Съвместно заседание на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 202-01-63, внесен от Министерски съвет на 12 октомври 2012 г.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ

КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 40


На 25 октомври 2012 г. (четвъртък) от 14.30 часа в зала “Изток” на Народното събрание се проведе съвместно заседание на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.

Заседанието бе открито в 14.40 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията по бюджет и финанси и господин Мартин Димитров – председател на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, току що с господин Димитров установихме, че и двете комисии, Комисията по бюджет и финанси и Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм имаме кворум. Така че може да започнем днешното съвместно заседание на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Първата точка от дневния ред ще бъде съвместна за двете комисии. А втора и трета точка Комисията по бюджет и финанси ще продължи своята работа с другите малки бюджети.
Затова предлагам на вниманието на Бюджетната комисия следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 202-01-63, внесен от Министерски съвет на 12 октомври 2012 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за бюджет на Държавното обществено осигуряване за 2013 г., № 202-01-61, внесен от Министерски съвет на 11 октомври 2012 г.
3. Представяне и обсъждане на законопроект за бюджет на Националната здравноосигурителна каса за 2013 г. № 202-01-67, внесен от Министерски съвет на 23 октомври 2012 г.
Има ли предложения за допълнения и изменения към дневния ред? Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване, така предложения ви дневен ред. Гласуват членовете на Комисията по бюджет и финанси.
Който е „за”, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Дневният ред е приет.
Заповядайте господин Димитров.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, предлагам следния дневен ред на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, като единствена точка:
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 202-01-63, внесен от Министерски съвет на 12 октомври 2012 г. -- за първо четене.
По така предложения дневен ред имате ли предложения? Няма.
Който е „за” от членовете на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, моля да гласува.
Гласували 20 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приет е дневния ред.
Ако позволите колеги, само да представя гостите от името на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм:
от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма -- Делян Добрев – министър, Владимир Туджаров – главен секретар, Емилия Янева – директор на Дирекция “Финанси и управление на собствеността” и Сашка Дичева – началник отдел в Дирекция “Финанси и управление на собствеността”.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Позволете ми да ви представя останалите гости:
от Министерство на финансите -- Симеон Дянков – министър на финансите и вицепремиер, Владислав Горанов – заместник-министър на финансите и експерти от Министерство на финансите;
от Министерство на здравеопазването -- Десислава Атанасова – министър на здравеопазването и експерти;
от МТСП -- Тотю Младенов – министър на труда и социалната политика и експерти;
от Висш съдебен съвет -- Соня Найденова – представляващ Висшия съдебен съвет и Михаил Кожарев – председател на Комисията по бюджет и финанси;
от Сметната палата -- проф. Валери Димитров, с двамата заместници на Сметната палата;
от БНБ -- Калин Христов – подуправител;
от Комисията за финансов надзор -- Николай Попов – заместник-председател, Ангел Джалъзов – заместник-председател и Андон Георгиев – главен секретар;
от Националния осигурителен институт -- Бисер Петков – управител, Весела Караиванова-Начева – подуправител и експерти от НОИ;
от Националната здравноосигурителна каса -- Пламен Цеков – управител и експерти;
от Българска стопанска камара -- Божидар Данев – председател;
от КНСБ -- Пламен Димитров и Николай Ненков – вицепрезидент;
от Националното сдружение на общините -- Гинка Чавдарова – изпълнителен директор;
от КРИБ -- Петко Димитров – заместник-председател;
от КТ “Подкрепа” -- Ръководството отсъства от София.
Трябваше да има експерти.
Мисля че представих всички гости. Има ли някой да съм пропуснала.
Госпожа Юлияна Колева – представител на Висшия съдебен съвет
В такъв случай може да преминем към изпълнение на гласувания дневен ред.

Първо съвместната точка за двете комисии -- Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 202-01-63, внесен от Министерски съвет на 12 октомври 2012 г. -- за първо четене.
Закона за държавния бюджет ще ни представи господин Дянков.
Заповядайте.
СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, основната задача на правителството в бюджетирането през 2009 – 2010 г. беше да се върнем към финансова стабилност. Докато 2011 – 2012 г. бяха години, за да запазим тази финансова стабилност. С бюджет 2013 г. се концентрираме върху увеличаването на доходите. Макроикономическите очаквания за развитието на националната икономика през следващата година са свързани с растеж на брутния вътрешен продукт от 1,9 процента с основен принос вътрешното търсене. Както всяка година досега, ние сме бюджетирали по-консервативно и следователно приходите и разходите на бюджета са бюджетирани на база 1,2 процента, а не 1,9 процента.
По отношение на пазара на труда се очаква запазване на заетостта и нивото на безработица от тази 2012 г. Размерът на приходите е на ниво 37,5 процента от брутния вътрешен продукт предложен за следващата година, което представлява растеж от 6,4 процента спрямо програмата за 2012 г. Предвидени са редица мерки за подобряване на събираемостта на приходите.
Приоритетно с разходната политика се осигуряват необходимите средства за мерки в областта на социалната политика. Тези мерки са свързани с индексация на пенсиите от 1 април 2013 година. Среден процент 9,3 процента за всички пенсионери, а 9,8 процента за по-голяма част от пенсионерите пенсионирани преди 2009 г. Тази мярка води до ръст на разходите в размер на 586 млн. лева.
Второ, увеличаване на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 1 април от 145 на 150 лв.
Трето, увеличаване на социалната пенсия за старост от 100 лв. 86 ст. на 110 лв.
Четвърто, увеличаване на максималния размер на получаваните една или повече пенсии от 700 на 770 лв.
Пето, увеличение на разходите за социални помощи, обезщетения със 134 млн. лв., както и за разходите за програми, дейности и мерки по социално подпомагане със 72 млн. лв.
Шесто, увеличаване размера на минималната работна заплата до 310 лв.
Седмо, увеличение на максимални осигурителен доход от 2000 на 2200 лв.
Последно увеличение на осигурителната вноска за фонд “Пенсии” с 20 процентни пункта за работещите в специалните ведомства, което представлява увеличение с 218 млн. лв.
За образованието е предвидено увеличение на цялостното финансиране на политиките в сектора със 124 млн. лв., в това число за увеличение на единните разходни стандарти и целевите добавки за финансиране на обучението на деца и ученици в системата на народната просвета.
Вчера на среща с представители на Учителския синдикат на КНСБ постигнахме и допълнителна договорка, за още 20 млн. лв. за вдигане на разходните стандарти.
Промените в областта на висшето образование предвиждат диференциация на финансирането на държавните висши училища, в зависимост от оценката за качеството на обучението.
Останалите приоритетни сектори за които е заложено увеличение на средствата са следните.
Култура – увеличение с около 35 млн. лв., в това число на държавните, общинските културни институти, библиотеки, читалища и т.н. с 26 млн.
Здравеопазване, нетно увеличение с 91 млн. лв.
Публична инфраструктура увеличение с 510 млн. лв.
Селско стопанство увеличение със 196 млн. лв.
Бюджет 2013 г. провежда последователна разходна политика, което гарантира, че през следващата година България ще остане сред страните в Европейския съюз и ще бъде една от трите европейски страни с най-ниски стойности на показателите на дълг и дефицит спрямо брутния вътрешен продукт. Това е едно постижение за нашата страна, което се дължи, както на добрата фискална политика на това правителство, така и на същата политика на предишните правителства. Това води до по-добър кредитен рейтинг, който знаете в момента е най-висок, откакто съществуват кредитни рейтинги за България. И също към най-ниски лихви на държавния дълг.
И ще завърша с това, че в рамките на този месец бяха проведени два окциона за двегодишни и петгодишни държавни ценни книжа, които и в двата случая постигнаха най-ниските лихви, откакто 20 години в България съществува пазар за държавни ценни книжа. А за двугодишните книжа 0,54 процента. За петгодишните това беше по-рано тази седмица 2,02 процента.
Казвам тези цифри, за да подчертая пак, че ако има последователна консервативна финансова политика, това помага на всички. Като от една страна вдига кредитния рейтинг, а от друга страна сваля лихвите и върху държавните ценни книжа и в търговските банки.
Благодаря за вниманието.
ПРЕД. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря министър Дянков. Министър Добрев заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Само няколко думи, ако ми позволите уважаема госпожо председател, господин председател, колеги народни представители, ние подкрепяме бюджета, защото както чухте от вицепремиера Дянков, той е фокусиран върху доходите. Увеличаването на доходите неминуемо ще доведе и до увеличаване на вътрешното търсене. Така че това само по себе си е добър знак за по-висок ръст на икономиката през следващата година. 1,9 процента заложен ръст на икономиката в бюджета е абсолютно постижим според нашите виждания.
Конкретно за бюджета на Министерство на икономиката. Приходната част е в размер на 156 млн. 290 000 лв., което е с около 9 млн. по-висока приходна част, отколкото през 2012 година. Това е напълно постижимо. Ние и тази година ще преизпълним значително нашата приходна част, заради по-добрата работа на единния орган по концесиите, където имаме много по-високи приходи от очакваното. Тези 9 млн. идват точно от завишаване на нашата задача за приходи от концесии с около 28 процента, което е средно върху бюджета.
Разбира се, приходната част е по-нисък процент. Разходите ни са същите като за миналата година в размер на 83 млн. и половина лева, с което ние ще изпълним всички свои задачи и всички програми, които имаме в програмния бюджет.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Уважаеми колеги, откривам дискусията. Предлагам първо гостите, ако желаят да вземат думата да заповядат. След това може би и народните представители. Разбира се, ако някой от народните представители желае да вземе думата веднага, аз съм готова да му я дам.
Заповядайте.
Господин Калин Христов – Българска народна банка. Заповядайте.
КАЛИН ХРИСТОВ: Благодаря Ви госпожо председател. Господин председател, господа министри, логически някак си ние поне, Банката има макроикономически поглед основно. Така че логически е добре да представим нашето виждане основно на това как е построена рамката и в каква степен тя е близка до вградената в бюджета.
