1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 002-01-32, внесен от Министерския съвет на 03.05.2010 г. – за първо четене.
2.Представяне, обсъждане и приемане на рамкова позиция на Министерски съвет по т.3 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз /2010 г./ - Предложение за Регламент относно мерките за гарантиране на доставките на газ, № 002-00-20, внесена на 3 май 2010 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на рамкова позиция на Министерски съвет по т.15 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз /2010 г./ - Предложение за Решение на Съвета на пост-Лисабонската стратегия във връзка с Общностната политика по заетост след 2010 г., № 002-00-20, внесена на 3 май 2010 г.
4. Представяне, обсъждане и приемане на отчет за дейността на Агенцията за следприватизационен контрол за 2009 г., № 004-00-42, внесен от Агенцията за следприватизационен контрол на 22.04.2010 г.
5. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 29


На 26 май 2010 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад”, пл. „Народно събрание” № 2, се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 002-01-32, внесен от Министерския съвет на 03.05.2010 г. -- за първо четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Рамкова позиция на Министерски съвет по т. 3 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2010 г.) - Предложение за Регламент относно мерките за гарантиране на доставките на газ, № 002-00-20, внесена на 3 май 2010 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на Рамкова позиция на Министерски съвет по т. 15 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2010 г.) - Предложение за Решение на Съвета на пост-Лисабонската стратегия във връзка с Общностната политика по заетост след 2010 г., № 002-00-20, внесена на 3 май 2010 г.
4. Представяне, обсъждане и приемане на Отчет за дейността на Агенцията за следприватизационен контрол за 2009 г., № 004-00-42, внесен от Агенцията за следприватизационен контрол на 22.04.2010 г.
5. Разни.

Заседанието на комисията бе открито в 15.00 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, присъстват 16 народни представители. Имаме кворум и може да започнем днешното заседание.

Предлагам ви следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 002-01-32, внесен от Министерския съвет на 03.05.2010 г. -- за първо четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Рамкова позиция на Министерски съвет по т. 3 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2010 г.) - Предложение за Регламент относно мерките за гарантиране на доставките на газ, № 002-00-20, внесена на 3 май 2010 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на Рамкова позиция на Министерски съвет по т. 15 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2010 г.) - Предложение за Решение на Съвета на пост-Лисабонската стратегия във връзка с Общностната политика по заетост след 2010 г., № 002-00-20, внесена на 3 май 2010 г.
4. Представяне, обсъждане и приемане на Отчет за дейността на Агенцията за следприватизационен контрол за 2009 г., № 004-00-42, внесен от Агенцията за следприватизационен контрол на 22.04.2010 г.
5. Разни.
Колеги по дневния ред предложения има ли? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласувал 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Предложеният дневен ред е приет.

По първа точка наши гости са:
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма-- Евгени Ангелов – заместник-министър, Веселин Драгнев – директор на Дирекция “Правна” и Петко Николов – председател на Комисията за защита на конкуренцията.
Кой ще представи законопроекта?
Господин Драгнев, заповядайте.
ВЕСЕЛИН ДРАГНЕВ: Благодаря Ви господин председател.
Уважаем госпожи и господа народни представители, предложения на Вашето внимание законопроект е в изпълнение на решението на Министерския съвет от 10 ноември 2009 г., с което е прието да се оптимизира състава и числеността на регулаторните органи - осем на брой. Законът е съвсем кратък. Най-важната промяна е, че сегашният състав на Комисията за защита на конкуренцията от 7 членове - в това число председател, двама зам. председатели и членове, се предвижда да бъде редуциран на пет члена - в това число един председател, един зам. председател и трима членове.
Другата промяна е, че за разлика от сега съществуващото правно положение, членовете имат мандат пет години, а председателят на КЗК шест години. С предложения на вашето внимание законопроект, мандатът на всички членове на Комисията се уеднаквява на пет години, в това число и на председателя.
С преходните и заключителни разпоредби са направени промени в Закона за обществените поръчки и в Закона за концесиите, предвид функциите на орган, който разглежда жалби като първа инстанция по Закона за обществените поръчки и по Закона за концесиите, които има КЗК.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, въпроси към вносителите? Няма.
Желания за изказвания на народни представители?
РАМАДАН АТАЛАЙ: Предишният път бяхме започнали дебатите. Въпросът ми тогава беше, какви са Ви аргументите да намалите от 7 на 5 броя членовете на Комисията за защита на конкуренцията. Да чуем аргументите, за да видим какво решение да вземем.
ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Както сте запознати със законопроекта, това намаление важи за осем агенции. Там ще бъдат реализирани спестявания от порядъка на 1 млн. и половина лева годишно. И това по принцип е част от оптимизацията на цялата администрация. Ако може една работа да бъде свършена от по-малко хора, тя трябва да бъде свършена от по-малко хора.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин председател, аз като че ли няма да мога да се съглася с това, че 1 млн. и половина ще съкратите с двама от членовете на Комисията за защита на конкуренцията, ако съкратите. Аз мисля, че предишният път колегите се запознаха с доклада и с дейността на Комисията за защита на конкуренцията. И съм убеден, че те са разбрали, че Комисията по защита на конкуренцията си върши достатъчно добре работата. Комисията за защита на конкуренцията има достатъчно приходи и средства, които успява да допринесе с тези членове. Според мен намаляването на броя на членовете, сигурен съм, че ще намали и броя на разглежданите дела и от там и до намаляване на приходите. Според мен със заплатите на двама от тази комисия, едва ли ще стане така, че ще сме в полза за увеличаване на приходите в бюджета. А точно обратното. Ако в тази комисия има експерти, независими експерти, а не експерти, които смятам, че веднага ще назначите от вашата политическа сила, ще имаме по-добър приход в бюджета.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли други народни представители, които желаят думата?
Заповядайте господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Понеже това е политика от доста време, която се води от ГЕРБ, имам чувството, че на един и същи филм присъствам. Господин Аталай винаги не е съгласен на база спестените приходи да се редуцира състава.
Аз твърдя, че функционалността на Агенцията в защита на конкуренцията няма да се измени. Така няма смисъл да гледаме един и същи филм няколко пъти.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Агуш.
АРИФ АГУШ: Благодаря Ви господин председател.
Аз искам да попитам защо се налага изравняването на мандатите по пет години. Защото преди едни бяха с 3, други с 5 и се получава една приемственост, един работещ орган. Има хора с опит и това ще доведе изведнъж до подмяна на целия състав с нови хора и ще падне качеството.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли други въпроси? Няма. Господин Ангелов заповядайте.
ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: На първия въпрос. Този 1 млн. и половина спестявания не са естествено само от Комисията за защита на конкуренцията, а те са 26 бройки спестени от различните комисии. И самите изчисления може да Ви предоставим.
Другата тема около оперативността на Агенцията. Вие добре знаете, че комисарите не са ангажирани в оперативната дейност на комисията. Там има екип от близо 30 човека, който се занимава изцяло с тази дейност и подготвят решенията за тази комисия. Това е една от малкото агенции, където числеността не е намалена. Така че от оперативна гледна точка не може да има никакви притеснения.
Аз бих Ви задал аналогичния въпрос. Защо се налага в тези комисии да има повече членове и управителен съвет, отколкото в повечето компании и в бизнеса. Не е логично една дейност, която може да бъде извършвана от драматично по-малък брой хора, като цяло, като вземем всичките комисии, ние да настояваме за такива многолюдни комисии, които нямат влияние върху оперативната дейност.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Ангелов. Мисля че са ясни позициите.
Колеги, мисля че може да пристъпим към гласуване.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Николов, аз не знам какъв филм гледате, но тези комисии по принцип трябва да бъдат независими, за да може те да работят спокойно, без да има някакво съмнение, че върху тях може да има някакъв натиск, особено от управляващата партия. Там наистина в момента сигурно има представители на бившата тройна или четворна коалиция, както искате я разбирайте. Тези хора там работят като взаимно опониращи се политически сили. Вие сега след като ги правите по петима от ГЕРБ, поне си позволете да пуснете по един от Атака, за да има от време на време някаква информация да получава обществото за работата на тази комисия. Ако Вие мислите, че този филм, за който ние ви говорим е един и същи и няма полза от това, ще говорим само след една година и вие ще сте убедени тогава. Бъдете търпеливи и изчакайте и ще видите. Затова всяка комисия, Комисия за защита на конкуренцията, всички други комисии би трябвало да бъдат наистина независими.
