1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 202-01-23, внесен от Министерски съвет на 11 април 2012 г. – за първо четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 202-01-28, внесен от Министерски съвет на 14 май 2012 г. – за първо четене.
3. Обсъждане на законопроект за допълнение на Закона за защита на потребителите, № 254-01-8, внесен от Димитър Дъбов и Любен Корнезов на 25 януари 2012 г. – за второ четене.
4. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба, № 254-01-6, внесен от Анастас Анастасов и група народни представители на 18 януари 2012 г. – за първо четене.
5. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
-----------------------------------------------------------------------------
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ



П Р О Т О К О Л

№


На 30 май 2012 г., /сряда/ от 14.00 часа в зала 356, пл. “Княз Александър І ” на Народното събрание, се проведе заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 202-01-23, внесен от Министерски съвет на 11 април 2012 г. – за първо четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 202-01-28, внесен от Министерски съвет на 14 май 2012 г. – за първо четене.
3. Обсъждане на законопроект за допълнение на Закона за защита на потребителите, № 254-01-8, внесен от Димитър Дъбов и Любен Корнезов на 25 януари 2012 г. – за второ четене.
4. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба, № 254-01-6, внесен от Анастас Анастасов и група народни представители на 18 януари 2012 г. – за първо четене.
5. Разни.

Заседанието бе открито в 14.40 часа и ръководено от господин Мартин Димитров.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

/ Начало 14. 20 часа /

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Добър ден на всички.
Предлагам ви следния дневен ред. Като от сега ще прочета т.2 като т.1. Има молба от страна на министър Атанасова, поради неин ангажимент в друга комисия, здравното осигуряване да бъде първа точка.
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 202-01-28, внесен от Министерски съвет на 14 май 2012 г. – за първо четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 202-01-23, внесен от Министерски съвет на 11 април 2012 г. – за първо четене.
3. Обсъждане на законопроект за допълнение на Закона за защита на потребителите, № 254-01-8, внесен от Димитър Дъбов и Любен Корнезов на 25 януари 2012 г. – за второ четене.
4. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба, № 254-01-6, внесен от Анастас Анастасов и група народни представители на 18 януари 2012 г. – за второ четене.
5. Разни.
По този дневен ред знам, че господин Червенкондев ще направи предложение.
ДЕЯН ЧЕВЕНКОНДЕВ: Благодаря ви господин председател, уважаеми колеги, много бих искал да внесем няколко допълнителни текста и разгледаме в Закона за енергетиката. Като те касаят като цяло преходни и заключителни разпоредби по влезлия вече в сила Закон на енергията от възобновяеми енергийни източници. Като е необходимо да бъдат направени няколко корекции, които касаят възможността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране при отклонение от пазарните показатели от стойността на инвестиционните разходи на някои от възобновяемите енергийни проекти, но имат възможност да се самосезират. И на базата на тяхната утвърдена методика, на база на техните утвърдени процедури да разгледат и нова цена. Считам, че това е справедлив подход. Това ще бъде обяснено по-добре както от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, така и от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Правим го в този момент, поради простата причина, че Закона за енергетиката е вече като доклад почти завършен и се надяваме следващата седмица да бъде внесен в Председателския съвет и да бъде разгледан от пленарна зала. Да не чакаме някакви допълнителни промени. Те са тематично свързани законопроектите и наистина касаят няколко текста.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев има ли ги тези неща на първо четене в закона или ги няма? Тъй като знаете, че не може да се внасят неща, които не са обсъждани на първо четене. Ние предложихме промени в закона във връзка с начина на отчитане на разходите на топлинна енергия и вашият аргумент беше този. Сега в разрез с всичко, нещо което го няма на първо четене, след като е приключило обсъждането на закона в Комисията, ни се предлага да приемем някакви текстове, което простете ми, но е в разрез с Правилник, с всички норми на които Парламента вече 22 години вече се подчинява. Не знам как може да стане това нещо.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Тъй като в Закона за енергетиката изключително сериозно разглеждаме правата и задълженията на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, аз считам че това е едно от основните права на Държавната комисия и задължение да направи обективи цени, които да бъдат актулани и справедливи за пред обществото и инвеститорите и считам, че не е в противовес на това, което сме гледали и досега. Това го гледахме. Цялата глава за права и задължения и функции на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Това е една допълнителна функция и задължение. Така че считам, че е уместно.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, има предложение. Има и аргументи срещу това предложение. Аз искам да кажа също, че като човек, който спазва правилата, ако се внесе отделен законопроект би била много по-чиста процедурно ситуацията. Но аз съм длъжен да го поставя на гласуване, като лично аз ще се въздържа.
Който е за това предложение на господин Червенкондев за нова точка примерно втора.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Предложението ми е да бъде точка втора, тъй като и гостите виждам, че са тук. Ще уважим ангажиментите на министър Атанасова.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Който е за предложението на господин Червенкондев за нова точка втора, а именно: Включване на промени в Закона за енергетиката, моля да гласува.
Гласуали 10 «за».
Против? Трима. Въздърали се? Пет въздържали се.
Приема се.
Нека да гласуваме цялата програма с новата точка втора.
Който е за, моля да гласува.
Гласуали 11 «за».
Против? Трима. Въздържали се? Пет въздържали се.
Програмата е приета.
Започваме с първа точка - законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 202-01-28, внесен от Министерски съвет на 14 май 2012 г. – за първо четене.
Наши гости са:
Министерство на здравеопазването
Десислава Атанасова – министър
Людмила Василева – директор на дирекция “Прано-нормативна дейност и човешки ресурси”
Полина Денчева – главен юрисконсулт
Димитър Добрев – старши експерт.
Министерство на финансите
Румяна Герова – държавен експерт в отдел “Регулация на финансовите пазари” към дирекция “Държавен дълг и финансови пазари”
Комисия за финансов надзор
Борислав Богоев – заместник-председател, ръководещ управление “Застрахователен надзор”
Стефан Стоилков – директор на дирекция “Регулаторни режими на застрахователния надзор”
Веселина Мандаджиева – главен експерт юрист в дирекция “Правна”
Госпожо Атанасова вие ли ще представите законопроекта? Заповядате.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, проектът на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване е изготвен, с оглед отстраняването на несъответствията в нормативната уредба на дейността по доброволното здравно осигуряване в Република България и правото на Европейския съюз и е пряко свързан с процедура за нарушение срещу България 2010-21-56 по чл.258 от договора за функциониране на Европейския съюз.
Този законопроект и нормите от него са обсъждани неколкократно от комисиите на Народното събрание, като многократно и с личната ангажираност на членове на Комисията по здравеопазване и експерти от Министерство на здравеопазването, Министерство на финансите, Комисията за финансов надзор при посещение в Брюксел представи позицията на България за някои изключения, но тя не беше приета. Вследствие на това на 27 януари 2012 г. е получено последното мотивирано становище на Европейската комисия по стартиране на процедура за нарушение, което представлява втория и последен етап от досъдебната фаза на процедурата за нарушение преди Европейската комисия да отнесе въпроса към Съда на Европейския съюз.
Предвижда се най-основно дейността по доброволното здравно осигуряване, да се извършва от застрахователи имащи право да извършват дейност по застраховка заболяване или по застраховка злополука и заболяване. С проекта се предвижда прелицензиране в едногодишен срок от влизането в сила на Закона на здравно осигурителните дружества по Кодекса за застраховането, застрахователни акционерни дружества. По този начин по отношение на тях ще се прилагат и всички изисквания, които се прилагат към застрахователните дружества, в това число правната форма на акционерното дружество, предоставяне на програма за дейността, засилен финансов надзор, установяване на технически резерви и тяхното инвестиране. Установяване на подходяща граница на платежоспособност и методите за изчисляване на тази граница, както и определяне на минималния размер на гаранционния капитал, определяне на степента до която застрахователното дружество може да държи несъответстващи активи.
Освен това със законопроекта се предвиждат и промени в няколко други насоки. Предвижда се отпадане на задължението за внасяне на здравно осигурителни вноски от задължително здравно осигурените лица, за които се прилага схемата за здравно застраховане на Европейския съюз. А това са служителите в институциите на Европейския съюз. По този начин се цели отстраняване на съществуващо противоречие между българското законодателство и протокола за привилегии и имунитет на Европейския съюз.
С приемането на предложените промени България ще изпълни своите ангажименти за привеждане в съответствие на националното ни законодателство с правото на Европейския съюз в рамките на така наречена информационна фаза, предхождаща стартирането на процедурата за нарушение на чл.258 от договора за функциониране.
Предлагаме премахване на обвързването с минималната работна заплата на заплащането на здравно осигурените лица на суми за всяко посещение при лекар или лекаря по дентална медицина, както и за всеки ден болнично лечение в изпълнение решение на Министерски съвет.
Предлагаме договарянето на отстъпки по отношение на лекарствените продукти, заплащани от националната здравно осигурителна каса да се извършва от стойността на опаковка изчислена на база референтна стойност, като отстъпката да се разпределя пропорционално между Националната здравно осигурителна каса и здравно осигуреното лице. Като целта е по този начин да бъдат спестени публични средства и да се намали тежестта за доплащане на здравно-осигурените лица. Както и въвеждаме забрана дадените на Националната здравно-осигурителна каса отстъпки да бъдат прехвърлени в тежест на пациента. Предлага се и регламентиране на договарянето на отстъпки от стойността на медицинските изделия, които са включени в списъка по чл.30а от Закона за медицинските изделия и които се заплащат от Националната здравно-осигурителна каса.
Конкретни предложение има по отношение на създаване на законова възможност за заплащане от Националната здравно-осигурителна каса чрез трансфери от Министерство на здравеопазването на разходите за ваксини по национални програми за профилактика на рак на маточната шийка. По Закона за здравето може би всички колеги помнят, че с промени в Закона за държавния бюджет създадохме такава възможност и осигурихме средства за подпомагане на тези профилактични програми.
Последно не по значение разбира се, се предлагат промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, като се предвижда при прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижим имоти и при прехвърлянето на собствеността върху моторни превозни средства, прехвърлителя да предоставя и удостоверение от Национална агенция по приходите за липса на задължение за здравно-осигурителни вноски.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: И аз ви благодаря. Някой друг от гостите от Министерство на финансите или Комисия за финансов надзор, желаете ли да допълните нещо към аргументите, които бяха казани досега.
БОРИСЛАВ БОГОЕВ: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, ние сме работили от първия до последния момент по законопроекта, който е представен пред вас, така че нямаме абсолютно никакви различия. Поддържаме това, което министър Атанасова представи, така че оставяме на вас, вие да вземете решение по този законопроект.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря. Знаете, че тук се поставени в процедура България да бъде глобена. Заповядайте.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Колеги, аз искам само едно пояснение да направя, тъй като много дебати се водиха по въпроса, дали здравно-осигурителните фондове да бъдат регистрирани като застрахователни дружества. И то не като какви да е застрахователни дружества, а като живото-застрахователни дружества. Искам да ви кажа, че няма никаква разлика между това дали си животозастрахователно дружество и здравно-осигурителен фонд. Защото и двете структури се занимават с финансова дейност. И двете структури извършват медицинска услуга или плащане на някакво обезщетение, дали ще е към болница или към самия клиент. Така че според мен този законопроект много закъсня и не биваше да се стига до там, че да се стига и до съдебна процедура.
