1. Обсъждане на тема: “Подготовка на законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката в глава “Топлоснабдяване”.
2. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 32


На 19 юли 2012 година, (четвъртък) от 14.00 часа в зала „Изток”, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе извънредно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на тема: “Подготовка на законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката в глава “Топлоснабдяване”.
2. Разни.

Заседанието на Комисията бе открито в 14.15 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, имаме кворум и може да започнем заседанието.

Предлагам Ви следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на тема: “Подготовка на законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката в глава “Топлоснабдяване”.
2. Разни.
По този дневен ред имате ли предложения? Няма.
Който е „за”, моля да гласува от депутатите.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.

Наши гости са:
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма -- Евгения Харитонова – заместник-министър и колеги;
от Държавна комисия за енергийно и водно регулиране --представители на Комисията;
от Обмудсмана на Република България -- Нина Бояджиева – началник отдел “Права на потребители на административни и обществени услуги” и колеги;
от Топлофикация София -- Стоян Цветанов – изпълнителен директор и колеги;
от Топлофикация Плевен -- Валентин Терзийски – изпълнителен директор и колеги;
от Топлофикация Бургас -- Въльо Дучев – изпълнителен директор;
от Далкия Варна ЕАД -- Рено Капри – генерален директор и колеги;
от Топлофикация Сливен ЕАД -- Ангел Ангелов – изпълнителен директор;
от ЕВН България Топлофикация – Пловдив -- Йорг Золфелнер – регионален мениджър за България и колеги;
от Топлофикация – Перник ЕАД -- Стойчо Василев – изпълнителен директор и колеги;
от Топлофикация – Шумен ЕАД -- Димитър Зайков – изпълнителен директор;
от Топлофикация – Велико Търново ЕАД -- Петър Петров – изпълнителен директор;
от Топлофикация Разград ЕАД -- Михаил Ковачев – изпълнителен директор;
от Топлофикация – Русе ЕАД -- Петър Пашнин – изпълнителен директор;
от Асоциация на топлофикационните дружества в България -- Илия Николаев – председател;
от Асоциация на фирмите за дялово разпределение -- Ася Ангелова – председател на Асоциацията и управител на ИСТА България ЕООД и други колеги;
от Комисия за защита на потребителите -- Мила Йовчева;
от Федерация на потребителите в България -- Павел Кърлев и колеги;
от Българска национална асоциация “Активни потребители” -- Богомил Николов – изпълнителен директор;
от Движение “ДНЕС” -- Анжелика Цокова;
от Български енергиен форум -- Иван Хиновски и колеги;
от Институт за енергиен мениджмънт -- Иванка Диловска – изпълнителен директор;
от КНСБ -- Николай Ненков и колеги;
от Българска стопанска камара -- Кирил Желязков – изпълнителен директор.
Добър ден на всички! Това е третото или четвъртото обсъждане, което правим по проблемите на топлофикациите. Аз ви предлагам днес да го направим по различен начин. Смятам, че проблемите са ни известни до болка. Всеки един от нас може да ги повтори. Нека да се концентрираме днес върху решенията и то решенията, които могат да бъдат приети в кратки срокове, в следващите няколко месеца, законодателни и други решения. А не отново да обсъждаме проблемите, които многократно, изчерпателно, детайлно сме ги видели и сме ги описали.
Предлагам Ви да започнем по следния начин. Първо, госпожа Диловска ще направи една презентация от порядъка най-много на 15 – 20 минути. В която презентация искаме да чуем от нея, като разбрах че фирмата която представлява има консултантски договор с Министерство на икономиката, да представи решенията които предлага. Проблемите са ясни.
След това да чуем гостите представители на дружества, на неправителствени организации и от тях какво предлагат. Най-вече ни вълнуват тези решения, които са изпълнили. Ще ви дам един конкретен пример. Четох писмените предложения, които сте предоставили. Господин Павел Кърлев от Федерация на потребителите за пореден път е предложил стикер, който да се слага на радиатора като мярка за спиране на кражбите. Това е решение, което изглежда евтино, изглежда възможно, изглежда изпълнимо веднага. Това са решенията, които ни вълнуват в момента, да бъдат изпълними веднага в следващите месеци. Да не са скъпи, така че да повишат цената на парното, да са изпълними веднага.
Другата тема, която без всякакво съмнение трябва да бъде обсъдена, е, дали един гражданин може да се „разведе” окончателно с Топлофикация. Имаше такова предложение от колеги народни представители. Знаете, че има решение на Конституционния съд след сезиране на Омбудсмана. Това е втория въпрос, който днес трябва да получи отговор.
Третият въпрос. Ако дистанционните топломери са малко по-скъпи или на близки цени до обичайните, не трябва ли това да стане държавна политика, колеги. Ако цените са еднакви, близки, ако искате и законодателно да тръгнем в тази посока.
Знам, че много от вас ще искат да си представят фирмата. Да кажат от кога са дошли в България. Ние вече знаем. Всеки народен представител е бил на тези кръгли маси. Уважаваме вашите компании, знаем от кога сте в България, знаем проблемите, но днес трябва да търсим решенията. Това очакват и хората от нас.
Започваме с госпожа Диловска. Заповядайте.
ИВАНКА ДИЛОВСКА: Благодаря Ви.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости, аз представлявам екипа, който работи по разработване на проект на програма за стабилизиране и развитие на централизираното топлоснабдяване в България. Този договор е подписан между екипа и Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, които са възложители на тази задача.
Вчера предадохме проекта на Програма за стабилизиране и развитие и днес може да се каже, че съвпада и с вашето заседание. Тъй като вече разбрах, че трябва да се говори за конкретни мерки, това малко променя концепцията на презентацията ми. Ще мина през всички останали слайдове в рамките на пет минути максимум.
Виждате какво е мястото на топлофикационния сектор в централизираното топлоснабдяване в България – 15,5 – 16 % от населението в страната в 15 големи български града използва услугите на топлофикацията за отопление и за гореща вода.
Третият сегмент, производството на пара за индустрията е със затихващи функции през годините на прехода. Това доведе и до проблеми с мрежата. Тъй като мрежата, която е създадена преди толкова години е конфигурирана за много по-високи товари. Намаляването на товарите води до проблеми, както произтичащи от износването на мрежата, така и от големите загуби, заради различната конфигурация.
Защо е толкова важно да говорим точно сега за топлофикационния сектор извън това, което вече знаем, че той е много важен за сигурността на домакинствата и на администрацията от гледна точка на техните отоплителни нужди, тъй като няма енергиен буфер, който да го замени. Също така топлофикационният сектор се превърна във фокус на енергийната политика към ниско въглеродно развитие, поради две причини.
Производството на топлинна и електрическа енергия по комбиниран път води до спестяване на първична енергия, не по-малко от 10 процента, отколкото ако тези два продукта се произвеждат отделно.
Второ, снабдяването чрез Топлофикация на населението за отопление води до намаляване на емисиите на вредни вещества във въздуха, както и на въглеродния двуокис. Въглеродният двуокис в един мегават час топлинна енергия произведена с газ е два пъти по-малко, отколкото в същото количество произведена с въглища. Поради това, потенциала на комбинираното производство на топлинна и електрическа енергия се определя като лост за нисковъглеродно развитие и в новата директива за енергийна ефективност, която в момента предстои да бъде приета на европейско ниво. Всяка държава-членка има задачата до 2015 г. да представи анализ за този потенциал и за мерките, които ще бъдат взети той да бъде оползотворен, за да се спести първична енергия и да се намали въглеродния двуокис.
Ето това без да говоря са графики, които показват какво се случи с топлофикациите през последните години. Финансовите резултати виждате, че са в червено от 2006 до 2010 г. За първи път 2011 година настъпи проблясък и общият финансов резултат на топлофикациите вече е положителен. Макар че лошото им финансово състояние е факт, поради натрупаните загуби.
На горната графика виждате как през тези години се развива производството, продажбите и загубите. За съжаление производството и продажбите са с намаляващия тренд. А горе виждате загубите, които през този период нарастват от 16 до 24 процента. Периодът който е изследван е от 2005 до 2011 година.
Причините. Графиката показва един дефект на регулирането, който се прояви през 2006 г. и беше отстранен през 2009 година. Дефектът се състоеше в това, говоря за ценовата регулация, че при едни нарастващи цени на природния газ, които виждате на синята траектория, регулаторът забавено и частично признаваше разходите на топлофикациите за покупка на този по-скъп природен газ в цените. Това пространство, което се образува като разлика между червените и сините черти всъщност е причината за това тежко финансово състояние на топлофикациите в момента. Това е първопричината за тежкото им финансово състояние.
Освен това през този период, освен един държавно гарантиран кредит за Топлофикация София и Перник и малко пари от Фонда “Козлодуй”, топлофикациите не получиха достъп до европейско финансиране. Насърчаването на комбинираната енергия се развива, но е все още нестабилно. Освен това четири от топлофикациите, които работят с въглища са изправени пред много тежки проблеми, които имат да решават във връзка с екологичното наше и европейско законодателство.
Какви са причините за това състояние от гледна точка на потреблението. През периода се установиха лоши тенденции по отношение на демографското състояние на абонатите и тяхната платежоспособност. Очертаният сегмент със зелено на горния кръг показва колко от абонатите на Топлофикация София имат месечен доход под 100 лв. Големият друг сив сегмент показва другата част от абонатите, които имат до 250 лв. месечен доход. Една друга статистика показва, че около 50 процента от абонатите на топлофикационните дружества са пенсионери или безработни. Това е една от причините, която доведе до задълбочаваща се несъбираемост на дължимите суми за консумирана топлинна енергия.
В основата на всичко е българският модел физическо лице абонат, който е уникален за Европа и при който клиент на топлофикацията е всеки апартамент. Възможностите на топлофикационните дружества да управляват процесите са до границата на собственост и абонатната станция. До там са и възможностите за измерване на топлинната енергия. Проблемите от абонатната станция до апартаментите, мисля че са ви добре известни и затова няма да ви губя времето да ги обяснявам. Но във всички случаи това доведе до критично високи просрочени задължения на абонатите.
Събираемостта през периода пада. В момента средната събираемост за топлофикационния сектор е малко над 50 процента от домакинствата. Вие всички разбирате, че каквато и стабилна регулаторна рамка да има и колкото и добър да е мениджмънта на дружествата, никой не може да работи с 50 процента от одобрените му приходи.
Един друг български проблем са ниските цени на електрическата енергия за домакинствата, които водят до така наречения юруш на климатиците. Всички започнаха да се отопляват с електрическа енергия. Не малка част от причините са и за това, че освен недоверието към измерването с разпределители има недоверие и към съседите, недоверие и към топлофикациите, което кара хората да минават на един автономен начин на отопление, който обаче в близките години ще стане недостъпен за повечето от българските домакинства.
Именно затова в Енергийната стратегия на България до 2020 г., която беше приета през миналата година от Министерския съвет и от Народното събрание е възложено на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма в кратки срокове до 2013 г. да разработи програма за стабилизиране и развитие на топлофикациите. Думата „стабилизиране” е много важна. Топлофикационният сектор е пред затихване, пред банкрут, поради което преди да говорим за развитие трябва да говорим за стабилизиране и аз разбирам, че вашето желание е да се обсъждат мерки именно в краткосрочен период.
След приемането на тази програма предстои да бъдат предприети съответни действия за изпълнението й, част от които са законодателни и междувременно да се създаде система за мониторинг и оценка на изпълнението на мерките, които са заложени в нея.
Програмата както е зададена от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма се състои от две части - Програма за стабилизиране, която обхваща мерки за периода 2012 – 2014 г. и Програма за развитие, която също започва да работи от днес със своите мерки, но има един по-дългосрочен хоризонт до 2020 г.
Програмата за стабилизиране. Силно влошено състояние. Ако продължи по същия начин сценария, без промени в политиката показва, че в най-скоро време ще има затваряне на малки топлофикации и постепенно в по-дългосрочен план и на по-големите и продължаващи откази от топлофикационните услуги. Поради това ние предлагаме на вашето внимание, препоръчваме на Министерството изпълнение на една програма за стабилизиране, която съдържа 24 мерки, които са групирани в пет групи.
Финансовите средства ще бъдат основно регулираните приходи на дружествата, тъй като не може да се очаква, че частни инвестиции ще се насочат в дружеството в толкова лошо финансово състояние. Но същевременно е много важно да се подготви през този период основата, така че европейски и други финансови средства да станат източник на инвестиции в дружествата в малко по-далечен период.
Втори много важен източник на финансови средства, огромен източник на финансови средства, е събирането на просрочените задължения. Искам да ви кажа, че те за голяма част от дружествата надхвърлят техните годишни приходи. Така че това е един огромен финансов източник. Ако съумеят дружествата да си съберат дължимите пари, това до голяма степен ще ги подпомогне сами да финансират необходимите им неотложни проекти.
Какви са целите? Разбира се, намаляване на натрупаните финансови загуби и уреждане на отношенията, на задълженията с доставчиците, тъй като в противен случай може да се стигне до там, че самият доставчик Булгаргаз в един момент да не може да купи необходимия газ и да се прекрати доставката заради неплатежоспособност, не на топлофикационните дружества, а на техния доставчик.
Гарантиране на приходи за най-неотложни проекти. Това е в ръцете на регулаторната комисия. Не би трябвало регулаторната комисия, която балансира между интересите на населението и на топлофикациите да допуска работа на тези дружества на загуба, тъй като това ще доведе до реално преустановяване на дейността им. Още повече, че това е в интерес и на абонатите на топлофикацията да могат да ползват услугите през зимните сезони особено.
