Относно:
1. Обсъждане на общ проект на приетите на първо гласуване на 9 юни 2010 г. законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 054-01-5, внесен от н.п.Мартин Димитров на 26.01.2010 г., законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 002-01-22, внесен от Министерски съвет на 6.04.2010 г. и законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 054-01-47, внесен от народните представители Валентин Николов, Диан Червенкондев и Мартин Димитров на 14.05.2010 г. – за второ четене.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит, № 054-01-45, внесен от народните представители Мартин Димитров и Стоян Мавродиев на 13 май 2010 г. – за второ четене.
3. Обсъждане на законопроект за изменение на Закона за защита на конкуренцията,№ 002-01-32, внесен от Министерски съвет на 3 май 2010 г. – за второ четене.


4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 002-01-47, внесен от Министерски съвет на 01 юни 2010 г. – за първо четене.
5. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизационен и следприватизационен контрол, № 054-01-51, внесен от Делян Добрев и група народни представители на 03 юни 2010 г. – за първо четене.
6. Разни

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 34


На 23 юни 2010 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад”, пл. „Народно събрание” № 2, се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на общ проект на приетите на първо гласуване на 9 юни 2010 г. законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 054-01-5, внесен от н.п.Мартин Димитров на 26.01.2010 г., законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 002-01-22, внесен от Министерски съвет на 6.04.2010 г. и законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 054-01-47, внесен от народните представители Валентин Николов, Диан Червенкондев и Мартин Димитров на 14.05.2010 г. -- за второ четене.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит, № 054-01-45, внесен от народните представители Мартин Димитров и Стоян Мавродиев на 13 май 2010 г. -- за второ четене.
3. Обсъждане на законопроект за изменение на Закона за защита на конкуренцията, № 002-01-32, внесен от Министерски съвет на 3 май 2010 г. -- за второ четене.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 002-01-47, внесен от Министерски съвет на 01 юни 2010 г. -- за първо четене.
5. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизационен и следприватизационен контрол, № 054-01-51, внесен от Делян Добрев и група народни представители на 03 юни 2010 г. -- за първо четене.
6. Разни

Заседанието на комисията започна в 14.00 часа и бе открито и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм. Присъстват 20 народни представители. Има кворум и може да започне нашето заседание.

Предлагам ви следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на общ проект на приетите на първо гласуване на 9 юни 2010 г. законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 054-01-5, внесен от н.п.Мартин Димитров на 26.01.2010 г., законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 002-01-22, внесен от Министерски съвет на 6.04.2010 г. и законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 054-01-47, внесен от народните представители Валентин Николов, Диан Червенкондев и Мартин Димитров на 14.05.2010 г. – за второ четене.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит, № 054-01-45, внесен от народните представители Мартин Димитров и Стоян Мавродиев на 13 май 2010 г. – за второ четене.
3. Обсъждане на законопроект за изменение на Закона за защита на конкуренцията,№ 002-01-32, внесен от Министерски съвет на 3 май 2010 г. – за второ четене.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 002-01-47, внесен от Министерски съвет на 01 юни 2010 г. – за първо четене.
5. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизационен и следприватизационен контрол, № 054-01-51, внесен от Делян Добрев и група народни представители на 03 юни 2010 г. – за първо четене.
6. Разни.
По тази програма има ли предложения, колеги? Не виждам.
Моля, който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
Гласували „за” – 20. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се дневния ред.
Заповядайте, господин Овчаров.
Г-Н РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин председател, аз исках да направя едно предложение на предишното заседание, но ще го направя днес. Тъй като безотговорното приказване по отношение на договорите, сключени с Русия вече надмина границите на всякакъв не само политически, но и чисто човешки разум и става изключително вредно за България (аз разбирам, че вас тези неща като интересите на страната не ви интересуват, за това може да си приказвате каквото искате) предлагам на следващото заседание да извикате компетентните органи по този въпрос и да обсъдим какво се е случило на 18 декември. Кои са нещата, които са подписвани тогава, до какви ефекти са довели досега и до какви ефекти ще доведат в бъдеще? Защото празното дрънкане на хора, които очевидно не разбират за какво говорят, визирам и Вас, защото вие поне би трябвало да знаете, че Овчаров не е подписал никакъв договор, макар че го е чел много внимателно, пак казвам за разлика от Вас, най-малкото е безотговорно за човек, който заема позиция, която ангажира и държавата с изявленията си, а не само на политическата му партия.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Овчаров. В точка разни разбира се ще обсъдим това Ваше предложение.

Започваме с точка първа от дневния ред - Обсъждане на общ проект на приетите на първо гласуване на 9 юни 2010 г. законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 054-01-5, внесен от н.п.Мартин Димитров на 26.01.2010 г., законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 002-01-22, внесен от Министерски съвет на 6.04.2010 г. и законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 054-01-47, внесен от народните представители Валентин Николов, Диан Червенкондев и Мартин Димитров на 14.05.2010 г. -- за второ четене.
По точка първа от дневния ред очакваме министъра на икономиката, енергетиката и туризма господин Трайков и заместник-министъра Евгени Ангелов. Те пътуват насам и се надявам бързо да пристигнат.
Освен това наши гости са: Светлана Маринова – началник на отдел в дирекция „Правна” и Любка Георгиева – държавен експерт в дирекция „Сигурност на енергоснабдяването”.
Колеги, започваме с обсъждане на закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Не виждам желаещи за дебат по наименованието на закона.
Моля, който е съгласен с наименованието на закона, да гласува.
Гласували „за” - 17. Против? Няма. Въздържали се – 3.
Заглавието е прието.
§ 1. Предложение от н.п. Валентин Николов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Колеги, предвид сложността и важността на закона ще чета редакцията на комисията по изключение.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
(1) Комисията е колегиален орган и се състои от 7 членове, включително председател”.
2. В ал. 2 думата „заместник-председателите” и думите „и се назначават със заповед на министър-председателя” се заличават.
3. В ал. 3 накрая се добавя „с право на не повече от два последователни мандата”.
4. Създават се ал. 4 и 5:
(4) Съставът на комисията – двама членове със стаж в енергетиката и един член със стаж в областта на водоснабдяването и канализацията, се обновява през две години и половина. Това правило не се прилага за председателя на комисията.
(5) Членовете на комисията продължават да изпълняват своите правомощия и след изтичането на мандата им до встъпването в длъжност на новите членове.”
Колеги, по така предложената ви редакция на § 1 има ли желаещи да вземат думата?
Г-Н РУМЕН ОВЧАРОВ: Предложението на н.п. Валентин Николов е едно, вие казвате че го подкрепяте по принцип, но на мен не ми става ясно как точно ще се назначават членовете на комисията. Ще се включва ли заместник-председателят примерно, ще се включва ли председателят и ще се сключват ли трудови договори с тях? Тази част от предложението на господин Николов липса в предложението на работната група или на този, който го е правил този текст.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Работната група е изготвила тези текстове, в които бяха поканени всички народни представители, които желаят да присъстват, каквато е практиката.
Г-Н РАМАДАН АТАЛАЙ: Колеги, аз в началото, когато започна да заседава тази комисия, казах че ако продължаваме по този начин, рано или късно ще възникнат тези въпроси, които ги задава сега господин Румен Овчаров. Кой и по какъв начин направи този текст, коя е работната група може ли някой да ми каже? След това, когато приемаме по принцип текст на някой колега, този текст би трябвало така сериозно да влезе в основния текст, защото той по принцип е приет тук. От предложението на господин Валентин Николов даже и едно изречение няма.
Разяснете на комисията кой прави текстовете и защо се записва „Комисията подкрепя по принцип предложението”. Представете си, че комисията не подкрепя предложението днес. От къде излизат тези презумпции, че комисията трябва да подкрепи текста, коя е тази комисия, която го подкрепя? Работната комисия не е парламентарната комисия, колеги.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: На предишната комисия, уважаеми колеги (нека да не правим такива елементарни спекулации) всички народни представители бяха поканени на заседание на работна група и да участват в разглеждането на предложенията между първо и второ четене. Откликнаха господин Николов, господин Белишки, представители на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, господин Червенкондев, а вие просто не участвате. Участвайте и просто бъдете по-активни на тези работни групи. Такава е практиката от много години в Народното събрание, така се върши работата.
Заповядайте, направете вашите предложения, изложете вашата гледна точка, а вие не участвате и само недоволствате. Освен това, независимо че тази работна група прави едно такова предложение, комисията е в своите правомощия да го приеме или да не го приеме и тогава редакцията ще бъде друга.
Имаше конкретен въпрос на господин Овчаров. Кой ще вземе отношение по него?
Г-Н РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Димитров, аз съм четири мандата в Народното събрание и ако Вие не знаете по какъв начин се подготвят докладите, това е отделно. Никога не е имало такива доклади, представени в която и да е комисия, със завършен текст, който комисията би трябвало да подкрепя. Такова нещо, което вие правите никога не е било, заблуждавате колегите. Работната група на една комисия се избира тук, сред народните представители, а не „под сурдинка”. Вие не може по този начин да ни обяснявате как се работи.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Вие явно не ме разбрахте, за това ще повторя. Всички депутати бяха поканени да участват в тази работна група, просто малка част от тях дойдоха. Не можем да определим няколко души, хубаво е всички да присъстват. Във всяка работна група каним всички представители да участват.
Предлагам да чуем мнението на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма по поставените въпроси.
Г-ЖА СВЕТЛАНА МАРИНОВА: Поставеният въпрос беше свързан с трудовите договори. Въпросът е решен с общия Закон за администрацията и държавната комисия като орган, който също се ситуира по този начин – ще бъдат назначавани с трудови договори, каквато е практиката навсякъде.
В настоящите текстове на закона седи едновременно избирането и назначаването, което по общата теория на правото едното изключва другото. За това текстът просто е коригиран така и аз мисля, че е направен добре. Няма никакъв проблем с назначаването.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Имате ли други въпроси по § 1?
Г-Н РУМЕН ОВЧАРОВ: Досега текстът не беше ли в съответствие със съществуващото законодателство?
Г-ЖА СВЕТЛАНА МАРИНОВА: Аз не искам да коментирам дали текстът е бил в съответствие със съществуващото законодателство, но Правната комисия е обърнала специално внимание на въпроса с назначаването и че този текст се разминава в действащия Закон за енергетиката с общите разпоредби и с нормалната практика в другите закони, където има държавни комисии.
Г-Н РУМЕН ОВЧАРОВ: Нека правим разлика между регулиращи органи и държавни комисии. Едно е да се прави комисия за определено нещо, друго е да бъде независим регулиращ орган, който трябва да регулира преди всичко действията на изпълнителната власт – на министерството и на министър-председателя, в т.ч. на целия Министерски съвет. Какъв ще бъде този регулиращ орган, който министър-председателят може да си го назначи с трудов договор и да го уволни когато си поиска?
Това, което се случва в последните дни е доказателство, че просто някой или не разбира или не иска да разбере каква е функцията на тази комисия. Тя не е под отчет на министър-председателя.
Г-ЖА СВЕТЛАНА МАРИНОВА: Редакцията на текста може да бъде променена, като думата „назначава” може да бъде заменена със „сключва”, а може да бъде премахнато и едното и другото и да си остане само избора. Мисля, че текстът в този вид е точно такъв: „Министерски съвет избира…”. Правоотношението е безспорно трудово. В законодателството отношенията са или трудови или по служебни правоотношения.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други народни представители желаят ли да вземат отношение по този параграф?
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, точка 4 в § 1 за мен е неясна, не е формулирана както трябва. Записано е: „(4). Съставът на комисията – двама членове със стаж в енергетиката и един член със стаж в областта на водоснабдяването и канализацията, се обновява през две години и половина. Това правило не се прилага за председателя на комисията”. Ако човек чете текста формално първо ще излезе, че в състава на комисията са двама членове със стаж в енергетиката и един със стаж във водоснабдяването и канализацията, а всъщност в състава на комисията влизат 6 членове и един председател, което означава че това е половината от състава на комисията.
На второ място излиза, че съставът от тези двама членове със стаж в енергетиката и един със стаж във водоснабдяването и канализацията на всеки две години и половина се обновява. Това не е така. Този текст не трябва да бъде в основното тяло на закона. Той трябва да бъде в преходни и заключителни разпоредби и да гласи следното: „ половината от състава на комисията по жребии, (трябва да се отбележи това нещо, за да бъдат равнопоставени тези членове) и двама членове със стаж в енергетиката и един член със стаж във водоснабдяването и канализацията по време на първия мандат се обновява след две години и половина от започване функционирането на комисията”. След това вече мандатите са разместени и всеки член на комисията има пълен 5-годишен мандат. Иначе текстът така както е записан е абсолютно неясен и не му е мястото тук. Това се прави само при първия мандат, след това всеки си кара пълния мандат.
Така беше в Комисия за регулиране на съобщенията.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има думата представител на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма.
Г-Н РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз не си спомням стария текст, но останалите три члена какви ще бъдат – специалисти по текстилно дело ли ще бъдат? Какво точно ще регулират те?
Г-ЖА СВЕТЛАНА МАРИНОВА: Да започнем с последния въпрос. Тази редакция, която в момента четете има основен текст в следващия чл. 12 и там е казано на какви изисквания трябва да отговарят, така че тук дали ще са учители или лекари мисля, че изобщо не стои въпроса.
Защо този текст не е в Преходни и заключителни разпоредби? Защото редакцията като принцип в момента липсва в Закона и в първоначалния вариант на Министерски съвет като приложение, при което изрично беше направена бележка от Правна комисия, че не му е там мястото. Защото това е принцип и при формиране на органа, изобщо принцип за ситуирането на този орган и бъдещото обновяване е постоянна практика, така че в Преходни и заключителни разпоредби не му е мястото. Смятам, че мястото му е точно тук.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да бъдем честни и да кажем, че в думите на господин Иван Иванов има логика. Аз знам, че на работната група това е предложено и отхвърлено. Да ми кажете мотивите на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма защо не искате да става с жребии. Хубаво е да става със жребии. Ако имате някакви мотиви в тази насока, кажете защо.
Г-Н ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Този въпрос беше обсъждан, но беше предпочетен текстът, който е за Комисията за регулиране на съобщенията и Комисията за финансов надзор. За това беше предпочетен този текст.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, знаете ли какъв е рискът при жребия? Да не излязат и двамата специалисти по водоснабдяване, т.е. ако има жребии това е дирижиран жребии.
Господин Иванов, направете конкретно предложение, което да бъде обсъдено.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, аз направих конкретно предложение, което реално беше отклонено. Изхождах от Закона за електронните съобщения. Този проблем съществуваше и в КРС при неговото създаване. За да има постепенно обновяване на състава, на междинното стъпало на мандата се обновява половината от комисията. Такъв е смисълът и на този член, но това се прави само в първия мандат на комисията, защото половината си изминават целия мандат, другата половина по жребии остават само с половин мандат, но след това тези, които застъпват за цял мандат, техният мандат ще изчезне – две години и половина след комисията. И вече се получава постъпателното движение такова, каквото е. Докато така както е записано в основния текст на закона излиза, че на всеки две години и половина ние ще сменяме хора, без да се знае кои са те. Тук никъде не се разбира кои от тези, които ще бъдат сменяни подлежат на такава санкция.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов, разбирам вашата логика. Направете конкретно предложение, което да бъде гласувано от комисията.
Г-Н ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: При наличието на § 25, в който се казва, че в срок от три месеца от влизането в сила на този закон Министерски съвет освобождава заместник-председателите и членовете на комисията и съответно избира шестима нови членове, като мандата на трима от членовете – двама със стаж в енергетиката и един със стаж в областта на водоснабдяването и канализацията е две години и половина. Не знам дали в такъв случай ал. 4 е достатъчна.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, прочетох внимателно § 25. Той изчерпва този въпрос. Правя процедурно предложение т. 4 в първата си част – за ал. 4 да отпадне и точка 4 да остане само: „Създава се ал. 5”, такава каквато е разписана на следващата страница. Защото иначе текстът не само че се повтаря, но внася абсолютна неяснота.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, по това предложение някой желае ли думата?
Г-ЖА СВЕТЛАНА МАРИНОВА: Изрично липсата на такъв текст беше обсъждано като неправилна практиката и като липса на принцип в закона при формирането на комисията. Така че аз съм съгласна със становището на Правна комисия, че тук трябва да бъде въведен принципа с ротацията. Не знам защо смятате, че текстът не е ясен – точно на две години и половина, в средата на един мандат се обновява половината от състава на комисията. Тук няма никаква неяснота. Единственият въпрос е дали ще се обновява по този механизъм с Преходна и заключителна разпоредба или ще се обновява с жребии.
Г-ЖА ИВА ЙОРДАНОВА: Проблемът беше в това, че все пак § 25 е преходна разпоредба. Въпросът е обаче, че в корпуса на закона мандата е фиксиран на 5 години, а ние с преходна разпоредба го съкращаваме, даже казваме и кои са тези
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Аталай.
Г-Н РАМАДАН АТАЛАЙ: Колеги, с § 25 вие казвате, че двамата със стаж в енергетиката и един от водоснабдяването ще имат две години и половина стаж. Тук те нямат 5-годишен стаж.След това защо ги прехвърляте пак две години и половина в ал. 4.
Колеги, с § 25 вие не създавате ротацията. Ротацията ако искате, можем да създадем в ал. 4, в първия параграф.
Работната група, начело с господин Иван Иванов да ни даде един текст, който да влезе в основата, в рамката на закона, от където да стане ясно, че ние от тук нататък искаме да има ротация в тази комисия за експертите от страна на енергетиците и на специалистите по водоснабдяване и канализация. Това ако не го направим, този закон няма да е ясен.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, аз ще ви предложа една редакция, която обсъждахме с нашия правен експерт г-жа Йорданова. Текстът на ал. 4 наистина не е ясен, колеги и при това положение можем да го запишем така: „ (4) Трима членове от състава на комисията – двама членове със стаж в енергетиката и един член със стаж във водоснабдяването и канализацията се обновяват през две години и половина. Това правило не се прилага за председателя на комисията”.
Г-Н РУМЕН ОВЧАРОВ: Това, което е написано в момента означава, че трима члена на комисията ще имат мандат две години и половина, те ще се обновяват през две години и половина, т.е. техният мандат не само за първия мандат, но и за всички останали мандати е две години и половина.
Господин Димитров, ако идеята е да има четири члена, които ще се сменят на 5 години и 3 члена, които ще се сменят на две години и половина, всичко е ясно, но ако не е такава идеята значи трябва да напишем: „… се обновяват след две години и половина”, а не „.. през”, от което става ясно, че техният мандат е 5 години, но първия им мандат е само две години и половина.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Трайков.
Г-Н ТРАЙКО ТРАЙКОВ: Добър ден, колеги. Наистина дебатът е по-скоро стилистичен, но за мен текстът е разбираем.
Господин Овчаров, няма опасност от недоразумение, защото след като първия път са изкарали пълния мандат и първия път се направи смяната, след това вече действително на две години и половина съставът се обновява с двама енергетици и един по водоснабдяване и канализация.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, имаше процедурно предложение от господин Иван Иванов да отпадне ал. 4 и тогава остава текста в § 25. Така не е ли по-ясно?
Г-Н НИКОЛА БЕЛИШКИ: Ние сме записали, че всички членове на комисията имат 5-годишен мандат. Всички стартират с 5-годишен мандат, минават две години и половина и се прилага тази ротация само за трима от членовете и от там нататък вече не е нужно такава ротация да се прави на две години и половина, защото мандатите започват да се застъпват през две години и половина.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Овчаров.
Г-Н РУМЕН ОВЧАРОВ: Предлагам на вашето внимание следния текст: „(4) Съставът на комисията се обновява през две години и половина – двама членове със стаж в енергетиката и един член със стаж в областта на водоснабдяването и канализацията…”. Първият мандат е две години и половина.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, има предложение на господин Иван Иванов да отпадне ал. 4.
Моля който е съгласен с предложението на г-н Иван Иванов, да гласува.
Гласували „за” – 3, против – няма, въздържали се – 17.
Не се приема.
Предстои на направим редакция на ал. 4. Тя трябва да бъде такава: „(4) Трима членове от състава на комисията – двама членове със стаж в енергетиката и един със стаж в областта на водоснабдяването и канализацията се обновяват през две години и половина. Това правило не се прилага за председателя на комисията”.
Посоченият текст удовлетворява ли Министерство на икономиката, енергетиката и туризма?
Г-ЖА СВЕТЛАНА МАРИНОВА: Искам само да обърна внимание, че не се обновяват членове, а се обновява състав, обновява се персоналния състав на колективния орган.

