1. Представяне, обсъждане и приемане на проекторешение за приемане на Стратегия за национална сигурност на Република България, № 002-03-18, внесено от Министерския съвет на 10 декември 2010 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 002-01-109, внесен от Министерския съвет -- за първо четене.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерство на икономиката, енергетиката и туризма на Република България и Министерството на бизнеса и търговията на Държавата Катар, № 002-02-53, внесен от Министерския съвет на 10 декември 2010 г. -- за първо четене.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба, № 002-01-107, внесен то Министерския съвет на 8 декември 2010 г. -- за първо четене.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 1


На 12 януари 2011 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад”, пл. „Народно събрание” № 2, на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на проекторешение за приемане на Стратегия за национална сигурност на Република България, № 002-03-18, внесено от Министерския съвет на 10 декември 2010 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 002-01-109, внесен от Министерския съвет на 10 декември 2010 г. -- за първо четене.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерство на икономиката, енергетиката и туризма на Република България и Министерството на бизнеса и търговията на Държавата Катар, № 002-02-53, внесен от Министерския съвет на 10 декември 2010 г. -- за първо четене.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, № 002-01-107, внесен то Министерския съвет на 8 декември 2010 г. -- за първо четене.

Заседанието на комисията бе открито в 14.10 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, в залата има 16 народни представители. Имаме кворум и може да започнем днешното заседание. Искам да пожелая успешна година на всички и да продължим да работим конструктивно, както досега, което носи добри резултати, според мен.

Предлагам на вашето внимание следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на проекторешение за приемане на Стратегия за национална сигурност на Република България, № 002-03-18, внесено от Министерския съвет на 10 декември 2010 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 002-01-109, внесен от Министерския съвет на 10 декември 2010 г. – за първо четене.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерство на икономиката, енергетиката и туризма на Република България и Министерството на бизнеса и търговията на Държавата Катар, № 002-02-53, внесен от Министерския съвет на 10 декември 2010 г. – за първо четене.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба, № 002-01-107, внесен от Министерския съвет на 8 декември 2010 г. – за първо четене.
5. Разни.
Колеги, по тази програма има ли предложения? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Програмата е приета.

По първа точка наши гости са:
от Министерски съвет -- ген. Румен Миланов – съветник на премиера и Георги Кръстев – член на политическия кабинет на вицепремиера Цветан Цветанов и секретар на работната група по Стратегията;
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма -- Владимир Янков – директор на дирекция „Управление при кризисни ситуации”.
Давам думата на нашите гости, които да представят основните акценти в Стратегията.
ГЕН. РУМЕН МИЛАНОВ: Благодаря господин председател.
Ако ми разрешите основни акценти в Стратегията, основни процедури, които са преминали и безспорно съществените аспекти, които са залегнали в секторните политики, в частност икономика и енергетика.
Най-напред по отношение на проекта за Стратегия, което е може би най-същественото. Беше поставен в центъра на тежестта на националната сигурност да бъде сигурността на гражданина. И тук вече системата гражданин – общество – държава, държава – общество – гражданин да бъде вече много по-активна. Поставяйки в центъра на тежестта гражданина, това веднага е традиционното разбиране, което досега беше за факторите на националната сигурност, коренно се промениха. Традиционните остават, но се добавиха още някои, които ще ги коментирам.
Какво има ново в тази Стратегия. Маркирани са жизнено важни въпроси и други стратегически въпроси. Приоритетите, които са по отношение на нейното съдържание. Първата част това е средата за сигурност, в която горе долу са формирани и факторите, които оказват съществено влияние. Безспорно се стигна до един извод, че са определящи вътрешните фактори за сигурност. От гледна точка на традиционния въпрос, дали има опасности и респективно заплахи, рискове по отношение на външно въздействие и възможност за военна интервенция, това категорично е сведено до много малка вероятност.
По-нататък се разработиха съответните стратегии и аз искам да се спра на новите аспекти, които бяха в тази посока. Това е по отношение финансовата сигурност, икономическата сигурност, енергийната сигурност, социалната сигурност, безспорно правосъдие и вътрешен ред. Отбранителната сигурност също фигурира. Кои са новите моменти, защото тук бих си позволил да използвам една фраза на господин Искров, който казва: “В националната сигурност има две важни министерства - това са финансите и БНБ.” Сигурно има доста метафора в това изказване. И по тази причина се постави въпроса за лиценз върху енергетиката. Какво е основното в енергетиката? Това е да има различни източници. В два аспекта е развита сигурността в областта на енергетиката. Традиционният подход и съоръженията да бъдат защитени от всякаква интервенция.
Другото което е съществено в самото съдържание и функционира в системата на енергетиката, е да има различни източници за доставка на енергийни ресурси. Различни възможности за разпределение на тези ресурси. Включително се постави един акцент, развитие на ядрената енергетиката като цяло.
По отношение на газовите връзки, неоспоримо е да се поддържат двата основни коридора. Това са Южен поток и Набуко, както и междудържавните връзки, които трябва да се изграждат.
По отношение на самата работа на комисията, само няколко щрихи. Създаде се една работна група, в която всички ведомства участват. Работната група приключи своята подготовка и разработи проекта. Проектът беше направен обществено достояние. Извърши се мащабно обществено обсъждане в академичната общност и в неправителствения сектор. Много тук беше ценна и помощта на Центъра за изследване на демокрацията. След като проектът беше придобил окончателен вариант, той бе внесен в Консултативния съвет при президента на Републиката. На този Консултативен съвет се реши, безспорно имаше бележки от различните участници, да се проведат консултации от името на работната група от Секретариата. От консултациите с експерти представени от парламентарно представените работни групи. Такива се проведоха с ДПС, с БСП и администрацията при президента. Окончателният вариант беше обсъден, доставен до всички заинтересовани страни и приет на 7 или 8 декември. Тук не съм точен, но това не е най-важното. И с решение на Министерския съвет е предоставен за становище в Комисията.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря.
От Министерство на икономиката, ще вземете ли становище по стратегията?
