1. Гласуване на проект за решение за приемане на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г., № 102-03-7, внесен от Министерския съвет на 9 март 2011 г.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържища, № 102-01-11, внесен от Министерския съвет на 15 февруари 2011 г. – за второ четене.
3. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 22

На 11 май 2011 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад”, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Гласуване на проект за решение за приемане на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г., № 102-03-7, внесен от Министерския съвет на 9 март 2011 г.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържища, № 102-01-11, внесен от Министерския съвет на 15 февруари 2011 г. -- за второ четене.
3. Разни.

Заседанието на комисията бе открито в 14.10 часа и ръководено от господин Делян Добрев – заместник-председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Имаме кворум и може да започнем заседанието. Добре дошли на господин министъра, зам. министъра и всички наши гости.
Господин Мартин Димитров отсъства. Каза, че ще дойде по-късно и ще се включи да води заседанието. Докато той отсъства ми възложи аз да го водя.

ДНЕВНИЯТ РЕД на нашето заседание е както следва:
1. Гласуване на проект за решение за приемане на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г., № 102-03-7, внесен от Министерския съвет на 9 март 2011 г.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържища, № 102-01-11, внесен от Министерския съвет на 15 февруари 2011 г. -- за второ четене.
3. Разни.
Първа и втора точка знаете, че ги гледахме миналата седмица. Но първа точка я отложихме за евентуални предложения към стратегията, които да бъдат направени днес по искане на народни представители.
Втора точка не успяхме да довършим законопроекта на второ четене.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.

По първа точка от дневния ред наши гости са:
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма -- Трайчо Трайков – министър, Марий Косев, - заместник-министър, Елисавета Михайлова – директор на дирекция “Енергийни политики, стратегии и проекти”, Гюннур Джумалиева – началник на отдел в дирекция “Енергийни политики, стратегии и проекти”, Николай Налбантов – директор на дирекция “Енергийна ефективност и опазване на околната среда” и Симеон Йорданов – началник на отдел в дирекция “Сигурност на енергоспестяването”;
от Държавна комисия по енергийно и водно регулиране -- Анжела Тонева – член и Костадин Балачев – член.
Имаме и други гости, които няма да изреждам.
Господин Иванов, знам че вие имате предложение по стратегията. Предлагам да откриете с вашите предложения. Разбира се, колеги, останалите от вас, които имат предложения, бихме се радвали, ако ги имате писмено да ги раздадете на народните представители, за да им е по-лесно да се ориентират къде са ви предложенията.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, използвам това, че ми давате думата, за да кажа, че освен предложения ние се договорихме, че членовете на Комисията ще вземат отношение по предложения ни проект за Енергийна стратегия. От нашето изказване и предложение ще бъдат мотивирани и самите предложения. По тази причина си позволявам преди всичко да направя едно изказване по стратегията, защото Енергийната стратегия е най-важния енергиен документ. Той по принцип трябва да бъде жалона по който да се ориентират всички законодателни действия, както законни, така и подзаконови нормативни актове.
Аз със задоволство посрещам факта, че в крайна сметка енергийната стратегия влезна в българския парламент. Тя беше обещана още в края на 2009 г., няма съмнение, че имаше достатъчно аргументи да се изчакат определени събития, определени решения на Европейската комисия и на Европейския съвет, тъй като ние сме членове на Европейския съюз и трябва да се съобразяваме. Но в крайна сметка Енергийната стратегия не може да чака всяка следваща директива или регламент, защото това е един непрекъснат процес.
Няма да се спирам по положителните страни на енергийната стратегия, защото това би отнело и време. Аз бих казал, там където нямам забележки, може да се счита, че наистина Стратегията в тази си част е добра. Но минавам направо по някои общи мои забележки в основните раздели на Стратегията.
Започвам с енергийната сигурност. Преди всичко считам, че стратегията на България в областта на енергетиката трябва да бъде ясно разписана с изявяване на приоритета, на разпределеното производство на енергия пред централизираните големи производствени мощности.
Първо, това е елемент на енергийна сигурност. Второ, елемент на по-малки транспортни разходи. Трето, това представлява, разбира се, и определена икономия, защото винаги транспорта е свързан не само с преки разходи, но и със загуба на енергия при транспортирането.
На второ място, в тази част касаеща енергийна сигурност, никъде не намерих отразена необходимостта от построяване на компенсиращи мощности, които при нарастващия дял на инсталации за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници, които вие знаете, че имат твърде променливо производство са абсолютно необходими и това е практика във всичките европейски страни. Ако искаме да използваме ефективно тези източници на възобновяема енергия е нужно да имаме и такива компенсиращи мощности и разбира се оптимално управление на електроенергийната система. Това също не го намерих.
На трето място, необходимо е да се изведе като приоритет реализацията на следната оптимизационна триада. А тя е повече енергийна сигурност, което е № 1. По-ниски цени за крайните потребители № 2. И на трето място повече работни места не съсредоточени в голям енергиен обект, а разпределени в страната така, както е необходимо при едно равномерно развитие на отделните райони на страната.
В стратегията касаеща енергийната сигурност може би там трябваше да намери място и въпросът, управлението кой път избира. Дали повече държава в енергетиката или по-малко държава чрез приватизация и чрез други съпътстващи решения. Това нещо е отминато с мълчание.
Какво става с Топлофикация – София? Какво е решението, което трябва да се намери тук? Какво става с новите енергийни мощности, които ще се строят? Какво е участието на страната? Ако няма такова участие трябва изрично да бъде разписано. По този въпрос липсва яснота. Той е изключително важен. Ние се “опарихме” много от управлението на НДСВ, когато буквално скоростно и при крайно неизгодни условия бяха приватизирани трите електроразпределителни дружества. Сега нищо не може да се направи, защото има подписани договори и каквито и проверки да се правят там, тези дружества бяха реализирани на пазара. Не на реалния пазар, а просто бяха продадени по балансова стойност и се нанесе наистина тежък удар на нашата енергетика. Защото нямаше и ясна визия какво ще се прави в енергетиката.
По отношение на енергийната ефективност. Преди всичко считам, че енергийната ефективност и така е записано в новите документи на Европейския съюз – енергия 2020 се извежда на преден план. Защото повишената енергийна ефективност решава много съпътстващи проблеми свързани със строеж на нови електрогенериращи мощности, поддържане на големи енергопреносни мрежи и т.н. Енергийната ефективност, особено в транспорта трябваше да намери своето място съвсем ясно. Защото аз за момента не виждам как скоростно, когато в този именно момент ние имаме нула процента влагане на биодизел, нула процента влагане на биоетанол, ние ще постигнем 10 процента биогорива в транспорта в 2020 г. Аз отчитам като положителна инициативата за електромобили. Не само конструиране на производство в България. Но нека да си сложим ръка на сърцето и да кажем, че от 2020 г. те няма да бъдат масовият транспорт в страната ни, защото не са такъв масов транспорт включително и в развитите европейски страни. Всеки може да направи съответната справка.
