1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 002-01-90, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2010 г. – за второ четене.
2. Представяне и обсъждане на годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз /2011 г./,№ 102-00-3, внесен от Министерския съвет на 17 януари 2011 г.
3. Разглеждане на Резолюция на Европейския парламент относно финансовата, икономическата и социална криза: препоръки за мерките и инициативите, които трябва да се предприемат / 2009/2182/INI/, № 04001-44 от 11.12.2010 г.
4. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 3


На 2 февруари 2011 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад”, пл. „Народно събрание” № 2, на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 002-01-90, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2010 г. -- за второ четене.
2. Представяне и обсъждане на Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2011 г.), № 102-00-3, внесен от Министерския съвет на 17 януари 2011 г.
3. Разглеждане на Резолюция на Европейския парламент относно финансовата, икономическата и социална криза: препоръки за мерките и инициативите, които трябва да се предприемат (2009/2182/INI), № 040-01-44 от 11.12.2010 г.
4. Разни.

Заседанието на комисията бе открито в 14.10 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, в залата присъстват 15 народни представители. Имаме кворум и може да започнем днешното заседание.

Предлагам ви следния ДНЕВЕН РЕД.
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 002-01-90, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2010 г. -- за второ четене.
2. Представяне и обсъждане на Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2011 г.), № 102-00-3, внесен от Министерския съвет на 17 януари 2011 г.
3. Разглеждане на Резолюция на Европейския парламент относно финансовата, икономическата и социална криза: препоръки за мерките и инициативите, които трябва да се предприемат (2009/2182/INI), № 040-01-44 от 11.12.2010 г.
4. Разни.
Колеги, по тази програма имате ли предложения?
Заповядайте господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Аз предлагам, понеже другите две точки са кратки, ако искате да ги гледаме тях първо и след това да минем към Закона за потребителите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Добре колеги, нека втора и трета точка да минат по-напред, а първа да стане трета. По така предложения дневен ред с направените промени, който е „за”, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.

Колеги, започваме от Годишната програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз.
Наши гости са:
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма -- Елисавета Михайлова – директор на Дирекция “Енергийни политики, стратегии и проекти”, Нели Цветкова – началник на отдел в дирекция “Енергийни политики, стратегии и проекти”, Емил Алексиев – началник на отдел в дирекция “Техническа хармонизация и политика за потребителите” и Дияна Найденова – директор на дирекция “Външноикономическа политика”.
Заповядайте колеги.
Искам да помоля, като представяте Годишната програма само най-важните неща, които според вас трябва да бъдат чути от народните представители, по които те трябва да вземат отношение и по които има смисъл да работим ние като приоритет на България. Най-важните точки колеги. Всички детайли не са важни. Необходими са най-важните акценти.
Кой ще представи годишната програма?
ЕЛИСАВЕТА МИХАЙЛОВА: Ще се опитам да бъда максимално кратка, в частта от годишната програма, която касае енергетиката. В годишната програма имаме пет основни приоритета. Това е нова Енергийна стратегия на Европейския съюз 2011 – 2020 г., инструмент за енергийна сигурност и инфраструктура на Европейския съвет. Европейски план за действие за енергийна ефективност до 2020 г. и предложение за директива относно управление на отработено гориво и радиоактивни отпадъци.
По отношение на новата Енергийна стратегия на Европейския съюз до 2020 г. на 3 декември беше обсъдена на редовно заседание на Съвета на европейския съюз, транспорт, телекомуникация и енергетика. На предстоящия съвет на 4 февруари ще се дадат политическите насоки за формиране на енергийната стратегия на Европейския съюз, а на 28 февруари 2011 г. ще се приемат заключения по документа, които да бъдат потвърдени на пролетния европейски съвет през същата година. Основните приоритети на енергийната стратегия са изграждане на Общоевропейски енергиен пазар, енергийна ефективност, външни аспекти на европейската енергийна политика, дългосрочна стратегическа визия.
Нашата принципна позиция е в подкрепа на тези насоки, които разглеждаме като необходима рамкова позиция за постигане целите на стратегия Европа 2020 г.
По отношение на инструмента за енергийна сигурност и инфраструктура. През месец ноември 2010 г. Европейската комисия прие съобщение на енергийни инфраструктурни приоритети до 2020 г. и след това насоки за интегриране на Европейската енергийна мрежа. Новият метод на стратегическо планиране включва установяване на енергийна инфраструктурна карта, фокус върху ограничен брой европейски проекти, идентифициране на по-голяма конкретика. Също така, подпомагане изпълнението на проектите от европейски интерес посредством нови инструменти.
В началото на месец февруари ще има редовно заседание на новосформирана група на високо равнище с мандат да се разработи до есента на 2011 г. план за действие за инфраструктурни връзки в Европейския съюз, север – юг и изток – запад. В секторите нефт, газ и електроенергетика в Централна, Източна и Югоизточна Европа.
По отношение на европейския план за действие за енергийна ефективност до 2020 г. Той предвижда до април 2011 г. Европейската комисия да представи анализ на постигнатите резултати с първия план за действие, който беше от 2006 г. Като нашата позиция е, че актуализацията на този план следва да включва оползотворяване пълния потенциал за икономия на енергия, увеличаване на енергийната ефективност и също така усилията ни би следвало да бъдат насочени по цялата верига на производство. Пренос разпределение и потребление за по-големи икономии.
Във връзка с предложението за директива относно управление на отработено гориво и радиоактивни отпадъци, според нас трябва да се обърне внимание на текста, който е записан, че отработено ядрено гориво може да се погребва и съхранява само в държавата, която го използва или в държава- членка на Европейския съюз. В тази връзка ние ще предложим при разглеждането на документа да отстоява по-голяма гъвкавост по отношение на държавите членки, в които биха могли да се погребват радиоактивни отпадъци, т.е. да има възможност такива да бъдат погребвани в трети страни.
Това е което според мен е по-важното.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря.
Останалите колеги желаят ли да допълнят? Господин Алексиев винаги взима думата, когато е гост на нашата комисия. Заповядайте.
ЕМИЛ АЛЕКСИЕВ: Благодаря господин председател.
Може би трябва да представя две мерки, които са предмет на обсъждане на европейско ниво и които са включени в годишната програма за ангажиментите произтичащи от европейското членство.
Първата мярка, това е проект на директива, обсъждането на която продължава втора, бих казал дори и трета година на европейско ниво. Проект на Директива за правата на потребителите, която беше инициирана от Европейската комисия в резултат на така наречения „преглед на законодателството”, което беше извършено от Европейската комисия в периода 2006 – 2007 г. В резултат, разбира се, на публикуваната зелена книга беше взето решение от самата комисия да инициира сливането на четири от сега съществуващите европейски директиви, които така или иначе са въведени в действащото българско законодателство именно в Закона за потребителите. Бих казал, че тази точка по някакъв начин е свързана с т. 3 от дневния ред – обсъждане на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, тъй като и четирите директиви понастоящем са въведени в българското законодателство. Разбира се, идеята на Европейската комисия е да регламентира нещата по различен начин, тъй като в момента четирите действащи директиви имат за предмет минимална хармонизация. Докато предложения проект от Европейската комисия е проект за максимална хармонизация, което означава, че държавите членки няма да имат право да отиват по-далеч от разпоредбите на самата директива, така както бъде приета.
Кои са тези четири директиви за които става въпрос, като материален обхват. Става въпрос за директивата за договорите при продажба от разстояние, договорите сключени извън търговския обект, гаранцията на потребителски стоки. Една материя, която е изключително важна за потребителите, която е уредена, но ще бъде уредена по нов начин евентуално. И последната директива, това е директивата за неравноправни клаузи сключени в договори с потребители при общи условия, които не са били предмет на индивидуално договаряне. Това са четирите директиви, в които идеята е да бъдат обединени в една директива, наречена Директива за правата на потребителите. В същност това беше първоначалната идея на европейската комисия. В резултат на преговорите на европейско ниво през последното председателство настъпиха известни промени от гледна точка на обхвата на въпросния проект, бих казал на директива.
