1. Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, № 202-01-34, внесен от Министерския съвет на 26 юни 2012 г. -- за второ четене. (продължение)
2. Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит, № 202-01-44, внесен от Министерския съвет на 13 юли 2012 г. -- за второ четене.
3. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 39


На 24 октомври 2012 година, (сряда) от 15.00 часа в зала „Изток”, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, № 202-01-34, внесен от Министерския съвет на 26 юни 2012 г. -- за второ четене. (продължение)
2. Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит, № 202-01-44, внесен от Министерския съвет на 13 юли 2012 г. -- за второ четене.
3. Разни.

Заседанието на Комисията бе открито в 15.00 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, добър ден на всички! Откривам редовното заседанието на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм. Имаме необходимия кворум.

Предлагам Ви следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба, № 202-01-34, внесен от Министерски съвет на 26 юни 2012 г. – за второ четене. /продължение /
2 . Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит, № 202-01-44, внесен от Министерски съвет на 13 юли 2012 г. – за второ четене.
3. Разни.
Народните представители имате ли предложение към този дневен ред? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Единодушно се приема.

Колеги, продължаваме със законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба.
На стрница 8 сме. Вчера гласувахме заглавието заключителни разпоредби. Сега сме на § 18.
Работната група не подкрепя текста на вносителя за § 18 и предлага да се отхвърли.
По това предложение на работната желание за изказване и въпроси има ли? Няма.
Който е за отхвърляне на практика § 18, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Единодушно се приема.
Отиваме на група предложения от народния представител Лили Боянова и група народни представители.
За да спазим духа на Правилника на парламента, аз отделно ще направя гласуане за допустимот, тъй като с един закон променяме друг закон и те не са тематично свързани. И винаги в такава хипотеза възниква въпроса, доколко е редно да се предприемат такива действия. Аз не говоря по същество госпожо Боянова за вашите предложения. Това е друга тема. Казвам, че е чисто процедурно. За съжаление това не е добра практика и ще подложа на гласуване отделно допустимостта на тези предложения.
По тази тема преценката за допустимост винаги се взима с гласуване.
КАМЕН ПЕТКОВ: Господин председателю, аз ви подкрепям изцяло, защото смятам, че това е абсолютно противоконституционно, в един закон ние да вмъкваме друг. Защото не го прекараха примерно през Закона за спорта, това нещо. Затова смятам, че абсолютно неуместно и неразумно е. Това е един много сериозен въпрос, който трябва да бъде обсъден на широко с всички представители, а не да се взима така на коляно. И затова наистина ви призовавам да го оставим и да го вкараме и да го гласуваме като един сериозен закон, тъй като той засяга една много сериозна част от бизнеса. И тук е дошъл господин Ангел Семерджиев, с който смятам, че трябва наистина да седнем и да го обсъдим из основи, какво смятат да правят с тази такса достъп и как стоят всички тези неща. Това е абсолютно несериозно по този начин.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Работната група, задава въпрос господин Тагарински, е оставила без становище тези текстове, тъй като не може да си позволи, само народните представители по текстове, които са извън обхвата на практика могат да решат дали са допустими и съответно да решат дали ги приемат или не. Заповядайте госпожо.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Благодаря господин председател. Аз искам да кажа няколко думи в тази връзка. Наистина работната група не се е произнесла. Но преди да внесем тези текстове, ние сме ги съгласували с Министерството на икономиката, както и с енергийния регулатор ДКЕВР и те изцяло ни убедиха, че се налагат да влезнат тези текстове в този закон. Тъй като може би голяма част от вас знаете, че напоследък, особено последните два месеца май и юни бяха присъединени много мощности. И това са десет пъти повече за два месеца мощности, отколкото за същия период миналата година.
По този начин ние сме си изпълнили плана за зелена енергия до 2020 г., касаеща фотоволтаиците. Трябва да се вземат решения и да се даде право на ДКЕВР да направи нова методика, нова наредба, с която да може да контролира това прекомерно включване на собствениците на тези фотоволтаични централи.
Знаете, че нашата електропреносна мрежа е на доста голяма възраст, амортизирана. Тя се нуждае от профилактика, от подмяна на самите мрежови съоръжения, стълбове, електропроводи. Така че не може ние да отговорим и на изискванията за обмяна на електроенергия между страните. И по този начин нарушаваме договорките, които имаме със съседните ни страни за обмяна на електроенергия в пиковите моменти.
Също така трябва да се има предвид, че това включване на много производители на енергия от фотоволтаици е възможно при това бързо включване, някои от компетентните органи да не са догледали доста добре документацията, която те са представили преди лицензирането. Затова ние сме длъжни да дадем възможност на ДКЕВР да провери тази информация. Тъй като при оглеждане на много голям обем от информация е възможно да са допуснати грешки. Възможно е да не са спазени някои от законите. Закона за устройство на територията, Закона за опазване на земеделските земи. И в тази връзка аз искам да ви кажа, че бях наблюдател на изграждане на фотоволтаични паркове върху земеделска земя, след като вече приехме закона за опазване на земеделските земи и приехме забрана за строеж на такива до ІV категория.
Имам много въпроси на които няма време да си отговорим и не можем да позволим това експанзивно включване на такива ВЕИ-та. Мога още да продължа, но мисля, че това е достатъчно на този етап.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Тагарински поиска думата, след това господин Стоян Иванов.
МАРИО ТАГАРИНСКИ: Аз не знам защо влизаме по същество. Темата наистина е важна. Но тук става въпрос за съвсем други неща. Смятам, че е нормално да се внесе Закона за изменение и допълнение, който да бъде обсъден по надлежния ред. В Закона за отпадъците представете си да вкараме лекарствени средства промяна. Това е същото. Това е допустима юридическа техника. Предполагам, че са ви обяснили. Който ви е посъветвал или ви е казал ви е подвел. Чисто юридически това е неиздържано. Има Закон за нормативните актове, урежда се тази материя, как се правят закони в крайна сметка. Това е недопустимо, което внасяте. Просто е обида към народните представители. Аз лично няма да го подкрепя. Не защото въпроса не е важен. Напротив, много е важен. И трябва да се внесе незабавно Закона за изменение и допълнение. Но все пак има някакви правила и ние трябва да се придържаме към тях.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Преди да ви дам думата господин Иванов допълнение към господин Тагарински. В Правилника на Парламента е казано, че не могат да се правят промени между първо и второ четене извън обхвата на дадения закон.
