Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ
22/03/2012
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържища, № 254-01-11, внесен от Валентин Николов и група народни представители на 2 февруари 2012 г. -- за първо четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение на Закона за защита на потребителите, № 254-01-8, внесен от Димитър Дъбов и Любен Корнезов на 25 януари 2012 г. -- за първо четене.
3. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 18
На 22 март 2012 година, (четвъртък) от 14.00 часа в зала „Запад”, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе извънредно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържища, № 254-01-11, внесен от Валентин Николов и група народни представители на 2 февруари 2012 г. -- за първо четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение на Закона за защита на потребителите, № 254-01-8, внесен от Димитър Дъбов и Любен Корнезов на 25 януари 2012 г. -- за първо четене.
3. Разни.
Заседанието на Комисията бе открито в 15.05 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, имаме кворум и може да започнем заседанието.
Предлагам Ви следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържища, № 254-01-11, внесен от Валентин Николов и група народни представители на 2 февруари 2012 г. – за първо четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 254-01-8, внесен от Димитър Дъбов и Любен Корнезов на 25 януари 2012 г. – за първо четене.
3 Разни.
По така предложения дневен ред, колеги имате ли предложения.
Има предложение за извънредна точка.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз предлагам Закона за енергията от възобновяеми източници, аз обединих два текста. Юристите ми казват, че има проблем като съм ги обединил. Да се сложат двата параграфа, както ги е предложил вицепремиера министър Дянков във връзка с § 22.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Предлагате да има нова точка 1 към днешната програма. Прегласуване на текст по Закона за ВЕИ-тата.
Който е за предложението на г-н Николов, моля да гласува.
Гласували 13 «за».
Против? Няма. Въздържали се? Двама.
Приема се.
Тогава подлагам на гласуване цялата програма с новата точка 1 и другите точки, които ви прочетох.
Който за, моля да гласува.
Гласували 14 «за».
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Господин Божилов прочетете новото редакционно предложение.
ИВАН БОЖИЛОВ: Доколкото знам текста е раздаден още вчера на всички колеги.
Преходни и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове.
Правят се следните допълнения.
Първо, в § 41 се създава ал.4. Лица по чл. 47, които притежават лиценз за управление на данъчен склад, който към момента на влизането в сила на този закон е разположен в стратегически обект от значение за националната сигурност, произвеждат изцяло дейността си в съответствие с изискванията на закона, но не по-късно от 1 юни 2013 г.
Второ, създава се § 41а, чл.41а. В случаите по § 41 ал.4 лицата продължават да използват средствата за измерване и контрол по реда на чл.52 ал.5 от Наредба 3 от 2010 г. за специфичните изисквания и контрол осъществявани от митническите органи и средствата за измерване на акцизни стоки.
Обнародван в ДВ бр.15/ 2010 г. Изменение в бр.68 от 2011 г. и бр.3 от 2012 г.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Чухте предложението за прегласуване на текст от Закона за ВЕИ-тата.
Наши гости са:
Министерство на финансите
Людмила Петкова
Красимир Сивев – началник отдел “Процесуално законодателство”, Дирекция “Данъчна политика”
Татяна Накова – главен експерт “Косвени данъци”, Дирекция “Данъчна политика”
Министерство на икономиката, енергетиката и туризма
Цветелина Михайлова – експерт в Дирекция “Енергийна ефективност и опазване на околната среда”
Кой от вас колеги ще вземе отношение по това предложение?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА – директор на Дирекция “Данъчна политика”
Благодаря г-н председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, ние изцяло подкрепяме предложените текстове току що. Действително това са и текстове, които предложи Министерство на финансите. По първоначалното предложение на народния представител, ние имахме леки забележки. Затова предложихме да се напише ясен текст.
Второ, лицата които имат данъчен склад разположен в стратегически обекти да ползват измервателните уреди по наредба 3. Тоест, тъй като това са стратегическите обекти те са определени в постановление на Министерския съвет. Това са пристанища, газоразпределителни дружества. Двете компании Лукойл, Нефтохим – Бургас и Лукойл – България, съответно Национална електрическа компания и други. Голяма част от тях действително имат данъчни складове в стратегически обекти, които по принцип в определени случаи затрудняват по различни причини поставянето на всички измервателни уреди. Имам предвид, че в тези срокове, които бяха предвидени, но се ползват към момента определени уреди и то изпълнение на всички изисквания. Тоест, до изтичането на този срок, съответно всички тези данъчни складове, стратегически обекти да бъдат приведени, съобразно изискванията на Наредбата.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо следния въпрос към вас, касаещ Лукойл. С този текст ние удължаваме ли срока за привеждане с изискванията на закона за пристанище “Росенец”. Удължаваме ли срока на Лукойл или го запазваме същия. Това исках да ви попитам, тъй като имаше всякакви спекулации и всякакви идеи. Знаем, че има отделно споразумение с Лукойл. Този срок удължава ли срока на споразумението или го запазва същия.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: В самото споразумение, доколкото зная няма срок.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, чухте редакционното предложение на колегата Иван Божилов. Чухте становището на Министерство на финансите, има ли народни представители кой желаят думата по тази тема? Няма.
Който е за редакционното предложение направено от г-н Иван Божилов, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Трима въздържали се.
Приема се.
По Закона за ВЕИ-тата, господин Божилов, поискахте извънредна точка, имате ли други предложения? Няма.
Отиваме на точка втора - Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържища, № 254-01-11, внесен от Валентин Николов и група народни представители на 2 февруари 2012 г. – за първо четене.
Ако позволите колеги в началото да представя гостите.
Министерство на икономиката, енергетиката и туризма
Жулиета Хубенова – заместник-министър
Жана Величкова – директор на Дирекция “Инвестиции, иновации и предприемачество”
Симонета Бонева – началник отдел в Дирекция “Външноикономическа политика”
Светослава Малчева – главен експерт в Дирекция “Външноикономическа политика”
Държавна комисия по стокови борси и тържища
Едуард Стойчев - председател
Владимир Иванов – член
Българска агенция по безопасност на храните
Д-р Райна Иванова – началник отдел в Дирекция “Контрол на храните”
Асоциация на тържищата в България
Александър Дончев
Асоциация на организаторите на стокови борси, стоковите тържища и пазари на производителите в България
Николай Широков и колеги
Асоциация на българските търговци с храни
Румяна Петрова и колеги
Българска асоциация на производителите на оранжерийна продукция
Пламен Сапунджиев
Колеги, този законопроект е резултат от работата на доста от колегите в Икономическата комисия, включително г-н Николов, включително г-н Червенкондев и аз се включих в тази работа. Получихме жалби от десетки търговци, затова че складовете на едро на практика има опасност да се закрият, заради огромни инвестиционни ангажименти, които се налагаха във връзка с новия Закон за стоковите борси и тържищата. Ще дам възможност на г-н Николов за кратко представяне.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря г-н Димитров. Знаете, че миналата година приехме Закона за стоковите борси и тържищата, където задължихме всички, които по някакъв начин търгуват на едро, макар че не знам търговия на едро дали някъде е определено като дефиниция. Тоест, да продадат един стек захар примерно, образно казано. То в този случай трябва да се регистрират като тържище или като стокова борса, което ги обременяваше с 3000 лв. такса във връзка с това и инвестиционни ангажименти, примерно да си сложат ограда и т.н., които са определени в стоковите борси и тържища.
