1. Обсъждане на Законопроект за енергията от възобновяеми източници, № 102-01-9, внесен от Министерския съвет на 8 февруари 2011 г. – за второ четене.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р ОТ О К О Л
№ 11

На 18 март 2011 година (петък) от 14.30 часа в зала Изток, пл.Народно събрание І се проведе извънредно заседание на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на Законопроект за енергията от възобновяеми източници, № 102-01-9, внесен от Министерския съвет на 8 февруари 2011 г. – за второ четене.
Заседанието беше открито в 14.30 часа и ръководено от заместник председателя на комисията Делян Добрев.
Списъкът на присъствалите народни представители се прилага към протокола.

***

ПРЕДС.ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаеми колеги, в залата присъстват 14 народни представители, предполагам и други колеги ще се присъединят към нас. Има кворум и можем да започнем днешното заседание. Господин Мартин Димитров отсъства днес и аз ще водя заседанието. Последният текст, който вчера гласувахме е на чл.18 от закона, днес започваме с чл.19.
Член 19. По чл.19 има предложение на н.п.Рамадан Аталай и Ариф Агуш. Комисията подкрепя предложението.
Предложение от н.п.Никола Белишки и Недялко Недялков.
Работната група подкрепя предложението по принцип.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.19. Има ли нужда да четем редакцията. Не. Изказвания по този текст.
Г-Н РАМАДАН АТАЛАЙ: Предлагам вносителите още в началото да правят разяснения по дадения текст,за да навлезем в темата.
ПРЕДС.ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Този текст е консенсусен, всички предложения са подкрепени. Не смятам, че по всеки член трябва да караме Министерство на икономиката, енергетиката и туризма да ни го обяснява, ако някой има въпроси по някоя от точките тогава още изслушаме техните разяснения.
Предлагам за гласуване чл.19.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 14, против – няма, въздържали се – 1.
Приема се.
Член 20. Предложение от н.п.Иван Иванов.
Работната група не подкрепя предложението, което ще ви прочета.
В чл.20 , ал.2 се създава нова т.5:
„5. Системи за оползотворяване на топлината на битовите и индустриалните отпадни води”.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: В чл.20, ал.2 се говори за това как именно трябва да бъде произведена най-малко 15 на сто от общото количество топлинна енергия и енергия от възобновяеми източници. Предлагат се четири опции по вносител. Моето предложение е в т.5 да се добави:”Системи за оползотворяване на топлината на битовите и индустриални отпадни води”. Топлината и от двата вида – от битовите и от индустриалните отпадни води просто потъва в канализацията и не се оползотворява. Аз предлагам този текст, защото съм получил сигнали за разработки, които позволяват това. Нека да дадем възможност на хора, които работят по тези проблеми да имат реализация чрез текст в закона. Аз не зная защо не подкрепя предложението ми работната група, счита го за маловажно ли, за нереализуемо ли или за нещо друго.
Г-Н НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Мисля, че предложението на г-н Иванов действително има смисъл. Оползотворяването на този потенциал е от значение, но той е свързан с енергийната ефективност. Той не може да бъде използван за целите на ВЕИ, тъй като енергията от отпадна вода не е енергия от възобновяем източник, тя не е геотермална енергия и тъй като тя не служи за изпълнение на целите за дял на енергия от възобновяеми източници, ние тук считаме че не е мястото на текста в този закон, това е по-скоро мярка за енергийна ефективност.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Аз имам определено възражение и то е, че под възобновяеми източници се разбират вятъра, слънцето и т.н. и както битовите, така и индустриалните отпадни води са на принципа на водата като възобновяем източник, защото водата не съществува само в прекия смисъл на думата в язовирите и другите водоеми, това е също една от формите под която водата може да бъде използвана, както например геотермалните води. Те също водят до силна енергийна ефективност, ако се въведат в топлоснабдяването.
Аз поддържам предложението и това, че се отхвърля от комисията е отговорност вече на самата комисия.
Г-Н РУМЕН ОВЧАРОВ: Вие вчера сте приели клаузите на чл.11. Не знам обаче как точно се обвързва с чл.20, ал.1, където казваме че при изграждане на нови или при реконструкция, основно обновяване,основен ремонт или преустройство на съществуващи сгради се въвеждат в експлоатация инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници, когато това е технически възможно и икономически целесъобразно, а в чл.11, ал.2 казваме, че считано от 1 януари 2012 г. новите сгради за обществено обслужване, както и съществуващите сгради за обществено обслужване, в които се извършва реконструкция, основно обновяване, основен ремонт или преустройство, изпълняват ролята на образец за постигане на целите по този закон. Това задължение може да бъде изпълнявано чрез спазване на стандартите за жилищни сгради с нулево потребление на енергия или посредством осигуряване на покривите и т.н.
В един член обявяваме, че ремонтираните сгради ще имат едни условия, при които ще бъдат ремонтирани, а при другите – други условия. Така да се каже ще бъдат пример за изпълнението на закона, а може ако е икономически целесъобразно да въведем нещо и от този закон.
В чл.20, ал.2 пише, че ще се въвеждат в експлоатация инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници, когато това е технически възможно и икономически целесъобразно. В чл.11, ал.2 пише, че когато се осъществява реконструкция и основно обновяване , тези сгради ще изпълняват ролята на образец за постигане на целите на този закон.В единият случай при ремонтите има едни изисквания към сградите, в другия случай изискванията са доста по-различни, просто в двата члена има различни неща и някой ще трябва да ги уеднакви.
Г-ЖА СВЕТЛАНА МАРИНОВА: В двата текста се регламентират различни неща, дотолкова доколкото сгради, които служат за обществено ползване и които са предмет на регламент в чл.11, за тях се казва точно така, както е казано в директивата и това е едно към едно задължение – те да бъдат образец. Няма противоречие с чл.20, защото чл.20 е обща норма, която говори за всички сгради, това са новите сгради, такива в които като се прави основен ремонт се правят ремонти на целите инсталации – отоплителни, електроинсталации. На двете места са казани съвсем различни неща. Вие сте прав че те предметно съвпадат, дотолкова доколкото са използват инсталациите производство на ВЕИ, дали ролята на образец ще се изпълнява, като се прилага чл.20. Подробна регламентация ще настъпи във връзка с новите изисквания на Сградната дирекция, което ще е предмет на Закона за енергийната ефективност, като всъщност ще има комбинация от ползването на ВЕИ за целите на постигане на по-ниско енергийно потребление от тези сгради, така че не могат тук да се изчерпат в тези два текста всички възможни хипотези. Идеята е, че за обществените сгради изискванията ще бъдат доста по-сериозни и те трябва да влязат много по-бързо в съответствие с тези изисквания.
Г-Н РУМЕН ОВЧАРОВ: В два различни члена се поставят абсолютно различни условия.
ПРЕДС.ДЕЛЯН ДОБРЕВ: В първият случай са сгради за обществено обслужване, във втория случай са всички сгради. За обществените сгради има специален член, докато останалите случаи се третират по чл.20.
Г-Н РУМЕН ОВЧАРОВ: В такъв случай възниква другият въпрос – по какъв начин държавата ще задължи някой, който и да било частник като си прави ремонта да въвежда възобновяеми енергийни източници и дали това е икономически целесъобразно.
Г-ЖА СВЕТЛАНА МАРИНОВА: Сега има такова задължение. Първият път, при който се регламентира подобно задължение и задължението ще бъде по какъв начин ще бъде гарантирано. Във всеки от новите проекти едно от изискванията е да отговаря на съществено изискване към проектите – енергийна ефективност, така че всеки проект когато се одобрява той самия трябва да предвижда мерки за спестяване.
Г-Н РУМЕН ОВЧАРОВ: Става дума за въвеждането на инсталации за производство на възобновяеми енергийни източници. За каква енергийна ефективност говорите? Тук има директен ангажимент всички граждани в България като си правят ремонт на къщите да въвеждат системи за производство на електроенергия от възобновяеми енергийни източници.
ПРЕДС.ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Проектът за енергийна ефективност ще покаже доколко това е ефективно.
Г-Н РУМЕН ОВЧАРОВ: Енергийната ефективност не е възобновяеми енергийни източници.
Г-Н НИКОЛА БЕЛИШКИ: Господин Овчаров, аз мисля че всички тези неща ще бъдат по Законът за устройство на територията, още повече това което каза г-н Добрев че е по Закона за енергийна ефективност и там става въпрос вече за издаването на сертификат по енергийна ефективност, който е длъжна да има всяка една сграда.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Аз ще бъда съвсем кратък и искам да ви цитирам едни данни,които ми бяха предоставени. Само в София дебитът на отпадъчните топли води е 5 куб.метра за секунда,което прави достъпно количество енергия от порядъка на 6.5 гват/часа в денонощие. За една година това се равнява на количеството енергия, което трябва един хилядник на АЕЦ Козлодуй да произведе. Като имам предвид, че от тези води 30 % всъщност ще бъдат оползотворени по естествени причини, технологични и т.н.,но дори и в този случай това означава, че ако се използват тези води един месец, хилядникът който ще работи в АЕЦ Козлодуй ще дава енергия за други нужди, защото иначе ще бъдат покривани едномесечни нужди от топлинна енергия по начина, по който всъщност могат да се използват тези води.
Аз отново казвам, че нямам нищо против да се обсъжда дали това по-скоро не е в посоката на енергийна ефективност, макар че в основата е водата, която е възобновяем енергиен източник. Второ, след като го няма Законът за енергийна ефективност, а и не знам изобщо кога ще се появи този закон, защото не съм чул да е във фаза на представяне пред Парламента, аз поддържам моето предложение, като считам че по никакъв начин не би навредило неговото включване в закона.
Г-Н НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Напълно споделям това, че тази енергия трябва да се оползотворява. Ако видим дефиницията за енергия от възобновяеми източници в допълнителните разпоредби, ще стане ясно, че става въпрос за топлинна енергия от повърхностни води, хидротермална енергия и отделно ние имаме енергия от водно електрически централи. Дефинициите са за видове енергия от възобновяеми източници и енергия, съхранявана под форма на топлина от повърхностните води, но нямаме отпадни води. Въпросът е, че тази енергия дори и да бъде оползотворена, тя не може да служи за целите на изпълнение на дял на енергията от ВЕИ, няма да бъде издаван сертификат за произход.
Г-Н ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Господин Иванов, наистина вчера ние започнахме един аналогичен дебат. Това беше за органичните твърди битови отпадъци, които са също подкрепени от нас като философия и идея, но просто не им е мястото тук и това, което казахме е че по-добре е да направим промени в Закона за енергетиката за алтернативни енергийни източници, каквато е органичната част на твърдите битови отпадъци и съответно тук би влязло и Вашето предложение, което наистина трябва да се адмирира и подкрепи законодателно, но не е точно тук мястото поради отсъствието му в определението за енергия от възобновяеми източници.Това е моят коментар.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Приемам тези аргументи и си оттеглям предложението. Аз имам въпрос към г-н Налбантов и към министър Трайков кога ще се появят промените в Закона за енергийната ефективност?