Господин Стоян Иванов заповядайте.
СТОЯН ИВАНОВ: Вие казахте част от нещата, които щях да кажа господин председател. Аз се учудвам само, защо уважаемата колежка не е внесла да кажем този текст в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит. Виждате ли колеги в какво неудобно положение се поставяте сами, поставяте цялото Народно събрание и нас.
Да, въпросът е много важен. Да, проблемът е сложен. Известно ми е. Само че аз още повече се опасявам от това, което ми казахте преди малко. Как сте съгласували този текст с ДКЕВР. Прощавайте, точно в резултат на едни действия на ДКЕВР през последните две години или бездействия сме сега в тази ситуация.
Да, знам че имаше обективни предпоставки, но така или иначе проблема е факт. И не може да го вкарваме наистина в разрез с всякаква процедурни правила, в разрез с Правилника на Народното събрание да го гледаме този закон. Нека да си го гледаме нормално, да го обсъдим, защото проблема е тежък, сериозен и пак рискуваме да допуснем гаф.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Допустимостта обаче, съгласно Правилника и традициите на Парламента се преценява с гласуване колеги от съответната комисия и с гласуване от пленарна зала. Така че предложението, което е направила госпожа Лили Боянова и група народни представители, аз подлагам на гласуване дали са допустими като изменения на този законопроект.
Господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Уважаеми колеги наистина прави сте във вашите опасения, като практика не е най-добра, но се прави. И в парламентарната практика винаги е имало изключения при наистина важност и необходимост за по-спешна реакция. Това не е първия път при който в Народното събрание ще се промени закон чрез друг закон, преходни и заключителни разпоредби.
Що се отнася до дебата и до сериозното обсъждане, аз предлагам в зала “Изток”, най-голямата зала за заседание на комисии в Народното събрание, поканени са всички заинтересовани страни, които касаят тези промени. Имаме становище от страна на Министерство на икономиката, становища от ДКЕВР, както и лично представяне на трима комисари от държавната комисия, включително и нейния председател, да си направим широкия дебат, дискусиите и да го гласуваме. Това е моето предложение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, преценката за допустимост винаги се прави от съответната комисия и от пленарна зала с гласуване. Затова аз подлагам на гласуване въпроса, дали да гледаме тези предложения на госпожа Боянова и група народни представители. Който иска да ги гледаме, въпреки отправените забележки и смята, че са допустими, да гласува за.
Гласували 9 “за”.
Против? Четирима. Въздържал се? Двама въздържали се.
При това положение се приема, че са допустими тези предложения и ще ги разгледаме.
Може да минем към процедура по обсъждане по същество.
КАМЕН ПЕТКОВ: Може ли да предложа на прегласуване?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Да, има такава възможност.
КАМЕН ПЕТКОВ: Аз искам да подложа на прегласуване и наистина ще се обърна към колегите и към колежката Боянова, която сигурно е много голям специалист по линия на ВЕИ-тата и на енергетиката и знае какво е ват, мегавата, киловат и т.н. Да кажа защо бързаме. Кое му е спешното това нещо да го приемаме точно сега. Има такса достъп. Парите се събират. Защо трябва сега да бързаме толкова много за това нещо. Нека наистина да направим един широк дебат. И тук на фона на тази голяма зала присъстват една трета. Да поканим все повече от бизнеса, тъй като в момента бизнеса плаща грешките на управляващите. Луд е не този, който яде баницата, а луд е този, който му я дава. Защо примерно НЕК не ограничи разрешенията за тези ВЕИ-та над 5 мегавата. Защо ЕРП-тата не спряха да издават разрешителни. Защо в момента тези, които наистина направиха един бизнес, вие искате да ги фалирате. И ви го казвам най-обективно. Нека наистина се измисли един разумен изход от тази ситуация.
И затова предлагам на прегласуване, като апелирам наистина да помислите разумно върху това, което ви казвам.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Петков има право. Иска прегласуване на процедурата за допустимост. Тоест, дали тези предложения са в обхвата между първо и второ четене, дали да се гледат сега.
Който е за да гледаме тези предложения на госпожа Боянова и група народни представители, моля с високо вдигната ръка да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Четирима против. Въздържали се? Един въздържал се.
При това положение решението на Комисията е да гледа предложенията. Сега вече може да пристъпим към обсъждане по същество.
Колеги, има становище на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране по тези предложения. Всички народни представители разполагате с тези становища.
Господин Семерджиев, подкрепяте ли тези предложения и каква е логиката, която виждате в тях?
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Благодаря ви господин председател. Уважаеми господа народни представители, по принцип ние го подкрепяме като текстове и време на въвеждане. И аз ще се опитам да бъда съвсем кратък, тъй като основния въпрос беше, защо точно сега. Считам, че тези текстове, които се предлагат по никакъв начин не променят същността на работа нито на Комисията като правомощия, нито духа и съдържанието на закона, който вече е приет. Това са едни уточняващи текстове, които само ще дадат възможност да се приложи този механизъм и да се постигне баланс на интересите на всички в системата при една много сложна ситуация, при която няма да се спирам на причините защо се стигна до нея, която се създаде след скокобразното присъединяване на фотоволтаични паркове за около два, три месеца преди определянето на новите цени преди 1 юли.