При нас дойдоха доста брожения и жалби. И ние съответно като десни партии - Синята коалиция и ГЕРБ, грижейки се за малкия и средния бизнес решихме да облекчим режима. Като съответно ги направим на уведомителен режим. Тоест тези инвестиции, които трябва да извършват, за да станат като тържище или като стокова борса да отпаднат, защото в нас възникна съмнението, че те трябва да преправят дори съответно проектите за своите складове, защото там е записано склад на едро. В един момент те стават тържище или стокова борса. Тоест, създават се доста проблеми пред всички тези дребни и малки инвеститори. И поради тази причина облекчихме режима им. Те пак са под наблюдението на стоковите борси и тържищата. Като нашето намерение съответно, постепенно тези малки търговци на едро да преминат към наистина стоковите борси и тържища, където им е мястото. Но в условие на криза, мисля, че ще бъде наказуемо от наша страна спрямо тях с един меч да ги отрежем и те да закрият своя бизнес и в един момент или да фалират или да търсят инвестиции, за да приведат в съответствие със Закона за стоковите борси и тържищата своите складове на едро.
Мисля че направихме една добра стъпка. От друга страна инвеститорите в стокови борси и тържища също трябва да са защитени. Тоест, ние трябва да спрем и отлива на търговци да си създават такива складове на едро извън тези борси и тържищата. Така че те ако предложат варианти, в които между първо и второ четене да ограничим този бяг и разкриването около техните вече регистрирани тържища съм съгласен да ги обсъдим и да ги вкараме в закона.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Позволете още няколко изречения колеги. Не можем заради по-добър контрол да жертваме малкия и среден бизнес. Това е най-големия въпрос в този проектозакон. Трябва да запазим складовете на едро, които са символ точно на малък и среден бизнес, на българско производство. И смятам, че има много положителни страни този закон. Не че не може да бъде допълван. Не че няма други идеи, не че няма други възможности. Намаляваме и глобите, които до момента е налагала, включително Комисията по стоковите борси и тържища и успяхме до известна степен да постигнем и съгласието на институциите в проекта на изработване на законопроекта. Но няма да говоря от тяхно име. Ще дам думата първо на Министерство на икономиката, а след това и на Комисията по стоковите борси и тържища за становища по законопроекта.
Господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Искам да кажа следното нещо. Понеже възникна въпрос, говорих тук с представителя на Асоциацията на стоковите борси и тържища, който каза, че може да се увеличи и сивата икономика. Който ми показа едни складове, които според него не отговарят на регламента.
Искам да кажа, че всичките складове на едро, които са регистрирани по Закона за храните имат специален сертификат за това. Те са законни. Те са регистрирани в НАП. Те подлежат на проверка на тези институции. С този закон, с изменението и допълнението даваме възможност на стоковите борси и тържища също да упражнят контрол и да видят, дали случайно не извършват и тържищна дейност и де факто, да се скриват под името склад на едро. Така че не виждам проблем. Ние засилваме контрола също. Облекчаваме режима и спестяваме излишни разходи, за да се приведат като тържище при условие, че те са с малък бизнес.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте от Министерство на икономиката.
ЖАНА ВЕЛИЧКОВА: Благодаря г-н Димитров, уважаеми госпожи и господа народни представители, първо ви моля да извините заместник-министър Хубенова, наложи й се да замине. По законопроекта, бих искала да кажа, че Министерство на икономиката, енергетиката и туризма също интензивно работеше и като цяло подкрепя предложените консенсусни разпоредби. Същевременно сме внесли на вниманието на Комисията становище на Министерството, в което бихме искали да ви обърнем внимание на един друг аспект. Той е именно свързан с контролната дейност. Знаете, че чл. 57 ал.1 т.2 и т.3, ал.2 и чл.59 ал.1 на същия Закон за стоковите борси и тържища, въвежда изискване продавачите на стоково тържище и на пазари на производители да съхраняват и да предоставят на купувачите нормативно изискуеми документи, придружаващи стоката и удостоверяващи нейната безопасност, включително документи за произход и за собственост. Както да издават фактура за сключените сделки, да издават касова бележка от регистриране на електронен касов апарат, фискална памет в случаите, в които имаме плащане в брой.
Същевременно § 7 от разглеждания от вас законопроект предвижда подобно изискване да бъде въведено и към лицата, които ще извършват дейност в самостоятелен обект.
Актовете за установяване на нарушения по посочените членове, както и издаването на наказателните постановления, остава в компетенциите на Държавната комисия по стокови борси и тържища.
Вие знаете, че има секторни закони, като Закона за храните, който поставя генерално отговорностите, както към всички, които произвеждат, преработват и разпространяват храни, така и изисквания към конкретните стоки. Контролен орган осигуряващ безопасността на храните и по спазване на всички тези изисквания в Българската агенция по безопасност на храни, а в случая на бутилирани натурални минерални води, контрола се извършва от регионалните здравни инспекции към Министерство на здравеопазването. Тези два органа са нотифицирани като органи за контрол на храни пред Европейската комисия. Те извършват систематично, регулярно цялостен контрол по отношение на храните и начина на тяхното производство и търговия.
От друга страна с чл.113 на Закона за ДДС се въвежда изискването за издаване на фактури, а с чл.118 задължението за издаване на касови бележки от фискални устройства. Съответно компетенциите са вменени на органите по приходите.
Това което Министерството предлага е с оглед избягване дублирането на контролни правомощия. Закона да предвиди разделяне на компетентностите между контролните органи, там където имат смесена компетентност. В тази връзка ние считаме, че Държавната комисия за стокови борси и тържища при констатиране на нарушения, в случай че в проверяваните от тях обекти засекат, че липсват документи за произход, проследимост на стоката. Все въпроси попадащи в компетентността на Българска агенция по безопасност на храните. Или когато видят нарушения на изискванията на Закона за ДДС, в случаите попадащи под компетенциите на НАП, да извикат контролните органи компетентни по специализираните закони, които вече съответно вече да предприемат санкции.
Предлагаме с разширена разпоредба на Закона да се даде и възможност за извършване на съвместни проверки от страна на Комисията и другите компетентни органи. И това да стане с допълнение с един нов параграф.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: И аз благодаря на г-жа Жана Величкова. Като искам да подчертая, че във всички срещи, които организирахме и предложенията, които работихме, г-жа Величкова и нейните колеги бяха много активни, конструктивни и полезни.
Нека да чуем и Комисията по стоковите борси и тържища. Заповядайте.
РЕПЛИКА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, наистина разликата между нашето становище и Министерство на икономиката се корени точно в тези няколко изречения. Но това е една съществена разлика, огромна. И аз дори не мога да разбера колегите. Непрекъснато казваме, че има двоен контрол и т.н. Това не мога да го възприема въобще.
Дори когато си един обикновен потребител и си купиш нещо от пазар, знаете че имаш право да поискаш документ, дали тази стока която си я купуваш отговаря на безопасност и качество, дали има документи за произход. А сега излиза, че държавните органи трябва да ги разделим. И искам да питам колегите от икономиката, как и кого да сезираме, когато става въпрос за специализирано място, където се продават много големи количества храна в определено време. Тоест контролния орган на Държавната комисия като установи огромно количество храна, без никакви документи, кого да сезира и как да направи така, че тази храна да остане на същото това място, докато благоволят органите, които според колегите са длъжни да извършват такива проверки, да дойдат и да проверят и да установят какво се случва след това.
