1. Представяне обсъждане и приемане на законопроекти за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 154-01-53, внесен от Стефан Данаилов, Антон Кутев и Петър Курумбашев на 28 май 2011 г.; № 102-01-33, внесен от Министерския съвет на 31 май 2011 г. и № 154-01-67, внесен от Петър Мутафчиев, Петър Димитров и Корнелия Нинова на 24 юни 2011 г. и законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 154-01-59, внесен от Валентин Николов и група народни представители на 10 юни 2011 г. – първо четене
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 102-01-29, внесен от Министерския съвет на 13 май 2011 г. – за второ четене
3. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, № 102-01-38, внесен от Министерския съвет на 8 юни 2011 г. – за първо четене.
4. Представяне обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 102-01-43, внесен от Министерския съвет на 14 юни 2011 г. – за първо четене.
5. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ



П Р О Т О К О Л
№ 27

На 29 юни 2011 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Изток”, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроекти за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 154-01-53, внесен от Стефан Данаилов, Антон Кутев и Петър Курумбашев на 28 май 2011 г.; № 102-01-33, внесен от Министерския съвет на 31 май 2011 г. и № 154-01-67, внесен от Петър Мутафчиев, Петър Димитров и Корнелия Нинова на 24 юни 2011 г. и законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 154-01-59, внесен от Валентин Николов и група народни представители на 10 юни 2011 г. -- за първо четене.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 102-01-29, внесен от Министерския съвет на 13 май 2011 г. -- за второ четене.
3. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, № 102-01-38, внесен от Министерския съвет на 8 юни 2011 г. -- за първо четене.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 102-01-43, внесен от Министерския съвет на 14 юни 2011 г. -- за първо четене.
5. Разни.

Заседанието на комисията бе открито в 14.05 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Добър ден колеги! Имаме кворум и може да започнем днешното заседание.

Предлагам ви следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроекти за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 154-01-53, внесен от Стефан Данаилов, Антон Кутев и Петър Курумбашев на 28 май 2011 г.; № 102-01-33, внесен от Министерския съвет на 31 май 2011 г. и № 154-01-67, внесен от Петър Мутафчиев, Петър Димитров и Корнелия Нинова на 24 юни 2011 г. и законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 154-01-59, внесен от Валентин Николов и група народни представители на 10 юни 2011 г. -- за първо четене.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 102-01-29, внесен от Министерския съвет на 13 май 2011 г. -- за второ четене.
3. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, № 102-01-38, внесен от Министерския съвет на 8 юни 2011 г. -- за първо четене.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 102-01-43, внесен от Министерския съвет на 14 юни 2011 г. -- за първо четене.
5. Разни.
Колеги, по дневния ред имате ли желание за изказване, забележки? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Единодушно се приема.

По първа точка наши гости са:
от Министерство на земеделието и храните -- Цветан Димитров – заместник-министър, Борислав Стоянов – управител на “Рибни ресурси” ООД, Ани Кънчева – юрисконсулт в дирекция “Правно-нормативна дейност” и Ваня Василева – главен експерт в дирекция “Управление на собствеността и държавното участие”;
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма -- Валентин Груев – директор на дирекция;
от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията -- Андреана Атанасова – директор на дирекция “Съобщения”;
от Министерство на отбраната -- няма представител;
от Министерство на външните работи -- Красимир Божанов;
от Министерство на културата -- Митко Тодоров – заместник-министър;
от Агенция за приватизация и следприватизационен контрол -- Емил Караниколов – изпълнителен директор;
Има цяла група представители на КНСБ -- Георги Бочев – Синдикална федерация на съобщенията и Пенка Кръстева - Синдикална федерация на съобщенията.
Това са гостите.
Предлагам законопроектите да бъдат представени по реда на тяхното внасяне.
Първи е господин Курумбашев. Заповядайте.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря господин председател.
Този законопроект, който сме го подготвили с моите колеги Стефан Данаилов и Антон Кутев е съвсем кратък. Той е затова НДК да бъде вкарано в забранителния списък за приватизация. Тъй като знаете, че се породиха доста спекулации, покрай смяната на ръководството на НДК, че НДК или части от НДК могат да бъдат приватизирани. Ние със сигурност смятаме, че за НДК не трябва да съществува такава възможност. Утре на някой може да му хрумне примерно да приватизира стадион “Васил Левски”. Понеже чухме изказвания от страна на правителството, които бяха насочени в това, че няма идея да бъде приватизирано НДК. Ние за да бъдем съвсем спокойни, заедно с правителството, смятам, че най-чистият начин е това да бъде направено чрез закон. Така че предложихме със съвсем кратка добавка НДК да бъде добавено в този списък, в този смисъл, тъй като това отразява и политиката на правителството. Надяваме се, че ще срещне подкрепата и на колегите от ГЕРБ, както и от останалите парламентарни групи.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, следващият законопроект, който е внесен от Министерски съвет ще бъде представен от Цветан Димитров.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Благодаря.
Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, законопроектът на Министерски съвет е внесен на 31 май 2011 г. в Народното събрание. Касае два пункта - първият от които е “Рибни ресурси” еднолично ЕООД, гр. Созопол. “Рибни ресурси” е образувано с Решение 648 на Министерски съвет още 2009 г. с предмет на дейност: пристанищни дейности, свързани с корабоплаването, както и други дейности, които не са забранени от закона.
Основната задача на Дружеството е регистрирането на пристанището като рибарско пристанище, модернизирането и функционирането като такива от европейски тип в съответствие с държавната политика в областта на рибарството и аквакултурите. Може би това, което е най-важно, че “Рибни ресурси” е потенциален бенефициент по Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство” 2007–2013 г. по Мярка 3.3 „Инвестиции за реконструкция и модернизация на рибарски пристанища, места за разтоварване и закрити лодкостоянки”. Към момента в капитала на “Рибни ресурси” е пристанището в град Созопол.
Предприети са буквално в настоящия момент действия по апортиране в капитала на “Рибни ресурси” на недвижими имоти, които са подходящи за изграждането на още две рибарски пристанища. Това са съответно Варна и Балчик.
Считаме, че това дружество би следвало да попадне в този списък и да не бъде приватизирано, тъй като все пак ще дадем ясен знак на всички заинтересовани лица за ангажираността на българското правителство за изпълнение на Общата политика в областта на рибарството и аквакултурите. Знаете в този сектор общата политика на рибарството в Европейския съюз има редица специфични изисквания, които биха могли да се изпълнят, съответно страната ни да отговори на тях при изграждането на такива съоръжения, които отговарят на точно определени изисквания.
По отношение на втората точка от законопроекта, вторият пункт, това е „Националния дворец на културата – Конгресен център София”. Знаете, образувано е с Разпореждане № 1 на Министерския съвет от 2011 г. Няма да Ви губя времето. Няма да се впускам в подробности, защо това предложение е актуално, с оглед на голямото обществено значение на Дружеството и запазването му като културен център с национално значение.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви и аз.
Следващият законопроект е внесен от Петър Мутафчиев, Петър Димитров и Корнелия Нинова.
Господин Петър Димитров ли ще го представи?
Честит имен ден и заповядайте да представите законопроекта.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин председател, идеята, която е заложена в промяната, знаете, че има забранителен списък за приватизация, в който са включени най-важните стопански структури, които са важни за националната сигурност, за социалната сигурност, културна, финансова и т.н. В последно време наблюдаваме интересен процес на изваждане от този списък на важни за държавата структури и последваща приватизация.
Смятаме, че след като те са от такава важност за националната сигурност, добрият вариант е да се приватизират само след приемане на стратегия от Народното събрание. Така че това е идеята. Формулирана по този начин тя на практика обхваща цялата съвкупност от предприятия, но са останали само такива, които са извадени от списъка.
Така че идеята поради която го внасяме, след като сме ги изкарали от списъка, а те са важни за сигурността на България като държава, да може отново поне Парламента да ги контролира чрез приеманата стратегия за приватизация. Това е същността на предложението.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Валентин Николов да представи законопроекта, който е внесен от него и група народни представители.
Заповядайте.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, нашата идея е да изкараме четири дружества от забранителния списък, с цел даване възможност за изготвяне на стратегия от Агенцията за приватизация и евентуалната им приватизация. Като съответно четирите дружества вече не са структуроопределящи, не са монополни. В същност по този начин ще повишим тяхната ликвидност, ще повишим конкурентоспособността им. Това е нашата цел. И съответно да влезнат пари, както в Сребърния фонд, така и в бюджета на страната.
