1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 102-01-87, внесен от Министерски съвет на 14 декември 2011 г. -- за второ четене.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, № 154-01-108, внесен от Валентин Николов и група народни представители на 7 декември 2011 г. -- за второ четене.
3. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ



П Р О Т О К О Л
№ 15


На 14 март 2012 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад”, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 102-01-87, внесен от Министерски съвет на 14 декември 2011 г. -- за второ четене.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, № 154-01-108, внесен от Валентин Николов и група народни представители на 7 декември 2011 г. -- за второ четене.
3. Разни.

Заседанието на Комисията бе открито в 14.15 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, имаме кворум и може да започнем заседанието.

Предлагам Ви следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 102-01-87, внесен от Министерски съвет на 14 декември 2011 г. – за второ четене.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, № 154-01-108, внесен от Валентин Николов и група народни представители на 7 декември 2011 г. – второ четене.
3. Разни.
По този дневен ред колеги, предложения има ли? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Колеги, миналата седмица решихме да проведем изслушване на КЗК по темата - горива и възможно господстващо положение на пазара на горива. От контактите, които установихме вчера и днес те са готови да дойдат утре, но приет доклад няма. И ви предлагам, при положение, че приет доклад няма, да го отложим за следващата сряда. Защото като дойдат няма да имат окончателно становище. Да го отложим ли за следващата сряда? Приема ли се едно такова предложение?
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Мисля че е резонно. Хубаво е да има някакъв приет доклад. Имаме и следното предложение, нека юристите да се съберат и да помислят формата на изслушване и какво точно целим. Защо? Защото има търговска тайна, която няма как да отпадне без от Комисията за защита на конкуренцията да разрешат. Закрито заседание ли ще правим? Какво точно ще изслушваме. Те ако се позоват на тази търговска тайна и не кажат какво се случва на пазара, какво правим и какво целим. Искам юристите да предложат форма на изслушването и какво целим да се случи с това изслушване.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Разбирам господин Николов, но е хубаво да е открито това заседание. Ако има данни, които са търговка тайна, отделно народните представители в Секретната секция да се запознаят с тях. Важно е изводите. Те не могат да са търговска тайна. Основните заключения не може да са търговска тайна.
Колеги, за следващата сряда има ли съгласие да го проведем това изслушване?
Господин Иван Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, аз в крайна сметка няма да възразя да се направи следващата сряда, но каква е гаранцията, че до следващата сряда докладът ще бъде готов. Защото ние ако отлагаме от четвъртък за следващата сряда с такъв мотив, ние така може да го отлагаме след това и до септември. В крайна сметка нали ние казахме, че заседанието трябва да бъде с цел, дори и да се дисциплинира Комисията за защита на конкуренцията, че ние искаме да получим една подробна и актуална информация.
С други думи, правя предложение да се заяви, че следващата сряда те трябва по определен начин да имат готовност за това изслушване и изслушването ще се проведе. В противен случай ние ще бъдем отново следващата сряда в хипотеза за отлагане. Това е първото.
Второ, ако има наистина класифицирана информация, която се съдържа в техните изследвания и анализ на пазара, редно е по-скоро да се проведе закрито заседание, защото ние ще отидем да си четем материалите в секретна секция, но те няма да ни отговорят на тези материали. Въпросът е да разискваме с тях и това, което те са написали. Затова предлагам като по-добър вариант, закрито заседание, за да се кажат всичките истини, такива каквито са.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз ви предлагам колеги, да започнем с открито заседание другата сряда. Нещата които могат да бъдат казани пред обществото и ако видим, че има много важни неща, с които не можем да продължим, чак тогава да закрием заседанието. Защото не е честно спрямо обществото едно такова заседание да не е открито.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Нека да разиграем две хипотези. Първа хипотеза, КЗК приема доклад, в който те излизат с конкретните намерения, които ще произнесе този доклад. Целият доклад, доколкото знам е засекретен. Ако излезе доклад на база това, което те са решили, че ще разследват, ние може да разискваме тук. Ако не излезе доклад, то тогава трябва да има закрито заседание. Аз затова предлагам юристите да предложат форма, за да знаем какво правим и тогава съм съгласен. Нека да е следващата сряда, но въпросът е двете алтернативи да се разглеждат.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, предложението ми е за отлагане следващата сряда на това изслушване. А формата на изслушването ще решим според съветите на нашите юристи и основно госпожа Ива Йорданова.
Който е „за” отлагане за следващата сряда, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се.
Аз съм съгласен с вас, господин Иванов, ако не са готови не може да има постоянни отлагания. Видяхте изказване на един от комисарите, че са готови. Аз не виждам защо отлагат излишно.

Отиваме на първа точка.
Наши гости са:
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма -- Жулиета Хубенова – заместник-министър;
от Агенцията за обществени поръчки -- Миглена Павлова – изпълнителен директор и Галя Манасиева – директор на дирекция “Методология, анализ и контрол на обществените поръчки”.
Колеги, миналия път стигнахме до § 60 и го разисквахме. Има предложения, които аз съм внесъл тук. Чухте аргументите на госпожа Павлова. Тук се променя реда за работа, който досега беше възприет от Комисията. Ролята на комисарите, които имаха водеща роля се сменя с една по-съществена роля на експертите на практика. Като аргументите, които обясниха от Агенцията по обществените поръчки, че такъв е принципа в Комисията за защита на конкуренцията.. Има ли нужда от повече дебат по тази точка или да отидем на гласуване?
Аз си поддържам предложението. Той е да отпадне на т.1. Така че който е за отпадането на § 60 т.1 и запазване досегашния ред при който хората гласувани от Парламента имат по-сериозни правомощия.
Който е за това предложение, моля да гласува.
Гласували трима “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 12.
Не се приема.
Тогава отиваме на гласуване на § 60, както е предложен от вносителя.
Който е за това предложение, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 6.
Приема се.
§ 61. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 61, който става § 65.
Тук няма предложения. Желание за изказване? Няма.
Който е за това предложение, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 6.
Приема.
Отиваме на § 62.
Има предложение от н.п. Мартин Димитров § 62 да отпадне със същата логика, която преди малко ви обясних, че варианта в който господин Николов дава огромни правомощия на експерти, които той пряко е назначил се вижда начин за заобикаляне на контрола, който би трябвало да има в самата комисия. На едно листче ми е дадено предложение, от името на работната група ли е? Обяснете госпожа Йорданова.
ИВА ЙОРДАНОВА: Едната промяна, която сме направили е в ал. 2, т. 1 на този параграф, в която изрично препращаме към наблюдаващия член по 121 а, за да е ясно, че този член, който определи председателя на Комисията в началото, това ще бъде наблюдаващия член до края на разглеждане на проучването и приключване на преписката.
Втората алинея, която я добавяме тук, това всъщност е ал. 2 на чл.122в, където има предложение на Емил Радев и Десислава Атанасова, допуска до класифицирана информация с промяна в Закона за класифицираната информация да бъде директен. Тоест да не минават на проучване за надеждност членовете на КЗК.
В такъв случай чл.122в, следващия параграф, там трябва да останат само служителите на Комисията, които ще получат преписката, тъй като на тях трябва да им се издаде също разрешение за достъп до класифицирана информация. И тъй като смятаме че чл.122а, настоящия се отнася до служителите на администрацията на КЗК, смятам че мястото на текста за служителите е тук, а не там в чл.122в, който третира разглеждането вече на преписката от членовете на КЗК.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: За да ориентирам колегите народни представители, всички имате този лист, уважаеми колеги, в който ви се предлагат две неща, както стана ясно от госпожа Йорданова. Първо в началото е новата редакция на ал.2. Ще ви прочета текста още веднъж.
Проучването обхваща обстоятелствата по жалбата подадена в срока по чл.120 ал.5 и ал.7 и се извършва от работен екип от администрацията на Комисията за защита на конкуренцията, определен със заповед на председателя. Проучването се наблюдава от член на Комисията по чл.121а, ал.1, който при необходимост дава указание. Този текст, колеги предвид дискусията миналата седмица и въпросите, които поставих, поне дава възможност да има работен екип, да не е един експерт. Да не може Петко Николиов да влъзложи на един експерт, поне да е работен екип и поне комисаря да може да има надзорна функция през целия процес.
Моето предложение, ако бъде отхвърлено, въобще за отпадане на този режим, аз ще подкрепя, това се доближава повече до някакъв взаимен контрол, каквато е целта.
Виждате, че народните представители Емил Радев и Десислава Атанасова, по-надолу това ви казваше госпожа Йорданова, на същото листче, в § 64 т.2 да се направят следните изменения и допълнения. Те са предложили автоматичен достъп до класифицирана информация на комисарите и на администрацията.
ИВА ЙОРДАНОВА: Администрацията ще мине на проучване. Само директен достъп ще имат комисарите и това ще бъде записано в Закона за защита на класифицирана информация.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Това нашите юристи предлагат също да отиде в § 62.
ИВА ЙОРДАНОВА: Този текст третира служителите на КЗК, а не третира членовете на КЗК.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Като ал.2 ли ще стане? Тази редакция накрая става ал. 2.
Желание за изказване и въпроси на народни представители. Агенцията има ли някакви въпроси, несъгласие, питания.
МИГЛЕНА ПАВЛОВА: Подкрепяме.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Агенцията и Министерствоот са съгласни. Народните представители имат ли въпроси? Господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: С риск, разбира се да задам въпрос, на който вече сте отговорили. На мен ми се струва, че тук малко влизаме в Правилника за вътрешния ред на тази Комисия. Такива подробности кой какви екипи, какви наблюдаващи, това е изцяло работа на Правилника за устройство и работа на самата Комисия. Тук не знам от какво се налага такова подробно разписване на тези неща. Става дума за закон, не става дума за някаква наредба.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Овчаров, аз ще се опитам да ви бъде полезен. Според мен част от логиката да има подобно предложение е в това, че в аналогичния Закон за защита на конкуренцията има подобни принципи. Идеята е да бъдат едни и същи в единия и в другия закон. Така мога да ви отоворя.
Изказвания на народни представители. Господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз искам да ви попитам. Искам да разбера, защото въпроса на господин Овчаров е резонен. Това ще наложи те да си поправят вътрешния ред в Правилника за вътрешния ред на Комисията. Така ли? Ние започваме да се бъркаме във вътрешния ред със Закона.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Павлова, желаете ли да вземете думата по този въпрос.
МИГЛЕНА ПАВЛОВА: Правилникът който урежда дейността на Комисията трябва да бъде съобразен със закона. И в момента действащия Закон за обществените поръчки дава рамката на производството, което е по отношение на процедурите за обществени поръчки. Отделно специалния Закона за защита на конкуренцията също определя рамката на процедурата при осъществяване на функциите по другия закон. Предлаганата промяна има за цел да уеднакви работата на Комисията по двата нормативни акта по аналогичен начин и съответно ще се отрази и върху Правилника за работата им.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги народни представители, които желаят да вземат думата.
МИГЛЕНА ПАВЛОВА: В новият текст всъщност разликата е, че по вносител имаме експерти от администрацията. Предложението на господин Димитров е работен екип от администрацията. И ние приемаме тази редакция.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги, народни представители. Господин Тагарински заповядайте.
МАРИО ТАГАРИНСКИ: Господин председателю, вие миналия път се опитахте така да ни сугестирате по този повод. Явно много в детайли познавате или някой ви е запознал с някакви проблеми, които може би съществуват, може би не. Но защо трябва да ограничаваме възможностите на един орган да изпълнява своята дейност. За всеки конкретен случай се предлага дали да бъде работна група или да има експерт. В крайна сметка решението се взима. Има винаги наблюдаващ комисар. Така е по закон. Но решението се взима от Комисията, която е орган. Защо закона влиза в детайлите, които не са работа на законодателния процес и законотворчеството.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ведага ще ви отговоря господин Тагарински.
МАРИО ТАГАРИНСКИ: Явно нямате много административен опит и затова се опитвате да прокарвате такива неща, които са несъществени.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Тагарински има знам добър и лош административен опит.
МАРИО ТАГАРИНСКИ: Вие нямате никакъв.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Искам само да ви кажа следното нещо. Излишно се вълнувате, защото същия текст и работен екип го има в другия Закона за защита на конкуренцията. И когато от самата Агенция и вносителите от Министерство на икономиката казаха, че основната цел е да бъде един и същи принцип, тогава нека да бъде наистина един и същи принцип. Нека като е работен екип в единия закон, да бъде работен екип и в другия закон. Още повече има и следния принципен въпрос.
Когато преписката по обжалване на една обществена поръчка се гледа от някого, не е редно да се гледа от един човек, от един експерт. Председателят на Комисията, който и да е той да възложи на един човек. Нека да бъдат няколко души. Да има някакъв взаимен контрол. Това е което предлагам аз. Вие като народни представители може да гласувате друго. Да кажете, че не искате да е така. Искате един експрет да може да гледа преписката. Това е демокрацията.
МАРИО ТАГАРИНСКИ: В случая пак се опитвате да манипулирате. Тук става въпрос за свобода в действията и решенията на съответния орган, който е избран от Народното събрание да прецени по конкретна преписка. Как да извършва своята дейнот съобразно своя устройствен Правилник, който се приема от Министерския съвет, освен това. Не се ли приема от министъра, от вас само се приема. Добре, от органа, който е избран от Народното събрание. Вие сега започвате да разглеждате лични хипотези. Ние не сме нито съдебен орган, нито друг орган да разглеждаме различни хипотези. Затова в общия случай оставяме преценката. По една преписка може да работи сам. Защо трябва да го задължаваме да работи цял екип? Това не мога да разбера. И досега, както виждате работата се е вършила по този начин. Опитва се, да ни се налага вече второ заседание точно това. Явно има някакъв умисъл в цялата тази работа.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Тагарински. Други колеги, народни представители, които желаят думата по тази тема. Няма. От страна на Агенцията по обществени поръчки? Заповядайте господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Това исках да предложа, господин председател, нека да ни кажат вносителите на законопроекта нещо по този текст. И след това искам да знам кой е вносителя на този текст? Листът се появи така и юристите взеха отношение. До тук е добре. Но нека да видим откъде идва това и след като чуем вносителите да може да вземем правилното решение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Павлова заповядайте.
МИГЛЕНА ПАВЛОВА: Благодаря. Вносител на текста е Министерски съвет. Предложението е минало междуведомственото съгласуване, така както е предвидено в приложимите актове. Бих искала да ви прочета действащия в момента текст в Закона за обществените поръчки, който казва, че в тридневен срок от постъпване на жалбата или от отстраняване на нередовностите по нея, председателят на Комисията за защита на конкуренцията образува производството, определя докладчик и уведомява възложителя. Това е текста от закона, който в момента е в сила.
И в чл.122 е казано още, че докладчикът извършва проучване на обстоятелствата по жалбата, за което се подпомага от администрацията на Комисията. В момента предложението е тези текстове да се изменят в посока на уеднаквяване с действащия текст в Закона за защита на конкуренцията, където се казва, че председателят на Комисията с разпореждане образува производство и определя член на Комисията, който наблюдава проучването.
Тоест в ЗОП имахме докладчик по сега действащия текст, а в ЗЗК който урежда дейността на Комисията се казва, че имаме член на Комисията, който наблюдава проучването. И председателят със заповед определя работен екип от състава на администрацията, който извършва проучването. Целта на предложението е наистина да има уеднаквяване на тези два текста, тъй като става въпрос за работата на един и същи орган. Имаме председател и администрация, която е подчинена на председателя. И съответно председателя е този, който сформира работните екипи или опредял групите от експерти, които ще работят по конкретната преписка.
Членовете на Комисията от своя страна са тези, които наблюдават работата на администрацията на назначените екипи и имат право да дават указания, когато е необходимо в хода на работата на тези екипи.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на госпожа Павлова. Господин Овчаров заповядайте.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Ние на практика опровергаваме тази теза за уеднаквяване на процедурите. В единия случай имаме докладчик, сега тук въвеждаме наблюдаващ. В другия закон остава докладчик. Нали уеднаквяваме. Като ще е докладчик в единия, тогава и в другия да е докладчик. Като ще бъде наблюдаващ, дайте и в другия да е наблюдаващ. Хем ги уеднаквяваме, а ги уеднаквяваме по различен начин.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Овчаров, понеже не бяхте миналия път, повтаряте всички въпроси, които аз зададох. Аз питах, защо до момента имаме докладчик тук и защо неговите правомощия на практика намаляват? Това беше въпроса, който аз зададох. Вие малко по малко стигнахте до този въпрос. На практика нали разбирате какво става. Ролята на комисарите се принизява. Това е цялата работа. Нали го разбирате това?
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз разбирам, че поумнявам и може би след някое друго десетилетие ще стигна вашето равнище. Проблемът е защо вие го глобявате и започвате да правите крачките назад.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Защото господин Овчаров миналия път само аз и господин Петър Димитров гласувахме за това предложение като логика. Това беше.
Госпожа Павлова заповядайте.