Аз мисля, че режима, който в момента работи е абсолютно нормален, изпитан през годините и за мен той въобще не подлежи на съмнение. А да не говорим, че Агенцията за контрол и безопасност на храните, според нас има задължението да изследва храната за нейната безопасност, да издаде съответния документ и с този документ вече тази стока да се придружава, докато не премине в ръцете на крайния потребител. И всеки един контролен орган, било то Държавната комисия с нейните инспектори, било то икономическа полиция, било то НАП или други, просто ползват този документ да установят, дали тази стока като партида и като количество отговаря на съответния документ, който е издаден. Същото важи за документите за произход. И аз въобще не мога да разбера логиката на това, което предлагат колегите от Министерство на икономиката.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ясна е колеги тази теза. Ние много пъти сме слушали тези две тези, но беше важно и останалите колеги от Икономическата комисия да се запознаят с тях.
Предлагам гостите, които желаят да вземат отношение, като Българска агенция по безопасност на храните и останалите да заповядат също.
РАЙНА ИВАНОВА: Мога да кажа само, че становището, което дават Министерство на икономиката и енергетиката, според нас е правилно, защото единствения компетентен орган за контрол на храните по цялата хранителна верига от фермата до масата, това е Агенцията по храните. Ние извършваме контрола. Не съм съгласна с колегите от Комисията по стокови борси и тържища, поради простата причина, че безопасността на храните е отговорност на бизнес операторите. Значи на тези, които произвеждат храните и тези, които ги търгуват.
Ние на база извършена оценка на риска на всеки един обект, независимо дали е производител, независимо дали е търговец на едро или търговец на дребно, сме направили оценка на риска на всеки един обект и извършваме систематичен контрол, който е рутинен контрол, така наречения. Със заповеди на изпълнителния директор извършваме тематични проверки. Мога да ви уверя, че много по-често извършваме проверки от Комисията по стокови борси и тържища и предприемаме съответните мерки.
Искам само да ви кажа, че в момента се подготвя и Закон за изменение и допълнение на Закона за храните. В него сме разписали точно какви документи трябва да придружават храните по отношение на тяхното качество, безопасност и произход.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Този въпрос сме го дебатирали много пъти. Трябва да се вземе политическо решение. Трябва да преценят народните представители. Затова искам да чуете и двете тези. Едната теза е, че винаги трябва да има прехвърляне по компетентност. Тоест, Комисията по стоковите борси и тържищата да сезира съответните органи, за да се избегне възможността от дублиране на проверките.
Другата теза, която самата Комисия защитава е, че те трябва винаги да правят проверка, защото казват, че са най-стриктния контролиращ орган. Така че в крайна сметка решението ще бъде на народните представители между първо и второ четене.
Нека да чуем нашите гости. Адвокат Груйкин заповядайте.
ИВАН ГРУЙКИН: Благодаря уважаеми господин председател. Уважаеми народни представители, от името на Асоциация на българските търговци с храни, искам първо да декларирам, че ние оценяваме и сме благодарни за подхода на народното представителство и за този законопроект, който е в резултат наистина на отчитането на сериозни проблем, който съществува и расте в бранша вследствие на прилагането на последното изменение на закона от юни месец миналата година. Като същевременно сме все още обезпокоени и меча, за който говореше господин Николов над бранша, считаме че не би се вдигнал и с приемането на разпоредбите в този вид, в който са в новото предложение за изменение и допълнение на закона.
Съгласни сме, че посоката трябва да бъде тази, която е във философията на проекта за изменение. Но има може би два или три важни пункта, които според нас са изключително важни, които трябва да бъдат включени по някакъв начин в бъдещия законопроект.
Първо по отношение на контролната дейност. Този въпрос беше засегнат. Категорично сме на мнение, че е възможно констативната дейност на тази административно наказателна процедура, която трябва да съществува в закона, би могла да бъде в прерогативите на Комисията за стоковите борси и тържищата. Но ние сме категорични, че евентуалната санкционна дейност, т.е. административно наказващия орган би трябвало да е в полето на двете съществуващи в момента контролни дейности. Общата по Закона за ДДС и данъчното законодателство и съответно по Закона за храните.
Тук само искам да отбележа, че не следва да се допуска тази опасност, която ние констатираме в дейността на представителите на Комисията по стокови борси и тържища, да се създава възможността в един момент, грубо казано, но те да работят за себе си. Тоест, да е ясно, че от размера на санкциите зависи тяхната дейност. Това е свързано и с текстовете за финансирането на Комисията. Но този конфликт на интереси, който е заложен в сегашния принцип, според нас би трябвало да бъде разрешен чрез разделянето може ми на констативната дейност от санкционната.
На следващо място, по въпроса за размера на санкциите. Приветстваме намалението на долната граница на санкцията. Но според нас основната опасност стои с оставането в сила на сегашния максимален размер, поради опасността наистина да се отива към него.
С това, ако позволите да завърша. Считаме, че философията на изменението от юни месец миналата година не е оправдана. Считаме, че не съществува легитимна, обществена или юридическа цел, която да налага включването на дребните представители на бизнеса, собствениците на отделни складове на едро, на практика да бъдат притискани и да се отнемат техни конкурентни предимства, които реално съществуват само и само това да бъде в услуга на другите субекти, които оперират в този бранш, стоковите борси и тържищата. Считаме, че не трябва да се постига този ефект, който виждаме, че вече започва да се проявява, изчезването на малките играчи за сметка на едрите. Това са основните ни съображения. Ние имаме своите съображения в писмен вид, които са депозирани до комисията. И ще сме благодарни в бъдеще, те да бъдат взети предвид.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Кога сте ги депозирали?
ИВАН ГРУЙКИН: Ние имаме самостоятелно предложение, господин председател, което е депозирано.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да бъдат ясни предложения. Пак ги депозирайте.
ИВАН ГРУЙКИН: Те са самостоятелни. Преди да бъде изготвен този законопроект, но има и такива, които са на базата на сега внесения предмет на настоящето обсъждане.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Това което сте предлагали, когато правихме тези работни групи, вече не са толкова актуални като предложения и ще се радваме отново да направите предложения и ние да ги предоставим на всички народни представители.
Господин Стойчев.
ЕДУАРД СТОЙЧЕВ: Много важно пояснение за народните представители. Няма нищо вярно в тезата, че ние налагайки глоби се финансираме по този начин. Това абсолютно не е вярно. Наистина това е някакъв остатък в закона, който според мен може този текст да бъде премахнат. Държавната комисия е на бюджетна издръжка. Хората са на заплати и нищо не получават от глобите, които налагат. Да не говорим, че много добре знаете как трудно се събрат всички тези глоби. Няма нищо общо тази теза, така че не искам да бъдат заблуждавани народните представители и обществото, че ние се финансираме от глоби и санкции.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, други гости, които желаят да вземат думата. Заповядайте.
ПЛАМЕН САПУНДЖИЕВ – председател на Управителния съвет на Българската оранжерийна асоциация
Аз ще кажа простички неща, тъй като не мога да бъда на висотата на стила, който тук се говори. Мисля, че приемането на този законопроект ще направи, ако не цяла, то половин крачка назад. Защо? Има един много важен проблем в България, който представлява проблема, комбинация между безопасност на храни и сива икономика.
И тази комбинация, искам да ви кажа, че в момента е много сериозна. И приемането на този законопроект ще направи крачка назад в това отношение. Българското правителство създаде Агенция по безопасност на храните, което е огромна крачка напред. И ние производителите го виждаме. И се радваме, че идват и ни контролират. Но който е в светлата икономика, а който е в сивата как ще стане?
Аз искам да ви кажа, че точно тези складове, не искам да обвинявам никой от тук присъстващите. Точно тези складове, които са отдалечени в малки населени места, те са в сивата икономика. И как ще стане, ако се отрови една детска градина и една болница с храни купени от такъв склад. Как ще стане проверката на един такъв склад. И тук се говори само за контрол. Контролът е нещо, което не може да бъде вездесъщо. Колегите от Агенцията по храните трябва да са 20 000 души. Една стока внесена като вътре общностна доставка, не минала през никакви органи и се продава. И какво ще се случи тогава.
