1. Обсъждане на Законопроект за енергията от възобновяаеми източници, № 102-01-9, внесен от Министерския съвет на 8 февруари 2011 г. – за второ четене.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
-----------------------------------------------------------------------------
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ



П Р О Т О К О Л

№ 12


На 22 март 2011 г., /сряда/ от 15.00 часа в зала “Запад” на Народното събрание се проведе извънредно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Обсъждане на Законопроект за енергията от възобновяаеми източници, № 102-01-9, внесен от Министерския съвет на 8 февруари 2011 г. – за второ четене.
Заседанието бе открито в 15.10 часа и ръководено от господин Мартин Димитров.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *

/ Начало 15.10 часа /

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Добър ден на всички колеги и гости! В залата има 14 народни представители. Имаме кворум и може да започнем днешното заседание. Предлагам ви следния дневен ред:
Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Обсъждане на Законопроект за енергията от възобновяаеми източници, № 102-01-9, внесен от Министерския съвет на 8 февруари 2011 г. – за второ четене /продължение/
2. Разни.
Колеги, по дневния ред имате ли предложения? Няма.
Който е за този дневен ред, моля да гласува.
Гласували 14 “за”
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Колеги, днес имаме отново сериозен списък с гости. Вие сте запознати. Те са същите като миналите.
Очакваме министър Трайчо Трайков
Тук е Марий Косев – заместник-министър
Имаме всички условия да започнем.
Стигнали сме до стр.64 от доклада, който имате пред вас, раздел ІІІ.
Изкупуване, пренос и разпределение на електрическата енергия от възобновяеми източници
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел ІІІ.
По наименованието на раздел ІІІ желание за изказване? Няма.
На стр.64 колеги, гласуваме наименованието на раздел ІІІ.
Желание за изказване? Няма.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Колеги, предишния път уточнихте ли какво става. Чл.29 е гласуван.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Господин председател, правим процедурно предложение чл.29 да бъде отложен за гласуване на утрешното заседание. Последният път когато го гласувахме стана едно малко недоразумение, защото аз направих едно редакционно предложение за включване допълнителен текст в ал.4. И в духа на разбирателството, което сме работили, целия член 29 реално не е гласуван, предлагам да бъде отложен за следващото заседание на Комисията.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Белишки, информират ме, че чл.29 е гласуван, но това няма значение. Тъй като не е внесен доклад можем да го прегласуваме. Вашата процедура трябва да бъде за прегласуване. Но тъй като утре продължаваме със същия закон за второ четене, няма нужда дори формално да го подлагам това предложение на гласуване. Утре може да прегласуваме чл.29, ако сте съгласен с този подход.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Колегите, ако са съгласни. Това го правя единствено в духа на разбирателство, за да може да работим нормално.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Искам да помоля Министерство на икономиката и г-н Семерджиев, вие сте на ясно с казуса по чл.29, моля ви да подготвите за утре сериозна позиция. Сега няма смисъл. Но за утре сериозна позиция по въпроса, за да може да бъдем максимално добре информирани.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Аталай вие сте доволен.
Колеги, стр.64 наименованието на раздел ІІІ
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел ІІІ.
Желание за думата? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Отиваме на стр.65 чл.30.
Предложение от н.п.Иван Николаев Иванов.
Работната група не подкрепя предложението. Аз ще го прочета, тъй като не е подкрепено.
В чл.30 се правят следните изменения:
а/ В ал.4”думите” “30 kW се заменят с 1 мегават.
б/ Ал.5 да отпадне.
в/ Ал. 6 да отпадне.
г/ В ал.7 думата “значително” да отпадне.
Предложение от н.п. Н. Белишки и Н. Недялков
Работната група не подкрепя предложението по т.1, 2, 3 и 5, в частта думата “значително” отпада и го подкрепя в останалата част.
Ще прочета колеги, неподкрепената част. разбирам, че само т.4 е подкрепена.
Започваме с т.1. ал.2 се изменя така: “Производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, чийто енергийни обекти спадат към посочените в чл.24, използват разпределителната мрежа към която са присъединени при общи условия одобрени от ДКЕВР и обявени на интернет страницата на оператора преносната или съответната разпределителна мрежа.”
2. в ал.3 след думите “собственика на тази мрежа” се добавя ново изречение: “Дължимите от собственика на съответната мрежа обезщетения не могат да бъдат по-ниски от 35% от определената от ДКЕВР преференциална цена за съответната година.
3. Алинея – отпада.
5. В ал.7 думата “значително” отпада, думата “ежегодно” се заменя с думите: “на всеки шест месеца”.
Работната група сте написали малко неясен текст. Тъй като работната група не подкрепя предложението по т.1,2,3 и 5 в частта думата “значително” отпада и го подкрепя в останалата част.
Разбира се, че само т.4 е подкрепена, както сте го написали. Ако сте имали нещо различно Правния отдел предвид, сега е момента да споделите.
Така се разбира, че и т.5 не е подкрепено, а само т.4 е подкрепена.
По отношение на думата “значително” т.5 не е подкрепена. По отношение предложението на г-н Белишки и г-н Недялков за шестте месеца е подкрепена. Тези уточнения, за да сте на ясно какво точно гласуваме.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.30, която редакция колеги виждате на стр.66 и 67 страница. Като отразените предложения са в италик, за да може специално да ги проследите.
Не виждам г-н Иван Николаев Иванов да си представи предложението, но ще помоля Министерство на икономиката да изразят становище по неподкрепеното предложение от г-н Иванов и по неподкрепените предложения от г-н Белишки и г-н Недялков.
Господин Косев вие ли ще вземете думата. За думата “значително” вече има решение на народните представители да остане.
Господин Белишки заповядайте.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Господин председател, за да облекчим процедурата и да вървим нататък, частта неподкрепена от работната група на нашето предложение с г-н Недялко го оттеглям.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Белишки оттегля цялата неподкрепена част на своето предложение. Остава предложението на г-н Иванов, който не е тук. Така че не би могъл нито да го аргументира, нито да го оттегли. Но нека чуем Министерство на икономиката по това предложение.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Благодаря г-н председател. Считаме, че границата от 30 kW да бъде заменена с 1 мегават. Във връзка с разпоредбата, която има ал.4 за предаване на данни на оператора, мисля, че тази граница е много висока и би следвало производителите от мощности в този диапазон, също да предават тези данни, от гледна точка на възможностите за управление на системата.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги желание на народни представители да вземат думата по тези текстове и по чл.30. Няма.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Би трябвало и в ал.4 също да промените.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Не е подкрепена промяната г-н Аталай. Господин Иванов предлага да стане от 30 kW на 1 мегават, но не е подкрепено предложението. Остава си 30 kW. Затова не са го променили.
Други народни представители, които имат въпроси или предложения? Не виждам.
Колеги подлагам на гласуване неподкрепеното предложение от н.п. Иван Иванов.
Който е за, моля да гласува.
Няма гласували “за”.
Против? Няма. Въздържали се 14 народни представителя.
Не се приема.
Господин Белишки и г-н Недялков оттеглиха неподкрепената част от тяхното предложение. Така че няма да го подлагам на гласуване.
Подлагам на гласуване чл.30 в редакцията на работната група.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 ”за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Колеги, отиваме на стр.68.
Чл.31. Има предложение от н.п. Йордан Цонев и Искра Михайлова.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Има предложение от н.п. Д.Добрев, В. Николов, Н. Недялков, Н. Белишки и Д. Атанасов.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Има предложение от н.п. Аталай и Агуш.
Работната група не подкрепя предложението, затова ще ви го прочета.
Предлагаме в чл.31 ал.2 т.1 след “слънчева енергия” да се добави думата “и биомаса”.
Предлагаме текста в чл.31 ал. 3 да бъде променен както следва: Сроковете по ал.2 текат от датата на въвеждане в експлоатация на енергийния обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници.
Предлагаме към чл.31 да се създаде нова ал.10 със следния текст: “Електрическата енергия от водно електрически централи с мощност над 10 мегавата се изкупува от обществения доставчик, съответно от крайните снабдители по регулирана цена определена от ДКЕВР, съгласно съответната наредба по чл.36 ал.3 от Закона за енергетиката.
Както стана ясно това предложение не е подкрепено.
Предложение от н.п. Иван Иванов.
В чл.31 се правят следните изменения. Ще ви го прочета, тъй като то не е подкрепено от работната група.
Ал.1 се изменя така: Електрическата енергия от възобновяеми източници се изкупува от обществения доставчик, съответно от крайните снабдители по определената от ДКЕВР преференциална цена към датата на въвеждане на съответния обект в експлоатация.
б/ В ал.2, т.1 думите “двадесет и пет” се заменят с “двадесет”.
в / Ал.3 се изменя така: “Сроковете по ал.2 текат от датата на въвеждане в експлоатация на енергийния обект, а при поетапно въвеждане в експлоатация на енергийния обект – от датата на въвеждане в експлоатация на обекта на първи етап. За енергийни обекти, въведени в експлоатация след 31 декември 2015 г., сроковете се намаляват с времето от тази дата до датата на въвеждане в експлоатация на енергийния обект.”
г/ В ал.5, т.2 думите “по свой избор” да отпаднат.
д/ В ал.8 текстът “и за определен отчетен период не може да бъде повече от 30 на сто от общото количество произведена електрическа енергия” отпада, а след думите “по цена определена” се добавя “по методика, разработена”.
е/ ал.9 се изменя така:
“/9/ Когато е предвидено енергийният обект да бъде поетапно въведен в експлоатация, общественият доставчик, съответно крайните снабдители, изкупуват електрическата енергия, произведена от обектите от съответния етап по определената от ДКЕВР преференциална цена към датата на въвеждане на обектите по този етап в експлоатация”.
ж/ Ал.10 да отпадне.
з/ ал.11 да отпадне.
Работната група не подкрепя предложението.
Предложение от н.п. Антон Кутев и Петър Димитров в чл.31/2/ т.2, изразът “с инсталирана мощност до 10 MW отпада.
Работната група не подкрепя предложението.
Предложение от н.п. Марио Тагарински, което отново не е подкрепено, затова ще го прочета.
В чл.31, ал.2 т.2 се прави следната редакция:
“Чл.31, ал.2, т.2 петнадесет години – за електрическата енергия, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МW, както и за електрическата енергия, произведена от преработката на битови отпадъци и други видове възобновяеми източници”.
Работната група не подкрепя предложението
Предложение от н.п. Диан Червенкондев и група народни представители.
Работната група подкрепя предложението по принцип и не го подкрепя по т.2.
Ако г-н Червенкондев не оттегли т.2 ще ви я прочета.
2. В ал..4 “Цената на електрическата енергия от възобновяеми източници, не се изменя за срока на договора за изкупуване по ал.2, като след изтичане на този срок преференции за цените не се предоставят” да отпадне, като същата бъде развита в нова, ал.3 на чл.32 със следния текст:
“Преференциалната цена на електрическата енергия от възобновяеми източници се определя за целия срок на договора за изкупуване по чл.31, ал.2, като след изтичане на този срок преференции за цените не се предоставят”.
Предложение от н.п. Николай Белишки и Недялко Недялков.
Работната група подкрепя предложението.
Предложение от н.п. Емил Димитров и гр.н.п.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.31, която редакция колеги може да видите на стр.73, 74 и 75 страници. Като виждате промените, които настъпват вследствие на приетите предложения на народни представители.
От Правния отдел ми напомнят за техническа грешка. В ал.4 на доклада трябва да бъде чл.32 ал.4, а не ал.3, както е записано, така че правя процедурно предложение за корекция на тази техническа грешка. Но това накрая.
