1. Обсъждане на Законопроект за енергията на възобновяаеми източници, № 102-01-9, внесен от Министерския съвет на 8 февруари 2011 г. -- за второ четене.
2. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 10


На 17 март 2011 година, (четвъртък) от 14.00 часа в зала „Запад”, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе извънредно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на Законопроект за енергията на възобновяеми източници, № 102-01-9, внесен от Министерския съвет на 8 февруари 2011 г. -- за второ четене.
2. Разни.

Заседанието на комисията бе открито в 14.15 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Добър ден на всички колеги и гости! В залата има 14 народни представители. Имаме кворум и може да започнем днешното заседание.

Предлагам ви следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на Законопроект за енергията от възобновяаеми източници, № 102-01-9, внесен от Министерския съвет на 8 февруари 2011 г. -- за второ четене.
2. Разни.
Съображения по програмата има ли колеги? Няма.
Който е „за” , моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Колеги, днес имаме много гости.
Очакваме министъра на икономиката, енергетиката и туризма господин Трайчо Трайков да дойде. Също Марий Косев – заместник-министър на икономиката енергетиката и туризма.
От същото Министерство тук са:
Николай Налбантов – и.д. директор на дирекция “Енергийна ефективност и опазване на околната среда”; Светлана Маринова – началник на отдел “Правно-нормативна дейност в енергетиката”, дирекция “Правна”; Гергана Пенева – главен юрисконсулт в отдел “Правно-нормативна дейност в енергетиката”, дирекция “Правна” и Александрина Димитрова – началник на отдел “ВЕИ”, дирекция “Енергийна ефективност и опазване на околната среда”;
от Министерство на земеделието и храните -- Георги Костов, заместник-министър на земеделието и храните и Валентин Чамбалов, главен експерт в дирекция “Горска политика и стопански дейности”, Изпълнителна агенция по горите;
от Държавна комисия по енергийно и водно регулиране -- Ангел Семерджиев – председател; Андон Роков – член; Евгения Харитонова – член и Ирина Георгиева – директор на дирекция “Правна”;
от Българска стопанска камара -- Кирил Желязков – главен директор в БСК и Михаел Делийски;
от Българска търговско-промишлена палата -- Васил Тодоров – парламентарен секретар; Николай Кискинов и Светослав Димитров;
от КРИБ -- Петър Андонов – програмен директор и колеги;
от Асоциация на производителите на екологична енергия -- Велизар Киряков – председател и Биляна Петрова;
Българска фотоволтаична асоциация -- Никола Газдов и колеги;
от Съюз на производителите на екологична енергия -- Кирил Мързев и Владимир Табутов;
от Българска ветроенергийна асоциация -- Кенет Лефковиц, председател на Надзорния съвет и колеги;
от Американската търговска камара -- Анелия Ердли, Ей и Ес Солар Енерджи и колеги;
от ЕВН България -- Калина Трифонова и Гочо Чемширов;
от Е.ОН България -- Орлин Димитров;
от Българска асоциация за вятърна енергия -- Кристина Койчева;
от Институт за пазарна икономика -- Петър Ганев;
от Енертраг Балкан ЕООД -- Калина Калинова;
от Соларпро Холдинг АД -- Румяна Георгиева;
от Скай Солар България -- Десислав Горанов.
Колеги, имаме възможност да започнем. Тук е и министър Трайков.

Започваме със заглавието.
„Закон за енергията от възобновяеми източници”.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона
Колеги, по наименованието има ли желание за изказване? Няма.
Господин Трайков, господин Семерджиев и другите гости, ще сигнализирате, ако имате забележки своевременно.
По заглавието съображения, заглавие за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Глава І „Общи положения”.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава І.
По това наименование не виждам желание за изказване.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Член 1.
Предложение от народните представители Йордан Цонев и Искра Михайлова.
В чл.1, ал. 2 да отпадне.
Работната група не подкрепя предложението.
Предложение от н.п. Мартин Димитров.
В глава І Общи положения да отпадне текста на чл. 1, ал. 2: “За неуредените в този закон въпроси се прилага Законът за енергетиката (ЗЕ)”.
Работната група не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Рамадан Аталай и Ариф Агуш, което е в същия смисъл.
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1, която редакция колеги виждате на стр. 2.
Давам думата на народните представители, които са направили предложение.
Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви господин Председател.
Мотивите да направя това предложение с колежката Михайлова и моите колеги, е, че за неуредените в този закон въпроси не може да се прилага само Закона за енергетиката, тъй като законът третира материи, които са регламентирани в други закони. Като отпадне, остава положението, че неуредените в този закон въпроси се уреждат в други закони съобразно конкретния казус. Така че аз смята, че работната група може би неоснователно е отхвърлила това предложение. Все пак ще чуем и техните аргументи.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Аталай имате ли да добавите нещо към вече казаното. Предложенията са идентични.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Колеги, аз виждам, че има достатъчно народни представители, които искат да убедят мнозинството, че този текст още в началото, в заглавието, в общата политика на закона искаме да бъдем прецизни и да бъде изчистен. Нищо друго не искаме.
Пречистването се състои в това, че ако ние оставим този текст тук, политиката по възобновяемите източници обхваща не само производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници, но също така и от производство и потребление на биогорива. Освен това по отношение на производство на енергия от тези източници са приложими и много други закони и искам да ви ги изброя. Ако оставим този текст, тогава при една неуредица по какъв начин ще отидем към другите закони. Това е Закона за чистотата на атмосферния въздух, Закона за местните данъци и такси, Закона за общинския дълг, Закона за опазване на земеделските земи. И затова ограничаването по разпоредбите само на Закона за енергетиката ще стеснява действието и отражението на Закона за енергетиката от ВЕИ. В този смисъл ви предлагаме. Нищо не се променя. Влизаме и разширяваме действието на този закон, поради простата причина, че при всички тези документации и разрешителни и ред други изисквания, които са ни необходими, ние се опираме към всички тези закони, които ви ги изброих. Така че би било добре работната група да приеме нашето предложение и да продължим по-нататък.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Чухте мнението на господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Да чуем мнението на Министерство на икономиката по този въпрос.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Добър ден на всички!
Ние поддържаме нашия вариант. Подкрепяме това предложение. Тъй като ЗЕ се явява специален закон и тази формулировка от чл. 1, ал. 2 е нормална законотворческа техника.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев желае думата.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, които сте направили тези предложения. Аз наистина подкрепям становището на Министерството и ще се аргументирам защо. Защото господин Аталай, смятате ли, че всички тези закони и поднормативни актове, които вие в момента сте изброили са достатъчно изчерпателни. Според мен и становището, което министър Трайков каза. Все пак ние разглеждаме един специален закон, един основен закон, който е Закона за енергетиката, който регламентира всички тези отношения свързани с производството на енергия като цяло и горива, съответно да бъде регламентирано, че основните неуредни въпроси, които са в този закон да се препращат към Закона за енергетиката. А всички други закони като закона за опазване на околната среда, за водите, те когато имат в своето тяло нещо предвид и нещо, което касае възобновяемите източници и въобще строителството на такива предприятия за производство на енергия, те са си го регламентирали.
Притеснявам се, че ако запишем всички други закони няма да сме достатъчно коректни и точни. Така че подкрепям становището на работната група.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Само една реплика към колегата, може би и към министъра. Идеята не е да запишем всички закони, а да не записваме този. За да може всеки конкретен казус да си ползва материята, която не е уредена в този закон се урежда с другите закони. Разбира се, че в това число и със Закона за енергетиката. Но бъдете абсолютно сигурни, че точно министерството ще е първото да внесе това предложение при първите няколко случая, в които ще се сблъска с това, за което ви говоря. Нека да ме коригират юристите, но нямам спомен, в един закон неуредената материя да се препраща само към друг закон. Ако има такъв прецедент, коригирайте ме. Може да греша.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други представители, които желаят думата?
АРИФ АГУШ: Благодаря ви господин Председател.
Аз поддържам тази теза, която казва и господин Цонев и господин Аталай. Наистина води до едно ограничаване на разпоредбите на Закона, само стеснява до действието на Закона за енергетиката. Това няма да способства за насърчаването на развитието на потреблението на енергия от възобновяеми източници. Аз съм и вносител.
Предлагам и апелирам да отпадне ал. 2. Да не стесняваме действието на закона.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Така както е формулирана ал. 2, тя има императивен характер и извън този закон за всички неуредени въпроси трябва задължително да се приложи Закона за енергетиката. Ако има неуредени въпроси, които не намират отговор в Закона за енергетиката, какво става? Те остават неуредени ли? Моето предложение, е, като отчитам, че има резон и в думите на хората, които защитават, включително и вносителя оставането на ал. 2, поне да се запише: “За неуредените в този закон въпроси приоритетно се прилага Закона за енергетиката”. Да се знае, че други закони също може, но първо се търси отговор за неуредените въпроси в Закона за енергетиката, но не единствено. Защото наистина ще се създаде един вакуум, когато определени въпроси не са решени в Закона за енергетиката и няма да има отговор от хората, които трябва да ползват закона.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: За кои неуредени в този закон въпроси смятате, че ще се прилага Закона за енергетиката?
СВЕТЛАНА МАРИНОВА: Може ли едно уточнение. Става въпрос за следното.
Първо, на забележката от технически характер, не е прецедент и такава справка може да бъде направена. За съжаление не съм подготвена за справка по конкретния въпрос, в кои закони има такива препращания. Със сигурност има. По същество става въпрос за това, че това изречение първо ни насочва към този закон като специален и тъй като той урежда същите въпроси, които се уреждат в Закона за енергетиката, той ни дава приоритет на този закон пред Закона за енергетиката.
И второ, ни казва, че каквото не е уредено тук е уредено в Закона за енергетиката. Това изобщо не изключва прилагането на каквито и да било други закони в държавата. Това са законите, енергетиката и възобновяемите, които работят в една и съща политика, в една и съща посока. Изречението, което ни дава реда за прилагането. Няма никакво противоречие, нито със закона за нормативните актове, нито със законодателна практика до момента.
Освен това, това изречение ни спестява регламентиране на правомощия на всички държавни органи, които се занимават с регулиране на дейността на енергетиката. В противен случай, ние трябва да влезем и да регламентираме всичко каквото е написано в енергетиката и на това място как изглежда и текстовете ще съвпадат в две трети. Това изречение ни казва, че в този закон се регламентира едната трета, която не съвпада със закона за енергетиката.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, ясни са аргументите.
Подлагам на гласуване и трите предложения, защото са идентични, ан блок, на депутатите Цонев и Михайлова, на Мартин Димитров и на Рамадан Аталай и Ариф Агуш.
Който е „за” тези предложения, моля да гласува.
Гласували 8 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 13.
Не се приема.
Господин Иванов, имахте предложение. Държите ли то да се гласува. Не. Добре.
При това положение, колеги подлагам на гласуване редакцията на чл. 1 предложена от работната група.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се четирима.
Приема се.
Член 2.
По чл. 2 има предложение на Йордан Цонев и Искра Михайлова.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Предложение от н.п. Мартин Димитров.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народните представители Рамадан Аталай и Ариф Агуш.
Работната група подкрепя по принцип предложението. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2, която редакция виждате на стр. 5, 6 и 7.
По чл. 2 желание за изказване от народните представители? Няма.
Подлагам на гласуване предложената редакция на чл. 2 заедно с подкрепените по принцип предложения.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 19 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Двама.
Приема се.
Глава ІІ Държавно управление в областта на енергията от възобновяеми източници.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава ІІ.
Колеги, по наименованието на глава ІІ желание за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 19 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Двама.
Приема се.
По чл. 3.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 3.
Член 4.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 4.
Член 5.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 5.
По членове 3, 4 и 5, желание за изказване?
РУМЕН ОВЧАРОВ: Може ли министерството да ни информира, какво означават критериите за устойчивост на биогоривата и течните горива от биомаса. И кой как ще ги определя тези критерии.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 4.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли други въпроси по тези текстове? Няма.
Заповядайте колеги от Министерство на икономиката.
АЛЕКСАНДРИНА ДИМИТРОВА: Критериите за устойчивост по отношение на течните горива от биомаса са детайлно разписани и в следващите разпоредби на проекта на закона (чл. 37). Те са свързани с цялостното използване на биогоривата от целия техен жизнен цикъл. В момента в който се използва земя за производство на суровина, за производство на биогориво, този целия процес ще бъде проследяван от началото до края на потребление на самото гориво.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Къде точно са разписани.
АЛЕКСАНДРИНА ДИМИТРОВА: В чл. 37.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги по членове 3, 4 и 5, въпроси към вносителите има ли? Няма.
Желание за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване ан блок членове 3, 4 и 5, които работната група ги подкрепя по вносител.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 19 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Двама.
Приема се.
Член 6.
Предложение от народните представители Добрев, Николов, Недялков, Белишки, Атанасов.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народните представители Рамадан Аталай и Ариф Агуш.
Работната група подкрепя по принцип предложението относно т. 2 и не го подкрепя в останалата му част. Аз ще прочета неподкрепената част.
Неподкрепената част от предложението на господин Аталай: Предлагаме текста на чл. 6, т. 1 да бъде променен както следва: “Определя преференциални цени и премийни плащания за изкупуването на електрическата енергия от възобновяеми източници.”
По т. 2 е подкрепено.
Не е подкрепено след това. Като предлагаме в чл. 6 да отпадне т. 3, а останалите точки да се преномерират.
Предлагаме т. 7 от чл. 6 да бъде преномерирана на т. 9.
Предлагаме в чл. 6, да създадем нова т. 7 със следното съдържание: “Издава на производителите на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници, гаранции за произход на енергията и извършва дейности по прехвърляне и отмяна на тези гаранции; създава и поддържа регистър на гаранциите за произход”.
Предлагаме в чл. 6 да се създаде нова т. 8 със следното съдържание: “Одобрява общите условия на договорите за присъединяване на операторите на съответната мрежа, както и на договорите за достъп и за изкупуване на електрическата енергия”.
Следва предложение от н.п. Иван Иванов.
Работната група не подкрепя предложението.
В чл. 6 се правят следните изменения.
а) В т. 1 накрая се добавя “и премии при реализиране на вторични положителни ефекти за околната среда”.
б) В т. 3 след думата “максимални” се добавя “минимални”.
в) В т. 5 думата “значително” да отпадне.
г) Създава се нова т. 9: “Одобрява общите условия на договорите за присъединяване на операторите на съответната мрежа, както и на договорите за достъп и за изкупуване на електрическата енергия”.
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6.
Колеги, текста, който е малко по-различен от останалия са измененията, за да може лесно да ги проследите.
Давам думата първо на колегите, които имат неподкрепени предложения.
Господин Аталай, господин Агуш, желаете ли да говорите по неподкрепената част?
РАМАДАН АТАЛАЙ: Уважаеми колеги, имахме предвид тук, особено в чл. 6, т. 3 да отпадне. Защото тук като се прочете се разбира, че Държавната комисия по енергийно и водно регулиране е институция, чиято основна цел е да регулира дейностите на производство, пренос, разпределение на енергия. Разбира се, както и да определя цените на същата. В качеството си на регулаторен орган, Комисията има задължението да контролира изпълнението на тези дейности и затова не би трябвало да извършва дейност, която е в прерогативите на предприятията осъществяващи дейности по пренос и разпределение на електрическа енергия, за които дейности тези предприятия притежават лицензии. Забележете и тези лицензии ги издава Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. По този начин влизаме в конфликт на интереси.
Второто нещо, евентуално, ако имате предвид изискванията на Директива 72, това би трябвало да бъде вменено и записано като тяхна отговорност в Закона за енергетиката, когато Държавната комисия ще има право като регулаторен орган да извършва дейност от името на предприятията за пренос и разпределение само в случаите, когато те не изпълняват плановете, които са поставени.
Затова би било добре да помислим по този въпрос и наистина да отпадне т. 3.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Министерство на икономиката и Държавната комисия по енергийно и водно регулиране искат ли да вземат отношение по този въпрос.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Отношение би трябвало да вземат тези, които са направили закона, включително и Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, защото със Закона, ако вменим дейности на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, извън тяхната компетентност и влизайки в конфликт на интереси ще направим закона така, че трябва след месец, два да направим изменение и допълнение. Ако те ни убедят, че това е правилно, аз нямам нищо против и гласувам.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Семерджиев желае ли да вземе отношение по въпроса?
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Бих казал, че ние наистина разсъждавахме по това, дали трябва да ги одобряваме или само да ги публикуваме. Смисълът на одобряването е дотолкова, доколкото като независим орган е хубаво да има още мнение при одобряването, с което да се гарантира баланса на интересите. Затова в крайна сметка ние поддържаме да остане “и одобрява”.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов има предложение, което не е подкрепено.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря ви господин Председателю.
Ще се спра накратко. Те са четири предложения.
В т. 1 правя предложение накрая да се добави, че Държавната комисия по енергийно и водно регулиране определя преференциални цени за изкупуване на електрическата енергия от възобновяеми източници. Моето предложение е да се добави “и премии при реализиране на вторични положителни ефекти за околната среда”.
Имам предвид, че в редица отрасли, какъвто е дърводобива, земеделието, животновъдството тези отпадъци, това е отпадъчен продукт и тяхната реализация щади околната среда и има много по-голям ефект дори за опазване на околната среда, отколкото произведеното количество електроенергия. Мога да приема, че този текст не би трябвало да се включи само при положение, че в самите преференциални цени за изкупуване на електроенергия от възобновяеми източници се държат именно сметки за това, какъв е източникът от който се получава електроенергията.
По отношение на това, че в т. 3 съм предложил след думата “максимални” да се добави и “минимални”. Точка 3 всъщност говори за възможностите за присъединяване към преносната електрическа разпределителна мрежа. Не случайно съм записал и „минимални”, защото ако самите определяни и предвиждани максимални електрически мощности са много ниски по стойност, по причина, че не съществува никаква, бих казал ангажираност на операторите, електропреносните и разпределителните мрежи да присъединяват, аз питам, не може ли поне да се определи едно минимално ниво, под което да не се слиза. Защото иначе ако няма такова минимално ниво, тези максимални мощности, които могат да бъдат присъединени може да се окажат нищожно малки. Такава е ситуацията.
На трето място по т. 5, когато се говори трябва да се докладва за случаите на значително намаляване на количеството пренесена и разпределена енергия от възобновяеми източници. Аз питам: какво значи думата “значително” намаляване. Търсих в Допълнителна разпоредба, никъде не намерих определение, което позволява на операторите действително да се прави едно произволно тълкувание и да не информират в случаите, когато считат, че намалението не е значително. Тъй като тази информация ще позволи осъществяване на контрол от Държавната комисия.
