1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за допълнение на Кодекса за застраховането, № 102-01-43, внесен от Министерски съвет на 14 юни 2011 г. – за първо четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 102-01-40, внесен от Министерския съвет на 10 юни 2011 г. – за второ четене

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ



П Р О Т О К О Л
№ 28


На 6 юли 2011 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад”, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 102-01-43, внесен от Министерския съвет на 14 юни 2011 г. -- за първо четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 102-01-40, внесен от Министерския съвет на 10 юни 2011 г. -- за първо четене.
3. Разни.

Заседанието на Комисията бе открито в 14.20 часа и ръководено от господин Валентин Николов – заместник-председател на комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *

ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Имаме кворум и може да започнем днешното заседание.

Предлагам ви следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 102-01-43, внесен от Министерския съвет на 14 юни 2011 г. -- за първо четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 102-01-40, внесен от Министерския съвет на 10 юни 2011 г. -- за първо четене.
3. Разни.
Моля, народните представители членове на Комисията да гласуват дневния ред.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се дневния ред.

Отиваме към точка първа - Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 102-01-43, внесен от Министерския съвет на 14 юни 2011 г. – за първо четене.
Представям ви гостите:
от Министерство на финансите -- Боряна Пенчева – заместник-министър и Румяна Герова – началник отдел в дирекция “Държавен дълг и финансови пазари”;
от Комисия за финансов надзор -- Борислав Богоев – заместник-председател, ръководещ управление “Застрахователен надзор” и Зорница Василева – директор на дирекция ”Застрахователен надзор”;
от Гаранционен фонд “Застраховане” -- Борислав Михайлов – изпълнителен директор и Ефко Патриков – началник отдел “Правен и регресии”;
от Асоциация на българските застрахователи;
от Национално бюро на Българските автомобилни застрахователи;
от Българска асоциация на застрахователни брокери;
от Българска асоциация за застраховани и пострадали при катастрофи и
от Асоциация на защита на застраховани и пострадали при пътнотранспортни произшествия.
Моля вносителите, ако могат да ни представят закона.
БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, колеги, на вашето внимание представяме законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на застраховането, одобрен от Министерския съвет на 8 юни 2011 г. Както знаете Кодексът за застраховането е в сила от 1 януари 2006 г. През последно време необходимостта от създаване на стабилна, предсказуема и надеждна среда във финансовия сектор, в това число и в застрахователния, на база на изучаване на добрите практики в Европейския съюз, беше предприета една актуализация на Кодекса, с цел да се гарантира една устойчива рамка, която защитава застрахователите и застрахованите.
Предлаганите изменения са в следните няколко основни насоки:
На първо място, идеята беше да бъде възстановен свободния избор на потребителя на застрахователната услуга. Въвежда се изискването, потребителят сам да може да избира при кой застраховател да бъде застрахован. Въвежда се изискването при застрахователен договор между лизингодател и застраховател по повод на лизингово имущество, когато премията е дължима от лизингополучателя, този договор да бъде валиден само след изразено писмено съгласие с условията по него. Така че се гарантира правото на застрахования и лизингополучателя.
От друга страна с цел надеждност и прозрачност се увеличава чистотата на отчитане на застрахователите и презастрахователите пред Комисията за финансов надзор. Вместо два пъти в годината, това отчитане ще става на тримесечие.
Също така се променя процедурата за разглеждане на застрахователните претенции и събиране на необходимите доказателства. В тези случаи застрахователят може да изисква допълнителни доказателства само в рамките на период от 55 дни. Така че се фиксира ясен срок, за да бъдат скъсени тези процедури.
Променени са също така изискванията към извършване на дейност по застрахователното посредничество по отношение на застрахователните брокери. Въвежда се изискване за тяхната професионална квалификация и професионално развитие, както и задължение застрахователните брокери да поддържат постоянни собствени средства, в размер на 4% от общия размер на събраните от тях застрахователни премии през предходната година, но не по-малко от 35 000 лв. С цел ясно разграничаване на продуктите, които се предлагат от живото-застрахователи и застрахователи по общо застраховане се предлага живото-застрахователите да могат да предлагат и застраховка заболяване. Това разбира се, ще става след промяна на техния лиценз, получаване на допълнителен лиценз. Тази възможност досега е била разрешена от застрахователните директиви, но реално не е била използвана, така че ние предлагаме да бъде дадена и такава възможност на живото-застрахователите.
По отношение на задължителната застраховка гражданска отговорност на автомобилистите се предлага уредба, която е свързана с въвеждането на единната информационна система за всички компании, които предлагат такава застраховка. И тази единна информационна система е влязла в сила от 1 юни тази година. В тази система се включва и система за коригиране на застрахователната премия в зависимост от поведението на водача при движение по пътищата, както и се отчитат причинените евентуални щети от него. Така наречената система „бонус-малус”.
С предлаганите изменения с Кодекса на застраховането се прекратява и възможността за разсрочено плащане на премия по застраховка „Гражданска отговорност”, което както знаете практиката показа, беше една предпоставка за извършване на редица злоупотреби и за излишно усложняване на системата за контрол. За осигуряване на пълна прозрачност в дейността на застрахователите по застраховка „Гражданска отговорност”, Комисията ще публикува тарифите им не по-късно от три работни дни от датата на получаването, ако самата комисия няма възражения по тях. Застрахователите няма да имат право да сключват застраховка „Гражданска отговорност” по тарифа, която е различна от обявената пред Комисията за финансов надзор и е публикувана на интернет страницата на Комисията за финансов надзор.
Друго основно направление на предлаганите промени в Кодекса за застраховането е прилагането на единна методика за определяне размера на обезщетението при претърпени не имуществени вреди чрез приемането на наредба. Променя се подходът за определяне на минималната застрахователна сума на база на едно събитие. По този начин ще бъде точно отговорено на европейските изисквания в областта на застраховането и на европейската директива за автомобилно застраховане.
В заключение отново бих посочила, че предлаганите изменения са резултат на анализа на най-добрите европейски практики и на анализ на ситуацията, който имаше на нашия застрахователен пазар от 2007 г. насам. Целта е била да се гарантират единни правила, опростена методика и една надеждност, както за компаниите, така и за ползвателите на застрахователните услуги.
Искам специално да обърна внимание, че имаше дискусия относно възможността за еднократното плащане на премията по застраховка „Гражданска отговорност”, което далеч не изчерпва същността на предлаганите изменения. Дали еднократно или не, това може да бъде предмет на дискусия между първо и второ четене. Но обхватът на предлаганите изменения към днешна дата е доста по-широк и наистина се базира на желанието да бъде системата прозрачна, устойчива, особено към днешна дата, когато виждате какво е развитието на финансовия сектор в Европа.
Благодаря. Ако имате въпроси ще се опитаме да отговорим.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: И аз Ви благодаря.
Уважаеми колеги, ако имате въпроси заповядайте. Аз мога да започна с въпрос.
Аз съм сондирал мнение с моите колеги и по-голямата част от тях са на мнение, че плащането еднократно на гражданската отговорност ще затрудни при всички случаи събираемостта и ще утежни при всички случаи потребителите. Мисля, че между първо и второ четене, евентуално ако приемем закона да променим това нещо и да оставим възможността потребителят да плаща и на части вноските във връзка с гражданската отговорност. Така че искам да чуя и вашето мнение по този въпрос.
БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Благодаря господин председател.
По принцип еднократното плащане дава много по-добра възможност за контрол, много по-добра защитеност както за застрахования, така и за компанията. Изхождайки от тази основна идея, ние сме го предложили в този му вариант. Разбира се, съществуват различни опции, да бъдат използвани варианти партньорства с банки, банкови продукти, с акредитиране, тъй като голяма част от застрахователите знаят, че са част от финансови институции. Така че има различни начини при които технически това може да бъде опростено, за да се гарантира една по-добра възможност за потребителите. Съществува възможност и да не бъде прието. Това наистина е мнение, когато законодателят би могъл след едно задълбочено обсъждане да предложи.
Нашите аргументи бяха в посока на проста, ясна и прозрачна система. Технически има различни други продукти, които да доведат до същите резултати. Но в случай, че законодателят прецени, ние сме готови да окажем допълнително съдействие за изясняване на този въпрос.
Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: И аз Ви благодаря. Господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕВЕНКОНДЕВ: Благодаря господин председател.
Уважаеми колеги, аз също в тази връзка бих искал да доразвия въпроса от гледна точка на това, че напълно подкрепям идеята на законопроекта в своята цялост. Подкрепям и идеята за по-добра събираемост на рисковите премии от гражданска отговорност. Но бих искал да Ви попитам, мислите ли и за други форми на контрол? Напълно съм съгласен с вас, че когато е разсрочена застраховката се плаща едно или две тримесечия и другите едно, две може да се забравят. Мен ме интересува как подобрявате контрола и тази комуникация с органите на КАТ. Възможно ли е технически средства да се използват? В момента в страната навлизат и много камери, които следят освен за скоростта, може и по някакъв друг начин те да мултиплицират своите средства и да следят и валидна гражданска отговорност. Така че това може би са добри практики, които са разпространени в Европа. Въпросът е, мислите ли, че в тази връзка е прилагането им в България.