Колеги, да започнем с направените предложения. Съжалявам, че ги няма всички колеги да ги защитят. Предложението на Цонев и Михайлова е прието.
Предложението на Делян Добрев и група е прието.
Първото неподкрепено предложение на г-н Аталай, желаете ли да го представите.
РАМАДАН АКТАЛАЙ: Господин председател, уважаеми колеги, аз предлагамо нашето предложение да го разгледаме член по член.
Първото наше предложение, където предлагаме в чл.31 ал.2 т.1 след “слънчева енергия” да се добави думата “и биомаса” е абсолютно идентично с предложението на г-жа Михайлова и Цонев. Там по принцип е прието и би трябвало и това наше предложение по принцип да бъде прието. Оттеглям, след като с юристката уточнихме онзи ден за нашето предложение за над 10 MW за изкупуване от обществения доставчик енергията от водноелектрическите централи от към крайните потребители по регулирана цена. Днес мислех да питам г-н Семерджиев, но само да ви кажа, че колежката ви не е права. Закона за енергетиката не третира въпроса. Защото онзи ден не бяхте коректни, но си оттеглям ал.3 и да дам думата по ал.2 на г-н Агуш да се обоснове и след това си запазвам правото да взема и аз думата. Мисля че по принцип ще приемете ал.1 да бъде подкрепена.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Агуш заповядайте.
АРИФ АГУШ: Благодаря ви г-н председател. По тази алинея липсва яснота, поради каква причина е избрана датата 31 декември 2015 г. като гранична, след която се намалява срока на преференцията. Законът за възобновяемите енергийни източници е записана само една преференция и тя касае цените за енергия от възобновяемите източници. Този текст изисква да се гадае каква е целта на премахването на преференцията. В случай, че има обоснована необходимост от спиране на преференцията, то каква е обосновката и тя дали гарантира изпълнението на целите. Ако няма такава обосновка, то каква друга преференция ще бъде предложена и прилагана след 31 декември 2015 г?
Освен това с поставянето на това условие отделните производители на електрическа енергия от възобновяеми източници се поставят в неравностойно положение едни спрямо други, което е в нарушение с конституционните норми. И по-точно чл.19 ал.2 от Конституцията на Република България. Може би трябва да дадете думата и на Министерството, за да изясним каква е причината, за да бъде избрана датата 31 декември 2015 г.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Да се разберем колеги за яснота и за протокола. Според мен г-н Аталай не оттегля ал.3, а ал.10, а г-н Агуш обоснова ал.3. За да бъдем коректни първата част от тяхното предложение на практика е подкрепена, която касае добавянето на думата биомаса. И за да бъде отразено в самото предложение.
Колеги, от Министерство на икономиката, има конкретен въпрос към вас и конкретно предложение, което не е подкрепено от работната група. Това е предложението по ал.3, за какъв срок да важи преференциалната цена на практика е предложението. От кой момент да важи.
АРИФ АГУШ: По каква причина е избрана датата 31 декември 2015 г.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Докато се ориентират от министерството, г-н председател, ако прочетете предложението на г-н Червенкондев, явно че работната група не сте се запознали обстойно. Неговото предложение по приляга да бъде прието от Министерски съвет, това което предлагат. Защото няма логика на чл.31 ал.3 да бъде предложена такава от Министерски съвет. Тя противоречи на Конституцията по принцип.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: От Министерство на икономиката заповядайте г-жо.
РЕПЛИКА: Само за пояснение на поставения въпрос, откъде е взет срока. Това е действаща разпоредба в сега действащия закон. Тоест понастоящем с такава разпоредба ние запазваме сроковете за изкупуване, такива каквито те са предвидени и понастоящем. Няма никаква промяна в концепцията по въпроса. Това е § 3 от Преходните и заключителни разпоредби т.2 на ал.1 от действащия закон.
АРИФ АГУШ: Действащия закон, когато е приет дава срока за 25 годишното изкупуване. Не може да остане същата дата.
РЕПЛИКА: Запазва се 25 годишното изкупуване като срок, но той започва да тече за новите инсталации, които както е записано тук, текстът е абсолютно огледален. От започване на производството, но не по-късно от 31 декември 2015 г., което означава редуциране на въпросния срок и по сега действащи закон. Тоест, никога не е било предвиден абсолютен срок.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря ви. Колеги, като че ли аргумента така беше записано в стария закон и ние го слагаме наново в този закон, някак си не работи. Въпросът, който ви беше зададен от г-н Агуш. Какво става с единствената преференция, която се дава, за да може инвеститора да дойде да направи проекта. Ние казваме, до тази дата всички, които си правите инсталации имате преференции. След тази дата какво става с преференциите на тези, които искат да инвестират и ако не е постигната целта. Това искаме да ни обясните. Може ние да не сме прави. И тогава да взимем решение ние какво да правим.
РЕПЛИКА: Не се отнема преференцията. Отнемат се част от така определения 25 годишен максимален срок и се редуцира.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Обяснете ни защо. Защото ще сме постигнали индикативните цели. Защото повече няма да има други генерации, които няма да замърсяват околната среда. Няма да дадем възможност повече ВЕИ-та да ги развиваме. Поради каква причина? Защото вие сте решили така. Защото директивата, която в момента транспонираме, ние казваме, че от тук нататък даваме преференции и възможност на ВЕИ-тата в тази страна като собствен ресурс да бъдат развити. Вие слагате спирачката. Ако не изкарате един аргумент въз основа на който вие давате тези цедки, терминология на ГЕРБ, обосновете ни защо. Не виждам защо да бъде и затова ви ориентираме да погледнете към предложенията на народните представители на ГЕРБ и тогава мисля, че може да намерим общ език. Иначе наистина ще се случи това, което каза г-н Емил Димитров. Трябва да подготвяме ЗИД, а г-н Николов е един от тези, които между първо и второ четен си промени собствения закон.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека г-н Семерджиев да вземе думата. Годината 2015 г-н Семерджиев, създава ли неравноправно отношени?. Тоест, тези които са преди това получават един режим и след това друг. Тоест как според вас трябва да бъде решен този въпрос.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Много е резонен въпроса на г-н Аталай. Но той сигурно си спомня какви са били мотивите за да се вкара в предишния закон. Единия мотив е който вече казахте. Вече дела на възобновяемите източници ще бъде достатъчно голям. Той ще определя и ще влияе върху средната продажна цена или върху пазарните нива. И се счита, че след 2015 г. хоризонта още 25 години е напълно достатъчен, за да се стигне до момента в който тези източници на възобновяема енергия няма да имат нужда от преференциални цени. Тоест техните цени ще бъдат близки до пазарните и няма да им нужда да бъдат субсидирани от други източници и от пазара. Това е смисъла и затова говори смисъла и преди когато беше приеман закона 2005 – 2006 г.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, други народни представители, които по тази тема желаят думата?
АРИФ АГУШ: Аз мисля, че в предложения текст сроковете по ал.2 да текат от въвеждане в експлоатация на енергийния обект е прекалено ясен и дава равни права на всички юридически лица. А това че няма да има преференция трябва да се направи с отделен закон. Спират се преференциите и край.
РЕПЛИКА: Ако позволите едно изречение в тази връзка. Всеки инвеститор би трябвало да е на ясно с това, как ще разработи своя проект. А този подход, който предлагате няма да му даде тази възможност. Ако той не знае, че 10 години ще има преференции в цента или 8 години, няма как да си разработи предвижданията за приходите от проекта. Предвиждането за регулируема цена преференциална, всъщност е в един времеви хоризонт така посочен. След който се предполага, както г-н Семерджиев каза, че ще има съвсем различен пазар, което също така предполага, че тази политика на този закон с преференциалните цени е един доста голям отрязък във времето в продължителен период, но все пак ограничен във времето подход. Тоест това не може да бъде политика за 50 или 100 години напред, че ще насърчаваме с цени. Ако е така, когато му дойде времето, това ще бъде решено. Но сега да кажем на инвеститорите, че ще им изкупуваме 20 години, а в последствие да кажем, не те ще са 10, защото ние сме изпълнили целите, ето това вече е подвеждане на инвеститорите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Чухте аргументите на Министерство на икономиката.
РАМАДАН АТАЛЙ: Това са минимални изискуеми 16%. Това е минимума, който се изисква.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други народни представители по тази тема не виждам да желаят думата. Не виждам г-н Иван Иванов, но го очакваме да дойде.
Има предложение на Антон Кутев и Петър Димитров, което не е подкрепено. Желае ли някой да го обоснове? Господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: То касае 10-те мегавата. Този въпрос сме го поставили многократно. Разбирам, че и в европейска директива има нещо записано преференциално до 10 мегават. За мен факта, че примерно Австрия е използвала 90% водния си ресурс и повече няма намерение да прави по-големи водни инсталации, съвсем не е доказателство, че ние в България сме го използвали този ресурс. Напротив, смятам, че не сме го използвали. Затова не виждам директното прехвърляне на един условия в други, какъв е аргумента при положение, че не се отчитат конкретните обстоятелства в България. Коя е другата причина поради която 10 мегавата са с преференциални цени, а тези от 10,5 мегавата не са с преференциални цени. Казвайте ги причините. На мен не са ми ясни тези причини.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Семерджиев виждам, че има желание да вземе думата.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: До 10 мегавата проектите обикновено изискват големи инвестиции при дълги срокове на възвръщаемост. Докато все пак централите, ВЕЦ-овете над 10 мегавата да работят при съвсем друг режим и са много по-ефективни. Те участват в балансирането. Могат да участват във върховите цени. Те са диспечеруеми и могат да сключват договори директно с операторите на преносната мрежа. Така че да служат за балансиране и да бъдат много по-ефективни. Докато малките ВЕЦ-ове не могат да работят при такива режими. За да се строят и малки ВЕЦ-ове се предвижда да има преференция при тях. Иначе те няма да бъдат строени. Ще бъдат строени само големи ВЕЦ-ове. Затова става дума. А има места, където не могат да се строят големи, а се строят малки ВЕЦ-ове, включително и под 1 мегават малки ВЕЦ-ове. Никога не може да им излезе сметката на тях да продават на свободни цени, без преференции. Затова е определена границата от 10 мегавата.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Овчаров, дуплика.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Семерджиев, това което го казвате е вярно, но сигурно 20%. Бихте ли ми посочили една водноелектрическа централа построена в България през последните 10 години над 10 мегавата, която ще се изкупи за по-малко от 20 години. Една единствена ми посочете. Няма такава. Тези които сега в момента съществуват се използват по този начин за който вие говорите, защото те са изплатени и са построени преди доста време. Тъй като инвестициите в Чеира, не е добър пример, защото част от тях бяха въведени не толкова отдавна, но Въча, по цялата Каскада някой сега ще ги построи. Ето ви Цанков камък. Кога ще се изкупи Цанков камък? Тоест, ние се отказваме да използваме този възобновяем ресурс, който съществува в България, но е над 10 мегавата потенциала. Защото сегашните водноелектрически централи, които имаме, тъй като са инвестирани много преди това могат да си позволят по-кратки срокове на изкупваемост или по-високи икономически параметри.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ясен е въпроса. Ясни са аргументите. Минаваме на следващото предложение. Има предложение от Марио Тагарински, което не е подкрепено. Желаете ли да си представите предложението? На стр.71.
