1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност, № 002-01-111, внесено от Министерския съвет на 28 декември 2010 г. -- за първо четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 102-01-4, внесен от Министерския съвет на 14 януари 2011 г. -- за първо четене.
3. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 002-01-90, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2010 г. -- за второ четене.
4. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за занаятите, № 002-01-90, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2010 г. -- за второ четене.
5. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 2


На 27 януари 2011 година, (четвъртък) от 14.00 часа в зала „Запад”, пл. „Народно събрание” № 2, на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност, № 002-01-111, внесено от Министерския съвет на 28 декември 2010 г. -- за първо четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 102-01-4, внесен от Министерския съвет на 14 януари 2011 г. -- за първо четене.
3. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 002-01-90, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2010 г. -- за второ четене.
4. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за занаятите, № 002-01-90, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2010 г. -- за второ четене.
5. Разни.

Заседанието на комисията бе открито в 14.10 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, в залата има 16 народни представители. Имаме кворум и може да започнем днешното заседание. Има наши колеги, които са в момента в други комисии и ги очакваме към 15.00 часа да се върнат при нас, така че кворума ще стане и по-убедителен вярвам.
Предлагам ви следния дневен ред:
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност, № 002-01-111, внесен от Министерския съвет на 28 декември 2010 г. – за първо четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 102-01-4, внесен от Министерския съвет на 14 януари 2011 г. – за първо четене.
3. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 002-01-90, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2010 г. – за второ четене.
4. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за занаятите, № 002-01-4, внесен от Министерския съвет на 7 януари 2010 г. – за второ четене.
5. Разни.
По тази програма колеги, имате ли предложения? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Дневният ред е приет.
По първа точка наши гости са:
Министерство на вътрешните работи
Райна Димова – директор на дирекция “Правно-нормативна дейност”
Георги Соколов – главен юрисконсулт, отдел “Нормотворческа дейност” в дирекция “Правно-нормативна дейност”
Николай Григоров – началник отдел “Охранителна полиция” в дирекция “Охранителна полиция”
Камелия Кукева – експерт в сектор “Частна охранителна дейност”, отдел “Охранителна полиция”
Министерство на икономиката, енергетиката и туризма
Силвана Любенова – директор на дирекция “Техническа хармонизация и политика за потребителите”
Десислава Георгиева – началник на отдел в дирекция “Техническа хармонизация и политика за потребителите”
Колеги, кой ще представи законопроекта? Заповядайте! Госпожо най-важните неща за комисията.
РАЙНА ДИМОВА: Благодаря ви. Уважаеми г-н председател, уважаеми народни представители. Предложените в законопроекта промени целят привеждане на разпоредбите на Закона за частната охранителна дейност в съответствие с разпоредбите на договора за функциониране на Европейския съюз. Основните пунктове по които са направени промени, това са:
Съгласно действащия закон за частната охранителна дейност, субектите които осъществяват такава дейност се делят на две категории – търговци и звена за самоохрана. В тази част е предложена промяна. Като предвиден лицензионен режим за търговците, а за звената за сам охрана също лицензионен режим. В това се състои промяната.
Следващ момент в промените е с цел отстраняване на практически проблеми при прилагането на закона се предлага изменение в чл.24 ал.2, като изрично се оказва, че плана за охрана на даден обект се съхранява в самия обект.
На следващо място е предвидено изменение в чл.27, в който се урежда възможността на граждани, държави членки на Европейския съюз, на държави страни по споразумението на европейското икономическо пространство на Федерация Швейцария да кандидатства за длъжностите ръководител на охранителна дейност или охранител като лица извършващи частна охранителна дейност на територията на Република България. Тази промяна цели да премахне от Закона несъответствието му с принципа за недискриминация въз основа на гражданството, установения в договора за функциониране на Европейския съюз.
На следващо място се въвежда изискването на охранителите да са наети след сключване на трудов договор по основно трудово правоотношение. Това ще доведе до по-голяма прецизност на самите лица да ангажират в по-голяма степен отговорността на работодателите. В по-голямата част от държавите членки на Европейския съюз е въведено изискването за професионална квалификация на лицата, които ще се грижат за сигурността на живота, здравето и имуществото на хората. В Република България е вече въведена професията охранител, което е включено в националната класификация на професиите. Това налага изискването за професионална квалификация на кандидатите за осъществяване на тази дейност.
На следващо място, предложено е и отпадане на изискването за удостоверяване на психологическа пригодност, което е продиктувано от факта, че този удостоверителен документ, който се издава отразява поведенческата специфика на личността, а не неговото психично здраве, което е от значение преди всичко за законодателя при определяне вида на охранителната дейност, която кандидата би могъл да осъществява.
На следващо място в чл.40 се предлага допълнение, съгласно което към министъра на вътрешните работи за издадените и отказаните лицензии да се вписват и търговците на които е удостоверено правото придобито в друга държава членка за извършване на охранителна дейност на територията на Република България.
И не на последно място искам да отбележа, че в допълнителните разпоредби на законопроекта се създава § 1а. С него се предвижда осигуряване на възможност, подаването на документи при кандидатстването за получаване на лиценз, подаването на декларации, уведомления, съгласно изискванията на Закона за частната охранителна дейност, да може да се извършва по електронен път. Това е една важна стъпка за оптимизиране дейността във връзка с частната охранителна дейност. Накратко това са основните моменти.
Бих искала да предложа във връзка с един важен момент, който дава възможност за оптимизиране на Закона за частната охранителна дейност. В този момент подкрепа получихме и от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. бих искала колегите от това министерство да внесат своя елемент в представянето на закона.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Любенова вашето становище. Ако виждате нещо проблематично е добре сега да го представите. Заповядайте.
СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА: Благодаря г-н председател. Аз само бих искала да допълня това, което колегата вече представи. Искам да обърна внимание на една много важна промяна, която се предлага в закона, а именно отварянето на пазара на тази дейност за оператори от страните членки на Европейския съюз, другите държави от европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария. В процеса на работа по закона установихме, че има проблем с несъответствие с основни разпоредби на договора за функциониране на европейския съюз и се наложи да бъдат направени тези допълнителни промени. Те се изразяват главно в това, че първо допускаме лиценз да поиска лице установено в друга държава членка, в държава от европейското икономическо пространство или Конфедерация Швейцария, както и търговци регистрирани в тези държави, които имат право да извършват охранителна дейност, съобразно националното си законодателство и отговарят на изискванията на настоящия закон, също да получат правото да извършват дейност на територията на Република България. В тази връзка са и някои от по-детайлните промени в другите текстове на закона. Но това бяха две основни пречки, които беше необходимо да отстраним както несъответствие с договора за функциониране на Европейския съюз. Разбира се, това беше обсъдено с представителите на този бизнес в страната. Те го приеха, макар и с не голяма радост, но проявиха разбиране, че след като държавата има задължение е необходимо да ги спазва, за да не се стига до процедури по нарушения и санкции. Това е което исках да добавя.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря ви. Информираха ме, че има представител на КРИБ – Иван Иванов, който има забележки към законопроекта. Моля ви, кратко и ясно информирайте членовете на Комисията, какви проблеми виждате в законопроекта. Заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Аз бих предоставил един пълен текст на едно становище за протокола, но искам да обърна вашето внимание на няколко съществени момента. И започвам с това, че ние имахме резерви още през м. юни по първоначалния вариант на проекта, които все още са налице. Подкрепяме голяма част от предложените изменения и допълнения в законопроекта, включително и измененията свързани с въвеждането на еднакъв режим за всички субекти, които извършват част от охранителната дейност, както и изменението с което се цели регламентирането на възможността граждани на държави членки на Европейския съюз да кандидатстват за длъжности ръководител на охранителната дейност и охранител, защото това трябваше да се случи преди три години, когато България стана член на Европейския съюз.
Отчитаме като недостатъчно аргументирани две от предложените промени. Първата е в чл.2, с която се дава възможност фирми регистрирани в държави членки на Европейския съюз да кандидатстват за получаване на лиценз. И тук се разминаваме с това, което представя Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Позоваването в мотивите към законопроекта на чл.49 и чл.56 от договора за функционирането на Европейския съюз не е достатъчен аргумент за доброволно натоварване на националния пазар без това да е задължение и без другите страни членки да го правят. В този договор има и други текстове, които също могат да бъдат взети предвид. Според нас се премълчава факта, че частните охранителни услуги временно бяха изключени от сферата на прилагане на директивата за услугите и че в този момент европейската комисия преценява възможността за хармонизиране на законодателство по отношение на тези услуги, защото тук възникват много промени, които неминуемо би трябвало да бъдат на нашето внимание и при този законопроект. Давам един пример. Примерно в Кипър като член на Европейския съюз няма лиценз за частната охранителна дейност. Там има само регистрация в техния търговски регистър.
В миналото имаше твърдение че в Европейския съюз има спечелени дела срещу подобни ограничения. За нас това твърдение не е вярно, тъй като няма нито един иск от страна членка след приемането на директивата за услуги. Ние смятаме, че въпросната промяна не защитава националния интерес, без да има и се налага без да има неотложни предпоставки за това и без реципрочни промени в нито една страна членка.
Като последно допълнение, не е правена оценка на въздействието, което ще предизвикат тези промени. Давам един пример. Частният сектор е включен и в охраната на критична инфраструктура, както в България, така и в другите страни членки и придобиването на информация от тези, които охраняват тази критична инфраструктура не е за пренебрегване.
Вторият момент за нашите резерви е увеличаването на изискваните документи при не сключването на трудов договор. То не кореспондира с националната цел за намаляване на административната тежест до 2012 г. с 20% и с политиката на Европейската комисия. Ние считаме, като не за първи път го казваме, че обстоятелствата, които се декларират, съгласно закона и могат да бъдат проверявани служебно не би следвало да се изискват за тях документи, които затрудняват както бизнеса, така и кандидатите за работа. Никой който получава минимална работна заплата няма да тръгне да прави разходи една не малка сума. Да изважда бележка от следствие от прокуратура и т.н.
Успоредно с тези резерви, които казах, ние имаме няколко допълнителни предложения за промени. Коментирам само три от тях. Във видовете охранителна дейност ние предлагаме да се включи централизираната охрана на обекти. Защото това е най-мащабната охранителна дейност. Повече от 220 000 обекта и в страната се охраняват посредством изградени центрове за получаване на алармени сигнали и управление на въоръжени патрули за реакция на получени сигнали, както и на екипи за монтаж и инсталиране на съответната техника. Това е и дейността с най-големи разходи.
Лиценз сега за охранителна дейност се дава за осъществяване на другите видове, което автоматично включва и правото да се извършва наблюдение и контрол с технически средства. С други думи, ако е получен лиценз например за лична охрана може да се осъществява почти безконтролна и централизирана охрана на обекти, без доставчика на услугата да разполага дори с минимални технически и организационни възможности. Слагаме един автомобил с надпис СОТ и всичко е готово.
Ако централизираната охрана на обекти се включи като отделен вид охранителна дейност ще се пресече възможността за нелоялна конкуренция, така наречената охрана със СОТ ще се легитимира и по-ефективно ще бъде контролирана. Такава е и европейската практика. И в тази връзка тази дейност следва да се дефинира в съответния член 10. Обръщаме внимание на инсталирането на технически системи. Един много важен елемент и предпоставка за качеството на наблюдението и контрола в аспекта, че инсталаторите имат възможност да получават подробна информация за клиентите, за обектите, за съответните сгради и помещения, а сега тази дейност се извършва от субекти, които са извън обсега на закона и на контролните органи.
И още едно предложение, което касае използването на огнестрелно оръжие в охраната. В Закона липса текст, който да регламентира правото на охранителите да използват огнестрелно оръжие. Законът в чл.12 посочва, че охранителната дейност се осъществява с въоръжена и невъоръжена охрана. Но по отношение правота на използване само в чл.35 е записано, че охранителите изтотяат писмен доклад за всеки случай на използване на огнестрелно оръжие. Оръжието е твърде сериозно нещо, за да се регламентира само по отношение на докладването. И затова ние предлагаме охранителите да могат да използват огнестрелно оръжие като крайна мярка при условията на неизбежна отбрана или крайна необходимост, като са длъжни да не застрашават живота и здравето на трети лица.
Според нас по-важно е един законопроект за промени в закона да създава по-добри предпоставки за развитие на частния охранителен бизнес, отколкото да бъде отчетен поредния закон хармонизиран с европейското законодателство, но без да се оценят последствията.
ПРЕДС. МАРТИН ДИОМИТРОВ: От народните представители, колеги имате ли въпроси към законопроекта? Желаете ли вносителите да отговорите на забележките, които бяха направени от частния сектор? Госпожо Любенова заповядайте.
СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА: Благодаря г-н председател. Аз съм силно изненадана от това, което каза г-н Иванов, защото на срещата, която проведохме, особено по-промените свързани с отстраняване на несъответствията с договора за функциониране на Европейския съюз, всички тези неща, поне аз останах с впечатлението, че сме ги изяснили.
Да, действително охранителната дейност е изключена от директивата за услугите. Но тя попада под разпоредбите на първичното право на Европейския съюз, какъвто е договора за функциониране на Европейския съюз, а и предходните договори за европейската общност.Така че това не е аргумент и тук не става дума за доброволност на отваряне на пазара. Това е задължение произтичащо директно от първичното право на Европейския съюз. Аз не споменах в началото, че проблема всъщност беше идентифициран в рамките на една жалба изпратена до европейската комисия във връзка с една обществена поръчка за охрана. В рамките на тази проверка Европейската комисия е установила проблема със Закона за частната охранителна дейност и изрично е посочила, че тези ограничения не съответстват именно на първичното право на Европейския съюз.
Мисля че от 2007 г. беше делото срещу Испания за подобна ситуация. Дори начина по който предлагаме да се реши проблема е заимстван от опита на Испания. В момента в три държави членки няма изискване за лицензиране на тази дейност. Това са Кипър, Ирландия и Чехия. В тази връзка е предвидено признаване на правата на фирмите от другите държави членски при условия, че те отговарят на изискванията на този закон. Тоест, ако няма въобще регулация на тази дейност в съответната държава, то ще има наредба, която ще каже как тези икономически субекти ще получат правото да упражняват тази дейност в България. Тоест, би трябвало да преминат през всички изисквания на закона.
Що се отнася до останалите икономически субекти, държави в които е регулирана дейността и които имат вече получени права да извършват тази дейност в държавата в която са установени, ще се провери еквивалентността на изискванията в съответната държава към изискванията на българското законодателство. Така че аз не виждам по какъв начин дискриминираме българските фирми спрямо тези от Европейския съюз. Мисля че абсолютно са изравнени условията за получаване на права за извършване на тази дейност. Това е накратко, което мога да кажа по въпроса. Предполагам, че колегите ще отговорят на другите бележки на г-н Иванов.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, имате ли въпроси по този законопроект? Господин Димитров заповядайте.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Дано да не са отговорил, докато бях за половин минута на вън, но оценка на въздействието, тъй като това е сериозен бизнес в България. Какво ще се случи с българския бизнес в резултат на това отваряне. От каквото и да произтича, аз разбирам, че това е тревогата на колегите, а не нещо друго. Има ли такава надценка, няма ли. Какви са очакваният, тъй като това е най-важното в момента. Аз знам, че стотици хиляди са ангажирани. Това е изключително сериозен бизнес. Как ще се отрази това на този бизнес?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Към представителите от Министерство на вътрешните ли работи да насочим този въпрос или Министерство на икономиката? Може и там да са направили оценка на въздействието.
Госпожо Любенова заповядайте.
СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА: Не е правена оценка на въздействието. Много е трудно да се прецени какъв би бил интереса за извършване на такава дейност в България от страна на субекти от другите държави членски. Така че де факто нямаме данни върху които да направим тази оценка. След като досега всъщност не е имало реакция срещу тази невъзможност да се упражнява дейността, в същност имаме налице само една единствена жалба и то повече в други аспекти на случая по който е жалбата, отколкото по този. Този малко по-странично е засегнат, но така или иначе комисията го е идентифицирала и очаква решението му. Така че по тази причина не мога да кажа, че сме в състояние да направим преценка. В края на краищата това е бизнес и не е въпроса, че се отваря само българския пазар. Пазарът на другите държави членки също е отворен. И интересно всъщност е какви възможности биха могли да се използват и в другите държави членки. Така че това не е едностранен процес. Ние нямаме данни на които да базираме някакъв анализ за ефекта.