На първо място ние подкрепяме силно стратегията да се задържи постигната консолидация. Както и министъра каза, фискалната консолидация, която беше постигната всъщност благоприятства намаляване на рисковите премии на страната. Благоприятства намаляване на общото лихвено равнище в страната, не само като цена на дълга, който самите пазари дадоха оценка за цената за този успех от гледна точка на цената на финансиране, която постигна през лятото. Но този намален риск при нас е и в депозитите, а от там и върху лихвените проценти по кредитите. Това е видно в данните. Така че фискалната стабилизация има и допълнителния положителен ефект за обща стабилизация и намаляване на лихвеното равнище в икономиката.
Така че това отговаря на нашия мандат като институция да подкрепим продължаване на консервативна фискална политика.
По отношение на макрорамката, ние имаме близки очаквания за растежа през следващата година. Растеж в рамките на 1,5 до 1,7 процента.
Това по което се различаваме и това, което сме изпратили като бележки в писмото до министъра на финансите, ние имаме малко по-различно виждане за структурата на растежа. Ние виждаме по-слабо потребление като растеж и по-нисък внос, което означава, че вероятно от наша гледна точка приходите може да са леко надценени. Ако нашите прогноза е вярна, приходите вероятно биха били леко надценени, което крие риск за възможно по-голям дефицит при не реализация на този икономически растеж или при-нисък растеж вследствие на лошата външна среда.
Така че бъдейки последователни, ние препоръчваме повече резерви да се вградят в бюджета, за да е готов да посрещне едно такова по-негативно развитие, което може да се случи, имайки предвид силно негативната среда в еврозоната и очакването за влошаване средата в САЩ, тъй като след изборите те трябва да направят значителна фискална консолидация. Това което на технически език е известно като фискална пропаст или което се дискутира в момента.
Така че нашата препоръка беше да се вградят повече резерви и да се работи с малко по-висок фискален резерв, който ако има реализация на по-висок бюджетен дефицит да бъде използван за неговото финансиране, а не да се разчита на пазарите, тъй като при влошава среда обикновено пазарите искат по-висока цена на финансиране.
Имаме техническа бележка, че всъщност приходите, които са заложени като вноска на банката са леко по-високи от това, което ние сме дали като ревизирана прогноза. Ние имаме прогноза в рамките на 90 – 95 млн. лева вноска. В бюджета е записано 119 млн. Това е също едно различие. Но като цяло концептуално нямаме големи различия. Разбира се, ние винаги препоръчваме по-консервативен бюджет и по-консервативна политика. Това е свързано с данъчните приходи. Имаме заложено това увеличение на прихода от подоходни данъци с 12 процента, което основно идва от този данък върху лихвите по депозити. Тук ние имаме три концептуални бележки.
На първо място този данък не може да се очаква да промени съществено поведението на домакинствата, фирмите от гледна точка на спестяване, потребление, инвестиции. Както и не може да очакваме да смени поведението, от гледна точка да има изтегляне на депозитите. Това трябва да е ясно и да не се спекулира, тъй като не е въобще добре за стабилността на цялата система. Депозитите при нивото на риск, което носят, а то е нулево, нямат алтернатива, така че един такъв данък не би влиял директно върху поведението на спестителите. И от там върху стабилността на системата. Това е добре да се знае, тъй като се използваше като аргумент в някои дискусии.
От гледна точка на дългосрочния ефект на този данък, той вероятно ще дестимулира в дългосрочен хоризонт хората да спестяват, което означава, че в дългосрочен хоризонт инвестициите в нашата икономика ще бъдат по-малки. При условие, че от тук нататък е по-трудно при състоянието на еврозоната, ние да може да привличаме масирано чуждестранен капитал, тъй като основния източник на чуждестранен капитал в нашата икономика е еврозоната, която не е в добро финансово състояние. Така че дългосрочния ефект ще бъде на по-ниски спестявания и от там на инвестиции, от там влияние върху потенциалния расте в икономиката.
И третата важна бележка по отношение на този данък е начина на въвеждане. Хубаво е да има много бързо яснота за начина по който се въвежда, от гледна точка юридическа яснота, за да могат банките да бъдат подготвени технологично да го въведат. Така че да не се създава юридическа несигурност и от там оперативен риск за банковата система. Това е много важно да бъде постигнато бързо при условие, че има вече такова решение за въвеждане.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви господин Христов. Очаквам други желаещи да се изкажат.
Господин Цонев заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря госпожо председател.
Може би докато гостите и експертите се подготвят за своите изказвания, все пак ние да дадем тон народните представители.
Уважаеми господин вицепремиер, госпожи и господа министри, уважаеми колеги, Бюджет 2013 според мен фокусира всички недостатъци в управлението на ГЕРБ през целия мандат.
Първо, разбира се, че ще се обоснова. Виждам усмивката на вицепремиера. Първо този бюджет продължава да намалява резервите и да увеличава дълговото бреме на страната. Ако това вие наричате постигане на финансова стабилност, аз не приемам и съм готов да влезна в спор с уважавания вицепремиер и министър на финансите. Дори и дефицитите да са в рамките на Маастрихтския критерии, те са дефицити. Не съм срещал никъде в икономическата теория и практика дефицити да пораждат финансова стабилност. Тъкмо обратното.
Това че през 2009 г., поради кризата, нека да бъда реалистичен и поради лошото бюджетно планиране, което направихме ние в последната година от мандата, просто не можахме да предвидим размера на кризата и падането на икономиката.
Не мога да се съглася, че дефицитите са довели до възстановяване на финансовата стабилност. Ще ви дам за пример факта, че много от натрупаното дългово бреме в някоя от страните на еврозоната е натрупано в годините с дефицит и в рамките на Маастрихтските критерии. Малко са страните, които трупаха тези огромни дългове с дефицити от порядъка на 5, 6, 7 процента. По три, по два и накрая се получи това, за което говорим.
Така че аз не приемам това, че сме възстановили финансовата стабилност. И това, разбира се, категорично се отразява на онова за което говоря, че се намалиха резервите и че се увеличи вътрешния дълг. Външният дълг приемаме, че е същия след като ще се извършат плащанията с евро облигацията, която беше по моя преценка сполучлива. Опитвам се господин вицепремиер да бъда обективен. Надявам се ще го оцените. Така по-лесно ще приемете и критиката.
Точният размер на вътрешния дълг ще стане ясен в края на годината и може би по средата на мандата, но в момента по това, което виждам в данните, които има на вашия сайт е около 1 млр. 800 млн. лева. Но по-важното е, че общия размер на дефицита в края на вашия мандат ще бъде около 6,5 млр. Тук изключвам 2009 г. През 2009 г. забележете, дефицита не го преписвам на вашето управление, въпреки че може да го разделим по равно. Аз казах в началото на изказването си, че приемам, че бюджетното планиране не беше добро за 2009 г.
За първите три години е 5,4 млр. и с 1 млр. за следващата година, ще стане 6,5 млр. Дори в условията на криза 6,5 млр. е сериозна цифра за нашата икономика. И тя се разпределя и върху фискалния резерв намаляване на неговото ниво. И тук отварям една скоба и искам да ви помоля от гледна точка на професионализма ви да посъветвате премиера и останалите, да не говорят за сегашното равнище на фискалния резерв какво е. Дори и неосведомените знаят, че вътре се намират парите от еврооблигацията. Чух онзи ден по Панорама някакви спекулации, че фискалния резерв в момента е 6,9 млр. Да, толкова е. Ще го видите в края на годината как ще бъде 4,6 млр., в края на януари. Така че добре е тези спекулации поне от уважение към себе си да не ги правим.
Защо смятам, че това намаляване на резервите и това увеличаване на дълга и тези дефицит не водят до финансова стабилност. И защо смятам, че не се дължат на икономическата криза само. Дължат се на липсата на реформи, господин вицепремиер. И ако има някой в тази зала по-добре да го знае от мен, това сте вие. Защото знаете каква съпротива сте имали, сигурен съм в това, както и Орешарски имаше съпротива в предишния мандат, както и при Велчев в по-предишния. Финансовият министър винаги среща съпротивата на останалите членове на кабинета и на мнозинството, когато трябва да правим реформи.
Никакви реформи не бяха извършени. Съзнателно употребявам думата никакви. Имам предвид никакви съществени. Нито в сферата на здравеопазването. Не говоря в неговата медицинска част, за да не започнат лекарите сега и колежката, която сега е министър да доказва какви големи реформи са извършени в болничната сфера. Никакви не бяха извършени във финансиращата част на здравеопазването, което е най-важното. Реформи не бяха извършени и във всички останали области, нито в образованието, нито в сектор сигурност. И по тази причина публичните разходи не можеха да бъдат намалени. Те бяха увеличени и вие го знаете прекрасно. В условията на криза това не е добре.
Направих си труда да сметна публичната инвестиционна програма за трите години на предишния кабинет и за трите години на този. При широко прокламираните увеличавания на европейските средства, а също така и инвестиционна политика в областта на инфраструктурата, общо взето за трите чисти години на двете управления около 11 млр. лева. Относително равенство има в това.
Но предвид на това, че се изразходват доста средства и се набляга на този критерий исках само да онагледя, че всъщност основната част от значително увеличените разходи по консолидираната фискална програма за вашето управление, всъщност няма по-висока инвестиционна активност и няма по-висока ефективност на публичните разходи, поради липсата на реформи. Ето това имам предвид, като казвам, че този бюджет фокусира в себе си управленските проблеми, управленските недостатъци на правителството на ГЕРБ за целия мандат.
Най-вероятно колегите ще се спрат, а и в зала вие ще чуете достатъчно критики по отделните секторни политики. Но аз исках да се спра на тези важни макроикономически фактори.
И накрая ще завърша с нещо, което смятам, че споделят повечето от колегите в тази зала. Разбрах от изказването на колегата от БНБ, че и те имат такива опасения.
Господин вицепремиер не е реалистична прогнозата ви за приходната част в този бюджет. Тя не е съобразена достатъчно със събираемостта, която сте постигнали в тези три години.
