Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ
25/05/2011
1. Представяне обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 102-01-29, внесен от Министерския съвет на 13 май 2011 г. -- за първо четене.
2. Гласуване на проект за решение за приемане на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г., № 102-03-7, внесен от Министерския съвет на 9 март 2011 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Хартата на Международния енергиен форум, № 102-02-11, внесен от Министерския съвет на 13 май 2011 г.
4. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 24
На 25 май 2011 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад”, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 102-01-29, внесен от Министерския съвет на 13 май 2011 г. -- за първо четене.
2. Гласуване на проект за решение за приемане на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г., № 102-03-7, внесен от Министерския съвет на 9 март 2011 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Хартата на Международния енергиен форум, № 102-02-11, внесен от Министерския съвет на 13 май 2011 г.
4. Разни.
Заседанието на комисията бе открито в 14.05 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Имаме кворум и можем да започнем днешното заседание.
Предлагам Ви следния ДНЕВЕН РЕД колеги:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 102-01-29, внесен от Министерския съвет на 13 май 2011 г. -- за първо четене.
2. Гласуване на проект за решение за приемане на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г., № 102-03-7, внесен от Министерския съвет на 9 март 2011 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Хартата на Международния енергиен форум, № 102-02-11, внесен от Министерския съвет на 13 май 2011 г.
4. Разни.
Колеги, по така предложения дневен ред имате ли забележки и допълнения? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Колеги, по първа точка наши гости би трябвало да бъдат:
от Министерство на финансите -- Милена Бойкова – директор на дирекция “Държавен дълг и финансови пазари”, Иван Еничаров – началник на отдел в дирекция “Държавно юрисконсулство”, Надя Даскалова – държавен експерт в дирекция “Държавен дълг и финансови пазари” и Елена Петрова-Димитрова - държавен експерт в дирекция “Държавен дълг и финансови пазари”;
от Комисия по финансов надзор -- Димана Ранкова – ресорен заместник-председател по инвестиционния надзор;
от Българска фондова борса -- Иван Такев – изпълнителен директор и член на Съвета на директорите и Васил Големански – изпълнителен директор и член на Съвета на директорите и едновременно член на Съвета на директорите на “Централен депозитар”;
от Централен депозитар АД -- Иван Димов – изпълнителен директор.
Колеги, кой ще представи законопроекта?
Заповядайте, госпожо Бойкова.
МИЛЕНА БОЙКОВА: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, позволете ми от името на вносителя, Министерство на финансите, съвсем накратко да изложа пред вас основните акценти на предлагания законопроект за изменение и допълнение на Закона за публично предлагане на ценни книжа.
Предложеният законопроект преди всичко произтича от одобрената от Министерски съвет концепция за интеграция на Българската фондова борса и Централен депозитар в европейските и световни финансови пазари. Като анализа на консолидационните процеси в световен и европейски мащаб и в не малка степен нарастващите изисквания към дейността на пазарните инфраструктури в областта на капиталовите пазари показват, че по-малките пазари в това число и българския са изправени пред едни сериозни предизвикателства и тяхното индивидуално оцеляване и развитие е изключително сложно и трудно. В тази връзка е необходима навременна и активна политика на държавата, с цел развитие на българския капиталов пазар, чрез бъдещето му интегриране с голям световен или европейски оператор на пазарна инфраструктура.
Конкретните предложени изменения на Закона за публично предлагане на ценни книжа одобрени от Министерския съвет са насочени преди всичко към създаване на условия за приватизация на държавното участие в капитала на Българска фондова борса – София и в Централен депозитар.
Без да отнемам вашето внимание по отделните елементи на предложеното изменение, бих искала да насоча акцентите върху следното: предлага се изменение в чл. 127, ал. 5 от ЗППЦК, с което отпада забраната Централният депозитар да формира печалба, респективно да разпределя дивиденти. Изменението отчита намерението на правителство за приватизация на институциите в близък хоризонт. След приватизацията на Централен дeпозитар дружеството на практика ще се превърне в едно нормално търговско дружество, формиращо печалба и респективно фонд “Резервен” по реда на действащия Търговски закон.
С промяната на чл. 128, ал. 2 отпада изискването най-малко три четвърти от капитала на Централен депозитар да се притежава от Министерство на финансите, Българската народна банка, банки инвестиционни посредници отново с оглед на предстоящата приватизация. В тази връзка посредством промяната на ал. 3 от чл. 128 ще се регламентира възможността общото акционерно участие на лица, които не са банки, инвестиционни посредници, регулирани пазари или депозитарни или клирингови институции да не надхвърлят 10 на сто.
Бих искала да обърна внимание, че понастоящем до 10 на сто от акциите на Централен депозитар се притежават именно от посочените лица, като това не е новост за акционерната структура на депозитара, а с изменението практически се регламентира на законово ниво и трайно се уреждат установените отношения. С промяната на чл. 129, ал. 1 отпада изискването БНБ и МФ да имат поне по един представител в Съвета на директорите на дружеството, тъй като Централен депозитар ще се трансформира на един по-късен етап в търговско дружество. След приватизацията контролът върху дейността на Централен депозитар ще се осъществява от Комисията за финансов надзор. С посоченото изменение се въвеждат изисквания към членовете на Съвета на директорите на Централен депозитар по аналогия с изискванията към останалите пазарни участници, регулирани съответно от Закона за публично предлагане на ценни книжа.
И не на последно място посредством създаването на нова ал. 2 към чл. 130 се регламентира процедурата по изменение на Правилника за дейността на Централен депозитар, а именно необходимостта от предварително одобрение от страна на зам. председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещо управление „Надзор над инвестиционната дейност”. Процесът също е аналогичен на този по предварително одобрение за изменение и допълнение в Правилника на регулирания пазар на ценни книжа по реда на Закона за пазарите на финансови инструменти. Предложението от една страна ще цели уеднаквяване на процедурата с възприетия в Закона за пазарите на финансови инструменти подход към регулирания пазар като пазарна инфраструктура. Като от друга страна същевременно ще се отчита необходимостта от установяване на строги изисквания към правилата регламентиращи дейността на Централния депозитар, като след пазарна инфраструктура.
Благодаря Ви за вниманието и оставаме на разположение за вашите въпроси, аз и моите колеги.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви за представянето.
Някой друг от гостите да вземе думата? От Комисията по финансов надзор и от Българската фондова борса, дали подкрепяте законопроекта и дали имате забележки?
ИВАН ТАКЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, от Българска фондове борса бихме искали да изразим подкрепата си за законопроекта. Конкретните текстове може да касаят дейността предимно на Централен депозитар, но както госпожа Бойкова обясни, намеренията са за приватизация, както на Централния депозитар, така и на Българска фондова борса. Тоест, едното не може да се движи отделно от другото. От тази гледна точка измененията в Закона за публично предлагане на ценни книжа са от критично естество и за дейността на фондовата борса. Ето защо ние подкрепяме изцяло законопроекта.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Ранкова.
ДИМАНА РАНКОВА: Съвсем накратко, тъй като госпожа Бойкова беше изключително подробна по отношение на конкретните промени в Закона за публично предлагане на ценни книжа. Наистина касаят основно Централен депозитар предложените текстове, но така или иначе борсата и Централен депозитар са две основни институции на капиталовия пазар. Тяхното развитие и реализиране стратегията на двете институции вървят едновременно. Тези промени без съмнение трябва да се разглеждат с оглед предстоящата приватизация на държавния пакет в Българска фондова борса. Тези промени правят съществена крачка напред, както в създаване на единни правила по отношение на двете инфраструктурни институции, така и в същност за създаване на една база за контрол от страна на Комисията за финансов надзор, както по отношение на борсата, така и по отношение на Централен депозитар. Подкрепяме изцяло внесените предложения.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: От Централния депозитар желаете ли да вземете отношение по законопроекта?
ИВАН ДИМОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, двете институции Фондова борса и Централен депозитар са неразривно свързани по между си от гледна точка на тяхното функциониране и технологията на работа на капиталовия пазар. От тази гледна точка действително е рационално да се търси продажба или стратегически инвеститор за двете институции. Така че ние като Централен депозитар също подкрепяме промените в Закона, които касаят единствено и само даването на възможност при намирането на подходящ инвеститор да бъдат приватизирани и двете структури.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: И аз Ви благодаря.
Мога аз да започна с въпросите, а след това и останалите колеги народни представители.
Идеята би се оказала добра, ако новият собственик на Фондовата борса бъде голям международен инвеститор, който да раздвижи Фондовата борса и да докара инвестиции в България. Ако обаче се окаже, че тази приватизация не води до този ефект, се появява не голям стратегически инвеститор, а друг инвеститор, така да го нарека, с не такъв потенциал може да се окаже, че цялата тази идея и концепция няма да се случи. Затова моят въпрос към вас колеги, всички вносители, е, каква е гаранцията, че новият собственик ще бъде голям, мощен инвеститор, който да раздвижи фондовата борса и да докара инвестиции в България, да раздвижи фондовия пазар, каквато разбирам е идеята. Каква е гаранцията?
ИВАН ТАКЕВ: Стратегията за приватизация урежда този въпрос. В нея са заложени минимални критерии какъв тип точно лица могат да участват в приватизацията. От една страна те трябва да бъдат пазарни оператори, а не просто инвеститори и не просто каквито и да е инвеститори. От друга страна към тези пазарни оператори са заложени определени минимални критерии от гледна точка на пазарна капитализация, от гледна точка на членска структура и т.н. Тоест, на ниво стратегии е определено минималното изискване, което ще стеснява кръга на кандидатите именно до големи утвърдени имена. Не знам дали сте запознати, но миналата седмица в София се проведе една конференция на която изпълнителният директор на Букурещката фондова борса заяви желание за участие в тази приватизация. Очевидно това е точно такъв кандидат, който вие визирате. Стратегията обаче за приватизация елиминира подобни възможности.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Големански.
ВАСИЛ ГОЛЕМАНСКИ: Целта наистина е приватизацията или продажбата на двете държавни участия в двете институции в пакет, което е много важна стъпка, тъй като де факто вече се продава не само едно дружество, а две инфраструктурни дружества, което е утвърдена практика в големите оператори по света. Всеки един от големите борсови оператори притежава при себе си и клирингова система и депозитарна система. Такава е международната практика и това би създало допълнителен интерес в самите такива големи оператори да имат интерес да придобият това нещо.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги народни представители, смятам, че темата е важна. Сега е моментът за вашите въпроси и изказвания.
Господин Овчаров, заповядайте.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз първо, господин председател, бих искал да попитам, кой е вносител на този законопроект и защо тук няма политическа фигура от Министерство на финансите? Моите уважения към госпожата, но тя е ръководител на дирекция, което съвсем не е това ниво на представителност, което трябва да имаме в Комисията. Така че тук трябва да има поне заместник-министър, ако не министърът, който да ни обясни философията на това което се предлага.