Г-Н ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз мисля, че записаното в § 25 изчерпва въпроса. Мандатът е 5-годишен. Записано е, че мандатът на трима души е две години и половина. След две години и половина си влизат в мандатната схема.
Скъпи колеги, някой може да излезе от състава и по други причини. Какво означава, че тогава не можем да вкараме друг ли? Има 5 годишен мандат. Защо ни трябва нещо друго в тялото на закона? С тази преходна разпоредба се изчерпват всички случаи.
Аз предлагам да прегласуваме предложението на господин Иванов.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, имаме две възможности. Едната възможност, както разбирам е текстът така както е предложен да бъде гласуван, с допълнението с § 25, даже няма нужда да се записват думите „от състава”.
Поставям на гласуване ал. 4 така, както е предложена, текстът е пред вас.
Моля, който е съгласен с текста на ал. 4, да гласува.
Гласували „за” – 10, против – 4, въздържали се – 3.
Приема се.
Имате ли други въпроси по § 1? Не виждам. Подлагам на гласуване редакцията на целия § 1.
Моля, който е съгласен с текста на § 1, да гласува.
Гласували „за” – 12, против – 5, въздържали се – 1.
Приема се.
§ 2. Предложение от н.п. Валентин Николов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 12 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 1 се изменя така:
„1. с трудов стаж и/или служебен стаж не по-малко от 10 години, от които най-малко 3 години:

а) стаж в енергетиката за четирима от членовете;
б) стаж в областта на водоснабдяването и канализацията – за двама от членовете;
в) стаж в енергетиката и/или в областта на водоснабдяването и канализацията – за председателя на комисията.
2. В ал. 5, т. 2 се отменя”.
Желаят ли народните представители да вземат думата по § 2?
Не виждам. Министерство на икономиката, енергетиката и туризма нямат възражения по този текст. Подлагам на гласуване прочетения текст на § 2.
Моля, който е съгласен с текста на § 2, да гласува.
Гласували „за” – 14, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се § 2.
§ 3. Предложение от н.п. Валентин Николов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя по т. 3, 4 и 5 и го подкрепя в останалата му част.
Комисията предлага следната редакция на § 3:
„§ 3.В чл. 13 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Комисията е постоянно действащ орган, който заседава, ако присъстват не по-малко от 5 от нейните членове,от които:
1. не по-малко от двама от членовете със стаж в енергетиката –при упражняване правомощия на комисията по този закон;
2. не по-малко от един от членовете със стаж в областта на водоснабдяването и канализацията – при упражняване правомощия на комисията по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги”.


