1. Представяне, обсъждане и приемане на Годишен доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2011 г., № 220-00-33, внесен от Комисията за защита на конкуренцията на 28 май 2012 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2011 г., № 261-00-1, внесен от Омбудсмана на Република България на 29 март 2012 г.
3. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
-----------------------------------------------------------------------------
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ



П Р О Т О К О Л

№


На 27 юни 2012 г., /сряда/ от 14.00 часа в зала “Запад” на Народното събрание се проведе заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Представяне, обсъждане и приемане на Годишен доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2011 г., № 220-00-33, внесен от Комисията за защита на конкуренцията на 28 май 2012 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2011 г., № 261-00-1, внесен от Омбудсмана на Република България на 29 март 2012 г.
3. Разни.

Заседанието бе открито в 14.05 часа и ръководено от господин Мартин Димитров.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *

/ Начало 14.05 часа /

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, имаме кворум и може да започнем заседанието.
Предлагам ви следния дневен ред.
1. Представяне, обсъждане и приемане на Годишен доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2011 г., № 220-00-33, внесен от Комисията за защита на конкуренцията на 28 май 2012 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2011 г., № 261-00-1, внесен от Омбудсмана на Република България на 29 март 2012 г.
3. Разни.
Колеги имате ли предложения по този дневен ред? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Единодушно се приема.
Колеги, в точка разни ще ви информирам за изнесеното заседание, което планираме в АЕЦ “Козлодуй”.
По първа точка
Наш гост по първа точка.
Комисията за защита на конкуренцията
Петко Николов – председател
Вие вероятно ще представите доклада.
Заповядайте.
ПЕТКО НИКОЛОВ:
Благодаря ви господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, представили сме в законния за вас срок на вашето внимание годишен отчет за дейността на нашата Комисия за миналата година. Той вярно и точно в детайли отразява всичко свършено от Комисията, с оглед задълженията, които има Комисията по законите по които работи, а именно Закона за защита на конкуренцията, Закона за обществените поръчки и Закона за концесиите.
През този едногодишен период Комисията е образувала 1475 производства от които 1250 по Закона за обществените поръчки. Това като цяло почти отнема в голяма степен времето на Комисията като работа. Девет по Закона за концесиите и 216 по Закона за защита на конкуренцията. В този период Комисията е имала 1250 постановени решения, с които е приключила съответните производства по тези закони, за които казах.
Наложените имуществени санкции през този период възлизат в размер на 6 млн. 315 000, който размер надвишава размера на наложените санкции за предишната година с около 2 млн.
Какви са приоритетите на Комисията? Ние сме ги посочили изрично като такива и изследвайки тяхното изпълнение, аз ще си позволя да кажа няколко думи приоритетно в реда в който са изброени приоритетите на нашата Комисия.
Основен приоритет винаги е било и на Европейската комисия и на всички национални органи за защита на конкуренцията, това е ефективността в борбата срещу забранени споразумения и съгласувани практики. В резултат на това и по инициатива на Комисията бяха образувани девет производства за установяване на такива нарушения по 15 и по 21, което отговаря на разпоредбите на 101 и 102 от договора за функциониране. Общо за отчетния период Комисията е констатирала увеличение на обема на дейността си по прилагане на ЗЗК в различните му направления за предходната година. Нараснал е в тази посока като ясен критерий, броя на образуваните производства, десет на брой и постановените от Комисията актове, седем решения и четири определения, с които сме предявили твърдения за извършени нарушения по глава ІІІ на нашия закон.
По глава ІV – Злоупотреба с монополно или господстващо положение, образуваните производства по принцип винаги са били повече. И тази година е така. Те са 20. Докато броя на постановените решения е 26, поради това, че има преписки, които са започнали по предишната година и са приключили съответно следващата.
Общия размер на наложените санкции по тази глава и по тази разпоредба е в размер на около 3 млн. и половина.
През отчетната година КЗК образува и четири производства за извършване на секторен анализ, който ние отчитаме като особено полезно, с оглед подготовката за представяне на една ясна картина, на един пазар, което от своя страна ни позволява да преминем, обикновено така се случи и в някои от тези случаи, към конкретни производства срещу определени участници на пазара, евентуално за картелни или злоупотреби с господстващо положение и преписки.
Образуваните секторни анализи са в областта на производството на търговия, маслен слънчоглед и слънчогледово олио, който беше приет преди, в скоро време. В резултат на което, разбира се приемаме специално по този секторен анализ и решение за самосезиране срещу определени предприятия за картелно споразумение. Такъв беше сходен и секторен анализ за пазара за производство и реализация на горива. Предстои да бъде завършен започнатия през миналата година секторен анализ на взаимно свързаните пазари по отношение на хляб, пшенично брашно и съответно производството на хляба.
През миналата година стартирахме и секторен анализ за разпространение на вестници и печатни издания.
Отделно от всичко това, което казвам като чиста статистика. През тази година Комисията прие насоки относно обмена на информация, както и списък от данни, който не би могъл да бъде предмет на каквото и да било съгласуване или обсъждане, или дискусия от съответните предприятия участници на пазара, тъй като тогава възникват съмненията за наличие на картелно споразумение и може би бизнеса в тази насока вече е много по-сериозно образован и според нас се предпазва от обсъждането на чувствителна информация, която би ни дала основание за самосезиране. В тази насока и с оглед на една нова проява на форма на картелно споразумение, а именно така наречения битривинг – противодействие срещу тръжни манипулации и картелни споразумения в търговете, които се провеждат, ние приехме едни насоки за противодействие срещу тръжните манипулации с придружаващ списък, при наличието на който съмнението за наличие на подобно нещо става вече много реално. Той беше разпространен сред бизнеса и това по някакъв начин, като че ли ми се струва, че оказа своето влияние по отношение на прекратяване възможността на определени независими компании участници в съответните търгове да правят споразумение по участието си в тръжните процедури.