ПРЕДС.ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Иванов оттегли своето предложение.Подлагам на гласуване текстът на чл.20.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – 4.
Приема се.
Член 21. Работната група подкрепя текста на вносителя за чл.21. не виждам предложения. Предлагам да гласуваме чл.21.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 14, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се.
Раздел ІІ. Присъединяване на енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел ІІ.
Предлагам да гласуваме наименованието на раздел ІІ.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 15, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се.
Член 22. Има предложение от н.п.Рамадан Аталай и Ариф Агуш.
Работната група не подкрепя предложението.
Предложение от н.п.Иван Иванов.
Работната група не подкрепя предложението.
Предложение от н.п.Никола Белишки и Недялко Недялков.
Работната група подкрепя предложението по т.3 и не го подкрепя в останалата част.
Първо трябва да гласуваме предложенията, които работната група не подкрепя.
Предложение от н.п.Рамадан Аталай и Ариф Агуш,което ще ви прочета.
Предлагаме чл.22 да се промени, както следва:
Чл.22 (1) Операторите на преносната и разпределителните електрически мрежи включват в десетгодишните си планове за развитие и в ежегодните си инвестиционни и ремонтни програми средства за развитие на мрежите, свързани с присъединяването, преноса и разпределението на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници за изпълнение на целите по чл.12, ал.4.
(2) Операторите на преносната и разпределителните електрически мрежи изготвят прогнози в съответствие с НПДЕВИ за максималните електрически мощности, които могат да бъдат предоставени за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, отчитане на:
1.сключените и прекратените предварителни договори;
2. отчетеното и прогнозното потребление на електрическа енергия;
3. преносните възможности на мрежата;
4. утвърдените от ДКЕВР десетгодишни планове за развитие на мрежите;
5. прогноза за развитие на мрежите за следващ тригодишен период;
6.възможностите за балансиране на мощностите в мрежите и електроенергийната система.
(3) Прогнозираните мощности по ал.2 не могат да бъдат по-малко от прогнозираните мощности съгласно НПДЕВИ.
(4) Операторите на разпределителните електрически мрежи ежегодно до 15 ноември представят на оператора на преносната електрическа мрежа информацията по ал.2 на следващия едногодишен период по райони.
(5) Операторът на преносната електрическа мрежа ежегодно до 15 декември представя на ДКЕВР и публикува на интернет страницата си информацията по ал.2 по райони и нива на напрежение.
Моля г-н Аталай или г-н Агуш да представят предложението.
Г-Н РАМАДАН АТАЛАЙ: Този раздел е един от разделите, които трябва обстойно да обсъдим днес тук. Ще помоля да вземат отношение по него представителите от Електроразпределение и ЕСО. Знаете, че един от най-големите проблеми, които възникнаха през този период, когато работеше другият е проблема с непрозрачността и нежеланието от страна на електроразпределителните дружества и ЕСО в определения срок за включване на производство от възобновяеми енергийни източници.Смятам, че в тази насока ако има в залата хора, които имат производство от ВЕИ са се сблъскали с тези проблеми и моля да видим това ваше предложение. Нашето предложение не е нищо друго, освен да подпомогнем възможността колкото се може по-лесно ,без големи административни пречки да се създаде възможност съгласно изискванията на директивата тези нови производства да бъдат включени към преносните мрежи. В чл.22 е разписано присъединяването към разпределителните мрежи на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници от проектозакона и те създават тежък административен режим, от който ние трябва да избягаме. Този административен режим пречи за развитието на възобновяемите енергийни източници.
Искам да ви спра вниманието и на директива 28, чл.13 и параграфите от 1 до 4 и чл.16 и параграфите от 1 до 11. Ние казваме, че транспонираме тези директиви в проектозакона и изискват подкрепа за енергията от ВЕИ, особено в случаите когато прилагаме чл.16 , § 2, както и разпоредбите на директива 72 и ако ги транспонираме, ще бъде намалена административната тежест при реализацията на проектите от ВЕИ.
Уважаеми колеги, принципите за насърчаване и използване на енергията от възобновяеми източници са коренно противоположни на принципите на директива 28, става въпрос за вашия закон, който вие ни предлагате тук. Според изискванията на директива 28 развитието на преносната, разпределителната и енергийна инфраструктура трябва да бъде съобразено с перспективата да се появят проекти за производство на енергия от възобновяеми източници, без ограничение на района, в който ще се строят, а законът който вие предлагате изисква проектите за производство на енергия от възобновяеми източници да бъдат съобразени с възможно развитие на преносната и разпределителна енергийна инфраструктура, без значение дали в районите на развитие на инфраструктурата има възобновяеми източници. Колеги, аз знам че операторите на мрежи имат задължения съобразно директива 72 и директива 28 и да съобразят своите програми с реализацията на проектите за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, обаче това изисква средства и те винаги се оправдават с това. Оптимизирането, реконструкцията и модернизацията на мрежите както знаете също се изискват средства. Построяването на далекопроводи, подстанции и т.н. също се изискват средства, всички тези оправдания сме ги слушали и всеки от вас, който се интересува знае каква е възможността да бъде присъединена една нова енергия от възобновяеми източници.
Колеги, ние много добре знаем, че корпоративните политики на операторите не винаги се съобразяват с изискванията на европейските документи. Бих ви помолил да приемете това наше предложение,защото тук ние вече наблягаме и на прозрачността, яснотата на процедурите, както и намаляването на администрирането на процеса по издаване на становища, свързани с условия за присъединяване и т.н. Ако ние всичко това днес не го приемем и не го направим в чл.22 и го оставим така, както вие сте ни го предложили, ние дефакто няма да сме в унисон нито с директива 28, нито с директива 72 и ще сме в услуга, за пръв път ви го казвам, на разпределителните предприятия и на ЕСО и всички онези пречки, които те ни представят днес пред производителите на енергия от възобновяеми източници ще останат факт.
По отношение на т.5 от нашето предложение, аз вече съм объркан, защото ви казах, че не трябва да отпадне в ал.3 за максималните мощности. Тук трябва да се има предвид, че от предишната година още трябва да има яснота какви са максималните мощности, които може да се включат, за да може инвеститорите накратко казано да имат възможността да подготвят съответните проекти.
ПРЕДС.ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Аталай, в чл.6, т.3 отпадна думата „максимални” и би следвало и тук в чл.22, ал.5 думата „максимални” също да отпадне.
Г-Н РАМАДАН АТАЛАЙ: Думата „максимални” трябва да остане и отново да разгледаме чл.6.
Г-Н АРИФ АГУШ: Ние държим на срока и сме предложили той да бъде 15 декември, но не знам защо е посочен срок 30 юни, може би министерството ще ни отговори.
Г-Н НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Ще отговоря първо на последният въпрос защо срока е 30 юни. Тази дата съвпада с новият ценови период и когато инвеститорите са наясно с цените за този период, те вече знаят на какви цени могат да бъдат сключени техните договори, ако в този период подават заявления и сключват предварителни договори за присъединяване. За това е избрана тази дата.
Г-Н АРИФ АГУШ: На 30 юни след като той получи информация, трябва да си заложи инвестициите и да ги прави в рамките на половин година. По-добре е срокът да бъде 15 декември.
Г-Н НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Няма изискване инвестицията да се случи в този срок. Това е само срокът, в който са валидни тези мощности и за който ще постъпват заявките.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Аз имам две предложения, второто го оттеглям, като считам че вместо да се фиксират минимални и максимални количества електроенергия, които могат да бъдат присъединени от възобновяеми енергийни източници, просто трябва да се запише количествата електроенергия, които могат да бъдат присъединени. Подкрепям становището, което преди това беше реализирано вчера в един предшестващ текст.
Що се касае обаче до първото ми предложение, аз го защитавам и то е, че в ал.1, ал.2 и ал.5 думите „зони за присъединяване” трябва да отпаднат. В тези алинеи присъстват така наречените зони за присъединяване. Зоните на присъединяване не са дефинирани никъде, нито в Допълнителните разпоредби на закона, за да се разбере в крайна сметка това географски зони ли са и на каква база се определят.
Г-Н НИКОЛА БЕЛИШКИ: Ние с г-н Недялков сме предложили точно същото нещо – да отпаднат думите „зони на присъединяване”. Имахме уговорка с работната група че ще се даде точна дефиниция на „зони на присъединяване”. В Преходните и заключителни разпоредби, т.19 е записано „райони на присъединяване”, което е вече уточнено.
ПРЕДС.ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Редакцията на комисията е: вместо „зони на присъединяване” да се запише „райони на присъединяване” . Това определение е отразено в Преходните и заключителни разпоредби, така че това конкретно предложение би трябвало да отпадне.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: В т.19 на Преходните и заключителни разпоредби е записано „район на присъединяване”. Да, това вече е районът, в който се извършва експлоатация на собствената мрежа от териториалното управление на оператора. Оттеглям предложението.
ПРЕДС.ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Иванов оттегли предложението си. Господин Белишки също оттегли т.1 и т.2 от предложението.
Г-Н НЕДЯЛКО НЕДЯЛКОВ: Ние оттегляме нашето предложение в т.1, т.2 и т.4.
ПРЕДС.ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Иванов, Вие оттегляте ли и второто си предложение в буква „б”.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Оттеглям го.
ПРЕДС.ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Иванов си оттегли цялото предложение.
Господин Недялков оттегли частта от предложението, което не е подкрепено от работната група.
Други народни представители желаят ли да вземат отношение по този член? Няма.
Предлагам първо да гласуваме текста на предложението на н.п.Рамадан Аталай и Ариф Агуш, което ви прочетох.
Г-Н РАМАДАН АТАЛАЙ: Аз все пак искам да чуя какви са аргументите на вносителите по отношение на нашето предложение да не се приеме.
Във връзка с ал.5 искам да кажа, че на 15 декември е добре да се знае Комисията за държавно и водно регулиране какви са максималните мощности, въз основа на които може следващата година инвеститорите да преценят могат ли да започнат да работят за проектите, да търсят съответните проектанти и т.н., отколкото те на 30 юни да разберат, една година губим. Това ни беше идеята за посоченият срок, но явно не можем нещо да се разберем.
Г-ЖА СВЕТЛАНА МАРИНОВА: По отношение на срока.За всички е добре да е ясно по-рано, но тук трябва да обърнем внимание на това, че нашата гледна точка е била да е изтекла годината, защото отчитането на данните става, след като са изтекли календарните години. Следенето за изпълнение на индикативните гриви е на двугодишен период, т.е. ние непрекъснато следим един завършен двугодишен период. Ако имаме неизпълнение, след това е този механизъм за одобряване на мощностите, той е вързан с това че при така предложените на оператора разпределителни мрежи мощности, един системен оператор трябва да има време да ги прегледа, да види неговите възможности на мрежите и да формира становище. От друга гледна точка през този срок за министъра, енергетиката и туризма е предвидено да даде становище.
