Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ
08/02/2012
1. Представяне, обсъждане и приемане на проект за решение за налагане на мораториум върху продажбата на миноритарните пакети от елктроразпределителните дружества, № 154-02-102, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 16 декември 2011 г.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 7
На 8 февруари 2012 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад”, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на проект за решение за налагане на мораториум върху продажбата на миноритарните пакети от елктроразпределителните дружества, № 154-02-102, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 16 декември 2011 г.
2. Изслушване на основание чл.26, ал.5 от ПОДНС на Трайчо Трайков, министър на икономиката, енергетиката и туризма и Вежди Рашидов, министър на културата, относно Търговското споразумение за борба с фалшифивицирането /АСТА/ между Европейския съюз и неговите държави-членки, Австралия, Канада, Япония, Република Корея, Мексиканските съединени щати, Кралство Мароко, Нова Зеландия, Република Сингапур, Конфедерация Швейцария и Съединените американски щати. /Изслушването ще се проведе от 15.00 часа/
3. Разни.
Заседанието на Комисията бе открито в 14.15 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, имаме кворум и може да започнем заседанието.
Предлагам ви следни дневен ред.
1. Представяне, обсъждане и приемане на проект за решение за налагане на мораториум върху продажбата на миноритарните пакети от елктроразпределителните дружества, № 154-02-102, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 16 декември 2011 г.
2. Изслушване на основание чл.26, ал.5 от ПОДНС на Трайчо Трайков, министър на икономиката, енергетиката и туризма и Вежди Рашидов, министър на културата, относно Търговското споразумение за борба с фалшифивицирането /АСТА/ между Европейския съюз и неговите държави-членки, Австралия, Канада, Япония, Република Корея, Мексиканските съединени щати, Кралство Мароко, Нова Зеландия, Република Сингапур, Конфедерация Швейцария и Съединените американски щати. /Изслушването ще се проведе от 15.00 часа в Пленарната зала./
3. Разни.
По тази програма има ли предложения? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 17 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
По първа точка вероятно господин Шопов ще представи. Заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря на ръководството за възможността да изложа нашите съображения. Ние от “Атака” сме излагали много пъти позиция по темата и по въпроса за продажбата и приватизацията на електроразпределителните дружества, още от времето на предизборната програма за 40-то Народно събрание и това е една наша основна тема. Един от китовете на които стои нашата икономическа и финансова бюджетна концепция.
Разбира с, ние сме абсолютно крайни и радикални в тази своя позиция. Така както другата страна и типичен представител е носител на другата теза е министър Трайков, когото за съжаление не виждам и от който мислихме, че ще получим значима и сериозна информация по темата. Защото тя не е ясна и в настоящия момент в началото на февруари. Какво става с миноритарните пакети на елктроразпределителните дружества.
Разбира се, има две виждания по въпроса. Едното виждане е по либералното схващане, че тези активи на държавата е най-добре да са в частни ръце.
Другото становище е класическото становище, консервативна позиция, която се изразява с това, че такива активи като националната енергетика, която е част от националната сигурност на държавата и стратегически отрасъл и трябва да се държи, разбира се в ръцете на държавата и тя да отговаря за нея.
Нашата позиция за да се оформи, ние излизаме като факти и обстоятелства и доводи от “далечната” година 2002 и 2003, когато в обществото се случиха няколко неща, пораждащи конфликта и проблемите днес, касаещи милиони български граждани потребители. Касаещи всъщност всички българи, защото е знайно, че всички електроразпределителни дружества са частни, относително разбира се. Може по-точно да кажем приватизирани, защото ЧЕЗ е държавно дружество на Чешката държава, а ЕVN е с преобладаващо участие на виенската община 51 % и 49% частно. Да, така се прави в Европа и по света, но не и в България.
Това което се прави в момента като форсирани процедури, доста скрити и твърде криминални, заявявам го смело, защото няма достатъчно информация обсъждана в обществото. Бързането да се приватизират миноритарните пакети, ние казваме, че има няколко цели, има смисъл в няколко отношения.
Една от задачите е да се смачкат проблемите, които са се създали и стекли обективно в тези десет години от 2003 година, разбира се, малко по-късно е станала приватизацията, така наречената приватизация, защото пак повтарям, това не е типична приватизация. Приватизация е само за Е.ОН, която има някакъв правоприемник от един два, месеца явно. Само предполагаме точно каква е фигурата на продажбите.
Една от тези цели за прехвърлянето на тези 33 процента е да се постави пред свършен факт българското общество и с предаването или потрошаването да го наречем, на миноритарните пакети на тези 33 процента да се сложи точка един път за винаги и да се приключи въпроса относно законността на приватизацията, относно изпълнението на задълженията по приватизационните договори, които впрочем са едни от най-строго пазените тайни в държавата. И да се направи всичко възможно, да не се върнат онези суми, които електроразпределителните дружества дължаха по отношение на държавната собственост от 33 процента и се направиха какви ли не салто морталета, за да бъдат скрити печалби. Всички това го знаем.
И тук ползата и аргумента, че видите ли по този начин ще се приключи с този проблем, електроразпределителните дружества да не плащат за държавното участие, онова което се дължи на хазната е абсолютно несъстоятелна, буквално недобросъвестна и несериозна. Държавата имаше всички възможности и ги има, да си търси, да обследва, да установи по всевъзможен начин, включително и по наказателно правен ред за парите, които се дължат като разобличи всички машинации, за които публично известно е на цялото българско общество, се правеха в продължение на цяло десетилетие с външни фирми, с пари, които се отчитаха като инвестиции, които не бяха никакви инвестиции. В това отношение има учебникарски примери, драстични примери. И ние ако не си дадем сметка за това, което се правеше всичките тези години си крием като общество, главата в пясъка и се правим на нищо не разбиращи.
Ние от “Атака” винаги сме казвали, че едното от основанията за обявяването на така наречените приватизационни договори за нищожни, самият факт, че от 2003 г. самото правителство на Сакскобургготски имаше Енергийна стратегия, която дори тогава те не си направиха труда да променят. Тя остана формално, която имаше изисквания към приватизирането на тези елктроразпределителните дружества и при сключването на договорите не се спазиха условията на самата тази Стратегия. Това е акт на Народното събрание за мен и за други юристи. Като юристи ни е ясно, че неспазването на тази Стратегия само по себе си прави договорите нищожни, защото това решение с тази Стратегия има силата на закон, на нормативен акт на който, ако се противоречи по какъвто и да е начин води до законовите последици свързани с материята по ЗЗД, по Търговския закон с нищожността или недействителността на сделките. Най-малкото това не го направи тогавашния министър, отговарящ по темата. Наследник на който е, имам предвид като институция, министър Трайков, който тогава загроби тези държавни активи за жълти стотинки и който живее и пилее някъде в Европа на служба на някои от тези фирми, които той облагодетелства. Такава е информацията. Но с това трябва да се заемат, разбира се ДАНС, българските служби. И много пъти сме казвали, че този човек трябва да бъде доведен с европейска заповед за задържане в България, за да отговаря за едно от най-големите престъпления, които са извършени в българския преход. Това не е най-малкото, разбира се.
