1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 102-01-84, внесен от Министерски съвет на 9 декември 2011 г. -- за първо четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз 2012 г., № 202-03-2, внесена от Министерски съвет на 13 януари 2012 г.
3. Представяне и обсъждане на Рамкова позиция на Министерски съвет по т. 57 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011 г.) - Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за алтернативно решаване на потребителските спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (Директива на АРС за потребители), № 202-00-2, внесена от Министерски съвет на 19 януари 2012 г.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за медицинските изделия, № 102-01-85, внесен от Министерски съвет на 12 декември 2011 г. -- за първо четене.
5. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за виното и спиртните напитки, № 202-01-1, внесен от Министерски съвет на 6 януари 2012 г. – за първо четене.
6. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 6


На 1 февруари 2012 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад”, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 102-01-84, внесен от Министерски съвет на 9 декември 2011 г. -- за първо четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз 2012 г., № 202-03-2, внесена от Министерски съвет на 13 януари 2012 г.
3. Представяне и обсъждане на Рамкова позиция на Министерски съвет по т. 57 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011 г.) - Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за алтернативно решаване на потребителските спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (Директива на АРС за потребители), № 202-00-2, внесена от Министерски съвет на 19 януари 2012 г.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за медицинските изделия, № 102-01-85, внесен от Министерски съвет на 12 декември 2011 г. -- за първо четене.
5. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за виното и спиртните напитки, № 202-01-1, внесен от Министерски съвет на 6 януари 2012 г. – за първо четене.
6. Разни.

Заседанието на Комисията бе открито в 14.15 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, имаме кворум и може да започнем заседанието.
По настояване на народни представители ще имаме едно изнесено заседание на Комисията на 12 и 13 февруари 2012 г. в Пампорово. Ще обсъждаме Закона за енергетиката. Господин Трайчо Трайков и господин Делян Добрев са потвърдили своето участие и се надявам да бъдат там през цялото време, защото целта на мероприятието е една сериозна дискусия и много въпроси и отговори. Надявам се да потвърдите в Секретариата своето участие в това обсъждане колеги. Ще ви бъдат съобщени конкретните часове. Моля за максимално широко участие, тъй като идеята е по Закона за енергетиката да бъдат зададени всички видове въпроси и да се получи една много сериозна дискусия, която може да стане единствено, ако от всички групи има сериозно участие, за което ви моля.
Към днешния ДНЕВЕН РЕД предложението е следното:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 102-01-84, внесен от Министерски съвет на 9 декември 2011 г. -- за първо четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз 2012 г., № 202-03-2, внесена от Министерски съвет на 13 януари 2012 г.
3. Представяне и обсъждане на Рамкова позиция на Министерски съвет по т. 57 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011 г.) - Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за алтернативно решаване на потребителските спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (Директива на АРС за потребители), № 202-00-2, внесена от Министерски съвет на 19 януари 2012 г.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за медицинските изделия, № 102-01-85, внесен от Министерски съвет на 12 декември 2011 г. -- за първо четене.
5. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за виното и спиртните напитки, № 202-01-1, внесен от Министерски съвет на 6 януари 2012 г. – за първо четене.
6. Разни.
Колеги, по този дневен ред имате ли предложения или въпроси? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 15 „за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Единодушно се приема.

По първа точка колеги е имало дебат и е имало обсъждане, но няма гласуване.
Има ли колеги, които желаят да участват и днес в дебата и имат допълнителни съображения? Има ли желания за участие? Няма.
Господин министър, Вие искате ли допълнителни съображения да кажете пред народните представители?
СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Понеже знам колко е непопулярна темата здравеопазване и далечна донякъде от Икономическата комисия, само ако има въпроси. Готов съм на всякакви въпроси да отговоря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Защо този законопроект не беше приет от водещата Здравна комисия? Какви са мотивите? Споделяте ли ги? Накратко, няма да ви ангажираме много, но защо не е бил приет според вас?
СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Защото гласовете на подкрепящи бяха равни с на въздържали се и против. Тоест, голяма част от опозицията гласува против или въздържали се.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Какви са мотивите господин министър?
СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Мотивите бяха изказани от различни говорещи. Аз по скоро бих ви казал какви са мотивите, защо трябва да се приеме. Иначе може да се прочете стенограмата. Защото различните хора изтъкнаха различни мотиви. Имаше много изтъкнати интереси от хора, които бих казал, че нямат желание нищо да се промени в здравеопазването, на които им харесва статуквото. На мен статуквото не ми харесва.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, тук е министъра. Имате ли въпроси към него? Заповядайте.
ЕВГЕНИ СТОЕВ: Благодаря господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, с риск да отегча колегите, които присъстваха на предходното заседание на Комисията, аз искам да използвам възможността, че господин Константинов е тук и да задам няколко въпроса, които считам за особено важни особено за региона, който представлявам.
Първият ми въпрос е свързан с политиката в областта на здравеопазването в така наречените трудно достъпни планински райони. Аз съм представител на Смолянска област. Смолянска област в най-голяма степен отговаря на дефиницията трудно достъпен район предвид тежкия релеф, предвид не доброто състояние на пътната инфраструктура. Това дава сериозно негативно отражение и върху медицинското обслужване. Затова въпроса ми е с какво предложените промени в Закона за лечебните заведения ще подобрят медицинското обслужване в трудно достъпните планински региони.
Другият ми въпрос е свързан с предложените промени, които касаят областните здравни карти. Изразявам своето опасение, че с така предложените промени са предвижда областните здравни карти да имат единствено информационен характер.
Господин министър, не считате ли, че така се отнема всякаква възможност на местните общности на областно ниво да упражняват съвсем удачна политика и не считате ли, че това е една форма на централизация, което си мисля, че няма да доведе до по-адекватни решения, специално касаещи областните здравни карти.
Третият ми въпрос е свързан с понятието дневен стационар. Считате ли, че това е една допълнителна възможност за общинските болници, малките общински болници да формират допълнителни приходи и съответно да оказват още по-добро и адекватно лечение на пациентите от тези региони, говоря трудно достъпните и планинските?
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, имате ли други въпроси? Имаше въпрос, който касае здравните карти, които трябваше да бъдат създадени господин министър. Кога ще бъдат готови, тъй като това е политика, която обещаваше и това правителство и която ще подобри контрола в сектора и ще го направи по-прозрачен.
Заповядайте госпожо Янева.
АННА ЯНЕВА: Аз като колегата също ще се възползвам от това, че министъра е тук и ще задам същите въпроси, които зададох на предишното заседание. И вашите колеги, господин министър отговориха, но аз трябва да кажа, че не съм удовлетворена от отговора, който получих, затова и на вас ще задам два въпроса.
Първо, считате ли, че с тези промени в Закона за лечебните заведения ще осигурите по-бърз и лесен достъп на пациента до извънболничната помощ, така както е записано в мотивите.
Вторият въпрос е свързан с проблема, закриване на центровете за кожно-венерически заболявания. Какви са вашите аргументи да бъдат закрити тези центрове?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на госпожа Янева. Други въпроси към министър Константинов.
Заповядайте господин Стоев.
ЕВГЕНИ СТОЕВ: След като обсъждахме, че има постъпили от м. септември три искания за откриване на инвазивни и кардиохирургически хирургии и след като се знае, че се намалява с това качеството и се преразпределят едни и същи пациенти трябва ли да се откриват допълнителни бройки в едни и същи населени места. Става дума специално за търновския мобал има такова искане, което постъпило сега, след като има открита кардиохирургия.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Стоев. Колеги, други въпроси към министъра? Няма.
Заповядайте господин Константинов.
СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Благодаря. Първият въпрос беше за трудно достъпните райони.
Определено мисля, че този законопроект има отношение към тази тема, дотолкова доколкото той би дал възможност на държавата да осъществява политика по отношение на броя на болничните лечебни заведения. Болничните лечебни заведения в България общо взето в последните десет години непрекъснато се увеличават и то точно обратно на твърдението, че парите в здравеопазването са крайно недостатъчни. И вие като икономисти тогава трябва логично да се запитате и всички се запитват нормално, как така парите не достигат, а болниците ни растат. Тоест, има интерес да се правят все по-нови и нови болници. Ясно е, че отговора не е толкова простичък.
И се оказва всъщност че новите болници се правят там където им концентрация на хора в големите градове. Никой не прави болници в трудно достъпните и отдалечени региони. Ясно е, че това е един обективен феномен. Хората търсят и се съсредоточават тук да живеят. Но ясно е, че лишаването от медицинска помощ допълнително стимулира този феномен да се засилва.
И какво се опитваме всъщност с този закон да предложим. Да го напълним със съдържание, тъй като от 1999 г., когато той е приет е казано, че с националната здравна карта държавата прави политиката в здравеопазването. Само че това няма как да се случи, когато не са разписани механизми по които да става. Към момента ние на практика не може да кажем, нито дори да препоръчаме къде трябва да има болница и къде не. Всичко оставено на чистите пазарни сили. При тази ситуация се оказва, че в град София непрекъснато се появяват нови лечебни заведения. Или още по-фрапантния пример, точно в определени области, каквато е инвазивната кардиология все повече и повече центрове се откриват точно за определена дейност. На пръв поглед това е хубаво и ще кажете, конкуренция. Лошото е, че зад тази конкуренция в един момент се получава тотално изкривяване на търсенето и предлагането, тъй като е известно, че болниците и въобще наситеността с подобни лечебни заведения може само по себе си да индуцира търсене. Знаете пациент когато отиде при лекар и му каже, че го боли корема, той може да каже: “Вие сте за болница.” И пациента с право приема, че това е така.