Подобряване на събираемостта. Считаме, че събираемостта може да се повиши до 70 процента в този първи период - двугодишен, след което разбира се, това трябва да продължи. Преустановяване на спада на продажбите, което е свързано с възвръщане на доверието на потребителите. Нещо много важно е местното енергийно планиране. Изясняване на мястото на всяка една топлофикация, която предлага местна услуга в енергийния баланс на съответното населено място.
И нещо което може би не е точно краткосрочно, но мисля че е важно да бъде отбелязано. Ние непрекъснато говорим и в Енергийната стратегия на страната е написано, че целта за ВЕИ трябва да бъде изпълнена по възможно най-евтиния път. Но въпреки това, напоследък сме свидетели на факта, че тази цел се изпълнява по един малко по-скъп път, да не кажем най-скъпия, а именно чрез стимулиране на производство на електрическа енергия от фотоволтаици. Докато няма механизми все още създадени, работещи, стабилни за стимулиране на производството на топлина от възобновяема енергия.
В момента производството на топлина от възобновяема енергия в топлофикациите клони към 0 – 0,5 процента, поради което създаване на подобни механизми, първо ще подпомогне топлофикациите, които ще бъдат по-енергийно независими и ще използват местни ресурси.
Второ, ще подпомогнат и държавата в постигането на 16 процентова цел за ВЕИ по един по-евтин път.
Преминаваме към мерките. Много е важно, топлофикацията да намери място в политическите документи на страната, така както тя намира място и в Европейските документи. Политическото признаване на ползите от топлофикацията е един от начините, по който ще се възвърне и доверието на клиентите към тази услуга.
Политическото признаване на топлофикациите ще допринесе за това в следващите години да бъдат привлечени европейски средства.
Многогодишната финансова рамка на Европейския съюз до 2020 г. изисква от всяка държава-членка да подготви договор за партньорство с Европейската комисия, в който да посочи приоритетите, които би искала да бъдат финансирани, но не само като приоритети, а като обосновани резултати, които ще бъдат постигнати от финансирането на съответните приоритети.
Топлофикационният сектор би било добре да заеме своето дължимо заслужено място в тази програма.
Тъй като в момента в Европа се водят много дискусии на тема – Директивата за енергийна ефективност, които ще продължат и след приемането й е важно България заедно с другите държави, които имат централизирано топлоснабдяване да има активни позиции за защита на този бранш и на този сектор като един от важните за нисковъглеродното развитие на икономиката и енергетиката на Европа.
Изключително важно е провеждането, според нас и ние препоръчваме информационни кампании, които да обяснят на хората защо топлофикационната услуга би трябвало да се прима не като наказание, а като награда. И на последно място виждате, подкрепата на нарастването на производството на топлинна енергия от ВЕИ, за което вече казах няколко думи.
Политическата подкрепа е изключително важна за топлофикациите. Световните анализи на този сектор показват, че секторът на централизираното топлоснабдяване се нуждае от скромни финансови средства, за да върви напред, но се нуждае и от мощна политическа подкрепа.
Изключително слабо място на топлофикационните дружества е връзката им с местната власт. Между местната власт, местните общности и топлофикациите не съществува координация и сътрудничество. Като пример, има много градски райони в топлофицираните градове, където на една и съща улица се конкурират мрежови компании. Строи се газоразпределителна мрежа, а същевременно има и топлофикационна мрежа. Има неяснота при доставчиците къде и какви топлинни товари ще имат те за в бъдеще. Има неяснота и при хората, с какво ще се отопляват през следващите години. Поради което предлагаме доставчиците и местните общности да седнат заедно в едно сътрудничество и да изяснят как ще се снабдяват хората в следващите години с отоплителни услуги и с гореща вода, за да не се създава ненужно дублиране на мрежови инвестиции в сектор, в който няма място за конкуренция, а именно в мрежата.
Предлагаме по примера на много градове в Европа, създаването на местни отоплителни карти за гъсто населените градски райони, където да бъде ясно всеки един от районите с какво ще бъде снабдяван в следващите години. Тъй като европейските пари през следващите години ще се раздават не толкова на национално, колкото на местно ниво и местните общности ще бъдат водещите в предлагането на проекти и искането на пари. Много е важно сътрудничеството с топлофикациите и в тази сфера, за да може да бъдат привлечени повече пари за топлофикационния сектор.
Третата мярка е облекчаване на административните режими и е нещо, за което мисля, че нямаме време днес да говорим. Тя е като че ли по-ясна.
По отношение на ценовото регулиране. Най-важното е да не се повтаря, няма нужда от законодателна промяна за първата мярка. Важно е регулаторната практика да не се върне към пороците от периода 2005 – 2008 г., когато цените на топлинната енергия изоставаха от цените на природния газ и топлофикациите изпаднаха в това финансово състояние, в което са в момента.
Как да бъде подкрепяно производството на топлинна енергия от възобновяеми източници? Ние предлагаме конкретна схема. Подкрепа чрез приходите от търговия с емисии. Определяне на насърчаващи тарифи от Комисията за енергийно регулиране. Представяне на сертификати и получаване на тези насърчаващи тарифи, които да не тежат върху крайната цена на потребителите, а да бъдат получавани от безвъзмездни пари събирани чрез търговията с емисии.
По отношение на комбинираното производство, по което може да се каже, че има добро развитие в регулаторно отношение напоследък, тъй като се повишиха цените за изкупуване на тази енергия е добре според нас, да се промени метода и да се премине от индивидуални цени към подход подобен на този, който се използва за електрическата енергия от възобновяеми източници, базиран на метода на стандартни технологии и определяне на цени за по-дългосрочен период от време. В противен случай несигурността в инвеститорите остава, поради което комбинираното производство на електрическа енергия не се развива със задоволителни темпове, а приходите от електрическа енергия са много важни за топлофикациите, за да могат да поддържат приемливи цени на топлинната енергия.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Диловска, вие сте увлекателен оратор и видях, че спечелихте вниманието на залата, но имате четири, пет конкретни предложения в презентацията, върху тях да се фокусираме. Примерно предлагате, ако някой не си е платил сметката за парно, да не може да получава общински услуги. Не съм съгласен, но според мен е редно да се обсъди. Конкретните предложения.
ИВАНКА ДИЛОВСКА: Те звучат по-убедително в контекста на ситуацията. Минавам на тях вече. Как бихме могли да накараме, да мобилизираме хората да си платят старите сметки. Препоръчваме метода и на моркова и на тоягата.
Първо, финансирането от европейски проекти да бъде само за етажни собствености, които нямат нередовни и просрочени задължения към топлофикационните дружества.
Второ, да се помисли дали определени общински услуги не биха могли да бъдат предоставени само на редовни абонати.
Трето, Комисията по енергийно регулиране да обърне внимание на събираемостта, като я включи в бизнес плановете на дружествата.
Четвърто, да се помисли дали в закона да не бъдат въведени текстове при които топлофикационните дружества, така както потребителите имат право да избират, дали да бъдат абонати на топлофикация или не. Топлофикационните дружества също да имат възможността да прекъсват топлоснабдяването на етажни собствености, в които повече от половината или 75 процента от абонатите имат неплатени, просрочени задължения. Разбира се, по процедура, която да не е автоматична, да е свързана с предупреждение и определен период от време. Тъй като целта не е да бъдат изключени от услуга абонатите, а да бъдат събрани парите.
Последно, по отношение на недоверието на клиентите към топлофикациите, към съседите и към начините на разпределяне на топлинната енергия. Разбира се, най-добре би било, ако всеки може да измерва топлинната енергия на своя вход. Знаете, че това е невъзможно, поради големите инвестиции, които са необходими за бъде сменена концепцията на тръбите. Поради това предлагаме малко по-меки мерки и по не скъпи мерки.
Първо, подмяна на всички уреди с дистанционни. Тъй като винаги ще става дума за пари, предлагаме за това да бъдат отпуснати европейски средства. И тъй като знам, че това е много общо казано, предлагаме тези средства да бъдат приходите от търговия с емисии, които тръгват от 1 януари 2013 г. Ако това е невъзможно или недостатъчно, предлагаме друг подход и друг вариант, а той е разходите за покупка на дистанционните разпределители да станат елемент от цената на топлинната енергия, така че да не бъдат плащани отделно и да няма усложняване на взаимоотношенията с потребителите. Във всички случаи считаме, че уредите за дистанционно разпределяне са изключително важни за възвръщане доверието на хората към услугата. Те ще позволят и по-честото измерване - дали ще бъде ежемесечно или тримесечно, това ще бъде решено допълнително. Във всички случаи е необходимо да е по-често от един път в годината.
Във всички случаи, тъй като пазарът е спадащ и много чувствителен, ние предлагаме и в закона и на подзаконово нормативно ниво, да се запазят гъвкави механизми и хората да имат възможност да избират между различните варианти, така че да не бъдат допълнително отблъснати от топлофикационните услуги, ако се приеме нещо императивно и твърдо. Поради това предлагаме да се даде възможност също да бъде решено дали отчитането и разпределението да се извършва чрез уреди или там където има добри практики в някои топлофикации в това отношение. А там където това е влезнало като добра практика, да се запази и опцията за заплащане на база на разпределение чрез обеми или квадратури на съответните апартаменти, или по друг начин по който хората се разберат да плащат. Например, аз водих разговори с топлофицирани жилища. Те са от по-новите. Те казват: “Ние плащаме сметките на бедните пенсионери. Така сме решили.”
Разширяването на кръга на лицата получаващи енергийни помощи е последното, което считаме за много важно, предвид тази тревожна демографска картина, която ви показахме в началото.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: И аз ви благодаря.
Видяхте основните мерки, които предлагат. Нека да чуем и другите гости, но най-много до пет минути, пепоръчително три минути. Конкретни предложения за решения, които ние да предприемем като действие през следващите няколко месеца. Тоест, няма нужда да се запознаваме с баланса и състоянието на конкретната фирма, дали тя е печеливша или губеща в момента. Знаем тези неща. Занимавали сме се. Сега конкретните законодателни действия, които Икономическата комисия може да предприеме следващите няколко месеца. Това ви предлагам като подход.
Господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря господин председател.
Имам едно предложение. Нека в изслушването да тръгнем от страна на потребителите, защото в становищата, които ние сме получили, те имат конкретни техни притеснения, конкретни техни бележки и предложения за евентуалното тяхно решение. Нека да започнем от страна на потребителските организации, да видим какво точно ги притеснява, къде точно е недоверието и от там техните конкретни предложения. Минавайки през Омбудсмана и съответно Министерство на икономиката, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и останалите заинтересовани страни в процеса - централна топлофикация, като фирми за дялово разпределение и топлофикациите и да видим дали се приемат или не се приемат.
Както и с останалите колеги, ако си зададем въпроси и стигнем до конкретни предложения да минаваме и към законодателни предложения. Аз го виждам по този начин. Да не слушаме само презентации и само теория. Нека да видим конкретни проблеми, конкретни предложения. Да видим дали те са удачни. Колко биха стрували и дали биха се приели от всички потребители.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, аз нямам проблем с този подход. Не виждам някой да прави обратна процедура. Нека да започнем с потребителските организации.
Господин Кърлев, заповядайте. Конкретни предложения, които може да въведем сега и веднага.
ПАВЕЛ КЪРЛЕВ: Ние сме си депозирали предложенията, които са съвсем конкретни и са евтини. Защото ние ги повтаряме от години наред, но никой не ни чува.
Това което каза господин Димитров за стикерите. Кражбите на топлинна енергия стават по най-бруталния начин или се свалят отоплителни тела и после се монтират преди да дойдат да отчетат или се свалят топло-разпределителите и после се лепят отново. По това нещо още 2006 г. направихме едно предложение, там където има връзки. Същото става и за водомерите, които чухме, че някои си продухвали водомерите за топла вода и завишавали сметките на съседите си. Там да се залепят саморазрушаващи холограми. Някой ако се опита да я отлепи или да разкачи връзката, всъщност след това да не може да скрие това свое действие. И тези топлинни счетоводители в момента в който засичат топлоразпределителите да проверяват и тези връзки. В момента в който се установи, че има разкъсване на холограмата му се начислява максимална енергия. Простичко, евтино и бързо осъществимо.
За това нещо 2006 г., ние сме сложили едно условие. Тези холограми да не струват повече от 30 ст. Защото 2006 г. се разискваше този въпрос, когато една от фирмите предлагаше холограма по 6 лв. За всяка връзка по една холограма. И тогава всички много ръкопляскаха. В момента в който Федерацията каза: “Не, със стотинки може да го осигурим.”, спря да се говори по този въпрос. Това е във връзка с преустановяване на кражбите. Карам по схемата, която ни бяха дали колегите от Народното събрание.
Мерки за повишаване на събираемостта. Какво спира хората да плащат сметки. Първо, защото знаят, че в тези сметки са включени такива погасени по давност. И той никога няма да тръгне да плаща нещо, което знае, че не е платимо. Докато не се намери решението, административно тази тригодишна погасителна давност да бъде въведена, ще си ходим по съдилища. Ще казват съдиите, че са страшно натоварени. И пак ще отсъждат тригодишна погасителна давност след като разглеждат конкретните случаи. Има такава възможност. Някои топлофикации отчитат тази тригодишна погасителна давност. Други тихо кротко го уреждат за дадени клиенти, за други не позволяват. Но в момента в който той от 9000 от 2001 година е натрупал дълг и му остават 1802 за последните три години, аз ви обещавам, че 90 процента от потребителите ще търсят начини да започват да изплащат, защото и на тях това им тежи.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Кърлев, да се уточним. Стикерите се слагат на връзките, а не се слагат на крановете. Ако нещо потече в системата, кранът може да бъде завъртян?