Но след това и в договорите, дотолкова доколкото сме успели да надникнем в тях имаме отделни фрагменти като информация. Тези договори не се изпълняваха като институционни програми, като задължение за осигуряване на работни места. Всичко това трябваше да бъде огледано, да бъде преценено, да бъде дадено като доклад. И това искаме да чуем, правен ли е такъв от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, за да се пристъпи и да може да бъде стартирано и пусната и осъществявана една процедура по приватизиране на миноритарните пакети. Това също е в сила като въпрос. И ако това не е направено, то всеки от тук нататък би трябвало отново да може да се позове на нищожност, защото има задължения. При такива задължения при една процедура, когато не са изпълнени могат да бъдат подведени по този въпрос.
Другото е в обществото, когато ние пуснахме това наше предложение м. декември излизаха откъслечни данни “на час по лъжичка”, някакви фрагменти от това, което се готви. Никой не знае какво е придвижено. Явно в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма нещата стават твърде тайно, за да не може да излезе информация в медиите и да бъде дискутиран целия този въпрос, ако щете и в Народното събрание и там, където това се полага и от този момент по едни толкова важни въпроси, като приватизирането на тези активи.
Ние сме на ясно, че до голяма степен продажбата на тези 33 процента е продиктувана от гледна точка на определени среди и кръгове, особено от Министерство на финансите. Разсъждавайки като на едни пари, които могат десетки милиони или малко повече, трицифрена цифра общо трите, миноритарни пакета да дойде в този тежък момент, без значение на каква цена за обществото и с какви бъдещи последици, в подкрепа на изтънелия държавен бюджет и на проблемите свързани с кризата. Ние сме на ясно и за това. И ако има такова съображение, нека чистосърдечно да бъде признато, а не да се крием с доводи, които са меко казано, несъстоятелни.
Така че това наше предложение може вече в настоящия момент да бъде опит за удар в празно пространство, тъй като господин заместник-министър вие ще кажете, ако са приватизирани миноритарните пакети или някои от тях, дебатът става излишен в един законов и парламентарен план. Той ще трябва да се проведе по друг начин на друго ниво. Да се искат отговорности за станалото. Защото един такъв много важен въпрос касае обществото и парламента. Но до този момент няма каквато и да е публичност. Затова моля да ни отговорите и на въпроса, пред свършен факт ли сме? Приватизирани ли са пакетите, трите от елктроразпределителните дружества или съответно някои от пакетите за някои от дружествата.
Това предложение, което бяхме вкарали за мораториум имаше предвид и още един факт. Намерението на Е.ОN към онзи момент да продава на трето юридическо лице, което не можеше да мине без участието на държавата в лицето и на Министерството, можеше въпроса да бъде отнесен за поемане на отговорността си и от Народното събрание.
Така че този въпрос към м. декември беше изключително актуален. Имаше практическо значение. Сега практическото значение явно до голяма степен, ако са подадени и ако има извършени сделки през това време, забележете февруари месец сме. Месец и половина след това или два и ние не знаем какво е станало на практика междувременно. Освен ако не се имат предвид някои откъслечни данни в пресата. Няма никакво официално изявление на оторизиран орган. Или ще кажете, може би по Търговския регистър направете си съответната справка. Това може да бъде отговора, който е твърде циничен.
Аз се опитвам да изложа повече аспекти. Тук има и други участници в Комисията , които има предвид и много други обстоятелства. Били са и министри в това министерство отговарящи за тази система. Те също биха могли да продължат по темата и да поставят въпроси, които аз не поставям. Но това е кръга от проблемите. И ще ви помоля при гласуването, което бъде проведено да подкрепите нашето искане за мораторим за разпореждане с миноритарните пакети на елктроразпределителните дружества.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Шопов. Да чуем господин Добрев от Министерство на икономиката.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Шопов, повечето от въпросите, които зададохте бяха от компетенцията на Агенцията по приватизация, особено по отношение на етапа в който процедурите са в момента. Така че ще бъде коректно от моя страна да дам думата на изпълнителния директор на Агенцията по приватизация. АЗ ще отговаря на останалите въпроси, които вие зададохте, по който той може би няма да отговори. Всъщност молбата ми е към вас господин председател, да дадем думата на господин Емил Караниколов.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря господин председател. Относно направеното предложение за мораториум няма да го коментирам, тъй като това е политическа воля и политическо решение. На този етап ще се опитам първо да ви дам актуална информация какво е състоянието на трите дружества, за които говорим. Малко информация да дам по това нещо.
Първо, искам да кажа, че приватизацията влезе като част от антикризисните мерки. Веднага след това, знаете малко по-късно беше избран нов изпълнителен и надзорен съвет, който е орган на Народното събрание. През органа на Народното събрание, който е надзорен съвет мина и програмата. Още за миналата година беше заложено, че в програмата ни ще бъде приватизация на трите ЕРП-та. Като разбира се, първо бяхме започнали и стартирали процедурата за продажба на миноритарния пакет на Дружеството Е.ОН. Малко по-късно стартирахме и процедурите за ЧЕЗ и за ЕVN, като процедурите, които бяхме избрали чрез публично предлагане, чрез избирането на инвестиционен посредник на българска фондова борса. Личното ми мнение, само за кратко се отклонявам, че това е една изключително чиста процедура, при която всеки който има интерес и финансови възможности може да участва в тази процедура.
Към края на годината бяхме готови с двете дружества именно с ЕVN миналата година и Е.ОН с продажбата на миноритарните пакети, а именно тъй като условия за извършването на борсова сделка е тези дружества да станат публични. Към този момент те не бяха публични. Изключваме ЕVN, тъй като там вече се случи сделка и ще говорим и за нея.
Съответно няма как да се предложат акциите, без да е публично. Когато Комисията за финансов надзор одобри проспекта, дружеството става публично и съответно може да се търгува. От тази гледна точка за ЕVN успяхме да внесем конспекта в Комисия за финансов надзор. Тя го одобри. Както знаете миналата година, тъй като борсовата сделка се търгува в няколко дни, мисля че до 27-ми или до 28-ми декември извършихме приватизационна сделка за приватизацията на миноритарния пакет на ЕVN. Стойността е около 94 млн. приватизационната сделка. Тъй като това не е по смисъла на закона сделки, които трябва да бъдат одобрени от Надзорния съвет, тъй като това е джиросване на акциите. Има плащане. В двудневен срок, ако парите са постъпили ние прехвърляме акциите през депозитара. В този случай през Надзорния съвет бяха уведомени с това, че сделката е преминала и мога да гарантирам, че винаги Изпълнителния съвет е знаел и въобще цялата процедура около всяка една сделка в Агенцията.
Следващата сделка за която бяхме готови беше процедурата за Е.ОН. В последният момент обаче мажоритарния собственик, което е негово право, реализира сделка за прехвърляне на мажоритарния пакет на нов собственик трето лице, както вие казахте. Това не ни даде възможност да внесем конспекта, тъй като както знаете, една такава сделка, за да влезе в сила трябва да има произнасяне на различни органи, в случая се сещам за Комисия за защита на конкуренцията, относно концентрация и монополно положение.