Изцяло подкрепям законопроекта. Дори виждам като не основателни съображенията, които са дадени тук от председателя на Асоциацията, д-р Мими Виткова за освобождаване от такси, за удълдаване на срока. Такова нещо не бива да се допуска. Това е моето мнение.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря. Други колеги народни представители с въпроси първо към вносителите. Желание за изказване колеги. Ние гледаме този въпрос за втори път. Вие сте много добре запознати с темата. Въпроси или изказвания. Няма.
Тогава може да минем в процедура по гласуване.
Подлагам на процедура за гласуване за първо четене на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 202-01-28, внесен от Министерски съвет на 14 май 2012 г.
Който е за, моля да гласува.
Гласуали 14 «за».
Против? Трима. Въздържали се? Двама въздържали се.
Приема се на първо четене.
Благодаря на нашите гости.
Отиваме на точка втора, която беше приета в допълнителната програма.
Давам думата на господин Червенкондев да представи промените, които предлага.
Госпожа Харитонова е новия зам.-министъпр на икономиката. Да й пожелаем успех и добра съвместна работа с нашата Комисия. Господин Семерджиев е наш гост във връзка с точка втора, а също и негови колеги от Комисията.
Господин Червенкондев заповядайте.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря господин председател. Уважаеми колеги, предложените текстове за промяна, които трябва да влезнат в Закона за енергетиката като преходни и заключителни разпоредби, касаещи Закона за енергията от възобновяеми енергийни източници касаят чл.32 ал.1, в който се определя кога и по какъв начин се определят преференциалните цени за енергията произведена от възобновяемите енергийни източници. Като в новите промени, които предлагам се допълва т.1, че тези цени се правят ежегодно до 30 юни. И в т.2 се дописва, че когато в резултат на извършен анализ на ценообразуващите елементи по ал.2 се констатира съществено изменение на някои от тях. Може да се направи допълнително нова цена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
В допълнителните разпоредби също така е дадено определение какво е съществено изменение на ценообразуващия елемент по смисъла на чл.32 ал.1, т.2. Таоава изменение при което се констатира разлика с повече от 10 на сто между стойността на ценообразуващия елемент към момента и стойността на същия към датата на предишното решение с което се определяни цените по чл.32. Тези промени се налагат, поради необходимостта Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да бъде доста по-гъвкава и по-мобилна при условие, че има съществени промени на тези ценообразуващи елементи, които се определят като част от преференциалната цена за конкретните възобновяеми енергийни източници за енергията, която ще си изкупува за един много дълъг период от време. Защото в изминалите години, господин Семерджиев може би ще вземе отношение, се вижда, че тези ценообразуващи елементи са изключително динамични и се променят със съществени параметри в рамките на тези 12 месеца, които имаха право досега да променят цените от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Тези цени ще бъдат определяни по изключително прозрачен начин, по методиката, по цената която е утвърдена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране с открити заседания, в които заинтересованите страни ще могат да си изкажат своите твърдения. И съответно тези промени са по настояване, както на Министерство на икономиката, така и от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Допълнително нов параграф предлагам да се създаде за една допълнителна имуществена санкция за енергийните предприятия, които не спазват някои от членовете и някои от разпоредбите на закона, защото практиката която има от влизането в сила на Закона, от неговите промени се вижда, че част от енергийните предприятия продължават да не бъдат достатъчно конструктивни спрямо изключително малките инвеститори в такава енергия. Тези малки инвеститори са българските инвеститори, българските домакинства, малък и среден бизнес. И затова е хубаво, когато един закон се пише, той да се изпълнява добре. Ако не се изпълнява да има и съответните конкретни санкции.
По направените предложения за чл.32 и за самата същност, ако е възможно да дадем думата на госпожа Харитонова и на господин Семерджиев да обосноват по-точно.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Харитонова, вие сте нов зам.-министър, но възниква въпроса, защо Министерство на икономиката по рано или в Закона за енергетиката или в Закона за ВЕИ не предложи тези текстове, а сега на един по-късен етап, който е в една много по-сложна процедура и разбира се вашето становище дали подкрепяте тези текстове. Заповядайте!
ЕВГЕНИЯ ХАРИТОНОВА: Категорично подкрепяме тези текстове и ще кажа защо. Министерството наистина защо не го е внесъл още при Закона за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници. ДКЕВР имаше едно виждане и едно настояване наистина да се определят преференциалните цени на енергията от възобновяеми източници на някакъв по-кратък период. Тъй като особено за фотоволтаиците се оказа, че инвестиционните разходи се изменят много бързо. И в един момент, когато ценовия период е в рамките на една година се оказва, че тези които въвеждат в експлоатация фотофолтаици към края на годишния период на годината, те ги закупуват или правят инвестиционни разходи несравнимо по-малки от тези, които са заложени в началото на ценовия период.
Това в Закона за изменение и допълнение на ЗЕВИ не влезе. Тук честно казано, аз не мога да отговоря. Но наистина за създаване на един по-равнопоставени условия и за инвеститори, а от друга страна и за защитаване на потребителите, защото всички потребители, независимо дали са битови потребители или съответно голямата индустрия, те плащат така наречената зелена добавка. И практиката показа, че зелената добавка нараства страшно много. И в един момент наистина ще стане трудно платима, особено от битовите потребители.
Знаем нашите задължения като членове на Европейския съюз и нашите цели, които трябва да постигнем. Практиката показа, че ние горе долу сме отишли към целта 2020 г. - 14%. Но все пак сме 2012 г. И затова смятаме, че нещата трябва да се регламентират. Това е и в интерес на самите производители, защото се поставят на равни основи и този който купува панелите за много ниска цена и този който е купил в началото на ценовия период за високата цена.
Така че становището на Министерството е, че трябва да се даде възможност на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, да се самосезира в определяне на нови цени от възобновяемите източници при драстично изменение на някои ценообразуващи елементи. Директно го казвам, това са инвестиционните разходи.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Семерджиев заповядайте.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Благодаря. Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, аз няма да повтарям това, което госпожа Харитонова спомена. Само ще допълня конкрети факти, които ще ви убедят, надявам се и вас в необходимостта от една такава промяна в закона. От 20 март т.г. до 27 април са постъпили заявления само за фотоволтаици, няма никакви други, за издаване на лицензии за 240 мегавата. Тоест, ние нямаме друг начин като регулатор, освен да издадем лицензии, тъй като всички те са преминали предвидените в закона етапи за изграждане и въвеждане в експлоатация или само от формална страна трябва да им се издадат лицензиите. Значи за по-малко от три месеца 240 мегавата повече, отколкото досега за последните три, четири години. Очевидно е, че причината е чисто икономическа. Тъй като от началото на годината цените, които бяха определени за фотоволтаични паркове дават възможност за възвръщаемост не 9 процента, каквато ние предвиждаме в цените, когато ги определяхме миналата година, а вече над 30 процента. Икономическият интерес на инвеститорите е повече от ясен. И естествено те в много кратки срокове, а това за фотоволтаиците е възможно, за два три месеца да монтират 240 мегавата фотоволтаични панели. Цялата тази енергия с преференциална цена от 485 лв. трябва да бъде плащана от потребителите. И за ваше сведение искам да спомена, че когато ние трябваше да правим доклада за цените се оказва, че основната причина за повишаване цените на електроенергията са добавката за зелена енергия, както и квотите за централите и невъзстановяемите разходи. Но основното е добавката за зелена енергия. Тази добавка с тези 240 мегавата ще расте и всички ние трябва да сме убедени, че като потребители трябва да ги плащаме в цените на електроенергията, а именно тези преференциални цени. Допълнително това са само над 5 мегават за НЕК. Допълнително във всичките електроразпределителни дружества десетки пъти са увеличени прогнозите за въвеждане в експлоатация на фотоволтаици. По прогнозни данни бяха направени цените по които ще се разплаща тази енергия през НЕК в цената на електроенергията. Всички тези прогнози са многократно завишени, десетки пъти и всичко това влиза в така наречената зелена добавка в сметките на потребителите.
Като се има предвид, че механизма, който ние сме предвидили в Закона за подпомагане на възобновяемите източници свързан с определяне на преференциални цени, то в рамките на годината, това което спомена и госпожа Харитонова, в рамките на година ние няма как да отразяваме с еднократно определяне на цената динамиката в цените.
При фотоволтаиците е изследвано, че е в пълна сила основното икономическо правило, че с удвояване на производството цените падат поне 20 процента, при фотоволтаиците падат 18 процента. Така че динамиката е очевидна. Ние имаме много данни. Събрали сме ги. Непрекъснато правим анализи. Считаме, че с едно такова приемане на един такъв текст, ще дадете възможност на нас като регулатор да реагираме адекватно на изменящите се икономически условия и да защитаваме интересите на потребителите.
Аз разбира се съм готов и с много други данни, но ще ви моля наистина да проявите разбиране, тъй като в крайна сметка няма основание една част от енергетиката и то възобновяемите източници да имат норма на възвръщаемост повече от 30 процента, след като цялата ни енергетиката работи с много ниски проценти на възвръщаемост и е фактор на стабилността на цялата икономика. С такива цени във възобновяемите и с такъв растеж, какъвто има в последните два, три месеца е очевидно, че трябва да се реагира бързо и адекватно, за да се балансира системата, икономическите интереси както на потребителите, така и на цялата индустрия.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги народни представители по този важен въпрос, кой желае думата? Господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз благодаря на господин Семерджиев, тъй той каза истината. Правите поправка, за да прогоните инвеститори. Нали така? Гоните инвеститори. Ако ние не ги искаме тези инвестиции в тази енергия, нека да сложим ограничения. Но от една страна даваме преференциална цена, за да ги привличаме. И тази преференциална цена, като ви чувам какво казвате, десет пъти на тази от Козлодуй. Тоест правим всичко възможно, за да ги привлечем. И днес нанасяте поправка, с която искате да ги прогоним. Това са два абсурда. Или едното или другото. Или искаме чрез инвестиции или не искаме. Да не са чужди, те могат и да са български. Но средно положение няма.
Връщаме се пак към грубото нарушение. Това не може да бъде във философията на закона. Това не е промяна в Закона за енергетиката. Това е промяна в друг закон. И ние в нарушение на всичко, пуснали са ни до копчетата на властта и да правим каквото си искаме. Това просто е несериозно. Едва ли някой ще седне да пише до Конституционния съд. Това е абсурдна ситуация. Променяте в друг закон. Знаете, че има срок за подаване на предложения между първо и второ четене. Това е срока след който не могат да се правят предложения. Това са правилата на тази комисия, не на някоя друга комисия. И изведнъж тук в разрез с всичко ние сме затворили закона. Сложил сме точката и сме сетили, че може да поспрем някои инвеститори. Няма друг начин, няма друго обяснение. И на тази основа вкарваме текст, който ви казвам, хубаво да заявим, че тези инвеститори не са добри за българите. Не са добри за България. Да го кажем това нещо. Но да давиш 500 лв. почти при 40 и няколко за енергията от Козлодуй. Какво са 20 процента от 500 лв. То пак ще е скъпо. Тогава да сложим граници. Да дадем някакви други права на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и от тези 20 процента няма да спестят нищо. Значи намалете ги с тези 20 процента и смятате, че ще му е по-леко на българина ли? Няма да му е по-леко. Или се разбираме с Европейската комисия, че не ги искаме тези цели, които са ни ги дали или по друг график ще ги правим и ще слагаме ограничения или тогава казваме: Искаме да ги имаме тези инвестиции и тази енергия.