Аз искам да ви кажа, че в Чехия наш колега беше хванат точно за 24 часа, че е пуснал на пазара стока с вредности вътре в нея. За 24 часа как ще стане това, когато има няколко хиляди обекта? Това е моето мнение.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: И аз ви благодаря. Чухте и тази гледна точка колеги.
Други наши гости. Заповядайте.
ХРИСТО ПАНАЙОТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, ние сме против този закон от 2.02.2012 г. Всъщност законопроекта, който е приет. При положение, че в една Германия има някъде около 18 тържища, в Полша 40, а в България вече са 81 тържища, как ще стане този контрол, ако всеки склад и всеки гараж ще стане тържище. Както каза вашия колега, да направи ограда и да стане тържище. Това практически не може да стане. Какъв контрол трябва да се направи на тези тържища, както каза г-н Сапунджиев. Колко човека от Държавната комисия по стокови борси и тържища и от Агенцията по храните трябва да тръгнат да проверяват всеки склад. При нас е концентрирана търговията и мога да кажа, че там се правят проверките, както се правят изрядни от Агенцията по храните и от Държавната комисия по стокови борси и тържища. Така че няма да има никакъв контрол и тогава просто ще подтикнем сенчестия бизнес и сивата икономика да тръгне напред.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: И аз ви благодаря. Колеги, това е позицията на Асоциация на организаторите на стокови борси, стокови тържища и пазари на производителите в България.
Има ли други гости, които желаят да вземат отношение? Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ДОНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, ще се присъединя към становището на преждеговорившия колега. Действително контрола върху тези складове, които сигурно са над 3000 из цялата страна ще бъде изключително труден. От тази гледна точка предишната дискусия за контрола ми се струва също уместна. Как един контролен орган трябва да проверява 3000 обекта. И то да прави комплексни проверки. Това е нещо върху което трябва да се мисли. Но аз ще бъда по-конкретен по отношение на текстовете, които бяха предложени.
Съществува сега нов субект в закона, самостоятелен обект с всички условности и компромиси на тази дефиниция. Нека да съществува. Само искам да помоля, съвсем конкретно в § 4 от така изготвения последен вариант на законопроекта има промяна в чл.8 ал.1 т.6 на закона. Добавя се текста: “Комисията дава задължителни предписания във връзка с прилагането на закона”.
Това го има на друго място в закона чл.64 ал.1 т.1. Комисията дава задължителни предписания за отстраняване нарушения в определен от нея срок. Не мисля, че това е добре да се дублира.
Според мен по издържано стилно е да се придържаме към проблемите и рамката, която са задали първоначално колегите.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, за да обобщя становищата. Става въпрос за следното. Това е към народните представители. Понеже аз, Валентин Николов, Диан Червенкондев, г-н Атанасов, г-н Андреев и г-н Гюзелев направихме доста срещи. В крайна сметка се казва следното нещо. Ако са само стокови борси и тържища, а няма складове или складовете на едро са много малко, контрола ще бъде много по-ефективен. Това казват и тези хора тук.
Но въпроса е следния. Може ли да жертваме целия този малък и среден бизнес, за да могат да си направят по-добър контрол? Това е въпрос, който може да бъде решен само на законодателно ниво.
Колегите народни представители, кой иска думата? Господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря г-н председател Уважаеми колеги, уважаеми гости, аз съм един от вносителите заедно с колегите на този закон. Мотивите бяха много добре поднесени от страна на г-н Валентин Николов, г-н председателя Мартин Димитров също допълни част от тях, от тези срещи, които направихме, от тези проблеми, които се натрупаха и с които бяхме занимавани в края на предишната година. И този закон наистина излиза като един резултат от тези срещи.
В становищата, които чухме досега, наистина се центрираше от крайно светло, до крайно тъмно в този законопроект. Разбирам и интересите, които се защитават от едната и от другата страна. Нашето желание беше да сме изключително принципни и обективни от гледна точка проблематиката. Като зародиша беше, задължителната пререгистрация на складовете на едро. И от там насетне вече тръгнаха и другите проблеми с контрола и с проверките от страна на Комисията за стокови борси и тържища.
В този вариант на Закона на първо четене, наистина контрола остава и от страна на Комисията по стокови борси и тържища. Като моето първоначално мнение беше, че изрядните търговци, изрядните складове на едро не би следвало да се плашат от какъвто и да било контрол. Защото колкото пъти и да те проверяват, когато си редовен и коректен не би следвало да те притеснява този акт на проверка.
Там излезнаха и други принципни становища от страна на Министерство на икономиката, виждаме становището на Министерство на земеделието и горите, в които се казва, че наистина прекалено утежняваме административно и контролно всички тези малки и средни субекти.
Аз не бих искал да се съглася и със становището на г-н Пламен Сапунджиев, на Христо Атанасов, от гледна точка на което аз прозрях, че видите ли, цялата сивота в бизнеса е в малките обекти в складовете на едро. Те не се контролират и съответно се прави каквото и да било.
По тази логика всички стопански субекти се контролират и от НАП. Те са много повече, отколкото складовете на едро. И факта, че те успяват да бъдат проверени в различни периоди, на база някаква плановост, на база някакви графици означава, че си има конкретния контрол.
От страна на Държавната комисия за безопасност на храните съм убеден, че в абсолютно всички тези складове се правят редовни проверки.
Имахме доста срещи с г-н Стойчев. Аз зададох и въпроса, всичките тези предположения важат ли и за веригите магазини, на които продавате на едро като търговските вериги. Те влизат ли вътре, контролират ли или не. И съответно докъде да бъдем сигурни, че при тях всичко е изрядно. Там също влиза Държавната комисия по храните, влиза НАП, други инспекции. Стоковите борси не влизат. Де факто се осъществява една и съща дейност – търговия на едро, според мен. Може да бъде и така.
Аз съм на принципа, че не следва да има някакво разминаване или съответно дискриминация на малкия бизнес спрямо големия. И ако е необходимо да бъдат контролирани по Закона за стоковите борси и тържища и малките обекти, складовете на едро, аз съм убеден, че тези същите ангажименти трябва да бъдат и за веригите магазини. Защото в срещите, които правихме с малкия и среден бизнес се оказа, че наистина изискванията, които има за партидни номера, за справки и за всичко, което се налага от Комисията по стокови борси и тържища и които те трябва да изпълняват стриктно и съответно евентуално ще търпят санкции, не се отнася за същите тези стоки, които биха се взели на едро от една такава верига.
И затова аз съм съответно между първо и второ четене добре да помислим, следва ли да има двоен контрол. И ако има такъв контрол, той трябва да важи за всички. Това е моето мнение. Наистина за първо четене, предлагам на колегите да го подкрепим. Естествено отворени сме за всякакви предложения, за нови работни групи. Становищата ги прочетохме на асоциациите на тържищата и на стоковите борси. Повярвайте ми, ще намерим компромисния вариант.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Предлагам на всички гости да изпратят писмени и конкретни предложения, които чрез мен да стигнат до народните представители между първо и второ четене.
Има ли колеги други народни представители, които желаят думата? Няма.
Да минаваме тогава към процедура по гласуване.
Подлагам на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържища, № 254-01-11, внесен от Валентин Николов и група народни представители на 2 февруари 2012 г. – за първо четене.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Прима се на първо четене.
Колеги, понеже нямаме кворум ви предлагам да свършим до тук и да продължим следващата сряда.