Доколкото знам все още няма такова произнасяне, затова фиктивно сделката още не е реална, доколкото знам. Имахме среща, въпреки това с новите собственици на Енергопрол. Тях имаме твърдото убеждение, че те ще помагат в процеса. Дружеството ще стане публично и съответно ще имаме възможност да продължим и там процедурата за приватизация през Българска фондове борса. Тъй като към м. януари, когато сключихме договорите, около юни месец за инвестиционните посредници, процедурите изтекоха м. януари в началото. Преди да изтекат ги внесохме в Надзорния съвет, който е орган, който трябва да разреши актуализацията и удължаването на срока. Внесохме мотивирани предложения за искания за разрешаване на Надзорния съвет да удължи срока на тези договори с инвестиционните посредници, с оглед на довършване на процедурите, тъй като парите и приходите са заложени като приход за държавния бюджет сега и за 2012 г. и в програмата на Агенцията са. Съответно получихме и санкция от Надзорния съвет, който одобри договорите и ги удължи. Като единия договор, мисля че за Е.ОН, тук малко наизуст ще го кажа е до 7 юли, другия за ЧЕЗ е до 15 юли също са удължени. Тоест инвестиционните посредници работят.
Реално изчакваме произнасяне на Комисия за защита на конкуренцията относно прехвърляне на собствеността и ще внесем конспекта в Комисия за финансов надзор за Е.ОН. А за ЧЕЗ, тъй като е може би най-голямо дружество от тях, без да казвам дали е най-скъпото или богато, а като активи, там малко повече информация ни трябваше да съберем. А в същност влезнахме в нова календарна година. Не е публично дружество. Финансовите му одити ще бъдат готови към края на февруари месец и началото на март. Веднага ще използваме информацията от тях и съответно се надяваме до м. май да успеем да внесем проспекта в Комисия за финансов надзор и за ЧЕЗ.
Благодаря. Ако имате допълнителни въпроси ще отговоря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Министерство на икономиката, енергетиката и туризма не подкрепя мораториума върху продажбата на остатъчните дялове в ЕРП-тата със следните мотиви.
През 2008 г. Народното събрание изключва ЕРП-тата от списъка на компаниите, чиято продажба следва да се предхожда от одобряване от Народното събрание. Аргументите за това решение са били, че 67 % от капитала на дружествата вече са подадени. Ангажиментите на купувачите са заложени в приватизационните им договори.
По информация от Агенция за приватизация и след приватизационния контрол. Тук е и господин Караниколов, така че той може да ви даде повече подробности. Ангажиментите на купувачите по тези приватизационни договори са изпълнени.
Освен това приетата през 2003 г. Стратегия за приватизация реферират на функциите на ДКЕВР, който осъществява контрол върху дейността им, включително и върху инвестициите, независимо от това дали държавата има участие в тези дружества или няма участие. Стратегията гарантира в максимална степен свобода на държавата, за последваща продажба на остатъчния дял в ЕРП-тата по усмотрение на правителството. При сключване на приватизационните договори от предходните правителства, държавата не е създала механизми да участва ефективно в управлението на компаниите, включително и да си гарантира получаването на дивиденти.
Искам още една тема да коментирам, която бе спомената от господин Павел Шопов, по отношение на възлагането на услуги. Всички ние знаем, че по време на мандата на това правителство ЕРП-тата бяха задължени да сключват външни услуги, единствено при условие, че следват разпоредбите на Закона за обществените поръчки. Като по този начин държавата гарантира, че всички услуги, които се изпълняват от външни изпълнители за тези дружества са на пазарните цени и дават равен достъп на всички за участие. Като по този начин се защитават интересите на държавата като акционер във всяко едно от трите дружества. Може би колегите искат също нещо да добавят по въпроса.
ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Аз бих си позволил да добавя факта, че сделката която беше съществена за ЕVN, именно сделките които предстои да бъдат осъществени са по метода публично предлагане. А това е най-публичната и прозрачна тип сделка. Тоест, обявяват се проспекти в съответните медии, в интернет пространството, на сайта на Българска фондова борса, на сайта на Агенция за приватизация. Тоест това е най-прозрачния и най-публичен начин за сключване на сделка и то чрез Българска фондова борса.
По отношение на Стратегията за приватизация от 2003 г., към която беше реферирано в изложението и в мотивите към предложения проект на мораториум, държа да кажа, че през 2008 г. Народното събрание е изключило тези дружества от списъка от дружества, които са от значение за националната сигурност. И мотивите към това са били, че всички такива ангажименти, които са предвидени в Стратегията са включени в приватизационните договори. Именно в този момент Политическа партия “Атака” не е възразила и това е гласувано и е минало през Народното събрание.
От там нататък, господин Добрев каза, че още Стратегията от 2003 г. е предвидила възможности по усмотрение на правителството, след като са изпълнени тези ограничения да се случи приватизационна сделка. Такъв е и случая в момента. Така че няма никаква пречка за реализирането на приватизационните сделки, от гледна точка на нормативната уредба.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря господин Борисов. Колегите народни представители, господин Овчаров заповядайте.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз имам един въпрос към Агенцията и към Министерството. Не беше трудно човек да се досети, че към миноритарен дял най-вероятно ще има интерес от мажоритарния, така да се каже собственик. И никаква друга конкуренция няма да се състои.
Според мен не е много трудно да се направи извода, че и от тук нататък ще бъде така. Още повече, че вече имаме и първия прецедент. Ако това е наистина разбираемо, какъв е смисъла точно тези миноритарни пакети да се продават през борсата, а не да се продадат на съответния потенциален купувач, като държавата съответно сама определи цената, на която би трябвало да ги продава.
Тези дружества, които биха предизвикали конкуренция, биха предизвикали интерес, тях не ги продаваме през борсата. Примерно Булгартабак не го продаваме през борсата. Булгартабак го продаваме на предварително определени купувачи, така да се каже.
Тези предприятия за които е ясно, че няма да има други кандидати ще ги продаваме през борсата. Какъв е смисъла на това упражнение?
Вторият ми въпрос е свързан със стратегията, така да се каже за развитие на енергетиката. Не знам дали имате представа, но точно по същия начин в началото на 90-те години, на крилете на демократизацията и приватизацията и в Чехия са приватизирани електроразпределителните дружества. Няколко години ЧЕЗ изкупува обратно всичките тези електроразпределителните дружества. Сега според мен е доста добра обстановката. Ние като държава и вие като правителство направихте каквото можехте, за да поизгоните чуждестранните инвеститори и няма голям наплив от такива. Така че в този смисъл, момента ми се вижда подходящ, държавата да си изкупи обратно мажоритарните дялове в тези дружества и след това вече, ако реши да ги препродава, да ги продава наново на други купувачи, ако реши, разбира се. Не мислите ли по някакъв такъв вариант ми е въпроса.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други въпроси към Министерството? Господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Овчаров в общи линии ги зададе въпросите. Но аз искам да подкрепя със становището на премиера, който заяви, че сделките не са изгодни за българите. Това са монополи. И ако е направена друга сделка, която да остави все пак контрол на държавата, тези дружества щеше да е прекрасно. Следвайки тази логика, обратното изкупуване просто е наложително.
