1. Изслушване на председателя на ДКЕВР г-н Ангел Семерджиев относно повишаване цената на електроенергията, топлоенергията и природния газ.

2.Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за независимите оценители, № 054-01-32, внесен от народните представители Валентин Николов, Никола Белишки и Георги Икономов на 1 април 2010 г. – за второ четене.

3.Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 002-01-47, внесен от Министерския съвет на 1 юни 2010 г. – за първо четене.
4. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
-----------------------------------------------------------------------------
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ



П Р О Т О К О Л

№ 32


На 9 юни 2010 г., /сряда/ от 14.00 часа в зала “Запад” на Народното събрание се проведе заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Изслушване на председателя на ДКЕВР г-н Ангел Семерджиев относно повишаване цената на електроенергията, топлоенергията и природния газ.

2.Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за независимите оценители, № 054-01-32, внесен от народните представители Валентин Николов, Никола Белишки и Георги Икономов на 1 април 2010 г. – за второ четене.

3.Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 002-01-47, внесен от Министерския съвет на 1 юни 2010 г. – за първо четене.
4. Разни.
Заседанието бе открито в 14.15 часа и ръководено от господин Мартин Димитров.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *

/ Начало 14.15 часа /

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, в залата има 16 народни представители. Имаме кворум и може да започнем днешното заседание. Предлагам на вашето внимание следния дневен ред:
1. Изслушване на председателя на ДКЕВР г-н Ангел Семерджиев относно повишаване цената на електроенергията, топлоенергията и природния газ.
2.Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за независимите оценители, внесен от народните представители Валентин Николов, Никола Белишки и Георги Икономов на 1 април 2010 г. – за второ четене.
3.Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, внесен от Министерския съвет на 1 юни 2010 г. – за първо четене.
4. Разни.
По така предложения дневен ред колеги, имате ли предложения? Няма.
Подлагам го на гласуване.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се дневния ред.

По първа точка наши гости са:
Държавна комисия за енергийно и водно регулиране
Ангел Семерджиев – председател
Доц. Валентин Кирчев – заместник-председател
Доц. Димитър Гривеков – комисар Цени
Екатерина Истаткова – директор на Дирекция “Икономически анализи”
Васил Лозанов – директор на Дирекция “Топлоенергетика”
Преди да дам думата на г-н Семерджиев искам да уведомя всички народни представители, че малко късно получихме документ от Комисията с отговор на основните въпроси, които според нас трябва да се изяснят както за тази комисия, така и за цялото общество. И всеки един народен представител има възможност да се запознае с тази информация.
Господин Семерджиев, ясно е, че вашата Комисия е независима. Но ние искаме да чуем всички ваши мотиви за повишаването на цените на тока, парното и природния газ, защото надяваме се 2010 и 2011 г. да бъде началото на излизане на България от кризата. При това положение всяко увеличение на цени на ток и природен газ, които са основен ресурс за производството на стоки води до скок на цените и влошаване на конюнктурата в българската икономика. Аз знам, че вие самия търсите начини това увеличение да бъде по-малко. Но нека да ползваме и целия потенциал на тази комисия. Да вземем мерки наистина увеличението на цените да бъде минимално и да използваме всички възможни резерви. Ние смятаме, че такива все още съществуват, за да предпазим българската икономика и българските домакинства от допълнителни ценови удари каквито те в момента трудно могат да понесат.
Заповядайте г-н Семерджиев.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖЕВ: Благодаря ви г-н председател. Аз наистина се извинявам за късното получаване от вас на материала. За съжаление ние официалния документ го получихме само два дни преди това. Преди това имахме факс. Разбира се, беше ни необходим ден и половина да приготвим информацията по въпросите. Молбата ми е наистина чрез факсове да обменяме тази информация.
Тъй като ние получихме конкретни въпроси, аз предлагам на вас и на уважаемите народни представители и на останалите дами и господа, да започна с кратко резюме на отговорите на въпросите. И след това ще направя едно обобщение за трите сектора как се движи процеса по определянето на цените от 1 юли за електроенергийния сектор, топлоенергийния сектор и природен газ.
Първо конкретно по зададените въпроси. Първият въпрос беше свързан с повишаване цената на електрическата енергия от АЕЦ “Козлодуй” и дали ДКЕВР разполага с договора и принадлежащите анекси за покупка на ядрено гориво. Краткият отговор е да. Ние имахме специална среща с представителите на АЕЦ “Козлодуй”, на която те предоставиха цялата документация свързана с повишаването на цената на свежото ядрено гориво през предстоящия годишен ценови период и представиха всички необходими доказателства за доказване на това обстоятелство. Това ни дава основание на този предварителен етап в проекта за цени да включим нова цена, която е съобразена с цената на свежото ядрено гориво, което ще закупува АЕЦ “Козлодуй”. Освен това са отчетени също и другите представени от дружествата справки за разходи, като и в този случай, както и във всички останали, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране много внимателно е анализирала всеки от разходите, които би било необходимо, според нас на този етап да признае, за да може дружеството, което ще използва цената за получаване на приходи да извършва своята дейност по начина по който е необходимо за системата. Подробно са описани. Аз няма да ви губя времето с подробно разглеждане на всеки въпрос. Като веднага искам да отбележа, че ние имаме тук и допълнителната информация и при възникването на допълнителни въпроси, заедно с моите колеги ще отговорим на всички възникнали въпроси от вас и от уважаемите господа народни представители.
По отношение на втория въпрос - ДКЕВР разполага ли с договора и принадлежащите анекси за доставката на природен газ? Краткият отговор е да. Те се намират в нашата секретна секция. И тези договори служат за проверка за начина по който Дружеството “Булгаргаз” в качеството си на обществен доставчик използва тези договори, за да формира цената на едро на входа на газопреносната система, която е единна цена за всички потребители в България и се формира на базата на микс между договорите за доставка.
По отношение на третия въпрос ДКЕВР одобрява ли инвестиционната програма за начина на финансиране на инвестициите в електроразпределителните дружества, колко привлечени и колко собствени средства участват? Тук е малко по-дълъг отговора. Има и съответните цифри. Определено указанията въз основа на които се образуват цените в сектора и специално за електроразпределителните и електроснабдителните дружества предвижда структура на капитала 50 процента собствен и 50 процента привлечен, която да бъде постигната към края на втория регулаторен период. В тази връзка са дадени данните каква част от този процес е постигната от различните дружества. Веднага искам да отбележа, че за съжаление само едно от дружествата използва привлечен капитал. Всички останали двете дружества ЧЕЗ и ION използват над 98 процента, имаме ги точните данни, собствен капитал. Единствено в структурата на капитала на ЕVN се наблюдава 80,6 процента собствен и 19,94 привлечен капитал. Тоест, все още дружествата от електроразпределителния сектор използват основно собствен капитал. А това са обикновено печалбите, които получават от дейността, за да инвестират в мрежата. Конкретните цифри са дадени, както по отношение на изпълнението за 2008 и 2009 г., които са първите две години от втория петгодишен регулаторен период. Има ги в таблицата.
По отношение на четвъртия въпрос, какъв е резултата от одита на НЕК. Специално за Националната електрическа компания Държавната комисия за енергийно и водно регулиране проведе проверка с елементи на регулаторен одит. Основната цел на тази проверка беше да установи степента на изпълнение на лицензионните условия от Националната електрическа компания и моментното състояние на тази компания във връзка с отчитане резултатите при определяне на цените за новия ценови период от 1 юли 2010 г.
Основните изводи които бяха направени, че в общи линии няма нарушения на лицензионните условия, които са издадени на НЕК, а те са за обществена доставка на електроенергия и пренос на електроенергия. Проблемите обаче свързани с финансово икономическото състояние на НЕК, според този анализ се дължат основно на завишаване на разходите, които са определени в ценовата рамка и особено инвестиционните разходи от собствени средства за годините 2008 и 2009, като техния размер надхвърля 300 млн. лв. годишно. Това е многократно по-висок инвестиционен разход спрямо прогнозните разчети.
Петият въпрос, какви са основните принципи в методиката за оценка и утвърждаване на разходите на производствените, преносните и разпределителните дружества, кои са присъщи и кои не присъщи разходи и как влизат в балансите и в цената за пренос разходите, които НЕК заплаща за консултациите на АЕЦ “Белене” и за продължаващите там дейности? Кое налага готвеното рязко повишаване на цената на енергията от АЕЦ “Козлодуй”.
Тук тъй като има два въпроса, аз ще ги разделя относително по отношение на Националната електрическа компания, ние сме дали в отговора, без да ги чета подробно. Вие ги имате, кои точно разходи по какъв начин в основни линии се признават. Те са указани в наредбата и в указанията. Категоричен е извода, че в цените на електрическата енергия, които ДКЕВР утвърждава не са включвани никакви разходи за АЕЦ “Белене”. Като доказателствата за това могат да бъдат предоставени допълнително в самите решения на ДКЕВР, когато са определяни цените за предишните периоди.