Благодаря за работата днес.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15.50 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров
Стенограф:
Силвия Михайлова
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение на Закона за защита на потребителите, № 254-01-8, внесен от Димитър Дъбов и Любен Корнезов на 25 януари 2012 г. -- за първо четене.
3. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 18
На 22 март 2012 година, (четвъртък) от 14.00 часа в зала „Запад”, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе извънредно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържища, № 254-01-11, внесен от Валентин Николов и група народни представители на 2 февруари 2012 г. -- за първо четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение на Закона за защита на потребителите, № 254-01-8, внесен от Димитър Дъбов и Любен Корнезов на 25 януари 2012 г. -- за първо четене.
3. Разни.
Заседанието на Комисията бе открито в 15.05 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, имаме кворум и може да започнем заседанието.
Предлагам Ви следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържища, № 254-01-11, внесен от Валентин Николов и група народни представители на 2 февруари 2012 г. – за първо четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 254-01-8, внесен от Димитър Дъбов и Любен Корнезов на 25 януари 2012 г. – за първо четене.
3 Разни.
По така предложения дневен ред, колеги имате ли предложения.
Има предложение за извънредна точка.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз предлагам Закона за енергията от възобновяеми източници, аз обединих два текста. Юристите ми казват, че има проблем като съм ги обединил. Да се сложат двата параграфа, както ги е предложил вицепремиера министър Дянков във връзка с § 22.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Предлагате да има нова точка 1 към днешната програма. Прегласуване на текст по Закона за ВЕИ-тата.
Който е за предложението на г-н Николов, моля да гласува.
Гласували 13 «за».
Против? Няма. Въздържали се? Двама.
Приема се.
Тогава подлагам на гласуване цялата програма с новата точка 1 и другите точки, които ви прочетох.
Който за, моля да гласува.
Гласували 14 «за».
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Господин Божилов прочетете новото редакционно предложение.
ИВАН БОЖИЛОВ: Доколкото знам текста е раздаден още вчера на всички колеги.
Преходни и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове.
Правят се следните допълнения.
Първо, в § 41 се създава ал.4. Лица по чл. 47, които притежават лиценз за управление на данъчен склад, който към момента на влизането в сила на този закон е разположен в стратегически обект от значение за националната сигурност, произвеждат изцяло дейността си в съответствие с изискванията на закона, но не по-късно от 1 юни 2013 г.
Второ, създава се § 41а, чл.41а. В случаите по § 41 ал.4 лицата продължават да използват средствата за измерване и контрол по реда на чл.52 ал.5 от Наредба 3 от 2010 г. за специфичните изисквания и контрол осъществявани от митническите органи и средствата за измерване на акцизни стоки.
Обнародван в ДВ бр.15/ 2010 г. Изменение в бр.68 от 2011 г. и бр.3 от 2012 г.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Чухте предложението за прегласуване на текст от Закона за ВЕИ-тата.
Наши гости са:
Министерство на финансите
Людмила Петкова
Красимир Сивев – началник отдел “Процесуално законодателство”, Дирекция “Данъчна политика”
Татяна Накова – главен експерт “Косвени данъци”, Дирекция “Данъчна политика”
Министерство на икономиката, енергетиката и туризма
Цветелина Михайлова – експерт в Дирекция “Енергийна ефективност и опазване на околната среда”
Кой от вас колеги ще вземе отношение по това предложение?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА – директор на Дирекция “Данъчна политика”
Благодаря г-н председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, ние изцяло подкрепяме предложените текстове току що. Действително това са и текстове, които предложи Министерство на финансите. По първоначалното предложение на народния представител, ние имахме леки забележки. Затова предложихме да се напише ясен текст.
Второ, лицата които имат данъчен склад разположен в стратегически обекти да ползват измервателните уреди по наредба 3. Тоест, тъй като това са стратегическите обекти те са определени в постановление на Министерския съвет. Това са пристанища, газоразпределителни дружества. Двете компании Лукойл, Нефтохим – Бургас и Лукойл – България, съответно Национална електрическа компания и други. Голяма част от тях действително имат данъчни складове в стратегически обекти, които по принцип в определени случаи затрудняват по различни причини поставянето на всички измервателни уреди. Имам предвид, че в тези срокове, които бяха предвидени, но се ползват към момента определени уреди и то изпълнение на всички изисквания. Тоест, до изтичането на този срок, съответно всички тези данъчни складове, стратегически обекти да бъдат приведени, съобразно изискванията на Наредбата.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо следния въпрос към вас, касаещ Лукойл. С този текст ние удължаваме ли срока за привеждане с изискванията на закона за пристанище “Росенец”. Удължаваме ли срока на Лукойл или го запазваме същия. Това исках да ви попитам, тъй като имаше всякакви спекулации и всякакви идеи. Знаем, че има отделно споразумение с Лукойл. Този срок удължава ли срока на споразумението или го запазва същия.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: В самото споразумение, доколкото зная няма срок.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, чухте редакционното предложение на колегата Иван Божилов. Чухте становището на Министерство на финансите, има ли народни представители кой желаят думата по тази тема? Няма.
Който е за редакционното предложение направено от г-н Иван Божилов, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Трима въздържали се.
Приема се.
По Закона за ВЕИ-тата, господин Божилов, поискахте извънредна точка, имате ли други предложения? Няма.
Отиваме на точка втора - Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържища, № 254-01-11, внесен от Валентин Николов и група народни представители на 2 февруари 2012 г. – за първо четене.
Ако позволите колеги в началото да представя гостите.
Министерство на икономиката, енергетиката и туризма
Жулиета Хубенова – заместник-министър
Жана Величкова – директор на Дирекция “Инвестиции, иновации и предприемачество”
Симонета Бонева – началник отдел в Дирекция “Външноикономическа политика”
Светослава Малчева – главен експерт в Дирекция “Външноикономическа политика”
Държавна комисия по стокови борси и тържища
Едуард Стойчев - председател
Владимир Иванов – член
Българска агенция по безопасност на храните
Д-р Райна Иванова – началник отдел в Дирекция “Контрол на храните”
Асоциация на тържищата в България
Александър Дончев
Асоциация на организаторите на стокови борси, стоковите тържища и пазари на производителите в България
Николай Широков и колеги
Асоциация на българските търговци с храни
Румяна Петрова и колеги
Българска асоциация на производителите на оранжерийна продукция
Пламен Сапунджиев
Колеги, този законопроект е резултат от работата на доста от колегите в Икономическата комисия, включително г-н Николов, включително г-н Червенкондев и аз се включих в тази работа. Получихме жалби от десетки търговци, затова че складовете на едро на практика има опасност да се закрият, заради огромни инвестиционни ангажименти, които се налагаха във връзка с новия Закон за стоковите борси и тържищата. Ще дам възможност на г-н Николов за кратко представяне.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря г-н Димитров. Знаете, че миналата година приехме Закона за стоковите борси и тържищата, където задължихме всички, които по някакъв начин търгуват на едро, макар че не знам търговия на едро дали някъде е определено като дефиниция. Тоест, да продадат един стек захар примерно, образно казано. То в този случай трябва да се регистрират като тържище или като стокова борса, което ги обременяваше с 3000 лв. такса във връзка с това и инвестиционни ангажименти, примерно да си сложат ограда и т.н., които са определени в стоковите борси и тържища.
