1. Изслушване на информация за актуалните проблеми на развитието на българския туризъм, рекламната кампания и нови туристически инициативи, визов режим и възможност за облекчаване на визовия режим през туристическия сезон.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ



П Р О Т О К О Л
№ 30


На 27 май 2010 година (четвъртък) от 14.00 часа в зала „Изток”, в сградата на Народното събрание се проведе заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на информация за актуалните проблеми на развитието на българския туризъм, рекламната кампания и нови туристически инициативи, визов режим и възможност за облекчаване на визовия режим през туристическия сезон.

Заседанието на комисията започна в 14.10 часа и бе открито и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм. Присъстват 16 народни представители. Има кворум и може да започне нашето заседание.

Предлагам ви следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на информация за актуалните проблеми на развитието на българския туризъм, рекламната кампания и нови туристически инициативи, визов режим и възможност за облекчаване на визовия режим през туристическия сезон.
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
Гласували „за” – 16.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се дневния ред.

Започваме с точка първа от дневния ред - Изслушване на информация за актуалните проблеми на развитието на българския туризъм, рекламната кампания и нови туристически инициативи, визов режим и възможност за облекчаване на визовия режим през туристическия сезон.
Ние искахме да организираме тази Кръгла маса, но търсехме подходящ момент за всички и вярвам, че го намерихме, предвид многото гости, които присъстват. Основната цел е да бъдат конкретно и ясно поставени проблемите на българския туризъм пред депутатите от комисията и пред Министерство на икономиката, енергетиката и туризма.
Моля всички гости, които ще вземат думата да поставят ясни и конкретни проблеми, на които да се търси разрешаване и колкото тези проблеми са по-общи, принципни, толкова по-лесно ще може да се търси решение от страна на комисията и от страна на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Ние от туризма очакваме много – да бъде сектора, който да издърпа България от кризата и да помогне много 2010 г. да бъде успешна година.
Наши гости днес са от:
Министерство на икономиката, енергетиката и туризма – Трайчо Трайков – министър, Иво Маринов – заместник- министър, Владимир Туджаров, Мария Иванова, Анелия Генова, Емилия Янева, Елена Карапаунова, Ива Якимова, Христомир Христов;
Министерство на вътрешните работи – Момчил Панчев – началник отдел в Главна дирекция „Гранична полиция, контролно пропускателни пунктове”;
Националния борд по туризъм – Марио Захариев, Мара Дойчинова и Диана Райкова;
Българска асоциация на туристическите агенции – Донка Соколова – председател на УС на БАТА, Любомир Панковски и Лидия Рачева;
Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация, от която имаме и конкретни писмени предложения, за което благодаря – Благой Рагин – председател, Ивелинна Грозева, Бранимир Иванов, Мара Дойчинова, Георги Щерев, Людмила Ненкова, Иван Александров;
Институт за анализи и оценки в туризма – Румен Драганов – председател;
Асоциация на българските туроператори и туристически агенти – Байко Байков – заместник-председател на УС;
Софийски туристически район – Витан Иванов – председател;
Съюз на собствениците – Слънчев бряг – Елена Иванова – председател;
Съюз на хотелиерите – Златни пясъци – Георги Щерев;
Съюза на инвеститорите в туризма – Соня Колтуклиева – главен секретар и Весислава Танчева – офис мениджър, връзки с обществеността и медиите;
Български съюз по балнеология и СПА туризъм – Стефан Шарлопов – председател и Сийка Кацарова;
Българска туристическа камара – доц.д-р Цветан Тончев – председател.

Както виждате гостите са много и за това Ви предлагам, за да се получи една по-оживена дискусия, която да акцентира върху поставянето на проблеми и търсенето на решения, така че туризмът да се развива все по-добре и пречките пред него да бъдат премахнати, да се направят кратки изказвания, в които да се поставят проблемите, за да можем да постигнем и дискусия. Всеки да се представя, тъй като не всички се познаваме и не всеки народен представител Ви познава.
Предлагам Ви следният начин на работа: ако желае министър Трайков да каже няколко думи и след това да дадем думата на всички наши гости за кратко поставяне на проблеми, след това да продължим дискусията.
Господин Трайков, заповядайте.
Г-Н ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги депутати, дами и господа, радвам се в такъв представителен кръг да се съберем тук, защото с бранша общуваме сравнително често, с депутатите също сравнително често, с колегите всеки ден, но всички заедно е чудесно.
Господин председател ако ми позволите една, да кажем козметична, но в същото време важна корекция за темата на дискусиите. Аз бих искал да се концентрираме не толкова върху проблемите, а върху приоритетите. Не че няма проблеми, има проблеми и голяма част от тях са много затегнати и стоят от много време и ще стане дума неминуемо за тях. Важното е от това, което имаме вече като факт накъде вървим и в това отношение приоритетите в дейността на министерството през 2010 г. са следните:
Първо, подобряване на нормативната уредба в областта на туризма. Основно става дума за изработването и приемането от Народното събрание на нов Закон за туризма. Той действително е нов закон, защото новите моменти са много, като се започне от туристическото райониране през така наречения Туристически борд или Национална туристическа организация, която вече ще даде регламентирана основа за съвместна работа на институциите и на бизнеса.
Втори приоритет. Качествено изпълнение на проектите по Оперативна програма „Регионално развитие”, с цел постигане на целите на съответната Мярка 3.3. от ОПРР. Това е изключително важно, защото става дума за много съществен финансов ресурс и колегите ще направят преглед на различните програми.
Трето, ние имаме няколко пилотни проекти, по които работим заедно с Министерство на външните работи.
Както казах имаме и много проблеми. Някои от тях са свързани с визите, но освен че имаме проблеми, ние имаме и предложения за тяхното решаване. Имаме два окончателни варианта, които сме подготвили и чакаме одобрение от министъра на външните работи.
По отношение на инфраструктурата на Слънчев бряг. Новото ръководство на дружеството работи за ново използване на ресурсите на дружеството и има желание да работи за разрешаване на проблемите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на министър Трайков.
Колеги, аз продължавам с моят призив да бъдат поставени ясно проблемите, защото има голяма полза всеки народен представител да се запознае кои са най-болните места в туризма и да помислим заедно за тяхното решаване.
Моля за кратки изказвания, тъй като за да чуем всички изказвания ще отнеме най-малко един час.
Предлагам да започнем с изказване от представител на Националния борд по туризъм.
Давам думата на господин Марио Захариев.
Г-Н МАРИО ЗАХАРИЕВ: Аз искам да кажа, че в момента повечето от нещата, за които спомена министър Трайков са пожелателни. Ние се бавим и всеки ден е огромна загуба за нас. Да, мерките които спомена министър Трайков са правилни, но те трябва да са по-бързи, защото руските туристи, на които може би най-много да разчитаме тази година, все още имат много проблеми, които са свързани с издаването на визи.
Второ, ние не бива да смятаме като туристи само тези, които са дошли на почивка, а също така и тези които са закупили жилища и имат собственост в България. Те също така трябва да преминат през друг визов режим, така че да бъдат улеснени, за да имат достъп до собственото си жилище, а не да минават по общия ред.
Другото, което искам да спомена и на което много малко внимание се обръща са пристанищата, посрещането на пристигащи и изпращането на пътниците. Става въпрос основно за яхтмени, хора които са временно пътуващи, които са временно на пристанищата за един или два дни и задължително трябва да се улесни обработката на техните документи, да се наблегне на това да се създадат по-добри условия за яхтения туризъм. Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Захариев.
Наистина кратко и ясно поставихте основните проблеми. Ако Вашите колеги имат конкретни предложения как да се реши проблемът, тук е момента да ги поставят и пред министерството и пред народните представители, защото колкото по-конкретни са вашите предложения, толкова по-лесно можем да ги изпълним и решим.
Има думата представител на Българската асоциация на туристическите агенции. Давам думата на госпожа Донка Соколова.
Г-ЖА ДОНКА СОКОЛОВА: Господин председател, господин министър, първо искам да Ви благодаря за тази инициатива. Отдавна не сме имали възможността да разговаряме с народни представители. Радвам се, че тук присъстват и представители на Министерството на икономиката, енергетика и туризма, а също така и представители на комисията. Вие знаете за нашите искания, но това не е много важно сега.