В Закона за приватизация и следприватизационен контрол приет през 2002 г. и приложение № 1 към чл. 1, ал. 1 се съдържа така наречения „забранителен списък” с предприятията, които не подлежат на приватизация. Списъкът е изменен и допълнен от българския парламент общо 17 пъти. Към настоящия момент в него са включени 180 търговски дружества, от които 71 лечебни, девет обособени спортни обекта, а останалите дружества с различен предмет на дейност. При приемането на закона преди близо 10 години, подчертавам десет години, защото тогава са били други реалностите, както и последните изменения, основен критерий за включването на дружества в забранителен списък са били съображенията свързани с националната сигурност на страната, значимостта на дадени предприятия за развитието на икономиката на страната, политика на правителството за развитие на съответния отрасъл от икономиката на страната или за контрол върху определени дейности.
Аз смятам, че тези четири дружества, които сме предложили за излизане от списъка не отговарят на тези критерии вече в новите реалности и в същност, съобразно последните директиви, примерно за пощи АД вече е махната последната услуга, която трябва да изпълняват е монополна. Има вече съвсем либерализиран пазар. Това е нашето предложение.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, сега е моментът за становище от нашите гости.
Давам първо думата на господин Първан Русинов – заместник-министър, който ще представи становището на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията .
Заповядайте.
ПЪРВАН РУСИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, скъпи гости, ние сме изпратили обширно становище по законопроекта. Това което искам да кажа е, че Български пощи все още продължава да изпълнява универсалната услуга в областта на пощенските услуги. И макар че реално няма монопол върху резервирания сектор, в Закона изрично за 15 години е възложено това задължение. Доколкото анализите които има отчитат, че към момента няма друг пазарен участник, който да може да направи това с необходимото качество на територията на цялата страна.
Преди това и още много други обстоятелства, ние и към момента анализираме какви са възможностите за бъдещето развитие на пощите и всички форми под които те биха могли да се развиват. Очакваме до края на юли да имаме възможност да получим един по-задълбочен анализ и на база на него вече да може да изразим някаква позиция. Към момента такава категорична не може да изразим, подкрепена с подробни и задълбочени анализи.
Иначе по същество по самия законопроект, ние считаме, че в този си вид той макар да постига като резултат изваждане на пощите от забранителния списък на практика сам по себе си не налага това като задължителна мярка. Тоест, не налага пряко да се пристъпи към конкретен вид разпореждане с активите на пощите. То създава само възможности. В този смисъл считаме, че по принцип този законопроект би могъл да бъде подкрепен.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Следва становище от Министерство на външните работи. Заповядайте.
РАДИ НАЙДЕНОВ (постоянен секретар към Министерство на външните работи): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги, в нашата част предложението засяга приватизация на Дружество АДИС – Агенция дипломатически имоти в страната. Бих искал да изразя съжалението си за това, че материалът писмено ще бъде внесен допълнително, поради отсъствието на министъра от страната. но аз съм упълномощен от ръководството на Министерството да изразя нашето становище.
На този етап Министерство на външните работи няма аргументи да подкрепи предложението „АДИС” ЕООД, да бъде извадено от списъка по чл. 3, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Аргументите ни в това отношение са следните: Външно министерство вече обяви, че един от структурните проблеми на Министерството е управлението на предоставената недвижима собственост. Но тя се разделя на две групи. Едното са имотите в страната, които се ползват и от чужди представителства, дипломатически консулски представителства на други страни. И другата група е имоти собственост на българската държава, които в чужбина се ползват за нуждите на нашите дипломатически консулски представителства. Доколкото имотите в чужбина в момента се управляват от административна дирекция, административен персонал на Министерството, считаме, че тяхното управление до момента не е оптимално. То в страната Агенция АДИС в рамките на своите компетенции е едно печелившо държавно дружество с принципал външния министър, което през последните пет години внася в държавния бюджет дивиденти на стойност около 2 млн. лв. годишно. Дружеството е стабилно, поради което считаме, че в конкретния случай не може да го характеризираме като Дружество в затруднено финансово положение, въпреки неблагоприятната конюнктура на пазара на недвижима собственост.
Наред с това бих искал да обърна внимание на тази специфика, че в момента 25 страни ползват имоти предоставени от тази Агенция. Сред тези страни са Япония, Китай, Бразилия, САЩ, Холандия, Дания, Индия, Гърция, Португалия, Хърватия, Индонезия и други държави.
Финансовата оценка за Дружество, е, че е в добро финансово състояние, отново искам да подчертая. Поради което считаме, че евентуална процедура за приватизация на АДИС в този момент не се налага.
Бих искал да обърна внимание на следните аргументи. При три различни правителства е имало предложение за приватизация на Агенцията и в крайна сметка аргументите са били в полза на това Агенцията да запази статута си и да функционира в този си вид и в бъдеще.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: От Министерство на икономиката нямат бележки. Продължаваме нататък.
Министерство на културата, Митко Тодоров – заместник-министър.
МИТКО ТОДОРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, ние сме изпратили становище до уважаемите народни представители от Комисията.
Аз ще акцентирам вашето внимание главно върху имота и дейността на “Аудиовидео Орфей”. Нашите съображения са следните: действително Комисията и народните представители, а също така и Министерство на финансите, разглеждайки резултатите 2010 г., ние не може да покажем кой знае какви печалби и икономическа рентабилност на “Орфей”. Но имайки предвид особения характер на предмета на дейност на “Аудиовидео Орфей”, имайки предвид също така, че ние сме възложили оздравителна програма, която ще се реализира след като започне работата по редица проекти във филмовото и телевизионното производство. Имайки предвид, че ние сме се лишили от възможностите да имаме студия в Бояна, това е единственото студио, което е останало в държавата. Нашето намерение е да го ползваме за младите дебютни проекти, нещо което е изключително важно, след като те завършат, още не разполагайки с техника и бази, където да се осъществи.
И не на последно място искам да акцентирам вашето внимание, на уважаемите депутати, върху факта, че за този имот има съдебен спор. И това би могло да направи процедурата по приватизацията почти невъзможна. Поради тази причина ние молим и изразяваме нашето становище да отложим тези процеси, за да видим какво ще излезе, както в съда, така и в използването на “Аудиовидео Орфей” в бъдеще.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
От Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, господин Емил Караниколов заповядайте по всички законопроекти, ако може.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми колеги и гости, ще разделя малко предложенията, тъй като първите две предложения касаят включването на дружества в забранителен списък. От това, което видях като предложение, мисля че за НДК е ясно, че то би следвало, това е и идеята на изпълнителната власт, а и на колегите от законодателната власт, доколкото разбирам, да бъде в забранителния списък. Считам, че това е решение по целесъобразност и е правилно.
Относно предложението за “Рибни ресурси” чухме, че то ще бъде бенифициент по една програма, краен бенифициент. Поради което считаме, че и това решение е правилно, това Дружество да влезе в забранителния списък.
По третото предложение, да се приема стратегия за всяко едно дружество, което излиза от забранителния списък, Агенцията за приватизация не може да иззема функциите на Народното събрание и да взема решение по целесъобразност. Мисля, че това е работа на народните представители да го решат по целесъобразност. Агенцията ще приеме и едното и другото, ако го решите.
По четвъртото предложение считам, че дружествата, които са предложени, наистина вече някои от тях не са структурно определящи, а други вече нямат някакъв монопол, който да регламентира тяхната дейност. От тази гледна точка считам, че може би наистина трябва да се прецени дали те трябва да останат в забранителния списък. Това което казаха колегите, че има редица казуси във всяко едно от дружествата, нека да бъдем на ясно, че това че едно дружество стане факт и излезе от забранителния списък не означава, че Агенцията моментално ще извърши приватизацията. Ние ще водим разговори с всеки един принципал. Обръщам внимание на думата „разговори”, а не съгласувателни процедури, когато ще продаваме дружества с повече от 50 на сто държавно участие. Като ще вземем предвид всяко едно становище, съответно всяка една процедура като следприватизационен контрол, като някакви задължителни ангажименти, които може би ще бъдат вменени на бъдещите инвеститори, ако Народното събрание реши да актуализира, т.е. да извади дружество от забранителния списък.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: И аз Ви благодаря.
Сега е задължително да чуем мнението на КНСБ. Най-вече на господин Георги Бочев – Синдикална федерация на съобщенията.
Заповядайте по отношение на идеята за приватизация на Български пощи.
