1. Обсъждане на Законопроект за енергията от възобновяаеми източници, № 102-01-9, внесен от Министерския съвет на 8 февруари 2011 г. – за второ четене.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 15


На 29 март 2011 година, (вторник) от 14.00 часа в зала „Запад”, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе извънредно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на Законопроект за енергията на възобновяеми източници, № 102-01-9, внесен от Министерския съвет на 8 февруари 2011 г. -- за второ четене (продължение).
2. Разни.

Заседанието на комисията бе открито в 14.25 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Добър ден на всички колеги и гости! В залата има 14 народни представители. Имаме кворум и може да започнем днешното заседание.

Предлагам ви следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на Законопроект за енергията от възобновяеми източници, № 102-01-9, внесен от Министерския съвет на 8 февруари 2011 г. -- за второ четене (продължение).
2. Разни.
Колеги, по дневния ред имате ли предложения? Няма.
Който е „за” този дневен ред, моля да гласува.
Гласували 14 “за”
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.

Предлагам ви колеги, ако няма друг подход, да се върнем назад. Първият отложен член беше чл. 30, но разбирам, че колегите от ГЕРБ имат предложение за чл. 29.
Господин Червенкондев има предложение по чл. 18. Нека да започнем с неговото предложение.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря господин председател! Уважаеми колеги, при гласуването на чл. 18 и при изготвянето на доклада за комисия вследствие на работната група и предложенията, които бяхме направили е допусната техническа грешка, която в момента следва да бъде прегласувана от гледна точка доуточняване на конкретния текст и смисъла на предложенията, които сме имали. Като в тази връзка ще направим допълнително доуточняване на чл. 18, ал. 1, т. 7. Става въпрос за преференциите, които ще използва при определянето на цената на електроенергията произведена от биомаса по най-високите технологии на нейното производство. Говорим на електроенергията. Това е чрез така наречената „термична газификация”. Като в нашето предложение беше записано, не по-ниска от 30 на сто над преференциалната цена на тази, която е определена от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране за цената от електрическа енергия произведена от биомаса, от отпадна дървесина и други, чрез технологии за пряко изгаряне. В доклада на Комисията беше записано не „над”, а „от” преференциалната цена. Затова и в ал. 2 насърченията, когато нашата икономика изпълни индикативните цели, т.е договорените цели от 16 на сто от произведената енергия, т.е. употребената енергия, да бъде от източник ВЕИ трябва да отпаднат всички преференции по т. 5 и т. 6.
Ние предлагаме да се допълни и т. 7. Точно това са преференциите, които ще бъдат използвани от биомаса. Ако трябва да прочетем точно текста на т. 7 на чл. 18, ал. 1, той трябва да бъде следния: „определяне на преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия произведена от биомаса в случаите, когато се използват технологии за термична газификация, цената не може да бъде по-ниска от 30 на сто над преференциалната цена определена за електрическата енергия произведена от биомаса от отпадна дървесина и други, чрез технологии за пряко изгаряне с комбиниран цикъл”.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Това ли е вашето предложение? А в ал. 2 ще прочетете ли изменението, което предлагате.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: В ал. 2 „насърченията по ал. 1, т. 5, 6 и 7, редът за присъединяване по раздел ІІ …” и продължава нататък. Само добавяме и т. 7, която е част от преференциите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ще ви дам думата господин Николов. Процедурно доклада не е готов, така че може да се върнем и да преразгледаме текстове. Но нека да чуем мнението на министър Трайков.
Заповядайте господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Алинея 4, т. 5 по предложение на господин Червенкондев има задължително изкупуване на газ от възобновяеми източници по преференциални цени определени от ДКЕВР. Това е неговото предложение.
Аз имам предложение за изменение, защото този текст не е работещ. Той тогава се повдигна от господин Червенкондев, дали е работещ текста. Съгласувано с ДКЕВР имам следното предложение в чл. 18, ал. 4, т. 5 „задължително изкупуване на газ от възобновяеми източници със сертификат за качество и налягане, съгласно договор с обществения доставчик и/или крайните снабдители по преференциални цени, определени от ДКЕВР”. Става по-ясно.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: По чл. 18 има ли други народни представители с предложение? Чухте предложенията на господин Червенкондев и на господин Николов.
МАРИО ТАГАРИНСКИ: Не мога да разбера мотива да се определя точно каква технология се използва. Чрез технология за пряко изгаряне, която е най-неефективна. Има други технологии, които са по-високо ефективни. Говорим за биомаса, освен това само от отпадна дървесина. Има дефиниции в преходните и заключителни разпоредби за биомаса и мисля, че не е нужно да говорим точно за каква технология става дума. Смятам, че по-обхватно е да се говори за характеристика на енергия получена от биомаса. Тук едва ли не се дава някаква преференция точно за пряко изгаряне и точно от дървесина. Защо го записвате така, а не в по-широкия смисъл?
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Има няколко вида цени от биомаса точно за този вид технология, която е най-съвременната технология. Термична газификация на биомаса. Това са последните технологии с най-ниски въглеродни емисии, чрез контролиран термичен процес се газифицират горивните съставки на биомасата. Те стават в газообразно състояние и след това се изгарят в специален генератор. Тъй като има определени над 10 вида цени за различните биомаси, а няма за конкретната. Искаме в нашата икономика да влизат възможно най-добрите технологии.
МАРИО ТАГАРИНСКИ: Когато става въпрос за биомаса не е нужно да определяме технологиите. Технологиите се развиват непрекъснато. Не можахте според мен да се аргументирате.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има и трето предложение, което го прави господин Тагарински. В ал. 1, т. 7 да пише само „биомаса” и да не пише друго.
Нека да чуем министъра на икономиката, господин Трайков, по направените предложения по чл. 18. Господин Трайков, аз имам един въпрос към вас, тази т. 7 на ал. 1 може да има следния логичен въпрос, как точно ги изчислихме тези 30%? Това европейска практика ли е? От някъде другаде ли идва? Как могат да бъдат обосновани. Има такова предложение.
МАРИО ТАГАРИНСКИ: Може би не съм разбрал. Оттеглям си предложението.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Тагарински. Той си оттегля своето предложение. Тези 30% с какво се обясняват. Искам да чуя след това и господин Семерджиев. Вие подкрепяте ли това предложение, как то може да бъде обяснено, защото всеки ще пита, 30% над преференциалната цена. Така е в европейските страни ли? Откъде идва това предложение?
ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Господин председател, излишно е мен да ме питате затова. Може би колегите имат основание и ще се радвам да го чуя. Не знам защо точно една технология, точно с едни проценти е по-скъпа или по-евтина от друга.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Вие подкрепяте ли това предложение?
ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Нека да каже регулаторът, защото той изчислява цените. Като взима една технология изчислява я нея и след това прилага проценти, за да изчисли на другите технологии, а регулаторът изчислява по всяка технология на стен дъ лон бейсис. Нали така господин Семерджиев. Така че ако те виждат някакъв такъв ключ от 30% като автоматично приложим, нека да каже господин Семерджиев.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ще ви дам думата господин Червенкондев, но преди това господин министър трябва да има позиция на Министерство на икономиката по този текст. Не съм съгласен да препращате към господин Семерджиев. Това е важен текст. Може да има мнение.
ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Това е директно свързан с ценообразуването господин председател. На ДКЕВР ще му се наложи да изчислява цените по всяка технология.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Господин председател, ще помоля не манипулирайте Комисията. Не е длъжно Министерството да има отношение, след като предложението е от народен представител.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Винаги Министерство на икономиката, господин Димитров, аз уважавам мнението им.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Те могат да изкажат мнение, но могат и да не изкажат.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Само като допълнение господин председател. В европейската практика, както казахте наистина тези технологии се бонифицират с преференциални допълнителни бонуси и преференциална цена. Такава е практиката в Гърция, където преференциите започват от 20 и стигат до 40%. В Италия са от 60%. Така че ние считаме, че сме намерили оптималното решение като предложение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Семерджиев, имам въпрос към вас. Защо в случая не се прилага общото ценообразуване, а се казва, че една цена ще зависи от друга цена и то с ясен процент. Такава ли е европейската практика и вие подкрепяте ли това предложение.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Аз първо ще кажа, че наистина по всяка технология, когато ДКЕВР определя цени, той дава и основанията за тези цени. Очевидно е, че при тази технология капиталовите разходи са по-високи и трябва да има по-висока цена. Колко по-висока трябва да се определя наистина на базата на осреднени проекти. Практика има в много страни, разбира се, с някаква надбавка като проценти. Но у нас поне практиката досега е била за всеки вид технология поотделно, да се определя цената на база на конкретните капиталови и променливи разходи, с отчитане на други важни параметри като часове на работа и т.н. Така че дали ще се определи по този начин или ще се определи от ДКЕВР, при всички положения ще е по-висока цената за тази технология, защото ще трябва да се покрият по-високи капиталови разходи. А колко по-високи, аз не мога да кажа сега. Практиката в другите страни, каза господин Червенкондев и аз я знам, е такава. Но какви точно са основанията не мога да кажа.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Семерджев, може ли да ми дадете конкретен пример с една страна, в която важи същото правило. Да ми кажете: ето господин Димитров, в тази страна е по същия начин.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: В Италия е така.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Освен това, господин председател, цената се определя единствено и само от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, именно по този подход и методика, който тя има. Тъй като въпросът е, че нямаше в момента такава определена цена, ние използваме вид модифициране на тези нови технологии. Нищо повече. Цената се определя единствено и само в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране по тяхната методика.
Господин Аталай заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви.
Колеги, аз не знам защо се върнахме на нещо, което се беше изяснило и вървеше. Тук останаха още от предишното заседание неизяснени два въпроса. Първият въпрос е това, което господин Тагарински повдигна и тогава повдигнахме. Ние народните представители смятаме, че Министерството подкрепя, да има надбавка за всеки който инвестира в най-новите технологии. В тази насока смятам, че нямаме две мнения колеги. За да дадем възможност да не купуваме тези стари ветрогенератори от Германия, които ги хвърлят. Стари технологии, които от Италия ги хвърлят да ги купим тук и да ги внесем, а да купим най-новото. И затова че ще влезе новата технология, аз съм за да дадем преференции. Преференциите дали да са 30% или 20% или 40% има ред критерии, които би трябвало да се определят и вие преди да ги предложите тук с тези 30% всеки един разумен човек, смята, че Министерство на икономиката и енергетиката, Държавната комисия по енергийно и водно регулиране приема върху цената на електроенергията, която ще се получава в общия микс е най-добре да бъде 50%, 30%, 40%. Това е един основен аргумент в момента. Ако нямате такива разчети, няма защо да се връщаме назад. Значи не сте готови.
Вторият въпрос е, нека да отпадне от пряко изгаряне, но с ясното съзнание да напишем, че всякакъв вид нова технология, която ще се инвестира в България ще има съответния принос. Поради простата причина, това което чух преди малко от господин Семерджиев, че те са в състояние да смятат точно цената на електроенергията от всички технологии, които са представени в Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. Ако подходим така ще имаме общо разбиране и ползата ще бъде обща. Ако имате друг подход, аз не бих се съгласил да подкрепя това. И още повече няма да мога да се съглася с министър Трайков, че няма как Министерство на икономиката и енергетиката да не дават точно и ясно становище и мнение по този въпрос. Още повече във всеки член от този закон, ние ако нямаме яснота, финансови възможности и визия за развитие на възобновяемите енергийни източници от гледна точка на Министерството, съобразявайки се с предложенията на народните представители да могат да ги включат в тази визия, значи ние тук сме се събрали на някаква сбирка пак и днес ще удължим много времето за което сме се събрали.
Затова бих ви предложил поне, ако не вземете отношение по текстовете, да ги гласуваме, защото идва четвъртък, март месец минава. Вкарайте го в залата, трябва там да си кажем кой каквото има. И без това този закон за мен няма да е работещ.
Мислех днес, господин председател с последно изречение да завърша, да започнем от Националната електрическа компания ЕСО, електроразпределителните дружества, министъра. Тук точно и ясно да ни кажат онези въпроси, които ние им зададохме и смятахме, че днес ще ни отговорят. Колко са мощностите, които са ангажирани с предварителни договори? Колко са мощностите с окончателни договори? Какъв е процентът на индикативната цел, който сме постигнали, защото в неделя имах възможност да слушам пътувайки от едно село на друго министъра на екологията каза, че сме постигнали над 15% от индикативните цели. Ами ако сме постигнали 20%, тогава какво правим? Нека да изясним тези неща в началото, за да може да тръгнем да работим. Защото опозицията напираме да приемете закон, но поне да е работещ.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Трайков поиска думата. Заповядайте господин министър.
ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Благодаря господин председател!
Уважаеми господин Аталай, уважаеми колеги, ще получите отговорите на въпросите, които останаха от миналия път. Сега по конкретното предложение, без да коментирам точно технологии, по принцип фиксиран процент ми се струва малко притеснителен и ограничителен. Но ако се вземе решение да подкрепим нещо, трябва да го правим с ясните аргументи, а не с това, което каза господин Аталай, че нещо трябва да се бонифицира, защото е нова технология. Все едно да кажем, че всяко ново поколение соларни панели ще ги бонифицираме нищо, че стават по-евтини. Решението трябва да се вземе от ДКЕВР въз основа на капиталовите разходи и може да се даде бонус например, ако са по-малко емисиите на въглероден двуокис или по някакви такива критерии, а не само защото една технология е измислена след друга.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: По принцип искам коректно да припомня на колегите, че това предложение беше гласувано още на първото заседание. Има техническа грешка, която в момента дискутираме. Така че то беше подкрепено от почти всички.
А що се отнася до технологията, наистина, да в момента това е технологията за производство на електроенергия от биомаса в която въглеродните отпадъци са почти близки до нула и това е възможно най-съвременната технология от гледна точка като полза от екологията. Тъй като в цялата философия на закона и на другите закони нямаме допълнителни стимули, които да бонифицират тези високи технологии, това ни е била целта и идеята на мен и на колетите, които са подкрепили предложението, да се стимулира с допълнителна цена, която се определя от Държавната комисия на база на тяхната методология. Тъй като все още няма такава определена, затова ние фиксираме нещо, което е прието в почти цяла Европа, като допълнителен стимул в цената на електроенергията.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, имаше въпрос на господин Тагарински, макар че той в момента напуска залата. Дали това се прави само за един вид технология или касае всички технологии, които работят на биомаса? Господин Семерджиев, може би ще ни разясни като най-добър специалист в тази насока. Това коя част от бизнеса точно касае, който работи с биомаса. Да ни обясните ясно господин Семерджиев.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖЕВ: Аз ще ви кажа, че цените, които се определят обикновено са за съществуващите проекти и ние не може да определим цени за всички възможни проекти, независимо от това, дали те са предложени за реализация в България или не. Подходът обикновено е, когато възникне необходимост от ценообразуване за даден тип технологии и проекти, то тогава се използва методологията и се ценообразува. Досега такива не е имало. Така че те ще бъдат определени като цени на тези технологии към момента когато възникне необходимост, т.е. някой поиска разрешение да изгради и експлоатира такава централа. Тогава вече се прави този анализ и се определят такива проекти. Предимството на подобна технология е, че газът който се получава може да бъде вкарван в газоразпределителните тръби или преносните, ако се вдигне налягането, така че да се използва и на други места. Ако е на отдалечено място, това е предимството на тази технология.
Ние подкрепяме напълно този текст, който господин Валентин Николов каза във връзка със сертификата за качеството на газа. Необходимо е да се изпълнят всички изисквания, с оглед постигане на пълна безопасност на използването на този газ в газоразпределителните мрежи. Той е свързан главно с възможностите да се използва този газ и на други места, а не само локално където се получава този газ.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Семерджиев. Други колеги, народни представители, желаят ли думата? Няма.
Да преминем към процедура по гласуване.
Моля господин Червенкондев за яснота на колегите още веднъж да прочете редакцията на ал. 1, т. 7, чл. 18.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Точка 7 „определяне на преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия произведена от биомаса, в случаите когато се използват технологии за термична газификация, цената не може да бъде по-ниска от 30 на сто над преференциалната цена, определена за електрическата енергия произведена от биомаса, от отпадна дървесина и други, чрез технологии за пряко изгаряне с комбиниран цикъл”.
Алинея 2 „Насърченията по ал. 1, т. 5, 6 и 7 …” и така до края на алинеята.
Точка 5 е на колегата Николов, нека той да си я прочете.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: По тези предложения, касаещи ал. 1, т. 7 и ал. 2 направени от господин Червенкондев, който е „за”, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Един. Въздържали се? Трима.
Приема се тази редакция.
Господин Николов, моля Ви да повторите вашето предложение.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: В чл. 18, ал. 4, т. 5 „задължителното изкупуване на газ от възобновяеми източници със сертификат за качество и налягане, съгласно договор с обществения доставчик и/или крайните снабдители по преференциални цени, определени от ДКЕВР”.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: По това предложение господин Семерджиев желае ли да направи редакционна бележка или вие казахте, че го подкрепяте.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Ние го подкрепяме.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Който е „за” това предложение, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Прима се.
Разбирам, че групата на ГЕРБ имат предложение по чл. 29.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предлагаме за прегласуване чл. 29. Като с промените в чл. 29 ще ни запознае господин Белишки.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Промените са в чл. 29, ал. 1. Текстът се променя по следния начин: „При сключване на предварителен договор за присъединяване производителят на електрическа енергия от възобновяеми източници дължи на преносното или съответно разпределителното предприятие, което го присъединява авансово плащане в размер на:
1. 50 000 лв. за всеки MW инсталирана мощност на бъдещия енергиен обект, когато инсталираната мощност е по-голяма от 5 MW;
2. 25 000 лв. за всеки MW инсталирана мощност на бъдещия енергиен обект, когато инсталираната мощност е до 5 MW включително.”
В ал. 2, 3 и 4 няма промени.
Тук имаме нова ал. 5 „Предварителният договор е със срок не по-дълъг от една година, като преди изтичането на този срок производителят подава писмено искане за сключване на договор за присъединяване”.
Идеята тук е да фиксираме срок от една година за предварителен договор.
Нова ал. 6 „Договорът за присъединяване е със срок не по-дълъг от срока за въвеждане в експлоатация на обекта и съоръженията за присъединяването му, но не повече от две години, когато въвеждането в експлоатация е предвидено да се извърши на един етап. При поетапно въвеждане в експлоатация срокът за въвеждане в експлоатация на първия етап е не повече от две години от сключването на договора”.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Извинявайте господин Белишки, може ли да прочетете отново вашето предложение за ал. 6.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Създава се ал. 6 „Договорът за присъединяване е със срок, срокът за въвеждане в експлоатация на обекта и съоръженията за присъединяването му, но не повече от две години, когато въвеждането в експлоатация е предвидено да се извърши на един етап. При поетапно въвеждане в експлоатация срокът за въвеждане в експлоатация на първия етап е не повече от две години от сключването на договора”.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Процедура.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Това ли са всички изменения, които прочетохте?
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Не. Мога да продължа.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да ги прочете господин Белишки.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Тук сме комисия от народни представители и ние може да четем. Дайте този материал, да погледнем и ние и да знаем какво правим. Давате ги когато ги приемате. Но дайте ги малко предварително.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Прав е господин Аталай.
Моля ви господин Белишки, господин Николов, това са ваши предложения и да ги дадете на всички народни представители, за да може да следим внимателно нещата. Господин Белишки продължете нататък.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Благодаря господин председател.
Продължаваме с ал. 7 „Отговорността на страните при неспазване на условията и сроковете по предварителния договор за присъединяване и по договора за присъединяване се уреждат в съответния договор”. Тук за първи път се въвежда, че в предварителния договор имаме ясно поети ангажименти от двете страни.
Алинея 8 „Процедурата за присъединяване се прекратява при неизпълнение на някои от изискванията по ал. 1 и ал. 5. В тези случаи становището по чл. 23, ал. 5 за условията и начина за присъединяване се смята за невалидно, съответно предварителният договор се счита за прекратен”.
Алинея 9, това всъщност е старата ал. 7, „Цената за присъединяване на енергиен обект по чл. 24 е индивидуална, включва разходите за изграждане на съоръженията за присъединяване към съответната разпределителна мрежа и се определя съгласно методика, приета от ДКЕВР съгласно съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от Закона за енергетиката”.
Нова ал. 10 „Предварителният договор и договорът за присъединяване се сключват при условията и по реда на наредбата по чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката”. В случая двете алинеи 10 и 7 си кореспондират.
Алинея 11, това е всъщност старата ал. 8 „Държавната комисия за енергийно и водно регулиране изготвя доклад до 30 юни 2011 г., и на всеки две години след това …” И тук може би само редакционно да се допълни. “Докладът се публикува на интернет страницата на ДКЕВР относно спазване правилата за покриване на разходите, съгласно ал. 1, 2, 3, 4 и 9 и чл. 27 и прави предложение за изменението им “при необходимост.”
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Чухте предложението. Разбирам това е общо предложение за групата на ГЕРБ. Нека да чуем Министерство на икономиката по тези предложения. Господин Трайков, г-н Налбантов, ако имате забележки или допълнения, сега е момента.
Господин Семерджиев, по така направените редакции какво е вашето мнение.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Да се запозная по-подробно.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Имам един въпрос към вас. В ал. 8 има неясен текст. Правният отдел съвсем основателно задава следния въпрос. Второто изречение “В тези случаи становището по чл. 23, ал. 5 за условията и начина за присъединяване, съответно предварителния договор се считат за прекратени.”
Как може едно становище да е прекратено? Какво точно имате предвид или какво точно се има предвид? Може би някаква редакция е необходима.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Становището, което е дадено с определени параметри съответно от НЕК или от разпределителната компания, също има срок и определени параметри и определен тип ангажимент. В този смисъл, че се прекратява, че става невалидно. Трябва да се измисли някакъв текст.
РАМАДАН АТАЛАЙ: От някъде трябва да започнем с ясното съзнание, че това което е написано, няма как да бъде прието. Този въпрос от ал. 8 започват да възникват и други въпроси. Процедурата за присъединяване се прекратява при неизпълнение на някои от изискванията по ал. 1 и ал. 5. Коя е виновната страна? Ако инвеститорът е нарушил разбирам прекратяването, но ако наистина електроразпределителното предприятие или ЕСО не са си изпълнили задълженията, защо трябва да прекратим на инвеститора неговото становище.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Аталай, може ли да се добави „ако е по вина на инвеститора”, такъв текст може би е редно да имаме.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Добре господин председател.
Възниква въпроса, Народното събрание приема закони, в които се казва: Всеки виновен след това трябва да има и съответната санкция. Затова приемаме тези разпоредби накрая. Процесът върви. Ако има виновен, до тук гледаме само инвеститора къде има вина и от него сега ще ви кажа колко пари вземате и за какво ги взимате и вие също не можете да ги обясните. Колко и каква ще е санкцията на електроразпределителните предприятия и на ЕСО, ако съответно пречат в законоустановените срокове. Наказанието на инвеститора казахме, прекратява му становището. Поне на първо четене, аз няма да мога да взема отношение по чл. 29, защото това е нещо много сериозно за което сме работили. Виждам, че има определени срокове, които и ние искахме да бъдат включени. Задавам си въпроса. Пишем, в цената за присъединяване на енергийни обекти ал. 9 по чл. 24. Индивидуално включва разходите за изграждане на съоръженията за присъединяване към съответната разпределителна мрежа. Казва определя се по методиката, която прави господин Семерджиев.
Връщам се на ал. 1. Казано е, че взимаме 50 000 лв. само защото човекът е решил да инвестира. След това взимаме 25 000 лв. на по-малките, на по-ниските и от тях взимаме 25 000 лв. Казваме в ал. 2, че този аванс е част от цената на присъединяването и остава в полза на енергийното предприятие. След това казваме, че цената на присъединяване на енергийния обекти в ал. 9 включва всички тези разходи. Нали сме посрещнали разходите с тези 50 000 лв. и с 25 000 лв.? Ние един път даваме на ЕСО парите и казваме: Ти от този ден нататък при 1000 мегавата по 50 000 лв. значи 50 млн. лв. сме дали на ЕСО. И с тези 50 млн. лв. ти ми подготви мрежата. Обаче след това в ал. 9 казваме, че цената за присъединяване на енергийния обект, разходите за изграждане съоръжението за присъединяване към съответната разпределителна мрежа се определят, съгласно методиката. И какво правим в методиката, като още го товарим в цената крайния потребител. Проста логика. Не може да вземете 50 млн. примерно или 5 млн. или 2 лв. и да дадете на което и да е предприятие, дали е частно или държавно и след това инвеститорът отново да го натоварите да плати цена присъединяване и в тази цена присъединяване, всичките тези разходи, които той ги е правил, господин Семерджиев, ще натовари и цената на електроенергията, която крайният потребител ще купи.
