1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи, № 002-01-92, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2010 г. -- за второ четене.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 002-01-90, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2010 г. -- за второ четене.
3. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 48


На 8 декември 2010 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад”, пл. „Народно събрание” № 2, на Народното събрание, се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи, № 002-01-92, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2010 г. -- за второ четене.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 002-01-90, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2010 г. -- за второ четене.
3. Разни.

Заседанието на комисията бе открито в 14.10 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, в залата има 15 народни представители. Имаме кворум и може да започнем днешното заседание.

Предлагам ви следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи, № 002-01-92, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2010 г. – за второ четене.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 002-01-90, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2010 г. – за второ четене.
3. Разни.
Колеги по дневния ред имате ли забележки и предложения? Няма.
Който е „за” този дневен ред, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.

По първа точка наши гости са:
от Министерство на финансите -- Милена Бойкова – директор на дирекция “Държавен дълг и финансови пазари”, Цветанка Михайлова – началник на отдел в Дирекция “Държавен дълг и финансови пазари” и Снежанка Колева – държавен експерт в дирекция “Държавен дълг и финансови пазари”;
от Българска народна банка -- Димитър Костов – подуправител на БНБ и Нина Стоянова – главен юрист.
Започвам със заглавието – Закон за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Желание за изказване? Няма.
Който е „за” наименованието, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 1. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
§ 2. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
§ 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
По параграфи от първи до трети, желание за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 4. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4.
Изказвания? Няма.
Който е „за” предложената редакция по § 4, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Нашите гости ако имат забележки ще дадат видим сигнал, така че да ви дадем думата.
§ 5. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя.
Желания за изказване? Няма.
Който е „за” текста на § 5, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 6. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, която виждате колеги пред вас.
Желания за изказване? Няма.
Който е „за” предложената редакция на § 6, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 7. Комисията подкрепя текста на вносителя.
§ 8. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя.
По параграфи 7 и 8, желания за думата? Няма.
Който е „за” параграфи 7 и 8 по вносител, моля да гласува.
Гласували 19 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 9. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 9, но предлага на основание чл. 50, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове § 9 да се раздели на отделни параграфи от § 9 до § 15.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, която виждате пред вас.
Желания за изказване? Няма.
Подлагам колеги на гласуване предложението на Комисията за създаване на нови параграфи от 9-ти до 15-ти, съгласно Указ № 883.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 19 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, която виждате пред вас.
По редакцията на § 9 има ли желание за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 19 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Комисията предлага да се създаде нов § 10, което колеги виждате на стр. 11 редакцията.
Желание за изказване? Няма.
Който е „за” създаване на нов § 10, моля да гласува.
Гласували 19 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Комисията предлага да се създаде нов § 11. Започва от стр. 11 и стига до края на стр. 12.
По предложения нов § 11, колеги, има ли желание за изказване? Няма.
Който е „за” предложения нов § 11, моля да гласува.
Гласували 19 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
На стр. 13 Комисията предлага да се създаде нов § 12, който виждате пред вас.
Желание за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 19 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отново на стр. 13 Комисията предлага да се създаде нов § 13.
Текстът е пред вас.
Желание за изказване? Няма.
Който е „за” приемането на § 13, моля да гласува.
Гласували 19 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Комисията предлага да се създаде нов § 14, който виждате на стр. 13 започва и продължава на стр. 14.
Желание за думата по предлагания нов § 14? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 19 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
На стр. 14 има предложение. Комисията предлага да се създаде нов § 15, който започва на стр. 14, продължава на стр. 15, 16, 17 и до края на стр. 18.
Колеги, по предлагания нов § 15, желание за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 19 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
На стр. 19 Комисията предлага да се създаде нов § 16.
Желание за изказване? Няма.
Който е „за” приемане на новия § 16, моля да гласува.
Гласували 19 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
На стр. 19 - § 10 по вносител. На стр. 24. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 17 по новата номерация.
Колеги, желание за думата? Не виждам.
Който е „за” приемане на § 17 по новата номерация, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 11 по вносител.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 18.
§ 12 по вносител.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 19.
§ 13 по вносител.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 20.
§ 14 по вносител.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 21.
По параграфи от 18 до 21 по новата номерация, желание за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 18 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 15. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 22. Виждате редакцията пред вас.
Желание за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване § 15, който става § 22.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 18 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на § 16 по вносител. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 23.
По вносител § 17. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 24.
Желание за изказване по параграфи 23 и 24 по новата номерация на Комисията. Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 18 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 18 по вносител.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 25.
Желание за изказване? Няма.
Който е „за” приемането на § 25 по новата номерация, моля да гласува.
Гласували 18 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на § 19 по вносител.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 26.
§ 20 по вносител.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 27.
§ 21. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 28.
§ 22. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 29.
§ 23 по вносител.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 30.
§ 24 по вносител.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 31
§ 25 по вносител.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 32.
Параграфи от 26-ти до 32-ри включително по новата номерация, желание за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 19 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Един.
Приема се.
§ 26. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26, който става § 33. Виждате редакцията на стр. 28.
Приканвам нашите гости, ако имат забележки да дадат сигнал за взимане на думата. Няма.
Колеги, подлагам на гласуване § 26, който става § 33 по новата номерация.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 19 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 27. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 34.
§ 28. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 35.
§ 29. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 36.
Параграфи от 34-ти до 36-ти по новата номерация. Намира се на стр. 28. Желание за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 19 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Един.
Приема се.
§ 30, който започва на стр. 28 и продължава на стр. 29.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 30, който става § 37. Виждате пред вас редакцията.
Има ли желание за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 19 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на § 31 на стр. 29.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 38.
Желание за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 19 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 32. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 32, който става § 39.
Желание за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 19 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 33. Комисията подкрепя текста на вносителя на § 33, който става § 40.
§ 34. Комисията подкрепя текста на вносителя на § 34, който става § 41.
§ 35. Комисията подкрепя текста на вносителя на § 35, който става § 42.