При нас дойдоха доста брожения и жалби. И ние съответно като десни партии - Синята коалиция и ГЕРБ, грижейки се за малкия и средния бизнес решихме да облекчим режима. Като съответно ги направим на уведомителен режим. Тоест тези инвестиции, които трябва да извършват, за да станат като тържище или като стокова борса да отпаднат, защото в нас възникна съмнението, че те трябва да преправят дори съответно проектите за своите складове, защото там е записано склад на едро. В един момент те стават тържище или стокова борса. Тоест, създават се доста проблеми пред всички тези дребни и малки инвеститори. И поради тази причина облекчихме режима им. Те пак са под наблюдението на стоковите борси и тържищата. Като нашето намерение съответно, постепенно тези малки търговци на едро да преминат към наистина стоковите борси и тържища, където им е мястото. Но в условие на криза, мисля, че ще бъде наказуемо от наша страна спрямо тях с един меч да ги отрежем и те да закрият своя бизнес и в един момент или да фалират или да търсят инвестиции, за да приведат в съответствие със Закона за стоковите борси и тържищата своите складове на едро.
Мисля че направихме една добра стъпка. От друга страна инвеститорите в стокови борси и тържища също трябва да са защитени. Тоест, ние трябва да спрем и отлива на търговци да си създават такива складове на едро извън тези борси и тържищата. Така че те ако предложат варианти, в които между първо и второ четене да ограничим този бяг и разкриването около техните вече регистрирани тържища съм съгласен да ги обсъдим и да ги вкараме в закона.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Позволете още няколко изречения колеги. Не можем заради по-добър контрол да жертваме малкия и среден бизнес. Това е най-големия въпрос в този проектозакон. Трябва да запазим складовете на едро, които са символ точно на малък и среден бизнес, на българско производство. И смятам, че има много положителни страни този закон. Не че не може да бъде допълван. Не че няма други идеи, не че няма други възможности. Намаляваме и глобите, които до момента е налагала, включително Комисията по стоковите борси и тържища и успяхме до известна степен да постигнем и съгласието на институциите в проекта на изработване на законопроекта. Но няма да говоря от тяхно име. Ще дам думата първо на Министерство на икономиката, а след това и на Комисията по стоковите борси и тържища за становища по законопроекта.
Господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Искам да кажа следното нещо. Понеже възникна въпрос, говорих тук с представителя на Асоциацията на стоковите борси и тържища, който каза, че може да се увеличи и сивата икономика. Който ми показа едни складове, които според него не отговарят на регламента.
Искам да кажа, че всичките складове на едро, които са регистрирани по Закона за храните имат специален сертификат за това. Те са законни. Те са регистрирани в НАП. Те подлежат на проверка на тези институции. С този закон, с изменението и допълнението даваме възможност на стоковите борси и тържища също да упражнят контрол и да видят, дали случайно не извършват и тържищна дейност и де факто, да се скриват под името склад на едро. Така че не виждам проблем. Ние засилваме контрола също. Облекчаваме режима и спестяваме излишни разходи, за да се приведат като тържище при условие, че те са с малък бизнес.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте от Министерство на икономиката.
ЖАНА ВЕЛИЧКОВА: Благодаря г-н Димитров, уважаеми госпожи и господа народни представители, първо ви моля да извините заместник-министър Хубенова, наложи й се да замине. По законопроекта, бих искала да кажа, че Министерство на икономиката, енергетиката и туризма също интензивно работеше и като цяло подкрепя предложените консенсусни разпоредби. Същевременно сме внесли на вниманието на Комисията становище на Министерството, в което бихме искали да ви обърнем внимание на един друг аспект. Той е именно свързан с контролната дейност. Знаете, че чл. 57 ал.1 т.2 и т.3, ал.2 и чл.59 ал.1 на същия Закон за стоковите борси и тържища, въвежда изискване продавачите на стоково тържище и на пазари на производители да съхраняват и да предоставят на купувачите нормативно изискуеми документи, придружаващи стоката и удостоверяващи нейната безопасност, включително документи за произход и за собственост. Както да издават фактура за сключените сделки, да издават касова бележка от регистриране на електронен касов апарат, фискална памет в случаите, в които имаме плащане в брой.
Същевременно § 7 от разглеждания от вас законопроект предвижда подобно изискване да бъде въведено и към лицата, които ще извършват дейност в самостоятелен обект.
Актовете за установяване на нарушения по посочените членове, както и издаването на наказателните постановления, остава в компетенциите на Държавната комисия по стокови борси и тържища.
Вие знаете, че има секторни закони, като Закона за храните, който поставя генерално отговорностите, както към всички, които произвеждат, преработват и разпространяват храни, така и изисквания към конкретните стоки. Контролен орган осигуряващ безопасността на храните и по спазване на всички тези изисквания в Българската агенция по безопасност на храни, а в случая на бутилирани натурални минерални води, контрола се извършва от регионалните здравни инспекции към Министерство на здравеопазването. Тези два органа са нотифицирани като органи за контрол на храни пред Европейската комисия. Те извършват систематично, регулярно цялостен контрол по отношение на храните и начина на тяхното производство и търговия.
От друга страна с чл.113 на Закона за ДДС се въвежда изискването за издаване на фактури, а с чл.118 задължението за издаване на касови бележки от фискални устройства. Съответно компетенциите са вменени на органите по приходите.
Това което Министерството предлага е с оглед избягване дублирането на контролни правомощия. Закона да предвиди разделяне на компетентностите между контролните органи, там където имат смесена компетентност. В тази връзка ние считаме, че Държавната комисия за стокови борси и тържища при констатиране на нарушения, в случай че в проверяваните от тях обекти засекат, че липсват документи за произход, проследимост на стоката. Все въпроси попадащи в компетентността на Българска агенция по безопасност на храните. Или когато видят нарушения на изискванията на Закона за ДДС, в случаите попадащи под компетенциите на НАП, да извикат контролните органи компетентни по специализираните закони, които вече съответно вече да предприемат санкции.
Предлагаме с разширена разпоредба на Закона да се даде и възможност за извършване на съвместни проверки от страна на Комисията и другите компетентни органи. И това да стане с допълнение с един нов параграф.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: И аз благодаря на г-жа Жана Величкова. Като искам да подчертая, че във всички срещи, които организирахме и предложенията, които работихме, г-жа Величкова и нейните колеги бяха много активни, конструктивни и полезни.
Нека да чуем и Комисията по стоковите борси и тържища. Заповядайте.
РЕПЛИКА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, наистина разликата между нашето становище и Министерство на икономиката се корени точно в тези няколко изречения. Но това е една съществена разлика, огромна. И аз дори не мога да разбера колегите. Непрекъснато казваме, че има двоен контрол и т.н. Това не мога да го възприема въобще.
Дори когато си един обикновен потребител и си купиш нещо от пазар, знаете че имаш право да поискаш документ, дали тази стока която си я купуваш отговаря на безопасност и качество, дали има документи за произход. А сега излиза, че държавните органи трябва да ги разделим. И искам да питам колегите от икономиката, как и кого да сезираме, когато става въпрос за специализирано място, където се продават много големи количества храна в определено време. Тоест контролния орган на Държавната комисия като установи огромно количество храна, без никакви документи, кого да сезира и как да направи така, че тази храна да остане на същото това място, докато благоволят органите, които според колегите са длъжни да извършват такива проверки, да дойдат и да проверят и да установят какво се случва след това.
Аз мисля, че режима, който в момента работи е абсолютно нормален, изпитан през годините и за мен той въобще не подлежи на съмнение. А да не говорим, че Агенцията за контрол и безопасност на храните, според нас има задължението да изследва храната за нейната безопасност, да издаде съответния документ и с този документ вече тази стока да се придружава, докато не премине в ръцете на крайния потребител. И всеки един контролен орган, било то Държавната комисия с нейните инспектори, било то икономическа полиция, било то НАП или други, просто ползват този документ да установят, дали тази стока като партида и като количество отговаря на съответния документ, който е издаден. Същото важи за документите за произход. И аз въобще не мога да разбера логиката на това, което предлагат колегите от Министерство на икономиката.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ясна е колеги тази теза. Ние много пъти сме слушали тези две тези, но беше важно и останалите колеги от Икономическата комисия да се запознаят с тях.