Очевидно е, че цялата система за която ние определяме разходите на предприятията и цените за крайните потребители, в регулираната част са разчетени на база на съществуващото положение към края на април и май месец. Случват се събития, които няма как да бъдат вкарани в ценовата рамка за годината, която по принцип се счита за основана при определяне на цените. Тази ситуация, която се създава е представила практически проблеми, които не са очевидно решени, не по дух и по смисъл в закона, а с конкретни текстове. Така че напълно подкрепяме тези текстове. Особено последния текст, считаме, че са извършени редица нарушения във връзка с даването на разрешения за ползване. Знаете, че имаше такъв процес.
Аз мога да говоря само за фотоволтаичните паркове, които са над 5 мегавата и които са минали за лицензиране през Комисията. Но има сигнали от електроразпределителните дружества, които са започнали самостоятелно проверки, че има редица нарушения. И считам, че ако не се предприемат мерки за проверка на такива нарушения ще се наруши и обществения интерес. Тоест ще се възползват от преференциална цена производители, които очевидно най-вероятно са нарушили законови норми.
При ситуацията, в която се намираме, т.е. ние имаме една преференциална цена и инвестиция в преференциална цена. Това не е инвестиция все пак на пазарни правила. Има преференциална цена, която се плаща от всички потребители. И ние като регулаторен орган считаме, че трябва да имаме всички възможности, ние и електроразпределителните дружества за парковете под 5 мегавата, да правят проверки и корекции, там където е нарушен закона, тъй като ще се налага потребителите да плащат нещо, което е постигнато като право с незаконни средства.
Аз съм готов, разбира се на дебата. Не искам да ви губя повече времето с допълнителни аргументи. Всичко е описано. Ние считаме, че тези текстове са много необходими в момента за решаване на създалата се ситуация. Особено що се отнася до състоянието на крайните снабдители, които очевидно са подложени на голям финансов натиск да заплащат преференциална цена, която не е била предвидена в регулаторната им и ценова рамка за тази година.
Благодаря ви. Готов съм да отговарям на всякакви въпроси, от всякакъв характер, стига да мога.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, намираме се в следната ситуация. Колеги народни представители, които не желаят да има гласуване по тази тема напуснаха заседанието и ни оставиха в ситуация без кворум, което е неприятно. Според мен не се прави така на второ поредно заседание. Независимо дали ти харесва една тема или не си тук, дискутираш, участваш, а не саботираш Комисията. Така че кворум нямаме. Не можем да проведем гласувания по тази тема. Но ако желаете, от уважение към гостите и народните представители, които са в залата може да продължим дискусията, ако желаете. Защото вчера се получи същото нещо.
Ако искате да чуем поне гостите, които са дошли, уважили са Комисията. Желаете ли да вземете думата по тези текстове?
АНДОН РОКОВ: Благодаря ви господин председател. Аз исках само преди да започна един кратък коментар, че всъщност, ние не бяхме поканени днес, а по скоро разбрахме, че има заседание и благодаря много, че ни приехте, макар и в последния момент. Не сме имали възможност да се запознаем с текстовете в дълбочина, защото аз лично ги четох преди около два часа. Но това, което се набива на очи е, че с тези текстове става ясно, особено и в мотивите на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, както и на регулатора, че няма проблем свързан с управлението на мрежата, заради което бяха приети така наречените цени за достъп. Там няма непредвидени разходи. Непредвидени разходи има при крайните снабдители. Тоест, парите с които се изкупува електроенергията и които, благодарение на решенията на ДКЕВР се събират от всички потребители.
Тоест, ако има проблем, той е свързан с действията на регулатора и съответно сега със задна дата или по скоро постфактум Парламента ще се наложи да узаконява доста слаби решения на регулатора.
Има едно нещо наречено бизнес климат в България. И то в момента страда изключително много. Ако не вярвате на нас, че решението на регулатора е дискриминационно, че то изключително много вреди на България като инвестиционна дестинация. Погледнете писмата, които са пред вас написани от посланици, от международни банки, като Европейската банка за възстановяване и развитие, Китайската банка за развитие. Ще видите там какво се казва.
В България, благодарение на това решение не се спазват договори. И ако Парламентът подкрепи регулатора и гласува тези решения, ще се превърне в съучастник на едно организирано отклоняване на приходи от над 1300 производители на електроенергия от ВЕИ към няколко монополни по своята същност големи корпорации. Аз нямам коментар по същество. Пак казвам, не съм се запознал в детайли.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Друг от гостите има ли да каже нещо, което не е казано. Заповядайте господин Николов.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ – председател на Надзорния съвет на Българската ветроенергийна асоциация
В допълнение на това, което колегата Газдов каза, аз искам само да дам параметрите на това, което вие взимате като потенциално решение с тези текстове, за да няма обърквания и да няма неясноти. В момента става въпрос за преразпределяне на около 250 млн. лева годишно от 1300, може би малко над 1300 производители, към трите ЕРП-та и частично към НЕК. Това е първото нещо, което искам да е ясно, че става в момента. Пак повтарям, над 250 млн. лв.
От гледна точка на Ветроенергийната асоциация съществуващото положение е изключително нечестно и неправилно, тъй като освен, че самите такси за достъп са дискриминационни, те практически ощетяват в момента най-евтиния енергиен източник, а именно вятъра, за да може да се създаде впечатление, че всички по някакъв начин носят тази тежест.
Пак обръщам внимание, ние сме разпечатали специално едни писма, които са от големите финансови институции и в които много ясно се дава да се разбере, че България няма да получи повече кредити от тези банки. Това са едни от най-големите банки в света.
Съвсем наскоро министър Добрев се похвали за това, че има удвояване на чуждестранните инвестиции. Аз искам само да кажа, че това удвояване идва изцяло на сто процента от инвестиции във ВЕИ.
От една страна ние каним чуждестранни инвеститори – Заповядайте, инвестирайте! България е добра инвестиционна дестинация. А от друга страна обаче, няколко месеца по-късно понеже се оказа, че сме се объркали, без значение по каква причина. Ние казваме – Да, но ще ви вземем между 20 и 40 процента от приходите.