Това е една от причините появяващите се непрекъснато болници, казвам една от причините, не е единствена, да имаме непрекъснат ръст и на хоспитализациите. Това е причината да се искат все повече средства. А същевременно хората са недоволни и с този законопроект ние искаме да кажем: “Да, по региони има нужда от толкова и толкова болници.” В най-лошия случай да приемем сегашната ситуация. Но там където имаме отявлено свръхпредлагане, това са девет области на страната, да кажем: “Съжаляваме, но бройката вече е достигната.” Разбира се, може някоя болница да се появи,. Може и лечебни заведения да има. Но те трябва да бъдат по-добри от останалите и в конкуренция по между им за фондовете, за фонда на Здравната каса в момента. И те по този начин да съществуват. Това по индиректен начин ще запази средства точно за тези региони в страната, които в момента са оставени на чистата и безпощадна конкуренция.
Знаейки, че бюджета ни е определена величина в здравеопазването. Той една година може да е по-малко, следващата година да е повече. И аз съм винаги за да бъде повече. Но колкото и да е повече, винаги парите няма да стигат, ако ние не водим здравна политика на ниво разпределение на лечебните заведения. При това забележете, лечебни заведения, които ще сключват договори с касата и ще ползват публични средства. Тоест, всеки е добре дошъл. Може да прави нова болница, но най-добрите от тях трябва да имат възможността да работят със Здравната каса.
Така че мисля индиректно, не само за труднодостъпните, а въобще за голяма част от населението на страната този законопроект би бил добра крачка.
Искам да обърна само внимание за здравна карта. Не става въпрос тук за електронната здравна карта на лицето, за негово ползване, а става въпрос за здравна карта на държавата за разпределение на болниците. Това е темата в този законопроект. За електронната здравна карта тук не става въпрос. Това е отделна тема.
Що се касае до дневния стационар, това е изключително полезно нещо, неговата регламентация и това е едната стъпка за предоставяне на бързи и качествени услуги.
Другата стъпка е този здравен стационар, да се финансира по подходящия начин. Ако ние нямаме дневни стационари, каквито и форми на финансиране да измислим, а имаме болниците, които има задължителен минимален престой или тежка структура, не правим добро.
Ако направим дневния стационар, но не му кажем как ще се финансира, той ще остане да виси във въздуха. Той върви заедно с нов начин на финансиране на лечебните заведения.
По какъв начин до първична помощ ще се осигури по-бързия и лесен достъп? Тук предложението е да има възможност да се групират практики на общопрактикуващи лекари и на специалисти. Нещо подобно, казвам го с цялото си съзнание какви реакции може да предизвика, едновремешните поликлиники. В едновремешните поликлиники работеха хора с различни специалности. Ясно е, че разпокъсаността на здравната система няма как да гарантира добър достъп. Това което направихме миналата година и дадохме възможност да има определени дежурни кабинети, видяхме, че в тях много често работят хора, които са с определени специалности и не са общо практикуващи. Не виждаме нищо лошо, ако те имат възможност да работят заедно и разпределят времето си. Само по такъв начин може да се гарантира 24 часов достъп до лекаря. Абсурд е един лекар да осигури на своите пациенти 2000 души примерно, 24 часово покритие. Тоест трябват ни нови форми.
Що се отнася до закриване на кожните центрове, мисля че многообразието на лечебни заведения е твърде голямо. Кожните центрове, дейността, която те имат може да бъде поета от многопрофилните болници, в които държавата е мажоритарен участник. Направили сме разчети. Навсякъде това може да се случи. Пациенти и лекари могат да бъдат пренасочени там. Те трудно се справят в момента и мисля, че са правени за едно по-далечно минало. Така че тук става въпрос за оптимизиране на разходите, нещо към което Икономическата комисия трябва да е много чувствителна.
Що се касае за центровете за инвазивна кардиология. Един такъв център, за да бъде ефикасен трябва между 200 и 400 000 души население да обслужва. Трябва да минават минимален брой пациенти, за да може да се поддържа добро качество на обслужването.
В Пловдив и Пазарджик например са вече около 8 или 9 центровете. Те не могат да се наситят с достатъчен брой пациенти. Поради тази причина вероятно, по чисто икономически път те ще бъдат изкушавани да правят тази интервенция на хора, които не се нуждаят от нея. Тази интервенция, както спасява живот на човек с инфаркт, така може да убие човек, който е здрав, когато му е направена безсмислено. За съжаление през миналата година имахме точно такъв случай. Широко се дискутираше в медиите. Затова ни трябва регулация. Регулация и конкуренция. Ние няма да ги посочваме кои са центровете, но нека да имаме карта и да кажем: “На толкова население ни трябва един, два или три центъра”. Към момента държавата няма как да откаже създаването на подобна структура, ако тя изпълни изискванията като квадратура, като персонал, като оборудване. И в тази връзка, Министерството може да се разглежда като принципал, макар че всъщност акционер примерно в многопрофилната болница – Велико Търново. Но ако за тях това е важно да работят, за да получават средства и такива са условията, че трябва да се конкурират, бихме казали: “Да, създайте такъв център за инвазивна кардиология”.
Личното ми мнение обаче е, че по-добрия вариант е ако има вече създадени такива структури, дори да са частни е по-добре те да останат и да изпълняват тази функция.
И още нещо само да кажа, което касае икономическата част на промените в здравеопазването. Тук в този законопроект се предвижда задължението, лечебните заведения за болнична помощ да предоставят информация за направените разходи. Само по такъв начин ние може да променим системата на здравеопазване и да сравняваме добре работещите със зле работещите, да сравняваме услугата, която предлагат те. Тоест това е метода на диагностично свързаните групи, за който съм имал възможност и друг път да говоря тук.
Намирам, че центрове за кожно венерически болести само по една специалност са крайно неефикасни, в страна с ограничен финансов ресурс. По-добре подобна дейност да бъде поета в други по-големи болници. И сме осигурили възможност в многопрофилните болници това да се случи. Тоест, пациентите там ще бъдат поети. А съответно лекарите, които работят ще могат да работят там. Намираме ги за неефикасна структура.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Колеги, други въпроси. Няма.
Предлагам ви да отидем на процедура по гласуване.
Подлагам на гласуване за първо четене на законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 102-01-84, внесен от Министерски съвет на 9 декември 2011 г. – за първо четене.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Един. Въздържали се? Четири въздържали се.
Приема се.
Господин министър, беше приет законопроекта от Икономическата комисия за разлика от Здравната комисия.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Отиваме на втора точка.
Гости са:
Министерство на икономиката, енергетиката и туризма
За частта Енергетика:
Николай Налбантов – директор на Дирекция “Енергийни политики, стратегии и проекти”.
Нели Цветкова – началник отдел в Дирекция “Енергийни политики, стратегии и проекти”.
За частта Потребители:
Емил Алексиев – началник на отдел в Дирекция “Техническа хармонизация и политика за потребителите”
Цвета Караилиева – експерт в Дирекция “Техническа хармонизация и политика за потребителите”
Александра Павлова – експерт в Дирекция “Техническа хармонизация и политика за потребителите”
За частта Патенти:
Камен Веселинов – председател на патентно ведомство
Магдалена Радулова – директор на Дирекция “Правно осигуряване, международно прилагане и спорове”.
Кой ще представи колеги годишната програма? Няма смисъл да описвате всички аспекти, а най-важните неща и според вас възможните проблеми и решения, които трябва да се вземат. Да информирате народните представители за най-важното и за възможните проблеми.
НЕЛИ ЦВЕТКОВА: Позволете да извиня господин Налбантов. Той нямаше възможност в момента да дойде. Но аз ще се опитам накратко да ви представя основните теми, които ние сме включили в частта енергетика в годишната програма за участие на България в процеса на взимане на решение. В областта на енергетиката 2012 г. с приоритет ще се разглеждат стратегически насоки за развитие на енергийната политика до 2050 г. Актуална тема енергийна ефективност, енергийна инфраструктура и сигурност.
Основните теми, пътна карта за развитие на енергетиката в 2050 година. Европейската комисия представи документ на база на който предстоят обсъждания и дискусии. Това е анализ на различни възможни сценарии за развитие на енергийния сектор до 2050 г. Като се предлагат действия отчитащи текущите енергийни политики в комбинация с основни насоки за преминаване на ниско въглеродна икономика. Принципно на основата на тази пътна карта ще се приемат заключения на Съвета. Изводите в този документ е, че е възможно постигане на една по-ниско въглеродна енергетика до 2050 г. при подходящо съчетаване от държавите на различните политики, които са в насока енергийна ефективност, възобновяеми източници и ядрена енергия.
Необходима е обаче модернизация на енергийната инфраструктура. Също необходимо е укрепване на рамката на безопасност и сигурност. Това е съвсем накратко. Принципно разглеждаме този документ като една широка рамка, която може в последствие да послужи на държавите за правилния подход за избор на енергийния микс.
