1. Изслушване на министър Добрев относно получена нова информация, факти и обстоятелства свързани с проекта за изграждане на ядрена централа върху площадка “Белене”.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, № 202-01-54, внесен от Министерски съвет на 12 септември 2012 г. -- за първо четене.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за запасите от нефт и нефтопродукти, № 202-01-55, внесен от Министерски съвет на 18 септември 2012 г. -- за първо четене.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, № 202-01-52, внесен от Министерски съвет на 4 септември 2012 г. -- за първо четене.
5. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 35


На 26 септември 2012 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад”, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, № 202-01-54, внесен от Министерски съвет на 12 септември 2012 г. -- за първо четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за запасите от нефт и нефтопродукти, № 202-01-55, внесен от Министерски съвет на 18 септември 2012 г. -- за първо четене.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, № 202-01-52, внесен от Министерски съвет на 4 септември 2012 г. -- за първо четене.
4. Представяне, обсъждане и приемане на проект за решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит на тема „Одит за съответствието при финансовото управление на Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци” за периода от 01.01.2008 г. до 30.09.2012 г., № 254-02-91, внесен от Ваня Георгиева, Диана Йорданова и Борис Грозданов на 28 юни 2012 г.
5. Разни.

Заседанието на Комисията бе открито в 14.15 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, добър ден на всички! Откривам редовното заседанието на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм. Имаме необходимия кворум.

Предлагам ви следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, № 202-01-54, внесен от Министерски съвет на 12 септември 2012 г. -- за първо четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за запасите от нефт и нефтопродукти, № 202-01-55, внесен от Министерски съвет на 18 септември 2012 г. -- за първо четене.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, № 202-01-52, внесен от Министерски съвет на 4 септември 2012 г. -- за първо четене.
4. Представяне, обсъждане и приемане на проект за решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит на тема „Одит за съответствието при финансовото управление на Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци” за периода от 01.01.2008 г. до 30.09.2012 г., № 254-02-91, внесен от Ваня Георгиева, Диана Йорданова и Борис Грозданов на 28 юни 2012 г.
5. Разни.
Колеги, предложения по програмата?
Господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря Ви господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, правя следните процедурни предложения. Като точка първа да дадем възможност и да вкараме точка в нашия дневен ред – Изслушване на министър Добрев относно получена нова информация, факти и обстоятелства свързани с проекта за изграждане на ядрена централа върху площадка “Белене”. Така наречения проект АЕЦ “Белене”.
Второто ми предложение е да отпадне точка четвърта - Представяне, обсъждане и приемане на проект за решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит на тема „Одит за съответствието при финансовото управление на Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци” за периода от 01.01.2008 г. до 30.09.2012 г., № 254-02-91, внесен от Ваня Георгиева, Диана Йорданова и Борис Грозданов на 28 юни 2012 г.
Точката да бъде отложена за следващото заседание.
По първа точка ще дадем думата на министър Добрев и на гостите на Комисията.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, има ли други предложения по програмата? Няма.
Поставям на гласуване двете предложения направени от колегата Червенкондев ан блок.
Който е „за”, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приемат се.
Подлагам на гласуване програмата с вече приетите предложения.
Който е „за”, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.

По първа точка наши гости са:
Госпожа Цецка Цачева – председател на Народното събрание;
Господин Делян Добрев – министър на икономиката, енергетиката и туризма;
Михаил Андонов – изпълнителен директор на БЕХ;
Крум Анастасов – изпълнителен директор на НЕК;
Арун Савкар – Quantum Group CEO;
Самуел Реди – председател на Global Power Consortium;
Анчо Бадев – директор на Global Power Consortium;
Богомил Манчев – изпълнителен директор на Risk Engineering Ltd;
Емил Хърсев – Harsev & Co, Economic&Financial Advisory.
Предлагам ви в началото да чуем господин Добрев за предмета на днешното изслушване.
Заповядайте господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаеми колеги, преди време поех ангажимент от парламентарната трибуна пред всички вас, ако има заявен интерес от страна на инвеститори за реализацията на проекта “Белене” като частен проект, вие да сте първите, които да разберете за този заявен интерес. За да може този целия процес да се случи по най-прозрачния начин и всички ние, и аз и вие, едновременно да разберем какви са намеренията на този инвеститор и заедно да преценим, дали тези намерения устройват българската държава или не. Такъв инвестиционен интерес бе заявен и аз помолих инвеститорите, част от които са тук, за други разбрах, че им закъснява полета и ще закъснеят малко, да се срещнем направо в Народното събрание в Икономическа комисия и те пред всички нас заедно да представят своите идеи за реализацията на този проект.
Аз и правителството имаме виждания при какви условия едно такова нещо, евентуално би проработило. Но предлагам първо инвеститорът да представи своята идея за реализация на този въпрос. Всички вие и аз самият да задам своите въпроси и заедно, ако е възможно да оформим концепция, по която да могат да се водят въобще преговори. Защото тези преговори трябва да се водят открито пред цялото общество и цялото общество да знае при какви условия евентуално може да се случи една такава инвестиция в България.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Не знам кой от инвеститорите иска да вземе отношение.
Аз мисля, че господин Самуел Реди. Заповядайте.
САМУЕЛ РЕДИ: Добър ден! Приятно ми е. Казвам се Самуел Реди и представлявам Global Power Consortium. Това е една инвестиционната компания, която е със седалище в САЩ. Аз изразявам силния интерес на нашата компания към проекта „Белене”. Междувременно ние сме влезнали в разговори с Националната електрическа компания.
Преди да премина по същество към своето представяне, бих искал да внеса една корекция в така изброения списък на представители от наша страна. Бих искал Компанията Сименс да бъде зачеркната от този списък, тъй като на този етап, те все още не са част от нашето представителство.
В интерес на истината, ние сме влезнали в контакт с няколко фирми, които ще формират членството на нашия консорциум, затова засега не бихме искали да идентифицираме нито един от тях. В процес сме на разработване на меморандум за разбирателство. И когато достигнем етапа на постигане на договореност, тогава ще идентифицираме и членовете на нашия консорциум.
Процедурата или модула, който ще следваме в нашата работа е следния: Първоначално се предвижда НЕК да създаде така наречената проектна компания. При което активите и пасивите свързани с проекта “Белене”, които към момента са в Националната електрическа компания ще бъдат прехвърлени към проектната компания. Едновременно с което ние ще започнем своя комплексен анализ, който в дълбочина ще анализира и оцени тези активи и пасиви. Много добре осъзнаваме, че този процес и този проект е сложен по своята същност, която допълнително е увеличена от отношенията, въпросите, които съществуват между различните страни участвали при него, включително и доставчици.
Опитваме се да анализираме проекта във всички аспекти, като особено наблягаме на тези елементи, които водят до неговата забавяне. В тази връзка вече сме влезнали в разговори с руската компания „Атомстройекспорт”, тъй като очевидно те ще бъдат доставчика на ядрената част от проекта, включително и ядреното оборудване. Засега те изразяват интерес и съгласие да водят разговори, съответно преговори с нас. Намерението ни е след оформянето на така наречения Меморандум за разбирателство, да можем вече да пристъпим към реални действия с тях. Тъй като известно е за съществуващите арбитражни процедури с руската фирма, за съществуващи открити и нерешени въпроси и силно се надяваме, че ще успеем да намерим решение на всички тези, засега все още отворени въпроси.
По отношение на финансирането на проекта от сега мога да заявя, че ние не търсим никакви финансови гаранции от страна на българското правителство в този проект и той ще бъде на сто процента гарантиран с финансови средства от американски компании.
Активите които ние ще придобием от НЕК, ще бъдат остойностени по справедлива пазарна стойност на базата на оценки, разбира се, като се спазват процедурите на Националната електрическа компания и законодателството на страната.
Това е в общи линии, което мога да кажа към този момент за проекта.
Тук бих искал да допълня, че няма да търсим и друга форма на гаранция, известна като сключване на дългосрочно споразумение за изкупуване на електрическата енергия. Ние ще бъдем фирма, която ще действа на свободния пазар.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря.
Останалите гости желаете ли да допълните нещо към представянето, като по-подробно обясните каква е компанията, какъв опит има до момента? Построил ли е досега някъде атомна централа или това ще бъде първата? Инвестирали ли са досега в атомна централа?