Ако Вие можете вътрешно да бъдете убедени, че там би трябвало да има много повече представители от други политически сили не на ГЕРБ, бъдете убедени, че те ще работят още по-добре.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, позициите са ясни. Затова предлагам да преминем към първо гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията.
Госпожа Анна Янева помоли нейният глас да бъде броен „против” по тази първа точка, така че ще зачетем нейната воля.
Който е „за” приемането на този законопроект за първо четене, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Заедно с госпожа Янева 6 гласа против. Въздържали се? Няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Моля, господин Евгени Ангелов да предаде още веднъж на Министерство на икономиката, че винаги разчитаме поне зам. министър да бъде наш гост.

Минаваме към втора точка.
Наши гости са:
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма -- Венета Цветкова – Димитрова, началник на отдел “Енергийни пазари и преструктуриране” в дирекция “Енергийни политики, стратегии и проекти”.
Заповядайте госпожо. Моля Ви да представите не административната или бюрократичната част на този въпрос, а по-скоро това, което касае Парламента, промяната в политиката на България, какво може да се направи и какви решения могат да се вземат. Обърнете внимание на народните представители как се променя позицията, как можем да участваме в общата европейска позиция.
ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА: Благодаря Ви господин Димитров.
Предложението на Регламент е направено от Европейската комисия през месец юли 2009 г. На 26 март 2010 г. е приет доклад на Комисията по индустрията, телекомуникации, изследване и енергетика на Европейския парламент с някои предложения за изменение в текста. Като общата цел е в рамките на неформални триалози между Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз, да се постигне споразумение на първо четене на документа.
И към този момент продължават обсъжданията по технически въпроси и по политически въпроси. Основна цел на този регламент е гарантиране сигурността на доставките на природен газ. Фактически с него ще бъде отменена една действаща Директива от 2004 г., която доказа на практика своите слабости по време на газовата криза от месец януари 2009 г.
Предлага се като законодателен акт регламент, който е директно приложим в държавите-членки и което предполага по скорошно изпълнение на изискванията Основно предизвикателство пред държави като Република България, които внасят природен газ от един източник и по едно трасе, изпълнението на стандарта за инфраструктура е минус едно, което означава, че при отпадане на основната инфраструктура за внос, в нашия случай, това е газопровода от Русия през Украйна, Молдова и Румъния. Останалата налична инфраструктура, като газови хранилища, евентуално местен добив, с какъвто ние за съжаление не разполагаме или имаме съвсем ограничени пренебрежими количества, терминали за втечнен газ каквито все още нямаме и не експлоатираме, да са в състояние тази заместваща инфраструктура да компенсира отпадането на основната инфраструктура.
В първоначалния вариант на регламента беше даден срок от три години за изпълнение на това изискване. По време на обсъжданията стана ясно, че добрите намерения са едно, но реализацията на практика е друго. Беше удължен този срок на 4 години. Въпреки удължаването на срока нашата държава е изправена пред предизвикателството дали ще може да отговори на това изискване на стандарта за инфраструктура. За да покрием изискването трябва да бъдат изпълнени в съответния срок проектите за междусистемни връзки с Гърция и Румъния, които са включени за съфинансиране по плана за икономическо възстановяване на Европейския съюз, както и проекта за газова междусистемна връзка със Сърбия. За изпълнението на изискването ще спомогне съществуващото сключено стенбай споразумение с Гърция за евентуални доставки в реверсивна посока от Гърция към България при пълно спиране на доставките и евентуално споразумение с Турция, каквото все още не е подписано.
Друг инструмент за постигане на целта е увеличаване на капацитета за добив от подземно газово хранилище Чирен. Това е по отношение на стандарта за инфраструктура.
По отношение на стандарта за снабдяване, един момент, който се дискутира е дефинирането на така наречените „защитени потребители”. Потребители, които да са последните към които ще бъдат прекъснати доставките на газ в случай на проблеми със снабдяването. Предложението е това да са поне домакинствата. България е един специфичен случай, тъй като много малко домакинства са директни потребители на газо-разпределителните дружества. Поради което в рамките на дискусиите се подкрепя предложението да бъде разширена дефиницията с включване и на топлофикационни дружества, присъединени към преносна или газоразпределителни мрежи, както евентуално производства с непрекъснат цикъл на работа. Задължението е на съответната държава-членка да гарантира снабдяването на тези потребители, а солидарността, действията при кризисни ситуации са друго ниво, друга група мерки, които се прилагат за гарантиране сигурността на снабдяването.
След влизането в сила на регламента, държавите-членки ще имат доста отговорности. Едната е да се определи компетентен орган по въпросите на сигурността на газовите доставки - може да е министерството отговарящо за енергийните въпроси, може да е регулаторният орган. Ще се засили ролята на групата за координация по газовите въпроси, която заседава в Брюксел обичайно веднъж на тримесечие. Освен държавите- членки в нея ще се включат представителите на Агенцията за сътрудничество на енергийните регулатори, на организацията на операторите на газопреносни системи, а също така съответната промишленост и потребители.
Освен това трябва да се представят някои документи на Европейската комисия, като преди това те трябва да бъдат разработени и да включват пълна оценка на рисковете оказващи влияние върху сигурността на газоснабдяването. Два вида планове за превантивни действия и за смекчаване на идентифицираните рискове за сигурността на снабдяването, както и план за действие при извънредни ситуации. След това ще има ежегодно задължение за представяне на доклад преди 31 юли, който включва изчисление на индикатора N-1, за който говорих в началото, годишни количества, продължителност и страна на доставка по договорите за внос на природен газ. Максимален капацитет на междусистемните връзки във всяка входна и изходна точка към и от газовите системи. Основният елемент е на съответните междуправителствени споразумения сключени с трети страни. Това е най-общо.
Ако имате конкретни въпроси съм готова да Ви отговоря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Агуш.
АРИФ АГУШ: Аз искам да попитам, говореше се за изграждането на газов енергиен пръстен в Европейския съюз, където ще се реши въпроса с едностранната доставка или доставката от един източник. Тогава ще се намали възможността за кризи при доставките. По-скоро доколкото разбирам, тук вървят междусистемните връзки между отделните страни на базата на това, като се изградят да се изгради този газов енергиен пръстен.
Второ, след като това е Регламент на Европейския съюз нуждата от нашата ратификация, каква е?
ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА: Ще започна с отговор на втория въпрос. Не е необходима ратификация. Регламентите са директно приложими. Но въпреки това вероятно ще се наложи транспониране на някои от разпоредбите в Закона за енергетиката. В момента се работи по изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Вероятно защитените потребители ще бъдат дефинирани на ниво закон, защото държавите-членки имат свобода по принципа на субсидиарност да дефинират тези потребители. А също така най-вероятно и отговорностите за разработване на съответните планове ще бъдат записани в закона или в подзаконов нормативен акт към него.
По отношение на газовия пръстен има една концепция за газов пръстен на Югоизточна Европа, чрез изграждането на връзката със Сърбия. Ние ще бъдем включени в него. А иначе чрез връзката с Румъния, както и със Сърбия, ние ще имаме връзка с Унгария, тъй като Румъния има изградена междусистемна връзка с Унгария, което ще означава достъп до Централноевропейския пазар, даже чрез суапови сделки или реални доставки чак до северно европейския пазар. Норвегия например. Точно договорите, които Чехия имаше с Норвегия ни помогнаха много по време на газовата криза от началото на миналата година, защото те бяха диверсифицирали и преди този момент. Нямаха пълна зависимост като нас и Словакия.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, въпросът на господин Агуш е много важен. Идеята с това обсъждане е, че България преди приемането на различни регламенти и директиви е страна по тяхното изготвяне. Има процедурна консултация с националните парламенти. И ако ние имаме позиция по-различна от общоевропейската, приетата до момента, бихме могли да променим самите текстове на тези регламенти и директиви. Това е бъдещето господин Агуш. Трябва да имаме национални позиции и да търсим коалиции с други държави и да участваме в правенето на европейско законодателство, което като тенденция тепърва ще се развива и надявам се ще ставаме все по-добри.
Искам да Ви питам за Чирен, доколко разширяването на газохранилището вече се случи или предстои да бъде достигнат пълния капацитет все още?
ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА: За съжаление нищо не се е случило все още. Има подготвено едно проучване от чешки консултанти, моравски, не мога да си спомня точно фирмата. Тук най-напред трябва да се разшири общият капацитет на хранилището. И освен това не по-малко важно е да се увеличи възможността за дневен добив. Защото по време на газовата криза имаше достатъчно газ в хранилището. Да речем в момента капацитетът мисля, че е около 600 млн. куб. м. Но капацитетът за дневен добив, максималния, е 4,4 млн. Това означава, че тези налични, дори да са 500 млн., не могат да бъдат извлечени бързо, което е основният проблем. Все още е разработено само едно проучване. Предстои неговото приемане и конкретна работа, като първият етап ще е точно увеличаването на дневния добив и на следващия етап разширяването и на общия капацитет на хранилището.
За съжаление този проект не успя да получи европейско съфинансиране, тъй като беше в много начална фаза. Ако имахме предпроектното проучване по-рано можеше да се класира.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Аз искам да благодаря на Министерството, че тази наша рамкова позиция се обсъжда без да се налага решение от страна на парламента. Необходимо е и считам, че министерството в бъдеще ще постъпи по същия начин във всички подобни случи, когато трябва да имаме позиция по регламенти, а и може и по директиви, които ще се приемат. Аз ще направя след това изказване, но имам няколко въпроса към вас. Започвам със следното, по определен начин господин Агуш постави този въпрос, когато се казва, че трябва да се измени нормативната база се цитират четири наредби и Закона за енергетиката. Интересува ме, ние сме законодателите тук, кога промените в Закона за енергетиката ще влезнат в Народното събрание на базата на проекта, който по всяка вероятност ще бъде приет на регламента, който тук е приложен. Това е първият ми въпрос.
Вторият ми въпрос, когато се говори за разходите се казва, че те ще бъдат поети изцяло на корпоративно равнище. Едното юридическо лице е известната ни компания „Булгартрансгаз” ЕАД. Но заедно с това е записано и БЕХ ЕАД. Може би материалът е подготвен преди решението на Министерския съвет, на който беше даден тримесечен срок за окончателното закриване и на БЕХ. Очевидно, че разходите, които ще произтекат от нашите задължения по регламента ще бъдат във времето не в рамките на оставащите от тези три месеца, по-малко от месец. Интересува ме, кое ще бъде другото юридическо лице от българска страна или ще остане само Булгартрансгаз да поеме корпоративните разходи.
На трето място, говори се за изграждането на второ газохранилище. Това дали е само някаква идея съвсем не ясна и има ли вече яснота дали Галата, което беше газов източник вече се подготвя да бъде второ газово хранилище или няма такава яснота. И по определен начин Мартин Димитров зададе въпрос, който и мен ме интересува. В крайна сметка още на 6 януари 2009 г. по време на голямата газова криза се разбра, че Чирен трябва да има поне още 20 сондажа, за да може да се извлича газ в количество не от порядъка на една трета от дневния разход на България, а поне да се стигне до две трети от този разход. Не мога да разбера за година и половина толкова ли не може един проект да се направи и да започне реализацията на тези сондажи. Ако ни застигне сега една нова газова криза, пак ли ще бъдем в ситуацията, в която бяхме на 6 януари 2009 година.
Последното, с което завършвам, даден ни е регламента преди приемането му. Очевидно сме в последна фаза и той ще бъде приет, защото наистина е в много завършен вид. Дадени са ни три години за изграждане на необходимата газова инфраструктура. Имат се предвид явно и междусистемните връзки. Считате ли, че България може наистина да се справи с това много сериозно предизвикателство. Защото когато ние не можем сами да си планираме кое в национален интерес да го реализираме има регламент, който ще ни принуди. Но ще имаме ли някакви наказателни процедури, ако не успеем да си изпълним и преди всичко ще успеем ли за тези три години да изпълним това, което е заложено.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли други въпроси към вносителя?
Аз бих допълнил въпроса на господин Иванов. Има ли отделни срокове, отделно за Чирен краен срок за изпълнение, отделно за връзката с Румъния, връзката с Гърция, има ли окончателни срокове или това е обект на проучване все още.
ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА: Мисля, че първият въпрос беше по отношение Закона за енергетиката, кога ще бъде внесен в Народното събрание. Амбицията е това да стане преди лятото, като ще бъде отразен не само този регламент. Актовете от третия либерализационен пакет. Основно промени във връзка с независимост на операторите на преносни системи. Това е във връзка с втория Ви въпрос.
Аз казах в самото начало, че предложението на Европейската комисия за регламент е от юли месец миналата година. Позицията е от октомври месец. Затова говорим за БЕХ. Трудно ми е да кажа точно какъв ще е резултата от преструктурирането. Мисля, че още няма решение на високо политическо ниво в Министерството. При всички положения Булгартрансгаз ще поеме голяма част от разходите. БЕХ до два, три месеца трябва да бъде преструктуриран. Но най-вероятно ще има и някакво юридическо лице, което да консолидира дружества.
Булгаргаз не може да поеме разходи по отношение изграждането на инфраструктура. Точно това е смисълът да са отделени инфраструктура от доставки. Булгаргаз би могъл да сключи предварителни договори с доставчици на газ, да осигури газ, но те са взаимно свързани нещата. Необходима е инфраструктура, за да се пренася този газ. От друга страна е необходимо в момента в който е готова инфраструктурата да има газ, който да се пренася по нея.
За второто газохранилище Галата, да това се има предвид. Но както Мелроуз Рисорсиз, които са концесионери, така и Овергаз имат желание. Тук се появиха някакви проблеми във връзка със съществуващата концесия и евентуалното й преобразуване в лицензия или стартирането на конкурс за лицензия. Защото газохранилищата са на лицензионен режим.
По отношение на трите години. Много държави-членки казаха, че ще им е трудно да изпълнят, защото регламента се обсъжда в работната група по енергетика към съвета, където присъстват и колеги от постоянното представителство в Брюксел. Държавите-членки общо взето са разделени в две групи – такива които не пострадаха от газовата криза миналата година и казват, че това са много строги изисквания, много скъпи и не си заслужава, и такива като нас, които пострадахме и осъзнаваме, че е необходимо, но въпреки това сроковете са много кратки. В момента тези три години са променени на четири. Предизвикателство е към нас. Има голяма вероятност да не успеем. Би трябвало да последва наказателна процедура. Но има от страна на Европейската комисия една такава предварителна нагласа да не бърза с инфриджмънт по този регламент, ако види, че държавите-членки полагат усилия.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Понеже не си спомням точните дати, да ни припомните, кога изтичат договорите за доставка на газ с Газпром, за да видим кога ще тръгнат преговорите и ще има ли договореност. Доколкото знам, единият изтича тази година.
ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА: Единият договор изтича в края на 2010 г., но не целия договор. Има едни количества, които са края на 2012 г. В началото на следващата година ще има някъде недостиг около 1 млрд. за България. Има създадена група от представители на Министерството, на БЕХ (БЕХ още съществува) и на Булгаргаз за разработване на рамка, като е дадено предложение до ръководството на Министерството. Участвам в тази група. Изпратено е предложение и на руската страна. И мисля, че в края на месеца ще има преговори. Там не участвам аз.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, други въпроси има ли към вносителя. Желания за изказвания?
Господин Иванов заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, аз няма да скрия, че изцяло подкрепям от една страна позицията на България, разбира се, с изпълнението на ангажиментите, които са заложени там, но основно подкрепям самия текст, който е подготвен за регламентите от страна на Европейския съюз. Надявам се той да бъде приет буквално в рамките на следващите месеци. Той е по определен начин отправка към това, което запита господин Петър Димитров. Има и няколко елемента в регламента, които ни засягат пряко по отношение на доставките на газ от Русия и взаимоотношенията ни с Газпром. От една страна в шестмесечен срок след приемането на регламента България трябва да представи на Европейската комисия всичките договори, които до момента са сключени като междуправителствени споразумения. Тоест, някои неща, които бяха крити досега, скривани в продължение на няколко години ще станат по определен начин публични, защото те ще трябва да бъдат представени пред външен, по отношение на България и Русия орган. Това е Европейската комисия.
На второ място, което обаче е много важно свързано с преговорите, които се водят е записано, че преди сключването на нови междуправителствени споразумения държавите-членки трябва да информират комисията за тях, с оглед оценка на съобразяването им със законодателството за вътрешния пазар на Европейския съюз. Това означава, че българската страна трябва изцяло да се съобрази с европейското законодателство, за да не се получи отказ от страна на Европейската комисия, че има текстове в бъдещия договор с Газпром, както за доставка, така и за транзит в несъответствие с Европейския съюз.