§ 36. Комисията подкрепя текста на вносителя на § 36, който става § 43.
§ 37. Комисията подкрепя текста на вносителя на § 37, който става § 44.
§ 38. Комисията подкрепя текста на вносителя на § 38, който става § 45.
§ 39. Комисията подкрепя текста на вносителя на § 39, който става § 46.
Желание за изказване по новата номерация от § 40 до § 46? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 19 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 40. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя на § 40 и предлага следната редакция на § 40, който става § 47.
Желание за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 19 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 41. Комисията подкрепя текста на вносителя на § 41, който става § 48.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин председател, след като Комисията е подкрепила всички тези текстове, защо гласуваме ние наново? Да го пуснем в зала и да приключим. Отстрани ако ни слушат изпадаме в смешна ситуация. Вие ако четете, че някаква несъздадена работна комисия подкрепя този текст и след това Комисията да подложите да гласуваме, разбирам за какво стоим тук. Но когато комисията ми четете, че е подкрепила този текст и вие след това ни предлагате да го гласуваме това нещо, не ни карайте да изпаднем в такава неудобна ситуация.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТГРОВ: Господин Аталай, аз съм от пет години в това Народно събрание. Господин Овчаров беше председател на Бюджетната комисия и практиката беше същата. Аз бях заместник-председател. Това до момента на гласуването е само предложение Няма ли гласуване на Комисията, всичко това няма никаква тежест пред Народното събрание и си остава предложение. Затова всеки текст без гласуване от народните представители не може да бъде внасян в залата.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Допълнете тогава господин председател, комисията подкрепя текста, но не е гласувано и да видим тогава, коя е тази комисия. И аз съм бил председател, не го изтъквам, че съм бил председател, но такова нещо дори вече четвърти мандат съм в този парламент, но такова нещо не съм чел. Ако господин Овчаров, нещо друго е имало при него, нека да го чуем. И той е тук. Да ни каже.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Тогава, когато има създадена работна група се казва, работната група подкрепя текста на вносителя или на не вносителя. Когато има Комисия, за комисията изречението е – Комисията подкрепя, в скоби или черта, не подкрепя. И това става ясно по време на гласуването на комисията, а не предварително да бъде записано, че комисията подкрепя еди кой си текст. Не е коректно. Явно, че без гласуване не може. Но да се напише „подкрепя” или „не подкрепя”, за да стане ясно, че тук се решава въпроса, а не някъде си някой подкрепил нещо си. Чисто формална е забележката на господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Да сме в унисон с всичките изисквания.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, благодаря за коментарите. Да продължим нашата работа. Стигнахме до § 41.
§ 41. Комисията подкрепя текста на вносителя на § 41, който става § 48. Тази практика е наложена и няма как да минем към друга практика.
Желание за изказване? Няма.
Който е „за” § 41, който става § 48, моля да гласува.
Гласували 19 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Колеги, на стр. 32, § 42. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 42, който става § 49, който започва от стр. 32 и продължава на стр. 33.
Желание за изказване? Няма.
Който е „за” § 42, който става § 49 с направената редакция, моля да гласува.
Гласували 20 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 43. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 43, който става § 50. Текстът е на стр. 33.
Желание за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване § 43 по вносител, който става § 50 и направената редакция.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 19 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 44 по вносител.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44, който става § 51.
§ 45. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45, който става § 52.
§ 46. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 46, който става § 53.
§ 47. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47, който става § 54.
§ 48. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48, който става § 55.
§ 49. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49, който става § 56.
§ 50, който виждате на стр. 35, отива на стр. 37.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 50, който става § 57.
Параграфи по новата номерация от § 51 до § 57 включително по новата номерация.
Желание за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 19 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
На стр. 37 - Преходни и заключителни разпоредби.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Колеги, по заглавието, има ли желание за коментар? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 19 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 51 на стр. 37.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 51, който става § 58.
§ 52. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 52, който става § 59.
§ 53. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 53, който става § 60.
§ 54, който продължава на стр. 38.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 54, който става § 61.
По параграфи от 58 до 61 по новата номерация включително, има ли желание за коментари? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 17 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 55 на стр. 38.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 55, който става § 62, която виждате на стр. 39.
Желание за изказване? Няма.
Който е съгласен с редакцията на § 55, който става § 62, моля да гласува.
Гласували 18 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 56, който започва на стр. 39.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 56, който става § 63.
§ 57. Има редакция.
Желание за изказвания по новата номерация на § 63. Няма.
Който е „за” подкрепа на текста на вносителя за § 56, който става § 63, моля да гласува.
Гласували 19 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на § 57 на стр. 40.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 57, който става § 64. Виждате редакцията, която е на стр. 41 и стр. 42.
Има ли желание за изказване по този текст? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на § 57, който става § 64.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 19 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Колеги, на стр. 42 - § 58.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 58, който става § 65.
§ 59. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 59, който става § 66.
Желание за изказвания по § 65 и § 66, по новата номерация? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 18 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 60 на стр. 42 започва, продължава на стр. 43, 44, 45, 46.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 60, който става § 67. Редакцията започва на стр. 47, продължава на стр. 48, на стр. 49, 50 и стига до стр. 51.
Колеги, има ли желание за изказване по редакцията на § 60, който става § 67.
Желание за изказване по § 60, който става § 67, колеги и от нашите гости, има ли желание за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на § 60, който става § 67.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 20 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Колеги, отиваме на стр. 51 - § 61.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 61, който става § 68. Това е много важен текст, както виждате колеги на стр. 51.
Желание за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува за новия § 68 по новата номерация.
Гласували 20 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 62 на стр. 51.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 62, който става § 69.
Има ли забележки от нашите гости по този важен текст? Няма.
РУМЕН ОВЧАРПОВ: Може ли да ни кажат, защо така влиза в сила целият този закон?