ПАВЕЛ КЪРЛЕВ: Какво правим със стикерите. Елиминираме възможността някой да откачи отоплителното тяло, да откачи топлоразпределителя, да откачи водомера.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Отиваме на водомера. Стикера са слага на връзките на водомера, а не на крана. Кранът може да си бъде завъртян и спрян, ако има теч да речем.
ПАВЕЛ КЪРЛЕВ: Може, разбира се, на връзките. Това е са мерки за повишаване на събираемостта.
Доверието. Има плащане, когато вярваме, че това са истинските сметки. Когато не вярваме в това нещо, трудно може да го накарате някой човек със съзнанието, че го лъжат да плаща. Едно писмо миналият път на срещата го цитирах. Прогнозните дялове се смятат в разрез с изискванията на Наредбата. В повечето случаи завишени стойности. Докато не се приведе това нещо, съгласно това писмо на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, смятайте, че никой няма да вярва, че тази сметка му е платима, която получава през тези прогнозни месеци, когато ни се начисляват.
Отказа от услугата за ползване на Топлофикация. В Закона е 66 процента. Отказваме се. Това нещо нека да остане. Нека хората да могат и вече има много блокове, които са се отказали от топлинната услуга. А не както се чуха, че задължаваме хората непременно да ползват тази услуга. Няма да стане. Много хора са си изхвърлили радиаторите и сега да ги караме да се присъединяват към топлинната услуга, няма да се получи.
Съвсем конкретно, по наредбата е записано как се отчитат. Хубаво е това. Ние пледираме, че може би това ежемесечно отчитане ще донесе, но то не е предвидено в Наредбата. Там няма да го видите. Значи трябва да променим и нормативната уредба, за да може да го въведем.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Вие подкрепяте ли това?
ПАВЕЛ КЪРЛЕВ: Ако променяме уредбата може да се намери начин. Но на тази действаща нормативна уредба не може да се въведе.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ние може да запишем в закона господин Кърлев, че има ежемесечно отчитане. Питаме ви, подкрепяте ли го като инициатива?
ПАВЕЛ КЪЛЕВ: Когато ще се оскъпи услугата, мисля че ние тук сме изложили и плюсове и минусите. Да не влизаме в подробности. И за да завърша, само две думи по презентацията, която видяхме. Каза се, че мерките са морков и тояга за потребителите. Аз видях само тоягата. Един морков не видях от тези мерки.
Финансовите резултати 2012 г. се подобрили. Защо? Защото вдигнахме цената на когенерираната електроенергия и сега целият народ плаща по-високи цени, за да дотира топлофикационното производство. Нечестно, неправилно отвсякъде.
Може ли някой да ми каже колко километра са мрежите в София, по които се доставя топлинната услуга. Това са безумни километри. Безумни количества топлинна енергия, с която топлим земята и отгоре на всичко я рехабилитираме сега. Два месеца държим софиянци без услуга, въпреки че по лиценз непрекъснатост на услугата сме подписали. Имаме и по този начин сме придобили лиценз, а рехабилитираме отново с фонд “Козлодуй”, който е на целия български народ и е за съвсем друга цел. Тези неща исках да кажа.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря.
Кажете господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Всеки който взима отношение или представлява някаква асоциация, организация, да бъде по-конкретен в предложенията и особено подкрепя или не конкретната тема. Ако се върнем на господин Кърлев, той предлага, да, стикери до 30 ст. Вашата Асоциация подкрепя ли?
ПАВЕЛ КЪРЛЕВ: Да.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: И трите години давност. Отказът две трети да си остане. Не разбрах за ежемесечното отчитане и дистанционното. Бъдете по-конкретен. Приемате или не? Естествено, че има плюсове и минуси, но ние трябва да разгледаме всички варианти
ПАВЕЛ КЪРЛЕВ: Остава решението на потребителите в етажната собственост. И тук ме подсещате нещо, което пропуснах да кажа. В Наредбата е записано, че ние може да избираме от три начина на заплащане. Веднъж по прогнозни, веднъж по реално потребление, трети път по разсрочени ежемесечни равни вноски. Това начисление по обемите, което ние казваме, че е много ретроградно, но хората вече се убедиха, като си сравниха онези сметки, когато плащаха на обем. Но тогава хитреца не може да ги краде, защото си плаща на обема на жилището. Няма да го има крадеца.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Къде е енергийната ефективност?
ПАВЕЛ КЪРЛЕВ: Каква енергийна ефективност? Увеличаваме загуби, до 50 процента по наредбата може да се начисляват загуби сградна инсталация. За каква енергийна ефективност говорим? В момента в който има желание от потребителите, че по този начин ги устройва начисляването, че ще се преборят с тези хитреци, които те си ги познават. Те разбират кой подменя радиаторите и тях това ги устройва. Защо да им отказваме? Конкретизирам, решение на етажната собственост - дали ще бъде дистанционно, дали двуразово в годината.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Кърлев, благодарим за конкретните предложения.
Активни потребители искаха думата.
БОГОМИЛ НИКОЛОВ: Добър ден!
Според мен когато говорим за кражбите, първо трябва да започнем от това, кой кого краде. Никой не краде от Топлофикация. Никой не краде от топлинния счетоводител. Този който краде, краде от съседа. Следователно ощетеният трябва да има най-много възможности да се защитава. Според нас етажната собственост трябва да бъде въоръжена с методи или инструменти да следи доколко стават кражби. Защото хората крадат един от друг. Както в Америка, човек има право да държи пушка в къщи, ако влезе крадец при неизбежна самоотбрана да се защити. И там има полиция и може да се обади на телефона, но преди това има пушка. А в Българи човекът, който беше гръмнал крадеца в крака, сега в момента е ответник по дело, защото крадецът го съди за телесни повреди. Така и в България. След като се краде от комшията, ние не може да очакваме топлинният счетоводител да защитава интереса на този, който е ощетен. Това трябва да бъде етажната собственост.
Или с други думи, каквито и законодателни и регулативни мерки да се предприемат, те трябва да бъдат насочени единствено към това, как да може да се набавят доказателства. Защото ние сме описали само хипотезата за термовизионните камери. Според нас това няма да може да свърши работа като доказателство. Не виждам как това ще стигне до съда и в крайна сметка ще бъде осъден. Защото забележете, всяка една кражба трябва да бъде доказана и в размер, което на практика според нас е изключително трудно. Не можеш да отидеш при съдията и да кажеш: “Откраднати са кокошки.” Колко кокошки?
Мисля, че криминилазирането и в момента е частично решено в Наказателния кодекс, защото топлоенергията е вид движима вещ. Трябва да има фокус върху доказателствата.
По отношение на събираемостта, ние смятаме, че и в момента има достатъчно механизми, но политиката на топлофикационните дружества по събираемостта е грешна. Те пилеят огромен ресурс да изискват погасени по давност задължения, които в крайна сметка някой потребител може да не успее да възрази и може да не е разбрал как, да е пропуснал срока, да не е бил в къщи, да не е видял бележката и те да бъдат присъдени на топлофикационното дружество. И по-големият процент няма да бъдат събрани.
Затова аз тук напълно се присъединяваме към господин Кърлев, че дружествата трябва да се откажат от тези стари вземания. Един вид амнистия. Но да се фокусират върху всички актуални вземания. С малко по-енергични действия да покажат на хората, че трябва да търсят варианти, включително и чрез споразумения за разсрочване. Но тези споразумения да визират само последните три години. Защото и сега се предлагат на хората споразумения, но за целия период. И човек който подпише споразумения за разсрочване един вид, все едно признава и стария дълг. Каквото било, било, но да гледаме от сега нататък да се подобри събираемостта. Това според нас е най-реалистичният вариант.
За стикерите също подкрепяме и смятаме, че това е практически осъществимо. Макар и това да не е единствената форма на кражба, смяната на радиаторите. Така че не знам дали някой има статистически данни, какъв процент от хората си сменят радиаторите, но подкрепяме. Не е скъпо това решение и практически е лесно осъществимо.
По отношение правните основания за отказ от услугата топлоснабдяване, ние също смятаме, че не трябва да се предприемат никакви действия към момента. Възможността с решения на две трети от собствениците да се отказва сградата от услугата е резонна. Но трябва да се мисли как да бъдат стимулирани хората да не се отказват, така че тази тема за отказ въобще да не съществува, никой да не си помисля. Никой не бяга от хубавото. Явно че от време на време трябва да си пускаме филма Топло, за да видим какво е било и как стана така, че само преди едно поколение се биеха за тази услуга, а сега става точно обратното. Значи нещо куца в услугата. Не е въпроса дали ще разрешим на сградата да се откаже или не.
По отношение на ежемесечното отчитане, аз не чух някой да спомене думата цена. Ако искате хората да плащат по 6 лв. на радиатор всеки месец, това няма абсолютно никакъв шанс да мине. Ще доведе до огромно недоволство. Защото ако аз имам пет радиатора в къщи трябва 30 лв. да плащам всеки месец само за отчитане. Това е невъзможно. Хората не виждам как ще го приемат. Нищо не пречи и в момента, сградата която си вземе решение на събрание, да си подаде молба да се отчита всеки месец. В момента няма пречка. Включително говорихме с някои от топлинните счетоводители. Те също харесват варианта за самоотчитане. Ако топлинният счетоводител разработи един формуляр и етажната собственост си въведе някаква собствена вътрешна организация, дали ще е домоуправител или някой друг мине и отчете данните на уредите всеки месец, защо това да не бъде включено като вариант. Хем ще имат ежемесечно отчитане, хем няма да плащат по 6 лв. на радиатор, а някаква цена само за калкулацията, която топлинният счетоводител ще определи и тя няма да е толкова голяма.
Според мен, тук трябва водещото да бъде възможността за избор. Етажната собственост и ползвателите да могат да избират из между два, три или четири варианта. Нека те да си решат. Тяхна си е отговорността и да не се сърдят в последствие. Ако искат самоотчитане, ако искат веднъж в годината, ако искат всеки месец, както решат те така.
За преносимостта на топлинното счетоводство. Това нещо преди около година сме го формулирали. Не сме го измислили ние. Видяхме го в други държави, където именно при подмяната на уредите от стария тип към дистанционни уреди, те заложиха нормативно изискване за това, тези уреди да са съвместими, за да може една сграда да си смени топлинния счетоводител, без да сменя уредите. Това на практика означава конкуренция. Конкуренцията означава, че тези фирми ще имат друго отношение към нас. Ние няма да сме заробени за десет години и те ще полагат много по-големи усилия да ни разясняват, да ни обясняват. Не всички сме с висше образование и т.н. Има възрастни хора. Много е важно да има търговското отношение, а не крепостничество. Ние много вярваме, че това е верният подход.
Последно, дистанционното отчитане на радиаторите, разбира се на първо място, ние смятаме, че трябва да бъде опция доброволна. Но ако все пак се мине към задължителна подмяна, нека това да стане по начин, който поне директно да не натоварва бюджетите на потребителите. Мисля, че идеята която видяхме в презентацията, това да влезе като елемент от цената е по-разумна. Тъй като фактически стойността на тези уреди ще бъде признавана от ДКЕВР като разход и по този начин те ще бъдат разсеяни във времето и де факто няма да се налага хората наведнъж да отделят по 200 – 300 лв. на апартамент за нови уреди.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Движение “ДНЕС”, заповядайте за вашите конкретни предложения.
АНЖЕЛИКА ЦОКОВА: Господин председател, благодаря Ви първо, че ни давате възможност да вземем участие в това обсъждане. Тъй като ние от три години се занимаваме с проблемите на потребителите по отношение взаимоотношенията им с монополистите. Имаме както съм споменавала и преди това, приемни в които постъпват огромно количество жалби от потребители, които имат проблеми с монополистите. На база на тези жалби и на анализа, който направиха наши експерти, аз ще се опитам съвсем накратко и стегнато да кажа. Дори ще си прочета записките, за да не губя повече време, да кажа какви са нещата на които трябва да се обърне внимание и нашите конкретни предложения за това. Тъй като ние сме депозирали предложенията си по проекта за закона за изменение и допълнение, ще обърна внимание само на следните неща.
Лансираните в публичното пространство от страна на топлофикациите мерки от типа на криминализации и наказателно преследване на неизрядните платци няма да дадат необходимия резултат, според нас. Тъй като при съществуващите вертикални и отоплителни инсталациите в сградите и системата за дялово разпределение възможностите на кражба за топлоенергия са доста разнообразни, а установяването им е твърде трудно от техническа и организационна гледна точка.
Законът следва да се съобрази с причините за нежеланието на много голяма част от потребителите на топлоснабдителни услуги да заплащат своевременно и изцяло начислените месечни сметки. Основните проблеми в тази насока до момента са според нас следните:
Потребителите нямат доверие в съществуващите системи за отчитане на дялово разпределение на доставената топлинна енергия. Над 90 процента от потребителите смятат, че начислените им задължения не отговарят на реалното потребление. Съществуващата система за отчитане дава възможност, както на топлопреносните предприятия да прехвърлят част от загубите на топлинна енергия при преноса върху потребителите, така и на прехвърляне на разходите от един потребител на друг. Невъзможността на потребителя да управлява разходите си за топлоенергия, дори в определен период от време потребителят да не иска или да не може да си позволи ползването на тази услуга, дори и да бъдат поставени тези регулиращи вентили на отоплителните тела на нула, отново се оказват някакви задължения. Това е на базата на сигналите, всичко което ви споделям.
