1. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство на Секретариата на ЕВРИКА между членовете на инициативата, № 002-02-45, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2010 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 002-01-102, внесен от Министерския съвет на 15 ноември 2010 г. – за първо четене.
3. Изслушване на информация от електроразпределителните дружества относно: “Финансово-икономическо и техническо състояние на електроразпределителните дружества и готовността им за есенно-зимния сезон”.
4. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ



П Р О Т О К О Л
№ 46


На 17 ноември 2010 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Изток”, пл. „Народно събрание” № 2, на Народното събрание, се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство на Секретариата на ЕВРИКА между членовете на инициативата, № 002-02-45, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2010 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 002-01-102, внесен от Министерския съвет на 15 ноември 2010 г. – за първо четене.
3. Изслушване на информация от електроразпределителните дружества относно: “Финансово-икономическо и техническо състояние на електроразпределителните дружества и готовността им за есенно-зимния сезон”.
4. Разни.

Заседанието на комисията бе открито в 14,25 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, в залата има 15 народни представители. Имаме кворум и може да започнем днешното заседание.

Предлагам ви следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство на Секретариата на ЕВРИКА между членовете на инициативата, № 002-02-45, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2010 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 002-01-102, внесен от Министерския съвет на 15 ноември 2010 г. – за първо четене.
3. Изслушване на информация от електроразпределителните дружества относно: “Финансово-икономическо и техническо състояние на електроразпределителните дружества и готовността им за есенно-зимния сезон”.
4. Разни.
По този дневен ред имате ли забележки? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.


По първа точка наши гости са:
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма - Емилия Радева – началник отдел “Иновации”;
от Министерство на външните работи - Димитър Пампулов, началник отдел в дирекция “Международно право и право на Европейския съюз”.
Моля в рамките на две - три минути представете най-важното.
ЕМИЛИЯ РАДЕВА: Уважаеми народни представители, уважаеми гости, България е в период, който да финализира 10 годишни усилия по присъединяването на страната към инициативата ЕВРИКА, което ще даде възможност на българските предприятия да се възползват от съвместната европейска програма ЕВРОСТАРС по която европейската комисия е заделила 100 млн. евро за предприятия, реализиращи съвместно с други предприятия или изследователски организации, научноизследователски проекти с цел развитие на конкурентоспособността на своите предприятия. ЕВРИКА е една паневропейска инициатива, чиято цел е да усили трансграничното сътрудничество между държавите-членки на тази инициатива. Това е съвсем накратко.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте и вие господин Пампулов.
ДИМИТЪР ПАМПУЛОВ: Уважаеми господа народни представители, уважаеми колеги, бих желал да подчертая, че Министерството на външните работи подкрепя ратифицирането на Меморандума за секретариата на инициативата ЕВРИКА по описаните в решението на Министерския съвет 796 правни основания.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРВОВ: И аз Ви благодаря за краткото и ясно представяне.
Имате ли питания и желания за думата по този въпрос? Няма.
Желания за изказвания? Няма.
Колеги, поставям на гласуване на първо четене законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство на Секретариата на ЕВРИКА между членовете на инициативата.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 19 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приет е законопроекта.
Благодаря на нашите гости.

Наши гости по втора точка са:
От Министерство на финансите -- Владислав Горанов - заместник–министър; Людмила Петкова - директор на дирекция “Данъчна политика”; Даниела Нонина - началник на отдел в дирекция “Данъчна политика”; Диана Терзиева - държавен експерт в дирекция “Данъчна политика” и Мирослав Каракашев - главен експерт в дирекция “Данъчна политика”.
Искам да Ви помоля колеги за едно кратко и ясно представяне.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители, ще се опитам изложението да бъде стегнато.
Предложено е на вашето внимание законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, мотивиран основно от две цели – увеличаване собствените приходи на общините и осигуряване на по-висока събираемост. Улесняване на данъкоплатците и общинската администрация при деклариране и администриране на местните данъци и такси. Най-съществен дебат и интересна тема предизвика разбира се, предложението за въвеждане на нов местен данък, заместващ съществуващата досега туристическа такса, въвеждайки туристически данък. Този данък ще облага нощувките, средства за подслон и места за настаняване в туристически хижи. Данъчно задължените лица по него ще бъдат предлагащите нощувки. Данъка ще се посочва отделно от документа издаден от данъчно задълженото лице ползващо нощувка. Размерът на данъка е предложен да се определя от общинските съвети, като варира в границите от 20 ст. до 3 лв. за всяка нощувка, в зависимост от категорията на средството за подслон, мястото за настаняване и туристическите хижи. Като решението за неговия конкретен размер отново, обръщам внимание, ще се определя от местната общност. Предвиден е минимален размер на данъка за една календарна година, който не може да бъде по-малък от данъка, който би бил дължим при 30 на сто пълна заетост на съответния обект. Тоест, в хода на годината лицата ще внасят върху действително използваните нощувки, според тях, върху декларираните нощувки в диапазона между 20 ст. и 3 лв. за нощувка. Като в края на годината ще се извърши едно уравняване, ако внесеният данък е за по-малко от 30 на сто от капацитета на обектите за настаняване, ще се довнася до 30 на сто от достигането на капацитета. Той ще се внася до 15-то число на месеца, следващ месеца през който са предоставени нощувките. Разликата, за която говорих преди малко, ще се довнася при 30 на сто пълна заетост до март месец на следващата година.
Този данък заменя туристическата такса, както казах и води до по-ефективно събиране на приходите в бюджета на общините чрез точно определяне обекта на облагане, при наставяне в средства за подслон и места за настаняване. Това гарантира ресурса необходим за провеждането и обезпечаването на политиката на общините свързана с развитието на туризма, включително и за изграждането на подходяща инфраструктура съобразена със спецификата на отделния вид туризъм. В същата връзка са предложени и изменения в Закона за туризма, с оглед синхронизирането с измененията в Закона за местните данъци и такси.
Друг съществен момент е разширяването на възможностите на диапазона в който общините могат да определят ставката с данъка върху недвижими имоти, като горната граница се променя от 2,5 на хиляда на 4,5 на хиляда. Това е една правна възможност за общините при желание от тяхна страна да си гарантират едни по-добри постъпления. Многократно се води дебат за приходоизточниците, които общинските бюджети могат да имат, за да формират местната политика и да развиват местната инфраструктура. Тези дебати ще продължават и в българския парламент и като цяло в българското общество, но разбирането, че в места с по-добре развита инфраструктура, или за да има по-добре развита инфраструктура, трябва да има по-високи местни данъци е възприето в по-голямата част от Европа и не само Европа. Тоест, източника за местна политика, така или иначе трябва да бъде данъка събиран от местните общности.
Променят се, лицата подлежащи на патентно облагане извършващи до три патентни дейности през цялата година с личен труд, ще дължат само данъка с най-високия размер от тези дейности. По този начин се променя облекчението за плащане 50 на сто от размера на данъка при извършване на две дейности от едно лице. Установени са множество практики в случай на подаване информация за извършване на повече от една дейност, единствено с цел ползване на облекчението и заплащане на по-малък размер на патентния данък, без тази дейност действително да бъде извършвана.
Променени са минималния и максималния размер на имуществените санкции за юридически лица при недеклариране на недвижими имоти. Като минималният размер на санкцията се увеличава от 100 на 500 лв., а максималният размер се увеличава от 1000 на 3000 лв.. Увеличението е с цел мотивиране данъчно задължените лица да не избягват деклариране на имотите. С цел процесуална икономия се предлага нарушенията, за които е предвидена глоба в размер от 10 до 50 лв., да се събира с издаването на фиш.
В допълнение на чл. 264, ал. 2 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс се въвежда условие при прехвърлянето на собственост върху моторно превозно средство. Понастоящем текста не позволява постигането на заложената в него цел по отношение задълженията за местни данъци и такси. Предложено е за тези задължения да се представя документ удостоверяващ, че прехвърлителя действително е платил дължимия местен данък за автомобила към датата на прехвърлителната сделка.
Уеднаквява се процедурата по която се администрират местните данъци и такси като установяването, обезпечаването и събирането на местните такси ще се извършва по реда на данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Променени са и сроковете за заплащане годишните данъци и такси, като се предвижда да бъдат на две равни вноски - за първа вноска от 1 март до 30 юни, за втора вноска до 30 октомври. Традиционно на предплатилите се прави отстъпка с 5 на сто.
С цел улесняване на данъкоплатците, юридически лица в случая на деклариране на притежаваните от тях недвижими имоти е предложено да отпадне изискването за подаване на декларация за не жилищни имоти отделно от декларацията за жилищни имоти. Изменението предвижда във всеки случай декларирането на имоти да се извършва с подаването на една декларация, в която да се посочат необходимите данни за определянето на данъчната основа.
Общинският съвет трябва да определи размера на данъка върху недвижимите имоти за следващата година до 31 януари. Ако това не бъде постигнато, размерът на данъка върху недвижимите имоти се запазва действащ към 31 декември 2010 г. Общинският съвет трябва да определи таксата за битови отпадъци до 31 януари на следващата година. В същия срок трябва да бъде определен и размерът на туристическия данък.
Лицата предоставящи услуга настаняване в средства за подслон и места за настаняване в срок от два месеца от влизане в сила на закона, трябва да представят декларация с информация за броя на леглата в средства за подслон и място за настаняване приети от категоризиращия орган по чл. 52 на Закона за туризма. Тези данни се вписват в Националния туристически регистър в срок до 31 март на следващата година.
Искам да уверя Комисията, че в частта туристически данък Министерство на финансите и Министерство на икономиката, енергетиката и туризма работиха съвместно, за да се постигнат максимално целите, които са поставени в туристическата политика, синхронизирани с предложените от Министерски съвет и обсъждани изменения в Закона за туризма.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Горанов.
Въпроси на депутати към вносителя?
Заповядайте господин Икономов.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Благодаря господин председател.
Имам един въпрос. Той е свързан по-скоро с един член, който не е изменен, а мислех, че ще има изменение в него. По- скоро за превозните средства с мощност на двигателя до 74 киловата, снабдени с действащи катализатори на устройства, данъкът се заплаща с 50 на сто. Тази разпоредба е от 1998 г. Мисля, че е доста остаряла вече, защото аз не знам 12 години след нейното приемане да има автомобил без катализатор или ако има, това са най-вече старите автомобили, които са на най-малката част от населението, най-бедната. Още повече ал. 2 третира автобусите и товарните автомобили с вече сертификатите евро 3, 4 и 5. Каква е причината да няма промяна и в този член, а по-скоро в тази алинея, да се синхронизират двете алинеи, да се премахнат катализаторните устройства като предпоставка за намаление на данъка, а да се приложат сертификатите евро 4 и 5, които вече действат за автомобилите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Икономов.
Други народни представители с въпроси към Министерство на финансите? Няма.
Господин Горанов.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Господин Икономов, като цяло темата за въглеродното облагане или облагането на въглеродните емисии е въпрос на разработка от страна на Министерство на финансите и Министерство на околната среда и водите и ще бъде решено с отделна законодателна инициатива. Що се касае до текста, който не сме предложили да бъде променен трябва да се има предвид, че до голяма степен масово този тип автомобили, за които вие говорите, вече е без катализатори на практика, тъй като срокът на годност на тези уреди е ограничен и с времето от подобно облекчение почти не се ползват регистрирани моторни превозни средства в този клас. Факта, че е необходима промяна, цялостен нов подход при облагането на въглеродните емисии от леките автомобили и ви уверявам, че в скоро време правителството ще предложи законодателна инициатива в този аспект.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Горанов.
Желание за становища от народните представители? Изказвания?
Господин Икономов заповядайте.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Благодаря господин председател.
Аз искам да направя изказване по най-голямата и съществена промяна, която е в закона, а именно въвеждането на новия, както каза господин Горанов, туристически данък. Започвам с уговорката, че на всички трябва да е ясно, че това не е нов данък по същество. Това е така наречената „курортна такса”, която действаше до момента. Но наричането й с данък се води от това, че тя не изпълнява функциите на такса, а именно знаем, че за таксата трябва да се калкулира план-сметка и тогава би могло да бъде такса. Така че това го казвам с уговорката да не се спекулира, че се въвежда видите ли нов данък занапред. Това си е курортната такса, която съществуваше и до момента.
На множеството срещи, които сме правили в нашата комисия с представители на туризма се очертаха доста големи проблеми и всички се обединихме, че ги има относно събирането на данъците в туристическата дейност като цяло. Като една макар и малка част от тези данъци, това беше курортната такса, която събират общините. Другите данъци, които не може да съберем наистина това е ДДС, това са корпоративните данъци и причината все пак да не съберем курортната такса беше тази, че тя е обвързана с нощувките. Тоест, един хотелиер за да покаже нощувка, той трябва да си внесе на нея ДДС и съответно корпоративния данък.
По същество курортната такса, която е в порядъка от 50 ст. или до 1,50 лв. не е проблем. Но за това, че тези две неща са свързани и едното води до показване на друг вид приход, много повече облагаем, водеше до това хотелиерите да крият тази курортна такса. С така направеното ново предложение се решава поне този проблем, а именно събирането на курортната такса е много по-лесно от страна на общините. Не се губи обвръзката между броя нощувки и курортната такса, а именно дадена е възможност на всеки хотелиер да си внесе курортна такса в размера на действителните нощувки, но с цел да не става такова фрапантно укриване на данъци. Като само за пример ще ви кажа, че за страната за миналата година, ако сметнем по внесената курортна такса излиза, че заетостта на хотелиерите е била около 4,5 – 5 %, което е направо смешно. Предложението е на Министерство на икономиката. Аз знам, че беше различно. А именно, ние се обединихме около една такава идея, данъкът да бъде смятан не на 30 % заетост, както е за всичките звезди, а да бъде разпределен по различните видове заведения за настаняване, за различните видове хотели. Защото 30 процентна заетост, колеги, не могат да реализират хотелите от една и две звезди, които в болшинството са си семейните хотели и по морето и по планинските курорти.