По отношение на цената на електрическата енергия от АЕЦ “Козлодуй” единствената причина и то не в пълния й размер отчетена е повишаването цената за доставка на свежо ядрено гориво. Никакви други разходи не са повишавани в сравнение с предишния ценови период 2009 – 1 юли 2010 г.
Шести въпрос, използвано ли е изнасянето на дейностите извън ЕРД с цел избягване на възлагане на поръчки, съгласно ЗОП и какви са данните от проверката? Аз искам да кажа на уважаемите народни представители, че този регулаторен одит, който провеждаме в момента извършваме основно със собствени сили, като сме привлекли малък брой външни специалисти, за да може да осъществи по-бързо регулаторния одит. Предварителни резултати ние имаме, тъй като участващите в одита правят доклади на всеки два, три дни. Определено от резултатите, които сме получили до момента се налага извода и имаме доказателства, че една голяма част, дори бих казал значителна, да не употребя и думата огромна, за някои от дружествата е направена като изнесена дейност. Тоест, не се извършва от самото дружество, което е лицензирано и което трябва да извършва тази дейност, а се извършва от дружеството, което е собственик или дружеството майка, което не е лицензирано. А то чрез превъзлагане го възлага на други фирми. Тъй като Дружествата, които не са лицензирани и не са разпределителни компании не са указани в Закона за обществените поръчки като секторни възложители, не са длъжни да извършват възлагане по реда на закона за обществените поръчки, дотолкова и дружествата, които са собственици на капиталите или дружествата, майки не са извършвал такива процедури по ЗОП. Тоест те са извършвали избора на изпълнители по техни собствени вътрешни правила, които в момента се получават като информация и всичко това ще бъде включено в окончателния резултат от одита, който ние правим и очакваме първите резултати в края на тази седмица някъде петък, събота, а следващата седмица ще имаме съвсем определени резултати. Тъй като те, веднага искам да кажа на уважаемите народни представители, резултатите от регулаторния одит са ни необходими във връзка със задължението, което има Държавната комисия по енергийно водно регулиране да прави текущ контрол и анализ на ценовата година. Тоест на годната 1 юли 2009 г. до 1 юли 2010 г. за резултатите постигнати от дружествата в сравнение с прогнозните резултати. И тъй като ние сме установили разминавания между прогнозните резултати за електроразпределителните дружества и резултатите, които са постигнати от тях вследствие на анализа на техните отчети, те ще ни дадат също така, според действащото законодателство и могат да бъдат основания за конкретни корекции и конкретни указания към тях за промяна на някои от параметрите в ценовата рамка, с която те са регулирани, съгласно нашите указания, които са издаден за образуване на цените на електроразпределителните дружества.
Регулаторният одит на електроразпределителните и електроснабдителните дружества, искам да отбележа, че се прави за първи път откакто тези дружества са носители на тази лицензия, което за съжаление ни създава някои затруднения. Влизаме в някои спорове с това каква информация имаме право да получим от тези дружества, особено във връзка с дейността, която имат тези дружества, особено дружествата, които са собственици на акциите или дружествата майки.
Веднага искам да отбележа тук, че това е кратко резюме на въпросите, които аз все пак аз дадох като допълнителна информация при техните отговори, което може да се има предвид за по-ясно разбиране. Трябва да се има предвид и в какъв етап се намираме в момента според действащото законодателство.
Ще започна частта за общ преглед на състоянието за определянето на цени, след което както желаете г-н председател и уважаеми господа народни представители, ние сме готови да отговаряме на въпросите ви. Аз ще бъда съвсем кратък по общата картина, която се очертава при регулирането на трите основни сектора в енергетиката.
По отношение на електроенергийния сектор, подхода който е имала Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, както и вие казахте е бил да се направи опит съвсем балансирано, без да се нарушава, разбира се, сигурността на снабдяването, да се ограничават всички разходи, които могат да бъдат ограничени на този етап, така че да не се достигне до повишаване цените на електроенергията по цялата верига от производители до крайните цени, които използват снабдителните предприятия за индустрията и за бита. В този процес всеки от ценообразуващите елементи свързан с дейността на производствените централи е разгледан много детайлно. В момента ние обработваме всички възражения и допълнителни бележки, които имат компаниите след откритото. Но според нас картината може да се нарече умерено оптимистична по отношение на разходите, които могат да се отразят на цените и да се признаят. Има няколко нови елемента на етапа на електропроизводството. Това е влизането в експлоатация на новата мощност “Марица-изток 1”, която най-вероятно ще влезе в експлоатация и ще започне да произвежда електроенергия от началото на м.септември или най-късно края на м. септември първо с един блок, после с втори блок. Точно такива разчети са правени за образуване микса на Националната електрическа компания в качеството й на обществен доставчик. Тъй като тя има задължение да изкупува цялото количество енергия от “Марица-изток 1” по дългосрочен договор. По този договор, практически количествата, които ще се произведат тази година по цените, които ние сме направили корекции вследствие на текущия преглед, който имаме към този момент, отражението им върху цените в микса, считаме, че ще бъде поносимо.
По отношение на електропреносната система и цената за достъп е необходимо, разбира се, да се отчетат повишените разходи за покриване на преференциалната цена за така наречената зелена енергия от възобновяемите източници, която също се увеличава, тъй като е увеличено производството презизминалата година и се очаква да се увеличава. Също така се увеличават, макар и не особено много, но ще се увеличат и разходите след окончателното им определяне за производството на електроенергията от когенерация, която също се ползва от преференциални цени. В този процес сме имали предвид всички положителни и отрицателни ефекти, които могат да бъдат постигнати от тези корекции в цените за пренос и цените за достъп. В крайна сметка, това което се получава като изход към електроразпределителните дружества и крайните снабдители е повишение спрямо миналата година около 7 процента, вследствие на факторите, които ви казах. Тук веднага трябва да се има предвид, че в момента върви процес на анализ на цените на Мини “Марица- изток”, но това не е в нашите правомощия. Очакванията са, че Министерството на икономиката, енергетиката и туризма разполагат с достатъчно основания за известни намаления на тази цена, която ще се отрази на крайната цена по цялата верига, тъй като голяма част от производството се основава на лигнитните въглища от тази мина.
По отношение на електроразпределителните и електроснабдителните дружества, там са отразени разходите и регулаторната рамка, такава каквато е определена към момента. Аз вече споменах, че ние в момента завършваме така наречения текущ преглед, елемент на който е и регулаторния одит. Нашите предварителни очакванията са, че ще получим основания, вследствие на регулаторния одит за ограничаване на някои от приходите на тези компании. Така че без да се нарушава в какъвто и да е вид тяхната дейност, да се получи и от електроразпределителните и електроснабдителните компании известно повишаване на тези разходи. Така че сегашното средно повишение от 5 процента в целия електроенергиен сектор като крайна средна цена да бъде още по-малко или близо до ситуацията да няма увеличение. Веднага искам да кажа, че тук ние променяме същественопо повод миналата година за електроразпределителните и електроснабдителните дружества особено, тъй като ние ще установим и тарифи за дневна и нощна енергия, които да бъдат еднакви за трите компании и да бъдат съобразени с режима в който работи електросистемния оператор, така че да се получи ефекта от стимулиране на използването на нощната енергия и този ефект да се отрази на цялата система. Досега искам да отбележа за народните представители, електроразпределителните и електроснабдителните компании практически сами определяха тези тарифи, което създаваше един елемент на неизвестност по отношение на приходите, които те получават, тъй като те се определят по тарифите.
По отношение на сектора природен газ, веднага искам да кажа, че там очакваме предложението на обществения доставчик “Булгаргаз” за промяна на цената от 1 юли за третото тримесечие на тази година. Всички знаете, че те обявиха на пресконференция едно увеличение от 23 процента. Уточнението, което ние направихме е, че това е увеличение спрямо определената от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране цена, а не спрямо цената, която е действаща и която беше намалена със заповедта на министъра с още 5 процента. Така че фактически спрямо действащите цени това означава увеличение от около 28 процента.
Анализите които ние сме направили досега, наши собствени в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране показват, че основните ценообразуващи елементи свързани с цените на горивата на средиземноморския пазар, които определят цените основно по които се закупува природния газ в договорите, както и курса и особено за съжаление курса на долара спрямо еврото са фактори, които много съществено влияят върху цените на договорите по които “Булгаргаз” ще може да купува газ в следващото тримесечие от своите доставчици. Особено силно, необичайно силно е влиянието на спада на курса на долара, тъй като заплащането на природния газ става по фактури по курса на деня. Определено повишението, може да се каже, че при всички положения повишението на газа не може да се избегне да бъде повече от 20 процента. Точна цифра ще ви кажа, когато дойдат данните от Булгаргаз. Беше ни обещано в четвъртък сутринта да дойдат. На нас са ни необходими само няколко часа да ги обработим тези данни и ще имаме данните по тях. Тъй като някои от нашите елементи, които ние използваме са наши елементи и те не са потвърдени от обществения доставчик “Булгаргаз”. Нарочно минах първо към природния газ, тъй като знаете, че основното количество топлофикационните дружества, които имат високо обществено значение за потребителите в България използват природния газ като гориво. Цената на природния газ влияе особено силно върху цената на отоплителната услуга. За съжаление ние в момента се приближаваме до ситуацията през януари 2009 г., когато цените на природния газ бяха близки до 600 лв. и тогава знаете, че цените на отоплителната услуга бяха към момента за София от 1 януари 81 лв. 17 ст.
