Изслушване на министъра на икономиката, енергетика и туризма Трайчо Трайков и на министъра на културата Вежди Рашидов, както и на длъжностни лица – експерти от съответните министерства, относно Търговското споразумение за борба с фалшифицирането между Европейския съюз и неговите държави–членки, Австралия, Канада, Япония, Република Корея, Мексиканските съединени щати, Кралство Мароко, Нова Зеландия, Република Сингапур, Конфедерация Швейцария и Съединените американски щати.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
_____________________________________________________



СТЕНОГРАФСКИ ПРОТОКОЛ
№ 8


На 8 февруари 2012 г., сряда, от 15,10 ч. в пленарната зала на Народното събрание се проведе съвместно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, Комисията по правни въпроси и Комисията по културата, гражданското общество и медиите, при следния

ДНЕВЕН РЕД:

Изслушване на министъра на икономиката, енергетика и туризма Трайчо Трайков и на министъра на културата Вежди Рашидов, както и на длъжностни лица – експерти от съответните министерства, относно Търговското споразумение за борба с фалшифицирането между Европейския съюз и неговите държави–членки, Австралия, Канада, Япония, Република Корея, Мексиканските съединени щати, Кралство Мароко, Нова Зеландия, Република Сингапур, Конфедерация Швейцария и Съединените американски щати.

Изслушването бе водено от председателя на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм господин Мартин Димитров.
Списъците с поканените гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Добър ден на всички!
Тук виждате четирима председатели на комисии, но забелязвам, че към третата година от мандата ГЕРБ развиха своите демократични инстинкти и предлагат опозицията да води този дебат, затова ще бъда водещ на днешното изслушване.
Колеги, предлагам първо да изслушаме двамата министри, след това да дадем думата и на нашите гости. В рамките на три минути да има въпроси и становища от гостите, които сме поканили. Моля това да бъде спазвано, тъй като виждате, че сме доста хора. След това думата ще имат народните представители. Отново Ви моля регламентът от три минути да бъде спазван, тъй като в противен случай повечето хора няма да имат възможност да участват в днешната дискусия.
Министър Трайков, готови сме да започнем с изслушването – редно е Вие първи да вземете думата, заповядайте.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин председател на Икономическата комисия! На 26 януари 2012 г. България подписа Споразумението „АСТА”, което е договорено от Европейската комисия и от още десет други страни.
Европейският съюз прилага единна обща политика по отношение на търговските аспекти на правата на интелектуална собственост. От друга страна, поради наличие в споразумението на клаузи, които засягат наказателноправни аспекти във връзка с правата на интелектуална собственост, по които компетентността е споделена между Европейския съюз и държавите членки, АСТА трябва да се ратифицира и от самите държави членки.
Както знаете, споразумението беше подписано под условие за последваща ратификация от Народното събрание на Република България от посланика ни в Япония на 26 януари тази година. Във връзка с този подпис в много обществени кръгове възникнаха въпроси, за ратификацията предстои дебат в Народното събрание.
В рамките на настоящото изслушване бих искал да изясня няколко от най-често задаваните въпроси или повдиганите притеснения относно АСТА.
Какво представлява АСТА?
Споразумението има за цел да осигури еднакво висок стандарт на закрила на интелектуалната собственост в международен план. Въпросът със закрилата на интелектуалната собственост е един от приоритетите на Европейския съюз, заложени в стратегията „Европа 2020”. Стратегията определя правата на интелектуална собственост като едно от основните конкурентни предимства на Европейския съюз.
България избра да се присъедини към най-големия икономически съюз и търговски блок в света – Европейският съюз, и ползите за обществото ни, както и за икономическото ни развитие, които произтичат от това членство, смятам, че са безспорни.
Статистиката показва, че в момента страните от Европейския съюз губят повече от 8 млрд. евро годишно заради фалшифицирани стоки. АСТА дава възможност съществуващите високи стандарти на Европейския съюз за защита на интелектуалната собственост да се превърнат в световни стандарти и така да се защитят работните места в Европа.
Принципно АСТА трябва да е в интерес и на българските потребители, производители, вносители и автори. В момента български компании, произвеждащи традиционни български продукти – продукти, ползващи географски указания, защитени търговски марки, търпят загуби и се сблъскват с недостатъците в законодателствата на други страни, където техните авторски права не са защитени от фалшификации. Такива например са козметичните ни продукти, розовото масло, мебели, млечни продукти и други.
Участието ни в международно споразумение, което съдържа норми, отговарящи на нашия висок стандарт на закрила на интелектуална собственост, би трябвало да е в полза на нашите производители, вносители и автори. Чрез него те ще получат закрила за продуктите и труда си в търговските отношения със страни, които са се присъединили към споразумението. То е отворено за нови присъединявания и ще послужи като механизъм за постигане на външнотърговските цели на Европейския съюз и съответно на България.
Застрашава ли АСТА гражданските права?
В поредица от становища на експертите на четирите ведомства, пряко свързани с текстовете в АСТА, а именно Министерството на културата, Министерството на правосъдието, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, а преди това Министерството на икономиката и енергетиката и Патентното ведомство, се вижда, че АСТА не нарушава гражданските права и свободи. Според тези становища защитата на гражданските права е изрично предвидена в споразумението. Целта на АСТА е да се бори с мащабната нелегална дейност и не би трябвало да засяга обичайното ежедневие на потребителите. В споразумението има редица текстове, в които изрично е записано, че гражданските права и свободи следва да се неприкосновени. В същите становища на тези експерти се казва, че АСТА не ограничава свободата в интернет, не изисква следене на трафика и няма да доведе до цензуриране или закриване на уеб сайтове. Навсякъде хората ще продължават да ползват интернет информация в мрежата, както досега.
Това, което АСТА изисква, не е новост в нашето законодателство, защото нарушаването на авторски и сродни права е забранено и в сега действащото законодателство както в България, така и в Европейския съюз.
Твърди се, че АСТА (Anti-Counterfeiting Trade Agreement) е аналог на неуспешния американски законопроект SOPA (Stop Online Piracy Act). АСТА не е SOPA, тъй като не налага промени в законодателството на Европейския съюз, не съдържа правила за ограничаване на интернет сайтове и не задължава интернет доставчиците да наблюдават или филтрират съдържанието на техните потребители. АСТА не предвижда прекъсване на достъпа до интернет за никого.
Налага ли АСТА изменение в българското законодателство?
Казах какви са становищата. Според оценката на Европейската комисия АСТА не налага и промени в законодателството на Европейския съюз. Това е залегнало и в изрична декларация на Европейската комисия, а именно, че тя не възнамерява на основание на АСТА да изменя достиженията на правото на Европейския съюз или да хармонизира законодателството на Европейския съюз по отношение на наказателното прилагане в областта на правата върху интелектуалната собственост. Това го има изрично записано.
По отношение на процеса за АСТА.
На първо място, искам да подчертая – за Вас това е ясно, но нека и всички да чуят, че АСТА не е ратифицирана. Направена е една от поредица стъпки, пътят до която започва още 2007 г. За щастие в лявата част на залата виждам двама министри (към народните представители Румен Овчаров и Петър Димитров) и двама заместник-министри на моето министерство от това време.
През 2007 г. Европейската комисия представя предложение за договаряне на многостранно търговско споразумение за борба с фалшифицирането. Мандатът за започване на преговори е даден от Съвета на Европейския съюз, тоест от всички страни членки. По силата на този мандат Европейската комисия е упълномощена да води преговорите, които стартират още 2008 г., тоест пак в същия мандат. Окончателният текст на АСТА е публикуван на сайта на комисията през 2010 г.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Е, и?
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: И е свободно достъпен на всички езици на Европейския съюз, включително и на български.
АСТА е било обект на три пленарни дебата в Европейския парламент, който е приел две резолюции и една декларация. В последната си резолюция от 24 ноември 2010 г. Европейският парламент прие положително становище и изрази подкрепа за споразумението – 2010 г., пак обръщам внимание, е година, в която сегашните европейски парламентаристи на България бяха на тези позиции.
Вярвам, че българските евродепутати от всичките ни политически формации, представени в Европейския парламент, са следили хода на разискванията и са информирали политическите си ръководства в България своевременно.
Независимо от гореизложеното, държа да подчертая, че опасенията и реакциите във връзка с АСТА на интернет потребителите поставиха въпроса за необходимостта от представяне пред обществеността на същността, целите и изискванията на АСТА. Предизвикаха се сериозни дискусии не само в България, но и в редица други страни. Предстоят срещи и обсъждания с възможно най-широк кръг представители на заинтересованите страни, които в случая на практика са всички. Приемам и днешното изслушване като част от тази дискусия в най-отговорната институция на парламентарната ни република.
България има възможност да отхвърли споразумението. Надявам се при такъв сценарий да го направим обосновано, след задълбочен и адекватен правен анализ, за да не навредим на икономическите, търговските и външнополитическите интереси на страната ни. Аз съм категоричен, че ако бъдем убедени в тезите, които се различават от тези на експертите, то до процедура на ратификация е възможно да не се стигне.
Убеден съм, че Народното събрание на Република България ще проведе необходимите дискусии и ще направи своето волеизявление. Законодателната процедура в България дава достатъчно свобода и гаранции за прозрачност, демократичност и отчитане на интересите на всички граждани и заинтересовани страни. Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Преди да вземе думата господин Вежди Рашидов искам да се обърна към господин Трайков и към господин Рашидов.
Уважаеми господин Трайков, господин Рашидов! Има един ключов въпрос, който без всякакво съмнение касае всички нас в тази зала, тъй като и премиерът Борисов се ангажира да приеме част от АСТА, а частична ратификация не е възможна.
Въпросът, който господин Трайков не засегна, но на който задължително трябва да ни отговори господин Рашидов, е възможно ли е това споразумение да бъде прието частично, тъй като юристите казват, че не е възможно, а са възможни цялостна ратификация и отказ от ратификация. Това е ключов въпрос. Знаете, че вече има подпис от страна на българското правителство на вариант под това търговско споразумение. Можем да приемем или отхвърлим, или има и трета възможност?
Господин Рашидов, заповядайте.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми представители на гражданското общество, колеги! Благодаря за Вашата покана да бъде изслушана позицията на Министерството на културата във връзка със Споразумение „АСТА” и произтичащите от него последствия.
От самото начало искам да кажа, че ние закъсняхме с тази дискусия и оставихме в хората, най-вече в младите хора, да се разгори съмнението, че може да се приеме акт, който да ограничи техните права да общуват в интернет. Приемам вината и като своя за това забавяне, затова с особена готовност участвам в обсъждането.
Изправени сме пред много деликатен казус – казус, който изисква от нас да намерим онзи тънък баланс, който би гарантирал както безусловната свобода на общуване в интернет, така и безусловните права на авторите да получават, макар и малко, възнаграждение за своя труд.
Изправени сме пред необходимостта мъдро да приложим основния принцип на демократичното право, тоест, че правата на едни свършват там, където започват правата на други. Става дума за необходимостта да се намери баланс между интересите на милиардите потребители на интернет – свободно да обменят информация помежду си, и необходимостта да бъдат защитени правата на милионите артисти, автори, продуценти, носители на авторски права – на тези, които със своя ежедневен труд създават това, което наричаме с общото име „Култура”.
Като начало аз искам да кажа, че категорично заставам зад пълното неограничено безусловно право на всички потребители на интернет да общуват и да ги уверя, че споразумението не засяга техните действия в мрежата, по никакъв начин не ограничава свободата на общуване в интернет, не заплашва личните данни или кореспонденцията на потребителите. И при действащото законодателство действията на полицията или административните органи никога не са били насочени към крайния индивидуален потребител.
Затова призовавам обществото и най-вече младите хора да се успокоят, че няма да бъдат обект на преследване и следене при споделяне в интернет. Не се предвиждат и няма да бъдат подкрепени никакви промени в българските закони и свободата на общуване в интернет ще бъде така гарантирана, както и досега.
В същото време като министър на културата съм длъжен да подчертая, че ние като българско общество, като държава и като Европейския съюз сме длъжни да гарантираме правата на артистите, скучно наречени в закона „носители на авторски права”. Известно и парадоксално е, че както в цял свят, така и у нас творците и артистите се ползват с голяма популярност, известност, уважение, възхищение, но не така стои въпросът с техните авторски права. Струват ми се крайно незаслужени тежките нападки, отправени през последните седмици именно към тези най-креативни хора в обществото.
Получава се така, че правата на авторите са правата на едно малцинство срещу ползването на техните произведения от огромна част от обществото. По тази причина законът защитава техните права, за да могат тези хора да получават средства от ползването на техните произведения и да създават нови. Това е едно естествено и справедливо развитие на взаимоотношенията „правоимащ/ползвател” и то е отразено в нашето законодателство.
Тъй като аз самият съм автор и творец и много добре знам, че у нас получаваните средства от тези хора са направо мизерни, Ви призовавам да покажем повече уважение към родните ни автори, поети, писатели, артисти, музиканти и художници.