Нека народните представители помислят върху това и да вземат решение по съвест.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Сега имаме възможност да дискутираме. Ще дам думата и на господин Семерджиев. Искам да ви кажа лично за мен кое е важно. Аз искам развитие на ВЕИ сектора и на частния бизнес, разбира се. Знаете колко много усилия сме направили за намаляване данъците в България. Но ако сега ситуацията е избор или повишаване цената на тока или въвеждането на тази такса, аз бих избрал въвеждането на тази такса. Казвам ви го абсолютно откровено като лично мнение. Не мога да ангажирам цялата комисия. И ако намерите начин да не увеличаваме цената на тока, бих приел друго решение. Казвам ви го абсолютно откровено и честно.
Нека първо господин Семерджиев да отговори на това, което казахте и пак ще ви дам думата след това.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖШЕВ: Благодаря ви господин председател. Аз се извинявам, но за съжаление ми се налага непрекъснато да оборвам абсолютно неверни и необосновани твърдения. Налагало ми се е още от етапа, когато определяхме цените към 1 юли на възобновяемите източници и добавката, която имаше, абсолютно неверни твърдения и т.н. Искам да ви уверя, че Държавната комисия за енергийно и водно регулиране винаги е казвала истината и само истината, дотолкова доколкото ние носим отговорност за това, което казваме. Безотговорни изказвания на представители на различни асоциации само манипулират общественото мнение.
Става въпроса, че проблема е точно в мрежата. В момента имаме жалби, които разглеждаме за върната енергия в мрежата от средно напрежение към високо напрежение и издаване на фактури. Проблемът е точно мрежови. Тъй като тези мощности около 600 мегавата или малко под 600, които се присъединиха към мрежата като фотоволтаици в последните два месеца, тъй като инвестиционният процес е много къс при фотоволтаичните централи, за да получат по-високата цена. Тъй като ние бяхме обявили съвсем открито пред обществото, че тази цена трябва да бъде намалена. Защото възвръщаемостта в тези проекти е неприлично висока, повече от 30 процента за някои от проектите и че трябва да се намалява цената. Защото обществото не може да поддържа чрез преференциална цена изкривени приходи на такива проекти. Разбира се, че трябва да подпомагаме възобновяемите източници, но трябва да ги подпомагаме, без това да нарушава целостта и сигурността на системата, на цялостното снабдяване и обществените отношения. Когато говорим за възобновяеми източници и инвестиции, трябва да имаме предвид, че това са инвестиции с преференциални цени. Разберете, това не са инвестиции. Нека да го разберат представителите на асоциациите. Те инвестират при преференциални цени. Те продават електроенергията на цени, особено за фотоволтаиците, в пъти повече, отколкото ние получаваме от конвенционалните централи. Естествено това се прави като част от механизма, който сме приели да подпомагаме развитието на ВЕИ-тата. Но това не трябва да става на всяка цена.
В момента особено фотоволтаичните паркове са в такъв обем, че те застрашават целостта на системата и всички, които са потребители ще пострадат от евентуално пълно плащане на тези разходи от крайните потребители. Имайте предвид, че останалата индустрия, която инвестира по пазарни правила, всички останали, които инвестират се интересуват от цената на електроенергията и си я калкулират в крайните цени.
Какво означава това. Заради един сектор, който е с преференциални цени, ние трябва ли да рискуваме изобщо цялата икономическа стабилност и икономическата среда в България? Аз считам, че не трябва. Цените, които са определени като преференциални цени не са променени. Те си остават. Тоест няма никаква промяна в цените, от които ще се възползват тези паркове за срок от 20 години. Но допълнителните разходи, които те предизвикват трябва да бъдат платени от тях.
Така че нашето мнение по отношение на справедливостта и баланса на интересите в една система, каквато е електроенергийната могат да се защитят именно по този начин. Интересите на инвеститорите са си техни интереси. Всеки от тях си прави сметка дали да инвестира. И не приемам това, че нямало да се инвестира в България, Защото във ВЕИ сектора имало някакви ограничения. Такива ограничения ви уверявам, че се въвеждат и бяха въведени в много други страни. Предстои да се въведат в други. Аз имам информация и няма да я споделям на този етап. Навсякъде се мисли за ограничаване на преференциалните цени, както със отражението на кризата върху цялостната икономика на европейските страни, така и с плавното им развитие. Тъй като развитието на фотоволтаични паркове и на други възобновяеми източници, предизвикват огромния разходи за разширяване и поддържане на системата. Има такива изследвания. Предполагам, че асоциациите ги познават. Има модели при какъв процент от възобновяемите, колко ще се повишат инвестициите в преносните системи. Какво ще е отражението върху крайните цени. Допълнително, за да се поддържат тези паркове и да се изкупува цялото количество енергия трябва да се използват скъпи източници на енергия, които са управляеми. Например газови централи. Всичко това нещо се поема от системата и това са допълнителни разходи, които няма как да се поемат скокообразно и то в рамките на няколко месеца от крайния потребител.
Така че ние сме напълно убедени, че специално нашето решение, което взехме за цени за достъп е напълно целесъобразно, балансирано и не приемам каквито и да е внушения, че това ще наруши бизнес климата в България. Пак ви казвам. Попитайте останалата част от индустрията, дали е съгласна да й се повиши цената на електроенергията, а да не говорим за потребителите.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Сега ще дам думата на нашите гости. Моля ви не влизайте в някакви лични разпри с регулатора и с който и да било. Целта е народните представители да чуят вашите аргументи. Аз ви казах това, което мен ме притеснява. Не мога да кажа на хората, че трябва да вдигнем цената на тока. Разбирате.