Има предложение за стесняване обхвата на тази директива за правата на потребителите. Тя да обхване не четирите посочени преди малко директиви, а само две от тях. В момента предстоят, бих казал през цялата година да има интензивни преговори между Европейския парламент и Европейската комисия. И не на последно място между държавите членки в съвета, от гледна точка на обхвата на въпросната директива и разбира се, от гледна точка на конкретните разпоредби. Като нашето становище до момента на българската страна е било, че България поддържа и подкрепя предложението на Европейската комисия, разпоредбите на директивата да имат максимален обхват. Тъй като това ще създаде еднакви условия от една страна за търгуване в рамките на вътрешния пазар и разбира се, еднаква степен и закрила на потребителите. Това е първата мярка за защита на потребителите, която се обсъжда на европейско ниво и която е включена в годишната програма.
Втората мярка, все още няма нищо започнало по нея, тъй като става въпрос за изменение или по-скоро за предложение за нова Директива за защита на потребителите при туристически пътувания с обща цена. Има такава директива от 1990 г. Но тогава, когато нещата са били регламентирани и уредени на европейско ниво от 1990 г. до 2010 – 2011 г. са настъпили значителни промени и изменения в начина на търгуване, в това число и чрез интернет, по електронен път, които не са обект на регламентация и се очаква в средата на годината Европейската комисия да направи предложение за изцяло нова директива. Разбира се, ние все още не може да имаме позиция преди да сме взели конкретното предложение на Европейската комисия.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Алексиев.
По тази работна програма колеги, желание за въпроси, за изказване от страна на народните представители? Няма. Всичко е ясно. Информирани сте за основните приоритети.
Процедурата е такава колеги, че трябва да има формално гласуване по тази годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз. Тоест, трябва да я приемем и с гласуване. Така че подлагам я на гласуване.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приета е. Благодаря на нашите гости.

По точка втора, както се разбрахме отиваме на разглеждане на резолюция на Европейския парламент относно финансовата, икономическата и социална криза, препоръки за мерките и инициативите, които трябва да се предприемат.
Наши гости са:
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма -- Юлиян Николов – директор на дирекция “Икономическа политика” и Емилия Радева – началник на отдел “Иновации” в дирекция “Икономическа политика”;
от Министерство на финансите -- Маринела Петрова – директор на дирекция “Икономическа и финансова политика” и Десислава Велинова-Гладнишка – началник на отдел в дирекция “Икономическа и финансова политика”.
Заповядайте колеги. Моля ви отново за най-важните и най-съществените моменти, най-съществените мерки. Бих поставил въпроса така: има ли мерки, които смятате, че са приложими за България, най-интересните мерки, които са разглеждани на европейско ниво.
Кой от вас ще представи резолюцията?
ЮЛИЯН НИКОЛОВ: Ще участваме и от двете министерства, тъй като има мерки свързани, както с Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, така и с Министерство на финансите. Темите които касаят Министерство на икономиката, енергетиката и туризма са свързани с иновациите и как акцента върху тях е ключов за излизане на Европа от икономическата криза. В тази връзка бих предложил на членовете на комисията едно сравнение, което беше използвано от президента Барак Обама в неговата реч за състоянието на Съюза, която той съвсем наскоро изнесе. Това сравнение касае точно инвестициите в наука, в иновации, в образование. Той сравни орязването на средствата за наука, иновации и образование в контекста на бюджетни дефицити, като опит да се олекоти един претоварен самолет чрез премахване на неговия двигател. Мисля, че това е една добра аналогия. Ние имаме предвид, когато мислим по темата иновации.
Какви са ключовите мерки в тази област, които Европа смята да предприеме и които България всъщност трябва да подкрепи? На първо място бих отбелязал създаването на европейското научно пространство, където целта е да има интелигентна специализация на държавите-членки. Така че да има едно балансирано развитие на научния потенциал в цяла Европа. Всяка държава да има фокус върху теми в областта на науката и иновациите, където има капацитет. Така че това е ключов елемент за България.
Също така е изключително важно в контекста на фискална консолидация наистина да бъдат предпазени инвестициите в наука, в образование, в иновации. Защото както казах, те са двигателя на икономическия растеж.
Друга тема която е ключово важна и за Европа и за България е осигуряване на достъп на финансиране на младите иновативни компании. Една от мерките, която се предлага от Комисията и която се подкрепя от България, е, елиминирането на пречките за трансгранични инвестиции от страна на фондове за рисков капитал в различните държави-членки.
Друга тема, която усилено се дискутира на европейско ниво е целенасоченото използване на преходите от продажби на въглеродни емисии за целта на иновации свързани с енергийна ефективност и екотехнологии. Смятаме, че България бидейки една държава с изключително висока енергийна интензивност на икономиката ще се възползва максимално от подобни инвестиции в иновации свързани с енергийна ефективност.
Важна тема също така са и европейските партньорства за решаване на остри социални проблеми. Като пилотен проект за подобно партньорство от комисията е предложено партньорство по отношение на healthy aging, на български здравословно стареене, макар че има малко противоречие тук. Смятаме, че подобни партньорства за решаване на такива големи социални проблеми са изключително важни. По този начин ще може да се ангажират ресурсите на научния капацитет във всички държави членки и да се партнира и с бизнеса в тази област.
Важно е също така да се реши проблемът и с европейския патент. Вече десетилетия наред тази тема стои на дневен ред. В края на миналата година по време на белгийското председателство почти се стигна до консенсус, но за съжаление Италия и Испания в края на краищата блокираха процеса. В момента тече процес на засилено сътрудничество в областта на патентното право от другите държави-членки, което ще позволи всъщност намаляване на разходите за патентна защита в Европейския съюз.
Друга тема, която наистина трябва да отбележим е необходимостта от облекчаване на процедурите за достъп до европейско финансиране, както на ниво съюз, така и на ниво оперативни програми в държавите членки, за да може наистина иновативните фирми да имат по-облекчен достъп до финансовите средства отделени за тази цел от Европейския съюз.
Това са накратко основните акценти в областта на иновациите, които смятам, че са важни. Сега вече колегите от Министерство на финансите могат да продължат по другите теми.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте от Министерство на финансите. Представете акцентите и нещата, които според вас са важни и приложими в България. Заповядайте.
МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря господин председател.
Темите които касаят Министерство на финансите са свързани преди всичко със засилено икономическо управление в рамките на Европейския съюз, засилване ролята на пакта за стабилност и растеж и въвеждане на по-добро регулиране на финансовите пазари. Последната тема е реформата на международните финансови институции. Във връзка с икономическото управление ние по принцип съгласуваме идеята за по-добро и засилено икономическо управление в рамките на Европейския съюз. Участваме в разговорите за приемане на пет регламента и една директива в момента, които предстои да бъдат одобрени през втората половина на тази година и разглеждат ревизия на пакта за стабилност и растеж в посока въвеждане на санкции за държавите членки, които не спазват изискванията за дефицит и дълг. Тук искам да обърна внимание на уважаемите дами и господа депутати, че българската позиция в това направление е за въвеждане на принципа на еднакво третиране с налагане на санкции по линия на Кохезионния фонд. Тъй като в настоящия регламент за Кохезионния фонд е предвидено единствено налагане на санкции по линия на кохезионния фонд. Тоест страните, които не са бенифициенти по него, независимо дали спазват или не пакта на стабилност и растеж няма да бъдат обект на такава санкция. Затова ние заедно с повечето нови държави-членки настояваме това да се промени.