И не на последно място, газовите предприятия трябва да нотифицират Комисията за следните детайли по договор, които са в същност ключовите за нормалното функциониране на вътрешния газов пазар на общността - срок на договорна възможност за удължаване. Защото аз не зная в този договор, за който пита господин Петър Димитров, който изтича, основният договор за доставка изтичащ в края на тази 2010 г. има ли клауза за автоматично удължаване на договора. Аз поне такова нещо не съм видял. И какво ще настъпи след 1 януари.
На второ място, договорени обеми общо на годишна база и средномесечни обеми.
На трето място, гъвкавост с договорените обеми включително клаузи за задължения вземаш или плащаш, клауза, която дълго време беше обсъждана при нас, както и договорени точки на доставка.
За мен приемането на този регламент до голяма степен ще позволи България да има допълнителни аргументи и сила при преговорите с Газпром като страна членка на Европейския съюз, която трябва да влезе в рамката, в която влизат и останалите европейски страни при подобни преговори. Изцяло подкрепям, господин председател, българската позиция по този въпрос. Отново заявявам, ще се радвам час по-скоро регламентът да влезе в сила.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, други изказвания? Няма.
Може да пристъпим към гласуване. Благодарим на госпожа Цветкова за представянето.
Подлагам на гласуване - представяне обсъждане и приемане на рамкова позиция на Министерския съвет по т. 3 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2010 г.) - Предложение за Регламент относно мерките за гарантиране доставките на газ, внесен на 3 май 2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Като броим гласовете на Анна Янева и на Валентин Николов “за”.
Гласували 17 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Рамковата позиция е приета.

По точка трета наши гости са:
от Министерство на труда и социалната политика -- Красимир Попов – заместник-министър и Тодор Кръстев – началник отдел в дирекция “Политика на пазара на труда”;
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма -- Емилия Радева – държавен експерт в дирекция “Икономическа политика”
Моля Ви за представяне, което да засегне същността на материята, най-важните промени и най-спорните текстове.
КРАСИМИР ПОПОВ: Въпреки че представлявам тясно специализирано и секторно министерство в контекста на тази стратегия, не възразявам да представя като цяло позицията на Република България. Говорим за една инициатива на Европейската комисия, която се появи в края на миналата година.
Уважаеми дами и господа народни представители, нашата държава на 15.01.2010 г. завърши провеждането на публична консултация относно бъдещата стратегия Европа 2020. Всички държави-членки, включително и България представиха писмени становища със своите виждания относно бъдещата стратегия. Повечето от тях подкрепят приоритетите предложени от Европейската комисия, а именно създаване на растеж основаващ се на знанията, предоставяне на правата на хората в рамките на общества насърчаващи включването, създаване на конкурентна и по-зелена икономика.
Съобщението на Европейската комисия за стратегията Европа 2020 беше публикувано на 3 март 2010 г., като в него бяха представени вижданията на комисията относно приоритетите, управлението и целите на стратегията на Европейския съюз до 2020 г. Може да се каже, че в съобщението са поставени три взаимно подкрепящи се приоритета:
Интелигентен растеж касаещ развитието на икономика основана на знания и иновации, устойчив растеж насърчаващ ефективното използване на ресурсите по-зелена и по-конкурентноспособна икономика и включващ растеж подкрепящ икономика с висока заетост, която допринася за социална и териториална кохезия.
Въз основа на опита от Лисабонската стратегия в този документ имаме изключително ясни и амбициозни цели за Европа. Постигане на 75 процента равнище на заетостта на жените и мъжете на възраст 20 – 64 години, включително и чрез по-високо участие на младежите, по-възрастните лица и ниско квалифицираните работници, както и чрез по-доброто интегриране на легалните емигранти. Инвестиции в наука и иновации в размер на 3 процента от брутния вътрешен продукт на Европейския съюз. Постигане на климатичните и енергийните цели 202020, това означава с 20 процента намаляване на въглеродните емисии, достигане до 20 процента за алтернативните източници и 20 процента повишаване на енергийната ефективност.
Подобряване на образователното равнище чрез намаляване на равнището на отпадащите от училище и повишаване дела на населението завършило висше образование или негов еквивалент. Насърчаване на социалното включване, най вече чрез намаляване на бедността.
Държавите-членки бяха насърчени да определят съответни национални подцели. Предложението за насочване на подкрепата на постигане на целите е да се случи чрез изпълнение на 7 инициативи, които ще се изпълняват посредством целенасочени действия от страна на Европейската комисия и от страна на вяска държава-членка. В контекста на пазара на труда и социалното включване внимание заслужават младежите в движение за повишаване на качеството и привлекателността на системата за образование, посредством насърчаване на мобилността на студентите и на младите професионалисти. Европейска програма за дигитални технологии за ускоряване разпространението на високо скоростен интернет и използване възможностите на единния цифров пазар от домакинствата и фирмите. Програма нови умения за нови работни места, за модернизиране пазарите на труда и овластяване на хората посредством развитие на уменията им през целия им живот, в посока повишаване участието в заетост и трудова мобилност. И европейска платформа срещу бедността за осигуряване на социална и териториална кохезия, така че ползата от растежа и заетостта да бъдат максимално разпространени и споделени.
Как очаква Европейската комисия да бъде управляван процеса на изпълнението на стратегията Европа 2020. Това е чрез разработване от страна на държавите-членки на годишни конвергентни програми и програми за реформи, чрез които ще се отчита постигнатия напредък по поставените цели.
Комисията също така започна разработването на малък брой интегрирани насоки. Тоест, тя се опита да обедини в едно голямо количество насочващи документи, които бяха характерни за прилагането на лисабонската стратегия. Като тези общи насоки за заетост и общи икономически насоки ще заместят съществуващи към момента 24 насоки. След като бъдат одобрени насоките ще останат валидни до 2014 г., с оглед фокусиране върху изпълнението.
Няколко думи за двете цели, които би могло да се каже, че са от компетенциите на Министерство на труда и социалната политика. Това е целта по отношение на заетостта, която е определена като достигане на 75 процента равнище на заетост на жените и мъжете на възраст 20–64 години. Като тук моля да обърнете внимание, че за разлика от лисабонската стратегия индикаторът е 20-64 години, а не 15 – 64 години, което означава, че сравнимите показатели ще бъдат доста по-различни. Тук националното решение, което се базира на една екстраполация направена от комисията, затова горе долу какво се очаква да е нивото на заетостта, в този възрастов интервал за различните страни членки е 76 процента заетост за възраст 20 – 64 години, което е доста амбициозна цел. Това означава, че всяка година заетостта трябва да се покачва с 0,75 процентни пункта, което се оказва, че през предходните години варира, разбира се, между годините, но горе долу е покачването на заетостта от 2000 г. до 2010. Откакто отчитаме целите по Лисабон е горе долу над 1 процентен пункт с малки изключения, като едно от изключенията между другото и миналата година е в резултат на кризата.
По отношение на индикатора свързан с бедността, колегите които са чели стратегическия документ на Комисията знаят, че там се говореше за изваждане от бедност на около 20 млн. човека. В други документи се говори за намаляване на бедността с 25 процента и прочие. Тук все още самата Европейска комисия не е излъчила към страните членки окончателно послание в два аспекта. Единият аспект е това, какво ще означава бедност. Тоест, дали говорим за линията на бедността или хората, които живеят под така наречения праг за бедността, което е някакъв вид относително тегло на доходите на тези хора или говорим за хора, които живеят в материални лишения и бедност, която може да бъде по някакъв начин измерена чрез липсата на достъп до услуги, ресурси и т.н. За момента поради тази причина все още няма поставена национална цел за нашата страна, тъй като не е съвсем ясно каква ще е общата дефиниция и какво ще се измерва всъщност. От друга страна, не е съвсем ясно и как ще се дефинират националните цели. Тоест, процесът, който протече и приключи по отношение на индикаторите свързани със заетостта все още не е започнало по отношение на индикаторите свързани с бедността. И като че ли това е в сферата на социалната политика.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Желаете ли да добавите нещо към това представяне.