Аз ще бъда много кратка. Това, което спомена министър Трайков наистина е така. Проблемите са много задълбочени, някои от тях са много стари. Как ще ги решаваме и бихме ли могли на парче да ги решим, това вече е въпрос на държавна политика?
Аз няма да споменавам нито думата стратегия, нито думата визи, но на нас ни е необходим един простичък план – какво от тук нататък да очакваме за един успешен туризъм в България. Мисля, че министерството е предприело някакви стъпки за окончателната визия и краткосрочен план за развитие на туризма в България.
Искам да кажа, че действащият закон има 19 поправки. От предишния и по-предишния Парламент са направени тези поправки. Тук са пипнати насам-натам, някои от тях са дори разконцентровани. Законът ни е разконцентрован. Добре, колеги, нов закон в момента няма да се направи, на нас ни е ясно.
По отношение на туроператорската дейност. Туризмът е формула, която се гради от няколко поколения - това е туроператора, ресторантьора, хотелиера. За да се въведе порядък, трябва да бъде изработен един бъдещ Закон по туризма, тогава няма да има тези проблеми, за които говорим, няма да има хаос. Ние сме дали конкретни предложения.
Руският пазар е един структуроопределящ пазар и ние трябва да вземем мерки за неговото развитие. Аз няма да говоря за проблемите, свързани с визите и т.н.
Много важно е също така ние да подобрим качеството на туристическия продукт. Искам да Ви кажа, че благодарение на това, че ние в бранша подобрихме качеството, регулирахме цените, нашата асоциация бележи 60 % ръст.
Позволете ми да дам думата на господин Любомир Панковски, който да очертае някои от основните проблеми в нашата работа.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Панковски.
Г-Н ЛЮБОМИР ПАНКОВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми колеги, с няколко думи искам да очертая някои от основните проблеми в нашата работа.
Първо, ще започна с проблема, свързан с руските визи и да кажа, че новосъзданеният Визов център в Русия ще доведе до оскъпяване на визите, което е крайно нежелателно от гледна точка на стратегията на България да привлича повече руски туристи, които да посетят нашата страна. Ние водим разговори с Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и с Министерство на външните работи за разрешаването на този проблем. През цялото време ние сме получавали подкрепа от страна на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и най-вече в лицето на зам.министър Маринов, като ресорен зам.министър. От страна на Министерство на външните работи многократно бяха изтъквани най-различни аргументи. Ние сме наясно, че има една целенасочена политика, която беше свързана най-общо казано със защита на националните интереси. С днешна дата състоянието е следното: все още всички руски туристи и руски граждани са принудени да подават документите си във визовите центрове и респективно заплащат над цената определена от Европейския съюз 35 евро, да заплащат допълнително 20 евро за обработката на тези документи.
Според нас това е една от сериозните пречки ние да можем да разчитаме на по-голям брой руски граждани, които да посетят България с цел туризъм или с инвестиционни цели. Много често се изтъкваше от страна на Външно министерство липсата на финанси, за да изпрати свои служители, които да работят в консулските служби. От страна на бранша беше предложена такава финансова помощ под формата на дарение, която да позволи на Външно министерство да създаде необходимата организация и всички руски граждани да имат правото да бъдат обслужени или директно в консулските служби, или ако желаят във визовите центрове. С днешна дата, за голямо съжаление, ние нямаме решение на въпроса.
Искам да Ви кажа, че за нас сезонът не започва сега, той е започнал още в началото на месец април. Към България като туристическа дестинация се проявява голям интерес, но с тези проблеми, които в момента се сблъскваме и това протакане, което се получава ние губим туристи. Има ясно изразена политическа воля за решаване на този въпрос, но съпротивата която срещаме от Министерство на външните работи пречи за неговото разрешаване.
Колегите ни от асоциацията в Украйна алармират, че повечето от служителите в консулската служба в Киев са пуснати в отпуск, тогава когато е най-активният туристически сезон, тогава когато трябва да се издават огромно количество визи.
Последното което искам да кажа е, че е ясна стратегията на България относно влизането в Шенгенската зона. Очертава се това да се случи през месец март 2011 година, но с днешна дата туристическият бизнес няма никаква информация, никаква идея какво това ще означава за нас като визов режим с тези страни.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря за конкретно зададените въпроси, защото това не е само информация за Министерство на икономиката и енергетиката.
Нека да чуем Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация. Има думата господин Рагин.
Г-Н БЛАГОЙ РАГИН: Аз ще започна моето изказване отзад напред. Аз подкрепям моите колеги от Българската асоциация на туристическите агенции и лично моят приятел и колега, който изложи най-професионално проблема. Искам да кажа обаче и за това, което ме помолиха колегите от европейските страни – да работим за премахване на визите от Русия, но в рамките на Европейския съюз. Създаване на лоби, което да обедини интересите на всички страни, които проявяват интерес към този пазар, но в лицето на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, на Парламента и на Икономическата комисия. Защо го казвам това? Както знаете в момента се намираме в много тежка световна икономическа криза и според нас, руският пазар ще бъде глътка въздух. Не говоря като политик, а говоря като бизнесмен. Според мен е много важно да начертаем един стратегически план и нашите съседи, имам предвид Румъния, Гърция, Словения, Чехия, Полша, Унгария, да разберат, че ние ще работим за една и съща кауза.
Другото, което искам да кажа е относно закона. Аз смятам, че през есента трябва да насочим по-голямо внимание върху този закон. Но според мен трябва да направим всичко възможно през тези три месеца да посрещнем предизвикателствата на времето и да можем поне до края на годината, ако можем, да вкараме поне 2 - 3 млрд. лева в нашата икономика, ще бъде добре. Ние всички трябва да работим за тази кауза.
Позволете ми да дам думата на моята колежка Ивелина Грозева да посочи само три проблема, които искаме да бъдат отбелязани.
Г-ЖА ИВЕЛИНА ГРОЗЕВА: Смятам, че могат да се вземат мерки за подобряване на работата в областта на туризма, без това да струва кой знае какви пари на държавата.
На първо място промяна в Наредбата за категоризация. Господин Маринов е от години в бранша, знае за какво говоря. Ние в момента се борим с нашите конкуренти Гърция, Турция и останалите страни. Нашата наредба изисква по-високи критерии, от това което е при нашата конкуренция, т.е. 4–звезден хотел се равнява на 3-звезден хотел на Турция. С една дума ние сме в една недобра конкурентна среда. Това е нещо, което вие можете да направите бързо. Промяната на Наредбата за категоризацията няма да изисква пари от правителството, а ще помогнете на бизнеса.
На второ място. Тук се каза, че Законът за концесиите не работи по начина, по който го е гласувал Парламента. На всички, които стоят тук на тази маса е ясно, че ние имаме спад на туристи и се борим с всички усилия за всеки един турист. Има алогично определяне на концесионните такси спрямо бизнеса, който ние развиваме. Аз мисля, че тук има много добри специалисти по този въпрос от отсрещната страна, които познават добре Закона за концесиите и им е ясно за какво говоря.
Третият въпрос, който бих искала да поставя и който няма да струва пари на държавата, е даването на възможност на най-голямата нискотарифна компания в света „Райнер” да каца на летищата Варна, Бургас и София. Нека не вървим след събитията. Цял свят се промени и туризмът не е само договори с туроператорите, господа. Ние трябва да отворим държавата си по начин, по който го правят всички останали държави – да дадем възможност за влизане в Интернет, така както е в света , в Европа, да се направи резервация за хотела, да вземе нискотарифния самолет и да дойде в България.
Аз смятам, че това са неща, които ще подпомогнат не само туристическия бизнес, но и останалите отрасли в страната ни.
Благодаря за вниманието.

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Поставихте много интересни въпроси, които съм сигурен че ще бъдат обсъдени и ще намерят решение.
Има думата представителят на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти, господин Байко Байков.
Г-Н БАЙКО БАЙКОВ: От името на нашата асоциация искам да представя два въпроса.
Първият въпрос, който искам да поставя е свързан с така наречения „сив сектор”. За съжаление този проблем води след себе си много други проблеми, които са свързани както с механизма за генериране на средства за реклама, така и за провеждане на адекватна данъчна политика. Според нас една законодателна промяна и квалифицирана оперативна дейност на администрацията ще доведат до преодоляване на този сектор.