НИНА СТОЯНОВА: Тъй като законът въвежда четири директиви, които имат различен срок на въвеждане, съгласно самите директиви, затова влиза в сила по този начин в съответствие с директивите. Но пак съгласно директивите трябва да бъдат приети съответните текстове на повечето от тях до 30 декември, независимо, че влизат в сила по-късно.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли други за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване § 62 по вносител, който става § 69 и направената редакция.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 20 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
С това законът е приет на Комисия на второ четене.
Тук имаше съгласие очевидно на всички народни представители.

По втора точка наши гости са:
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма -- Емил Алексиев – началник на отдел в дирекция “Техническа хармонизация и политика на потребителите” и Александра Павлова – младши експерт в дирекция “Техническа хармонизация и политика на потребителите”;
от Омбудсмана на Република България -- Росица Тоткова и Нина Бояджиева – главен експерт в отдел “Обществени услуги”;
от Асоциация “Активни потребители” -- Богомил Николов – изпълнителен директор;
от Нотариалната камара на Република България -- Димитър Танев – председател;
от Българска асоциация на съдиите по вписванията -- Илиана Дикова – председател и Надежда Коцева – изпълнителен секретар.
Доклад относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, внесен от Министерски съвет на 12 октомври 2010 г., приет на първо гласуване на 16.11.2010 г.
Започваме с наименованието.
Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Желание за изказване има ли? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 19 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 1. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1.
По редакцията има ли желание за изказване? Няма.
Който е „за” редакцията на § 1, моля да гласува.
Гласували 20 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 2. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
§ 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
§ 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
Параграфи от втори до четвърти желание за изказване? Няма.
Който е „за” приемането на параграфи от 2-ри до 4-ти, моля да гласува.
Гласували 18 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 5. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5.
Моля, нашите гости, ако искат нещо да кажат, своевременно да индикират, така че това да се случи когато трябва.
По редакцията на § 5, която виждате на стр. 3, колеги, има ли желание за изказване? Няма.
Който е „за” приемането на § 5, моля да гласува.
Гласували 19 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Колеги, ще Ви моля да се върнем на § 3, защото сега си давам сметка, че заедно с Омбудсмана на Република България и с господин Делян Добрев обсъдихме няколко текста. Така че ще ви помоля да се върнем на § 3.
Става въпрос за изменение на чл. 113. Получихме сигнал, че когато става въпрос за потребители, които се обръщат за ремонт на стока, която е в гаранционен срок има допуснати проблеми, които най-често са много дълго забавени или многократен ремонт, което на практика възпрепятства потребителя да ползва стоката.
Направили сме предложения, които ако има съгласие могат да станат предложения на Комисията и аз ще ви ги представя. Обърнахме се към Министерство на икономиката с въпрос, дали би подкрепил тези предложения и получихме някакво предварително съгласие. Но разбира се, най-важна е волята на народните представители.
Аз предлагам, ако има представители на Омбудсмана и те да повторят естеството и характера на проблема, който беше представен пред нас. Бяха специално поканени.
Ще ви прочета двете предложения, които са направени в чл. 113, в § 3 се правят следните изменения и допълнения:
„Ал. 2 се изменя така: Привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за продажба трябва да се извърши в рамките на разумен срок, но не по-дълъг от един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя, като се вземе предвид характера и целта за която е закупена стоката.
Второ, ал. 4 се изменя така: Привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за продажба чрез ремонт или замяна е безплатно за потребителя. Той не дължи разходи за експедиране на потребителската стока или за материали и за труд свързани с ремонта й и не трябва да понася значителни неудобства.”
Искам първо да попитам Министерство на икономиката с така предложената редакция, има ли съгласие сега? Ако няма съгласие може да минем към отделен законопроект, но ако има съгласие може да пристъпим към разглеждане в момента.
Заповядайте господин Алексиев.
ЕМИЛ АЛЕКСИЕВ: Благодаря господин председател.
Напълно подкрепяме предложената редакция на чл. 113, ал. 2.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз мисля, че законът и досега даваше едномесечен срок за привеждането на уреда или стоката в изправност. Защо се налага това? Аз не мога да разбера какво повече се дава.
ЕМИЛ АЛЕКСИЕВ: Идеята и инициативата е на Омбудсмана в резултат на многобройни жалби, които стигат до него и не само до него. Промяната в какво се състои. В резултат на жалбите и инициативата на Омбудсмана, с която и ние бяхме запознати и сезирани. Да, разбира се, в момента срокът е един месец. Но в момента ние заковаваме една горна граница, в която казваме разумен срок, но не по-дълъг от един месец. Идеята е първо, срокът да бъде съкратен с горна граница не повече от един месец. Това е предложението, което идва от Омбудсмана.
Ние по принцип, разбира се, не възразяваме. И разбира се, добавяме, когато се прави оценка, да се вземе предвид характера и целта за която е закупена стоката, което е по-точно въвеждане на изискванията на Директива 99/44 за гаранциите при продажба на потребителски стоки.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз съжалявам, че го няма представителя на Омбудсмана. Но това, което той обясни като проблем пред нас е, че в срок от един месец става масов. Тоест, винаги се чака един месец, независимо каква е повредата. Затова слагаме разумен срок, но не по-дълъг от един месец. Защото масово оплакване, което е имало към Омбудсмана в Република България винаги се позовава на срок от един месец, независимо каква е повредата. И винаги се чака един месец.
Имайте предвид, че има варианти при които самият потребител, господин Николов, има вариант да отправи молба затова, че срокът е бил неправомерно дълъг и ако самата помирителна комисия, която се формира в такива ситуации установи, че жалбата на потребителя е основателна, може да уважи и така даваме законова възможност затова. Иначе разбирам като цяло това, което вас ви притеснява.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: На пръв поглед изглежда, че ние реално нищо не променяме, но разумният срок е обвързан с вида и характера на стоката, която се ремонтира. Така че всъщност, те двете трябва да се разглеждат заедно. Ние добавяме, че срокът се определя предвид характера на стоката. От тази гледна точка, нещо което може да се ремонтира за три дни няма логика да се ремонтира за един месец.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Вие казвате в множество казуси, които ще се породят, но е интересно този срок от там нататък кой ще го определя? Съдът ли ще го определя или тази помирителна комисия? Защото имам чувството, че в този текст вкарвате доста напрежение в системата.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Николов, целта в случая е, когато даден потребител се оплаче след това на въпросната помирителна комисия, тя ще може да установи какъв е разумният срок за повреда на такива уреди. Предвид това, че тази комисия ще се събира доста пъти ще има някакви срокове. Проверихме практиката в други страни. Няма как за всички уреди да има различни срокове.
