесла с 6 решения за цялата година.
Искам да кажа, че през изминалата година Комисията по 50 влезнали в сила решения е съответно усвоила 6 500 000 лв., от които погасени доброволно са 4 074 000 и съответно другите с принудително изпълнение с Агенцията за държавни взимания и съответен съдия изпълнител, в зависимост от това къде се намира длъжника.
Дейност по процесуално представителство на Комисията. През изминалата година по Закона за защита на конкуренцията имаме обжалвани 84 дела пред Върховния административен съд, от които 38 решения са оставени в сила, три решения са отменени и 8 решения са частично отменени от Върховния административен съд. По ЗОП и по Закона за концесиите имаме 204 решения. От които две са частично отменени, а други 40 са отменени от ВАС. От 228 определения за налагане на временни мерки за прекратяване само 8 са отменени от Върховния административен съд, другите са потвърдени.
Европейски въпроси и международно сътрудничество. Както Ви е известно нашата Комисия е водещо ведомство по глава 5 „Конкуренция”, във връзка с контакта, който имаме с „Диджи Ком” по този въпрос. Мога да отбележа, че по тази глава няма каквито и да било възражения по отношение на Европейската комисия, предписания по който и да било доклад през изминалата година, което само по себе си означава, че по този раздел Комисия за защита на конкуренцията е добър онлайн с Европейската комисия.
По отношение на финансовия отчет на бюджета само да кажа, че имаме преизпълнение на приходите през изминалата година. При 7 милиона заложени ние имаме 8 милиона и половина. Съответно от друга страна бюджетът ни, който е в размер на 4 573 000 лв. са усвоени само 83 процента. Други 17 процента от този сравнително малък бюджет са върнати в Републиканския бюджет.
В отчета сме приели и сме отразили какви са нашите приоритети за следващата година. И аз съм убеден, че така както и през изтеклата и през тази година Комисията за защита на конкуренцията ще съумее да изпълни всичко онова, което е заложила в приоритетите си за съответната година. Това са обективно данните, с които Комисията разполага и те действително разкриват от обективна страна какво точно Комисията е направила през тази година.
Що се отнася до дела, които и в момента са висящи, по които Комисията все още не се е произнесла, аз по скоро може би бих казал за делото за съмнения по отношение на наличието на картелно споразумение в банковия сектор.
Аз си спомням, че Вие миналата година, когато представях отчета на комисията, юли или август, отново говорихме по този въпрос. Той тогава беше много пресен, защото ние няколко месеца преди това бяхме направили инспекция на място в Асоциацията на банките и тогава бяхме взели доста голяма документация от Асоциацията и лабораторията, която Комисията притежава. Тази документация ние в рамките на около три или четири месеца обективно я проверявахме и сваляхме имиджа й, за да може да проверим имейл по имейл цялата кореспонденция, която банковата асоциация е имала съответно с всяка една от банките, за да видим дали някъде не се съдържат доказателства по отношение на това Асоциацията като орган да контролира по някакъв нестандартен начин лихвените проценти по отношение на кредити и лихвени проценти по отношение на депозити. Аз не знам дали ще издам някаква тайна, според мен не го правя, но мога да споделя с вас, къде ли ако не тук, че на този етап поне на мен не ми е известно от целия преглед на цялата документация, която беше иззета от Асоциацията, ние не сме правили инспекция в търговските банки да съществуват преки доказателства писмени, които да установяват наличието на споразумение или някакви решения на органите на банките, като членове на Асоциацията по отношение на регулиране на тези проценти. Разбира се, ние проверяваме и възможността от така наречената съгласувана практика между банките по отношение на тези въпроси. Но уверявам Ви, че ако няма преки доказателства, преки писмени доказателства по отношение на това, за което говоря, за наличието на такава координирана ценова политика, то по-скоро може би по-трудно може да се обоснове наличието на такова картелно споразумение на пазара на банковите услуги. Ние все още не сме се произнесли. Обобщаваме данните и доказателствата, които са ни изпратени от банката и това, което ние иззехме от банковата асоциация. По-скоро може би към края на следващия месец най-вероятно ще имаме възможност да се произнесем по отношение на този въпрос.