ВЛАДИМИР ЯНКОВ: Това което фактически е един много съществен момент в този документ е, че се визира не само икономическата й част, която е важна, макроикономическата стабилност, но и енергийната сигурност. Особено съществено това произтича и от това, което беше прието след 2008 г. декември, Директива 2008/114, която поставя много сериозни ангажименти по отношение на страната за защита на енергийната критична инфраструктура. Респективно за диверсификация на съответните източници, ресурси и т.н., междусистемни връзки и взаимна защита със съседни държави по отношение на цялата енергийна инфраструктура. Така че при всички положения, априори, както се казва този ангажимент трябваше да бъде включен в стратегията, защото в крайна сметка имаме ангажименти, които трябва да изпълняваме в рамките на януари 2012 г. по тази директива. Респективно, това означава не само антитероризъм, защита от катастрофи, бедствия, аварии и т.н. на тази инфраструктура, тъй като всичко, което касае тази инфраструктура, това е предоставянето на общественозначими услуги като електроснабдяване, водоснабдяване и топло-снабдяване. Това е в общи линии, което мога да кажа.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Колеги, за въпроси към вносителите. Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря господин председател.
Аз ще използвам думите на генерал Миланов за метафората, която гуверньора на БНБ е казал. Думите, които гуверньорът е казал, не са метафора, господин Миланов, а са същината на националната сигурност. В тази връзка бих искал да отбележа и на други форуми и при други обсъждания съм го казвал, стабилността на икономиката, стабилността на фиска на националната валута, на публичните и частните финанси, без никакво съмнение е фундамента на националната сигурност. Без да се спирам на очевадни неща, че всички системи на сигурността всъщност зависят от бюджета. Ще ви дам само един пример с една аналогия. Мислите ли, че ако държави като Гърция и Ирландия бяха извън системата на еврото, в момента можехме да говорим за някаква национална сигурност в рамките на тези държави. Защото системата на общата валута пречи да се случи това, което щеше да се случи. Девалвация, фалита на една държава представлява фактически девалвация на нейната валута, в размера на фалита. Което щеше да се отрази на гражданите им, по един начин, по който в момента не се отразява. И вътрешната ситуация в страната нямаше да е само с такива протести. Аналогията е със ситуацията, която се случи в България през 1996 – 1997 г. Така че икономическите отношения, стабилността на икономиката, особено стабилността на фиска на публичните финанси, без да подценяваме частните финанси, като стабилността на банковата система и т.н. Искам да подчертая и без това сте в Икономическа комисия, където това би трябвало да бъде основна цел на разискването, че трябва да бъде наистина маркирано като фундамент на националната сигурност. И че една стратегия за националната сигурност за следващите няколко десетилетия или за следващото десетилетие би трябвало да обръща особено внимание на този въпрос, да го маркира и да го поставя в центъра на своите цели - поддържането на финансовата стабилност на страната. Още повече в контекста на онова, което се случи в последните две, три години в света и в Европа.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Цонев.
Други въпроси на народни представители или изказвания?
Заповядайте господин Агуш.
АРИФ АГУШ: Благодаря Ви господин председател.
Относно стратегията, неминуемо това е едно постижение. Включени са нови аспекти за националната сигурност, както говори господин Цонев, икономически и финансови. Включени са екологични аспекти, социален и правосъдие, което се случва за първи път. Синхронизирано е със Стратегия 2020 на Барозу. Аз смятам, че е достойно Стратегията да бъде подкрепена и също ще я подкрепя.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Агуш.
Други въпроси или изказвания на народни представители?
Иван Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви господин председател.
Аз също ще подкрепя предложената ни стратегия за национална сигурност в Република България, не само защото върху цялостната стратегия има положителна оценка от хората, които са компетентни в тази област в парламентарната група към която принадлежа, но до голяма степен и поради това, че политиката за енергийна сигурност намира подобаващо място в стратегията. Това не би трябвало да ни изненадва, защото още през 2006 г., когато тогавашният вицепрезидент на САЩ Дик Чейн ни обяви на сесията на НАТО във Вилнюс, че енергийната сигурност е част от националната сигурност на всяка една страна членка на НАТО и част от сигурността на Северноатлантическия алианс. Аз виждам и съм доволен, че в Стратегията, енергийната сигурност заема подобаващо място.
Нещо повече, в рамките на около 10 абзаца са изтъкнати всичките приоритети, които трябва да се реализират в България, в областта на развитието на енергетиката. На първо място, разбира се, се подчертава, че България като страна членка на Европейския съюз трябва да съдейства, да се изработи обща енергийна политика на Съюза. Отбелязват се веднага след това приоритетите за гарантиране на нашата енергийна сигурност чрез междусистемните връзки, чрез развитие на енергийната ефективност и намаляване на енергоемкостта на производството, ролята на възобновяемите източници.
С една дума, изцяло подкрепям този раздел, дори и заради него, защото това е компетентността по която работи комисията. Аз ще подкрепя стратегията и апелирам към моите колеги да сторят същото.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Иванов.
Господин Владимиров заповядайте.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ: Аз бих искал да поздравя генерал Миланов с представянето на тази Стратегия. Той от месеци работи в тази насока. Лично съм присъствал на представянето на Стратегията пред академичната общност на Варненския свободен университет. Тази стратегия беше крайно време да се приеме от Народното събрание, понеже старата Стратегия за национална сигурност е морално и политически остаряла. Бих искал само да отбележа в частта за политика за сигурност по отношение на човек – природа. Може би тук въпросът с екологичната сигурност трябва да е по-широко засегнат и в самото заглавие и в частта за оценката на екологичния риск в чиято основа е екологичната сигурност.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин председател, уважаеми колеги, аз имам само една забележка по раздела за енергийната сигурност. Има според мен един елемент, който не че липсва, но не е отбелязан достатъчно ясно. Става дума за собствените енергийни източници и тяхното пълноценно използване. В една стратегия за национална сигурност, този елемент във всичките му аспекти не следва да бъде пропускан, а напротив трябва да бъде специално отбелязан. Това ми е бележката. Иначе другите неща общо взето са написани.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, други въпроси и изказвания? Желание за думата от вносителите?
Господин Миланов.
ГЕН. РУМЕН МИЛАНОВ: Аз нямам никакви коментари по отношение становищата. Само искам да споделя с вас, че работната група доста беше затруднена докато успее да фиксира параметрите на сигурността в областта на финансите, икономиката и енергетиката. Така че ако имаме пропуски, не че се оправдавам с това, но включително екологията е една материя, която както се казва, тепърва навлизаме в нея. Така че всяка една препоръка би била полезна най-вече за стратегията.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Янков.