Виждам представителите на Омбудсмана, които идват точно на време. Моля, всичките аргументи, които изказахте пред мен и които ние уважихме, да ги разкажете и на народните представители. Господин Николов, един от нашите народни представители, госпожо Тоткова, задава следния въпрос. Ние хубаво въвеждаме разумен срок, но не по-дълъг от един месец. Кой ще определи какъв е разумният срок за ремонт на дадена стока?
РОСИЦА ТОТКОВА: Аз се радвам, че не пропуснахме обсъждането на предложенията, които направи Омбудсмана. Разумният срок, разбира се, че е спорно понятие, но според нас той може да бъде въпрос на договореност между доставчика на стоката, продавача и купувача. Тъй като трябва да се отчете характера на стоката и вида на стоката, което е изключително важно, поради това, че има стоки които са за ежедневна употреба, които са ежедневна необходимост на гражданина, който си е закупил съответното изделие. И това може да бъде уредено при закупуването на стоката между продавача и потребителя. Но важното е това, този срок и затова предложихме да бъде записано до един месец, което да означава, че непременно не трябва да бъде един месец, защото сега е един месец, като обикновено продавачите се придържат до този краен срок. Тоест, те считат, че изпълнението на тяхното задължение трябва да бъде наистина в рамките на този един месец. Мисля, че този текст може да бъде в интерес на потребителя.
Аз се обръщам към вас с много гореща молба от името на всички хора, които са се обръщали към Омбудсмана с такива въпроси, да го приемете. Разбира се, ако счетете нещо друго, ние всички ще изпълняваме закона.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, искам да ви обърна внимание, ако някой от вас е пропуснал.
В редакцията, която предлагаме на ал. 4 вижте текста: “Привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за продажба чрез ремонт или замяна е безплатно за потребителя. Той не дължи разходи за експедиране на потребителската стока или за материали за труд свързани с ремонти и не трябва да понася значителни неудобства.”.
Това се предлага, като допълнителна редакция. Няма го в основния доклад. Ако има съгласие може да бъде прието. Ако няма съгласие ще го внесем като отделен законопроект. Няма проблем. Какъв е проблемът, който беше поставен от Омбудсмана. Често когато става въпрос за ремонт на стоки от потребителите, според нас неоснователно се изисква заплащане на разходите за експедиране на самата стока до гаранционния сервиз и обратно.
И вторият въпрос, който се постави е, когато се изисква заплащане на допълнителни материали. Има такива случаи, има такова оплакване пред Омбудсмана. Така че за нас възниква въпроса, ако желаем този въпрос да бъде уреден окончателно и хората да не дължат, когато имат гаранционно обслужване, разходи за експедиране, той може да бъде уреден така.
Има ли съгласие по тези въпроси комисията или да внесем отделен законопроект. Защото иначе само със съгласие може да ги приемем.
Заповядайте господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Нека тези текстове да ги обмислим още малко, защото „разумен срок” и „значителни неудобства”, естествено общо взето много трудно могат да бъдат регламентирани с какъвто и да било договор. Защото ако гледаме, един климатик го слагаш през лятото евентуално и се разваля веднага през лятото. И като цяло неудобствата за потребителя започват веднага, но така се е случило. Това значително неудобство ли ще бъде или няма ли да бъде? Нека да го обмислим в отделен законопроект и да го гледаме нататък.
Това е моето предложение, защото наистина, както каза господин Николов, вкарваме допълнителни разтегливи понятия и множество казуси за разглеждане в помирителна комисия.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев, аз предлагам така. Тези текстове ще бъдат внесени като отделен законопроект. Ще минем по цялата процедура. Нека да има максимално съгласуване. Всеки да си каже мнението. Но аз съм убеден, че те са добри и ще ги внеса като законопроект. Така че сега се разбираме, че се движим по основния доклад.
Още тази седмица или началото на другата ще ги внесем с господин Добрев като предложения, които вярвам ще бъдат споделени от голяма част от вас, тъй като имаме общия интерес потребителите да бъдат защитени и тези случаи да не продължават. Тъй като има гаранционно обслужване, нека то да е истинско гаранционно обслужване.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Аз мисля, че вашето решение е правилно, защото както виждам от вашето предложение ще трябва да изменяме чл. 114 в последствие. Така както напоследък и вие казвате да не правим промени на коляно. Всеки е загрижен за потребителите. Така че ако има дори други предложения в тази насока, защото наистина рекламацията, ремонтите и т.н. са свързани с много неудобства към потребителите, внесете ги като отделен законопроект и ще бъдат разгледани най-бързо.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз съм доволен колеги, че ви информирахме за тези проблеми. Така че като видите новия законопроект ще бъдете подготвени да го подкрепите, което е наистина положително.
Тогава да минем към основния доклад. Гласувахме § 4. Параграф 5 сме гласували. Връщаме се към основния доклад.
Отиваме на § 6 на стр. 4 по основния доклад.
§ 6. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
§ 7. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
По § 6 и § 7 на стр. 4, желание за изказвания? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 20 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 8. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8.
Желание за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 20 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Редакцията на § 8 е приета.
Отиваме на § 9.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
Следва § 10.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.
Колеги, по § 9 и § 10 желание за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 20 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 11. Предложение от н.п. Мартин Димитров и Иван Иванов.