Тъй като се задават въпроси по отношение на опасността потребителите да се отказват от отоплителната услуга и да използват електроенергия за отопление, аз ще се спра малко на този въпрос. Нашите предварителни очаквания са, че дори и при най-песимистичните очаквания за повишението на цените на природния газ няма да достигнем ситуацията, която беше януари 2009 г. в отоплителен сезон. Известно ни е, че все пак тогава потребителите на топлофикационна услуга не се отказаха от тази услуга. Останаха на нея, тъй като все още разликата в цената и самата отоплителна услуга като начин на доставяне, все още е по-привлекателна за много от потребителите, отколкото да могат да превключват на отопление например с електроенергия. Така че определено дотолкова доколкото януари 2009 г. това не се е случило и дотолкова доколкото считам, че имаме достатъчно средства дадени ни от закона по отношение на определяне на цените няма да достигнем цените на отоплителната услуга през януари 2009 г. Това не би довело до масов отказ от отоплителната услуга. Още повече трябва да се има предвид че все пак това става сега в не отоплителен сезон, когато се използва само горещата вода за бита основно. Така че с очаквания, че и еврото ще се стабилизира за четвъртото тримесечие е много възможно нещата по отношение на природния газ да се подобрят. Така че отоплителния сезон, който ще започне в края на тази година да започне при много по-благоприятни условия и да можем да имаме още по-приемлива цена за отопление от топлоснабдителните дружества.
Тук искам да отбележа нещо изключително важно. Налага се извода от анализа, който правим сравнителния между топлофикационните дружества, че има дружества особено показателно в това отношение е състоянието на Топлофикация “Бургас”, която все пак е в същото положение, както всички останали топлофикации, но е намерила начини. Разбира се, може да ги коментираме. Аз ги знам много добре какви са тези способи. Така или иначе инвестирано е както в източника, така и в мрежата и са постигнати такива резултати, че Топлофикация Бургас например дори и при повишената цена на природния газ не би повишила съществено цената на отоплителната услуга и тя е една от най-ниските в България около 63 лв. Така че това показва, че в самите топлофикационни дружества все още не са направени всички възможни действия, особено свързани с инвестиции и подобряване състоянието на системата, така че тази услуга да стане привлекателна за потребителите и тя да продължи да съществува като алтернатива на другите видове отопления и то напълно приемлива алтернатива.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на г-н Семерджиев.
Колеги, нека да зададем своите въпроси, така че колегите от ДКЕВР да могат да отговарят.
Заповядайте г-н Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Семерджиев въпросите ми са два. Първият ми въпрос, знаете, че днес приехме на първо четен Закона за енергетиката във връзка с регулаторните одити. Това ще ви помогне ли по-пълно да може да контролирате дружества във връзка с направените разходи и във връзка с качеството на услугата, която извършват.
И втория ми въпрос е, в компонентата на крайния потребител влиза цената на НЕК и цената на електроразпределителните дружества. Първите предвиждания преди да сте взели решение фактически кое се покачва повече на НЕК цената или на електроразпределителните дружества? Тоест, увеличаването на НЕК е де факто заложено в това повишение на цената, което са заложили?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други въпроси? Аз да ви задам тогава още един въпрос. От вашите думи, без да го казвате явно г-н Семерджиев останах с впечатлението, че има по-големи резерви цената на тока да не скочи с 5 процента, т.е. увеличението да е по-малко, особено ако признатите разходи на RP-тата бъдат снижени. Намекнахте нещо подобно. По отношение на природния газ не посочихте резерви това увеличение да е по-малко. Едно увеличение от 28 процента, ако се случи ще бъде тежък удар, както за потребителите на парно, така и за бизнеса, който ползва природен газ, особено в условията на криза. Тук не можете ли все пак да откриете резерви. А примера който дадохте с ТЕЦ Бургас е доста поучителен и държавата трябва да използва всички средства, а знам, че и ТЕЦ Плевен е в подобно добро състояние. Не може ли тези добри практики да ги пренесем в цялата страна.
Господин Иванов заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Моите въпроси са следните г-н Семерджиев. В материала, който сте ни раздали заявявате, че цената на произвежданата електроенергия от АЕЦ “Козлодуй” се повишава, поради рязкото увеличение на разходите за доставка на свежо ядрено гориво. Увеличението на изкупната цена от АЕЦ “Козлодуй” поне по информации, които се появиха е от порядъка на 40 процента. Интересува ме, за да бъде увеличението на цената на енергията 40 процента, все пак вие трябва да ни дадете някаква информация колко се е повишило ядреното гориво и имало ли е наистина сериозни преговори. Защото утре може по същия начин ТВЕЛ да поиска пет пъти да увеличи цената на същото ядрено гориво, означава ли, че тогава върху цената на енергията от АЕЦ Козлодуй увеличението ще бъде трикратно.
На второ място, казвате, че в цената на електрическата енергия, които Държавната комисия за енергийно и водно регулиране утвърждава, не са включени никакви разходи за АЕЦ Белене. Когато вие утвърждавате цената на електрическата енергия в това число електрическата енергия от НЕК, за мен е непонятно НЕК, оставям другите разходи около АЕЦ “Белене”, но НЕК изтегли кредит 250 млн. евро от БНП пари БА и на три поредни години плаща лихви от порядъка на 67 млн. годишно. След по-малко от две години през април 2011 г. трябва да плати цялата главница 250 млн. евро. Ако се счита, че когато НЕК плаща по 67 млн. евро годишно лихви и че това не се калкулира в цената на продукта, който предлага НЕК, извинявайте, но тогава излиза, че в НЕК има някакъв особен вид приходи, които компенсират тези разходи. Би трябвало при едно прозрачно управление това нещо да бъде калкулирано. Следващото което ме интересува е също едно заключение.
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, се заявява във вашия материал е разпоредил, че стойността на изнесените услуги, говоря за изнесените услуги в RP-тата, трябва да бъде съобразена с изискването тези разходи да не са по-високи от разходите, при които лицензианта сам би изпълнил тази дейност. Вие сте разпоредили, но мен ме интересува дали това е налице и дали това е налице не само към момента, но и в изминалите години, откакто RP-тата започнаха да имат така наречените аутсорц услуги, т.е. изнесени услуги. Защото тогава е нанесен сериозен ущърб на обществения интерес.
Следващият ми въпрос е свързан с цената на зелената енергия. Вие отбелязвате, че една от причините за увеличаване цената на електроенергията е цената на зелената енергия, която е преференциална, без никакво съмнение. Но аз все пак имам въпрос към вас г-н Семерджиев. Колко процента е зелената енергия в микса на България? Мисля че беше 56 мегавата произведено за миналата година. И ако се сравни с енергийния ни ресурс като цяло в страната, това поне по изчисленията беше под 0,1 процента и ако е така, наистина това не е сериозен аргумент за увеличението на цената, другаде са явно по-сериозните аргументи.
Говорите, че твърде вероятно е цената на лигнитните въглища от Мини Марица-изток да бъде коригирана, в смисъл да бъде намалена. Това е действително така и се надявам, решението, което административно трябва да вземе министъра на икономиката и енергетиката и туризма да намали тази цена с близо 10 лв., за да компенсира безсмисленото увеличение, което беше правено в предишното управление на мините от инж. Иван Марков. То не беше безсмислено, но покриваше вътрешни безсмислени разходи.
Как това нещо след това по определен начин ще влияе върху цената на електроенергията, която ТЕЦ “Марица-изток” 2 предлага на българските потребители. Както на крайните потребители, така и на промишлените предприятия. Защото веднъж определено и публикувана в държавен вестник вашето решение за шест месеца, то реално не може да подлежи на такава промяна.
Когато говорим за фактори за повишаване на цените, аз не чух сред факторите за повишаване на цената на природния газ, дали има значение подписаното допълнително споразумение № 11 от 19 декември 2006 г., който касаеше 1 млр. и 400 млн. куб.м. природен газ и стъпаловидното увеличение на тази цена. Мисля че не ме лъже паметта, че само от там за това шестмесечие от 1 юли се предвиждаше увеличение с около 10 процента за тези 1 млр. 400 млн., но те са повече от една трета да не кажа близо 40 процента от сегашната консумация на природен газ на страната годишно.