ПРЕДСТАВИТЕЛ НА БТПП
Дискусията, която чувам аз в момента единствено и само потвърждава необходимостта и важността на това гласуване, което направихте дами и господа народни представители. Тоест, не му е мястото нито тук, нито сега да се дискутира такава важна тема. Защо? Защото очевидно имаме две абсолютно различни позиции и очевидно трябва да се намери някакъв баланс. От едната страна стои една индустрия, сектор. В никакъв случай един сектор от българската икономика не трябва да се унищожава, което всички мисля, че го разбираме. Да, от другата страна стоят потребителите, които как са засегнати от това решение. Мисля че не е момента тук да го дискутираме.
В тази връзка считам, че тези предложения за изменение на закона е най-правилния начин, освен че е най-законния начин, да се предложат и да се обсъдят. Да минат по пътя на общественото обсъждане. Да се чуят всички заинтересовани страни. Тук за половин час нито ще може да ви кажем всичките си аргументи, нито ще може да ви покажем числата, нито ще имаме възможност, нито ДКЕВР, нито Министерството, нито заинтересованите страни да си изложат аргументите.
Така че аз апелирам да прекратим тази дискусия, защото виждам, че тя е важна, много важна и за половин час или един час тя не може да бъде изчерпана. Молбата ми е да има отворена дискусия, на която да присъстват всички заинтересовани страни, включително и вие, за да може да намерим решението на този проблем.
Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев, след това ще дам думата и на други гости.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря. Аз мисля, че уважаемите колеги и гости, мисля че точно това правим в момента. Вие както разбрахте поканени сте всички, съответно да си кажете мнението. Като правите така, колко трябва да бъдете целия сектор. Всички производители ли? Нали си имате асоциация. Всички сте тук. Имате свободно възможността да си кажете мнението, да дискутираме както с Министерството, така и с Държавната комисия, така и с народните представители. Според вас колко време е необходимо? Какво обществено обсъждане? Имате право всички да си кажете мнението. Освен това в конкретния случай ние днес няма да вземем решение по този закон, поради липсата на кворум. Ние си имаме правила и закони и Правилник за организация дейността на Народното събрание. Така че в момента съвсем коректно дискутираме вашите проблеми и това какво се предлага като решение. От там насетне на следващото заседание, вие буквално сте малко повече и от народните представители. Утре най-вероятно ще имаме ново заседание. Така че продължава обсъждането. В момента решенията се взимат по законния начин.
ПРЕДСТАВИТЕЛ НА БТПП
Господин Червенконедв, аз искам да кажа, че ние не сме били поканени и не сме имали време да се запознаем с тези решения. Както ДКЕВР публикуваха своето решение петък срещу събота, така и ние днес разбрахме случайно от медиите, аз лично научих, че има такова заседание. Получих по някакви неформални канали някакъв текст и със сигурност не сме били подготвени за дискусия, за разлика от регулатора, които си изпяха тяхната песен. И опасявам се, че тя е трагична. Много е мъчно, че в Парламента се говорят такива неистини.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: В момента както пак казах, днес няма да се вземе решение. Надявам се до утре да се подготвите. Утре ще се постараем да имаме поредния опит на заседание и продължаваме дискусията, а продължаваме и сега.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Само ви моля за следното нещо. Някакви емоционални разговори какви били ДКЕВР и какви не били. Дайте аргументи на народните представители. В смисъл има ли по-справедливо и по-умно решение от това, което се предлага. Вие имате ли друга визия за решаването на този проблем.
ИВО ГЕОРГИЕВ – Асоциация на фотоволтаиците
Господин Димитров, какво обсъждаме? Не може да се обсъжда твърдение, пуснати са много фотоволтаични централи. Колко много? Къде са данните, къде са цифрите? Или инвеститора има 30 процента вътрешна норма на възвръщаемост. Аз не вярвам, че някой е постигнал 30 процента. При положение, че м.юни миналата година вие определихте цената на 9 процента, не са чак толкова паднали. Може и да има. Прибързано е всичко това. Трябва вносителите на тези изменения да внесат тези данни. Аз така и не знам колко фотоволтаични централи има включени в страната. Чувам от медиите най различни цифри.
Ние разбираме, че действително може би тези възобновяеми източници са повече отколкото е трябвало да бъдат и в резултат на това се вдига цената на тока. Колко? Защо тази такса? Аз не мога да се съглася, че тази такса някой разходно ще оправдае от ЕРП-тата. Изключено е. Може би да вървим заедно на по-елегантни решения. Няма инвеститори в България, които да са против. Няма недобронамерени хора. Но аз ви твърдя съвсем отговорно и мога да го докажа, ако има сериозна дискусия. При тази такса на достъп господин Семерджиев, малките инвеститори няма да могат да обслужват своите задължения към българските банки, особено при новите проекти, при 40 процента на практика изземане на тяхната доходност. Мога да се подпиша под това.
Господин Димитров, няма да засегнем големите инвеститори. Големите се оправят. Друг е въпроса защо ги допуснахме. Ние пак ще засегнем малкия инвеститор. И ние искаме тях да ги защитим.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Обяснете по-подробно защо малкия, а не големия.
ИВО ГЕОРГИЕВ: Защото големия инвеститор, който е направил 40 мегавата в България. Мисля, че ние сме рекордьори в Европа по най-големи паркове. Този който е направил 40 или 20 мегавата, големия инвеститор, първо той има лиценз. Кой е подписал този лиценз? Не знаехме ли ние колко лицензии има в страната и защо продължавахме да ги подписваме? И колко процента са големите фотоволтаични паркове с лиценз от цялата мощност. Не са ли повече?
РЕПЛИКА: Малък процент.
ИВО ГЕОРГИЕВ: Малък процент, добре. Аз мисля, че са голям. Нали виждате, няма какво да дискутираме. Затова трябва да има публична дискусия. Трябва да са показани тези неща и да си кажем мнението.
Големият инвеститор е взел цялото оборудване на много по-ниска цена от малкия български инвеститор. И затова при него ситуацията не е толкова трагична.