Признавам си, че доста години имам вече в Парламента, но да е затворен закон и да го отворим отново с нови предложения, които изобщо не ги е имало на първо четене, за първи път ми се случва. Всичко си е ваша работа. Направете го. Но ви казвам, че аз не виждам никаква логика да ги подкрепя не заради съдържанието, а заради начина по който го правите. Направете предложение за промени в Закона за възобновяемите източници, вкарайте го експресно, на галоп го вкарайте. Вие го правите, за да покажете, че няма закони за нас. За Парламента като няма закони, за кой да има закони. Ние нарушаваме правилата на Комисията, правилата на Парламента, Конституция всичко се нарушава с това, което правим днес. Да го направим.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги народни представители, които желаят думата? Господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Само като реплика. Уважаеми колеги, наистина в нашия Правилник за организация на дейността, както на Комисията, така и на 41-то народно събрание се казва: Да, на заседание на Комисията по даден законопроект на второ четене всеки един народен представител, който е член на тази комися може да направи допълнително предложение. Това в момента правя и аз. Нека да бъдем достатъчно откровени и да си кажем. Да, има възможността. Естествено, че би било по-чисто като възможност да го направим. Ако беше отделен ЗИТ, като отделно предложение, но такава процедурна възможност съществува и тя е абсолютно законна, която в момента е в процедура, която аз правя като предложение за тези текстове. И съответно ако бъдат гласувани от Комисията ще влезе като предложение на Комисията за гласуване в Пленарна зала. Така че да говорим, че показваме закони, Конституция, това мисля че не е сериозно. Както е несеризоно да се говори, че прогноваме инвеститорите. Никой не прогонваме. Всеки един инвеститор е добре дошъл при ясни и точни правила. Нека да бъдем справедливи и към нашите потребители, да бъдем справедливи и към инвеститорите.
Защото, съгласно методиката и съгласно първоначалното предложение към всички инвеститори, които искат да инвестират във възобновяеми енергийни източници в България, ние сме казали, че ще има преференциална цена, която цена на база нормалните инвестиционни и експлоатационни разходи ще ви гарантираме за един доста дълъг период от време норма на възвръщаемост от 9 процента. Нали така. Добре дошли сте всички. Никой не гоним и никой не връщаме. Ние в момента гарантираме на нашите инвеститори, че те ще получат 9 процента, не 30, не 50, не 100. Така е и в цяла Европа и в цял свят. Нека да не забравяме, че по същия начин процедира и Германия. В Германия всеки месец се определят тези цени. В Испания, в Чехия няма преференциални цени. Така че никой не гоним. Всеки си изпълнява ангажиментите поети към Европейската комисия, към Европейския съюз в договора за функциониране. Ние също ги изпълняваме. Наистина изпълняваме си нашите ангажименти съвсем стриктно.
България е един от отличниците в Европа за изпълнение на своя ангажимент за дял потребена енергия от възобновяеми енергийни източници. Това ако не беше добре за инвеститорите нямаше да си изпълняваме ангажиментите. Това показва, че имаме добра инвестиционна среда и в България. Но нека тя да бъде добра и за нашите потребители и да бъдем справедливи спрямо тях. Ще бъдем справедливи и за инвеститорите. Защото в чл.32 ние не сме казали, че видите ли само посоката е в минус. Защо в минус? Представете си, че утре и панели и всичко започне да поскъпва и то драстично. Би следвало и цената да бъде нова.
Така че аз мисля, че ние с тези предложения, които Държавната комисия предлага и Министерството подкрепя оставаме принципни, обективни и справедливи.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги? Господин Атанасов.
ДИМИТЪР АТАНАСОВ:
Господин Червенкондев изчерпа донякъде моето изказване като реплика към господин Димитров. Аз сега по-бързо бих задал въпроса. Ако той поставят така нещата, да се опитате да изгониет инвеститорите, аз казвам, ние искаме да изгоним нашите съграждани ли? Да останат само едни инвеститори с едни големи преференции и да ги плащат нашите съграждани. Тях ли искаме да изгоним. Кой ще им плаща на тези инвеститори. Естествено, че с тази точка се търси един баланс инвеститорите да не бъдат изгонени. Никой не е казал такова нещо. Според мен леко некоректно беше политически поставен въпроса. Господин Семерджиев много добре каза: Кой ще плаща тази разлика? И господин Червенкондев разясни, каква е практиката в Европа и че ние искаме да постигнем тези норми като една европейска държава. Хем инвеститора да е добре, да има желание да внася своите пари. Да си възвръща инвестициите. Да си даваме зелената енергия, която се иска. Но от друга страна нашите съграждани, особено тези, които гласуват така чинно за партията, която представлява господин Димитров, представяте ли си с техните пенсии как ще плащат тази скъпа електроенергия, ако пуснем така инвеститорите.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да отговори господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Колеги, пак ви връщам към реалностите. Не става въпрос дали е добро, дали е лошо. Чета Правилника. Чл.73 какво може да направи Комисията след онези две седмици, където изрично е казано, че в тридневен срок предложение на народни представители трябва да се публикуват в интернет, за да няма злоупотреби и всичко трябва да е публично. И се казва: В ал.4 на чл.73, в 14 дневен срок от изтичането на срока по ал.1 водещата комисия внася в Народното събрание мотивиран доклад, който съдържа:
Първо, направените в срока по ал.1 писмени предложения на народни представители и становището на Комисията по тях.
Второ, предложенията на Комисията по обсъждания законопроект, когато тя приеме такива, по повод предложения на някои от нейните членове направени по време на заседание. Кой е този случай? По повод предложения на народни представители. На народен представител предложението се дава в срока по Правилника. И аз съм дал предложение и вие на заседанието на комисията по повод на това предложение може да го коригирате. И комисията да реши, че онова не е перфектно. Но тук не става въпрос за нещо, което го няма на първо четене. Нещо което го няма при обсъждането в Комисията да отворим отново закона и да предложим нещо. Правете си го. Задавам ви въпрос.
Пишете тук, че когато в резултат на извършен анализ на ценообразуващите елементи по ал.2, констатира съществени изменения на някои от тях. Кой как го констатира? И с какъв акт го констатирате и къде е написано това нещо? Как става това нещо? Някой трябва да дойде и да ви каже: “Я тук да ударите тази цена, че не ни харесва”. Нали трябва да има процедура. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране на е едноличен орган. Как с какъв акт Комисията взима това решение?
Пишете по-нататък. Стойността на ценообразуващия елемент към момента и стойността на същия към датата на предишното решение. Кой е този момент? Къде сте го фиксирали? С приемането на акта ли? Текстовете ви са на коляно написани. Това е в разрез с всичко. Направете ги едни перфектни текстове. Внесете ги като предложение към Закона за възобновяемите енергийни източници и да се приеме. Но просто показвате, че каквото искате това ще си правите. Правете си го. Виждам, че колегата казва: “Да, точно така”. Но за да не е така колега, затова е измислен Парламента. Затова са измислени закони. Затова се пише Правилник. Затова има технология на демокрацията. Технологията на демокрацията не е технологията на казармата. Добре дошли в казарма 41-во народно събрание.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Виждам, че господин Аталай и господин Иван Иванов искат думата.
Имаш ясен въпрос към господин Семерджиев. Как ще става това констатиране. С решение на Комисията ли? Ще има някакъв постоянен мониторинг на тези ценообразуващи елементи и като се види отклонение ще има заседание, обсъждане. Кажете как ще става чисто процедурно, за да си го представим.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИШЕВ: Благодаря. Първо, ние правим една добавка като предложение към самия чл.32, който сам по себе си определя механизма и начина по който се взимат решенията.
Първа точка, ежегодно срок до 30 юни. А по втора точка е предвидено по-често да се прави такава промяна на цените, което да е регламентирано с чл.32. Очевидно е, че трябва да става по един и същи механизъм. Така както става ежегодно в срок до 30 юни, какъвто беше текста досега, така и добавения текст ще става по абсолютно същата процедура, която е ясна и е била вече приета от вас. Не става въпрос, че искаме да въведем друга процедура. Да имаме основание по-често от един път годишно да управляваме тази цена.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Семерджиев, конкретният въпрос е следния. Как вие ще разберете и ще констатирате, че има промяна в цената на слънчевите панели да речем. Тоест, как ще наблюдавате тази цена и как ще стигнете до констатация? Това е въпроса.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Веднага отговарям. И сега се публикуват в официални сайтове на Европейската комисия нивата на капиталовите разходи, всички разходни елементи за различните типове възобновяеми източници. Това са официални данни, които се публикуват осреднени за съответните технологии и те са основата, по която определяме и цените един път годишно. Но те се публикуват и по-често. Има много допълнителни данни за различните производители в различните технологии. Всичко това вместо да се прави един път годишно, защото ние наистина го правим много по-често от един път годишно, но не можем да започнем процедура за изменение на цените преди 30 юни всяка година. Това е разликата, че анализите си ги прави непрекъснато, но не може да ги правим по-рано от 30 юни, както е сега текста. А иначе процедурата по същия начин, както и сега с решение на Комисията. Няма никаква разлика. Става въпрос за по-често да се прави това нещо.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря. Уважаеми колеги, аз ще се спра на двата аргумента относно предложението. Първо, не знам кои колеги го предлагате, защото останах с впечатлението, че го предлага Държавната комисия по енергийно и водно регулиране това предложение за изменение и допълнение на закона.
Аз първо приветствам заместник министърката. Досега не знаех, че сте заместник-министър, мислех, че сте от Комисията по енергийно и водно регулиране и по грешка сте седнали там. Пожелавам някой ден и господин Семерджиев да седне от другата страна отсреща на мястото на министъра. И може би тогава да имаме малко по-сериозни предложения. Ако тези предложения са точно в този вид както сега се предлагат, дано да не бъдат приети.
Първото нещо, господин Червенкондев с вас, преди да дойдем тук коментирахме тези ваши предложения, за което аз след като прочетох текста в този вид, който давате възникват няколко въпроса.
Първият въпрос е наистина моето предложение е да си го оттеглите това предложение, за да не стане онова нещо, което се случи с директора на АЕЦ “Козлодуй”. В момента той на времето предложи едно изменение и допълнение и тогава го помолих да си го оттегли. И след това си измени предложението за изменение и допълнение напълно между първо и второ четене.
За да не направим нарушение и да уважим народното представителство да спазим правилата на Народното събрание. И същите предложения и изменения ги предложете като изменение и допълнение на Закона за възобновяемите енергийни източници и ще ги разгледаме в тази комисия, колкото се може по-бързо. Но ще бъдем в изискванията и в правилата на Народното събрание и конституционни. Смятам, че разума ще надделее и ви ще го направите това нещо.
Но все пак да се изкажа и по същество. Колеги, няма как да даваме различни сигнали на инвеститорите, независимо те дори и да са малко, но не са чак толкова колкото са пенсионерите на БСП и на ГЕРБ. Няма как само преди три месеца да сме приели, с голямо уважение към всеки един народен представител, тогава казахме че приехме един закон и аз мисля, че от трибуната ви казах, че този закон, който го приехте няма как да влезе в действие. Няма как да заработи така както вие искате. И виждате, че в момента даже се опитвате да правите някои неща, от които ни най-малко има смисъл.