По отношение на т. 9, мисля, че беше току що бе обсъждан същият въпрос. Аз имам един допълнителен аргумент. Считам, че Държавната комисия по енергийно и водно регулиране трябва да одобрява общите условия на договорите дори и по причина, че в нея се намира цялата база данни. По тази причина те много по-лесно могат да вършат тази работа, отколкото да се прехвърлят допълнително отговорностите към АУЕР, което ще бъде и забавяне и допълнителна административна работа.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Иванов. Колегите народни представители по тези предложения по чл. 6 желание за думата?
Господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: По тази т. 3, за която толкова много се говори, аз не знам какъв е скритият смисъл в прилагателното „максимално”? За нас е важно кои са електрическите мощности, които биха могли да бъдат присъединени. Те не могат да бъдат максимални или минимални. Затова ви предлагам тук да го оставим без прилагателно. Предвижданите електрически мощности е напълно достатъчно. И дори е по-ясно и по-изчистено като текст.
Вторият ми въпрос е свързан с това предложение, което се прави по т. 2. Предполагам, че колегите са на ясно, че в момента балансьорът на интересите при изкупуването и продажбата на електроенергия е Националната електрическа компания. Тя поема и минусите, и в много от случаите поема и позитивите. Но в най-близко бъдеще най-вероятно Националната електрическа компания ще бъде разделена на две самостоятелни дружества - едното ще бъде ЕСО, другото ще бъде НЕК с част от нещата. В много от случаите, компаниите, които ще изнасят електроенергия няма да имат никакъв досег с Националната електрическа компания. Те ще контактуват с производителя на електроенергията, ще си плащат съответната такса на електропреносната мрежа и след което ще излизат в чужбина. Разбира се, на границата и т.н.
Тоест, Националната електрическа компания няма да може в дадената ситуация да играе ролята на този балансьор. Тази роля тогава сигурно ще трябва да играе Електроенергийният системен оператор. Но това е изцяло, ако вкараме това задължение, което вие сте записали тук. Казвам го, за да разбера дали е достатъчно ясно осмислен целия модел по който ще работи този механизъм, който залагаме. Защото ми се струва, че така както е написан е малко неработещ или в близко бъдеще ще бъде неработещ.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги, които имат изказвания по тези текстове.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Колеги, ще ви помоля още веднъж да погледнем самия закон. Намираме се в глава „Държавно управление” и точно в момента разглеждаме дейностите на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. Аз уважавам мнението на господин Овчаров, но ако наистина вникнете в т. 3, това което смислено е записано, това е цялостната дейност, която би трябвало и е вменена в Закона за енергетиката. Това е дейност на ЕСО. С прехвърлянето на тази дейност към Държавната комисия по енергийно и водно регулиране Вие създавате още една административна пречка. А нашата идея е с тези закони да съкратим колкото може повече тези административни пречки. ЕСО е институцията, която определя мощностите, които ще разпределя, ще пренася и ще работи. Държавната комисия го лицензира. От тук нататък не е необходимо още веднъж Държавната комисия да го одобрява. Ако не го одобрява, тогава какво прави. От тук нататък ще стигнем и до плановете, които би трябвало да се предоставят пред нас. Ако в плана на ЕСО има да речем мощности, които трябва да се включат и Държавната комисия по енергийно и водно регулиране не го одобри, а го е лицензирал за работа, какво правим тогава. Нека да мислим по закона и не само за заглавието, което гласувахме, а да видим какво гласуваме по-нататък. Гласуваме дейността и с какво ще се занимава при производството на възобновяемите енергийни източници, плана на ЕСО има да речем мощности, които трябва да се включат и Държавната комисия по енергийно и водно регулиране.
Моето предложение е, т. 3 да отпадне и да дадем възможност всеки да си върши работата за това, за което е назначен, затова за което сме измислили всички други закони. В този закон Държавната комисия по енергийно и водно регулиране няма работа да одобрява мощности за присъединяване в електроенергийната система, защото той издава лицензи за работа на ЕСО. И приключваме по-нататъшните дебати, ако сте съгласни. Ако не сте да гласуваме и да продължим.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други народни представители, които желаят думата?
Заповядайте господин Белишки.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Господин Аталай, разиграваме следната хипотеза: ДКЕВР не одобрява, не слагаме максимални мощности, които би трябвало да бъдат като таван или най-малкото, да бъдат в съответствие с националния план. И какво става, ако в дадената година ЕРП или ЕСО не подадат никакви мощности. Тогава ще присъединяваме или няма да присъединяваме? Според мен, това е смисълът тук. Защото ние знаме, че Държавната комисия не може. Наистина заявките се дават от ЕРП-тата, отиват на ниво ЕСО и ЕСО казва: “Да, до тук”. Но ако ние не сложим тавана, къде отиваме? Или някой ще каже, защо да не сложим минимума. Няма нужда от минимум. Защото ако ние сложим един определен минимум и не получим достатъчно заявки, заявления за такива мощности, какво ще отчетем, че не сме изпълнили минимума. Мисля, че би трябвало да се обединим. Да помислим. И ако има някакви и след това нарушения или претенции от страна на заявителите или вече взаимоотношения между ЕРП и ЕСО, Държавната комисия да има възможност да се произнесе.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Ако няма желаещи да развиват възобновяаеми енергийни източници, какви максимуми и минимуми да слагате, все едно няма да ги има. Така че тази разправия минимум и максимум е доста безсмислена.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Белишки, най-после тръгва хубав разговор, но Ви приканвам да се върнем към Закона. Вие министъра не го ли имате за нищо. Върнете се и прочетете какви задължения има Министерския съвет и министъра. Нали министъра ще одобрява на ЕСО планове. А министърът ако каже, че не е съгласен да имаме производство от възобновяеми източници и одобри такъв план на ЕСО, който му се представи на министъра по неговите задължения, разбира се че няма да развиваме ВЕИ. Това са предположения. И нека да погледнем и да видим на всеки задълженията. По политиката относно развиването на ВЕИ-тата и енергетиката има назначен виновен за тази част и това е министърът на икономиката и енергетиката. Днес е Трайчо Трайков, утре е друг. В неговите задължения пише, че той одобрява тези неща.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Белишки кратка дуплика.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Господин Аталай, съгласен съм.
Понеже разиграваме целия сценарий, ако има някъде спор, министърът ли ще бъде арбитър в този спор или е без значение къде ще бъде? Между заявители, между ЕРП-та, между ЕСО и т.н. кой ще бъде регулатора в случая? Съгласен съм. Напълно прав сте. Министърът е лицето, което ще утвърди и ще даде тавана. Ще каже: “Да, става ли или не става.” Да махнем думата “одобрява”. Тогава какво ще остане? Те ще станат като стенвестник да публикуват само данните от заявките.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Аз не предлагам да отпадне “одобрява”. Предлагам да отпадне т. 3, цялата точка, относно задълженията на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. Първият ми аргумент е, защото влиза в конфликт на интереси. Вторият аргумент, създавате допълнителна пречка в развитието на ВЕИ-тата. Третият ми аргумент, е, че всичко това, което се случва и как трябвало да бъде, вие сте го написали. Вие като казвам, моля юристите, хората, които са написали закона да вземат отношение и да кажат, че това е задължение не само арбитър. А политиката за развитието на енергетиката и на възобновяемите енергийни източници е задължение на министъра.
Ние по-нататък предлагаме и персонални санкции при неизпълнение на определени неща, които сте ни записали в този закон. Така че всичко е описано, колеги. Това е едно утежнение, което абсолютно не е необходимо. Не знам защо господин Семерджиев в момента не каже: “Да, господа, наистина не е наша работа това нещо.” Да отпадне тази точка и да продължим напред. На 25 март искате да приемем закона.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз предлагам да чуем и господин Семерджиев, и Министерство на икономиката по всички поставени въпроси.
Заповядайте господин Семерджиев.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Благодаря.
Аз имах намерение да се изкажа, но изчаквах да ми дойде реда. Има се предвид такъв текст. Поне моето разбиране е такова, че трябва да има контрол върху публикуваните от самите оператори мощности. За съжаление и практиката към момента показва, че има проблеми с мощностите за присъединяване, или се присъединяват мощности, когато няма наличен капацитет към момента на присъединяването. Или може да се откаже присъединяване, тъй като не се използва целия наличен, възможен капацитет, който има за присъединяване на нови мощности. Смисълът на една такава разпоредба може да бъде един допълнителен контрол, колко и как операторите на мрежите си изпълняват добросъвестно задълженията.
Аз разбирам съображенията на господин Аталай, че те могат да бъдат изведени от всички други останали общи разпоредби и задължения на операторите на системите да присъединяват такива мощности. В случая този текст има повече ролята на един допълнителен контрол и анализ, дали те наистина са осъществили своите правомощия в съответствие с изискванията и общия дух на останалите разпоредби.
Това е било нашето разбиране, когато сме приели да остане един такъв текст. Разбира се, решението ще бъде ваше. Ние затова не сме се възпротивили на един такъв текст до сега.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: От Министерство на икономиката желаете ли да добавите нещо? Заповядайте.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Аз искам накратко да обясня какъв е смисъла на това правомощие на Комисията.
Всички знаем, че съгласно Закона за енергетиката, мрежовите оператори имат задължение да развиват мрежите, така че да осигуряват снабдяване с необходимото качество и сигурност с електрическа енергия. За тази си дейност, те планират инвестиционни програми. Изпълнението на тези програми е в контролните правомощия на регулатора като лицензиант. Сега с този текст, ние искаме да вменим задължения на дружествата да провеждат инвестиционни програми така, че да създават възможности освен за снабдяване потребители и за присъединяване на производители от ВЕИ, каквито програми са по-специални от другите. И одобрението на ДКЕВР е точно в този смисъл, че те одобряват техните инвестиционни намерения, а общността е един параметър на инвестиционната програма и възможностите на мрежата, които те следва да обезпечат.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Аргументите са ясни. Предлагам ви да преминаваме към гласуване, ако има съгласие.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Колеги, нека да не се гледаме в момента като опозиция и управляващи. Нека да погледнем на закона като закон, който ще действа и ще работи. Няма да сме ние хората, които трябва на една дейност да сложим три контроли - един национален план. В плана е записано „всички дейности на лицензианта”. В смисъл електроразпределение или ЕСО си е направил плана. Проверен е от Комисията по енергийно и водно регулиране. Определена му е цената още веднъж когато е определило. Там са му записани всички мощности, чрез които ще има присъединяване от ВЕИ-та и пренасяне на съответните мощности. И накрая още един път едно одобрение. Три проверки слагате за едно и също нещо, и затова инвеститорите няма да дойдат. Три месеца чакаме за всяка проверка. Три проверки по три месеца са девет месеца и мина годината. Няма да имаме ВЕИ-та ще имаме Държавна комисията по енергийно и водно регулиране и ще имаме министерство, което ще проверява, но няма да има какво.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз не можах да разбера какъв ще бъде механизмът чрез който ще бъдат натоварвани износителите на електроенергия. Това е едното.
Второто, по дискутираната точка трета. Струва ми се, че единствената логика ДКЕВР да утвърждава, одобрява, както е написано тук, е това, че ДКЕВР трябва да осигури на съответния системен оператор необходимия ресурс в неговата икономическа програма. Така че той да може да реализира определена инвестиционна програма, която да отговори на националния план, който се разработва от Министерството и т.н. Това е логиката ДКЕВР да има тази функция. Защото икономическия ресурс и разпределението на този ресурс между отделните играчи в цялата схема е в ръцете на ДКЕВР. И това ще трябва да прави ДКЕВР. Да определи на тези системния оператор, на ЕРП-тата. Вие имате такива и такива инвестиционни програми. Те трябва да гарантират изграждането на мрежата така, че да осигурят свързването на еди колко си възобновяеми енергийни източници мегавати от тези и тези източници. Иначе ако не е така, господин Аталай е прав. Защо да слагаме още някой си, който да утвърждава нещо, което вече министърът е утвърдил.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: По допълнително поставените въпроси, колеги? Господин Семерджиев и някой от Министерство на икономиката, желае да вземе отново думата?
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Да, тук става въпрос за по-специалното правомощие за централите, които са от възобновяеми източници и всички аргументи са правилни. Тук наистина има и други съображения при одобряване на предвижданите, да не кажа максимални, но възможни или технически капацитети и електрически мощности, които могат да се присъединят. В този смисъл това е едно специално право и задължение на ДКЕВР, специално за енергията от възобновяеми източници. Защото ще се одобряват в инвестиционните програми разширения на мрежата, нови клонове на мрежата и за други цели, не само за възобновяеми източници. Така че това си важи по общия ред за развитие на операторите и на мрежите, на преносната и на разпределителните мрежи.
В този смисъл това е един по-частен случай. В случая в този текст. Аз казах затова ние не сме се възпротивили на един такъв текст, защото той ясно показва, че трябва да се прави и това по реда на този закон. Вече в съответствие с националните планове и направените заявки за присъединяването на източници от възобновяема енергия.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Николов, заповядайте.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря господин председател.
Аз слушах внимателно и се опитах да преценя и да взема своето решение, но си мисля, че този план и давайки тези точки, където ще бъдат присъединени тези мощности, минимални - максимални няма никакво значение. В един момент те създават всъщност зони на потенциални интереси, зони на конфликти. Така или иначе Директива 72 от 2009 г. ни задължава да вменим на някой тази арбитражна дейност, бих казал. Това одобрява, мисля че донякъде покрива тази си работа при възникване на конфликт между различните субекти в присъединяване на инвеститор и т.н. Мисля, че ДКЕВР може да влезе в ролята на арбитър и да одобрява фактически като крайна инстанция.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Семерджиев.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Само едно изречение забравих да добавя, което е съществено. На това одобрение трябва да се има предвид и сигурността на системата. Може да има места, където да се налага ограничаване на тези мощности и за целите на сигурността на системата. Аз няма да се впускам в детайли. Възможно е и такива случаи да има при преносните и разпределителните мрежи.
РАМАДАН АТАЛАЙ: За сигурността на системата господин Семерджиев има предприятие, което отговаря. Вие сте държавната комисия, независима, която лицензирате това предприятие. И това предприятие има план и вие имате право да се намесвате в тяхната дейност според Директива 72 от 2009 г., господин Николов, само когато предприятието на което е издаден лиценза не си изпълнява поетите ангажименти по плана, който е одобрен от министъра. До тогава господин Семерджиев, вие нямате никакво право да се намесвате в производствената дейност, в разпределителната дейност и в преносната дейност. Нямате такова право. Вие влизате в конфликт на интереси.
Не го правя заради това, защото съм застанал днес да ви замотавам. Ако искате така да направим: да отложим гласуването на този текст, да поразсъждаваме още малко и без това ще се съберем още един, два пъти и тогава евентуално може да намерим общ език и да минем на гласуване. Защото виждам, че много време мина, а нямаме производителност.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Конкретното Ви предложение е, да отложим гласуването на чл. 6.
Има конкретно предложение колеги. Който е „за” отлагане гласуването на чл. 6, моля да гласува.
Гласували 7 “за”.
Против? Седем. Въздържали се? Двама.
Не се приема.
Колеги, предлагам ви при това положение да преминем към процедура по гласуване.
Днес ще им тежки и трудни дебати. Материята е сложна, но целта ни трябва да бъде максимално добър закон.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Какъв ще бъде механизмът сега в момента? N-тният износител на енергия купува електроенергия от АЕЦ „Козлодуй” на търг или на каквото и да било. Има договор за износ на определена цена. Ние сега върху цената на която той изкупува добавяме някакви стотинки, левчета и какво точно правим. Как правим цялата работа?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Семерджиев, моля ясно и категорично да отговорите на този въпрос.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Това е за точка 2-ра. Ние сме дали в нашето предложение и мотиви в тази точка. Няма да ги повтарям. Тук към тази методика, която ще се разработва за компенсиране на разликата между пазарната и преференциалните цени на електрическата енергия, така в случаите на износ, имаме предвид като мотиви, че към настоящия момент, ние наистина според наредбата за цените, така както е прилагана, сме разработили такава методика. И с оглед нейното прилагане, възниква въпросът дали в този случай при износ на електрическа енергия търговците следва да плащат така наречената добавка „зелена енергия”.
Предполагам, че това е същността на въпроса. И ние сме разсъждавали по този въпрос, към цената за пренос, тъй като тя е елемент и към цената за пренос, дали трябва да се участва в компенсирането на този разход възникващ във връзка със задълженията към обществото. Ние считаме, че би трябвало да участват и търговците в плащането на тази част. Тъй като в крайна сметка те са потребители на системата и системата поема всички разходи, които са свързани и с присъединяването на възобновяемите и тяхното функциониране.
Аз казах, че сме ги дали подробно като мотиви. Не исках да го повтарям.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има предложение от Делян Добрев и група, което е подкрепено по принцип. Така че няма нужда да го гласуваме.
Има предложение от народните представители Рамадан Аталай и Ариф Агуш, което е подкрепено по принцип по т. 2 и не е подкрепено в останалата си част.
Подлагам на гласуване неподкрепената част.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 6 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се - 15.
Не се приема.
След това отиваме на предложение от н.п. Иван Николаев Иванов, което не е подкрепено.
Който е”за”, моля да гласува.
Гласували 6 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се - 15.
Не се приема.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, аз може би трябва преди това да си оттегля предложението. В т. 3 след думата “максимално” да се добави “минимално”.
Считам, че е по-правилно това, което каза господин Овчаров и да се гласува само “предвижданите електрически мощности”.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Отиваме точно на тази процедура. Има предложение в т. 3 в редакцията на чл. 6, това е на стр. 12, да отпадне думата “максимално”.
По това предложение колеги, който е „за”, моля да гласува.
Гласували 21 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се няма.
Приема се.
Имаше ли други редакционни предложения? Няма.
Колеги, гласуваме следната редакция на чл. 6.
Господин Белишки заповядайте.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Не можах да разбера по т. 5, по предложението на господин Иванов, думата “значително” да отпадне. Там нищо не се произнесохме. Не разбрах дали го оттегли.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Не съм го подложил на гласуване. Затова попитах, дали има други редакционни предложения. Поддържате ли своето предложение?
В т. 5 Иван Николаев Иванов, прави предложение да отпадне думата “значително”. Текстът в момента е: стр. 12, т. 5, “Значително намаляване на количествата пренесена или разпределена електрическа енергия”, да бъде само “намаляване на количествата”, без “значително”.
Нека да чуем Министерство на икономиката специално по този въпрос, дали подкрепя това редакционно предложение.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Като сме използвали понятието „максимални” мощности сме имали предвид максималните мощности, които могат да бъдат присъединявани. Тоест, ако има заявени повече от тези, те няма да могат да бъдат присъединени. Представете си, че има по-малко заявени мощности.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: „Максимално” вече отпадна господин Налбантов, кажете за т. 5 - “значително”.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: „Значително” е съгласно изискване, съгласно директива.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Какво означава на практика?
