1. Представяне, обсъждане и приемане на проект за решение за налагане на мораториум върху продажбата на миноритарните пакети от електроразпределителните дружества, № 154-02-102, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 16 декември 2011 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 202-01-4, внесен от Министерски съвет на 23 януари 2012 г. -- за първо четене.
3. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 9


На 15 февруари 2012 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Изток”, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на проект за решение за налагане на мораториум върху продажбата на миноритарните пакети от електроразпределителните дружества, № 154-02-102, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 16 декември 2011 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 202-01-4, внесен от Министерски съвет на 23 януари 2012 г. -- за първо четене.
3. Разни.

Заседанието на Комисията бе открито в 15.35 часа и ръководено от господин Валентин Николов – заместник-председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Уважаеми колеги, имаме кворум и може да започнем заседанието.

Предлагам ви следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на проект за решение за налагане на мораториум върху продажбата на миноритарните пакети от електроразпределителните дружества, № 154-02-102, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 16 декември 2011 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 202-01-4, внесен от Министерски съвет на 23 януари 2012 г. – за първо четене.
3. Разни.
Знаете, че в миналото заседание проведохме разискванията и оставихме за днес гласуването по точка първа.
Има ли предложение във връзка с дневни ред?
Господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, фактически след като гласуваме първата точка ще стане 16.45 часа, няма съмнение. Време което е недостатъчно в рамките на едно заседание, да се проведе задълбочено обсъждане на промените в Закона за енергетиката. Считам, че внесените промени са може би един от най-важните законодателни актове, които Комисията ще обсъжда в този мандат. Правя предложение по точката свързана със Закона за енергетиката да чуем, както и друг път сме го правили, всичките организации и институции, които са тук поканени като гости, след което на следващото заседание да започнем с изслушване на народните представители и гласуване след разискванията.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря господин Иванов.
Наистина това е важен законопроект. Така че наистина е хубаво максимално да чуем гледните точки.
Господин Шопов заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Ако предложението на господин Иванов представлява искане за отлагане на точка първа, аз като вносител се противопоставям.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Други предложения има ли? Няма.
Предлагам първо предложението на господин Иванов да изслушаме в повече от едно заседание максимално гледните точки, предвид и напредналото време. Тоест, да няма гласуване в днешния ден, ако не успеем да изслушаме всички. Така че предлагам на гласуване предложението на господин Иванов, втора точка да я гласуваме след изслушване на всички заинтересовани лица на следващото заседание.
Който е „за”, моля да гласува.
Благодаря. Приема се
Предлагам за гласуване дневния ред предложен от мен.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 18 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Благодаря.

Първо да представя гостите, които са дошли днес.
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма -- Димитър Чохаджиев – зам. министър, Валентин Груев – директор на Дирекция „Индустриални отношения и управление на държавното участие” и Лъчезар Борисов – началник отдел Дирекция „Индустриални отношения и управление на държавното участие”;
от Агенция за приватизация и следприватизационен контрол -- Емил Караниколов – изпълнителен директор.
Разискванията по първа точка ги проведохме на миналото заседание на Комисията. Предстои гласуване.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Извинявайте господин председател, как така сме ги провели. Това не е вярно. Миналият път се отговори на няколко въпроса, дори не на всички.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Заповядайте господин Овчаров. Аз обявих, че приключихме разискванията. Никой не възрази. Понеже нашата Комисия е демократична продължаваме разискванията.
Кой иска да довнесе разяснения във връзка с точка едно.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз не искам да внасям разяснения, а зададох няколко въпроса, на които не ми отговориха миналия път, освен ако нямаме предвид вашите и на още един колега коментарите по въпроса ми, защо българската държава не изкупи обратно акциите си в електроразпределителните дружества, както направи примерно ЧЕЗ преди повече от десет години. Вие тогава се опитахте да обясните, че не го прави, защото НЕК е в много тежко финансово положение, защото много лошо управлявала тройната коалиция. Аз съм сигурен, че господин Трайков ще го потвърди сто процентово. БЕХ за разлика от НЕК има 500 млн. печалба. И с тази печалба спокойно може да изкупи дяловете и в Е.ОН и в ЧЕЗ и в ЕVN, ако реши. Може би няма да успее във всичките, но поне в двете.
Държавата мисли ли по тези въпроси или въобще не разсъждава. Тази тема е изключила от гледната си точка по този въпроса. И разглежда единствено версията, когато даваме едни КИВИ и то ги продаваме по начина по който видяхме какво се случва всъщност. Мажоритарният участник изкупува дяловете на една цена, която той определя, без практически абсолютно никаква намеса на държавата, без търсене на каквито и да било други партньори и други възможности.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря господин Овчаров. Само една корекция. Не съм ви дал разяснение. Аз зададох също въпрос във връзка с НЕК.
Някой от Министерството ще вземе ли отношение по така зададения въпрос?
Господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Доколкото разбрахме миналия път от отговорите на господин заместник министъра с ЕVN въпроса е приключил. Там нещата са пред свършен факт. Дали е така? И ако е така, там нещата бяха ускорени, защо бяха изтеглени пред другите две процедури? Какви са съображенията ЕVN да е облагодетелствано пред другите две дружества собственици на мажоритарните пакети от 66 процента.
Тава са двата ми въпроса.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Караниколов.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Ще започна с втория въпрос, тъй като Агенцията по закон отговаря за разпореждането т.е. за приватизацията на активи, а не за обратно изкупуване. Тъй като Агенцията отговаря за приватизация, т.е. за разпореждането, продажбата на държавни активи и не отговаря за закупуването, не мога да отговоря по първия въпрос.
По втория въпрос мога да отговоря. Първата процедура, която стартира за продажба на миноритарен пакет беше процедурата за Е.ОН. Другите процедури стартираха по-късно във времето като обявление. Иначе разликата около един месец, така или иначе при процедурата с ЕVN и инвестиционни посредник и самия мажоритарен собственик по най-бърз начин стиковаха документите. По най-бързия начин бяха внесени тези документи в Комисия за финансов надзор. Те бяха разгледани и съответно беше реализирана сделката.
Надявам се, че до средата на тази година ще бъдат реализирани и останалите две сделки.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря господин Караниколов. Някой иска ли да вземе думата?
ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: По отношение на първия въпрос за обратното изкупуване, за да се случи такава хипотеза най-напред би следвало да има такова предлагане от страна на мажоритарните собственици, защото не бихме могли насилствено да изкупим, дори да искаме едни такива дялове. Още повече, че това са държави, с които България е сключила спогодби за взаимна защита и насърчаване на инвестициите. И всеки един такъв акт за насилствено или обратно изкупуване би навредило на интересите на инвеститора, съгласно тези спогодби и би се стигнало да арбитражен съд. Тоест, най-напред е необходимо те да бъдат предложени.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Господин Димитров заповядайте.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз се извинявам, но мина продажбата на Е.ОН. Имаш ли такова предложение от държавата? Не говоря за национализация, не говоря за насилствено изкупуване. Държавата изобщо предложи ли да изкупи дела на Е.ОН?
Вие виждате какво се случва? Появиха се едни инвеститори. Те сега препродават собствеността си. Аз миналия път зададох въпрос. Не получих отговор и го повтарям. Има служби за сигурност на България. Кой е купувача на Е.ОН? Ако трябва да останем само народни представители, да закрием заседанието. Но дайте ни повече информация. Не може българската държава да стои и да съзерцава как се сменя собствеността. Утре цялата ни енергетика ще се окаже в едни ръце. И ние стоим и съзерцаваме и нищо не правим. Така не става. И от тази гледна точка, въпроса е каква е позицията на държавата? Изключително важна е. Кажете има ли желание българската държава за обратно изкупуване, правени ли са такива предложения или не са правени?
Дори в момента чувам, че има възможност да се предложи изкупуване на дела на Е.ОН от българската държава, че там има проблеми с плащанията. Това са слухове, но държавата я няма. На ЕНЕЛ се смени собствеността. Никаква реакция. Така ли трябва да се случват тези неща? Утре по същата схема ЕVN ще реши да продаде. ЧЕЗ чувам, че има намерение да продава. ТЕЦ “Варна”, може би също ще мине по тази схема. Докъде ще стигнем. Искам да чуя позицията на ръководството на Министерството.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Предполагам, че господин министър Трайков не е дошъл да наблюдава какво се случва.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Той по втора точка е дошъл.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Той да ни каже позицията на държавата по тези въпроси, а не експертите на Министерството да излагат експертни становища и то не съвсем точни.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз няма как да задължа министър Трайков да отговори. Той е дошъл по втора точка. Така че сам трябва да прецени дали иска да вземе отношение по въпроса.
Някой иска ли да вземе отношение по така зададените въпроси?
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Друг от фактите, който е по темата трябва да се има предвид, че в тези приватизационни договори, тук до мен е господин Караниколов, няма поставени ограничения по отношение на мажоритарните собственици да продават или да не продават собственото си участие. Аз не знам да е правено предложение от мажоритарните собственици към държавата.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз мисля че още няколко правителства след приватизацията са управлявали и не знам, дали има постъпило такова предложение. Бихте ли отговорили, има ли такова предложение от държавата въобще през тези години за изкупуване, че сега възниква въпроса?
Някой иска ли да вземе отношение по точка първа.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Тъй като се правим, че или не разбираме за какво говорим или че не искаме да чуем. Ще кажа още веднъж и то много ясно. При нито едно от предишните правителства, мажоритарните собственици не са имали желание да продават дяловете си в електроразпределителните дружества в България в нито едно. Нито по времето на НДСВ – Симеон Сакскобургготски, нито по времето на тройната коалиция. И то е ясно защо. Защото държавата създаваше що годе добри условия за работата им в България.
По времето на вашето правителство за първи път държавата прави целенасочени усилия да изгони стратегически инвеститори от страната. Направи го с РВД. Направи го с Е.ОН. Сега очевидно ще го направи и с още един от тези собственици. И в тази ситуация е съвсем нормално, българската държава поне да прояви интерес кои са новите собственици на електроразпределителните дружества в България. И проявявайки такъв интерес, да се замисли, дали не е по-добре, вместо да предоставя една голяма част от енергийните активи, една голяма част от оборота в енергетиката на дружества с не много ясна структура, сама да поеме отговорността за обратно изкупуване на тези активи. Очевидно българската държава в днешния си състав по тези въпроси не се замисля. За нея е по-изгодно да се отърве от отговорността, да прехвърля активите независимо на кого, независимо чия собственост само и само да не се занимава с не много леките проблеми за контакти с директните потребители. Само че на мен това не ми звучи като отговорна държавна позиция. Затова поставям въпроса. Вие разбира се, може да го наречете национализация. Може да измислите още някой друг подобен етикет.
Въпросът е че българската държава демонстрира абсолютна безотговорност, по отношение на това, кой е нови собственик и какво се случва с дружества, които преди няколко години бяха продадени на наистина сериозни стратегически инвеститори. За които може да кажете Е.ОН, ЕVN. Да, ЧЕЗ. Фирми с имена, с традиции, с отговорности към това, което правят. Ние тях ги гони, за да допуснем на тяхно место кой. Кажете ни кой? Не казвате. Защо не казвате? Или защото не знаете ли защото не искате.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря господин Овчаров. Искам само да ви припомня, че ако някой от Министерството не иска да вземе отношение, вие имате възможност по Правилника на Народното събрание да зададете въпроса в парламентарния контрол.
Министерството иска ли да вземе отношение по въпросите на господин Овчаров?
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря.
Само малко яснота ще се опитам да внеса. Първо, в приватизационните договори за дружествата е имало ангажимент за три години, да не се прехвърля собствеността. Този срок е изтекъл. От тук нататък ние нямаме ангажимент. Но това не отговаря на въпроса кой ще е новия собственик. Да, ние ще разберем, когато има нов собственик, защото сме длъжни да го качим в проспекта, който ще влезе в Комисия за финансов надзор, тази информация. Това е задължително. Комисия за финансов надзор няма да допусне, без тази информация. Към момента специално, понеже питате за Е.ОН, все още няма реално прехвърляне на собствеността, затова няма и в момента нов собственик, затова не може в момента никой да го назове. Нека да има реално прехвърляне на собствеността и ако се случи, ние ще сме първите, които ще разберем и ще качим тази информация. Това е въпрос към някой друг.
Предполагам, че колегите се занимават със съвсем различно нещо, относно лицензиите. В следприватизационния контрол, единственият контрол, който е останал по договорите е точно за лицензиите. Но към монета няма прехвърляне на лицензии на такива дружества, така че мисля че не е коректен въпроса и към тях.
Комисията за защита на конкуренцията евентуално трябва да се произнесат. Самите дружества трябва да си уредят взаимоотношенията и ако има прехвърлителна сделка, ние ще качим това в проспектите като информация и абсолютно всички ще го разберат. Нека да стане това факт. Тъй като към момента реално няма прехвърлителна сделка все още.
Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря господин Караниколов.
ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Аз бих желал да добавя още няколко неща, а именно че приватизацията на мажоритарните дялове е осъществена след приемането на стратегия от Народното събрание, тъй като тези дружества са били включени в списъка от компании, които са от значение за националната сигурност.
През 2008 г. Народното събрание още един път е разгледало въпроса, като именно тогава Министерския съвет е внесъл законопроект, с което тези дружества са извадени от този списък, чиято приватизация на дружества трябва да бъде предхождана от стратегия. И мотивите към законопроекта, който е внесен от Министерския съвет тогава са били, че дружествата са приватизирани. Ангажиментите на купувачите са посочени в приватизационните им договори. Тоест по този начин Народното събрание е приело, че е изпълнена Стратегията и са постигнати всички ангажименти и цели на Стратегията. Това реферира и към въпросите, които бяха поставени.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Други народни представители? Няма.
Минаваме в процедура на гласуване. Гласуваме решение за налагане на мораториум върху продажбата на миноритарните пакети от електроразпределителните дружества, № 154-02-102, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 16 декември 2011 година.
Който е „за”, моля да гласува. Няма.
Против? Против – 11.
Въздържали се? Въздържали се – 7.
Благодаря.
Приключихме с точка първа.

Минаваме към точка втора.
Гости във връзка с представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 202-01-4, внесен от Министерски съвет на 23 януари 2012 г. са:
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма -- Трайчо Трайков – министър, Делян Добрев – заместник-министър, Николай Налбантов – директор на Дирекция “Енергийни политики, стратегии и проекти” и Светлана Маринова – началник отдел в Дирекция “Правна”;
от Държавна комисия за енергийно и водно регулиране -- Ангел Семерджиев – председател, Андон Роков – член, Анжела Тонева – член, Евгения Харитонова – член, Костадин Балачев – член, Милена Миланова – член, Цветанка Андреева – член, Ирина Георгиева и Стефан Герчев;
от Национална електрическа компания -- Михаил Андонов – изпълнителен директор, Лилия Иванова и Аглика Тодорова;
от Електроенергиен системен оператор -- Иван Йотов – изпълнителен директор и Кирил Иванов;
от Агенция за устойчиво енергийно развитие - Милена Янузова и Людмил Костадинов;
от Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори -- Константин Стаменов – председател на УС и член на КРИБ и Константин Делисивков – изпълнителен секретар;
от Булгаргаз -- Димитър Гогов – изпълнителен директор и Динко Йопев;
от Булгартрансгаз -- Кирил Темелков – изпълнителен директор, Владимир Малинов – началник управление “Правно”, Димитър Тойчев – ръководител отдел Лицензии”, Боряна Брънгова – старши юрисконсулт и Деница Илиева;
от Овергаз -- Светослав Иванов – заместник-изпълнителен директор;
от EVN -- Калина Трифонова и Гочо Чемширов;
от Е.ОN -- Орлин Димитров - Ръководител бюро София и Ирена Белорешка – експерт Регулаторен мениджмънт;
от КНСБ -- Елка Арнаудова, Александър Кънев и Георги Петров;
от Институт за енергиен мениджмънт -- Иванка Диловска – изпълнителен директор;
от Българска стопанска камара -- Камен Колев – заместник-председател;
от Българска търговско-промишлена палата -- Васил Тодоров, Николай Кискинов и Светослав Димитров;
от КРИБ -- Калина Трифонова – председател на Комитет “Енергетика” и Петър Андонов;
от Български енергиен форум -- Христо Казанджиев и Иван Хиновски;
от Айлън България -- Николай Николов и Мария Груйчева;
от Българска ветроенергийна асоциация -- Марияна Янева и Биляна Лозанова;
от Соларпро Холдинг -- Румяна Георгиева;
от Ей и Ес Гълъбово -- Ангел Митев и Даниела Кисьова;
Движение “ДНЕС”
Анжелика Цокова
Ирена Пейкова
Офелия Йорданова

Виждате, че има голям интерес и това наистина е важен закон. Кой от Министерството ще представи закона за изменение и допълнение?
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаемия колеги, Подготвили сме подробна презентация на промените в закона. Както вие знаете основните моменти в него са отделянето на преносния оператор ЕСО от НЕК и формирането му във вертикално интегрираното предприятие, като независим преносен оператор. Със законопроекта се дават и допълнителни правомощия на ДЕКВР, както и гаранции за потребителите, че ще могат безпрепятствено да променят своите доставчици на електроенергия.
Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката е разработен в съответствие със законодателната програма на Министерски съвет за периода юли – декември 2011 г. и е съобразен с изискванията на новото европейско законодателство в областта на вътрешните пазари на електрическа енергия и природен газ, на така наречения трети енергиен либерализационен пакет. На практика проекта изцяло транспонира директива 2009-72 на Европейския съюз, относно общите правила за вътрешния пазар на електрическа енергия и директива 2009-73 на Европейския съюз, относно общите правила за вътрешен пазар на природен газ.
Предложеният проект ще съдейства за постигане на целите заложени в енергийната стратегия на Република България до 2020 г. приета с решение на Народното събрание от 7 юни на Народното събрание.
Измененията въвеждат модел за отделяне на преносния оператор от производството и доставките на електроенергия и природен газ. Независимият преносен оператор ще бъде вертикално интегрирано предприятие, собственик на активите необходими за дейността му. За гарантиране на неговата независимост проекта предвижда той да бъде сертифициран от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Разрешението за сертифициране се съгласува с Европейската комисия и се публикува в официалния вестник на Европейския съюз.
Основно задължение на операторите на преносни мрежи остава единното управление на електроенергийнатя и газотранспортните системи, както и надеждното функциониране на преносните мрежи. Операторите трябва да осигуряват разширението, реконструкцията и модернизацията на мрежите в съответствие с дългогодишните прогнози за развитие на пазарите на електрическа енергия и природен газ. Те ще съставят и ежегодно ще актуализират десет годишни планове за развитие на преносните мрежи.
Законопроектът предвижда задължението породено от директива 2009-73 на Европейския съюз - всички нови газопреносни мрежи да се управляват по модела на отделен по собственост оператор, като не са част от вертикално интегрирано предприятие, което извършва дейности по производство и доставка на природен газ.
Отразявайки изискванията на третия либерализационен пакет, проектозакона отделя специално внимание на мерките за защита на крайните клиенти. Договорите между тях и енергийните предприятия задължително трябва да съдържат информация относно правата на клиентите, включително и условията за едностранно прекратяване на договора от потребителя, възможността за смяна на доставчика на енергия, условията и реда за прихващане и възстановяване на суми при неспазване на качеството на договорените услуги, както и процедурата по разглеждане и произнасяне по жалби.