РАЙНА ДИМОВА: Ако може само да допълня. Тук термина отваряне не е много точно употребен, защото и досега всеки който е желаел да извършва тази дейност идва в България, регистрира се по Търговския закон и може да кандидатства за получаване на лиценз. Идеята на тази промяна е когато въпросните фирми вече са получили такъв лиценз в друга държава членка, т.е. те са отговорили и са покрили голяма част от изискванията, които има към този вид бизнес и към този вид дейност, да не се дублират тези изисквания и тук те повторно да представят същите документи. И госпожа Любенова е абсолютно права, че този процес е двустранен, както ние признаваме техните лицензии. По същия начин другите държави членки са задължени да признават лицензиите издадени в България. И ако някоя държава не прави това нещо, тогава българските фирми са свободни да подадат по абсолютно същия начин, както беше извършено и спрямо България жалба в европейската комисия и тя да започне дело срещу съответната държава членка и да повдигне процедура за неизпълнение на задълженията.
Искам само пак да обърна внимание, че тези задължения произтичат от договора за функциониране на Европейския съюз. Това е една от основните свободи, свободно движение на услуги. Тук директивата за услугите не е намесена релевантно, защото тя всъщност доразвива тези две свободи – право на установяване и свободно движение на услуги. И обхваща само такъв тип услуги, които не са регулирани с други документи. И наистина от нея е изключена частната охранителна дейност. Но това не касае директивата за услугите, а произтича от договора за функциониране на Европейския Съюз и България е длъжна да се съобрази с това нещо.
Благодаря.
ПРЕДС. МЗАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги, които имат въпроси. Господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Намерението е благородно. Законът има хармонизиращ характер. Всичко изглежда прекрасно. Понеже познавам колежките от министерството. Знаете къде са офисите на IVN, на ЧЕЗ и на ЕРОН. Знаете колко ни струват тези офиси, на тези които си плащаме електроенергията. Това е нормален разход признат разход. Това са бели хора и те искат да живеят като бели хора. Тези бели хора ще си докарат охранителни фирми по цени такива каквито са в държавата в която е компанията майка. Това е признат разход, официален разход и цената на електроенергията пак ще скочи. Това не е просто да приличаме на другите. Това е важен икономически проблем. Не говоря за това, че може да се появят фирми от Сицилия да ни охраняват. Това е друга тема. Там вероятно полицията ще дава отговори. Но ви казвам, че тук може да бъде изместен българския икономически интерес и да вдигнем цената особено в сферата на монополите и ще си плащаме. Това няма да е някакъв криминален разход. Това ще е истински разход по едни истински цени за охранителна дейност, примерно в Германия или в Австрия. Тоест какво правим. Какво печелим от това, че приемаме този закон и либерализираме режима?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Любенова, преди да ви дам думата. Трябва да обясните, че конкуренцията би трябвало да намали цените.
СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА: Благодаря г-н председател. Само във връзка с това, което г-н Димитров каза. Всъщност ЕОN, IVN са възложители на обществени поръчки. Така че пак трябва да стигнем до конкуренция. Ако те могат да докарат охранители от друга държава на по-ниска цена, защо не. Мисля, че няма да е толкова лесно на една чужда фирма да дойде и да извършва тази дейност в България. ще трябва да наема охранители от България. Българският език не е толкова разпространен. В Брюксел например сградите на институциите се охраняват от фирма в която работят различни по народност охранители. Много често се виждат португалци, италианци от цяла Европа. Но те владеят френски и английски. Така че не е толкова просто да дойде някой и да извършва дейността тук. Да отнеме пазара на хората, които работят в този бизнес и да отнеме техните работни места. Без български език няма да се справят, колкото и да имат всички други права. Няма да могат да си вършат работата. И едва ли някой би ги наел, когато няма да могат да изпълняват задачите.
ПРНЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли други народни представители с въпроси към вносителите? Желания за изказвания на народни представители? Няма.
Колеги, поставям на гласуване за първо четене закона за частната охранителна дейност, внесен от Министерски съвет на 28 декември 2010 г.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Законопроектът е приет.
По втора точка
Наши гости са: Министерство на вътрешните работи
Райна Димова – директор на дирекция “Правно-нормативна дейност”
Министерство на икономиката, енергетиката и туризма
Гергана Царева – директор на дирекция “Регистриране, лицензиране и контрол”.
Министерство на околната среда и водите
Стефан Стефанов – директор на дирекция “Управление на отпадъците”
Оля Матова – началник на отдел “Управление на производствените и опасни отпадъци” в дирекция “Управление на отпадъците”.
Моля, нашите гости да заповядат.
Кой ще представи ясно и кратко законопроекта по същество?
ГЕРГАНА ЦАРЕВА: Добър ден господин председателстващ, добър ден уважаеми дами и господа народни представители. Съвсем накратко ще представя проекта за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, който е внесен от три министерства. Министерство на вътрешните работи, Министерство на околната среда и водите и Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Пред вас има един набор от мерки, които са насочени към това да се ограничи кражбата на метали, нещо от което страда цялото ни общество в момента. Да се въведат по-строги правила за извършване на търговската дейност с отпадъци, отломки от черни и цветни метали. Да се прецизират условията при които се отнема лицензията. Повишават се също така имуществените санкции в закона и се прецизират и се въвеждат някои уточняващи съставите текстове в Наказателния кодекс. В съставите които касаят дейности с отпадъците.
Най-основната промяна, която предвиждаме с този законопроект се отнася до това, къде може да се извършва дейността. Досега площадки бяха лицензирани и в жилищни зони, в гаражи, в частни дворове които граничеха с къщи на хора. Това беше един огромен проблем. Защото първо се причиняваше голямо замърсяване. Второ се затрудняваше контрола. Трудно се определяше кои отпадъци идват от битов характер и кои са от промишлен характер. Създаде се предпоставка да се регистрират огромен брой площадки към момента над 2300, на които се извършва дейността. В момента се предлага дейността по събиране на отпадъци да бъде ограничена до индустриалните зони и някои елементи от пристанищна и ж.п. инфраструктура. Тоест, там където нормално би трябвало да се извършва индустриална дейност. С тази поправка считаме, че броя на площадките ще бъде редуциран до около 400.
Следващата основна промяна, която предвиждаме, когато се установи нарушение само на една площадка, а самата лицензирана фирма има повече от една площадки, да може да бъде дерегистрирана, отписана от лиценз за само тази конкретно площадка, на която е установено нарушението, за да не се засяга дейността на цялата фирма. Това е според нас справедливо и позволява на фирмата, която управлява повече от една площадка да бъде много прецизна, когато контролира собствените си служители. Дадена е една дефиниция, също така със законопроекта, който имате пред вас на рисковие номенклатури отпадъци от черни и цветни метали. Тази дефиниция е изработена в сътрудничество с най-големите компании, които са потърпевши от кражбите. Тук влизат енерго разпределителните дружества, влизат представители на БДЖ, на транспортна полиция. Стремили сме се обхвата да е пълен, за да може когато имаме прецизно дефиниране на обектите на посегателство, съответно и наказанията да отговарят точно на деянията. Изцяло отпада с този законопроект възможността физически лица да предават такъв тип отпадъци. Тоест не може едно физическо лице да се появи в пункт за изкупуване на вторични суровини и да занесе калотка или елемент от подвижния ж.п. състав или кабели. Номенклатурите са подробно изписани. Забранява се изцяло изкупуването на такива елементи от физически лица. Те могат да бъдат изкупувани само от юридически лица, които генерират подобен отпадък. И това изкупуване става въз основа на договор.
Прецизират се административно наказателните разпоредби, като за рисковите номенклатури имуществената санкция се повишава до 100 000 лв.
Предвидено е също така въвеждане на видеонаблюдение на площадките на които се извършва търговска дейност с отпадъци. Привеждането в съответствие на търговската дейност с този ЗИД е предвидено да стане за гратисен период от шест месеца. И след това, ако сега действащите фирми, които са около 1000 на този пазар не успеят да отговорят на тези изисквания, те ще бъдат служебно заличени.
Считам, че така представения ви законопроект е най-прецизния от всичките, които до тук са се занимавали с тази регулация. Тази търговка дейност е регулирана от 1996 г. по един или по друг начин. 2003 г. влиза в сила сегашния закон със сегашния режим. Надявам се да сме натрупали достатъчно опит и да сме ви предложили адекватен законопроект.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Някой друг от вносителите желае ли да допълни нещо? Няма. Народните представители ще реши ли този законопроект проблема с кражбите на кабели, железопътни релси? Колеги, имате ли въпроси? Господин Агуш.
АРИФ АГУШ: Аз искам да попитам как се спряхте точно на 400 площадки? Как ги определихте и на каква основа тези 400 площадки? Как ще спре този закон кражбите? Какво имате предвид? И защо не може от физически лица да се изкупуват черни и цветни метали?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Темата е интересна. Може би и други колеги ще вземат думата. Господин Атанасов.
ДИМИТЪР АТАНАСОВ: Моят въпрос е следния. Доколкото разбрах, вие ще отнемате лиценза не на фирмата, а на площадката където е извършено нарушението. А ако се извършва повторно на тази площадка. А ако тази фирма някак си постоянно извършва нарушение, предвиждат ли се и защо не се предвиждат санкци?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други народни представители? Няма. Заповядайте вносителите.
ГЕРГАНА ЦАРЕВА: Благодаря г-н председател. Ние не сме се спряли на цифрата 400. Това е броя на площадките, които в момента към настоящия момент се намират в промишлени зони. Така че това е една цифра, която е базирана на съществуващите към момента площадки, които отговарят на нововъведеното изискване. Няма лимитиране. Не е закована тази цифра. Всяка площадка, която отговаря на дефиницията, която сме подготвили ще бъде вписана, съответно и всеки нов лиценз. Нека да бъдем ясни, ние не забраняване изкупуването от физически лица на отпадъци. Забраняваме изкупуването от физически лица на конкретно описаната номенклатура. Тоест елементи от ж.п състава, кабели и т.н. Битовият отпадък, старата ръждясала пружина или всякакви такива отпадъци физическото лице ще може да предава свободно.
РАЙНА ДИМОВА: Позволете ми, тъй като съм юрист и не съм изцяло запозната за съжаление с цялата фактология по предотвратяването на кражбите. И казвам, че това е коментирано в Министерство на вътрешните работи с колегите от икономическа полиция и те считат, че тези промени в законопроекта ще бъдат един стимул. Беше направено в Народното събрание едно предварително обсъждане с тримата министри, които са вносители и беше направено едно представяне с една статистика от броя на кражбите, общо регистрираните кражби, кражбите на черни и цветни метали и се отчете, че в началото на 2010 г. има едно рязко покачване на тези кражби. Считат, че след въвеждането на ограничителни мерки това би ограничило обикновените извършители на дребните кражби не давайки им възможност да предават каквото и да било, а само определени неща. Тази рискова номенклатура, която беше представена от колегата, това е смисъла на ограничаването на кражбите. В момента не мога да боравя със статистика, за да подкрепя думите си.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Аталай има въпрос. Заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря ви. Ще изразя и отношение. Уважаеми колеги, може би ние с г-н Агуш сме от хората, които от дълго време сме се занимавали с покупката, доставката на скрап и то в големи размери. Аз имам близо седем години стаж в Кремиковци точно в тази насока, купуване на суровина за Кремиковци и ми е ясно за какво става въпрос. Ни най-малко ние с него двамата няма да сме хората, които да подкрепим всякакви законови промени с което ще ограничим възможността от кражби. Но оставам с впечатлението, като че ли в момента не даваме възможност за нормално развитие на самата дейност, а сме се центрирали и сме се концентрирали, точно по какъв начин да пречим на тази дейност. Вие знаете, че икономиката всяка лицензирана дейност води до корупция. И знаете от предишните правителства през цялото време идеята, както и на това правителство беше, колкото се може повече да се намалят лицензионните дейности и от там да мине всичко в рамките на регулацията. И аз смятам, че лицензионната дейност, точно в тази практика трябва да отпадне. Трябва да има регулиране. Влизаме в регулацията. Там със съгласен да има регулация. Но регулацията с цел опазване на кражбите и въвеждане на полицейщина в цялата тази дейност също не сме съгласни. На какво основание. Едни хора, които тръгват да събират отпадъка на тази държава, от което ще изкарат някой много пари, други поддържат семействата си с една обикновена площадка, той да направи видео наблюдение Имам чувството, че с тези видео наблюдения, като че ли започнахме да решаваме всякакви въпроси. започвам да се съмнявам дали няма някой ден да искаме видеонаблюдение в апартаментите на хората. Да не би някоя домакиня да изнесе собствените си домакински уреди на вън и да ги продаде някъде. Не съм съгласен с тези неща. И нямате никакво право и основание вие със закон да задължите по какъв начин и кой как ще си опази собствената си продукция, разбирайте тази площадка на която един път сме ги ограничили давайки лиценз. Не го разбирам. Вие ако имате аргументи достатъчни кажете.
Доколкото до това, кои ще са номенклатурите, които вие трябва да ограничите физическите лица да могат да предават на изкупвателните пунктове. Също няма да може да ги опишете. Разбира се, ако има някъде някой, който да не си опазил, дори и Националната електрическа компания далекопроводите и някой е направил набези там, това означава, че опазването на собственото имущество, това предприятие не е направило достатъчно и тогава вече е дало възможност за набези на другите. От тази гледна точка, ако погледнем, ако разбира се има някаква група, която е закарала в изкупвателен пункт един кабел с нормална дължина или да не е с нормална дължина, веднага без видеонаблюдение се разбира по какъв начин и откъде е дошло. Но защо да ограничим човека, който е тръгнал и прави оборка на онези калотки, които са паднали по ж.п. линията от Карлово до Калофер. Какво да ги ограничаваме. Нима българските държавни железници да си организират събирането на калотките или на някакви отпадъци.
Тук ми е основния въпрос. Доколко и как и по какъв начин, вие с големите доставчици на скрап към големите предприятия сте се свързали. Имате ли тяхното становище и те дали ли са ви определени съвети по какъв начин ние да проверим законовата база. Ако не сте направили това нещо, би било полезно да чуем и техните виждания в тази насока.
Въпросът който г-н Ариф Агуш зададе за 400 площадки. Разбрахме, че те ще бъдат само в промишлените зони. Може и 400 да са, може и 500 да са, но ограничаването на броя и в последствие отнемането на лиценза на една площадка само заради това, че е имало обикновено нарушение в една площадка също не го разбирам. Отнемането на лиценза означава, спиране възможността на дейността на собственика на фирмата. Ако има нарушение в тази площадка, би било добре охранителните фирми, охранителната дейност да се насочи директно към лицето, което е извършило нарушението, а не към съответния собственик. Не знам доколко не противоречи на законите това, че при едно нарушение има отнемане на лиценз. Тук нямаме повтаряемост на съответната дейност и вие нямате право да го включим като изменение в този закон. Знаете, че при всяко нарушение повтаряемост е необходима поне минимум две санкции и на третото вече да се тръгне за отнемане на така трудно дадените лицензии.
Разсъждавайки в тази насока колеги, идеята да ограничим кражбите с въвеждане на такива дейности с които да пречи на развиването на самата дейност със събирането на скрап, с това нещо като че ли няма да мога да се съглася. Разбира се, трябва да се намерят определени възможности за ограничаване всякакви кражби от страна на хората, но не чрез ограничаване на дейността на самата фирма, която се занимава с изкупуването и предаването на скрап.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, имате ли въпроси към вносителите. Господин Икономов.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Благодаря г-н председател. Аз ще продължа разговора от цифрата 400 площадки. В мотивите са записани, че сега действат над 2300. Вие казахте, че тези 400 са действащите в териториите, които предвиждате сега в момента. Това предполага, че от тези 2300 или разликата от около 1900 все някои от тези фирми ще искат да се нанесат на такива площадки. Разбирам производствени складове и т.н. както сте ги описали. В същото време вие сте заложили един срок от шест месеца, който е за въвеждане на тази дейности, на тези нови лицензирани площадки и съответно да спазят изискванията на РИОСВ екологични изисквания и т.н. Това включва изработване на ПУП. Това също може би ще включва, ако дадена община, дадена производствена зона или дадена община не разполага с такава подходяща територия, тя да бъде определена по съответния ред от общинския съвет. Мислите ли, че този срок от шест месеца, който сте дали, би бил реално изпълним. Това е единия ми въпрос. В смисъл дали да не се помисли за по-дълъг срок при такива подобни обстоятелства.