Последен въпрос. Когато говорите за повишение на цената на електроенергията на регулирания пазар, цени които се определят от вас. Господин Семерджиев, бихте ли ми казали, колко е била средната цена на свободния пазар в региона, да не е в региона, много е общо, на свободния пазар изнасяни от българските електрогенериращи предприятия в рамките на предишното шестмесечие, за да може да съпоставим и да видим колко е сега и да ми кажете, дори като под цена колко е в момента, за да видим какво се случва на свободния пазар, което трябва по определен начин да влияе върху регулираната цена на електроенергията. Защото когато се говори за едно много силно увеличаване цената на природния газ и се изтъква безспорния аргумент, че еврото се обезценява значително спрямо долара, в същото време, ако наблюдавате цените на нефта на пазара в последния поне месец и половина, цената на нефта започва да пада. Падна под 80 и по-малко върви към 70 долара за барел и фактически, не може напълно, но има чувствително компенсирани. Като се има предвид, че цената на природния газ се определя от цените в последните девет месеца на компонентите на нефта, имам предвид газьол, мазут няма съмнение, че трябва да се отчитат и факторите в обратна посока. Иначе излиза така, че вие просто едва ли не защитавате, защо трябва толкова много да се увеличи цената на природния газ. Нека да заемем и другата позиция. Защо не трябва толкова много да се увеличава тази цена?
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИРОВ: Колеги, има ли други желаещи?
АРИФ АГУШ: Благодаря в г-н председател. Аз искам да попитам за цената на разходите проверява ли се и на кои дружества е проверявана? Разходите които се представят като се иска увеличение на цената на произвеждания ток.
Второто което искам да попитам, това което каза и г-н Николов – ръста на цената на производството на ток на НЕК и ръста на цената на RP-тата.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИРОВ: Нека да дадем думата на г-н Семерджиев.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖЕВ: По повод на първия въпрос на г-н Николов по отношение на регулаторните одити. Господин Николов, аз определено считам, че това би помогнало по една много проста причина. Ние сме част от Закона за държавния бюджет и нашия бюджет е определен в рамите на годината. Регулаторният одит обикновено се прави при възникване на обстоятелства, които трябва да бъдат проверени по документи и на място. Такива проверки ние имаме по принцип планови проверки. И те се провеждат на периоди една, две години. Обикновено са рутинни. Имаме извънредни проверки обикновено по жалби. Но регулаторни одити особено на такива големи компании като електроразпределителните дружества например ние наистина нямаме предвиден бюджет предвиден в рамките на годишно определения ни бюджет, като част от държавния бюджет, с който ние да направим такъв регулаторен одит. Така че възможността, разходите за този одит да се получат веднага, без да се кандидатства за промени в бюджета е определено огромно удобство за нас, за да може да си свършим нашата работа във връзка с регулаторните одити. Веднага искам да кажа, че вследствие на този регулаторен одит, който започнахме се получи един много интересен ефект, намаляха чувствително, значително жалбите. И г-н Кирчев може да ви каже, ефекта от проверките, които започнахме във връзка с регулаторния одит определено намали броя на жалбите в електроенергийния сектор. Определено не е било в полза и на електроразпределителните дружества, това че те наистина не са били проверявани детайлно за техните действия. Сега ги проверяваме в това време за реагиране в отдалечени селища по случаен ред и т.н. Оказа се, че повечето от дружествата, особено EVN бихме го отличили, има много добра организация в техническо отношение и може да се каже, че в тази част е значително високо качеството на услугата, възстановяването на аварийните ситуации например.
По отношение на това, как влияе разпределението при определянето на крайната цена, разпределението между Националната електрическа компания и електроразпределителните и снабдителните дружества. Да, това е един от начините по които може да се прави анализ, затова каква част от крайните разходи се дължат на дейността на Националната електрическа компания в качеството й на обществен доставчик и пренос на компания заедно с цената за пренос и каква част от крайната цена на крайните снабдители. Разбира се, такива показатели могат да бъдат използвани, но аз мисля, че споменах и в първото си изложение. За нас това не е критерий, тъй като ние се ръководим при определянето и крайното утвърждаване на цени предложени от енергийните предприятия само на база разходите, които доказват и задълженията, които имаме във връзка с покриване на обществени нужди от действащото законодателство, като например покриваме разликите за зелена енергия, за когенерация и т.н. или за студен резерв. Така че в никакъв случай Държавната комисия за енергийно и водно регулиране не се е ръководила от това как се преразпределят тези средства.
Известно ми е, че електроразпределителните компании използват като аргумент това съотношение, което е било към момента на приватизацията и съотношението, което е сега. Аз поне не считам, че това би трябвало да бъде показателно, защото в момента Националната електрическа компания покрива разходи свързани със задължения към обществото, които към момента на приватизацията например не е покривано. В този смисъл има значение и структурата на самата мрежа, тъй като сравнението например със съседни страни не е удачно, дотолкова доколкото на различно ниво на напрежението е разделянето между преносната и разпределителната мрежа. Така че това разпределение е такова, каквото се получава вследствие на покриване на разходите и спазване на задълженията. Тоест няма ефекта на ощетяване или на съобразяване да се спазват някакви съотношения, тъй като такова нещо не е предвидено в действащото законодателство и не може да ни бъде критерий при определянето на цените.
По отношение на въпроса на г-н председателя Димитров за електроразпределителните предприятия. Беше свързан г-н Димитров с одита, който им провеждаме и възможностите за намаляване на техните крайни цени. Да, едната от причините, поради които започнахме така наречения регулаторен одит беше, че установихме значителни разлики между установените прогнозни приходи на тези компании и фактически получените приходи. Тоест така определената и действаща регулаторна рамка и прогнозните резултати се различават съществено при тези компании от фактическите резултати. Такива разлики нямаме в нито един друг сектор. И тези разлики са в полза на по-високи приходи на тези компании от прогнозираните и предвидените в ценовите решения на ДКЕВР от миналата година като втора ценова година от регулаторния период. Законодателството ни дава право на текущ контрол за изпълнението на тези параметри за всяка година от регулаторния период и ние се възползваме от него и в тази връзка, както вече отбелязах, правим този регулаторен одит и анализ, който определено може да доведе, разбира се в различна степен за различните компании, към ограничаване на приходите, които те получават към момента и от там ефекта да бъде понижаване на крайните цени за потребителите.
По отношение на природния газ. Веднага искам да кажа, че аз не случайно споменах увеличението от 28 процента, защото все пак обявеното от Булгаргаз увеличение от 23 процента не е спрямо действащата сега цена, а спрямо определената от ДКЕВР цена, която беше намалена с още 5 процента, както вече споменах. Така че тези 28 процента, ние определено считаме, че има резерви, но те са малко. Веднага ви казвам г-н Димитров, ние правим анализ на всички ценови елементи. Ефекта от средно претегленото повишение на горивата е някъде около 11 процента и то се изчислява на база дълъг период от време с определени тегла. Тези данни са проверими. Ние изискваме всички тези данни от Булгаргаз и ги проверяваме много детайлно, уверявам ви в това нещо. Най-неизвестният елемент е наистина отчитане курса на долара спрямо еврото, който за съжаление е много динамичен и който ние приехме като основателна причина за забавянето на обявяването на цените от Булгаргаз. Оказа се, че има основание, тъй като те наистина от преди две седмици са променени съществено. Затова аз казах, че на този етап не е реалистично да се мисли, че може да се избегне увеличение, което ще бъде при всички положения по-голямо от 20 процента за природния газ. Обещавам ви в четвъртък веднага щом получим данните, ние ще направим много бързо анализа и съответно ще изразим нашето становище, дори може би още на общественото обсъждане в петък, което имаме в държавната комисия по енергийно и водно регулиране.
По отношение на опита, който и аз отбелязах и вие с право изразихте като строго положителен за Топлофикация Бургас и
Топлофикация – Плевен например е, че инвестициите, които са направени, определено водят към понижаване зависимостта на крайната цена на топлоснабдителната услуга от цената на природния газ. Колкото по-ефективна е инсталацията, толкова по-малко тя зависи от повишаването на цените на природния газ. Така че определено инвестициите, особено в източниците повишаването на тяхната ефективност, както и в мрежите е процес, който води до поносими цени на топлоснабдителната услуга и това е опит, който трябва да бъде наистина използван. Доказателство, че топлофикационните дружества имат бъдеще. Но това бъдеще минава през модернизирането и инвестиции особено в източниците, където за Топлофикация – София например нещата не са особено благоприятни за самата Топлофикация.
По отношение на въпросите на г-н Иванов за свежото ядрено гориво. Да, г-н Иванов ние изискахме всички договори и анекси за свежото ядрено гориво и мисля, че повишението е около 50 процента. Веднага искам да кажа, че наистина такъв ни е подхода. Ние никога не приемаме дадености, особено свързани с горива, като дадености за определяне на крайната цена. Тоест не само по отношение на ядреното гориво, но по отношение на въглищата например ние се опитваме да преценяваме, доколкото е възможно икономическата целесъобразност за тези повишения. Това което получихме като информация от ядрената централа от АЕЦ “Козлодуй”, че са водени продължителни преговори, че тези цени вече са били дори използвани на по-ранен етап, но не се е налагало коригиране на цената, тъй като е имало от старото ядрено гориво и са зареждали от по-евтиното гориво, заедно с по-скъпото. Но така или иначе са водени преговори. Увериха ни, че е имало няколко кръга от преговори. И като краен резултат от тези преговори е тази цена на ядреното гориво.
Ние за съжаление нямаме специалисти, които да преценят доколко тази цена наистина е могла да бъде намалена и дали е намалена по най-добрия начин, аз трудно мога да се ангажирам със становище по този въпрос. Но очевидно получихме информация за няколко кръга от преговори при които е била намаляване първоначално предложената цена за свежо ядрено гориво.