Така че предложението, което беше първоначално от Министерство на икономиката, а именно да бъде разпределено с една и две звезди от 30 лв. до 50, две звезди - от 40 до 60 и да се даде право на всеки общински съвет да прецени каква е заетостта на различните видове места за настаняване в различните градове. Това беше по-добрият вариант.
Аз мисля, че в тази насока трябва да се върви между първо и второ четене. Защото една заетост на един хотел да кажем в Несебър, не е същата като на същия хотел в Мездра или в Луковит. Така че трябва и тук се обръщам към господин Горанов, наистина да дадем възможност на общинските съвети, освен да определят размера на курортната такса, която е от 20 ст. до 3 лв., да могат да определят и различните видове заетост в различните обекти, както по звезди, така и по населени места. Мисля, че това няма да е проблем, а напротив ще бъде от полза. Още повече, че има хотели 4 и 5 звезди, които реално си отчитат нощувките. При тях заетостта определено е над 30 процента. И в един момент наистина не трябва да има това ограничение 30 процента за всичките.
Доколкото за размерите на курортната такса, мисля че диапазона от 20 ст. до 3 лв. е прекалено голям. Специално 3 лв. за мен курортна такса е наистина непосилна за повечето общини и аз ще направя предложение тя да бъде до 2 лв.
Също така долната граница, която е от 20 ст. е също нищожна. Нея съм склонен да я подкрепя при положение обаче, че останат туристическите хижи за облагане с курортна такса. Защото според моето мнение, туристическите хижи, ние трябва да ги изключим от облагане с курортна такса. Всички знаят при какви условия работят хижарите, с какви наеми и с какви приходи са и остава сега и с курортна такса да ги облагаме и с такива от порядъка 2 - 3 лв., при положение, че техните нощувки се движат от 5 до 8 лв. Затова, ако отпаднат туристическите хижи от облагане с курортна такса, според мен, е по-добре курортната такса да тръгва от 50 ст. нагоре. Но при положение, че решим да останат и туристическите хижи, тогава е добре да има и 20 ст., така че поне общинските съвети да имат възможността да ги обложат с минималния размер, който е от 20 ст. и да не обременяват и без това тежкия бизнес на хижарите.
По отношение въпроса, който беше за катализаторите, надявам се наистина в скоро време той да намери решение. Също така има един нерешен проблем с незавършеното строителство, а именно данъчната оценка на незавършеното строителство, което през 2005 г. е много съкратено. А именно има две данъчни оценки до нулев цикъл и до груб строеж. Също смятам да се предложи един вариант между първо и второ четене за повече изясняване на този въпрос.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Икономов.
Изказвания на други народни представители? Няма.
Предлагам ви да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, внесен от Министерския съвет на 15 ноември 2010 г.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се.
Минаваме към най-важната точка по която имаме много гости.

Ще ви представя гостите по точка трета:
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма -- Димитър Куюмджиев – и.д. директор на дирекция “Сигурност на електроснабдяването” и Атанас Филипов – държавен експерт в дирекция “Сигурност на електроснабдяването”;
от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране -- Ангел Семерджиев – председател и негови колеги;
от Национална електрическа компания -- Красимир Първанов – председател и Нели Станимирова – ръководител отдел “Международно сътрудничество и връзки с обществеността”;
от ЧЕЗ България ЕАД -- Ян Вавера – регионален мениджър за групата ЧЕЗ за България и негови колеги;
от Е.ОН България АД -- Вернер Хаберкорн – председател на УС на Е.ОН и негови колеги;
от ЕВН България ЕАД -- Йорг Золфелнер – председател на УС на ЕВН България и негови колеги;
от Инициативен комитет на Националната гражданска инициатива “Срещу произвола на монополите” -- Анжелика Цокова.
Целта на изслушването е следната. Много пъти за съжаление сме били свидетели как подобни изслушвания стават една говорилня за съжаление, като се поставят всякакви проблеми.
Аз ще Ви предложа днес да вървим по начина и практиката, която се опитваме да създадем на конкретните идеи и конкретните предложения. Няма смисъл пред народните представители да разкажете някакви общи положения. Губите и вашето време и времето на народните представители. Има смисъл да обърнете внимание върху конкретни проблеми, които могат да бъдат решени. Това има смисъл.
Най-важното за нас от днешното изслушване е дали има готовност за посрещане на зимния сезон. Говори се за очаквани много ниски температури. Част от прогнозите са такива. Видяхте летния сезон какво стана в някои от морските курорти. Имаше проблем с енергоснабдяването и този проблем доведе до туристически проблем в България. Надяваме се зимата да не се стигне до такава ситуация. Това е една от основните причини за днешното изслушване. Така че моля ви поставете конкретни въпроси и проблеми, които могат да бъдат решени с помощта на народните представители.
Днес искам да започнем от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, господин Семерджиев, понеже вие сте представили един доста добър доклад. Да кажете кои проблеми според вас са важни и са най-спешни и да се обърне внимание да бъдат решавани.
Заповядайте.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Благодаря ви господин председател.
Уважаеми господа народни представители, дами и господа, ние сме подготвили една подробна справка за финансово икономическото състояние на дружествата от електроенергийния сектор, както и основните моменти във връзка с подготовката за експлоатация при есенно-зимни условия. Аз няма да ви занимавам с детайли. Ще кажа какви са нашите основни изводи от анализа на първото деветмесечие като финансово-икономическо състояние в сектора на различните дружества, както и степента на подготовка за експлоатация при есенно-зимни условия на дружествата.
Първо, основният извод, който може да бъде направен при сравняване на финансово-икономическото състояние на дружествата за периода първото деветмесечие на 2009 и на 2010 г., е, че има трайна тенденция, изразена в цифри, за подобряване на финансово-икономическото състояние на всички дружества от сектора и много слабо намаление на печалбите на електроразпределителните дружества. При Националната електрическа компания има съществено повишаване на резултатите. Причините, няма да се впускам на тях, те са изброени. Също така съществено се е променило финансово-икономическото състояние на електросистемния оператор, което е изключително важно за всяка система от лошо на много добро. При електроразпределителните дружества има намаление на приходите и съответно на печалбите. Една от причините е свързана с по-малкото потребление. И очевидно, че мениджмънтът на тези компании е успял да намери достатъчно резерви, за да намали някои от разходите. Така че да постигне тези резултати, които надявам се до края на годината да се подобряват за всички компании, тъй като ни предстоят още три месеца на по-интензивно потребление на електроенергия в сектора.
Така че извода, който ние си правим и което считаме за критерии от работата на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е, че до голяма степен сме успели да намерим баланса на интересите на различните компании в този сектор, тъй като те работят обвързано във верига и от резултатите на всяка от компаниите зависят и резултатите на другите компании. Мисля, че никой няма интерес, която и да е част от тази верига да бъде в лошо финансово-икономическо състояние и да застраши функционирането на цялата електроенергийна система.
По отношение на изпълнение на инвестиционните програми, което също е гаранция за сигурност и качество на снабдяването, считаме че въпреки регистрираното неизпълнение, тъй като последните три месеца на годината обикновено се изпълняват много по-интензивно инвестиционните програми, то ще имаме едно много по-добро изпълнение към края на годината на инвестиционните програми на дружествата от сектора.
Аз наистина няма да се впускам в детайли. Ще се радвам, ако има въпроси. Това са нашите основни изводи. Считаме, че трябва да се решават проблемите с мрежата. Все още повечето от инвестициите на Националната електрическа компания са в нови генериращи мощности. Една инерция от предишните години. И това трябва да се промени в посока разширение капацитета на електропреносната мрежа, както във връзка с повишаване сигурността на снабдяването, така и с възможностите за присъединяване на нови източници, особено възобновяаеми източници на енергия към електропреносната мрежа. В момента имаме един голям проблем. Тъй като казахте, че най-важното са проблемите. Има един голям проблем в североизточна България. Там все още се въвеждат ограничения. Не всички от централите могат да вкарват в системата цялото произведено от тях количество електроенергия. В тази насока трябва да продължи да работи Националната електрическа компания. Ние работим с тях интензивно по отношение на техните 10 годишни планове за развитие на мрежата.
Считаме, че това е изключително важен момент, който ще даде сигурност и увереност на всички инвеститори в сектора по отношение на техните инвестиционни намерения за изграждане на нови мощности, особено по отношение на възобновяемите източници на енергия.
Благодаря ви господин председател.
Готов съм да отговарям и на допълнителни въпроси.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да минем към Националната електрическа компания.
Преди да вземете думата е важно да чуят обяснение всички народни представители за констатацията, която има в доклада на ДКЕВР, че към настоящия момент НЕК и енергийния системен оператор не са представили в ДКЕВР бизнес план за периода 2010 – 2015 г. част от които са инвестиционните програми. Тоест, няма ясни инвестиционни програми за какво и как ще бъдат харчени средствата на НЕК. И да кажете кога ще бъде представен такъв бизнес план в ДКЕВР, тъй като регулатора е редно да има такъв бизнес план. А би трябвало икономическата комисия също да разполага с този бизнес план.
Господин Първанов.
КРАСИМИР ПЪРВАНОВ: Благодаря господин Димитров.
Уважаеми господин Семерджиев, уважаеми дами и господа народни представители, Ще се опитам наистина от това, което вие не насочихте да бъда максимално ясен и на хората присъстващи тук да е ясно какво се случва в Националната електрическа компания. И кои са приоритетите, които ние сме заложили пред нея в краткосрочен план.
Във връзка с настъпилия есенно-зимен сезон 2010 – 2011 г. и свързаните с него повишени изисквания за гарантиране на сигурността на електропроизводството и преноса на електрическа енергия, в клоновете и предприятията на НЕК и на електроенергийния системен оператор, разработихме и утвърдихме програми относно организационните и технически дейности свързани с подготовката на съоръженията за работа при зимни условия. Издадохме една заповед с която е назначена постоянно действаща комисия за управление при бедствия и аварии. В електросистемния енергиен оператор е разработен план за провеждане на спасителни и неотложно-аварийно възстановителни работи при бедствия, аварии и катастрофи за този период.
Водните централи обезпечихме с екипи оборудвани с техника за почистване и нормална експлоатация на тези централи в зимни условия.
Искам да подчертая на тук присъстващите, че вътрешното потребление на електроенергия през зимата ще бъде обезпечено на 100 процента с електропроизводството от генериращи мощности в страната. В момента водните запаси в язовирите към които има водни централи са на около 80 процента. Така че това е един много добър воден запас и те са достатъчни за покриване на върховите натоварвания в електроенергийната система.
Създадохме необходими предпоставки за осигуряване нормално електроснабдяване на потребителите. Ще ви бъде представена конкретна справка с брой на извършените върхови ревизии, профилактики и обходи, подмяна на съоръжения в подстанции. Но смятам, че тук не е необходимо да ви запознавам със сухи цифри.
Изпълнение на инвестиционната програма на НЕК за 2010 г. Господин Семерджиев спомена, наистина е така. Средствата са най-вече насочени към известния на всички ви хидровъзел Цанков камък. Но когато поехме управлението на компанията нашата основна цел беше на всяка цена да завършим този обект, защото с годините се показа, че неговата цена набъбна няколкократно. Затова искам да подчертая, че към края на годината наистина обекта ще бъде приключен. Централата ще може да работи на технологични изпитания. Надяваме се, че в началото на януари вече този обект ще има и разрешение за ползване.
Тук показваме къде са насочени средствата. Няма да ги чета. Наистина малко средства са насочвани в преносната мрежа. И това беше видяно и през лятото. Когато наистина проблемите, които възникнаха, ние не можахме да ги отстраним своевременно, което беше един негативен отзвук в тази част на България.
Общата структура и режимите за работа на преносната електрическа мрежа са обобщени и отразени в разработения от НЕК 10-годишен план за развитие на преносната електрическа мрежа на България за периода 2010 – 2020 г. Този план го предадохме в Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. Ще бъде предаден и на енергийната комисия. Доста промени претърпя когато правихме техническите съвети. Планът е отворен и в следващите години се налага да има промени в него.
Стигаме наистина до един много болен проблем, който в момента външните инвеститори, както и банковите институции реагираха много остро. Ние се опитваме наистина в краткосрочни стъпки да извършим някакви мероприятия с които да задоволим инвестиционния интерес в този регион. Виждате, че в момента в североизточна България електропреносната мрежа е с един капацитет, който е далеч под този, който е необходим в момента, за да се изнася мощност от възобновяеми източници.
Написали сме кои са електропроводите, които са с ниско сечение и на които е необходимо да бъде увеличена тяхната преносна способност, за да прекратим тези ограничения, които се извършват от централно диспечерско управление. Тук ще кажа, че в предишните две години в този регион има подменени шест трансформатора над 110 киловолта, като в електропреносната мрежа не са правени никакви инвестиции. Искам да подчертая тук, че в система 400 киловолта вече е включен електропровод Карлово–Пловдив, който се изграждаше над пет години. С този електропровод в Централна и Южна България ние подобрихме значително система 400 киловолта.
На следващия слайт показваме краткосрочната програма за развитие на електропреносната мрежа. И тези електропроводи, които ние ги приехме в един екшън план, които до 2012 г. на всяка цена трябва да бъдат изградени. И затова до тяхното изграждане нашата цел беше да увеличим съществуващата преносна способност на съществуващите електропроводи, без нови трасета, защото по-нататък ще подчертая какви са ни проблемите при изграждането на нови електропроводи.
Тук основно с колегите от Е.ОН работим в тясна комуникация. И съгласувано с Е.ОН това, което ние искаме да направим, за да подобрим схемата на захранване, както на средно, така и на високо напрежение. Много инвестиции ще са необходими, за да се постигне всичко това. За съжаление това няма да може да го постигнем за една година. Но нашата основна цел е сега да започнем наистина конкретни стъпки и строителство на тези съоръжения.