Във връзка с концентрациите през тази година, освен чистата статистика за съответните производства, ние приехме и правила за налагане на мерки за запазване на конкуренцията при концентрация между предприятия. И една примерна форма съдържаща тези мерки, тъй като много често се установява, като че ли липса на достатъчно подготовка, относно това налице ли са критериите за наличието на задължения за уведомяване, тогава когато е налице определено сливане или по скоро не. Но в тази връзка ние много сериозно бих казал, подпомагаме бизнеса. Така е записано и в закона, разбира се. Бизнеса се възползва от така разписаната законова разпоредба. С което ние участваме в предварителния ход по подготовката на документацията за направата на едно уведомление по отношение на определени сливания.
Не малка част от работата ни представлява и работата ни по отношение на нелоялната конкуренция, глава VІІ от нашия закон. Това разбира се, не е част от правото на законодателството. Но като цяло е част от нашия закон. И ние със съответните правомощия, мисля че успяваме тогава, когато са налице производства по отношение на конкретни нарушения между конкуренти на съответния пазар, да се произнесем в полза на запазване конкуренцията на пазара.
В тази връзка имаме около 100 образувани преписки и общия размер на глобите, които сме наложили за такова поведение на тези компании, надхвърля 2 млн. и половина лева.
По отношение на застъпничеството за конкуренция в този период КЗК имаше много сериозна работа. Може би това е най-силната ни година по отношение на произнасянето по редица законопроекти и подзаконови актове, които по някакъв начин налагат становище на нашата Комисия във връзка с това дали те в този си вид биха могли да нарушат конкуренцията на съответния пазар. За да внесем повече яснота относно това, кога конкуренцията на един пазар би могла да бъде застрашена със съответни актове, включително и текстове в съответните закони, ние приехме един насоки за оценка на съответствието на нормативни и общи административни актове с правилата на конкуренция, които бяха актуализирани и също разпространени във всички възможни посоки, които имат правомощия в тази насока.
За първи път през изминалата година ние участвахме в съдействие по регламент едно от 2003 г. на Европейската комисия. Това беше във връзка с една инспекция на предприятия от газовия сектор. Нека така да ги нарека като цяло, в която проверка Европейската комисия съвместно с нас направи необходимото за осигуряване на възможността да се направи такава инспекция и да се изземат съответните писмени доказателства от тези фирми, които обяха предмет на инспекция.
Друг останал приоритет на КЗК, разбира се както казах в началото, отнема повече от времето ни, това е работата, която имаме по Закона за обществените поръчки и Закона за концесиите. То по скоро по ЗОП преди всичко, тъй като по Закона за концесиите решенията са малко. През този период имаме образувани 1250 производства, с което сме се произнесли с 879 решения по преписките в този срок от това време през изминалата година. Имаме наложени имуществени санкции в размер на около 200 000 лв., но това е по скоро тогава, когато налагаме санкции на възложител, който не спазва сроковете за сключване на договор или който сключва договор в изпълнение на сроковете, но в последствие ние констатираме, че е налице нарушение.
Като цяло мога да кажа, че най-често обжалвания акт е по скоро акта с който се обявява класирането. Но не са редки случаите, по малко разбира се, в които се обжалва и самото решение за откриване, поради заложени дискриминационни условия в самия акт.
Много основна приоритетна цел специално за миналата година беше нашето участие в сътрудничество по европейски въпроси и развитие на международното сътрудничество. То беше свързано може би и заради това, защото през миналата година КЗК отбеляза 20 години от съществуването си и от съществуването на Закона за защита на конкуренцията. Имаше много сериозни прояви в нашата страна по този въпрос, организиран от нашата Комисия. Имаш проведено обучение на всички органи в Балканския район по отношение на правилата по които трябва да работят националните органи по конкуренция. Бяхме домакини на един семинар, който проведе Регионалния център по конкуренция, който е ситуиран в Будапеща към ОИСР, на който присъстваха почти всички членове и редовно канени на тези срещи, представители на държавите.
През миналата година отбелязахме като цяло и ден на конкуренцията в България под надслов: “Съвременни тенденции и приоритети в политиката на конкуренция”, на която наша среща присъства и генералния директор на Генерална дирекция “Конкуренция”. С което общо взето приключвам представянето на годишния отчет по който сме представили пред вас.
Ако има някои въпроси и бих могъл да отговоря, заповядайте.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: И аз благодаря на господин Николов.
Уважаеми колеги, сега е момента за въпроси към Комисията за защита на конкуренцията.
ЕВГЕНИ СТОЕВ: Мен единствено ме интересува по глава ІV, за монополното положение, наложени санкции в размер на 3 млн. и половина лв. Имаше ли по линия на горивата. Защото там знаете че имаше дебат, имаше обществено обсъждане. Ставаше дума за картелно споразумение. Интересува ме някакви мерки взеха ли се, откри ли се картелно споразумение или нищо нямаше там?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други въпроси има ли от народни представители?
Нека тогава да допълня въпроса на господин Стоев. Процедурите по съмненията за картелно споразумение докъде стигнаха господин Николов и кога очаквате вие да има окончателно решение?
Следващият ми въпрос към вас е. Започна производство за извършване на секторен анализ за възможни проблеми на пазара за пренос и доставка на газ. Това производство е спряно. Какви са мотивите? Смятате ли да го продължите през следващата година? Защото това е един от въпросите, които пряко касае нашата Комисия.