По отношение на заемите, които е взимал НЕК за инвестиционни проекти извън настоящата лицензирана дейност. Националната електрическа компания има лицензия за обществен доставчик. В тази лицензия влизат, както закупуването на електроенергия от съществуващите централи, които по квотите определени от Комисията се купува електроенергия, така и от собствените си например източници, водноелектрически централи, които са собственост на НЕК. Тоест НЕК в качеството си на обществен доставчик формира микса, включително и със собствено производство. Решенията за изграждане на нови мощности е в следствие на решение на самата електрическа компания, което е било следствие на стратегията и на дългосрочните планове на компанията за изграждане на нови мощности. Но пак повтарям, че всички разходи финансови по заемите, които са получавани не са влизали по никакъв начин пряко в крайната цена на Националната електрическа компания по отношение на обществената доставка и преноса на електроенергия. Тоест на регулираната част от нас, която е по лицензията. Това което мога да кажа, че най-вероятно тези разходи са покривани с приходите от износа на електроенергия. Разбира се, подробна информация за това може да бъде получена от самата Национална електрическа компания. Износът на електроенергия също не е лицензирана дейност и не влиза пряко.
Аз тук ще си позволя само една забележка, че за нас като орган, който е издал съответните лицензии и трябва да следи за изпълнението на тези лицензирани дейности не е от значение общото състояние на една такава компания, така че ние наистина гледаме с безпокойство за действия на Националната електрическа компаня в нелицензираните дейности, които могат да влошат нейното финансово икономическо състояние и от там да повлияят на лицензираните дейности, които са изключително важни. В този смисъл косвено, ние наистина сме заинтересовани цялостната дейност на Националната електрическа компания и не само ние, а цялото общество да довежда до стабилни финансови резултати, така че да може тази компания да упражнява изключително важното си значение за цялата електроенергийна система в България.
По повод на изнесените услуги, проверката на нивата. Веднага искам да ви обясня един такъв факт, който не е очевиден, но е много важен. Всяка година от регулаторния период се признават определени разходи, които са далеч под разходите които правят електроснабдителните компании и електроразпределителните. Те се дължат на по-големите приходи, които те получават. Аз ви споменах, това е основанието да започнем и регулаторния одит за големите разлики между утвърдените от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране приходи и действително получаваните приходи от тези компании. Тоест всички тези външни услуги са финансирани с тази разлика. Така че те са се отразили не толкова на цената, на крайната цена по потребителите, колкото на печалбата, която би могла да направи тази компания или тези компании. Тоест, това е било за сметка на печалбите на тези компании, а не за сметка на цените на крайните потребители. И аз ще бъда много доволен, ако това наистина се разбере от всички, че ощетяването, особено с външните услуги е главно в посока на печалбите на тези компании. Това следва от начина по който се регулирали. Тоест ние сме спазвали една добра практика в регулирането, да признаваме само разходи, които са пряко свързани с дейността.
Цената на зелената енергия, определено тук колегите веднага ми помогнаха, увеличава се с 1,4 процента микса, цената на едро. Тоест не е незначително. То е повече от 9 процента, 9,6 в общия микс. И като се има предвид, че тук надбавките са особено големи, особено за фотоволтаиците, то няма начин да не се повиши и крайната цена. В случая за следващия период нашите изчисления към момента са увеличени с 1,4 процента на цената на едро, която е за националната електрическа компания в микса, която отива към електропреносните и електроразпределителните дружества. Там има коефициент на намаление, така че в по-малка степен ще се отрази на крайната цена на потребителите.
Цената на мините. Това е един въпрос, с който ние, без да ни е работа, сме се занимавали, защото сме съзнавали, че е пряка работа, защото тя основно има значение за цялата верига, поради голямото количество електроенергия произвеждано от нашите термични централи в басейна на Марица-изток. Правили сме анализи, доколкото са нашите възможности, сравнителни с цени на подобни въглища при подобен начин на добив по публикувани данни, основно данни от САЩ. Всичките тези анализи, които сме правили са предоставени с доклади на министъра на икономиката, енергетиката и туризма и се надяваме, че те наистина ще му помогнат като аргументи при коригиране на цената. Необходимо е да се има предвид и още един момент, че тъй като се очаква увеличение на добива на Мини “Марица-изток” във връзка със започване работата на Мини “Марица-изток 1”, считаме, че тъй като количествата сами по себе си намаляват специфичната цена за добив, то това е още едно основание да се помисли за намаление не тази цена.
По отношение на цената на природния газ, аз споменах вече, че основното което отчитаме е наистина влиянието на горивата. Това е една обектива величина, която се проверява сравнително лесно. Имаме практика, Булгаргаз ни я предоставят всяко тримесечие и се проверява от нашите специалисти. За съжаление най-голямата неизвестна, аз вече споменах, е курса на долара спрямо еврото, тъй като ние трябва да го заплащаме по курса на деня. Там това, което ние очакваме и бихме искали да е използвал “Булгаргаз” като резерви, да се е запасил например с долари, за да може да не е толкова зависим от флуктуациите на цените, т.е. да е действал като един типичен търговец, който има определен начин на действие. Веднага искам да кажа, че във връзка с наредбата, която прие Министерския съвет в края на миналата година, знаете, че регулирането на Булгаргаз вече се извършва изключително детайлно. Тоест всяко тримесечие му се отчита надвзет и недовзет приход, така че неговата степен на свобода да лавира, да натрупва средства и да ги харчи следващи моменти е намаляла значително. Това е във връзка с възможностите на комисията на регулатора да контролира неговите действия, като обществен доставчик.
Цените на свободния пазар и на регулирания пазар. Господин Иванов, определено искам да кажа, че ако разглеждаме нещата в кратък период от време, винаги може да се получат ситуации, когато цените на електроенергията на свободния пазар в региона например или в други региони от Европа и от Централна Европа, които са сравнително близко, могат да се различават съществено от регулираната. Но това е само в ограничени интервали от време, в рамките да кажем на седмица и на месец. Ако се разгледат цените в по-дългосрочен план, например в годишен план, тъй като нашите регулирани цени са определят на годишна база, то се налага извода, че тази разлика е твърде малка, ако има изобщо такава разлика. Разбира се, последния срив на цените на едро, който се случи през 2009 г. определено свали цена на свободния пазар по тази на регулирания, но нямаше как на регулирания пазар, където се отчитат условно постоянни разходи на компаниите, които са за година да бъдат съобразени с едни такива резки изменения в конюнктурата на пазара. Така че аз не считам, че това е повлияло съществено.
По отношение на въпроса на г-н Агуш, аз вече ви казах, че наистина ние не се ръководим от тези съотношения, независимо, че истината е, че се получава процеса при който частта от цените към крайните потребители, които се дължат на Националната електрическа компания като обществен доставчик цена за пренос и цена за достъп се увеличава във връзка с дела от тези цени на електроразпределителните и електроснабдителните дружества. Но основната причина са задълженията на Националната електрическа компания в задълженията за покриване на нормативи от закона за обществено значими и свързани с директиви на Европейския съюз.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на г-н Семерджиев. Сега е момента за допълнителни въпроси.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Аз се връщам пак на разходите за инвестиции направени от електроразпределителните дружества. Съгласно указанията, които са дадени от комисията, там в чл.24 т.4 се казва: Комисията приема, че електроразпределителните дружества ще използват 100 процента привлечен капитал за всички необходими нови инвестиции. А в случая те имат по 98. Това означава ли, че трети регулаторен период 2012 г., до тогава ние какво ще правим. Ще получаваме ли дял от приходите или не. Дивиденти ще има ли?
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Отговорът е пост. Те просто са нарушили тези указания и ние ще предприемем съответните мерки по този въпрос.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Наистина абсолютно прав сте, защото съгласно чл. 36 от Закона за енергетиката ал.1 там пише: “Указанията дадени от Комисията относно образуването на цените са задължителни за енергийните предприятия.” Тук има нарушение на Закона за енергетиката.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Ще предприемем съответните действия.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз имам уточняващи въпроси. Знаете, че имаше политическа атака срещу RP-тата и идеята беше, че те не са инвестирали това, което са декларирали. Инвестициите са големи – 250 около 300 млн. годишно. Какво показва вашата проверка, тъй като атаката беше с подтекст, че ще има намаление на цените. Това не са реални инвестиции. Те са фиктивни инвестиции. Сега ще ги извадим от разходите и цената на електроенергията ще падне. Така ли е или не е така?
В тази връзка един съвсем наивен въпрос. Частните компании имат акционери, които в края на годината, ако едно твое подразделение не ти осигурява дивидент, просто го продаваш и се отърваваш от него. Как толкова години частните акционери търпят да няма разпределение на дивидент. Като регулатор как си го обяснявате? Ако те не печелят през изнесените дружества, които са собственици на същите компании, те просто трябва да закрият тези филиали в България и да изчезнат от България. Как си го обяснявате? И двамата вероятно знаем отговора. Един също наивен въпрос, но изказванията на Сашо Дончев не бяха просто шум в ефира. Може ли дъщерно дружество на Газпром да си продават директно в България. Може ли примерно Газпромекспорт да продават директно в България? Ако няма договори за доставка на Булгаргаз, това действително ли ще се случи и какво ще регулира регулатора в една такава ситуация.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, други уточняващи въпроси?
