1. Изслушване на информация относно: „Пазара на горива в България – цени, тенденции, проблеми и фактори, които го обуславят”.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 14


На 24 март 2011 година, (четвъртък) от 14.30 часа в зала „Изток”, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе извънредно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на информация относно: „Пазара на горива в България – цени, тенденции, проблеми и фактори, които го обуславят”.
2. Разни.

Заседанието на комисията бе открито в 14.30 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *


ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, само към народните представители: по дневния ред имате ли предложения? Не виждам.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласуване: 14 гласа „за”, против няма, въздържали се няма.
Дневният ред е приет.
Днес наши гости са:
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма: Евгени Ангелов – заместник-министър и Стефан Узунов;
от Министерството на финансите: Маринела Петрова, Людмила Петкова и Венетка Тодорова;
от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията: Симеон Арнаудов;
от Комисия за защита на потребителите: Дамян Лазаров и Огнян Варадинов;
от Комисия за защита на конкуренцията: Петко Николов;
от Българска петролна и газова асоциация – Андрей Делчев, Мария Йорданова и други колеги;
от „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ” – пише Валентин Златев, но получихме писмо, че няма да има представител на „ЛУКОЙЛ”. Всъщност има ли представител на „ЛУКОЙЛ” на тази маса, колеги? Няма.
От „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ” – Камелия Славейкова и Пламен Янкулов;
от „ПЕТРОЛ” АД – Иван Костадинов;
от „ОМV БЪЛГАРИЯ” – Борис Петров;
от „ЕКО БЪЛГАРИЯ” – Георги Деянов;
от „Ромпетрол България” – Николай Белчев;
от Национален съюз на превозвачите – Румен Крумов,
от Национална асоциация на производителите на биогорива в България – Кристина Жечева;
от КНСБ – Дора Дамянова и Виолета Иванова.
Виждате, колеги, че има много гости. Какъв е смисълът на днешното изслушване? Отначало искам да призова всички участници, първо, за ясен регламент, изказвания – до пет минути и второ, за конкретни предложения. Колеги, целта тук не е да има някакви емоционални дебати, не е да има престрелки между различни хора с различни идеи. Целта е да сложим на масата всички възможни предложения, защото в България има проблем – цените на горивата дълго време растяха и това е лошо за българската икономика. Днес сме тук да чуем конкретните предложения. В тази връзка, в началото ще ви кажа всичките предложения, които сме чули като обществен дебат за начало на дискусията. След това ще помоля господин Евгени Ангелов, ако е наясно с меморандума, за който ни питат журналистите, но никой от нас не го е чел, между правителството и ЛУКОЙЛ, да ни каже какво пише в него. Ако някой знае, все пак е хубаво това да стане ясно като информация, тъй като сега медиите ме питаха, че били големи ангажиментите, които поема държавата, моят отговор е: Не знам какви са те. Ако някой знае, трябва да го изясним.
Какви идеи бяха сложени на масата?
Да отпадне акцизното облагане на биокомпонента в горивата. Това може да стане с искан от страна на България към Европейската комисия. Въпросът е сериозен, заслужава да бъде обсъден.
Вторият сериозен въпрос, сложен на масата от министър Дянков е да се намалят задължителните резерви, които се поддържат в момента – също сериозен въпрос. Заслужава да бъде обсъден.
Трети въпрос, за който гледам, че някои от колегите гледат малко скептично, но ви уверявам, че тази тема ще бъде сложена на ниво Европейски парламент и Европейска комисия, всяка страна да си определя сама акцизното облагане. Ако глобални кризи като тази не водят в тази посока или до този размисъл, толкова по-зле за всички нас, но този въпрос заслужава да бъде обсъден. Искам да напомня на колегите, които не си спомнят, но от 2007 година група депутати от българския парламент, които бяхме в Европейския парламент, поставихме този въпрос и това доведе месеци по-късно до гласуване, в което загубихме само с един глас. Тоест, да няма задължителни минимални акцизи.
На следващо място: има ли картелни споразумения или споразумения извън Закона на пазара на горива. Поканили сме и Комисията за защита на конкуренцията – знаем, че тя е независим орган. Наша цел не е да се бъркаме в нейната работа, но да чуем като мнение, като позиция какво прави Комисията по тези въпроси, които ги има в българското общество, какви действия предприема. По подобни мотиви сме поканили и Комисията за защита на потребителите, защото всеки, който ползва горива в крайна сметка е потребител.
Последният важен въпрос, който е поставен пред общественото внимание, е въпросът с ограничителния режим или проблемите, които има за внос на горива, за да няма по-голяма конкуренция. Има и писмено становище, което имате пред вас, от някои компании, че има ограничителен или, най-точно казано, усложнен режим за внос на горива. Дали това е пряко в нашите правомощия? Ако не ви е раздадено, господин Овчаров, сигурно е дошло в последния момент, ще бъде раздадено на всеки народен представител, както винаги. Ако е усложнен вносът на горива, ако това е вярно, ето нещо законодателно, върху което нашата комисия може да помисли.
Колеги, първо искам да дам думата на заместник-министъра Евгени Ангелов.
Господин Овчаров?
РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз, честно казано, не можах да разбера ние кого точно ще изслушваме. Тук има един заместник-министър, чието министерство не е участвало в тази работна група, която е водила последните преговори. Тук има представители на две министерства на ниво – може би са много компетентни, но – на ниво чиновници, които със сигурност не са участвали в тази работна група и аз просто не виждам смисъла на едно подобно събрание, на което ние няма да имаме информация нито за това какво са обсъждали министрите, нито за това, до какви решения са стигнали. Ако въпросът е да си поговорим пак на тема монопол, пазари, цени и т.н., можем да си поприказваме, но ако ще започваме да говорим, може би първият, основният въпрос е има ли въобще пазар на горивата в България и оттам нататък вече да разсъждаваме върху всички останали подвъпроси. Но въпросът ми е кого изслушваме, кой е представителят на правителството, който ще ни каже какво са се договорили министърът на финансите и „ЛУКОЙЛ” и какво правим ние в момента.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Аталай, ще Ви дам думата, но преди това думата поиска господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, наистина идеята и на срещата беше да изслушаме каква е ситуацията на пазара на горива в България, но не мога да се съглася в момента с резюмето или с експозето на председателя, който стартира и каза, че – да, има проблем на пазара на горива в България, едва ли не в България се повишават цените. Така казахте, господин Димитров. Аз не мога да се съглася, че единствено и само в България и в Европейския съюз се повишават цените. Напротив, цените се повишават навсякъде вследствие, както всички знаете, на международните цени и на международната ситуация в Северна Африка, както и в Япония. Така че, наистина, нормално е срещата да си продължи, да чуем становището на Комисията за защита на конкуренцията, да видим дали има нормално функционираща пазарна икономика и какви са тенденциите за следващите месеци и евентуално ако има някакви предложения, да дискутираме. В момента ние да очакваме целия Министерски съвет да дойде тук за това, че, видите ли, на европейския и на световния пазар цената на петрола нараства, не виждам за основание.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има представител на Министерството на финансите. Ще дам думата на господин Аталай, който коректно поиска думата. Има представител на Министерството на финансите и аз ще го поканя, ако той е наясно с текста на меморандума, ще бъде полезно за членовете на нашата комисия, колеги, да бъдем наясно какъв меморандум е подписан и ще бъде подписан все пак.
Господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Колеги, аз ще върна малко нещата за стила и начина на работа на нашата комисия от гледна точка на това, че преди да почнем да обсъждаме нещо, би трябвало да имаме съответните материали и да сме запознати с тях. Дори тази информация, която ние в момента искаме да изслушваме, колеги, дайте да я имаме писмено пред нас, да се запознаем, за да можем да вземем някакво отношение. Иначе ще стане така, че сме дошли на някаква седянка и искаме да чуем нещо и да вземем някакво отношение. Не е сериозно, във всяка парламентарна комисия минимум 24 часа преди това би трябвало да постъпят всички документи, за да могат да се запознаят народните представители с проблема, който ще обсъдим. Това не стана. Днес аз идвам на тази комисия с ясното съзнание, че днес тук поне ще получа онзи документ, който вчера е приет от Министерския съвет и е огласен по радио и телевизия, че махаме смесването на биодизела, отваряме по една колонка – от сутринта слушам по всички радиа и телевизии – и решаваме въпроса с цените на дизела и на горивата в България. „ЛУКОЙЛ” намалява цената”. „ОМV” вдига цената. Дайте ни някакъв документ, въз основа на който днес народните представители да бъдем полезни и на себе си, и на обществото. Ако нямаме такъв документ, господин председател, аз имам предложение да отложим изобщо точка първа, да минем на основната си ни дейност, да приемем Закона за възобновяемите енергийни източници, а през това време, пак, да не обвините опозицията, че не сме конструктивни, ако ни представите някакъв материал, въз основа на който ние да може да работим, да остане като точка 2.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Аталай. Нека първо да чуем заместник-министър Ангелов и след това ще дам думата на Министерството на финансите, ако въпросният текст на меморандума е налице, наистина, да ни запознае, тъй като изпадаме в следната почти комична ситуация: питат ни българските медии ще може ли България да изпълни ангажиментите в меморандума, а ние не сме го чели.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Моето процедурно предложение би трябвало да се подложи на гласуване. Ще сменим ли точка първа, ще гледаме ли закона? Първият подвъпрос, на който би трябвало да ми отговорите, е, ще имаме ли материалите, въз основа на които ще работи комисията, а не да дадете сега думата за отношение по този въпрос, който изобщо не е на дневен ред.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Аталай, единственият писмен материал, който сме получили, е от една от фирмите, които гостуват тук. Няма други писмени материали по тази тема. Да, поискахме, преди две седмици от всички участници писмени материали. Но за съжаление няма такива. По отношение на меморандума, както стана ясно, ние го нямаме.
Подлагам на гласуване предложението на господин Аталай да се отложи точка първа, примерно, за другата седмица, за сряда. Който е „за” това предложение, моля да гласува.
Гласуване: За – 6 гласа, против – няма, въздържали се – 14 гласа.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Не се приема.

По точка първа:
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Сега мога да дам думата на господин Ангелов, който ако има меморандума, да го чете.
ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Господин председател, аз също нямам меморандума и затова ви предлагам да дадете думата на представителите на Министерството на финансите ако го имат, да ви запознаят с него. След това съм готов да коментирам точките, които касаят нашето министерство.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Моля Министерството на финансите да бъдат максимално подробни.
МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Трябва да кажа с риск залата да избухне в смях, че аз също не разполагам с меморандума по простата причина, че дискусиите все още продължават. В 16 часа има среща на контактната работна група.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Току що ни казаха, че меморандумът все още не е окончателен, така че как да ни запознаят с него, като не е окончателен. Сега ще ни запознаят с меморандума до етапа, до който той е стигнал.
МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Сега мога да ви запозная наистина с конкретните точки, по които има действително постигнато споразумение и мога да ви кажа, че в 16 часа в Министерството на финансите е свикана контактната група с участието на представители на превозвачи, производители, разпространители на горива, където предстои да се обсъдят предложенията, които са били поставени вчера по време на срещата на министрите. Това, което със сигурност има като споразумение, първата мярка е временна до края на годината – отмяна на задължението за смесване на дизел с биодизел. За целта трябва да се направи промяна в проекта на Закона за енергията от възобновяеми източници, по-конкретно в чл. 47. Подготвено е предложение от експертите на Министерството на финансите, което ще бъде внесено и разгледано в оперативен порядък, мисля, че и в рамките на настоящата комисия.
Второто предложение, по което има съгласие, е за преструктурирането на държавния резерв, като се даде възможност на частния сектор да поддържа запаси в размер на 40 дни до 30 април 2011 г., след това – да до натрупа до 50 дни през следващия годишен период, а от 2012 г. вече се премине към стандартния модел – 60 дни за частния сектор.
Това са двете конкретни споразумения, по които към момента има постигнато съгласие. Дискусията ще продължи в 16 часа в Министерството на финансите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Освен тези две предложения, има ли други предложения, които дори и да не се приемат, са обект на дискусия?
МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: По време на срещата в 16 часа очакваме да видим предложенията на Петролната и газова асоциация, на автопревозвачите,за да помислим как да продължим нататък с дискусията действително.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Искам да ви дам следния пример. Днес депутати от комисията се обърнаха към мен основателно. Ние в момента приемаме срокове за смесване на дизел с биодизел усърдно, за години напред приемаме и в момента комисията гледа такъв закон, а вие обсъждате идея това смесване да бъде отменено. Нали разбирате, че не би трябвало Министерството на финансите и Министерство на икономиката, енергетиката и туризма без знанието, съдействието, общата работа на Икономическата комисия да решавате такива работи, защото ние ще си приемем закона, ще го гласуваме и вие като решите нещо друго, утре ще трябва да се променя законът. Това е най-малкото глупава ситуация, госпожо Петрова. Така че като имате такива идеи, трябва да заповядате поне с меморандума в комисията, да дойде човекът, който го е писал, да си разкаже идеите, да чуете всички депутати – и от управляващата партия, и от другите партии какви идеи имат.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Законът за ВЕИ, където се налага да се наложат тези промени, в момента е на второ четене в Икономическа комисия, както вие знаете. Аз съм говорил с Министерството на финансите, те също са запознати с този факт. Ние вече две седмици обсъждаме и гласуваме определени членове от този закон, Преходни и заключителни разпоредби. Най-вероятно няма да можем да приключим и днес, защото имаме още много работа. Имаме и днес това изслушване. Но вие все пак е хубаво да имате предвид, че ние другата седмица трябва да приключим гласуването на второ четене и промените - знам, че имате предвид този факт, трябва да бъдат предложени и обсъдени от нас, народните представители, следващата седмица на комисия.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Овчаров поиска думата. След това – Евгени Ангелов.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, аз не виждам голям смисъл Вие да се карате на представителите на Министерството на финансите затова, че те не са се съобразили с факта – те може и да не знаят, че точно тези квоти и смесванията са в Закона за възобновяемите енергийни източници. Друг е въпросът дали тези, които преговарят и които би трябвало да знаят, наистина го знаят или не го знаят. Но на мен ми се струва, че в момента просто си губим времето. Нито можем да дискутираме нещо, нито имаме информация, нито можем да разсъждаваме на тема има ли пазар на горива в България, нито можем да разсъждаваме има ли каквото и да било друго в България. Предлагам: да отложим точката за следващата сряда. Да напишем така, както сте я записали, че по въпроса има ли пазар на горива в България да изслушаме Комисията за защита на конкуренцията. По отношение на цените и тенденциите – да изслушаме Министерството на финансите, Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и Петролната и газова асоциация и ако трябва, и големите вносители. Но да знаем какво правим и да си направим една сериозна дискусия и да вземем някакви решения, които да бъдат отразени съответно и в законопроекта.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Овчаров, не пречи ако решим, да продължим другата сряда, но са дошли много гости. Нека тези, които имат конкретни предложения, сега да си ги кажат. Тези конкретни предложения могат да бъдат полезни в работата на всеки един народен представител.
Продължаваме със заместник-министър Ангелов. От Министерството на финансите да поканите заместник-министър Ангелов, като обсъждате меморандума.
ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Ако искате и това, което мога да коментирам, е тенденциите какво се случва в цените, този анализ, с който ние разполагаме, ако е от интерес на комисията?
РУМЕН ОВЧАРОВ: В писмен вид нямате ли го този материал?
ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Това, което мога да ви представя сега, можем да ви представим и в писмен вид на комисията. Председателят ще го разпространи, сигурен съм.
Като обобщение, равнището на цената на горивата, както всички знаем, се формира от няколко елемента – производствената цена, суровина плюс всички разходи по нейната преработка, акцизна ставка, ДДС и търговската надценка до формирането на цената на дребно. Акцизната ставка и ДДС се определят законодателно, а производствената цена и търговската надценка се влияят от закономерностите на пазарния механизъм. След достигнатия максимум от 132 долара за барел в средата на 2008 г. цената на нефта Брент започва да се понижава и от началото на 2009 г. до месец февруари 2011 г., включително следва плавна възходяща тенденция.
През месец март цената на Брента надхвърли 110 долара за барел. На 24 март, тоест днес, цената на Брента възлиза на малко над 115 долара на барел.
Ключов момент във формирането на цената на производителя, в която, разбира се, се включва и цената на нефта, при непрекъснатото повишаване на равнище на цената на нефта е логично да се очаква и повишаване на производствената цена на горивата. Размерът на това повишение се определя от производителя, съгласно разработената от него методология. От януари 1999 г. размерът на ДДС е 20%, от януари 2011 г. акцизната ставка на бензин А 95 е повишена от 685 лв. на 710 лв. за тон, а на дизела – от 600 на 615. Това е разбира се, във връзка с поетите ангажименти на нашата страна към Европейския съюз.
Независимо от това, към настоящия момент цената в България е 30,5% по-ниска от средната за 27-те държави членки на Съюза. Това е при бензина, а при дизела тя е с 20,7% по-евтина. Това запазва по-ниските цени на горивата при нас спрямо средните равнища на европейските ни съседки. Но от началото на 2011 г. разликата става все по-малка и равнището на цените на горивата у нас става все по-близко до средноевропейското. Но според последните данни, които ние имаме от миналата и тази седмица, пазарът у нас се успокоява и се насочва към предишните си нива, тоест, разликите, които е имало между нас и средноевропейските цени.
Давам пример. Към 7 март цената на А 95 без данъци е 0,8 по-ниска от средноевропейското равнище, а с данъци тя е близо 15% по-евтина. За дизела цената без данъци е по-ниска от средната с 1,4%, а с данъци – 9,1%. Към 14 март същият бензин А 95 без данъци е вече с над 5% - 5,2% по-ниска от средната, а с данъци е 16,9%. За дизела цифрите са съответно: без данъци – 5,3 и с данъци – 11,3% по-ниска.
Тази тенденция се потвърждава и от последните данни за цените на дребно от европейския енергиен портал. В рамките на 27-те държави по цени на дребно, тоест, цени на бензиностанциите, нашата страна заема позиции с най-ниски равнища на цените. Към 24 март цените на бензин А 95 без ДДС са 1,01 евро за литър, а съответно с ДДС – 1,21. Те са най-ниските за целия Европейски съюз, що се отнася до А 95. За дизела цената без данъци е 1,07 на литър, като по-ниски цени на горива се наблюдават в 6 държави: Латвия, Словения, Румъния, Люксембург, Полша и Литва, а с ДДС – съответно 1,28, където са същите държави без Румъния.
Търговската надценка, тоест, разликата между цена на едро и цена на дребно е четвъртият елемент, който формира стойността на горивото. Както е известно, търговската надценка зависи от това, дали бензиностанцията е в центъра на града, на магистрала, други фактори влияят върху цената на крайния потребител. Разчетите показват, че за страната маржът е между 5 и 10 %. От началото на 2010 година маржът при дизела е по-голям от този на бензина, като на моменти стига до 15%. Така например, пак засякохме с днешна дата цените на дребно, съответните маржове на основните дистрибутори в България и в момента маржът е под 5%.
Като заключение по отношение на структурата на цената може да се заключи, че в България се наблюдава тенденция за нарастване на дела на цената на производителя, тоест, цената без акциз и ДДС, което е пряк резултат от нарастването на цената на суровината в световен мащаб. ДДС е фиксирана относителна величина, а акцизната ставка е постоянна абсолютна величина, поради което делът и структурата на цената съответно намалява. Така че това са фактите и данните от днешна дата, с които исках да ви запозная.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ще Ви дам думата, господин Иванов, но имам преди това следното предложение. Смисълът от днешното обсъждане е гостите от различни асоциации и фирми да имат възможност да кажат своите конкретни идеи пред всички парламентарни групи. Затова молбата ми към вас е, няма смисъл да има дълги представяния. Който има конкретни идеи как могат да бъдат решени днешните проблеми, просто да ги представи – „едно, две, три”, ясно и категорично.
Господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, аз наистина се чувствам малко неудобно, защото преди три седмици бях този, който предложи да се проведе това обсъждане. Но бяхме в следната ситуация. Стичах, че при изслушването на основните страни, бих казал, в този процес, комисията трябва да излезе с предложения, които да бъдат оценени и по определен начин одобрени, включително тази среща на министъра, сега стана на министър-председателя, с производителите и с потребителите. Ние сега сме в ситуация, когато ни бяха казани две или три неща, които са договорени и че останалите ще бъдат договорени в рамките на деня. Ние не сме дори в състояние да дадем предложения, които да бъдат от тази среща. Тогава какво всъщност ние можем да допринесем реално? На всичкото отгоре, основният производител и дистрибутор на течните горива в България отсъства от срещата, което е едно неуважение към висшия парламентарен орган, комисията, като изключим пленарния състав. Основните ми въпроси бяха именно към него. Бяха към основния производител на течните горива в страната. Той отсъства и кой ще ни отговори вместо него?
Това, което каза господин Ангелов, аз не мога да го приема като чиста монета, защото той може би дава картината в момента, но пред мен са данните от енергийния портал на Европейския съюз преди две седмици, когато 12 страни от Европейския съюз имаха по-ниски цени на дизела, отколкото България. Нека да попитаме господин Ангелов ако наистина има пазарна среда, как така при едни и същи цени на международната борса в Лондон изведнъж цената на дизела в страната намаля? Ако тя е била пазарна, кои са механизмите, които доведоха до това намаление, включително преди постигане на това споразумение?
Аз също не приемам тук да се дават цените в евро, защото съгласно Закона за защита на потребителите в България цените винаги трябва да бъдат давани винаги в левове.
На следващо място, има неща, които са наистина необясними. Защо по време на най-високата цена на петрола на международните борси – това беше 27 юли 2008 г., когато цената беше 147 долара, в България цената на бензин А 95 беше 2,49 лв., а сега при 115 долара на международните борси буквално преди десетина дни, но тя продължава да е толкова, цената е пак 2,49 лв. Какъв е този механизъм, който повиши с 35 стотинки цената на най-масовия бензин в България? Ако ми се отговори, че са променяни акцизните ставки, аз ще кажа: променяни са и ДДС ставките. Акцизът действително се повиши с 30 лева на тон, обаче ДДС намаля с 23 лева на тон, което означава, че те практически се компенсират. Затова аз настоявам да бъде изпълнено искането, което отправи министър Трайчо Трайков към основния производител на течни горива в България да ни се съобщят производствените разходи, на каква цена влиза суровият петрол на входа на рафинерията, на каква цена излиза оттам и как се формира цената в рафинерията? Останалото би било преливане от пусто в празно.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов, прав сте във Вашите искания. Затова и поканихме включително тази фирма. Необяснимо за мен не пратиха представител днес, но аз имам предложение към Вас и към другите колеги: ще пратим тези въпроси писмено и ще чакаме да получим отговор. Това е положението. Ще дам думата на депутатите. Нека да чуем гостите. И аз съжалявам, че не са дошли всички гости, които сме поканили, и аз съжалявам, че не са пратени писмени становища, но заради тези, които все пак са дошли и които имат конкретни идеи, нека да ги чуем. Нищо няма да загубим от това. Нека да ги чуем, може това да роди някоя добра концепция. Виждате, че не е готов меморандумът. Аз като го гледам – по-добре, че не е готов, можем сега да го допълним с много по-добри идеи. Нека да чуем гостите.
ЕВГЕНИ СТОЕВ: Във връзка с това, тъй като разбрах, че в 16 часа ще излязат да готвят меморандума, към Министерството на финансите – каза се, че се обсъждат две мерки. За биодизела отпада до края на годината смесването му, външните съхранители на държавния резерв, пада до 40 дни, моят въпрос е във връзка с усложнения режим на вноса на горива. В края на краищата се сложиха дебитомери по камионите, на бензиностанциите, свързаха се фискалните устройства на всички бензиностанции с НАП, имаше бензиностанции, които не работиха известно време, за да изпълнят тези изисквания. Какъв е проблемът да се отвори вносът и това да се обсъди от Министерството на финансите, защото при вноса внася, знаете, и акциз, и ДДС, значи приходите си остават, въпросът е само да се проследяват потоците. В края на краищата, защо викаме тук само производителя? Нека да се отвори вносът и като сме европейска държава, има реално движение на стоки, на хора и т.н. Да видим може ли да се работи в тая посока?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Това е един от ключовите въпроси, които и аз зададох, но гостите, които имат конкретни предложения, в рамките на няколко минути сега имат възможност за това. Кой ще започне първи?
Моля ви, представете се и дайте конкретното предложение, което потенциално да може да попадне в меморандума.
ИВАН КОСТАДИНОВ: Търговски директор съм на „Петрол” АД. Искам първо да отговоря и на двата въпроса на депутатите. Първият беше защо когато цената беше 134 долара на нефта, е същата както и сега. Вие много добре говорите за долари. Първата и основна причина за тогава и за сега, че е почти еднаква цената, е курсът на долара, защото приравнен към лева – тогава беше 1,23 към 27 юли, за когато говорите, а мисля, че преди около десет дена, когато беше пикът, на 120 долара, цената на долара беше 1,43.
Втората причина, че цената на нефта влияе върху цените на бензин и дизел, които се котират на всички борси, отделно от цената на нефта. Това, че се вдига цената на нефта, за един ден, да кажем, с 1 долар, не значи, че цената на бензина и дизела в същия този ден се вдига по простата причина, че котировките на нефта реално са котировки, фючърсни сделки, така да го кажа. Те са сделки за бъдещ период. А сделките с бензин и дизел на всички борси – на Лондонска, на Ню Йоркска – са реални сделки, в които има реален купувач и реален продавач. Мога да ви кажа, че цената, каквато е била на 27 юли, се различава със 115 долара, специално за бензина, в сравнение с цената, която е била на 10 март, да кажем. Най-високата цена на бензина е била 1175 долара на 17-18 юли, даже не на 27 юли, защото тогава вече бяха паднали, а последно най-високата цена, която си спомням, беше 1015 долара. Така че разликата беше 150 долара. Но сметнете 1015 долара по 1,43 и цена 1175 долара по 1,23 лв. и ще видите откъде идва и има ли изобщо разлика.
Отделно, защо са по-високи? Трети компонент. В дизела има биодизел, който ние много точно казахме, че вдига себестойността на продукта със 5-6 стотинки. Сложете му отгоре ДДС – допълнително го вдига. Не знам как точно направихте тази компенсация, тъй като ставката за ДДС, която казахте, че е 22 лева, се компенсира. Не се компенсира нищо, напротив, с увеличаването на акциза се увеличава и чисто стойността, 20% върху тази стойност, увеличението на биоакциза. Не знам как точно го сметнахте, че намалява 22 лева.