2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Комисията се произнася с мотивирани решения, които са индивидуални или общи административни актове и се приемат с мнозинство повече от половината от всички членове на комисията.”
3. Алинея 4 се изменя така:
„(4) В случаите когато се оповестява защитена по закон информация заседанията на комисията по ал. 3 се провеждат при закрити врата, като на тях могат да присъстват само членовете на комисията и страните по съответното производство”.
Има ли народни представители, които желаят думата по редакцията на § 3?
Г-Н РУМЕН ОВЧАРОВ: Не знам дали правилно го разбирам, но ми се струва, че т. 1 и т. 2 на алинея 1 са излишни, ако втората е вярна, защото няма как да гласуват повече от половината членове и в този случай да няма поне един от водоснабдяване и канализация и поне двама от енергетиката. Тези две точки според мен са напълно излишни, защото те на практика се повтарят.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: В ал. 4 на § 3 се казва: „(4) В случаите когато се оповестява защитена по закон информация …”. Легалният термин е „класифицирана информация”.
Г-ЖА СВЕТЛАНА МАРИНОВА: Терминът „защитена по закон информация” е правилно да се запише.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Съгласен съм. Що се касае до това, което каза господин Овчаров, действително няма теоретична възможност да присъстват 5 члена на комисията и да има по-малко от двама членове със стаж в енергетиката. Защото най-много членовете, които са със стаж във водоснабдяването и канализацията са двама плюс председателя на комисията и стават трима, т.е. винаги ще има поне двама души, които са със стаж в енергетиката. Тази точка 1 е напълно излишна.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Това, което казаха господин Овчаров и господин Иванов има смисъл. Що се касае до т. 1 сте напълно прави, защото няма да има кворум, ако няма двама членове със стаж в енергетиката, но въпреки това не виждам проблем да остане. За точка 2, те могат да проведат заседание, ако няма специалист по водоснабдяването и канализацията.
От Министерство на икономиката, енергетиката и туризма имат ли бележки по тези текстове?
Г-ЖА СВЕТЛАНА МАРИНОВА: Напълно съм съгласна с Вашият коментар. Нужен ни е текстът дотолкова, доколкото т. 2 не може да я няма, а ако я има само точка втора текстът ще е много интересен.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Подлагам на гласуване текстът така, както е предложен от работната група.
Моля, който е съгласен с текста на § 3, да гласува.
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се § 3.
§ 4. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. В чл. 25, ал. 3 думите „в бюлетина на комисията” се заменят с „на интернет страницата на комисията”.
Колеги, желаете ли да вземете думата по § 4? Текстът касае максимална публичност на решенията.
Не виждам желание за изказване. От Министерство на икономиката, енергетиката и туризма също нямат бележки по текста.
Подлагам тогава на гласуване редакцията на § 4.
Моля, който е съгласен с текста на § 4, да гласува.
Гласували „за” – 16, против –няма, въздържали се – няма.
Приема се § 4.
§ 5. Има предложение от н.п. Валентин Николов § 5 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 5 да отпадне.
Има ли желание за изказване на народни представители?
Моля, който е съгласен за отпадането на § 5, да гласува.
Гласували „за” – 14, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се.
§ 6. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 6, който става § 5.
Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Моля, който е съгласен с текста на § 6, да гласува.
Гласували „за” – 14, против –няма , въздържали се – 3.
Приема се § 6.
§ 7. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 6.
„§ 6. В чл. 35, ал. 2, т. 3 думите „чл. 15” се заменят с „чл. 16”.
Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Моля, който е съгласен с текста на § 7, да гласува.
Гласували „за” – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се § 7.
§ 8. Предложение от н.п. Валентин Николов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 7:
„§ 7. В чл. 62 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
(1) Когато изграждането или разширението на площадкови и/или линейни енергийни обекти, както и на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия или на части от тях и на свързаните с производството съоръжения и площадки за депониране на производствени отпадъци се извършва върху имот – държавна собственост, компетентните държавни органи учредяват в полза на лицето, което ще експлоатира енергийния обект, възмездно право на строеж върху земята по реда на Закона за държавната собственост без търг или конкурс.
2. Създава се нова ал. 2:
(2) Когато изграждането или разширението на обектите по ал. 1 се извършва върху имот – общинска собственост, компетентните общински органи учредяват в полза на лицето, което ще експлоатира енергийния обект, възмездно право на строеж върху земята по реда на Закона за общинската собственост без търг или конкурс”.
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думата „лицензиран” се заличава, а думите „лиценазирания оценител” се заменят с „оценителя”.
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4.
По редакцията на § 7 кой желае думата от народните представители?
Господин Иванов.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, аз и в изказването си в зала при първо четене имах забележка и изказах несъгласие с § 7, така както е предложен от комисията или с § 8 на вносителя.
Досега в чл. 62 беше разписано, че компетентните държавни и общински органи учредяват възмездно право на строеж върху земята без търг или конкурс при едно ясно изискване по отношение на собствеността, че това трябва да бъде частна държавна собственост или частна общинска собственост. Вносителят Министерски съвет в своето предложение раздели в две алинеи досегашния текст на ал. 1 и в новосъздадената ал. 2 премахна думите „частна общинска собственост” и се оказа, че възмездно право на строеж може да се учредява както за частна, така и за публична общинска собственост.
Сега с изненада разбирам, че работната група е отишла още напред, тя просто е решила, че и за държавната собственост такова възмездно право на строеж може да се учредява както за частната държавна собственост, така и за публичната държавна собственост. Аз не зная дали не влизаме дори и в противоречие със Закона за държавната собственост. Публичната държавна собственост е нещо, което в много отношения е неприкосновено, а тук без търг или конкурс веднага се учредява възмездно право на строеж върху земята.
Искам много ясно да чуя аргументите на министерството, защо по този драстичен начин те разширяват правото, без търг или конкурс да се учредява възмездно право на строеж върху публична държавна и публична общинска собственост.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, това е много важен принципен въпрос. Смятам, че аргументите на колегата Иван Иванов са резонни. Включването на публичната държавна собственост и даването на право на строеж без търг или конкурс, може да възникнат много обезпокоителни ситуации. Нека да чуем аргументите на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, които държаха на тези текстове. Пак ви напомням, че досега практиката беше за частна държавна собственост, т.е. тук има промяна в обхвата и философията на този закон.
Г-ЖА СВЕТЛАНА МАРИНОВА: Идеята текстът в настоящия му вариант в действащия закон да бъде разделен в две алинеи е свързана с това, че двата закона - Закона за държавната и Закона за общинската собственост понастоящем третират по различен начин публичната собственост. В Закона за държавната собственост понастоящем няма предвидено учредяване на каквито и да е ограничени вещни права върху публичната собственост и обратно в Закона за общинската собственост това е предвидено като възможност. Така че ние понастоящем извън Закона за енергетиката се намираме в една различна ситуация в държавната и в общинската собственост.
От гледна точка на това, че общински пасища и ливади са публична общинска собственост и върху тях не може да бъдат разширени даже и съществуващи газопроводи, не могат да бъдат разширени като капацитети защото това е строителство, иска се строително разрешение, отново право на строеж и т.н. Те са съществуващи и по отношение на тях не могат да бъдат направени реконструкции, защото в нашия закон пише „частна” и нашия закон е рестриктивния Закон за енергетиката, а не Закон за общинската собственост. Това е била идеята и за това текстовете на вносителя са различни при публична и при частна собственост.
Като говорихме с колегите на въпросната работна група, стана ясно, че никой в енергетиката не цели да въвежда нещо различно от действащите правила в Закона за държавната собственост и в Закона за общинската собственост. Тоест, целта е да се придържаме максимално към законите, които уреждат собствеността във вида, в който те я уреждат. За да нямаме посочване на публична и частна собственост, за това казваме че е по реда на съответния закон – Закона за държавната собственост или по реда на Закона за общинската собственост. Така че с оглед на техните изменения ще се прилагат както е предвидено това в Закона за държавната собственост и съответно както е предвидено това в Закона за общинската собственост. Нормите са разделени на две, за да може правилно да се прилагат, правилно да се позовават и при различни хипотези на бъдещото развитие на законодателството в едната и в другата посока в двата закона да няма никакво противоречие. Това е логиката на формулировката.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз смятам, че по тези теми за да постигам напредък, нека да бъдем максимално искрени в тези разговори. В момента Законът за държавната собственост дава такава възможност само за частна държавна собственост. Аз разбирам, че има обаче направени предложения за разширяване на обхвата, т.е. идеята е следната: ако в Закона за държавната собственост се разреши такава хипотеза този закон да няма забранителен режим. Това е идеята им. Но основната промяна ще настъпи не в този закон, а в Закона за държавната собственост.
Колеги, моля да обърнете внимание на текста, в който се казва: „по реда на Закона за държавната собственост”, т.е. ако Законът за държавната собственост разрешава такава хипотеза, тя съществува, ако не я разрешава си остава само частна държавна собственост. Ако не бъде променен Законът за държавната собственост, тази хипотеза, за която вие и аз се притесняваме, няма да се случи.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: По действащия Закон за енергетиката, независимо че това право се даваше единствено за частна държавна и частна общинска собственост, има процедура при която се преобразува публичната собственост в частната собственост, както държавна така и общинска. Ние реално премахваме границата между публичната и частната държавна собственост. Законодателят не случайно е поставил по-сериозни изисквания по отношение на публичната държавна собственост. Беше даден пример с пасища и т.н. Винаги Общинският съвет може да преобразува специално трасето, независимо дали е газопровод, нефтопровод или каквото и да е друго в частна собственост. Аз говоря за принцип, защото иначе наистина този текст ми мирише на лобизъм. Заявявам го директно, а който иска да го разбира както си желае. Не видях досега да се даде един пример за това, че в България не е могъл да се реализира един голям проект или малък проект по причина, че не е било възможно да се преобразува публичната в частна общинска собственост и да се приложи текстът на действащия Закон за енергетиката.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, въпросът на господин Иван Иванов е справедлив. Къде е имало толкова голям проблем, който налага такъв текст? Дайте конкретен пример на проблем, който не е могъл да бъде решен и това налага записването на такъв текст в закона.
Г-ЖА СВЕТЛАНА МАРИНОВА: Конкретните примери не са един и два и ако искате да извадим примери, ние ще ги предоставим на господин Иванов по списък. Промяната на предназначението на общинските пасища и мери въобще не е толкова лесно, колкото в момента коментираме. За да сме професионално подготвени и да водим правен дебат по случая трябва допълнително време. Но по отношение на това, че съобразяваме максимално двата общи закона, изрично и още веднъж го подчертавам, и ако някой някога има съмнение, за това са стенограмите, кое как да се тълкува, аз не виждам текста какво основание дава за притеснение, след като Законът за общинската собственост допуска в публична общинска собственост, когато специален закон предвижда неограничени вещни права, какво ни е на нас притеснението с днешна дата.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз ще ви кажа госпожо Маринова какво е моето лично притеснение. Би трябвало първо да се разгледа Законът за държавната собственост, да се види тези предложения дали ще бъдат одобрени или не. Ние ще изменяме скоро Закона за енергетиката, този закон постоянно ще бъде обект на промяна, предвид либерализационните пакети, които трябва да приемем и редица други неща, така че аз бих изчакал да мине този сериозен дебат в Народното събрание и лично ще се въздържа за този текст. Това е моята позиция.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Аз току що получих действащия текст на закона и по повод на този пример, който беше даден с пасищата, искам да ви прочета чл. 67, ал. 2, който гласи: „Енергийните предприятия имат право безвъзмездно да използват мостове, пътища, улици, тротоари и др. имоти, публична собственост за прокарване, скачване, преминаване и поддържане на въздушни и подземни електропроводи, газопроводи, топлопроводи, водопроводи за енергийни цели, нефтопроводи, като осигуряват техническата безопасност и предприемат мерки за недопускане на щети”.
Излиза, че ние искаме разширението за нещо друго.Нека ясно да ни се каже за какво друго се иска това разширение, защото всички други неща се виждат тук в текста.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Вие знаете колеги, че няма как този въпрос да не бъде повдигнат.
Г-ЖА СВЕТЛАНА МАРИНОВА: По отношение на цитираната понастоящем от господин Иванов разпоредба, трябва да отбележим, че всъщност въпросната разпоредба говори за линейните обекти. Там, където да един газопровод има станция, ГИС, АГР и други неща, които се водят площадкови обекти, няма как да се направи такъв площадков обект, който е свързан и е необходим за тази тръба. За това става въпрос.
Освен това искам на нещо специално да ви обърна внимание, независимо от това дали ще подкрепите или не разделянето на алинеята в два текста. Аз ви предлагам да приемем изменение в настоящият текст на алинея 1, да добавим вътре съоръженията за депониране на отпадъци, които са една особено съществена част от всяка топлоцентрала, а вътре ги няма, при което се получава така, че имаме право да направим топлоцентрала, за което разбира се си плащаме, но не ходим на конкурс, а пък трябва да се явим на конкурс, за да направим съоръжението за депониране на отпадъци. Нали разбирате, че това е нонсенс просто.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: За да има коректност на предложенията и на аргументите, аз ще подложа на гласуване предложението да важи само за частна държавна собственост, за да видим настроението и мнението на комисията и ако то бъде отхвърлено, след това ще предложим на гласуване редакцията, която е предложена от комисията.
Г-Н РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Иванов, аз смятам, че ако прочетете още веднъж целия текст, който подкрепя комисията и по-специално на последното изречение „възмездно право на строеж върху земята по реда на Закона за държавната собственост без търг или конкурс”, ще се убедите, че той изключва всякакви съмнения, отнасящи се до тези допълнителни площадкови малки трафопостове, включително и за отпадъците, за които ще създадем възможност да бъдат разширени и строени. Смятам, че текстът е коректен с това последно изречение, защото то препраща към Закона за държавната собственост.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, аргументите са ясни. Нека да чуем госпожа Янева.
Г-ЖА АННА ЯНЕВА: Господин Димитров, аз правя предложение да подкрепим текста на вносителя, защото този текст е коректен. Там е записано: „частна държавна собственост”. Промяната идва от предложението на господин Николов и аз го моля да го оттегли, защото дебатът е върху частната държавна собственост.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, понеже има аргументи и в двете посоки, има едно единствено решение и то е гласуването.
Предлагам първо да бъде гласувано предложението в ал. 1 след думата „имот” да пише „частна държавна собственост”. В редакцията на комисията просто предлагам да добавим думата „частна”. Ако това предложение не бъде прието, ще предложа редакцията във вида, в който я виждате пред вас.
Моля, който е съгласен в ал. 1 след думата „имот” да добавим думата „частна”, да гласува.
Гласували „за” – 3, против няма, въздържали се – 12.
Не се приема.
Подлагам на гласуване текстът на § 8, който става § 7, съгласно предложената ви редакция, без да променяме нищо в нея.
Моля, който е съгласен с текста на § 8, който става § 7, да гласува.
Гласували „за” – 12, против – 1, въздържали се – 3.
Приема се.
На практика ние гласувахме целия параграф, като остават по принцип думите „държавна собственост” и остават по принцип думите „общинска собственост”.
§ 9. Комисията подкрепя по принцип § 9, който става § 8.
Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 9, който става § 8.
Моля, който е съгласен с текста на § 9, който става § 8, да гласува.
Гласували „за” – 9, против –няма, въздържали се – 5.
Приема се.
§ 10. Предложение от н.п. Валентин Николов - § 10 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 10 да отпадне.
Има предложение за отпадане на § 10, колеги. Някой да желае думата? Не виждам.
Моля, който е за отпадането на § 10, да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се.
§ 11. Предложение от н.п.Валентин Николов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 9:
„§ 9. В чл. 76 се създава ал. 6:
(6) Комисията контролира извършването на дейност по чл. 39, ал. 1, както и изпълнението на задължението за осигуряване на достъп до собствена уредба и/или съоръжение в случаите, предвидени в този закон”.
Г-Н РАМАДАН АТАЛАЙ: Моля да коментирате текста на чл. 39.
Г-ЖА СВЕТЛАНА МАРИНОВА: В чл. 39, ал. 1 се казва кои дейности в енергетиката се лиценазират, т.е. дейност която подлежи на лицензиране, подлежи на контрол от комисията.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли други депутати, които имат въпроси? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на § 11, който става § 9.
Моля, който е съгласен с текста на § 11, който става § 9, да гласува.
Гласували „за” – 10, против – няма, въздържали се – 4.
Приема се.
§ 12. Комисията подкрепя текста на вносителя на § 12, който става § 10.
Има ли желаещи за изказване по § 12? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 12, който става § 10.
Моля, който е съгласен с текста на § 12, който става § 10, да гласува.
Гласували „за” – 15, против –няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Предложение от н.п. Валентин Николов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов §11:
„§ 11. В чл. 133, ал. 2 се изменя така:
(2) Присъединяването на инсталациите на потребителите в сграда – етажна собственост се извършва с писмено съгласие на собствениците, притежаващи най-малко 2/3 от собствеността в сградата-етажна собственост”.
Имате ли желание за изказване или въпроси?
Г-Н ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Идеята е следната. Ако в една сграда аз имам 50 кв.м апартамент, моите права същите ли са като на тези, които имат примерно 250 кв.м и за това идеята е тук 2/3 от собствеността. Може да се окаже, че там живеят хора под наем и част от апартаментите в сградата да бъдат продадени. В резюме казано собствеността да е водеща, а не бройките.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да чуем мнението на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма по този важен текст.
Г-ЖА СВЕТЛАНА МАРИНОВА: Министерството подкрепя текста. Ние участвахме в работната група, така че всичко това е дебатирано вече между нас и това, което можем да кажем е в подкрепа на въпросния текст от гледна точка на това, че настоящият текст в закона препраща към Правилника за упражняване правата на етажната собственост, който беше заменен от Закона за етажната собственост.
Първоначалната ни редакция беше да заменим буквално правилника със закона, след което обаче видяхме, че Закона за етажната собственост има за предмет вземане на решение от общото събрание по отношение на общите части, докато една инсталация съвсем не се състои само от общите части. Освен това там има едни общи събрания, които се провеждат с падащи кворуми и вземане на едни решения от хора, при които стои въпроса колко човека ще вземат решение, дали сме абонати на Топлофикация или не сме абонати на Топлофикация. За това логиката беше да се придържаме към собствеността, както го прави Закона за устройство на територията с 2/3 от съгласието на собствеността, без да броим броя потребители, се взема решение дали сме абонати, дали ще се присъединим с абонатната станция или няма да го направим.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, още по-ясно да го кажем. Ако в един блок има 10 собственика, но двама от тях притежават 2/3 от сградата, тези двама могат да вземат решение вместо десетте. Можем да го кажем и по друг начин – ако един човек притежава 2/3 от една сграда, там може да има други 30 собственика, но той сам дори може да вземе решение тогава по този въпрос.
Колеги, по тази тема има ли предложения?
Г-Н РАМАДАН АТАЛАЙ: Тук говорим за присъединяването, а това за което говорихме дълго време – откачането на какъв принцип е? Тук говорите за 2/3 от собствениците на сградата дават писмено заявление до Топлофикация, тя идва и присъединява този блок. Две трети от живущите в блока не си плащат услугата. Вие казахте, че например от 10 човека двама са с по-голяма собственост, но 8 също ползват услугата на Топлофикация. Тук трябва да решим въпроса с прекратяването. Ако спрем топлоподаването към този блок, какво правим с правата на другите осем човека.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, аз гледам Закона за устройство на територията, чл. 186, ал. 2 „Инсталация за централно отопление или газоснабдяване със собствена сграда и в сграда етажна собственост се прокарва с изрично писмено съгласие на не по-малко от 2/3 от всички собственици”. Така пише в Закона за устройство на територията. Сега тук внасяме друг принцип. Аз не казвам, че това което се предлага е нещо лошо. Просто първо трябва да видим доколко има противоречие между двата закона. Разсъждавам доколко могат да възникнат проблеми от една такава клауза.
Нека да чуем мнението на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма.
Г-ЖА ЛЮБКА ГЕОРГИЕВА: Действително решението в Закона за устройство на територията е бройка. Мислехме дори да го предложим в Закона за устройство на територията да бъде променен този текст, за да е адекватен с това, което се посочва в предложението тук. За съжаление се получава проблем със Закона за управление на етажната собственост. Там водеща е собствеността. Много разсъждавахме как да тръгнем в тази пътека, но в край сметка се съгласихме собствеността да бъде преимуществена пред бройката. А що се отнася до спирането, там ще се наложи по суми да се спира – стойност на неплатената сметка, отколкото по бройката на платилите абонати.
Специално със Закона за етажната собственост много искахме да бъдат решени проблемите на топлоснабдяването, но не намериха решение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Изясни се какво се прави, че в Закона за устройство на територията е друг принцип, в Закона за етажната собствено пък е този принцип.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Аз не възразявам на направеното предложение, считам че има справедливост – този, който има по-голяма собственост има по-голяма тежест при вземане на решението, но за мен е задължително ако ние гласуваме този текст, в Преходна и заключителна разпоредба да изменим чл. 186, ал. 2 от Закона за устройство на територията, защото иначе в правно отношение ще се окаже, че има един принцип в Закона за енергетиката, има друг принцип в Закона за устройство на територията. Промени в Закона за устройство на територията могат да дойдат едва след една година. Питам в рамките на тази една година министерството ще се позовава на различни закони ли?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, ако ще приемаме този принцип е добре да изменим и Закона за устройство на територията. Да дадем възможност един да се позовава на единия закон, друг на другия закон, ще има правен хаос за известно време.