Колеги, много лесно започнахте само да натоварвате, от някъде да събирате пари и то събираме пари на електроразпределенията, събираме пари и на ЕСО. А всички разходи, които тези предприятия правят, господин Семерджиев ще каже ,че се признават и се слагат като инвестиции и в цената на електроенергията, която плаща крайният потребител. Защо нямаме инвестиции? Защо им контролирате инвестициите тогава?
Подходът който е в ал. 1 е неправилен. Логиката за която ние бяхме се разбрали с вас, да намерим начин, тези които търгуват със сключени предварителни договори и държат мощности, как да ги освободим. Съгласен съм да търсим някакъв метод, някакъв принцип да въведем в закона, но не с допълнително натоварване на инвеститора и даване пари на ЕСО. Аз така разбирам този текст. Ако не съм прав, нека колегите, които предлагат да ни го кажат. Но още веднъж господин председател аз ви казвам, колкото и да сме вундеркинди тук, ние за такъв кратък срок от време, от една минута четене, няма да може да вникнем идеята, която съдържа чл. 29 или чл. 31.Затова предлагам да предложат нещо колегите, което е приемливо, за да приемем този закон.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Белишки.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Благодаря господин председател!
Господин Аталай, ние с вас това сме го обсъждали точно ал. 1 на чл. 29 и то касаеща тези авансови вноски. Аз също съм категорично против. Това е колективно решение, което го внасяме, колективно предложение. Но имаме уговорката, че специално за тези авансови плащания, така наречени в Наредба 6, която предстои да бъде също променена в чл. 60, там където има възможност разпределителното или преносното предприятие да възложи изграждането на обекта на самия производител, това нещо ще отпадне. Това са уверенията, които сме получили от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма.
Другото нещо, вече на етап предварителен договор, в самия предварителен договор, там ще бъдат изяснени задълженията. И още там ще има поети ангажименти за изграждане на мрежата. Това са двете неща, които лично аз, говоря от свое име, съм склонен при изпълнението им тези пари да бъдат подкрепени. Защото това нещо, ако не бъде изпълнено и Наредба 6 не бъде променена в частта й за изграждане на съоръженията от страна на инвеститорите, аз ще съм първия който ще инициира промяна и ЗИД, в който точно тези пари ще бъдат давани на окончателен договор.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин председател, ние наистина имахме толерантното отношение, доброто желание с народните представители от ГЕРБ да намерим изход от създалата се ситуация. Аз не го крия и сега пак го казвам, но подходът не е това. Нито обещанието, че в Наредба 6 ще отпадне това, което сме приели в закона, може да е вярно, нито това което говорихме с вас. С вас говорихме, че при сключването на окончателния договор след като вече е издадено строителното разрешение, за да влезем в закона и да не се атакува нито в Конституционния съд, нито да има от Президента връщане, да определим определена такса за присъединяване, което би трябвало да плати инвеститора. Това беше идеята ни. Нямахме никаква друга идея, това което ни предлагате в момента.
Колеги, това не е изхода. Може още много да говорим. Нека юристите да го видят. Нека тези, които правят рамката да видят, че не е в този член. Вземете отношение за да имаме решение на този въпрос. Ако искате приемете го. Но разберете, че това води до ред неща, че вие отблъсквате инвеститорите. Отблъсквате тези, които наистина искат да инвестират, заради това, че някои в момента ангажирали мощности и искаме да им въведем някакъв ред, който не е въведен преди.
Аз поемам определена отговорност, разбира се, за мен да отпадне ал. 1 като предложение и да мислим за останалите алинеи. Не можах да прочета чл. 31. Не се смятам за експерт, но много експертни неща има. Нека, с най-добро пожелание казвам, Министерството да вземат отношение наистина по този закон.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Редно е министър Трайков, вие или вашите колеги да вземе отношение по предложената редакция на чл. 29.
СВЕТЛАНА МАРИНОВА: Уважаеми господин Аталай, основателни са всички въпроси поставени тук, дотолкова доколкото имаме коренна промяна за визията в бъдещето уреждане на тези отношения. Подходът който е възприет в ал. 1 кореспондира с новата визия за присъединяване, при което разходите за присъединяване няма да бъдат за сметка на преносното и разпределително предприятие, както до момента е регламентирано в закона и с което ние видяхме, че този закон не работи и механизмът е неуспешен. Подходът е друг. Присъединяващото се предприятие и разпределителното ще поемат своята отговорност във връзка с разходите, които предизвиква новото присъединяване. Тоест, трябва да има и финансово участие на бъдещия инвеститор, което гарантира както успешната реализация на това присъединяване и развитие на мрежата, така и неговият твърд ангажимент, че по отношение на него са поети определени задължения. И то най-малкото заради финансовите ангажименти с които участва и няма да си позволи да блокира капацитети, с което ще се постави под въпрос изпълнението на целите на възобновяемите източници.
От тази гледна точка даването на тези пари не може да се тълкува в посока на противоконституционност. Не виждам основание за това. По който и да е договор предварителен в тази държава може да се уговори частично или дори цялостно плащане още при сключването на предварителния договор.
Освен това вие казахте, че има механизъм с който да се доплаща след като един път бъдат платени така посочените суми. Такъв механизъм има, но той ще бъде прилаган тогава, когато така посочените суми са недостатъчни. А това ще бъде ясно на лицето, което отиде да сключи предварителен договор, в който е посочена и тази сума и очакваната сума за доплащане. Тоест, целта е да има максимална яснота в този процес, кой с какви ангажименти е и всеки да участва както с финансови ангажименти, така и по отношение на изграждането на съоръженията. Да се преодолее тази инертност, която в момента имаме. Да изчакваме производителите да правят определени неща. Когато те са готови, едва тогава присъединяващото дружество тръгва да прави своята част от работата. Това води до един много протяжен процес, неефективен и в много от случаите много скъп. Мисля, че с тези норми сме постигнали това.
А опасенията ви, че това не кореспондира с Наредба 6, всъщност според мен не мисля, че могат да намерят почва, дотолкова, доколкото самият механизъм предвижда тук, че изграждането се прави от разпределителното или от преносното предприятие. Тоест, прекратява се практиката, производител да си изгражда сам съоръженията, да прави разходи, да калкулира цени. Някой да му ги плати. После същият този производител да продава на разпределителното предприятие, което отново калкулира разходи. Някой отново му ги плаща. Тоест, тази порочна практика се прекратява с поемането на задължението, което по директиви имат операторите и на преносната и на разпределителната мрежа.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: И аз ви благодаря.
Има представител на бизнеса, който желае да вземе думата.
СЕБАСТИАН НЬОТЛИКС (Българска ветроенергийна асоциация): Като цяло сме съгласни, че трябва да има предварително плащане за отсяване на проектите. Но много важно е, че това предварително плащане не може да бъде фиксирана сума, тъй като иначе се създава изкуствен праг, с изкуствен минимум. Нашето предложение е това предварително плащане да бъде изчислявано на индивидуална база за всеки индивидуален проект. В противен случай, ако има минимално плащане по този начин цената ще се оскъпи за всички страни, дори и за крайния потребител. И точно този изкуствен минимум считаме, че е против европейските директиви.
Втората точка, която считаме, че отново е против европейската директива и против принципите на конкуренция е прекратяването на правото на производителите да изграждат сами съоръженията за присъединяване. Ако това бъде осъществено ще бъде даден монопол на компании като ЕОN да изграждат съоръженията за присъединяване. По този начин отново ще бъдат оскъпени цените за всички страни, дори и за крайния потребител и това не е в ничий интерес. Така че предварителното плащане следва да бъде пропорционално и производителите трябва да имат правото сами да изграждат съоръженията за присъединяване. И тогава би следвало да има банкова гаранция, а не предварително плащане.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря за изказаното мнение. Министър Трайков поиска думата.
ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Благодаря господин председател!
Уважаеми колеги, честно казано, аз съм малко разочарован, че след толкова месеци наред дискусии в момента поставяме под съмнение една от основните тези около която бяхме обединени в началото и особено съм разочарован от това, че бизнесът използва тук някакви пукнатини, които им се струват, за да вкарат отново тези за които вече сме се разбрали. Ясно е, че за инвеститорите тези суми не са големи. Ясно е, че това е начин за ограничаване, за отсяване на качествените проекти. И е ясно, уважаеми колеги депутати, че в един закон, в който даваме само привилегии на тези инвеститори, това е начин да има някакъв минимум, който те да върнат обратно към клиентите. Защото тези пари, които отиват в мрежовите дружества в същност оказват влияние върху цената, която се определя за крайните клиенти на регулирания пазар.
Искам да призова за разбирането и подкрепата ви да не подлагаме под съмнение основни принципи, които вече сме приели.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев поиска думата. Заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: За да не е съвсем абстрактна тази сума, аз искам да я определя като процент от инвестицията - 50 000 лв. в случая с фотоволтаиците например представлява 1 % от цялата инвестиция. 25 000 лв. представляват половин процент от инвестицията. Тези половин и един процент не се вземат в допълнение на това, което ще струва присъединяването, а те са аванс по отношение на това присъединяване. В началото ние коментирахме, че този аванс не трябва да се взема прекалено рано, защото ако присъединителното дружество започва да извършва своята част от работата след окончателния договор, то между предварителен и окончателен договор едни пари стоят, без да се прави нищо. Сега този въпрос го изчистихме и присъединителното дружество ще започва още от предварителен договор да изгражда съответните съоръжения и да се подготвя за включването. В крайна сметка тези 50 000 лв. рано или късно ще се дадат. Тези 50 000 или 60 000 или 70 000, в зависимост от това колко е цената за присъединяване. Тук искаме аванс на етап предварителен договор, който е съвсем символичен на фона на размера на инвестицията. В последствие след като се сключи окончателен договор и след като се извърши необходимата инфраструктура от страна на присъединителното дружество, евентуално доплащане каквото е необходимо. Не става въпрос за някакви допълнителни средства, които инвеститорите плащат. Това са същите пари, само че с аванс и окончателно плащане, вместо само с окончателно плащане накрая.
ПРЕСД. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Николов, много кратко мнение по тази тема.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Това което исках да кажа е, че ако говорихме за 50 000 лв. при сключването на окончателен договор нямаше да има никакви различия нито с Министерството, нито с господин Добрев. Това което според мен е хубаво да бъде ясно при приемането на тази сума е, че на ниво предварителен договор рисковете пред инвеститора този проект да не може по някаква причина да бъде реализиран, който не е само свързан със свързването, а може да е свързан с наличието на ОВОС на някакви други промени, които могат да настъпят през този период е прекалено голям. Това което е нашата позиция е, че хубаво е по някакъв начин все пак тези плащания да бъдат съществени, но все пак да отчитат риска на нивото на етапа на развитие на определените проекти.
И вторият ми коментар, понеже нямам текста пред себе си и не мога да разбера и това е по-скоро въпрос, има ли механизъм за връщане, ако се окаже, че връзката свързването струва по-малко от това, което вече е платено?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Аталай поиска думата.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви.
Благодаря господин министър, но аз няма да мога да ви подкрепя в частта, която казахте, че толкова месеци сте обсъждали този законопроект. Аз не съм останал с такова впечатление. Не знам кои от бизнеса са ви подкрепяли в тази насока, но ако сте имали предвид, че вие ще определите и ще дадете възможност на големите фирми с големите възможности, философията на този закон и на директивите не е така. Ако не съм прав ще ме опровергаете. Но това, което каза юристката Ви, разбирам сега чак, че вие логиката за даване на преференциалност и преднина на възобновяемите енергийни източници над фусилните и над онези генериращи мощности, които бълват денонощно онези отпадъци сте се отказали от тази идея, можехте да го кажете по-рано и да не гласуваме заглавието на закона, че е Закон за енергия от възобновяеми енергийни източници и да приключим с този закон. Но с тази логика, която юристката ви изложи тук и с това, което вие казахте, нищо друго не остава, ние наистина да не подкрепим този закон от тук нататък. Може да се съгласим с някои ваши изложения и виждания само тогава, когато чуем, че това което каза министърът на екологията, че сме постигнали 16 процентната индикативна цел. Ако това сме постигнали, тогава ще вземем и друго отношение по този въпрос.