МАРИО ТАГАРИНСКИ: Първата част на моето предложение току що беше дискутирана и няма смисъл да се обосновава. Втората част, мисля че е изключително важно да се стимулира в този закон и чрез този закон произвеждането на електрическа енергия при преработката на битови отпадъци и био маса основно на преработката на отпадъци, тъй като това е един световен проблем. Няма нужда да се аргументирам защо е проблем и за България и колко важно е това нещо. И ако го сравним с другите възобновяеми източници или енергията произведена от фотовалтаици например, като преференциална цена за изкупуване. И бъдещите нужди от електрическа енергия и цената, която в крайна сметка ще постигнем с този огромен интерес от фотоволтаиците и новото на преференциалната цена, микса който ще се получи за крайния потребител ще бъде изключително висока крайна цена и тя трудно ще може да бъде понесена от пазара. Затова в една съвременна тенденция в света да се получава електроенергия от преработката на биологичин битови отпадъци и други отпадъци. И в този смисъл е моето предложение, тъй като това изисква инвестиции. Това са сравнително модерни технологии, не много скъпи, но за сметка на това инвестиционните разходи се възвръщат изключително бавно. И в този смисъл има предложение. То е на група народни представители.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, дойде и г-н Иванов, който има възможност вече да си представи предложението, което е на стр.70 и 71.
Господин Червенкондев има неподкрепена точка втора, която аз ви прочетох. Господин Червенкондев, сега е момента да ни убедите във вашата правота.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Наистина в т.2 в предложенията на мен и на група народни представители в чл.31, в интерес на истината е аналогична и на това, което коментира г-н Аталай и г-н Агуш. Става въпрос за прословутия срок 31 декември 2015 г., което стои някак си много детайлно посочен, без някакви конкретна необходимост. Като логиката в моите предложения и на колегите, които са разписали предложенията е, че ако съответно дела на възобновяемите енергийни източници през следващите години стане доста по-голям и този бум, който се предвижда се осъществи, считаме че текстовете в чл.18, в който се казва, че ако България постигне своите индикативни цели, които е поела пред Европейския съюз, преференциите за бъдещите проекти, тези преференции за преференциално изкупуване на цената отпадат. Така сме го предвидили в чл.18.
Така че според мен и аз предлагам на колегите да ме подкрепят, да не слагаме този сложен механизъм на изчисляване, съответно кой обект е въведен след 31 декември 2015 г. и дали на него ще останат 14 години и 5 месеца или еди колко си в договора за преференциално изкупуване на електроенергията. По-добре е да си остане стандартния текст, който ние предлагаме, без конкретни срокове, без намаляване на преференциалния срок за гарантирано изкупуване на електроенергията. 2014 – 2015 г. може да се направят и други промени в закона, така че да ограничават като цяло преференциалния срок за изкупуване, следствие на нови инвестиции, на нови технологии, на по-бързо възвръщане на инвестиционния проект. Така че това са моите мотиви, които съм имал заедно с колегите. Ако министерството не възразява или съответно не е склонно да подкрепи, нека да го каже.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Въпросът колеги е много важен. И аз ще поканя Министерство на икономиката да вземе думата, защото става въпрос за следното нещо. Говорейки за срокове 20 или 25 години за преференциално изкупуване, тези срокове докога ще важат? Тъй като все пак идеята е, че тези ВЕИ-та ще стават по-ефективни. И в един момент в бъдещето ще се конкурират на пазарна основа. Тоест ако го няма срока 2015 г., независимо кога влиза един обект в експлоатация тези години ще важат, без да има някаква граница. Това е важен въпрос, който сега трябва да го решим. Аз ще поканя министър Трайков да каже своето мнение по тази тема.
ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Мисля, че с логиката всички сме съгласни, че има смисъл особено много да насърчаваме ВЕИ-тата, докато изпълним ангажимента си от 16%. След това се надяваме, че технологиите са се доближили към мрежов паритет. Но ако не са тогава просто ще се забави темпа на навлизане. И ако те са конкурентни на пазарна основа вече няма да има значение с какви договори се присъединяват.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Министерство на икономиката колеги предлага да остане 2015 г. в текста на закона.
Има ли други народни представители, които желаят думата? Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, аз се извинявам, че поради пребиваване в провинцията едва сега се връщам. Позволете ми да кажа няколко думи по моите предложения.
По ал.1 Аз не намирам особена логика в това, което предлага вносителя, а именно, че електрическата енергия от възобновяеми източници се изкупува от обществения доставчик и т.н. по определената преференциална цена към датата на подаване заявлението за присъединяване. Реално електрическата енергия като продукт започва всъщност да се подава от момента и по тази причина аз правя това предложение, към датата на въвеждане на съответния обект в експлоатация. Останалото е цена, която е всъщност мъртва като параметър до момента в който се въвежда обекта в експлоатация. Това е моето съображение.
Второто е свързано с ал.2. Считам, че разликата която е зададена от вносителя, относно електрическата енергия от възобновяеми източници съответно в случая на геотермална и слънчева енергия 25 години като дългосрочен договор, а след това 15 години за останалите възобновяеми източници е прекалено голяма. Няма никакво съмнение, че в обществото има сериозни основания да се иска все пак тези срокове на гарантираното изкупуване, съгласно посочените договори да бъдат по определен начин намалени. Още повече, че в не малко страни от Европейския съюз, тези 25 години са 20 години, това което предлагам и аз, касае се за геотермална и слънчева енергия. А някъде изобщо за всички възобновяеми източници е само 20 години. Аз предлагам 15-те години, както са определен от вносителя за останалите видове енергия да остане.
Накрая, това което го правя като допълнение в ал.3 е свързано с обекти, които се въвеждат поетапно в експлоатация. И по този повод считам, че датата на въвеждане в експлоатация за такива обекти трябва да важи от въвеждането в експлоатация на първия етап от обекта. Защото въвеждането в експлоатация на първия етап, той вече започва да подава електрическа енергия към мрежата, респективно той се ползва от произведената електроенергия, като финансови ползи.
Следващото, което ми се вижда изключително изкуствено е свързано с ал.5. То е по-малко тук. Считам, че по своя избор може да отпадне. В ал.8 има един текст, който считам, че трудно може да бъде защитен. А той е, че в случаите по чл.26 ал.2 количеството електрическа енергия, което не е използвано за собствено потребление и за определен отчетен период, не може да бъде повече от 30% от общото количество се изкупува от съответния краен снабдител по цени определени. Откъде се взе 30%. Аз считам, че по принцип това количество електроенергия, което не е използвало собствено потребление, тогава за определен отчетен период се изкупува от съответния краен снабдител по цена определена от Държавната комисия при условията и по реда на съответната наредба. Тези 30% с какво могат да бъдат защитени. Защо не са 25%, защо не са 40%? По принцип това, което не е използвано за собствено потребление, къде според вас трябва да се съхранява. Защото електроенергията може да се съхранява от съответния производител.
И отново в ал.9, аз разглеждам случая, когато има поетапно въвеждане в експлоатация в този случай отново говоря, преференциалната цена трябва да е тази, която е определена към датата на въвеждане на обекта на съответния етап в експлоатация.
ПРЕДС . МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на г-н Иванов. Уважаеми колеги от министерство на икономиката, по поставените въпроси от г-н Иванов ще ви дам думата. Може би г-н Налбантов ще вземе думата.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Уважаеми колеги, по принцип от гледна точка на възвръщаемостта на проекта и цената, която плаща потребителя, срока не е най-важното нещо, защото когато определя цената, регулатора съобразява надбавката, която дава с продължителността, тоест, при равни други условия за по-кратък срок биха дали по-висока цена. Това има значение единствено от гледна точка на факта, че междувременно ние не можем да прогнозираме с точност как ще се развият технологиите. При по-дълъг период на преференциалната цена за по-дълго сме се заключили с тези източници. Но иначе от гледна точка на възвръщаемостта на проекта не би трябвало да е толкова важно, от гледна точка на инвеститора.
ИВАН ИВАНОВ: Точно това са и моите опасения, съображения, че при бързото развитие на технологиите за възобновяемите източници, включително тук се касае за случаите на соларна енергия и геотермална енергия, когато има цели, които Европейския съюз си е поставил и не само Европейски съюз, но и Северна Америка също. Бъдете сигурни, че не за 25 години, а за 15 години ще има техническа революция в тези направления. И връзването за 25 години ще създаде и едно чувство че много по развити технологично такива, бих казал съоръжения и инсталации ще бъдат неравнопоставени по отношение на по-остарели, за които има 25 годишен срок.
Извън всичко това, вие също го намекнахте, че не можем да прогнозираме изцяло как в един такъв дълъг период от 25 години ще се променя цената на електроенергията. Защото тази електроенергия съответно ще бъде съпоставена с електроенергията произвеждана от фусилни източници и това е все пак един определен риск за потребителя. Не случайно едни такива дълги срокове за елекроенергия произведена от фусилни източници често пъти е обект на обсъждане и критики в медиите.
ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: По скоро бих се съгласил вместо 25 години, да е 20. Наистина 25 години е много дълъг срок за каквото и да било.
ИВАН ИВАНОВ: Моето предложение г-н министър е точно 20 години.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Николов заповядайте.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря г-н председателю. Относно сроковете разбира се, колкото повече намалим сроковете, толкова повече ДКЕВР ще вдига цената, защото те следят някаква норма на възвръщаемост. Ако намалим годините, де факто, те ще трябва да вдигнат цената, за да могат да гарантират тази възвръщаемост на проектите и проблема е, че сега ще натоварим това поколение с по-високата цена за изплащане. Но това не е толкова проблем.
Във връзка с нашето предложение, за да не се приеме така, без да го разискваме, става дума в ал.7, когато инвестицията за изграждане на енергиен обект за производство на електрическа енергия е била субсидирана със средства от национална или европейска схема за подпомагане. Ние предлагаме да няма субсидии върху цената. Това касае проектите, които са по 311 мярка. И аз затова искам малко да разискваме тук, защото се получава двойно субсидиране. Има вариант Европейската комисия да наложи на бенефициентите да връщат пари. Затова сме предложили тази мярка. Но искам да я обсъдим, защото касае много хора, които са подали проекти. Аз съм готов и да я оттегля. Но все пак искам да отбележим тук, че съществува вероятност бенефициентите да връщат пари, ако се субсидира и цена.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Господин Николов, в общия случай, това което го казавате е вярно. Но в конкретиката, която използвам, например, ако остава постоянна цената на соларните паркове, да намаляването на срока ще доведе до повишаване на цената. Но само за последните пет години, цената на инсталациите за соларните паркове е намаляла между 20 и 30 процента. Това намаляване, означава намалени инвестиции, респективно в по-малкия срок може да се запази и цената. Това е неизбежно. Това са технологии, които още по-бързо ще се развиват и ще поевтиняват.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Всички се надяваме на това г-н Иванов.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Уважаеми колеги, много е добре да водим дебат дали да бъдат 20 години, дали да не бъдат 25 години. Когато приемахме 25 години да бъдат в България инвестициите от соларните технологии беше въпроса как и по какъв начин да привлечем външните инвеститори, защото всички други европейски държави имаха същите преференции като нашите, включително и по-добри и затова в България не се бяха появили никакви инвеститори. Само с увеличаването от 15 на 25 години, вижте в България колко инвеститори се появиха днес. Спряха строителството в Испания. Следващото, тогава когато се въведе, уважаеми колеги, кой от вас е видял 25 години соларен парк? Още никой.
Ако примерно на 10-тата година г-н Иванов се наложи смяна на всички панели, някаква нова технология, която е била преди това, тогава какво правим? Аз знам тук противниците на ядрената енергетика и на фусилните, които ще ни представят днес какво става. Но прочетете енергийната стратегии 20-20 на Европейския съюз и ще видите, че днес ние нищо не правим във връзка с основната им идея за възобновяемите енергийни източници. Ако няма да вървим в крак с енергийната стратегия на Европейския съюз 20-20, а ще направим някаква отделна градина за България и да не дадем никаква преференция за ВЕИ-тата и да продължим. Така че според мен сроковете днес днес не са на дневен ред за дебат. Днес ние трябва да направим всичко възможно да привлечем инвеститорите, но те да са равноправно поставени и малките инвеститори и тези, които идват с големите мощности. Ако това не успеем да направим трябва да знаете, че закона няма да е работещ, каквито и преференции да отнемем, каквито и преференции да дадем.
