1. Обсъждане на Законопроект за енергията от възобновяаеми източници, № 102-01-9, внесен от Министерския съвет на 8 февруари 2011 г. – за второ четене.
2. Законопроект за допълнение на Закона за концесиите, № 154-01-14, внесен от н.п. Любен Татарски на 15 февруари 2011 г. . за първо четене.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 102-01-17, внесен от Министерския съвет на 16 март 2011 г. – за първо четене.
4. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 16

На 30 март 2011 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад”, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на Законопроект за енергията от възобновяеми източници, № 102-01-9, внесен от Министерския съвет на 8 февруари 2011 г. -- за второ четене (продължение).
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за допълнение на Закона за концесиите, № 154-01-14, внесен от н.п. Любен Татарски на 15 февруари 2011 г. -- за първо четене.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 102-01-17, внесен от Министерския съвет на 16 март 2011 г. -- за първо четене.
4. Разни.

Заседанието на комисията бе открито в 14.25 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Добър ден на всички колеги и гости! Имаме кворум и може да започнем днешното заседание.

Предлагам ви следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на Законопроект за енергията от възобновяеми източници, № 102-01-9, внесен от Министерския съвет на 8 февруари 2011 г. -- за второ четене (продължение).
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за допълнение на Закона за концесиите, № 154-01-14, внесен от н.п. Любен Татарски на 15 февруари 2011 г. -- за първо четене.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 102-01-17, внесен от Министерския съвет на 16 март 2011 г. -- за първо четене.
4. Разни.
Господин Добрев има предложение по програмата.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин председател, колеги, предлагам да гласуваме променен дневен ред. Първа точка Закона за ВЕИ да стане трета точка. Втора точка да стане първа, а трета точка да стане втора, защото всички знаем, че по закона за ВЕИ има още много работа. Вторият и третият законопроект са спешни и сравнително бързи. Предполагам, че няма да има дълги дискусии, така че правя процедурно предложение за разместване на точките в дневния ред.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, разбрахте процедурата. Закона за ВЕИ да стане трета точка в тази програма. Останалите точки се преномерират.
Който е „за” това предложение, моля да гласува.
Гласували 14 “за”
Против? Няма. Въздържали се? Двама. Един негласувал.
Приема се.

Господин Татарски да заповяда срещу нас като вносител.
По тази точка от Министерство на околната среда и водите наш гост е Асен Личев.
От Министерския съвет – Георги Йончев.
Господин Татарски, моля ви за кратко и ясно представяне на вашия законопроект.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря господин председател!
Благодаря на колегите, които гласуваха тази промяна. Предложението, което съм направил със изменение на Закона за концесиите се отнася до даденото право по Закона за водите на общините да се разпореждат с минералните води, изключително държавна собственост, което право не е разписано в Закона за концесиите като процедура. Независимо, че в Закона за водите има изрична разпоредба по отношение предоставянето на концесия на добива на минерални води в Закона за концесиите това не е отразено. Затова законопроектът ни е пределно кратък и ясен. Предлагам две промени съответно в чл. 17, ал. 1.
Член 17 гласи: „За концесиите предоставени по реда на този закон, концедент е …”. Тук в ал. 1, т. 2 общинският съвет за обектите, досегашният текст е „общинска собственост”. Предлагам след думите “общинска собственост” да се добави “и за находища на минерални води - изключителна държавна собственост, които са предоставени безвъзмездно за управление и ползване от общините по реда на Закона за водите.” Тоест, в този случай концедент също да бъде общината, тъй като тези води са държавна собственост, не са общинска собственост.
Втората поправка, предлагам на чл. 19, ал. 2, се отнася за действията свързани с предоставянето на концесия.
Алинея 2 казва: „Подготвителните действия и внасянето на предложения за предоставяне на концесия на обекти общинска собственост…”, наричан по-нататък „общинска концесия”. А след думите “общинска собственост” пак да се добави “и за находищата на минерални води - изключителна държавна собственост, които са предоставени безвъзмездно за управление и ползване на общините по реда на Закона за водите”.
Това са двете предложения, които съм направил за промяна на Закона концесиите. Отнасят се, както разбрахте за минералните води предоставени на общините, но представляващи все още изключителна държавна собственост.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря господин Татарски.
Нека да чуем Министерство на околната среда и водите. Кажете положителните страни и ако имате забележки ги кажете ясно пред народните представители.
АСЕН ЛИЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми депутати, уважаеми гости, подкрепяме предложението. Считаме го като един мотив и предпоставка за по-рационално използване на минералните води и укрепване на бюджета на органите на местно самоуправление. От нашето официално становище, бих казал, че си оттегляме забележката, че трябва да се регламентира изрично, че да не става за срок по-голям от срока, който е определен от закона - 25 години, защото по презумпция се разбира, че концедента не може да предоставя права, които не са му предоставени.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да чуем Министерския съвет. Разбирам, че имате някои забележки. Добре е да ги представите пред народните представители. Има становище, което го имат всички народни представители. Може колеги да прочетете становището на Министерския съвет, което е писмено и ви е раздадено.
Народните представители имате думата по този законопроект.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Има ли становище на Министерство на икономиката при положение, че те са единния орган по концесиите.
АСЕН ЛИЧЕВ: Само да направя едно уточнение. Те са единния орган по концесиите с изключение на тези за минералните води.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Би трябвало да имат становище и по този частен случай. Това е все пак част от Закона за концесиите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Такова становище, както стана ясно, няма, тъй като са преценили, че Министерство на околната среда и водите ще даде становище по темата.
Изказвания на народни представители. Въпроси към вносителя. Ако няма желание за изказване и въпроси минаваме към процедура по гласуване.
Подлагам на гласуване за първо четене Закона за концесиите внесен от народния представител Любен Татарски на 15 февруари 2011 г.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 17 “за”
Против? Няма. Въздържали се? Един.
Приет е законопроектът на първо четене.
Както виждате господин Татарски, изключително конструктивна комисия, защото ви е добър законопроекта този път.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Може би защото е кратък и работи единствено и в полза на общините. Едва ли някой би бил против.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Отиваме на следващата точка.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 102-01-17, внесен от Министерския съвет на 16 март 2011 г. – за първо четене.
Наши гости са:
от Министерство на околната среда и водите -- Ваня Григорова – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по околната среда, Иван Ангелов – директор на дирекция “Опазване чистотата на въздуха”, Боряна Каменова – началник отдел “Политики по изменение на климата” и Асен Личев – директор на дирекция “Управление на водите”.
Кой ще представи от вас законопроекта?
БОРЯНА КАМЕНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, настоящият законопроект транспонира Директива 2009/30 за течните горива, по-точно част от нея, която се отнася до задължение на производителите, вносителите на течни горива да намаляват интензитета на емисиите на парникови газове с 6% до 2020 г. Разписани са задълженията за докладване на производителите и вносителите на течни горива, начините по които може да се постигне намалението. И се създава правно основание Министерският съвет да приеме наредба за условията, реда, формата, начина за изготвяне и верифициране на докладите, които ще подават операторите.
Освен това представения законопроект регламентира, допълва текстове, които съществуват понастоящем в Закона за опазване околната среда и водите във връзка с европейската схема за търговия с емисии. Във връзка с начина на функциониране на националния регистър за търговия с квоти за емисии на парникови газове.
Освен това се регламентира довършването на програми за отстраняване на нанесени щети върху околната среда от минали действия или бездействия при приватизация. Както и се въвеждат изисквания на Директива 2009/126 чрез изменение на Закона за чистотата на атмосферния въздух.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря.
Някой от вашите колеги желае ли да допълни нещо към вашето представяне? Не виждам желаещи.
Колеги народни представители въпроси към вносителите?
Господин Агуш заповядайте.
АРИФ АГУШ: Благодаря ви господин председател!
Моят въпрос е следният: Ние с този закон изцяло въвеждаме Директива 2009 за смесването на биогоривата в течните горива и тяхното използване с цел намаляване на емисиите. Но какво правим след като имаме меморандум. Приемаме закон при който имаме меморандум, при който се спира смесването до края на годината. Приемайки такъв закон, кога ще влезе в сила?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други въпроси извън въпроса на господин Агуш към вносителите?
Заповядайте госпожо.
БОРЯНА КАМЕНОВА: Благодаря господин председател! Бих искала първо да подчертая, че с тези изменения на Закона за опазване на околната среда не се въвежда цялата Директива 2009/30. Ще има и наредби, които напълно да я транспонират. Тази директива е почти идентична с 2009/28, която се отнася до възобновяемите енергийни източници, която се транспонира чрез проекта на Закона за енергия от възобновяемите източници. Там са разписани етапи за въвеждане на смесването с биогорива. Затова ние не сме се концентрирали тук върху тези етапи с цел да не се повтарят и в нашия закон. Искам само да подчертая, че тази цел е до 2020 г. Това отлагане на смесването до края на годината би могло да се компенсира до 2020 г. според нас. Така че не би трябвало да попречи на изпълнението на задълженията.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други народни представители, които имат въпроси към вносителите?
Господин Иванов заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, аз искам да развия, това което каза господин Агуш и ми се струва, че Министерството не взема позиции по този въпрос. Например чета ви § 18, директно е казано: „Доставчици на течни горива за транспорт намаляват плавно емисиите на парникови газове на единица енергия за целия жизнен цикъл на доставените течни горива спрямо определеното базово ниво, достигайки до 6 на сто крайно намаление до 2020 г.” И малко по-нататък е казано в ал. 2, че това намаление ще се осъществи чрез използване на биогорива, които отговарят на критериите и т.н. Ние гласуваме един закон, в момента няма никакво покритие. Няма никакво покритие, защото отложихме въвеждането на биоетанола, който по закон трябваше от 1 март да се въведе 2%. И без да е подписано, че меморандума за който непрекъснато се говори, твърде вероятно е да се отложи въвеждането на биодизела, първо до края на годината, а после може и за по-нататък.
Аз питам, защо Министерството като знае, че се предлага такъв закон и апелира към народните представители да го изпълнят, не взема позиция по отношение на всичко това, което се случва с отлагане на сроковете за въвеждането на биогоривата в минералните горива? Това е една позиция. Тоест мълчим си, но пускаме закони, които може и да не се изпълняват, но да влезнат в Народното събрание. Аз определено считам, че Министерството не изпълнява функциите си в случая.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Иванов. Колеги, аз имам още един въпрос към вас и той е следният: Може ли да ни кажете ясно, в момента има ли смесване на дизел с биодизел в България? Спазва ли се закона? Някой може ли да отговори по категоричен начин на този въпрос. Заповядайте.
