1. Изслушване на информация от топлофикационните дружества относно: „Готовност на топлофикационните дружества за отоплителния сезон 2012 – 2013 г.”
2. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 37


На 17 октомври 2012 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад”, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на информация от топлофикационните дружества относно: „Готовност на топлофикационните дружества за отоплителния сезон 2012 – 2013 г.”
2. Разни.

Заседанието на Комисията бе открито в 14.10 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.


* * *

ПРЕДС. МАРИН ДИМИТРОВ: Добър ден на всички! Откривам редовното заседанието на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.

За днес Ви предлагам следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на информация от топлофикационните дружества относно: „Готовност на топлофикационните дружества за отоплителния сезон 2012 – 2013 г.”
2. Разни.
Предложение по този дневен ред имате ли колеги? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 16 „за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се дневният ред.

Искам да обърна внимание на всички народни представители от нашата Комисия, че другия вторник от 12.00 часа ще има извънредно заседание. Моля Ви за присъствие, защото дневния ред е следния:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесен от Министерски съвет на 12 октомври 2012 г. -- за първо четене.
Поради настояване и от Министерство на финансите ни молят да гледаме този законопроект.
2. Представяне, обсъждане и приемане на предложения за свикване на национален референдум на тема: „Да се развива ли атомната енергетика в България чрез изграждането на ядрена централа на площадка „Белене”?”.
Така че колеги, след като Правната комисия вземе своето решение в четвъртък, ние ще разполагаме с техните мотиви и решения, но е важно и ние да се съберем във вторник извънредно. Моля Ви от всички парламентарни групи да има представители, за да вземем нашето отношение и решение съответно по тази тема.
Важно е специално от срана на БСП да има представител, като хора събирали искане за референдум и от ГЕРБ, които разбирам, че събират 48 подписа за друг референдум.
ИВАН ИВАНОВ: Те имат 48 подписа.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има такава процедура господин Иванов и с 48 подписа, да се инициира процедура за референдум.

Колеги, днес наши гости са:
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма -- Евгения Харитонова – заместник-министър Димитър Кишкилов – началник на отдел в Дирекция “Сигурност на енергоснабдяването”;
от Държавна комисия за енергийно и водно регулиране -- Анжела Тонева – член и Васил Лозанов – директор на Дирекция “Регулиране и контрол” – Енергетиката и Топлоенергетика”. Председателят на Комисията е в чужбина.
от Омбудсман на Република България -- Росица Тоткова – главен секретар, Нина Бояджиева – началник отдел “Защита на правата на потребителите на обществени услуги” и Стефан Мазнев – главен експерт;
от Топлофикация София -- Стоян Цветанов – изпълнителен директор и Константин Йовков – заместник-изпълнителен директор;
от Топлофикация Плевен -- инж. Валентин Терзийски – изпълнителен директор и Иван Гетов – заместник-изпълнителен директор;
от Топлофикация Бургас -- инж. Въльо Дучев – изпълнителен директор;
от Далкия Варна ЕАД -- Тодор Николов – изпълнителен директор и Иван Стоилов – ръководител “Топлопреносна мрежа, работа с клиенти и развитие”;
от Топлофикация Сливен ЕАД -- инж. Ангел Ангелов – изпълнителен директор;
от ЕВН България Топлофикация–Пловдив -- Йорг Золфелнер – регионален мениджър за България и Денка Шуманова;
от Топлофикация–Перник -- Стойчо Василев – изпълнителен директор;
от Асоциация на топлофикационните дружества в България -- Илия Николаев – председател;
от Булгаргаз -- не присъства;
от Булгартрансгаз -- Кирил Темелков – изпълнителен директор, Кирил Марковски и Румен Огнянов;
от Асоциация на дружествата за топлинно счетоводство -- Ася Ангелова – председател на Асоциацията и управител на ИСТА България ЕООД и Милена Стоянова – член на Асоциацията и управител на Техем Сървисис ЕООД;
от Комисия за защита на потребителите -- Веселин Златев – председател;
от Федерация на потребителите в България -- Ботьо Петков;
от Българска национална асоциация “Активни потребители” -- Богомил Николов – изпълнителен директор и Елена Гоцева;
от Движение “ДНЕС” -- Михаил Матеев и Ирена Пейкова;
от КНСБ -- Божидар Митев;
от Институт за енергиен мениджмънт -- Иванка Диловска – изпълнителен директор;
от Асоциация на демократичните синдикати -- Константин Коларов и Борис Климентов.
Колеги, имаме вече дълъг опит и в този Парламент с подобни изслушвания. Затова ще помоля гостите да фокусират своите представяния и изказвания в конкретни проблеми по които може да бъдем полезни. Най-важната тема за днес е, доколко спокойно ще протече зимният сезона и какви проблеми заедно може да решаваме. Или ако не ги решим поне да бъдем в помощ.
Искам да Ви обърна внимание, тъй като не всички народни представители сте могли да прочетете материалите, които предварително ви изпратихме, но да речем Топлофикация – Плевен са записали в своето представяне в информацията, която са изпратили, че те не могат да изпълнят новите искания на Булгаргаз, които се изразяват в следното: Авансово плащане до 20-то число на месеца с най-голямо потребление придружено с банкова гаранция. Това го пише в информацията от Топлофикация – Плевен, че не могат да изпълнят това искане на Булгаргаз, което е непосредствен проблем преди сегашния отоплителен сезон. Тоест, върху такива въпроси ви предлагам да се концентрираме.
Също така дружествата пишат, че имат договор за доставка на газ, тези които са на газ, до края на 2012 г. и логично нямат договор за 2013 г. поради това, че чакаме подписване на нов договор от страна на съответните институции с Русия. И този въпрос трябва да бъде обсъден дотолкова, доколкото има или няма потенциални рискове от това, госпожо Харитонова.
Предлагам Ви колеги, да не се запознаваме с общото финансово състояние на дружествата, всеки от нас може да прочете материалите, ние вече го и знаем, а да обсъдим конкретните проблеми. И ако имате идеи как ние да ви бъдем полезни на вас за спокойното протичане на зимния отоплителен сезон.
Предлагам да започнем с Министерство на икономиката.
Моля Ви изказванията да бъдат много стегнати и наистина по проблемите.
Госпожо Харитонова, заповядайте.
ЕВГЕНИЯ ХАРИТОНОВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин председател, трябва да отбележа, че Държавно топлофикационно дружество реално няма. Има общински, има и дружества, които са собственост на частни лица. Така че за готовността на дружествата, считам че тук са представени всички значими дружества в топлофикационния сектор и те ще могат да кажат техните проблеми, респективно как виждат нещата и дали ще успеем по един достоен начин да изкараме зимния сезон с отоплението в съответните градове.
Трябва да отбележа, че Министерство на икономиката, енергетиката и туризма поддържа съвсем близки контакти и следи горе долу работата на топлофикационните дружества. Ние получаваме информация за тяхното състояние, за техните проблеми, съгласно Закона за енергетиката. Така че не може да кажем, че сме далеч от проблемите на топлофикационните дружества. Но най-добре е самите дружества да си кажат техните проблеми.
Бяхме обещали много тържествено до началото на есенно-зимния сезон да внесем в Народното събрание изменение към Закона за енергетиката, отнасящи се до топлоснабдяването. Ние имаме една определена готовност за внасяне на този документ. В същото време говорейки с Асоциацията на топлофикационните дружества бяха направени няколко кръгли маси в това отношение. Те предложиха на 26 октомври да се направи поредната, да кажем финална кръгла маса и след това да се внесе този документ в Народното събрание.
Относно договора на Булгаргаз с Газпром, в момента колегите преговарят на финалната права и така както е плана на Министерството и на Българския енергиен холдинг до 15 ноември ще имаме подписан договор вече и със съответните цени, за които вие ще бъдете първите или едни от първите, които ще бъдете уведомени и ще бъдете запознати. Това е към този момент, което мога да кажа за договора с Газпром.
В същото време в момента много усилено се работи по тези интерконекторни връзки с Румъния, Гърция и със Сърбия. В Румъния нещата би трябвало да излезнат някъде към май месец следващата година. Но това ще бъде тема за следващия есенно- зимен период съответно за топлофикациите.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо Харитонова.
Аз предлагам да продължим с поставяне на конкретни въпроси и проблеми. Да започнем от най-голямата - Топлофикация София.
Имаме вашия подробен материал, затова ви моля да насочите вниманието на колегите народни представители от различни парламентарни групи към проблеми, които заедно може да решаваме и по които искате нашето съдействие. Виждаме финансовото състояние, виждаме проблемите, които са записани в документа, който сте представили. Въпросът е, къде ние може да бъдем полезни в решаването на проблемите.
Заповядайте.
СТОЯН ЦВЕТАНОВ: Благодаря.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги, журналисти, ще бъда максимално кратък. Топлофикация София е в готовност да стартира отоплителния сезон от 1 октомври, съгласно нормативната уредба. Двата основни проблеми на компанията са унаследените стари задължения и разбира се, високата цена на природния газ, която за последната година и половина се изменя седем пъти.
По отношение на технологичното състояние системата е в готовност. Дори вече имаме потребители, които са пожелали да им бъде пуснато топлоснабдяването. Справили сме се с този въпрос и във всеки един момент може да гарантираме отоплителния сезон.
По отношение на плащанията с Булгаргаз правим всичко каквото е възможно. Всички пари, които постъпват в касите на компанията се привеждат приоритетно на Булгаргаз. Именно това е причината да не се разплатим с някои от основните изпълнители по мрежата тази година. До края на годината най-вероятно ще успеем. Но отново подчертавам, Булгаргаз е приоритет за Топлофикация София.
Ще подчертая, че в последните четири години за първи път през тази година успяхме да подменим около 37 км тръби в София. Ще подчертая, че за последната година и половина, ние сме успели да си плащаме природния газ. Казвам за периода от 22 декември 2010 г. Старите унаследени задължения, разбира се, ги чистим лека по лека, но това е процес, който ще изисква доста време.
Готов съм на базата на тези данни, които сме ви дали да дам по-подробна информация по всяка една цифра.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Цветанов, към вас и към другите колеги, какви резерви имате за зимния период, ако по някаква причина има проблеми с подаването на природен газ? Имате ли готов резерв и за колко време? Или този въпрос предстои да бъде решен.
СТОЯН ЦВЕТАНОВ: Съгласно нормативната уредба поддържаме около 20 000 тона мазут. Това е за около пет дни денонощна работа на съоръженията в Топлофикация София.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Искам да ви попитам: Декември 2008 г. при формирането на бюджета за 2009 г. на БЕХ бяха приведени целево едни 400 млн. лв., които бяха предназначени за оздравяване на Топлофикация София. Парите бяха приведени на БЕХ и БЕХ трябваше да влезе чрез собственост в Топлофикация София и с тези пари да се разплати с Топлофикация и да се облекчи нейното финансово положение. Въпросът ми е към заместник-министъра, къде са тези пари? Какво стана с тях? Тъй като неприятната част на този въпрос е, че ако те са похарчени от БЕХ, а не са инвестирани, подлежат на връщане в двоен размер в бюджета на Европейската комисия. Питам ви къде са тези пари? Понеже тук се говори пак за наследени.