Защо не се прави? Продължение на другия въпрос, който беше зададен. На Е.ОН понеже вече са продали мажоритарния си дял се знае и цената на една акция. Какво пречи по тази схема да им се предложи и миноритарния пакет. Нещо повече, аз ви задавам обратния въпрос. Това заради което си отиде Е.ОН от България. Е.ОН искаш да изкупи миноритарния пакет. На него му беше обяснено, че няма да са те, а ще е друг.Дори им казаха кой ще е този друг. В резултат на това, те си отидоха от България. Тоест сега имате ли такова намерение. Цената е ясна, да предложите на собственика на мажоритарния дял да изкупи по тази цена на акциите и останалия дял. Тъй като аз не съм сигурен, че като мине през борсата цената няма да е по-ниска. Тя най-вероятно ще е по-ниска, заради това което каза господин Овчаров.
И понеже сме специализираната комисия, кажете ни все пак кой купи мажоритарния дял на Е.ОН, кои са те? Какви са капиталите? Тук вървим след едни слухове, които минават през Русия, други минават през български подземни структури. Кой все пак купувача на този дял? Не може за ЕРП от което зависи националната сигурност, вие да не сте поискали информация от специализираните служби в България. Ако трябва отговора, да го закрием, да поканим медиите да напуснат, то разбирате, че това е изключително важен въпрос. Тъй като който държи този монопол, той държи присъединяването, той държи строителството на нови обекти и тяхното присъединяване. Да не говорим прекъсването на тока на определени квартали, които трябва да гласуват по определен начин по време на изборите. Въпросът е изключително важен и политически и външнополитически. Затова искам да знам кой е купувача.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Николов иска думата.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: За да подкрепя донякъде въпроса на господин Овчаров, във връзка с това дали държавата има намерение да изкупува изцяло електроразпределителните дружества. И понеже това трябва да стане от обществения доставчик НЕК най-вероятно. Искам да попитам има ли финансова възможност НЕК, предвид заемите които са взети за построяването на АЕЦ “Белене” във връзка с изграждането на други хидроенергийни съоръжения. Понеже знам, че са заложили доста от своите активи, имат ли възможност въобще да си позволят да мислят такова изкупуване?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, други въпроси има ли? Господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Много интересна тема се отвори в момента. И наистина Агенцията по приватизация би следвало вече да я прекръстим и да има промени в Закона за агенцията по приватизация и следприватизационен контрол и за инвестиции евентуално. Така че всичко което досега в историята на приватизацията е било приватизирано, да започнем да си го изкупуваме обратно. Тоест, досега приватизацията, която се осъществяваше от 90-те години насам се продаваше сравнително евтино. По думите на господин Шопов и разбойнически. И сега в момента ние трябва да купуваме скъпо. Досега са продавани всички български предприятия евтино, съответно сега да започнем да си ги изкупуваме. И тук въпроса на господин Николов е напълно резонен.
И да искаме да ги изкупим, първо трябва да кажем откъде да дойдат средствата. Има държавен бюджет има съответно дефицити. Има съответно нива и на външния кредит. Така че откъде и каква сума би била необходима, да си изкупим обратно всички приватизирани предприятия в такъв случай, които на този етап са продадени. Като се говори само за едни предприятия, да говорим и за други.
Защо са продадени електроразпределителни предприятия с тези договори, с тези клаузи на тази цена? И в момента, ако трябва да се изкупят обратно на такава цена ли ще бъдат? И на каква цена? Най вече откъде ще дойдат такива средства. Мисля че тези въпроси са абсолютно безпредметни за конкретния случай.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Петър Димитров има допълнителен въпрос.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Едно допълнение към въпроса на господин Червенкондев. Аз съм го задал писмено и предполагам, че отговора вече е готов, затова си позволявам да го задам сега и Комисията да научи. Колко пари са иззети от енергийните дружества за тези три години? Кажете общата сума, за да може да дадем отговор на господин Червенкондев.
Знаем че с последното постановление отново са иззети 80 процента и всички изостанали пари от печалбата за предходни години. Така че кажете вкупом каква е сумата? Знаем за колко е продадено Е.ОН и може да направим сметка има ли пари, няма ли пари.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Атанасов иска думата.
ДИМИТЪР АТАНАСОВ: Аз накратко искам да взема отношение. Няколко колеги се изказаха по отношение на първата част на въпроса на господин Овчаров, на това защо през фондовата борса е с пряко договаряне.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз попитах колегите от Министерството, а не колегите от Народното събрание. Аз сега ще започна да отговарям на всеки един от тях.
ДИМИТЪР АТАНАСОВ: Аз се наех да отговоря, защото все пак служителите и Министерството няма да отговорят по начина, по който аз ще отговоря. Това е чисто политически. Ако Министерството и Агенцията бяха приели начин по който да се договарят, политическият им изказ щеше да бъде друг. Защо не е прозрачно, с намеци за нещо друго. И затова те го продават през фондовата борса. Това е моето мнение.
Аз вземам отношение по конкретни случаи, защо през фондовата борса, защо не с пряко договаряне. И обстоятелствата и фирмите, процента на участие са различни в двата случая, за да бъдат еднакви по продажба.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев сега е 2,53 часа и се колебая дали да отложим и да стане първа точка в сряда.
ДИЛЯН ДОБРЕВ: Аз мисля, че може да отговорим на тези въпроси в рамките на няколко минути. Господин председател, съвсем накратко. Защо не са продадени ЕРП-тата на мажоритарния акционер. Това предложение дадоха и господин Овчаров и господин Петър Димитров. Това според мен най-малкото би било непрозрачна процедура. Да не говорим, че тя противоречи най-малко на два закона. Закона за приватизация и следприватизационен контрол и Закона за публично предлагане на ценни книжа. Сигурно има и други закони, на които това противоречи. Защото е процедура, в която има само един участник и зависи от волята на договарящия, какви параметри ще бъдат договорени.
Докато процедура чрез борсата, вече бе споменато от моите колеги е възможно най-прозрачния вид процедура, в която имат възможност участие и малки акционери, множество на брой, което разбирате, че не само ще гарантира максималната възможна цена, която може да се постигне за това дружество, а ще даде и допълнителен стимул на нашата фондова борса, която в момента е почти на изкуствено дишане.
Защо не си ги купим обратно. Мисля, че господин Валентин Николов отговори достатъчно добре на този въпрос.
Първо, няма кой знае каква голяма логика да си ги купуваме обратно, тъй като държавата има инструмент да упражнява контрол върху тези дружества и това е Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, която вие знаете, че се избира от Народното събрание. Там има комисари, които се отчитат на Народното събрание дори не е подчинена на изпълнителната власт. Тя упражнява независим контрол върху дейността на тези дружества, така че държавата може да си защити интересите в това отношение.
НЕК откровено няма възможности да участва в процедура за закупуване на мажоритарния дял в ЕРП-тата и това разбира се, зависи от волята на тези ЕРП-та, които са придобили 67 процента от дружествата да ги продадат.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз съм убеден колеги, че има много реплики. Виждам нагласата на хората около мен. Предлагам това да бъде първа точка следващата седмица. Втора точка да бъде Закона за енергетиката. Да продължим дискусията.
Също така ви предлагам да има едно формално гласуване за изнесено заседание на 4 и 5 март. Разбрах, че министър Трайков ще участва.
Който е за отлагане на това заседание, моля да гласува. Изнесеното заседание ще бъде с тема – туризъм на 4 и 5 март.
Против ? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се.
Колеги, всички да отидем в пленарна зала, където ще има изслушване на двама министри.
/ Втора точка от дневния ред се проведе в пленарна зала./
Закривам заседанието.
