1. Представяне, обсъждане и приемане на Стратегия за приватизация на “Вазовски машиностроителни заводи” ЕАД - Сопот, № 102-03-4, внесена от Министерския съвет на 7 февруари 2011 г.
2. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 9


На 16 март 2011 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад”, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на Стратегия за приватизация на “Вазовски машиностроителни заводи” ЕАД - Сопот, № 102-03-4, внесена от Министерския съвет на 7 февруари 2011 г.
2. Разни.

Заседанието на комисията бе открито в 14.15 часа и ръководено от господин Делян Добрев – заместник-председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *


ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаеми колеги и гости, в залата има 16 народни представители. Имаме кворум и може да започнем днешното заседание.
Господин Мартин Димитров както знаете от миналата седмица отсъства. Така че аз ще водя заседанието.

Предлагам Ви следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на Стратегия за приватизация на “Вазовски машиностроителни заводи” ЕАД - Сопот, № 102-03-4, внесена от Министерския съвет на 7 февруари 2011 г.
2. Разни.
Предложения има ли по дневния ред? Няма.
Предлагам да гласуваме дневния ред.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.

По първа точка от дневния ред имаме гости от:
Министерство на икономиката, енергетиката и туризма -- Евгени Ангелов – заместник-министър, Валентин Груев – директор на дирекция “Индустриални отношения и управление на държавното участие” и Христо Ивановски – директор на дирекция “Административно обслужване”;
Министерство на труда и социалната политика -- Красимир Попов –заместник-министър;
Агенция за приватизация и следприватизационен контрол -- Емил Караниколов – изпълнителен директор;
ВМЗ АД – Сопот -- Иван Стоенчев – изпълнителен директор;
КНСБ -- Иванка Иванова и Невена Дойчева;
КТ “Подкрепа” -- Мика Зайкова.

Както знаете миналата седмица на заседанието господин Евгени Ангелов съвсем накратко ни представи проекта за стратегия. Тогава възникнаха редица въпроси, които бяха отразени в стенограмата. Подготвено бе писмо на базата на тези въпроси и имаме получен отговор на тях.
Предлагам първо господин Евгени Ангелов да ни запознае с изпратеното до нас писмо и след това да дадем думата на Емил Караниколов, ако има да добави нещо към проекта за стратегия на приватизация.
ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Благодаря господин председател.
Аз ви предлагам, понеже имаше доста детайлни въпроси, да минем по всички тях сега. Те са 16 - 17 въпроса и ако прецените, че е удачно да минем въпрос по въпрос с нашите коментари.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Разбира се.
ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Ще започна аз.
Първият въпрос е, кумулативно или алтернативно се поставят изискванията за плащане на задълженията на ВМЗ към бюджета и за заплащане на покупната цена?
Изискването за изплащане на публичните задължения на ВМЗ и заплащане на цената по сделката е кумулативно. При подписване на приватизационния договор се плаща цената на сделката и се погасяват всички публични задължения на дружеството. Сборът от тези две плащания представлява общата сума, която купувачът ще трябва да осигури, за да придобие собствеността върху целия капитал на ВМЗ. Важното в случая е, че и двете суми ще постъпят като приход под една или друга форма в държавата.
За вторият въпрос, защо в проекта на Стратегия е предвиден ангажимент бъдещият купувач да заплати задълженията на дружеството само към бюджета, а не всичките му задължения? В проекта на Стратегията не е предвиден ангажимент към купувача за плащане на всички задължения на ВМЗ, а само на тези към бюджета, тъй като нашето желание е държавата да получи максимална сума по сделката. Същевременно с погасяване на публичните задължения дружеството ще преодолее сегашната свръхзадлъжнялост и в голяма степен опасността от последващ евентуален фалит, а купувачът ще има повече възможности да договори реални срокове за погасяване на задълженията към останалите кредитори.
По въпрос трети. Защо предмет на приватизационната продажба са 100 процента от капитала на дружеството? Нашето предложение за продажба на 100 процента от капитала ние смятаме, че това ще осигури първо, привличане на повече инвеститори, постигане на по-висока цена, повече инвестиции и възможност на купувача да управлява ефективно дружеството. Освен това практиката показва, че дружествата, в които държавата има миноритарно участие не носят ползи и респективно дивиденти за нея, а в същото време миноритарният собственик не може да участва адекватно в определението на дружеството.
По отношение възможностите за търговия на дружества от ВПК, в които държавата няма участие, следва да отбележим, че с изключение на „Арсенал” АД, в останалите приватизирани дружества от комплекса няма държано участие, което не им пречи да развиват и търгуват успешно, както показват и техните резултати. Освен това ще има достатъчно ефективни механизми заложени в приватизационния договор, така че ангажиментите поети към държавата да могат да бъдат адекватно проследявани и контролирани.
Въпрос № 4 е доста дълъг. Ще го обобщя. Става въпрос, че в проекта на Стратегия има изискване кандидат-купувачите да имат предмет на дейност и да осъществяват производство на отбранителна продукция. Предвиденото в т. 1 от раздел V на Стратегията изискване в известна степен действително ограничава кръга на потенциални купувачи до тези, които вече развиват такъв тип дейност. Същевременно ние считаме, че ВМЗ и след приватизацията трябва да запази основната си специализация, което може да се осъществи от купувач с опит и възможност в този бранш. Освен това не е логично потенциален купувач, чийто бизнес няма нищо общо с производството на отбранителна продукция да инвестира в покупката на предприятие, специализирано в производството на специална продукция с 3500 души персонал, което също в голямата си част е квалифицирано да произвежда такъв тип продукция.
За следващите няколко въпроса ще дам думата на господин Караниколов от Агенцията за приватизация.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Добър ден! Благодаря ви.
Ще продължа с въпрос № 5, който е поставен в писмото, а именно в раздел V от проекта на Стратегията е заложено изискване бъдещият инвеститор да има приходи от продажби не по-малко от 120 млн. лв. общо за последните три финансови години.
Първо, искам да кажа откъде определихме тези параметри. Всички знаете за състоянието на пазара и за финансовата криза, която е засегнала целия свят най-общо казано. Направихме го с цел, за да може да допуснем в тази процедура по-голям брой инвеститори, които да участват. Освен това, тук трябва да имаме предвид, че ние заложихме и едно изискване. Вече господин Ангелов спомена не само цена, а да се погасят и публични задължения, които са около 60 млн., а може и повече вече да са. Това означава, че лицето което ще дойде, за да му бъдат прехвърлени акции и да стане собственик на ВМЗ ще трябва да заплати една доста сериозна финансова стойност, което още един път ни обезпечава, че той ще e финансово обезпечен като цяло. А в самия договор ще има текстове, които ще ни защитават държавата и обществения интерес в частта дружеството купувач или приватизираното дружество да не се предприемат никакви действия, които биха довели до неговата ликвидация съответно. Като примерно за това е да се теглят необезпечени кредити или да се тегли кредит в който да се обезпечи цялото имущество на дружеството. Ще има параметри и ангажименти, които ще защитават да не се случи това нещо.
Разбира се, вие като депутати и като Народно събрание винаги може да прецените и тези 120 млн. лв., които искаме за трите финансови години, всъщност да искаме да се доказват само с определена дейност, а именно в отбранителната или в оръжейния сектор да са приходите от тези финансови параметри.
Ще продължа с шеста точка. Тук въпросът е, защо изискваме от бъдещите инвеститори да притежават удостоверения за индустриална сигурност? Искам да ви кажа, че когато подготвяхме стратегията на експертно ниво в работната група участваха представители на ДАНС и на Комисията за сигурност на информацията. Всички тези удостоверения и лицензи са съгласувани с тях. Считаме, че не би следвало в една процедура на един стратегически сектор като отбранителния, в който е и дружеството на ВМЗ – Сопот. Не могат да влезнат абсолютно всички държави или дружества с които българската държава или Европейски съюз или НАТО нямат някакви регламентирани взаимоотношения. В това число например мога да кажа страни от Близкия изток или от африканския свят.
Ще мина към въпрос 7. Поставен е въпрос, защо е допуснато 20% заплащане с компенсаторни инструменти? Искам да ви кажа, че още 2004 г. с решение на Министерски съвет, както винаги става това със санкция на Министерския съвет, за всяко едно дружество се определя и размера на компенсаторните инструменти, ако ще се ползват такива. Това решение е взето още 2004 г., когато дружеството е извадено от забранителния списък. Ние сме се съобразили. Ние считаме като цяло, че тъй като компенсаторните инструменти все пак са задължение на държавата към гражданите във времето, следва и тях да ги чистим във времето.