САМУЕЛ РЕДИ: Аз лично имам 30-годишен опит в атомния сектор на САЩ. Чрез компанията майка, ние сме собственици на няколко хиляди мегавата в световен мащаб, инсталирани мощности. Понастоящем ние в своето портфолио нямаме като собственост атомна централа. Но въз основа на нашия професионален, експлоатационен опит и със съвместните усилия и опит на нашите партньори от консорциума, мисля че ще бъдем един успешен стопанин на тази мощност.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря.
Останалите гости желаят ли да допълнят нещо към представянето?
Господин Хърсев виждам, че желае.
ЕМИЛ ХЪРСЕВ: По принцип, тъй като това е обикновено един от най-често задаваните въпроси, ние сме в процес, начална фаза, разбира се, за правителството и Националната електрическа компания още нулева. Но това е един процес по проектно финансиране. Тоест, той включва както обичайно за този вид начинания участието на така наречените основни инвеститори. Тоест, тези които дават капитала. Това е инвестиционната компания, която е учредена. Тя самата, разбира се е учредена съвсем наскоро, специално за проекта, както това се прави. Разбира се, трябва да се различава инвеститорът на първоначалния капитал от участниците със собствен капитал - така наречени екуити пампърс, кредитори. Изобщо това е финансовата структура, която се надявам да изразим. Разбира се, няма да може да го направим преди изобщо да установим какъв е проекта. Ние трябва да може да кажем точно какво предлагаме да се закупи и какво да се изгради. Тоест, цялата договорна част трябва да премине, преди да имаме финансово обвързващи задължения за инвестиране в капитал и за отпускане на кредити.
Естествено трябва при проектните финансирания да се различава собствеността. Тоест, факта че проектната компания е финансов инвеститор. Тя има намерение да привлече компании с дългогодишен опит именно в оперирането на ядрени централи като оператори на съоръжения. Не всеки собственик на самолет задължително трябва да бъде и пилот със съответната класа, за да го кара. Затова обикновено се наемат професионалисти.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте вие господин Манчев.
БОГОМИЛ МАНЧЕВ: Аз ще взема отношение само по техническата част на въпроса, която касае две нива. Капацитетните възможности от гледна точка на инженеринг персонал да осъществи такъв проект - да може да го обслужва научно и технически, да може да бъде поддържан, да бъде експлоатиран и да бъде подготвен персонал. В екипите, които са се събрали в този консорциум има достатъчно опит, повече от двадесет годишен от двете страни, както в западната, така и в източната технология. Тъй като, така или иначе при достигане на съгласие и купуване на тази проектна компания на площадка “Белене” ще бъде изграден своего рода хибриден блок с ядрена ос руска, с автоматика западна и с цялата конвенционална част отново западна.
В интерес на истината България има такъв частичен опит в модернизацията на V и VІ енерго-блок е показала възможности. Инженерният персонал е готов и ще работи по този проект, стига той да се осъществи.
От гледна точка на подготовка на кадри имаме достатъчно опит, как да се подготвят експлоатационни кадри и кадри, които да се занимават с инвестиционна политика и работа по време на изграждане на ядрени съоръжения. И смея да кажа, че в България то е малко известно, но имаме хора и компания, която се нарежда в челната петица в света. И този опит ние ще го предоставим. Това сме го показали не на местно ниво, а сме го показали извън граница, където сме победили много водещи компании и сме работили с тях и в момента участваме в такива търгове.
От гледна точка на обезпечаването с персонал, това е национален проблем, който ние също ще решаваме. Защото наши научни заведения не произвеждат необходимите инженерни кадри, нито в Техническия университет, нито в Софийския университет приложна физика. Тоест, ние при достигане съгласие и купуване на този проект, ще положим достатъчно усилия, ще инвестираме в хората, за да имаме време да ги подготвим. Тази Централа, ако има възможност и хора, които да я построят. В същото време трябва да подготвим хора, които утре да ги сложим на експлоатационните столове. Ние съзнаваме много добре какво означава това. Имаме достатъчно богат опит и това не ни притеснява ни най-малко.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев, заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Може ли аз да започна първи с въпросите, ако ми позволите господин председател?
От това, което аз до момента разбрах, вие предлагате проекта да се реализира изцяло на частен принцип, без да искате дългосрочни договори за закупуване на електроенергията, такива каквито имаме в други централи, без да са необходими държавни гаранции, с условието, че вие ще постигнете договореност с Атомстройекспорт и всички задължения към тази компания, включително арбитражни дела ще бъдат ваша отговорност, ако се споразумеем и вие придобиете централата. Това така ли е до момента?
САМУЕЛ РЕДИ: Както споменах в своето изложение, ние сме влезнали в разговори с Атомстройекспорт, като намерението ни е да подпишем с тях Меморандум за разбирателство, в който да се договорим да рестартира, да се поднови този проект. След като подпишем такъв меморандум за разбирателство, ние вече ще влезнем с тях в отношение за уреждане на тези въпроси.
Още нещо по отношение на арбитражите бих искал да добавя, че ние в частното си качество на фирма, не можем да се намесим в момента за течащите арбитражни производства между Атомстройекспорт и Националната електрическа компания. Уреждането на арбитражните производства, дали ще бъде с извън арбитражно решение или с арбитражно решение, това е нещо, което може да се случи само между Атомстройекспорт и НЕК.
Надяваме се да успеем да се договорим с Атомстройекспорт, това положение да спре да съществува. Защото ако то продължи, това означава, че ние не можем да продължим напред със сделката.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Манчев.
БОГОМИЛ МАНЧЕВ: Тези процеси ще престанат, защото задълженията ще преминат към новата компания. Това е тристранното съглашение, което трябва да се случи. Купувайки компанията с активите и пасивите, тази компания ще формира включително и тези задължения, които при вписване от страна на консорциума, признаване на задълженията и от страна на руснаците, задълженията остават между двете компании – Атомстройекспорт и Global Power Consortium и НЕК ще отпадне. Това което каза господин Реди, тези две компании - Националната електрическа компания и Атомстройекспорт, на базата на тази договорка трябва да внесат писма, че се отказват от арбитраж. Ние от тяхна страна не може да напишем такива писма. Това ще е условие за проекта. С Атомстройекспрот такова условие се пише в изискването в меморандума за разбирането, че достигайки договорка и купувайки проекта такъв какъвто е към днешна дата със съответните права и лицензии, ние сме готови да поемем и тези задължения, които са част от проекта - оборудването, направените разходи до момента. Старото оборудване, което има е неплатено. Извършените подобрения на различни обекти, които са на площадката. Те трябва да бъдат заплатени. Те се явяват актив на новата компания. Така че този въпрос е основен предмет на разговор за третата страна.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев, ще Ви дам думата, но ви предлагам да разкрием следната процедура. Тук всеки народен представител да може да зададе въпроси, за да се получи дискусия.
Първо вие заповядайте господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Не казахте нищо по две теми, които също са съществени. Затова искам да попитам, при реализацията на един такъв частен проект, кой ще носи ядрения риск по Виенската конвенция? Дали компанията, според европейското законодателство е възможно готова да застрахова ядрения риск по Виенската конвенция. Това е първият ми въпрос.
И втория въпрос е, че компанията трябва да е на ясно, че при една частна инвестиция следва да гарантира съхранението на ядреното гориво и в последствие след края на живота на тази Централа, да я изведе от експлоатация. Защото това е ядрено съоръжение.
САМУЕЛ РЕДИ: Да, като част от нашия комплексен анализ на проекта, ние ще включим и оценка на всички отговорности, включително отговорности за ядрена щета и средствата, които се отделят за извеждане от експлоатация след изтичане на полезния ресурс на мощностите. Предвидили сме като елемент от документи по проекта, да се договори така нареченото споразумение с приемащата страна, в което ще набележим всички тези положения. Включително ние стриктно ще спазваме нормативните изисквания в страната по отношение на процента, която се отделя за извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения и за третиране на радиоактивни отпадъци. Двата фонда, които регламентирано съществуват във вашата страна.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, народни представители, заповядайте за въпроси.
Първо господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз се радвам на любознателността на министъра, но ми се струва, че той трябва да дава отговори, а не да задава въпроси тук при нас. Затова ще започна с два въпроса към самия него.
Всъщност от наличието и публичното обявяване на частен инвеститор стават ясни отговорите на два въпроса, на които ние досега в публичното пространство, някак си нямахме твърд отговор. И тези въпроси и техните отговори са, че очевидно проекта “Белене” е икономически изгоден. Второ, че пазар за електроенергията от този проект има. Иначе никой не би дошъл да си харчи парите за този проект.