Имам и трети въпрос към вас. С колегата Червенкондев бяхме на едно обсъждане в Министерство на икономиката, където от производители беше поставен въпроса затова, че веригите налагат не пазарни често способи и цени, като притискат малкия и среден бизнес. Дори има законопроект, с който вие сте запознат. Тъй като ваши представители на Комисията бяха на това обсъждане и не взеха някаква ясна позиция. Така че смятате ли, че по този въпрос е необходимо да бъде направен по-сериозен анализ от ваша страна, от страна на Комисията за защита на конкуренцията, което да съпътства и приемането на изменение в Закона за защита на конкуренцията от страна на тази парламентарна комисия и Българския парламент. Дали имате и ресурс за това? Това е сложна тема. Но ако имате, аз лично бих ви препоръчал.
Също така знам, че господин Николов сте извършили предварителна проверка на пазара на лекарства и ценообразуването на пазара на лекарствата. Предварителна проверка, дали да бъде направен един по-задълбочен анализ. Исках да ви попитам докъде стигна тази предварителна проверка и дали има някакви конкретни резултати от нея на този етап.
Други колеги народни представители с допълнителни въпроси към господин Николов? Няма.
ПЕТКО НИКОЛОВ: Благодаря ви господин председател. По отношение на картела за горивата в съответните срокове след връчване на определението за предявяване на нарушения постъпиха съответните възражения. Включително и предложения за поемане на задължения, с оглед на нашите задължения при така казаната от мен фактическа обстановка по тази преписка сме в кореспонденция с Генерална дирекция “Конкуренция” в Брюксел. На този етап това е висяща процедура и аз не бих могъл да се ангажирам с каквото и да било повече и като коментар и като информация.
Бих могъл да взема някакво отношение тогава, когато ситуацията по някакъв начин стане по-ясна, с оглед и на конкретната позиция, която би заел Диджиком и съответно разбира се след нашия финален акт. До тогава не бих могъл нищо друго да ви кажа, за което се извинявам предварително.
По отношение на секторен анализ за газа, той е спрян действително, защото констатирахме на базата на една информация получена от всички заинтересовани страни, че в момента предстоят законодателни промени и приемане на допълнителна разпоредби, които биха променили по някакъв начин, поне на този етап като предварителна информация, правната рамка. Поради което решихме, че на този етап по скоро да изчакаме приемането на третия пакет. Всички знаем какво е това. И евентуално тогава да продължим нашия секторен анализ. В този момент стана и тази проверка, която предизвика Генерална дирекция “Конкуренция” за инспекциите в някои газови компании в България, поради което в момента в който най-вероятно третия пакет като цяло бъде приключен, ние сигурно бихме стартирали отново тази процедура, за да направим своите изводи на тази база.
Що се касае до веригите. Ние като цяло, бих казал, че сме участвали в почти всички събирания, които текат през последните година, година и нещо в Комисията на работна група в икономиката. Мисля, че господин Димитров и вие сте бил на една такава среща. Сега доколкото аз знам има финален проект, който върви на някакво обсъждане. Поне така е постъпил той при нас и ние в момента сме подготвили наше конкретно становище по отношение на тези текстове със съответните предложения. Които в момента не бих могъл ад хок да ги коментирам, но има предложения, които променят или видоизменят по някакъв начин вече така направения проект.
Разбира се, този проект, който след като бъде приет от нас и подписан, ние ще го изпратим на вносителя на законопроекта и от там нататък той ще стане достояние на всички, най-вероятно на Икономическа комисия.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Изпратете ни го и на нас, като го изпращате на Министерство на икономиката.
ПЕТКО НИКОЛОВ: Що се касае до лекарствата, действително имахме един получен сигнал в нашата Комисия по отношение на този въпрос във връзка с ценообразуването. На този етап сме на фаза предварителна проверка. Нямаме секторен анализ образуван. И не само по този секторен анализ като цяло, но и по всички трудно върви комуникацията със снабдяване с доказателства, които да ни дадат основание да направим едни сериозни и обосновани изводи.
Поради липсата на такава информация и надеждни и годни бих доказателства, за да се произнесем, по скоро на този етап сме още на етап събиране на доказателства в процедура по проверка, а не в процедура по секторен анализ. Най-вероятно ще следва секторен анализи в тази насока.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: И аз ви благодаря господин Николов.
Колеги народни представители имате думата. Господин Иванов заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря ви господин председателю. Аз за съжаление не чух отговора на господин Николов, по отношение на така предварителното съобщение, което беше направено в обвиненията за картелното споразумение и какво е движението напред. Но имам един друг въпрос, който бях задал на господин Николов още преди два месеца, когато имахме среща с него и с ръководството на КЗК. А то е докъде е стигнало проучването и разследване може да се каже, на искането от страна на бившия министър на икономиката, енергетиката и туризма господин Трайчо Трайков относно злоупотреба с монополно положение на Лукойл в доставката и дистрибуцията на авиационно гориво? Струва ми се, че това беше преди една година поставено. Може би господин Марио Тагарински има също въпрос.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли други народни представители с въпроси към господин Николов. Господин Стоев заповядайте.
ЕВГЕНИ СТОЕВ: Аз не можах да разбера от господин Николов какво означава това, ние сме в кореспонденция с Брюксел. Априори не може да се коментира. И такива фрази, какво означават? На закрито заседание ли трябва да обсъждаме има ли картелно споразумение с горивата. Какво трябва да се случи, за да може ние все пак, защото една година говорим по този въпрос. След една година ще свърши мандата. Може би ще го прехвърлим за 42-рото народно събрание. Да се разбере имали картелно споразумение или няма в България на пазара с горива. Защо е тази кореспонденция с Брюксел? И каква е тази тайна и защо ние не сме информирани като Комисия?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Във връзка с въпроса на господин Стоев. Господин Николов може ли конкретно да ни кажете от кого какъв отговор очаквате горе долу в някакви срокове?
Господин Тагарински има въпрос. заповядайте господин Тагарински.