Възниква въпроса, защо искате да измените цените само на възобновяемите енергийни източници? Защо искате в резултат на извършен анализ на ценообразуващи елементи да промените цената само на ВЕИ-тат? Защо смятате, че сте изпълнили енергията 16 процента, това което трябва да направим при крайното потребление сте постигнали. Някой може ли да извади анализ и да каже, че в България наистина енергията от възобновяемите енергийни източници при крайно потребление на енергията е достигнало 14 процента. Вие ми представяте енергия за която са инсталирани мощности за производство, сигурно имате предвид, че има 14 процента. Ще ви кажа, че някой направил ли е достатъчно точен анализ като излезнат и започнем да плащаме допълнително за замърсяване на околната среда, за зелените сертификати, като започнем да плащаме за емисиите, тогава ще излезе ли ГЕРБ или Държавната комисия по енергийно и водно регулиране да обяснява, че цената на електроенергията произведена от ТЕЦ “Марица-изток” с всички аргументи, с всички допълнителни съставки, купуване на зелена енергия въз основа на това, че замърсяват въздуха, имам чувството, че ще бъдат повече от 40 евро на тон. Иване, достатъчно добре ме слушай! И тогава вие ще кажете ли, че енергията от възобновяемите енергийни източници наистина са толкова висока цена, че не трябва да се изкупуват, да се произвеждат. Нямате такъв анализ колеги. И не може да имате. Вие в момента искате да пуснете зелената енергия на свободния пазар. Вие се отказвате от преференциалност на цените на инвеститорите, за да могат да си направят изводите.
Господин Семерджиев, цената на въглищата от януари до декември едни и същи ли остават на пазара? Защо не правите тогава цената на електроенергията и на ТЕЦ-овете в зависимост от цената на една от компонентите, които се променят. Смятате ли, че навлото на вноса на въглищата е едно и също от първия месец до последния? Там всички разходи, които ги правите се променят. Защо оставате тогава едногодишна цена на тези. Променете ги и тях.
Колеги, за да направим тази промяна за това нещо, което вие искате, ние трябва да имаме точна и ясна прогноза какво искаме с енергетиката на България. Какво искаме да развиваме в България. Ядрена енергетика колко, от въглища колко, от ВЕИ-та колко, за да имаме една нормална стратегия. Само заради това, че днес се опитвате да си прокарвате закони, за да е изгодно на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, да си прави някакви промени, аз не съм съгласен с това нещо. Представете си, че ако беше от ТЕЦ “Марица-изток” 2, какъв законопроект щяхте да ни внесете.
Колеги, не може така конюнктурно да действаме. Моята молба е, колегите да си оттеглят това предложение. Направете изменение и допълнение в Закона за ВЕИ-тата. Да обсъдим нормално. Може наистина да има някои неща, които да са приемливи. И смятам, че народните представители са достатъчно разумни и онова, което е в рамките на разумното и в интерес на държавата и е в интерес на потребителите не само на пенсионерите, разбира се, че сме готови да ги приемем.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иван Иванов поиска думата.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря ви господин председателю. Наистина направените предложения имат два аспекта за коментар. Първият е процедурен аспект, втория е по същество.
Относно процедурния аспект, аз съм съгласен, че направените предложения излизат извън Правилника, в смисъл, че ние сме завършили гледането на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката и той буквално чака влизането в пленарна зала. Но да се каже, че това е прецедент в 20 годишната история не е. Даже в момента разбрах, че Закона за горите, който го гледаме и сме стигнали до § 8, един ключов параграф там, реално беше променен при решение на Комисията по земеделието и горите. Затова като отчитам, че наистина не е добре, че в момента се внася законопроекта, не считам, че това е някакъв изключителен прецедент.
По отношение на същността, реално какво се променя. Точка 1 на чл.32 ал.1 всъщност е текста, който до момента е действащ. Ежегодно в срок до 30 юни се извършва актуализация на определяните преференциални цени. Точка 2 е новия елемент, който след това, за да бъде пояснена допълнителната разпоредба се дефинира какво е това съществено изменение на ценообразуващия елемент.
Аз съм склонен да подкрепя и ще подкрепя това изменение. Това което каза господин Аталай е вярно, но има неща, които не са обяснени докрай. Той прави сравнение с цената на въглищата. Цената на въглищата ще даде отражение при определянето на цената на електроенергията, както между впрочем вчера и господин Семерджиев коментира, като първа и най-важна компонента увеличението цената на тока. Трето беше увеличения процент на енергията от възобновяеми източници.
Докато тук ние говорим за изменение, което ще даде трайно отражение в един дълъг период, когато се ползват тези преференциални цени – 10, 12, 15 години. С други думи не може да съпоставяме това с цената на електроенергията от въглищните централи от ТЕЦ-овете.
И на следващо място, няма съмнение, особено след решението на Германия, а и на други страни, особено на Германия да преустанови развитието на ядрената енергетика в страната си и Сименс и други водещи компании насочиха изцяло своя научен потенциал към разработване на нови технологии и съответно поевтиняване на техническите решения за устройства, от които да се добива енергия от възобновяеми източници, че наистина промяната в тези цени на ценообразуващите елементи рязко ще се промени в рамките дори на една година от 30 юни на предшестващата година до 30 юни на следващата година. По тази причина, аз считам, че направеното предложение заслужава да бъде подкрепено.
Нека да си признаем и нещо друго, че в предишен период така широко беше отворена вратата за инвестиции, поради изключително надутите преференциални цени, че България се превърна в Ел Дорадо на инвестиции в тази област. Добре, но ние в крайна сметка като народни представители трябва да отчетем, че ще бъде платено от консуматора, т.е. от българските граждани. Трябва рестрикциите да се увеличат. Аз даже бих препоръчал, вместо да е 10 процента разликата, още при 5 процента промяна цената на ценообразуващия елемент, да се осъществява тази промяна. Как в Германия ежемесечно се извършва промяната господин Аталай? Това е една държава, която динамично защитава интересите на потребителите. В Чехия изобщо няма преференциални цени. Да видим какво би станало, ако например в едни бъдещи изменения се намали срока на преференциите. Ще бъде може би и на държавата за сключени договори. Но не може да допуснем цената на електроенергията да скочи многократно по причина на възобновяемите източници. Иначе аз съм най-големия защитник на енергията от възобновяемите източници, заявявам го директно. Но трябва да отчетем интереса на гражданите.
Благодаря. Ще подкрепя направеното предложение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Аталай реплика.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Иванов, вие сте от дълги години народен представител и виждам, че популизма у вас много добре се е развил. Не съм допускал обаче чак толкова да се промените, особено след кога станахте народен представител от Стара Загора. Разбирам вашия патриотизъм да защитавате така производството на електроенергия от старозагорските въглищни рудници. Сега 400 лв. ли е? Ако се повиши и “Марица-изток” тръгне да изкупува зелена енергия извън България, а не от тези производители, които са в България, тогава по какъв начин ще излезнеш да защитаваш българското производство. Как ще се явиш пред тези хора, когато стане тон въглероден двуокис 40 евро и “Марица-изток” искат да си купят зелена енергия? В България го нямаме и отиват и си купуват от Германия. Тогава сигурно няма да си народен представител от Стара Загора.
Второ, независимо дали това предложение, като не казвам, че предложението не е съществено. Предложението променя философията на закона за енергията от възобновяеми енергийни източници. Ти си напълно прав. Или минаваме на пазарен принцип или минаваме на преференциалност? Аз нямам нищо против. Нека ГЕРБ да излезнат и да кажат: Приключваме с преференциалните цени за ВЕИ-тата. Излизате на пазара. Купувате, строите, продавате и приключваме. Кажете го точно и ясно. Защо с всеки изминат ден се опивате по някакъв начин да спирате инвеститорите в България, независимо дали са чужди инвеститори или български. Аз мисля, че в последно време в България няма някой чужд инвеститор да е дошъл да иска да построи фотоволтаиците.
Интересува ме, това което в момента насаждате в обществото, че зелената енергия вдига цената на електроенергията в България не е вярно. Така както вие казвате, че колегите и друг път са изменяли предложения. Аз един месец не бях тук. Но доколкото знам, Закона за енергетиката вече пред Комисията е минал, приключило е. Докладът е готов. Ние имаме ли някакви други параграфи, които да разглеждаме? Нямаме. Предишния път е приключило и доклада е приключил. Приключили сме с разглеждането между първо и второ четене. Дали е подписан. Не влизай в други подробности, които пак са нарушение на правилата. Подвеждаш колегите.
Затова колеги, моята молба е господин Червенкондев оттеглете това предложение. Не казвам да го изхвърлите Ваша работа си е. Но го предложете за изменение и допълнение в Закона за възобновяемите енергийни източници. Следващата сряда сядаме, разглеждаме го. Всеки си казва мнението. И продължавате да работите. Но не го правете това нещо.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иван Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Съвсем кратък ще бъда. Аз отново потвърждавам, че в България бяха създадени условия при което се стигна до 12 000 мегавата заявки за енерговъзобновяеми източници. Това е наистина близко до абсурда. Тук може да се види, че има нещо, че вратата е отворена по-широко отколкото трябва.
Следващото, считам, че рестрикциите наистина трябва да продължат. Правя предложение, по отношение на предложението на господин Диан Червенкондев, правя предложение разликата да бъде с повече от 5 процента. Ние действително трябва да защитим интересите на обществото, а не на определени бизнесмени. Тези които защитаваха интересите на бизнесмените доведоха ситуацията до тук. След като искаме да гарантираме само 9 процента възвръщаемост, ние гарантираме не знам колко, сигурно 20 – 30 процента. Ако не беше така нямаше толкова упорито да се противопоставяте на такава промяна. Правя предложение, което да се гласува.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ще ви дам думата господин Семерджиев. Преди това и аз искам да кажа няколко думи.
Първо, госпожо Харитонова убеден съм във вашата компетентност и всички сме убедени, но наистина ви моля чисто процедурно в бъдеще е имало такива практики и в миналия парламент, в последния момент да се предлагат текстове. Те са лоши практики. Наистина ако може от тук нататък, да не сме свидетели на такава ситуация. Тя не е приятна.
По същество колеги, искам да кажа, че текстовете според мен трябва да бъдат приети, защото виждате колко граждани съм убеден, че търсят вниманието на всички народни представители. Цената на тока ще бъде един от най-трудните въпроси от тук нататък. И ако ние не сложим един механизъм за справедливост, а става въпрос за механизъм за справедливост, не става въпрос за нищо друго. Тъй като в момента за определени инвеститори виждате ще се гарантира възвръщаемост, каза господин Семерджиев от 30 процента. Това означава, че не е справедливо, не е честно. Ние като Комисия трябва да гарантираме честност и справедливост. Затова е редно тези текстове да бъдат подкрепени.
Давам думата на господин Семерджиев.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Аз имам много кратка бележка по повод на въглищата, определяне цените на въглищата, въпроса който господин Рамадан Аталай повдигна като сравнение. Първо те се определят в рамките на ценовия период и за всяка партида на вносните въглища, която се доставя, цената която Държавната комисия за енергийно и водно регулиране признава е съобразена с борсовите цени на борсите в Амстердам. Така че това е една нова практика. Тогава когато господин Рамадан Аталай беше председател на Комисията я нямаше тази практика. Сега има нова практика. Тоест абсолютно справедливо се отчитат цените на вносните въглища, така че да не бъдат ощетени потребителите в България и затова мисля, че отговаряхме на въпрос, на вас господин Иванов. Така че това е нова практика. Заповядайте ще ви покажа.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: От Правния отдел имат важни редакционни бележки. Затова тази практика госпожо Харитонова не е добра. Ето примерно, в този момент, кой е този момент. Моля ви да предложите редакция на текста. Да я чуят колегите. След това и господин Иванов има бележка.