Продължавам нататък, по отношение на енергийната ефективност в бита. За мен това е сериозно подценен дял в енергийната стратегия, защото именно в бита, коефициента на използване на електрическата енергия е най-нисък, ефективно използвания. И там са най-големи възможностите за енергоспестяване. Още повече, че по всичките разчети, които са правени през годините в България е прекалено голям процента на използване на електроенергията в бита.
Разбира се, трябва да се направи необходимото, но не го виждам в Стратегията, едно по-ясно разписване, как ще се осъществи енергийната ефективност на огромния жилищен фонд и най-вече на етажната собственост. Това е задача № 1 по която трябва от сега да се разпише финансирането, а не да се очаква, че само едни 40 млн., които са заделени за тази цел могат да доведат до съществен ефект.
И преди да завърша с тази обща част, след като ще си мотивирам петте предложения, които правя по самия текст, по отношение на възобновяемите енергийни източници. Не виждам в стратегията реални стимули за въвеждането на най-масовия сегмент на възобновяеми енергийни източници, това са малките домашни източници на топло и електроенергия. Това което всъщност трябва да даде категоричен отговор, че възобновяемите енергийни източници не са само далавера за строителство на големи соларни паркове или ветропаркове, а те трябва да бъдат на нивото на всеки дом, на всяка сграда. Това ще ни подпомогне безболезнено да влезем в 2020 г., когато ще бъде задължително новото строителство да бъде на базата преди всичко на пасивни сгради.
Има един раздел, който ни отправя към 2020 г. Тук няколко неща има, които не зная как именно ще се случат, защото стратегията нищо конкретно не ни казва. Например, износът на електроенергия към 2020 г. трябва да нарасне значително с близо 50 процента или имаше нещо такова. Кои са пазарните причини това да се случва? Какви са анализите, които показват, че това ще се случи. Защото иначе това са такива намерения, с господин Димитров сме от едно такова поколение, че знаем когато в 1980 г. в Съветския съюз комунизма трябваше да се построи. Имаше такова намерение. Но тук искам да видя съвсем ясен икономически анализ, че ще има такова нещо.
Заместващи мощности в Марица-изток. Каза го един от участниците в предишното заседание. Ще ги има ли? Кога? При какви условия? Влизаме ли в пилотните проекти на Европейския съюз по отношение на нови мощности. Имам предвид топлоелектроцентрали в които има улавяне, съхраняване и погребване на въглероден двуокис. Това нещо за мен поне остана не ясно. И заедно с това няколко неща, които определено считам, че са недостатък.
Аз разбирам, че Стратегията не може да разпише всичко, защото това не е план за действие, но поне трябваше да има конкретни срокове за някои основни неща, които трябва да се случат. Тези срокове да бъдат контролирани от Българския парламент, след като ние ще гласуваме Стратегията. Например, Стратегията за енергийна ефективност. Текстът е, че ще има. Но кога ще има? Защото остават две години до края на това управление. Аз искам тази Стратегия да я видя, защото отново повтарям, в Европейския съюз енергийната ефективност я поставям пред възобновяемите източници и пред намаляване на емисиите от въглероден двуокис.
Третият либерализационен пакет. Записано е, че трябва законодателството да се приведе в съответствие с него. Краят беше 3 март 2011 г. третият либерализационен пакет да влезе в действие. Сега разбирам, че комисарят Йотингер е дал някаква отсрочка, след което ще започнат наказателни процедури срещу страни като България. Но аз не считам, че ние трябва да чакаме, поради това, че други страни не са изпълнили, да има такива процедури. Каква е ролята и мястото на Българския енергиен холдинг? Ще го има ли? Аз за тези две години чух поне десет пъти да се сменя мнението - ще го има, няма да го има. Сега го има, но ще го има ли? Това също ме интересува.
Никъде не виждам енергийния баланс до 2020 г., което е изключително важно, както и ангажимента на България относно развитието на договора за Европейската енергийна общност.
Господин председателю, благодаря ви, че ми дадохте възможността да кажа тези неща. Но считам, че наистина са важни. Минавам към моите предложения.
Още в самото начало, това е на стр. 4 в последния абзац има изброени три пункта, вторият от тях гласи: “Енергетиката остава водещ отрасъл на българската икономика с ясно изразена външнотърговска насоченост.”
Моето предложение пред Комисията е текстът “с ясно изразена външнотърговска насоченост” да отпадне и да остане общия текст, който го подкрепям изцяло, а той е: “Енергетиката остава водещ отрасъл на българската икономика.”
България е страна, която е бедна на енергийни ресурси. Не може непрекъснато да опъваме мускули, че ние ще имаме енергетиката като водещ външнотърговски отрасъл. Това просто не звучи стойностно. Това може да бъде вярно за Русия, която има огромни запаси от петрол, от газ, дори от биомаса. Там това е естествено. За България ние чакаме суровината, за да произведем нещо. Ние сме зависими от тази суровина. Това е първото ми предложение.
Второто ми предложение е на следващата стр. 5 в предпоследния абзац. В него е записано в средата на предпоследния абзац думите “ще отстояваме позициите си пред европейските институции за запазване и увеличаване дела на ядрената енергетика в страната чрез максимално удължаване на експлоатационния срок на блокове 5 и 6 на АЕЦ “Козлодуй”, както и изграждане на 2000 мегавата нови ядрени мощности”.
Моето предложение, господин председателю, е първо да отпаднат думите “и увеличаване” и да бъде: “Ще отстояваме позициите си пред европейските институции за запазване дела на ядрената енергетика.”
Малко по-нататък, в самата стратегия е записано, че целта на стратегията е да има стабилен енергиен баланс. Ако се иска стабилен енергиен баланс, ние трябва да го поддържаме, защото 2000 мегавата ще променят енергийния баланс по един много съществен начин. Като напомням, че през лятото България пада под 4000 мегавата мощности, които се използват. Тоест, може да стигнем до 100 процента ядрена мощност за задоволяване нуждите на България в определени месеци. Това не е стабилен енергиен баланс.
На следващо място, предложението ми е да отпадне текста: “Както и изграждането на 2000 мегавата нови ядрени мощности.”
Господин председателю, в един момент когато Европейската комисия, мисля че Европейския съвет съвсем скоро на 13 май ще се произнесат относно новите тестове за сигурност или стрес тестове, на които трябва да отговарят не само централите в експлоатация, но и всички проекти на нови ядрени мощности. Това е абсолютна авантюра да се залага нещо, за което ние нямаме ясното виждане. Първо, не се знае всички тези нови изисквания за сигурността, говоря за сигурността, защото здравето и живота на гражданите стоят над всички икономически съображения, колко ще струват и с колко ще се оскъпи проекта за АЕЦ “Белене”. Защото изграждане на 2000 мегавата нови ядрени мощности не е нищо друго, освен АЕЦ “Белене”. Аз не виждам друг проект за изграждане на 2000 мегавата нови ядрени мощности, които където и да е в пространството да се чуват. (Реплика: В Резово.)
В Резово може господин Петър Димитров да инициира такъв проект. Все повече изпъкват тези недостатъци, които има ВВР 1000, които ще бъдат реализирани евентуално в Белене и които са очевидни.
Аз имам и още три предложения, но те няма да бъдат толкова бих казал дискутируеми. Едното е на стр. 10.