МАРИО ТАГАРИНСКИ: Господин Николов, сезирана ли е Комисията по отношение въпроса, който сега се дискутира в публичното пространство и който е известен на хората, които имат афинитет към енергетиката и към добива на суровини.
По отношение монополното положение на “Каолин” - АД и това, което беше изнесено като факти по отношение на различните цени на които се продава суровината на различните ТЕЦ-ове, ТЕЦ Марица-изток” имам предвид от 1 до 3. Тъй като суровината е на една цена и се продава от “Мини-Марица-изток”. Но в крайна сметка цената, която се получава за крайния потребител на тока е различна, която се изкупува. И основния фактор, който формира цената се оказа, че е цената на варовика. Има фрапиращи несъответствия. Себестойността по мнението на специалистите е около 3 лв., а се продава на единия от ТЕЦ-овете на цена над 30 лева, тоест десет пъти по-високо цена. Докато държавния ТЕЦ ги изкупува на 17 лв. и естествено цената на държавния ТЕЦ “Марица- 2” е най-ниска и най-конкурентна и най-търсена на пазара. Но в крайна сметка ние като крайни потребители плащаме микса, който е съчетание или сбор и разделен съответно и по една формула се получава за крайния потребител по-високата цена. Дали някой досега ви е сезирал по този въпрос за монополно положение, което го прочетохме и в едно изявление и на пемиера, но след това беше доста обширно и документално мотивирано в средствата за масова информация. И доколкото съм информиран отговаря на истинското положение на нещата. Дали сте сезирани по някакъв начин? И кой би трябвало да сезира Комисията?
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги с въпроси към господин Николов. Няма.
Господин Николов заповядайте.
ПЕТКО НИКОЛОВ: Ако ми позволите ще отговоря първо на въпроса на господин Тагарински, защото най-кратко ще отговоря. Отговорът ми е не. Никой не ни е сезирал и нямаме такава информация.
Що се касае до въпроса на господин Иванов. Веднага ще кажа, че ние имаме образувано производство по отношение на отношение на Нефтохим и Лукойл авиейшън. Евентуално съмнение за злоупотреба в пазара на авиационно гориво. На този етап нямаме предявен стейтмънт определение за предявяване на нарушение. Нямаме решение, което сме приели обратното, че не е налице нарушение. Тоест, събирането на доказателства, проверката и анализа продължава и на този етап.
Що се касае за въпроса на господин Стоев, допълнителния въпрос. Веднага казвам, всичко това, което правим във връзка с висящата процедура по отношение на картелното споразумение за което има стейтмънт. Това което прави комисията е строго и ясно разписано в регламент едно, който е задължителен за нас. В изпълнение на тези разпоредби ние извършваме необходимото. Уверявам ви, това че не мога да си позволя да разкрия всичко онова, което оправи Комисията на този етапа по отношение на този въпрос е част от този регламент, който ние изпълняваме. Това го обясних, когато ме викахте преди няколко месеца и искахте конкретна информация по този въпрос. Аз се надявам, че в предвидения 30 дневен срок, който Диджиком би трябвало да вземе някакво отношение, този срок още не е изтекъл. Ще има някакъв знак и след това, разбира се и нашата Комисия ще се произнесе. Тогава бихме могли малко повече яснота да внесем за всичко.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Николов, кога изтича този 30 дневен срок, на коя дата?
ПЕТКО НИКОЛОВ: В момента не мога да ви кажа, но ще се ангажирам да проверя и ще ви дам знак.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ако може да изпратите официално писмо, господин Николов с датата, за която да мога да информирам колегите.
Други колеги желаят ли думата по тази точка? Няма.
Тогава колеги преминаваме в процедура по гласуване.
Поставям на гласуване Годишен доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2011 г., № 220-00-33, внесен от Комисията за защита на конкуренцията на 28 май 2012 г.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Трима народни представители.
Приема се.
Благодаря на господин Николов за участието.
По втора точка наши гости са:
Константин Пенчев – омбудсман на Република България
Росица Тоткова – главен секретар
Роза Георгиева – началник на кабинета
Господин Пенчев ли ще представи доклада? Заповядайте господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители. На вашето внимание е отчетен доклад на омбудсмана за изтеклата 2011 г. В общата глава първа са общи данни. Отчетено е, че през тази година 2011 има рекорден брой постъпили жалби – 5530. С около 50 на сто повече от постъпилите през 2010 г. Омбудсманът е продължил своята практика да приема граждани и едновременно с това да прави приемни и в страната. И съм приел около 600 души лично през 2011 година.
Ще спра малко по-подробно вниманието ви върху тази глава, която най-много касае дейността и специалността и на вашата Комисия. То е защита правата на потребителите на обществени услуги. Както през 2011 така и през 2010 г. най-големия относителен дял от жалби постъпили в институцията на омбудсмана е именно срещу доставчиците на обществени услуги. Като през изтеклата година те са били 1328 жалби, около 23 процента от броя на всички постъпили жалби. Най-много са жалбите срещу телефонните услуги, срещу доставчиците на топлофикация, електроснабдяване, ВиК и сметосъбиране. В доклада са отразени по видове услуги и по видове доставчици какви са най-честите жалби. Най-честите жалби специално за телефонните услуги, това е автоматично подновяване на договорите, надписване на сметки. Знаете че в това отношение се облекчи положението на потребителите, приетите от вас промени в Закона за електронните съобщения в края на 2011 г. които сложиха малко ред и прекратиха неправилните търговски практики за автоматично подновяване на договорите с тормозене и рекетиране на хората. Освен това също и прехвърлянето на номерата. Беше проблем правото на избор. Но тези неща се решиха в доста голяма степен. И даже мисля, че тази година са по-малко жалбите в тази насока.
В момента имаме по скоро жалби в друга насока за прехвърляне вземането на тези фирми на колекторските фирми, които по не много законни начини се опитват да събират вземанията.