ИВА ЙОРДАНОВА: В допълнителната разпоредба предполагам, че трябва да стане т.28, тъй като не е ясно тук каква е тази точка, която се създава. И тя предлагам да гласи по следния начин: Съществено изменение на ценообразуващ елемент е такова изменение при което се констатира разлика с повече от 10 на сто между стойността на ценообразуващия елемент към момента на анализа и стойността му към датата на решението, с което са определени цените по чл.32.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Така е по-коректно според мен, защото иначе този момент увисва във въздуха. Господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, в последния абзац за чл.60а, ал.1 е записано: “Имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лв”. В ал.2 е записано така: При повторно извършване на нарушение имуществената санкция е в трикратен размер определен по максималния размер на санкцията по ал.1. Направо трябва да се запише е в размер 150 000 лв. защо е целия този текст? При повторно извършено нарушение имуществената санкция е в размер на 150 000 лв.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли други предложения и има ли съгласие от страна на Министерство на икономиката и от господин Семерджиев. Има съгласие.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: В последната разпоредба в чл.6-а, ал.1. На енергийно предприятие, което наруши разпоредбите на чл.26 ал.3 /предлагам да бъде/ и/или чл.31 ал.10 се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лв. Да не е комулативно. Да, или.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има три редакционни предложения. Първо подлагам на гласуване предложението на господин Рамадан Аталай, тези текстове да не бъдат гледани, а да бъдат внесени в отделен законопроект, за да спазваме стриктно Правилника на Народното събрание. Това е така.
Който е за това предложение, моля да гласува.
Гласували двама “за”.
Против? Десет против. Въздържали се? Един въздържал се.
Не се приема това предложение.
Започвам да гласувам редакционните бележки по реда на тяхното постъпване. От Правния отдел госпожа Ива Йорданова предложи редакция на втория параграф, допълнителните разпоредби на ЗЕВИ . Тези редакции уточняваха кой е момента. Момента на анализа е предложението на Правния отдел.
Който е за тази редакция, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се и един, който не гласува.
Приема се.
Имаше редакционно предложение на господин Иван Иванов. Ал.2 на чл.60а да бъде санкцията направо 150 000 лв., а да не бъде този текст, който е типичен за Закона за енергетиката господин Иванов, но ако държите ще го подложа на гласуване. Санкцията да бъде 150 000 лв. при повторно нарушение.
Който е за това предложение, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се и един, който не участва в гласуването.
Приема се.
В чл.60а, между чл.26 ал.3 или чл.31 да бъде, т.е., вместо “и” да бъде “или”.
Който е за това предложение, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се и един, който не участва в гласуването.
Приема се.
Господин Иванов вашето предложение за 5 процента, мисля, че няма да искате да се подложи на гласуване.
Виждам, че господин Иванов няма да иска това предложение да се подложи на гласуване.
Целият текст с направените изменения.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се и един, който не участва в гласуването.
Приема се.
Приключихме с тази втора точка.
Благодаря на нашите гости.
Имаме двама народни представители, които си оставиха гласуването в писмен вид. Това е госпожа Цвета Караянчева и господин Недялко Славов, които отидоха на друга комисия. Имаме писмено как гласуват.
Преминаваме към следващата точка.
Наши гости по тази точка са:
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 202-01-23, внесен от Министерски съвет на 11 април 2012 г. – за първо четене.
Министерство на регионалното развитие и благоустройството
Димитър Симидчиев – зам.-министър
Лидия Станкова – директор на дирекция “Устройство на територията”
Огнян Николов – експерт в дирекция “Устройство на територията”
Мирослава Мачева – експерт в дирекция “Концесии”
Господин Атанасов заповядайте като депутат от Варна.
Вие ли господин Симидчиев ще представите законопроекта? Заповядайте господин Симидчиев. И от депутатите от Варна и Бургас господин Бойчев и господин Атанасов очакваме мнение за проекта, дали приемате тези текстове или не ги приемате.
ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: Благодаря господин председател. Уважаеми дами и господа, съвсем накратко ще се опитам да представя философията на законопроекта. Ако има допълнителни въпроси, вероятно ще има такива за самите детайли по някои градоустройствени или други параметри сме на разположение да отговаряме и да навлизаме в детайли. Тук е част от екипа, който е участвал в разработването на текстовете. И ще отговорят на всякакви въпроси.
Предлаганият законопроект на практика съдържа в себе си като цяло някои категории промени. Може да се каже, че са две съществени промени. Едната категория промени касае процедурата по която се избират концесионерите на тези плажове. Защо се налага тази промяна? Редно е да обясним как се случва този процес сега и как предлагаме да се промени.
Концесионната процедура по която се случва сега отнема доста време. Отнема минимум 9, 10, 12 понякога и 18 месеца в зависимост от някои междинни стъпки. И на практика това почти сигурно гарантира, че в който и момента да се прекрати даден договор с концесионер и с наемател на плаж, ако се тръгне по тази процедура на практика, това изпуска целия сезон. Целият сезон е гарантирано, че ще бъде без оператор, без стопанин. Затова част от промените за които говоря, на практика се отнасят за опростяването на механизма по който се извършва тази концесионна процедура. Разработен е нов механизъм, който се прилага предложението да се приема специално за плажовете, като продължителността е от четири, до пет месеца. Това означава, че ако се започне процедурата на време, в края на съответния сезон до началото дори и с известно забавяне, дори и да има някакво забавяне по пътя, до края на следващия сезон плажа ще има избран концесионер.
Другата категория промени са доста по-разнообразни и са в доста по-голяма степен градоустройствени. Те касаят главно зона А. Това е 100 метровата ивица от бреговата зона на вътре. Зона А и зона Б, касаят както строителните параметри, така регулират в малко по-добра степен преместваемите обекти. Дават ясни дефиниции на това какво е ивица, какво е плаж. И също така има предвидена възможност за създаване на нови плажове. Такава в момента няма. А в процеса тази постоянна динамика между морския бряг и морето понякога е в такава посока, че предполага създаването на нови плажове. Сегашните промени дават възможност такива нови плажове да бъдат определяни като такива.
С две думи, ще се позова вече на записките си. Запазва се досегашния ред за разрешаване на строителството в зона А в урбанизираните територии, в които има устройствени планове със следните общи параметри, които да бъдат за тези планове. Плътност на застрояването 20 процента, интензивност 0,5. Минимално зелена площ 70 процента и застрояване до 7,5 метра кота корниз.
Във всички селищни образования и територии, които са предвидени за бъдещо урбанизиране се налагат ограничения върху видовете строежи, които могат да бъдат изпълнявани върху тях. А това са паркове, градини, обекти за хранене, обекти за спортни или културни дейности, площадки за игра и т.н. Както и разбира се, елементи на техническата инфраструктура. Тук може би е момента да споменем, че с една от промените даваме възможност за строителство на така наречени дълбокоморски зауствания. Това са едни специфични хидротехнически съоръжения, специфична инфраструктура, която според сегашния закон за устройство на територията общо взето беше малко не особено добре регламентирана. Сега вече с тези промени това ще бъде възможно. Има места на които няма друга възможност. Единствено в дълбокоморските зауствания, независимо от това, че са сравнително скъпи съоръжения са възможни за отвеждане на отпадъчните води.
Няколко думи може би за преместваемите обекти. В зона А се допуска поставяне на преместваеми обекти на елементи, аксесоари на градското обзавеждане, спирки, декоративни елементи, паметници, пейки, осветителни тела и т.н. А в зона Б в урегулираните поземлени имоти се допуска отново поставяне на преместваеми обекти, ако обаче те не надвишават предвидените параметри в подробните устройствени планове съответните имоти – плътност, коефициент и т.н.
Няколко от клаузите касаят достъпа до плажовете. Предвидено е да има свободен пешеходен достъп. Защо е конкретизиран като пешеходен, тъй като има доста плажове, особено Северното черноморие до които единствено пешеходния достъп е възможен.
Общо взето това може би са основните параметри на предложените промени. Разбира се, може да се влезе в много по-високо ниво на детайли. Но ако нямате нищо против, да го направим чрез въпроси и отговорим.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря ви. Виждам, че господин Атанасов има подготвени въпроси. Моля да бъдете максимално откровен и да нарушите партийната дисциплина. Заповядайте.
ДИМИТЪР АТАНАСОВ: Благодаря господин председател. Тук не става въпрос за някаква партийна дисциплина, а става въпрос за един законопроект, който аз лично ще подкрепя, но може би е момента да се повдигнат някои въпроси, които ако не сега между първо и второ четене, по-нататък евентуално могат да бъдат коригирани. Естествено, че отношението което вземам е във връзка с това, че съм депутат от регион Варна. И естествено този закон много касае много нашия регион. Всички знаем, че 80 процента от туристическия бизнес е съсредоточен в Черноморието. Плюсовете сега няма да ги коментирам, за да не губя време. Естествено е, че е съсредоточено там, защото има плажове. Ако нямаше плажове, нямаше да има и това строителство и този морски туризъм, който в момента се развива.
По отношение на процедурата. Приветствам идеята да се намали отчета на пет месеца, поради факта, че всички плажове са обследвани. Имат изработени съответните документи и вече не е нужна тази дълга съгласувателна процедура, която се извършваше, когато се обособяваха плажовете. Един от въпросите ми е, има ли все още плажове, които смятате че трябва да бъдат обособени като такива или вече всичко това е приключило?
Към въпроса ми е, че не съм убеден дали няма противоречие със Закона за концесиите, където също има описана процедура за отдаване на плажовете на концесия в този закон. Така че дано това да не противоречи.
По отношение на желанието да се изпуска сезон. Темата е доста дълга. Знам практиката досега. Прилагана е многократно. Не е добре, но дали четири, пет месеца някой ще обжалва и пак ще се изпусне лятото, един от кандидатите, не може да избегнем тази цикличност към която се стремим. На нова година да даде единия плаж и на нова година да е изработен конкурса, така че инвеститора или концесионера да може да си влезе във владение и да използва цялата година, включително и сега даваните концесии под наем и на концесия. Инвестиционните намерения, за които играе съответния търговец, концесионер са за определен срок година, пет, десет, петнадесет в зависимост от обявяването и от закона. При едно обжалване и забавяне от съда тези години намаляват. Или при едно влизане на концесията в сила примерно юли, август той губи тази година и не е справедливо към търговеца и наддаването по отношение на разчета му за съответния доход от съответния плаж.
Аз наистина само ще повдигна въпросите, на които няма да държа да ми отговорите, но тук идва един голям въпрос, който съществува в нашето общество и на туризма. Как така може да направим чрез закона, съответните наредби, съответните концесионери и наематели на плажове да добият такъв стимул, че да намалят цените на услугите си. Това касае нашите съграждани, нашите туристи и нашите гости. Това е въпроса, ясен ми е въпроса и затова казвам, че няма да може да го реши тук. Дори няма как сега да ми отговорите.
От една страна има голямо противоречие. Плажовата ивица е изключително държана собственост, ценността и богатството на нашата държава е изключително малка, на населените места и курорти. Съответния концесионер играейки по формулата да наддава най-много по цена не може да го спре никой закон да си слага цена на услугата, каквато той пожелае. А това същевременно отблъсква туриста и естествено се получава едно противопоставяне между хотелиера, който е направил голямата инвестиция и който иска услугата на плажа да е добра, но същевременно се сблъсква с оплакване от клиента си турист на по-малка цена. Сега тук практиката става многообразна. Хотелиери вземат плажове. Слагат отказваща цена за нашите съграждани, за да могат те да използват по-добро представяне в борсите извън България, с което да предложат не само храната, но и плажа и чадъра да са им безплатни, за да стои той празен. Какво прави, 50 лева чадър и нашия българин отказва. Неговият гняв идва върху законодателя, върху Министерството, върху отдел “Концесии”, проверяващ и т.н. Самият концесионер е един посредник между условията, които е приел на държавата и на клиента и там се получава другата колизия.