§ 11, т. 4 се изменя така: “Сезира компетентния съд при наличие на неравноправни клаузи в договорите с общи условия с искане за обявяването им за нищожни по реда на глава девета, раздел ІІІ, в случаите, когато предприетите мерки по т. 1 са останали без резултат и клаузите на договора могат да засегнат голям брой потребители или е възможно същите да бъдат използвани и от други търговци.”
Има предложение Комисията да подкрепи предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11.
Колеги, желание за изказване?
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Аз имам въпрос към вас господин Димитров като вносител, да обясните защо предлагате това допълнение към текста на вносителя.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов, ще обясни.
ИВАН ИВАНОВ: В отговор на това, което каза господин Икономов искам да изтъкна, че по същество предложението, което прави Мартин Димитров по определен начин прецизира текста, който е предложен от вносителя Министерски съвет като т. 4. Какви са всъщност измененията, които ние правим.
Първо, прецизират се случаите, когато може да бъде сезиран компетентният съд. Те са два. Първо, когато предприетите мерки по т. 1 от чл. 148 насочва към изготвяне на насоки или препоръки не са дали резултат. И второто, което е особено важно, за случаите, когато клаузите на договора могат да са за голям брой потребители и възможност същите да бъдат използвани от други търговци. Именно по този повод, ние правим уточнението, че искането за обявяването на нищожни трябва да се извърши по реда на раздел ІІІ. А раздел ІІІ по действащия договор е средствата за колективна защита и искове за нарушения и за обезщетение на потребителите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Алексиев, Министерство на икономиката приема ли тази логика?
ЕМИЛ АЛЕКСИЕВ: Ние не възразяваме. Между другото няма и съществена разлика между предложението на вносител и вашата промяна. Става въпрос за прецизиране, действително. Така че ние не възразяваме.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други народни представители, които желаят по тези текстове думата? Няма.
§ 11. Подлагам на гласуване предложението на н.п. Мартин Димитров и Иван Иванов.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 20 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11. По така направената редакция, който е „за”, моля да гласува.
Гласували 20 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на § 12.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.
Желания за изказвания? Няма.
Който е да приемем § 12 по вносител, моля да гласува.
Гласували 20 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 13. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 13, но предлага на основание чл. 50, ал. 1 от Указа за прилагане на Закона за нормативните актове § 13 да се раздели на отделни параграфи от 13 до 25.
Комисията предлага следната редакция на § 13. Виждате я пред вас. Комисията предлага да се създаде нов § 14.
Комисията предлага да се създаде нов § 15.
Комисията предлага да се създаде нов § 16.
Комисията предлага да се създаде нов § 17.
Комисията предлага да се създаде нов § 18.
Комисията предлага да се създаде нов § 19.
Комисията предлага да се създаде нов § 20.
Комисията предлага да се създаде нов § 21.
Комисията предлага да се създаде нов § 22.
Комисията предлага да се създаде нов § 23.
Комисията предлага да се създаде нов § 24.
Комисията предлага да се създаде нов § 25.
Колеги параграфи от 13 до 25 включително, има ли желание за изказване?
Комисията предлага да се създаде нов § 22.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Коя комисия предлага това нещо, господин Димитров?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Работната група е това господин Икономов.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Някой, който участва в работната група да каже за какво става въпрос.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Икономов, вие знаете, че винаги когато някой народен представител има интерес участва пряко в работата, ако не това е работна група, която са експертите на комисията, Министерство на икономиката и хората, които участват. Винаги такава е била практиката господин Икономов.
Искам, господин Икономов, да отбележа следния въпрос. Спомняте си господин Икономов, че винаги пишеше в началото „работна група”. Господин Аталай каза, че не му харесва това и затова въведохме комисията като термин тук. Иначе по принцип се пишеше винаги работната група. Няколко пъти помоли да не бъде така, защото можело само да има комисии. И ние решихме, добре, след като толкова много настоява. Но и за ваша информация подчертавам, важно е гласуването на народните представители. Всичко това са само предложения преди гласуването. Нищо друго, освен предложения. Решенията ги взимаме ние. Те могат само да предлагат. Всички са на ясно с тези факти.
Колеги, параграфи от 13 до 25 има ли желание за изказване?
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Господин Димитров, моето предложение е все пак да ни запознаете, защото аз сега ги получих тези материали. Така че няма как ние на толкова параграфи да знаем съдържанието в момента. Нека все пак участниците в тази работна група да кажат за какво става въпрос.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Икономов, става въпрос за следното. Тук не се променя нищо от волята на вносителя, но понеже има един указ, който е цитиран за прилагане на Закона за нормативните актове, те са разделени на отделни параграфи. Тоест, няма промяна по същество. Това е техническа промяна. Тоест, всеки член се изменя с отделен параграф. Това казва Указа. Не може с един параграф да се изменят много членове. Всеки член трябва да се измени с отделен параграф. Тоест, ние не променяме волята на вносителя. Това е с цел правна прецизност.
Господин Добрев заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По този закон имаше работна група в понеделник. Аз като вносител на едно друго предложение бях канен заедно с Валентин Николов и Диан Червенкондев. Не зная дали някой от колегите е присъствал, но аз не успях, понеже бях в комисия. Предложението ми господин председател е, следващият път за работните групи да бъдат канени всички народни представители, за да участват в тях, ако имат желание.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Разбира се, господин Добрев. Това винаги е практика. Всички народни представители трябва да бъдат канени за всяка една работна група. А всеки да ходи там, където смята че има предложение и възможност да помогне.
Господин Икономов изяснихме го този въпрос.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Изяснихме го господин Димитров, но като гледам чл. 150 и вашите предложения, разликата е доста сериозна. Все пак и по алинеи и по точки. Затова исках това уточнение да го направите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз не откривам разлика, но нека да го прочетем. Текстът е същия господин Икономов. Убедихте ли се, че е същият господин Икономов?
ЗИД на Министерски свет се опитва много членове с един параграф да ги промени. Това не е правно прецизно. Тоест, ние не променяме нищо. Правим го по отделни параграфи. Мисля, че се разбрахме колеги. Няма промяна.