Трето, резервите през 2008 г., с които бяхме задължени ние, компаниите, бяха 10 дена. В момента са 40 дни. Това е финансов ресурс, който повечето от компаниите нямат и взимат на кредит. Дори и да имат, го взимат на кредит. Той струва пари.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Моята идея беше да започнем с конкретните предложения. Продължавате с дебати. Като искате дебат, има желание за отговор, но няма как.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Ще помоля колегата от „Петрол” да си извади химикалката и той малко да посмята, пък аз ще му казвам числата. През юни 2008 г. – 6,6 - барела по 133 долара за барел – 877,80 US долара за 1000 литра бензин. По 1,24 лева = 1088,47 лв. за 1000 литра. Плюс 685 лева акциз, плюс 354,7 лв. ДДС. Крайна заводска цена – 2128,17 лв.
Март 2011 г. – 6,6 – барела, по 104,50 за барел (с 5% са намалени и двете цени) = 689,7 US долара за 1000 литра бензин. По 1,42 за долар = 979,37 лв. за 1000 литра. Плюс 710 лева акциз, плюс 337,87 лв. ДДС = 2027 лв. крайна заводска цена.
Разликата е точно 100 лева.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Няма да допуснем тук дебати. Ако искате да дебатирате с някого, може да стане след това. Аз предлагам да минем към конкретните предложения господин Добрев. Няма смисъл от тези дебати. От нашите гости, тези, които сте си направили труда да дойдете, имате ли конкретни предложения към „Петрол” за горива в България? Имате възможност днес да говорите пред народни представители от всички групи. Има ли желаещ от вас да вземе думата?
КРИСТИНА ЖЕЧЕВА: Представител съм на Националната асоциация на производителите на биогорива в България, също така съм представител и на един от най-големите заводи на производство на биодизел в България. Имаме две основни предложения. Но ако ми позволите, съвсем накратко, за да се аргументирам защо ги предлагам, да дам няколко цифри. Цената на биозидела към настоящия момент е около 1000 евро по котировки, а реално се търгува около 1100 евро, което приравнено в евро и по относителното тегло, е 1904 лв. без ДДС и акциз.
От друга страна, както всички колеги вече казаха, цената на минералния дизел е 1336 лева, също без ДДС и акциз. Разликата е 570 лева, но това е за 1000 литра, а ние говорим за 4% смесване, каквото е в момента или 22,80 лв. без ДДС или 27,36 лв. с ДДС на 1000 литра. Тоест, ще говоря без ДДС, тъй като е по-лесно за сметките и за да се види как точно стоят нещата. Така нареченото оскъпяване е 2 стотинки – 2,28 от цената на литър. Но тъй като имаме нотификация и по-нисък акциз с 19 лева на 1000 литра, реалното оскъпяване на биодизела на литър е 0,38 на литър.
Имаме наистина котирани цени на „ЛУКОЙЛ”, но това си е тяхна търговска политика. Реално при тях разликата е 60 лева на 1000 литра с ДДС, но защо те така са го котирали, това можете единствено само тях да попитате. Аз мога да ви кажа ние какво произвеждаме и на каква цена го продаваме – 1100 евро или 1904 лева.
Въпреки това абсолютно ясно съзнаваме, че в момента също цената на биодизела е висока и това се дължи не на войната в Либия или на доста лошата ситуация в Япония, а също на чисто търговски принципи. Това зависи от добива. В момента тази година се очаква много добър добив на големите производители освен в Украйна, също в Канада и САЩ и съответно от това зависи цената на суровините за производство на биодизел. Цената на биодизела не е свързана и не корелира едно към едно към цената на минералния дизел. Говорим вече три години за диверсификация на доставките на енергийните продукти, а сега отново искаме да си привържем единствено към минералния дизел, и то внос от Русия. Чудесно, но просто въпросът е въпрос на цена.
Това, което ние предлагаме, е да се запази 4-процентното смесване до края на годината, без да се предприемат стъпките за увеличение, които в момента бихте разгледали във вашия закон. Освен това, да се даде възможност за големите тежкотоварни машини, които могат да ползват чист биодизел, да ползват нулева акцизна ставка и не съм съгласна с това, че ние тепърва трябва да чакаме нотификация. Нотификация България има и тя е валидна точно до 23 ноември 2011 година. В първоначалния вариант на Закона за акцизите и данъчните складове беше отбелязано, че биодизелът и биоетанолът има акцизна ставка нула и нотификацията точно това и предвиждаше. Ние една година имахме акцизна ставка за биодизела нула. След това Законът за акцизите и данъчните складове претърпя промяна, махнаха един член, с което ни прехвърлиха към друг член, в който биодизелът и биоетанолът влязоха като конвенционални горива и по подразбиране приемат високата ставка на бензина и дизела.
Освен това, мисля, че е резонно и навсякъде в Европейския съюз по принцип нотификацията предвижда пропорционално намаляване на акциза. В нашия случай въпреки че ние смесваме 4% биодизел, реално имаме намаление на акцизната ставка от 3%. Ако правителството може да си позволи в бюджета да намали този 1%, също би намалило цената на смесения биодизел, но ние абсолютно не сме съгласни да се спекулира, че единствено биодизелът е причината за високите цени. Ние сме в България, но светът е голям и всички тези проблеми, които са около нас, се явяват като един много, много силен фактор върху нашата икономика. Ако сега правителството реши и съответно и вашата комисия и парламентът решат да премахнат биодизела, бих искала да попитам кой печели и кой губи от тази работа. Чудесно, „ЛУКОЙЛ” ще си повиши продажбите с 4 или 5%, тъй като няма да има това задължително смесване, което е в цяла Европа. Хубаво, ние ще сме отново извън Европа, но да попитам: Какво правят селскостопанските производители, които са засели хиляди площи с рапица и слънчоглед? Какво правят производителите и маслодобивните компании, които са построили маслодобивни инсталации, тъй като ние всички предвиждаме нашите икономически и финансови действия въз основа на една последователна политика? Не сме съгласни да се спекулира и да се стимулира производството само на една компания в България, тъй като всички сме българи на тази земя?
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Това е добър пример за изказване, в което има конкретни данни и конкретно предложение. Обръщам се към другите гости: има ли други гости с конкретна теза, която желаят да предложат пред комисията?
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Моят въпрос към Вас като председател на комисията е, каква е целта на заседанието? Първо, да се разбере каква е целта и има ли пазар, има ли монопол, каква е производствената цена и оттам нататък – предложенията. За мен като човек, който още декември месец зададе първи въпроса за цената на дизела на господин Трайков, защото тогава беше 2,35 при цена – варираше от 81 до 86 в периода от 1 до 10 декември, когато зададох въпроса, което въобще не се връзваше с цената 2,35, която беше по бензиностанциите, господин Трайков беше абсолютно неубедителен в отговора си. Така че моят въпрос към вас е, заседанието според мен, трябва да върви по следния начин: да се установи отделните компании да си кажат какви са производствените им цени и разходи в търговска печалба и т.н., в тази насока да се върви, за да се види има ли свободен пазар, дали наистина има пазар? Оттам нататък да се види наистина какви са предложенията.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Затова сме поканили и Комисията за защита на конкуренцията. Моля техните представители да сигнализират за своето място в залата. Поканен е господин Николов? Заповядайте!