Друг един въпрос, който има е свързан конкретно и с един термин. Но той е в термина третиране на отпадъци, който вие сте включили. Дали това включва и натоварване и превоз на тези отпадъци, което ще доведе до една ненужна подробност. Едни и същи отпадъци, освен че се събират и се съхраняват отделно, те да бъдат и натоварвани и превозвани с отделни транспортни средства. Не знам дали третирането на отпадъците точно това предвижда.
Друго което искам да задам като въпрос е в някои поне два члена, аз така забелязах, гледайки закона за едно и също нарушение сте предвидили две наказания – имуществена санкция и отнемане на лиценз. Това е в чл.53а, където се предвижда за нарушение на чл.60 ал.7, също в чл.115, където е пак за нарушение на чл.60 ал.3. Там се предвижда и отнемане на лиценз и имуществена санкция. Не знам юридически дали това е възможно и е нормално.
Също така сте предвидили към договорите между лицензираните търговци да бъдат прилагани сертификатите, като приложение към договорите при търговия с черни и цветни метали. Това не би ли било голяма като обем информация. Дали това не може да се оправи с една декларация с изписване на номерата. Някаква съкратена процедура. Защото така или иначе тези сертификати ще стоят на съхранение при фирмите и при нужда биха могли да се проверят. Това е което имах да питам.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други въпроси, колеги. Аз ще добавя един въпрос. Тъй като разбирам желанието на Министерство на икономиката и на Министерство на вътрешните работи да бъдат ограничени кражбите. Това е разбира се и желание на всеки един член на тази комисия ви уверявам. Само че когато се въведат високи глоби понякога се получава точно обратния ефект. Беше ви казано това и от г-н Икономов и от г-н Аталай, води до нарастване на корупцията. Тоест, получава се обратния ефект. Определени длъжности лица се корумпират и не се постига крайния резултат.
Аз искам да ви попитам нещо друго. Видяхте ли как в повечето европейски страни е решен този проблем. Особено Източна Европа имат същите практики, същите проблеми. Дали е решено през процедура по лицензиране или е намерен някакъв друг начин на решаване на проблема. Тъй като винаги има няколко алтернативи. И аз ви питам, защо избрахте точно този модел. Може би е най-добрия. Но може да се окаже, че не е най-добрия за нашите условия. Тоест добре е ние да бъдем по-добре информирани и след известно време е добре да получим доклад като комисия. Доколко тези мерки са били резултатни. Защото ако не са трябва да приемам други, за да получим необходимите резултати в крайна сметка. Така че заповядайте да отговорите на натрупалите се въпроси.
ГЕРГАНА ЦАРЕВА: Благодаря ви г-н председател. Тръгваме от не отговорения въпрос още от първия рунд въпроси. За отнемането на лиценза и какво е съотношението с наказанието при еднократно нарушение за една площадка. При повторно нарушение на същата фирма, на същата площадка лиценза се отнема. Това е във връзка с въпроса кога се прилагат глобите, кога се прилага отнемането на лиценза. Повторността е изведена като условие за отнемане на лиценза на цялата фирма. Тоест, ако продължава системно да има нарушение или се установят нарушения на повече от една площадка на една и съща фирма, тогава се отнема лиценза на цялата фирма.
Продължаваме с констатацията за полицейщина. Аз така съм я записала. Само искам да ви уверя, че специално в Министерство на икономиката, енергетиката и туризма свръх регулиране и стремеж към свръх регулиране отдавна няма. В момента действащите лицензии, които касаят индустриалната дейност в Министерството, без енергетика, разбира се са четири. Тоест никой не си позволява да свръхрегулира или да ощетява бизнеса към момента. А мога да ви уверя, че и сега действащия закон за управление на отпадъците и предложенията, които са направени изцяло съответстват на закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Не сме си позволявали по никакъв начин да излезем извън границите на този закон.
Следващото запитване беше дали шестте месеца гратисен период са реални, за да могат фирмите евентуално да приведат дейността си в съответствие. Въпросът е много хубав и много резонен. Нашето първоначално предложение, нашето като казвам, това е на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма беше този гратисен период да е една година. Сами разбирате, обаче че желанието на колегите от МВР беше този период да е един месец. Така че в момента виждате един компромисен срок, който така или иначе споразумели сме се, естествено подлежи на разглеждане и евентуално на довеждане до някакъв икономически резон.
Дейностите по третиране дали включват товарене и превоз. Не, не включват.
Сертификатите. Те са само за кабели и проводници. Сертификати за друга номенклатура не се изискват. За всички останали предадени от физически лица отпадъци се прилагат декларациите.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Да, декларациите от физически лица, но те няма ли да бъдат като обем много големи на брой. В смисъл да бъдат само описвани, не самите декларации да се предават. Аз това имам предвид.
ГЕРГАНА ЦАРЕВА: То и в момента се прилага това. Това не затруднява площадката по първоначално изкупуване.
Въпросът който г-н председателя зададе как е решено по света, в интерес на истината събирането на информация не е лесно. Принципно този въпрос е решен с Уигенерис. Този режим се разписва от България самостоятелно. От 1996 г. насам се опитваме да намерим търговските механизми за регулиране. Даже трябва да ви кажа, че след това имахме запитване от румънския парламент, които искаха да използват нашия модел, за да се справят с явно аналогични проблеми, които те имат. Няма хармонизирано законодателство. Няма готова рецепта. В интерес на истината, от това, което успяхме да намерим в интернет се оказа, че повечето големи държави, включително и САЩ вървят по същия път, по който вървим ние. Тоест, търговия, която се извършва на определени места от определени фирми с проследяване идентификация на физическите лица, които донасят съответния отпадък. Като специално в някоя от държавите се акцентира на цветните метали, черните са изключени от обхвата. Със силно присъствие и роля на полицаите, на правоохранителните органи, поради чувствителността на сектора. Проблемите са мога да ви уверя, абсолютно еднакви. И в интерес на истината те следват световните цени на металите. Тоест когато цените на борсата спаднат, социалния и криминалния аспект спират да бъдат проблем. Тоест кражбите намаляват. Няма толкова много проблеми. Когато обаче на борсата цените на металите тръгнат нагоре, изведнъж обществото се вижда в стрес, в ужас, защото няма адекватен механизъм за предпазване.
Законопроектът е съгласуван с Българска асоциация по рециклиране, Браншова камара, Феникс ресурс, Асоциацията по металургия, с топлофикациите, с мобилните оператори и с електроразпределителните дружества, както и с БДЖ.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Допълнителни въпроси. Господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Първият ми въпрос е. За сертифицирането, сигурно става въпрос за онзи сертификат, който всеки, който вече е преработил изкупения отпадък и го предава на преработвателното предприятие, за този сертификат по всяка вероятност става въпрос. Колеги, има сертифициран по размери и дебелина скрап, който се предава към металургичните предприятия. Но тук не можах да разбера какъв сертификат трябва да представя човек, който кара някакъв отпадък. Какъв ще е този сертификат и аз не можах да разбера.
Вторият ми въпрос. Колеги, аз не напразно попитах предишния път имате ли становището и не оставяте ли становището на големите изкупвачи на вторични суровини, както изброихте – Феник ресурс, големите предприятия. Защото вие с този закон в момента помагате на големите изкупвателни пунктове. А малките, средните, каквито все още има на места като семеен бизнес, вие ги спирате. Как да направим така, че освен в борсата, когато се променя цената на метала се увеличават кражбите. Но не трябва да забравяйте, че когато се увеличава безработицата хората отиват с част от събрания скрап и си купуват сирене и хляб. Има в определени населени места, където има малки фирми, не са така големи, те не правят основно преработване. Вие знаете, че частичния лиценз, който вие давате, там не се изисква на тази площадка преработката на скрапа. Вие по този начин ще ги унищожите.
Разбира се за Феник ресурс и другите големи изкупвачи това е добре дошло. Как ще накарате този част, който само с част от това си изкупува ежедневния си хляб да направи видео наблюдение на тази площадка. Колеги, може ми от 1991, 1992, 1993 г. от големите кражби тръгнахме. Започнахме да работим по тези режими, за да се създаде една регулация. Но според мен лицензионния режим вече тежи, излишен е. Може да се мине на по-лек режим. Да направим така, да създадем възможност на всеки един, които иска да започне този бизнес, да не му се наложи да инвестира толкова средства, колкото вече големите ползват тези средства за вечерите си или за посрещане на гости. Това имах предвид.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, допълнителни въпроси.
НЕДЯЛКО НЕДЯЛКОВ: Благодаря г-н председател. Аз искам да задам въпроса в ал.10 на § 10 е записано, че търговеца всяко тримесечие трябва да представя в Националната агенция за приходите информация за лицата, които извършват продажба на отпадъци. Това да го разбираме ли, че по този начин се търси изсветляване на доходите на тези лица. И другия въпрос е, кое налага записите на камерите да се пазят една година.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Допълнителни въпроси?
ЕВГЕНИ СТОЕВ: Аз искам да го доразширя този въпрос в ал.10. Мисля, че това е в действителност бизнес, но на тримесечие се подава информация в приходната агенция, защото по Закона за счетоводството годишните декларации се подават в началото на следващата година. Същото е по Закона за облагане доходите на физическите лица. И мисля, че ако по тримесечие се дават за лицата бележки, те няма да бъдат облагани по тримесечие. Те ще чакат да си подадат годишната декларация. И от тази гледна точка мисля, че е излишно по тримесечие фирмите да подават за лицата, които продават скрап.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Аз не чух отговор на моя въпрос, защото дадох два конкретни примера за две наказания, които са и отнемане и имуществена санкция. Аз не мога да намеря в закона, че те се прилагат по отделно. Първо едната, след това другата.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други народни представители за допълнителни въпроси? Няма. Заповядайте да отговорите.
СТЕФАН СТЕФАНОВ: Аз ще поясня някои от старите въпроси, които са от компетентност на нашето министерство. И ще отговоря на г-н Икономов и на г-н Стоев за декларациите, които се подават за трите месеца. За третирането ще отговоря, което поставихте като въпрос. Това за предаването на информация в Националната агенция по приходите, за лицата които извършват продажба на отпадъци от черни и цветни метали възникна по повод на това и то от най-голямата българска асоциация по рециклиране, които споделиха, че физически лица, които превръщат това в свой ежедневен бизнес, в посока ограничаване на кражбите, те ежедневно предават метали и техните доходи достигат от порядъка на хиляди левове в рамките на това тримесечие. И по този начин се кактализират кражбите. Защото ние казваме на физическото лице, че може да предава само от битов характер отпадъци, но по този начин имайки тази възможност, ние не го ограничаваме дали той ще предаде пръскачката лозарската собствената си или ще предаде на още трима, четирима души, които ги е събрал по вили, по къщи, по мазета и т.н. И поне като ги е предал да си обяви доходите и той вече става ясен кой е. Излиза на координатната система на данъчните и той бива облаган. Това беше тяхно предложение. И това беше включено в законопроекта.
За третирането. Искам да поясня, че то е употребено като понятие, което съществува в допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците. Третирането включва събиране, временно съхраняване, рециклиране и оползотворяване или обезвреждане. Тук в случая идеята е следната. Тъй като в момента широкото понятие отпадъци от черни и цветни метали, което битува, в момента включва и отпадъците от излезнали от употреба моторни превозни средства, електрическо и електронно оборудване, батерии акумулатори, които се съхраняват на едно место с технологичните от промишлените предприятия, битовите метални отпадъци. И целта на целия този запис да бъдат съхранявани, третирани отделно е следната. Тъй за всички други потоци, които изброих преди малко, това са масово разпространените отпадъци, а това са продуктите които след тяхната употреба се образуват тези масово разпространени отпадъци са създадени отделни организации по оползотворяване, както за опаковки, така и за тези други потоци, които изброих. Те са комплекс от опасни и не опасни отпадъци, метални, неметални и други. Те са на отделен разрешителен режим, както автомобилите, така електрическото и електронно оборудване, акумулаторите, маслата, опаковките и т.н. Целта е да не са събрани на едно место и да бъдат третирани било то в шредели или предварително да бъдат отделени опасните отпадъци от тези потоци. Затова е казано, че те трябва да бъдат разделени от отпадъците, които имат битов характер или са технологичен лом или от рисковата номенклатура са със сертификат за произход, което пита г-н Аталай. Сертификатът гарантира произхода, че е от такова предприятие, което има наистина такъв технологичен отпадък при брак или нещо друго. Било то ж.п., било то енергопреносните дружества или съобщителните предприятия. Това всъщност е идеята да може да разделим тези потоци. От един момент нататък те могат да бъдат съчетани. Когато наистина металните отпадъци отделени от опасните отпадъци, които са били в комплекс в автомобилите, в другите оборудвания, от там нататък транспортирането вече не е трети5ане, то е транспорт. Те могат да бъдат транспортирани до металодобивните предприятия заедно във вагони, камиони и т.н.
Ако нещо по екологична линия е необходимо да поясня, за мога да продължа по темата. Но мисля, че това бяха въпросите, които трябваше да зададем. За видеонаблюдението и лицензирането, мисля че колегите могат да дадат някакъв отговор. ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: По някои от останалите въпроси заповядайте.
ГЕРГАНА ЦАРЕВА: Аз започвам по реда по който съм направила бележки. Дали са съобразени становищата на големите фирми. Да, съобразени са. Повечето от тях са членове на една от тези три камери, които изброихме. Отделно сме съобразявали становища от самите фирми постъпили в хода на работата на работната група. Например в Норт холдинг имаха много изчерпателни становища. Активно работихме и с БАР и София мед.
Само едно пояснение. От 2000 г. няма пълен и частичен лиценз. Тоест лиценза е за всички видове дейности, които са описани към момента в закона. Няма разделение на фирми, които само събират и фирми, които събират и обработват.
По принцип търговската дейност с отпадъци, както и в началото казах, тя е много чувствителна от гледна точка на огромното количество кражби, посегателства върху собствеността. От тази гледна точка световната практика е, че може да бъде посегнато върху свободата на търговията. За да се направи това обаче е въведена именно тази цедка. Един лицензионен режим при който решенията не се взимат еднолично, а се взимат от един колективен орган, голяма комисия с представители от няколко ведомства, където се разглеждат всички аспекти на подаденото заявление и евентуално възможностите за злоупотреби. За калотките това е едно необходимо уточнение, че те не могат да бъдат намерени на релсите. Това са части от подвижния ж.п. състав, които не падат от само себе си. Тоест, картината на това как едни физически лица ходят по ж.п. линията и събират калотки, просто трябва да я забравим.
По отношение на имуществените санкции уточнението, което ние може да направим, е, че чл.115 ал.3 хипотезите за наказване са разширени с извършване на търговска дейност без наличие на сертификат за произход или писмен договор. Точка 10 от същия, т.е. от референцията към чл.60 е, че сключват договори или приемат сертификат или декларация с неизписани всички изискуеми данни идентифициращи лицата или купувания отпадък. Това са хипотезите, които се включват към имуществените санкции и респективно глобите.
Аз искам да кажа, че може би голямото количество наказания, които виждате във вашия законопроект, това е предпоследната и последната страница от текста на закона за изменение и допълнение. Те се отнасят към Наказателния кодекс. И там основното прецизиране е, че даден минимум и максимум на наказанията, което досега не беше дефинирано и позволяваше да се наказват символично или да се освобождават от наказателна отговорност голяма част от физическите лица, които бяха хванати да извършват такава дейност, т.е. превантивната функция на криминалното наказване изцяло отсъстваше. Сега с тези прецизирани текстове и с формулиране на минимум и максимум се постига едно много по-високо ниво и на превенция съответно и на наказване. Това са текстовете отзад, но те касаят наказателния кодекс.