Следващият ми въпрос е свързан с приходите в бюджета от застрахователния бизнес. От какви данъци, ако може да отговорите, ако не по-нататък, от застрахователните компании и от застрахователните брокери е събрано и са постъпили за 2010 г. в бюджета. Това за мен е показателно, защото наистина през застрахователните кампании минават всички обороти, но носят и всички рискове. Освен това те имат задължение за презастраховане, за поддържане на резерви. Освен това те изплащат и всички щети за застрахователните събития. Нормално е техният данък или печалба, която остава от своя бизнес да е по-малък. Но при застрахователните брокери ми се струва, че именно тази норма на печалба при съществените комисионни, които се използват и предлагат на застрахователните брокери, според мен би следвало да плащат и постъпленията в бюджета да са доста по-сериозни. Ако имате такава информация ще ви бъда благодарен да разбера.
БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Аз само бих искала да кажа, че контролът ще бъде ожесточен, както по линия на КАТ, така и чрез тази информационна система, която се въвежда. Но отговор на въпроса е по-добре да представи Комисията за финансов надзор. В момента нямаме готовност да Ви отговорим с точна информация, но тя може да бъде направена за приходите в бюджета от данък общ доход от застрахователните компании. Идеята е пазарът да е наистина определящ и Комисията да оказва надзор.
Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Богоев, заповядайте.
БОРИСЛАВ БОГОЕВ: Благодаря господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми членове на Комисията, уважаеми господин Чевенкондев, Моят отговор на първата част на вашия въпрос е, да. Ние мислим за по-добър контрол по отношение на това дали автомобилите имат задължителна застраховка „Гражданска отговорност” или не. И това вече е факт. Тъй като от 1 юни електронната система за управление и контрол на риска, т.е. така наречената „електронна полица” или централизирано електронно генериране на номера на всяка една полица сключена застраховка „Гражданска отговорност” вече е факт. От 18 юли няма да могат да бъдат издавани полици, без да има генериран такъв единен код от тази електронна система. Имам предвид само по гражданската отговорност. В рамките на 24 часа тези данни се обработват и пълен достъп до тях имат контролните органи на пътна полиция. Тоест, ние в рамките на 24 часа - Гаранционен фонд, Комисия за финансов надзор и контролните органи от пътна полиция ще знаят кой автомобил е регистриран на територията на Република България и има сключена застраховка гражданска отговорност и кой няма.
Освен това, средствата които се отпускат от Гаранционния фонд всяка година, например днес Комисията за финансов надзор на свое заседание одобри 1 115 000 лв., които трябва да бъдат прехвърлени по линия на задълженията на Гаранционния фонд, 5% от събраните за предходната година средства да бъдат дадени за повишаване безопасността на движението. Отново във връзка със закупуване на технически средства, за повишаване на техните възможности и т.н. Освен това новите камери, които са закупени са настроени по този начин, че всеки автомобил, който е извършил и бъде идентифициран, че е извършил някакво нарушение чрез снимане на неговия регистрационен номер, да бъде проверяван автоматично в тази система, дали той притежава застраховка „Гражданска отговорност” или не. Досега това не беше възможно, преди съществуване на тази електронна система, тъй като времето за отчитане на полиците в Гаранционен фонд, респективно Комисия по финансов надзор беше седемдневен. Като се има предвид, че имаше закъснение в рамките средно между 15 и 45 дни на някои от полиците, информацията пристигаше с доста голямо закъснение. За което разбира се застрахователните компании биваха санкционирани от Комисията за финансов надзор.
За точните данни, аз ще помоля, ако Вие позволите Борислав Михайлов да говори, но искам да продължа отговора на вашия въпрос. Именно, че в Кодекса са предвидени допълнително средства за повишаване мерките по безопасност на движението, чрез текст който казва, че 50% от събраните глоби по линия на гражданската отговорност от органите на пътна полиция биват прехвърлени в специален фонд в Министерство на вътрешните работи. Тоест, всички тези мерки, които ние сме предприели заедно с Гаранционния фонд и Министерство на вътрешните работи са именно за цел затягане на контрола или така, както каза зам. министър Пенчева, мерките за контрол ще бъдат драконовски, дотогава докато ние не постигнем онова средно равнище на обхват на гражданската отговорност, което всъщност е необходимо за всяка една държава-членка на Европейския съюз.
Що се касае до данъците на застрахователните компании и застрахователните брокери, не мога да отговоря в момента на този въпрос. Но ние сме изискали с нарочно писмо до НАП, агрегирано, тъй като те няма да ни предоставят информация кой отделно колко е платил и какви данъци, но агрегирано въз основа на премийните приходи, които са постъпили във всяка една компания. А вие зададохте въпрос, дали имаме информация за застрахователните брокери. Аз мога да Ви кажа такава за събрани премии през 2010 г. Тоест, премии, които са били събрани от застрахователните брокери, отново агрегирани. Това е 705 млн. лв. събрани премии през застрахователните брокери, за което са начислени комисионни. И това са официални данни от Комисията за финансов надзор. Публикувани са на страницата, за което има начислени комисионни точно 168 900 000 лв. или средната комисионна спрямо премийния приход е 24%.
Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Други колеги? Господин Агуш.
АРИФ АГУШ: Колеги, аз искам да задълбочим малко този въпрос. Ние в рамките на една седмица разглеждаме две поправки в Кодекса за застраховането. И гледайки инвеститор от вън, никога няма да дойде в тази държава. Защото това е нестабилност на нашето законодателство. Не може ли това да се регламентира по някакъв начин. Тук се отнемат права, за да бъде задължително еднократно да си плащаш вноската. Всеки български гражданин има право да си плаща данъка разсрочено и това не е решение на въпроса. Решение на въпроса са драконовските мерки, които сте приели. Наистина има проблем в Гаранционния фонд. Не е това подходът да задължавате всички да си плащат еднократно и то през зимните месеци, когато си плащаш данъци, когато плащаш отоплението. И всеки би следвало да има право да си плаща разсрочено вноските, защото Вие отнемате права на правни субекти. Не знам дали сте запознати, Вие ходите по другите комисии, но една от причините е този законопроект да бъде отхвърлен в две комисии – в Правната и в Транспортната комисия.
Аз апелирам към вас по-задълбочено и по отговорно да се отнасяте с промените в законопроектите като цяло. И не бива по дадена тема през седмица да правим промени в Кодекса за застраховането.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви господин Агуш.
Ще вземете ли отношение?
БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Може би аз бих искала отново да призова уважаемите господа депутати. Действително ние се опитваме да от реагираме веднага в момента, в който имаме готовност да внесем на вашето внимание онези промени, които ще бъдат необходими системата да функционира ефективно. Отново бих искала да посоча, че нека днес да не дискутираме в детайли еднократното или разсрочено плащане на гражданската отговорност. Мотив на вносителите не е бил никога, да бъдат ощетени правата, а обратно, да бъдат гарантирани правата на ползвателите на услугите, на застрахователните компании и на държавата. Ние разполагаме с много данни за източване на Българския гаранционен фонд, включително от гражданите на съседни държави, именно поради този инструмент. Имаме данни, които свидетелстват за лоши практики и затова сме предложили. Но изразяваме нашата готовност и е въпрос на решение, което законодателят трябва да приеме, как да се случи това. Има и други банкови продукти, които да въведат съответното облекчение за ползвателя на тази полица.
Изразяваме нашата готовност за по-нататъшно съдействие. Въпросът е, че предложеното на вашето внимание изменение е един всеобхватен документ, който визира цялата система на контрол, отчитане и плащане на застраховки.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Петков.
КАМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, колеги, аз имам едно питане във връзка със стикерите, тъй като и това ще доведе до един хаос. В България обхвата на задължителната гражданска застраховка е под 70%, при положение, че изискванията на Европейския съюз са да бъдат 90 и страната вече клони към санкции в това нещо. Така че считам, че предложението при премахване на стикера като традиционен и единствен визуален знак за сключена гражданска застраховка ще има драстичен спад в застраховането. Особено в момента с въвеждането на новите камери, които са с голяма визуална точност, по този начин ще бъде контролиран процес. Информационната система за издаване на електронна полица „Гражданска отговорност” е много добро решение. Но смятам, че докато се въведе ще мине време и това нещо трябва да остане, докато напълно обхване целия ресор в гражданската отговорност. Затова предлагам да има някакъв гратисен период, а не така драстично да ги махнете тези неща, защото ще стане пълно объркване. Имайте предвид, че това което е изнесено статистически, че масово шофьорите на автомобили гледат да спестят гражданската отговорност, по този начин вие ще ги облекчите. Трябва много сериозно да се замислите върху това.
ПРЕДС. ВАЛЕТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Петков.
БОРИСЛАВ БОГОЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Петков, аз не знам откъде Вие имате информация за обхвата, но обхватът към последните данни е 76.08, което е от преди един месец. Господин Михайлов е тук до мен и той точно ще каже.
Вторият въпрос, който вие коментирахте за стикерите, камерите са настроени да снимат единствено и само регистрационни номера. Те не различават по стъклата никакви отличителни знаци. Освен това във връзка със стикерите, вие сте прав, че ако някакъв гратисен период се даде е отлагателен за премахването на стикера. Ние направихме опит и аз го демонстрирах пред Комисията за вътрешна сигурност. Застраховка, която се сключва с плащане на вноски, при плащане на първата вноска се дава стикер за един и същи автомобил, който е за цяла година. При плащане на следващата вноска отново се дава стикер за цялата година. Така че стикерът някак си не може да гарантира, дали един автомобил има гражданска отговорност или не. Освен това данните, които ние предоставяме на Европейската комисия са свързани единствено и само на ниво регистрирани автомобили. Тоест, тези които имат контролни номера към застраховани автомобили. Стикерът не играе никаква роля.