Затова г-н Иванов ние предложихме с г-н Агуш в чл.31 ал.2 да нямаме това ограничение, защото нямаме равнопоставеност и нарушаваме чл.19 от Конституцията. Това ни беше идеята. Иначе може да водим дебати дълго време, но те да бъдат съществени. Нека да се върнем и да проследим логиката на възобновяемите енергийни източници, защо искаме днес те в България да бъдат приоритетно въведени. Ако няма да сме в тази логика излишно е да седим.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Имаше въпрос от г-н Николов към Министерство на икономиката. Прието е негово предложение по ал.7, което касае възможно, то е на практика двойно субсидиране. Имате ли по-различно мнение от Министерство на икономиката по този въпрос? Това е на стр.70 ал.7, колеги.
Работната група е подкрепила това предложение.
ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Аз съм съгласен, че не трябва да има двойно субсидиране. Сега мисля, че има случаи в които е възможно и тройно такова да се получи.
Има един проблем, който е свързан с това, че когато по проблеми за енергийна ефективност например се инсталират ВЕИ-та в предприятията, там до три години само може да се наложи ограничение за задължение за консумация за местни нужди. След това засега не можем да забраним на инвеститора да използва фидин тарифата. Това вероятно ще го разрешим с промени в оперативната програма. Иначе като философия споделям напълно това, което Валентин Николов каза.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря г-н председател. Уважаеми колеги, аз също в работната група подкрепих предложението на г-н Николов, но той не случайно постави въпроса за малко по-широк дебат, защото в последствие ние коментирахме какво би се случило с всички проекти, които в момента са кандидатствали по оперативните програми, съответно те са одобрени или подписани като договор. Това нещо ще доведе до една абсолютна колизия между програмите. Защото в момента, ако са сключени такива договори и ние със Закона за енергията за възобновяеми енергийни източници забраним преференциалната цена, то това означава каква цена трябва да им се изкупува електроенергията по пазарна или по съответно цена на НЕК, средно притеглената, което означава, 7, 8, 9 ст., нещо от този род. И каквато и субсидия да получат специално за малките проекти, които са соларни от 311, 312-та, дори и 70% да е гранта, ние им намаляваме цената десет пъти. Това означава, че целия този проект става абсолютно нерентабилен, невъзвръщаем и според мен абсолютно всички бенифициенти одобрени или тези които ще кандидатстват и са кандидатствали ще се откажат от тази програма. Това означава, че има сериозен проблем, евентуално самата програма да изпита някакви затруднения. И затова моето предложение е или по-добре да обмислим предложението на колегите или да бъде пропорционално намалението на база гранта. Така ако остане като предложение ще доведе до проблем с усвояването на оперативните програми и започнатите процедури.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИРНОВ: Господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Абсолютно е прав моя колега Червенкондев. По тази причина в разговори, даже с ДКЕВР, искам да чуя от тях, ако напишем, че цената се определя от ДКЕВР във връзка с тези проекти, по този начин те ще отчетат гранда, който са усвоили и ще дадат конкретна цена и по този начин да не изгубим тези проекти.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИРНОВ: Господин Семерджиев.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Тук ми подсказаха, ще си призная, че наистина, за да тръгне един такъв проект, едно от условията е да има вече подписан договор за изкупуване на електроенергията. Тук са от елекктроразпределителните дружества и те имат такива случаи. Могат да го потвърдят, така че този проблем автоматически отпада. След като има такива договори подписани за изкупуване, те трябва да са по преференциалната цена. Те няма по каква друга цена да вървят. По други цени не сте подписвали договор?
Тук са представителите на електроразпределителните дружества, те подписват такива договори и имат такива проекти.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин председател, може ли само един въпрос. Господин Николов, как ще третирате тогава, няма да развиваме тезата, че Европейския съюз прави всички възможно и отделя средства, за да минем към възобновяеми енергийни източници. По същия начин по програма САПАРД вчера я видяхте, всички зърнопроизводители дойдоха не с ЮМЗ и не с ТЕЦ-та, а дойдоха с най-новите техники и технологии, които бяха купени през последните осем години. Всичко това е от програма САПАРД. Нашите зърнопроизводители не са извадили нито един лев от джобовете си. Сега Европейски съюз им дава съответните субсидии наново, защото са работили с тази техника, с тази технология и им дават допълнително още на декар, не съм запознат толкова, да спрем европейските субсидии. Мислех, че няма да вземете отношение по тази тема днес. Да отминем и да кажете, че не сте го предложили вие и да минем да работим по-нататък.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз не случайно тази тема повдигам, г-н Аталай, защото щеше да се гласува. Работната група го е приела. Аз не случайно повдигам темата, защото знам, че е доста деликатно.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Оттеглете си го.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз ще го оттегля, но ако дойде момент, когато Европейския съюз постави въпроса за връщане на субсидии от бенифициентите, искам впоследствие да се знае, че е обсъждан въпроса и аз съм го поставил.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Министерството да ни каже има ли такова нещо?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Кажете г-н Трайков вашата позиция.
ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Освен, че има тази потенциална опасност, според мен наслагването на схеми за подкрепа изкривява и пазара. Това е дори по-голямата неприятност. По-добре е да се приеме някакъв прората подход за намаление на цената.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги народни представители, които желаят да вземат думата? Господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаеми г-н председател, уважаеми г-н министър, уважаеми колеги, уважаеми гости, както винаги типично в наш стил, не подсетим ли сами Европейския съюз, че трябва да ни санкционира, няма да ни санкционира. Но подсетим ли го, бъдете сигурни, с удоволствие ще го направи.
Господин Трайков, сигурно има малко изкривяване в наслагването на субсидии, но едното е европейска субсидия, а тук говорим за преференциална цена на изкупуване, ако аз не бъркам терминологията. Искам само да ви кажа, че във фонд “Земеделие” по програмите за подпомагане на селските райони, всичките средства по тази мярка са договорени на 100 процента. И това все пак за малки бенифициенти, малки фирми, физически лица. Ако Европа ги санкционира може да им стане тежко в един момент. Но ако сега ние направим това нещо ги убиваме предварително. Имайте предвид, че много от тях са вложили свои средства или заеми за да направят проекти, за да си оправят цялата документация, да закупят парцели и т.н. и пак повтарям, това са малки в най-добрия случай, средни фирми. Нека да не ги убиваме тях. Нека да убеждаваме после Европейския съюз, че не са прави, по-добре, отколкото да ги убиваме веднага.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги народни представители, които желаят да вземат думата? Господин Белишки заповядайте.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Благодаря ви г-н председател. На всички ни е ясно как действа тази схема. Схемата до финансирането всъщност е до 70%, но не повече от 200 000 евра. И всичките малки производители какво правят. Правят инсталации между 60 – 80 киловата. Слагат я и се опитват да изкарат някой лев.
И в подкрепа на това, което каза и Емил Димитров и тук всички. Това е мярка за подпомагане на селските райони. Нека да си оставим тази марка, щом си има тази вратичка хората да си я ползват.
Господин Николов, искаше да го подложим на обсъждане, защото все пак нека ние да сме на ясно какво сме направили, а не утре да казваме: Нещо правихме, но нищо не излезе.
И в този ред на мисли, ще му дама думата, защото той е вносител и е склонен да си го изтегли.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз още в началото казах, че съм склонен да оттегля, но исках да го подложа на разискване и то не случайно, за да може впоследствие, ако се наложи това нещо, да се знае, че е разисквано в комисията. Оттеглям го.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Кое точно оттегляте г-н Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Точка 2.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Изменението на ал.7. Остава изменението на ал.8. На стр.70 г-н Николов оттегля, макар че е подкрепено от работната група, изменението на ал.7.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Точка 2.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Само т.2. Ал.8 препраща към предишната алинея г-н Николов.
ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Господин председател, за да уточним. И от сега нататък ще има такова възможно наслагване на схеми за подкрепа. Тук регулатора казва, че това ще се взима предвид в бъдеще. За да оценим какво е влиянието на схемата за селските райони, след като всички тези средства са договорирани.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Не са усвоени.
ТРАЙАЧО ТРАЙКОВ: Може ли да ни кажете за какъв капацитет става дума и за каква сума.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Не мога по памет. Мога да попитам и след малко ще ви кажа.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте, ако имате информация по тази тема.
КАМЕН КОЛЧЕВ – КРИП : Проектите по програмата за селските райони са между 200 и 400 проекта и всички са с мощност между 80 и 100 киловата. Тоест, става дума общо за 40 – 50 мегавата инсталирана мощност максимум за страната, ако всички проекти бъдат изпълнени. Това са проекти, които за да бъдат внесени в програмата трябва да имат вече сключен окончателен договор за присъединяване. По силата на този закон, който в момента обсъждате остава в сила. Тоест, присъединяване и тяхното тарифиране по досегашния закон, а не по новия. Тоест, каквото и да гласувате в този закон, то не ги касае. А колкото до двойното субсидиране, то е факт. Тези проект са с срок на изплащане от порядъка на две и половина три години, което вече законодателя ще прецени дали е нормално и редно. Тъй като се наслагват и фидин тарифата и 70% грамоф.
ПРЕДС. Благодаря за направеното уточнение. Ще ви дам думата. Моля г-н Николов да прецизирате, тъй като вашето предложение по ал.8 препраща към т.2, която оттеглихте. Тоест или трябва да бъде оттеглена, също и вашето предложение по ал.8 или трябва да бъде редактирано. Кое от двете ще предложите?
РЕПЛИКА: Господин председател, имам едно предложение. нека да чуем становището на ДКЕВР, за да видим там има ли някакъв механизъм.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Кажете г-н Семерджиев, въпросът към вас е дали имате механизъм, когато имате друг вид субсидиране да коригирате цената по начин, така че да отчетете това субсидиране. И ако има проверка на Европейската комисия да не се изложим, казано най-директно. Това притеснява комисията. Заповядайте.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Веднага мога да кажа, че няма такъв механизъм и не би могло да има, тъй като ние определяме вследствие на разпоредби в закона, такава преференциална тарифа. По скоро би трябвало обратното. Тези които финансират такива проекти по различните програми, да се съобразяват с това, че те имат такава тарифа преференциална и вече да взимат решенията и за размера и за условията на субсидиране на такива проекти. Както и общата политика, дали да са точно този тип проекти или други. По скоро обратното би трябвало. Преференциалната тарифа ще действа за тях при всички положения. Поне така както пишем закона, иначе ще трябва да се напише нещо друго.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Агуш желае думата. Заповядайте.