Проектозаконът предвижда разширяване на контролните правомощия на ДКЕВР. Занапред Комисията ще сертифицира операторите за преносни мрежи и ще следи за спазването на изискванията за тяхната независимост. Тя ще наблюдава и прилагането на всички мерки за защита на потребителите, както и възможния им ефект върху вътрешната и международната конкуренция. Сред новите задължения на регулатора е и да информира Европейската комисия за всички промени в мерките за изпълнение на задълженията за услуги от обществен интерес. В правомощията на Комисията е включен и контрола по изпълнение на задължението на лицензиантите да предоставят достъп на клиентите до данни за потреблението им. ДКЕВР ще наблюдава степента и ефективността на отваряне на пазари и конкуренцията. При това Комисията ще си сътрудничи с Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за защита на потребителите, като при необходимост може да ги сезира за определени нарушения на законодателството.
Това са съвсем накратко промените. Предлагам да дадем възможност на нашия колега да направи презентацията и след това съответно да чуем вашите въпроси и коментари, ако имате такива господин председател.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря господин Добрев.
ПРЕДСТАВЯНЕ
Като участник в работната група, която работи по този проект, аз съм благодарен, че имам възможност да ви го представя. Всички вие, които сте в залата, предполагам, че сте много добре запознати с това, което чухте и ще чуете отново след малко в рамките на тази кратка презентация.
Законът въвежда двете нови директиви в третия енергиен либерализационен пакет. Директивата за общите правила за вътрешния пазар на електрическа енергия и съответно на газовата директива, както я наричаме ние.
Основните промени в Закона за енергетиката, двете директиви поставят като основен фокус, който се налага, с оглед либерализацията на пазара, а именно отделянето на преносния оператор като независимост в рамките на, в нашия модел, е в рамките на едно вертикално интегрирано предприятие. Но фокуса е именно върху независимостта, тъй като по този начин се гарантира възможността всеки клиент да избере своя доставчик и всеки доставчик на енергия да достигне до своя клиент, използвайки преносните мрежи.
Друг фокус в рамките на този проект за изменение на Закона за енергетика е гарантираното развитие на мрежите, включително трансграничните връзки. Тук новото е задължението на преносните оператори да изготвят десетгодишни планове за развитие на мрежите, които в рамките на тази процедура при изготвянето, те се гласуват, комуникират заедно с всички участници на съответния пазар, с оглед на това, тези мрежи да отговарят на изискванията на пазара. След което десетгодишните планове за развитие подлежат на одобрение и от регулаторния орган.
В тази връзка друг фокус в закона е засилване ролята и правомощията на регулаторния орган - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Новите функции възложени на комисията се налагат именно, с оглед най вече на гарантиране независимостта на преносния оператор и балансиране на енергийния пазар.
Нов момент в закона е и по-ясното дефиниране и гарантиране правата на потребителите. Като по-нататък ще се спра малко по-подробно на всеки от тези моменти.
Относно независимостта на оператора на преносната мрежа. Може би знаете в двете директиви се предвиждат три основни модела на отделяне и независимост на преносните оператори. Като и газовата и електрическата директива предвиждат за всички нови оператори, модела да бъде отделяне по собственост, който не позволява на оператора да бъде част от едно вертикално интегрирано предприятие.
По отношение на всички оператори, които по време на влизане в сила на тези две директиви 2009 г., когато операторите са били част от вертикално интегрирано предприятие, директивите предвиждат възможност всяка държава членка да избере модела на независим преносен оператор. Именно този модел е избран и в България по отношение на двата преносни оператора на газ и на електрическа енергия.
Строгите гаранции за спазване на независимостта на оператора се налагат именно с оглед на това, че той остава в рамките на вертикално интегрирано предприятие, в което има други дружества, които са участници на същия пазар, а именно като производител и като доставчик на енергия.
Може би най-сериозната санкция при нарушаване на независимостта от страна на независимия оператор, т.е. Комисията има възможност, регулаторния орган да наложи на оператора да избере едно трето лице, което да изпълнява функциите на независим, системен оператор. Като на практика упражнява всички функции по опериране на мрежите по управление. Но мрежата остава собственост на досегашния независим преносен оператор. Това е единствената частна хипотеза, в която в проекта на закон се разписва този трети модел, независим системен оператор.
Проектът на закон предвижда и основния модел, който е даден в директивите, отделяне по собственост единствено по отношение на новите газопреносни оператори, които се очаква да влезнат в българския пазар. В тази връзка новото в закона е, че по отношение на газопреносната мрежа се променя досега действащото правило, на територията на страната да има издадена само една лицензия за газопреносен оператор.
По отношение на защитата на потребителите, без да въвеждаме революционни нови промени, по скоро доразвиваме в рамките на предложенията на директивата нови моменти. Накратко те са свързани с разумно информирано управление на потреблението на енергия. Даваме възможност за това като задължаваме доставчиците да предоставят по-голяма, по-подробна информация за енергията, която клиентите купуват. Фокус е това, че абонатите от тук нататък се наричат не потребителите, както досега в закона, а клиенти. Като по този начин получават пълноправен статус в отношенията между търговец клиент.
В същност, може би най-важното е възможността за избор на доставчик, включително и от чужбина. И възможността за едностранно прекратяване на договора от страна на клиента. Като въпреки, че това и досега съществуваше като възможност в Закона за енергетиката, новото което е свързано с директивите е това, че се дава вече конкретен срок, в който смяната на доставчика да бъде извършена. А преносния оператор или оператора на разпределителна мрежа съответно е длъжен да смени доставчика в рамките на три седмици, без допълнително натоварване на клиента финансово и каквото и да било.
С оглед разширяване дела на свободния пазар в страната, нов момент е, че на регулирания пазар остават само клиентите, които са присъединени към мрежата на ниско напрежение по отношение клиентите на електрическа енергия. Клиентите на средно и на високо напрежение по дефиниция излизат на свободния пазар.
В периода преди те да са си избрали нов доставчик на свободния пазар, съответно е въведена една фигура, която служи като гарант за доставчик на енергия. Това е доставчика от последна инстанция. На практика, всеки който все още не е избрал доставчика си на свободния пазар ще може да купува енергия от доставчика от последна инстанция.
Съответно последния път от своя страна ще купува също енергията си от свободния пазар, поради което не би следвало и неговата цена да бъде регулирана от Комисията.
Последният слайт в тази кратка презентация е свързан с ролята на регулатора. Както казах преди малко, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране ще контролира изискванията за независимост на операторите на преносни мрежи, като тя има много засилена роля в проекта на закон, по отношение на избора на членове на управителните органи на съответните оператори.