Въпросите ми към господин министър са: Кой и по какъв начин определи процедурата и как беше проведена тази процедура? В съответствие ли е тя със Закона за обществените поръчки, по която вие избирате инвеститора?
Вторият въпрос, кой, кога и по какъв начин определи процента на участие на българската държава в този проект от тук нататък? Кога и как беше решено България да участва с нула процента в този проект? И какви са анализите и обосновките, които доведоха до този извод?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Овчаров, задавам въпроси, защото още в началото ви казах, че това е също моята среща с този инвеститор. Аз правя тази среща пред всички вас. Въпросите които мен ме интересуват към инвеститора ги зададох. Вие имате възможност да зададете и вашите въпроси. Това се прави с цел максимална публичност, за да не правим неща зад гърба на хората, което би било хубаво, ако се беше правило и от предишното правителство. Не сме избрали изпълнител. Аз Ви казах, че това е първата среща. Защо твърдите, че има избран изпълнител, при положение, че виждате, че ние в момента питаме инвеститора какви са неговите намерения.
Нито сме решили България да е с нула процента, защото това е въпрос, който ние в момента дискутираме. Но в крайна сметка България, за да има желание да участва в един проект с определен процент, тя трябва да има парите, които да инвестира. Видяхте имаше споразумение за 51 процента държавно участие. Този проект при тази схема не се реализира. Не се появи инвеститор. Сега се появява, когато той счита, че има възможност този проект да се реализира изцяло на частен принцип. Така че не правете внушения. Няма избрана компания, а има компания, която проявява интерес. И тази компания, вместо аз да се договарям с нея в моя кабинет в Министерството е тук пред всички народни представители от Икономическа комисия и пред медиите. Всички ние, включително и народните представители, сигурен съм, че и медиите могат да й зададат въпроси.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да задам аз един въпрос към господин Реди, за да насоча отново вниманието към нашите гости. Готови ли сте да предприемете действия, с които да покажете сериозен интерес към темата? Защото сме били свидетели на други компании, които са задавали въпроси. Има ли са някакъв интерес - идвали са и са си отивали. И са си отивали по-бързо, отколкото са идвали. Готов ли сте да покажете с конкретно ваше действие, сериозно отношение към проекта и дали вече имате конкретна идея в тази насока?
САМУЕЛ РЕДИ: Да отговоря на вашия въпрос.
Да, ние сме сериозни по отношение на този проект. Имаме финансови възможности. Ние може да докажем своята финансова способност за осигуряване на този проект. Като едно доказателство за това наше намерение и възможности е, че в момента организираме предоставянето на гаранция – Bond.
За съжаление по-голяма конкретика мога да ви дам, след като завършим своя комплексен анализ, за да може да направим ясна и задълбочена оценка на сложността, на всички елементи на този проект. След което вече ще може конкретно да говоря с вас и да ви представя финансовите възможности, финансовата структура, която смятаме да организираме, за да се реализира проекта.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Хърсев иска да добави нещо.
ЕМИЛ ХЪРСЕВ: Нещо на тема финансовите инструменти искам да добавя, защото тук дискутираме класически един проблем. Обикновено практиката в бизнеса свързан със сливания и придобивания процедира така: Инвеститорът идентифицира проекта. Чувал е, че някъде има такъв. Вижда, че не става и решава, че той може да го направи и предлага да го купи. Има такава идея. Явява се и казва: “Аз искам да купя този проект.” Питат го: “Имаш ли пари?” Отговаря: ”Да.” Хайде да сключим едно споразумение, за да мога аз да видя изобщо вие какво имате в чувала. В момента в който сключим споразумение издавам гаранция, така наречения биг бонд. Навсякъде се издава. Не знам досегашните инвеститори, с които сте имали практика, какви биг бондове са издавали и какви гаранции за техните участия. Но обикновено в световната практика при този вид сделки се издава една гаранция, която казва: “Ние на базата на това проучване, което правим си финансираме сами, а то самото струва няколко милиона евро, за един такъв проект. Ние ще дадем една оферта. Предварително сме гарантирали, че ние тази оферта, която дадем ще я изпълним.”
И казвате: “Продаваме по тази оферта.” Добре. Тоест, ние оферта в близките пет - шест месеца не виждаме, как изобщо ще дадем. Това е нормалният процес, в смисъл подробен, финансов, технически и икономически анализ. Но финансова гаранция, банкова гаранция в размер на стотици милиони за такъв проект обикновено ще бъде, разбира се, предвиден в този меморандум, който се надяваме да сключим първо с българската страна, собственик на проекта. Разбира се, трябва да имаме меморандум с руската страна изпълнител. И тогава една такава проверка и оферта ще стане възможна.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Цачева.
Господин Аталай ще ви дам и на вас думата.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Аз предоставям възможността за думата на господин Агуш. Но колеги имам чувството, че тръгват дебати, без да държим сметка в каква процедура сме в момента и затова аз поисках думата, но изкажете се вие.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, господин Аталай или господин Агуш, кой от двамата?
Господин Агуш заповядайте.
АРИФ АГУШ: Благодаря Ви господин председател.
Господин министър и господин Реди, аз искам да задам два въпроса към господин Реди. Дали тяхното предложение съдържа същия технически проект, който имаме на този етап за Белене? Той няма да търпи във времето някаква корекция. Същото поколение реактори ще се използват и ще осигуряват същото ниво на сигурност, което имаме сега в момента в проекта. Или проектът ще търпи някакво изменение и допълнително ще бъде преработен и усъвършенстван? Как третирате въпроса за отпадъците? Отработеното гориво къде ще се съхранява? В България ли ще бъде, на друго място ли ще бъде? Как ще става тази цялата процедура? Ако сте в състояние да отговорите естествено. Но влизайки в този проект, вие донякъде трябва да сте на ясно. Ние влизаме в проекта, за да го преработим и да го доусъвършенстваме, за да го изпълним, така както ние бихме желали или работим по същия проект, който сега в момента съществува.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Реди заповядайте.
САМУЕЛ РЕДИ: Този вашия въпрос, може на 15 да се подраздели, но аз един по един ще се постарая да отговоря. Намерението ни е да започнем проекта със същия технически проект, който е предложен от Атомстройекспорт.
По наши предварителни проучвания и оценки, това е проекта три плюс с пасивна система на защита. Поколение три плюс с пасивни системи на защита, отговарят на други западни технологии. Затова ние нямаме намерение да извършваме промени, изменения в този технически проект, тъй като той е одобрен от българските ядрени органи.
По отношение на отработеното гориво намерението ни е да продължим с Атомстрой. Тъй като при тяхната форма на търгуване, на предоставяне на ядрената им технология, тя включва като елемент и обратното вземане на отработеното гориво. Това означава, че няма да съхраняваме горивото. Говоря за отработеното гориво, че няма да го съхраняваме на площадката. Господин Манчев добави, в дългосрочен аспект. Освен това по разчет полезния ресурс на централата е за 60 години.
В резюме, ние ще запазим технологията, която е предложна от Атомстройекспорт и нямаме намерение да я променяме. Като се има предвид, че в реактора са предвидени пасивни системи за защита, смятаме, че като безопасност той отговаря на изискваните стандарти и нива за безопасност и надеждност.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Аталай заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви господин председател.
Уважаеми колеги, с риск да не бъда разбран правилно, аз ще се опитам да задам няколко въпроса, на които трябваше да имаме отговор още в началото, когато беше предложена като дневен ред тази точка.
Колеги, аз не можах да разбера каква е целта на цялостното това заседание, поради няколко причини. Аз наистина искам да приветствам господин министъра, че днес пред нас представи един инвеститор, но нека да видим отговорностите и на министъра, разбира се отговорностите и на народните представители, включително и в каква ситуация поставяме този инвеститор днес пред нас. Не според мен, а по всички международни правила, уважаеми господин министър, вие трябваше да направите съответната среща с инвеститора, който проявява желание, дали да купи или да дойде да инвестира един такъв голям проект. Вие заявявате пред нас, че за първи път се срещате с тях.
Представяте ли си днес да беше дошъл Първан банаджията при вас и вие тази фирма да представите пред нас, с голямото желание да строи ядрен блок. Виждате пред нас са едни сериозни инвеститори. Вие на тях им задавате въпроси от типа, управлението на вашата кола, която ще моделирате, дали ще бъде от дясно или ляво кормилото. Нещо което е крайно несериозно.