Друга тема, която е актуална на ниво Европейски съюз е една нова директива за енергийна ефективност, която като законодателно предложение и в последствие ни интересува. Припокрива две действащи директиви, които ще бъдат отменени. Това е по отношение ефективността при крайното потребление на енергия и комбинираното производство на енергия. Това са двата европейски акта.
Мерките са насочени към едно по-пълно оползотворяване на възможностите в цялата енергийна верига от производство, пренос и разпределение до крайно потребление. Позицията ми е в една принципна подкрепа на проекта на законодателя. С този документ, това което пропуснах да кажа е един нов елемент, който се изисква от държавите определяне на индикативни национални цели, с които да подпомогнат цялостната реализация на енергийната политика.
България вече, вие всички знаете, има определена цел с енергийната стратегия и в тази насока подкрепяме действията на европейско ниво.
Друг елемент е засилване на ролята на публичния сектор с по-засилени мерки в областта на енергийната ефективност, реновиране на сгради, насочване на обществени поръчки към продукти с високи показатели на енергийна ефективност. Това което е характерно в тази директива е, че се предлагат спестявания за крайно потребление за търговците на енергия да бъде в размер на 1,5 процента. България има въведена, тя е 1 процент и ще търсим възможност за отстояване на по-ниска позиция от 1,5%. Това е накратко за този европейски акт.
Друг важен нов европейски акт е регламент директно приложим за трансгранична европейска инфраструктура. Предлага се една нова политика за клониране, за преминаване от клонирането от национален фокус на европейско ниво, оценка на инвестиционни проекти. Определяне на приоритетни коридори и проекти, които да бъдат изпълнявани, за да се постигнат целите за една по-добра свързаност в цялата енергийна инфраструктура.
Също подкрепяме този документ, като това което ще търсим в рамките на преговорите, приоритетни проекти да бъдат не само между държави членки, а и възможност за съседни държави проект на държава членка със съседна държава, която не е член на Европейския съюз.
Друг акцент, който сме отбелязали в годишната програма е по отношение безопасността и сигурността на дейностите в енергетиката. Две последователни големи аварии. Едната в Мексиканския залив, другата в Фукушима провокира съответни действия на европейско ниво.
По отношение на Мексиканския залив за преодоляване на по-големи аварии се предлага законодателен акт, който е регламент за безопасност на дейностите при търсене, проучване и добив на нефт и природен газ. Създава се една цялостна законодателна рамка с отговорност, както на национално ниво от съответни органи, така и от специални изисквания към оператори на съоръжения.
Подкрепяме усилията на европейско ниво в тази насока, но считаме, че държавите също трябва да имат възможност за прилагане на по-широки и по-засилени мерки от това, което предвижда самия документ.
Друг важен за нас акт, който сме посочили в годишната програма е по отношение представения регламент, относно подкрепа на Европейския съюз по програмите за извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения. С акт на Европейския съюз предлагат допълнителни финансови средства за след 2013 г. Принципното ни разбиране е, че ще търсим увеличение на предвидената за България сума. Това е накратко.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря ви. Господин Алексиев имате ли да добавите допълнителни аргументи?
ЕМИЛ АЛЕКСИЕВ: Вече в частта, разбира се, защита на потребителите, не в частта енергетика. Мерките които ще бъдат обсъждани през тази година на европейско ниво касаещи интересите на потребителите са най-общо в три направления. Може да ги сведем до три.
Първата, бих казал е една рутинна мярка, която е свързана с финансовата рамка на Европейския съюз за периода 2014 – 2020 г. и разбира се, в рамките на този седемгодишен финансов период, Европейската комисия подготви своята финансова програма за защита на потребителите, която се предвижда да бъде в размер на 145 млн. евро. Почти на същото ниво се предвижда във финансов аспект да бъде стойността на програмата, като годишно е около 20 – 21 млн. евро, както и за настоящия финансов период 2007 – 2013 г. Съвсем естествено България ще подкрепи програмата, така както е предложено от Европейската комисия в нейните основни направления, а те се свеждат до следното.
Мерки насочени в сферата на безопасността на потребителите. Мерки свързани с предоставянето на информация, образование на потребителите. Мерки насочени към подобряване обезщетяването и средствата за обезщетяване на потребителите. И не на последно място, дори едно от най-важните направления на програмата е правоприлагането от страна на държавите членки на правоприлагащите органи на държавите членки на законодателство в защита на потребителите. Това съвсем кратко по отношение на първата законодателна мярка, тъй като се предвижда за първа година финансовата програма за седемгодишен период да бъде приета с регламент. До момента винаги това е ставало с решение на Европейската комисия.
Още две законодателни мерки се предвижда да бъдат обсъдени, дискутирани и приети през тази година на европейско ниво. Това е бих казал един законодателен пакет от две мерки. Една директива и един регламент, които са насочени с извън съдебното решаване на потребителски спорове. Законодателен пакет и ще поясня за какво става въпрос. От една страна се касае за приемането на директива за алтернативно решаване на спорове. От друга страна за приемане на регламент за он лайн решаване на потребителски спорове. Двата документа се разглеждат в пакет, тъй като чрез обезпечаването или приемането на първата мярка, която има за цел да обезпечи, че държавите членки могат и са в състояние да предоставят на потребителите органи за алтернативно решаване на спорове във всички сфери на икономиката. И тогава когато има такива органи във всяка една държава членка, потребителите ще могат да се насочат към една платформа, която ще бъде изградена от Европейската комисия, интерактивна интернет платформа, която от своя страна ще ги насочва към конкретния орган за алтернативно решаване на спорове в дадения сектор в съответната държава членка.
Второто нещо ще стане чрез приемането на регламент. А първата мярка беше директива за алтернативно решаване на потребителски спорове.
Съвсем естествено България подкрепя и двете мерки. Няма по принцип държава членка, дори нещо повече трябва да се посочи, че и двете мерки са включени в мерки за изграждането на акта за единен вътрешен пазар, тъй като се счита или Европейската комисия поне стига до това заключение, че изграждането на такива органи за алтернативно решаване на спорове, ще спомогне за увеличаване доверието на потребителите в пазара въобще и във вътрешния пазар от една страна, а разбира се, в извършването на трансгранични сделки. Една от целите, които си поставя Европейската комисия е да увеличи обема на сделките сключвани и чрез електронна търговия по електронен път и трансграничната търговия. И чрез създаването на такива органи за алтернативно решаване на спорове. И също така за он лайн решаване на спорове се предполага, че това е мярка, която ще увеличи доверието на потребителите и в електронната търговия и в трансграничната търговия.
Що се касае до директивата за алтернативно решаване на потребителски спорове, тя ще бъде предмет и е включена в трета точка в днешното заседание, където може би ние ще изложим нашия проект на рамкова позиция, така както е формулиран от Министерски съвет.
И с това аз приключих представянето на темите за защита на потребителите, които са три на брой и които ще бъдат обсъдени и разгледани през тази година.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Алексиев благодаря. За частта патенти желаете ли да добавите нещо? Заповядайте.
КАМЕН ВЕСЕЛИНОВ: Как изглежда ситуацията в тази област патенти. Става въпрос за приемането на нормативна уредба свързана с въвеждането на единен европейски патент. Идеята е да се облекчат процедурите за заявителите, тъй като сега за да има валидност вашия български или какъвто и да е друг патент на територията на друга държава се изискват действия в съответната държава, за което трябва да се ангажира патентен представител, преводи да се извършат. Тоест разходи. От много години е тази сага. От десет години е стремежа да се въведе такъв патент. Досега безуспешно. Полското председателство го беше сложило сред приоритетите си, но не успя да приключи цялата операция. На път бяха да го постигнат, но така или иначе не се получи.
Причината беше, че когато става въпрос за патенти, разбира се, винаги възникват спорове и тези спорове трябва да бъдат решавани някъде. Значи трябва да има съд, който да е компетентен. Тъй като няма специализиран съд в Европа, който да се занимава с тези въпроси беше взето решение да се изгради такъв съд. И в крайна сметка седалището на съда препъна процедурата към момента. Имаше заявка от няколко държави за седалище на съда – Франция, Германия, Великобритания, Холандия, Унгария. При последното заседание на представители на съответните държави, полското председателство беше предложило седалището на съда да е във Франция. Великобритания напусна заседанието и взриви всъщност идеята нещата да минат. Така че Полша не успя да се справи с въпроса. Той ще бъде внасян допълнително. Дания го е сложила сред приоритетите си, решаването на този въпрос. България е с позиция да се подкрепи Франция. Но това е по скоро политически въпрос къде да бъде седалището на съда. Чисто професионално погледнато може би най-добрия вариант е Германия, защото там е седалището на Европейското патентно ведомство. Но това не е задължително. Това е ситуацията към момента. Има и други проблемни въпроси, но те не предизвикват такава взривоопасна ситуация. Проблемът беше със седалището на съда къде да бъде.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Веселинов. Колеги, въпроси към вносителите. Разбрахте, че ще има нова директива за енергийната ефективност, което означава че ще има въпроси към работата на нашата комисия и ще има нова ситуация. Знаете това колко голям приоритет е за България. Надявам се в най-ранен етап, ако има в момента текст на тази директива да го получим, уважаеми колеги, за да може ние да сме запознати. Въпроси към Министерство на икономиката, колеги.
Господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря ви господин председател. Аз имам въпроси. По отношение на енергийната ефективност, след като в нашата позиция ние заявяваме, че България силно подкрепя инициативата за създаване на нова директива. В последното изречение се казва, че в рамките на обсъжданията, страната ни ще продължи да отстояват позиция за постигане на по-голяма гъвкавост за държавите по отношение ефективността на отделното производство на електрическа и топлинна енергия и изискванията при строеж на нови и реконструкция на съществуващите и електрогенериращи мощности.
Искам да ми се разясни, какъв смисъл се влага в понятието гъвкавост. Ако гъвкавостта означава да бъдем в изоставащи позиции спрямо останалите страни от Европейския съюз и да продължаваме със забавени темпове да въвеждаме когенерация или да се подчиним на общите изисквания за реконструкция на съществуващите електрогенериращи мощности, нека това бъде казано ясно. Ако не, искам наистина да чуя какво разбира Министерството под понятието гъвкавост на директивата.
Вторият ми въпрос е свързан с енергийната инфраструктура. Там е записано, че има законодателно предложение на Европейската комисия за регламент на Европейския парламент и на Съвета, относно указания за трансевропейската енергийна инфраструктура. В каква степен това засяга Република България? Кои са нормите, защото регламента има непосредствено действия върху законодателството и директно приложение. Кои са нормите, на които България трябва да се подчини. И какво ще изисква това от нас.
И в тази връзка гарантирайки публичните финансови разходи, ресурси в размер на 9,1 млр. евро, на каква сума и кои са проектите с българско участие при изграждането на европейската енергийна инфраструктура.
Последното което бих желал да зная е България, която очевидно заявява, че тези 185 млн. евро, които се предвиждат за следващата финансова рамка от 2014 до 2020 г. за програмата за извеждане от експлоатация на четирите малки блока на АЕЦ “Козлодуй” ги считат за недостатъчни, какви са сумите които в същия финансов период се предвиждат за другите две страни - Литва и Словакия, за да имаме представа и да направим съпоставка между сумите, които се отпускат за България по отношение на другите две засегнати страни. Това е което зададох като въпроси.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, други въпроси имате ли към вносителите? Благодаря за важните въпроси господин Иванов.
НЕЛИ ЦВЕТКОВА: Благодаря ви. Ще се опитам накратко да разясня позицията. По отношение на новото предложение за директивата за енергийната ефективност, както отбелязах, някои от основните елементи, вече България е започнала процеса на предварително прилагане. Въведени са в нашето законодателство и предварително първи стъпки в тази насока са направени.
Конкретно по отношение на въпроса ви за когенерацията и нашето изречение за гъвкавост на държавите. Това касае по скоро едно предложение за по-засилено изграждане на когенерациите в точките на потребяване на енергия. А в близост до потребителите, по-засилено децентрализирано производство. Принципно подкрепяме този подход, но считаме, че тук държавите трябва да имат своята възможност за реална преценка в зависимост от реалната ситуация в страната и от възможностите и разположението. Също преценка на местно и регионално ниво. Това е въпроса, на който ще търсим възможност за избор на държавите, а не по-засилено ограничаване в близост до точките на потребление. Като опции би трябвало държавите да имат по-големи възможности. Иначе принципно подкрепата за високо ефективното производство е безусловно за страната. Това е по отношение на този текст, което мога да разясня. По отношение на инфраструктурата. Това е един директно приложим регламент, който да замени настоящите насоки за трансевропейски енергийни мрежи.
Предлага се фокуса да бъде на европейско ниво по отношение на приоритетни и важни проекти. Структуриране на една ясна карта на Европа с различни възможни коридори, в които наистина да бъдат всички държави обвързани с необходимата инфраструктура. Това касае естествено и електроенергийна и газова инфраструктура, също и държавите избрали съхранение на въглероден диоксид. Специално за нас са важни нефт и газ.
Важни коридори, които предварително предполага регламента с различни насоки, но за България специално това са връзките север - юг като коридор по отношение на електроенергетиката, по отношение на Централна и Източна Европа също такъв коридор определен, Южен газов коридор, в които България ще има възможности да участва. Принципът на по-нататъшното участие ще бъде регионални групи, в които с държавите, регулаторите и самите оператори ще обсъждат важни за страните проекти, които да придобият значението на приоритетни.
За приоритетните коридори, които съответно бъдат в последствие избрани, ще има една възможност вече те да бъдат с по-ангажирано отношение към тях по отношение на по-бързото им изграждане и определяне на конкретни срокове. Идеята е постигане на наистина по-добре обвързана Европа за недопускане на съответния недостиг на енергия.
По отношение на въпроса, който беше за допълнителното финансиране, това което е за другите държави, специално за трите държави, сумата която е предвидена 553 млн. евро. Разпределени са съответно програма Козлодуй, принципно 208, но в тази сума има предвидени и разходи за обслужване на самите средства, затова реална сума 185 млн. за България, по програма за Игмалина са 229 млн., Бухваница 114 млн. евро. Съответно те са в съотношение на съответни мощности, които са затворени в периода. Като за България все пак тази сума се отпуска до 2020 г. за другите държави са до 2017 г.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов има още един въпрос.
ИВАН ИВАНОВ: Аз специално не съм очарован от отговора, който получих по въпроса за енергийната ефективност, защото България наистина изостава сериозно и максимално бързо въвеждане на когенерации е свързано с повишаване на енергийната ефективност. В дългосрочен план намаляване на разходите на потребителите на топлинна енергия.
Имам един следващ въпрос и той е свързан с регламента, който е на Съвета и на Европейския парламент и ще бъде въведен в областта на проучванията, изследванията на добива на нефт и газ в открито море. Това е регламент, който ще има задължителен характер за страните членки.
По повод на това, че Народното събрание прие преди две седмици една забрана за проучването на шистов газ, който е всъщност вид газ редом с конвенционалния, означава ли, че българската позиция при създаването на този регламент ще бъде, да се забрани в открито море изследвания, дори не добив, а изследвания на находища от шистов газ в съответствие със забраната, която гласува Народното събрание. Защото в противен случай, ние ще трябва да се подчиним на висшестоящия орган. Това е всъщност Европейския парламент и Съвета, които излизайки с този регламент ще отменят част, а може би и изцяло разпоредбите на българската забрана. Интересува ме позицията на България в този случай.
НЕЛИ ЦВЕТКОВА: Този регламент, това е предложение, което касае безопасността на дейностите по търсене, проучване и добив на нефт и природен газ. Целта на регламента е да създаде една рамка, с която да се намали специално риска и да се реагира при извънредни ситуации.
Както казах, този регламент е провокиран от вече възникнали аварии в Мексиканския залив. Неговата цел е създаване на рамка за безопасност. България като държава член на Европейския съюз винаги е отстоявала позиция в подкрепа на подобни документи, които осигуряват безопасността при съответни дейности и осигуряване на максимална защита и на околната среда и на гражданите. В тази насока не може да не подкрепим такъв документ, който изисква от държавите осигуряване на безопасност и създаване на съответни последователни действия, които държавите да налагат при съответни дейности. Той не касае само страната. Той касае целия Европейски съюз.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов заповядайте за коментар.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря за отговора. Аз споделям такава позиция, че не забрани тотални могат да решат проблемите, а именно разработване на правила и мерки за безопасност за опазване на околната среда в случая на морското пространство и флората и фауната там и контрол по тяхното спазване. Тоест, такъв трябва да бъде регламента и се надявам България да го приложи коректно.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз в тази връзка имам следния въпрос. Може би този въпрос е по-подходящ да бъде към министър Трайков. Давам си сметка, че все пак вие на експертно ниво отговаряте по тези въпроси. Европейската комисия работи по добри практики, при добив както на нефт, газ и на други възможни енергоносители. Идеята за добри практики е изпратена до всички правителства. Има първоначален вариант. И няколко пъти българското правителство не казва своето мнение по тази тема, дали подкрепя, не се произнася и не се включва в инициативата. Затова бях информиран от една европейска организация, която написа специално писмо и ми изпрати досегашния материал за предложеното от Европейската комисия, добри практики при добив на нефт, газ и други енергоносители. Чували ли сте затова? Или подходящия въпрос все пак трябва да бъде към министър Трайков по тази тема.
НЕЛИ ЦВЕТКОВА: По принцип обмяната на добри практики в Европейския съюз е една от мерките, които се предприемат. Но конкретно за случая не съм запозната и ще предам въпроса ви в подходящ момент, за да може да бъде отговорено по адекватен начин. Ще предам на съответните структури в Министерството.
Ако ми позволите само в началото бих искала да добавя, че в никакъв случай не искам да оставя господина с впечатление, че нашата позиция не е в подкрепа на комбинираното производство. Да, в подкрепа е, но там където е подходящо при подходящи условия, за да бъде наистина ефективно.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря ви. Колеги, имате ли други въпроси към вносителите? Няма.
Подлагам на гласуване Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз 2012 г., № 202-03-2, внесена от Министерски съвет на 13 януари 2012 г.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 12 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама въздържали се?
Приема се.
По точка трета
По следващата точка са същите гости.