Също така Държавната комисия ще участва активно и в процеса на сертифициране за независимост на операторите. Това е нов момент в закона. Независимите преносни оператори трябва да преминат една специфична процедура на сертифициране, с оглед изпълнение на всички мерки предвидени, както в закона, така и в регламентите, с оглед постигане на независимост в отношенията във вертикално интегрираното предприятие.
Друга важна функция на регулатора е одобряването на десетгодишните планове за развитие на преносните мрежи. Комисията ще наблюдава и ще контролира изпълнението й. Комисията също така ще наблюдава прилагането на закона в областта на качеството на услугите и защитата на потребителите, като ще гарантира вътрешната и международната конкуренция. В тази връзка ДКЕВР ще извършва един ежегоден мониторинг на пазарите. И ще има възможност и задължение да си сътрудничи тясно със съответните органи на Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за защита на потребителите.
ДКЕВР ще има и важна функция като орган, който ще информира Европейската комисия за всички промени по гореизброените мерки. Комисията ще контролира изпълнението на задълженията на лицензиантите за предоставяне на клиенти на достъп до данни за потреблението им. И ще наблюдава степента и ефективността на отваряне на пазара и конкуренцията в секторите на едро и дребно. И в тази връзка ще има възможност и да сезира съответните органи КЗК и Комисията за защита на потребителите, с оглед образуване производство по Закона за защита на конкуренцията и съответно по Закона за защита на потребителите.
Предполагам, че като увод това представяне е достатъчно, за да преминем към дебати.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря. Кой иска да вземе думата? Няма желаещи да вземат думата предварително. Започваме дебата. Който иска да зададе въпроси да заповяда.
ВЕНЦИСЛАВ МИТОВСКИ – Независима синдикална организация на енергетиците в България.
Действително в Закона за енергетиката се отразени трите варианта на директивата. Но нашето мнение е, че в закона трябва да бъде отразен модела, по който ще работи българската енергетика – оператор и т.н. Това е като наше мнение.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря. Господин Агуш.
АРИФ АГУШ: Благодаря ви господин председател. Моят въпрос е към Министерството. Защо правим закон за изменение и допълнение, след като се сменя философията на закона, а не правим нов закон? И особено в частта на електроенергията, където всичко е събрано в енергийния холдинг. Имам един системен оператор, който няма собственост и всички тези функции, които му се вменяват как ще бъдат изпълнявани. И основното е защо е Закон за изменение и допълнение, а не е нов закон, защото цялата философи е сменна на закона. Не може да сменим философията със закона за изменение и допълнение.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря господин Агуш. Господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Вие казвате, че този закон отразява двете нови директиви за преноса в газовия сектор и в електроенергетиката. И че ние сме направили избор, не знам кога е направен този избор. Когато правихме закона през 2006 г. избора беше малко по-различен. Кога е правен избора на моделите и така да се каже, какви са плюсовете и минусите на едното, на второто и на третото.
Примерно един от аргументите, когато през 2006 г. избирахме този модел на преструктуриране, специално за електроенергетиката и за НЕК беше преди всичко факта, че Националната електрическа компания е страна по редица международни договори, включително и финансови за заеми, които заеми са гарантирани с активите на дружеството. Сега след като ще извадим от активите на Националната електрическа кампания всички активи на електропреносното предприятие, по какъв начин НЕК ще гарантира от тук нататък същите тези финансови взаимоотношения. Не казвам, че не е възможно. Но проведени ли са съответните разговори и преговори със съответните финансиращи институции и те съгласни ли са на тази промяна.
Вторият ми въпрос е свързан, не знам кой ще отговаря на въпросите. Този стил за мен е малко странен. Министърът идва тук, заместник-министър, някакви експерти разговарят с нас. Става дума все пак за законопроект, който се внася в Парламента от името на Министерския съвет. И съвсем логично е именно политическото ръководство на Министерството да представи законопроекта и да отговаря на въпросите.
И затова бих искал да разбера, кои са плюсовете, кои са минусите, които са разглеждани при единия, втория и третия вариант на евентуалните модели. И защо сме се спрели точно на този модел?
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря господин Овчаров. Други въпроси? Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР КЪНЕВ – КНСБ – Федерация на независимите синдикати на миньорите
Неколкократно сме внасяли съвместно с Българската минно-геоложка камара с работодателите и при предишните две правителства предложения, в този закон да се оформи един, макар и малък раздел по добив на местни енергийни ресурси. И там най-после от законодателят да се чуят термините енергийна независимост, ролята й и прочее. Този термин липсва между другото и във всички енергийни стратегии, които парламентите приеха.
Връщаме се към този въпрос и се обръщаме към господа депутатите, да се помисли, този раздел може да е много малък, да съдържа само няколко члена, но е от изключително значение за бъдещето енергийно развитие.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря. Други желаещи? Господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: И аз се колебая в каква степен на детайлност да влизаме в обсъждането. Тъй като и аз мисля, че е скандално един закон да не се представя от политическото ръководство, а да се представя от държавен експерт. Тук сме законодателен орган и това е непозната практика, ако разбира се, няма някакви важни причини, въпреки присъстващия в момента министър и заместник министър.
Едно от най-важните неща е, че се дават нови правомощия на ДКЕВР. Много големи правомощия. Това е нормално. Така трябва да бъде. И веднага възниква въпроса за независимостта на ДКЕВР от изпълнителната власт. Аз се радвам, че представителя на Булгаргаз е тук. Според неговите думи, миналата година той е свършил със 76 млн. загуби. И ви каза, че по новите цени, които му определихте само за първото тримесечие ще натрупа нови между 70 и 80 млн. От каква дейност ги прави тези загуби господин Семерджиев? Вие разбирате, че някой ви нарежда от правителството, че увеличението трябва да е такова и вие го давате. И вкарвате Булгаргаз в ямата. Ако ДКЕВР остане в такава зависимост при тези нови правомощия, не знам за какво си говорим. Какъв закон правим? Ще стане действително ад. Те ако правиха чушки, домати, не знам какво си, има лоши климатични условия и ги унищожава ги, има загуби, добре. Но на входа на България влиза газ. И той има цена. То става автоматично. Няма какво да умувате, да правите обсъждания. Тук се чу да свикаме Съвета за национална сигурност, президента. Какво да обсъждат. Има продавач и той ви подава газа. Толкова. Вие не им давате тази цена. И ги вкарвате все по-надолу и по-надолу, за да изглеждате добре. Хубаво. Почти всички правителства са го правили досега по тази проста причина, че ДКЕВР е зависим от правителството.