ЕМИЛИЯ РАДЕВА: Аз бих могла да добавя по цел 2 на българската позиция на правителството на България. Европейската комисия си поставя за цел, както вече беше казано, нарастване инвестициите в научни изследвания и иновации в размер до 3 процента. България в отговор на това предизвикателство си поставя също много амбициозни цели. Аз няма да преразказвам позицията, а ще маркирам основните моменти. България си поставя цел между 0,6 до 2 процента в близките 10 години да нараснат инвестициите в областта на научни изследвания и иновации.
Тази цел е много амбициозна, но българското правителство разбира, че в този период на икономическа криза е необходима една трансформация на икономиката и това може да стане само на базата на промяна в същността на индустриалното производство, повишаване на производителността, увеличаване дела на тези сектори и отрасли, които носят по-голяма добавена стойност. Именно затова смятам, че трябва инвестициите в областта на научните изследвания и развойната дейност и иновациите да бъде увеличена.
Разбира се, отчита и ще бъдат анализирани причините, защо досега стойностите са толкова ниски и защо бизнеса не е заинтересован. По данни на нашата статистика имаме информация, че самият бизнес като че ли не отчита тези разходи, които прави в разработката на нови продукти и развитие на своите фирми. Тъй като например в Националния иновационен фонд, който от пет проведени сесии, има договорени договори за 136 млн.. Никъде тази цифра не се появява като отчетна в статистиката - нито от страна на държавната субсидия, която се отпуска, нито от страна на бизнеса. Има засичания на фирмите, които са инвестирали, дали те отчитат разходи по перо НИРД. Оказва се, че нашите фирми нямат практиката или навика и точно това ще бъде анализирано, поради какви причини няма. Нормативната база е еднаква за Европа и за България. Но вероятно или нямат практиката или нямат умението, но ще бъде анализиран този момент.
Другият момент, в който очакваме да се увеличат инвестициите, това е ефективното управление, както на средствата от Фонд “Научни изследвания”, така и ефективното управление на Националния иновационен фонд и структурните фондове. В структурните фондове се предвижда финансиране на проекти по научни изследвания, развойна дейност и иновации, с които да стимулират фирмите да инвестират в развитието на своите фирми.
Също така смятаме, че структурните фондове трябва да бъдат насочени към по-големи проекти, които да бъдат в полза на цели сектори от икономиката, а не само индивидуални фирми. Разбира се и това ще остане, но се очаква да бъде променена логиката на схемите, които ще бъдат реализирани в бъдещо време.
Други фактори, които смятаме, че ще се отразят на постигането на тази цел, която си поставя българското правителство, разбира се, записаните тук в позицията, това е прилагане на новия Закон за развитие на академичния състав, изменението на Закона за насърчаването на научните изследвания, нов закон за насърчаване на технологичното развитие, нов Закон за висшето образование, Национална стратегия за развитие на научните изследвания и приемане от Народното събрание на пътна карта за изграждане на съвременна научно-иновативна инфраструктура.
Разбира се, това трябва да стане при провеждане на структурна реформа на Българската академия на науките, на Селскостопанската академия, на всички научно-изследователски звена и университетите. Всичките тези институти или държавни структури трябва да отговарят на нуждите на икономиката в зависимост и от потенциала тя да реализира тези научни резултати, които те ще дадат.
Основното за стимулиране на фирмите, това е подобряване на иновационната инфраструктура. Това ще бъде реализирано във всички случаи чрез оперативната програма „Конкурентоспособност”.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИРОВ: Имате думата за изказвания.
АРИФ АГУШ: Когато говорим за документа 2020 Барозу, наистина Европа върви към един растеж, който трябва да бъде интелигентен и зелен. Като говорим за брутния вътрешен продукт, готви се доклад, който всеки момент ще излезе и вече националното богатство няма да се измерва само с брутния вътрешен продукт, а ще има брутния вътрешен продукт и още нещо - да влезне образование, да влезе здравеопазване. На фона на всички тези мерки, които са приети при нас за образование или за наука е 0,3. Конкретни мерки се набелязват, защото с тези 0,3 процента не можем да изпълним програмата и нашият растеж нито ще бъде по-интелигентен, нито ще бъде по-зелен.
По отношение на заетостта. Заетостта пада. Ние си поставяме за цел да постигнем заетост 75 процента от 20 до 64 години. Имаме ли конкретни мерки? Предприемат ли се някакви конкретни мерки. Първо, да се спре падането на заетостта и същевременно да отворим нови работни места. Прави ли нещо министерството по този въпрос? Има ли конкретни мерки и някаква програма за постигане на тези цели, които се поставят в момента.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Попов, Вие ли ще отговорите?
КРАСИМИР ПОПОВ: По отношение на въпроса свързан със заетостта. Аз специално обърнах внимание за индикатора, че наистина става въпрос за 20-64. И това не беше случайно. В интерес на истината в нашата страна обикновено лицата, които са между 15 и 20 години учат в преобладаващата си част, за разлика от други страни, където обичайно деца на по-ниска възраст участват в пазара на труда, т.е. млади хора между 15 и 20 години. Тоест, в дадения случай, така дефиниран индикаторът е доста благоприятен за нашия пазар на труда и в по-голяма степен обхваща реалните участници в него.
По отношение на мерките. Разбира се, че разполагаме с програми. Разполагаме с Националния план за действие по заетостта, който е финансиран от националния бюджет. Разполагаме и с оперативна програма за развитие на човешките ресурси, която е инструмент съфинансиране от Европейската общност, част от който е насочен към активни мерки на пазара на труда. И независимо от тези два финансови източника и многообразието от програми по тях, следва да имаме в предвид, че политиката по отношение на пазара на труда няма как да е свързана с директното разкриване на устойчиви работни места. Тоест, ние може да подкрепим бизнеса, може да подкрепим и хората. Обикновено бизнесът го подкрепяме косвено като подкрепяме заетите или безработните лица, за да си намерят успешно работа. Сама по себе си не държавата, или поне не в тази си част, може и би следвало да създава работни места. Ние можем да подкрепим създаването на работни места, но не сме ние онези, които ги откриваме.
Индикаторът 76 дори е националната цел, която сме предложили. Може би изглежда голям на фона на това, което НСИ съобщи вчера за 58,8 % за първото тримесечие между 15 – 64 от наблюдението на работната сила. Аз разполагам с една таблица, която е доста интересна и която показва, че например между 20 и 64 години де факто след 2001 г. ние имаме постепенно увеличаване на заетостта, като 2002 г. е с 1 процентен пункт, 2003 г. е с 2,2 процентни пункта и така върви до 2009 г. и най-вероятно ще има намаляване и през 2010 г. Но независимо от това този постоянен тренд през предходните 10 години ни дава разумна увереност, че ще имаме сходен и през следващите 10 години, разбира се, с вариации. Така или иначе ние очакваме да имаме среден растеж от 0,75 процентни пункта, което е доста по-малко от обичайния за предходните години.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Радева, желаете ли да добавите нещо?
ЕМИЛИЯ РАДЕВА: По повод на зададения въпрос, как ще бъдат постигнати тези цели, които си поставя от 2 процента правителството, мога да отговоря по следния начин. Държавният дял на инвестиции ще го реализира самата държава. Явно правителството декларира, че има намерение да задели по-голям ресурс за научни изследвания и иновации.
Вторият момент, как бизнесът ще увеличи своите инвестиции. Това е чрез създаване на стимули за бизнеса, тъй като няма нормативен акт с който бизнесът да бъде задължен да инвестира. Това ще стане чрез ефективно управление на иновационния фонд, който е най-добрият пример в момента за инвестиции от частния бизнес - фонд “Научни изследвания”, оперативна програма „Конкурентоспособност”. Разбира се, човешкият фактор трябва да се отчита, като смятаме, че дела на завършващите висше образование с техническа насоченост трябва да бъде увеличен и ще се работи съвместно с образованието да се създадат стимули за увеличаване дела на тези специалисти. Едно от предложенията, които България дава в своята позиция към Европейската комисия, е да се разработят допълнителни индикатори, които да отчитат ефективността на вложените средства. Тъй като в момента се отчита, както Европа така и САЩ, че само казано чисти проценти не са гаранция за развитие на икономиката и ще се търсят индикатори, т.е. оценка на политиката, за да може да се въздейства по съответния начин.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря.
Други въпроси към вносителите?
Желание за изказване има господин Иван Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви господин председателю.