Господин председателю, там където е записано т. 4 „Политика и насоки за развитие”, има изведени три позиции: Първата е намаляване на зависимостта от внос на енергийния ресурс, особено на тези с нестабилни и неуправляеми цени. Втората, диверсификация на трасетата. Третата, диверсификация на доставчиците и на източниците.
Правя процедурно предложение. Да се разменят втора и трета точка. Те не са точки, а позиции. Ще ви кажа защо. Най-важното при диверсификацията е дидверсификацията на източниците. Защото ако ние имаме един и същи източник, който доставя енергия по две направления, източникът спирайки доставките на енергия спира и по двете трасета. Най-важното е диверсификацията на източниците. Може даже да се отдели от диверсификацията на доставчиците, защото в януари 2009 г. имахме трима доставчика, но природният газ спря и от тримата доставчици.
На следващата страница, това е стр. 11, като ал. 3. В края на ал. 3 предлагаме да отпадне текста “преговори за нови дългосрочни договори с Руската федерация.” След вчерашните изявления, които са свързани с нашите преговори с Руската федерация, струва ми се, че представителите на високо ниво в самото министерство заявиха, което напълно споделям, че не може да се сключват дългосрочни договори с един монополен доставчик, защото това убива пазара, намалява възможностите за диверсификация, а е необходимо да се намали срокът на дългосрочните договори. Откъде накъде 20 години. Господин Овчаров имаше такова голямо желание, но остана само като политическа декларация. Договор не се сключва до 2030 г. и ще кажа Слава Богу. Защото има възможности за доставки по алтернативни източници след изграждането на междусистемните връзки - добив евентуално на шистов газ, добив на компресиран газ от Грузия, включително добив на газ от терминал за втечнен газ на Мраморно или на Егейско море. Тоест, ние трябва да не се обвързваме дългосрочно. Може да не е с руската, ще кажа с никоя друга федерация или държава не трябва да има дългосрочни договори, за да може да има конкуренция, която ще уреди по-ниски цени и е изгодно за потребителите.
Завършвам, това е петото ми предложение, на същата стр. ал. 5, когато говорим за ядрената енергетика. Текстът е добър. Имам обаче едно допълнение. Когато се казва, подкрепата ще бъде съпроводена с високи изисквания по отношение на сигурност, безопасно управление на ядрените отпадъци извеждани от експлоатация, предлагам да се допълни “като страната ни ще участва активно в разработването на новите мерки за ядрена безопасност в международен мащаб.” Това е дори за защита на нашия собствен интерес. Не да ни се наложат от Европейската комисия определени изисквания, които се чудим след това откъде са дошли, а българската страна чрез Агенцията за ядрено регулиране да участва и там където трябва да отстоява интереса ни свързан с АЕЦ Козлодуй. Това са моите предложения.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Може ли последното предложение в ал. 5 да го прочетете?
ИВАН ИВАНОВ: Подкрепата ще бъде съпроводена с високи изисквания, като страната ни ще участва активно в разработването на новите мерки за ядрена безопасност в международен мащаб.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предлагам преди да чуем становището на Министерство на икономиката да видим има ли други предложения по Стратегията.
Господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз няма да правя предложения.
Първо, тъй като господин Иванов ми спомена името и то доста неудачно, искам да му припомня, че 2006 г. не беше подписан дългосрочен договор с Газпром по една единствена причина. Не беше подписан, защото не беше ясно ще има ли Набуко 2011 г. или няма да има Набуко. И ние си оставихме възможността отворена да решим точно тогава, т.е. сега дали ще има Набуко и може ли да разчитаме евентуално на количествата природен газ, които биха могли да бъдат доставени по проекта Набуко. За съжаление нито 2011, както и 2017 г. вероятно няма да има Набуко. Така че господин Иванов, когато така разпалено и възбудено приказвате, че не трябват дългосрочни договори, добре е да определите, като няма дългосрочни, откъде ще дойдат краткосрочните договори. И къде точно ще дойдат доставките. Защото плямпането, некомпетентното говорене, особено по отношение на ядрената енергетика и по опасността или безопасността на нашите блокове беше една от причините, поради които ние затворихме от първи до четвърти блоков в Козлодуй. Точно такива герои като вас, ще го нарека поименно Асен Агов 1999 г. поиска цялостна програма за извеждане на АЕЦ “Козлодуй” от експлоатация, включително и на 5-ти, и 6-ти блок.
Това което вие говорите за прекратяване на проекта Белене, поради “проблеми с безопасността” означава, че вие искате утре да спрем Козлодуй пети и шести блок. Защото сравнението на безопасността на двата проекта е да ви кажа ли в чия посока.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колеги да не превръщаме дебата в за и против Белене.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Затова искам да апелирам към колегите, когато приказват някои неща да се съобразяват с реалностите и да се базират на реалните си познания върху дадената тема.
По отношение на документа който разглеждаме, по моите разбирания, а и по определение „стратегия” означава формулиране на цели и стратегически пътища, по които тези цели се постигат. Аз доста внимателно четох този документ. Честно да си призная не можах да разбера кои са целите ни. Имаме пет направления, приоритети, които са написани на стр. 4. След което имаме пет направления визия, отново на стр. 4. След това следват три страници на които имаме 13 буквички, в които 13 буквички в последната се казва, че и тези 13 неща и те са приоритети. Ако някой може да се ориентира в крайна сметка, кои са целите и кои са приоритетните пътища по които ние реализираме тези цели, нека да стане и да го каже. Тук тях ги няма. Ако приемем, че целите са петте приоритета написани на стр. 4, за мен е изключително неприемливо да слагаме на по-предно място пазара, какъвто и да било той, пред защитата на интересите на потребителите. Енергийната сигурност и защитата на интересите на потребителите в България са първи приоритет. От там нататък могат да се пишат и всякакви други неща. Така че първата причина поради която тази стратегия не е стратегия е тази.
Втората причина е, че в нея вече има доста голямо разминаване с конкретните действия. И доста голямо несъответствие на това, което е заложено като приоритети и това, което се прави като политика. Не знам дали има смисъл да влизам в подробности. Но да започнем пак от тази стр. 4 и в самата стратегия малко по-нататък сте написали в т. 2, че предизвикателствата са насочени към, като сте написали, че ядреното гориво се прима по европейската методология като независим източник. Въпреки че сте го написали, вие го калкулирате и смятате 70 процента енергийна зависимост на България. При положение, че знаете много добре, че Европейската комисия е сметнала, че енергийната зависимост на България е около 50 процента. Кого убеждаваме и кого заблуждаваме по този начин с очевидно не верни неща.
По-нататък приказваме за високо ефективни, нискоемисионни технологии с улавяне и съхранение на водородния диоксид. Господин Иванов се разгърна на тази тема.
Аз искам да ви попитам, като толкова много, особено него, приказваме, че България е земетръсна зона , къде точно ще го съхраните този диоксид? Къде сте проучили площадките, където ще се съхранява диоксида и какво ще се случи, ако се случи някакво земетресение в България? Защо пишем неща, които даже не сме си направили труда да видим кога, къде и как ще се реализират.