Но аз пак ви предлагам, не сме готови за тази дискусия господин Димитров. Трябва сериозно да се подготви дискусия по този проблем. Трябва вас народните представители да ви подготвят с данни. Колко са тези инвестиции, какви са мощностите? Колко електроенергия произвеждат? Какви са цените? Каква е нормата на възвръщаемост? Иначе ние така ще продължаваме, господин Семерджиев е прав, ще продължаваме да си говорим празни приказки.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли някой от гостите, който да каже допълнително.
Заповядайте господин Семерджиев.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Все пак да не забравяме, че ние обсъждаме текстове, които по никакъв начин не се покриват със съдържанието на дискусията. Има една промяна на срокове в единия текст. Ако трябва да го кажа най-просто, една промяна и уточняване на срокове, за да съвпаднат тези срокове с ценовата година. Няма нищо което да засяга по същество тази дискусия, която я водим. А ние тези дискусии ги водим с вас, когато определяме цените. Знаете много добре, че се водят много дълги такива дискусии на откритите заседания на обществените обсъждания. Плюс това ни предстои в съда дискусия по този въпрос.
Вторият текст е един механизъм, който е приет в много държави в Европа. Вътре в този сектор, средствата които се генерират и разходите да има някакво преразпределение, за да има плавност.
Третият е за нарушенията на закона. По същество, виждате, че трите текста нямат пряко отношение към дискусията, която се отваря тук. Аз съм съгласен на всякаква дискусия. Но да се блокират едни текстове, които нямат пряко отношение към резултата и това, което се прави, аз не виждам смисъл.
Ние подкрепяме тези текстове дотолкова, доколкото те ще дадат яснота и възможност за санкции срещу нарушителите на закона. Ако вие сте против това, да има възможност чрез законова норма, да се санкционират нарушителите, аз предполагам, че не сте против това. Предполагам, че не сте и против това да фалират крайните снабдители и да спрат да ви плащат. Това е вторият текст.
И първият текст е срока. Когато водим дискусия, да се слушаме и да се разбираме. Това не е да правите агитките пред нас и да викат. Има разлика. Това са трите текста. Единият текст уеднаквява сроковете. Другият предпазва от фалит. Тук има представители на крайните снабдители, за да не спрат да ви плащат. Както се случва в Испания например. И третия текст е санкция за нарушителите на закона. Ако мислите, че това ще промени по някакъв начин нашето решение, дали ги има тези текстове или ги няма, аз ви уверявам, че нашето решение е законосъобразно. Тоест не се прави нашето решение да стане законосъобразно, ако имаме такива подозрения. Искам да ги разсея веднага.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иван Иванов иска думата.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, в началото на заседанието аз гласувах против разглеждането на тези текстове, защото винаги съм се противопоставял на това, в един закон, в случая Закона за боеприпасите и стоки с двойна употреба, изведнъж се вместват в преходните и заключителни разпоредби текстове свързани със Закона за енергетиката и Закона за енергията от възобновяеми източници.
Независимо от това, аз вчера протестирах и за това, че буквално в последния момент ни бяха раздадени в края на заседанието тези предложения. Тъй като и вчера заявих, че на мен ми трябва един ден, за да се ориентирам ще взема отношение по предложенията.
На първо място искам да кажа, макар че поради ангажименти извън залата, не чух цялата дискусия, оставам с твърдото убеждение, че има наистина много сериозно разминаване между това, което ние обсъждаме като законодатели и това, което искат представителите на различните организации на възобновяемите източници. Защото те се вълнуват и протестират срещу размера на такса достъп. Но иначе въвеждането на тази такса достъп произтича от закона, който и в момента е действащ. Той е чл.30, ал.1, т.13. И в шапката на члена ще ви прочета какво пише там.
На регулиране от Комисията подлежат цените за достъп до електропреносните и електроразпределителните мрежи. Тоест, това нещо е законово уредено.
Това което е предложено за разглеждане, не променя този текст по същество, а прави нещо което аз считам, че е напълно съобразно. А то е, не да се даде право на ДКЕВР, когато се иска тази такса да я променя, а се регламентира, че таксата се определя ежегодно и това се прави от Комисията в срок до 30 юни на съответната година. Това е единственото. И аз мисля, че това е в интерес включително на производителите, а не да се определят през три месеца или през шест месеца. Това е първата промяна. Четири са общо промените, които се предлагат.
Втората промяна наистина е в съответствие с чл.35 и това е чл.35 ал.2. т.3. Там е казано така в ал.1. Енергийните предприятия имат право да предявяват искане за компенсиране на разходите си, които са произтичащи от наложените им задължения към обществото, включително свързани със сигурността на снабдяване защитата на околната среда и енергийната ефективност.
В ал.2 е записано. За разходи по ал.1 се приемат. И сега се отправям на т.3 – произтичащите от задължение за изкупуване на електрическа енергия на преференциални цени по чл.162 и по Закона за енергията от възобновяеми източници.
С други думи и в момента в закона е регламентирано, че тези разходи трябва да бъдат компенсирани. Като гледах чл.35, никъде не намерих и в шестте алинеи по какъв начин именно се компенсират. От държавния бюджет ли, откъде идват тези средства? Защото тук е написано, начина за компенсиране на разходи произтичащи от задължението към обществото се определят в наредбите.
Така или иначе това което знам, че тези разходи на НЕК за изминалата година са стигнали почти 135 млн., поради това, че те изкупуват електроенергията на преференциални цени, а я продават на цените определени от регулатора, в резултат на което се натрупва при тях такава загуба.
Естествено е, че ако се събира такса мощност е в полза на обществото тази такса мощност да не отиде в други направления, а да послужи именно за покриване на тези разходи на енергийните предприятия.
Нещо повече, дори аз ще поискам да се запише категорично, а не могат да се използват. Тоест, може и за друго да се използват. А директно да се използват за компенсиране на тези разходи. Това ще означава, че наистина се защитават интересните на енергийните предприятия. Но се защитават и интересите на потребителите. Защото ако не отиде там трябва да се повиши цената на енергията за потребителите, за да се покрият тези разходи. Няма как по друг начин да бъдат покрити.