Представяне и обсъждане на Рамкова позиция на Министерски съвет по т. 57 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз /2011 г. / - Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за алтернативно решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент /ЕО/ № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО /Директива на АРС за потребители/, № 202-00-2, внесена от Министерски съвет на 19 януари 2012 г.
Кой ще представи? Заповядайте господин Алексиев.
ЕМИЛ АЛЕКСИЕВ: Благодаря господин председател. Както стана дума и по предходната точка. Всъщност това е едно предложение внесено от Европейската комисия от Съвета. Една от мерките, които са приоритетни в акта за вътрешен пазар и дори с декларация на ръководителите на правителствата на 27-те от 31 януари е една от приоритетните мерки, в рамките на датското председателство при приемането на директивата и въобще на пакета, наред с регламента за он лайн решаване на потребителски спорове.
Кое наложи приемането на въпросната директива? Тъй уреждането извън съдебно решаване на потребителски спорове или така нареченото алтернативно решаване на потребителски спорове изобщо не е новост в защита на потребителите в държавите членки на Европейския съюз и на европейско ниво. Преди предприемането на инициативата от страна на Европейската комисия, тя извърши свое проучване, в което констатира, че в Европа съществуват над 450 различни органи за алтернативно решаване на потребителски спорове.
Независимо от големия брой на такива органи, Европейската комисия установи в свое проучване, че не във всички области или сектори на икономиката са обхванати от такива механизми за уреждане и за решаване на потребителски спорове в съответните държави и все още има бели полета от една страна. До момента действат две препоръки на Европейската комисия. Едната е от 1998 г. Тъй като алтернативното уреждане на потребителски спорове може да стане по най-различни начини. Способите са помирение, арбитраж, медиация. Те са добре известни и са приложими и в България и в останалите държави членки.
Двете препоръки, съвсем естествено, те са препоръки нямаха задължителни характер. Двете препоръки съдържаха изисквания или критерии на които трябва да отговарят органите, за да бъдат признати за такива. Същевременно те не налагаха задължения за държавите членки нито да бъдат изградени, нито държавите членки да нотифицират пред Европейската комисия такива органи. А идеята на Европейската комисия е не само да съществуват и да бъдат изградени такива органи, но те да бъдат нотифицирани пред Европейската комисия най вече, с оглед уреждането на трансгранични спорове. Когато потребителя има проблем с уреждане на трансграничен спор, той да може да сезира Европейската комисия, която да насочи потребителя чрез своята интернет активна платформа посредством бъдещия регламент, който бъде приет, към конкретния орган за алтернативно решаване на спорове в съответната държава.
Така че необходимостта идва на първо място от това, че двете препоръки нямаха задължителен характер и необходимостта по преценка на Европейската комисия да бъде вменено задължение на държавите членки, да изградят такива органи във всички сектори на икономиката за уреждане на потребителски спорове и те да ги нотифицират. Тъй като до момента нямаше задължени за нотификация пред Европейската комисия на подобен род органи.
Принципите които проекта на директива съдържа, горе долу не се различават съществено от принципите съществуващи в двете препоръки. Едната препоръка е за уреждане на потребителски спорове чрез постигане на споразумение между двете страни, било то медиация, било то помирение.
А втората препоръка от 2001 г. е, когато една трета страна налага решение на страните. Така наречения най-често срещани случай на арбитраж.
Проектът на директива заимства критериите и принципите, които да бъдат приложими към тези органи, макар че не ги следва сляпо. Дори на някои места ние считаме, че има и пропуски, тъй като някои от принципите, които са приложими към сега действащите препоръки биха могли също да бъдат използвани. Не са всички критерии и принципи приложени и заимствани.
По принцип разбира се, България в своята рамкова позиция така както е прието от Министерски съвет, подкрепя идеята и предложението за приемане на директива за алтернативно решаване на потребителски спорове, за съществуването на такива органи във всички сфери на икономиката.
Могат да възникнат въпроси, разбира се дали това е свързано с допълнително финансиране или не. Разбира се, това е въпрос на подход, какъв подход ще бъде възприет. Дали ще бъде възприет един общ подход, който е теоретично постижим, но на практика е трудно осъществим, който е по-евтиния вариант и няма да наложи допълнително финансиране. Европейската комисия не предвижда никакво финансиране, при вменяването на задължения на държавите членки за изграждане на такива органи.
И вторият подход, който би бил по-скъп, но неефективен. Не би постигнал истинските цели, така както са заложени в проект на директива е изграждане на подобен род органи в различни сектори, например в сектора на застраховането. Трябва да бъде изграден. Дори една идея ще си позволя господин председател. Когато вие разглеждате един секторен закон в областта на икономиката, те минават всички през вашата Комисия – Закона за застраховането, финансови услуги. Този закон предвижда ли механизъм за уреждане на потребителски спорове в сектора, не въобще. Но не трябва да се прави отлика и разграничение между разглеждане на потребителски жалби от страна на търговеца, което няма нищо общо с механизъм за алтернативно решаване на потребителски спорове. Най-добрия вариант, желателния вариант е да бъде изграден, ако не във всеки, то в ключовите сектори на икономиката, например в енергетиката, в застраховането, да бъдат изградени такива способи за алтернативно решаване, тъй като всеки сектор на икономиката има своята специфика. Един общ орган трудно би могъл, а и той не познава спецификата, той няма необходимата експертиза Отклонявам се малко извън позицията, за да представя на вашето внимание въпроси, които след приемането на директивата, разбира се ще възникнат по нейното транспониране и най вече по нейното бъдеще прилагане в България.
Най-общо казано проекта на директива предвижда следните принципи, които трябва да бъдат спазени от тези органи – безпристрастност, прозрачност, ефективност, справедливост. Изисквания също тези органи да са безплатни или ако са платени да не са скъпо струващи. Не скъпи механизми. И тук могат да възникнат въпроси. Да, ние имаме помирителни комисии по Закона за потребителите, които 100 процента отговарят на това изискване. Това е така.
Може да възникне въпроса, арбитражите в България отговарят ли на изискванията, така както ги предвижда директивата? Те трудно биха могли да отговорят на изискването. Да, те са безпристрастни, независими, прозрачни. В тяхната дейност няма проблем. Проблемът който възниква, за да се отговори в пълна степен на изискванията ще бъде, че арбитражите в България са сравнително скъпи. Ние направихме едно проучване, само влизане на страницата на съответните арбитражни съдилища, показва, че минималната такса за решаване на един потребителски спор започва от 150 евро. Разбира се, няма задължение България да изгради само арбитраж. Това е един въпрос, който може да се дебатира и дискутира, когато България започва въвеждането и изискването на директивата.
По принцип предложението, както е заложено в рамковата позиция, че ние подкрепяме идеята и предложението на Европейската комисия, разбира се, запазвайки си правото по всеки въпрос, който считаме, че има несъответствие с двете препоръки или там където се налага да имаме своята позиция. Това е господин председател.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря ви господин Алексиев за много детайлното представяне.
Колеги, въпроси към вносителите. Госпожо Янева заповядайте.
АННА ЯНЕВА: Аз има един уточняващ въпрос свързан с това, което каза господин Алексиев за финансовата подкрепа. За реалното осъществяване, бих казала на алтернативното решаване на споровете. Тъй като чета текста на рамковата позиция, където ясно сме казали, че България е за това, Европейския съюз да се ангажира с финансова подкрепа. Но аз от вас чух тук по-широко развитие на въпроса, свързано с алтернативното решаване на споровете в отделните сектори. Аз лично подкрепям такава позиция. И в този смисъл е моя въпрос. Няма ли да го запишем конкретно в текста на рамковата позиция, като продължим текста за финансовата подкрепа, като обърнем внимание специално на решаване на тези спорове в отделните сектори.
Разбира се, има и по-важни и по-маловажни, но по принцип секторната политика според мен е правилно решение. И в този смисъл аз го подкрепям. Какво смятате вие като вносители?
ЕМИЛ АЛЕКСИЕВ: Благодаря госпожо Янева. Аз също напълно подкрепям вашия въпрос, но считам, че той е по скоро вътрешен. Ние говорим за рамкова позиция относно предложението за директива. Предложението за директива, така както е записан текста, текстът изисква, да кажем директивата, ако е приета така, както е предложено. Държавите членки имат задължението да обезпечат наличието, съществуването и т.н. Да, потребителите могат да се обърнат и към един общ орган. Позицията на България в случая е по отношение на предложението на директива. Докато въпроса който дискутираме е един вътрешен въпрос, как ние да пристъпим, тогава когато директивата бъде приета. Мисля че не е необходимо на този етап да правим това разширение. Аз направих по-разширеното тълкуване, с оглед да запозная народните представители с това, с което ние можем да се сблъскаме, когато започнем да въвеждаме изискванията на директивата.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Алексиев. Други въпроси? Господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря ви господин председателю. Аз имам един въпрос и той е свързан с чл. 11 от проекта на документа. Чл. 11 е помощ за потребителите. Съвсем естествено е, че директивата трябва да предвиди да бъде осигурена помощ на потребителите, защото много от тях не знаят пътя по който могат да поискат решаване на техния спор, чрез алтернативно решаване на потребителски спорове. В тази връзка в т.2 чл. 11 е записано, че държавите членки могат да възложат отговорността за изпълняване на задачата посочена в § 1 на своите центрове от мрежата на европейските потребителски центрове, на сдруженията на потребителите или на друга организация.