Второто което бих искал да попитам вносителите, е, коя точно е търговската дейност или предмет на търговска дейност на Държавния депозитар, която ще носи неговата печалба и както тя се изрази, дивидентите за акционерите. Коя е точно тази дейност?
Вторият ми въпрос е, тук господина от Фондовата борса каза, че такива във фондовите борси имало и депозитари и клирингови институции. Това е чудесно, но аз все пак бих искал да знам какъв е моделът не в САЩ, а в Европа и в Европейския съюз. Какви са държавните депозитари в страните от Европейския съюз – държавни, частни, съвместно с борсата, отделно от борсата.
Третият въпрос, тук разбирам, че има някаква стратегия за приватизация на Фондовата борса и на депозитара като пакет. Не знам тази стратегия къде е изработена и кога е изработена? В Комисията тук гледана ли е? Ние като какви се явяваме, изпълнители на стратегия, която някой някъде си я приел, а ние даже не сме разбрали, че е приел.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Първият въпрос на господин Овчаров е основателен. Ние сме поканили ръководството на Министерство на финансите. По такъв важен законопроект винаги трябва да има политическо лице, което да отговаря на политическите въпроси, които за вас дори са неудобни. Вие много трудно може да отговаряте по въпроси за политика, виждания, визия за развитие и т.н. Но за съжаление нямаме гост министър или заместник-министър.
Заповядате по останалите въпроси.
ВАСИЛ ГОЛЕМАНСКИ: Във връзка с останалите въпроси. Утвърдена е европейска практика по тези въпроси. Да кажем най-големите борси в Европа, ако се вземе например Deutsche Börse. Deutsche Börse притежава и оперира от холдингова структура едно от дъщерните дружества, което представлява да кажем борсата. Друго от дъщерните дружества е депозитарна или клирингова система – клиър стрийм. По подобен модел оперира лондонската борса, която също се притежава от холдингова структура и съответно в същата холдингова структура има и депозитарна или клирингова система. Малко по-различна е структурата във Виена, където борсата си е пак притежание на холдингова структура, която оперира няколко борси в Европа, а в същото време в собственост на банки е клиринговата система. Утвърдената практика в Европа е този тип институции да не са с държавно участие в повечето случаи, а да са притежание или на финансови институции от типа банки инвестиционни посредници или на холдингови структури, които оперират и борси. Това е утвърдената практика в Европа.
ИВАН ТАКЕВ: Ако мога да дам само още един пример. NASDAQ OMX в момента е все още най-голямата борса в света. Поне европейското й подразделение, бившия OMX, това са скандинавските борсови обединения плюс прибалтийските, също функционират точно на такъв тип вертикална интегрирана структура - борсата и депозитара да са част от една групировка. Това е всъщност техния бизнес модел, който те търсят при останалите си придобивания. По същия начин, както господин Големански спомена, Виенската фондова борса се стреми да придобива в страните, които се опитва да присъедини към групата си, както самите регулирани пазари, така и централните депозитари. Двете институции са прекалено неразривно свързани, както стана дума, и всеки стратегически инвеститор би искал да притежава контрол във всяка една от тях. Тъй като една от тях, ако не функционира правилно, то целият бизнес модел в конкретната държава би бил компрометиран.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИРОВ: За да си изясним нещата, Вие променяте закона, за да е възможна въобще приватизацията, а след това ще гледаме стратегия за приватизация на фондовата борса. Така ли изглеждат нещата, колеги? Има ли в момента приета стратегия?
ИВАН ТАКЕВ: За момента приета стратегия няма. Има прието решение на Министерски съвет за окрупняването на държавния дял в Централен депозитар. Тоест, прехвърлянето на държавния дял от 20% от БНБ към Министерство на финансите, които ще бъдат последвани от стратегия, която бива изготвена в конкретния момент.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИРОВ: Изказвания на народни представители.
Господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря.
Аз останах с впечатление, че не се отговори на въпросите на господин Овчаров, особено в търговката дейност, въпросът който беше зададен от него.
Вторият ми въпрос, тъй като наистина няма политическо лице, Вие знаете ли кой е приватизаторът?
Другото ми предложение е, ако искате да ни отговорят, как Министерският съвет е взел решение, преди този закон ние да сме приели, че наистина може да им дадем разрешение. И приемайки този закон да дадем основание за по-нататъшна дейност за приватизация на Фондовата борса.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Икономов.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Благодаря господин председател.
Аз предлагам и на вас и на колегите да спрат с тези политически номера. Каза се една дума приватизация и те веднага изместиха цялата тема, както сме свидетели напоследък много да се случва. Както сами констатирахте, тук няма представител на политическия кабинет и едва ли някой ще ви отговори на този въпрос. Просто си ги повтаряте така въпросите, не знам за какво и аз.
Призовавам колегите да се съсредоточите на проектозакона. Коментирайте го него, а не някаква бъдеща приватизация или някаква стратегия, която решихте, че вече е приета. Не гледаме стратегия за приватизация в момента.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Аталай има процедурно предложение.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Процедурното ми предложение е, така както ГЕРБ казаха, че няма човек, който да може да ни отговори на тези въпроси, които ние ги задаваме. Колеги, вие трябва да знаете, че Народното събрание е място, където се прави политика, а нищо друго. Експертите се водят от политиците и изпълняват политиците каквато са им казали. Затова докато не дойде политическата фигура, която наистина да ни обясни каква е политиката свързана с този закон, да спрем разглеждането на този законопроект. Да преминем към следващата точка и като дойдат представители на Министерството да продължим.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли обратно процедурно предложение, колеги?
Господин Икономов.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Да продължим с гледането на закона. Имаме един проектозакон по който може да се коментира конкретно, така че когато дойде време за стратегия и за приватизация, тогава ще коментираме нея.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Аталай, за отлагане на т. 1 до пристигането на следващото заседание на политическо лице на Министерство на финансите, което да разкаже подробно стратегията за приватизация на Фондовата борса.
Който е „за” това предложение, моля да гласува.
Гласували 7 “за”.
Против? Против 9. Въздържали се? Трима.
Не се приема.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин председател, Вие нарушавате вътрешните правила. Не може да разглеждаме законопроект без присъствие на министър. Вие на тези заседания започнахте да допускате заместник-министри, а сега говорим вече само с експерти. Нямам нищо против експертите, но това е Народно събрание и ако не сте в състояние да докарате министър или заместник-министър много лошо говори за вас.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Искам да Ви кажа колеги, че макар предложението на господин Аталай да не беше прието, той и господин Овчаров са прави. Въпрос на уважение към Парламента е на всеки един законопроект, в който има политика, има важни изменения, а не технически да има министър или заместник-министър. Думите на господин Аталай са абсолютно основателни. Това е въпрос на уважение към всеки един от нас. Най-вече към депутатите от управляващата партия. Трябва да има тук техен представител, за да отговаря на политическите въпроси.
Имате ли колеги други въпроси по този законопроект?
РУМЕН ОВЧАРОВ: Кой е предметът на търговска дейност, който ще изпълнява Централния депозитар? Коя е търговската дейност на базата на която ще се печелят печалби, ще се раздават дивиденти. Или това ще бъдат само таксите, които ще се плащат? Които се плащат и сега. Тоест, от тук нататък трябва да очакваме, че за да печели това дружество ще трябва да повишаваме таксите за услугата, която осъществява Централния депозитар.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: На този въпрос кой от вносителите ще отговори? Заповядайте.
ВАСИЛ ГОЛЕМАНСКИ: На база на закона е казано, че депозитарът в момента не разпределя печалба, а превишението на приходите над разходите се разпределя между два фонда - единият от които е фонд “Резервен” като допълнителни средства в него и фонд “Гаранционен”. Към момента депозитарът формира превишение на приходите или печалба, така да го кажем, и това се формира на база на дейността му, която се състои от две основни функции – регистрация на ценни книжа и сделки с тях и приключване на сделки с ценни книжа или клирингова дейност. И двете функции са достатъчно печеливши и към този момент.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Друг от вносителите?
МИЛЕНА БОЙКОВА: Ако ми позволите господин председателю, аз искам да вземе отношение само към принципната забележка, която направихте. Напълно отчитаме разумността и напълно отчитаме факта, че няма политическо представителство от Министерство на финансите, за което молим да бъдем извинени, това е поради друга натовареност.
Като следващ мотив, който бих искала да изложа на вашето внимание, това е, че Министерският съвет на практика прие със свое Решение от 6 април т.г. концепция за интеграция на Българска фондова борса и Централен депозитар, в европейските и световни финансови пазари, съгласно приложението към доклада на вносителя. Имайки предвид тази концепция, която е публично достъпна, считаме че тя може да предостави допълнителна гаранция и яснота за бъдещите намерения, които разбира се са в кръга на намеренията.
Освен това по отношение на мандата, за предлагания на вашето внимание Закон за публично предлагане на ценни книжа, отново искам да обърна внимание на т. 2, в която се упълномощаваме да предприемем необходимите действия за промени в Закона за публично прилагане на ценни книжа. Така че да може да обезпечим в бъдещето потенциални действия по стратегическо партньорство, което не игнорира и възможна приватизация. А с решението за приватизация ще бъдат ясно очертани концептуалните рамки и стратегическите интереси на държавата при тази приватизация.
Благодаря Ви за вниманието, като се надявам още един път да бъдем извинени като вносители. Ще го отчитаме за друг път.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Наистина го имайте предвид, винаги трябва да има, колеги, политическо лице, независимо дали е министър или заместник-министър.
Други колеги народни представители с въпроси по този много важен законопроект?
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: В § 2, т. 2, създава се нова ал. 3 - до 10 на сто от капитала на Централния депозитар може да се притежава от акционери извън лицата по ал. 2. Каква е философията на този текст?
ВАСИЛ ГОЛЕМАНСКИ: Философията на този текст е следната: към момента около 8 и малко процента от капитала на Централен депозитар се притежава точно от такива лица. По стечение на историята на акционерната структура на Депозитара са ги придобили - това са примерно адвокатско дружество, някакви други такива. На база на това, за да може ако се направят тези изменения и се каже, че примерно акционери могат да бъдат тези и тези, тези лица да не са принудени със закон да продават тези си дялове. Затова оставаме този задел до 10%, за да може да не се нарушава тяхното имущество. Те са законни и в момента закона им позволява да имат такива лица. Тъй като е казано, че три четвърти от капитала се държи от Министерство на финансите, БНБ, банки, инвестиционни посредници и други финансови институции, борси и т.н., а останалите 25% са свободни и никой не лимитира участието в тези, освен факта, че трябва да са до 5 процента от капитала. Всяко лице трябва да притежава не повече от 5 процента.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Тоест, досега не е изрично упоменато, а вие искате да бъде изрично упоменато в изменението.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Досега всеки може да притежава до 5 %, но общо сумарно тази квота на така наречените „други лица” е до 25 %. А вие сега я намалявате на 10 % общо сумарно. А остава ли ограничението 5 %?