Колеги, моето предложение е да оттеглите чл. 29 в ал. 1, защото не че тук бизнесът ви задава въпроса, какво правите с останалата част и как ще върнете. Възниква въпросът тук защо бизнеса трябва да инвестира, да финансира, след като вече не си спомням точно в кой член, мисля че беше чл. 12, когато още в началото поставяме ред прегради, ред цедки, вашите цедки, които ги слагате. Една година даваме заявление. Чакаме Държавната комисия по енергийно и водно регулиране да каже какви са мощностите. Даже не максималните мощности. След тава две години ще изградим националните планове за действия за енергия от възобновяеми енергийни източници от кметовете. Докато стигнем до националния план, 10 годишния, който вие господин министър трябва да го утвърдите. Толкова пречки слагате в рамката на този закон, че не виждам защо трябва да го гласуваме. Но ако смятате, че големите фирми, които искат в момента да строят фотоволтаици с 50, 100 мегавата, 200 метгавата имат възможност да платят и да спрем тези, които искат да инвестират в рамките на мегават, два, три и да създаваме пречки, успявате.
Пожелавам ви успех. Действайте!
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Николов, заповядайте.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Поправете ме, ако греша, но доколкото не ме лъже паметта, в момента вече са станали 6000 MW предварителните окончателни присъединени мощности. 16 000 MW са заявените мощности със становища. Тоест, този либерален режим, който правилно законодателите са приели, за да може да предизвикат инвестиции в България се оказаха прекалено привлекателни за инвеститорите и за спекулантите за съжаление, които държат мощности, а не изграждат мрежата. Затова ние надявам се, да не сме минали другата крайност, но да сме сложили някакъв вид цедки, не толкова за да ограничаваме малките, а просто да видим истинските намерения на инвеститорите. Първото което е. И второто, един мегават сме го оставили господин Аталай, без да плащат тази сума. Знаете, че го приехме този текст. Така че за 1 MW не се притеснявайте. Те няма да плащат тази сума. Като тези 50 000 и 25 000 лева де факто са минималната сума за присъединяване. Тоест няма да се връщат пари. Това е минимална сума за присъединяване. Ако е по-голяма, те ще доплатят. Това е изискването - хем да се види сериозността, хем по този начин да има и някакво финансиране. Защото ако ЕСО-то се отдели от НЕК, както е евродирективата, то тогава не съм сигурен, че ЕСО ще има достатъчно пари да присъедини всичките тези мощности. Защото пак, казвам 6000 мегавата са три пъти АЕЦ “Белене”, който искаме да изградим колкото тук се надприказваме, дали трябва или не трябва. Три пъти АЕЦ “Белене”. А с какво ще ги компенсираме? Какви компенсиращи мощности, кой ще ги изгради, кой ще ги финансира тези компенсиращи мощности? Това са интересни въпроси на които не знам дали някой е отговорил досега. Ако искате да наблъскаме ЕСО-то с проекти за присъединяване, той е длъжен да ги присъедини и после да мисли как ще ги компенсира и дали няма да гръмне мрежата, това е друг въпрос.
Но аз мисля, че преди всичко ние трябва да се грижим за сигурността на мрежата, за сигурността на нашите избиратели. Тоест, да търсим вариант да има наистина сигурни инвеститори и то да не превишаваме 21%, доколкото се сещам, 21% е за електрическата енергия за крайни потребители. Мисля, че е добро това предложение с не прекалено много цедки по пътя си.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други народни представители, които желаят думата? Няма. Ясни са аргументите.
Необходимо ли е предложението на господин Белишки и групата на ГЕРБ, както разбирам, да бъде четено втори път, колеги? Имате го пред вас.
ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Само за яснота. Цифрата 15,1% е процентът от електрическата енергия произведена в България през миналата година от възобновяеми енергийни източници. Нашата цел, както всички знаем е процентът от крайното брутно потребление. В индикативния ни план за 2010 г. се измерва единствено това. Господин Налбантов ще го помоля да ни прочете по етапа на планираните мощности.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Аз ще прочета данни по видове източници и по нива на напрежение. Тоест дали са към разпределителна или преносна мрежа. За фотоволтаични централи по предоставените данни, предварителните договори сключени в електроразпределителните дружества са за 1114 MW. А договорите за присъединяване, т.е. окончателните са за 356 MW. Въведени в експлоатация 28 MW.
За вятърни централи - предварителни договори 180 MW; окончателни договори 171 MW; въведени в експлоатация 328 MW.
Имаме и за водни централи. Тук разбира се, стойностите са доста по-ниски - 34 MW предварителни договори; окончателни договори 33 MW и въведени в експлоатация 151 MW. Това са пак в разпределителните дружества.
Имам данни за НЕК. Тук има представители на ЕСО, може би техните данни ще бъдат по-точни. Ако искате те да ви ги представят или да представя това, което аз имам. Тъй като там процесите се развиват и много от договорите, които в един момент са били предварителни. По мои данни общо договорите са за над 700 MW. Говорим за фотоволтаични централи. От тях около 200 MW са вече окончателни договори. Най-много са естествено вятърните. Общо те са за около 2400 MW. От тях 190 вече са окончателни договори. Въведени в експлоатация 467 и водни централи няма естествено нови за присъединяване в НЕК.
Само за сравнение от тези мощности, които са посочени. За изпълнение на целите в националния план за действие на енергията от възобновяеми източници по прогнози мощностите от вятърни централи трябва да са малко над 1200 MW и от слънце 300 MW. А 10 годишният план за развитие на електропреносната мрежа, максималните възможни мощности са съответно 1800 MW вятърни и 600 MW слънчеви.
ПРЕСД. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Налбантов, благодарим за данните, разбира се, но говорим за процент от крайното потребление. Това е 16% дял от потреблението. Следващият въпрос е следния: Ние за да предвидим как ще се развива ситуацията трябва да отчетем мерките за енергийна ефективност, които се надявам ние да приложим. Тогава самото потребление ще спада и много по-малко мощности, като обем мощности ще запълнят това потребление. Ако съм прав потвърдете това. Тоест на нас ни е необходим нов план, който да изготви Министерство на икономиката и който да отчете две величини. Едната величина, която вие сега се опитвате да отчетете, нови мощности. Другата величина са мерки по енергийна ефективност. Как при приложението и на двете ще се развива процента ВЕИ-та в крайното потребление. Тоест такъв план или такава сметка до 2020 г., ако нямате, според мен трябва да направите. И трябва да я представите, за да може да си правим и ние сметката.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Благодаря ви господин председател!
Имаме план за енергийна ефективност. Но когато изработваме националния план за действие за възобновяемите източници са отчетени и мерките по енергийна ефективност и естествено това по какъв начин те ще повлияят на крайното потребление. Така че тези прогнози, които са правени за крайното потребление са отчетени и мерките за енергийна ефективност. Естествено, мерките за енергийна ефективност би трябвало да доведат до намаляване интензивността на потреблението. Но дали ще доведат до абсолютно намаление на потреблението, това е вече друг въпрос. Така че отчетени са и тези мерки и резултатите, които те трябва да дадат.
А що се отнася до 16% дял, това е дял на общото производство на енергия от всеки един вид към общото потребление на енергия. А 15-те процента са производство на електрическа енергия от ВЕИ към потребление на електрическа енергия. И това е индикативната цел за 2010 г. и за нея говорим за 15%. Разбира се, имаме преизпълнение на тази цел.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Налбантов, тук с колегата Добрев събирахме числата, които вие ни дадохте. Може да дадете една таблица, за да не станат грешки. Ще помоля да ги получим детайлно данните, всеки един член от Комисията да ги има. Говорим за над 5000 MW сключени договори. Така ли се получава? Ако е така, планът е преизпълнен, господин Налбантов. Вие смятате, че около 2000 MW ще бъдат 16%, а те отиват към 5000 MW. Тоест, ако се построи и Белене трябва да помолим целия Балкански полуостров да спре да произвежда ток, за да може да изнасяме. Така ли се получава господин Налбантов?
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Ако трябва да бъдем точни в дяла на енергия от електрическа енергия в общата цел 16% е 21%. И за тези 21% са предвижданията за около 2000 MW нови мощности от възобновяеми източници. Това са необходимите мощности, които осигуряват изпълнението на целта. Защо има сключени договори за толкова, аз не мога да кажа. Това явно предполага сегашното законодателство. Мога също така да ви кажа, че в Министерството на околната среда има издадени разрешителни за изграждане на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, като тук не попадат слънчевите централи за над 5000 мегавата.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Кой ги сключва тези договори, господин Налбантов? Защо не се е гледало все пак да има някакъв порядък?
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Защото законът изисква това. Сегашният закон. Той задължава преносното предприятие и разпределителните дружества да сключват договори с всеки един, който е заявил.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Вие имате ли анализ как ще се отрази на цената на тока, ако тези 5000 MW се реализират?
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Ние можеше да правим анализ, нека и колегите от ЕСО да кажат, но енергийната система не може да поеме такива мощности.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Това е другият въпрос. Има ли сключени договори за мощности, които енергийната система не може да поеме? Нека да чуем от ЕСО по тази тема. Имате ли господин Налбантов анализ, каква част от тези 5000 MW е сериозен инвеститорски интерес.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Точно с разпоредбите на този закон се надяваме да получим такава информация, колко са сериозните.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да чуем ЕСО по тази тема какво ще ни кажат. Защо имаме сключени договори за повече количество от това, което може мрежата в България да поеме? Ако може да ни обясните на Комисията.
МИТЮ ХРИСТОЗОВ: Това аз не мога да го кажа, но мога да кажа защо ние сме дали цифри от порядъка малко по-големи, отколкото Министерството е направило разчети около 2500 MW са възможностите на системата да бъде управляема с лостовете с които се управлява потреблението и производството в България. Включващо и допълнително въвеждане на изравнителни, което увеличава в голяма степен гъвкавостта на системата. Реално ще бъде нарушена сигурността на електропотребителите в България, ако ние въведем повече от тези стойности. Дори в нашите документи, правилата за оперативно управление на системата тези неуправляеми, така да ги наречем мощности, не трябва да надвишават 20% от общите инсталирани мощности.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин председател, благодаря!
Ако се върнем към края на закона ще е добре, защото в момента правим един анализ на електроенергийната ни система. И ще се окаже изведнъж, че господин Налбантов тук ще обвини и предишното Народно събрание и сегашното, без да взема отношение, каква вина носи той за цялостната ситуация от гледна точка на анализа на енергопотреблението на страната. И в стария закон, господин Налбантов, и този закон казва, че е 16% от крайното енергийно потребление. Народните представители не ги смятат. Смятате ги вие заедно с електроразпределителните дружества, заедно с ЕСО и Националната електрическа компания. И в предишния закон и в този закон се казва, че 16% индикативната цел, която се постига е въз основа на тези ваши разчети. Няма народен представител, който денонощно да смята, дали 16% до крайното енергопотребление на страната сме надминали и да дойде да ви каже, спрете сключването на предварителните договори. Не си измивайте ръцете със закона. Законът ви дава рамката въз основа на която вие трябва да си изпълните задълженията. Затова, че не сте си изпълнили задълженията, недейте по този начин да се опитвате да си измивате ръцете, че преди две години можехте по някакъв начин да обвините някой, но след две години вие вече сте съучастници във взимането на решенията заедно с министъра. Защото ако отворите този закон и стария закон ще видите министърът какви задължения има. Какво да контролира и какво да задава въз основа на плановете, които би трябвало да приемете. Нали ме разбрахте за какво става въпрос. Но да се върнем към закона.
Моето предложение е, ние ще напуснем залата в момента. Няма да вземаме повече решения, затова защото този закон, който ние приемаме в момента няма мощности въз основа на които ние би трябвало да вземем и да гласуваме който и да е член от този закон. Вашето изказване днес ни води до това. Ако ние приемем този закон, дори чл. 29, ние ще дадем възможност като си отиде в съда, анулирайки всички тези стари договори, които имате, държавата да понесе съответни санкции. А приемайки този закон, да не платим някакви санкции към Европа, затова защото не сме транспонирали съответните директиви. Гласувайте си го и с го вземайте. Но това, което в момента става е абсолютно под всякаква критика и няма думи с които може да се опише.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Трайков, разбира се, ще ви дам веднага думата. Но като слушах господин Налбантов и ЕСО съм изключително притеснен. Защото ако има сключени за 5000 MW договор при ясното съзнание, че ще бъдат присъединени до 2000 – 2500 на другите явно ще им се плащат неустойки. Тоест това ще се окаже един много доходен бизнес. Сключен договор за проект, който е ясно, че не може да се реализира и държавата има опасност да плаща неустойки. Моля да ме успокоите, че това няма да е така или че има някакъв изход от тази ситуация.