Невъзможността на топлопреносните и на отделни предприятия да прекъсват топлоподаването към имот, към отделен потребител в сградата с вертикална инсталация, фактически води до толериране на недобросъвестните потребители да ползват енергия без да плащат. А топлофикациите начисляват нелоялно загубите си върху коректните потребители.
Трето, система за „централизъм” в топлоснабдяването противоречи на основни принципи на пазарната икономика и основните права и свободи на гражданите. Никой при никакви обстоятелства не следва да бъде задължаван, да бъде в договорни отношения и да заплаща търговска услуга, която не иска или не може да си позволи да потребява, защото такива случаи има много. И аз съм един от хората, които се налага почти ежедневно да обяснявам как с 140 лв. пенсия се плаща 120 лв. на топлофикация при отказано парно.
Четвърто, оправдаването на топлопреносните предприятия с техническа невъзможност за индивидуално топлоподаване и прекъсване на топлоподаването са несъстоятелни. Първо, защото загубите в съществуващите отоплителни инсталации са значително по-големи от разходите за реконструкцията им, с оглед индивидуалното топлоподаване. И второ, вече по-голяма част от старите сградни инсталации с вертикални инсталации изживяват последните си години на живот и са в недопустимо техническо състояние.
Пето, напълно несъстоятелни смятаме и твърденията от типа, че топлинната енергия се разпространява между имотите и тези потребители, които не искат да бъдат топлоснабдени щели да топлят другите. За всички е ясно, че отказ от централно отопление означава избор на отопление по друг начин. Често качеството на централното отопление е доста по-ниско от това на останалите топлоизточници. В тези случаи не се знае точно кой кого топли и на същото основание и потребителите с климатици и печки трябва да им плащаме и на тях, което очевидно е несъстоятелно.
Решението на горните проблеми, според нас е поетапна реконструкция на отоплителните инсталации в хоризонтални, с поставени индивидуални топломери и спирателни кранове за всеки имот на публично достъпно място. Имам предвид стълбищни площадки. При това положение лесно могат да бъдат установявани всякакви нерегламентирани отклонения от сградната инсталация и безотчетното ползване на топлоенергия. Освен това, така ще се създаде възможност на потребителите, да се изключват доброволно от системата, респективно да не им се начисляват суми за енергия, която не са потребявали.
Във връзка с нещата, които изложих до тук предлагаме да се вземат предвид следните наши искания за промени в закона, които ще допринесат за подобряването на условията за предоставяне на услуга топлоснабдяване и за връщането на доверието на потребителите към нея.
Първо, да има възможност за прекратяване на договорните отношения с „Топлофикация”, без последващи плащания и такси от потребителите.
Второ, категоризиране на жилищата по отношение на етажи. Като първите и последните да плащат по-ниски сметки, съобразно процента на топлоотделянето.
Трето, определяне на временна фиксирана усреднена стойност на специфичния разход за подгряване на един кубически метър топла вода.
Четвърто, въвеждане на изрична забрана и санкции за монтаж на спирателни кранове преди и след отоплителните тела в имотите, с цел предотвратяване възможността за своеволен монтаж и демонтаж на отоплителни тела през отоплителния сезон.
Пето, създаване на специализиран фонд и програма за реконструкция на сградните и отоплителни инсталации.
Шесто, създаване на условия за постепенна замяна на системата на централното топлоснабдяване със система за локално топлоснабдяване и диверсификация на топлоизточници, включително ускорено газифициране на жилищни райони.
Седмо, законът следва да задължи и да предвиди основания за принудително спиране на сградни отоплителни инсталации, чието техническо състояние и енергийна ефективност са незадоволителни.
Осмо, да бъде премахната съществуващата система на дялово разпределение, която оскъпява излишно услугата и създава множество неясноти за потребителите, както и да бъде заменено с ежемесечно, индивидуално отчитане на реално потребените количества топлоенергия (подобно на всички останали обществено предлагани услуги от рода на топлоснабдяване, газоснабдяване, мобилни комуникации и т.н.).
В заключение ползването на централно отопление и топла вода не би трябвало да бъде лукс през ХХІ век. И хората биха се възползвали от него, ако цената наистина отговаряше на качеството и беше съобразена с техните реални доходи. Гражданите не трябва да бъдат поставени пред дилемата, дали да си платят отоплението или да си купят храна или други неща. Законът не трябва да насърчава и междусъдеските разпри. Той трябва да третира равностойно потребителите и доставчиците на услуги, да насърчава изграждането на доверие между двете страни, така че да не се стига до масово неплащане на сметки, запориране на имущество и други негативни последици.
Освен това, законът според нас от Движение “ДНЕС” трябва да гарантира и обоснованост на цената, обективност при изчисление на дължимите суми и качество на предоставените услуги.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви госпожо Цокова.
Тук пред вас има депутати от почти всички парламентарни групи. Ние можем да изменим закона, като например запишем да има ежемесечно отчитане. Това ще доведе до някакво оскъпяване. Една от целите на днешната дискусия, първо да видим какво оскъпяваме. Дали вие подкрепяте такава мярка. Искате ли го от нас или не го искате? Чух от Движение “ДНЕС”, че го искат. Другите нямаха категорично становище. Искате ли задължително ежемесечно отчитане. Мярката със стикерите изглежда логична. Не виждам народен представител, който да е против. Може да го приложим.
Давайте си сметка в конкретните действия, които ние може да предприемем. Чия собственост да бъдат топломерите? Това е следващият дискусионен въпрос. На топлинните счетоводители ли да бъдат, на топлофикационните дружества ли? Да има свобода по този въпрос ли? Така че да може един вход и един потребител или сдружения от потребители да сменят фирмата, да има конкуренция. Тоест, по тези конкретни въпроси по които ние трябва да вземем решения ни помогнете да имаме вашата категорична позиция. А не от рода, можело да е ежемесечно отчитането, а можело да не бъде, в зависимост от цената. Нека да разберем дали има смисъл да вървим в такава законодателна посока или предпочитате да запазим положението такова, каквото е в момента. Да решават потребителите.
От организациите на потребителите има ли други, които да желаят думата? Мисля че няма техни представители. Давам думата на нашите гости. Моля за кратки предложения как да променим и да решим тези въпроси. Заповядайте.
СТЕФАН МАЗНЕВ: Благодаря Ви господин председател.
Уважаеми господин Димитров, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости, ние с госпожа Бояджиева представляваме Омбудсмана на Република България. Благодарим за поканата. Съвсем сбито ще представим нашето становище точно по конкретиката, за която вие говорихте в момента.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ние вашето становище сме го прочели.
СТЕФАН МАЗНЕВ: Аз по становището няма да говоря, тъй като ние получаваме около 1000 жалби годишно и точно въз основа на тази практика, която имаме от Омбудсмана е това, което ще кажа. То с няколко изречения, разбира се, и след това няколко предложения за изменения на закона.
Какво иска потребителят? Потребителят иска като заплаща нещо да получава някаква услуга. След това, ако това нещо се извърши, то това води до възстановяване доверието между доставчика и клиента. Съвсем конкретно от тези проблеми могат да се извлекат два акцента - единият е правото на избор и другият е правото на информация.
По отношение на правото на избор, както и вие загатнахте в изказването си, едно от важните неща е собствеността на уредите за дялово разпределение. Трябва да има някакво унифициране, за да гарантираме правото на избор на потребителя или трябва да има някакво унифициране на уредите за дялово разпределение, така че те лесно да могат да сменят топлинния счетоводител, ако не са съгласни с качеството на неговата работа. Или топлинният счетоводител вече да признава показанията и на други уреди, които са внесени от друга фирма. Разбира се да са одобрени съгласно чл. 52 от наредбата за топлоснабдяване.
Тук искам да ви кажа, че не е необходима законодателна промяна, тъй като в закона го има. Това е чл. 140, ал. 5, т. 2. Тук се казва, че въз основа на договора между топлинния счетоводител и общото събрание на собствениците в сградата, етажна собственост, може да се урежда този въпрос, забележете в договора. Това е възможност по закона. Парадоксът е обаче, че в предишната алинея на чл. 140, ал. 4 казва, че тези уреди трябва да са собственост на потребителите. Предлагам го веднага чл. 140, ал. 4 да отпадне. Да си остане, в договора да се уреждат тези взаимоотношения. Ето ви конкретно предложение.
По отношение на отказ от услугата. Наистина искам накратко да се изкажа, за да не изпадам в подробности, за да бъдем конкретни и точни и някак си по-оперативни.
По отношение на отказа от услуга. Общ отказ по закона се допуска. Много добре е регламентиран в чл. 153. По отношение на индивидуалния отказ. Обмудсманът още 2010 г. отправи питане до Конституционния съд. Конституционният съд се произнесе, че индивидуалният отказ, грубо казано, не е правно разбира се, е невъзможен, тъй като сградната инсталация е обща и всеки потребител би следвало да заплаща общите разходи. Но вече пак остава в правомощията на Народното събрание, на народните представители, ако желаят това да го променят, независимо че има решение на Конституционния съд, но това решение е въз основа на сега действащата разпоредба, а не въз основа на това което ще решите вие.
Друг много важен въпрос е, както казах, едното е правото на избор, другото е информацията. По отношение на информацията и прозрачността на сметките, тук Омбудсманът води много обширна кореспонденция с Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и с топлофикационните дружества. Основно най-голямо количество сгради се изчислява въз основа на методиката, която е към Наредбата за топлоснабдяването - т. 6, няма да се спирам в конкретиката, но само ще кажа едно. За да се отчетат топлофизичните особености на сградата, освен общата проектна мощност е много важно да има актуални проекти на вътрешно-отоплителни инсталации. И това е в отговорите на Министерство на икономиката и на топлофикационните дружества.
Ние отправихме запитване основно към трите топлофикационни дружества, освен към Министерство на икономиката, към София, Пловдив и Варна. И тук искам да поздравя господин Золфелнер, че единствено в Пловдив имат много голяма яснота по отношение на тези проекти. Отговорът е пред мен - 1500 имат, 11 нямат. Общо еди колко си проекта и работят въз основа на тях. Тоест, много важен проблем е и трябва да му се обърне внимание. Ако не се актуализират проектите за вътрешно-отоплителна инсталации няма как да се изчисляват точно сметките. А това означава, че дали вие ще санирате сградата, дали ще я обновите или тя няма да има въобще прозорци и врати, ако не се отчете този проект, не се отчете в проекта, казвам го за трети път, въобще това няма да влияе, което е едно, да не казвам безобразие, но е голям пропуск. Ето където може да помисли Народното събрание да се поработи в тази насока.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Само да се уточним.
Кой да ги направи тези проекти и кой да ги плати?
СТЕАФАН МАЗНЕВ: Аз казах къде е проблема. Това е работа на този, който трябва да си свърши работата за тези проекти. Ако ги няма, тогава трябва да се промени наредбата - или едното или другото, нямам как да стане. Записано е така. Аз отговор там не искам да дам. Кой ги прави няма да казвам.
По отношение на асоциациите. Тези асоциации, които са по чл. 151, където госпожа Диловска преди малко каза, че трябва топлофикациите да контактуват, да кореспондират с едно лице. Това е наистина хубаво за тях, но аз в момента не знам в София дали има поне една асоциация. Това са общо пожелателни, неработещи текстове в закона. Тъй като вече стана въпрос, дори не мислехме да вземе отношение по този въпрос, но госпожа Диловска го постави. В Закона за управление на етажната собственост има така наречените „сдружения”. Те се учредяват много лесно, а не както асоциациите по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, така че спокойно може да има една лека поправка в Закона за управление на етажната собственост. И от там, вместо асоциации в Закона за енергетиката, да има сдружения, но да се запазят правата на така наречените асоциации. И другото, че текстовете от ал. 3 до ал. 20 на чл. 151 са просто преписани от Закона за етажната собственост. Това трябва да отпадне.
Напълно подкрепяме това, което каза господин Кърлев по отношение на тези стикери. Това е много разумно предложение. Също и другите предложения за които каза господин Кърлев и господин Николов. Тук няма какво да обсъждаме. Така че с тези конкретни предложения на които се спрях, унифициране на уредите за дялово разпределение да отпадне чл. 140, ал. 4, която противоречи до известна степен с т. 5, т. 4 и чл. 151 да бъде променен. Другото за проектите вече, аз знам, че не е в правомощията на Народното събрание.
Аз съм бил два мандата депутат, заместник-председател на енергийната комисия и знам какви са правомощията на народния представител. Ако не се вземат мерки в тази насока, ще си пожелаваме дълго време взаимното доверие между доставчик и клиент да се възстанови. Това няма как да стане при тези условия.
Благодаря Ви много.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Имате интересни предложения. Господин Петър Димитров има въпрос към вас.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Преди четири години Омбудсманът изигра важна роля, за да не се направят някои промени в закона. Затова искам да кажете и днес позицията си. Не плащат във входа горе долу всички и е нормално като не си плащаш за нещо, да те изключат. Омбудсманът каза: “Не. Това е нарушаване на права.” Вдигна се много шум.
За съжаление Газпром не просто, че не ни продава, ако не си плащаме, той иска да му плащаме авансово. Платил си авансово, доставя ти газ. не си платил, няма газ.
С Топлофикация парадокса е абсолютен. Не плащат всички във входа, но Омбудсманът каза: “Не може да ги спрете. Ще нарушите правата на хората.” И хората продължават да нарушават правата на Топлофикация. Искам да чуя сега позицията на Омбудсманът, тъй като тогава вие работихте в публичното пространство и успяхте да не допуснете тази промяна в закона.