Господин министър и господин председател, моето предложение е, господин министърът да напусне това заседание заедно с инвеститорите и да поеме отговорността, да седнат и да водят първоначалните разговори. Така както господин Хърсев каза: Има пред нас реално представена оферта, след всичките извървени процедури и поемане на отговорност да представи пред народните представители решението, на което се е спряло това правителство.
Всичко друго, уважаеми колеги, което правим в момента днес тук е нещо, което нито е приятно за инвеститора, нито е приятно за България. А с какво решение ни очакват противниците на този проект извън България, какво могат да направят след това заседание, което ще се случи днес тук.
Затова колеги, пред нас всичко това досега, което беше представено е една идея, която не е оформена, не е намерило реална представа в писмен вид, а обсъждаме нещо, което ни най-малко, да не кажа, че е говорено по телефона и директно представено пред нас.
Затова молбата ми е господин председател, наистина разговорите вървят в една посока, където ние не знаем като парламентарна комисия накрая какво решение ще вземем, за какво сме се събрали днес. Това е моето предложение, ако искате да сме сериозни парламентаристи и да не ни гледат от вън всички други инвеститори с едно недоверие, което в последно време и без това добре сме си спечелили името, че външните инвеститори за нас са не добре приети.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Аталай, разбирам го като формално процедурно предложение.
Има ли обратна процедура?
Госпожо Цачева, заповядайте.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители,
Взимам думата и затова си позволих да я поискам и по-рано, за да припомня, че най-малкото ние сме длъжни като парламентаристи да зачитаме собствените си решения. Ние имаме прието решение, с което сме подкрепили действията на Министерски съвет на Република България за прекратяване изграждането на ядрена централа на площадка “Белене”. Мотивите на това решение, един от мотивите в неговата обстоятелствена част е, че е невъзможно от Републиканския бюджет и със средства на държавните електроцентрали, да се изплаща евентуален кредит, който държавата би взела, за да реализира този обект. Знаете какво се случи след това. Бе инициирана подписка за провеждане на референдум за Белене.
Аз като народен представител от Плевенски избирателен многомандатен район, последно на 7 септември съм била в Община Белене на среща с общинските съветници, с целия актив, а миналата седмица те внесоха в Народното събрание една декларация от Инициативен комитет – “Аз не се отказвам от АЕЦ “Белене”, а ти!”
Тази декларация, аз съм я резолирала на господин Мартин Димитров с очакването тя да бъде обсъдена на ваша Комисия и към господин Добрев, тъй като в нея се визират конкретни въпроси към него. В отговора ми и диалога ми с него, стана ясно, че има частен интерес и е възможно, ако се постигнат съответните договорености, които за всички нас е ясно, че са въпрос занапред да бъдат развити в един тристранен най-малкото меморандум. Но това за да се случи е необходимо ние да променим решението, което сами сме гласували.
Затова за мен е непонятно изпадането в детайли по този обект. Защото първо трябва да дадем отговор на въпроса, ще рестартираме ли площадката на ядрена централа “Белене” или не? И за да се случи това, за да има министърът, така както господин Аталай предложи, срещи с частни инвеститори и прочее, най-малкото ние като парламентаристи трябва да си променим решението. Тъй като във втора и трета точка на същото това решение, което ви припомням, към него има други ангажименти. Ние друго сме му поръчали на него. Да търси алтернативи. Възлага на министъра на икономиката да извърши необходимото за изграждане на нови ядрени мощности, но на площадка Козлодуй. И така също периодично да ни информира какво ще правим с онова, което е построено на площадката Белене.
Ако колеги, ние се отказваме от прилагането на това свое решение е коректно вашата Комисия, ръководена от господин Димитров да излезе с проект за решение, което да бъде обсъдено в пленарна зала. И по силата на новото решение, което ще приемем да дадем мандат на правителството, респективно НЕК да водят преговори с частни инвеститори. В противен случай, ние в момента, извинете ме, може би ви се струва, че само процедурно разглеждаме нещата, но трябва да знаем откъде тръгваме и в каква посока вървим.
Искам само едно последно изречение. Като народен представител от Плевенски избирателен район, подчертавам, хората в Плевенско и не само в Плевенско, цяла Северна България, Северозападна България очакват да се случи нещо на тази площадка върху която вече са вложени много средства. Нямаме други очаквания за друг стратегически такъв проект, който би могъл действително да удовлетвори очакванията на моите съграждани.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Имаше формално процедурно предложение. Господин Аталай, държите ли то да бъде гласувано за прекратяване на днешния дебат?
РАМАДАН АТЛАЙ: Аз мисля, че не е необходимо да се гласува. Народните представители сме достатъчно разумни хора и министърът разбра за какво става въпрос, включително и инвеститорът.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз не разбрах.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Не е мястото тук в тази група да обсъждаме всички тези неща. Аз моля господин министъра, да се срещне с всички, които имат желание да се срещнат с него. Той да изчисти онези проблеми, които касаят парламентарната комисия, включително и България, да ги представи пред нашата Комисия. Това ми е на мен молбата, нищо повече колеги.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря господин Аталай. Два пъти повторихте вашата молба.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Аталай ще го направя, ако ми дадете мандат. Защото госпожа Цачева й благодаря, че по същество отговори на вашия въпрос. Аз само искам да вметна, че съм изключително озадачен от вашата прикана към мен да бъда по-малко прозрачен в своите действия. Да се договарям с инвеститор по един такъв въпрос, извън Народното събрание и извън погледа на обществото. Така че по същество, заради приетото решение от Народното събрание, което ограничава действията на правителството, ние трябва да имаме мандат, за да водим такъв тип преговори.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин министър, запознайте се с отговорностите си.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да има ред.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Мандатът ви е даден от това Народно събрание. Вие сте избран и сме гласували.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Моля Ви господин Аталай, дадох ви думата и на вас, а сега е ред на господин Червенкондев. Заповядайте.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Може ли процедурен въпрос?
Трябва ли да приемем думите на госпожа Цачева, че ние в момента обсъждаме решение за даване на мандат на правителството, за водене на преговори по търсене на нов частен инвеститор? Трябва ли да приемем формално, че това правим в момента? Защото логиката, която ни предлагате е точно обратната. Ние гласувахме решение по предложение на правителството. Ако сега искате да ми кажете, че това което се случва тук е предложение на българското правителство за ново развитие по проекта Белене, то това би трябвало да бъде направено поне малко по-сериозно. Това е просто едно говорене. Тъй като това е само едно говорене и нищо друго. Или както каза господин министърът, аз бих го нарекъл някакво публично водене на търговски преговори по неизвестна тема.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев е наред, след това господин Иван Иванов и господин Петър Димитров.
Заповядайте.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря господин председател. Аз наистина подкрепям всичко казано от министър Добрев и благодаря на госпожа Цачева, че припомни в каква правна ситуация се намираме. Все пак имаме решение на Народното събрание, тоест имаше първо предложение на Министерския съвет и след това беше потвърдено от Народното събрание като висш орган на управление в страната, в който се каза, че проекта АЕЦ “Белене” на този етап при тези условия и с тези възможности на държавата, не може да бъде продължен.
В момента, господин Овчаров и господин Аталай, ние показваме и доказваме за пореден път нашата изключителна прозрачност пред обществото, когато става въпрос за национални интереси и за национално отговорно поведение. За какво става въпрос? Говорим за един инвеститор, който в момента е проявил интерес към проекта АЕЦ “Белене”, за който става въпрос, че е за 20 млрд. лв. и вие искате тези въпроси и тези договорки да станат извън Народното събрание. Напротив, тук пред всички медии, пред всички журналисти, ние имаме правото и откритата възможност да задаваме всякакви въпроси при този инвеститор. Имаме право да решим да или не, да продължим ли в тези разговори, да дадем ли мандат на българското правителство и на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, въобще да разговаря по тези теми или не. Разбира се, че това трябва да направим, за да дадем мандат въобще да се коментират конкретните параметри. За да видим къде са пресечните точки между инвеститора и националните интереси на държавата, ние може да задаваме въпроси. Такива въпроси и аз лично ще задам на инвеститорите.