Поставям този въпрос, защото наблюдавам това, което се случва в Министерството. По време на предишната комисия за защита на потребителите с председател Дамян Лазаров беше буквално смачкана дейността на българската секция на Европейския потребителски център. Аз съм в течение на всичко, което там се случи. Дано сега да се е възстановила дейността на Европейския потребителски център в България.
Що се касае до сдруженията на потребителите, първо финансирането, което се осигурява от Министерството и което по принцип е предвидено за тази цел непрекъснато се свива и за 2011 г. няма нито едно сдружение на потребителите, което да е получило финансиране чрез Министерството, така както нормално е предвидено в бюджета на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма.
И ако проследим по-нататък в чл.12 се говори, че тези сдружения на потребителите трябва да осигурят своите помещения на своите интернет страници, публичен достъп до списък на структурите за алтернативно решаване на потребителските спорове. Средства които се предоставяха на Сдружението на потребителите служеха именно за това, те да плащат наем на свои помещения, да издават материали, да правят разяснителна дейност сред потребителите, включително да поддържат интернет страница.
Аз питам как Министерството ще осъществи тази директива, когато реално се действа по начин в момента да няма нито едно сдружениe на потребителите, което да функционира с изискваната държавна подкрепа. Знам, че в отговор ще се каже, че един или друг документ не бил представен. Мога да влезна и в спор по този повод. Аз говорих и с министъра. Но целта, за да има действително приложение тази директива е да бъдат насърчени онези структури, които тук в чл. 11 е записано, че трябва да бъдат в помощ на потребителите. Иначе е скъсана връзката и потребителите буквално незнаещи, няма да отнасят към съответните структури въпроси свързани с алтернативно решаване на потребителските спорове. Това даже не го задавам като въпрос. Правя настойчиво искане към Министерството да подпомогне Сдружението на потребителите и да оказва съдействие на Европейския потребителски център в България, ако искаме да имаме европейска визия за отношение към потребителите и техните проблеми.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Алексиев.
ЕМИЛ АЛЕКСИЕВ: Разбира се, мога да взема отношение. Основателна е позицията на господин Иванов. Но нека да поясня. По проекторазпоредбата на чл. 11, държавите членки на Европейския съюз имат много силни резерви, именно по отношение на тази разпоредба в няколко аспекта.
Първо, държавите членки считат, че която и да е държава, тук не говорим за българската, не може да вменява задължения на независими организации. В случая в ал. 2 на чл. 11, която господин Иванов цитира са посочени съвсем алтернативни организации, които биха могли да оказват помощ. Под помощ се разбира оказване на съдействие, предоставяне на информация кой е компетентния орган за алтернативно решаване на спорове и то най вече за трансгранично решаване на спорове. И съвсем естествено е и така, както е записа от Европейската комисия, тя иска да насърчи дейността на европейските потребителски центрове, които имат бюджет финансиран 50 на сто от самата Европейска комисия, в случая на България 50 на сто от българската държава. Европейската комисия предвижда промяна на правилата, това финансиране да стане в размер от 70 на 30 процента. При финансирането на Европейския потребителски център българската държава оказва пълно съдействие и разбира се, ако има малко възможност да осигурим по-голям бюджет от българска страна 50 процента и европейското финансиране би било по-голямо. Не бих си позволил да коментирам неудачите. Имало е такива в минали години в дейността на потребителския център.
И на първо място Европейската комисия очаква и тя иска да насърчи именно Европейския потребителски център да предоставят помощ. Под помощи разбирайте, предоставяне на информация и то най вече при решаването на трансгранични спорове. А именно това е ролята на Европейския потребителски център. Той е свързан с една мрежа от центрове в 27 държави и т.н. Не трябва да подценявам ролята на сдруженията на потребителите.
Господин Иванов, имало е неудачи сигурно от страна на Министерството, но има неудачи и от страна на сдруженията. Защото България трябва да изгради едно силно потребителско движение. Ние имахме доскоро, поне на хартия, казвам го със съжаление, сдружения които не могат да работят съвместно един с друг. Това е факт. Не е големия проблем, че един документ е липсвал, макар че като дойде финансова ревизия тя гледа точно документите, за съжаление.
Проблемът е, че ние имаме юридически сдружения, които съществуват в правния мир, които не могат да работя съвместно. Това е големия проблем. Но не искам да влизам в тази тема. Записът както е предвиден от Европейската комисия, тя очаква основно тази роля, разбира се тя не може да наложи на държавите, тази мисия за предоставяне на информация и съдействие на потребителите да бъде предоставена на европейските потребителски центрове.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Аз чух отговора от страна на вносителя. Но все пак искам да подчертая следното. Ако страни членки на Европейския съюз имат резерви към този текст, то в края текста завършва, че както може такава роля да играе мрежата на европейските потребителски центрове, така и на Сдружението на потребителите или на друга организация. Ако България има резерва редно е да се каже, какви други организации вие виждате. Защото аз такива не виждам. И се надявам да не се създаде някаква казионна организация, което не е правилно.
Второ, по отношение на Сдружението на потребителите има такива, които са читави, има такива, които са кухи. Но за мен ролята на Министерството и по скоро тази част от Министерството, която се занимава с този сегмент е да бъдат подпомогнати, да им се разясни какво трябва да направят, да бъдат нормално регистрирани като юридически лица, за да могат да защитават интересите на потребителите. Защото колкото повече организации има, които могат да подпомогнат потребителите между тях ще се създаде конкуренция. Това ще ражда и качество. Ако се остави само на една организация, която по определен начин работи, съгласно Министерството, това е най-лошия вариант. Това не бива да се допуска. Това е моя апел. Потребителите могат да бъдат защитавани само в условията на добри правила и конкурентна среда на тези организации, които искат да защитят техните права. И тогава те ще се докажат. Тези които са формални или кухи никой няма да ги търси.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Алексиев.
ЕМИЛ АЛЕКСИЕВ: Сто процента съм съгласен с казаното. Само искам нещо и аз да кажа, каквато е практиката в Европа. За съжаление тя трудно може да бъде наложена в България по чисто икономически причини. Как се финансират в 95 процента може би от държавите членки на Европейския съюз потребителските сдружения? По два основни пътя. Членски внос, като той трябва да има маса. Той трябва да развива дейност. Той трябва да е убедителен и да носи полза на обществото. И членския внос е символичен от голяма членска маса. Това е първия източник. И втория, алтернативен разбира се източник е продажба на услуги на обществото на гражданите. Правни услуги, но по икономически причини при нас не може да стане. Това са основните източници. Държавата винаги помага. Съгласен съм господин Иванов. Има какво да се желае. Има какво да се направи. Съгласен съм. Но е необходима експертиза, членска маса и доверие в обществото, което се печели.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Имате ли колеги други въпроси към господин Алексиев, желания за изказвания? Няма.
Предлагам ви да минем в процедура по гласуване. Подлагам на гласуване Рамковата позиция на Министерски съвет по т. 57 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз /2011 г. / - Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за алтернативно решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент /ЕО/ № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО /Директива на АРС за потребители/, № 202-00-2, внесена от Министерски съвет на 19 януари 2012 г.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се.
По точка четвърта
Минаваме на следващата точка.
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за медицинските изделия, № 102-01-85, внесен от Министерски съвет на 12 декември 2011 г. – за първо четене.
Гости са:
Министерство на здравеопазването
Димитрина Апостолова – юрист към Дирекция “Лекарствена политика”
Министерство на икономиката, енергетиката и туризма
Веселина Ламбринова – държавен експерт в Дирекция “Техническа хармонизация и политика за потребителите”
Зорница Димова – главен експерт в дирекция “Техническа хармонизация и политика за потребителите”
Кой ще представи законопроекта?
ДИМИТРИНА АПОСТОЛОВА: Добър ден господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, Аз ще представя накратко внесения в Министерски съвет законопроект за изменение и допълнение на Закона за медицинските изделия, като колегите ако имат да допълнят нещо ще имат тази възможност в последствие.
Основната причина поради която се наложи изменение на Закона за медицинските изделия е наличието на една жалба подадена през 2010 г. в Европейската комисия. Тази жалба бе подадена от български търговец на дребно с медицински изделия, който изложи пред Комисията съображения, че нашата национална уредба на търговията на едро, специално с медицински изделия влиза в противоречие с принципите уреждащи търговията в рамките на Европейския съюз и по специално с принципите свързани със свободното движение на стоки и предоставяне на услуги.
По повод на тази жалба бяха проведени консултации с представители на европе3сйката комисия. Бяха направени препоръки за промяна на националното законодателство в частта на търговия на медицински изделия по повод на което бе създадена и работна група включваща представители и на Министерство на икономиката, Министерство на здравеопазването и на производителите и търговците с медицински изделия, които изготвиха този проект, който предлагам на вашето внимание.
Проектът се фокусира основно върху уредбата на две групи обществени отношения. Първата група промени са свързани именно с това, промяна на националната уредба в такава посока, че търговци на едро, които са получили разрешение за осъществяване на тази дейност на територията на друга държава членка, да могат безпрепятствено да осъществяват търговия на територията на Република България, без да е необходимо за това да извършват някаква последваща регистрация, каквато е в момента уредбата в националния ни закон. Този проект предвижда на практика търговец, който е получил разрешение в друга държава член, да може на база на това разрешение да търгува директно на територията на Република България. Това е едната група изменения.