Господин Николов беше сигнализиран от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията именно по този въпрос, да ни кажете, доколкото позволяват Вашите правомощия, какво е положението според Вас на пазара на горива, каква проверка смятате да направите и какви резултати очаквате?
РАМАДАН АТАЛАЙ: Имам процедура. След изказванията на заместник-министъра и на търговския директор на „Петрол” АД и представителката на Националната асоциация по биодизелите възникнаха много сериозни въпроси. Аз не искам да отклоня вниманието на колегите, но като че ли е редно да поканим министъра на икономиката и енергетиката да може да отговори на тези въпроси поради простата причина, че господин Трайков само преди една седмица беше казал, че проблемът не е в биозидела, проблемът е в производствените цени на производителите. Аз не знам, съжалявам, като че ли заместник-министърът малко ни подведе в тази насока, дано да не съм прав, господин Ангелов, но имам чувството, че в момента се въртим в един кръг и се опитваме да прехвърлим вината от болната глава на здравата. Няма как да се обсъжда днес в 16 часа в Министерството на финансите по какъв начин и как ще промени Закона за ВЕИ в частта как да не се смесва биодизелът, когато това е задължителна директива, която е транспонирана. Още повече, днес чухме, че само 0,38 (стотинки) е оскъпяването, а с премахването на биодизела това, което ще вземат решение Министерството на финансите днес, ние ще дадем възможност с 5% увеличаване на оборота на производителя на биодизел, разбирайте „ЛУКОЙЛ”. За да не дадем възможност на Министерството на финансите да направят някаква сериозна грешка, за да ги предпазим от тази грешка, за да не вземат неправилни решения, би било да дойдат тук, ако трябва, и господин Дянков да дойде и тук да чуят тези въпроси. Ако установим, че наистина министър Трайков е прав във всички тези негови разсъждения, нека да го подкрепим. Извинявам се, че така обстойно се разпрострях в мотивите си, но моето предложение е веднага да поканим тези господа, които са се събрали в 16 часа в Министерството на финансите, да дойдат тук при нас и на място да решим въпроса и моля да се подложи на гласуване.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По процедурата – има представители и на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, и на Министерството на финансите, и на Комисията за защита на потребителите, и на Комисията за защита на конкуренцията. Само че ние гласувахме да направим изслушване, а говорим повече от хората, които трябва да изслушваме. Извинявайте, но от началото на това заседание ние правим политически изказвания и заключения. Нека първо да дадем думата на присъстващите, да ги изслушаме и тогава може да си направим отделно заседание, където ние да си изказваме политическите тези.
Благодаря.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин председател, ако в момента се опитваме да разберем истината за какво става въпрос и ви пречим, кажете ни, ще ви оставим да си обсъдите. Мисля, че сме достатъчно конструктивни и искаме да разберем за какво става въпрос, а Вие ни казвате да слушаме другите. Ние тогава за какво сме? Ще правим политика, разбира се, ако не правим политика в парламента, колеги, къде да правим политиката?!
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Не е сериозно да бъдат подписани каквито и да било меморандуми без най-малко знанието на комисията. Затова горещо препоръчвам на управляващата партия ГЕРБ преди да бъде подписан какъвто и да било меморандум, текстът да дойде, ако трябва, ще направим извънредно заседание, да го видим, да го обсъдим, да видим какви са ефектите от него (ако трябва, ще направим извънредно заседание, който може да дойде), защото не е сериозно без участието на парламента, без участието на нашата комисия да се поемат такива ангажименти.
Господин Николов, очакваме Вашето изказване и се надяваме да бъдете максимално конкретен, тъй като сигналът най-вече е към Вас, въпросите са най-вече към Вас. Всички съмнения за възможни картелни споразумения са насочени към Вашата комисия и наистина е важно Вашето изказване.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Неправилно водите ГЕРБ в тази политика. Аз не знам коя политическа сила представлявате в момента, но предложих да подложите на гласуване моето предложение за присъствие на техни министри тук. Те искат да поканим техните министри, Вие не подлагате на гласуване.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ние сме ги поканили, но те не дойдоха, но ще го подложа пак на гласуване. Кои министри да поканим, господин Аталай? Кои? Дянков и Трайков?
РАМАДАН АТАЛАЙ: Тези, които в 16 часа ще се съберат на седянка в Министерството на финансите и ще вземат решение. След това ние трябва да прогласуваме за което те са взели решение. Нека депутатите от ГЕРБ да чуят какво решение ще вземат.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев, обратно процедурно предложение.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Аталай, едва ли министрите се чудят какво да правят и седят на седянка някъде и нямат никакви ангажименти след тази среща в Министерски съвет, така че ние сме ги поканили веднъж. Ако решим, ще направим и втора среща, но не можем да им кажем „Елате след 15 минути”, тъй като не разполагаме с тяхното време.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Ние сме народни представители – и не може да разположим с тяхното време!? Ако вие не искате, ние искаме.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има обратно процедурно предложение. Ние вече поканихме Трайков и Дянков на това заседание, както и министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, но те просто не дойдоха, господин Аталай. Има процедура пак да ги поканим, пак ги каним.
Който е „за” пак да ги поканим, моля да гласува за.
Гласуване: 8 гласа „за”, против – няма, въздържали се – 9 гласа.
Тоест, веднъж сме ги поканили.
Сега отиваме към господин Петко Николов. Заповядайте
АРИФ АГУШ: Господин председател, преди да започне дискусията, аз искам да задам един въпрос, който евентуално ако има някой в залата, да отговори. Аз ще го адресирам към вас, а вие ще прецените на кого ще го поставите. Може ли с меморандум да се отмени законова норма? За какво говорим тогава и какъв сигнал даваме на Европейската комисия, след като ще нарушим директивата, която е задължение на всички страни в Европейския съюз и какви ще бъдат последствията?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Не може и няма да допуснем с меморандум да бъде нарушена законова норма. Затова и аз се обърнах към Министерството на финансите и ги предупредих, че в момента изменяме Закона за възобновяемите енергийни източници, където се урежда въпросът с биоетанола и биодизела.
Господин Николов, дойде и Вашият шанс, заповядайте!
ПЕТКО НИКОЛОВ: Благодаря Ви за този шанс. Той всъщност, както Вие казахте преди малко, като че ли ми беше хвърлен с едно писмо от транспортния министър преди около десетина дена, с което се искаше от нас решение за картел в горивата. Мога да кажа, че с оглед на всичко онова, което се случи след получаването на това писмо, като че ли останах с впечатление, че ни беше определен седемдневен срок за произнасяне в тази насока.