ПРЕДС МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, въпроси и изказвания. Господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз си признавам, че съчувствам на вносителите. Няма да подкрепя закона не за това, че той не е добър и не ми харесва. И тук задавам същия въпрос. Какви ще са резултатите от прилагането на този закон? Вие по груби сметки казвате, че 1700 пункта ще бъдат закрити. Да допуснем, че 100 човека средно на пункт общуват с тези 170 000. Сега ми се иска да има човек с униформа отсреща и да сподели горе долу какво ще стане с битовите кражби. Защото не може да му кажеш: “От утре няма да ядеш.” Това е бизнес. Той е развит. Те си имат бригадири. Имат стройна организация. Сега всичко това казваме, че няма да го има. Нашият случай не е френския. Качваме ги на самолета и в България да им берат колая. Няма такъв вариант. Не може да кажеш на човека, от утре няма да ядеш. Това което спомена, колегата че те са много богати и получават големи доходи и звучи привлекателно. Сигурно има и такива. Но в голямата си част от това живеят. Те са многодетни семейства. Досега един е предавал, сега друг ще предава. Ще намерят болни, които не могат да се идентифицират. Те колая ще му намерят. Но като ограничите достъпа, защото то ще е вече на голямо разстояние, отиде битовата престъпност та се не видя.
Аз си мисля, че е много важна другата функция. Какво им предлагаме в замяна. Нищо не предлагаме в замяна. Щом не предлагаме в замяна, ситуацията според мен ще стане по-тежка.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други становища на народни представители.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Законопроектът прави възможното в момента за ограничаване на кражбите и регламентиране на тази дейност и ще го подкрепя. Но между първо и второ четене ще се наложи някакви промени, може би конкретизиране на срока за който споменахме и други неща, които наистина да бъдат в синхрон с всички изказвания, които чухме в залата.
Моят въпрос е, днес се чу не един и два пъти, че завишаването на санкциите не винаги води до превантивна дейност. Тук гледам едно завишаване от над три пъти на банковите гаранции, които от 30 отиват на 100 000 лв. Колко случаи има на такива внесени гаранции? Наистина налага ли се, защото все пак както казахме не са всичките такива лицензирани площадки, толкова едри търговци в гаражи, че на някой такъв да наложим 100 000 лв. е доста сериозна санкция. Какво налага това тройно увеличение и колко са такива случаи до момента.
ГЕРГАНА ЦАРЕВА: Благодаря ви г-н председател. Към момента имаме два случая на внесена гаранция от 30 000 лв. Само искам да ви обърна внимание, че тази гаранция се внася само при положение, че фирмата не иска да се съобрази с предварителното изпълнение на заповедта за отнемане на лиценз и иска да работи в периода на обжалване. Ако те се съобразят и преустановят дейността, докато съда се произнесе по акта на министъра, тогава няма нужда да бъде внасяна тази гаранция. Това е алтернатива, възможност за тях.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги има ли желание за други народни представители, които имат желание да вземат думата? Няма.
Лично аз ще подкрепя законопроекта, въпреки всички въпроси, които за мен са сериозни. След шест месеца е редно Министерство на икономиката заедно с министерство на вътрешните работи да подготвите един доклад и отчет, доколко тези мерки дават резултатите. Това е смисъла на оценката на въздействието. Тя може да бъде предварителна, но последващата е още по-важна. Тоест след шест месеца е добре всеки един представител на тази комисия да информира дали тези мерки дават резултат. Защото подозирам колеги, че те ще трябва да бъдат коригирани и не случайно имаше толкова много въпроси от народни представители.
Подлагам на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците – за първо четене.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържали се. Двама въздържали се.
Приема се на първо четене.
Процедурно предложение г-н Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаеми г-н председател, колеги, предлагам да разместим точките в дневния ред трета и четвърта, понеже по четвърта точка, закона за занаятите имаме много гости. Не очаквахме да продължим толкова дълго дискусията по т.втора за управление на отпадъците. Така че г-н председател, моля да предложите на гласуване моето процедурно предложение.
ПРЕДС. ЗМАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли обратно процедурно? Няма.
Подлагам на гласуване точка четвърта да стане точка трета. Да гледаме сега Закона за занаятите. Който е за, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Продължаваме със Закона за занаятите.
Това е редно, тъй като имаме много гости.
Наши гости са: Министерство на икономиката, енергети5ката и туризма
Евгени Ангелов – заместник-министър
Валентина Танева – началник на отдел в дирекция “Икономическа политика”
Диляна Камбурова – главен експерт в дирекция “Икономическа политика”
Министерство на образованието, младежта и науката
Национална агенция за професионално образование и обучение
Антоанета Кацарова – началник отдел «Лицензиране»
Марияна Павлова – главен експерт в отдел «Лицензиране»
Национална занаятчийска камара
Кръстю Капанов – председател
Юлиян Наков – изпълнителен директор
Румяна Атанасова – юрисконсулт
Асоциация на козметиците
Даниела Спасова – председател
Национален браншови съюз «Сервиз електронна и битова техника»
Димитър Лулчев – председател
Бойко Божков – заместник-председател
Национален съюз на ключарите в България
Йордан Велков – председател
Българска стопанска камара
Георги Шиваров
Емил Василев
Кирил Желязков
Българска търговско-промишлена палата
.......
Национално сдружение задруга за майсторите на народни художествени занаяти
Светозар Кунгалов – председател
Национална предприемаческа и занаятчийска камара
Александър Банев – председател
Колеги, на етап сме гледане на второ четене на Закона за занаятите. Ще има спорни текстове. Аз препоръчвам да проведем една сериона дискусия и да се опитаме да постигнем консенсусни решения при които да сме убедени, че тази важна за България дейност ще се развива по един добър, благоприятен начин.
Заглавието е: Закон за изменение и допълнение на Закона за занаятите
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на законопроекта.
Желание за думата? Няма.
По заглавието, който е за, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Предложение от народните представители Даниела Миткова, Делян Добрев и Диан Червенкондев.
Навсякъде съкращението в законопроекта “/РЗК/”, съответно /НЗК”/ да се замени с “регионалната занаятчийска камара”, съответно с “Национална занаятчийска камара.
Работната група подкрепя предложението.
Моля гостите и народните представители, ако имат забележка да дадат ясен сигнал, за да мога да им дам думата по даден текст.
По това предложение, желание за изказване? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 1. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 1.
Желание за изказване? От Министерство на икономиката, ако имате забележки, моля ви да дадете ясен сигнал. Няма изказвания.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 2. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 2. Желание за изказване. Няма.
Който е за § 2, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 3. Предложение от народните представители Даниела Миткова, Делян Добрев и Диан Червенкондев.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3.
§ 3. Чл..3 се изменя така:
“Чл.3. /1/ “Занаят” е дейност за производство на изделия и/или за предоставянето на услуги по занаятчийски начин.
/2/ Предприятието за производство на изделия или за предоставяне на услуги е организирано по занаятчийски начин, когато за определяне на облика му са изпълнени едновременно следните изисквания”:
1. дейността е включена в списъка на занаятите съгласно приложение 1;
2. работата се изпълнява на ръка или с помощта на ръчни или други специфични за занаята инструменти; дейността е разчленена на отделни операции; крайното изделие или услугата са сходни с други от същия вид и/или са уникални;
3. за извършването на дейността са необходими съответни знания, производствено-технически умения и практически навици, придобити със занаятчийско обучение и квалификация, с професионално обучение в системата на средното и висшето образование, с курсове за придобиване или повишаване на квалификацията, както и с професионален опит;
4. дейността се извършва от занаятчии – самостоятелно заети лица или обединени в дружества по смисъла на чл.357 на Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.”
Това е предложената редакция от работната група на § 3.
Има ли желание за думата.
От Националната предприемаческа и занаятчийската камара.Заповядайте.
РУМЯНА АТАНАСОВА: Правен консултант съм на камарата. Ако ви прави впечатление в този текст се казва, че трябва да бъдат изпълнени едновременно следните изисквания. И в същност първото изикване, ако го няма се обезсмислят и другите. При поставяне на въпроса за едновременно. Може да се изпълнява дейността на ръка. Може да са разчленени отделните етапи на извършване на дадена дейност. Може да има необходимите производствено-технически умения, практически навици. Може да се извършва от занаятчии. И ако този вид дейност не е включена в списъка на занаятите, тогава всичко останало се обезсмисля. Старата редакция беше, едно от всички условия» бяха изброени и тези и още нещо имаше. Без значение, но въпроса е, че беше дадена някаква алтернатива. Тук реално липсата на първото условие обезсмисля всичко останало.
РЕПЛИКА: Само да маркирам. В нашето становище сме подкрепили и редакцията на този текст. Специално по отношение на изключването на кръга на занаятчиите, на лицата, които произвеждат стоки и услуги по индустриален начин. Търговците регистрирани по търговския закон и ограничаването до физически лица и до образувания под формата на граждански дружества, които упражняват занаяти. Считаме, че текста е удачен, така както е предложен.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други становища по предложената редакция на § 3. От Министерство на икономиката, бихте ли отговорили на въпроса на Националната предприемаческа и занаятчийска камара. Те се притеснянат с ограничението, което се налага със списъка.
ДИЛЯНА КАМБУРОВА: Със списъка или с условията?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: И двете.
ВАЛЕНТИНА ТАНЕВА: Министерство на икономиката, енергетиката и туризма получи две писма от Върховна касационна прокуратура, която проверявайки наказания наложени на хора работещи индустриално. На тях са им налагани наказания от областните управи по предложение на регионалните занаятчийски камари, само защото дейността е вписана в сега действащия списък от 126 дейности, включително след като реставрацията беше извадена със Закона за културното наследство, в пернишка област има наказани и са предложени за наказания хора, които се занимават с реставрация. Предложението е дошло от Регионалната занаятчийска камара, независимо от действието на закона. Така че изпълнението едновременно на всичките условия е необходимо, за да се спре практиката, която посочихме. Прокуратурата предложи да направим промяна в тази част на закона. Валери Първанов изрично ни го е написал и подписал, след анализ на дейността, наказанията и практиката във всичките 26 камари. Оценката на въздействие, която направи Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, с която внесе предложението за промяна на закона в Министерски съвет, също сме отбелязали многото негативни явления. Недопускането на конкурентни предприятия на база на някои от предишните условия, които съществуват в сега действащия закон и излишната административна и регулаторна тежест, която създава сегашната норма, както е записан § 3 към момента, сега действащия закон.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Моля ви г-жо много кратко, ако имате възражения да го кажете пред комисията.
РУМЯНА АТАНАСОВА: Първо госпожо не е истина, това което казвате, защото Национална занаятчийска камара получи от председателя на Районна прокуратура – Перник едно указание разпореждане, с което ни задължи всички лица, които изпълняват дейност описана в списъка в закона за занаятите, да ги задължим да се регистрират. В противен случай ни заплашват с глоба от 2000 лв. лично до председателя. И не само районна прокуратура Перник реагира така. Ние може да представим и пазим цялата тази документация на прокуратурата.
Второто, по отношение на това, че ние създаваме излишна административна тежест. Това е едно доброволно сдружение на занаятчии и на кого тежи административната тежест? Управляващите органи на национални и регионални занаятчийски камари не са на бюджет. Техните заплати, възнаграждения, ако има такива, а в момента председателя работи на доброволни начала. Това се решава от занаятчиите, от общото събрание на занаятчиите, така че те не са в тежест на никого. А най-накрая що се отнася до липсата на конкуренция, звучи абсурдно, след като съществува търговски закон и всяка една от тези вид дейности, ако лицето реши да се регистрира като икономически субект по търговския закон, няма земна сила която да му попречи. Задължението беше само за лицата, които се припознават като занаятчии.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Народните представители по предложената редакция имате ли въпроси, колеги?
ДЕЯН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря г-н председател. Все пак ние говорим за закон за занаятите в чл.3 е записано що е занаят и съответно с тези четири точки, които са поставени наистина те комулативно трябва да бъдат изпълнени, за да може да бъде регистриран конкретен занаятчия по Закона за занаятите. И аз не можах да разбера по принцип точка първа ли се оспорва, т.е. приложението или останалите три точки от Националната занаятчийска камара. И аз считам, че и четирите точки са достатъчно обоснователни и дават определения на смисъла на този закон, що е занаят и кой може да попада под неговите разпоредби. А що се отнася до приложението, кои дейности могат да се оприличат като занаятчийски ще ги коментираме, когато стигнем до самото приложение според мен. Това е моето предложение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други народни представители, които желаят думата. Някой от нашите гости, ако иска да добави нещо важно.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: По отношение на дефиницията занаят, която кореспондира с дефиницията за занаятчийско предприятие, искам да кажа, че съществуват характеристики към Европейската комисия за това какво е занаятчийско предприятие и те тотално не кореспондират с предложената тук редакция.
Първо, разбира се, за всеки който е учил история поне малко е ясно, че когато една дейност е разчленена на отделни операции, тя е индустриална. За индустрията е типично производствения процес да е разчленен на отдели операции и обратното. Точно в занаятчийските предприятия производствения процес е едно цяло. И това е дори генезиса на възникването на индустрията и аз се надявам, че има достатъчно хора които това някога са го чели.
В документ на Европейската комисия и той може да бъде видян на интернет страницата на Европейската комисия. Аз съм я снимал и на всеки, който поиска мога да дам съответния линк, за да погледне, е написано следните общи характеристики на занаятчийските и микропредприятия. И ако ние не успеем тук да синхронизираме нашата дефиниция с европейската, не разбирам какво правим с нашия закон. Там е написано, че занаятчийските предприятия се характеризират с ангажираност на собственика или управителя на предприятието във всички етапи на работния процес. Той е финансово независим и с висока степен на лична отговорност. Той притежава специални технически и управленски компетенции, като чиракуването е средство за предаване на тези компетенции. Той активно участва в производството на продукти и услуги, които се изработват по отделна поръчка. Представляват единични изделия или са изделия в малки серии. И тук производството в занаятчийското предприятие се отличава от индустриалното производство, което произвежда стоки и услуги в големи серии.
И последно тези занаятчийски предприятия по правило в европейското икономическо пространство проявяват в близост до клиента. Те изработват стоки и услуги за конкретния клиент и са ориентирани към локалните инициативи и локалния пазар като цяло. Няма нищо споменато за това дали и как е регистрирано това предприятие. Дали като акционерно дружество, дали като едноличен търговец, дали като физическо лице или каквото и да било.
ВАЛЕНТИНА ТАНЕВА: Изискването на Европейската комисия хармонизирано в България в Закона за малките и средни предприятия. Така че това сме го спазили. А Закона за занаятите е чисто национален закон в който са се опитали да съхранят нашето национално наследство, с което ние все пак ще се отличаваме да съхраним тези занаяти, които ни отличават като българи в голямото европейско семейство. Всички други изисквания са спазени в законодателството, което сме хармонизирали.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря ви г-н председателю. В § 3, това е чл.3 ал.2 т.2 има нещо, което наистина ме смущава. Мисля че досега се водеше спор по този въпрос. Казано е, че едно от изискването е дейността да е разчленена на отделни операции. И аз отгръщам на списъка на занаятите, този който предлага вносителя министерството. Например тук намирам коминочистене. Може ли да ми се каже как е разчленено на отделни операции коминочистенето. Може би първата операция е качване напокрива, втората почистване на комина и третата слизане от покрива. Действително има нещо, което силно ме смущава. Но аз ще продължа часовникарството. Аз като си давам часовника за поправка или за смяна на материята. Как е разчленено. Може би отваряне на часовника една операция, след това поправката е втората операция. Това е първото.
Второто, в същата тази точка втора е записано. “Крайното изделие или услугата са сходни с други от същия вид и/или са уникални.” Когато се каже и/или са уникални, кажете ми как може услугата едновременно да е изходна и уникална. Защото двете неща не могат по никакъв начин да бъдат съвместени.
И след това, ако се окаже че се разрешава да е сходна или да бъде уникална, защо е необходимо това изречение за крайното изделие. То обхваща според мен целия спектър на услуги или на изделия, които могат да бъдат предложени.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов като опитен парламентарист, ако искате нещо да се гласува отпадане, го предложете сега. Имате ли предложение за отпадане на текст?