Друго нещо, което ние също изразяваме като принципно не съгласие е по отношение оценката на макроикономическите дисбаланси. Това е един от новите регламенти, с които се въвежда един вид механизъм за ранно предупреждение на базата на предварително формулирани индикатори за дефицит по текущата сметка, прекалено голям растеж на кредитите и т.н. И на базата на тези индикатори е възможно комисията да публикува едно така нареченото табло с резултати, въз основа на което всички конвергиращи икономики да излезнат на преден план като изключително нестабилни и това да се отрази негативно на финансовите пазари.
Ние тук също изразяваме сериозна резерва и искаме допълнителна сериозна работа преди да се приеме този регламент. Заедно с БНБ работим в тази посока, също и с някои от новите държави членки.
По отношение на засилване на фискалните рамки. Това е една директива, която евентуално предстои да влезе в действие през 2013 г. Там общо взето сме съгласни с основните послания. Като дори Министерство на финансите предварително изпреварващо предприема действия в тази насока и съм убедена, че Парламентът ще бъде запознат с тези нови инициативи.
По отношение на финансовите пазари. Там също предстои и в момента тече оживена работа. Предстои въвеждане на изискванията за Базел 3. Също за повишаване защитата на потребителите на финансови услуги са предвидени редица законодателни инициативи. В момента очакваме публикуване в Официален вестник приетата Директива за лицата управляващи фондове за алтернативни инвестиции. Имаме пет нормативни акта, които ще бъдат приети. Освен това седем, в които предстои да бъдат изготвени. Няма да ви занимавам конкретно и да изброявам какви са те. Мога да ви представя списък.
Относно реформата на международните финансови институции, тук заставаме зад принципната позиция на Европейския съюз за осъществяване на пакетна реформа на МВФ и Световната банка. Това е накратко.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, народни представители, въпроси към двете министерства имате ли?
Господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, тъй като в крайна сметка към нас е отправен апел да разгледаме резолюцията на Европейския парламент и да направим определени коментари, аз специално ще се спра на въпрос, който касае нашата комисия. Той е отразен на стр. 17 от раздадения ни материал в частта иновации. Още по-категорично това е заявено в Анекс 2, обобщението, което е направила специалната комисия по финансовата, икономическа и социална криза. В това обобщение, което считам, че ние като комисия трябва категорично да го подкрепим е заявено, че комисията, има се предвид Европейската комисия, да се ангажира с действия от името на Съюза в областите, в които разполагат с определена компетентност или компетентност за координиране на действията на държавите членки. След което се заявява, че комисията трябва да поеме пълна отговорност за осигуряването на контрол, това което е по-важно за финансиране на проекти в следните области. И са изброени области по които България наистина има изключителна нужда, както от финансиране, така и от споделен с комисията контрол, а именно:
Първо, възобновяеми енергийни източници и съхранение на екологична енергия.
Второ, енергийна ефективност особено в транспортния и строителния сектор. Там където ние сме на последно място в Европейския съюз и аз не знам коя друга страна, ако не България ще иска настойчиво да бъде реализирана тази програма.
На трето място, европейска енергийна мрежа и развитие на интелигентни мрежи. Като се говори за европейска енергийна мрежа се има предвид не само свързване на нашите електропреносни мрежи, но свързване и на нашите газопреносни мрежи с тези на страните членки на Европейския съюз. Това са всичките трансгранични проекти за свързване с Румъния, Гърция, Турция Сърбия.
На следващо място, обществена железопътна високоскоростна услуга в целия Европейски съюз. Това не касае нашата комисия, но касае съседната, Комисията по транспорт. Известно е, че средната скорост на движение на пътнически товарни влакове в България е най-ниска в Европейския съюз и ние имаме особено крещяща нужда от създаване на високо скоростна железопътна мрежа.
Освен това, следващото е критична инфраструктура и достъп до високоскоростна връзка с интернет в целия Съюз. Това съответства и на проектите, които са развитие на селските райони. Но истина е, че България не може да разчита да се задържи населението в по-слабо развитие в индустриално отношение райони на страната, ако няма поне скоростен интернет, за да може да се осигури административно обслужване на населението там, а не за всяко удостоверение да тичат до областния град, което изключително ги затруднява, особено когато те са възрастни хора.
И не на последно място, това е областта на електронното здравеопазване, което също може да допринесе за излизане на нашето здравеопазване от очевидната криза и липса на административен потенциал и капацитет.
Затова господин председателю, като изразявам категорично становище, че ние трябва да подкрепим както повишаване на контрола, така и поемане на финансовите ангажименти от Европейската комисия по всички тези проекти, насочвам вниманието, че нашата комисия поне тук трябва да заяви категорична подкрепа.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, тук няма формално гласуване. Целта е да бъдете всички информирани за тази резолюция на Европейската комисия и Европейския парламент и да сте наясно с тези предложения. Някои от тях имат стойност за България, имат пряко приложение и може да ги използваме и можем да ги развием. Това е целта на дискусията днес.
Други народни представители, които желаят думата? Няма.
Считам, че сте информирани всички за тази резолюция.
Благодаря на нашите гости за представянето, което направиха.

По точка трета.
Отиваме сега на темата, която ще събуди повече емоции в комисията – Закона за защита на потребителите.
Стигнахме до § 14 и спряхме, тъй като имаше въпрос на който искахме допълнително информация.
Гости по тази точка от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма са: Емил Алексиев – началник на отдел в дирекция “Техническа хармонизация и политика за потребителите”, Цвета Караилиева – експерт в дирекция “Техническа хармонизация и политика за потребителите” и Александра Павлова – експерт в дирекция “Техническа хармонизация и политика за потребителите”.
Заповядайте.
На стр. 6 има предложение от народния представител Делян Добрев и група народни представители. Това предложение касае договорите за разпределено във времето право на ползване на собственост, дали да се вписват в имотния регистър. Бяхме поканили тук нотариуси от Агенцията по вписванията и стана един спор.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря господин председател. Аз като съвносител оттеглям това предложение, поради мотива, че с това трябва да се запознае Правната комисия и тя да вземе по-компетентно становище от нас, защото касае наистина правна материя. По принцип сме за такова отношение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ясно е, че този проблем не е решен. Трябва да го решим заедно с Правната комисия. Господин Николов си оттегли предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 26. Редакцията започва на стр. 6 и продължава на страници 7, 8, 9, 10 до стр. 11. По тази редакция има ли желание за изказвания или въпроси? Няма.
Подлагам я на гласуване.
Който е „за” предложената редакция на § 14, който става § 26, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Страница 11, предложение от народните представители Мартин Димитров и Иван Иванов за нов § 15.
Ще ви прочета предложението: „В чл. 165 се правят следните изменени и допълнения:
1. В ал. 2 се създава ново изречение второ: “Броят на мандатите на членовете на комисията, в т.ч. на председателя не могат да бъдат повече от два”;
2. В ал. 8, т. 3 се изменя така:
“3. при влизане в сила на съдебен акт за извършване умишлено престъпление от общ характер”.
Господин Иванов ще представи нашето общо предложение.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви господин председателю.
По самия текст, който ние предлагаме в ал. 2 и ал. 8 на действащия в момента чл. 165 имам следния коментар. Когато ние заявяваме броя на мандатите на членовете на комисията, в това число на председателя не могат да бъдат повече от два. Поставянето, в бих казал вметната фраза, в това число на председателя е в същност повторение на текста, който съществува в действащата ал. 2, когато се разписва какъв трябва да бъде състава на Комисията и е казано, че Комисията за защита на потребителите се състои от трима членове, в това число председател, който се определя в срок от пет години. Тоест, ако там беше записано само трима членове, по същия начин щяхме да постъпим и в предлаганото от нас ново изречение второ.