На следващо място по отношение на системата за контрол и управление на риска. Тя вече е факт от 18 юли. Тоест, след десет дни всички полици по гражданска отговорност трябва да имат генериран уникален код. И полици без такъв код няма да бъдат валидни. Тоест, в момента в който бъде генериран този код, бъде верифицирана и отчетена в информационната система, само тази полица е валидна. Така че стикерът донякъде, ние смятаме, че в този случай ще утежни сключването на застраховката. Ако това е някакъв довод, тя я оскъпява с 1.40 лв.
КАМЕН ПЕТКОВ: Аз съм шофьор. Спира ме полицая, гледа стикера, че имам гражданска отговорност. Как ще стане на практика това, което обяснявате.
БОРИСЛАВ БОГОЕВ: Ние имаме полица в документите на автомобила.
КАМЕН ПЕТКОВ: На мен ми се е случвало, когато ми правят проверка на това талонче, което в момента го нося в себе си, при връщане на документите да падне. След това какво правя, като го изгубя?
БОРИСЛАВ БОГОЕВ: Ние в момента точно това се опитваме да направим в най-скоро време. Тоест, нека да кажем до месец септември, полицейските автомобили да имат възможност с техническите средства, с които разполагат вътре и по линия на техните оперативни средства, с които разполагат да могат веднага да проверят.
КАМЕН ПЕТКОВ: Вие казвате септември. Аз пак Ви казвам, редно е според мен, за да не стане някакъв хаос, да си остане някакъв гратисен период, макар и малък, макар и половин година или една година или да отпадне заедно, когато отпадне с винетката автоматично. Тогава да отпадне всичко и винетка, и стикер на колата. Нека така да го направим.
БОРИСЛАВ БОГОЕВ: Приемаме го. Изключително резонно предложение направихте. Наистина е така. Приемаме го.
КАМЕН ПЕТКОВ: Да дадем един гратисен период, когато отпадне винетката да отпадне и стикерът „Гражданска отговорност”. Да стане ясно на колегите какво ще правим между първо и второ четене. И дали има резон в това, което казвам или няма.
БОРИСЛАВ МИХАЙЛОВ: От името на Гаранционния фонд, ние поддържаме изцяло внесения законопроект. И понеже ябълката на раздора е еднократното плащане, ние сме най-ощетени. Но предоставили сме подробно в становището цифри и мотивите ни защо са в тази посока. Но ние имаме молба, тъй като нямаме законодателна инициатива, но така или иначе между първо и второ четене, ако остава разсроченото плащане, нека да не е на 12 – 24 вноски и т.н. както е в момента, което е изключително трудно и създава затруднения при отчитането на самата система. С оглед оперативността и информацията, която ще получават катаджиите. Едно е тази система да се обновява четири пъти в годината, друго е на 24 и т.н. Това ни е един апел между първо и второ четене. Когато се разглежда този въпрос да го имате предвид. Иначе ако имате някакви други въпроси относно процента, колко незастраховани има, колко претенции има към Гаранционния фонд, на разположение съм, но няма да ви отнемам време.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря господин Михайлов.
Само да Ви попитам, според вас, колко вноски ще е разумно да предложим евентуално?
БОРИСЛАВ МИХАЙЛОВ: Не повече от четири, както е в момента възможността при разсрочено плащане на данъците, които са в годината. И едно друго пояснение искам да направя тук на народните представители. Това е, че застраховката не е годишна, в смисъл започва от 1 януари до 1 януари на годината, а тя е по всяко време на годината, в зависимост от това, когато се появи застрахователния интерес. Може да бъде на 15 юни до 15 юни. Може да бъде на 1 април до 1 април. Действително има една голяма част от застраховките по силата на инерцията в годините, така или иначе старият парк, които си сключват по стария режим, който съществуваше до преди влизане на Кодекса на застраховането. Това е период от преди 7 години. Масово застраховките да се сключват от началото на годината. Да, сега се сключват около 50% в периода декември – февруари. Но с всяка година се измества това, горе долу с месец във времето. Просто тази кампанийност. Така че не искам да си мислите, че данъците и другите неща са свързани по едно и също време със застраховката. Застраховката може да не съвпада, но може и да съвпада с другите плащания. Това е едно пояснение.
Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: И аз Ви благодаря.
Други колеги.
ТАТЯНА ЧОНКОВА: Представлявам Националното бюро на Българските автомобилни застрахователи. Ние сме представили становище, което поддържаме изцяло. Но тук специално искам да кажа две думи за разсроченото плащане. Бюрото изцяло стои за отпадането на разсроченото плащане, защото при нас се регистрират ПТП, които настъпват на територията извън България и тези, които са в Европейския съюз.
Искам да Ви кажа, че сега ако е 25% незастрахования процент автомобили, те са довели близо от влизането ни в Европейския съюз до този момент, някъде около 1000 щети има регистрирани в националното бюро. Българинът си плаща една вноска. Заминава в Европа, движи се година, две и никой не го контролира. Ако тук все пак има някакви механизми за контрол, добри, лоши осъществяват се или не, там никой не го следи за това нещо. Защото съгласно подписаното многостранно гаранционно споразумение между страните от Европейския съюз, членуващи в системата зелена карта, покритие по ПТП се дава по регистрационен номер. Тоест, дали е застраховано или не е застраховано моторното превозно средство няма никакво значение. Важното е, че той носи български регистрационен номер и съответно Гаранционният фонд след това трябва да плаща. Така че аз мисля, че ако оставим разсроченото плащане на премията, този процент ще продължава да се увеличава. Към момента на влизането ни в Европейския съюз беше станал 10%. и това беше с оглед новата пререгистрация на автомобилите. Много ни се зарадваха в Съвета на бюрата, обаче сега въобще не ни се радват, че 25% е незастрахованият контингент от български автомобили. Разсроченото плащане дава възможност да се увеличава, което разбира се ще доведе до санкции спрямо националното бюро, което е българска институция в крайна сметка и аз мисля, че трябва да се замислим по този въпрос.
Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: И аз Ви благодаря.
ЕЛИН АНДРЕЕВ: Благодаря господин председател.
Аз искам да обърнем, колеги ,внимание на раздел ІV. В Правната комисия при преразглеждането на този законопроект е установено, че текстовете от чл. 222а до § 37 в настоящия законопроект изцяло се препокриват с текстовете в законопроекта за изменение и допълнение за Закона за здравното осигуряване, който законопроект е отхвърлен на 25 май в пленарна зала. Моят въпрос е съгласно чл. 72 от нашия правилник, законопроект, който е отхвърлен на първо гласуване би трябвало да се внесе отново чрез нови мотиви и то не по-рано от три месеца. Какви са били мотивите това нещо да се появи в настоящия законопроект?
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Заповядайте, госпожо Василева.
ЗОРНИЦА ВАСИЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, бих искала да обърна внимание, че в отхвърления законопроект в Закона за здравното осигуряване фигурираха наистина тези текстове. Той беше отхвърлен не заради тези текстове, а само на основание и предвид това, че здравните дружества бяха предложени да станат застрахователи и поради това за тях да се прилага Кодекса за застраховането. Законопроектът беше отхвърлен именно на това основание, а не заради тези текстове. Тези текстове са уточнителни в Кодекса за застраховането. Здравни застраховки има от 2006 г. от приемането на Кодекса на застраховането и чл. 222 е само уточнителен. Тоест, той дефинира какво се случва в момента на пазара на здравните застраховки. Към момента за миналата година премийният приход по здравни застраховки е около 55 млн. Тоест, те съществуват към момента и това е само едно дефиниране към съществуващата правна уредба. Както в общата част на Кодекса на застраховането са дефинирани абсолютно всички други видове застраховки с изключение на здравните.
БОРИСЛАВ БОГОЕВ: Ако позволите да допълня.
В текстовете, които сега съществуват се говори за застрахователно дружество. Никъде не се визира здравно-осигурителен фонд, тъй като те работят по съвсем отделен закон. Отхвърленият законопроект представляваше отделен ЗИД за здравното осигуряване. Така че тези текстове касаят застрахователните дружества и здравните застраховки, които тези застрахователни дружества предлагат. По никакъв начин не се касае за здравни фондове. И сега има възможност застрахователните дружества да предлагат тези застраховки. Ние единствено и само доразвиваме уредбата, съгласно директивата. Тоест, покриваме всички текстове, които директивата предлага с нашия Кодекс за застраховане. Това е мотива.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Колеги, не виждам желаещи.
Преминаваме към гласуване.
Който е „за” законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за застраховане, внесен от Министерския съвет, моля да гласува.
Гласували „за” 11 народни представители.
Против? Няма. Въздържали се? Четирима.
Благодаря.
Приема се на първо четене в Комисията.
Благодаря на гостите.

Преминаваме към втора точка от дневния ред.
Господин Евгени Ангелов пътува насам от другата Комисия, която е разглеждала Закона за обществените поръчки. Ще помоля да изчакаме малко. Обявявам 10 минути почивка.

(След почивката -- 15.00 часа)
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 102-01-40, внесен от Министерския съвет на 10 юни 2011 г. – за второ четене.
Моля от вносителите господин Дончев да го представи.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, аз ще направя по-общо представяне на промените в Закона за обществените поръчки. Заедно с мен е госпожа Павлова – изпълнителен директор на Агенцията за обществени поръчки. Тя ще ни бъде в помощ, когато е необходима по-висока степен на детайлизация. Преди да започна по същество, позволете ми да направя една ретроспективна справка.