Тук сме показали енергийните мощности, които ще излизат по години и по мощности. Само за информация. Няма да се спирам, защото вие казахте, че в момента това не е обект на коментар. Краткосрочната програма не полага всички усилия в сроковете посочени по-горе да бъдат изпълнени. Но въпреки това се появяват проблеми, които проблеми аз искам да ги подчертая. За съжаление реконструкцията на тези електропроводи може да ги правим в определени месеци на годината, защото лятото е недопустимо ние да нарушим схемата на захранване. И затова остават едни периоди в късна есен и в ранна пролет, в които за съжаление ние ще трябва да се задоволим с тези срокове и да правим тези рехабилитации.
Подробните устройства и планове са един много сериозен проблем и при разговори с Министерство на земеделието и горите наистина те взеха нашите искания под внимание да може тези действия да не стигат до Министерство на земеделието и да се извършват на местно ниво, с което да съкратим значително времето за което ще бъдат извършени тези съгласувания, отчуждавания на трасета, на сервитути. Това са много сериозни проблеми, които съм убеден, че на този етап и на колегите преди нас е било много трудно да изграждат такива линии поради тези причини.
Съгласно разработения от специалисти на НЕК и електроенергийния системен оператор с 10 годишен план за развитие на мрежата виждате какво се предвижда в страната като производство от възобновяеми източници около 4440 мегавата. Като показваме колко е от водни централи, колко е от вятърни централи, от фотоволтаични централи и централи на биомаса. Ако всичко това се осъществи към 2020 г. ние ще имаме производство около 8 млрд. киловатчаса, което ще представлява 18 процента от брутното електропотребление в страната.
На следващия слайд виждате, че най-големият дял е на водните централи, след това са централите от вятър, от фотоволтаични централи и на биомаса е много малък дял от 50 до 100 мегавата.
За нормативната уредба не смятам, че в момента изготвихме няколко слайта, с които да кажем какво се случва с нормативната уредба. Но тези проблеми ние сме ги коментирали много пъти с вас и с представители на енергийната комисия и по тези проблеми се работи. Надяваме се в кратки срокове тези проблеми да бъдат вече отстранени и реално ние да можем да извършваме тези процедури за много кратки срокове.
Не знам дали е мястото тук да подчертавам проблемите със закона. Само ще кажа, че НЕК в момента и за в бъдеще ще търпи сериозни инвестиционни разходи за присъединяване на тези паркове. И лично нашето искане е в тази насока наистина да бъде променен закона, за да може инвеститорите да правят реалните разходи за присъединяването на тези генериращи мощности. Увеличение на генериращите мощности и подобряване потреблението не електроенергийната система.
Управлението на електроенергийната система при въвеждането на значителни мощности във вятърни паркове и фотоволтаици може да се подобри, ако се предприемат следните мерки. Тук трябва да подчертаем, че в момента ние слабо работим по балансиращите мощности и регулиращи мощности на такъв тип централи. Разбираме, че това са сериозни инвестиционни разходи, които ще трябва да се понесат, но без балансиращи централи, пикови централи, трудно ще може да управляваме системата, особено във върховите натоварвания. Заложили сме и се надяваме да започнем в следващата година изграждането на язовир Ядреница, с което ще увеличим капацитета на помпено акумулиращата централа Чеира. Като малко по-дългосрочни мерки споменаваме изграждането на каскада Горна Арда и окрупняването на вятърните централи в големи паркове, с които да можем да ги управляваме чрез система от Централно диспечерско управление.
Предложението за промени в законодателната и регулаторната рамка мога да кажа няколко думи. Ако смятате, че в момента не е времето, предлагам да минем натам.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Първанов, точно пред депутатите може да поставите искания за промени на закони. Това е най-подходящо място.
КРАСИМИР ПЪРВАНОВ: Основното, което е нужно да се промени в законодателната или регулаторната рамка е да се измени действащият модел на пазара на електрическа енергия. В момента НЕК е единственият балансьор на енергийния пазар. Това вече изигра своята роля за либерализиране на електроенергийния пазар в преходния период към напълно отворен пазар. Предлагаме да се премине към балансиращи групи и да се намали регулирания сегмент на пазара. Регулираната цена да е само за битови абонати, потребители. Надяваме се, че за догодина ще влезе и енергийната борса. Така че това да бъде вече факт. Тук излиза един сериозен проблем, който ще трябва да решаваме, това са дългосрочните договори на НЕК към централите, с които имаме такива дългосрочни договори – Марица Изток 1 и Марица Изток 3.
Регулаторната рамка да се промени така, че цената на електрическата енергия, продавана от НЕК на потребители, които са пряко присъединени към електропреносната мрежа, да е по-ниска от цената на електроенергията продавана от крайните снабдители. В момента е точно обратното.
Необходимо е да се отсеят инвеститорите със сериозни намерения. Това може да се постигне, ако държавният регулатор предоставя права за изграждане на ВЕИ само при издадена лицензия и внесен гаранционен депозит. Много се изприказва за този гаранционен депозит. Аз предлагам да не го коментирам тук. Но какво показва в момента практиката: силен инвестиционен интерес само на хартия. НЕК издава купища предварителни договори и становища, които в последствие не се реализират. Когато ние издаваме такива договори, ние се ангажираме с вземане капацитета на електропреносната мрежа. Така че ако тези стъпки наистина се предприемат, считаме, че ще има по-реални инвестиционни намерения и самото запълване капацитета на мрежата ще бъде по-реалистичен. В момента ние сме го запълнили на хартия, но на практика нищо не се случва.
Ясно дефиниране на мястото на мерене, разделящо преносна и разпределителна мрежа. Това е един от проблемите, които стоят между разпределителните компании и Националната електрическа компания. Така че лично моята молба е, а предполагам, че и колегите от разпределителните компании ще го подчертаят, е наистина там да дефинираме тази точка, защото това е един от сериозните проблеми, които имаме с тях.
Законово разделяне на покупката на електрическа енергия от различните типове производители, с цел енергията, формираща цената на микса на НЕК да се продава изцяло по регулирани от ДКЕВР цени на крайни снабдители и разпределителни предприятия.
Адекватност при ценообразуването от страна на ДКЕВР на цените, по които крайните снабдителни и разпределителни предприятия купуват и съответно продават електрическата енергия.
Продължението за свободния пазар на електроенергия е прилагане на практика на нормативна база, регламентираща съществуването на балансиращи групи на пазара.
В заключение наистина ще подчертая проблемите, които имаме в Североизточна България и това, което кампанията се опитва да направи. Да подменим тази мрежа с високо температурни проводими проводници, с които да увеличим капацитета двойно. Поехме пред банките и пред инвеститорите тази реконструкция да бъде завършена през ноември месец. За съжаление към настоящия момент реконструкцията още не е започнала по редица причини. Като една от основните причини това е обжалването на процедурата. За съжаление това ще бъде едно много черно петно и върху компанията и върху погледа на външните инвеститори. Защото доста години, нищо не е направено в този регион. И ние като краткосрочни мерки решихме да предприемем тези действия, но за съжаление те на този етап се увенчаха с неуспех.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Предлагам сега да минем към електроразпределителните дружества по азбучен ред. Започваме с ЕВН.
Моля Ви колеги за кратки презентации, които да посочват проблемни области. Ние сме на ясно с общата ситуация. Така че ни давайте допълнителни, важни въпроси, които касаят законодателството.
ЙОРГ ЗОЛФЕЛНЕР: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, благодаря много за възможността да предложа някаква информация днес. За зимната подготовка не бих желал да говоря твърде дълго, понеже имаме всичко на презентацията пред вас. След като направихме инспекция на цялата мрежа това лято, сменихме повече от 4000–5000 стълба, почти 19 000 изолатора, много други неща съставящи мрежата. Това е ясен знак, че операционните разходи в мрежата са много важни. Разбира се, направихме голяма стъпка в областта на професионалното оборудване, специализирана техника. В последствие от опита, който направихме това лято сега имаме процедура за справяне с кризисни ситуации. И също взехме някои специални мерки базирани на ясни анализи на проектанти от миналата зима. Опитахме се да имаме възможно най-добро сътрудничество с институциите, както в миналото. Имаме много ясна организация на аварийната служба. И сега бих искал да се насоча към по-интересни неща.
На първо място, това което планираме за предстоящата година относно инвестиции. Тази година очаквахме да инвестираме 127 млн. лв. в електрическата мрежа. За предстоящата година планираме леко намаление до 113 млн. лв. Въпреки че първоначално бяхме планирали 130 млн. лв., тази сума 130 млн. лв. би била възможна само благодарение на това, че с помощта на регулатора започнахме една процедура по инвестиционен заем. Надяваме се, че ще приключим процедурата по инвестиционния заем до края на тази година.
Тези 50 млн. са необходими, за да покрият инвестиционната програма за следващата година. Вече чухме, че имаме малка редукция в резултатите. Това което е планирано за следващата година 73% бихме желали да инвестираме директно в мрежата. Като 27% са за присъединяване на нови клиенти. Вече виждаме някои увеличения в инвестиционните планове в областта на Черно море отново. Това от една страна е добре за икономиката. От друга страна крие риска от сигурността на захранването през идния летен сезон.
Също така бих желал да дам информация за нашите планове за инвестиции във възобновяеми енергийни източници следващата година. Според този план в електроразпределение ще бъдат инвестирани 5 млн. лв., тъй като очакваме промяна в Закона за възобновяеми енергийни източници и се надяваме, че спекулацията в тази сфера ще бъде намалена.
Въз основа на това бихме желали да ви предоставим нашите предложения за промени в Закона. Основание върху дискусиите с нашите партньори, НЕК, ЕСО, ЧЕЗ Е.ОН, клиенти от възобновяеми енергийни източници и всички тези ежедневни дискусии, които провеждаме. В крайна сметка нашата енергийна система би трябвало да пасне в европейската рамка. При това е необходимо да се гарантира един независим оператор на мрежата. В тази сфера в България все още са нужни някои малки законови промени. Нашето предложение е да се въведе доставчик или доставчици от последна инстанция, но не с регулирани цени. Не под § 126, а действително доставчици от последна инстанция. Нещо много важно, което видяхме и през лятото. Двете мрежи високо напрежение и средно напрежение, всички тези фирми, компании, които са оператори на мрежата в България са силно зависими от това да имат важни правила. За да може в случай на авария и в случай на ново присъединяване да знаем как да се процедира. И при случай, че отсъстват ясни правила се стига до абсолютно безсмислени дискусии. Също така това означава, че трябва да имаме ясни правила за разпределянето между различните нива на мрежата.
Друго което бих желал да ви попитам. Имаме тази клауза за изкупуване на чужди съоръжения. В крайна сметка крайният потребител плаща това. Ако допуснем спекулация това не помага на крайния потребител.
Това което бихме желали да видим в регулаторната рамка е следното. За всеки мрежов оператор бихме желали да видим еднакви същите правила. В презентацията на НЕК вече видяхме, че има някои неща, които изглеждат не съвсем логични. Също и в случая относно регулацията на разпределителната мрежа има неща, които не са логични.
С това бихме желали да поканим господин Семерджиев и новите членове на Комисията, да го приканим да започне нова дискусия на тема как бихме могли да прочистим, да изясним системата. И тук виждам само партньори.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Моля Ви колеги за стегнати презентации и поставяне на ясни проблеми.
Заповядайте от Е.ОН.
МАРТИН КРАУС: Добър ден! Уважаеми господин председател, членове на Комисията, дами и господа, първо бих искал да коригирам обявяването на името ми, не само на господин Хаберкорн, а Мартин Краус и съм член на Управителния съвет на Е.ОН България. Бих искал също да благодаря за изключително конкретните въпроси, които ни бяха поставени за подготовка на това изслушване. Също така се радваме, че имаме възможност лично да присъстваме тук и да представим вашите отговори и позиции. Ще бъда възможно най-кратък, тъй като предполагам, че нашата презентация е разпределена между членовете на Комисията. В случай, че имате конкретни въпроси по отношение на моята презентация бих помолил, ако е необходимо да ме прекъснете.
Сега ще ви представя няколко конкретни неща. Бих искал да отбележа в началото, че през миналата зима ние се сблъскахме с много тежки природни условия. През декември 2009, януари 2010 и март 2010 г. се сблъскахме с много тежки метеорологични условия. Като цяло се сблъскахме с проблеми в около 1500 населени места. От тях в 126 населени места имахме сериозни проблеми миналия сезон. И в тези населени места проблематични през миналия зимен сезон нашите екипи бяха в състояние в рамките на 24 часа да отстранят проблемите и прекъсванията. Това те успяха да постигнат въпреки проблемите с това, че много от пътищата не бяха почистени и беше трудно да стигнат до въпросните места.
Като цяло мога да кажа, че имаме много добър опит и смятам, че нашите екипи ще се справят и тази зима чудесно с предизвикателствата. В някои от случаите дори се налагаше на нашите хора да предоставят първа помощ на хора срещащи трудности със зимните условия.
На тези слайдове можете да видите всички дейности, които сме извършили във връзка с нашата подготовка за зимния сезон. Смятам, че е необходимо да отбележа, че в тези случаи се радваме на много добро сътрудничество с местните власти в лицето на кметове и областни управители. Освен това ние сме създали и дирекция, която се занимава с кризисен менджмънт. Задачата на тази дирекция е да се занимава с координиране и управление на аварийни ситуации през зимата.
Сега бих искал да се спра на някои информации свързани с нашата инвестиционна програма. Аз съжалявам, но трябва да направя малко по-различна интерпретация на това, което чух от господин Семерджиев, неговото представяне.
Последното повишение на регулатора за цените ни засегна изключително силно. И поради факта, че нашият маржин беше редуциран с около 30 млн. резултатът от това в края на годината ще бъде за компанията нулев, около нулата.