Има ли други народни представители, които желаят думата?
Г-Н РАМАДАН АТАЛАЙ: Аз не получих отговор на въпроса за присъединяването. Тук решаваме въпроса за присъединяването, който е постоянен проблем между Топлофикация и клиенти. Разберете, че това е и проблем на всеки един от нас. Лесно ще решим въпросът с присъединяването с 2/3, дали ще бъде на собственици, дали ще бъде на собствеността, но ние колеги трябва да дадем веднъж завинаги решение и в двете посоки, ако искаме да разсечем този възел. Ще присъединим с 2/3, а ще спираме при сто процента съгласие на всички.
Г-ЖА ЛЮБКА ГЕОРГИЕВА: Аз ще отговоря на този въпрос като специалист, не коментирам становища в момента, разглеждайки нещата в контекста на проблемите, които съществуват. Аз лично съм склонна да приемем, че на този етап, до решаване на въпроса със Закона за устройство на територията, бихме могли да приемем 2/3 от броя на собственици. Казвам го като специалист, не го казвам като обсъдено становище в рамките на министерството.
Г-Н РАМАДАН АТАЛАЙ: За присъединяването или за спирането става въпрос?
Г-ЖА ЛЮБКА ГЕОРГИЕВА: Всичко да остане на принципа 2/3 от бройката собственици, тъй като ние влизаме в огромно противоречие със Закона за собствеността , където пък решенията се вземат с 67 % от собствеността.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, аз имам едно предложение. Това са много важни текстове. Основният интерес на нашата комисия е да създаваме стабилна правна среда. Ако сега изменим този текст и не коригираме съответстващи текстове, можем да сгрешим ако бързаме по този начин и да допуснем правен хаос.
Предлагам ви да подкрепим сега § 11 и при следващото изменение на Закона за енергетиката, което ще бъде само след един –два месеца да бъде решен този въпрос, заедно с другите свързани въпроси. А Закона за устройство на територията и, Закона за етажната собственост да ги разгледаме заедно и да бъдем подготвени.
Това е нов параграф и можем да не го приемаме.
Г-ЖА СВЕТЛАНА МАРИНОВА: Какъв е в момента проблема? В следващите параграфи имаме изменение на Закона за устройство на територията, да синхронизираме текстовете и да вървим нататък. Това е правилното решение и ако не го вземем днес, ще го вземем след половин година.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, аз съм за това да бъдем максимално подготвени. Не ми се ще тук набързо да правим такива изменения, които касаят хиляди хора и хиляди правоотношения. Неща, които не са решени с години няма смисъл сега да запретнем ръкави и за един час да ги решим.
Моля Ви за внимание! Уверявам Ви в едно нещо, че само след един месец, в тази зала ще гледаме пак промени в Закона за енергетиката. Господин Николов е прав, той пак ще направи това предложение, но заедно с другите закони, така че да можем да изчистим въпроса, така че да е ясно, че след нашето решение, той да бъде решен, а не да изпадаме в ситуацията, в която изпадат други комисии – един и същи текст по три и по четири пъти да го изменяме. Нека за сега да не го гласуваме този текст. Това е моето предложение. Само след един месец ще гледаме Закона за енергетиката, да го изчистим въпроса окончателно. Идеята е добра.
Господин Иванов.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Господин председател, аз подкрепям Вашето предложение и имам един допълнителен аргумент. Заявих, че ние трябва да направим промяна в Преходни и заключителни разпоредби, но това може би трябваше да съществува още преди първо четене, защото имаме специална комисия по местно самоуправление, която комисия е, произнасяща се по промените в Закона за устройство на териториите. Ако ние на второ четене тук променим този закон, елиминираме мнението на нашите колеги, които имат за основна цел да се произнасят по Закона за устройство на териториите. Някой предложи в Пленарна зала промени, които не са минали през нас. Предлагам да изчакаме, тъй като ще има много сериозни промени в Закона за енергетиката и тогава вече можем това да направим.
Г-Н ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: По принцип в Конституцията е залегнал принципът на собствеността. Освен това, когато в едно акционерно дружество гласуват не се броят акционерите, а броя акции които притежават. Аз съм категоричен, че този текст е правилен, но предвид това, което спомена и колегата Иванов, съм съгласен да го оттегля.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, никой не оспорва този текст и беше подкрепен от всички изказвания, но аз ви предлагам да бъде подготвен както трябва и да не допускаме правна несигурност.
Аз ви предлагам да гласуваме отпадането на новия параграф 11, който се предлага.
Господин Николов оттегли предложението си. Моля това да се отбележи в протокола.
Отиваме на § 13. Има предложение от н.п. Валентин Николов.
Комисията подкрепя предложението. Това е същият текст, така че ако може и тук да го оттеглите, господин Николов.
Г-Н ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Оттеглям предложението си по § 13.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Предстои ни да гласуваме § 13 по вносител, който става § 12.
Подлагам на гласуване § 13 по вносител, който става § 12.
Г-Н ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: В Закона за етажната собственост, както е изразено, пак съществува именно собствеността, така че има пак противоречие между двата закона.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Предлагам да чуем мнението на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма.
Г-ЖА ЛЮБКА ГЕОРГИЕВА: Ще ви прочета старото предложение по § 13: „Правилника за управление на етажната собственост”, чл. 139б, ал. 2 се заменя с думите „Закона за управление на етажната собственост”. Чисто правно това е така, защото правилникът е отпаднал, а Закона за управление на етажната собственост е влязъл в сила, но ние отново изпадаме в хипотезата фактически да имаме противоречие. Решението беше всичко да върви в съзвучие със Закона за етажната собственост и за това всъщност ние подкрепихме промените от посока бройка към посока собственост. Но ако се запази 2/3 бройка собственост за присъединяване, трябва да променим за момента текста и за да работи системата, трябва да останем с 2/3 бройка собственост, а Законът за етажната собственост да отпадне като замяна. Това е логиката, ако искаме да запазим съществуващото положение на присъединяване и вземане на решение. За съжаление то ще бъде малко в противоречие със Закона за етажната собственост, но ако го запишем в нашия закон – 2/3 бройка собственици, на този етап то ще работи. В противен случай ще блокираме възможността за вземане на решение и прилагането на предложението на господин Николов за изменение на чл. 140.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, имаме две опции. Едната опция е да запишем тук това, което предлага Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, че 2/3 от собствениците вземат това решение. Другата опция е, да се върнем, да променим Закона за устройство на територията и да приемем този принцип на собствеността. Нека от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма да кажат кой от двата варианта си избират.
Г-ЖА ЛЮБКА ГЕОРГИЕВА: Предложението трябва да се измени така (ще ви го прочета): „Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 12.
(2) Изборът по ал. 1 се извършва с писмено съгласие на 2/3 от собствениците в сграда етажна собственост”.
Не можем да запишем двете неща, трябва да спазим едната логика. Това решава проблемът до внасянето на новите изменения в Закона за енергетиката.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Николов.
Г-Н ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз не мога да разбера защо енергийната комисия трябва да се съобразява с някаква работна група, която се позовава на Закона за устройство на територията. Този закон не би трябвало да решава енергийните проблеми.
Г-Н ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Не е ли правилно за запишем: „на 2/3 от собствениците, но притежаващи най-малко 2/3 от собствеността”.
Г-ЖА ЛЮБКА ГЕОРГИЕВА: Господин Николов си оттегли предложението. Приемаме, че остава присъединяването с 2/3, но след това всички решения, които се вземат и начина, по който са формулирани по-нататък, са формулирани с 2/3 от собствеността.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Белишки.
Г-Н НИКОЛА БЕЛИШКИ: Господин Димитров, имам едно предложение. Тъй като господин Николов вече си оттегли предложението, аз имам предложение, да се върнем и да ги разгледаме отново.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, проблемът е следния: ако ние не приемем предложенията на господин Николов в този текст, по-нататък вземането на решения е на база собственост и става много сложно. За това ние като комисия можем да се върнем назад и отново да разгледаме новия § 11. Очертава се това да бъде единственото възможно решение. Докато ние работим нашите експерти да предложат изменение на Закона за устройство на територията, в който да въведем същия принцип на вземане на решения. Аз не виждам друг вариант.
От Министерство на икономиката, енергетиката и туризма подкрепят ли този начин на работа?
Г-ЖА ЛЮБКА ГЕОРГИЕВА: Аз мога да кажа, че всъщност препоръката ни за преминаване към Закона за управление на етажната собственост всъщност е дошла от Правна комисия.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Да разбирам, че вие подкрепяте този начин на работа – да гласуваме отново предложението на господин Валентин Николов за нов § 11, с който да въведем принципа, че е на база собственост, а не на база собственици.
Г-ЖА СВЕТЛАНА МАРИНОВА: Да, подкрепяме този начин на работа.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Връщаме се на § 11. Има предложение за нов § 11, което ще ви прочета.
„§ 11. В чл. 133, ал. 2 се създава нов § 11:
(2) Присъединяването на инсталациите на потребителите в сграда – етажна собственост се извършва с писмено съгласие на собствениците, притежаващи най-малко 2/3 от собствеността в сградата-етажна собственост”.
Някой желае ли думата по предложението за нов § 11? Не виждам.
Предлагам съгласно препоръката на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма да гласуваме този принцип тук и накрая да изменим Закона за устройство на територията, за да не допускаме различно тълкуване на един и същи текст.
Подлагам на гласуване създаването на нов § 11.
Моля, който е съгласен с текста на § 11, да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се.
Отиваме на § 13. Има предложение от н.п. Валентин Николов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 12:
§ 12. В чл.139б, ал. 2 се изменя така:
(2) Изборът по ал. 1 се извършва с писмено съгласие на собствениците, притежаващи най-малко 2/3 от собствеността в сградата-етажна собственост”.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, докато за § 11 аз подкрепих и е много ясно казано, че трябва да има поне 2/3 от собствеността, което да се произнесе за включване, тук нещата са доста по-различни. Да прочетем ал. 2 на чл. 139б.
„(2) Изборът по ал. 1 се извършва с писмено съгласие на собствениците, притежаващи най-малко 2/3 от собствеността в сградата-етажна собственост”. Ако половината от тях искат една фирма, а другата половина – друга фирма, какво се получава, защото това е в една съвсем друга хипотеза? Тук става дума за избор на фирма за дялово разпределение. В единия случай се иска воля за присъединяване, а в другия случай се иска воля за избор на фирма и ние ще искаме 2/3 от тях да си изберат непременно една фирма. Това не може да се приложи по същия начин.
Да си остане старият текст. Касае се за фирма за дялово разпределение, а не за присъединяване или прекратяване.
Г-Н РАМАДАН АТАЛАЙ: Колеги, трябва да се съобразим и с това, че в един вход, даже в един блок, всички уреди трябва да са от един и същи производител. Аз пак задавам въпросът, какво правим със спирането, какво правим с отсъединяването? Колеги, не решаваме въпросите така, както ни се иска.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Аталай зададе въпроси. Има ли други въпроси към Министерство на икономиката, енергетиката и туризма?
Ще дам малко пояснение за тези, които не са разбрали. Един блок трябва да си избере топлинен счетоводител. В момента примерно има три оферти, три фирми и която събере най-много гласове на собствениците, тя печели. Ако въведем тук принципът 2/3, да не говорим че никой не събира 2/3, какво ще се получи. Това е въпросът, който ни притеснява и който задаваме.
Г-ЖА ЛЮБКА ГЕОРГИЕВА: Какво предлагате Вие?
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Това да става на принципа на мнозинството, което е ½. Достатъчно е един голям собственик да има приятел в друга фирма за дялово разпределение и да каже: „Не аз искам другата фирма”, тогава какво няма да се избере изобщо фирма.
Г-ЖА ЛЮБКА ГЕОРГИЕВА: Принципът трябва да бъде един и същ. За това се получава този разнобой и ние самите виждаме, че някои неща не могат да намерят най-доброто решение. Ние трябва да приемем един принцип. Не можем да караме хората в една сграда да вземат на един принцип решение за присъединяване, на друг принцип избор на фирма за дялово разпределение, на трети принцип за изключване на сградата. Тук сте прав, господин Аталай, че не сме решили въпроса и просто сме пропуснали, когато сме получили тази забележка. Решението трябва да бъде на принципа на Закона за управление на етажната собственост. Не сме отразили начинът, по който фактически сградата взема решение за прекратяване на топлоснабдяването. Останало е 2/3 от броя на собствениците, така както е било присъединяването, а трябва да бъде 2/3 от собствеността.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов, имайте предвид че препратката към Закона за управление на етажната собственост е именно с такава логика и с такъв смисъл.
Господин Белишки
Г-Н НИКОЛА БЕЛИШКИ: Аз също искам да разгледаме следната хипотеза, понеже се спори – 2/3, 1/3 собственици или собствеността: предполагайки, че тези които съберат 2/3 от собствеността, те имат по-голям обем, квадратура от тази сграда. Те ще имат и по-голям брой уреди за дялово разпределение и защо тяхната дума да не натежава повече от тези, които са с по-малко уреди.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Предлагам, за да стане ясно, аз да ви обясня. Друго го притеснява господин Иванов. Притеснението е в един блок да не може да се постигне съгласие, нито едно предложение на топлинен счетоводител да не може да събере 2/3.
Друго предлага господин Иванов – да не бъде 2/3, а да бъде 50 +1. Просто трябва да го обмислим.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Първо аз защитавам принципът, защото госпожа Георгиева каза, че не може по един принцип да тръгваме и след това да го сменяме. Принципът е, водещото да е собствеността, а не собственика и при присъединяването трябва да има поне волята на собствениците, които притежават 2/3 от собствеността. След като те веднъж са се обединили и блокът се присъединява, след това вече притежателите поне на 50% от собствеността да вземат решение да бъде фирмата. Както знаете в българският характер е да не се постига никога 2/3 съгласие.
Г-Н НИКОЛА БЕЛИШКИ: Аз предлагам да не изхождаме от частни случаи, а да приемем едни принципи и да ги спазваме.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз разбирам безпокойството на господин Иванов. Проблемът е следният: блока е взел решение да се присъедини, обаче нито едно от предложенията за топлинен счетоводител не набира 2/3, тогава какво правим?
Предложенията са ясни. Първо подлагам на гласуване предложението на работната група, което е следното: правим редакция на § 13, който става § 12.
§ 12. Член 139б, ал. 2 се изменя така:
(2) Изборът по ал. 1 се извършва с писмено съгласие на собствениците, притежаващи най-малко 2/3 от собствеността в сградата-етажна собственост”.
Моля, който е съгласен с това предложение, да гласува.
Гласували „за” – 10, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се.
§14. Предложение от н.п. Валентин Николов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 13:
§ 13. В чл. 140 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Отоплителните тела, регулиращата арматура към тях, отклоненията от сградната инсталация за отопление, както и отклоненията от инсталациите за горещо водоснабдяване са собственост на потребителите. Средствата за дялово разпределение по ал. 1, т. 2 и индивидуалните водомери по ал. 1, т. 3 са собственост на потребителите или на лицето по чл. 139б, ал. 1 – в случаите, предвидени в наредбата по чл. 125, ал. 3.
2. Създава се нова ал. 5:
„(5) Лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на потребителите в сграда-етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат:
1. правата и задълженията на страните;
2. собствеността на уредите, условията и начина на плащане, информация съгласно български държавни стандарти за средствата за дялово разпределение;
3. методиката за разпределение на енергията;
4. периодичността и реда за отчитане на показанията на средствата за дялово разпределение и за предоставяне на информацията за разпределената енергия;
5. гаранционните срокове, гаранционната и извънгаранционната поддръжка;
6. отговорност и неустойки при изпълнение на договора;
7. реда за разглеждане на рекламации;
8. условията и начина на плащане на услугата дялово разпределение;
9. условия за прекратяване на договора.”
Колеги, имате думата за въпроси и предложения по § 14.
Г-Н РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин председателю, тук вече виждам че има сериозна намеса на министерството и на отдел „Топлофикация”. Остават няколко въпроса неуредени и неизяснени според мен. Може би ако госпожа Георгиева ми ги обясни сигурно ще се съглася с всичко това, което предлагате.
Госпожо Георгиева, от къде се разбира, че фирмите за дялово разпределение не са подизпълнители на „Топлофикация”? Вторият ми въпрос е свързан с условията при които ще се сключат договорите. В самия договор ли ще бъде методиката за разпределение на топлоенергията и фирмите за дялово разпределение доколкото ми става ясно ще сключат договор със собствениците или с упълномощени лица или със собствениците на съответния апартамент, с живеещите там ще сключат договора?
Ако има някакъв текст, от който да стане ясно, че вече няма да са подизпълнители, по какъв ред вече ще имаме контрол над фирмите за дялово разпределение? Защото знаете, че поради липса на достатъчен контрол и недоверие към фирмите за дялово разпределение ние в предишният парламент ги пратихме като подизпълнители в „Топлофикация”.
Не ми стана ясно по какъв начин ще стане плащането за услугата. Според този договор вече „Топлофикация” няма да плати услугата на фирмите за дялово разпределение, а фирмите за дялово разпределение директно ще си събират парите от клиентите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, други въпроси по този текст има ли?
Господин Иванов.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, този текст действително е много по-изчистен от първоначалния, който гледахме на първо четене и много по-подробен с тези две условия. За мен обаче остава известна неяснота по отношение на собствеността.
Първо. Освен потребителите и лицето по чл. 139, това е фирмата за дялово разпределение, собственик може да бъде и топлофикационното дружество. С други думи считам, че може тази хипотеза да се приложи тук, защото има случаи, когато самото топлофикационно дружество ще иска изчистване на въпроса по следния начин: то да е собственик на топломерите, а фирмата за дялово разпределение единствено да извършва услугата, свързана с отчитане, разплащане и т.н.
Второ. Макар и като хипотеза, но какво ще стане, ако ние оставим само двата вида собственици - или потребителите, или фирмите за дялово разпределение и както потребителят да не желае да е собственик, а фирмата за дялово разпределение да настоява самите потребители да са собственици. С тази алтернатива, при която казваме, че лицето предлага на потребителите в сградата, самостоятелно или чрез упълномощено лице да сключи договор, в който се урежда собствеността на уредите, за мен нещата не стават много ясни.
Аз не крия и съм го заявил и в Пленарна зала. Считам, че не трябва потребителите да ги обременяваме с това да бъдат собственици на тези уреди. Собственици трябва да бъдат или топлофикационните дружества или фирмите за дялово разпределение. Да вземем пример от електроразпределителните дружества. Те подмениха електромерите, станаха собственици и няма никакви проблеми. Те си поддържат собствеността, периодично я проверяват и няма никакви проблеми. Една не малка част от хората са с ограничени възможности и сега при новите топломери стойността е действително много сериозна.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Иванов за важния въпрос, но все пак трябва да отчетем колеги, че електромерите са на границата на собствеността, а топломерите са вътре в имота.
Г-Н ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, че изказахте това мнение, което споделям и аз за това, че собствеността ще бъде вътре в техния имот, т.е. може да нарушим някои основни принципи на Конституцията – да налагаме чужди вещи да бъдат вътре при потребителите. Ние сега сме им дали право да избор.
Второ електромерите, собственост на електро-разпределителните дружества все пак се регулират от ДКЕВР, а фирмите ги поставяме на един конкурентен пазар, те да предлагат различни условия на потребителите и тях няма кой да ги регулира, освен Български държавен стандарт какви уреди ще предложат на самите потребители.
Колеги, моля от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма да отговорят на един въпрос, който господин Иванов зададе. Могат да бъдат топломерите собственост на собственика на имота, на фирмата за топлинно счетоводство, но защо не е предвидено да бъдат собственост на топлофикационното дружество.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Георгиева.
Г-ЖА ЛЮБКА ГЕОРГИЕВА: Мога ли първо да отговоря на въпроса на господин Аталай, защото въпросът който той зададе е също много важен.
Господин Аталай, с изменението на чл. 140 не се променя статуквото, каквото е в момента топлофикационните дружества да са отговорни за дейността дялово разпределение. Те извършват тази дейност или сами, когато се регистрират, или продължават да я възлагат на дружества за дялово разпределение. Това е по първия въпрос, тоест контролът се запазва по начина, по който съществува и към момента, която беше целта и на предишния закон.
Плащането на самата услуга за дейността дялово разпределение се извършва от гражданите към топлофикационното дружество и от там към фирмите за дялово разпределение, от което топлофикационните дружества са натрупали огромни загуби, заради това защото тази услуга те я плащат на фирмите, но не я получават от потребителите.
Колкото до въпроса на господин Иванов, собствеността при положение, че топлофикационното дружество се е регистрирало по регистъра и изпълнява тази дейност, то може да притежава тези уреди. В ситуацията, в която се намираме, мисля че не е чак толкова лесно – една фирма трябва да е много мощна, за да дава уреди под наем. Мисля, че е въпрос на икономическо решение и търговска дейност.
Клиентите продължават все още да плащат на Топлофикация за услугата, но уредите ако ги закупят или ги вземат под наем плащат на фирмата за дялово разпределение.
Г-Н РАМАДАН АТАЛАЙ: За услугата ще плащат на Топлофикация. С това нищо не решаваме.
ПРЕДС.МАРТИН ДИМИТРОВ: По тези текстове има ли други изказвания на народни представители? Не виждам.
Господин Иванов, имате ли редакционно предложение, което да поставим на гласуване?
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Аз оттеглям моите възражения там, където казах, че трябва да бъдат собственици самите потребители. Действително има логика в това, че внасяне на чужда вещ може да стане само със съгласие на собственика на жилището. За другото считам, че тази възможност да се даде собствеността да бъде или на потребителя, или на фирмата за дялово разпределение или на топлофикационното дружество, ние можем да я заложим, а дали някое топлофикационно дружество ще се възползва от нея, това е нейно право.
Г-ЖА ЛЮБКА ГЕОРГИЕВА: Господин Иванов, тази възможност е заложена сега. Така както е заложено в момента не променя нещата по отношение на Топлофикация да бъде лице, регистрирано по закона, да изпълнява тази дейност и съответно да предлага уреди под наем, ако реши това да бъде така.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Това означава, госпожо Георгиева, че лицето по чл. 139б може да бъде както фирмата за дялово разпределение, така и топлофикационното дружество.