Аз имам забележки, според мен основателни, по повод на представената ни позиция спрямо рамковата позиция, която беше представена преди това свързано с регламента, който трябва да бъде приет за мерките и за гарантиране на доставките на газ. И ще ви кажа какви са моите забележки. Това е рамкова позиция на Министерски съвет. Внимателно прочетох позицията. Реално Министерският съвет преразказва европейските приоритети и цели. По първия приоритет – България подкрепя този приоритет. Вторият приоритет за устойчив растеж – България споделя необходимост от устойчив растеж. Трети приоритет приобщаващия растеж – България отдава важно значение на предложението на политиката на сближаване.
Това което на мен ми липсва в рамковата позиция. Да, тя е рамкова, но най-малкото аз исках да видя някъде със стойностно изражение ангажиментите на България по отношение на трите приоритета и по отношение на петте водещи цели. Аз такъв разпис на български ангажименти не видях, въпреки че много внимателно го прочетох материала. Виждам, че дата за одобряване на позицията е 22 март 2010 г. От там нататък следва, разбира се, съобщението на Комисията с предговора на Барозу и стратегията Европа 2020. Защото целите които си поставят са толкова значими и в същото време, наистина са голямо предизвикателство пред развитието на България, че не можем да се ограничим само в една подкрепа и да преразказваме какво трябва да се постигне на европейско ниво. Постигане на целите 202020 по отношение на климата и енергията. От тук трябва съвсем ясно да се разпише какво ще се направи за постигане на целите по отношение на енергийната ефективност. Трябва да има изпреварващи темпове по повод на това, че сме на последно място в Европейския съюз по енергийна ефективност, по отношение на възобновяемите източници, по отношение на търговията с емисии, която виждаме, че се отлага поне за тази година за България. Разбира се и всичко останало.
Говори се например, че ние подкрепяме 3 процента от брутния вътрешен продукт да бъдат отделени за инвестиции в научноизследователска развойна дейност. И след като в момента ние сме между 0,3 и 0,45 процента трябва в рамковата позиция поне да се заяви за 2012, 2015, 2017, 2019 до 2020 г., как ще стигнем до там. Ако не стигнем до 3 процента до колко стигаме? Защото иначе ние казваме: “Ние подкрепяме това нещо да се случи.” Но ангажиментите на България, конкретно националните ангажименти, не можах да ги видя разписани, освен подкрепата, която даваме. Ние разбира се ще я дадем.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, други изказвания на народни представители? Няма.
Господин Попов желае още нещо да добави.
КРАСИМИР ПОПОВ: Може би следва да внеса едно пояснение, че рамковата позиция дава мандат за преговори с определен обхват. Изразява политическата воля на правителството по отношение на ключови приоритети поставени в общ стратегически документ, какъвто беше Европа 202020. След това мисля, че преди около две седмици по някои от целите по които имаше достатъчно яснота по отношение на дефиницията на самата цел, както и по отношение на начина на измерването има приети конкретни цели. Например, ние сме ангажирали с процент по-висок от 75 процента. В момента продължават преговорите на ниво комисия за 76 процента за 2020 г. ниво на заетостта 20-64. Но също така, дори в същия този документ с национални цели не е дадена категорична позиция по отношение на целта свързана с бедността именно заради липсата на унифицирана дефиниция, която би трябвало да бъде съгласувана в страните членки и приета от Европейската общност. Така че рамковата позиция е общ мандат и е нормално той да няма ясни индикатори и цели, защото към времето когато е приета тези понятия не са били изградени докрай, нито методиката за тяхното установяване.
ИВАН ИВАНОВ: За мен въпросът е, ние върху какво да се произнесем? Господин Попов, в рамковата позиция е изразено наистина съгласие с целите и приоритетите на Европейската комисия по Европа 2020. Ние също я приемаме. И аз ако направих отправка към предишното разискване, там беше казано в общи линии какво България трябва да постигне в рамките на три години със съвсем ясна конкретика. Бях готов дори и в по-суров вид да ни представите към момента България до какви цели достига. Защото иначе аз наистина не виждам нищо, което ние конкретно да поемаме като ангажимент. За водене на преговори, да. Ако не сега, то в скоро време да видим какви са нашите цели.
ПРЕДС. МАТИН ДИМИТРОВ: Други изказвания? Няма.
Колеги, поставям на гласуване Рамковата позиция на Министерски съвет по т. 15 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2010) - Предложение за Решение на Съвета на пост-Лисабонска стратегия във връзка с Общностната политика по заетост след 2010 г., внесена на 3 май 2010 г.
Който е „за”, моля да гласува.
Броя гласовете “за” и на госпожа Анна Янева, Недялко Недялков, Валентин Николов и Ариф Агуш.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Благодаря на нашите гости. Надявам се да се вслушате в умерените, но добронамерени критики от нашата комисия за още по-голяма конкретика по-нататък по тази рамкова позиция.
Благодаря за вашето участие.
По точка четвърта - Представяне, обсъждане и приемане на отчет за дейността на Агенцията за следприватизационен контрол за 2009 г., № 004-00-42, внесен от Агенцията за следприватизационен контрол на 22.04.2010 г.
Наши гости са:
от Агенция за приватизация и следприватизационен контрол -- Емил Бозуков – председател на Надзорния съвет и Руси Статков – член на Надзорния съвет.
Предлагам Ви господа във вашето представяне да се ориентирате към най-важните и най-интересни моменти за Комисията.
ЕМИЛ БОЗУКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! преди 6 месеца Икономическата комисия прие отчета за първото шестмесечие за работата на Агенцията за 2009 г. Благодарение на съвместната работа, която беше извършена, в бюджета за 2010 г. бяха предвидени средства за информационната система. Това бяха препоръки, които председателят беше отправил към Министерство на икономиката. Тези средства бяха съкратени сега със съкращаването на бюджета, тъй като има нова структура, която нова структура предполагам, че ще направи съответните постъпки, за да може да се изгради една единна информационна система за подобряване на работата на новата структура. Само искам да допълня, понеже вие сте се запознали с фактите, които са изнесени с данните. Събираемостта се е повишила 47 процента. Събрани са около 62 млн. лева. Постъпили са в държавния бюджет. Това е следствие на активната работа и добрата организация на работата на самата структура.
Проблемът който се запази и може би новата структура ще трябва да го отчете това нещо, че в рамките на година и половина са съкратени 33 процента от персонала на Агенцията, което затруднява същевременно нейната работа. Един от големите проблеми е, че Агенцията не беше първостепенен разпоредител и с отпадане на правната възможност да не се заплащат държавни такси за частни държавни вземания, беше трудно осигуряването на средства за нормалното водене на дела.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Статков, заповядайте.
РУСИ СТАТКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, действително Икономическата комисия за разлика от предишни събрания в този състав, сега проявява към нас едно сериозно внимание. Казвам го не като оценка, а като благодарност, защото действително това е много важно от гледна точка на дейността, която вършим.
В този смисъл господин председател, вземам думата във връзка с вашето обръщение за някои по-важни неща, които бихме желали да поставим на вашето внимание. В отчета, който ние сме дали категорично по показателите от гледна точка на парични постъпления в държавния бюджет спрямо 2008 г. са много добри. Действително близо 50 процента ръст при тази криза и при тези трудности на които ще се спра, това е нещо сериозно. То се дължи на натрупаната преди работа, тъй като ние през годините сме имали възможност и сега идват и резултати.
Второ, в началото на тази година досега сме събрали 7 млн., което също е много добре в сравнение с предходния период на 2009 г. - два пъти и половина повече. Но не искаме да Ви подвеждаме. Това е плод не толкова на присъдените вземания, колкото на нашето управление на сметките, които има в специалните депозитни сметки. И от тях ние не сме позволили да се върнат на купувачите, тъй като те имаха претенции чрез нашето явяване в съда и защита сме осигурили тези пари. Това са свежи пари. Не става дума за измислени пари.
Така че резултатите и по отношение на взаимодействие с други органи наистина са прилични и в този състав досега, независимо от неяснотата Агенцията работеше пълноценно. Казвам независимо от трудностите, текучеството на хора, с оглед на това, че предстоеше и предстои сливане. Това е основният въпрос тези хора да се запазят, за да може да продължи дейността от тази основа.