ВАСИЛ ГОЛЕМАНСКИ: Да, остава. Като изключение от него правят само големи борси, като това е дефинирано в една алинея 4 и 5 на чл. 131 от същия закон.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други въпроси на народните представители към вносителите?
Аз искам да Ви питам, малко изпреварващ ми е въпросът, но може би от сега е редно да бъдат споделени вижданията на народните представители и те да бъдат предадени към ръководството на Министерство на финансите. Успешен вариант, да Ви кажа честно си представям следния, за възможна продажба на фондовата борса. Тя да бъде купена от друга борса със сериозни традиции и сериозни възможности. Така си го представям лично аз. Дали ще бъде да речем лондонска, франкфуртска или който и да било там, но това изглежда сериозно като потенциал за развитие. Ако допуснете да се случи нещо различно, неизвестни лица, неизвестни инвеститори без капацитет да са новия купувач, идеята може да се окаже не толкова добра. Казвам Ви го като виждане. Може би е добре и други депутати да си кажат вижданията за бъдещето по този въпрос. Ако мощна международна борса купи българската борса с ясен ангажимент да я развива, тази идея може да се окаже не лоша. Не лош трамплин за докарване на инвестиции в България и развитие на българския фондов пазар. Но ако допуснете друго развитие различно от това, може цялата идея да бъде опорочена. Като мнение искам от сега да ви го кажа.
Други народни представители с въпроси или желание за изказване?
Господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Тъй като сагата с приватизацията на Фондовата борса не е от една година, тук има колеги, които знаят много добре, че с този въпрос много години подред се занимавахме. Никога обаче, поне аз доколкото си спомням, не е поставян или поне пред мен не е поставян въпроса за едновременно приватизиране и на борсата и на депозитара. Голяма част от тези стратегически инвеститори, които са идвали в България и са имали намерение да приватизират борсата, включително и скандинавската борса, включително и виенската са били готови да приватизират само борсата. Това откритие, честно да Ви призная, мен малко ме изненада. Затова ще помоля, господин председател, да ни бъде представена една справка за това каква е структурата на фондовите пазари в страните от Европейския съюз. Защото факт е, че борсата във Франкфурт или в Лондон има клирингова структура, съвсем не означава, че в структурата на другите борси, навсякъде е точно по този начин направено и че държавата навсякъде е излезнала от предоставянето на тази услуга. Аз поне не съм убеден, че е така. По принцип не съм против. Може би ако колегите успеят да ни убедят, че това е правилният начин за приватизация и на депозитара. Но все пак аз си мисля, че работата на депозитара не е свързана само с борсата. Директното обвързване на двете дейности може да има както плюсове, така и минуси.
Благодаря за вниманието.
Аз няма да го подкрепя този законопроект, докато не ми бъде ясна цялата философия на това, което се прави.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Законопроектът е на първо четене. Между първо и второ четене има достатъчно време да се отговори категорично на този въпрос. Ще отправим писмен въпрос към Министерство на финансите, моля нашите експерти да го имат предвид, да ни представите основните европейски практики. Може за 27 страни да ви е трудно, но за 10 основни страни. Но да чуем наистина обективно каква е европейската практика. Имайте предвид, че за нас е важно да чуем добрите, работещи модели, в основните фондови борси каква е практиката. Защото по-добре да се отговори сега на този въпрос, отколкото в залата да има спекулации, допълнителни въпроси и различни виждани. Така че се надявам писмено да получим между първо и второ четене повече информация от ваша страна. Ние веднага ще пуснем този въпрос.
Колеги народни представители, други въпроси към вносителите?
Колеги, желание за изказване по този законопроект? Няма.
Преминаваме към процедура по гласуване.
Подлагам на гласуване за първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 102-01-29, внесен от Министерския съвет на 13 май 2011 г. , който е „за”, моля да гласува.
Гласували 12 „за”.
Против? Седем против. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Моля представителите на Министерство на финансите за писмен подробен отговор за практиките в Европейския съюз, защото ще бъде важен този материал от гледна точка за приемането на Закона на второ четене.
Благодаря за вашето участие.
По точка втора от дневния ред - Гласуване на проект за решение за приемане на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г., № 102-03-7, внесен от Министерския съвет на 9 март 2011 г.
По втора точка наши гости са:
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма -- Делян Добрев – заместник-министър, Елисавета Михайлова – директор на дирекция “Енергийни политики, стратегии и проекти”, Николай Налбантов – директор на дирекция “Енергийна ефективност и опазване на околната среда и Симеон Йорданов – началник на отдел в дирекция “Сигурност на енергоспестяването”.
Има и гости от различни неправителствени организации.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Уважаеми колеги, ние преди малко предложихме на ГЕРБ и сега поддържаме нашето предложение и го обявяваме официално, тъй като господин Иван Иванов и господин Ариф Агуш бяха в Европейския парламент, от там се очаква приемане на новата енергийна стратегия, която ще бъде някъде около юни месец, края на юни. И тъй като в предишното заседание предложихме, поради това, че документът е много несериозно подготвен, не е анализирана обстойно цялостната ситуация в самата енергетиката в България и в региона, да оттеглите Стратегията. Сега ви предлагаме да оттеглите Стратегията, за да може да я уеднаквите с тази стратегия, която ще приеме Европейския съюз юни месец. Не е полезно колеги, да приемем днес стратегия и след юни месец отново да започнем да подготвяме нова стратегия, която ще е свързана с приетата стратегия на Европейския съюз.
Затова предлагам, господин председател, да се консултирате с господин Иван Иванов, вие как ще гласувате и да подложите моето предложение на гласуване, за оттегляне на предложената Енергийната стратегия. Още повече че не гоним срок, докато не бъде приета стратегията на Европейската комисия.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИРОВ: Господин Аталай, ще подложа вашето предложение както е по процедура на гласуване. Понеже много добре познавам практиките в Европейския парламент и в Европейската комисия, там тези срокове са индикативни и се опасяваме, че юни ще започне приемането, но има опасност то да продължи много дълго време. Това го казвам като предупреждение.
Господин Николов, заповядайте.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Господин председателю, аз не знам точно какво ще гласуваме при условие, че ние не сме вносители, а де факто Министерският съвет, ако не го оттеглят няма какво да гласуваме, според мен. Нека Министерски съвет да решат, да има становище дали ще оттеглят или не, а ние какво да гласуваме.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИРОВ: Ние господин Николов по процедура не може да оттеглим законопроекта, тъй като не сме негов вносител, но може да отлагаме неговото гледане. Това предлага господин Аталай. Правилно съм Ви разбрал.
РАМАДАН АТАЛЙ: Мисля, че и господин Николов за първи път правилно ме разбра.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИРОВ: Господин Добрев, вашето мнение по тази тема.
ДЕЛЯН ДОРЕВ: Господин председател, първо искам да кажа, че ми е много приятно да бъда отново сред вас в Комисията. Налага ми се да сядам от другата страна на мястото, което обикновено заемах. Но ще се радвам да съм тук на всяка от вашите комисии и да бъда полезен в сегашното си качество.
По въпроса за Енергийната стратегия и дали да се гледа сега или да се изчака приемането на Енергийната стратегия от Европейския парламент, искам да кажа, че Европейската енергийна стратегия се изготвя вече повече от година. Там имаше първи варианти, втори варианти. Наши експерти са участвали при разглеждането на документите, включително с предложения. Стратегията която е внесена в Народното събрание е съобразена изцяло с последния вариант на стратегията, която предстои да се гласува в Европейския парламент. Така че от тази гледна точка стратегията е съгласувана. Няма да е по различна от Европейската стратегия. И за да Ви демонстрирам, че тя е съобразена ще прочета приоритетите, които са в Европейската стратегия.
Приоритет 1. Постигане на енергийна ефективна Европа.
Приоритет 2. Изграждане на общоевропейски интегриран енергиен пазар.
Приоритет 3. Управомощаване на потребителите и постигане на най-високо ниво на безопасност и сигурност.
Приоритет 4. Разширяване на водещата роля на Европа в енергийните технологии и нововъведенията.
Приоритет 5. Укрепване на външното измерение на енергийния пазар на Европейския съюз.
Тези приоритети до голяма степен са залегнали в стратегията, която в момента се гледа в Народното събрание. Разбира се, право на народните представители е да преценят дали да се гледа и да се приеме сега тази стратегия или в последствие Ние имахме конкретни предложения от миналия път от господин Иван Иванов, по които сме дали становище, решение на народните представители, дали да се приеме сега или не.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИРОВ: Благодаря.
Господин Аталай желае думата.
РАМАДАН АТЛАЙ: Господин председател, аз поддържам моето процедурно предложение. Искам да кажа противното ви мнение, това на господин зам. министъра и да му честитя новата длъжност като зам. министър. Ще помоля господин Добрев да не се опитате да защитите нещо, което вие не сте го създали. Защото от тези пет приоритета, които ни прочетохте, те не са запълнени със съдържание в този документ, който и вие знаете, че е така. След като вече заехте тази нова длъжност имате пълното право да го промените и да го направите точно така, както като народен представител виждате развитието на енергетиката, но вече от другата страна на бариерата. Не изпускайте този шанс.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИРОВ: Има колеги процедурно предложение на господин Аталай, което е да се отложи гледането от страна на Комисията на Енергийната стратегия до момента, до който Европейския съюз не приеме своята енергийна стратегия.
Който е „за” това предложение, моля да гласува.
Гласували 7 души “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 13 народни представители.
Не се приема.
Колеги, на господин Добрев като зам. председател на Комисията и човек, който винаги е бил принципен, му пожелавам успех.
Позицията ми като партиен лидер, ние няма да подкрепим Стратегията освен, ако категорично отпаднат две неща. Едното е ангажимента за изграждането на 2000 мегавата нови ядрени мощности и не ни устройва варианта да останат само нови ядрени мощности. Казвам Ви го откровено, че това за нас не е приемливо.
Второто ключово нещо е, дългосрочните газови договори. Ако тези две неща не отпаднат от стратегията, ние ще гласуваме против нея. Тези два въпроса за нас са ключови.
Ако искате да чуем мнението на Министерство на икономиката през това време?
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин председател, на заседанието по миналата сряда, министър Трайков даде своето становище по всяко едно от предложенията на господин Иван Иванов. Всъщност това, което остана по Стратегията е да се гласуват предложенията едно по едно на господин Иван Иванов и в последствие на Енергийната стратегия. Господин Иван Иванов може отново да сподели своите предложения. Аз също ги имам пред мен и също мога да ги прочета.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов, това са предложенията от името на Синята коалиция и може да ги повторите още веднъж. Ако има и друг народен представител с предложения ще ги изслушаме и гласуваме също така.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Заместник-министър Добрев каза съвсем точно каква е ситуацията. Разискванията бяха проведени и завършването на разглеждането беше със заключението, че на следващото заседание ще се проведе гласуване. Длъжен съм да кажа няколко думи преди всяко едно от предложенията, защото никой от колегите не помни реда едно след друго как са.