ВЛАДИМИР ЯНКОВ: Само едно съвсем кратко допълнение във връзка с това, което каза господин Овчаров и това което аз споменах като документ - тази директива. Може би в Стратегията не е необходимо да разширяваме дотолкова тези части, местни и други източници, защото в крайна сметка, след тази стратегия ще излезнат документи, които ще визират конкретно, кои се явават национални и кои европейска критична инфраструктура. И когато вече ги обявим тези обекти, примерно като комплекса Марица-изток, принципно този обект ще се яви от първостепенно значение за националната сигурност. Обект, който на първа степен ще бъде обект на национална критична инфраструктура, който трябва да осигурява базовите генерационни мощности и работа на енергийния сектор. Според мен наистина това е съществено, но то ще бъде разписано допълнително в други нормативни документи, които ще транспонират съответно ангажиментите по тази директива.
Благодаря Ви.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Въпросът е принципен. Не е въпрос да се изброят няколко обекта, които ползват местни собствени енергийни ресурси. Въпросът е, да се отбележи важността на пълноценното използване на местните или собствените енергийни ресурси при осигуряване на националната сигурност. Защото те в този смисъл имат голямо значение. Струва ми се в такъв документ да се пропусне този елемент ще бъде просто пропуск.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Аз искам да подкрепя тази теза, защото действително важния елемент за енергийната сигурност е в максимална степен да се осигури енергийна независимост. Енергийната независимост означава намаляване на зависимостта от внос на енергийни суровини, нещо което между другото тук специално е отбелязано, че това е един рисков елемент за нашата национална сигурност. И то още в първите страници на Стратегията, че това всъщност налага да се работи върху енергийната стратегия по причина, че високата зависимост от енергийни ресурси, пропуснато е “външни енергийни ресурси”, създава уязвимост. Тази уязвимост може да се намали, ако наистина беше включен един абзац, в който да се каже, че рационалното и пълноценно използване на местните енергийни суровини, Марица-изток е безспорно един много сериозен сектор на местни енергийни суровини, повишава сигурността и енергийната независимост на страната. Затова подкрепям, че ако има все още възможност един такъв абзац от три, четири реда е напълно достатъчен, но ще даде една по-голяма пълнота на въпроса за енергийната сигурност.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги, които желаят думата? Няма.
При това положение, колеги, предлагам за гласуване и приемане на проекторешение за приемане на Стратегия за национална сигурност на Република България, внесено от Министерския съвет на 10 декември 2010 г.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 17 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Трима народни представители.
Проекторешението е прието.
Благодаря на вносителите по първа точка.

По точка втора наши гости са:
от Министерство на физическото възпитание и спорта -- Соня Костова – директор на дирекция “Административно-правно обслужване”;
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма -- Лъчезар Борисов – началник на отдел в дирекция “Индустриални отношения и управление на държавното участие”;
от Министерство на регионалното развитие и благоустройство -- Христо Станков – директор на дирекция “Търговски дружества и държавни предприятия”;
от Агенцията за приватизация и след приватизационен контрол -- Емил Караниколов – изпълнителен директор и Митко Симеонов – заместник-изпълнителен директор .
Колеги, искам да уведомя всички вас, че за съжаление в последния момент при мен дойде писмо от Българска туристическа камара със следния текст. Ще ви го прочета, той е кратък.
„Уважаеми господин Димитров,
Изпращаме ви материали за запазване на ВМТ “Орбита” АД – София, в забранителния списък на търговските дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала или обособени части от тях не подлежащи на приватизация. Материалите, които прилагаме са: доклад до господин Трайчо Трайков, писмо от господин Евгени Ангелов, бизнесплан за развитие на ВМТ “Орбита” АД – София, финансов план за ВМТ “Орбита” АД и търговски договори на ВМТ “Орбита” АД.”
Всеки народен представител ще получи копие от писмото. За съжаление в последния момент беше получено от страна на комисията. Но ви уведомявам, че има такъв документ с който всеки един от вас да е запознат с него.
Кой ще представи проектозакона?
Госпожа Костова заповядайте.
СОНЯ КОСТОВА: Добър ден!
Аз първо ще започна с тази част, която касае Министерство на физическото възпитание и спорта. Става въпрос за специализираната болница за активно лечение по спортна медицина. До едно известно време тя беше под ведомството на Министерство на здравеопазването. След това с решение на Министерския съвет премина към физическото възпитание и спорта, с оглед на нейния предмет специфичен - спортна медицина. Тя е със 100 процента държавно участие. Всички знаем в чл. 3, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол е предвидено, че тези търговски дружества, които не са в забранителния списък, който е приложение към този член, автоматично се явяват като такива обявени за приватизация.
От друга страна в чл. 1, ал. 4 от Закона за приватизация и след приватизационен контрол изрично е казано, за кои лечебни заведения не се прилага законът и това са само центровете за психично здраве. Във връзка с това ние имаме следните мотиви за включване на болницата в забранителния списък. На първо място, тя е единствената по спортна медицина в страната, в този смисъл с национално значение. Освен това тя е база за обучение на лекари потърсили специалност спортна медицина, както и за обмяна на опит на международно равнище.
Освен това в действащата към момента, а имам уверенията, че и за бъдещата здравна карта, има едно приложение към настоящата, в която съществува една точка 31, където болницата е записана като такава, която не подлежи на приватизация.
И не на последно място, специфичната дейност на тази болница е свързана и с приоритетите на нашето Министерство във връзка с осъществяване на стратегията му 2010 – 2020 г.