На второ място, искаме да поставим още един въпрос, който е свързан с нашия маркетинг. Вие ще кажете, че сега не е моментът да се обсъжда, защото няма пари, но ние считаме, че по този начин също ще се подобри работата в нашия туризъм, а това е възможността да се развива този национален туризъм. Съществува голям експертен потенциал, който трябва да се използва. Многократно се проявява инициатива в най-различни посоки, но се оказва така, че държавата като институция, която е задължена да развива този въпрос, всъщност го задушава. От много години ние вече не разчитаме на туристическите представителства извън страната, независимо от множеството опити тези функции да се възложат на други органи от съответните икономически представителства, посолства и т.н. всъщност този механизъм не работи.
По същия начин изглеждат и всички въпроси, свързани с обмяната на продукти, с обмяна на пазари.
Това са въпросите, които исках да поставя.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Предлагам да дадем думата на господин Витан Иванов от Софийски туристически район.
Г-Н ВИТАН ИВАНОВ: Подкрепям всичко това, за което говориха колегите. Искам да кажа, че решаването на много от поставените въпроси е свързано и с наличието на съответни средства. Ние нямаме пари в момента за туристическа реклама. За бюджета на бившата агенция и сегашно министерство сектор Туризъм не коментирам, знаем как те стъпиха на червено.
Софийският туристически район ще направи своите предложения за новия Закон за туризма, тъй като вече имаме година и осем месеца опит в туристическото райониране и доскоро бяхме единствените и тъй като работим конкретно с общините. Вече имаме една година и половина опит в туристическото райониране и доскоро бяхме единствените и тъй като работим конкретно с общините, ще излезем с конкретно предложение за събираемостта на туристическата такса и за нейното преразпределяне. Защото смея да твърдя, че в 80 – 90 % от територията на страната тя не се харчи по предназначение, съгласно сегашния закон.
Второто, което смея да твърдя, е, че поне половината общини в България не дават информация в министерството, а всеки месец са длъжни да дават, каква туристическа такса е събрана на тяхна територия. Ето тук се къса цялата статистика и което се говори в пространството са просто неистини.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има думата госпожа Елена Иванова от Съюза на собствениците - Слънчев бряг.
Г-ЖА ЕЛЕНА ИВАНОВА: Благодаря.
Господин председател, господин министър, господа народни представители, първо искам да поздравя министър Трайков и народните представители от ГЕРБ, господин Бойчев, за волята и куража, че след две управления най-после намериха начин, това което две правителства не успяха и не пожелаха да успеят, да сменят ръководството на Слънчев бряг АД. Радвам се, че още от първите дни от встъпване в длъжност новото ръководство се е натъкнало на това, което ние години наред сочим – тежките злоупотреби, които това дружество и неговото ръководство извършваха - източване на дружеството, което 75 % е държавно.
Моето предложение на тази среща е свързано именно с това, на пръв поглед то изглежда твърде регионално, но бих казала, че то е в национален мащаб, защото е свързано с националните курорти, които закона третира като такива и те не са малко в страната. Така че предложението ми в този смисъл, бих казала, е национално.
Необходима е спешна законодателна промяна, касаеща управлението на тези курорти. В закона в момента са наречени такива, но към тях няма нищо по-специално, по-различно от всички други курортни селища в страната ни. Имам предвид това, че всички местни данъци и такси по закон се събират от общините. Тези курорти са на територията на определени общини, но тъй като те имат различна собственост върху инфраструктурата, в случая със Слънчев бряг е на това дружество Слънчев бряг АД, за което говоря, случая със Златни пясъци е на частно дружество, другите курорти Боровец и Пампорово са по друг начин, но управлението на тези курорти изисква определени финанси. Тези средства не могат да постъпят от общините, поради факта, че общината няма собственост в тези курорти и тук се получава парадоксът, че всички хотелиери на територията на тези курорти плащат местните си данъци и такси в община, която не може да ги инвестира обратно в тези курорти. Щом като те са национални, изискват едно по-различно отношение и са свързани все пак с националната икономика на България. Ние предлагаме да настъпят съответни законодателни промени, които са свързани именно с по-специалното управление на тези курорти. Конкретно за Слънчев бряг, ако това ще бъде да речем Слънчев бряг АД, нека това да бъде едно сто процента държавно дружество, за да има държавата контрол върху управлението на тези курорти. Да не се превръщат те примерно в квартал на една определена община или ако преминат към общините, нека държавата по същия начин да намери форма чрез законодателна промяна да осъществява контрол върху начина, по който се управлява инфраструктурата в тези курорти.
Това е моето предложение.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Давам думата на господин Георги |Щерев от Съюза на хотелиерите - Златни пясъци.
Г-Н ГЕОРГИ ЩЕРЕВ: Добър ден на всички. Благодаря за поканата.
Искам да се присъединя към това, което каза моята колежка от Слънчев бряг. Решението за статута на комплексите е много важно, защото по този начин ще се решат въпросите, свързани с охраната на комплекса, така нареченият „бич” за комплексите – временни търговски обекти, които от 10 години стоят все временни, другото е инфраструктурата в комплексите и пречиствателните станции. Това ако не се реши, а само да има определение, че е национален или курортен е нищо, след като не е разписано и няма никаква база, на която да се стъпи, за да се решат тези проблеми.
Другият изключително сериозен въпрос, който искам да поставя е плажа. Нека да не забравяме, че ако имаме туристи, които идват специално през лятото, това е заради нашето уникално море и плаж. За съжаление както каза колежката от Албена концесиите не работят, сбъркана е методологията от гледна точка на плащанията. Не мога да си представя, че туризмът прави 2 млрд. и половина евро и имаме да събираме концесии в размер на 7 млн.лева.
Днес сме 27 май и плажът на Златни пясъци не е открит. Забележете, в концесията няма посочено от кога до кога трябва да функционира плажът, а говорим да правим дълъг сезон, да инвестираме, т.е. нищо ново. Поради което аз предлагам да се създаде една комисия, която да анализира през лятото съответните плажове и наесен да се направят съответните много дълбоки изменения. Ако трябва да се обърне цялата схема, но нещата с плажа трябва да се решат.
Другият съществен проблем е контролът. Не казвам, че той не съществува, но има много нормативни пречки той да бъде ефикасен. По тези въпроси ние разговаряхме с господин Маринов при откриването на сезона на Слънчев бряг. Ние в Златни пясъци го помолихме да изиска един доклад от Комисията за защита на потребителите, за да разберем кое точно им пречи с най-малко ресурс и най-ефикасно да решат проблема. Например, вземете временните търговски обекти. Тези временни търговски обекти, докато са с този статут, те не се проверяват. Те са временни и сроковете им се удължават през целия сезон, а това е най-сериозният бич в курортите – тротоарното право.
Другият много сериозен проблем, който само се загатна, е курортната такса. На курортната такса в момента общините гледат като данък, който трябва да си платиш и от тук нататък не те интересува какво става с него. Питаш ли, ставаш крив на кмета на секундата.
Аз като председател на Съюза на хотелиерите вчера присъствах на една среща, на която предложихме курортната такса да се разделя в три направления. Едната да бъде за национална реклама, втората да остава за регионалните структури, които да имат интерес от събирането на повече такса и същевременно знаете, че също трябва образно казано бранша да живее. Третото направление да бъде в общините.
Друг много важен проблем е липсата на координация между отделните власти. Туризмът както знаете обхваща много отрасли, дейности, браншове и всеки си гледа себе си. Никой не гледа националния интерес и в общи линии решението стои нереализирано.
Това е, което исках да кажа.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Давам думата на представителя на Съюза на инвеститорите в туризма, госпожа Весислава Танчева.
Г-ЖА ВЕСИСЛАВА ТАНЧЕВА: Разбира се ние се солидализираме с всичко, което колегите ни казаха до тук, само две неща искам да напомня - като изброявахте проблемите, да, спешно е решаването на визовия проблем. Да, спешно е решаването на инфраструктурата на курортните селища, но не пропускайте в спешните за решаване проблеми адекватното професионално образование в българския туризъм. Тук ще намеря предполагам съмишленици сред колегите си, защото рано или късно кризата ще свърши, ще излезем от спешните мерки и ще се наложи отново да се конкурираме не с цени, а с качеството на продукта. Същото нещо се отнася и за транспортната инфраструктура, защото ние пак ще се конкурираме с транспортната система на Словения, Хърватска, Гърция и Турция и пак ще падат пломбите на западните туристи, когато трябва да отидат да посетят Голямата Косматка или някой друг интересен туристически обект, до който в момента се стига трудно.