Първото ми предложение е на стр. 4, третия ред отдолу да отпадне тази част от изречението, която е с ясно изразена външнотърговска насоченост.
Мотиви. В абзаца правилно Министерството изтъква, кои са петте приоритетни направления на България и ще работи за тяхното изпълнение. Никъде от тези пет приоритетни направления не произтича, че енергетиката, която е водещ отрасъл на българската икономика трябва да има ясно изразена външнотърговска насоченост. Още повече, че ако говорим откровено единствено за износ на един единствен енергоносител, това е електроенергията, може да бъде мотив за външнотърговска насоченост. Ние нямаме петрол, за да извършваме външнотърговска насоченост на този продукт да изнасяме. Нямаме газ, който да изнасяме. Не изнасяме и въглища. Не може, ако някой е решил, че тук трябва да залегне електроенергията, да сложи това нещо като приоритет. Уверявам ви това действително не може да бъде приоритет на една енергийна стратегия, която е за развитие на българската енергетиката.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИРОВ: Представете всички ваши предложения.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря.
Второто предложение е това ключово предложение, за което още преди две седмици аз декларирах, че Синята коалиция не би подкрепила енергийната стратегия, ако остане в нея тази част от изречението, която е “както и изграждането на 2000 мегавата нови ядрени мощности”. Очевидно се касае за проекта АЕЦ “Белене.”
Ние считаме, че дотогава докато е ясно на всеки един, особено на Министерството, че до 2025 г. България няма потребности от изграждане на нови мощности, не само ядрени, но нови мощности от една страна, че няма пазар за тези 2000 мегавата нови мощности, пазар осигурен и не е казано по какъв начин, въвеждането на този текст, го считам за чуждо тяло в енергийната стратегия. Аз питам, защо ще се говори, че България специално за ядрената енергетиката предвижда тук изграждането на 2000 мегавата нови ядрени мощности, а не се говори за изграждане на четвърта ТЕЦ в Марица-изток или изграждане на други големи енергийни проекти. За да бъдем равноотдалечени от конкретиката по отношение на нови енергийни обекти, предлагам текста да се запази, че ще отстояваме позициите си пред европейските институции за запазване дела на ядрената енергетика в страната чрез максимално удължаване експлоатационния срок на блокове V и VІ на АЕЦ “Козлодуй”.
От там нататък, ако се стигне до някакво допълнително решение това ще бъде въпрос на бъдещето. Към момента ние нямаме аргументи този текст да остане записан в стратегията.
Ако ми позволите господин председателю, третото ми предложение е, доколкото си спомням на страница 10. На стр. 10 мисля, че Министерството прие това, когато се изброяват, така да се каже, мерките за подобряване на енергийната сигурност, редно е след намаляване на зависимостта относно енергийни ресурси, което е безспорно, второто трябва да бъде диверсификация на доставчиците и на източниците, а третото диверсификация на трасетата. Защото може да имате диверсификация на трасетата, но когато имате един и същи източник, енергийната сигурност е почти в същата степен заплашена, както ако имате само едно трасе. Защото ако източника спре доставките ги спира и по двете трасета.
От особена важност е диверсификацията на източниците, но в същото време не отричам важността на диверсификация на трасетата, което да отиде на трета позиция.
Четвъртото ми предложение, което също ми се струва, че беше прието, аз самия го видоизмених, е на стр. 11. Когато говорим за изграждане на междусистемните връзки със съседните страни, разширяване капацитета за съхранение на природен газ и след това текста към момента е “преговори за нови дългосрочни договори с Руската федерация”. Приемам да остане само текста “преговори за нови договори с Руската федерация”, без думата “дългосрочни”. България буквално след 5 до 8 години ще има възможност чрез между системните връзки, чрез доставка на компресиран газ, чрез използване възможностите на терминали за втечнен газ на нашите южни съседи, да доставяме газ и при това положение в интерес на потребителите е да има конкуренция на цените на различни доставчици. Ако ние се вържем за 20 години напред до 2030 г. с твърди цени на единствения към момента доставчик на природен газ за страната ни Газпром, ние всъщност работим против интересите и на българската икономика и на българските домакинства.
Последното изречение, което съм готов дори да го оттегля, беше свързано с това, че ядрената енергетика, подкрепата за европейската ни политика ще бъде съпроводена с високи изисквания по отношение на сигурност, безопасност, управление на ядрените отпадъци и извеждането им от експлоатация и активно участие в разработването на новите мерки за ядрена безопасност в международен мащаб.
Министър Трайков ме убеди, че всъщност това, което е записано може да се случи единствено чрез нашето активно участие. Ако бъдат приети първите четири предложения, които правя от името на Синята коалиция, аз петото предложение съм готов да си го оттегля. Защото мисля, че наистина активно участва България в тези мерки.
ПРЕДС. МАТИН ДИМИТРОВ: Колеги, имаме кворум. Има направени предложения още от миналия път от господин Иван Иванов. Има ли други народни представители с предложения по енергийната стратегия? Няма.
Тогава Ви предлагам да минем в процедура на гласуване по вече направените предложения, които ги има в писмен вид и ви бяха представени от колегата Иван Иванов.
Започвам с първото предложение на стр. 4 долу, в т. 2 думите “с ясно изразена външнотърговска насоченост” се заличават.
Който е „за” това предложение, моля да гласува.
Гласували 2-ма “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 12.
Не се приема.
Второто предложение. На стр. 5 долу в четвърти абзац, думите “и увеличаване”, както и “изграждането на 2000 мегавата нови ядрени мощности” се заличават.
Който е „за” това предложение, моля да гласува.
Гласували 2-ма “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 12.
Не се приема.
Третото предложение. На стр. 10 в раздел ІV, т. 3 да стане т. 2, а именно: “диверсификация на доставчиците и на източниците”, а т. 2 да стане т. 3 “диверсификация на трасетата”.
Който е „за” това предложение, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се няма.
Приема се.
Четвърта точка е на стр. 11. Господин Иванов, в т. 4 предложенията да бъдат гласувани заедно или поотделно, тъй като са две?
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, нека да бъдат гласувани поотделно, защото може да има различно становище на колегите по така направеното обширно предложение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, по т. 4 първото предложение на стр. 11 в частта краткосрочните инвестиционни мерки, думата “дългосрочни” се заличава. Това е първата част от предложението. Става въпрос, за да няма дългосрочни договори с Русия. Може да има, но да не са изрично дългосрочни. Да има гъвкавост и повече възможности за правителството, което и да е то. Повече възможности даваме на кабинета.
Който е „за” това предложение, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се няма.
Приема се.
Втората част от предложението, а в частта ядрена енергетика се създава ново последно изречение: “Като страната ни ще участва активно в разработването на новите мерки за ядрена безопасност в международен мащаб.”
Който е „за” това предложение, моля да гласува.
Гласували 14 „за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се няма.
Приема се.
Сега трябва да подложа на гласуване Стратегията като цяло с приетите изменения.
Колеги, подлагам на гласуване проекта за решение за приемане на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г. № 102-03-7, внесена от Министерски съвет на 9 март 2011 г. заедно с току що приетите изменения.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Двама. Въздържали се? Въздържали се няма.
Проектът за решение се приема.
Колеги, отиваме на трета точка - Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Хартата на Международния енергиен форум, № 102-02-11, внесен от Министерския съвет на 13 май 2011 г.
Гостите са същите, а от Министерство на външните работи наш гост е: Генка Белева – юридически съветник на министъра на външните работи
Господин Добрев вие или някои от вашите колеги ще представи законопроекта?
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин председател, бих искал да дам думата на Елисавета Михайлова да представи Хартата.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте госпожо.
ЕЛИСАВЕТА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, предлагаме на вашето внимание проект на Закона за ратифициране на Хартата на Международния енергиен форум. Хартата определя мисията на Международния енергиен форум, целите в неговата дейност, органите, официалния език, седалището, формирането на бюджета, както и формулата за определяне на финансовото съдействие от всяка страна. Форумът е между правителствена договореност, която служи като неутрален посредник на неформален, отворен, информиран и продължаващ глобален енергиен диалог между членуващите в него страни производителки и страни потребителки на енергия, включително и на транслиращите държави. Основните органи на Международния енергиен форум са министерски срещи, управителен съвет, секретариат, международна група за подкрепа и промишлен консултативен комитет.
Членството и правото на глас в Международния енергиен форум са свързани със заплащането на ежегодна годишна вноска. Финансовият принос е в размер между 0,5 и 6 процента от годишния бюджет на секретариата и трябва да бъде преведен преди 1 юни на всяка календарна година. Финансовата вноска за България за 2011 г. е в размер на 15 000 щатски долара.
Хартата на Международния енергиен форум бе приета от 86 страни по време на извънредната министерска среща на 22 февруари т.г. в Риад – Саудитска Арабия. Сред страните одобрили и подписали Хартата на организацията са 17 страни членки на Европейския съюз, в това число Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Италия, Ирландия, Испания, Полша, Португалия, Унгария, Финландия, Франция, Холандия, Чехия, Швеция. Хартата също така е подписана от САЩ, Русия, Канада, Япония, Турция, Китай, Индия, Бразилия, Ирак, Иран и страните членки на ОПЕК. Хартата влиза в сила от 24 март 2011 г.
Европейската комисия участва в дейността на Международния енергиен форум чрез свои представители на ниво дирекция. Участието на България в дейността на Международния енергиен форум съдейства за утвърждаване активната роля на нашата страна в международния енергиен диалог. Стратегическото географско положение и участието на България във важни енергийни инфраструктурни проекти изисква повишаване на информираността, изявен международен профил и активно участие във външната политика на страните членки.
С предложения пакет на решение не се налага въвеждането на европейско законодателство, поради което не се изисква и прилагане на таблиците за съответствие.
Предвид гореизложеното предлагам да одобрите така предложения проект на законопроекта.
ПРЕДС МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, имате ли въпроси към вносителя? Желание за изказване? Няма.
При това положение подлагам на гласуване законопроекта за ратифициране на Хартата на Международния енергиен форум, внесен от Министерския съвет на 13 май 2011 г.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 „за”.
Против? Двама. Въздържали се? Въздържали се няма.
Приема се.
По четвърта точка „Разни” няма въпроси.
Пожелавам на господин Добрев успех още веднъж.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря господин председател.
ПРЕДС МАРТИН ДИМИТРОВ: Закривам заседанието.