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Няма дефиниция. Директивата не го е дефинирала.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колеги, ако отпадне думата „значително”, то тогава това докладване ще бъде задължително дори за минимални отклонения при преноса. Дори и при минимално намаляване на количествата ще трябва да се осъществява контрола и да се докладва и т.н. Аз считам, че „значително” е правилно. Това е преценка. Ние все пак трябва да имаме малко доверие в проверяващите органи и аз съм на мнение, че трябва да остане думата “значително.”
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов, поддържате ли своето предложение?
ИВАН ИВАНОВ: Да.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Искам да направя реплика на господин Добрев и то не защото не съм съгласен с него, че трябва да имаме доверие. По-добре е да остане значително. Представете си един случай на оспорване на това решение в съда. Как ще е преценил, че е значително или не е, при една съдебна процедура. Искам да ми обясните.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Абсолютно съм съгласен с вас. Де факто „значително” не дава точни параметри за какво става дума. Ние затова в работната група бяхме стигнали до някаква основна цифра. Разбира се, трудно мога да я мотивирам. Но 25% спад и за шест месеца да се дава този отчет, не знам вписано ли е това, понеже не мога да го намеря или не.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Няма такъв текст.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Ако нямате нищо против, може да го впишем като текст и това да е “значително”, защото наистина трябва да има някакви параметри, ако сметнете, че е повече от 25%. Докладва се всяка година, но на година излиза в самата програма. Така че на 6 месеца решихме да е 25% спада. Тоест, да има все пак някакви параметри за значително.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Това определение на „значително” с подзаконов нормативен акт ли ще бъде? Да считаме ли, че като го запишем тук „значително” някъде другаде ще бъде уточнено какво значи „значително”.
ИВАН ИВАНОВ: Да се включи в Допълнителни разпоредби, защото то е в закона.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има конкретно предложение от господин Николов, в т. 5 на стр. 12, вместо думата “значително” да пише „при намаляване на количествата пренесена или разпределена електрическа енергия с повече от 25%”. По този начин да се запише. В преходни разпоредби да бъде уточнено какво означава „значително”.
Заповядайте господин Белишки.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: И само да допълним, че периодът е шест месечен. Ако има такива отклонения да се вземат мерки, а не да е само за статистиката.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Семерджиев, какво мислите по двете предложения?
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Аз мисля, че е хубаво да остане „значително”, защото преценката трябва да е конкретна за всеки отделен случай, тъй като могат да съществуват много различни ситуации. Ние имаме такива норми за значително. Те се определят на базата на анализ, доколко и как вече тези изменения влияят върху същността на работата на системните оператори. Така че това е въпрос на преценка в зависимост от конкретния случай.
Аз не виждам проблем, дори и да се доказва значително с допълнителни аргументи след това в съда, ако се наложи. Имали сме такива случаи. И обикновено се приемат нашите аргументи, когато наистина се основат на анализ. Така че предлагам да си остане “значително намаляване”, защото може да има намалявания, които са флуктоации и които в никакъв случай няма да има необходимост да бъдат отчитани и да бъде докладвано, да се предприемат особено с корективни мерки.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Семерджиев, сам разбирате, че ако остане думата “значително”, аз разбирам аргументите на господин Николов, може да се създаде една неравномерна практика на ДКЕВР. В едни случаи едно да бъде значително, в други случаи друго да бъде значително и практиката да не бъде последователна. Това ни притеснява като членове на Комисията в момента. Затова задаваме тези въпроси.
Господин Агуш, заповядайте. След това господин Червенкондев.
АРИФ АГУШ: Благодаря ви господин председател.
Аз предлагам да отложим гласуването на точката за едно от следващите заседания. Вносителят да даде дефиниция на „значително”. Ние ако оставим думата значително, така или иначе трябва да дадем в края на закона дефиниция на значително.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря господин председател.
Моето становище е, че подкрепям изцяло господин Николов. Има основание и резон на доводите, които каза.
Господин Семерджиев, бих искал да чуя относно процента, който предлага господин Николов, какво е мнението на самите системни оператори, електропреносните предприятия, разпределителните предприятия. Да видим това значително отклонение, според техните критерии все пак колко би било 25, 15, 10. Да сверим и да имаме обратна връзка.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Колеги, спорът е съществен поради следната причина. Вменяваме задължение на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране и казваме, че „осъществява контрол на преносните и разпределителни предприятия”, и казваме, при значително неизпълнение те би трябвало да докладват. Ако искаме да изградим една система в този закон, би трябвало накрая да вменим и санкции. Иначе какво правим? На какъв процент ще са санкциите? Затова че при незначително намаляване не е написал, не е докладвал в Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. Какво му казваме? Нищо че не е докладвал, в закона нямаме санкции. Или ако имаме санкции, кой ще определи значителното.
Като едно време имаше един наш диспечер, който казваше, писали му в характеристиката - от заможно селско семейство, притежава 80 декара земя, а на колегата му от средно селско семейство притежава 800 декара земя. За како говорим? Нека да пишем сериозни закони, колеги. Такива значителни, незначителни си имат категории, определени цифри. При неизпълнение на такъв обем трябва да докладва. И щом като не е докладвал накрая на заключителните разпоредби в наказателните в санкциите казваме: Който не си е свършил работата, независимо който и да е, носи такава и такава отговорност. Имате ли тази система?
Ние народните представители, след като сме се запознали със закона би трябвало да го знаем. Нека да дадем думата на вносителите. И вносителите са хората, които трябва да защитават този законопроект пред нас, вместо да спорим за какво става въпрос. Господин Семерджиев нищо, че го натиснахме така сериозно, но той би трябвало да се отказва от тази дейност, с която ние го натоварваме. А той обратното, опитва се да се товари с повече задължения.
Нека вносителите да ни кажат, какъв е редът, какво правим. Какво сте мислили колеги, кажете ни.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Утре ще продължим работа в 14.00 часа, днес не можем да приключим закона. То не е ясно дали и утре ще приключим. Аз ви предлагам т. 5 да я отложим. Трябва да отложим целия член.
Ако искате да отложим чл. 6 за утре и да получим утре мнение от господин Семерджиев и Министерство на икономиката, дали могат да дефинират думата “значително”, за да обмислим нещата максимално.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Предлагаме и ЕСО да се включи, системния оператор, а тук са представители на операторите на разпределителните мрежи, така че съвместно с тях да е по-добро становището. Ние не се отказваме и ще дадем становище по тази точка.
РАМАДАН АТАЛАЙ: И да дойдат тези, които са писали закона.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да чуем ЕСО и Правния отдел след този въпрос.
СВЕТЛАНА МАРИНОВА: Стана дума за това, дали има някакъв друг запис освен думата „значително” на коментираното място. Да, има такъв запис в чл. 30, ал. 7, където е казано, че контрола ще се осъществява по ред, определен с наредбата по чл. 60 от Закона за енергетиката, което е тарифата за лицензиране на дейностите. Факта, че не сме дефинирали в закона понятието “значително”, произтича от това, че на експертно ниво не беше постигнато съгласие, какво е значително намаляване в този момент. И от друга страна, ако подкрепим, което и да е от експертните становища, бихме рискували в закона да дадем точна дефиниция, а законът е закон и се изменя трудно. Докато по-голямата гъвкавост, която ни дава подзаконовият нормативен акт ще позволи адаптирането към вярната ситуация. Интересите на тези засегнати от намаляванията няма да бъдат нарушени, дотолкова доколкото те разбира се имат инструмента да се обърнат към Държавната комисия по енергийно и водно регулиране.
Така че споровете дали е значително или не, всеки който бъде ощетен и неговото мнение, че е значително, може да се обърне към регулатора, а в наредбата ще бъдат разписани хипотези на значителност. Съответно ще бъдат променяни при промяна на конюнктурата, която показва кое за пазара е значително в момента.
Освен това значителното за един е незначително за друг. Процента не винаги е форма на значителност. И дали е 10 или 20 за всеки е спорно според бизнеса. Това са били аргументите.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Един много кратък пример. Дори вече има жалба и ние сме правили проучване за ограничаване в Североизточна България на изкупуването на електроенергията, поради липса на капацитет на мрежата. Така че такива случаи вече има. Там се прилагат, както разпоредбите на договорите за изкупуване, така и определени правила, които системният оператор ограничава в една или друга централа за производство на възобновяема енергия. Така че този случай не е за пренебрегване и ще има такива положения. Там се преценява индивидуално. Аз за това си казах аргументите. Ще преценяваме индивидуално. А самите централи получават и неустойки по смисъла на договорите, които са подписали с НЕК за изкупуване на енергия.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: От ЕСО има ли представител? (Реплика: Не.) Уведомете ЕСО, да дойдат с писмено предложение утре на комисия.
Господин Николов има въпрос.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Ако искате този член да го гласуваме и да остане значително. Въпросът е технически да знаем какво е значително, което ще го формираме накрая. Ще го коментираме накрая.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Това е възможен подход.
Господин Овчаров също желаеше думата. След това господин Добрев.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз ще направя едно малко по-радикално предложение. Предлагам тази точка да отпадне. Не виждам никакъв смисъл в нея. Лицензираните производители на възобновяеми енергийни източници са лицензирани за определена дейност. Те са присъединили определени производители. Лицензът който им е дал ДКЕВР, включва определени икономически разчети за това, колко електроенергия от тези източници, кога, как и т.н. да бъде пренесено. Те носят отговорност за неизпълнението на този лиценз. Ние сега тук им възлагаме да докладват и говорим за какво да докладват - дали за значително или за незначително и си губим времето да разсъждаваме, кое е значително и кое не е. Докато те по други разпоредби, на други нормативни документи са длъжни не да докладват, ако те носят санкциите за неизпълнението на своите ангажименти. Някак си не мога да разбера логиката, защо толкова си губим времето. Тук няма абсолютно нищо, което да си струва това време, което го губим в момента. Какво ще стане като докладват те? Какво ще научи ДКЕВР, което не знае до този момент. Ако се случи, че примерно годината е облачна. Те ще ни докладват: Извинявайте, но тази година беше лошо времето и затова ни преносоха по-малко електроенергия. Аз предполагам, че това ДКЕВР ще го е научил доста по-рано.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колеги, в чл. 30, ал. 7 е определен начинът по който ще бъде фиксирано колко е значително и колко не е значително. В ал. 7 се казва, че ще има наредба по чл. 60 от Закона за енергетиката, което ще определи кое е значително. Ако ние приемем подхода в закон да запишем цифра, което трябва да решим дали е правилно или не, защото в закона по-скоро създаваме правила и принципи, отколкото пишем конкретни цифри. Но ако решим да запишем в преходни и заключителни разпоредби какво означава значително, то тогава трябва да променим чл. 30, ал. 7 и да пишем, че за значително важат преходните и заключителните разпоредби, а не наредбата по чл. 60 от Закона за енергетиката.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, обобщавам. Имаме две опции - едната опция е да отложим чл. 6, а другата опция е тук да гласуваме значително, а по-нататък да кажем ясно дефиниция, какво означава значително. Така изглеждат нещата. Третата опция е да отпадне.
РАМАДАН АТАЛАЙ: И опцията изобщо чл. 6 да не гласуваме днес, защото след като отпадна „максималния” от т. 3, трябва да знаете, че тази точка, абсолютно е безсмислена вече. Никакъв смисъл няма, като отпадна максимално. Какви електрически мощности, които могат да бъдат предоставени за присъединяване, ако искаме да развиваме ВЕИ-та, ако те не са максимални. За какво говорим?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Всички аргументи са ясни. Предлагам ви да преминем към гласуване.
Първото предложение беше за отлагане на чл. 6. Отпадна „максимални” в т. 3.
Колеги, има предложение за отлагане гласуването по чл. 6.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 5 „за”.
Против? Един. Въздържали се 14.
Не се приема.
Второто предложение е за отпадне на думата “значително”.
ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: При гласуването трябва да се има предвид, че това е както е по директива. Да не се опитваме да променим нещо с идеята да го направим точно сега по-добро.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли някой, който въпреки директивата да държи да гласуваме за отпадане на думата „значително”.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Тук веднага възниква въпроса господин министър, при съдебен процес какво правим. Това което господин Цонев каза преди малко. Аз ви казах, ако в следващите разпоредби, ние наложим санкциониращия елемент и Държавната комисия по енергийно и водно регулиране наложи санкция и като отиде в съда, съдът как ще определи значителното в какви размери е и трябва да знаят, че винаги ще загубят делата. Аз не съм против това, че в директивата пише, че е преведено в директивата значително. Но понякога има несъответствие от английски на български и да не казвам и към другите езици.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, господин Аталай е прав в своя въпрос. Според мен това значително трябва да бъде дефинирано. Има две опции на дефиниране, в закона и в наредбата. Но това ще стаен по-нататък в закона. Така че чл. 30 виждате, че е място където това трябва да се случи и в Преходни и заключителни разпоредби.
Има ли желание за предложение на народен представител да гласуваме отпадане на думата „значително”. Има ли такова предложение? Няма такова предложение.
При това положение изчерпахме редакционните процедури. Предлагам Ви на гласуване чл. 6 заедно с вече отпадналата дума „максимални” на чл. 3.
Подлагам на гласуване предложената редакция от работната група. Имаше предложение за 6 месеца.
Господин Белишки, имахте предложение за 6 месеца. Формулирайте го къде точно е това предложение.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Оттеглям го господин председател.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Белишки го оттегли. Редакционните процедури са изчерпани.
Гласуваме цялата редакция на чл. 6 заедно с отпадането на думата „максимални”, което вече го гласувахме.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 15 „з”.
Против? Няма. Въздържали се? Четирима народни представители.
Отиваме на чл. 7.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 7.
Член 8. Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 8.
Член 9. Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 9.
По членове 7, 8 и 9, желание за изказване от народни представители? Няма.
Господин Семерджиев заповядайте.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Съвсем кратка бележка има по отношение на това, след като правомощията, става въпрос за издаването на производителите, за издаването на гаранциите за произход се прехвърлят към Агенцията за устойчиво енергийно развитие, на нас тези документи, става въпрос на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране са необходими като информация във връзка с процесите на ценообразуване. Така че ще предложим конкретен текст, да се дава своевременно тази информация за целите и правомощията, които има Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Семерджиев, какво точно предлагате? Да добавим някъде текст. Кажете къде, какъв текст предлагате.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Ще дадем конкретно. Ние бяхме дали становище по принцип да остане при нас тази дейност, затова не сме предлагали конкретен текст. Сега виждаме, че се приема чл. 7 в този вид и затова ще дадем, ако разрешите и допълнително текст.
Към т. 8 да се добави, издаване на производителите, отмяна на тези гаранции и уведомява Държавната комисия за енергийно и водно регулиране при издаването.
Към т. 8, където е “издава на производителите на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници гаранции за произход на енергията, извършва дейности по прехвърляне и отмяна на тези гаранции и уведомява Държавната комисия за енергийно и водно регулиране за издадените гаранции”.
Става въпрос ние да бъдем уведомявани за целия този процес, тъй като тази информация при нас е необходима за целите на ценообразуването.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Министерство на икономиката съгласна ли е с това допълнение? (Реплика: Да.) Да, съгласни са.
Народните представители по членове 7, 8 и 9, желание за изказвания, допълнения, несъгласие?
НИКОЛА БЕЛИШКИ: На какъв период или веднага след издаването и след отнемането на тези гаранции.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Има се предвид целия процес по издаването, прехвърлянето и отмяната. Всяко такова действие, което се прави във връзка с издаване, прехвърляне и отмяна да бъдем уведомявани за тези процеси.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Въпросът ми е, на какъв период да получавате тази информация.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: На периода на който се извършват тези дейности.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Искате да кажете, че веднага след като е постъпило събитието, вие трябва да бъдете уведомени.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Веднага след като се извърши издаването, прехвърлянето и отмяната, които са предвидени в т. 8, ние да бъдем уведомявани.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, по членове 7, 8 и 9 и направената редакция от г-н Семерджиев, някой желае ли думата?
РАМАДАН АТАЛАЙ: Да не звучи така педантично, но господин Семерджиев няма право да прави предложения.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Трябва да бъде направено от народен представител. Така е.
Господин Белишки припознава предложението на господин Семерджиев и формално го прави.
НИКОЛАЙ БЕЛИШКИ: Да в чл. 7, т. 8 да се допълни „и уведомява ДКЕВР за издадените гаранции и отнетите”, за всичките.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Подлагам на гласуване предложението на господин Белишки за изменение на чл. 7, т. 8 и добавяне на текста, който той сам прочете.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 19 „за”.
Против? Няма. Въздържали се? Двама народни представители.
Приема се.
Предлагам Ви чл. 7 заедно с направените редакции да гласуваме.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 19 „за”.
Против? Няма. Въздържали се? Двама народни представители.
Приема се.
Членове 8 и 9, желание за изказване? Няма.
Подлагам ги на гласуване ан блок. Те са по вносител.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 19 „за”.
Против? Няма. Въздържали се? Двама народни представители.
Приема се.
Отиваме на чл. 10. Това е на стр. 15.
Предложение от народните представители Йордан Цонев и Искра Михайлова.
Работната група не подкрепя предложението.
Ще ви прочета това предложение, за да може да го анализираме.
В чл. 10, ал. 1 да се създаде нова т. 4 с текст:
“Мерки за насърчаване на производството и използването на енергия, произведена от биомаса от отпадъци, генерирани на територията на общината.”
Да се създаде нова т. 5 с текст: “Мерки за използване на енергия от възобновяеми източници при отопление и охлаждане на битови или промишлени сгради.”
Точките след новите т. 4 и т. 5 се преномерират.
В т. 8 след думите “във връзка с мерките по т. 2 и т. 3 се прибавя и „т. 4 и т. 5”.
Работната група не подкрепя предложението.
Предложение от н.п. Мартин Димитров.
Работната група не подкрепя предложението по т. 1 и т. 3 и го подкрепя по принцип в останалата му част.
Ще ви прочета неподкрепената част.
Точка 1. „Мерки за използването на енергия, произведена от биомаси и отпадъци, генерирани на територията на общината за отопление и охлаждане на общински, битови, промишлени и сгради за обществено обслужване”.
Точка 3. Досегашните т. 4 до т. 9 се преномерират, съответно т. 5 до т. 10.
Предложение от народните представители Рамадан Аталай и Ариф Агуш, което не е подкрепено от Комисията и ще ви го прочета.
В чл. 10, ал. 1 да се добави нова т. 4. „Мерки за насърчаване на производството и използването на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане произведена от възобновяеми източници, както и такава произведена от биомасата от отпадъци, генерирани на територията на общината”. И останалите точки се преномерират.
Предлагаме в чл. 10, ал. 1 да се добави нова т. 5. „Мерки за използване на енергията от възобновяеми източници при отопление и охлаждане на битови и/или промишлени сгради”.