По преценка, ако счетете че трябва да се променя размерът на компенсаторните инструменти трябва да се влиза наново в Министерски съвет. Това обикновено става в началото на всяка година. Вече е правено един път. Мисля че много ще се забавим, а изключително важно е да се пристъпи съвсем бързо към приватизация на това дружество.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Караниколов, по останалите въпроси.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Ако мога да продължа и по следващите въпроси? Както казах има въпрос специално как ще защитим това дружество купувача или дружеството да не е в процедура на ликвидация. Аз казах, че има текстове, които са работещи и сега сме ги залагали в много приватизационни договори. А именно купувачът да не предприема никакви действия, които биха довели да ликвидация на дружествата. Същите се обезпечават с конкретни неустойки.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Въпросът беше, след като кредиторът предприеме тези мерки и съдът го обяви в несъстоятелност, този запис какво значи? Това беше въпросът. Не че този който го купи да не иска да изпадне в несъстоятелност.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: За несъстоятелност във всеки един момент дружеството има страшно много задължения. Дружеството има около 130 млн. задължения. Сами знаете, вие сте Икономическа комисия и по-добре от мен може да го прецените. То е декапитализирано. Във всеки един момент дори сега, когато се бавим с приемане на стратегията, всеки един кредитор може да си предяви претенцията за несъстоятелност. Но това може да се случи, ако ние не започнем процедура за приватизация на това дружество тази опасност става възможна. Тогава нито ще залагаме на социални ангажименти, нито ще търсим някаква цена за приватизация. Несъстоятелността сме решили да я решим точно с погасяване на публичните задължения. Когато се погасят публичните задължения, които са малко над половината от общите задължения на дружеството, считаме че така то ще има възможност да си поема въздух и няма да може да бъде обявено толкова лесно в процедура по несъстоятелност.
Следващият поставен въпрос, а именно № 9 е, по какъв начин са определени тежестите и критериите при формиране на крайната комплексна оценка, а именно как са поставени 60% за цена? Тоест, 30 точки за инвестиции и 10 точки предложения за брой средносписъчна численост на персонала в дружеството. Мога да кажа, че тежестта на критериите е посочена от експертите в работната група, в която участвах и аз. За нас водещото е цената. Като цяло социалните ангажименти, може би, на които трябва тук да обърнем внимание. Ще издам малко информация напред. Агенцията считаше, че ще постави точно определена бройка на персонала, който трябва да се запази и който мисля, че дори в момента със синдикатите се съгласува като текст. Но това е предмет на договора. Този ангажимент ще бъде заложен в договора. Като ценово предложение, щяхме да даваме 10 точки на този купувач, който предложи, че ще запази повече от тази бройка на служителите, която е фиксирана и определена. Към този момент считам, че не е коректно в стратегията да се посочва определена бройка на численост на персонала. Но при всички положения ние отчитаме, че там има сериозен социален ангажимент. Работата на Агенцията за приватизация, като държавна агенция, е да се съобразява с политиката на правителството. Това е част от правителството и ние ще направим всичко възможно да се защитят интересите на работещите в това дружество.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Има един въпрос, който е поставен, защо в Стратегията се поставя, че процедурата ще бъде конкурс на един етап?
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Най-кратко мога да отговоря. Първо, нормативно съгласно закона и действащите подзаконови нормативни актове, Агенцията е длъжна когато осъществява приватизационна сделка с ресурс от приложение № 2 от закона, а именно на стратегическите обекти, ние винаги сме задължени по закон да ползваме конкурс.
Въпросът дали е двуетапен или едноетапен ще отговоря. При едноетапният конкурс, който ние сме избрали, първо спестяваме време, изключително много, поне два, три месеца повече от двуетапния. Освен това при двуетапния конкурс ние имаме два административни акта, които подлежат на обжалване - а именно допускането между първия и втория етап. Всяко едно обжалване знаете не спира изпълнението, но съдът като независим орган винаги може да прецени, че при защита на държавни или обществени интереси може да спре изпълнението, което означава, че ние на първия етап, ако имаме вече допуснати до втори, някой е обжалвал. Спираме процедурата и трябва да изчакаме решението на съда, за да я продължим. Знаете, това може да продължи с години. Затова решението е едноетапен конкурс. Само да обясня, при едноетапният конкурс имаме критерии за допустимост. Всички които отговарят на изискванията за допустимост получават сертификат. Съответно право да влезнат в дружеството и да си направят собствен одит за определен период. Влизат и вече подават ценова оферта. На много места се бърка, че двуетапният конкурс е това. Но това също съществува и при едноетапния конкурс.
За нас като Агенция и работната група, считаме че едноетапният конкурс като юридически способ и във времето е по-удачен за тази процедура.
Следващият въпрос е, защо за част от следприватизационните ангажименти ние сме определели срок от пет години, а за друга част сме определили срок от три години? Искам да кажа, че там където ние сме искали да запазим основните цели, а именно да запазим и да разширим предмета на дейност, ние сме сложили по-дълъг срок за следприватизационен контрол. Тук може би ще кажете, да в социалния ангажимент за работниците сме сложили три годишен. Но аз още един път казвам, че идеята на Агенцията да се запази най-голямата възможна численост бройка на персонала. За нас три години е разумен срок, за да може все пак новият купувач за тези три години, ако може да развие, да направи дружеството по-работещо и да му разшири пазарите. Считаме, че тъй като най-добре подготвеният персонал е точно там, той ще се възползва от това нещо и ще може съответно сам да прецени и да преструктурира този ангажимент. За нас три години, специално за социалните дейности в това отношение за ВМЗ е достатъчен. Още един път казвам, вие като Народно събрание може да прецените.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Министерството иска ли да добави нещо?
ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Продължаваме натам с точките, което е точка 13 за социалните ангажименти. Тя е изключително важна.
Поставеният въпрос беше следния: ангажиментите към работниците и служителите следва да бъдат разписани много ясно и конкретно - например относно плащане на неизплатени задължения към работниците и служителите на дружеството, запазване сегашната численост на персонала на дружеството и други социални ангажименти. В тази връзка следва да се направи подробен анализ, какви конкретни социални ангажименти следва да се включат в Стратегията, както и ясна оценката, по какъв начин тяхното включване ще се отрази на сделката. Това беше въпросът.
Принципно всички сме на ясно, че колкото повече социални ангажименти бъдат предявени към потенциалните купувачи, толкова покупната цена ще бъде по-ниска. Същевременно отчитайки значението на ВМЗ за осигуряване на трудовата заетост в региона и в съответствие с една от основните цели на стратегията, ние предлагаме следните конкретни социални ангажименти, които да бъдат разписани в нея.
На първо място, изискване към кандидат-купувачите в офертата им по отношение числеността на персонала, която те трябва да запазят за три годишен период, да не е по-малка от числеността на персонала към датата на обявяване на конкурса. Тази численост може да се намалява само по повод на пенсиониране и естествено текучество.
На второ място, задължение към купувача за погасяване освен на публичните задължения на дружеството, и на просрочените задължения към персонала като условия за прехвърляне на акциите.
На трето място, в сумата разходи за труд, които трябва да се запазят за три години, да не се включват разходите за финансиране на програми за доброволно напускане.
На четвърто място, задължение към купувача да спазва Колективния трудов договор, независимо, че такова изискване е предвидено и в закона.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Останаха три въпроса - 14, 15 и 16.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря Ви.
Аз ще докладвам по 14-ти и 15-ти. Малко са общи въпросите и аз ще ги обединя. Като 14-ти въпрос е проект на приватизационен договор, предоставя ли са на всички участници в процедурата и може ли той да бъде подписан веднага с подаване на документацията?
Вторият въпрос е, в случай, че първият участник откаже или не сключи договор, дали той може да се сключи с втория участник, който е класиран в процедурата?
По първия въпрос трябва да ви кажа, че при провеждане на процедура в „публично оповестен конкурс” на всички потенциални участници се предоставя конкурсна документация. В тази конкурсна документация вътре е включен и проекта на договор. Това е съгласно изискване на закона и подзаконовите нормативни актове.
След като се запознаят с документацията те я попълват и подават при нас, както вече казах, процедурата за допустимост. Тези, които Агенцията вече при проверката е установила, че отговарят на условията и получат сертификат за участие нататък, влизат в дружеството, правят си допълнителния одит и чак тогава подават вече тяхното конкретно офертно предложение. Но не може да се каже, че договорът би следвало да бъде подписан. Защото когато ние извършваме приватизация на дружества от националната сигурност, както е тук в приложение № 2, ние изпращаме предложение за одобрения участник. На първото място го изпращаме в Министерски съвет. Министерският съвет е органът, който определя спечелилия участник в процедурата. Министерският съвет е органа, който определя срока за предаване на декларациите за произход на парите, както и срока за сключване на приватизационния договор. Тоест, преди тази санкция на Министерския съвет няма как да е подписан и ние да определим дали те ще одобрят този участник, за да подпишем договор с тях. Също така Министерският съвет определя и задълженията, които трябва да се включат в приватизационния договор. Всичко това го изброявам, за да кажа, че преди санкцията ние избираме купувача. Внасяме това в Министерския съвет и чак след произнасяне на Министерския съвет ние може да сключим договор. Тоест, няма как те да са подписали договор преди санкцията на Министерския съвет, тъй като се губи смисъла.
Освен това дали може да бъде сключен договор с класирания на второ място? Не, законът е изричен. Когато се касае за такива дружества от националната сигурност, ако Министерският съвет не одобри предложения участник, който е класиран на първо място, процедурата се прекратява.



ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря на Министерство на икономиката и на Агенцията за приватизация за подробните разяснения и отговори на нашите въпроси.
Искам преди да дам думата за въпроси на народните представители да разясним процедурата. Стратегиите в Народното събрание се гласуват на едно четене в комисия и на едно четене в пленарна зала. Взема се решение от Народното събрание, което може да бъде допълвано с определени промени в самата стратегия. Има такава практика в 39-то и 40-то Народно събрание. Това съм го проверил в Дирекция законодателна дейност в Народното събрание. Така че ако имаме коментари и предложения, ако се обединим около определени предложения, следва да ги запишем в протокола на Комисията и съответно могат да бъдат разисквани и в останалите комисии, които са съпътстващи нашата комисия.
Давам думата на народните представители, ако имат въпроси към вносителите.
Господин Овчаров, заповядайте.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Чух, че дружеството е във фактическа несъстоятелност - 133 млн. Това са задължения. Колко от тях са публични, колко от тях са към работниците и колко са към други кредитори?
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Доколкото знам, това е информация до преди около един месец, около 60 млн. са публичните задължения, малко над 60 млн. Около 1 млн. и половина са задълженията към служителите, а другите са задължения към трети лица, различни публични задължения, частни вземания.
РУМЕН ОВЧАРОВ: В такъв случай въпросите ми са два. Доколкото си спомням, по Търговския закон, ако едно дружество изпадне в състояние на несъстоятелност, Управителният съвет е длъжен сам да вземе решение и сам да поиска пред съда обявяването си в несъстоятелност. Направено ли е това? И ако не е, защо не е направено? Това е първият ми въпрос.
Вторият ми въпрос е, какво ще се случи с тези 60 млн., които дружеството дължи на добросъвестни кредитори, които са платили - дали поръчки, дали предварително, дали авансово, които ние с това решение на практика ги лишаваме от съвсем нормални и естествени плащания. Не знам дали е възможно да бъде взето такова решение. Може ли да бъде въобще взето такова решение при положение, че България все пак има Закона за задълженията и договорите, има Търговския закон? Как точно с едно решение на Народното събрание, ние ще кажем, новият собственик ще плаща само тези и тези, а онези кой ще ги плаща. Те имали бол пари, както се казва, дали и сега ще пият една студена вода.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Те си остават задължения на дружеството, господин Овчаров. Те не пият студена вода. Предлагам да съберем всички въпроси или да зададем още няколко въпроса и тогава да преминем към отговорите.
ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Дружеството не трябва да бъде изненада за никого, че е в тази идентична ситуация от няколко години. Което е със свръх задлъжнялост и с проблемите, които и в момента има. Защо в момента на пресичането на тази бариера не е взето решението и аз не мога да ви отговоря. Но истината е следната.
Не би трябвало и не може да си позволим да вкараме това дружество в несъстоятелност и трябва да направим всичко възможно то да не изпада в такава. Според мен това са били тогава и вашите мотиви, за да не го обявите в несъстоятелност.
Що се отнася до кредиторите на дружеството, никой няма да пие студена вода. Те си остават ангажимент на дружеството, както са и в момента, ще се изплащат поетапно. Целта с това, което е записано в стратегията е да не се допуска продажбата на ВМЗ за един лев, като се поеме ангажимент да се изплащат задълженията, което не ангажира нито морално, нито финансово, който и да било собственик. Така че в деня на покупката, каквато и да е цената, със сигурност десетки милиони, пари трябва да постъпят към бюджета - дали ще са задължения към фиска и дали ще е цената на приватизацията, така или иначе купувачът трябва да плати реална цена.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Недялков.
НЕДЯЛКО НЕДЯЛКОВ: Уважаеми колеги, имам два въпроса. Доколкото зная, през 2004 г. дружеството е извадено от забранителния списък за приватизация. Първият ми въпрос е, защо седем години това дружество не е обявено за приватизация, когато задълженията и условията са били по-добри?
Второ, искам да попитам, след като трябва дружеството- купувач да има 120 млн. стокооборот и трябва да поеме задълженията за основния предмет на дейност, има ли направена такава прогноза или проучване, дали има такъв купувач от България или се надяваме на купувач - чужд инвеститор?
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря ви господин председател.
Аз няма да се впускам в коментар на отговорите, които дадоха. Макар че ми се струва, че голяма част от отговорите са формални.
Как ще привлечете повече инвестиции, като продадете 100%? На мен лично не ми е ясна логиката, че ще са повече инвестициите. Да го обясните. Но по-скоро хората, които стоят не на масата, а отстрани, ги интересува купувачът ще инвестира ли собствени средства или ще изстиска ВМЗ? И ако капне нещо ще реинвестира. Това е въпрос, който е стоял вече 20 години пред нашата приватизация. И нито едно правителство или управляващо мнозинство не е намерило куража да каже: Ти ще вкараш ли твои пари в това дружество или няма да вкараш? Виждате по тази логика сега тук активно ни убеждават ЕРП-тата, как трябва да им се вдигне цената, за да може те да инвестират. Инвестирайте! И сега тук същата работа. Ако има нещо ще има инвестиции. Като няма нищо, няма да има инвестиции. Нека да сложим ясен запис. Той се ангажира да инвестира собствени средства, а не да реинвестира. Като няма такъв отговор, просто си играем на това да го фалираме по-бавно.
В тази връзка Ви задавам и другия въпрос. Обяснете ми колко са купувачите в България, които отговарят на критериите? Тъй като хората, които са в бранша казват: Забравили сте да напишете името на купувача. То е ясно. Да не говорим за това, че купувачът вече е тръгнал да се хвали, че го е купил. Но това е друг въпрос. Защо е това стесняване в условията на криза. Той трябва да е абсолютно еднакъв към това, което купува - да произвежда същото, да продава същото, да има същия сертификат. ИСО да е същото като на ВМЗ. И защо да го купува, когато е същия. Абсурдна е ситуацията. Да разширим малко кръга, за да се надяваме на купувача. Сериозният аргумент е да не дойдат от Северна Корея и от Либия примерно купувачи и да ги отрежем. Нали им давате сертификат за допустимост. Там може да отрежете всеки, който не ви харесва. Ще дойде от Япония, ще дойде от Република Южна Корея и ще го изгоним. Каква е логиката на това ограничаване, кой може и кой не може. Не сте се разбрали кой е купувачът и да се свие максимално предмета на дейност. Но такава логика няма.
Онзи който купува, на един от въпросите, специализацията на ВМЗ зависи от техниката, технологията и от квалификацията на кадрите. Защо докарвате специализацията на купувача? Той трябва да има същата специализация като онзи, който купува. Тогава на пазара не може да си купим нищо. Как да си вземеш чушки и домати, като не си нито чушка, нито домат. Каква е тази логика? Той иска да диверсифицира и си разширява бизнеса. Ние тук имаме изисквания и сме го написали като сериозен отговор, който не го разбрах, за тези 120 млн. Защо не паднете под 120 млн.? Въпросът беше как ги определихте тези 120 млн.? С какво? Някаква икономическа логика трябва да има. Това пак навежда на мисълта, че е някой. Гледали сте му финансовите резултати и сте казали, че толкова трябва да е. Това е безкрайно подозрително. Затова въпросът ми е, как ги определихте точно 120? Защо не 122? Обяснете ни и на нас.
Завършвам с този въпрос, ако съм разбрал правилно, ако купувачът каже, че ще даде 20 млн., това са вземания към публичния сектор. Ние ще кажем: “Прекрасно. Прибираме сухи пари, както беше казано, и правим сделката.” Правилно ли разбирам? Тоест, сухи пари за ВМЗ – Сопот няма да има. Отиваме до ситуацията с БДЖ. Взимаме едни заеми, взимаме едни пари, но за модернизация няма нищо. Това ли е философията? Под 60 да са, важното е държавата да вземе нещо, защото имаме проблеми с приходите или идеята е да запазим ВМЗ. Така както е написана тази Стратегия, тя не е за модернизация на ВМЗ, а е да помогнем малко на фиска да вземе някой друг лев. Ако има кой да го даде. Ако няма кой да го даде, понеже сме стеснили безкрайно кръга, то каквото му е на сърце да сложи на тезгяха и да получи ВМЗ. По тази логика, понеже ВМЗ няма да му трябва, а той има същият предмет на дейност, ще направи точно това, което казвате, че няма да направи, ще го ликвидира. На него му трябват част от марките, трябва му част от оборудването, може би, ако е останало и да продаде имотите.
Така тази схема аз не съм сигурен, че е за запазване на ВМЗ – Сопот.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Димитров, считам, че това беше и отношение не само въпросите, но и отношение по Стратегията, което изразихте. Така че приемаме вашето отношение.
Има ли други народни представители, които искат да вземат думата?
Други въпроси има ли или да преминем към отговорите?
Госпожа Нинова.


КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Вменяваме допълнително задължение на купувача да спазва колективния трудов договор в дружеството. Въпросът ми е, кога изтича колективният трудов договор?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Други въпроси? Няма други въпроси.
Господин Ангелов, господин Караниколов, кой ще отговори.
ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Може би аз ще започна и с господин Караниколов ще се допълваме. Тук според мен имаме принципно несъгласие с една голяма част от изложените тези. Една по една ще се опитам да ги адресирам.
Първо, защо се продава 100 % от капитала. Това което статистиката ни учи от приватизацията до тук е, че какво постигаме като продадем 70% или някакъв друг мажоритарен пакет от капитала на което и да е дружество. Мажоритарният собственик придобива контрол върху предприятието и не плаща пълната цена на държавата, а в същото време контролира дружеството. Само когато се наложи да въздейства ползва участието на държавата като аргумент, защо трябва да има специално отношение към този собственик. Това до известна степен е и казусът с ЕРП-тата.
Аз искам да чуя и обратния аргумент, каква е логиката да дадем контрола на едно дружество на мажоритарния собственик, но не вземем пълната цена за това дружество. Какво би мотивирало нашето решение? Като най-основните елементи, които ни касаят за контрола на дружеството, те са записани в приватизационния договор. Всичките неща, които са заложили към служителите, към ангажиментите, те са ясно описани.
Също така след приватизацията за мен, но не само и за мен, аз по принцип цитирам опит в тази насока, най-верният начин да осигуриш дълготрайно развитие на което и да е било дружество е новият собственик да инвестира в реални пари в него. Той нека да плати висока цена. Бъдете сигурен, че той ще намери пари за инвестиране в разработването на това дружество.
Точно обратна е логиката и точно обратното ни показва опита, че когато някой не инвестира почти никакви средства в купуването, като обещава десетки милиони инвестиции в бъдещето, те просто никога не се случват. Имаме достатъчно примери, дори и в нашата собствена приватизация от този тип.
Така че за мен цената при купуване гарантира, че това е заинтересован, сериозен собственик, който ще влага пари в развитието на това дружество. Разликата между собствен капитал, както вие го направихте, или инвестирани средства е, че такава разлика няма. В момента в който купувачът купи дружеството и собственият капитал и привлечените средства са негови. Дали той избира да изплаща дивиденти и да не инвестира и да търси пари от вън, няма абсолютно никакво значение.
За колективният трудов договор колегите ми казват, че той изтича юли 2012 г.
Що се отнася за сумата. Каквото и число да бяхме заложили и тук ние сме отворени за вашите предложения, ако смятате, че има по-добро число за обороти, каквото и да е то, винаги ще има дебати около него. Трябва да е по-високо. Половината от вас смятат, че трябва да е по-ниско, а другата половина по-високо. Затова тук ние сме предложили някакъв баланс, който според нас ще гарантира достъп на доста широк кръг на купувачи, както местни, така и международни. От международния кръг, това което е моето разбиране с ограничението, включва може би 70 - 80% от производството на такъв тип продукти в света. Така че това под някаква форма според мен не показва някаква ограниченост. Но пак казвам, на каквото и число да се бяхме спрели, то щеше да бъде дебатирано. Тук сме отворени на вашите идеи, коментари, промени, ако решите да има такива.


ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Караниколов, искате ли да добавите нещо?
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Беше поставен въпрос, дали има купувач? Аз много се надявам, че ще има купувач. Даже ще има голям интерес. Защото ако няма да има, всъщност този дебат ще е излишен, защото дружеството не знам дали ще продължи да съществува, ако не го приватизираме. Не се знае дали ще има стратегия, за да преценим дали ще има купувач.
Вие казахте, че сме сложили критерии за ИСО. Искам да коментирам, че критериите, които сме сложили за ИСО е това ИСО, този документ за сертификат, който дава възможност на много повече да участват, отколкото ако бяхме ограничили с документа, който е сега действащ, най-новия, тъй като повечето от дружествата вероятно не са си извадили такива. С този критерий, който ние сме заложили даваме възможност за по-широк кръг от инвеститори да участват в тази процедура.
Колкото до това, дали ще влезнат сухи пари във ВМЗ, искам да кажа, че пари от приватизация във ВМЗ няма как да влезнат, тъй като законът казва, че парите от приватизация влизат Сребърния фонд.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Все пак намирате се в Парламента и такъв род закачки не си ги позволявайте. Въпросът е, дали купувачът ще инвестира собствени средства в дружеството, а не ви питам, дали парите които плати ще влезнат в дружеството или няма да влезнат. Някаква представа трябва да имате, че знаем къде отиват парите от приватизацията.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Купувачът като цяло ще има задължение една много сериозна сума в срок от шест месеца след като бъде избран да погаси като задължения. Едва ли ще може да продаде активи на дружеството за толкова голяма сума. Освен това в приватизационния договор ние като се опитаме да запазим предмета на дейност го правим с обезпечение на имоти и активи, както на приватизираното дружество, така и на купувача.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колеги, други въпроси или да преминем към отношение по Стратегията?
Преди да преминем към отношение по Стратегията искам да дам думата на Емануела Спасова, която да представи предложения за допълнения към решението на Народното събрание за стратегията по приватизация. Това са в общи линии предложения, които са постъпили от синдикатите и предложения по които има постигнато принципно съгласие с Министерството. Това личи от техните отговори на нашите въпроси.
Госпожа Спасова.
ЕМАНУЕЛА СПАСОВА: Благодаря ви господин председател.
Уважаеми колеги, аз ще бъда съвсем кратка. В основните цели на приватизацията на ВМЗ – Сопот в Стратегията е посочена точка, в която се казва, че ще се запази ролята на ВМЗ ЕАД, като основен фактор на заетост в региона. Именно базирайки се на това, че възможността за намиране на работа в този регион са много ограничени и имайки предвид, че работниците във ВМЗ – Сопот са доста тясно квалифицирани. След много разговори, които проведохме и със социалните партньори стигнахме до предложенията, които ви представих.
От друга страна в Стратегията е записано, там където са посочени тежестите на критерии при формиране на крайната комплексна оценка, като трета точка е предложен брой средно списъчната численост на персонала на дружеството да се оцени като относителна тежест от 10%. Аз считам, че тази тежест няма почти никаква защитна функция за работниците и служителите. На база на всичко това сме направили предложенията. Те са описани съвсем точно. Ако искате ще ви ги прочета.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз мисля, че всички ги имат пред себе си и вече са ги прочели и знаят в каква посока са те. От чисто формална гледна точка искам да кажа, че аз също подкрепям тези предложения, защото по аналогия на приемането на законопроектите може би следва, че и за стратегиите също член на нашата комисия, а не член от друга комисия, трябва да направи предложенията. Така че аз се присъединявам към тези предложения.
Разбира се, искам да направя и няколко редакционни бележки по текстовете. Преди първа точка следва да впишем в раздел VІ „процедура по продажба”.
Второ римско, „провеждане на публично оповестен конкурс на един етап”, буква “б”, за да е ясно точно към кой раздел се отнася предложението.
Във т. 2 предлагам чисто редакционно, “персонала” да се замени с “работниците и служителите на дружеството”, защото така е по-коректно да бъде казано.
И в т. 5 „задължение за спазване на Колективния трудов договор в дружеството”. Тези бележки ще бъдат отразени, разбира се в протокола.
Има ли нужда да поясняваме по-подробно какви са предложенията. Те са свързани с числеността. Свързани са с погасяване на публичните задължения и към служителите и работещите в дружеството. С евентуално намаляване на тази численост с тригодишния период, единствено по повод пенсиониране и текучество. Запазване разходите за труд за всяка от трите години. Като в разходите на труд не се включват разходите за финансиране на програми за доброволно напускане. Изплащането на такива компенсации за доброволно напускане следва да не се броят към общата сума на разходите за труд, която се отчита в следприватизационния контрол. Разбира се, спазване на Колективния трудов договор, който може би изрично да се пише тук, защото той следва от закон. Но нека да бъде вписано, за да е по-ясно.
Госпожо Спасова.