ГЕОРГИ БОЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми депутати, приватизацията на Български пощи е абсолютно недоразумение. Още Хегел е казал, когато две големи исторически събития се повтарят едното е трагедия, а другото е фарс. Приватизираха БТК на безценица. Правителството, което тогава управляваше продаде една телефонна линия по 8 евро. Три милиона телефонни линии по 8 евро са 240 млн. Седем - осем месеца преди нас унгарците продадоха „Матаф” по 2000 долара. На този ли фарс отиваме да продаваме пощите? Къде се приватизират пощите? Примерът, който се привежда с Белгия тук в този материал, който вече някои хора го имат, аз съм написал. Това е едно изключение. В света пощите не се приватизират. Като махнем Канада и Мексико, остават САЩ. Пощите са държавна фирма, абсолютно държавна, която изпълнява така наречената универсална пощенска услуга. Аз съм казал, услуга за бедните. Това са най-обикновените пощенски услуги, които Европейската комисия, Европейския съюз със своята последна Директива 06/2008 г. задължи всички държави- членки, универсалната пощенска услуга да бъде задължение на държавата, на националния пощенски оператор, в случая Български пощи – ЕАД и тя е абсолютно задължителна. И да се изпълнява при високо качество, на много ниска цена и да покрива абсолютно всички селища на България. Нещо повече законът подчертава, дори когато е на загуба националния пощенски оператор, той е длъжен да предоставя универсалната пощенска услуга. Така че ние в списъците може да искаме да приватизираме, но универсалната пощенска услуга не може да се приватизира. Просто не може. И това в близките дни ние ще го докажем и тук в обществеността в България и в Европа. Аз недоумявам, до пощите ли стигнахме, че да приватизираме това, което е останало за бедния човек. Защото 2980 пощенски станции в момента са в България и работят. От тях 1800 са на загуба. Държавата трябва да ги субсидира, държавата трябва да ги дотира, българските пощи. Държавата не ги дотира. Ние си знаем как се оправяме. 14 000 работници работят в Български пощи. Средната брутна заплата на пощальона е 324 лв. Какво да приватизираме и защо?
Като ги приватизираме пощите трябва да ги извадим от списъка, това е началото. Който и да ги купи, нещо там ще се направи, както и да се нарушават законите, ще бъдем в абсолютно нарушение на закона. Тези 1800 пощенски станции, те са две трети от тези близо 3000 и ще бъдат закрити. Тогава обикновеният човек няма кой да му занесе пенсията. Възрастният човек няма да получи писмото или нещо друго, пратката от своите деца, защото частният пощальон ще каже: писмото е 35 лв., но ти ми дай 5 лв. Марката сега е 5 лв. А сега е 65 ст.
Така че уважаеми депутати, от името на 14 000 работници от които 10 000 членуват в Синдикалната федерация на съобщенията и аз съм председателя, аз съм и автора на материала, имам молба към вас, нека поне пощите да не съсипваме. Съсипахме всичко за тези 20 години. Имам молба към вас. Разбирам, че имаме проблеми и т.н. Аз мисля определено, че Български пощи имат потенциал. Хората са много добре организирани и дисциплинирани. Разбирам, че трябва да се направят известни съкращения, но нека да оставим пощите, да не сме единствените в Европа, които приватизират пощите. Имаме готовност за 100 000 подписа, които до средата на следващата седмица ще бъдат събрани. В Български пощи работят 5000 пощальони. Лично ще връчим тези подписи на премиера Борисов от името на тези 100 000. Това са 14 000 работещи в български пощи, техните семейства и техните близки. С отворено писмо ли, с протести ли, ще видим как, но аз очаквам, че уважаемите депутати ще проявят разбиране и не е сега моментът да приватизираме държавния, националния пощенски оператор. Сърбия, която толкова е закъсала изобщо не говори за приватизация на пощите.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, чухме всички гости. Може би най-горещата тема е идеята за приватизация на миноритарен дял от Български пощи. Аз затова имам въпрос към заместник-министъра на транспорта. Има ли други европейски страни, които да имат подобна идея за приватизация напълно или частично, освен Белгия? И ако няма други страни, не смятате ли, че има и съществени рискове при приемането на едно такова действие. И защо смятате, че това ще укрепи капацитета на Българските пощи, каквато е вашата официална позиция, която сте изпратили към Комисията.
Първан Русинов (заместник-министър на транспорта): Искам само да уточня, че ние в нашата позиция не сме подкрепили приватизацията на пощите. Ние се произнесохме относно предложението за изваждане от забранителния списък, което подчертахме няколко пъти, че за нас не означава приватизация. Ние сме казали, че изваждането от забранителния списък не означава непременно приватизация. Ако народните представители са преценили, че трябва да предложат такова нещо тяхна е и преценката, доколко да го поддържат. Това което искам да кажа, е, че наистина в Европа са изключение случаите, в които по някакъв начин е продаден дял от пощите. Има, ако не се лъжа, четири пощенски оператора, в които изцяло или частично са продадени дялове. В Малта мисля, че е изцяло. В Белгия е някаква част. Има и още две държави. В Германия има някаква част и в Австрия. Във всички останали, те са 100 процента собственост на държавата.
В много държави те са структуроопределящи за почти всички сектори на икономиката. И затова не е масова практика към момента да се пристъпва към такова действие. Както казах, ние нямаме в момента анализ, който недвусмислено да подкрепя такова действие. Това са нещата, които исках да уточня.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги народни представители, по четирите законопроекта, който желае думата сега е момента.
Заповядайте госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря господин председател.
Уважаеми колеги, господин Николов и колегите от ГЕРБ вносители на законопроекта за изваждане от забранителния списък на четирите дружества, ние ще гласуваме против. Аргументите ни са следните: постоянно увеличавате списъка на предприятията, които предлагате за приватизация. Да Ви припомня, че досега в Парламента сте решили да приватизирате: Техноекспортстрой, Булгартабак холдинг, Военнопромишления комплекс, остатъчният пакет от ЕРП-тата и тези четири дружества, които добавяте - “Орбита”, „Българска роза” и да не продължавам. Голям списък от предприятия. Сигурно не знаете обаче какви приходи очаквате от тези предприятия. Тук е директорът на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол и може да потвърди, че в плана на Агенцията от пакета за приватизация се очакват да влезнат само 250 млн. лева.
Господин Дянков е по-широко скроен и е записал в Закона за бюджета, че в бюджета ще влезнат 400 млн. лева. Първият въпрос е, откъде идва това разминаване? Вторият, защо толкова малко? И отговорът е лесен. Продавате златни активи за жълти стотинки, защото е криза, няма интерес и цените са ниски. Това е принципното ни съображение да бъдем против приватизацията в този момент.
По отношение на Български пощи по-конкретно. Смятам, че приватизацията на Български пощи е добре обмислена и дългосрочно провеждана от ваша страна политика. Тя не е в полза на държавата, на Български пощи, на работещите в тях и на хората на България. Какво имам предвид? Първа стъпка - лишихте Български пощи от едни от най-добрите договори, които имаха, с което им намалихте обема на работа, паднаха им приходите и сега ги обвинявате, че са губещо предприятие. Те бяха на печалба през 2009 г. Мисля, че около 3 – 4 млн. Колегите да ме поправят, ако греша. Говоря за 2009 г. Тук са от пощите и те ще потвърдят. Вижте финансовия отчет, който е публичен.
Втора стъпка, която направихте - затворихте много пощи в малки населени места. По същество какво означава това. Бъдещият собственик на пощите няма да прави разходи за услуги в тези места, но имотите му стоят като собственост. И той може след това да ги продаде и да си осребри плащането, което е направил при покупката на Български пощи.
И трето нещо, което съм сигурна, че не го знаете и то противоречи на мотивите на господин Николов, казвате, че Български пощи вече не са важни за икономиката. Знаете ли колеги, че във Вашия антикризисен план на правителството, приет на 1 април 2010 г. има една изключително важна мярка за подпомагане на българската икономика за излизане от кризата. Тя е правителството да даде на Банката за развитие 500 млн., с които да се подпомогнат малките и средни предприятия. И забележете, второ изречение в тази антикризисна мярка, тези 500 млн. да минат и да бъдат разпределени през клоновата мрежа на Български пощи. Значи все пак са важни за българската икономика, щом залагате в най-важната си антикризисна мярка ролята на Български пощи. А може би истината е, намалихте им обема на разходите, затваряйки пощите. Гарантирате им недвижимите имоти, за да могат след това да ги препродават. Гарантираме им една блага държавна дейност да преразпределят едни 500 млн. за подпомагане на малкия и среден бизнес и ще ги продадете евтино на удобен човек, на удобна фирма, на удобни за Вас интереси и в никакъв случай не гарантирате социалните интереси на тези работещи в пощите и на хората, които трябва да ползват услугата на пощите. Не може да се съгласим с този тип приватизация и с този стил на управление в икономиката на България.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги?
Господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз само искам да поправя преждеговорившата, че за 2009 г. загубата е от 2 874 000 лв., докато 2010 г. печалбата е в размер на 446 000 лв. Искам да Ви поправя. Тоест, нашето управление явно, ако по вашата логика се водим, е работило по-добре в този случай. Не искам да влизам в такава конфронтация. Става дума за следното нещо. Бъдещият собственик, мога да Ви уверя, че ще бъде държавата с мажоритарно участие. На това отгоре социалните функции кой е казал, че ще бъдат иззети от пощите? Вие да знаете стратегията за приватизация на пощите. Аз лично не я знам. Така че нека да я видим. Изваждането от забранителния списък не значи, че 100 процента те трябва да отидат. При всички случаи ще си направим анализ. При всички случаи ще се види какъв е интереса и при всички случаи ще бъдат защитени интересите на работниците. Така че мога да Ви кажа, че пощите не са в цветущо положение. На това отгоре, поради състоянието на държавата не съм сигурен, че държавата може да поддържа неефективни такива предприятия. Така че нека да направим един подробен анализ и да се види при всички случаи, че пощите могат да бъдат оптимизирани. При всички случаи съм сигурен, че могат да бъдат управлявани и по-добре.
Аз мога да дам една аналогия с Булгартабак. Булгартабак имаше над 70% дял преди години. Сега има над 34% дял. При условие, че държавата си остава собственик. Това ли е ефективността, която търсим и социалната политика при условие, че хиляди работници от Булгартабак преди, сега вече не работят там. Това ли е към което се стремим? Или да чакаме пощите да фалират и да ги видим в несъстоятелност или да наливаме пари в една нереформирана система. Затова нека да не правим такива гръмки изказвания. Нека да видим първо каква ще бъде стратегията. Ние в момента само изваждаме от забранителния списък. Това е първа стъпка за евентуална приватизация и то на миноритарен дял, понеже става дума само за пощите.
Във връзка с “Орфей”, аз като вносител съм склонен между първо и второ четене да го извадим, във връзка с тези дела и във връзка с културната насоченост. Аз това го заявявам като вносител.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Реплика госпожа Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Колега Николов, Вие си противоречите включително и в рамките на едно изказване. Хем твърдите, че пощите се развиват зле финансово и не бива да се наливат пари там и да се оздравява тази система, хем казвате че 2010 г. спрямо 2009 г. тръгват нагоре. И от 2 млн. загуба са вече на печалба. Значи едно от двете умозаключения е вярно. Това е несериозно противоречие.
А в темата Булгартабак влезнахте много зле. Изобщо не трябваш да я отваряте. Булгартабак бил си намалил пазарния дял от 70 на 35 процента. Кога колеги, го намали този дял? Когато Симеон Дянков увеличи акциза от 64 на 76 евро на 1000 къса и направи умишлено контрабандата в България да е 50%, тогава намали Булгартабак дяла си, не преди това. Булгартабак компенсира ли тази загуба, която се дължи на Дянков с увеличаване на износа си? Компенсира. Износът се увеличи с 58 процента. В крайна сметка при Вас от Булгартабак влизат ли 1 млрд. 200 млн. лв. в бюджета акциз и ДДС? Влизат. И всичко това го продавате за 100 млн. лева. Булгартабак има сгради за 194 млн. лв. балансова стойност. Има 134 млн. лв. в сметките си. И вие го продавате за 100 млн. лв. и ще ми давате тук за пример Булгартабак. И колко държавата щяла да спечели? Пет процента от 100 процента точки за Булгартабак отделяте на инвестиции и 35 точки за цена.
Колегата директор на Агенцията за приватизация ми казва, че цената няма значение. Ще продаваме така на куп. Не отваряйте изобщо тази тема, защото сте страшно уязвими.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Нинова за Български пощи е основният акцент.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Предизвика ме.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Иван Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря господин председателю.
Аз няма да се спирам да чета законопроекта, те имат и различна стойност. Подкрепям двата, които бяха подкрепени и от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Аз обаче няма да подкрепя законопроекта, който е внесен от нашите колеги Валентин Николов и още петима негови колеги и мои разбира се колеги. Защото вече чухме становището на двете ресорни министерства, имам предвид - Министерство на външните работи и Министерство на културата срещу първите две от четирите дружества, които се предлагат да излезнат от забранителния списък. Касае се за АДИС и “Аудиовидео Орфей”. И аргументите им бяха напълно основателни.
Единствено за четвъртото дружество „Военно издателство” ЕООД не чух тук становище, но имаме едно съвсем рутинно кратко становище подписано от министър Ангелов за съгласие. Но се спирам на третото дружество предвидено за излизане от забранителния списък Български пощи ЕАД. Няма смисъл да припомням, че Български пощи е един от стълбовете на българската държавност. Защото пощите водят началото си от 1 май 1879 г. едновременно с издаването на първите пет български пощенски марки. Български пощи едновременно с това през всички тези години отговарят на трите изисквания, които тук са записани в мотивите на вносителите, а именно: съображения за националната сигурност на страната. Трябва в забранителния списък да останат дружества, които имат пряко отношение към националната сигурност. Пощите имат повече от пряко отношение. Дори в последните промени, които приемахме преди по-малко от година, специално въведохме почти цяла глава с изисквания за сигурността на пощенските съобщения, което влияе и върху националната сигурност.
Значимостта на предприятието за развитие на икономиката. Как може основният инструмент на съобщенията, независимо от това, че електронните съобщения навлизат все повече, но пощите остават един основен инструмент за съобщенията да няма отношение към развитието на икономиката. И накрая, че в забранителния списък трябва да останат дружества свързани с политиката на правителството за развитие на съответния отрасъл от икономиката на страната. Изваждането на Български пощи означава ли, че правителството няма политика за развитие на пощенските съобщения в страната? Защото само преди година, когато приехме мащабни промени и в същност ние хармонизирахме българското законодателство с третия либерализационен пощенски пакет, това е третата пощенска директива, ние казахме, че всъщност изцяло сме привели нашето законодателство в съответствие с европейското.
Каза се от зам. министър Русинов, че в крайна сметка Българските пощи вече нямат монополно положение на пазара на пощенските услуги. В същото време, аз искам да ви прочета становището на министър Московски, което няма съмнение е подготвено именно от господин Първан Русинов, в което е казано: “Дружеството „Български пощи” е единственият пощенски оператор, който има изградена пощенска мрежа и разполага с ресурс да осигури изпълнението на универсалната пощенска услуга на територията на цялата страна.” Аз питам, защо след като официално правителството чрез своя ресорен министър декларира, че това е единственото дружество, което може да изпълни тези функции, ние го вадим от забранителния списък. Ние по този начин отнемаме именно гаранцията, която трябва да дадем на гражданите, че универсалната пощенска услуга ще отговаря на всички изисквания – достъпност на цената, всеобхватност на територията и достъпност до всички български граждани.
Считам, че цялото това становище не съдържа един аргумент, който да води към заключението, че пощите трябва да излезнат от забранителния списък и независимо от уверенията на зам. министър Русинов, това което каза моя колега Вальо Николов, показва какво ще последва, а именно ще се влезе в процес на приватизация. Ще запазим мажоритарен дял. В момента се казва така, че държавата ще запази. Аз мисля, че когато се внесе проекта за стратегия за приватизация може и това да отпадне. Но не виждам защо, кой е аргументът това да се направи? Ако се заявява, че няма това монополно положение, макар че над 95 на сто от услугите се извършват от Българските пощи по отношение на този вид съобщения, ние тогава трябва да приватизираме НЕК, защото вече има търговци на електроенергия, които конкурират обществения доставчик. Трябва тогава да приватизираме и БДЖ, защото има дружества частни, които извършват товарни превози. Ако това е логиката.
Очевидно има друга логика и тя ще се окаже видима, както се оказа видима логиката при приватизацията на БТК. Не случайно случаят с БТК толкова дълго време се повтаря, защото той е наистина класически пример на абсолютно харизване на най-печелившата българска компания на безценица в интерес на една шепа от хора.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други народни представители?
Заповядайте господин Белишки.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Благодаря Ви господин председател.
Аз ще маркирам само някои моменти без да влизам в полемика с колегата Иванов и зам. министъра Русинов. Двамата четете становището на министъра, но го четете там където Ви изнася. Аз бих препоръчал да прочетете последния абзац, по-точно последното изречение, там се казва: “В тази връзка изваждането на дружеството от забранителния списък за приватизация, който е част от Закона за приватизация и следприватизационен контрол и последващата промяна във възможностите за управление на „Български пощи” ЕАД би се отразило благоприятно за стабилизиране на дружеството.” Така завършва становището подписано от министъра. Другото са извадки и импровизация.