Това са нашите аргументи да бъде включена И този пропуск, който е бил на времето допуснат да бъде изправен и тя да бъде включена в забранителния списък към чл. 3, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Що се отнася до другите дружества предполагам, че колегите подробно са описали в нашия доклад. Някои от тях в общи линии, които трябва да излезнат, че трябва да се освободи ресурс във връзка с кризата. Други имат други аргументи. Предполагам, че колегите точно ще изложат своите аргументи за техните дружества.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
От Министерство на икономиката, господин Борисов заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, по отношение на забранителния списък Министерство на икономиката, енергетиката и туризма предвижда отпадането на две търговски дружества от неговата система. Това са - Държавна лаборатория “Българска роза” и ВМТ “Орбита” АД. По отношение на двете търговски дружества, за да се стигне до такова предложение е направен детайлен анализ на тяхното финансово-икономическо състояние, на тяхната позиция и разбира се на тяхното значение за националната икономика. На базата на този анализ се установи, че и двете дружества не са от значение за икономиката, което да е в такава степен, че те да бъдат в забранителния списък. По конкретно за Държавна лаборатория “Българска роза” ще представя част от неговото финансово състояние през последните две, три години. А именно през 2008 г. дружеството е било на загуба от 15 000 лв., през 2009 г. вече на печалба 11 000 лв., към 2010 в момента предвиждаме то да бъде на печалба 45 000 лв. Важното в този случай е, че 91% от тази печалба и от приходите на дружеството се генерират от наеми и дружеството разполага с един актив, който е отдаден под наем в центъра на София, на ул. “Иван Вазов”. Тоест, от същинската дейност дружеството, бихме казали, не печели. Дори самото съоръжение, което се използва за съхранение и смесване на розови масла се отдава под наем. Реално дружеството съществува благодарение на това, че отдава актива си под наем и то на дългосрочен наем.
Освен това дружеството има не малки по размер задължения и един доста голям проблем, едно съдебно дело за около 200 кг розово масло, което ако това съдебно дело бъде с негативен резултат, дружеството би го поставило в много лоша ситуация. Предвид на това, че то може да е от някакво съществено значение за националната икономика сме предложили отпадането му от забранителния списък.
По отношение на ВМТ “Орбита” АД нещата стоят почти по аналогичен начин. Държавата притежава 98,6% от дружеството. То е акционерно дружество. Това писмо, което вие споменахте, ние сме го разглеждали и анализирали. Интересното е, че дружеството не притежава този лиценз, който е имало на времето за младежки туризъм. Тоест, трябвало е дружеството да прави някакви вноски в международна организация, но такива не се правени. Това е информацията с която разполагаме от експертите. Дружеството разполага с лиценз за тур оператори и стандартен лиценз, лиценз за продажба на самолетни билети и разполага с търговска марка, която е наименованието на дружеството заедно с неговото лого. Активите на дружеството са също съвсем незначителни. Един партерен етаж в София и един първи надпартерен етаж от 100 квадрата в София. И също незначителен имот във Велико Търново. Финансовите резултати на дружеството са счетоводна печалба от 11 000 лв. през 2008 г., 9 000 лв. през 2009 г. към 2010 очакваме към 28 000 – 30 000 лв. печалба за дружеството, тъй като още не разполагаме с окончателните финансови документи. Задълженията на дружеството са 32 000 лв., а приходите му варират между 500 000 – 600 000 годишно, от които то генерира тази печалба за която споменах. Тоест, то е един стандартен тур оператор, който не генерира огромни приходи, не генерира огромни печалби и считаме, че не е от значение за икономиката и не трябва да бъде в забранителния списък.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: От Министерство на регионалното развитие?
Кажете господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз се извинявам господин председател, но тук сигурно има някой, който е внесъл този законопроект. Това според мен би трябвало да бъде Министерство на икономиката и те би трябвало да ни обяснят философията на цялостното предложение, а не всички представители на министерства и ведомства да ни разказват за това кое дружество в какво състояние е и какво ще го правим. Нека тук представителите на Министерство на икономиката да ни предложат концепцията си или визията си затова какво се случва с приватизацията и ние да подкрепим тяхната визия, а не да слушаме отчети за състоянието на не знам кое дружество.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте господин Ангелов.
ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Принципно стратегията за приватизацията е дружества, които не трябва да бъдат държавни да бъдат продадени и да бъдат извадени първо от ресурса, който е вече наличен. Второ, от забранителните списъци и те да бъдат извадени от там. Това е цялата концепция.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ще има възможност за въпроси на народни представители. От Агенцията за приватизация, бих желал да чуя тяхното мнение по проектозакона. Заповядайте.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря ви господин председател.
Както знаете част от антикризисните мерки, които прие правителството касаят и приватизацията. В частност състоянието на държавните дружества и дали те трябва да останат в патримониума на държавата или да бъдат приватизирани. Мисля, че част от този проект за изменение в закона касае точно тази стратегия на правителството и е извършен анализ, че тези дружества не следва да останат под патримониума на държавата. Разбира се, както и колегата в случая изрази мотивите за две от дружествата. Тъй че Агенцията за приватизацията благодари и подкрепя законопроекта.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли някой, който желае да вземе думата от вас?
Министерство на регионалното развитие има ли да добави нещо!?
ХРИСТО СТАНКОВ: Благодаря Ви господин председател.
Уважаеми господа народни представители, ще кажа защо сме направили своите предложения съвсем накратко.
Първо, предлагаме да бъдат изключени няколко дружества от списъка, приложения № 1 към чл. 3, ал. 1 от Закона за приватизацията и следприватизационен контрол, което е така наречения „забранителен списък”. На първо място, Техноекспортстрой, който както ви е известно притежава добра търговска репутация и се надяваме, че той ще бъде приватизиран на добра цена. Друго не искам да кажа по този въпрос. Там имаше едни активи, които бяха извадени от него. Бяха свързани с проектната компания Нефтопровод Бургас - Александрупулис. След което ние предложихме той да бъде приватизиран.
Същевременно три търговски дружества, които се намират в ликвидация, ще ги кажа съвсем накратко, ВиК ООД – Кюстендил, Цесинвест, който е в ликвидация и Картография, които са в ликвидация и които са били в този списък, предлагам също да бъдат изключени. Също така предлагаме да бъдат включени две дружества - Водоснабдяване и Канализация ВиК – Кюстендилска вода ООД, което е новосъздадено дружество. ВиК оператор на територията на област – Кюстендил. И Водоснабдяване и канализация ООД в ликвидация – Пазарджик, което поради това, че в активите му са включени били ВиК системи и съоръжения частично публична общинска собственост с решение на Върховния касационен съд, което е в ликвидация, но то продължава да осъществява дейност на оператор на ВиК услуги. Ние ще използваме възможностите, които дава Закона за водите, за да може да отстраним тези недостатъци, когато го приведем в изпълнение и извадим от него тези активи, които са публична общинска собственост. Това са били мотивите, за да може да предложим тези решения.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Сега е момента за въпроси на народните представители.
