Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ
13/06/2012
1. Обсъждане на законопроект за допълнение на Закона за защита на потребителите, № 254-01-8, внесен от Димитър Дъбов в и Любен Корнезов на 25 януари 2012 г. – за второ четене.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба, № 254-01-6, внесен от Анастас Анастасов и група народни представители на 18 януари 2012 г. – за второ четене.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 254-01-53, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 5 април 2012 г. – за първо четене.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за икономическо партньорство между държавите от КАРИФОРУМ, от една страна и Европейската общност и нейните държави-членки от друга страна, № 202-02-19, внесен от Министерски съвет на 4 юни 2012 г.
5. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
-----------------------------------------------------------------------------
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 26
На 13 юни 2012 г., /сряда/ от 14.00 часа в зала “Запад” на Народното събрание се проведе заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Обсъждане на законопроект за допълнение на Закона за защита на потребителите, № 254-01-8, внесен от Димитър Дъбов в и Любен Корнезов на 25 януари 2012 г. – за второ четене.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба, № 254-01-6, внесен от Анастас Анастасов и група народни представители на 18 януари 2012 г. – за второ четене.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 254-01-53, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 5 април 2012 г. – за първо четене.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за икономическо партньорство между държавите от КАРИФОРУМ, от една страна и Европейската общност и нейните държави-членки от друга страна, № 202-02-19, внесен от Министерски съвет на 4 юни 2012 г.
5. Разни.
Заседанието бе открито в 14.40 часа и ръководено от господин Мартин Димитров.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *
/ Начало 14. 40 часа /
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги и гости имаме кворум и може да започнем днешното заседание.
Предлагам ви следния дневен ред:
1. Обсъждане на законопроект за допълнение на Закона за защита на потребителите, № 254-01-8, внесен от Димитър Дъбов и Любен Корнезов на 25 януари 2012 г. – за второ четене.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортни контрол на продукти, свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба, № 254-01-6, внесен от Анастас Анастасов и група народни представители на 18 януари 2012 г. – за второ четене.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 254-01-53, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 5 април 2012 г. – за първо четене.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за икономическо партньорство между държавите от КАРИФОРУМ, от една страна и Европейската общност и нейните държави-членки от друга страна, № 202-02-19, внесен от Министерски съвет на 4 юни 2012 г.
5. Разни.
Колеги, по този дневен ред имате ли предложения? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Единодушно се приема.
По първа точка наши гости са:
Министерство на икономиката, енергетиката и туризма
Цвета Караилиева – старши експерт в Дирекция “Техническа хармонизация и политика за потребителите”
Александра Павлова – експерт юрист в Дирекция “Техническа хармонизация и политика на потребителите”
Закона за допълнение на Закона за защита на потребителите.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
По наименованието желание за изказване? Заповядайте.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря господин председател. Първо искам да кажа, че този закон по същество е много добре формулиран. Но въпроса е защо касае само Комисията за защита на потребителите. И би трябвало да се формулира и да касае всички комисии и всички органи. Затова аз съм против това наименование. По същество приемам закона, но по принцип не. Още повече, че заемането на ръководна длъжност в политическа партия или организация следва да се въведе за всички органи по този член 19 ал.4, а не избирателно само за членовете на Комисията за защита на потребителите. Това е моето мнение.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: От вносителите, техен представител, господин Петър Димитров. Заповядайте.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз споделям това което беше каано, но тук става въпрос за конкретна Комисия за защита на потребителите. Няма проблеми в Преходни и заключителни разпоредби да променим и други закони. Но това е въпрос на предложение, което е направено. Конкретният повод е, че един конкретен човек се е ангажирал много видимо с политическа агитация. Разбирате, че има забрана в Закона за администрацията да са членове на орган на управление или контрол на юридическо лице с нестопанска цел. Тук ще защитават потребителите на България. Ясно е, че не звучи добре, ще защитават потребителите от името на една политическа сила. Права сте. Може да се направи такова допълнение, ако има воля на Комисията.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, редно е ако се прави такова допълнение то да е с нов законопроект, а не да бъде тук, за да не допуснем грешки. Така че ако има политическа воля за такова допълнение, да бъде направено в отделен законопроект. Може да бъде съвместна инициатива на всички представени парламентарни групи.
Други колеги, които желаят думата по заглавието?
Който е за, работната група подкерпя текста на вносителя за наименованито на Закона, който е за наименованието, моля да гласува.
Гласували 17 «за».
Против? Няма. Въздържали се? Един.
Приема се.
§ 1. В чл.165 ал.5 се създава нова т.5 със следното съдържание.
Точка 5. Да не заемат ръководна длъжност в политическа партия или организация. По този текст предложения?
Аз искам да задам един въпрос. Не знам дали господин Петър Димитров е вносител, но разговарях и с Правния отдел на Парламента. Не е ли по-коректно текста да бъде “да не заемат ръководна или контролна длъжност в политическа партия.” Като отпадне “или организация”. Тъй като стана ясно, че т.4 от същия закон ясно определя режима по отношение на организациите с нестопанска цел. Така че не е ли по-добре да включим и контролните длъжности в една партия. Знаете всяка партия или повечето партии има освен ръководни и контролни органи. Става абсурдно. Ако е контролния орган може. Ако е в ръководния орган да не може. Ако го правим да е огледален текста, както е в други закони с подобен смисъл и логика.
Има ли други колеги, които желаят думата по този въпрос?
Господин Димитров заповядайте.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз мисля че може да се възрази срещу това предложение. В другия закон е точно така. Не могат да са членове на орган на управление или контролен орган. Така че може да го унифицираме с другия закон.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, аз правя това процедурно предложение, ако го приемем този закон, да бъде «да не заемат ръководна или контролна дъжност в политическа партия.». Като отпадне “или организация”. Партиите имат контролни органи обикновено господин Червенкондев. Има и в други закони е подобен текста.
Други колеги, които желаят думата за въпроси или изказвания. Колегите от Министерство на икономиката имат ли забележки?
ЦВЕТА КАРАИЛИЕВА: Министерство на икономиката е изпратило вече предварително становище. Ние смятаме, че по принцип тази разпоредба би трябвало да е в Закона за администрацията, а не Закона за защита на потребителите. Но след като такава е волята на законодателя, в случая подкрепяме вашите решения.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги народни представители, които имат желание за изказване. Няма.
Тогава колеги, спазвайки Правилника на Комисията, първо подлагам на гласуване редакционното предложение, което аз направих, да се добави «или контролна» и накрая да отпадне «или организации».
Господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ:
Благодаря господин председател. Считам че волята на вносителя е точна и ясна и мисля, че трябва да подкрепим така както е “политическа партия и организация”. Защо трябва да отпадне “организация”. Има и сдружения, има и движения.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Сдруженията са т.4 и вече са разписани, господин Червенкондев.
ИВА ЙОРДАНОВА: Само да обясня. Така както е написан текста, както е предложен от вносителя или организация, може да се чете веднъж като организация с политическа цел. Но съгласно Конституцията и Закона за политическите партии само политическа партия може да си поставя политически цели и да осъществява политическа дейност. Такава организация не съществува. Едно време е имало ОФ, но към днешна дата няма такива. Ако се тълкува само като организация, това са енжиотата. А те са включени в т.4. И ако остане само така текста “не заемат ръководна длъжност” този текст ще ограничителен, спрямо досегашната т.4, която е действащата, защото там са включени и контролните органи на енжиотата. Тоест ще има противоречие между двете точки.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Мисля че е ясен въпроса. Господин Червенкондев изглежда се съгласи с нашата теза. Има ли други колеги, които да имат забележки по това редакционно предложение. Няма.