РУМЕН ОВЧАРОВ: Колко трябваше да бъде увеличението на природния газ за второто тримесечие от 1 април, което министър Трайков спря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги желаят ли думата? Няма. Заповядайте г-н Семерджиев.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: По повод на проверките, които правим и инвестициите на електроразпределителните дружества. Тук има значение структурата на инвестициите. Тъй като електроразпределителните дружества като средства са ги инвестирали тези пари, т.е. те са похарчени. Те са влезнал като изхарчени средства за инвестиции. Това което ние проверяваме, каква част от тези инвестиции са наистина за подобряване състоянието на мрежата, за подмяна на съоръжения и постигане на тези целеви показатели за качеството, които ние сме ги поставили. Тъй като в регулаторната рамка тук имаше въпрос от г-н Белишки за съотношението на капитала. Там също изрично е указано, че всички инвестиции се правят с предварително определени цели, които след това се проверяват дали са постигнати. Такова нещо не е правено. На вашия въпрос г-н Димитров отговарям. Такова нещо не е правено. И ние проверяваме с тези инвестиции, които те са правили какви точно цели са постигнати. Защото ако една инвестиция се прави в мрежата и се постига сигурност на тази мрежа, намаляване броя на прекъсването, то това е целта на едно електроразпределително дружество. И е нормално такова нещо да се стимулира и да се потвърди. Да, ето има инвестиция. Намалял е броя на прекъсванията, продължителността Намалено е времето за отстраняване на аварии и т.н. Но ако такива инвестиции се правя например в консултантски услуги и то с неясен произход и характер, естествено, че като регулатор ние трябва да реагираме, защото в крайна сметка тези средства са получени като резултат от услугата разпределение и снабдяване на електрическа енергия и те трябва да отиват за разпределение и за снабдяване.
По повод на това акционерите каква логика имат, на мен ми е трудно. Никога не съм бил акционер. Не считам, че ние изобщо трябва да защитаваме интересите на акционерите. Не е такава целта на комисията и никога не съм се замислял какво бих мислил в такава позиция. И мисля, че никой от нас, даже и в комисията, когато има каквито и да са решени не трябва да се поставя нито за момент в позицията на акционер, защото това няма да бъде в полза на потребителите. Само ще вдигаме цените и пак ще ни наричат комисия за вдигане на цените.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ако не си ги взимат чрез делегираните дейности те няма да стават собственици.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Те имат достатъчно висока норма на възвръщаемост за европейските условия. Не исках да се впускаме в такава дълга дискусия. Към момента когато са приватизирани дружествата естествено може би тази норма на възвръщаемост е била оправдана във връзка с рискове, които е имало в България 2004 г., но все пак сега сме 2010 г. и тези рискове, които са обосновавали една по-висока норма на възвръщаемост не могат да се обосноват сега. Сега нямате такива високи норми на възвръщаемост в европейските страни, така че ние сериозно мислим за анализ на тази регулаторна рамка и привеждане на условията при които работят електроразпределителните и снабдителните дружества близки до тези в другите европейски страни.
По отношение на въпроса за изказванията на г-н Дочев, на мен ми е трудно да ги коментирам. Още повече, че те не се вписват в действащата към момента схема за доставки на природен газ, която е описана в закона и ние я регулираме. По принцип веднага искам да кажа, че по отношение на доставки на природен газ, които са от местни източници, нашия пазар е напълно отворен. Това е било доказано с газа, който се добиваше от Галата и се търгуваше свободно, докато го имаше. А сега има още малки количества. И ако бъде открит природен газ в България ви уверявам, че всеки ще може да търгува с този природен газ съвсем свободно. И това ще бъде от полза на всички потребители и по никакъв начин няма да засегне Бургаргаз. Но дотолкова, доколкото ние имаме само един източник и само една тръба, една система свързана с един обществен доставчик може би е най-доброто решение към момента с цел защита на интересите на всички потребители.
По отношение на въпроса на г-н Овчаров с колко беше променено. Аз доколкото си спомням заповедта на министъра беше да се намали с още 5 цяло и нещо цената на природни газ. Затова аз казах, че обявената от Булгаргаз цена с увеличение 23 процента е без да са съобразени с тези 5 процента. Така че ако добавим тези 5 става около 28 процента цената, която предлага спрямо действащата цена Булгаргаз, която очаквам да ми я предложи официално утре, за да може да я анализираме с фактите. Ако съм пропуснал нещо, ще го допълня.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Семерджиев, ако се окаже, че Булгаргаз има подобни валутни резерви в долари може да се окаже, че дружеството не е подложено на този риск от поскъпване курса на долара, което може да бъде причина за вас да не увеличите толкова много цената на природния газ.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Да и това нещо ще го проучим, обещавам ви, много детайлно.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, други въпроси имате ли към г-н Семерджиев? Желания за изказвания на депутати? Господин Овчаров заповядайте.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми колеги, аз не случайно зададох въпроса за това с колко беше задържана цената на природния газ през м. март. Защото упражненията със задържане на цена, особено на природния газ, не се отнасят само за топлофикационните дружества. За второто тримесечие, без да съм гледал конкретните числа със сигурност Топлофикациите са потребили около 20 процента от това количество природен газ, което е доставил. Тъй като сезонът свърши още април месец. Останалите количества са потребени от частни компании. Тоест със заповедта на министъра тези частни компании са образно казани субсидирани от държавата или от Държавното дружество “Булгаргаз”. За тези три месеца 70-те милиона загуби, които натрупа Булгаргаз, ако от тях 15 млн. са отишли в Топлофикациите за субсидиране на топлоенергията, останалите 50 и няколко милиона са отишли в няколко частни дружества. Добре е да ги знаем кои са.
Вторият ми въпрос е свързан с цената на въглищата. Доколкото не ме лъже паметта, цената на въглищата се определя по една формула, която е създадена 1999 или 2000 г., тогава когато са подписвани договорите с двамата големи американски инвеститори в ТЕЦ “Марица-изток”. Тогава те бяха Ентърджи и ЕS. Ентърджи малко по-късно си преподаде дела на NL, но условията на договора останаха същите. Увеличението на цената на въглищата или намалението на цената на въглищата е вече калкулирано в цените на които НЕК изкупува електроенергията от тези две дружества, не само от ТЕЦ Марица-изток 2, г-н Иванов. И сега намалението на тази цена ще доведе, ако е 10 процента това, за което говорим, ще доведе до допълнително намаляване на разходите на тези две големи компании. Тоест до допълнително увеличаване на печалбите на тези две компании, съответно на ЕS и на NL. Тъй като вие казахте, че вече е сметната цената на която от м. септември НЕК ще изкупува електроенергията от ТЕЦ “Марица-изток 1”. Ако тя е сметната, означава ли това, че следващия регулаторен период шест месеца при положение, че министър Трайков отново намали със свое решение цената на въглищата, ТЕЦ “Марица-изток 1” ще получава допълнителна печалба от 10 процента. И точно същото ще прави ТЕЦ “Марица-изток 3”. Тоест ние отново за сметка на държавата и на потребителя в България ще спонсорираме тези две бивши американски, но едното продължава да бъде американско дружество или няма. И по какъв начин Комисията ще защити обществения интерес в тази ситуация.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря г-н Овчаров. Други изказвания колеги? Господин Иванов иска да направи изказване. Заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Аз няма да правя пълно изказване, защото зададох достатъчно въпроси. По скоро по повод казаното от г-н Овчаров. Аз отправям въпрос към г-н Семерджиев. Когато излезе един доклад преди една седмица от Държавната комисия по енерегийно и водно регулиране беше отбелязано, че вместо това, което се тиражира много, че цената от ЕNL и ЕS ще бъде 137 лв. на мегават, това което беше посочено, малко над 36 лв. ще бъде цената от ЕNL и 40 лв. на мегават цената от ЕS. Искам да разбера наистина така ли е, защото ако е така, това което каза г-н Овчаров не се връзва при това тройно намаление на цената на мегават.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други желания на народни представители за изказвания? И аз ще кажа няколко думи колеги, преди да дадем думата на г-н Семерджиев и да му благодарим за днешното участие.
Господин Семерджиев икономическата ситуация в България е доста сложна и тежка. Вие го осъзнавате. Нашата цел на днешното изслушване не е да оказваме някакво влияние върху вашата работа. Всяко увеличаване на цената на тока и на природния газ в сегашното състояние на българската икономика ще има много тежки последствия не само за домакинствата и за бизнеса. Аз съм сигурен, че вие това го разбирате. Затова наистина трябва да изцедим и да изцедите всички резерви до последната. Например вашата инициатива за първи път, да има истински контрол над RP-тата и проверка на техните разходи и инвестиции е една добра инициатива, но тя трябва да бъде доведена докрай. Аз не разбирам защо това до момента не е правено. Трябвало е да бъде направено. И такъв контрол наистина трябва да има. Включително загубите, които те декларират трябва да бъдат проверени дали са истински. И то не на база документи, а проверки включително на място. Трябва да бъде направен истински механизъм за контрол върху работата на RP-тата. Защото имам чувството, че благодарение на бездействието което имаше през последните години много хора останаха с впечатление, че всичко е разрешено и всичко може.