По същността на направеното предложение, кои са именно мотивите да поискаме броя на мандатите на членовете на Комисията да не могат да бъдат повече от два. Това е практиката, която съществува в няколко други, по-точно в шест досега гласувани закона, които засягат подобни по характер структури на държавно управление. Ще ви цитирам: Закона за енергетиката относно Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Това е чл. 11, ал. 3, където е записано, че “мандата на членовете на Комисията е пет години с право на не повече от два пълни, последователни мандата.”; Закона за електронни съобщения относно Комисията за регулиране на съобщенията, там е чл. 22, ал. 6, където текстът е аналогичен по принцип; Закона за достъп и разкриване документите за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на българската народна армия - чл. 5, ал. 1 е записано: “членовете на Комисията могат да бъдат преизбирани само за още един мандат.” И без да се спирам подробно, такъв е Закона за защита на личните данни относно Комисията за защита на личните данни; Закона за статистиката, относно Националния статистически институт и накрая Закона за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност, текста относно Комисията за установяване на имущество придобито от престъпна дейност.
Напълно съм убеден, господин председателю, че в рамките на два мандата, всеки от членовете на Комисията може да осъществи дейност, която да бъде обществено полезна и заедно с това да развие идеи, които има и заради които той е влезнал в състава на тази комисия. След това би трябвало да се даде възможност на други, които имат подобни идеи и има с какво да допринесат, да продължат тази дейност.
От тези съображения отправям апел към моите колеги от Комисията да подкрепят направеното от нас двамата предложение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Иванов. Нека по тази тема да чуем мнението на Министерство на икономиката. Имате ли становища колеги? Заповядайте.
ЕМИЛ АЛЕКСИЕВ: Благодаря господин председател.
Както виждате предложението на вносителя не коментира или не е инициирало подобно предложение. Самото предложение по същество, то не касае материята в тесния смисъл на думата за защита на потребителите. А едно предложение, разбира се, което е валидно от чисто административна гледна точка за всички комисии. Така че ние ще се въздържим от коментар и оставаме решението на въпроса да бъде изцяло в ръцете на народните представители.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Разбира се, Вие казвате, че това е наше решение. Правилно.
МАРИО ТАГАРИНСКИ: Аз не мога да разбера, това е ясно, има го в други закони, но доколкото аз си спомням, тази комисия съвсем скоро беше назначена. Какво значи това нещо. Има се предвид текущия мандат на комисията или обикновено се пише в преходните и заключителни разпоредби, че това касае следващата комисия, която бъде избрана и т.н. По времето на мандатна комисия, която току що е избрана не мога да разбера, освен ако има някакви други скрити мотиви, които ние не чуваме. Защото убедителен беше колегата Иванов. Да, има го това нещо. Ние сме го приемали. Нашата комисия го е приела и Парламента също. Но вносителите не са го внесли това нещо. Вие го внасяте и какви са мотивите. Сега има мандат. Да се прекъсне този мандат примерно и да се избира нова комисия. Кажете какви са мотивите? От кога влиза в сила това нещо? С обратна сила не може.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, въпросът е абсолютно основателен. Има две опции. Ако бъде прието това предложение, едната опция да се каже, че сегашната комисия си довършва мандата и това правило започва да важи след това. Другата опция е да кажем, че се прекратява мандата на сегашната комисия и се избира нова. Това е въпрос на наше решение, на наша политическа воля в Преходни и заключителни разпоредби. Господин Тагарински е прав. Трябва да възприемем единия или другия подход.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, понеже господин Тагарински каза какви са мотивите, аз прочетох шест закона в които тази практика е установена. Тоест, мотива е хармонизирането на този закон с шест други закона, в които има такива държавни комисии.
Второ, едва ако се приеме това предложение вече ще бъде актуално да разискваме дали в Преходни и заключителни разпоредби ще се въведе текст, който да реши и този въпрос. Но ако предложението не се приеме, няма да се състои дебат.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Божилов, заповядайте.
ИВАН БОЖИЛОВ: Ако го приемем така както вие сте го предложили, аз предлагам да се добави накрая, “като текущия мандат на заварените председател и членове се счита за първи.” Предполагам, че моето предложение е логично, ако сте съгласни така?
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз искам да изразя становище във връзка с работната група, която беше събрана и възникна спор дали може да има ретроспективност, в смисъл такъв, председателят доколкото знаем е повече от два мандата в момента. Дали ще го касае него това или няма да го касае. Въпросът е такъв, доколкото разбрах, имаше мнение на юристите, че не може да има ретроспективен характер, т.е. двата мандата се броят от тук нататък. Тоест, този председател пак може да изкара два мандата. Поради тази причина наистина е основателно предложението на господин Божилов да се знае, че няма ретроспективен характер, защото може би ще нарушим Конституцията с тази ретроспективност. Това ми е притеснението, защото и самите юристи не изказаха единно мнение в работната група.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Николов, ако приемем този текст трябва в Преходни и заключителни разпоредби да уточним за сегашната комисия той какво означава. Ще означава точно това, което решим ние.
ИВАН БОЖИЛОВ: Господин Димитров, самият текст да се продължи като текущия мандат на заварените председател и членове се счита за първи. Това е точно и ясно.
ИВАН ИВАНОВ: Това което каза господин Божилов не може да бъде в тялото на закона, защото текущ мандат това е нещо, което трябва да влезе в преходна разпоредба касаеща конкретен мандат, а не закона. Това е първо.
Второ, казано е съвсем принципно, мандата на членовете на Комисията за защита на потребителите, в това число на председателя се прекратява. Тоест, това е тялото на закона и това е закон, който трябва да важи за години напред. Иначе ако се стигне до приемане на принципа два мандата за членовете на Комисията, тогава вече в Преходни и заключителни разпоредби ще видим, може да има отделен параграф, че текущият мандат продължава до завършването или че се дава срок, в който да се извърши подмяна на състава само на тези членове, за които имат вече два мандата.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря господин председател.
Мислех днес да не вземам отношение, но като че ли за първи път няма да мога да се съглася с господин Иванов. Господин Иванов, вие знаете, че когато се прави предложение това предложение, ако ще има някакво допълнение в Преходни и заключителни разпоредби също се прави предложение. Знам, че сте на принципа, онова което е било до тук и след това не би трябвало да остане да работи. Точно тези хора са специализирани по някакъв начин да работят, а вие искате веднага да ги смените. За първи път ГЕРБ са преценили, че там има хора експерти да ги оставят на работа, а вие не искате те да останат на работа, но не сте си свършили от там нататък нещата. Затова ако ще има такова предложение, да бяхте направили предложението в Преходни и заключителни разпоредби.
Така че би било добре, ако искате да бъдем на ниво като народни представители, вие да си оттеглите това предложение и след това да направите изменение и допълнение на закона, след като приемем този закон и тогава вече може да се води дебат по този въпрос. Аз така виждам, ако сме принципни. Ако ще нарушим принципа и ще минем след това вие да внесете друго предложение в Преходни и заключителни разпоредби има смисъл да водим дебат.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Моето по-скоро е въпрос към представителите на Министерството. Какъв е наплива от специалисти в тази сфера? Тъй като аз много се страхувам и имам известен поглед, че ги няма тези специалисти. И сега с лека ръка казваме, било каквото било, отивайте си два мандата. Мандатността е хубаво. Аз познавам господин Иванов преди осем години и го познавам и днес. Това са двама качествено различни човека. Ако смятаме, че в Парламента може да стоиш доживотно, а в една специализирана комисия това е вредно, да го обявим, че е така. Но аз знам, че в България в тази област има остър недостиг на специалисти. Защо го въвеждаме това изискване? За да оголим съвсем фронта ли? Съвсем добронамерен е въпросът. Да кажат от Министерството какво е положението. Но аз знам, че там не може да се комплектова щата на Министерството с качествени служители, а ние искаме да уволним комисията. Не знам докъде ще стигнем.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Икономов.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Аз лично виждам, че вашето предложение включва две точки. По първа точка аз ще се въздържа, с каквито и да бъдат договорки - дали в Преходни и заключителни разпоредби ще се впише от кога тръгва мандата, до кога свършва и как се счита. Все пак мисля, че това предложение като не е залегнало в основния текст на вносителя, аз не бих го подкрепил така предложено от вас в този вариант.