Освен това, официално ви моля, Министерство на икономиката да ни предоставите анализ по години, кой кога ги е сключвал тези договори. Защото ситуацията става много сложна и много отговорна. Трябва да видим как ще се реши този въпрос, тъй като представете си, ние правим нов насърчителен закон. Преди него имаме 5000 MW, които не могат да бъдат включени. Ако се появи вследствие на този закон още по-голям интерес, което е нормално, какво става от тук нататък? Трябва да има решение на тази ситуация.
Заповядайте господин министър.
ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин Аталай, аз честно казано седя и не мога да разбера вие на чий гроб плачете? Ние сме съучастници не в създаването на проблема, а в опитите за неговото решаване. Сегашният закон, който сте приели и ако тръгнем да вадим кости, скелети от гардероба, тогава ще попитам защо не сте приели системата за зелените сертификати, която е пазарен начин да се регулира това. Когато сега идваме и предлагаме и поемаме на гърба си отговорността да предложим решение, господин Аталай успява в едно и също изказване веднъж да се притесни защо са много мегаватите и втори път да предложи да ги насърчим още повече. Аз самият вече се обърках.
Предложили сме нещо, което смятаме, че към момента е оптимално. Апелираме възможно най-бързо да мине. Разбира се, остава оперативната отговорност на ЕСО и на Министерството да поемат отговорностите, които имат по закон. Сега имаме едно ултралиберално законодателство с ултрависоки цени, което създава абсолютни права на инвеститорите, абсолютни задължения на останалите играчи.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Аталай, имате право на отговор. Не желаете.
Господин Добрев заповядайте.
Колеги, за толкова важен законопроект трябва да си проверим кворума, като напусна групата на ДПС. Трябват ни 14 народни представители.
Господин министър, моля Ви за много детайлен анализ, кога са сключени тези договори? От кое правителство са сключени? Как са сключени? Трябва да разполагаме с този договор. И какви са неустойките в тези договори от страна на държавата?
Имате ли информация, господин Налбантов, какви неустойки може да понесе държавата? Какво ще стане, ако примерно се окаже, че няма техническа възможност да бъдат включени част от тези проекти, какви санкции ще плащаме всички ние данъкоплатците, т.е. държавата. Това искам да ви питам.
ТРАЙЧО ТРАЙЧОВ: Преди господин Налантов да отиде в детайли, първо да, такъв анализ веднага възлагам. Него го има и трябва да се окомплектова, макар че няма да работим по правителства. Обаче, да ви кажа какво ще стане. Ще стане това, което става сега по северното Черноморие. Мрежата не е в състояние да се прави. НЕК прави екстрени инвестиции, за да се адаптира и да може да ги изкупува. По същия начин ще стои въпроса с останалите договори, ако всички се случат докрай, което е едно много голямо ако, все пак за ваше успокоение да кажа. И което се опитваме да го засилим, като ако, с разпоредбите на този закон.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин министър, трябваше този анализ да се направи в началото, за да стреснете достатъчно всички народни представители с какво си имаме работа. Какви са неустойките господин Налбантов? Кажете, ако не може държавата да включи дадени инвеститори и в тези договори има ли стандарти, неустойки или те са индивидуални. Това трябва да го знаем.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Господин председател, първо нека да сме на ясно, че държавата няма ангажименти по тези договори. Това са договори между търговски дружества. Държавата създава законовата рамка. Договорите са сключени между инвеститорите и съответно електроразпределителните дружества и НЕК. Доколкото имам информация, защото това са договори, които са в дружествата, Министерството няма отношение към тези договори. Ние дори сега за нуждите на закона поискахме тази информация. Доколкото знам на предварителни договори няма предвидени никакви неустойки. И точно това е новото, което се предлага, в предварителните договори да бъдат договорени и клаузи за отговорности за задължения на всяка една от страните по процеса на присъединяването.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Проблемът се изясни. Ние подозирахме, че има такъв проблем. Сега въпросът е в следното. Колкото повече пъти определени колеги от определени политически групи напускат това заседание и отлагаме заседанието знаете, че това ще е третият път в който има опасност да загубим кворума и то не заради ГЕРБ, защото ние сме всички тук, с изключение на един колега, който е в чужбина. Но ние бяхме всички тук и предишния път и по предишния път, когато се наложи да прекъснем заседанието, заради липса на кворум. И колкото повече го прекъсваме това заседание и отлагаме гласуването на тези текстове, толкова повече стават тези мегавати. Защото те и в момента, най-вероятно продължават подписването на такива предварителни и окончателни договори.
Приемането на този закон е крачка към решаването на проблема. Колкото повече отлагаме гласуването на текстовете, поради различни съображения, 25 000 лв., 50 000 лв.този аванс точно сега ли или малко по-късно, толкова повече проблемът ще ескалира.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз господин Трайков настоявам следващата седмица или когато сте готов да ни представите пълен анализ, какво е положението. Кога са сключени тези договори? В най-лошия случай има няколко сценария, какво ще се случи и какви рискове поемаме като Парламент и като държава и как може да ги овладеем тези рискове. Чакаме госпожа Караянчева, тъй като с нея би трябвало да имаме кворум. Сега сме 14 души. Имаме кворум.
Има предложение от Никола Белишки.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз ще се опитам да обобщя това, което предложихме не само господин Белишки, а групата на ГЕРБ, промени в ал. 1, които бяха прочетени. Нова ал. 5, нова ал. 6, нова ал. 7, промяна в ал. 8, ал. 10 и ал. 11, като ал. 9 се преномерира.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Белишки, прочете своето предложение. Господин Добрев напомни най-важните неща.
Който е „за” това предложение, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Двама.
Предложението е прието.
Помните, че чл. 31 беше отложен.
Кой от групата на ГЕРБ ще предложи, господин Белишки, редакция.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Благодаря господин председател!
Аз искам да предложа две редакционни поправки в чл. 30 преди да преминем към чл. 31. Господин Николов ще ви предложи промените в чл. 31.
Връщам ви на чл. 30, ал. 1. Предлагам в текста на ал. 1 след думите “разпределителната мрежа” да се добави “при общи условия, одобрени от ДКЕВР и обявени на интернет страницата на оператора на съответната мрежа.” Този текст съществува в ал. 2, там където са условията. За всички, които са с обща мощност до 30 kW, включително използват разпределителни мрежи към които са присъединени при общи условия одобрени от ДКЕВР. Същият този текст, „общи условия одобрени от ДКЕВР и обявени на интернет страницата на оператора на съответната разпределителна мрежа”, да бъде добавено в ал. 1.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Семерджиев, логично е да чуем вашето мнение по този въпрос. Съгласен ли сте?
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: По принцип съм съгласен, че ДКЕВР одобрява общи условия предложени от предприятията. Това е практика и защитава интересите на потребителите на мрежата. Нямам против да има такъв текст.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Трайков, забележки имате ли към предложението? Министерство на икономиката няма забележки.
Не разбрахме, господин Белишки, къде точно в ал. 1 ще го сложите това предложение? Може ли още веднъж да ни кажете.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Да, ще го предоставя на колегите писмено. Имаме „30 kW, сключват договор за достъп с оператора на преносната или на разпределителната мрежа” и вмъкваме новия текст: “при общи услови, одобрени от ДКЕВР и обявени на интернет страницата на оператора на съответната мрежа.” Текстът е същият, както в ал. 2.
В ал. 6 в изречение второ, след думата “мрежа” има “незабавно уведомява”. Предлагам тя да бъде заменена с “веднага”.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Няма изречение второ на ал. 6?
НИКОЛА БЕЛИШКИ: На втория ред, извинявам се. След “мрежата”, думата незабавно се заменя с думата “веднага”.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Какви са ви мотивите за тази фундаментална промяна?
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Фундаменталната промяна, колкото и да звучи на пръв поглед, представяме си една ситуация в която мрежата би трябвало да бъде въведена в нормален режим. Говоря тогава, когато имаме изключване на определени мощности във връзка с възникване на лоши метеорологични условия. Тогава си представете как незабавно оператора на мрежата ще може.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Белишки, термина „незабавно” съществува в законодателство, докато „веднага” не е използвано. От тази гледна точка думата е „незабавно”, в момента. Но нека да чуем по тази тема, може би юристите на Министерство на икономиката.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: По-скоро, господин председател, би трябвало да чуем представителите на ЕСО, защото мисля, че те ще подкрепят това предложение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Вие имате ли други предложения господин Белишки по чл. 30?
НИКОЛА БЕЛИШКИ: В същата ал. 6, но ако тръгнем едно по едно да ги направим.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека от ЕСО да кажат, подкрепяте ли замяната на думата “незабавно” с “веднага”?
Заповядайте.
ПЛАМЕН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря господин председател!
Думата “веднага”, според мен по приляга на оперативната работа. Когато се наложи действие, те трябва да са веднага. Затова предложението ни е да се допълни в текста, че уведомява по телефона, а не с електронна поща или факс, като отпадне и “продължителност на ограниченията”. Защото когато се наложи в една аварийна ситуация или мрежа да се претоварва, най-бързата комуникация между диспечерите е по телефона. Тогава не се знае за колко време ще бъде ограничението. Ако се дадат примерно пет часа, може да се получи след изтичане на тези пет часа, включване самоволно на тези генериращи мощности, които да задълбочат аварията.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Явно е, че държите на тази промяна, въпреки че ние не виждаме особен смисъл в двата термина. Предлагам да прекратим дискусиите по това предложение и да го подложим на гласуване, господин председател.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Белишки има и други предложения.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Благодаря Ви господин председател! Наистина много звучи комично, ако правим чист синтактичен разбор на самото изречение и на записа, който даваме, но смея да твърдя, че това е предложение, което е на база професионален опит за справяне със ситуацията. Да не изпадаме в подробности. Ако този, който е бил оператор, управлявал е част от мрежата без значение разпределителна или преносна, знае за какво става дума. В този ред на мисли предложението ми е за изменение на цялата ал. 6. Ще го прочета и след това ако някой има нещо, готов съм да го дебатираме.
Алинея 6 според моето предложение, би трябвало да придобие следния вид: “Операторът на преносната или разпределителната електрическа мрежа веднага уведомява по телефона”, това е новото, което трябва да вмъкнем, “или чрез съобщение по електронна поща или факс производителя на електрическата енергия от възобновяеми източници за въведените ограничения, като посочва дата и час на въвеждане и съответния обхват.”
Това е моето предложение за ал. 6.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Това бяха вашите предложения по чл. 30.
Господин Белишки, нямате други предложения по чл.30?
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Не, нямам.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Може ли господин Белишки конструктивно да ви предложа в ал. 6 да си остане “незабавно”, а да остане телефона като средство за съобщение. Решението подходящо ли е или ще подложа това, което вие предлагате на гласуване?
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Идеята тук, при коментар, казвам с колеги, които са се занимавали с това нещо беше, нека да остане “незабавно”, но в края да отпадне “и продължителност на ограничението”, а да придобие вида, “час на въвеждане и съответния обхват.”
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: И обхват на ограничението, защото няма на какво да е обхват.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Ние горе казваме “за въведените ограничения”. Преди това в текста го има. “За въведените ограничения като посочва датата и часа на въвеждане и съответния обхват.” Става ясно, че е за ограниченията.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: По-добре да повторим господин Белишки, но да е ясно за какво говорим, за да не може да бъде тълкуван един закон, по-добре да има повторения, но да е ясно за какво става дума.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Напълно съм съгласен.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Белишки имаше предложения по ал. 1 и по ал. 6, като в ал. 6 се добавя след “електронна поща, факс и телефон”. Уведомява по телефона или чрез съобщение по електронна поща или факс.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Като посочва датата и час на въвеждане и съответния обхват.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Чухте предложенията на господин Белишки по ал. 1 и ал. 6.