Друго важно нещо, по което се произнасяхме, може би най-важното от вчера, от два или от три дни, когато петчленен състав на Върховен съд отмени частично едно наше решение във връзка със санкции, които налагахме на ЧЕЗ, но то само по себе си нас ни удовлетворява независимо, че е само частично. Защото си спомням решението на тричленния състав на Върховния съд, с което решение тричленния състав изцяло отмени нашето решение. Той тогава прие, че всичко онова, което Комисията е приела, че представяла нарушение на Закона за защита на конкуренцията по-скоро е секторна политика на секторния регулатор ДКЕВР и поради тази причина отмени изцяло нашето решение. Така че решението на петчленния състав, който все пак остави в сила в две части, ние имахме пет санкции, той в две части остави нашето решение в сила, е все пак някакво удовлетворение на всичко онова, което ние направихме през 2008 г.
На скоро Вие си спомняте, че ние произнесохме решение за наличие на ценова регулация в Камарата на строителите. Там от обективна страна ние констатирахме, че всъщност в заседанията на Камарата на строителите се е обсъждал действително въпроса за наличието на минимални цени по отношение на определен вид услуги, което само по себе си, уважаеми дами и господа е А – Б на това дали има картелно споразумение ценово, разбира се, в определен бранш или няма. За мен няма никакво съмнение. Това всъщност е и нещо, което се казва много пъти в Брюксел, когато сме били на експертно ниво, че участниците в един пазар не е необходимо да се сдружават, за да определят една цена. Те трябва да се конкурират и тяхното ежедневие би трябвало да бъде в това да се предлагат каквито и да било по-добри условия в тази област на потребителите, които да минават през призмата на възможното намаляване на цената на услугата, която се предлага. Ние констатирахме, че всъщност те са се събрали и са направили съответно етичен кодекс, с който са задължили всеки един с определени минимални цени да участва на този пазар. Уверявам Ви, че всъщност това е типичен картел в тази област.
Много интересни други преписки имаме в областта на обществените поръчки. Там не знам откъде да започна и къде да завърша. Общо взето всяка една сама по себе си представлява може би интерес.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря за вашето подробно представяне. Конкретни въпроси има ли към доклада на Комисията за защита на конкуренцията?
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Аз имам един въпрос, който е свързан с размера на наложените санкции и съответно тяхната събираемост. Вие казахте доста големи суми, които сте наложили като санкции в различните аспекти на вашата дейност и съответно сумата, която е събрана, доколкото си спомням беше 8 млн. и нещо като приходи. Това нещо като процент трудно мога да го кажа, тъй като не можах да събера първоначално всички наложени ваши санкции. Все пак, какво се прави в тази насока за събиране на тези вземания?
Второ, да, аз миналата година Ви попитах именно за проверката за картелиране на банковия пазар и съответно тогава разбрах, че се прави проверка. Затова молбата ми е след като приключи вашата проверка, тъй като я започнахте доста показно, достатъчно добре да информирате и за резултата. Тъй като това в конкретната ситуация, в която се намираме ще даде, може би, в зависимост от резултата ви, доста спокойствие от страна на потребителите на банковите услуги и да се възвърне доверието в банковата система.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз имам въпрос по новия Закон за обществените поръчки. Смятате ли, че с новия закон, който е минал на първо четене ще се подобри Вашия контрол по него? Смятате ли, че още нещо трябва да се добави в този закон? Говоря във връзка с вашия контрол специално.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ако имате допълнения, предложения по този въпрос, може да ги изпратите официално на членовете на Икономическата комисия и тези от тях, които преценят могат да направят предложения.
Колеги, други въпроси? Господин Тагарински.
МАРИО ТАГАРИНСКИ: Понеже от дълги години има един спор, да не го наричам по друг начин, между Комисията за защита на конкуренцията касаеща обществените поръчки и Административния съд за компетенциите. И понеже има определени идеи, които аз лично смятам, че са абсолютно неприемливи и пак казвам, меко казано. Какво мислите по този въпрос на базата на опита, който имате с обществените поръчки? Защото децентрализацията и прехвърлянето в компетенции, както си говорим най-вече няколко пъти такава идея да се прехвърли от Комисията по защита на конкуренцията, да се прехвърли в съответните съдилища, районните съдилища, там да се решават споровете, което ще предизвика една неконтролируема вълна на корупция, според мен. Това е мое скромно мнение и мисля, че тук Вие най-добре ще кажете.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Във връзка с предишния Закон за енергетиката, който предложих аз и група народни представители, имаше становище на Комисията за защита на конкуренцията именно във връзка със собствеността на топломерите. Ако може да кажете вашето становище.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други въпроси имате ли към господин Николов?