Относно Български пощи господин Николов Ви каза, че говорим за миноритарен дял, говорим за запазване основния процент от държавата. И тук мисля, че това е нашата основна цел да поправим предишната грешка, когато Агенцията за следприватизационен контрол спеше и нищо не правеше, а сега да се контролират нещата. Другото всичко си е само медийни предизборни изказвания.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Реплика господин Иван Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Първо, това последно изречение наистина съществува. Не го казах, защото то е като кръпка на цялото становище, където няма един аргумент свързан с полезността на тази приватизация. Второ, в това последно изречение министър Московски поне трябваше да даде някакви аргументи, които да покажат, че наистина ще има по-добро управление. Защото ние и сега сме дали всичките инструменти на министъра и на неговия екип да извършат това. Бяха направени промени в управлението на Български пощи. И ако не са както трябва, ръководителите на пощите да бъдат така добри да ги сменят и да изпълнят изискванията, които закона налага. Това е принципалът, а не да стои отгоре и да казва, по-добре ще бъде. Това е почти преписано от приватизацията на БТК. И там се говореше за по-добро управление. Знаете ли в какво състояние е сега БТК? Добре е да видите активите му. Същата история. Уж по-добро управление.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев поиска думата.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, наистина когато говорим за приватизация и приватизацията се е превърнала нещо като мръсна дума, като един процес, който винаги е свързан с корупция, с далавери, с нарушаване на държавните интереси. И аз съвсем риторично мога да задам въпроса, защо ли е така? Защо досега това, което се случваше даде основание на всички хора в държавата да свързват думата приватизация и най-вече на всички работещи, които в момента са в тези дружества, които коментираме с колегите, те започват да се притесняват, че приватизирането означава унищожаване. Да, в голяма част от нашия преход, така наречения „преход”, приватизацията означаваше унищожаване на българската икономика, на българските предприятия. Тези които попаднаха в този процес на масова, на зловеща или далаверска приватизация.
В момента във всичките тези асоциации на приватизацията никъде не може да се отъждестви името на политическа партия ГЕРБ. Къде е тя? Защо всички в момента толкова нахъсано, толкова категорично казахте вие, затваряте, унищожавате българските пощи. Аз така го разбрах. Някой да е чул нещо от този род? Синдикатите по този начин се изказват: “Да, вие унищожавате Български пощи.” Къде е нормалната приватизация? Къде може да се отъждестви нормалното публично-частно партньорство? Където може да стане с едно нормално въвеждане на един опитен инвеститор, партньор с миноритарен дял и с една добра разумна стратегия за приватизация, в която ние да вкараме свеж финансов ресурс от голяма компания или инвеститор, който да има необходимия опит. Този който предлага универсалната пощенска услуга на може би по-добра цена, на по-добро качество, като си изпълнява своите ангажименти по директива. Защо в момента ние трябва да продължаваме по този начин. В момента приватизацията, която върви като процес, било то на Булгартабак, било на Военнопромишления комплекс, никъде и аз твърдя, не може да се отъждестви с приватизация на всяка цена. В момента ние приватизираме евентуално, ако е защитен държавният интерес, ако са защитени социалните интереси на работещите, които са поставени във всяка една стратегия в момента.
В Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол и промените в закона и в договорите, които биха се предложили за потенциалната продажба на дял, който ще се определи в стратегията, не са две или три странички без никакви гаранции или без никакви ангажименти, финансови и социални и запазване на дейността от страна на потенциалния купувач. И за Булгартабак е предвидено обезпечаване с активи, с дялове, ако не се изпълнят конкретните ангажименти. Така че нека да не разглеждаме приватизацията с това, което е било. Нека хората, които работят в тези предприятия или хората, които са част от тях да коментират тогава, когато излезе евентуално стратегията за тяхната приватизация. Това, което ние предлагаме с колегите, защото и аз съм вносител на тези предложения, е изваждане от забранителния списък, а не унищожаване, не продажба днес, не продажба утре, да наистина и не на всяка цена. Ако няма добра цена, както част от колегите от ляво казаха, защо в условия на криза Вие продавате, където цената е ниска. Ако е ниска няма да подаваме. Никъде в нашия законопроект не пишем: Да, продажба до края на 2011 г. Такова нещо няма. Няма и такава стратегия. Нека да бъдем достатъчно коректни и толерантни да не си даваме конкретни примери какво е било, защото не искам да ги давам такива примери, както се дадоха примери за БТК, а за други се замълчаха. Така че да коментираме нещата, когато излезнат в детайли.
В момента дружествата, които коментираме, тяхното финансово състояние, дори да гравитира около нулата не е достатъчно изгодно за държавата. И пак казвам. Нека да вкараме инвеститори, които да инвестират в това предприятие, да подобрят услугата, да я поевтинят и да подобрят управлението. Може и веднъж да се случи приватизацията да бъде положителна дума, а не да се отъждествява винаги с разграбване и унищожаване.
Така че аз подкрепям внесени от Вальо Николов и колегите законопроект, както подкрепям и законопроекта, вкарване в забранителния списък на Националния дворец на културата. Така че разумните предложения за разумна приватизация или не ги подкрепям.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, искам да Ви предложа една малко по-различна гледна точка по тази тема. И по-различната гледна точка е следната: както България и другите страни от Източна Европа вървят по прехода от комунизъм към пазарна икономика, утвърдените европейски демокрации и огромната част от тях не са приватизирали своята пощенска услуга. Представете си, там има развит капиталов пазар, има много повече инвеститори, отколкото в България. И въпреки това, над 90% от европейските страни, нито една от тях не върви към приватизация на своята пощенска услуга. Защо ли? Първан Русинов говореше за четири страни. Беше сигурен за две и за две каза, че има такава възможност. Ние трябва да тръгнем от другаде, трябва да кажем докъде стига държавата и откъде започва частния сектор. За пощенската услуга големият въпрос е дали трябва да има по-добър държавен мениджмънт или нови хора, които да управляват и дали това е дейност, която подлежи въобще на приватизация. Ние този разговор днес трябва да водим. За мен е много показателно, че от тези 27 европейски страни почти никой не е отишъл към приватизация. Явно има причини за това колеги. Тези хора не ги мислете за глупави. Напротив, те са много умни хора. И обемът на инвестициите в тези страни е огромен. Представете си една Холандия, една Франция с огромен обем инвестиции и въпреки това тези страни, които също имат проблеми с това, че пощенската услуга в много от тези страни в отделни години е губеща, не са отишли към приватизация. Идва логичният въпрос, защо ли? Това е една от темите, които днес трябва да изчистим. Има явно много важна причина за това.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Само като реплика.
В тази връзка на вашите разсъждения господин председател, каква ще бъде разликата, според вас, ако влезе един инвеститор с 33% или 30 процентен дял. Нима държавата няма да запази своята водеща роля. Нима ще бъде затворена или закрита универсалната пощенска услуга. Нима тя ще стане по-лоша. Този примерно инвеститор да е с 30% и опит, примерно в Холандия, условно говорим или Германия, или Австрия. Считате ли, че ще бъде по-лошо?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Понеже имаше реплика, колеги. Важният въпрос е, това считаме ли, че е функция на държавата или смятаме, че частният сектор може да участва. Защото този въпрос е бил задаван в много европейски страни колеги. Имало е тежки дебати. Забелязвате ли, 90 процента от европейските страни смятат, че това е дейност, която трябва да бъде извършвана от държавата. Иначе разбирате, в много случаи ние смятаме, че може да има приватизация.
Аз директно ви казвам, ако отпадне Български пощи от законопроекта на господин Николов и той поеме такъв ангажимент, аз бих подкрепил неговия законопроект. Но с Български пощи в този състав, слушайки всички аргументи, те са много сериозни. Ние трябва да решим докъде стига държавата, откъде започва частният сектор. Това е ключовия въпрос.
Господин Икономов желаеше думата.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Благодаря господин председател.
Аз искам да представя няколко данни, които ги взимам от един доклад на Института за пазарна икономика, който доклад предполагам, че на мнозина от вас е известен, но на тези, на които не е известен, той е направен във връзка с кампанията разходите на българската държава. Докладът е от месец ноември 2010 г. и е по поръчка на Европейската комисия. Направен е в 31 страни със специални анкетни карти в целия Европейски съюз. Ще ви дам няколко обобщения, които са представени от този доклад.
На първо място, двете основни универсални услуги на България, това са 20 грамово писмо и 1 килограмов колет са най-недостъпните и най-скъпите в Европа.
Второ, дружеството работи на загуба, въпреки годишната компенсация от държавния бюджет.
Трето, пощенският сектор в България е един от тези, с най-малък дял в брутния вътрешен продукт в Европа.
Четвърто, България е страната с най-много пощенски клонове в Европа на глава от населението.
При всичките тези неща, които ги имаме, аз мисля, че преразглеждането на това дали пощите да бъдат изцяло държавни, на това колко държавният дял да се промени или изцяло да се приватизират съвсем, стои на дневен ред и наистина това е дебата. Ще Ви дам за пример и малко да Ви опровергая, за това, което казахте господин председател. Четири страни сред които и Холандия, където пощата е изцяло частна, Белгия, Италия и Австрия, където държавният дял е между 50 и 60%, работят на печалба. От 28 изследвани страни, четири сред които е България, Гърция, Полша и още една, мисля, че Латвия или Литва, може би бъркам, са на загуба. Другите всички са на печалба. Това означава, че може да се работи на печалба, като най-добрият пример за това е където има смесено участие, където пощите не са изцяло държавни.