АННА ЯНЕВА: Господин Димитров, аз имам въпрос към Министерство на икономиката, енергетиката и туризма по това предложение, тъй като в тяхното предложение не се съдържа начина по който да става това уведомяване. Аз също считам, че не е правилно и ви предлагам да се върнем към основния текст на вносителя, тъй като ние приемаме закон, а не приемаме инструкция за уведомление. Сигурно всеки от нас може да каже още няколко начина, по които могат да бъдат уведомени съответните производители на електроенергия. Нека да чуем Министерството.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Извинявайте, че малко сменям темата, ще дам възможност, но тук с господин Добрев разсъждаваме. Възможни неустойки, понеже договорите с ЕРП-тата ми беше напомнено. Възможни претенции към държавата, ви моля да изяснените, може ли да бъдат отправени, ако някой има договор и не може да бъде свързан. Този случай, ако може да бъде изследван от Министерство на икономиката и да ни уведомите как може да завърши. За следващия път господин Трайков. Много настояваме. Иначе по поставения въпрос заповядайте.
ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Ще получите този анализ, но все пак да предотвратя прекалено големи очаквания по това държавата какви неустойки може да плаща. Защото държавата, както каза и господин Налбантов не е страна. Вече имаме такива казуси. НЕК трябва да присъедини. Оказа се, че няма достатъчно капацитет. Какво прави НЕК? Инвестира 20 млн. за нови проводници. Това е което ще стане.
Сегашните оценки на колегите от ЕСО, затова колко може да поеме мрежата, също не са Светия Граал, защото мрежата може да бъде променена, преоразмерена и т.н. Всяко нещо си има цена. Няма опасност да се срути небето и да умрем затрупани от вятърни перки и панели.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Белишки.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Благодаря ви.
Колеги, склонен съм да го оттегля това предложение. Но искам да ви кажа защо го записвам. Практиката сочи следното, за да имаме сигурност на мрежата трябва да има адекватни действия от страна на операторите. За да имат адекватни действия, те трябва да знаят какво трябва да направят. За тази цел те си имат инструкции, даже сложните изключвания и включвания, да вкарам малко повече подробности, се извършват даже и по бланка. Има си правилник за експлоатация и т.н. Защо искам да бъде електронна поща, факс и т.н. Някой ме попита, SMS брои ли се? По сега действащите правила за търговия с ел. енергия, за да си участник на пазара трябва задължително да имаш факс, който да е отделен само за търговията и всяко едно съобщение върви и се смята за официално, това което е по факс или имейл. Ако някой държи ще вкараме и SMS. Понеже практиката го доказва, че е така. Когато има някой сключил договор за производство на ел. енергия, дал си е предварителен график и той разчита, че този график ще бъде изпълнен и спазен. А при форсмажорни условия, когато трябва операторът да гарантира сигурността на мрежата, по какъв начин да го уведоми. Да му пише писмо с обратна разписка и да чака да се известява. Това е презумпцията на цялото това предложение. Ако някой иска в детайли може да го разнищим до подробности.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Белишки, последен въпрос към вас. Как ще удостоверите, ако е по телефона, че е проведен такъв разговор, с изключение на случаите, когато телефоните са под особен режим, разбира се.
Заповядайте господин Белишки.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Благодаря ви за така зададения въпрос, господин председател. Всеки един бивш служител на разпределително дружество или на преносно предприятие знае, че съгласно изискванията, които важат в работата на НЕК, телефонните разговори на оператора се запазват 90 дни на запис, без да се брои за СРС.
Благодаря.
СВЕТЛАНА МАРИНОВА: Да внесем някаква яснота.
Госпожа Янева постави въпрос и отговорът на въпроса е, че понастоящем има действаща наредба за операторите и ако там имаме някакъв проблем и нещо не сме обхванали, бихме могли веднага да се справим с господин Белишки и адекватно да реагираме и да приемем неговите предложения в наредбата за операторите. Но както прецените. Тук колегите ми подсказват, че няма пречка да бъде записано на това място.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Съгласен съм да го оттегля, само ако ЕСО потвърдят, че не е необходимо да бъде разписано тук. Ако те са съгласни, че ще го впишем в наредба готов съм. Оттеглям го.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Белишки, ако ни кажете какво оттегляте, също ще ни бъдете полезен в този разговор.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Ако ЕСО казват, че сега действащият текст ги устройва съм склонен да оттегля моето предложение за изменение в ал. 6.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Кажете колеги от ЕСО, Вашето мнение е важно в случая.
МИТЮ ХРИСТОЗОВ: В този смисъл би трябвало да отпадне всичко това което е написано и съобщение, и по факс, и по електронна поща, а да бъде „съгласно правилата за управление на енергийната система” или нищо да не се пише. Уведомява веднага или незабавно, както се реши.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Да направя още едно малко лирично отклонение. Аз имах едно предложение, което в първите ми предложения беше ал. 5 да отпадне. Защото ал. 5 казва: „Операторът на преносната или разпределителната мрежа може да ограничи дистанционно…”. Питам, при положение, че е дал мястото за присъединяване, дал е съгласие за мощността и всичко и в един момент ще въвеждаме и ограничения. Не стига, че ще въведем ограничение, а няма и да уведомим потребителите. Тогава това на какво прилича?
АННА ЯНЕВА: Господин Белишки, вижте ал. 3. Алинея 3 също казва и там се уговарят всички условия и неустойките, които трябва да се платят, ако не се изпълни договора.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Искате ли някакви допълнения или да минаваме процедура по гласуване на предложенията на господин Белишки.
Господин Белишки, кои предложения поддържате и кои оттегляте?
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Не оттеглям моето предложение. Предлагам да го подложите на гласуване.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има две предложения на господин Белишки по ал. 1 и по ал. 6. Може ли да припомните последната редакция на вашите предложения.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Предложението беше следното, за последен път го предлагам: “Операторът на преносната или разпределителната електрическа мрежа незабавно уведомява по телефон или чрез съобщения по електронна поща или факс производителя на електрическата енергия от възобновяеми източници за въведените ограничения, като посочва датата и час на въвеждане и съответния обхват.” Това е моето предложение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Подлагам го на гласуване.
Който е „за”, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Прима се единодушно.
Поддържате ли по ал. 1 вашето предложение? Единодушно се приема.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: По ал. 1 поддържам моето предложение. В ал. 1 след думата “мрежа” се добавя “при общи условия одобрени от ДКЕВР и обявени на интернет страницата на оператора на съответната мрежа.” Този текст е абсолютно същия като в ал. 2 и там казваме, за инсталирана мощност до 30 kW, че всички тези условия за присъединяване са одобрени от ДКЕВР. А тук над 30 също. Както чухме господин Семерджиев няма нищо против това да бъде така.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: По ал. 1, предложение на господин Белишки, който е „за”, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Единодушно се приема.
Отиваме на чл. 31. Кой ще представи предложенията? Групата на ГЕРБ има предложение и по чл. 31.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: В ал. 7, т. 2 “била субсидирана” се задрасква и на негово място “се подпомага”.
Алинея 10 изцяло се премахва.
Алинея 11 става ал.10. След думите “преференциална цена към датата на” се добавя “въвеждане в експлоатация на енергийния обект”. Останалото се задрасква.
Алинея 12 става ал. 11. След думите “до две години от” задрасква се “сключването на предварителен договор за присъединяване или до една година от” се задраскват и става фактически “до две години от сключване на договор за присъединяване”. Това са измененията.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Министерство на икономиката по тези изменения на измененията.
Господин Налбантов заповядайте.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: По направените предложения за промени, мислим че текстовете по ал. 7, така направената промяна е по-прецизна. Тоест, става въпрос за проекти, които в бъдеще се подпомагат със средства от европейски и национални схеми. Тъй като предишния вариант беше със субсидиране, може би това е по-точен термин.
Отпадането на ал. 10 е логично, тъй като след като се въвежда ограничение на срока на действие на предварителен договор излишно е да има разпоредба, която да препраща момента на фиксиране на цената след изтичане на този срок. И останалите текстове мисля, че връщат записите към това, което беше първоначално по предложението на вносителя. Така че мислим, че тези текстове прецизират текстовете на чл. 31.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Янева, разглеждаме чл. 31. Народни представители, които желаят думата по редакцията на чл. 31?
Заповядайте господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря Ви господин председател. И на предишните заседания на Комисията не можах да получа разумен отговор за ал. 3, нейната същност, за какво е необходима и точно този срок 31 декември 2015 г., какво точно иска да ни каже. Това ми е първият въпрос.
Вторият ми въпрос е на база предложенията на колегите Добрев и Николов за отпадане на преференциалната цена, ако се ползват средства от национална или европейска схема за подпомагане. Мен ме интересува по каква цена точно ще бъде? На свободния пазар ли ще се изкупува електроенергията, ако бъдат изградени такива източници от ВЕИ? Може би на този въпрос трябва Държавната комисия да отговори.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: По зададените въпроси господин Семерджиев.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Благодаря, че ми давате думата. Аз сега ги разглеждам текстовете. По принцип ми се струва, че е по-добре да се прецизират по този начин текстовете. Все пак предлагам да се помисли в контекста на това, което говорихме, използването на преференциалната цена правата за преференциалната цена, практически се простира до две години, доколкото разбирам по тези текстове. За тези две години за някои от възобновяемите могат да настъпят и изменения, които да се отразят на целия проект. В този дух е било и нашето разсъждение, че има динамика, която трудно се отразява понякога, ако тя е голяма. Особено когато се променят капиталови разходи. Иначе по принцип приемам, че са по-прецизни текстовете, но все пак сега ги чета. Така че ще ми позволите още малко да се запозная с тях.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Господин Семерджиев, в чл. 31 по предложенията, които се правят в момента ал. 8, ако може да ни я разтълкувате? Тоест, ако имаме субсидиране от европейски средства или национална програма по каква цена ще трябва да бъде изкупувана електроенергията, ако няма такова преференциално определяне. Записано е в ал. 8 – „цената на електрическата енергия се изкупува от обществения доставчик или съответния краен снабдител по цена определена от ДКЕВР, при условията и по реда на съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от Закона за енергетиката.” Какво ще рече това нещо?
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Аз тук малко съм затруднен, защото по досегашния ред, както се определят цените, например за когенерацията, количествата енергия които не са произведени по съответните изисквания се продават на договорена цена. Договаря се цената с крайните снабдители или с обществения доставчик, в зависимост от това кой я купува. А тук ако трябва да се определя цена, както е записано, тя ще се определя на базата на разходния принцип за всеки конкретно и на мен не ми е много ясно. Така че ще трябва да го изясним. Ако се възприеме принципа цена по договаряне, то тогава ще се реферира към средната продажна цена. Тъй като обществените доставчици и крайните снабдители купуват по цени близки до средните цени на високо напрежение, където се продават и на средно и ниско. Това е принципа. Ние не сме вносители и ще ме извините, че аз не мога да взема отношение изцяло към този текст.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Семерджиев, аз искам да уточня тук, че има преходна и заключителна разпоредба, която предлагаме с колегата Николов съвместно с предложението да няма двойно финансиране веднъж с преференциална цена и веднъж от европейски източник. Която казва, че този чл. 31, ал. 7, т. 2 и ал. 8 се прилагат за проекти по отношение на които заявление за подпомагане постъпват след влизане в сила на този закон. Този текст не касае изготвяне и вече входиране за подпомагане на проектите. Ако не е ясен текста на ал. 8, аз предлагам да гласуваме този член. Мисля, че ни става ясно, че трудно ще приключим днес. Може би в утрешното заседание, господин Семерджиев, за ал. 8, ако текста не е много ясен, ще се надяваме утре, когато продължим заседанието да изчистим текста на ал. 8.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Съгласен съм. Ще предложим точно прецизиране. Става въпрос дали на всеки такъв производител индивидуално ще се определя или могат да се разпределят и по групи. Тъй като те са много подобни. Така че индивидуалното определяне ми се струва, че няма да има смисъл. Може би ако са особено големи количества като бройка.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Не получих отговор за ал. 3. Аз не можах да разбера какво точно има на 31 декември 2015 г. и защо от там насетне трябва да се намалява. Доколко е необходима тази ал. 3?
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Семерджиев или господин Налбантов по ал. 3. Защо е необходим срока от 31 декември 2015 година? Какво определя този срок? Трябва ли такъв срок? Това е въпроса на колегата Червенкондев.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Маринова, виждам, че искате думата. Може да отговорите и по ал.3. заповядайте.