Това, което сме длъжни да направим, е да гарантираме на своите артисти възможността достойно да съществуват от резултатите на своя труд да получават фиксираното от закона възнаграждение, именно когато техният продукт е такъв, че се търси, има зрители, фенове, слушатели и поддръжници.
Аз съм за продължаване на дискусията, която ще помогне на 240-те колеги от парламента да намерят точната граница между правата на малцинството – авторите и творците, и интересите на огромна част от обществото – потребителите на интернет.
Уважаеми колеги, аз смятам да спра до тук. Ако имате конкретни въпроси във връзка със Споразумението „АСТА”, добре е да ги зададете към ресорния заместник-министър Митко Тодоров и директора на дирекция „Авторско право и сродните му права” господин Георги Дамянов, както и към юристите, които са съставили текста. Благодаря. (Единични ръкопляскания от публиката.)
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаеми колеги, уважаеми господа министри, уважаеми гости! Бих искала да Ви представя становището на отдел „Европейско право”, което поискахме във връзка с Търговско споразумение за борба с фалшифицирането между Европейския съюз и неговите държави-членки, Австралия, Канада, Япония, Република Корея, Мексиканските съединени щати, Кралство Мароко, Нова Зеландия, Република Сингапур, Конфедерация Швейцария и Съединените американски щати (ACTA).
Целта, за да Ви представя тези стъпки, са именно, за да се види самата процедура и че с днешното изслушване се дава старта на дискусията по въпроса за търговското споразумение, което вълнува всички.
Съвсем кратко е и становището, което ще Ви зачета.
Общата информация касае Търговското споразумение за борба с фалшифицирането, което представлява многостранно споразумение, подписано от Европейския съюз и от 22 държави – членки на Европейския съюз, както и от други държави, а именно Австралия, Канада, Япония, Република Корея, Мексиканските съединени щати, Кралство Мароко, Нова Зеландия, Република Сингапур, Конфедерация Швейцария и Съединените американски щати. Процедурата по подписването на Търговското споразумение за борба с фалшифицирането е уредена в чл. 39, съгласно който то остава открито за подписване от страна на участниците в преговорите за сключването му и от страна на всеки друг член на СТО, за което участниците могат да се съгласят с консенсус, от 1 май 2011 г. до 1 май 2013 г.
Дискусиите по това споразумение започват през 2007 г. Официалните преговори стартират през юни 2008 г. и приключват през ноември 2010 г., като преговарящите страни започват изпълнението на техните вътрешни процедури по ратификация.
Всички страни по споразумението, с изключение на Европейския съюз, Швейцария и Мексико подписват ACTA през декември 2011 г. Европейският съюз подписва ACTA на 26 януари 2012 г. в Токио.
По своята същност, Търговското споразумение за борба с фалшифицирането представлява съвместно споразумение, което трябва да бъде сключено съвместно от държавите – членки на Европейския съюз, и от самия Европейския съюз в областта на компетентностите, които споделят. Това е така, защото споразумението съдържа наказателни разпоредби - област, която се счита за "споделена" компетентност между Европейския съюз и неговите държави членки и следователно да бъде подписан и ратифициран от Европейския съюз и от всички 27 държави членки.
Последващи действия на ниво Европейския съюз и държави членки.
След подписване на ACTA от Европейският съюз и неговите държави членки, Европейският парламент следва да започне процедура за даване на съгласие. Това включва дискусии в различните комисии на Европейския парламент и вероятно публично изслушване. Гласуването на „съгласието” е вероятно да се проведе към края на лятото 2012.
След като Европейският парламент даде съгласие за сключване и националните процедури по ратифицирането в държавите членки са завършени, Съветът на Европейския съюз трябва да приеме окончателно решение за сключване на споразумението. Това ще се съобщи на останалите страни по ACTA и споразумението ще влезе в сила за Европейския съюз.
Следователно, следва да се отбележи, че подписването на споразумението от представител на държавата не обвързва Република България, тъй като е необходимо то да бъде ратифицирано от Народното събрание.
В Конституцията на Република България не е предвидено даване на мандат от страна на Народното събрание при водене на преговори и сключване на международни договори. Народното събрание ще може да даде окончателното си становище и да направи информиран избор при разглеждането на Закона за ратифициране на споразумението.
Ратификация на Търговското споразумение за борба с фалшифицирането.
Търговското споразумение за борба с фалшифицирането следва да бъде ратифицирано със закон от Народното събрание по силата на чл. 85 от Конституцията.
Законът за ратифициране може да съдържа резерви по конкретни текстове. Процедурата по ратифициране на споразумението може да отнеме по-малко от месец.
Процедурата съответно тече по съответния ред и по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В 3-дневен срок от постъпването на законопроекта председателят на Народното събрание го разпределя на постоянните комисии, като определя и водеща комисия.
Законопроектът се обсъжда не по-рано от 24 часа и не по-късно от три седмици от получаването му, като се представят на председателя на Народното събрание докладите на комисиите от председателите на водещата комисия, респективно и от други, ако има такива.
За първо гласуване докладите по законопроектите се представят не по-късно от два месеца от тяхното внасяне. Законопроектът, мотивите към него и докладът на водещата комисия се представят на народните представители поне един ден преди заседанието, в което ще бъдат разгледани. По принцип, законопроектите се приемат на две гласувания, но при приемане на ратификации е допустимо те да бъдат разгледани и приети в едно заседание.
Приетият закон се изпраща на Президента на Република България за издаване на указ за обнародване. Законът се обнародва в „Държавен вестник” и влиза в сила след три дни, освен ако в самия закон не е определен друг срок.
Мисля, че това дава една яснота по самата процедура и че имаме достатъчно време, за да започнем и да проведем нашата дискусия по търговското споразумение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Както се разбрахме в началото, сега е моментът гостите и представителите на гражданските организации да участват и зададат своите въпроси. Знам, че 3 минути не са много време, но искаме да чуем повече хора.
Моля, представяйте се и смело задайте въпроси, за да ги чуят представителите на изпълнителната и на законодателната власт.
Заповядайте!
ВЕСЕЛИН ТОДОРОВ (Асоциация „Българска книга”): Нашата асоциация обединява почти всички книгоиздатели, книготърговци и литературни агенти в България. Няма друга алтернативна организация. Казвам го, за да става ясно кого представлявам.
Уважаеми министри, дами и господа народни представители! Искам категорично да изразя становището на българските издатели, литературни агенти и търговци, както и становището на Европейската асоциация, тоест на всички европейски книгоиздатели в подкрепа на АСТА и с настояване максимално бързо да бъде ратифициран във вида, в който е.
Ще изложа аргументите само с няколко думи. Във всеки случай становището ни е писмено и който желае – тук е налично, можем да го изпратим и по имейл.
Какво е АСТА?
АСТА защитава европейските творци иноватори. Създава и запазва милиони европейски работни места. Стимулира икономическото възстановяване на Европа и на нейната конкурентоспособност. Предоставя значителни ползи на европейските граждани, които са извън съществуващата международна законодателна рамка. Насърчава международната търговия и утвърждава върховенството на закона. Насърчава иновациите, изобретателността, технологичния напредък и инвестициите. Предоставя на европейските творци и на всички износители самочувствие и увереност да популяризират своите продукти, без да се страхуват от пиратство и насърчаване на фирмите да поемат рискове и да привличат инвестиции за развитие на нови продукти. Разбира се, защитава здравето и безопасността.
Защо се получи тази дискусия в България?
Според мен, нашата критика, конкретно към правителството, е поради липсата на достатъчно информация, а може би и на прозрачност по начина, по който е подписано и по начина, по който досега се е действало. Това не отменя по същество съдържанието на АСТА.
Тъй като се появиха много спекулации за АСТА, бих изброил няколко от най-фрапантните неверни твърдения за него.
АСТА няма да наложи промени в законодателството на Европейския съюз, няма да ограничи и редуцира основните права и граждански свободи, няма да инкриминира нетърговските дейности на физически лица. На това искам основно да акцентирам, че то се отнася само за търговски организации. Няма да затрудни законната търговия, няма да затрудни търговията с генерични лекарства, няма да възложи на правителствата да изискват от интернет доставчиците да прекратят интернет връзката на потребителите си, няма да изисква от граничните власти да претърсват багажа на пътниците и техните лични устройства за наличие на елементи, нарушаващи правата върху интелектуалната собственост, няма да изисква разкриване на информация, което противоречи на правото на дадена страна, няма да изисква блокиране на сайтове, няма да оказва неблагоприятно въздействие и влияние върху достъпа или ползване на интернет, няма да ограничи изобщо достъпа до информация.
И на финала, ако не ратифицираме или много ограничено ратифицираме АСТА, мога отново да Ви гарантирам, че в нашия бизнес ние ще бъдем – България като държава, считани за пиратска държава и световните литературни агенции ще продължат да отказват предоставяне на права, особено за електронни формати, както става и в момента. Благодаря. (Единични ръкопляскания от публиката.)
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: И аз благодаря.
Кой ще бъде следващият за изказване? По-важни в случая са критичните бележки, бих казал.
Господин Асен Генов поиска думата. Заповядайте!
АСЕН ГЕНОВ (Фондация „14 януари”): Представител съм на Фондация „14 януари”. Освен това съм участник в много граждански инициативи в защита не само на дигиталните права и свободи на гражданите, а и на всички други последици, които биха произтекли от приемането и ратифицирането на АСТА от българския парламент.
Тук чухме представители на лобистите, които ни уверяват, че няма никакъв проблем с приемането на АСТА.
Преди да задам няколко конкретни въпроса, искам да кажа няколко думи и аз. Произтичат сериозни проблеми от приемането на АСТА. Изказването на двамата преди мен беше базирано на един документ на Европейската комисия „10 мита за АСТА”.
Тези 10 мита за АСТА бяха развенчани от юристи, които не споделят мнението, че АСТА не е обвързващ по никакъв начин документ за България. Българското общество трябва да знае нещо много важно при подписването на този документ, незнайно по какви причини от посланика на България в Япония, в присъствието на земеделския министър, който между договорките за квотите за риба и квотите за цитрусови плодове, също така полага подписа си под АСТА. Това, което е притеснително за българското общество, е фактът, че дискусията започва след това. Постфактум, типично – за всичко, което наблюдаваме до този момент в България като законодателен процес, най-вече от 2009 г. досега. Постфактум, повтарям го много ясно!
Трите въпроса, които задавам.
Първият въпрос е защо се наложи това нещо да бъде подписано тайно от българското общество?
Вторият въпрос. Освен дискутираните интернет права и свободи, дигиталните права и свободи, за които българският законодател и изпълнителната власт очевидно нехае, някои от отговорните господа, свързани с приемането и бъдещето ратифициране на този договор, дали са разсъждавали, дали са поискали експертиза по въпроса как ще се отрази АСТА върху генеричните лекарства? Това е един много сериозен проблем.
Има мнения на организации, свързани с достъпа до медицина, до медицинско обслужване, които твърдят, че страните от Третия свят и бедните страни – България не може да се похвали, че е богата страна, ще бъдат много сериозно ударени, образно казано, от АСТА и ще бъде ограничено правото дори с цената да бъде спасен животът на хората до достъп до генерични лекарства. Българското общество трябва да го чуе този отговор.
Един пример. Ако един курс по химиотерапия струва 5-6 хил. лв., възможно е с генерични лекарства цената на този курс да падне до 1000 лева. Управляващите трябва да отговорят на този въпрос.
Третият въпрос, на който трябва да отговорят управляващите, е как ще се отрази това нещо върху зърнопроизводителите? Чуват се коментари, и то на хора, които са компетентни също така, че това ще ограничи сериозно техните права отново в полза на корпорациите. Това са трите въпроса, които искам да задам. Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря.
Има ли друг представител на гражданското общество, на нашите гости, които желаят да се изкажат? Важно е да се чуе Вашата дума.
Направихте си труда да дойдете дотук, заповядайте!
СТЕФАН МИНЧЕВ („Булакт”): Аз съм председател на Управителния съвет на „Булакт”. Това е една от тези организации, които току-що тук бяха наречени лобистки.
Нашата асоциация от доста време се опитва да помогне в борбата с пиратството. Аз лично много се засегнах от мнението на колегата, защото ако някой от народните представители ме познава, моля, нека да каже какъв лобист съм точно! Никога не съм контактувал с нито един народен представител.
Ако съм тук, то е, защото напоследък се чува мнението само на другата страна.
Бих искал да подкрепя господин Рашидов, който много правилно каза, че ако нещата продължават така, скоро българските творци просто няма да има какво да ядат. Защото заинтересовани хора размахват тук едни плашила и спекулират с незнанието на неспециалистите, като казват, че основни права и свободи на хората ще бъдат ограничени. Ако това е вярно, значи те в прав текст казват, че българският парламент и българското правителство им кроят шапка! А аз се съмнявам, че е така и като гражданин не вярвам в такова нещо!
А като професионалист Ви казвам, че това всичко е абсолютна измама. Става въпрос за интереси и нека не се заблуждаваме, че пиратският бизнес е огромен. В него се въртят много големи пари, които кореспондират с организираната престъпност, с разпространението на наркотици, с проституцията и с много други неща, които се преследват от закона. Ако някой тук е „против” подобен род неща, които най-накрая българската държава е направила цивилизационен избор да приеме сега, той значи е „за” всички онези неща, с които законът и без това ужким се бори.