АРИФ АГУШ: Благодаря ви г-н председател. Аз не виждам нуждата от притеснение тук. Защото тук става за алтернатива. Земеделието и то в региона, ние извадихме от закона плодородните земи и остават пустеещите земи да се монтира всичко това. И ние ако не го направим тук, в Смолянски окръг, както нищо не става от земеделието, ако няма възможност това да стане. И да не получават някакви преференции за самото изграждане, мисля, че ще е осакатен закона.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, все пак считам, че двойното субсидиране на определени проекти изкривява пазарния механизъм. Създаване равнопоставеност и по същество, това противоречи на принципите, които и Европейската комисия налага. Аз не знам дали тя ще се самосезира за това нещо. Но реално ние самите считам, че ако гласуваме това нещо, да ще подпомогнем определена категория хора. А другите хора, нима всички те са такива, които не заслужават по-голямо субсидиране. Затова на мен ми се струва, че трябва да ги равнопоставим, още повече, че преди малко беше казано, че при другото субсидиране изплащането на инвестицията завършва в рамките на две години и половина. А срока на изкупуване 20 или 25 години, в зависимост от това, какво гласуваме. Нещата според мен не стоят чисто. Господин Николов си оттегля предложението, но ние имаме и предложение на работната група. Това означава ли, че работната група си оттегля предложението.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз имам предложение към Комисията към Министерство на икономиката. Предлагам ви да го отложим този текст. И без това днес няма да приемем закона докрай. И ви предлагам Министерство на икономиката и г-н Семерджиев много внимателно да прегледат европейската практика по този въпрос. Защото г-н Трайков, другите европейски страни имат същото потенциално двойно субсидиране. Как те са го решили? Страни като Германия, Франция, те имат същия проблем. И аз съм убеден, че там има решение на този въпрос. И ви предлагам да не бързаме с приемането на този чл.31. Знам че Министерство на икономиката до утре може да направи една такава справка. И г-н Семерджиев може да представи допълнителна информация, за да вземем максимално добре мотивирано решение Нека да чуем практиката в две, три европейски страни. Те може и нищо да не се направили. Но ако някакви решения да ги чуем, преди да вземем окончателно решение.
Колеги, подкрепяте ли тази идея?
РАМАДАН АТАЛАЙ: Напълно сте прав.
Аз ще я подложа на гласуване. Отлагаме чл.31. Искаме допълнително становище от Министерство на икономиката и г-н Семерджиев.
Който е за отлагане, моля да гласува.
Решението е единодушно прието.
Против? Няма. Въздържали се ? Няма.
Не е лоша идеята да имаме въпроси към г-н Томислав Дончев, предлага г-н Емил Димитров. Нали затова има министър по европейските въпроси. писмено моля още днес да му изпратим темата, защото по-добре е да сме подготвени. Да избегнем някакъв конфликт, пак да дойдат някакви хора да ни питат, ние да се изложим и т.н.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Тъй като Министерството ще мисли искма по още един въпрос да помислят колегите. Това е чл.5. В един от предишните членове, не си спомням, 23-ти или 24-ти, ал.5 на чл.31.В един от предишните членове, ние на практика игнорирахме възможността частни ползватели по какъвто и да било начин да бъдат стимулирани, затова, че правят нещо по собствените си къщи и т.н., покриви и т.н. Тогава министър Трайков ми каза, че това ще стане в друг закон. Не знам кой ще е този закон, но е добре поне да знаем каква е идеята.
С ал.5 ние на практика елиминираме, според мен най-ефективната възможност за развитие на възобновяеми енергийни източници. И то развитие на такива източници от частни производители, които имат индустриални предприятия, някакъв бизнес. Имат складове, предприятия, които по принцип са подвързани към електропреносната мрежа. И разходи за това подвързване не би следвало да има. Ние на практика ги лишаваме от възможността, те да ползват площите, които имат, дали това са складове, дали това са цехове или нещо друго, за да монтират там съответно фотоволтаични инсталации. Не знам как точно си представяте, че някой ще направи такова нещо, ако той не е гарантиран, че държавата ще му изкупи тази електроенергия на преференциалната цена, а той после ще си закупи за себе си електроенергия вече по общата тарифа, която важи за всички. Няма логика да търсим някакви наивници. Това се прави по-малко по друг начин.
Държавата изкупува цялата електроенергия от това устройство, което е монтирано на покрив някъде си. някой е направил за покриване на собствените си нужди И после продава на собственика по общите цени, това количество, което на него му е нужно. Няма друг вариант. И не мога да разбера, защо ние бягаме от тази възможност при положение, че съм сигурен, че ако я предоставим ще има значително по-голям интерес и може част от нещата да бъдат реализирани значително по-бързо. И ще бъдат решени част от проблемите на електропреносното предприятие на електроразпределителните предприятия по подвързването на подобни източници.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Трайков, желаете ли думата по този въпрос? Тема за размисъл повдигната от г-н Овчаров.
ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Мога сега да споделя, понеже сме обсъждали това в предварителния период. Ако г-н Овчаров процедираме както вие предлагате, тогава отваряме широко вратата за безкрайно нарастване на капацитета на тези източници. Ако субсидираме капиталовата инвестиция, а не цената на изкупуване, тогава ще бъде създаден такъв капацитет, за какъвто се предоставят суми за субсидиране. Едното за предприятията е по конкурентоспособност, а за жилищата по програмите за регионално развитие.
Аз лично смятам, че е по-добре да се субсидира инвестицията за собствени нужди, а не цената на изкупуване. Защото по този начин колкото пари дадеш за субсидиране, знаеш точно колко инсталации ще бъдат направени.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, отиваме на чл.32 на стр.75.
Предложение от н.п. Йордан Цонев и Искра Михайлова, което не е подкрепено от работната група. Затова ще ви го прочета.
В чл.32 да се създаде нова ал.4 с текст:
“ДКЕВР актуализира преференциалните цени на изкупуване на електроенергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане извън срока по ал.1 за възобновяеми енергийни обекти, които заплащат разходи за горива, когато операторът на инсталацията докаже документално едновременното настъпване на следните обстоятелства:
1. Промяна с повече от 5% в цената на заплащания ресурс от възобновяемия енергиен източник и други присъщи разходи.
2.Изменението по т.1 е трайно за период от най-малко три месеца”
Предложение от н.п. Добрев, Николов, Недялков, Белишки и Атанасов.
Работната група подкрепя предложението по т.1 и не го подкрепя по т.2.
Ще ви прочета неподкрепената част.
Създава ал.3:
Цената по чл.31, ал.4 се актуализира при изменение на цената на първичния енергиен източник с не по-малко от 3% спрямо равнището на същата в действащата преференциална цена за изкупуване.”
Предложение от н.п. Рамадан Аталай и Ариф Агуш.
Работната група не подкрепя предложението.
Предлагаме в чл.32 да се създаде нова ал.2 със следния текст:
“Държавната комисия за енергийно и водно регулиране ежегодно до 30 юни определя преференциални цени, които са най-малко с 20% по-високи от преференциалните цени по ал.1 за изкупуване на електрическата енергия произведена от енергийни обекти по чл.24.
Предложение от н.п. Диан Червенкондев и група.
Работната група подкрепя предложението по принцип.
Предложение от н.п. Емил Димитров и група.
Работната група не го подкрепя.
§ 1. В чл.32 да се създаде нова ал.3 със съдържание, както следва:
“Преференциалната цена на електрическата енергия произведена от биомаса не може да бъде по-малка от цената определена за фотоволтаичните инсталации”
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.32.
Първо ще дам думата на народните представители, които имат неподкрепени предложения да ги представят. Господин Цонев е болен. Някой желае ли да представи неговото предложение?
Да минем към неподкрепеното предложение на колегите Добрев, Николов, Недялков, Белишки и Атанасов.
Колеги, желаете ли да го представите?
Господин Белишки.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Логиката г-н председател тук беше, че трябва да успяваме да следим цените. И това, което е нужно да се актуализира. Защото все пак това, което говорим цената по чл.31, ал.4 мисля, че тук би трябвало да се мисли за някакъв процент. А това, как ще се следи, дали ще бъде на 6 месеца или на една година, това по скоро ДКЕВР би трябвало да каже. Това беше идеята. Аз съм склонен да го оттеглим това предложение, ако не намери подкрепа и разбиране в Комисията.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека г-н Семерджиев да вземе отношение и после ще прецените.
Господин Аталай и г-н Агуш имат неподкрепено предложение.
Желаете ли да го представите? Господин Агуш заповядайте.
АРИФ АГУШ: Благодаря ви г-н председател. Ние говорихме още при приемането на закона на първо четене, че тези малките инвеститори, които правят покривните инсталации по никакъв начин не се стимулират от закона и няма смисъл някой да даде 10 000, 11 000 да си направи на покрива фотоволтаик и съответно да не може да си изплати инвестицията и няма смисъл да го прави, след като той може да си купи евтин ток.
Нашето предложение цели именно това, да бъдат насърчени да се прави някаква политика в тази посока. И може би тук г-н Белишки ще ме контрира и ще каже по чл.24 ал.1. Става въпрос за инсталации до 30 киловата. И мисля, че наистина трябва да фигурира някаква политика към тези малки потребители и малки инвеститори в тази област. Защото наистина е нужно на България това да стане, защото се получава една децентрализация. При една авария на тока те ще си произвеждат и ще я консумират за собствени нужди. Няма да настъпи бедствено положение в страната.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на г-н Агуш. Предложението на г-н Червенкондев е подкрепено.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Въпреки това, защото на работната група, която сформирахме при преглеждането на предложенията, които са постъпили от народни представители, както и становището от различните заинтересовани организации и лица. Разглеждайки моето предложение заедно с колегите във връзка с ежегодната актуализация на цената на биомасата, основно това са касае, аз съм определил и сме предложили на колегите една методика за нейното изчисляване как да бъде тя актуализирана. Но когато обсъждахме проблемите на работна група, специално се натъкнахме на изменението на разходите за суровината, която в момента ежегодно би следвало да се определя и на нас ни трябва някакъв пазарен индекс. Тъй като този пазарен индекс на работната група не можахме да намерим такъв, който примерно да е борсов индекс от статистиката или някой друг независим такъв орган. Ние дискутирахме и предложихме на експертите да се възложи на съответното министерство, а именно Министерство на земеделието, да поддържа такъв индекс за изменението на цената на биомасата, различните видове биомаса. Да го публикува, съответно да го актуализира ежегодно. Да задължим Министерство на земеделието. Защото така както ние го предложихме, трябва тези цени и тази актуализация на преференциите да бъде абсолютно индивидуална за всеки един инвеститор, защото всеки един инвеститор би доказал различен разход, различно изменение на суровината.
Затова моето предложение е, когато разглеждаме процента в ал.6, процента на изменение на разходите за суровина се определя въз основа на средна аритметична стойност, да го направим “се определя на база индекс за нейното изменение, поддържан от Министерството на земеделието и храните.”
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев говори за ал.6.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Тъй като в ал.7 и ал.8 има достатъчно обективни и коректни измерители, такива каквито са разходите за горива и тяхното изменение през годината, както и разходите за работната заплата и труд, които се определят от Националния статистически институт.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев, правейки това предложение предлагате ли текста, който в момента е като редакция на работната група по-нататък да отпадне? А именно: “Направените разходи от производителя за закупуване на единица от суровината за предходната отчетна година.” Това да отпадне и да остане индекса.
ДЕАН ЧЕРВЕНКИОНДЕВ: Точно така. Да се изменя с този индекс, който трябва да се поддържа и публикува от съответното министерство.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Сега ще ви прочета, за да може да гласуваме вашето предложение какво разбрах аз, че предлагате.
След думата “определя” продължава “на база индекс за нейното изменение поддържан от министъра на земеделието и храните”.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Това в ал.6. Точно така. Процента на изменение на разходите за суровина за производство на електроенергия се определя въз основа на индекс за нейното изменение, на база индекс.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има предложение от н.п. Емил Димитров. Желаете ли да го защитите. Заповядайте.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Колеги, искам да ви запозная с мотивите, поради които ние сме внесли това предложение. Мисля, че всички се обединихме около идеята, че създаването на инсталации за производство на енергия от биомаса е изключително важно. Тоест, имаме голяма нужда от такива инсталации. И самите ваши предложения между първо и второ четене го потвърждават, без различия от гледна точка на политически виждания и т.н.