МИГЛЕНА ПАВЛОВА: Извинявайте, може би не ме разбрахте, когато прочетох и действащите текстове и новите предложения. Но по сега действащия Закон за обществените поръчки, докладчика извършва проучване на обстоятелствата по жалбата. А докладчика е член на КЗК, подпомаган от администрацията. И това е в Закона за обществените пръчки. А в Закона за конкуренцията се казва, че председателя образува производство и определя член на Комисията, който наблюдава проучването. Председателят със заповед определя работен екип от състава на администрацията, който извършва това проучване. Администрацията извършва проучването. И по същия начин аналогично е в другата процедура в Закона за обществените поръчки.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги? Господин Аталай заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Първото е все още учудващо, защо се месим чак толкова на дълбоко в работата на Комисията. И на мен ми прави впечатление, че председателя на Комисията, нека и той да вземе отношение. Той ако не е поканен, когато му се прави закон, кога да го поканим? Този който ще приложи този закон – КЗК, разбира се. Тук ако продължаваме да спорим още малко ще предложа да преустановим гледането на този закон и да минем на следващия и наистина да съберем екип, който ще приложи този закон в последствие. И тази комисия и другата, за да може да изградим един работещ закон. Иначе правим такива изявления, кой е по-умен от другия и кой ще поумнее след това. И накрая ще направим нещо, което няма да е в полза на никой.
ЖУЛИЕТА ХУБЕНОВА: Този текст е приет от КЗК. Те са се подписали и са казали: “Да, във формата в който го виждате в момента, те го приемат. И както Миглена Павлова ви прочете това, което им е на тях вменено по закон. Тяхната дейност е преписана тук. Това е изменението. Тоест уеднаквява се Закон за обществени поръчки с това, което правят.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз не виждам тук да има някакъв спор. Зададохме няколко въпроса, така че аз предлагам да гласуваме. Защото сме вече в инфриджмънт.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Разбрахте колеги, че КЗК са подкрепили тази редакция. Има ли други народни представители, които желаят да направят изказване или да зададат въпроси по тази тема? Няма.
Тогава отиваме в процедурата по гласуване.
Първо ще ви предложа § 62 за отпадане и след това ще предложа, ако не се приеме отпадането, редакцията която междуведомствената работна група е направила.
Който е за предложението от н.п. Мартин Димитров за отпадане на § 62, т.е. да остане стария ред, моля да гласува.
Гласували 6 “за”.
Против? Няма. Въздържали се!? Въздържали се 11.
Не се приема.
Отиваме колеги до предложението на междуведомствената работна група за редакция, която имате на листчето пред вас.
Ако се приеме редакцията, то на практика видоизменя на предложението на вносителя. Това е видоизменение редакция на практика на предложението на вносителя.
Заповядайте господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Преди шест месеца увеличихме състава на Комисията с аргумента, че нейната работа се е повишила. Увеличихме ги, защото те са много тежко натоварени. И сега понеже ги увеличихме и имат повече работа, сега решихме да им облекчим работата. Не да докладват, а да наблюдават. Тоест да натоварим с работа не членовете на Комисията, които увеличихме, понеже имат повече работа, а да натоварим администрацията. Струва ми се, че това изземване на функции от Комисията и прехвърлянето на тези функции към администрацията, до голяма степен обезсмисля съществуването на тази комисия. Имам усещането, че превръщаме Комисията за защита на конкуренцията като Сметната палата в някакъв едноличен орган, който сам ще си решава какво да прави, а Комисията ще наблюдаваме какво се случва. Не знам дали това принципно е правилно и е в съответствие с тезите, които се опитваме да налагаме от гледна точка на европейското законодателство и въобще принципите на конкуренцията
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Само да поправя господин Овчаров, защото Комисията първо беше намалена от ГЕРБ, господин Овчаров, после беше увеличена, а сега се отнемат правомощията и не каним даже и председателя. На времето когато казахме на господин Николов, да не намаляват комисията, те отговориха – не.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, има редакция, която е пред вас.
Който е за приемането на тази редакция, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Седем. Въздържали се? Няма.
Приема се редакцията, която видоизменя § 62.
Колеги, отиваме на § 63 на стр. 57.
Има предложение, което аз съм направил за отпадане на § 63. Същата логика и мотиви, които досега и аз обяснявах и господин Овчаров повтори на практика, затова че се отнемат правомощия от комисарите и се насочват към администрацията. Няма смисъл повече да се повтарят тези аргументи.
Който ги подкрепя, може да гласува за това предложение, който не ги подкрепя против. Желание за изказване от народни представители.
Господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: С риск да ги повторя, погледнете в какво превръщате комисарите. Дава му се материала и какви са неговите права, съгласно ал.2. Наблюдаващият член на Комисията уведомява председателя за приключване на проучването. Той не може нито да го върне, нито да го оспори, а е просто пощенска кутия, която уведомява. Не знам за какво ги държим тези хора. Тук в духа на връщането на боноси да си хи махнем и да намалим броя. Обяснете. Има автори тук, кажете каква е идеята.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Павлова.
МИГЛЕНА ПАВЛОВА: Досега действащия закон разликата е само в това, че докладчикът представя преписката на председателя, за да насрочи заседанието. Комисарят има право да наблюдава работата на експертната група и да дава указания при осъществяването на нейните функции. Той дава указания. Указанията могат да бъдат от всякакъв род в хода на проучване на конкретната преписка. Чл. 122а, ал.1.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Не ми е удобно, но няма как да го премълча. Колеги, четете ли изобщо новата ал.2 какво пише. Аз ще го прочета още веднъж, за да се знае какво трябва да прави от тук нататък, след като влезе в закона председателя.
Наблюдаващия член на Комисията уведомява председателя за приключването на проучването. И забележете какво прави председателя.
Председателят с резолюция насрочва открито заседание за разглеждането й. Можеше да пишем каква да бъде и резолюцията. Този текст, ако е текст, който трябва да съществува в закон, значи тези юристи, които са го написали това нещо трябва много време да са били студенти.
Колеги, да прекратим този фарс. С такива текстове в една Комисия в Народното събрание е смешна работа. Не може в комисия такива текстове да се допуснат да се разглеждат. Председателят с резолюция насрочва открито заседание за разглеждането й. И да продължим, ако искате по-нататък. Да вземе синята химикалка и отгоре да пише – да или не.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Аталай. Други народни представители, които желаят да вземат думата.
Господин Иван Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председател, също считам, че така както се предлага редакцията на чл.122б е направо принизяване ролята и на председателя и на членовете на Комисията.
Първо, защото председател няма друга опция, освен да насрочва открито заседание. Той дори не е записано дали ще реши да насрочи или може да насрочи. То е записано директно, че той трябва да насрочи открито заседание.
Второ, като се казва “за разглеждането й”, аз много се учудвам кой е обекта в женски род, разглеждането й. Защото е нормално разглеждането му, тъй като се касае за доклад. Не знам какво има предвид вносителя. Кой е този предмет в женски род, който ще бъде разглеждан. Говорим за доклад, защото се обръщаме към чл.122 б. Записано е доклад. И в същност на базата на доклада се прави тази резолюция относно доклада.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов и господин Аталай, вие явно разбирам, че подкрепяте моето предложение за отпадане на този параграф, аз така ви разбирам.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Аз ви предлагам да спрем разглеждането на закона, докато не ни дадат наистина такива текстове, такива параграфи, които могат да се разгледат в тази комисия.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има формално предложение, въпреки че има инфриджмънт процедура, която се очаква, за отлагане на разглеждането.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз разбирам веселата част от това, че всички сте се обединили като опозиция. Но нека малко по-конструктивно. Казахте си мотивите. Да се гласува. Някак си не звучи добре. Извинявайте, но казвайте си мотивите. Питаме Министерския съвет във връзка с това. Ако имаме въпроси, становища и да гласуваме. Господин Овчаров, разбирам че правите политика от това, но нека да вървим конкретно.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Какво предлагате господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Ако няма повече въпроси да минаваме на гласуване.
РАМАДАН АТАЛАЙ: И вкарвате този текст в залата.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Ние не вкарваме този текст, а го вкарва Министерски съвет.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Министерският съвет си е ваш.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, има процедурно предложение. Правилникът позволява то да бъде гласувано. Предложението е за отлагане гласуването на тези текстове.
Който е за отлагане, моля да гласува.
Гласували 8 “за”.
Против? Трима против. Въздържали се? Осем въздържали се.
Не се приема предложението за отлагане.
Ако няма други изказвания на народни представители отиваме в процедура по гласуване.
Има предложение от н.п. Мартин Димитров за отпадане на § 63.
Който е за отпадане на § 63, моля да гласува.
Гласували 8 “за”.
Против? Един против. Въздържали се? Десет въздържали се.
Не се приема.
При това положение колеги, подлагам на гласуване § 63 по вносител, който става § 67.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Осем въздържали се.
Приема се.
Отиваме на § 64. Виждате, че ни е дадено от страна на междуведомствената работна група допълнителна редакция на § 64.
Преди да отидем към § 64, колеги от Правния отдел казват, че забележките на Иван Николаев Иванов и на господин Рамадан Аталай за “разглеждането й” е преписка и не се разбира. Това е основателно. И въпреки, че гласувахме текста, аз ще си позволя да ви върна и да попитам още веднъж дали има склонност да го редактираме. Разглеждането на преписката да бъде поне. В крайна сметка нашата цел е да е добър закона.
Госпожо Павлова кажете.
МИГЛЕНА ПАВЛОВА: Да, има грешка в съгласуването. Действително е така.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Предлагате ли редакция?
МИГЛЕНА ПАВЛОВА: Съгласни сме с предложената редакция. Разглеждането му, това е доклада.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Да бъде разглеждането му. А не може ли на доклада, за да няма проблеми госпожо Павлова?
МИГЛЕНА ПАВЛОВА: Възможно е.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Тогава ще предложа прегласуване. Нека да се направи редакция на ал.2 и тя да завършва така.
Председателят с резолюция насрочва открито заседание за разглеждането на доклада.
Който е за тази редакция, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Седем въздържали се.
Приема се редакцията.
§ 64 гледаме редакцията от допълнителното листче от Междуведомствената комисия. Редакцията е на стр.2. Ще бъде гласувана редакцията от листчето, но на гърба на листчето.
§ 64, който става § 68.
Въпроси на народните представители. Ал.2 отива в предния параграф, господин Овчаров за автоматични достъп до класифицирана информация.
Господин Овчаров заповядайте.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Този текст го четем внимателно.
Заседанието започва с решаване на предварителните въпроси относно редовността на процедурата. Кои са тези предварителни въпроси?
Следващият въпрос. На страните в производство могат да си задават въпроси по ред определен от председателя. Тоест, на страните могат и да не се задават въпроси, ако председателя реши, че няма да се задават. За какво я събирате тази комисия? Извинявайте, но този текст е просто абсурден. Каква е тази комисия, която няма право да зададе въпрос по дело, което се обсъжда и което тя трябва да приеме.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Павлова, мисля че въпроса е важен. Дали този текст отнема правата и на комисарите да задават въпроси.
МИГЛЕНА ПАВЛОВА: Предложените промени са редакционни и действително Закона за обществените поръчки доста подробно разписва процедурата, по която работи Комисията за защита на конкуренцията, поради факта, че са и вменени, както знаете особено функции по разглеждането на споровете при обществени поръчки и концесии. Така че няма как тук закона да не изпада в такива детайли и подробности и трябва да развие процедурата как действа комисията в тези случаи. Така че целия член 122в разписва последователно действията как се случва това производство. Промените са редакционни.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз си повтарям въпроса. Наистина ли смятате за нормално един въпрос да влезе в Комисията за защита на конкуренцията и членовете на Комисията да имат право да попитат по темата, само ако председателя им е разрешил това. И то предварително по ред определен от председателя. Това че досега е било така, съвсем не оправдава нещата.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Николов. Аз абсолютно съм съгласен, ако това вкарва ред по някакъв начин, това не трябва да бъде с цел ограничаване на комисарите да задават въпроси. Ако вкарва някакъв ред в последователността да. Но ако забранява на комисарите да задават въпроси, аз категорично съм против.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Защо го записваме това в закона, аз искам да попитам госпожа Павлова? Този текст дава възможност на председателя на Комисията, аз не персонализирам, който и да е той, да отнеме правото да се задават въпроси. Затова става въпрос.
Господин Иван Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, аз правя предложение, второто изречение изобщо да отпадне. То е ясно.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Павлова заповядайте.
МИГЛЕНА ПАВЛОВА: Господин председател, както вие работите и тук давате думата, така и там по същия начин, когато се разглежда и когато работи Комисията. Предишните алинеи разписват как Комисията постановява решения, определя с явно гласуване. Те имат дебат. Това което прочетохте е, че тя действа в случая по спорове. Тя приканва на заседанието и външни, страните по спора да присъстват. Има право да им даде думата, за да дадат разяснение по конкретната преписка. Това е текста. Урежда тези отношения. А не това дали членовете на Комисията ще се изкажат или не. Те взимат решение с явно гласуване. Допустимо е по закон да имат особено мнение и да го запишат при решението, така че всички тези възможности са допустими.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Павлова, а това защо не е в правилника. Не е логично в закона да пишем такива работи.
МИГЛЕНА ПАВЛОВА: Защото тя действа тук по особен начин, като един висшестоящ административен орган, който разглежда спорове.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иван Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, аз правя предложение второто изречение да отпадне. Защото и още по-висшестоящ орган, какъвто е Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм вие давате думата по ред, който както следва заявките за задаване на въпроси. Може ли в един закон да пишем, че могат да се задават въпроси по ред определен от председателя. Наистина е абсурдно в един закон такъв текст да съществува.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, има предложение за отпадане на изречение второ към ал.6. Моля да разгледате допълнителния материал, който ви беше раздаден.
А именно текста: “На страните в производството могат да се задават въпроси по ред, определен от председателя”. Има предложение, което беше направено от господин Иванов, но в началото инициирано от господин Овчаров, за отпадане на това изречение.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 18 “за”.
Против? Няма Въздържали се? Един въздържал се.
Отпадна второто изречение.
Да гласуваме целия останал текст с направената редакция.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма Въздържали се? Шест въздържали се.
Приема се.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Аз смятам, че с това, което гласувахте да отпадне в ал.6 последното изречение, да дадем възможност, все пак на юристите да определят реда по който ще работи председателя. Защото остана висяща цялата тази дейност. Направете така, че да внесат юристите един текст какво прави председателя.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Господин председателю, наистина господин Аталай, има логика в неговото изказване, както винаги, но не винаги толкова политически неутрална. Въпросът е, ако във второто изречение, тук драмата в момента е следната. Дали на някой от комисарите няма да се вземе правота да задават въпроси. Така го разбирам. Не може ли да го направим редакционно, “на страните в производството могат да се задават въпроси от всички комисари по ред определен от председателя”. Да уточним, че все пак наистина няма да се отнеме нито едно право на който да било.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев, разбирам вашето безпокойство, но нали има Правилник за работа на тази Комисия. Госпожо Павлова, този въпрос не е ли уреден в Правилника за работата. Има много други въпроси. Как започва заседанието, с какъв кворум.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин председател, стана въпрос че ние вече започнахме да приемаме Правилника тук. Ние или трябва да махнем всички тези предложения, които имат пряка връзка с реда, който ще изпълнява председателя. И като сме започнали едно по едно да допускаме, да въведем такъв ред и такава възможност вече в един определен момент, да не се знае председателя какво прави. И затова може би не е точно това изречението, което Червенкондев казва, но все пак трябва да се знае какво прави председателя. Ако няма да допуснем правилника да го разглеждаме до тук, да се върнем да махнем всички предишни параграфи и да приключваме. Щом приехме предишните параграфи трябва и тук да въведем някакво изречение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Янева поиска думата. Заповядайте.
АННА ЯНЕВА: Уважаеми колеги, за да гласуваме и да подкрепим или да не подкрепим предложените промени трябва да прочетем целия чл.122б.
Там се казва кога има кворум. Как се открива и т.н. Това е в съществуващия закон. И в момента с предложенията за промяна не променяме нищо. Само се променя систематичното място. Това е предложението. Но тъй като наистина смущава този текст. И тук разбирам господин Аталай, аз ви правя предложение. Да променим второто изречение, като то придобие следния вид: “На страните в производството могат да се задават въпроси”. По ред от кой определен, няма никакво значение, защото наистина изпадаме в големи подробности. Тъй като след това продължават с останалите алинеи на чл.122 се казва какво се случва след това. Какво прави председателя. Всичко това е изяснено. Но четейки само промените наистина е смущаващо.
Затова ви предлагам да се прегласува. Второто изречение да остане до “се задават въпроси”.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има логика колеги, още повече, че е ясно, че ръководството на Комисията трябва да определи реда за задаване.
От Агенцията приемате ли подобна редакция? На страните в производството могат да се задават въпроси.
МИГЛЕНА ПАВЛОВА: Да, приемаме подобна редакция. Става въпрос за жалбоподателя и възложителя и въпросите са към тях. Не става въпрос за членовете на Комисията.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев, вие приемате ли тази редакция? Защото имахте друга идея, аз затова ви питам.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Идеята е същата, но по друг начин казана. Щом Агенцията го приема и Министерството, добре. Оттеглям си предложението.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, има предложение от господин Червенкондев и госпожа Янева за прегласуване на новия § 68 и добавяне на второ изречение към ал.6 със следния текст: “На страните в производството могат да се задават въпроси.”
Който е затова предложение, моля да гласува.
Гласували 18 “за”.