И втората група върху която се фокусира този проект е свързан с даването на една по-детайлна правна уредба на дейността по търговия на дребно с медицински изделия. Тъй като към момента настоящия закон е по-фокусиран към уредбата в частта търговия на едро. С този проект се очертават онези субекти, търговци на дребно, които предоставят медицински изделия и по специално се очертават съответно кръга на техните задължения доста по-детайлно. Надяваме се, че по този начин обществената уредба в този специфичен сектор ще получи една малко по-голяма детайлизация и по-голяма яснота.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря ви за представянето. Някой от останалите гости желае ли да добави нещо? Колеги въпроси имате ли? Това не е от законопроектите, които са тясна специализация на нашата Комисия. Няма желания за изказване от народните представители.
Тогава да минем към процедура по гласуване.
Подлагам на гласуване - законопроект за изменение и допълнение на Закона за медицинските изделия, № 102-01-85, внесен от Министерски съвет на 12 декември 2011 г. – за първо четене.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се.
Благодаря на нашите гости.
По точка пета
Отиваме на последната точка.
Наши гости са:
Министерство на земеделието и храните
Красимир Коев – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното
Мая Трифонова – главен секретар
Димитър Гайдарски – главен директор “Лозарство и винарство”
Пламен Моллов – председател на Националната лозаро-винарска камара
Министерство на икономиката, енергетиката и туризма
Гергана Царева – директор на Дирекция “Регистриране, лицензиране и контрол”
Гергана Славова – главен инспектор в Дирекция “Регистриране, лицензиране и контрол”
Кой ще представи законопроекта?
КРАСИМИР КОЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, предлагания проект отменя действащия сега Закон за виното и спиртните напитки. Целта на новия законопроект е да се въведат измененията от европейското право след реформата в областта на сектор вино, както и измененията направени в областта на сектора свързани със спиртните напитки.
Регламентите на Европейския съюз, независимо от обстоятелството, че са задължителни в своята цялост и се прилагат пряко във всички държави членки, следва да бъдат хармонизирани с националното законодателство, с оглед постигане на високо качество на контрола, както и изпълнение на препоръките и задълженията на държавите членки.
Проектът на нов закон за вино и спиртни напитки ще регулира цялата материя, която в момента е регламентирана в голям брой подзаконови нормативни актове. Целите поставени в новия закон, съответстват на ангажиментите по приетия план за действие за 2011 г., с мерките произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз.
Предвид натрупания опит е целесъобразно основно да се промени режима прилаган по отношение на лозаро-винарския сектор, с оглед постигането на следните цели;
 Повишаване се конкурентоспособността на винопроизводителите;
 Даване възможност за възвръщане на стари пазари и спечелването на нови в рамките на територията на Република България и другите страни;
 Създаване лозаро-винарски режим, почиващ на ясни и ефикасни правила осигуряващи равновесие между търсенето и предлагането;
 Продължаване на практиката да се предоставят права на презасаждане, когато производителите поемат ангажименти да изкоренят еднакви по размер такива площи.
На следващо място използването на референтни методи за изотопен анализ, като се улесни интерпретирането на резултатите от подобните анализи.
Изпълнението на тези цели е немислимо, без да се изпълнят следните основания.
Положението за свръхпроизводство на вината в общността е утежнено в резултат на случаите на нарушаване на временната забрана на нови насаждения. В общността съществуват голям брой насаждения, които са незаконни и представляват източник на нелоялна конкуренция и задълбочават проблемите в лозаро-винарския сектор.
Площите засадени без права след 31 август 1998 г. в нарушение на забрана за засаждане, следва да бъдат изкоренени в изпълнение на санкцията предвидена в регламент 479 от 2008 г.
За по-добро управление на лозаро-винарския потенциал е желателно държавите членки да представят на Комисията опис на своя производствен потенциал. Това също е предвидено в новите закони.
На следващо място, що касае вината, новият закон въвежда забрана за копажирането на вино с произход от трета държава с вино произведено в общността. Както и копажирането между вина с произход от трети държави.
Също така на територията на общността следва да не се използва превръщането във вино или добавянето на вино на някои видове гроздова мъст, гроздов сок, прясно грозде с произход от трети държави.
Предвидените санкции в този закон в административно наказателните разпоредби са съобразени изцяло с възможностите на производителите, за да постигат превъзпитание и превенция с цел събираемост и защита на потребителите.
За целите на българските производители и потребители, съобразно наложените добри традиционни практики този закон установява специфични определения и изисквания за ракия, мастика, както и дестилацията за тяхното производство. Тези определения подчертават традиционния характер на българските напитки и по специално ракията.
Разписани са също така и правила за производство на спиртни напитки с географско указание. Конкретизирани са контролните органи при производството и търговията на дребно със спиртни напитки. Намален е броя на административните дневници, които производителите водят и в които вписват данни за автентичността, произхода, категорията на стоките и извършваните производствени манипулации.
Включени са също така и текстове регулиращи вноса и износа на спиртни напитки в трети страни, което в още по-голяма степен ще защити българските и чуждестранните потребители. Секторът на спиртните напитки е важен за потребителите и производителите и промяна в нормативната уредба ще допринесе за постигане на по-висока степен на контрол и защита на потребителите, предотвратяване на измамни практики и постигане на прозрачност на пазара и честната конкуренция.
Искам да отбележа, че действащите и досега в Закона за вино и спиртни напитки и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се оказват доста успешни текстове при регулирането на пазара, както и за виното, така че част от тези текстове са запазени и в новия законопроект. Проектът за нов закон ще даде възможност и на гроздо и на винопроизводителите и на потребителите много по-голяма възможност да ползват само качествени напитки, които са регистрирани и законно произведени, а ще даде възможност и на администрацията по-спокойно да си върши работата, след като е указано в текстовете на закона, че ще има проследяемост и контрол по цялата верига от лозето през предприятието до търговски обект, където се продават или предоставят такива напитки.
Благодаря за вниманието. Ако има въпроси съм готов да отговоря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря господин Коев. От Министерство на икономиката имате ли да добавите нещо? Няма.
Ние не сме водеща Комисия, както каза колегата Петър Димитров, селската комисия е водеща по тази тема. Казано с известно чувство за хумор, разбира се, колеги.
Въпроси към вносителите? Господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря ви господин председателю. Най-напред искам да изразя искреното си задоволство от това, че ние приемаме такъв Закон за виното и спиртните напитки. Спомням си, че разисквания, които се провеждаха преди години в Съвета на Европа от Парламентарната асамблея, френските ми колеги показаха техния закон, в който поради разписване на всички норми и всички изисквания и критерии, това гарантира качеството на френските вина и спиртни напитки. Законът има очевидно такава цел и за България.
Имам следни въпрос. той е свързан с този списък на географските указания за спиртните напитки. Как е съставен и въз основа все пак на какви критерии? Имаше един конкретен въпрос. Погледнах една от областите за които отговарям тук като политическо лице. Това е Кюстендилска област. Прави ми впечатление по отношение на плодовите ракии Кюстендил е включен в черешовите ракии безспорно. Крушовите, това е за масловка и ябълковите. А защо не за сливовата плодова ракия, която е известна поради това, че кюстендилските сливи са един от най-качествените сортове сливи в България и аз самия знам, че там масово се прави сливова ракия.
Изхождам от този конкретен случай, за да ви попитам. Как този списък е подготвен и дали има по него консенсус между производителите на вина и на спиртни напитки? Тук е списъка е само за спиртни напитки.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, имате ли към вносителите други въпроси? Аз единствено бих добавил към въпроса на господин Иванов. Всички сме за повишено качество, разбира се за контрол, затова България да върне пазарите, да спечели нови пазари, за което сме убедени, че има потенциал. Само да не се окаже че този режим ще доведе до това, част от производителите да не могат да изпълнят условията и да трябва да напуснат пазара. Такива опасения имате ли?
Колеги, имате ли да добавите още нещо? Няма.
Заповядайте господин Коев.
КРАСИМИР КОЕВ: Благодаря ви господин председател. На вашия въпрос ще отговоря и ще дам възможност на госпожа Царева да отговори на господин Иванов, защото спиртния сектор го контролира Министерство на икономиката. На вашия въпрос, абсолютно няма такава опасност да не могат да се изпълнят никакви критерии и изисквания към винопроизводителите, най-малкото защото ние драстично ги намаляваме. От 15 подзаконови нормативни акта в момента ще направим единствено три. Режимите по администриране на самото производство от шест ги правим три. Абсолютно ги разтоварваме като административна тежест.
И не на последно място, този закон може би е един от малкото, който се направи с огромна част от бранша, както и на браншовите организации, така и на отделни гроздо и винопроизводители и с абсолютен консенсус тези текстове са постигнати. Няма някакъв спорен момент по който да се воят дебати. Направихме администрацията да си върши спокойно работата и самите гроздо и винопроизводители да знаят какво точно се изисква от тях и по никакъв начин не са натоварени или претоварени.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря господин Коев. Нямате сигнали досега. Има предварително обсъждане с тези хора. Те са имали възможност за мнение, както е процедурата по Закона за нормативните актове. Обсъждането е проведено.