Има и други неща на пазара, които ни създават проблеми. Проблемът с това, че много държавни институции не плащат своите задължения към нас. Това има вероятност да доведе до проблеми с ликвидността. В момента много активно действаме в посока решаване на този проблем. И във връзка с този проблем предстои да се свържем и обсъдим нещата с Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Като цяло плановете ни за инвестиционната програма за тази година бяха за около 87 млн. лв., което е 29 млн. повече от предишната година. Ако погледнете детайлите, т.е. разпределението на тези инвестиции ще забележите, че всички планирани инвестиции за подобряване на мрежата ще бъдат изпълнени до края на годината. Единственото перо за инвестиции, които няма да може да изпълним ще бъде свързано с инвестиране в присъединяване на възобновяеми източници. Причината за това е това, което и господин Първанов каза в неговата презентация, липсата на капацитет в преносната мрежа.
По отношение на стабилността на мрежата можем да представим доста добри резултати и числа. В сравнение с миналата година може да кажем, че сме подобрили състоянието с прекъсванията. Около 10% на година се наблюдава намаляване на прекъсванията. Това важи и за 2010 г. Трябва да подчертая, че основният приоритет на нашата инвестиционна програма е свързан със сигурността на снабдяване. Също така сигурността като цяло и намаляване на прекъсванията и кражбите.
За подобряването на мрежата вече обясних. Бих казал, че и с допълнителните инвестиции, които правим във Варна говорят сами за себе си, в рамките на годината увеличихме инвестиционния си бюджет. И в рамките на подготовката ни за зимния сезон подновихме един 110 киловолтов електропровод във Варна.
Друг аспект от нашата инвестиция е свързан със смарт грид. Там започнахме инсталиране на по-модерни, интелигентни мрежови системи, електромери във всички наши по-големи клиенти.
Сега ще се спра за малко върху темата за възобновяемите източници. До края на 2010 г. очакваме да бъдат присъединени около 210 мегавата инсталирана мощност от възобновяеми източници. И аз бих подчертал, че това е относително ново за мрежата. Както господин Първанов много добре знае има много инвеститори, които разпределят своята инвестиция на части, за да бъдат присъединени към 20 киловолтовата мрежа. В случай, че решим заедно проблема с преносната мрежа и капацитета очакваме в следващите години да направим инвестиция около 30 млн. лв. в перото присъединяване на възобновяеми енергийни източници. Това ме насочва към правната законодателна основа.
Абсолютно подкрепям позицията на господин Първанов, че инвеститорите трябва да бъдат ангажирани и задължени да правят много повече в областта на присъединяването на техните проекти и тоест необходимото разширяване на мрежата.
Обръщам се и към господин Семерджиев, ние имаме желание в бъдеще да бъде развита по-стабилна регулаторна база и среда с устойчиво прилагане на регулацията чрез стимули. Това би донесло за нас сигурност и прогнозируемост за бизнеса в бъдеще. Смятам, че би могло да се мисли в България в бъдеще към социално решение на нещата. От наша гледна точка би трябвало да има някакво решение чрез което бедните хора да не плащат същата цена за ток, както тези които могат да си позволят.
И в края бих искал да подкрепя още едно мнение и позиция на НЕК и господин Първанов по отношение на необходимостта от ясно разграничаване, диференциране на разпределителната и преносната мрежи. Тук виждаме в момента доста сериозни трудности в бизнеса.
И последно, във връзка с нелегалното потребление. Срещаме изключително големи проблеми с манипулиране на електромери, с кражба на електроенергия, на кабели. Смятаме, че настоящето законодателство не се прилага достатъчно стриктно и строго, както би трябвало да бъде. Трябва съвместно да намерим начин, за да се борим срещу хора, които по криминален начин се възползват от кражба на електроенергия, кабели и други престъпления.
Бих искал накрая да се извиня, че моето представяне не беше толкова кратко както анонсирах.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: И аз Ви благодаря.
Но искам да ви кажа следното нещо. Има смисъл, за да бъдете чути от максимално много хора да искате три конкретни неща, които да подобрят вашата работа и три конкретни проблема. Аз разбирам, че много важни неща бяха казани, но повечето депутати влизаха, излизаха. Трима, четирима души са внимавали и чули, това което казахте. Две три конкретни неща, конкретни проблеми, за да ви чуят и да могат да се вземат мерки.
ЧЕЗ България, заповядайте.
ЯН ВАВЕРА: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, дами и господа, Позволете от мое име и от името на моите колеги да ви пожелая приятен следобед и добър ден. Много се радвам, че имам възможността тук в Парламента да обсъждаме и дискутираме много важни въпроси, които са свързани с актуалната ситуация и проблемите, с които се срещаме в нашия сектор.
Същевременно искам да кажа, че високо оценявам заданието, което ние получихме за тази среща. Имам предвид това, че бяхме поканени да изложим нашите конкретни предложения, които са свързани с промяна в законодателството и които биха могли да повишат ефективността, както и състоянието в сектора. Тъй като това е най-ефективният начин как да се получи максимална полза.
Разбира се, ние подготвихме отговори на поставените въпроси, включително и нашите конкретни предложения, които се отнасят за промени. За да спестим време и да не превеждаме ще дам думата на моите колеги.
Така че ще започне господин Росен Йорданов, който е директор дирекция “Експлоатация и поддържане на разпределителната мрежа”. След това госпожа Кремена Стоянова – изпълнителен директор на ЧЕЗ, както и господин Атанас Дандаров – директор на дирекция “Управление на дружеството”.
РОСЕН ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, днес съм тук, за да ви говоря за зимната подготовка, но аз не мога да се въздържа и да не направя една аналогия между семейството на енергетиката и едно българско семейство провокирано от изказването на господин Семерджиев, който казва, че НЕК вече са много добре, а ние не сме много зле, а това се дължи на мениджмънта.
Аналогията мисля, че е следната. Ние всички сме едно семейство. Държавната комисия и правителството, държавата в лицето на правителството са майката и бащата, а ми се струва, че ние ЕРП-тата сме женските деца, както казват на село, които са оженени за богати чужденци. Вярно, взели са чеиза, но са дали достатъчно голям откуп. И след това когато разпределят плодовете на бащината нива трябва да има за всичките деца по равно.
Мрежата на ЧЕЗ е подготвена за зимата. Няма да коментираме подробности. Аварийните групи са създадени. Отговорили сме си на всички въпроси в Държавната комисия и Министерство на икономиката и енергетиката по отношение на изпълнението. Както чухме няма забележки.
Това което ни притеснява от една страна и предполагам, че притеснява и повечето от вас е проблемът с това, че специално в столицата, Плевен, Враца голяма част от потребителите на Топлофикация има вероятност да се откажат от отопление с парно и да преминат на електроенергия. Така че на следващия слайд ще видим изградеността на мрежата. В столицата на ниво високо напрежение, нашите подстанции и подстанциите на НЕК имаме 2400 мегавата инсталирана мощност. На средно напрежение значително превишаваме с 3500. В ляво виждате 1309 мегавата. Това са товарите от януари месец 2009 г. така наречената газова криза.
Що се отнася като обезпечение на съоръженията не се притесняваме, че могат да се поемат тези товари. По-скоро очакваме възможни аварии и проблеми във вътрешно-сградните инсталации и връзките между разпределителните касети и отделните входове. Имаме готовност да отстраняваме аварии своевременно, но до границата на собственост. Мисля, че и медиите трябва да ги използваме за това, да обяснят на потребителите, че трябва да се съобразяват с това какви товари ще включват вътре в собствените им жилища.
Казвам, че няма проблем да се справим, ако овладеем няколко от негативните явления, които последните месеци изключително ни тревожат, това е ръста на кражбата. Кражбата на съоръжения виждате, че се е повишила с 78 % за първите десет месеца на 2010 г. спрямо 2009 г., като това е стойността само на откраднати съоръжения.
На следващия слайд, ръста на повредените съоръжения е над 400%. Под повредени казвам, за тези съоръжения, които ние не можем да ги отчетем като откраднати, защото фактически са там - това са трансформатори и силови кабели. Но те са приведени в състояние, което е непригодно за работа. Именно заради това нашето предложение и това, което особено ни тревожи, е, че не се ли промени законодателството по отношение контрол на отпадъците, по отношение изкупуването на черни и цветни метали няма да се справим с този проблем сами, без подкрепата именно на вас.
Защо имаме притеснение от това, че ако потребителите се откажат и защо очакваме да се откажат и да преминат към ползване на електроенергия ще ви разкаже Кремена Стоянова.
КРЕМЕНА СТОЯНОВА: Аз съвсем накратко ще Ви представя това, което е показано на слайда. Опитали сме се да направим паралел между ситуацията в три държави – България, Румъния и Чехия. Това което може да видите води до два извода:
Първо, най-евтина е електроенергията в България. Цените в Румъния и Чехия са далеч по-високи като при това там са създадени нормативни предпоставки за по-голяма ефективност на някои регулирани процеси.
Второ, само в България от направения паралел между трите страни е по-евтино да се отопляваш на електрическа енергия. Само и единствено в България. Това изисква много сериозни инвестиции. И затова какви инвестиции са направени, ще ви представи господин Дандаров.
АТАНАС ДАНДАРОВ: Ако сумирам, за да имате континуитет, господин Йорданов каза, готови сме за зимата, направили сме всичко, което е необходимо. Виждаме два големи рискови фактора. Това са кражбите на съоръжения и това, че хората ще започнат да се отопляват с ток. Така че преминавам към моята тема. Състояние на мрежите. Текущо състояние на мрежата на база извършената текуща поддръжка и извършващата се.
Постоянното състояние на мрежата като цяло не е особено добро. Тъй като мрежите ни са стари, въпреки масираните инвестиции от последните пет години. Така че на въпроса, който беше зададен съвсем конкретно. Имате ли готовност да присъединявате възобновяеми енергийни източници? Уважаеми дами и господа, отговорът е не.
Следващият слайт, това е динамиката, нарастването на броя на исканията, които идват към нас. Тоест 52% е увеличението на исканията като брой и 40 % като мощност.
Следващият слай, това е контекста в който това търсене за развитие на електроенергийна инфраструктура, ние трябва да го посрещнем и да го решим. Този слайд някои от вас може би го помнят от месец април и той казва, че ние ЧЕЗ имаме да решим, колегите са в малко по-благоприятно положение, но ние имаме да решаваме три въпроса. Строителният бум в столицата и в курортните зони с натрупани съоръжения за изкупуване. Изискването за сериозно подобряване на качеството през следващите години и именно възобновяемите енергийни източници. Връщаме се пак април месец, когато ви показахме това сравнение. Ние няма как да планираме 130, 140, 150 млн. инвестиции при положение, че в ценовата регулаторна рамка имаме одобрени 71 млн. Така че за разлика от колегите, на нас ни е по-тясно около врата и няма какво да се лъжем, с тези пари тази работа няма да се свърши.
Следващият слайд. Това е пресметнато на един брой наш потребител. Виждате разликата не се нуждае от коментар.
Следващият слайд. Що се отнася до това как изпълняваме нашата инвестиционна програма. Заложеното към края на месец септември, защото така ни беше зададен въпроса е 52,3 млн. от общо заложени до края на годината 71,2. Изпълнили сме го на 83%. Абсолютно точен беше коментара на господин Семерджиев. Есента обикновено е периода в който се наваксва, така че ние очакваме да изпълним нормално това, което е заложено.
По последната тема, тук отново има сумирани неща, които ни мъчат, тъй като въпросът наистина беше зададен много конструктивно. Кажете какво трябва да се промени, за да се работи по-добре, да е по-добра средата за работа, да е по-прозрачна, по-добър баланса. Така че тук сме ги изредили нещата. От ляво са проблемите. Хората все по-системно не си плащат сметките. Има доста хора, които се присъединяват нелегално към мрежата и този брой нараства. Това води до проблеми със събиране на парите. Ние търпим, както и колегите, намаление на приходите в резултат на последното ценово решение. Към това се добавя и този много силен негативен ефект от нарастване на лошите вземания. Имаме опасения, че това ще доведе до смущения в платежните ни взаимоотношения с Националната електрическа компания с ЕСО, които могат да се пренесат по-нататък по веригата. Приемете го като така наречения early warning (ранно предупреждение), това в никакъв случай не е да плашим някой. Но има такава опасност. В дясно сме предложили решения. Да намерим някаква платформа, някакъв модел в който да увеличим инвестициите в мрежата. Да намерим механизъм с който да санкционираме строго хората, които крадат ток и тези, които не си го плащат на време. Мисля че това ще доведе до ред и дисциплина. Неща които водят до стабилност, каквато всички искат да има.
Накрая, това е един наш стар апел към комисията, таксата за възстановяване да бъде по реална калкулация.
Следващият слайд. Искаме да постигнем в съществуващата рамка, без да има някакви кардинални промени в посока да гоним някакви европейски цени, да правим някакви чудесна. Но при съществуващите условия да станем по-ефективни, да спестим средства, които да може да вложим в нещо полезно. И затова тук сме си позволили да сложим две неща. Много ни струва, особено в режим на едномесечно отчитане, ежемесечното разпечатване и изпращане, пликоване, слагане на хартия и изпращане на фактури. Бихме искали да апелираме да има промяна, която да позволи електронна фактура. И другата тема е свързана с тази при този режим на отчитане. Разходите са високи и мисля, че може да се намери балансиран подход при отчитане на някои грешки, които ние допуснахме, когато се опитахме да го въведем. Да се въведе по-дълъг период на отчитане.
Следващата тема само ще я маркирам, но за мен тя е най-важната тема. Това са най-важните неща, които искаме да ви кажем. Без да подценявам труда на всички, които са събрали цифри за кабели, стълбове, киловати, мегавати. Вие сте хора, които се занимават с изковаване на българските закони. Там ние имаме съвсем конкретни предложения и те се съдържат в материала, който ви е изпратен. Под конкретни разбирам конкретно текстове, кой член би могъл да се редактира по какъв начин и къде би могло да се добави. Аз ще кажа само по кои теми сме работили. Като не сме работили само за това изслушване при вас. Ние работим усърдно в работните групи към Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, към Конфедерацията на българските работодатели и индустриалци. Така че законите Наказателен кодекс в посока ограничаване на кражбите на електроенергия и съоръжения, Закон за управление на отпадъците с цел максимално ограничаване на кражбите на съоръжения. Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката в контекста на общата работа по този проект. И Закона за възобновяемите енергийни източници и биогоривата, пак в контекста на общата работа по подготовка на закона. Представили сме го това в писмен вид и всеки може да се запознае.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: И аз Ви благодаря за презентацията.