Това не е случайно, а е във връзка с изпълнение на целите, такива каквито те са заложени в националния план, след това е произнасянето на комисията. Вчера стана въпрос за това, че имаме одобряване от комисията на въпросните мощности.Това одобряване е свързано с другите правомощия на комисията – да разглежда инвестиционните планове, да одобрява 10-годишните планове за развитие на мрежата, т.е. ако не се изпълняват целите, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране може да поиска от операторите да преразгледат своите предложения, така че да бъдат изпълнени тези цели. Мислено е като верига, като последователност за изпълнението на всички цели на цели на закона и за това са такива сроковете и сме преценили, че е адекватно и нормално след като е изтекла годината тогава да се подават данните и да се правят анализи.
Г-Н РАМАДАН АТАЛАЙ: Колеги, ние Държавната комисия за енергийно и водно регулиране поставяме пред директивите на Европейската комисия.Ние не правим закон за производство и стимулиране на енергия от възобновяеми източници, ние правим закон как Държавната комисия за енергийно и водно регулиране ще контролира, ще отчита, ще спира. Първо две години ще чакаме да се изпълни националният план, който е направен за максималните мощности, за да реша аз да инвестирам, след това ще чакам една година Държавната комисия по енергийно и водно регулиране да даде становището, защото това ще стане през м.юни и 3 години инвеститор, който иска да инвестира за ВЕИ в България трябва да чака, след това ако има много пари две години ще строи, или общо 5 години .След 5 години не е необходимо в България да идва човек, който да инвестира за ВЕИ.
Г-ЖА ЕВГЕНИЯ ХАРИТОНОВА: Във връзка с изказването на г-н Аталай искам да кажа защо Комисията за енергийно и водно регулиране подкрепя този срок, защото по този начин се дава възможност на инвеститорите една година да си уредят нещата със съответните разпределителни и преносни предприятия.
ПРЕДС.ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предлагам Да преминем към гласуване на предложението на г-н Аталай и г-н Агуш.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 7, против – няма, въздържали се – 9.
Не се приема се.
Тъй като г-н Иванов оттегли своето предложение в цялост няма да го гласуваме.
Господин Белишки и г-н Недялков оттеглиха частите, които не са подкрепени от комисията.
Предлагам да гласуваме текста на чл.22 с редакцията, която е предложена от комисията, като обръщам внимание, че в ал.5 следва да гласуваме текста без думата „максимални” защото такова решение взехме в чл.6 на същия закон.
Г-Н ПЕТЪР ДИМИТРОВ: В ал.3 точка 4 се предлага да отпадне, това е подкрепено от комисията и е влязло в текста. Моля да кажете защо.
Г-Н НИКОЛАЙ НЕДЯЛКОВ: В началото , когато се работеше по закона там бяхме предвидили, че собствениците на мрежите, ЕСО или ЕРП ще оказват броя, мястото и вида на източника на възобновяема енергия и тогава сложихме и възможностите за балансиране, тогава това беше едно от моите предложения в работен вариант на закона, но след като преценихме че е по-добре и така би било редно, за да няма възможност собственика на мрежата да определя вида на източника, балансиращите мощности вече не е нужно да ги слагаме там.не е необходимо от техническа гледна точка балансиращата мощност да бъде точно на мястото, където е изграден и парка за самата енергия. Той може да е встрани, може да бъде и в друга зона, в случая както упоменахме, може да бъде в друг район за компенсация и точно по тази логика предложението си в тази част го оттеглихме.
Г-Н РУМЕН ОВЧАРОВ: Тук не става дума за териториално разположение.
Г-Н НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Става дума за балансиране на енергийна система, в зависимост от съответните източници. Тук не дискутираме дали съответният обект ще бъде В Горна Оряховица или в Елхово, а дали той може да бъде балансиран от системата на страната. Защо премахваме тази възможност за балансиране да бъде отчетена, когато се определя националния план за развитие.
ПРЕДС.ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Преди да пристъпим към гласуване на чл.22, искам да ви обърна внимание, че в ал.1 и ал.2 също имаме максимални мощности, които се отнасят в ал.1 за операторите на разпределителни мрежи, в ал. 2 за оператора на преносната мрежа.Ние в чл.6 гласувахме това определение „максимални” да не важи за Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, но трябва ли да важи за разпределителните и преносните мрежи. Министерството на икономиката, енергетиката и туризма има ли становище по въпроса?
Г-Н НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Нашата идея беше да има понятие „максимални мощности”
ПРЕДС.ДЕЛЯН ДОБРЕВ: В случаят, след като е отпаднало за Държавната комисията за енергийно и водно регулиране, има ли логика да остена за оператора на разпределителните и преносни мрежи.
Г-Н НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Държавната комисия за енергийно и водно регулиране ще ги одобрява.
ПРЕДС.ДЕЛЯН ДОБРЕВ: В единият случай ги няма, в другия случай също не би трябвало да ги има.
Подлагам на гласуване текста, като в ал.1, ал.2 и ал.5 премахваме думата „максимално”.
Който е за редакцията на комисията, с така направените от мен уточнения, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – 3, въздържали се – 2.
Текстът на чл.22 е приет.
Член 23.
Г-Н РУМЕН ОВЧАРОВ: Вие гласувахте чл.22, но балансирането на системата като цяло и на съответните електроразпределителни дружества няма значение при правенето на този план, това не е сериозно. Аз не знам министерството защо си мълчи.
ПРЕДС.ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Министерството иска ли да вземе отношение по този въпрос.
Г-Н НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Аз мисля, че по-добре операторите да кажат дали е необходимо и предлагам да дадете думата на представителите на Електроенергиен системен оператор.
Г-Н ПЛАМЕН ГЕРДЖИКОВ: Балансирането на мощностите за цялата енергийна система трябва да остане. Винаги се прави баланс между потребление и мощности и възможностите за дублиране. Ако става дума за балансиране на територии може да отпадне, но балансирането на генерация и товар в системата трябва да остане.
ПРЕДС.ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Министерство на икономиката, енергетиката и туризма подкрепя ли това становище.
Г-Н НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ:Да, подкрепяме го.
ПРЕДС.ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Белишки, вие желаете ли да оттеглите предложението си за отпадане на ал.3, т.4.
Г-Н НИКОЛА БЕЛИШКИ: Аз мисля, че до момента говорихме за това и никой не отрича балансирането на цялата система, просто без него системата не може да съществува, но мястото на текста не е в този закон.Моето лично виждане и това, което ме е накарало да го направя това предложение е, че става въпрос за районирането или за бившето зонално балансиране, а като цяло пак казвам че е необходимо, за да съществува мрежата.
Г-Н ПЛАМЕН ГЕРДЖИКОВ: Ако в ал.4 отпадне думата „в мрежата” и остане текста „балансиране на мощностите в енергийната система”, смятам че ще бъде ясно на всички.
ПРЕДС.ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предложението е текста на ал.3, т.4 да стане: „4. възможностите за балансиране на мощностите в електроенергийната система”.
Г-Н НИКОЛА БЕЛИШКИ: Ако правилно ви разбирам текстът трябва да стане: „4. възможностите за балансиране на мощностите в електроенергийната система”. Приемаме този текст.
ПРЕДС.ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Процедурно вие предлагате към вече гласуваният от нас чл.22 в ал.3 да допълним точка 4 с текст: „4. възможностите за балансиране на мощностите в електроенергийната система”.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 14, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се.
Преминаваме към чл.23.
Предложение от н.п.Делян Добрев, Валентин Николов, Недялко Недялков, Никола Белишки и Димитър Атанасов.
В чл.23, ал.11 думите ” 1 година” да се заменят със „шест месеца”.
Работната група подкрепя предложението.
Предложение от н.п.Иван Иванов:
В чл.23 се правят следните изменения:
а) В ал.3 числото „14” се заменя с „30”.
б) Ал.6 се изменя така:
„(6) След изчерпване на одобрените максимални електрически мощности за съответната зона операторът разглежда останалите подадени заявления в следващия едногодишен период, след потвърждение от заявителя”.
в) В ал.11 думите „една година” се заменят с „две години”.
Работната група не подкрепя предложението.
Моля г-н Иван Иванов да представи предложението.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: В ал.3 това е периодът, в който оператора на съответната електрическа мрежа разглежда заявленията по реда на постъпването им и с мотивирано становище се произнася по допустимостта на всяко заявление. Предвиденият 14-дневен срок е един от най-кратките срокове, които изобщо са разписани в този закон и сравнено с един период от 3 до 5 години за реализиране на мощностите и всички документи, които трябва да се подават, разглеждат и след това да си осъществят определените дейности, действително считам че този срок е пресиращ по отношение на операторите. Мисля, че едномесечен срок е напълно разумен. Не се касае за някаква сериозна отстъпка на операторите, а просто да имат възможност внимателно да разгледат това, което им е направено като заявление, още повече че понякога могат да се случат и по две-три заявления, както се очертава в следващите години.
Що се касае до ал.6. Сегашният текст на ал.6 е следния: „(6) След изчерпване на одобрените максимални електрически мощности за съответния район операторът на електрическа мрежа връща подадените и неразгледани заявления, което се смята за мотивиран отказ за присъединяване…”. Моето предложение е за дружествата, които са си подали заявленията. Изчерпват се възможностите в рамките на годината, заявленията са повече, те са кодирани и вместо да се връщат подадените и разгледани заявления, просто тези заявления да бъдат разгледани за следващия едногодишен период и понеже са подадени от предишната година, да бъдат разгледани първи за следващия период. В противен случай ще се окажем в такава система – някои хора, които си следват законите си подават заявления и може да се окаже, че те три-четири години ще си подават заявления и винаги за тях реда няма да стига и реално това за тях ще бъде мотивиран отказ. Не виждам логика защо ако в една година са подадени повече заявления и са разгледани донякъде, да не бъдат първите, които ще бъдат разгледани на следващата година. Откъде накъде на хора, които ще подадат заявления една година след тях и ще бъдат разгледани преди тях. Друг е въпросът, че ако някой е подал това заявления и се отказва, самият той си изтегля документите. Аз не виждам никаква логика в текстът, написан по този начин. Просто той е дискриминационен към тези, които може да се окаже че изобщо с години наред не им се разглеждат предложенията.
В ал.11 където се посочват условията и реда за провеждане на процедурите и в която се казва: „В случай че искането за изготвяне на предварителен договор за присъединяване на бъде подадено пред съответния оператор на електрическата мрежа в срок до една година от получаване на становището то се обезсилва автоматично”. За мен този срок е малък. Аз виждам, че и от Вас е направено предложение г-н Добрев и от колегите Николов,Недялков, Белишки и Атанасов, като е даден 6-месечен срок. Не знам реален ли е този 6-месечен срок, знаейки цялата процедура, която беше описана и която в никакъв случай не трябва да бъде скъсена до една година. Това , което се каза, че ОВОС ще се прави предварително и т.н. аз не виждам никакъв задължителен характер тук, който да накара съответните длъжностни лица да направят ОВОС предварително. Струва ми се, че ще попаднем в една ситуация, при която масово след това ще бъдат съгласувани предварителни договори и не трябва да се допуска. Това ще забави изобщо въвеждането на съответните мощности.