(Закрито в 14.55 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров
Стенограф:
Силвия Михайлова
(44 622)
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 7
На 8 февруари 2012 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад”, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на проект за решение за налагане на мораториум върху продажбата на миноритарните пакети от елктроразпределителните дружества, № 154-02-102, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 16 декември 2011 г.
2. Изслушване на основание чл.26, ал.5 от ПОДНС на Трайчо Трайков, министър на икономиката, енергетиката и туризма и Вежди Рашидов, министър на културата, относно Търговското споразумение за борба с фалшифивицирането /АСТА/ между Европейския съюз и неговите държави-членки, Австралия, Канада, Япония, Република Корея, Мексиканските съединени щати, Кралство Мароко, Нова Зеландия, Република Сингапур, Конфедерация Швейцария и Съединените американски щати. /Изслушването ще се проведе от 15.00 часа/
3. Разни.
Заседанието на Комисията бе открито в 14.15 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, имаме кворум и може да започнем заседанието.
Предлагам ви следни дневен ред.
1. Представяне, обсъждане и приемане на проект за решение за налагане на мораториум върху продажбата на миноритарните пакети от елктроразпределителните дружества, № 154-02-102, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 16 декември 2011 г.
2. Изслушване на основание чл.26, ал.5 от ПОДНС на Трайчо Трайков, министър на икономиката, енергетиката и туризма и Вежди Рашидов, министър на културата, относно Търговското споразумение за борба с фалшифивицирането /АСТА/ между Европейския съюз и неговите държави-членки, Австралия, Канада, Япония, Република Корея, Мексиканските съединени щати, Кралство Мароко, Нова Зеландия, Република Сингапур, Конфедерация Швейцария и Съединените американски щати. /Изслушването ще се проведе от 15.00 часа в Пленарната зала./
3. Разни.
По тази програма има ли предложения? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 17 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
По първа точка вероятно господин Шопов ще представи. Заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря на ръководството за възможността да изложа нашите съображения. Ние от “Атака” сме излагали много пъти позиция по темата и по въпроса за продажбата и приватизацията на електроразпределителните дружества, още от времето на предизборната програма за 40-то Народно събрание и това е една наша основна тема. Един от китовете на които стои нашата икономическа и финансова бюджетна концепция.
Разбира с, ние сме абсолютно крайни и радикални в тази своя позиция. Така както другата страна и типичен представител е носител на другата теза е министър Трайков, когото за съжаление не виждам и от който мислихме, че ще получим значима и сериозна информация по темата. Защото тя не е ясна и в настоящия момент в началото на февруари. Какво става с миноритарните пакети на елктроразпределителните дружества.
Разбира се, има две виждания по въпроса. Едното виждане е по либералното схващане, че тези активи на държавата е най-добре да са в частни ръце.
Другото становище е класическото становище, консервативна позиция, която се изразява с това, че такива активи като националната енергетика, която е част от националната сигурност на държавата и стратегически отрасъл и трябва да се държи, разбира се в ръцете на държавата и тя да отговаря за нея.
Нашата позиция за да се оформи, ние излизаме като факти и обстоятелства и доводи от “далечната” година 2002 и 2003, когато в обществото се случиха няколко неща, пораждащи конфликта и проблемите днес, касаещи милиони български граждани потребители. Касаещи всъщност всички българи, защото е знайно, че всички електроразпределителни дружества са частни, относително разбира се. Може по-точно да кажем приватизирани, защото ЧЕЗ е държавно дружество на Чешката държава, а ЕVN е с преобладаващо участие на виенската община 51 % и 49% частно. Да, така се прави в Европа и по света, но не и в България.
Това което се прави в момента като форсирани процедури, доста скрити и твърде криминални, заявявам го смело, защото няма достатъчно информация обсъждана в обществото. Бързането да се приватизират миноритарните пакети, ние казваме, че има няколко цели, има смисъл в няколко отношения.
Една от задачите е да се смачкат проблемите, които са се създали и стекли обективно в тези десет години от 2003 година, разбира се, малко по-късно е станала приватизацията, така наречената приватизация, защото пак повтарям, това не е типична приватизация. Приватизация е само за Е.ОН, която има някакъв правоприемник от един два, месеца явно. Само предполагаме точно каква е фигурата на продажбите.
Една от тези цели за прехвърлянето на тези 33 процента е да се постави пред свършен факт българското общество и с предаването или потрошаването да го наречем, на миноритарните пакети на тези 33 процента да се сложи точка един път за винаги и да се приключи въпроса относно законността на приватизацията, относно изпълнението на задълженията по приватизационните договори, които впрочем са едни от най-строго пазените тайни в държавата. И да се направи всичко възможно, да не се върнат онези суми, които електроразпределителните дружества дължаха по отношение на държавната собственост от 33 процента и се направиха какви ли не салто морталета, за да бъдат скрити печалби. Всички това го знаем.
И тук ползата и аргумента, че видите ли по този начин ще се приключи с този проблем, електроразпределителните дружества да не плащат за държавното участие, онова което се дължи на хазната е абсолютно несъстоятелна, буквално недобросъвестна и несериозна. Държавата имаше всички възможности и ги има, да си търси, да обследва, да установи по всевъзможен начин, включително и по наказателно правен ред за парите, които се дължат като разобличи всички машинации, за които публично известно е на цялото българско общество, се правеха в продължение на цяло десетилетие с външни фирми, с пари, които се отчитаха като инвестиции, които не бяха никакви инвестиции. В това отношение има учебникарски примери, драстични примери. И ние ако не си дадем сметка за това, което се правеше всичките тези години си крием като общество, главата в пясъка и се правим на нищо не разбиращи.
Ние от “Атака” винаги сме казвали, че едното от основанията за обявяването на така наречените приватизационни договори за нищожни, самият факт, че от 2003 г. самото правителство на Сакскобургготски имаше Енергийна стратегия, която дори тогава те не си направиха труда да променят. Тя остана формално, която имаше изисквания към приватизирането на тези елктроразпределителните дружества и при сключването на договорите не се спазиха условията на самата тази Стратегия. Това е акт на Народното събрание за мен и за други юристи. Като юристи ни е ясно, че неспазването на тази Стратегия само по себе си прави договорите нищожни, защото това решение с тази Стратегия има силата на закон, на нормативен акт на който, ако се противоречи по какъвто и да е начин води до законовите последици свързани с материята по ЗЗД, по Търговския закон с нищожността или недействителността на сделките. Най-малкото това не го направи тогавашния министър, отговарящ по темата. Наследник на който е, имам предвид като институция, министър Трайков, който тогава загроби тези държавни активи за жълти стотинки и който живее и пилее някъде в Европа на служба на някои от тези фирми, които той облагодетелства. Такава е информацията. Но с това трябва да се заемат, разбира се ДАНС, българските служби. И много пъти сме казвали, че този човек трябва да бъде доведен с европейска заповед за задържане в България, за да отговаря за едно от най-големите престъпления, които са извършени в българския преход. Това не е най-малкото, разбира се.