ИВАН АНГЕЛОВ: Добър ден на всички! Няма задължение изрично за смесване. Има цел, която трябва да бъде постигната. Това че ще има закъснение с половин година, това не произтича от министерството. Ние просто транспонираме нормативен документ. Беше ясно казано кога е крайният срок за постигане на тази цел от 6%.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господине, с цялото си уважение към вас, освен този закон има и още един закон в който текат промени. Дори и днес ще го гледаме. Това е Законът за възобновяемите енергийни източници. Ако си спомням правилно в него има ясен ангажимент и за тази година за смесване на дизел с биодизел. Това трябва вече да се случва. И никой не може да ни отговори, като задаваме като комисия въпроса, това случва ли се в България и не получаваме ясен отговор. Случва ли се в момента това смесване?
АРИФ АГУШ: От миналата година още трябваше да има смесване. Сега трябва да сме някъде на 4% на биодизела и на 2% биоетанол сме от 1 март. Със закон е прието това. Някой следи ли го и има ли наложени санкции за това, че не се смесва?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Транспонирането губи своя смисъл, ако то не е реално осъществено в практиката в страната. В момента, съгласно закона трябва да има 4% биодизел в минералния дизел, защото такъв е действащият закон и 2% биоетанол в рамките на минералния бензин. Това нещо би трябвало да бъде в изпълнение на закона. Ако Министерство на околната среда и водите, които по презумпция, първо че са част от правителството, но от друга страна би трябвало да се грижат най-много за спазването на тези разпоредби и за това вие сте титуляра като министерство, което внася тези промени. Би ли могло Министерството да отговори, спазват ли се тези разпоредби или ние канонизираме единствено на книга, това което в момента ще гласуваме?
АРИФ АГУШ: Може ли с меморандум да се отмени законова норма? Ние имаме действаща законова норма. Можем ли с меморандум да я отменим? Какъвто и да е меморандумът.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте от Министерство на околната среда и водите.
БОРЯНА КАМЕНОВА: Аз отново искам да кажа, че сроковете, които трябва да се изпълняват по отношение на смесването на течни горива с биодизел и биоетанол са разписани в проекта на Закон за енергията от възобновяеми източници, по които вносител е Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Те са тези, които са направили съответните изчисления как ще се спазват тези срокове и как ще се наваксват при евентуално забавяне. По отношение на меморандума мога да кажа само, че ако не намери той отражение в текстовете на закона би трябвало да намери там отражение, ако ще се прилага.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз предлагам да отложим тази точка и да дойде екип, който ще може да отговаря на въпросите, които се поставят. В момента един от важните обществени дебати е, твърди се, че прекратяването на смесването, за което вие не знаете че става, ще намали цената с 6%. Министърът на икономиката се включи в дебата и каза, че е под 1 ст. намаляването. Идвате вие тук и нямате представа за това, за което си говорим и представлявате закона. Аз предлагам да дойде някой, който може да представи закона. Най-добре е министърът да дойде и съдържателно да обсъдим това, което се предлага.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев пожела думата.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колеги, това което се предлага с този закон е транспониране на директива, която има сравнително общи текстове. Конкретните параметри по години, по проценти, вие знаете, че са в закона за ВЕИ, който ние в момента гласуваме. Там е записано коя година, с колко процента от кой месец биодизела съответно биоетанола, това не е въпрос от компетенциите на Министерство на околната среда. Единственият упрек към тях от страна на колегите е в това, че те трябва да са по-големи радетели за тази кауза, като представители на Министерство на околната среда. Но аз не считам, че имаме основателни причини да отложим гласуването на тази точка, защото въпросите, които се задават за отлагане на смесването, за евентуален мораториум са въпроси отнасящи се до следващата точка, на която ще присъства и министърът на икономиката и зам. министърът Марий Косев.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Петър Димитров, да подлагам ли вашето предложение на гласуване за отлагане на точката?
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз смятам, че и вносителите ще се съгласят, че е добре да го отложим. Тук сте в Парламента и не решавайте с жестове на вашата ръка какво ще става. Друга е процедурата за вземане на решения. Това смесване се прави не заради икономиката на България, а се прави въпреки икономиката на България. И тогава когато икономически не е ефективно, то се прави заради чистотата на въздуха и на околната среда. Тук представителите на това Министерство да не знаят за това нещо, много се извинявам, но това кой го отстоява, за кой го правим. Това от икономическа гледна точка е неизгодно. То не е ефективно. И ако не мислим за хората и за природата няма защо да го въвеждаме това ограничение. Това е субектът, който би трябвало да отстоява тези норми. Този субект не знае за какво става въпрос.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте госпожо.
ВАНЯ ГЕОРГИЕВА: Работила съм 18 години в МОСВ и сега съм директор на Изпълнителната агенция по околна среда. Аз искам само да ви гарантирам, че друг екип не може да дойде, господин Димитров. Приемам цялата ви компетенция към икономическите въпроси. В момента никакъв експерт от цялата система на Министерство на околната среда и водите не може да отговори на вашите въпроси, защото няма такова задължение да следи това смесване. Ние може да ви дадем много данни за качеството на атмосферния въздух. Прави се емисионен контрол на емисиите от всички стационарни източници, но в това качество тук в което ни питате, аз не мога да се върна и дори да кажа на министър Караджова да изпрати по-компетентен екип, не мога да разбера кой ще ви отговори на този въпрос. Да, всичко опира в качеството на атмосферния въздух, особено когато той е извън работните помещения. Но в случая това е една изключително опосредствена връзка, която още не се проследява. Само в този аспект исках да реагирам.
Останалите въпроси за сключването на меморандум и отношението на правителството и на Министерството, като това е част от политически въпрос, на който ние в това качество не можем да отговорим също.
Не мога да се съглася, че не знаем за какво става дума, когато екипът на Министерството дългогодишно е внасял текстове за транспониране на директиви. Това е процедурата за въвеждане на цели на една директива в закон и спираме до тук.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Ангелов.
ИВАН АНГЕЛОВ: Ако мога само да допълня. Тези текстове са разписани в законите, които са от компетентността на Министерство на околната среда и водите, поради простата причина, че качеството на горивата се контролира през наши нормативни уредби. Тук вече вашият колега перфектно обясни как стоят нещата. Процентите на смесване, сроковете за смесване и т.н. Това са общо взето неща от компетентността на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Ние не сме в състояние да ви кажем, кое, кога и как ще бъде възможно да бъде направено. Ние може да искаме от утре да бъде направено смесването на 6%, но това ако е икономически невъзможно, за какво говорим.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Аталай желае думата.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря ви господин председател! Уважаеми колеги, аз първо искам да кажа няколко думи относно присъствието на експертите от Министерството на околната среда и водите. Нямам нищо против, дами и господа, че сте експерти и вашата експертна оценка ни най-малко ние в момента я подлагаме на съмнение. Ние подлагаме на съмнение колеги, дейността на политическия екип на вашето Министерство, начело с министъра и съответно и зам. министрите. Не може днес да разглеждаме законопроект, господин председател, и да няма политически екип, който да дойде и да ни обясни какво става, а са изпратили едни експерти, които са тесни специалисти само в тяхната си област. Разбира се, тези въпроси които ние поставяме не са свързани с този закон, а ВЕИ-тата, които ние ги разглеждаме. В това няма две мнения. Но ставаше въпрос от гледна точка на контрола за опазване на околната среда, особено госпожо за емисиите, които вие следите. И тук буди недоумение, ако Министерство на екологията не следи и не знае, че при смесването на 4% биодизел в България от една година с колко са намалели емисиите в транспорта, контролирана от вас, вие будите сериозни недоумения в нас тук. За това ставаше въпрос.
Колеги, бих ви предложил да не ги подлагаме колегите повече на неудобни въпроси. Нека да ги освободим. Ако е необходимо, ако е само транспониране в директивите, нека да гласуваме този закон, защото той не е основният закон в тази комисия. Нека Комисията по екология и околна среда да си вземат отношение. Да го гласуваме и да пуснем по бобслея нещата и от там нататък да си вземат решение. Но дано господин Делян Добрев, не го виждам тук, след като се върне тук и министър Трайков и зам. министъра, дано те да знаят от кога и по какъв начин смесваме и защо смесваме дизела с биодизел. Това е моето предложение.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други народни представители, които желаят думата? Не виждам.
Желание за изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, внесен от Министерски съвет на 16 март 2011 г. - за първо четене.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 8 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Седем.
Приема се.
Благодаря на нашите гости и ви моля, от тук нататък наистина трябва да имате данни за периода на смесването, какви са резултатите колеги. Нормално е да ви ги задават тези въпроси. Не се учудвайте. Те са добронамерени и вълнуват комисията.

Отиваме на следващата точка за ВЕИ-тата. Това е точката със сериозен обществен интерес.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин председател, имаме ли право вече да приемаме допълнителни предложения от който и да било. Между първо и второ четене, смятам, че достатъчно време мина, а виждам, че предложенията които ги правят, връщаме се отново и излизаме от философията на закона. Тези последни предложения, които са приети вчера са абсолютно неприемливи за разумния човек. Ако и днес имаме такива предложения не знам пресата как ще ги отрази.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Трябва да преценим доколко предложенията са извън философията на закона. Винаги това се е преценявало с гласуване колеги.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Аз смятам, че нямаме повече правна възможност дори да ги разглеждаме.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Вчера стигнахме до чл. 32. Виждам зам. министъра Косев и господин Налбантов, част от Правния отдел на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма.
Вчера по чл. 32 и въпросния индекс, който е определян от земеделския министър и се получи дебат. Не можахме да стигнем до едно мнение. Добре дошъл и на господин Семерджиев. Може би и министър Трайков ще дойде.
АРИФ АГУШ: Господин председател, аз имам една процедура. Предлагам на Министерството да изтегли законопроекта, да го преработи и да го въведе, след като имаме толкова предложения и след като е изтекъл срока за внасяне на предложенията. Искрено съм убеден, че Законът не е работещ. Дори и да го приемем няма да тръгне да работи. Искам становището на Министерството. Вярно, че го няма министъра, но това предлагам.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Косев има предложение към вас. Вие сте политическото лице тук. Заповядайте.
МАРИЙ КОСЕВ: Благодаря господин председател!
Мислим че това предложение не е добро. Предлагам когато дойде министърът по същия начин да зададем въпроса. В момента това, което ще отговоря, че ние бихме желали да довършим в момента работата по закона.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: По чл. 32, спорната ал. 6.
АРИФ АГУШ: Имам процедурно предложение, което трябва да го гласуваме.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Беше към Министерство на икономиката, не към Комисията.