Едва ли има някой тук в тази зала, който, ако ние в седемдневен срок излезем с решение - дали за наличие на нарушение или за липса на нарушение - би повярвал на такова решение и би го приел сериозно. Затова преставам да коментирам начина, по който се контактуваше в тази насока в КЗК, макар че впоследствие имаше подобни изказвания и от други места, с определяне на срокове, в които КЗК ако не се произнесе, най-вероятно ще се направи извод аз капацитета и т.н. Това само по себе си не би направило особено впечатление, ако за всички не е ясно какъв е статутът на тази комисия, начините, с които тя работи и 100% транспонираното законодателство в областта на конкуренцията със законодателството на Европейската общност в тази насока.
Трябва да кажа, че за да се стигне до едно решение за картел, се преминава през едни задължителни процедури, които са част от нашето законодателство и от европейското, забележете, които в най-добрият случай (и практиката до момента го показва, бих казал, не само нашата, но и европейската практика), че едно решение за картел, независимо дали установяваш или не нарушение, с оглед на процеса по събиране и обсъждане на доказателства, с оглед гарантиране правото на страните – евентуални адресати на това решение за напълно и непрозрачно тяхно участие в този процес, със задължителната фаза по изслушването на страните в едно такова производство, със задължителния т.нар. statement of objections – знаете за какво става въпрос, т.нар. определение за предявяване на нарушения, със срока, който след това задължително по закон се дава на страни, с възможностите, които им дава Законът за засекретяване на информация и процедура по разсекретяване, този процес не може да бъде по-кратък от една година. Не може да бъде и няма такова решение в Европейската общност за който и да било картел, който да е по-малко от една година. Казвам го това, за да няма никакво съмнение относно това, че КЗК е готова да се произнесе в нормално предвидените от обектива страна и възможни срокове за това.
Какво направихме след получаване на това писмо? Разбира се, преценявайки необходимостта от едно такова произнасяне на КЗК, ние приехме решение за това, да направим секторен анализ на производство, дистрибуция на едно и на дребно на течни горива, за да дадем от обективна страна една ясна визия за участници на пазара, пазарни дялове, начини за навлизане на пазара, възможни бариери пред определена дистрибуция - по-скоро става въпрос за внос, възможно ли е по някакъв начин тези административни или някакви структурни пречки по отношение на вноса да гарантират по някакъв начин или по-скоро да обуславят съществуването от обективна страна на евентуална злоупотреба на единствения производител на територията на България на такива течни горива и т.н.
Уверявам Ви, че този начин със секторния анализ във времето – нещо, за което очевидно много се натиска в момента, от обективна страна на нас ще ни позволи да се произнесем в по-бързи срокове, но пак искам да посоча: след като получим необходимата информация за това от всички евентуално засегнати участници или по-скоро адресати на нашето решение.
В тази насока ние изпратихме писмата и определихме тридневен срок на всички, до които изпратихме тези писма, да ни представят информация, която би ни дала основание да се произнесем по така поставените въпроси. До момента имаме частична информация, получена от „Shell”, „Ромпетрол” и „ЕКО”. Всички останали страни, включително „ЛУКОЙЛ Нефтохим” и „ЛУКОЙЛ България” ни отговориха, с необходимото уважение към комисията, разбира се, но че най-вероятно сигурно сме пропуснали някаква друга цифра след тридневния срок, който сме определили, защото това е абсолютно невъзможно за тях да изготвят информацията, която им искаме, в този срок. Всички поискаха удължаване на този срок, който, както те релевираха към старото ни решение от 2009 година, определят, да кажем, в рамките на около 20-30 дена. Най-вероятно изправени пред невъзможността да направим друго нещо, освен да приемем това, че това е нормалният срок за събиране на тази информация, по-скоро се налага изводът, че би трябвало да им се осигури такава възможност, ако искаме действително да направим от обективна страна ясна преценка за ситуацията на тези пазари.
Така че, аз бих могъл да се ангажирам за някакъв срок, в който бихме могли да направим секторния анализ едва тогата, когато получим необходимата информация от всички, до които сме я поискали. Този процес в момента е висящ и не е приключил. Поемам ангажимент да ви информирам лично за това, кога точно сме получили цялата информация от всички, от които сме я поискали.
Що се касае до това, накъде биха могли да тръгнат нещата, чисто хипотетично, разбира се, защото не бих си позволил да имам предварително становище по който и да било въпрос - би било несериозно, да не кажа непрофесионално – ние ще разгледаме, от една страна, процесите, които текат в „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас” по повод производството на течните горива, като ще вземем под внимание каква част от суровината се включва в тази производствена цена. Ще се опитаме да проверим, ако получим информация за това – няма съмнение по този въпрос – какви са отношенията на етапа на дистрибуцията на едро, защото би могло на базата на договори евентуално, които „ЛУКОЙЛ България” сключва с останалите участници на дистрибуцията на едно, да се получи или по-скоро да се стигне до т.нар. foreclosure ефект, тоест, затварящ ефект на пазара поради липсата на възможности, независимо от каква страна, за навлизането на други горива от съседните нам страни. Мисля, че бяха шест рафинерии в Румъния и пет или шест – в Гърция, които са най-близките ни страни.
Веднага искам да релевирам към старото ни решение от 2009 година, където ние установихме по преписката – тук едва ли издавам някаква търговска тайна, - но се оказа всъщност от информацията, която имаме, че в приблизителни цифри някъде около една трета от пазара на тези горива се формираше и от внос. Това показва, че към онзи момент по-скоро не е имало такъв затварящ ефект на пазара от гледна точка на възможностите да внасяш, за да си принуден по какъвто и да било начин от дружеството с господстващо положение на един пазар, каквото безспорно е „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас”, да затвори пазара и всички да бъдат принудени да купуват само от него. Ако има някаква промяна от фактическа страна на база договорни отношения между участниците на дистрибуцията на едро, то най-вероятно тогава би могло да се обсъжда този въпрос. Ако няма такава промяна и го съчетаем с чистата статистика, която очакваме да получим от Агенция „Митници”, НАП, Агенцията за военновременните запаси, то по-скоро би се наложил изводът, че всъщност няма такива административни пречки по отношение на вноса. За нас обаче е по-важно от гледна точка на антитръстовото законодателство, защото трябва да знаете, че КЗК нито е секторен регулатор - в случая, понеже говорим за течни горива – не течните горива, нито е някакъв ценови регулатор. Той не се занимава със секторно законодателство, не се занимава и с цени, дотолкова, доколкото обаче те не биха били част от фактическия състав на антитръстовите нарушения, тогава – да.
За нас е важно да се види всъщност тогава в договорите, които има „ЛУКОЙЛ България” с другите участници на дистрибуцията на едро, дали има клаузи, които по някакъв начин не дават възможност на тези участници да снабдяват гориво и отвън. Такова нещо до момента ние не сме констатирали, трябва да го кажа, по старата преписка.