Който е за предложението за добавяне на думите “или контролна” и за отпаден “или организация”. Двете предложения заедно ги подлагам на гласуване, моля да гласува който е за.
Гласували трима “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите 14 се въздържат
Не се приема.
Тогава подлагам на гласуване текста, така както е внесен. Като разбира се мнозинството си дава сметка за възможното противоречи, което може да възникне. Вероятно това не притеснява колегите.
Подлагам § 1 както е по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Двама народни представители.
Приема се.
Законът е приет и на второ четене.
Колеги, отиваме към втора точка.
Наши гости са:
Министерство на икономиката, енергетиката и туризма
Ивелина Бахчеванова – директор на Дирекция “Международно контролирана търговия и сигурност”
Христо Атанасов – началник на отдел в дирекция “Международно контролирана търговия и сигурност”
Закон за изменени и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Колеги, по наименованието желание за изказвания? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се трима.
Приема се.
§ 1. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 1.
Желания за въпроси или изказвания? Няма.
Представителите на Министерство на икономиката, ако имат предложения и забележки, ще поискате думата.
Желание за изказвания на народни представители? Няма.
Който е за § 1 по вносител, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се трима.
Приема се.
§ 2. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 2.
Желание за изказвания или въпроси. Няма.
Който за, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се трима.
Приема се.
§ 3. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 3.
Желание за въпроси или изказване, колеги. Няма.
Министерство на икономиката също не показва желание за участие в дебата. По този въпрос.
Подлагам § 3 на гласуване по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се трима.
Приема се.
§ 4. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 4.
Желание за въпроси или изказване, колеги. Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се трима.
Приема се.
§ 5. Работната група подкрепя теста на вносителя за § 5.
По § 5 някой да желае да вземе думата колеги. Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се трима.
Приема се.
Заключителна разпоредба.
Работната група подкрепя теста на вносителя.
Желание за въпроси или изказване, колеги. Няма.
Който за, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се трима.
Приема се.
§ 6. . Работната група подкрепя теста на вносителя за § 6.
Това е датата за влизане в сила на закона 30 юни 2012 г.
Господин Червенкондев има въпрос, ще успеем ли до 30 юни, към Министерство на икономиката.
ДИАН ЧЕРВЕКОНДЕВ: Не само към Министерство на икономиката, но и към Народното събрание. Факта че ние го гласуваме в Комисия не означава, че ще бъде гласуван в пленарна зала.
ХРИСТО АТАНАСОВ: Искам само да поясня, че Закона за експортни контрол на продукти, свързани с отбраната на изделия и технологии с двойна употреба е приет от Народното събрание и той ще влезе в сила от 30 юни.
Става въпрос за тази добавка. Министерство на вътрешните работи да стане член на Междуведомствената комисия и съответно да получава своевременна информация.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ние този дебат го водихме няколко пъти, дали трябва да има или не трябва да има представител.
По § 6 желание за изказване няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се трима.
Приема се.
Отиваме колеги на трета точка.
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 254-01-53, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 5 април 2012 г. – за първо четене.
Министерство на икономиката, енергетиката и туризма
Наши гости са:
Явор Стоянов – държавен експерт в дирекция “Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие”
Държавна комисия за енергийно и водно регулиране
Ирина Георгиева
Вяра Маринова
КНСБ
Божидар Митов
Венцислав Митовски
Гражданско движение “ДНЕС”
Офелия Йорданова
Законопроектът ще бъде представен от господин Владимиров вероятно.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ: Позволете да се спра на основните моменти от предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката от Политическа партия “АТАКА”. Първо, това което Политическа партия “АТАКА” предлага е енергийните обекти, които са от значение за националната сигурност, да не бъдат приватизирани повече от 25 процента на световните борси. Да не подлежат на приватизация АЕЦ “Козлодуй” и миноритарните държавни дялове в електроразпределителните дружества. Тоест 33% от ТЕЦ “Марица-изток – 3” с 28%. При провеждане на държавната политика в областта на енергетиката, министъра на икономиката, енергетиката и туризма да подпомагат браншовите камари, професионалните и синдикалните организации на енергетиците и миньорите, както и други заинтересовани юридически лица с нестопанска цел. Работодателите и работещите в енергетиката да могат да създават и да членуват в браншови камари, професионални и синдикални организации на енергетиците и на такива добиващи енергийни носители.
Друго важно нещо е държавните органи и местните власти да оказват пълно съдействие на браншовите камари, професионалните и синдикални организации в енергетиката за осъществяването на техните функции.
При приватизация на енергийните дружества Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и синдикатите взаимно да се информират за икономическите показатели и да договарят е сключват споразумения за трудова заетост и фонд “Работна заплата”.
Тук искам да обърна внимание че за нас е важна ролята на обществения съвет. Следващото което Политическа партия “АТАКА” предлага е цените на енергията, природния газ и услугите предоставени от енергийните предприятия, да не подлежат на регулиране от Комисията за защита на конкуренцията, липса на монополно и господстващо положение при доставка на всеки отделен продукт, газ и услуга. Тук става въпрос за ДКЕВР. Дейностите подлежащи на лицензиране в този закон да бъдат управление на електроенергийната система и пренос на електрическа енергия. Пренос на топлинна енергия, пренос на природен газ, организиране на пазара на електрическа енергия.
Това което вече беше прието в Закона за енергетиката, ние също бяхме предложили да отпадне такса електромер.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да чуем мнението и на нашите гости. Първо от страна на Министерство на икономиката. Заповядайте.
ЯВОР СТОЯНОВ: Предоставено ви е писменото ни становище, официално на Министерството, така че може би няма нужда в момента да го представям отново. Запознати сте с него. Но ми се струва за важно да подчертая следното. Внесеният от Политическа партия “АТАКА” законопроект се отнася към текстове не на действащия закон, а на законопроекта, който вече е приет на второ четене в група. Считам, че не е това реда по който би следвало да бъде внасян. По скоро би трябвало да бъде внесен като предложение преди второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката.
Поради тази причина считам, че не би следвало по принцип да се разглежда така внесения проект.
Ако вие счетете за необходимо, сме готови отново да резюмираме отново становището, което вече сме изразили.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: В такива процедурни ситуации има една единствена преценка дали да се разглежда или не. То е с гласуване от народните представители. Започнали сме обсъждане. Нека да чуем становището и на останалите гости.
От Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Заповядайте.
ИРИНА ГЕОРГИЕВА – директор на Дирекция “Правна” в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране
Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, ние сме изпратили писмено становище, което е прието от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране на заседанието от 11 ноември. Конкретните мотиви, поради които Комисията счита, че не следва предложения законопроект да бъде приет са изложени в представеното писмено становище.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте.
ВЕНЦИСЛАВ МИТОВСКИ – Независима синдикална федерация на енергетиците в България към КНСБ
Първо, искам да кажа, че този проектозакон е писан може би от най-добрия и най-подготвения енергетик в България, бивш министър по времето на СДС – Георги Стоилов. Така че становищата, които ги прочетох на места ми звучат смешно. Примерно да изходим от чл.86. Какъв е бил смисъла на чл.86. В стария закон са упоменати българските енергийни дружества - Електроенергиен системен оператор и Булгартрансгаз. И подробно е описано какви са техните функции.
В новия закон е преписана директивата, даже на едно место с грешка. И такива български предприятия в новия закон не съществуват. Не е упоменато какви функции имат. Така по този начин ние повече мислим за чуждите фирми да дойдат.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: За кой нов закон говорите?