КРАСИМИР КОЕВ: Обсъждането е проведено, а и сега моята функция е също да го провеждам и към момента в страната с гроздо и винопроизводители. Знам че между първо и второ четене на закона в зала също могат да се внесат промени. Така че на всички хора, които са в бранша разясняваме всичките текстове. Ако някой сметне, че нещо не е правилно, сега е момента да ги подаде като поправки.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте.
ГЕРГАНА ЦАРЕВА: Аз бих искала да отговоря на въпроса на господин Иванов. Ние при създаването на този закон имаме рядката привилегия да следваме живота. Нищо ново не можем да измислим нито на тема вино, нито на тема ракия в България. Опитваме се да следваме естествените практики по производство на тези напитки. Това важи в още по-голяма степен за спиртните напитки с географски указания каквито са ракиите, за които е конкретния въпрос.
Когато дефинираме българските спиртните напитки с географски указания сме се водили от традициите. Това което към момента на формулиране съществува и към което е имало индустриален интерес. Не говорим за домашното производство, не говорим за малките производства, които така или иначе не са обхванати от този закон. Но ракиите, които имат индустриално измерение и съответно интерес към защита, сме ги описали.
Искам да кажа, че географските указания не дават експлозивитет. Те не казват, че един производител произвежда една ракия и приключваме. Не казват също, че в тази област може да се прави само една ракия. Този списък е отворен. Има една комисия, която работи към министъра на икономиката, която се занимава с разглеждане на заявки по географско указание. Процедурата не е проста, защото доказването на географски характер изисква почвени карти, доказване на традиционност и т.н. но принципно е отворен процес.
И когато има интерес към включване на нови напитки или нови суровини към съществуващи напитки, не е никакъв проблем да се пристъпи към разширяване на списъка. Няма граници, няма експлозивитет. Това е много свободна процедура.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря. Отговорът ви звучи добре. Надявам се наистина да е така и в практиката. Винаги трябва да е отворен, за да има конкуренция. Тъй като конкуренцията е основата на качеството.
Господин Атанасов заповядайте.
ДИМИТЪР АТАНАСОВ: Този закон ще помогне ли на най-старата винарска изба в България, единствената държавна, по мои сведения, това е Евксиноград? Имате ли идея какво бихте направили да се запази това производство. Да се увеличи и да стане по-конкурентоспособно. Защото аз занимавайки се с туризъм от 20 години мисля, че славата започна леко да залязва. И то не последната година, а последните 10 – 15 години. Имате ли там виждания или ще кажете, че е въпрос за пари, за да се има това предвид или нещо друго може да се направи.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте господин кове.
КРАСИМИР КОЕВ: Благодаря ви господин председател. Не е обект на закона да дава преимущество на едни изби пред други, макар и да е държавна избата. Избата Евксиноград действително най-старата с традиции, общо взето тя се менажира, така да го кажа на Закона за вино и спиртни напитки, но предполагам, че също така, както е към Министерски съвет има някакви правила или разпоредби на които се подчинява.
Що се касае до конкуренцията, ние даваме равен старт на абсолютно всички. Дали ще е държавна или частна изба няма никакво значение. Спирайки на лоялните търговци, на законните търговци, естествено че даваме възможност на всичките да продават своя по-голяма продукция на пазарите, дали на вън или тук на българския пазар.
Конкретно предполагам, че с някакъв друг нормативен акт, ако се вмени по някакъв начин на държавната администрация, която има отношение към този сектор да речем на изпълнителната агенция или към някаква друга структура на министерствата, да поеме менажирането на тази изба, предполагам, че тогава нещата биха били по-добри за тази изба. Но в момента с текстовете на този закон няма как да регламентираме държавата да има едни гърди напред пред всички останали.
ДИМИТЪР АТАНАСОВ: Това е един уточняващ въпрос, може би не ме разбрахте. Аз няма намерение да деля държавни и частни. Важното е да има конкуренция и да вървят напред. Не е проблем менажирането е моето скромно мнение. Дали Агенцията ще го менажира или самия Евксиноград, които са специалистите с традиция, въпроса е малко по-дълбок. Въпросът е в технологиите, в изоставането поради липса на средства, изтървани възможности за финансиране от Европейския съюз. там са въпросите, но ще се върнем много назад. Аз отделно ще направя една среща с вас, понеже съм от този регион. Ако нещо може да се помогне, ако не рано или късно ще се вземат други решения.
Благодаря.
КРАСИМИР КОЕВ: Само ако мога да ви отговоря. Не съм коментирал, че в момента менажирането на избата е лошо. Не съм запознат, освен по Закона за вино и спиртните напитки, на кого е подчинена структурата. Какво има право да произвежда, доколко има право да го продава. Това имах предвид. Иначе обемите, които произвежда избата в Евксиноград са малки. Те дори и да ги реализират на сто процента няма да са им достатъчно като средства да се самоиздържат. А иначе да участват в абсолютно всичките програми, които са в лозаро-винарския сектор няма никакъв проблем за обновяване на лозята, за застраховане на реколтата или евентуално за промотиране в трети страни на своята продукция.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря господин Коев. Други народни представители, които имат въпроси или имат желание за изказване по тази тема? Няма.
Отиваме към процедура по гласуване.
Подлагам на гласуване законопроект за виното и спиртните напитки, № 202-01-1, внесен от Министерски съвет на 6 януари 2012 г. – за първо четене.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Двама въздържал се.
Приема се.
Благодаря на нашите гости.
В точка разни. Още веднъж ви повтарям, че на 12-ти и 13-ти февруари правим опит за изнесено заседание в Пампорово. Искам да ви предупредя, че е на базата на НЕК, за да бъде икономично това изнесено заседание. Искам да ви предупредя, че за да отидем и да го организираме трябва предварително да имаме подписа и съгласието на мнозинството народни представители. Така че ви моля за вашето активно участие. Ще бъде недопустимо да отиде само част от Комисията и да нямаме кворум. Ще обсъждаме Закона за енергетиката. Господин Трайков и господин Делян Добрев са потвърдили участието си. Може да им задаваме много въпроси. Идеята е да се получи едно дълго обсъждане на Закона за енергетиката. Така че моля да потвърдите с вашия подпис участие и наистина да участвате на това открито заседание от всички парламентарни групи. Ако може цялата Комисия в пълен вид ще бъде най-добрия вариант.
Госпожа Георгиева е на ваше разположение за отговори и за потвърждение на участието. Така че моля да потвърдите.
Другата седмица от 15.00 часа господин Трайков ще дойде да отговаря на нашите въпроси и да направим едно обществено обсъждане по така наречената АКТА. Другата седмица сряда от 15.00 часа ще направим едно обществено обсъждане заедно с господин Вежди Рашидов. Макар че аз смятам, а съм убеден, че и вие смятате, че преди подписа трябваше да бъде проведено това обсъждане с нас. Макар и закъсняло ще бъде проведено. Ще се опитаме да вкараме от 14.00 часа други точки в дневния ред. Така че ще започне в 14.00 часа заседанието и ще продължи в 15.00 часа с това обсъждане. Така че моля за участие на всички народни представители. Поканили сме доста ЕНЖИО и граждански организации. Ако вие държите някой специално да бъде поканен, моля да кажете на госпожа Георгиева. Ще поканим всяка организация, която вие предложите, за да направим истинско обсъждане и да бъдат поставени всички въпроси, които ги има в обществото в момента.
В точка разни имате ли колеги нещо друго? Няма.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Какъв е смисъла да обсъждаме нещо, което е подписано.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Това не е обсъждане, а е изслушване. И това е искане е по чл. 26 ал. 5, т.е. минимум една трета от народните представители, които са в Комисията. Искаме да изслушаме, както Вежди Рашидов, защото той е ресорен за авторските права, така и господин Трайков във връзка с другите въпроси повдигнати в АКТА. Какъв е смисъла на това изслушване? Защото ако се представи законопроект за ратифициране, то трябва ние да имаме информирано решение, къде искаме да имаме резерви. Ние сега в момента действаме по българското законодателство, независимо от подписа на посланика ни в Япония. За да има промяна в българското законодателство трябва да има решение за ратификация. Ако има такова решение за ратификация, то ние трябва да имаме някакво информирано решение какво правим. Така че мисля, че е добре за всички ни да изслушаме двамата ни министри.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз смятам господин Овчаров и господин Петър Димитров, че е по-добре да бъдат зададени всички въпроси на ранен етап. Може да отправим писмени питания към различни институции. Това е твърде отговорна тема, която твърдя лично аз, че могат доста поразии да бъдат нанесени в България и трябва много внимателно да преценим за какво става въпрос. За мен е прибързан този подпис от страна на правителството. Но въпреки това е добре и ние да бъдем инициатор. Виждате и смятам, че това ще е обща оценка на всички народни представители и ние постоянно организираме дебати и каним граждански организации и трябва да продължим по този начин.
Крайната цел е когато настъпи процеса на ратификация да бъдем много добре подготвени. Вероятно по някои глави да поискаме особено мнение или отказ от ратификация и т.н.
По тази тема имате ли предложения колеги? Няма.
Благодаря за участието и вниманието.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16.00 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров


Стенограф:
Силвия Михайлова
(82 793)