(Закрито в 15.10 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров
Стенограф:
Силвия Михайлова
(48 255)
2. Гласуване на проект за решение за приемане на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г., № 102-03-7, внесен от Министерския съвет на 9 март 2011 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Хартата на Международния енергиен форум, № 102-02-11, внесен от Министерския съвет на 13 май 2011 г.
4. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 24
На 25 май 2011 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад”, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 102-01-29, внесен от Министерския съвет на 13 май 2011 г. -- за първо четене.
2. Гласуване на проект за решение за приемане на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г., № 102-03-7, внесен от Министерския съвет на 9 март 2011 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Хартата на Международния енергиен форум, № 102-02-11, внесен от Министерския съвет на 13 май 2011 г.
4. Разни.
Заседанието на комисията бе открито в 14.05 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Имаме кворум и можем да започнем днешното заседание.
Предлагам Ви следния ДНЕВЕН РЕД колеги:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 102-01-29, внесен от Министерския съвет на 13 май 2011 г. -- за първо четене.
2. Гласуване на проект за решение за приемане на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г., № 102-03-7, внесен от Министерския съвет на 9 март 2011 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Хартата на Международния енергиен форум, № 102-02-11, внесен от Министерския съвет на 13 май 2011 г.
4. Разни.
Колеги, по така предложения дневен ред имате ли забележки и допълнения? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Колеги, по първа точка наши гости би трябвало да бъдат:
от Министерство на финансите -- Милена Бойкова – директор на дирекция “Държавен дълг и финансови пазари”, Иван Еничаров – началник на отдел в дирекция “Държавно юрисконсулство”, Надя Даскалова – държавен експерт в дирекция “Държавен дълг и финансови пазари” и Елена Петрова-Димитрова - държавен експерт в дирекция “Държавен дълг и финансови пазари”;
от Комисия по финансов надзор -- Димана Ранкова – ресорен заместник-председател по инвестиционния надзор;
от Българска фондова борса -- Иван Такев – изпълнителен директор и член на Съвета на директорите и Васил Големански – изпълнителен директор и член на Съвета на директорите и едновременно член на Съвета на директорите на “Централен депозитар”;
от Централен депозитар АД -- Иван Димов – изпълнителен директор.
Колеги, кой ще представи законопроекта?
Заповядайте, госпожо Бойкова.
МИЛЕНА БОЙКОВА: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, позволете ми от името на вносителя, Министерство на финансите, съвсем накратко да изложа пред вас основните акценти на предлагания законопроект за изменение и допълнение на Закона за публично предлагане на ценни книжа.
Предложеният законопроект преди всичко произтича от одобрената от Министерски съвет концепция за интеграция на Българската фондова борса и Централен депозитар в европейските и световни финансови пазари. Като анализа на консолидационните процеси в световен и европейски мащаб и в не малка степен нарастващите изисквания към дейността на пазарните инфраструктури в областта на капиталовите пазари показват, че по-малките пазари в това число и българския са изправени пред едни сериозни предизвикателства и тяхното индивидуално оцеляване и развитие е изключително сложно и трудно. В тази връзка е необходима навременна и активна политика на държавата, с цел развитие на българския капиталов пазар, чрез бъдещето му интегриране с голям световен или европейски оператор на пазарна инфраструктура.
Конкретните предложени изменения на Закона за публично предлагане на ценни книжа одобрени от Министерския съвет са насочени преди всичко към създаване на условия за приватизация на държавното участие в капитала на Българска фондова борса – София и в Централен депозитар.
Без да отнемам вашето внимание по отделните елементи на предложеното изменение, бих искала да насоча акцентите върху следното: предлага се изменение в чл. 127, ал. 5 от ЗППЦК, с което отпада забраната Централният депозитар да формира печалба, респективно да разпределя дивиденти. Изменението отчита намерението на правителство за приватизация на институциите в близък хоризонт. След приватизацията на Централен дeпозитар дружеството на практика ще се превърне в едно нормално търговско дружество, формиращо печалба и респективно фонд “Резервен” по реда на действащия Търговски закон.
С промяната на чл. 128, ал. 2 отпада изискването най-малко три четвърти от капитала на Централен депозитар да се притежава от Министерство на финансите, Българската народна банка, банки инвестиционни посредници отново с оглед на предстоящата приватизация. В тази връзка посредством промяната на ал. 3 от чл. 128 ще се регламентира възможността общото акционерно участие на лица, които не са банки, инвестиционни посредници, регулирани пазари или депозитарни или клирингови институции да не надхвърлят 10 на сто.
Бих искала да обърна внимание, че понастоящем до 10 на сто от акциите на Централен депозитар се притежават именно от посочените лица, като това не е новост за акционерната структура на депозитара, а с изменението практически се регламентира на законово ниво и трайно се уреждат установените отношения. С промяната на чл. 129, ал. 1 отпада изискването БНБ и МФ да имат поне по един представител в Съвета на директорите на дружеството, тъй като Централен депозитар ще се трансформира на един по-късен етап в търговско дружество. След приватизацията контролът върху дейността на Централен депозитар ще се осъществява от Комисията за финансов надзор. С посоченото изменение се въвеждат изисквания към членовете на Съвета на директорите на Централен депозитар по аналогия с изискванията към останалите пазарни участници, регулирани съответно от Закона за публично предлагане на ценни книжа.
И не на последно място посредством създаването на нова ал. 2 към чл. 130 се регламентира процедурата по изменение на Правилника за дейността на Централен депозитар, а именно необходимостта от предварително одобрение от страна на зам. председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещо управление „Надзор над инвестиционната дейност”. Процесът също е аналогичен на този по предварително одобрение за изменение и допълнение в Правилника на регулирания пазар на ценни книжа по реда на Закона за пазарите на финансови инструменти. Предложението от една страна ще цели уеднаквяване на процедурата с възприетия в Закона за пазарите на финансови инструменти подход към регулирания пазар като пазарна инфраструктура. Като от друга страна същевременно ще се отчита необходимостта от установяване на строги изисквания към правилата регламентиращи дейността на Централния депозитар, като след пазарна инфраструктура.
Благодаря Ви за вниманието и оставаме на разположение за вашите въпроси, аз и моите колеги.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви за представянето.
Някой друг от гостите да вземе думата? От Комисията по финансов надзор и от Българската фондова борса, дали подкрепяте законопроекта и дали имате забележки?
ИВАН ТАКЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, от Българска фондове борса бихме искали да изразим подкрепата си за законопроекта. Конкретните текстове може да касаят дейността предимно на Централен депозитар, но както госпожа Бойкова обясни, намеренията са за приватизация, както на Централния депозитар, така и на Българска фондова борса. Тоест, едното не може да се движи отделно от другото. От тази гледна точка измененията в Закона за публично предлагане на ценни книжа са от критично естество и за дейността на фондовата борса. Ето защо ние подкрепяме изцяло законопроекта.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Ранкова.
ДИМАНА РАНКОВА: Съвсем накратко, тъй като госпожа Бойкова беше изключително подробна по отношение на конкретните промени в Закона за публично предлагане на ценни книжа. Наистина касаят основно Централен депозитар предложените текстове, но така или иначе борсата и Централен депозитар са две основни институции на капиталовия пазар. Тяхното развитие и реализиране стратегията на двете институции вървят едновременно. Тези промени без съмнение трябва да се разглеждат с оглед предстоящата приватизация на държавния пакет в Българска фондова борса. Тези промени правят съществена крачка напред, както в създаване на единни правила по отношение на двете инфраструктурни институции, така и в същност за създаване на една база за контрол от страна на Комисията за финансов надзор, както по отношение на борсата, така и по отношение на Централен депозитар. Подкрепяме изцяло внесените предложения.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: От Централния депозитар желаете ли да вземете отношение по законопроекта?
ИВАН ДИМОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, двете институции Фондова борса и Централен депозитар са неразривно свързани по между си от гледна точка на тяхното функциониране и технологията на работа на капиталовия пазар. От тази гледна точка действително е рационално да се търси продажба или стратегически инвеститор за двете институции. Така че ние като Централен депозитар също подкрепяме промените в Закона, които касаят единствено и само даването на възможност при намирането на подходящ инвеститор да бъдат приватизирани и двете структури.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: И аз Ви благодаря.
Мога аз да започна с въпросите, а след това и останалите колеги народни представители.
Идеята би се оказала добра, ако новият собственик на Фондовата борса бъде голям международен инвеститор, който да раздвижи Фондовата борса и да докара инвестиции в България. Ако обаче се окаже, че тази приватизация не води до този ефект, се появява не голям стратегически инвеститор, а друг инвеститор, така да го нарека, с не такъв потенциал може да се окаже, че цялата тази идея и концепция няма да се случи. Затова моят въпрос към вас колеги, всички вносители, е, каква е гаранцията, че новият собственик ще бъде голям, мощен инвеститор, който да раздвижи фондовата борса и да докара инвестиции в България, да раздвижи фондовия пазар, каквато разбирам е идеята. Каква е гаранцията?
ИВАН ТАКЕВ: Стратегията за приватизация урежда този въпрос. В нея са заложени минимални критерии какъв тип точно лица могат да участват в приватизацията. От една страна те трябва да бъдат пазарни оператори, а не просто инвеститори и не просто каквито и да е инвеститори. От друга страна към тези пазарни оператори са заложени определени минимални критерии от гледна точка на пазарна капитализация, от гледна точка на членска структура и т.н. Тоест, на ниво стратегии е определено минималното изискване, което ще стеснява кръга на кандидатите именно до големи утвърдени имена. Не знам дали сте запознати, но миналата седмица в София се проведе една конференция на която изпълнителният директор на Букурещката фондова борса заяви желание за участие в тази приватизация. Очевидно това е точно такъв кандидат, който вие визирате. Стратегията обаче за приватизация елиминира подобни възможности.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Големански.
ВАСИЛ ГОЛЕМАНСКИ: Целта наистина е приватизацията или продажбата на двете държавни участия в двете институции в пакет, което е много важна стъпка, тъй като де факто вече се продава не само едно дружество, а две инфраструктурни дружества, което е утвърдена практика в големите оператори по света. Всеки един от големите борсови оператори притежава при себе си и клирингова система и депозитарна система. Такава е международната практика и това би създало допълнителен интерес в самите такива големи оператори да имат интерес да придобият това нещо.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги народни представители, смятам, че темата е важна. Сега е моментът за вашите въпроси и изказвания.
Господин Овчаров, заповядайте.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз първо, господин председател, бих искал да попитам, кой е вносител на този законопроект и защо тук няма политическа фигура от Министерство на финансите? Моите уважения към госпожата, но тя е ръководител на дирекция, което съвсем не е това ниво на представителност, което трябва да имаме в Комисията. Така че тук трябва да има поне заместник-министър, ако не министърът, който да ни обясни философията на това което се предлага.