Възможни форми на злоупотреба са хищническо ценообразуване, което в случая най-вероятно сигурно не е налице, защото твърденията са, че по-скоро се продава на някаква много по-висока цена, а хищническото ценообразуване предполага от обективна страна продажба под себестойност с умисъл да изгониш всички от пазара и тогава ти, настанявайки се единствен, да вдигнеш отново цените. Така че, в тази насока ние ще проверим всъщност ценообразуването, но това може да стане тогава, когато получим необходимата информация за това.
Що се касае до евентуално наличие на забранено споразумение на дистрибуцията на дребно, ми се струва, че този, който е чел решението ни в неговия скрит вариант, разбира се, то по-скоро се налага изводът, че и в момента едва ли има някаква промяна от фактическа страна по начина, по който се ценообразува на дребно между различните бензиностанции. Да се твърди, че има картел между бензиностанциите в определени места при наличието на такава конкуренция и толкова наситен пазар, толкова конкурентен пазар, по-скоро не ми се вижда за вероятно. Най-вероятно по този начин мислят и останалите. Така че, аз пак казвам: нашите усилия след получаването на информацията ще бъдат към евентуална злоупотреба, и то по-скоро експлоативна, от страна на „ЛУКОЙЛ Нефтохим” и евентуално за наличието, да кажем, на картелно споразумение на ниво дистрибуция на едро. При произнасянето ни по този въпрос, ако има съмнения, разбира се, за това, че от обективна страна има предпоставки за предприемане на конкретни действия по отношение на евентуалните участници в тези пазари в такива забранени споразумения, КЗК ще стартира с конкретни процедури по отношение на всички конкретни субекти по този въпрос.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Николов. Разбрахме се за ограничен регламент. Искам да Ви предложа следното. Като чухме това за едната година, всички доста се притеснихме и се надяваме това да е някакъв максимален срок. По-скоро се надяваме и в рамките на много кратък срок Ви каним, господин Николов, когато имате първоначални констатации и данни, които може да изнесете пред комисията, дори когато имате отговори от всички участници на пазара, според мен ще бъде добре и за двете страни да дойдете и на комисия и да споделите основните констатации. Ще бъде полезно да бъде проведен един такъв разговор, да чуете и нашето мнение. Не става въпрос за някаква поверителна информация или търговска тайна, а това, което касае общото състояние на пазара. Когато имате тези данни, Ви каним да дойдете да ги обсъдим.
ПЕТКО НИКОЛОВ: Благодаря, господин председател, ще го направим това нещо, но трябва предварително да кажа, че тогава, когато източникът на информация засекрети своята информация като търговска и с производствена тайна, законът ми забранява аз да я разпространявам на което и да било друго място, освен в Прокуратурата.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Можем да помислим за закрито заседание, господин Николов, тоест, участието на медиите не е задължително и тогава мисля, че този проблем може да бъде решен. Ще обсъдим с юристите дали може така да постъпим.
АРИФ АГУШ: Много кратък въпрос към господин Николов. Как ще определите дали има картел, след като има монопол? Всичките тези купуват от „ЛУКОЙЛ”. И колко може да варира цената след продажната цена на „ЛУКОЙЛ”?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Николов, един уточняващ въпрос. Имате ли данни каква част от общата търговия в България с петролни продукти е внос и каква част е произведена от „ЛУКОЙЛ”? Имате ли категоричен отговор?
ПЕТКО НИКОЛОВ: Имахме, в старото решение и това е част от статистиката по старото решение. В момента такава информация точно сме поискали и след като я получим, ще можем да отговорим на въпроса всъщност има ли такъв затварящ ефект на пазара на дистрибуцията на едро. Това е въпросът, в основата на който, разбира се, би се крило евентуално някакво скрито споразумение между тези участници на този пазар.
Що се касае до първия въпрос, трябва да кажа, че това положение на „ЛУКОЙЛ Нефтохим” не е монополно, защото монопол се дава по силата на закон. Това е по-скоро фактическо състояние на господстващо положение на това дружество на този пазар и ние никога не говорим, че на този пазар на производството е възможно да има картелно споразумение, защото участникът е един. Трябва да знаете, че когато има някакво споразумение между лица, които са в една икономическа група, това не е картел. Това, че има споразумение или би имало между „ЛУКОЙЛ Нефтохим” и „ЛУКОЙЛ България”, каквото и да се договарят, това не е картел, защото те са в една икономическа група. Но ако е налице договорка между „ЛУКОЙЛ България” и „ОМV” и „Shell” или другите участници на дистрибуцията на едро по отношение на цени или нещо друго, но в момента говорим за цени, то няма никакво съмнение, че тогава говорим за такъв картел – ценови, тежък картел.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да чуем господин Лазаров, който е от Комисията за защита на потребителите, който, макар и по-странично наблюдава тази тема, но трябва да защити потребителите. Заповядайте, господин Лазаров!
ДАМЯН ЛАЗАРОВ: Благодаря, господен председател!
Уважаеми народни представители, дами и господа, аз ще бъда съвсем кратък, обаче с това, че ще бъда кратък, искам да направя едно припомняне на всички нас. Ние сме контролен орган, който има ограничени компетенции. Те се базират на отношенията между търговец на дребно и потребител, свързани са с обявяването на цената и респективно да се защити правото на потребителя да направи своя информиран избор. Към настоящия момент тази наша компетенция е регламентирана в Закона за защита на потребителите, чл. 29, той е съвсем кратък – изискване, начин, специфичен за обявяване на цените на горивата, предлагани от съответните бензиностанции и газ станции в страната.
Към настоящия момент след получаване на сигнал от транспортния министър ние сме извършили проверки в над 150 бензиностанции. До момента не сме констатирали нарушение, свързано с начина на обявяването и прилагането на цената в съответните търговски обекти. Към настоящия момент в последните шест месеца след справка, която е актуална към днешна дата, нямаме получен сигнал от потребител или от някаква друга заинтересувана страна, която да сигнализира, че има констатирано нарушение относно обявяването и прилагането на съответната цена в съответната бензиностанция или газ станция. Това е, което мога да кажа.
Благодаря Ви за дадената дума.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: И аз Ви благодаря.
Следващите гости, които имат да направят конкретни предложения? Специално сте дошли на тази среща. Кой има желание? Ако няма желание, колеги, можем да преминем към точка втора.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Да направим почивка и тогава да преминем към точка втора.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, тогава 10 минути почивка. Благодаря на гостите за участието.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: За съжаление, колеги, нямаме опоненти, така че съжалявам, извинявам се от името на отсъстващите ми колеги за това, че днес ви разходихме.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, поради липса на кворум, закривам заседанието.

(Закрито в 16.15 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров

Стенограф:
Юлия Димитрова
(57 817)