Против? Няма Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме колеги на § 65.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 65, който става § 69.
§ 66. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 66, който става § 70.
§ 67. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 67, който става § 71.
Параграфи по новата номерация от 69 до 71 желание за изказване или въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма Въздържали се? Трима.
Приема се.
Отиваме на § 68. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 68, който става § 72.
Желание за изказване? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма Въздържали се? Пет.
Приема се.
Отново се връщаме към листчето, колеги.
Има предложение за нов параграф с текст в чл.127а, ал.1. думите ал.4 се заменят с ал.5.
Редакционен очевидно. Той ще бъде под номер 73.
Желание за изказване и въпроси от народните представители? Няма.
Който е за приемането на този нов параграф, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма Въздържали се? Пет.
Приема се.
Колеги, отиваме на § 69.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 69, който става § 74 по новата номерация.
Желание за изказване и въпроси има ли? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма Въздържали се? Пет.
Приема се.
§ 70.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 70, който става § 75.
Виждате на стр.60 редакцията. Желание за изказвания и въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма Въздържали се? Пет.
Приема се.
§ 71.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 71, който става § 76.
Желание за изказване и въпроси има ли? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма Въздържали се? Пет.
Приема се.
§ 72.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 72, който става § 77.
Желание за изказване и въпроси има ли? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма Въздържали се? Пет.
Приема се.
§ 73.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 73, който става § 78.
Желание за изказване и въпроси има ли? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма Въздържали се? Пет.
Приема се.
§ 74.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 74, който става § 79.
§ 75
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 75, който става § 80.
Желание за изказване и въпроси има ли? Няма.
Подлагам на гласуване параграфи 79 и 80 по новата номерация.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма Въздържали се? Четирима.
Приема се.
Отиваме колеги на § 76 на стр.61.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 76, който става § 81.
Желание за изказване и въпроси има ли?
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Имам един технически въпрос r и два въпроса по същество. Създават се нови точки 1 и 1а и в т.1 е дадено определение за военно оборудване. Като е изписано, че това е оборудване специално проектирано или адаптирано за военни цели и предназначено за използване на: като оръжие, боеприпаси или материал с военно предназначение.
Въпросът ми към колегите от Министерството е следния. Съобразено ли е това определение с терминологията, която се дава в основния закон по тази материя. Това е Закона за експортния контрол на продукти свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба. Този закон е основния. Текстовете които сега приемаме, според мен са специални спрямо основния. И според мен има разминаване.
Въпросът ми е конкретен. Специалните поръчки свързани с отбраната, изключвате ли изделия и технологии с двойна употреба. Защото в определението, което сте дали говорите само за оръжие и боеприпаси. А изделията и технологиите с двойна употреба, списъка им е три пъти по-голям от този на стоки, които представляват оръжие и боеприпаси. И сделките с изделия и технологии с двойна употреба са много по-големи. Тоест, изключвате ли от обхвата на специалните поръчки двойната употреба или не? Ако не го изключвате, може ли да допълним този текст с изделия и технологии с двойна употреба? Това е първият ми въпрос.
Вторият е на т.11. Компенсаторно офсетно споразумение.
Колеги, напълно променяте философията на офсета, такъв какъвто съществуваш той досега в Наредбата за специалните обществени поръчки. За колегите, може би малко да разкажа. Става дума за това, че в предишния мандат приехме една наредба за специалните обществени поръчки, философията на която беше да задължим големи чужди фирми, които получават обществени поръчки за доставки на българското Министерство на отбраната, на стоки и услуги свързани с националната сигурност, както и хиликоптери и т.н., да ги задължим да направят инвестиции в страната в стойност на сто процента от стойността на парите, които получават от България. Това смятам, че беше добър механизъм, да се гарантират едни инвестиции обратно в страната. От България изтичат пари към вас, но бъдете така добри вие да инвестирате обратно същата стойност пари. И бяхме направили така.
Офсета беше разделен на директен и индиректен. Директен беше такава инвестиция, която обслужва хеликоптерите, изделието. А индиректен бяха инвестиции насочени към критични сектори в икономиката. Такива които не са развити, по които вноса ни е прекалено голям и изкривява салдото по сметката и т.н., за да стимулираме инвестициите във важни сектори на икономиката. И това беше тогава, така наречения индиректен офсет. И се случиха такива договори по доставки в отбраната. Големи фирми, които поучиха пари от България за да доставят военно оборудване. Подписаха офсетни договори и започнаха да изпълняват инвестиции в България.
Мисля че няма нужда да ви убеждавам, че това особено в криза е важен елемент за привличане на чуждестранни инвестиции. С тези текстове, колеги от Министерството, вие слагате кръст на офсета и на този начин за насърчаване на инвестиции в българската икономика. Защото сега действащия текст е много добър. Там става въпрос за инвестиции в технологии, в българско производство, в българско строителство и т.н. Сега го довеждате до това. Офсетното споразумение представлява запазване и развитие на съществуващия или създаване на нови способности необходими за гарантиране на съществени национални интереси в областта на сигурността и отбраната. Тоест инвестиции ще правят тези фирми само, за да си поддържат изделията, които са ни внесли. Вече няма въпрос за икономика, няма въпрос за насърчаване на чуждестранни инвестиции. Защо го правите? Какъв ви е мотива? Това беше добър начин.
Третият ми въпрос е по съществуващите и подписани вече договори за офсет и които се изпълняват, както например Даймлер Крайслер. Какво ще се случи след приемането на този закон? Ще прекратите ли изпълнението на индиректния офсет на Даймлер Крайслер или ще го продължите, защото този договор е все още в действие и се изпълнява. Това са ми въпросите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Павлова или госпожо Хубенова по поставените теми. Заповядайте.
ГАЛЯ МАНАСИЕВА: Първият въпрос по отношение на военното оборудване. Дефиницията, която е в закона е едно към едно дефиницията от директивата. Тъй като фактически с нея се обхваща приложното поле на директивата и ние не може да я променяме. Трябва да въведем тази директива с това приложно поле.
Освен това има списък на оръжията, към който реферираме и в който са включени всички стоки, съгласно приложното поле на директивата и мисля, че са обхванати и тези с двойна употреба. В смисъл когато те са първоначално с гражданско предназначение, но след това са адаптирани за военни цели и може да се използват за такива, те попадат в обхвата на директивата и на този списък, който е значително разширен. Той е списъка на Комисията с решение на Комисията приет. Това е по първия въпрос. Тоест едно към едно това е приложното поле на директивата.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: По втория въпрос кой от вас ще вземе отношение?
ГАЛЯ МАНАСИЕВА: По отношение на офсета трябва да се отбележи, че офсета е извън обхвата на тази директива. По принцип на него не се гледа благосклонно в Европейския съюз, но все още е допустим. Но той е допустим само и единствено в случаите, когато тази директива не се прилага. България е една от страните, която е решила, че все още има нужда от офсета. Дефиницията и всички текстове са дадени в работната група и то от колегите, които работят по офсета. Тоест те са техни. Приети са. Съгласувани са и никой до този момент не е възразил.
По принцип офсета е извън приложното поле на Закона за обществените поръчки извън приложното поле на директивата, която въвеждаме с този закон. И офсета е единствено допустим в случаите по 346 от договора за функциониране на Европейския съюз.
Това са случаи когато държавата не прилага директивата. Тоест, когато тя трябва да вземе решение и да сключи сделка за доставка на въоръжение на военно оборудване. Но ако приложи директивата, тя ще оповести информация, която засяга съществено основните интереси на националната сигурност. И всяка държава сама решава кога е в това изключение и тя трябва да може да го защити. Тоест, в изключително ограничени случаи се допуска прилагането на офсет.
И дори когато ние ходихме на консултации в Европейската комисия във връзка с въвеждането на директивата, те казаха, че не искат да четат такива текстове за офсета. Но в крайна сметка потвърдиха това и са го потвърдили в обяснителните записки, че е допустимо само и единствено в тези случаи 346. Тоест когато въобще не прилагаме Закона за обществените поръчки, респективно директива 81, защото се засягат основни интереси на националната сигурност и само тогава може да включим офсет и той си остава директен и индиректен. Както казахте, директен е когато е свързан с предмета на поръчката. Индиректен е когато е в друга област, може да е и в гражданската област и тогава е индиректен.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други народни представители. Госпожа Нинова заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Стана пълна каша. Отменяте Наредбата за специалните обществени поръчки, която урежда офсета. И нямаме уредба за офсета. Давате в закона уредбата за офсета сега в момента и давате определение какво е компенсаторно споразумение. И в същото време твърдите, че директивата не позволява да има офсет. Ако директивата не позволява да има офсет, добре. Махате специалната наредба за това и я изпълнявате. Защо тогава вкарвате в този закон определение за офсет и защо го променяте така драстично. Или изобщо го махнете или се придържайте към текстовете. Става някакво объркване и си противоречите взаимно.
ГАЛЯ МАНАСИЕВА: Ние махаме наредбата за специалните обществени поръчки, която основно урежда тези въпроси, които урежда директива 81 за отбраната и сигурността. Офсетът както казах е само в изключенията. Той е само в случаите на изключенията по договора.
Понеже, както казвате той е засегнат от тази специална наредба, която я отменяме, обаче ако сте забелязали, то вече се гласува, но няма никакъв проблем. Това е чл.13 ал.3 има една нова наредба и ал.3 от чл.13 т.3 всъщност казва, че в тази наредба се уреждат условията и реда за сключване на офсетни споразумения в случаите, когато те са допустими. Има препратка. Следователно специално офсетното ще бъде уредено в тази наредба. Това предвиждат колегите. Тоест, тази част от специалната наредба, която отменяме влиза в тази новата, която предлагаме. А за всичко останало от специалната наредба, т.е. възлагането на тези поръчки вече се урежда в закона. Тоест чрез въвеждането на директива 71. Така че няма никакъв проблем. Остава уреждането на офсета с тази нова наредба, която се предвижда по чл.13 ал.3. Условията и реда за офсета се казва.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Овчаров заповядайте.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Остава само директния офсет. Така както сте дали определението за офсет остава само директния офсет. Индиректен офсет в определението, което сте дали няма. Затова въпроса е след като по този закон не се позволява, който е в съответствие с директива, която въобще не позволява да се разсъждава на тема офсет, защо пишем тук определението за офсет? Защо сами отиваме в нещо, което не е тема на закона.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Манасиева.
ГАЛЯ МАНАСИЕВА: То не е тема на закона, но е допустимо и ние сме написали в изключенията. Ние казваме, че не се прилага закона и попада в изключения. И с тази наредба се урежда какво се прави в изключенията най-общо казано. И никъде тук не виждам, че отпада индиректния или директния. Включен е. Защото се казва: свързани пряко или не пряко с предмета на проекта. Когато е непряко е индиректен, когато е пряко е директен.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Индиректен офсет означава нещо, което е пряко свързано с обекта на договора. Давам пример, за да е ясно. Полша преди десет години сключи договор за доставка на американски изтребители. Като индиректен офсет САЩ, Дженерал мотърс построиха завод за сглобяване на автомобили в Полша, който няма нищо общо с изтребителите. Ако ме разбирате за какво говоря. Определението, което давате тук не дава тази възможност. То дава възможност за директен офсет и нищо повече. Определението говори само за директен офсет. Ако го предлагаше някой от Министерство на отбраната щях да го разбера, защото голямата разправия и голямото желание на отбраната е тя да си ги решава тези въпроси, без да се занимава който и да било друг с тези големи сделки.
РАМАДАН АТАЛАЙ: И още едно допълнение Според мен не стана ясно първия въпрос, който зададе госпожа Нинова. Какво правим с оръжията с двойна употреба. Вие казахте, може би става ясно по т.1 ал.1, но не става ясно там. Включени ли са или изобщо са изключени? Стоки с двойна употреба. Както ще строят автомобилите в Полша.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Манасиева, заповядайте по допълнителните въпроси.
ГАЛЯ МАНАСИЕВА: В чл.3 където са обектите на обществените поръчки, ал.3, тя сега стана ал.2. Казваме, че доставка на военно оборудване, включително всякакви части, това което прочетохте, компоненти или монтажни елементи за него, в това число оборудването, включено в общия списък на оръжията на Европейския съюз, публикувано еди къде си. И той е много подробен и там влизат. Затова ви казах аз, чрез препратка. Може да се адаптира. Може да се ползва и за военни цели.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Пак ще ви дам един пример, за да ви стане ясно за какво става дума. Преди четири, пет години едни български редуктори бяха хванати на границата с Ирак или със Сирия, защото бяха обявени, че са редуктори, които могат да бъдат използвани освен за трактори и за танкове. И това не е оръжие. Това е изделие, което може да бъде използвано в някаква ситуация като еди какво си. Въпросът е това влиза ли или не влиза. В тези списъци участват ли не участват тези неща. И ако участват защо и ако не участват пак защо и къде влизат.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: На кого да дам думата от вносителите?
ГАЛЯ МАНАСИЕВА: За съжаление не носим списъка. Той е доста голям, за да бъдем конкретни.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: По важното е, смятате ли че има казус, както говорят колегите от левицата. Смятате ли, че има не описани стоки с възможна двойна употреба. Смятате ли, че сами си ограничаваме възможните офсетни сделки с текстовете, които вие сте предложили. По-важното е дали има такъв проблем или няма. Това е по-важния въпрос, а не списъка.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин председател, какво смятате ли. Тук не се занимаваме със сметки. Тук се занимаваме с текстове точно и ясно. Тук ли са или ги няма. Няма ги и тогава да ни кажат къде са. Ние не правим нещо, което да е против управляващите. Помагаме да изясним нещата и да въведем системата.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Нинова поиска думата.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Да обясня защо задавам този въпрос. Колеги, това може да има практически измерения и да имате проблем някой ден. Защото правите например обществена поръчка за стоки и технологии с двойна употреба. Тук не сте ги описали. За да мине тази поръка, за да се внесе или изнесе това изделие трябва да минете през специализираната комисия в Министерството на икономиката, за да даде разрешение за този внос или износ. И ще изпаднете в конфликт двете институции. Тази която прави обществената поръчка, защото тук не сте го изчистили какво точно се случва. И Комисията в икономиката или междуведомствения съвет в Министерски съвет по лицензирането на оръжията, които ще ви кажат, че тази работа няма да стане и поръчката няма да се осъществи. Ще имате практически проблем при някоя обществена поръчка.
А в този случай при военните поръчки става въпрос за много пари, за много големи поръчки, за инвеститори от големи държави, уважавани инвеститори. И вие заради някакъв такъв технически проблем ще провалите някой ден някоя обществена поръчка, която сте започнали.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Манасиева виждам, че иска отново думата. Заповядайте.
ГАЛЯ МАНАСИЕВА: Както ви казах, ако то е адаптирано за военни цели, то влиза. Независимо, че може и за граждански. Ако е адаптирано, то влиза като специална поръчка, влиза в списъка и не би следвало да има проблем. Това е директива. В допълнителните т.1, където сме дали дефиниции. Тоест адаптирано за военни. То е с двойна употреба. Има гражданско, но е адаптирано и за военни. Става и за военни.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, въпросите са разумни и са важни. Тази материя трябва да бъде уредена, иначе да затворим страницата би било нелогично. Вие казвате, че дословно цитирате директивата. Това са вашите основни аргументи. И директивата не предвижда други текстове за възможна двойна употреба. Това е позицията на вносителя.
Господин Стоев.
ЕВГЕНИ СТОЕВ: Интересува ме един въпрос. Прочетох жизнен цикъл. Не знам дали едно към едно към приложното поле на директивата. Но жизнен цикъл е промишлена разработка, производство, поправка, значи няма експлоатация. След производството отива на поправка, модернизация, изменение, поддръжка, обучение и т.н. Защо няма експлоатация, което е най-дългия период на един жизнен цикъл, а тръгваме от разработка, на поправка и т.н. И дали това е приложното поле едно към едно на директивата.
ГАЛЯ МАНАСИЕВА: Тук отново се въвежда разпоредба на директивата за жизнен цикъл. Досега в другите директиви я нямаше. За първи път се въвежда. И тя също е въведена, така както е описана. Жизнен цикъл означава всички възможни, последващи стадии на продукт. Например. Научноизследователски и развоен, промишлена разработка, производство, поправка, модернизация, изменения, поддръжка, логистика, обучение, изпитание, извеждане от употреба и обезвреждане. Тоест, от самото създаване, от проектирането на продукта до унищожаването на продукта, целия жизнен цикъл.
ЕВГЕНИ СТОЕВ: Експлоатацията би трябвало да е най-големя жизнен цикъл. Как ще го проектираш и после ще го поправиш? Вижте как е написано – производство, поправка.
ГАЛЯ МАНАСИЕВА: Всички възможни стадии. Какво ви говори всички възможни стадии. След като е създаден той включва и производството, ако искате да включим и експлоатацията. Няма я в директивата, но мислим че се разбира. След като е от проектирането, от началото до обезвреждането.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, чакам от вас предложение как да процедираме с този параграф.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Понеже и аз прочетох този жизнен цикъл и се запитах, кой е началния етап от който започват всички последващи етапи. Какво ще има като първи етап. Всички възможни последващи етапи. Кой е нулевия момент в този жизнен цикъл. Не може ли да се каже, всички възможни стадии на продукти, без последващи.