ВЕНЦИСЛАВ МИТОВСКИ: Приетият на второ четене проектозакон за енергетиката.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Това дали ще стане закон или не, но в момента няма такъв закон. В момента вие правите промяна на нещо, което все още не съществува в правния мир. Не мога да се съглася с вас. В момента вие правите промени на доклад, който е внесен за разглеждане в залата на Народното събрание. Дали народните представители ще го гласуват, подкрепят в този си вид или не, конкретни параграфи, членове не мога да се съглася чисто правно с вас.
ВЕНЦИСЛАВ МИТОВСКИ: Казвате да не го разглеждаме.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Вие разглеждате някакви хипотези, които не са се случили все още.
ВЕНЦИСЛАВ МИТОВСКИ: Аз разглеждам на база на внесения проектозакон от Министерския съвет, Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката към който ние сме изказали становище и сме изпратили нашите предложения. Тоест предложенията на Георги Стоилов до всички парламентарни групи. За съжаление само АТАКА ги е припознала и се учудвам защо се водите по акъла на това Министерство, а не слушате експертите на България. Ако искате го гледайте, ако искате да спра да го разяснявам.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Митовски, не гледайте това, което ви казват колегите като недобронамерено становища. Проблемът е следния. Има правила в Парламента. Има си процедури. Ние нямаме как да гледаме изменение към нещо, което не е станало закон. Чисто теоретично е възможно пленарна зала да отхвърли този законопроект. Така че ние не може да изменяме нещо, което го няма още в правния мир и не се знае дали ще го има. Затова предлагам на колегите от АТАКА съвсем добронамерено, да го внесат този законопроект след приемане на сегашните изменения в Закона за енергетиката и тогава, разбира се ние пак ще го разгледаме и ще имаме основание. В момента нямаме основание. И ако влезе в залата такъв законопроект, всички юристи в Парламента няма сериозно да погледнат на нашата работа. Аз не виждам основание да продължим. И въобще не разглеждам проекта по същество. Вероятно има сериозни достойнства, господин Владимиров. Но ние чисто процедурно не виждам какво може да направим. Казвам ви го най-добронамерено.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ: Аз разбирам, но чисто процедурно защо е вкарано в днешната програма за разглеждане.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ние сме длъжни, всеки един законопроект, дори той да противоречи на българската Конституция господин Владимиров, да бъде представен на народните представители. Иначе какъвто и да било законопроект, аз да го предложа на гласуване и на обсъждане, би било някакъв вид цензура, което не мога да си позволя точно. Затова ви предлагам чисто процедурно да започнем с едно гласуване, ако приемате или най-добре е вие да си го оттеглите в момента.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ: В никакъв случай няма да го оттеглим. Политическа партия “АТАКА” не е политическа сила, която ще даде назад, когато с някакви процедурни хватки искате да се омаловажи нашата работа. Трябва да се гласува това нещо. Знаем становището на Министерството, на ДКЕВР и на другите институции, които имат отношение. Има и техни становища. Има всякакви причини, за да се гласува.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Господин Владимиров, чисто практически не е ли по-добре да го отложим разглеждането, докато влезе същинския закон в сила и тогава да разглеждаме вашите промени чисто юридически принципно. И предлагам да не е на това заседание. Гледаме основния законопроект в залата, влиза в сила и тогава гледаме вашите промени. Не го оттегляйте. Да го отложим в такъв случай.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ: Съжалявам, че трябва да ви разочаровам. Но няма нито да се оттегли, нито да се отложи. Този законопроект е на дневен ред днес със становището на Министерството и на ДКЕВР. Не мога да разбера, искате да си прикриете грешката или по някакъв начин нарочно е вкаран законопроекта днес, за да може по този начин да се неглижира.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, предлагам ви да постъпим като с всеки законопроект. Видяхте правните усложнения, които съществуват тук. Но вносителите настояват да има дискусия, да има гласуване. Така че ние продължаваме по правилата.
Има ли народни представители, които желаят думата? Няма. Тогава колеги за мен остава една единствена процедура.
Единствената процедура е да подложа на първо гласуване този законопроект, като аз лично ще се въздържа, тъй като ви казах, не можем да го разглеждаме по същество, тъй като е в нарушение на всички правила на работата на Народното събрание. Но разбира се народните представители имат право на всяко едно решение по тази тема.
Господин Петър Димитров заповядайте.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Съдбата е велик любител на иронията. Аз казах миналия път на господин Червенкондев, че един закон който е затворен не можем да го отваряме по всяко време и да си добавяме към него текстове. Управляващите не обърнахте внимание. Сега е същата ситуация. Това са промени към този закон, който е между първо и второ четене. Най-простото обяснение е, че тези предложения трябваше да ги включим към другите, понеже са направени от народни представители. Или изобщо не им обръщаме внимание. Но да го гласуваме като закон на първо четене за промяна на закон, който го няма. Може да падне текст. Може да се смени номерация. Новият закон вече ще има нова номерация в зависимост от това, което се гласува. Не може да гласуваме такива предложения в Комисията. Това е абсурдно.
Няма значение какво ще реши господин Владимиров, но това е извън процедурата. Не можеш да напишеш да се промени нещо, което не е юридически факт. Няма го. Съветът ми е управляващите да не отваряте едни врати през които след това ще мине нещо друго. Така е в живота. Няма друг начин. Аз не бих могъл да гласувам. Кое да гласувам? Как ще го впишем? А ако го отхвърлим, ние казваме, че той не става. И казваме, че до три месеца този закон те вече не могат да го внасят. Така че от тази гледна точка не виждам, защо трябва да влизаме в тази процедура.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Димитров, ситуацията е малко по-сложна от това, което вие казахте. Защото това са предложения, които са направени на първо четене с отделен законопроект, за които няма процедура как да ги гледаме на второ четене. Тоест, предложения, които са направени за първо четене, аз не виждам вариант да ги гледаме ние на второ четене и всичко друго, което казахте беше с основание. Но това е нов законопроект.
Господин Иванов има предложение. Заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, като отчитам тези правни неудобства и в същото време, че формалното отхвърляне на законопроекта не е най-добрия ход, аз предлагам на Комисията да отложи разглеждането на законопроекта и на следващото заседание, когато минат основните промени, които са вече раздадени на народните представители и ние там не може нищо да направим, тогава да разгледаме и тези предложения за изменение на закона внесен от господин Волен Сидеров и група народни представители.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Много се извинявам господин Иванов, но не може да стане. То е внесено преди да има закон с такова съдържание и такава номерация. Не може. Ние сме законодателния орган на Републиката. Може да бъде прието в деловодството всичко, но то не може да се обсъжда.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Въпросът който зададе господин Петър Димитров. Дали нещо може да се обсъжда. Дали може да се гласува и какво се прави е от Комисията, от членовете на Комисията с гласуване. Никой не може в индивидуално качество, било то в администрация или само аз или само ръководството на Комисията ди взима такива решения.
Така че има предложение на господин Иванов за отлагане. Но въпросът ми към Правната дирекция, дали ако го отложим в бъдещ момент може да го гледаме, тъй като аз имам това съмнение.
ИВА ЙОРДАНОВА: Той е направен толкова странно. Той първо няма вид на закон. Това е едно предложение за второ четене, наречено закон. Започва от § 3. Отива на § 21, през параграф 34, със санкциите на Комисията вътре включително. Дори това не е махнато. То е нещо страшно. С преномерации при това. Как да се приеме? Ако се отхвърли по рано от три месеца не може да се внася нищо, освен ако не се направи след три месеца съществена промяна на философията му. Това е така. Въпросът е обаче, ако се гледа след като се приеме Закона за енергетиката, той ще бъде съвсем нов закон. На практика вие ще трябва да разработите съвсем нов закон.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има предложение на колегата Иван Иванов за отлагане на разглеждането на този законопроект.