Колеги, предлагам ви, понеже има направени конкретни предложения, да направим една парламентарна работна група, която да ги прегледа. Да има представители от всички партии и тя да прегледа предложенията, които направиха и топлофикациите и ако има безспорни такива е хубаво с консенсус от всички партии да бъдат внесени.
Има ли съгласие по един такъв подход?
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, предложение за какво? Тези предложения, които ще разглежда работната група, за какво са?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Те са от различно естество. За промяна на закони говорим.
ИВАН ИВАНОВ: Аз нямам нищо против. Но единият от въпросите ми беше именно този.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Отиваме след малко на въпросите. Преди въпросите има написани конкретни предложения и ми се иска да бъдат обсъдени. Разбрах, че има желание от господин Червенкондев, господин Николов и господин Белишки да влезнат в една такава работна група. От БСП госпожа Янева би ли влезнала, господин Овчаров или допълнително да говорим с нея?
РУМЕН ОВЧАРОВ: Каква ще бъде целта на работната група.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Законодателните предложения да бъдат обсъдени.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Законодателни предложения за какво? Изменение в Закона за енергийната ефективност, изменение в Закона за енергетиката. В кой закон?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ще бъдат прегледани всички предложения направени по закони.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз си мисля, че по-работещия подход е управляващото мнозинство, ако има нужда от някакво експертно мнение, да обсъди първо необходимите промени в съответните законопроекти като философия. След което да ползва вече направените предложения от една, втора, трета компания и сдружение и гражданска организация и на базата на това да се получи нещо.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Остава отворен формата на групата. Заявилите желание депутати и експертите да започват работа по нея. Който депутат пожелае да се включи се включва. Отворен е формата. Искате ли да го гласуваме?
Мисля, че не е необходимо. Разбираме се и започваме да работим.
КАМЕН ПЕТКОВ: Ще бъдат разгледани предложенията, които са поставили господата от ЕРП-тата ли?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има предложения от НЕК. Има предложения и от ДКЕВР. Има и от тяхна страна предложения. Господин Петков и вие сте поканен, ако имате възможност също да участвате.
КАМЕН ПЕТКОВ: Благодаря. Аз ще се включа.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Открита е групата. Предлагам да изберем един координатор, човек, който организира, тъй като трябва да се покани и представител на Министерство на икономиката и представител на ДКЕВР. Има ли желание за координатор или аз да посоча?
Господин Червенкондев изглежда най-ентусиазиран и го предлагам за координатор. Форматът е отворен. Който желае ще участва. Аз ще говоря с госпожа Анна Янева, примерно, и с господин Ариф Агуш, за да има повече представители.
Минаваме към въпроси. Имаме една гражданска инициатива, която ни гостува и която поиска да зададе първия въпрос. Нека да дадем възможност на госпожа Анжелика Цокова за кратък и ясен въпрос. И след това давам думата на народните представители.
АНЖЕЛИКА ЦОКОВА: Уважаеми дами и господа, аз съм представител на Инициативния комитет на Национална гражданска инициатива срещу произвола на монополите, която стартира на 26 септември т.г. и за по-малко от 45 дни имаме някъде над 250 000 подписа в подкрепа на следните основни искания.
Искаме поносими цени, ясни сметки, казвам го в най-елементарния му вид. Искаме качеството на услугата да бъде добро и адекватно на цената. Когато някой от потребителите получи драстично завишена сметка да има възможност да ползва услугата до момента в който съответният орган установи нарушението или проблема. От друга страна, основното нещо за което съм днес тук сред вас, аз съм много щастлива, че не съм професионалист, защото разбрах, че електроразпределителните дружества имат невероятни проблеми и като един чувствителен човек на изкуството щях страшно много да се притесня за тях. Но искам да ви кажа, че от името на гражданското общество, нас не ни интересуват усилията, които се влагат в правенето на нещо, интересуват ни по-скоро резултатите. В този смисъл аз нямам някакъв много конкретен въпрос, но смятам и ми се иска, тъй като на всички тях ние сме изпратили писмо с нашите искания и се надявам да не са го игнорирали, а да са прочели това, което е неговото съдържание.
Досега направихме няколко стъпки, които смятам за значими. Срещнахме се с вас и Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм. Подготвяме една среща с господин Семерджиев и ДЕКВР, за да изложим нашите искания. И се обръщам най-горещо към присъстващите народни представители в тази зала с молба, да застанат на позицията на гражданите. Държавата да застане на позицията на гражданите в разрешаването на този изключително болезнен и важен проблем за всички българи и народните представители, моля от трибуната на Народното събрание да заемат позицията на гражданите и да преценят по съвест, до каква степен тези наши искания са разумни и нормални.
Благодаря на всички.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: И аз Ви благодаря.
Въпроси на народни представители.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, аз имам няколко въпроса. Първият ми въпрос е към трите електроразпределителни дружества. Пред мен е справката, която беше изготвена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране подписана от председателя господин Семерджиев, в която справка се дават стойностите на разходите за външни услуги от трите електроразпределителни дружества и се показва, че през 2009 г. спрямо последната година от предишния регулаторен период, а това е 2007 г., разходите за външни услуги са нараснали три пъти за ЧЕЗ, два пъти за ЕВН и три и половина пъти за Е.ОН. Нещо повече, възлагането на външни услуги чрез свързани лица е изключително високо като проценти. За Е.ОН България АД, то е 95,81%. За ЧЕЗ – България 92% и другите също са в маржа между 50 и 90 % от възложените външни услуги.
Моят въпрос е, през 2010 г. какво е състоянието на външните услуги като стойности и като проценти за трите електроразпределителни дружества сравнени спрямо 2009 г., за да видим дали одита, който беше направен и резултатите, които представи държавната комисия са оказали благотворен ефект. Наистина изразявам своето недоволство, че и трите електроразпределителни дружества една дума не са посочили в своите материали, които са представени пред нас относно външните услуги.
Вторият ми въпрос е свързан с това, което се разискваше господин председателю. И трите електроразпределителни дружества представят пакети за законодателни промени. Като имам предвид, че в Министерство на икономиката, енергетиката и туризма има работна група, въпросът ми към електроразпределителните дружества е, тези техни предложения представени ли са на тази работна група. Има ли отговор от там. Защото нормалното е след като ни се представи от Министерството проекта за промени в закона, промени които ние ги чакаме вече цяла година и непрекъснато се отлага тяхното представяне в Народното събрание, както и Енергийната стратегия на страната, едва тогава ние чрез работна група да въведем допълнителни промени там, където предложенията на трите ЕРП-та не са отразени.
Третият ми въпрос е съвсем конкретен, но аз съм обещал на потребителите от София да го поставя, към ЧЕЗ България, относно това, което е представено като подготовка за зимния сезон. Само от един район на София, район Илинден в комплекса Света Троица, ми са изпратени снимки на състоянието на разпределителните табла, които са поставени пред блоковете, е окаяно състоянието. Някои от тях са практически с директен достъп, който може да бъде извършен от всяко външно лице, да не говоря, че може да бъде направено и от невръстни деца. И моят въпрос е, какви мерки предприема не само ЧЕЗ, разбира се, но и останалите електроразпределителните дружества, тези разпределителни табла, които са в непосредствена близост до жилищните сгради да бъдат или подменени, или приведени в едно нормално състояние, а не да имат този вид, който тук се показа на снимките, които са ми изпратили.
Аз си позволявам господин председателю, да отправя и няколко въпроса които са по доклада, който ни е представил господин Ангел Семерджиев, който разглежда информация за НЕК и за ЕРП-тата, чрез Държавната комисия.
На първо място, на стр. 2, когато се говори за НЕК се отбелязва, че през 2010 г., дружеството отчита значително увеличение на приходите от продажби на търговци в страната, каквито през 2009 г. не са извършени. Моят въпрос към шефа на НЕК, господин Първанов, е, каква е промяната, която е настъпила и какво е донесло това, наистина като приходи? Това, което тук не е конкретизирано.
Вторият ми въпрос, отново към господин Първанов, е свързан с хидровъзела Цанков камък. Като се отбелязва, че само през текущата година са вложени в хидровъзела Цанков камък над 206 млн. лв., моят въпрос е, какви средства още допълнително трябва НЕК да приведе за строителство на Цанков камък, за да може след 1 януари, когато влезе в експлоатация, той най-после да започне да изпълнява своето предназначение?
Един последен въпрос, той отново е свързан с НЕК. Тук където е отбелязано, че НЕК ще представи в най-кратък срок, не по-късно от 31 декември, в същност трябва да представи на Държавната комисия 10-годишния план за развитие на електропреносната мрежа, който се актуализира всяка година, а месец по-рано, той само след две седмици, да преразгледа инвестиционната си програма за периода 2010 – 2015 г.. Господин Първанов спомена в изложението за тези два документа. Интересува ме ще бъде ли изпълнено в срок и може ли екземпляри от тях да постъпят в комисията, за да може да се запознаем с тези документи, защото те до голяма степен ще покажат как се развива мрежата в страната.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Иванов. Други народни представители?
КАМЕН ПЕТКОВ: Тъй като някои от въпросите може би ще се припокриват, предлагам да ги задам. Моят въпрос е към ЕВН и той е точно за външните консултантски услуги. Вие казахте, че сте предвидили 130 млн., намалили сте ги на 114. При мен е един договор, който е между вас и ЕВН Австрия, където за външни услуги срока на договора е за пет години и пишете така: „Цена на възнаграждение изчислено като дневна сума, дължима за представените услуги на направените разходи от всеки представител на ЕВН, като дневната сума служеща като базис при формиране на възнаграждението, всеки представител на ЕВН е фиксирана на 1680 евро без ДДС. По- надолу има към договора отговорности – няма уговорени клаузи за санкции и обезщетения при неизпълнение. Тоест, дали нещо ще се направи или няма да се направи, 1680 евро. Аз имам чувството, че ако напусна Парламента и ме вземете на половин цена ще работя за вас. ДКЕВР не е дала съгласие за сключване на този договор при посочените параметри и аз имам едно обръщение към господин Семерджиев. Все пак това е Държавна комисия за енергийно и водно регулиране и да регулира много по-строго мерките, с които се подписват всякакъв вид договори. Не са представени обосновки и анализи доказващи икономическата целесъобразност на разходите и т.н., което с господин Иванов горе долу се припокрива. Възнамерявате ли все пак да изплатите някакви дивиденти на държавата тази година?
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Овчаров поиска думата.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, аз имам няколко въпроса към НЕК и няколко към ДКЕВР. Чухме господин Първанов, че сте въвели далекопровода Карлово – Пловдив в експлоатация. Той изцяло законно ли е въведен, завършени са всички процедури с всички отчуждавания или не съвсем?
Вторият ми въпрос е, кога ще влезе в експлоатация Марица – Изток 1, кога се предвижда? Кога е последният нов срок? Казахте, че 80% са запасите в язовирите, нали така. Така че този въпрос отпада.
Едва ли ще имаме много време да се занимаваме с финансовото състояние на всички дружества, но на мен ми прави впечатление, че Националната електрическа компания декларира увеличение на износа на електроенергията с 38,8%, който от своя страна води до ръст в приходите само с 22%. Доколкото ми е известно през последната година цената на електроенергията на международните пазари не пада. Поради коя причина се получава това непропорционално увеличение на приходите?
В материала на ДКЕВР, там има материал и от ЕСО, какъвто материал отделно на нас не ни е предоставян. В материала на ЕСО са представени 45 проблемни електропровода и още 60 мерки, които трябва да бъдат взети, за да се решат належащите проблеми на електроенергийната система. Практически нито един, може би съм пропуснал нещо, като съм ги гледал, но нито един от тях не е включен в програмата, която НЕК е представил тук като инвестиционна програма за решаване. Част може би влизат в този проблем за който стана дума в Североизточна България, но за него отделно. Мисълта ми е какво е съответствието между едното и другото. Все пак ЕСО не е организация, която съществува сама за себе си, тя е част от Националната електрическа кампания.
Процедурата за Североизточна България и какви са мерките, които предприемате в сега случилата се ситуация? Какви санкции евентуално ще понесе Националната електрическа компания, затова, че няма да поддържа част от произвеждащите електроенергия от възобновяеми енергийни източници от региона?
Аз си мисля, господин Първанов, че вие не бива много да се сърдите, на тези, които обжалваха процедурата. Защото ако не я обжалваха щяхте да я подпишете и тогава щеше да стане още по-лошо.
И накрая няколко думи по проблема за възобновяемите енергийни източници. Не ми се струва, че с разни административно процедурни хватки този въпрос може да бъде решен. Ако държавата не формулира много ясни и точни икономически критерии за това, кои възобновяеми енергийни източници могат и трябва да бъдат изграждани? При каква икономическа ефективност или до какъв предел, ние дълги години ще стоим тук и ще се разправяме с тази тема. Казал съм го, че България не е Сахара на Балканския полуостров, не е страната с най-високото слънчево греене, нито е с най-голямото и най-силно движение на въздушните маси. В тази посока е необходимо съвсем друго решение. То трябва да бъде икономически обосновано.