АРИФ АГУШ: Процедура за прекратяване на разискванията по Закона и преработването му от Министерството на икономиката.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нямаме такава процедура господин Агуш. Имаме единствено процедурата да отлагаме в момента. Първо четене вече е минало. Единствената процедура сега е да отлагаме разглежданията. Нямаме такава процедура да прекъснем и да спрем до тук. Може само да отлагаме.
Господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колеги, стигнахме до чл. 32, ал. 6 миналия път. В ал. 6 имаше две предложения. Едното подкрепено от Министерство на икономиката и ДКЕВР, предполагам, че всички си спомняте. Аз предлагам в това подкрепено от Министерство на икономиката и ДКЕВР предложение да заменим единствено две думи. Ще прочета частта, която ще я заменим след ДКЕВР. Текстът “като се вземат предвид” предлагам да го заменим с “въз основа на”.
Това са допълнителните предложения, които миналия път раздадохме на всички по чл. 32, ал. 6.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев, чухте предложението. Заповядайте.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Като цяло така редактирано от страна на господин Добрев е приемливо за нас. Само бих искал допълнителна редакция, да пишем годишни индекси за измененията, ако не възразявате. Да стане “от министъра на земеделието и храните годишни индекси за изменение цените на тези суровини”. Да уточнят все пак какви са тези индекси, ако не възразявате.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ако е годишни стават няколко или годишен. Преценете кое от двете предлагате.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Те според мен ще бъдат няколко индекса според различните видове биомаси. Това е като предложение. Съответно в ал. 4 също ДКЕВР ежегодно до 30 юни актуализира. Да вкараме и някакъв срок. Иначе като цяло редакцията на господин Добрев според мен е удачна. И аз бих я подкрепил.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Здравейте господин Трайков. Колеги, направени са до момента следните предложения: В ал. 6 след „ДКЕВР” да се добавят думите, това го предлага господин Добрев, “въз основа на определените и обявените от министъра на земеделието и храните”. Господин Червенкондев предлага “годишни индекси” за изменението на цените на тези суровини. Нека първо да приключим с ал. 6.
По ал. 6 имате ли други предложения? Член 32, стр. 5 от допълнителните предложения.
Заповядайте господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Може ли ал. 6 някой да ни я прочете с всичките изменения, защото ние имаме пет предложения, но явно седмото го нямаме.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ще ви прочета ал. 6 заедно с направените изменения. “Процентът на изменението на разходите за суровините за производство на електрическа енергия по ал. 5, т. 1 се определя от ДКЕВР въз основа на определените и обявени от министъра на земеделието и храните годишни индекси за изменение на цените на тези суровини.”
Господин Трайков заповядайте.
ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: За да не се вторачваме твърде много дали е „въз основа на” или „като” се има предвид, бих искал вносителят и господин Семерджиев да кажат, че по този начин текстът, разбирането е, не че ако индексът е определен от министъра на земеделието 112,3%, то цените трябва да се променят с 112,3%.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Семерджиев заповядайте.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Благодаря Ви господин председател. Аз точно това щях да попитам, какво се има предвид, когато се заменя, като се вземат предвид с “въз основа на”? Това което и вчера и на предишни срещи сме говорили и това което е нашето разбиране е, че ДКЕВР отчита влиянието на този индекс, но той не се вкарва автоматично при корекция на цената. Такъв е подходът почти при всички параметри, когато се правят цените. Те се анализират и на база на аргументиран анализ се взимат предвид в определянето на цените като определени стойности. Ако се има предвид въз основа на този индекс да се вкарва автоматично, тъй като това ще трябва да се развие във вторично законодателство, това за нас е много важно. Аз бих искал наистина да питам, дали се има предвид автоматично въвеждане на този индекс?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Въпросът е релевантен. Понеже господин Добрев вие го предложихте, има ли се предвид тук автоматизъм или се има предвид, че „въз основа на” означава отчитане на този индекс. Имайте предвид, че в един закон, когато има спор се взимат предвид и тези дебати, които водим в момента. Затова министър Трайков много правилно зададе този въпрос. Защото ако ние се обединим, че „въз основа на” означава, че това се взима предвид, но няма автоматично пренасяне на тази стойност, е едно. А ако има автоматично пренасяне е друго. Това тълкуване още от сега трябва да го направим, за сме коректни към ДКЕВР.
Заповядайте господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз тъй като не съм вносител на целия текст, а само редакционно предложение направих, ще дам думата на господин Червенкондев да отговори на този въпрос.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Ако трябва пак да коментираме „въз основа” или съответно дали е автоматично или не, автоматично никъде не е записано в този текст и този текст е предложение съгласувано, доколкото знам от Министерство на икономиката, от Държавната комисия, тъй като се пише че се определя от Държавната комисия това, което беше като препъни камък. Аз пак бих искал да се върнем на една от основните философии на целия закон. Ние коментираме, че във всички енергийни предприятия, които произвеждат енергия от възобновяеми енергийни източници им даваме една твърда, фиксирана цена за целия този период. Като считаме, че 90% или две трети от видовете източници на ВЕИ, техните първоначални суровини, каквито са вятъра, слънцето, в голяма степен и водата не се променят във времето, имам предвид променливи разходи за потреблението на тези суровини, ние искаме с тези индекси, които пак казвам, че могат да бъдат положителни и отрицателни, да компенсираме влиянието на външните фактори върху цената. Така че тя във времето, в целия този период в който казваме, че даваме преференции в цената на производителя на енергия от биомаса, пред него с тези индекси да направим така, че цената да му е постоянна на първоначалната, която му е дадена. Това е логиката. Както в момента, ако дадем на вятъра условно 200 лв. на мегават, той за целите 15 години си получава 200 лв. на мегаватите, това не му се променя. За биомасата също. Даваме 200 лв. на мегават. Въпросът е, ако през следващите 15 години или 20 години или всяка една година има промени в цената на тази суровина, защото над 60 – 70% от разходите за суровина са променливи през годините и искаме с тези индекси да бъдат компенсирани. Така че всяка година той де факто да получава тези 200 лв. Ако са вдигнали цените на суровините, съответно трябва да му се вдигне с аналогичен индекс и цената на електроенергията, а ако е спаднала, също да спадне аналогично. Такава е логиката.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Трайков ще ви дам думата. Господин Иванов иска да изкаже мнение по този въпрос.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, аз приемам текста на ал. 6 във вида, където се записва, че Държавната комисия взема предвид определените обявени от министъра на земеделието и храните индекси. Казвам го това съвсем убедено, защото ако това не е така, ние ще нарушим един от основните членове на току що приемания от нас закон. Това е чл. 6, където се казва: “Държавната комисия за енергийно и водно регулиране осъществява правомощията си по Закона за енергетиката” (и от този закон включително) и т. 1 е: „определя преференциалните цени за изкупуването”. А от това което досега обясняваше господин Червенкондев излиза, че всъщност ние тази ал. 6 може да я запишем и в по-прост вид, а именно: “Процентът на изменение на разходите за суровините за производство на електрическа енергия по ал. 5, т. 1 се определят от министъра на земеделието и храните въз основа на индексите за изменение на цените на тези суровини.” Аз това не мога да го приема.
Държавната комисия е независимият орган, който определя цените. Взема предвид като един от факторите, процента на изменение на разходите със суровините, но не може да се възложи на министъра на земеделието и храните като представител на изпълнителната власт едва ли не да казва с какъв процент да се променя цената. Затова настоявам да се отчете, като се вземат предвид определените обявени цени. Това е независимият орган.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ще го подложа на гласуване вашето предложение, господин Иванов. Като ви нямаше вчера, аз ги развих тези тези вече.
Господин Трайков пожела думата. Заповядайте!
ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Благодаря господин председател!
Уважаеми народни представители, понеже често се казва консенсус с Министерството или по някакъв друг начин. Разбира се, ваше право е да вземете решението, което искате. Но нека да кажа какво е мнението на Министерството, за да е ясно, независимо от вашето крайно решение. Мнението на Министерството е, че при определянето на цените ДКЕВР трябва да има абсолютно суверенното право да се съобрази или да не се съобрази с индекса.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Искам да кажа, наистина при определянето на цените някой пречи ли или съответно Държавната комисия за енергийно и водно регулиране как определя цените. Тук говорим за индекс за изменение. Говорим за първоначалните годишни цени. В такъв случай кажете ми, ние даваме ли постоянна цена на производителите от биомаса или не, за цялата година. Тоест, като не е на абсолютна стойност.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев пожела думата.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Семерджиев, тази редакция, която аз предложих „въз основа на”, тя изземва ли функциите на ДКЕВР и задължава ли ДКЕВР да определя някакви различни цени от тези, които сама прецени. Ако изземва функции от ДКЕВР, аз си оттеглям предложението.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Аз точно за това попитах, защото моето първо разбиране беше, че трябва автоматично да се вкарва този индекс. Това което ви обясних няколко пъти, ние и сега не вкарваме автоматично в някои компоненти, които имат изменение, а ги преценяваме по целесъобразност. Дадох няколко примера, както с природния газ как се отразява на топлофикационните дружества, когато са малки отклоненията. Ние например не правим корекцията на топлофикационните дружества, нито нагоре, нито на долу. И това е във връзка с постигането на по-устойчиви, т.е. не непременно се изменя цената например с половин или един процент, но когато се натрупа. Аз ще ви кажа като практика. Ако този индекс се натрупа две години по процент и половина и стане три и се реши, че това е значимо за биомасата, за производителите от биомаса, разбира се, че ние бихме го коригирали, така че те да компенсират. Ако падне с, например, процент, процент и половина, не бихме намалили цената, защото предишния период е била друга. Става въпрос за малки флуктоации, които всяко дружество може да поеме само за себе си и не е необходимо автоматично да променяме цените по този индекс. Това е моето разбиране. Аз съжалявам, ако противореча на някой.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Семерджиев.
Заповядайте господин Емил Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Господин председател, колеги, защо бягаме от точни термини господин Семерджиев. Чувам тук термини като може да вземе предвид, а може и да не вземе. Това кой го решава, правим субективния фактор, единствено държавата. Думичката “значимо” как ви звучи? За един значимо е, ако се нахрани с половин хляб, а друг иска черен хайвер. И всички тези много относителни термини мен лично ме притесняват. Какво пречи да пише “въз основа на”? Пак не ви задължават, но е малко по-категорично. Звучи по-категорично.