ИВАН ИВАНОВ: Разбира се, аз предлагам тези изброявания да отпаднат и точка втора да остане – “работа се изпълнява на ръка или с помощта на ръчни или други специфични за занаята инструменти.” Това е моето предложение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: От Министерство на икономиката приемате ли колеги, тъй като аргументите на г-н Иванов бяха сериозни. Ако всяка една от тези занаятчийски дейности можете да я разчлените на отделни операции наистина би било любопитно и интересно, но някак си не звучи сериозно. Ако могат да бъдат едновременно в същия види или униклани, като не запишем нищо, значи то остава така. Няма смисъл от подобни бланкетни текстове.
ВАЛЕНТИНА ТАНЕВА: Благодаря г-н председател. Ако един майстор дърводелец резбова иконостас, той ще бъде сходен с друг иконостас, който му е поръчан от съответната църква и ще бъде абсолютно уникален. Така че условието може да се изпълни. Говорим за занаяти, наистина занаяти. И понеже искаха пример, давам го.
ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Проблемът е, че занаятите, това което ние не експертите разбираме за занаяти е доста тесен списък от професии. Не е нужно вие да ме убедите, че списъка който имаме е твърде дълг. Аз може би смятам и мога да твърдя, че е твърде дълъг. Но все пак е някакъв баланс постигнат и със занаятчийските камери върху това, кое да влезне и кое да не влезне. Някои от тези професии се изисква известно въображение, за да може да си ги представим разделени по един или по друг начин. Но така или иначе нашето предпочитание е да не пипаме дефинициите в момента. Списъкът може би е по-широк отколкото трябва да бъде. Но според нас е добър консенсусен вариант на това, което предлагаме като алтернатива. Така че аз ви предлагам текста да си остане така както е, защото може би не съответства точно на това, което спомена г-н Иванов, но е релевантен за много от другите занаяти и затова е предложен от нас.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Ангелов, един уточняващ въпрос. Когато в дадена дефиниция, слагаме текст, трябва да сме на ясно от ползата на този текст. Тоест, трябва да е ясно, че той въвежда ограничителни условия, които еднозначно могат да бъдат определени, ако има спорна ситуация. И когато е записано, дейността е разчленена на отделни операции, г-н Ангелов, аз ви питам вас и г-жа Танева, която направи компетентни изказвания, каква е ползата от тази част от дефиницията. Дейността е разчленена на отделни операции. Тоест, ако отпадне този текст, каква е загубата за Министерство на икономиката погледнато от друг ъгъл. Тъй като колегата Иванов, основателно каза, че може би този текст натоварва излишно дефиницията въвеждайки условие, което е много спорно как се изпълнява при отделните занаятчийски професии. Така че от ваша гледна точка ни обяснете ползата за вашето министерство от наличието на такъв текст на разбираем език.
ВАЛЕНТИНА ТАНЕВА: В момента в закона, сега действащия закон е записано точно така: “Предприятието за производство на изделия или за предоставяне на услуги посочени в списъка на занаятите е организирано по занаятчийски начин, когато една или няколко от следващите характеристики са определящи облика му, работния процес не е автоматизиран във висока степен или е силно разчленен на отделни операции.” Такъв е текста в момента. Ние не сме пипали за разчленяването. Вярвайки им, че когато те са го готвили 2001 г. са го изследвали. Това не сме го пипнали.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги от Националната предприемаческа и занаятчийска камара може ли да кажете ясно, дали подкрепяте отпадането на текста “дейността е разчленена на отделни операции”?
РУМЯНА АТАНАСОВА: Да, определено. Именно за това ни се налага да се направи закон за изменение и допълнение, тъй като много от текстовете в първоначалния вид на закона са несъвършени. И по тази причина считаме, че наистина “специфични за занаята инструменти”. И тук трябва да приключи втората точка.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги, които желаят думата.
РЕПЛИКА: Едно допълнение. Точно това беше казано, че не е автоматизиран и не е излишно разчленен, а не че е разчленен. Те не го четат правилно.
ЮЛИЯНА КОЛЕВА: Аз не съм член на Икономическата комисия. Колеги, искам да обърна внимание на това, че когато изработваме едно определение или предпоставки за изпълнение на определено условие, те трябва да са абсолютно точни и изчерпателни. Затова защото, ако ние засегнем тук по този начин като условие дейността на занаятчията да е разчленена и да се състои от отделни операции, това ще означава, че останалите дейности няма да попадат в тази дефиниция. Така че ние задължително трябва да отстраним от дефиницията това изречение.
В стария закон доколкото аз чух добре формулировката, на мен ми се струва, че това беше формулирано като отрицателно условие за занаятчийската дейност, а не обратно, като положително. Защото се говори за високо автоматизирана дейност или силно разчленена във висока степен разчленена. Така или иначе трябва да е изчерпателно и точно уредена тази дефиниция. Не може така да остане, защото ще изключим дейности, които не са разчленени от занаятчийските дейности по този начин.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТНРОВ: Госпожа Колева направи много добро изказване. Кажете ни г-жо Колева, каква е ползата от следващата част от дефиницията. Крайното изделие или услугата са сходни с други от същия вид и/или са уникални. Кажете допълнителната стойност на тази част от дефиницията. И ако не виждате такава и тя да отпадне.
ЮЛИЯНА КОЛЕВА: Откровено казано, не мога да я преценя. Нямам претенциите да познавам много добре законодателството в тази посока.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други народни представители, които желаят думата. Господин Белишки.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Благодаря ви г-н председател. Аз си мисля, че проблема не е в това как са дефинирани тук нещата. И бих подкрепил предложението на г-н Ангелов да не пипаме дефинициите, защото проблема не е в текста. Проблемът е в списъка, който стана прекалено голям и от там някои от занаятите не могат да се припознаят. Това е цялата истина. Нека да вървим напред, защото текстовете според мен са формулирани правилно.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Буелишки, ще ви репликирам, защото г-жа Колева каза нещо много важно, което смятам, че пропускате. Ако според тази дефиниция, ако дадена занаятчийска дейност не може да я разчлените на отделни операции, примерно коминочистача, както каза Иван Иванов, то не е занаятчийска, става дейност по дефиницията. Затова г-жа Колева правилно каза. Това да се махне, за да не се окаже, че го има в списъка, но понеже дефиницията противоречи на списъка и не е ясно, кое от двете има по-голяма тежест и кое от двете ще се прилага.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Разбирам г-н председател. Тук ние отиваме на спора, кое е първичното списъка със занаятите или дефиницията.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: И за да няма такъв спор по-добре да оправим дефиницията.
ДЕАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Наистина нека да подложим на гласуване конкретните редакции и ми се струва, че т.2 може да се прецизира до ограничителните условия по инструменти.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, подлагам на гласуване процедурното предложение на г-н Иван Иванов. Първо да отпадне в т.2 на ал.2 “дейността е разчленена на отделни операции”. А след това следващата част отделно ще я подложа на гласуване.
Който е за отпадане на този текст, моля да гласува.
Гласуват 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Отпадна този текст.
Подлагам на гласуване следващата част на т.2 от ал.2 “Крайното изделие или услугата са сходни с други от същия вид и/ или са уникални.”
ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Този въпрос е малко философски. Какво е занаят и какво не е. И аргументацията тук е, че нещо, което е произведено по занаятчийски начин, то трябва да е уникално под някаква форма. Ако не е уникално под никаква форма, то може да се направи на преса, което е индустриална дейност вече. Тази точка според мен помага, а не влошава дефиницията на занаятите. Ако не е уникално от занаяти е произведено.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Тагарински пожела думата. Заповядайте.
МАРИО ТАГАРИНСКИ: Не сте прав. Бъркате нещо индустриално и автоматизирано или механизирано. Аз не разбирам много, но зет ми е бижутер. Той си има съответните инструменти. Но той произвежда уникални неща, които са сходни с други, защото са бижута. Но това не значи, че това е индустриално производство. Аз смятам, че е достатъчно да се махне “и”. И да бъде “или”. Някои правят по-големи количества от нещо, други правят шедьоври.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги за яснота. Министерство на икономиката чухте второ предложение. Становище и по него.
ВАЛЕНТИНА ТАНЕВА: Подкрепяме премахването на буквата “и” като съюз.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов, съгласен ли сте да бъде гласувано само това предложение?
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, приемам да отпадне буквата “и”, защото поне това, което беше съвсем несъвместимо отпада. Това че крайното изделие трябва да е уникално, не винаги е валидно дори в списъка на занаятите, които са определени от министерството. Леярството на камбани. Ако имам поръчки за 200 камбани и по един и същ калъп ги отлива, почти индустриално, какво му е уникалното?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, мисля че има съгласие. В края на т.2 на ал.2 дефиницията “крайното изделие или услугата са сходни с други от същия вид или са уникални.” Тоест отпада буквата “и”. Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Един глас въздържал се.
Приема се.
Подлагам на гласуване § 3 с направените редакции. Който е за, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се.
Отиваме на § 4. Предложение от н.п. Даниела Миткова, Делян Добрев и Диан Червенкондев.
Работната група подкрепя предложението. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4.
Няма да го чета. Имате ли забележки. Желание за изказване, въпроси? Няма.
При това положение подлагам на гласуване редакцията на § 4.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на § 5. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, която виждате пред вас.
Има ли желание за изказване от нашите колеги? Заповядайте.
ИВАН БОЖИЛОВ: Господин председател, искаме да направим една промяна. В § 5 ал.2 т.3, както и съответен опит по занаята” да се добави думата “придобити”. И да стане “както и придобит съответен опит по занаята”.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Божилов, защо правите тази редакция? Какво ви притеснява.
ИВАН БОЖИЛОВ: Защото става много по-ясно.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Министерство на икономиката подкрепяте ли предложението? Подкрепяте го.
От нашите гости има ли забележки към тези текстове? Няма.
Други желания за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на г-н Божилов за редакция.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване § 5с приетата вече редакция.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Работната група предлага да се създаде нов § 6 по този текст. Желание за изказвания. Няма.
Който е за приемане на новия § 6, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на § 6 по вносител. Има предложение от н.п. Даниела Миткова, Делян Добрев и Диан Червенкондев.
Работната група подкрепя предложението.
Предложение от н.п. Анна Янева.
Работната група подкрепя предложението. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 7.
Има ли забележки? Желание за изказване? Няма.
Колеги, при това положение подлагам на гласуване редакцията на § 6 по вносител, който става § 7.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на § 7 по вносител. Има предложение от н.п. Даниела Миткова, Делян Добрев и Диан Червенкондев.
Работната група подкрепя предложението по принцип, като предложението по т.2 е отразено на системното му място в § 18 относно чл.21. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 8.
Въпроси на народни представители или на някои от нашите гости?
Господин Божилов заповядайте.
ИВАН БОЖИЛОВ: Искам да се направи една редакция. В § 7 т.2, ако искате да го прочета цялото с редакцията.
Точка 2. Съдейства на държавната и общинската администрация в усилията им за насърчаване развитието на занаятите и осигуряване качеството на предоставяните занаятчийски услуги и при разработване на наредби, програми, проекти свързани със занаятите.
Аз предлагам да се допълни “и осигуряване качеството на предоставените занаятчийски услуги” и накрая да се запише “наредби”.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други изказвания на народни представители или някои от нашите гости. Заповядайте г-н Шиваров.
ГЕОРГИ ШИВАРОВ: Един въпрос към вносителите. Ако се регистрира регионална занаятчийска камара доброволна и в устава й не бъдат директно преписани от този закон тези функции, ще може ли тя да функционира? Защото това е доброволно сдружение по Закона за лицата с нестопанска цел. Какво ще стане, ако една запетайка от изписаните функции липсва. Прокуратурата какво ще каже?
ВАЛЕНТИНА ТАНЕВА: Не зная за прокуратурата, но Министерство на правосъдието където се води списъка и се проверява дейността на юридически лица с нестопанска цел в обществена полза ще проследи дали е спазен духа на закона и могат да пропуснат някоя запетайка, според мен, стига да не изкривят духа на закона и прилагането му, когато работят в полза на занаятчиите. Всички искаме да се работи в полза на тези хора. Няма проблем.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Божилов има още едно предложение. Заповядайте.
ИВАН БОЖИЛОВ: В т.6 накрая обучение на занаятчии “и разкриване на работни места за придобиване на опит и квалификация на калфи от браншовите организации.” Това да се добави. Това е в чл.9 т.6.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: От Националната предприемаческа и занаятчийска камара по направените допълнения от г-н Божилов имате ли забележки колеги?
ВАЛЕНТИНА ТАНЕВА: По отношение на направените допълнения от г-н Божилов не. Но тук ме изненада вносителя, когато казва, че по закона регистрирайки се националната и регионални камари по Закона за юридическите лица с нестопанска цел се казва, че това ще бъдат в обществена полза. Те ще са сдружения в частна полза, а не в обществена. Защото там въвеждате съвсем друг статут. Кажете какво искате всъщност?
РЕПЛИКА: В закона не пише в каква полза. Както искат така да се регистрират.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Няма такъв проблем според мен. Други народни представители, които искат думата няма.
За втората поправка на депутата Иван Божилов г-н Ангелов приемате ли?
ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Да приемаме поправката.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: По редакцията на колегата Божилов, само искам да кажа, че не е много коректна. Как регионалната занаятчийска камара ще осигурява качеството? Може да следи за качеството, но не може да го осигури. Това е задължение на съответния занаятчия, на съответното занаятчийско предприятие. Не може според мен регионалната занаятчийска камара да я вменим с осигуряване на качество, т.е. да е длъжна всички занаятчии, нейни членове да бъдат качествени занаятчии. Тя може да следи за това качество.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Въпросът на г-н Червенкондев е сериозен, според мен, колеги.
ВАЛЕНТИНА ТАНЕВА: Ние го разбираме така. Съдейства на държавната, в случая аз смятам, че визират повече общинската администрация в усилията им за насърчаване развитието на занаятите и осигуряване на качеството на предоставените услуги. Защото изхождам от практиката на Столична община. Даже и тази дума наредби, която се появи. Столична община е привела закона в действие. Има си специална наредба, където са описани всякакви изисквания и предполагам, че г-н Божилов разширява в тази полза. Още повече, че ние бяхме посетени от няколко браншови сдружения работещи на територията на София, които искаха да им се помогне по някакъв начин чрез наредбите на общината, ако общината се е оправдавал със закона. И смятам, че са се разбрали с общината и заради това го правят. Но не пречи общината в своите наредби да си постави изисквания, стига закона да не го спира.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Но тук никой не вменява ролята на регионалните занаятчийски камари да осигуряват качество. Това не е това. По скоро има пожелателен характер. И в края на краищата това е аргумента, който много пъти е направен от занаятчийските организации, че те са един вид гарант за предоставянето на качествени услуги. Така че за мен е уместно това да си остане както е.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Ангелов, не стана ясно дали подкрепяте двете предложения на г-н Божилов?
ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Ние подкрепяме и двете предложения с уговорката, че второто има пожелателен характер. Те не носят отговорност за качеството на субектите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Божилов, моля да повторите вашите две предложения, за да може да ги гласуваме. Като най-добре прочетете целия текст и подчертайте новата част.
ИВАН БОЖИЛОВ: Член 9 точка 2. Съдейства на държавната и общинската администрация в усилията им за насърчаване развитието на занаятите и осигуряване качеството на предоставяните занаятчийски услуги и при разработване на наредби, програми и проекти свързани със занаятите.
Точка 6, Съдейства чрез Националното сдружение “Задруга на майсторите на народните художествени занаяти” и браншовите организации – членове на Националната занаятчийска камара, за практическо обучение на занаятчии и разкриване на работни места за придобиване на опит и квалификация на калфи от браншовите организации.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Чухте двете редакционни предложения. По тях някой желае ли думата? Няма.
Подлагам на гласуване двете редакционни предложения на г-н Божилов.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване редакцията на § 7 по вносител, който става § 8 заедно с предложенията на г-н Божилов, които вече бяха приети.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Колеги отиваме на § 8 по вносител.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 9.
Желание за изказване, коментари, забележки? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на § 8 по вносител, който става § 9.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на § 9 по вносител.
Предложение от н.п. Даниела Миткова, Делян Добрев и Диан Червенкондев.
Работната група подкрепя предложението.
Предложение от н.п. Анна Янева.