Мисля, че не е нужно да мотивирам колко е важна биомасата. Само ще повторя накратко няколко момента. Това е използване на местна суровина. Използване на местни материали в повечето случаи. Откриване на достатъчно на брой работни места. И тук намираме един огромен дисбаланс. Далеч съм от мисълта да противопоставям едните източници на енергия на други. Приветствам всички, които инвестират в такива инсталации, възобновяеми енергийни източници. Но ние сме допуснали огромен дисбаланс. След като инвеститори от цял свят са тръгнали да инвестират във фотоволтаични инсталации в България. И нито една инсталация не е осъществена в биомасата. Което показва, че ценовите равнища на които се изкупува енергията са драстично объркани, да кажем по меката дума.
Имахме много коментари с представителите на ДКЕВР. Техния мотив беше, че не може рязко да се вдигне цената на изкупуване на тока от биомаса. И така не можах да разбера защо рязко не може да се вдигне. След като по техни данни в момента един мегават фотоволтаична инсталация, инвестицията е 3 млн. евро. А на биомасата се започва от 2 млн. и половина при директно горене и се стига до 5 млн. при най-модерните инсталации, които са и най-ефективни и най-екологични. След това за инсталациите от биомаса трябва суровина, която струва пари. Има повече поддържащ персонал. Мотивът, че в тъмната част от денонощието фотоволтаичната инсталация не произвежда ток е верен, но това е една трета от денонощието. Така че мотива, за да внесем това предложение е това, че не получихме до този момент, справедлива цена, която да стимулира инвеститорите в инсталации на биомаса.
За мое удовлетворение в последните дни на сайта на ДКЕВР се появи цена, която, консултирах я с експерти, кореспондира вече с това, което би накарало инвеститорите да инвестират в такива инсталации. Ако тази цена излезе като официална. Господин Семерджиев, разбрах, че има обществено обсъждане и тя трябва да излезе в близките дни.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: До края на месеца, ние трябва да я поставим тази цена, за да действа от 1 април. Тази която е предложена за най-скъпите е към 289 лв. а беше от 222.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Това вече се приема за една приемлива цена. Още повече за най-модерните, последната дума на технологията, които са и най-екологично насочени. Ние сме предвидили коефициент за увеличение на цената. Така че това поставя нещата на една нормална основа. И ако това се случи официално, аз ще оттегля предложението си в зала. Тоест ако тази цена излезе официално до второ четене, аз ще оттегля предложението си в зала, разбира се с колегите. Ако не, ще го поддържаме и в зала. Решават колегите от Народното събрание.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на г-н Димитров. Бяха повдигнати много въпроси. Нека първо г-н Семерджиев да вземе отношение и после Министерство на икономиката.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Аз ще се опитам да бъда кратък. Вярно е, че се допусна цената за биомаса под 5 мегавата да бъде изключително ниска. Причината е много ясна. Това беше цена определяна към 2006 – 2007 г. и коригирана с тези 5% годишно по действащия сега закон. Когато тръгнахме да определяме цена над 5 мегавата имаше едно заявление от португалска фирма и тогава беше определен за около 17 мегавата, цена 222 лв. Очевидно е, че за малките инсталации цените трябва да бъдат по-големи. Бяха публикувани за 2010 г. данните средните за страните от Европейски съюз капиталови разходи за различните инсталации и оперативните разходи. С тези параметри вече по новите модели се получи тази нова цена, за която стана въпрос тук. Като най-висока цена се получи, разбира се при инсталацията от когенерационен тип, които произвеждат и електрическа и топлинна енергия, където капиталовите разходи са най-големи.
Трябва да отбележим, че в сравнение с всички останали източници на възобновяема енергия, където капиталовите разходи падат с различни темпове и оперативните разходи разбира се. Единствено при инсталации от биомаса има увеличение по официалните статистики за страните от Европейския съюз за средния размер на оперативните разходи се повишават за биомасата. Това е свързано главно с разходите за събиране и предоставяне на биомаса. Така че ние сме отчели тези параметри. Имахме спор по това колко часа ще работят тези инсталации. Този спор беше решен въз основа на анализ на часовете в които работят сега съществуващи такива инсталации само за топлинна енергия, напимер в Банско. Оказа се, че взетите от нас 7500 часа средно за работа на такива инсталации няма как да бъдат осъществени. Когато се намалиха тези часове на около 6000, практически се получи тази по-висока цена и този скок за който стана въпрос спрямо 222. Тоест основали сме се изключително само на публикувани средни параметри за страните от Европейския съюз и корекциите по тези детайли, особено часовете. От там се получи и тази цена. Това е нашето обяснение. И по този начин сме работили. По този начин се работи и за всички останали възобновяеми източници. Това е публикувано в нашия доклад.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да чуем Министерство на икономиката по поставените проблеми от различните народни представители. Господин Налбантов заповядайте.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Благодаря г-н председателю. Ние считаме, че действително следва да бъдат приети текстове, с които да се даде възможност да се актуализира цената на енергията, когато имаме промяна в разходите за ресурса. Това е основно за биомасата, но това може да се случи и с други видове източници, примерно водната енергия във връзка с промяна в такси за водоползване.
Що се отнася до последното предложение, ние считаме, че действително всяка цена трябва да бъде определяна адекватно на направените инвестиции, експлоатационните разходи. И това трябва да бъде правомощие на регулатора. Но не считаме, че трябва след като има приети общи правила, затова как да се определят всички цени, не следва цена за един вид източник да се определя извън тези правила.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Налбантов, предложението на г-н Червенкондев за създаване на индекс, който да бъде поддържан и публикуван от Министъра на земеделието и храните, специално за биомасата, смятате ли, че е разумно. Поддържате ли го?
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Мисля, че е разумно. За съжаление нямаме мнение на Министерство на земеделието, за да чуем тяхното мнение, дали те могат да го направят.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Семерджиев, по тази тема подобен индекс смятате ли, че е удачно решение?
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Да, ние участвахме в тази дискусия и считаме, че наистина това е едно слабо място. Тъй като от практическа гледна точка няма, както отбеляза и г-н Чеарвенкондев, няма борса за такива цени. Когато ние сме определяли сега действащата цена, сме взели долното равнище, подчертах, най-ниското ниво за цената за биомаса, такава каквато е публикувана в официалните бюлетини за страните членки на Европейския съюз. Разбира се, че разходите и при нас ще се увеличават. Има се предвид, че повечето от терените са полупланински и планински. Тези индекси от 37 до 45 евра на тон на биомаса се определят в зависимост от терена, от технологията по която се събират. Очевидно е, че в нашите условия и това сме анализирали, условията са все пак едни от най-трудоемките. Имали сме предвид и по-ниското заплащане на труда. И затова сме взели най-ниските нива. Очевидна е необходимостта от актуализиране за в бъдеще. Единствено се притесняваме този индекс, тъй като ще бъде определян от Министерство на земеделието и храните. Да ми простят съмнението, но те ще бъдат заинтересовани да вдигат непрекъснато тази цена, тъй като те пряко имат интерес. По скоро ние считаме, че трябва наистина да се прави проучване на опита в другите страни. И да се използват официални статистически данни. Ако ние тръгнем да определяме по механизма, който е за всички останали и тези цени по официалните статистики в Европейския съюз започват да се променят, то и ние бихме ги променяли ежегодно.
В този смисъл биха били защитени интересите на производителите от биомаса, тъй като наистина данни за изменението на тези цени ще се получат както по официален ред, така и ще бъдат доказвани по някакъв начин от самите производители. Такъв индекс аз нямам нищо против да има. Но трябва много строг регламент, как той се получава. И доколко и как той наистина ще отразява реалните цени. Това което ние направихме например, видяхме на какви цени са направени сделки например на целулозните фабрики към момента, които изкупуват подобен тип суровина, като една референтна цена. И се разбра, че тя е много близка до тази, която сме използвали за целите на ценообразуването за биомасата към този момент. Това е като данни. Но иначе наистина механизма трябва да бъде много добре направен, за да не се получи изкривяване в обратната посока, в изключително вдигане на цената от биомаса.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Народните представители, които желаят думата. Виждам г-н Белишки. След това г-н Червенкондев, след това г-н Агуш.
АРИФ АГУШ: Имам кратък въпрос към г-н Семерджиев. Имате ли определена цена на топлинна енергия от производството на биомаса?
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Веднага ви отговарям. Топлинната енергия трябва да се оползотворява. Няма цена. Определя се само цена на електрическата енергия.
НИКОЛАЙ БЕЛИШКИ: Благодаря ви г-н председател. След всичко това, което чух и от колегата Димитров и г-н Семерджиев в предложението, което сме дали с г-н Делян Добрев, Валентин Николов и група народни представители, оттеглям го в частта по т.2. Там където не е подкрепено от работната група.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Белиишки оттегля неподкрепената част, именно т.2. Вашето изменение не е в ал.1, а е в ал.2. По точка 1 става въпрос. То е подкрепено.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря г-н председател. Аз искам да подкрепя моето предложение за този индекс, тъй като считам, че наистина Министерство на земеделието и храните ще има най-обективен поглед върху всички сделки, които се сключват с всякаква биомаса, тъй като с промяната в Закона за горите, с учредяването на тези шест държавни предприятия, в зависимост от търговете и реалния пазар през годината, те ще имат много пълна информация на какви сделки и на какви цени се е търгувала биомасата през цялата година и може да се направи нейната средна цена и да се види какъв е индекса й. Нека не забравяме, че този индекс може да бъде, както положителна величина, така може да бъде и отрицателна величина. Това означава, че съвсем обективно цената на преференциалните добавки или цената на изкупуването на електроенергията може да бъде и намалена за следващата година. Така както би се случило, ако цената на петрола, който е в ал.7, разходите за горива, също ако се намалят.
В допълнение и в заключение мога да кажа, бих искал да до запишем в моето предложение, че този индекс би следвало да се публикува не по-късно от Министерство на земеделието и храните, не по-късно от 30 май. Защото всяка година до 30 юни, Държавната комисия трябва със свое решение да го има в предвид и да излезе с корекция на цените, било то в положителна или отрицателна посока.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Емил Димитров, след него г-н Николов.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Господин председател, аз взимам думата само, за да благодаря на ДКЕВР за своевременната реакция и за подкрепата към биомасата, разбирането от страна на Министерство на икономиката, което ни дава възможност да не влизаме в драстични предложения, каквито направихме по тази причина. Благодаря ви колеги.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Трайков пожела думата.
ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Подкрепяйки идеята за индекса, мисля че не е лошо да уточним формулата на индекса от сега, за да не дадем възможност например индекса постфактум да се формулира като последните три сделки. Казвам крайни неща.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз искам да отбележа, че в момента има такава система за агропазарна икономика, САПИ, която определя цените на доста от селскостопанските продукти, даже на животни и т.н., дори на дървесината мисля, че има такава пазарна цена. Така че общо взето Министерство на земеделието може да извади съответния индекс, като го формулира с поднормативен акт и да се вземат съответните цени, които формират биомасата. Това са торове, дървесина и т.н., отпадъчни материали от селското стопанство. Мисля че не е проблем с една поднорматива уредба, ако трябва да я пишем тук, да се определи този индекс и да може този индекс вече да е основополагащ.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Аз имам едно становище в подкрепа на министъра, това което постави преди малко. Много е добра идеята за индексиране. Но тук колеги, един път излизаме извън Закона за енергетиката и отиваме в друго министерство, Министерство на земеделието. Няма я формулата. Прочетох всичко това, което е предложено от работната група. Много добре е структурирано и е оставено в ръцете на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. Нека да не смесваме няколко министерства при определяне на една цена, която е приоритет на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране и да приключим. И затова мисля, че Държавната комисия по енергийно и водно регулиране добре ще се справи с тази задача и с тези описани неща, като се имат предвид инвестиционните разходи, нормата, разходи за суровини за производство. Дали сме им основните насоки въз основа на което те могат да определят цените. Аз мисля, че това ще бъде по-полезно.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз искам да добавя колеги следното нещо. Идеята за индекса я обсъждахме с г-н Добрев, който е в чужбина в момента и затова не присъства на днешното заседание, но утре ще бъде на следващата комисия, която ще продължи работата по този закон. Тук проблема е следния. И аз смятам, че в думите на г-н Аталай има логика и смисъл. Дали сме възможност на ДКЕВР да определя цени. И ДКЕВР си носи пълната отговорност за това. Когато не сме доволни от цените, знаем на кого да се скараме, което е сериозно предимство. Иначе ако бъде приет този текст, ДКЕВР ще може да се оправдава и да казва: Да, но вижте индекса на Министерство на земеделието какво е предложил.