Така че тук вододелът изобщо не минава по линия на това дали има спорни текстове, които евентуално биха позволили на някого да спекулира и злоупотребява с тях, а въпросът е какъв избор ще направим ние най-накрая. Ще бъдем ли държава на реда и закона, ще бъдем ли държава, която уважава творците си и хората, които се опитват да изкарват хляба си по този начин или ще бъдем една дивашка държава, в която всичко се краде и злоупотребява? Такива ужасни киберпрестъпления, които се извършват в България, няма в момента почти никъде по света. Уверявам Ви!
Не става въпрос само за това, че на някого са откраднали парчето филм и той сега бил заинтересован да си го пази. Става въпрос за това, че цяло едно поколение беше отгледано и възпитано в духа на това, че интернет е място, където се раздават безплатно неща. Ако е така, питам аз, къде там раздават безплатна храна или дрехи, или автомобили, за да отида да си взема? Защото музиката, филмите, игрите и всички останали литературни и прочее произведения на интелектуалния труд се раздават безплатно!
Тук уважаемите колеги, интернет провайдери, които присъстват, са много гласовити напоследък, като казват, че, видите ли, някой неправомерно се е опитвал да ги обвърже да изпълняват полицейски функции, да следят за реда в интернет. Аз бих казал, че това е тяхно естествено гражданско задължение, тъй като кой гражданин, ако случайно стане свидетел на престъпление, няма да рапортува за него? Още повече, ако тези престъпления всъщност се извършват с активното или пасивното съдействие на тези интернет провайдери.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Времето, времето!
СТЕФАН МИНЧЕВ: Освен това, нека не се заблуждаваме, когато се говори, че интернетът бил безплатен. Всъщност трафикът, който се генерира в интернет, е основно пиратски и потребителите плащат за него. Когато отидете да си платите интернета, оттам Ви посрещат едни реклами: „Купете си този интернет с тази голяма скорост на свързване, защото ще можете да гледате безплатно филми, да слушате музика, да играете игри!”, и така нататък.
Пак казвам, това е бизнес и става въпрос за бизнес интереси. Нека не се заблуждаваме, че протестите са граждански, спонтанни и са във връзка с нарушените права на гражданите. Това просто не е вярно! Ако става въпрос за граждански протести, ние също можем да изкараме много хора на улицата и да организираме протести. Ако това е целта, така кажете! Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз се обръщам към всички участници! Нека днешното изслушване да не прерасне в размяна на нападки. Силата на аргументите е важното нещо. Нека чуем аргументите на всички наши гости. Няма смисъл да се влиза в лични разговори, в лични нападки. Това отслабва дискусията и дебата.
Заповядайте, господин Захов.
ТЕОДОР ЗАХОВ (Българска асоциация по информационни технологии): Искам да кажа няколко неща.
Определено не мога да се съглася, че Споразумението „АСТА” в целостта си е полезен за България документ. То съдържа текстове, които действително биха предотвратили и по-скоро биха ангажирали другите, подписали документа, да предотвратят фалшифицирането на търговски марки, стоки и прочее. Особено в частта, която касае технологиите – тук искам да подчертая особено за технологиите, не само за интернет, АСТА съдържа рестриктивни текстове, които въпреки че са предхождани от думичката „може”, биха довели до ограничаване на технологичното развитие на държавата.
Говорейки за правата и свободите на гражданите, в АСТА също така се съдържат текстове, които биха задължили действително телеком операторите, не интернет провайдерите, а телеком операторите, защото интернет отдавна не е просто интернет бизнес и свързаността е много близо до това да бъде прието в международен мащаб да бъде изконно човешко и да се въведат задължения за филтрирани наблюдения към операторите, които предоставят свързаност. И, как да кажа, сравнението може да бъде – да направим магистрали, които да пропускат само определена марка коли. Е, не става! Не е нормално и е дълбоко погрешно като логика.
Важно е да се отбележи, че АСТА е международно споразумение, което по всички правни норми е с предимство пред националното законодателство, тоест какво е подписано с АСТА, независимо че може да не се промени националното законодателство, България е длъжна да спазва АСТА. Следователно това, че ние няма да променим законодателството си на база на АСТА, нищо не означава. Приемайки споразумението, ще трябва да се съобразяваме с неговите клаузи.
Има принципи за неутралност на мрежата в процес на изготвяне в Европейската комисия и в Щатите, които тепърва създават регулация за неприкосновеност на трафика, а с АСТА – споразумение, опитващо се да въведе остарели норми върху един нов създаващ се световен модел за обмен на информация, всъщност бихме въвели едно ретроградно споразумение, което да възпрепятства българските иновации. То няма да ни защити от копиране на нашите продукти в чужбина, нито пък ще доведе до повече пари за българските автори – нещо, което горещо споделям.
В другото си качество, аз съм съиздател на вестник „Капитал” и като такъв съм изцяло в другата ситуация. Вестник „Капитал” е нон-стоп копиран, статиите са препечатвани навсякъде, обаче ние не се оплакваме от това, защото смятаме, защото е по-важно да имаме свобода за използване на информацията. Ако хората не са споделяли, не са си разменяли идеи, може би човечеството щеше да се намира на нивото на развитие отпреди няколко хиляди години. (Единични ръкопляскания.) Не бива да се ограничават основни естествени права!
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря.
Заповядайте. Моля за конкретни аргументи и въпроси.
КОНСТАНТИН ПАВЛОВ (фондация „14 януари”): Ще започна с аргументите, след това имам и един въпрос.
Първо, тук се казаха много думи, че споразумението няма да промени по никакъв начин българското законодателство. Тогава ми е странно защо тук се чуха искания възможно най-бързо да се приеме? Нали нищо няма да се промени?! Не ми е ясна връзката между двете неща.
Второ, имам чувството, че живея в различен свят. Докладчикът от Европарламента обявява това споразумение за маскарад, дава си оставката, посланичката на Словения в Токио се извинява на словенския народ, че е подписала такова споразумение; Полша спря процедурите по АСТА; Чехия спря процедурите по АСТА, обаче ние тук, в България, живеем в някаква паралелна вселена, в която чуваме съвсем други работи.
Има огромна нужда от реформа в областта на авторското право, на сродните му права, и то свързано с това, че вече репресивните мерки навлизат сериозно в личното пространство на гражданите. Тази реформа е наложена от технологичния процес, а не е защото някои хора са се събудили една сутрин и са казали: „Дайте сега да се реформираме”. Това е по причина, че всеки човек в джоба си има телефон, на бюрото си има компютър и не може към всеки телефон или компютър да се сложи по един полицай, това е абсолютно невъзможно. Следователно трябва да се направи реформа и естествено да се намели до минимум лицемерието, защото ако си спомняте, когато живеехме по времето на комунизма, тиранията започваше от лицемерието, от лъжите, които се говореха в публичното пространство, пренесени в живота, те се превръщаха в тирания и в репресия. Това трябва да го изхвърлим!
Заявленията, че няма да се промени законодателството, могат да се разглеждат и от обратната им страна: няма да се промени законодателството, следователно няма да има реформа в тази област, следователно България завинаги ще изостава на опашката – това е неприемливо.
Следва въпросът ми. Знаете, че текат паралелни процедури в българския и в Европейския парламент. Ако българския парламент ратифицира АСТА, а Европейския парламент не го ратифицира, ми е интересно какви ще са последствията за България? Моля да отговори този, който се чувства компетентен.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря.
Моля да не се злоупотребява и по един човек от една организация да взема еднократно думата.
Заповядайте.
НЕВЕН ДИЛКОВ (Сдружение за електронни комуникации): Нашето сдружение представлява своите членове, които са интернет доставчици и телеком оператори в България.
Искам да кажа няколко неща. Първо, ние подкрепяме напълно всички законни и нормални начини за подкрепа и в защита правата на правоносители, филмови дейци, автори и всички дефинирани в Закона за авторското право и сродните му права субекти. Ние сме „за” това.
Второто нещо, което искам да дам като обща информация и е важно да се вземе предвид, е следното. АСТА във вида, в който е в момента, създава предпоставки за промени в много други закони. Много от условията, включени в АСТА, са широко дефинирани и включват разширяване на правомощия, вкарване на допълнителни изисквания за съдействие от интернет доставчиците при нужда и при разследване по дадени случаи на нарушаване на авторски права. В момента това не се прави. Всъщност това означава, че интернет доставчиците не са способни и компетентни към момента да оказват изключително качествено такова съдействие. Най-важното, ние не искаме да се занимаваме с нещо, което не е част от нашия бизнес.
Молим Ви да не ни вменявате полицейски функции там, където не са в нашата компетенция.
България може да не е на първо място в света по производство на филми и книги, но е на едно от първите места по качеството на интернет и то е заслуга на компаниите, на средата и на културата, която се е създала в България. Моля Ви да се съобразите с това и да я защитите. Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря.
Заповядайте.
ДИМИТЪР ГАНЧЕВ (Интернет общество, България): Вярно е, дами и господа, че в такава една дискусия аргументите са най-важното нещо. Вярно е също така, че аргументите ги изприказвахме през миналите седмици и едва ли има някой в тази зала, който не е чул едните или другите аргументи. Напротив, по лицата на всички хора в залата чета, че те не желаят повече да ги слушат, защото всеки е чул и едните, и другите.
По тази причина бих погледнал нещата от друга страна и бих ги обобщил.
Това, за което става дума в момента, е защита на стари бизнес модели и противопоставяне на нови бизнес модели. Едните казват „Ограбват ни”, другите казват „Не спирайте прогреса и развитието ни”. Факт е, че обществото рано или късно трябва да вземе решение, да направи своя избор между старите и новите бизнес модели, това е неизбежно, трябва да направим този избор и ще го направим.
Господа депутати, за съжаление Вие също ще трябва да направите този избор, и то съвсем скоро. Като представител на обществена организация искам да кажа, че обществото ще запомни този избор, който сте направили, какъвто и да е той. Затова подходете отговорно и вземете правилното решение!
Пак казвам: основният избор е между старите и новите бизнес модели. Ясно е, че какъвто и да е изборът, той ще ощети едната страна, Вие просто трябва да изберете коя да бъде тя. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: И аз благодаря.
Заповядайте.
ВЕЛИЗАР СОКОЛОВ (управител на „Арсис консултинг”): Фирмата е юридическа кантора, създадена от мен през 1991 г. През последните 21 години се занимава изцяло специализирано с интелектуална собственост – авторско право, сродни права, индустриална собственост. Благодарение на това ми качество мога да кажа, че не взимам микрофона и думата, за да защитавам една или друга лобистка теза, а по-скоро върху изказаното до този момент от колегите съм си направил кратки бележки с молба да ми бъде разрешено да внеса яснота по това какво пише в АСТА. За жалост оставам с впечатление, че много малко от хората, които вземат думата по АСТА, са прочели самото споразумение в оригинал или най-малкото са се посъветвали с юристи, които се занимават с прилагането на националната правна норма.
Ща започна отзад напред.
По казаното от господин Ганчев, изключително много адмирирам предложението му да се мисли за нови бизнес модели. Това обаче е покана към бизнеса. Ние се намираме в парламента, намираме се пред господа министрите и пред депутатите. Нека те да мислят за рамката и закона, по които трябва да работим. А бизнесът, интернет бизнесът да подхване обществена дискусия, да седне на масата с правоносителите и да разработят заедно един нов бизнес модел, който според тях да е работещ. Да започнат нов процес по създаване на законодателство, което да регламентира този бизнес модел. Но да вземаме повод от подписването на Споразумението АСТА, за да лобираме за изграждането на нов бизнес модел, на мен не ми се струва много резонно и не е сега моментът. В момента сме се събрали да говорим за АСТА – дали да ратифицираме АСТА и при какви условия. Това е моят коментар по отношение на казаното от господин Ганчев.
По отношение на казаното от господин Дилков, свързано с предоставянето на информация, следенето на трафика, задължението на доставчиците на интернет да инвестират милиони долари, за да вкарват техника, която да осъществява такова проследяване и такъв контрол, ако съм разбрал правилно твърдяното от господин Дилков. Искам да го успокоя с едно нещо в качеството ми на юрист. Нека да не бъркаме разпоредбите на Закона за електронните съобщения, разпоредбите на Закона за електронната търговия със Споразумението АСТА и със Закона за авторското право и сродните му права за следене на трафик, за кореспонденция, за съдържание на кореспонденция. В Споразумението АСТА за това нещо не става въпрос абсолютно никъде! Който е прочел някъде думата „трафик”, „кореспонденция” и „съдържание”, ще го поканя да ми каже точно къде е това в Споразумението АСТА.
Всички реферират към спорния чл. 27, т. 4, който ще се опитам да възпроизведа. Той казва: „Компетентният орган може да разпореди по искане на правоносителя от доставчика на услуги незабавно да предостави информация, която дава достатъчно данни за разкриване самоличността на лице (няма трафик, няма негова кореспонденция, няма адресати, няма получатели), което стои зад акаунт, чрез който се осъществява нарушение, ако за предоставянето на тази информация е предявен законно допустим иск.”