Господин Иванов имаше въпрос. Заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председател, аз действително считам, че трябваше основното изложение от изпълнителната власт да се направи от заместник-министъра на икономиката, енергетиката и туризма, защото всъщност Агенцията за приватизацията и приватизационен контрол е именно под разпореждането на Министерството. И Закона за тази Агенция беше гледан при нас именно, защото Министерството е титуляр, така да се каже, на тази дейност.
Не останах с такова впечатление от това, което беше представено. Нещо повече. Разбрах, че Министерството, което трябва да внесе предложението, вероятно самият министър Трайчо Трайков е бил вносител в Министерския съвет, оспорва и двете позиции, които засягат това Министерство. В единия случай, защото се касае за “Орбита”, че е с нищожни активи, другият случай с други аргументи, но наистина се получава нещо, което е смущаващо.
На второ място, чета мотивите и специално за “Техноекспортстрой”, това което сега чух от Министерство на регионалното развитие и благоустройството звучи действително смислено, че са в много добро състояние и ще се получат добри приходи. Но тук е един мотив, който звучи смешно. То е, че “Техноекспортстрой” се приватизира с цел гарантиране в максимална степен на българския интерес при реализиране на проекта Нефтопровод Бургас – Александрупулис. Да се разберем. Досега и министър-председателят и министрите казват, че този нефторопровод дали ще се реализира съвсем не се знае. И дори се казва, че едва ли експертизата която се прави ще бъде положителна. А тук се извежда нещо, като че ли е взето решението за реализацията и по тази причина трябва да се гарантира в максимална степен българския интерес, което наистина не го виждам каква е връзката. Това което беше казано преди малко има смисъл. Но това което е написано, не виждам смисъл, като въобще не се знае дали проекта ще бъде реализиран.
По отношение на двете дружества от Кюстендил, Водоснабдяване и канализация, което се извежда от Кюстендилска вода и което се вкарва в забранителния списък съм напълно съгласен. Защото на 29-ти и 30-ти декември, завърши големият проект с европейски средства, които бяха почти 20 млн. евро за реконструкция, както на водоснабдителната система, така и на канализационната система на Кюстендил. Очевидно, ако сега беше изведено от забранителния списък подобно дружество, това наистина означава един подарък за този, който ще се възползва от приватизацията. Но съм доволен, че виждам, че много от създадените дружества в Кюстендилска вода влиза веднага в забранителния списък. Това са моите коментари.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други народни представители? Госпожа Янева има въпрос.
АННА ЯНЕВА: Имам два въпроса към вносителите.
Първият, това ли е целият освободен ресурс за приватизация.
Вторият въпрос е, какви средства предвиждате след приватизацията на така посочените дружества.
Третият въпрос е, малко извън темата и е към изпълнителния директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. С колежката Нинова преди два месеца поискахме да ни бъде предоставен договора, който е подписан с избрания консултант за приватизацията на Булгартабак. До днешен ден няма нищо. Поне ни напишете, че няма да ни го предоставите, за да търсим легални начини да го получим. Ако той представлява класифицирана информация, има ред по който също може да го получим, но така или иначе сте длъжни да ни го предоставите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Преди да дам думата на госпожа Корнелия Нинова, само искам да уточня, че вносител на законопроекта в случая не е Министерство на икономиката, а Министерство на физическото възпитание и спорта. Затова те говориха първи за яснота.
Заповядайте госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Моят въпрос е към господин Ангелов. Докъде стигна създаването на Националната косолидационна компания, в която трябваше да се вкарат като капитал остатъчните пакети от държавната собственост в тези предприятия. И ако тя вече е формирана, тя ли ще приватизира тези освободени вече от списъка дружества, които ще освободите с решението си или Агенцията за приватизация? Кой орган ще приватизира?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, други въпроси има ли? Няма.
Аз бих добавил някои въпроси. Колеги, много е важно самата Агенция да поеме ангажимент, дали всички тези сделки плюс Булгартабак ще се случат 2011 г. И в тази връзка наистина, какви са очакваните приходи от приватизация 2011 г., тъй като 2010 г. приходите бяха много скромни.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Във връзка с “Техноекспортстрой” ми е въпроса. “Техноекспортстрой” ли е главният икономически субект по някакви права или по реализация евентуално на някакъв проект във връзка с нефтопровода? Да ми отговорите с да или не, или ако трябва по-подробно.
ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Тези активи са извадени от него и са прехвърлени. Те са на разпореждане на министъра на финансите. Така че те не са вече вътре в него.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да поясня защо питам. Защото би било добре да бъде изваден от забранителния списък, ако има отношение към този проект, едва след като излезе експертизата. Сами се сещате, че една положителна експертиза за изграждането на този нефтопровод би променило цената на това дружество. Тъй като и аз ще си позволя, не обичам прогнозите, но ще си позволя, тъй като сме в професионална комисия, да направя една прогноза, че тази експертиза ще бъде положителна. Така ми се струва на мен и ще отвори пътя за строителство на тръбата. Добре е да помислим върху този въпрос. Ако няма такава опасност, нямам нищо против.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ако искате да отговорите на този въпрос, тъй като в крайна сметка целта на една приватизация е получаването на най-много средства в бюджета. Това е целта. Заповядайте.
ХРИСТО СТАНКОВ: Аз преди малко казах, но може би не е било много ясно. Активите на Техноекспортстрой, които са представлявали 100% от капитала на проектната компания Нефтопровод Бургас –Александрупулис ЕАД са извадени чрез сделка и са предоставени на министъра на финансите безвъзмездно. Тоест, в капитала на Техноекспротстрой като едноличен собственик на тази компания, тя вече не съществува при него. Той няма никакво отношение в момента към Бургас –Александрупулис.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Агенцията за приватизацията, заповядайте.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря господин председател.
Ще започна отзад напред. Първо наистина преди два месеца получихме едно писмо с искане за предоставяне на документи, а веднага след това, съгласно договора, който имам с консултанта беше подготвено писмо до консултанта с копие до лицето, което е подписало заявлението с искане на информацията, така че вие трябва да сте го получили. От което искаме съгласие да предоставим този договор, тъй като има параметри за конфиденциалност. Но това писмо мисля, че трябва да е пристигнало при вас господин Димитров. Аз ще проверя и още един път ще отговорим. Към днешна дата все още нямаме отговор от СИТИ. Ще направя всичко възможно да ги помоля да ни отговорят, за да мога да ви предоставя техния отговор. Това по първата точка, защо все още не е предоставен договора.