Предлагаме т. 4 на чл. 10, ал. 1 да бъде преномерирана на т. 6.
Предлагаме т. 5 на чл. 10, ал. 1 да бъде преномерирана на т. 7.
Предлагаме т .6 на чл. 10, ал. 1 да бъде преномерирана на т. 8 .
Предлагаме т. 7 на чл. 10, ал. 1 да бъде преномерирана на т. 9.
Текстът в нова т. 9 да бъде променен както следва: „схеми за подпомагане на проекти за модернизация, разширяване и изграждане на топлопреносни мрежи в населени места, отговарящи на изискванията за обособена територия по чл. 43, ал. 7 от Закона за енергетиката”.
Предлагаме т. 8 на чл. 10, ал. 1 да бъде преномерирана на т. 10 и текстът на нова т. 10 да бъде допълнен както следва: „Разработване и/или актуализиране на общите и подробните устройствени планове, свързани с реализация на благоустройствени работи за допълнение на проекти, във връзка с мерките по точки 2, 3, 4 и 5”.
Предлагаме т. 9 на чл. 10, ал. 1 да бъде преномерирана на т. 11.
Работната група не подкрепя предложението.
Предложение от н.п. Иван Иванов, което също не е подкрепено. Затова ще ви го прочета.
В чл. 10, ал. 1 се правят следните изменения:
а/ създава се нова т. 4. „Мерки за използването на енергия, произведена от биомаса и отпадъци за отопление или охлаждане на обществените сгради”.
б/ сегашната т. 4 става т. 5 и останалите точки се преномерират съответно.
Предложение от народните представители Никола Белишки и Недялко Недялков.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10, която виждате на стр. 18, 19 и началото на стр. 20.
Давам първо думата на народните представители, които имат предложения. Започваме от господин Цонев.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря ви господин председател.
Аз мисля че не можахме да участваме в работата на работната група и днес съм убеден, че всички еднозначно щяхме да гласуваме и да е прието това наше предложение, поради простата причина, че това е една необходимост от гледна точка, ако искаме ние наистина да развиваме пълноценно възобновяемите енергийни източници и енергиите от които се получават тези възобновяеми енергийни източници.
Смятам, че когато беше първо четене в залата от трибуната аз наблегнах точно на този текст и казах, че България не е чак толкова богата на възобновяеми енергийни източници като слънчева енергия. Знаете, че по на юг е още по-удължено слънцеотдаването. По ветровата част вече са ограничени всички възможности само към Калиакра, това което успяхме да построим.
Ако искаме в този закон, ние да дадем възможност да започнем да произвеждаме енергия от всичко онова, което имаме в страната, особено от гледна точка на биомасата, която притежаваме, ние трябва да включим мерките, които би трябвало да разработят и да си включат в плановете си още в общините самите кметове.
Виждате, че в чл. 10 ние сме ви дали възможност. Само погледнете и ще видите, чл. 10 дава как и по какъв начин общините ще бъдат полезни за написването и приемането на националния план за действие за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници. И там сме казали, че кметът не прави нищо друго освен да разработва и изнася за приемане в общински съвет дългосрочни и краткосрочни програми за насърчаване използването на енергията от възобновяеми източници и биогорива. Писали сме мерките, които са необходими за изграждане и реконструкция. Кметът предприема мерки за повишаване енергията от възобновяеми източници при външно изкуствено осветление и мерки за използване на биогоривата. И ние тук казваме, като четвърта точка, нека да включим и „мерки за насърчаване на производството и използването на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане, произведена от възобновяеми източници, както и такава произведена от биомаса и отпадъци генерирани на територията на общината”.
Ние тук ако не задължим кмета да предприеме мерки по какъв начин ще се използва онзи отпадък, който произвежда неговото население там и ако не дадем възможност на онези населени места, където ще набере достатъчно работна сила да съберат биомасата от горите, сламата от полята и т.н., ние тогава какво правим с този закон. По какъв начин ангажираме всеки, който живее в тази държава да подпомага за екологичната чистота чрез събиране на сламата, чрез събиране на дървените отпадъци и т.н.
Моля ви колеги, възприемайте това като т. 4 да задължим кметовете да предприемат съответните мерки и нищо друго не искаме от тях. И за да може по този начин те приемайки тези мерки да подпомогнат развитието и на националния план, които страната би трябвало да приеме и в съответните планове, които са двугодишни, петгодишни и 10-годишни. Затова нека да поставим основните, а това са общините и кметствата.
Благодаря Ви.
Смятам, че бях достатъчно ясен. Виждам, че всички сте съгласни с това мое предложение и благодаря за подкрепата.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов всички съгласни ли са и с Вашето предложение.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, аз не мога да говоря от името на останалите. Но виждам, че предложението, което прави господин Рамадан Аталай практически съвпада с моето. Моето е редактирано в доста по-кратък вариант. А именно: „(4) Мерки за използване енергията произведена от биомаса и отпадъци за отопление или охлаждане на обществените сгради.”
Защото четейки текста, който предлага работната група за чл. 10, аз виждам, че действително биомасата и използването й за не всички отпадъци са биомаса. Био-отопление и охлаждане отново е подценена. А има много общини в които това би довело до значително привличане на инвестиции. На следващо място, би разкрило работни места. На трето място, би изчистило тези общини от отпадъци, които продължават да ги затрупват и които никъде не намират приложение, а могат да намерят именно тук приложение.
Единствено искам да попитам, може би вносителите и работилите тук в работната група не знаят, дали имат предвид, че в т. 6, където е записано: “суми за подпомагане на проекти за производство и потребление на ел.енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници, включително и индивидуални схеми за използване на електрическата енергия и т.н.”, и това, което предлагам, както аз така и господин Аталай. Но считам, че биомасата, която още при първото четене казахме, че е подценена като възможност за използване като възобновяем източник, би трябвало да намери място с отделна точка, която касае дейностите на общинските ръководства.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Иванов.
Ако е тук зам.министъра на земеделието господин Костов, исках да чуя и неговото мнение, тъй като той за биомасата имаше конкретни предложения. (Реплика: Няма го.) Ако искате да чуем първо Министерство на икономиката и след това народните представители.
Уважаеми колеги, защо не подкрепяте тези предложения. Всички предложения са в една и съща посока на народните представители с малки разлики.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Благодаря господин председател.
Ако видите определението, какво е възобновяеми източници, то включва и биомасата. Така че когато говорим за възобновяеми източници се има предвид и биомаса. И не считаме, че трябва тя специално да се назовава като източник. Освен това говорим за енергия за отопление и не знам дали има друг източник по приложим от биомасата за отопление. Говорим особено в крайното потребление.
Освен това се използва понятие „отпадъци”, освен биомаса. Трябва да имаме предвид, че не всички отпадъци са биомаса, съгласно определението в директивата.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Народните представители, които желаят думата. Господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Наистина в работната група разглеждахме с цялата сериозност направените предложения от колегите. Като цяло принципно изразихме нашето становище още на първо четене, че в този закон ще намерят доста предложения и доста стимули за биомасата като цяло, като възобновяем енергиен източник. Но точно в тези определения, както каза господин Налбантов има конкретни колизии. Принципно бихме искали да ги подкрепим, но наистина директивата какво казва: “Не всички отпадъци са биомаса”. Съответно другото определение, което се прави в тези предложения - “Отпадъците генерирани на територията на общината.” Как после ще ограничим? Само тези отпадъци ли, които са генерирани на територията на общината трябва да бъдат като възобновяем енергиен източник, въобще ако може да се каже и да се употребяват от конкретния производител на енергия от биомаса.
Другото което бих искал да кажа, е, че в работната група стигнахме до консенсус. Считаме че точно тези предложения за по-доброто и пълноценно употребяване на отпадъците, които се генерират от всички общини, от всички нас, ще намерят изражение в Закона за енергетиката като алтернативен източник на енергия. Защото по този начин, ако ги включим тук като възобновяем енергиен източник, ще навлезем в противоречие с определенията дадени в директива и ще трябва да има разделение на енергията произведена само от органично разградимата част на отпадъците, които генерира общината и всички останали. И трябва да се дели тази енергия, която много добре знаете, че е изключително трудно. Затова много по-добре е те да бъдат определени като алтернативен източник. Нека да не забравим, че досега действащият Закон е закон за възобновяемите и алтернативни източници на енергия. Докато тук в момента, както директивата определя и коментира е Закон само за енергията от възобновяеми енергийни източници.
По принцип сме напълно за и сме съгласни, но нека да го направи така, че да е хармонизирано с основната ни цел да транспонираме директивата за възобновяемата енергия.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други народни представители? Господин Агуш заповядайте.
АРИФ АГУШ: Благодаря ви господин председател.
Аз съм на диаметралното мнение. Ако наистина в чл. 10, където говорим за регионите, за общините, за пълномощия на кмета на общината, който трябва да набележи мерки за използване на тази енергия и да проведе политика, съгласно Директива 2009 на Европейския съюз, именно отнема възможността на кметовете да развиват тази политика. Тя е много съществена политика в отделни региони, какъвто е и моя избирателен регион, където разполагаме с много биомаса, която трябва да бъде оползотворена. Същото така ще решим някои от въпросите на отпадъците. Аз не виждам, след като в директивата чл. 13, § 3 казва: “Местните и регионални административни органи трябва да гарантират изграждането на съоръжения и системи за използването на електрическа, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници, както и на местна, топлофикационни и охладителни системи при планирането, проектирането, изграждането и модернизирането на промишлени жилищни зони. Последното включва в себе си модернизацията, разширяването на вече съществуващи топлопреносни мрежи.
Ако отидем по-нататък, в същата директива, в същи член на § 4 и § 5 е казано: “Съществува разпоредба въвеждаща задължения за използване на априори, макар и на минимално ниво на енергия от възобновяеми източници в нови сгради и съществуващи такива. В тази връзка въвеждането на критерий е икономическа целесъобразност и противоречи на директивата, от което следва то да отпадне.
Аз мисля, че след като в целия закон беше преценена биомасата като източник на възобновяема енергия и сега не включим всички при регионите и при местната власт да се набележат мерките за изграждане на тази инфраструктура, няма да постигнем нищо и няма да осъществим никаква политика в тази посока.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Челвенкондев.
ДЕЯН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Може ли само една дуплика. Както казах в изказването си, в следващите предложения, които предстоят, вие ще видите, че ние предлагаме много предложения, които насърчават именно използването на енергия от биомаса. Но нека да прочетем в текста на вносителя в чл. 10, ал. 1, т. 6, какво пише там, „схеми за подпомагане на проектите за производство и потребление на електрическа енергия от възобновяеми източници”. В определението за възобновяеми източници не е изключена биомасата. Вижте го определението на закона. Напротив, там е транспонирано точно и ясно, както е от директивата.
Категорично пак ви казвам, че ви подкрепяме напълно и нашите предложения го доказват, че даваме приоритет на използването на енергията от биомаса. Не е конкретно и точно предложението ви. И в тази точка 6, като даваме всичко това, което вие искате да кажем, като възобновяем източник, това включва биомасата. Не сте ли съгласни с мен?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: По т. 6, тъй като не обърнахте внимание господин Червенкондев. Бихте ли ми казали една схема примерна по която ще върви това подпомагане? Освен чисто декларативната, така да се каже, подкрепа.
Вторият ми въпрос е по т. 7. Там пише по чл. 43, ал. 7 от Закона за енергетиката, когато е доказана икономическа целесъобразност.
Кой доказва тази икономическа целесъобразност? Къде я доказва? И кои са критериите по които я доказва тази икономическа целесъобразност.
ДЕАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Предложенията, които дават колегите също не описват конкретни схеми, господин Овчаров. И схемите са на местната власт. Нека самата общинска власт и самият кмет да определят тези схеми.
Що се отнася до икономическата целесъобразност и конкретния идеен проект трябва да бъде доказан пред общинския съвет.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Червенкондев, аз в дадения случай не споря с вас. Аз приемам вашия аргумент. Въпросът е, че този аргумент е базиран върху текст, който за мен не е достатъчно ясен.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов искаше думата.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, все пак защитавайки своето предложение, аз се връщам към това, което предлага Комисията. Мерките, които императивно трябва да бъдат предприети от кмета на общината, респективно от общинската власт са от т. 2 до т. 4. Това са първо мерки, за използване на възобновяеми източници при изграждане и реконструкция, обновяване и ремонт на сгради.
Второ, при изкуствено осветление на улици, площади, паркове, градини и други недвижими имоти.
Трето, при използване на биогорива или енергия от възобновяеми източници в транспорта. Аз питам, защо тук не са и мерките за използване на енергията от възобновяемите източници като топлинна енергия и енергия за охлаждане. Защото тогава мога да приема, че са изброени всички мерки във всички направления, в които може да се използва енергията от възобновяеми източници. Защо липсва.
Затова и предложението на господин Рамадан Аталай и моето предложение са именно тук да се допълни т. 4, защото това е изброяване на мерки. А що се касае до проекти, точно така е. Как ще се насърчава един проект със схема за подпомагане?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Виждам, че господин Налбантов желае да отговори на поставените въпроси.
СВЕТЛАНА МАРИНОВА: Няколко простички неща. Струва ми се, че много от нещата и напрежението ни идва от това, че не гледаме нормите комплексно и къде, какво, как е казано.
След това уточнение да кажа, че икономическата целесъобразност се преценява от гледна точка на това, както се преценява всяка икономическа целесъобразност. Тоест, един проект или се изплаща или не се изплаща. Не се гледа само инвестиционният проект като такъв, гледа се инвестицията като такава. Гледат се цените, които биха стрували тази топлинна енергия. Ако тя струва 6 пъти повече от настоящите цени, очевидно това е икономическия нецелесъобразен проект и никоя община няма да подкрепи изграждането на такава инфраструктура.
На следващо място, предлагам ви т. 2 – мерки за използване на енергия от ВЕИ. Ако сложите една запетая и напишете “включително при изграждане” това ще реши обема на коментара, който беше казан ток -що. С една дума бихме решили този въпрос и мисля, че това е подходящо място и не е необходимо повече обяснени, защото всъщност има материални норми надолу как това се случва. Тук не е необходимо повече.
Текстът на т. 2 е подкрепен от Комисията - “Мерки за използване на енергия от възобновяеми източници.” По определение това включва биомасата, включително при изграждане и реконструкция. Тоест, всякакви мерки. В момента текста говори само за реконструкция в т. 2, а по този начин ще говорим за всякакви мерки за използване, не само при реконструкция и сгради общинска собственост. Точка 2 на чл. 10.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Точка 7 предлагаме да свърши след Закона на енергетиката и от там нататък да отпадне.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Колеги, това което ние предлагаме, преди малко господин Иванов се опита да уточни. Ние тук искаме да възложим дейности на кмета и на общинските съветници какво да правят с биомасата и с енергиите си в региона. Ако ние това нещо не го напишем, те няма да предприемат никакви мерки. Те тогава могат да предприемат мерки за джоинвенчър. Ще им дадем възможност законово да организират цялостната дейност и да си го напишат в плановете си, които вече ще се качат, за да се контролират от националния план за действие. Това е първото.
Второ, за икономическа целесъобразност, ние предлагаме да отпадне “икономическа целесъобразност”. Защото ако тя е толкова икономически целесъобразна, ние няма защо да правим планове, да искаме преференциални цени, подпомагане и т.н. Самата пазарна логика ще ги накара да дойдат и да имаме наплив от хора, които ще искат да работят с биомаса. Но след като виждате какво става с ядрената ни енергетика, нека да обърнем малко внимание и на възобновяемите енергийни източници. Ако така продължаваме ще си навлечем беля и ще сме виновни и за експлозията, и в Япония, и за всичко това, което става и с възобновяемите ни източници в България. Нищо излишно не искаме. Искаме да натоварим кметовете да свършат онова, което е необходимо, за да улеснят в този регион, да се работи. Освен мерките 2, 3 и 4 да има следваща мярка. И биомасата точно и ясно написано на български език, за да могат да го четат всички.
Аргументите колеги са ясни. Предложенията са ясни. Чухме отговорите на Министерство на икономиката. Въпросът колеги с доказаната икономическа целесъобразност и аз го гледах между първо и второ четене. Изглеждаше ми доста не ясен.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Благодаря господин председател.
Аз също искам да питам вносителите, как би се доказала тази икономическа целесъобразност за потребление, при положение, че при един инвестиционен проект, все още не се знае колко хора ще се включат в тази електропреносна мрежа. Не се знае какви обществени сгради ще бъдат включени. Не се знае дали хората ще предпочетат газ, дърва или топлопреносна мрежа. И все пак кой ще контролира, дали приетата програма, дали приетата схема действително отговаря на икономическата целесъобразност. Дали все пак това го предлага кмета. Общинският съвет е този, който ще прецени икономически целесъобразно ли е изграждането на тази топлопреносна мрежа за самия град или не. Така че аз искам да получа един нормален отговор точно за това нещо. Иначе бих подкрепил предложението за отпадането на икономическата целесъобразност.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Овчаров има въпрос.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Използвайки призива за простичките неща, така и не можах да чуя една простичка схема, чрез която първо ще бъдат подпомагани тези процедури.
Второ, икономическата целесъобразност може да изглежда простичко нещо, но тя никак не е простичка. Тъй като аз съм сигурен, че тук ние няма да може да запишем определение за тази икономическа целесъобразност. Може би поне да запишем органа, който ще определи дали един проект е икономически целесъобразен или не е икономически целесъобразен. Защото така както е написано, това а абсолютно пожелателен текст, който отваря вратите, както се казва врата в полето. Който иска ще го използва, който не иска няма да го използва.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Към Министерство на икономиката има два конкретни въпроса. Единият е за доказаната икономическа целесъобразност, как ще се проверява това и ще се верифицира. И вторият въпрос, какви конкретни преференции ще бъдат давани.
ЛЮБКА ГЕОРГИЕВА: Аз също работя в Министерство на икономиката. Много правилно господин Икономов постави въпроса за икономическата целесъобразност. Как фактически точно схемата по която той зададе въпроса, отговаря всъщност защо ни е необходима целесъобразността. Естествено, че ти ако не си, си осигурил необходим потребител насреща, не си оценил каква ще е необходимата топлопреносна мрежа. Каква част от потребителите или общината ще бъдат топлоснабдени чрез тази биомаса? По какъв начин ние ще изграждаме съоръжения за производство? Първата и важна задача в топлинната енергия за разлика от електрическата от която ние всичките имаме нужда. Топлинната енергия е една капризна стока за която трябва да си осигурил най-напред потребител. Разработвайки един инвестиционен проект трябва да тръгнеш отзад напред. Затова смятаме, че трябва да има икономическа целесъобразност.
СВЕТЛАНА МАРИНОВА: Може ли само да допълня за икономическата целесъобразност, това което госпожа Георгиева каза. В случая виждате, че на мястото на т. 7, където се говори за схеми за подпомагане, говорим за разходване на обществени пари, на публични пари. С мерките или с пари трябва да бъде подкрепено изграждането на тази мрежа?