Който е за отлагане, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Един. Въздържали се? Въздържали се четирима.
Приема се.
Колеги, отиваме към четвърта точка.
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за икономическо партньорство между държавите от КАРИФОРУМ, от една страна и Европейската общност и нейните държави-членки от друга страна, № 202-02-19, внесен от Министерски съвет на 4 юни 2012 г.
Наши гости са:
Министерство на икономиката, енергетиката и туризма
Иво Маринов – заместник-министър
Дияна Найденова – директор на Дирекция “Външноикономическа политика”
Господин Маринов вие ли ще представите законопроекта. Заповядайте.
ИВО МАРИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, законопроектът е свързан с изпълнение задълженията на България като страна членска на Европейския съюз и се основава на ангажиментите на страната в рамките на общата търговска политика, съгласно Лисабонския договор. Споразумението за икономическо партньорство между държавите от КАРИФОРУМ от една страна и европейската общност и нейните държави членки от друга е част от процеса на договаряне за споразумение за икономическо партньорство с всички шест района на държавите от Африка, Карибския и океанския басейн. Основните цели на споразумението са то допринесе за намаляване и премахването на бедността, посредством установяването на търговско партньорство в съответствие с целите на хилядолетието за развитие и споразумението, да се насърчат регионалната интеграциия, икономическото сътрудничество и доброто управление и като по този начин се създаде и приложи ефикасна, предсказуема и прозрачна регулторна рамка на търговията и инвестициите от севера и юга.
Споразумението за икономическо партньорство съдържа договорености относно търговското партньорство за устойчиво развитие, свързаните с търговията въпроси, а също така и избягване и уреждане на спорове. Има естествено и общи изключения.
Приемането на проекта за решение на Министерския съвет за предложението на Народното събрание за ратифициране със закон осигурява изпълнението на задълженията на България като държава членска на Европейски съюз.
Споразумението със страните от КАРИФОРУМ се прилага временно, считано от 29 декември 2008 г., съгласно решение на Съвета на Европейския съюз от 15 юли 2008 г. Може да кажем, че средно годишния износ на България за страните от КАРИФОРУМ за петгодишен период 2006 – 2010 г. възлиза на около 34 млн. евро., което представлява 0,25 % от средния износ на нашата страна за същия период. Средният внос от тези държави е в размер на 1 млн. 100000 евро. Или около 0,005 процента от средния внос на България за периода 2006 – 2010 г. Имаме положително салдо с тези страни.
Ратифицирането на споразумението няма да доведе пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет.
Трябва да имаме предвид, че споразумението при условията на последваща ратификация, отчитайки че приемането на споразумението е въпрос на смесена компетентност в рамките на Европейския съюз.
Това е което мога да кажа. Ако имате въпроси съм на разположение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Да ни обясните популярно все пак мита, кои са преференциите. Тоест в какво се изразяват? Тук с интерес чета, че ще гни спасяваме от бедността. Аз преди три години имах нещастието да посетя тази бедна част на света и имам чувството, че е хубаво те да ни помогнат. Това че са 34 млн. е добре. Но кои са облекченията, които ще ни мотивират да търгуваме свободно с тях?
ДИАНА НАЙДЕНОВА: Ако позволите, аз ще дам няколко разяснения. По принцип със споразумението за икономическо партньорство се продължава и доразвива политиката на развитие прилагана от Европейския съюз още по силата на първото споразумение, което е от 2000 г. На практика в тези нови споразумения и специално споразумението с КАРИФОРУМ е доразвита икономическата част. Постигат се както целите на общата търговска политика на Европейския съюз, т.е. либерализация на взаимна търговия, така и политиката на развитие на Европейския съюз.
Тъй като въпроса ви касае търговията в приложения 2 и 3 към Споразумението, които наистина са много обемисти и се обхваща почти цялата взаимна търговия между Европейския съюз и всичките 15 страни, които са включени в КАРИФОРУМ. Либерализацията на търговията достига до около 90 процента от съществуващия обем. Не се либерализират съвсем малко стоки по искане на страните от КАРИФОРУМ. Някои видове дървесина, някои видове рибни продукти. Но те са специфични за всяка една от страните.
Другите преференциални договорености обхващат свързани с търговията разпоредби, които са традиционни за споразуменията за свободна търговия. Това е прилагането на защитни мерки, антидъмпингови мита, разпоредби относно улесняване на търговията, транзита, митническо сътрудничество. Разбира се, с тези страни традиционно Европейския съюз прилага преференциални правила за произход на стоките. Така че това са най-съществените елементи с пряко въздействие върху взаимната търговия.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги, които имат въпроси към вносителите. Желание за изказване на народни представители. Няма.
Тогава подлагам за гласуване на първо четене законопроект за ратифициране на споразумението за икономическо партньорство между държавите от КАРИФОРУМ от една страна и Европейската общност и нейните държави членки от друга страна, внесен от Министерски съвет на 4 юли 2012 г.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 17 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се няма.
Приема се.
Благодаря на нашите гости.
Пета точка – разни
Колеги, има идея да организираме едно посещение до АЕЦ “Козлодуй”, където знаете е нашия колега Валентин Николов. Да инспектираме неговата работа. Да се убедим доколко съвестно се справя с новите задължения. Да видим какво е положението с V и VІ блок, с идеята за изграждането на VІІ блок. Но може би това да се случи в момент в който темпото на нашата работа спадне. Защото виждате, че в последно време е доста натоварено и ни предстои приемането на Закона за енергетиката. Но ви предлагам идеи и вие да кажете, кога според вас е най-удачно да организираме едно такова посещение.
ИВАН ИВАНОВ: Аз подкрепям такова предложение, защото наистина е добре да се провери докъде е стигнала подготовката за удължаване срока на V и VІ блок. И какво е направено по отношение на идеите за строителство на VІІ блок. В предишно Народно събрание Комисията по енергетика беше направила такова посещение. Но то не е само посещение. То е заседание на Комисията, което протече един ден след обяд. Нощува се там. Имат хотел именно за специалисти и на другия ден завършване заседанието на обяд. Ако искаме сериозни разисквания и господин Делян Добрев би трябвало да дойде, поне в единия от двата дни.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Разбира се, ще поканим и господин Добрев.
ИВАН ИВАНОВ: Заседание на което ще разгледаме и други въпроси.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ще поканим господин Добрев. Господин Борисов може да поканим по настояване на госпожа Янева. Не виждам колеги, които да са против тази идея. Сега ви предлагам да възложим на нашите експерти, да разговарят с колегата Валентин Николов, да се види кои са удобните дати. И другата седмица в сряда да предложите възможни дати. Като е добре да имаме според мен там заседание на Комисията. да организираме едно заседание. Ако искате да има една нощувка може да го организираме. Може и без това, според мен. Господин Червенкондев каза, че е далеч. Добре. Да ни информирате за възможните дати. От сега е добре да информирате господин Николов, че нашия интерес е в два въпроса. Удължаването на живота на V и VІ блок на Козлодуй и създаването на VІІ блок. Има ли друг кръг от въпросите, които желаете да обсъдим там на място?
ИВАН ИВАНОВ: Ако дойде представител на Министерството да обсъдим докъде стига подготовка с промените в Закона за енергетиката.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, в точка разни други въпроси няма.