Относно втората, Агенция за приватизация и следприватизационен контрол е направила вече разработки, като план за работата. Какви са очакваните приходи не само за 2011, а за 2012 и за 2013 г. В бюджета също е приета приходна част, която Агенцията трябва да изпълни.
Относно въпроса какво възнамеряваме да приватизираме за 2011 г. искам да Ви кажа, че Агенцията също е направила такъв план за дейността си. Вътре влиза Булгартабак. За жалост дружествата, които в момента разглеждате като вариант за изваждане от забранителния списък все още не мога нищо да кажа за тях, тъй като те към този момент са били в забранителния списък и ние нямаме никаква информация. Тепърва ще се направи анализ на състоянието на тези дружества, дали имат юридически или правни проблеми, икономически. След това ще преценим дали ще бъде водещо да се пуска процедура при която да търсим само цена или ще трябва да залагаме някакви ангажименти, дали икономически, дали социални. Трябва ни време, първо вие като Народно събрание да извадите тези дружества от забранителния списък. Ние да започнем работа по тях, за да преценим дали ще може да ги реализираме до края на годината или не.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Имаше въпроси и към другите гости. Господин Ангелов.
ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Имаше два, три въпроса. Дали това е целият ресурс?. Разбира се, не е целият ресурс. Целият ресурс е много по-голям. В момента тече приватизацията на големи дружества като Монтажи, като подготвянето за избора на консултант за ЕОН, това което ще бъде приватизирано чрез борсата и ред други дружества. Дори господин Караниколов ще ме поправи, ако греша, в края на миналата година бяха продадени чрез търгове шест, седем дружества, декември месец. Така че идеята е всички малки кухи, каквито активи са останали, дружества, които дърпат административен ресурс, капацитет, продължават да задлъжняват, да бъдат продадени по един или по друг начин. Ситуацията с Държавната консолидационна компания е, че компанията е създадена. В нея са апортирани за момента акциите на Монтажи. Върви апорта на още няколко миноритарни пакета. Но компанията е собственик, компанията е принципал. Всички продажби се извършват по установения ред чрез Агенцията за приватизация. Тази компания няма самостоятелно или самосиндикално чрез борда да продава активи.
Последната точка, за законопроекта. Тук идеята беше от всички министерства, Министерство на икономиката знае с какъв ресурс разполага и ние активно сме ангажирани в процеса му за продажба. И дори дадохме още едно, две от по-малките дружества, които според нас могат да излезнат от този списък. Един вид се закачихме към проекта на колегите. Тук идеята беше да се види по другите министерства какво има и затова виждате, че има предложения. И фактически по-големите активи не са в патримониума на Министерство на икономиката. Да се види къде другаде има дружества, които подлежат или би трябвало да подлежат на приватизация. Затова вносителя на този законопроект е Министерството на спорта. Но аз не виждам никакъв проблем в това.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, изказвания, въпроси?
Господин Икономов заповядайте.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Аз искам да питам, защо по отношение на това писмо, което сте получили от туристическия бранш, явно има някакви проблеми или някакви мотиви “Орбита” да не се продава. Надявам се да го получим и ние да го прочетем. Въпросът ми е следният: “Орбита” беше едно предприятие с доста големи активи, доколкото си спомням НМЦ - Приморско беше тяхно, на Батак имаха база. Продадено е всичко това нещо. Кога в кой период и дали всичко е изчистено като финансови отношения с новия купувач? Дали всичко е наред по тези договори?
ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Голяма част от активите на ВМТ “Орбита” са продадени от Агенцията за приватизация и както вече казах, в дружеството има единствено и само два имота - един офис в София и един имот в Търново. Така че с това разполага. Разполага и с въпросните лицензии за туроператори и лиценз за самолетни билети, една търговска марка и осъществява незначителни по обем сделки и приходи.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, всеки един от вас ще получи писмото и кореспонденцията, което Българската туристическа камара е имала с Министерство на икономиката по този въпрос. Така че господин Икономов, получих го преди малко и нямаше как да направя копие. Всеки един от вас ще има материала. Господин Евгени Ангелов правилно отбеляза в своята кореспонденция, че сега нещата зависят от Народното събрание. Така е отговорил на Българската туристическа камара за евентуалното приватизиране или не приватизиране на това предприятие.
ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Защото факта, че сме го вкарали, значи нашата позиция е ясна. Според мен няма важни причини това предприятие да остане държавно. Така че нашата позиция е ясна. Въпросът е вие да ни разрешите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други народни представители, които желаят думата по този законопроект?
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Колеги, позволете ми да изразя становище, че впечатлението, което оставяте е за някакъв разнобой или за липсва на координация между Агенцията за приватизация и Министерския съвет. Агенцията за приватизация току що обявиха, че имат план за приватизация за 2011 г. и че въпреки този план, едва сега чуват, че Министерския съвет прави допълнителни предложения за други дружества. Първият ми аргумент, за да твърдя, че има някакви диспропорции.
Вторият ми аргумент. По закон плана на Агенцията за приватизация за следващата година трябва да бъде приет в Министерски съвет на заседание на Министерски съвет преди приемането на държавния бюджет. В стенограмите от заседанията на Министерския съвет няма такова нещо. Министерският съвет не е приел плана на Агенцията за приватизация. И може би от там идват различните идеи и схващания за обема на приватизацията.
И третият ми аргумент - в плана на Агенцията за приватизация за 2011 г. са заложили някъде може би между 200 – 250 млн. приходи от приватизация през 2011 г. В Закона за държавния бюджет Министерският съвет е заложил 450 млн. приходи. Още едно разминаване. Стиковайте се, изпълнявайте изискванията на закона, този план да бъде приет в Министерски съвет и да говорите еднакво поне, когато идвате в Парламента и в Комисията.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Караниколов.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: По първата забележка искам да кажа, че не Министерският съвет е органа, който трябва да извади дружествата от забранителния списък. Това е задължение на Народното събрание. Даже в момента обсъждате един вариант, дали да извадите “Орбита”. Министерският съвет с решение е взел да го извади. Вие сте органа, който ще каже: Да, тези дружества ще бъдат извадени от забранителния списък или не, тези дружества няма. Докато това не стане Агенцията по приватизация не може да ги вземе като ресурс и да ги има предвид. Това е по първото питане.