В топлоснабдяването проблемите са ясни. Знаете, че по инициатива на омбудсмана търговската и гражданската колегия на Върховния касационен съд се произнесоха с тълкувателно решение, че тези услуги са предишни плащания и затова за тях важи и трябва да се прилага тригодишната давност, която внесе яснота в съдебната практика. И при топлофикациите и при ВиК услугите основните оплаквания, основните проблеми възникват от това, че е неясен начина на отчитане. Макар че при Топлофикациите нямаме измервателни уреди, освен общия топломер. Тъй като топломерите в апартаментите не са измервателни уреди. Във ВиК услугите има измервателни уреди, индивидуални водомери. Така или иначе винаги се получава разлика между сбора на индивидуалните водомери и общия водомер. Има спорове. По приложението на Наредба № 4 ние имаме конкретни предложения за промяна в тази наредба, за да има по-голяма яснота и по-голяма защита на хората и на консуматорите.
По отношение на електроснабдяването също има някои основателни оплаквания за надписване на сметки и за неправилна практика на електроразпределителните дружества. Когато е повреден електромера, който е собственост на тези дружества се начислява максималната консумация на потребителя, което не е правилно и в който смисъл има решение на Върховния касационен съд. И тук ние сме обърнали сериозно внимание и на Държавната комисия за по енергийно и водно регулиране да спре този произвол. Това надписване на сметките.
По въпроса за сметосъбирането и сметоизвозването знаете основните проблеми кои са. Това е първо начина на изчисляване такса сметка върху данъчна оценка, което има пълен консенсус в обществото, че това не е правилно, но всички общини включително и софийските го изчисляват по този начин, за мен абсолютно и незаконен.
Също така има много оплаквания за имоти, които изобщо не се ползват, не се обхващат от сметосъбрането, а се начислява на хората такса за това. Писали сме до конкретни кметове, до конкретни общини и имаме и конкретни резултати. Хора са освобождавани от част от такси смет, когато се установи, че техните имоти не попадат в района за сметосъбиране.
Общо взето това е в най-основни линии дейността на омбудсмана по този раздел. Жалбите са много и продължават да бъдат много, защото хората имат чувство за несправедливо начисляване, за неяснота в начисляването. И мисля че и омбудсмана, а и всички институции има доста да поработим, затова да премахнем всякакви неправилни и незаконни практики у монополистите, за да може наистина хората да живеят малко по-спокойно и техните права да бъдат защитени. Готов съм да отговарям на всякакви въпроси.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: И аз благодаря на господин Пенчев.
Уважаеми колеги, въпроси към вносителите, към доклада, предложения, идеи.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря ви господин председател. Уважаеми колеги, не ми е конкретен въпроса. И във вашето експозе и в доклада ви е записано, че едни от най-големите като брой жалби и най-тежки, това са обществените услуги, комуналните услуги, в частност топлофикациите. Това което ние като комисия, тъй като сме ресорна спрямо Закона за енергетиката и в частност топлофикациите ще предприемем и за което ви умолявам за активна ваша роля като институция е промени в Закона за енергетиката. От следващия месец ще открием едни кръгли маси на които ще поканим както потребителите, вашата институция, представители на топлофикационните дружества, както и за фирмите за дялово разпределение. Да обобщим всичките тези жалби, макар че те могат да бъдат обобщени и да потърсим някакъв по-справедлив и по-добър начин на отчитане и да възвърнем доверието между потребители и Топлофикацията. Вие сте обобщили в доклада основните проблеми какви са между дружествата и топлофикациите. Много ще разчитаме на вашия анализ и вашите предложения, тъй като сте уважавани юристи и институция, как ние да променим и какво точно да направим в Закона за енергетиката, така че това доверие наистина да се възстанови.
В цяла Европа и в цял свят топлофикационната услуга е основната услуга за отопление през зимата. И тя би следвало да бъде търсена, би следвало да бъде желана от потребителите. В България се вижда, че в една не малка част от населението тя е тежест. Не бива да бъде така. Ние сме започнали да преглеждаме добрите практики в други страни. Ще разчитаме и на вашата институция, ако е работила в тези насоки. В тези кръгли маси да намерим този подход и най-вече законодателните решения, така че топлофикационната услуга да бъде по-справедлива и още по-желана, за което ще разчитаме и на вас.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги, които желаят думата. Господин Стоев заповядайте.
ЕВГЕНИ СТОЕВ: Аз искам да попитам, след като имате множество запитвания. По принцип данъчната оценка е основа за изчисляване на такса смет. След като беше повишена данъчната оценка многократно, тя вече така или иначе отиде на пазарна цена. Даже сега в период на криза, данъчната оценка е по-висока от пазарната цена на някои от имотите. И въпросът ми е какъв е справедливия начин, защото в действителност трябва да има справедливост при отчитането и при събирането на сметта. Там са няколко компоненти. То е организиране сметище, сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистота в районите в урбанизираната територия. Кой е справедливия начин по който евентуално могат да следват и законови промени от Народното събрание, евентуално да се изчисли така че да живеят хората с чувство за справедливост и сметта действително ще бъде извозвана и ще бъде събирана, и ще бъде адекватно заплащана.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли други колеги народни представители с въпроси към вносителите? Няма.
Аз само ще добавя към това, което казаха колегите. Господин Пенчев, аз смятам че трябва да намерим начин по въпроси по които вие работите и имате предложения и касаят Икономическата комисия да внасяме и заедно предложения. Да използваме и вашата компетентност и това, че се ангажирате с доста въпроси и да търсим решения и чрез законодателни общи действия. Което опитахме да го правим през миналата година по няколко повода, особено по отношение на мобилните оператори, но да го направим и по други поводи. Тук беше прав колегата Червенкондев. Топлофикацията е най-наболялата тема. Директно ще ви поканим да участвате в нашите кръгли маси и да изработим заедно тези предложения.