ГАЛЯ МАНАСИЕВА: Няма да е точно текста от директивата, въпреки че те държат да бъде максимално. Може да кажем всички възможни.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Какво значи последващ?
РАМАДАН АТАЛАЙ: Това явно идва от английския превод. Въпросът на господин Овчаров е резонен. Какво е началното?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иван Иванов поиска думата.
ИВАН ИВАНОВ: Този път ще защитя вносителите, защото определението което е дадено за жизнен цикъл и се казва, последващи стадии от събитията, които са изброени до финала. От научноизследователския стадий до края. След това следва развойни стадии до края. И този жизнен цикъл намалява след всяко такова събитие. След промишлената разработка до края и направено производство. След това е възникнала поправка. След поправката до края. Това са последващи стадии от събитията, които са изброени. Това е според мен логиката.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Николов поиска думата.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Мисля че ще подкрепя господин Иванов. Всички възможни последващи стадии на продукти. От там нататък дават някакви примери. Това не значи, че са обхванали абсолютно всичко.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Тук има единствено смисъл колеги, ако имате вносителите оригиналния текст на директивата на английски, да ни го дадете в момента, за да видим дали превода е коректен. Иначе няма смисъл да водим този разговор.
Други народни представители, които желаят думата? Няма.
Госпожо Манасиева.
ГАЛЯ МАНАСИЕВА: Евентуално, ако това е толкова голям проблем и се махне последващи, всички възможни стадии, вече включва експлоатацията, въпреки че го има в директивата и без последващи, мисля че пак ще обхване всичко.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има предложение за редакция на чл.6а, да отпадне думата “последващи” преди “стадий”. Аз ви предлагам да започнем с тази процедура. Формално предложението го правя аз, като народен представител.
Който е за отпадане на думата “последващи”, моля да гласува.
Колеги, изпадаме в тежки лингвистични спорове, но мисля че това е полезно за работата на Комисията. Има предложение за отпадане на думата “последващи”.
Искате да добавим експлоатация. Нека да бъде тогава “производство, експлоатация”.
От Агенцията приемате ли това предложение, да добавим думата “Експлоатация”. Това господин Стоев го предложи и господин Овчаров. Има две предложения, да отпадне думата “последващи” преди “стадий” и да добавим след “производство”, “експлоатация” .
Който е за тези две редакции, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма Въздържали се? Трима.
Приема се.
Колеги, ако няма друго предложение ще предложа целия параграф 81 на гласуване.
Който е за, моля да гласува.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз не можах да разбера какво се случва с офсета. Този въпрос е съществен и така лесно да го пуснем не е сериозно.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Предлагам юристите нека да видят този текст, който го гласувахме с тези експлоатации.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, аз имам предложение, тъй като въпроса с офсета е важен, да зададем един писмен въпрос от името на Комисията към Министерство на икономиката и по време на дебата в Парламента да се отговори ясно и да стане госпожа Хубенова като заместник-министър и да прочете ясно директивата и какво става с офсета във всички хипотези. Директен, индиректен офсет. Това може да направим господин Овчаров. Вие какво предлагате.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз такова условно законодателстване малко трудно го възприемам. Ако ни отговорят някак си така, че се окаже, че ние сме прави с тези въпроси, които задаваме, какво ще правим в залата. Ще започнем редакциите там. Не е много сериозно това.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Тогава направете процедура за отлагане на този параграф.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз ви правя предложение да отложим този параграф. Да се уточни въпроса със стоките за двойна употреба и технологиите, да се уточни въпроса с офсета. Да го гласуваме, ако трябва. Една извънредна комисия ще направим. Ще бъде за десет минути, ако нещата се изяснят. Няма да ни отнеме толкова много време. Но сега да внасяме текстове, които не знаем. Какво ще ни кажат никой не знае.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има колеги предложение за отлагане на гласуването на § 81 във връзка с изясняването на директния и индиректния офсет и други въпроси.
Който е за това отлагане, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма Въздържали се? Двама.
Приема се.
Господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Отлагаме точката. Може максимално бързо в някоя от почивките да го гласуваме това.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Договаряме се Министерство на икономиката в кратки срокове и Министерския съвет, когато имат готовност да ни уведомят. Ние можем утре и вдруги ден в почивката да направим кратко заседание, тъй като има процедура по наказание срещу България.
Отиваме на стр.65 § 77.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 77, който става § 82.
Желание за изказвани или въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се.
§ 78. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 78, който става § 83.
Желание за изказвания или въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма Въздържали се? Шест въздържали се.
Приема се.
Работната група предлага да се създаде допълнителна разпоредба с нов § 83, който става § 84.
Желание за изказвания или въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се.
Преходни и заключителни разпоредби
Работната група подкрепя наименованието.
По наименованието желание за изказване и въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се.
Отиваме колеги на § 79.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 79, който става § 85.
Желание за изказвания или въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма Въздържали се? Четирима въздържали се.
Приема се.
§ 80. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 80, който става § 86.
Желание за изказвания или въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Трима въздържали се.
Приема се.
§ 81
§ 81. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 81, който става § 87.
Желание за изказвания или въпроси? Няма.
Който е за новия § 87, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма Въздържали се? Трима въздържали се.
Приема се.
Сега идва предложението на н.п. Янаки Стоилов.
Работната група подкрепя по принцип предложението. В тази връзка работната група предлага да се създаде § 87 във връзка с предложението на Янаки Стоилов. То е подкрепено по принцип, значи няма да го гласуваме, а направо ще ви предложа новия § 87, който става § 88 и отразява предложението на колегата Стоилов.
Желание за изказвания или въпроси? Няма.
Който е за новия § 87, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Трима въздържали се.
Приема се.
§ 82. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 82, който става § 89.
Желание за изказвания или въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се.
Отиваме на § 83.
Има предложение от н.п. Валентин Николов.
Работната група подкрепя по принцип предложението. Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 83, който става § 90.
Заповядайте господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря господин Аталай, че искате аз да го представя. Това всъщност е предложение на Министерство на отбраната, което де факто чрез мен са го лобирали.За т.2 необходимо ли е да го казвам, господин Аталай. Не са свързани лица с кандидат. Мисля че в Закона за конфликта на интереси е казано. Тук също може да се каже, че не трябва да са свързани лица. По линия 6 в комисиите да присъства и представител на служба военна полиция. Това е предложението на Министерство на отбраната, което чрез мен са го предложили.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Йорданова заповядайте.
ИВА ЙОРДАНОВА: Проблемът с този закон е, че има противоречие между чл. 327 ал.2 т.2, която се предлага да се измени и допълнителната разпоредба на същия закон, какво значи свързани лица. Има два текста в тази връзка. Веднъж в този текст, който изменя, господин Николов се казва, че не са свързани лица по смисъла на Търговския закон, а след това допълнителната разпоредба изрично се казва, че това са свързаните лица по смисъла на Закона за конфликт на интереси. И тук има противоречие, кой от двата закона се прилага, тъй като се препраща към два различни закона. А знаете, че Закона за конфликт на интереси, там понятието за свързани лица е много фалшиво. И в случая се премахва по смисъла на Търговския закон, а остава в допълнителната разпоредба, че свързани лица са тези, които са по Закона за конфликт на интереси.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Народни представители, които желаят да вземат отношение по темата? За военна полиция има въпрос господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз ви казах, че това предложение е на Министерство на отбраната. Те са преценили, че е хубаво да има информация военна полиция във връзка с обществените поръчки. Щом касаят националната сигурност сигурно има квалифицирана информация.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Тагарински ли иска думата.
МАРИО ТАГАРИНСКИ: Учудвам се за военна полиция, а не примерно представител на ДАНС от сектора, който се занимава с висшето военно контраразузнаване. Те нямат отношение към военната полиция, към обществените поръчки, класифицираната информация. Това е практика и е било практика, представители на съответната служба, обикновено това е било преди военното контраразузнаване имат отношение да контролират. И това им е вменена функция, да защитават националната сигурност, както и на Националната служба за сигурност, които сега са обединени в ДАНС. Тоест в ДАНС има сектор, който се занимава с дейността на бившето военно контраразузнаване. Тоест, нормално е да бъдат такива. Защото военна полиция има съвсем други функции. Отворете закона и ще видите. Да не ги наричаме само КАТ, но имат и други функции – охранителни и т.н, но не по отношение защитата на националната сигурност и на класифицираната информация, доколкото си спомням. Ако някой е променил.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иван Иванов поиска думата.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, ние и без това отложихме един член от закона. Правя предложение да се отложи и този параграф и на следващото заседание да дойде представител на Министерство на отбраната, който е поискал да се включи този текст, за да ни обяснят, защо военна полиция трябва да бъде указана като страна, която да участва в договарянето на всякакъв вид поръчки. Нека дойде тук да ни кажа, не може така да гласуваме, защото те са поискали.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Аз предлагам напълно да не правим изменение и допълнение в Закона за отбраната и въоръжените сили, а да си отиде там и да се направят там измененията и допълненията. Не радикален, а реален, истински за да може да се обсъди от Къомисията по отбрана и да се вземе решение от водеща комисия. Ние правим изменение в закона, заради военната полиция. Няма да се съглася много със свързаните лица, но ще прочета, може и да е полезно. Смятам, че в редактирания текст е отпаднало. Не знам защо юристите казвате, че не трябва да отпадне. Предлагам да гласуваме да не го разглеждаме изобщо и да си отиде в Комисията по отбрана и да си го разгледат там.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, има предложение за отлагане. Има ли обратно предложение господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз доколкото знам ДАНС са отказали да бъдат в тези комисии. Оттеглям ал.6.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Николов оттегли ал.6, което според мен е правилно от негова страна.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Ал.2 отпада в предложението на текста, значи оттегляш цялото предложение. Ал.2 отпада в редакцията.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: При това положение колеги, подлагам на гласуване предложението на господин Николов, без ал.6. Защото след това работната група отхвърляме текста на вносителя.
Подлагам на гласуване предложението на господин Николов без ал.6.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Оттегля ал.6, значи няма предложение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Аталай, запазва се сега действащия текст на закона, който е в същия смисъл.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 83, който става § 90.
Господин Николов оттегли своята ал.6, което означава, че в редакцията отпада ал.6.
Подлагам на гласуване редакцията без ал.6. Тази ал.6 е действаща в момента.
ИВА ЙОРДАНОВА: Ал.6 е действаща, но касае освен военна полиция правомощия и ДАНС. В случая господин Николов маха ДАНС и остава само “правомощия на военна полиция с разпореждане на министъра.” След като той си оттегля предложението, тогава трябва да се подкрепи предложението на Министерския съвет за отмяна на ал. 6. Няма такова правомощие. Защото сега погледнах в Закона за военната полиция, в предни параграф, който гласувахте. В чл.2 ал.2 т.9, която отменихте, тя е свързана с правомощия на военна полиция именно по обществените поръчки. И след като се отменят тези текстове, те няма да имат тези правомощия и може би в тази връзка Министерския съвет е отменил ал.6 на Закона за отбраната.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, идеята е да подкрепим предложението на Министерски съвет по вносител, за отпадане на ал.6.
Госпожо Павлова, съгласна ли сте с това предложение?
РАМАДАН АТАЛАЙ: Сега ако приемем предложението на Николов, ако не си оттегли цялото предложение, ние ще изменим Закона на въоръжените сили. Затова господин Николов, оттеглете си цялостното си предложение и тогава ще остане закона в стария си вид на въоръжените сили и няма да има никакви проблеми.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Павлова, госпожо Йорданова да се разберем. Министерския съвет е предложил отпадане на ал.6. А господин Николов е предложил в своето предложение тя все пак да остане. Това е ситуацията.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз не мога да разбера защо говорим за ал.6. Аз я оттеглих. Де факто ал.6 в Закона за отбраната и въоръжените сили по предложение на този закон отпада. Тоест няма да има нито ДАНС, нито военна полиция в тези комисии. Така че аз не виждам какво разискваме. Ако разисквате да остане и някой да я предлага, разбирам да го разискваме. Но аз вече съм си оттеглил предложението. Ал. 6 в Закона за отбраната и въоръжените сили се оттегля.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: За да се отмени ал.6 трябва отделно да проведем гласуване за това.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председател, трябва да не записваме, че работната група не подкрепя текста на вносителя. Защото сега точно подкрепяме текста на вносителя за отпадане на ал.6.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Тогава трябва да кажем, че работната група подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага редакция.
При това положение колеги, записваме следния текст: Работната група подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на § 83, който става § 90.
В тази редакция като стигнем до ал.6, пише, че се отменя, както е по вносител. Това ли е което трябва да се гласува.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се.
Отиваме до предложението на н.п. Емил Радев и Десислава Атанасова.
Работната група подкрепя предложението. Работната група предлага да се създаде § 91.
Желание за изказване и въпроси има ли? Госпожа Павлова, подкрепяте ли това предложение?
МИГЛЕНА ПАВЛОВА: Да, работната група е подкрепила това предложение, което всъщност се състои в промяна на Закона за защита на класифицираната информация, където се казва, че членовете на Комисията за защита на конкуренцията придобиват по право, правото да боравят с класифицирана информация по конкретните дела, по конкретните преписки.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Това е логично колеги. Давате си сметка какво би се получило, ако се откаже достъп на КЗК.
Желание за изказване на народни представители? Господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Има ли по други закони така бланкетно даване на достъп до класифицирана информация, без да се прави проверка. Би могло, ако се направи проверка. Ние сега без проверка им даваме право по дадените преписки да имат достъп до класифицирана информация. Нали така?
МИГЛЕНА ПАВЛОВА: Да.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Има ли други прецеденти по други закони, на които всеки който е член на някоя комисията му се дава право до класифицирана информация.
ИВА ЙОРДАНОВА: Това е едно допълнение в чл.39 на Закона за защита на класифицираната информация, където се дава право на членовете на КЗК, така както в момента е дадено на съдиите от Конституционни съд, съдии, прокурори, адвокати, следователи по конкретно дело, включително и тук ще бъде така. Идеята е за да може, тъй като там има много кратки срокове. По ЗОП е тридневен срока за разглеждане на преписките, идеята е да може делото да бъде предоставено на всеки един член на КЗК, а не само на един, двама, които имат разрешен достъп. Още повече, че тук става дума за специални поръчки и нивото може би ще трябва да е строго секретно.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз се извинявам, но ми се струва, че този въпрос трябва малко да се обмисли. Ако ще трябва да се прави проверка на членовете на Комисията, дали имат достъп или нямат е един въпрос. Ако се окаже, че някои от членовете на Комисията примерно няма как да получи такъв достъп, ние как така изведнъж с едно решение приемаме. Защо тогава даваме тази възможност само на тази комисия. И в други комисии има дела, които се разглеждат.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Това предложение господин Тагарински е на колегите Емил Радев и Десислава Атанасова. Ако има някаква възможна логика, логиката е следната. Те вършат работа подобна на съда и както съда получава автоматичен достъп до класифицирана информация, те да имат същия режим при положение, че вършат на практика същата работа като естество. Въпросът на господин Овчаров си го задавахме и аз и вероятно и други хора.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз съм съгласен че вършат някаква такава работа. Обаче все пак става дума за национална сигурност. Става дума за сделки, които са от ключово значение за националната сигурност и до които имат достъп само определен кръг лица. А ние сега си даваме бланкетно някакво разрешение на всеки, който се занимава с нещо да има достъп до класифицирана информация.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Тагарински.
МАРИО ТАГАРИНСКИ: Как гарантираме конвенционалността. В смисъл такъв. Те имат достъп, но нищо не ги ангажира да запазят тази конфиденциалност. Подписва се декларация. Дори когато имаш достъп, когато прочетеш такива документи ти се подписваш получил, предал и поемаш ангажимента да не разпространяваш, с угроза да бъдеш наказан по съответния член от Наказателния кодекс. Как се гарантира конфиденциалността. Тоест, даваме им достъп. Логически е така. Но дали не противоречи на Закона за защита на класифицираната информация. Тук трябваше да има становище на ДАНС, на Комисията за защита на класифицираната информация. Дали е допустимо, тъй като закона е специален по отношение на всички закони. И ако нямаш достъп, ти нямаш достъп просто. Не може да получиш достъп до такъв документ, ако не си получил по надлежния ред. Аз не знам в съда да се получава достъп до класифицирана информация изобщо. Не съм убеден в това нещо. Това противоречи на закона.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз имам към госпожа Хубенова и госпожа Павлова следния въпрос. Колегите Радев и Атанасова са го предложили с ясното безпокойство как ще си свърши работата един комисар, ако не получи достъп. Въпросът е защо да не преминат на проверка в началото и ако някой не премине проверката, просто трябва да бъде сменен. Това е положението. Какво толкова ви притеснява този вариант. Прави се проверка на всички комисари, които получават за определен период достъп до класифицирана информация и ако някой не мине теста се сменя. Това защо толкова много ви притеснява?
ЖУЛИЕТА ХУБЕНОВА: Доколкото виждам, то е само за делото и само за преписката, която ще разглеждат. На същия работят съдиите, на същия принцип работят адвокатите, следователите и т.н. Така че не виждам да има някакъв проблем.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Това което казват вносителите колеги е достъп до информацията по конкретната преписка, по конкретния доклад.
Господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз пак се извинявам, в дадената ситуация сравнението със съдебната система е малко не съвсем коректно. Там става дума за неща, които са се случили в някакъв период от време, който е отминал. Информацията може би не е толкова актуална. Все пак става дума за тесен кръг от хора, които са така да се каже свързани постоянно. Ние обаче тук не коментираме въпроса с администрацията на Комисията по конкуренция, която на практика ще прави проучванията по тези дела.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Те минават проверка господин Овчаров. Вече сме го гласували.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Те минават проверка. Каква е логиката, администрацията минава проверка, членовете на Комисията, които постоянно на практика се занимават с това, те няма да минават тази проверка. Според мен, става дума за сделки, които са топ секрет, както се казва. Всяка обществена поръчка се обжалва.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, въпросът е много важен и има още едно измерение. Представете си гласуваме състава на КЗК. Всички минават проверка и част от тях не получават достъп. Ние имаме ли процедура да ги сменим след това? Те са мандатни. Те са гласувани за определен мандат. След това минават проверка. Не получават достъп до класифицирана информация. Ние какво правим тогава? Не може да ги сменим.
Господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, аз мисля, че получаването на допуски е индивидуален акт за всеки член на Комисията за защита на конкуренцията. Не може бланкетно да кажем, че всичките членове, дори и тези които нямат допуск имат права да участват в това разследване.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз ви предлагам, така и така отложихме текстове, колеги, въпросът е много сериозен, да потърсим консултации може би с Правното министерство. Да не се окаже примерно, че Правното министерство не е на ясно с този директен достъп, който сме дали. И с Цвета Маркова да потърсим контакт. И това да бъде направено, разбира се от Министерство на икономиката. Така и така отложихме доста текстове.
Господин Овчаров кажете.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Още един аргумент за различията между съдебната система. Там дадения съдебен състав или дадения следовател или дадения адвокат се занимават с един казус. Тук членовете на Комисията ще разглеждат всички казуси. И тези по които са наблюдаващи и тези по които са просто членове на Комисията. Тоест всичко, което влиза в комисията на практика ще минава през тези членове. И те няма как да бъдат с достъп само за едното дело. Те ще бъдат за всички дела с достъп. Така че ако ще бъдат с такива дела, да им сложим някакво изискване или да направим някакъв съкратен състав на тази комисия, която се занимава със секретните дела. Такъв общ достъп за мен е абсолютно неприемлив.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Единственото решение госпожо Павлова и госпожо Хубенова, което сега мога да предложа, макар че трябва доста да се помисли е преди избора на комисарите, макар че това вече е приключило, тогава да минава процедурата по достъп до класифицирана информация. Иначе в момента те са избрани с мандат. Какво правим?
Правя формално предложение за отлагане на гласуването по § 91 по новата номерация и с настоятелна молба, Министерство на икономиката да организира консултации с госпожа Цвета Маркова и с Министерство на правосъдието. Поискайте от тях становище.
Заповядайте госпожо Павлова.
МИГЛЕНА ПАВЛОВА: Господин председател, бих искала да ви информирам, че такова съгласуване беше направено с госпожа Цвета Маркова и тя не възразява относно предложените текстове. С Комисията е съгласувано.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Направете го и с Министерство на правосъдието госпожо Павлова.
Господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз се извинявам, но не знам дали вече е § 64 или § 65, но там пишем.
Когато поръчката съдържа или изисква класифицирана информация, включително еди коя си, членовете на Комисията за защита на конкуренцията, които участват в производството по разглеждане на преписката трябва да имат разрешение за достъп до класифицирана информация, съгласно еди кой си.
И изведнъж тук забравяте собственото изискване на закона и ги пускате и следователи и членове на Комисията.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Ако го отложим този текст, ние трябва да искаме от някой становище с цел да може да си изясним нашата позиция. Ако Цвета Маркова го е дала това становище, по-добре сега да решим какво правим, отколкото да отлагаме текста. Проблемът стои според мен по следния начин. Ако всички комисари решат да искат достъп до информация и не им се даде, то в този случай трябва да се сменят комисарите. Само заради специалните поръчки, а те имат мандат и се наблюдават от Европейския съюз. Това е проблема. Аз казвам казуса, ако всички не получат.
МАРИО ТАГАРИНСКИ: Ако те имат отказ за достъп до класифицирана информация, значи те нямат качества да бъдат комисари в такъв важен орган в България. Те не са такива.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Тагарински, аз смятам че сте прав, но няма процедура да ги сменим.
МАРИО ТАГАРИНСКИ: Това че няма процедура е нещо, което е недостатък на закона по който те се избират. Трябва да има такава процедура.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Напомнят ми от Юридическия отдел, че ситуацията е по-сложна. И понеже се взима решение с мнозинство трябват четири комисаря Ако четири не получат достъп до класифицирана информация, не може да мине нито едно решение. Нали си давате сметка. И за да не влезем в такъв капан е предложението. Въпросът е колеги, от кого може да поискаме становище, ако Цвета Маркова се съгласи с този текст?
Има ли предложения за отлагане на текста? Господин Иван Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Предлагам господин председателю текста да бъде отложен и да се проведат повторни консултации като се заяви нашата позиция и нашите възражения и съмнения. Защото иначе ние ще поемем отговорността, че хора не получили достъп до такава информация ще разполагат с нея, с всички произтичащи от това неща.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз съм съгласен да го отложим. Въпросът е това време в което сме отложили, за да вземем някакво информирано решение, от кого трябва да поискаме такава информация. В смисъл доколкото разбрах при Цвета Маркова нямало проблем. Откъде другаде да искаме. Нека да кажем, за да може да поискаме тези становища.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Тагарински, госпожа Павлова ни информира, че госпожа Цвета Маркова е дала положително становище. Така ли е госпожа Павлова.
МИГЛЕНА ПАВЛОВА: Бих искала да допълня, че това са текстове, които са въпрос на национално решение. Няма проблем. Списъкът на лицата, които получават такъв достъп по право и само във връзка с конкретните преписки да бъде разширен с членовете на Комисията за защита на конкуренцията във връзка с вменяването им на новите функции по закона.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Агуш поиска думата.
АРИФ АГУШ: Имате ли го в писмен вид това становище? Може ли в писмен вид да го вземем и да го дадем на Комисията?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Павлова, наистина представете ни, ако трябва и за следващото заседание, на Секретариата, да видим това писмено становище.
Има предложение от колегата Иван Иванов за отлагане на текста и искане на становище от Министерство на правосъдието и на отбраната. Кажете господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Според мен има логика да се поиска становище от тези структури, които реализират такива обществени поръчки. Това е Министерство на отбраната. Това е според мен Министерство на вътрешните работи. Министерство на икономиката, доколкото схващам не се занимава с реализацията на такива проекти. Но така или иначе там са тези органи по даване на разрешение за осъществяването на подобни сделки и двойните употреби. Така че поне тези органи трябва да бъдат сезирани.
Това което казва госпожа Павлова може би е вярно, но аз се страхувам, че може би Цвета Маркова не е схванала, че не е случая, както в съдебната система. По едно дело работят двама или трима човека и ние на тези двама, трима човека по това дело им даваме възможност. Тук на практика всички членове на Комисията ще вземат решение по този въпрос и те всичките трябва да имат достъп до класифицирана информация. И не толкова по даденото дело и т.н., а въобще, за да осъществяват работата си по специалните поръчки, те трябва да имат достъп. И тук трябва да се помисли как да се направи работеща цялата тази работа.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добре, отлагаме тази точка поне от моя гледна точка, аз ще гласувам така. Но искам да обърна внимание, че още на първо четене в тази Комисия, лично аз обърнах внимание, че трябва да изискваме от всеки един от комисарите достъп до класифицирана информация. Явно това стоеше като проблем още тогава и сега в момента нищо не изясняваме. Моля ви от Агенцията и от Министерството, ако се даде становище или от Цвета Маркова или от някои от тези ресорни министерства във връзка с това, че не трябва да разглеждат комисарите, искам да изясните казуса. Ако повече от половината комисари не получат достъп, какво се случва?
Ние трябва да го опишем в закона. Иначе остава празнота.
МИГЛЕНА ПАВЛОВА: Това е текста, че те получават по право, както съдиите във Върховния административен съд, които ще гледат като втора инстанция тези преписки. Знаете КЗК е първа инстанция при разглеждане на споровете, Върховния административен съд е втора инстанция. Както върховните съдии имат право на достъп по закона, но пак ви казвам, само за конкретните преписки, които гледат, аналогичен е текста, който се предлага и в момента. Да се допълни с членовете на Комисията за защита на конкуренцията. Всички те да имат такъв достъп, без проучване по право само за преписките, които разглеждат. Аналогично на съдиите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, има предложение за отлагане на § 90 в доклада, който става § 91.
Който е за отлагане, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма въздържали се.
Приема се. Отложихме текста.
Нека да се разберем, госпожо Павлова, вие поискайте от Министерство на отбраната и Министерство на вътрешните работи, аз държа и на Министерство на правосъдието, а и от госпожа Цвета Маркова становище по този текст, за да бъде максимално чисто положението. Помолете за кратки срокове за отговор.
§ 84. Предложение от н.п. Емил Радев и Десислава Атнанасова. Досегашния § 84 става § 85.
Работната група не подкрепя предложението. Работната група предлага § 84 да отпадне. Тоест датата 1 март, очевидно е невъзможна.
И тук не трябва ли да се сложи текст, че е от датата на обнародване в Държавен вестник. То се знае. Важи общия ред.
Който е за отпадане на § 84, моля да гласува.
Гласували 18 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма въздържали се.
Приема се.
Предложението на Емил Радев и Десислава Атанасова, което не се подкрепя.
Който е за това предложение, моля да гласува.
Гласували “за” няма.
Който е за отпадане предложението на Емил Радев и Десислава Атанасова, както предлага работната група, моля да гласува.
Гласували 18 “за”
Против? Няма. Въздържали се? Няма въздържали се.
Единодушно се приема предложението за отпадане на предложението на Емил Радев и Десислава Атанасова.
Благодаря на нашите гости.
По втора точка
Минаваме колеги на втора точка.
Гости: Министерство на икономиката, енергетиката и туризма
Делян Добрев – заместник-министър
Николай Налбантов – директор на дирекция “Енергийни политики, стратегии и проекти”
Светлана Маринова – началник отдел в дирекция “Правна”
Министерство на регионалното развитие
Инж. Красимир Петков – заместник-началник ДНСК
Министерство на околната среда и водите
Христо Стоев – главен експерт в отдел “Стратегии и програми на околната среда”
Райна Ангелова – държавен експерт в отдел “Стратегии и програми на околната среда”
Министерство на финансите
Красимир Сивев – началник отдел “Процесуално законодателство”, Дирекция “Данъчна политика”
Държавна комисия за енергийно и водно регулиране
Андон Роков – член
Евгения Харитонова – член
Национална електрическа компания
Аглика Тодорова – ръководител отдел в управление “Правно” и колеги
Електроенергиен системен оператор
Кирил Иванов и колеги
Агенция за метрологичен и технически надзор
Ангел Ангелов и колеги
Българска фотоволтаична асоциация
Николай Газдов и колеги
Българска ветроенергийна асоциация
Себастиян Ньотликс и колеги
Асоциация на производителите на екологична енергия
Велизар Киряков и колеги
Български енергиен форум
Иван Хиновски
EVN България
Калина Трифонова
Е.ОН България
Пламен Стефанов – старши вицепрезидент “Централни функции”
ЧЕЗ България
Мария Йовчева
Българска търговско-промишлена палата
Николай Кискинов
КРИБ
Петър Андонов
Камен Колчев и колеги
Скай Солар България Ко ЕООД
Десислав Горанов и колеги

Започваме със закона за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
По наименованието желание за изказване? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Четирима въздържали се.
Приема се заглавието.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Аз няма да участвам в гласуването, поради конфликта на интереси.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Предложение от н.п. Валентин Николов, Диан Червенкондев и Пламен Русев.
Създава се нов § 1.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група предлага да се създаде нов § 1, който виждате на стр.1.
Желание за изказване или въпроси от страна на народните представители? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Двама въздържали се.
Приема се.
Господин Аталай не го броим в гласуването.
Предложение от н.п. Ариф Агуш, който господин Агуш аргументира на нашето изнесено заседание.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Предложение от н.п. Иван Иванов.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група предлага да се създаде нов § 2. Параграф 2 е в два варианта.
Вариант 1 и вариант 2. Имаше дебат. Имаше два варианта, дали насърчителните мерки да са по първа, втора и трета точки или само по първа точка. Фактически вариант 1 е по целия член и до 30 киловата и до 200 киловата и до 1,5 мегавата.
Вариант 2 е само до 30 киловата.
На нашето изнесено заседание имаше голям дебат, докъде да бъде отворена тази врата.
Така че по двата варианта ще помоля народните представители да кажат своето становище.
Господин Червенкондев заповядайте.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Господин председател, уважаем колеги, на работната група коментирахме и предложението на колегата Иван Иванов, стигнахме до конкретни редакции. Но тъй като при последващ прочит на закона и за определението за биомаса, ние имаме в момента действащи текстове, в които биоразградимите отпадъци от сметищата са част от тази биомаса. Ние имаме конкретни текстове с преференции. И затова, ако вкараме в момента такава нова точка 8, според мен ние ще вкараме едни сериозни проблеми от гледна точка на това, че все още сепарирането на отпадъците в сметищата не са достатъчно коректни, а за да отчитаме едно коректно производство на енергия от ВЕИ, ние трябва да имаме наистина само биоразградими отпадъци. Ако се оползотворяват изцяло отпадъците за производство на електроенергия и топлоенергия, според мен те попадат в клаузите на Закона за енергетиката, в който си има преференции за високо ефективно комбинирано производство.
В момента според мен ще има едно много тежко и трудно отчитане на статистически произведените количества енергия от биомаса и съответно и от отпадъци.
Така че моето предложение е да отпадне т. 8.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да чуем господин Добрев по този въпрос. Господин Добрев, смятате ли, че е рационално предложението на господин Иванов да остане или да отпадне. Смятате ли, че излизаме извън обхвата на закона за ВЕИ, както смята господин Червенкондев, включвайки биоразградимите отпадъци. Заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря господин председател. Аз първо искам да коментирам, ако ми позволите, предложението на господин Агуш, защото то е в същите два варианта, които четем. Според нас е по-коректно да остане само точка първа от ал.2. Става въпрос само за обектите до 30 киловата. Защото 30 киловата инсталация от фотоволтаици върху покрив означава около 700 – 800 квадрата покрив. Докато 200 киловата означават около 4 декара покрив. Не е малка инвестиция, такава каквато ние искаме да насърчим. Така че с оглед на притесненията, които споделихме и на изнесеното заседание във Велинград и с оглед на това, че 200 киловата е една значителна инвестиция, подкрепяме вариант 2, в който при достигане на националната цел за ВЕИ, а преференциите да продължат, единствено по отношение на най-малките инвестиции, тези до 30 киловата.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, за вариант 2 става въпрос за биоразградимите отпадъци.
Ако искате докато вие се консултирате господин Тагарински и господин Агуш да чуем преди това. Господин Тагарински заповядайте.
МАРИО ТАГАРИНСКИ: Тук се поставят под един знаменател, говорим за биоразградими отпадъци. За биомаса основния ресурс, с който ние разполагаме, това е тенденцията в цял свят, да се рециклират отпадъците. Да не говорим за България, където ние имаме огромни количества пакетирани отпадъци, които разнасяме из цялата страна. Благодарение на една глупост, на една технология, която никаква работа не върши. Изгарянето е най-неефективния начин. Има биотехнологии, които разграждат тези отпадъци в едно сметище. Обема на отпадъците в един град като София, минимум 40 – 45 процента, в зависимост от икономическия ръст на държавата и стандарта на живот, една голяма част са биоотпадъците или биомасата от хранителни отпадъци предимно.
Таксата за сметище във всички държави от европейския съюз вече на тон е около 50 евро. В България не знам колко е в момента, но е не повече от 10 – 15 лв., ако е стигнало и толкова. Но ние сме задължени да приведем нашите такси в съответствие с европейските такси.
Тоест една голяма част от това, което се получава като биомаса, говорим за отпадъци от хранителни продукти има в момента и съществуват достатъчно технологии и те са достъпни и високо ефективни, които произвеждат биометан, без изгаряне на тези отпадъци и замърсяване на околната среда и произвеждане на въглероден двуокис и съответно повече емисии.
Така че от друга страна, другата биомаса, както има случаи в страната се сади например слонска трева. Там където се засади слонска трева нищо друго не може да поникне след това. Ние унищожаваме по този начин плодородната почва. Мнението на Организацията по земеделие и прехрана е, че е престъпно, меко казано, когато голяма част от населението на земята страда от глад, плодородни земи да се засяват със съответните култури, от които да се произвежда гориво. След като ние тънем в биомаса и други продукти, които могат да бъдат рециклирани. Тъй като по метода на перолизите и старите гуми, пластмасите могат да бъдат обратно преработени в съответните суровини. Петрол или директно горива, които могат да бъдат използвани. И много големи корпорации работят по този въпрос. Има вече достатъчно технологии и включително и в България.