По второто питане, мисля, че още по-добре от мен знаете, че имате подобно питане отправено към министъра на финансите господин Симеон Дянков. То е отложено за 21-ви, доколкото знам. Там точно и ясно ще ви бъдат дадени аргументите как е станало абсолютно всичко. През Министерския съвет е миналата план сметката. Тя е разгледана и от Министерство на икономиката и от Министерство на финансите. Взети са предвид нашите становища. И мисля, че е отчетена и е влезнала в Закона за държавния бюджет.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Добре е и към нашата комисия да изпратите едно копие от този план, за да няма такива недоразумения. Ние ще го дадем на всеки един народен представител. Нормално е всеки един народен представител от тази комисия да е запознат с плана, за да може да следи какво се случва. Ние имаме контролни функции и като Комисия и като Парламент.
Други народни представители?
Госпожа Янева.
АННА ЯНЕВА: Уважаеми колеги, не случайно зададох въпроса дали това е целият ресурс, който се освобождава за приватизация. Тъй като твърдя, че направеното предложение, меко казано е несериозно. Това първо.
На практика ни се предлага да се извадят двете дружества и това са две дружества от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма за приватизация. Техноекспортстрой така както е написано в мотивите, аз чета много внимателно, за мен остава с много въпросителни, защо се изважда от забранителния списък? Що се касае за другите три дружества, които се изваждат, ясно е написано, ако това е вярно, защото аз вече поставям под съмнение дали това, което е написано в мотивите е вярно, те са в процес на ликвидация. Те няма да бъдат приватизирани, а при тях ще продължи или ще се осъществи процедурата по ликвидация.
Считам, че първо ресурс изобщо не се освобождава за приватизиране. И също така, управляващите нямат визия за приватизацията за 2011 г., бих казала и по-нататък. Тъй като всички знаем, че процедурата за приватизация е доста дълга и не лек процес.
На следващо място искам да взема отношение по предложенията на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и по специално по предложението за приватизация и изваждане на ВМТ “Орбита” от забранителния списък.
Уважаеми колеги, предложението за включване в забранителния списък на ВМТ “Орбита” беше направено преди две години. И то беше направено не случайно. Тъй като съгласно разработването тогава на стратегията по туризма, предполагам че и сега това е така, колегите и ресора за който в Министерството отговарят имат виждането за развитие специално на детския, ученическия и студентския туризъм. Точно за изпълнение на държавната политика в тази област свързана с детския, ученическия и студентския туризъм на времето ние предложихме, Министерство на икономиката, ВМТ “Орбита” да влезе в забранителния списък. Не приемам аргументите на Министерството, че то няма ангажименти. Чисто икономически може би не, но това че то в последните години вече е на печалба, което е факт, но ангажимента бих казала социален свързано с детски, ученически и студентски има.
Въпросът е тук дали не като законодатели, а като държава наистина искаме да реализираме държавна политика в тази област. В този смисъл аз ще направя предложение между първо и второ четене ВМТ “Орбита” да бъде изваден от забранителния списък.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Ангелов заповядайте. След това господин Икономов.
ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Каквито и функции да е имало това дружество някога в момента е ясно, че това дружество е на умиране. Едно бавно и дълго умиране в последните със сигурност 20 години. Имало е на времето лиценз за детски и студентски туризъм. Такъв лиценз е отдавна загубен. Такъв лиценз притежават много други частни дружества в България. Така че аз не виждам логиката да има държавно предприятие, което да се занимава с туризъм в днешното време. Така че аз ще помоля и вашите колеги да осмислят и според мен това е едно разумно предложение, това нещо да бъде продадено.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Аз искам също така да добавя пак по отношение на “Орбита”, защото както чухме в последните години “Орбита” е макар на минимална печалба, на печалба е. Не обременява бюджета. Но тук повече като реплика към госпожа Янева. Наистина, ако е била такава целта, защо се продадоха базите тогава на “Орбита”? Аз мисля, че по ваше време се продадоха. И Батак … Нека първо да погледнем предложението на туристическия бранш и аз тогава за себе си ще взема решение дали ще подкрепя изваждането от списъка.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги, които желаят думата?
Госпожо Янева.
АННА ЯНЕВА: Само една реплика.
Аз не исках да ми отговаря господин Ангелов. Аз казах своето становище. Наистина в последните 20 години или последните 15 години е направено всичко възможно, за да се унищожи “Орбита”. Първо, в ранните години една част от сградите са предоставени безвъзмездно на различни органи и организации. След това по друго време е разпродадена основната база на Приморско 2001 г. за без пари. И единствено сградата на Цигов чарк беше продадена по време на нашето управление от Агенцията за приватизация и следприватиза-ционен контрол, с които средства се погасиха всички задължения на “Орбита”, които бяха натрупани вследствие на прехвърляне на задължението за осъществяване на приватизационните процедури в минало време. Тъй като са продавани, без да се поемат задълженията, които са имали тези тогавашни дъщерни дружества на ВМТ “Орбита”.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други народни представители, които желаят думата по този законопроект? Няма.
Господин Ангелов, явно ще има дебат по едно от дружествата, именно “Орбита” и бихте ни помогнали, ако ни изпратите повече информация, кога какво е правено, за да не се спекулира и да може да вземем едно разумно решение. Но аз възприемам принципно вашата позиция, че държавата и намесата на държавата в туристическия отрасъл трябва да бъде регулаторна, а не да има фирми там. Това напълно го разбирам и го подкрепям.
Подлагам на първо гласуване колеги, законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол внесен от Министерския съвет на 10 декември, за първо четене.
Моля, който е съгласен да гласува.
Гласували 17 “за”.
Против? Трима. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Благодаря на нашите гости по тази точка.

Минаваме на следваща точка – трета.
Наши гости са:
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма -- Евгени Ангелов – заместник-министър, Валентин Груев – директор на дирекция “Индустриални отношения и управление на държавното участие” и Лъчезар Борисов – началник отдел в дирекция “Индустриални отношения и управление на държавното участие”;
от Министерство на външните работи -- Генка Белева – началник на отдел в дирекция “Международно право и право на Европейския съюз”.
Кой ще представи законопроекта за ратифициране на Меморандума?
Господин Ангелов, заповядайте.
ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Аз забравих да пожелая на всички честита Нова година! Много здраве и успехи.