На сто процента ли искат проекта? Съответно какви проценти биха дали като възможност или биха се съгласили, българската държава да си запази и на каква цена? Всичко това е въпрос на разговори, въпрос на коментари и на параметри. И от там насетне ние казваме, да или не.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Моля да има ред в залата.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: В момента ние говорим за инвестиционен проект, който е за 20 млрд. лева.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Вие управляващите седнете и се разберете за какво сте ни събрали.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Аталай, нека все пак да спазваме добрия тон и правила.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Вие не сте на ясно какво искате. Търговски разговор ли да водите? Ако ще водите търговски разговор и ми говорите, че това е прозрачно, моля ви се.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Ние искаме в момента да дадем право на министъра или на българското правителство, дали да продължат въобще или не. Това е политически въпрос. Това е решение на Народното събрание.
Господин Овчаров, в момента има решение на Народното събрание. Народното събрание трябва да каже да или не, да продължи или не.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Имаше конкретен въпрос към инвеститорите.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Бихте ли дали възможност за опция на българската държава да запази процент от проектната компания и това да бъде на цена проектни разходи, реално вложени в компанията?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте.
АРУН САВКУР: Представител съм на инвеститорската група. В момента с инвеститорите, които ще участват в тази сделка обсъждаме мажоритарно участие в проекта. Когато официално, формално бъдем поканени да представим своето предложение, оферта, в нея ще посочим такова мажоритарно участие. Ако българската страна желае да задържи дял или да участва в проекта, естествено ще съобразим и това желание при разумни търговски условия.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иван Иванов, заповядайте.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Той каза камършъли вайбъл търмс, което значи нещо съвсем друго от това, което преведе преводачката. Тоест, те сега ще станат сто процента собственици, а ние после ще си купим от тях дялово участие. Така ли е? Аз питам, за да уточним за какво става дума?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иван Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря ви.
Господин председателю, по отношение на евентуален проект за решение, аз ще си кажа становището тогава, когато започнем да обсъждаме. Процедурата по която започнахме беше правото на всеки народен представител да зададе два въпроса.
Преди да задам моите въпроси към евентуалните инвеститори искам все пак да уточня, че одобрението на проекта, техническия проект на АЕЦ “Белене” може да се извърши единствено от държавен оторизиран орган. Това е Агенцията за ядрено регулиране. И към момента Агенцията за ядрено регулиране не се е произнесла с одобрение на проекта, а продължава да проучва документацията, която е била изпратена. Мисля, че това е лоша информация, която е достигнала до евентуалния бъдещ инвеститор.
Имам следните два въпроса. Няма съмнение, че АЕЦ “Белене” като проект е най-големият проект в последните 20 години в индустриалното развитие на България. Когато голям чуждестранен инвеститор дойде в страната, той винаги представя свои референции от официалните представители на страната, където се намира неговото седалище. По този повод аз питам, има ли референции за Global Power Consortium от посолството на САЩ и по специално от търговската секция и от Американската търговска камара, която има също представителство в България? Защото само едни такива официални референции от официален представител на държавата могат да докажат участието в ядрени проекти, в кои именно и в каква степен на евентуалния бъдещ инвеститор. Това е първият ми въпрос.
Вторият ми въпрос е, че самото построяване на централата не води до нейната експлоатация автоматично. Съгласно изчисленията, около 500 млн. евро са необходими за осъществяване на енергийната транспортна, а в известна степен и социална инфраструктура на евентуална бъдеща централа Белене. Инвеститорът поема ли също като ангажимент за построяване на тази инфраструктура някакви гаранции? Защото в противен случай трябва да се знае, че това са средства, които трябва да отдели българската държава.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте за отговор на двата въпроса.
САМУЕЛ РЕДИ: По отношение референциите, които изисквате от нас да се представят относно нашата идентичност. Да, такива ще бъдат представени към момента, когато влезем във формални разговори с НЕК.
Вторият въпрос, благодаря ви, че ни информирахте, че Българската ядрена регулаторна агенция все още не е одобрила окончателно техническия проект. Ние това нещо ще го установим, когато извършваме комплексния анализ, за който споменах.
По отношение на третото твърдение, което касае средствата необходими за изграждане на присъединителната инфраструктура на централата, с която ще се свърже централата към преносната мрежа, пак в процеса на анализ ще направим съответните изчисления. И когато правим технико-икономическата обосновка на проекта, тази сума ще бъде взета предвид.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви господин председател.
Аз се радвам да приветствам представителите на инвеститора. Искам да ви се извиня, че нямам въпроси към вас по една проста причина, Парламентът не е субект, с който вие можете да водите преговори. Това е законодателният орган на България. Ние нямаме изпълнителни функции и не бихме могли да водим такива преговори с вас. Но аз имам въпроси към министъра.
Господин министър, кой е кандидат инвеститорът? Ние имаме правителства, имаме служби, кой е кандидат инвеститорът? Това е въпрос на който трябва да отговори не Американското посолство, а българското правителство, в момента вие. С кого говорим изобщо? Защо ни вкарвате в разговор със стопански субект, който няма отношение към работата на Парламента? Това е изключително важен въпрос. Аз ги разбирам, те не искат да посочат кои са участниците. Но вие разбирате ли в каква деликатна ситуация ни поставяте. Ние говорим с някой, който казва: Аз не мога да ви кажа кои са участниците, тъй като това е тайна, това е въпрос на интереси, на преговори.
Аз затова ви казвам, нашият въпрос може да бъде само към вас, към българското правителство. Кой е кандидатът? И аз не мисля, действително, че този въпрос трябва да го обсъждаме в присъствието на инвеститора.
Вторият важен въпрос, който искам да ви задам, каква е позицията на българското правителство? Аз тук чувам откъслеци от фрази, които не разбирам. Водят се преговори с Атомстройекспорт. Но Атомстройекспорт не притежава нищо в България. Той не може да продаде проекта Белене. Проектът Белене продава ли се или не се продава? Какво продаваме? Каква е нашата позиция. Българската държава ще излезе ли от проекта или няма да излезе? Тъй като това е ключов въпрос, какво ще е участието на България в този проект? Това не са въпроси към инвеститора, а това са въпроси към правителството на България.
От тази гледна точка, аз съм удивен. Това не е прозрачност в момента, а това е демонстрация на приказката “царят е гол”. И сте поканили медиите, за да се види прозрачното платно, с което сте се облекли. Не става така тази работа. Не може такъв род разговори да се водят пред камерите. Не затова, че те са неморални или са неприлични. Това са въпроси, за които има българската държава огромен държавен апарат, който работи. И този апарат трябва да каже какъв е интереса на България. Каква е позицията на България? И върху тази позиция може да си говорим за всичко друго. Но ние да питаме кои сте вие и те да казват: “Няма да ви кажем сега, понеже не е настъпил момента.” За какво си говорим тогава?
Дайте позицията на България - искате да правим Белене, не искате. Сто процента частно или все пак държавата ще запази дела си. Искаме да го продадем така, че енергията да се продава на пазарен принцип или обратното, тя ще минава през регулатора и няма да е по свободни цени. Това са въпроси, които вълнуват всеки българин. Да не говорим за това, че аз веднага ви задавам въпроса: Ако направим Белене, какво правим за седми блок? Тези пари сега, които ги трошите, тях за какво ги трошим. Тоест, десетки въпроси към българското правителство, а не към тези хора, които аз повтарям, че приветствам, но те не са за този формат. Не случайно през десетилетията през които съществува българската държава, такъв род преговори в Българския парламент не са водени.
Така че аз ви призовавам да останем на нивото на парламентарната традиция, на парламентарната етика и действително да си прекъснем заседанието. Вие да ни кажете кога ще дойдете да ни информирате за новата ситуация и за позицията на българското правителство и върху тази основа Парламента да реши какво ще прави. Дали ще сменя решението или няма да го сменя. Не може чужд инвеститор в какъвто и да е разговор, да поиска Парламента да си смени решението. Това просто е недопустимо. Това е натиск върху членове на Парламента. Не става така.
Така че ако искате все пак българите да са доволни и да знаят защо си плащат данъците с разходите от тези данъци, предложете позиция, предложете решение и да не продължаваме с нещо, на което не му е тук мястото.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Димитров, това е разликата между нашето правителство и вашето. Вашето правителство щеше да подпише договора и да го засекрети. И никой след десет или след 20 години дори нямаше да разбере за какво сме се споразумели и какво правим. А нашето правителство още от първия възможен момент прави целия този дебат публичен. И аз не виждам нищо лошо в това инвеститорът да е тук и да представи себе си пред цялото българско общество.
Знаете и защо се прави процедурно. Защото има решение на Народното събрание, което не позволява ние да водим такива разговори. Затова трябва ние да имаме решение на Народното събрание, което грубо казано, да ни упълномощи да водим такива разговори.