Г-Н ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Аз бих искал да коментирам предложенията на г-н Иванов. Защо подкрепям вносителят? Идеята на вносителят според мен е , че всички заявки които се подават за конкретни мощности са за конкретен период. Логиката е, че всяка една такава процедура е за конкретен търг. Аз не мога да се съглася, че ако се прави по Закона за обществените поръчки и за конкретна доставка, тези които са останали на второ, трето или пето място на следващата година, когато същия възложител трябва да прави конкурс за доставка на брашно условно, следващите които са били на второ и трето място могат да се класират. Това са според мен отделни процедури, има срокове в които се подават, така че всеки който си потвърждава намеренията да подава ежегодно заявления в необходимия срок.
Що се отнася до срокът на валидност на становищата, напълно съм съгласен с вас, че за част от този инвестиционен процес някои от сроковете може да са и по-дълги, но във философията на закона сме се постарали наистина да отсеем и сериозните инвеститори,тези които наистина имат сериозни финансови възможности от гледна точка на това, че при сключването на предварителен договор, когато те вече нереално заемат мрежата,би следвало да дадат на собственика на мрежата един депозит или част от таксата, която е съществена и да отсеят тези, които са само прожект мениджъри, които са със спекулативни интереси на пазара, така че ако оставим дълъг срок с едно становище и един ангажимент на мрежата, резервирани срещу 5 000 лв на MW, просто можем да изтървем сериозните инвеститори. За това нека да се постараем този срок да бъде по-кратък и тези, които вече имат напреднал инвестиционен процес да си сключат предварителния договор. Там също има други срокове, да си внесат необходимата такса, така че собственика на мрежата да може да ги предвиди и да започне да изгражда разширението или реконструкцията на собствената си мрежа, така че да изпълни поетите ангажименти от своя страна, но вече да се е доказал и финансовия ангажимент, а с една такава по-занижена такса според мен правим много по-широка цедка или широк филтър на потенциалните сериозни инвеститори.
Г-Н РУМЕН ОВЧАРОВ: Всъщност тук г-н Иванов поставя въпросът, който на практика не е решен в този закон и въпросът е за това как и по какъв начин електроенергийния системен оператор или оператор на съответната мрежа ще избира проектите, които ще присъединяват мрежата. Какви ще бъдат критериите, по които ще бъде предпочетен един, а ще бъде отхвърлен друг? Критерият е, че първи си е подал заявлението и първи получаваш, когато става дума за много сериозни икономически параметри. Ние на доста места в този закон използвахме словосъчетанието „икономическа целесъобразност”.
Струва ми се, че мястото, където то задължително трябва да присъства е точно тук. Икономическа целесъобразност от гледна точка на ефективността на самия обект, на генерираната от него енергия, икономическа целесъобразност от гледна точка на разходите за присъединяване на този обект към електропреносната или електроразпределителната мрежа. Това не е направено, а според мен би могло да бъде направено и не е никак сложно, като се добави само една дума и в един друг текст се напише, че на базата на наредба се определят критериите и начините, по които се оценява тази икономическа целесъобразност. Това е първата ми забележка. Другото е, че очевидно ще има някой който ще казва кои ще се присъединяват и кои няма да се присъединяват и това ще става всяка година. Тук даваме 14-дневен срок. Не знам защо в ал.5 обаче не посочваме никакъв срок. Там също според мен няма кой знае какъв проблем да се издаде становище, с което определен оператор извършва проучване и дава становище за начина на присъединяване. Според мен тук спокойно може да се сложи 30-дневен срок.
ПРЕДС.ДЕЛЯН ДОБРЕВ: За протокола г-н Овчаров предлага в ал.5 да се допълни текста с думите „в срок от 30 дни”.
Г-Н РУМЕН ОВЧАРОВ: Това да става в случаите, когато заявлението е одобрено за допустимо. Все пак ви предлагам да помислим по ал.3, там е същностния въпрос. Според мен не бива да бягаме от него, ако искаме наистина да имаме екологически обосновано развитие на тези обекти, а не напълно волунтаристично и зависимо от желанията на този или онзи присъединяване на обекти.
Г-Н ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Икономически целесъобразно за кой, г-н Овчаров.Ако въвеждаме икономическа целесъобразност, как бихте оценили присъединяването на 1 MW вятърен парк и 1 MW слънчев парк, икономическа целесъобразност за кого, как да го оценим.
Г-Н РУМЕН ОВЧАРОВ: Вие правите национален план,правите така да се каже национален микс на това какво ще се произвежда в България.На базата на този микс избирате най-подходящите от икономическа гледна точка обекти, които трябва да бъдат присъединени.
ПРЕДС.ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колеги, да не навлизаме в спорове. Има думата г-н Аталай.
Г-Н РАМАДАН АТАЛАЙ: Аз ще взема отношение по предложението на г-н Иванов и общо по чл.23. Колеги, наистина буди недоумение в чл.23 този 14-дневен срок, където даваме възможност на оператора своеволно да избира на кой ще даде мощности за включване. Ако бяхте записали, че това става по реда на постъпването на заявленията, щях да кажа че това е един много дълъг срок. Тук възниква въпросът това ли е най-удачния начин. Видяхте, че след спорът с народните представители лично аз не съм привърженик да включваме изискване за икономическа целесъобразност, но сигурно в зависимост от това дали съответната енергийна система въз основа на това, което преди малко ви предлагах за определяне на максималните си мощности, ще има възможност оператора, след като обедини тези мощности да балансира и да включва този баланс регионалния, за който говорихме. Колеги, според мен трябва да помислим дали да запишем някакви сериозни критерии, по които оператора да определя заявителите, които ще се включат към мрежата, без тези критерии аз смятам, че не вършим нещо полезно, което би трябвало да направим.
В ал.8 се казва: „(8) При подаване на заявления по ал.1 се внася гаранция за участие в процедурата в размер на 5 000 лв МW заявена мощност за присъединяване”.
Какви са ви мотивите да искате пари и защо те са 5 000 лева, а не 1 000 лева? По-нататък в текстовете са посочени такси от 50 000 лева. Ако продължаваме по този начин, ние би трябвало да направим Закон за данъци и такси към Закона за енергията от възобновяеми източници и да приключим. Каква ви е идеята, че на всеки който иска да направи нещо във връзка с възобновяемите енергийни източници вие създавате пречка и то не каква да е? Първо създавате възможност на оператора да се разпорежда както си иска и второ слагате финансови изисквания. В директива 28 и директива 72 се казва, че трябва да дадем преференции, ние трябва да дадем възможност, защото това са скъпи производства и да дадем преференции, а не да търсим икономическа целесъобразност.
Аз смятам, че този 14-дневен срок трябва да го променим, а така също и да премахнем тези възпиращи средства и така чл.23 можем да го приемем.
Г-Н ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Всички тези такси, които коментираме са вид цедка, тъй като в момента има над 14 000 заявления и над 4 000 предварителни договори. Дефакто старият закон не даваше тази цедка и за това се появиха спекуланти, които заемат мощност и дефакто не се случва нищо – имаме може би 15 МW соларно изградени, вятърните са доста повече. Ние търсихме вариант по какъв начин да отсеем сериозните инвеститори, в същото време да изградим мрежата. Това е един вид стимул за изграждане на мрежата.
Във връзка с това как да бъдат отсеяни, абсолютно съм съгласен с Вас че трябва да има някакъв вид цедка. В работната група беше предложен и вариантът това да бъде и самата цена, т.е. инвеститорите да предлагат цена, но това ни се стори доста неразумно. Много трудно можем да се спрем на конкретни критерии, по които да могат да бъдат класирани кандидат инвеститорите, защото технологиите са различни, различни видове- соларни, вятърни, биомаса и много трудно бихме могли да ги сравним, за това тук е направено така – който първи е подал заявлението първи е получил разрешение, което го има в Европа. Ако имате някакво предложение г-н Аталай, с удоволствие бих го чул.
Г-Н РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Николов, нали преди малко Ви казах, че някъде вече ще започнем да обсъждаме тези малки мощности, както бяхте писали от ал.6 нататък, това е критерия за включване за избиране.Щом като я има тази определена мрежа максимална мощност – максимален товар, от там нататък вашите цедки аз не ги виждам, защото е невъзможно. Щом като имаш един определен обем максимални мощности, които са, даваш заявлението, избират те и отиваш. Наистина в предишният закон нямаше такава възможност, но тогава Националната електрическа компания и другите можеха да определят мощностите, нищо че нямахме тези планове и да нямахме заявления както казваш 14 000 на брой.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Мисля, че в крайна сметка независимо от това, че от моя страна бяха направени изказванията, се отчита че текста на ал.3 в този си вид е непълен и дава по-големи права от тези, които би трябвало да бъдат регламентирани. Операторът на съответната електрическа мрежа явно ще си избере кои заявления ще ги разглежда и съответно ще приеме. За това моето предложение е, след като и г-н Николов говори тук, че все пак трябва да има цедка, по реда на постъпването да е тази цедка.
Моето предложение е в ал.3 да се запише: „(3) Операторът на съответната електрическа мрежа разглежда заявленията по реда на постъпването им и с мотивирано становище въз основа на критерии, определени от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране се произнася по допустимостта”. В крайна сметка трябва да има критерии и тези критерии не трябва оператора да си ги определи, защото от текста излиза че оператора определя какво да е неговото мотивирано становище, а това да бъдат критерии, определени от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. Тази комисия е национален орган и тя може да държи сметка за баланса на мощностите в страната, включително тези от възобновяемите енергийни източници, за цената, за отдалечеността, съответно и необходимостта от присъединяване и ред други фактори.
ПРЕДС.ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Вие правите процедурно предложение в ал.3 след думата „становище” да се добави текста „въз основа на критерии, определени от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране”.
Министерство на икономиката, енергетиката и туризма имат ли мнение по този текст.
Г-Н НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Аз предлагам да прочетете текстът на ал.12 в същия член, която гласи: „(12) Условията и редът за провеждане на процедурите по ал. 1-11, включително критериите за допустимост и за осъществяване на контрол от ДКЕВР…”.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Оттеглям предложението.
ПРЕДС.ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Овчаров, преди да преминем към гласуване искам да уточня процедурното Ви предложение по ал.5 – 30 дневният срок е от датата на заявлението или от датата на която проучването е извършено. Също така искам да дам възможност на ЕСО да ни запознаят с това колко трае едно проучване и този 30-дневен срок от датата на подаване на заявление дали е достатъчен, а така също да вземете отношение по ал.3.
Г-Н ПЛАМЕН ГЕРДЖИКОВ: В отдел „Електрически режими” има модел на енергийна система – мрежата генерация потребление. Всеки нов генератор, който се включва на мястото на което е поискано в заявлението и се изчислява динамична и статична устойчивост Това е процес, който се прави за всяка нова генерация, която се присъединява. Фактически срокът от 14 дни е неизпълним. Този модел е единствен и съгласно досега действащите норми, всеки ден се правят 6 снимки на българската енергийна система и се изпращат в централата. Тенденцията до края на годината моделът да се пуска 24 пъти, за да докажем че нашата енергийна система е сигурна. Предлагам срокът да не е 14-дневен, а 30 –дневен, тъй като това ще отнеме много време.