Ако има изграждане на такава мрежа с частни средства, изключително и само те не се нуждаят от никаква публична подкрепа, тогава икономическата целесъобразност естествено ще си прецени инвеститора. Но когато ангажираме общината, това е т. 7 в правомощията на общинските съвети, те са тези, които ще решават и които изобщо решават как ще се харчат парите на общините. Така че тук, според мен, няма никаква неяснота.
По отношение на простичките неща и кое е схема за подпомагане на територията на община, в момента не може да кажем в закона, кое е схема общинска за подпомагане. Така че решение на общинските съвети е какви схеми за подпомагане ще решат да използват.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Трябва да ги убедите тези хора, че знаете какво е доказана икономическа целесъобразност.
ЛЮБКА ГЕОРГИЕВА: Икономическата целесъобразност в т. 7 се иска да е налице, когато се изразходват публични средства. Тоест, ще се прецени от Общинския съвет налице ли е икономическа целесъобразност да подкрепи изразходването на тези средства. Това е общо правомощие на общинския съвет, който изразходва тези средства и решава как ще се изразходват. Така че по отношение на мястото на текста, на съвсем правилно място ли е, на съвсем правилно изискване. Никой общински съвет с този текст или без този текст няма да подкрепи инвестиционно предложение, което не отговоря на този нормален икономически критерий.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Икономов.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Госпожата отговори на въпроса, че това си е в общите задължения на общинските съвети. Така че няма никаква логика да го записваме в закона, защото ви уверявам, че всеки общински съвет съвсем внимателно си гледа това, което ще прави в своя град или община, дали е икономически целесъобразно или не. Такива инвестиционни проекти минават през доста повече комисии. Така че това е излишно за записване.
Второ, когато един общински съвет приеме това нещо, да речем приеме изграждането на преносна мрежа, кой после ще реши и ще обсъди, дали това е било икономически целесъобразно или не. Това е другия ми въпрос на който искам да ми отговорите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Маринова иска да вземе думата.
СВЕТЛАНА МАРИНОВА: Идейният и инвестиционен проект е края на изречението ни. Не може да имаме проект в който да не знаем кое колко ще ни струва. Какви са ни приходите с проекта и какви са ни разходите в проекта. Доказаната икономическа целесъобразност в този текст и да отпадне, както вие сам казахте, това се предполага, че е така и че никой общински съвет няма да вземе такова решение. Но самият текст има предпазната роля за общинските съветници да кажат: “Вие как доказахте икономическата целесъобразност да подкрепим този проект?”. Така че ваша преценка е редакцията. Това е смисъла.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Маринова, благодаря за вашето обяснение.
Въпросът е, господин Икономов правите ли формална процедура да отпадне този текст? Има такова предложение.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, понеже вносителите казаха, че биомасата е част от възобновяемите източници, аз имам пред себе си директивата и още в преамбюла, това са алинеи 23-та и 24-та от преамбюла, в ал. 23 се говори, че държавите-членки могат да насърчават местните регионални власти, да определят цели и да включват местни регионални органи в изготвяне на националните планове за действие за енергия от възобновяеми източници и веднага в ал. 24 се казва: “да се използва пълния потенциал на биомасата.” Тоест, отделя се като отделен сегмент.
Общността и държавите-членки следва да насърчават по-широко използване на съществуващите запаси на дървесина и т.н. Първо, считам че в самата директива биомасата наистина е равнопоставена, включително по отношение на останалите възобновяеми източници и отделена. Това е първото.
Второ, като говорим тук толкова много за икономическата целесъобразност и след като вносителите казват, че всичко се прави точка по точка от директивата, нека да покажат подобен текст за икономическа целесъобразност къде го има в директивата? Тя е пред мен.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Желаещ от Министерство на икономиката да тълкува директивата?
СВЕТЛАНА МАРИНОВА: Само една реплика.
Член 2 от директивата в б. „4а” е дадено определението на енергия от възобновяеми източници. Нашето определение дословно го повтаря. Вътре е и биомасата. Навсякъде извадим ли в един текст биомасата от енергията от възобновяеми източници, извадим ли го на едно място, трябва да го извадим навсякъде. Защото посочено отделно, това винаги ще поставя въпроса, там където се говори общо – влиза ли биомасата или не влиза. Това е много по-голям риск за тълкуването на нормите, отколкото в момента регулацията, която слага биомасата в общия режим. Там където имаме да кажем нещо специално за биомасата ще го кажем специално. Но не и като правило в основополагащите общи текстове на закона да се изведе биомасата и да се споменава заедно с енергия от ВЕИ, което е тавтология смислова. И както казах, винаги ще води в заблуждение, когато тази думичка липсва.
ИВАН ИВАНОВ: Икономическата целесъобразност в директивата.
СВЕТЛАНА МАРИНОВА: Никой от нас не е против биомасата. Достатъчно документи са развити, за да докажат, че в същност всички бихме искали да работим и да се отопляваме на евтина биомаса. Другаде са проблемите. Не са проблемите точно в това, дали ще я поощрим да изградим едно изделия или една мрежа, която няма краен потребител. Тази икономическа целесъобразност я искаме от гледна точка на защита, защото има твърде много изградени системи в България, които са затворени като топлоснабдителни. Това е била основната идея, поради която сме сложили този тест.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов има възражение.
ИВАН ИВАНОВ: Естествено, защото ние ако тръгнем по тази логика в Българи изобщо не трябва да въвеждаме енергия от възобновяеми източници. Истината е, че поне на сегашното ниво на технологично развитие енергията от възобновяемите източници в по-голямата си част е по-скъпа от енергията от фосилни източници. И тогава може да се каже, да ги оставим тези възобновяеми източници и изобщо да не ги развиваме. Ние трябва чрез текстовете на закона да насърчаваме това да навлиза тази енергия, включително и текста за който ви казах и който го оспорвам с тази икономическа целесъобразност. Защото това означава, че ние фактически може да оставим и никъде да не се реализира нито един проект.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Георгиева да добавите нещо?
ЛЮБКА ГЕОРГИЕВА: Да ви разкажа една случка. Дадох задача на един човек, който разбира от енергия. И му казах така: “Закарай биомасата. Направи ми крачка по крачка какво ще се случи с биомасата от гората до инсталацията, която трябва да я изгори.” И след три часа, той ми се обади и ме попита: “Какво да правя и къде да закарам тази биомаса, т.е. тези съчки, които в момента съм ги натоварил на камионите от гората.”
Тоест, проблемът не е в това, че ние не искаме да подкрепим биомасата. Проблемът е, че я няма процедурата от производството на изделието, което трябва да стане горивна маса до крайния потребител.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Мисля че станаха ясни аргументите, колеги.
Господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Аз смятам, че госпожа Георгиева каза нещо, което изобщо не трябваше да го каже. Ако някой някога е знаел по какъв начин ще получи ядрената енергия и какво ще стане, сигурно нямаше да имаме ядрена енергия. Но биомасата е основната енергийна суровина в България, която стои и чака народните представители да вземем решение, дали ще се ползва или няма да се ползва. Ако сте готови, да работим по тази тема.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги тук разминавания нямаме. Аз чух, че всички народни представители сме за разширено използване на биомасата. Така че тук проблем няма. Въпросът е, как да стане по най-добрия начин.
Предлагам колеги, да отидем към процедура на гласуване и да приложим демократичните правила. Няма друг начин.
Моля Ви за редакционните предложения.
Първо, започваме с предложенията, които са направени писмено.
Предложение от народните представители Йордан Цонев и Искра Михайлова, което аз ви прочетох. То не е подкрепено от работната група.
Който е „за” това предложение, моля да гласува.
Гласували 6 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се - 11.
Не се приема.
Предложение от Мартин Димитров. Само неподкрепената част ще ви кажа по т. 1 и т. 2, която ви прочетох. То е в същия смисъл.
Който е „за”, моля да гласува.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Във вашето предложение в т. 2 предлагате „идеен инвестиционен проект” да се замени с „прединвестиционно проучване”. Това което и работната група го подкрепи. Но Законът за устройство на територията в инвестиционните проекти са в три фази. Те са идеен проект, технически и работен. По какъв начин, ако заменим в момента идейния инвестиционен проект с прединвестиционното проучване, мисля че има някаква колизия със ЗУТ. И би следвало наистина да се разглеждат от местните съвети, от кмета такива предложения, когато имаме поне идеен проект. Тоест, да се покаже, че инвеститорът все пак задълбочено подхожда към едно такова предложение. Нямам нищо против вашето предложение, но ми се струва, че със ЗУТ има техническа колизия.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Логиката я разбирате господин Червенкондев. Логиката е в степента на инвестиционен ангажимент към даден проект. Степен на финансиране и дали е в началото.
Да питаме Министерство на икономиката по този въпрос на каква позиция са. Госпожа Маринова, заповядайте.
СВЕТЛАНА МАРИНОВА: Идейният инвестиционен проект би трябвало да остане като редакция, защото при тази фаза вече ги има проучванията, както от техническа гледна точка, така и от икономическа гледна точка. Там е ясно вече кое е икономически целесъобразно. Текстът е вързан смислово и е точен. Така че идейният инвестиционен проект е правилната формулировка. Тогава се вижда резултатът от проучванията имплантирани вече в някакви базови позиции по този проект. Кое колко струва се знае и като техника и като приходи, и като разходи. Докато инвестиционното намерение е фаза, която е проучвателна фаза. Там нямаме резултат. Това е процес на изследване на икономиката, на технологията. Нямаме никакъв резултат, който да бъде подкрепян. На този етап е твърде рано още да се вземе каквото и да е решение. Минимума е идейния инвестиционен проект трябва да го има, за да бъде взето едно решение за инвестиция.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Семерджиев, съгласен ли сте с това, което каза госпожа Маринова, за да ни ориентирате допълнително в обстановката. Кое понятие в т. 7 е по-коректно, според вас, идеен инвестиционен проект или прединвестиционно проучване?
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Ние подкрепяме във връзка със съответствието със ЗУТ, но не печи да се употреби и друг термин и след това да се обясни.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, при това положение оттеглям частта от предложението, което заменя “идеен инвестиционен проект” с “прединвестиционно прочуване”, но остава “модернизация и разширяване”. Това го оттеглям.
При това положение остава да бъдат гласувани точки 1 и 3, които не са подкрепени от комисията и те са подобни на предложенията на колегите, но все пак трябва да има едно формално гласуване.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 8 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се - 8.
Не се приема.
Моля Ви за още едно гласуване.
Който е „за” т. 1 и т. 3 да вдигне ясно ръка, моля да гласува.
Гласували 7 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се - 10.
Не се приема.
Отиваме към предложението на господин Аталай и господин Агуш. Не е подкрепено от Комисията.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Може ли една процедура, да гласуваме отделно точка по точка?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Такава процедура има колеги. При това положение започваме да гласуваме по следния начин.
Първо, подлагам на гласуване чл. 10, ал. 1, нова т. 4.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 8 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се - 8.
Отново повторно гласуване.
Който е „за”, предложението на господин Аталай, чл. 10, ал. 1, т. 4.
Гласували 8 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се - 7.
Приема се.
Първото предложение е прието.
Сега отиваме на чл. 10, ал. 1, т. 5.
Който е „за” второто предложение на господин Аталай, моля да гласува.
Член 10, ал. 1, нова т. 5: „Мерки за използване на енергията от възобновяеми източници при отопление и охлаждане на битови и/или промишлени сгради”.
Това е второто предложение.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 6 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се - 8.
Не се приема.
Отиваме на всичките точки, които предлагате преномерация.
Точки 4, 5, 6 отпадат.
Следващото предложени на господин Аталай е, предлага т. 7 на чл. 10, ал. 1 да бъде преномерирана на т. 9 и на нова т. 9 да бъде променен текста, както следва: “Схеми за подпомагане на проекти за модернизация, разширяване и изграждане на топлопреносни мрежи в населени места, отговарящи на изискванията за обособена територия на чл. 43, ал. 7 от Закона за енергетиката”.
Който е „за”, моля да вдигне ръка.
РАМАДАН АТАЛАЙ: За икономическата целесъобразност става въпрос. Всичко друго остава като текст.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 8 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се - 9.
Не се приема.
Има процедура по повторно гласуване.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз към колегите се обръщам. Със записването на текста за икономическата целесъобразност в общо приетия му смисъл, ние на практика блокираме изцяло всичките тези добри пожелания, които сме написали по-добре. Защото се знае икономическа целесъобразност какво е. Общият смисъл на икономическа целесъобразност е, че възобновяеми енергийни източници няма да бъдат строени никъде. Икономическа целесъобразност, значи той трябва да бъде икономически ефективен този проект. Той няма да бъде, ако на него не му се дадат преференции.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Тук говорим за изграждане на топлопреносни мрежи. За икономическата целесъобразност при тях може да се случи, зависи какъв е проекта. Ние даваме стимули в преференциалните цени в комбинираното производство. Как няма да излезе икономическата целесъобразност, когато вторичният продукт от това производство е топлоенергия. Давам пример. Може ли според вас да се направи една топлопреносна мрежа на един баир за една къща, която е отгоре.
Всеки един инвеститор ще предложи такъв проект, ако икономически му е целесъобразно. Така че не мога да се съглася аз с господин Овчаров, че всички проекти няма да бъдат икономически целесъобразни.
АРИФ АГУШ: Аз мисля, че тази теза я разви господин Икономов преди малко. С решението на Общинския съвет, след като взема той това решение, всички тези въпроси той ги гледа. Защо ги вкарваме в мерките за насърчаване и вкарваме икономическата целесъобразност. Каква ще стане тази политика.

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Колеги, по принцип искам да ви върна в темата на дебата, доколко е удачно да говорим за икономическа целесъобразност, когато става въпрос за възобновяеми енергийни източници. Аз спирам до тук, защото тук има само интелигентни хора.
Икономическа целесъобразност така както го разбираме към даден момент, вие знаете много добре, че към този момент тези източници не се конкурират икономически с основните. Няма никаква целесъобразност. Тогава защо го прави Европа, защо го правим ние? Защото после се оказва, че екологичната целесъобразност е по-скъпа от целесъобразността, която правим в момента. Ние само даваме един рекурс на разсъждения. Защото госпожата, която говори за камионите с апломб говори за някаква целесъобразност, априори разбрана. Ние знаем какво е икономическа целесъобразност. Общинските съветници също знаят. Кметовете също знаят. Тук става въпрос, не случайно и в директивата е казано, че не винаги това е аргумент. Става въпрос дали това, което държавата се задължава и министъра сме го задължили с този закон, ще го правят същото и кметовете и общинските съвети.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Трайков поиска думата. Заповядайте господин министър.
ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Благодаря господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, да не забравяме, че тук става дума за допълнителни конкретни схеми за насърчаване на конкретни проекти от общините. Ясно е, че биомасата като цяло, по смисъла на закона и с това, което записваме е насърчаваме заедно с другите ВЕИ-та. И не трябва да има никакво съмнение, че всеки от нас е за нещо, което е алтернатива на руски природен газ. Така че нека българската биомаса да я използваме. Тук става дума за допълнителни мерки, които общините дават като схеми. И аз съм съгласен, приех мнението на експертите, че това наистина дава защита на общинските съветници. Общината не може да вземе произволен проект да го субсидира, отгоре на всичко, което се дава като преференции за цената и т.н.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Репликата ми е само относно желанието на всички ни. Да, убедихме се, че имаме всички желание. Въпросът тук е, че искаме да направим закона да съответства на нашето желание и в определени моменти не може да се разберем. Да, всички имаме желание. Нямаме съмнение в това. Никакво съмнение нямаме. Въпросът е, дали онова, което предвиждаме ще реализира желанията ни или ще остане на книга. Или ще се наложи вие да правите определени неща, като държава ние, а местната власт няма да го прави. Това е целият въпрос.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Трайков, желаете ли дуплика? Господин Трайков заповядайте.
ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Не искам да влизам в дебат. Мисля, че е ясно за какво става дума. Ние смятаме, че този текст е в услуга на общините, но в крайна сметка каквото прецените вие.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, минаваме в процедура по гласуване.
Гласуваме предложението на господин Аталай по т. 7 на чл. 10, ал. 1 да бъде преномерирана на т. 9 и текстът в новата т. 9 да бъде променен както следва: „Схеми за подпомагане на проекти за модернизация, разширяване и изграждане на топлопреносни мрежи в населени места, отговарящи на изискванията за обособена територия от чл. 43, ал. 7 от Закона за енергетиката”.
Който е „за” това предложение, моля да гласува с високо вдигната ръка.
Гласували 10 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Шест въздържали се.
Текстът е приет.
Отиваме на следващото предложение.
Предлагаме т. 8 на чл. 10, ал.,1 да бъде преномерирана на т. 10 и текстът на нова т. 10 да бъде допълнен както следва: „Разработване и/или актуализиране на общите и подробните устройствени планове, свързани с реализация на благоустройствени работи за изпълнение на проекти, във връзка с мерките по точки 2, 3, 4 и 5”. Предлагаме т. 9 на чл. 10, ал. 1 да бъде преномерирана на т. 11. Това е техническо.
Текстът по същество го подлагам на гласуване.
Който е „за”, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Шест въздържали се.
Текстът е приет.
Точка 4 е приета. Само точки 2, 3 и 4.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласуваме едно по едно предложенията на господин Аталай, както той поиска.
Предлагаме т. 8 на чл. 10, ал. 1 да бъде преномерирана на т. 10 и текстът на нова т. 10 да бъде допълнен както следва: „Разработване и/или актуализиране на общите и подробните устройствени планове, свързани с реализация на благоустройствени работи за изпълнение на проекти, във връзка с мерките по точки 2, 3 и 4”, защото т. 5 не я приехме.
Който е „за”, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Шест въздържали се.
Текстът е приет.
Господин Икономов има думата за коментар.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Нека вносителите да обяснят какво са имали предвид.
АРИФ АГУШ: Следват логически. А 2, 3 и 4 са приети. Не е приета т. 5. И т. 5 я извадихме от начина на гласуване.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Вероятно се има предвид, че когато се приемат тези мерки те трябва да се отразят.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, това предложение е редакционно и като сме приели т. 4, трябва да го приемем и него.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Четири - въздържали се.
Прието е.
Преномерацията ще я направите технически.
Има предложение от н.п. Иван Иванов.
Държите ли да се гласува или го оттегляте?
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, предложението ми вече е прието. Може да се пише, че се прима по принцип.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Отиваме на редакцията на работната група. В тази редакция на работната група трябва да се вземат предвид всичките неща. Всички приети поправки, включително това, което аз оттеглих от моето предложение. Аз оттеглих прединвестиционно проучване. Точка 7 трябва да спре до „Закона за енергетиката”.