Имам и един въпрос към шефа на Топлофикация София. От БЕХ сте имали задължения за 26 млн. Станали са за 62 млн. Ще ги разшифровате ли какви са тези пари? Ползвате БЕХ като банка или за какво става въпрос?
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте госпожо Харитонова.
ЕВГЕНИЯ ХАРИТОНОВА: Този въпрос, господин Димитров, наистина ме изненадва. Аз не съм запозната по въпроса. Дайте ми няколко дни, за да проучва каква е ситуацията и ще получите отговор.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Не отговаряйте персонално до господин Петър Димитров, а до всички членове на Комисията, защото е интересна темата.
Господин Цветанов, вие желаете ли да добавите нещо?
СТОЯН ЦВЕТАНОВ: Да, разбира се.
Топлофикация София има една единствена основна банка и тя се нарича Булгаргаз. Нашите пари отиват в Булгаргаз. Не знам как разшифровате изменението на краткосрочните и дългосрочните задължения. Погледнете ги, там е разковничето на въпроса. Няма как Топлофикация София като общинска компания да ползва БЕХ за банка. Няма как да стане това. А що се касае за задълженията, вие знаете в кой период бяха натрупани и колко са те. Не искам да влизам в тази тема, но ако държите съм готов да го направя.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Зададох конкретен, а не абстрактен въпрос. Били са 26 млн. краткосрочните ви задължения, а са станали 61 млн. 634 000. Съвсем конкретно ви питам и ви питам за какво и как е станало това нещо? Какви са тези краткосрочни задължения към БЕХ? Те газ ли ви осигуряват? За какво е да обясните?
СТОЯН ЦВЕТАНОВ: Увеличават се краткосрочните и намаляват дългосрочните доц. Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Обяснете го, нали затова ви задавам въпроса.
СТОЯН ЦВЕТАНОВ: Аз ви отговарям. Това е счетоводен запис, когато едно задължение е дългосрочно и имаш подписано споразумение по него за шест години, например. Първата година се превръща в краткосрочно задължение. Това е. Няма някакво изменение по отношение на задължението към БЕХ, освен олихвивяването по него. Тоест, в посока нагоре. Ако съберем краткосрочните и дългосрочните ще получим увеличение на сумата. Няма нищо нередно, а е счетоводен запис.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Петър Димитров за въпроса.
Господин Червенкондев, заповядайте.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря Ви господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми гости, аз имам също така един принципен въпрос към всички топлофикации, освен предоставените отчети и докладите за готовността за есенно-зимния сезон. Искам да попитам във връзка със събираемостта на просрочените вземания какво се прави, какъв е процента на събираемост като цяло на вземанията на топлофикациите.
Другият ми принципен въпрос към всички е, какви дейности или действия се предприемат за ограничаване на кражбите на топлоенергия. Защото, считам че това е един от основните проблеми, които в момента вкарват напрежение във взаимоотношенията между крайни потребители, топлинни счетоводители и топлофикации. Нещо работи ли се в тази посока като принцип, като добра практика, която да се предложи и на останалите топлофикации или съответно да бъде припознато и предложено от народните представители като промяна в законодателството.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Цветанов като най-голямо дружество първо към вас са тези въпроси.
Господин Иван Иванов преди това.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви господин председателю.
Моят първи въпрос е към госпожа Харитонова в качеството й на заместник-министър, отговарящ за енергетиката. В първото полугодие на тази година бяха проведени няколко кръгли маси посветени на проблемите на топлофикациите. Имаше ангажимент от Министерството да се внесат промени в Закона за енергетиката в частта топлофикация. Отоплителният сезон ще започне буквално след няколко седмици, независимо от топлото време. Моят въпрос е, каква е готовността на Министерството с промени в Закона за енергетиката в частта за топлофикация? Аз няма да се спирам по конкретните казуси, които тогава бяхме изложили на тези кръгли маси и беше поет ангажимент да се предложат законодателни решения. Това е въпросът ми към госпожа Харитонова.
Въпросът ми към Топлофикация София. Прави ми впечатление, че както произведената електроенергия, така и произведената топлинна енергия за 2012 г. е снижена. Например продажбите на електроенергия за 2012 г. от 574 000 мегават часа е спаднало на 546. Подобно е състоянието, макар и с по-малка разлика и при топлинната енергия. Коя е причината за това? Дали причината се крие в аварията в ТЕЦ София през месец декември и има ли други причини, които са довели до този спад?
Що се касае до втория ми въпрос, всъщност господин Мартин Димитров го зададе. Вие всъщност имате възможност с тези 20 000 тона мазут да осигурите нормално топлоподаване за пет дни. Какво трябва да се направи в тези пет дни, ако се наложи за по-дълъг период Топлофикация София да остане без природен газ?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ако искате да чуем госпожа Харитонова по въпроса, който касае цялата Комисия. Господин Иванов, вие малко закъсняхте, госпожа Харитонова каза, че финалната кръгла маса е на 26 октомври. Но проблемът е, че тези изменения ще важат вероятно за следващия отоплителен сезон. Не виждам как в действащ сезон ще приемем изменения. Но заповядайте вие да обясните.
ЕВГЕНИЯ ХАРИТОНОВА: След 26 октомври 2012 г., да наистина едни такива изменения не съм много сигурна, вие сте точно експертите, които могат да кажат по какъв начин може в един преходен период, в един действащ отоплителен сезон да бъдат отразени и да влезнат в сила. Но реално Министерството е готово и има драфт варианта, да използвам чуждата дума „драфт” варианта, за предложение за изменение на част „Топлоснабдяване” в Закона за енергетиката. Искаме от другата страна да дойде обсъждането, защото кръглите маси ги правим ние. Правихте и вие две кръгли маси, Комисията. И топлофикационните дружества като пряко засегнати от тези изменения, които Министерството предлага.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Имате допълнителен въпрос ли, господин Курумбашев? Заповядайте.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Аз имам въпрос към госпожа Харитонова, дали смята за добра практика, тъй като тя е човек с опит и в Министерството и в ДКЕВР, това което държавата прави в продължение вече на години, да се поддържат тези изключително високи цени на електроенергията. Даже тук гледам, че вече приходите на някои топлофикационни дружества са по-големи и от продажбите на електрическа енергия, отколкото на топлинна.
Прави впечатление, че вече всъщност топлофикациите продават електроенергия по-скъпо от прочутите соларни панели, доста по-скъпа. Мога да ви посоча Топлофикация София с 326 лв. или Шумен с 339 лв. И даже така започва да изглежда, че колкото си по-неефективен, толкова по-висока цена трябва да вземеш, за да покриеш толкова по-големи загуби. Докога ще продължава този награден фонд като политика. Това е въпрос към госпожа Харитонова. Одобрява ли този тип политика?
Въпросът ми към Топлофикация София е, тъй като няма нужда да си играем с това, че като намалели краткосрочните и се увеличили дългосрочните. Аз ги събрах. И пак се вижда, че като съберете дългосрочните и краткосрочните задължения към Булгаргаз, през 2011 г. те са общо 146 млн. А като съберете дългосрочните и краткосрочните за 2012 г., те са 179 млн., тоест задълженията нарастват. Каква е причината да нарастват задълженията? Иначе приветствам това, че чистите първо задължения към Булгаргаз, но ние виждаме, че събирайки краткосрочни и дългосрочни задълженията продължават да нарастват към Булгаргаз. Каква е причината? Може ли да ни кажете съвсем конкретно, примерно отсечено към миналогодишния отоплителен период и към сегашния, какъв е процентът на събираемост тогава и какъв е процентът на събираемост сега? Защото може би това да е и част от отговора.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Харитонова, наистина прави впечатление. Вие знам, че не определяте цени. Въпросът е за политиката на правителството, защото като гледаме материалите на повечето от топлофикациите, три четвърти от приходите им наистина са от продажбата на ток.
Заповядайте.
ЕВГЕНИЯ ХАРИТОНОВА: По въпроса за цените. Определените цени на топлинната и на електрическата енергия произведени съответно от топлофикациите, тук са колегите от Комисията, независимо, че до преди половин година и аз бях там и би трябвало те да кажат. Но точно във връзка със забележката на господин Курумбашев и с вашата забележка, при изменението на Закона за енергетиката от 17 юли т.г., не мога да се сетя, кой точно член беше, но там се записа категорично и вие го приехте. Ние го предложихме, вие го гласувахте и това е в закона, че до 1 юли 2015 година ще се използва този модел за всичките топлофикации. След 1 юли 2015 г. вече преференциални цени ще има само във високо ефективното производство. А всичко останало и задължителното изкупуване на електрическата енергия произведена от топлофикациите, точно за това се даде възможност на топлофикационните дружества три години да инвестират и да си направят производството ефективно, производството наистина резултатно, а след 1 юли вече при така действащия закон, разпределителните, респективно преносното предприятия, няма да бъдат задължени да изкупуват тази енергия. Първо като задължително изкупуване и второ на преференциалните цени, които се определят.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има тригодишен срок, който ни припомнихте и който приехме, за модерни когенерации. Точно така е.
Господин Цветанов, бяха зададени доста въпроси към вас. Но може би най-важният, който колегите зададоха е, като свършат тези пет дни резерви мазут има ли евентуална кризисна ситуация, дано да не се налага и това да е само една хипотеза. Но имате ли други предвидени решения в една кризисна ситуация?
СТОЯН ЦВЕТАНОВ: Друго решение освен производство с енергия и природен газ, няма. Затова и законът когато е направен и наредбите към него, те казват, че за пет дни ние трябва да имаме възможността да преминем на мазут. И ако ви върна преди няколко месеца, когато беше кризата, вие си спомняте, че Топлофикация София успя да премине на резервно гориво мазут за час и половина. А през 2009 г. три дни, едно от големите съоръжения не успя да премине на мазут.
По отношение на събираемостта трудно мога да кажа дата към дата. Но на стр. 6 от доклада, много ясно сме разписали какви са задълженията, какъв е размерът и какво е процентното съотношение. До 74 процента в момента от клиентите на Топлофикация София са със задължения от 0 до 6.
Истински проблемните задължения, които варират някои от 25 до 30 години, аз питам защо не са събрани тогава? Те са 7,32 процента. И от тук на въпроса какво правим за събираемостта. Тя е отговор, но не е отговор на цялостната задача. Защото дори на сто процента да съберем парите си, говоря текущите, ние няма да може да платим на сто процента на Булгаргаз. Затова казвам, че събираемостта е ключ към решаване на проблема, но не е единствения.
Ние сме предприели всички законови действия, за да си събираме парите. И факта, че е повишена събираемостта е безспорен. Само от програмата Лоялен клиент са събрани около 12 процента допълнително. Само за до вчерашна дата от съдебни дела сме събрали около 16 млн. Допълнително за около 12 млн. са направени и разсрочени споразумения с над 2000 наши клиенти. Тоест, ние се опитваме да намерим механизма, с който да мотивираме хората да си плащат. Сключването на тези споразумения е доказателство за това. Тоест, това са от порядъка на около 24 млн., които ще влезнат в рамките на следващата година в Компанията и респективно ще бъдат разплатени за природен газ.