Благодаря за работата днес.
Закривам заседанието.
/ Закрито в 15 часа и 25 минути/
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба, № 254-01-6, внесен от Анастас Анастасов и група народни представители на 18 януари 2012 г. – за второ четене.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 254-01-53, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 5 април 2012 г. – за първо четене.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за икономическо партньорство между държавите от КАРИФОРУМ, от една страна и Европейската общност и нейните държави-членки от друга страна, № 202-02-19, внесен от Министерски съвет на 4 юни 2012 г.
5. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
-----------------------------------------------------------------------------
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 26
На 13 юни 2012 г., /сряда/ от 14.00 часа в зала “Запад” на Народното събрание се проведе заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Обсъждане на законопроект за допълнение на Закона за защита на потребителите, № 254-01-8, внесен от Димитър Дъбов в и Любен Корнезов на 25 януари 2012 г. – за второ четене.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба, № 254-01-6, внесен от Анастас Анастасов и група народни представители на 18 януари 2012 г. – за второ четене.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 254-01-53, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 5 април 2012 г. – за първо четене.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за икономическо партньорство между държавите от КАРИФОРУМ, от една страна и Европейската общност и нейните държави-членки от друга страна, № 202-02-19, внесен от Министерски съвет на 4 юни 2012 г.
5. Разни.
Заседанието бе открито в 14.40 часа и ръководено от господин Мартин Димитров.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *
/ Начало 14. 40 часа /
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги и гости имаме кворум и може да започнем днешното заседание.
Предлагам ви следния дневен ред:
1. Обсъждане на законопроект за допълнение на Закона за защита на потребителите, № 254-01-8, внесен от Димитър Дъбов и Любен Корнезов на 25 януари 2012 г. – за второ четене.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортни контрол на продукти, свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба, № 254-01-6, внесен от Анастас Анастасов и група народни представители на 18 януари 2012 г. – за второ четене.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 254-01-53, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 5 април 2012 г. – за първо четене.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за икономическо партньорство между държавите от КАРИФОРУМ, от една страна и Европейската общност и нейните държави-членки от друга страна, № 202-02-19, внесен от Министерски съвет на 4 юни 2012 г.
5. Разни.
Колеги, по този дневен ред имате ли предложения? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Единодушно се приема.
По първа точка наши гости са:
Министерство на икономиката, енергетиката и туризма
Цвета Караилиева – старши експерт в Дирекция “Техническа хармонизация и политика за потребителите”
Александра Павлова – експерт юрист в Дирекция “Техническа хармонизация и политика на потребителите”
Закона за допълнение на Закона за защита на потребителите.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
По наименованието желание за изказване? Заповядайте.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря господин председател. Първо искам да кажа, че този закон по същество е много добре формулиран. Но въпроса е защо касае само Комисията за защита на потребителите. И би трябвало да се формулира и да касае всички комисии и всички органи. Затова аз съм против това наименование. По същество приемам закона, но по принцип не. Още повече, че заемането на ръководна длъжност в политическа партия или организация следва да се въведе за всички органи по този член 19 ал.4, а не избирателно само за членовете на Комисията за защита на потребителите. Това е моето мнение.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: От вносителите, техен представител, господин Петър Димитров. Заповядайте.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз споделям това което беше каано, но тук става въпрос за конкретна Комисия за защита на потребителите. Няма проблеми в Преходни и заключителни разпоредби да променим и други закони. Но това е въпрос на предложение, което е направено. Конкретният повод е, че един конкретен човек се е ангажирал много видимо с политическа агитация. Разбирате, че има забрана в Закона за администрацията да са членове на орган на управление или контрол на юридическо лице с нестопанска цел. Тук ще защитават потребителите на България. Ясно е, че не звучи добре, ще защитават потребителите от името на една политическа сила. Права сте. Може да се направи такова допълнение, ако има воля на Комисията.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, редно е ако се прави такова допълнение то да е с нов законопроект, а не да бъде тук, за да не допуснем грешки. Така че ако има политическа воля за такова допълнение, да бъде направено в отделен законопроект. Може да бъде съвместна инициатива на всички представени парламентарни групи.
Други колеги, които желаят думата по заглавието?
Който е за, работната група подкерпя текста на вносителя за наименованито на Закона, който е за наименованието, моля да гласува.
Гласували 17 «за».
Против? Няма. Въздържали се? Един.
Приема се.
§ 1. В чл.165 ал.5 се създава нова т.5 със следното съдържание.
Точка 5. Да не заемат ръководна длъжност в политическа партия или организация. По този текст предложения?
Аз искам да задам един въпрос. Не знам дали господин Петър Димитров е вносител, но разговарях и с Правния отдел на Парламента. Не е ли по-коректно текста да бъде “да не заемат ръководна или контролна длъжност в политическа партия.” Като отпадне “или организация”. Тъй като стана ясно, че т.4 от същия закон ясно определя режима по отношение на организациите с нестопанска цел. Така че не е ли по-добре да включим и контролните длъжности в една партия. Знаете всяка партия или повечето партии има освен ръководни и контролни органи. Става абсурдно. Ако е контролния орган може. Ако е в ръководния орган да не може. Ако го правим да е огледален текста, както е в други закони с подобен смисъл и логика.
Има ли други колеги, които желаят думата по този въпрос?
Господин Димитров заповядайте.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз мисля че може да се възрази срещу това предложение. В другия закон е точно така. Не могат да са членове на орган на управление или контролен орган. Така че може да го унифицираме с другия закон.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, аз правя това процедурно предложение, ако го приемем този закон, да бъде «да не заемат ръководна или контролна дъжност в политическа партия.». Като отпадне “или организация”. Партиите имат контролни органи обикновено господин Червенкондев. Има и в други закони е подобен текста.
Други колеги, които желаят думата за въпроси или изказвания. Колегите от Министерство на икономиката имат ли забележки?
ЦВЕТА КАРАИЛИЕВА: Министерство на икономиката е изпратило вече предварително становище. Ние смятаме, че по принцип тази разпоредба би трябвало да е в Закона за администрацията, а не Закона за защита на потребителите. Но след като такава е волята на законодателя, в случая подкрепяме вашите решения.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги народни представители, които имат желание за изказване. Няма.
Тогава колеги, спазвайки Правилника на Комисията, първо подлагам на гласуване редакционното предложение, което аз направих, да се добави «или контролна» и накрая да отпадне «или организации».
Господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ:
Благодаря господин председател. Считам че волята на вносителя е точна и ясна и мисля, че трябва да подкрепим така както е “политическа партия и организация”. Защо трябва да отпадне “организация”. Има и сдружения, има и движения.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Сдруженията са т.4 и вече са разписани, господин Червенкондев.
ИВА ЙОРДАНОВА: Само да обясня. Така както е написан текста, както е предложен от вносителя или организация, може да се чете веднъж като организация с политическа цел. Но съгласно Конституцията и Закона за политическите партии само политическа партия може да си поставя политически цели и да осъществява политическа дейност. Такава организация не съществува. Едно време е имало ОФ, но към днешна дата няма такива. Ако се тълкува само като организация, това са енжиотата. А те са включени в т.4. И ако остане само така текста “не заемат ръководна длъжност” този текст ще ограничителен, спрямо досегашната т.4, която е действащата, защото там са включени и контролните органи на енжиотата. Тоест ще има противоречие между двете точки.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Мисля че е ясен въпроса. Господин Червенкондев изглежда се съгласи с нашата теза. Има ли други колеги, които да имат забележки по това редакционно предложение. Няма.