ЕМАНУЕЛА СПАСОВА: Наистина го има по закон, но все пак нека да заострим вниманието на евентуалните купувачи върху този Колективен трудов договор и да го имат предвид. То е по-скоро заостряне на вниманието им, че трябва да спазват подписания колективен трудов договор.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колеги, някой има ли забележки по така направените допълнения към стратегията?
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз разбрах като не член на вашата Комисия, че нямам право да правя предложения.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Разбира се, аз съм сигурен, че вашето предложение ще бъде харесано от някои от членовете на тази комисия.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Искам да попитам колегите, които го предлагат за общо решение, дали са убедени, че това ще допринесе за подобряване на социалните условия в Стратегията. Какво означава, „задължение на купувача е да спазва Колективния трудов договор на дружеството”? Задължение е на всеки собственик, тоест на работодателя е да спази. Така че този текст не променя нищо, ако не се сложи ясен срок и не се каже, че този трудов договор ще бъде валиден примерно за периода тригодишния, в който примерно казваме, че няма право да се правят промени в състава. Тоест, трябва да се запази този числен състав, който е при извършване на самата покупка.
Намаление на числеността в тригодишния е възможно да се осъществява само по повод на пенсиониране, естествено текучество. Искате ли да ви кажа, че аз докато бях министър на транспорта и независимо, че имахме златна акция, за това че в договора за приватизация, БТК със стратегия ли се приватизираше. Затова, че не беше включено в стратегията се получи едно особено естествено текучество, което винаги може да се получи и чрез продажби на определени имоти и т.н. започнаха да плащат по няколко заплати. Казаха: “Ние ще си намерим начина по който ще ви съкратим. Подайте си молбите. Ние ще ви дадем по пет заплати или шест заплати.” И така естественото текучество доведе до намаление с няколко хиляди човека. Подобен текст не мисля, ако не е добре направен така, че да не се стига до подобна принуда от страна на работодателя. Защото това е принуда. Разберете го. Държавата тогава не можа да реагира, нито синдикатите доколкото си спомням, нито правителството и т.н., ако не се предвиди подобен текст, включително в договора за който говорим, аз не мисля, че ще има някаква социална защита. Това е само по тези предложения. Ако ми позволите после и като гост на вашата комисия да взема цялостно отношение.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз мисля, че отговорих на вашия първи въпрос за Колективния трудов договор. Що се отнася до естественото текучество, ние не може да не пишем естествено текучество, защото в противен случай какво става с хората, които съвсем доброволно напускат. Караме купувачът да назначава нови хора на тяхно място. Тези текстове са съгласувани със синдикатите и с Министерството и аз вярвам, че този запис е най-правилният.
Ако иска да вземе отношение госпожа Мика Зайкова.
МИКА ЗАЙКОВА: Дами и господа народни представители, първо искам да благодаря на депутатите от ГЕРБ, които намериха време и с нас и с КНСБ да се срещнат и да обсъдим социалните проблеми. Прав е господин Мутафчиев, че имаме такъв горчив опит. От 25 000 БТК останаха 5 000, поради естествено текучество, доброволно. Така че такава опасност съществува, но тя зависи и от синдикатите вътре дали ще допуснат да стане. Все пак и ние трябва да поемем своята си отговорност.
Що се касае до това, което касае социалните ангажименти, аз ви благодаря. Но ако ми разрешите да кажа няколко думи по принцип на отговора на въпросите и на това, което сте написали в стратегията.
Ние макар че индиректно имаме отношение, не може да се съгласим да има срок на запазване на предмета на дейност. Това е индустриален район и в него работят оръжейници. И на шега, аз преди срещата попитах заместник-министър Попов. “Може ли от оръжейниците да направим готвачи и балерини?” Няма как да стане. Там работят изключителни специалисти, защото имаме горчивия опит да гледам как най-добрият специалист, който може в час по трудово обучение да направи пистолета Шипка от Арсенал, да продава банани в Казанлък. И това съм го видяла с очите си. Извинявайте за отклонението.
Искам да Ви кажа, че наистина трябва да се направи всичко възможно да се запази предмета на дейност.
Уважаеми господин заместник-министър, не ме убедихте с отговора си, че той като плати една висока цена. Какво разбирате под висока цена? Висока цена за него може да е 61 млн. Да погаси 60 млн. задълженията към фиска и 1 млн. да ви даде. Не знам какво значи 60 млн. и висока цена, когато се продава едно нещо, което струва наистина много пари и когато се продава в период на криза, се продава много бързо и спешно. Бързото и спешно продаване, не мога да се съглася с вас господин зам. министър, че ако ние това не го направим утре ВМЗ фалира. Няма да фалира и вие по-добре от мен знаете, че в момента се завършват изпитанията за две изделия, които са натовски и които имат осигурен пазар. В това предприятие някакви пари предстои даже да влезнат повече.
Понеже вие сте млад човек и аз не знам колко време сте били в България, но аз като по възрастна ще ви напомня, че ВМЗ е в това състояние не само защото е криза, не само защото в момента пазарите са такива, не защото имаме ограничение за произвеждане на някои изделия, които ни забраниха партньорите от НАТО. Това си е факт. Но то е в това състояние, поради действията на едни правителства преди вас. Едни правителства, които решиха доста хубави парчета от ВМЗ, като например лагерния завод да бъдат продадени на безценица. За 15 млн. продадоха без никакви тежестите, защото го продадоха като обособена част лагерния завод, а той имаше активи за 32 млн. и всичките тежести се струпаха върху завода майка. Затова ВМЗ е в това състояние. Обяснявам на колегите, които са управлявали преди това тази страна.
Продължавам да считам, че ВМЗ е една от златните кокошки на България. Не можете да ме убедите, че само с някаква цена, видите ли ще решим въпроса с инвестициите. ВМЗ колкото и да са му добри машините и технологията се нуждае от инвестиции.
Ако наистина искаме в този регион да има този завод, той трябва да има инвестиции. За да има инвестиции сложете един по-висок относителен дял и някакво условие. Даже в нашите предложения, колегите от ГЕРБ знаят, може би и вие сте получили нашето становище на “Подкрепа”, ние дори сме предложили инвестициите да се разделят на две - да има отделно инвестиции за иновации и отделно общи инвестиции. Мисля, че въпросът с инвестициите е изключително важен, ако искаме след пет години пак да го имаме.
Прави са господа народните представители, че за 61 или за 100 млн. може да го купи и български бизнесмен. Аз дори знам няколко такива, които искат да го купят. Само че и Бушев няма да остави седалището на фирмата в Сопот. Каквото може ще направи, каквото може ще продаде и след това ще премести останалото в Казанлък, така ще стане, и пак в Сопот няма да има завод. Няма да има. Много се притеснявам от това.
Не искам да се бъркам нито във вашата работа, нито в работата на Агенцията за приватизация, но разберете, че първо трябва да има идея за цена. Аз не знам какво вие разбирате под висока цена. И ако ми кажете 300 млн. ще ви кажа, че не е висока, защото там лежат 1 млрд. активи. Това е.
Извинявайте за дългото изказване. Аз само искам да обърна внимание на още едно нещо. Вярно е, че в Закона за приватизация има правна възможност да се ползват не парични средства. Да, вярно е. Но защо ние ще продаваме такъв сериозен завод, дори и 20% да са, 10% да са, нали искате повече пари, чрез не паричните средства няма да получите тези пари. Министерски съвет няма да му натежи да вземе едно такова решение и да се извадят не паричните средства от покупната цена. Хайде да не улесняваме нашите си собствени “бизнесмени”. Извинявайте за грубия израз, но ви благодаря за разбирането по отношение на социалните аспекти на приватизацията. Но тези за които говорихме тук също индиректно ще повлияят на този проблем. Не успяхте да ме убедите, че трябва непременно да продадете 100% и държавата да няма, за един такъв важен завод, никакъв контрол.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря за взетото отношение. Аз мисля, че господин Караниколов се спря достатъчно подробно специално за непаричните платежни средства. Основният проблем е, че това ще ни забави във времето, а знаете какво е състоянието и какъв е риска.
Благодаря за взетото отношение.
Господин Николай Ненков, вицепрезидент на КНСБ също виждам, че е тук, ако иска да вземе също отношение.
НИКОЛАЙ НЕНКОВ: Благодаря господин Добрев.
Аз също по отношение на социалните клаузи искам да благодаря на депутатите, които внасят тези предложения, госпожа Спасова и вие господин Добрев. Не е тайна, че ние имахме срещи с депутати от ГЕРБ. Имахме срещи и с председателя на Комисията. Но забравихме една сериозна благодарност преди да направим тези срещи, ние се срещнахме с министъра на икономиката и с неговия заместник. Първото разбиране, което получихме по стратегиите, по нашите предложения беше от страна на Министерството, което отправи писмо към ръководството на Икономическата и на Социалната комисия и от там нататък вече продължиха разговорите и с депутатите.
Що се отнася до нещата извън социалните клаузи, ние също имахме предложение извън социалните клаузи. Много сложно обаче е да се определи човек, за да не отиде в някаква крайност за или против приватизацията или със стратегическия инвеститор или по-широко скроен профил на инвеститора. Вярно е, че могат да се критикуват доста неща в тази стратегия, но може би се търси един баланс в две насоки. От една страна между фирма, която се занимава с производство на специална продукция, но същевременно има интерес към производство на друга продукция. Тоест, няма жестоки условия, които да го задължават да произвежда само специална продукция. От друга страна има леко облекчени условия с цел да даваме възможност за продажба на това дружество. Защото ако се вярва на мненията на доста експерти и служители на министерството, ако дружеството продължи в сегашния си вид, въпреки че подчертавам по отношение на изплащането на заплатите нещата много се подобриха. Аз следя ВМЗ – Сопот поне от 10 години. Те винаги са били три-четири заплати назад. Сега са с два месеца по половин заплата назад, което не е фатално. Но въпреки всичко, наследството, което има ВМЗ – Сопот е много тежко. Действително като държавно дружество трудно може да оцелее.
На въпросите на господин Мутафчиев. Законът защитава действието на КТД след приватизация по Кодекса на труда още една година и те ще могат да си го изкарат в сегашния КТД. А дали ще сключат след това КТД? Госпожа Спасова каза ясно, че е по закон така, но много инвеститори не знаят, че в България трябва да се спазва КТД.
Що се отнася за БТК, там действително ни изработиха, образно казано. Това са така наречените програми за доброволно напускане, които след това ги приложиха и някои от електроразпределителните дружества, където се стигна до обезщетения в размер до 17 заплати. Ние за това, когато гледаме тази клауза за разходите на труд да се запази фонд “Работна заплата” казваме, без разходи за програми за доброволно напускане. Защото тогава това не беше съобразено и фактически купувачът си спазваше от гледна точка на следприватизационния контрол условието, но напуснаха много хора и в БТК, и в електроразпределителните дружества.
Благодарим, че това уточнение се сложи, „без разходите за финансиране на програми за доброволно напускане”. Още веднъж благодаря на всички, които помогнаха.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря господин Ненков.
Господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз съм съгласен. Добре сте го записали, че няма да се счита като социален разход, но той ще се счита като разход на дружеството. Така че какво значение има, че няма да се счита като социален разход?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Нека да не влизаме в спорове. Ясно е какво е предложението.
Друг за отношение от народните представители? Госпожа Анна Янева.
АННА ЯНЕВА: Уважаеми колеги, за мен е изключително важно какви цели си поставяме с приватизацията на ВМЗ – Сопот. Ако това са целите, които са записани в стратегията, аз ги подкрепям. Само че всичко останало, което е в стратегията свързано с изисквания, критерий, условие за участие за приватизацията, те не отговарят на тези цели. И ако трябва да влезна по-подробно ще ви докажа, че е така. Нещо повече. С отговора на въпросите, които миналия път зададохме, става ясно, че основната цел, която си поставяме с тази приватизация е повече средства в бюджета. Всички знаем, че влизат в Сребърния фонд. Това беше казано ясно от всички, които представиха отговорите на въпросите.
В този смисъл ви моля да обърнете внимание на основните цели, които вие сте записвали. Пак казвам, те са изключително за мен правилни и добри - запазване предмета на дейност, бъдещо развитие, инвестиции, осигуряване на баланс между цена от продажби и инвестиции и работни места. Къде го виждаме този баланс? В тези тежести, които сте ни ги предложили 60:30:10, така ли осигуряваме баланса. Ако искаме наистина да осъществим една приватизация, за което да не се говори, че има купувач. Защото това се говори навсякъде и аз мисля, че всички колеги народни представители, а и колегите от администрацията го знаят. Защото така сме го записали и написали в тази стратегия.
Как осигуряваме бъдещето на това производство с тригодишни срокове. Аз го казах миналия път, колеги. Така ли ще го осигурим? За съжаление не виждам днес предложение в тази посока. Аз го предложих. Единственото, което правим днес, което аз също подкрепям, което е добро благодарение на синдикатите и двата синдиката реагираха, и двата са направили своите предложения, и е хубаво, че ние се съобразяваме с техните предложения. Но аз считам, че ние трябва да продължим по-нататък. Считам, че срокът даже за социалните не трябва да бъде тригодишен. Защото ако ние имаме сериозен инвеститор, това производство се разширява. Там ще работят много повече хора, както са и работили.
На следващо място е въпросът с критериите и условията към кандидат-купувача. Аз продължавам да твърдя, че тези 120 млн. са твърде занижени. И беше хубаво в отговора, който сте ни написали да ни кажете, все пак тези дружества, които цитирате тук, какъв е техният оборот за последните три години, след като имате база тях. Става въпрос и за Арсенал, и Дунарит, и Аркус, Самил 90, за да имаме един обективен критерий. Но 120 млн. е изключително ниско.
Искам да кажа няколко неща по отношение на самите отговори. Все пак когато ни ги представяте, уважаеми колеги, прочетете ги преди това, защото ни казахте нещо, което в отговора който писмено сте написали и разписали пише друго. Става въпрос дали вторият участник може да бъде поканен. Тук сте написали, че може да бъде поканен, а ни казахте, че не може да бъде поканен. Кое е вярното? Аз твърдя, че може да бъде поканен. Твърдя, че отговорът на въпроса дали да бъде конкурса на един или на два етапа е също доста дискусионен. И ако ние действително бързаме, това че ще спестим два месеца не означава, че ще направим най-добрата сделка. Защо не помислим по варианта наистина ние да направим двустепенен конкурс, но да гарантираме добра сделка. В този смисъл отговорите са изключително свързани с бързина и пари веднага в бюджета. Нищо друго не постигаме с така разписаните критерии.
Аз все пак си мисля господин председател, че няма да е лошо, ако ние върнем стратегията и тя да бъде внесена отново на база на това, което изразихме като становище.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря госпожо Янева.
Искам да дам на Евгени Ангелов и на Емил Караниколов думата за пояснения и след това и аз ще взема отношение.
ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: На мен не ми стана ясно как двустепенният конкурс създава по-добри предпоставки за сделката? Това което е залегнало е дискутирано много пъти с експертните групи. Дискутирано е с много хора на които това им е работата да правят именно такива конкурси и не е само въпрос на време. Всичките неща, които са заложени тук като цели, са най-важните и те според мен са рефлектирали много добре в тази стратегия. Изключителните социални ангажименти и този диалог не трябва да се подценява, който се осъществи между парламента, депутатите, нашето министерство, Агенцията за приватизация и да се стигне до един консенсусен проект, който на първо място държи да гарантира бъдещето, инвестициите в дружеството. И ще обясня след секунда как цената е абсолютно основен фактор.
Второ, конкретни социални ангажименти, които да бъдат задължителни за всички участващи. Затова процентът е само десет на социалните ангажименти, защото повечето социални ангажименти няма да бъдат оценявани и те ще бъдат задължителни за всички купувачи. Десетте процента са само за мерки, които са свръх тези, които те трябва да изпълнят и които са комуникирани със синдикатите.
Философският въпрос, дали трябва да бъде частно или държавно, според мен е абсолютно очевиден как се развиват частните дружества в този комплекс. Те са едни от най-успешните в последната година, с много сериозни растежи на износа, много сериозни инвестиции, с доволен персонал и т.н. Абсолютно задължително е, за да се подсигури бъдещият просперитет на това дружество да има сериозния инвеститор, който от самото начало се ангажира с голяма инвестиция във формата или на покупна цена или плащане на задълженията, а по-скоро и двете. Това което ви гарантираме, че това което Министерството няма да подкрепи и никога няма да внесе в Министерски съвет е стратегия където голяма тежест имат някакви бъдещи неопределени ангажименти за инвестиции, които практиката показва, че никога не се изпълняват под една или друга форма от много голяма част от приватизираните сделките. Това което нас ни интересува е социалният елемент, сериозен инвеститор, който още в началото вкарва капитал, който рискува, като покупната цена и доказва, че може да инвестира и занапред значителен ресурс в предприятието.
Това за което постоянно се намеква, за извънредния купувач, са винаги слухове, които циркулират върху всяка една сделка, всеки един път. Ако имате такива, ако имате притеснения внесете ги където трябва да бъдат внесени тези притеснения. За нас такъв купувач няма. Ако вие прецените, че трябва да имаме по-високи прагове на инвестиции, ние нямаме някакъв конкретен проблем с това. Но ние от едната страна чуваме ограничавате кръга, от другата страна чуваме, че вие го разширявате прекомерно.
За това пак казвам, тази Стратегия е баланс между всички тези мнения и виждания и според мен е много добър баланс. Ние стоим зад нея и молим за вашата подкрепа като комисия да процедира нататък.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Караниколов, искате ли да допълните?
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Искам да се извиня на всички депутати, тъй като в момента когато подготвяхме писмото направихме една компилация между отговорите на Министерство на икономиката и отговорите на Агенцията и искахме в едно писмо да излезнат. Тогава се опитахме да обясним, че общият ред, когато има приватизационна сделка, когато има допуснат купувач, който се откаже поради причина от него му се задържа гаранцията и се предлага на втория. Това е общият ред. Когато сделката е с дружества, които са в приложение № 2 към Закона за национална сигурност, тогава законът казва, че когато Министерският съвет не одобри първия купувач, процедурата се прекратява. Тоест, нямаме опция да вървим на преговори с класирания на второ място участник. Още един път се извинявам. Може би редакционно не сме го изразили както трябва.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря господин Караниколов.
Госпожо Нинова заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Колеги, аз изразявам принципното си несъгласие с приватизацията на ВМЗ – Сопот по две причини: Първата е, че в криза инвеститорският интерес естествено е по-малък и ще продадем предприятието евтино. Втората е, че Законът за бюджета за 2011 г. не предвижда парите от приватизацията да отидат в Сребърния фонд, както се изисква, а се предвижда да отидат да запълват дефицит в бюджета, дупка в бюджета.
Но тъй като виждам, че сте го решили и ще приемете тази стратегия имам едно конкретно предложение по текстовете колега Добрев, които вие внасяте. Внасяте в т. 6.1 да се добави “в задължение на купувача освен да погаси публичните задължения на дружество, да погаси и просрочените задължения към персонала.” Затова Ви предлагам на стр. 9 в б. „Б”, т. 3, там където вменяваме на купувача да обезпечи финансово оферираната цена и публичните задължения да добавим “задължения да обезпечи финансово и просрочените плащания към персонала.”
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз приемам вашата забележка госпожо Нинова. Предлагам това да бъде отразено в протокола. Трябва да бъде отразено и там.
Други колеги за отношение?
Господин Мутафчиев за отношение.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: По принцип, започвайки човек да чете Стратегията, наистина когато прочете целите и казва: „Да, аз съм изцяло съгласен с това”. Но още на следващия ред започва да има съмнения, дали тези цели са поставени искрено, дали ще бъдат постигнати със Стратегията, която се предлага. Аз мога да ви кажа, категорично не. Дори това убеждение мое се засили, когато слушах заместник-министъра да обяснява, че давайки 100% от дружеството, това ще бъде стимул за повече инвестиции, защото ще се похарчат много пари, за да се закупи това дружество и да се изплатят съответно неговите задължения. Мисля, че очакванията на Министерството е някакво благотворително дружество начело с човек като майка Тереза, да дойде да вземе ВМЗ, да го напълни с инвестиции и да плати всички задължения. Господа, такъв инвеститор няма. Най-малкото, че ние се намираме в криза. Той ще си направи много добра сметка за баланса между активите, пасивите и задълженията и ще ви даде не повече от 80% от което може да се получи. Така че да не се заблуждаваме взаимно, че именно в стоте процента на продажбата ще бъде смисъла.
Затова искам да ви кажа, защо държавата може да запази част. Защото това е гаранция, наистина, че очаквайки, ако сме убедени, че този инвеститор ще съживи дружеството, акциите да се вдигнат и съответно да може да се продаде останалата част на много по-висока цена, отколкото сега ще я продадем. Така че смисъла на подобно действие за отделянето е бил винаги именно този, държавата да спечели, а от там и българските граждани да спечелят.
Не знам какъв ще е инвеститорът. Да, безспорно, че от условията, които се поставят има едно ограничение, където се определят двама или трима инвеститори в България. За съжаление виждам, казвате че експертите са го подготвили, и в други документи, които се спускат по отношение стратегии за концесии, условия за концесии, където също е ясно кой ще е купувача. Примерно, това което е за пристанище Бургас, където са оформени единствено икономическите и финансови параметри на БМФ. Явно това е практика на цялото правителство, а не само на Министерството на икономиката. Дано наистина този инвеститор, който ще го определи ни убеждавате, че не го познавате, поне да сте му поставили условията да изпълни това, което вие господин заместник- министър, като представител на българското правителство очаквате.
Така че с условията, които са поставени, включително и втората част за тежестите, искам да ви кажа, че това наистина освобождава от каквито и да е други ангажименти, включително инвестициите, освобождава от ангажимент бъдещия купувач и собственик на ВМЗ. Защо? Добре, социалната програма вие я осигурявате съответно с тези условия, които Добри ви ги предложи. Съгласен съм. Но инвестициите с какво осигурявате, когато давате тази голяма тежест именно на финансовата част? И още нещо. Ако наистина очаквате, че през тези седем години в които сте ги заложили, инвестициите трябва да бъдат първите. Защото аз също имам първите години. Имам съмнение в това. Защото ако можеше да стане първите три години.

ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Моята забележка е по отношение на това, че прекалихме с обвиненията тук към изпълнителната власт, затова че едва ли не е определен купувача. За такива изказвания си има място, има си органи, които могат да разследват. Имаме вашите впечатления, така че достатъчно е веднъж като ги кажете.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: В момента говоря за очакванията, за цифрите по условията на стратегията.
Аз съм народен представител и имам право да изразя отношение, тъй като съм от този регион. Аз имам право да участвам.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Мутафчиев довършете, но неща, които не сме ги чували, защото чухме някои от нещата по няколко пъти.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Мисля, че това което исках да ви кажа и ме прекъснахте не сте го чували досега. Ако вие очаквате тези инвестиции да станат първите години нямаше да разсрочите инвестициите за една друга приватизация с две години, които в момента не се осъществяват, примерно БМФ. То не е към вашето министерство. Казвам го директно към Агенцията по приватизация, тъй като председателят е тук. Затова става дума. Те не искат да го чуят, но ще го разберат след време. Защото условията на синдикатите от този район, в който аз съм народен представител, бяха предложени сега, а ръководствата не го направиха докрай. Включително да се запази част от акциите като собственост на държавата или златна акция. След време ще страдаме. Страдали сме го ние. Не ви го пожелавам и на вас.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз ви благодаря за отношението.
Господин Ангелов за коментар по поставените въпроси.
ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: За златната акция това е бил добър механизъм преди членството ни в Европейския съюз. Знаете нямаме този механизъм, този инструмент, който в момента да ползваме.
Аз също имам един въпрос, да ми дадете примери към вас за дружество, което е продадено 70%, а в последствие след години са продадени 30% на огромна печалба за държавата. Трябва да правим разлика между това, което действително се случва и това, което практиката ни е показала, че се случва. Това което е абсолютно, според мен, очевидно трябва да бъде на всички нас, както и в собствения си живот, когато за нещо платим пет лева, то ни е скъпо, а когато ни го подарят или ни го дадат да го използваме, без да сме вкарали ресурс в него, ти проявяваш съвсем човешки инстинкт на безотговорност към него. Това показват и сделките с Кремиковци. Това показват и един куп сделки, които са направени по методиката, която вие предлагате. Това ние няма да го внесем.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря господин Ангелов.
Други народни представители за отношение?
Други колеги имат ли желание за отношение по Стратегията за приватизация на ВМЗ – Сопот? Няма.
Аз искам съвсем на бързо да взема отношение. Мисля, че е общо разбирането, че колкото повече изисквания сложим към купувачите, толкова по-трудно ще го продадем предприятието и толкова по-ниска ще бъде цената. Защото с всяко едно допълнително изискване, било то за фиксирани инвестиции в иновации, в нови работни места, в каквото и да било извън крайно необходимото, минималното, което ние трябва да поставим би намалило цената. Всяко едно изискване излиза с минус от цената, която потенциалният кандидат ще предложи.
По отношение на оборота, дори 120 млн. оборот за последните три години, които се искат от кандидата са малко или много, чухме две диаметрални мнения. Едното е, че тези пари са много и по този начин ще остане само един кандидат, който е предопределен. И в същото време колеги от същата политическа партия чухме, че те са малко и трябва да бъде по-висока тази граница. Така че най-вероятно тя е изчислена достатъчно добре. Това е лично мое мнение.
Разбира се, едно от най-важните неща в тази Стратегия не само да бъде продадено предприятието, но да бъдат защитени работещите в него. Мисля, че това ще го направим с допълненията към стратегията, които гласуваме днес.
По отношение тежестта на различните критерии в оценката – цена, инвестиции и труд. Аз до голяма степен мисля, че тежестта в труда е наистина много важна. По нея нямаме изискване за минималния брой работещи в предприятието. Но в случая в който ние запазим работещите в предприятието за следващите три години, тези 10% ще бъдат давани единствено, ако някой от купувачите предложи по-голяма заетост от тази, която ние минимално сме изисквали.
Разбира се, не споделям убеждението, че ние трябва да върнем стратегията, тя да бъде преработена от Министерски съвет и внесена наново при нас в Народното събрание. Защото всички осъзнаваме, че има риск пред съществуването на предприятието.
Аз не съм съгласен, ние да поемем тази отговорност да поставим самото предприятие в още по-тежка ситуация от която то се намира в момента.
Благодаря.
Предлагам да гласуваме предложенията, които имате пред вас за допълнение към Стратегията и в последствие да гласуваме стратегията.
ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Господин Добрев, може ли едно предложение да направя? Защото имаше много дебат около праговете, но така или иначе, аз не чух друга конкретна цифра или предложение за да приключим тази тема. Ако има такива и могат да бъдат обосновани, нека да бъдат внесени сега за гласуване под някаква форма.

ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ако някой колега народен представител има предложение за по-нисък оборот, с който да дадем възможност за повече участници да участват може да го направи.
Господин Петър Димитров, аз доколкото разбрах беше за по-нисък, защото по-високият праг предопределя кой може да се яви на този търг.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Моят въпрос беше, как е предопределен прага? Той би трябвало да е изчислен, а вие казахте, че той е записан. Моят въпрос беше, как е обосновано това число? Дали е малко, дали е голямо, аз не съм говорил. Как е обосновано? Защо е 120 млн., а не е 122? Това ми беше въпросът. От тази гледна точка колежката запита: Кажете трите предприятия от военнопромишления комплекс, които сигурно ще проявят интерес, при тях как е? Те ли са взети за база. Дали е взето от тавана или от някъде другаде. Тази информация разбирате, че от Военнопромишления комплекс не се събира по вестниците. Затова ви задаваме въпроса как стои.
Ако съм разбрал правилно премиера, критиката му за ЕРП-тата беше, защо онзи който ги е продал не е оставил 34%, а да може държавата да не ги съзерцава, а да бъде фактор и да каже: „Това ще стане така, а това няма да стане така”. И не всяка година да не разпределят печалба, а да я източват чрез други механизми, а държавата да каже: “Тази работа няма да стане. Искаме си дела от печалбата.” Сега отивате без да се вслушате в този мъдър съвет на премиера и вие отивате към нула процента. Няма да имате никаква информация. Казвам ви го, понеже примерно големият демократ Александър Томов, той не искаше да ни даде никаква информация. Ние му изпратихме специално назначена проверка, когато не можеха без да им даваме газ без пари, той и тогава не ни даде информация. От тази гледна точка, сега отивате на нулата и няма да има никаква информация.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ние се отвлякохме от темата. Нямате конкретно предложение за друг размер, така ли господин Димитров? Нямате предложение.
Колеги, предлагам да гласуваме направените от нас предложения по точки.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По т. 1 казвате да се допълни: предлаганата средно списъчна численост на работниците и служителите да не е по-малко от числеността към датата на обявяването на конкурса. Подкрепя.
В т. 3, която предлагате казва: Намалението на тази численост в тригодишния период е възможно да се осъществява само по повод на пенсиониране и естествено текучество. Едното изключва другото. Като не искате, не го коригирайте. Но Ви казвам, че това са две тези, които си противоречат - или от едната трябва да се откажем или от другата.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Те са в различни раздели и е пояснено ясно. Мисля, че не става никакво противоречие като се гледа мястото в което те са отнесени в стратегията. В единия случай ние казваме, че предложената численост не може да е по-ниска от тази към датата на обявяването на конкурса. И след това казваме, че тази численост следва да бъде запазена освен в случаите в които имаме пенсионирани и доброволно напускане. Мисля, че няма противоречия тук.
Колеги, предлагам да преминем към гласуване по първа точка от допълнителните предложения.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
По втора точка от предложенията - Задължение за погасяване на всички публични задължения на дружеството и просрочените задължения към работниците и служителите на дружеството. Тук заменяме “персонала” с “работниците и служителите на дружеството”.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
В точка трета – намаление на тази численост в тригодишния период е възможно да се осъществява само по повод на пенсиониране и естествено текучество.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Един. Въздържали се? Двама.
Приема се.
Четвърто предложение – в т. 6.11 да се допълни текста с второ изречение: “запазването на разходите за труд за всяка от трите години да не включва разходи за финансиране на програми за доброволно напускане.”
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Точка пета – да се създаде нова т. 6.12, която гласи, тук отново правя редакционна поправка: “задължение за спазване на Колективния трудов договор в дружеството”.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Госпожа Нинова имаше предложение, което е подкрепено и е редакционно и допълва просрочените задължения към работниците и служителите на дружеството на още едно място в текста на стратегията. По конкретно в раздел „Финансова обезпеченост”, б. “б”, т. 3.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Сега преминаваме към гласуване на основния текст на Стратегията за приватизация.