СВЕТЛАНА МАРИНОВА: По ал. 3 срокът е такъв, какъвто е предвиден и в настоящия закон. Миналият път стана дума за това. Логиката на този срок е, че изградените след тази дата ще се намаляват пропорционално. Този закон няма да действа с този механизъм неограничено във времето. Ние слагаме един таван, който е достатъчно приемлив, над задължителния национален план с неговия хоризонт до 2020 г. От 2015 до 2020 г. са пет години време. Намаляването ще бъде такова, че то при всички случаи ще надхвърли при 25 годишен период на изкупуване. Ако в 2020 г. се яви един инвеститор във фотоволтаици, неговият срок за изкупуване ще бъде приспаднат с времето след тази дата. Идеята е сроковете за задължително изкупуване да са малко по-дълги от срока на националния план. Те са за различните видове възобновяеми източници различни, но надхвърлят времето на националния план 2020 г. Все пак така записани, разпоредбите ни гарантират, че няма да бъдат поставени и в бъдеще време след 20 години, въпросите които днес господин Димитров поставя за подвеждане на инвеститорите, за нелоялност в отношенията, за регламентиране на срокове за задължително изкупуване в един доста по-ранен период. Не би трябвало да си позволяваме да мислим, според мен и това е било най-вероятно логиката на предишните законодатели за много далечни хоризонти. Това е една приемлива регулация, с която ще бъде осигурено постигане на целите до 2020 г.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Мисля, че чухме всички мнения по този въпрос. Предлагам да гласуваме чл. 31 с уговорката, че ал. 8 ще бъде уточнена допълнително.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли други народни представители, които желаят думата? Няма.
КАМЕН КОЛЧЕВ (КРИБ): По повод ал. 8. Тя визира единствено случаите за производство на енергия за собствено потребление и там нашето мнение и нашето предложение, което се радваме, че е залегнало в закона е, че изкупуването на излишната енергия трябва да е на ниски цени, по-ниски от пазарните. Така че да не се стимулират тези инвеститори да продават енергията на разпределителните дружества. Според мен това трябва да е една цена, обявена от регулатора, по-ниска от пазарната цена. Дали това ще е средната цена на изкупуване от разпределителните дружества, която ДКЕВР определя или някаква междинна между нея и пазарната, това е вече въпрос на решение на регулатора, но трябва да е по-ниска от пазарната. А колкото до инвестициите за собствено потребление, те имат три основни предимства и затова ние ги предложихме.
Първото е, че произведеното електричество не влиза в енергийния микс, тъй като то не се изкупува по преференциална тарифа, съответно не оскъпява цената.
Второто предимство е, че не се товари мрежата, тъй като потреблението е на място.
Третото предимство е, че се икономисват загубите по мрежата, които са 20%, т.е. повишаваме енергийната ефективност. И като такива тези инвестиции би трябвало максимално много да бъдат подкрепени, включително и през еврофондове, каквито имаме на разположение.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги имам един въпрос. Опитвам се да пестя време на комисията, но тук си говоря с колегите трябва да ни изясните една тема в това предложение, което е на групата на ГЕРБ. Но то мисля, че си беше така. В ал. 4 има едно препращане към чл. 32, ал. 3. Но според мен трябва да е ал. 4. Тоест, първо има техническа грешка. Това дали е така трябва да каже някой от ГЕРБ, който е правил тези предложения. Разбирам, че като отивам към чл. 32, ал. 4, че за всички цената е такава, каквато е, но за биомасата има някаква актуализация с коефициент. Така се разбира. Това е идеята.
Господин Семерджиев, това е идеята и вие ли сте на тази позиция? Така ли?
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Ще се върна малко на ал. 3. Много се извинявам, че така се връщам, но сега гледам текстовете. Става въпрос за сроковете по ал. 2, които са определени текат от датата на въвеждане в експлоатация на енергийния обект. Когато се осъществяват на етапи трябва да се регламентира или съответния етап, тъй като обикновено етапите са през година, или две и повечето от големите централи се въвеждат в експлоатация поетапно. Да, то е уредено в чл. 12, но тук не трябва ли да се каже „и съответния етап”, по ал. 4.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Текстът: “В случаите по чл. 32, ал. 3” може би имате предвид, не ал. 3, а ал. 4. Вижте ал. 4 на чл. 32 по новите предложения, които ни раздадоха от групата на ГЕРБ. Там пише така: „ДЕКВР ежегодно актуализира преференциалната цена на електрическата енергия произведена от биомаса с коефициент, който отразява изменението на стойността на ценообразуващите елементи по чл. 32, ал. 2, т. 6, 7 и 8.” Това ли е концепцията?
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Да. По принцип сме съгласни.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Да не бъде ал. 3, а да бъде ал. 4 в чл. 31. Има техническа грешка. Колеги в ал. 4 да не се чете чл. 32, ал. 3, а ал. 4. Това е техническа грешка. Тоест, предлагате особен режим за биомасата.
Има ли народни представители, които желаят думата? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията, които господин Николов ни прочете, с това техническо изменение, което сега ви казах.
Имаме да гласуваме предложенията на народните представители към чл. 31.
Предложение на Йордан Цонев и Искра Михайлова е подкрепено по принцип и не го гласуваме.
Предложение от народните представители Добрев, Николов, Недялков, Белишки, Атанасов. Подкрепено по принцип. Не го гласуваме.
Предложение на Рамадан Аталай и Ариф Агуш по ал. 2, т. 1 е подкрепено по принцип. По ал. 10 е оттеглено, трябва да гласуваме предложението в частта му чл. 31, ал. 3, което не е подкрепено от работната група.
Който е „за”, моля да гласува.
Няма гласове “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Всички народни представители.
Не се приема предложението на Аталай и Агуш.
Предложение на народния представител Иван Иванов, което не е подкрепено от работната група.
Който е „за”, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 14 народни представители.
Не се приема.
Предложение от народните представители Антон Кутев и Петър Димитров.
Желаете ли госпожо Янева по това предложение да вземете отношение? То не е подкрепено от работната група.
Има ли народни представители „за”? Един “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 13.
Не се приема.
Господин Тагарински като гледал редакцията казал, че по принцип му е подкрепено предложението.
Предложение на колегата Диан Червенкондев и група.
Работната група подкрепя по принцип предложението и не го подкрепя по т. 2.
Господин Червенкондев, вие държите ли да се гласува.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Смисълът на редакцията на Комисията е, че по принцип е отразено и моето предложение, така че оттеглям го.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Оттегля го господин Червенкондев.
Следват предложения на колегите Белишки и Недялков.
Работната група подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Емил Димитров. Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 31. Ще подложа на гласуване това, което беше прочетено като допълнителни редакции от страна на господин Николов за окончателен текст на чл. 31.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се двама.
Приехме чл. 31.
Отиваме на чл. 32. По чл. 32 разбирам, че групата на ГЕРБ има други техни предложения. Кой ще ги представи? От господата Белишки и Николов, кой от двамата? Имате предложения.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: В ал. 4 се добавя “цена на електрическата енергия” и се задрасква “електроенергията”. Това е първото.
Алинея 6 придобива вид по следния начин: “Процентът на изменение на разходите за суровините за производство на електрическа енергия по ал. 5, т. 1 се определя от ДКЕВР, като се вземат предвид определените и обявени от министъра на земеделието и храните индекси за изменение на цените на тези суровини.”
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Чухте предложенията. Нека да чуем Министерство на икономиката първо по тези предложения.
Господин Червенкондев заповядайте.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря господин председател.
На последното заседание на Икономическата комисия на която присъства и заместник-министърът на земеделието и храните, господин Костов, както и колегите от Министерство на икономиката се стигна и мисля, че може да се види и в протокола на заседанието, до друг текст като консенсусен между Министерство на икономиката, ДКЕВР и съответно Министерството на земеделието и храните относно индекса или процента на изменението на суровината как би се изчислявало. Тъй като стигнахме до консенсус, че не можем да бъдем достатъчно изчерпателни в заседанието на Комисията, ние стигнахме до консенсуса това да стане чрез годишен индекс, който трябва да бъде определен в Наредба на министъра на земеделието и храните и министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Така че в момента това е съвсем ново предложение, което колегите представят и мисля, че на предишното заседание стигнахме до такова общо решение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев, ако искате прочетете и вашата редакция и ще гласуваме и двете редакции.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Нека да бъде в ал. 6, предлагам текст, който беше и консенсусен: “Процентът на изменение на разходите за суровината за производство на електроенергия се определя въз основа на годишен индекс, определен в Наредба на министъра на земеделието и храните и министъра на икономиката, енергетиката и туризма”.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Понеже сега действа централа, която е на „Софийска вода” и тя в момента обработва отпадъчни води, т.е. произвежда газ. Имаме де факто биомаса, която не се контролира нито от Министерство на земеделието и храните, нито от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, нито от околната среда и водите. Аз текста сега го виждам. Не знам точно кой го е изготвил, но реално погледнато, ако ще е индексен ние трябва да включим Министерство на околната среда и водите. Това е моето предложение, ако колегите са съгласни с текста на господин Червенкондев. Ако е този текст, пак по някакъв начин ще го прецизираме. В същност три министерства диктуват този индекс. Защото биомасата не е само на Министерство на земеделието и храните. Това ми е забележката. Да видим как да го прецизираме.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Господин председател, уважаеми колеги, този индекс, на който се опитваме да му дадем някаква максимално коректна форма беше по повод на биомасата от дървесина. Затова там като ресорно министерство, което наблюдава процеса, държахме да бъде Министерство на земеделието и храните. В последствие с постигнатия консенсус се разбрахме да бъдат заедно с министъра на икономиката, който има отношение към възобновяемите източници. Ако колегата счита, че за отпадни води и други трябва да се конкретизира, може би е по-коректно да ги изброим и да кажем по кои околната среда и министъра на икономиката ще дават индекс. Това е мое мнение.
Имам предвид, че ако вкараме и екологията в този индекс за горите, този индекс ще излезе накрая на годината.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, тук има един философски въпрос. Имаме институция, която определя цените и това е ДКЕВР. Такава е традицията. Това което направи господин Валентин Николов като предложение, казва: „ДКЕВР определя цената и взима предвид индекс”. Но запазва принципа, който е до момента, ДКЕВР определя цените. Взима този индекс, трети индекс, но ДКЕВР ги определя.
Господин Димитров, от страна на ГЕРБ беше даден списък с допълнителни предложения. Не знам там вътрешно как ги готвите, кой ги изменя. Нямам представа. Това си е ваша работа. Има друго предложение на господин Червенкондев.
Нека да чуем господин Семерджиев и Министерство на икономиката по двете предложения.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Винаги философията и принципа, аз не искам да го променям, но това е, че Държавната комисия за енергийно и водно регулиране винаги тя си определя цените и тя е единствен орган, който определя цените. В момента ние говорим за актуализация на вече определени цени. Цени които са били определени от Държаната комисия за минал период и които би следвало, поради стечение на обстоятелствата и промяна в конкретните структурно-определящи и разходно определящи компоненти трябва да се актуализират. Да се актуализира определената по методиката на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране цена. Никой не говори, че някой друг ще определя цените на Държавната комисия. Далеч съм от тази мисъл. Ние търсим един обективен и справедлив индекс, който да актуализира справедливо определени по методиката от Държавната комисия цени.
В тази връзка бих искал и за ал. 7 да поговоря, тъй като това е мое предложение за разходите за горива. Записал съм „въз основа на средната пазарна цена”. Ще вземе думата Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, ако трябва да прецизираме леко текста да видим тази средна пазарна цена на петрола откъде я взимат те и от къде да се получава. Тъй като не е уточнено. За заплатата сме записали, че ще се взимат данните от Националния статистически институт. Добре е да запишем и съответно средната пазарна цена на петрола откъде ще се вземе.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Семерджиев, първо на вас ще ви дам думата. Виждате, че има две концепции, две предложения. Вашето мнение, но кажете по ясен начин, ако обичате, тъй като е важно.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Аз ще повторя и това, което казах и миналия път. Това което ние правим, когато определяме цените, ние наистина се обръщаме към Министерство на земеделието и храните за информация за определяне референции по отношение на цените на биомасата и другите евентуално суровини, които ще се използват за производство, за да определим цените първоначално.