Работната група подкрепя предложението по принцип. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 10.
Виждате пред вас редакцията. Ще ви я прочета.
§ 10 чл.11 се изменя така: Всеки занаятчия може доброволно да се впише в регистъра на регионалната занаятчийска камара в района, на която иска да упражнява занаят.
По този параграф желание за изказване. Заповядайте.
РУМЯНА АТАНАСОВА: Според мен ми се струва излишно “може и доброволно”. Щом има може, значи може да се регистрира, може и да не се регистрира. Но може доброволно, а може ли задължително. Излишна е едната дума. Да не говорим, че е имало предложение по свой избор и воля. Като че ли някой може да прави нещо по чужд избор и воля. И това да го пише в закон. Но аз искам да обърна внимание на нещо друго.
С вносителя при предварителните разговори коментирахме точно текста, който в старата му редакция е, че всеки собственик на занаятчийско предприятие е длъжен да се регистрира в съответния регистър на съответната регионална камара. А те казаха: “Да, но това по някакъв начин задължава хората.”.
Старият текст беше. Всеки собственик на занаятчийско предприятие е длъжен да се регистрира в регистъра и т.н. тоест, той първо се е припознал като собственик на занаятчийско предприятие, като занаятчия. И не е ли логично, след като той се припознава като занаятчия, с оглед, че и новия и стария закон задължава камарите и регионални и националната да водят регистри, не е ли нормално, след като той вече по своя воля се е припознал като занаятчия, упражнява дейност по занаятчийски начин и да бъде задължен да се регистрира в регистъра. Същият принцип е и Търговския закон. Когато някой иска да регистрира търговско предприятие той длъжен ли е да се регистрира в Търговския регистър?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Ангелов заповядайте.
ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Не, не е логично. И това ни е един от основните спорове с колегите от занаятчийските камари. Членството където и да бъде то трябва да става на абсолютно доброволен принцип. Да е ясно. И дори и да го преповторим на две, три места по-добре да е ясно, отколкото да не е ясно. И това е философско различие.
Ние тези разговори ги водим вече от година и половина. И това, което според мен ще улесни максимално процедурата, защото е дълъг закон, ако вие намерите за добре. Това е или конкретните забележки по всеки един член да се дадат от колегите от занаятчийските камари, които да бъдат предоставени на вас за размисъл, а не във всяка точка да влизаме във философски дебат трябва ли да бъде, не трябва ли да бъде, редно ли е или не е редно.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: По добрия вариант е като се приеме един принцип от един момент нататък, по него да не се спори. Това е по-логичния вариант.
Колеги, по конкретния текст желание за изказване?
ЮЛИЯНА КОЛЕВА: Аз искам да обърна внимание, съжалявам, че не го забелязах това малко по-рано по време на дебатите. Принципът и философията за която се спори, дали членството на занаятчията да е доброволно или задължително в регионалната камара. Ние тук в проекта приемаме доброволно членство. Но текста, който приемаме е вписване в регистъра на камарата. Това са две различни правни действия. Членуването в камарата и вписването в регистъра не са идентични. Възможно е да има регистър на занаятчиите в които занаятчиите да се вписват, ако щете в публичен регистъра. Както има публичен регистър на партиите, публичен регистър на кооперациите, публичен регистър на търговците. И в същото това време членството в камарите да не се идентифицира и обозначава чрез вписване в този регистър. По този въпрос не сме мислили като че ли или ако е мислено, нека да го развием. Защото това че той може доброволно да се впише в регистъра на регионалната камара изразява един принцип, който е различен от това, което е записано.
ВАЛЕНТИНА ТАНЕВА: Ако човека се припознава като занаятчия, той се вписва съгласно чл.3 на регистър БУЛСТАТ. Това е регистъра на занаятчиите, раздела за занаятчии в регистър БУЛСТАТ, който е публичен. А дали да членува в камарата, той сам си решава дали ще е свободен занаятчия, отговарящ на всички условия, за да предоставя качествена услуга. И тук предоставям на комисията един документ, извинете за думата, за доброзорно членство. Съвсем пресен във Варна, сервиз бива принуждаван да плаща членски внос от 2001 г. и не е член на камарата. Задължително да стане член и да си плаща членски внос от 2001 г., откакто съществува Закона за занаятите. Оставям го просто на депутатите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ще дам думата на г-н Иванов, но колеги, искам да помоля за толерантен тон, защото е важно да приемем добър закон. Няма смисъл да разпалваме страсти в комисията. Господин Иванов заповядайте за изказване.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, аз споделям напълно мнението на г-жа Колева. Защото текста на чл.11 не означава задължително членство в регионалната занаятчийска камара. Това е регистър, който реално отразява, че това лице е занаятчия в съответния регион. Това което се каза от министерството и което считам, че е осъдително да се прилагат такива мерки, за да им се събират специално такси е за членство в регионалните занаятчийски камари. То е на доброволен принцип, но това не значи, че човек, който не е член на камарата не би трябвало да бъде в такъв регистър.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз много се радвам на вашето становище г.-н Иванов, но като опитен парламентарист, имате ли предложение за гласуване? Имате ли редакционна бележка.
ИВАН ИВАНОВ: Да. Всеки занаятчия се вписва в регистъра на националната занаятчийска камара в района на която иска да упражнява занаят.
РЕПЛИКА: От Българска търговско промишлена палата подкрепяме така представения текст с формулировката “може доброволно да се впише”. Считаме, че така се изяснява многократно подкрепяния от нас принцип за доброволност на сдружаването, включително и за регистрацията. Тъй като регистрацията също може да бъде платена.
МАРИО ТАГАРИНСКИ: Този въпрос много добре трябва да се изясни, за да не се получи така, че да се появят копърки в занаята. Смисълът да се правят подобни неща и сдружения е точно за това. И това е модела, който е традиционния, консервативния не само българския модел, но и европейския модел. Там има занаятчийски камара и те са от векове. И те гарантират качеството на занаята. И това че не може да се появят, извинявайте, че използвам този израз, копърка, но всички разбирате за какво става дума. Много ясно трябва да се прецизира, как ще се регистрира. Той ще отиде да се регистрира. Изискването е да се регистрира, ако не членува в камарата. Защото занаятчийската камара гарантира, че този неин член, като си сложи майсторското свидетелство, като отидете да получите една услуга, вие знаете, че тази услуга не е анонимна. И знаете къде след това да адресирате своето неудоволствие или съответно жалба или рекламация към тази услуга. Защото затова се появяват копърките, поради липсата на ред. А този ред не сме го измислили от днес, те са от векове в занаята – чирак, калфа, майстор. Получаваш майсторско свидетелство. И този който ти го е издал гарантира, защото е от занаята. А вие искате да отворим вратички, този или онзи, всеки да може да упражнява някакъв занаят. Аз съм категорично против. И смятам, че всеки здравомислещ клиент, така да се каже, на занаятите, който потребява занаятчийски услуги се знае. Баща му е бил майстор, той е майстор, сина му ще стане майстор.
ИВАВ ИВАНОВ: Господин председателю, ако в чл.11 беше записано, че всеки занаятчия може доброволно да се впише в регистъра на членовете на регионалната занаятчийска камара, текста е коректен. Но нека да ви върна към § 8 чл.9 в т.8 вижте какво е записано. Това е именно регионалната занаятчийска камара. Регионалната занаятчийска камара създава и поддържа регионален регистър на занаятчиите, не е казано на занаятчиите членове на камарата, а на занаятчиите, който се състои от следните раздели.
От тук следва, че в този регистър се вписват всичките занаятчии на територията на регионалната занаятчийска камара, независимо дали са членове или не на камарата. Но това поддържа информираността на обществото за занаятчиите, които оперират в съответния район. Това улеснява потребителите на тези услуги. А не че това са непременно членове на камарата.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов, ако имате редакционно предложение, моля да го повторите.
ИВАН ИВАНОВ: Аз казах. “Всеки занаятчия се вписва в регистъра на регионалната занаятчийска камара в района на която иска да упражнява занаят.” В този смисъл в който го изясних, чрез отправката към чл.9. Това е § 8.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Ангелов имаше друго мнение, г-жа Танева също. Въпросът е може ли да се намери съгласие между двете мнения.
ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Аз доколкото разбирам на мен ми звучи напълно разумно. Говорим за две групи хора и занаятчии регистрирали се. Тези които са членове и тези, които не са членове. За да участват в регистъра плащат ли се такси на регистрационните камари? Така че може да бъде обозначено, тези които са занаятчии и са членове, да бъде обозначен под някаква форма факта, че са членове на камарата и тя все пак носи някаква отговорност към тях и всички други, които не са. Въпросът е дали да се задължат тези които мислят да го правят или да имат избора да го направят.
ИВАН ИВАНОВ: Само една реплика. Кажете ми г-н Ангелов, какъв може да бъде смисъла или ползата на един човек, който е занаятчия и не иска неговото име да бъде вписано в регистъра. Той да не би нелегално да упражнява своята дейност?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Ангелов, имате ли предложение за редакция, защото ние приемаме конкретни текстове.
ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Нашето предложение е текста. Вие имате промени. Всичките занаятчии са регистрирани в БУЛСТАТ списъка, където са обозначени като занаятчии. Така че те така или иначе са вече в публичното пространство.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Белишки поиска думата, г-н Червенкондев, г-н Икономов.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Благодаря ви г-н председател. От това което ние виждаме тук явно ще ви прочета някои неща, за да видим за какво става дума.
Това е покана от Регионална занаятчийска камара гр.Варна и т.н. И му пишат:
Уважаеми г-н Антикадиев – собственик на занаятчийско предприятие, а той е ЕТ. Той веднъж се е регистрирал. И пише: “В качеството ви на член на регионалната занаятчийска камера.” Той иска да се впише в регистъра, а те го правят веднага член на регионалната занаятчийска камера. И даже интересното е, че от 2002 г. му начисляват членския внос. Само не виждам как не са му начислили и лихвите, че не ги е платил.
ДЕАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Колеги, наистина както и вносителите споменаха неколкократно, всеки един занаятчия, преди да започне да осъществява своята дейност, той се вписва в регистъра БУЛСТАТ и съответно след като се впише, той вече там се е идентифицирал като занаятчия, защото си има такъв конкретен код и вече е публично известен. Това е факт. Идеята тук, за да не се случват такива неща, каквито и колегата Белишки прочете преди малко, защото в промени в устава на всяка една регионална занаятчийска камара има твърде голяма вероятност да се случи и такса за поддържане на регистъра, която да бъде доста висока и съответно, въпреки че не си член на тази регионална занаятчийска камара ще трябва да заплащаш годишна вноска или месечна, затова че си вписан в този регистър или се поддържа този регистър и да се стигне пак до такива покани за неплатени суми. Така че аз предлагам да остане текста такъв какъвто е в момента.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Икономов заповядайте.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Аз слушайки всичко това, което се каза разбирам, че в чл.11 се има предвид следното. Да се впише в регистъра като член на регионалната занаятчийска камара. И ако е така, тогава трябва да променим чл.9 т.8, където е казано: “Създава и поддържа регионален регистър на занаятчиите, който се състои от следните раздели:
Да добавим “членуващи в нея”. “Създава и поддържа регионален регистър на занаятчиите, членуващи в нея, който се състои от следните раздели:
Като добавка, още повече като гаранция в чл.11 да се впише. “Всеки занаятчия може доброволно да се впише в регистъра по чл.9 т.8.”
МАРИО ТАГАРИНСКИ: Аз ще се опитам да ви дам един пример от нашия живот за разликата между БУЛСТАТ и регистъра. Това е все едно, вие да имате лек автомобил и да го регистрирате като собственик, но нямата правоуправление и не може да го управлявате. А за да управлявате автомобила, освен да изкарате курсовете на теория трябва да имате и практика. Да имате часове кормуване. Тоест да чиракувате, да бъдете калфа, за да получите майсторско свидетелство. Как се регистрирате в БУЛСТАТ? С майсторско свидетелство ли се регистрирате в момента като занаятчия? Или аз съм завършил някакъв техникум, но нямам майсторско свидетелство. Взел съм една диплома, което е възможно в наше време. Дали от България или от някъде другаде и се регистрирам като занаятчия и конкурирам и ставам копърка. Но аз имам право да имам автомобил и това е БУЛСТАТ. Регистрирам го в КАТ. Карам го нелегално. Може да карам и такси. Имаше и такива случаи. Няма ли такива случаи в днешни дни. Нали затова искаме да въведем по-прецизна регулация. Затова има регистър. Това е гилдия регистър на занаятчиите. Има го навсякъде. Имало го е и преди. Вие се опитвате да го модернизирате в някакъв съвсем либерален режим, което е абсурдно и после се чудим хората как да си търсят правата.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Тагарински, имате ли конкретно предложение по текста?
МАРИО ТАГАРИНСКИ: Конкретното предложение е това, той може да се впише в регистъра доброволно, но да отговаря на изискванията на занаята. Да има придобито майсторско свидетелство. Затова е вписано в закона, какво значи да бъдеш занаятчия. Защото за БУЛСТАТ, за външни търговци няма такова изискване.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, разискванията които се проведоха по-голямата част от народните представители, които изразиха съмнение относно промяна на текста, заявяваха, че може да възникнат такси за поддържане на регионалния регистър на занаятчиите. Тоест, че това ще се комерсиализира от съответната регионална занаятчийска камара. И понеже имаше току що предложение да се върнем за промяна на текста на § 8 т.8, аз мисля, че много по-лесно е да се изчистят тези съмнения, ако в т.8 се запише: “Създава и поддържа безвъзмездно регионален регистър на занаятчиите.” И отпадат възраженията, че регистрирането на всички занаятчии в този регистър може да доведе до плащане на някакви такси. Нека да се прекрати тази практика по начина, по който ви предлагам.
АЛЕКСАНДЪР БАНЕВ: Тези доводи сме ги слушали от осем години. аз завършвам Художествената академия, майсторски клас дърворезба и нямам право да правя дърворезба, защото нямам майсторско свидетелство. Това е абсурд. Именно тук е “заровено кучето” в разискванията, ние говорим за доброволно членство. Когато беше приет закона, г-н Иван Иванов знае, че в последния ден на 38-то народно събрание след 8 часа вечерта на бързо, без разискване в комисии се прие първоначалния текст на закона. Но тогава имаше и други сдружения като нашата камара, която беше от осем години, Национална предприемаческа и занаятчийска камара и именно тогава от осем години нашите членове са атакувани само в занаятчийската камара да членуват.
ИВАН ИВАНОВ: Това се премахва.
АЛЕКСАНДЪР БАНЕВ: Точно с този текст се оставя.
МАРИО ТАГАРИНСКИ: Естествено, че вие след като сте завършили Академията, зет ми за който казах, той е завършил също Академията. Това ние може да го запишем в закона, че за този вид образование, което изисква подобни сръчности и умения, това е изкуство. Това се получава автоматично. Вие сте си майстор. Имате висше образование майстор. Аз говоря за завършване на някакъв курс. Курс по дърворезба, но си е взел само един документ. И той ще излезе наравно с вас на пазара. Разбирате ли за какво става въпрос.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Икономов поиска думата.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: По процедура, г-н председател. Тези разисквания, които в момента ги водим са принципни. Те са разисквания за първо четене, за това дали да бъде задължително членството или не. Ако трябва да го разширим този обхват трябва да отидем и на камарата на архитекти, на нотариуси, на адвокати, на независими оценители. Това е принципен въпрос. След като е приет текста на първо четене закона и този принцип е приет, предлагам г-н председател да гласуваме конкретни предложения, както е правилника за второ четене.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: На етапа на конкретните предложения сме. Моля народните представители, които в своите изказвания намекнаха за конкретни предложения сега да ги повторят. Господин Иванов държите ли на вашето предложение?
ИВАН ИВАНОВ: Държа г-н председател. Като изрично заявявам, че считам, че по смисъла на чл.11, това което го каза и госпожа Колева, регистъра не означава, че е регистър на членовете на камарата, а е регистър на занаятчиите, на територията на съответната регионална занаятчийска камара.
“Всеки занаятчия се вписва в регистъра на занаятчиите на територията на регионалната занаятчийска камара, в района на която иска да упражнява занаят.”