Увеличаване на данъчните приходи с 1 млр. 800 млн. лева в 2013 г., според мен не е реалистично. И от това най-вероятно ще пострада дефицита в края на годината. Защото в бюджета няма буфери. Това е другия му недостатък. Но това всъщност е ваш похват във всичките три бюджета. Този е четвъртия, който съставяте. Вие не използвате буфери. Разбираемо е защо. Буфери се използват, когато има достатъчно налични ресурси. Като в края на годината дефицита при добра сполука, както се казва, при добра година го намалявате или го увеличавате, като там има някакъв резерв по отношение на Маастрихтския критерий, разбира се.
Ето защо аз очаквам, че тази прогноза няма да се сбъдне и дефицита няма да бъде в размера, който сте предвидил в бюджета. Той ще бъде по-висок. И по тази причина си позволих в няколко свои изказвания метафорично да кажа, че бюджета е бюджет на полугодието. Разбира се, това е в рамките на шегата. И че в него предвидените приходи са нереални, но разходите, които ще се направят ще бъдат реални. В този смисъл, с това завършвам, смятам, че и вие не отстояхте на изкушението на което не устояха и предишните кабинети преди вас, да съставят един изборен бюджет. С изборни харчове, които няма да имат нужния ефект. Нито увеличаването на пенсиите, нито на минималната работна заплата ще доведе до стимулиране на потреблението. Нито такъв тип стимулиране на потреблението ще доведе до такъв размер на ръста в икономиката.
Така че и чисто структурно и от макроикономическа гледна точка прогнозата е неиздържана. В крайна сметка, ние няма да подкрепим този бюджет. Пожелаваме на България да се сбъднат тези оптимистични прогнози. Но нашата прогнозае, че ще има ремонт на бюджета, следващия кабинет, който дойде на власт. Това ще е първата му задача.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря господин Цонев. Господин Шопов имате думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Уважаеми колеги, уважаеми господа министри, господин вицепремиер, аз ще спестя критиките към бюджета, не защото ние сме доволни и защото нямаме критики, а защото те са дежурни и банални. Всяка година отправяме от опозицията едни и същи или почти един и същи критики. Те са основани на факта, че всички бюджети от 1997 г. досега си приличат като две капки вода. Те са рестриктивни бюджети. Продиктувани са от чуждестранни институции и фактори и налагат на България едни рестрикции, като на една територия, която икономиката и финансите трябва да имат определени параметри. И тук стоящият до мен господин Орешарски беше автор на подобен бюджет. Дали ще бъдат малко някои параметри по-различни от предишните, това е вече друг въпрос. Поне по тези въпроси ние спорим, караме се, но общо взето това не са бюджети, които да бъдат в българския национален интерес и да изпълняват функциите по стимулиране на икономиката, социалните функции, защото всеки един бюджет, банална истина е, това е инструмент за промяна в една или друга насока на обществените отношения.
Аз ще ви кажа няколко думи за едно наше намерение, което днес трябваше да бъде обективирано, но ще го отложим с няколко дни. Ние подготвяме от “Атака” с много сериозен колектив, алтернативен бюджет. Нещо което не е правено до този момент. Нещо което ще внесем в Народното събрание, който бюджет ще бъде със съвсем различен от всичките многогодишни досега бюджети.
В този наш проектобюджет, който ще представим за обсъждане заедно с бюджета, който вие сте внесли, ще има съвсем различни параметри, що се касае до приходите и до разходите. Коренна промяна в пакета данъчни закони като философия за данъчната тежест, която лежи и тежи върху българските граждани и българските фирми като субект. Както и съвсем различна философия при разпределението на парите, които ще бъдат събрани.
Нашата амбиция е да представим един напълно балансиран бюджет, що се касае до приходите и разходите. Знаем как да го постигнем. Имаме идея и друга съвсем различна философия и за съотношението между данъците, както ви казах и за начина за изразходването им за социални нужди, за здравеопазване и по всички други направления. Така че може би другата седмица ще внесем нашия алтернативен проектобюджет. И се надявам да го подложим на обсъждане, както и този.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря господин Шопов. Господин Мартин Димитров заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми господа министри, колеги, гости, ще започна първо с хубавите неща, които виждам, за да бъда обективен. Запазването на финансовата стабилност, фискалните правила, които бяха приети. Взимането на навременен заем, нещо на което ние държахме са стъпки в правилната посока. Вие виждате, че съветите които Синята коалиция даваше през цялото време бяха за финансова стабилност. И това, че тези идеи бяха въведени в практиката са добрите стъпки, положителните стъпки.
Какво най-много ни притеснява? Притеснява ни началото на един ляв завой, който все по-убедено виждаме като концепция на сегашното правителство. Този ляв завой се изразява в решение за увеличаване на данъци. Повишаване на минималните осигурителни прагове. Повишаване на максималния осигурителен праг. Въвеждане на данък върху лихвата. Това са все нови данъци. Една закачка към господин Дянков.
Господин Дянков, помните ли, че казвахте, имаше такова ваше предложение, преките данъци да могат да се увеличават само с две трети гласуване от народните представители. И то не мина на косъм, аз бях за това. Но ако то важеше в момента като концепция, данъка върху лихвите можеш да се увеличи само с две трети съгласие на Парламента.
И тогава идва следния въпрос. Ако тази идея не получи две трети трябва да се оттегли в крайна сметка. Разбира се, че съм закачлив в това, което казвам. Знам, че сте поставен вие господин Дянков под натиск. И знам че има натиск и всеки от министрите около вас искат повече пари, иска да харчи пари особено в изборна година. Но увеличението на данъците е много обезпокоително.
И друго искам да кажа. Минималните осигурителни прагове за мандата на ГЕРБ за четири години комулативност някои от тях се увеличиха с близо 50 на сто. И чух ваша идея за различна минимална работна заплата по региони. Но по-добрата идея е различни минимални осигурителни прагове по региони.
Защото си представете инженер трябва да бъде нает на 500 лв. примерно в монтанско село или някое село из страната. Няма кой да му ги даде тези пари там. В София разбира се, в Пловдив да, във Варна разбира се, но в селото не може да стане. Това генерира сива икономика или липса на заетост. Тоест да направим минимални осигурителни прагове по региони е доста по-умна дясна политика, която може да се роди в тези дебати.
Четейки бюджета най-голямото данъчно намаление е намаляване на данъка върху он лайн хазарта. И ако комбинираме това предложение с въвеждането на данък върху лихвата, човек стига до следния извод. Защото данъчната политика е политика и тя променя поведението на хората. Сигналът е следния - не спестявайте, а играйте он лайн хазарт. Казвам ви го нарочно леко провокативно, защото така излиза в крайна сметка. И за да няма подобна интерпретация, аз ви предлагам пак да вдигнем данъците върху хазарта или да ги уеднаквим, защото подобни идеи не би трябвало да има в българското право.
Колкото до данъка върху лихвата. Скептичната позиция, която БНБ възпитано изрази за дългосрочните ефекти е правилна. Дотолкова, доколкото тази година, инфлацията в края на годината господин Дянков вероятно ще е около 5 процента, а може би и повече. Така очаквам аз. Тоест, реалната лихва от голяма част от депозитите е отрицателна. И това облагане, когато хората си направят сметката, ще става все по-малко атрактивно, да си държат пари в депозит. Дългосрочният ефект е именно този, намаляване на спестяванията, намаляване на инвестициите. Аз съм убеден, че вие като един от основателите на дуинг бизнес в Световната банка, много добре ме разбирате за какво става въпрос.
Така че аз се учудвам, че въвеждате данък върху лихвата с много малък ефект за бюджета, но с големи включително политически проблеми, които ще се породят и те вече се случват. Така че от тази идея най-елегантния ход, ако искате да чуете моя съвет е да се откажете на този етап.
Другият проблем, който беше засегнат от колеги е например, какви реформи вече може да отчетем накрая на мандата от ГЕРБ. Какви големи реформи бяха направени с цел спестяване на пари и по-ефективно харчене на пари. И тук проблемът наистина е много сериозен.
Давам ви следния пример, за да ме разберете. Положителното нещо, което искам да кажа, е че са въведени 230 пост терминала. Имахме днес среща в Стопанската камара с редица държавни и общински учреждения. От 30 на 230. Това е много добре. Но в същия момент министър Цветанов е направил един конкурс, с който предлага във всички помещения на КАТ или на Полицията в София, както се казва точно, да бъдат дадени на концесия или под наем на банки, срещу това коя банка най-голям наем предлага на съответните помещения, без да се постави условие за таксата, която ще бъде плащана. Тоест, не електронно правителство, не пост терминали, не услуга която да води до безтаксово плащане от страна на клиентите, а която банка даде най-много пари за наем, нея ще я вземем и ще я пуснем в съответното учреждение. Точно противоположната идея на електронното правителство. Така че това трябва да бъде спряно и трябва да се преборим за напредък в тази посока.
За да не говоря много дълго, само искам да засегна и темата с възможния ляв завой, който мен ме притеснява и връзката с бюджетния дефицит.
Да, приехме фискални правила и това е голям успех за всички нас. Обаче, не слагаме ясна тенденция за намаляване на дефицита. Като номинална сума, да с малко, но нараства през следващата година. Беше хубаво да спада, за да дадем ясен сигнал на всички инвеститори и хора, които са загрижени и се интересуват от България, че посоката е тази.
А представете си при неблагоприятно развитие, което аз не изключвам. Защото много залагате на допълнителни приходи от ДДС, които на този етап са хипотеза. Аз ви пожелавам да сте успешни и да се справите и да се изпълни тази приходна част. Но ако тя не се изпълни е възможно дефицита да бъде пробит и да се окаже по-голям от планирания, което ще бъде отново част от левия завой, за който говорим и ще бъде лош сигнал към инвеститорите и към хората, които се интересуват от България.
И най-накрая искам да завърша със следния политически извод. Господин Дянков, вие не може да биете ГЕРБ на техния терен. Ако си някой си мисли, че с леви мерки ще се покаже по-голям или по-добър от БСП на този терен, това е невъзможно. Така че по-добре не изоставяйте дясната политика. Вървете в посоката, в която трябва да се върви. Защото иначе ефект няма да има. Само ще има негативни последици за икономиката.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря господин Димитров. Господин Матов заповядайте.
ДАРИН МАТОВ: Благодаря Ви госпожо председател.