Но след това и в договорите, дотолкова доколкото сме успели да надникнем в тях имаме отделни фрагменти като информация. Тези договори не се изпълняваха като институционни програми, като задължение за осигуряване на работни места. Всичко това трябваше да бъде огледано, да бъде преценено, да бъде дадено като доклад. И това искаме да чуем, правен ли е такъв от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, за да се пристъпи и да може да бъде стартирано и пусната и осъществявана една процедура по приватизиране на миноритарните пакети. Това също е в сила като въпрос. И ако това не е направено, то всеки от тук нататък би трябвало отново да може да се позове на нищожност, защото има задължения. При такива задължения при една процедура, когато не са изпълнени могат да бъдат подведени по този въпрос.
Другото е в обществото, когато ние пуснахме това наше предложение м. декември излизаха откъслечни данни “на час по лъжичка”, някакви фрагменти от това, което се готви. Никой не знае какво е придвижено. Явно в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма нещата стават твърде тайно, за да не може да излезе информация в медиите и да бъде дискутиран целия този въпрос, ако щете и в Народното събрание и там, където това се полага и от този момент по едни толкова важни въпроси, като приватизирането на тези активи.
Ние сме на ясно, че до голяма степен продажбата на тези 33 процента е продиктувана от гледна точка на определени среди и кръгове, особено от Министерство на финансите. Разсъждавайки като на едни пари, които могат десетки милиони или малко повече, трицифрена цифра общо трите, миноритарни пакета да дойде в този тежък момент, без значение на каква цена за обществото и с какви бъдещи последици, в подкрепа на изтънелия държавен бюджет и на проблемите свързани с кризата. Ние сме на ясно и за това. И ако има такова съображение, нека чистосърдечно да бъде признато, а не да се крием с доводи, които са меко казано, несъстоятелни.
Така че това наше предложение може вече в настоящия момент да бъде опит за удар в празно пространство, тъй като господин заместник-министър вие ще кажете, ако са приватизирани миноритарните пакети или някои от тях, дебатът става излишен в един законов и парламентарен план. Той ще трябва да се проведе по друг начин на друго ниво. Да се искат отговорности за станалото. Защото един такъв много важен въпрос касае обществото и парламента. Но до този момент няма каквато и да е публичност. Затова моля да ни отговорите и на въпроса, пред свършен факт ли сме? Приватизирани ли са пакетите, трите от елктроразпределителните дружества или съответно някои от пакетите за някои от дружествата.
Това предложение, което бяхме вкарали за мораториум имаше предвид и още един факт. Намерението на Е.ОN към онзи момент да продава на трето юридическо лице, което не можеше да мине без участието на държавата в лицето и на Министерството, можеше въпроса да бъде отнесен за поемане на отговорността си и от Народното събрание.
Така че този въпрос към м. декември беше изключително актуален. Имаше практическо значение. Сега практическото значение явно до голяма степен, ако са подадени и ако има извършени сделки през това време, забележете февруари месец сме. Месец и половина след това или два и ние не знаем какво е станало на практика междувременно. Освен ако не се имат предвид някои откъслечни данни в пресата. Няма никакво официално изявление на оторизиран орган. Или ще кажете, може би по Търговския регистър направете си съответната справка. Това може да бъде отговора, който е твърде циничен.
Аз се опитвам да изложа повече аспекти. Тук има и други участници в Комисията , които има предвид и много други обстоятелства. Били са и министри в това министерство отговарящи за тази система. Те също биха могли да продължат по темата и да поставят въпроси, които аз не поставям. Но това е кръга от проблемите. И ще ви помоля при гласуването, което бъде проведено да подкрепите нашето искане за мораторим за разпореждане с миноритарните пакети на елктроразпределителните дружества.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Шопов. Да чуем господин Добрев от Министерство на икономиката.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Шопов, повечето от въпросите, които зададохте бяха от компетенцията на Агенцията по приватизация, особено по отношение на етапа в който процедурите са в момента. Така че ще бъде коректно от моя страна да дам думата на изпълнителния директор на Агенцията по приватизация. АЗ ще отговаря на останалите въпроси, които вие зададохте, по който той може би няма да отговори. Всъщност молбата ми е към вас господин председател, да дадем думата на господин Емил Караниколов.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря господин председател. Относно направеното предложение за мораториум няма да го коментирам, тъй като това е политическа воля и политическо решение. На този етап ще се опитам първо да ви дам актуална информация какво е състоянието на трите дружества, за които говорим. Малко информация да дам по това нещо.
Първо, искам да кажа, че приватизацията влезе като част от антикризисните мерки. Веднага след това, знаете малко по-късно беше избран нов изпълнителен и надзорен съвет, който е орган на Народното събрание. През органа на Народното събрание, който е надзорен съвет мина и програмата. Още за миналата година беше заложено, че в програмата ни ще бъде приватизация на трите ЕРП-та. Като разбира се, първо бяхме започнали и стартирали процедурата за продажба на миноритарния пакет на Дружеството Е.ОН. Малко по-късно стартирахме и процедурите за ЧЕЗ и за ЕVN, като процедурите, които бяхме избрали чрез публично предлагане, чрез избирането на инвестиционен посредник на българска фондова борса. Личното ми мнение, само за кратко се отклонявам, че това е една изключително чиста процедура, при която всеки който има интерес и финансови възможности може да участва в тази процедура.
Към края на годината бяхме готови с двете дружества именно с ЕVN миналата година и Е.ОН с продажбата на миноритарните пакети, а именно тъй като условия за извършването на борсова сделка е тези дружества да станат публични. Към този момент те не бяха публични. Изключваме ЕVN, тъй като там вече се случи сделка и ще говорим и за нея.
Съответно няма как да се предложат акциите, без да е публично. Когато Комисията за финансов надзор одобри проспекта, дружеството става публично и съответно може да се търгува. От тази гледна точка за ЕVN успяхме да внесем конспекта в Комисия за финансов надзор. Тя го одобри. Както знаете миналата година, тъй като борсовата сделка се търгува в няколко дни, мисля че до 27-ми или до 28-ми декември извършихме приватизационна сделка за приватизацията на миноритарния пакет на ЕVN. Стойността е около 94 млн. приватизационната сделка. Тъй като това не е по смисъла на закона сделки, които трябва да бъдат одобрени от Надзорния съвет, тъй като това е джиросване на акциите. Има плащане. В двудневен срок, ако парите са постъпили ние прехвърляме акциите през депозитара. В този случай през Надзорния съвет бяха уведомени с това, че сделката е преминала и мога да гарантирам, че винаги Изпълнителния съвет е знаел и въобще цялата процедура около всяка една сделка в Агенцията.
Следващата сделка за която бяхме готови беше процедурата за Е.ОН. В последният момент обаче мажоритарния собственик, което е негово право, реализира сделка за прехвърляне на мажоритарния пакет на нов собственик трето лице, както вие казахте. Това не ни даде възможност да внесем конспекта, тъй като както знаете, една такава сделка, за да влезе в сила трябва да има произнасяне на различни органи, в случая се сещам за Комисия за защита на конкуренцията, относно концентрация и монополно положение.