А по отношение на това, какво е мнението на българското правителство. Българското правителство е на мнение, че то не може да дава държавни гаранции, не може да подписва дългосрочни договори за изкупуване на електроенергията и не може да носи отговорност за строителството и финансирането на централата.
Аз зададох въпросите, които имах към инвеститора и получих своя отговор. За съжаление вие правите референдум за Белене и казвате: “Ние сме за Белене”. И в момента в който е дошъл инвеститор и казва: “Ние имаме желание да построим Белене”, Вие му казвате: “Идете да си говорите с правителството. А ние тук Народното събрание бягаме от отговорност и не искаме ние самите да си зададем въпросите и да кажем каква е вашата позиция.”
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Продавате ли обекта или не го продавате? Като отидете на пазара или има домати, или няма домати. Има ли домати?
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Възможността проекта “Белене” да се случи на частен принцип е единствената, която е останала за евентуална реализация на този проект при редица условия. Това е мнението на българското правителство. Това правителство няма финансовите ресурси и предишното ги нямаше. Защото вие направихте НЕК заложник и колкото може платихте от НЕК. На НЕК му свършиха финансите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Процедура госпожа Цачева.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, обръщам се към народните представители. Аз мисля, че прилича на тази Комисия, която с оглед на нейния предмет на работа, обсъжда темата за ядрена централа на площадка “Белене”. Към днешна дата, с оглед приетото от нас решение, с оглед приетите постановления на Министерски съвет, такава площадка за изграждане на ядрена централа няма. Ако ние искаме, народните представители, да продължим темата за изграждане на такава площадка, ние трябва да променим решението, което сме гласували в зала.
Аз мисля, че в момента основно трябва да се акцентираме върху два момента. Има ли воля в народните представители, инициативата да излезе от вашата Комисия за промяна решението на Народното събрание в смисъл, да се даде мандат на специализираните в България институции, ръководени примерно от конкретно министерство или правителството чрез НЕК, да се води диалог, да се водят разговори, преговори с частни инвеститори, за да може да се отговори на въпроса на господин Димитров, продава ли правителството Белене или не го продава.
В момента повтарям, има решение на Народното събрание, което ако остане непроменено, всички останали разговори в момента са разговори на добра воля.
Затова ако тук има намерение от страна на волята на вашата Комисия излезте с предложение да променим решението на Народното събрание в пленарна зала, да оторизираме съответните компетентни институции и след това вече на ваше заседание да се влиза в детайли. Тогава е коректно, когато сме поставили условието, Парламента, в какви рамки да се водят преговорите, да задаваме въпроси и да искаме и очакваме отговори от изпълнителната власт и от съответните инвеститори.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Госпожо Цачева, това което вие поставяте вече е друга точка от дневния ред на това заседание. Ако искате внесете като дневен ред за разглеждане – проект за решение. Проектът за решение обаче трябва да бъде въз основа на взетото решение на Министерския съвет. Защото Министерският съвет първо взе решение за прекратяване на “Белене”. И тогава вече да седнем да водим съответните разговори в Комисията. Дали ще подкрепим това ваше решение или не, ще излезе от Комисията и тогава вече в зала ще решим въпроса. Чак тогава, господин министър, моите уважения към вас, поне вие бяхте народен представител, поне вие знаете какви са функциите и задълженията народния представител, да бяхте поканили инвеститора тук, след като бяха взети всички тези решения, за които говорим, за да седнем да говорим днес.
Аз затова предлагам пак процедурно да прекратим всякакви дебати. Да дойдат документите с решенията в Комисията, предложени разбира се по съответния ред и да водим съответно дебати.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги има си правила. За да не се повтаря това предложение до безкрайност, господин Аталай предлага да прекратим заседанието по тази точка.
Госпожо Караянчева на вас ще ви бъде дадена веднага след това думата, но този процедурен въпрос трябва да бъде изчерпан, за да видим продължаваме или не.
Има предложение подкрепено е и от други народни представители за прекратяване на дебата по тази точка.
Обратна процедура има ли господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Да не забравяме, че ние сме Енергийна комисия към Българския парламент и по енергийните въпроси, считам че сме висшестоящ орган и може да вземем отношение при наличието на инвестиционни интереси какво правим. Да дадем ли мандат въобще да говорим с тези инвеститори или не.
В нашите дебати, когато взехме решение за прекратяване на проекта АЕЦ “Белене” основния ни мотив в нашите дебати беше, че нямаме финансиране, уважаеми колеги. От там насетне, в момента се намира финансиране и ние като Енергийна комисия трябва да преценим, доколко и как при какви параметри да дадем мандат на изпълнителната власт да вземе отношение и да проведе разговорите. Така че да са защитени интересите. Това не означава възобновяване на проекта. Това означава само мандат за преговори. Тогава се казва какви условия. И нека всеки да каже, аз до преди малко не можах да разбера, слушайки изказванията на господин Овчаров и господин Димитров, все пак вие „за” ли сте или против АЕЦ “Белене”?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев, имаше процедура и обратна процедура. Нямаме такава тема днес. Господин Аталай поиска прекратяване на дебатите.
Който е „за” това предложение, моля да гласува.
Гласували пет “за”.
Против? Против 14 народни представители. Въздържали се? Един въздържал се.
Не се приема.
Тази процедура е приключена.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Прегласуване.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има предложение за прегласуване.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз пак ви казвам, не обръщайте заседанието на парламентарната комисия в нещо, в което няма как да бъде. Никъде в Правилника на Народното събрание не пише, че народните представители търсят инвеститори. Никъде не пише, че те участват в търговски преговори по търсене на инвеститори. Мандат не можеш да дадеш на някой, който не ти го е поискал. Ако правителството поиска мандат … Аз се обосновавам, защо трябва да прегласуваме решението.
Има процедурно предложение да се гласува. Не съм против всичко, което искате, но да бъде внесено по съответния ред.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Който е „за” вашата процедура, моля да гласува.
Гласували шест “за”.
Против? Против 15 народни представители.
Не се приема.
Този въпрос го приключихме.
Госпожа Карянчева има думата. Заповядайте.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Уважаеми господин министър, уважаеми гости, уважаеми колеги, първо опозицията нека да се изясни, дали иска да има Белене или не. Защо правиха тази подписка, нека те да си направят анализ. Има да разсъждават по тази тема. Нека да си я изяснят. Пред нас в момента е инвеститор, на който искам да се извиня. (Шум в залата.) Когато вие говорихте, аз ви слушах. Да, ние искаме при определени условия, а не да загробим държавата. Затова тези инвеститори са тук днес, за да се запознаем с тях. Ние не вземаме някакви грандиозни решения Ние не влизаме във финансови преговори. В момента ние се запознаваме с инвестиционното намерение на инвеститора, който стои пред нас.
Господин Добрев има добрата воля да ги докара и да се запознаем. Да, това е прозрачния начин господин Овчаров и това е правилният път. И затова всеки един има право да попита. Тук не се водят преговори. Така ли е господин Добрев? В момента ние се запознаваме с инвеститора, повтарям го още един път. Такива дребни политически хватки и приказки, излагаме се пред чужденците. (Смях в залата.) Да ви го кажа аз. Защото ако на вас това не ви отърва, за да бъде максимално прозрачно, това е начина по който да работят всички нормални европейски страни.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Андонов иска думата, след това господин Курумбашев.
Заповядайте господин Андонов.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми министър, колеги, до тук поне разбрах, че БСП са за АЕЦ “Белене”, но при условията на предишното правителство. Фирмите които преди са договорени, те да го строят. Това разбрах. Друго не разбрах от БСП.
Въпросът който искам да поставя аз е, че в момента има референдум от страна на БСП. Ако се установи, че този референдум е законен, той трябва да бъде подложен на гласуване. Какво става, ако ние сме в процедура при която Народното събрание е решило министърът да преговаря с инвеститора и същевременно тече и референдум, затова дали да има АЕЦ “Белене” или да няма? Това е моят въпрос към господин Добрев, а може би и към госпожа Цачева.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз сега също мога да върна топката и да кажа, че това е въпрос към Парламента, а не е към Министерството. Защото компетентността на референдумите е в патримониума на Народното събрание. Не бих могъл да отговоря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Темата за референдума е тема на Българския парламент, която ще обсъждаме отделно.