Един въпрос към господин Семерджиев. Господин Семерджиев, аз гледам тук вашия материал, че електроразпределителните дружества обявяват едни инвестиционни програми, а Вие им утвърждавате други. Например ЧЕЗ си е обявила инвестиционна програма за 52 млн., от която към момента е изпълнила 43 млн. или 58%. Вие сте им обявили 75 млн., а ЕВН са обявили 62 млн., от които са изпълнили 40. Но вие смятате 125 и по вашите сметки, те са изпълнили 33, а по техните са към 80. Същият е случаят с Е. ОН. Те са обявили 87 900, вие сте одобрили 102 и те са изпълнили 31. И вие си обявявате, че изпълнението е 30%, а тяхното е повече. Не си спомням вече числата. Освен това във вашия материал при сравняването на трите дружества, особено когато се сравняват мерките, които са взети във връзка с подготовката за предстоящия зимен сезон, в едни от дружествата са наблегнали на проверката на трафопостовете и са проверили 12 000 трафопоста. Примерно това е ЕВН. Е.ОН трафопостове не са проверявали. Те са наблегнали на чистенето на електропроводите, рязане на клони и т.н. и са изчистили над 1000 км. Докато ЕВН са изчистили само 190. За ЧЕЗ информация нито за едното, нито за другото има. Казвам го, защото и трите неща, може да звучат смешно, но те са изключително важни. Защото за хората, които знаят, знаят много добре, че голяма част от авариите по електропроводите се случват точно поради това, че те не са почистени. Точно така, както и в София много добре знаят, че в много от случаите авариите стават в трансформаторите. Затова ми се иска, когато се дават данни на комисията, да има някаква база за сравнимост. И да се вижда какво, как и къде се прави. Може в тази компания примерно миналата година да са ги рязали клоните, но ние не знаем. Това са ми въпросите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други народни представители с въпроси?
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Повечето от въпросите, които имах предвид да задам ги поставиха колегите преди мен, затова ще остане само това, което мисля, че не е споменато. Ако някъде се повтарям, моля да ме поправите.
От цялата тази информация, която получихме разбрахме, че едни от основните проблеми са кражбите на електроенергия. Вие ги делите на кражби на електрическа енергия и кражби върху съоръженията. За съоръженията там не можем да кажем, как може да се прекратят, но мисля, че за кражбата на електроенергия има начин да се справите. Защото в последно време и последните години там е инвестирано много. Изнасяне на табла на имот на граница. Всичките тези табла са обезопасени и по някакъв начин те се заключват. Осъществява се контрол, ако наистина има такъв контрол. И това, което господин Иванов тук показа като снимков материал не е много радващо. Много стряскащо ми прозвуча на мен обратното. Страх от увеличаване на потреблението. Един стабилен търговец, един човек, който предлага услуга го е страх, че той ще има повече клиенти. Какъв е проблемът? Значи липсват или инвестиции или стратегия за развитие на това дружество.
Мисля че ЧЕЗ казаха, искат да инвестират в електромери, които да бъдат с дистанционно отчитане. Нищо лошо. Това е хубаво, даже ако топлофикация го направи и за топломерите. Само че тук какво се получава. В същото време те искат и дълъг период на отчитане. Господа, защо? Някак си няма логика в това нещо. Ако вие имате редовно отчитане и проверявате тези табла, наистина там да минава физическо лице, да го погледне, да види как е електромерът, с пломбите му, с цялото състояние на връзки - входящи и изходящи, тогава няма да имате проблеми с кражбите. И ако ще правим дистанционно отчитане, за да отчитат пак инвестиции в нови съоръжения, би трябвало периода на отчитане да бъде по-кратък, за да сте на ясно какви са ви приходите и какви са ви загубите от цялата тази работа.
Още един проблем, който се постави с ВЕИ-та. Нещата стоят и при НЕК така. Можете ли да ми обясните факта, че последните няколко месеца, когато вече беше ясна философията на новия закон за ВЕИ-та, страхотно нараснаха заявленията за издаване становища за присъединяване. Знам стандартния отговор, който ще се даде, това не можем да откажем по закон. Но не е това причината.
Тук към НЕК минавам. Говорим за либерализиран пазар, но нищо не чуваме кога ще се направят новите правила за пазара. Има ли такива? Работи ли се? За балансиращите групи слушаме повече от две години, кой, как ще участва. И там не виждам какъв е проблема, като се спомена, че се търсят да се създадат преференциални цени на тези, които са директно присъединени към мрежата, към преноса. Не виждам до момента, ако някой е искал да го направи това нещо, защо не е направено. Тъй като има случаи, когато търговци на ел. енергия, които пазаруват от АЕЦ Козлодуй, участват в търгове и има моменти, когато те предлагат енергията на цена по-ниска от тази, която Козлодуй е предложил на други търговци, които са участвали в такова договаряне.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други народни представители.
Господин Иванов има още едни въпрос и господин Петков още един въпрос.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря ви господин председател.
Имам само един допълнителен въпрос. Той е отново към господин Красимир Първанов, шефа на НЕК. Господин Първанов, какви са планираните разходи на НЕК за извършени строително-монтажни работи и заплащане на консултантски услуги за проекта АЕЦ „Белене”, за следващата 2011 г.? Защото е известно, че към момента няма никакъв друг източник на финансиране за каквито и да е дейности по АЕЦ “Белене” освен чрез българския участник в проекта. Към момента той продължава да бъде НЕК ЕАД, тъй като не беше създадена проектната компания Белене.
Благодаря.
КАМЕН ПЕТКОВ: И аз имам към господин Първанов един въпрос и той е следния: Получих сигнали от сериозни инвеститори, че са подали молби за присъединяване при вас. Отговори нямат по шест, осем месеца. Или отговорът, който пристига при тях е следния: Тъй като не можете да им отговорите в момента кога могат да се присъединят, 2012 г. едва ли не пак да пуснат писмо, за да видите тогава кога евентуално бихте им дали такова разрешително. Аз питам, един сериозен инвеститор как може да чака две-три години това вие да решите кога ще може въобще да се присъедини. При положение, че според мен проблемите догодина, които станаха тази година в Слънчев бряг ще бъдат отново същите, ако не и по-големи по това трасе, което беше там. Очаквате ли наистина да има такива проблеми? И наистина тези фирми, които имат желание да инвестират в България, по колко време ще ги мотаете с тези отговори.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Белишки.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Благодаря Ви господин председател.
Към трите ЕРП-та, кога смятате, но държа да ми отговорите, че ще решите окончателно въпроса с изплащането на изградените съоръжения за присъединяване, които вие сте възложили на потребителите? Защото има случаи, ако има такива при вас кажете, защото при мен има, в които всичко е извършено. Прехвърлена е даже и собствеността на съоръженията, но изплащане по договорите няма. Кога мислите, че ще бъде крайният срок в който ще се разплатите с всички?
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря.
Други народни представители с въпроси? Няма.
Аз имам още няколко въпроса, които не бяха зададени. Днес господин Първанов доста време отдели да разглежда таксите за пренос в сравнение между България и други страни. В България са доста високи, макар че цената на тока е една от най-ниските. Това е много интересен въпрос по който искам вашето мнение. Някак си изглежда странно и необяснимо.
Също така инвестиционната програма на НЕК и на Енергийния системен оператор за 2010 – 2015 г. моля, да бъде предоставена и на Икономическата комисия, освен на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. В мен има едно съмнение, дали преди вашия мандат разходи направени за Цанков камък и Белене от НЕК са били одобрени от регулатора. Този въпрос имам и ми кажете дали има такъв проблем? Другите въпроси бяха зададени.
Предлагам да започнем от господин Семерджиев.
Моля Ви колеги за ясни отговори.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Благодаря ви господин председател.
Ако не възразявате ще започна от последния ви въпрос. Отговорът е много ясен. Не, не са одобрявани такива разходи от държавния регулатор. И това съм имал възможност и друг път да го кажа. Причините може би не е сега момента да ги обсъждаме.
Ако ми разрешите ще направя съвсем кратък коментар на бележката от електроразпределителните дружества във връзка с ценообразуването тази година, когато наистина вследствие на прилагането на регулаторната рамка, която действа вече четвърта година бяха ограничени някои от приходите на електроразпределителните дружества. Да, това е наистина така. Но считам, че регулаторът е приложил регулаторната рамка във вида в който електроразпределителните дружества познават добре. Разбира се, имаме някои различия, които ще се решават допълнително в съда. В никакъв случай обаче не мога да приема всякакви внушения за дискриминация по отношение на електроразпределителните дружества от страна на регулатора. Има точни и ясни правила за начина по който ние регулираме и за това предполагам, че ще се произнесе съда. Така че няма специално отношение. И искам да успокоя електроразпределителните дружества, да не се чувстват ощетени. Няма причина за това.
Ако разрешите ще започна от въпросите, които имаха пряко отношение и бяха зададени към регулатора. По въпросите на господин Иванов. Ставаше въпрос за намаляване на разходите за външни услуги. Да, има ясна тенденция за намаляване. Считаме, че в този процес има все още резерви, както страна на регулатора ние считаме, че електроразпределителните дружества биха могли още повече да намалят, да оптимизират разходите си. В крайна сметка се намираме в период на криза, намалено потребление и всички компании го правят. Степента в която го извършва последните месеци и тази година, практически 2010 г. компаниите, ясно показва, че те също мислят и работят по този въпрос.
Очевидно е, че всички компании трябва да предприемат такива мерки, за да оптимизират разходите си и в крайна сметка приходите за потребителите. Не приемам обаче сравнението с други страни, без да се окаже при какви условия се правят тези сравнения. Системите са много индивидуални. Аз например бих направил условно сравненията с Румъния, за това какви разходи се признават в Румъния. Искам да кажа, че не е във ваша полза, ако трябва да съобщя тази цифра. Тя е 9,5%, тук ние признаваме 14% разходи. Считам, че това също не е коректно сравнение. И го давам като пример, че такъв тип сравнение с цифри и манипулации могат да се правят много лесно. Аз не бих се възползвал от такова сравняване на цифри.
Аз ще премина, ако не възразявате, към въпросите на господин Овчаров, по отношение на въпросите свързани с възобновяемите източници и присъединяване. Имаше един коментар на господин Овчаров. Голямото желание за изграждане на възобновяеми източници и големите заявки, които далеч надвишават възможностите на българската електроенергийна система дори като приемане. А ефектът върху цените ще бъде много неприятен за крайните потребители, ако наистина всичко това се случи. За съжаление се дължи на прекалено либералния режим за изграждане и присъединяване на източници за възобновяема енергия. В това отношение от миналата година, това което беше като възможност и от страна на ДКЕВР, ние направихме съответни изменения в Наредбата за лицензиране, където повишихме съществено изискванията за финансово осигуряване на проекти. Повечето от проектите са на етап предпроектни проучвания. Те наистина ангажират ресурси, създават напрежение по отношение на системата, на системния оператор и НЕК. Но една голяма част от тях са процес на финансово осигуряване. Това финансово осигуряване може и да не бъде завършено. Една голяма част от лицензиите, които се издават са условни, след финансово осигуряване на проекта. Така че в това отношение има още много какво да се направи и не трябва да се допуска проекти на етап предпроектно проучване да блокират ресурси на системата, тъй като те пречат на по-сериозните инвеститори с по-модерните технологии да изграждат и да въвеждат след това в експлоатация такива централи.
По отношение на бележката ви господин Овчаров за разликите в данните, тук ситуацията е 50 на 50, напълно приемам бележката ви за формата, в която се отчита есенно-зимната подготовка. Ние самите сме решили да въведем минимални изисквания към формата и съдържанието за такива данни. Трите компании обаче работят по различен начин и това е едно обобщение на материала, който те са ни дали. За следващата година това няма да бъде така. Обещавам Ви. Ние също го отчетохме като проблем. Трудно е да се направи сравнение, доколко и как всяка от компаниите наистина си е проверила и е взела съответните мерки по отделните съоръжения.
Обаче по отношение на инвестиционните програми не сте прав. Нашите данни са обобщени. Те са направени в друг разрез и по друг начин. И аз ако не възразявате ще ви дам подробни данни, за да не занимаваме всички и нашите са коректни и техните са коректни, просто се отчитат различни периоди и по различен начин.
По отношение на въпроса на господин Петков, да се контролират договорите за външни услуги. Господин Петков, аз искам да ви кажа, че регулаторната рамка по която ние определяме цените, регламентира много точно и ясно приходите, които ние признаваме в цените. Такъв тип договори, както вие цитирахте и цените, те се отразяват не на цената за крайния потребител, защото тя не се признава от ДКЕВР. Отразява се на печалбите на компаниите. Аз съм имал възможност и друг път да го кажа. Така че компаниите, когато сключат такива договори, те намаляват техните годишни печалби. Не рефлектира директно чрез цените за крайните потребители. Намалява печалбите на компаниите и от там възможностите им да инвестират, да изкупуват и т.н.
По отношение на изкупуването на съоръженията, първо считаме, че електроразпределителните компании досега инвестираха и продължават да инвестират изцяло със собствени средства с резултатите от тяхната дейност с печалбата. Регулаторната рамка ясно предвижда структура на капитала. Тоест трябва да има и привлечен капитал. И не трябва да се разчита само на печалбата, за да се инвестира в съоръженията и разширяването на мрежата. В това отношение направи първата крачка ЕВН, които поискаха заем. Очевидно е, че това е също приемлив подход. И в никакъв случай не трябва да се изключва и да се изтъква като причина за по-ниска сигурност на мрежата или намаляването темповете на изкупуването на съоръжения от потребителите.
По отношение на цената за пренос и за достъп. Тук се отчита наистина конкретна система. В цената за пренос и за достъп се вкарват и задълженията към обществото. Там са голяма част от разходите, които са за когенерация допълнителните плащания, както и за зелената енергия и затова са толкова високи. Пак сравнението не би трябвало да е коректно, ако се прави с други системи. Тъй като в различните системи по различен начин се отчитат тези разходи. Но ние също считаме, че има някаква възможност и в следващия ценови период ще се помисли за намаляване на тези цени, за да може да се стимулира свободния пазар.
Аз се извинявам, ако съм забравил някой въпрос.
Моля Ви да ми припомните.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Семерджиев, понеже давате изчерпателни отговори, аз бих допълнил нещо, което пропуснахме. Какво стана с новата методика за целевите показатели, за качеството на електрическата енергия? Нещо за което говорихте миналия път. Тя кога ще бъде въведена в действие? И друг малък въпрос. За проекта Белене и направените до момента разходи ще има ли одит?