Тоест, би трябвало вашата комисия, след като види, че има такива изменения, да не допуска изкривявания, които могат да доведат до фалит фирми, които са инвестирали милиони в това нещо.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Петър Димитров заповядайте.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз съм малко изненадан от думите на доста от представителите на управляващото мнозинство. Прав сте, трябва да има яснота. Точно вашият лидер критикува договорите с ЕРП-тата, тъй като там има гарантирана печалба. И такива искания има, всяка година трябва да им я осигури. Тя е гарантирана през договора за продажба. Тук искате през договора за продажба да гарантираме не цената, а искате да гарантираме печалбата. Печалбата от първата година да бъде такава и през 20-та година. Кажете го така. Разбирам колко дразни, но това е идеята. Няма какво друго. Цената не може автоматично да се вдига на база на този коефициент, тъй като там има процентни съотношения, които по различен начин ще стават. Но печалбата може да се гарантира. И ако идеята ви е това, то разбирате, че трябва да го кажете. Да е еднозначно, че ние искаме тук да се гарантира печалбата, не говорим за фалит. Фалитът го следи ДКЕВР. Говорим за гарантиране на определен размер на печалба, който искате да се индексира, за да се запазва в зависимост от цената на суровините. Това е коренно различна цел. Ако е така кажете го и няма защо да ползвате други думи.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, ще ви дам думата господин Червенкондев, искам да ви кажа, че чисто процедурно ние нямаме предложения „въз основа на”, освен ако сега не го направите господин Червенкондев, тъй като господин Добрев в своето изказване го оттегли. Имаме само хипотезата на сегашния текст „като се вземат предвид”.
Заповядайте господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Аз искам да попитам господин Димитров, съответно господин Семерджиев, как се определят преференциалните цени по принцип като методология за вятъра, за слънцето? Нима там няма регламентирана норма на рентабилност? Нима там няма норма на възвръщаемост на капитала? Нима вие не го знаете това, господин Димитров? Да има равнопоставеност между всички и да няма дискриминация на един вид източник с друг.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Семерджиев иска да допълни нещо. Заповядайте.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Съвсем накратко, защото бях предизвикан от господин Червенкондев. Мисля, че ние говорихме вече, че единствено при биомасата има такава несигурност на горивата. Затова ние се съгласихме да има актуализация и мисля, че това го минахме. При вятъра и при слънцето това е ресурс, господин Иванов, който не се променя за периода от време. Той може само да се прогнозира. Докато при биомасата, там има много други елементи, които не са обусловени обективно. Затова има индексация. Ние това нещо го обсъждахме. Аз мисля, че всички се съгласиха, че трябва да има индексация. Въпросът е, тази индексация как да се прави? Аз останах с впечатление, че това е единственият проблем, който се обсъжда.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, има ли други?
Заповядайте господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, тук според мен има два въпроса. Първият въпрос е, колкото Държавната комисия за енергийно и водно регулиране има по-малко възможности да тълкува и да взема субективни решения, толкова по-добре. Защото нееднократно сме били свидетели на решения на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране не само в този й състав, а във всякакви други състави, които са били мотивирани от далеч не чисто икономически, така да се каже, мотиви и доказателства. По-скоро политически опити, даже да се прави социална политика чрез цени и т.н.
От друга страна има още един въпрос. Колкото и да ни е неприятно да има такъв регулатор, който е наложителен в случаите в които няма пазар, то този регулатор е окончателният орган, който взема решения. Тук колегите, очевидно са изпаднали в заблудата и си мислят, че министърът на земеделието цял живот и от тук нататък непрекъснато ще бъде от ГЕРБ. И тъй като ще бъде от ГЕРБ непрекъснато ще определя едни такива коефициенти, които ще им бъдат страшно изгодни. Нито ще бъде така, нито ще се определят съвсем обективно и тези коефициенти в Министерство на земеделието. Затова логиката въобще на държавното регулиране е окончателното решение да си остане в Комисията, която прави това регулиране. Тази Комисия се казва Държавна комисия за енергийно и водно регулиране. Коефициентите, които определя министърът на земеделието, естествено трябва да бъдат взети предвид в Комисията. И тук няма никакво съмнение. Но не може чисто автоматично написан от някой един коефициент директно се слага в една формула и се определя някаква цена. Това е съвсем друг орган, а не тази Комисия, която ние за съжаление или за радост имаме сега в момента. Така че на мен текста, който тук виждам, ми се струва съвсем приемлив, като се вземат предвид определените и обявените от министъра на земеделието и храните индекси за изменение на цените.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други народни представители, които желаят думата? Не виждам.
Само искам да ви напомня, че ние в момента формално предложение „въз основа на” нямаме. Няма направено. Няма такова предложение в редакцията. Остава предложението „годишни” на господин Червенкондев.
Има ли някой, който иска да направи предложение за редакция „въз основа на”? В редакцията на работната група, която е пред мен е “като се вземат предвид”, колеги. При това положение предлагам на гласуване редакционната бележка на господин Червенкондев за въвеждане на „годишни” пред „индекси” в ал. 6. Да е ясно, че са годишни.
Който е „за” това предложение, моля да гласува. Този индекс е годишен. Това гласуваме.
Гласували 18 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Прима се.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Както каза и господин Овчаров, да няма тълкувание, да са по-конкретни и точни нещата. Затова сложих и годишни.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да гласуваме цялата ал. 6 в следната редакция, която ще ви прочета. Ще се върнем на ал. 4, господин Червенкондев, сега се занимаваме само с ал. 6.
Алинея 6 я гласуваме в следния вид: „Процентът на изменение на разходите за суровините за производство на електрическа енергия по ал. 5, т. 1 се определя от ДКЕВР, като се вземат предвид определените и обявени от министъра на земеделието и храните годишни индекси за изменение на цените на тези суровини”.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 19 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Прима се.
Връщаме се на ал. 4. Искам да ви напомня, че от вчера имаше предложение, което беше техническо “електроенергията” да се замени с “електрическата енергия”. А от днес имаме предложение от господин Червенкондев да бъде така: “ДКЕВР ежегодно до 30 юни”. Да се добави “до 30 юни”. Нека да ви прочета цялата ал. 4: „ДКЕВР ежегодно до 30 юни актуализира преференциалната цена на електрическата енергия”.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Струва ми се, че направихме някаква грешка. Алинея 5, т. 1 не касае само биогоривата. Ние горе пишем „производство на електрическа енергия по ал. 5, т. 1” в ал. 6 и в ал. 5, т. 1 коментираме всички източници. Възлагаме на министъра на земеделието да прави индекси за всички възобновяеми източници. Министърът на земеделието няма нищо общо с тази работа.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Тук господин Овчаров е прав за следното нещо. Дори да има най-малкото съмнение по-добре да го напишем така, че да не се появят индекси за които не сме предполагали като комисия, че ще се получат.
Господин Семерджиев, как да направим ясен текста така, че този индекс да се отнася само за биомасата?
Господин Овчаров, ал. 5 се отнася само за биомасата като алинея. Вижте цялата алинея. Ако в ал. 6 бъде текста вместо по ал. 5, т. 1, по ал. 4 да запишем, няма ли да е категорично ясно.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: В ал. 5, т. 1, ако направим редакционно, „производство на електрическа енергия от биомасата”. Това правя като редакционно предложение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има предложение колеги, в ал. 5, т. 1 след думите “производство на електрическа енергия” да се добави “от биомаса”.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: За мен беше ясно още от ал. 4, защото там се говори за този коефициент.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Дори да е ясно, какъв е проблемът да го изясним. След като господин Овчаров, такъв опитен политик предполага възможно тълкуване, да го направим да не може да се тълкува по друг начин. Така да го направим.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин председател, нека да оставим на юристите, мисля че в ал. 6, ако се добави „производство на електрическа енергия от биомаса” и продължим текста, всичко друго се изчиства. Мисля, че от там нататък решаваме всякакви недоразумения.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Това е по-добрият вариант, колеги, да бъде така. Алинея 6, както гласувахме редакция, ви предлагам да я прегласуваме с предложението на господин Аталай. Вместо „по ал. 5, т. 1” да бъде “от биомаса”.
Предлагам ви тази редакция на ал. 6.
Който е „за”, моля да гласува. Спираме процедурата.
Колеги, затова тези неща не се правят в последния момент в редакция, защото се изпада в такива ситуации.
Заповядайте господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, понеже се тръгна на корекции по ал. 6, вероятно господин Овчаров е прав в тази своя забележка, но аз имам една друга забележка, в която се говори за проекти на базата на биомасата. Половината от тези проекти са за производство на топлинна енергия. Всъщност какво става сега в ал. 6? Ние ще индексираме изменението на разходите за суровини само за онези проекти въз основа на биомаса, които са за производство на електрическа енергия, а за половината, които са за производство на топлинна енергия няма да ги индексираме. Тази неравнопоставеност как може да бъде решена?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Такова е предложението.
ИВАН ИВАНОВ: Предложението би трябвало да е „за производство на електрическа и топлинна енергия от биомаса”. Ако някой не е съгласен, нека да каже защо.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Може да направите това предложение процедурно да бъде в ал. 6.
ИВАН ИВАНОВ: Искам да чуя вносителите, дали са имали нещо предвид като говорят само за производство на електрическа енергия.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, сложна е материята и затова я гледаме на 10 заседания. Нека по този въпрос да чуем Министерство на икономиката.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Иванов, напълно съм съгласен с вас, но тук не става въпрос за тази топлинна енергия, което отхвърлихме с наши предложения в предишни текстове. В този закон до тук вече колеги приехте, че ние говорим за индексиране само на електрическа енергия. Отхвърлихте отвсякъде топлинната енергия. Сега ако запишем, господин Иванов, тук топлинната енергия, ние трябва да се върнем още назад и тогава да въведем топлинната енергия. Престанете да създаваме каши. Дайте това, което е създадено да го приемем и да мине или да станем и да си ходим. Недейте така.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Трайков или господин Косев по така поставения въпрос, заповядайте.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Аз искам да обърна внимание, че чл. 32 целият раздел е свързан с изкупуване на електрическа енергия и третира цени само на електрическа енергия.
ИВАН ИВАНОВ: Аз нямам нищо против. Вие сте прав и така следват алинеите. Но някъде ще се реши ли въпросът с топлинната енергия. Тук за електрическа, а в следващия закон ще бъде за топлинна. Има си затова председател на ДКЕВР, кажете господин Семерджиев как ще го решите този въпрос.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Аз ще изкажа лично мнение. Предполагам, че идеята е да се стимулира използването на този ресурс именно за производство на електрическа и топлинна енергия. Но не е задължително да е и топлинна. Когато е и топлинна, цената е по-добра и вие може да я видите в нашата таблица, тъй като капиталовите разходи са по-големи. С този механизъм се стимулира по-ефективно използване на една и съща суровина. Ако стимулираме само за топлинна енергия значи някой ще започне да произвежда топлинна с много по-малко КПД и същата суровина няма да бъде използвана по много по-ефективен начин, за да се получава енергия. Мисля, че не е някакъв пропуск. Тези които произвеждат само топлинна енергия в крайна сметка да си правят сметката.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, да се върнем на процедурните предложения. Имаше такова на господин Аталай. В ал. 6 думите „по ал. 5, т. 1” да се замени с “биомаса”. Става „електрическа енергия от биомаса се определя от ДКЕВР”.