Вторият въпрос, който искам да Ви задам. В целия Европейски съюз, в 26 държави гледат какво ти показва топломера на абонатната станция и живеещите във входа трябва да го платят. Как ще си го разпределят си е тяхна работа - дали ще наемат топлинен счетоводител или няма да наемат, дали по квадратура, дали по обем, дали с бой, но те си решават как да си разпределят тази сметка, но трябва да платят. Ако не платят по тази сметка, Топлофикация спира кранчето. Просто и ясно. Искам да чуя позицията на Омбудсмана по този въпрос. Тъй като ние заявихме, че това за България не върви. Ние тук кръв няма да леем по етажите и в резултат на цялата тази процедура кръв няма, но и топло няма, полутопло има и плащат тези, които изобщо са го изключили, което е огромен абсурд. Искам да ви чуя позицията.
Излезнахте много философски, ако промените закона може да има индивидуален отказ, а ако не го промените не може да има. Каква е позицията на Омбудсмана? Индивидуалният потребител може ли и трябва ли да има право да се откаже или не трябва да има това право. Да знаем каква е вашата позиция, за да може утре като направим някакви предложения, тук аз се надявам съгласувано, тъй като те не са политически, да не се окаже, че главният ни враг е Омбудсманът на Република България.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Надявам се, че не сте ни главният враг. Надявам се, че сте ни основният приятел.
Заповядайте.
СТЕФАН МАЗНЕВ: Господин Димитров, аз с най-голямо удоволствие ще отговоря на колегата ви Димитров, по отношение на това какво защитава Омбудсманът.
Омбудсманът действа съобразно правомощията си и ако трябва да бъда още по-конкретен, защитава почтените потребители. С това решение аз не съм запознат. Нямам го пред мен, а и не съм Омбудсман, за да отговарям от името на господин Пенчев, защото разбрах, че това решение за което вие ми говорите, е някъде по времето на Гиньо Ганев, доколкото разбирам, не е по времето на господин Пенчев.
В Закона за Омбусмана правомощията са дадени от Народното събрание в положителна светлина. Омбудсманът няма намерение да нарушава обществения мир или да защитава най-малкото нерегламентирани, няма да употребя думата кражби, ползване на топлоенергия. Така че тук не виждам някаква колизия.
По отношение на това какво става в Европейския съюз. Уверявам ви, че практиките са най-различни. Едно е в България, друго е в Румъния, друго е във Франция и т.н. Ако ние сравняваме може би трябва да се извлече най-добрия модел. Но пак ви казвам. Повтарям се, но трябва да ви кажа, в България асоциациите влезнаха в Закона за енергетиката още 2003 г. Ето 2012 г. сме, а няма учредена нито една асоциация. Поне аз не знам. Днес говорих със служители от Топлофикация София, уверяват ме, че няма асоциация, с която те да кореспондират директно и да имат само насреща си един абонат, а вътре всичко да става въз основа на разпределението. Тоест, да контактуват само с управителя на асоциацията, а всичко останало да е вече работа на самата асоциация. Няма как да стане. Виждате практиката как доказва. Как Омбудсманът да каже обратното. И да го каже пак ще е същата работа.
По отношение на индивидуалния отказ. Доколкото разбирам господин Димитров, значи 68 процента от жалбите са срещу тази така наречена „сградна инсталация”. Уверявам ви има сърцераздирателни жалби. Жена вдовица с раково заболяване, с малка пенсия 70 – 90 лева за сградна инсталация. Член 153 не отчита самото жилище дали е на VІІІ етаж, дали е странично. В средните апартаменти има някакъв ефект на облагодетелстване. Отоплява се по някакъв начин. Но на VІІІ етаж, където няма тръби или на първия етаж. За крайните, които са в ляво и в дясно там няма да говоря. Но наистина те не получават никаква енергия и е доста жестоко да накараш човек, който едва намира пари за хляба, да плаща 70 лв. сградна инсталация. За мен това е крайно несправедливо.
Омбудсманът точно въз основа на тези много тежки жалби отправи искане към Конституционния съд за признаване на разпоредбите на чл. 153, ал. 1 и ал. 6 за противоконституционни, тъй като нарушават правата на потребителите. Всеизвестно е това решение на Конституционния съд от 2010 г., където се казва, че сградната инсталация е общо етажна собственост и всеки трябва да заплаща разходите. Конституционният съд се произнесе, че този отказ е невъзможен на настоящия етап, с оглед разпоредбите на Закона за енергетиката чл. 153, ал. 1 и ал. 6. Смятам, че бях конкретен по въпроса.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ще дам думата и на господин Червенкондев. Докато ви слушахме с колегите, разговаряхме по следния въпрос: ако няма отказ, поне не може ли да се измисли вариант да бъде по-справедливо. Тоест, това плащане да бъде обвързано с конкретната полза, която дадения абонат и апартамент получава, неговото местоположение. И ако приемем такъв аргумент за справедливост идва тежкия въпрос, кой констатира и решава. Имате ли предложения?
СТЕФАН МАЗНЕВ: Ние имаме предложение, форума е доста голям. Ако трябва наистина да го напишем по-точно. Мислили сме по този въпрос. Но ще пропусна сигурно нещо, господин Димитров, защото този въпрос, който поставяте е изключително важен. Има такъв вариант. Аз гледах темата, гледах и програмата, която сте записали и долу горе се подготвихме. Можем да ви предложим едно такова становище и смятам, че ще има разумни решения, стига да има политическа воля да ги впишете в закона.
Благодаря Ви.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз ще го задам по-просто този въпрос, за да сме все пак на ясно. Имате съседи, преди малко беше казано, съседите гледат, че някой трепери на последния етаж и не му е топло. Те могат да свикат етажната собственост и да кажат: “Този ще го освободим”. Има социално слаб, който едва е жив. Те могат да решат – този ще го освободим. Но за да стане това нещо, разпределението трябва да се решава от етажната собственост, а не от закона. Въпросът е, дали в закона трябва да пише и Конституционния съд да казва, че всички плащат 30 процента, 40 процента или да дадем право и отговорност на съседите да казват: “Този ще плаща, а този ще го освободим.” Такова право сега няма и какво е вашето мнение?
СТЕФАН МАЗНЕВ: Веднага ви казвам.
Много хубав въпрос задавате господин Димитров. Проблемът е, защото имаме жалби точно въз основа на това, което казвате. Проблемът е, че няма механизъм с който общото събрание да вземе такова решение. Уверявам ви. Намерете ми го в Закона или в наредбата. Когато нещо не е регламентирано няма как да стане. Защото човекът отива в Топлофикация и му казват: “Такъв е закона.” Дори общото събрание да го вземе като решение, пак му начисляват. Всъщност решението на общото събрание не почива на нормативна база. А тогава щом не почива, какво да правим? Вие сте депутат от Коалиция за България. Имате социални виждания в тази насока, така че е много добре да го предложите в Закона като възможност. Ето например за реалната месечна консумация. Какви промени ще има в реалната месечна консумация, след като тя в чл. 155 е записана. Има три вида отчитане, които са по избор на общото събрание. И те са 10 равни месечни вноски, прогнозна консумация и реална месечна. Въпросът е, че когато е реална месечната консумация трябва да ви посещава всеки месец топлинният счетоводител и малко услугата поскъпва. Като искаш точни сметки ще си платиш малко повече. Какви законодателни промени, като това си го има в закона. Това което ви казвах и за чл. 155 и чл. 150. Част от точките, които са записани от това, което сте ни дали като предложение си има решение. Аз не виждам и наистина казвам, че то не би следвало да се променя. Те са много хубави и смятам, че работят по отношение на фирмите с дялово разпределение и топлофикационните дружества.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря господин председател.
Уважаеми колеги, наистина още в началото тръгнахме с презентации чисто научно, теоретично и т.н. В момента аз искам да сведа тази дискусия и разговори в някаква по-голяма конкретика. Нещо може ли конкретно да направим, което да бъде консенсусно. Ето виждате, както казахме има представители от различни политически сили и партии. В момента ние, ако имаме консенсус между потребители, топлофикации, министерство, ДКЕВР, да кажем този член трябва да се промени така, че всички да са доволни. Явно не е направено добре. Виждаме и конкретните въпроси, които бяхме изпратили от Икономическата комисия свързано с реалното потребление, с ежемесечното или съответно дистанционно отчитане, което да върне справедливостта или поне доверието ни в този процес.
Конкретно да попитам. Колко струват тези стикери, така че ако ги запишем в закона, че задължително трябва да бъдат облепени всички радиатори? Колко би поскъпнало? Да видим потребителите съгласни ли са.
Второ, колко все пак струва това ежемесечно отчитане или дистанционното? Има добри практики примерно в Пловдив, доколкото знам. В закона е записано, че тези уреди за дялово разпределение могат да бъдат наемани, могат да бъдат собственост на фирмата за дялово разпределение - съответно на топлофикацията или на потребителя. Ако запишем в закона, че трябва да бъдат ежемесечно, това реално от опита, от добрата практика в страната, колко би оскъпило евентуално продукта? И съответно ние да кажем: Да, ако се оскъпи с 1 лв. или с 50 ст. или няма да се оскъпи, това потребителите ще го приемат ли или няма? И ние го записваме в закона, че е задължително. Но ако го запишем искам на тази маса или на този дебат да сме стигнали до извода, че всички го подкрепят това. Нека конкретно да говорим.
В Пловдив как е, как е в Бургас, как е в Плевен или в София? Може ли ние това да го направим или ще говорим само теоретично и нищо няма да правим. Нека да коментираме, ако въведем задължително ежемесечно отчитане или дистанционно, колко би повлияло това на потребителя и потребителските организации биха ли го приели. Това ми е моя конкретен въпрос.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Беше поискана думата от господин Хиновски, от Български енергиен форум. След това ще попитаме поне четири-пет основни топлофикационни дружества да ни кажат, да въведем ли задължително ежемесечно отчитане, колко ще струва това за един потребител и дали да го правим съответно?
Господин Хиновски заповядайте. Вашите конкретни предложения като човек с много опит.
ИВАН ХИНОВСКИ: Ние сме свели нашите предложения от една група институционални законови промени в седем групи кратки предложения, които са конкретни. И аз ще започна с това, което се обсъжда напоследък - дали да има ежемесечно отчитане. Нашите анализи показват, че за да не се оскъпи отчитането на потребената енергия може да бъде запазен досегашният модел във вида в който е. Защото ежемесечното отчитане, основното му предимство е текущ контрол върху възможни деформации на вътрешното разпределение.
Ние предлагаме една много по-евтина форма, според нас, която би могла да компенсира разходите за ежемесечното отчитане по следната форма. Регламентиран допуск за технически инспекции от същия тип по който се правят инспекциите за дялово разпределение, но на не регламентиран период за време, за да знаят всички, че по поръчка, по искане на етажната собственост във всеки един момент може да бъде направена инспекция на тези уреди за дялово разпределение. Има ли ги или ги няма? Това е безплатно. Тоест, с много по-ниски разходи, отколкото ежемесечно отчитане.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Кой представлява тези инспектори?
ИВАН ХИНОВСКИ: Това са фирмите за дялово разпределение, в които са включени представители и на ръководството на етажната собственост. Това са групи, които правят инспекции на уреди за дялово разпределение.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Вие разбирате, че така топлинният счетоводител става началник, става големец.
ИВАН ХИНОВСКИ: Господин Димитров, това е една по- скоро респектираща мярка. Те ще знаят, че всеки месец може да се прави такава инспекция на уреди и няма да сменят уреди, няма да късат пломби. Това е основната идея. Това е мярка, която се прави в Унгария и в Унгария действа. На нерегламентиран период се правят инспекции на уредите, което не струва пари. Аз искам да се върна на останалите шест групи, които са по-важни за развитието на топлофикацията.
Колеги, ние сме свидетели на редица икономически парадокси в бранша. Аз искам да ви напомня, че топлофикацията е най-нереформирания отрасъл в българската енергетика. Той не е променян от миналия век по никаква форма. Ние смятаме, че в отрасъла трябва да бъдат дефинирани няколко нови институционални мерки, които да въведат повече либерализация и повече пазар. Какви са двете неща, които ние предлагаме. Ние предлагаме първо, макар че се приема болезнено от топлофикационните дружества, да се въведе пазар между производителите и доставчиците на топлинна енергия за топлофикационните дружества. Нека топлофикационното дружество, което е носител на лиценза и собственик на мрежата, да бъде така добро да допусне конкуренция при производството на енергия. Това първо.
Второ, България е единствената страна, в която не се прилага услугата, така наречените „енергийни услуги”. Това са фирми, които комплексно обслужват етажната собственост по всички аспекти на дялово разпределение, реконструкция на уредите по сметки и т.н. Това нещо има много добра практика в Полша. В Чехия има много положителни резултати. Това могат да бъдат същите фирми, които могат да бъдат обявени като доставчици на топлинна енергия от пазарна инстанция. Тоест, ние предлагаме един подобен модел на това, което се прави в електроенергетиката, подобна структура. Конкуренция при производството, пренос и разпределение от топлофикационните дружества и повече пазар при доставката на топлинна енергия. Това би разчупило схемата. В Полша например ефекта от един такъв модел е много добър. Аз смятам че това може да бъде реализирано и тук.
Третото важно нещо е, че ние предлагаме прогнозируемост и съответно отчитане в дългосрочните бизнес планове на топлофикациите, да се изисква представяне на план за инвестиции за намаляване на загубите в дългосрочен план и също така инвестиции във високо ефективно производство. Тези десетгодишни планове ще позволят на дружествата по-добре да си планират инвестициите за един десетгодишен период от време, с което те ще имат по-лесен достъп до ресурса. В момента се прави на парче. Става авария в един ТЕЦ, сменя се една турбина. Започва се висока аварийност в друг блок. Сменя се оборудването. Няма дългосрочност. Според мен това изискване в рамките на регулаторните прегледи от ДКЕВР би било много полезно.