Повод за тези промени, не са както обикновено транспониране на европейско законодателство. Промяната в закона беше изцяло по наша инициатива, гонейки две абсолютно противоположни цели. Сега ще разберете защо противоположни. От една страна да намалим нарушенията, броя на процедурите по реда на закона, които се сключват с нередности или с нарушения или са незаконосъобразни от една страна. И от друга страна да направим разпоредбите на закона по близки до нуждите на тези, които го ползват и възложители, и изпълнители - да намалим бюрократичния товар, да съкратим времето и да повишим качеството.
Ще маркирам с няколко основни пункта. Доколкото този следобяд е изключително натоварен като ангажименти от наша страна. Ние идваме от една комисия и имаме ангажимент към още една. Надявам се в скоро време да бъде решен проблема. Ще си позволя да маркирам в основни линии какви са готвените промени, след което заедно с госпожа Павлова сме на разположение за вашите въпроси.
Първата основна промяна, е в посока опростяване и кодифициране. Това е от една страна намаляване на броя режими, които са валидни при Закона за обществените поръчки. От друга страна намаляване на броя актове, които уреждат публичното възлагане. Като тук основната иновация, основната промяна е премахването на Наредбата за малките обществени поръчки и инкорпорирането на текстовете като част от закона. Категорична стъпка в посока кодификация ние трябва да се стремим този процес да се регулира от колкото може по-малко нормативни актове. Бързам да отбележа, че този процес не е стигнал до край, доколкото все още има специфични процедури, примерно в сферата на инвестиционното проектиране, които се регулират от отделни нормативни актове. Считам, че това което е предложено е изключително важна стъпка.
На второ място, едно нововъведение което е европейска практика, не е домашна иновация, става дума за възможността за ползването на така нареченото решение за промяна или образец тип решение за промяна, известно в европейската практика като corrigendum. Обяснявам простичко за какво става дума. Става дума за правото и възможността възложителят след като е стартирал една процедура и ако по една или друга причина …, след малко ще си позволя да изброя какви са възможните причини. Става дума за механизма известен като corrigendum в европейската практика, който дава право на възложителя, както съществуват няколко хипотези обстоятелства, да му дадат правото и възможността да прави промени във вече обявената процедура.
Разбира се, едно подобно решение, макар и европейска практика, за да бъде работещо и за да бъде ефективно, то върви. В този смисъл с направените промени с редица механизми, които гарантират една подобна промяна да се случва при спазването на всички права на заинтересованите страни. В смисъл потенциални и реални кандидати по време на процедурата. Затова има и времеви ограничения. Ограничения от гледна точка промяна на обектите на самата процедура.
Какви са възможните хипотези, поради които възложителят би могъл да направи промяна във вече обявена процедура. Едното е, ако самият възложител открие, че вътре има техническа грешка или има изискване, което е с дискриминационен характер, нарушение и т.н. Той може да направи подобна промяна, без да затваря и без да прекратява процедурата и да обявява нова.
Втората възможна хипотеза е следствие на предварителния контрол от Агенцията по обществени поръчки, за който ще ви кажа след малко. Третата възможна хипотеза е, когато той бъде сезиран от заинтересована страна, примерно потенциален кандидат.
Считам, че едно подобно нововъведение носи ползи основно свързани със скорост. Знаете към момента често се случва някои от описаните, две от тези три хипотези, във вече обявена процедура да се намери някакъв дефект. Редът който действа към момента предполага закриване на обявената процедура, обявяване на нова, което губи време. А времето е ценно, когато трябва да се достави услугата или стоката вследствие процедурата по реда на Закона за обществените поръчки. Времето е особено критично, когато говорим за проекти с европейско финансиране.
Следващата изключително голяма промяна е свързана с предварителния контрол. Предполагам, че повечето от вас са запознати, но нека да поясня. Европейската практика познава форми на предварителен контрол от определена институция, което са вид гаранции, че процедурата, която е стартирала дадена институция е абсолютно законосъобразна и в нея няма някакъв дефект. Това е вид контролен механизъм, който за разлика от повечето контролни механизми не сработва след като събитията са се случили и предстои да бъдат контролирани, а преди да се случат събитията. Стремежът ни беше да направим предварителния контрол, особено по проектите с европейско финансиране, ако предварителния контрол е насочен към тях, по-бързи и по-качествени.
Знаете към момента системата за предварителен контрол предполага стриктно участие от страна на управляващите органи. Това е добър модел от гледна точка на общуването им с бенифициентите. Но тази изградена система предполага някои възможни дефекти.
На първо място, това е разнопосочността в предварителния контрол. Теоретично е възможно в една и съща процедура, с едни и същи изисквания и различни управляващи органи да бъдат различни становищата на ниво предварителен контрол. А ние имаме нужда от синхронна практика.
На второ място, детайлният анализ, който беше направен на всички случаи на финансови корекции, които имаме към момента. Припомням само, че финансовите корекции са вид дисциплиниращ механизъм на управляващите органи, когато в дадена процедура има нарушение или има дефект, да суспендира, да се изрязва част от финансирането. Само припомням. Повечето случаи на финансови корекции са свързани с претенции към законосъобразността на процедурата, най-често свързани с дискриминационни условия в самата процедура. С това решение, създаването на един централизиран орган за предварителен контрол в Агенцията по обществени поръчки, считам, че решаваме голяма част от проблемите. Съществува гаранция, че предварителният контрол ще бъде по-качествен, доколкото Агенцията образно казано е пазител на печата или на истината по отношение на публичното възлагане. Ще бъдат взети мерки предварителният контрол да стане по-бърз. Разбира се, бързам да уточня преди да сте ме попитали, няма да е възможно в рамките на съществуващия капацитет, човешки и технически, на Агенцията, тя да поеме изцяло всички функции на предварителен контрол, които са описани в закона, а ще е необходимо допълнително наливане на капацитет.
Стремежът ни беше да натоварим максимално малко държавния бюджет с подобни ангажименти. Има разходи, които трябва да бъдат направени от държавния бюджет, но огромна част от разходите ще бъдат за сметка на оперативна програма „Техническа помощ”. Това е предварително консултирано с Европейската комисия и е оперативна програма „Административен капацитет”.
Друга важна промяна е прецизирането на видовете актове, становища, които може да издава Агенцията по обществени поръчки, указания и най-вече това, което за мен е особено важно, указанията й стават задължителни за всички контролни органи, включително и тези, които извършват ex-post, т.е. последващ контрол. Каква е целта на едно подобно нововъведение? Препятстване на случаите, които имаме към момента. Тук вече говорим за ex-post контрола, когато по отношение на един и същи казус различни контролни органи дават различни становища. Предполагам сте запознати, поне колкото мен, че системата от контролни органи, които са ангажирани да правят ex-post контрол в България е сложна. Ние имаме няколко институции, които имат подобни ангажименти. Това е вид гаранция за по-добра, по-синхронна и по-координирана работа между тях.
Разбира се, има и други промени. Аз няма да говоря в големи детайли. Примерно за мен е изключително важна възможността, която дава закона и което ще бъде обект на усилията ни през следващите няколко месеца. Това е изработването на типови стандартизирани образци документи, които ще бъдат валидни за всички фази на публичното възлагане, от обявлението до приключването на процедурата и които ще бъдат ползвани от всички - от кандидати, от възложители, от изпълнители. Има подобна практика в други срани и ние се постарахме да я проучим. Дава изключително добри резултати. Намалява броя импровизации. Служи като вид указание. Какво трябва да се прави? Намалява колебанието. Всяка процедура, всяка стъпка следва един типов документ, където задължението на всеки от участниците в процеса е да попълни празните полета. Със сигурност има улесняващо и дисциплиниращо действие.
Това което със сигурност вече предизвиква дискусии, е друга предложена промяна и става дума за възможността за така нареченото „in-house”, възлагане или вътрешно възлагане. За малкото от вас, които не са запознати, става дума за възможността, когато възложителят има търговско дружество, което е 100% негова собственост, той да му възлага, без да се използва процедура по реда на Закона за обществените поръчки.
Ще ми позволите няколко минути да Ви дам повече информация по въпроса. По време на разработването на промените, които са пред вас, това предложение претърпя различни модификации. Разбира се, стремежът беше ние да създадем едно улеснение, основно свързано с искането на Националното сдружение на общините и на общините. Основният акцент е да изградят общински дружества, които да бъдат отговорни за стопанисването на системите за управление на отпадъците.
Разбира се, имаше искания от много други институции, в това число агенции, министерства за тотално отваряне на хипотезата in-house възлагане, което означава в абсолютно всички сфери, в абсолютно всички хипотези. Всеки който има дружество, което е 100% негова собственост да може да му възлага каквото намери за добре, от каквото има нужда, без да минава през процедура по реда на закона. От всички анализи, които бяха направени от екипа, разбира се, съобразявайки се с мнението на заинтересованите страни, основно работодателските организации, текстът претърпя редица рестрикции. В момента пред вас е финалният вариант, който според нас до голяма степен е оптималния, отговаря на нуждите и не създава проблеми.
На първо място, in-house възлагането е ограничено като сфера само по отношение на така наречените „комунални дейности”, като в преходните и заключителни разпоредби е дадено тълкуване кои са комуналните дейности, за да не се предполага разнопосочно тълкуване. И са свързани най-вече с третирането на битови отпадъци.