Господин Курумбашев искаше думата. Заповядайте.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря Ви господин председател. Аз исках първо да отбележа, че с появата на инвеститор за този проект рухват няколко мита, затова дали може да бъде направен проекта АЕЦ “Белене” или не. Очевидно този инвеститор не се притеснява да строи в земетръсна зона, както беше обявявано. Защото проектът беше земетръсен доскоро, а сега вече не е. Проектът щеше да се реализира с “руски реактор тип Москвич”, цитирам народен представител от Синята коалиция. Очевидно те не се страхуват да се реализира този проект с руски реактор, който е от трето поколение.
Проектът не можеше да бъде реализиран, защото нямаше пазар на електроенергия. Очевидно когато има американски собственик може би проектът има пазар за електроенергия.
Четвъртият мит беше, че проектът не е икономически целесъобразен. Аз силно се съмнявам, че такъв сериозен инвеститор не би реализирал проект, който е икономически целесъобразен. Очевидно те са си направили сметката.
Това е което аз исках да задам като въпроси. Това е разговор между нас като български народни представители и българското Правителство. Те не касаят инвеститора тук. Защото това, което е най-важно за нас, е дали ние ще имаме дял в този проект и какъв е размерът на този дял.
Този дял е важен по три причини -- по отношение на контрола върху изграждането, по отношение на бъдещето опериране на централата и по отношение на търговията с електроенергия. Затова въпросите ми са към министър Добрев. Има ли конкретни финансови разчети, затова какъв дял може да си позволи да има българската държава, което трябва да е нейна преценка? А не ние да питаме инвеститора какъв дял би ни запазил. Ние имаме 100 процента от проекта в момента. Не някой трябва да ни запазва на нас дял, а ние трябва да преценим за какъв дял имаме възможност като държава. И ако преценим, че имаме такава възможност, да го заявим като интерес.
Второто нещо, господин Добрев, готови ли сте да внесете конкретен проект за отмяна на това срамно решение, което имаме на Народното събрание, като предложение на Министерски съвет. Тъй като това би означавало директно промяна на политическата воля, която до този момента е декларирана от мнозинството. Ако вие внесете такъв проект това променя ситуацията, защото ние бихме го разгледали като една подкрепа по нашата инициатива за референдум за “Белене”. Тъй като очевидно отговорът на въпроса, дали трябва да се реализира проекта “Белене”, очевидно и от страна на ГЕРБ става да.
Така че моля за ваш отговор конкретен по отношение на дял на българската държава. И второ, технологията на процедурата по отмяната на решението на Народното събрание.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Добрев, ако желаете по тези въпроси да вземете думата.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Нито един от митовете, които вие споменахте не са в мотивите за прекратяване на проекта “Белене”, нито на Министерски съвет, нито на Народното събрание. Така че не е коректно господин Курумбашев да повтаряте митове, които ние не сме казали, нито са написани в мотивите.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Много хора ги казват. Не сте ги казали вие.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Причината да бъде спрян проекта “Белене” е това, че ние нямаме финансова възможност да продължим да го финансираме. Платихме 1 млрд. 300 000 или 1млрд. 400 000 млн. от НЕК. Взехме колкото заеми можеше да вземаме. Плащахме колкото можеше да плащаме. И в един момент стигнахме до фаза, в която вече не можехме да си позволим този проект, който между впрочем никога не сме могли да си позволим. Не се яви чуждестранен инвеститор. Защо не се яви? Сигурно защото на него му бе много странно, ние да искаме 51 процента дял в проекта, а този с 49 процента да даде всички пари. Той да даде парите да построим, а ние да държим 51 процента и да управляваме централата и да казваме какво ще стане.
По отношение на това дали държавата може да запази опреден дял и кога трябва да стане това нещо, защото то може да бъде в началото, може да бъде последваща опция за закупуване на себестойност на определен дял от централата, колкото българското правителство реши и каквито финансови възможности имаме. Не пропускайте, че все пак това е обвързано и с финансовите възможности. Това са наистина конкретни търговски преговори, които не е хубаво да обсъждаме в Комисията. И едва ли бихме могли в момента да дадем позиция.
Това което е необходимо сега да направим е да приемем решение, с което да се даде мандат за водене на такива преговори при определени ограничения. И аз ограниченията мисля, че ги споменах. Според мен е важно това, ние да не сключваме дългосрочен договор за изкупуване на електроенергията, да сме сигурни, че ще бъдат прекратени всички дела срещу България или тези тежести ще преминат към новия собственик. Ще бъде гарантиран ядрения риск. Новият собственик ще поеме разходите по съхранение на горивото и извеждане от експлоатация на централата. Това са всичко въпроси ограничения, които могат да бъдат поставени при даването на мандата за водене на конкретни търговски преговори. А конкретните търговски преговори ще се състоят в това, на каква цена и при какви условия. Според мен тази цена трябва да покрие разходите, които НЕК е направила до момента за централата на АЕЦ “Белене”. Това е съвсем нормална практика и които са относими конкретно към проекта “Белене”, а не към някой друг проект, разходи на Националната електрическа компания.
Но за да могат да се водят такива преговори, искам тук съвсем конструктивно всички да се разберем, трябва да има мандат за започването им. Другото би било нарушение на решението на Народното събрание.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, моля първо да спазваме правилата, най-малкото, за да е спазен Правилника на Парламента.
Госпожо Цачева заповядайте.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, предлагам да вървим към финала на тази точка, като заявявам пред вас, че в утрешния ден аз съм готова да инициирам като народен представител, проект за решение и ще го предоставя на всеки един от вас, от вашата комисия. Който е съгласен да ме подкрепи и да се подпише, за да го внесем в Пленарна зала, където да вземем окончателно решение за площадката на АЕЦ “Белене”.
Утре изготвям проект за решение с ваше съдействие. Моля на всеки един от вас, на членовете, ще бъде предоставен и ще очаквам максимална подкрепа от вашата Комисия.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз предлагам колеги да прекратим дебата по първа точка, ако има съгласие. Изчерпахме темите.
Благодаря на всички наши гости.
Да продължим с дневния ред. Моля народните представители членове на Комисията да останат.

Минаваме към втора точка от днешната програма -- Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, № 202-01-54, внесен от Министерския съвет на 12 септември 2012 г. – за първо четене.
Наши гости по тази точка са:
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма -- Елена Пищовколева – и.д. директор на Дирекция “Инвестиции, иновации и предприемачество” и Илия Табаков – експерт в Дирекция “Инвестиции, иновации и предприемачество”;
от Министерство на вътрешните работи -- Николай Нанков – началник отдел “Нормотворческа дейност” в Дирекция “Правно-нормативна дейност”;
от Българска агенция за инвестиции -- Борислав Стефанов – изпълнителен директор;
от Национално сдружение на общините -- Благой Станчев.
Госпожо Пищовколева, вие ли ще представите законопроекта? Заповядайте.
ЕЛЕНА ПИЩОВКОЛЕВА: Благодаря господин Димитров.
Предложените промени са в няколко направления:
На първо място, през последните години се наблюдава негативна тенденция в глобален план по отношение на инвестиционните потоци, която рефлектира и в инвестициите, които влизат в България под формата на различни проекти. С промените които предлагаме се опитваме да противодействаме на тази негативна тенденция, като предлагаме един допълнителен критерий, за издаване на сертификат за клас инвестиция и насърчителна мярка.
Това което наблюдаваме през последните години като проекти на потенциални инвеститори са основно в сектора на услугите, където инвестициите като дълготрайни активи не са в голям размер, но заетостта, която се създава е значителна. За да могат тези проекти да попаднат в обхвата на насърчаваните по закона, като значими за икономиката, ние предлагаме броя създадени работни места да бъде още един допълнителен критерий, който да дава възможност за сертифицирането на тези проекти. Като досега действащият критерий е размер на инвестициите в дълготрайни материални и не материални активи и новия критерий, брой на създадените с проекта нови работни места, да се прилагат кумулативно. Такава е практиката до момента по приоритетните проекти, които са в особено големи размери. Предлагаме разширяването и за клас А и за клас Б.
Във връзка с този нов критерий предлагаме също така нова насърчителна мярка, която е свързана с частично възстановяване на социално-осигурителните вноски, които работодателят е вече направил във връзка с проекта нови работни места. Като периода за който предлагаме тази мярка да се прилага е 24 месеца.
Повечето от нашите преки конкуренти в привличането на инвестиции – Чехия, Словакия, Румъния, а и Сърбия, които не са член на Европейския съюз, прилагат подобни мерки свързани или с директно субсидиране на създаваната от инвеститорите заетост или под някаква форма подпомагане.