Който е за предложението за добавяне на думите “или контролна” и за отпаден “или организация”. Двете предложения заедно ги подлагам на гласуване, моля да гласува който е за.
Гласували трима “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите 14 се въздържат
Не се приема.
Тогава подлагам на гласуване текста, така както е внесен. Като разбира се мнозинството си дава сметка за възможното противоречи, което може да възникне. Вероятно това не притеснява колегите.
Подлагам § 1 както е по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Двама народни представители.
Приема се.
Законът е приет и на второ четене.
Колеги, отиваме към втора точка.
Наши гости са:
Министерство на икономиката, енергетиката и туризма
Ивелина Бахчеванова – директор на Дирекция “Международно контролирана търговия и сигурност”
Христо Атанасов – началник на отдел в дирекция “Международно контролирана търговия и сигурност”
Закон за изменени и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Колеги, по наименованието желание за изказвания? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се трима.
Приема се.
§ 1. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 1.
Желания за въпроси или изказвания? Няма.
Представителите на Министерство на икономиката, ако имат предложения и забележки, ще поискате думата.
Желание за изказвания на народни представители? Няма.
Който е за § 1 по вносител, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се трима.
Приема се.
§ 2. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 2.
Желание за изказвания или въпроси. Няма.
Който за, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се трима.
Приема се.
§ 3. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 3.
Желание за въпроси или изказване, колеги. Няма.
Министерство на икономиката също не показва желание за участие в дебата. По този въпрос.
Подлагам § 3 на гласуване по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се трима.
Приема се.
§ 4. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 4.
Желание за въпроси или изказване, колеги. Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се трима.
Приема се.
§ 5. Работната група подкрепя теста на вносителя за § 5.
По § 5 някой да желае да вземе думата колеги. Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се трима.
Приема се.
Заключителна разпоредба.
Работната група подкрепя теста на вносителя.
Желание за въпроси или изказване, колеги. Няма.
Който за, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се трима.
Приема се.
§ 6. . Работната група подкрепя теста на вносителя за § 6.
Това е датата за влизане в сила на закона 30 юни 2012 г.
Господин Червенкондев има въпрос, ще успеем ли до 30 юни, към Министерство на икономиката.
ДИАН ЧЕРВЕКОНДЕВ: Не само към Министерство на икономиката, но и към Народното събрание. Факта че ние го гласуваме в Комисия не означава, че ще бъде гласуван в пленарна зала.
ХРИСТО АТАНАСОВ: Искам само да поясня, че Закона за експортни контрол на продукти, свързани с отбраната на изделия и технологии с двойна употреба е приет от Народното събрание и той ще влезе в сила от 30 юни.
Става въпрос за тази добавка. Министерство на вътрешните работи да стане член на Междуведомствената комисия и съответно да получава своевременна информация.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ние този дебат го водихме няколко пъти, дали трябва да има или не трябва да има представител.
По § 6 желание за изказване няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се трима.
Приема се.
Отиваме колеги на трета точка.
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 254-01-53, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 5 април 2012 г. – за първо четене.
Министерство на икономиката, енергетиката и туризма
Наши гости са:
Явор Стоянов – държавен експерт в дирекция “Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие”
Държавна комисия за енергийно и водно регулиране
Ирина Георгиева
Вяра Маринова
КНСБ
Божидар Митов
Венцислав Митовски
Гражданско движение “ДНЕС”
Офелия Йорданова
Законопроектът ще бъде представен от господин Владимиров вероятно.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ: Позволете да се спра на основните моменти от предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката от Политическа партия “АТАКА”. Първо, това което Политическа партия “АТАКА” предлага е енергийните обекти, които са от значение за националната сигурност, да не бъдат приватизирани повече от 25 процента на световните борси. Да не подлежат на приватизация АЕЦ “Козлодуй” и миноритарните държавни дялове в електроразпределителните дружества. Тоест 33% от ТЕЦ “Марица-изток – 3” с 28%. При провеждане на държавната политика в областта на енергетиката, министъра на икономиката, енергетиката и туризма да подпомагат браншовите камари, професионалните и синдикалните организации на енергетиците и миньорите, както и други заинтересовани юридически лица с нестопанска цел. Работодателите и работещите в енергетиката да могат да създават и да членуват в браншови камари, професионални и синдикални организации на енергетиците и на такива добиващи енергийни носители.
Друго важно нещо е държавните органи и местните власти да оказват пълно съдействие на браншовите камари, професионалните и синдикални организации в енергетиката за осъществяването на техните функции.
При приватизация на енергийните дружества Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и синдикатите взаимно да се информират за икономическите показатели и да договарят е сключват споразумения за трудова заетост и фонд “Работна заплата”.
Тук искам да обърна внимание че за нас е важна ролята на обществения съвет. Следващото което Политическа партия “АТАКА” предлага е цените на енергията, природния газ и услугите предоставени от енергийните предприятия, да не подлежат на регулиране от Комисията за защита на конкуренцията, липса на монополно и господстващо положение при доставка на всеки отделен продукт, газ и услуга. Тук става въпрос за ДКЕВР. Дейностите подлежащи на лицензиране в този закон да бъдат управление на електроенергийната система и пренос на електрическа енергия. Пренос на топлинна енергия, пренос на природен газ, организиране на пазара на електрическа енергия.
Това което вече беше прието в Закона за енергетиката, ние също бяхме предложили да отпадне такса електромер.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да чуем мнението и на нашите гости. Първо от страна на Министерство на икономиката. Заповядайте.
ЯВОР СТОЯНОВ: Предоставено ви е писменото ни становище, официално на Министерството, така че може би няма нужда в момента да го представям отново. Запознати сте с него. Но ми се струва за важно да подчертая следното. Внесеният от Политическа партия “АТАКА” законопроект се отнася към текстове не на действащия закон, а на законопроекта, който вече е приет на второ четене в група. Считам, че не е това реда по който би следвало да бъде внасян. По скоро би трябвало да бъде внесен като предложение преди второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката.
Поради тази причина считам, че не би следвало по принцип да се разглежда така внесения проект.
Ако вие счетете за необходимо, сме готови отново да резюмираме отново становището, което вече сме изразили.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: В такива процедурни ситуации има една единствена преценка дали да се разглежда или не. То е с гласуване от народните представители. Започнали сме обсъждане. Нека да чуем становището и на останалите гости.
От Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Заповядайте.
ИРИНА ГЕОРГИЕВА – директор на Дирекция “Правна” в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране
Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, ние сме изпратили писмено становище, което е прието от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране на заседанието от 11 ноември. Конкретните мотиви, поради които Комисията счита, че не следва предложения законопроект да бъде приет са изложени в представеното писмено становище.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте.
ВЕНЦИСЛАВ МИТОВСКИ – Независима синдикална федерация на енергетиците в България към КНСБ
Първо, искам да кажа, че този проектозакон е писан може би от най-добрия и най-подготвения енергетик в България, бивш министър по времето на СДС – Георги Стоилов. Така че становищата, които ги прочетох на места ми звучат смешно. Примерно да изходим от чл.86. Какъв е бил смисъла на чл.86. В стария закон са упоменати българските енергийни дружества - Електроенергиен системен оператор и Булгартрансгаз. И подробно е описано какви са техните функции.
В новия закон е преписана директивата, даже на едно место с грешка. И такива български предприятия в новия закон не съществуват. Не е упоменато какви функции имат. Така по този начин ние повече мислим за чуждите фирми да дойдат.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: За кой нов закон говорите?