ПРЕДС.ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Това е за ал.3, а за ал.5. В ал.5 няма поставен срок, сега г-н Овчаров предлага да бъде поставен срок от 30 дни, но този срок от датата на заявлението ли е или от датата на проучването.
Г-Н НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Всички тези срокове за проучвания, определяне на условия и сключване на договори са коментирани в Наредбата за присъединяване и ние считаме, че не е мястото тук в закона да се посочват. Да, 30-дневен е срокът когато става въпрос за условия за присъединяване към разпределителната мрежа, 60-дневен е срокът към преносната мрежа от гледна точка на сложността на процесите, а що се отнася до 14-дневния срок за произнасяне относно допустимостта на предложенията, такъв 14-дневен срок имаме сега в наредбата за присъединяване, в който предприятията могат да върнат направените предложения, ако те не са окомплектовани както трябва, така че според нас това е предмет на наредбата и не трябва тези срокове да се регламентират в закона.
Г-Н НИКОЛА БЕЛИШКИ: Наистина сега действащите срокове са разписани в Наредба № 6, те са различни за разпределителните и за приемащото предприятие,но практиката показва, че в никакъв случай тези срокове не се спазват.Ние в момента говорим за 14-дневен срок за произнасяне по допустимост, при положение че ние имаме предварително заявените мощности от ЕРП, които са предоставени на системния оператор и след това са представени на ДКЕВР. Струва ми се, че този модел трябва да е заработил, като общата му мощност там в тази точка, за да се представи на ДКЕВР и да го одобри. От тук нататък остава само този модел, примерно съвсем условно 100 МW да бъдат разбити на малки части. Ако направим срокът да бъде 30-дневен ще го продължим във времето и какво ще стане, ако този 30-дневен срок не се спази от инвеститорите. Хубаво е този срок да се фиксира тук и след това да се отрази в наредбата.
Другото, което искам да каже е относно таксата в ал.8. Всички знаем, че сега ако искаме да ни дадат едно становище от разпределителните предприятия, те на базата на мощността определят колко струва. Може би 5 000 лева на МW да ви се струва че е много, но диференциалната цена с която ще участват е добра, така че ако се обединим около тази такса, можем да коментираме по-нататък, може би тук разпределението и преноса ще кажат в рамките на тези средства дали се покриват разходите относно отиване на место, проучване, пускане на модел и други съпътстващи разходи, защото това са разходи и отнемане най-малкото на административен ресурс,тук можем да коментираме за да има по-голяма яснота. Ние имахме едно предложение с г-н Недялков, но в работната група вероятно сме го изпуснали да го добавим. В същата тази ал.8 , след „заявленията по ал.1” следва да се вмъкнат думите: „в полза на оператора на съответната електрическа мрежа”. Това го правим с цел яснота, да се знае, че тази такса ще отиде точно при собственика на мрежата. Ако примерно след това се касае за някои взаимоотношения между преносните и разпределителните предприятия , те помежду тях си да ги уреждат, но не да натоварваме инвеститора да се чуди на кой да плаща.
ПРЕДС.ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Белишки, правите ли процедурно предложение за допълване на ал.8 или просто изразявате отношение.
Г-Н НИКОЛА БЕЛИШКИ: Правя процедурно предложение след думите „заявленията по ал.1” да се добави :”в полза на оператора на съответната електрическа мрежа”, след което текста продължава.
Г-ЖА СВЕТЛАНА МАРИНОВА: Аз искам да обърна внимание, че това го има разписано в ал.10.
ПРЕДС.ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Алинея 10 гласи: „(10) Гаранцията за участие, внесена от заявители по ал.5, остава в полза на оператора на съответната електрическа мрежа като част от аванса по чл.29, ал.1”.
Господин Белишки, този текст устройва ли ви и държите ли още на процедурното предложение в ал.8.
Докато г-н Белишки разгледа текстът има думата г-н Иванов.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Моето предложение е за ал.11. Там където е записано „в срок от 1 година” аз предлагам този текст да се замени с текста „в срок от 2 години”, а работната група излиза с предложение този срок да бъде 6 месеца. Това, което чух от г-н Червенкондев е, че приема срокът да бъде 6 месеца, защото по този начин ще бъдат отсеяни несериозните кандидати, които не можели да съберат финансирането.
Предложението ми за този по-дълъг срок се базира на нещо, което е по-различно. На първо място трябва да се извърши ОВОЗ и никъде не е записано, че той се извършва преди този срок. Един ОВОЗ продължава не по-малко от 6 до 8 месеца, а понякога и една година.
На второ място там, където например се строят ветро паркове, след като се подаде заявлението, трябва всъщност да се извърши проучване на движението на птиците, а движението на птиците се осъществява като контрол в рамките на една година, защото те не се движат на 6 месеца, а са на годишни прелитания. Когато се запише този срок от 6 месеца е абсурд той да бъде спазен.
По тази причина ако с това се търси да се обезсилят автоматично част от клиентите е друго, но за мен това е един нереален срок.
Господин Добрев, ако има тук някой от производителите на енергия от възобновяеми източници да ми каже дали 6-те месеца са реален срок, защото ние няколко пъти говорим откъснато от това, което е реалността.
Г-Н ДИЯН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Искам само да Ви попитам какъв е проблемът в този 6-месечен срок да се сключи предварителен договор и да се продължи с всички тези процедури, за които Вие казвате – ОВОС и т.н. Там вече имаме депозит, а нямаме такси, така че имайте го това предвид. Той ако е тръгнал сериозно да работи ще си сключи предварителен договор и ще си продължи своите инвестиционни намерения.
ПРЕДС.ДЕЛЯН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Един господин от дълго време иска да вземе думата. Искам да напомня, че процедурата за изслушване на гости е за първо четене, а сега ние разглеждаме законопроекта на второ четене. Молбата ми е да вземате думата, ако имате нещо изключително важно да кажете.
Г-Н ЕВГЕНИ ПЛАЧКОВАЦ: Аз съм от Българска ветроенергийна асоциация. Нашето разбиране е, че ОВОС е необходимо за смяна на предназначението на земята, което подреквизит за сключване на предварителен договор.Всички тези процедури наистина траят 2 години, в някои случаи и повече. Времето по-малко от две години за вятърни централи става практически невъзможно.
ПРЕДС.ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Министерство на икономиката, енергетиката и туризма или друг народен представител желае ли да вземе отношение по чл.23.
Г-Н НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Искам да обърна внимание, че при сега действащата нормативна уредба, за да се подаде заявление за присъединяване е необходимо да има виза за проектиране, т.е. трябва да има съответните промени в предназначението на земята и не знам защо трябва да мислим, че ще се подава едно заявление само на база намерение и какви ще бъдат точно тези критерии за допустимост на заявлението според вас , ако няма изискване да бъде уреден статута на земята.
ПРЕДС.ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Други народни представители желаят ли да вземат отношение? Не виждам. Предстои ни да уточним текстовете на ал.8 и ал.10.
Г-Н НИКОЛА БЕЛИШКИ: Аз държа на така внесеното предложение, за да има по-голяма яснота, то кореспондира и по-надолу в ал.12ь, обаче там има и една препратка.
ПРЕДС.ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ще предложа вашето предложение на гласуване. Предложенията ще гласуваме по реда на постъпването. Господин Овчаров го няма, за да уточним от кога се брои срокът от 30 дни. Становището на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма е, че тези срокове е по-коректно да бъдат записани в наредбата.
Г-Н РАМАДАН АТАЛАЙ: Аз предлагам да се запишат тези срокове тук в закона, за да има правно основание след това да се търси отговорност.
ПРЕДС.ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предлагам първо да гласуваме писмените предложения, защото така е по правилник.
Подлагам на гласуване предложението на н.п.Иван Иванов.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Аз имам три предложения, които са по различни алинеи и предлагам те да бъдат гласувани поотделно.
ПРЕДС.ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Подлагам на гласуване предложението на н.п.Иван Иванов в чл.23, буква „а”.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 4, против – няма, въздържали се – 10.
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на н.п.Иван Иванов по чл.23, буква „б”, ал. 6 се изменя така: „(6) След изчерпване на одобрените максимални електрически мощности за съответната зона операторът разглежда останалите подадени заявления в следващия едногодишен период, след потвърждение от заявителя”.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 5, против – няма, въздържали се – 9.
Не се приема.
Гласуваме и буква „в” на чл.23.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 4, против – няма, въздържали се – 10.
Не се приема.
Сега ще подложа на гласуване процедурните предложения.
Първото е на г-н Овчаров в ал.5 да се добавят думите „в срок от 30 дни”.
Г-Н НИКОЛА БЕЛИШКИ: Колеги, наистина има логика да сложим тук срок 30 дни от датата на подаване на заявлението.
Г-Н ПЛАМЕН ГЕРДЖИКОВ: Срокът от 30 дни е много малък. В предписанието, което се дава са записани много неща – трябва да се сметне модела и т.н. и ако заявленията са например 100 е практически невъзможно това да го изпълним.
ПРЕДС.ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Подлагам на гласуване предложението на г-н Овчаров.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 4, против – няма, въздържали се – 11.
Не се приема.
Преминаваме към предложението на н.п.Никола Белишки и Недялко Недялков. В ал.8 след думите „ал.1” се допълва текста „в полза на оператора на съответната електрическа мрежа”.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – 1.
Приема се.
Колеги, преди да преминем към гласуване на цялата редакция на чл.23, искам да обърна внимание, че в ал.1 е записано „максималните електрически мощности” и той като този текст явно се повтаря и на други места, предлагам по принцип текстовете на закона да бъдат редактирани и навсякъде, където става въпрос за „максимални електрически мощности” да остане само текста „електрически мощности”.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – 1.
Приема се.
Колеги, нека да разгледаме ал.10. В ал.10 юристите на комисията ни обръщат внимание, че има допусната техническа грешка. Гаранциите за участие, внесени от заявителя трябва да бъдат по ал.8.
Някой иска ли да вземе отношение. Няма.Съгласни сме с това изменение.
В ал.10 текстът става: „(10) Гаранциите за участие, внесени от заявителя по ал.8 …”.
Подлагам на гласуване целият текст на чл.23, с направените от нас предложения и забележки.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 9, против – 1, въздържали се – 3.
Приема се.
Член 24. Предложение на н.п.Йордан Цонев и Искра Михайлова. Работната група подкрепя предложението по принцип, за това няма да го чета.
Предложение от н.п.Никола Белишки и Недялко Недялков.
Работната група подкрепя предложението по принцип, няма да го чета.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.24.
Имаме редакцията пред себе си. Някой иска ли думата по отношение на чл.24.