Това което ние предлагаме е всъщност възстановяване на вече внесени осигурителни вноски от страна на работодателите и инвеститорите за новите работни места. Като сме въвели изискването заетостта да бъде поддържана за период от три години за малки и средни предприятия и пет години за големи предприятия. Тоест, целим създаването на една дългосрочна заетост с новите проекти, която да бъде насърчавана. Освен това изискването, което сме заложили е работодателят да поеме ангажимент за възнаграждение по-високо от средното за съответната икономическа дейност. По този начин изпълняваме целта за създаване на високо платени и високо производителни работни места.
Не на последно място с плащането на тези осигуровки, това ще бъдат изцяло нови работни места и няма да бъдат осигурявани на минимална заплата. Тоест, постъпленията във фондовете на Държавното обществено осигуряване ще са значими. Това е в едното направление, което сме работили.
Другата промяна, която предлагаме е свързана с децентрализация на процедурата по сертифициране и насърчаване на инвестиционните проекти. С решение на Съвета за децентрализация се предлага общините също да имат правомощия по издаването на сертификати и насърчаването на инвестициите. Като съвместно с Националното сдружение на общините, ние разписахме текстове, в които се предвижда възможността, кметовете на общини да могат да издават сертификат за инвестиция клас В, който да бъде в размер по-нисък от размера на най-ниския праг по сега действащите разпоредби, т.е. под 2 млн. лева. Като с наредби на общинските съвети се предвижда реда и начина на прилагане на насърчителните мерки и на издаване на сертификати.
Насърчителните мерки, които предлагаме общините да прилагат са административно обслужване в рамките на тяхната компетентност и предоставяне на недвижими имоти на инвеститорите, чиято стойност да е в съотношение със стойността на инвестиционния проект.
Третото направление по което сме работили е за синхронизиране на разпоредбите на Закона за инвестициите, Закона за чужденците и Закона за българското гражданство. Това са теми, които са обсъждани в междуведомствена работна група, в която участваха представители на Министерство на вътрешните работи - Дирекция „Миграция”, Министерство на външните работи, Министерство на правосъдието, ДАНС и Министерство на труда и социалната политика. Като идеята беше разминаванията, които до този момент имаше с прилагането и конкретни проблеми, които се бяха появили в хода на изпълнението на проекти сертифицирани по Закона за инвестициите, да бъдат преодолени.
Едната промяна която предлагаме е, възможността за пребиваване на ключови служители по проекти изпълнявани по Закона за инвестициите, т.е. те да получават постоянно пребиваване. Другото е проекти, които също се осъществяват по смисъла на Закона за инвестициите, да получават първоначално продължително пребиваване до една година. Уреждаме и въпросите в Закона за българското гражданство предвидени в чл. 16, свързани с така наречените особени заслуги за гражданството. Бихме искали там да заложим конкретни параметри и икономически критерии, на които трябва да отговарят инвеститорите, за да могат да получават документа от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, който удостоверява тези особени заслуги.
Така че целта на нашата работа беше да има конкретни параметри, измерими критерии и прозрачност при прилагането на тези процедури.
Бих искала, за да завърша, да кажа, че със Закона за инвестициите не само са изброени насърчителните мерки за инвеститорите, а ние изпълняваме и целите на икономическата политика за насърчаване на инвестициите с високо добавена стойност. Създаването на дългосрочна заетост на високо квалифицирани служители и намаляване на регионалните различия в България.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на госпожа Пищовколева. Някой от другите гости по тази тема желае ли да добави нещо към подробното представяне? Беше достатъчно ясно, подробно и аргументирано.
Заповядайте господин Агуш.
АРИФ АГУШ: Бихте ли казали, какви са праговете за получаване на дългосрочно пребиваване една година, за постоянно пребиваване да се получи статут и да се получи статут на български гражданин? Размерът на инвестицията, която сте заложили в закона.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте.
ЕЛЕНА ПИЩОВКОЛЕВА: Тъй като това са икономически критерии, те не са свързани с прилагането на процедурите на Закона за чужденците и Закона за българското гражданство, където са конкретните основания. Всъщност нашите икономически основания ще бъдат разработени допълнително. Ние предвиждаме създаването на инвестиция с прага, който разглеждаме е 2 млн. Инвестиция, която трябва да се поддържа. Създаване на заетост за 50 човека, която също трябва да се поддържа. Но тези конкретни критерии ще бъдат допълнително уточнявани.
Ние имахме работна група, в която предложихме тези промени да залегнат в Закона за чужденците, за да има яснота точно по тези икономически критерии. Това което получихме като предложения беше в Закона за инвестициите да се предложат текстовете, че такива икономически критерии ще бъдат приети с акт на министъра, тъй като той отговаря за икономическата политика и насърчаването на инвестициите. И в същност тези критерии ще бъдат вероятно под формата на наредба оформени на министъра. Като те са разглеждани, разбира се от работната група. В закона е записано, че това ще бъде акт издаден съвместно от министъра на вътрешните работи, министъра на външните работи, министъра на правосъдието и министъра на труда и социалната политика. Тоест, това ще бъде един подзаконов нормативен акт, който допълнително ще бъде разгледан от всички тези министри.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Стоян Гюзелев има въпрос.
СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Господин председател, уважаеми гости, колеги, подкрепям философията на закона. Смятам, че е навременна, следвайки опита на редица европейски държави да използват законодателството си и да създават условия за привличане на инвестиции и разширяване на съществуващите.
Адмирирам и екипа, който е работил върху тези теми. От трите неща, които правят гръбнака на законопроекта, най ми допада онази част, в която става дума за децентрализацията на процедурата по сертифициране на инвестиционните проекти. В тази си част смятам, че законопроектът е закъснял, защото ако това се беше случило преди три, две, една година. Защото сега и общинските съвети ще трябва да поработят по наредбата и критериите. Смятам че е позакъснял, защото това щеше да даде възможност на всеки инвеститор, да се види някъде по вътрешностите на страната, по отдалечените райони и да впише своя бизнес с условията на конкретна община. Защото не е тайна, че досега инвеститорите отиват при кмета. Какво си говорят, какво става, тръгва си инвеститорът, а инвестиция няма.
А сега когато излязат тези наредби на съответната община, разбира се, че тези наредби ще отразяват спецификата на всяка община, те ще са публично оповестени, така че всеки да знае правилата на играта.
Аз бих искал, понеже доста продължи нашата Комисия и ще направя конкретно предложение между първо и второ четене, да се аргументирам защо е необходимо още едно условие на което трябва да отговарят инвеститорите, за да получат тези преференции.
Представете си идва голям инвеститор. Строи обект за 2 или за 10 млн. Отговаря по документите, че му е издаден сертификат, че е създал работни места, че заплатата е над средната в съответната дейност, че не дължи средства по програми и мерки за обучения. И ако спрем само до тук, той би имал възможност да поиска такова финансово подпомагане за направените от него разходи за осигуровки на своите служители.
Обаче ако той не се е разплатил с подизпълнителите и подизпълнителите на подизпълнителите, затова ви казах, че би следвало и ще поработим в тази посока да бъдат защитени интересите и на фирмите, които участват при строежа на инвестиция или проект, който иска да ползва предимствата по този закон.
Смятам, че редакцията трябва да върви в следната посока: „Инвеститорът и лицата по смисъла на чл. 17, ал. 1 декларират, че не са в забава по отношение на дължими плащания към доставчици на стоки и услуги по изпълнението на инвестиционния проект, съобразно разпоредбите на чл. 303, ал. 2 и 4 от Търговския закон.”
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: По това предложение на господин Гюзелев, госпожо Пищовколева, подкрепяте ли този подход?
ЕЛЕНА ПИЩОВКОЛЕВА: Аз благодаря за предложението. Мисля че е абсолютно основателно и ще се съобразим с него и ще го добавим в нашите разпоредби.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ако трябва да се прави законова промяна, знаете господин Гюзелев между първо и второ четене, вие може да бъдете вносител заедно с колеги.
Други въпроси на народни представители? Няма.
Предлагам ви да минем в процедура по гласуване.
Колеги, подлагам на гласуване за първо четене на законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, № 202-01-54, внесен от Министерския съвет на 12 септември 2012 г. – за първо четене.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 17 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.

Колеги, предлагам ви процедурно да подложа на гласуване приключване на заседанието, тъй като виждам, че започва да се разпада кворума.
Който е „за” това решение, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Единодушно се приема.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16.05 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров


Стенограф:
Силвия Михайлова
(74 406)