Много хора се бъркат от превода, който не е съвсем точен. Той използва думичката „claim” в оригинала. „Claim” означава „претенция”, „искане” и във всеки един английски правен език се превежда като „гражданска претенция” или като „граждански иск”. В официалния превод на споразумението на страницата на Европейския съюз пише „жалби”. И оттам настава суматохата, че става въпрос за жалба до полицията, че ще се образуват наказателни производства и в рамките на тези наказателни производства, как беше, ще пътуваме в такситата с по един полицай – кой го каза, не разбрах, ще пътуваме в колите си с един полицай до нас!
Колеги, чл. 27, т. 4 от АСТА касае гражданското съдопроизводство в рамките на предявен граждански иск. Правоносителят, като ищец по този граждански иск има право да поиска от съда, който съд – компетентният орган в гражданското съдопроизводство в България, уважаеми колеги, не е полицията, не е Министерството на вътрешните работи или Националната следствена служба, или друга секретна служба, компетентният орган в гражданското съдопроизводство е съдът! Съдът преценява допустим ли е, основателен ли е искът, има ли достатъчно данни. След осъществяването на този съдебен контрол разпорежда със съдебно удостоверение на доставчика да разкрие не кой какво си пише, а какво е неговото име, къде му е адресът, за да може правоносителят – ищец, да докаже пасивната легитимация, да докаже срещу кого води делото.
И всички казват: „Ама, как може такава ценна лична информация да се разкрива на база на твърдяно нарушение”. Всяко едно нарушение до влизането на решението на съда в сила е твърдяно. Следователно ние не можем да искаме информация за нетвърдяно нарушение, защото няма как да започнем процеса, който да приключи и да докаже има или не нарушение. Този текст съществува в Закона за авторското право и сродните му права от 2006 г.
Колеги, не се притеснявайте за генеричните и лекарства.те АСТА изрично казва: „Всяка договаряща страна може по свое желание да изключи патентите”. Генеричните и лекарствата се закрилят с патенти. Следователно ние можем да изключим патентите и лекарствата и да не ги пипаме.
За зърнопроизводителите, нека да не бъркаме търговската марка, защото няма търговска марка върху зърната, там има сортове растения и породи животни, за тях има специални закони. АСТА също не говори за сортове растения, а говори за фалшифициране на търговски марки, нарушения на авторско право.
Нека да четем споразумението и тогава да водим дебати! Нека да оставим политиката на страна, за да свършим някаква работа. Благодаря Ви много. (Единични ръкопляскания.)
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте.
РАДОСЛАВ СТОЯНОВ (представител на неформалната организация, която спомага за протеста в София на 11 февруари от 11,00 ч. пред НДК): Доколкото разбрах, господинът, който говори преди мен, е адвокат. Той прави парите си, като буквално хваща нарушители на авторско право. Мисля, че той не може да бъде професионалист и безпристрастен едновременно. (Единични ръкопляскания.)
Само да Ви информирам колко престъпници има в България в момента, ако се приеме АСТА. Шестстотин и петдесет хиляди човека всеки ден ходят на „Zamunda.net”, за да свалят дали филми, дали музика, дали произведения на Платон или Аристотел, не знаем. В България в момента по официални данни има над два милиона ползватели на Фейсбук. Много хора ползват Фейсбук, защото обичат да споделят, да показват какво харесват, какво са или какво искат да бъдат и да посрещнат, и да видят подкрепа от своите приятели. Много пъти те правят това чрез чуждо творчество, включително качват снимки на марки коли, обувки – знаете. Ако АСТА влезе в сила, тези хора ще бъдат престъпници. Как ще функционира българският съд – чудя се!
Няма нищо лошо всеки да получава заслуженото си. Само че нека това не бъде с цената на правата на всички.
Не съм чул в българския парламент многоуважаваните народни представители да повдигнат въпроса за дигиталните човешки права, защото е време! Нека първо да осигурим гражданските права онлайн, а след това търговските! Кога всичко стана бизнес?!
Още нещо, което не се изказа като аргумент досега. Съжалявам, господа народни представители, съжалявам, мои сънародници, но твърде често в България, колкото по-нависоко се отива, ни се дава причина да не вярваме, да нямаме доверие, дори нещо, което е измислено да прави добро – да не умрат горките артисти от глад, както каза господин Вежди Рашидов, може да бъде използвано за зло. Членът, който Вие цитирахте – чл. 27, т. 4, предвижда действия на база на подозрение за нередност. Тук вече могат да се кажат много неща.
Ще кажа само следното: има организирани протести в 197 европейски града на 11 февруари; има организирани протести в 15 града в България на същата дата. Дотук над 50 хиляди души са потвърдили съпричастността си към каузата само в София и са казали, че ще дойдат на протеста на 11 февруари – тази събота, в 11,00 ч. пред НДК. Те са го казали пред компютрите, ще видим колко ще го кажат с телата си същия ден.
Не знам кой е господинът народен представител, който ми подглася отдясно (реплики от народния представител Красимир Велчев), виждам, че не уважава гражданската ми позиция, за което съжалявам.
Обръщам се към госпожа Фидосова. Госпожо Фидосова, това не е встрани от темата, тъй като в крайна сметка говорим за оръжие, което се нарича АСТА, с което могат да се сдобият българските власти. Вие днес заявихте, че се гордеете със Специализирания съд. Аз разбрах преди един час на път насам, че първото дело на този Специализиран съд, за който кой колко надежди е хранел, че ще се бори с организираната престъпност, е спорно, но все пак го има, първото му дело е да осъди млад български гражданин, момче, на осем месеца затвор за притежание на една цигара марихуана.
Господа от „Граждани за европейско развитие на България”, в Швеция, в Холандия и в повечето европейски страни притежаването на една доза не е криминализирано (шум и реплики).
Господа от от Съюза на демократичните сили, демократично ли е това, което се случва в момента?! Абсурдно е, че в момента обсъждаме АСТА и случилото се на това момче, животът му е провален!
Господа от Движението за права и свободи, какво правите Вие срещу АСТА за съдбата на това момче?!
Господа социалисти, живеем в социална България, бъдете по-активни!
Аз имам следния апел към Вас и към господин Плевнелиев – новоизбрания президент, и към неговата съпруга, наша президентша: моля Ви, помилвайте това момче!
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Добре.
РАДОСЛАВ СТОЯНОВ: И нещо друго, имам апел към господата народни представители: ето един джойнт (изважда опакована доза наркотик, силен шум и реплики), ...
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Вижте, благодаря Ви.
РАДОСЛАВ СТОЯНОВ: Ето един джойнт (вдига ръка с опаковката и я показва), искам да попитам: кой народен представител ще се застъпи за съдбата на това момче?! Това е смешно, това е нищо!
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Добре, благодаря Ви.
РАДОСЛАВ СТОЯНОВ: Никой ли няма да се застъпи за съдбата на това момче?!
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Има съд.
РАДОСЛАВ СТОЯНОВ: Какво значи „има съд”, господине? Капиталистическият съд!
Аз апелирам към президента на Република България да помилва това момче!
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря за участието, господине.
РАДОСЛАВ СТОЯНОВ: Как се казвате, господине?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Моля Ви, недейте така!
РАДОСЛАВ СТОЯНОВ: Как се казвате, как се казвате? Вие сте народен представител.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Моля Ви, господине, заемете си мястото. Всички Ви слушахме внимателно.
Пак моля за толерантно отношение помежду си и за допълнителни аргументи.
Заповядайте.
ЙОРДАН АНТОВ (управител на Управителния съвет на „Репро БГ”): Това е новосформирана организация от няколко месеца. „Репро БГ” включва в себе си Съюза на българските писатели, Съюза на българските преводачи, Съюза на българските книгоиздатели, Сдружението на писателите в България и „Писатели от България”, тоест три писателски съюза, издатели и преводачи. Това е дружество за колективно управление на авторски права и включва в себе си като индивидуални членове 1728 човека. Претендирам, че е достатъчно масово и представително, за да мога да си позволя да изкажа едно мнение.
Българският автор в скоро време и името му е застрашено от унищожаване. Защо? Защото това, което прави българският зърнопроизводител – произвежда зърно, или българският производител на лекарства – произвежда лекарства, това прави и българският автор, когато създава едно стихотворение, един роман, един текст, една картина, една скулптура и така нататък. И да му се отнеме правото за този труд, който полага някога години наред, създавайки едно произведение на изкуството, да не може да му бъде заплатен или произведението му да бъде откраднато в интернет или по някакъв друг начин, ние просто го осъждаме на гладна смърт – не, а му отнемаме моралното право да нарича себе си „автор”.
Според мнението на тези съюзи, които изброих, ние трябва да приемем АСТА във варианта, който е, защото по-добре някакъв лош закон, отколкото никакъв закон – това всички го знаете!
Според мен това, което се води в момента като дискусия, ще го правим още по-често в бъдеще. Авторските права и електронните медии някой път влизат в противоречие едно с друго. Кое е свободно предоставяне на информация и кой текст или картина са защитени от закона? Проблемът наистина става все по-голям и трябва да се вземе някакво правилно решение.
Моят призив е да обърнете внимание, че всъщност в момента говорим за културата на България и дали тя може да бъде разграбвана безпрепятствено от хора, които искат, или трябва да защитим творците, които в края на краищата са хоросанът на една нация, те обединяват нацията, културата обединява нацията, а не държавната граница. Държавната граница определя размера на страната.
Наистина се надявам законът да бъде ратифициран. А че Законът за авторското право и сродните му права е под всякаква критика, е отделен въпрос и не е никак радостно. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря.
Заповядайте, господине.
ЕМИЛ ГЕОРГИЕВ (юрист, представител на гражданското общество): Дами и господа народни представители, господа министри! (Шум и реплики от народните представители.) Представител съм на гражданското общество – тези, които са най-много, но имат най-малко представители и говорят с най-слаб глас.
Искам конкретно да използвам възможността и да възразя на преди малко представеното ни пресъздаване на чл. 27 от АСТА, на неговата подточка 4.
Първо, в пресъздаването най-напред беше казано, че чл. 27 не се отнася до наказателноправната отговорност. Това не е точно. Във встъпителното изречение на самия чл. 27 може да се прочете, че той се отнася както до гражданскоправната, така и до наказателноправната отговорност.
Второто нещо, което бих желал да кажа във връзка с цитирания чл. 27, т. 4, е, че гарантираните с него правомощия се отнасят до, тук цитирам дословно: „Има възможност, отправена към доставчик на интернет услуги, да предостави незабавно на носителя на правата информация, достатъчна за идентифициране на абонат, чийто достъп се предполага, че е бил използван за извършването на нарушение”.
Единственото условие за това нещо е юридически „обоснованото искане”, което е един чисто формален претекст, примерно позоваването на член еди-кой си от Закона за авторското право и сродните му права. Примерно, да се каже: „Реализира състав от Наказателния кодекс” – това е всичко, нищо повече.
Това, с което разполагаме в момента, е много повече, ако погледнете Директива 48/2004 г. Искането на предявителя към съдебните органи трябва да бъде основателно и пропорционално и да бъде изрично отправено не към компетентните, а към съдебните органи – много важен момент. Другото много важно нещо е, че предварително трябва да бъде установено, че става въпрос за нарушение, което се извършва в търговски мащаб – нещо, което не е указано в АСТА с такава точност. Именно тази неточност разбунва духовете по този начин.
Ако пресъздаването на чл. 27 от господин Соколов преди малко беше в действителност чл. 27, не бих написал нито един ред против АСТА и съответно не бих направил нито едно изказване. Благодаря много.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: И аз благодаря.
Господине, заповядайте.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ (фондация „Право и интернет”): Аз също съм юрист.
Колеги, уважаеми народни представители, господа министри! Истината е, че не мисля, че има гражданин в тази държава или някой в тази зала, който да се обявява против защитата на авторските права – по никакъв начин! България има и сега Закон за авторското право и сродните му права, и сега има наказателни състави за престъпления във връзка с нарушения на авторски права, следователно нормативна уредба има.
Единственият проблем, който аз разбирам с моя прочит на АСТА, от това, което обществеността поставя като въпроси, е наличието на няколко неясни разпоредби, създаващи възможност за всяка една държава при прилагането на АСТА да разшири прекомерно много обхвата и правата на държавата по повод идентифициране и залавяне на нарушители на съответните авторски права.
Оттук насетне според мен въпросът се поставя не дали трябва да има защита на авторските права или не, мисля, че отговорът на това е еднозначен: няма човек в тази зала, независимо коя теза поддържа, който да е на мнение, че не трябва такава защита. От друга страна обаче, при ратифицирането на този закон от законодателния орган трябва да се отчете до каква степен са ясни разпоредбите на АСТА и дали те не влизат в противоречие с българското законодателство.