ВЕНЦИСЛАВ МИТОВСКИ: Приетият на второ четене проектозакон за енергетиката.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Това дали ще стане закон или не, но в момента няма такъв закон. В момента вие правите промяна на нещо, което все още не съществува в правния мир. Не мога да се съглася с вас. В момента вие правите промени на доклад, който е внесен за разглеждане в залата на Народното събрание. Дали народните представители ще го гласуват, подкрепят в този си вид или не, конкретни параграфи, членове не мога да се съглася чисто правно с вас.
ВЕНЦИСЛАВ МИТОВСКИ: Казвате да не го разглеждаме.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Вие разглеждате някакви хипотези, които не са се случили все още.
ВЕНЦИСЛАВ МИТОВСКИ: Аз разглеждам на база на внесения проектозакон от Министерския съвет, Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката към който ние сме изказали становище и сме изпратили нашите предложения. Тоест предложенията на Георги Стоилов до всички парламентарни групи. За съжаление само АТАКА ги е припознала и се учудвам защо се водите по акъла на това Министерство, а не слушате експертите на България. Ако искате го гледайте, ако искате да спра да го разяснявам.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Митовски, не гледайте това, което ви казват колегите като недобронамерено становища. Проблемът е следния. Има правила в Парламента. Има си процедури. Ние нямаме как да гледаме изменение към нещо, което не е станало закон. Чисто теоретично е възможно пленарна зала да отхвърли този законопроект. Така че ние не може да изменяме нещо, което го няма още в правния мир и не се знае дали ще го има. Затова предлагам на колегите от АТАКА съвсем добронамерено, да го внесат този законопроект след приемане на сегашните изменения в Закона за енергетиката и тогава, разбира се ние пак ще го разгледаме и ще имаме основание. В момента нямаме основание. И ако влезе в залата такъв законопроект, всички юристи в Парламента няма сериозно да погледнат на нашата работа. Аз не виждам основание да продължим. И въобще не разглеждам проекта по същество. Вероятно има сериозни достойнства, господин Владимиров. Но ние чисто процедурно не виждам какво може да направим. Казвам ви го най-добронамерено.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ: Аз разбирам, но чисто процедурно защо е вкарано в днешната програма за разглеждане.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ние сме длъжни, всеки един законопроект, дори той да противоречи на българската Конституция господин Владимиров, да бъде представен на народните представители. Иначе какъвто и да било законопроект, аз да го предложа на гласуване и на обсъждане, би било някакъв вид цензура, което не мога да си позволя точно. Затова ви предлагам чисто процедурно да започнем с едно гласуване, ако приемате или най-добре е вие да си го оттеглите в момента.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ: В никакъв случай няма да го оттеглим. Политическа партия “АТАКА” не е политическа сила, която ще даде назад, когато с някакви процедурни хватки искате да се омаловажи нашата работа. Трябва да се гласува това нещо. Знаем становището на Министерството, на ДКЕВР и на другите институции, които имат отношение. Има и техни становища. Има всякакви причини, за да се гласува.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Господин Владимиров, чисто практически не е ли по-добре да го отложим разглеждането, докато влезе същинския закон в сила и тогава да разглеждаме вашите промени чисто юридически принципно. И предлагам да не е на това заседание. Гледаме основния законопроект в залата, влиза в сила и тогава гледаме вашите промени. Не го оттегляйте. Да го отложим в такъв случай.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ: Съжалявам, че трябва да ви разочаровам. Но няма нито да се оттегли, нито да се отложи. Този законопроект е на дневен ред днес със становището на Министерството и на ДКЕВР. Не мога да разбера, искате да си прикриете грешката или по някакъв начин нарочно е вкаран законопроекта днес, за да може по този начин да се неглижира.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, предлагам ви да постъпим като с всеки законопроект. Видяхте правните усложнения, които съществуват тук. Но вносителите настояват да има дискусия, да има гласуване. Така че ние продължаваме по правилата.
Има ли народни представители, които желаят думата? Няма. Тогава колеги за мен остава една единствена процедура.
Единствената процедура е да подложа на първо гласуване този законопроект, като аз лично ще се въздържа, тъй като ви казах, не можем да го разглеждаме по същество, тъй като е в нарушение на всички правила на работата на Народното събрание. Но разбира се народните представители имат право на всяко едно решение по тази тема.
Господин Петър Димитров заповядайте.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Съдбата е велик любител на иронията. Аз казах миналия път на господин Червенкондев, че един закон който е затворен не можем да го отваряме по всяко време и да си добавяме към него текстове. Управляващите не обърнахте внимание. Сега е същата ситуация. Това са промени към този закон, който е между първо и второ четене. Най-простото обяснение е, че тези предложения трябваше да ги включим към другите, понеже са направени от народни представители. Или изобщо не им обръщаме внимание. Но да го гласуваме като закон на първо четене за промяна на закон, който го няма. Може да падне текст. Може да се смени номерация. Новият закон вече ще има нова номерация в зависимост от това, което се гласува. Не може да гласуваме такива предложения в Комисията. Това е абсурдно.
Няма значение какво ще реши господин Владимиров, но това е извън процедурата. Не можеш да напишеш да се промени нещо, което не е юридически факт. Няма го. Съветът ми е управляващите да не отваряте едни врати през които след това ще мине нещо друго. Така е в живота. Няма друг начин. Аз не бих могъл да гласувам. Кое да гласувам? Как ще го впишем? А ако го отхвърлим, ние казваме, че той не става. И казваме, че до три месеца този закон те вече не могат да го внасят. Така че от тази гледна точка не виждам, защо трябва да влизаме в тази процедура.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Димитров, ситуацията е малко по-сложна от това, което вие казахте. Защото това са предложения, които са направени на първо четене с отделен законопроект, за които няма процедура как да ги гледаме на второ четене. Тоест, предложения, които са направени за първо четене, аз не виждам вариант да ги гледаме ние на второ четене и всичко друго, което казахте беше с основание. Но това е нов законопроект.
Господин Иванов има предложение. Заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, като отчитам тези правни неудобства и в същото време, че формалното отхвърляне на законопроекта не е най-добрия ход, аз предлагам на Комисията да отложи разглеждането на законопроекта и на следващото заседание, когато минат основните промени, които са вече раздадени на народните представители и ние там не може нищо да направим, тогава да разгледаме и тези предложения за изменение на закона внесен от господин Волен Сидеров и група народни представители.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Много се извинявам господин Иванов, но не може да стане. То е внесено преди да има закон с такова съдържание и такава номерация. Не може. Ние сме законодателния орган на Републиката. Може да бъде прието в деловодството всичко, но то не може да се обсъжда.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Въпросът който зададе господин Петър Димитров. Дали нещо може да се обсъжда. Дали може да се гласува и какво се прави е от Комисията, от членовете на Комисията с гласуване. Никой не може в индивидуално качество, било то в администрация или само аз или само ръководството на Комисията ди взима такива решения.
Така че има предложение на господин Иванов за отлагане. Но въпросът ми към Правната дирекция, дали ако го отложим в бъдещ момент може да го гледаме, тъй като аз имам това съмнение.
ИВА ЙОРДАНОВА: Той е направен толкова странно. Той първо няма вид на закон. Това е едно предложение за второ четене, наречено закон. Започва от § 3. Отива на § 21, през параграф 34, със санкциите на Комисията вътре включително. Дори това не е махнато. То е нещо страшно. С преномерации при това. Как да се приеме? Ако се отхвърли по рано от три месеца не може да се внася нищо, освен ако не се направи след три месеца съществена промяна на философията му. Това е така. Въпросът е обаче, ако се гледа след като се приеме Закона за енергетиката, той ще бъде съвсем нов закон. На практика вие ще трябва да разработите съвсем нов закон.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има предложение на колегата Иван Иванов за отлагане на разглеждането на този законопроект.