Правим нов закон. Кажете, осигурява ли се независимост на ДКЕВР от изпълнителната власт? Не искам господин Семерджиев да ми го каже. Това е политически въпрос. Той не може да каже и не бива да отговаря той. Тук има политическо ръководство, което трябва да каже. Тук няма такова нещо. Точно обратното. Независимост на преносните оператори. Независимост от кого? Те ще зависят от БЕХ, структурата на БЕХ. И шефа на БЕХ не може да нареди на шефа на този независим оператор? Как ще стане това нещо? Да не живеем на Луната? И едното и другото зависи от ДКЕВР, който зависи от Министерския съвет. От кого е независимо този оператор? Какво ще бъде постигнато при тази схема? Доставчик от последна инстанция. Ще купува по пазарни цени, по свободни цени, а ще продава по цени регулиран от ДКЕВР. Тъй като методиката е определена от ДКЕВР. Нали така? И как да стане този номер. Каква пазарна икономика ще бъде тази, при която ще се явиш на пазара, ще купиш нещо. Както купуваме газ от Газпром и след това някой ще ти каже - Това което си го купил няма да го продаваш по тази цена, по която си го купил, а ще го продаваш по-евтино. Как да стане това нещо? Същият въпрос. Това е абсурд, на който аз чакам политически отговори.
Свободен пазар на газ. Кажете ми в какво се изразява свободата на пазара на газ? Ще може да отидеш на пазара и да си купиш по определена цена, да го продадеш по друга цена. Къде е пазара на газ? Имаме една либерализация за достъпа до мрежата. Но пазар на газ няма. Където си бяхме сме си пак там. Абсолютно нищо не се е променило.
Комбинирано производство. И аз съм го правил. Продължавате да го правите, за да може да не вдигнем повече цената на топлото изкупуваме еднА неефективно произведена електроенергия по високи цени. И продължаваме да си го толерираме това. В този закон си остава. Както си беше така си и остана. И вкарваме отново стария соц. принцип на разход на калкулация. Като докажат разходи и ние ще им даваме цена. Това е положението. И колкото по-големите са ти разходите, толкова е по-висока цената. Какво сменяме в тази посока? Искам да чуя.
Да не говорим за такива подробности като дефинициите за пренос и разпределение. И сега там има припокриване, има неяснота. Тя си е останала и в новия закон. Тъй като това не са въпроси за експертите. Това разграничение трябва да го направят политиците. В този закон има експертна мисъл. Има квалификация. Няма политика. Няма воля. Тази воля не се вижда и тя не е изразена по никакъв начин.
Завършвам със сроковете. Тук виждам, че едни срокове се въвеждат и в закона. Да влезе в сила от 4 март. До 4 май закона няма да е приет и няма да е публикуван. Най-малкото е от 1 юли, когато ДКЕВР влезе в новия ценови сезон, поне от тогава да влезнат тези неща. Но тук са наслагани в преходни и заключителни разпоредби едни срокове, които просто не са сериозни. Завършвам пак с призива.
Политическото ръководство на Министерството да каже каква е политиката, която е заложена в този закон. Другите сме грамотни и ще седнем и ще прочетем, ще видим какво има. Каква е политиката, аз не я разбрах. Молбата ми е да не отговаря господин Явор Стоянов, а да отговаря ръководството на Министерството.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря господин Димитров. Други въпроси?
РЕПЛИКА: Има предложение за изменение на други членове от Закона за енергетиката. Освен основния който е за отделяне на оператори, заради който се прави изменението на закона има още изменение да отпадне забраната за заплащане на такса със средствата за търговско измерване, да отпадне забраната цената на топлоенергията да е еднокомпонентна.
Има още едно интересно изменение при санкциите, където за оператори и да кажем държавното предприятие е въведена една европейска санкция до 10 процента от годишния оборот да бъде санкцията, както е в Европа. Досега беше от 20 000 до 1 млн. и за 30 наказателни постановления ги наказахте с 3 млн. Нашето мнение е същия текст да важи и за електроразпределителните дружества. Не само за оператора. До 10 процента от годишния оборот, това да бъде санкцията.
Интересувам се какви са мотивите да отпадне чл. 120 – средства за търговско измерване. Вярно ли е, че това е предложение на електроразпределителните дружества и е подкрепено от Министерство на енергетиката и от ДКЕВР?
Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря. Знаете, че има и второ четене. Така че по всеки един член може да вземете отношение впоследствие. Затова ви моля по въпроса. Благодаря за въпроса.
Други въпроси? Няма.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря ви господин председател. Уважаеми колеги, аз ще се опитам да продължа зададения въпрос от господин Димитров. Защото колеги, прочитайки измененията и допълненията, които са представени пред нас става ясно, че транспонирането на директивите е факт. Но тези директиви вие знаете, че и в предишните правителства също така правихме съответните изменения и допълнения в законите, но все пак се съобразявахме с философията и с развитието и на нашата енергийна система и с развитието на енергийната система на Европа. Същевременно се съобразявахме и с енергийната стратегия на България, имайки предвид точно в тази част в състояние ли е Националната електрическа компания или всички тези, които се занимават с производство, добив на енергия и преноса, в състояние ли са да могат да привлекат капитали за инвестиране в тези системи.
Именно затова в момента имаме такъв закон. Тогава беше преценено, че за да има достатъчно средства за инвестиции не е необходимо директивата, която тогава ни беше така представена така, да отделим електросистемния оператор в този си вид, както е останало от производството. Така и оставихме тогава.
Вие предлагате да вървите докрай. Явно, че натиска от европейските институции са сериозни. Поне така пише. Ако министър Трайков беше взел отношение щяхме да разберем може би точно и ясно поради какви причини все пак се налага да се правят тези изменения и допълнения. И затова аз ще задам следния въпрос.
С колко ще се увеличи цената на електроенергията, след като направите тези промени? Вие знаете, че този път вече ще има нова съставка, по нов начин оформяне на цената и на преноса и таксите, които ще се платят в системния оператор. Имате ли някаква такава икономическа финансова рамка, която да сте направили и по какъв начин и колко ще бъде повишена цената на електроенергията при крайния потребител? При този закон при клиента.
Вторият ми въпрос е. Опитах се да прочета закона. Останах с впечатлението, че се създава едно ново Министерство на енергетиката в лицето на Комисията. В състояние ли е и не са ли много правомощията на тази комисия господин Семерджиев? Сигурен съм, че вие сте се запознали. И ще може ли да носите този товар? Първо, като имам предвид състава ви като Комисия с тези експерти, които ги имате. Става въпрос не като техни качества, а разбира се като брой, като възможности да могат да бъдат натоварени и да се занимават с всички тези въпроси, които ви се преписват от този закон.