Бих дал пример, който касае правата на крайните потребители, които използват произведения на авторското право с нетърговска цел, за лично ползване. Мисля, че е ясно мнението на Европейския парламент, изразено по еднозначен начин, и на българското законодателство – чл. 25 и следващите членове от Закона за авторското право и сродните му права, които позволяват без съгласието на носителя на авторското право да възпроизвеждат за лично ползване с нетърговска цел видео- и аудиопроизведения, затова музиката в МР3 в телефона не е престъпление. И слава Богу! Възнаграждение пак се дължи, но не се дължи от крайния потребител, а от производителя и вносителя на празния носител на информация – флашка, DVD, CD, който го произвежда или го внася в страната.
Какъв е текстът на сегашния закон? Този модел е в сила от 2002 г. в българското законодателство, така че крайният потребител, който прави това за лично ползване с нетърговска цел, не може да бъде съден. Въпросът е дали с разпоредбите на АСТА тази концепция би се засегнала, защото тука вече е концептуална разлика, въпрос на политическа преценка и въпрос на преценка дали съответното споразумение може да се ратифицира чрез съответна резерва. Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: И аз благодаря.
Господине, заповядайте.
ЯНАКИ ГАНЧЕВ (председател на Асоциация на потребителите на телекомуникации и интернет услуги): Листът, на който сме направили нашата декларация, по екологични причини сме използвали същия лист, на който е и маската на Анонимус. Нека това не Ви смущава.
Искам да задам един въпрос. Има ли някой в тази зала някой, който не е ползвал, не е свалял, не е споделял файлове музика, клипчета, както е казано в Библията: „Ако има такъв, нека да хвърли пръв камъка”, или каквото му е подръка! (Шум, оживление, смях.) Има ли такъв? (Силен шум, оживление, смях.) Хвърлете каквото искате!
Какво се казва в нашата декларация? Казва се следното: „Интелектуалната собственост има важно значение за обществото и тя трябва да бъде защитавана, но не бива да бъде поставяна над основните права на физическите лица, над неприкосновеността на личния живот, защита на данните и други, както и презумпцията за невинност и ефективната съдебна защита и свободата на изразяване”.
Следователно ние разбираме и подкрепяме в тази му част, по принцип и нашето законодателство е много добре решено в тази посока, но ние сме против АСТА – това искам да кажа и ще Ви кажа защо. Тук един от адвокатите, не мога да цитирам точно името му, ми даде още повече основания да мисля, че АСТА не бива да бъде ратифицирана от нашия парламент, както не е ратифицирана вече от три парламента плюс пет неприели я, следователно стават осем. Това е основният порок – широкото тълкуване. Основният порок е, че документът е писан по един много, не бих искал да използвам точните думи, макар пред медиите да съм ги казвал неведнъж, апокрифен начин. Самият му дух го показва. Той дава възможност за обтекаемо, широко тълкувание, че ако бъде ратифициран в този му вид, това ще създаде предпоставки за много рестриктивни закони, както вече имаме практика и опит в нашата страна да бъдат прокарвани такива закони за филтриране на интернет.
В АСТА се събират в едно съдията, ищецът и прокурорът и внезапно се сливат като едно и също лице – това на корпорацията, носител на права. В цялата АСТА никъде няма да намерите субекта автор. Има носители на права – „правоносители”, това е точният термин. Следователно в този му вид ние като защитници на потребителите на телекомуникации и интернет казваме следното: Би следвало нашият парламент да се обърне към европейските институции, в това число и Европейския съд, за да се произнесат относно съвместимостта на първичното право в Европейския съюз и международното Споразумение АСТА и то да бъде ратифицирано от Народното събрание едва и в зависимост от това решение.
Има и още една опция, която може да бъде използвана – да се изчака решението на Европейския парламент, тъй като нашата ратификация, в момента общо взето си говорим хей така, хубаво е да има обществено обсъждане, но дали ще го ратифицираме или не, в крайна сметка през месец юни това, което приеме Европейският парламент, ще бъде задължително и за нас. Да не го обяснявам с членове и така нататък, с нашата Конституция и с присъединителните механизми. Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Ако смятате, че сме дали възможност да се чуят достатъчно мнение, предлагам да минем към изказванията на народните представители, освен ако няма някой, който много желае да вземе думата.
Заповядайте.
ВАСИЛ ГЮРОВ („Музикаутор” и „Профон”): Две думи само ще кажа по повод казаното от господина преди малко. Той твърдеше, че имало компенсации за авторите. Това не е вярно. Това го пише в закона, но ако сте забелязали какво се случи преди девет месеца под натиска пак на въпросните господа, които виждам в залата, твърдящи, че ще се натовари крайният потребител – примерно на диск с една стотинка, отпадна този член. Той беше прокаран с такива осакатявания, че в момента не се събират никакви пари.
Искам да кажа, че Германия – без значение далаи е против АСТА или не, по този закон събира 300 милиона в момента. Направете си сметка България, която е десет пъти по-малка, каквито и да са стандартите й, поне по едни 5 милиона са ощетени авторите годишно.
От едната страна взимаме 5 милиона, от интернет взимаме също 5-10 милиона, взимаме оттук-оттам и какво се получава? Авторите, всички творци в България, както преди малко каза един господин от интернет независимите доставчици, авторите, книгите и изобщо всичко, свързано с култура, било много зле на световно ниво, а в интернет сме били много напред. Е, ние какво искаме да направим? – Авторите и авторството да станат още по-зле, както каза следващият говорител след него, че трябвало някой да бъде ощетен и нямало как. И какво е редно да направим? – Да ощетим още повече тези автори и да издигнем в култ интернета, или да направим обратното, за да си оправим баланса? Това е. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, предлагам Ви да продължим с народните представители. (Реплика от народния представител Красимир Велчев.) Кажете, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Искам да обърна внимание на този, който се изказа преди мен. Вие сте го записали кой е, защото тук от тази трибуна, или от този микрофон, се изнасят лъжи! Има и медии.
Искам да Ви кажа, че това дето пледираше, че за една цигара са го осъдили – прочетете и ще видите, че „за една цигара и предоставяне на помещение за разпространение на дрога”. Това е дето питали един пиян какво е пил, той казал: „Една бира.” – „И какво?” – „Е, и шест ракии!”
Може ли оттук да се изнася невярна информация и да се говорят глупости?! Не знам, обаче би трябвало за такива хора също да се търси някаква отговорност – в парламента да внася марихуана, дрога?!...
И казва: „Има ли демокрация в България?” Е, ако това не е демокрация?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, процедурно Ви предлагам да вземат думата народните представители, а след това министър Трайков и министър Вежди Рашидов ще имат право на отговори и крайна позиция.
Първи поиска думата господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Павел Шопов вдигаше ръка преди мен. Аз му предоставям микрофона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Шопов, заповядайте. Имам изрична молба към Вас – три минути.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Благодаря Ви.
Стоях в залата и слушах много внимателно. Не, защото щях да се убедя в аргументите на едната и другата страна – в този формат това е невъзможно. Всеки си има ясно изградената истина и ние от „Атака” си имаме абсолютно ясната, категорична позиция – ние сме на страната на тези, които са категорично против АСТА, и политически сме тяхното представителство тук в парламента.
Тук си пролича какви са тенденциите. Ще Ви кажа за какво става дума, каква е целта на занятието. Казвам го, защото имаше един призив всяка една от политическите сили да си каже, и ние си казваме.
Това, което става е: никой да не си въобразява – правителството и управляващата партия категорично са тръгнали и желаят, не само, че са подписали АСТА, а и нейната ратификация в един по-късен момент. Това е тяхната задача и цел, която ще отстояват в близките месеци с всички усилия, със зъби и нокти. Това се видя и от изявленията на министрите. Ако тук се изкажат депутати от ГЕРБ, ще видите същото. Затова сочат всички индикации – начинът, по който е вкарано предложението в Министерския съвет от министър Трайков без аргументация, начинът, по който е подписано. Всички тези неща сочат за това, което твърдя.
Другото е една голяма заблуда, в която всички Вие се вкарвате, и българското общество, че видите ли въпросът можел да бъде решен с ратификацията. Това беше подхвърлено, пък и това събиране се прави за уталожване на общественото мнение. Това беше постигнато в известна степен. И подготовка за уталожване на общественото мнение е онова, което предстои на 11-ти.
Министрите и управляващите партии ще играят твърдо. Министър-председателят както винаги, е доброто ченге. Той обещава, че по време на ратификацията някои от клаузите нямали да бъдат възприети. Казвам Ви го като юрист и парламентарист, а тук има и конституционалисти. Янаки Стоилов излезе – такова нещо е невъзможно. Ратификацията е или приемане, или не приемане на подписания вече акт и не си правете никакви илюзии в това отношение. Играе се до момента и така, и вака, когато ще се приема тук ратификацията. Тогава парламентът ще поеме своята отговорност и министър-председателят, и правителството ще кажат: „Така реши парламентът!”. И ще си понесат, разбира се, политическия негатив. Но това, пак повтарям, е толкова важно, че ще се стигне в един момент дотам.
Това, което сме направили от „Атака” до този момент е нещо, което никоя друга политическа сила не е направила. Три дни след подписването в Япония на фамозния договор, който, разбира се, е репресивен, който, разбира се, е драконовски – той затова се приема. Това споразумение не е за благо, не е за добро, а защото така се изисква от определени среди, бих ги нарекъл „господарите на ефира”. Това, което ние сме направили 3 дни след това подписване, е да поскаме нито повече, нито по-малко следното: да бъде задължено от Народното събрание правителството – това е проекторешение, то е в канцеларията, то е годно за приемане, в момента е разпределено на тези комисии, които са и тук, за да го гледат и да се произнесат – да оттегли правителството акта на подписването, тоест да се оттеглим ние като страната в това споразумение.
И затова най-хубавото нещо на АСТА, всички искаме да го знаете, е една клауза в самата АСТА, че всяка страна подписала споразумението в 180-дневен срок може да оттегли подписа си от АКТА. За нас това е най-добрата позиция, която да се следва от българската държава. След 3 дни изтича и 15-дневният срок за гледане в комисията. Всичко друго е от лукавия и всичко друго е да се върви към влизането в сила и чрез ратификация, каквато, пак Ви повтарям, в един момент ще бъде направена, защото такава е повелята по отношение на управляващата партия и правителството на АСТА, срещу който ние категорично се обявяваме против. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаеми дами и господа министри, уважаеми представители на обществени организации, на гражданското общество, уважаеми колеги! Вземам повод под формата на реплика на господин Шопов, за да кажа няколко неща.
Първо, искам да благодаря на всички, които се отзовахте на тази дискусия. Целта на това обсъждане паралелно в четирите комисии беше да чуем позицията на всеки един от Вас, да чуем с ясни аргументи кое конкретно като текст Ви притеснява и смущава в Споразумението „АСТА”, за да можем ние да водим дискусия по това какви резерви трябва да отправим по отношение на определени текстове. Защо искаме или не искаме определени текстове да се прилагат и какво предвижда българското законодателство по отношение на тези разпоредби?
Чух няколко неверни неща от тази трибуна от господин Шопов. (Реплика от народния представител Павел Шопов.) Господин Шопов, ратификацията е уредена в Конституцията в чл. 85 като правомощие на Народното събрание – т. 8, става въпрос за въпросната ратификация.
Как става една ратификация? Подготвя се законопроект, става със закон. Този законопроект се подготвя от изпълнителната власт, има решение на Министерския съвет и идва в Народното събрание. Всички ние народните представители разглеждаме този законопроект по комисии, даваме становища, изготвяме доклади, обсъждаме и гласуваме на първо четене в пленарната зала, след като сме гласували по комисиите, законопроекта за ратифициране, след това между първо и второ четене има време за правене на предложения за изменение и допълнение. (Реплики.) Не е вярно, господин Шопов, че не могат да се правят резерви по отношение на ратификация. Това е една голяма заблуда, която цял ден слушам, не само от Вас, но и от други колеги от Народното събрание. Не коментирам изказванията на колегите, които се изказваха преди това от представителите на обществените организации.
Уважаеми колеги, уважаеми представители на гражданското общество! Ще дам един пример. Миналата седмица, господин Шопов (аз ще проверя и Вие как сте гласували), ние гласувахме в пленарната зала едно Решение № 925, което е за ратификация на една Конвенция за статута на лицата без гражданство. Бяхме длъжни да ратифицираме тази конвенция и тя е свързана с приемането ни в Шенген. Знаете ли какво пише? Ще Ви прочета, ще Ви дам номера, за да отворите и всички да го прочетете и да сложим точка на това. Може ли да се приема и да се ратифицира един закон с резерви? Пише така: „Одобрява Конвенцията за статута на лицата без гражданство. Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от българската Конституция да ратифицира със закон конвенцията със следните резерви.” В какво могат да се изразяват резервите – по отношение на това Република България да си запази правото да не прилага определени разпоредби; по отношение на това определени разпоредби да прилага това, което е предвидено в българското вътрешно законодателство в конкретния случай.
Така че спрете със спекулациите, че не могат да се правят резерви и не могат да се приемат с резерви. (Реплика от народния представител Павел Шопов.) Този законопроект, господин Шопов, е дошъл в парламента, предложен от българското правителство с тези резерви. Ние го гледахме, приехме го на първо и на второ четене, господин Шопов, с резервите. (Шум и реплики.)