Колеги, параграфи от 13-ти до 25-ти има ли желание за изказване. Няма.
Подлагам на гласуване параграфи от 13-ти до 25-ти, както ви ги прочетох. Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 20 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на § 14 по вносител на стр. 11.
На стр. 16 има предложение от г-н Добрев и следва предложена редакция на Комисията.
Господин Добрев, заповядайте да си представите предложението.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаеми колеги, това е мое предложение и на колегите Валентин Николов и Диан Червенкондев. Тук с този закон, ние за първи път въведохме договорите за разпределено във време право на ползване на собственост. Така наречените таймшеър. И с колегите се притеснихме, че те като нов вид договор, съответно не подлежат на регистрация никъде. И реалните ми опасения са в това, какво представляват тези договори. Един чужденец от Англия примерно си купува правото една седмица през месец август в продължение на 20 години да ползва даден недвижим имот. За съжаление обаче, ако никъде не бъде регистрирано това право, този договор, то това същото това време от същата тази една седмица може да бъде продадена на друг клиент от чужбина и той по никакъв начин няма да разбере, че вече това право е продадено. От друга страна самият собственик на имота, първоначалния собственик на имота, при положение, че не са записани никакви договори и тежести върху този имот, той може да го продаде на трети собственик, който е добросъвестен и който ще иска да влезе и да ползва имота по някакъв начин, без да знае, че върху този имот има продадени такива права за ползване на собствеността. В този смисъл ние сме предложили тези договори да бъдат вписани в имотния регистър от съдиите по вписванията. Но разбира се държим да чуем и тяхното мнение, дали този запис ще бъде достатъчен или не.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Имаме гости. Имайте предвид, че ние сме икономисти, не сме юристи, затова много детайлно отговорете на въпроса, дали чрез промяна на този закон могат да бъдат уредени такива въпроси и дали няма необходимост от промяна на други закони.
ДИМИТЪР ТАНЕВ (председател на Нотариалната камара на Република България): Бих искал само да направя няколко правно-технически уточнения. Разпределяне право на ползване върху собственост. Ние сме ограничени от Закона за собствеността, който казва, че предмет на правото на ползване е вещта, а не самото право на собственост. Правото на ползване е неотчуждимо. Не може да се прехвърля право на ползване и затова това, което може да се прехвърли е упражняването на правото на ползване. Упражняване право на ползване - това е наема, арендата, договори, които също се регистрират в имотния регистър, въпреки че не са вещни договори. И затова за мен точният термин тук би трябвало да бъде „упражняване на правото на ползване на недвижим имот”. И съответно „при вписване на имота в имотния регистър”, тъй като се вписва акт, да стане „при вписване на акта в имотния регистър”. За да кореспондира с правилника за вписване и със Закона за собствеността.
Също и по отношение на самото вписване в имотния регистър, да направим само едно уточнение, тъй като в България все още няма имотен регистър. Имотният регистър се въвежда със заповед на министъра на правосъдието и досега такава заповед в България няма. Вписването се извършва във входящ регистър. Извършва се незабавно като се носи акта. И тази незабавност на вписването е малко в противоречие с това, което се предлага тук, да се изчаква изпълнението на условия именно преддоговорна информация или попълване на стандартен формуляр. Според мен, това би трябвало да се впише, едва когато тези условия са настъпили, за да няма условност на вписването, което е непознато все още на нашето право. Това е което мога да кажа.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз не знам, дали Министерство на икономиката имате компетентност по този въпрос? Заповядайте.
ЕМИЛ АЛЕКСИЕВ: Ние бихме искали да вземем отношение по въпроса. Бихме искали да посочим, че става въпрос не само за упражняване право на ползване на недвижим имот, а директивата разширява обхвата на приложното поле на материята. Става въпрос за право на ползване не само на недвижим имот, но също така и на движими вещи, каквито могат да бъдат параходи, каравани и т.н. Така че в никакъв случай това не може да бъде ограничено единствено в материята, единствено до недвижими имоти. Това на първо място.
На второ място, нещо което е много важно, което ние трябва да изпълним като изискване на директивата. Ако бъде решено да бъде вписван не само недвижимия имот и т.н. ние трябва да изпълним изискванията на директивата и по-точно изискването на чл. 7 и чл. 8 от директивата.
В чл. 7 на директивата изрично категорично е заявено, че отказа на потребителя от сключения договор, абсолютно никакви формалности, само едно просто уведомяване от страна на потребителя е достатъчно, стига това уведомяване да бъде извършено в установения от директивата срок. Един път е 14 дни, втори път максимален срок при непредоставяне на предоговорената информация до три месеца плюс 14 дни и в следващата хипотеза - при непредоставяне на стандартния формуляр за упражняване правото на отказ в максимален срок до една година плюс 14 дни. Но отказът на потребителя от сключения договор е едно просто волеизявление от негова страна и то не може да бъде свързано с никакви формалности. Ако ние предвидим вписване на имота с нотариална заверка, нотариално заверен или чрез нотариус, това ще затрудни упражняване правото на отказ на потребителя и ще бъде в противоречие с чл. 7 на директивата от една страна.
На второ място, чл. 8 на директивата казва, че упражняване правото на отказ не може да бъде свързано с никакви разходи за потребителя. Всякакви разходи за нотариус и т.н. това ще бъде в противоречие с изискванията на директивата.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Няма никаква пречка вписването и нотариалната заверка с отказа с прекратяването на договора. Нормално е при договорите за наем, при арендните договори няма също никакви формалности при прекратяване на договора. Но ако тези договори не се заверяват и не се вписват, това означава да има десетки и стотици препродажби и измами с тези имоти, какъвто случай има в Банско и където се снимат сега английски потребители.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз признавам, че такъв проблем има. Всичко което правим трябва да сме сигурни, че го решаваме. Съдиите по вписванията са тук. Повечето от нас са икономисти, така че детайлно ни обяснете.
НАДЕЖДА КОЦЕВА: Това е голям проблем, защото аз мога да ви го кажа така както си го говорим юридически. Нотариус Танев ще ме разбере.