Предпоследното по важност. Държавата трябва да внесе реципрочност в приоритета на изграждане на пътни магистрали с изграждане на топлинни магистрали. Колеги, една модерна топлинна магистрала би довела до голяма икономия на топлина. Ефектът от това дружество и за неговите потребители, ние твърдим и сме правили анализи е много по-висок като социален ефект, отколкото изграждането на пътна магистрала. Топлинните магистрали в България нямат никаква държавна подкрепа, няма никакви апликации към участие, към привличане на фондове от Европа за тяхното изграждане. А те са ключовият фактор за намаляване загубите на дружествата.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, тук са топлофикация София, Пловдив, Варна за по една минута всяка от тях да каже. Ако въведем ежемесечно отчитане с или без дистанционни топломери, колко би струвало това средно? Нека да започнем със София. Каква ще бъде цената? С колко ще увеличим цената за един среден апартамент?
СТОЯН ЦВЕТАНОВ: Боя се, че на този въпрос аз няма да мога да отговоря. Топлините счетоводители ще го направят, тъй като те разполагат с цените. Ние сме направили нашето предложение. Ще се хвана само за изказването на Омбудсмана и на доц. Димитров. Те са прави, че ние трябва да дадем възможност на хората вътре в етажната собственост, ако могат да намерят решението си да дойдат в Топлофикация и заедно да подпишем договор, с който да регламентираме нашите взаимоотношения. Затова предложение № 1 от всички наши предложения, които сме направили, е да се промени закона в частта на търговските взаимоотношения. Именно да позволим да се сключи договор за продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и самата сграда етажна собственост. И тогава ако имаме случай като този, за тази бедна жена, за която доц. Димитров каза, и етажната собственост реши, че може да поеме нейните разходи. Етажната собственост го решава. Сключва договор с топлофикационното дружество и разпределяме енергията по този начин. Така ще дадем възможност на хората вътре в етажната собственост да решават проблемите си. Ние подкрепяме един такъв поход, с който да се отворим към клиентите. Към останалите неща, за инкриминирането на кражбата на топлинна енергия, ние сме го казвали винаги, че трябва да се случи.
Дали холограмните знаци изглеждат добро като предложение? По отношение на това дали ще оскъпи, вероятно топлинните счетоводители ще вземат отношение. По другите предложения ние сме направили буква по буква, алинея по алинея какво конкретно предлагаме. Така че няма смисъл да утежнявам изказването си.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Нека да отидем тогава на топлинните счетоводители. Моля да отговорите много кратко и ясно на въпроса. Ако въведем със закон задължително ежемесечно отчитане с или без дистанционни уреди, с колко ще поскъпне услугата за един среден апартамент? И дали това е различно и доколко е различно за различните градове в България?
АСЯ АНГЕЛОВА: В момента има градове, в които има ежемесечно отчитане. Това е физическо посещение на апартаменти. Тоест, всеки месец звъни на вратата, отчита се разпределителя и водомера за топла вода. Ще ви дам една цена. Това нещо струва 6 лв. на уред, само че не на месец, а на година. Това държах да поясня. Тоест, имайки три уреда 6 по 3 е 18 лв.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ако е веднъж годишно, колко е на година и колко е, ако е всеки месец?
АСЯ АНГЕЛОВА: Веднъж годишно е четири, всеки месец е шест, годишна цена.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, народни представители, според данните които получаваме, топлинните счетоводители казват следното нещо. Ако посещението е веднъж годишно е 4 лв. на уред, а ако е всеки месец е 6 лв. на уред. Тоест, оскъпяването на годишна база е 2 лв. на уред. Това ни казаха току що. Нали правилно ви разбрах?
АСЯ АНГЕЛОВА: Това е цената с която работим през последните десет години, т.е. времето, в което сме въвели дяловото разпределение. Това държах много да поясня.
Благодаря за въпроса.
БОГОМИЛ НИКОЛОВ: Плюс един неработен ден. Да не забравяме, че някой трябва да стои в къщи и да чака. Имайте го това предвид.
АСЯ АНГЕЛОВА: Логически стигаме до другия аспект на месечното отчитане, т.е. до дистанционното отчитане. И тук ще ви дам цена. За един отоплителен сезон средно от шест месеца, обичайният сезон е, цена в момента към 3 до 4 лв. на месец на апартамент.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Вече не сме на уред, а сме на апартамент.
АСЯ АНГЕЛОВА: Вече сме на апартамент за дялово разпределение с дистанционни уреди. Точно това е цената на апартамент.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Тук цената на самите уреди включвате ли госпожо?
АСЯ АНГЕЛОВА: Това е само цената на услугата, когато говорим за закупуване на уреди. Отварям една скоба. В момента законодателят е разрешил не само купуването на уреди, а и даването на уреди под наем. Тоест, това от две години вече се прави. Господин Червенкондев спомена за Топлофикация Пловдив. Там уредите се дават под наем. Това е разрешено в момента и то работи. Тоест, не само гражданите да купуват уреди, а и да ги ползват под наем. Този вариант го има и той работи.
Ние имаме конкретни предложения, които сме депозирали при вас по четири въпроса. Първият за техническите и законодателни мерки срещу кражбите. Смятаме, че те вече са приети. Пломбирането на долните кранове в момента е разписано в Закона за енергетиката. Това го има. Темата от последните месеци за използването на термовизионните камери, това е добра идея. Важното е как ще се реализира. Това в момента не е разписано в закона и ако се разпише как ще се спазва?
Предлагаме една конкретна санкция за демонтаж на отоплителното тяло. Това в момента е забранено по закон, но няма санкция. Тоест, ние сме уведомени от живущите, че те са демонтирали радиатор. Идваме, установяваме с констативен протокол. И това е което се случва. Няма санкция.
Конкретни мерки по т. 2 за повишаване на събираемостта. Имаме едно конкретно предложение по чл. 155, а именно от закона да отпадне ал. 1, т. 2. Тоест, да отпадне заплащането на топлинната енергия на месечни вноски определени по прогнозна консумация. Ние предлагаме да остане следният текст, да остане заплащането на топлоенергията на десет равни месечни вноски, съответно с две изравнителни или по реална месечна консумация. Това са нашите две конкретни предложния по тази точка.
По точка 3 за техническата възможност и правното основание за отказ от услугата. Смятаме, че в момента настоящата законова регламентация е максимално ефективна и ние не виждаме необходимост тя да се промени. Ние сме съгласни със сегашното положение за отказ от услугата топлоснабдяване. Нека това да се остави от компетентността на етажната собственост, както е и разписано в момента.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, като слушах дамата, която представлява топлинните счетоводители и обобщим информацията какво ни каза тя: ако всеки месец имаме отчитане с конвенционалните уреди, това е 6 лв. на уред на година, а ако се прави веднъж годишно е 4 лв. на уред на година. Представете си един среден апартамент с пет уреда, това означава 30 лв. на година. Ако въведем задължително дистанционни топломери, това е между три и четири лева на месец на апартамент или на година. Това е между 36 и 48 лв. Тоест, дистанционното отчитане е възможно да вдигне цената.
АСЯ АНГЕЛОВА: Говоря за отоплителния сезон.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Това е за отоплителния сезон. Ако е шест месеца по три - четири лева това прави 20 - 30 лева. А какво правим с водомерите тогава? За тях има целогодишен сезон 12 месеца.
АСЯ АНГЕЛОВА: Тогава отиваме на 24 лв. общо на година.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Тоест, цената е горе долу една и съща, ако съм разбрал правилно. Така ли е? Кажете господин Овчаров, кое не е точно.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз не разбирам от топлинно счетоводство, но някак си не мога да схвана, как когато 12 пъти в годината се влиза в един апартамент и се отчита, това нещо ще ни струва 6 лв. на уред за цялата година. Когато веднъж се отчете това за цялата година, то ни струва само 4 лева на уред. Тоест, 12 пъти повече ходим да отчитаме, а цената е приблизително същата. Коя е разликата между едното отчитане и другото отчитане?
АСЯ АНГЕЛОВА: Шест пъти повече ходим да отчитаме. Тя е и за разпределение тази цена.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Отоплителният сезон е шест месеца от тази гледна точка.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Той е шест месеца, но като отчитаме топлата вода, тя се отчита всеки месец, така че се ходи 12 пъти в апартаментите. Така че 12 ходения струват 6 лева, а едно ходене струва 4 лв.
АСЯ АНГЕЛОВА: Цената на водомера е 10 лв., а на уреда за дялово разпределение е 6 лева. Ако имате два водомера два пъти по 10 лв. Казвам ви конкретно цени на Топлофикация Плевен, с които работим.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Тези данни госпожо, които ни дадохте, логичен е въпросът на колегите, те представителни за цялата страна ли са или са само за Плевен? Това е важен въпрос.
АСЯ АНГЕЛОВА: Близки са.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: В София и Пловдив са горе долу същите условия.
АСЯ АНГЕЛОВА: Ако желаете може да направим едно допълнително писмо, в което да ви изпратим тази информация до Комисията.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Искам да ви помоля за подробно писмо, в което да включите София, Пловдив, Варна и два по-малки града. Примерно Плевен и Разград да речем или Сливен.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Чисто принципно искам да ви попитам. Ако се подменят на дистанционни уреди, които дистанционно ще бъдат отчитани, чисто процентно ще поскъпне ли тази услуга и колко, дори да не говорим с абсолютна сума, като инвестиция или съответно като услуга за година или за сезон.
АСЯ АНГЕЛОВА: Ако говорим само за уредите, в момента те масово се предлагат на цени, на които преди десет години продавахме обикновените електронни уреди. Тоест, самите уреди като цени не са много и значително по-скъпи от обикновените електронни уреди.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Какво ще рече много или значително?
АСЯ АНГЕЛОВА: Преди 10 години струваха около 30 лв., а сега са близо 32 – 33 лева.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ако в момента един човек трябва да си купи нормалния конвенционален уред и дистанционен уред, каква е точно разликата в цената?
АСЯ АНГЕЛОВА: От 4 до 5 лева, примерно.
ИЧКО РАЧЕВ: Извинете господин Димитров, аз понеже съм най-възрастният топлинен счетоводител от 1992 г., още го нямаше топлинното счетоводство, искам да отговоря на някои конкретни въпроси, които вие зададохте.
Първо, има оскъпяване в инвестиционния период и той е в рамките от 7 до 12 процента в зависимост от фирмата производител.
Точка втора. Много е малка разликата, в рамките от три до пет процента, оскъпяване в полза на ръчното отчитане по стария метод, отколкото при новия метод. Като направим една равносметка се оказва, че тази работа се връща в рамките от три до четири години. Предоставянето на възможността гражданите да получават тези уреди под наем, на изплащане, под формата на лизинг или каквато и да е друго, решава въпроса. Това е правилното и европейското решение.
То не е решение господин Овчаров и господин Димитров, не е решение за събираемостта. Ние макар че не сме топлофикация, извинявайте господин Димитров, закъснях малко с предоставянето на тези материали. Сега ще ви ги предоставя като точни наши предложения. Имаме техническо решение да спрем само този потребител, който не си е платил сметките и то с радио вентил, монтиран върху обратната страна на радиатора.
Миналата година ви говорих господин Димитров на вас, каних ви, каних и един друг депутат, който сега се занимава с атомна енергия, за да го види това нещо. Вече сме готови в промишлен образец.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колко ще струва това нещо?
ИЧКО РАЧЕВ: Интересното, което искаме от вас законодателите, че искаме да струва нула лева за потребителя. Но искаме от вас да го напишете в закона. Ние ще съберем парите и ще ги дадем на Гетов, на Золфелнер, на всичките топлофикации ще им ги дадем парите на куп, но искаме 7 процента, а не 5. Такава ни е сметката.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Имайте предвид, че тук става въпрос за законодателен орган и Икономическа комисия. Ние приемаме принципни решения, с които целим най-добри условия за българските граждани. Така че е важно кой плаща сметката и какъв е ефекта за потребителите.
Аз имам един въпрос към топлинните счетоводители. Моля за внимание в залата. Не ми е ясно, какъв е интересът на топлинните счетоводители да проверяват дали има кражби на парно и дали го правят? Колко често го правят? Колко сигнали обработват и какъв интерес имат въобще да проверяват за кражби на парно. Защото съгласно Наредбата, това е тяхно задължение. Правите ли го в момента? Колко случаи имате на открити кражби, на регистрирани кражби на парно? Това до какви санкции води? Тези санкции падат ли при обжалване в съда. Този въпрос е много важен да ни го изясните.
АСЯ АНГЕЛОВА: Правят се такива проверки по инициатива на етажната собственост. Тоест, етажната собственост се свързва с нас. Казва ни, че има подозрение за кражба в един кой си апартамент. Заедно с нас и евентуално същият представител на топлофикация се отива на адреса, но след предварително сложена обява, че ще се проверяват уредите.
Имали сме въпреки това хванати кражби с изработени пломби на уредите от пластмаса или с някаква гумичка. Имаме хванати или демонтирани уреди по радиаторите. Прилагани са конкретни санкции за последния отоплителен сезон, за това конкретно отоплително тяло за което е установена манипулацията. Това е. За следващия сезон вече хипотезата е, че този гражданин ще е изряден, ако не се влезе още веднъж да се направи проверка.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо, вие дадена компания ли представлявате или Асоциацията?