Второ, считам че е редно тук да се постави въпроса затова, което е свързано с висящите искове и изпълнителните производства. В момента имаме 403 висящи искове за близо 770 млн. Това са в съда предявени за неизпълнение. Уточнявам, тъй като не всички са юристи, по тях се водят съдебни дела. Има проблем и той за голяма част от тези съдебни дела е свързан с единна политика в съда от гледна точка на неустойките. Ние имаме различни дела по отношение на неустойките, тъй като има договори, в които за всеки ден се слага един процент неустойка. Предстои Върховният касационен съд, който отдавна трябваше, да се произнесе. Поставяме го на вниманието на Комисията да се заинтересувате и вие с определение затова, да има практика. От там ще произтече вече и извода пред новото ръководство на Агенцията дали някои дела да ги продължи, защото ще има смисъл или няма, зависи от определението на Върховния касационен съд.
Второ, по отношение на висящи и изпълнителни производства. Там където имаме издадени изпълнителни листа ние сме завели и в момента има висящи 828 изпълнителни производства. За тях имаме обезпечение, както докладвахме в Комисията за полугодието за около 200 млн. Това са 500 законни ипотеки на приватизирани дружества на имуществото и 50 заповеди за изпълнение на тяхна база за незабавно изпълнение по ГПК са издадени съответно изпълнителни листа.
Тук проблемът е следния. Вие много добре от нас получихте информация и ви припомням, че няма търсене. В смисъл има обявяване на публична продан и не се явяват хора, които да купуват от миналата година. Това е много сериозен проблем, с оглед на значимостта на сумите, а същевременно има активи. Сега това което се създаде като държавна компания по отношение на дялове, акции на онези предприятия, които не са приватизирани е едно. Но тук трябва да се помисли много сериозно какво да се прави, тъй като не става дума просто да се обезценят съвсем тези активи или ние да отидем на продажба при която разходите да не бъдат повече отколкото приходите. Такава е ситуацията в момента.
Третият момент, който е много важен, е свързан с информационната система като проблем. Моето запознаване с информационната система на Агенцията за приватизация, с оглед на бъдещата ни работа показва, че има сериозни различия по това, което ние сме констатирали реално в следприватизационния контрол и онова, което е записано като договорено. Например, ние това, което отчитаме при вас са за близо 7 млрд. инвестиции, сме проверили, че съществуват в договорите. А това, което чета от масива например на другата Агенция е 14 млрд. Значи едната хипотеза е, че е могло докато е имало предоговаряне до 2002 г. да са намалени инвестициите. Но това трябва да се установи. Трябва да се въведат единни критерии вече в новата агенция и за броя сделки, които са извършени. Защото при нас се водят 2000 сделки по-малко. И тези въпроси са много сериозни и те сигурно ще бъдат на вашето внимание под някаква форма поставени. Защото това е една от възможностите да стане ясно, какво се случва в държавата. Тъй като всеки народен представител е заинтересован от това да се върши определена работа в посока на държавност и в посока на стопанисване.
Аз имам такава молба. Тъй като днес разбрах, че Изпълнителният съвет вече е минал на Министерски съвет, ние като надзор ще се събираме в петък за първи път на заседание. Молбата ми е без да ви създаваме проблеми да можем текущо и оперативно да ви информираме. (Реплика: Онзи ден стана дума, че ти си предложен от друга партия.) Аз съм вече член на Надзорния съвет избран от Народното събрание и отправям молба към всички, защото става дума за това. Ние като Държавна агенция имаме задължението да вършим определена работа, а като Надзорен съвет сме подчинени на Народното събрание и има много въпроси, по които се налага да ви информираме.
За да не поставя въпроса господин Иванов за БТК, за десетте процента. Отсъства зам. министъра на финансите, но той пое ангажимент миналата година да водят делото. Ние сме дали всички документи там. Искали сме на няколко пъти с писмо информация и досега не ни е казано, завели ли са това дело за десетте процента за БТК.
Второ, във връзка с БТК отново за трудовата заетост. Ние искахме на няколко пъти средства от Министерство на финансите, тъй като текат давностни срокове и за 31 млн. трябва да заведем дело. До този момент, господин Иванов, все още не сме го завели. Обявили сме процедура за процесуален представител, но парите ги нямаме. Надяваме се сега с новия състав вече това да се реши много бързо. В тази връзка ще се радвам, ако действително, без да досаждаме да имаме непосредствено контакта с всички вас и помощта.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Няма значение кой от коя партия е бил предложен, въпросът е да работи максимално ефективно новата Агенция и ще видите, че в наше лице има един коректен партньор. По всеки въпрос можете писмено да информирате всички народни представители и съм убеден, че съвместната ни работа ще бъде успешна.
Колеги, въпроси?
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: От вашия доклад и от това, което казвате става ясно, че нашето решение за обединяване на двете агенции е било изцяло правилно. Защото ние виждаме, че има разминаване в информацията, която вие имате и от тази, която в Агенция по приватизация разполагат. Така че ние се надяваме в близко бъдеще тези проблеми с обединението на двете агенции да отпаднат, защото в крайна сметка документите ще бъдат общи.
Аз имам един много бърз и конкретен въпрос. От Вашия отчет виждаме, че съдебно присъдените и подлежащи на събиране суми до края на 2009 г. възлизат на близо 500 млн. - значи 356 млн. лв., 67 млн. долара и близо 2 млн. евро. Според вас всички сме на ясно, че в много голяма част от случаите тези събирания няма да бъде възможно да бъдат събрани, поради факта, че много дружества са в несъстоятелност, други дружества нямат активи към които да се насочат. Какъв процент все пак от тези вземания очаквате реално да съберете?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: За БТК господин Руси Статков ме изпревари. Освен за пореден път да се възмутя, че може би тече четвърта година след като БТК беше препродадена и старите собственици дължат на българската държава 80 млн. евро в един период, когато България е в криза и разбирам, че още дори дело не е заведено по този повод, просто излишен е коментара.
Имам освен това и още един въпрос. Виждам, че проверка и анализ на отчетни документи по договорите за приватизационна продажба е извършено на доста предприятия. Някои от тях са знакови и винаги силно оспори ми - тук е БТК, Бояна филм, Параходство БМФ, България Ер, Топлофикация – Сливен, Варна, Русе и ТЕЦ Варна. Върши ли се това за трите електроразпределителни дружества? Защото вие знаете, че дори и министър-председателят изтъкна, че вероятно трите електроразпределителни дружества не изпълняват своите ангажименти, такива които са поети за инвестиции, които трябва да направят. В резултат на което къде реално, къде не до там реално, отчитат много големи загуби по преносните линии, които натоварват всъщност крайните потребители – българските домакинства и българския бизнес.
Защо не се провежда подобна процедура на проверки и анализ за трите ЕРП-та?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, има ли други въпроси към Агенцията? Няма.
РУСИ СТАТКОВ: Много основателни са въпросите, наистина, в този смисъл в който вие поставихте аргумента. Като че ли това обединение ще даде отговор поне на този въпрос, какво всъщност има като извършени сделки, какво е поето. Но моите опасения бяха и те съществуват все още за това, доколко може да бъде извършено, когато следприватизациоинния, контрол не е независим. Защото, одитът на Сметната палата всеки един от вас може да го види, за периода 2002 г. констатира точно много тежки проблеми. Когато Агенцията за приватизация и министерствата са действали самостоятелно, предоговаряли са, изчезнали са документи и фактически е било по скоро липса на следприватизационен контрол. Не е имало. И това е било категоричната препоръка на Сметната палата за обособеност, структурна, институционална. И сега е много важно с новия устройствен правилник как ще се обособи като вътрешна структура, че да не е зависима и да може да работи и да установява нещата за които говорим. Това е едно.
Второ, действително Европейската комисия имаше препоръка във връзка с това, че не се изпълняваха от много купувачи задълженията при мониторинговия доклад 2005 г.. Този проблем не е решен за съжаление. И той е наш проблем. Той не е на Европейски съюз. Той си е наш. Защото европейските фондове се явяват като продължение. Когато няма дисциплина в някого, когато има един друг подход, той се проявява и в европейските фондове. А тук въпросът за следприватизационен контрол стои така, ако европейците парите, които ни дават са по-малко, става дума за 6 или 7 милиарда за този период, а ние говорейки за нашата икономика, която сме приватизирали нямаме контрол и то засилен, където става дума за много милиарди, какво правим. Позволявам си да го кажа така. Така че моята тревога е била единствено и само от гледна точка на това да има действително възможност да се осъществява следприватизационен контрол в тази ситуация.