За да си бъдем взаимно полезни, трябва да защитим правата на всички. Благодаря на колегите юристи, аз се изказвам като юрист. Категорична съм: не трябва да допускаме да има и най-малко съмнение за нарушаване на права както на издателите, на авторското право, но и на всички тези, които трябва да имат неограничен достъп до интернет, до тази информация. Нека обаче да водим експертен дебат.
Ние чухме представителите на организациите и на гражданското общество. Ние, народните представители, сега им дължим такъв дебат. Апелирам към Вас: дайте ние юристите да седнем отделно в работен формат, да видим и да изчистим къде има грешка в превода, или няма, къде има проблемен текст и да видим каква позиция трябва да излезе от нас, каква резерва трябва да предложим, така че да няма подведени и да се чувстват ощетени определени организации, определени права.
Благодаря Ви. Моля за конструктивно отношение по тази тема. (Ръкопляскания.)
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака, от място): Прощавайте, тази конвенция е била подписана с резерви, затова е ратифицирана с тези резерви. Обаче министър Трайков е упълномощил българския пълномощен посланик в Япония да подпише изцяло АСТА, без резерви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИСКРА ФИДОСОВА: Това не е вярно!
ЧЕТИН КАЗАК: Уважаеми дами и господа, искам да изразя позицията на парламентарната група и на партията към настоящия момент по отношение на АСТА.
Първо, ние споделяме мнението, че подготовката, включително и подписването на този документ мина при пълно задмедийно и всякакво затъмнение, при липса на каквато и да е публичност. Тези обсъждания, които започнаха постфактум, трябваше да се проведат преди това – преди подписването, когато този документ се е обсъждал в продължение на повече от две години. Повече от две години... (Реплика от Искра Фидосова.) Добре – четири години, но все пак окончателният вариант на текста се е оформил последните две години. Трябвало е в България да се инициира дебат относно това какви ангажименти България би поела с подписването и ратифицирането на този документ; какви са рисковете, има ли необходимост от промяна на българското законодателство, или няма, и така нататък? Така че това е една от основните слабости, които се констатират и които ние споделяме като критика към сега управляващите.
За съжаление, обаче това явно не се е случило само в България. Виждаме повсеместните протести и в други страни на Европейския съюз и в Европейския парламент – драмите, които се разиграват. Общо взето цялостният процес на подготовка на този акт е минал доста потайно.
На второ място, споделяме напълно мнението, че този документ е иницииран и изцяло подготвен от онези кръгове, които защитават колективните авторски права. Този документ е предназначен не да защитава потребители, не да защитава автори, а да защитава авторски права, да защитава правата на големите корпорации и фирми, които държат авторски права, които държат права върху интелектуалната собственост. Това трябва ясно и категорично да се заяви и да се знае защо се предлага и защо е приет този документ с международен договор.
Оттам нататък каква е нашата задача? Нашата задача като Народно събрание е да видим дали този документ, подготвен и иницииран за защита на колективните авторски права и права върху интелектуалната собственост, дали нарушава други права, дали нарушава основни права на гражданите и ако нарушават такива, ние да не допуснем това да се случи, ратифицирайки този документ в такъв вид.
Като юрист споделям по принцип, че всеки договор не влиза в сила в съответната държава, включително и за България, докато не бъде ратифициран със закон. И в Закона за ратификация всяка държава може да предвиди резерви по отношение на продължението. Обаче искам да се обърна към управляващата партия.
Първо, госпожа Фидосова, щеше да бъде добре да цитирате тази конвенция, която цитирахте преди малко – коя година е приета, кога е подписана от България. Сега ние я ратифицирахме, за да стане ясно, че нищо не пришпорва българския парламент да бърза с ратификацията на настоящото споразумение. Явно дебатът тепърва ще се разгаря, явно юристите тепърва ще седнат и ще обсъждат текстовете.
От друга страна, този дебат вече тече и в Европейския парламент. Затова нашата позиция е да се стопира процесът на ратификация. Нека да изчакаме дебатите и да видим каква ще бъде позицията, която ще се оформи окончателно и в Европейския парламент. Междувременно ние да проведем наши консултации и тогава, когато е ясно и категорично – и в европейски план, и в национален план, че правата и свободите на българските граждани, на обикновените граждани са достатъчно защитени, тогава да се пристъпи към ратификацията със съответните резерви. А не да се бърза излишно и ние да се правим на по-големи отличници от другите държави.
Това е нашата позиция и мисля, че тя е напълно разумна и конструктивна.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаеми гости! Ще започна с това, че настояването на БСП е, както вече е обявено, според мен е достатъчно ясно, за оттегляне на подписа под ратификацията. Защо, обаче е по-сложен въпрос?
Преди да минем към въпроса защо, ще се върна на една важна поставена тема. Каква е целта на това изслушване, което правим тук?
Госпожа Фидосова каза, че целта е да чуем забележките, за да направим някакви промени. Сигурно има и такава цел. Аз обаче предполагам, че има и друга цел. Другата цел е с това изслушване да се спрат възможните, най-малко 10 различни въпроса към министри, които биха могли да бъдат зададени в парламентарния контрол и те съответно да бъдат върнати от Цецка Цачева под предлог, че по това нещо вече е имало изслушване и при това положение няма нужда да го обсъждаме. (Реплика от Искра Фидосова.)
Сега госпожа Фидосова ми казва, че това е извратено мислене. Според мен е извратено всяка седмица да имаш по два върнати въпроса, но е факт. Така че никак не ми е извратено мисленето, а си е чиста фактология и всеки, който е гледал парламентарен контрол, е запознат с нея.
Връщам се на това: какви са все пак мотивите? Можем ли нещо да променим? Господин Димитров още в самото начало много разумно и реално зададе въпроса: „Имаме ли опция „приемане”, „неприемане” или имаме опция „променяме”?
Въпросът беше зададен и към министрите. Никой от тях не отговори. Вярно, че само господин Рашидов беше. Може би господин Трайков ще отговори и ще каже, че имаме друга опция, освен „приемане” – „неприемане”.
Не ми е ясно как ще имаме опция „променяне”, при положение че не ми е ясно с кого точно госпожа Фидосова в случая ще преговаря? Кое е лицето, с което ще влезе в разговори, за да стигне до някакъв вид споразумение? Какво ще промени в чл. 27, т. 4, примерно? Аз не знам с кого. Да приемем обаче, че госпожа Фидосова е права и че ние бихме могли да го приемем с някакви уговорки, което според мен не е така. Добре, с някакви резерви – о’кей. (Реплики.) Добре, да речем, че е така. Приемам, че можем да го направим и напомням на госпожа Фидосова това, което само преди една седмица направи министър-председателят като подписа Фискалния пакт без никакви резерви, въпреки че имаше становище на парламента да го подпише с резерви.
Значи, приемам дори, че е възможно, пак казвам, в което се съмнявам. Обаче се съмнявам определено с доброто желание да го направят, още по-малко пък способността на някои хора, които надали често пъти разбират какво точно правят в този случай.
До тук изчерпвам това, което исках да кажа за целта на събирането.
Оттук нататък минавам на няколко по-важни неща. Моля Ви, не спекулирайте с това как сега творците в резултат на тази акция ще забогатеят и ще станат едни заможни творци, особено българските.
Първо, има разлика между творците. За да онагледя тезите, ще попитам господин Рашидов, който е тук, колко точно пари ще изкара след подписването на АСТА? Той като творец и то като признат творец, когото аз уважавам – той наистина е човек от световна величина, искам да разбера колко ще бъдат парите, които той ще припечели малко в повече от това, че ще се подпише АСТА? Ще Ви кажа, че не са никакви пари и че той няма да изкара пари от това. Защо няма да изкара? Защото не касае всички творци, защото дори и да касае творци, то касае определени видове от тях. Примерно кинодейците, може би част от музикантите, може би част от писателите, но далеч не всички творци.
Нека да не спекулираме с творците изобщо, защото то не е вярно. Ако има хора, които ги касае, те са част от творците. Тук вече минавам на това, че тази група е още по-стеснена, защото говорим за българските творци. Гарантирам Ви, че няма човек, който да е спечелил измежду творците от това нещо. Защото, като гледам как върви ГЕРБ в момента нападателно и как е подготвено с изказванията от много различни страни, като нищо ще вземете да си приемете ратификацията. Резултатът ще бъде... Ще Ви питам след една година да ми покажете забогателите творци или поне такива, които са изкарали от тази работа. Аз отсега Ви казвам, че няма да ги има.
Така че спекулацията как творците са онези, които, видиш ли, имат интерес от всичко това вече се каза и преди това от господин Казак. Не е вярно – не творците. Може да има някакви организации, които евентуално може би ще имат полза, но тези организации не са нито потребителите, нито творците.
Искам да се спра на това къде е проблемът и защо няма да го подкрепим? В крайна сметка, поне в моето виждане за нещата, има два сериозни проблема. Единият проблем е в това, че не е достатъчно ясно разграничено търговското ползване от личното ползване. Според мен в тези текстове, мисля, че има доста неща, които могат да се променят в тази посока.
Вторият проблем е, че не случайно подобни актове се изискват за ратификация от всяка отделна държава. За мен не е еднозначно дали един подобен акт на този влиза в сила в Германия и в България. Защо не е еднозначно? Защото в Германия има една система на правоприлагане, а в България друга. Защото примерно полицейското насилие и правата на полицаите при арест са много по-добре регламентирани, отколкото правата на авторите. Въпреки това ние виждаме как редовно се случва някои да бъде понабит. Тоест, когато ние имаме такава система на правоприлагане, каквато имаме в момента, имам огромни основания да се съмнявам, че тя ще бъде прилагана добре тук и считам, че в Германия може би подобни текстове биха могли да бъдат приети и да бъдат спазени. В България имаме огромни колебания, че това ще се случи. Тоест от тази гледна точка, от гледна точка на нашата практика, която виждаме постоянно, за мен това е неприемливо.
И последно, за да не се спекулира, не се съмнявам, че с приемането на АСТА ние ще защитим в по-голяма степен правата на авторите. Според мен, това ще е така. Съмнявам се, че ще спечелят самите автори, особено българските, първо.
Второ, съмнявам се, че това си струва да стане за сметка на граждански права, каквито именно в България ще бъдат нарушени с това споразумение. Така че, не спекулирайте да ни убеждавате, че видите ли, всичко се прави заради авторите. Има друга причина.
Да знаете, не съм видял някъде страдаща или намъчена корпорация напоследък, но бити граждани бол. Затова нека да бъдем по-внимателни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИСКРА ФИДОСОВА: Извинявам се, че ще взема втора думата. Ще бъда съвсем кратка, в рамките на една минута. Господин Кутев спомена няколко пъти името ми.
Колеги, не трябва да политизираме тази тема. Моля Ви, обръщам се към всички парламентарни групи. Когато говорим за оттегляне на подписа, българската страна трябва да има ясна позиция по всички тези текстове в споразумението. Защо тези четиридесет и няколко текста един по един не ги подкрепя? Къде има проблем в тази текстове? Когато говорим, че трябва да променим тези текстове, в които имаме проблем, да направим предложение за резерва при ратифициране, когато се стигне до такова, също трябва да има един сериозен дебат между хората, които са експерти в тази област – колегите юристи, да седнем и да видим колко са проблемните текстове?
Днес очаквах да разбера колко наистина са проблемните текстове. Само един ли е? Ако е само чл. 27, т. 4, това може да се реши с резерва по отношение на този текст и няма никакъв проблем.
Моля Ви, дайте ни резервите си, бележките си, несъгласията си по отношение на тези текстове, които Ви притесняват и смятате, че ще нарушат Вашите права – било на тези, които защитаваха едната теза, или другата.
Колеги, аз не смятам, че трябва да бъдем пасивни в момента, да мълчим и да изчакваме какво ще се случи. Мисля, че трябва да направим този дебат, който трябва да продължи и във формати на работни групи с експерти, и да заявим ясно нашата позиция. Ако ще правим резерв, трябва да излезем и да го кажем в европейския формат къде са нашите резерви преди да се стигне до взимане на решение в Европейския съюз.
Това е важно и затова тази дискусия е много важна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРТИН ДИМИТРОВ: Всички групи говориха по 5 минути, така че имаше равнопоставеност.
Ще взема думата от името на Синята коалиция, тъй като е времето да се чуе и нашата дума.
Първо, колеги защо бързаме? Аз не разбрах това. Господин Трайков, защо бързаме? Кой ни кара да бързаме с тази ратификация – един толкова сложен текст. Вижте колко страни или не правят нищо, или директно казват, че няма да ратифицират. Тоест, това е грешка, че беше прибързано и се стигна до подпис.
Какво правим оттук нататък? (Реплики.) Говоря за първоначалния подпис, не говоря за ратификацията. Какво трябва да направим оттук нататък?
Трябва нашите резерви да ги обобщим. Затова съм благодарен на цялата дискусия днес. Колегите също изразиха своята благодарност. Имаме сериозни резерви. Който не ги е чул, не е бил добронамерен към дебата, не е имал уши да слуша. Имаме много сериозни резерви. Тези резерви трябва да включват оценка на въздействието върху цялото общество от приемането на едно такова споразумение.