Г-ЖА ЛЮБКА ГЕОРГИЕВА: Да, така е.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Ако е така, оттеглям си предложението.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли други народни представители, които желаят думата?
Колеги, подлагам на гласуване редакцията на § 14, който става §13.
Моля, който е съгласен с редакцията на § 14, който става §13, да гласува.
Гласували „за” – 114, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
§ 15. Предложение от н.п. Валентин Николов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 14:
§ 14. В чл. 149а, ал. 1 се изменя така:
„(1) Потребителите на топлинна енергия от в сграда –етажна собственост, могат да купуват топлинна енергия от доставчик, избран с писмено съгласие на собствениците, притежаващи най-малко 2/3 от собствеността в сградата-етажна собственост”.
Имате ли въпроси предложения по този текст? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Моля, който е съгласен с текста на § 15, който става § 14, да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
§ 16. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 15.
Имате ли бележки по този § 16? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Моля, който е съгласен с текста на § 16, който става § 15, да гласува.
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
§ 17. Предложение от н.п. Валентин Николов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 16:
„§ 16. В чл. 201 се правят следните допълнения:
1. В ал. 2 се създава т. 5:
„5. възлагат одит на дейността на контролираните по този закон лица, разходите за които са за сметка на проверяваното лице.”
2. Създават се ал. 4 и 5:
„(4) Лицата, които извършват одита по ал. 2, т. 5, имат правата по чл. 78, ал. 2, т. 1-3 и задълженията по чл. 79, а проверяваните лица – задълженията по чл. 78, ал. 3.
(5) Лицата, които извършват одита по ал. 2, т. 5, редът и условията за възлагане и извършване на одите се определят с наредбата по чл. 60”.
Колеги, този одит който ние възлагаме е одит върху работата на енергоразпределителните дружества. Смущава ни принципът да бъде за тяхна сметка.
Г-Н ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Този одит е сложен именно в чл. 201, защото на база сигнал, на база констатирано нарушение се извършва, а не регулаторният одит, който се извършва по чл. 76 от Закона за енергетиката. Тоест, този одит, който е цялостен и комплексен и който запълва някои дупки в сегашната законова уредба се извършва именно като вид отговор на някои нарушения или на някой сигнал.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Николов, мен ме притеснява едно нещо и ще го кажа съвсем открито. Как ако един човек плаща на един одитор или самото ЕРД плаща на одитора, да не му плати случайно по-голяма сума и да се окаже, че одитът не е направен както трябва. Мен това ме притеснява.
Аз разбирам Вашето добро намерение. Доброто Ви намерение е да няма допълнителен разход за бюджета, разбирам причините. Това, което ме притеснява е, че тези предприятия имат солидни възможности и могат да платят малко повече за одита и да се окаже, че одитът е силно положителен. Как ще избегнем този риск?
Г-Н ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Първо това не е прецедент. Аз както казах и преди това, когато се разглеждаше законът за Комисията по финансов надзор, там по същия начин се възлагат одити и одитираната фирма плаща. Финансовите одити на фирмите също се плащат от самите фирми, но тук се избягва това нещо, след като самите електроразпределителни дружества заплащат на ДКЕВР, а ДКЕВР плаща на одитора.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: На мен също ми изглежда спорна т. 1 от § 16 и ще ви кажа защо. Да не се окаже така, че този одит да започне да се възлага буквално през 6 месеца. С други думи ние поне трябва да имаме някаква периодичност на възлагане, иначе можем да изпаднем в ситуация, че просто да се създава работа на лицата, които са разписани в ал. 5 и контролиращи одита и да се започне едно възлагане на одит, без ясна аргументация за този одит. Защото в т. 5 по никакъв начин не е казано при какви условия се възлага този одит. В нея се казва: „възлага се одит на контролираните по този закон лица…”, а тези лица не се ли контролират? Каква е ролята, този одит когато се възлага, при какви условия се възлага, какво всъщност ще наложи един такъв одит, за да не се злоупотреби с това, което е записано тук?
На второ място, там където се казва: „Лицата, които извършват одита по ал. 2, т. 5, редът и условията за възлагане и извършване на одита се определят с наредбата по чл. 60”, но в тази наредба не виждам много ясно да е казано. В чл. 60 е записано кое се определя с наредба – условията и реда за издаване, изменение и допълнение, прекратяване и отнемане лицензи; за издаване на разрешение по тази глава; за одобряване на общи условия на договорите по този закон; за снабдяване на потребителите с електрическа и топлинна енергия и природен газ, както и за доброволно уреждане на споровете. Това ли е единствено темата на одита и дали това трябва да бъде, то не се ли проверява по друг начин.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Идеята за допълнителен одит в ЕРП принципно е добра, въпросът е как да имаме сигурността, че няма да се злоупотребява с тези одити. Примерно, както каза господин Иванов да бъдат всеки месец или на седмица.
Г-ЖА СВЕТЛАНА МАРИНОВА: Подкрепяме това предложение.
Г-Н ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: В тази връзка аз пак твърдя, че в чл. 201 много добре са уточнени именно тези наказателни и предизвикващи одити във връзка с жалби, във връзка с нарушения. Аз нямам нищо против сега редакционно да се включи някакъв брой одити, но мисля, че когато има жалби и то значими жалби, то тогава могат по преценка на този независим орган да се предизвикат и такива одити, извън проверките, които правят по чл. 76.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли други изказвания на народни представители? Не виждам.
Господин Иванов, желаете ли думата?
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, не е пълен този текст. Аз също искам да се проверяват и да се отстраняват нередности в ЕРП, повече го искам от останалите, но така както е записан действително може съвсем разширително да се тълкува нова „възлагат одит” и при това се възлага не само от комисията - може от една страна министърът да възложи, след месец може комисията да възложи и така той може да се редува до безкрайност и да се дублира този одит с други проверки, които са разписани в закона.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, чл. 201, ал. 1, т. 1 казва следното нещо: „Този одит ще бъде допустим тогава, когато се нарушават разпоредби на този закон (Закона за енергетиката), на подзаконовите актове по прилагането му, на актове на комисията и на министъра на икономиката, енергетиката и туризма”.
Аз разбирам въпросите на господин Иванов, които са легитимни и са сериозни. Ние имаме едно добро намерение, което не знаем доколко ще бъде изпълнено.
Господин Иванов, имате ли конкретни предложения по тези текстове?
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, искам все пак да кажа, че само преди няколко седмици министърът или комисията разпоредиха, но според мен министърът разпореди да бъде извършен одит на трите Електроразпределителни дружества. Бяха извадени външните им услуги – едната фирма е възложила за 12 млн. лева, другата за 38 млн. лева, другата за 57 млн. лева. Това беше извършено по действащия закон. Аз питам, как без този текст за специалния одит това нещо министърът е успял да го възложи? Значи може и проверката продължава.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Николов.
Г-Н ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз съм съгласен, че беше възложен именно такъв одит, но първо знаете, че имаше две настоявания – първо по настояване на ДКЕВР са тези одити, а не на министъра. Тези одити са възложени и имаше две писма до Министерски съвет да бъдат платени 100 000 лева. На едното писмо беше отказано плащането на тези 100 000 лева. Ние уреждаме точно това. Когато ДКЕВР намери условия, че е необходим такъв цялостен одит и когато трябва да се формира цената за следващия регулаторен период, то тогава тя да може да извърши именно този одит, за който говорим, защото действащото законодателство сега в момента може да извърши проверки на данните, които дават самите фирми, а не може да извършва цялостен регулаторен одит.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли конкретни предложения по тези текстове? Не виждам.
Тогава аз имам единственият избор да подложа редакцията на § 17, която става § 16 на гласуване.
Моля, който е съгласен с редакцията на § 17, който става § 16, да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – 3.
§ 18. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 17.
Има ли желаещи да вземат думата?
Г-ЖА СВЕТЛАНА МАРИНОВА: Във връзка с поставения въпрос от господин Аталай. Наистина имаме пропуск в предвижданията на 2/3 и в чл. 153, ал. 2 е останал текстът, който казва „2/3 от собствениците”. Тъй като вече на предходните места като принцип възприехме, че водеща ще е собствеността, а не бройката на собствениците ви предлагам да приемете изменение на чл. 153, ал. 2, като думите :”когато 2/3 от собствениците и титулярите на вещно право на ползване на сграда етажна собственост присъединени към абонатна станция не желаят да бъдат потребители…”. Тоест, да въведем обратното – 2/3 желаят, 2/3 не желаят, защото в единия случай имаме 2/3, които желаят да се присъединяват, а пък 2/3 от бройката собственици е нещо друго.
Това е пропуск, който трябва да бъде отстранен. Редакцията може да бъде: „когато собствениците притежаващи най-малко 2/3 от собствеността в сграда етажна собственост…” и нататък текстът продължава: „присъединени към абонатна станция не желаят да бъдат потребители, те са длъжни да декларират писмено това и да поискат прекратяване на топлоснабдяването”.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, тук говорим за нов § 15. Моля стегнато и кратко да ми кажете текстът на новия § 15.
Г-ЖА СВЕТЛАНА МАРИНОВА: В чл. 153, ал. 2 думите: „когато 2/3 от собствениците и титулярите на вещно право на ползване сграда етажна собственост” се заменят с думите: „когато собствениците притежават най-малко 2/3 от собствеността в сграда етажна собственост…”, по-нататък текста продължава както е записан.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги , въвели сме един принцип да не бъдат собствениците, да бъде собствеността. Тоест, това е нов § 15, което означава, че всички параграфи, които сме гласували да бъдат преномерирани.
Има ли желание за думата по текста, както беше прочетен?
Моля, който е съгласен с прочетения текст на § 15, да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
Отиваме сега на § 18 с уговорката за преномерация заради гласуването, проведено току що.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18.
Желание за думата не виждам.
Моля, който е съгласен с текста на § 18, да гласува.
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – 1.
Приема се.
§ 19. Предложение от н.п. Валентин Николов.
Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става §18:
„§ 18. В чл. 211, ал. 1 думите „техническите норми или изисквания за експлоатация на енергийни обекти или” се заличават, а думите „1 000 000 лв.” се заменят с „200 000 лв.”.
Г-ЖА СВЕТЛАНА МАРИНОВА: Искам да дам малко пояснение. В настоящия чл. 211 има фактически две нарушения, които нямат нищо общо едното с другото. Едното е за неспазване на технически норми и изисквания за експлоатация на енергийните обекти, другото е неспазване на правилата за съхраняване на резерви от горива. Така обединени двата текста са два съвсем различни фактически състава, а определената глоба е нещо изключително разтегливо от 200 000 лв. до 1 000 000 лева. Поради това сме прецизирали текста, тоест подкрепили сме такова прецизиране да отпадне от текста „неспазването на техническите норми”. Защото самият закон на практика не съдържа такива, те са в подзаконовите нормативни актове и в чл. 225 от закона си имаме разпоредба за санкциониране на неизпълнение на подзаконови нормативни актове. Така че тук текстът ще бъде изчистен, ще остане фактически един състав, а глобата ще бъде намалена от 1 000 000 лв. на 200 000 лева, като идеята за подобна промяна е всъщност тази глоба в определения максимален размер от 1 000 000 лева се оказа, че фактически надвишава самите резерви от горива, които трябва да бъдат съхранявани. Няма никаква логика глобата да надвишава размера на задължението, освен че трябва да бъдат вложени едни пари, за да се възстановят резервите.
Изрично беше отправена забележка от Правна комисия и промяната е съобразена с бележките на комисията.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, желаете ли да се изкажете по този въпрос?
Основният принцип, който се спазва тук е минималната глоба по тези текстове да бъде 200 000 лева, а максималната е 1 000 000 лева, тоест разликата между минималната и максималната е 50 пъти. След като има толкова голяма разлика, това се превръща и в причини за корупционни практики. За това е по-добре разликата между минималната и максималната глоба да бъде по-малка, да не се окаже, че човекът който глобява е обект на един вид ухажване, така да го наречем.
Моля, който е съгласен с редакцията на § 19, да гласува.
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – 1.
Приема се.
§ 20. Предложение от н.п. Валентин Николов.
Създава се нов § 20. Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 20.
„§ 20. Създава се чл. 213а:
„Чл. 213а (1) На лице по чл. 139б, ал. 1, което не предложи сключване на договор по чл. 140, ал. 5, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв.
(2) На потребители, които не сключат договор по чл. 140, ал. 5, се налага глоба в размер от 100 до 300 лв.
(3) На потребители – юридически лица или еднолични търговци, които не сключат договор по чл. 140, ал. 5, се налага имуществена санкция в размер от 100 до 300 лв.”.
По тези текстове колеги имате ли бележки?
Моля вносителя да даде разяснения по тези глоби.
Г-ЖА СВЕТЛАНА МАРИНОВА: Тези глоби няма да се прилагат. Нормата има само мобилизиращ и плашещ характер. Евентуално може фактически да се стигне до ситуация на глобяване там, където има малък брой потребители.
Нормата е направена така, че да санкционира лице, което не предложи сключването на договор, а така също и на фирми, които там им е бизнеса. Потребителите няма как да ги санкционираме, ако говорим за едни огромни многоетажни сгради, в които ние имаме изискване по закон 2/3 да вземат решение. Независимо колко е изискването на закона, дали е 50 % или е 2/3, никой не може да определи конкретната персонална отговорност на човека Х спрямо някакви мнозинства. За да има равновесие във волята на законодателя, нормата фигурира.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: В един блок 2/3 от собствениците вземат решение за сключване на договор с Топлофикация и с топлинен счетоводител и едно лице от кооперацията отказва да изпълни решението на 2/3 от собствениците, тогава ли го глобявате.
Г-ЖА СВЕТЛАНА МАРИНОВА: Да, това е възможната хипотеза за глобяване, а невъзможната е, ако няма такова решение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Досега не е имало такава санкция.
Г-ЖА СВЕТЛАНА МАРИНОВА: Правени са подобни санкции при въвеждането на дяловото разпределение в индивидуалните уреди.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, аз не знам доколко е разумно да има такава санкция за потребителите. Това са ситуации, при които те или виждат, или не виждат своя интерес, тоест не може винаги да има санкция, която да кара хората да имат определено поведение в обществото.
Аз съм за отпадането на ал. 2, защото хората или ще разберат смисъла и ползата от сключването на такъв договор или няма да видят ползата. Моето лично мнение е, че тези глоби само ще раздразнят обществото.
Г-ЖА ЛЮБКА ГЕОРГИЕВА: Аз мога да кажа за практиката в началото, когато се влагаше системата. Договорите работеха и бяха една добра форма на комуникация между фирмите и потребителите. Тези договори отпаднаха по силата на това, че в тях имаше заплащане на услугата „Дялово разпределение”, когато през 2006 г. закона се смени и просто за да не се получи двойно заплащане от потребителите – към фирмата и към Топлофикация договорите се отмениха, но считаме че тези договори просто са необходими.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: От Министерство на икономиката, енергетиката и туризма поддържат това предложение.
Г-ЖА СВЕТЛАНА МАРИНОВА: Аз не случайно обърнах внимание на приложимостта по отношение на физическите лица. От правна гледна точка ще има хипотези, по които ще има взети решения за собственик, който не изпълнява това задължение и ще може да бъде наказан. Вие преценете това заслужава ли си срещу другата хипотеза.
ПРЕДС.МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, аз предлагам ал. 2 да отпадне, защото някои неща трябва да започнат да се изпълняват в България не защото има глоба за тях, а защото хората имат полза от тези договори, защото живеейки в една кооперация има и обща отговорност.
Правя ви процедурно предложение за отпадане на ал. 2. За фирми може да има такава глоба, но за физически лица единствено ще си навлечем неприятности от хората, няма да съберем никакви пари от това нещо, ще си създадем само проблеми. Хората, живеейки в един блок постепенно трябва да изградят общата култура по отношение на общата отговорност за тази етажна собственост.
Моля, който е съгласен за отпадането на ал. 2, да гласува.
Гласували „за” – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
При това положение ще гласуваме за § 20 – остава ал. 1 и ал. 3 , която става ал. 2, тоест остава глобата за юридически лица и еднолични търговци.
Моля, който е съгласен с текста на новия § 20, с отпадането на ал. 2, да гласува.
Гласували „за” – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
§ 21. Предложение от н.п. Валентин Николов за нов § 21.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 21.
„§ 21. Член 215 се изменя така:
„Член 215. (1) Който пречи или допусне да се пречи на длъжностните лица, на контролните органи, на лицата, които извършват експертизи, измервания и изпитвания по чл. 78, ал. 2, т. 2 и на лицата, които извършват одит по чл. 201, ал. 2, т. 5 да изпълняват задълженията си по този закон, ако това не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец се налага имуществена санкция от 1000 до 2000 лв.
(3) Който не изпълни или допусне да не се изпълнят предписанията на длъжностните лица и на контролните органи се наказва с глоба от 500 до 5 000 лв., а на юридическо лице или едноличен търговец се налага имуществена санкция от 2000 до 10 000 лв.
(4) Който не изпълни влязло в сила решение на комисията се наказва с глоба от 3000 до 10 000 лв. или с имуществена санкция от 20 000 до 60 000 лв.”
Моля господин Николов и от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма да обясните детайлно за тези глоби.
Г-ЖА СВЕТЛАНА МАРИНОВА: Единствената новост в текста, за разлика от стария текст е, че в чл. 215 се въвежда и одит, който току що гласувахте. Тоест, да не се пречи на одиторите, това е идеята за изменението, всичко останало съществува понастоящем.
Разширен е текстът с тази хипотеза, за да могат те свободно да влизат и да си извършват проверките, да не им се пречи.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ако един човек не пусне фирмата за топлинно счетоводство да извърши това годишно или месечно отчитане, ще може да го глобите от 100 до 1000 лева, така ли да го разбирам?
Г-ЖА СВЕТЛАНА МАРИНОВА: Не, става въпрос за длъжностни лица, контролни органи, лица извършващи експертизи, измервания. Това са все лица, които по някакъв начин или упражняват пряко функции на комисията и на министъра, по заповед съответно на председателя на комисията, или пък са назначени от тях като експерти, които да направят експертиза, измерване, изпитване, или са назначените от комисията одитори. Тук въобще няма нищо общо с търговските отношения.
Г-Н ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: В ал. 2 и ал. 3 са упоменати „юридическо лице и едноличен търговец”, а в ал. 4 е пропуснато. Може би редакционно трябва да се добави и там – за кое е глобата, за кое е имуществената санкция.
Г-ЖА СВЕТЛАНА МАРИНОВА: Както прецените, но според мен много тежат в текстовете на нормативните актове тези неща. Алинея 4 все пак е част от общ текст, тя никога не се взема сама за себе си.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, предлагам ви вследствие на предложението на господин Икономов ал. 3 да добие следния вид:
„(3) който не изпълни или допусне да не се изпълнят предписанията на длъжностните лица и на контролните органи се наказва с глоба от 500 до 5000 лв. или с имуществена санкция от 2000 до 10 000 лв.”. Тоест, отпадат думите „юридическо лице и едноличен търговец”.
Министерство на икономиката, енергетиката и туризма подкрепя ли тази редакция?
Господин Икономов, ситуацията е следната: ако има имуществена санкция, тя може да бъде наложена на фирма, не може да бъде наложена на физическо лице.
Предлагам следното изменение на ал. 4. След думите „10 000 лева” текстът да се измени така: „на юридическо лице и едноличен търговец с имуществена санкция от 20 000 до 60 000 лв.”
Подлагам първо редакцията на ал. 4 на гласуване.
Моля, който е съгласен с прочетения текст на ал. 4, да гласува.
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване целия § 21 с гласуваната редакция.
Моля, който е съгласен с текста на § 21, да гласува.
Гласували „за” – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
§ 22. Предложение от н.п. Валентин Николов.
Създава се нов § 22. Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 22:
„§ 22. Член 216 се изменя така:
Чл.216. Длъжностно лице, контролен орган, лице, което извършва експертизи, измервания и изпитвания по чл. 78, ал. 2, т. 2 и лице, което извършва одит по чл. 201, ал. 2, т. 5, което не изпълни задълженията си по този закон, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв.”
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, в този § 22 който внася колегата Николов има нещо, което е било гласувано, а то е отпадането на чл. 209. На него се позовава господин Николов като казва „числото 209 да се заличи”.
Ето какво гласи чл. 209: „Когато потребител не предостави достъп до собствените си уредби и съоръжения, в условията на чл. 117 и чл. 197 се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. и имуществена санкция …” и след това в ал. 2 се казва: „при повторно извършено нарушение…”. Като отпада чл. 209, как ще се гарантира правото на достъп до тези уредби и съоръжения?
Г-ЖА СВЕТЛАНА МАРИНОВА: Член 209 като норма се повтаря в следваща. Ние в момента в закона имаме две съвпадащи норми с различни санкции. Това е техническа грешка.
Член 222 обхваща още една хипотеза, която е изпусната в чл. 209. Цитирани са точно трите разпоредби, които предвиждат задължения за предоставяне на достъп до собствена уредба.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уточнението беше важно. По новия § 22 има ли колеги, които желаят да вземат думата? Не виждам. Подлагам го на гласуване.
Моля, който е съгласен с текста на § 22, да гласува.
Гласували „за” – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
§ 20. Предложение на н.п. Валентин Николов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 23.
„§ 23. В чл. 225 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 числото „209” се заличава, а след числото „210” се поставя запетая и се добавя „213а”.
2. В ал. 3 след думите „чл. 211” се поставя запетая и се добавя „212а”.
Има ли желание за думата по тези текстове? Не виждам.
Моля, който е съгласен с редакцията на § 20, който става § 23, да гласува.
Гласували „за” – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
Желание за думата няма. Преминаваме към гласуване.
Моля, който е съгласен с текста на вносителя за наименованието, да гласува.
Гласували „за” – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
§ 21. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 24.
Желание за думата не виждам.
Моля, който е съгласен с текста на § 24, да гласува.
Гласували „за” – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
§ 22. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 25.
Желание за думата не виждам.
Моля, който е съгласен с текста на § 25, да гласува.
Гласували „за” – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.