Предлагам гостите, които желаят да вземат отношение, като Българска агенция по безопасност на храните и останалите да заповядат също.
РАЙНА ИВАНОВА: Мога да кажа само, че становището, което дават Министерство на икономиката и енергетиката, според нас е правилно, защото единствения компетентен орган за контрол на храните по цялата хранителна верига от фермата до масата, това е Агенцията по храните. Ние извършваме контрола. Не съм съгласна с колегите от Комисията по стокови борси и тържища, поради простата причина, че безопасността на храните е отговорност на бизнес операторите. Значи на тези, които произвеждат храните и тези, които ги търгуват.
Ние на база извършена оценка на риска на всеки един обект, независимо дали е производител, независимо дали е търговец на едро или търговец на дребно, сме направили оценка на риска на всеки един обект и извършваме систематичен контрол, който е рутинен контрол, така наречения. Със заповеди на изпълнителния директор извършваме тематични проверки. Мога да ви уверя, че много по-често извършваме проверки от Комисията по стокови борси и тържища и предприемаме съответните мерки.
Искам само да ви кажа, че в момента се подготвя и Закон за изменение и допълнение на Закона за храните. В него сме разписали точно какви документи трябва да придружават храните по отношение на тяхното качество, безопасност и произход.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Този въпрос сме го дебатирали много пъти. Трябва да се вземе политическо решение. Трябва да преценят народните представители. Затова искам да чуете и двете тези. Едната теза е, че винаги трябва да има прехвърляне по компетентност. Тоест, Комисията по стоковите борси и тържищата да сезира съответните органи, за да се избегне възможността от дублиране на проверките.
Другата теза, която самата Комисия защитава е, че те трябва винаги да правят проверка, защото казват, че са най-стриктния контролиращ орган. Така че в крайна сметка решението ще бъде на народните представители между първо и второ четене.
Нека да чуем нашите гости. Адвокат Груйкин заповядайте.
ИВАН ГРУЙКИН: Благодаря уважаеми господин председател. Уважаеми народни представители, от името на Асоциация на българските търговци с храни, искам първо да декларирам, че ние оценяваме и сме благодарни за подхода на народното представителство и за този законопроект, който е в резултат наистина на отчитането на сериозни проблем, който съществува и расте в бранша вследствие на прилагането на последното изменение на закона от юни месец миналата година. Като същевременно сме все още обезпокоени и меча, за който говореше господин Николов над бранша, считаме че не би се вдигнал и с приемането на разпоредбите в този вид, в който са в новото предложение за изменение и допълнение на закона.
Съгласни сме, че посоката трябва да бъде тази, която е във философията на проекта за изменение. Но има може би два или три важни пункта, които според нас са изключително важни, които трябва да бъдат включени по някакъв начин в бъдещия законопроект.
Първо по отношение на контролната дейност. Този въпрос беше засегнат. Категорично сме на мнение, че е възможно констативната дейност на тази административно наказателна процедура, която трябва да съществува в закона, би могла да бъде в прерогативите на Комисията за стоковите борси и тържищата. Но ние сме категорични, че евентуалната санкционна дейност, т.е. административно наказващия орган би трябвало да е в полето на двете съществуващи в момента контролни дейности. Общата по Закона за ДДС и данъчното законодателство и съответно по Закона за храните.
Тук само искам да отбележа, че не следва да се допуска тази опасност, която ние констатираме в дейността на представителите на Комисията по стокови борси и тържища, да се създава възможността в един момент, грубо казано, но те да работят за себе си. Тоест, да е ясно, че от размера на санкциите зависи тяхната дейност. Това е свързано и с текстовете за финансирането на Комисията. Но този конфликт на интереси, който е заложен в сегашния принцип, според нас би трябвало да бъде разрешен чрез разделянето може ми на констативната дейност от санкционната.
На следващо място, по въпроса за размера на санкциите. Приветстваме намалението на долната граница на санкцията. Но според нас основната опасност стои с оставането в сила на сегашния максимален размер, поради опасността наистина да се отива към него.
С това, ако позволите да завърша. Считаме, че философията на изменението от юни месец миналата година не е оправдана. Считаме, че не съществува легитимна, обществена или юридическа цел, която да налага включването на дребните представители на бизнеса, собствениците на отделни складове на едро, на практика да бъдат притискани и да се отнемат техни конкурентни предимства, които реално съществуват само и само това да бъде в услуга на другите субекти, които оперират в този бранш, стоковите борси и тържищата. Считаме, че не трябва да се постига този ефект, който виждаме, че вече започва да се проявява, изчезването на малките играчи за сметка на едрите. Това са основните ни съображения. Ние имаме своите съображения в писмен вид, които са депозирани до комисията. И ще сме благодарни в бъдеще, те да бъдат взети предвид.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Кога сте ги депозирали?
ИВАН ГРУЙКИН: Ние имаме самостоятелно предложение, господин председател, което е депозирано.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да бъдат ясни предложения. Пак ги депозирайте.
ИВАН ГРУЙКИН: Те са самостоятелни. Преди да бъде изготвен този законопроект, но има и такива, които са на базата на сега внесения предмет на настоящето обсъждане.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Това което сте предлагали, когато правихме тези работни групи, вече не са толкова актуални като предложения и ще се радваме отново да направите предложения и ние да ги предоставим на всички народни представители.
Господин Стойчев.
ЕДУАРД СТОЙЧЕВ: Много важно пояснение за народните представители. Няма нищо вярно в тезата, че ние налагайки глоби се финансираме по този начин. Това абсолютно не е вярно. Наистина това е някакъв остатък в закона, който според мен може този текст да бъде премахнат. Държавната комисия е на бюджетна издръжка. Хората са на заплати и нищо не получават от глобите, които налагат. Да не говорим, че много добре знаете как трудно се събрат всички тези глоби. Няма нищо общо тази теза, така че не искам да бъдат заблуждавани народните представители и обществото, че ние се финансираме от глоби и санкции.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, други гости, които желаят да вземат думата. Заповядайте.
ПЛАМЕН САПУНДЖИЕВ – председател на Управителния съвет на Българската оранжерийна асоциация
Аз ще кажа простички неща, тъй като не мога да бъда на висотата на стила, който тук се говори. Мисля, че приемането на този законопроект ще направи, ако не цяла, то половин крачка назад. Защо? Има един много важен проблем в България, който представлява проблема, комбинация между безопасност на храни и сива икономика.
И тази комбинация, искам да ви кажа, че в момента е много сериозна. И приемането на този законопроект ще направи крачка назад в това отношение. Българското правителство създаде Агенция по безопасност на храните, което е огромна крачка напред. И ние производителите го виждаме. И се радваме, че идват и ни контролират. Но който е в светлата икономика, а който е в сивата как ще стане?
Аз искам да ви кажа, че точно тези складове, не искам да обвинявам никой от тук присъстващите. Точно тези складове, които са отдалечени в малки населени места, те са в сивата икономика. И как ще стане, ако се отрови една детска градина и една болница с храни купени от такъв склад. Как ще стане проверката на един такъв склад. И тук се говори само за контрол. Контролът е нещо, което не може да бъде вездесъщо. Колегите от Агенцията по храните трябва да са 20 000 души. Една стока внесена като вътре общностна доставка, не минала през никакви органи и се продава. И какво ще се случи тогава.