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Първо по методиката.
Методиката ние веднага я приложихме за тази ценова година и ще е я приложим за следващата. Така че това беше и целта на приемането на тази методика, тъй като старата никога не е била прилагана, поради простата причина, че бяха заложени абсолютно нереални и непостижими стойности.
По отношение на тези разходи, които НЕК прави инвестиционни в проекти за нови генерации, те не са отчитани никъде в цените. Те са за сметка на финансовите резултати на НЕК. До момента те не са отчитани. Когато тези съоръжения и тези централи бъдат въведени в експлоатация и участват да кажем в регулирания микс, разбира се, че тогава ще бъдат включени тези инвестиционни разходи. Но към този момент никакви такива разходи не са включвани в цените за потребителите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Първанов, въпросите към вас, които бяха отправени, заповядайте.
КРАСИМИР ПЪРВАНОВ: Благодаря господин Димитров.
Откъде са печалбите на НЕК? Искам да отговоря комбинирано на господин Овчаров и на господин Иванов, тъй като и двамата ги няма ще кажа на другите за какво става въпрос. В компанията, откакто сме там, правим преструктуриране на компанията и обединяваме две от предприятията - ВЕС група Рила и ВЕС група Родопи. Става едно предприятие, от което оптимизираме персонала в администрация, в обслужващ персонал, но не в ремонтно оперативен. Всичко това го правим без консултанти и съм длъжен да го подчертая. Досега тези неща се правеха по друг начин. Ние го правихме със собствени сили.
Защо енергията е с 38% по-висока, а печалбите са по-ниски? НЕК доставя енергията на граница, като енергията е за самата енергия плюс таксите за превоз, достъп, зелена и когенерация. Така че в момента с високите такси, както вие казахте господин Семерджиев, цената на енергията е по-ниска от тази, която беше миналата година. И от там се получава тази разлика в процентите. Повтарям, НЕК продава енергията на граница енергия плюс такси. При увеличението на таксите намалява цената на енергията, защото крайният клиент не го интересува колко са таксите, колко е енергията. Той гледа общо каква е цената и дали тя е конкурентна в този регион.
Хидровъзел Цанков камък. В последните месеци установихме, че нашите партньори изпълнителите започнаха да ни пишат доста клеймове. Това са непредвидени допълнителни работи. И затова казахме стоп. Искаме твърда цена на проекта до завършването му. Така че всички вие знаете, че подписахме такава твърда цена. Остават около 68 млн. евро, които ги разсрочихме на разсрочено плащане. По този начин няма да взимаме кредит и ги разсрочихме до месец май 2011 г. В момента приключват довършителни работи, които са незначителни във финансово изражение.
Господин Иванов, какви са планираните разходи на НЕК за консултантските услуги за Белене? Знаете, че имаме договор с Уорли Парсънс за архитект, инженер и строителен надзор за Белене. С тази компания подписахме споразумение, с което минимизирахме, да не кажа, че е почти нула обема на услугите които ще ни правят Уорли Парсънс. Тъй като все още за другите неща има неяснота. За съжаление в момента плащаме стари такива подписани обем работа, които трябва да ги плащаме също разсрочено. Защо го казвам всичко това. Казвам го, защото зестрата ни е много добра. И една, две години напред много ще има да страдаме, докато се изправим на крака.
Карлово – Пловдив. Аз очаквах някой да ме похвали за Карлово – Пловдив, но те ме критикуват. Карлово – Пловдив е един обект, който се строи от шест години. Ние го завършихме практически. Изплащаме на испанските строители и сме го поставили под охранно напрежение. В момента ще текат процедури по узаконяване с разрешение за ползване на този електропровод. Към този момент няма разрешение за ползване.
Кога ще влезе Марица-Изток 1? Пропуснах да кажа, че от тези две централи получавам много хубав микс, който е почти неконкурентен – Марица-Изток 1 и Марица-Изток 3. Но това е друга приказка. Марица-Изток 1 в момента си включват блоковете в технологични изпитания. Понасяме сериозни разходи, защото ги балансираме с вода от ВЕЦ-овете. Днес работи на 250 мегавата, утре до другата седмица не работи, защото си правят някакви настройки. Всичко това е едно сериозно колебание в системата и ние го балансираме с вода. Така че на инвеститорите на централата им заявих, че искаме по-равномерна работа на тази централа, за да не понасяме такива загуби, които понасяме в момента.
Втори блок е почти готов и ще влезе в проби. За първи блок има сериозни проблеми с шокообразуването, така че скоро, тяхното обещание е, до края на годината ще въведат и първи блок. Но в момента централата произвежда енергия от проби и тази енергия ние я купуваме.
Процедурата за Североизточна България. Споменах и в презентацията. Искам да стане ясно на всички, за които моля някои и може би енергийната комисия да вземе отношение. НЕК, а от там и Е.ОН във веригата ще понесе много сериозни загуби от това, че има инвеститори във ВЕИ, които в момента ги ограничаваме. Това дали процедурата се обжалва или не, това не е мой проблем. В момента КЗК се произнесе в полза на Националната електрическа компания. Същите изпълнители обжалват във Висшия административен съд. Но това всичко е време. Затова време за което можеше тази компания да свърши нещо и да облекчи, както разпределителната компания, така и клиентите, които са пряко присъединени към преносната мрежа. Ние в момента чакаме някой да се реши да обжалва процедурите. Аз смятам, че като изпълнителен директор съм направил всичко възможно там в едни краткосрочни стъпки да направим нещо реално, да увеличим преноса двойно.
Подчертах, че в последните години нищо не беше построено в този регион, а само бяха сменени трансформатори. По този начин не се присъединяват ВЕИ и особено с капацитет 150 – 160 мегавата и нагоре. Така че заявявам категорично, няма да давам предварителни договори, защото след това няма да ги изпълнят. Ако някой има някакво техническо решение, в което да каже как да стане това, което не е направено 10 години назад, нека да го предложи, аз ще го приема. Но проблемът е много сериозен и затова нека да вземем в най-скоро време решение какво ще се прави в този регион. Аз сам не мога да се справя с този проблем. Заявявам го отговорно от тази трибуна.
Имаме предложение от такъв тип строителство да станат обекти от национално значение, за да може да облекчаваме процедурите и това не може да се случи.
На въпроса на господин Белишки. Страхотно се повишават заявленията за присъединяване точно в този момент преди да влезе закона. С това което казах, смятам, че моята позиция е точно обратната - за либерализиран пазар и балансиращи групи. Считам, че не е точно момента аз да го казвам, но за това трябва да сподели нещо господин Семерджиев.
Чух едно изказване, че тук господата депутати са притеснени, какво ще се случи с района в който лятото имаше проблеми - района на Слънчев бряг. Казвам, че там в момента процедурата премина. Тя е на одобрение в Българския енергиен холдинг. Тъй като всяка една процедура, която водим в компанията по правила минава и през Българския енергиен холдинг. Ако това се случи в близките 15 дни, ние ще започнем да рехабилитираме тези електропроводи, които ни създадоха проблеми през лятото. Същото е и със строителството на подстанция Слънчев бряг. Също ще започнем да я строим. И в момента изготвяме ПУП, прословутите пупове за новия електропровод Айтос – Слънчев бряг. Който ще стане напречната връзка в този пръстен и по този начин вече няма да има такива проблеми, каквито се случиха това лято.
Искам да поясня. Всяка една процедура се жали поради някакви интереси. Какви са интересите не искам да ги коментирам. Защо не е тази фирма, а е онази фирма. Процедурите са по ЗОП. Така че кой каквото прецени, КЗК се произнася. Чакаме да се произнесе и Административният съд. Това е ситуацията. Трудно вървим до момента, в който започваме същинското строителство. Затова сезирам в момента и Държавния регулатор. Ще сезирам и министъра. Някой трябва да вземе отношение на малко по-високо ниво от мен.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря господин Първанов.
Да започнем отново по азбучен ред. От ЕВН заповядайте.
ЙОРГ ЗЕЛФЕЛНЕР: Имам няколко бележки от наша страна. Господин Петков, вие имате един въпрос към нашите консултантски услуги. Как беше ситуацията в електроразпределението преди приватизацията? 17–18 процента технологични загуби. Столипиново с режим 12 часа без ток, 12 часа с ток. Два процента е събираемостта. Повече от 40 процента технологични загуби. Преди приватизацията какво беше? Къде бяха мобилните подстанции на Черно море? Никъде. И това беше възможно, защото ние ползвахме добър опит от нашите австрийски колеги. Ако вие гледате възможностите при нас, ако ние искаме добри консултантски услуги от Европейския съюз, от фирми от Европейския съюз, моля вижте колко струва един час от един консултант в големите одитори. Вижте колко струва един час на добрите юрисконсулти и след това моля сравнете. Тази сума е вярна и това означава един час тук при нас в България. И сега една малка изненада. Тази услуга е фактурирана от ФНГ, място на стопанска дейност. Какво означава това? Всички тези печалби, които са много ниски са тук в България и данъка добавена стойност, и данък корпоративна стойност е тук в България. В рамките на тези пет години ние платихме нето 200 млн. лв. на държавния бюджет, като данъци и такси. Мисля, че това е незначително. Моля да видите какъв беше дяла на електроразпределението в Пловдив и Стара Загора в рамките на 2000 до 2005 г. и сравнете.
Ако Вие искате повече информация утре в 9.00 часа аз съм готов, ако искате да дойдете.
Благодаря.
КАМЕН ПЕТКОВ: От това което вие казвате, ако не сте вие тук нямаше да има ток. Аз разбирам, но на 100 човека по 1680 евро, ако имате консултанти, на месеца са 3 млн. и половина за консултации. По начина по който говорите, по-рано като сте дошли тук, все едно сте дошли в Бангладеш. В България си имаше ток с вас и без вас щеше да има и да свети всичко. Не три часа да няма, два часа да има.
ЙОРГ ЗЕЛФЕЛНЕР: Мисля, че това е много важно.
КАМЕН ПЕТКОВ: 200 млн. сте дали като такси данъци. Аз питам ЧЕЗ казаха, че ще дадат 40 млн. дивидент, Вие къде сте?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Белишки.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Аз мога да Ви отговоря какво беше състоянието на ЕРП-тата и там където е на територията на ЕВН, защото бях служител там и не беше лошо състоянието. Защото мога да ви кажа, че основните специалисти, които и в момента работят са кадри на онези приватизирани предприятия. А за цената на консултантските услуги, аз не искам да коментирам, само бих попитал какви са тогава специалистите, които са дошли тук да работят пренесли добрия чужд опит, та се налага да ги консултираме на такива цени.
ЙОРГ ЗЕЛФЕЛНЕР: Само две думи. Ние говорим за седем австрийци, които живеят тук в България, както аз и те не са в консултантски услуги. Те са работници тук в България. Ние говорим за 150 или 200 човекодни на година от специалисти, които идват при нас. Мисля, че това не е лоша инвестиция. Ако ние гледаме нашата мрежа преди това и сега има разлика. Вие господине бяхте в един много добър клон в Пазарджик. Аз знам това. И тук има още по-добри отношения и по-добри неща сега, но в базата на вашата работа и работата на нашите клиенти. Сега вие сте в Парламента и утре в 9.00 часа, ако искате елате при мен.
КАМЕН ПЕТКОВ: Аз не чух дивидент ще се дава ли на държавата тази година от компанията която представлявате?
ЙОРГ ЗЕЛФЕЛНЕР: Всички парични средства при нас бяха реинвестирани в мрежата. Затова ние можахме да инвестираме досега 700 млн. лв. в мрежата.
КАМЕН ПЕТКОВ: Аз много се радвам, че господин Семерджиев е тук, тъй като доколкото знам всички ЕРП нямат право да реинвестират цялата печалба. Вместо това те реинвестират печалбата и по този начин лишават България от дивидент. Съгласно задължително указание на ДКВР, инвестициите трябва да се правят със 100 процента привлечен капитал. Така ли е или не е така по договора?
ЙОРГ ЗЕЛФЕЛНЕР: Този член съществува в нашите правила, но мисля, че това е грешно. Защото ако вие платите всички инвестиции с чужд капитал, как вие ще изплатите тези чужди пари, след 5 – 10 години? Не е възможно да има 100 процента инвестиции само чрез кредити. И освен това при нас има и не само сега, една поръчка за нов инвестиционен кредит. Има вече един инвестиционен кредит. Само за корекция.
КАМЕН ПЕТКОВ: Аз искам да чуя господин Семерджиев, тъй като Вие сте го подписали този договор.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Кажете господин Семерджиев накратко по тази тема.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Аз ще бъда съвсем кратък. Ние говорим за така наречената целева структура на капитала. Към момента на приватизацията 2005 г. всички инвестиции се извършваха със собствени средства от държавните електроразпределителни дружества, тогава. В случая на ЕВН бяха Пловдив и Стара Загора. Тъй като се реши, че трябва да има някаква целева структура на капитала, то тогава беше записано в регулаторната рамка и след това в указанията, които бяха приети, че трябва да се постигне към края на втория петгодишен период, първият тригодишен, трябва да се постигне структура на капитала 50% собствен, 50% привлечен. Очевидно е, че това няма как да се случи, тъй като досега всички инвестиции са били само със собствен капитал и в първия тригодишен период, и в началото на втория петгодишен, където се намираме сега. Крачката която прави ЕВН е точно в тази посока. И целта е наистина да се постигне една структура на капитала, която се счита за удачна в такъв тип дейност. Аз мисля, че дори го коментирах това нещо, че могат да се привличат средства, за да се направят допълнителни инвестиции. Има големи резерви в загубите все още в компаниите, където могат да се получат допълнителни приходи за самите компании. Тоест като ги намалят приходите ще бъдат за тях, а не да ги държат на високи проценти 14 – 15. Една голяма част от тях за съжаление са търговски.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Давам думата на Е.ОН.