Господин председател, уважаеми колеги, господа министри, господин вицепремиер, уважаеми гости, аз искам да започна с това, с което към края завърши господин Мартин Димитров. Затова, че аз не се притеснявам от това, че се прави някакъв ляв завой, защото аз знам друго. Политическото ляво и политическото дясно се определят, като се знае че левите харчат, а десните трупат. А за да се натрупат пари и средства за харчене се трупат от десните и те се трупат именно чрез тези данъци, които се предвиждат. Така че няма нищо лошо в това да има данъци. Но си мисля, че тук не говорим за някакъв ляв завой. Още повече, че господин Дянков каза в началото и аз се присъединявам към неговото становище, че имаме една така наречена последователна консервативна политика по отношение на бюджетирането и особено в последните три години бюджетите на България.
Да, аз споделям мнението на банкерите по отношение на ръста. Мисля че ръста е надценен. И това което изказаха като становище от страна на БНБ за ръст 1,4 или 1,5 или 1,7 мисля, че е по-реалистично. Но разбрах, че бюджета е смятан при 1,2 процента, което е добре. И това създава възможност за някакъв запас.
Аз бих казал, нещо също много положително и то трябва отново да се каже и сега, когато се прави бюджета, че облигационния заем, който беше реализиран по средата на годината беше изпълнен перфектно като операция. Това е хубавото.
По отношение на фискалния резерв не виждам от какво се притеснява господин Цонев, че в момента фискалния резерв е на ниво 6,9 млр. И че не към края на годината, а да го кажем най-точно към януари месец, мисля че към 15 януари ще се правят разплащанията и ще остане тогава 4,6, а дори и 4,5 да остане. В това няма никакъв проблем, защото смятам, че това е в рамките на Закона за държавния бюджет, където е фиксирано, че не трябва да пада под 4,5 млр., което не е опасно.
Проблемът е в това, че господин Дянков вие казахте и през цялата година няколко такива изказвания имахте, че пари ще се дават срещу реформи. Тоест трябва да има програмно бюджетиране и пари наистина се дават срещу реформи. Виждаме, че този бюджет приходната и разходната му част са увеличени с по 1 млр. 800 млн. и за разходната част добре. Увеличаването на бюджета на министерства, ведомства добре. Ще се харчи повече с 1 млр. 800 млн. Но имам определени опасения и аз, както и преждеговорившите колеги, че по отношение на приходната част, мисля че е определено надценена, макар и най вече по отношение на ДДС, събираемостта на ДДС.
Доколкото знам във ваше изказване, вие казвате, че се предвижда увеличение на събиране на 1 млр. 100 млн. ДДС. И това смятате, че не е непостижимо, тъй като в 2011 г. и 2012 г. ДДС ще бъде в рамките на 1 млр. 200 млн. изпълнение, което ви дава основание, че 1 млр. 100 млн. в следващата година ще бъде изпълнено. Но аз лично се съмнявам, че това може да се получи.
Никой не засяга и корпоративния данък, който аз всяка година смятам, че също е надценена събираемостта. Доколкото виждам в тази година е 1 млр. 495 млн. Мисля че също е надценена тази приходна част на бюджета.
За инфлацията, доколкото чух от вас или във ваше предишно изказване, че инфлацията ще бъде около 2,5%. Доколкото знам оценката на Евростат е 3,4 процента. Аз лично смятам, че инфлацията ще бъде от порядъка на около 3 процента и тук също може да се помисли в тази му част.
Иначе като бюджет, както беше казал и колегата Орешарски по отношение на това, че се увеличава с една и съща сума приходната и разходната част изглежда скучен, поне в това отношение. Но аз наистина вярвам, че ако наистина всичко това, което е заложено в бюджета, в приходната му част най вече, бъде изпълнено ще успеем да се вмъкнем в предвидения дефицит около 1,3. а това в пари означава 1 млр. 80 млн.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря господин Матов. Колеги, гости, имате думата.
Господин Пламен Димитров заповядайте.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Благодаря госпожо Стоянова.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Дянков, госпожи и господа министри, колеги, дами и господа, КНСБ има своето становище и ние сме подготвили подробно становище от 21 страници по проекта за бюджет на Република България за следващата година и ще направи необходимото да стигне до всеки депутат, до всеки народен представител в Народното събрание, макар че е публикувано на нашия сайт от преди повече от две седмици.
Надявам се нашите разчети и някои допълнителни предложения и идеи да бъдат коментирани сериозно и да бъдат обсъдени, в това число и в рамките на правителството независимо, че бюджета вече е внесен в Народното събрание.
Бързам да кажа, че нашите предложения с изключение на обсъждането на данъка върху лихвите от спестяванията, което не беше представено в Националния съвет, но другите бяха обсъждани в тристранния формат. И вече КНСБ подкрепя и Стопанската камара сме поискали от господин Дянков, свикване на извънредно заседание на НСТС, за да обсъдим някои от допълнителните възможности и идеи, които и работодателите и синдикатите предложиха и се налагаше по негови поне оценки, някои разчети да бъдат направени, дали е възможно да бъдат събрани допълнителни приходи, за да могат да бъдат ориентирани към някои разходни политики в по-голяма степен.
С тази уговорка, че ние не сме обсъждали данъка върху лихвите. Бързам да кажа веднага, че ние не мислим, че това е добрия подход, за да вървим към ориентиране на повече средства в приходната част.
Първо, няколко думи по общата политика. За нас бюджет 2013 има своята философия, която адресира доходите. Да, имаме предложение за увеличение на пенсиите на минималната заплата и на някои други плащания. Но според нас той е недостатъчно смел. И за разлика от това, което чух от народните представители ние смятаме, че не е смело в атакуването на сивата икономика.
С други думи, не смятаме, че са надценени приходите. Наистина разчетите показват около 1,2 процента ръст на брутния продукт при който са смятани приходите. Даже бих казал, че господин Дянков си е поставил допълнително резерва, която не съобщава тук пред всички. Следователно има допълнителни буфери, които със сигурност, дори и при лошо развитие на конюнктурата за които говори господин Христов в еврозоната и въобще в света, най вероятно ще генерират и ще допълнят възможността за изпълнение на приходите и разходите в съответните съотношения. И да не стигнем до пробиване на дефицита за който става дума тук.
Аз разбирам какво значи пробиване на дефицит при положение, че философията заложена и приета от народните представители при 2 процента таван на дефицита не е 1,3 както е заложен. Така че и от тази гледна точка, макар че това ще бъде известно увеличение спрямо дефицита от тази година, който ние не знаем как точно ще бъде отчетен на касова основа накрая. Видяхме че за миналата година той всъщност е 2 процента. И от тази гледна точка, аз не мисля, че има сериозни заплахи по отношение на пробиването на дефицита при заложените допълнителни приходи от 1 млр. 800 млн. и съответните разходи в тази връзка.
Допълнителните приходи от ДДС, за да бъдем коректни, всъщност са 800 млн., тъй като чух от преждеговорившите, говорейки за милиарди. Приходите от акцизи са завишени с малко под 200 млн. И другите допълнителни приходи са от данъка върху доходите и от осигуровките. Всъщност, за да бъдем коректни и точни, така са разположени допълнителните приходи. Да 800 млн. ДДС, но отново казваме, че ние смятаме, че има и допълнителни възможности, ако се предприемат сериозни мерки.
Говорейки за приходната част, КНСБ вижда три основни мерки, които могат да стимулират увеличението на дори и тези завишени приходи, допълнителни приходи. И доколкото разбрах на заседанието на НСТС, това за информация на всички народни представители, те бяха потвърдени, че са експертно добре оценени, в това число от финансите и от НАП. Става дума за въвеждане на данъчно дознание в НАП по аналогия на въведеното в Митниците, което по оценки, доколкото разбирам, в това число и на Министерство на финансите, съобщения от финансовия министър на заседанието, ще генерира допълнителни възможности в порядъка на около 200 млн. лева допълнителни приходи за следващата година, ако бъде въведено естествено от началото на годината.
Да припомня на всички, че е въведеното дознание в Агенция “Митници” за деветмесечието увеличи приходите с 13 процента спрямо планираните независимо, че кризата продължава от естествено по-добра разкриваемост.
Така че дознанието за нас е един много сериозен ресурс, който може да увеличи допълнително приходите над планираните, както казах в бюджет 2013 г.
Ограничаване на разплащанията в брой е нещо, което миналата година депутатите обсъждаха, госпожо Стоянова и незнайно защо ГЕРБ не подкрепи предложението, което дойде от правителството, съгласувано с партньорите за 5000 лева ограничения на разплащанията в брой, видоизменено на 10 000. И накрая гласува на 15 000. Говорейки за допълнителни приходи, ние получихме отново уверението на финансовия министър, че около 40 млн. допълнителни приходи могат да влезнат в бюджета, ако бъдат ограничени разплащанията до 5000 лв. в брой, а не до 15 000, както са в момента.
Тоест това са ударите към сивата икономика, които ние искаме да видим и по-голямата смелост, която се надяваме, че и депутатите ще могат да заявят и да развият в дебата между първо и второ четене.
Заедно с това естествено криминализирането на укриването на неплащането на вноски е нещо, което на времето беше подкрепено в съгласие с шестте бизнес организации тогава, четирите представителни в момента, подкрепено лично от министър-председателя два пъти и естествено развито като текстове в проекта за Наказателен кодекс, който стои някъде и не върви към Народното събрание, ясно защо с текста осигурителна измама, по аналогия на данъчната измама. Този подход и въвеждането на подобни текстове, според наши оценки, разбира се, биха дали допълнителна възможност за вкарване в осигурителната институция през НАП, естествено, нови 200 млн. лв.
Не знам дали това е увеличение на данъците. Според мен не е. И точно поради тази причина ние предлагаме да бъде следван такъв подход за удар върху сивата икономика. Тези които не плащат, да плащат заедно с изрядните платци, за да не стигаме до увеличение на данъци.
Аз тук не искам да коментирам ляво или дясно ли е увеличението на данъци или е неутрално. Така или иначе в различните формати на антикризисни мерки на държави, които се определят с десни правителства видяхме редица увеличения на данъци, както и обратното. Така че в условията на криза тази риторика би следвало да бъде изоставена на полза прагматизма и необходимостта от реалистичност в бюджета, а не да се търсят други измерения и да слагат етикети на една или друга мярка, която би била прагматична и ефективна.