Аз искам да ви кажа, че в Чехия наш колега беше хванат точно за 24 часа, че е пуснал на пазара стока с вредности вътре в нея. За 24 часа как ще стане това, когато има няколко хиляди обекта? Това е моето мнение.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: И аз ви благодаря. Чухте и тази гледна точка колеги.
Други наши гости. Заповядайте.
ХРИСТО ПАНАЙОТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, ние сме против този закон от 2.02.2012 г. Всъщност законопроекта, който е приет. При положение, че в една Германия има някъде около 18 тържища, в Полша 40, а в България вече са 81 тържища, как ще стане този контрол, ако всеки склад и всеки гараж ще стане тържище. Както каза вашия колега, да направи ограда и да стане тържище. Това практически не може да стане. Какъв контрол трябва да се направи на тези тържища, както каза г-н Сапунджиев. Колко човека от Държавната комисия по стокови борси и тържища и от Агенцията по храните трябва да тръгнат да проверяват всеки склад. При нас е концентрирана търговията и мога да кажа, че там се правят проверките, както се правят изрядни от Агенцията по храните и от Държавната комисия по стокови борси и тържища. Така че няма да има никакъв контрол и тогава просто ще подтикнем сенчестия бизнес и сивата икономика да тръгне напред.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: И аз ви благодаря. Колеги, това е позицията на Асоциация на организаторите на стокови борси, стокови тържища и пазари на производителите в България.
Има ли други гости, които желаят да вземат отношение? Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ДОНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, ще се присъединя към становището на преждеговорившия колега. Действително контрола върху тези складове, които сигурно са над 3000 из цялата страна ще бъде изключително труден. От тази гледна точка предишната дискусия за контрола ми се струва също уместна. Как един контролен орган трябва да проверява 3000 обекта. И то да прави комплексни проверки. Това е нещо върху което трябва да се мисли. Но аз ще бъда по-конкретен по отношение на текстовете, които бяха предложени.
Съществува сега нов субект в закона, самостоятелен обект с всички условности и компромиси на тази дефиниция. Нека да съществува. Само искам да помоля, съвсем конкретно в § 4 от така изготвения последен вариант на законопроекта има промяна в чл.8 ал.1 т.6 на закона. Добавя се текста: “Комисията дава задължителни предписания във връзка с прилагането на закона”.
Това го има на друго място в закона чл.64 ал.1 т.1. Комисията дава задължителни предписания за отстраняване нарушения в определен от нея срок. Не мисля, че това е добре да се дублира.
Според мен по издържано стилно е да се придържаме към проблемите и рамката, която са задали първоначално колегите.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, за да обобщя становищата. Става въпрос за следното. Това е към народните представители. Понеже аз, Валентин Николов, Диан Червенкондев, г-н Атанасов, г-н Андреев и г-н Гюзелев направихме доста срещи. В крайна сметка се казва следното нещо. Ако са само стокови борси и тържища, а няма складове или складовете на едро са много малко, контрола ще бъде много по-ефективен. Това казват и тези хора тук.
Но въпроса е следния. Може ли да жертваме целия този малък и среден бизнес, за да могат да си направят по-добър контрол? Това е въпрос, който може да бъде решен само на законодателно ниво.
Колегите народни представители, кой иска думата? Господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря г-н председател Уважаеми колеги, уважаеми гости, аз съм един от вносителите заедно с колегите на този закон. Мотивите бяха много добре поднесени от страна на г-н Валентин Николов, г-н председателя Мартин Димитров също допълни част от тях, от тези срещи, които направихме, от тези проблеми, които се натрупаха и с които бяхме занимавани в края на предишната година. И този закон наистина излиза като един резултат от тези срещи.
В становищата, които чухме досега, наистина се центрираше от крайно светло, до крайно тъмно в този законопроект. Разбирам и интересите, които се защитават от едната и от другата страна. Нашето желание беше да сме изключително принципни и обективни от гледна точка проблематиката. Като зародиша беше, задължителната пререгистрация на складовете на едро. И от там насетне вече тръгнаха и другите проблеми с контрола и с проверките от страна на Комисията за стокови борси и тържища.
В този вариант на Закона на първо четене, наистина контрола остава и от страна на Комисията по стокови борси и тържища. Като моето първоначално мнение беше, че изрядните търговци, изрядните складове на едро не би следвало да се плашат от какъвто и да било контрол. Защото колкото пъти и да те проверяват, когато си редовен и коректен не би следвало да те притеснява този акт на проверка.
Там излезнаха и други принципни становища от страна на Министерство на икономиката, виждаме становището на Министерство на земеделието и горите, в които се казва, че наистина прекалено утежняваме административно и контролно всички тези малки и средни субекти.
Аз не бих искал да се съглася и със становището на г-н Пламен Сапунджиев, на Христо Атанасов, от гледна точка на което аз прозрях, че видите ли, цялата сивота в бизнеса е в малките обекти в складовете на едро. Те не се контролират и съответно се прави каквото и да било.
По тази логика всички стопански субекти се контролират и от НАП. Те са много повече, отколкото складовете на едро. И факта, че те успяват да бъдат проверени в различни периоди, на база някаква плановост, на база някакви графици означава, че си има конкретния контрол.
От страна на Държавната комисия за безопасност на храните съм убеден, че в абсолютно всички тези складове се правят редовни проверки.
Имахме доста срещи с г-н Стойчев. Аз зададох и въпроса, всичките тези предположения важат ли и за веригите магазини, на които продавате на едро като търговските вериги. Те влизат ли вътре, контролират ли или не. И съответно докъде да бъдем сигурни, че при тях всичко е изрядно. Там също влиза Държавната комисия по храните, влиза НАП, други инспекции. Стоковите борси не влизат. Де факто се осъществява една и съща дейност – търговия на едро, според мен. Може да бъде и така.
Аз съм на принципа, че не следва да има някакво разминаване или съответно дискриминация на малкия бизнес спрямо големия. И ако е необходимо да бъдат контролирани по Закона за стоковите борси и тържища и малките обекти, складовете на едро, аз съм убеден, че тези същите ангажименти трябва да бъдат и за веригите магазини. Защото в срещите, които правихме с малкия и среден бизнес се оказа, че наистина изискванията, които има за партидни номера, за справки и за всичко, което се налага от Комисията по стокови борси и тържища и които те трябва да изпълняват стриктно и съответно евентуално ще търпят санкции, не се отнася за същите тези стоки, които биха се взели на едро от една такава верига.
И затова аз съм съответно между първо и второ четене добре да помислим, следва ли да има двоен контрол. И ако има такъв контрол, той трябва да важи за всички. Това е моето мнение. Наистина за първо четене, предлагам на колегите да го подкрепим. Естествено отворени сме за всякакви предложения, за нови работни групи. Становищата ги прочетохме на асоциациите на тържищата и на стоковите борси. Повярвайте ми, ще намерим компромисния вариант.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Предлагам на всички гости да изпратят писмени и конкретни предложения, които чрез мен да стигнат до народните представители между първо и второ четене.
Има ли колеги други народни представители, които желаят думата? Няма.
Да минаваме тогава към процедура по гласуване.
Подлагам на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържища, № 254-01-11, внесен от Валентин Николов и група народни представители на 2 февруари 2012 г. – за първо четене.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Прима се на първо четене.
Колеги, понеже нямаме кворум ви предлагам да свършим до тук и да продължим следващата сряда.
Благодаря за работата днес.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15.50 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров
Стенограф:
Силвия Михайлова