Друг пример, на 10 000 население, ние имаме четири клона средно. Средно за Европа 2,4. При все това нашата пощенска услуга при доставката на писмата и колетите е една от най-бавните. Така че колеги, мисля че този дебат и това предложение е наистина навременно. Трябва да го разгледаме съвсем отговорно, и не да казваме, че на вяска цена това е една държавна услуга, която трябва да остане такава. Да преценим с включването и на частния сектор в нея дали не бихме могли да подобрим нейната работа.
Благодаря Ви.
НИКОЛАЙ МЕЛЕМОВ: Всеки има някой довод, който е логичен, но на мен ми се иска да не гледаме на пощата като на социална дейност. Защото точно това е довода на едната страна. Сами ще се съгласите, че пощата не е това, което беше преди 10 години, което беше преди 5 години. И затова ми се иска сега да се вземат решения, казваме да я изкараме от списъка, а не каква ще бъде приватизацията. Не говорим за тотална приватизация в този момент. Защото ако закъснеем има опасност след пет години въобще да не стои този въпрос. Много дейности на пощата са отдавна иззети от частни фирми, които естествено държавната фирма не може да се конкурира с тях. И затова ми се струва, че не трябва да гледаме на пощата само като социална дейност, защото има си достатъчно компенсаторни механизми социални и повече трябва да гледаме на това как да остане жизнена в бъдеще.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Тагарински поиска думата, а след това господин Петър Димитров.
МАРИО ТАГАРИНСКИ: Много от нещата, които мислех да кажа ги казаха преждеговорившите двама колеги. Мисля че ние се намираме в 2011 г. и пощата не е това, което беше. Наистина ние изпълняваме повече социални функции. Но голяма част от тази социална функция, например да си получават пенсионерите пенсиите вече се поеха от безкасово разплащане. Голяма част от доставките се поеха от частни компании за доставка, международно известни и български, които работят на много по-ниски цени и много по-ефективно. Да не говорим за телекомуникациите, тъй като съвременните технологични средства изместиха в голяма степен обикновеното писмо.
Всички ние сме свидетели на това. Така че тази функция на държавата отдавна, както се казва, времето я отписа тази функция. Тук разбирам, че има желание да се запазят определени работни места и т.н. Но в крайна сметка европейската практика показва и то в развити страни, това което каза преди малко колегата, че се върви към някакъв модел на публична компания, а не държавна. Защото това е публичен интерес. Ако или няма, но регулаторът може да бъде само пазара и не е в компетенцията на министъра и на министерството да ръководят една такава компания. И тя затова в последните години е на загуба, защото остана една от най-социалистическите компании, ако говорим изобщо за компания. И няма нищо страшно да бъде извадена от този списък. Единият от начините, аз бих предложил тази компания да стане публична и естествено да се предложи за публично предлагане на обикновени инвеститори и разбира се световни компании, които имат опит и натрупаха опит и в България. И ако тук направим една анкета ще се окаже, че много от нас ползват услугите и на български добри такива компании, много по-евтини и много по-ефикасни. Ако искате да ви доставят една пратка днес, питайте всеки активен икономически човек или адвокат или нотариус какво ще използва. Български пощи или някои от спедиторските компании. Така че за какво плачем тук не мога д разбера. То е ясно. Или плачем да върнем социализма.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Първо, съм готов да Ви дам веднага кърпа, още повече, че не малка част от българите ги тегли в тази посока, но всички разбираме цялата илюзорност на тези приказки. Още повече, след като 20 години правим промени, слушаме едни много интересни разсъждения, че ще дадем миноритарен дял на някой и той ще оздрави пощите. И те ще “цъфнат и ще вържат”. Нали държавата има миноритарен дял в ЕРП-тата. Дайте миноритарния собственик да си влезе във функциите и да ги управлява. Простете ми колеги, но това са глупости. Управлява мажоритарният собственик, а другият ръкопляска. Кой ще дойде да си изсипе парите в една структура, за която знае, че ще е губеща. А това е несериозно. Сега ще го изкараме от списъка. Утре ще се появят едни мъдри хора, които ще кажат: Как миноритарен дял? Никой нищо не два. Ние искаме да вземем едни пари да закърпим нещата с нещо друго. Дайте да си продадем мажоритарния дял и да не се занимаваме с глупости. Както каза господин Тагарински, в ХХІ век сме, край на този подход, идва новият пазарен мажоритарен собственик. Казаха тук, че две трети от пощенските станции са неефективни. Първото което ще направи е да ги затвори. Аз не знам в кое село има банков клон и картов автомат, където отива и си получава пенсията. Сигурно е така. И те са сложени на централната улица от 10-те къщи, в които все още има някой да живее.
От тази гледна точка, както сте тръгнали, вглеждайки се в апетитните имоти, че Парламентът е един много апетитен имот. Погледнете какви пари харчи този Парламент, без да получава печалба. Ами Министерският съвет каква сграда е. А Президентството каква сграда е. Ами пътищата на България колко са. Дайте да ги продадем тези работи да понапълним бюджета, за да изглежда Дянков по-добре в очите на хората. Приказват се несериозни неща. Това е социална инфраструктура, която е част от държавата. Не говоря за армията. То там почти не остана, но и там все още е сериозно. Има какво и там да закриваме. Не е Шуменско пиво най-старата социална мрежа на България, а пощите са най-старата социална мрежа на България. Това е част от държавата. Няма ги пощите. Ние и сега сме се дезинтегрирали. Но като махнем и пощите съвсем няма да остане кой знае какво от държавата.
Така че, скъпи управляващи, приватизацията не е мръсна дума, както каза господин Червенкондев, резултатите са мръсни. Много са мръсни. И това че някои в момента са се втренчили в имотите на Български пощи е разбираемо. Дори ги знаем кои са. Не е тайна. Ние сме малка държава и всичко се знае. Аз очаквах някой от вас на някои от миналите заседания да каже: “Кой беше този на 26 години, който прибра Кремиковци? Кой му даде такива пари, такъв кредит? За какво? За чисто минало ли? Знаем ги кои са тези, които искат да ги получат имотите. Не може да ги концентрираме само на едно място. Върви разграбване. Чакайте, все пак сме българи, не сме чужденци. Няма да направим всички емигранти, за да угодим на някой. Прави се анализ какво е останало в държавата. Тук има едни апетитни имоти и дайте да ги вземем тези имоти. Убиваме България по този начин. Защо го правим в момента? Ако очакваме пари, които да влезнат в пощите, да ги модернизираме, да ги направим съвременни прекрасно, а ние парите ги чакаме на друго място. Ще вземем парите, а те няма да отидат в пощите, а те ще отидат на друго място.
Вчера имахме среща с чешка делегация. Чехите недоволни, че не сме вдигали цената на ЧЕЗ, толкова колкото те искат да се вдига. Хубаво, но ние чакахме Вие да дойдете с пари, да модернизирате ЕРП-то, да направите европейско ЕРП и тогава да си говорим за цени. Вие дойдохте и сега извивате българина и казвате, ще взимаме повече пари и с тези повече пари, тогава ще модернизираме. Нали тук ще е същото. Какво ще направи този нов собственик. Нали преди да инвестира, той ще иска да ги събере от хората. Нали ще вдигне цените на тези услуги. Нали ще ги направи невъзможни и недостъпни. Има пазар, но това не е пазар. Това е социална инфраструктура, това е част от държавата. Какъв пазар. Кое очаквате да се приватизира.