Останалите неща, които нас пряко ни интересуват, са разбира се ефективната маркетингова стратегия . Тук наистина ние много ще внимаваме както точно ще ни бъде предложено, защото както се изрази един мой белгийски колега, с когото разговаряхме преди месец на тема туристически маркетинг, трудно е в България, когато се говори за туристически продукт на прима виста човек да се сети за интересни неща, както е да речем във Франция. Човек като каже Ревиерата веднага може да каже Париж, Айфеловата кула, Лувъра и да изреди около 30 туристически обекта. Аз не познавам нито един адекватен западен туристически агент, който може да направи това и бях пряк свидетел, как един туристически професионален агент германец не успя да го направи.Това нас също ни интересува. Останалото вече беше изразено и няма да го повтарям.
ПРЕДС.МАРТИН ДИМИТРОВ: Има думата представителят на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм г-жа Сийка Кацарова.
Г-ЖА СИЙКА КАЦАРОВА:Аз няма да повтарям всичко, което казаха колегите. Естествено големият проблем за българския туризъм това е инфраструктурата. Нашият сектор касае не само пътната инфраструктура, а така също и инфраструктурата свързана с преноса на минералната вода и състоянието на каптажите. Тъй като в момента вървят процедури по сертифициране на редица хотели в България, членове на нашия съюз, със знак за качество Еуроспа, Еуроспа мед на Европейската спа асоциация искам да ви кажа, че ние се стараем проверяващите да не посещават каптажите откъдето извират минералните води, защото са в ужасно състояние.
Ще се спра на един от основните приоритети, споменати от министър Трайков, а именно ефективната маркетингова политика и кой е нашият основен туристически продукт. Бихме добавили към предложения водещ културно-исторически туризъм, който се развива целогодишно, да бъде добавен Балнео спа и уелнес туризъм, който също се развива целогодишно и с който България може да се гордее, тъй като ние сме на второ място дори в света по наличие на минерални извори.
Тези два туристически продукта, ако бъдат изкарани като водещи и надградят настоящия национален туристически продукт биха дали възможност и на хотелите по морето да работят целогодишно. Поморие е една водеща балнео- дестинация. Съответно когато имаме национален туристически продукт ще се направи план за ефективен маркетинг и реклама.
Това, което също искам да добавя е, че България в момента стои много достойно на европейската СПА карта, благодарение на усилията, които съюзът съвместно с Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, в лицето на зам.министъра полагаме, като в новата наредба към закона ние сме предложили стандарти, които са ни предложени от ESPA и са заложени в новото законодателство.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има думата председателят на Българска туристическа камара, господин Цветан Тончев.
Г-Н ЦВЕТАН ТОНЧЕВ: Българската туристическа камара е една неправителствена организация. Тя е направила едно становище от 6 страници и аз няма да го чета. Искам само да кажа няколко неща.
Първо, по така наречения Закон за туризма. Закон се прави трудно, както всички знаете. Закон се прави от няколко човека, след това се обсъжда, за да може да се допълни и да стане по-съвършен. Считам, че трябва да се промени тактиката по правенето на закона
Второ, трябва да се направи една краткосрочна програма за стабилизиране на развитието на туризма, тъй като няма да скрия, че не вървят нещата. Не вървят нещата и с рекламата, и с това което министър Трайков посочи. От сто години говорим за така наречените „специфични форми” на туризма, но се искат пари за тях, това е истината. От 30 години те не се развиват, искат се механизми, искат се и пари за тази работа. Това е истината.
Аз предлагам да се обърне по-голямо внимание на морския туризъм, на балнеоложкия туризъм и след това именно със съответните механизми да развием и останалата част от българския туризъм. Заедно със закона трябва да се приеме и така нареченият Кодекс за етика в туризма. Говорим за него много години вече и също трябва да се приеме.
Определено в този закон не трябва да се забравят и основните постановки за гостоприемството, това което за голямо съжаление го нямаме, и ако поставим оценка, то тя ще бъде 3.5. Тоест, отнася се вече за сериозни механизми за затварянето на всички проблеми по отношение на гостоприемството – подтикващи, стимулиращи механизми от тези, които дават по-високо качество, по-ниски данъци, както е в Австрия и някои други държави и на тези, които не спазват категоризацията да се налагат жестоки наказания. Ако отидете там ще видите, че наказанията започват от едно евро и стигат до 5 млн.евро. Третото, което е свързано с гостоприемството е свързано и с професионалното обучение на кадрите. В Министерство на образованието, младежта и науката обсъждат този въпрос, ние сме си дали предложението.
Следващият въпрос е свързан с държавния орган, т.е. министерството. Каквото и да направим сега с 15 – 20 човека няма да се реши въпроса. Според мен, министерството малко е откъснато от туристическия бизнес. Защо? Нямате структури в областите, нямате структури в кметствата, фактически вие реално както се казва не командвате, т.е. трябва да се направи нещо, за да може организационната структура да се върже по отношение на държавна гледна точка.
Предлагам на следващия етап да се направи един публично-частен орган, как ще го наречем не е толкова важно, но ние всъщност имаме един Национален съвет по туризма, приказваме си там и нищо не става. Според мен той трябва да си остане, но да има държавна поръчка, да има щат от 4 – 5 човека, които да управляват тази дейност, тъй като връзката между държавата и честния бизнес е нарушена.
Друго предложение в тази насока. Ако погледнем почти всички държави ще видим, че те имат така наречените национални центрове по туризъм. Това е така във Франция, Испания, Германия, Швейцария и т.н. Аз предлагам бившата сграда на Държавния комитет по туризма в бъдеще ние да я направим един модерен Национален център по туризъм, в който хората да дойдат, да получават информация, така както са го направили хората в почти цял свят.
На следващо място – засилване на компетенциите на общините. Тук се мотае един въпрос за Слънчев бряг от много години между държавата и общината. Намерете начин най-после как да се прехвърли собствеността от държавата към общината, за да се решат въпросите, иначе всяка година ще има проблеми с електроенергията, водата и с други неща, които стават обикновено в началото на сезона.
Аз Ви казах, че сме подготвили становище от 6 страници, което ще предоставим на господин Димитров и на министерството. Последният въпрос, който искам да поставя е за визовия режим. Тази работа ми мирише на корупция. Аз съм най-възрастният човек тук и мога да го кажа – тази работа не е добра. Направете така, че тази индийска фирма да я няма. Този въпрос с парите на Министерството на външните работи и с парите на туризма най-после трябва да се реши. Направете сметка – докарваме повече от 50 000 туристи руснаци и украинци, по 10 дни това са 5 000 нощувки, ако изчислим всяка от тях по 50 евро, ще видим колко пари се получават. Заслужава си да се помисли, особено в така наречения начален период месец май – месец юни, даже и до 5 юли, след това от 25 август да се създадат едни стимули и хората да дойдат при нас. Не искам да давам пример със съседните държави. По въпроса с визовия режим вече от три месеца се приказва, но няма никакви решения. Действително вече този въпрос трябва да се реши.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Чухме всички наши гости. Аз смятам, че една от ползите в тази среща е за подобряване на комуникацията помежду ни и когато имате да поставяте проблем, той да бъде поставен не само пред Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, но и пред депутатите от Икономическата комисия. Специално за визите, информацията която са дали до момента е, че Министерство на икономиката, енергетиката и туризма многократно поставя въпроса, но той стои във външно министерство и за това не се решава, но вярвам, че с общата ни намеса ще се получи някакво разрешение, което е важно за всички.
Нека сега народните представители в ситуация на диалог да изкажат своето мнение по поставените въпроси.
Заповядайте, господин Икономов.