Започнах от там, за да покажа, че ние предлагаме мерки за допълнителни приходи без това да увеличава данъците и без да натоварва, забележете дефицита. Споменах само, че това би трябвало да се използва като последен ресурс, да го наречем, ако не можем да вържем сметките за следващата година, които предполагат забележете възможност за нови около 450 млн., ако се въведат всички тези мерки за които говорихме, допълнителни разходи на тези, които са заложени в бюджета.
И в този рекурс, няма да ги чета в момента всички, които сме ги предложили. Но забележете че това което ние предлагаме за отделните министерства и ведомства, в много от случаите, нещата които предлагат министрите. И не съм съгласен тук с това, което каза господин Мартин Димитров, че министрите са длъжни да искат, а господин Дянков е длъжен да не им дава.
Не знам дали си даваме сметка, че четири години де факто имаме едно свиване и орязване на разходите във всички системи, които са стигнали някъде до невъзможност въобще да функционират. Чухме че БАН затваря, Обсерваторията затваря. Какво искаме, да затворим държавата преди тази година и догодина да няма въобще възможност да функционира тя всъщност.
Например няма как да бъде изпълнен, подписания забележете колективен трудов договор в системата на здравеопазването с министър Десислава Атанасова, ако няма поне 40 и няколко милиона допълнително финансиране на държавна дейност, не за касата говорим. Това са нашите разчети. Министерството иска по-малко. Няма как да бъдат изпълнени и други такива ангажименти, които са поети. Да речем, колективен договор в средното образование. Господин Дянков каза, че има допълнителна договорка с 20 млн. Вярно е, това е стъпка напред. Да 20 към тези които са заложени към тези 120. Да, вярно е, които вече ги има в бюджета в повече. Но 15 процента е подписал министър Игнатов, не аз. Министър Игнатов е подписал 15 процента увеличение на заплатите в образованието. Следователно, ние се надяваме, че те са осигурени финансово и затова предлагаме, ако не са, откъде да дойдат допълнителни приходи.
Уважаеми колеги, завършвам с това, че ние ще дадем допълнителни наши разчети и в Националния съвет за тристранно сътрудничество и се надяваме нашите предложения, наистина да бъдат третирани внимателно, с необходимата доза отговорност и надявам се с политическо съгласие в Народното събрание. Тъй като отново казвам, в годината на изборите, да не забравяме, че това е последна година преди пазара на труда да се отвори за нашите български работници и служители в стара Европа. В ключови държави в стара Европа, за да бъда точен.
Така че не знам господин Димитров, дали 500 лв. са много в едно село или в един малък град, но съм убеден, че от тогава от когато българските работници могат легално да работят в старите държави членки, въпросът с доходите ще стане драматичен. И не е в това изменение за което говоря в момента говоря проценти, а може би ще бъде много по-сериозен натиска, за да може да намериш работници въобще в България, а да не да говоря за квалифицирани работници. И това ще стане в края на следващата година най-късно. Да не кажа, че вече се случва в маса сектори, където няма квалифицирана работна ръка и няма шанс да има. И не може да внесем от вън за голямо съжаление, защото няма такава нагласа, някой да дойде да работи за 300 или 400 лева за такива професии, като медицински сестри. Не знам дали си даваме сметка. Там вече няма медицински сестри. В момента в който се отвори пазара няма да има хич.
Това за нас е голямото притеснени, че давайки си сметка за финансовата стабилност и търсейки да я запазим трябва непременно да търсим допълнителни приходи в сивия сектор, които да позволят по-високо увеличение на доходите, което както чухме и съм съгласен с това, да бъде основния фактор на растежа.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Орешарски, заповядайте.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря госпожо председател.
Уважаеми колеги, гости, господин вицепремиер имам един въпрос. Колко очаквате да бъде дефицита на начислена основа, а също и дефицита по дефинициите на пакта?
СИМЕОН ДЯНКОВ: За първата част на въпроса на начислена основа, идентично 1,3. В последните три години, ако забелязвате как вървят бюджетите и съответно дефицитите. Те се приближават много между начислената и касовата основа, като за тази година, както вървят нещата разликата ще бъде само 0,1 процента, а отнякъде 0,7, 0,8 - 2010 г. Така за следващата година ще е в диапазон 0 до 0,1 процент. Практическия същия като на касова основа. Втората част не я чух добре.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: По дефиницията на фискалния пакт.
СИМЕОН ДЯНКОВ: Сега разбрах, пакта. По пакта ми подсказват експертите, дефицита предлагаме да бъде 0,5 процента.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Петър Димитров заповядайте.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви госпожо председател.
Очевидно, че всички си пазят изказванията за пленарна зала, но аз също по този повод ще бъда кратък. Но има някои неща, които държа все пак да ги кажа.
На първо място, държа да успокоя господин Мартин Димитров, че аз в този бюджет не наблюдавам ляв завой. Ако под ляв завой се разбира връщане към времената на бюджетни излишъци, той може да бъде спокоен, няма да има такова връщане. Тук господин Цонев каза 6,5 млр. Ако разделим 2009 г. на две ще стане 8 млр. бюджетен дефицит, който това правителство на европейски доходи и европейско развитие докара на България. Така че от тази гледна точка, с каквато и лупа да гледаме този бюджет няма обръщане на ляво.
Това което най-много ме тревожи, когато господин Дянков заяви, че това ще е бюджет на ръста на доходите, аз си признавам, че се зарадвах откровено. Помислих, че това ще бъде бюджет на разкаянието и най-после ще се извиним на хората, тъй като точно господин Дянков ставайки министър, заяви никакъв проблем. За три години ще стигнем средно европейското ниво на доходите. Това беше ваш личен ангажимент господин министър. То не беше казано така между другото по площадите. Вие го заявихте отговорно,след като станахте министър на финансите. И аз се зарадвах, че тук ще видя нещо такова.
И си признавам, че като погледнах бюджета не можах да го забележа. Ако вие ми го разтълкувате, ще ви бъда благодарен. Откъде ще вземем ръста на доходите? Нали за да увеличиш доходите трябва да вземеш от нещо друго и да увеличиш доходите. И ако те са 100 единици, примерно да станат 120 единици. 784 млн. ДДС. Това кой го плаща? Нали го плащат крайните потребители? Нали го плаща населението на България. 180 млн. от акциз. Кой го плаща? Независимо от забраната за тютюнопушене, пушат българите и се надявате да платят с 180 млн. повече акциз. 275 млн. повече приходи от данък доход физически лица. Събирам ги и получих 1 млр. 239 млн. ще вземете от доходите на хората. И ще дадете 586 млн. за пенсии, 165 млн. заплати и стипендии. Има тук пари за култура, за екология – 30, 80. Колко за заплати, аз не можах да разбера.
Моята груба сметка показва, че вие ще увеличите доходите като ги намалите. Тоест, ще вземете два пъти повече от доходите и ще дадете около половината, а другата половина ще дадете за магистрали и ще обявявате, че ще качим доходите.
И тази сутрин звуча драмата с лекарите. В България вече няма лекари. Тоест, ние обезлюдяваме собствената си държава от квалифициран персонал. Какво правите в тази посока. Пенсионерите няма къде да отидат. Добре е, че качвате пенсиите. Но тези хора нямат изход. Но другите които имат изход, всичките са се скупчили вече и са си събрали куфарите. Какво правите? Каква е политиката, която вие залагате в този бюджет? Аз очаквах синдикатите по-остро да я видят тази политика, тъй като аз не я забелязвам. Няма политика за задържане на българите в България. Обратното, непрекъснато ги прогонваме от България. Деца и старци, това е което остава в България. От тази гледна точка на мен ми е много интересно какво се готвите да направите.
Другото което може би звучи като декларация, като ляв завой, заявихте, че ще има по-голяма справедливост. И аз си казвам, сега в бюджета ще я намеря тази по-голяма справедливост.
Данъка върху лихвите ли е по-голямата справедливост? То е еднакво несправедливо и спрямо бедните и спрямо богатите. И при едните и при другите облагате инфлацията. И намалявате още дохода, който те имат. Каква е тази справедливост? С един и същи процент. Аз не разбирам да обложиш доходите с един и същи процент и да обявиш, че това е справедливост. Взимаш от едни и даваш на други. Обратното. Всички наказваш с този данък. Влошаваш бизнес средата в България и нещата най-вероятно ще се влошат още повече.
Максималният осигурителен доход. Като искате да въздадете справедливост, защо не я въздадете. Защо доходите над 2200 лв. не участват в осигурителната система? Защо тези хора да не помогнат на пенсионерите, да не помогнат на болните? Защо? Каква е причината? Аз поне не я разбирам. Каква е тази справедливост, където бедните и средната класа до 2200 лв. издържат осигурителната система. А най-богатите хора изобщо не участват с дохода си над 2200 лв. На мен не ми е ясно.
И от тази гледна точка приветствам някои ваши изказвания господин Дянков за това, че е необходимо друго данъчно облагане. Вие казахте, друго данъчно облагане при друго правителство. Благодаря ви за това признание. Ще се постараем да изпълним това поръчение.
Все пак има и нещо радостно в този бюджет да ви поздравя. Пицарията затваря този път с подоходен прах в очите.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Данев заповядайте.
БОЖИДАР ДАНЕВ: Благодаря Ви госпожо председател.
Госпожо председател, господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми министри, уважаеми господин Дянков, аз няма да повтарям положителните неща за които много от колегите говориха. Искам да подчертая нещо също положително в бюджета, на което никой не обърна внимание. Това е повишаване прозрачността къде отиват разходите. За първи път вноските в Национално осигурителния институт за Министерство на отбраната, Министерство на вътрешните работи и Министерство на правосъдието са част от бюджетите на тези нереформирани сектори и ние виждаме какво харчим. Голяма битка е спечелил господин Дянков с тези министри. Това е много положително явление. За първи път ние виждаме реалните разходи на тези системи. За първи път може да говорим за ефективност на тези системи. И за първи път може да говорим правилно ли се изразходват бюджетните средства.