Второто което бих искал да попитам вносителите, е, коя точно е търговската дейност или предмет на търговска дейност на Държавния депозитар, която ще носи неговата печалба и както тя се изрази, дивидентите за акционерите. Коя е точно тази дейност?
Вторият ми въпрос е, тук господина от Фондовата борса каза, че такива във фондовите борси имало и депозитари и клирингови институции. Това е чудесно, но аз все пак бих искал да знам какъв е моделът не в САЩ, а в Европа и в Европейския съюз. Какви са държавните депозитари в страните от Европейския съюз – държавни, частни, съвместно с борсата, отделно от борсата.
Третият въпрос, тук разбирам, че има някаква стратегия за приватизация на Фондовата борса и на депозитара като пакет. Не знам тази стратегия къде е изработена и кога е изработена? В Комисията тук гледана ли е? Ние като какви се явяваме, изпълнители на стратегия, която някой някъде си я приел, а ние даже не сме разбрали, че е приел.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Първият въпрос на господин Овчаров е основателен. Ние сме поканили ръководството на Министерство на финансите. По такъв важен законопроект винаги трябва да има политическо лице, което да отговаря на политическите въпроси, които за вас дори са неудобни. Вие много трудно може да отговаряте по въпроси за политика, виждания, визия за развитие и т.н. Но за съжаление нямаме гост министър или заместник-министър.
Заповядате по останалите въпроси.
ВАСИЛ ГОЛЕМАНСКИ: Във връзка с останалите въпроси. Утвърдена е европейска практика по тези въпроси. Да кажем най-големите борси в Европа, ако се вземе например Deutsche Börse. Deutsche Börse притежава и оперира от холдингова структура едно от дъщерните дружества, което представлява да кажем борсата. Друго от дъщерните дружества е депозитарна или клирингова система – клиър стрийм. По подобен модел оперира лондонската борса, която също се притежава от холдингова структура и съответно в същата холдингова структура има и депозитарна или клирингова система. Малко по-различна е структурата във Виена, където борсата си е пак притежание на холдингова структура, която оперира няколко борси в Европа, а в същото време в собственост на банки е клиринговата система. Утвърдената практика в Европа е този тип институции да не са с държавно участие в повечето случаи, а да са притежание или на финансови институции от типа банки инвестиционни посредници или на холдингови структури, които оперират и борси. Това е утвърдената практика в Европа.
ИВАН ТАКЕВ: Ако мога да дам само още един пример. NASDAQ OMX в момента е все още най-голямата борса в света. Поне европейското й подразделение, бившия OMX, това са скандинавските борсови обединения плюс прибалтийските, също функционират точно на такъв тип вертикална интегрирана структура - борсата и депозитара да са част от една групировка. Това е всъщност техния бизнес модел, който те търсят при останалите си придобивания. По същия начин, както господин Големански спомена, Виенската фондова борса се стреми да придобива в страните, които се опитва да присъедини към групата си, както самите регулирани пазари, така и централните депозитари. Двете институции са прекалено неразривно свързани, както стана дума, и всеки стратегически инвеститор би искал да притежава контрол във всяка една от тях. Тъй като една от тях, ако не функционира правилно, то целият бизнес модел в конкретната държава би бил компрометиран.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИРОВ: За да си изясним нещата, Вие променяте закона, за да е възможна въобще приватизацията, а след това ще гледаме стратегия за приватизация на фондовата борса. Така ли изглеждат нещата, колеги? Има ли в момента приета стратегия?
ИВАН ТАКЕВ: За момента приета стратегия няма. Има прието решение на Министерски съвет за окрупняването на държавния дял в Централен депозитар. Тоест, прехвърлянето на държавния дял от 20% от БНБ към Министерство на финансите, които ще бъдат последвани от стратегия, която бива изготвена в конкретния момент.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИРОВ: Изказвания на народни представители.
Господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря.
Аз останах с впечатление, че не се отговори на въпросите на господин Овчаров, особено в търговката дейност, въпросът който беше зададен от него.
Вторият ми въпрос, тъй като наистина няма политическо лице, Вие знаете ли кой е приватизаторът?
Другото ми предложение е, ако искате да ни отговорят, как Министерският съвет е взел решение, преди този закон ние да сме приели, че наистина може да им дадем разрешение. И приемайки този закон да дадем основание за по-нататъшна дейност за приватизация на Фондовата борса.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Икономов.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Благодаря господин председател.
Аз предлагам и на вас и на колегите да спрат с тези политически номера. Каза се една дума приватизация и те веднага изместиха цялата тема, както сме свидетели напоследък много да се случва. Както сами констатирахте, тук няма представител на политическия кабинет и едва ли някой ще ви отговори на този въпрос. Просто си ги повтаряте така въпросите, не знам за какво и аз.
Призовавам колегите да се съсредоточите на проектозакона. Коментирайте го него, а не някаква бъдеща приватизация или някаква стратегия, която решихте, че вече е приета. Не гледаме стратегия за приватизация в момента.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Аталай има процедурно предложение.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Процедурното ми предложение е, така както ГЕРБ казаха, че няма човек, който да може да ни отговори на тези въпроси, които ние ги задаваме. Колеги, вие трябва да знаете, че Народното събрание е място, където се прави политика, а нищо друго. Експертите се водят от политиците и изпълняват политиците каквато са им казали. Затова докато не дойде политическата фигура, която наистина да ни обясни каква е политиката свързана с този закон, да спрем разглеждането на този законопроект. Да преминем към следващата точка и като дойдат представители на Министерството да продължим.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли обратно процедурно предложение, колеги?
Господин Икономов.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Да продължим с гледането на закона. Имаме един проектозакон по който може да се коментира конкретно, така че когато дойде време за стратегия и за приватизация, тогава ще коментираме нея.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Аталай, за отлагане на т. 1 до пристигането на следващото заседание на политическо лице на Министерство на финансите, което да разкаже подробно стратегията за приватизация на Фондовата борса.
Който е „за” това предложение, моля да гласува.
Гласували 7 “за”.
Против? Против 9. Въздържали се? Трима.
Не се приема.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин председател, Вие нарушавате вътрешните правила. Не може да разглеждаме законопроект без присъствие на министър. Вие на тези заседания започнахте да допускате заместник-министри, а сега говорим вече само с експерти. Нямам нищо против експертите, но това е Народно събрание и ако не сте в състояние да докарате министър или заместник-министър много лошо говори за вас.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Искам да Ви кажа колеги, че макар предложението на господин Аталай да не беше прието, той и господин Овчаров са прави. Въпрос на уважение към Парламента е на всеки един законопроект, в който има политика, има важни изменения, а не технически да има министър или заместник-министър. Думите на господин Аталай са абсолютно основателни. Това е въпрос на уважение към всеки един от нас. Най-вече към депутатите от управляващата партия. Трябва да има тук техен представител, за да отговаря на политическите въпроси.
Имате ли колеги други въпроси по този законопроект?
РУМЕН ОВЧАРОВ: Кой е предметът на търговска дейност, който ще изпълнява Централния депозитар? Коя е търговската дейност на базата на която ще се печелят печалби, ще се раздават дивиденти. Или това ще бъдат само таксите, които ще се плащат? Които се плащат и сега. Тоест, от тук нататък трябва да очакваме, че за да печели това дружество ще трябва да повишаваме таксите за услугата, която осъществява Централния депозитар.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: На този въпрос кой от вносителите ще отговори? Заповядайте.
ВАСИЛ ГОЛЕМАНСКИ: На база на закона е казано, че депозитарът в момента не разпределя печалба, а превишението на приходите над разходите се разпределя между два фонда - единият от които е фонд “Резервен” като допълнителни средства в него и фонд “Гаранционен”. Към момента депозитарът формира превишение на приходите или печалба, така да го кажем, и това се формира на база на дейността му, която се състои от две основни функции – регистрация на ценни книжа и сделки с тях и приключване на сделки с ценни книжа или клирингова дейност. И двете функции са достатъчно печеливши и към този момент.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Друг от вносителите?
МИЛЕНА БОЙКОВА: Ако ми позволите господин председателю, аз искам да вземе отношение само към принципната забележка, която направихте. Напълно отчитаме разумността и напълно отчитаме факта, че няма политическо представителство от Министерство на финансите, за което молим да бъдем извинени, това е поради друга натовареност.
Като следващ мотив, който бих искала да изложа на вашето внимание, това е, че Министерският съвет на практика прие със свое Решение от 6 април т.г. концепция за интеграция на Българска фондова борса и Централен депозитар, в европейските и световни финансови пазари, съгласно приложението към доклада на вносителя. Имайки предвид тази концепция, която е публично достъпна, считаме че тя може да предостави допълнителна гаранция и яснота за бъдещите намерения, които разбира се са в кръга на намеренията.
Освен това по отношение на мандата, за предлагания на вашето внимание Закон за публично предлагане на ценни книжа, отново искам да обърна внимание на т. 2, в която се упълномощаваме да предприемем необходимите действия за промени в Закона за публично прилагане на ценни книжа. Така че да може да обезпечим в бъдещето потенциални действия по стратегическо партньорство, което не игнорира и възможна приватизация. А с решението за приватизация ще бъдат ясно очертани концептуалните рамки и стратегическите интереси на държавата при тази приватизация.
Благодаря Ви за вниманието, като се надявам още един път да бъдем извинени като вносители. Ще го отчитаме за друг път.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Наистина го имайте предвид, винаги трябва да има, колеги, политическо лице, независимо дали е министър или заместник-министър.
Други колеги народни представители с въпроси по този много важен законопроект?
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: В § 2, т. 2, създава се нова ал. 3 - до 10 на сто от капитала на Централния депозитар може да се притежава от акционери извън лицата по ал. 2. Каква е философията на този текст?
ВАСИЛ ГОЛЕМАНСКИ: Философията на този текст е следната: към момента около 8 и малко процента от капитала на Централен депозитар се притежава точно от такива лица. По стечение на историята на акционерната структура на Депозитара са ги придобили - това са примерно адвокатско дружество, някакви други такива. На база на това, за да може ако се направят тези изменения и се каже, че примерно акционери могат да бъдат тези и тези, тези лица да не са принудени със закон да продават тези си дялове. Затова оставаме този задел до 10%, за да може да не се нарушава тяхното имущество. Те са законни и в момента закона им позволява да имат такива лица. Тъй като е казано, че три четвърти от капитала се държи от Министерство на финансите, БНБ, банки, инвестиционни посредници и други финансови институции, борси и т.н., а останалите 25% са свободни и никой не лимитира участието в тези, освен факта, че трябва да са до 5 процента от капитала. Всяко лице трябва да притежава не повече от 5 процента.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Тоест, досега не е изрично упоменато, а вие искате да бъде изрично упоменато в изменението.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Досега всеки може да притежава до 5 %, но общо сумарно тази квота на така наречените „други лица” е до 25 %. А вие сега я намалявате на 10 % общо сумарно. А остава ли ограничението 5 %?