Съдия по вписванията съм в Софийския районен съд и съм изпълнителен секретар на Българската асоциация на съдиите по вписванията. В това си качество изразявам мнението на болшинството от нас. Дали този договор трябва да се вписва? Да, според нас, трябва да се вписва. Лошото е, че така както е направен нашия законопроект, той не дефинира правото, дали това право е ограничено вещно право на ползване и дали е облигационно право, такова каквото е ползването по едно наемно правоотношение. Защо не го правите? Не знам. Директивата е дала възможност, всяка държава-членка да избере начина по който да транспонира директивата, като е дала минималния праг на защита.
Не мога да се съглася с това изискване, че ще натоварим купувача или страните изобщо по договора за разпределено право на ползване върху недвижим имот с различни разноски, когато се касае за недвижим имот и се иска вписване на договора. Няма друг начин да впишем подобен договор, освен ако той не е със заверени подписи.
Първо, защото този договор трябва да отговаря на множество изисквания относно описанието на самия имот. Това единствено и само нотариус в България би могъл да го свърши. Оставям на страна първосъзнанието на българина. Знаете какво е. Няма да го коментираме. На нас ни трябва човек на когото държавата е възложила тази държавна удостоверителна функция и това е нотариуса. Нотариус Танев би могъл да се разсърди, но аз мога да ви кажа, имам идея как може да стане това вписване при нас. Говорим само когато обект на този договор е недвижим имот, само и единствено. Става ясно, че може да бъде обект на това сграда или помещение самостоятелен обект за сграда. Земята не може. Съгласни сте за това.
Директивата говори за отказ от договора. Моля обърнете внимание. Това означава, че когато купувачът на разпределеното право на ползване се откаже от него, няма договор. Бил той нотариално заверен, незаверен в нотариална форма, договор няма. Не възниква изобщо връзка между продавач и купувач. Когато обаче има такъв договор и срокът за отказ от договора, от правоотношението е изтекъл, купувачът на едно такова право, понеже за мен то си е облигационно по директива и такава е идеята, според мен, на Европейския парламент и на Съвета такава е идеята, има възможност държавата-членка да го направи ограничено вещно право на ползване. Но не е такава идеята и по принцип никъде, доколкото знам, няма такава практика. Така че аз ще се огранича в изказването само за облигационно право на ползване. Идеята ми е, че който е титуляр на едно такова право на ползване, встъпил е в това правоотношение, изтекъл е срока за отказ от договора, той винаги може да направи отказ от права, без да се откаже от цялото правоотношение - дали animus donandi, дали иска да кредитира праводат или каквото и да е. Тези неща вие не сте предвидили да се вписват. Не сте предвидили да се вписват последващите продажби. Това нещо е право, облигационно. То е част от имуществото на купувача. Според мен то би могло да служи като обезпечение и на кредит и да е обект на принудително изпълнение. Тоест, то ще продължи да функционира.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо, аз Ви благодаря за информацията.
Господин Добрев се е опитвал да реши проблем, който определено съществува, но който смятам, че е в голяма степен в компетенциите на Правната комисия. Всичко това, което казвате, ако ни изпратите конкретно предложение, как според вас може да бъде решен този въпрос, но конкретен текст, с мотиви и с вашия подпис отдолу до нашата Комисия, ние ще го препратим към Правната комисия. За мен това е редът да бъде решен проблема.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Доколкото разбирам този текст, въпреки че е в правилна посока, не изчерпва всички случаи и не е достатъчно ясен. В тази връзка аз ще оттегля нашето предложение, ако са съгласни колегите. Аз нямам компетенцията, че ние тримата народни представители от Икономическа комисия може да изготвим такъв законопроект, но ще говорим с колеги от Правната комисия, за да ги запознаем с проблема и с казуса и се надявам те да изготвят нов законопроект, който да реши по ясен начин този проблем.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз искам да призова всички наши гости, когато срещнем проблем дори да не е от нашата компетенция е добре да бъде решен докрай. Но дайте ни писмени предложения. Ясни, черно на бяло, как да бъде решен проблема.
НАДЕЖДА КОЦЕВА: Може ли да ги поискате в писмен вид, за да може да ви отговорим?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Добре, поискайте ги в писмен вид.
Заповядайте господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Само искам да попитам за вашите предложения. Това значи ли, че трябва да се сменят и други закони или само редакционно в този закон?
НАДЕЖДА КОЦЕВА: В този закон и според мен разпоредбата на чл. 25 от Наредба 28 за служебните архиви на нотариуса.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Това са нюанси. Никакъв закон не е необходимо да се променя, а евентуално Правилника за вписване и че идеята е много добра.
НАДЕЖДА КОЦЕВА: И Наредбата.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Ако е редакционно, колеги, няма смисъл да го оттегляме. Но ако наистина трябва да се поправят други закони, където е от компетенция на Правната комисия, наистина да го оттеглим. Но ако е само редакционно и ако може сега не виждам проблем. Аз не виждам някой да е против този текст.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Въпреки това намерен е сериозен проблем, който е икономически, но решението му е правно. Проблемът е в икономическата област, но неговото решение е правно. Затова аз Ви предлагам да отправим писма към нашите гости, да ни върнат конкретни текстове с мотиви и да ги изпратим за решение към нашите колеги от Правната комисия. Аз ви предлагам.
Господин Червенкондев заповядайте.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря господин председател.
Доколкото разбрах от нотариус Танев, че всичко това е чисто редакционно и аз бих предложил с тяхна помощ и съответно конкретни текстове да отложим гласуването на това предложение, на този параграф, било то за следващото заседание или на извънредна работна група в 11.00 часа, да прегледаме конкретните техни предложения. Говорим само за редакция и по-прецизни формулировки.