За голямо съжаление във всички изказвания досега, които говорихме, говорим как да изземваме как, да увеличаваме приходи, а никой не говори как да развиваме икономиката. Никой не говори за това, кой дава тези приходи, кои са проблемите на българската икономика, никой не говори.
Големите проблеми на българската икономика, които са свързани. Има корелация между тях, няма инвестиции. Няма нови работни места. Има закриване на работни места. Има ръст на безработицата. Има закриване на предприятия. Само 93 000 работни места за една година. А 13 000 предприятия са прекратили плащанията си към НОИ. Аз не искам да продължавам с тези мрачни цифри, размер на инвестициите. И за съжаление ние имаме един бюджет на разширено потребление, но не на инвестиционно потребление. И то забележете потребление финансирано с дефицити, което води до търговския дефицит, за който никой не говори, който расте главоломно. Знаете колко порасна с 800 млн. Говорим за търговски дефицит и разширение на потреблението за сметка на внос, което поставя доста въпроси. Знаем стабилност, сигурност, но вноса расте драстично.
Не искам да казвам, че в кошницата на потреблението 80 на сто вече от стоките са вносни. Безспорно имаме резервите, имаме натрупванията, но това не може да продължава вечно.
Така че да се обърнем към реформирането на системите може би, това за което настояваме постоянно и за което говорим много отдавна, още от предишните правителства за проектното бюджетиране. За първостепенните разпоредители с бюджетните кредити.
Крайно време е всички ведомства да поставят заради обществото прости индикатори какво ще постигнат с тези милиони, които ни се дават. Образованието например. Колко ще бъдат децата извън училищно образование? Ще ги намалили ли? Министърът на здравеопазването, с колко ще бъде намалена детската смъртност от 11 на колко процента? При 5 процента средно за Европа и при 1,2 за Швейцария.
Реални индикатори да виждаме как се харчат бюджетните средства, а не само как да събираме, как да изземваме, как да взимаме. Непрекъснато това се говори.
Колко ще намали битовата престъпност министъра на вътрешните работи? Прости индикатори, които обществото трябва да знае какво става. Целият разговор е как да вземем средствата, от какво да ги вземем средствата, а не как да помогнем да развиваме икономиката.
Ние фактически имаме една нова стагнационна година. Как ще достигнем Европа? Как ще изпълним 2020 целите? Някой да говори за тези цели? Заетост 76 на сто при 58,5 сега. Как ще стане? Научна фантастика.
Дайте да видим трябва ли ни бюджет за догонване и за растеж или ни трябва бюджет за потребление, дефицитно финансирано потребление. Така че аз се обръщам за повече мъдрост в уважаемите господа народни представители.
Погледнете какво е състоянието на икономиката с тези прости цифри, които ви дадох. Без инвестиции няма да има работни места и няма да има устойчиви работни места. Няма да има устойчиви работни места като плати държавата, отново да създава от старото комунистическо време привилегии и някой да не си плаща социалните осигуровки. Всяка привилегия деформира пазарните условия и не създава конкурентна среда. Да говорим за потребление, повишено потребление за сметка на инвестиционни решения, за сметка на нови качествени работни места. за да може да имаме каквото имаме високо заплащане в айти сектора, да го направим във всички отрасли. Айти сектора може да поеме в момента знаете. Има 3 млр. заявки. Но ние направихме кол центрове и изсмукахме цифровата интелигенция на страната в кол центрове, да прави услуги по света, без да е градивно.
Обръщам се към уважаемите господа депутати и към господин министъра, дайте да искаме ясните индикатори на тези нереформирани системи.
Има неща които ме плашат. Няма пари за електронното правителство. Никакви пари няма. Няма пари за електронния кадастър. Къде ще ни бъдат новите проекти, като нямаме електронен кадастър. Няма пари за втора, трета категория пътища. Къде ще ни бъде логистиката да развиваме икономиката и да привличаме инвестиции. Една стотинка няма.
Предвиждаме 3 млн. премии за НАП, ако събере еди какви си суми, а не предвиждаме, да кажем 1 млн. 400 000 и му плащаш здравните осигуровки. Какви са санкциите за него, че не е събрал. Знаем ги по ЕГН кои са? Какви са санкциите?
Виждам министъра на здравеопазването. Предвиждаме за тези 1 млн. 400 000 души по 1,20 лв. на годината на човек за здравни услуги. Това е за цяла година. Какъв е този бюджет? Може ли с 1,20 лв. да обслужвате 1 млн. 400 000 души, които не плащат здравни осигуровки. За чия сметка ще се обслужват? За сметка на добрите платци. За сметка на нереформираната система? Това са детайли, за които с удоволствие бихме се включили.
Но аз пак апелирам към вас господин Дянков. Искайте да публикуват в своите сайтове ясни индикатори какво ще постигнат с милионите, които им давате от българските данъкоплатци. Да знам какво ще постигнат. Да види цялото общество и да знае. Постига ли нещо? С колко ще се ускорят влаковете? С колко километра? Прости, ясни индикатори.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожа Гинка Чавдарова – Националното сдружение на общините. Заповядайте.
ГИНКА ЧАВДАРОВА: Благодаря госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, първо искам да кажа, че ние общините винаги много добре сме разбирали положението на Министерство на финансите и състоянието в страната, тъй като сме усещали по собствения си бюджет каква е ситуацията. Усещаме по свиването на собствените ни приходи, въпреки усилията и повишената събираемост. Колко е тежко при тази ситуация да балансираш и да осигуриш поне едни нормални условия за развитие.
След тези сериозни въпроси, които бяха повдигнати, аз ще се спра на по-земни неща и услуги. Но честно казано, тук винаги ми е било неудобно да излизаме с предложение, което касае увеличаване на разходната част. Но какво да правим, след като 60 на сто от ресурса за нашите по закон публични услуги възложени се централизират. Не настъпи за тези години промяна в собствената ни приходна база и продължаваме така ежегодно да излизаме с такъв вид предложения.
Подобренията в бюджета бяха казани по сектори, в които стоят и някои от нашите подобрения. В същност за общините подобрението е 37 млн., което ние много ценим по достойнство. Първо, защото идва в сектора “Местни дейности”, където дефицита ни е най-голям повече от 200 млн.
Второ, че идва за капиталови разходи, общински пътища, където потребностите са най-големи. А и следващата година ни е решаваща за усвояването. Най-много европейски проекти приключват изпълнението и изискват кофинансиране. Разбира се, че нашите предложения бяха по-големи, но и това е едно добро начало.
Не казвам за останалите 87 млн., които са в делегираните дейности, тъй като те са за национални политики и ролята на общините там е сведена твърде скромно до разплащане на ангажиментите и за петгодишните и за целодневното обучение.
Нашето становище се надявам, че го имате. То е подробно също. Управителният ни съвет преразгледа отново при тази ситуация широкия спектър от притеснения, които имаме и възложи да се обърна към депутатите с основно предложение по три неща:
Първото и основното е изравнителната субсидия за общините. От една страна тя е замръзнала от три години насам на едно и също равнище. От втора страна тя помага на най-бедните райони и селските общини да оцелеят най-засегнатите. И общо взето наблюдаваме, че в Европа подхода, ако е селективен е наистина към подкрепа на най-засегнатите и изоставащите. И от трета страна, за съжаление ние не успяхме да получим отговор, защо при съхранена на национално равнище сума, непроменена всъщност в 86 общини де факто абсолютно се намалява и то със 70 от тях много се намалява, почти с близо 10 процента изравнителната субсидия.
Затова основния приоритет, който се дава, след последната среща в Пловдив с премиера разбрахме, че е 29 млн., колкото е в становището, но са трудно достижими. Но половината от тях би било реалистично да отвържат и да позволят и успешното усвояване на проектите от тези бедни общини. Защото изравнителната субсидия може да отива за всичко. Тя е свобода, където най-много затъваш, там да можеш с решение, разбира се, на общинския съвет и местния парламент, това да бъде направено.
Второто предложение касае, ние мисля, че много добре го бяхме обосновали, но явно трябва да търсим причина и в себе си. От всички дупки, които ги виждаме бяхме извели напред грижата за децата и то за здравословното хранене наложено от държавата, за което нито родители, нито ние може да поемем ръста плюс цените на храните и горивата. И бяхме предложили една минимална сума за догодина 50 лв. годишно на едно дете в детска градина. Просто да стартираме една подкрепа като отношение към демографския проблем, към тежките условия в които искаме да се подобри храната и условията за децата, което не изисква такъв голям ресурс.
За някои от социалните услуги очаквахме, особено за хората с увреждания и с други проблеми, очаквахме едно по-значително отдръпване от дъното, в което те се намират.
И на последно място още от половината на 2010 г. стандарта за делегираната дейност общинска администрация беше намален с 26 млн. От тогава сме на едно и също равнище. Минахме съкращенията. Минахме оптимизацията на общинската администрация. Добре използвахме началото на мандата нови кметове, нови изборни органи и това беше съчетано и с нова система и нови управленски послания.
Но сега при замразен стандарт на общинската администрация, ние трудно ще издържим дори на вдигането на минималната заплата, за което няма предвиден ресурс. Защото ако в министерствата минимална заплата рядко се среща, при нас в общинските администрации и структури, за съжаление това е много често срещано явление.
Това са трите ни вече свити приоритета, по които пак казвам, Управителният съвет особено държи на първото, изравнителната субсидия, която е едно от ключовите решения за по-добро приоритизиране и решаване на най-тежките проблеми в общините през следващата година.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря госпожа Чавдарова. Моля да се ориентираме вече към приключване на изказванията.
Висшият съдебен съвет ще вземете ли отношение по бюджета?