По-нататък ще развиваме енергийната независимост и възобновяемите енергийни източници на жилищните сгради, малките източници и т.н. Нали точно това отказахте да направите в Закона за възобновяемите енергийни източници, точно тези стимули - 2000 мегавата в нови мощности. Защо не напишем кои са тези 2000 мегавата? Тук си разказваме сладки приказки за електромобилите.
Господин министър, освен декларации и тупане по рамото с министър-председателя в Лондон, с някои инвеститори трябват конкретни действия. Аз съм подготвил и ще ви питам в съвсем скоро време, какви са конкретните стъпки, които българската страна предприе след вашето посещение в Лондон за развитието на електромобилите в България. Защото до момента абсолютно нищо не е направено по този проект. Абсолютно нищо. Не започва света с вас. Този проект не е от ваше време. Той е стартирал много преди вас. Смартгрит и други такива интересни работи. Ще развиваме снабдяването си с природен газ. Чудесно. Само че какви са стимулите? По какъв начин ще се случи това? Ще го подкрепяме, инвестиционни програми. Кои? Къде? Как?
Програма за стабилизиране развитието на топлофикационния сектор. Кажете какво ще включи тази програма? Кажете с две думи, когенерации, локални мрежи. Отказ от това пренасяне на топлоенергия на десетки километри, което е очевидно абсолютно несъвместимо със съвременните условия.
Електроенергийна борса и то в България. Много ли е трудно да се сетим, че електроенергийна борса в България няма и няма да има. И то по една елементарна причина, защото няма какво да се продава. „Марица изток 1”, „Марица изток 3” със задължително изкупуване на електроенергията. Козлодуй и „Марица изток 2” също са задължителни, защото ако ги няма тях, кой знае каква ще стане цената? ВЕИ-тата да не ги слагам и те задължително трябва да се изкупуват. Коя електроенергия ще се търгува на българската борса? Проблемът е ролята на България на регионални енергиен пазар, регионалната енергийна борса. И това е задачата, която трябва да се поставим ние. А не да си приказваме за българската енергийна борса.
Намаляване на зависимостта от внос на енергийни ресурси, особено на тези с нестабилни и неуправляеми цени. Кои са тези ресурси? Кои са тези с нестабилните, неуправляеми цени? Какво имате предвид? Кое е това? Природният газ, петрола, ядреното гориво. Кой от тези източници е нестабилен и неуправляем? Те ако са нестабилни не са поради вашето желание, нито поради моето желание. Те са нестабилни поради конюнктурата на световните пазари. Как вие ще управлявате конюнктурата на световните пазари. Как точно ще го направите. Диверсификация на трасетата.
Уважаеми господин министър, вие вече сте разбрали една простичка истина. Колкото и да приказваме, диверсификацията струва пари, които пари в по-големия процент от случаите ще стоят закопани в земята и няма да се използват. Тези пари някой трябва да ги даде. Европейският съюз ще даде за нещо пари. Навсякъде ли Европейският съюз ще ни дава парите и ще бъде ли достатъчно това за което Европейският съюз ще ни даде пари, за да гарантираме енергийната независимост на страната. Кой ще е източникът на природния газ, който ние ще доставяме примерно от Румъния. Няма ли пак да е същия този. Кой ще е източника на природния газ, който ние ще доставяме по интерколектора между Турция и Гърция? И той може да се окаже същия. Какво диверсифицираме тогава? Какво гарантираме, каква независимост?
Аз много пъти съм казвал: Българската стратегия за енергийна независимост е друга и тя е енергийна независимост чрез взаимна зависимост. А тази взаимна зависимост минава през изграждането на тези проекти, които вие тук никъде не сте споменали - Южен поток, Набуко, Бургас-Александруполис с всичките въпросителни. Малко по-нататък, не знам как, никъде няма конкретни обекти и изведнъж за прехвърлянето на водите на река Места е написано съвсем конкретно. Пренасочване водите на река Места, стр. 19, към каскадата Доспат – Въча. Кога го решихте това? С кого го обсъдихте? Кой ви доказа, че това ще е ефективно и по-ефективно от изграждането примерно на язовири по река Места? Може би сте използвали материалите, които господин Доган е представил там като консултант, и те са ви послужили като база за това решение.
Има прекалено много въпросителни от тук нататък и прекалено много пожелания и по-нататък, особено за възобновяемите енергийни източници, за прозрачността, за икономическите критерии, които отказахме да въведем със закона за ВЕИ-тата. А тук си приказваме и за прозрачност и отново за малки битови възобновяеми енергийни източници, и за подкрепа на частните физически лица за изграждане на инсталации за оползотворяване на слънчевата, термалната и еди каква си енергия и за собствените нужди задоволяващи ВЕИ-та. Всичко това ние го отказахме в закона.
Добре е поне от чисто редакционни неща, Стратегията като такъв официален документ да бъде изчистена. Не може на стр. 19 да запишем, че национално задължителна цел е България да постигне 16% от ВЕИ, на стр. 35 да запишем, че до 2013 г. ще бъде 12%, а на стр. 38 да запишем, че до 2020 г. ще бъде 13%. Поне тези чисто редакционни неща трябва да бъдат внимателно прегледани в този момент.
Моето мнение е, документът да бъде върнат на съставителите му, да бъде систематизиран като подход. Да бъдат направени ясно формулирани целите, които си поставяме. Да бъдат ясно написани начините по които ще бъдат реализирани тези цели. Да бъдат изчистени нещата, които се разминават с вече реализираната действителност и едва тогава да приемем тази стратегия. Това е на практика стратегия без стратегия.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Иванов кратка реплика.
ИВАН ИВАНОВ: Съвсем кратка, разбира се, но дотолкова доколкото говореше към мен господин Овчаров.
Относно дългосрочните договори за природния газ. Аз понеже обичам да събирам изказвания на министри, настоящи и бивши, ще покажа на господин Овчаров неговите изявления със заглавие - Овчаров осигури на България газ до 2030 година. Това беше така заявено. Когато господин Овчаров казва, къде са тези алтернативи, Набуко сега го отлагат до 2015 – 2017 г. Набуко не е тази голяма алтернатива, която се споменава. Както Южен поток не е, тъй като Южен поток тепърва ще се препроектира, за да няма подводна част, която е безумно скъпа. Кога ще стане това, също не се знае.
Основното което е и европейското изискване е свързването на всички газопреносни мрежи на 27-те страни. Това дава реалната диверсификация. По тази свързана система България ще може да получава газ, включително от Алжир, както и от другите доставчици на границата на Европейски съюз. Извън всичко това може би господин Овчаров не чу, че Азербайджан е готов през Грузия от пристанище на Черно море да ни изпраща компресиран газ и тогава да получим този 1 млрд. куб. метра, на президента Георги Първанов, които той ги беше договорил, което е 40% от годишно потребление на България.
И накрая следващото, това е втечненият газ. Разширяват се и бързо се развиват терминали за втечнен газ и ще може да се доставя газ, стига разбира се българската държава да договори тези доставки от производители на такъв газ.
И когато говори господин Овчаров за това, къде ще съхранявате в сеизмична зона въглероден двуокис. А аз питам, а къде ще съхраняваме високо радиоактивни отпадъци отработено ядрено гориво в подобна сеизмична зона? Тези отпадъци са много по-опасни.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Други колеги има ли, които искат да изразят отношение или конкретни предложения?