И продължавам нататък. Третото предложение, това което е записано тук. Това не е йезуитски, но е в интерес включително на страните и на производителите, включително, защото се възлага и се нарежда на ДКЕВР за срок не повече от шест месеца да определи окончателните цени. Защото иначе, ако ние не запишем този текст, ДКЕВР може да влачи тези цени още година или две и т.н. Ние тук това изрично им го възлагаме. С други думи производителите да имат яснота какви са окончателните цени, които им се възлагат.
И последното, което е вече към Закона за енергията от възобновяеми източници е именно една, бих казал административно наказателна разпоредба по отношение на това, че в последните няколко месеца преди 30 юни, явно има и фирми, които са успели по някакъв начин да си получат акт 16. И съответно фиктивно са въвели мощности, без реално това да се е случило за всички тези, които по такъв начин за нарушили закона е предвидено за тях преференциалните цени да не важат.
Аз не виждам дискусията, която в момента се води да има отношение към тези четири текста. Дискусията която асоциациите искат и водят е по отношение размера на тези такси.
И вчера го казах на господин Семерджиев. В момента в който методиката за тези такси бъде разработена, за да могат след това да влезнат постоянните такси достъп, искам тук в Комисията да се проведе обсъждане. Трябва да има съвсем ясни аргументи, да има икономическа обосновка и тогава да чуем и двете страни и да се произнесем относно това, дали действително тези такси мощност като стойност са съобразени с цените на закупуваните материали, със срок на експлоатация и т.н.
Затова господин председателю, аз не виждам кои от тези четири неща може да кажем, не това не трябва да се гласува.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Иванов.
Господин Ньоткликс иска думата.
СЕБАСТИАН НЬОТКЛИКС: Господин председател, дами и господа, имам един въпрос. Съгласен съм с всички, че сме изправени пред сериозен проблем и той трябва да бъде решен. Решението на ДКЕВР от 14 септември бе взето без каквато и да било консултация. И в отговор на това имате пред вас тези писма.
Европейската банка за възстановяване и развитие, която има инвестиции за над 2 млр. в България е меко казано разтревожена. Китайската банка за развитие е 420 млн., също е разтревожена. Посланиците на 15 страни, най-големите търговски партньори на България, които също са разтревожени. И не на последно място Асоциацията на българските банки. Не е разтревожена, а реално изплашена, че могат да изгубят над 2 млр. лева кредити.
Въпросът ми към вас е, след като сте запознати с тези писма и вие господин Семерджиев, който сте съгласували текста предложен за промяна на закона тук, защо искате отново да въведете, без какъвто и да било обществен диалог тези промени.
Защо не желаете да имате конструктивна работна група заедно с бизнеса, за да разрешим този проблем заедно?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Ньоткликс, тук обсъждаме тези четири текста и беше прав господин Иванов, че те много малко засягат или на практика не засягат този въпрос. Искам друго да ви кажа, беше създадена специална Комисия, която да наблюдава работата на ДКЕВР, която утре вероятно ще приеме своя правилник и аз настоявам първата тема, която да се обсъди е тази тема. Ще се съберем, ще обсъдим и т.н. Ще се чуят всичките аргументи. Това не е темата днес на разговор.
Ако по тези четири текста имате конкретни забележки, редакционни. Аз ще кажа на госпожа Боянова и на другите вносители. В т.2 ал.7 пише, предложение второ. Какво е това предложение второ? След ал.2 т.3 пише предложение второ.
Кажете господин Ньотликс.
СЕБАСТИАН НЬОТЛИКС: Бих искал все пак да получа отговор на моя въпрос.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз ви разбирам. В някакъв смисъл депутатите правим жест, че извън кворума продължаваме този дебат, защото сте прав, че трябва да има дебат. Но не може по всички въпроси. Сега ще стане някой и ще каже, да обсъдим и Белене, че не сме го обсъдили достатъчно днес в пленарна зала или някой друг ще има друг въпрос.
СЕБАСТИАН НЬОТЛИКС: Това е само един въпрос.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Вижте се след това двамата с господин Семерджиев и обсъдете. Не можем всички теми да обсъждаме.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Наистина, аз имах среща заедно с членове на Комисията и експерти, с представители в това число и на ИДРД и на международните финансови институции, които имат пряко или косвено отношение към инвестициите във възобновяемия сектор. На тези срещи ние обяснихме много подробно каква е ситуацията и аз твърдя и продължавам да твърдя, че те разбраха нашите аргументи.
Имахме допълнителни писма, че те не го подкрепят това като действие. Аз ги разбирам, че не го подкрепят, но разбраха нашите аргументи. И това продължавам да го твърдя. Мисля, че те няма да го отрекат. Те проявиха разбиране към механизма, който сме използвали.
По отношение обаче на правната страна ще дам думата с две, три изречения да обясни господин Роков, защо сме предприели такава мярка и по този начин е взето решението 33, което е атакувано в съда. Не бягаме от никакви въпроси.
АНДОН РОКОВ: Благодаря ви господин председател. Аз искам да успокоя представителите на асоциациите на фотоволтаиците на ветроенергийните паркове. Действително ние сме взели решение С-33 при недостатъчна информация. Това сме го посочили и в мотивите на нашето решение. Но искам да кажа, че ние сме започнали едни административни производства, които са инициирани от трите електроразпределителни дружества и от ЕСО и тези административни производства не са все още завършени. Те предстои да бъдат довършени и ще бъдат довършени с крайния административен акт на Комисията. А това е решението, с което ще бъдат определени окончателни цени за достъп на производителите ползващи преференциални цени, производителите на зелена енергия.
В този смисъл предложената промяна от групата на народни представители е във ваша полза по отношение на § 205. Защото тя регламентира един срок от шест месеца, в който тези административни производства трябва да бъдат довършени. И тогава трябва да бъде постановено в рамките на този срок решение, с което Държавната комисия ще определи окончателните цени.