Г-Н РАМАДАН АТАЛАЙ: Искам да взема отношение по предложението на н.п. Йордан Цонев и Искра Михайлова. Работната група подкрепя предложението, но в същността си това не е така. В тяхното предложение е: „с инсталираната мощност е до 5 MW включително, произведена от биомаса или по комбиниран начин,когато се предвижда да бъдат изградени в населени места или в промишлени зони”. В алинея 3 говорим за електрическа мощност, след това говорим до 1 MW. Тук присъства един собственик на 5 MW топлоцентрала от биомаса. Всички знаете, ако сте се интересували, че под 5 MW биомасата е абсолютно невъзвращаема. Тук за да запишем 1 MW, ние по някакъв начин казваме ние сме ангажирани с този проблем, гледайте си работата.Предлагам да помислим по този въпрос и да заличим текста че предложението е прието от работната група.
ПРЕДС.ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предлагам да гласуваме отделно предложението на н.п. Йордан Цонев и Искра Михайлова.
Г-Н НИКОЛА БЕЛИШКИ: Господин Аталай, ако правилно прочетем нашето предложение, ще видим че има разлика. Нашето предложение е: „3. с инсталирана електрическа мощност до 1 MW…”. При 5 MW такава инсталация, която ще произвежда по комбиниран начин и еленергия съотношението е около 60:40. В горните две алинеи казваме „с инсталирана мощност до 30 кW за малките покривни и фасадни конструкции. Щом като ще създаваме облекчена процедура за включване, те дефакто да бъдат включени в разпределителната мрежа, защото са с малка мощност, нека това което го правим до 1 MW за сгради върху недвижими имоти към тях в границите на урбанизирани територии за 30 кW и 1 MW за производствените. Искам да кажа, че ако ние имаме една такава биоинсталация и тя е направена в една промишлена зона с цел да отоплим няколко халета или една оранжерия с топлинна енергия,границата която ще сложим като електрическа мощност по облекчена процедура ще бъде 1 MW.
Г-Н РАМАДАН АТАЛАЙ: Ако има по новите технологии от 5 MW топлинна инсталация и произведе 1, 200 MW той ще се нареди на опашка ли, едва ли не 100 човека са се наредили и искат да строят от биомаса топлоцентрали , та се чудим какво да направим.Колеги , не ограничавайте възможностите. Аз някъде четох едно предложение, че за нови технологии давате 30 % преференциалност. Изведнъж изникват нови топлоцентрали 5 MW за топлинна енергия и произвеждат над 1 MW електрическа енергия, ще променим закона ли. Вие ще ги изпратите да се наредят на опашката и да чакат дали ще бъдат включени или не.
Г-Н НИКОЛА БЕЛИШКИ: Господин Аталай, искам да бъда правилно разбран. Не го слагам като ограничение, искам да има равнопоставеност в полза на преференциите за присъединяване, защото аз казвам че разликата между нашето предложение и това на г-н Цонев и г-жа Михайлова е, че те казват инсталирана мощност до 5 MW, а ние казваме „инсталирана електрическа мощност 1 MW”, което е съотносимо на произведената еленергия на една 5 MW инсталация. Аз казвам 1 MW инсталирана електрическа мощност, а не казвам 1 MW да е цялата мощност на инсталацията, която ще работи на биомаса.
Г-Н ДИЯН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Господин Аталай, Вие много добре знаете и цитирахте предложения, които в голяма част от тях са с различни преференции и стимули за биомаса, обаче ако трябва да бъдем принципни, ние сме се водили в работната група да няма дискриминация в преференциите за присъединяване и това важи за абсолютно всички. Аз по принцип съм съгласен, но считате ли че е справедливо. Аз нямам нищо против, имаме достатъчно преференции и стимули, които сме направили и това са и мои предложения и на колеги от Комисията по земеделието и горите. Тук не следва да има дискриминационен подход при тези преференции за присъединяване при различните видове ВЕИ. Това е била логиката за предложението ни, вие преценете дали сме били прави.
Г-Н АРИФ АГУШ: Наистина има нови технологии, които надвишават малко 1 MW. Аз предлагам вместо 1 MW да бъде записано „ 2 MW” и решаваме спора.
ПРЕДС.ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Има процедурно предложение в чл.24, т.3 вместо „1 MW” да се запише „2 MW”.
Г-Н РАМАДАН АТАЛАЙ: Аз предлагам в т.2 да се запише „2 MW”.
ПРЕДС.ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Аталай прави предложение в т.2 вместо „1 MW” да се запише „ 2 MW”.
Г-Н РАМАДАН АТАЛАЙ: Аз законът го прочетох и виждам, че имаме достатъчно преференции, които се опитваме всички да дадем, но тези преференции г-н Червенкондев са след като вече преминем тези административни пречки. Тук става въпрос за административната пречка, която вие създавате.
Г-Н НИКОЛА БЕЛИШКИ: Лошото е че в момента нямаме технически параметри, за да сравним каква е частта произведена енергия. Ако направим тук разликата между 1,5 MW и 2 MW, ще дискриминираме всички, които са в производствени складови дейности. Тук сега възниква въпросът какво ще кажат разпределителните дружества и защо границата е там. Утре ако някой дойде да прави парк 1 MW ще кажем, че е добре, ако го направя 2 MW какво ще стане, тогава и там ли ще създадем облекчена процедура. Ако ще имаме една граница за облекчена процедура, тогава нека да е там. Мисля си, че ако имаме възможност да извадим точно тези технически параметри на най-новите инсталации, които ние искаме да ги внедрим ще бъде добре, а също така да видим и какъв е опита, запишем ли го на 2 MW трябва да се върнем абсолютно към всички, иначе е дискриминационно.
Г-Н НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Аз искам да разясня какъв е смисълът от тази граница от 1 MW. Ако обърнете внимание тези мощности за този вид обекти по чл.24 са изключени от онези максимални или сега както се казва мощности по райони, като се предполага, че това са зони с изградена инфраструктура, там има обекти които са присъединени към мрежите като потребители и не се налагат специални инвестиции в тези мрежи, те са развивани, за да бъдат присъединявани мощности за производство. Тази граница от 1 MW беше оспорвана като твърде висока от гледна точка на съществуващите възможности на мрежите, така или иначе се прие 1 MW, а 5 MW е вече много голяма мощност и не може за 5 MW без специални инвестиции те да бъдат присъединявани.
Г-Н ПЛАМЕН ГЕРДЖИКОВ: Ще ви кажа само две цифри. Потреблението на Република България за миналата година беше малко над 36 млрд. киловатчаса. Около половин милиард киловат часа генерация и потребление се губи в мрежа 20 киловолта, тъй като нито ние, нито ЕРП като оператори имат поглед върху тази генерация. За това считам, че границата от 1 MW е висока, по-добре е да има облекчена процедура за присъединяване на такива производители, но ние като оператори за да може да си направим и баланса и прогноза за развитие на мрежата, колегите от ЕРП трябва да имат поглед върху тази генерация. Когато им се разреши да се присъединяват без тази процедура, няма да имаме поглед върху тях.
Г-Н НИКОЛА БЕЛИШКИ: Нека да вникнем в идеята, която имах преди. Говорим за 1 MW, говорим къде, говорим в промишлени зони. Предполага се, че този обект там ще има собствена подстанция и тази подстанция примерно е на промишлено предприятие, обикновено те имат собствени ГПП 110/6 и след това си развиват мрежа ниско. Нашата идея е такава: един такъв мощен инвеститор, който е решил да инвестира във ВЕИ и този 1 MW не е идеята той да е трансформиран отново 380/6/110 и да генерираме само загуби в мрежата, а идеята е това нещо той да може да го потребява на място, за това е 1 MW. Там където са промишлените зони почти няма обект, който да расте на ниско, те са на 20 кW, друг е въпроса къде мерят енергията. За това 1 MW няма да е проблем. При положение, че самото ЕРП има задължение да си погледне товарите какви ще бъдат и каква заявка ще дадат пред ЕСО и от там вече да минат през ДКЕВР, няма нищо лошо. Тук вече опира въпросът разпределителните дружества да имат по-голям контрол върху генериращите мощности.
Г-Н АРИФ АГУШ: Аз искам пак да се върнем на моето предложение за 2 MW, защото развитието на новите технологии позволява това, ние сме в промишлена зона и това е монтирано на покрива. Ние взехме едно решение, с което изключихме плодородните земи и по този начин облекчаваме режима и същевременно с тази топлинна енергия, която те ще произведат ще се намалят летливите газове и отоплението ще се осигури в промишлената зона. Аз не виждам причина, при която да не минем на 2 MW.
Г-Н ДИЛЯН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Тъй като не сме успели някакви сериозни критерии за изчистване на мрежата да въведем, ние сме въвели именно финансовият критерии за ангажираност. Ако условно направим мощността 2 или 5 MW и минават по облекчения ред, така както вие предлагате, пак ви казвам, аз съм внесъл достатъчно много предложения за преференции към биомасата, ние ще разрешим на тези потенциални инвеститори да си получат такива предварителни договори и становища, без да заплатят този аванс от 50 000 лева на MW и сме пред потенциалната опасност цялата тази мощност, която е свободна да бъде ангажирана и от несериозни инвеститори в биомаса, които да ангажират мрежата, да не платят на собствениците нищо. Самите собственици на мрежата няма да имат и желание да я развиват,защото няма да имат финансови гаранции. Това ми е идеята и нека да не дискриминираме по този начин облекчения режим на достъп при конкурентни условия за различните видове ВЕИ. Основният ни проблем в момента е изцяло замърсената от псевдоинвеститори мрежа.Имаме както казаха и колегите договори за десетки хиляди MW и ние не знаем кои са сериозните инвеститори. За това сме се постарали да намерим разумният баланс, доколко сме успели или не подлежи на коментари, между инвеститори и собственици за развитие на мрежата и за развитието на ВЕИ като цяло.
Г-Н АРИФ АГУШ: Ако на покрива е позволена мощност от 1,200 MW, какво правиш ти.
ПРЕДС.ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колеги, да преминем към гласуване.Съгласно предложението на г-н Аталай ще подложа отделно на гласуване текста от н.п.Йордан Цонев и Искра Михайлова.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 3, против – няма, въздържали се – 11.
Не се приема.
Предложението на г-н Белишки и г-н Недялков е подкрепено по принцип.
Г-Н НИКОЛА БЕЛИШКИ: Искам само да внеса едно уточнение. В т.3 цифрата „5 MW” да се чете като „1 MW”.
ПРЕДС.ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Подлагаме на гласуване текста на работната група. Господин Белишки, вие процедурни си коригирахте предложението за 1 MW.
Подлагам на гласуване чл.24.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
Не сме гласували предложението на г-н Агуш по чл.24, т.2 – „1 MW” да се промени на „2 MW”.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 4, против – няма, въздържали се – 10.
Не е прието предложението.
Член 25. Предложение от н.п.Диян Червенкондев и група народни представители.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.25. Редакцията на чл.25 е пред вас. Някой иска ли думата по този член. Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
Член 26. Работната група подкрепя текста на вносителя по чл.26. Има ли други предложения? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на чл.26.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Член 27. Предложение от н.п.Рамадан Аталай и Ариф Агуш.
Работната група подкрепя предложението относно създаването на нови ал.3 и 4 и не го подкрепя относно създаването на нова ал.5.