Съвсем процедурно предлагам § 15, т. 1 и т. 2 да се гласуват поотделно. Защото разбирам, че втора точка е по-скоро редакционна и уточняваща към това, което сте предложили.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Процедурно така ще постъпим. Има ли колеги други изказвания по тази тема? Големият въпрос, който трябва да решим с това предложение, е, дали като са въведени два мандата за повечето подобни комисии тук трябва да приложим същия принцип или може да решим, че има някакъв друг принцип. Това е решението, което трябва да вземем днес.
Ако няма други изказвания, колеги, да минем към гласуване. Както направи процедурно предложение господин Икономов, аз ще го спазя.
Има предложение за нов § 15. Отделно подлагам на гласуване т. 1, която е със съдържателен текст, броят на мандатите на членовете на Комисията, в това число на председателя не могат да бъдат повече от двама. Първо, това само на гласуване.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували двама “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 14.
Не се приема.
Подлагам на гласуване втора точка, която съдържателно изглежда така: “При влизане в сила на съдебен акт за извършено умишлено престъпление от общ характер.”
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 16 ”за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приета е точка втора.
При това положение колеги, беше приет нов § 15 и всички останали се преномерират.
Отиваме на § 15 по вносител.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 28.
Желание за изказване? Няма.
Който е „за” § 15, който става § 28, моля да гласува.
Гласували 15 ”за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 16 на стр. 13.
Има предложение от народните представители Мартин Димитров и Иван Иванов.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 29 по новата редакция. Редакцията започва от стр. 15 и продължава на стр. 16 и стига до стр. 17.
Желание за думата има ли? Няма.
Подлагам на гласуване § 16, който става § 29.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 15 ”за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на стр.17. § 17. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 30.
Моля Министерство на икономиката, ако имате забележки да дадете сигнал. Желание за изказване? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
На стр. 17, § 18.
Предложение от народните представители Мартин Димитров и Иван Иванов. То е редакционно и е подкрепено от работната група.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 31. Виждате на стр. 18 тази редакция. Става § 31.
Желание за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 19 на стр. 18.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 32. Виждате редакцията на стр. 19 и на стр. 20.
Желание за изказване? Няма.
Който е „за” § 32 по доклада, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на § 20 по вносител.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 33.
Желание за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване § 33.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 21 по вносител.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 34, на стр. 20 започва и продължава на стр. 21.
Желание за изказване? Няма.
Който е „за” редакцията на § 34, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на § 22 на стр. 21.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 35.
Желание за изказване? Няма.
Който е „за” редакцията на § 35, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 23.
Работната група подкрепя текста на вносителя § 23, който става § 36.
Желание за изказване? Заповядайте.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: В предложението за промяна на чл. 183, ал. 1 редакцията е следната, че в Помирителната комисия се включва по един представител на Комисията за защита на потребителите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев, това е след това. Ние разглеждаме § 23, който започва на стр. 21 и касае чл. 182, а предложението на колегата Делян Добрев касае чл. 183. Тоест, нека първо да приключим с чл. 182.
По § 23, който касае чл. 182 работната група подкрепя текста на вносител за § 23, който става § 36.
Има ли желание за изказване от народните представители? Няма. От Министерство на икономиката изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на предложението на господин Делян Добрев и група народни представители, което е подкрепено от работната група.
Работната група предлага да създаде § 36, който става § 37 със следния текст: в чл. 183, ал. 1 се изменя така: „Помирителната комисия включва по един представител на Комисията за защита потребителите, определен от председателя й, представител на сдружение на търговците и представител на сдружение на потребителите. Последните двама представители трябва да притежават подходяща квалификация и се определят от одобрения списък по чл. 182, ал. 2 по предложение на съответните сдружения съобразно предмета на искането.”
Господин Червенкондев, тук ли желаете думата? Заповядайте.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Става въпрос в чл. 183, ал. 1, така както е предложена като редакция от работната група. Искам да попитам Министерство на икономиката специално, не е ли добре да се добави и в тази Помирителна комисия, тъй като в нея много пъти се решават спорове свързани със специализирани ремонти и качествено предоставяне на този вид продукт, и представител на съответната браншова организация, която е извършила ремонта или съответно е предоставила становища за подмяна на конкретен продукт. Така както е записано е, че трябва да имат подходяща квалификация. Кои? Става въпрос представителите на сдружението на търговците ли? Защото в момента тук имаме търговец, имаме съответно браншова организация за ремонт на конкретния продукт, имаме и потребител. Съответно потребителят, ако не е доволен от конкретния продукт, неговото качество или може това нещо да касае не добър ремонт. В тази помирителна комисия, според мен, трябва да има и представител на конкретната браншова организация, която да обясни дали все пак този ремонт е направен добре, дали са запазени интересите на търговеца като добър търговец или дали са запазени интересите на самата сервизна организация.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Алексиев, Вие ли ще отговорите на този въпрос?
ЕМИЛ АЛЕКСИЕВ: Благодаря господин председател.
Ние трябва да имаме предвид, че организацията или представител на организацията, която е извършила ремонта, това също е търговец. Тази браншова организация не виси между потребителя и търговеца. Още повече, че самото лице физическо или юридическо, което е извършило ремонта, то в една или в друга степен е заинтересовано, тъй като то е извършило ремонта и трудно може да даде оценка на своя труд и само да участва в решаване на спора. Но не е изключено, ние затова сме предложили с подходяща квалификация от списъка на търговците и потребителите. Подходяща квалификация се има предвид да бъдат включени лица с подходяща квалификация и от кръга на потребителите и от кръга на търговците. И това е в интерес на всички, решението по един спор да се взема от компетентни лица. Търговците да излъчат компетентно лице и потребителите, с подходяща квалификация.Това е била идеята.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Един въпрос. Представител на сдружение на търговците, по същество сервизите извършват някаква междинна услуга между търговеца и потребителя, но те пак са търговци. Така ли е?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев, тук въпросът е да има баланс. Да има един от едната страна, един от другата страна и един от Комисия за защита на потребителите. Това е идеята. Ако променим баланса тя е помирителна. Ако променим баланса се променя баланса и като численост, мислете и от тази гледна точка.
ЕМИЛ АЛЕКСИЕВ: Като става въпрос за парите, ние имаме три страни. Потребител който иска неговия интерес да бъде защитен. Имаме представители на сдружението на потребителите, които априори теоретично защитават неговия интерес и търговците. Така че действително много е прав господин председателя. Трябва да има баланс и трите вида интереси да бъдат представени в една такава помирителна комисия.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Примерно купувам си телевизор от търговец. Съответно се обаждат на сервиза и казват: “Вие сте длъжни да дойдете в моя апартамент да го поправите.” Оказва се, че няма повреда, но те не могат да боравят с телевизора. Идва сервизният техник, съответно иска 20 лв., защото нищо не е нарушено и потребителят съответно подава жалба. Какво се оказва? Тази помирителна комисия може да бъде търговецът, в смисъл продавача. Може да бъде потребителят, който е подал жалба, а в същност сервиза да е ощетен. Тоест, къде е паритета вече?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Николов задава хубав въпрос. Понеже не сме участвали в такива комисии е нормално да ни разкажете детайлите, за да може да бъдем по обективни. Но аз си го представям така: би трябвало в тази комисия да има представител на сервиза, за да обясни естеството на ремонта. Би трябвало да има там. Защото представете си по-сложен ремонт, който се оспорва като цена. Ако няма представител на сервиза да обясни какво се е направило, трудно може търговци да обясняват какъв е бил ремонта. Трябва човек, който е правил ремонта да обясни естеството на ремонта. Това от една страна. От друга страна да има комисията, разбира се, и от трета самия потребител.