Това за което трябва да си помислите и което на времето популистки за мен беше направено, освобождаването на 50 процента от плажовете като свободни площи. Сега в закона казвате равнопоставеност. Един път беше 20 процента и концесионерите ги слагаха отзад със собствените си съоръжения в тила. Правилно, справедливо беше. Сега направиха го 50 процента и някои от концесионерите решиха, че ще дават към морето 50 процента, защото нямали излаз на море. Сега го направихме еди как си.
Трябва да се помисли чрез евентуална наредба, със законодателна инициатива тези 50 процента не се ползват повече. Много малко хора си носят чадърчета. Искат да ползват евтина услуга, стабилна от чадъри и шезлонг. Това е това, което желаят хората. И в тази посока трябва да помислим. Но това сега няма да го решим.
По отношение на двата процента, които не засегнахте на концесионните територии за застрояване площ. Запазвайки интереса на търговеца трябва да запазим и интереса на гражданина, което е наше задължение и на масови потребител. За да формираме една печалба, за което се е хванал търговеца концесионер, умишлено го наричам търговеца, той е обещал своята част чрез конкурс или търг и както е направено. Държавата си взема за имота. Той си формира цена. И съответно казва: “Добре, аз съм дошъл тук и да спечеля.” Част от печалбата му е приходи от чадъри, шезлонги и такси. Там електроенергията не ги касае във връзка с приетия закон само тях като услуга. Но останалият приход, който той калкулира, това е от заведенията, които формира на тези два процента. Част от заведенията се използват и вечер и основно, бих казал, не само денем, в някои от по известните плажове и курорти. И така той формулира своята печалба.
След като сега искаме да ги намалим тези два процента, а намаляването става като те се запазват, а се казва, че ще бъдат само в активната площ. За мен е несправедливо за всички бъдещи концесионери, защото това няма обратна сила. Всички които са взели за 10, 15 години и за които всички имаме практика, тях не ги касае това изменение. Те и без това сега нямат желание за концесия. Знаете го много добре и по-много причини, поради това че останаха неатрактивни плажове. Останаха плажове за които няма население. В началото в закона имаше диференциация на плажовете. Имаше механизми с които да падне концесията. И пак ви казвам обърнете внимание да се промени методиката за някои от плажовете, които да могат да бъдат делени. И да се обръща внимание не на цената, а на услугата. А за мен е по-важно да запазим един човешки живот в бъдеще, да осигурим плаж със спасител и с медицинско обслужване, а не толкова цената. Така или иначе на тези площи и на тези цени няма наематели вече четири, пет години. Никой няма да обвини Министерството или някой друг. Трябват малко повече разяснения.
Другото което бих искал да споделя и да бъде обект на нашите взаимоотношения. Господин Симидчиев аз не можах да се срещна с вас, но сега ще използвам момента след заседанието да я уредя. Знаете, че шелфа е изключително държавна собственост, както и плажовете. Споменахте за заустванията, но тук стои един голям проблем за разрешенията, построяването и облекчаване реда на яхтени рибарски пристанища, които могат да бъдат и частни. Аз съм човек, който се занимава с този бизнес. Знам го в цял свят. Изключително доходен и атрактивен за съответната държава. Ние в България не го развиваме за съжаление. Естествено, че като няма такива съоръжения нито ще дойде яхта, нито яхтмен. А той остава в държавата повече пари, отколкото обикновения турист. Атрактивността на крайбрежието става друга. Като правя уговорката, че изключително говоря за места, където няма пясък, където няма плажове. Има такива скалисти и други места.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Атанасов. Ще дам думата на господин Симидчиев по въпросите. Но преди това колеги народни представители по този доста дискутиран законопроект други въпроси.
Господи Бойчев – депутат от Бургас.
БОЙЧЕВ: Аз имам няколко въпроса, които касаят чл.10, а именно тоталната забрана на жилищно строителство в зона, там където няма приети общи устройствени планове. Кое налага тази тотална забрана и промени на параметрите за строителство на другите обекти, които са разрешени. Това може би го налага презастрояването на Черноморието. Но искам да разбера правен ли е анализ, кога се случи това презастрояване. Защото 2008 г., когато е приет Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, според мен такова презастрояване няма, защото дава много ниски параметри за плътност на застрояване, за зелени пощи, за кота корниз, които мисля, че ако се спазват тази драстична промяна не би трябвало да се вкарва като промяна в закона.
Другото което искам да попитам, това няма ли да спре развитието на черноморските общини, защото има такива казуси, които са поставени вече от кметовете на тези черноморски общини. Искано ли е становището на кметовете на черноморските общини? Какво е то?
Искам да ви попитам, дали е правен анализ как ще се отрази тази промяна в бюджетите на общините. Защото всички знаем, че в тази криза и бюджетите на черноморските общини са доста рестриктивни. И как ще се отрази тази промяна за забрана на жилищното строителство в зона А, там където няма приети общоустройствени планове.
Друго което на мен ми прави впечатление, че ще станат неравнопоставени. Ще разрешим на общини там където има приети общи устройствени планове, в които са залегнали параметрите по действащия закон и тези, които нямат и по една или друга причина нямат. Тук не е коментирано, но тепърва ще залагат други параметри в тези общи устройствени планове.
Още един въпрос беше повдигнат от кметовете. Няма такъв казус досега. Но как се процедира, ако има по една или друга причина унищожена къща. Примерно в стария град на Созопол или стария град на Несебър как ще бъде възстановена тази къща? Защото там знаем, че парцелите са доста малки и ако се съобразим с дори действащия сега Закон за устройство на черноморското крайбрежие, там няма как да се възстанови.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Бойчев. Господин Червенкондев поиска думата, който претендира, че Сливен е също от крайморските общини. Заповядайте господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Определено. Уважаеми колеги, гости, наистина ние разглеждаме този законопроект на Министерство на регионалното развитие и благоустройството и естествено на Министерски съвет с доста смесени чувства, тъй като ние сме Комисия по икономика, енергетика, но и по туризъм. И аз лично като член на тази Комисията се чувствам малко длъжник към туризма в България. Това което ние сме направил, това което може да се направи, тъй като туризма е един от според мен, възходящо развиващите се отрасли в нашата икономика. Ние трябва да го подкрепяме. Ние трябва да го подпомагаме с всичко възможно, което имаме. Така че той да дърпа страната и цялата икономика към по-добро. Всяка година имаме ръст от 3, 5, 8 процента. Дано и повече. Това са свежи приходи. Така или иначе Закона за туризма все още липсва в нашия мироглед и да го гледаме в тази Комисия, но надявам се скоро да влезе. Трябва да бъде изключително мотивиран. Защо го правим. И в момента вашите мотиви, които са внесени в закона, дайте да спрем презастрояването.
Много хубави въпроси получихме от колегата Бойчев, колегата Атанасов, така че трябва наистина много добри отговори да ни дадете. От 2008 г. този закон функционирал ли е? Той функционира, но де факто има пропуски, има нещо което е създадено презастрояване чрез него. Нещо което наврежда на туристическия продукт и сега в момента допълнително да усложняваме.
Същият въпрос стои за концесиите. Моето мнение е, че концесията е част от цялостния туристически продукт. Според мен тя е един нормален, логичен завършек на хотелиерския продукт. Тоест, предлагането на туристическата услуга в своята цялост. И според мен в закона, аз много бих искал да помислим съвместно или евентуално между първо и второ четене някакви предложения. В критериите когато се дава една концесия на плаж, според мен трябва да има някаква тежест и фактор, самите хотелиери, хората които в момента изграждат и инвестират по българското Черноморие е разумно, не говоря дали да са в зона А или зона Б, но имаме едно прекрасно море, имаме една прекрасна пясъчна ивица. Много хора идват не само заради басейните, не само заради златни хотели или супер луксозни процедури. Те идват, за да бъдат на пясъка, да бъдат и на нашето Черноморие.
Именно тези хотелиери, които са инвестирали милиони или милиарди като отрасъл, те дори и да направят златни хотели с най-доброто обслужване и услуга, ако пред тях и на самото Черноморието е един не добър концесионер, не коректен концесионер и не си извършва своите задължения, той ще прогони цялостния интерес към конкретния район, към конкретния продукт. затова мисля, че най-заинтересован към получаването на една концесия и прекрасния продукт, който би могъл да се предложи на самото крайбрежие, на самата пясъчна ивица, това са хотелиерите. Сдружения на хотелиери за конкретна област, така че те да привличат своите си клиенти. Не може да дойде при тях клиент да почива, а да не може да отиде на плажа. Да не може да отиде на брега на морето. Така че според мен хубаво е да помислим на тази тема. Можем ли в тези конкурсни процедури, в тези конкурси да се направи някаква тежест, някакво предимство именно за хотелиерите, които ще бъдат най-заинтересованите според мен, без да съм хотелиер, без да съм на черноморското крайбрежие и сигурно колеги имат обратни мнения, те ще са заинтересовани първо да поддържат най-добрата услуга на най-евтината цена. Защото те си печелят и от хотела, но въпроса е да бъде чисто, с необходимата първа медицинска помощ, с водно спасяване, евтини чадъри или съответно допълнителни атракции и услуги.
Така че хубаво е да помислим на тази тема. Добре е да отговорите изключително мотивирано по въпросите на колегите Атанасов и Бойчев, защото наистина всичките тези промени трябва да имат своята си добра мотивировка. Вие като регионално министерство да сте се натъкнали на тези слабости. Защото вярно имаме безумия направени по морето, но те са направени преди 2008 г. За съжаление нито този закон може да върне времето, нито да направи някаква промяна на това, което се е случило.
В условия на криза, в условия на стимулиране на туризъм, според мен трябва да бъдем изключително внимателни в рестрикциите.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Атанасов кратко допълнение.
ДИМИТЪР АТАНАСОВ: Аз имам реплика и господин Червенкондев я знае. Разбира се, плажната услуга е завършек на туристическия продукт, тъй като плажовете са изключителна държавна собственост и те трябва да бъдат общодостъпни и за нашите съграждани. Получава се така, господин Червенкондев, че част от хотелите които вземат плажове и имат някакви преференции, биха ги направили само за хотел. И аз ако не съм гост на хотела, тогава как ще си ползвам услугата, която се предоставя на плажа. Да, има два отговора. Едната е на свободните площи. Ще си нося аз на рамо чадъра. Другото е съответните хотели слагат отказваща цена 50 лв. И няма как със закон и по правило да го ограничим за таван. Така че аз отчасти искам да помогна на колегите, тъй като сме се сблъскали с този въпрос.
И ще използвам едно изречение пак като отметка. Преди приеха и сега остана в закона, че 50 процента от средствата от концесиите отиват към общините от където са. Това е едно справедливо отношение на държавата към съответните кметства. Но казаното е мъртъв текст, че ще бъдат използвани по отношение на концесията. Или дават пример за Варна. Варна получават 1 млн. от концесии, но всички плажове във Варна и във Варненската област са дадени на концесия. Те там са обезпечени със спасители, с реанимации, вие ги проверявате, плащат си. Получава Община Варна тези пари. Къде да ги харчи? Те отиват в бюджета на общината. Но този текст остава мъртъв. Много сме дискутирали с колеги, които може да вземат отношение по този въпрос, че тези плажове, които остават необезопасени като Шкорпиловци, като по-малките общини няма как да ползват тези средства, защото те не са от област Варна. Затова трябва да се търси вариант, тези средства да бъдат насочени поне част от тях, да бъдат използвани за обезпечаване на живота на хората, на тези плажове, които така или иначе не намират стопанин. Тези плажове не са заключени, не са затворени с една верига. Там ходят нашите съграждани. За съжаление се давят. Процента на спасените когато има компетентен орган, не винаги и той успява да свърши работа, но все пак го има.