Скъпи управляващи, мотивите са до такава степен прозрачни, че повече няма накъде. Отидоха 4 млрд. от фискалния резерв. Взехте още 2 млрд. кредити. Сега искате каквото може да се до продаде, да се съберат още едни пари и да оставим още 12 000 или 14 000 души без хляб. Трябва да се спрем в определен момент. Обсъждаме това, което сте предложили? Защо го правите. Нали го правите, за да вземете пари. И тези пари да отидат в бюджета. Вие сте го написали в мотивите си. Затова го правите. Продаваш нива, за да си изучиш детето. Тук какво правите? Подавате нещо, за да го изядем в текущата година. Това не е за бъдещето. Това е за текущата година да го изядем. Нали затова го продавате. За какво си говорим тогава? Бъдете честни. Не ни стигат пари, затова дайте да разпродадем каквото може да разпродадем и да го изядем, за да може есента да изглеждаме добре. Това е елементарната логика на този закон. Затова тези, които продадоха БТК не изглеждат добре в българската памет. Не се нареждайте до тях. Не е почетно място и аз искрено ви препоръчвам да си оттеглите закона и да не го внасяте. Ще останете с много горчив привкус от тази победа за онези лобистки интереси, които са ви накарали да направите този проект.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги народни представители. Господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Първо, честит имен ден на господин Димитров и на господин Курумбашев. Вие явно имате набито око за имотите и ги оценявате бързо. И понеже говорите във връзка с БТК, да не се нареждаме до тях, но Вие се наредихте до тях и направихте коалиция. Въпреки че бяхте против.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Николов, Вашият премиер беше част от това правителство, което приватизира БТК.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз не Ви прекъсвах. Става дума, че призовавате ние да не се нареждаме до тях, а де факто вие направихте коалиция. Тоест, вашата ценностна система е малко интересна в тази връзка. Когато получавате е хубаво да давате примери със себе си. Аз съм съгласен с господин Тагарински. Едно публично дружество винаги е много по-добро контролирано и е по-прозрачно и от пазара и от всички собственици. Така че това е един от вариантите това публично дружество да може да се наблюдава и прозрачно да се извършва дейността му. ГЕРБ не е показал опита си с приватизация, за да бъде критикуван. Наистина не трябва да омърсяваме думата приватизация, но нека да видим и стратегията. Изваждането на това дружество не значи всички лоши работи, които вие си мислите. Мога да Ви кажа, че ние колегите, които внесохме този закон бяхме абсолютно сигурни, че ще бъдем оплюти, заподозрени в какво ли не и носим тази отговорност. Но от друга страна скатавайки се и не изваждайки нито едно от дружествата. А как ще пълним този сребърен фонд? Мислите ли за пенсионерите? Нали постоянно говорите за тях. Нали трябва да попълним този сребърен фонд. А този сребърен фонд в Закона за приватизацията е именно чрез приватизация. Така че на нас ни е ясно, че ще бъдем критикувани. Носим си своята отговорност, но все пак някой трябва да носи тази отговорност. Другият вариант е да се скатаваме като мишки, за да не ни обвинявате в нещо и нищо да не правим. Ние сме дясна партия. А дясната партия е по принцип за приватизация и по принцип частните фирми да са повече, отколкото държавната собственост.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли други народни представители?
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Само като реплика към господин Димитров.
Уважаеми господин Димитров, нека наистина да бъдем коректни. Вие си позволявате, моите уважения към вас, но вие споменахте дайте да оставим 14 000 души без работа. Това нещо нека да го коментираме като видим стратегията.
Второто, да изядем парите днес до края на годината, защото не стигат. Как да стане това нещо? Колегата Николов, също ви каза, че отиват парите в сребърния фонд. Това също не е коректно като твърдение. Нека когато видим наистина стратегията, ако е така записано, излезте на трибуната и го кажете. Моите уважения.
И третото, което бих искал да кажа е специално за Българските пощи, ако състоянието на държавата и излизането от кризата е с по-бавни темпове, но е сигурно, да не се получи като ВМЗ. Да не мислите, че искаме да го продаваме така просто да продаваме нещо на килограм. Виждате, че държавата не може в момента да му оправи задълженията. Това е държавна фирма и съответно се налага, няма какво да се инвестира. Дружеството всяка година се декапитализира, активите се рушат и услугата се влошава. Необходими са пари, за да се поддържат тези неща. С едни свежи пари, с един чуждестранен инвеститор.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Исках само да попитам, тъй като господин Николов и господин Червенкондев говорят за стратегия. Защо тогава не внесете тази стратегия, да я приемем тук и няма никаква нужда да се вади това дружество от забранителния списъка.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Как да стане стратегия, когато е в забранителния списък.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Дружествата от забранителния списък се приватизират със стратегия, която се приема от Народното събрание по приложение № 2. Не виждам каква ви е драмата? Дайте стратегията да я видим и тогава дайте да го приватизираме. Вие правите обратното. Вадите го от списъка и после ни разказвате, че ще правите стратегии. И кой ще ги види тези стратегии? Колкото я видяхме на Булгартабак стратегията.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, има ли други народни представители, които желаят думата?
КНСБ за кратко становище. Заповядайте.
ВАЛЕНТИН НИКИФОРОВ (вицепрезидент на КНСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни избраници, искам да Ви кажа, че ако за делегацията, преди да влезем тук имаше някакво съмнение, дали се подготвя приватизация на Български пощи, сега в момента нямаме вече такива съмнения. Това което искам да кажа на народните избраници, внесли това предложение, е, че ние ще ви организираме среща във вашите региони, с работещите в Българските пощи да им обясните какво ще правите. Защото тук господин Овчаров взе преди мен думата, но първо се прави стратегията и после се прави това, което вие направихте. Така стана с ВМЗ – Сопот. И там няма протести. Поеха се социални ангажименти. Вчера бяхме във ВМЗ – Сопот. Нещата отиват към едно нормално решение. Кой е виновен, това е друг въпрос.
Това което ние категорично ви заявяваме и настояваме, защото се консултирахме тук, уважаеми народни избраници, оттеглете проекта, който сте направили за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. В противен случай ние ще бъдем тук около Парламента. Така заявихме за Кодекса за социално осигуряване за промяната в пенсионната реформа. Гарантираме Ви, че ще бъдем много. Не е заплаха. Просто ви заявяваме. Това което Вие правите в момента, впрягате коня зад каруцата. Искаме да видим стратегията с ангажиментите, със запазване на работните места, защото Български пощи приключиха 2010 г. на печалба. И вие казахте тук това. На какво основание сега предлагате вие, когато универсалната пощенска услуга в цяла Европа по директивата е държавен монопол. Какво правим? Кого вкарваме в държавния монопол и му гарантираме печалба. Ние преглътнахме 1000 наши събратя, които бяха съкратени, защото бяха намалени толкова клонове, но ви заявяваме, че този път няма да преглътнем. Така че призовавам Ви, изтеглете това, което направихте като предложение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Бочев.
ГЕОРГИ БОЧЕВ: Универсалната пощенска услуга, която беше с последната директива миналата година предоставена на националния пощенски оператор, така е в цяла Европа, е монопол на държавата, на Български пощи, монопол, който е на загуба. Монополът е свързан винаги с печалба. Тази услуга наречена „универсална пощенска услуга”, абсолютен закон на Български пощи по всички закони на Европа и на държавата. Какво да приватизираме. Може би естествения монопол да приватизираме.
Второ, сигурността на страната в тероризма е абсолютен. Български пощи имат достатъчна техника, където се проверява абсолютно всичко за оръжие, за наркотици. Американците, САЩ ни предупредиха преди няколко месеца, когато станаха в Йемен преди революциите някакви взривове по пощите и т.н., предупредиха всички пощенски регистрации в Европа. Пощата в Америка ще се превозва само от държавните пощенски оператори. Частни оператори в САЩ е забранено да предават поща и да приемат и да превозват. Какво повече?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аргументите колеги са ясни. Господин Белишки.
НИКОЛА БЕЛИШКИ: Благодаря Ви господин председател.
На господин Бочев и преждеговорившите ще кажа следното: Престанете с тези митингови изказвания. Вашият тон е такъв. Искам да ви попитам, вие като Синдикална федерация на съобщенията какво направихте през тези години, за да подобрите условията на труд на тези хора, да създадете благоприятна среда те да се образоват и да повишават квалификацията си. Ако съм точен на стр. 2 във вашето писмо пише така: “Именно професионализмът и експертността са главния проблем на Българските пощи през последните пет, шест години.” За съжаление този проблем продължава и в момента. Какво направихте Вие, освен да им събирате членския внос?
ГЕОРГИ БОЧЕВ: Имам предвид мениджмънта на Български пощи. Там няма един професионалист, уважаеми депутати. Моите уважения към депутатите. Няма един професионалист. Две години управляваме, но професионалисти не управляват пощите. Те докараха пощите до това положение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Този спор е ненужен. Това което казват синдикатите, че проблемът е в управлението на пощите. Това е тяхната позиция.
Има ли други депутати желаещи да вземат думата? Господин Иван Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, аз ще се върна малко назад, действително само с три изречения, защото част от колегите не са запознати с начина по който се е стигнало в момента до нашето законодателство. Пламен Вачков, който ръководеше пощите в правителството на тройната коалиция имаше идея още на 1 януари 2009 г. да се случи това, което днес наблюдаваме. И това го знаят представителите на БСП. След като Комисията тогава отхвърли неговото предложение, България промени срока, който беше заявила пред Европейската комисия и господин Първанов сигурно знае много добре това, на 1 януари 2011 г. Ние действително имаме либерализиран пазар. Но в същото време искам да кажа на колегите, че ако не се лъжа 10 или 11 страни в Европейския съюз запазват държавния монопол върху пощенските услуги, до 1 януари 2013 г. Така ли е господин Русинов? Или да прочета страните, които запазват този монопол сред които са страни от стара Европа. Има и такива. Те дори не са направили това, което България е направила до момента.