Колеги, моля ви конкретни предложения, защото миналия път ние проведохме дискусия. Първо чухме представянето на Стратегията от страна на Министерството. След това всеки от нас изрази отношение. Тези които имаха желание. Така че днешното заседание е за конкретни предложения по текстовете на Стратегията.
Има ли колеги, които искат да направят конкретни предложения допълнителни на тези, които господин Иванов направи?
Господин Аталай, очевидно имате конкретни предложения по стратегията?
РАМАДАН АТАЛАЙ: Нямам конкретни предложения, но ако ми разрешите бих казал няколко думи след всичко това, което се разви днес в тази зала с изказванията на господин Иван Иванов и на бившия министър Румен Овчаров. Да кажа няколко думи от името на Движението за права и свободи.
Първото и основното нещо, което искам да кажа е, че ще вземем отношение в зала и ще изразим нашето негативно отношение към Стратегията. Допускам, че няма да подкрепим такава стратегия, поради няколко причини. Първо, според нас преди да бъде подготвена да бъде представена Стратегията пред нас, липсват анализите за цялостното състояние на енергетиката ни през последните 20 години и същевременно да се даде една перспектива по какъв начин и как ще се развива енергетиката на България в следващите поне до 2020 г., обвързвайки я с програмата 2020 на Европа. След като прочетох Енергийната стратегия, така както и колегите отбелязаха, като няма анализ на това, което е в момента, няма как да се дадат и съответни приоритети и същевременно тези приоритети, които са записани нямат точно и по какъв начин ще бъдат изпълнени.
Спорни са дисбалансите, които се получават на генериращи електроенергийни мощности и от въглеводородните и от ВЕИ-тата. Този дисбаланс още повече потвърдихте с приетия Закон за възобновяемите енергийни източници, където също така без анализ, без експертни оценки този закон, който приехте изгонихте всички онези инвеститори, които реално искаха да инвестират в страната, за да постигнат тези 16 % индикативна цел, която не е приоритет, а е задължение на България според европейските изисквания.
Липсва всичко онова, което е написано в Стратегията като се започне с разработването и приемането на програми от гледна точка на различните сектори и на топлофикацията. Разработването на система за енергийната социална защита, за разработване и приемане на национална стратегия по енергийна ефективност при крайно потребление на енергията на Република България, особено за енергийната ефективност. Искам да отворя една скоба и да ви кажа, колеги, че законът който беше приет от предишното правителство все още е един добър закон, който досега нямаше сила нито предишното правителство, нито това правителство да отдели задължителните средства в определен фонд, с който да накара не само санирането на сградите, но да обърне внимание и на енергийната ефективност към промишленото енергопотребление.
Имайки предвид всичко това, имаше едно изречение, което точно и ясно създаваше диверсификацията в България, ползването на нашата местна енергия и то водната енергия. Спорът между господин Иван Иванов дали да имаме Белене или не отиде в това, което господин Доган беше написал и дал, защото господин Овчаров не се беше сетил до тогава, за прехвърлянето наистина на водите на река Марица, за да ги ползваме като наш вътрешен ресурс, за да имаме наистина диверсификация в производството на електроенергия. Не можах да го разбера и него, той какво иска.
Но все пак колеги, първият опит за един документ наречен стратегия е пред нас. Той е неуспешен и предлагам, наистина нашето предложение още на предишното заседание би трябвало господин Ариф Агуш да го е поставил на масата, да си оттеглите цялостната стратегия. Да направите съответните анализи. Да определите приоритетите на България и съответните инструменти по какъв начин и как ще бъдат постигнати тези приоритети и да внесете в залата на Народното събрание, за да бъде гласувано с най-голямо мнозинство.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря господин Аталай.
Господин Николов има думата.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря господин председател.
Меко казано аз съм изумен, защо? Защото ние приемаме енергийна стратегия не на ГЕРБ, а на България. Аз знам, че тази стратегия се работеше още от миналата година. Беше подлагана на обществени обсъждания. Беше дадена възможност за различни предложения. Беше дадена възможност за начин по който евентуално да влезнат и да се променят част от приоритетите може би и поне да бъдат обсъдени. Спомням си даже имаше трибуна долу, съответно Синята коалиция каза, че приема Стратегията и предложи само за енергийна ефективност някои промени. Имам предвид, че това е Стратегия на България. Ние не би трябвало да правим политика от самата стратегия. Защото тази стратегия трябва да се изпълнява поне до 2020 г. Тоест, единственият вариант, който виждам, ние да възприемем тази стратегия да управляваме до 2020 г., за да може да се изпълни. Аз не мога да разбера. Затова бих казал, че би трябвало тази стратегия да накара всички политически сили да дадат своя принос, за да я направи обща и да стане енергийна стратегия на България. Затова съм изумен и се чудя дали това не е някакъв начин, за да се направят политически дивиденти само или наистина стратегията не е толкова добра. Ако не беше толкова добра, мисля че трябваше на по-ранен етап всичките тези предложения, всичките тези критики да бъдат предложени. Аз гледам да участвам в тези разработки. Опитвам се да чета вестници, но не ги видях никъде.
Мисля си, че единственото нещо, което се случва тук е всяка една от партиите да извлече пак отново дивидент. Доколкото знам България има 245 стратегии. Коя от тези стратегии се изпълнява в момента? Ние фактически не може да намерим работещ вариант, за да изработим една наистина стратегия на България.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря господин Николов.
Господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Николов прав сте. Аз не мисля, че тази стратегия ще нанесе някаква вреда. Няма какво да се изпълнява. От тази гледна точка тя е безвредна и може спокойно да я подкрепим. Но аз ви задавам простия въпрос. Имаше газова криза. Ако тази стратегия не даде отговор на въпроса, ако пак има такава ситуация, ние какво правим. Кой ще го даде? Кой ще го чакаме? Дума няма. Може да бъде стратегията с Белене, може да е без Белене. Може да е със седми и осми блок, може да е без седми и осми блок. Може да е с Набуко, може да е без Набуко. Може да имаме LNG на северно гръцко крайбрежие. Тук няма алтернативи. Тук сме казали и то ще стане. Но то няма да стане. Вие виждате от вчера съобщението Набуко пак отива в бъдещето. От тази гледна точка вие сте прав. Това е стратегия за България. Каква е тази стратегия? Тук дори ТЕЦ 1 го няма. Ще го има ли, няма ли да го има? Чувам премиера заявява, че Брикел няма да се затваря. Как няма да се затваря? Чух го. Тук да сте видели такива неща. Бобовдол ще го има ли или няма да го има? ТЕЦ “Варна” ще го има ли или няма да го има? Разбирате че е изключително сериозно.
Да не говорим тук за заплахите, които отправя господин Иванов. Може да обсъждаме варианта Железни врата и Козлодуй дали не трябва да го затворим. Защото там има огромна опасност. Цунамито може да не дойде откъм морето, може да дойде от другаде. Но ги няма вариантите. Тоест, ние не сме предположили никаква криза. Ние слагаме едни числа, едно безоблачно бъдеще и предполагаме, че някой ще го изпълнява. То няма какво да се изпълнява.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря.