Подлагам на гласуване, ако няма допълнителни редакции.
Кажете господин Белишки, какво предлагате.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: С господин Недялков имаме едно предложение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: То е подкрепено. Подкрепените предложения не ги гласуваме.
Подлагам на гласуване чл. 10 заедно с всички приети редакции до момента на гласуване.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Прието е.
Отиваме на чл. 11.
Една молба. До края на месец март, моля господин Трайков да потвърди моите думи, трябва да приемем този закон, иначе може да ни глобят. Аз знам, че закъснението не е по вина на Икономическата комисия, но Ви моля колеги днес да работим до по-късно, защото е важно да бъде приет този закон. Да работим до по-късно и утре да продължим.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Колеги, предлагам да се обединим около предложението на председателя на Комисията. Имам едно процедурно предложение да направим една почивка от 10 минути и в 19.00 часа да приключим. Почивка до 17.00 часа.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има предложение за почивка. Обявявам 10 минути почивка.

(След почивката)

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Минималният кворум, който може да си позволим е 13 народни представители.
По чл. 11 има предложение от народните представители Белишки и Недялков.
Работната група подкрепя предложението по принцип.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 11, която се вижда на стр. 21 и стр. 22.
По редакцията на чл. 11 има ли желание за думата? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Двама.
Прието е.
Глава трета „Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници. Статистически прехвърляния, съвместни проекти и съвместни схеми”.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава ІІІ.
По наименованието на глава ІІІ желание за думата има ли? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Прието е.
Раздел І „Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници”.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел І.
По наименованието няма желание за думата.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Прието е.
Член 12.
Предложение от народните представители Рамадан Аталай и Ариф Агуш. Не е подкрепено. Ще го прочета.
Предлагаме текста на чл. 12, ал.,6 да бъде променен както следва: “В актуализирания НПДЕВИ се предвиждат корективни мерки за привеждане в двугодишен период, следващ годината на актуализация на НПДЕВИ в съответствие на дела с индикативната крива”.
Предлагаме текста на чл. 12, ал. 9 да бъде променен както следва: „Когато поради непреодолима сила е невъзможно изпълнението на задължителната национална цел за дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергията през 2020 г., министърът на икономиката, енергетиката и туризма уведомява и доказва пред Европейската комисия необходимостта от коригиране на посочения дял”.
Работната група не подкрепя това предложение.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 12, която виждате на стр. 25, 26 и началото на стр. 27.
Господин Агуш или господин Аталай ще защитят ли своето предложение?
АРИФ АГУШ: Благодаря ви господин председател.
Отново се натъкваме на един такъв термин - „неразумен срок”. Не може в един закон да има такива термини „разумен срок”. Ние сме конкретизирали, че това трябва да бъде двегодишен период след като се предвиждат корективни мерки за привеждане в двегодишен период следващ годината на актуализация на националния план за действие в съответствие на дела с индикативната крива. Това е същината на предложението. И съответно имаме и аргументите. Но нека да чуем и Министерството какво има предвид, като казва разумен срок и какъв е той.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Георгиева ли ще обясни поставения проблем.
ГЕРГАНА ПЕНЕВА: Юрист съм в Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Понятието, което не ви харесва като много общо, е понятие на директивата. И с направеното конкретно предложение за мерки, които да бъдат изпълнявани в двегодишен период смятаме, че се ограничава тази възможност, която директивата дава. На практика тези мерки, които актуализирания национален план следва да предложи могат да бъдат изпълнявани в 4 годишен или в 6 годишен срок. Във всички случаи това трябва да е срокът до 2020 г. Така че по наше мнение не трябва тук да се прави тази редакция, защото тя не е уточняваща, а е ограничаваща.
А по отношение на следващия текст, в който на практика се допълва и доказва, тоест, министъра не само да уведоми комисията, но и да докаже. Тук също смятаме, че би се създало едно ограничение по отношение на задължението, което имаме по директива. В същност министърът ще трябва да уведоми за искането на държавата, да бъде коригирана задължителната национална цел, а всичко останало е в преценката на Европейската комисия. Така че тук смятаме, че текстът, който сме предложили е удачен.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Принципно искам да направя едно уточнение. Когато в една европейска директива се дават термини като „разумен”, като този който преди малко дискутирахме, това по никакъв начин не ни ограничава, а напротив насочва националното законодателство да уточни в подходящ за него вид какво значи разумно в тази директива. Никъде не ни забраняват. Напротив това е указание, че ние като национален законодател. А националният законодател на Полша, на другите страни, на Унгария и т.н. да посочат какво е за тях разумен. Не ползвайте тези термини от директивата като забрана, а ние да уточняваме какво означава разумен. Защото в директивите има много такива термини. Не е противоречие. Напротив, в посоката в която е употребен термина.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Колеги, малко да разясня. Става въпрос за това, че Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници е плана, който би трябвало да се подготви в този закон от Министерството на икономиката и енергетиката, където е отговорен министъра. В този план имаме едно от задълженията да постигаме задължителната национална цел, 16 процентов дял на енергията от възобновяеми източници в крайното брутно потребление. И в този план има определени задължения.
Едно от изискванията е в т. 6 в актуализирания национален план за действие от възобновяеми източници се предвиждат корективни мерки за привеждане в съответствие на онова, което сме поели като ангажимент за постигане на 16% и изведнъж има някакви пропуски и ние не сме постигнали тези 16%. И казваме в т. 6, че ние трябва да предвидим корективни мерки. Ако ние сме предвидили тези корективни мерки влизаме в санкционната сфера и Европейския съюз ще ни санкционира. Затова министърът има задължение преди Европейската комисия да ни санкционира да е вече установил закъснението, изоставането за не постигане на тези 16% цели. Да е приел нови мерки и да е уведомил Европейската комисия.
И затова този разумен срок е неприемлив тук и казваме в един обозрим срок двегодишен период от време да задължим министъра да си изпълни всички тези задължения. Иначе знаете какво ще се случи. Поне на юристите е ясно, макар че ще има икономически действия.
Освен това тук освен всички тези неща, ако не се изпълнят поетите ангажименти в плана за изпълнение на индикативните цели виждате, че ние нямаме и никакви санкции. В този закон не сме ги предвидили. Нито към колективния орган, нито към определеното длъжностно лице, което отговаря по този план. Затова колеги разумният срок в директивата, който е даден, като текст е добре, но ние ви предлагаме да приемем един срок. Да дадем възможност на министъра да не бъде атакуван от европейските институции, че разумния срок е определил европейската институция, а ние казваме, че нашия министър е задължен в двегодишен срок да е разбрал с колко сме изостанали, какви мерки сме взели и е уведомил Европейската комисия точно и ясно. Нищо друго не искаме с този текст.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Агуш кратко допълнение към казаното.
АРИФ АГУШ: Благодаря ви господин председател.
Във връзка с чл. 12, ал. 9, ние въвеждаме един термин, освен уведомява и доказва министъра пред Европейската комисия. Европейската комисия взема решението и ние, ако не успеем да защитим нуждата от корекция на индикативния план естествено, че ще последват санкции. И не може министърът само да уведомява Европейската комисия, че е коригирано това. Той трябва да вземе разрешение за корекцията. И не може един такъв текст по никакъв начин да го освобождава от тази отговорност. Той трябва да доказва това, че в резултат на непреодолима сила са не наложили корекциите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: От Министерство на икономиката, желаете ли допълнителни разяснения по тази тема? Заповядайте.
СВЕТЛАНА МАРИНОВА: Съгласно изискванията на изготвяне на национални планове, ние имаме двегодишни срокове, в които трябва да се отчитаме. В случай, че за даден период ние не сме си изпълнили целта, ние като държава-членка сме задължени до 30 юни, годината следваща двегодишния период да докладваме на комисията и да представим план, който да представя корективни мерки доказващи по какъв начин ние ще постигнем нашите цели въобще до 2020 г. Тоест, този разумен срок по-скоро е свързан със следващата индикативна цел, която имаме в плана. Ако ние 2013 г. не сме изпълнили своята цел това не означава на практика, че ние 2015 г. нямаме изискване за изпълняване на тази цел. Това си остава. И затова е записано, „разумен срок на дела с индикативната крива”. Тоест, ние представяйки този коригиран план, искаме да убедим комисията, че ние в следващия период ще изпълним своята цел.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Може ли да прочетете предложението.
СВЕТЛАНА МАРИНОВА: Освен това, по този начин както е направено предложението излиза, че корективните мерки, които ние ще предприемем като държава-членка трябва да бъдат само за две години. А тези корективни мерки могат да бъдат за целия период, който остава до 2020 г., така че ние да предотвратим евентуално неизпълнение на друга цел през следващите периоди.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, мисля че са ясни аргументите.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Тук по нашия текст излиза, че онова, което е изпуснато в следващите две години вие трябва да коригирате това, което е изпуснато.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да чуем Правната дирекция на Министерството.
АЛЕКСАНДРИНА ДИМИТРОВА: Мисля, че колежката даде много добра картина. Да си дадем един пример, за да разберем за какво става въпрос. Ако ние сме казали, че ще произведем от биомаса, за която току що говорихме, 11% условно казано, но сме произвели 6, корективните мерки са тези, които ще ни дадат от какво ще произведем, ако не успяваме от биомаса. И това не трябва да става въпрос за мерки за две години период. А този Национален план обхваща целия период на националния план. Обхваща 20 години. Тоест, ние променяме политиката и казваме. Да, имали сме намерение да работим с биомаса 11%, но това очевидно не става. Разликата между 5-те, които ние сме постигнали и 11-те, които сме целели ще ги постигнем по друг начин. Ще ги постигнем с вятър, примерно. Не става въпрос за корективни мерки за двегодишен период. Корективните мерки са такива, които показват промяната в политика от тук насетне. Затова посочването, че ще предприемем мерки в двегодишен период е не точно. Този план обхваща 2020 г. той се актуализира за целия си период, а не за две години. И корективните мерки съответно обхващат също целия период. Безусловно, ние ще трябва да отчитаме след изтичането на следващите две какви са резултатите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, ясни са аргументите. Предлагам да подложа на гласуване предложението на колегите Аталай и Агуш, което не е подкрепено от работната група.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Нека да бъде поотделно за двата члена.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Поставям на гласуване предложението на чл. 12, ал. 6 да бъде променен както следва. Аз вече го прочетох. Подлагам на гласуване предложението за промяна на чл. 12, ал. 6.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 4 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се - 11.
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението за промяна на чл. 12, ал. 9. Прочетох го.
Заповядайте господин Агуш.
АРИФ АГУШ: Абсолютно същото. Само има една добавка, че се въвежда, че министърът трябва да докаже нуждата от корекция пред Европейската комисия. И аз се опасявам, че тук ще допуснем грешката, когато комисията реши. Тя решава каква корекция да бъде направена. Решението е на Комисията. Чета ви текстове от директивата. Текстът който сме записали в закона не отговаря на директивата. Не може да оставим само министъра да уведомява комисията, защото последствията ще бъдат сериозни.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Агуш добавя думата “доказва” пред Европейската комисия.
АРИФ АГУШ: Да, точно така. Да доказва нуждата от корекция, а не само да уведомява и нищо повече.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Моля Министерство на икономиката да ни уведоми точно какъв е текстът в директивата по този повод. Дали има нужда от доказване.
ГЕРГАНА ПЕНЕВА: Според нас няма нужда от доказване. Ще ви прочета част от чл. 5, т. 2 там се казва, че „държава-членка, която счита, че поради непреодолима сила и е невъзможно да спази дела си на енергия …, тя възможно най-бързо информира Комисията за това. Комисията приема решение дали е доказано наличието на непреодолима сила. Когато Комисията реши, че е доказано наличието на непреодолима сила, тя решава каква корекция да бъде направена в брутното крайно потребление”. Държавата-членка възможно най-бързо информира.
АРИФ АГУШ: Комисията решава. Корекцията не я решаваме тук. Решава я комисията. Ако нямаш доказателства, естествено може да бъдеш отхвърлен. Аз не виждам причината, поради която ви притеснява този текст. Трябва да се докаже.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Изречението, което продължи и госпожата точно това предвижда, казва когато комисията реши, че е доказано наличието на непреодолима сила. Министърът трябва да постави такива аргументи, с които да доказва, че е имало непреодолима сила, а не да информира само. Видяхте ли заваля дъжд и паднаха градушки. Това е задължение на министъра да доказва.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, ясно е предложението.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колеги, ако го запишем така текста, „уведомява и доказва”, излиза че той доказва това, което е уведомил. Доказва, че нещото което казва е вярно. Така ли? Много смешно звучи. Това че ги уведомява значи им предоставя информация. А тази информация, той самият да се съмнява в себе си и да доказва пред Европейската комисия, че тази информация, която им предоставя е правилна. Някак си звучи абсурдно.
АРИФ АГУШ: Ние не отиваме на доверие. Отиваме и казваме: Станало е непредвидимо събитие и ние искаме еди какво си. Трябва да докажеш. Да кажем при бедствия и аварии правиш картина на събитието, че е станала аварията, за да получиш някаква субсидия след това.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря господин председател.
Уважаеми колеги, аз считам, че влизаме прекалено в детайли и едно уведомление понякога Комисията би го приела достатъчно обективно, примерно, ако е доказано чисто метеорологично като непреодолима сила. Тя ако пожелае, повярвайте, ще поиска допълнителни доказателства и информация. Нека тогава да се доказваме и обясняваме. Колкото повече се обясняваме, толкова е по нежелателно. Моето предложение е, да подкрепим текста на вносителя. Ако е необходимо те ще си поискат да се докаже нашата непреодолима сила.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, ясни са аргументите. Има ваше предложение.
Подлагам на гласуване втората част от предложението на Аталай и Агуш за изменени на чл. 12, ал.,9.
Който е „за” това предложение , моля да гласува.
Гласували 4 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 11.
Не се приема.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 12.
Който е „за” редакцията на чл. 12 на работната група, моля да гласува.
Гласували 11“за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се - трима.
Приема се.
Отиваме колеги на чл. 13.
Работната група няма предложение.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 13, която виждате на страници 29, 30 и 31.
Желание за думата по редакцията? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 13 с направената редакция.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14“за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Раздел ІІ „Статистически прехвърляния, съвместни проекти и съвместни схеми”.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел ІІ.
Желание за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на чл. 14.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 14, която виждате на стр.32.
По чл. 15 също няма предложения. Има само по редакцията на работната група, която виждате на стр. 34 и 35.
По чл. 16 няма предложения. Има редакция на работната група, която виждате на стр. 36.
Колеги, по членове 14, 15 и 16 има ли желание за изказване? Забележки има ли?
Въпреки че го няма господин Семерджиев ви обръщам внимание, че той остави представители на ДКЕВР, които да отговарят на всички въпроси.
Подлагам на гласуване членове 14, 15 и 16 в редакцията на работната група.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14“за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Глава ІV „Производство на енергия от възобновяеми източници”.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава ІV.
Раздел І „Общи Разпоредби.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел І.
За глава ІV и раздел І наименованията има ли желание за думата? Няма.
Подлагам ги на гласуване ан блок.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на чл. 17.
Предложение от Диан Червенкондев и група народни представители.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 17, която виждате на стр. 37 и стр. 38. Предложението, разбира се е включено.
Има ли желание за изказване? Няма.
Министерство на икономиката, ако имате забележки? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на работната група за чл. 17.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на чл. 18.
Тук господин Цонев и госпожа Михайлова са направили предложение.
Работната група не подкрепя предложението.
Има предложение на Мартин Димитров, което работната група не подкрепя. Трябва да ги прочета.
Започваме с това на господин Цонев.
В чл. 18, ал. 3 да създаде нова т. 1 с текст: “1. изкупуване на топлинната енергия и енергията за охлаждане, произведена от възобновяеми източници по цени, определени от ДКЕВР за срок на договор по чл. 31, ал. 2.”
2. Да се създаде нова т. 2 с текст: “2. предоставяне на гарантиран достъп на топлинната енергия и енергията за охлаждане, произведени от възобновяеми източници, към съществуващите топлопреносни мрежи и мрежи за пренос на топлинна енергия и енергия за охлаждане.”
3. Досегашните точки 1 и 2 стават съответно 3 и 4.”
Предложението на Мартин Димитров.
В чл. 18, ал. 3:
1. Създават се нови точки 2 – 5:
“2. предоставяне на гарантиран достъп на производители на топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници към топлопреносни мрежи.”
“3. гарантиране на разпределението на топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници чрез топлопреносни мрежи”.
“4. недопускане на дискриминация по отношение на топлинната енергия и енергията за охлаждане при определянето на такси разпределение по топлопреносните мрежи”.
“5. публикуване от операторите на топлоснабдителните мрежи на методиката и тарифите за присъединяване на обекти за производство на топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници”.
2. Досегашната т. 2 става т. 6.”
Работната група не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Д. Добрев, В. Николов, Н. Недялков, Н. Белишки и Д. Атанасов.
Работната група подкрепя предложението по принцип.
Предложение от народните представители Рамадан Аталай и Ариф Агуш.
Работната група не подкрепя предложението по т. 1 и т. 2 и го подкрепя по т. 3.
Ще ви прочета неподкрепената част.
По т. 1. Предлагаме в чл. 18, ал. 1, т. 4 думата “диспечериране” да се замени с думата “диспечиране”.
2. Предлагаме в чл. 18, ал. 1 да се създаде нова т. 7 със следния текст: “определяне на регулирана цена за изкупуване на електрическа енергия произведена от водноелектрически централи с обща инсталирана мощност над 10 МW”.
Предложение от Диан Червенкондев и група народни представители.
Работната група подкрепя предложението по принцип и не го подкрепя по т. 2 относно буква “б”.
Вие господин Червенкондев имате ли желание да си оттеглите неподкрепената част или да я прочета?
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Нека да я прочетем, защото искам да я коментирам.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Създава се нова т. 2-ра, а останалите се преномерират като текста на нова т. 2 следва да бъде: “Предоставяне на гарантиран достъп на топлинната енергия и енергията за охлаждане, произведени от възобновяеми източници, към съществуващи топлопреносни мрежи и мрежи за пренос на топлинна енергия и енергия за охлаждане, при наличие на техническа възможност на преносната мрежа и доказана икономическа целесъобразност.”
Работната група подкрепя предложението по принцип и не го подкрепя по т. 2 относно буква “б”.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 18.
Виждате на страници 42, 43 и 44.
От Правния отдел ми обръщат внимание, че в ал. 3, т. 1 трябва да свърши до Закона за енергетиката, защото текста „когато е доказана икономическа целесъобразност”, вече отпадна.
Сега се връщам към направените предложения.
Започваме с господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз искам да чуя аргументите, защо е отхвърлен.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Отхвърлили сте нашите предложения, които са идентични с вашите. Вашите са написани по-красиво. Но бихте приели по принцип нашите предложения и да дадете редакция на Комисията.