ИЛИЯНА ДИКОВА: Аз само искам да вметна, ако е възможно, ако наистина това може да се коментира в някакво следващо заседание, нека да участваме и ние. Има много допълнителни алинеи, които според нас са неприложими. По ал. 3 няма как съдия по вписванията да проверява тези срокове. Практически е невъзможно това да се случи в чл. 161, б. “б”. Ако изцяло се промени този член.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, искам да ви дам един пример. Помните ли на миналото заседание много от нас реагирахме за това, че господин Татарски иначе голям експерт в местното самоуправление беше направил промени в Закона за енергетиката, които не бяха изпипани. А Правната комисия нормално ще бъдат раздразнени. Те имат по-голяма компетентност от нас, ако ние навлезем в това поле и правим предложения, които са изцяло в тяхното поле на работа. В крайна сметка това е работа на Правната комисия.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Господин Димитров, това по предложение на вносителя се регламентира и се хармонизира нашето законодателство с европейското, като се регламентира правото на ползване таймшеър. Това е с една допълнителна защита на потребителя. И когато имаме разписани точни предложения и текстове от може би най-компетентните органи, Нотариалната камара и Сдружението на съдиите по вписване, мисля че може да го приложим.
ВЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз се притеснявам от друго. Няма проблем да го изтеглим, да прецизираме текста и да се вкара нов ЗИД. Но бъдете сигурен, че този нов ЗИД минимум ще влезе март месец. Има много по-важни закони, които ще гледаме тук - Закона за енергетиката, възобновяеми източници. И в един момент, този закон ще действа. Той ще остане временно. Знаете, че най-сигурните неща в този живот са временните. Това ме притеснява.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Разбирам Ви господин Николов. Това което мен ме притеснява е, че нямаме тук необходимите юристи, които да гарантират, че не е необходима промяна и в други закони, за да бъде уреден въпроса. Това е въпроса.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Мога да взема становище от преподаватели и професори по вещно право - Владимир Петров, Георги Боянов, проф. Цанка Цанкова и ще представя становище.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги има народни представители, които са направили предложение. Държите ли то да бъде гласувано или искате да бъде отложено? Да го отложим.
Има предложение на господин Червенкондев да бъде отложено.
Подлагам на гласуване предложението.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колеги, нека още веднъж да уточним нещо. Доколкото аз разбрах, ние не сме сигурни, дали попадаме в материята на вещното право или на облигационното право. Ако проблемът е толкова голям в този текст, ние не може с промяна на две думи да го ремонтираме и да го отложим за следващия път и следващия път пак да се чудим това предмет на вещното право ли е или на облигационното. Още повече, че нашата Комисия е икономическа комисия. Ние не сме Правна комисия, за да решаваме такъв въпрос.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Тагарински.
МАРИО ТАГАРИНСКИ: Дали е предмет на облигационното или на вещното право, тъй като ние разглеждаме Закона за потребителите, те ще предложат кой подход е по-добър, за да защитим потребителя. Тъй като имаше практика 90-те години, дори в България имаше представители на чужди туроператори, които зарибиха доста български граждани в това време и те изгоряха, този начин на предлагане на собственост беше доста популярен. Той е познат на европейския потребител. Само че за съжаление много печално познат на някои хора. Така че трябва да се намери правния механизъм и вие най-добре знаете, Нотариалната камара и съдиите по вписване, защото вие сте практиците, вие сте хората, които всеки ден сте на терена, както се казва. Но трябва да гарантираме право на потребителите. Дайте препоръка, кой е най-добрият вариант и кой най-малко ще накърни интересите на потребителите. Иначе материята е много тънка, имайки предвид какво се случва в момента, какво би могло да отвори. От друга страна ще отвори и добър пазар.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Дикова.
ИЛИЯНА ДИКОВА: Точно това е много важно да се изясни какъв е характерът на този договор - дали има вещноправен или облигационен характер. Защото защитата е различна. Законът за собствеността изрично казва, кои договори и какво се вписва. Дали търсим само оповестителен ефект на този вид договори или търсим и друга защита на противопоставимост, каквато има договор за наем. Той е изключението. Това са детайли. Ако се прехвърли голата собственост, какво се прави, как се защитава новия купувач. Много детайли има, които трябва да се премислят.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Танев, заповядайте.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Няма как да е вещен договора. Законът за собствеността е императивен. Правото на ползване, това се учи в университета, е непрехвърлимо и неотчуждаемо. Прехвърлимо и отчуждаемо това са облигационните права, упражняване правото на ползване. Това е точно договор. Не може да бъде друг. Това е елементарно като договор за наем, като договор за аренда. Така че ефекта на вписването е Закона за собствеността. Той е един. Има противопоставимост. Това са ясни неща.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, това са нашите гости. Чухте техните становища. Вносителите какво искате, отлагане, изтегляне. Какво предлагате?
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Отлагане на гласуването.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев направи предложение за отлагане на гласуването по този текст. Отлагане на целия параграф, съответно. Да отложим § 14.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колеги, правя процедурно предложение да отложим останалите текстове за следващия път, понеже има колеги, които бързат за Бюджетна комисия и се опасявам, че ще загубим кворум. Останаха неща, които трябва да уточним. Така или иначе няма да може да го гласуваме в зала преди Нова година.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Подлагам го на гласуване. Според мен това предложение е разумно.
Който е „за” прекъсване гледането на Закона за защита на потребителите, моля да гласува.
Гласували 17 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Предлагам Ви по отношение на работните групи да се работи по следния начин - за всеки законопроект между първо и второ четене се прави работна група, на която с SMS или имейл се канят всички депутати. В текста пишем: „Работната група предлага”. От сега нататък го правим. Работната група предлага, нищо, че господин Аталай не го харесва по този начин. На практика Комисията ще одобрява.
Има ли съгласие за този начин на работа? Приема ли се този формат на гласуване?
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Прима се. Този въпрос е окончателно решен.
Молбата към депутатите е, колкото повече от вас присъстват на тези работни групи, толкова по-добро законодателство.
Благодаря колеги.
Закривам заседанието.


(Закрито в 15.40 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров

Стенограф:
Силвия Михайлова
(58 668)