Може да се предвиди в някаква наредба следния механизъм. Дори и без да го има в този закон, министъра на земеделието да определя такъв индекс, да го представя пред ДКЕВР. Той да участва в този индекс в едно публично обсъждане. Но пак ДКЕВР да определя цената.
Други народни представители по този въпрос? Господин Иван Иванов желае думата.
ИВАН ИВАНОВ: В ал.4 ние казваме, че ДКЕВР ежегодно актуализира преференциалната цена на електроенергията произведена от биомаса, с коефициент, който отразява изменението на стойността на ценообразуващите елементи по чл.32 ал.2 т.6, 7 и 8. Аз считам, че тук трябва да останат точки 6 и 7.
Точка 6, разходите за суровини за производство на енергия, съвсем правилно за биомасата. Точка 7 разходи за горива за транспорта също. Но т.8 разходи за труд и работна заплата, те са общи за производство от всички видове възобновяеми източници. Аз зная, че има повече служители, но тук се касае за процентно изменение на заплатата. Тук не се касае за първоначалното определяне на цената. А процентното изменение за 100 работника, за 10 работника или 50 работника е едно и също г-н председател. Вие сте икономисти и трябва това да го разбирате. Така е.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов, само трябва да отчетем, че в едно предприятие, което се занимава с биомаса процента на разходите за труд в общите разходи е различен. Това трябва да отчетем. Процента за труд в общите разходи в крайна сметка на това предприятие е много по-голям вероятно, в сравнение с други предприятия, които да речем произвеждат енергия от вятър или от слънце или от вода. Тоест процента на самите разходи за труд в общите разходи ще бъде по-голям.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, говорим за изменението на стойността. Защото по т.8, както се казва самия работодател може да влияе на преференциалната цена, защото разходите за работна заплата се определят от него самия. Докато останалите разходи, които аз напълно считам, че трябва да бъдат признати са за горива за транспорта и за суровини за производство на енергия, които са външни спрямо това предприятие.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Прочетете ал.8. Тя не се взима от стойността на работодателя или от средното изменение, а се взима от Националния статистически институт. Затова идеята ми е да се взима откъдето и да било, нещо обективно, а не нещо конкретно.
ИВАН ИВАНОВ: Съгласен съм, но г-н Червенкондев. Тези разходи са променливи за всички други производители на енергия от възобновяеми източници. Тук не се касае за количеството за брой на работещите. Тук се касае за изменението на работната заплата.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Моля ви да видите ал.5. всичко това е взето под внимание и се отчита какъв е дела на тези разходи в общите разходи. Не може 0,01% да влияят и затова не сме го определили и съответно не сме ги взели под внимание за другите източници. Това е била идеята.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Само едно уточнение по казуса. Прави сте че ДКЕВР определя цените, но не сте прави, че непременно трябва да им се караме, разбира се. Фактът че ДЕКВР прави запитване към същото Министерство на земеделието за цената на дървесината показва, че така или иначе тя ще дойде от там. Как ще наречем индекса и каква ще бъде технологията нека да се реши с подзаконов акт, но така или иначе след като това министерство отговаря за суровината, а при дървесината е 70% държавни гори, най-точно ще дадат реалната цена. Нямам нищо против да им се сложат някакви регламенти.
ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Очевидно това е компетентното министерство да определи индекса. Очевидно това трябва да бъде взето предвид. Единствено бих предложил текста да е формулиран по начин по който не показа абсолютна, автоматична преносимост на индекса към това, което прави ДКЕВР. ДКЕВР трябва да си остане с възможността да го вземе предвид в степента в която прецени, както прави с всички останали цени в момента.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Какъв е смисъла на индекса тогава, колеги? Връщаме се пак в началото. ДКЕВР трябва да си направи формулата и въз основа на тази формула да си носи отговорността.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Трайков имате ли предложение за конкретен текст?
ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: ДКЕВР ежегодно актуализира преференциалната цена на електроенергията произведена от биомаса, вместо с коефициент и т.н., да е - като взима има предвид коефициент или нещо, което да не е толкова категорично.
ИВАН ИВАНОВ: Може направо да бъде. Като взима предвид изменението на стойността на ценообразуващите елементи по чл.32 ал.2 т.6 и т.7, без да фиксира коефициент.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Колеги, г-н Иванов, ако се съгласите. Нека да оставим юристите технически да му намерят мястото и да го опишат, ако ще приемете индекса. Казваме, че приемаме индекса. Юристите ще намерят мястото и ще го напишат. И ние сме съгласни.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги аз ви предлагам да подходим по следния начин. Да влезем в процедура по гласуване. Ако се приеме индекса като философия да поискаме от юристите да го формулират точно. Трябват ни 11 народни представители за кворум, които са налице, доколкото виждам колеги.
Започваме с чл.32. Предложение на Йордан Цонев и Искра Михайлова, което работната група не подкрепя.
Подлагам го на гласуване.
Който е за това предложение, моля да гласува.
Гласували трима “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Девет.
Не се приема.
Предложение от Делян Добрев, Валентин Николов и група. То е подкрепено по т.1 и оттеглено по т.2. Тук нямаме процедура на гласуване.
Предложение от н.п. Рамадан Аталай и Ариф Агуш.
Не е подкрепено от работната група.
РАМАДАН АТАЛАЙ: По чл.24 ал.1 за това става въпрос.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Става въпрос за т.1.
Който е за това предложение, моля да гласува.
Гласували трима “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Девет.
Не се приема.
Предложение от н.п. Диан Червенкондев.
То е подкрепено по принцип. Не го подлагаме на гласуване, тъй като г-н Червенкондев има редакционно допълнително предложение извън това.
Предложение от н.п. Емил Димитров, което не е подкрепено от работната група.
Който е за, моля да гласува.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Аз мисля, че той ще го оттегли, след целия дебат който направихме.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Аз декларирах, че ще го оттегля в зала, след като видя, че тази цена официално е влезнала в сила. Така че гласувайте го сега.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Който е за това предложение, моля да гласува.
Двама гласували “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 11.
Не се приема.
Редакционното предложение на г-н Червенкондев, което ще ви го прочета във вида в който е дадено до момента. Ако Министерството на икономиката има по-добра редакция могат да я предоставят.
Отиваме на ал.6 на чл.32 на стр. 78. Трябва да звучи така: “Процентът за изменение на разходите за суровините за производство на електроенергия се определя въз основа на индекс за нейното изменение. Министърът на земеделието и храните определя индекса ежегодно до 31 май и незабавно го публикува на интернет страницата на Министерството.” Това ли е г-н Червенкондев вашето предложение.
Господин Трайков, имате ли предложение за редакция
Към това предложение? Ще го прочета отново.
“Процентът за изменение на разходите за суровините за производство на електроенергия се определя въз основа на индекс за нейното изменение. Министърът на земеделието и храните определя индекса ежегодно до 31 май на интернет страницата на Министерството и го публикува незабавно.”
ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Това което казахте касае как се определя индекса. Но не касае задължението на ДКЕВР автоматично да го пренесе в цената, което е важното.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Да сложим още едно уточняващо изречение, че ДКЕВР взима под внимание, ако желаете.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Тогава за какво правим всичко? И какво ще вземе под внимание ДКЕВР? Ако не вземе индекса, който е изчислило ресорното министерство какво ще смята ДКЕВР. Индекса на румънците, на сърбите или на албанците?
ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: ДКЕВР взима винаги решениата за цените въз основа на обективни данни. Но е суверен да вземе крайното решение. Не може ДКЕВР и всички клиенти на електроенергия изведнъж да се изненадат с някакъв индекс. Да кажем 80% и това да е в Конституцията на страната.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Нали решенията за ДКЕВР могат да се обжалват. ДКЕВР да обжалва, ако счита, че този индекс не е реален. Ето ви решение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, имайте предвид, че ако нещо е записано в закона, ДКЕВР няма механизъм да го промени на практика. Това е моето разбиране. Нека юристите да кажат, ако е по-различна ситуацията.
ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Предлагаме добър вариант за помощ на ДКЕВР да вземе решение. Но ДКЕВР е тялото, което взима решението си.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Трайков и първия път ви разбрахме, като го казахте това, но го дайте като текст. Другият вариант, който ви предлагам, ако сега нямате готовност, ако искате да приемем чл.32 с предложената редакция. Да отложим само ал.6 и утре да се върнем.
РЕПЛИКА: Мисля, че текстовете са доста добре развити и последователни. И отпадането на ал.6 няма да промени нито логиката, нито това, което в момента се опитваме да постигнем като консенсус. Наистина регулатора е този, който носи отговорността. А той е длъжен да ползва всички налични бази данни официални. Когато има такава информация, той не може да не я съобрази, защото тя не му харесва. Затова има обществени обсъждания, затова има обжалване на цените като процедура, ако не са съобразени индексите. Така че ако има официална база данни и ако индекса се изчислява, то регулаторът ще бъде задължен да я съобрази като официална база данни и без записване на такъв текст.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: И ако не сме го направили ще има право всеки да обжалва това решение, ако това не е съобразено.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Предложението на министъра беше, че не е задължително. Не е крайно това решение, което де факто е при г-н Семерджиев. Така както намалявате цената на газа с по 1%, въпреки всичките предложение на Булгаргаз, така както имаш на електроразпределителните дружества да бъркаш в техните инвестиции и да намаляваш и тук би трябвало да имаш възможност. Но в този индекс да имаш някаква опция. Това е предложението на министъра. Защо се правите, че не разбирате за какво става въпрос. Затова казах, нека да направим формулата при теб и въз основа на тази формула да имаш опция, да можеш да променяш определени неща, въз основа на които ще се определи тази цена колеги. То е точно и ясно. Друго не искаме. Логически.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Знаете ли какво казвате в момента. Министърът на земеделието и храните може да направи некоректен индекс, а ДКЕВР задължително прави коректни изчисления. Ако това го казвате, кажете го директно.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Не г-н Димитров. Казваме, че министърът на земеделието ще направи най-коректното това, което приехте. Но въпреки че е най-коректното Държавната комисия по енергийно и водно регулиране по преценка на тази формула в зависимост от крайния потребител има право да бърка по-малко от тук от там.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, аргументите са ясни.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Спорим излишно в момента. Трябва да се включи в закона това нещо.
ЕМИЛ ДИМИРОВ: Ще се запише, нашето предложение на групата народни представители е да се запише. И не е нужно госпожицата, тя да ни се казва, дали има нужда нещо да се запише или да отпадне. Това ние го решаваме.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, искам да ви напомня следното нещо. като философия до момента няма цена, която да не се определя от ДКЕВР и която да се определя по някакъв друг механизъм. Тоест, ако това бъде прието става прецедент. Моля да имате предвид този факт.