Второ, нашето предложение, аз все още не държа толкова много на чл. 18, ал. 1, т. 4, защото от вчера в Гугъл влизам и някъде пише, че е „диспечериране”, а някъде пише думата „диспечиране”. Ние по-прецизно сме го дали, което е по-правилно това да запишем. Не че имаме някакви претенции.
По второто предложение, също така го даваме, „определяне на регулирана цена за изкупуване електрическа енергия произведена от водноелектрически централи с общо инсталирана мощност над 10 МW”.
Колеги, и сега е така. Но в нито един закон никъде не е записано. За да може да дадем възможното на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране да се обосноват и да кажат: Да, в закона за възобновяемите енергийни източници до 10 МW или до 5 са с преференциални цени. Но над 10 МW ние ги определяме по регулирана цена. За да има текст в закона, затова сме го предложили. Нямаме нещо друго като претенции.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев, относно вашата неподкрепена част.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Тя е частично подкрепена. Става въпрос за достъпа и дали да бъде той гарантиран или не до топлопреносните мрежи. Аз напълно подкрепям колегите, че е необходимо и е регламентирано, че собствениците на топлопреносна мрежа осигуряват достъп. Вярно, не гарантират. Но идеята, това което сме смятали с колегите подписали предложенията, е, че за да бъде наистина това закон за стимулиране или Закон за енергията от възобновяемите енергийни източници, която би следвало да бъде с доста стимули и ние доста стимули сме предложили. Не можем да подкрепяме грубото монополизиране на тази мрежа, която е вече изградена. Затова идеята наистина е ние да определим и така да направим в наредбата към Закона за енергетиката, ясно да бъдат регламентирани правилата, с които един собственик на топлопреносна мрежа при техническа възможност (която може да бъде описана какво означава техническа възможност), да регламентира конкретен капацитет за топлинния товар или топлопреносна способност и съответно икономическа целесъобразност и такса за достъп, като е определено за електрическите мрежи, той да предоставя такъв достъп. Идеята ни е била, тези собственици на топлопреносна мрежа в големите градове, да не пречат на свободното присъединяване на производители на топлоенергия от възобновяеми енергийни източници. Това ни е била идеята.
Аз в неподкрепената си част ще оттегля своето предложение и ще подкрепя на колегите. Но искам да се обърна към Министерство на икономиката. Ние в Преходни и заключителни разпоредби ще помоля да допишем, че тази наредба към Закона за енергетиката трябва да бъде актуализирана в конкретен реален срок. Защото в коментарите, които направихме и в дискусията, която водихме в работната група с експерти на Министерство на икономиката се оказа, че има много предложения и много доводи, защо не може или защо не трябва да се даде такъв гарантиран достъп. И нито едно обективно, работещо предложение как да стане можещо. Затова много ви моля колеги и аз ще направя предложение в Преходни и заключителни разпоредби наистина в един тримесечен срок да видим разписани такива разпоредби и такава процедура, която наистина да докаже, че осигуряваме реален достъп, а не гарантиран. Реален достъп при техническа възможност и икономическа целесъобразност, както сме го записали на производителите на топлоенергия от възобновяеми енергийни източници. Защото ако в този срок не видим нещо работещо, нещо направено, ми се струва, че може да разработим в промените в Закона за енергетиката конкретни текстове, които да регламентират, както и методиката за определяне на преференциалната цена за изкупуване, така и методиката за достъпа до топлопреносната мрежа.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Кой от Министерство на икономиката ще отговори на поставените въпроси.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Благодаря господин председател. Аз ще отговоря и може би колегите ще ме допълнят.
Първо, ние считаме, че не можем да въведем понятието „гарантиран достъп” до топлопреносните мрежи, тъй като това не е изискване по директивата.
Второ, понятието “гарантиран достъп” е свързано с либерализирани пазар. Тоест, достъп на трети лица до мрежите, за да могат да продават на свободния пазар. В електроенергийния пазар и в газовия пазар това съществува, но в топлоснабдяването няма такъв пазар и затова не би следвало да говорим за достъп до мрежата.
Що се отнася до това да бъдат присъединявани производители на енергия и тази енергия да бъде изкупувана от лицензиантите от топлоснабдителните дружества, тези разпоредби ги има и в Закона за енергетиката. Така че ние считаме, че предложението от народните представители Делян Добрев, Валентин Николов, Недялков и други съответства на това, което имаме като нормативни разпоредби и то също така е подкрепено от работната група.
Беше отбелязано, че с предишно решение отпадна от понятието „икономическа целесъобразност”. Аз искам да обърна внимание, че тук става въпрос за съвсем друг вид целесъобразност. Ако се има предвид отпадането му в чл. 10 по отношение икономическата целесъобразност за подпомагане изграждане на нови топлопреносни мрежи, тук става въпрос за икономическа целесъобразност, за присъединяване, изкупуване на енергия в съществуващите мрежи. Икономическа целесъобразност за цялостната дейност по топлоснабдяването.
Аз предлагам колегите, които са експерти в топлоснабдяването, госпожа Георгиева, ако иска да ме допълни.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Някой от колегите от Министерство на икономиката, желае ли думата? Госпожо Георгиева.
ЛЮБКА ГЕОРГИЕВА: Мисля, че коментарите са достатъчни по въпроса. В крайна сметка, никой не иска да не се развиват системите на възобновяеми източници. Подкрепили сме едно решение. Нещата са развити вече в Закона за енергетиката. Целият ред на присъединяване го има в Закона за енергетиката и считаме, че могат да бъдат отправени като ред там. Друг е въпросът за преференции и цени, който е фактически предмет на подкрепа, а тук става въпрос технически.
ВАСИЛ ТОДОРОВ: Благодаря господин председател.
Имаме коментар по ал. 1 и ал. 2 на чл. 18 с конкретни предложения.
Предлагаме в ал. 1, т. 1 да бъде допълнена гаранцията с „присъединено” присъединяване. Също такова допълване предлагаме и в т. 5 „изкупуване на цялото количество електрическа енергия”. Предложението се базира на факта, че тези гаранции в момента съществуват в сега действащи закон. И това отстъпление и тяхното премахване, всъщност ще постави бъдещите инвеститори в едно неравноправно положение с тези, които вече се ползват от тези гаранции.
Също така считаме, че липсва дефиниция на термина “сигурност” в т. 2. Такава дефиниция сме предложили в нашето становище, което сме депозирали при вас. Да го прочета ли?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Дайте ми ги писмено всички тези предложения.
ВАСИЛ ТОДОРОВ: То е пуснато писмено.
И още едно нещо по ал. 2, което също сме мотивирали в нашето становище. Считаме, че ал. 2 следва да отпадне, тъй като това ограничение, след доклада на министъра, да отпаднат преференциите прави приемането на новия закон с един хоризонт на действие 5 или 6 години. Европейската практика е тези 20% на европейско ниво и 16% за България да бъдат първата крачка, като след 2020 г. тенденцията е тази крачка и този дял всъщност да се увеличи с много по-голяма стъпка. Затова предлагаме тези ограничения в алинеята да отпадне.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нещата изглеждат по следния начин, единственият вариант вашите предложения да бъдат разглеждани е някой депутат да ги предложи. Може редакционни да правим.
Има ли желание за изказване по направените писмени предложения?
Господин Белишки заповядайте.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Господин председател, аз все пак искам да чуя становището на ДКЕВР, госпожа Харитонова, да дадат становище относно предложението на господин Аталай в чл. 18, ал. 1, да се създаде нова т. 7.
Относно определяне на регулирана цена за ВЕЦ 1 и с инсталирана мощност над 10 МW. Ако това наистина не е разписано в друг нормативен документ на първо четене ми се струва, че има логика и може би е редно да го обсъдим.
ЕВГЕНИЯ ХАРИТОНОВА (член на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране): Във връзка с предложението на господин Аталай за регулираната цена за изкупуване на електрическа енергия произведена от ВЕЦ-ове с по-голяма от 10 МW мощност. Това нещо го има в Закона за енергетиката.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уреден е въпросът в Закона за енергетиката и затова смятате, че няма смисъл да се записва втори път.
ЕВГЕНИЯ ХАРИТОНОВА: Това е основанието.
Останалите задължения на Държавната комисия са описани в чл. 6. Всичките преференциални цени, които тук са изброени и вече са детайлизирани, Държавната комисия ще ги определя като преференциални цени в съответния срок какъвто бъде заложен тук в закона.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин председателю, аз продължих да чета предложението на колегата Червенкондев. Някак съм изумен, че е отхвърлена точката. Като чух Министерство на икономиката и енергетиката започнах да си задавам въпроса, ние днес се въртим кокошката или яйцето е първо. Ние в състояние ли сме днес да дадем достатъчно възможност да задействаме с този законопроект инвеститорите да обърнат поглед към България, да дойдат да инвестират във възобновяеми енергийни източници, или правим закон за възпиране за работа от възобновяеми енергийни източници. Вие нали знаете, че днес правим, но в заглавието не е написано – закона за насърчаване, създаване на специални, специализирани, преференциални условия, за да започнат да работят възобновяемите енергийни източници. Иначе няма да стане, колеги.
Ако не ни е това презумпцията, аз се учудвам всички тези предложения, които са в т. 2 и които са отхвърлени от гледна точка на предложенията на господин Цонев, от началото си помислих, че само защото сме от опозицията са отхвърлени, но по-нататък има спиране.
Колеги, няма как в Закона за енергетиката да кажем, че е уреден въпроса с присъединяването и там спора е много голям. Аз имам претенцията, че поне малко познавам Закона за енергетиката и тук Държавната комисия по енергийно и водно регулиране бих попитал, точно кой член и къде е записано, къде точно е регламентирано това. Не знам дали да го има това нещо, но ако има аз си го оттеглям. Но искам да чуя в кой член и къде точно е записано. Ако е само в задължението на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране нека да го чуем и там къде е.
Нямаме точно и ясно записано в Закона за енергетиката госпожа Георгиева за онези преференциални изисквания за включване, за присъединяване на произведена топлинна енергия от биомаса или от възобновяеми енергийни източници. Ние за това искаме тук преференциалност, възможност. Щом като идва човекът, иска да ни построи биомасата, даваме му субсидията и му казваме: Да, кмета и всички онези, които са там се ангажират и му казват на този човек - ето ти лицензионните документи. Ето ти всички тези неща и ето място, където трябва да се включиш.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Тук говорим за принципни неща. Аз подкрепям своето предложение, в смисъл подкрепям колегите, които в момента са направили обобщение, поради една единствена причина, че тук в момента времето ни е изключително кратко, за да разпишем детайлно точно по каква методика трябва да се изкупува произведената топлоенергия. Какво е икономически целесъобразно или как да се изчислява таксата за достъп или евентуално пренос и т.н. И затова подкрепям колегите това нещо да го отложим в Закона за енергетиката и в наредбата към него.
Слушайки отговорите от Министерството, аз също не останах с отговор каква е философията, как ще бъде решен този въпрос. В момента, господин Налбантов продължи да говори, това не е регламентирано, защото не е либерализационния пакт и т.н. Въпросът има ли начин и каква е философията това да се случи или категорично не може да се случи. Това искам да разбера.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Уважаеми колеги, искам да ви кажа, че първо пазарите на топлинна енергия не са свободни, не са регулирани. На това отгоре те се регулират от ДКЕВР на база абонати, на база много други неща, мощност и т.н.
Въпросът е такъв. Господин Червенкондев има много хубаво намерение и беше добре го разписал. Но ако бяха приети неговите предложения за гарантиран достъп, представете си примерно на Топлификация – София се изградят мощности и трябва да се присъединят гарантирано към топлопреносната мрежа, то тогава пораждаме много други проблеми.
Давам пример. Топлофикация изкупува топлинната енергия и задължително я плаща на производителя на биомаса, обаче не може да си събере парите от абонатите. Фалира ли Топлофикация?
Втори пример. Ако тя е в село Мърчаево, как се присъединява и кой изгражда тръбата до там? Топлофикация или производителя на биомаса?
Трето, като половината от топлинната енергия се формира от биомаса, то тогава може ли да фалира Топлофикация, която е собственика на преносната мрежа?
По принцип в закона всички които са до 5 МW може да изграждат собствена мрежа, без да са лицензианти. Тоест, могат да си изградят своя мрежа, особено на блокове и на потребители, които не са топлоснабдени. Поради тази причина, понеже много въпроси може да си зададем, затова предложихме нека да се разгледа Закона за енергетиката и да дадем срок в наредбите да се избистрят всички тези въпроси. Да има някаква техническа целесъобразност и икономическа целесъобразност във всичко това нещо. Защото, ако има една когенерация, която също се насърчава и ако има една биомаса, кой ще ощетим първо при условие, че когенерацията има собствена топлопреносна мрежа. Кой от двамата ще ощетим? Поради тази причина има много въпроси, които се зараждат и на които според мен е мястото тук във възобновяемите източници, да решим всички тези въпроси. Наистина трябва да се реши в Закона за енергетиката и в някакви допълнителни разпоредби на Министерството.
Затова предлагам да дадем срок в Преходни и заключителни разпоредби, наистина да се реши този въпрос.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: В това обобщаване на доклада на моето предложение и предложението на колегите е записано, че „присъединяването на обекти за производство на топлинна енергия от ВЕИ към топлопреносната мрежа и изкупуване от топлопреносното предприятие на произведената от друг производител топлинна енергия, се осъществява при условията на Закона за енергетиката и на наредбата по чл. 125, ал. 3 от Закона за енергетиката, когато това е технически възможно и икономически целесъобразно”.
Само искам да вметна и да акцентирам вниманието на експертите от Министерството, че в тази наредба не е регулиран въпроса с изкупуването. Молбата ми е съвместно с Държавната комисия или по какъв начин да го имате предвид при разработването. Защото в момента записваме нещо, което след три месеца се надявам да го видим работещо.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: До тук всички колеги, които изслушах, са абсолютно прави. Има логичните мотиви. Но тъй като ясно съзрял бурно желание от страна на Министерството това да се случи, ще ви помоля, текстовете които касаят било присъединяване, било срок за наредбата, да бъдат максимално категорични. В противен случай ще стигнем до онзи казус, ако си спомняте, когато гледахме подземните богатства, от Министерството ни обещаха, че до нова година ще има чисто нов Закон за подземните богатства и всичко се прехвърляше на там. Само че забравиха да кажат в коя година ще се случи. Така че много ви моля, вие колеги, прецизирайте текстовете така, че да са повече от категорични.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин председател, ще се опитам да отговоря на господин Николов.
Хубаво е човек да политизира определени неща и да говори в общото пространство, колко ще бъдем оцапани и колко ще бъдем чисти.
Първият ви аргумент, че сме закъснели, не е верен. Ако ние мислим, че Европейският съюз ще ни санкционира, защото не сме приели на 25 март закона, а на 5 април, жестоко се лъжете. Защото срокът е изпуснат от 5 декември. Това в тази насока.
Ако си мислите, че този закон в момента го правим, само защото, ще ме извинят всички експерти от другата страна, те са ни предложили някакъв закон, който за да мине така и да има заглавие на закон, който сме приели, аз с това нещо също не съм съгласен.
Ако сме седнали да приемем закон, защото на тези противоречия, които ги има в този закон, още не съм се спрял на тях, час и половина спорим дали да възложим на кмета на общината да предприеме мерки за насърчаване използването на енергията от биомаса, а в Националния план за действие за енергия от възобновяеми източници го има. В този закон е записано. Едва с един глас го приехте преди малко. В момента вие влизате в другата теза, как Топлофикация – София не може да си събере от крайните си клиенти средствата. Това значи ние изобщо не сме седнали да говорим за един Закон от възобновяеми енергийни източници, с ясното съзнание, че този процес е икономически нецелесъобразен. Но изхождайки от идеята, че енергията в света е вече в недостиг, да ориентираме определените хора, които смятат, че могат да инвестират в това нещо, макар че не е печелившо, да се ориентираме на там. Вие или се определяте да приемем закон такъв какъвто ни трябва, или ни кажете: ние искаме да приемем закон, с който да се отчетем пред Европейски съюз. Веднага решаваме въпроса. Прибираме си книжата ние от тази страна. Отивате и вие представяте този закон. Утре го приемаме и приключваме.
Виждам от Търговската палата са ни дали предложения с редакционни изменения. Само като ги чух и ми каза председателят им, че имаше го в стари закон, но в новия го няма. Правим крачка назад. Вече е ясно за какво говорим.
Ако оставим ние сега и не подредим този закон с всичките преференциалности, които са необходими, с всичките условия за включване, с всичките гарантирани неща, които трябва да са случат, за да се инвестира, ние не приемаме Закон за възобновяеми енергийни източници.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Аталай. Тези аргументи се чуха и са ясни. Аз ви предлагам колеги да минем на следващите въпроси.
Има ли други народни представители, които желаят думата? Господин Цонев заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря господин председател.
Въпреки че не съм чул аргументите, с които са отхвърлени предложенията, моето и на моите колеги, които са сходни, все пак от изказванията на други колеги, разбрах какви са мотивите.
Колеги и специално колегата Николов, аз споделям загрижеността за Топлофикация, искрено, особено Топлофикация – София, това е най-голямото дружество и с най-голямо социално значение. Искам тук да влезем малко в принципната постановка на въпроса.
Първо, ние правим закон с който искаме да насърчим тези енергии. Ако ние не осигурим достъп до производството на топлина от тези източници, ако не осигурим реален достъп, законово определен, при техническа възможност и икономическа целесъобразност, реално никой инвеститор няма да тръгне да проучва дори намерения, за да прави такова нещо. Споделям опасението. Но ако сега тръгне някой да прави инвестиционен проект, за да произвежда топлина от ВЕИ и да я продава на Топлофикация, тук има толкова много специалисти, че на мен ми е неудобно да говоря пред тях, нали знаете, че това не може да стане за по-малко от две години. Това е абсурдно да стане, особено за Топлофикация – София. За някой малък град или село може, в махала може да стане.
Аз апелирам към Вас да помислим от тази гледна точка. Как ще подейства това на инвестиционния климат и на онези големи компании, които имат желание, тъй като в България тези източници не са разработени и има потенциал. Как ще им подейства този текст от закона. Техните юристи ще им кажат: там няма какво да инвестираме. Има такъв текст, който забравяме за случая. Има монополист. Закона го защитава. Отиваме другаде да инвестираме.
Целта на този закон е да стимулираме инвестициите, освен всичко друго. Да ги накараме големите компании да дойдат, да мислят, да кажат: В България може да разработим инвестиционен проект, предложения, да пробваме и т.н. Това не може да стане през следващите две години. В този инвестиционен процес магии няма.