По отношение на това, дали можем повече от пет дни. Да, бихме могли още два, три дни да издържим, ако влошим малко топлоснабдяването.
Отговорът, който даде зам.-министър Харитонова е много точен. Но следващите три години ние трябва да инвестираме и да направим мощностите си високо ефективни. Към момента нашите съоръжения отговарят на изискванията за високо ефективно производство. Тоест, спестяване на гориво над 5 процента. Въпросът е, какво правим след тези три години? И затова нашата програма е толкова амбициозна. Затова започнахме да подменяме тръби от тази година. Затова ще инвестираме и в когенерации. Затова ще инвестираме в рехабилитации на трета, четвърта машина в София изток. Това е единственият път.
А истинските отговори са назад във времето, защо не инвестираме и защо съоръженията са в това състояние? И аз това питам.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Курумбашев после ще ви дам думата, разбира се. Имахте конкретен въпрос.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Имах въпрос за задълженията на Булгаргаз.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Цветанов.
СТОЯН ЦВЕТАНОВ: На 22 декември Компанията стана общинска собственост. Задължението на 22 декември за фактуриран природен газ 2010 г. е 190 млн. 428 000 към днешна дата, защото и днес направихме превод към Булгаргаз. Общият размер на задълженията, краткосрочни и дългосрочни, само за природен газ говоря към Булгаргаз е 178 млн. Тоест 12 млн. по-малко. Като за този период ние сме разплатили 959 млн. 887 000 лв. Говоря 22 декември, днешна дата.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз ви предлагам да продължим с другите топлофикационни дружества, тъй като те също са важни.
Пловдив ЕВН България. Искам да помоля господин Золфелнер, който винаги прави много хубави презентации, но понякога те са дълги и много изчерпателни, от името на членовете на Комисията, тъй като има много въпроси да обсъдим днес, да ни насочи към основната проблематика и теми. Ние имаме вашата презентация, господин Золфелнер и ще я прочетем много внимателно. Затова най-важните факти и проблеми. Заповядайте.
ЙОРГ ЗОЛФЕЛНЕР: По принцип имаме две най-важни точки господин председател, госпожи и господа уважаеми членове на Комисията - от една страна това е доверието, от друга страна това е сигурността на захранването.
По отношение на доверието ние вече дискутирахме кражби, ние вече дискутирахме недоверие от нашите клиенти. Мисля, че в средносрочна перспектива най-важното е да имаме ясно фактуриране. Това означава дистанционно отчитане. Да имаме и мерки по отношение на по-добра клиентска комуникация. Стъпка по стъпка ние трябва да развиваме това и да потърсим и повече доверие от нашите клиенти. Това е общ проблем във всички топлофикационни дружества.
Другото е сигурността на снабдяване. Ние вече дискутирахме нашия опит с мазут, с газовите кризи 2010 – 2012 г. Разбира се и тази година винаги е възможно и ние трябва да осигурим топлоснабдяване с мазут. Тази година има още едно предизвикателство, че трябва да преминем от мазут с 3,5 – 4 процента сяра до мазут с 1 процент сяра. А сега ние сме във финализиране на почистване на всички мазутни резервоари и до края на ноември ще получим доставките на по-модерния мазут или почистения мазут. В момента ние имаме около 400 тона на място и до края на ноември ще имаме тези количества съгласно наредбата.
По отношение сигурността на снабдяване, това е изключително важно, че всички във веригата, а това означава електроразпределителните, електроснабдителните дружества, НЕК, ЕСО и топлофикационните дружества са в добро финансово състояние. Нещо което ние наблюдаваме в момента. Във веригата има няколко дружества, които имат проблеми с плащанията. Това води винаги до проблеми в цялата верига.
Тук искам да апелирам към Парламента, към народните представители, ние в бъдеще да правим повече в посока сигурност на снабдяване. Защото сигурността на снабдяването е най-важното, а всичко друго е на второ място.
По отношение на събираемост, защото аз вече видях, че това е важна тема. В момента ние сме в една ситуация и в рамките на три месеца ние събираме между 70 и 75 процента. В рамките на една година от 80 до 85 процента. Това е малко зависимо от дата на която ние наблюдаваме тези цифри с изравнителната сметка. Най-големият проблем според мен е, че около една трета от нашите клиенти са пенсионери, които не могат да плащат по принцип високи сметки на топлинната енергия и това е темата на енергийната бедност.
Тук трябва да потърсим едно решение в краткосрочен план. Според мен ние трябва да имаме по-голяма сума за социална помощ за тези клиенти.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря, че бяхте стриктен с времето и се концентрирахте върху най-важните въпроси.
Колеги, ако няма спешни въпроси към господин Золфелнер за Топлофикация Пловдив…
Господин Аталай, заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Аз поздравяваме ЕВН и особено господин Золфелнер, че за толкова кратко време съкрати презентациите, защото преди говореше на немски, а сега директно на български ни представи. Имам един такъв въпрос, тъй като във вашата презентация не видях приходите ви от електроенергия. Аз знам, че направихте добра когенерация, но и Вашите приходи ли са повече от електроенергия, както на Топлофикация София? И вие ли правите инвестициите от приходите от електроенергия, както прави Топлофикация София? Защото от основната дейност Топлофикация София няма никакви инвестиции, а има само загуби.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Золфелнер.
ЙОРГ ЗОЛФЕЛНЕР: Мисля, че по отношение на нашите инвестиции, разбира се, ние не стигнахме в новата когенерация около 50 млн. евра, 100 млн. лева, а когенерацията е финансирана сто процента от собствения капитал. Това означава собствения капитал от ЕВН Австрия. Още 10 млн. евра получихме за модернизирането на мрежата. Например това лято ние организирахме голяма част на магистралите на ул. “6-ти септември”. Има много оплаквания от гражданите в Пловдив. Но беше абсолютно необходимо да изменим това.
По отношение на приходите от електроенергия, разбира се, при нас има увеличение. От друга страна заради ценообразуване, ние имаме голямо намаление на цените на ел. енергия и на топлинната енергия, заради голямата ефективност на новата когенерация. Нещото което ние очакваме, е, да имаме и още допълнителни приходи от топлинна енергия тази зима, защото ние разширихме значително нашата мрежа, особено в центъра на Пловдив. Мисля, че това води до по-голяма ефективност на цялата система.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Золфелнер, аз ще се възползвам от въпроса на господин Аталай, да го продължа. Модерната когенерация е позволила сваляне на цените на тока в Пловдив. Това ли казахте? Намалили сте цените. С колко сте ги намалили? Или себестойността само е паднала.
ЙОРГ ЗОЛФЕЛНЕР: По принцип 26 процента, но ние вече намалихме нашите цени още през април 2012 г., заради ефективността и при скока на газта, ние работихме още със старите цени на топлинната енергия. Ние в тази посока ще потърсим повече доверие от нашите клиенти, защото те наистина не обичат тримесечни отчитания на топлинната енергия. От друга страна, аз мисля че съм голям фен на дистанционно отчитане. Защото в този случай, ние ще намерим голяма част от това доверие.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви господин председателю.
В презентацията на ЕВН на стр. 3 са изложени причините за финансовите загуби. В частта за ценообразуване е заявено, че от 2012 г. – 2013 г. ценовият период вече се признават действително направените оперативни разходи, което се отчита като положителна стъпка. И веднага след това е записано, че изкуствено поддържаната ниска цена на нощната тарифа за електроенергия продължава да води до отказване на клиенти. Бихте ли ми казали какви клиенти и защо те не се възползват именно от ниската цена на нощната тарифа? Не е ясно какво имате предвид тук.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Золфелнер заповядайте.
ЙОРГ ЗОЛФЕЛНЕР: Много Ви благодаря за този въпрос. Това е очевидно, че в нощната тарифа ние имаме много ниски цени на електрическа енергия и това води до една смяна на потреблението на нашите клиенти. Защото те в този случай не ползват топлинната енергия, а те ползват климатици за отопление през зимата.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Курумбашев, заповядайте.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Уважаеми господин Золфелнер моят въпрос, касае, така да кажа, сигурността на доставките, както вие казахте за поддържане на мрежата. Аз се запознах с едно ваше писмо до ДКЕВР, което е подписано от вас, от господин Докладал и от Пламен Стефанов, в което вие казвате, че за да се компенсира това, което се е случило с цените на преференциалните цени на ВЕИ-тата са необходими 350 млн. лв. А със скандално въведената такса достъп, вие получавате само 125 млн. лв. Тоест, вие претендирате за нови 225 млн. Кой смятате, че трябва да компенсира тези 225 млн.? Крайният потребител, държавата, НЕК, ЕРП-тата, производителите? Защото това е очевидно въпрос, който касае сигурността на електропреносната мрежа на страната.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Курумбашев, друга е темата на днешния разговор. Има специална комисия, в която вие сте член, по наблюдение на ДКЕВР и там този въпрос ще бъде зададен, ако нямате нищо против.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Ние говорим за топлоенергия в момента.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Днес темата е друга.
Господин Петър Димитров има думата.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз искам да ви задам един аналогичен въпрос като за Топлофикация София. Ако от 1 януари нямаме договори за доставка на газ, Вие какво правите? Тъй като си признавам, че отговорът на Топлофикация София по никакъв начин не може да ме удовлетворява. Имате ли договори за доставка на мазут? Гарантирана ли е тази доставка? Или Булгаргаз ви е гарантирал по реверсивните връзки да постъпват количества газ. Тоест, какво правите, ако от 1 януари няма доставки на газ?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Золфелнер.
ЙОРГ ЗОЛФЕЛНЕР: Мисля, че това е повече политически въпрос или повече философски въпрос. Но във всеки случай и при намаление на доставките от Русия, след по-малко време, след една седмица или след две седмици, доставките ще започнат пак, защото във всеки случай, ако ние гледаме икономиката на Русия, те са много зависими от продажбата на газта. Това означава продажба има, ако има и доставка. Затова във всеки случай ние тук трябва да осигурим нещо като минимален резерв с мазут. Но аз съм оптимист, че няма да има проблеми, които са по-големи от една или две седмици. Ако ние сравняваме ситуацията с 2010 г. и с 2012 г. , тези проблеми бяха решени в рамките на две седмици.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Золфелнер, не отговорихте на въпроса, тези 400 тона мазут, които имате в момента и които ще бъдат допълнени до 31 ноември 2012 г., тъй като има почистване в момента на мазутните резервоари, за колко дни могат да бъдат използвани, за да покрият евентуално спиране на доставките на природен газ?
ЙОРГ ЗОЛФЕЛНЕР: Потреблението сега в момента е около пет дни. Но ние трябва да осигурим пет дни през зимата. Това е в най-песимистичният случай, в който няма никакъв газ в тръбата и мисля, че това не е възможно. В най-песимистичния случай това са 1920 тона. Това са пет дни по осем горелки.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Тагарински, заповядайте.
МАРИО ТАГАРИНСКИ: Колко е средната заплата в ЕВН и специално на мениджърския екип, ако може да ги диференцирате?
ЙОРГ ЗОЛФЕЛНЕР: Съжалявам, аз имам много цифри тук.