Г-Н ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Аз също се радвам, че присъствам на една такава голяма среща, може би трябваше по-рано да я проведем. Убеден съм, че голяма част от колегите и министерството сме чували всички тези проблеми. Радвам се, че и моето мнение, което го изразих преди няколко дни на една работна среща с Министерство на икономиката, енергетиката и туризма е, че ние трябва да тръгнем веднага към предприемане на спешни мерки, които не се нуждаят от законодателна инициатива. Съгласен съм, че Законът за туризма е много важен, но той няма да стане в близките месеци, така че с 90 процента от нещата, които чух съм абсолютно съгласен. Сивият сектор за мен е един доста голям бич, и не само за мен, но и за всички вас, като нелоялна конкуренция и като загуби за държавата. Според мен, трябва възможно най-бързо, особено сега в разгара на летния сезон, да се включат всички контролни органи в лицето на НАП, Комисията за защита на потребителите и всички други комисии, свързани със спазване на законодателството по отношение на работната заплата, назначаване на хора, да бъдат включени в проверки по българското Черноморие. Не е естествено и не е нормално в Банско да има 4-звездни хотели, които да дават пакети за 4 дни по 80 лева, в които са включени закуска, СПА процедури и т.н. Това означава, че от данъчна гледна точка и от гледна точка на себестойността не е наред. Призовавам за спешни мерки от изпълнителната власт.
Сивият сектор. Тук бих включил и туристическата такса, за която казахте. Според мен, по отношение на туристическата такса е сбъркан моделът за начисляване и събиране на тази такса. Има едно самооблагане, което е забравено от много време. Тази такса се събира най-много 20 % от реалния й размер, така че като цяло туристическата такса трябва да се смени изцяло с новия закон и Закона за местните данъци и такси, нейното начисляване и събиране. Сега дали трябва да отива голяма част за национална реклама, това вече е въпрос, на който трябва да си дадат отговор и в Сдружението на общините. Аз съм убеден, че те няма да се дотам съгласни, но ако сметнем колко милиони лева се събират от туристическа такса на национално ниво, наистина една част може да отиде и за национална реклама на фона на 3 млн.лева, които ги имаме сега в бюджета. Може би биха се събрали доста повече като сума за реклама.
Основният проблем тук, според мен, е начисляването и събирането на тази такса. Има големи възможности. Общинските съвети по туризъм наистина трябва да бъдат събирани от кмета и да си дават техните предложения, но всеки знае че е трудно един кмет да го накараш да си свърши работата, ако той не е решил.
Допълнителни средства за реклама задължително трябва да има. Аз се обръщам към министър Трайков, ако такива средства не са заявени, това да стане с предстоящата актуализация на бюджета. Защото наистина аз не знам дали Вие или господин Маринов ще дадете отчет, дали от средствата за тази година в бюджета на икономическото министерство са изплащани стари договори. Това също е важно – от предвидените средства за 2010 г., дали не са изплащани стари задължения, така че в момента да не достигат парите. Но както и да е, трябва наистина да има допълнително средства за реклама.
Имам още неща, които да кажа, но ще приключа с изказването си, за да може и другите колеги да вземат думата.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Икономов.
Колеги, поканихме представители на Министерство на външните работи, но няма такива днес на нашата среща. Убеден съм, че когато визовият проблем бъде поставен за разрешаване в Народното събрание, натискът ще бъде по-добър и решението ще дойде по-бързо, така че тази среща ще бъде полезна най-малкото с това.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата?
Г-Н НИКОЛАЙ МЕЛЕМОВ: Аз и друг път съм поставял тази тема, даже с господин Маринов сме я коментирали и тя пак е по отношение на визовите проблеми. Засяга много малко от курортите, защото аз имам предвид визи за организирани руски туристи. Те идват предимно на зимните курорти. Но при разговори с туроператорите смятам, че това наистина трябва да се разгледа като проблем, защото те наистина бяха добри туристи и при една добра визова политика биха могли пак да дойдат в нашата страна.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Петков.
Г-Н КАМЕН ПЕТКОВ: За мен най-същественият проблем, който тук чух, това е наистина с визите. Смятам, че България има една златна среда за туризъм, като говорим естествено лятото за море и зимата за ски сезон. За мен е голям пропуск, че тук не присъства представител на Министерство на външните работи, защото ние тук си говорим, но в крайна сметка проблемът е в техните ръце. Особено в медиите четох, че последно за руските граждани и децата на 6 години са им увеличили визите като за възрастни, което е един фактор, който да спира де факто потенциала да идват руски туристи. А ние знаем, че сме страшно зависими от тях, поради факта, че нямаме с тях проблем. Те се чувстват тук като в къщи, може би това е сантимент от едно време или поради това, че говорим на кирилица и т.н.
За това аз моля, господин председател, в максимално най-близко време, може би следващата седмица, да извикаме в комисията министъра на външните работи или неговите заместници и да поставим този въпрос за визите. Защото за мен това е решаващият фактор, като имаме предвид икономическата криза, която е и в България и която наистина може да бъде подпомогната от руските ни туристи.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Петков.
Други народни представители искат ли да вземат думата? Не виждам желаещи.
Нека отново да дадем думата на Министерство на икономиката, енергетика и туризма да отговорят по много поставени проблеми и коментари. Господин Маринов нe сме чували до момента.
Г-Н ИВО МАРИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги, аз бих искал да започна с проблема, който е най-болезнен. Става въпрос за визите за руските туристи в България, независимо от това, че ние не сме страна по вземането на решение. Ние от няколко месеца активно работим с представители на туроператорите. Искам да отворя скоба тук и да благодаря на народните представители, които и в момента се занимават с този въпрос. Има два момента за решаването на този проблем.
Бих искал да кажа кои са двата варианта, образно казано, като и двата стъпват на това да се разреши на желаещите за български визи руски граждани да имат избор да подават своите заявления или в Изнесения визов център, или в самата Консулска служба на българското посолство и в Генералното консулство, а също така да се вдигне забраната, която е от 19 април туроператорите да може да подават за така наречената електронна виза заявленията на своите потенциални туристи. Около това се въртят нещата и имаме уверението, че до 1 юни (остават още няколко дни) ще бъде избран един от двата варианта, като за единия от тях може да се наложи привличането на средства от бизнеса, за да може да се осигури изпращането на допълнителни консули на територията на руската федерация.
Поставените въпроси бяха много и повечето от тях не са нови. Говорихме току що за руските визи. По отношение на новият Закон за туризма днес с министър Трайков обсъдихме някои неща и мисля, че най-накрая получихме имената на представителите от Националното сдружение на общините, които да работят по закона. Така че предстои от утре да сформираме работни групи, които да работят по отделните части на закона, за да може той да бъде изготвен съобразно предложенията на индустрията и нашите виждания, които имаме. Естествено в този процес ще бъдат канени народни представители.
Какво смятаме да включим в новия Закон за туризма? Естествено ще бъдат уредени някои обществени отношения в туризма, които в момента липсват, а трябва да бъдат въведени.
На второ място, ще се постараем да дефинираме това междинно регионално звено за управление на туризма, което в момента не съществува или така нареченото „туристическо райониране”, което ще бъде инструмент за управление на дестинациите по места, в районите. Ще се опитаме да регулираме правата и задълженията на една евентуална бъдеща Национална туристическа организация, която да бъде инструмента за публично-частно партньорство между бизнеса и държавата и която да се занимава основно с маркетинга и рекламата на България. Тъй като стана въпрос в някои от изказванията за маркетинга на страната и визията, по-скоро искам само да кажа, че никой няма нищо против визията на България да бъде представена като целогодишна туристическа дестинация, като дестинация освен за основните морски, летен и ски туризъм, да бъде дестинация за балнео и СПА и селски туризъм.
Тук имаше един интересен въпрос на госпожа Грозева относно „Райнер”. „Райнер” ще влезе в България от месец септември или най-късно в началото на зимата и то ще бъде на летище Пловдив. Има някои специфики в целия процес, често се чуваме с директора на летище Пловдив и разговаряме за самата проблематика на нещата. Ако говорим специално за „Райнер”, знаем че тя е най-голямата компания в света, която оперира в Европа и за да влязат в някое летище в Европа основното искане е да имат ниски такси кацане, обслужване и летищни такси. Влизането на „Райнер” в България може да стане възможно с решение на Министерския съвет за намаляване на летищните такси на летище Пловдив за две години, което да стимулира навлизането на такива рол-пост компании.