Който е „за” това предложение, моля да гласува.
Гласували 17 за”.
Против? Няма Въздържали се? Трима.
Прието е.
Колеги, в ал. 5, т. 1 имаше предложение след “електрическа енергия” да се добави “от биомаса”. Като се разбрахме, че „електроенергията” се заменя с „електрическа енергия”.
По тези две предложения, който е „за”, моля да гласува.
Гласували 17 за”.
Против? Няма Въздържали се? Трима.
Прието е.
Нека да гласуваме ал. 4, срокът е 30 юни. Напомням ви предложението на господин Червенкондев: “ДКЕВР ежегодно до 30 юни актуализира…” Добавянето е “до 30 юни”. Това е в ал. 4.
Господин Димитров има процедурно предложение.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има го в ал. 1, изрично е казано: „ДКЕВР ежегодно до 30 юни определя преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия”, защо повтаряме един и същи текст непрекъснато. Не може да го актуализира до друга дата, освен до 30 юни.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Определя цени, които са за новия едногодишен период и актуализира вече действащите цени от предишни периоди, мисля че е съвсем различно нещо и различни цени.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, има предложение на господин Червенкондев по ал. 4 да се добави „до 30 юни”.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 17 за”.
Против? Няма Въздържали се? Трима.
Прието е.
По целия чл. 32. Подлагам на гласуване целия чл. 32 с направените промени.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 11 за”.
Против? Един. Въздържали се? Пет.
Приет е.
РУМЕН ОВЧАРОВ: На 30 юни те си определят и новите цени и ще се актуализират старите. И всички те ще бъдат различни или ще бъдат едни и същи?
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: От различен тип, които са в една група, както са определени в решението ще бъдат еднакви. Ще бъдат актуализирани. Принципът да бъдат актуализирани е за да се отчетат добавките и цялата система, както е ценовата година към 1 юли. Разликата е, че се определят, а тук се актуализират. Могат да се актуализират и по-рано.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Имате ли въпроси към това, което каза господин Семерджиев.
Господин Червенкондев, имате въпрос?
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Нека да разгледаме следния казус и да не попаднем в ситуацията в която се намираме благодарение на съвършения закон, който в момента действа и който е действал в предишни години. Нека да разсъждаваме какво би се случило следващата година, ако технологията на биомаса падне тройно, поради една или друга революционна технология. Какво правим? Следващата година ние ще имаме една и съща цена три пъти по-ниска и за тези, които са направили от преди две години, когато са платили по 5 млн. евро на мегават заедно с тези, които ще платят примерно 1 млн. и половина евро на мегават. Това ли е логиката господин Семерджиев? Затова е индексътн, за да се актуализират действащите цени на които са сключени договори от предходни години било то плюс или минус. Съответно нека да не си връзваме новите цени, които ще са за следващия отчетен период от 30 юни, защото може да има много голямо падане на технологиите. Ще стане капана в който се намираме с фотоволтаиците. Така че според мен, моето виждане и моите предложения, които съм правил, е не да има цена за всички. Поне това според мен е абсолютно погрешно.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Логиката оказа се, че наистина старият закон не е могъл да предвиди тези изменения в капиталовите разходи и се получава изкривяване с малките възможности, които даваше с 5%. Независимо от това ми се струва, че сега е много по-гъвкав и съвършен механизма. Тук не знам за какво се спори, но аз мисля, че такъв един механизъм ще даде възможност наистина да се отчитат всякакви изменения в пазара, особено на капиталовите разходи. При някои от технологиите има изменение и на оперативните разходи и това е единствено за биомасата спрямо 2006 към 2010 данните сочат увеличение на оперативните разходи за биомаса. Единствената технология при която има такава разлика. Така че това е пример за това, че наистина трябва да се актуализира. Аз мисля, че го казах на едно от предишните заседания, но ние сме го изследвали този въпрос и така е почти навсякъде.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, предлагам ви да отидем по основния доклад на стр. 104 при първия отложен § 1. Отложихме го, не сме гласували предложенията.
Предлагам да започнем по предложенията на § 1 на стр. 104 от основния доклад. Стигнали сме до тук § 1 на стр. 104. Тогава го отложихме. Сега минаваме на предложенията по § 1.
Първото предложение е от народните представители Цонев и Михайлова.
Работната група не го е подкрепила.
Предложение от народния представител Иван Иванов.
Работната група не го е подкрепила.
Предложение от народния представител Тагарински, което е останало дори без становище от работната група.
Предложение от народните представители Белишки и Недялков, което не е подкрепено по т. 1 и е подкрепено в останалата му част.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1.
Мисля че господин Белишки оттегли неподкрепената част.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Оттегляме неподкрепената част.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да започнем предложенията едно по едно.
Предложението на господин Цонев и госпожа Михайлова по т. 1 е подкрепено по принцип.
По т. 2 има ли желание някой да го представи? Няма.
По т. 2, неподкрепената част на господин Цонев и госпожа Михайлова, го подлагам на гласуване.
Който е „за”, моля да гласува.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Колеги, предишния път спора беше, че т. 1 я приемаме по принцип.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз казах, че е подкрепена по принцип господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: По т. 2 мисля, че зам. министърът подкрепи това предложение на госпожа Искра Михайлова, защото ставаше въпрос за някакви неизяснени девственици. Идеята беше, че тук се уеднаквява терминологията от Закона за горите и земеделието. Това беше идеята. Ако има някой от Министерство на земеделието и ако иска пак да вземе отношение по въпроса. Защото ще се окаже според терминологията за девствени, че няма да може да влезем наистина в някои региони, където наистина може да се добие суровина от биомаса. А казаха тогава, че горски територии по Закона за горите, такава е била новата терминология. Вие преценете.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Аталай, аз също сеиспомням предложението на зам. министър Костов и ще трябва да видим то доколко е отразено в окончателния доклад.
Господин Емил Димитров пожела думата.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Господин председател, имам становището на Министерство на земеделието и ще се опитам накратко да го обоснова. В т. “в”, а тя би трябвало да касае и т. “б”, да се добави “както и за изпълнение на санитарни и отгледни сечи залегнали в горскостопански планове и програми”. Какво се има предвид, колеги? Ние казваме, че не можем да считаме за биомаса, т.е. първоначалното предложение, терени с високи въглеродни запаси. Само че в тези терени, както са описани по този начин може би влизат 90% от българските гори. Във всичките тези гори не е пожелателно, а е задължително условие да се извършват санитарни и отгледни сечи. Така че извършвайки тези сечи, ние автоматически казваме, т.е. това задължително трябва да се извърши като мероприятие. Ние казваме, това не е биомаса. Защо да не е биомаса? Точно това е биомасата.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, гледам допълнителните бележки, които са правени и виждам, че ще се направят предложения, които са в унисон редакционни с предложението на господин Цонев и госпожа Михайлова. Така че може да запишем, че по принцип се подкрепя това предложение.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Освен че и двете точки, а тук вече това което говори господин Емил Димитров ме навежда на мисълта, предложението не е мое, но ако прочетем още веднъж предложението ще видите, че без малко да допуснем много сериозна грешка. Това което каза господин Емил Димитров, тогава в терминологията, в определението на биомаса би трябвало да бъде билогично разграждащи се продукти и части от продукти. Защото това, което вие казвате, че ако ние не влезем в тези гори, тогава как ще ползваме разграждащ се продукт, целия продукт, ако не отсечем санитарната сеч, а искаме само част от продукта. Затова в определението на биомасата би трябвало тогава да бъде „биологично разграждащи се продукти и части от продукти и отпадъци”. Иначе наистина спираме със санитарната сеч и може да влезем там и да ползваме само някои части от това място. А философията не е това. Погледнете колеги наистина предложението на госпожа Михайлова. То на пръв поглед може мимоходом да мине, но то е много съществено в това, което вие казахте преди малко господин Димитров. Биомасата е биологично разграждащи се продукти или части от продукти. А в това, което работната група е приела, тя е биомаса е биологично разграждащ се част от продукти.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да чуем Министерство на икономиката по тази тема.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Господин Аталай е прав и трябва според мен да подкрепим това, че всичко това, което е продукт на гората и което не трябва да е там, трябва да е биомаса. Дали това е паднала маса, дали е суха стояща маса, която вече се добива при санитарните сечи или жива маса да я наречем, която се добива по определен план и то задължителен за тази гора, всичко това би трябвало да е биомаса.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека сега да чуем Министерство на икономиката. Имате ли проблем с тази дефиниция, колеги? Смятате ли, че е задължително да пише продукти или части от продукти. Или ако пише само части от продукти, както е написано в окончателната редакция има ли проблем с този текст според вас.
Господин Налбантов заповядайте.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Благодаря господин председател. Дефиницията в закона е „биологично разграждащи се части от продукти”. Това е дефиницията, която е по директивата. Тя е цитирана точно. Но ако считате, че това, което предлага господин Аталай е по-точно, не възразяваме.
РАМАДАН АТЛАЙ: Колеги, логически мислим и нормално мислим. Предложението не е мое, но като слушам хора, които се занимават с тази материя, терминологията, която е дадена, че е разграждащи се продукти или части от продукти, вече е много по-точна.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Мога ли да направя едно друго пояснение. Тъй като т. 24 е свързана с критериите за устойчивост, а те се отнасят за биогоривата и течните горива от биомаса и не засягат дървесината като твърда биомаса. Така че опасенията на господин Димитров, мисля че не са основателни. Това по никакъв начин няма да наложи ограничение за добиване на дървесина и за използването й като биомаса. Това е само за суровини за производство на течни биогорива, които не могат да бъдат отглеждани в такива територии.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Господин Налбантов, има нови технологии, които ще доведат до производство на газ и дори и на горива от твърда дървесина. Аз имам такива данни.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Разбираме, че Министерство на икономиката са прави, че директивата е написана точно по начина, по който те ни предлагат. Само това искам да кажа на колегите.
Други народни представители, които желаят думата? Господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, тъй като в Европейската директива изрично са разписани определенията, аз предлагам да подкрепим това, което ни предлага работната група, тъй като там е абсолютно точно цитирана директивата в частта й за биомаса. Това е т. ”д” от чл. 2 определението на евродирективата.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да приключим с тези предложения и после ще гледаме редакционните предложения.
