Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ
15/06/2011
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 102-01-25, внесен от Министерския съвет на 5 май 2011 г. -- за второ четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2010 г., Годишен финансов отчет на Комисията за финансов надзор за 2010 г. и Отчет за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2010 г., № 120-00-31, внесен от Комисията за финансов надзор на 30 май 2011 г.
3. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 26
На 15 юни 2011 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад”, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 102-01-25, внесен от Министерския съвет на 5 май 2011 г. -- за второ четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2010 г., Годишен финансов отчет на Комисията за финансов надзор за 2010 г. и Отчет за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2010 г., № 120-00-31, внесен от Комисията за финансов надзор на 30 май 2011 г.
3. Разни.
Заседанието на комисията бе открито в 14.45 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Добър ден колеги! Имаме кворум и може да започнем днешното заседание.
Предлагам ви следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 102-01-25, внесен от Министерския съвет на 5 май 2011 г. -- за второ четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2010 г., Годишен финансов отчет на Комисията за финансов надзор за 2010 г. и Отчет за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2010 г., № 120-00-31, внесен от Комисията за финансов надзор на 30 май 2011 г.
Тези документи поради големия обем са изпратени на вашите имейли.
3. Разни.
По така предложения дневен ред имате ли предложения? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
По първа точка наши гости са:
от Министерство на вътрешните работи -- г-н Веселин Вучков – заместник-министър, г-жа Катя Хаджиева – главен юрист в дирекция “Правна и нормативна дейност” и г-н Николай Нанков – началник отдел в дирекция “Правна и нормативна дейност”;
от Министерство на финансите -- Румяна Герова – началник отдел в дирекция “Държавен дълг и финансови пазари”;
от Комисия за финансов надзор -- Борислав Богоев – заместник-председател, Зорница Василева – директор на дирекция “Регулаторни режими” и Стефан Стоилков.
Колеги, Закон за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на закона: “Закон за допълнение на Кодекса за застраховането”
По това предложение желание за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 1.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, която колеги виждате на страници 2 и 3. В италик са дадени измененията. Алинея 1 е отпаднала.
Желание за изказване?
Ако няма желание за изказване, аз имам въпрос към вносителите. Обърнаха се към нас различни организации и колеги със следния въпрос: ако един автомобил идва от Европейския съюз и има поставена маркировка, която показва застраховател, индикира застраховател, който не е български застраховател, това как кореспондира с тези изменения в закона? Доколко чужди граждани, влизайки на територията на България, могат да се окажат санкционирани заради тези разпоредби? И доколко това не би нарушило евентуално европейското право?
Господин Иванов има въпрос.
ИВАН ИВАНОВ: Така редактираният § 1, което се касае за забрана за поставяне на знаци, които показват наличието на сключен застрахователен договор, касае ли и застраховките гражданска отговорност?
БОРИСЛАВ БОГОЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми членове на Комисията, аз ще отговоря на втория въпрос. Вашият въпрос е свързан със стикера „Гражданска отговорност”. Не касае стикера „Гражданска отговорност”, тъй като той е създаден по силата на Кодекса за застраховането и може да отпадне единствено и само след промяна на Кодекса за застраховането.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Богоев, по първия въпрос, такъв проблем би ли могъл да възникне според вас или смятате, че няма такъв казус?
БОРИСЛАВ БОГОЕВ: Аз не бих могъл да отговоря, тъй като става въпрос за контрол на пътя, но предполагам, че колегата Вучков ще каже, а аз бих могъл да допълня. Когато има такъв случай автомобили, които са регистрирани в други страни на Европейския съюз не би трябвало да бъдат санкционирани тук, тъй като по силата на тяхното законодателство те имат възможност да имат такива отличителни знаци.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Вучков, това което ме притеснява, представете си туристи, които идват с цел почивка в България през този летен сезон, тъй като не важат разпоредбите следващия летен сезон, и които имат такива маркировки на своите автомобили. Примерно, румънски, гръцки, македонски граждани, сръбски граждани идват на територията на България и в някои от тези страни имат маркировка на своите автомобили. Те нямат никаква идея за този закон, който днес го приемаме. Спира ги български полицай. Подлежат ли на санкция? Ако подлежат, това което мен лично ме притеснява е, да не пострада туристическият сектор от тази разпоредба?
ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Аз разбирам напълно въпроса. Този казус би могъл да възникне и с други забрани, които са различни от нашето вътрешно право като например, затъмнените стъкла и други подобни. Според мен не би трябвало да подлежат по никакъв начин на санкция, защото те не са подлежали на регистрация в България, в нашите служби и съобразно българското законодателство.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, аз считам, че въпросът, който вие поставихте е твърде основателен, защото законите на страната важат върху територията на Република България в цялост. Никъде от текста на Закона ние не можем да извлечем тълкувание, че тази разпоредба е задължителна за моторните превозни средства с българска регистрация, което наистина ще отвори вратичка за санкциониране на чуждестранни туристи със собствени моторни превозни средства.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Вучков, Вие ни уверявате че няма такъв проблем. Ако възникнат такива казуси ще ги пращаме при вас.
Заповядайте господин Агуш.
АРИФ АГУШ: Благодаря Ви господин председател.
Искам да попитам, понеже има едно решение на Съвета, даден е номерът на решението на Съвета 2004/919 на Европейския съюз и планирания проект 7709/2008 г. за задължително маркиране на автомобили и техните части. Взето ли е под внимание при изготвяне на този проект за промяна на закона на Кодекса за застраховане? И не влизаме ли в противоречие с нормите на Европейския съюз?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, по този въпрос на господин Агуш.
БОРИСЛАВ БОГОЕВ: Ако може аз да отговоря господин председател.
Уважаеми господин Агуш, ние го дискутирахме този въпрос преди първо четене на закона. Касае се наистина за едно решение, което по никакъв начин няма задължителна обвързваща или каквато и да е сила. Дори мога да кажа, че не е създадена работна група за такъв текст за изграждане на работна директива. Редът при приемането на подобна директива, дори и да започне подобна работна група да функционира, най-вероятно ще има представители на Република България в тази работна група и по специално от Министерство на вътрешните работи. Така че всяка една държава би могла в хода на консултиране на съответните текстове в директивата да изкаже своите съображения.
Това което искам да кажа конкретно на вашия въпрос е, че няма задължителна сила, няма дори характер, който да обвързва по някакъв начин решенията, измененията, допълненията или каквито и да е текстове свързани с този въпрос в Република България.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Агуш, заповядайте.
АРИФ АГУШ: Аз напълно Ви разбирам, става въпрос за синхронизиране. Европейският съюз върви по пътя на въвеждането, а ние сме достигнали до някъде и искаме сега да извадим маркирането и после като дойде време да започваме от нула. На кого е нужно това?
БОРИСЛАВ БОГОЕВ: Ако позволите да допълня.
В този работен документ се говори за фабрично маркиране на автомобили, а не става въпрос за допълнително маркиране. Освен това превенцията за която се говори е за крадени части по отношение на ново произведени производители на автомобили. По никакъв начин не става въпрос за допълнително, задължително маркиране от страна на която и да е държава, особено обвързани със застрахователни договори. Това за което ние говорим в ал. 1.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, по § 1 други въпроси?
Господин Богоев, характерът на приетата до момента директива няма задължителен характер.
БОРИСЛАВ БОГОЕВ: Няма директива. Дори не е стартирана процедура. Има някакво мнение на Европейската комисия. Не е създадена работната група. Защото ако имаше такава работна група, представители на Министерство на вътрешните работи, тъй като е свързано с пресичане и превенция на криминални деяния свързани с автомобилите, те ще изразят своите мнения. Но ние нямаме дори създадена работна група.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други въпроси по § 1 на народни представители? Няма.
Колеги, подлагам на гласуване редакцията на работната група, която е предложена за § 1.
Който е „за” § 1, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Трима.
Приема се.
Параграф 2.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, която редакция виждате на страница 3 и началото на страница 4.
Желание за изказване има ли? Няма.
Ако няма други въпроси, господин Вучков, аз искам да ви попитам. Знаете, че ние като комисия почти единодушно подкрепихме законопроекта, тъй като разбираме доброто желание, добрите мотиви. Само в § 2 тази глоба от 50 лв. да не се окаже, че може да се налага при странни обстоятелства, така да се изразя. Тоест, вижте какъв е текста: „Лице, което управлява моторно превозно средство с поставени знаци, белези или други индикации, в нарушение на забраната по чл. 186, ал. 1, с изключение на тези по чл. 186, ал. 3, или на такива, които представляват микрогравировка, когато тя пряко или косвено не указва наличието на сключен застрахователен договор, се наказва с глоба в размер от 50 лв.”.
Смятате ли, че може с този текст да се злоупотребява? Да бъде тълкуван по-разширително, това което ние си представяме като комисия. Това ми е въпросът към вас.
ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Мисля, че не може да се злоупотребява. Този текст беше многократно внимателно обсъждан от представителите на двете институции и той доби една малко по-различна редакция. Разбира се, за този гратисен период, който е предвиден, в преходните и заключителните разпоредби все пак и ние като министерство трябва да разясним на представителите и най-вече на охранителна полиция, защото те също участваха в работната група, как да се подхожда, за да не се допусне някакво разширително тълкуване на тази разпоредба. Тя е доста ясна и не би следвало да представлява предпоставка за злоупотреби.
Ако може господин Богоев да добави.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте господин Богоев.
БОРИСЛАВ БОГОЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми членове на Комисията. Тук има едно много важно уточнение, което ние сме направили, а именно след думата “микрогравировка”, когато тя пряко или косвено не оказва наличието на сключен договор и т.н. Пряко или косвено значи, че в последствие доказателствената сила трябва да бъде направена от самия орган, който е постановил акта. Тоест, трябва да имаме наличие на редица случаи, които обикновено, когато се работи между Комисията за финансов надзор и пътна полиция, ние знаем за какво става въпрос и сме го дискутирали. Не става въпрос за инцидентни деяния. Не става въпрос за един знак. Не става въпрос за случайно поставен знак или нещо, което е съвсем инцидентно. Става въпрос за последователност на определени действия, които са допуснати на пътя, така че пътният полицай да има възможност да се ползва от практиката на свои колеги или от това, което се случва на пътя. Така че няма да има случай, в който да има разширително тълкуване. Там е казано, „пряко или косвено” е свързано с определен застрахователен договор или застраховка.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, при първото четене на законопроекта основното, което беше заявено, че допълненията в закона се правят с ясната цел да не се осъществява реклама на различните застрахователни компании чрез стикерите. Изведнъж сега виждам, че за текстовете, които ще гласуваме надхвърлят тази рамка. Например в чл. 315а, считам, че наистина може да се допълни “лице, което управлява моторно превозно средство с поставени знаци, белези или други индикации, които указват компанията в която е застрахован автомобила и т.н.” Ако ние наистина имаме за цел това да се избегне трябва да уточним, че е така. Ако не, аз не мога да разбера, защо да няма някакъв еднотипен стикер, който да показва, че наистина моторното превозно средство е застраховано. Това вреди ли на някой? На кого вреди този стикер, че моторното превозно средство е застраховано. Както има стикер за платена винетка, до нея стикер за това, че моторното превозно средство е застраховано, като този стикер по никакъв начин да не носи никаква индикация за компанията, която е осъществила застраховката. Ние излезнахме извън рамката на мотивите, които ни бяха казани при първото четене на закона.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов, това което ще Ви отговори сега господин Богоев е, че § 2, чл. 315а препраща към чл. 186а, който току що гласувахме.
ИВАН ИВАНОВ: И за който аз може би дори в зала ще направя предложение, независимо дали ще се приеме. Съжалявам, че всъщност сега виждам това, ако ми позволите да кажа. В чл. 186а, ал. 1 коректният текст е да се каже “забранено е поставянето на знаци, белези и други индикации върху или на видимо място в моторното превозно средство, които пряко или косвено указват компанията, с която има сключен застрахователен договор във връзка с това моторното превозно средство”. Това е. А не „наличието на сключен застрахователен договор”. Какво като е сключен застрахователен договор? Защо това да е нарушение, че има например 3 на 3 см. стикерче, че колата е застрахована.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Въпросът на господин Иванов, да се опитам малко да го прецизирам. Както знаете има универсален стикер за гражданска отговорност, защо да няма универсален стикер и за пълно автокаско. Това пита господин Иванов на практика. Въпросът е, ако нещо казваме, че не може да съществува трябва да има ясна аргументация защо го казваме. Нека да чуем вносителите, а след това и вас господин Атанасов.
Заповядайте господин Атанасов.
ДИМИТЪР АТАНАСОВ: С този стикер нищо не променяме. Това че има пълно каско, какво значение има? Аз имам документи за пълно каско или нямам тези документи. Тези документи се представят, когато има събитие, с което да бъдат използвани тези документи. Идеята тук е друга и затова са премахнати всякакви начини да се ограничи застрахователят, извинявам се за думата, да хитрува.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Аз съвсем кратко ще кажа, че споделям идеята да се ограничи въздействието на застрахователната компания именно по този начин. Няма да си личи нищо за това, коя е застрахователната компания. Приемам това, че в предварителните договори не трябва да има това задължение. Но аз питам, защо трябва да се санкционира човек, който има стикер, че автомобилът му е застрахован. Кое е престъплението, което върши, че трябва да бъде санкциониран. Ако някой ми каже, нарушава обществения ред, създава се пречка за движението, да. Но аз това не го виждам. Ако до стикера за винетка има този не голям стикер, че имаме застрахован автомобил. Аз не споделям тезата на Петър Димитров, който на първото четене говореше, че като се види името на компанията се изпитва респект от крадци. Затова компанията въобще не трябва да личи. За останалото не получавам убедителни аргументи.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Богоев, преди да отговорите на въпроса, в същност защо ограничаваме правото с решение на Комисията по финансов надзор, да има един универсален стикер за сключена застраховка пълно автокаско. Чух мнението и на господин Атанасов. Защо смятате, че не трябва да има такова право компанията, да бъде един и същи вид, да изглежда по един и същи начин. Да не може да се прецени коя точно е компанията, както е при гражданската отговорност, но да е ясно, че колата има пълно автокаско. Да не задължително, а който желае да го слага. Да има доброволен характер.
БОРИСЛАВ БОГОЕВ: Аз ще започна малко по-отдалеч. Благодаря на господин Атанасов, който участва в дебатите. Редакцията на този текст, господин председател, вчера в работната група с участието на дирекция „Правна” от Народното събрание, беше продиктувана от въпросите, които бяха задавани преди първото четене, а именно единият от въпросите беше ваш. Ако ние премахнем сега този стикер няма ли да има други знаци и белези, които да могат да указват кой е застрахователят с разни ароматизатори, възглавнички и т.н.. Затова ние прецизирахме до такава степен текста, че той стана такъв, какъвто сме го сложили в алинеята за всякакви отличителни белези и знаци, които указват, че имаме наличие на застраховка автокаско, обвързана със застрахователния договор.
А що се отнася до конкретния въпрос, който Вие сега ми задавате, тъй като ние също го обсъждахме, има няколко отговора. Единият от отговорите е, че такъв универсален стикер би могъл да се въведе при положение, че ние знаем, че всички компании задължително трябва да имат такъв стикер. Но това не е задължителна застраховка. Няма как да ги обвържем тях с това задължение. Не е задължителна застраховка, както гражданска отговорност, ние сме унифицирали стикера и той е въведен с текст в Кодекса за застраховането. Така че намесата на политиката в съответните застрахователни компании при положение, че имаме наличие на не задължителна застраховка автокаско, според нас не е редно. Възникват редица други въпроси. Кой ще отпечатва стикерите? Как ще се отпечатват? Кой ще ги раздава? Откъде ще се закупуват и т.н.?
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Аз исках да допълня, това което каза колегата Богоев. Има огромна разлика между гражданската отговорност, между стикера за нея и има огромна разлика между винетката, която е залепена. Всичко което е залепено на стъклото на автомобила или по някакъв друг начин, то е задължително за всички и е залепено там, за да е лесно като проверка. Докато каското не е задължително. И аз не виждам с какво би помогнало подобрило всеки един от нас, ако има залепено на стъклото, че има каско или че няма. Каква е връзката, дали ще го има този стикер или няма да го има? Каква е ползата, ако го има? Не виждам такава.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Агуш поиска думата.
АРИФ АГУШ: Благодаря Ви господин председател.
Аз се връщам на чл. 315а. Прочитам Ви буквално: “представляват механично нанесени символи или микрогравировка, се наказва с глоба в размер на 50 лв.” Някой надраска колата. Спира ме органът и казва: “Вие имате микрогравировка и те глобява.”
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Богоев.
БОРИСЛАВ БОГОЕВ: Уважаеми господин председател, ако позволите, нека да разглеждаме текста в неговата цялост. Там отново е казано, когато те са свързани, т.е. обвързаността със съответния застрахователен договор. Няма как да се санкционира примерно, ако някой Ви надраска колата или Ви напръска колата с някакъв спрей или каквото и да било. Трябва да го обвържем със застрахователния договор и с наличието на такъв. Ако Вие изобщо нямате застраховка каско, това няма как да бъде санкционирано.
АРИФ АГУШ: В такъв случай аз поддържам предложението на господин Иванов, след „белези или други индикации” да се запише: “указващи къде е застрахован автомобила”, за да бъде текстът прецизен и точен.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, понеже има второ подобно предложение, ако искате да се върнем на чл. 186а. Да видим дали има място за възможна редакция. Предложенията които чувам, изрично да се запише, че тези знаци, белези или други индикации трябва да указват името на компанията. В противен случай да няма такава обща забрана за стикери.
Господин Вучков, заповядайте.
ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Аз бих възразил срещу такава идея. Ще си изложа аргументите. Връщам дебата в абсолютно начална точка. Дали ще има индикация за това, кой е застрахователят или изобщо, дали ще има индикация за това дали изобщо има застраховка, която не е задължителна. Така че категоричното мнение на Министерство на вътрешните работи като съвносител на този проект е такова, да не се променя тази редакция. Защото принципно се променя идеята.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, искам да Ви дам още един довод, който в случая е в защита на господин Вучков. Тук ще стане спор, дали един знак указва или не указва дадена компания. За това си давам сметка в момента. Представете си някакъв символ. Компанията ще каже: “Няма нищо общо с нас.” Но на всички ще бъде ясно, че го казва точно дадена компания. Ще влезем в такъв казус. Затова Министерство на вътрешните работи се притеснява от подобна разпоредба. Сега го разбирам.
Други въпроси има ли?
Господин Агуш, искате ли да се върнем обратно към чл. 186а?
АРИФ АГУШ: По някакъв начин трябва да дадем определение на белези. Какво се разбира под белези. Много е произволно.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Аз предлагам господин председател да гласуваме § 2 и ако се приеме, ако подложите на гласуване тази поправка, тогава да се върнете на чл. 186а. Иначе е безсмислено.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, по § 2 има ли други предложения? Няма.
Който е „за” текста на § 2, за предложената редакция, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Трима.
Приема се.
Параграф 3.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
“Отговорност при въвеждане на изискване за поставяне на знаци, белези или други индикации.”
Виждате текста на страница 4 и тук се въвежда имуществена санкция и при повторно нарушение тя се удвоява.
Желание за изказване?
Господин Икономов заповядайте.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Само един въпрос имам. Може би към господин Богоев. Как е определен размерът на санкцията? Защото въпросът е много сериозен. Мислите ли, че тези санкции биха били събираеми?
БОРИСЛАВ БОГОЕВ: Ако позволите господин председател? Уважаеми господин Икономов ще започна отзад напред. Санкциите спрямо застрахователните компании са събираеми близко до 100 процента. Санкцията е толкова висока, защото в хода на изготвяне на законопроекта в мен и моите колеги от работната група беше предизвикано впечатлението за изключително голямата сериозност на случая, в който застраховател обвързва застрахователния си договор със събитие, което не е свързано по никакъв начин с риска, който той поема. Този договор ще влезе в сила, тогава когато Вие отидете в един гараж, за да Ви маркират автомобила. Изключително сериозно нарушение е това, което ние установихме, затова и санкцията е толкова висока.
Освен това превенцията на тази висока санкция е доказана. В Кодекса за застраховането санкциите са изключително високи за застрахователните компании. Освен това изхождайки в хода на аналогията, почти всички санкции насочени към застрахователите за подобни нарушения са аналогични. Това е, което мога да кажа.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други въпроси колеги по този текст? Няма.
Подлагам на гласуване § 3 и предложената редакция.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 4.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 4.
Желание за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Преходни и заключителни разпоредби.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието.
По наименованието желание за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 5.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5.
Желание за изказване? Няма.
Аз имам един въпрос към господин Вучков и господин Богоев, защо е точно тримесечен срокът. Смятате ли, че ще успеят всички застрахователи в този срок да спазят изискванията на закона.
БОРИСЛАВ БОГОЕВ: Имате предвид, че е кратък срока или е дълъг. Имат се предвид процедурите, които до този момент имаме като практика в Комисията по отношение промяна на общите условия. Досега срокът, който е даван с промяната на други текстове свързани с общите условия е три месеца и застрахователите са се справили без проблеми. Затова даваме същия срок за привеждане на общите условия, съгласно приетия закон.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Обичайната практика. Колеги, въпроси? Няма.
Който е „за” § 5 и предложената редакция, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на § 6.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 6. Обръщам Ви внимание, че това касае срокът на влизане в сила на закона за потребителите на практика и за всички нас включително.
Желание за изказване по § 6 ? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Благодаря на нашите гости.
Отиваме на втора точка.
Господин Мавродиев е председател на Комисията по финансов надзор и наш бивш колега.
От Комисията по финансов надзор присъстват още -- Димана Ранкова – заместник-председател, ръководещ управление “Надзор на инвестиционната дейност”, Борислав Богоев – заместник-председател, ръководещ управление “Застрахователен надзор”, Ангел Джалъзов – заместник-председател, ръководещ управление “Осигурителен надзор” и Антония Гинева – член на КФН .
Господин Мавродиев Вие ли ще представите докладите?
Заповядайте?
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Благодаря господин председател.
Уважаеми колеги, ще се опитам накратко да Ви представя Годишния отчет на Комисията за финансов надзор. Той е доста обемен и за да не Ви отегчавам с целия обем информация.
Аз предполагам, че всеки от вас има пълните текстове и ще се радвам да отговорим на всички въпроси, които бихте задали. Освен това имаме подготвена една презентация, която ако сметнете за необходимо бихме могли да Ви представим. В противен случай само ще прочета накратко основните теми на отчета. Бих могъл да изпратя презентацията на Вашите имейли.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, ако искате да видите презентацията.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Тя е свързана не толкова с отчета, колкото е презентация за небанковия финансов сектор и перспективите за развитие през 2010 г., където илюстративно сме се опитали да покажем тези перспективи за развитието. Решението е ваше.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, да окажем съдействие на господин Мавродиев.
Ако искате господин Мавродиев докато мине техническата част, Вие може да продължите по докладите.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Уважаеми колеги народни представители, за мен е удоволствие да Ви представя Годишния отчет на Комисията за финансов надзор за 2010 г. Този отчет отразява цялостната дейност на институцията през изминалата година. Това беше една динамична година в национален и международен аспект, която постави пред нас като ръководство на Комисията редица въпроси, нуждаещи се от бърза и адекватна реакция. Като нов състав на Комисията – председател, трима заместник-председатели и член на Комисията ние бяхме избрани от Народното събрание в средата на миналата година. Веднага пред нас се появиха предизвикателствата да доразвием и усъвършенстваме надзорната и контролна дейност върху небанковия финансов сектор в България. Както и особено важно е да се адаптираме в процеса на промяна в европейската система за финансов надзор, която функционира от 1 януари 2011 г. Знаете, че се създадоха три нови европейски агенции, които имат включително директни права за директни надзорни мерки в държавите -членки и включително и регулаторни права.
Ние положихме усилия да отговорим достойно на тези повишени отговорности и ще се опитам в този отчет накратко да представя основните неща, които сме свършили през тази една година.
Дейността на Комисията за финансов надзор следва да се разглежда в контекста на международните и националните тенденции в развитието на икономиката и финансовите пазари. В отчета е представен подробен анализ за състоянието и динамиката на световните финансови пазари, както и отражението на тези процеси върху българския небанков финансов сектор. Световната икономика започна своето възстановяване през 2010 г. след най-голямата след военна криза. Регистрира също така положителна посока на развитие на финансовите пазари. Но растежът остава неравномерен. В България също се констатираха подобни положителни тенденции, като икономическата активност у нас започна постепенно да се повишава. Тези тенденции се отразиха и на небанковия финансов сектор в България, който през 2010 г. започна, макар и бавно да се възстановява. Поради факта, че глобалната финансова криза и забавянето на икономическата активност оказаха негативно влияние по различно време и в различна степен върху отделните сектори на небанковия финансов пазар в България, динамиката на развитието е разнопосочна.
Трайна положителна тенденция се наблюдава при допълнителното пенсионно осигуряване, като през 2010 г. беше отчетен ръст на активите на всички пенсионни фондове - при универсалните пенсионни фондове с 33,1%, при професионалните пенсионни фондове с 14,6%, а при доброволните пенсионни фондове с 6%. Анализът на собствения капитал и активите на дружествата показаха подобрение през изминалата година, като степента на покритие на регистрирания капитал нарасна до 140,6%, а капиталовата адекватност на дружествата се е увеличила с 218% през 2010 г.
Капиталовият пазар като цяло се възстановява най-трудно и по-бавно от останалите, като основните проблеми са ниската ликвидност на Българска фондова борса, както и заниженият приток на нови капитали към регулирания пазар. През 2010 г. капитализацията на фондовата борса се сви с 8,83% спрямо предходната 2009 г. Регистрирано бе и понижение на основните борсови индекси BG 40, който спадна с 2,1% на годишна база. SOFIX с 15,19%, а BG REIT с 9,71%. Едновременно с това се наблюдават и положителни тенденции на възстановяване на пазара. Стойността на активите на колективните инвестиционни схеми е нараснала с 26,4% спрямо предходния период. При дружествата със специална инвестиционна цел извършващи секюритизация на недвижими имоти, се наблюдава също ръст на активите, макар и минимален по размер от 0,4%, независимо от продължаващия спад на цените на пазара за недвижими имоти.
През 2010 г. се наблюдава постепенно повишаване на активността в застрахователния сектор, като живото-застраховането и доброволното здравно осигуряване бележат растеж през 2010 г., докато общото застраховане отчита спад в премийния приход с 5,6% спрямо 2009 г.