По отношение на това, дали окончателните цени ще имат някаква връзка с временните, те ще бъдат максимално точно определени, защото за тези шест месеца ще бъде събрана цялата необходима информация по отношение на въведените в експлоатация мощности. Нещо повече, самия Закон за енергетиката в чл.34 е предвидил възможност за компенсаторни мерки, в случай, че окончателните цени на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране се различават от временни. В този смисъл искам да ви кажа, че решението за временни цени е един междинен акт в самото производство, административно по определяне на окончателни цени, което все още не е завършило.
Благодаря господин председател.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз искам да питам гостите по конкретните текстове има ли някой въпрос, защото наистина друга тема извън тази нямаме днес.
Господин Газдов по тези четири текста имате ли забележки?
ГАЗДОВ: Да, имам въпроси. Първият ми въпрос е по първата точка, която е за цените за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи, включително и тези, които заплащат производителите на електрическа енергия от ВЕИ, използващи преференциални цени. Това не означава ли всъщност, че в момента в сега действащия Закон за енергетиката, преди тази промяна не е така. Тоест, това би означавало, че решението на ДКЕВР е незаконно. Имаме първа препратка, конкретно към това решение.
Второ, за приходите, чл.35 ал.7. Там моят въпрос към вас като към народни представители и към регулатора е, дали по този начин не се узаконява прехвърлянето на средства между абсолютно отделни физически лица, тези които се занимават с електроразпределение и тези, които са крайни снабдители. Говорим действително за различни компании, юридически и счетоводно. По този начин не узаконяваме ли едно действие, което в момента е незаконно. Например, ако ЕВН електроразпределение приведе сега средствата събрани от такса достъп на ЕВН електроснабдяване, това по наше мнение днес би било незаконно. Вие не искате ли да го узаконите с това предложение?
Другите решения няма да ги коментирам. Само последното, което се занимава с някакви нарушения. Вероятно им такива. Нямам представа. Но ако някъде има нарушение и вие сега искате да създадете законова вратичка те да бъдат атакувани със задна дата, защо не сте го направили досега. Аз помня, че още края на март в началото на април месец, бившия зам.-министър, вече министър, господин Добрев каза, че ще се инициира такава проверка за всички предварителни и окончателни договори. Нищо не се случи.
Министерство на регионалното развитие и благоустройството започна някаква проверка в края на юни месец нямаме резултати. Ние сме питали включително по Закона за достъп до обществена информация, колко обекта са проверени? Кои са те? Има ли наказани. Нищо не видяхме.
И накрая само един коментар към господин Иванов. Не е вярно, че ние приемаме таксите за достъп, а не одобряваме техния размер. Напротив, ние ги отхвърляме по принцип. Смятаме, че те са дискириминационни, че се незаконни и виждаме как сега се опитва да се излекува тази тяхна незаконност със следващи промени в Закона за енергетиката, през абсолютно несвързан закон. Действително не е Закона за спорта или за културата.
За господин Семерджиев един коментар накрая. Вие сте много добре запознат изглежда в чужбина какви регулаторни мерки се подготвят, но не сте запознати и все още не можете да кажете точно число, колко мегавата са въведени в експлоатация. И очевидно не сте били запознати как да определяте тарифите. Защото сега за тези грешни сметки на регулатора, в системата има по-малко пари и се налага държавата, включително депутатите да предприемат изключително спорни от законова гледна точка в България и в Европейския съюз действия, за да може вашите грешни сметки да съберат повече пари в разпределителните дружества. И тези пари вече законно, ако мине това изменение, да бъдат прехвърлени към крайните снабдители. Това е не позволена държавна помощ. В момента тече производство в Европейската комисия. Включително ние ще изпратим съвсем скоро своята жалба. И съм сигурен, че много скоро ще се разбере, дали крадеца не вика – дръжте крадеца.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Семерджиев по тези въпроси, ако искате още веднъж да ви дам думата.
АНГЕЛ СЕМЕРДЖИЕВ: Често казано ми е трудно да дам коментар. Очевидно е, че не се разполага с реални факти. Изказванията не подлежат на реални факти. Само искам да кажа, че разпоредбите, които са свързани с нарушенията визират, че няма да се ползва преференциална цена, ако се установят такива нарушения. Това е целта. Иначе те могат да се установят по всяко време и се правят такива проверки. Може да бъде спокоен господин Газдов, ще получи информация за това къде какви нарушения има. За нарушения, които ние сме установили в процеса на лицензирането са били съответно уведомени органите и са били взети мерки. Още юни месец, ние визирахме Министерство на регионалното развитие за нарушения при издаването разрешенията за ползване.
Знаете, че имаше последствия, имаше уволнения на хора, които са си превишил правата при издаването на тези разрешения за ползване. Тепърва ще излизат интересни факти за процеса по който са се получавали разрешенията за ползване и които дават право да се ползва по-високата цена. Иначе останалото няма как да го коментирам, защото на практика, пак ви казвам, аз нося отговорност за това, което казвам и мога да го твърдя всеки един момент, по всяко време. Господин Газдов може да си твърди каквото иска и той не носи отговорност. Няма как аз да го съдя за неверни твърдения.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов.

ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, аз имам и някои забележки по самите конкретни текстове и съм си отбелязал. Но какъв е смисълът сега да го говоря, когато хората, които ще гласуват ще бъдат утре.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, извън процедурата и правилата започнахме това обществено обсъждане, основно господин Иванов, тъй като вие питахте защо. Тъй като имаше гости и щеше да бъде много неприятно, да не се проведе дебат и те да са дошли напразно в Народното събрание. Но утре има идея, след като гласуваме бюджета, да отидем в съседната зала „Запад” и да продължим работа по тези текстове. Няма да стане сега, виждате, че всеки желае да вземе думата. Виждате дискусиите. Така че прекратявам днешното заседание.
Благодаря на всички за участието.
Закривам заседанието.

(Закрито в 17.00 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров


Стенограф:
Силвия Михайлова
(51 054)