Така че по някакъв начин, като говорим за възобновяеми източници, основния източник е рециклирането на отпадъци. И в цял свят това се прави. Това е тенденцията. И би трябвало по някакъв начин това да се отличи и това е бъдещето в рамките на следващите години. В България за съжаление няма заводи за сепариране. Имаме само един единствен и той е във Варна. Във Варна е най-добрия. В Пловдив не е толкова добра като технология. И там се сепарират отпадъци, но след това не се преработват. Естествено, че рано или късно това нещо ще започне да се случва. Надявам се и в София скоро да се случи.
По този начин ние трябва да заложим в закона за възобновяемите източници сериозно стимулиране, не толкова на другите по-популярни технологии, но и на тези тук в тази точка, в този § 2. Става въпрос за това. Мисля, че ние го бяхме заложили в закона и беше определена съответна цена, която би стимулирала производството директно на електроенергия от биогаз например. Това искам да кажа. Трябва да имаме предвид тези тенденции, които в момента са се случили и съществуват като технологии. Това че не са достатъчно популярни е вече съвсем друг въпрос. Но трябва да ги познаваме и да знаем, че ние специално като държава имаме сериозен проблем с отпадъците. И трябва по някакъв начин да започнем да стимулираме това. И трябва да заложим на чисти технологии, които не отделят съответно въглеродни емисии. А не да се чудим как да ги складираме въглеродните емисии в нашите пещери и други такива места, което е доста рисковано все още като технология и не показва своята ефективност.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Агуш поиска думата.
АРИФ АГУШ: Благодаря ви господин председател. Аз продължавам да си поддържам моето предложение да бъде включен в пълен размер чл. 24, включително и втора точка, там където е до 200 киловата. А казах във Велинград, казвам го и тук, че това е българската компонента в този закон. Този закон изцяло е за чуждите инвеститори. Нямаме български инвеститор с някакви големи мощности. До 200 киловата, това са фермерите, това е средния бизнес и мисля, че трябва да остане. И апелирам към всички колеги, това да бъде подкрепено и да остане. Целия закон чл. 24 е българската компонента. Нямаме друго нещо с което може да подкрепим българския бизнес.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Агуш, освен втория компонент, вие вкарвате и третия компонент до 1,5 мегавата биомаса, за да е ясно за колегите. Тоест, има три компонента.
Господин Добрев, по предложението на господин Иван Иванов, Министерство на икономиката как се произнася.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин председател, такава цена и в момента се определя. Ние когато приехме закона април месец миналата година в един от случаите, що се касае за цената за биомаса въведохме едва ли не формула, по която ДКЕВР да изчислява е тази цена. Сега разширяваме обхвата на това изключение, което направихме, защото това трябва да се разглежда като изключение. Не е нормално в един закон да пишем с какви проценти и по какъв начин регулатора ще определя цената. Той си има методологии, по които го прави това нещо.
В момента се опитваме да разширим обхвата и да въведем и други технологии и други възобновяеми източници, с които да завишим цената с определен процент. При положение, че тази цена вече е калкулирана октомври месец миналата година, ми казват от регулатора има такава цена и тя наистина е с около 30 процента по-висока. Едва ли е необходимо дори с повече от 30 процента в закона да записваме такова изискване. По скоро ние подкрепяме предложението. Още повече биоразградимите отпадъци те до известна степен могат да се считат и като о биомаса, част от т.7. Защото в т.7 пише произведено от биомаса от отпадна дървесина и други.
В преходните и заключителните също е пояснено, че се включва.
Що се отнася до предложението на господин Агуш, абсолютно съм съгласен, че по този начин ще стимулираме българския бизнес малки и средния, но още веднъж повтарям, че 30 киловата са точно малките и средните фирми, а 200 киловата са по скоро доста сериозни инвестиции. Много малко производствени сгради има в България с такива покривни площи от по 3 – 4 декара покрив.
И нашето опасение е, че ако приложим целия чл. 24, за да постигнем нашата национална цел, ние може да имаме хиляди проекти попадащи в тази категория и това да ни доведе до не добър край.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги очертават се два дискусионни въпроса. Господин Иванов иска да си защити вероятно предложението.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, аз противно на очакванията съм с намерение да си оттегля предложението. И то е защото прочетох много внимателно в допълнителните разпоредби определението за биомаса. И ако то се прилага в неговата цялост, то би трябвало да обхваща предложението, което аз направих. Защото там е записано, че биомасата е биологично разграждаща се част от продукти, отпадъци остатъци от биологичен произход, от селското стопанство, горското стопанство, свързаните с тях промишлености. Рибното стопанство, както и биологично разграждащата се част от промишлени и битови отпадъци. Което наистина обхваща биоразградимите отпадъци за които аз правя предложение.
Ако Министерството потвърди, че по този начин ще бъде прилаган този текст от закона, където биомасата не се разбира само от горското стопанство биомаса, а в цялото съдържание на тази допълнителна разпоредба, дефиницията в допълнителната разпоредба. Считам, че тогава действащия текст на закона изчерпва моето предложение и си го оттеглям. Мисля че има потвърждение, че така се разбира дефиницията биомаса.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Иванов, аз мисля, че текста е доста ясен. А вашия въпрос е все едно да ни питате спазваме ли законите в тази държава. Спазваме ги. Не бихме си позволили да нарушим тази разпоредба. Доказателство за това е, че Регулатора още октомври месец точно така е определил цените.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Предложението е оттеглено. Така че колеги остана един единствен въпрос. Като гледате двата варианта 1 и 2, в двата вариант има само нова ал.6. Всичко останало го няма.
Единият вариант е целия чл.24 т.е. до 30 киловата, до 200 киловата и до 1,5 мегавата е първия вариант, който вариант се предлага от господин Агуш, но не се подкрепя от Министерство на икономиката.
Отиваме на втория вариант, който касае чл.24 т.1, което е до 30 киловата.
Какво означават тези текстове? Преференциалните цени за кои видове производства продължават да важат след изпълнението на критериите и на Европейския съюз на практика. Тук за това говорим. Това са двата варианта.
По двата варианта чухте Министерство на икономиката, чухте господин Агуш. Кой от двата варианта?
Господин Иванов заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, Министерството защитава да бъде уважена само т.1 от чл.24. Да, но малко по-късно, когато разглеждаме чл.24 ще видим, че в самата точка първа, вносителя прави изменение и я стеснява допълнително. Защо? Точка 1 на чл.24 говори за общо инсталирана мощност до 30 киловата, които се предвижда да бъдат изградени върху покриви и фасадни конструкции на сгради и върху недвижими имоти към тях в границите на урбанизирани територии.
Изведнъж в предложението, което прави вносителя за изменение, изчезват недвижимите имоти към тях. Аз питам. Каква може да бъде логиката, ако едно домакинство реши, освен върху покрива или фасадата, да инсталира слънчеви панели или ветрогенераторна инсталация в рамките на своя имот, двор. Защото ние говорим тук изрично, че се касае само за границите на урбанизирани територии. Това не са ниви, не са пасища. Касае се за двора на един имот. Защо може само върху покрива, а не може в рамките на дворното място. За мен тук е необяснима логиката на вносителя. Искам да го чуя ясно.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Това е въпрос към Министерство на икономиката господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин председател, идеята която сме приели миналата година със закона бе много благородна, както господин Иванов каза. Мислехме, че тези инвестиции ще бъдат върху покриви на сгради в дворните места. Оказа се, че над 90 процента от тези инвестиции са на земеделски земи с променено предназначение. Защото когато промениш предназначението на една земеделска земя, тя се третира урбанизирана територия. Тя е изцяло извън населеното място. И в много от случаите въобще не е близо до разпределителната мрежа. Така че смисъла на това, което ние имахме предвид се загуби.
Затова единствения начин по който решихме, че може да се реши трайно този въпрос, защото в ЗУТ няма по-добро определение кое е границите на населеното място и да кажем в границите на населеното място, в дворовете на хората и върху къщите на хората. Затова сме предложили да отпадне и върху недвижими имоти. Опорочава се идеята, като на една празна нива се прави една конструкция от 5 квадрата, а останалите два или три декара се покриват със слънчеви панели след промяна предназначението.
Имаме множество примери. Това се случва масово в момента и не мисля, че това е бил смисъла на идеята на законодателя.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, това което казва господин Делян Добрев е приложение на поговорката, че “покай сухото ще изгорим и суровото”. Защото с какво са виновни хората, които живеят в градове и в къщи и имат място на двора да си поставят такава инсталация, понеже има злоупотреби, които са допуснати и то злоупотреби допуснати от държавни учреждения, които са променили статута на някоя земя и всички останали ще бъдат лишени. Значи, ние трябва да се съобразяваме със закононарушителите и всички почтени граждани на страната да бъдат третирани като престъпници и затова не трябва да им се разрешава и на тях. Това е първото.
Второ, като казвате, че по два, три декара ги покриват със слънчеви панели. Нали разбирате, че тогава не могат да попаднат в разпоредбите, че трябва да бъдат до 30 киловата. Нас не ни интересуват 200, аз говоря за т.1. Точка 1 е до 30 киловата. А 30 киловата е площ, колкото на един покрив на къща. С други думи в двора ако е, той освен това не може едновременно. Има случаи когато той може да предпочете на двора, може да предпочете на фасада, ако е някъде на калкан и от другата страна е незастроен и да използва калкана. Може да бъде на покрива, но нека да дадем възможността тези 30 киловата в урбанизираните територии, те да преценят. Никой няма да промени предназначение на нива или на ливада или нещо подобно, за да инсталира само 30 киловата. Той не попада в точка 1. Ние имаме там ясно ограничение.
Считам, че не трябва да отпадат дворните места.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Не става въпрос за нарушители, които държавата не може да хване и затова да променяме закона. Това, което ви обясних е по закон. Не се нарушават разпоредбите. Промяната на предназначението и урбанизираната територия се дава по законен начин, не по незаконен. Всичко се извършва законно. Въпроса е, че прилагайки текста, така както сме го записали означава, че на една поляна може също да се направи една постройка от 5 квадрата и до нея да бъдат разположени след промяна на предназначението тези паркове.
Що се отнася до това колко е 30 киловата много или малко, аз ви казах в началото, че това е около 800 квадрата до 1 декар място. Така че 30 киловата не е като на 30 квадрата покрив да се сложат 30 киловата, а е по скоро 30 пъти повече.
ИВАН ИВАНОВ: Току що бях посъветван за това, да не се пише тогава в границите на урбанизираните територии, а в границите на населеното място. При тази промяна на предназначението, те не попадат в границите на населеното място. И тогава мисля, че това ще бъде наистина добрия и разумен компромис между предложението за отпадане изобщо на тази част. Защото в другия случай действително е една рестрикция, която наистина не мога да одобря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Димитров и господин Иванов, мисля че това е добра идея. Ние първоначално обсъждахме точно такава идея да бъде в рамките на населеното място. Тогава има възможност на къщите и в дворовете да бъдат разполагани, но само по отношение на 30 киловата, а не на 200 киловата.
ИВАН ИВАНОВ: Говорим за точка 1. Аз съм пунктуален в изказването си.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Проблемът който ни притесни, когато обмисляхме тази идея е как се третират индустриалните зони. Те част от населеното място ли са или не са.
ИВАН ИВАНОВ: Имам уверението, че населеното място е съвсем ясно записано в ЗУТ. Така че там няма място за злоупотреба.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Подкрепяме в такъв случай направеното предложение в рамките на населено място, вместо урбанизирана територия.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Червенкондев поиска думата.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря ви господин председател. Аз съм категорично против такава редакция по простата причина, че прекалено стесняваме обхвата на приложение на чл.24, особено за инсталации свързани с биомаса.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Говорим за тези до 30 киловата. само за т.1 на чл.24.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: За точка 1 говорим до 30 киловата, а считате ли, че вилните зони и вили са в територията на населените места. Определено не са. Именно тези изнесени индивидуални постройки извън населените места, там такива централи са необходими. Така че според мен не искам да се стеснява с обхвата населено място.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Кажете от Министерство на икономиката с вилните зони какво ще правим. Госпожа Костадинка Тодорова иска думата. Заповядайте.
КОСТАДИНКА ТОДОРОВА: Нека само да внеса едно уточнение. В индустриалните зони са предприятия, които правейки енергия могат да я разпределят при себе си. Целта на закона не е да се правят прекалено много проекти, при които да има голяма загуба по трасетата. Целта е да се използва точно този момент в индустриалните зони, в който собствениците на съответните предприятия могат да използват тази енергия при себе си, респективно остатъка да го дават в мрежата, за да има някакъв ефект. Това поначало в закона беше заложено в такава посока. И това е по-ефективното екологично производство на енергия, което е целта на закона принципно.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Киряков заповядайте.
ВЕЛИЗАР КИРЯКОВ: Само искам да внеса една яснота. Инсталирана мощност 30 киловата фотоволтаици означава, че правят 3 киловата. Да не се плашим от мощностите. На едно предприятие 200 киловата означава, че прави 20 киловата. А 20 киловата на най-малкото средно предприятие, което вземете ще му стигне за три струга. Тези 200 киловата звучи много голямо, но не е такова. Средното производство на фотоволтаична дейност са 10 – 15 процента. Малките ветрогенератори са същите. Така че дори и 200 киловата да сложи това предприятие, то въобще няма да отдаде нищо на мрежата. Те няма да му стигнат даже на самото предприятие. Едно предприятие, което пече хляб само едната пещ му е 20 киловата. Така че ние 200 киловата, когато нашата Асоциация предложихме, предложихме 1 мегават, защото всъщност 1 мегават ще произвежда 100 киловата, което е за едно малко предприятие мощността, която то потребява. Така че тези 200 киловата всъщност са нищо. И 30 киловата на битов производител, той ще произвежда средно 3 киловата. Като си пусне бойлера и те свършиха. Той дори няма да има възможност да връща.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Не е така, защото този бойлер не работи цял ден. Той е електроенергия от 3 киловата. Говорим тук за инсталирана мощност и на всички ни е ясно за какво говорим. А никой не е против 30 киловата и 200 киловата. Говорихме за урбанизираните територии. Някак си се отвлече дебата в друга посока. Дали ако пишем населени места се включват вилните зони и индустриалните зони, ако се включват, мисля че е приемливо това предложение да се концентрираме върху това.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Това е въпроса, който постави господин Червенкондев. Ние хубаво ще запишем населени места, но да не се окаже, че част от вилните зони, които са подходящи за такива съоръжения да не се окажат извън обхвата. Но не сме стигнали още до това гласуване. Въпросът е, че Министерство на икономиката поне за залата да имате юридическа експертиза. Ако напишем населени места, точно какво означава. Между другото имаме представител на ДНСК тук. Той може ли да ни отговори на въпроса, ако запишем населени места, точно какво означава това.
ВЕЛИЗАР КИРЯКОВ: Населените места не включват вилните зони. Селищните образования се считат като населени места. Тоест, ако една вилна зона е селищно образование, тя е населено място. Само че много малко са тези. Така че вилните зони са извън селищните места. Друг е въпроса, че директна дефиниция мисля, че няма.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ако напишем, уважаеми колеги, населените места и вилните зони като терминология може ли да се справим.
Колегата от ДНСК може ли да ни предложите редакция, която да включи и вилните зони.
Господин Газдов кажете.
НИКОЛАЙ ГАЗДОВ: Може ли един кратък коментар. Възможно ли е да се направи едно разширение, което да не променя така зададения текст. Да остане урбанизирани територии и да се добави “и в дворове, в населени места и селищни образования”. Тогава мисля, че разширяваме дефиницията, доколкото това се отнася до целта на закона. Но не я разширяваме дотолкова, че да стават злоупотреби. Не знам дали юридически е възможен такъв запис, но мисля че той обслужва и двете желания на законотворците.
ВЕЛИЗАР КИРЯКОВ: Целта когато беше правен закона беше да стимулира битовите производители и предприятия да произвеждат енергия, която ще я потребяват. Ако сложим на вилите фотоволтаици, кой ще я потребява. Целта на чл.24, когато правихме закона и когато го внесохме това, целта беше за разпределената енергия. Става въпрос, тези фотоволтаици и малки ветрогенератори и всичко, което е по биомаса мегават и половина, да бъде монтирано там, където ще се потребява, за да може да облекчи мрежата. Така че ако започнем да мислим сега, дали някой кооперативен двор, който не е в населено място или някоя вила, че той ще бъде лишен от това да произвежда електрическа енергия, той там всъщност потребява само събота и неделя.
Така че целта е да стимулираме тези, които потребяват енергията. И затова казвам, че това е целта. Предприятията да сложат, те да я потребяват.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев усетих, че приемате подобна философия да остане само населените места.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Да, господин Киряков е прав. Във вилните зони не се потребява дори и толкова електроенергия събота неделя, защото там обикновено няма уреди, които консумират големи количества електроенергия. Светва се една лампа във вилата или нещо допълнително. Така че още повече и мрежите не са достатъчно развити във вилните зони. По скоро да остане населени места, както предложи господин Иванов.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Иска ми се да мисля, че събота и неделя все пак хората ще трябва да си светят с нещо или съответно да си потребяват някаква енергия и да не го разделяме за през седмицата или за събота и неделя. Идеята е наистина да има икономия от преноса, да има енергийна ефективност от системата и такива малки инсталации, да могат да се правят само за фасади и покриви. Това е моето предложение и държа на него. А не е въпроса дворовете. Да не продължаваме, че земеделската земя и в дворните земи стават все по-голямо национално богатство. Защо да ги употребяваме и пренаселваме с фотоволтаични инсталации. Нека да си останат покриви и фасади, както е по цял свят. И да не третираме вилни зони, да не третираме селски образования или населени образования. Това е моето предложение, защото всеки за събота и неделя има право да си е направил такава инсталация и да потребява такава енергия.