По отношение цената на природния газ. Отново всички инструменти трябва да бъдат използвани и всички резерви трябва да бъдат потърсени. Аз чух от вас, че вие сте скептичен, но да се надяваме, че самите фирми като Булгаргаз са намерили начин да бъдат защитени срещу валутния риск, тъй като курса на долара дълго време беше благосклонен за България. Да се надяваме, че има механизми за защита срещу този валутен риск, тъй като едно увеличение от 28 процента си представете в момента никой не иска фалити на фирми в България. Никой не иска, включително едно толкова рязко покачване цената на парното. Хората и в момента са в доста тежко положение. Така че всички резерви, които намерите и откриете до край са ценни и сега е момента да бъде свършена тази работа.
Заповядате за последно изказване и ще бъдем доволни да ви имаме в комисията още веднъж. Искам да подчертая, че договора, който беше подписан м.декември 2006 г., имам доста сериозен анализ пред себе си, трайно покачи цената на природния газ в България. Това вие не го констатирахте г-н Семерджиев, може би търсейки дипломатичност, диалогичност и други качества привични за един човек, който оглавява независим регулатор, но фактите са такива. Заповядайте за последно изказване и да ви благодарим за участието.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Благодаря ви г-н председател. Аз много благодаря на всички народни представители и на вас за въпросите. Определено въпросите бяха много съществени. Ние търсим отговор наистина на най-важния въпрос, да имаме приемливи цени на енергийните услуги в България и с това да помогнем за излизане от кризата на цялата икономика. Разбира се, за съжаление има някои фактори, които са обективни и външни и те могат да бъдат отчетени само на базата на вътрешни резерви. Ние наистина ги търсим тези резерви непрекъснато. Но все пак не трябва да се допускат и големи загуби за енергийните компании, които могат да доведат до съществени промени в енергийните структури в страната.
По отношение на изказванията на г-н Овчаров и на г-н Иванов, веднага искам да кажа, че цената на въглищата от Мини “Марица-изток” е елемента, който се отчита в крайната цена на всички централи като вход. Тоест тази цена се отчита такава каквато е. Така че няма опасност при намаляване на цените от мината това да увеличи маржа или да увеличи приходите на която и да е било централа, която използва въглищата. Знаете, че ние за “Марица-изток 2”, вследствие на намаление на специфичния разход на гориво и рехабилитацията, която беше направена и намаления специфичен разход на гориво, коригирахме веднага цената за енергия още от началото на тази година. Така че има механизми да отчитаме всички фактори, елементи, които влияят на тази цена и да не допуснем да има необосновано повишаване на приходите. Така че няма такава опасност г-н Овчаров, искам да ви успокоя. Това няма да го допуснем да получат допълнителни приходи.
По отношение на цените искам веднага да кажа, че ние наистина достигнахме едно пълно сближаване, едно много добро сближаване на цените за енергия на трите централи, които работя с тези лигнитни въглища и които имат подобни технологични цикли за използване на въглищата. По-големите разлики са в условно постоянните разходи, които са свързани с инвестиционните разходи. Но по отношение на променливите разходи, които определят цената за енергия те са много близки и са такива каквито ги каза г-н Иванов. Останалото е въпрос на цена за инвестицията и те са за съжаление доста по-скъпи при тези централи в различна степен. Правени са през годините по различни причини, по екологични и т.н., но това е фактическото положение. Може да ви го покажем. Който иска може да го види. Това е истинското положение.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Димитров, във връзка с вашето изказване. Господин Семерджиев и господин Кирчев, г-н Гривеков и всички членове, вие сте дълги години в Комисията по енергийно и водно регулиране. Съгласни ли сте с изказването на г-н Димитров, че през последните години от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране не е правен никакъв контрол над всички добивни и електроразпределителни дружества. Ако ми кажете да, тогава каква е вашата отговорност. Ако не, на следващо наше събиране да ни обясните, все пак вие като членове на тази Комисия какво сте правили. Защото в момента бившия председател го няма, а новия председател е на ясно с всичко това.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Може ли преди да ви дам думата г-н Семерджиев да отбележа, че г-н Аталай не е бил много внимателен и не е слушал встъпителното изказване на г-н Семерджиев, в което той каза, че по отношение на инвестициите особено, задълбочен контрол не е имало до момента. Нещо което и аз изтъкнах в своето крайно изказване с надеждата, че инициативата, която започва сега ДКЕВР ще бъде доведена докрай и контролните механизми ще работят.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз съм сигурен, че такива проверки са правени и ДКЕВР си е вършил работата, но в регулаторната рамка, която е гласувана 2003 г. Мислите ли, че тази регулаторна рамка най-добре защитава потребителя? Не е ли било по-добри вариант да има друга регулаторна рамка, която защитава потребителя и именно по-добър контрол е щяло да има върху тези дружества?
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: На г-н Аталай, само искам да кажа, че има регулаторен одит, който сега правим. Имало е решение на Комисията 2008 г., г-н Кирчев може да го потвърди, веднага след приключване на първия регулаторен тригодишен период, каквато е нормалната практика, да се направи регулаторен одит преди да се започне следващия регулаторен период. Поради липса на средства най-вероятно комисията не го е направила. Ние сега го правим наистина за сметка на хората. Единствено директора е при мен. Всички останали са по обектите. В момента това са хората, които са в Комисията. Ресурсите са ни много ограничени и аз искам наистина да призова към разбиране за необходимостите, които има комисията. Ще ви дам един пример. Само една от компаниите, няма да я споменавам, но има договор на стойност 1 млн. 300 000 за контрол на регулаторната си дейност, а целия наш бюджет е 3 млн. 300 000. Разберете, няма да може да защитаваме обществения интерес, независимо в кака политическа обстановка работим, ако нямаме достатъчно ресурси за това. Това е един от основните проблеми, които надявам се с тази поправка в закона да се реши. А по отношение на регулаторната рамка, аз вече се изказах, трябва да приведем тази рамка към нормалните европейски условия. Разбира се, пак трябва да се съобразим с българските условия. Считам, че не трябва да продължаваме да работим с тази регулаторна рамка.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодарим на г-н Семерджиев, на г-н Кирчев, г-н Гривеков и останалите колеги от ДКЕВР. Колеги, чувствайте се винаги поканени в тази Комисия и се надявам на вашето често участие и присъствие. Благодаря за днешното ваше участие.

Има молба от зам. министъра на земеделието, който е докладчик по трета точка да разменим втора и трета точка, тъй като има друг ангажимент. Не виждам причина да не удовлетворим това желание.
Колеги, процедурно предложение трета точка да стане втора и да я разгледаме веднага. Който е за това процедурно предложение моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Гости: Министерство на земеделието и храните
Госпожа Светлана Боянова – заместник-министър
Лилия Стоянова – началник отдел в Главна дирекция “Земеделие, гори и поземлени отношения”
Министерство на икономиката, енергетиката и туризма
Маргарита Златанова – главен юрисконсулт към Дирекция “Правна”
Заповядайте да представите законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, внесен от Министерския съвет на 1 юни 2010 г. – за първо четене.
Заповядайте г-жо Боянова.
СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Благодаря ви. Благодаря, че откликнахте на моята молба. Съвсем накратко в този законопроект, който предлага Министерския съвет основно изменяме текста във връзка с уеднаквяването му със Закона за независимите оценители, който вие след малко ще гледате. Целта на този законопроект е да се приравни уредбата за придобиване на правоспособност и за осъществяване на дейността по оценяване на земеделските земи. Досега тези независими оценители на земеделските земи се одобряваха по един списък в чл.19, а от тук насетне нашето предложение за тези разпоредителни сделки със земеделски земи за които не се изисква данъчна оценка, а това са сделките свързани с уедряване, замените по чл.24 от Закона и учредяването право на строеж и сервитути без провеждането на търг и конкурс, оценката да се възлага на независим оценител по договор срещу възнаграждение по реда на Закона за обществените поръчки. В законопроекта сме предвидили и преходни разпоредби за сегашните оценители като сме дали възможност в едногодишен срок от влизане в сила на закона, оценителите на земеделски земи да подадат заявление и по право да се впишат в регистъра, който се предвижда в Закона за независимите оценители. Това е основната промяна в законопроекта.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Въпроси на народни представители.
ЕВГЕНИ СТОЕВ: Не можах да разбера по чл.19 земите, те нали са до 2012 г. в забрана на разпореждане. Тях кой ще ги оценява?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, други въпроси имате ли към Министерство на земеделието? Няма. Заповядайте.