Имам само едно допълнение господин Николов. Във вашата работа, както сам отбелязахте, не във всеки случай може да стигнете до твърди доказателства. И това ще се повтаря през годините, тъй като това е част и от пазарната икономика. Много е важно, независимо дали ще има санкции и ще има окончателни доказателства, които да могат да послужат. Важно е да са на ясно пазарните играчи, че са под контрол. Ако сега не стане ясно за какво става въпрос, утре ще стане ясно. Това е много важно според нас.
Заповядайте да отговорите на зададените към Вас въпроси.
ПЕТКО НИКОЛОВ: По отношение на приходната част може би до средата на миналата година ние ползвахме предимно услугите на Агенцията за държавни вземания. Но се оказа, че възможностите, които тя предлага във връзка с усвояване на пари по вече влезнали в сила наши актове, може би поради някакви обективни причини не е толкова действаща. Поради което ние преминавахме към услугите на съответните съдия изпълнители, които много по-бързо и много по-удачно в съответните срокове осигуряват възвръщане на тази сума, която представлява санкционната част на нашите решения. Поради което успяваме да направим приходната си част на Комисията, според мен, много усвоима, в голям процент усвоима. Не знам дали това е достатъчно като отговор на този въпрос.
Като цяло ще Ви кажа, че ние имаме за съответната година за самия бюджет одобрен размер на приходната част в размер на 7 милиона, а ние за съответната година сме направили 8 567 610 лв., което значи 1 млн. и половина над приходната част, която е приета със Закона за бюджета.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Извинявайте господин Николов, но въпросът на господин Червенкондев беше друг. През 2009 г. във вашия доклад пише, че са наложени глоби за 14 416 689 лв. От тях са събрани 8 млн. лв.
ПЕТКО НИКОЛОВ: Наложени са по решения. Но тези решения не влизат веднага в сила. Те се обжалват, а част от онова, което сме приели и което сме усвоили през 2009 г. е по решение даже и от 2008 г. Така че винаги има разминаване в този размер.
По отношение на банковия картел. Поемам ангажимент действително, че каквото и да бъде решението, в крайна сметка решението се приема от колективен орган, не от мен. Аз ще направя необходимото така, че цялата общественост да бъде информирана затова какво е решението и какви са съображенията то да бъде такова, независимо какво е то.
Искам да Ви кажа, това което каза и господин председателя накрая, че може би с това наше решение за самосезиране. То всъщност беше самосезиране на базата на десетки, да не кажа стотици сигнали по отношение на този въпрос. Не че ние в един момент няма какво да правим и решаваме да започнем да разследваме банките. Това разбира се, не е вярно. Само по себе си това решение, с което ние започнахме такова самосезиране, според мен, вече изигра някаква роля по отношение на банковия пазар. Той сигурно по някакъв начин си мисли, сигурно тук има още един орган, който се опитва по някакъв начин да вкара някакъв ред във всичко онова, което правят банките. Така че това за мен вече означава някаква победа, независимо дали решението ще бъде на лице картел или съответно не е налице картел.
В тази връзка, ако ми позволите само да вметна, ще кажа, че имахме едно решение с което на една банка й наложихме една санкция не лека затова, че когато сключва договор за кредит, сключва договор и за застраховка живот, след което само го прекратява. И когато се случи застрахователното събитие се оказа всъщност, че такъв договор за застраховка няма. И си спомням как тогава от доста банки беше казано: “Бързо проверявайте всички договори за кредит, които имаме, дали имат такива договори. И ако има такива договори за застраховка, които са прекратени едностранно в нарушение на закона, разбира се, веднага уредете отношенията си със съответните страни по договора.” Това вече за мен е достатъчно, за да може по някакъв начин то да има отражение към участниците на този пазар.
По отношение на ЗОП, аз по-скоро приемам, че всичко онова, което в момента се прави и с промените в ЗОП те ще доведат само до подобряване на условията, по които се провежда съответната обществена поръчка. Искам да ви кажа, че в тази насока нашата Комисия утре ще приеме със свое решение два акта, които аз ще ги изпратя веднага на Икономическа комисия, съответно разбира се и на Правна комисия ще ги изпратя. Това са на първо място насоки, които ние приемаме затова, каква трябва да бъде борбата по отношение на манипулациите в обществените поръчки, които водят до така наречения „бит ридинг”. Когато се манипулират поръчките в условията на едно картелно споразумение между участници в обществената поръчка и съответно от друга страна един чек лист, един списък на онези обстоятелства при наличието на които възниква съмнение за наличие на такова манипулиране на обществената поръчка на базата на картелно споразумение. То може да бъде в много насоки - по отношение на цена, по отношение на условия, на техническа част и т.н. Нашата комисия работи от Нова година може би във връзка с изготвяне на тези насоки и на този чек лист, като сме обобщили практиката, която и другите национални органи по конкуренция имат в тази насока. Аз съм сигурен, че това ще представлява много голям интерес за вас и съответно за хората, които пряко са ангажирани във връзка с промяната на Закона за обществените поръчки в тази насока.