В тази посока е другото, което чисто пожелателно да помислим. Така е много механично. И нашият кмет казва: “Аз какво да направя, общинският съвет разпределя средствата.” Те постъпват в бюджета, но той ги разпределя съгласно бюджета, който е приел Общинския съвет. Разбирате ли какво е безсмислието. Тогава да не казваме, че ще бъдат използвани за нуждите на концесията. Просто е безсмислено. Дават се, защото е черноморска община и се подсилва бюджета на съответната община. Мисля че ме разбрахте.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Симидчиев станаха доста въпроси, но сам разбирате,че е доста дискусионен законопроекта. Имат притеснение колегите. Заповядайте.
ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: Аз преди да дам думата на колегите да отговорят на конкретни въпроси, няколко думи ми се иска да кажа като цяло.
За втори път на втора комисия получаваме въпрос за конкретна справка затова, каква е ситуацията след 2008 г. насам след влизането на първата версия на закона. Не сме в състояние в момента да предоставим конкретни цифри, макар че такава справка се изготвя. Тук ми се иска да кажа, че в крайна сметка, особено градоустройствен тип решения не винаги е възможно и не винаги може би е правилно и не винаги трябва да се взима на базата на реактивния принцип, т.е. имаме нарушения и тръгваме да променяме закона, за да ги предотвратим. Тук по скоро става дума за едно решение, което е взето на базата на проактивен подход. В смисъл, тук се опитваме да си изкажем визията затова, как би трябвало да бъде според нас. Тъй като тези градоустройствени параметри на практика определят вида не само на зона А, не само на Черноморското крайбрежие, но говоря по принцип. И понякога зад тези решения е добре да стои виждането ни за това, какво бихме искали да видим.
Със сигурност ще има нарушение. За тази справка, която казах, че се изготвя сигурно ще има отклонения. Дали те ще са масови или не, нямам представа. Вероятно няма да са кой знае колко масови най-малкото заради сериозно намаления интензитет на дейностите след 2008 г. Справката би имала по-сериозен смисъл, ако кризата не се беше случила тогава и ако Черноморското крайбрежие беше продължило да се застроява с този темп, тогава щеше да има малко по-голям смисъл. Тоест, в момента, ако няма нарушение е трудно да се прецени, дали ефекта е от кризата или от закона. Това се опитвам да кажа. Но приемете, че сме се опитали да си дадем виждането за това, как бихме искали да бъде нашето Черноморско крайбрежие, независимо от това колко сме закъснели с тези промени или по скоро колко е закъснял закона от 2008 г., може би е по редно да се каже. Със сигурност ако направим справка в държави, в които ни харесва как изгледа крайбрежната ивица има дори доста по-крайни варианти. Аз погледнах на различни места. Това което предлагаме в момента в зона А в никакъв случай не е кой знае колко крайно на фона на други примери, дори на наши съседни държави.
От всичките въпроси става ясно, че доста сериозен опит и знания стоят зад изказването ви. Съгласен съм, че ако е имало жалба, ако тръжната процедура се развие по начин по който не е планиран, там решение няма. Аз ще ви кажа куриозен случай от тази сутрин. Случай в който един проект тече 24 месеца. Като 23 месеца е бил в обжалвателни процедури – КЗК, Висш административен съд и т.н. и за един месец е изпълнен. Но иначе 24 месеца е отчетен. Това беше само лека забележка.
Искам да кажа нещо конкретно за плажовете, които не са охраняеми. Ние сега предприемаме едно действие, което предварително знаем, че вероятно няма да има резултат, но ще ни даде повод да направим това, което вие предлагате. Всичките неохраняеми плажове около 60 на брой, в момента подготвяме тръжни процедури за всички. Част от тези плажове в момента в който човек отиде и ги види е ясно, че няма да има кандидати при сегашната методология на ценообразуването. Това е ясно. Липсата на кандидати за тези 60 плажа ще ни даде повод да направим мотивирано предложение за промяна на методологията за тези плажове с малък интерес.
Аз честно казано, според мен за нула лева да има някой, който да се грижи за него е много по-добре, отколкото да стои зарязан и да няма никой. Категорично. Тук вероятно ще имаме дискусии с Министерство на финансите, за които приходите са номер едно, но това е нашата задача да ги убедим, че живота на хората е малко преди приходите.
Само на един конкретен въпрос искам да отговоря за плажове, които да бъдат обособени. По скоро в момента тече процес на заснемане на всичките плажове. Знаете, че това е абсолютно динамичен процес и вероятно някои граници на плажове ще бъдат коригирани. По скоро си мисля, че има дори обратния процес. Има плажове, които по акта за държавна собственост са плажове, но на практика те не са. Почти нищо не е останало от тях. Или има изградени брегозащитни съоръжения. Така че аз лично знам един, два такива случая. Дори сме започнали процедури по описването им. Тази проверка ще покаже дали има много създадени плажове, които трябва да бъдат обявени за такива. И с това общо взето мисля да приключа с малко по-общите теми и да дам думата на арх. Станкова да даде малко повече подробности за зона А.
ЛИДИЯ СТАНКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, ще се опитам да отговоря на поставените въпроси, които касаят застрояването в зона А и в зона Б и кога се е случило агресивното презастрояване на Черноморието, това което е безспорна констатация.
Законът за устройство на Черноморското крайбрежие беше приет и обнародван в ДВ на 15 юни 2007 г., но влезна в сила от 1.01.2008 г. Тогавашния парламент даде един срок от шест месеца, в който бяха ясни ограниченията за зона А и за зона Б, ограничителните параметри, но се даде възможност на инвеститорите, на собствениците на имоти и на общините да одобряват шест месеца пупове, без да спазват закона. Това беше един бум в общинските администрации за одобряване на подробни устройствени планове със завишени показатели.
Отделно от тази възможност в § 5 на действащия закон се даде възможност да се одобряват инвестиционни проекти и да се издават разрешения за строеж, без да се спазват забраните по чл.10 и чл.11 за зона А и за зона Б, ако има влезнали в сила пупове. Това вече е една широко отворена врата, масово да се одобрят пупове. Тези пупове и до ден днешен са в сила. Така че продължава да сме свидетели на строителство на високи хотели в зона А именно по прилагане на тези одобрени и влезнали в сила подробни устройствени планове. Като реакция на това отваряне на вратите, ние сме си позволили да предложим един много краен параграф 24, за който до момента никой не поставя въпроса. Ние сме предложили действащи пупове, да се прилагат при съответствие с изискванията за зона А и зона Б на този закон.
Тоест, на вашия въпрос господин Бойчев, да може да се строи в зона А, но ако съответстват на установените показатели за зона А, каквито гласувате вие народните представители.
За тоталната забрана в зона А, където няма общо устройствен план и не сме предложили такъв текст, да има тотална забрана в зона А, това е друг въпрос за жилищното строителство. Има забрана в действащия текст на закона, да бъде променяно предназначението на земеделски земи или на имоти, които попадат в горски фонд, ако не съответстват на предвижданията на общи градоустройствени планове. Това не се спазва във всички общини. Но това е действащ текст на закона.
В момента масово се строят в курортите и населените места жилища и хотели. Липсват спортни обекти, липсват културни обекти като амфитеатри, летни театри. Това сме си позволили да предложим в зона А само за територии, които тепърва ще се урбанизират. И в селищните образования в зона А да стимулираме изграждането на такива обекти. Считаме, че за туристите, за младите хора, освен дискотеки, заведения и басейни трябва да се предвидят и места за спорт, за пълноценна почивка и възстановяване.
Стана въпрос в Комисията по регионална политика, че е възможен и приемаме и този подход, да остане жилищното строителство с досегашните параметри за зона А, но да се запази тази възможност за изграждане на спортни и културни обекти, така че курортите да се наситят и с други функции, освен спането и брой легла, за да сме свидетели на едно нормално планиране на курортите, защото това което се случи в последните години не е нормално планиране. То беше на парче. Одобрява се пуп за отделен имот. Всеки смята брой легла, калкулира си печалбата и в крайна сметка това понижи категорията на курортите ни.
По отношение на къщите в Созопол, Несебър. Поставихте въпроса, ако една съществуваща сграда поради естествени процеси амортизиране и т.н. бъде съборена, дали ще може да се построи нещо ново на нейно място. Да, разбира се, защото тези населени места имат одобрени подробни устройствени планове. Те имат установени показатели. Така че при действащите показатели, те могат да направят нова сграда, без да се спазва стриктно старата сграда, освен ако тя не е паметник на културата. Знаете, че за паметниците има установени режими, има заснемания, така че там са предмет на специален режим за опазване и закрила.
По отношение на яхтените и рибарски пристанища, въпроса който господин Атанасов постави за рибарските и за яхтените пристанища, за рибарските пристанища въпроса е уреден с промените в чл.112 в Закона за морските пространства. Там вече минахме и една процедура за пристанището на Сарафово. По отношение на яхтените пристанища все още въпроса не е уреден. Но това няма как да стане в ЗУЧК. И ЗУЧК не пречи на изграждането на пристанищата. Тъй като няколко пъти коментираме, че показателите за зона А не засягат пристанищата. Пристанища, брегоукрепителни съоръжения, брегозащитни, техническа инфраструктура, проблемът трябва да бъде доуреден в Закона за морските пространства.
Благодаря ви.
ДИМИТЪР АТАНАСОВ: Аз знам за това нещо. Тогава с представителите на сегашната опозиция говорихме, че е хубаво да го направим за яхтените. В обществото битува една неприятна мисъл, като се започне с яхти. И именно за да проверим как ще стане, не го направих това предложение. Световният опит, когато се прави един комплект с яхтено пристанище, инвестицията за избиване на едно яхтено пристанище или въобще за пристанище е над 100 години. За съжаление нашия Закон за концесиите, който може да позволи евентуалното построяване до 35 години по сегашното. Преди беше 50 години. Аз съм ходил на конференция в Белгия, където исках да представя нашата страна като участник. Да строят тук, да идват. Италианците казаха: “Идвайте в Италия. Тук е 99 години. Какво ще правите в България при 35 години. Как ще си избиете инвестициите. В един комплекс на яхтено пристанище влиза казино, влиза хотел, зависи от законодателството за казино, влиза хотел, влиза магазин зависи от площта. По един проект този инвеститор ние не можем да го привлечем със сегашното законодателство.
Разбирам, че темата е много сложна. Има много закони. Отворих за коментар и с удоволствие ще коментирам с вас бъдещи евентуални промени, които да обмислим сериозно и да може да отворим вратата за такива инвеститори. Затова ми беше въпроса за плажовете, дали вече са кадастрирани. Тази дума ще употребя. Приключили ли сме там кое е плаж, къде го пазим и именно тези места да не ги пипаме, да не ги даваме, да не ги промотираме. В този дух беше уточнението ми.
Благодаря ви.
ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: Имаше въпроси на които не беше отговорено. Искам да отговорим и на тях.
МИРОСЛАВА МАЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, аз съм представител на Дирекция “Концесии” към Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Искам да ви благодаря, че толкова задълбочено сте се запознали с нашия законопроект.