Отделно изискване е също така да се създаде един Гаранционен фонд, който да покрива рисковете за незаетост на седалките. В Пловдив преди два дни излезе регистрация на такова сдружение на общините от Пловдивски район и на тази база „Райнер” ще влезе в България. Ще лети първоначално до 5 дестинации в Европа. Проблемът е в това, както знаете, че летище Варна и летище Бургас са на концесия. Там са фиксирани летищните такси. Летище София независимо, че не е на концесия там има ангажименти относно инвестиционната програма на инвеститорите на Европейска инвестиционна банка и Европейския фонд и там също не може да се стъпи на едно намаляване на летищните такси. Това беше възможно само за летище Пловдив и се надяваме есента „Райнер” да започне да изпълнява полети, както обявиха в началото до 5 дестинации в Европа. С директора на летище Пловдив обсъждахме 4 или 5 дестинации, които да тръгнат първи. Може да се свържете с директора на летище Пловдив да дадете вашите предложения за други дестинации.
По отношение на сивия сектор в туризма. Аз съм съгласен, че има такъв, но не може да се твърди, че целият сектор е в сивата икономика. Естествено тук е задачата на контролните органи да засилят своята работа и може би не само да осъществяват по-масивен контрол, а да бъде координиран между различните институции, за да може в даден обект да има различни контролни органи.
Кодексът за етика в туризма, за който говори господин Тончев, това е работа на самата туристическа индустрия да разработи текстовете, да ги приеме и да ги спазва естествено.
По отношение на туристическата такса. Да, считаме, че това е един инструмент, който може да послужи за национална туристическа реклама. Тук естествено може да се дискутира какъв да бъде размерът, който да бъде отчисляван от общо събраната такса. Ние също мислим, че ще има съпротива от страна на общините, ако им се изземе определен процент от самата събрана такса. Тъй като не е тайна за никой, че в момента общините с тези средства извършват всякакви видове дейности, много пъти несвързани с туризма. Но ако пък част от туристическата такса отива за национална реклама, самите хотелиери като видят, че тя отива по предназначение, ще имат по-добър мотив да отчисляват в по-голяма степен таксата, която е свързана със специализираните нощувки. От друга страна самите общини ще имат стимул да осъществяват по-голям контрол относно нейното събиране, за да може да си възстановят тази сума, която така или иначе би могла да отиде за туристическа реклама.
Компетенциите на общините, това е един много често дискутиран въпрос. Тук много трудно би могло да се сложат всички общини под един знаменател, тъй като не всички имат еднакъв административен капацитет, особено в по-малките населени места трудно се вземат обективни решения, които касаят развитието на един или друг сектор.
Аз с това бих искал да приключа, тъй като това са основно нещата, които са в компетенция на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Естествено, че по всички поставени въпроси, свързани със Закона за концесиите, устройство на териториите и др., ще работим с колегите от другите ведомства, както работихме за визите за руските граждани, за да може да се намери в най-пълна пълна степен решение на въпросите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Грозева.
Г-ЖА ИВЕЛИНА ГРОЗЕВА: Аз по някаква случайност съм запозната с договорите за концесиониране на двете летища и знам, че в клаузите има поставени условия за пътникопотока на двете летища. Цифрите показват, че пътникопотокът и на двете летища спада и недоумявам как държавата няма да постави условие на „Фрапорт” да приеме „Райнер” и ако за летище Варна „Фрапорт” не е съгласен, летище Балчик стои празно. Там има писта, която е с прекрасни условия, имам предвид дължина на пистата. Ако това е проблем да спрем една такава голяма компания. Ние отваряме България към света. Аз недоумявам как „Фрапорт” може да спре това. Кажете ми летище Пловдив, какъв толкова бизнес може да създаде, за да предизвика интереса на тази компания? Тук става въпрос за морски туризъм. Компанията „Райнер” иска това, но не й се позволява да кацне на двете големи летища.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Маринов, имате ли да добавите нещо по поставения въпрос?
Г-Н ИВО МАРИНОВ: Аз съм съгласен с това, което каза госпожа Грозева. Мисля, че влизането на „Райнер” във Върна и Бургас ще бъде от голяма полза. Поемам ангажимента със заместник-министър Камен Кичев да говорим по този въпрос. Какво може да се направи в тази връзка, евентуално при неизпълнение на концесионния договор на „Фрапорт” на летище Варна и Бургас?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Наистина въпросът е много важен, защото ако това ще даде повече туристи за България, той трябва да се реши.
Г-ЖА ……..: Аз съм представител на Консултативния съвет в Пампорово. Нашият депутат на Смолянския регион господин Мелемов го няма в момента.
Искам да кажа, че летище Пловдив е реновирано със средства на държавата. Курортът Пампорово е на две общини, знаете за Чепеларе и Смолян, но това е друга тема на разговор.
Искам само да кажа, че летище Пловдив, което разполага с прекрасен терминал, благодарение на инвестицията на държавата, покрива няколко региона от изключителна важност за българския туризъм, където се развиват целогодишни форми на туризъм, а именно курорта Пампорово, Хисаря, Велинград, Девин, Хасковски минерални бани. Така че това е от изключително значение за Южна България.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Щерев.
Г-Н ГЕОРГИ ЩЕРЕВ: Аз се извинявам, че вземам втори път думата, но преди малко пропуснах да кажа, че много е важно как те посрещат когато пристигаш. Поради това, че тук присъстват представители на Гранична полиция, имам една молба към тях, ако можем да ги накараме при посрещане да се усмихват на хората. Аз разбирам, че сме в криза, но все пак трябва да го правим.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Давам думата на господин Аталай.
Г-Н РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, господин председател. Най-после дойде ред и на народните представители.
Колеги, аз няма да мога да се похваля, че съм експерт в туризма и не ми е познат и за това не вземам думата като експерт в тази насока, но като човек който гледа отстрани имам няколко въпроса. Те може да не са толкова компетентни, но ще ме извините.
Първо, искам да знам от министерството като всяка производствена сфера, може ли да ни кажете на нас, народните представители, какъв е броят на туристите, които посещават България и какво предвиждате за тази година като посещаемост. Това е единият ми въпрос.
Доколкото разбрах само от няколкото изречения на седящите от дясно на мен, дано да имам грешна представа, достигнах до извода, че браншовите организации от различните райони никога не са седели на една маса и не са споделяли общите проблеми. Защото веднага се разбра, че евентуално ако в Пловдив кацне някакъв самолет от някаква нискотарифна фирма, защо да не отиде да кацне и в Балчик. Явно, че няма обща визия какво може да се прави с всички нискотарифни фирми. Съмнявам се, че имате някакви лобистки интереси по отношение на една такава голяма фирма, която би трябвало да кацне в България. Вие все пак като отделни представители на туризма имате ли ясна представа от потока на туристите, които идват в България, след това повтаряемостта им, например ако Слънчев бряг посещават едни и същи туристи от Холандия или от Америка, повтарят ли посещението си.
Следващият въпрос е, на какво се дължи това? На високата квалификация на вашите хора, които да предоставят качествен туристически продукт или на високата квалификация на обслужващия персонал, или само на възможността за тютюнопушенето, което искате постоянно да присъства в нашите реклами.
Колеги, Вие все пак трябва да имате визия. Доколкото разбрах Министерството на туризма преди време, когато бяхме в управлението , имаше една стратегия, където беше наблегнало много повече и на приключенския туризъм. Аз не искам да се спирам на приключенския туризъм, защото може по друг начин да се интерпретира.
Ако все пак Вие от бранша ни кажете какво правите за подобряване на инфраструктурата на Слънчев бряг, Пампорово и т.н. като инвеститори, като собственици, ще бъде добре да го чуя. Аз с туризъм не съм се занимавал, но все пак чух, че във всички държавни и научни изследвания е посочено, че стремежът на държавата е да завладее колкото се може повече територии, а една държава никога не е в състояние да изкара икономиката от криза. Ако вие сега и управляващите не дадете възможност на частната сфера, на предприемчивите, на инвеститорите да могат да инвестират онези средства, които имат, трябва да знаете, че нито туризма ще върви, нито някаква друга икономика. Преди малко чух една от нашите известни журналистки, която претендираше за това нашата младеж да остане в България. Къде са ни високите технологии? Не можахме да ги оставим в България, поне туризма трябва да направим всичко възможно да задържим. Той може да се задържи с ясна визия, с ясна стратегия, с ясно отчитане на броят на туристите, с ясно виждане те за какво идват в България. Не идват заради тютюнопушенето. В тази насока трябва да бъдат насочени нашите усилия.