МИХАИЛ КОЖАРЕВ (член на Висшия съдебен съвет и председател на Бюджетната комисия): Уважаема госпожо Стоянова, уважаеми господин Димитров, уважаеми народни представители, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми министри, уважаеми гости,
Висшият съдебен съвет в този си състав, поддържа представения от предходния състав на Висшия съдебен съвет проект за бюджет на съдебната власт за 2013 г. Както на всички ни е известно, съобразно чл. 117 ал.3 от Конституцията на Република България, съдебната власт има самостоятелен бюджет. В тази връзка, за да бъда по-кратък, ние решихме да изпратим на всички вас, приетото с решение на Висшия съдебен съвет становище по проекта за бюджет на съдебната власт за 2013 г., както на представения проект от Висшия съдебен съвет, така и по представения проект от Министерския съвет. И поддържаме проекта на Висшия съдебен съвет, както казах преди малко.
Това е защото считаме, че ние сме избрани в този орган, за да проведем реформа в съдебната система, преди всичко насочена към ефективно и ефикасно правосъдие. Ние считаме, че този проект за бюджет на съдебната власт, представена от Висшия съдебен съвет ще бъде основа за подготовка и провеждане на тази реформа.
В представеното на всички вас становище проекта за бюджет е представен по разчети съвършено подробно. Така че аз няма да се спирам на него. Искам да кажа, че всъщност целта ни е чрез този бюджет да бъдем и икономични. Тоест, да направим така, че и чрез вътрешна оптимизация, да се справим със свръх натовареността, която пряко или косвено влияе върху ефикасността на съдебната власт, на съдебната система.
Затова за 2013 година са предвидени средства в нашия проект за незаетите щатни бройки, които досега не са били през 2012 г. обезпечени с бюджетни средства и съответните разходи в тази връзка.
Считаме, че дори и чрез вътрешната оптимизация, ние няма да може да се справим с проблема за натовареността и свръх натовареността. Но ще можем чрез тези свободни бройки да извършим съответна оптимизация поне в най-натоварените структури на съдебната власт, най-натоварените съдилища и прокуратури. Но дори и така, на нас са ни необходими средства за капиталови разходи, които са посочени конкретно в становището ни, защото чрез тези средства ще съумеем да подпомогнем тази наша дейност свързана преди всичко с подмяна на айти технологиите на хардуерни и софтуерни продукти и с капиталовите разходи свързани с ремонт на сградите на съдебната система, най вече на Софийския районен съд, Софийската районна прокуратура и други посочени в становището ни. Затова считаме, че за да може да подготвим бъдещите реформи в съдебната система е необходимо да получим тези средства, които сме поискали.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Господин Попов заповядайте.
НИКОЛАЙ ПОПОВ: Благодаря Ви госпожо председател.
Господин председател, господин вицепремиер, първо искам да поднеса извиненията на господин Мавродиев, който има здравословен проблем и поради това не може да представи становището на Комисията. Съвсем накратко ще представя становището на Комисията за финансов надзор. Част от мотивите се покриват с изложеното от господин Кожарев.
На практика проекта на Комисията за финансов надзор е направен върху приетата от правителството бюджетна прогноза 2012 – 2015 година и определените разходни прагове. На тази база изготвения проект е представен в Министерство на финансите, но на 11 октомври правителството промени разходните прагове. Като следствие от това бюджета на Комисията за финансов надзор в разходната си част е с 2 млн. 187 000 лева по-малко.
Като се има предвид, че Комисията има и второстепенен разпоредител в лицето на Комисията за публичен надзор на регистрираните одитори, а техния бюджет не е променен, на второстепенния, на практика имаме едно намаление от проекта, който е представен на правителството около 18 процента.
Няма да влизам в детайли по основния недостиг по пера. Най-големия недостиг е по отношение на разходите за персонал и по отношение на капиталовите разходи.
Що се отнася до разходите за персонал има възможност тези разходи да бъдат покрити с някакви вътрешни резерви, но въпреки това остава риска в края на 2013 г. да не можем да осигурим планираните разходи за персонала.
Що се отнася до капиталовите разходи, ние тази година не сме правили капиталови разходи, въпреки че имахме заложени около 1 милион, поради икономиите, които трябваше да направим.
Във връзка с нашите европейски ангажименти и членството ни в различни регулаторни органи трябва да изпълним ред дейности, като първите започват още от 1 ноември т.г. във връзка с приемането на регламента за късите продажби.
Отделно имаме ангажименти във връзка с Директива 61 от 2011 г. за обмен на информация по отношение на лицата управляващи алтернативни инвестиционни фондове.
По директивата 78 от 2010 г. омнибус, като имаме 15 000 промени по отношение на проспектите и 1000 европейски паспорта за година, свързани с под надзорните лица.
По отношение на колективните инвестиционни схеми има около 200 промени на година. Инвестиционните посредници също така.
Казах вече за късите продажби. Имаме ангажименти за въвеждане на системата Трем за обмен между страните членки на данни за извършени сделки с чужди инструменти на борсовия и извън борсовия пазар.
Създаване на взаимна европейска система за защитен обмен на данни, който ще се използва за допълнителна информация ад хок при поискване от страна на ESMA. Подобна система съществува вече в застрахователния и осигурителен регулатор EIOPA. Имаме и други ангажименти свързани с Огънси 2.
Така че моят апел към вас е при възможност, разбира се от страна на бюджета и разчетите свързани с него, ако не може да бъде осигурена субсидия от 2 млн. 187 000, то да се даде възможност на Комисията за финансов надзор да ползва същите разходни тавани, които бяха в бюджетната прогноза 2012 – 2015 година, а именно 13 млн. 689 000 лв. и да се търси възможност Комисията да ефективизира, т.е. да определя самостоятелно таксите свързани с регулациите, които извършва и евентуално с ефективизиране на режима на събиране на вноските, законодателни промени.
И като последно моето предложение е да се обмисли бъдещето на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, тъй като механично със създаването на Комисията за публичен надзор е прикачена към бюджета на Комисията за финансов надзор, въпреки че двете комисии са абсолютно различни като дейност и са уредени по различен начин в европейското законодателство.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Колеги, предлагам вече да приключим дискусията. Мисля че всички имаха възможност да се изкажат.
В такъв случай предлагам да преминем към гласуване. Първо Бюджетна комисия, след това ще дам думата на господин Димитров да гласува и Икономическа комисия.
Гласуваме законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували “за” няма.
Против? Против четирима. Въздържали се? Въздържали се 12.
Не се приема.
По законопроекта на държавния бюджет на Република България за 2013 г. с включен проект на Комисията за финансов надзор по чл. 1 и чл. 5.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували “за” няма.
Против? Против четирима. Въздържали се? Въздържали се 12.
Не се приема.
По законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2013 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет и на Комисията за финансов надзор по чл. 1, чл. 2 и чл. 5.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували “за” няма.
Против? Против четирима. Въздържали се? Въздържали се 12.
Не се приема.
По законопроекта на държавния бюджет на Република България за 2013 г. със становище на Министерски съвет по чл. 1.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували “за” 12.
Против? Против пет. Въздържали се? Въздържали се? Няма.
Законопроектът е подкрепен.
Господин Пламен Орешарски заяви, че гласува против, така че моля да бъде отразено.
Заповядайте господин Димитров.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги само депутатите от Икономическа комисия, енергетика и туризъм влизаме в процедура по гласуване. Същата процедура по гласуване.
Първо подлагам на гласуване законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2013 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували “за” няма.
Против? Против един. Въздържали се? Въздържали се 16 народни представители.
Не се приема.
По законопроекта на държавния бюджет на Република България за 2013 г. с включен проект на Комисията за финансов надзор по чл. 1 и чл. 5.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували “за” няма.
Против? Против един. Въздържали се? Въздържали се 17 народни представителя.
Не се приема.
По законопроекта на държавния бюджет на Република България за 2013 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет и на Комисията за финансов надзор по чл. 1, чл. 2 и чл. 5.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували “за” няма.
Против? Против един. Въздържали се? Въздържали се 17 народни представителя.
Не се приема.
По законопроекта на държавния бюджет на Република България за 2013 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували “за” 16.
Против? Четири. Въздържали се? Един въздържал се.
Законопроектът се приема.
Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм приключи своята работа. Оставяме Бюджетната комисия и пожелаваме да бъдат добри в своите решения.

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, продължаваме по следващите точки.
Колеги, гости, господин вицепремиер, продължаваме заседанието на Комисията по бюджет и финанси с втора точка -- Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за бюджет на Държавното обществено осигуряване за 2013 г., № 202-01-61, внесен от Министерски съвет на 11 октомври 2012 г.
От името на вносителя - господин Тотю Младенов. Заповядайте.
ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря уважаема госпожо Стоянова. Уважаеми дами и господа народни представители, аз съвсем накратко ще кажа няколко неща и ще помоля управителя на Националния осигурителен институт да ви представи параметрите за бюджета за държавното обществено осигуряване. Беше спазена процедурата. Управителят внесе за разглеждане бюджета за държавното обществено осигуряване в Надзорния съвет на Националния осигурителен институт. Беше разгледан и беше приет. Също така и в Националния съвет за тристранно сътрудничество и в Министерския съвет. Бяха взети допълнителни бележки от представителите на социалните партньори и на пенсионерски организации.
Така или иначе бюджета за държавното обществено осигуряване е подготвен и ще помоля в основните параметри по отношение на приходната и на разходната част, управителят на Националния осигурителен институт господин Петков да ни ги представи.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви министър Младенов. Господин Петков заповядайте.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря ви госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин вицепремиер, господин министър, господин зам.-министър, дами и господа, съвсем накратко ще представя политиките и параметрите на проекта на бюджета на държавното обществено осигуряване за следващата година.
При разработването на проекта на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2013 г. са отчитани очакваното изпълнение на бюджета на ДОО за тази година, което според фактическите данни за първите осем месеца на годината и планираните за оставащите месеци, ще бъде в рамките на планираното. Като очакваме приходите да са в размери много близки до планирания. А по отношение на разходите очакваме една икономия, по отношение на разходите за пенсии и някои от краткосрочните обезщетения. Така че субсидията, която е планирана за покриване недостига в бюджета на ДОО за тази година ще бъде около и малко по-ниска от планирания размер.
Другата изходна база за планирането на бюджета са тригодишната бюджетна прогноза, както и бюджетните насоки на Министерство на финансите за съставяне на проектобюджетите.