Рисковете са ясни. Има преки рискове за свобода на словото. Има преки рискове, госпожо Фидосова, обръщам се към Вас, и знам, че няма да поискате второ лично обяснение – има преки рискове за това едни добри идеи като цяло да се превърнат в цензори. Има го този риск. Той беше споменат от различни участници в днешния дебат. Този риск трябва да бъде неутрализиран абсолютно.
Затова извън изработването на забележки от страна на България до дебата в Европейския парламент и до гласуването България в никакъв случай не трябва да напредва дори с ратификацията.Трябва да видим забележките, които ще се чуят в европейски план и в европейски контекст, и след това да продължим.
Не изключвам Европейският парламент да откаже ратификация на АСТА. Не изключвам. За мен дори това е най-вероятния сценарии, защото въпросите са много.
Вижте последните дни какво направиха страни като Словакия, Чехия и Полша – какви въпроси има в тези страни и отказ от по-нататъшна ратификация. Така че като стратегия трябва да се разберем да не бързаме в никакъв случай. Към това призовавам министър Трайков, който е пряко отговорен в Министерския съвет – да се забавим, да съберем максимална информация, да оценим въздействието върху играчите в България. Най-важното – в интернет има най-много свобода в момента в България. Никой няма право под един или друг претекст, или под претекст за защита на авторските права, което е хубава теза, аз уважавам хората, които се изказаха в тази насока, само че се съмнявам, както изразиха колегите мнение, че тези текстове ще доведат до този резултат. Знаете ли, това може да бъде оценено много добре, може да има много точна и коректна оценка на това.
Имайте предвид, че ако оттук нататък се допусне масова проверка, защото в крайна сметка, ако всеки има право да започва подобни процедури, дори от гражданско-правен характер и това доведе до превръщането на ако щете интернет доставчици в полицаи, защото точно затова в крайна сметка става въпрос, ще се получи много по-различен ефект от този, който дори хората, които поддържат тезата за ратификация на ACTA в България – много по-различен и много неочакван ефект, за който всички ще съжаляваме след това.
Затова накрая обобщавам нещата по следния начин: създаваме, събираме мнение, описваме нашите резерви, чакаме да видим решението на Европейския парламент, пак ви казвам, аз очаквам да бъде отхвърлен АСТА и чак след това, ако Европейският парламент все пак приеме този друг вариант, продължаваме по-нататък. В момента няма смисъл да се бърза, така че се надявам и правителството да не ни изненада в месеците до юни с текст за ратификация. Нямаме нужда, колеги, от такова нещо. Бързането е най-голямата грешка в една такава ситуация. Напротив, България трябва да бъде една от последните страни в този случай, които стигат до ратификация, защото често чувам различни правителства, не само сегашното, но и предишното, да казват: „Ние първи ратифицирахме”. Това е най-глупавата позиция. Този, който първи е отишъл да се съгласи е обикновено най-глупавият, този, който последен се е съгласил, най-дълго е преговарял, най-много е защитавал своя национален интерес и най-добре се е ориентирал в обстановката.
Връщам се в ролята си на водещ.
Други народни представители? Нека първо независимите, за да сме коректни.
Заповядайте, господин Василев. (Реплика от народния представител Петър Курумбашев.)
Господин Курумбашев, нека да има от всяка група, независимите и после пак от групите, за да сме коректни. (Реплика от народния представител Петър Курумбашев.) Господин Курумбашев, все още не сте независим в нашите представи.
Заповядайте. (Реплики от КБ.)
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Благодаря.
Член съм на Комисията по културата, гражданското общество и медиите и съм вносител на единствения закон в културната сфера, господин министър, единственият закон в културната сфера през мандата на това Народно събрание. Взимам думата, защото действително АСТА няма да направи българските артисти по-богати – това е абсолютно ясно, и във връзка с това аз искам да поставя въпроса: Законопроекта за българската музика в радио- и телевизионните програми защо е стопиран вече пет месеца? Използвам случая, че тук са представителите на гражданския сектор, за да поискам от тях да апелирам за тяхното съдействие в моята битка срещу чиновниците. Основната идея, основният аргумент за евентуалното ратифициране на АСТА, това е защитата на авторските права в международен план, там, където стоят големите играчи в музикалната и филмовата индустрия.
Какво правим обаче за българските артисти в България? Този мандат на 41-то Народно събрание отива към края си, един-единствен законопроект в областта на културата, в който се предвиждат квоти за защита на българската музикална култура и традиции чрез задължителни квоти в радиата и телевизиите. Аз срещам непрекъснато обструкции от страна на чиновниците, усещам моралната подкрепа на колегите си народни представители от почти всички парламентарни групи, но същевременно чиновниците излизат с какви ли не аргументи и се противопоставят на единствения закон, внасян от години в културната сфера, което реално ще доведе до материалното благосъстояние на българските артисти – използвам нарочно думата артисти.
Аз искам да уведомите вашите членове, че чиновниците от Съвета за електронни медии и от някои министерства, не политическите лица, излизат с едни чисто административни хватки за противопоставяне на този законопроект. Например СЕМ казва, че той трябвало да не бъде самостоятелен законопроект, както аз съм го внесъл, а да бъде раздел в Закона за радио и телевизия. Защо?! Няма нужда, по простата причина, че...
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ, от място): По темата, по темата.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Приключвам. По темата – благосъстоянието на българските артисти – затова говорим! (Реплика от народния представител Петър Курумбашев.) Днес не си позволих да прекъсна абсолютно никой. Приключвам!
Апелирам гражданския сектор да скочи, след като сте дошли тук да защитавате Вашите интереси, скочете, когато има един реален законопроект, внесен в защита на българските артисти. Скочете и го направете! Защо мълчите?! Чухме упреци към народните представители, сега аз отправям упрек към представителите на гражданския сектор.
Господин Гюров беше прав като каза, че ние приехме рестриктивни промени в Закона за авторското право, които отнемат от парите на артистите, а сега единственият позитивен закон в тази сфера никой не тръгва да го защитава. Защо?! Същевременно водим дискусия на тема АСТА. АСТА е без никакво значение да ви кажа, независимо дали ще го ратифицираме или не, запомнете това от мен, но ако ние не приемем Закона за българската музика, който аз предлагам, и реално ще вкара пари в индустрията – българската и в джоба на българските артисти, тогава вече ще стане лошо. Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Да Ви поздравя и четиримата председатели на комисии. Първо, разбира се, госпожа Петрова, на нашата комисия, госпожа Фидосова, господин Вълков и господин Димитров, защото днес в българския парламент ние имаме наистина един Атински парламент така, както едно време в древна Атина всеки гражданин е можел да дойде на площадите и да си каже мнението, и да ви поздравя за това, че решихте в такъв формат да направите дебата.
По темата. Да ви кажа – като произход. Едно време като студенти ние правехме едно предаване, което се казваше „Ку-ку” и когато го спряха, ние направихме политическа партия, която се казваше „Народно движение „Ку-ку”, за да се съкращава НДК. Имаше две искания: да се спре пиратството в България и да имаме герб – тогава нямахме герб, бяха отменили стария, но нямахме нов.
Помните ли една неделя следобед ви се обаждах, министър Рашидов? Говоря с различни творци от това предаване и до ден-днешен. Обади ми се Християн Ночев миналата година и каза: „Имам над 100 хил. даунлоуда на мои филми – български торент, разбира се, безплатно”. Мога да ви дам пример с една песен „Няма такава държава”, която има над 1 млн. даунлоуда и съвсем безплатно се слуша.
Това ви го казвам, защото просто произхождам от тези среди и неслучайно тук познавам много от хората, които се изказаха.
Да отидем към това, което се предлага. Притеснението е, че това, което беше написано в едно заглавие, в една уважавана медия, че пътят към Акта е постлан с добри намерения – перифраза на нещо друго. Притеснението е, че ние нямаме доверие в нашата правоохранителна система и в това, как ще бъде прилаган този закон. Притеснението е, че спомняте си преди години, когато си служихме с нелицензиран софтуер, мисля че и в момента това продължава, но не в толкова голяма степен, се правеха едни поръчкови акции, където влизаха едни хора от БОП, изземваха едни компютри, при положение, че 98% от софтуера в България беше нелегален, но просто се влизаше в едни фирми и се изземаха компютрите, а пък на други фирми не им се изземваха компютрите. Притеснението е, че както могат да те арестуват за 5 кутии без бандерол с 30 човека, по същия начин могат да те арестуват за 5 файла с нелегално съдържание. Притеснението е, че хората не искат 66-и или 67-и начин, по които може да бъде следено тяхното лично пространство в интернет.
Позволете ми тук да изразя една много по-ясна и остра позиция. Аз си мисля, че няма какво да чакаме. Вчера ми казват: „ПЕС щели да изразяват позиция, Европейският парламент щял да изразява позиция”. Ние можем да изразим нашата позиция преди това и тя е много проста. Ние можем като български парламент да призовем българския премиер просто да оттегли подписа от АСТА. Той може да последва светлия пример на премиерите на Чехия и Полша. Няма нужда да чакаме, да чуем какво ще ни каже Европейския парламент и какво ще ни каже Партията на европейските социалисти или ЕНП. Ние може да имаме собствено мнение преди Европарламента да изрази своето собствено мнение.
Това е моят призив към българския парламент. Аз мисля, че ние трябва да внесем такъв проект за решение, тоест, не просто да коментираме как ще ратифицираме с някакви възражения. Извинявайте, ратификация с възражение е нещо като „пия с отвращение”, както беше в онзи руски виц. Онзи се чудел как да попълни въпросника, хем да каже, че пие, а пък хем да каже, че не е добре.
Другото нещо – тук да защитя човека, който показа джойнт в българския парламент. Това показва, че това е една свободна територия. Няма нужда да го нападаме, ако иска някой да го арестува като Цветан Цветанов може да го направи извън парламента. (Реплики от ГЕРБ.) Просто господин Цветанов се увлече тези дни и в коридата замушка различни хора, намушка бика, а тези дни той започна да мушка и хора от публиката.
Искам да чуете много ясно моето предложение: ако някой някъде в света е решил да организира световно интернет Гестапо, ние не сме длъжни да участваме в този процес. Напротив, ние сме длъжни да му се противопоставим. Ние можем да се противопоставим, когато като държава оттеглим нашия подпис под това споразумение и колкото по-скоро направим това, толкова по-добре. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ГЕРБ): Господа министри, госпожи и господа председатели на комисии, колеги и гости! За мен АСТА е един опит да се реши един глобален проблем. Този спор тук дали АСТА е инструмент – нож, с който ще се реже хляб или ще се режат глави, може да продължава до безкрай. АСТА и документи от този тип биха могли да се справят с проблема пиратство, ако се насочат към причината за това явление. Това, което ще кажа е малко по в страничен аспект на цялата тема.
Ще се огранича да говоря само за интернет, тъй като общо взето това е слабото място в този дебат, в този акт АСТА. Каква е средата, в която се предлагат и се ползват услугите в интернет? Интернет доставчиците предлагат три неща – инфраструктура, тоест, сървърите, на които се разполага софтуера; предлагат анонимност – това вече изкушава и освен това, предлагат не носене на отговорност. Това е идеалната среда за пиратство – за развитие на пиратството. Може ли това нещо да бъде променено? Може! Има поне два начина: единият е, след като предлагаш инфраструктура и анонимност – носиш отговорността. Разбира се, интернет доставчиците с това няма да се съгласят и е логично. Другият по-общоприет и налаган вече, заемащ известен дял в интернет средите, е, предлагаш инфраструктурата, изискваш регистрация, тоест няма я анонимността и тогава, след като я няма анонимността, този, който вече не е анонимен си носи отговорността.
Такива платформи, ще спомена най-известната ebay, където, разбира се, не е проблем аз да отида да продавам дискове примерно на „Мистерията на българските гласове”. Аз съм регистриран там, не съм анонимен и следователно аз нося отговорността, а не интернет провайзера. Това според мен е посоката, в която трябва да се търси решение и нещото, около което нашата страна би следвало да поиска разискване и дебати. Между другото точно около този въпрос предстои в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа дискусия за излизането от този затворен кръг на тези три услуги, които в момента пораждат пиратството.
Моето мнение е, че ние като правителство бихме могли, разбира се, в каква форма е друг въпрос, да искаме решаване на този въпрос. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Процедура – Валентин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господа министри, уважаеми колеги, уважаеми гости! Вземам думата за процедура, защото малко объркахме нещата. Тук сме по искане на три парламентарни комисии за изслушване на двама министри, да започнем дебата за нашето информирано решение за ратификация – евентуално, а не да слушаме, може би затова и нямат доверие в нас политиците, становища на политиците.