МАРИО ТАГАРИНСКИ: Вие сте компания, доставяте обществена услуга и трябва да ни съобщите тези цифри. Това са разходи, които ние плащаме.
ЙОРГ ЗОЛФЕЛНЕР: Съжалявам, аз нямам тази информация.
МАРИО ТАГАРНИСКИ: Обадете се, направете справка и отговорете на въпроса.
ЙОРГ ЗОЛФЕЛНЕР: Аз ще ви дам на цялата Комисия писмен отговор на този въпрос, но в момента не искам да ви дам нещо некоректно.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Тоест, допълнително ще отговорите.
МАРИО ТАГАРИНСКИ: Значи може да отговорите на всеки друг въпрос, но на този не може да отговорите? Това ли искате да ни кажете, че не знаете. Тук сме пред медиите, пред вашите потребители и трябва да отговорите на този въпрос. Те плащат това. Отклоняването на този въпрос говори за нещо съвсем друго.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря Ви господин председател. Наистина отклоняването на който и да е въпрос …, но все пак имаме конкретна тема и ние всячески се опитваме да се отклоним от конкретната тема. Това е сигурността на доставките и състоянието на дружествата за есенно-зимния период. Мисля, че нито едното, нито другото, което досега коментирахме е въпрос на тази тема, на това заседание. Има Комисия която е за ДКЕВР. Имаме възможности по друг начин, на други заседания конкретни въпроси да зададем. Иначе стават прекалено философски и прекалено политически темите, без да имаме конкретни предложения. Защото аз също можех да запитам няколко неща, които се запитваха от колегите, а именно какво е производството на електроенергия и каква е цената. От там насетне остава едно съмнение, че колегите от БСП ще направят предложение за повишаване цената на топлоенергията за сметка на електроенергията. А такива предложения не съм видял в предишния Закона за енергетиката или промените, които гласувахме преди няколко месеца. Или да ви попитам и бих ви посъветвал, ако имаме проблеми евентуално с доставките на газ, да питате какво се е случило през 2009 г. в началото. Дали имаме все пак запаси в Чирен? Продават ли се, не се ли продават? А сега в момента друг такъв философски въпрос е, какво би се случило, ако маите познаят за 2012 г. Така че нека конкретно по темата и конкретни въпроси да се задават.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, аз ви предлагам да се върнем към сериозния дебат и да минем към Далкия – Варна. Искам да ви помоля да фокусирате вашето изказване върху основните проблеми, по които търсите съдействие за съвместно решаване, тъй като ние разполагаме с вашата презентация с конкретните данни. Основните проблеми, кратко и стегнато изказване. Заповядайте.
ТОДОР НИКОЛОВ: Благодаря Ви господин Димитров.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги, уважаеми представители на държавната администрация, следвайки досега дискусията и повдиганите въпроси, бих искал да кажа две неща - от гледна точка на предстоящия отоплителен сезон и от гледна точка на сигурността на доставките. Дружеството е изпълнило необходимото от гледна точка на ремонт на инвестиционна програма за 2012 г. Има график, който сме го представили. До края на месеца ще приключат всички подготвителни мероприятия. Така че от тази гледна точка мисля, че сигурността на доставките и готовността на дружеството е ясно декларирана.
От гледна точка на горивото, тъй като това е тема, която засегнахте в двете по-големи дружества досега, миналата година само ще ви припомня, че направихме проект, в който нашата топлофикация премина от резервно гориво мазут към резервно гориво дизел за промишлени нужди. Една крачка, която определено води до намаляване на оперативните разходи, поне в краткосрочен план и подобрява като цяло екологията при използване на това резервно гориво. Резерва който поддържаме и който в момента е в процес на допълване е този по наредбата, какъвто колегите цитираха. Не е нищо повече и няма нищо драматично. Тук може би трябва да кажа нещо, което досега не беше казано. Резервното гориво може да бъде използвано единствено и само за топло производство. Няма как с резервно гориво да заменим високоефективното комбинирано производство. Така че когато си говорим за сигурност на системите, това трябва да бъде отчетено и от вас, тъй като при една такава ситуация при ограничаване на газа, вие ще загубите и електропроизводството в системата от когенерациите в София, Пловдив, Бургас, Варна и т.н.
От гледна точка на това с какво бихте могли да помогнете, аз мисля, че тук се каза нещо много важно. И след приключване на обсъжданията за промени в Закона за енергетиката, вие наистина сте експертите, вие сте хората, които може да решите колко бързо могат да бъдат въведени те. Но ако искате да помогнете наистина, смятам че вашият принос може да бъде точно в тази посока. Приемане по най-бързия начин и влизане в сила по най-бързия начин на част от промените и то по време на отоплителния сезон.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Кажете най-важните промени според вас - две, три, които трябва да влезнат в закона, господин Николов.
ТОДОР НИКОЛОВ: Аз не искам да ги повтарям. Внесли сме ги писмено и към вас и към Министерството. Това са неща свързани с избора на гражданите за разпределение, с яснотата на фактурите и на топлинното счетоводство и с проблематики, които обсъждахме на предишното заседание на Комисията преди лятото. Пак казвам, внесли сме всички наши предложения в писмена форма. Ако имате конкретни въпроси към тях съм готов да отговарям.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Имаме един народен представител от Варна. Имате ли въпроси? (Реплика: Само похвали.) Няма.
Предлагам да продължим със следващата топлофикация. Нека да чуем Топлофикация Бургас, които са много интересен пример. Имаме разговор с тях от години. Заповядайте.
ВЪЛЬО ДУЧЕВ: Уважаеми господин Димитров, уважаеми господа членове на Комисията, Топлофикация Бургас е готова да стартира отоплителния сезон 2012 – 2013 г. Информацията която сме представили на Комисията показва, че ние сме изпълнили почти на сто процента инвестиционната си програма за 2012 г. Ремонтната програма към 30 септември е изпълнена в обем, който ще позволи функционирането на дружеството през есенно-зимния сезон. Обезпечени сме с ресурс като персонал. По отношение на наличността на гориво, аналогично, както на останалите дружества поддържаме петдневния запас, който се изисква по нормативни документи. И тук искам да отворя една скоба, защото поддържането на по-голям резерв от резервни горива е свързано с паричен ресурс, който не е предвиден в цените на топлинната електрическа енергия от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
По отношение на събираемостта. Ние годишно събираме парични средства от топлинна енергия приблизително толкова, колкото фактурираме през годината. Но с отчитане на вземанията, които са от предходни години, събираемостта на дружеството от топлинна енергия към 30 септември е около 62 процента, като спрямо 30 септември миналата година имаме увеличение с около 4 процента.
По отношение на кражбите на топлинна енергия, освен това, че извършваме проверки по сигнали, друго не може да извършваме, тъй като тези проверки за кражби са свързани с влизания в жилища, в които нямаме право да влизаме без санкция на прокурор.
По отношение на промените на законовата и нормативната база, предложили сме около десетина точки, които смея да кажа, че ги предлагаме за трети път вече. Но на това върху което искам да се спра са само две неща. Едното колегата го засегна преди малко. Това е правото на избор на клиента да избира по какъв начин да му се разпределя топлинната енергия, защото смятам, че не е нормално да се насажда на някой услуга, която той не би следвало или не би искал да ползва.
Другото нещо е свързано пак с дяловото разпределение. Миналата година го написах и тази година съм го писал пак. Не знам колко пъти съм го писал. То е свързано с факта, че топлофикационните дружества събират постъпленията за дялово разпределение и ги изплащат на търговците за дялово разпределение Смятам, че това е крайно икономически нелогично, защото то не дава основание за никакъв стимул за работа на търговеца. Ще ви кажа следното: ние сме търговец за дялово разпределение и в Бургас действат още пет търговци за дялово разпределение, на които ние събираме парите и им ги плащаме. Защо не вземат те да събират моите пари и да ми ги дават на мен? Така че смятам, че това нещо трябва да се извади от закона.
Освен това, тъй като никое топлофикационно дружество не събира сто процента от постъпленията си, но на търговците плаща сто процента. Това е алогична ситуация. И с това мисля да завърша. Останалото е написано в нашите предложения. Там са твърде детайлни неща и не смятам за необходимо да се спирам.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, имате ли въпроси към Топлофикация Бургас?
Господин Аталай, заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря.
Вече и Варна и Бургас като ги слушам са готови за зимата. Нямат никакви технически проблеми. Текущите ремонти и капиталовите сте си ги приключили. Средствата откъде сте си ги отделели за капиталовите ремонти и за текущите ремонти, ми е единият въпрос?
Другият въпрос, смятате ли, че ако в момента променим Закона за енергетиката в глава „Топлофикация”, само начина на отчитане на разпределението на топлинната енергия, ще намалите цената на топлинната енергия на крайния потребител? Защо ви задавам въпроса. Защото вие казвате, не знам колко пъти сте го писали, а и ние сме го разписали и сме гласували. Само преди четири години всички топлинни счетоводители бяха само търговци, без да бъдат на пряко подчинение на топлофикациите. Имаше такъв натиск от обществото, че тези топлинни счетоводители вдигат цената на топлинната енергия. Тогава като се започне от господин Кърлев, докато се стигне до всички народни представители, ние обяснявахме, че това наистина не е търговски начин, не е свободен пазар да се излезе и се наложи да се върнат наново всички топлинни счетоводители под шапката на топлофикация. Тук като гледам от журналистите поне половината са запознати с този случай. Искам утре журналистите да пишат, че в момента ГЕРБ подготвя изкарването на топлинните счетоводители от шапката на топлофикациите, разбирайте повишаване цените на топлинната енергия на крайния снабдител. Ако това не го пишете, значи вие не сте били коректни, когато сте ни накарали само преди четири години да вземем обратното решение.
Уважаеми колеги, когато става въпрос за топлофикациите трябва да бъдем много внимателни, защото все още никой не е готов в България да пусне тези предприятия да бъдат на пазарен принцип. Щом те не са на пазарен принцип, не са на пазара и щом ще се намесваме регулативно, нека да се стремим всеки да си носи отговорността точно толкова, колкото се намесваме, без да намесваме маите, разбира се.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Дучев, аз бих си позволил да добавя единствено към това, което каза господин Аталай, че ние по между си също имаме сериозен дебат, кои са най-правилните решения. Наистина принципът три пъти мери, един път режи е много важен, тъй като евентуална грешка е много вероятна. И вместо да направим по-добро положението може да стане по-лошо. Затова и не бързаме с промените, които планираме. Затова и предпочитаме доста пъти да дискутираме, да не стигаме до съгласие преди да направим своите предложения.
Заповядайте вие за уточнение.
ВЪЛЬО ДУЧЕВ: Господин Аталай, аз ви благодаря за въпросите. По отношение на първия въпрос, с какви средства извършваме ремонтните и инвестиционни дейности, ще ви отговоря следното: по силата на тристранно споразумение между Булгаргаз, НЕК и Топлофикация Бургас, постъпленията от електрическа енергия постъпват директно по сметките на Булгаргаз. Тоест, ние финансираме цялата си останала дейност с постъпления от топлинна енергия. Така че всички ремонти, инвестиционни мероприятия, които сме извършили са финансирани изцяло от постъпления от топлинна енергия.