Ако ние до две години не предприемем мерки срещу тези монополисти, вие като управляващи, ние изобщо като законодатели виждате, че хората излизат на улицата от монополистите. И наши грешки, грешки на целия преход и грешки на предишни правителства и сега продължават. В условия на криза абсолютно всички в момента страдат от монополистите. Страда управлението, страдат хората, страдат всички. Аз не обвинявам никого конкретно. Но ние трябва да мислим за тези неща, ако не сме мислили в миналото и сме допускали грешки, все пак смятам, че ви сте хора, които обещахте, че ще мислим върху грешките.
Не можем да оставим текст в закона, който отблъсква инвеститорите. Направо им затваря вратата. Не се опасявайте. Това няма да се случи в следващите две години. Няма как.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ще ви дам думата господин Николов, но искам да ви кажа следното нещо. Искам да ви кажа колеги, че и двата вида аргументи са релевантни. Ние за това сме комисия и трябва да намерим баланс между двете неща - от една страна на монополиста ще му е най-лесно да пречи на включването на инвеститори и от друга страна, ако става по някакъв безконечен начин може да се злоупотреби така, че да не си познаем творението. Затова нашата сложна задача, е, това е сложната работа на една комисия, да намерим баланса.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря господин председателю.
Аз съм съгласен, че трябва да насърчим инвеститорите. Въпросът е, че с цел толкова да ги насърчим, че да фалират някои дружества, които извършват социална дейност и при това са регулирани. Те са монополисти, но регионални монополисти. Мисля, че не е най-правилният път.
Първото нещо, инвеститорът може да си изгради собствена мрежа. Не е необходимо да взема лиценз за това. Тоест целта би трябвало именно да топлоснабди тези места и тези райони, които не са топлоснабдени. Това мисля, че на първо място би трябвало да е.
Второ, ако ние гарантираме достъп на всички, то никой няма да иска да изгражда мрежи. В това бъдете сигурни. На това отгоре, ние даваме преференции за изкупуване на ток. Ще дадем преференции за изкупуване на топлота. Ще дадем преференции за изкупуване на газта. Де факто в един момент няма ли цялата биомаса да не стигне в България, защото прекалени преференции ще даваме. Нали търсим някаква норма за възвръщаемост. Тоест, да имат стимул те да инвестират, но да има стимул и да инвестират в мрежи, в топлоснабдителни мрежи. На това отгоре, аз мога да ви кажа, че в момента в Закона за енергетиката има текстове, бяха ни прочетени, в които са уредени въпросите за присъединяване към мрежите на такива инвеститори. Плюс това, аз мога да ви кажа, че ние насърчаваме също да има когенрации. В един момент при условие, че единият пазар е регулиран, а на други сме им дали преференциална цена на тока, тоест, това е остатъчен продукт, топлинната енергия в един момент де факто, как ще регулираме процеса. Когенерацията ли ще предпочетем или изгарянето на биомаса. В същност как ще го регламентираме? Ако мислите сега в Комисията да го регламентираме, не виждам как ще стане. Нали може само редакционни предложения да правим. Ако с такива предложения, господин Аталай, решите всичките тези въпроси, аз нямам нищо против. Нека да ги обсъдим. Една точка създава десет проблема.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Господин Цонев и господин Аталай, аз нямаше да си оттегля така леко предложенията, които съм ги вкарал, защото считам, че също са справедливи. Но в момента, както каза и колегата, и експертите има текстове в Закона за енергетиката, има и Наредба №16334, вярно от 2007 г. за топлоснабдяването. Тук в много по-изчерпателни текстове, вярно малко поостарели, затова даваме тримесечен срок да бъде актуализирано всичко това. Това е разписано всичко много точно и ясно как става присъединяване на производители на топлинна енергия към собственик на топлопеносна мрежа - от чл. 23, чл. 24, чл. 25. Нямат право и на отказ. И тук вече Държавната комисия може да се насочи и да направи при една жалба за отказ от присъединяване да има санкции.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има предложение да минем към гласуване. Подкрепям предложението.
Има предложение от народните представители Цонев и Михайлова.
Който е „за” това предложение, моля да гласува.
АРИФ АГУШ: Аз предлагам да бъде гласувано заедно с предложението н господин Червенкондев, защото те по принцип си съвпадат.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Не е точно така. Те не са подкрепени в неговото предложение.
Има предложение от народните представители Цонев и Михайлова.
Който е „за” това предложение, моля да гласува.
Гласували 4 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 9.
Не се приема.
Предложение на н.п. Мартин Димитров.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 4 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 9.
Не се приема.
Предложението на Добрев, Николов и група е подкрепено по принцип.
Има предложение на Рамадан Аталай и Ариф Агуш. То не е подкрепено по точки 1 и 2.
Подлагам на гласуване неподкрепените точки 1 и 2.
Който е „за”, моля да гласува.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Диспечиране го махаме, ако не ни кажат кое е правилното.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Остава т. 2. В Закона за енергетика се използва термина „диспечериране. Въпрос към Министерство на икономиката. В Закона за енергетиката терминът е диспечиране.
Имаме Правен отдел от Министерство на икономиката. Подкрепяте ли госпожо това предложение или не го подкрепяте?
МАРИЙ КОСЕВ: Господин председател, „диспечиране” е.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: При това положение предлагам първо на гласуване първа точка от предложението на господин Аталай. Думата „диспечериране” да се замени с думата “диспечиране”.
Има подкрепата на Министерство на икономиката.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на втората част от неподкрепената част от предложението на господин Аталай.
Който е „за”, моля да гласува.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Колеги, тук трябва да го приемем, защото Закона за възобновяеми енергийни източници в енергийния закон го няма това нещо, за да е последователно.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 4 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 9.
Не се приема.
Отиваме на предложението на Диан Червенкондев.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Вие оттегляте неподкрепената част. Неподкрепена част е относно буква “б”.
Работната група на която аз не съм присъствал, но е допуснала техническа грешка.
Точка 2 буква “б”. Виждам техническа грешка, господин Червенкондев. Една част от вашето предложение не я виждам в окончателния вариант.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Това коментирах.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Дали тази Специфична част от предложението на господин Червенкондев я подкрепяте. На стр. 42, най-отгоре т. 1 от доклада. Вижте господин Косев текста: Задължително изкупуване на топлинна енергия и енергия за охлаждане произведено от възобновяеми източници по цени определени от ДКЕВР. Този текст Министерство на икономиката подкрепя ли го?
Госпожа Георгиева виждам, че иска да вземе думата.
ЛЮБКА ГЕОРГИЕВА: Как ще изкупим задължително топлинна енергия от охлаждане при положение, че през летния сезон, когато работят двете системи, системата за охлаждане и системата за подгряване на топлата вода, за едната са необходими 90–95 градуса твърд температурен график. А другата е 60–65. Каква икономическа целесъобразност имаме от това? Обясняваме, че нещата не са толкова елементарни. Не е същото както при електрическата мрежа.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Не подкрепяте предложението на господин Червенкондев
Моля Ви за втори много важен въпрос. Господин Налбантов обърна внимание, че т. 3 от предложението на господин Червенкондев има различен характер и значение от това, което ние гласувахме преди малко. А именно, подпомагане и реализиране на проекти за изграждане на топлопреносни мрежи и мрежи за пренос на енергия за охлаждане в населени места отговарящи на изискванията за обособена територия.
Господин Червенкондев предлага да отпадне принципа за икономическата целесъобразност. Но Министерство на икономиката казаха, че тя отпадна преди. Но тук става въпрос за включване. Икономическа целесъобразност при включване, при присъединяване по-точно, и трябва да остане. Затова колеги, с цел прецизност, това е в ал. 3, т. 1 на стр. 43.
Алинея 3, т. 1 окончателната редакция на Комисията. На стр. 43 накрая има ал. 3, т. 1.
Господин Червенкондев предлага: след думите „Закона за енергетиката” да отпадне следващия текст: “когато е доказана икономическа целесъобразност за потребление на топлинна енергия и т.н.”. Той предлага термина “икономическа целесъобразност” при присъединяване да отпадне.
Министерство на икономиката от своя страна казва, че това не трябва да отпада. Затова Ви предлагам да се запише, че “Комисията подкрепя по принцип предложенията на господин Червенкондев” и всяко едно от тези спорни да бъде гласувано поотделно. Предлагам ви го с цел прецизност.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Първата точка, която коментирахме и не случайно тя е пропусната в общия доклад на работната група, аз акцентирам на вниманието за пореден път на експертите, да помислят и да намерят решение в този тримесечен срок, в актуализирането на тази наредба, съвместно с Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, да се регулира начина по който тази топлоенергия ще бъде реализирана. Кой ще я изкупува? Гарантирано, да или не. По какви цени? Регулирани, икономически целесъобразни и т.н.
Имате три месеца, молбата ми е намерете решение. Защото така наистина, както сме го записали, гласуваме го, става закона и би следвало да се изпълнява. Да направим наистина един добър закон. Да ни помогнете с едни дори подзаконови нормативни актове, за да не правим ЗИД.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Тодорова.
КОСТАДИНКА ТОДОРОВА: Понеже непрекъснато се коментират тримесечни срокове, § 20 на проекта на закона казва, че подзаконовите нормативни актове по прилагане на този закон трябва да бъдат приети в срок от един месец. По същия начин в ал. 2 е казано, че подзаконовите нормативни актове по прилагането на Закона за енергетиката се привеждат в съответствие с този закон в срока по ал. 1, тоест за един месец.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: В тази връзка господин председател, нека съвсем коректно да дадем думата на Министерството на икономиката да видим в този едномесечен срок ще успеят ли? Да направим някакъв разумен срок, ако е необходимо в тяхна полза, но така, че да се получи нещо добро.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Това е по-нататък господин Червенкондев. Утре като дойдат на Комисия в 14.00 часа ще имат отговор на този въпрос.
Сега да преминем към гласуване на спорните текстове.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Оттегляме това наше предложение, което беше отхвърлено, да не се пише в доклада.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Аталай оттегля предложението си.
На стр. 42, т. 1, която е в началото, предложението на господин Червенкондев, не е подкрепена от Министерство на икономиката. Те казват, че не може да има задължително изкупуване на топлинна енергия и енергия за охлаждане.
Подлагам отделно на гласуване тази т. 1 от предложението на господин Червенкондев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Те казват, че не може да бъде задължително, а аз казвам, че може. Какви са тези аргументи?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Маринова.
СВЕТЛАНА МАРИНОВА: Става въпрос за следното. Няма как да имаме задължение за задължителен достъп и задължение за задължително изкупуване, защото топлофикациите си имат и собствени производства, с които правят високо ефективно производство. Технически това беше обсъждано много пъти. Не е подценен въпросът. Не е от нежелание и да се справим с проблема. Не е от нежелание да насърчим ВЕИ-тата. Няма такова нещо. Технически, ако пуснем в мрежата друг да снабдява, високо ефективното комбинирано производство на Топлофикация автоматично става не високо ефективно. И ще фалира дружеството. За това става въпрос.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги ясни са аргументите. Чухме господин Червенкондев, чухме и Министерство на икономиката. Депутатите ще решат едното или другото.
СВЕТЛАНА МАРИНОВА: Извинявам се много. Депутатите не могат да решат икономическата логика в обратното на нейната икономическа логика. Много Ви моля.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Мен лично ме убедихте в правотата на вашите аргументи, но тези спорове се решават с гласуване в нашата Комисия.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Господин председател, искам да ви напомня, че България е парламентарна република и решават народните представители. За пореден път Ви обръщам внимание върху това, че това го решават народните представители.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Моите уважения колежке към вашия труд и към всичко, което правите. Аз само ще ви кажа тук от позицията на скромния си десетилетен опит в тези зали и председателство на двете най-големи комисии, че през цялото време като председател съм защитавал точно позициите на администрацията, защото тя трябва да изпълнява тези закони. И в повечето случаи знам какви са аргументите и ги уважавам. Но мога да ви приведа и обратните примери. Осем месеца спорихме с администрацията за данъците от 10%. Знаете ли какъв беше аргументът? Точно целесъобразност, финансовата целесъобразност. Сега това управление ходи и се хвали навсякъде, че това е най-доброто нещо, което има в България, за да дойдат инвеститорите. Казвам Ви го, защото точно депутатите, мислейки политически, понякога трябва да ги слушате, вземат правилните решения, макар и те да изглеждат икономически нецелесъобразни или финансово нецелесъобразни към даден момент. Защото не исках да държа политически речи тук. Ако погледнете плана Барозу 2020 ще видите, че там има само два акцента - високи технологии и зелена енергия. И страхотни бюджети по тези теми. Страхотни бюджети по които ние ще кандидатстваме. Не по тази референтна рамка, която имаме днес и която има толкова дефекти и вие не сте виновна за нея.
Искам да не правите такива изявления, защото ние сме един отбор, вие администрацията и ние законодателите. И в случая малко по-кротко с целесъобразността.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Цонев.
Има предложение на господин Чеарвенкондев, което е на стр. 42, т. 1 „задължително изкупуване на топлинната енергия и енергия за охлаждане, произведени от възобновяеми източници по цени определени от ДКЕВР”.
Който е „за” това предложение, моля да гласува.
Гласували 3 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 10.
Не се приема.
Отиваме на т. 3 от предложението на господин Червенкондев на стр. 42 – „подпомагане и реализиране на проекти за изграждане на топлопреносни мрежи и мрежи за пренос на енергия за охлаждане в населени места, отговарящи на изискванията за обособена територия по чл. 43, ал. 7 от Закона за енергетиката”.
В редакцията на стр. 43 въпросът е следният: накрая в ал. 3, т. 1 има две възможности - дали след „Закона за енергетиката” да се сложи точка, или частта, „когато е доказана икономическа целесъобразност за потребление на топлинна енергия от възобновяеми източници, за производството на която е представен идеен инвестиционен проект”. Преди да стигнем до там, Ви предлагам да подкрепим останалата част от предложението на господин Червенкондев по принцип.
Който е „за” това предложение, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема.
Сега отиваме на стр. 43, ал. 3, т. 1.
Има две опции - да остане целесъобразността при присъединяване или да няма целесъобразността при присъединяване. Тоест, означава всеки да бъде присъединен. Когато обаче има целесъобразност, рискът е монополиста да прави каквото си реши, освен ако държавата не регулира процеса и ДКЕВР не регулира процеса.
Моето лично мнение е, че трябва да има някаква целесъобразност, за да не стане беля от цялата работа, различно от добрите намерения на народните представители.
Затова Ви предлагам следния вариант.
Първо, варианта който имате написан пред вас да гласуваме първо като ал. 3 на стр. 43, т. 1 заедно с втората част от изречението, включително “когато е доказана икономическата целесъобразност за потребление на топлинна енергия от възобновяеми източници, за производството на която е представен идеен инвестиционен проект”.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, това словосъчетание “подпомагане и реализиране” ми се струва много изкуствено. Подпомага реализирането на проекти.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Да остане първото предложение.
Подлагам на гласуване на стр. 43, ал. 3, т. 1 текста както го четете пред вас. Нищо да не отпадне.
Който е „за” запазване на икономическата целесъобразност. Имайте предвид Министерство на икономиката следното нещо, ако сега го оставим и видим, че утре има злоупотреби, имайте предвид, че този текст пак ще го гледаме.
Който е „за” да остане текста, както е в момента, моля да гласува.
Гласували 8 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 4.
Приема се текста, така както е предложен.
Сега подлагам на гласуване редакцията на работната група за чл.18 заедно с направената току що промяна.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържал се един.
Предлагам ви да спрем до тук.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: На чл. 18, това е и мое предложение, но акцентирам вниманието на колегите от Министерство на икономиката и Държаната комисия по енергийно и водно регулиране, току що гласувахме в т. 5 задължително изкупуване на газ от възобновяеми източници по преференциални цени, определени от ДКЕВР.
Считате ли, че това е най-коректната редакция?
Молба ми е или това нещо утре да го прецизираме и прегласуваме. Защото сме записали нещо, което де факто е същото като топлопреносната мрежа.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Въпросът на господин Червенкондев, колеги от Министерство на икономиката е честен и е резонен. Защо тук да може, а в другия случай да не може.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Аз мисля, че когато коментирахме въпроса за топлопреносните мрежи споменах, че по Директива също има изисквания за достъп до мрежите за природен газ. И там също се предвижда либерализация на пазара. Но проблемът е, че в Закона за енергетиката това не е регламентирано. Закона за енергетиката в частта газоснабдяване третира единствено взаимоотношенията обвързани с природен газ, но не и газ от възобновяеми източници. Тоест, там се казва, че се присъединяват добивни предприятия и пише, че има търговски взаимоотношения между добивните предприятия. Така че това би следвало да се регламентира в Закона за енергетиката, за да има смисъл да работи тази разпоредба.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Така както гласуваме това нещо в ал. 4, т. 5 Министерството или Държавната комисия как ще го изпълнява и ще работи ли въобще?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Налбантов има един много прост въпрос, защо да може за газа да е задължително, а за топлопреносната мрежа да казвате, че не може да е задължително.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Задължително изкупуване от кого? По каква методика ще бъде определено? Има ли такава? Ако трябва да се уточни за подзаконови нормативни актове, да го уточним тук.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Мога ли да отговоря господин председателю. Аз пак казвам. В директивите регламентират либерализацията на газови пазар. Там нямаме модела на единствен купувач, както е при топлоснабдяването. Имаме разделяне на оператор на газопреносна и газоразпределителна мрежа. И съответно имаме снабдители и доставчик на природен газ. И там вече са регламентирани взаимоотношенията. Въпросът е, че те са уредени засега само по отношение на природния газ.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Утре, ако аз съм един производител на газ от възобновяеми енергийни източници, ние в момента казваме задължително, и аз ще искам задължително да ми изкупуват тази моя произведена газ от сметището и т.н. Как ще работи този член от закона? И по какви цени? Имаме ли такива цени. Имаме ли такава методика? Кой ще ми го изкупува? Кой ще ми го плаща? Или трябва да запишем, че трябва да има и подзаконов нормативен акт, който в момента не виждам в закона.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Аз искам да се извиня, че не съм експерт по газоснабдяване. Но доколкото съм информиран има технически изисквания към биогаза, за да може да бъде присъединен към мрежите за разпределение на природен газ. Тоест, изисквания към състава на този продукт. Трябва да има достатъчно добре развита нормативна уредба, която да регламентира тези изисквания.
По отношение на електроенергийния сектор, такава уредба има към Закона за енергетиката. Това са правилата, мрежовите правилници, доста наредби и там въпросите са уредени.
По отношение на биогаза те са уредени.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, благодаря днес за работата Ви.
Утре всички сте задължително поканени в 14.00 часа да продължим нашата работа. Моля, за същото масово участие, както днес. Още веднъж благодаря за усилената работа днес.
Закривам заседанието.

(Закрито в 18.30 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров

Стенограф:
Силвия Михайлова
(167 458)