Други колеги желаят ли думата? Няма. Господин Пенчев заповядайте.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Благодаря затова че ще потърсите нашето съдействие и участие в обсъждане проблемите на топлофикация. Знаете ли от кое, според мен аз успях да извадя най-важните неща.
Проблемът е, че първо никой не знае колко ще плати следващия месец. Въпросът е, че като спра радиатора, знам ще мръзна два, три дни. Правя си сметката и след това ще го увелича малко повече. Това никой не знае. Това е едното.
Второ, с тази законова постановка, че се плаща за сградната инсталация. Излиза, че стотици пенсионери мръзнат и плащат не малки суми за нищо. Те не получават топлина. Това е вторият проблем.
Третият проблем е, че ние сме закрепостени. Трябват поне две трети съгласие, за да се изключи. Това чувство за закрепостеност и, че ползвам или не ползвам, аз плащам. Това създава ужасното чувство за несправедливост. Аз дори бях чел някъде, че в Сливен, сливенската топлофикация, първо се отказала от сградната инсталация. Казали, че няма да събираме пари и направила някакви прогнозируеми цени. Един клиент бивш военен, който беше дошъл при мен и ме заплаши, че е осъден от съда да плати на топлофикация щял да взриви съдията изпълнител. Имал взривове, понеже бил бивш военен. Дойде след три месеца по друг повод. И аз казах: “Какво става. Не съм чул да сте взривили някого?” Той ми отговори: “Идеално е. Ние сме се разбрали. Те в момента си промениха практиките. И аз отново сключих договор. Има нови абонати и сме много доволни. И в България може да се сключи това и при този дори закон, ако има някакво по-добро менажиране.
Ние ще участваме. Ще направим най-задълбочени проучвания по наша линия ще помогнем с каквото можем за закона.
Що се отнася до таксата смет. Таксата смет знаете, че Закона казва “Въз основа на количеството отпадъци. Това е много трудно и по друг по-подходящ начин или нещо подобно”. И всички общини, начело със Софийската използват най-неподходящия начин, данъчна оценка. Защото това означава, аз да заплащам парно, съобразно цената на моя апартамент или ток. Това е същата логика. Скъп ми е апартамента, значи ще плащам повече ток.
Имам случай в моята практика за един магазин в София, който една втора идеална част е продадена на нов собственик. Но е продадена на висока пазарна цена. И в момента и двамата са собственици, които ползват един и същи магазин и го ползват. Единият плаща десет пъти повече такса смет от другия. Това е някакъв абсурд.
Как е справедливия начин. Имаш идеи на ползвателите и други неща. На времето имаше в панелни блокове общи варели. Щом в Европа е възможно и при нас трябва да бъде възможно. Върху данъчна оценка това е незаконосъобразно. Това е абсолютно несправедливо. Когато имаш чувство за несправедливост, казваш: “Няма да плащам.”
На времето върху кофите за боклук пишеше адреса, входа. И се знаеше точно на кой вход коя кофа е. Има някакви начини. Вярно е, че София е огромен град с огромни блокове. Но може да се намери решение. За по-малките общини може да се намери по-справедлив начин. Моята идея е, че докато не забраните да се изчислява върху данъчна оценка, защото това не е забранено, но не е и позволено. Да премахнете лесния начин, за да се размислят общините и да се намери някакъв друг по-нормален начин.
Не мога да разбера довода, че ако започнем да ги определяме по друг начин ще плащат по-скъпо. Аз не знам как ще обясните вие, че пенсионера в центъра на София ще плаща по-скъпо, ако се плаща по друг начин, а не по данъчна оценка от едно петчленно семейство в Люлин.
Иначе за сътрудничество с Комисията. Аз много благодаря господин Димитров. Аз оценявам винаги диалога с народните представители и смятам, че е много добър и много конструктивен по всички въпроси. Благодаря. И с най-голямо удоволствие ще участвам във всякакви срещи, където бъдем поканени, за да може да бъдем полезни.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: И аз благодаря господин Пенчев. Наистина трябва да си обединим по доста въпроси усилията с вас.
Господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Пенчев, при един несполучлив опит за промяна на закона в частта му за топлофикацията омбудсмана също изигра много важна роля. И няма да се сдържа да кажа, че беше неблаговидна ролята. Под егидата на това, че някой иска да се топли в един блок, а ние да го изключим. Беше прието едно правило в 26 държави в Европейския съюз. Входа плаща според показанията на абонатната станция. Така ние плащаме газ на Газпром. И при това го плащаме авансово. Тоест,у там ти казва: “Заявяваш десет единици. Дай пари за десет единици, иначе няма да ти доставяме изобщо газ”. При топлофикацията е абсурд. Доставям ти. Ползваш го. Кой плати, кой не платил. Сега отидоха и към тригодишен срок. Анархията е пълна. За какво си говорим?
Топлофикация взима парите и може да взима парите само според показанията на абонатната станция. Вътре разпределението, краде ли няко,й не краде ли, Топлофикация не я интересува. Това не я засяга. Това засяга само живеещите. Затова помогнете и вие. Хората си свалят радиаторите. Изолират си тръбите и кани етажната собственост да види, че той по никакъв начин не ползва това парно. Нещо повече. В един вход има три секции. Има цели секции в които всичко е изключено. Но няма как той да се крие от съседите. Независимо от това, ние го караме да плаща 30, 40, 50 лв. Това е абсурдна ситуация. Това е проблем на етажната собственост, а не на Топлофикация и на взаимодействието между живеещите и Топлофикация. Помогнете да го направим по простия начин.
Не искам парно. Изолирам си тръбите. Съседите идват и с протокол удостоверяват, че аз не ползвам. Това е истината. Понеже аз ако крада, ще крада от тях, а не от Топлофикация. И да ги освободим хората от това вечно робство.