§ 23. Предложение от н.п. Валентин Николов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 26:
„§ 26. В срок до три месеца от влизането в сила на този закон Министерският съвет освобождава заместник- председателите и членовете на комисията и избира шестима нови членове, като мандатът на трима от членовете – двама със стаж в енергетиката и един със стаж в областта на водоснабдяването и канализацията е две години и половина. Мандатът на председателя на комисията не се прекратява”.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Обикновено този преходен срок е един месец, аз не знам защо тук се дават три месеца. Действително погледнете всички случаи, когато се освобождава един състав на комисия и се избира следващ състав, срокът е един месец в нормалната практика. Ако това е съгласувано с министерството, че трябва действително да подбират хора в тези три месеца, добре, тогава аз не мога да им наложа да бъде един месец, нека си останат три, но считам че това не е най-доброто.
Второ. Добрата практика е като се създава нов състав на комисията се освобождава цялата комисия. Сега излиза, че освобождаваме тези, които преди са назначени, а понеже председателят на комисията го назначихме през месец август, неговия мандат не се прекратява. Добрата управленска логика, а и в закона ще бъде по-добре, да се освободи състава на комисията и да се избере нов състав, като разбира се нищо не пречи министър председателят да го преназначи в новия състав. Това е доброто, останалото ще бъде обект на критики. Както прецените, но ще бъде добре съставът да се подмени в рамките на един месец, оперативно, ясно, че се търси нова визия за комисията и второ да се подмени цялата комисия, като председателят на комисията да бъде преизбран.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз съм съгласен с господин Иванов, но въпросът дори е по-сложен от това, което той каза. Кога му започва мандата? Той ще завърши сегашният си мандат, ако не му се прекрати мандата? Така се получава.
Другият въпрос, колеги. Неговата легитимност ще бъде много по-сериозна, ако мандата му бъде прекратен, заедно с мандата на комисията. Ако този човек има подкрепата на правителството, аз не виждам защо трябва Парламента да му запази мандата, да има изключение за него, вместо ако има подкрепата на Министерски съвет, той ще бъде предназначен.
Г-ЖА СВЕТЛАНА МАРИНОВА: Тук не може да бъде адресирано на експертно ниво подобно решение и ние не можем да са ангажираме като експерти на министерството с отговор на подобен въпрос, вие сами го разбирате.
Искам само да обърна внимание на един аспект. Запазването на мандата на председателя на комисията всъщност го прави още един елемент от ротационния принцип, защото членовете се обновяват на две години и половина, а на практика ние ще имаме вече една година мандат на председателя и неговия мандат ще изтича с една година разлика от мандатите, които ще тръгнат по-рано, от мандатите които ще тръгнат сега като 5-годишни. Тоест, това може да бъде тълкувано и в посока на ротационния принцип и в посока на това, че ще има приемственост и застъпване и този елемент не е за подценяване никак. При обвиняването в конюктурност следва да се има предвид, че друг ще бъде евентуално председателят след още четири години, преди да изтекат мандатите на останалите членове.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, тук няма какво да дебатираме. Нека да поставим на гласуване предложението. Последното изречение на чл. 26 „Мандатът на председателя на комисията не се прекратява” да отпадне.
Ще подложа на гласуване § 26.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Вие ще го подложите на гласуване, но предлагам да бъде „освобождава състава на комисията”.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ако приемем да отпадне този текст, целият параграф съответно ще се прередактира.
Колеги, предлагам да гласуваме предложението да отпадне последното изречение „Мандатът на председателя на комисията не се прекратява”, т.е. той да бъде освободен като всички останали членове.
Моля, който е съгласен с текста на § 22, да гласува.
Гласували „за” – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Моля, който е съгласен с това предложение, да гласува.
Гласували „за” – 2, против – няма, въздържали се – 12.
Не се приема.
Моля, който е съгласен с § 26 както ви беше прочетен, да гласува.
Гласували „за” – 10, против – няма, въздържали се – 4.
Приема се.
Предложение на Валентин Николов.
Комисията подкрепя предложението, което е за нов § 24.
Комисията предлага да се създаде нов § 27.
„§ 27. За сгради – етажна собственост, за които средствата за дялово разпределение са монтирани, сменени или с подменени батерии след 1 януари 2007 г., договорите по чл. 140, ал. 5 се сключват до 31 декември 2010 г.”.
Г-Н ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Въпросът е да се запълни именно тази празнота, защото има заварени положения без договори между топлинните счетоводители и сгради-етажна собственост. Поради тази причина ние даваме срок те също да влязат в договорни отношения.
Г-ЖА ЛЮБКА ГЕОРГИЕВА: Този срок от 2007 г. досега на практика обхваща сградите, в които уредите все още са с гаранционен срок и не им предстои в близко време промяна на решение за собственост или за наем.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Какъв е срокът за всички останали?
Г-ЖА ЛЮБКА ГЕОРГИЕВА: За сгради, в които системата за дялово разпределение е въведена преди 2007 г. срокът за сега не е задължителен, става задължителен към момента, към който сменят уредите си и вземат решение за нови.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други желаещи да вземат думата не виждам. Подлагам на гласуване предложението за нов § 27.
Моля, който е съгласен с текста на новия § 27, да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
Предложение на н.п. Валентин Николов за нов § 25.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 28.
„§ 28. В Закона за устройство на територията (…) се правят следните допълнения:
1. В чл. 128, ал. 13 след думите „подробен устройствен план” се добавя „както и когато отчуждаването по чл. 63б от Закона за енергетиката на имоти, извън границите на населени места и селищни образования, за които няма разрешено застояване е за минни изработки при добив на енергийни ресурси по открит способ и предвижданото застояване е за шеста категория строежи”.
2. В § 5 от допълнителните разпоредби се създава т. 72:
„72. „Минни изработки” е система от изкопи в земната повърхност в границите на концесионна площ при добив по открит способ от находище на подземни богатства – енергийни ресурси”.
Точка 2 става точка 3.
Нова точка 2 със следния текст: „В чл. 186, ал. 2 думите „не по-малко от 2/3 от всички собственици” се заменят с „собствениците притежаващи най-малко 2/3 от собствеността на сградата”.
Има ли желаещи да вземат думата?
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Първите две точки са продължение на едни промени, които бяха направени в края на 40-то Народно събрание, но тъй като те имат отношение към Закона за подземните богатства, закон който ще гледаме скоро като изменителен закон на Закона за подземните богатства, този текст – т. 1 и т. 2, съгласуван ли е и не влиза ли в противоречие със Закона за подземните богатства.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Въпросът е към Министерство на икономиката, енергетика и туризма – тези изменения не влизат ли в противоречие със Закона за подземните богатства.
Г-ЖА СВЕТЛАНА МАРИНОВА: Не влизат в противоречие. В този случай те нямат никаква допирателна със Закона за подземните богатства. Процедурите за подробни устройствени планове, обявяване, съгласуване в Държавен вестник, жалби се уреждат със Закона за устройство на територията и всички останали закони препращат към тях по отношение на подробния устройствен план.
Във връзка с бележката на господин Иванов в предходни заседания, много сериозна и не без основание забележка, относно отпадането на подробните устройствени планове, ние преценихме, че това е законно, но не би трябвало да правим изменението в момента чрез Закона за енергетиката, а в Закона за устройство на територията. Поради тази причина ние предпочетохме да преминем на една много по-малка стъпка, която се изразява в облекчаване на административната процедура по приемане на подробен устройствен план в посечения изчерпателно, дефинитивно и ограничително изброен случай, когато говорим за подземни богатства, които се добиват по открит способ и става въпрос само за минни изработки, квалифицирани понастоящем като изкопи 6-та категория строеж, само за това.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, приемате ли това предложение, заедно с редакцията на новата т. 2? Преминаваме към гласуване.
Моля, който е съгласен с текста на § 28, да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се.
Комисията предлага да се създаде нов § 29.
§ 29. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.
Моля, който е съгласен с текста на § 29, да гласува.
Гласували „за” – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.