През 2010 г. се наблюдава ръст на премийния приход в презастраховането. Отчетен е спад на реализираната нетна печалба в застрахователния сектор. При здравното осигуряване през 2010 г. се наблюдаваше ръст на брутния премиен приход на годишна база с 10,5%. От друга страна дружествата отчитат отрицателен финансов резултат, като загубите им се увеличават спрямо предходната година.
Въпреки тази разнопосочна динамика на активите на институционалните инвеститори, не се наблюдава промяна в относителната структура на финансовото посредничество в рамките на небанковия финансов сектор, както и делът на небанковия финансов сектор през 2010 г. възлиза на 13,6%.
В условията на описаното динамично развитие на финансовите пазари усилията на Комисията за финансов надзор бяха основно насочени към създаването и прилагане на ефективни политики в областта на регулаторна, лицензионна и контролна дейност, които са подробно представени в годишния отчет на институцията. Основните цели на предприетите мерки и действия са стимулиране процеса на устойчиво възстановяване на сектора, осигуряване на доверие във финансовата система и достатъчна степен на защита на потребителите на финансови услуги.
Нов и важен акцент в Годишния отчет на Комисията за финансов надзор за 2010 г. е анализът на рисковете в небанковия финансов сектор. За първи път в отделна част на отчета е представен преглед на рисковете на небанковия финансов сектор, рисковете на финансовия сектор, основните тенденции на пазара и управлението на рисковете. Целта на Комисията при управлението на риска е повишаване ефективността на надзора на небанковия финансов сектор чрез защита от негативни влияния. При управлението на риска, Комисията за финансов надзор се занимаваше с установяване рисковете на системата произтичащи от всички фактори влияещи върху нея, както и в оценката на вероятностите от настъпване на неблагоприятни събития и съответно последствията, които се предвиждат от съответните максимално възможни загуби.
Следващата стъпка по която работи Комисията е избор на методи и инструменти за управление на риска, които позволяват да се намали вероятността от настъпване на неблагоприятни събития, както и разработване стратегии с цел намаляване на вероятността от реализация на тези рискове и съответно минимизиране на негативни последици в случай на настъпване.
В тази връзка е необходимо да се извършва периодична оценка на нормативната уредба, която дава на КФН необходимите правомощия да прилага избраните инструменти за намаляване на риска. Дейността на КФН по управление на рисковете е всъщност от тази година и е неделима част от нашата организационна структура и стратегия.
В отчета който е представен пред Народното събрание, особено място заема европейското измерение в дейността на Комисията. Представена е новата европейска система за надзор, за която преди малко споменах и ангажиментите на институцията в тази връзка, както и всички нови моменти в европейската политика по отношение на регулацията на финансовите пазари.
В Годишния отчет са представени също така и дейностите на Комисията за финансов надзор във връзка с ефективна защита на потребителите на финансови услуги чрез пакет от мерки и действия целящи повишаване нивото на финансова информираност на пазарните участъци и на обществото като цяло. Разгледани са в същия този отчет политиката на управление на човешките ресурси, дейностите и процесите в рамките на международното и вътрешно сътрудничество. Също така докладът за дейността по вътрешния одит, отчета на инспектората, както и подобренията в сферата на информационни технологии, които са един важен и значим инструмент за повишаване ефективността на надзорната дейност на Комисията.
Отчетът за изпълнение на бюджета също така дава доста подробна и детайлна финансова картина за дейността на Комисията през 2010 г. Това е накратко представянето на отчета, който съответно след вашето запознаване сме готови да отговаряме на въпроси.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ще видим и вашата презентация, която вероятно ще бъде насочена към развитието на банковия и небанковия сектор.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Уважаеми колеги, накратко ще Ви представя презентацията по отношение на регулираните и съответно поднадзорни лица и пазари.
Капиталовият пазар е първата част от презентацията. През 2008 г. негативните ефекти от глобалната финансова криза се отразиха в най-голяма степен на този пазар. Наблюдава се бавно развитие и стабилизиране през последните години. Основната причина, както и преди малко се спрях накратко е в ниската ликвидност на Българската фондова борса, както и отчетения доста слаб интерес от страна на чуждестранните инвеститори към българския капиталов пазар. Въпреки изоставането на нашия пазар от темповете на възстановяване на останалите централни и югоизточно европейски държави през 2010 г. е налице известна положителна тенденция за развитие, която всички ние се надяваме да продължи през следващите години заедно с развитието на международните капиталови пазари.
В тази графика виждате общата пазарна капитализация на фондовата борса през 2010 г., която за съжаление означава спад от минус 8,8% и към края на 2010 г. достига 10,7 млрд. лева.
Участниците на капиталовия пазар имат следните активи в края на 2010 г - 3,8 млрд. лв. са активите на небанковите инвестиционни посредници, които забавят спада си до минус 14,4% на годишна база.
Активите на колективните инвестиционни схеми за разлика от тези на инвестиционните посредници нарастват с ускоряващи темпове, като в края на 2010 г. реализират 480 млн. лв. с ръст от 26,3% на годишна база.
Активите на дружествата със специална инвестиционна цел бележат несъществено понижение от 0,1% на годишна база. Общата им стойност в края на годината достига 1 млрд. 578 млн. В тази графика може да видите динамиката на активите на всички изброени участници на капиталовия пазар.
Застраховането и доброволното здравно осигуряване са другия сектор, който ние наблюдаваме. Пазарът на застрахователни и доброволни здравно осигурителни услуги през 2009 г. отбеляза най-големия си спад на приход с минус 6,3 процента, в резултат на вторични ефекти от глобалната криза и забавяне на икономическата активност и в България, заради тези тенденции.
Въпреки това положително е, че собствените средства на дружествата намалени с нематериалните активи се запазват в едни значително по-високи граници, от границата на платежоспособност.
С възстановяване на вътрешното търсене и с подобряването на перспективите за нарастване на доходите ние очакваме, че секторът на застрахователни и доброволно здравно осигурителни услуги ще възстанови своите позиции във финансовото посредничество.
В тази графика може да видите съответно през 2010 г. по какъв начин се възстановява сектора. Съответно премийния приход при животозастраховането, който е отбелязал ръст с 10,5%, при доброволното здравно осигуряване 10,2% и при презастраховането с 3,7% при общото застраховане, което въпреки това, за съжаление отбелязва спад от 5,5%.
Осигурителният пазар накратко, активите на дружествата изглежда, че имат тенденция за стабилно нарастване вече за втора поредна година. Като през 2010 г. ръстът им е от 19,9%.
Преди малко аз Ви представих анализа на собствения капитал и активите на дружествата, които показват сериозно подобрение през изминалата година със степен на покритие на регистрирания капитал нараснал до 140,6% и рентабилност на собствения капитал и на активите на дружествата съответно до 11,4 и 7,1 процент. С една изключително високо капиталова адекватност нарастваща през 2010 г., която достига 218 процента.
Бъдещето развитие на пазара на допълнително пенсионно осигуряване, разбира се, зависи най-вече от усъвършенстването на законовата рамка, която би дала по-голяма защита на осигурените лица от подобряване на макроикономическата средата и от преодоляване на негативните ефекти от влошената икономическа активност и разбира се осигуряването на качествени инструменти за инвестиране.
В тази графика виждате анализ на активите и собствения капитал на пенсионноосигурителните дружества, който току що направих със съответните компоненти.
В следващата графика виждате нетните активи на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, които нарастват през 2010 г., както и на универсалните пенсионни фондове, където ръстът е от 33,5 %. При доброволните съответно нетните активи виждате, че са нараснали с 6,4%. Т
ук виждате графика, която ни илюстрира фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. Брутните постъпления са се увеличили с 1,4%. Виждате, че в повечето фондове е регистриран прираст на участниците през 2010 година. С едно изключение, това са фондовете за доброволно пенсионно осигуряване, разбира се, поради ефектите на финансовата криза и ограничения свободен финансов ресурс до домакинствата. Тук има тенденции съответно за намаляване все пак на отрицателния прираст от минус 1. Той е паднал на минус 0,1, което все пак е обнадеждаващо като добра тенденция.
Доходността на фондовете, продължава да бъде положителна за втора поредна година след големия срив и отрицателните стойности на тази доходност през 2008 г.
Мисля, че това е презентацията.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря.
Видяхме наистина тенденциите и мисля, че подобни презентации са добра практика.
Въпроси към господин Мавродиев и неговите колеги от Комисията, има ли?
Ако няма, първо Ви предлагам да гласуваме Годишния отчет за дейността на Комисията за финансов надзор, Годишния финансов отчет за 2010, Годишния отчет на Комисията за финансов надзор за 2010 г. и Отчет за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2010 г. да бъдат гласувани ан блок. Това е процедурно предложение.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Който е „за” приемането на тези три отчета, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Благодаря на господин Мавродиев.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Благодаря господин председател! Благодаря уважаеми колеги! Аз пропуснах само едно нещо да допълня, за което ще Ви информирам, че през миналата година, с оглед на добра финансова дисциплина успяхме да върнем около 2 млн. в Републиканския бюджет, с което мисля, че закрепихме в положителна посока управлението на финансите на Комисията.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Закривам заседанието.