Доколкото знам все още няма такова произнасяне, затова фиктивно сделката още не е реална, доколкото знам. Имахме среща, въпреки това с новите собственици на Енергопрол. Тях имаме твърдото убеждение, че те ще помагат в процеса. Дружеството ще стане публично и съответно ще имаме възможност да продължим и там процедурата за приватизация през Българска фондове борса. Тъй като към м. януари, когато сключихме договорите, около юни месец за инвестиционните посредници, процедурите изтекоха м. януари в началото. Преди да изтекат ги внесохме в Надзорния съвет, който е орган, който трябва да разреши актуализацията и удължаването на срока. Внесохме мотивирани предложения за искания за разрешаване на Надзорния съвет да удължи срока на тези договори с инвестиционните посредници, с оглед на довършване на процедурите, тъй като парите и приходите са заложени като приход за държавния бюджет сега и за 2012 г. и в програмата на Агенцията са. Съответно получихме и санкция от Надзорния съвет, който одобри договорите и ги удължи. Като единия договор, мисля че за Е.ОН, тук малко наизуст ще го кажа е до 7 юли, другия за ЧЕЗ е до 15 юли също са удължени. Тоест инвестиционните посредници работят.
Реално изчакваме произнасяне на Комисия за защита на конкуренцията относно прехвърляне на собствеността и ще внесем конспекта в Комисия за финансов надзор за Е.ОН. А за ЧЕЗ, тъй като е може би най-голямо дружество от тях, без да казвам дали е най-скъпото или богато, а като активи, там малко повече информация ни трябваше да съберем. А в същност влезнахме в нова календарна година. Не е публично дружество. Финансовите му одити ще бъдат готови към края на февруари месец и началото на март. Веднага ще използваме информацията от тях и съответно се надяваме до м. май да успеем да внесем проспекта в Комисия за финансов надзор и за ЧЕЗ.
Благодаря. Ако имате допълнителни въпроси ще отговоря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Министерство на икономиката, енергетиката и туризма не подкрепя мораториума върху продажбата на остатъчните дялове в ЕРП-тата със следните мотиви.
През 2008 г. Народното събрание изключва ЕРП-тата от списъка на компаниите, чиято продажба следва да се предхожда от одобряване от Народното събрание. Аргументите за това решение са били, че 67 % от капитала на дружествата вече са подадени. Ангажиментите на купувачите са заложени в приватизационните им договори.
По информация от Агенция за приватизация и след приватизационния контрол. Тук е и господин Караниколов, така че той може да ви даде повече подробности. Ангажиментите на купувачите по тези приватизационни договори са изпълнени.
Освен това приетата през 2003 г. Стратегия за приватизация реферират на функциите на ДКЕВР, който осъществява контрол върху дейността им, включително и върху инвестициите, независимо от това дали държавата има участие в тези дружества или няма участие. Стратегията гарантира в максимална степен свобода на държавата, за последваща продажба на остатъчния дял в ЕРП-тата по усмотрение на правителството. При сключване на приватизационните договори от предходните правителства, държавата не е създала механизми да участва ефективно в управлението на компаниите, включително и да си гарантира получаването на дивиденти.
Искам още една тема да коментирам, която бе спомената от господин Павел Шопов, по отношение на възлагането на услуги. Всички ние знаем, че по време на мандата на това правителство ЕРП-тата бяха задължени да сключват външни услуги, единствено при условие, че следват разпоредбите на Закона за обществените поръчки. Като по този начин държавата гарантира, че всички услуги, които се изпълняват от външни изпълнители за тези дружества са на пазарните цени и дават равен достъп на всички за участие. Като по този начин се защитават интересите на държавата като акционер във всяко едно от трите дружества. Може би колегите искат също нещо да добавят по въпроса.
ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Аз бих си позволил да добавя факта, че сделката която беше съществена за ЕVN, именно сделките които предстои да бъдат осъществени са по метода публично предлагане. А това е най-публичната и прозрачна тип сделка. Тоест, обявяват се проспекти в съответните медии, в интернет пространството, на сайта на Българска фондова борса, на сайта на Агенция за приватизация. Тоест това е най-прозрачния и най-публичен начин за сключване на сделка и то чрез Българска фондова борса.
По отношение на Стратегията за приватизация от 2003 г., към която беше реферирано в изложението и в мотивите към предложения проект на мораториум, държа да кажа, че през 2008 г. Народното събрание е изключило тези дружества от списъка от дружества, които са от значение за националната сигурност. И мотивите към това са били, че всички такива ангажименти, които са предвидени в Стратегията са включени в приватизационните договори. Именно в този момент Политическа партия “Атака” не е възразила и това е гласувано и е минало през Народното събрание.
От там нататък, господин Добрев каза, че още Стратегията от 2003 г. е предвидила възможности по усмотрение на правителството, след като са изпълнени тези ограничения да се случи приватизационна сделка. Такъв е и случая в момента. Така че няма никаква пречка за реализирането на приватизационните сделки, от гледна точка на нормативната уредба.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря господин Борисов. Колегите народни представители, господин Овчаров заповядайте.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз имам един въпрос към Агенцията и към Министерството. Не беше трудно човек да се досети, че към миноритарен дял най-вероятно ще има интерес от мажоритарния, така да се каже собственик. И никаква друга конкуренция няма да се състои.
Според мен не е много трудно да се направи извода, че и от тук нататък ще бъде така. Още повече, че вече имаме и първия прецедент. Ако това е наистина разбираемо, какъв е смисъла точно тези миноритарни пакети да се продават през борсата, а не да се продадат на съответния потенциален купувач, като държавата съответно сама определи цената, на която би трябвало да ги продава.
Тези дружества, които биха предизвикали конкуренция, биха предизвикали интерес, тях не ги продаваме през борсата. Примерно Булгартабак не го продаваме през борсата. Булгартабак го продаваме на предварително определени купувачи, така да се каже.
Тези предприятия за които е ясно, че няма да има други кандидати ще ги продаваме през борсата. Какъв е смисъла на това упражнение?
Вторият ми въпрос е свързан със стратегията, така да се каже за развитие на енергетиката. Не знам дали имате представа, но точно по същия начин в началото на 90-те години, на крилете на демократизацията и приватизацията и в Чехия са приватизирани електроразпределителните дружества. Няколко години ЧЕЗ изкупува обратно всичките тези електроразпределителните дружества. Сега според мен е доста добра обстановката. Ние като държава и вие като правителство направихте каквото можехте, за да поизгоните чуждестранните инвеститори и няма голям наплив от такива. Така че в този смисъл, момента ми се вижда подходящ, държавата да си изкупи обратно мажоритарните дялове в тези дружества и след това вече, ако реши да ги препродава, да ги продава наново на други купувачи, ако реши, разбира се. Не мислите ли по някакъв такъв вариант ми е въпроса.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други въпроси към Министерството? Господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Овчаров в общи линии ги зададе въпросите. Но аз искам да подкрепя със становището на премиера, който заяви, че сделките не са изгодни за българите. Това са монополи. И ако е направена друга сделка, която да остави все пак контрол на държавата, тези дружества щеше да е прекрасно. Следвайки тази логика, обратното изкупуване просто е наложително.
Защо не се прави? Продължение на другия въпрос, който беше зададен. На Е.ОН понеже вече са продали мажоритарния си дял се знае и цената на една акция. Какво пречи по тази схема да им се предложи и миноритарния пакет. Нещо повече, аз ви задавам обратния въпрос. Това заради което си отиде Е.ОН от България. Е.ОН искаш да изкупи миноритарния пакет. На него му беше обяснено, че няма да са те, а ще е друг.Дори им казаха кой ще е този друг. В резултат на това, те си отидоха от България. Тоест сега имате ли такова намерение. Цената е ясна, да предложите на собственика на мажоритарния дял да изкупи по тази цена на акциите и останалия дял. Тъй като аз не съм сигурен, че като мине през борсата цената няма да е по-ниска. Тя най-вероятно ще е по-ниска, заради това което каза господин Овчаров.