ЛИЛИЯ СТОЯНОВА: Благодаря ви г-н председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, земите по чл.19 вие знаете, че станаха общинска собственост. Те също подлежат на оценяване от тези независими оценители за които говорим в момента. Те и в момента са общинска собственост с ограничение по отношение на управлението на общината с тези земи. След 2012 г. те минават под общия ред за управление, както всяка една собственост от собственика й. Ако трябва да допълня, че тези ограничения са породени преди всичко от факта, че има прекалено много призната, но невъзстановена собственост. Този фонд се включи в земите по чл.19. Разбира се, срока 2012 г. едва ли ще реши проблема, но все пак искаме да дадем възможност на тези собственици още веднъж да се идентифицират имотите и те да им бъдат възстановени.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Представители на Министерство на икономиката. Заповядайте да кажете становището на Министерство на икономиката по този закон.
МАРГАРИТА ЗЛАТАНОВА: Благодаря г-н Димитров. Министерство на икономиката не е приело в този му вид предложението на Министерство на земеделието, защото Закона за независимите оценители касае права получени по наредбата за анализите на правното състояние и приватизационните оценки и условията и реда за лицензиране на оценители. Докато оценителите на земеделски земи са обучавани по друг ред, който не е предвиден и не е разписан в закона за независимите оценители, тепърва трябва да се внесат поправки в Закона за независимите оценители, като се разпишат правата и задълженията на оценителите на земеделски земи и по същия начин да се включат и оценителите на горски масиви, земи и каквото следва да оценяват. Оценителите на земеделски земи по реда на Наредбата по чл. 19 А имат право пет години да бъдат такива, след което подлежат на обучение и преквалификация, докато вписани веднъж в Закона за независимите оценители, правата им са без срок. Така че следва да се уреди в Закона за независимите оценители това тяхно включване и чак тогава да се пристъпи към включването. Към момента не могат да бъдат вписани по право.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Тези проблеми могат ли да бъдат отстранени между първо и второ четене или въобще не подкрепяте закона. Това е важно уточнение, за да е ясно за народните представители.
МАРГАРИТА ЗЛАТАНОВА: Между първо и второ четене, ако удължите срока биха могли да бъдат изгладени.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Говорейки с камарата на независимите оценители, знам че там се изготвя проектозакон за изменение и допълнение на Закона за независимите оценители. Аз питам, това спешно ли е, ако не е, тъй като той ще бъде доста подробен, именно в този Закон за изменение и допълнение, понеже ще се формира и работна група може да се предложат именно тези поправки.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Моля да отговорите на въпроса на г-н Николов. Има ли го елемента на спешност. Ако го няма да отложим законопроекта.
МАРГАРИТА ЗЛАТАНОВА: Няма елемент на спешност в тези промени. Имахме предвид изменението и допълнението на Закона за независимия оценител и нашето желание е да уеднаквим режим за оценителите въобще, още повече, че ние имаме и положителни становища от Камарата на независимите оценители. Но аз смятам, че съображенията на Министерство на икономиката са от съществено значение и бихме могли, ако удължим времето за дискусии, за обсъждане на въпроса да отстраним, да направим компромисно решение за вашите бележки. Така че смятам, че би могло да се удължи това време.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има думата Петър Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: По някакъв начин моя въпрос е свързан и с въпроса на колегата Николов. Аз доколкото зная, като антикризисна мярка касаеща по някакъв начин отдаването на ресурс на общините се обсъжда възможността за премахването изобщо на този чл.19. Даже доколкото зная, за да могат общините бидейки с орязан бюджет да разполагат със земя и да могат да продават, да наемат или да ползват. Даже доколкото зная има внесено предложение, проект за промяна от колегата Татарски, което не зная в каква фаза е. Въпросът ме е това нещо съобразено ли е, тези две неща, това за което говорите и дали едно такова отлагане, ако не е спешно всъщност не се явява наложително, с оглед на този проект.
СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Като цяло вашия въпрос няма съществена връзка точно с тези промени, които в момента предлагаме. Иначе това предложение, което е на народния представител Татарски ние вече го обсъждаме в Комисия по земеделие и подкрепихме там текстовете от наша страна. Това е отговора на въпроса и не касае спешността на този член приемането или не.
АННА ЯНЕВА: Уважаеми колеги, тъй като промените, които се предлагат касаят Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, а не Закона за независимите оценители или промените, които гледаме в момента. Моето предложение е, ако наистина няма срочност, няма бързина по-добре е колегите да оттеглят законопроекта заедно с Камарата на оценителите и Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, да подготвят и съответните изменения в Закона за независимите оценители. Защото ако приемем само тези промени, те няма нищо да означават. И ще приемем едни промени, които няма да работят, тъй като те няма да намерят своето място в Закона за независимите оценители. И мисля, че е разумно това предложение.
СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Нека да подчертая, че този законопроект е съгласуван с Камарата на независимите оценители. Тоест те са дали своето положително становище. Ако не трябваше да се бърза, може би щяха да го кажат и според нас е по-.добре в рамките между първо и второ четене да уточним текстовете, защото не възраженията, но спорните моменти идват от Министерство на икономиката.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да чуем г-н Белишки.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Имам следното предложение, ако се обединим всички около него. Всички тези недоразумения докато бъдат изтеглени ние да отложим разглеждането на тази точка за следващата седмица, за да има пълна яснота и относно вносители и становище на Камарата и т.н.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има колеги процедурно предложение от г-н Белишки и г-жа Янева да поискаме писмено становище от Камарата.
ЛИЛИЯ СТОЯНОВА: Аз бих искала да добавя, че когато беше външно съгласуване този проект, ние имаме становище от Министерство на икономиката и това, което вие казвате сега е нещо ново като становище.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Добре е преди законопроекта да влезе в Парламента и да бъде одобрен от нас да има съгласие между двете министерства, тъй като не е Парламента мястото, в което да ги изглаждаме тези въпроси. Има предложение на г-н Белишки и г-жа Янева да бъде отложен законопроекта за разглеждане следващата седмица или след това в зависимост от готовността на двете министерства.
Който е за отлагане, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Отложихме този законопроект. Благодаря на ресорния зам. министър, който присъства на това обсъждане.
Минаваме на втора точка.
Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за независимите оценители, внесен от народните представители Валентин Николов, Никола Белишки и Георги Икономов на 1 април 2010 г. – за второ четене.
Гости: Министерство на икономиката, енергетиката и туризма.
Валентина Танева - държавен експерт в дирекция “Правна”.
Госпожо Танева заповядайте.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за независимите оценители.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието на законопроекта и предлага следната редакция.
Закон за изменение на Закона за независимите оценители.
Тук желание за думата няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се. Господин Червенкондев, който декларира конфликт на интереси и гласува въздържал се.
Приема се.
§ 1. Предложение на н.п. Валентин Николов, Никола Белишки и Георги Икономов § 1 да отпадне. Комисията подкрепя предложението и предлага § 1 да отпадне.
Желание за думата? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Параграф 1 отпадна.
Предложение на н.п. Валентин Николов, Никола Белишки и Георги Икономов, създава се нов § 1 със следното съдържание:
§ 1 чл.11 ал.1 т.7 думите “не плащане на членския внос за повече от три месеца, когато е член се заличават.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 1.
§ 1. чл.11 ал.1 т.7 думите “не плащане на членския внос за повече от три месеца”, когато е член се заличават.
Желание за думата? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Този текст е приет.
§ 2. Предложение от н.п. Валентин Николов, Никола Белишки и Георги Икономов.
Комисията подкрепя предложението и предала следната редакция на § 2.
Преходна разпоредба.
§ 2 ал.1. В срок до 30 декември 2010 г. лицата получили лиценз за оценители от Агенцията за приватизация по реда на Наредбата за анализите на правното състояние и приватизационните оценки и за условията и реда за лицензиране на оценители се вписват в регистъра по чл.15 по право след подаване на заявление с приложен лиценз.
Ал.2. Оценки могат да извършват само оценители вписани в регистъра по чл.15.
Желание за думата? Няма.
Който е за, моля да гласува тази редакция.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се.
Колеги, приехме на второ четене Закона за независимите оценители.
Точка р а з н и.
Първо съобщение. Утре имаме съвместно заседание от 14.30 часа в зала “Изток” съвместно с Комисията по бюджет и финанси, на което ще обсъдим Закона за изменение и допълнение на бюджета за 2010 г.
Трябва да има кворум на нашата Комисия и кворум на Бюджетната комисия. Ще има отделно гласуване на нашата Комисия и отделно гласуване на Бюджетната комисия.
Други съобщения няма. Другата седмица колеги, ако има заседание ви моля да е в четвъртък, тъй като аз ще отсъствам. Тази комисия е приоритетна и това решава проблемите. Който желае да се включи в работната група за енергетиката, която да обедини трите закона за изменение и допълнение на енергетиката. Господин Николов участва в нея, г-н Червенкондев, г-н Иван Иванов., г-н Белишки също влиза в тази работна група. Колеги, бързо трябва да обедините трите законопроекта и да работим по прецизиране на текстовете. Господин Николов да отговаря за събиране на работната група.
Благодаря на всички колеги.
Закривам заседанието.
/Закрито в 16 часа 05 минути/