Убеден съм, че имате отговори на тези въпроси. Ако ги чуем и ние народните представители ще си направим съответните изводи, за да знаем по какъв начин и как да гласуваме по-нататък.
Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря господин Аталай. Други гости, народни представители за мнения и въпроси? Няма.
Заповядайте господин Трайков.
ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Благодаря ви господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, бих искал да не се подценява по такъв начин функцията на зам. министър Добрев, който е бивш ваш колега и ви се падаше малко шеф, като представител на политическото ръководство на Министерството. Ако не сте доволни от това, че той представи закона, бих могъл аз да повторя резюмето, но не мисля че е необходимо.
Бяха поставени някои конкретни въпроси, на които пак ще отговорим заедно с колегите. Предлаганият проектозакон е в пълен унисон и с енергийната стратегия на България, защото има такава. Защото е приета от Народното събрание и с третия либерализационен пакет, какъвто не е имало през 2006 г., когато според господин Овчаров са били обсъждани някакви други варианти. Моделът е избран и може да бъде обоснован защо е избран такъв. Това е по повод на коментара, че не е избран модел.
Господин Аталай попита, как това би повлияло на цената. Чрез промените, които предлагаме на електроенергията. Промените са неутрални от гледна точка на цената на електроенергията. Тя не се променя по този начин. Променя се по други начини, например чрез предоговаряне на газовите контракти по средата на действието им или чрез избиране на модел за тарифа за ВИТ-тата с безумни цени и стимулиране на търсене от 15 000 мегавата или с докарването на банкрут на НЕК чрез проекти като Цанков камък или Белене. Това са стъпки, които успешно са използвани за влияние върху цената на електроенергията.
Законовите разпоредби, които целят да направят закона в съответствие с третия либерализационен пакет и да отговорят на изискванията заложени в предложената от нас и приета от Народното събрание енергийна стратегия не са сред тези фактори.
Благодаря ви.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По отношение политиката в законопроекта възможно е да има и други предложения. Народното събрание като законодателен орган може да ги даде между първо и второ четене. Ние донякъде сме се ограничили върху изискванията по директивата, защото знаете че имаме наказателна процедура по не прилагане все още на третия либерализационен пакет. Така че не сме се впускали в промяна на цялостната философия на законопроекта. Това е отговор на въпроса на господин Агуш, защо не е нов закон за енергетиката, а е проект за допълнение и изменение на Закона за енергетиката. А има цели раздели в закона, които не се променят. Например размер за топлоснабдяването. Единствената промяна в целия размер е, че изменяме една думичка от “потребители” на “клиенти”, защото това е новия термин в закона. Така че има големи части от закона, които не се променят.
По отношение на това защо и трите модела са в закона, аз също в началото мислех, че в закона трябва да е само избрания от нас модел. Ясно ни е кой модел избираме. И залагаме само този модел. В последствие обаче успяха нашите юристи да ме убедят, че заради пълното прилагане на директивата трябва да ги имаме и трите модела в нашето законодателство. Затова ги имаме и трите модела. Между другото те бяха добавени в последствие. Първоначалния вариант беше само с избрания от нас модел. Мисля че отговорих на вашите въпроси.
Господин Рамадан Аталай по отношение на вашия въпрос за промяната на цената. Той може би идва от това, че когато имаме независим преносен оператор и той прави своите десетгодишни планове за развитие. Ако тези десетгодишни планове за развитие на преносната мрежа са прекалено амбициозни и те ще трябва да бъдат облечени с финансиране извън таксите, които оператора събира. Ако такъв е случая с десетгодишните планове и след време, примерно след петата година плановете са доста по-амбициозни, отколкото приходите на дружеството, тогава евентуално това би се отразило по някакъв начин с по-големи инвестиционни разходи във формирането на цената. Но на този етап, тук и господин Йотов може да вземе отношение. Доколкото аз знам техните десетгодишни планове са съобразени с реалностите, а не са извън рамките на техните приходи.
Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря господин Добрев. Господин Семерджиев заповядайте.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Благодаря ви господин Николов. Аз бих могъл да взема отношение по повечето от въпросите. Аз ще започна с прекия въпрос на господин Аталай по повод на правомощията, които се дават с новия закон и които са следствие на директивите и така наречения трети либерализационен пакет. Това е обща тенденция да се повишава ролята на регулатора при регулиране на отношенията в условията на свободен пазар. Това е което се добавя най вече в нашия закон в съответствие с директивите. Като потенциал, който има към момента Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, бих казал че почти сме изчерпали резервите, които имахме със допълнителните правомощия, които вие ни дадохте с последните промени в Закона за енергетиката, където добавихме както ви е известно и регулаторния одит. Подобрихме работата с потребителите. Но така или иначе всичко това се разви в рамките на бюджета и бройките, които имаме от 2006 г. до настоящия момент.
В тази връзка сме правили предложения в закона по отношение на балансиране възнагражденията, които получават експертите в комисията относимо спрямо тези, които получават в останалата част от индустрията, която те регулират. Така че считаме, че приемането на предложения в тази насока само може да осигури достатъчно добра база и основа Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да изпълни повишените си правомощия свързани с промените, които се предлагат в Закона за енергетиката.
Аз споделям мнението на господин Трайков, че смяната на структурата няма как да се отрази върху цените, тъй като ние говорим за едни и същи мрежи, за едни и същи разходи и кой е субекта, по-точно дружеството, което ги управлява. То трябва да ги управлява по начин по който да минимизира тези разходи. Така че от гледна точка на регулирането за нас структурата няма толкова голямо значение. По-важно е да се осигури независимост при взимането на решенията за достъпа и условията за ползване на мрежите. Това е основната цел на промените, които се правят в Закона за енергетиката.
По отношение на необходимостта да е Закона за изменение и допълнение, да не е нов закон, аз също споделям, че трябва да бъде Закон за изменение и допълнение, тъй като това следва цялостната логика на директивите и на Европейския съюз. Не случайно сега говорим за третия либерализационен пакет приет 2009 г. Това означава, че е имало и първи и втори. И основните принципи, които са заложени в закона, който в момента имаме си остават абсолютно същите. Става въпрос за една следващата крачка в посока за отваряне на пазарите за електроенергия и природен газ и гарантиране на всички участници на тези пазари за пълна прозрачност, независимост на операторите и уреждане на отношенията между тях. Така че тук аз споделям тези становища и цялата комисия, разбира се, ние сме ги разглеждали като концепция.