Предлагам да чуем господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря.
Господин Николов, вие правилно отбелязахте, че моето предложение е най-правилното, да оттеглите тази стратегия. Наистина да се подготви една стратегия с реални цифри. Защото в тази стратегия, аз съм дал на един експерт да направи оценка и базови данни, които в тази стратегия са грешно зададени. Аз благодаря, че взехте думата. Вие винаги когато вземете думата, свързано с енергетиката, ГЕРБ винаги изпадат в една неудобна ситуация. Колегите в момента се чудят, дали да подкрепят тази Стратегия или да се откажат.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз не разбрах репликата. Но предлагам Министерство на икономиката, господин министър, ако желаете да вземете отношение. Ние настояваме да вземете отношение най-малкото по предложенията на господин Иван Иванов, защото преди да преминем към гласуване на конкретните предложения, изключително важно е да чуем вашето становище.
ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Благодаря господин председател.
Разбира се, бих искал да започна с благодарност към всички, които изказват добронамерени и конкретни предложения, които да допринесат към качествата на документа. За съжаление към този вид изказвания не мога да причисля нито това на депутатите от БСП, нито на тези от ДПС, които очевидно държаха речите си пълни с грешни и заблуждаващи твърдения, само за да ги чуят присъстващите журналисти. В доказателство на което излезнаха без да чуят отговорите.
Би било твърде трудоемко и може да пропусна отговорите на всички конкретни, неверни и заблуждаващи въпроси и твърдения, които те направиха. Единствено ми е болно, казвам го без злоба, но ми е болно за това, че хората които управляваха преди нашето правителство, България, не си мръднаха пръста да направят и една десета от това, което сме започнали ние, а си позволяват да критикуват незавършването на нещо. БСП, господин Димитров, започнахте да правите каквото и да било по отношение на диверсификацията един месец преди края на мандата ви и то от кумова срама. Защото по европейския рикавари план имаше средства за междусистемните връзки. Защото Европейският съюз започна трети либерализационен пакет, където се говори за свързването на газопреносните системи. Ако не беше кризата от 2009 г. нямаше да го има рикавари плана. Нямаше да сте започнали нищо. Всичко което е свършено в тази посока и по отношение на междусистемните връзки и по отношение на алтернативните проекти за компресиран газ, цялата тази огромна, невидима работа докато не се започне истинското строителство е свършена от нас.
За ДПС, които са от колко правителства, които участваха във взимането на най-големите решения за една нощ, непрозрачно, които обвързаха България с милиарди, задължиха бъдещите министри на енергетиката да прекарат 80% от времето си в разчистване на бакиите, те ще говорят за документ, който да се оттегли, защото не вършел работа. Просто нямам думи.
Конкретните неща, ще дам дума на колежката след малко в произволен вариант да кажем за някои. Зависими ли сме от вноса на ядрено гориво? Може ли някой тук да стане и да каже, че не сме зависими.
По методиката на Европейската комисия, наистина ядрената енергетика се смята за собствен ресурс. Знаете ли защо колеги, защото никой в Европейския съюз не си купува ядрено гориво от страна, която не принадлежи към тази общност на споделени ценности. Когато в Европейския съюз се появят към сегашните 140 съществуващи централи и се добавят 140 руски, тогава очакваме да видим като какъв ресурс ще бъде определено ядреното гориво.
По отношение на използването на въглищата. Миналият път тук имаше представител на миньорските синдикати, ако не се лъжа. Той каза верни неща като концепция, които обаче вече са в стратегията ни. Аз изрично две минути преди неговото изказване изброих нашите местни ресурси. На първо място сред които поставих енергийната ефективност, това го има и в стратегията, а на второ или на трето въглищата. Нови чисти технологии, да, не само че искаме. Ние сме в много напреднала фаза на развитието на проект, който изследва цената, техническата възможност, възможните площадки за съхранение на въглероден двуокис в България. Аз смятам, че при изграждането на нови мощности на площадката на „Марица изток” има реална възможност част от тях да бъдат именно с такива чисти въглищни технологии.
Смятам за абсолютно недопустимо да се хвърлят, да не се притеснявам да кажа, некомпетентни твърдения от бивши министри на енергетиката. Какво щяло да стане, ако има земетресение с въглеродния двуокис. Това е все едно да попитате какво ще стане с газа в газохранилището в Чирен, ако има земетресение, но малко по-глупаво. Най-малкото, защото въглеродният двуокис не е отровен. Да не говорим, че в момента развитието на технологиите е на такъв етап, че не е завършен отговора, въглеродният двуокис отпадък ли е или суровина. Има перспективни научни разработки, които показват, че може да бъде въглеродният двуокис събран на едно място. Може да има реална икономическа стойност. Имаме две площадки засега локализирани, алтернативни със съответните икономически показатели и това определено стои на радарния ни екран.
Нови мощности в „Марица изток” смятаме, че трябва да има и сме го записали. Въпросът е какъв да е модела. Моделите са различни. Може да са финансирани или изцяло от държавата, тоест от държавните дружества „Марица-изток 2”. Може да се помисли за различни форми на публично-частно партньорство, каквито предложения имаме. Може да се помисли за залистване на миноритарен дял от „Марица-изток 2” на борсата и постъпленията от което да послужат. Вариантите са различни. Но не очаквайте да намерите всичко това в една стратегия. Даже се учудвам на противоречията в някои от изказванията, как нещо било прекалено общо, а друго прекалено конкретно. Макар че в един от случаите съм съгласен, че за река Места по-коректно е да кажем, че ще се стремим да оползотворим хидроенергийния потенциал, без да определяме как точно. Има различни решения. Но аз съм убеден, че целият хидроенергиен потенциал на България трябва да се използва. Това е също част от местните ни ресурси.
На бившия ми колега не му беше ясно кои са горивата с нестабилни или неуправляеми цени. И толкова по-зле. Затова не сме направили досега нищо, за да се справим с тази зависимост. За протокола ще кажа, че това са петрола, газа и ядреното гориво. Всички от тези горива, които внасяме. Управляемите и контролираните са собствените ни - вода, въглища, собствен газ.
Към края на май изтича срокът за подаването на кандидатури за участие в конкурса за добив и проучване на шистов газ в Североизточна България. Очакваме там да има интерес. Дадохме разрешение за проучване за добив на природен газ в южната част на Черноморския ни шелф. Всичко което е възможно като стъпки към диверсификацията е направено от нашето правителство и това никой не би могъл да отрече.
Може би ако продължим дискусията ще взема отношение по много повече въпроси, защото буквално по всяка повдигната тема имаме отговор. Разбира се, ще кажа, че подробности по почти всички проекти могат да се намерят в пътните карти в документацията по тези проекти. Няма как и няма защо това да влиза в Стратегията. Не е трябвало да се стремим към независимост, а към взаимна зависимост.