Ако съм бил многословен, извинявайте, но държа да ми отговорите на тези въпроси и ако имаме отговор, ще разберем какво ще правим с туризма.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Аталай. А сега нашите гости ако искат да кажат нещо допълнително или представителите на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, като пак искам да Ви помоля за кратки изказвания.
Г-Н БАЙКО БАЙКОВ: Аз ще бъда кратък, тъй като се засегна въпросът за тютюнопушенето. Асоциацията на българските туроператори счита, че либерализирането на този въпрос нанася средносрочен и дългосрочен аспект непоправими вреди на българския туризъм. Всички, с които ние се конкурираме в момента на първо място изтъкват чистата среда, която предлагат на своите туристи. Искам да изтъкна това, защото едва ли не се лансира мнението в медиите, че България застава зад това да се либерализира тютюнопушенето.
Благодаря.
Г-ЖА ЕЛЕНА ИВАНОВА: Аз искам да направя много кратък коментар на това, което чух от господин Аталай по две направления.
Първо, какво ние направихме за инфраструктурата в Слънчев бряг? Искам да кажа на господин Аталай, че в началото на моето изказване аз точно това казах, че предишните управления не успяха и не пожелаха да сменят едно ръководство, което вместо да се погрижи за инфраструктурата с милионите средства, акумулирани в дружеството ги източи и ни накара сами да се погрижим за инфраструктурата. Щом Слънчев бряг в момента работи, щом посрещаме гостите си и имаме достатъчно туристи в курорта, мога да се похваля че посрещаме един не лош сезон. Щом Слънчев бряг го има, независимо от това че дружеството има 4 000 лева само, ние хотелиерите сме направили много. Като едно допълнение ще Ви кажа, че отново в района на Слънчев бряг и не точно в комплекса съм построила селище, аз конкретно, и съм си изградила сама инфраструктурата - като започнем от водата, канализацията и пътя до селището от порядъка на 2 км. Вместо да ми ги направи общината, управата или все едно кой, направила съм ги сама и съм ги подарила на общината.
По повод на кадрите искам да кажа също, че България може да се похвали вече с не лошо подготвени кадри. Сравнявайки се с нашите преки конкуренти Гърция и Испания, мога да кажа, че нашето обслужване в никакъв случай не е по-лошо от това на гърците и испанците. А когато говорим за цигарите, точно вчера в официално изявление на правителството на Испания се посочи, че тоталната забрана от тютюнопушене в Испания, една утвърдена европейска държава, няма да стане по-рано от 2011 година.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов.
Г-Н ВИТАН ИВАНОВ: Искам да отговоря на господин Аталай във връзка с тази стратегия за развитие на туризма. Направи се такава преди няколко години и струва на българския данъкоплатец 400 000 евро. Тази стратегия я направи една гръцка фирма и ни учеше как ние трябва да развиваме само планински, а не морски туризъм. На първия въпрос давам точен отговор.
На втория въпрос, какво правят инвеститорите в туризма? Искам да кажа, че трябва инвеститорите в туризма да направят сметището в Момчилград, тъй като когато ходим на превъзходния Татул и се гордеем с него, това голямо светилище, ние трябва да минаваме с туристите точно покрай сметището, пейзажът е безкрайно уникален, такъв няма. Ако трябва да обиколим всички села, които се занимават със селски туризъм и попитаме кметовете, какво правят с тази туристическа такса. Като влизате или излизате от селото на едно от двете места винаги има сметище. Това не е ли работа на кметовете? Аз в моето изказване за това предложих да има преразпределение на тази туристическа такса, тъй като ние говорим за национален туристически продукт, но той не е един, те са много.
С какво сме известни в света? Известни сме с културното си наследство, със зимните и морските курорти, с това че правим целогодишен туризъм, тъй като сме най-добрата балнео и СПА дестинация в Европа в момента. Да стигнем до курорта Павел баня и да пътуваме по подбалканския път.
Аз искам да благодаря на министерството, че ни изслушва и ни чува. Няма да посочвам цифри и да казвам колко пари са давани през предишните 8 – 10 години за реклама и как в последния момент, точно на Коледа се дават 10 млн. лева или 12 млн. лева, които трябва да се усвоят до 31 януари следващата година. Къде отидоха тези пари, аз не ги виждам в рекламата никъде?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Соколова.
Г-ЖА ДОНКА СОКОЛОВА: Аз се връщам на това, което каза господин Икономов. Искам да кажа, че ние от бранша бяхме малко причина да се промени тогава Закона за местните данъци и такси и така наречената „комунална такса” тогава се преобразува в „туристическа такса”, като ние вярвахме, че тези пари които се акумулират от тази туристическа такса ще отидат в общината по предназначение. Този закон обаче никой не го спазва. Аз скоро бях на едно събиране и попитах господин Йорданов – кмета на Варна, да ми каже точно тези пари къде отидоха. Той беше малко раздразнен от моя въпрос
Аз подкрепям една такава формула, защото да се говори за пари за реклама е просто абсурдно. Аз просто се срамувам да кажа какъв бюджет имаме за реклама, по-добре да си замълча. Говоря за така наречените „конкуренти”. На фона на цялата тази криза, която преживява Гърция, те имат 80 млн. евро бюджет за реклама. Също така имат и кризисен бюджет, който се отпуска за такива ситуации, в които се намират те в момента. За тези пари, които се набират от така наречената „туристическа такса”, имат хиляди механизми, по които те да се събират. Има хиляди механизми да се събират тези пари от така наречения „сив сектор”. Аз съм категорична, че по-голямата част от тях трябва да отиват за реклама. Добре, можем да имаме една туристическа организация, можем да я направим с публично-частно партньорство и всеки един от нас да участва като браншова организация със средства. Ние трябва да имаме определен бюджет за национална туристическа реклама. Аз сега разбрах, че на Икономическия форум във Виена не имало нито една брошура от България.
Очаквам от Вас като законодатели да направите така, че да се промени Закона за местните данъци и такси, който вече ще рефлектира по някакъв начин и в нашия закон.
Господин Аталай, искам да Ви кажа, че по мое сведение, може би господин Маринов ще потвърди, че туристите се връщат и за втори път в България, и за трети път. Това се отнася за 48 % от гостите, които влизат в нашата страна. Икономическият показател, господин Аталай, е брой нощувки, а не брой туристи.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Агуш.
Г-Н АРИФ АГУШ: Аз смятам, че трябва да се направи всичко възможно от страна на бранша и от страна на министерството тези пари да влязат именно в рекламата. Сега сме в криза, няма защо да плачем за пари. Има толкова европейски програми, които трябва да се усвояват и колкото по-бързо се усвояват, толкова по-добре. В момента върви една приказка, която звучи като виц, че има два изхода за излизане от кризата – Терминал 1 и Терминал 2. И нека тези два терминала наистина са изходи за излизане от кризата, като вкарваме повече туристи, а не да излизат от България хора.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Икономов.
Г-Н ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Аз не знам, господин Аталай, каква стратегия е имало миналото правителство, но представителите на браншовите организации ще кажат какъв резултат е дал този приключенски туризъм. Да не говорим за стратегии, просто го отдавам на Вашата неопитност.
Аз имам пряко наблюдение и може би 50 процента от инфраструктурата е изградена най-вече от инвеститорите, от хотелиерите и от туристическите организации. Голяма част от обектите, които са построени са извън чертите на населеното място, така че на местно ниво имаше един бум, за който се казваше: „Строим го тук, ще си направим инфраструктура ...”, така че огромна част от инфраструктурата е изградена от инвеститорите.
За цигарите няма да коментирам, чухте отговора.