МАРТИН КРАУС: Първо бих се обърнал към госпожа Цолова с това, че нейното писмо не е стигнало до нас все още. Но бих препоръчал, ако няма нищо против след това заседание да се срещнем и да определим ден и час за среща. Темата за аутсорсинг, външни услуги, господин Стефанов ще вземе отношение.
ПЛАМЕН СТЕФАНОВ: Когато се анализират разходите за външни услуги, за да бъдат коректни изводите трябва да се отчетат три неща. Първо, в края на 2006 г. дружествата Електроразпределение – Варна и Електроразпределение – Горна Оряховица трябваше да се преструктурират, съобразно изискванията на европейските директиви и Закона за енергетиката. И при това преструктуриране възникнаха общи услуги, като счетоводни, правни услуги, фактуриране, които съобразно решение на ДКЕВР те трябваше да бъдат предоставени Ако е от друго дружество да е друго дружество, не от двете разпределително и снабдително. И в тази връзка бяха прехвърлени 600 души, които бяха служители на двете електроразпределения в компанията ЕВН България, която е 100 процента дружество в България. И в същност тези разходи за заплати в отчета на тези 600 души, които са в отчета за приходи и разходи 2006 г. бяха като разходи за заплати. От 2007 г. нататък, в отчетите за приходи и разходи се появяват като разходи за външни услуги. Така че това трябва да бъде отчетено, че това са именно разходите за заплати на тези 600 души.
Второ, когато се прави анализ на разходите за външни услуги на база финансовите отчети трябва да се отчете, че там има и законово наложени разходи, които примерно включваме и таксите за превоз, които плащаме към НЕК. Знаете през годините нараства. Няма как ние да намаляваме този разход.
Трето, обемът от дейности е различен. Спрямо 2006 г. примерно мрежата е нараснала с 1000 км. 2006 г. нямаше ко център. Също така 2006 г. клиент от Варна не можеше да си заплати сметката за електроенергия във Велико Търново, но сега може. Всичко това е свързано с разходи за въвеждане на допълнителни IT системи. Така че като се отчетат тези фактори и се детайлизира анализа ще се види, че реално няма нарастване на разходите за външни услуги.
Конкретно на въпроса за 2010 г., както господин Семерджиев потвърди, данните, които сме им дали към 30 септември, ясно показват намаление на разходите за външни услуги спрямо миналата година.
МАРТИН КРАУС: Идвам сега на въпроса относно дивидента. Мисля, че преди това споменах какви са изгледите за тази година, с оглед на това не виждаме възможност изобщо да има някакъв смисъл да коментираме темата. Тоест няма да има какво да разпределяме.
По отношение на поддръжката на трансформаторите, естествено, че в това отношение сме направили определени дейности по контрола и поддръжка на тези съоръжения за зимата.
Накрая по отношение на обратното изкупуване на съоръжения собственост на трети лица. С днешна гледна точка при най-добро желание не мога да ви кажа кога ще приключи този процес. Там където има от една страна желание от купувача трябва да има желание и от двете страни и от продавача. Ние установяваме, че доколкото можем да открием собствениците на такъв вид съоръжения установяваме, че те имат изключително нереалистични представи колко струват техните стари съоръжения. Дотогава докато ние не разполагаме с ясна база за оценка на такъв тип стари съоръжения, ние нямаме друг изход, освен стъпка по стъпка да заместваме такъв тип стари съоръжения, където не може да стигнем до разбирателство да ги заместваме с нови, в които ние да инвестираме в тях.
ПРЕД. МАРТИН ДИМИТРОВ: Имаше сериозни граждански протести във връзка с проблемите, които имаше във Врачанско. Решени ли са тези проблеми окончателно? Още един въпрос добавям към сегашните.
АТАНАС ДАНДАРОВ: Само да уточните какви проблеми имате предвид?
ПРЕД. МАРТИН ДИМИТРОВ: Имаше сривове в електропреносната система. Имаше изгорели електроуреди. Гледах много предавания по телевизията скоро.
АТАНАС ДАНДАРОВ: Нямаме в момента текущи проблеми. За мен много не остана, защото колегите го обясниха, нещата са аналогични.
Въпросът на почитаемия депутат Иванов за външните услуги. Абсолютно извън контекста е направено някакво такова сравнение, да кажем 2005 с 2010 и подобни. Тъй като твърде много неща се случват и постоянно се случват. Колегата от Е.ОН мисля, че беше, спомена въвеждане на информационни системи. Да, по причини. Първо, разделяне на дейностите, което е законово задължение. При нас, беше 3 януари 2007 г., се учредиха новите дружества, отделиха се. За общото дружество за услуги вече обясниха. Това което и господин Семерджиев ще ви потвърди, че такива разходи на дружествата не са признавани. Разходи по ънбъндинг не са признавани в цената, въпреки че са направени.
В момента темата с либерализацията. Това е следваща тема. За да може да проработи пазара трябва съответно клиентските информационни системи да отговарят на изискванията на пазара. Знаят в комисията, ние сме ги запознали специално. И пред вас казахме месец април, че и там инвестираме сериозни средства. Това са все външни доставки. Трябва по някакъв начин да сепарираме това новото, което е направено. Аз разбира се съм далеч от мисълта, че не е имало ток преди 2005 г. Друг е въпросът, колко често е спирал, защото не са правени измервания и не са водени коректни статистики. Трябва да отделим новото, което е добавено и струва някакви пари от това, което тогава се е правило. Така че има нарастване, което е инфлационно. Има нарастване, в резултат на нови законови изисквания към дружествата. И това са основните двигатели на нарастване на размера на външните услуги. Ако някой иска да правим някакви справки с числа, ние сме винаги готови.
Ние отчитаме, че натискът от страна на почитаемата Държавна комисия за енергийно и водно регулиране води до намаляване на тези разходи, не е някакво огромно намалението. Далеч е от това, което тиражираха медиите. Но притиснати ние започваме да пестим. За съжаление пестим от неща, които са важни и това рано или късно ще даде своето отражение в някаква степен.
Относно предложенията за законови промени, почитаемият депутат Иванов постави въпрос, който аз го усетих, че е към нас, участваме ли в работните групи? Аз мисля, че споменах. Участваме и то активно. И ние и колегите от НЕК и колеги от ЕСО участват в тези работни групи. Използваме дадената ни възможност на още едно място да си дадем становището, иначе разбира се, ясен ни е какъв е механизмът за законови промени.
Господин Белишки казахте, че с кражбите на ток можете да се справите. Да, правим го все по-успешно, благодарение на тези инвестиции, за които вие споменахте. Изнасяне на табла, закабеляване и т.н. За съжаление обаче не мога да не повторя, докато не започнем да наказваме крадците и мошениците, това е една борба донкихотска с вятърните мелници. В момента не работи законодателството, не работят органите. Напротив, започват да работят. Има инициативи с Министерство на вътрешните работи и т.н. По-зле е по отношение на кражбите на тока. Там законовите текстове практически не се прилагат. Аз не знам да има за последните две години някой осъден за кражба на ток. Ако има за жици, че са го хванали с жиците в багажника, може и да има, но за ток почти гарантирано няма. Така че там молим за помощ и съдействие. Малко ми е неприятно когато се говори с тона: “Вие там се оправяйте някак си.”.
Госпожата, излезна ли, която говори срещу произвола на монополите. Аз лично участвах в подготвяне на отговора. Постарахме се максимално конструктивно, за да може на някъде да тръгне този диалог. Даже и с почитаемият професор говорихме в тази насока, преди да започнем. Всички сме ви благодарни за тези сигнали. Това е пътят да се подобряват нещата в един активен диалог с потребителите.
Болната ни тема е изкупуванията. Аз за съжаление трябва да повторя това, което казаха колегите. Не можем да поемем ангажимент с някакъв краен срок. Ние сме похарчили от тази наша баница, която я показахме, до момента 8 800 000 лева. До края на годината ще се качим над 10 млн. със сигурност. Но в същото време сме получили до края на месец септември нови заявления за въпросните нови съоръжения за присъединяване, които са на стойност над 20 млн. лева. Тоест, засега сме по- скоро в посока, ние изкупуваме, а то все повече идва за изкупуване. Аз не виждам никакъв друг начин това да се реши, освен малко по малко нашите одобрени инвестиции да растат. Не изведнъж, но с някакво темпо. Няма да излезем иначе от тази ситуация.
Следващото е за привлечения капитал. Може би не е точна информацията на господин Семерджиев, че 2005 г. и ЕРП – Плевен и ЕРП – София област имаха инвестиционни кредити. Тоест, ползваха се. Естествено също ще бъдем принудени малко или повече да се насочим в тази посока, тъй като с намаляващи приходи и с намаляващи печалби ще трябва да финансираме от някъде инвестициите. Молбата ми е всички да си дадем ясна сметка, че за да може ние да получаваме едни разумни кредити, не знам дали някога ще стигнем съотношението, което е при НЕК, 70% привлечен капитал. Това наистина силно ме впечатли. Но за да може да привличаме капитал на разумна цена ще трябва да сме по-предвидими, по-прозрачни, по-прогнозируеми, както каза господин Золфелнер. Така че със сигурност трябва да се ползва привлечен капитал, но само когато това е абсолютно ясно и икономически обосновано и защитимо. Друго въпрос мисля, че нямаше към нас.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря и на ЧЕЗ.
АТАНАС ДАНДАРОВ: Само за касетите при Света троица, да уточним, защото аз живея там. Господин Йорданов ми каза да съобщя, защото той отсъстваше за малко. Два пъти годишно ги проверяваме и ги стягаме в София и по-често, защото постоянно ги разбиват. А защо ги разбиват? Защото това много трудно е наказуемо. Така че ако ми дадете конкретния сигнал ще оправим и конкретната касета. Но малко сложна е тази борба, като няма наистина жестоки санкции за хората, които разсипват. Не знам защо.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТНРОВ: Ще ви дадем снимки, тъй като в центъра на София десетина касети са в много лошо състояние. Аз ги видях. Трябва да вземете мерки.
Господин Червенкондев искаше отношение и господин Белишки.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря господин председател.
Аз искам да взема отношение във връзка със срещата, която се проведе, изслушването. Аз лично съм изключително удовлетворен, защото все пак темата на това изслушване беше готовността за есенно зимния период на електроразпределителните дружества. Това което чухме в презентацията на електроразпределителните дружества, както и на НЕК и ЕСО ние видяхме, че наистина се работи изключително отговорно и сериозно в посрещане проблемите и този сезон. Явно са взети достатъчно добри решения и се почерпа от неприятния опит, който имаше по Черноморието през летния сезон. Аз лично съм в очакване и съм убеден, че през зимния период такива проблеми няма да има, защото наистина се е работило сериозно. И всичко това, което видяхме като ремонти в трансформатори, в подмяна на стълбове и кабели, това нещо е основата за добрата рехабилитация и готовността на енергоразпределителната система.
В същото време чухме и доста въпроси, които не бяха свързани с конкретната тема, а имаха чисто политически нюанс. И за съжаление хората, които ги зададоха не останаха да си чуят дори и отговорите. Защото аз съм убеден, че една част, в лицето на господин Овчаров, са участници в създаването на тези проблеми, за които се зададоха и като въпроси. Проблемите за преноса в Североизточна България, където от толкова години не е правена инвестиция от страна на предходните управляващи, от ръководството на НЕК. Това нещо всичко можеше да се отговори и по политически. Но явно няма кой да ни чуе, защото и господин Овчаров знае реалните отговори, и затова не изчака да чуе отговорите на господин Първанов.
Аз искам от мое име да благодаря на доброто управление на НЕК и на ЕСО, тъй като по финансовите показатели, които видяхме и финансов резултат за миналата година от минус 17 млн. тази година за същия период да имаме печалба за 136 млн. показва наистина един добър резултат и всеки който желае може да си направи правилните изводи. Същото е с ЕСО за миналата година финансовия резултат е загуба от 50 млн., а тази година резултата е положителен в рамките на 50 млн.
Що се отнася по проблемите за ВЕИ, аз считам, тъй като съм участвал в работните срещи в Министерството на икономиката, че с подготвения нов Закон за възобновяемите енергийни източници ще има необходимата финансова пресявка от всички заявления, които са подадени досега и които продължават да се издават по Закона за енергетиката и ще останат наистина най-сериозните инвеститори в страната.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРНОВ: Господин Белишки искаше да каже нещо.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Аз искам само към господин Дандаров да се обърна, защото първо не чух коментара, не ми беше обяснена връзката между дистанционно отчитане на eл. енергията и периода за отчитане. Това явно ще го направим на друга среща. Никой не ви хвърля сам, нито вас като ЧЕЗ, нито Е.ОН, нито ЕВН. Както разбрахте, аз съм бил служител. Имаше едно време методики. Знам какво е да гониш крадец на ел. енергия. Но знам, че има и възможни начини по които може да се справите. Така че съм готов, ако имате конкретни законодателни инициативи да ги обсъдим и това вече да бъде внесено в Комисията.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, аз благодаря на всички участници в продължилото повече от три часа изслушване. Може ли да си създадем следния начин на работа. Идвате с конкретни предложения, които ние разбира се някои от тях ще подкрепим, а друга част няма как да подкрепим. Такъв е живота. Няма как всичко да се реализира. Но винаги има начин да се случат добри неща за България.
А колкото до добрите резултати на НЕК, ние се радваме, но искам да ви кажа следното нещо, ако не си направим труда в България да започнем преди да подписваме проекти, да виждаме ефектите от тях тежко ни и горко. Тези добри резултати ще бъдат само за 2010 г. и няма да се случат през следващите години.
Така че като нов начин на работа, колеги, преди подпис за всеки един проект, който е подписала България да знаем крайния му резултат. Да го искаме на всяко ниво. Това е роля и на нашата комисия, и на всяка една от партиите, които формират тази комисия.
Благодаря Ви за вниманието и ще се видим отново, преди летния сезон вероятно.
Закривам заседанието.


(Закрито в 17.30 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров

Стенограф:
Силвия Михайлова
(119 957)