По отношение на втория въпрос, аз не съм съгласен с вас, че топлофикационните дружества имат подчинени търговци за дялово разпределение. Те не са под шапката на Топлофикация Бургас, а са си юридически дружества. И ако не съм съгласен с нещо, аз не съм съгласен да договарям с тях цени, които се заплащат от трети лица. Тоест, от потребителите на топлинна енергия. Защото елементарно може да оспорят тази цена и да ми кажат: „Аз не съм съгласен. Аз не съм договарял тази цена.”
По отношение на това колко е справедливо или несправедливо, аз пак повтарям, да вземат да събират те нашите пари тогава и да ни ги дават. Иначе аз отклонявам от моя си паричен поток, за който полагам усилия да го събера или средства изразходвам, за да събирам вземанията сто процента плащайки техните фактури. Няма такъв случай в икономиката. Те са на пазара. Ако са действително фирми, които предоставят една услуга, нека да я предоставят, но ние им гарантираме приходите. Това не е начин на работа.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, ако нямате други непосредствени въпроси към Топлофикация Бургас, да минем към двете по-малки дружества, които сме поканили, за да ги чуем и тях, тъй като може би техните въпроси и проблеми ще бъдат от по-различно естество.
Топлофикация Сливен, заповядайте. Няма ги колегите от Топлофикация Сливен.
Нека да чуем тогава Топлофикация Перник.
СТОЙЧО ВАСИЛЕВ: Добър ден!
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители членове на Комисията, уважаеми колеги на Министерство на икономиката и на ДКЕВР, Топлофикация Перник е готова за зимния период. Аз съм дал точна справка. Имаме 40 000 тона въглища на склад. Това е за 20 денонощия самостоятелна работа. Подготвили сме се и за упражнението 2009 г. 21 януари и имаме възможност да работим без газ, като резервно гориво, въглища и нафта, дизел.
По отношение на ремонтната програма я извършихме. На 19-ти пускаме от ремонт Топлофикацията. Имаше много проблеми по отношение на топлофикационната мрежа след земетресението. Мисля че се справихме и Топлофикация Перник е готова и ще работи през зимния период.
Имам един въпрос към вас, с какво може да помогнете. Господин Аталай малко се заблуждава, въпросът логиката тук е нарушена с топлинния счетоводител. Аз като изпълнителен директор сключвам със счетоводителя, колко вие ще плащате в къщи. Аз съм сключил за 6.30, колегата за осем. Вие ще платите и ще ви осъдя. Това е. Аз сключвам за вас. Те нямат нищо общо с гражданите, с абонатите.
Второ, вие може да нямате никаква представа за колко съм сключил, не го плащате. Топлинният счетоводител идва при мен и ми казва: “Дай ми сумата.” При мен събираемостта е 30 процента. Между другото при мен са 500 000, в Топлофикация София са 12 млн. и половина за топлинните счетоводители, които плащаме. Идват и казват: “Аз съм събрал 150 000–200 000. Не ме интересува. Такъв е закона”.
Това е не логика, а даже малко безумие, което противоречи на всички други закони. Да сключвам, както каза колегата за трето лице, колко ще плащате вие в къщи. Затова топлинният счетоводител трябва да бъде откъм сградата етажна собственост, откъм абоната. Сега е в момента така и затова е безумието. Аз трябва да им плащам. Дали са свършили, не са ли свършили, но плащам. И ще ме осъдят и ще ми блокират сметката. Една от фирмите ми блокира.
Другото което е, те трябва да бъдат от към страната, не под шапката на Топлофикация, а от към страната на нас абонатите. Съгласно лиценза, който е дал ДКЕВР, всяка една топлофикация е длъжна да достави топлоенергията до топломера и сградата етажна собственост. Вие гласувахте новия закон за сградата етажна собственост и в него е записано, че сградата етажна собственост може да избере доставчик на топлоенергия, доставчик на електроенергия и т.н. Даже гласувахте, че могат да ме изгонят от моя апартамент. Това е добре. Значи сградата етажна собственост, Министерство на икономиката и енергетиката като прави новия закон, изменението трябва да се съобразява и с другия закон за сградата етажна собственост, който е гласуван. Абонатите трябва да изберат кой да ги представлява. Аз доставям енергията. Те следят, контролират ме мен, но са от другата страна, не са под моята шапка. И съответно на колкото се договорят с вашия блок, толкова да им плащат. Защо аз да плащам? Тук е малко нарушена логиката.
Благодаря.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Само едно искам да ви кажа, че преди изменението на този закон, погледнете, че законът беше точно така. И аз затова апелирам, че ние нямаме различие с вашето мислене. То беше така както вие го обяснявате. Но в последствие всичките медии, цялото общество ни накара да променим закона в този вид, в който е в момента. Аз затова ви казвам, тази логика, която вие в момента казвате, тя беше описана и беше закон. Това са промените.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Аталай и на вас Ви благодаря.
Топлофикация Плевен трябва да чуем.
Заповядайте господин Терзийски.
ВАЛЕНТИН ТЕРЗИЙСКИ: Благодаря господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги, представители на ДКЕВР и Министерството, Топлофикация Плевен е представила своята информация касаеща готовността за отоплителен сезон 2012 – 2013 година. Там подробно е описано всичко. Съвсем в резюме дружеството от техническа гледна точка е в пълна готовност за стартиране на отоплителния сезон. С това ще приключа всичко, което касае задължителната информация поискана от народните представители.
Информацията, която интересува нашите потребители и нас като дружества се свежда до следното: в началото на месец октомври имах среща с борда на Буларгаз, включително председателя на Съвета на директорите, изпълнителния директор. След тази среща и на сайта на Булгаргаз беше предоставена информация касаеща предварителните условия, които те обсъждат за доставки през 2013 г. за количествата природен газ необходим на България.
Основна точка по него бяха променените условия по доставка, които касаят следното: дружествата консумиращи природен газ трябва да заплатят авансово до 20-то число на месеца, предхождащ месеца на доставка, цялото количество природен газ, като в същото време в годишен аспект трябва да издадат едногодишна банкова гаранция неотменяема, гарантираща заплащане на сумата за консумиране на природен газ през месеца с най-висока консумация. Съвсем образно казано, Топлофикация Плевен през месец януари, който е месеца с най-висока консумация ще трябва да плати авансово на 20 декември около 8 млн. и половина лева и да предостави неотменяема банкова гаранция пред доставчика си в размер на същата сума. Такива финансови средства не са разчетени нито по управление на финансови парични потоци при регулаторния преглед извършен към 1 юли, нито са били предмет на обсъждане.
Количествата природен газ, които се заплащат във всички топлофикационни дружества са по досегашния вариант на договора за доставка по две авансови фактури, тоест текущи през месеца на консумираното гориво на 10-то и на 20-то число, и една изравнителна фактура, която се издава след края на месеца на доставка. Като грубо сумата е разпределена на два пъти по около 45 процента от общата консумация и един път 10 процента. Тоест, това са трите периодични плащания по време на консумиране на природния газ. Съответно паричният поток на топлофикационното дружество е разчетен по следния начин:
След приключване месеца на консумация на гориво и изработването на енергия от този природен газ има период на отчитане, който е 15 дневен. Предоставяне на фирмите за дялово разпределение през този период и изготвяне на фактури. Около 15-то – 20-то число на месеца, следващ месеца на доставка, фактурите са предоставени на крайния потребител и той има 30 дневен срок да заплати това количество.
Сезонният тип на консумация на дружествата предпоставя една, бих казал голяма сума на консумиран природен газ, съответно на произведена топлинна енергия през зимния сезон и много по-малки през летния сезон, там където има и топлоподаване, защото има дружества, в които не се извършва производството на топла вода през лятото. Един силно неравномерен паричен поток, който от друга страна е облекчен с последното решение на Върховния административен съд, касаещ типа на плащанията за консумирана топлина енергия, или така нареченият „тригодишен давностен срок”. Основният мотив в това решение беше, че плащането за топлинна енергия е периодично плащане. Да, аз периодично си плащам и сиренето в магазина. Обикновено консумирам около 200 гр. седмично и всяка седмица си купувам по 200 грама, но това не е характеристика на периодично плащане. Това е характеристика на задължение по издаден финансов документ, касова бележка в магазина или фактура от топлофикационното дружество. Това решение е основен проблем за топлофикационните дружества и за събираемостта в тях.
Другият проблем, освен неритмичност на паричните потоци, не разчетени средства за доставените количества природен газ от 2013 г., изключвам наличието на договори, тъй като естествено трябва да изчакаме сключването на национален договор и след това да говорим за индивидуални договори с обществения доставчик на природен газ.
Другият проблем пред дружествата са така прилаганите вече акцизни ставки за природния газ използван за отопление. В промените в Закона за акцизите и данъчните складове има фиксирани акцизни ставки за използвано количество природен газ при производство на топлинна енергия. Количеството електрическа енергия, която се произвежда от природен газ е със статут на нулева ставка по акциз и освободена със съответните регистрации като данъчен склад.
Що се отнася обаче за топлинната енергия има постановено решение на ДКЕВР от 1 юли, което е изчислено, че разходите за акциз за природния газ, чрез който се произвежда топлинна енергия е 10 ст. на кило джаул. А прилаганото в някои от митническите представителства по регион, особено за дружествата с високо ефективно комбинирано производство, т.е. газо-бутални двигатели, на места се третира по 85 ст., което е бих казал, доста голямо перо, което не е предвидено в разходите. Това съответно ще рефлектира и върху крайния потребител.
Другото което беше поставено преди малко от господин Курумбашев като проблем, касаеше електроразпределителните предприятия и обществения доставчик НЕК. Но подчертавам, ние сме в една верига. Тук не може да разделите доставчика на природен газ за България от енергийната система. Не може да отделите топлофикационните дружества от енергийната система, нито електроразпределителните или Националната компания, нито производителите. Паричният поток в системата е един и той се определя от регулатора. Събирателният буфер или както искате го наречете, събирателният стопански субект през който преминава целият оборот в енергетиката към настоящата дата в България или поне 94 процента от оборота е в Националната електрическа компания като функцията й е обществен доставчик на енергия задължен както да доставя, така и да изкупува по преференциални цени количествата енергия, които се произвеждат, съгласно Закона за енергетиката.
Един не баланс в паричните потоци се отразява на всички участници по веригата. Въпросният не баланс, който беше представен от господин Курумбашев в порядъка на около 280 млн. лв. се отразява и на топлофикационните дружества, което рефлектира и върху доставчика на природен газ - Булгаргаз. Така че бих препоръчал на вас, с желанието да помогнете на всички в енергетиката, въпросите, проблемите пред енергетиката да бъдат разглеждани комплексно с участието на производителите, на транспортиращите системи - Булгартрансгаз или ЕСО, като оператор на електроенергийната система, общественият доставчик НЕК и разпределителните предприятия като доставчик от последна инстанция. Ако в тази верига има нарушаване по взаимоотношенията, проблемът ще възникне навсякъде, независимо кой ще бъде първият ще потънат всички. Затова препоръките ми са наистина при промените в Закона за енергетиката, поне аз лично се мъча от около четири години, участвал съм при две, три правителства вече в работни групи, но не сме стигали никога до промяна на закона за топлоснабдяване. Да се стигне до вариант в който когато се извършват промените, примерно в сектора Електроенергетика, те да бъдат съобразени със сектор Топлофикации, със сектор Газоразпределение и доставки на природен газ. Защото винаги се получават взаимовръзки, които ако бъдат нарушени, създават проблеми по цялата верига.