По отношение на бележката на господин Димитров за начина по който регулираме Булгаргаз, аз ги чух. Господин Димитров не мога да се съглася с нито едно от вашите заключения. Имаме достатъчно данни. Заповядайте. Ние анализираме непрекъснато състоянието на Булгаргаз. Тук е и неговия изпълнителен директор. От 2009 г. досега 2011 г. Булгаргаз непрекъснато, следствие на лошото регулиране, подобрява финансово-икономическото си състояние. Това се вижда от неговите отчети. Тоест 2011 г. Булгаргаз е по-добре от 2010 г. Тук е господин Гогов. Може да го потвърди или отрече. Ние работим с неговите отчети.
А по отношение на това как се регулира цената на обществения доставчик има наредба, която е в съответствие с най-добрите практики. В много от страните цената не се променя на три месеца и всички негативи или позитиви се поемат през годината от обществения доставчик. Ние все пак реагираме сравнително бързо на промените, които са заложени в договорите за доставка и спрямо които се прави цената.
Има свободен пазар на природен газ. И всички които добиват природен газ, в случая Мелроз Рисорсис може да си продават природния газ на свободно договорени цени. Това което се регулира е преноса по газопреносната мрежа. Така че може да се каже, че има свободен пазар. Друг е въпроса, че няма предлагане на независими производители или добивни предприятия на природен газ т.е. са крайно недостатъчни. Но така или иначе цялата система за търговия с природен газ и законодателно и допълнителните наредби и правила на пазара осигуряват свободен достъп до системата и свободна търговия.
Отворен съм и за други коментари, стига да е необходимо.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря господин Семерджиев.
Аз предлагам предвид гласуването, което направихме, гласуването по точка втора да бъде за следващия път. Ако искате да видим дали някой от компаниите или от Министерството иска да вземе дума и след това да закрием това заседание и да преминем на следващия етап. В такъв случай трябва да го гласуваме сега. Така че мисля да следваме тази логика.
Заповядайте господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз зададох конкретни въпроси, на които не чух абсолютно никакъв отговор.
Попитах предоговорени ли са финансовите ангажименти на НЕК при положение, че се предлага едно съществено намаление на неговите активи, което неминуемо касае договорите с финансови институции. Става дума за ИБРД, за Европейска инвестиционна банка и за още ред други такива задължения. Предоговорени ли са?
Питах не кои са трите модела, а кои са критериите, кои са фактите, които са натежали за избора на този или онзи модел. Тези модели не съществуват от 2009 г. господин Трайков, от третия либерализационен модел. Те съществуваха и доста преди това. Поради тази причина вие сега не преструктурирате и Булгаргаз и Булгартрансгаз. Защото те още 2006 г. бяха преструктурирани по определен начин. Тогава имаше определени аргументи, които налагаха едното и за електропренос се налагаше друго. Питам какви са ви аргументите сега в момента, за да предложите това решение?
Що се отнася до политическите закачки на министъра, аз разбирам че непрекъснатото упражнение с експериментиране, дали работи принципа на мотиката са болезнени. Но задавам конкретни въпроси и не искам тук да ми се правят някакви абсолютно илюзорни асоциации. Но ако трябва да говорим господин Трайков, по Ценков камък вашето правителство е платило повече, отколкото предишните две правителства взети заедно. При това абсолютно безконтролно, без да върне нито един акт изпълнителя.
По Белене ще си говорим отделно, но там всеки ваш ден през който вие мотате проекта, струва на България 3 млн.
Що се отнася до поредната дъвка, която отново разтегнахте за договора, чакам момента в който ще ми благодарите, че го има този договор. Защото България в момента получава газ по този договор. И тези 2 млр. за които говорите, не са загубени, а са спечелени, защото щяхте да плащате по тези цени от 2010 г. т.е. 2012 г. сега ще бъдат тези цени, още от 2007 г.
Така че ви предлагам да не смесваме тук крушите, ябълките и зеленчука в едно. Дошли сме да говорим по този законопроект. Ако имате какво да ни кажете, ако имате аргументи ги кажете. Не трупайте всичко в един кюп, за който да си приказваме за всичко. Мога да си говоря с вас по всякакви теми. Но ми се иска, когато казвате нещо, да носите отговорност за него и то в момента, в който го казвате, а не след като удари мотиката по главата след 15 дни или 20.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря господин Овчаров.
ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Според мен не е лошо, че все пак господин Овчаров е предизвикан да каже и конкретни неща по тези така наречени закачки. Според мен има много повече да каже. Господин Овчаров, надявам се още веднъж да ви предизвикам по подобен начин.
Що се отнася до оправдания ви въпрос за предоговарянето на заемите, които има НЕК. Да, това е сериозен въпрос. Няма да скрия, че най-сериозната част от тези заеми, които трябва да бъдат предоговорени са именно по проекта “Белене”. И трите милиона, които сте ни завещали на ден, за съжаление наистина цъкат. Не знам що за мениджър трябва да си, що за политик или държавник, да вкараш едно държавно дружество в такава ситуация, без да има нищо договорено по него.
Господин Овчаров, това е в графата други неща, които нямат отношение към днешния ни разговор.
Така че за договарянето с кредиторите на НЕК при отделянето на ЕСО в момента сме в заключителния етап. Бях на избор на финансов консултант, защото трябва да се договаря с банките този пакет и ще бъде отработена тази част по възможно най-професионалния отговорен начин.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря господин министър.
Други искат ли да вземат отношение? От Министерството, от компаниите, от ДКЕВР, от гостите, които имат отношение по закона? Няма.
РАМАДАН АТАЛАЙ: За да остане и в протоколите и министър Трайков да не взема думата само в сутрешните предавания по телевизията, но и в Комисията по енергетика. Моята молба и медиите и всички да следите, след като бъде приет този законопроект, с колко ще се увеличи цената на електроенергията при крайния потребител.
Пожелавам на господин Трайков след шест месеца да бъде също така министър, за да обсъдим наново точно този въпрос, който сега ви поставям.
Благодаря ви.
ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Господин Аталай, това е изказване от най-добрата порода, спекулации и демагогия не бяха думите, които търсех, ще се сетя за една гръцка дума. Промяна на електроенергията, както винаги е имало и пак ще има. Само че господин Аталай има фактори, които влияят и промените за които говорим днес, не са един от тези фактори. Така че ако ще сравнявате как се променя цената трябва да сравните двата сценария, при който се е променил модела и при който не се е променил. Ако това го направите, вашия анализ ще е достатъчна основа да се направи извода, за който намеквате.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Все пак вижте цената на електроенергията.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Всички присъстващи да се почувстват поканени на следващото заседание, следващата сряда.
Благодаря.
Закривам заседанието.
/ Закрито в 16 часа и 55 минути/