ВАСИЛ ГОЛЕМАНСКИ: Да, остава. Като изключение от него правят само големи борси, като това е дефинирано в една алинея 4 и 5 на чл. 131 от същия закон.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други въпроси на народните представители към вносителите?
Аз искам да Ви питам, малко изпреварващ ми е въпросът, но може би от сега е редно да бъдат споделени вижданията на народните представители и те да бъдат предадени към ръководството на Министерство на финансите. Успешен вариант, да Ви кажа честно си представям следния, за възможна продажба на фондовата борса. Тя да бъде купена от друга борса със сериозни традиции и сериозни възможности. Така си го представям лично аз. Дали ще бъде да речем лондонска, франкфуртска или който и да било там, но това изглежда сериозно като потенциал за развитие. Ако допуснете да се случи нещо различно, неизвестни лица, неизвестни инвеститори без капацитет да са новия купувач, идеята може да се окаже не толкова добра. Казвам Ви го като виждане. Може би е добре и други депутати да си кажат вижданията за бъдещето по този въпрос. Ако мощна международна борса купи българската борса с ясен ангажимент да я развива, тази идея може да се окаже не лоша. Не лош трамплин за докарване на инвестиции в България и развитие на българския фондов пазар. Но ако допуснете друго развитие различно от това, може цялата идея да бъде опорочена. Като мнение искам от сега да ви го кажа.
Други народни представители с въпроси или желание за изказване?
Господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Тъй като сагата с приватизацията на Фондовата борса не е от една година, тук има колеги, които знаят много добре, че с този въпрос много години подред се занимавахме. Никога обаче, поне аз доколкото си спомням, не е поставян или поне пред мен не е поставян въпроса за едновременно приватизиране и на борсата и на депозитара. Голяма част от тези стратегически инвеститори, които са идвали в България и са имали намерение да приватизират борсата, включително и скандинавската борса, включително и виенската са били готови да приватизират само борсата. Това откритие, честно да Ви призная, мен малко ме изненада. Затова ще помоля, господин председател, да ни бъде представена една справка за това каква е структурата на фондовите пазари в страните от Европейския съюз. Защото факт е, че борсата във Франкфурт или в Лондон има клирингова структура, съвсем не означава, че в структурата на другите борси, навсякъде е точно по този начин направено и че държавата навсякъде е излезнала от предоставянето на тази услуга. Аз поне не съм убеден, че е така. По принцип не съм против. Може би ако колегите успеят да ни убедят, че това е правилният начин за приватизация и на депозитара. Но все пак аз си мисля, че работата на депозитара не е свързана само с борсата. Директното обвързване на двете дейности може да има както плюсове, така и минуси.
Благодаря за вниманието.
Аз няма да го подкрепя този законопроект, докато не ми бъде ясна цялата философия на това, което се прави.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Законопроектът е на първо четене. Между първо и второ четене има достатъчно време да се отговори категорично на този въпрос. Ще отправим писмен въпрос към Министерство на финансите, моля нашите експерти да го имат предвид, да ни представите основните европейски практики. Може за 27 страни да ви е трудно, но за 10 основни страни. Но да чуем наистина обективно каква е европейската практика. Имайте предвид, че за нас е важно да чуем добрите, работещи модели, в основните фондови борси каква е практиката. Защото по-добре да се отговори сега на този въпрос, отколкото в залата да има спекулации, допълнителни въпроси и различни виждани. Така че се надявам писмено да получим между първо и второ четене повече информация от ваша страна. Ние веднага ще пуснем този въпрос.
Колеги народни представители, други въпроси към вносителите?
Колеги, желание за изказване по този законопроект? Няма.
Преминаваме към процедура по гласуване.
Подлагам на гласуване за първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 102-01-29, внесен от Министерския съвет на 13 май 2011 г. , който е „за”, моля да гласува.
Гласували 12 „за”.
Против? Седем против. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Моля представителите на Министерство на финансите за писмен подробен отговор за практиките в Европейския съюз, защото ще бъде важен този материал от гледна точка за приемането на Закона на второ четене.
Благодаря за вашето участие.
По точка втора от дневния ред - Гласуване на проект за решение за приемане на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г., № 102-03-7, внесен от Министерския съвет на 9 март 2011 г.
По втора точка наши гости са:
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма -- Делян Добрев – заместник-министър, Елисавета Михайлова – директор на дирекция “Енергийни политики, стратегии и проекти”, Николай Налбантов – директор на дирекция “Енергийна ефективност и опазване на околната среда и Симеон Йорданов – началник на отдел в дирекция “Сигурност на енергоспестяването”.
Има и гости от различни неправителствени организации.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Уважаеми колеги, ние преди малко предложихме на ГЕРБ и сега поддържаме нашето предложение и го обявяваме официално, тъй като господин Иван Иванов и господин Ариф Агуш бяха в Европейския парламент, от там се очаква приемане на новата енергийна стратегия, която ще бъде някъде около юни месец, края на юни. И тъй като в предишното заседание предложихме, поради това, че документът е много несериозно подготвен, не е анализирана обстойно цялостната ситуация в самата енергетиката в България и в региона, да оттеглите Стратегията. Сега ви предлагаме да оттеглите Стратегията, за да може да я уеднаквите с тази стратегия, която ще приеме Европейския съюз юни месец. Не е полезно колеги, да приемем днес стратегия и след юни месец отново да започнем да подготвяме нова стратегия, която ще е свързана с приетата стратегия на Европейския съюз.
Затова предлагам, господин председател, да се консултирате с господин Иван Иванов, вие как ще гласувате и да подложите моето предложение на гласуване, за оттегляне на предложената Енергийната стратегия. Още повече че не гоним срок, докато не бъде приета стратегията на Европейската комисия.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИРОВ: Господин Аталай, ще подложа вашето предложение както е по процедура на гласуване. Понеже много добре познавам практиките в Европейския парламент и в Европейската комисия, там тези срокове са индикативни и се опасяваме, че юни ще започне приемането, но има опасност то да продължи много дълго време. Това го казвам като предупреждение.
Господин Николов, заповядайте.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Господин председателю, аз не знам точно какво ще гласуваме при условие, че ние не сме вносители, а де факто Министерският съвет, ако не го оттеглят няма какво да гласуваме, според мен. Нека Министерски съвет да решат, да има становище дали ще оттеглят или не, а ние какво да гласуваме.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИРОВ: Ние господин Николов по процедура не може да оттеглим законопроекта, тъй като не сме негов вносител, но може да отлагаме неговото гледане. Това предлага господин Аталай. Правилно съм Ви разбрал.
РАМАДАН АТАЛЙ: Мисля, че и господин Николов за първи път правилно ме разбра.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИРОВ: Господин Добрев, вашето мнение по тази тема.
ДЕЛЯН ДОРЕВ: Господин председател, първо искам да кажа, че ми е много приятно да бъда отново сред вас в Комисията. Налага ми се да сядам от другата страна на мястото, което обикновено заемах. Но ще се радвам да съм тук на всяка от вашите комисии и да бъда полезен в сегашното си качество.
По въпроса за Енергийната стратегия и дали да се гледа сега или да се изчака приемането на Енергийната стратегия от Европейския парламент, искам да кажа, че Европейската енергийна стратегия се изготвя вече повече от година. Там имаше първи варианти, втори варианти. Наши експерти са участвали при разглеждането на документите, включително с предложения. Стратегията която е внесена в Народното събрание е съобразена изцяло с последния вариант на стратегията, която предстои да се гласува в Европейския парламент. Така че от тази гледна точка стратегията е съгласувана. Няма да е по различна от Европейската стратегия. И за да Ви демонстрирам, че тя е съобразена ще прочета приоритетите, които са в Европейската стратегия.
Приоритет 1. Постигане на енергийна ефективна Европа.
Приоритет 2. Изграждане на общоевропейски интегриран енергиен пазар.
Приоритет 3. Управомощаване на потребителите и постигане на най-високо ниво на безопасност и сигурност.
Приоритет 4. Разширяване на водещата роля на Европа в енергийните технологии и нововъведенията.
Приоритет 5. Укрепване на външното измерение на енергийния пазар на Европейския съюз.
Тези приоритети до голяма степен са залегнали в стратегията, която в момента се гледа в Народното събрание. Разбира се, право на народните представители е да преценят дали да се гледа и да се приеме сега тази стратегия или в последствие Ние имахме конкретни предложения от миналия път от господин Иван Иванов, по които сме дали становище, решение на народните представители, дали да се приеме сега или не.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИРОВ: Благодаря.
Господин Аталай желае думата.
РАМАДАН АТЛАЙ: Господин председател, аз поддържам моето процедурно предложение. Искам да кажа противното ви мнение, това на господин зам. министъра и да му честитя новата длъжност като зам. министър. Ще помоля господин Добрев да не се опитате да защитите нещо, което вие не сте го създали. Защото от тези пет приоритета, които ни прочетохте, те не са запълнени със съдържание в този документ, който и вие знаете, че е така. След като вече заехте тази нова длъжност имате пълното право да го промените и да го направите точно така, както като народен представител виждате развитието на енергетиката, но вече от другата страна на бариерата. Не изпускайте този шанс.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИРОВ: Има колеги процедурно предложение на господин Аталай, което е да се отложи гледането от страна на Комисията на Енергийната стратегия до момента, до който Европейския съюз не приеме своята енергийна стратегия.
Който е „за” това предложение, моля да гласува.
Гласували 7 души “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 13 народни представители.
Не се приема.
Колеги, на господин Добрев като зам. председател на Комисията и човек, който винаги е бил принципен, му пожелавам успех.
Позицията ми като партиен лидер, ние няма да подкрепим Стратегията освен, ако категорично отпаднат две неща. Едното е ангажимента за изграждането на 2000 мегавата нови ядрени мощности и не ни устройва варианта да останат само нови ядрени мощности. Казвам Ви го откровено, че това за нас не е приемливо.
Второто ключово нещо е, дългосрочните газови договори. Ако тези две неща не отпаднат от стратегията, ние ще гласуваме против нея. Тези два въпроса за нас са ключови.
Ако искате да чуем мнението на Министерство на икономиката през това време?
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин председател, на заседанието по миналата сряда, министър Трайков даде своето становище по всяко едно от предложенията на господин Иван Иванов. Всъщност това, което остана по Стратегията е да се гласуват предложенията едно по едно на господин Иван Иванов и в последствие на Енергийната стратегия. Господин Иван Иванов може отново да сподели своите предложения. Аз също ги имам пред мен и също мога да ги прочета.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов, това са предложенията от името на Синята коалиция и може да ги повторите още веднъж. Ако има и друг народен представител с предложения ще ги изслушаме и гласуваме също така.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Заместник-министър Добрев каза съвсем точно каква е ситуацията. Разискванията бяха проведени и завършването на разглеждането беше със заключението, че на следващото заседание ще се проведе гласуване. Длъжен съм да кажа няколко думи преди всяко едно от предложенията, защото никой от колегите не помни реда едно след друго как са.