РЕПЛИКА: Няма цена, която не е определена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Това остава и така в момента. Ние не коментираме първоначалната цена как да я определи Държавната комисия и по какъв начин я определя. Тук говорим, веднъж вече определена вследствие на обективни промени, които пряко и съществено влияят върху цената на суровината и на първоначалния източник, според мен тук говорим само за актуализация. Първоначалното определяне, което всяка година Държавната комисия си го определя, си го определя по методиката и спрямо нейните показатели.
Аз съм съгласен да прецизираме текста. Да го обсъдим с колегите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ще ви дам следния пример, за да се разберем. Аз разбирам предложението, което го правите. Само че помислете по следния начин. Нямаме аналогичен индекс да речем за природния газ. Нямаме аналогичен индекс за въглища. Нямаме аналогичен индекс и за други ситуации, където би могло да се мисли за такъв индекс. И въпросът е тръгнем ли в тази посока, къде спираме. Тъй като ние като законодатели трябва да направим максимално ясна и принципна рамка и да може да отговорим на всеки един въпрос, който обществото може да ни зададе. И логичният въпрос, който ще ни бъде зададен е, ако тук въведем такъв индекс ще продължим ли по същия начин да имаме индекси и в други аналогични ситуации.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: За другите суровини, които споменахте има международни, има и борсови цени. Това е съществената разлика, че дървесината е продукт, който има различно окачествяване и няма начин да има стандартна, борсова или друга цена. И затова искаме да препратим тази цена към специалистите, които знаят за какво става въпрос. В ДКЕВР колко човека има в комисията, които разбират от пазарна дървесина? Това искам да попитам.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Нито един. Ние питаме Министерство на земеделието.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Вие нямате и от въглища който да разбира. Защо определяте тогава цените?
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: За въглищата е друго. Ние следим борсовите цени. Има разлика.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Следите борсовите на вносните, а на местните суровини какво правите? Нали там ги определяте. Питате Христозов. Опитвате се да се убедите взаимно колеги, не е полезно. Говорим за държавни неща.

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Имаме конкретно направено предложение Господин Червенкондев го поддържа, доколкото разбирам. Желаете да бъде подложено на гласуване, нали г-н Червенкондев.
Господин Червенкондев предлага изменение на ал.6
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Само за ал.6 да прочетете още един път.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ще прочета ал.6.
РАМАДАН АТАЛАЙ: По процедура г-н председател. Нека да дадем възможност тази вечер на колегите от ГЕРБ и Министерството да седнат и да си уточнят точния текст. Утре като се съберем на заседанието ще го гласуваме и приключваме.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има процедурно предложение за отлагане на чл.32 и да дадем възможност на Министерство на икономиката да даде по-прецизен текст до утре. Отлагане до утре.
Който е за отлагане на чл.32 за утрешното заседание, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Моля Министерство на икономиката и г-н Ссемерджиев да дадат своите варианти на текстове за утре, за да може да приемем най-прецизния текст.
Раздел ІV.
Гаранции за произход на енергията от възобновяеми източници.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел ІV.
Желание за думата? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.33. Работната група подкрепя текста на вносителя за чл.33. Желание за изказване? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.34. Работната група подкрепя текста на вносителя за чл.34. Желание за изказване? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.35. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.35, която редакция е на стр.80 и 81.
Желание за изказване? Няма.
Който е за редакцията на чл.35 направена от работната група, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Глава V
Производство и потребление на биогорива и енергия от възобновяеми източници в транспорта и на течни горива от биомаса
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава пета
По наименованието желание за изказване? Няма.
Желание за изказване? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Раздел І
Общи положения
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел І.
По наименованието желание за изказване? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.36. Работната група подкрепя текста на вносителя за чл.36.
Желание за изказване? Няма.
Чл.37. Работната група подкрепя текста на вносителя за чл.37.
Желне за изказване? Няма желание за изказване.
Който е за чл.36 и чл.37 по вносител, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.38. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.38, която редакция виждате на стр.83.
Желание за изказване? Няма.
Който е за приемане на направената редакция от работната група на чл.38, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.39. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.39, която редакция виждате на стр.84 и началото на стр.85.
Желание за изказване? Няма.
Който е за приемане на направената редакция от работната група на чл.39, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.40. . Работната група подкрепя текста на вносителя за чл.40.
Чл.41. Работната група подкрепя текста на вносителя за чл.41.
Чл.42. Работната група подкрепя текста на вносителя за чл.42.
Чл.43. Работната група подкрепя текста на вносителя за чл.43.
Членове 40, 41, 42 и 43 желание за изказване? Няма.
Който е за да ги приемем ан блок по вносител от чл.40 до чл.43 включително, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.44. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.44, която редакция виждате пред вас.
Желание за изказване? Няма.
Който е за приемане на редакцията на работната група за чл.44, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Раздел ІІ
Потребление на биогорива и енергия от възобновяеми източници в транспорта и на течни гориво от биомаса
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел ІІ.
По наименованието желание за изказване? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.45. Работната група подкрепя текста на вносителя за чл.45.
Чл.46. Работната група подкрепя текста на вносителя за чл.46.
Желание за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване членове 45 и 46 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.47. Предвид дебата между министър Трайков и представители на бизнеса работната група не е посмяла да вземе окончателно решение, дали подкрепя или не подкрепя направените предложения.
Предложение от н.п. Мартин Димитров.
Ще ви ги прочета. Става въпрос за приложението на биогоривата в България от коя година как да стане. Ще прочета това, което съм предложил аз.
І. Сроковете в чл.47, ал.1:
1. т.4 да бъде променена както следва:
Да започва от 1 януари 2012 г. става въпрос за биоетанола.
2. т.5 да бъде променена както следва:
“от 01.03.2013 г. “
3. т.6 да бъде променена както следва:
“от 01.09.2013 г. “
4. т.7 да бъде променена както следва:
“от 01.03.2014 г. “
5. т.8 да бъде променена както следва:
“от 01.09.2015 г. “
6. т.9 да бъде променена както следва:
“от 01.03.2016 г. “
7. т.10 да бъде променена както следва:
“от 01.09.2016 г. “
8. т.11 да бъде променена както следва:
“от 01.03.2017 г. “
ІІ. 1. Да се създаде нов Раздел ІV “Механизми за подпомагане на използването на топлинна енергия за охлаждане от възобновяеми източници и бигорива” със следното съдържание:
Чл.43. За изграждане на малки отоплителни инсталации на биомаса до 1 мегават, слънчеви инсталации за топлинна енергии, термопомпени и геотермални инсталации, както и на инсталации за производство на горива за тях, за общински проекти и проекти за физически лица при доказана икономическа ефективност от прединвестиционното проучване, се предоставят следните възможности за финансиране:
/1/.Минимум 10% от дължимите инвестиции на задължени лица по чл.10 от Закона за енергийната ефективност.
/2/.Минимум 10% от проектните портфейли на Държавния фонд за енергийна ефективност и международния фонд “Козлодуй”.
/3/.Механизмите за подпомагане на проектите по чл.33 са приложими и при реализацията им под форма на ЕСКО-договори или публично-частно партньорство, както и при смесени схеми на финансиране с участие на лицата по ал.1 и 2.
2. Досегашните членове, чл.33 до чл.71 се преномерират, съответно чл.34 до чл.72.
Предложение на н.п. Рамадан Аталай и Ариф Агуш.
Предлагаме текста в чл.47, ал.1 “Лицата, които пускат на пазара течни горива от нефтен произход в транспорта са длъжни при освобождаване за потребление по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове да предлагат горивата за дизелови и бензинови двигатели смесени с биогорива в процентно съотношение, както следва:” Да бъде променен, както следва:
Т.1. гориво за дизелови двигатели със съдържание на биодизел минимум 3% обемни;
Т.2. се променя по следни начин: “от 1 септември 2011 г. – гориво за дизелови двигатели, със съдържание на биодизел минимум 5% обемни.”
Т.3. от 1 март 2012 г. – гориво за дизелови двигатели със съдържание на биодизел минимум 6% обемни”.
Т.4 се променя по следния начин: “гориво за бензинови двигатели със съдържание на биоетанол или етери, произведени от биоетанол, минимум 2% обемни”.
Т.5 се променя по следния начин: “от 1 септември 2012 г. – гориво за бензинови двигатели със съдържание на биоетанол или етери, произведени от биоетанол, минимум 4%”.
Т.6 се променя по следния начин: “от 1 септември 2013 г. – гориво за бензинови двигатели със съдържание на биоетанол или етери, произведени от биоетанол, минимум 5%”.
Т.7 се променя по следния начин: “от 1 септември 2014 г. – гориво за бензинови двигатели със съдържание на биоетанол или етери, произведени от биоетанол, мионимум 6%.
Т. 8 се променя по следния начин: “от 1 септември 2015 г. гориво за бензинови двигатели със съдържание на биоетанол или етери, произведени от биоетанол, минимум 7%”.
Т.9 се променя по следния начин: “от 1 септември 2016 г. – гориво за бензинови двигатели със съдържание на биоетанол или етери произведени от биоетанол, минимум 8%.
Т.10. се променя по следния начин: “от 1 септември 2017 г. – гориво за бензинови двигатели със съдържание на биоетанол или етери, произведени от биоетанол, минимум 9%.
Предложение от н.п. Иван Иванов
В чл.47 ал.1 се правят следните изменения.
а/ в т.4 датата “2014” се заменя с “2011”
б/ в т. 5 датата “1 март 2015” се заменя с “1 септември 2012”.
в/ В т.6 датата “2015” се заменя с “2013”
г/ В т.7 датата “1 март 2016” се заменя с “1 септември” 2014”
д/ В т.8 датата “2016” се заменя с “1 септември 2015”.
д/ В т.9 датата “1 март 2017” се заменя с “1 септември 2016”
е/ В т.9 датата “1 март 2017” се заменя с “1 септември 2016”.
ж/ В т.11 датата “1 март 2018” се заменя с “1 септември 2018”.
Предложение на н.п. Антон Кутев и Петър Димитров. В чл.47, ал.1 т.4, изразът “1 септември 2014 г.” се заменя с израза “1 май 2011г. “
Колеги, това са много дискусионни въпроси. Искам да ви напомня, че ние като комисия бяхме приели от март т.г. да има смесване на бензина с биоетанол и после с голяма изненада лично аз открих, че Министерство на икономиката и Министерски съвет предлагат нова концепция или отлагане на това иначе европейско изискване за 2014 г. Затова има и толкова предложения от народни представители. Ние трябва да вземем това важно решение.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, моля да се провери има ли кворум комисията в момента.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, нямаме кворум. Има направени предложения. Прочетохме ги.
Господин министър поддържате ли предложението 2014 смесване бензина с биоетанола или има място да се обсъдят направените предложения. Имате ли нова позиция?.
ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Има място да се обсъдят направените предложения.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: За утре ще имате ли конкретно предложение по този въпрос? Господин Трайков, ще подкрепите някои от нашите предложения или имате други предложения по този въпрос?
ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Ще подкрепя някои от вашите предложения.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на всички колеги. За утре да ви предложа следния дневен ред.
1.Обсъждане на законопроект за енергията от възобновяеми източници, внесен от Министерски съвет на 8 февруари за второ четене.
2.Рразни.
Утре заседание от 14.00 часа в зала “Изток”. Продължаваме със същия законопроект.
Моля всички народни представители за много сериозно участие утре в Комисията.
Закривам заседанието.
/Зарито в 17 часа и 30 минути/