Този който си е спрял парното, той не живее от Светия дух. Той си включва електричество. Той топли съседите. Топли ги, той бедняка, който няма пари, за да си плаща парното, топли съседите и им плаща за това, че ги топли. Абсурдна ситуация. Аргументите, че той се топли от съседите е точно от онази приказка, че се топлел от парата на чорбата. Абсурдна ситуация.
Моят призив е да помогнете. Нищо политическо няма. Тук пазим интересите на топлофикациите. Събираме едни пари от хора, които нямат пари. Те са в ужасно състояние. И заради това ужасно състояние, той си спира топлото. А ние го караме допълнително да плаща. Абсурдно е това. Помогнете да направим едни човешки промени в закона заедно управляващи и опозиция. Пак ви повтарям. Няма нищо политическо.
Нещо повече, закона е направен по не съвременен начин. Сега вече няма вертикални щрангове. Сега са отделени. Но независимо от това, закона те кара, ако в блока ти има парно да плащаш. Какво плащаш? То е изключено на входа. Няма вертикални щрангове и няма откъде да се топлиш. А плащаш. Помогнете. Ако всички други изолират парното си и в блока има един платежоспособен клиент, той защо да не се топли. Това е отнемане на права. Има човек с пари. Всички други са се изолирали, не ползват. Той е готов да плаща по показанията на абонатната станция, нека да ги плаща.
Ние отиваме към други принцип. Две трети да се съберат. Казват: “Няма да има парно”. И го режем. Защо го режем? Има пари да плаща.
Призивът ми към вас е, че може да стане това нещо. Да бъде добронамерен диалога, тъй като по-рано имаше популистки елемент. Дай, ние сега да приказваме в обратната посока, че защитаваме интересите на хората. Не защитаваме интересите на хората по този начин.
След като в 26 страни в Европейския съюз е направено така, сигурно така е по-добрия начин. Не може да бъде другото. Надявам се на сътрудничество с вас. Да го решим най-после този проблем в интерес на хората.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Тагарински.
МАРИО ТАГАРИНСКИ: С този въпрос направо ще ме “разплачете”. Този закон не се е появил така от никъде. Много добре си спомняте или може би не си спомняте, защото го няма колегата Овчаров, кога се прие този закон? И какви приказки тогава се изприказваха. Особено по отношение защита на така нареченото топлинно счетоводство, което е топлинно разпределение. Знаем кои направиха тези фирми и каква част от цената отива там. Това са допълнителни разходи, които плащаме. Много пъти е поставен въпроса Топлофикация да поемат инкасото. Те са най-заинтересовани. Не да наемат сега фирми, така наречени колектори, които между другото, господин Омбудсман, това е абсолютно беззаконие. Вие като изявен юрист знаете и много ви моля, обърнете внимание, как функционират тези така наречени колекторски фирми. На какво основание законово. Те нямат никакви права. Но притесняват хората, особено такива, за които се е загрижил господин Димитров.
Въпросът е не колко единици плаща етажната собственост, а цената на една единица. От там идва проблема. Тоест от болната глава Топлофикацията, ние го прехвърляме на здравата, на хората които се изпокарват по между си и започват да се мразят. Създава се едно напрежение в обществото. Големите разходи и големите загуби са по преноса, преди тази енергия да достигне и по производство. Защото цената на всички компании, водоснабдяване, топлофикация, електроснабдяване са разходо-ориентирани. Те отиват носят в ДКЕВР и казват: “Това ни е цената.” За случая за който преди малко говорихме за каолин, по същия начин се формира цената накрая. И накрая кой яде “дървото”, извинявам се, че употребявам този израз, крайния потребител. Всичко се трупва върху него и ДДС и разходите. Така че пристига енергията при хората, но там е малкия проблем. Малките загуби са. Големите загуби на топлофикация се натрупаха от загуби, както те ги наричаха транспортни разходи. Тоест, по преноса, по неуплътняването на паропроводите, по които се губи огромно количество енергия. И те така и не направиха едно изследване, като подадат енергията от топлофикацията, каква енергия с каква температура пристига топлата вода при мен, крайния потребител. И колко са загубите? Пак коментирахме за петрола и за снабдяването с горива. Сложиха се на изхода, там където се произвеждат горивата и където влиза суровия продукт и къде отива разликата? Много ясно е. И тук трябва да се направи това нещо. И вие трябва да настоявате и ние трябва да го направим. Наистина този закон многократно е променян. И в тази му част остана едно изчадие, бих казал. Едно чудовище от което страдат хората и продължава да се възпроизвежда това нещо. И всички много добре знаят какво трябва да се направи.
Докато не си поемат топлофикацията, същото се отнася и за електроразпределението, една по-съвременна система. Има опит в други страни за предплатена услуга и т.н. Тоест, да няма обвръзка с посреднически паразитни структури. Защото това са паразитни структури. Идват ти в къщи и ти искат 4 лв. за това, 5 лева за това, 10 лева за друго и това се трупа. И се оказва, че накрая плащаш и в летните месеци, като направиш сметката, доколкото можеш да я направиш, че хората плащат много повече от преди. Разбира се и тези случаи, че хора които не употребяват енергия, това е абсурдно. Кой го направи това нещо? Тук не търсим политически дивидент. Това не се е случило вчера. Това е от години.
Много ви моля. Аз лично винаги съм защитавал тази теза за паразитни структури и как се формира цената за крайния потребител. Сега Булгаргаз може да спре газта на Топлофикация – София и хората в най-тежкия горещ сезон да останат без топла вода. Те казват: “Ние не можем да си съберем парите.” Това също не е проблем от вчера. Сега ли не могат да си съберат 100 милиона. От днес не могат да съберат.