Заповядайте, господин Алексиев.
ЕМИЛ АЛЕКСИЕВ: Идеята и тук практиката не е най-добрата. Потребителят когато има проблем, той изобщо няма взаимоотношения със сервиза и не трябва да има. Потребителят има договорни отношения с търговеца. Има проблем със стоката. Не отговаря на договореното. Дефектна е. Потребителят предявява своята претенция не към сервиза, който може да е на 30, дори на 130 км. от дома на потребителя, а той предявява своята претенция от търговеца от който е закупил стоката. Проблем на търговеца, на неговите търговски взаимоотношения, разбира се, е да уреди как потребителят ще бъде обезщетен, по кой начин, както предвижда закона. Потребителят няма никакви взаимоотношения със сервиза и не трябва да има. Взаимоотношенията със сервиза бяха в доброто старо време на централна планова икономика, когато ние имахме ТСО-та и т.н., които от своя страна имаха сервизи. В плановата икономика ние имаме взаимоотношения търговец – продавач – потребител. И търговецът и продавачът е длъжен да удовлетвори, ако претенцията е основателна разбира се. Но как ще го направи, това си е негов проблем - дали той ще си направи договорни отношения, дали той ще си поддържа сервизна база. Практиката не е най-добрата в момента, защото някой има интерес по линията на най-малкото съпротивление да насочва потребителя към сервиза и по този начин да освобождава своята отговорност и да прехвърля своята отговорност, която законово не е на сервиза.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, аз подкрепям текста на работната група, защото действително самият характер на комисията като помирителна изисква двете страни да бъдат еднакво представени. Потребителите са представени чрез представител на сдружение на потребителите. А що се касае до търговците, напълно съм съгласен, че взаимоотношенията със сервиза е работа на самия търговец. С други думи търговецът в договор със сервиза трябва да уреди всички тези въпроси по един изчерпателен и ясен начин и от там нататък сервиза не се явява страна. Нейните взаимоотношения са единствено с търговеца, както и други съпътстващи организации при подобна дейност. Сдружението на търговците е представители от едната страна и на потребителите от другата. Разбира се, трябва да има представител и на самата комисия.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Виждам че има представител на браншовата организация. Кажете вашето мнение по въпроса.
ВАЛЕРИ ТЕРЗИЕВ: Представител съм на браншовата организация на сервизните специалисти и на сервизите за битова техника. Де факто гаранция на потребителската стока на практика в нашата държава се изпълнява от нашата организация. Прав е господин Алексиев, че това също е вид търговска дейност. Но ние говорим за Помирителна комисия. В помирителната комисия трябва да има компетентно техническо лице, което да каже или да докаже виновността или не виновността при извършване на даден ремонт или обратното, неоснователността на дадена рекламация. Това може да бъде бушон на телевизор, което струва 10 ст. Това може да бъде техео, което струва 12 лв. Може да бъде кинескоп, който струва 200 лв. На каква база ще се вземе решението би следвало да има представител, който да определи именно несъответствието.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Алексиев, в тази светлина трябва да разграничим два въпроса. Единият въпрос е взимането на решение от тази помирителна комисия, която включва три гласа и съответно мнозинство най-малко двама. А те като техническа експертиза могат да поискат техническа експертиза. Този проблем го няма. Ако има нещо неясно и искат техническа експертиза за да преценят какво решение да вземат, могат да поискат допълнително.
ЕМИЛ АЛЕКСИЕВ: Точно така и може би още нещо, което е важно и трябва да бъде пояснено. Това е Помирителна комисия, която има за цел да постигне помирение, споразумение между страните. Ако такова не бъде постигнато, ако търговецът не желае да постигне по една или по друга причина, ако той не е убеден в експертизата примерно и ако не бъде постигнато споразумение не може да бъде взето никакво решение. Това не е арбитраж, с който трета страна да наложи решение. Страните трябва сами да бъдат убедени, ако постигнат споразумение и едва тогава решението има задължителна сила за тях да го изпълнят. Но ако те не желаят, ако не го постигнат, няма никакъв задължителен характер.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, мисля че си изяснихме картината. Предложението на господин Добрев, което го описа господин Червенкондев ние дословно сме го приели.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: В чл. 182, ал. 2 става въпрос, този одобрен списък, това е от технически специалист или които представят сдружението на търговците и сдружението на потребителите ли? Така ли да го разбираме?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Алексиев, никой от нас не е ходил на помирителна комисия. Детайлите са важни, за да може да вземем обективно решение.
ЕМИЛ АЛЕКСИЕВ: Как на практика това функционира? Защото то работи в момента. Министерство на икономиката за да изпълни законовата разпоредба, която действа в момента се е обърнало към най-големите бизнес организации или представители на бизнеса, към Българска стопанска камара, Търговско промишлена палата, Занаятчийска камара. Няма проблем да излъчат свои представители, при това не само на територията на град София, а на територията на цялата страна. Ние говорим за професионални организации на бизнеса, разбира се и на сдружението на потребителите, които могат да покрият и ние ги приканваме, те да излъчат свои представители, които да бъдат включени в съответния списък на министъра на икономиката в частта бизнес представители и в частта представители на потребителите. Те излъчват представители за цялата страна. И когато потребителят живеещ на територията на град Видин има проблем и би искал да сезира помирителна комисия, той се обръща към председателя на Комисията за защита на потребителите, който вече в град Видин сформира помирителна комисия измежду тези лица на търговците и на потребителите, които фигурират в списъка, публикуван, обнародван, които оперират на територията на град Видин, най-близко до потребителите. Но ние се обръщаме към представителите на големите бизнес сдружения да номинират и това, което те предложат, ние го включваме едно към едно. Тук няма никакво съмнение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, има ли неяснота по темата? Някой желае ли думата?
Господин Белишки, заповядайте.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Благодаря господин председател.
Само искам да попитам, предложенията за състава на списъка по чл. 182, ал. 2, тези предложения вие казвате, че са от браншовите организации на търговците. А представители на браншовите организации на сервизите включени ли са в този списък?
ЕМИЛ АЛЕКСИЕВ: Понастоящем те не са включени. Няма никакъв проблем те да бъдат включени, ако изявят такова желание и ако номинират свои представители. Разбира се, не бих казал, че е изискване, но е желателно те да покрият цялата страна.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Това може да стане с тяхно предложение до Министерството. Мисля че нещата се уточниха.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Всичко е ясно колеги. Може да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението за нов § 37.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Прието е.
Отиваме на § 24. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 38.
Желание за думата? Няма.
Подлагам на гласуване § 24, който става § 38.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Прието е.
Параграф 25.
Предложение от народните представители Мартин Димитров и Иван Иванов.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25, който става § 39. Виждате редакцията на стр. 23 и стр. 24.
Желание за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 11 “за”
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Прието е.
Отиваме на § 26 по вносител.
Предложение от Мартин Димитров и Иван Иванов.
Предложението е редакционно. Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26, който става § 40. Виждате редакция започва на края на стр. 24 и продължава на стр. 25.
Желание за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Прието е.
Отиваме на стр. 25, § 27.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 41.