Приключихме с разглеждането на точка първа от дневния ред.
Предстои ни да разгледаме още два много важни законопроекта – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, което ще ни отнеме 30 минути.

Преминаваме на точка втора от дневния ред – Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит, № 054-01-45, внесен от народните представители Мартин Димитров и Стоян Мавродиев на 13 май 2010 г. -- за второ четене.
Наши гости са:
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма -- Евгени Ангелов – заместник-министър, който го няма в момента, Емил Алексиев – началник на отдел в дирекция „Техническа хармонизация и политика на потребителите”;
от Българска народна банка -- Димитър Костов – подуправител, Венцислав Аспарухов – експерт БНБ;
от Асоциация на банките в България -- Асен Ягодин – заместник-председател на УС, Ирина Марцева – главен секретар;
от Комисия за защита на потребителите -- г-жа Ирена Чергеланова – експерт в отдел „Правен”.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
По наименованието спорове няма.
Моля, който е съгласен с наименованието на закона, да гласува.
Гласували „за” – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Предложение от народните представители Мартин Димитров и Стоян Мавродиев.
Текстът на вносителя за промяна на § 1, т. 6 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение от н.п. Валентин Николов:
Текстът на вносителя за промяна на § 1, т. 6 да отпадне.
Това предложение също е подкрепено.
Има предложение на народните представители Янаки Стоилов и Анна Янева:
§ 1, т. 6 да придобие следната редакция:
„Референтен лихвен процент е лихвеният процент, който кредиторът използва като базов при изчисляване на лихвения процент по кредита. Той представлява пазарен индекс или индекс, който се изчислява по методика, определена от БНБ, и се обявява от нея”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага да отпадне.
Има едно предложение на народните представители Янаки Стоилов и Анна Янева, което не е подкрепено. Него трябва да обсъдим и да гласуваме.
Г-ЖА АННА ЯНЕВА: Колеги, считам че предложението, което правим с колегата Янаки Стоилов е в интерес и защита на потребителите. Той казва какво е референтният лихвен процент, казва как и кой го изчислява и кой го обявява. Казва също така, че този референтен лихвен процент е лихвеният процент, който кредитора използва като базов при изчисляване на лихвата по кредита.
За мен е много важно да чуя мнението на Българска народна банка, на Асоциацията на банките в България и на министерството по нашето предложение, като разбира се ако има подкрепа, ще му намерим неговото място в закона.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз специално помолих да има представители на Комисията за защита на потребителите, ще чуем и тяхното мнение, но да започнем от представителите на Българска народна банка.
Г-Н ДИМИТЪР КОСТОВ: Според мен въпросът не е дали БНБ желае или не желае, а дали пазарът желае или не желае. В момента междубанковият пазар е основно концентриран в овърнайт-депозитите - от днес за утре. Много малко има със срочност до една седмица. Матуритети с месец, три месеца, шест месеца и нагоре на практика само котировки има, но не реални сделки, така че реално няма пазар.
Това, което е популярно известно като „либор”, става дума за индекси, които отразяват реален жив пазар, който е дълбок, широк, който термин искаме да изберем и той има собствен смисъл и за участниците в този пазар. Те знаят, че ако им трябват пари, за да си рефинансират кредитите, понеже примерно вложителите са си поискали парите, той знае на този пазар като отиде на каква цена ще получи пари и в този смисъл върши работа. При нашите условия просто ще бъде нещо измислено, а не реален пазар. За това трудно може да се приложи за нашия пазар, за нивото на което е развит.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Костов каза накратко, че не смята, че може да бъде приложено в България. Предлагам да чуем Комисията за защита на потребителите.
Г-ЖА ИРЕНА ЧЕРГЕЛАНОВА: Комисията по принцип би подкрепила всяка норма, която ще даде повече информация на потребителите да могат да предвидят как ще се измени техният лихвен процент. В тази връзка искам да кажа, да. Това е един от подходите и ние бихме го подкрепили, ако по обективен начин дава информация на хората дали ще тръгне нагоре или надолу техният лихвен процент.
Г-Н АСЕН ЯГОДИН: Аз мисля, че господин Костов достатъчно ясно направи съпоставка между пазара, който формира така наречения „овърнайт” лихвен процент, който се обявява от централната банка. Тук искам само да отворя една скоба и да поясня, че за разлика от други европейски държави, нашата централна банка действа в условията на валутен борд, а не е участник на паричния пазар. Това е една от причините този пазар да е изключително лимитиран. То е наистина между еднодневните депозити и една седмица, като съответно искам да ви дам една съпоставка, че този пазар на междубанкови депозити е в порядъка на 150 млн.–200 млн. лева, за съпоставка с тези близо 40 млрд. лева депозити, които формират основния масив в търговските банки. Вие сами разбирате, че няма как един лихвен процент, формиран под 1 % от финансовия ресурс, който се използва за кредитиране да формира референтен лихвен процент, който съответно да бъде използван в кредитирането, не е сериозно. Всеки друг индекс, който би могъл да бъде използван от централната банка, това вече е друг въпрос, но мисля, че наистина централната банка няма инструментариума, с който да индикира, т.е. да направи един референтен лихвен процент за нуждите на този закон.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има думата господин Алексиев от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма.
Г-Н ЕВГЕНИ АЛЕКСИЕВ: Благодаря, господин председател.
Считаме, че предложението и идеята е интересна, заслужава да бъде обсъдена, както е и обсъждана на първо и на второ четене в комисията. Тъй като си струва да се помисли, разбира се това е в интерес за защита на потребителите, по отношение на начина и изчисляване на лихвения процент и неговата методика да бъде достъпна и известна на потребителите. При положение Централната банка счита, че за българският пазар това е трудно да бъде осъществено именно от Българска народна банка, просто няма какво друго да добавим по този въпрос.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Към господин Костов имам следния въпрос, като моля и госпожа Янева добре да чуе отговора. Има ли европейска страна, господин Костов, на която Националната банка определя пазарен индекс, от който се променят лихвените проценти на потребителски или по някакви други кредити? Известна ли Ви е такава страна-членка на Европейския съюз?
Г-Н ДИМИТЪР КОСТОВ: Доколкото на мен ми е известно по начало няма такава страна-членка на Европейския съюз, която нормативно задължава финансовите посредници как да структурират взаимоотношенията с клиентите си. Иначе има индекси, които се публикуват и обнародват обикновено от самите банкови общности. Много рядко Централна банка участва в процеса. Това е само техническо участие, в смисъл да се извърши изчислението. Примерно в индекса, който обнародва Централната банка въпросната ЛЕОНИА/СОФИБОР/ СОФИБИТ, той се произвежда на базата на правила дефинирани от самите банки, но технически изчислението го извършва БНБ, защото пред нея се регистрират всички сделки. Това отразява пазара, а не някаква калкулация на Централната банка.
Г-Н ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Аз за пореден път искам да се намеся в тази дискусия и да се обърна и към госпожа Янева. Ние за пореден път обсъждаме аналогични предложения, които правят с колегата Стоилов, но няма как. Това, виждате от нашите гости, да се намесим регулаторно върху един свободен пазар и върху един конкурентен пазар и вкарването на такива допълнителни регулации изкриви идеята за свободната конкуренция и за свободното определяне на цената на конкурентен пазар. Това е моето предложение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Костов, аз искам да използвам вашето присъствие, тъй като Вие имате голям опит и сте един от известните български икономисти и за това искам да ви задам един въпрос. Ако си представим, господин Костов, че днес икономическата комисия гласува банковите кредити да бъдат зависими от индекс, който БНБ прави, някакъв индекс, можете ли като икономист да кажете, че това ще повиши лихвените проценти? Защото всяка банка ще калкулира и допълнителен риск. Какво прави БНБ. Сигурен ли е ефектът към повишаване на лихвените проценти, нещо за което и господин Янаки Стоилов с различни думи, с различни икономически аргументи, различна логика, се опитвам от месеци да убедя, но за съжаление не мога да достигна до него по този повод. Тоест, ако това се въведе като правило, ще се увеличат ли според Вас лихвените проценти?
Г-Н ДИМИТЪР КОСТОВ: Аз бих разширил малко въпроса. Проблемът е не в това кой прави изчислението, а дали може да се направи изчисление, което да отразява някакви обективни пазарни условия. В момента, в който не може да се направи такова изчисление, което да отразява някакъв реален пазар, това изчисление става измислено. В момента, в който то е измислено, ефектът му е, че веднага ще породи наистина защитна реакция сред банките. Тук може би е по-коректно господин Ягодин да отговори.
Мога да кажа, че реакциите могат да бъдат в няколко направления – веднъж повишаване на лихвените проценти, втори път ограничаване на кредитирането, трети път, което също не е за подценяване, просто пренасяне на дейността по кредитирането като дистанционно предоставени услуги, в рамките на Европейския съюз не са забранени, а 80 процента от българските банки имат майки в Европейския съюз. Просто ще пренесат този бизнес да се прави от там, ако тук има правила, които не отговарят на здравия разум.
Г-ЖА АННА ЯНЕВА: Колеги, ние наистина водим за втори път този дебат. Първият път беше при приемането на Закона за потребителския кредит. Тогава аргументите звучаха по същия начин. Аз не съм очаквала днес да получим подкрепа от БНБ и от Асоциацията на банките в България, но на мен ми направи впечатление друго. Господин Костов каза, че може да се използва либора, ако правилно съм го разбрала.
Г-Н ДИМИТЪР КОСТОВ: Теоретично може, ако българската банка има същият достъп, какъвто английската банка.
Г-ЖА АННА ЯНЕВА: Извинявам се, не съм Ви разбрала. Аз няма да оттегля предложението. Нашето желание е ние наистина да защитим потребителите и в случая да има по-голяма яснота. Въпросът Ви дали има такава практика в други европейски страни не е коректен. Ние винаги можем да бъдем пионери в нещо. Въпросът е искаме ли го ние като Народно събрание и като народни представители. На мен ми е ясно, че няма такова желание, за това записваме едни пожелателни текстове, едни текстове, които дори и във вашето предложение не носят реална защита на потребителите, дават по-голяма прозрачност с това да бъде публикуван. Така ли защитаваме ние потребителите? Аз пак казвам, ако има желание ние можем да намерим текста, който да работи.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, знаете ли каква е истинската защита на потребителя? Защитата е конкуренцията. Колкото е по-конкурентен един пазар. Това е истинската защита – падат цените, това е единственият начин. Единственият начин да защитим потребителите е конкуренцията, няма друг вариант, няма друга защита на потребителите.
Г-Н ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Искам само да попитам госпожа Янева, как си представя конкретно работещо вашето предложение? Това нещо попитах и господин Янаки Стоилов, и той каза: „Не знам”. Ето, например ако приемем сега вашето предложение, как от утре ще започне да се прилага? Конкретно практически бихте си го представили някак си, за да продължаваме да го коментираме?
Г-Н ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Искам само да направя едно допълнение. Годишните разходи не са само от лихвата, госпожо Янева. Както стана въпрос и в залата, има и такси.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, има ли желание за други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Анна Янева и Янаки Стоилов.
Моля, който е съгласен с това предложение, да гласува.
Гласували „за” – 1, против – 4, въздържали се – 7.
Не се приема.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага да отпадне. Предлага отпадането на § 1, т.6.
Моля, който е съгласен с това предложение на комисията, да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
Отиваме на предложението на народните представители Мартин Димитров и Стоян Мавродиев.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от н.п. Валентин Николов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 1.
„§ 1. В чл. 4, ал. 1, т. 2 и 3 думите „и 25” се заменят с „25 и 33а”.
Идеята е да важи и за ипотечните кредити.
Кой желае думата? Гостите имат ли някакви забележки по това предложение?
Г-Н ЕМИЛ АЛЕКСИЕВ: Аз бих искал да кажа, че това предложение продължава в духа на действащия Закон за потребителския кредит и е в унисон с него.
Законът за потребителския кредит предвижда той да се прилага както за потребителски кредити в частта предоставяне на предоговорна информация, реклама и оценка на кредитоспособността на потребителя. Но нас ни интересува най-вече предоговорната информация. Тази материя да се прилага също така и по отношение на ипотечните кредити. Това е предложението на двамата народни представители, което считам че действително е в унисон с действащия закон.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Имате ли някакви забележки или мнения, колеги? Не виждам.
Подлагам на гласуване създаването на нов § 1.
Моля, който е съгласен за създаването на нов § 1, да гласува.
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – 1.
Приема се.
Предложение от народните представители Мартин Димитров и Стоян Мавродиев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от н.п. Валентин Николов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 2.
„§ 2. Създава се чл. 33а:
„Чл. 33а.(1) Кредиторът публикува на интернет страницата си:
1. текущият размер на използваните от него референтни лихвени проценти, и
Вариант І:
2. факторите, които определят референтния лихвен процент.
Вариант ІІ:
2. използваната от него методология за определяне на референтния лихвен процент.
(2) Кредиторът е длъжен да поддържа на интернет страницата си и данни за размера на всички референтни лихвени проценти, които той е определил по ал. 1”.
Тук не виждам един текст, който ще предложа изрично да бъде гласуван, тоест ал. 3:
„(3) методологията по ал. 1 не може да се променя от кредитора след сключването на договора за кредит”.
Аз колеги ще държа това да се гласува, защото ако тази методология може да се променя, цялата идея за конкуренция и прозрачност и защита на потребителите, каквато е идеята на всички членове на тази комисия - отпада.
Г-Н ДИМИТЪР КОСТОВ: На пръв поглед изглеждат прости нещата, но всъщност какво означава една методология за определяне на референтен лихвен процент. В случая мога да го кажа, защото преди да бъда в БНБ съм бил и в реалния бизнес. Имам чувството, че очакването е, че това представлява една проста формула, по която може да се сложат там някакви параметри и да се провери как изглежда резултата.
Искам да ви кажа, че това тук като предложение доколкото разбирам очаква, че банките използват някаква формула, с която изчисляват по някакъв начин лихвите. В същото време искам да ви уверя, че това не е така. Аз лично съм го правил и се използва не една формула, а се използва една система от уравнения, която поради неразвитостта на пазара банките са длъжни да се стремят да бъде максимално всеобхватна, така че да обхване всички възможни фактори и излагането на тази методология във вид, който да е разбираем за клиента. Предполага клиентът да е минал през съответното обучение, тоест да има висше образование по финанси и кредит, с акцент върху финансова математика.
Съмнявам се, че по този начин ще се постигне желаният ефект за по-добра информираност на клиента. Ако се кажат само факторите, които се вземат предвид, когато се определя референтната лихва това би говорело нещо и това би отговаряло на средното ниво на финансова грамотност, което имаме в страната, защото защитата на потребителя върви в две посоки и в рамките на Европейския съюз така се процедира. Това, което върви като законодателство по линия на потребителското кредитиране, то от другата страна е подкрепено със съответните мерки, дългосрочни при това, за повишаване на финансовата грамотност на населението. Защото ако не се засрещнат двете неща – мерките за по-добра информираност и мерките от другата страна да може да се възприеме тази информация и да се оцени, ефекта е по-скоро обратен, отколкото да донесе някакви ползи.
При това положение, също и настояването да не се променя методологията, не съм сигурен колко полезно ще бъде, защото по дефиниция тази методология може да бъде разширена.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли желание за допълнителни аргументи?
Г-Н АСЕН ЯГОДИН: Аз мисля, че господин Костов достатъчно подробно разясни тематиката. Искам само да допълня, че всяко замразяване на всеки ангажимент за определяне на една методология, която от една страна да бъде ясно разбираема от потребителите, да не създаде колизии, които после да доведат до лавина от съдебни спорове, от друга страна методология, която в същото време трябва да бъде за период от 20 – 25 години, ако говорим и за ипотечните кредити. Сами разбирате, че ще принуди банките да създадат необходимите защитни механизми, които ще бъдат под формата на буфери, така наречените „рискови премии”, които ще бъдат внедрени в методологията и съответно в цената на кредита, което мисля че няма да бъде в интерес на потребителите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли желание за думата от някои от нашите гости? Не виждам.
Бих искал и аз да кажа няколко думи. Тук става въпрос за следното нещо. Може ли да се подпише договор за кредит с дадена банка с една методология и едни фактори, и в продължителността на този договор банката едностранно да добави други фактори в тази методология? Това е въпросът.
От Асоциацията на търговските банки казват, че могат, подписа се една методология, при която представете си го, лихвата да зависи от курса на еврото. Те казват: „Не, вече искаме да влязат йената, долара или някакви други фактори, или примерно предвидена е инфлацията в Европейския съюз” или „Не, вече искаме да влезе инфлацията от един момент нататък, едностранно”.
На мен ми се струва доста некоректно, защото в крайна сметка колеги целта на този закон е предвидимост, прозрачност и конкуренция. Подписват се едни условия и тези условия важат за срока на договора. Разбира се методологията е сложна, но винаги има хора, които под формата на анализи в медиите да сравняват методологиите на банките и да правят препоръки към гражданите. Винаги има такива анализатори, господин Костов, Вие сте такъв анализатор. Има много други специалисти, които могат в медиите да коментират различните условия на банките. Подписва се една методология в началото при договарянето на кредита и банката в един момент решава освен три фактора да сложи нови седем. Мисля, че тогава целият смисъл от прозрачност и конкурентност ще го загубим.
Това е мое мнение, нека да чуем и други народни представители.
Г-Н ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Както е предложен текстът във Вариант І, не е ли възможно и не е ли по-добре да се приложи, като се опишат в интернет сайтовете само факторите, които определят референтния лихвен процент. По този начин ние ще избегнем тези сложни формули, както каза г-н Костов, или система от уравнения, които определят конкретната методология за изчисляване на този референтен базисен лихвен процент, като те да бъдат изчерпателно изброени и които ще покажат философията на определяне на този лихвен процент. Все пак при промяната на който този референтен лихвен процент би се променил.
Наистина резонен остава въпросът на председателя на комисията, следва ли по времето на действие на конкретен договор да се променя начина на изчисляването.
Г-Н ДИМИТЪР КОСТОВ: Аз искам да ви припомня, че всъщност конкуренцията между банките в последна сметка не е в това как те си определят собствената цена, защото всяка една банка като седне и си направи изчислението за колко си мисли, че трябва да продаде кредита, след това излиза на пазара и като се окаже, че иска много висока цена няма клиенти. В момента, в който иска клиенти, трябва да намали цената, независимо как е направила изчислението, така че това е конкуренцията.
Второ, дали трябва да се променя или да не се променя. Само за илюстрация ще дам един пример. Знаете, че в момента върви в рамките на Европейският съюз обсъждането на една такса по банковото посредничество, в различни варианти се дефинира тази такса, но поне един от вариантите би следвало задължително да се вземе предвид в методологията. Защото примерно той е много аналогичен на това което е цената, увеличението на разходите свързано със застраховането на влоговете. Така че има такива фактори, които обективно се появяват в резултат на законодателна дейност и трябва да се вземат предвид.
Аз не знам как ще влязат в сила – чрез директива или нещо друго, но това ще бъде новопоявило се събитие, което ще трябва да се вземе предвид. В период от 20 – 30 години винаги могат да се случат сериозни размествания във финансовото посредничество, което трябва да се вземе предвид, защото в крайна сметка клиентите, потребителите не са само кредитополучатели. Поне за мен по-важните клиенти са влогодържателите и ако не е направена структурата на правилата на играта така, че да гарантира вложителите, за другите просто нищо няма да се получи.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, имаме да гласуваме отделно няколко неща.
Първо, дали в точка втора да бъдат факторите, които определят референтния лихвен процент или да бъде използваната от него методология за определяне на референтния лихвен процент.
Имаме две възможности. Предлагам да гласуваме всяка една от тях и ще приемем тази, която ще събере повече гласове.
Подлагам на гласуване Вариант І – факторите, които определят референтния лихвен процент, да бъде т. 2.
Г-Н ЕВГЕНИ СТОЕВ: Аз също искам да взема отношение. Говорим за предвидимост, прозрачност. Не става дума тук за някакви сложни формули, но все пак някакъв принцип трябва да се възприеме. Философията на закона все пак е за защита на потребителите. Между хората, които вземат кредити има и неграмотни. Могат да се случат и картелни споразумения между банките, могат и много други неща да се случат. Тук говорихте и за такса обслужване. Нека все пак да има текст и който е грамотен да знае за какво става дума.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, може ли да направим следния компромис и текстът да бъде записан така: „факторите които определят референтния лихвен процент и използваната от него методология за определяне на референтния лихвен процент”.
Г-Н ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Според мен, трябва да бъдем обективни и да търсим равнопоставеност между двете страни, както на кредитора, така и на потребителя. Да не изпадам толкова на аналитично ниво и да дадем повод на суперпрофесионални аналитици и експерти и други такива, които са самозвани да правят произволни тълкувания и коментари на каквато и да било методология. Според мен, трябва да бъдем малко по-макроикономически настроени към този проблем. Но така или иначе трябва да се покаже кога, при какви обективни условия, които са фактори в конкретната методология при определянето на цената на конкретния ресурс и ако някой от тях се промени, би следвало да се очаква промяна и на референтния лихвен процент.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев, искам да ви кажа следното нещо – ако не знаем тежестта на всеки отделен фактор, това е методологията. Методологията всъщност е тежестта на всеки отделен фактор. Ако това не се знае, какво като се знаят факторите.
Г-Н ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Когато не се знае тежестта, тя не е определена. Така или иначе методологията съществува и всяка една банка си определя цената на референтния лихвен процент не по тавана, а съответно по конкретна система от уравнения, както каза и господин Костов.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, предлагам тогава да гласуваме двата варианта.
Моля, който е „за” Вариант І – факторите, които определят референтния лихвен процент, да гласува.
Гласували „за” - 6.
Моля, който е за Вариант ІІ – използваната от него методология за определяне на референтния лихвен процент, да гласува.
Гласували „за” – 7.
Приема се вариант ІІ.
Алинея 1, т. 2. Методологията по ал. 1 не може да се променя едностранно от кредитора след сключването на договора за кредит.
Г-ЖА ИРИНА МАРЦЕВА: Господин Димитров, обърнете внимание на един чисто технически факт. Искаме от кредитора да публикува методология, той я публикува и тя важи за моментно определените лихвени проценти. От това, което приехте излиза, че трябва да съществува и такава публикувана методология и преди определените лихвени проценти. В един момент имаме заварени случаи, съществуващи и нововъзникващи случаи. Текстът „не може да бъде едностранно променена”, какво означава? Как клиентът ще се ориентира в цялата тази материя?
Освен това обърнете внимание, че приехме текстовете да се отнасят за ипотечни кредити, т.е. тук дори не става въпрос само за потребителски кредит. Така че като се вземе тази съвкупност от фактори, мисля че степента на сложност става невероятна. Да не говорим, че методологията, така както сте записали, не е елемент на договора за кредит. Какво значи не може едностранно да бъде променяна? Тя не е част от договора за кредит, за да не бъде едностранно променяна.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Марцева, става въпрос за следното нещо, когато един човек подпише договор за кредит му се предоставя разбира се и методологията за промяна на лихвения процент, ако не е с фиксиран лихвен процент. Тази методология да не бъде едностранно променяна от банката, иначе няма възможност за всеки клиент банката да има различна методология. За срока на договора това е методологията и не може да се променя.
Г-ЖА ИРИНА МАРЦЕВА: Напротив, тя не е включена в договора, за да може това да се каже. Тя е като един обявен публичен процент, а не е в договора.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ще се включи в договора, няма проблем.
Г-ЖА ИРИНА МАРЦЕВА: Това ще бъде европейски прецедент.
Г-Н АСЕН ЯГОДИН: Нека да не забравяме и един такъв факт, че клиентът съгласно разпоредбите на този закон може по всяко време да се откаже от кредита, да го върне и да не търпи санкции. В същото време налагате един вид ограничение, някаква форма на санкция на банките, за 25 години независимо какво ще се случва на пазара, да не могат да променят методологията. Може да има някои фактори, които са изчезнали, може да са се появили нови. В същото време мисля, преди малко се каза, че ние трябва да защитаваме интересите и на вложителите. Нали не искате да се създаде такъв прецедент, че заради угодата на кредитополучателите, да бъдат застрашени интересите на кредитовложителите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Чухте аргументите на господин Костов и на Асоциацията на търговските банки. Аргументите им са следните: понеже касае и ипотечните кредити, може да е за 25 години, ще ви дам един пример. Тази методология има три фактора като инфлацията в България, пазарен индекс може да има, обаче в един момент се случва нова ситуация, при която те казват: „Инфлацията в еврозоната е по-важна, тя трябва да участва” или трети, или четвърти нови фактори, защото срокът е много дълъг. Това са обясненията на БНБ и на Асоциацията на търговските банки, тоест може да възникне ситуация, при която да влязат нови фактори.
Аз лично все пак смятам, че при подписването на договора се избира една методология и тя важи. Това е моето лично становище, но разбира се ще зачета волята на комисията. Ако трябва да се променя лихвеният процент, това трябва да бъде двустранно, срещат се кредитора и кредитополучателя, обсъждат въпроса и ако има поле на разбирателство заедно си стискат ръката и променят методологията.
Предлагам ви нова ал. 3 към § 2, със следния текст: „Методологията по ал. 1, т. 2 не може да се променя едностранно от кредитора, след сключването на договора за кредит”.
Г-Н ЕМИЛ АЛЕКСИЕВ: Трябва да се има предвид и следното, което е важно: методологията на кредитора не е част от предоговорната информация, която той е длъжен да предостави. Да, ние в момента малко разширяваме обхвата по отношение предоставяне на информацията на интернет, но тя не е част от задължителната предоговорна информация. Мисля, че методологията трябва да бъде една за всички, общовалидна за определен период от време, а не индивидуална за всеки потребител, тъй като тя не е предмет на индивидуално договаряне.
Г-Н ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Тази методология както разбрах така или иначе не влиза в договора. Този договор се сключва примерно за 25 години. Ако тази методология не може да бъде изменяна, де факто не може да бъде изменяна към всички, не само по отношение на самия договор или трябва да запишем в други разпоредби, че методологията е част от договора, иначе нищо не правим според мен.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, това е важен въпрос. Ако методологията не е част от предоговорната информация, какво е решението тук тогава.
Моля за предложения, колеги.
Г-Н ЕМИЛ АЛЕКСИЕВ: Алинея 2, която стана ал. 3 трябва да отпадне.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз съм склонен да приема вашето мнение, т.е. ограничаваме се до две неща – публичен референтен лихвен процент, публична методология и спираме до тук засега. Колеги, аз смятам да продължа да събирам допълнителна информация, ще проуча практиката в Европейския съюз и ако намеря доказателство, че там тази методология не подлежи на промяна, ще направя това предложение. За сега няма да го предлагам на гласуване, ще направя преглед в други европейски страни.
Господин Костов, от сега може да ни подскаже нещо по този въпрос.
Г-Н ДИМИТЪР КОСТОВ: Не съм чувал да има такава практика.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Отиваме на § 2. Точка 2 беше гласувана всъщност.
Ще гласуваме за целият § 2, с приетият вече вариант ІІ.
Моля, който е съгласен с текста на § 2, да гласува.
Гласували „за” – 10, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се.
Предложение от народните представители Мартин Димитров и Стоян Мавродиев.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от н.п. Валентин Николов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов §3:
§ 3. Създава се чл. 50а:
„Чл. 50а. За нарушение на чл. 33а на виновните лица се налага глоба в размер от 700 до 2000 лв. – за физическите лица, и имуществена санкция в размер на 3000 до 8000 лв. – за едноличните търговци и юридическите лица”.
Казано простичко, който не изпълнява тези изисквания за прозрачност ще бъде глобен.
Има ли желание за думата по тези предложения от страна на нашите гости?
Моля, който е съгласен с текста на § 3, да гласува.
Гласували „за” – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Предложение от н.п. Валентин Николов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде заключителна разпоредба с § 4.