(Закрито в 15.45 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров
Стенограф:
Силвия Михайлова
(41 194)
2. Представяне, обсъждане и приемане на Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2010 г., Годишен финансов отчет на Комисията за финансов надзор за 2010 г. и Отчет за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2010 г., № 120-00-31, внесен от Комисията за финансов надзор на 30 май 2011 г.
3. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 26
На 15 юни 2011 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад”, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 102-01-25, внесен от Министерския съвет на 5 май 2011 г. -- за второ четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2010 г., Годишен финансов отчет на Комисията за финансов надзор за 2010 г. и Отчет за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2010 г., № 120-00-31, внесен от Комисията за финансов надзор на 30 май 2011 г.
3. Разни.
Заседанието на комисията бе открито в 14.45 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Добър ден колеги! Имаме кворум и може да започнем днешното заседание.
Предлагам ви следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 102-01-25, внесен от Министерския съвет на 5 май 2011 г. -- за второ четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2010 г., Годишен финансов отчет на Комисията за финансов надзор за 2010 г. и Отчет за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2010 г., № 120-00-31, внесен от Комисията за финансов надзор на 30 май 2011 г.
Тези документи поради големия обем са изпратени на вашите имейли.
3. Разни.
По така предложения дневен ред имате ли предложения? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
По първа точка наши гости са:
от Министерство на вътрешните работи -- г-н Веселин Вучков – заместник-министър, г-жа Катя Хаджиева – главен юрист в дирекция “Правна и нормативна дейност” и г-н Николай Нанков – началник отдел в дирекция “Правна и нормативна дейност”;
от Министерство на финансите -- Румяна Герова – началник отдел в дирекция “Държавен дълг и финансови пазари”;
от Комисия за финансов надзор -- Борислав Богоев – заместник-председател, Зорница Василева – директор на дирекция “Регулаторни режими” и Стефан Стоилков.
Колеги, Закон за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на закона: “Закон за допълнение на Кодекса за застраховането”
По това предложение желание за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 1.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, която колеги виждате на страници 2 и 3. В италик са дадени измененията. Алинея 1 е отпаднала.
Желание за изказване?
Ако няма желание за изказване, аз имам въпрос към вносителите. Обърнаха се към нас различни организации и колеги със следния въпрос: ако един автомобил идва от Европейския съюз и има поставена маркировка, която показва застраховател, индикира застраховател, който не е български застраховател, това как кореспондира с тези изменения в закона? Доколко чужди граждани, влизайки на територията на България, могат да се окажат санкционирани заради тези разпоредби? И доколко това не би нарушило евентуално европейското право?
Господин Иванов има въпрос.
ИВАН ИВАНОВ: Така редактираният § 1, което се касае за забрана за поставяне на знаци, които показват наличието на сключен застрахователен договор, касае ли и застраховките гражданска отговорност?
БОРИСЛАВ БОГОЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми членове на Комисията, аз ще отговоря на втория въпрос. Вашият въпрос е свързан със стикера „Гражданска отговорност”. Не касае стикера „Гражданска отговорност”, тъй като той е създаден по силата на Кодекса за застраховането и може да отпадне единствено и само след промяна на Кодекса за застраховането.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Богоев, по първия въпрос, такъв проблем би ли могъл да възникне според вас или смятате, че няма такъв казус?
БОРИСЛАВ БОГОЕВ: Аз не бих могъл да отговоря, тъй като става въпрос за контрол на пътя, но предполагам, че колегата Вучков ще каже, а аз бих могъл да допълня. Когато има такъв случай автомобили, които са регистрирани в други страни на Европейския съюз не би трябвало да бъдат санкционирани тук, тъй като по силата на тяхното законодателство те имат възможност да имат такива отличителни знаци.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Вучков, това което ме притеснява, представете си туристи, които идват с цел почивка в България през този летен сезон, тъй като не важат разпоредбите следващия летен сезон, и които имат такива маркировки на своите автомобили. Примерно, румънски, гръцки, македонски граждани, сръбски граждани идват на територията на България и в някои от тези страни имат маркировка на своите автомобили. Те нямат никаква идея за този закон, който днес го приемаме. Спира ги български полицай. Подлежат ли на санкция? Ако подлежат, това което мен лично ме притеснява е, да не пострада туристическият сектор от тази разпоредба?
ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Аз разбирам напълно въпроса. Този казус би могъл да възникне и с други забрани, които са различни от нашето вътрешно право като например, затъмнените стъкла и други подобни. Според мен не би трябвало да подлежат по никакъв начин на санкция, защото те не са подлежали на регистрация в България, в нашите служби и съобразно българското законодателство.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, аз считам, че въпросът, който вие поставихте е твърде основателен, защото законите на страната важат върху територията на Република България в цялост. Никъде от текста на Закона ние не можем да извлечем тълкувание, че тази разпоредба е задължителна за моторните превозни средства с българска регистрация, което наистина ще отвори вратичка за санкциониране на чуждестранни туристи със собствени моторни превозни средства.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Вучков, Вие ни уверявате че няма такъв проблем. Ако възникнат такива казуси ще ги пращаме при вас.
Заповядайте господин Агуш.
АРИФ АГУШ: Благодаря Ви господин председател.
Искам да попитам, понеже има едно решение на Съвета, даден е номерът на решението на Съвета 2004/919 на Европейския съюз и планирания проект 7709/2008 г. за задължително маркиране на автомобили и техните части. Взето ли е под внимание при изготвяне на този проект за промяна на закона на Кодекса за застраховане? И не влизаме ли в противоречие с нормите на Европейския съюз?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, по този въпрос на господин Агуш.
БОРИСЛАВ БОГОЕВ: Ако може аз да отговоря господин председател.
Уважаеми господин Агуш, ние го дискутирахме този въпрос преди първо четене на закона. Касае се наистина за едно решение, което по никакъв начин няма задължителна обвързваща или каквато и да е сила. Дори мога да кажа, че не е създадена работна група за такъв текст за изграждане на работна директива. Редът при приемането на подобна директива, дори и да започне подобна работна група да функционира, най-вероятно ще има представители на Република България в тази работна група и по специално от Министерство на вътрешните работи. Така че всяка една държава би могла в хода на консултиране на съответните текстове в директивата да изкаже своите съображения.
Това което искам да кажа конкретно на вашия въпрос е, че няма задължителна сила, няма дори характер, който да обвързва по някакъв начин решенията, измененията, допълненията или каквито и да е текстове свързани с този въпрос в Република България.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Агуш, заповядайте.
АРИФ АГУШ: Аз напълно Ви разбирам, става въпрос за синхронизиране. Европейският съюз върви по пътя на въвеждането, а ние сме достигнали до някъде и искаме сега да извадим маркирането и после като дойде време да започваме от нула. На кого е нужно това?
БОРИСЛАВ БОГОЕВ: Ако позволите да допълня.
В този работен документ се говори за фабрично маркиране на автомобили, а не става въпрос за допълнително маркиране. Освен това превенцията за която се говори е за крадени части по отношение на ново произведени производители на автомобили. По никакъв начин не става въпрос за допълнително, задължително маркиране от страна на която и да е държава, особено обвързани със застрахователни договори. Това за което ние говорим в ал. 1.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, по § 1 други въпроси?
Господин Богоев, характерът на приетата до момента директива няма задължителен характер.
БОРИСЛАВ БОГОЕВ: Няма директива. Дори не е стартирана процедура. Има някакво мнение на Европейската комисия. Не е създадена работната група. Защото ако имаше такава работна група, представители на Министерство на вътрешните работи, тъй като е свързано с пресичане и превенция на криминални деяния свързани с автомобилите, те ще изразят своите мнения. Но ние нямаме дори създадена работна група.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други въпроси по § 1 на народни представители? Няма.
Колеги, подлагам на гласуване редакцията на работната група, която е предложена за § 1.
Който е „за” § 1, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Трима.
Приема се.
Параграф 2.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, която редакция виждате на страница 3 и началото на страница 4.
Желание за изказване има ли? Няма.
Ако няма други въпроси, господин Вучков, аз искам да ви попитам. Знаете, че ние като комисия почти единодушно подкрепихме законопроекта, тъй като разбираме доброто желание, добрите мотиви. Само в § 2 тази глоба от 50 лв. да не се окаже, че може да се налага при странни обстоятелства, така да се изразя. Тоест, вижте какъв е текста: „Лице, което управлява моторно превозно средство с поставени знаци, белези или други индикации, в нарушение на забраната по чл. 186, ал. 1, с изключение на тези по чл. 186, ал. 3, или на такива, които представляват микрогравировка, когато тя пряко или косвено не указва наличието на сключен застрахователен договор, се наказва с глоба в размер от 50 лв.”.
Смятате ли, че може с този текст да се злоупотребява? Да бъде тълкуван по-разширително, това което ние си представяме като комисия. Това ми е въпросът към вас.
ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Мисля, че не може да се злоупотребява. Този текст беше многократно внимателно обсъждан от представителите на двете институции и той доби една малко по-различна редакция. Разбира се, за този гратисен период, който е предвиден, в преходните и заключителните разпоредби все пак и ние като министерство трябва да разясним на представителите и най-вече на охранителна полиция, защото те също участваха в работната група, как да се подхожда, за да не се допусне някакво разширително тълкуване на тази разпоредба. Тя е доста ясна и не би следвало да представлява предпоставка за злоупотреби.
Ако може господин Богоев да добави.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте господин Богоев.
БОРИСЛАВ БОГОЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми членове на Комисията. Тук има едно много важно уточнение, което ние сме направили, а именно след думата “микрогравировка”, когато тя пряко или косвено не оказва наличието на сключен договор и т.н. Пряко или косвено значи, че в последствие доказателствената сила трябва да бъде направена от самия орган, който е постановил акта. Тоест, трябва да имаме наличие на редица случаи, които обикновено, когато се работи между Комисията за финансов надзор и пътна полиция, ние знаем за какво става въпрос и сме го дискутирали. Не става въпрос за инцидентни деяния. Не става въпрос за един знак. Не става въпрос за случайно поставен знак или нещо, което е съвсем инцидентно. Става въпрос за последователност на определени действия, които са допуснати на пътя, така че пътният полицай да има възможност да се ползва от практиката на свои колеги или от това, което се случва на пътя. Така че няма да има случай, в който да има разширително тълкуване. Там е казано, „пряко или косвено” е свързано с определен застрахователен договор или застраховка.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, при първото четене на законопроекта основното, което беше заявено, че допълненията в закона се правят с ясната цел да не се осъществява реклама на различните застрахователни компании чрез стикерите. Изведнъж сега виждам, че за текстовете, които ще гласуваме надхвърлят тази рамка. Например в чл. 315а, считам, че наистина може да се допълни “лице, което управлява моторно превозно средство с поставени знаци, белези или други индикации, които указват компанията в която е застрахован автомобила и т.н.” Ако ние наистина имаме за цел това да се избегне трябва да уточним, че е така. Ако не, аз не мога да разбера, защо да няма някакъв еднотипен стикер, който да показва, че наистина моторното превозно средство е застраховано. Това вреди ли на някой? На кого вреди този стикер, че моторното превозно средство е застраховано. Както има стикер за платена винетка, до нея стикер за това, че моторното превозно средство е застраховано, като този стикер по никакъв начин да не носи никаква индикация за компанията, която е осъществила застраховката. Ние излезнахме извън рамката на мотивите, които ни бяха казани при първото четене на закона.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов, това което ще Ви отговори сега господин Богоев е, че § 2, чл. 315а препраща към чл. 186а, който току що гласувахме.
ИВАН ИВАНОВ: И за който аз може би дори в зала ще направя предложение, независимо дали ще се приеме. Съжалявам, че всъщност сега виждам това, ако ми позволите да кажа. В чл. 186а, ал. 1 коректният текст е да се каже “забранено е поставянето на знаци, белези и други индикации върху или на видимо място в моторното превозно средство, които пряко или косвено указват компанията, с която има сключен застрахователен договор във връзка с това моторното превозно средство”. Това е. А не „наличието на сключен застрахователен договор”. Какво като е сключен застрахователен договор? Защо това да е нарушение, че има например 3 на 3 см. стикерче, че колата е застрахована.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Въпросът на господин Иванов, да се опитам малко да го прецизирам. Както знаете има универсален стикер за гражданска отговорност, защо да няма универсален стикер и за пълно автокаско. Това пита господин Иванов на практика. Въпросът е, ако нещо казваме, че не може да съществува трябва да има ясна аргументация защо го казваме. Нека да чуем вносителите, а след това и вас господин Атанасов.
Заповядайте господин Атанасов.
ДИМИТЪР АТАНАСОВ: С този стикер нищо не променяме. Това че има пълно каско, какво значение има? Аз имам документи за пълно каско или нямам тези документи. Тези документи се представят, когато има събитие, с което да бъдат използвани тези документи. Идеята тук е друга и затова са премахнати всякакви начини да се ограничи застрахователят, извинявам се за думата, да хитрува.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Аз съвсем кратко ще кажа, че споделям идеята да се ограничи въздействието на застрахователната компания именно по този начин. Няма да си личи нищо за това, коя е застрахователната компания. Приемам това, че в предварителните договори не трябва да има това задължение. Но аз питам, защо трябва да се санкционира човек, който има стикер, че автомобилът му е застрахован. Кое е престъплението, което върши, че трябва да бъде санкциониран. Ако някой ми каже, нарушава обществения ред, създава се пречка за движението, да. Но аз това не го виждам. Ако до стикера за винетка има този не голям стикер, че имаме застрахован автомобил. Аз не споделям тезата на Петър Димитров, който на първото четене говореше, че като се види името на компанията се изпитва респект от крадци. Затова компанията въобще не трябва да личи. За останалото не получавам убедителни аргументи.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Богоев, преди да отговорите на въпроса, в същност защо ограничаваме правото с решение на Комисията по финансов надзор, да има един универсален стикер за сключена застраховка пълно автокаско. Чух мнението и на господин Атанасов. Защо смятате, че не трябва да има такова право компанията, да бъде един и същи вид, да изглежда по един и същи начин. Да не може да се прецени коя точно е компанията, както е при гражданската отговорност, но да е ясно, че колата има пълно автокаско. Да не задължително, а който желае да го слага. Да има доброволен характер.
БОРИСЛАВ БОГОЕВ: Аз ще започна малко по-отдалеч. Благодаря на господин Атанасов, който участва в дебатите. Редакцията на този текст, господин председател, вчера в работната група с участието на дирекция „Правна” от Народното събрание, беше продиктувана от въпросите, които бяха задавани преди първото четене, а именно единият от въпросите беше ваш. Ако ние премахнем сега този стикер няма ли да има други знаци и белези, които да могат да указват кой е застрахователят с разни ароматизатори, възглавнички и т.н.. Затова ние прецизирахме до такава степен текста, че той стана такъв, какъвто сме го сложили в алинеята за всякакви отличителни белези и знаци, които указват, че имаме наличие на застраховка автокаско, обвързана със застрахователния договор.
А що се отнася до конкретния въпрос, който Вие сега ми задавате, тъй като ние също го обсъждахме, има няколко отговора. Единият от отговорите е, че такъв универсален стикер би могъл да се въведе при положение, че ние знаем, че всички компании задължително трябва да имат такъв стикер. Но това не е задължителна застраховка. Няма как да ги обвържем тях с това задължение. Не е задължителна застраховка, както гражданска отговорност, ние сме унифицирали стикера и той е въведен с текст в Кодекса за застраховането. Така че намесата на политиката в съответните застрахователни компании при положение, че имаме наличие на не задължителна застраховка автокаско, според нас не е редно. Възникват редица други въпроси. Кой ще отпечатва стикерите? Как ще се отпечатват? Кой ще ги раздава? Откъде ще се закупуват и т.н.?
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Аз исках да допълня, това което каза колегата Богоев. Има огромна разлика между гражданската отговорност, между стикера за нея и има огромна разлика между винетката, която е залепена. Всичко което е залепено на стъклото на автомобила или по някакъв друг начин, то е задължително за всички и е залепено там, за да е лесно като проверка. Докато каското не е задължително. И аз не виждам с какво би помогнало подобрило всеки един от нас, ако има залепено на стъклото, че има каско или че няма. Каква е връзката, дали ще го има този стикер или няма да го има? Каква е ползата, ако го има? Не виждам такава.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Агуш поиска думата.
АРИФ АГУШ: Благодаря Ви господин председател.
Аз се връщам на чл. 315а. Прочитам Ви буквално: “представляват механично нанесени символи или микрогравировка, се наказва с глоба в размер на 50 лв.” Някой надраска колата. Спира ме органът и казва: “Вие имате микрогравировка и те глобява.”
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Богоев.
БОРИСЛАВ БОГОЕВ: Уважаеми господин председател, ако позволите, нека да разглеждаме текста в неговата цялост. Там отново е казано, когато те са свързани, т.е. обвързаността със съответния застрахователен договор. Няма как да се санкционира примерно, ако някой Ви надраска колата или Ви напръска колата с някакъв спрей или каквото и да било. Трябва да го обвържем със застрахователния договор и с наличието на такъв. Ако Вие изобщо нямате застраховка каско, това няма как да бъде санкционирано.
АРИФ АГУШ: В такъв случай аз поддържам предложението на господин Иванов, след „белези или други индикации” да се запише: “указващи къде е застрахован автомобила”, за да бъде текстът прецизен и точен.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, понеже има второ подобно предложение, ако искате да се върнем на чл. 186а. Да видим дали има място за възможна редакция. Предложенията които чувам, изрично да се запише, че тези знаци, белези или други индикации трябва да указват името на компанията. В противен случай да няма такава обща забрана за стикери.
Господин Вучков, заповядайте.
ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Аз бих възразил срещу такава идея. Ще си изложа аргументите. Връщам дебата в абсолютно начална точка. Дали ще има индикация за това, кой е застрахователят или изобщо, дали ще има индикация за това дали изобщо има застраховка, която не е задължителна. Така че категоричното мнение на Министерство на вътрешните работи като съвносител на този проект е такова, да не се променя тази редакция. Защото принципно се променя идеята.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, искам да Ви дам още един довод, който в случая е в защита на господин Вучков. Тук ще стане спор, дали един знак указва или не указва дадена компания. За това си давам сметка в момента. Представете си някакъв символ. Компанията ще каже: “Няма нищо общо с нас.” Но на всички ще бъде ясно, че го казва точно дадена компания. Ще влезем в такъв казус. Затова Министерство на вътрешните работи се притеснява от подобна разпоредба. Сега го разбирам.
Други въпроси има ли?
Господин Агуш, искате ли да се върнем обратно към чл. 186а?
АРИФ АГУШ: По някакъв начин трябва да дадем определение на белези. Какво се разбира под белези. Много е произволно.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Аз предлагам господин председател да гласуваме § 2 и ако се приеме, ако подложите на гласуване тази поправка, тогава да се върнете на чл. 186а. Иначе е безсмислено.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, по § 2 има ли други предложения? Няма.
Който е „за” текста на § 2, за предложената редакция, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Трима.
Приема се.
Параграф 3.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
“Отговорност при въвеждане на изискване за поставяне на знаци, белези или други индикации.”
Виждате текста на страница 4 и тук се въвежда имуществена санкция и при повторно нарушение тя се удвоява.
Желание за изказване?
Господин Икономов заповядайте.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Само един въпрос имам. Може би към господин Богоев. Как е определен размерът на санкцията? Защото въпросът е много сериозен. Мислите ли, че тези санкции биха били събираеми?
БОРИСЛАВ БОГОЕВ: Ако позволите господин председател? Уважаеми господин Икономов ще започна отзад напред. Санкциите спрямо застрахователните компании са събираеми близко до 100 процента. Санкцията е толкова висока, защото в хода на изготвяне на законопроекта в мен и моите колеги от работната група беше предизвикано впечатлението за изключително голямата сериозност на случая, в който застраховател обвързва застрахователния си договор със събитие, което не е свързано по никакъв начин с риска, който той поема. Този договор ще влезе в сила, тогава когато Вие отидете в един гараж, за да Ви маркират автомобила. Изключително сериозно нарушение е това, което ние установихме, затова и санкцията е толкова висока.
Освен това превенцията на тази висока санкция е доказана. В Кодекса за застраховането санкциите са изключително високи за застрахователните компании. Освен това изхождайки в хода на аналогията, почти всички санкции насочени към застрахователите за подобни нарушения са аналогични. Това е, което мога да кажа.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други въпроси колеги по този текст? Няма.
Подлагам на гласуване § 3 и предложената редакция.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 4.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 4.
Желание за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Преходни и заключителни разпоредби.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието.
По наименованието желание за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 5.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5.
Желание за изказване? Няма.
Аз имам един въпрос към господин Вучков и господин Богоев, защо е точно тримесечен срокът. Смятате ли, че ще успеят всички застрахователи в този срок да спазят изискванията на закона.
БОРИСЛАВ БОГОЕВ: Имате предвид, че е кратък срока или е дълъг. Имат се предвид процедурите, които до този момент имаме като практика в Комисията по отношение промяна на общите условия. Досега срокът, който е даван с промяната на други текстове свързани с общите условия е три месеца и застрахователите са се справили без проблеми. Затова даваме същия срок за привеждане на общите условия, съгласно приетия закон.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Обичайната практика. Колеги, въпроси? Няма.
Който е „за” § 5 и предложената редакция, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на § 6.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 6. Обръщам Ви внимание, че това касае срокът на влизане в сила на закона за потребителите на практика и за всички нас включително.
Желание за изказване по § 6 ? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Благодаря на нашите гости.
Отиваме на втора точка.
Господин Мавродиев е председател на Комисията по финансов надзор и наш бивш колега.
От Комисията по финансов надзор присъстват още -- Димана Ранкова – заместник-председател, ръководещ управление “Надзор на инвестиционната дейност”, Борислав Богоев – заместник-председател, ръководещ управление “Застрахователен надзор”, Ангел Джалъзов – заместник-председател, ръководещ управление “Осигурителен надзор” и Антония Гинева – член на КФН .
Господин Мавродиев Вие ли ще представите докладите?
Заповядайте?
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Благодаря господин председател.
Уважаеми колеги, ще се опитам накратко да Ви представя Годишния отчет на Комисията за финансов надзор. Той е доста обемен и за да не Ви отегчавам с целия обем информация.
Аз предполагам, че всеки от вас има пълните текстове и ще се радвам да отговорим на всички въпроси, които бихте задали. Освен това имаме подготвена една презентация, която ако сметнете за необходимо бихме могли да Ви представим. В противен случай само ще прочета накратко основните теми на отчета. Бих могъл да изпратя презентацията на Вашите имейли.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, ако искате да видите презентацията.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Тя е свързана не толкова с отчета, колкото е презентация за небанковия финансов сектор и перспективите за развитие през 2010 г., където илюстративно сме се опитали да покажем тези перспективи за развитието. Решението е ваше.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, да окажем съдействие на господин Мавродиев.
Ако искате господин Мавродиев докато мине техническата част, Вие може да продължите по докладите.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Уважаеми колеги народни представители, за мен е удоволствие да Ви представя Годишния отчет на Комисията за финансов надзор за 2010 г. Този отчет отразява цялостната дейност на институцията през изминалата година. Това беше една динамична година в национален и международен аспект, която постави пред нас като ръководство на Комисията редица въпроси, нуждаещи се от бърза и адекватна реакция. Като нов състав на Комисията – председател, трима заместник-председатели и член на Комисията ние бяхме избрани от Народното събрание в средата на миналата година. Веднага пред нас се появиха предизвикателствата да доразвием и усъвършенстваме надзорната и контролна дейност върху небанковия финансов сектор в България. Както и особено важно е да се адаптираме в процеса на промяна в европейската система за финансов надзор, която функционира от 1 януари 2011 г. Знаете, че се създадоха три нови европейски агенции, които имат включително директни права за директни надзорни мерки в държавите -членки и включително и регулаторни права.
Ние положихме усилия да отговорим достойно на тези повишени отговорности и ще се опитам в този отчет накратко да представя основните неща, които сме свършили през тази една година.
Дейността на Комисията за финансов надзор следва да се разглежда в контекста на международните и националните тенденции в развитието на икономиката и финансовите пазари. В отчета е представен подробен анализ за състоянието и динамиката на световните финансови пазари, както и отражението на тези процеси върху българския небанков финансов сектор. Световната икономика започна своето възстановяване през 2010 г. след най-голямата след военна криза. Регистрира също така положителна посока на развитие на финансовите пазари. Но растежът остава неравномерен. В България също се констатираха подобни положителни тенденции, като икономическата активност у нас започна постепенно да се повишава. Тези тенденции се отразиха и на небанковия финансов сектор в България, който през 2010 г. започна, макар и бавно да се възстановява. Поради факта, че глобалната финансова криза и забавянето на икономическата активност оказаха негативно влияние по различно време и в различна степен върху отделните сектори на небанковия финансов пазар в България, динамиката на развитието е разнопосочна.
Трайна положителна тенденция се наблюдава при допълнителното пенсионно осигуряване, като през 2010 г. беше отчетен ръст на активите на всички пенсионни фондове - при универсалните пенсионни фондове с 33,1%, при професионалните пенсионни фондове с 14,6%, а при доброволните пенсионни фондове с 6%. Анализът на собствения капитал и активите на дружествата показаха подобрение през изминалата година, като степента на покритие на регистрирания капитал нарасна до 140,6%, а капиталовата адекватност на дружествата се е увеличила с 218% през 2010 г.
Капиталовият пазар като цяло се възстановява най-трудно и по-бавно от останалите, като основните проблеми са ниската ликвидност на Българска фондова борса, както и заниженият приток на нови капитали към регулирания пазар. През 2010 г. капитализацията на фондовата борса се сви с 8,83% спрямо предходната 2009 г. Регистрирано бе и понижение на основните борсови индекси BG 40, който спадна с 2,1% на годишна база. SOFIX с 15,19%, а BG REIT с 9,71%. Едновременно с това се наблюдават и положителни тенденции на възстановяване на пазара. Стойността на активите на колективните инвестиционни схеми е нараснала с 26,4% спрямо предходния период. При дружествата със специална инвестиционна цел извършващи секюритизация на недвижими имоти, се наблюдава също ръст на активите, макар и минимален по размер от 0,4%, независимо от продължаващия спад на цените на пазара за недвижими имоти.
През 2010 г. се наблюдава постепенно повишаване на активността в застрахователния сектор, като живото-застраховането и доброволното здравно осигуряване бележат растеж през 2010 г., докато общото застраховане отчита спад в премийния приход с 5,6% спрямо 2009 г.
През 2010 г. се наблюдава ръст на премийния приход в презастраховането. Отчетен е спад на реализираната нетна печалба в застрахователния сектор. При здравното осигуряване през 2010 г. се наблюдаваше ръст на брутния премиен приход на годишна база с 10,5%. От друга страна дружествата отчитат отрицателен финансов резултат, като загубите им се увеличават спрямо предходната година.