Първото предложение на Цонев и Михайлова е подкрепено по принцип.
Отиваме на второто предложение на господин Иван Иванов. Представете си го и да го гласуваме.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, второто предложение аз го оттеглям, тъй като ако си спомняте имах предложение по чл. 20, ал. 2 и там бях убеден от господин Налбантов, че отпадъчните води не попадат в приложното поле на този закон. Приемам този аргумент. Направих справка в евродирективата. При това положение аз си оттеглям предложението.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря господин Иванов за конструктивната позиция.
Има предложение от народния представител Марио Тагарински, което повече от един час го дискутирахме миналия път. Затова ако няма желание за думата, да го подлагам на гласуване.
Който е „за” това предложение, моля да гласува, на Марио Тагарински и група.
Няма гласове “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 15.
Не се приема.
Господин Белишки си оттегли неподкрепената част от предложението. Отиваме на основния текст.
По основния текст има ли формално предложение, господин Червенкондев? Да се добави в т. 2 на § 1 – „продукти или части от продукти”.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Правя предложение за т. 23 и т. 24.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: За т. 23 и т. 24 предложенията, които бяха дадени от Министерство на земеделието.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Мога да ги цитирам. Нека да бъдат в т. 23. При определени терени за високи въглеродни запаси в т. „б” и т. „в” накрая, да се допълни “с изключение при изпълнение на санитарни отгледни сечи залегнали в горскостопанските планове и програми”.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев говори за т. 23. Това е на стр. 113, б. ”б” и б. “в” на т. 23. Какво предлагате господин Червенкондев?
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Накрая след края на предложението за „трайни залесени зони” продължаваме със следния текст: “с изключение при изпълнението на санитарни и отгледни сечи залегнали в горскостопанските планове и програми.” И в т. “в”, където е определението за терени накрая на текста при т. 4 се допълва абсолютно същия текст: “с изключение при изпълнение на санитарни и отгледни сечи залегнали в горскостопански планове и програми.”
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев, аз ли не си спомням добре, което е възможно, но Министерство на земеделието не прие такива текстове, когато беше тук зам. министър Костов. Той ги предложи първоначално и после каза, че не трябва да се приемат. Затова аз се притеснявам, че така нарушаваме директивата. Нека да чуем Правния отдел на Министерство на икономиката по тези предложения, какво смятате. Ние затова не можем да приключим закона, защото постоянно се появяват нови предложения, които не сме обсъждали. Кажете от Правния отдел на Министерство на икономиката по тези предложения, които разбрахме, че няма да се правят, но господин Червенкондев пак ги прави. Какво е вашето мнение?
СВЕТЛАНА МАРИНОВА: За да сме съвсем точни, ние смятаме, че с дадените определения всъщност няма да се стигне до никакви спорове в посоките, в които се опитват предложенията да насочат нещата. В б. “в” на 24 и в текста на вносителя и в директивата е предвидено, че когато добива на суровини е необходим за запазване на пасището, такъв добив се осъществява. Тоест, не е необходимо след това изключение.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Тук говорим за гори, не за пасища. Четете си текста.
СВЕТЛАНА МАРИНОВА: Говорим за буква “в” на 24 за пасища.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Предложенията на господин Червенкондев са на стр. 113, т. 23, букви “б” и “в”. Прави предложение накрая на т. ”б” и т. ”в” да се добави “с изключение на санитарни отгледни сечи залегнали в горскостопанския план и програма.”
Това предлага господин Червенкондев. Лошото е, че нямаме в момента представител на Министерство на земеделието и горите, който да си каже мнението по този въпрос. Това е част от проблема.
ИВАН ИВАНОВ: Предлагам специално за т. 23 и т. 24, където становището на Министерство на земеделието и храните е от изключително важно значение И без това днес няма да завършим със закона, да се отложи и да се гледа на следващото заседание.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Министерство на икономиката желае ли да каже нещо по тези предложения?
Заповядайте господин министър.
ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Това което ще кажа няма да е много конструктивно, за което се извинявам. Но Министерство на земеделието имаше всичките възможности, да си даде мнението по време на съгласуването на проекта преди да влезе в Министерския съвет. Денят преди Министерският съвет имаха три забележки от които приехме две и остана една. Господин Косев знае каква. В деня на Министерския съвет министър Ангелов дойде с 35 предложения от които нямаше никаква представа за какво става дума. Носеше ги в ръка. И сега започваме да чуваме нещо, което мислело Министерство на земеделието. Да дойдат от Министерство на земеделието и да се защитят, а не да гадаем какво са искали да кажат.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Нещо не се разбираме. За пореден път повтарям, България е парламентарна република. И след като има внесено предложение от народен представител, не е задължително да идва представител на Министерство на земеделието. Аз съм тук в качеството си на зам. председател на Земеделската комисия, която гласува законите свързани със земеделието и горите. За ваше уведомление на тези, които сте виждали гората само на картичка, това се казва отгледна сеч, защото гората се отглежда както едно дете. Когато детето трябва да се подстриже се подстригва. Когато трябва да се изкъпе се изкъпва. Изрязват му се ноктите. И ако не се направят тези неща, детето хваща паразити и се разболява. Същото е и с гората. Какъв ви е проблемът тогава не мога да разбера.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Трайков.
ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Господин Димитров, не ви отричам това право и няма как да го направя. Затова подхождаме с необходимата сериозност към вашите предложения. Те са ваши. Да не намесваме Министерство на земеделието в случая. Така че вие ги обяснете и вие ги аргументирайте.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Обясних ги и ги аргументирах. Разговарях с министър Найденов.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, нека да подходим сериозно. Министърът на икономиката беше напълно прав. Имало е процедура на съгласуване. ГЕРБ управлява държавата и може да си предложите каквото искате. И сега господин Червенкондев, който е член на Комисията за разлика от господин Емил Димитров, прави тези предложения и ще ги гласуваме. Господин Трайков беше прав за следното нещо. Сериозно е първо в срока за предложение между първо и второ четене да бъдат направени писмено. Второ, да сме сигурни, че това не нарушава европейска директива. Сега по този начин като се прави не може да сме сигурни. Моето желание като председател на Комисията е да бъдем сериозни в това, което правим. Това искам да ви кажа колеги. И всеки път се повяват нови и нови предложения и затова ние не можем да гледаме сериозно и да напреднем в този законопроект. Така има освен всичко друго и риск да направим някоя беля, която съм убеден, че никой не иска да направим. Но затова има срокове за предложения между първо и второ четене.
Заповядайте господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Според мен основен вносител на този законопроект е Министерство на икономиката. Имам една молба към министерството, към министъра и към всички останали колеги. Занимаваме се с този законопроект, ако не ме лъже паметта вече трета седмица. Извинявайте, аз съм вече 12 години народен представител плюс още няколко, но такъв абсурд и такова чудо не ми се е случвало. Толкова лобистки предложения между първо и второ четене, при това без да се обясни елементарната логика, защо се прави и как се прави. Просто няма как да бъдат приемани тук. Съберете се при министъра. Вижте си кое е разумното, кое и как трябва да бъде приемано и да ги гласуваме тези точки. Така си губим времето. Ще станем за смях. Всъщност ние вече станахме. Нямам нищо против да къпем бебетата и да им режем ноктите, но тези неща се съгласуват някъде на друг момент. Казват се тук аргументите - съгласяваме се, не се съгласяваме. Които са за гласуват и продължаваме нататък. Ние не знаме какво правим или по-скоро не знаете какво правите.
Аз повече в тази драматургия няма да участвам, защото не искам да бъда ангажиран с подобен законопроект.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има предложение от господин Делян Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колеги, тази материя явно е сложна. Още повече, материята с горите, която ние явно не разбираме. Аз предлагам да преминем към останалите текстове. Да гласуваме § 1 и да оставим т. 23 и т. 24 накрая на закона. Да ни внесат яснота, за да не направим така, че да отхвърлим предложение и да допуснем грешка.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има процедурно предложение за отлагане на т. 23 и т. 24 за следващо заседание. Поканете специално зам. министър Костов.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Противно предложение. Колеги, нищо не е чак толкова сложно освен това, което ние си го правим. Ние сме във фазата, където четем терминология. Какво е терени с високо въглеродни запаси? Разбирате какво означава гора. Дървета и какво има в тези дървета. И към тези дървета, колегите имат едно допълнение, едно определение. И ние вместо да отлагаме тези текстове, господин председател подложете го на гласуване. Приемаме, не го приемаме и да приключваме. Защото господин Овчаров е напълно прав, вие като не сте си свършили работата, когато е трябвало.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Процедурните предложения се гласуват по реда на тяхното постъпване.
Първото процедурно предложение, което е на господин Иван Иванов и на господин Добрев е за отлагане на т. 23 и 24 от § 1.
Който е „за” това предложение, моля да гласува.
Гласували 6 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Двама.
Не можем да вземем решение с 6 гласа за. Трябват 8 гласа за взимане на решение.
Има предложение от господин Делян Добрев за отлагане на т. 23 и т. 24 от § 1.
Който е „за” отлагане на т. 23 и т. 24 от § 1, моля да гласува.
Пет гласа “за”.
Против? Няма. Въздържали се?
Има кворум, но народните представители не участват в гласуването, затова няма кворум.
При това положение не се прие процедурата за отлагане. Тогава ни остава да подложа на гласуване предложението на господин Червенкондев за т. ”б” и т. ”в” на т. 23. Моля да ни го прочетете още веднъж господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: В т. 23 подточка “б”. Самата точка продължава със следния текст: “с изключение при изпълнение на санитарни отгледни сечи залегнали в горскостопански планове и програми.”
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Това е към т.”б” и “в” един и същи текст.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Да, точно така.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов поиска думата.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, аз не знам ние ще хармонизираме ли евродирективата или ще си пишем нова директива чисто българска. Член 17, господин Червенкондев, в т. 4 изрично е записано какво значи трайно залесените зони. Там е записано “терени с площ над 1 декар, височина на дърветата над 5 метра и с покритие от короната над 30% или с дървета, които могат да достигнат тези прагове на място”. Ние с тези добавки всъщност променяме евродирективата. Аз считам, че това не би трябвало да се подкрепя. Това ми звучи като текст, в който ни откриваме нещо в Европа.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Това което казва господин Иванов е много сериозно. Както сме в процедура по закъснение, ако нарушим дефинициите в директивата ни чака глоба. Но аз съм длъжен да продължа по процедурата. Демокрацията има следното правило - решението на мнозинството. Мнозинството може да отмени целия закон, ако иска. Затова, който е „за” предложението на господин Червенкондев по т. 23, б. ”б” и “в”, моля да гласува.