Законопроект за ратификация на споразумението с Катар. То е пред вас. Аз само с няколко щрихи ще обобщя. То беше направено при посещението на визитата на премиера пролетта на 2010 г. за създаване на съвместна компания с катарско участие до 500 млн. долара в неопределен срок от време. Имаше технически проблеми с договора със споразумението, което беше подписано на място. Те бяха коригирани и пред вас сега в момента се внася коригираният текст на това споразумение. Фактически какво се случва извън него, съм готов да отговоря, ако имате конкретни въпроси по самото споразумение. Но приоритет за нас е да направим и ние вече сме направили списък от конкретни проектни предложения към катарската страна в областите, в които те изразиха интерес. Именно недвижими имоти, селско стопанство, туризма, финансовия сектор и други.
Имаме подготвен доста обстоен документ. За съжаление до момента в смесената българо-катарска комисия, въпреки нашето постоянство, настояване и може би лека досада към колегите от Катар, още не се е състояла. Поради техни вътрешни причини беше отлагана два пъти. Ние в момента сме в процес на финализиране на дата за първото тримесечие на 2011 г. Това е най-общо за какво става въпрос.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: От Министерство на външните работи желаете ли да добави нещо по темата? Няма.
Народните представители въпроси към вносителите? Не виждам желание за думата. Желание за изказвания? Няма.
Явно отношенията с Катар единодушно се подкрепят.
Колеги, подлагам на гласуване на първо четене законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерство на икономиката, енергетиката и туризма на Република България и Министерство на бизнеса и търговията на Държавата Катар, внесен от Министерския съвет на 10 декември 2010 г. – за първо четене.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 17 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Благодаря на нашите гости.

Отиваме на четвърта точка от днешната ни програма - Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, № 002-01-107, внесен от Министерския съвет на 8 декември 2010 г. – за първо четене.
Наши гости са:
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма -- Евгени Ангелов – заместник- министър, Ивелина Бахчеванова – директор на дирекция “Международно контролирана търговия и сигурност” и Христо Атанасов – началник на отдел в дирекция “Международно контролирана търговия и сигурност”.
Кой от гостите ще представи законопроекта?
ИВЕЛИНА БАХЧЕВАНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, тъй като вие разполагате с пълния текст на проекта на закона, ще ви обърна внимание на някои от акцентите. Той е разработен поради необходимостта от въвеждане в българското законодателство на Директива 43/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета за опростяване на реда и условията за трансфер на продукти свързани с отбраната вътре в общността. Обхвата по отношение на продуктите свързани с отбраната в проекта на закона, практически не се различава от този на сега действащия закон за експортния контрол на оръжията, тъй като и двата документа реферират към общия списък на оръжията на Европейски съюз.
Важен акцент е, че ние предвиждаме в законопроекта премахването на лицензионния режим по отношение на трансфера на продукти свързани с отбраната вътре в общността и той ще бъде заменен с регистрационен. Към лицата, които могат да извършват дейности с такива продукти се добавят структурите на централната администрация на изпълнителната власт ръководени от министри, Държавната агенция национална сигурност, Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана.
Съгласно Директива 43 от 2009 г. се въвежда и процедура по сертифициране на получатели, което в практически план ще означава, че българските предприятия, които биват сертифицирани ще могат да се възползват от генерални разрешения издадени от другите държави членки и ще могат да бъдат получатели при една изключително облекчена процедура.
Законопроектът въвежда индивидуални, глобални и генерални разрешения, също така от територията на Република България за други държави-членки, както и отпадането на разрешителния режим за трансфер за някои специфични случаи за които директивата дава тази възможност и замяната му с регистрационен. С цел облекчаване на процедурите по издаване на разрешения за износ и внос се предвижда също така при определени условия да има регистрационен режим, вместо разрешителен.
Законопроектът определя реда за извършване на транзит, преминаване и превоз на продукти свързани с отбраната през територията на страната ни. Тези дейности са добре отграничени в проекта. Като освен всичко друго е разширен и кръга на лицата, които биха могли да извършват брокерска дейност. Държа да отбележа, че тези предложения са напълно в унисон с общата позиция на Европейския съюз по контрола на брокерската дейност от 2003 г. Отделно от това са прецизирани някои текстове, с оглед тяхното оптимизиране и еднозначното им тълкуване.
Предложените промени ще доведат до хармонизиране на националното ни законодателство и създаване на по-благоприятни условия за бизнеса. Освен всичко друго, предложеният проект по наше мнение е в пълно съответствие със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност и е в изпълнение на мерките заложени в приетата от Министерския съвет програма за по-добро регулиране 2010 – 2013 година. Съгласно изискванията на директивата до края на месец юни т.г. всички държави-членки трябва да приемат необходимото законодателство за прилагане на директивата. За ваша информация тя предвижда тези мерки и съответно тези национални законодателства да влезнат в сила от началото на месец юли 2012 г.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, надяваме се, че Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм ще подкрепи предложения законопроект.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: И аз Ви благодаря.
Господин Ангелов.
ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Само едно нещо искам да добавя. Освен въвеждането на директивата, освен едно от многото неща, които в момента правим за премахването на лицензионни режими и въвеждането на регистрационни такива, което облекчава бизнеса, компаниите не само в България, но това има ефект върху цялата общност.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Народни представители, които имат въпроси или желание за изказване по този законопроект? Няма. Нещата са ясни колеги.
Предлагам да минем към гласуване.
Подлагам на гласуване за първо четене законопроект за експортния контрол на продукти свързани с отбраната и на изделия и технология с двойна употреба.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Благодаря на нашите гости.

Колеги, преди да приключим днешното заседание в точка Разни искам да ви уведомя, че утре от 14.00 часа в 383-ти кабинет има работна група по Закона за защита на потребителите. Всички народни представители са поканени. Ще има разбира се, представители на заинтересованите министерства. Така че колкото повече от вас могат да участва е добре.

Колеги, искам да ви уведомя също, че до Комисията дойде покана от Центъра за изследване на демокрацията за 18 януари 2011 г., която ми казаха, че Ви е изпратена и на имейлите, за кръгла маса на тема: “Енергетика и добро управление, тенденции и политики” в зала “Изток” на Народното събрание - 18 януари 2011 г. от 11.00 часа и сте поканени.
Благодаря днес за добрата работа, колеги.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15.25 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров

Стенограф:
Силвия Михайлова
(57 145)