Същото касае примерно и провеждането на политиките свързани с другите въпроси, касаещи преференцирането на електрическата енергия. Тоест, високите изкупни цени на електрическата енергия произвеждана по комбиниран способ от топлофикационните дружества.
Да, при преглед на последните решения на ДКЕВР, особено на извънредното решение касаещо достъп до преносните и разпределителните мрежи се вижда, че цените на електрическата енергия произвеждана от някои топлофикационни дружества е по-висока от цените на преференциална енергия за фотоволтаици и соларни паркове. Това се получава по една проста причина. От десетки години сме загърбили проблемите по комплексна модернизация на енергийната система и енергийно планиране в обхват на всички участници във веригата и затова се получава преливане. Високите цени, които като себестойности формират цената на електрическата енергия от производители, не всички разбира се, някои и всички се сещаме кои, биват компенсирани чрез изкуствено поддържане на ниски цени на други централи. Имам предвид Атомната и държавната …., за да се постигне микс на електрическа енергия поносим за потребителя, който от друга страна рефлектира върху натиск върху цените на топлинната енергия. Защото както каза и господин Золфелнер, алтернативата на всеки един потребител, включително и господин Димитров, госпожа Харитонова, аз или който и да е, в къщи ще си направи елементарния финансов баланс, дали ми е по-изгодно да се отоплявам с електрическа енергия или ми е по-изгодно да се отоплявам с централно топлоснабдяване.
Ако политиката която провежда държавата и нейните органи предпоставя този избор чрез административни решения в посока полза на електрическата енергия, естествено всички ние, след като имаме тази възможност, ще използваме електрическата енергия за отопление, което предпоставя заравянето, грубо казано, захвърлянето на боклука на инвестиции направени в топлоснабдителната и прогенериращата система в топлофикационния сектор на боклука.
Какво ще се случи ако Топлофикация София не направи инвестиции в близките години? Цената на електрическата енергия ще бъде подтискана и през следващата година, цената на природния газ ще продължава да расте, защото нея няма как да подтиснем. Съответно едно дружество, което генерира около 800 мегавата мощност през зимата, за да обезпечава отоплението ще бъде извадено от пазара и с какво ще бъде заменено? С какво потребителите ще заменят своите нужди? Тогава ще увеличим разхода на електрическа енергия, която е с ефективност на използване около 40 процента при генерация и около 32 при консумация при съвременни централи. Ние пак ще харчим неефективно парите, които работим и пак ще имаме ниски възнаграждения в икономиката.
Моля ви следващият път, разглеждайте енергетиката в цялост.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря господин Терзийски. Бяхте много интересен за нас и много важни неща поставихте като въпроси. Но един от въпросите, който вие поставихте ще го поставя на госпожа Харитонова и трябва да се потърси отговор. Вие казвате, че при новите условия на Булгаргаз трябва да плащате предсрочно с банкова гаранция, което е неизпълнимо за вас, а допускам, че и за другите дружества.
ВАЛЕНТИН ТЕРЗИЙСКИ: Господин Цветанов е тук и може да каже.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ако се стигне до такава ситуация, да не им спрат доставките на тези дружества, ако не могат да изпълнят това условие, да влезнем в такава много неприятна ситуация госпожо Харитонова. Представете си няколко поне топлофикации да не могат да плащат авансово на Булгаргаз. Няма представител на Булгаргаз, защото водят търговски преговори с Газпром и се извиняват, но е трябвало да изпратят техен представител. Това е една доста опасна ситуация. Какво е вашето мнение по темата?
ЕВГЕНИЯ ХАРИТОНОВА: Аз все пак искам да се обърна към топлофикационните дружества, че след като е възникнал този проблем би трябвало да уведомят Министерството или може би вие сте уведомили БЕХ като институцията, която се занимава с Булгаргаз. Но наистина нищо не е дошло в Министерството или поне при мен. А това значи, че не е дошло. Вие тук поставяте наистина някакви изисквания на едно търговско дружество, каквото е Булгаргаз към други търговски дружества, каквито сте всички вие. Но моля ви уведомявайте ни, както много пъти сте ни уведомявали за други проблеми. И мисля, че до известна степен сме се справяли с някои ситуации, но трябва да ни уведомите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз искам да ви помоля госпожо Харитонова да уведомите всички парламентарни групи на по следващ етап, как решаваме този въпрос, защото имахме в Добрич една много неприятна ситуация преди месец, месец и нещо със спиране на тока и съответно спиране на водата след това. Тук виждам подобна ситуация. Макар че е несравнимо, разбира се съгласен съм, но крайния ефект е същия. Представете си, че Булгаргаз поставя невъзможни условия и три, четири топлофикации не ги изпълняват, ще им бъде ли спрян евентуално газа.
ЕВГЕНИЯХАРИТОНОВА: За това поемам ангажимента да уведомя Комисията за ситуацията между Булгаргаз и топлофикационните дружества. Но при Добрич и енергоразпределителното дружество, ЕОН е малко по-различна ситуацията.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз се радвам, че всички парламентарни групи бяха запознати с този въпрос.
Има председател на Асоциацията на топлофикационните дружества в България, господин Николаев, който всички познавате. Искам да ви помоля, ако има тема, която не е засегната, проблем който не е представен и не е разбран, който да фокусирате в едно стегнато изказване, заповядате господин Николаев.
ИЛИЯ НИКОЛАЕВ: Уважаеми господин председател, уважаема Комисия, колеги, топлофикационния бранш има много предизвикателства. Ще кажа само някои от тях като степен на важност и след това и няколко други.
На първо място считам, че Закона за енергетиката не може да бъде отлаган повече в частта му топлофикация с промените за които сме говорили няколко пъти. Има няколко неща, които на пръв поглед не са много съществени, но които биха разплели доста проблеми. Няма да се спирам подробно. Още повече, че първо имаме депозирани при вас предложения, а имаме депозирани и последни от миналата седмица в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма предложения, които са много конкретни 25 на брой, които трябва заедно да седнем, за да може по-професионално и бързо да ги вкараме в съответните текстове. Да считам че това ще стане. С госпожа Харитонова имаме уговорка това да го направим в най-близко време.
Второто важно нещо, което считаме, че би трябвало да стои на вашето внимание, това е проекта за национална програма за стабилизиране и развитие на топлофикационния сектор. Тази програма вече е предадена от разработчика. Намира се в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и предстои да премине през съгласуване, за да стигне до Министерски съвет. Но ние бихме искали да ангажираме вашето внимание с тази програма, защото в нея има много неща, които се отнасят до политиката, която трябва да води цялата държава по отношение на топлофикационния бранш като частност в енергетиката.
В тази връзка ние сме организирали на 26-ти другия петък едно национално съвещание, на което мисля че сме изпратили и би трябвало да сте получили всички вие покани и ще бъдем радостни да видим някои от вас поне. Защото считаме, че запознаването на хората, които се занимават със законодателство е повече от необходимо, тъй като разбирането на някои неща не може да бъде повърхностно, както да речем при други случаи.
Така че ще очакваме вашето присъствие в 9.00 часа отсреща в Радисън. Нарочно сме го направили в Радисън, за да може да облекчим вашето присъствие.
Ще засегна няколко принципни въпроса. Единият вече беше споменат. Това е за акциза на природния газ. Колегата спомена, че новия Закон за акцизите и данъчните складове има по наше мнение някакво недоразумение. Един член 4А прехвърля в чл.32, който казва, че освен всички уредби, които произвеждат електроенергия, освен електроенергия, ако произвеждат нещо друго, акциза е 84 ст. а отделно следващия член казва, че за отопление, акциза трябва да е 10 ст.
На пръв поглед противоречие няма. Тоест, разбираемо е, тъй като ние произвеждаме енергия за отопление, освен електроенергията, която е освободена от акциз.
Писали сме писма до Министерство на финансите, Агенция митници, Министерство на икономиката и енергетиката, ДКЕВР и т.н. Засега имаме отговор само от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, който потвърждава нашето становище, че не би трябвало да се прилага тази ставка. Не знам как бихте могли да помогнете. Но понеже предложихте услугите си, ако не възразявате ще изпратя едно писмо до вас, за да се ускори този процес. Защото има вече митници, които искат да прилагат по-високата акцизна ставка, която би се отразила и би трябвало да се отрази и на крайния потребител.
Другият въпрос, който се отнася пряко до темата, това е въпроса с резервите от горива. Резервите от горива са един въпрос, който не е намерил достатъчно адекватно отражение в ценообразуването на дейността на топлофикационните дружества и практиката показва, че засега той си е за сметка на топлофикационните дружества. Това го показа практиката от 2009 г. януари месец. Но не за това става въпрос. Не става въпрос за оплакване. Става въпрос, че ние имахме предложение, така както е в някои други страни в Европа, да не държим складове, които са на територията на предприятието с налични горива, което значително много утежнява, както и поддръжката, така и затваря финансови средства, което е съвсем безсмислено. Би трябвало да ни се даде възможност да имаме рамкови договори с доставчици. Когато има такъв период на криза в технологично необходимите за нас срокове да ни бъде доставено такова гориво, което да бъде плащано в момента или със закъснение, а не така ние години наред да държим затворени значителни средства.
Беше ни отговорено от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, че това са постановки, които са хармонизирани с европейското законодателство, което звучи доста странно. Тъй като има такива страни, които работят по този начин. И като се има предвид, че ние не сме в цветущо положение, считаме, че една такава помощ законодателството да ни даде възможност да не блокираме средства в резервни горива. Също така смея да мисля, че бихме увеличили и подобрили оперативността на действия в такива моменти, считам че би могло да се направи нещо в този аспект във връзка с промяна на наредбата, която засяга въпроса с резервите на горивата.
Също така считаме, че бихме могли да подпомогнем Министерство на икономиката, енергетиката и туризма да подготвим съвместно един договор с Булгаргаз, който би могъл да отговори по-адекватно на условията, при които ние работим и т.н. Но мисля, че мога да спра до тук.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Николаев. Чухме поканените топлофикационни дружества. Но да имаме цялостна картина. Това говорихме с колегите. Госпожо Харитонова, доколко хранилището в Чирен е готово за зимния период? Какви количества има там? В един момент имаше обсъждане за второ хранилище. Има такава възможност. Знам Галата, доколко се мисли за това? Въобще каква подготовка има правителството за зимния сезон? Какви мерки са взети, защото ние чухме топлофикациите, да чуем и правителството като стратегии и мерки.
ДИМИТЪР КИШКИЛОВ: Конкретно в хранилището Чирен има 390 млн. от така наречения активен или работен газ, т.е. този газ, който може да се използва през студените зимни месеци, през студения период на годината.