От вашите въпроси стана ясно, че наистина трябва да ви отговорим за нашите мотиви, с които сме направили предложенията в настоящия законопроект. Тъй като аз не искам да повтарям господин Симидчиев и госпожа Станкова ще наблегна на отговорите на въпросите, които касаеха реда по който ние предлагаме да се предоставят на концесия морските плажове. Разбира се, няма да ви отегчавам като ви разказвам реда, а ще наблегна на разликите, които нашата процедура има с тази по Закона за концесиите, тъй като това е важно за вас.
Защо продължихме тази процедура. Ние предложихме, защото както става ясно, морският плаж е един обект от усилен обществен интерес. За съжаление той се ползва само сезонно. А процедурата, която в момента съществува в Закона за концесиите, за съжаление не ни обслужва като администрация, която ефективно да си свърши работата и да обезпечи морските плажове с едни дългосрочни концесии. Искам да направя уточнението, че нашата процедура се различава от тази по закона за концесиите не само като сок за провеждане, а и като етапи за провеждане.
Смея да твърдя, че доста сме намалили административната тежест по провеждането й. Спестили сме един от етапите за обжалване, който според нас е излишен в Закона за концесиите. Именно това е етапа подбор на кандидати. Считаме, че няма нито обективни критерии, по които да се движим по подбора на кандидати, тъй като европейското законодателство, което ние сме синхронизирали в нашите законопроекти изисква достъп до състезателни процедури да има всеки и като физическо лице и като обединение на такива лица и като юридическо лице. И тук ще си позволя в контекста на този коментар да ви отговоря на вашия въпрос по отношение на хотелиерите.
С много браншови организации, с представители на концесионерите, с хора от туристическия бранш непрекъснато осъществяваме контакти и сме на ясно, че те имат огромното желание, освен хотелиерския бизнес да развиват и бизнес на морския плаж. Проблемът от практиката е, че морския плаж и въобще крайбрежната плажна ивица е една много ограничена територия. И тук пак ще направя коментар по отношение на това, защо нашия закон се казва Закон за устройството на Черноморското крайбрежие. Защото той касае цялостното устройство на крайбрежието, а не само морския плаж. В тази връзка имам предвид, че застрояването, което в момента съществува на морски плаж не би могло да даде възможност, единствено хотелиера да извършва една особена дейност на морския плаж, като предоставянето на услуги. Те се квалифицират като туристически услуги. И обезпечаването със задължителни дейности на тази ограничена като мащаб територия.
Не считам, че бихме могли, изхождам и от съдебната практика, която има в областта на концесиите да наложим едни субективни критерии, като определено качество на субекта, който ще участва в една състезателна процедура, за да може обективно да си изберем най-добрия стопанин и практиката го е показала.
Още веднъж искам да кажа тук по отношение на обжалването как стоят нещата. Ако сте забелязали ние не случайно нямаме отделен ред за обжалване на процедурата по ЗУЧК, препращаме по Закона за концесиите. Защото процедурата по обжалване на всяко действие е пред Комисията за защита на конкуренцията. А тя се произнася в седемдневен срок от подаването на жалбата. А не както досега практиката ни беше административен съд да ни бави във времето. Всички колеги юристи тук имат такава практика. Няма да отегчавам колегите с този процес. Още повече, че в самите съдебни решения не се посочва в кой момент продължаваме процедурата.
Считам, че на този етап ние предложихме доста добра, една по-сбита процедура, която да ползва добрите страни на Закона за концесиите. По отношение на цените веднага ще направя коментар.
Искам да сме на ясно, че законодателя в Закона за концесиите е казал, че концесията това е договор с материален интерес. На времето когато нямаше Закон за концесиите в този му вид, концесията беше особено правно ползване. След като имаме договор с материален интерес, ние сме на ясно, че двете страни трябва да имат изгода от този договор. При концесиите при една комплексна оценка и при една дългосрочна перспектива да ползваш ограничена територия, с цел да печелиш, логично е да има материален интерес и да защитавам интереса на държавата в момента. Не мога да коментирам интереса на концесионера. Разбира се няма да е един и същи при всички случаи.
Докато Закона за концесиите казва, че договорите са с материален интерес, ние ще търсим материалния интерес при концесията. Но това не означава, че министъра на регионалното развитие не е отворен за предложение мотивирани, как по скоро бихме могли да занижим критерия за цена при концесията, за да може той да не стига някакви невероятни предели. Ние разчитаме и на икономическия анализ на всяка отделна концесия, защото тя дава обективната представа за интереса към един обект. Не може да се сравняваме Слънчев бряг с плажа на Резово или на Царево. Това е логично.
Искам и друго нещо да вмъкна в тази посока. Законът за устройство на Черноморското крайбрежие казва, че ако не е предоставен на концесия един плаж, той се предоставя под наем. При наема, както вие знаете, преминаваме към реда за предоставяне на морския плаж по реда на Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост. Това е тръжна процедура при която цената е водеща.
Методиката която също се приема с Постановление от Министерския съвет, отворени сме към предложения. Цената да бъде възможно най-ниска за тези плажове, които господин Симидчиев каза, които не с атрактивни и няма начин да бъдат предоставени за кратък период от време, тъй като в Северното черноморие сезона е много по-кратък, за да може да се възвърне една инвестиция и държавата да може да печели и цената да влиза в бюджета на съответната община и в държавния бюджет и да имаме доволни туристи.
По отношение на въпроса за 50 процента свободни площи, равнопоставеността с другите такива. Имаме предвид площите, които даваме възможност на стопанина концесионер или наемател да организира дейностите по концесията и наема.
Аз мога да поспоря с господин Атанасов, но може би сега не е момента. Считаме, че на морския плаж не всеки може да се позволи да ползва платената услуга шезлонг и чадър, особен с по-голямо семейство. Предполагам, че всички знаете как стоят въпросите с цените на морския плаж.
По отношение на тези цени, смея да твърдя, че ние като Министерство на регионалното развитие и благоустройството нямаме законов механизъм, с който да регулираме цената. Регулатор на цените в България беше досега господин Семерджиев. Той има тези правомощия да регулира определени цени. Но при морските плажове такъв орган няма. Ние много страдаме и търпим критики за тези цени, които нашите концесионери наематели слагат, но те имат своите аргументи за това, а ние не можем да ги регулираме. Нямаме този механизъм. Ако законодателят намери вариант, ние ще бъдем много благодарни за това.
Затова тези 50 процента, които ние искаме да са равностойни с платената зона, за да няма хора в храстите, на скалите и прочее, както практиката показва, държим да бъдат на съответния плаж като един общодостъпен обект. Всеки има право да почива на морския бряг и да има правото да си занесе чадър и каквото му е необходимо, за да плажува свободно. Друг е въпроса, че и тези туристи също по някакъв начин си оставят доходите на територията на морския плаж. Пият бира, ядат сладолед и други неща, които концесионера предоставя.
Отчитаме и факта, че не е социално допустимо към момента да дадем изцяло платени зони на морски плаж. Не е справедливо. Знаем опита на другите страни. Навсякъде всичко се намира като вариант да бъде компенсирано.
По отношение на схемите по чл.56, ако мога накратко да кажа. Закона за устройство на Черноморското крайбрежие не може да има обратно действие по отношение на схемите, които са действащи към момента за разполагане на преместващи обекти. Но самият закон и това, което господин Симидчиев каза е, че към момента крайбрежната плажна ивица обособена като морски плажове в последствие, които отговарят като характеристики на определението за морски плаж по закон, ще отговарят изцяло на параметрите за активна плажна площ. Такива каквито са посочени в допълнителните разпоредби на закона. До момента, нека да уточня действащите закони за концесия са подписани. Те са около 20 годишни. Подписани са към 1998 - 1999 г., когато действаше един отменен закон за концесиите и когато в България нямаше легално понятие за морски плаж. Затова териториите по действащите концесии и тези, които сега ще заснемем и ще актуализираме чрез анекс по подходящия начин, разбира се, без да засягаме интересите на концесионерите, които са заварени към момента ще отговарят на новите законодателни промени. Разбира се, ще има промени в някои параметри на обектите на концесия. Това се прави с цел характеристиките на прилежащи територии, които не отговарят на понятието за морски плаж да бъдат изключени. Както и вече виждате че дюните, които до момента бяха в обектите на концесия ще бъдат част от морски плаж само, ако са в непосредствена близост до него и са едно естествено продължение на природния обект морски плаж.
За критериите мисля че казах нашите съображения какви са, без да ги отхвърляме. Абсолютно сте прав чисто от практиката. Но няма законодателен механизъм, който да ограничи, който и да било кандидат да участва в една процедура за определяне на стопанин за морски плаж.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Имате думата. Господин Атанасов.
ДИМИТЪР АТАНАСОВ: Само две изречения. Не само трябва да се отворим за предложения, но и да се вслушвате в тях.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря господин председател. Аз също с едно изречение ще се постарая да приключа дискусията поне от моя гледна точка. Наистина колеги, ние оставаме с още по-смесени чувства, като Икономическа комисия и комисия по туризма. С колегите имаме становища от доста морски кметове, които не са положителни както и вие знаете. Считаме, че има какво много да се желае, както каза и господин Атанасов, предложение ще има и трябва взаимно да търсим разумните предложения и да приемем тях.
Водили сме не малко разговори с колегите от Комисията по регионална политика, с които още предварително си казахме своето виждане по този закон. Първо, в момента едва ли е толкова належащ и едва ли решава някакви проблеми. А както каза и госпожа Станкова има крайни, радикални мерки, които аз лично не подкрепям. И с колегите от нашата комисия, които сме коментирали бихме ги подкрепили законно по принцип, тъй като водеща е Комисията по регионална политика. но между първо и второ четене ще се постараем от гледна точка на бизнеса, от гледна точка на туризма, от гледна точка на икономиката, защото все пак засягайки и строителството, което беше един от водещите отрасли в икономическия растеж от близкото минало, ние тотално го забиваме. Най-важна е нашата природа, най-важното са гражданите, да имаме един добър туристически продукт. Но категорично между първо и второ четене тези крайности, които считам, че са прекомерни лично аз и заедно с колегите ще направим предложение те да отпаднат.
БОЙЧЕВ: На въпроса кога е станало презастрояването разбрахме. И то е буферен период, 2007 – 2008 г. Аз исках да ви обърна внимание, че сега действащия закон, според мен работи и то работи добре. Залага много добри параметри за застрояването на зона А, говоря за жилищното строителство. Затова мисля, че отиваме в една друга крайност с тези промени, с които не сме съгласни.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги народни представители, които искат думата. Няма.
Аз ще добавя към становището на колегите само няколко изречения.
Колеги, в миналия Парламента аз бях автор на едни поправки в Закона за нормативните актове за задължителните консултации, особено при такива законопроекти, т.е. обществено обсъждане, анализ, полза и разходи. И като слушам мнението на много черноморски общини има сериозни въпроси и неясноти относно този законопроект. Затова аз лично ще гласувам въздържал се. Надявам се между първо и второ четене в един конструктивен дух и тон да се потърсят най-добрите решения.
Ако няма други желаещи народни представители да минем към процедура по гласуване.
Подлагам на гласуване за първо четене на законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 202-01-23, внесен от Министерски съвет на 11 април 2012 г.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Трима въздържали се.
Приема се.
Колеги, аз ви предлагам да спрем до тук.
Благодаря на нашите гости за участието им днес.
Закривам заседанието.
/Закрито в 16 часа и 55 минути/