Ще прочета предложението по ал.5. Предлагаме да се създаде нова ал.5 със следния текст: „(5) За енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по чл.24 мястото на присъединяване на енергийния обект съвпада с мястото, където е монтирано средството за търговско измерване за потребяваната електрическа енергия”.
Има предложение от н.п. Никола Белишки и Недялко Недялков.
Работната група подкрепя предложението относно създаването на нови ал.3 и 4 и не го подкрепя относно създаването на нова ал.5.
Неподкрепената ал.5 гласи: „ Мястото на присъединяване на енергийните обекти по чл.24 съвпада с мястото, където е монтирано средството за търговско измерване на потребяваната електрическа енергия”.
Г-Н АРИФ АГУШ: Аз искам да взема отношение не само по ал.5. В законът е описана разпоредбата за присъединяване на енергийните обекти, но липсва разпоредба за това къде да бъдат разположени средствата за търговското мерене. Това естествено създава проблем на инвеститорите от гледна точка на калкулиране на загубите по мрежата. Производителите, които предстои да изградят енергийни обекти по чл.24, дефакто са присъединени към мрежата на преносното или на съответното разпределително дружество като потребители и необходимостта от определяне на място за присъединяване е различно от вече съществуващото и аз не виждам причината, искам тук да чуя и министерството защо се е противопоставило на чл.5.
Г-Н НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Става въпрос за текстът: „обектите по чл.24 мястото на присъединяване е мястото, където е монтирано средството за търговско измерване на потребяваната електрическа енергия”. Аз мисля, че този текст не следва да се приема, тъй като говорим за различни присъединявания, за различни цели, с различни технически параметри. Един потребител може да бъде присъединен като потребител на мощност примерно 5 кW и в същото време да иска присъединяване на мощност за производство 30 кW и дали отклонението, което е изградено за присъединяването му като потребител винаги може да се използва и за пренасяне на произвежданата мощност или самото място от гледна точка на разположение на производствения обект в имота не е по-целесъобразно да бъде присъединено към друга точка на мрежата.
Г-Н АРИФ АГУШ: Законът позволява да ползваш енергията и за собствени нужди и без да фиксираме мястото за присъединяване на тези обекти, аз мисля че няма да е работещ и ще възникнат много проблеми на тези обекти. Търговското мерене е определено при тези обекти къде става и няма причина да не става там присъединяване.
Г-Н НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Да, разбира се че може да се използва за собствени нужди и тази възможност също е уредена в закона, но това се заявява, когато се иска присъединяване на обекта и тогава вече става въпрос за пренасяне към мрежата само на разликата с двупосочно мерене, но това е специален случай, който също е третиран в проекта.
Г-Н НИКОЛА БЕЛИШКИ: Предложенията ни с работната група са идентични. Господин Агуш тук е прав. Господин Налбантов, тук става въпроси за тези малки покривни инсталации. Вие самият казвате, 5 кW и 30 кW. Уточнихме това, че до 30 кW е в мрежа ниско напрежение, те там ще бъдат присъединени. До 30 кW това няма да се отрази като мощност на мрежата, за нормалната работа на мрежата. Ако ние премахнем тази свобода, ние по този начин можем да оставим възможността на ЕРП в случая те да ни сложат в случая мястото на мерене в трафопоста. Фактически какво ще стане – производителят ще трябва да изгради една паралелна мрежа, за да я закара в трафопоста, защото там ще е по-изгодно на ЕРП. Аз съм по-склонен да помислим, да уточним ако това важи за тези, които са по чл.24, ал.1, защото там е проблема най-вече, ако искате да дискутираме мощността да, но като свобода на действие от страна на електроразпределителните предприятия, просто не съм съгласен и държа да чуя и техните представители на какво мнение са.
ПРЕДС.ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Електроразпределителните предприятия желаят ли да вземат отношение. Не виждам.
Подлагам на гласуване неподкрепената част в предложенията на н.п.Рамадан Аталай и Ариф Агуш.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 3, против – няма, въздържали се – 11.
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на н.п.Никола Белишки и Недялко Недялков.
Г-Н НИКОЛА БЕЛИШКИ: Ние тук уточнихме позициите си с г-н Агуш и г-н Иванов изказва видимо съгласие. Предлагам да направим редакционна поправка: „Мястото на присъединяване на енергийните обекти по чл.24, ал.1”. Да стане ясно, че се отнася за всички тези, които са към мрежа ниско напрежение. Ако се обединява комисията около тази редакция, предлагам да гласуваме. По този начин можем да кажем, че предложението на г-н Агуш е прието по принцип.
ПРЕДС.ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ако приемем предложението на г-н Белишки и Недялков, ще смятаме, че сме подкрепили по принцип и предложението на г-н Аталай и г-н Агуш.
Подлагам на гласуване ал.5 с направените от г-н Белишки допълнения.
От Правна дирекция ни обърнаха внимание, че редакцията се отнася за чл.24, т.1.
Алинея 5 приема следната редакция: „(5) Мястото на присъединяване на енергийните обекти по чл.24, т.1 съвпада с мястото, където е монтирано средството за търговско измерване на потребяваната електрическа енергия”.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване чл.27, така както е предложен от работната група с добавената и гласувана ал.5.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Г-Н РАМАДАН АТАЛАЙ: Предлагам да приключим днес заседанието.
Г-Н НИКОЛА БЕЛИШКИ: Предлагам да направим 15 минути почивка и да продължим работа до 19.00 часа.
ПРЕДС.ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Имаме постъпили две процедурни предложения. Едното е на г-н Аталай да прекратим разглеждането на закона и да продължим друг ден. Другото предложение е на г-н Белишки е да направим почивка от 15 минути и да работим до 19.00 часа.
Г-Н РАМАДАН АТАЛАЙ:Аз си оттеглям предложението.
ПРЕДС.ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Аталай си оттегли предложението. Гласуваме предложението на г-н Белишки.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Предлагам да обявим 15 минути почивка, след което ще продължим с обсъждане на чл.28.
СЛЕД ПОЧИВКАТА
ПРЕДС.ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Преминаваме към разглеждане на чл.28. Предложение от н.п.Мартин Димитров. Работната група не подкрепя предложението. Господин Димитров го няма да го представи, така че аз ще го прочета:
В чл.28 АЛ.2 се изменя така:
„(2) Операторите на преносната и разпределителните електрически мрежи ежегодно до 31 март докладват на ДКЕВР и публикуват на интернет страниците си отчет за изпълнението през предходната календарна година на дейностите, заложени в инвестиционните и ремонтните програми за развитие на мрежите по ал.1 по район на мрежата и по нива на напрежение, а в случай на неизпълнение – за предприетите от тях мерки, както и информация по чл.30, ал.7”.
Някой желае ли да вземе отношение по предложението? Не виждам. Подлагам на гласуване предложението на г-н Мартин Димитров, което не е подкрепено от работната група.
Който е за предложението на г-н Мартин Димитров, моля да гласува.
Гласували „за” – 3, против – няма, въздържали се – 10.
Не се приема.
Преминаваме към гласуване основния текст на чл.28.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – 1.
Приема се.
Член 29. Предложение от н.п.Мартин Димитров.
Работната група не подкрепя предложението.
Колеги, имате ли желание да изчета предложението. То е пред вас, всичко го виждаме.
Някой иска ли думата за отношение по предложението на г-н Мартин Димитров? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на г-н Мартин Димитров.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – няма, против – няма, въздържали се – 13.
Не се приема.
Предложение от н.п.Делян Добрев, Валентин Николов, Недялко Недялков, Никола Белишки и Димитър Атанасов.
Работната група подкрепя предложението.
Предложение от н.п.Рамадан Аталай и Ариф Агуш.
Работната група не подкрепя предложението.
Предложение от н.п.Иван Иванов.
Работната група не подкрепя предложението.
Предложение от н.п.Никола Белишки и Недялко Недялков.
Работната група подкрепя предложението относно т.2 и 3 и не го подкрепя в останалата част.
Колеги, да чета ли неподкрепените предложения или няма нужда.
Г-Н АРИФ АГУШ:Аз искам да взема отношение по така направеното предложение. Ние по принцип сме против това авансово плащане на 50 000 лева на етап предварителен договор. Какво представлява предварителния договор? Предварителният договор е едно задание и няма нужда от никакви средства. Тези средства за какво ще бъдат използвани през целия този период. Нашето предложение е в друг дух, че тези които са сключили предварителен договор не дължат горепосоченото авансово плащане. Аз доколкото знам, а тук и юристите на министерството ще ми помогнат, от Министерството на правосъдието не можем да върнем материален закон със задна дата. Всички тези разходи, които ще се направят по присъединяването ще бъдат включени в договора за присъединяване. Той има сключен договор и върви нататък технологично. Може би това е поредната цедка. По принцип като цяло ние сме против тези 50 000 лева, които се изискват на етап предварителен договор.
Г-Н ПЛАМЕН ГЕРДЖИКОВ: Ние подкрепяме едно такова авансово плащане и ще ви кажа само две цифри. В момента има подписани за 2 600 MW предварителни договори в мрежа високо напрежение само в Добричкият пръстен. Там в момента са проблемите за изнасяне на енергията от вятърните паркове и над 1000 МW в мрежа средно напрежение. Това е една гаранция за сигурност на намеренията на инвеститорите. Представете си ако трудно се развива мрежата в една посока и това се окажат несериозни инвеститори, а сериозните инвеститори са в друга част на страната. Един такъв аванс ще бъде намерение за сериозността на инвеститорите и тези пари ще бъдат дадени предварително за развитие на мрежата.
Г-Н ДИЯН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Наистина както каза и г-н Агуш това не е поредната, а основната цедка. Наистина както каза и г-н Герджиков това е единственият ни критерии за изчистване на тази свръхзаета мрежа от несериозни намерения. Какво означава предварителния договор? Както каза г-н Агуш това са едни сериозни намерения, които трябва да бъдат подплатени от едни сериозни финансови ангажименти. Много мислихме какво друго да направим, за да сме принципни, много трудно можахме да намерим някакво друго решение, което да не вкарва някакъв субективизъм, някаква дискриминация на видовете ВЕИ. Ние сме направили един единствен критерии и той е ВЕИ, макар че имаше и доста отрицателни становища от различните видове производители на ВЕИ. Други критерии просто не успяхме да намерим, така че и собствениците на мрежата да знаят къде са сериозните инвеститори, къде трябва да развиват мрежата, а в момента те чакат наистина да видят къде ще започне евентуално първата копка, че тогава евентуално да започнат да си развиват и мрежата, защото ако тръгнат навсякъде където са заявени намерения, където са подписани предварителни договори, те финансово няма да издържат. За това идеята ни е и което сме го подкрепили в работната група, което сме говорили с колегите и с министерството, да има един такъв финансов ангажимент на достатъчно ранен етап. Наистина нека да не оставаме мрежата само с един добри намерения.
Г-Н ПЛАМЕН ГЕРДЖИКОВ: Извинявам се че вземам втори път думата. Ще дам пример само със съседна Турция. Имало е 70 000 МW искания за присъединяване, след въвеждане на тази такса са останали около 7 000 МW.