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Ангелов, чухте предложението. Кажете ни ясно подкрепяте ли го или не го подкрепяте, за да ориентирате народните представители.
ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Това което разбрах е, че задължително занаятчиите в този регион, само да разбера дали правилно съм разбрал. Занаятчиите в региона в който оперира регионалната камара са задължени да се регистрират в регистъра на камарата.
ИВАН ИВАНОВ: Да, без да имат задължението да са членове на камарата. Повтарям го, защото като ни го казвате, излиза, че аз предлагам задължително да са членове. Не, но трябва да има един регистър, който да показва пред обществеността, да е публичен, кои са занаятчиите. А може срещу всяко име да се впише член на камарата, не член на камарата. Това вече може да се запише в самия регистър. Но аз не разбирам, какви са вашите опасения всички занаятчии на територията на дадения регион да бъдат вписани в регистъра.
ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Аз нямам никакви опасения извън тези да не налагаме допълнителни трудности на бизнеса. Това ми е единственото опасение. Колко има в момента регистрирани. От 20000, колко са 300 ли са?
ВАЛЕНТИНА ТАНЕВА: Министерство на икономиката направи проверка през областните управители и излезнаха около 20000 в тези тефтери, които не са публични регистри на камарите за цялата страна с чираците и калфите. Толкова излезнаха.
При положение, че в регистър БУЛСТАТ регистрирани като занаятчийски в този раздел са само 320 и няколко. Голяма част дори от шефовете на регионалните занаятчийски камари продължават да са еднолични търговци и да се отчитат като еднолични търговци в Министерство на финансите и НАП.
ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: И само едно допълнение. Защото възниква следващия въпрос. Ако не се впишат, ние какви наказателни санкции и какъв е механизма, който ще приложим за да ги санкционираме. И тук вече изпадаме в една регулация, която според мен е не нужна. Ти ако си занаятчия, който се занимава с нещо стойностно, според мен, ти непременно ще искаш да членуваш в регистрите на регионалната занаятчийска камара. И аз мисля, че тук се опитваме да усложним нещо, което е просто.
ИВАН ИВАНОВ: Какво се получава. Хората които наистина са свикнали по традиция да ценят тези степени, особено калфа и майстор, когато видят списъка на занаятчиите от регионалната камара ще считат, че другите са ерзац, че не са хора, които са занаятчии, след като са търсили начин, чрез БУЛСТАТ и т.н. Аз предлагам да бъдат равнопоставени. Да бъдат реално всички записани в един регистър, а отстрани камарата да си пише кои са нейни членове и кои не са. Както решите в крайна сметка.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте г-н Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Философията на този дух е, че членството трябва да е доброволно. Не трябва да е задължително. Ако членството е доброволно, а ние направим вписването в списъка задължително, то тогава до известна степен се губи този акт на доброволно членуване. А може да го направим безплатно самото вписване в регистъра, но нищо не пречи да се въведе една такса за разглеждане на документите примерно. Свидетели сме в много случаи точно на такова нещо.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Относно вашето притеснение, че някой няма да може да се промоцира, някой занаятчия няма да може да се промоцира по този начин, той ако самия не може да се промоцира, това означава, че не е достатъчно добър бизнесмен. Тоест, негов собствен търговски интерес е, ако той сметне, че този регистър е толкова популярен и хората гледат в него, той самия ще има желание и ще иска да се регистрира. Но ние трябва да престанем с практиката да задължаваме фирмите и бизнеса да правят регистрации тук, там, в този регистър, в другия регистър и такъв лиценз.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, нека да обобщим ситуацията. Има едно предложение на г-н Иванов. Подлагам го на гласуване. Защото все пак трябва да се подредим и в един момент да започнем да взимаме решения. Ясно ви е предложението г-н Иванов. Има ли нужда то да бъде повторено. Повторете го още веднъж г-н Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Всеки занаятчия се вписва в регистъра на занаятчиите на територията на съответната регионална занаятчийска камара.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да гласуваме това предложение и ще видим след това има ли други предложения.
Който е за това предложение, моля да гласува.
Гласували 2-ма “за”.
Против? Против 10. Въздържали се? Един въздържал се.
Не се приема.
Други предложения има ли?
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Аз искам да го подложа на гласуване моето предложение. Именно да се върнем към чл.9 т.8, където след думата “занаятчиите”, добавим “членуващи в нея”. И мотивите ми са следните. Обединяваме се голяма част от колегите около това, че членството ще бъде доброволно. Свободното сдружаване, както определени задължения, дори и финансови дава и доста права и предимства на техните членове. Така че не мисля, че ние трябва да вменяваме на регионална занаятчийска камара да поддържа регистър на всички занаятчии в региона, а не само на нейните членове. Така че аз поддържам мнението, че регионалната занаятчийска камара трябва да води регистър на нейните членове. И затова предлагам този регистър да бъде доброволен, както се разбрахме и да се добавят тези думи “членуващи в нея”.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, това е предложение с което се връщаме на стр.7 § 8 чл.9 т.8. Предложението на г-н Икономов е логично. Защото не може от дадена регионална занаятчийска камара да очаквате да води регистър на хора, които не са се регистрирали в нея. Не може да й вменим такова задължение. Не е коректно.
Затова предложението е на стр.7 § 8 чл.9 т.8. “Създава и поддържа регионален регистър на занаятчиите, членуващи в нея, който се състои от следните раздели.” Добавяме “членуващи в нея”.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се.
Други предложения има ли? Господин Белишки заповядайте.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Ако ние направим това нещо, че този регистър ще бъде само за членовете на регионалната занаятчийска камара, тогава чл.11 се обезсмисля. Защото става: “Всеки занаятчия може доброволно да се впише в регистъра на регионалната занаятчийска камара в района на която иска да упражнява занаят.” Ако това остане, това означава, че за да се впишеш, ти автоматично трябва да станеш член. И затова тук г-н Недялков направи една редакция. Моето предложение е следното. В такъв случай чл.11 да отпадне. Защото той е безсмислен.
Има едно друго предложение, ако се обединим около него, че освен съществуващия текст на чл.11 добавяме ново изречение. “Вписването в регистъра не поражда автоматично членство в съответната регионална занаятчийската камара.”
ВАЛЕНТИНА ТАНЕВА: По вносител, към Министерски съвет и текста, който дойде с вносител Министерски съвет, особено тук се наблягаше на доброволността. С всички редакции, които станаха вследствие на работата на работната група, първоначалния текст, който беше по вносител се е променил и това поражда необходимостта от първото предложение на г-н Белишки, да отпадне чл.11.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колеги, тук мисля, че доброволното членство, включително в регистъра е изключително важно. Ако отпадне като цяло чл.11 то тогава това, че някои са регистрирани и други няма да са регистрирани в този регистър не означава същото. Аз съм на мнение, че по-добре да се повторим в една норма в два отделни члена, но да е перфектно ясно, че това членство в този регистър е доброволно. Така че аз предлагам да остане чл.11. Правя обратно процедурно предложение.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Господин Добрев, тогава в такъв случай ще си позволя да ви предложа друга редакция. Вместо това да бъде записано като чл.11 да бъде записано като т.9 на чл.9. За да не бъркаме номерацията, оттеглям предложението си.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Белишки си оттегли процедурата. Кажете г-н Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Господин Белишки си оттегли процедурата, но вижте сега какво направихме. След като в чл.9 т.8. “Създава и поддържа регионалния регистър на занаятчиите, членове на камарата, членуващи в нея.” След това казваме “всеки занаятчия може доброволно да се впише в нея.” Но той не може да се впише, защото той трябва да бъде член, за да се впише. Как може да се впише доброволно, когато сме казали, че този регистър е само за занаятчиите, които са членове на камарата. Ако не сте член на камарата, как ще се впишете?
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Иванов е прав. Тук не става въпрос за едно и също нещо, а става въпрос за две взаимно изключващи се неща. Така че аз предлагам да остане чл.11, защото е важен, но предлагам да се върнем и да прегласуваме предложението на г-н Икономов, защото мисля, че ако то отпадне, текста ще бъде по-ясен. Няма как да бъдеш в регистъра, ако не си се вписал доброволно и не си станал член. Така че за да бъдеш в регистъра трябва да си член. Предлагам да отпадне предложението на г-н Икономов в т.8.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев, ако остане чл.11, както е по редакция предложена пред вас. Ако остане редакцията на чл.11 се казва следното нещо. “Всеки занаятчия може доброволно да се впише в регистъра.” Не пише никъде, че трябва да е член. Това означава, че може да остане и редакцията на г-н Икономов, за да е гарантирана занаятчийската камара, че не могат да искат регистър на хора, които не са се вписали в нея, което би било некоректно. Нали така колеги. Тъй като искаме да дадем свобода, но не искаме да накарам занаятчийската камара да прави неща, които не може да направи. Няма такива желаещи. При това положение, ако гласуваме чл.11, както е предложен, аз не виждам проблем.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Не трябва да се промени, защото в такъв случай, за да бъдеш в регистъра трябва задължително да станеш член. А ние не искаме, задължително да ставаш член, а искаме доброволно да ставаш член. Това че камарата ще поддържа регистър на занаятчиите, мисля че е ясно от последващите текстове, че това са занаятчиите, които са членове в тази камара, не всички занаятчии. Тя няма начин да открие кои са занаятчиите на цялата територия. Така че поддържам моето предложение да отпадне допълнението в т.8 и да остане чл.11.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев предлага да се върнем на стр.7. § 8 чл.9, точка 8 да остане , както е в текста. Не може да се оттегли, защото е гласувано от комисията. Гласувано в комисията може да бъде само прегласувано от комисията. Предлагаме да остане текста, както ви е раздаден и както беше оригиналната редакция на работната група.
Точка 8 на чл.9 да изглежда така: “Създава и поддържа регионален регистър на занаятчиите, който се състои от следните раздели и т.н.”
Който е за връщане към този текст, моля да гласува. Връщаме се към стария текст.
Гласували 12”за”.
Против? Против един. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 10 не сме го гласували. Подлагам на гласуване редакцията на § 9, който става § 10 на чл.11.
Който е за, моля да гласува.
Гласуваме на стр.9 чл.11.
Гласували 12”за”.
Против? Против няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Отиваме на § 10.
Предложение от н.п Даниела Миткова, Делян Добрев и Диан Червенкондев.
Работната група не подкрепя предложението. Оттегляте ли го колеги?
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Да, оттегляме го.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Оттеглят предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 11.
§ 11 в чл.12 ал.1 се изменя така: Органи на регионалната занаятчийска камара са Общото събрание и Управителния съвет и Комисията по етика и разрешаване на спорове.
Забележки има ли? Няма.
Подлагам на гласуване § 10, който става § 11 с направената редакция.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 12”за”.
Против? Против Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на § 11. Предложение от н.п. Даниела Миткова, Делян Добрев и Диан Червенкондев.
Работната група подкрепя предложението. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 12.
Виждате редакцията пред вас. Забележки? Няма.
Който е за § 12 по доклад и направената редакция, моля да гласува.
Гласували 12”за”.
Против? Против Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на § 12 по вносител.
Предложение от н.п Даниела Миткова, Делян Добрев и Диан Червенкондев.
Работната група не подкрепя предложението. Оттегляте ли го?
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Да, оттегляме го. То е идентично. Ние преценихме, че комисията ако се казва за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси в една доброволна организация звучи много не точно. Затова новата комисия е Комисия по етика и разрешаване на спорове, което е по-точно название.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: За протокола е оттеглено.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 13.
Виждате пред вас редакцията. Забележки има ли на депутати или на някои от нашите гости? Няма.
Който е за § 13 вече по доклада, моля да гласува.
Гласували 12”за”.
Против? Против Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на § 13 по вносител.
Работната група подкрепя текста на вносителя на § 13, който става § 14.
Забележки, желание за изказване? Няма.
§ 14 по доклада. Който е за, моля да гласува.
Гласували 12”за”.
Против? Против Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 14. Предложение от н.п Даниела Миткова, Делян Добрев и Диан Червенкондев.
Работната група го подкрепя. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 15.
Виждате редакцията. Колеги, изказвания? Няма.
§ 15 по доклада на комисията. Това е на стр.11.
Господин Стоев, заповядайте.
ЕВГЕНИ СТОЕВ: На два пъти виждам в § 13 и § 15. Управителният съвет дава информация на занаятчиите на интернет страницата. Има хора заети в занаяти, които са на такава възраст, които няма да могат да се запознаят с отчети. Така че най-малкото освен на интернет страницата трябва да има и материален носител, така наречената хартия, за да го представят на по-възрастните членове. Младите се оправят с интернет и други модерни средства на комуникация, но не може само на интернет на човек занаятчия да му кажеш, отчета е в интернет.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Тук може да предложим, се предоставя на всеки желаещ да се запознае на място в Занаятчийската камара.
ИВАН ИВАНОВ: Като редакция ви предлагам. Управителният съвет дава информация на занаятчиите и публикува на интернет страницата на регионалната занаятчийска камара условията и реда за вписване в регистъра. Когато се казва, дава информация, това означава, че в седалището на регионалната камара се дава информация и публикува на интернет страницата условията и реда за вписване.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, комбинирам предложенията на Иванов и Тагарински и става така. На стр.11 § 15 ал.3 да изглежда по следния начин.
Управителният съвет дава информация при поискване на занаятчиите и публикува информация на интернет страницата на регионалната занаятчийска камара за условията и реда за вписване в регистъра.
Министерство на икономиката, харесва ли ви тази редакция?
ВАЛЕНТИНА ТАНЕВА: Харесва ни, с оглед на електронизация на услугите и да може всеки от чужбина страните членки и трети страни по електронен път да се запознае. Харесва ни.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Капанов забележки? Няма.
Нека колеги вместо “дава” да е “предоставя информация”.
Подлагам на гласуване редакцията на § 15 заедно с допълнителните предложения, които направихме тук, които също са редакционни. Който е за, моля да гласува.
Гласували 13”за”.
Против? Против Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на § 15 по вносител.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 16.
Желание за изказване?
РУМЯНА АТАНАСОВА: Този текст и по-нататък текста, който определя управителното тяло на Националната камара се иска заличаването на стария текст, в който се казва, че членовете на управителното тяло трябва да бъдат – един председател и до осем членове, за да се формира управителния съвет. С Националната занаятчийска камара по-нататък в текстовете ще видим, че настоятелството, пак закона го фиксира проекта на 11 членове и един председател и 10 члена. Като се има предвид, че и регионална и национална камара ще се регистрират по закона за юридически лица с нестопанска цел. Там има един текст, който казва, че управителното тяло трябва да има минимум трима членове. Нека да се остави отворен крайния брой и да бъде както е вЗакона за юридическите лица с нестопанска цел, да бъде минимум трима, не по-малко от трима. А от там нататък вече в Устава да се определи самите регионални и национална камара в устава да определи колко да бъдат членовете на управителното тяло. Съображенията ни за това са следните.
Тъй като по стария закон, сега действащия закон можехме да определяме броя по решение на общото събрание и в устава се влагаше това. Пробвали сме и със 7 и с 9 и с 15 е в момента. Колкото е по-голямо това управително тяло, толкова е по-неработещо. Затова специално за регионалните камари би трябвало, според нас да остане текста не по-малко от трима. Вече в устава те да си уточнят колко е. Избързвам, за да не вземам думата после, когато става въпрос за Националната камара, ако вносителя държи на всяка цена да е фиксиран броя, нека той да е поне седем. Защото 10, 11 човека това са хора от различни краища на България и това означава, че много рядко ще има кворум. А в камарата се налага много често лично присъствие, а не по електронен път да става гласуване за вземане на решение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Обяснявам за народните представители. В момента текста на чл.18 ал.1 е следния: “Управителният съвет на регионалната занаятчийска камара се състои от председател и четирима до осем членове, които се избират за срок от пет години.” Ако спадне до осем, както е предложено в текста, значи, че има четирима членове. И те са фиксирани. Това което ги притеснява от Занаятчийската камара е, че четирима не са им достатъчни. Искат ако са фиксирани да бъдат седем, ако не да бъдат от три до осем.
РУМЯНА АТАНАСОВА: Не, г-н Димитров. Може би аз не ясно се изразих. Свързах го с Националната камара. Тук предложението ми за регионалните е да бъде общия текст, който го има в Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Не по-малко от трима. А те в устава да си решат колко да са те. А за Националната да не са 10, както е фиксирано 11, а да бъдат примерно 7.
ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Аз съм напълно съгласен с аргументите, че колкото по-малко толкова по-ефективни, особено на регионалните камари. Но като слагаме минимум 3, а не слагаме максимум ние не ограничаваме това, което искаме да направим максимума. Затова сме предложил до 8. Ние нямаме против. Мисълта ми е да не е над 8. Защото всеки управителен съвет с повече от осем човека става тромав.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Вие заличавате думите до 8. И аз казвам, че като се заличат думите до 8 остават четирима. Което означава, че всяка занаятчийска камара ще има точно четири члена плюс председател.
РУМЯНА АТАНАСОВА: От 200 члена занаятчии пет ще им стигнат да ги управляват.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Това е доброволно сдружаване г-н председател, защо трябва да ограничаваме с някаква бройка членовете на управителния съвет, като всеки може да си прецени самостоятелно, трима, петима или 21.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз не мога да разбера г-н Ангелов, подкрепихме вашите идеи по принцип, но в една доброволна организация, защо трябва да ги ограничим колко члена да имат, в това не можахте да ни убедите.
РЕПЛИКА: Ние не се интересуваме колко члена имат. За държавните дружествата можахме да го намалим на три члена, които имат сложна дейност, мисля че тук не е нужно да има бордове от 20 човека, но те да си преценят.
ИВАН ИВАНОВ: Аз предлагам това, което беше казано като идея. Не по-малко от трима в съответствие със закона за Юридически лица с не стопанска цел. Не трябва да имаме такава стриктна регулация, когато не се касае за държавни дружества. А може наистина някои от тях да си останат само с трима.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз си помислих, че ограничавайки броя на управителното тяло, ние по този начин ще защитим интересите на членовете. Но в крайна сметка членовете са тези, които избират устава. В устава те сами гласуват колко да е управителния орган. Така че мисля, че тук е излишно да слагаме ограничения.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Само като реплика на г-н Иванов. Дори това ограничение не по-малко от трима, според мен, няма смисъл, защото едва ли някое сдружение ще си избере управителен съвет от двама човека или от един.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Искам да ви попитам колеги, защо не оставим досегашния текст в закона. От четири до осем. Това урежда ли Занаятчийската камара. Това вас ви касае, не касае икономиката дори. Защо да не си остане сегашния текст в закона?
РУМЯНА АТАНАСОВА: Аз мисля, че след като ще се регистрира по Закона за юридическите лица с нестопанска цел в закона е казано. Те не могат да бъдат по-малко, отколкото е казано в закона по който ще се регистрират. Така че дори е излишно да се преповтаря тук. Защото за да има регистрация, то автоматично ни отвежда към другия закон. Нека да остане не по-малко от трима и за едното и за другото и за регионална и за национална и да се приключат нещата.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Трябва колеги да направим редакцията. При това положение на стр.11 § 16 т.1 трябва да има следния текст. В ал.1 изречение първо. Думите “четирима до осем” се заменят с “не по-малко от трима.”
Госпожо Танева, дайте знак за съгласие.
ВАЛЕНТИНА ТАНЕВА: Господин председател, ние не искаме да им регулираме управителното тяло. По вносител преценихме, че някои камари, които имат 180 члена, аз го казах имат много голямо управително тяло. Съгласни сме.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Би трябвало да е не по-малко от четирима, защото председателя не се брои в тази бройка или не по-малко от двама, защото в противен случай ще станат четно число. Не могат да бъдат четно число и предлагам не по-малко от двама.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Кое от процедурните предложения да го подложа на гласуване и аз ще го направя. Действащият текст аз ви го прочетох и затова колеги пак ще ви го прочета.
Чл.18 ал.1. “Управителният съвет на регионалната занаятчийска камара се състои от председател и четирима до осем членове, които се избират за срок от пет години.”
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Председател и не по-малко от двама членове.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: В § 16 на чл.18 т.1 ще има следната редакция.
В ал.1 изречение първо думите “четирима до осем” се заменят с “не по-малко от двама”.
По това редакционно предложение, кой е за.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Сега подлагам на гласуване § 16 по доклада заедно с това предложение, което вече беше прието.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на § 16.
Предложение от н.п Даниела Миткова, Делян Добрев и Диан Червенкондев.
Работната група подкрепя предложението по т.”в” в частта му, думите “в устава” се заменя с “на устава” и не подкрепя предложението в останалата му част.
Останалата част от предложението г-н Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Оттегляме я.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Оттеглена е. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 17.
Виждате тази редакция. Започва на стр. 12.
По тази редакция има ли забележки? Няма.
Колеги, подлагам на гласуване § 16 по вносител, който става § 17 по доклада.
Който е за, моля да гласува с направената му редакция.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на § 17.
Предложение от н.п Даниела Миткова, Делян Добрев и Диан Червенкондев.
Не е подкрепено.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Оттегляме предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 18.
Забележки? Няма.
Който е за § 18 и направената редакция, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на § 18 по вносител.
Предложение от н.п Даниела Миткова, Делян Добрев и Диан Червенкондев.
Работната група подкрепя предложението.
Предложение на Анна Янева. Работната група подкрепя предложението. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага § 18 да се отхвърли, тъй като е отразен на систематичното му място в § 5.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Господин председател. Да се върнем пак на § 18, по-точно на чл.21. Тук пак идваме до регионалния регистър на занаятчиите. И ние не се уточнихме този регистър на всички занаятчии ли е в региона или е на членовете на регионалната занаятчийска камара. Защото ако е на всички занаятчии в региона това няма как да значи да отидем на чл.18 и да може доброволно да се вписва и става безсмислен текст. Не изяснявайки въпросите по чл.9 и чл.11 оставихме една неяснота, която ще си стои до края на закона.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Законът е сложен колеги, нека да се върнем на стр.13 § 18. И ще поканя г-жа Танева да изясни окончателно този въпрос. Какво означава да си вписан в регистъра на занаятчиите. Това означава, че си член на камарата или може да си просто занаятчия в този регион, без да си член да си вписан. Този въпрос г-жо Танева.
ВАЛЕНТИНА ТАНЕВА: По вносител г-н председател, това означава, че си член на камарата. А по работна комисия означава същото.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Това г-н председател е видно още от чл.9, където са записани задълженията на камарата, че регионалната занаятчийска камара защитава интересите на своите членове, подпомага членовете си и т.н. Ясно че става въпрос за регионален регистър на членовете. Как тогава отиваме в чл.11. “Всеки занаятчия може доброволно да се впише в регистъра на регионалната занаятчийска камара.” Регионалната занаятчийска камара, ако не иска да го впише някой занаятчия?
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Да, внесем малко яснота и да успокоя г-н Икономов. Предлагам регионални регистър на занаятчиите по чл.11.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Господин Добрев, аз не че съм неспокоен, но искам да изясним един въпрос.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предлагам регионалния регистър на занаятчиите по чл.11
ИВАН ИВАНОВ: По чл.9 т.8.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има предложение да се върнем на стр.13 на § 18, който изменя чл.21 ал.1. Да уточним, че регионалния регистър на занаятчиите по чл.9 т.8 се води от съответната регионална занаятчийска камера. Предложението е връщаме се назад и това го уточняваме. Има ли съгласие на пръв поглед по тази тема.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Така не решаваме въпроса. В този член 9 т.8 не е пояснено, че са доброволно регистрираните. Може би регионалния регистър на регистрираните занаяти се води от съответната регионална занаятчийска камара. На членуващите занаятчии, ако трябва да се запише.
ИВАН ИВАНОВ: Ако ние в § 18 чл.21 не запишем, че регионалния регистър на занаятчиите по чл.9 т.8 и нататък текста следва, тогава ще създадем впечатление у хората, които ще ползват закона, че имаме един регистър, който сме го дали в чл.9, а имаме и втори регистър, който е в чл.21. Нека да има някаква кохерентност в действията ни. Иначе какво ще излезе. Два ли регистъра има или има един. Ако има един той е вече дефиниран.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Този въпрос не може да продължава да виси по този начин, уважаеми колеги. Той може да бъде решен по един начин. Ако в § 8 чл.9 т.8 напишем така: “Създава и поддържа регионален регистър на занаятчиите – членове.” Въпросът приключва.
ИВАН ИВАНОВ: Не приключва, защото тогава чл.11 трябва да го заличим. Чл.11 казва: “Всеки занаятчия може доброволно да се впише в регистъра.” Вие дефинирате, че в регистъра са само членовете на регионалната занаятчийска камара.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Танева, кажете ни каква е целта на регистъра? Дали целта е да бъдат само членовете на занаятчийската камара или целта е в този регистър всеки който желае да се впише?
ВАЛЕНТИНА ТАНЕВА: По сега действащия закон целта е да ги впишат, за да ги допуснат до дейност. Защото иначе отиват и им пускат тези покани. Към момента по вносител към Министерски съвет целта е регионалната камара да поддържа информация за всички занаятчии, които са и членове, калфи и чираци. Защото се предвижда облекчаване на финансовите отчисления към НАП, на тези които обучават чираци. Паралелно с това Националния статистически институт, респективно нашето министерство и други желаещи да подпомагат дейността министерства нямат никаква информация какви занаяти има по региони, за да могат да ги подпомогнат, включително и с някакви програми. Защото ние наистина не знаем колко занаятчии има свързани с нещо, което можем да помогнем, та дори по конкурентоспособност.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Танева, нашият интерес е като гласуваме един закон, той да не може да бъде тълкуван по различни начини. Това казва г-н Икономов. И сега остава впечатлението, че има два регистъра. Един за членовете и друг за тези, които могат да се впишат, но не са членове. Това от редакциите, които са предложени до момента разбирате сама, че не става ясно. Защото в чл.11 пише, че доброволно всеки може да се впише. Така пише. Тоест, може да не си член на Занаятчийската камара, но може да отидеш и да се впишеш в този регистър. С такова впечатление оставаме с думите доброволно и т.н. Как да го решим този проблем ми е въпроса към вас?
ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Ако мога аз да обобщя какво беше нашето предложение. Естествено може да го променим. Идеята е следната. Според мен е абсолютно разумно регионалните камари да държат статистика и списък на занаятчиите в техния регион. Дали са членове на камарата или не е вече втори въпрос.
Мисълта ми е следната. Понеже не може да вменим на регионалните камари да записват всички, защото те няма как да накарат всички занаятчии да се запишат при тях. Но да има някакъв механизъм, с който всеки занаятчия, който е там да може да се впише в техния регистър, ако иска. Но да бъдат ясно обозначени тези, които участват и имат членство. Какъв е проблемът?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Проблемът г-н Ангелов е следния. Господин Икономов добре го формулира. Проблемът е, че не е ясно от този закон дали един човек, който не е член на камарата. Пише, че може да се запише, но не е ясно, дали има един регистър за членове и за не членове. Не става ясно.
И вторият въпрос, който беше зададен абсолютно логично е.
ЕВТЕНИ АНГЕЛОЖВ: Това казах. Един е регистъра и е обозначено кой е член. А който не е член доброволно е пожелал да се регистрира. Какъв е проблема това да се направи?
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: От това че камарата трябва да поддържа регистър, не означава, че този регистър е на всички занаятчии. Ние веднъж вече сме определили, кои занаятчии се вписват в регистъра. Тези които доброволно искат да извършат това. Така че според мен чл.11 достатъчно ясно казва, че в този регистър ще членуват само тези, които доброволно са се регистрирали. И по тази логика, регистърът е един. И камарата много добре знае, кои членове трябва да са вписани и какви са нейните задължения и кои членове трябва да са вписани в този регистър. Само тези, които доброволно са станали членове.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Не става ясно г-н Добрев. Тук става ясно е и записано в чл.11. Може доброволно да се впише. Как доброволно ще се впишеш в един регистър на една камара на която не си член? За мен формулировката на чл.11 е неправилна. Тя трябва да стане: “Всеки занаятчии може доброволно да членува в регионалната занаятчийска камара в района на който иска да упражнява занаята.” И с добавката в чл.9 т.8, където слагаме “членуващи в нея”, абсолютно целия проблем е решен. Решаваме, че имаме доброволно членство. Решаваме, че занаятчийската камара води регистър на нейните членове.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Може ли още веднъж да го повторите.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Самият акт за вписване в регистъра за мен не говори, че това автоматически ставаш с член. По правилно е: “Всеки занаятчия може доброволно да членува или юристите ще кажат как да бъде точния запис, членството е доброволно и т.н.
Моето предложение е: “Всеки занаятчия може доброволно да членува в регионалната занаятчийска камара в района на която иска да упражнява дейността.” Мисля, че с поправката в чл.9 т.8, членуващите в нея, ще бъде изчистена всичката неяснота до момента, която съществува.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, доброволния принцип на членството е записано още в чл.8 ал.1, където е казано: “Занаятчиите могат да се обединяват в регионални занаятчийски камари.” Аз не виждам защо това трябва отново да се повтори?
Искам да обърна внимание, че в чл.21 вижте как е записано. И който следи внимателно българския език как се развива, ще разбере смисъла. Ал. 1 говори: “Регионалният регистър на занаятчиите.” Когато се употреби пълен член – занаятчиите, по смисъла на закона това са всичките занаятчии. Ще настъпят много сериозни правни неуредици, защото ще има хора, които ще се позоват на този текст, че това трябва да са всичките занаятчии. Ако не са всички трябва да уточним кои. И може да бъде: “Регионалният регистър на занаятчии, членове на регионалната камара се води от съответната камара.” Аз нямам нищо против да запишем. Но аз не мога да разбера точния смисъл на това, което искат да вложат вносителите.
ЕВГЕНИ СТОЕВ: Аз няма да взема отношение. Не виждам защо трябва до късно да работим. Правя процедурно предложение следващата сряда да продължим. Да изгладим текстовете.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По този текст явно не сме сигурни и тук се получават противоречия между членовете на комисията. Според мен трябва да поискаме становище от юристи, които да кажат как се тълкуват двата регистъра. Регистъра на членовете и регистъра на занаятчиите. Така че аз смятам, че е разумно предложението на г-н Стоев да отложим разглеждането на останалите параграфи от закона за следващия път.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз ви моля междувременно колеги, Министерство на икономиката и Занаятчийската камара чуха проблема. Да помислят за възможни решения и да ни ги представят писмено предварително, за да не решаваме тук в последния момент.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: И моето предложение беше точно в тази насока. Защото ние сега се чудим какво ще прави Занаятчийската камара. Било то регионална или национална. Аз имам директен въпрос само към тях и те нека да отговорят. Какъв е проблема? Тук проблемът се свежда до това, какъв регистър ще водят те. Дали само на членовете или на всички. Проблем ли е вие да водите регистър на всички. Чухме отговора.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Тази занаятчийска камара не е проблем, но може да бъде проблем за някоя друга регионална камара.
ЮЛИЯНА КОЛЕВА: Аз бих помолила, когато се води тази дискусия да се има предвид и обстоятелството, че в по-съвременното ни законодателство, понятието регистър е свързано със задължителна регистрация в някакъв регистър на някакви субекти. Било имотен регистър, било търговски регистър, било регистър на политически партии и т.н. Така че когато говорим за регистър, нека да не свързваме думата регистър с думата доброволно. Ако е доброволно е някакъв списък, но не е регистър. Моля да го имате предвид тогава когато се изясняват тези спорове между членовете.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, има процедурно предложение за спиране на разискванията, което аз ще го подложа на гласуване. Но преди това искам да помоля колегите народни представители да не си тръгват, а да се опитаме Закона за защита на потребителите, тъй като текат срокове. Спешно ли е г-н Ангелов?
ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Всички закони са спешни.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Подлагам на гласуване спиране на разискванията по закона за занаятите и взимането на допълнителни становища.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Господин Ангелов, моля кажете Законът за защита на потребителите дали наистина е спешен?
ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Срокът за въвеждане на директивата изтече на 20 януари. Дали ще е тази или другата седмица, така или иначе сме закъснели. Ние сме готови да го разискваме днес.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги има ли възможност половин час да работим по този Закон за защита на потребителите?
Поради липса на кворум закривам заседанието.

(Закрито в 17:40 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров

Стенограф:
Силвия Михайлова
(144 377)