„Заключителна разпоредба
§4. Законът влиза в сила един месец след обнародването му в „Държавен вестник”.
Този срок е достатъчен за търговските банки за изпълнението на тези изисквания.
Г-ЖА ИРИНА МАРЦЕВА: Ние не сме го обсъждали този вариант и не знаем дали е достатъчен този срок, тъй като сега получихме предложенията, но имайте предвид че това не се отнася само до банките.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли желание за думата? Не виждам.
Моля, който е съгласен с текста на § 4, да гласува.
Гласували „за” – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Благодаря на нашите гости за участието.
Имаме да обсъждаме два законопроекта, което ще отнеме малко време на народните представители – законопроект за изменение на Закона за защита на конкуренцията и законопроект за допълнение и изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

Преминаваме към обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за конкуренцията, внесен от Министерския съвет.
Г-Н ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Законопроектът е представен миналия път, така че аз не искам да ви задържам излишно. Има едно предложение, с което ние не сме съгласни.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, ако не е много спешно, можем ли да го разгледаме този законопроект следващата седмица?
Г-Н ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Промяната е елементарна – намаляване на състава от 7 на 5 човека.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Продължаваме нашата работа с обсъждане на законопроект за изменение на Закона за защита на конкуренцията.
„Закон за изменение на Закона за защита на конкуренцията”.
Има ли бележки по наименованието на закона? Не виждам.
Моля, който е съгласен с наименованието на закона, да гласува.
Гласували „за” – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Предложение от н.п. Анна Янева.
В § 1, чл. 4, ал. 1, след израза „трима членове” текстът се заличава и се добавя следния текст „от които трима се избират от Народното събрание и двама се назначават от президента на Републиката за срок от 5 години. Решението на Народното събрание и указът на президента влизат в сила едновременно”.
Моля госпожа Янева да каже накратко няколко думи по него.
Г-ЖА АННА ЯНЕВА: На първо четене аз казах моите мотиви против внесения законопроект. Защото, напомням само, че с внесения законопроект се нарушава принципа на мандатност, принципа на независимост на регулаторен орган и принципа на приемственост.
В тази връзка смитам, че е редно ние поне да спазим принципа за независимост на органа, в случая на Комисията за защита на конкуренцията. Моето предложение е, простичко казано, трима от членовете да се избират от Народното събрание и двама да се назначават от Президента. Смятам, че по този начин в някаква степен ще осигурим принципа на независимост на органа.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Чухте аргументите на госпожа Янева.
Г-Н ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Комисията за защита на конкуренцията разбира се е част от изпълнителната власт, второстепенен разпоредител с бюджетни средства и като такава нейните членове се назначават от изпълнителната власт. За това ние не подкрепяме тази инициатива двама от членовете да бъдат назначени от Президента.
Г-ЖА АННА ЯНЕВА: Господин Ангелов, Вие не си четете собственото предложение. В него пишете, че членовете се избират от Народното събрание. Вие сте го написали, аз предлагам само трима от тях да се избират от Народното събрание, двама да се назначават от Президента. Първо, той не е част от администрацията, а е независим регулаторен орган.
Г-Н ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Това влиза ли някъде досега в правомощията на Президента и той назначава ли членове на други комисии? За Комисията за защита на конкуренцията нашето становище е, че това трябва да бъде както досега е регламентирано и да не се изменя подхода на назначаването на членове на комисията.
Г-Н ЕВГЕНИ СТОЕВ: Аз считам, че не трябва да се приема това предложение, тъй като не се нарушава принципа на независимост. Всички стари, в момента действащи членове, ще бъдат освободени от Народното събрание, което ги е избрало и впоследствие то ще назначи нови пет. А Вашето предложение е за трима членове да се избират от Народното събрание и двама да се назначават от Президента. Там има разминаване и ще се получи разминаване в мандатността.
Г-ЖА АННА ЯНЕВА: Колеги, прочетете предложението, което съм направила. Прочетете всички предложения, които съм направила и не се изказвайте неподготвени.
Г-Н ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Все пак мисля, че като включим назначаване от Президента ще бъде нарушен принципа на независимост, отколкото ако бъдат избрани от Народното събрание. Президентът е избран от политическа сила.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аргументите са ясни, доводите на госпожа Янева също са ясни.
Г-ЖА АННА ЯНЕВА: Колеги, позволете ми още две думи да кажа специално за Комисията за защита на конкуренцията, на която членовете са в редовен мандат. Те са седем члена и мотивът за намаление поради икономия на средства е несъстоятелен. Изхождам преди всичко от работата на комисията, а не от някакви други политически съображения. Ние можем да кажем, че прекратяваме мандата на тези седем члена, да изберем други членове щом искате, но първо нарушаваме принципа на мандатността. Така ли ще работим? Всяка политическа сила като дойде на власт прекратява мандати и избира други членове.
Второ. В Закона за защита на конкуренцията е спазен този принцип на приемственост и за това част от членовете са с различен мандат. Аз го разясних подробно, не исках днес да ви отнемам времето и вниманието, но помислете малко наистина да осигурим независимост на органа. Добре е две институции да избират или назначават неговите членове. Утре Президентът няма да се казва Георги Първанов. Аз мисля, че това няма значение, важен е принципът.
ПРЕДС.МАРТИН ДИМИТРОВ: Подлагам предложението на н.п.Анна Янева на гласуване.
Моля, който е съгласен с предложението, да гласува.
Гласували „за” – 2, против – 11, въздържали се – няма.
Не се приема.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Аз не можах да разбера защо госпожа Янева каза, че предложението което прави комисията подменя принципа. Вие всъщност искате да подмените принципа. В досега действащия текст на закона всички членове се избират от Народното събрание и Вие искате да промените принципа, като предлагате - двама членове на комисията да се назначават от Президента. Кой променя принципа?
Г-ЖА АННА ЯНЕВА: Някой друг го е променил преди това, защото в предишни години принципът е бил този. Променен е след това.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Аз искам да си завърша дебата с госпожа Янева.
Госпожо Янева, Законът за защита на конкуренцията в този вид, променен от правителството на Сергей Станишев е гласуван от 40-то Народно събрание, ДВ, бр. 102 от 28.11.2008 г., което означава, че предишното правителство на Иван Костов, аз си спомням когато се гласуваше закона, беше предложило това на което вие сега стъпвате, но всъщност търсете отговор от господин Петър Димитров и от Вашите колеги, които са променили този принцип.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Предложението на госпожа Янева не се прие.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 1.
Моля, който е съгласен с текста на вносителя за § 1, да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – 1.
Приема се.
§ 2. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на §2: …
Това са правно-технически промени и няма да ги чета.
Има ли забележки или желание за думата? Не виждам.
Моля, който е съгласен с текста на § 2, да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
§ 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
Има ли желание за думата по § 3? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 3 по вносител.
Моля, който е съгласен с текста на § 3, да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
§ 4. Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4: …
Има ли желание за думата? Няма.
Моля, който е съгласен с текста на § 4, да гласува.
Гласували „за” – 12, против – 1, въздържали се – 1.
Приема се.
„Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
Моля, който е съгласен с текста на вносителя за наименованието, да гласува.
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – 1.
Приема се.
§ 5. Предложение на н.п. Анна Янева:
В Преходните и заключителни разпоредби, § 5, ал. 1 след израза „Народното събрание избира” се добавя „и президентът на Републиката съответно назначава”.
Моля, който е съгласен с предложението на г-жа Анна Янева, да гласува.
Гласували „за” – 1, против – 11, въздържали се – 1.
Не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 5.
Моля, който е съгласен с текста на вносителя за § 5, да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
§ 6. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
Има ли желание за думата? Не виждам.
Моля, който е съгласен с текста на вносителя за § 6, да гласува.
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – 1.
Приема се.
§ 7. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7. Виждате редакцията, тя е в Закона за обществените поръчки.
Има ли желание за думата? Не виждам.
Моля, който е съгласен с текста на вносителя по § 7, да гласува.
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – 1.
Приема се.
§ 8. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8: виждате текста.
Има ли желание за изказване? Не виждам.
Моля, който е съгласен с текста на вносителя по § 8, да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
§ 9. Комисията предлага да се създаде § 9:
„§ 9. В Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българска народна армия (обн., ДВ, бр. …………….) в чл. 3, ал. 1, т. 9 думите „заместник-председателите” се заменят със „заместник- председателят”.
Има ли желание за изказване? Не виждам.
Моля, който е съгласен с прочетения текст на § 9, да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – 2.
Приет е този закон на второ четене.

Предстои ни да разгледаме още един законопроект – Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, внесен от Министерски съвет на 01 юни 2010 г. – на първо четене.

Наши гости са:
от Министерство на земеделието и храните -- Лилия Стоянова – началник отдел в Главна дирекция „Земеделие, гори и поземлени отношения” и Стойка Куртева – юрист в Главна дирекция „Земеделие, гори и поземлени отношения”;
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма -- Валентина Танева – държавен експерт в дирекция „Икономическа политика”;
от Камарата на независимите оценители в България -- Людмил Симеонов – председател, Венцислав Ненов, Борис Гиздаков и Георги Андонов.
Уважаеми колеги, бяха поставени много въпроси от членовете на комисията на предишно заседание, за това отложихме разглеждането.
Г-ЖА ЛИЛИЯ СТОЯНОВА: По повод отложеното гласуване на този законопроект на миналото заседание на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм, ние поискахме повторно становище от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, както и от Камарата на независимите оценители в България. От техните повторни становища стана ясно, че притесненията са по отношение на това да бъдат диференцирани оценителите в зависимост от различните им правомощия.
Ние сме съгласни с това тяхно съображение за оценителите на земеделски земи. С едно допълнение в Преходни и заключителни разпоредби да бъдат отделени от оценителите на недвижими имоти и специално те да бъдат отбелязани като такива оценители на земеделски земи.
По този начин ние смятаме, че удовлетворяваме претенциите на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и на Камарата на независимите оценители в България и с това изпълняваме одобрението на всички институции, че в страната трябва да има един регистър за оценителите на недвижими имоти, в т.ч. оценители на земеделски земи. Това е което накратко искам да ви кажа и съм на ваше разположение по отношение на въпроса.
Благодаря Ви.
Г-ЖА ВАЛЕНТИНА ТАНЕВА: Искам да ви запозная с нашето становище, което касае следното: във връзка с писмо относно становище на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма по законопроект № 002-01-47 от 01.06.2010 г., Министерство на икономиката, енергетиката и туризма принципно подкрепя въвеждане на единна нормативна уредба на материята, свързана с добиване на правоспособност и осъществяване на дейността на оценителите на земеделски земи от една страна и от друга - на лицата със статут на независими оценители по Закона за независимите оценители.
Считаме обаче, че предложеният законопроект в този си вид не предоставя адекватни правни средства за постигане на тези цели, поради допускането на непълноти и известни противоречия в предложената нормативна регламентация, които в основни линии касаят реда за придобиване на правоспособност от оценителите на земеделски земи.
В тази връзка изразяваме следните конкретни забележки:
По § 1. Предлаганата промяна на чл. 19а, ал. 8 на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи към момента е невъзможна за изпълнение, поради факта, че в настоящата редакция на чл. 6, ал. 1 на Закона за независимите оценители не е предвидена възможност за това - не са включени оценки на земеделски земи и подобренията върху тях.
По § 2. С отпадане на израза „от оценителите по чл. 19а, ал. 8” не се въвежда адекватен независим оценител, който да извършва оценката на ограничени вещни права и сервитути.
По § 6 от Преходните и заключителни разпоредби. По ал. 1 не е възможно вписване по право на оценителите по чл. 19а, ал. 8 в регистъра по чл. 15 на Закона за независимите оценители. Съгласно действащите текстове на Закона за независимите оценители, в Регистъра се вписват лицата, получили лиценза за оценители от Агенцията за приватизация по реда на Наредбата за анализите на правното състояние и приватизационните оценки и за условията и реда за лицензиране на оценителите.
Оценителите по чл. 19а, ал. 8 от Закона за земеделските земи са получили правоспособност и са лицензирани, съгласно Наредба № 11 от 1998 г. за лицензиране на оценители на земеделски земи, издадена от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа. Препратките към списъка и удостоверението по чл. 19а, ал. 8 са некоректни, тъй като текста вече е изменен.
По ал. 2 важат горните бележки.
Във връзка с горното и с цитираното във вторият абзац на мотивите към законопроекта, сходно разрешение възприето в проекта на нов Закон за горите, предлагаме с изричен текст в Преходни и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, да се предвиди изменение и допълнение на съответните текстове в Закона за независимите оценители, като се съблюдава специфичния характер на този вид оценителска дейност.
Благодаря.
Господин Димитров, имаме следните бележки: възприетата идея на Министерство на земеделието и храните, че земеделските земи са част от недвижимите имоти не е грешно, но получавайки право да се впишат по право в списъка … Имаме и друг един момент, министърът на земеделието и храните е предвидил да се впишат в тримесечен срок, след като той обяви списъка, което не е известно кога ще стане. Те да се впишат по право в списъка в регистъра на независимите оценители, където пък крайният срок е преклузивен, така че и това трябва да се предвиди между първо и второ четене.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Желаят ли народните представители да вземат думата по този последен законопроект за днес?
Г-Н ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз знам, че независимите оценители внасят ЗИД за закона и ме интересува до къде са стигнали. Ако скоро ще го подготвят, нека този закон го отложим за пореден път, за да може да влязат тези изменения.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Николов, това е точка в дневния ред на Народното събрание, така че можем да имаме възможност да го отхвърлим, но не можем да го отложим.
Г-Н ЛЮДМИЛ СИМОВ: Ние сме представили нашето становище, по отношение на внесения от Министерски съвет законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, който има пряко отношение към оценителската дейност.
Искам само да засегна няколко момента от нашето становище. Принципната позиция на Камарата на независимите оценители в България е, че условията и реда за упражняване на професията независим оценител следва да се регулират от един закон, а именно от Закона за независимите оценители. Смятаме, че досегашната практика оценителската професия да бъде предмет на уреждане и с други нормативни актове, какъвто е случаят с оценителите на земеделски земи и на земи от горския фонд, съответно в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за горите, следва да се преустанови.
В контекста на това, ние напълно подкрепяме вписването на оценителите на земеделски земи в регистъра на Камарата на независимите оценители в България.
Заедно с това искаме да подчертаем и следното: в законопроекта е предложен начин за вписване по право в регистъра по чл. 15 от Закона за независимите оценители на лицата по чл. 19а, ал. 8 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, който е аналогичен на този, който се използва в момента в § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за независимите оценители, който се отнася по отношение на независимите оценители с лиценз от Агенцията по приватизация.
Първият момент е, че § 5 императивно се отнася за оценителите, които имат лиценз от Агенцията за приватизация.
Вторият момент е, че се получава едно определено противоречие с чл. 6, ал. 1 от Закона за независимите оценители.
В чл. 6, ал. 1 на Закона за независимите оценители не е предвидена правоспособност за правене на оценки на земеделски земи и на земи от горския фонд.
Отбелязването на вида на оценителската правоспособност за всеки независим оценител е задължителен реквизит за тези лица, които ще бъдат вписани в регистъра на независимите оценители. Това пък е основание съгласно чл. 16 от Закона за независимите оценители за придобиване на право на упражняване на професия независим оценител. Тоест, ние попадаме в един казус, когато поради това, че в чл. 6, ал. 1 не е вписано оценителска правоспособност и ние не можем да издаваме сертификат и такъв печат на оценител.
Също така смятаме, че в Закона за независимите оценители трябва да намери място по отношение на всички тези лица, които се вписват по чл. 19а, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи правната уредба на тяхната дейност, статута, реда за придобиване на правоспособност за извършване на специфичен вид оценки.
Всички тези изложени аргументи, които сме дали в нашето становище показват, че промените в правната уредба на дейността, свързана с оценяването на земеделските земи и такива в горския фонд, трябва да бъдат предприети в контекста на промените в Закона за независимите оценители по принцип. Ние предишният път, когато обсъждахме законопроекта за промяна на Закона за независимите оценители сме изтъквали, че си даваме сметка, че Законът за независимите оценители не е лишен от недостатъци и празноти, от което става ясно, че обуславя една необходимост от осъществяването в него на съществени промени и допълнения, в съответствие със спецификата на оценяването на отделните видове активи, а също така и съобразено с добрите европейски практики в това направление.
Както сме заявявали многократно, към настоящия момент, европейският опит в това направление в тази специфична дейност в нашата страна, е предмет на задълбочено проучване от Работна група, която е създадена към Управителния съвет на Камарата на независимите оценители в България. В резултат на това проучване и след провеждане на широка дискусия с членовете на Камарата на независимите оценители в България, Управителният съвет на камарата ще запознае своевременно Комисията по икономическа политика, енергетиката и туризма с подготвен пакет от предложения за съответно предприемане на законодателна инициатива за извършване на промени в Закона за независимите оценители.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ние получихме вашето становище, така че всеки народен представител ще се запознае с него. Благодаря за Вашето мнение.
Има ли желание за изказване на депутати? Не виждам.
Подлагам на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Г-Н ГЕОРГИ АНДОНОВ: Аз ще бъда съвсем кратък, тъй като имам отношение по проблема за подготовка на оценители на земеделски земи и водя това обучение. Искам да кажа, че дали няма да направим грешка и да има едно прибързано действие, без да има право да бъде в Закона за независимите оценители, да предрешим съдбата и на оценителите на гори. С една дума първо трябва да бъде направена поправката в Закона за независимите оценители, колегата Симов го изясни това нещо, защото нещата могат да станат и по-сложни. Първо, трябва да има отворено пространство къде ще се впишат и как ще се впишат и какъв вид правоспособност ще придобият.
Освен това аз насочвам вашето внимание и към един друг въпрос - изискванията, които са за придобиване на правоспособност. България е в Европейския съюз и като представител все пак на университетско образование, искам да кажа, че ние трябва да спазваме държавни образователни изисквания, тоест не всеки който пожелае може да отиде при тези условия, защото има един проблем, който колегата Симов не го постави, но е записано, че член на Камарата на оценителите в България може да стане всеки, който е положил изпит пред камарата. А за какво той предварително се е готвил и какво е правил, въобще никъде го няма.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте господин Икономов.
Г-Н ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Господин председател, аз искам да кажа, че всички въпроси и проблеми, които сега разглеждаме са свързани единствено с реда за вписване на оценителите в регистъра по чл. 15. Но колеги ние изпускаме едни други неща, които имаме в глава 4 – органи по поземлената собственост, където също има изменения и тъй с отхвърлянето на закона ще отхвърлим и тези изменения. Поради което аз предлагам да приемем закона на първо четене, като между първо и второ четене отменим текстовете, които засягат оценителите на земеделски земи.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря за мнението на нашите гости и за изказванията на народните представители.
Подлагам на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, внесен от Министерски съвет на 01 юни 2010 г., за първо четене.
Моля, който е съгласен да гласува.
Гласували „за” – 10, против – 1, въздържали се – 3.
Законопроектът е приет на първо четене.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.

(Закрито в 18.30 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров

Стенограф:
Траянка Стоянова