Мога да кажа, че практически не би трябвало да се боим за предстоящата зима. Количествата са достатъчни. Мога да допълня, че през последните десетина години, тези количества през зимата се движат някъде между 250 и 380 млн. куб метра газ, в зависимост от самата зима, дали е по-студена или не. И в зависимост от регулярността на доставките на външните доставчици към България.
Бих изказал и лично мнение, че освен това мога също така да кажа, че средно за Европа този процент на съхранен газ е някъде между 14 и 15 процента. Тоест при едно потребление от 2,9 – 3 млр. ние с 350 – 360 млн. в Чирен би трябвало да бъдем съвсем спокойни за зимния период. Но вие няколко пъти поставихте въпроса какво би станало, ако да кажем за даден период от време, аз също смятам, че повече от две, три седмици, максимум до месец, не би бил по-дълъг периода, когато доставките могат да бъдат нулеви. Тогава Чирен ще започне да дава някъде около 4 млн. и тези 4 млн. до към 3.8 млн. може да ги поддържа в течение на 20 до 30 дни. През 2009 г. потреблението, когато през януари спряха доставките беше някъде около 10 млн. Чирен със своите 4,25, само една скоба. До тогава Чирен даваше максимален добив от 3,5 млн., но благодарение на методи, които през последните години се внедриха, ние можахме да преминем на форсиран режим и да дадем някъде с 30 процента повече. Това означава в пари, че както беше съобщено тук, мисля че от тези личности, които са тук, загубите бяха оценени някъде на 300 – 400 млн. долара, ако не се лъжа. С това повишение, което Чирен даде тогава, ние спестихме някъде около 50 – 60 млн. долара.
Искам да покажа, че Чирен постепенно трябва да увеличава своя дневен потенциал. Това е залегнало от години наред, но не знам защо някакви и аз не мога да си обясня, пречки, включително за съжаление ще спомена и БЕХ, не ни позволяват да направим още два, три сондажа, за да може да вдигнем до 5,5 млн., кубични метра на ден, това което Чирен може в момента с тези налични съоръжения да дава.
По време на кризата Чирен даваше 4,25. Някъде с 2 млн. започна да се подава газ в тръбата. И през последните дни на втората седмица, там се включи реверсивен поток от Гърция. Така че ние задоволихме тогава някъде на 55 - 60 процента, доколкото си спомням потреблението, което беше преди кризата.
Ако нещо искаме да ни помогнете, но то не се отнася естествено към Народното събрание, а това си е наш проблем, но по възможност най-скоро да вдигнем ние дневния капацитет поне до 5,5 млн., за да бъдем по-сигурни за такива случаи на изцяло спиране на доставките.
Само ще вметна, че тези конектори за които става въпрос не бива да се заблуждават специалисти и хора, че те могат в известна степен да компенсират съхранения газ. Те могат да направят всичко, но не и да компенсират наличието на съхранен газ, който трябва да бъде готов за студения период.
Напротив, доказва се в Европа и не само в Европа, в системите, че колкото повече са входните точки, толкова повече съхранен газ е необходим. Сега няма да обяснявам защо е така, но това е истината.
Бих апелирал, даже при особеностите на нашето газохранилище в Чирен, то си има особености съответно, технологични, ние да поддържаме по-голямо количество газ от това необходимо около 380 – 400 млн., тъй като ако поддържаме едно 450 – 500 млн., ние знаете количеството газ, колкото е повече газа, толкова е по-високо налягането, толкова по-дълго ще се задържи максималния добив на газ в случай на такава криза.
Мисля че на Булгаргаз справката е пред всички. Имаме пълна готовност за зимния период. Тук даже е казано при изпълнение на всички технически входни параметри. Тъй като още веднъж ще подчертая, че Булгартрансгаз не е Булгаргаз, който съхранява газ, чийто е газа и търгува с газа. Ние имаме право само да съхраняваме, но не и да търгуваме.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тъй като свършихме с експертните изказвания, аз си признавам, че идвайки на тази среща бях по-голям оптимист, отколкото съм сега. И съм удивен малко от духа на безгрижие, което демонстрират някои хора. Нямаме договори за газ от 1 януари. Това никога не се е случвало. Нямаме цена. Дори да имаме договори, ние не знаем каква ще бъде цената. Към нямането на договори добавяме и нямането на цена. Няма реверсивни връзки. Дори да ползваме варианта, който ползвахме през 2009 г., те трябва да са гарантирани с договори за доставка. Тоест, трябва да знаем съседите какво ще ни дадат. А съседите за реверсивната връзка с Гърция, турския съсед каза: “Няма да има газ по тази връзка, освен ако не сте в състояние на кризата от 2009 г.” Тоест, там договори няма да има. Връзката е декоративна.
Казахте са връзката с Румъния. Откъде чакаме газ от там? Там Гюргево чака газ от България, а не обратното, че България ще получава от румънската мрежа през Гюргево. Разбирате, че това просто не е сериозно.
Много съм обезпокоен от количеството, което е в Чирен. Вие не казахте какъв е максимума на активния газ. Защо го премълчахте? Колко е максимума, който може да се нагнети в Чирен? В тази връзка е много важен въпроса, който поставяте затова, че Булгаргаз иска парите напред. Но Газпром иска от Булгаргаз парите авансово. И тук държавата трябваше да каже, какво ще направим. Ситуацията е драматична. Не случайно го няма представителя на Булгаргаз. Аз попитах онзи ден официално на Комисията да ми кажат какви са им задълженията към миналата седмица. Те казаха: “За това може да ни питате само през министъра.” И понеже днес може да ги питаме не през министъра, а директно, тях ги няма. А ги няма понеже ситуацията е изключително тревожна.
И тук обсъждаме, че топлофикациите ще фалират и не обсъждаме, че Булгаргаз може да фалира. Тоест, на входа може да няма нищо. Това е крайната нужда, в която е изпаднал Булгаргаз, за да иска от вас да плащате авансово. Той е в точно същата ситуация и то от много години. Не знаем как ще е по новия договор, тъй като нов договор няма.
В тази връзка аз съм за това да има подтисната цена на газа за Топлофикациите, тъй като това е социална цена. Вие потребявате не повече от 30 процента от газа. Другите 70 процента отиват в други компании. И тези компании от тази не пазарна цена печелят. И става въпрос за големи милиони над 100. Дали тази социална политика заради топлофикациите е оправдана да вкараме Булгаргаз в гроба. Тъй като Булгаргаз в момента са му поне 250 млн. задълженията, които той не иска да каже, без да е минало през министъра. Тоест изключително тревожна е ситуацията. Модернизацията на Чирен това е политически отговор, който Министерството ни дължи. Аз се извинявам, на новия заместник-министър, но тази модернизация трябваше да стане преди две години най-малко. Тя беше от възлово значение за България. Да не говорим, че Смелролс трябваше нещата да се случат най-късно през 2010 г. Няма нищо. На това нищо в каквато и посока да го погледнем, ние казваме спокойно.
Няма договори за мазут, разбирате ли? Няма договори за мазут пет дни. Ами ако не са пет дни. Тук работим с едни имагинерни величини. Точно това е философията. Русия трябва да продава. Затова Русия ще ни продава. Вие забравяте, че Русия спря целия транзит през Украйна. Не само за България, а за всички други държави през които транзита минаваше през Украйна, Русия го спря. И ако някой познава добре Русия ще знае, че ако ние нямаме договор, Русия няма да се поколебае да ни спре доставките. Или обратното, да ни поиска цена, от която ще ни се изправи цената, особено вашите на топлофикациите и на потребителите на топлинна енергия.
Простете ми, но аз не мисля, че има място за спокойствие. И не мисля, че трябва да го търсим в топлофикациите. Вие професионално казвате: “Ние можем да произвеждаме топлинна енергия и ще произвеждаме и сме се запасили за пет дни с мазут.” А след петия ден какво правим? Какви гаранции имаме? Тук е мястото на политическото ръководство на страната.
Обещах да бъда кратък и ще бъда кратък. Това събиране е изключително тревожно в началото на зимата. Завършвам с ангажимента на ГЕРБ, че ние новия отоплителен сезон ще започнем с нови правила за топлофикацията. Това беше персонален ангажимент на управляващите, когато приехме Закона за енергетиката. Такова беше обещанието. Тук седи господин Червенкондев, който също пое персонално ангажимента. Сега сме началото на отоплителния сезон. Да даде Господ още топли дни. Сега можеше да сме в отоплителен сезон. Нищо не се промени. Тоест феодализма от една страна на хората си продължава, от друга страна топлофикациите плащат на топлинния счетоводител. Едно отношение което е между живеещите в съответния вход и топлинния счетоводител се опосредства от топлофикация. Топлофикация да им събира парите и да им ги плаща. Тя е много почетна и много доходна позиция. И разбира се, те ще са заинтересовани да се запазят. Има въпиющи неща, които трябваше да бъдат решени до днес. Те не са решени.
И от тази гледна точка, аз казвам, че това събиране е тревожно. Разбирам господин Цветанов, който се опитва да прави политически намеци.
Господин Цветанов, ако онези 400 млн. не бяха изчезнали в БЕХ, а бяха влезнали в Топлофикация, вие сега щяхте да сте на чисто. Вие обяснявате как успешно управлявате Топлофикация и ни давате справка, в която пише, че вашите задължения са пораснали с 30 млн. Вие сте ни я дали, а не съм я готвил аз тази справка. Вие знаете, че през тока цяла България подкрепя Топлофикация София и говорите за инвестиции. Откъде? Откъде инвестират другите топлофикации? А вие откъде ще инвестирате? От Фонд “Козлодуй”? Вие сте на държавна хранилка, но това изкривява конкуренцията. Вие сте извън конкуренцията. Защо? На каква база? Другите нима нямат същите права и задължения.
Мисля, че ако Комисията спре с това заседание, то ще бъде до голяма степен кухо. Имаме отворени въпроси, които не бива да търсим в ръководството на Топлофикация. Те са политически и законодателни. Топлофикациите ще помогнат дали се отстоява техния интерес в тези промени. Но смятам, че е спешно да направим тези промени, вместо разбира се, да се занимаваме с комисии Янев и анти Янев и не знам какво си. По-важни са нещата, които вълнуват българите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли други колеги народни представители, защото е коректно един като е взел думата по политически въпроси, ако има и други. Няма. тогава аз ще кажа няколко думи.
Колеги, предлагам ви на 26-ти да бъдем на тази финална кръгла маса по проблемите на топлофикация, който от вас може. И тогава да предложим вече консенсусно какво правим, включително за този отоплителен сезон. Как спираме кражбите на парно да речем? Какви мерки взимаме? Поне някакви мерки трябва да бъдат предприети. Не може да продължава това положение на безтегловност повече.
На следващо място, госпожо Харитонова, аз ви каня официално от името на Комисията, когато сте готови с новия договор за доставка на природен газ, да заповядате да ни оповестите параметрите. Защото за да имаме стабилен отоплителен сезон без природен газ не може и не става. И наистина да има една практика на прозрачност и откритост. Елате да ни кажете, ако искате предварително, ако искате след това, както прецените, не мисля че тук има някакви дълбоки търговски тайни. Но лично аз се притеснявам, че този договор беше наистина доста забавен във времето. И иска който Русия отправи към България от 1 млн. евро по Белене може да бъде сложен на същата плоскост и ситуацията наистина е обезпокоителна. Тоест на нас този нов договор ни е наложителен. И той трябва да бъде сключен в срок. И е добре народните представители да бъдат в течение на целия този процес.
Господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря господин председател, уважаеми колеги, наистина аз мисля, че всички комисии са важни и всяка една комисия си има своя цел и съответно приключва със своите решения.
Що се отнася до състоянието, което чухме за топлофикациите, да има въпроси, търсим решения. Но това което се опитваме да се затвърди като някакъв проблем е, че България няма договор за доставка с Русия с Газпром. Да, но всички много добре знаем, че правителството изключително активно работи по разрешаването на този проблем. Има направени доста срещи договори и предварителни договорености, които бяха потвърдени в посещенията в България на представителите на Газпром. Да, ще има официално подписване на този договор до края на годината и България няма да изпадне в нова газова криза, такава каквато е била през 2009 г.
Това което бяхме поели всички за промените в Топлофикация, ние започнахме изпълнението по поетите ангажименти. Още юли месец направихме кръгла маса и господин Димитров знае и всички представители от различни политически партии присъствахме на тази кръгла маса, на която дискутирахме конкретни предложения във връзка с проблемите на Топлофикация. Това което се случи, че имаше доста представители на различни потребителски организации, които не можаха по никакъв начин да доближат своите виждания и предложения към тези предложения. Как в момента да вкараме тези конкретни предложения, които бяха готови още юли месец, когато различните потребителски организации се изказват в различна посока спрямо тях. Ние търсим консенсуса, така че тези предложения да бъдат изключително насочени към крайния потребител и подобряване на доверието и най вече и цената на крайния продукт. Доверието между потребител, топлинен счетоводител, топлофикация и естествено и цената.
Ние сме готови наистина с помощта на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма да направим поредната и последна кръгла маса. Надявам се да има сближение от страна на топлофикациите и потребителите към предложенията, които са насочени изцяло към доказани добри практики в различни страни, в които се наблюдава повишаване на потребителите и намаляване на цената на крайния продукт.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря ви господин председател. Относно предложения за промени в Закона за енергетиката. Не може да има консенсус, когато се касае за една услуга, която има две страни – доставчик и потребител. Но това е именно и отговорността, която би трябвало изпълнителната власт, в лицето на ресорното Министерство да поеме, като предложи на Народното събрание вариант, който е бих казал най-приемлив и защитава обществения интерес. А отделен е въпроса, че народните представители ще се произнесат по предложения проект. И аз подкрепям това, което каза Мартин Димитров, максимално бързо да се предложат тези промени, които от няколко месеца вече се обсъждат. Консенсус пълен не може да се постигне. Важното е да се намери тази формула, която защитава обществения интерес.
По отношение на Булгартрансгаз, все пак независимо, че очакванията на всички са, че няма да има проблеми с доставките на природен газ след 1 януари, ние трябва да сме готови за всякакви евентуалности, които могат да се случат и критични ситуации. В това отношение считам, че Булгартрансгаз трябва да направи необходимото, Чирен да бъде зареден с максималното количество природен газ и да отговаря на изискванията на Европейския съюз за количества, които трябва да гарантират безпроблемна доставка на природен газ за потребителите, защото има европейско решение по този въпрос.
И още нещо, което е свързано с Булгартрансгаз. Предполагам, че ви е известно, че съгласно регламент 715 от 2009 г. още преди една година трябваше да започне по съвсем друг начин по метода вход – изход, да се изчисляват таксите, които се събират за пренос на газ. И аз мисля, че в скоро време България ще попадне под наказателна разпоредба, защото направо ще ви прочета чл.13 от регламента, който гласи така: “Държавите членки на Европейския съюз гарантират, че след преходния период до 3 септември 2011 г. таксите за мрежата няма да се изчисляват на основата на досегашните договорни пътеки.
Замълчаването по този въпрос, не решаването, защото самата методика за това изчисляване трябва наистина да извърши Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. Булгартрансгаз трябва да е изпълнителя на решението, което трябва да излезе от ДКЕВР, до голяма степен ще ни доведе до конфликтна ситуация с Европейската комисия. По този въпрос аз наистина ще направя и питане до министър Делян Добрев, защото ние сме със закъснение повече от една година. И си мълчим, като считаме, че това какво тава между Булгартрансгаз и Газпром като доставчик на транзитирания през България газ няма да бъде обект на разглеждане в Европейската комисия и санкции към България.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Иванов.
Някой от другите гости смята ли, че нещо ще трябва да бъде казано, което е пропуснато, което е важно. Ако желае да вземе думата. Първо госпожа Харитонова.
ЕВГЕНИЯ ХАРИТОНОВА: Аз се извинявам във връзка с изказването на господин Иванов. Съгласно изменението на Закона за енергетиката имаме шест месеца именно за определяне на методиката за тези нови такси, съгласно регламент 715. Все пак още не е изтекъл.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Някой от останалите гости, който да желае да вземе думата. Господин Николов, така и така ще вземете думата, искам да ви кажа една от темите, която много се дискутира в нашите среди. Именно дали да има месечно отчитане. Тоест, задължително месечно отчитане. Доколкото това би нарушило правата на потребителите или би намалило кражбите на топло в България. Това е една тема по която вие миналия път изразихте различно становище. Заповядайте.
НИКОЛОВ: То не се е променило от миналия път, защото ние продължаваме да вярваме, че е възможен пазар на тази услуга. Говорим за измерването и разпределението. Тоест възможно е да се даде максимален избор на етажната собственост първо да избере, дали с топлинен счетоводител или по друга методика, както тя прецени.
И второ, кой точно да прави това измерване. Да има свободен не препятстван избор на топлинни счетоводител. И от там вече въпроса дали да бъде месечно или годишно е вторичен, защото това ще бъде обект на търговски разговор. Ако един счетоводител ми дава по-голямо удобство, по-добро измерване и по-добра оферта, естествено ще предпочита него и обратно. Според мен е напълно възможно да постигнем реален пазар на измерването и на топлинното счетоводство. А в по недалечното бъдеще, защо и не по-голям пазар чрез възникване и на търговци, на които топлофикационните дружества да продават енергия. Но знаем, че в момента това е възпрепятствано от нормативната уредба, тъй като отстъпката е изключително неатрактивна. Но това е за по-нататък. Аз пак казвам, смятам че ако има свободен избор, голяма част от тези въпроси ще се решат по един естествен път по метода на договарянето.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: От Асоциацията на топлинните счетоводители не взеха думата. Заповядайте.
АСЯ АНГЕЛОВА: Благодаря ви. Ставайки въпрос за месечен или годишен отчет имаме представители на две топлофикации тук – Плевен и Варна. В тези градове от години има само месечен отчет. Тоест въпроса за годишен или месечен не стои в такъв аспект, да го има или да го няма. Да има го и той работи. Въпросът е по скоро дали месечния отчет да бъде на база физическо посещение на жилищата всеки месец, това което в момента се прави или да се гледа в посока месечен отчет на база използване на дистанционни уреди. Добре е да има избор. И в момента го има. Гражданите правят избор дали да се влиза физически в апартаментите им или тези данни да се снемат с уреди за дистанционен отчет. Исках да направя това допълнение, за да се знае, че в градове като Плевен и Варна, това го има от години и се работи на тази база.
Относно избора, кой да прави дяловото разпределение. Преди около два месеца беше, не помня точната дата, се прие директива 302 от 2006 г. и вътре е записано, че във всички държави членки дяловото разпределение трябва да се прави минимум веднъж годишно, като мога да дам пример да речем от държава като Австрия. Това се възлага на трета независима страна. Тоест, дружества които извършват тази дейност. Споменахте за кръгла маса. Може би е добре да покажем ние като Асоциация какви са добрите практики в други държави членки на Европейския съюз. Може да го направим с удоволствие.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нали разбрахте. На 26 октомври е последната кръгла маса и после внасят предложения. Елате там.
АСЯ АНГЕЛОВА: Ние сме там, но няма да участваме за съжаление с доклад, а ще присъстваме там и ще слушаме.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Някой от другите гости желае ли да се включи в дебата?
МИХАИЛ МАТЕЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа членове на Комисията, уважаеми гости, от името на Движение “ДНЕС” искаме да изразим нашата загриженост, че и за този отоплителен сезон, наистина нямаме нормативна рамка. Този формат малко странен се получава. Получава се, че ние не сме си свършили работата. Тоест, законодателната и изпълнителната власт към отчета от топлофикациите как са си свършили работата. Много са нерешените въпроси. Още миналата година трябваше да ги решим.
Пак се говори за проект на закона за изменение. Госпожа Харитонова, къде да го намерим този проект? Пишете нещо не ясно и в последния момент пак ще излезе нещо. Търсихме го на сайта на Министерство на икономиката, няма го. Публикувайте го.
Към господин Цветанов имаме конкретни въпроси. Говорим за прозрачност. Къде ви е отчета за 2011 г.? Вече сме ноември 2012 г. Също е недостъпен. С изменението от юни месец трябваш да има правила за работа с потребителите. Три месеца минаха и никой нищо не е направил по въпроса с тези правила за работа с потребителите. Всеки път се събираме. Говорим едно и също. Проблемите остават едни и същи и нерешени. И наистина се получава огромен конфликт между потребители и производители виждате тук и вътрешно. Това че спорим с топлофикациите не значи, че сме врагове на топлофикациите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ако не сте поканени на 26 октомври, аз малко ще си превиша правомощията, да ви поканя на тази кръгла маса, която не я организирам. Но заповядайте, за да видите там предложенията и да реагирате на място, ако не сте ги видели.
ИЛИЯ НИКОЛОВ: Едно уточнение може ли. Госпожа Харитонова нарече нашето събиране кръгла маса. То беше замислено по друг начин. Аз лично съм готов да прекроим формата и да направим тази кръгла маса. Ще има само един доклад, който е в смисъла на плана за проект за стабилизиране и развитие. Един кратък анализ на ситуацията. След което да направим кръглата маса, защото имаше и други доклади предвидени не във формат. Разбирам, че това е един добър вариант, една добра възможност да направим кръгла маса, затова поемам ангажимента след първите два кратки доклад да направим такава кръгла маса. Заповядайте всички.

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Цветанов имаше въпрос, защо нямате отчет публикуван за 2011 г.?
СТОЯН ЦВЕТАНОВ: Не знам как да отговоря. Официалният отчет е публикуван още преди няколко месеца на две места - на сайта на Компанията и в Агенцията по вписване. Това е публичен документ, който дори и да искам не мога да скрия. Не само този документ, но и цялата програма с оздравителните мерки я публикувахме още в началото на 2011 г. И по всяка една точка, която там сме записали, ние всяка година даваме отчет публичен.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Цветанов. Колеги, ориентираме се към приключване.
Благодаря за вашето участие.
Към народните представители - извънредното заседание ще бъде другата седмица, на което ще гледаме много тежкия въпрос с референдума. Може би ще бъде във вторник от 11.00 часа, а не от 12.00 часа. Залата е свободна. Така че Ви моля за осигуряване на кворума.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16.15 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров


Стенограф:
Силвия Михайлова
(93 919)