Аз ги приемам тези промени и те са положителни. Съответно само, може би, трябва да се помисли по отношение на това дали трябва да бъде създадена възможност за обжалване на процедурата с крайното решение за налагането на временната мярка или със самото обжалване, разбира се, тя да бъде наложена. Тук може би има известна доза основание да се мисли по този въпрос, но това в крайна сметка е работа на Парламента. Аз по скоро леко подхвърлям и поставям този въпрос.
Що се касае по отношение на това дали поръчките биха могли да бъдат гледани от съответните административни съдилища или съответно всички останали други районни съдилища, когато става въпрос за това, че съответният съд би трябвало да се произнася по отношение на недействителност на договорите, аз се връщам винаги към 2006 г., когато си спомням какво чудо беше със съдебната система, с тогавашния ЗОП и основанията, поради които се промени ЗОП. Тогава всичко беше изтъкнато до такава степен, че нямаше обществена поръчка, която да излезе в съответните срокове и тези пари да бъдат усвоени. Може би действително мястото на обжалването на обществените поръчки сигурно е в съда. Но уверявам Ви по-действащ и по-бърз начин за разрешаване на всички възможни спорове по обществените поръчки от този, който в момента действащата правна уредба дава с присъствието на КЗК като инстанция, аз по скоро не виждам. И Ви уверявам, че това не се дължи на това, че се пренебрегва качество или професионализъм или каквото и да било друго. Не, напротив. Съставът е изключително добре подготвен и квалифициран и аз не виждам някакво професионално основание той да бъде сменян, освен ако вече не се реши политически това нещо да бъде пренасочено по съответния път към други органи.
За топломерите. Ние може би бяхме първият орган, който поставихме този въпрос с редица условия, които според нас пречат да има реална конкуренция по отношение на разпределението на топлинната енергия пред всичко поради това, че топлинните счетоводители са един вид подизпълнител на Топлофикация. Те не могат да определят свободно цените, което означава че в същност потребителят получава една цена, а там няма никаква конкуренция. А в крайна сметка няма ли конкуренция при предлагането на каквато и да било услуга или цена? Това само по себе си не е белег на пазарната икономика, каквато твърдим, че България е сериозно ориентирана към нея. И аз много се радвам, че това нещо после се поде от всички останали, господин Николов, преди всичко. Аз виждам, че той е флагмана на всичко онова, което се прави като промяна. Нашата Комисия стои изцяло зад всичко онова, което е постигнал господин Николов и подкрепяме изцяло, ако е необходимо в тази връзка, биха могли някакви допълнителни пояснения да направим. Това в последствие от господин Гиньо Ганев – омбуцмана на България се развя и тръгна напред. Струва ми се, че промяната, която предлага господин Николов със съответните промени в този закон са удачни и според мен трябва да бъдат направени.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря.
Към господин Николов има ли други въпроси? Няма.
Подлагам на гласуване - Представяне и обсъждане на Годишен доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2009 г. внесен от Комисията за защита на конкуренцията на 19.03.2010 г.
Броя “за” гласовете на Стоян Мавродиев, господин Белишки и господин Рамадан Аталай. Против гласа на господин Евгени Стоев.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Един против. Въздържали се? Един въздържал се.
Приехме Вашата годишна програма.
Моля ви господин Николов повече информация да изпращате към нашата комисия.
ПЕТКО НИКОЛОВ: Благодаря господин председател. Първото което ще изпратя още утре са насоките и чек листата за обществените поръчки.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.

В точка Разни, колеги, опитваме се да организираме обсъждане по темата туризъм. Това тази седмица не стана, защото секторът е в Слънчев бряг.
На 27 май колегите потвърдиха участие в 14.00 часа в зала Изток. Поканили сме Министерство на икономиката, енергетиката и туризма или министъра, или зам. министъра.
Моля Ви да дойдете подготвени с въпроси. Но най-важната цел на изслушването е да поискат помощ от нас колегите и да чуем какви разумни предложния ще отправят.
Господин Икономов като най-голям експерт по темата да бъде подготвен нашият човек от Банско специално за 27 май. Информирайте го.
Закривам заседанието.


(Закрито в 16.50 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров

Стенограф:
Силвия Михайлова
(110 621)