На второ място, съществува рестрикцията дружеството да е 100% собственост на възложителя. Съществува ограничението за активна търговска дейност на дружеството с други контрагенти. Тоест, то няма да е пълноправен икономически оператор на пазара. Съществуват ограничения, които биха превърнали дружеството в mail-box company или в пощенска кутия, която без процедура, някой да й възложи нещо, а тя да възлага на други фирми. Тази хипотеза е категорично ограничена. Бързам да вметна още един детайл. Регионалните системи за управление на отпадъците, което беше основният мотив на Националното сдружение и на Министерство на екологията, разбира се. По-скоро в изключителни случаи ще имаме хипотезата, където една община по този повод ще може да възлага на едно дружество. Това е много ограничена хипотеза. Масовият случай е друг. Това е една асоциация от общини, сдружения, консорциум. Има различни правни форми и ще може да възлага на едно дружество, което да бъде оператор на една система за управление на отпадъците, която е изградена, за да задоволява нуждите на всички тези общини. Тази хипотеза е уредена в закона, но в този случай дружеството, което е обект на in-house възлагане, трябва да бъде собственост на всички партньори в асоциацията или на един от тях.
Друга важна промяна е отпадането на задължителния характер на публикацията в Държавен вестник. Тъй като анализът показва, че тя ненужно дублира информацията за поръчките, която има в регистъра на обществените поръчки. Считаме, че това по никакъв начин не намалява публичността и води до по-голяма скорост, най-вече до икономия на средства, доколкото публикациите в регистъра не се заплащат.
Като основни щрихи, това са акцентите в готвените промени. Опитахме не само да създадем предложение, което да отговаря на целите, които сами си поставихме, а което да бъде доколкото е възможно максимално консенсусно. Знаем, че е невъзможно. По тази причина бяха провеждани поредици от срещи с всички, така да ги наречем, заинтересовани страни, представляващи и възложителите и потенциалните изпълнители. Много от разумните предложения са отразени.
По отношение на някои от предложенията не съществува възможност от различен характер те да бъдат отразени особено с борд, че успяхме да намерим място за предложението на Камара на строителите. В същност това е едно принципно нововъведение в закона. Става дума за възможността да се ползва регистър на Камара на строителите, като алтернатива на документи предоставени от кандидатите. Имаше спорове от някои ведомства. Беше направен специален анализ и се оказа, че регистърът, който се поддържа от Камара на строителите е пълен, изчерпателен и се актуализира редовно. И доколкото това е посоката, в която трябва да вървим, по-скоро служебни проверки, не е товаренето на оферента с предоставянето на още и още документи. Това е едно много важно нововъведение, което разчитам при следващи промени да бъде продължено, разбира се, когато съществува готовност от съответните браншови организации или другите държавни институции.
Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Някой друг от вносителите иска ли да вземе думата?
Колеги, сега е момента да задавате въпроси или да изказвате мнения и становища. Предполагам всички сте съгласни със закона, явно и всичко е ясно по него.
Заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Господин министър, прочетох в мотивите, че извън обхвата на този закон остават специалните обществени поръчки и че те ще бъдат уредени на по-късен етап. Въпросът ми е следният: на по-късен етап ще направите допълнение на този Закон за обществени поръчки и ще го включите там или те ще бъдат уредени с отделен законопроект, както в момента те са уредени с подзаконов нормативен акт? Това е Наредбата за специалните обществени поръчки. Материята наистина колеги е изключително специфична и е много различна от това, което гледаме днес. Там например се предвижда изпълнителите по специални обществени поръчки, доставчици на стоки и услуги са задължени да направят инвестиции в размер на сумата, която са получили от държавата, като получател на обществена поръчка. Много различна материя и много специфична. Това е така нареченият офсет - индиректен и директен такъв.
Въпросът ми е, след като тази материя остава извън закона, кога ще бъде уредена и по какъв начин? С друг закон или ще бъде включена в този на по-късен етап?
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви.
МИГЛЕНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, на конкретния въпрос от госпожа Нинова, бих искала да кажа, че въвеждането на изискванията на директивата се предвижда да бъде направена със следваща промяна в действащия сега Закон за обществени поръчки. Да, следваща промяна в рамките до края на тази календарна година, тъй като много от разпоредбите са общи. Да, има специфика, както вие казвате, но все пак основните принципи са аналогични на тези в двете водещи директиви 17-та и 18-та.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Ако ми позволите да допълня, че първоначалната идея беше всички необходими промени да бъдат направени ан блок. Но никой от нас не приветства пипането на постоянно динамично законодателство. Това обърква всички, които го прилагат. От друга страна считаме, че голяма част от тези предложени промени са необходими и трябва колкото може по-скоро да излезнат на терен и да бъдат приложени. Това е причина за отстъпление от правилото да работим принципно, а не на парче.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Госпожа Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Моля за информация, може би няма отношение към сегашните промени, но имате ли представа европейската Директива 2009/81, предвижда ли да продължи съществуването на офсет? Важно е за държавата и за икономиката. Знаете ли какво се предвижда и какви промени Вие ще ни предложите по-късно? Отпада ли офсета или ще остане? Защото в Европейския съюз от няколко години тече този спор - да има ли офсет или да няма изобщо. И по време на предишния мандат сме го водили разговора с колегите в Брюксел. Какво се предвижда. Това е само за информация. Знам че няма отношение към проекта днес.
Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: И аз Ви благодаря.
Господин Ангелов.
ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Това е друга дискусия и може да я проведем след това, но принципно спора с офсета и в момента има механизъм за дерогация в определени случаи. За България офсета може да бъде изключително полезен и настоявам той да остане като елемент. Общо взето търсим механизми къде и как той може да остане механизъм, който България може да използва, въпреки новите рамки на законодателството, които се въвеждат. Но ако искате ще проведем отделен разговор по тази тема.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Господин Икономов.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Благодаря господин председател.
Аз имам един такъв въпрос, ние вече сме го коментирали и на комисията. Става въпрос за правата, които се дават с чл. 36а на възложителите на обществени поръчки да имат контрол върху решенията на Комисията и по-точно да могат да дават задължителни указания при изготвяне на протоколите от обществените поръчки.
Искам да питам, какво точно се цели с даването на това право? Аз всъщност не съм сигурен, дали това е даване на по-големи права или възлагане на по-големи отговорности. Това не обръща ли отговорността от Комисията изцяло върху кмета, първо. Второ, няма ли опасност за голяма доза субективизъм по отношение на това как един кмет или възложител, казвам общо, би могъл да даде указанията по това как да бъде променен даден протокол. Още повече, че Комисията е назначена със заповед на кмета. Това обикновено са негови служители и негови експерти. Предполага се, че те са взели всичко предвид.
Какво точно се цели с тази промяна? Давам два конкретни примера. Кметът дава някакви допълнителни указания. Комисията не се съгласява с тях да ги вземе предвид. Какво се случва на практика?
Другото, ако кметът даде допълнителни указания, Комисията се съгласи с тях какво се случва, ако това нещо бъде казано, че е грешно в Комисията, в КЗК в последствие. Тази промяна която предлагате не дава отговор на два такива, съвсем елементарни практически въпроса. Да помислим върху този въпрос.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Аз ще отговоря, като ще помоля госпожа Павлова да ме допълни. Въпросът Ви, според мен, е продиктуван от грешното убеждение, че някой различен от възложителя носи отговорност. Само той носи отговорност. Само единствено той и сега е така. Всъщност това е опит, той носейки отговорност да му дадем допълнителни инструменти да я материализира.
МИГЛЕНА ПАВЛОВА: Бих искала да кажа, че целта на този текст, идеята и предложението дойде от практиката, във връзка с това, че както знаете възложителтят при провеждането на процедурата се подпомага от Комисията. Органът който трябва да оцени и разгледа представените оферти. Тя изготвя един протокол, който се представя на Комисията и на база на който протокол, каквото и да пише там, той е длъжен да издаде решение за избор или съответно решение за прекратяване. Практиката обаче показва, че в редица случаи някои от записаните констатации, да кажем в протокола, не са достатъчно добре мотивирани. Право на възложителя е да върне Комисията да свърши своята работа, да допълни там където е необходимо. Така че да получим един професионален протокол. Като изрично това право е специфично разписано – изготвят се съответните документи, той ги дава писмено тези указания и Комисията писмено е длъжна да отговори дали ще се съобрази или не. Най-общият пример е когато Комисията отстрани някой от кандидатите например, поради факта, че не е проверила верността на някой сертификат. Това е повод за последващо обжалване. Възможно е да не е свършила съвсем професионално своята работа. Тоест, става въпрос за много ограничени случаи и само по отношение на съдържанието на протокола, който е отражение на представените документи от кандидатите.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Аз наистина съзнавам и знам, че единствено възложителят носи отговорност. Това е с неговото подписване на протокола или не подписване, което го има и сега. Така че в случая не се променя кой знае какво.
Аз се опасявам все пак, че възложителят в крайна сметка за провеждане на този конкурс е дал заповед на неговите най-добри експерти, които има на разположение. Така че как би могъл, той на практика да си извърши проверка, на проверката на неговите експерти. Това ме притеснява дали въобще ще бъде работещо. Да оставим на страни въпроса, че след като Комисията е назначена от него, тя е наистина субективна и би се подала на някакъв натиск. И може би в тази връзка, аз и преди съм го казвал, считам, че наистина е съвсем ограничително, но дали да не помислим в общините специално да има и задължително участие на представител на общинския съвет в комисиите. Заповедта с която кметът назначава комисиите за съответните конкурси и търгове да има представител и на общинския съвет, който е орган извън неговата администрация. Все пак както сме казали, трябва задължително да има юрист, да има представител. Не навсякъде е така. В много общини е направено това с Наредбата за провеждане на конкурси и търгове. Но това като законово основание и законово право го няма.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Повод за детайлното уреждане на отношенията възложител – Комисията бяха случаи извлечени от практиката и то основно свързани с излишно бюрократизиране и администриране. В смисъл точно когато става дума за участие на експерти в Комисията, някои от тях от любов към свръх бюрократизирането на процесите има редица случаи, където има отхвърляне на кандидати, без да има реално основание за това. Заради прегънат лист на страничка, заради по-блед печат, по-крив подпис и т.н. това беше мотива извлечен изцяло от практиката.