Желание за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване § 27, който става § 41.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приет е.
Параграф 28.
Предложение от народния представител Делян Добрев и група народни представители. Господин Добрев е в чужбина и затова не може да присъства. Текстът е следния:
„За нарушение на чл. 113 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци юридически лица имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв.”
Тук виждам, че работната група оставя отворен въпроса. Явно има дискусия с Министерство на икономиката. Намалява се долната граница на санкцията. Действащата е 1000 лв. Какво мислите господин Алексиев? Кажете ясно и категорично като позиция на Министерството.
ЕМИЛ АЛЕКСИЕВ: Не сме убедени, че така е целесъобразно да се отива към намаляване на размера на санкциите. Но разбира се право е на народните представители да вземат решение по този въпрос. Политически би било трудно да бъде аргументирано едно такова предложение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Икономов.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Съжалявам господин председател, че не съм взел целия текст на закона. Може ли по-подробно да ни кажете за какво се отнася този чл. 113. И евентуално ако имате някакви данни, досега налагани ли са такива наказания и колко?
ЕМИЛ АЛЕКСИЕВ: За съжаление със статистика не разполагам. Нашият контролен орган може да приведе статистика. Но това за което става въпрос, е именно за изпълнение на разпоредбата относно съответствие на стоката с договора за продажба. Респективно тогава когато стоката не отговаря на изискванията. Имаме проблем със законовата гаранция. Стоката не отговаря на изискванията на описаното в договора, на това което търговецът е поел като ангажимент и т.н. Когато има несъответствие на стоката с договора за продажба и когато не бъде приведена в съответствие в рамките на един месец, както е предвидил законодателят.
Господин Димитров, вие си спомняте дискусиите, които ние имахме именно за чл. 113 в рамките на един месец. Това е една защитна клауза за потребителите, че именно в рамките на един месец трябва да бъде отстранено несъответствието. Поради което, когато това нещо не стане е предвидена санкция за търговеца.
ПРЕДС МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, за пълна яснота ще ви прочета текста на чл. 113, ал. 1: „Привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за продажба трябва да се извърши в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя.
Ал. 2. След изтичането на срока по ал. 1 потребителят има право да развали договора и да му бъде възстановена заплатената сума или да иска намаляване на цената на потребителската стока, съгласно чл. 114.
Ал. 3. Привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за продажба е безплатно за потребителя. Той не дължи разходи за експедиране на потребителската стока или за материали и труд свързани с ремонта й. И не трябва да понася значителни неудобства.
Ал. 4. Потребителят може да иска и обезщетение за претърпените вследствие на несъответствието вреди.”
Тоест, ако търговецът не изпълни тази клауза на чл. 113, той дължи досега глоба от 1000 до 3000 лв., а господин Добрев предлага глобата да е по-малка от 500 до 3000 лв. Това е въпросът, ако търговецът не изпълни това задължение към потребителя, колко може да бъде глобен.
Господин Белишки, заповядайте.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Благодаря господин председател.
Аз си мисля, че идеята тук на вносителите е най-вече това повишаване събираемостта на тази глоба, на тази санкция, след като нямаме статистика, за да знаем как действа в момента. Предлагам нека да го оставим старото, както си е по вносител от 1000 до 3000 лв., а вече самата практика ще покаже.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз господин Алексиев искам да Ви помоля, понеже ще готвим ново изменение на този закон във връзка с предложенията на омбудсмана, които са сериозни и имаме съгласие да ги обсъдим и да ги предложим. Наберете статистика досега каква е практиката, какви глоби са налагани, за да имаме информация и да може да преценим дали в следващото изменение подобен текст може да бъде предложен.
Технически има ли колеги вносител, който да го оттегли това предложение?
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, аз също както господин Белишки предлагам да се запази действащият текст с размер на санкцията от 1000 до 3000 лв. И ще ви кажа какви случаи може да има. Когато се каже стока, често пъти това може да бъде например стока, която струва 2000 – 3000 лв. Например мебелно обзавеждане и други подобни, а и една лека кола може да бъде. И ако се окажат дефекти? Ако се окаже, че за да се изпълни чл. 113 търговецът трябва да вложи средства, които са например 800 лв., ние като намалим таксата на 500 лв., той ще предпочете да плати санкцията и потребителя да “пие една студена вода”. Аз не виждам логиката в намаляване санкцията от 1000 на 500 лв. Колкото е по-висока санкцията, толкова повече търговецът е мотивиран да изпълни разпореждането. Ние не я повишаваме. Ние я задържаме. Мисля че това е първият закон, който гледаме в 41-то Народно събрание, където санкцията се намалява на фона на повишаване санкциите в Закона за движение по пътищата и всички останали.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов, преди да дам думата на браншовата организация едно уточнение. Господин Алексиев, тази санкция означава следното нещо: ако стоката не бъде поправена в едномесечен срок е глоба? А не означава, че няма да бъде поправена по принцип. Нали така? Това е идеята на тази санкция. Моля, за това важно уточнение.
ЕМИЛ АЛЕКСИЕВ: Поправянето или ремонтирането на стоката е само един от пътищата за обезщетяване на потребителя. Ние разбираме, че търговецът или продавачът може да има трудности. Няма проблем стоката да бъде заменена. Ако в рамките на единия месец стоката не бъде заменена с нова или не бъде ремонтирана, т.е. имаме нежелание на търговеца и той разиграва, грубо казано потребителя. Тоест ние имаме две опции - един път да замени стоката или да я ремонтира. В крайна сметка да я приведе в съответствие.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да чуем браншовата организация. Заповядайте.
ВАЛЕРИ ТЕРЗИЕВ: Аз бих искал само да репликирам в голяма степен господин Иванов, с обратна реципрочна стойност, сешоар за 12 лв. и глоба от 1000 лв. И вие сами бихте си направили сметката дали тя е удачна.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: В крайна сметка ние търсим начин да защитим потребителя. Аз ви давам обратния пример. Ако вие ми продавате нещо, например сешоар и ми кажете, че този сешоар струва 500 лв. Аз ви плащам и то не отговаря нито с характеристиките си, нито ценово. Как да бъда защитен аз? Затова по-скоро идеята на закона е такава, търговецът когато предлага една стока да си реши да си направи сметка, ще даде ли точните параметри, ще поеме ли гаранцията, която съответства на цената и качеството на уреда и тогава потребителят да е на ясно какво взема и срещу какво. Мисля че по-скоро тук ние трябва да защитим потребителя и по този начин да избегнем всякаква възможност за манипулация от страна на търговците.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз колеги имам предложение. И то е нека браншовата организация подобно на Министерство на икономиката да ни предостави случаи, в които смятат, че търговците са ощетени. Защото така се прави. Покажете, че има проблем, за да поискате да променим закона. Тоест вие трябва да докажете, че има проблем. Същото е и Министерство на икономиката. Вие без да ни докажете, че има проблем, няма как да променяме закона.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Извинявам се, че така дискутираме около нещо, но за всички е важно. Ако направите една проверка, където се търгуват сешоарчета примерно, което казвате за 12 лв. или една сокоизстисквачка или една кафеварка от порядъка на 20, 30 лв., не знам колко са тези търговци, които дават надлежно гаранционна карта и всичките тези неща. Мисля че са единични случаите, които ако трябва да направим една проверка и тази гаранционна карта да я попълня. Още повече, че ако отидеш при търговеца с едно сешоарче за 10, 12 лв. и му кажеш: “То изгоря.” Той ще каже: “Ти за 10 лв. ли си?”
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Недялков.
НЕДЯЛКО НЕДЯЛКОВ: Благодаря господин председател.