ВЕЛИЗАР КИРЯКОВ: Само едно допълнение. Когато говорим за до 30 киловата, не говорим само за фотоволтаици. Защото когато искате да сложите един малък ветрогенератор, много трудно може да го сложите на покрива, защото трябва да направите специални усилия. Може да го сложите в дворното си място, ако искате.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Чл. 24 не третират вятърната енергия.
ВЕЛИЗАР КИРЯКОВ: Чл.24 говори за 30 киловата.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Фотоволтаични инсталации до 30 киловата.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Това е важен въпрос. Господин Добрев, тези до 30 киловата могат да бъдат фотоволтаични, но могат да бъдат и вятърна мощност. Нали така. Възниква следния логичен въпрос.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Могат да бъдат всичко, което е възобновяема енергия може да произведе 30 киловата електроенергия.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Дори може да бъде и биомаса. Идва логичния въпрос. Ако ние забраним дворовете, това означава, че автоматично казваме, че е само за фотоволтаични. Защото перката на покрива става много по-скъпа, биомаса на покрива не ми е известна като технология.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Или ВЕЦ.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Да, или ВЕЦ на покрива също. Тоест, ако на практика оставим да бъде само на покривите, ограничаваме до фотоволтаиците тези 30 киловата, което според мен не е идеята на законодателя. Така ли е господин Добрев?
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Не е идеята, а аз се съгласих да бъде и в дворовете, ако обаче има ограничение, че става въпрос за населеното място или вилните зони, въпреки че може би първоначалното предложение е само за покриви и фасади, както господин Червенкондев каза, има по-голяма логика.
Благодаря.
ИВАН ИВАНОВ: Аз не мога да разбера. Това означава, че ние само соларни инсталации предвиждаме по чл.24. Нищо друго не може да бъде.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Връщайки се в първоначалната логика, защо тогава да дискриминираме населено место и други урбанизирани територии. Тези които са от населеното место, когато ходят на работа потребяват ли енергия? Не. Също продължава вятър да духа и слънцето да грее и да произвеждат енергия. Според мен прекаленото ограничаване на територията не е правилно и не е справедливо. Особено с логиката, видите ли те ходят само събота и неделя. Не съм съгласен.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Според мен и доколкото знам, тези малки инсталации няма как да бъдат включени към мрежата. Тоест, ако не се потреби от самия собственик на къщата, където са инсталирани и те произвеждат енергия, освен да нагряват жиците, какво друго ще правим.
ИВАН ИВАНОВ: Измервателния уред трябва да бъде реверсивен. Когато не потребяват до 30 остатъка влиза в мрежата.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин председател. Никой не потребява тази електроенергия, защото може да си купи по 170 лв. и да получи 480. Извинявам се 560 лв. така че никой не консумира тази електроенергия и тя влиза в мрежата. Нека това да бъде ясно.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги има следния въпрос за справедливостта. Въпросът със справедливостта е следния. Говорейки за до 30 киловата, дали е справедливо да кажем, че това важи само за фотоволтаични като кажем покриви. Аз това се питам пак и да изключим вятъра и биомасата. Някак си не е справедливо. Да кажем, че само за тези може да важи този принцип. Насърчавайки до 30 киловата трябва да насърчим всички. Да дадем възможност на всички, което включва дворовете.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз се съгласих с вас господин Иванов, господин председател.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Кажете господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, аз не случайно се спирам върху чл.24 с трите точки, защото ние сега ще гласуваме, дали да се прилага само върху първа точка или да се прилага върху трите, така както предлагаше господин Агуш.
Аз тук имам едно допълнително предложение. Нека вносителите се произнесат. Дълго мислих върху това. Имаше много предложения директно към мен, че втората точка реално е силно ограничителна. Искам да попитам вносителите. Не я предлагам в този вид, в който е записана.
Може ли например втората точка да бъде в този вид, в който е записана, но в края да се каже – “за собствени нужди”. Имаме ли ние основание, ако един собственик на сграда за производство или складови дейности или други дейности, които потребяват енергия да го лишим от възможността по съкратена процедура за собствени нужди, да се произвежда електроенергия, без да постъпва в мрежата.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Иванов, има тази възможност. Дадена е в чл.25. но тази възможност не се използва, заради икономическите причини, които ви обясних. Ние имаме право чл.26 ал.2 ме коригират колегите. Имаме право да запишем, че тази електроенергия може да бъде само за собствени нужди. Но ако го направим така, такива инвестиции просто няма да има. Защото икономическата логика се губи.
Ако може да дадем думата на представителя на Министерство на околната среда и водите, защото те имат да споделят с нас нещо по отношение на вятърните перки в дворовете.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте госпожо.
РАЙНА АНГЕЛОВА: Благодаря. По отношение на населените места и изграждането на ветрогенератори в дворните места, от екологична гледна точка това е неприемливо. Поради това, че се създава така наречения фликер ефект. Това е от въртенето ислънцето и т.н., които влияят зле за обитателите на съседните сгради. От друга страна там има и известен шум, което разбира се също не може да се пренебрегне. Да не говорим за различни електромагнитни излъчвания, които съпътстват подобен вид производство, затова считаме че е неприемливо логирането на ветрогенератори, в дворни места.
ВЕЛИЗАР КИРЯКОВ: Това е технология за ветрогенератори. Това е технология за която говорят за вреден шум, за електромагнитни излъчвания и т.н. Един малък ветрогенератор, който е 5 киловата, не е с такава перка. Има вертикални перки. Той не произвежда почти никакъв шум. Шумът му е по-малко от 20 децибела. При нас което е разрешено е 60 децибела и повече по Закона за шума. Няма никакви фликер ефекти от тези малки ветрогенератори. Нямат електромагнитно излъчване. Един двукиловатов е по-малко отколкото една пералня. Така че няма вредни неща.
И още нещо исках да добавя по отношение на този чл.24. Когато го писахме, целта когато внесохме това предложение беше следното. Не само тези, които правят големи паркове да могат да печелят от преференциалната цена. Целта която направихме беше за чл.24 и за 30 киловата и за 200 киловата е да дадем възможност на обикновения български гражданин и той да печели. Така че нека да не го отхвърляме само за собствени нужди. А обикновения български граждани и той да може да се възползва от това, от което се възползват чуждестранните инвеститори, които ще построят 100 мегаватов парк и ще имат преференциална цена.
Дори напротив, ние трябва да стимулираме точно тях с по-високи цени, защото те потребяват енергия и ще може българския гражданин да печели. Защото ние постоянно говорим, как да не вдигаме цената на електрическата енергия, защото българския гражданин нямал пари да я плаща. Да му дадем възможност той да може да произвежда и да печели, а не да говорим само за икономии.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев поиска думата. Заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Исках да кажа, че всеки изказващ се започва с това, колко е хубав член 24. Много е хубав чл.24, но тук изместваме дебата. Ние не отменяме чл.21. Ние просто казваме, че след като достигнем целта, която сме заложили към 2020 г. от ВЕИ-та ще продължим по чл.24 да даваме преференциална цена и се опитваме да определим точно на кого. Най-малките инвестиции са тези до 30 киловата. За това става въпрос в предложението на колегите.
НИКОЛАЙ ГАЗДОВ: Аз исках само да дам няколко факта и приключвам. Относно малките перки и малките фотоволтаични проекти и т.н. В Германия от 25 гигавата инсталирани фотоволтаични мощности, 51 процента са собственост на физически лица. Тоест, на фермери и граждани, на биологични единици, а не на корпорации. А 51 процента, това ще рече около 12000 мегавата са такива малки мощности.
Същото важи и за вятърните проекти и там мисля, че са 53 процента. Даже гигаватите не мога да ги цитирам по памет, но със сигурно са повече от фотоволтаичните мощности. Така че със сигурност към това трябва да се стремим.
Подкрепям напълно идеята за подсилване на този компонент, на малкия сегмент и е факт, че дори до 200 киловата говорим за инвестиция, която се равнява на апартамент и половина в София, ако се финансира изцяло със собствен капитал. 200 киловата струват по днешни цени около 300 000 евро. Тук наоколо в този район на София предполагам, че трудно може да си намери човек апартамент от 100 квадрата на тази цена.
Така че както каза и господин Борисов преди време, трябва да накараме хората да бръкнат в депозитите. Нека да го направим по този начин. Хем ще се грижим за екологията.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз съм съгласен с вас, но по-накратко. Аз ви предлагам да отиваме към процедура по гласуване.
Има две предложения. Господин Агуш си тръгна. Има два вариант. Господин Иванов си оттегли предложението. Въпросът е след 2020 г., тази преференциална цена, дали важи колеги само за тези до 30 киловата или важи за тези до 30, до 200 и до 1,5 мегавата. Това е първият въпрос. Това трябва да решат депутатите.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин председател, само ако ми позволите да доуточня. Не след 2020 г., а след постигане на целта до 2020 г., което може да се случи още догодина или по следващата.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: След постигане на целта. Това имах предвид. След постигане на европейските критерии, така да го наречем.
Има два варианта. Преференцията да продължава да важи само за тези до 30 киловата или да важи за всички по чл. 24.
Във вариант едно е да важи за всички. Вариант две, като отпадат текстовете на господин Иванов, това се уточнихме е да важи за тези само по т.1 до 30 киловата.
При демокрацията въпроса се решава по един единствен начин, гласуване.
ИВАН ИВАНОВ: Може да има вариант, който да важи за точка 1 и точка 2.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ако направите такова предложеине, може и такъв вариант да има.
ИВАН ИВАНОВ: Правя го.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Значи три вариант станаха. Да важи за тези до 30 киловата. Да важи за тези до 30 киловата и до 200 киловата. И третия вариант, да важи за тези до 30 киловата, 200 киловата и до 1,5 мегавата.
Кой от народните представители иска да важи за всички по чл.24.
Няма гласували “за”.
Отиваме на втория вариант предложен от господин Иванов.
Кой иска да важи от народните представители за тези до 30 киловата и до 200 киловата.
Гласували двама “за”.
Кой иска да важи за тези по точка 1 до 30 киловата.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Двама.
Това предложение се прие.
Разбрахте, господин Иванов, че си оттегли предложението.
Предложение от н.п. Валентин Николов, Диан Червенкондев и Пламен Русев.
Работната група го е подкрепила по принцип.
Работната група предлага да се създаде нов § 3, който колеги виждате на стр. 6, 7, 8, 9 и началото на стр. 10.
Ставаше въпрос за дейностите по монтиране. Нали отпаднаха всичките видове лицензионни режим, които предлагаха.
Текстовете са ясни, но искам да питам експертите изрично, всичките лицензионни режими ги махнахте. Махнахте ИСО и остана някакъв вид регистрационен режим.
Госпожо Маринова кажете дали ви задоволява тази редакция.
СВЕТЛАНА МАРИНОВА: Това е работа на депутатите. От юридическа гледна точка има няколко неточности, които ви предлагам да коригираме. По същественото е чл.20д, където ви предлагам да помислите върху вариант, наредбата да урежда реда за издаване на удостоверения вписани в регистрите, както и проверките. Докато обхвата и съдържанието на проектната документация, според това дали става въпрос за монтиране на съоръжения или за строеж ще се определя в съответствие с техническите изисквания към продуктите или със строителните документации. И няма нужда да създаваме тук такава делегираща норма за някакъв вид наредба, която сигурно би затруднила в последствие изпълнението. Тоест, аз поне не мога да се сетя как може да се направи проектна документация за всички видове съоръжения в наредба.
От тази гледна точка предложението е да се регулира с така посочения стеснен обхват на тази наредба, която да е наредба на министъра на икономиката, енергетиката и туризма по предложение на председателя на ДАМТН.
По отношение на предходния текст, в който имаше ал.11, чл.20б, в който е предвидено, че при преобразуване на регистрираното лице, регистрацията и придобилите с вписването права не преминават върху правоприемника А издаденото удостоверение се обезсилва. Предлагам ви този текст да отпадне. Тази ал.11 говори за преобразуване на регистрираното лице и че с такова преобразуване, придобитите с вписването права не преминават върху новоучредените лица. Издаденото удостоверение се обезсилва.
Няма нужда от подобна регламентация, защото тя в една известна степен би била вярна, а в друга не. Тъй като преобразуване е най-широката дума на Търговски закон. Преобразуване е както вливането и сливането, така и разделянето. Така че този въпрос ще се преценява от гледна точка на това, остава ли субекта или не остава. С всяко преобразуване преминават съответно, зависи от вида преобразуване и трудовите правоотношения. Тоест няма логика да пишем подобен запис, който да поставя администрацията в невъзможност да изпълнява нормата.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Маринова, да обобщим. Предлагате отпадането на ал.11. Не ви разбрах за чл.20д, какво предлагате.
СВЕТЛАНА МАРИНОВА: Предлагаме реда за издаване на удостоверение и вписване в регистъра по чл.20а за проверките по чл.20г ал.1 и ал.2. До тук да бъде предмета на наредбата. “Се определят с Наредба на министъра на икономиката, енергетиката и туризма по предложение на ДАМТН”.
ВЕЛИЗАР КИРЯКОВ: Като цяло, всички тези текстове, които са предложени да бъде въведен този регистрационен режим, всъщност Държавната комисия по метрология и технически надзор ще трябва да провери, дали тези монтажници имат придобити умения. Създаваме един регистрационен режим, затова те да могат да се регистрират, което всъщност няма никакъв смисъл. Защото те след като са получили този сертификат, че са преминали този курс и те са такива и могат да го правят това нещо. Няма нужда Държавната комисия да ги сертифицира. Защото в правомощията на Комисията това е да провери, дали те имат необходимата квалификация и да ги регистрира и да ги провери, дали те продължават да имат същата квалификация.
Ние въвеждаме още един регистрационен режим, от който няма никакъв смисъл. Някой трябва да отиде да плати една такса, за да се регистрира и да докаже на една друга дирекция, че той всъщност има този сертификат. По-добре е ДНСК, когато приема строежите да провери дали тези, които са извършили монтажа, макар че тя приема, дали строителя има необходимата квалификация, дали има необходимите сертификати. И тук всички тези членове, ние създадохме още един регистрационен режим. Държавната комисия по метрологичен надзор трябва да удостовери, дали той има този документ. И не мога да разбера, каква е ролята на Държавната комисия да направи едни проверки и да им създадем работа и още други чиновници и да вземе такси.
Аз съм завършил курса, който по директивата и който в закон е записан, че ще бъдат само университети и училища, които могат да го направят. Те ще ми издадат сертификат и аз с този сертификат трябва да отида в Държавната комисия по метрологичен надзор и да кажа: Аз имам тази квалификация.
И тя да каже: “Добре, щом имаш тази квалификация ще те сложим в регистъра.” Ще платя едни такси и на всеки две години ще внасям таксата. Не виждам смисъл. Създават се работни места и на още една купчина администрация и цяла наредба, как точно това да стане. Няма никакъв смисъл от цялата работа.
Може по принцип да въведете в АУЕР един списък на хората, които са придобили квалификация. Има за енергийната ефективност. Който си е взел квалификацията, той АУЕР казва, че този има тази квалификация. И аз когато искам да си направя дадено съоръжение, ще отида в сайта на АУЕР и ще видя дали този човек има тази квалификация.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Разбрахме логиката господин Киряков.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: За да не влизам в дебати, понеже имаше работна група, във Велинград бяха поканени всички.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Ангел Ангелов, моля да вземе отношение, който е председател на Агенцията за технологичен и технически надзор.
Само господин Киряков за ваша информация, водихме тежка битка, да няма лицензионен режим, каквото предложение имаше. Така нещата са доста по-прости все пак. Господин Ангелов кажете.
АНГЕЛ АНГЕЛОВ: В записаното в чл.20д се изисква някакъв разрешителен режим за юридическото лице, а не за физическите лица, които ще извършват монтажа и поддръжката. Докато колегата говореше точно за това, че са придобили някаква квалификация самите физически лица.
В предложението съществуват ли някакви задължения при юридическите лица. Относно предложението да се промени последния текст в чл.20д за проектите. Доколкото съм запознат ЗУТ не изисква разрешителен режим с разработка на проекти за тези инсталации, а искат само идеен проект и тогава дават разрешение за строеж.
Така че дали ще има накрая проектна документация, която да се проверява, не ми е ясно.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Идеята на това нещо, защо се въвежда. Макар че аз не искам да се повтарям. От тук нататък няма да взимам думата, за да защитавам предложенията. Който иска да чете стенограмите от Велинград.