Колкото до задължителното присъствие на представител на общинския съвет това е възможност. Това е възможност, която може да се материализира и силно се притеснявам, че ние не може да го превърнем в правило. Това е отделен орган по същество, общинския съвет. Искам да ви напомня, че има малко съдебна практика по въпроса. Има влезли в сила решения на общинските съвети, които в последствие са обжалвани и съда уважи жалбоподателя. Мисля че има два или три такива случая. Разбира се, при добра воля на възложителя, т.е. на кмета, когато говорим за общини, според мен няма проблем да има представител на общинския съвет. Въпросът е, че не може да има задължителен характер.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Други колеги. Господин Симеонов разбрах, че иска да вземе отношение от Българска търговско-промишлена палата.
ЦВЕТАН СИМЕОНОВ: Благодаря господин председател.
Уважаеми депутати, господин министър, благодаря за възможността да дадем и нашата позиция по законопроекта. Изключително съм благодарен на Секретариата на Комисията, който е разпространил предварително нашите подробни бележки и с това ме улеснява. Искам да акцентирам вниманието Ви на някои важни неща съвсем телеграфно.
Има десет позиции по които считаме, че е безспорен напредък законопроекта. Няма да ги изброявам. Господин министърът на повечето от тях акцентира. Има други 11 позиции по които считаме, че наши предишни предложения би било хубаво да бъдат отразени. Ще спомена само представители на неправителствените организации, нещо е направено в комисиите, хубаво е да се предвиди да присъстват. Нормиране на по-широк кръг от данни в тези, които се публикуват към обществото. Изключване на определен кръг лица от възможността да кандидатстват, тогава когато са доказали в предишни обществени поръчки и са имали явни нарушения. Нормиране на срок на плащането. Знаете за фирмите това е изключително важно. Тук ще кажа, забрана за възложителите да включат като показател срока на плащане. Многократни случаи в практиката, в които се определят изключително дълги срокове, с което се отбиват нормалните фирми, които нямат контакти с възложителя. Тогава когато някой има връзки и контакти с възложителя, кандидатства независимо от тези невъзможни за бизнеса срокове, да кажем отложени повече от година плащания и прочее. И поради връзките му, след като спечели конкурса на него му се плаща не след година, а му се плаща след два месеца. По този начин конкурентите ги няма. Затова считаме, че това е една вредна практика.
Нормиране задължения на възложителите. Чудесно е това, което е направено, да се прави справка с регистъра, но искаме всички бази данни. Това е в един закон за намаляване на административните процедури, изискване. Всички бази данни, които са под контрола на държавата. Тези факти да се декларират от участниците, а по служебен път да се правят справки. Още повече, че една извадка от регистъра днес фотокопирана е едно, а утре фирмата може да я няма и да бъде обявена в ликвидация. Колкото по-късно се направи контрола, толкова по-добре.
Също така има и 17 позиции, по които ние имаме различие от нововъденията, които се правят. Те са с мотиви, с ясни алтернативи за това нещо. Предали сме копия на господин министъра, ще предадем и на Министерство на икономиката.
Благодаря Ви за вниманието и за възможността да кажем нашите позиции.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: И аз Ви благодаря.
Ние имаме вашето становище.
От Камарата на архитектите разбрах, че искат да вземат отношение.
АТАНАС ТОСЕВ (заместник-председател на Камарата на архитектите): Уважаеми господин министър, уважаеми народни представители, ние сме депозирали официално становище и нямам намерение да го чета цялото. Принципно подкрепяме законопроекта, като сме дали някои предложения за бъдещи изменения. Като допълнение към въпроса на госпожа Нинова, ние също сме обезпокоени, че в този закон не се третират обществени поръчки по устройствено планиране и инвестиционно проектиране.
Наредбата засега важи, но тя е неприложима, поради много причини. Ние от това също сме много обезпокоени, защото в края на краищата архитектурните услуги, както казват нашите комшии, са бамбашка услуга и не се подчиняват на общия принцип на доставки на други видове услуги. Не знаем кога точно, доколкото разбрах до края на годината, ще има промяна на този закон и ще бъдат включени, ако бъдат включени заедно със специалните обществени поръчки. Ние в нашите изисквания, поне в този закон между първо и второ четене биха могли да залегнат някои от изискванията. Много сме обезпокоени също, че в условията, когато се правят обяви за обществени поръчки има дискриминационен характер по отношение на младите архитекти и на малките фирми. Защото изискванията да има толкова оборот, толкова проекти да са проектирани и т.н., което според мен поне от името на нашите членове не е съвсем допустимо и не е в полза на никого.
Имаме и други бележки, но искам да подчертая, че с особено задоволство приехме, че вече Камарата на архитектите и другите професионални организации могат да обжалват процедура по обществена поръчка, което досега ни беше забранено. С цел защита на нашите колеги, защото пред КЗК има доста тежки финансови условия, за да обжалват една процедура. Вече Камарата на архитектите би могла от името на нашите колеги да обжалва една или друга процедура. Има доста подобрения, за което сме благодарни на вносителите, но бихме искали да погледнат нашите предложения, както по структурата, така и по процедурите за възлагане на обществени поръки да се вземат предвид специфичните условия за инвестиционно проектиране и устройствено планиране. Защото сега в Закона няма точна дефиниция какво е това „инвестиционен идеен проект” и няма дефиниция за „устройствена концепция”. И се бърка общото понятие „проект”, което е много различно от инвестиционен проект или устройствена концепция.
Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: И аз Ви благодаря.
Госпожа Ковачева от Асоциация “Прозрачност без граници” иска да вземе отношение.
ДИАНА КОВАЧЕВА: Добър ден! Благодаря Ви за тази възможност.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, Ние раздадохме един материал, така че нямаме нужда от презентация. Бих искала да представя на Вашето внимание един механизъм за публичност и прозрачност при възлагането на обществените поръчки. Една идея, която е свързана с използването на граждански контрол при изразходването на публични средства. Става въпрос за една идея, която се налага и от нашия опит, и от нашето наблюдение на голям брой обществени поръчки показва, че много често нарушения свързани с корупционни практики включително се срещат във фазата на изпълнение на обществените поръчки, където наистина контролът е доста занижен. И във фазата на подготовката на тръжната документация, което наистина се оказва един сериозен проблем. Именно затова бих искала да ви представя опита на най-голямата световна коалиция за борба с корупцията Transparency International, който се прилага във вече над 15 държави от 1993 г. насам доста успешно. Става въпрос за държави като Великобритания, Германия, Италия, в които наистина много подробно е разработена концепцията за прилагането на пакта за почтеност и на зависимите наблюдатели. Пактовете за почтеност могат да бъдат прилагани във всякакви области, където се изразходват средства чрез обществени поръчки: енергетика, телекомуникация, строителство и услуги, включително се прилагат в областта на отбраната. Включително и в България се правят такива опити.
По принцип пакта за почтеност всъщност включва един механизъм за взаимодействие, при който се подписва своеобразен договор споразумение между участниците, в последствие изпълнителя и съответно възложителя на обществената поръчка, в която се установяват конкретни права и задължения за страните. Всяка една от тях се ангажира да не иска да не приема подкупи, да не плаща, да не прави договорки с конкурентни фирми, да не манипулира търга. Разбира се, тук става въпрос за едно джентълменско споразумение, в което обаче са предвидени и конкретни санкции за нарушителите. Между които например са ситуацията при която при неспазване на ангажиментите се стига до отстраняване от търга, до плащането на неустойки, съответно до прекратяване на договора, до отстраняване от участие за определен период от време, така наречените „черни списъци”.
Защо Ви разказвам всичко това? Защото пактовете за почтеност, обикновено вървят съвместно с една фигура, която е независимия граждански наблюдател. Един експерт, който на практика има за задача да гарантира изпълняването на задълженията по пакта за почтеност. Неговите задължения включват преглед на тръжната документация, установяване на нарушения на процедурата, конфликт на интереси и съответно корупционни деяния. Това лице еднакво отстои от двете страни и от възложителя, и от участниците в търга и съответно изпълнителя. И към него те могат да се обръщат с искания за нарушения със съвети в тази връзка.
На практика ние от 1999 г. насам прилагаме и се опитваме да прилагаме този метод на гражданско наблюдение и своеобразна форма на граждански контрол върху възлагането на обществени поръчки. Успяхме да го тестваме едва сега в последната година при наблюдението на обществените поръчки за възлагане на строителството на автомагистрала „Тракия”.
Правим това предложение, тъй като по време на това наблюдение, при което нашите представители бяха конституирани като независими наблюдатели се сблъскахме с конкретни проблеми от законодателен характер. На практика се сблъскахме с обстоятелството, че дори и възложителят да желае да привлече независим наблюдател, който да упражни граждански контрол върху осъществяването на процедурата и изпълнението на договора, той няма тази възможност да го направи докрай, тъй като независимият наблюдател не може да присъства на заседанията на тръжната комисия. Също така няма право на достъп до протоколите. И наред с това ние се сблъскахме със ситуация при която всъщност всичко беше обявено за конфиденциално и нямаше възможност дори и до достъп до документацията свързана с изпълнението на договорите.