Който е за отлагане, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Един. Въздържали се? Въздържали се четирима.
Приема се.
Колеги, отиваме към четвърта точка.
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за икономическо партньорство между държавите от КАРИФОРУМ, от една страна и Европейската общност и нейните държави-членки от друга страна, № 202-02-19, внесен от Министерски съвет на 4 юни 2012 г.
Наши гости са:
Министерство на икономиката, енергетиката и туризма
Иво Маринов – заместник-министър
Дияна Найденова – директор на Дирекция “Външноикономическа политика”
Господин Маринов вие ли ще представите законопроекта. Заповядайте.
ИВО МАРИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, законопроектът е свързан с изпълнение задълженията на България като страна членска на Европейския съюз и се основава на ангажиментите на страната в рамките на общата търговска политика, съгласно Лисабонския договор. Споразумението за икономическо партньорство между държавите от КАРИФОРУМ от една страна и европейската общност и нейните държави членки от друга е част от процеса на договаряне за споразумение за икономическо партньорство с всички шест района на държавите от Африка, Карибския и океанския басейн. Основните цели на споразумението са то допринесе за намаляване и премахването на бедността, посредством установяването на търговско партньорство в съответствие с целите на хилядолетието за развитие и споразумението, да се насърчат регионалната интеграциия, икономическото сътрудничество и доброто управление и като по този начин се създаде и приложи ефикасна, предсказуема и прозрачна регулторна рамка на търговията и инвестициите от севера и юга.
Споразумението за икономическо партньорство съдържа договорености относно търговското партньорство за устойчиво развитие, свързаните с търговията въпроси, а също така и избягване и уреждане на спорове. Има естествено и общи изключения.
Приемането на проекта за решение на Министерския съвет за предложението на Народното събрание за ратифициране със закон осигурява изпълнението на задълженията на България като държава членска на Европейски съюз.
Споразумението със страните от КАРИФОРУМ се прилага временно, считано от 29 декември 2008 г., съгласно решение на Съвета на Европейския съюз от 15 юли 2008 г. Може да кажем, че средно годишния износ на България за страните от КАРИФОРУМ за петгодишен период 2006 – 2010 г. възлиза на около 34 млн. евро., което представлява 0,25 % от средния износ на нашата страна за същия период. Средният внос от тези държави е в размер на 1 млн. 100000 евро. Или около 0,005 процента от средния внос на България за периода 2006 – 2010 г. Имаме положително салдо с тези страни.
Ратифицирането на споразумението няма да доведе пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет.
Трябва да имаме предвид, че споразумението при условията на последваща ратификация, отчитайки че приемането на споразумението е въпрос на смесена компетентност в рамките на Европейския съюз.
Това е което мога да кажа. Ако имате въпроси съм на разположение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Да ни обясните популярно все пак мита, кои са преференциите. Тоест в какво се изразяват? Тук с интерес чета, че ще гни спасяваме от бедността. Аз преди три години имах нещастието да посетя тази бедна част на света и имам чувството, че е хубаво те да ни помогнат. Това че са 34 млн. е добре. Но кои са облекченията, които ще ни мотивират да търгуваме свободно с тях?
ДИАНА НАЙДЕНОВА: Ако позволите, аз ще дам няколко разяснения. По принцип със споразумението за икономическо партньорство се продължава и доразвива политиката на развитие прилагана от Европейския съюз още по силата на първото споразумение, което е от 2000 г. На практика в тези нови споразумения и специално споразумението с КАРИФОРУМ е доразвита икономическата част. Постигат се както целите на общата търговска политика на Европейския съюз, т.е. либерализация на взаимна търговия, така и политиката на развитие на Европейския съюз.
Тъй като въпроса ви касае търговията в приложения 2 и 3 към Споразумението, които наистина са много обемисти и се обхваща почти цялата взаимна търговия между Европейския съюз и всичките 15 страни, които са включени в КАРИФОРУМ. Либерализацията на търговията достига до около 90 процента от съществуващия обем. Не се либерализират съвсем малко стоки по искане на страните от КАРИФОРУМ. Някои видове дървесина, някои видове рибни продукти. Но те са специфични за всяка една от страните.
Другите преференциални договорености обхващат свързани с търговията разпоредби, които са традиционни за споразуменията за свободна търговия. Това е прилагането на защитни мерки, антидъмпингови мита, разпоредби относно улесняване на търговията, транзита, митническо сътрудничество. Разбира се, с тези страни традиционно Европейския съюз прилага преференциални правила за произход на стоките. Така че това са най-съществените елементи с пряко въздействие върху взаимната търговия.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги, които имат въпроси към вносителите. Желание за изказване на народни представители. Няма.
Тогава подлагам за гласуване на първо четене законопроект за ратифициране на споразумението за икономическо партньорство между държавите от КАРИФОРУМ от една страна и Европейската общност и нейните държави членки от друга страна, внесен от Министерски съвет на 4 юли 2012 г.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 17 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се няма.
Приема се.
Благодаря на нашите гости.
Пета точка – разни
Колеги, има идея да организираме едно посещение до АЕЦ “Козлодуй”, където знаете е нашия колега Валентин Николов. Да инспектираме неговата работа. Да се убедим доколко съвестно се справя с новите задължения. Да видим какво е положението с V и VІ блок, с идеята за изграждането на VІІ блок. Но може би това да се случи в момент в който темпото на нашата работа спадне. Защото виждате, че в последно време е доста натоварено и ни предстои приемането на Закона за енергетиката. Но ви предлагам идеи и вие да кажете, кога според вас е най-удачно да организираме едно такова посещение.
ИВАН ИВАНОВ: Аз подкрепям такова предложение, защото наистина е добре да се провери докъде е стигнала подготовката за удължаване срока на V и VІ блок. И какво е направено по отношение на идеите за строителство на VІІ блок. В предишно Народно събрание Комисията по енергетика беше направила такова посещение. Но то не е само посещение. То е заседание на Комисията, което протече един ден след обяд. Нощува се там. Имат хотел именно за специалисти и на другия ден завършване заседанието на обяд. Ако искаме сериозни разисквания и господин Делян Добрев би трябвало да дойде, поне в единия от двата дни.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Разбира се, ще поканим и господин Добрев.
ИВАН ИВАНОВ: Заседание на което ще разгледаме и други въпроси.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ще поканим господин Добрев. Господин Борисов може да поканим по настояване на госпожа Янева. Не виждам колеги, които да са против тази идея. Сега ви предлагам да възложим на нашите експерти, да разговарят с колегата Валентин Николов, да се види кои са удобните дати. И другата седмица в сряда да предложите възможни дати. Като е добре да имаме според мен там заседание на Комисията. да организираме едно заседание. Ако искате да има една нощувка може да го организираме. Може и без това, според мен. Господин Червенкондев каза, че е далеч. Добре. Да ни информирате за възможните дати. От сега е добре да информирате господин Николов, че нашия интерес е в два въпроса. Удължаването на живота на V и VІ блок на Козлодуй и създаването на VІІ блок. Има ли друг кръг от въпросите, които желаете да обсъдим там на място?
ИВАН ИВАНОВ: Ако дойде представител на Министерството да обсъдим докъде стига подготовка с промените в Закона за енергетиката.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, в точка разни други въпроси няма.
Благодаря за работата днес.
Закривам заседанието.
/ Закрито в 15 часа и 25 минути/