Колеги, който е „за”, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Трима. Въздържали се? Няма.
Приема се.

Остана втора точка от нашия дневен ред, точка разни.
В точка разни, единствено искам да ви обявя, стана въпрос на Комисия миналата седмица, че утре ще имаме извънредно заседание от 14.00 по Закона за ВЕИ в зала Изток с дневен ред:
1. Обсъждане на Законопроект за енергията от възобновяеми източници, № 102-01-9, внесен от Министерския съвет на 8 февруари 2011 г. – за второ четене.
2. Разни.
АРИФ АГУШ: Уважаеми господин председател, аз искам да предложа на Комисията да бъдат изслушани министъра на икономиката и председателя на Агенцията за ядрено регулиране във връзка с аварията в Япония на ядрените реактори и последвалите директиви, които пуска Европейския съюз. Не е правилно да бъдем информирани от пресата, от радиото и телевизията, особено депутатите от Комисията по енергетика. Внесена е за разглеждане Енергийната стратегия. Евентуално тя ще претърпи сега промени в резултат на всички тези неща, които се приемат в Европейския съюз и са задължителни за всички.
Предлагам скорошно изслушване, може би в рамките преди да започнем разглеждането на стратегията.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря ви господин Агуш.
Предлагам утре да гласуваме в точка Разни. Нека да ги запишем като предложения и утре в точка Разни да бъдат гласувани.
Благодаря.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз предлагам да се направи проверка на възможността утре да има Комисия, тъй като знаете, че почти всички имат втора комисия. Освен това корейският посланик е поканил утре и Групата за приятелство при него. Тоест, част от хората ще са заети. Да не се окаже, че ще провалим комисията.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз приемам това предложение. Моля експертите да направят проверка. За групата на ГЕРБ, аз искам да докладвам, че утре няма да има бюджетна комисия, така че тримата колеги, които са и в Икономическа и в Бюджетна комисии ще имат възможност да бъдат на Икономическа комисия. Мисля, че има колеги и от Коалиция за България, които са и в едната и в другата комисия. И за тях няма проблеми. Относно други ангажименти за останалите колеги е хубаво да проверим.
Благодаря Ви колеги.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15.50 часа)


ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Делян Добрев

Стенограф:
Силвия Михайлова
(73 411)