Говорим за включването на независими наблюдатели в случаите, когато става въпрос наистина за стратегически обществени поръчки, големи. Не всяка обществена поръчка би следвало да бъде обект на граждански контрол. Така или иначе това е една форма на прозрачност, на защита на обществения интерес, която си струва да бъде обсъдена.
Доста голям брой бяха тиражирани предложения, включително в медиите, аз прочетох и за предложението, представители на бизнеса да бъдат включвани като независими наблюдатели. Мисля си, че независимият наблюдател не може да бъде член на тръжната комисия, т.е. не може по този начин да заобиколим забраната на закона за участие в Тръжната комисия. Изискването и нашето предложение е да бъде включен един текст за това, че възложителите имат право, т.е. могат да привличат независими наблюдатели, които да участват по време на заседанията на Комисията и да имат достъп до протоколите. Между другото, това ще регламентира и задължението на самите наблюдатели да подписват декларации за конфликт на интереси, декларации за конфиденциалност на информацията. Тоест, ще защити интереса на участниците в самата процедура.
На разположение сме за допълнителни въпроси, за повече информация. Това наистина е една много добре разработена световна и европейска практика, която би могла да намери своето приложение и в България.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: И аз благодаря.
ТОНИ КРЪСТЕВ (Изпълнителна агенция по горите): Изпълнителна агенция по горите представи становище във връзка с представения проект за Закон за горите, който касае само и единствено чл. 12, ал. 1, т. 12 от Закона за обществените поръчки. В основни линии за какво става въпрос. Само искам да ви информирам то е написано в становището. И до настоящия момент дейностите по създаване на нови гори в България, не се прилагаше Закона за обществените поръчки. До приемането на новия Закон за горите, началото на март, тези дейности се възлагаха по една специална Наредба № 2 на министъра на земеделието и горите. Тоест и досега за тази дейност не се прилага. Практически в тези дейности е невъзможно да се определят обема и стойността на поръчката предварително с точност достатъчна за поръчка. Това ни е основният аргумент. Освен това и времевото изпълнение зависи изключително много от природните дадености. И е възможно една поръчка, която се прави тази година да се спре във връзка с развитието на вегетацията примерно и да продължи другата година, което предварително може да го направим.
Втората част е относно използването на дървесината. Само искам да информирам, че нашите устройствени проекти са за срок до 10 години. Предвидените процедури по нашите наредби са до 10 години за предоставяне на ползване на дървесина.
Освен това във връзка с възможността инвеститорите по Закона за ВЕИ, които ползват биомаса от горите, тяхното изискване беше за 15 години. В нашия Закон за горите също е предвидена такава възможност, да се извършват процедури и да се сключват договори за срок от 15 години за снабдяване с дървесина. В основни линии възражението, становището ни е, че за дейностите, които се изпълняват от държавните предприятия в системата на горите е необходимо чл. 12, ал. 1, т. 12 от сегашния закон да остане в този вид.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: От КРИБ искат думата.
ЙОРДАН КИСЬОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа, ние многократно сме си давали становището. Опитвахме се дори да участваме в работната група, но безуспешно. Има някои неща, които са положителни в проекта. Няма да ги изброявам. За съжаление повечето промени не ни харесват, но по същественото е, че има неща, които въобще не са третирани, а са безкрайно важни. И аз ще се концентрирам само върху тях. Другите неща ги има в писмен вид.
Например, всички знаем, че тръжните задания се пишат за определени продукти, определени фирми. Ние какво правим по въпроса? Ние предлагаме да се вкара едно изискване, което имаше преди десетина години в същия закон. Специално при откритата процедура да има три валидни оферти и това да бъде задължително условие, за да се отворят цените. Това нещо, ако се приеме наново, ще нормализира много от процедурите. Защото в момента в който спецификациите се отворят за три фирми, те стават 30 и отпадат много други неща. Защото имайте предвид, че тези мерки, които тук се предлагат, поне според нас могат да го обоснова много детайлно, ако някой иска да дискутира по този въпрос. Търсят се решения на някакъв проблем в грешна посока. Това е в основата на злото. Основата е, че се позволява една оферта да спечели. Има един корупционен трик, че ако остане само една оферта накрая, Комисията може с мотивирано предложение да я отмени. Обикновено я отменя, ако случайно все пак се е прокраднала, а не е избрана предварително фирма. А имайте предвид, че в 99 % от случаите тръжните досиета се пишат за точно определен продукт и за точно определена фирма или точно определена услуга и никой това не го контролира и няма да може новата модификация на закона да го спре по никой начин. Не е това единствената мярка сигурно, но това е една от ефективните мерки, които много ще подобрят нещата.
В техническите спецификации няма никакви ограничения как да изглеждат. И ние много добре знаем. Мога да ви цитирам няколко търга, които в момента вървят. Те са написани за точно определени устройства. Достатъчно е само човек да е професионалист, влиза в интернет и казва, че това е еди кой си модел на еди коя си фирма. За да не бъде така трябва да има някакви общи ограничения. Ние сме ги формулирали.Смисълът е, че не може да се предявяват технически изисквания, които са несъществени за предмета на търга, но са много съществени за решаването им.
Критериите за подбора или така наречените квалификационни изисквания също никой не ги проверява и с новия проект пак няма да ги проверява. Независимо дали става въпрос за европейски или някакви други пари. Те трябва да се проверяват и не може да се искат квалификации, които някой някъде се е сетил, защото се описва всъщност точно определена фирма и много често няма никаква връзка с поръчката. Сега ако сте забелязали, даже се маха, имаше един текст, който до известна степен защитаваше изпълнителите, че не могат да се искат квалификации, които не са свързани със самата поръчка. Нали има много случаи. Искат се огромни обороти. Поръчката е мижава, извинявам се за израза, а оборотите са гигантски.
По отношение статута на Агенцията за обществени поръчки съвсем не сме съгласни с това, което се предлага. Този статут и сега не е добър, като за такава агенция. Това което се предлага с така наречения контролен орган, то не е никакъв орган. Това си е разширяване функцията на Агенцията. Но аз съм го написал и в писмена форма до госпожа Павлова. Мен ме е срам, че съм българин, като чета такива проектозакони. Българските пари са точно толкова добри, като всички други европейски пари. Като първа точка, ако нещо се контролира не трябва това да бъде ограничителната линия. Ние българите имаме комплекс, че не сме европейци. Защо сами се бутаме в ъгъла? Срамно е такова нещо. Не може да се обоснове по никакъв начин. Знам какви са обосновките. Нека да стоят пари на тази Агенция или на друга да свърши тази работа. Имайте предвид, че парите които са необходими за този елементарен контрол, тази превенция са много по-малко от парите, които се разпиляват за не нужни неща. Така че ако някой казва, че това са много пари, да си направи сметка колко пари са похабени за електронно управление, електронно правителство и т.н. Нещо което е много виртуално и го няма.
По отношение на външните експерти, тук по статута, това е смехотворно. Ще проверяват само европейските пари. На всичко отгоре ще проверяват само обявлението. В обявлението ако има нещо задължително да се появява, може да е безобразна поръчката, но в обявлението много малко са задължителните атрибути. А да не говорим, че има не ясни неща, говори се за показатели за оценка. Вижте колко показатели за оценка има в сегашните обявления. Знаете ли защо е така? Никъде няма дефиниция какво е това „показател за оценка. Всъщност там има техническа оценка обикновено и цена. Цената е единственият ясен показател. Техническата оценка не е показател на цената. Някъде това да е дефинирано? Няма го. Госпожа Павлова да ме обори, ако иска. Няма как да го направи. Защо не го проверявате? И сега имат право и не го гледат. Няма дефиниция на показател. Обаче той фигурира на много места в закона. И много такива неща има. Вие сте описали как трябва да става. Ако някой не знае ще го обучим.
За външните експерти. Ние сме ги предлагали преди години, но те бяха възприети по един калпав начин. Точно това са тези прозрачност с граници или без граници. Това са единствените ефективни. Те са независими по отношение на това, че те са външни по отношение на възложителя. Не зависят от него, не си получават заплатата от него, в такъв смисъл. Нашият замисъл беше, че те се отчитат при браншовите структури, защото там са хората, които знаят за какво става дума. Много е трудно, какъвто и да е човека, идеални хора няма. Той при всички случаи ще е експерт. Той се отчита пред себеподобни. Той трябва да обясни някои неща, които трудно се обясняват. Сега те се махат. Те поначало бяха зле вкарани, само името остана – външен експерт. Сега вече са пожелателни. С друг думи няма да има такива. Ако някой от вас е учил кибернетика, това е все едно една система, която се управлява да й отрежеш обратната връзка. С други думи тя или се самовъзбужда или е неуправляема. Тук не сме съгласни с това.
Има и маса други неща. Например няма никакви задължения. Тук чувате предложения от вида, строителите например бяха против в показателите за оценка да се включи гаранционния срок. Понеже вече има сгради, които са с гаранционен срок оферирани и това е надлъгване между фирмите. Въпросът е, Комисията кой най-безобразен срок ще приеме. В нашия бранш компютри се предлагат с 50 години гаранция. Има плащания, които са неясни. Например в момента има в БДЖ търг: “Ние ще платим, когато имаме пари.” Горе долу е така.