АСЯ АНГЕЛОВА: Асоциацията и компанията.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Кажете ми тогава Асоциацията какъв процент кражби е открила за 2011 г. Дайте ни някакви данни, за да добием представа. Става въпрос за единични случаи или става въпрос за нещо по-масово.
АСЯ АНГЕЛОВА: По скоро говорим за единични случаи. За съжаление не разполагам с такава информация като данни в момента.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Бихте ли ни я изпратили писмено?
АСЯ АНГЕЛОВА: Ще набавя тази информация и ще ви я изпратя писмено от членовете на Асоциацията.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: При съдебно обжалване на тези единични случаи, след това отпадат ли? Един човек, ако краде парно в момента, първо шанса да го хване някой е малък. Но дори и да го хване, той обжалва пред съда и няма да понесе никаква санкция. Правилно ли ви разбрах?
АСЯ АНГЕЛОВА: Точно така е.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Така и не можах да схвана логиката опадри, при която едно посещение в апартамента струва 4 лв. и другото посещение струва един лев. И още повече не мога да схвана и какъв е интересът на топлинните счетоводители. Те са заинтересовани да ходят всеки месец по апартаментите. Защото аз като потребител не съм заинтересован всеки месец да чакам някой, да ми се разхожда из къщи. Не мога да схвана тази логика. Защо вие се опитвате да ме убедите, че ежемесечното посещение в апартаментите е по-евтино? На практика е същото. Едно посещение струва 1 лев. Другото посещение струва 4 лева. Едното струва за цяла година 6 лева, а другото посещение струва за цяла година 4 лева. Кое е по-скъпо?
Тоест, топлинните счетоводители според вас, колкото по-често ходят в апартаментите, толкова на тях им е по-добре. Според мен би трябвало да е обратното. Защото това е ваш ресурс, ваши хора, които ще ходят да обикалят. Там ще ходят веднъж, ще ходите втори път, ще си пишете санкциите и т.н. Малко ми се вижда абсурдна тази теза.
ИЧКО РАЧЕВ: Господин Овчаров, цената беше наложена.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз ще продължа въпроса на господин Овчаров най-вече към потребителските организации. Имам следния въпрос към вас: бихте ли подкрепили, ако ние законодателите предложим за тези топломери, чийто полезен срок на действие е изтекъл, новите които бъдат въвеждани да бъдат дистанционни и това да е задължително. Смятате ли, че това е пътят от тук нататък за топлофикационния сектор? Подкрепяте ли такава мярка? За чия сметка да бъде? Това е един от ключовите въпроси от тук нататък. За чия сметка да бъде това? Кажете потребителските организации, искате ли такава мярка, подкрепяте ли я?
Господин Николов.
БОГОМИЛ НИКОЛОВ: Господин Димитров, хора които вярват в пазара трябва винаги първо приоритетна мярка да бъде пазара. Тоест, избора. Оставете избор. Нека да реши етажната собственост. Да си вземе решение и да си каже: Тази сграда дистанционно, другата сграда ежемесечно, третата сграда на самоотчет. Защото госпожа Ангелова цитира 6 лв., но това е търговска цена. Не забравяйте. Вие утре давате законодателен комфорт и тази цена ще се промени. Тази цена не е регулирана. Утре ще стане 12 лв. Гражданите няма да обвиняват нея, а ще обвиняват този, който е взел решението. Така че моля ви имайте това на ум, колкото повече избор, толкова по-добре. Така смятам.
Дистанционните уреди мисля, че ще бъдат понесени от хората най-добре, ако бъдат включени в цената. Тоест, те да са собственост на този, който доставя услугата. Дали топлофикация или топлинния счетоводител, не мога да кажа. Но да бъдат признати като разход в регулираната цена и по този начин хората няма да го усетят. То ще се разпредели много плавно в един дълъг ценови период и няма да се усети и така ще го приемат. Наистина дистанционният уред има едно велико предимство и това е, че не те лишава от един ден право на труд. Защото ти като знаеш, че днес трябва да стоиш в къщи, да не ходиш на работа и да произвеждаш и видиш табелката, стоиш си в къщи сутринта от 9 часа, но той може да дойде и в 15.30 часа. В сряда ще дойде и ВИК и него трябва да го чакам цял ден. И накрая ние ще задминем французите по брой на почивни дни.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, аз имам един допълнителен въпрос, който сме обсъждали с нашите експерти. Различни хора събират данните за студена вода, топла вода, електромери и т.н. Това не може ли да се прави от един човек, който да събира всички тези данни и да говорим за едно посещение. Това не сме го мислили. Има ли такъв вариант.
Нека да чуем господин Золфелнер.
ЙОРГ ЗОЛФЕЛНЕР: Мисля, че ние трябва да дискутираме тази тема в дългосрочна перспектива. Ако ние смятаме, че 2012 г. ще имаме до 80 процента или повече в ел. енергия, мисля че това е очевидно, че бъдещето е в дистанционно отчитане. Нещо което ние виждаме в Пловдив. Ние имаме около 55 процента от нашите сгради с ежемесечно отчитане. Имаме близо 5 процента от нашите сгради с дистанционно отчитане, нещо което е много важно. Ние имаме обща събираемост близо 80 процента в рамките на една година. Това означава фактурирано през януари 2011 г., 80 процента са събрани след една година. И второ, ние имаме значително много по-висока събираемост в тези блокове с дистанционно отчитане и ежемесечно фактуриране.
Има още един момент в дискусията, който ние дискутирахме и това е нещо много важно. Ние трябва да гледаме цялата система. Това означава, не само да гледаме цените на тези уреди, ние трябва да гледаме цените и при фактурирането. Защото с тези изравнителни сметки, ние инвестираме много труд и резултата е голямо недоверие в системата. Това е нещо важно. Ние трябва да гледаме това от една страна от общите разходи, от дългосрочните перспективи и от психиката на нашите клиенти.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИРОВ: Господин Червенкондев имаше въпрос.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря господин Димитров.
Той беше свързан основно с радиоотчитането, тъй като знаех, че има добри практики в Пловдив и щях да попитам от Топлофикация Пловдив, дали всичките ви сметки са ежемесечни. Това оскъпява ли като цяло услугата чисто пазарно. Трябва да се чуе от потребителите и да се вземе едно такова решение.
Благодаря.
ЙОРГ ЗОЛФЕЛНЕР: Чисто пазарно ние трябва да кажем, че големите ценообразуващи елементи не идват от фактуриране, не идват от топлинното счетоводство, а те идват от производството и от загубите в мрежата. С нашата нова когенерация ние имаме значително намаление на нашите цени. Мисля, че това е очевидно. Ние трябва да се концентрираме около големите неща и да дадем свобода на отделните топлофикационни дружества да търсят един вид, при който клиентите са доволни.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Золфелнер, към вас не към топлинния счетоводител, същите цени ли които бяха казани тук важат и при вас при дистанционно отчитане, при ежемесечно ръчно отчитане, които бяха казани или е различно положението в Пловдив. Тъй като господин Овчаров има основание да се чуди дали тези цени са универсални или са близки до тях.
ЙОРГ ЗОЛФЕЛНЕР: Искам да ви дам още една информация. Ние виждаме вече поевтиняване на тези уреди, защото това е абсолютно логично. Ние може да сравняваме това с цените на соларните панели със стимули. Трябва да имаме нещо, за да може да стимулираме и поевтиняване на производството. Защото повече производство означава, разбира се, по-ниски разходи.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Золфелнер, ако имаме един среден апартамент в Пловдив и той е с дистанционно отчитане или е с ежемесечно ръчно отчитане, колко плаща пловдивчанина на топлинния счетоводител в единия или в другия случай?
ЙОРГ ЗОЛФЕЛНЕР: Мисля, че като резултат за отчитането, ние може да сравняваме около 30 до 50 процента разход повече за дистанционното отчитане за целогодишния план. Това включва и цената на уреда. Защото ние правим това по лизинг.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: В лева колко е в единия случай и колко е в другия случай?
ЙОРГ ЗОЛФЕЛНЕР: Аз в момента не мога да ви дам точните цифри. Но разбира се, утре ако вие искате това, аз мога да ви ги изпратя.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Моля да ни изпратите писмо, тъй като виждате, че въпросът е важен за нас.
ИВАН ГЕТОВ (Топлофикация Плевен): Искам да ви кажа нашата практика. Повече от 12 години ние ежемесечно отчитаме разпределението на топлинната енергия. И досега няма никакви проблеми с ежемесечното отчитане. Няма никакви жалби, нито в Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, нито в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, нито при вас. Единствено при Омбудсмана има и то е за сградната инсталация. Този въпрос трябва да се реши.
Нашето мнение и нашата практика е такава, че ежемесечното отчитане е добро. Но при новите уреди, които се въвеждат трябва да бъдат с дистанционно отчитане. По този начин ние няма да смущаваме абонатите. Ежемесечно те ще получават фактура за това, което действително са консумирали. Също така той си прави разчет. Знае какъв му е бил разхода за топлоенергия предишния месец и какъв ще бъде този месец. Това също така ни позволява откриването на кражбата на топлоенергия, тъй като уредите за дистанционно отчитане имат функция, която веднага отчита манипулацията, която се прави върху уреда. Това е нашето мнение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Какво значи веднага отчита уреда? Възможна манипулация. Ако се откача радиатора, какво ще отчете уреда?
ИВАН ГЕТОВ: Уредът ще отчете, че там е манипулирано. Има отделяне от отоплителното тяло. Сложено му е някакво друго допълнително въздействие. Обезателно ще го отчете и с това ще се хване после при отчитането в уреда и ще се начислява на максимална мощност.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев има въпрос.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Само да попитам. В такъв случай ето една добра практика в Плевен. Чухме в Пловдив. Искам да попитам конкретно потребителите, биха ли подкрепили една такава законодателна промяна, която да е по-задължителна и да се води към добрите практики, които чухме. Ако има някои други добри практики също нека да се кажат. В случая ние виждаме доста предимства на дистанционното отчитане. Човек не трябва да чака в момента да мине отчетник. Това в бъдещето поевтинява услугата, защото всяко едно посещение, както каза господин Овчаров и другите колеги, е по-висока цена на труд и т.н. Тоест, поне досега не чух някакво съществено притеснение от гледна точка поскъпване на услугата. Но ползите са значителни. Плаща се това, което реално е потребено. Имаме възможност за много по-голяма превенция при кражбата на топлоенергия, като тези уредчета, ако отчитат някаква грешка, че има манипулация, че съответно отчитат някакви нулеви стойности, което поставя под съмнение и може да се сезира етажната собственост. Ако това тръгне като една законодателна инициатива би ли се подкрепило от потребителските организации. За мен това е най-важно.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Николов си каза мнението по тази тема. Той иска пълна свобода, въпреки тези предимства. Нека да чуем и колегата на господин Кърлев.
БОТЬО ПЕТКОВ: Аз искам да кажа, че Федерацията на потребителите в България е категорично против въвеждането на ежемесечно отчитане, дори и дистанционно. Мотивът е това, че уредите не са измерителни уреди. Тоестq те не отчитат топлинната енергия точно. Те относително отчитат енергията.
Има методика приета в Наредба 16–334 - чл. 71, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 и там е абсолютно точно казано: „сметките са изключително точни, ясни и прозрачни.” Това че топлофикациите от 2002 г. нарушават чл. 71 и продължават да го нарушават, това не означава, че ние ще се съгласим да се отчита ежемесечно. Нека да се разбере тук ясно, че Министерство на енергетиката вече има две писма изпратени до Топлофикация София да спазват чл. 71, ал. 1. Те не спазват. Сега ме изненадва, че предлагат в чл. 155 от Закона за енергетиката, в ал. 2 да отпадне прогнозната консумация. Но това е най-ясната форма за отчитане ежемесечно. Всеки месец всеки потребител в България ще знае, колко трябва да плаща съответния месец. Накрая се прави изравнението и се доплаща или се връщат пари. Не разбирам по коя методика ще се отчита ежемесечно? По каква методика, след като такава методика е невъзможна, да се прави всеки месец изравняване. Съгласен съм с господин Овчаров, няма логика.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев заповядайте.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Доколкото аз разбрах, изравняването е необходимо когато има прогноза. Прогнозата е нещо, колкото точно, толкова и неточно, защото все пак са прогнози. А когато имаме ежемесечно отчитане на реалното потребление, веднага става реално изравняване. Уредите когато дистанционно отчетат всичките тези мерни единици, аз мисля, че по методиката, която е приета от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма веднага става конкретното изравняване. Идва месечната вноска. Виждате, че няколко топлофикации и почти всички които чухме, при тях това е факт. Аз не мога да разбера как потребителите, когато искат по-голямо доверие, по-голяма яснота и да заплащат на реалното си потребление, сега казват: “Не сме съгласни.” Нека да чуем и другите потребителски организации, но аз наистина съм изумен.
Благодаря.
СТЕФАН МАЗНЕВ: Благодаря Ви господин председател.
Аз в началото на моето изказване казах, че чл. 155 от закона е достатъчно справедлив и дава достатъчно възможности за избор. Не виждам защо сега дискусията някак си навлиза в едно русло да ограничим тази свобода, която е дадена от чл. 155. Казано е: или на десет равни вноски, или на прогнозна консумация, или на реална месечна консумация. Вярно, реалната ще бъде малко по-скъпа. Но нали затова ние даваме право на общото събрание да реши, ако има възможност да плати да плати малко по-скъпа услуга, да не си го позволи. Така че нека да не ограничаваме свободата, която е дадена в действащия закон. Затова смятам, че тук дискусията може би не е така ползотворна.
По отношение на дистанционното отчитане. Тук има два въпроса, които законодателят трябва да ги реши.