Аз се надявам, затова поставих въпрос, с ваша помощ това да стане, а не да се ликвидира.
Трето, по отношение на другите конкретни въпроси от гледна точка на ангажимент за процент събираемост. Изключително тежка ситуация.
Господин Мартин Димитров миналата година много внимателно беше информиран от нашия колега Пламен Стоилов, аз също се постарах писмено да поставя пред него информацията, защото той прие присърце да ни помогне лично по отношение на тези събирания. Но четейки бизнес проучването от април месец т.г. на Националния статистически институт, промишлеността 50 на сто от тези, които са играчите казват: “Несигурна среда.” Тоест, не виждат в момента такава ситуация в която те да развиват.
Четвърто, от гледна точка на потребители също. Следователно за да разчитаме на това, че ще се купуват тези активи, които ние предлагаме, а ви казах, че публична продан не е направена, трябва да раздвижим като цяло средата. Защото ние сме косвено действащи по събирането. Основният играч са съдебните изпълнители. А съдебните изпълнители ни казват: “Няма публична продан”. Това е което ни пишат като писма. И в същност ние не можем да се ангажираме в тази ситуация тук да застанем очи в очи с вас и да кажем, 10 или 20 процента без да имаме реална промяна на цялостната конюнктура, на цялата ситуация.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Въпросът беше в друга светлина, не дали ще се продадат или няма да се продават тези активи, а в колко процента от случаите има такива активи, без значение в какъв период от време те ще бъдат продадени. В какъв процент от тези 500 млн. вземанията са обезпечени?
РУСИ СТАТКОВ: Още веднъж ще кажа. Имаме 500 ипотеки законни върху приватизирани дружества и още 50 заповеди издадени, значи 550. За всички имаме обезпечен от гледна точка на това, че сме направили някаква форма. Но изчисленията, които имаме предварително са, че на етапа миналата година, става дума за активи около 200 млн. и малко над 200, а за други близо 200 няма нищо. Самите купувачи нямат. А приватизираните дружества са изсмукани буквално казано. В момента нямат такива активи. Това е на базата на информацията, която сме засекли до този момент.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: От тези 500 млн. ние евентуално ще можем да съберем 200 млн. Срещу 500 млн. имаме активи за 200 млн.
РУСИ СТАТКОВ: При най-добра ситуация.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Сега е криза. Цената на активите е ниска. Ако тези активи бъдат продадени след една - две години, когато се посъживи пазара на недвижими имоти, не смятате ли, че може държавата и данъкоплатците да получат по-добра цена. Няма го и този момент все пак чисто стратегически.
РУСИ СТАТКОВ: Господин Димитров, Вие сте икономист, макроикономист. Аз също имам опит много години. Считам, че това което казвате е правилно и не случайно го поставих. То трябва да се вземе на най-високо равнище. Ние в момента имаме от тези, които са присъдени, забравих да го кажа и сега го вметвам, 12 искания за разсрочвания на това, което ни дължат на присъденото. Четири сме удовлетворили. Това е по закона, нормата която вие одобрихте също, за пет години разсрочване. Но останалите не искат. И аз мисля, че е редно да се помисли и някаква законодателна инициатива в тази посока, как тези активи да се запазят, защото няма смисъл да се продава сега, моето мнение и моя отговор е този, при такава ситуация и го казвам за пореден път, защото преди това го споделих като тревога. Няма никакъв смисъл.
По отношение на ЕРП-тата. Въпросът който беше зададен от господин Иванов. Мисля, че тук категорично трябва да се каже,. този проблем не прозвуча на онази среща, която комисията организира, защото нямаше как, но договорите са изключително лоши за българската държава. И тук не е въпросът коя партия. Казвам, договорите. В тях има четири задължения, които ние трябва да контролираме. До 2008 г. са поставени да ни дават справки за запазване предмет на дейност 2009 г. А предмета на дейност е обвързан с документ от ДКЕВР за лицензия. Тоест, ДКЕВР, ако им издава лицензия, това означава, че и предмета се запазва. Въпреки нашите многократни искания през тези няколко години, защото имаше много голямо недоволство, протести на хората за качество на услуга и т.н., неща които вие много добре знаете, ДКЕВР единствено и само ни даваше писма, че лицензията е в сила. Тоест, спазват изискванията. Там стои въпросът за инвестициите. ДКЕВР контролира, господин Иванов вие го знаете, инвестициите, за да може да отговарят на тази лицензия. Моето лично мнение е, че тези инвестиции не са осъществени в една част. Не знам какво ще излезе до седмица или две, както съобщиха за резултатите, но аз лично считам, че проблемът е там.
Второ, по отношение на дивидента. За 2004 – 2005 г. трябваше да има дивидент, съгласно договора. Този дивидент обаче не е разпределен, защото на общо събрание на акционерите, представители на държавата в трите дружества са ставали и са казали: “Държавата предлага да се разпределят.” Обаче след гласуването това не се е случило.
Според мен, казвам лично мнение, държавата не е осъществила чрез лостовете, които има на 33 процента своето присъствие. Тя може да ги осъществи и сега. Защо? Защото има правилна информация. Второ, има право на викане на външен одит. Трето, от гледна точка на качеството има възможност също да реагира. И аз мисля, отговаряйки на въпроса за продажбите и си казвам личното мнение, че не е в момента удачно, четейки и стратегията, която е приета за приватизация, тя не е изпълнена. Това трябва да си останат държавни дялове, за да може държавата с тази публична услуга да контролира. Защото, каква цена ще вземем? Това за 100 млн. е много относително. Всеки който чете и който се занимава с покупка на акции може да си направи сметка по различните варианти и методи какво може да се вземе. Но тук въпросът даже не е и за парите, а въпросът е за публичната услуга. И държавата след като ги е наела за стратегически партньори тези купувачи трябва по някакъв начин и то най-добрия, да свърши тази работа. Иначе ще има недоволство на хората и ще бъде още по-лошо.
За БТК, много моля нека да не звучи като злепоставяне, но след като Министерство на финансите, тук публично пое ангажимент зам. министърът да бъде извикан от вас и да каже за 10-те процента какво се прави. Защото ние нямаме ресурса в момента от гледна точка на тази възможност. Като отговор на господин Иванов. Защото господин Иванов на Надзорния съвет през тези години не му е било леко. Ние сме искали да си свършим работата, без да търсим покровители, а да си свършим работата по закона и по договорите както е било. И това е един от проблемите, който не сме решили, защото не сме получили съдействие.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМТИРОВ: За да не злепоставяме колегите от ГЕРБ, ние с Иван Иванов може би е хубаво да пуснем един въпрос към министъра на финансите по БТК, за да ни отговори той публично пред Парламента, какви мерки са предприети и как да защитаваме интереса на държавата.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Не знам дали ДКЕВР е единственият орган, който трябва да следи инвестициите на ЕРП-тата. То е единствено във връзка с цена и т.н. Но мисля, че вие сте органа. Аз не получих отговор за това.
РУСИ СТАТКОВ: Аз искам да кажа, че в тези четири задължения не влизат инвестиции. И тук в комисията представителят на другата Агенция докладва, днес разбрах, че са си внесли отчета, че това е било нарочно направено, с оглед инвеститорите да се съгласят да влезнат, защото иначе трябвало да влезе в цената. И това е аргумент, за да няма инвестиция официално, което е много несериозно.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други изказвания на народни представители? Няма.
Поставям на гласуване отчета за дейността на Агенцията за следприватизационен контрол за 2009 г. внесен от Агенцията за следприватизационен контрол на 22 април 2010 г.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Точката е приета.
Благодаря на вносителите.

Утре в 14.00 часа имаме обсъждане на тема туризъм. Господин Икономов трябва да е подготвен по темата.
Втора тема, има предложение от г-жа Фидосова, за едно съвместно заседание на двете комисии на 8 юни, за да обсъдим подобряване на работата на търговския регистър. Това е много важна тема, колеги. Няма нужда всички членове на комисията да бъдат там, но все пак трябва да имаме кворум. Очаква се голям проблем към края на годината с пререгистрацията на фирмите и е хубаво да направим едно заседание и да чуем нашите колеги прависти, какво мислят да правят. Изтича срока. Процедурата по заличаване е доста сложна.
Има ли съгласие да проведем едно такова съвместно заседание с госпожа Фидосова? Добре, ще го проведем.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16.40 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров
Стенограф:
Силвия Михайлова
(72 551)