Ние предлагаме да няма показатели измерими време в методиката. От 10 години го предлагаме, а всички времена задължително да се дефинират в заданието. Защото всички казват, че са важни. Вярно, че са важни времената. Но ако една жена обещае да роди дете за три месеца, нали разбирате, че няма как да стане. Това трябва да бъде в заданието. Има още много други неща.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря. Вие сте представили и становище.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Аз мога да направя съвсем къс коментар. На първо място, искам да благодаря на всички партньори, които участваха във всички работни срещи, дадоха предложения, становища по готвените промени. Въпреки че работата не винаги беше лесна, въпреки че не винаги бяхме на една и съща позиция, считам подобно сътрудничество за изключително плодотворно. Разбира се, не е възможно. Казал съм го няколко пъти. Понеже така или иначе повтаряме това, което сме говорили на работните срещи и аз ще започна да повтарям. Не е възможно предложение за закон да бъде общо кратно от предложенията на всички. Промените в закона имат определени цели и следват определена логика. Сега ще се опитам да коментирам част от изложените позиции. Напомням, че го правя за трети или за четвърти път. Мисля, че по отношение на много от предложенията дадох смислени обяснения. Очевидно е необходимо повторение още веднъж.
На първо място, част от въпросите, които са по-детайлни. Те ще бъдат урегулирани на ниво типови документи. Не съм убеден, че на всички предложения мястото им е като текстове в закона. В крайна сметка законът не е методически наръчник, това е закон. В указанията на Агенцията и в типовите документи, които ще се изготвят в конкретни сфери. Доставки или строителство част от тези неща могат и ще бъдат регулирани с необходимата степен на детайлизация, която не е възможно да се постигне в закона. Изключително важната тема за така наречените независими наблюдатели.
Първо, по отношение на тези, които са представители на браншовите организации. Годишно в България се провеждат не по-малко от 7 500 процедури. Единствената причина да отпадне задължителният му характер не е нежеланието от наша страна. Напротив, аз категорично считам, че представител на браншовите организации във всяка процедура би допринесло за качеството й. Големият въпрос е всяка браншова организация дали може да осигури представители в няколко хиляди процедури. И отговорът е, не. В някои сфери на някои места могат, а на други няма как да се случи. Как тогава да има задължителен характер в закона? Искам да припомня на всички, че проява на правен нихилизъм е да се въвежда една норма, която не може да бъде изпълнена.
Когато всички браншови организации имат готовност, между другото това е въпрос, който може да се обсъди какво може да направи държавата, за да ни помогне в това отношение, да излъчат представител във всяка процедура. Изключително ми харесва това. Представителят да носи отговорност пред гилдията. Тогава аз съм готов това в закона да има задължителен характер. Защото когато говорим за уреждането на процесите от текстовете на закона не бива да забравяме, че има още една страна. Има страни с голямата драма с обжалванията, в които има по шест или по седем обжалвания на година. Не само защото възложителите не правят глупости, а защото няма изнудване, както има тук чрез обжалването. А защо няма изнудване? Защото има много силно вътрешно браншово регулиране. Ако някой от браншовата организация си позволи да изнудва колегите си, те веднага ще го изключат. И той в общи линии поръчка няма да има. Това ми се иска да видя аз. Когато във всички сфери строителство, доставки, услуги, браншови организации могат да ни снабдят, извинете за израза, с достатъчно участници, тогава аз съм готов подобна норма да има задължителен характер и да бъде детайлизирана в закона.
По отношение на Transparency. Първо, искам да им благодаря още веднъж, да им благодаря за чудесната работа, която вършат. Наистина това е една добра работа. Организация, която не е само на ниво публичност, но предлагайки конкретни механизми допринася така щото и извършването на публични разходи и провеждането на процедури по реда на закона за обществените поръчки да бъде по-прозрачен. Голямото лекарство, големият лек срещу корупцията не е само ефективно действие от страна на държавата. Големият лек е прозрачност.
Приветствам разработената от тяхна страна методика свързана с пактовете за почтеност. Имам леки резерви, доколко е възможно подобен механизъм да бъде вписан в закона и да има задължителен характер. На мен ми се иска да има по-скоро ролята на стандарт за качество, който всеки възложител, който иска да покаже, че е по-добър, по-прозрачен от другите да прави. Голямото ми притеснение е свързано с това, че с едно, две, три министерства, с една, две агенции, някои големи общини това ще се случи. Имаме ли ресурс, ако в закона сложим едно подобно изискване с императивен, със задължителен характер, да осигурим навсякъде представител на неправителствени организации. Моля да имате предвид, че представител на неправителствена организация не винаги е гаранция при всички случаи за честност и прозрачност. По отношение на Transparency, аз съм сигурен. В България в крайна сметка има хиляди неправителствени организации. Всеки ли представител на неправителствена организация е вид индулгенция. Щом е имало представител на Енджио нещата са чисти. Да не ви транслирам ситуацията. Неприятен случай с една процедура с дефект. Викам го служителя, правя остра бележка и той ми казва: „Ние имахме наблюдател от неправителствена организация.” Аз съм го споделял няколко пъти с тях. Изключително много ме притеснява възможността присъствието на представител на третия сектор, да се превръща във вид индулгенция за всякакви грехове. А иначе имат моята подкрепа това да го превърнем във вид стандарт, всеки който иска да покаже, че е по-добър и по-прозрачен от останалите на база договор с тях, да привлича подобни наблюдатели.
По отношение разликата между европейските и националните пари. Сега ще ви призная нещо, което ще ви притесни със сигурност. Аз съм против предварителния контрол. Споменах, че голямото достижение на закона е по-добрата система за предварителен контрол. Аз съм против предварителния контрол. Има развити европейски държави, в които няма никакви форми на предварителен контрол. Предварителният контрол в случая е една предварителна гаранция за качество, че възложителят няма да прави глупости и няма да извършва незаконосъобразни постъпки. По принцип за една поръчка, отговорност за това, кой какво възлага и как го възлага, носи възложителят. Чрез предварителния контрол ние, извинете, отнемаме част от правомощията му като гаранция за по-високо качество. Отнемаме част от тези му правомощия. Защо ги отнемаме? Защото очевидно не всичките ни възложители са склонни да играят по правилата, на първо място или имат недостатъчен капацитет.
Личното ми убеждение е, че когато всички възложители в България и централни институции и общини натрупат повече опит, когато имаме ефективен силен граждански натиск или добра система за ex-post контрол, в един момент надявам се да бъде скоро, предварителният контрол ще е излишен. Надявам се да дойде по-скоро този момент. Към момента то е необходимо зло.
Дали имаме възможност да имаме всеобхватен предварителен контрол? Теоретично, да. По отношение на всички процедури, въпрос на сметки е тотален, по отношение на всички 7000 процедури, които се обявяват годишно, какъв ресурс е необходим. А и не бива да забравяме, приемете го като аргумент от моя страна, макар че няколко пъти разговаряхме по въпроса, не искам да преповтарям дискусията, че крайната ни цел е да формираме една зрялост у възложителя. Той да носи отговорност за всичките си действия. Знаете ли какво се случва понякога, когато имаме добре действаща система за предварителен контрол. Сега ще ви стане смешно, но ще го разкажа. Възложителят пуска една документация. Тя не минава предварителен контрол в управляващия орган, защото има очевидно нещо нередно. Но той прави втори опит. В смисъл, това което е обект на нередността, той го е адаптирал по друг начин. Пуска я пак. И така до три или четири опита. В смисъл това е показателно за рефлекса, който съществува. Като има предварителен контрол това е гаранция, че всичко е наред. Не е така. Половината от финансовите корекции, които имаме са минали предварителен контрол. Няма възможност за такъв всевиждащ ястребов поглед, който да проникне в най-фините фибри на всяка поръчка и да открие къде е би имало проблем. Вид гаранция. Не е сто процентова.
Не бива да забравяме, че законът урежда общата рамка. Принципите за разпределение на публичните пари, които се харчат чрез процедури по реда на Закона за обществените поръчки. Илюзия е, че законът може да уреди в най-малки детайли, кой какво иска да си построи, да си достави или каква услуга да получи. Това е илюзия. Ще затегнем още повече ситуацията с типовите документи, но най-сетне трябва да оставим свобода на възложителя. Било то община, агенция или министерство, какво иска да получи в резултат на процедура.
Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: И аз благодаря господин Дончев. Една последна реплика.
ЦВЕТАН СИМЕОНОВ: Господин министър по отношение на представителството на браншовите организации, ако ние заради това, че не можем 7000 да осигурим и никога не им дадем възможност, те никога няма да могат да осигурят 7000. Тоест, влизаме в един порочен кръг. Нека тогава, когато не може да се осигури, да се напише в закона ясно, че не може да се откаже участието на представител на браншова организация. А те ако не се възползват от това си право, това остава вече техен проблем.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Минаваме към гласуване. Не може да влизаме в диалог. Мисля, че народните представители добиха достатъчно информация относно вашите виждания за закона. Така че предлагам да минем на гласуване.
Всички, които са „за”, моля нека да гласуват.
Гласували 13 „за”.
Против? Няма. Въздържали се? Четири въздържали се.
Законът е приет.
Благодаря на всички, които ни уважиха.
Благодаря на министър Дончев, на зам. министър Ангелов и на всички гости.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16.05 часа)


ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Валентин Николов

Стенограф:
Силвия Михайлова
(83 683)