Първо, тези уреди ще бъдат ли унифицирани. Ще се признават ли от различните фирми за топлинно счетоводство, така че да не ограничават свободата на избор на отделните потребители в сградите да си сменят топлинния счетоводител. Защото ако този уред е достатъчно скъп и е собственост на съответния имот на собственика, ние го закрепостяваме. Два са въпросите - унифициран ли ще бъде и чия ще бъде собствеността? Ако те са унифицирани и собствеността е на доставчика, условно казано, какво да водим дискусия. Това е в интерес на потребителите. От това по-хубаво няма. Но пак казвам. Законодателят да го реши. Две неща основно искам да кажа. Да не се ограничава свободата в чл. 155.
Второ, ако наистина има унифициране и е ясна собствеността, нека да се въвежда. Нека пак самите хора от етажната собственост да си кажат.
Благодаря.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: От Движение “ДНЕС”, заповядайте.
АНЖЕЛИКА ЦОКОВА: Аз доколкото разбирам, тук ставаше въпрос за коментиране на начина на отчитане, а не начина на плащане, който е според чл. 155. Нека да си остане така. Начинът на отчитане, според нас, трябва да бъде ежемесечен. Да имат хората възможност да виждат и да си планират месечните разходи от една страна. А друг е въпросът вече до начина по който трябва да бъде правен този отчет. Аз смятам, че би следвало да се даде възможност на избор. Тоест, да бъдат възможни и трите начина. В крайна сметка потребителите ще преценят и ще одобрят възможно най-добрият вариант.
ГЕНАДИ КОНДАРЕВ (Международна екологична мрежа): Вече беше споменато, че се задава нова европейска директива за енергийна ефективност. Ако не се лъжа в нейни текстове присъстват изисквания за задължително постигане на определен процент на този smart metering. Така че може би цялата дискусия е безпочвена, ако там наистина е заложено нещо, което се отнася и за топлофикациите.
Исках да кажа на потребителската асоциация, че е много малко вероятно да сработи този пазарен механизъм за който говорите. Защото в една голяма многофамилна сграда, където има доста пенсионери, които не разбират смисъла от това дистанционно отчитане, а тези които работим и не искаме да загубим деня си в чакане на отчитането на топлофикация е много малко вероятно да успеем да убедим съседите си, че това е възможно.
Последно към законодателя само една препоръка. Аз също съм в подкрепа на това дистанционно отчитане, независимо на каква база ще бъде правено. Въпросът е все пак да се намери някакъв механизъм да подсигурите, че ако разликата между стандартното отчитане и дистанционното отчитане примерно на уред е само в рамките на няколко лева да е сигурно, че фирмите които се занимават с инсталиране на тези уреди, когато е задължително това отчитане да го оскъпяват с 20 или повече лева.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте.
СТОЙЧО ВАСИЛЕВ (изпълнителен директор на Топлофикация Перник): Що е то топлинен счетоводител и има ли той почва у нас? Ще има почва при нас, само когато топлинният счетоводител си сключи договор със сградата етажна собственост. Сградата етажна собственост трябва да има възможност на пазарен принцип, на какъвто и да е, да си избере топлинен счетоводител, един, втори, трети на обем. Ние в Перник пуснахме 15 абонатни станции на така нареченото отчитане на обем. Хората са по-доволни. Не мръзнат и плащат по-малко. Хората трябва да имат възможност да си избират по какъв начин. Топлинният счетоводител като сключвам с него договор, колко ще плащате вие? Ако сключа за шест-осем лева вие толкова ще плащате и ще ви осъдя.
Второ, което е малко недоразумение или граничи малко повече и до безумието, трябва аз да платя на топлинния счетоводител, че той е отчел или не е отчел във вас. Примерно в Перник около 30 процента е от ежемесечното отчитане - 30 процента за годината е 500 000. Събирам 150 000 – 200 000. Другите 300 000 откъде? Такъв е закона. Тоест, топлинният счетоводител си сключва договор със сградата етажна собственост. Събира си парите. Доказва се, че е най-добър и това е решението. Да има пазарен принцип. Що се отнася до ежемесечното й отчитане, да, трябва да си го избере сградата етажна собственост - дали ще е ежемесечно, ежегодишно.
В закона е записано, ако две трети от сградата етажна собственост подадат молба до Топлофикация, тя е длъжна да го изключи. Законодателят да сложи една запетайка. Ако две трети не си плащат, това е по-страшна заявка за изключване. Тоест, две трети ако не си плащат за определен период, примерно за един отоплителен период, Топлофикация може да бъде изключена съответно с предупреждение и т.н. Тук се спомена за Чехия. Така че в България не трябва да има човек да си помисли, че няма да плаща. А това става. Преди малко чух, че пенсионерите не плащат. Не, в Перник пенсионерите си плащат, а не плащат тези по-заможните, защото такъв е законът. Даже ми го казват в очите, накрая на годината ще обявиш безлихвена ваканция. Ще ти дам тези пари, а през това време аз ще ги въртя. Това е безлихвен кредит. Такъв е закона. Така че тези законодателни мерки трябва да се вземат, за да не си помислят хората да не плащат.
Що се отнася до отказване от Топлофикация, тук не разбрах. Сигурно сте учили физика. Но в тази физика има топлообмен. В една отопляема сграда каквато и да е на VІІ, на VІІІ етаж, този топлообмен има и затова сградна инсталация има. Не само тръбите. Не може топлофикация да подава и да има минусови температури. Откъде идва тази енергия? Идва естествено от отоплението. Така че законодателните мерки са преди всичко.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да чуем заместник- министър Харитонова и да се ориентираме към приключване. Чухме повечето идеи, които имахте колеги.
Заповядайте госпожо Харитонова.
ЕВГЕНИЯ ХАРИТОНОВА: Тук вие сте получили нашето становище на Министерството с нашите най-общи виждания. Категорично Министерството поддържа забраната за демонтаж на отоплителните тела в сгради с въведено дялово разпределение, с изключение на сгради с монтирани индивидуални топломери или с еднотръбни системи. Тук малко колегата Василев ме смути с хвалбата за плащане по обеми за апартаментите. Просто го свързвам с тази точка. Защото категорично в директивата за енергийна ефективност даже и сега го има, че всъщност има дерогация, както колежката използва тази дума. Дерогация само за тези сгради с еднотръбни системи и с хоризонтална разводска. На тях е признато да се мери на обем. Утре в други ден, ако това нещо го въведем в закона, реално в директивата, която ще бъде приета, вече е уточнен вида й и е съгласувано от всички държави членки. Ще трябва да променяме и нашия закон, за да отразим тази позиция. Честно казано, чисто инженерно мисля, че не е здравословно, не е добре в момента да пускаме една широка врата и след една година да ги изменяме. Защото това ще бъдат 18 месеца срока за дерогацията.
Ние сме съгласни с предложението на потребителите за въвеждане на задължение за пломбиране или поставяне на стикери на връзките на всички отоплителни тела в сградната инсталация. Съгласна съм, това е становище на Министерството. Трябва да се види какви са цените. Но мисля че могат да се постигнат някакви разумни цени с тези стикери.
Не си спомням кой от присъстващите направи едно изказване. В момента наистина трябва да се заложат санкции за тези, които не изпълняват тези две позиции. Защото това е наистина нарушаване режима в сградната инсталация. Някакви санкции трябва да бъдат въведени в закона. Това е нашата позиция.
Относно мерките, както ни бяха изпратени въпросите, за повишаване на събираемостта, Министерството няма някакво предложение. Считаме че всичко това трябва да се отнесе до известна степен към Министерството на труда и социалната политика. Вие имате правото, възможността да им се увеличи порт фолиото, за да могат да открият някаква част от разходите на бедните потребители. Или по някакъв начин да се извърши подпомагане с енергийни помощи.
Техническите възможности и правните основания за отказ от услугата. Тук в общи линии горе долу всички се обединиха, че това трябва да бъде решение на етажната собственост. Да, наистина поставяме съседите в доста некомфортно състояние, те да влизат в конфликти. Но в края на краищата и Закона за етажната собственост има въведени някои стойности, които са абсолютно приложими и за Закона за енергетиката.
Относно ежемесечното отчитане и възможността, приложимостта на дистанционното отчитане. Ние всички като потребители казваме: Да, много е хубаво дистанционно отчитане и да не ми влизат всеки месец в къщата. Защото има пенсионери, но има и работещи хора, които трябва да си вземат отпуска, за да пуснат някой, който да отчита. Трябва да се направят много хубаво сметките. Госпожа Ангелова казва едни стойности, които на мен също, както на господин Овчаров, ми изглеждаха малко занижени. Дано да са такива. Много бихме приветствали такива стойности. Но просто трябва да ги знае.
Другото на което искаме да обърнем внимание и това по някакъв начин трябва да бъде записано в закона. Такова е нашето становище. Мисля че вие бихте го подкрепили. Това е фактурите на топлофикация. Фактурите на топлофикация, това е нещо много важно за всички потребители на тази услуга. Те трябва да бъдат ясни. Нека да бъдат разписани всички параметри, но от първата страна като чете човек, да знае за какво става въпрос. Ние разбираме тези които сме в бранша, но понякога да си призная и аз с някои от параметрите се затруднявам.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Моля госпожа Ангелова от Асоциацията на топлинните счетоводители да предостави на Комисията информация за разходите, които плащат потребителите към различните топлинни счетоводители в страната. Дайте го писмено. Защото е много странно да водим спор дали тези числа са истински или не. Изпратете ни тази информация и вземете официално вашите членове.
Второ, изпратете ни информация за извършени проверки, открити кражби на парно, по сигнали, колко са те, по отделни счетоводители, поне за София, за да имаме представа за какво става въпрос.
Има ли други гости, които да кажат нещо много важно и не са имали възможност? Да чуем Далкия Варна.
ТОДОР НИКОЛОВ: Няма да губя времето, няма да правя обобщение на всичко това, което беше казано. Но ако ми позволите господин Димитров едно принципно предложение. Предложението ми е много конкретно. Ние днес се събрахме да обсъждаме промени в глава десета на Закона за енергетиката. Обсъдихме част от проблемите. Проблемите които касаеха кражбите, фирмите за дялово разпределение и разпределението на енергия. Мисля, че има консенсус върху това.
Започнахме днешното заседание с нещо много важно. Започнахме днешното заседание с една програма, която визираше предложение за стабилизирането на сектора и неговото развитие. Затова правя принципно предложение.
Много ви моля, организирайте последваща кръгла маса. Маса в която не само да изслушаме потребителите и фирмите за дялово разпределение, а наистина да се фокусираме върху мерките, които ще доведат до стабилизиране на този сектор.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте.
ИЛИЯ НИКОЛАЕВ: Бих искал само да ви попитам, поучихте ли нашето писмо с предложение? Ако да, няма да се впускам в подробности. Колегата каза част от това, което и аз исках да кажа. Считам, че този диалог трябва да продължи и надявам се вие да сте убедени в това. Тъй като промяна само в конкретни текстове няма да доведе до това за което започна днешната среща, стабилизиране и развитие на топлофикационния сектор.
Нашата нагласа е да се опитаме колкото е възможно повече неща и принципни и конкретни неща, да се опитаме да приложим в новата промяна в закона в главата за топлоснабдяване, тъй като залога е много голям. Съжалявам, че днес топлофикационните дружества нямаха достатъчно възможност да се изкажат, но вие разбрахте, че има и много интересни идеи, които ние подкрепяме напоследък и с внимание и интерес следим предложенията на сдруженията на потребителите и сме готови да подкрепяме значителен брой от техните предложения. Това би могло да доведе до разкрепостяване на някои директивни формулировки. От друга страна повече демократичност и повече отговорност за всяка от страните.
Надявам се и бих искал да се запознаете с това, което сме написали и очакваме да ни поканите на следващия форум.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви господин Николаев.
Друг от нашите гости с конкретни предложения?
Заповядайте.
ВЕНЦИСЛАВ МИТОВСКИ: Ние с вас доста спорихме като гласувахте Закона за енергетика. Там имаше една директива, че се плаща само на реално потребление. Във фактурата може да има само една крайна цена. Тук говорим топлинният счетоводител иска толкова. Това е нарушение на директивата. Трябва да се направи така, всичко да влиза в цената. Да има само една цена, а не да си играем.
Другото което е, тези дружества, ако си закупят такива дистанционни, готови ли са да направят някакъв бонус, защото това най-вероятно ще доведе до по-висока събираемост. Или еднократно в инвестициите да влезнат тези дистанционни и да се приключи, но еднократно в инвестициите.
ИЧКО РАЧЕВ: Господин Димитров, извън обсъжданата тема имаме ли право да направим предложение във връзка с топлофикационните дружества, които произвеждат топлинна енергия, но през лятото нямат достатъчно пазар, само за топла вода. Има практика в света, тъй като охладителният товар в България вече стана по-голям от отоплителния. Има такива системи, които се казват абсорбционни системи. Така е. Трябва да увеличим дела, продажба на тази топлинна енергия, поради което ще се повиши и стабилността на електрическата енергия. В тази връзка аз правя конкретни предложения. Предоставям ви ги.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз благодаря на всички за участието. Виждате, че се опитваме да прилагаме принципа - три пъти мери, веднъж режи. Затова искаме много пъти да говорим с вас и внимателно да проучим възможностите и тогава да направим законодателните промени, тъй като сферата е много чувствителна. Виждате участието на потребителските организации. Засипани сме с писма по тази тема. Търсим най-доброто преди да вземем окончателните решения.
Благодаря за Вашето участие днес.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16.30 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров

Стенограф:
Силвия Михайлова
(114 076)