Тъй като тук става въпрос наистина за актуализация при такива изменения трябва да има някаква организация и аз се съгласих, че трябва да има индекс, който да се образува и публикува по определен начин и който да е индикация, че има необходимост от актуализация на цените. Има се предвид най- вече резки промени, повишения или намаления на цените за добиването на тази биомаса, която служи като гориво. Този проблем го няма нито при слънцето, нито при вятъра. Единствено е тук, защото тук има суровина и могат да се променят тези цени. Аз съм съгласен с концепцията да има актуализиране и то да бъде по този индекс, но той просто да се взима предвид. Защото когато например измененията са много малки няма нужда да се променя тази цена, а когато се натрупат достатъчно големи изменения, например по-големи от 5%, 10% до тогава ще се прави актуализация на тази цена, за да се покрият допълнителните разходи, които не могат да бъдат покрити от производителя. Така че това е било нашето концептуално виждане. Тоест, ние трябва да имаме информация, референция по какъв начин ще я получим.
Предложението за индекса ми се струва, че разумно, тъй като отговорността за това ще го поеме наистина Министерството, което има най-много информация и може да го направи. Това беше и преди. Аз го казах и преди.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Министерство на икономиката, по тази тема желаете ли думата?

ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Аз всъщност ще повторя това, което казах и миналия път. Съгласен съм, че Министерство на земеделието е компетентното министерството да определи този индекс, който трябва да послужи като входна данна за ДКЕВР при суверенното им решение за определяне на цената. Нека да сме на ясно колеги, идеята е, промените в цената трябва да съответстват на промените в разходите. Това е така.
Първо, няма абсолютно обективен индекс, който се прави от хора. Вие знаете, че дори когато ДКЕВР определя цената на природния газ, където всичко е възможно най-обективно, ДКЕВР има възможността да вземе решението си, по-висока или по-ниска цена.
Когато имаме един индекс, който се формира в резултат на разходите на заинтересовани от това да имат по-високи разходи, се пак трябва да имаме един корективен механизъм, който да елиминира моралния риск в крайния случай. Нека да има такъв индекс. Нека да го определя земеделието. Нямам нищо против и икономиката да участва, щом ще създаде повече сигурност. ДКЕВР след това взима този индекс и в нормалния случай се съобразява с него. Ако имат някаква каквато и да било причина да дадат малко по-високо увеличение или малко по-ниско или съответно снижение, те трябва да имат право да го направят. Не може да преобърнем изцяло ценообразуването и да кажем, цената на електроенергията се определя от Министерство на земеделието.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Господин министър, мисля, че преди малко уточнихме, че става въпрос за актуализация, а не за ценообразуване. Ценообразуването е минало. Това е актуализация. Доколкото си спомням миналия път зададохме въпроса на председателя на ДКЕВР и той чистосърдечно си призна, което е всеобща тайна, че те нямат нито един специалист, който разбира от дървесина. Точно затова насочихме този процес към Министерство на земеделието и храните и затова, за да няма изкривяване, защото все пак е ресорно министерство, затова с консенсус решихме, че и вие като Министерство на икономиката може да сте коректива на този индекс. Тоест, вие също имате поглед върху цените на суровините в държавата и ако не сте съгласни с Министерство на земеделието няма да го подпишете и приключва въпроса. Стига се до реалната цена. Не виждам, защо всички говорим за едно и също и изпадаме в някакви дискусии. За мен излишни.
Благодаря.
ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Според мен също са излишни дискусии, защото нямаме разлика в целите. Но трябва да сме по-внимателни с механизмите. Утре няма да съм аз, няма да е сегашният министър, никой няма да е на мястото си. Трябва да избегнем възможността да се озовем в ситуацията луд с картечница. Затова ДКЕВР, който си е суверена да определя цените трябва да запази това си право.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: ДКЕВР знаете, уважаеми колеги от ГЕРБ, че беше избран като състав от сегашния Министерски съвет и аз съм убеден, че сте избрали най-големите професионалисти като отговорни хора в ГЕРБ. Утре се надяваме, че ще бъдат избрани отново отговорни хора от следващото правителство.
Други народни представители, които желаят думата има ли?
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Все пак аз да допълня, оставили сме възможност цяла една наредба, която да бъде от две министерства да разпише точно и ясно кой колко не трябва да бъде луд или съответно кой как точно трябва да си гледа нещата. Има цял месец в цяла наредба. Всички колеги, които са специалисти, както от икономиката, в Държавната комисия и съответно Министерство на земеделието да напишат едни наистина обективни критерии. Защото какво би се случило, ако в рамките на три или четири години се случи така, че специално този индекс на биомасата е в рамките на 2, 3 или 4 процента. И нека да не забравяме, че тук не говорим само за повишаване, а тук говорим изменение. Може да бъде едната година плюс, другата година минус, както и в останалите компоненти. Затова сме били достатъчно обективни и принципни, за да го предложим по този начин, да се види и да се опише в наредбата точно какви показатели се взимат или какви сделки от кои държавни лесничейства или държавни предприятия, съгласно закона за горите. Така че наистина да бъде достатъчно изчерпателно и достатъчно обективно. Но ако три години има промяна в цената на суровината с около 3, 4 процента, това означава, че Държавната комисия може да счете, че изменението е несъществено и да няма актуализация на тази цена. Което ще рече, че след три-четири години вече рентабилността на конкретния инвестиционен проект е паднала с 10%. Тоест, има оскъпяване с 10–12% на суровината, а няма покачване на цената. Тази тенденция може да бъде наистина не добра за целия инвестиционен проект. Затова според мен е справедливо, достатъчно обективно в тази наредба да се запишат конкретни показатели, конкретни информационни индекси, които ще бъдат ползвани при определяне на този индекс на биомасата и да се приложи към Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Министър Трайков
ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Колеги, вие решавате. Моето мнение е, че това което господин Червенкондев описа току що е вярно. Абсолютно за всяка инвестиция в енергетиката, не само за биомасата. Наистина не виждам как може да обосновем изключението само за един единствен тип инвестиция.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колеги, специално за биомасата въведохме един индекс за изменение на цените на суровините, който се определя от министъра на земеделието. И при определянето на този индекс се спазват тези аритметични стойности на останалите неща и съответно и министъра на икономиката. Министърът на икономиката няма отношение към това нещо. Аз не виждам проблем да приемем тази разпоредба на ал. 6, която казва, че ДКЕВР определя цената, като се имат предвид индексите. В тези индекси се съдържат тези конкретни параметри.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Боклукът какво го правим? Затова искаме Министерство на околната среда по някакъв начин да участва. Боклукът, отпадъчните води също.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ние може да напишем, че тези индекси се определят от министъра на земеделието, съгласувано с министъра на околната среда и водите и после ДКЕВР на базата на тези индекси определя цената. Според мен това е достатъчно изчистен текст.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Янева.
АННА ЯНЕВА: Господин Димитров, може ли един въпрос? Аз малко се обърках слушайки всички изказващи се. Говорим за индекс, който представлява цена на суровината, именно дървесината на изменението. Въпросът ми е, какъв ще бъде индексът при отпадните води? Там каква ще е цената на суровината и какъв ще бъде този индекс?
Колеги, наистина моля по-сериозно да правим предложения. И когато ги правим да имаме предвид дали от това нещо следва. Кажете ми какъв ще бъде индексът при отпадните води? Каква ще е цената на суровината там? Предложението да включим Министерство на икономиката, което няма отношение и не знам защо ще го включим. Но екологията, как ще я включим? И какъв индекс тя ще определи, на каква цена на отпадните води? Не питам колегите. Аз лично не разбирам.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Смятам, че това което казва госпожа Янева е резонен въпрос и това е причината колеги, защо през годините се е разчитало на ДКЕВР и е нямало такива записи. Защото ако запишем такъв запис, веднага се пита защо го няма за друг случай, за трета хипотеза, за четвърта хипотеза. Не може да обясним наистина защо го няма за други и как се изчислява. Затова не го е имало и до момента.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Защото дървесината, господин председател, е единствената суровина, която струва пари в този процес. Тя може да се измени както нагоре, така и надолу, дори от порядъка на 10 до 20% на годината.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други народни представители, които желаят думата? Няма.
Министерство на икономиката желае ли отново думата? Не.
Имаме две опции. Едната опция е да подкрепим текста, който господин Николов прочете. Другият вариант е господин Червенкондев, ако искате прочетете вашата редакция като алтернативна.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Аз си поддържам редакцията и ви прочитам като текст за ал. 6. Предлагам текста да бъде: “Процентът на изменение на разходите за суровината за производство на електрическа енергия се определя въз основа на годишен индекс, определен в Наредба издадена съвместно от министъра на земеделието и храните и министъра на икономиката, енергетиката и туризма”.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: В предложението на господин Червенкондев ДКЕВР го няма.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: ДКЕВР ще определи, тъй като не е единственият компонент за промяната на тази цена. Има три компонента.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Предлагам на гласуване чл. 32. Нека да гледаме едно по едно направените предложения за редакция.
Господин Николов предложи в ал. 4 след „преференциалната цена” да се добави “на електрическата енергия” и да отпадне “електроенергията”. Тази редакция първо подлагам на гласуване.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Един.
Приема се.
В ал. 6 има две предложения. Едното предложение е прочетено от господин Николов и подкрепено от министър Трайков.
Който е „за” тази редакция на ал. 6, моля да гласува.
Гласуваме редакцията на ал. 6 предложена от господин Николов, която имате и в писмен вид.
Гласували 8 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Четири.
Приема се.
Другото предложение подлагам на гласуване. Те се взаимоизключват.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: По процедурата на гласуване. На мен не ми станаха точно ясно гласовете.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз предлагам господин Икономов да влезе в залата.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Другата възможност е, ако той не влезе сме 13 и се разпада кворума.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Много моля, господин председател, за ал. 7, ако Държавната комисия предложи по-коректен текст, става въпрос за разходите за горива за транспорта, се определя въз основа на средната пазарна цена на съответния ценообразуващ елемент. Ако може да бъдем по-конкретни и да ползваме някакъв международен индекс или индекс, който се ползва в страната и който те ползват, ще бъде добре.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Семерджиев, може ли да дадете по-добра редакция на ал. 7, докато чакаме господин Икономов, който е тук, но не е в залата в момента. Заповядайте господин Икономов.
Господин Семерджиев, имате ли по-добра редакция?
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Нямам.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Трайков, вие може ли да дадете по-добра редакция?
Господин Червенкондев нямаме по-добра редакция на този текст. Връщаме се на ал. 6. Да се опитаме да приключим днес с чл. 32.
За ал. 6 има две предложения. Едното предложение е направено от господин Николов. Направено от Министерство на икономиката. Така ли да го представим това предложение. Формално е прочетено в залата.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Кой го внесе? Никъде не пише кой го е внесъл.
АННА ЯНЕВА: Господин Димитров, за да излезем от тази патова ситуация, аз ще напусна заседанието, за да няма кворум и за да не вземем каквото и да било решение. Ние в момента бъркаме колеги. Вижте ал. 4, вижте ал. 6. Не е ясно кой прави това предложение и защо го прави. Абсурдна е ситуацията.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз смятам, че госпожа Янева е права тук. Колеги, когато се дойде с предложения, които бяха представени като предложения на ГЕРБ трябва да си стоят така. Не може да кажете, това не е наше в един момент. Тоест, би трябвало да имате съгласувани предложения. Без госпожа Янева нямаме кворум, така че докато тя не е тръгнала, да използвам кворума да обявя утрешното заседание и програмата за утрешното заседание, колеги.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз искам да благодаря на госпожа Янева, че остана с нас, защото без участието и на колегите на опозицията се вижда, че губим кворум и искам да отправя апел към останалите народни представители, които днес не присъстваха на комисията да се отнесат по-сериозно към този законопроект. Защото проблемът е голям и ние трябва да го приключим този законопроект в най-кратки срокове. Така че отправям апел, не само колегите от ГЕРБ, ние всички сме тук, но и останалите да се включат към нашата работа.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: За утре заседание от 14.00 часа в зала „Запад” със следния дневен ред:
1. Обсъждане на Законопроект за енергията от възобновяеми източници, № 102-01-9, внесен от Министерския съвет на 8 февруари 2011 г. -- за второ четене. (продължение)
2. Законопроект за допълнение на Закона за концесиите, № 154-01-14, внесен от н.п. Любен Татарски на 15 февруари 2011 г. -- за първо четене.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 102-01-17, внесен от Министерския съвет на 16 март 2011 г. -- за първо четене.
4. Разни.
Благодаря на всички за днешната работа.
Закривам заседанието.

(Закрито в 17.05 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров

Стенограф:
Силвия Михайлова
(108 484)