Г-Н АРИФ АГУШ: Аз искам да задам един въпрос. Ако ЕСО не изгради мрежата и заявителя е внесъл тези 50 000 лева какво се случва. Това е дискриминационен подход само към ВЕИ, към другите централи го няма този подход. Ние го вкарваме именно в този закон и се получава дискриминация на ВЕИ. Никъде не е разписано какво става с този аванс от 50 000 лева.
Г-Н ДИЯН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Това е разписано в определен член от закона, за което ще ви кажат представителите на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Това е част от разходите, които оператора и собственика на мрежата ще направи за изграждането и реконструкцията на своята мрежа. Да, прав сте че ние тук в момента поставяме един критерии за производителите от ВЕИ, но това го правим като изхождаме от практиката, от тези паразитни процеси, които в момента се дадоха и като пример за сегашното състояние, с презаемане на капацитетите от мрежа, само с един добри намерения.
Г-Н ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз си спомням, че на първо четене защитавахте много потребителите за голямата цена, която ще плащат за присъединяване на ВЕИ и т.н. Ние по този начин искаме да помогнем за изграждане на една по-качествена мрежа за 150 000, това фактически е било и второто наше намерение, освен цедката.
Г-Н РАМАДАН АТАЛАЙ: Аз останах с впечатлението, че едва ли не всичко това, което се прави в този закон във връзка с преференциите и даване на възможност сериозно да се пусне в експлоатация производство на енергия от възобновяеми източници, като че ли ние го даваме така. Колеги, ние не го даваме, то не е наша прищявка. Това са директиви на Европейския съюз. Всички преференции, които ние ги даваме от там идват, ние сме задължени да го направим. Не се чувствайте като хора, които едва ли не си ги вадите от джоба и ги давате. Вие вземате 50 000 лева на инвеститора. Вие нямате яснота със себе си. Това е директивата, това е искането, че преференциалността трябва да се даде, защото наистина ВЕИ са местни производства, алтернативни източници. Вие в момента смятате, че давате, не сте вие хората, които давате.Липсата на енергия на световно равнище го изисква. Не може вие с лесна ръка да вземете на инвеститора 50 000 лева и да ги дадете на ЕСО, защото видите ли някой директор там подписал за 14 000 МW искане.
Колеги, първо от гледна точка на директивите, второ от гледна точка на дискриминацията , трето от гледна точка на това да допуснем равноправно състезание, не може вие да ограничите със финансови средства. Колеги, вслушайте се в аргументите. Ако искате да намерим някакви други критерии да ги обмислим, но не и дискриминационни.
Г-Н НИКОЛА БЕЛИШКИ: Господин Аталай и г-н Агуш, аз имах наистина едни предложения за размера на тази такса да бъде по-нисък, само че в случая какво се получава практиката ще ни го покаже най-добре. До момента там, където имаме за изграждане съоръжения за присъединяване нека да попитаме ЕСО или разпределителните предприятия в колко от случаите те са се възползвали от чл.60 на Наредба 6, ал.5 да възлагат на производителя да изгради ВЕИ. Може би в 90 на сто от случаите е така, с оправданието че не е включено в инвестиционните планове. При всички положения си плаща производителя. Аз съм минал по този път и ми е ясно как се формират.
Предложете тогава по-разумен начин, но няма такъв. Аз казах преди малко, каква ще бъде гаранцията че ЕРП и ЕСО ще бъдат задължени, когато ти им внесеш тези пари, те да нямат оправдание че финансовия ресурс не е на лице. Идеята на предварителният договор е, че те още в началото се разбират кой какво ще изгради.
Дайте да измислим по-добра формула от тази, но която да работи и при която собствениците на мрежи и операторите да не могат да бягат от задълженията си. В момента има пълна безотговорност.Паркът е изграден, не може да се присъединят.
Г-Н ДИЯН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Аз подкрепям текстовете на работната група, но искам да ви дам още един аргумент. Ние търсим сериозните инвеститори чрез този депозит, който както казахме е част от цената на присъединяването и нека да помислим какъв процент е това нещо от реалната инвестиция, това е не повече от 1 %. Ако един сериозен инвеститор не може да си позволи 1 % да даде предварително, просто да покаже доколко е сериозен, тогава какво да мислим. Второ, има европейски страни, където искат много по-голям процент от размера на инвестициите. В Полша, Испания и др.страни е така. Ние говорим за 1 % от размерът на инвестицията, не повече. Благодаря.
Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Аз имам по член 29 три предложения. Първото предложение в известна степен е свързано с този диалог, който тук се водеше между г-н Аталай и някои от колегите от ГЕРБ. Считам, че така както е фиксирано това авансово плащане в размер на 50 000 лева действително е съвсем произволно избрано. За да ме убедите, че това е 1 %, трябва преди това да ме убедите че за всеки вид възобновяеми енергийни източници инвестицията е една и съща, а тя е много различна. След като е много различна, как ще бъде 1 % за всички или тези 50 000 лева, очевидно че не е вярно. Избрана е сумата просто така, тя може да бъде и 20 000 лева, може да бъде и 100 000 лева. За това моето първо предложение е вместо да се фиксират тези 50 000 лева, да се запише „на определената от ДКЕВР цена”, като се вземе предвид какъв е възобновяемият енергиен източник, какви са инвестициите, нека на тази база ДКЕВР да определи цената, нека да запишем 1 % от инвестицията. След като инвестицията е различна, това директно дава една разлика, която ще бъде действително аргументирана.
Тук се записва, че тези 50 000 лева ще бъдат използвани за покриване на разходите по присъединяването. Тогава е нормално ако присъединяването се извърши от самият производител на енергия от възобновяеми източници, той да не внася тази сума и да осъществи свързването и за това сумата не се дължи, ако производителя на електрическа енергия и енергийното предприятие, собственик на преносната или разпределителната електрическа мрежа се уговорят в предварителния договор за присъединяване, че производителя ще изгради за собствена сметка и по предписание на собственика на преносната или разпределителната електрическа мрежа съоръженията за присъединяване. Защо тази опция отпада от закона? Това може да мотивира още повече производителят на енергия от възобновяеми източници да изгради максимално бързо мрежата, още повече че в самата директива това е записано съвсем ясно. Държавите членки може да разрешат на производителите на енергия от възобновяеми източници, които желаят да бъдат свързани към мрежата и да имат ангажименти за техническото осъществяване на свързването.Ние всъщност изпълняваме директивата, като директно заковаваме, че това трябва да бъде собственика на преносната мрежа. Добре, не нарушаваме ли директивата, след като многократно г-н Налбантов се позоваваше на това, че трябва да сме в рамките на директивата.
Следващото ми предложение е свързано с ал.3, където се предпоставя че цената на присъединяване ще бъде непременно по-висока. Цената на присъединяване зависи от отдалечеността на обекта, който произвежда енергия от възобновяеми източници по отношение на мрежата. Той може да бъде на разстояние 200 метра, може да бъде на разстояние 5 км, и в двата ли случая е валидно това, което е записано, че когато тази цена е по-висока от стойността, трябва да се доплати, естествено че трябва, а когато е по-малка си остава това, което е вече платено. Аз считам, че това наистина не е правилно и съм поискал да се добави след думите „по ал.1 по” текста „отделна за всеки случай”. Тази цена се определя за всеки случай, имам предвид това, че за всеки отделен случай се прави отделна банкова сметка, за да бъде съвсем прозрачно и проследимо за плащане. В случай че има доплащане това е разписано в текста, но може да има и случаи на връщане, когато цената на присъединяване е по-ниска от тези внесени предварително авансови плащания.
Накрая правя още едно предложение в ал.4 текстът след думите „преносната мрежа” да се замени с „пропорционално на направените от тях разходи”. Средствата, получени от разпределително предприятие да не се преразпределят по методика, определена от ДКЕВР, а по простата бих казал методика – пропорционално на направените от тях разходи. Мисля, че това е съвсем справедливо. Това са моите предложения. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Иванов. Други народни представители искат ли да вземат отношение по предложението? Не виждам.
Предложението на г-н Мартин Димитров го гласувахме и то беше отхвърлено.
Предложението на н.п.Добрев, Николов, Недялков и Атанасов се подкрепя и е влязло в редакцията на комисията.
Подлагам на гласуване предложението на г-н Аталай и г-н Агуш.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 4, против – няма, въздържали се – 10.
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на г-н Иван Иванов.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 4, против – няма, въздържали се – 10.
Не се приема.
Господин Белишки и г-н Недялков имат неподкрепена част от предложението. Господин Белишки, оттегляте ли го или да го подложа на гласуване.
Г-Н НИКОЛА БЕЛИШКИ: Да, в частта в която не е подкрепена оттегляме предложението.
ПРЕДС.ДЕЛЯН ДОБРЕВ: В такъв случай преминаваме към гласуване на чл.29 с редакцията на комисията.
Г-Н НИКОЛА БЕЛИШКИ: Имаме съвсем малко допълнение към ал.4. „(4) Средствата по ал.1 и 3 служат за покриване на разходите за изграждане на съоръженията за присъединяване и за планирано развитие и управление на електрическите мрежи…”, да се добави думата „управление”, за да се знае наистина че тези пари ще ходят и там.
ПРЕДС.ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Съгласни ли сте с това допълнение. Не виждам възражения.
Подлагам на гласуване основният текст на чл.29 по редакция на комисията, с допълнението на г-н Белишки в ал.4 – след думите „планирано развитие” да се добави „и управление”.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – 1.
Приема се.
Раздел ІІІ.
Изкупуване, пренос и разпределение на електрическата енергия от възобновяеми източници.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел ІІІ.
Г-Н РАМАДАН АТАЛАЙ: Нашето предложение беше отхвърлено, но аз искам да попитам юристите текста не е ли противоконституционен.
ПРЕДС.ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Министерство на икономиката, енергетиката и туризма желае ли да вземе отношение.
Г-ЖА СВЕТЛАНА МАРИНОВА: Моля Ви по-конкретно да кажете за кой текст става дума.
Г-Н РАМАДАН АТАЛАЙ: Става дума за чл.29, ал.1 – за авансовото плащане, това което досега говорихме. Аз и моите колеги от ДПС напускаме заседанието.
ПРЕДС.ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Имате ли процедура за прегласуване. Нямате. Преминаваме към раздел ІІІ.
В момента в залата има 11 народни представители, нямаме кворум, поради което ще прекратим заседанието.
Предлагам да насрочим извънредно заседание на 22 март 2011 г. (вторник) от 15.00 часа.
Имам още едно предложение. Поради това, че законът е много спешен има предложение той да бъде гласуван на части в Пленарна зала. Аз ще предложа на председателят на Народното събрание да представим доклад за разделите, които сме разгледали и той да бъде включен в дневния ред.
Виждам, че всички сте съгласни.
Следващото извънредно заседание на комисията ще се проведе на 22 март 2011 г. ( вторник ) от 15 часа.
Закривам заседанието.



ЗАМ.ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА:

(Делян Добрев )

СТЕНОГРАФ:
(Траянка Стоянова)

Брой знаци: 91 203
Стр. 51