Въпреки тази разнопосочна динамика на активите на институционалните инвеститори, не се наблюдава промяна в относителната структура на финансовото посредничество в рамките на небанковия финансов сектор, както и делът на небанковия финансов сектор през 2010 г. възлиза на 13,6%.
В условията на описаното динамично развитие на финансовите пазари усилията на Комисията за финансов надзор бяха основно насочени към създаването и прилагане на ефективни политики в областта на регулаторна, лицензионна и контролна дейност, които са подробно представени в годишния отчет на институцията. Основните цели на предприетите мерки и действия са стимулиране процеса на устойчиво възстановяване на сектора, осигуряване на доверие във финансовата система и достатъчна степен на защита на потребителите на финансови услуги.
Нов и важен акцент в Годишния отчет на Комисията за финансов надзор за 2010 г. е анализът на рисковете в небанковия финансов сектор. За първи път в отделна част на отчета е представен преглед на рисковете на небанковия финансов сектор, рисковете на финансовия сектор, основните тенденции на пазара и управлението на рисковете. Целта на Комисията при управлението на риска е повишаване ефективността на надзора на небанковия финансов сектор чрез защита от негативни влияния. При управлението на риска, Комисията за финансов надзор се занимаваше с установяване рисковете на системата произтичащи от всички фактори влияещи върху нея, както и в оценката на вероятностите от настъпване на неблагоприятни събития и съответно последствията, които се предвиждат от съответните максимално възможни загуби.
Следващата стъпка по която работи Комисията е избор на методи и инструменти за управление на риска, които позволяват да се намали вероятността от настъпване на неблагоприятни събития, както и разработване стратегии с цел намаляване на вероятността от реализация на тези рискове и съответно минимизиране на негативни последици в случай на настъпване.
В тази връзка е необходимо да се извършва периодична оценка на нормативната уредба, която дава на КФН необходимите правомощия да прилага избраните инструменти за намаляване на риска. Дейността на КФН по управление на рисковете е всъщност от тази година и е неделима част от нашата организационна структура и стратегия.
В отчета който е представен пред Народното събрание, особено място заема европейското измерение в дейността на Комисията. Представена е новата европейска система за надзор, за която преди малко споменах и ангажиментите на институцията в тази връзка, както и всички нови моменти в европейската политика по отношение на регулацията на финансовите пазари.
В Годишния отчет са представени също така и дейностите на Комисията за финансов надзор във връзка с ефективна защита на потребителите на финансови услуги чрез пакет от мерки и действия целящи повишаване нивото на финансова информираност на пазарните участъци и на обществото като цяло. Разгледани са в същия този отчет политиката на управление на човешките ресурси, дейностите и процесите в рамките на международното и вътрешно сътрудничество. Също така докладът за дейността по вътрешния одит, отчета на инспектората, както и подобренията в сферата на информационни технологии, които са един важен и значим инструмент за повишаване ефективността на надзорната дейност на Комисията.
Отчетът за изпълнение на бюджета също така дава доста подробна и детайлна финансова картина за дейността на Комисията през 2010 г. Това е накратко представянето на отчета, който съответно след вашето запознаване сме готови да отговаряме на въпроси.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ще видим и вашата презентация, която вероятно ще бъде насочена към развитието на банковия и небанковия сектор.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Уважаеми колеги, накратко ще Ви представя презентацията по отношение на регулираните и съответно поднадзорни лица и пазари.
Капиталовият пазар е първата част от презентацията. През 2008 г. негативните ефекти от глобалната финансова криза се отразиха в най-голяма степен на този пазар. Наблюдава се бавно развитие и стабилизиране през последните години. Основната причина, както и преди малко се спрях накратко е в ниската ликвидност на Българската фондова борса, както и отчетения доста слаб интерес от страна на чуждестранните инвеститори към българския капиталов пазар. Въпреки изоставането на нашия пазар от темповете на възстановяване на останалите централни и югоизточно европейски държави през 2010 г. е налице известна положителна тенденция за развитие, която всички ние се надяваме да продължи през следващите години заедно с развитието на международните капиталови пазари.
В тази графика виждате общата пазарна капитализация на фондовата борса през 2010 г., която за съжаление означава спад от минус 8,8% и към края на 2010 г. достига 10,7 млрд. лева.
Участниците на капиталовия пазар имат следните активи в края на 2010 г - 3,8 млрд. лв. са активите на небанковите инвестиционни посредници, които забавят спада си до минус 14,4% на годишна база.
Активите на колективните инвестиционни схеми за разлика от тези на инвестиционните посредници нарастват с ускоряващи темпове, като в края на 2010 г. реализират 480 млн. лв. с ръст от 26,3% на годишна база.
Активите на дружествата със специална инвестиционна цел бележат несъществено понижение от 0,1% на годишна база. Общата им стойност в края на годината достига 1 млрд. 578 млн. В тази графика може да видите динамиката на активите на всички изброени участници на капиталовия пазар.
Застраховането и доброволното здравно осигуряване са другия сектор, който ние наблюдаваме. Пазарът на застрахователни и доброволни здравно осигурителни услуги през 2009 г. отбеляза най-големия си спад на приход с минус 6,3 процента, в резултат на вторични ефекти от глобалната криза и забавяне на икономическата активност и в България, заради тези тенденции.
Въпреки това положително е, че собствените средства на дружествата намалени с нематериалните активи се запазват в едни значително по-високи граници, от границата на платежоспособност.
С възстановяване на вътрешното търсене и с подобряването на перспективите за нарастване на доходите ние очакваме, че секторът на застрахователни и доброволно здравно осигурителни услуги ще възстанови своите позиции във финансовото посредничество.
В тази графика може да видите съответно през 2010 г. по какъв начин се възстановява сектора. Съответно премийния приход при животозастраховането, който е отбелязал ръст с 10,5%, при доброволното здравно осигуряване 10,2% и при презастраховането с 3,7% при общото застраховане, което въпреки това, за съжаление отбелязва спад от 5,5%.
Осигурителният пазар накратко, активите на дружествата изглежда, че имат тенденция за стабилно нарастване вече за втора поредна година. Като през 2010 г. ръстът им е от 19,9%.
Преди малко аз Ви представих анализа на собствения капитал и активите на дружествата, които показват сериозно подобрение през изминалата година със степен на покритие на регистрирания капитал нараснал до 140,6% и рентабилност на собствения капитал и на активите на дружествата съответно до 11,4 и 7,1 процент. С една изключително високо капиталова адекватност нарастваща през 2010 г., която достига 218 процента.
Бъдещето развитие на пазара на допълнително пенсионно осигуряване, разбира се, зависи най-вече от усъвършенстването на законовата рамка, която би дала по-голяма защита на осигурените лица от подобряване на макроикономическата средата и от преодоляване на негативните ефекти от влошената икономическа активност и разбира се осигуряването на качествени инструменти за инвестиране.
В тази графика виждате анализ на активите и собствения капитал на пенсионноосигурителните дружества, който току що направих със съответните компоненти.
В следващата графика виждате нетните активи на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, които нарастват през 2010 г., както и на универсалните пенсионни фондове, където ръстът е от 33,5 %. При доброволните съответно нетните активи виждате, че са нараснали с 6,4%. Т
ук виждате графика, която ни илюстрира фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. Брутните постъпления са се увеличили с 1,4%. Виждате, че в повечето фондове е регистриран прираст на участниците през 2010 година. С едно изключение, това са фондовете за доброволно пенсионно осигуряване, разбира се, поради ефектите на финансовата криза и ограничения свободен финансов ресурс до домакинствата. Тук има тенденции съответно за намаляване все пак на отрицателния прираст от минус 1. Той е паднал на минус 0,1, което все пак е обнадеждаващо като добра тенденция.
Доходността на фондовете, продължава да бъде положителна за втора поредна година след големия срив и отрицателните стойности на тази доходност през 2008 г.
Мисля, че това е презентацията.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря.
Видяхме наистина тенденциите и мисля, че подобни презентации са добра практика.
Въпроси към господин Мавродиев и неговите колеги от Комисията, има ли?
Ако няма, първо Ви предлагам да гласуваме Годишния отчет за дейността на Комисията за финансов надзор, Годишния финансов отчет за 2010, Годишния отчет на Комисията за финансов надзор за 2010 г. и Отчет за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2010 г. да бъдат гласувани ан блок. Това е процедурно предложение.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Който е „за” приемането на тези три отчета, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Благодаря на господин Мавродиев.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Благодаря господин председател! Благодаря уважаеми колеги! Аз пропуснах само едно нещо да допълня, за което ще Ви информирам, че през миналата година, с оглед на добра финансова дисциплина успяхме да върнем около 2 млн. в Републиканския бюджет, с което мисля, че закрепихме в положителна посока управлението на финансите на Комисията.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Закривам заседанието.
(Закрито в 15.45 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров
Стенограф:
Силвия Михайлова
(41 194)