Извинявайте, днес има траур. В момент на криза ние задържаме двамата министри. Може би можем да ги задържим и до 21,00 ч. тук, за да можем да чуем на всеки един от моите колеги становищата и опитването да политиканстват за това, че господин Цветанов и полицията ще ни преследва и така нататък. В момент на криза, когато трябва те да бъдат на работното си място и да вземат адекватни решения, а те няма да вземат решение по АСТА, ще ги вземем ние, трябва да изслушаме всички становища. Ние сме тук да ги слушаме тях. Задайте си въпросите. Това е моята процедура. Благодаря ви.
АНТОН КУТЕВ (КБ, от място): Ще разпуснете парламента накрая.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Михайлов.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Аз не съм много съгласен с Вас по простата причина, че това нещо, което се случи, показа, че ние българите и нашето мислене е мислене на последствията – последствено мислене. Случва се нещо и ние след това казваме: „Абе можеше по друг начин да го направим” – това можеше по друг начин.
Същото беше, когато приемахме тук – госпожа председателката много добре знае, Закона за авторското право. В комисията, а и от тази трибуна, настоявах да бъде много по-голямо отчислението за авторите и дори приведох примерите с Румъния и Латвия, за да бъде много по-голям процентът. Не господин Рашидов да дава пенсии по 700 лв., а всички автори и музиканти, които са членове на „Музикаутор” и „Профон”, да могат да взимат, а същото се отнася и за книгите. Да разгледаме нещата. Едното е: какво те трябва да получават по право, а съвсем друго е АСТА.
Аз съм абсолютно съгласен с това, което каза господин Курумбашев. Трябва, това е кауза! За мен не е важно да изслушваме експерти, парламентът е да вземе политическо решение, той е политически орган и за мен това е кауза. Дали ще подкрепиш едното или ще подкрепиш другото, защото няма трети вариант – това е кауза, кауза на глобалния свят, светът какъвто се развива или кауза на това да бъдеш наистина зависим от това, какво е твоето законодателство и какво може да направи примерно, ако е в лоши ръце това законодателство.
За мен оттам трябва да се гледа. Затова ние наистина трябва да сме едни от първите, не да чакаме какво ще се случи някъде в Европа и както винаги да казваме: „Защо поляците направиха така, защо не бяхме ние? Защо чехите бяха така, а ние не бяхме?” Напротив, истинската позиция и това, което България трябва да направи в глобалния свят, е да се опита да бъде лидер тук, на Балканите, със своите решения, които взима.
Господин министър, затова се обръщам към Вас, защото Ви уважавам по начина, по който стоите и вземате политически позиции за много важни неща за България. Вземете и сега по този начин решението. Решението не да се харесаме на едни или да не се харесаме на други, а решението е точно, което показва накъде отива глобалният свят. Глобалният свят трябва да бъде свободен, хората трябва да бъдат свободни, не трябва да ходят с извити, закопчани ръце, а просто умът трябва наистина да бъде свободен. За мен това е най-важното и затова Ви казвам, че това гласуване ще бъде гласуване за кауза. Това е каузално гласуване, не е експертно гласуване. (Ръкопляскания.)
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз ви предлагам, ако приемете, колеги, да преминем към изслушване на двамата министри.
Господин Иванов, за да не се засегнете, заповядайте, нека бъдете последен от изказванията – поискахте няколко пъти думата. След това ще чуем двамата министри.
Заповядайте.
ГЕОРГИ ИВАНОВ (независим): Благодаря Ви, господин Димитров.
Аз също не мога да не повторя поздравленията на господин Курумбашев към председателите на четирите комисии. Наистина заслужавате поздравления.
Господин Гюров, тук ли сте още? Обръщам се към господин Васил Гюров, защото заедно с него се опитахме да водим битката за прословутия чл. 25 за така наречените компенсационни възнаграждения и за съжаление не успяхме да я доведем до края. Вкарайте отново предложение, ще го предложим в парламента, ще обясним на колегите от ГЕРБ това, което се опитахме да им обясним и тогава – с господин Михайлов и господин Курумбашев, че бъркат, че в този им вид текстовете няма да работят добре, и се надявам, че ще променим закона, но господа творци, вашите правила няма да бъдат защитени чрез този акт на АСТА, чрез това споразумение. Не се лъжете! Мога да ви дам десетки примери.
Понеже тук се спомена за Чехия и за Полша, аз не мога да не кажа, че в голяма степен се доближавам до мненията на господин Михайлов и на господин Курумбашев. България не трябва да ратифицира, поне засега, АСТА в този му вид. Споменахме за Чехия и за Полша, хайде да видим какво казват в Германия. Ще бъда много кратък: „Поради това призоваваме членовете на Европейския парламент да не ратифицират АСТА в сегашния й вид. Ние приветстваме засилването на защитата на авторското право в цифровото пространство и адаптирането на международното право към актуалното развитие. Споразумението АСТА обаче трябва да бъде отхвърлено като средство за упражняване на това право, защото поставя интересите на авторите над основни ценности като свобода на словото, неприкосновеността на личния живот и правото на свободен достъп до информация и култура. Настоятелно призоваваме за адаптиране на авторското право към настоящето, като обаче се обърне основно внимание на правото на цифрова свобода и възможностите за саморегулиране”.
Уважаеми колеги – отдясно особено които сте, това не са думи на левите организации или зелените в Германия, това е становището на Младежката организация на Християндемократическия съюз. (Ръкопляскания.)
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов, от Вашето изказване се убедих, че си заслужаваше да Ви дадем думата. Това не беше безпристрастен коментар.
Да чуем двамата министри.
Заповядайте, господин Рашидов.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми колеги депутати, скъпи приятели! Аз взех отношение там, където ставаше въпрос за правата на българските творци. Неслучайно, защото текстовете има в българското законодателство и с АСТА с нищо не се разминават.
За мен е по-важно, ако някъде е допусната грешка, аз го казах в едно интервю: да не политизираме нещата и да не предизвикваме и противопоставяме младите хора, защото моят син също е интерманиак, маниак на интернет! Аз не работя с интернет, одеве вдигнах ръка, че не съм свалял защото просто не знам как се борави с интернет. За да запазя малко артистичната чувствителност, гледам с ръцете да правя нещо друго, да мачкам нещо, но това е мой избор. Не преча на избора на младите хора.
Всичко може да бъде поправено, България се управлява от парламент, тя е парламентарна република и аз апелирам: да не противопоставяме младите хора един срещу друг. Българските депутати са достатъчно разумни и мъдри хора. Има време, това не е ратифицирано още в Европейския съюз. Ако има някъде грешки, грешки, които притесняват някого, притесняват обществото, има достатъчно време наистина мъдрите хора да седнат, да заседават и наистина да вземат един решения, спокойно да се направят поправките, без да изпадаме в истерии, дивотии.
Ще Ви кажа отново: това противопоставяне ни кара да омаловажаваме нашите си творци. Това са единствените хора, които са популярни, единствените които носят най-доброто за нацията ни, единствените хора, които ние трябва да поддържаме, защото те измиват лицето и срама от куп други неща. Тези хора носят славата на България, докато едни други носят лошата слава на България, като мутрите.
Затова казвам, че техният труд заслужава да бъде възнаграден. Това не е художествена самодейност. Тези хора, с тези професии ядат хляб. Аз по-скоро апелирам да съблюдаваме законите на държавата.
Тук един колега даде пример, че едва ли не с това нещо искаме само един модел автомобили да върви по пътя. Не, колеги, всички автомобили трябва, свободата е това да пътуват, но да не са крадени. Това говорим, това е смисълът, на това което се опитваме да направим.
Да, свободата е прекрасно нещо, докато опре до свободията. Няма нищо лошо да има свобода, най-хубавото нещо е свободата! Но свободията колеги, е онова което прекрачва границата на човешкото.
Затова апелирам: дайте да не събуждаме страстите на младите хора, да ги оставим наистина да бъдат свободни, а по-мъдрите хора да създадем правилата, по които да живеем. Това зависи от Вас, колеги депутати. Седнете, има време, няма място за драми. Да, премиерът много ясно не даде заден ход, но да, подсказа. Имаме време, можем да поправим някои неща. Трябва да използваме тази мъдрост, вместо да се надвикваме. Не е красиво пред очите на децата ни. Аз дълго коментирах тези неща с моите. Да, трябва да има навсякъде правила.
Какво в крайна сметка сваляме? Ами сваляме филми! Ами нали ги произвеждат точно творците тези филми! Какво сваляме –книги. Ами нали точно тези творци пишат тези книги! Какво сваляме – музика. Същото е и за тези певци – сваляте това, Вие потребявате нещо, ползвате това нещо. Ами уважаеми колеги, тогава какво искаме? Да бъдат гладни, да не могат да произвеждат или да не се финансират?! С какво да се произведе тази култура, за да сваляте все повече, за да бъдете още по-щастливи?!
Не се обръщайте към българската култура и към българските творци с такова неглижиране. Казал съм, че ако ние нямаме, ако ние не произведем културата – Йовков, Яворов, Елин Пелин, чудя се каква христоматия бихме могли да четем и какво образование ще има!? Нали трябва да произведем онези настолни имена, които да са базата, върху които ще градим морала, стихията на младите хора.
Така че, уважаеми приятели, много се радвам, че днес се събрахте много хора. Нека да има различни мнения. Аз се радвам, че обществото ни се научи да дебатира. В това няма нищо лошо. Само обществото ни да не стига до истеризиране. Това вече не е разум. Разумът е да дебатираме, да се сблъскат идеи, да стигнем наистина до най-доброто, което да не ощетява никого. Аз съм също за свободата. Смятам, че никой и лично аз не бих застанал срещу свободата на когото и да е. Против свободията съм, защото господин Михайлов одеве каза: оставете свобода.
Да, и на мен ми се кара хубава кола, и някой ако пита - да, качих си доходите на сайта и съм плащал данъци, за да има днес субсидии за държавата.
Да, колеги, искам да карам с 300 километра, но ме спира един човек, който е на закона и казва: „колега, не можеш – много ти е хубава колата и 380 вдига, 80 е разрешено”. И ме глобява. Това е държавата. Иначе какво искаме? Как да я направим държавата? Как я виждате свободата, безкрайната свобода в този полет?
Много Ви благодаря, за мен беше удоволствие, че има такъв дебат и дай Боже, по-често да има. Смятам, че тук е парламентът, дори с обществото, да се провеждат такива дебати. Днес е един прекрасен ден и това доказа, че в България има демокрация.
На мястото, където водим разговори имаше добри разговори, имаше остри реплики, но се водеше дебат. Това е пътят. Тук да се решава! Ако оставим нашите парламентаристи, като хора, които управляват нашата държава, да вземат мъдрото решение. Имат време, какъв е проблемът? Каква е драмата, че има две точки, от които… Ще ги поправим. Ще ги поправим, хора сме! Нормално е! Казваме: ако има някъде грешка, има и прошка. Ако има сбъркано, ами ще се поправи! Пътят е това и Ви благодаря днес за този хубав ден. (Ръкопляскания.)
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Фидосова, господин Вълков, госпожо Петрова! Извинявам се, че преди не се обърнах към Вас по име, и към Вас, уважаеми представители от гражданското общество и на професионалните организации по същата причина!
Искам да е съвсем ясно: ние за никъде не сме закъснели. Примерите, които се дават с други страни – членки на Европейския съюз, също трябва да бъдат цитирани в тяхната коректност. Такъв е случаят на Германия и на Холандия, които са сред петте държави. Там са взети решения. Например в Германия е взето решение от правителството за подписване още на 30 ноември. По никакъв начин не е различно от нашето. Германия е поискала вече дата от японското Министерство на външните работи за подписване.
Давате ни за пример Полша и Чехия! За какво точно ни ги давате? Затова, че там вече е започнал ратификационният процес и те сега го спират ли? При нас ратификационният процес не е започнал. Няма никаква причина да бързаме.
Така че Вашият призив, господин Димитров, да изчакаме гласуването в Европейския парламент, е абсолютно чукане на отворена врата. Това е моето мнение, мнението на правителството и мнението на колегите от Парламентарната група на ГЕРБ.
Считам, че трябва да използваме това време, е, за да чуем убедителни аргументи в едната или другата посока. Признавам, че днес не чух от противниците на споразумението убедителни аргументи. Не казвам, че няма! Помислете пак, формулирайте ги и ни убедете. Ние ще бъдем на Ваша страна. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз благодаря на всички за участието си в дебата. Имам молба към всички Вас: моля за писмени становища, които ще бъдат изпратени до всички парламентарни групи, тъй като всичко предстои наистина.
Накрая искам да кажа само едно нещо за финал на днешния разговор: такива дискусии трябва да има, господин Трайков, господин Рашидов, господа, сегашни и бъдещи министри, по всякакви ключови въпроси за България, трябва да има подобна дискусия преди подписа. Когато няма такива дискусии, се случват едни неща, които никой не е планирал, никой не желае, никой не иска да се случват в България. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)

(Закрито в 17,40 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА,
ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ:
Мартин Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
КУЛТУРАТА, ГРАЖДАНСКОТО
ОБЩЕСТВО И МЕДИИТЕ:
Даниела Петрова

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
Искра Фидосова

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ
ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:
Иван Вълков


Стенографи:
Катя Бешева

Виржиния Петрова

Красимира Коева

Мария Янева

Емилия Огнянова