Уважаеми дами и господа народни представители, взаимна зависимост в енергетиката България може да търси в една единствена посока, в рамките на Европейския съюз. Дайте пример от това, което вие сте започнали и което е било насочено към постигането на взаимна зависимост в рамките на Европейския съюз. Всички проекти до един, които вие сте започнали са свързани с взаимна зависимост на България извън Европейския съюз. Наопаки на всичко което трябва да е стратегическа цел и е заложено в нашата енергийна стратегия.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря господин министър. Иска ми се да вземете отношение или Вие, или някой от вашия екип и по конкретните предложения. Ние предлагаме да ги гласуваме веднага след като вие вземете отношение по тях.
Първото предложение на господин Иван Иванов е на стр. 4, най-отдолу в трите подточки. Втора подточка гласяща: “Енергетиката остава водещ отрасъл на българската икономика с ясно изразена външнотърговска насоченост.” Господин Иванов предложи да отпадне втората част на изречението и по-точно думите “с ясна изразена външнотърговска насоченост”.
Оставащият текст е: “Енергетиката остава водещ отрасъл на българската икономика.”
ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Ние сме се опитали да примирим идеалния вариант с реалността. Реалност е, че енергетиката винаги е била и ако построим нови ядрени мощности ще продължи да бъде с експортна насоченост. Няма как с още 2000 ядрени мегавата всичко да си консумираме в България, като при това поставяме приоритет на енергийната ефективност. Така че неминуемо енергетиката ни ще има външнотърговска насоченост. Дали е добре стратегически това да е наша цел е по-дискусионно, защото когато имате експортен продукт едно от най-опасните неща е да сте зависими от монополен пазар, от монопол на купувача. С повечето експортни продукти, ако нещо не се продава в Гърция не е изключено да може да се продаде в САЩ или в Австралия, или в Ангола. С електроенергията не е така. Така че ако целта ни е да сме с външноикономическа насоченост, аз приемам предложението за промяна. Няма как обаче да избягаме от реалността, че е така.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз предлагам на господин Иванов все пак да го оттегли по няколко причини. Нещо трябва да изнасяме. Аз не виждам с какво износът на електроенергия е по-неизгодно от износа примерно на чушки и домати? Това според мен не е сериозно. Въпросът е можеш или не можеш и дали ти е изгодно да го изнасяш. Освен това привидно верен е аргумента, че не може да внасяш ресурси, за да изнасяш произведеното. Макар че във всички отрасли е точно така.
Проблемът с цената на нефта идва примерно от внос на нефт от такива държави като Китай. Но това е друг въпрос. Ние сме транзитьор, през нашата територия се пренасят. Турците като по не мъдри от нас, дори ползват политиката купуваш на входа и препродаваш на изхода и от транзитьор се превръщаш едва ли не в производител. От тази гледна точка да транзитираш през територията си и да не го използваш, за да произвеждаш и да продаваш изгодно за теб, според мен е неизгодно.
От тази гледна точка призовавам господин Иванов да си оттегли предложението.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Аз няма да си оттегля предложението. Господин Димитров можеше да даде пример за страна, която купува и препродава - Руската федерация, много повече от Турция, защото цяла Средна Азия изкупува природния газ. Вие отрицателни примери не давате за Русия, но аз ги давам.
Защо в крайна сметка аз настоявам да отпадне? Защото господин министър, трите точки са на едно високо ниво - сигурна, стабилна и надеждна енергийна система, водещ отрасъл и накрая ниска емисионна енергия. Ако се запише към това „с ясно изразена външнотърговска насоченост”, вие вменявате на българската енергетика винаги да има две, три може би хиляди мегавата, които да осигуряват реализиране на стратегията. Аз ще кажа така. Нека да остане енергетиката водещ отрасъл на българската икономика. И естествено, че ако имаме свръх производство, то ще бъде реализирано навън. Няма да затваряме мощностите. Но това не трябва да ни бъде стратегическа задача, енергетиката да има винаги някакво свръх производство. За нас по-важно е, както вие сте го записали, „енергийната сигурност на страната”. Тя не е пряко свързана с това, ние да имаме непременно. Иначе текстът звучи: “Трябва да имаме непременно свръх производство на енергия, за да се осигури износ на тази енергия.” Ако имаме ще изнасяме, ако нямаме ще задоволяваме нашите нужди. За нас по-важното е и това е национална задача, да задоволим изцяло енергийните нужди на страна си.
А това, което казва господин Димитров, че сме транзитьор, това не кореспондира с този текст. Това не е наша външна търговска насоченост, а това че сме част от многостранни далекопроводи, независимо дали е Южен поток, дали е Набуко.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Трайков има думата.
ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми колеги, нека да припомня и най вече на господин Димитров, че за миналата година българската икономика е изнесла стоки и услуги за над 8 млрд. евро, от които 250 млн. електроенергия, или 3 % господин Димитров е целия ни износ. Така че ще бъде много пресилено и невярно, ако се опитваме да поставим енергетиката като лидер в българския износ. За съжаление това е изгодно основно на малка част заинтересовани лица да се продължава този мит. Но ако не изнасяме електроенергия, то няма как с чисто сърце да подкрепим големите инвестиционни проекти, които залагаме в стратегията. Затова, според мен двете неща са логично свързани.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря господин Трайков.
Предлагам да чуем всички становища по всички предложения, защото мисля, че нямаме кворум в момента. В същност БСП и ДПС с изключение на господин Димитров, колегите си тръгнаха, така че ние ще се опитаме да поканим още някой колега да се върне на работа в нашата комисия. Но междувременно нека да чуем становището на Министерството по останалите предложения.
Второто предложение на господин Иванов е на стр. 5. в предпоследния параграф изречението “Ще отстояваме позициите си пред европейските институции за запазване и увеличаване дела на ядрената енергетика в страната чрез максимално удължаване експлоатационния срок на блокове 5 и 6 на АЕЦ “Козлодуй”, както и изграждането на 2000 мегавата нови ядрени мощности”. Предложението е да отпаднат думите “и увеличаване” и думите “както и изграждането на 2000 мегавата нови ядрени мощности”.
ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, смятам, че е суверенно право, което трябва да потвърдим в нашата страна, ако искаме да запазваме, ако искаме да увеличаваме, каквото искаме да правим с дела на ядрената енергетика. Защото на европейско ниво периодично се появяват идеи, които да изземат суверенитет от държавите при определянето на ядрения микс. Аз смятам, че в интерес на България е това да си остане национален суверенитет.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Иванов, оттегляте ли предложението?
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, естествено не оттеглям предложението. Аз дадох важния аргумент. Първо, че ако искаме да имаме стабилен енергиен микс, за което пише в стратегията, ние трябва да търсим запазването на дела на ядрената енергетика. Защото това поддържа себестойността на микса.
Второ, както за други проекти, които не са упоменати публично колко вата ще има, ако се строи ТЕЦ “Марица изток 4” или нещо друго, аз питам, защо тук трябва това нещо да бъде упоменато? Господин министърът изтъкна тези 2000 мегавата, включително за първата поправка, че трябва да остане експортна насоченост. Аз питам, ако новите европейски изисквания ни наложат да отсрочим каквато и да е реализация на нова ядрена мощност, няма значение дали е Белене или е Козлодуй 7 и т.н., какво става тогава?