Казвам всичко това, за да се разбере, че нищо не пречи и се говори, че в Европа почти всички пощи са на печалба. Значи нищо не пречи и пощите в България да са на печалба при условията при които съществуват в момента. Ако има некачествено управление, за това е именно принципалът да се разпореди. Ако трябва да се вземат консултанти, но да си оправят управлението. Това е принципа. Хайде да приватизираме. Но дали ще стане нещо. Дайте сега до го вършим, а след това ще разберем.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, мисля, че всички аргументи са ясни.
Господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: За последно искам само да взема думата, след като чух мнението на синдикатите. Искам да ги попитам, в коя приватизация, която в момента сме започнали като процедура не е взето мнението на синдикатите, не са запазени социалните ангажименти. Или вие считате и така твърдите, че тук в момента няколко депутата са решили да приватизират Българските пощи и да ги фалират, и съответно да уволнят 14 000 души. Това е абсолютно некоректно и Вие дадохте пример с ВМЗ. Защо е спокойно там?
ГЕОРГИ БОЧЕВ: Защото нещата бяха съгласувани в Комисията и няма проблеми. Точно това заявих. А тук научихме от медиите.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Това е начина на управление и се съгласува, когато се прави стратегията, уважаеми господине. А в момента ние нищо не приватизираме, нищо не ликвидираме.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев, мисля че аргументите бяха чути. Всички страни казаха своето мнение. Това беше поредното добро обсъждане в Комисията. Но мисля да Ви предложа да минем към процедура по гласуване, тъй като достатъчно време вече дискутираме.
Подлагам на гласуване на първо четене законопроект за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол внесен от Стефан Данаилов, Антон Кутев и Петър Курумбашев.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 18 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване за първо четене законопроект за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол внесен от Министерския съвет.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 18 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване за първо четене законопроект за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол внесен от Петър Мутафчиев, Петър Димитров и Корнелия Нинова.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 5 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 13.
Не се приема.
Подлагам на гласуване на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол внесен от Валентин Николов и група народни представители за първо четене.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Пет . Въздържали се? Въздържали се двама.
Приема се на първо четене.
Благодаря на нашите гости по първа точка.

Минаваме към втора точка от дневния ред.
Наши гости са:
от Министерство на финансите -- Боряна Пенчева – заместник-министър, Милена Бойкова – директор на дирекция “Държавен дълг и финансови пазари”, Цветана Михайлова – началник отдел в дирекция “Държавен дълг и финансови пазари”, Надя Даскалова – държавен експерт в дирекция “Държавен дълг и финансови пазари”, Христина Пендичева - държавен експерт в дирекция “Държавен дълг и финансови пазари” и Елена Петрова-Димитрова – главен експерт в дирекция “Държавен дълг и финансови пазари”;
от Комисия за финансов надзор -- Димана Ранкова – заместник-председател, ръководещ управление “Надзор на инвестиционната дейност”, Антон Михайлов – главен експерт в управление “Надзор на инвестиционната дейност”, Валентина Стефанова – началник отдел в дирекция “Правна” и Анна Андонова – главен експерт, юрист в дирекция “Правна”;
от Българска фондова борса -- Иван Такев – изпълнителен директор и член на Съвета на директорите, Васил Големанскси - изпълнителен директор и член на Съвета на директорите и едновременно член на Съвета на директорите на “Централен депозитар”;
от Централен депозитар АД -- Иван Димов – изпълнителен директор.
Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 102-01-29, внесен от Министерския съвет на 13 май 2011 г. – за второ четене
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Желание за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се.
Параграф 1.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 1.
Желание за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Четирима въздържали се.
Приема се.
Параграф 2.
Предложение от народния представител Георги Божинов: § 2 да отпадне.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 2.
Има ли желание някой колега народен представител да защити предложението на Георги Божинов? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Божинов. Работната група не е с позиция. Оставила го е отворено това предложение.
Който е „за” това предложение, моля да гласува.
Гласували 3 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 11.
Не се приема.
Подлагам на гласуване § 2, който е подкрепен от работната група.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Двама въздържали се.
Приема се.
Параграф 3.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, която виждате на стр. 3 и стр. 4.
Желание за изказване по редакцията? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Трима въздържали се.
Приема се.
Отиваме на § 4.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, която виждате на стр. 4.
Желание за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Трима въздържали се.
Приема се.
Параграф 5.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, която виждате на стр. 4 и стр. 5.
По тази редакция колеги, желание за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Трима въздържали се.
Приема се.
Работната група предлага да създаде § 6, който виждате на стр. 5.
По това предложение желание за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Трима въздържали се.
Приема се.
Така приехме на второ четене и този законопроект.
Благодаря на нашите гости, които не се наложи да се включват в дебата.

Отиваме на трета точка.
По трета точка са същите гости от страна на Министерство на финансите и от Комисията за финансов надзор.
Кой ще представи законопроекта?
Госпожа Пенчева, заповядайте.
БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа членове на Комисията, представям на вашето внимание Законопроект за дейността на колективните инвестиционни схеми и други предприятия за колективно инвестиране. Законопроектът беше приет от Министерски съвет. Внесен е на 8 юни и е в съответствие с Директива 2009/65 на Европейския парламент и на Съвета. Тази директива отменя предишната, като се запазват основните елементи за дейността на колективните инвестиционни схеми. Като всъщност ще привлека вашето внимание на новите моменти, които са свързани с тези схеми.
На първо място, основното което е, че колективните инвестиционни схеми получават възможност да действат във всички страни на Европейския съюз, когато имат издаден, така наречен „единен европейски паспорт”. Това е новият елемент, който ние следва да отразим в нашето национално законодателство. По този начин едно дружество, което е управляващо дружество от друга страна членка, имайки европейски паспорт може да оперира в България. По същия начин тези които са регистрирани в нашата страна биха могли да управляват схеми с произход от друга страна членка.
Следващ нов момент е, създават се нови структури от типа главни и захранващи схеми, което е така да се каже, една възможност, изчистване на функциите на тези колективни инвестиционни схеми. От друга страна се намаляват административните бариери при трансгранично предлагане на дяловете, както и са усъвършенствани схемите и правните форми за преобразуването на подобни схеми, независимо от тяхната правна форма.
С предлагания законопроект се подобрява и защитата на инвеститорите. Въвежда се единен типов документ, който е за предоставяне на информация, така наречена „ключова информация за инвеститорите”. Досега всяка инвестиционна схема е могла да представя каквото тя прецени на потенциалните си инвеститори. Сега се въвежда единен документ с единни изисквания, което е в общ формат за всички държави-членки и ще улесни инвеститорите да се ориентират по-добре и ще гарантира тяхната добра информираност и защита на интересите им.
С новия законопроект се регламентира и сътрудничеството между надзорните органи и се гарантира повече прозрачност в дейността на подобни инвестиционни схеми. Предвижда се да бъдат подготвени два публични отчета. На всяко полугодие са длъжни за тези инвестиционни схеми да представят отчети.
Това което също бих искала да ви информирам, че имахме и консултации с Европейската комисия и Европейската централна банка, която подкрепя предложения законопроект. На 24 юни Европейската централна банка изрази своето становище, което е изпратено на вас господин Димитров в качеството Ви на председател на Комисията и ще бъде публикувано на сайта на Европейската централна банка. В това становище Европейската централна банка изрично подчертава, че подкрепя засиленото сътрудничество и обмяната на информацията между надзорните органи, което е условие за ефикасността на този надзор.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на госпожа Пенчева.
Някой друг от нашите гости, желае ли да добави нещо? Заповядайте.
ДИМАНА РАНКОВА: Госпожа Пенчева подробно разясни основните моменти на законопроекта. Само две допълнения. Законопроектът цели транспониране на директива. Тоест, единствено изпълнение на европейски ангажименти. Срокът за нотификация е 1 юли 2011 г., включително и същият срок за въвеждане на подзаконовата нормативна рамка. В същия срок трябва да бъде съобразено в съответствие с тези директиви, като цяло се цели либерализация на правната рамка.
Последното което исках да кажа е, че проектът е изготвен от работна група съвместно с Комисията и заинтересованите институции в лицето на Българската асоциация на управляващите дружества. В този смисъл проектът е консенсусен и в изключително висока степен и съвсем коректно отразява ангажиментите им за транспониране на съответната Директива 2009/65.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: И аз Ви благодаря.
Колеги, народни представители, имате думата по този законопроект. Няма желание за изказване.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се.

Минаваме на следващата точка, но виждам, че господин Агуш има ангажименти.
Колеги, при това положение губим кворума и трябва да спрем до тук.
Колеги, Кодекса за застраховането ще го гледаме на следващото заседание.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15.50 часа)



ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров


Стенограф:
Силвия Михайлова
(77 794)