И понеже сме специализираната комисия, кажете ни все пак кой купи мажоритарния дял на Е.ОН, кои са те? Какви са капиталите? Тук вървим след едни слухове, които минават през Русия, други минават през български подземни структури. Кой все пак купувача на този дял? Не може за ЕРП от което зависи националната сигурност, вие да не сте поискали информация от специализираните служби в България. Ако трябва отговора, да го закрием, да поканим медиите да напуснат, то разбирате, че това е изключително важен въпрос. Тъй като който държи този монопол, той държи присъединяването, той държи строителството на нови обекти и тяхното присъединяване. Да не говорим прекъсването на тока на определени квартали, които трябва да гласуват по определен начин по време на изборите. Въпросът е изключително важен и политически и външнополитически. Затова искам да знам кой е купувача.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Николов иска думата.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: За да подкрепя донякъде въпроса на господин Овчаров, във връзка с това дали държавата има намерение да изкупува изцяло електроразпределителните дружества. И понеже това трябва да стане от обществения доставчик НЕК най-вероятно. Искам да попитам има ли финансова възможност НЕК, предвид заемите които са взети за построяването на АЕЦ “Белене” във връзка с изграждането на други хидроенергийни съоръжения. Понеже знам, че са заложили доста от своите активи, имат ли възможност въобще да си позволят да мислят такова изкупуване?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, други въпроси има ли? Господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Много интересна тема се отвори в момента. И наистина Агенцията по приватизация би следвало вече да я прекръстим и да има промени в Закона за агенцията по приватизация и следприватизационен контрол и за инвестиции евентуално. Така че всичко което досега в историята на приватизацията е било приватизирано, да започнем да си го изкупуваме обратно. Тоест, досега приватизацията, която се осъществяваше от 90-те години насам се продаваше сравнително евтино. По думите на господин Шопов и разбойнически. И сега в момента ние трябва да купуваме скъпо. Досега са продавани всички български предприятия евтино, съответно сега да започнем да си ги изкупуваме. И тук въпроса на господин Николов е напълно резонен.
И да искаме да ги изкупим, първо трябва да кажем откъде да дойдат средствата. Има държавен бюджет има съответно дефицити. Има съответно нива и на външния кредит. Така че откъде и каква сума би била необходима, да си изкупим обратно всички приватизирани предприятия в такъв случай, които на този етап са продадени. Като се говори само за едни предприятия, да говорим и за други.
Защо са продадени електроразпределителни предприятия с тези договори, с тези клаузи на тази цена? И в момента, ако трябва да се изкупят обратно на такава цена ли ще бъдат? И на каква цена? Най вече откъде ще дойдат такива средства. Мисля че тези въпроси са абсолютно безпредметни за конкретния случай.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Петър Димитров има допълнителен въпрос.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Едно допълнение към въпроса на господин Червенкондев. Аз съм го задал писмено и предполагам, че отговора вече е готов, затова си позволявам да го задам сега и Комисията да научи. Колко пари са иззети от енергийните дружества за тези три години? Кажете общата сума, за да може да дадем отговор на господин Червенкондев.
Знаем че с последното постановление отново са иззети 80 процента и всички изостанали пари от печалбата за предходни години. Така че кажете вкупом каква е сумата? Знаем за колко е продадено Е.ОН и може да направим сметка има ли пари, няма ли пари.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Атанасов иска думата.
ДИМИТЪР АТАНАСОВ: Аз накратко искам да взема отношение. Няколко колеги се изказаха по отношение на първата част на въпроса на господин Овчаров, на това защо през фондовата борса е с пряко договаряне.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз попитах колегите от Министерството, а не колегите от Народното събрание. Аз сега ще започна да отговарям на всеки един от тях.
ДИМИТЪР АТАНАСОВ: Аз се наех да отговоря, защото все пак служителите и Министерството няма да отговорят по начина, по който аз ще отговоря. Това е чисто политически. Ако Министерството и Агенцията бяха приели начин по който да се договарят, политическият им изказ щеше да бъде друг. Защо не е прозрачно, с намеци за нещо друго. И затова те го продават през фондовата борса. Това е моето мнение.
Аз вземам отношение по конкретни случаи, защо през фондовата борса, защо не с пряко договаряне. И обстоятелствата и фирмите, процента на участие са различни в двата случая, за да бъдат еднакви по продажба.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев сега е 2,53 часа и се колебая дали да отложим и да стане първа точка в сряда.
ДИЛЯН ДОБРЕВ: Аз мисля, че може да отговорим на тези въпроси в рамките на няколко минути. Господин председател, съвсем накратко. Защо не са продадени ЕРП-тата на мажоритарния акционер. Това предложение дадоха и господин Овчаров и господин Петър Димитров. Това според мен най-малкото би било непрозрачна процедура. Да не говорим, че тя противоречи най-малко на два закона. Закона за приватизация и следприватизационен контрол и Закона за публично предлагане на ценни книжа. Сигурно има и други закони, на които това противоречи. Защото е процедура, в която има само един участник и зависи от волята на договарящия, какви параметри ще бъдат договорени.
Докато процедура чрез борсата, вече бе споменато от моите колеги е възможно най-прозрачния вид процедура, в която имат възможност участие и малки акционери, множество на брой, което разбирате, че не само ще гарантира максималната възможна цена, която може да се постигне за това дружество, а ще даде и допълнителен стимул на нашата фондова борса, която в момента е почти на изкуствено дишане.
Защо не си ги купим обратно. Мисля, че господин Валентин Николов отговори достатъчно добре на този въпрос.
Първо, няма кой знае каква голяма логика да си ги купуваме обратно, тъй като държавата има инструмент да упражнява контрол върху тези дружества и това е Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, която вие знаете, че се избира от Народното събрание. Там има комисари, които се отчитат на Народното събрание дори не е подчинена на изпълнителната власт. Тя упражнява независим контрол върху дейността на тези дружества, така че държавата може да си защити интересите в това отношение.
НЕК откровено няма възможности да участва в процедура за закупуване на мажоритарния дял в ЕРП-тата и това разбира се, зависи от волята на тези ЕРП-та, които са придобили 67 процента от дружествата да ги продадат.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз съм убеден колеги, че има много реплики. Виждам нагласата на хората около мен. Предлагам това да бъде първа точка следващата седмица. Втора точка да бъде Закона за енергетиката. Да продължим дискусията.
Също така ви предлагам да има едно формално гласуване за изнесено заседание на 4 и 5 март. Разбрах, че министър Трайков ще участва.
Който е за отлагане на това заседание, моля да гласува. Изнесеното заседание ще бъде с тема – туризъм на 4 и 5 март.
Против ? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се.
Колеги, всички да отидем в пленарна зала, където ще има изслушване на двама министри.
/ Втора точка от дневния ред се проведе в пленарна зала./
Закривам заседанието.
(Закрито в 14.55 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров
Стенограф:
Силвия Михайлова
(44 622)