Синята коалиция, ако остане този текст няма да подкрепи енергийната стратегия. За нас е от ключово значение, защото това е свързано не само с икономически проект, а е свързано с геополитическата насоченост и най-вече с енергийната сигурност на България и нейната едностранна обвързаност.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Иванов, не мислех да се изказвам по този въпрос, но сам дърпате нещата натам. Ясно е, че тези 2000 мегавата ще се конкурират с ТЕЦ 1 и ТЕЦ 3. И ако се излезе на пазарния принцип и няма 15 годишни договори за гарантирано изкупуване, разбирате кой ще вземе връх. Но недейте това лобиране да го пренасяте в такъв разголен вид. То е неприемливо за българите по много причини. Вие не давате отговор на въпроса, като свърши ресурса на Козлодуй какво правим? Какъв отговор давате?
ИВАН ИВАНОВ: Господин Димитров ме обвини в лобизъм. Никога не съм лобирал, нито за ТЕЦ-ове, нито за ВЕЦ-ове, нито за възобновяеми източници, но гледаме интереса какъв е на България.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Какъв е интересът на България?
ИВАН ИВАНОВ: Това което вие говорите господин Димитров, трябва да сте информиран, че вече АЕЦ “Козлодуй” е открил процедура на консултант и в последствие тази процедура да стигне до избор и в 2013 г. след направен анализ да се знае кои части от АЕЦ “Козлодуй”, инсталации и т.н. трябва да бъдат подменени, за да може в 2017 г. Агенцията за ядрено регулиране, която е българска, а не Росатом, да даде своето разрешение за удължаване срока на 5-ти в 2011 г., на 6-ти блок на АЕЦ “Козлодуй” със следващите десет години. А ако успеем добре да поддържаме състоянието на тези два реактора, след това може да бъдат удължени и с още 10 години. Между впрочем за самите реактори срока е 40 годишен. Тоест, той не изтича 2017 – 2019, а в 2027 и 2029 г. Казвам това, защото аз държа да се запази ядрената енергетика в България, но именно в тази й фаза, а не в строителството на 2000 мегавата.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ако обичате да не превръщаме нашата Комисия в дебат - за или против Белене. Чухме позициите и на едната и на другата страна.
Предлагам да преминем към конкретните предложения.
Третото предложение на господин Иванов е на стр. 10, т. 4, втора и трета подточка да бъдат разменени, а именно: “диверсификацията на трасетата” да стане трета точка. А “диверсификация на доставчиците и на източниците” да стане втора. Аз не мисля че са наредени по важност, но нека да чуем становището на Министерство на икономиката.
ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Безспорно диверсификацията на източниците е по-важна от диверсификацита на трасетата. Но дори и чисто физически първо е необходимо да има диверсификация на трасетата, за да има диверсификация на източниците. Така че ваша воля е коя логика ще изберем.
Също не приемам внушенията на господин Димитров за конкуренция между различните мощности и за това, че запазването на сегашния дял на ядрената електроенергия означава отказ от ядрена енергия. Не, но блокове 5-ти и 6-ти, според мен трябва всички спекулации да изчезнат от тук, ще бъдат продължени с 10 години. И когато изтекат и тези 10 години, до тогава има достатъчно възможности да построим нова ядрена централа.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря господин министър.
Следващото предложение на Иван Иванов е на стр. 11, ал. 3, последната част от изречението е именно думите: “преговори за нови дългосрочни договори с Руската федерация” да отпаднат.
ИВАН ИВАНОВ: Остава да прочета това, което вчера зам. министър Марий Косев заяви, че няма да има дългосрочен договор с Газпром. Той ще бъде за по-кратък период от време, нещо което го приветствам. Но това трябва да се отрази и в Стратегията. В противен случай, той вчера е говорил срещу това, което е записано в Стратегията.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Един въпрос ако позволите към господин министъра. Това означава, че ще отидем на ежегодни преговори с Газпром. Какво засилва това позициите ни, след като нямаме алтернативен източник и алтернативно трасе. Като отидем на варианта Русия – Украйна, заради който се появи кризата, това с какво подобрява нашата позиция?
ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми господин Димитров, дългосрочен договор е всеки договор над 7 – 8 години. Тоест, всичко под 7 – 8 години не е дългосрочен договор, което е съвсем различно от ежегодния. Въпреки че да си призная сме влезнали в такъв ритъм не ежегоден, а ежемесечен на преговори със сегашния ни доставчик на газ, благодарение на вас, че това няма да дойде като много голяма добавка.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин министър, може ли да изразите вие или вашия екип становище по четвъртото предложение за отпадне на думите “преговори за нови дългосрочни договори с Руската федерация.”
ИВАН ИВАНОВ: Да бъде без дългосрочни. Аз приемам да има преговори за нови договори с Руската федерация.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Иванов правите друго предложение. Променяте го да отпадне само думата “дългосрочни”.
ИВАН ИВАНОВ: Правя го, защото имам впечатлението, че ако отпадне целият текст наистина ще кажа, че правителството работи срещу Русия. Не искам това да се тълкува, но нека да си защитим интереса. Преговори за нови договори с Руската федерация. Да се даде отворен прозорец за сключване на договори, както каза господин Трайков с времетраене, срок на изпълнение 5 години или 6 години, защото ще имат след това либерализация изобщо в Европейския съюз на доставки на газ, не само в България.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ако отпаднат само думите дългосрочни, то тогава договорите могат да бъдат както дългосрочни, така и краткосрочни.
ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Аз бих приел такава промяна.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И на последното предложение на господин Иван Иванов, на същата страница ал. 5, в края на ал. 5 добавяме думите “като страната ни ще участва активно в разработването на новите мерки за ядрена безопасност в международен мащаб”.
ИВАН ИВАНОВ: Това настоявам по повод на това, че ние сме една от ядрените страни на Европа и реално хората, които трябва да водят тези преговори трябва да имат активна позиция, за да защитят и българския интерес по повод на това, което много пъти се говореше, колко е проверявана АЕЦ “Козлодуй”. Да се защитят там позициите относно АЕЦ “Козлодуй”, а не след това да се разгърне една антиевропейска кампания, че Европейската комисия ни кара сега да влагаме не знам колко милиарда за подобряване сигурността на АЕЦ “Козлодуй”. Затова държа българската страна изрично в стратегията да се запише, че е активен участник в тези преговори.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Тук може би ни беше необходимо становище на АЯР. Присъства ли представител на АЯР? Не присъства. Министерство на икономиката.
ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Според мен такъв текст би бил илюстрация на очевидното, защото е така. Ние участваме, имаме потенциал, експерти, визия. И дори мисля, че ако го добавим ще внесем малко повече актуално звучене в ситуацията.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря господин министър.
За съжаление няма да гласуваме, защото загубихме кворум. Аз предлагам да насрочим извънредно заседание утре в 14.00 часа. Като за Комисията утре ще преминем директно към гласуване на така направените предложения, защото вече ги имаме. Имаме становището по всяко едно предложение от Министерство на икономиката. Така че аз ще се възползвам от възможността да насроча по извънредния ред заседанието за утре в 14.00 часа.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15.30 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Делян Добрев


Стенограф:
Силвия Михайлова
(60 199)