Моля ви и за колекторските фирми да вземете отношение. Ние с колеги сме разговаряли. Много хора се оплакват наши избиратели от издевателствата на подобни, незнам как да ги нарека, те не са и фирми. Те не са и някакви субекти, с неясен юридически статут в обществото. Но издевателстват и притесняват изключително много хора.
Благодаря ви предварително.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Тагарински, вие сте от малкото хора, които не вярвам, че мога да заплачат и не съм имал такива цели.
МАРИО ТАГАРИНСКИ: Това исках да кажа. Както не мога вие ще ме разплачете.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Първо и господин Тагарински беше в групата на народните представители, който в миналия Парламент бламира предложението на Министерство на икономиката, точно с такива аргументи, без да разбира за какво става въпрос. Господин Тагарински, аз не ви прекъсвах. Изслушах ви спокойно.
МАРИО ТАГАРИНСКИ: Да съм ви обиждал лично?
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: И аз не ви обиждам. Пак ви връщам към това. Взаимоотношението между живеещите и Топлофикация се решава показанията на топломера на входа. Дали ще направим система, която да отчита колко е влезнало в блока и колко излиза и да се плаща само това, тук съм съгласен. Трябва да се смени системата. Тъй като ние не проверяваме дори с каква температура е дори обратната вода. Тя отново не е консумирана. Но това е друг въпрос.
Как ще разпределят живеещите тези пари, които трябва да платят за показанията на топломера на входа си е тяхна работа. Може да е по равно. Може да е според кубатура, може да е с топлинен счетоводител. Но е тяхна работа. не е работа на Топлофикация – София. И ако някой краде, той краде от съседите си, а не от Топлофикация – София. Това е простата истина. И да обясняваме тук паразитни структури, които се ползват във всички европейски държави, простете ми, но това просто е да не знаете за какво става въпрос. Но тази структура дали ще я наемат или не трябва да решават живеещите, а не да решава законодателя и да решават Топлофикация – София. Това е проблема. Но ви призовавам да влезем в диалог по тези въпроси, без предвзетост и без да се опитваме да се харесаме предварително на хората, които употребяват топлина, тъй като резултата ще е такъв, какъвто е досега. То не е от миналия Парламент господин Тагарински. Тази система вече действа от поне 20 години.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Дуплика на господин Тагарински.
МАРИО ТАГАРИНСКИ: Господин Димитров, тук става въпрос за ценообразуването Крайният потребител сключва договор с доставчика. Той си търси парите от него. И като казвам паразитна структура, какво имам предвид? Допълнително крайния клиент е принуден да подпише договор с точно определена фирма. Защото този район е на тези, този район е на онези. Те си ги разпределиха. Знаете, че всичките тези фирми бяха създадени от бивша номенклатура на така наречените топлинни ТЕЦ-ове и т.н. Няма да ги изреждам. Да видим генезиса на всичко това.
И не случайно много пъти и вие сте участвали, а може би не сте участвали в тези дискусии, че тази цена трябва да е включена в цената, която се предлага от доставчика. Те имат отношение как ще си изчислят колко трябва да плати всеки един от нас. С други компании като водоснабдяване, електроснабдяване и т.н. Тук допълнително се начислява върху цената. И вие много добре го знаете. Едва ли не е било проблем на хората. Те да се разберат. Ако не могат да се разберат, какво правим тогава?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Димитров, докато вие бяхте излязъл по работа, господин Пенчев пое категоричния ангажимент да участва в бъдещата дискусия по тази тема и да даде своите предложения. Така че това което поискахте господин Димитров, той вече го обеща като негов ангажимент.
Има ли други народни представители които желаят да вземат думата? Няма.
Тогава може да отидем в процедура по гласуване.
Подлагам на гласуване - Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2011 г., № 261-00-1, внесен от Омбудсмана на Република България на 29 март 2012 г.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 17 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Единодушно се приема.
Това е показателно господин Пенчев за вашата работа.
Благодаря ви.
В точка разни колеги, искам да ви припомня, че на миналата Комисия взехме решение за изнесено заседание в Козлодуй. На 2 юли 2012 г. понеделник между 7 и 7.30 часа е осигурен транспорт от пл.”Княз Александър І”. Има микробус на Народното събрание. Тръгване от София. Който не си е осигурил друг транспорт, може да ползва този.
Между 10.00 и 13.00 часа има посещение на Централата. Тази програма ще бъде раздадена на всички. Ще ви бъде изпратена по имеил окончателната програма. Там ни чака нашия бивш колега Валентин Николов, който е организирал това посещение.
След това между 14.30 часа и 19.00 часа има заседание, на което ще поставим всички въпроси за V и VІ блок, подновяването на лицензиите. Ще има обзорна обиколка с автобус. Ще има посещение на машинна зала на блок І – и блок ІІ. И всички необходими въпроси ще бъдат зададени там. Осигурено е участието на представители на ДКЕВР, на НЕК, на Министерство на икономиката. Господин Добрев обеща, ако е възможно да дойде.
От страна на Агенцията за ядрено регулиране, председателят е зает, но аз му казах изрично, че е важно да има техен представител. Знаете тяхната роля по отношение подновяване лиценза на V и VІ блок, така че и заместник председателя, надявам се, че ще присъства.
Искам да ви попитам колеги, кои от вас ще дойдат. Под формата на вдигане на ръка, кажете кой ще участва.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Това е работно заседание, въпреки че е изнесено. За сметка на това в сряда няма да има заседание.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: В сряда няма да има заседание, за да не прекаляваме с вашето натоварване. Така че моля за едно сериозно присъствие. То ще бъде полезно за всички нас и вярвам за сериозните въпроси, които ще разгледаме.
По точка разни има ли нещо друго? Няма.
Закривам заседанието.
/Закрито в 15 часа и 10 минути /