Въпросът е, че когато имаме покривна конструкция, инсталация върху покрив, то тогава достъпа до тази инсталация вече ще бъде ограничен, предвид желанието или нежеланието на собственика да допусне някакви органи, каквито и да са те. А те нямат и задължението да отидат и да проверят какво се случва с тази инсталация. Именно от тези фирми, които ще са на регистрационен режим, както го казахме, ще има това задължение да сключват договори и да имат постоянен достъп до тази инсталация, с цел конвенционална, да го кажа така, електроенергия, да минава и да взема надбавка и то, за да ощетява всички нас потребителите.
Тоест, поради тази причина, те трябва да носят и някаква отговорност тези фирми. Затова сме натоварили по-нататък с едни глоби, предвид, ако не се изпълняват тези задължения, освен да инсталират по същия начин и да обслужват това съоръжение. При това Закона за устройство на територията е в Парламента. Закона за устройство на територията имаме намерение да бъде променен. Работната група вече има предложени текстове. Всички такива конструкции да бъдат преместваеми постройки. Тоест, ние облекчавайки режима по какъвто и да е начин, махайки предварителния договор на тези съоръжения, да може всъщност една фирма да носи отговорност за монтирането, за обслужването и за проверките евентуално в последствие. Това е идеята.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги народни представители, които желаят да вземат думата по тези предложения. Няма.
Имаше редакционно предложение за отпадането на ал.11 на стр.8. Господин Николов оттегля ал.11. Има предложение за отпадане.
Вторият въпрос е по чл.20д, ал.1 госпожа Маринова. Да има редакция реда за издаване на удостоверения и вписване в регистър по чл.27 и за проверките по чл.20г, ал.1 и ал.2 се определят с наредба на Министерски съвет. Нали това предлагате, на министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Това ми е редакционното предложение.
Така че подлагам този текст на гласуване с тези две редакции.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Двама.
Приема се.
§ 1. Предложение от н.п. Валентин Николов, Диан Червенкондев и Пламен Русев.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става § 4.
Становища? Няма. Желание за изказване? Няма.
Подлагам го на гласуване.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
СЕРГЕЙ СТОЯНОВ – Председател съм на Българската камара на инсталаторите, която се занимава с отопление, вентилация, климатизация, хладилна техника и газ и всички други работи, за които в момента ние коментирахме. Ние сме членове на КРИБ и сме членове на Европейската асоциация на инсталаторите за енергийна ефективност, в която членуват повече от 420 000 души. И председателя на Камарата е в управителното тяло на тази Асоциация.
Към чл.21 ал.1 и ал.2 имаме едно предложение.
В ал.1 вместо “монтажник” да се пише “инсталатор”, защото в директива 28 на Съвета на Европа, всички позиции в които се третира, се третира положението за инсталатори. Защото крайното изделие трябва да се съживи. Това не е само един прост процес, в който да се постави нещо. Монтират се кофражи и други стоманени конструкции.
И другото ни предложение е за придобиване на квалификация по ал.2, получават документ за правоспособност от Камарата на инсталаторите в България, която поддържа единен професионален регистър.
Тези двете ни съждения са такива, тъй като ние сме няколко стотин фирми и работим в тази област. Ние поддържаме в момента регистър на фирмите, които участват в този процес. И предлагаме ние да участваме в сертифицирането на всичките тези монтажници, които извършват тази дейност, която е нашата основна и съществена дейност.
Ние имаме 17 годишен опит. Основани сме преди 17 години. И сме признати от тази Асоциация на Европейския съюз. Тук нося едно писмо за поддръжка. И последния конгрес, който ще бъде тук в България, ние го организирахме и ще бъде м.септември на Черно море.
Това са ни двете предложения във връзка с подготовката на кадри, които ще извършват този вид дейност.
СВЕТЛАНА МАРИНОВА: Ако позволите. Това което в момента е предмет на вашия коментар е за сертифициране, което е нов вид административна процедура, само че да бъде възложена на вас. Току що депутатите приеха регистрационен режим.
Ние разбира се, не може да гледаме само една директива, особено когато става въпрос за образованието сме се придържали много внимателно към техните указания. Така че формулировките, които са тук, само за уточнение казвам, са формулировки на колегите от Министерство на образованието и науката. Така че предлагам да продължим.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Стигнахме до § 4 ал.5 и виждате редакцията на работната група. Ние гласувахме.
Предложенията на н.п. Валентин Николов, Диан Червенкондев и Пламен Русев.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група предлага да се създаде нов § 5.
В чл.24 се правят следните изменения.
Първо в т.1 думите “сгради и върху недвижими имоти към тях границите на урбанизирани територии се заменят с “присъединени към електроразпределителната мрежа сгради в урбанизирани територии”.
Второ в т.2 думите “върху недвижими имоти към такива сгради в производствени зони” се заменят с “присъединени към електропреносната или електроразпределителната мрежа в урбанизирани територии”.
Трето, в т.3 думите “1 мегават” се заменят с 1,5 мегавата”.
Тук колеги се разбрахме за редакция. Нали господин Добрев за населените места.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Коя е редакцията, която предлагат народните представители по т.1.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: “Границите на населените места” беше предложено, вместо “границите на урбанизираните територии”, за да може да се включат дворовете. Такъв дебат имаше. За да може да се включат трите вида мощности.
РЕПЛИКА: Дебатът беше по отношение предложението на господин Иванов, да се стесни кръга до населените места и тръгнаха коментари в тази посока. Ако се вгледаме внимателно в текста ще видим, че този текст е най-близко до общата идея и според мен би следвало да си влезе в този вид.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Иванов искаше точка 1 да остане “дворните места”. Като за да се ограничим до наистина населените места, вместо урбанизирани територии, да запишем “населени места”. Аз мисля, че това е приемливо за нас.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, господин Добрев предлага в т.1 текста да бъде следния.
В т.1 думите “сгради и върху недвижими имоти към тях в границите на населените места”.
Изключваме вилните зони, ни каза представителя на ДНСК.
РЕПЛИКА: Смятам, че от ДНСК казаха кое е населено място.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има две предложения. Понеже въпроса е прекалено важен. Аз пак ви връщам към въпроса за справедливостта. Въпросът за справедливостта е че така насърчаваме само фотоволтаичните и евентуално перките, които могат да се монтират по покривите. Нали разбирате, че това правим. Аз не знам толкова малки на биомаса дали може да има, но може и да може да има. Дали постъпваме справедливо като законодатели, искам да попитам аз.
От ДНСК госта какво смята по този въпрос?
КРАСИМИР ПЕТКОВ: Не мисля, че има значение ние какво смятаме, както бъде преценено. Може навсякъде, въпрос на закон. След като не е забранено.
НИКОЛАЙ ГАЗДОВ: дали е възможно, за да не се отваря много вратата, т.е. да се допуска това, което беше безпокойство на господин Добрев и на господин Червенкондев, все пак да се разшири малко записа, както е така даден, в момента той очевидно е задоволителен. Урбанизирани територии, да се добави “или върху покриви и съответно дворове в селищни образования” как беше казано. Забравих точния термин. Мисълта ми е, че тогава запазваме този запис, който сега изглежда приемлив и добавяме нещо, което би отворили възможности за малки вятърни генератори до 5, 10 киловата, колкото могат да се поставят.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Колчев искаше думата.
КОЛЧЕВ: Благодаря ви. Нека да си помислим за какви обекти става дума. Ние също участваме в правеното на закона. Тези до 30 киловата това са къщи, жилищни сгради. Там все пак трябва да се мисли и как ще изглеждат. И може би не е хубаво в дворовете, в които се гледат домати да са с панели. Дългосрочно не е добре според мен лично.
Аз там лично бих предложил да отпаднат дворовете. Тоест да остане текста, който е предложен тук. Да остане само по фасади и по покриви. Отделен е въпроса с промишлените предприятия, които могат да произвеждат и да консумират ток. Там наистина господин Добрев е прав, че със сигурност има злоупотреби. Но това може да бъде избегнато не чрез махане на териториите на дворовете, защото в едно промишлено предприятие е много по-логично да се сложи дори малък ветрогенератор в двора. А може да се ограничи инсталираната мощност до инсталираната мощност на предприятието. Защото по този начин не може да се направи една барака в полето и да се закачат 200 киловата. И то говорим не само инсталирана мощност, а средна консумирана мощност в последните две, три години. Защото има стари стопански дворове с огромни инсталирани мощности, които не работят. А говорим за средна консумация. Показват фактури последните три години. Дайте им възможност да го направят където с искат - на покрива, в двора, в хамбара, където искат.
Предложението ми е текста за точка 1 да остане така, както е. Да се махнат дворовете. А във втора точка да остане стария текст на чл.24. В т.2 да се оставят дворовете, но да се ограничи мощността до реално потребление в последните три години.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Има логика в това, което господин Колчев казва. Но може би не като редакция на т.2, а като отделна четвърта точка. Защото точка 2 дава възможност на складови помещения например, които нямат голяма консумация да инсталират до 200 киловата на покривите панели или нещо друго. Така че ако сложим нова четвърта точка, ако имате редакция, която да гласи, че може в дворовете или в площите към производствените и складовите сгради, с ограничение до собствената консумация на самото предприятие. Разбира се, пак възниква въпроса там за контрола. Трябва постоянно да се извършва контрол, дали това предприятие наистина консумира ли или не електроенергия.
КИРЯКОВ: Нещо пак искам да кажа. Целта дори и да е склад, той защо да отнемем възможността по същия начин този човек да спечели. Целта ни е да направим производственото предприятие, всеки покрив да бъде използван и те за произвеждат. Какво значи се губи? КРИП каза на времето, щели да си изместят основния предмет на дейност и щели всички да започнат да произвеждат електрическа енергия. Да дадем на всички възможност да печелят. Да не казваме кой има право да печели и кой няма право да печели. Ако той потребява енергия ще може да печели.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Киряков, точно в т.2 стават най-големите изкривявания на тази благородна идея, за която вие казахте. Всички искаме да печелим и всички искаме да се случва това, което сме записали в този текст. За съжаление обаче с 200 киловата се променя предназначението на 5 декара. Слага се една работилница за копчета на два квадрата и останалото се прави фотоволтаични паркове. Това не искаме да се случва.
РУСЕВ: Нещо по темата с инсталирането в производствени предприятия, за мен не е целесъобразно да вземаме консумацията на предприятие, дори с три години назад. Защото консумацията на едно промишлено предприятие е твърде променлива величина, особено в сегашните условия. Утре може да се затвори някой цех. Според мен то е твърде разтегливо, за да го ползваме като база.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, за да спазим процедурата има малко грешка в подреждането. Предложението на Ариф Агуш е по същия член. То е оттеглено, но има предложение от колегата Недялко Славов, който предлага включването на този член на ВЕЦ-ове. Когато го обсъждахме на изнесеното заседание, този въпрос не стигнахме до окончателно становище. Но трябва да обсъдим и този въпрос сега.
Господин Добрев някои нови идеи от страна на Министерство на икономиката по тази тема.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ние не сме си променили позицията. Тя остава същата. Казахме, че по принцип това не вреди на електроенергийната система. Дори такива инвестиции са полезни. Аз съм говорил многократно с Министерство на околната среда и водите и те имаха съображение, че това не трябва да се допуска, поради техни екологични изисквания.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има представител на Министерство на околната среда и водите, така че господин Славов, ако искате да питате, може да питате директно. Заповядайте.
СЛАВОВ: Благодаря господин председател. На заседанието на работната група във Велинград, аз изтъкнах аргументите, които ме мотивираха да предложа това допълнение на чл.24. Мисля, че работната група се консолидира около становището, че от гледна точка на нашата Комисия, от гледна точка на развитието на енергийната система на България има положително становище.
Притесненията, които са свързани с тази поправка са екологични. И те касаят изграждането на водни електрически централи в райони. И по принцип реда за изграждане на водноелектрически централи, включва издаването на един документ разрешение за водоползване, който се издава от Министерство на околната среда и водите и съответно регионалните им структури.
Друг проблем, който възниква от екологична гледна точка, вероятно е изграждането на водноелектрически централи в зони по натура 2000. Аз считам, че възможностите за упражняване на контрол от страна на Министерството се засилват по този начин.
В смисъл, за разрешаването на строителството в зона натура, действат няколко наредби, които предоставят на Министерството на околната среда допълнителен инструментариум за контрол. Тоест, предполага се, че режима за изграждането на ВЕЦ-ове по линия на екологичното законодателство е достатъчно утежнен.
Въпреки всичко на мен ми се иска тази поправка колеги, да бъде приета, поради това, че първо инвестиционния интерес за изграждането на ВЕЦ-ове е нищожно малък в сравнение с фотоволтаици и вятърни централи. Отделно, считам че притегляйки екологичните и икономическите критерии, все пак надделяват икономическите. И смятам, че е полезно за електроенергийната система тази преференция, която се дава на малките водноелектрически централи, особено за райони като нашия.
Нещо което считам също за изключително важно, искам да го изложа на вашето внимание, смятам, че предвид тези събития, които се случиха преди около месец два, свързани с обилните валежи, донякъде могат да се регулират с изграждането на ВЕЦ-ове, особено в подязовирни стени, където те могат да играят ролята на балансьор, както по отношение нивата на язовирите, така и по отношение пълноводието на речните корита. Така че моля ви да подкрепите така предложената точка 4 към чл.24.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Искам Министерство на околната среда и водите да се произнесе.
РАЙНА АНГЕЛОВА: Необходима ни е малко допълнителна информация, за да дадем отговор по този въпрос.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Добре, госпожо, ние днес очевидно закона няма да го приключим. Така че за следващото заседание смятайте, че имате официално запитване от нас по предложението на господин Славов. Защото още повече ВЕЦ-овете са едни от най-евтините източници. Ако има възможност това да се случи е добре.
Кажете господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: В тази връзка към Министерство на екологията. Имате Закон за водите, имате съответно натура 2000, всякакви възможности да регулирате този процес. От енергийна гледна точка, считам че специално тази енергия има само позитиви. В момента ние като ресорна комисия, според мен трябва да подкрепим едно такова становище. Доколкото съм говорил с колеги от Комисията по екология, с промените в Закона за водите има такива рестрикции, за каквото и да било изграждане. Така че ние тук да направим абсолютни преференции, никога не би се изградила нито една водна електрическа централа, без да има необходимото екологично разрешение или съответно разрешение за водоползване от специализираната дирекция. Така че вие имате абсолютно всички инструменти като възможност да регулирате този инвестиционен процес.
Аз считам колеги, че в този закон следва да подкрепим колегата и съответно да насърчим. Тъй като направихме преференции за малки фотоволтаици, за малки вятърни, за малки биомаси. Така че е необходимо да отдадем нужното внимание и преференции към може би една от най-добрите енергии, която се произвежда от ВЕИ.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Съгласен съм с господин Червенкондев, абсолютно имате инструментариум с който да разрешите или да не разрешите. Но искам да ви кажа, понеже губим кворума, понеже създаваме една много здрава корупционна среда, колкото повече отлагаме този закон.
Колеги, моля ви на следващото заседание, което да бъде в сряда, аз категорично ще искам докато не приемем закона, да не изслушваме КЗК. Защото за мен е по-важен. Защото създаваме абсолютна корупционна среда, с цел прехвърляне на предварителни договори в окончателни договори. Минават едни цифри на ляво и на дясно, които чувам и колкото повече го отлагаме имам чувството, че се прави нарочно.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, предлагам ви в сряда да продължим с този закон. а в четвъртък да си проведем изслушването, ако приемате.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: В подкрепа на господин Николов и след съгласуване с ръководството, аз бих предложил дори насрочване на извънредно заседание на Комисията, тъй като наистина този закон стана исторически. Аз дори предлагам чисто процедурно, ако господин Николов подкрепи, както и колегите за насрочване на извънредно заседание утре. Така че да продължим със закона.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, утре има съвпадение на комисии. Ще изпаднем в същата ситуация като днес.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Много пъти е имало съвпадение на комисии. И аз съм в Бюджетна комисия, но според мен този закон не търпи отлагане.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, следващата сряда да продължим, а четвъртък да направим изслушването на КЗК. Има ли съгласие с такъв подход?
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Господин Добрев какво смятате?
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин председател, аз мисля, че до края на този законопроект останаха пет, шест параграфа. Ако народните представители имат още половин час, струва ми се, че можем и днес да го довършим.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев не можем, защото и господин Стоев не се върна.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Предложението ми е за утрешно заседание.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ако искате колеги, може утре да продължим.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Председателството, ако реши утре заседание от 16.00 часа. Така че ние да направим несъвпадение на комисии и да си продължим нашата работа. Това е моето предложение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев, виждам, че вашите колеги няма да могат да дойдат и ще изпаднем в същата ситуация като днес.
Предлагам ви да бъде в сряда. Да бъдат всички тук. От Министерство на икономиката и Министерство на околната среда и водите по текстовете да са готови и да си свършим работата. И четвъртък да извикаме Комисията за защита на конкуренцията.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Утре в 14.00 часа предлагам. Моля председателството да го съгласува и да обяви такова заседание.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Добре, като държите колеги може да го насрочим за утре и да обявим дневния ред. единствена точка – Закона за ВЕИ, утре за 14.00 часа. Тогава изслушването на КЗК остава за следващата сряда колеги.
Закривам заседанието.
/Закрито в 18.00 часа/


(Закрито в 15.30 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров


Стенограф:
Силвия Михайлова