Сега ще се върна малко на една от първите точки, която си бях записал за изказване, а именно за промените, които трябва да се направят. Става въпрос за хижите, който въпрос според мен е много важен и висящ и не е решен от години. При откриването на летния сезон в Банско поставих въпроса по същия начин. Хижите са собственост на БТС, една според мен замираща организация, която не се интересува от нищо друго, освен да отдава хижите под наем. Ако бъркам, някой ще ме поправи от вас. Включително и Банско е изключено от всички туристически програми за регионално развитие, в същото време общината има възможност да развива хижите. Те са важни, защото са посещаеми.
Господин Маринов, трябва да помислим дали не е възможно този въпрос да залегне в новия Закон за туризма, а именно за възможността общините да започнат да стопанисват хижите, тъй като и БТС нямат документ за собственост на над 90 % от хижите.
Другото нещо, което искам да кажа е, че според мен категоризацията трябва да стане срочна, а именно 5 години. Срокът е дискусионен, да се делегират по-големи права на кметовете по места, като в категоризацията участват задължително и браншовите организации по места. Трябва да се регламентира в новия закон изключително точно статутът на Парк хотелите или апартаментите-комплекси, да се дадат по-големи пълномощия на контролните органи и най-вече на Комисията за защита на потребителите. Да се прецизират наказателните разпоредби, защото в сегашния закон наказателните разпоредби са неадекватни, налагат се огромни глоби за минимални нарушения.
По отношение на концесиите. Ще ви дам един пример с лифтовете в Банско, които са на концесия. Това е във връзка с изказването, че в момента не е отворен плажът на Златни пясъци. Аз не знам как ще накараш концесионера да го отвори. По същия начин лифтът в Банско през лятото не работи от икономическа гледна точка. Това също е един абсурд, защото това е все едно инфраструктура, която в момента някой решава и я затваря, защото е икономически неизгодно.
Временните търговски обекти. Тяхната регламентация е наистина много точно описана в Закона за териториалното и селищно устройство и се злоупотребява просто с тях. Знаете какво е временен търговски обект – това е обект, който обслужва строеж и т.н. Ние правим търговски обекти, които остават да действат години наред. Просто контролните функции на общината трябва да се засилят и регионалните звена за контрол да си свършат работа.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Аталай.
Г-Н РАМАДАН АТАЛАЙ: Колеги, благодаря Ви за разясненията, които ми направихте, но няма как да се съглася, че 48 % от туристите се връщат, когато Вие не можахте да ми кажете през последните години колко са били туристите и колко очаквате.
Уважаеми колеги, аз не знам защо на мен ми обяснявате, че инфраструктурата не е добра. Защо смятате, че Вие точно трябва да направите инфраструктурата? Ако е на общината, тя трябва да направи инфраструктурата и сигурно вие трябва да платите съответни данъци и такси, които сигурно ще бъдат много повече, отколкото са били досега, празно няма. Вие предлагате общината да строи, но тя откъде да вземе тези пари. За това имаше една идея преди години самите курорти да бъдат отделни общини. Ако трябва да се мисли по този въпрос наново, но туризмът трябва да се развие. Тук няма нито един народен представител, който да е против развитието на туризма.
Аз не знам защо вие едностранно чувате само в тази част, където съм Ви засегнал малко, а не чувате цялото мое изказване. Какво ще кажете за инфраструктурата на Пампорово, която не е на общината? Някой да харесва инфраструктурата на Пампорово? Говоря за там, където тя е на Пампорово АД. Става дума за пътната инфраструктура, която не е на общината.
Колеги, така както сте седнали сега, не намерите ли общ език и не разговаряте ли по проблемите, така както би трябвало да бъде, те няма да се разрешат. Госпожа Иванова каза, че на Слънчев бряг им пречело старото ръководство. За какво сте хотелиерите там, защо не се надигнахте да ги смените? Никой нямаше да се спре пред вас. Не забравяйте, че ако сега сте ново ръководство, след една година трябва да дадете отчет какво сте направили.
За това колеги аз Ви казах, че туризмът трябва да се развие. Пред вас стоят народни представители, които са готови да ви помогнат в тази част, където е възможно и е необходимо, да се обвинява само държавата и общината е неправилно.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Аталай.
Основното послание, което искаме да отправим днес към всички наши гости, всеки принципен въпрос да го поставяте пред всеки един народен представител и смятам, че ще имаме обща полза от това.
Господин Атанасов поиска думата, заповядайте.
Г-Н ДИМИТЪР АТАНАСОВ: Аз искам да благодаря на всички колеги, които стоят срещу мен и да кажа, че 10 години аз съм бил в тази редица отсреща. Именно този начин на отношение към туристическия бранш и организациите, който беше демонстриран и който се мъчим да проработи и да изведем законодателство в една наистина по-добра посока.
Във втората част на изказването Ви, господин Аталай, прозвуча желание и Вие да помагате и наистина е необходимо да работим в тази посока. Вие говорехте за това, че браншът е виновен за някои проблеми, след това държавата, после я защитихте. Аз смятам, че е правилно предложението да се направят комисии, в които да се включат и народни представители, които заявиха че имат категоричен опит в областта на туризма. Темите са дълги и може би преди това трябва да се обсъдят и на подкомисии, за да се спести ценното време на народните представители.
Другото, което искам да помоля бранша е да извежда най-важните въпроси, защото няма как да решим всички останали въпроси, ако не започнем първо с тях и молбата на министъра беше да се изведат приоритетите. Аз ги знам тези приоритети от 10 години, юристите също ги знаят, всички които са ги писали знаят, въпросът е с кое по-напред да се захванем и да положим всички усилия, за да дойдат туристите при нас. Всички въпроси, които поставихте имат своето значение, но средствата, с които разполагаме, се опитваме приоритетно да ги разпределим. Ако трябва с един месец да забавим закона, но наистина да му дадем една добра насока.
Не смятайте, че е така лесно да решим всички проблеми, за това се обърнах и към господин Аталай. Те са депутати с много голям опит, от много години работят в Парламента и когато и те решат да работят в посока и в полза на държавата, мисля че нещата ще се решат, а политическите различия ще ги решим в залата.
Искам да повторя, че в следващите си срещи трябва да изведете приоритетите, да изведете критериите по които ще се изгради Националната туристическа организация, как ще преодолеете вашата противопоставеност, която е естествена. Тя е конкуренция на мнения, на браншове и кой ще отстъпи и как, за да може наистина да се създаде едно такова звено, което да работи. Не можем от тези 60 организации коя е по-важна, туристическият бранш е съчетание от много бизнеси и всеки има отношение към него.
Аз направих проверка и установих, че в Европа няма аналог на такава национална организация на браншовете. Прочетох много внимателно критериите, прочетох различните мнения на министерствата и не можах да установя кое е по-важното, кое е водещото, за да тръгнеш от него. Не искам да се впускам в подробности, ще направим отделна среща. В един момент, като се направи закона браншовите организации могат да управляват министерството, така излиза. Защо е така, не е ясно.
Аз не искам повече да Ви занимавам, но наистина трябва да отделим на една страна нещата, които са ясни, а останалите да ги обсъждаме. Има доста трудни въпроси, по които трябва да се проведе диалог, някой да отстъпи и да се стигне до решение така, че министерството да може да изпише един закон и да върви напред, а не всичко да става на парче. Ние за това решихме да не бъде 20-та поправка на този закон.
Аз благодаря на господин Димитров за това, че направи тази среща и от тук нататък ние трябва да продължим да работим, да направим съответните изводи и да помогнем на министерството.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Предлагам нашето заседание да не продължава повече от два часа и да не задържаме нашите гости.
Благодаря Ви за отделеното от вас време. Моля в бъдеще отново да действате по същия начин. Има много въпроси, които трябва сериозно да се обсъдят. Навлизането на компанията „Райнер” в туристическия сектор е една много важна тема. Аз съм за ролкост компаниите и не мога да разбера защо до момента има ограничение и се спъва конкуренцията. Това е един много важен въпрос, който зададохте. Имайте предвид, че съм убеден в това, че повечето депутати няма да се откажат, докато той не бъде решен. Поставянето на подобни конкретни въпроси е изключително полезно.
Благодаря на господин Маринов и колегите от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, които присъстваха днес на заседанието. Така че нека да поддържаме постоянна връзка и така ще бъдем взаимно полезни, тъй като имаме общ интерес туризма да върви нагоре.
Успешен ден.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.

(Закрито в 16.00 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров

Стенограф:
Траянка Стоянова
(71 179)