Първото ми предложение е на стр. 4, третия ред отдолу да отпадне тази част от изречението, която е с ясно изразена външнотърговска насоченост.
Мотиви. В абзаца правилно Министерството изтъква, кои са петте приоритетни направления на България и ще работи за тяхното изпълнение. Никъде от тези пет приоритетни направления не произтича, че енергетиката, която е водещ отрасъл на българската икономика трябва да има ясно изразена външнотърговска насоченост. Още повече, че ако говорим откровено единствено за износ на един единствен енергоносител, това е електроенергията, може да бъде мотив за външнотърговска насоченост. Ние нямаме петрол, за да извършваме външнотърговска насоченост на този продукт да изнасяме. Нямаме газ, който да изнасяме. Не изнасяме и въглища. Не може, ако някой е решил, че тук трябва да залегне електроенергията, да сложи това нещо като приоритет. Уверявам ви това действително не може да бъде приоритет на една енергийна стратегия, която е за развитие на българската енергетиката.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИРОВ: Представете всички ваши предложения.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря.
Второто предложение е това ключово предложение, за което още преди две седмици аз декларирах, че Синята коалиция не би подкрепила енергийната стратегия, ако остане в нея тази част от изречението, която е “както и изграждането на 2000 мегавата нови ядрени мощности”. Очевидно се касае за проекта АЕЦ “Белене.”
Ние считаме, че дотогава докато е ясно на всеки един, особено на Министерството, че до 2025 г. България няма потребности от изграждане на нови мощности, не само ядрени, но нови мощности от една страна, че няма пазар за тези 2000 мегавата нови мощности, пазар осигурен и не е казано по какъв начин, въвеждането на този текст, го считам за чуждо тяло в енергийната стратегия. Аз питам, защо ще се говори, че България специално за ядрената енергетиката предвижда тук изграждането на 2000 мегавата нови ядрени мощности, а не се говори за изграждане на четвърта ТЕЦ в Марица-изток или изграждане на други големи енергийни проекти. За да бъдем равноотдалечени от конкретиката по отношение на нови енергийни обекти, предлагам текста да се запази, че ще отстояваме позициите си пред европейските институции за запазване дела на ядрената енергетика в страната чрез максимално удължаване експлоатационния срок на блокове V и VІ на АЕЦ “Козлодуй”.
От там нататък, ако се стигне до някакво допълнително решение това ще бъде въпрос на бъдещето. Към момента ние нямаме аргументи този текст да остане записан в стратегията.
Ако ми позволите господин председателю, третото ми предложение е, доколкото си спомням на страница 10. На стр. 10 мисля, че Министерството прие това, когато се изброяват, така да се каже, мерките за подобряване на енергийната сигурност, редно е след намаляване на зависимостта относно енергийни ресурси, което е безспорно, второто трябва да бъде диверсификация на доставчиците и на източниците, а третото диверсификация на трасетата. Защото може да имате диверсификация на трасетата, но когато имате един и същи източник, енергийната сигурност е почти в същата степен заплашена, както ако имате само едно трасе. Защото ако източника спре доставките ги спира и по двете трасета.
От особена важност е диверсификацията на източниците, но в същото време не отричам важността на диверсификация на трасетата, което да отиде на трета позиция.
Четвъртото ми предложение, което също ми се струва, че беше прието, аз самия го видоизмених, е на стр. 11. Когато говорим за изграждане на междусистемните връзки със съседните страни, разширяване капацитета за съхранение на природен газ и след това текста към момента е “преговори за нови дългосрочни договори с Руската федерация”. Приемам да остане само текста “преговори за нови договори с Руската федерация”, без думата “дългосрочни”. България буквално след 5 до 8 години ще има възможност чрез между системните връзки, чрез доставка на компресиран газ, чрез използване възможностите на терминали за втечнен газ на нашите южни съседи, да доставяме газ и при това положение в интерес на потребителите е да има конкуренция на цените на различни доставчици. Ако ние се вържем за 20 години напред до 2030 г. с твърди цени на единствения към момента доставчик на природен газ за страната ни Газпром, ние всъщност работим против интересите и на българската икономика и на българските домакинства.
Последното изречение, което съм готов дори да го оттегля, беше свързано с това, че ядрената енергетика, подкрепата за европейската ни политика ще бъде съпроводена с високи изисквания по отношение на сигурност, безопасност, управление на ядрените отпадъци и извеждането им от експлоатация и активно участие в разработването на новите мерки за ядрена безопасност в международен мащаб.
Министър Трайков ме убеди, че всъщност това, което е записано може да се случи единствено чрез нашето активно участие. Ако бъдат приети първите четири предложения, които правя от името на Синята коалиция, аз петото предложение съм готов да си го оттегля. Защото мисля, че наистина активно участва България в тези мерки.
ПРЕДС. МАТИН ДИМИТРОВ: Колеги, имаме кворум. Има направени предложения още от миналия път от господин Иван Иванов. Има ли други народни представители с предложения по енергийната стратегия? Няма.
Тогава Ви предлагам да минем в процедура на гласуване по вече направените предложения, които ги има в писмен вид и ви бяха представени от колегата Иван Иванов.
Започвам с първото предложение на стр. 4 долу, в т. 2 думите “с ясно изразена външнотърговска насоченост” се заличават.
Който е „за” това предложение, моля да гласува.
Гласували 2-ма “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 12.
Не се приема.
Второто предложение. На стр. 5 долу в четвърти абзац, думите “и увеличаване”, както и “изграждането на 2000 мегавата нови ядрени мощности” се заличават.
Който е „за” това предложение, моля да гласува.
Гласували 2-ма “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 12.
Не се приема.
Третото предложение. На стр. 10 в раздел ІV, т. 3 да стане т. 2, а именно: “диверсификация на доставчиците и на източниците”, а т. 2 да стане т. 3 “диверсификация на трасетата”.
Който е „за” това предложение, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се няма.
Приема се.
Четвърта точка е на стр. 11. Господин Иванов, в т. 4 предложенията да бъдат гласувани заедно или поотделно, тъй като са две?
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, нека да бъдат гласувани поотделно, защото може да има различно становище на колегите по така направеното обширно предложение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, по т. 4 първото предложение на стр. 11 в частта краткосрочните инвестиционни мерки, думата “дългосрочни” се заличава. Това е първата част от предложението. Става въпрос, за да няма дългосрочни договори с Русия. Може да има, но да не са изрично дългосрочни. Да има гъвкавост и повече възможности за правителството, което и да е то. Повече възможности даваме на кабинета.
Който е „за” това предложение, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се няма.
Приема се.
Втората част от предложението, а в частта ядрена енергетика се създава ново последно изречение: “Като страната ни ще участва активно в разработването на новите мерки за ядрена безопасност в международен мащаб.”
Който е „за” това предложение, моля да гласува.
Гласували 14 „за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се няма.
Приема се.
Сега трябва да подложа на гласуване Стратегията като цяло с приетите изменения.
Колеги, подлагам на гласуване проекта за решение за приемане на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г. № 102-03-7, внесена от Министерски съвет на 9 март 2011 г. заедно с току що приетите изменения.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Двама. Въздържали се? Въздържали се няма.
Проектът за решение се приема.
Колеги, отиваме на трета точка - Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Хартата на Международния енергиен форум, № 102-02-11, внесен от Министерския съвет на 13 май 2011 г.
Гостите са същите, а от Министерство на външните работи наш гост е: Генка Белева – юридически съветник на министъра на външните работи
Господин Добрев вие или някои от вашите колеги ще представи законопроекта?
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин председател, бих искал да дам думата на Елисавета Михайлова да представи Хартата.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте госпожо.
ЕЛИСАВЕТА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, предлагаме на вашето внимание проект на Закона за ратифициране на Хартата на Международния енергиен форум. Хартата определя мисията на Международния енергиен форум, целите в неговата дейност, органите, официалния език, седалището, формирането на бюджета, както и формулата за определяне на финансовото съдействие от всяка страна. Форумът е между правителствена договореност, която служи като неутрален посредник на неформален, отворен, информиран и продължаващ глобален енергиен диалог между членуващите в него страни производителки и страни потребителки на енергия, включително и на транслиращите държави. Основните органи на Международния енергиен форум са министерски срещи, управителен съвет, секретариат, международна група за подкрепа и промишлен консултативен комитет.
Членството и правото на глас в Международния енергиен форум са свързани със заплащането на ежегодна годишна вноска. Финансовият принос е в размер между 0,5 и 6 процента от годишния бюджет на секретариата и трябва да бъде преведен преди 1 юни на всяка календарна година. Финансовата вноска за България за 2011 г. е в размер на 15 000 щатски долара.
Хартата на Международния енергиен форум бе приета от 86 страни по време на извънредната министерска среща на 22 февруари т.г. в Риад – Саудитска Арабия. Сред страните одобрили и подписали Хартата на организацията са 17 страни членки на Европейския съюз, в това число Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Италия, Ирландия, Испания, Полша, Португалия, Унгария, Финландия, Франция, Холандия, Чехия, Швеция. Хартата също така е подписана от САЩ, Русия, Канада, Япония, Турция, Китай, Индия, Бразилия, Ирак, Иран и страните членки на ОПЕК. Хартата влиза в сила от 24 март 2011 г.
Европейската комисия участва в дейността на Международния енергиен форум чрез свои представители на ниво дирекция. Участието на България в дейността на Международния енергиен форум съдейства за утвърждаване активната роля на нашата страна в международния енергиен диалог. Стратегическото географско положение и участието на България във важни енергийни инфраструктурни проекти изисква повишаване на информираността, изявен международен профил и активно участие във външната политика на страните членки.
С предложения пакет на решение не се налага въвеждането на европейско законодателство, поради което не се изисква и прилагане на таблиците за съответствие.
Предвид гореизложеното предлагам да одобрите така предложения проект на законопроекта.
ПРЕДС МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, имате ли въпроси към вносителя? Желание за изказване? Няма.
При това положение подлагам на гласуване законопроекта за ратифициране на Хартата на Международния енергиен форум, внесен от Министерския съвет на 13 май 2011 г.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 „за”.
Против? Двама. Въздържали се? Въздържали се няма.
Приема се.
По четвърта точка „Разни” няма въпроси.
Пожелавам на господин Добрев успех още веднъж.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря господин председател.
ПРЕДС МАРТИН ДИМИТРОВ: Закривам заседанието.
(Закрито в 15.10 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров
Стенограф:
Силвия Михайлова
(48 255)