Три гласа “за”.
Против? Един. Въздържали се? Пет.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Директивата не е регламент господин Димитров, мисля че го знаете по-добре от мен.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, предложението на практика се отхвърля, защото не събира 8 гласа “за”. При това положение това предложение се отхвърля.
Има формално предложение на господин Иванов за проверка на кворума.
РАМАДАН АТАЛАЙ: С падащ кворум ще работим.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: ГЕРБ отмени падащия кворум. Когато се поиска проверка на кворума трябва да има 14 народни представителя. Има кворум, но част от депутатите не гласуват и ако не гласуват нищо не може да се приеме. Ние имаме кворум, но не може да приемем решения, ако народните представители не гласуват.
Отиваме по § 1. По § 1 има ли други предложения на народните представители?
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин председател, след тези дебати, аз установих, че не би трябвало по принцип да се приеме на госпожа Михайлова. Ще ви предложа да го подложите на гласуване. Може би тя в залата ще иска да си го защити. Да си остане.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Имате право да се подложи на гласуване, тъй като важна част от предложението не е подкрепено. Става въпрос за т. 1 и т. 2. Цялото предложение на колегите Цонев и Михайлова подлагам на гласуване.
Който е „за”, моля да гласува.
Два гласа “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 12.
Не се приема.
Има предложение на Министерство на икономиката за дефиниране на термина „значително”. Това предложение трябва да се направи към § 1 от народен представител от най-голямата партия. Определението на термина “значително” е даден до Комисията от страна на Министерство на икономиката, енергетика и туризма. Имате го в доклада, който ви е раздаден сега, на стр. 7.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз не знам дали е в § 1 мястото на това допълнение. Последна точка на § 1, допълнителна разпоредба. Прочитам текста: “Значително намаляване на количествата пренесена и/или разпределена енергия е ограничаването от оператора на съответната електрическа мрежа на над 20 на сто от номиналната мощност на обекта за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници за повече от 72 часа”.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Към Правния отдел, къде му е системното място на този текст? Последна точка на § 1 става т. 27. По предложения текст за дефиниране на термина “значително” колеги, желание за становище?
РАМАДАН АТАЛАЙ: Колеги, тъй като за първи път се запознаваме с това определение и вече възникват въпроси. Ограничаването от страна на оператора на съответната електрическа мрежа, разбирайте електроразпределителните дружества и ЕСО на над 20 на сто от номиналната мощност на обекта за производство на електрическа енергия. Става въпрос по какъв начин и как ще бъде компенсиран. Защото последните месеци, когато има слънце е ограничено. В същност каква е отговорността на оператора, след като го е ограничил и какви са критериите по които ще бъдат ограничени? В този закон вече възникват тези въпроси. Не знам как да направим. Господин Семерджиев, знам че не е ваша работа, но поне може да разясните, ако може някъде да вмъкнем в този закон и някакви критерии и някакви изисквания. Вие как ще контролирате оператора, когато ограничава производителя на ВЕИ. Взимаме слънцето, дори и вятър да е, ако го ограничите точно когато има вятър и след това през цялата година няма вятър. Този човек как ще си покрие... Вие според вашите определения давате 2160 часа вятър годишно. Ограничавате го 1000 часа. Давате 20% тук. Как ще му покрием впоследствие на него загубите и някой ще носи ли отговорност за това нещо. Става въпрос и за двете страни - и ЕСО и електроразпределението и разбира се и производителя.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Вече това се случва, тъй като има представители на НЕК, тъй като няма капацитет мрежата в североизточна България се ограничават производители. Ние направихме проверка по жалби, какъв принцип и как се ограничава. Принципът е пропорционалност, който прилага ЕСО и се плащат неустойки от НЕК за недовзетата по предварително договорения план енергия. Така че това е уредено в самите договори за изкупуване на енергия.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Искате да кажете, че плаща студен резерв ли?
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Плаща неустойки за невъзможността да приеме произведената по предварително уточнения график енергия произведена от вятърните централи. Вече в рамките на балансиращите групи и производителите на възобновяема енергия ще носят отговорност за изменение в тези графици и ще търпят съответни санкции, ако не си спазват предварително обявените графици. Сега са без ограничение на промените. Ще има ограничения до 20% на първи етап. В много държави ограниченията са много малки, много тесни. Допустимостта е непредсказуема. Има предвидени, има практика, но може би не е тук мястото да го дефинираме и да го определяме в този закон.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Семерджиев, тук му е мястото, защото определението го давате в този закон. И тогава се опасявах още, че когато давате определение вкарате ли над, под 20, 30 цифри ние даваме в ръцете и на двете страни при един съдебен процес някой да загуби при всички случаи. Затова ние ако не дадем тук в този закон по какъв начин и какви ще са правилата или критериите, затова определение изпадаме в една ситуация. Ако искате да направим така, да мине това определение. Не знам, ако падне това над 20 на сто, какво ще бъде и някъде в Закона за енергетиката или някъде трябва да мислим за критериите колеги. Нека да дадем думата на господин Христозов.
МИТЮ ХРИСТОЗОВ: Това според нас е уредено в Закона и сега действащия. Мисля че § 74. При опасност от претоварване и нарушаване сигурността на снабдяване на потребителите, при опасност за хора, те са няколко точки, при които операторът има право да коригира или потребление или производство свързано със запазване сигурността на електроснабдяването. В Закона за енергетиката го има това нещо.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Тогава тук в това определение да допълним.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ако параметрите в Закона за енергетиката са същите, то тук това, което правим е, даваме определение на значително със същите параметри, които вече ги има в Закона за енергетиката.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Това което казва в момента господин Христозов е във връзка с опазване на системата ли?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има предложение за дефиниране на понятието „значително”. Това предложение да стане нова т. 27 накрая на § 1. Редакционни бележки няма по предложението. В случая формално се прави от колегата Добрев. Но имаме подкрепата на Министерство на икономиката за това предложение, нали господин Трайков.
СВЕТЛАНА МАРИНОВА: Текстът е съгласуван между Министерството и ДКЕВР и е общо предложение Съвсем редакционно мястото му е по азбучен ред след т. 10.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Няма да е по азбучен ред, а т. 27. Който е „за” това предложение , моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Четирима.
Приема се.
Колеги, искам да ви обърна внимание, от Правния отдел ми показаха редакционни бележки, които според мен са важни. В т. 23, моля да внимавате и ДКЕВР и Министерството на икономиката. В началото на т. 23 се говори за статуси, няма статуси, а има статути.
И второ, да не бъде към месец януари 2008 г. това е т. 23, а да бъде през … на стр. 112. Това са чисто редакционни бележки, но важни за чистота на закона и яснота на закона. От Министерство на икономиката приемате ли тези бележки колеги? Става въпрос на стр.112. Вместо “статуси” да бъде “статути”. И да не бъде “към месец януари 2008”, а през месец януари 2008”. Според вас по-правилно ли е по този начин?
СВЕТЛАНА МАРИНОВА: Нямаме забележки.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Министерство на икономиката приема тези редакционни бележки.
Господин Семерджиев.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: И ние ги приемаме.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Януари 2008 г., може да го направим след 31 декември 2007 г.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Това е за следващата точка. Ние господин Червенкондев говорим за т. 23, а вие говорите за т. 24. По т. 23 са двете редакционни изменения.
Който е „за” тези две редакционни изменения, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Двама въздържали се.
Приема се.
По т. 24 има редакционни изменения, които са представени от Правния отдел. Текстът който имате пред вас на стр. 113 е казано следното нещо: “Терени, които през или след месец януари 2008 са имали някои от следните статуси…” Трябва да бъде пак статути.
И второ, вместо “през или след месец януари 2008 г.”, да бъде след 31 декември 2007 г. са имали или имат, смятат колегите юристи, че е по-ясно.
Нека да чуем и Правния отдел на Министерство на икономиката за двете неща. Пак “статуси” става “статути” и вместо “които през или след месец януари 2008 г., става “след 31 декември 2007 г. са имали или имат”.
СВЕТЛАНА МАРИНОВА: По така предложените редакции нямаме възражения по отношение на посочването на годината. А формулировката “са имали” би трябвало да запазим текста на директивата, смисъла на директивата. И според нас той е бил очевиден, затова сме си позволили да отпадне един текст, който в директивата съществува. За наше улеснение и прецизност може би е добре в момента да го върнем като редакцията ни бъде “са имали независимо дали продължават да имат”.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Са имали и имат, не е ли същата логика?
СВЕТЛАНА МАРИНОВА: Независимо дали продължават да имат, може и да нямат.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Текстът са имали или имат не е ли същата логика?
СВЕТЛАНА МАРИНОВА: По същия начин няма нужда да променяме тогава текста на вносителя. Защото влизаме в някакви казуистики, които са по-скоро объркващи. Са имали е единственото което е важно, а дали имат или нямат, няма значение от гледна точка на директивата.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, нека да постъпим разумно. Предложението на Министерство на икономиката, на техния Правен отдел е т. 24 да изглежда така: след “терени” текстът да продължи по следния начин, “които след 31 декември 2007 са имали или продължават да имат някои от следните статути”.
СВЕТЛАНА МАРИНОВА: „Са имали” независимо дали продължават да имат.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Независимо дали продължават да имат някои от следните статути е думата. Добре, нека това да е предложението. Аз съм съгласен да е дословно по директива предложението на Министерство на икономиката. Аз го правя това предложение.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Един.
Приема се.
Имате ли други редакционни бележки по § 1? Няма.
Подлагам § 1 с направените бележки на гласуване.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Трима.
Параграф 1 е приет.
Отиваме на § 6. Започваме с предложенията на народните представители.
Има предложение по § 6 на народните представители Анна Янева и Емилия Масларова.
Работната група не подкрепя предложението.
Иска ли някой да го защити това предложение? Няма желаещи. Нека да чуем Министерство на икономиката по тези предложения и по § 6.
По § 6 сме колеги. Процедурата е следната. Първо гледаме предложенията на народни представители направени в писмен вид. След това може да има допълнителни редакционни предложения. Нека да чуем Министерство на икономиката и господин Налбантов по § 6 и по направените предложения от народни представители.
ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Аз не съм сигурен господин председател, какво очаквате да чуете от господин Налбантов. Има текст на вносител и има предложения от народни представители. Защо не давате думата на народните представители.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Веднага ще ви обясня господин министър. По една основна причина, чакам да влезнат двама народни представители, за да има кворум. И тъй като не можем да гласуваме без тях, господин министър, господин Налбантов е необходимо да обясни смисъла на § 6. Ще ни дадете аргументи по предложенията, господин Налбантов.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Смисълът на § 6 е да уреди така наречените заварени проекти за изграждане обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници. В него са разписани разпоредби, които уреждат по какъв начин се присъединяват тези обекти след влизане на закона в сила. Като в ал. 1 се третират обектите, за които има сключени договори за присъединяване. Те се присъединяват съгласно условията в тези договори, включително и цената за присъединяване. А вече по отношение на обектите за които има сключени предварителни договори, се въвеждат изисквания тези договори да бъдат приведени в съответствие.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Налбантов, благодаря за вашите обяснения. Отиваме на предложенията, които са на Анна Янева и Емилия Масларова.
Заповядайте господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Няма да защитавам моето предложение. Вярвам, че сте го прочели много внимателно колеги. И вчера така добре сте се обосновали, когато сте приели чл. 29. Сега възниква въпросът, някой чел ли е текста на чл. 29 и § 6? Ще питам и вносителите, има ли някакви противоречия с това, което вчера сте приели в чл. 29 и § 6?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Налбантов, ето вече един въпрос за вас. Има противоречия между чл. 29 и § 6?
РАМАДАН АТАЛАЙ: Става въпрос за нови чл. 29, който сте приели и стария § 6.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Защо не конкретизирате вашия въпрос?
РАМАДАН АТАЛАЙ: Не съм компетентен по въпросите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нещо което да ви безпокои господин Налбантов? Не дава знак, че нещо го притеснява.
При това положение колеги, отиваме към предложенията на народните представители. Има предложение на народните представители Анна Янева и Емилия Масларова.
Работната група не подкрепя предложението.
Който е „за” това предложение, моля да гласува.
Гласували “за” няма.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 15.
Не се приема.
Има предложение на народните представители Любомир Владимиров и Павел Шопов.
Работната група не подкрепя предложението.
Който е „за” това предложение, моля да гласува.
Гласували “за” няма.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 15.
Не се приема.
Предложение от народния представител Светослав Тончев.
Работната група не подкрепя предложението.
Кой е „за” това предложение?
Гласували “за” няма.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 15.
Не се приема.
Предложение от народните представители Рамадан Аталай и Ариф Агуш.
Работната група не подкрепя предложението.
Желаете ли да го аргументирате? Господин Агуш.
АРИФ АГУШ: В тази връзка беше изказването на господин Аталай. Част от предложенията са приети при новия чл. 29. Трябва да се приеме по принцип.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Кое предложението е прието?
АРИФ АГУШ: И за банковата гаранция фигурира в чл. 29.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Няма банкова гаранция приета, господин Агуш. Моля да ме коригират Министерство на икономиката, ако не съм прав. Изглежда е точно такава ситуацията.
Подлагам на гласуване предложението на колегите Аталай и Агуш, което работната група не подкрепя.
Който е „за” това предложение, моля да гласува.
Гласували 4 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Десет.
Не се приема.
След това има предложение на народния представител Иван Иванов.
Работната група не го подкрепя.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, моето предложение е всъщност единствено за промяна на този срок по ал. 2, защото се дава срок до три месеца от влизането в сила на закона, производителят да внесе аванса, да представи доказателства за придобити вещни права, да представи копие на виза за проектиране и влязъл в сила подробен устройствен план. Всичко това ми се струва, че в рамките на три месеца трудно би могло да бъде реализирано. Това е единственото ми съображение да предложа, вместо три месеца срок, да бъде шест месеца. То беше част от предложението, което току що гласувахме.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов, поддържате вашето предложение? Нека да чуем Министерство на икономиката, господин Налбантов, по това предложение. Заповядайте.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Благодаря господин председател! По отношение на доказателствата, които трябва да бъдат представени, съгласно действащата нормативна уредба. Тези доказателства би следвало да са представени още когато е искано проучването за присъединяване и те трябва да са налице. Това изискване е въведено в случай, че това не е изпълнено и договорите не са сключени по установения ред. Така че не би трябвало този срок да е проблем за представяне на тези доказателства, ако те са налични. Мислим, че този срок от три месеца е напълно реален и той ще допринесе за действително отсяване на проекти, на договори които са изрядни.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, включително внасянето на аванса, считам че би затруднило тези инвеститори, които разчитат на чисти пари. Аз затова си поддържам моето предложение. Виждам становището на Министерството относно доказателства, добре. Има представяне на копие за проектиране, а и самите средства в зависимост от мощността на съоръжението може да се окажат наистина определен проблем да бъдат събрани в рамките на три месеца. Парите кеш не се държат в чекмеджетата.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, чухте аргументите.
Който е „за” предложението на господин Иван Иванов, моля да гласува.
Гласували 5 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Девет.
Не се приема.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 5. Тази редакция я имате на страници 119, 120 и 121.
По тази редакция колеги, по § 6, ако имате редакционни бележки сега е момента да бъдат казани. Виждам от материала, който е раздаден, че имате редакционни бележки.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Редакционните бележки са следните:
В ал. 2 след “електрическа мрежа,” и думите “се извършва по досегашния ред” се заменят “се извършва при договорените условия след привеждането на тези договори в съответствие с ал. 4 по цена за присъединяване, съгласно този закон и ако в срок до три месеца…”, нататък е същото, внесе гаранция и представи доказателства, представи копия виза за проектиране.
Предлагам да се създаде нова ал. 4, която гласи: „Срокът на предварителен договор по ал. 2 е до една година от влизането на закона в сила, но не по-дълъг от предвидения в предварителния договор срок”. Това колеги е във връзка с приетия чл. 29. Договор за присъединяване се сключва, съгласно чл. 29. Алинеи 5, 6, 7 и 8 се преномерират.
В ал. 4 е редакционно последното по ал. 2 и ал. 4, да се чете “по ал. 2 и ал. 5”.
Това са ми предложенията. Предлагам ал. 8 да отпадне, защото тя е преместена в ал. 2. Категорично не съм съгласен с ал. 9. Не знам откъде е дошла и не я предлагам.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, нека да чуем Министерство на икономиката по направените предложения.
Нека да чуем първо Министерство на икономиката.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Докато изчакваме Министерство на икономиката, нямаме текста пред себе и ще бъде изключително трудно да го коментираме.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Всеки който се интересува ще получи обяснения по текста. Основният коментар е на народните представители и на Министерство на икономиката.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Колеги, имате ли някакъв опит, опитали сте се да уеднаквите чл. 29 заедно с ал. 6, но като че ли трудно вие се е удало това нещо. Тук ще възникнат много сериозни въпроси. особено, ако отпадне и ал. 9, това което казахте, че не го разбирате.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Аталай, аз разбирам какво гласи ал. 9. Това което казвам е, че не съм съгласен с нея и не я подкрепям и не знам на кого е това предложение.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Поне обяснете кой го е дал, за какво го е дал и какво се цели с това нещо. Защото ал. 7 в основния текст е директно всички онези, които са направили определени разходи, вие им казвате от утре след като се подпише този закон, довиждане. Без да им давате никакви възможности. Ако искате да ви прочета. Пише точно и ясно.
За ал. 8 това което сте дали е задраскано. Тук няма ал. 8.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Нова ал. 8. Тези които си имат становище и вече са претендирали към тях за сключване на предварителния договор си запазват своето действие.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Напротив пишете: „Издадените становища за условията и начина на присъединяване енергийно за производство на електрическа енергия от ВЕИ се смятат за невалидни, ако към датата на влизане в сила на този закон не са подадени искания за сключване на предварителни договори за присъединяване в ал. 8”.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Предлагам ви колеги, това са много сложни текстове, да не бързаме.
РАМАДАН АТАЛАЙ: И аз ще ви предложа, господин председател, това което ни прочете Делян Добрев. Нека да ги асимилираме с ясната цел да сме полезни. Ако смятате, че всичко е нормално може да гласувате. Но ние специално няма да може да вземем отношение докато не ги разгледаме.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Аталай, правите процедурно предложение за прекъсване на заседанието и продължаване с тези текстове следващия път?
РАМАДАН АТАЛАЙ: Звучи много опозиционно, но го правя. Защото друга алтернатива няма в момента. Би било добре да ги прочетем.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз ще подкрепя предложението за прекратяване на дискусията и да продължим другата седмица. Ще моля експертите на Комисията да предоставят ясен допълнителен доклад, така че да няма много предложения, да има едно предложение ви моля.
Подлагам на гласуване прекратяване дебатите по тази точка.
Който е „за”, моля да гласува.
Единодушно се приема.
Има процедурно предложение от господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, правя процедура за извънредна комисия в петък. На която искам да извикаме всички търговци, производители, вносителите на горива от България и да изискваме от тях информация с числа и данни, как формират цените за крайния потребител. Поради голямото недоволство на хората и поради прекалено много предложения от различни партии, по-скоро популистки, ние искаме да разберем дали тези хора печелят на гърба на народа или има действителен пазар на горивата в България. Ако те откажат на база търговска тайна, ние предлагаме да изискаме като комисия националната статистика от НАП и от Агенция “Митници” информация за какви количества горива се внасят, произвеждат, какъв е пазара, колко фирми и на какви цени.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз имам следното безпокойство, господин Николов. Знаете, че съм за подобни изслушвания. Но ако срокът е до петък, ще бъдат много малко хората. Ако го правим нека да е следващата седмица, примерно за четвъртък от 14.00 часа, за да може да има срок на реагиране. До петък има опасност да се съберем само ние и да дойдат един, двама души. Не може да се направи сериозно. Не може да получим предварителни данни. Има опасност по тази тема да не получим никакви данни, няма да дойдат повече участници, ако е в петък и ще бъдем основно ние и господин Аталай ще ни задава въпроси. Това ще е формата. Няма да дойде никой друг. Евентуално може да дойде някой министър.
Има ли съгласие да го направим другия четвъртък, примерно?
Предлагате петък от 14.00 часа. Кажете кого да поканим.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз съм дал на зам. председателя списък от фирми, които търгуват на българския пазар, които са вносители, търговци, производители.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Подлагам на гласуване вашето предложение за извънредно заседание в петък, което е 1 април.
Който е „за” това предложение, моля да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Пет.
Приема се.
Имам предложение да поканим министъра на икономиката, министъра на финансите и министъра на транспорта. Те също да задават въпроси на тези фирми, ако сте съгласни.
Господин Трайков, специално сте поканен този петък и вашите заместници на извънредна комисия от 14.00 часа.
Прекратявам заседанието.
Благодаря ви колеги за работата днес.

(Закрито в 17.00 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров


Стенограф:
Силвия Михайлова
(94 037)