Аз мисля, че тук браншовата организация няма пряко отношение, защото търговецът сключва договор със сервиза, като дава набор от документи в които се намират тези сервизни организации и при какви условия трябва да се извърши ремонта. Така че взаимоотношенията по отношение на крайния потребител са между търговеца, който продава стоката и потребителя.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Алексиев да добавите ли искате?
ЕМИЛ АЛЕКСИЕВ: Напълно подкрепям току що казаното и още нещо бих добавил. Разбира се, че санкцията трябва да има възпиращ ефект. А в противен случай, разпоредба чл. 113 ще бъде мъртва разпоредба, без една санкция, която разубеждава търговеца. Защо ние трябва да поощряваме търговец, който не желае да спази разпоредбата на закона. Дали санкцията е ниска или висока, тя се налага на търговец, който очевидно не желае да изпълни разпоредбата на чл.113.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРНОВ: Колеги, за да не отхвърляме предложението на господин Делян Добрев има ли съвносител, който да го оттегли?
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Логиката на предложението е наистина такава, че да трябва да има санкция. Затова идеята беше, че в голяма част от тези стоки, които са с изключително ниска стойност и дори един търговец или който и да било, ако не си изпълни своя ангажимент, включително за сешоар от 10 лв., той да получи глоба от 1000 лв., дори и да е станала някаква грешка. Това не е бил основният мотив с който входирахме това предложение. Не го оттеглям.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Недялков.
НЕДЯЛКО НЕДЯЛКОВ: Аз мисля, че тази комисия има превантивен характер. Тя посредничи между потребителя и търговеца. И няма търговец, който по време на тази комисия да не реши проблема, да подмени съответната стока или да извърши съответния ремонт. Така че тази глоба не е задължително, че ще се наложи. Тази глоба е в краен случай, ако вносителят или търговецът не си изпълни задълженията.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Точно така е.
Господин Икономов желае думата.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Аз ако не го оттеглят съвносителите това предложение ще го подкрепя. Наистина няма логика ние да сваляме глобите, но ние не сваляме глобите на практика, защото горната граница си е такава. И 1000 лв. глоба може да се наложи, когато границата е от 500 до 3000 лв. Наистина има и такива случаи и на практика ще ги има, за дребни нарушения и за сешоари и стоки до 50 и до 100 лв. да налагаме глоба от 1000 лв., наистина ще бъде несъразмерна.
Но друго което ми прави впечатление, че в този член няма за повторяемост В смисъл при повторно и системно нарушение увеличение на глобата. Така че аз бих подкрепил от 500 до 3000 лв., защото комисията в зависимост от тежестта на нарушението може да наложи глоба от 500, от 1000, от 1500 лв., включително и от максималния размер 3000 лв.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря господин председател.
Аз малко по-различна гледна точка ще приложа, защото ще подкрепя това намаляване. Защото ако търговецът, т.е. продавачът, имам предвид конкретно, понасяше тези глоби, разбира се, аз съм за. Но когато има едно по-сложно отношение между сервиз, продавач, потребител и когато се появи един проблем, продавачът е много по-силен. Той налага, особено когато са вериги, договорите на сервизите, то тогава, ако има някакъв проблем и трябва да се замени самата стока, продавача може да забави умишлено и се санкционира на база вътрешния договор, санкционира с глобите самите сервизи, които може да са няколко. Поради тази причина си мисля, че може би сервизите понасят по-голямата отговорност, поради грешките на продавача. Давам хипотеза. Затова си мисля, че едно разтегливо понятие на това може да даде свобода на самия орган. Като ние не намаляваме, а даваме долна граница.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Белишки.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Колеги все пак искам да ви напомня, че ние приемаме в момента ЗИД на Закона за защита на потребителя, а не Закон за защита на сервизните, браншовиците и т.н. И нека наистина да помислим в крайна сметка какво правим, ще го защитим ли или не. Тук взаимоотношенията единствено остават между търговец и потребител.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, в такива случаи се прилага демокрацията. Има предложение на господин Делян Добрев и група народни представители.
Който е „за” това предложение, моля да гласува.
Гласували 7 “за”.
Против? Двама. Въздържали се? Трима.
Приема се предложението.
При положение, че се прима, това на практика изменя § 28, който става § 42.
Нека да гласуваме целия параграф с направените промени, за да сме коректни.
Подлагам на гласуване целия параграф с предложението на господин Добрев.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 7 “за”.
Против? Двама. Въздържали се? Трима.
Приема се § 28 с предложението на господин Добрев.
Отиваме на § 29, който е накрая на стр. 25. Предложение от Делян Добрев и група народни представители.
Ще ви го прочета, тук може би ще имаме подобен анализ, „За неизпълнение на разпоредбата на чл. 161п, ал. 2 на виновните лице се налага глоба, а на едноличните търговци и юридически лица имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.”
Виждам, че работната група не е взела отношение. Оставила е комисията да решава.
Има ли вносител, който да го оттегли?
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Да.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев оттегли това предложение.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 29, но предлага на основание чл. 50, ал. 1 от Указа за прилагане на Закона за нормативните актове, § 29 да се раздели на отделни параграфи от § 42 до § 44. Става § 45.
Разглеждаме ги един по един. Предлагам, ако има съгласие по процедурата параграфи от 43 до 45 да ги гласуваме ан блок. Има ли съгласие? Има.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на § 30. На стр. 27.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 30, който става § 46.
Желание за изказване? Няма.
Който е „за” редакцията на § 30, който става § 46, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на § 31.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 47.
Желание за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване § 31, който става § 47.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на § 32.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 32, който става § 48.
Виждате накрая на стр. 29 и на стр. 30 тази редакция.
Желание за думата има ли? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
• Против? Няма. Въздържали се? Няма.
• Приема се.
• Работната група предлага да се създаде Заключителна разпоредба с § 48, който ще бъде § 49.
• Желание за изказване? Няма.
• Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
• Против? Няма. Въздържали се? Няма.
• Приема се заключителната разпоредба.
• Има приложения.
• Приложение № 1 към чл. 156, т. 1. Виждате приложението. То е от шест страници.
• Работната група подкрепя текста на вносителя за приложение № 1. По това приложение има ли желание за изказване? Няма.
• Подлагам на гласуване приложение № 1, както е по вносител.
• Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
• Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Приложение № 2 към чл. 156, т. 2. То е от четири страници.
Работната група подкрепя текста на вносителя за приложение № 2.
Желание за изказване? Няма.
Който е „за” приемане на приложение № 2 по вносител, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
• Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Приложение № 3 към чл. 156, т. 3. То е от две страници.
Работната група подкрепя текста на вносителя за приложение № 3.
Желание за думата? Няма.
Който е „за” приемане на приложение № 3, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
• Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Приложение № 4 към чл. 156, т. 4. То е четири страници.
Работната група подкрепя текста на вносителя за приложение № 4.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
• Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Приложение № 5 към чл. 161, т. 5 - от три страници е.
Работната група подкрепя текста на вносителя за приложение № 5.
Желание за думата? Няма.
Който е „за” приложение № 5 по вносител, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
• Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
С това завършихме.

Колеги, в точка Разни.
По Закона за занаятите поискахме становище от Министерство на икономиката по спорните въпроси и не сме получили още отговор, към парламентарния секретар. Моля спешно да го получим. Имахме същия въпрос и към занаятчийската камара. Моля да им се обадите да ни върнат становище.


Колеги, всички сте поканени утре след обяд да се направи една работна група. Ако не се успее утре след обяд, тогава за петък, за да се уточнят спорните моменти. Така че моля Министерство на икономиката в най-кратки срокове да върне позиция по спорните текстове.
Колеги, друго в точка разни има ли? Няма.
Успешен ден!
Закривам заседанието.

(Закрито в 15.50 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров

Стенограф:
Силвия Михайлова
(70 619)