Приходната част на бюджета е съгласувана с Националната агенция за приходите. Като основните социално осигурителни показатели, на които е построен проекта на бюджета са средно годишния брой осигурени лица. Предвижда се за следващата година техния брой да нарасне с около 12 000 спрямо средно годишния брой за тазгодишния бюджет. Конкретно 2 млн. 777 000 броя осигурени лица.
По отношение на средния осигурителен доход, другия елемент в осигурителната база е заложен ръст с 2,5 процента, спрямо планирания в тазгодишния бюджет. Конкретно 637 лв. и 80 ст. е предвиден средно годишния размер на осигурителния доход за 2013 година.
По отношение на броя безработни лица с право на обезщетения, планираме техния средно годишен брой да бъде 110500. Около 5800 по-малко от средногодишния им брой заложен в бюджета за тази година.
По отношение на средно годишния брой пенсионери, една тенденция на леко намаляване на техния брой с около 7000, спрямо заложения в тазгодишния бюджет, главно в резултат от намаляване на ново отпуснатите пенсии за осигурителен стаж и възраст, като пряк резултат от по-високите изисквания за пенсиониране. Но вътре в пенсиите очакваме и е планирано едно увеличение на инвалидните пенсии. Но като цяло броя на пенсионерите и пенсиите ще бъде по-нисък от броя им за тази година.
По отношение на политиките в частта на приходите искам да подчертая, че се запазват размерите и съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване, както и участието на държавата в размерите от тази година. Единствено се предвижда увеличение на осигурителната вноска за фонд “Пенсии” с 20 процентни пункта на тези осигурени лица, които се пенсионират при условията на чл.69 от Кодекса за социално осигуряване. Като целта е за тях е да се реализира разхода покривния принцип за финансиране на плащанията.
В приходната част е отчетено увеличението приходите, в резултат от договорените по-високи минимални осигурителни прагове по основни икономически дейности и групи професии. Средно с 3,3 на сто е по-високия размер. Както и допълнителните приходи, които очакваме да постъпят в резултат от увеличаване максималния осигурителен доход за всички осигурени лица от 2000 на 2200 лв.
По отношение на разходната част на бюджета се отчита ефекта от увеличаване на възрастта и осигурителния стаж за пенсиониране с още четири месеца, в резултат от приетите в началото на тази година, изменения по отношение на условията за пенсиониране.
Също така въвеждане на изискуема възраст за придобиване право на пенсии за лицата изпълнявали военна служба – 52 години за сержанти, старшини, офицери и офицери с младши офицерски звания. И 54 години за офицерите със старши и висши офицерски звания.
Както беше споменато при представянето на проекта на държавни бюджет за 2013 г., основния акцент в разходната част на бюджета надолу е предвиденото увеличение на пенсиите за трудова дейност, както и нетрудовите пенсии от 1 април следващата година с диференциран размер според годината на отпускане на пенсията. Като за пенсиите отпуснати до края на 2009 г. е заложено индексиране с 9,8 процента. За отпуснатите през 2010 г. 8,8 процента. За отпуснатите през 2011 г. 5,7. И за отпуснатите през тази година 2012 – 2,2 процента. Като процентите са диференцирани, поради това, че пенсиите отпускани през различни периоди за този период, в който не е имало индексация на пенсиите, т.е чл.100 от Кодекса за социално осигуряване не е прилаган, са загубили различна от своята покупателна способност. И поради това подхода е диференциран, като справедлив, като запазващ съотношенията между размерите на новите и на старите пенсии.
По отношение минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст е предвидено тя от 1 април да се увеличи от сегашните 145 лв., които действат от 1 юни т.г. на 150 лв. А също така е предвидено увеличение на всички нетрудови пенсии чрез увеличаване на размера на социалната пенсия за старост, също от 1 април следващата година от сегашните 100 лв. 86 ст. на 110 лв. Също така се увеличава и тавана на пенсиите от 700 на 770 лв. Това е максималният размер на получаваните една или повече пенсии.
По отношение на добавката от пенсията от починалия съпруг, тя се запазва на сегашното ниво 26,5 на сто. Като всъщност абсолютния размер на тези, така наречени вдовишки добавки, също ще се увеличи в резултат на индексиране на пенсиите, от които те са отпуснати.
По отношение на краткосрочните обезщетения, като част от разходната страна на бюджета се запазват размерите на минималния размер и на максималния размер на обезщетението за безработица.
Прилаганата досега като времена мярка, по отношение на режима на изплащане на обезщетенията за временна неработоспособност се залагат като трайна норма. Тоест, първите три дни се плащат от работодателя, а от четвъртия ден от осигурителната система.
Запазват се периодите от които се изчисляват обезщетенията за бременност и раждане, за безработица, за временна неработоспособност. Запазва се и периода на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане 410 дни, както и размера на обезщетението за отглеждане на малко дете.
На същите нива е предвиден да остане и размера на обезщетението и еднократната помощ при смърт на осигурено лице.
В консолидирания бюджет на ДОО за следващата година, общо са предвидени приходи и трансфери в размер на 9 млр. 54 млн. и 700 000 лв., като е предвидено от осигурителни вноски да постъпят 4 млр. 286 млн. и 100 000. Това е нарастване с около 435 млн. повече в сравнение с планирания размер в тазгодишния бюджет. Като основно тези допълнителни приходи са разчетени да постъпят от увеличение на осигурителната вноска за лицата, които се пенсионират при условията на чл.69 от по-високия максимален осигурителен доход, от по-високите минимални осигурителни прагове, от повишена събираемост. Това са четирите основни източници на планираното повишение.
Трансферите от Републиканския бюджет са предвидени в размер на 4 млр. 744 млн. 500 000. Те всъщност осигуряват някъде около 52 процента като относителен дял от приходите и трансферите в бюджета на ДОО за следващата година, като основната част са за фонд “Пенсии”. Вноската която държавата прави като трети осигурител върху осигурителния доход на всички осигурени лица.
Планираният размер за следващата година на този трансфер е 2 млр. 510 млн. приблизително. А субсидията за покриване на недостига от средства е планирана да бъде 1 млр. 910 млн. Тя е с около 7 млн. по-малко от планирания размер на субсидията за покриване на недостига в тазгодишния бюджет. 1 млр. 917 е в бюджета на ДОО за 2012 г.
По отношение на разходите доминират като дял разходите за пенсии. Приблизително 7 млр. 900 млн. са предвидени разходи за пенсии, включително пощенската такса и данъка добавена стойност. Тоест, издръжката свързана с изплащането им. Това е увеличение от 585 млн. спрямо разходите за пенсии в тазгодишния бюджет. Като основната част от това увеличение е в резултат на предвиденото индексиране на всички пенсии от 1 април следващата година. По 490 млн. са необходимите средства за това. Останалата част е в резултат от естествения ръст на пенсиите. Именно новоотпусканите са с по-голям размер от прекратяваните. Както и в резултат от целогодишното действие на по-високия размер на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, която вече казах е въведена от 1 юни тази година.
Разходите за социални помощи и обезщетения остават приблизително в размера от бюджета на ДОО за тази година – 1 млр. 67 млн. Тоест едно малко увеличение от 4 млн. 600 000. Като е предвидено основно по-високи планарни разходи по отношение на обезщетенията за времена неработоспособност и паричните обезщетения за безработица.
По отношение на другите краткосрочни обезщетения, планираните суми са по-малки от тези в бюджета на ДОО за тази година.
Разходите за службите по социално осигуряване, т.е. Това което са разходите на Националния осигурителен институт остават в размера от тази година 76 млн. 700 000, което представлява 0,85 на сто от цялата разходна страна на бюджета.
Бих само желал да посоча няколко резултати от по-високите разходи за пенсии, които са основния приоритет на бюджета на ДОО за следващата година. В резултат от тези по-високи разходи за пенсии и главно разходите, които са предвидени за увеличение размерите на пенсиите от 1 април следващата година, прогнозния размер на пенсиите на един пенсионер през 2013 г. е разчетено да бъде 295 лв. 32 ст. или това е ръст от 8,6 на сто спрямо очаквания размер на пенсиите за тази година на средната пенсия.
Този размер на пенсията отнесен към нетния размер на средния осигурителен доход, всъщност ще възлезе на 59,1 на сто. Тоест, това е нетния коефициент на заместване на дохода, който използваме като измерител на адекватността на пенсиите. Това ще бъде най-високия нетен коефициент на заместване след извършената системна реформа през 2000 г.
Разходите за пенсии като дял от брутния вътрешен продукт ще достигнат 9,6 процента при 9,3 очакван дял в тазгодишния брутен вътрешен продукт.
И в заключение баланса по отделните фондове на консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване. Четири от фондовете всъщност е предвидено да имат отрицателни салда. Като най-голям е дефицита във фонд “Пенсии” – 1 млр. 710 млн. 700 000.
Фонд “Трудова злополука и професионална болест”, съответно е предвидено да има положително салдо за 67 млн. Всъщност консолидирания бюджет се балансира чрез един излишък в бюджета на НОИ, който е 1 млр. 853 млн.
Със законопроекта за бюджета на ДОО са предложени някои изменения и допълнения в Кодекса за социално осигуряване, които са свързани с изпълнението на проктобюджета на ДОО за следващата година и имат за цел да уточнят някои от текстовете, с цел по-точното им прилагане в практиката.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви господин Петков. Бяхте много изчерпателен. Макар че ние като Бюджетна комисия сме се запознали подробно с доклада.
Колеги има ли желаещи за изказвания по бюджета на ДОО? Заповядате.
ВАСИЛ ТОДОРОВ (Българска търговско промишлена палата): Считаме, че за осигурителната система, особено важно, освен намаляването на сивия сектор, което беше посочено като един от източниците за влизане на средства и увеличаване постъпленията в тези бюджети, тези фондове. Освен средствата за намаляване на сивия сектор, контролните функции и действието на контролните органи, считаме че следва да се подходи и чрез създаване на стимули за излизане на намиращите се фирми в сивия сектор на светло. Тоест, спазвайки точно и коректно законовите изисквания. В тази връзка считаме, че все още запазването на неравностойното разпределение при осигурителната тежест между работодателя и работниците, съответно 60 и 40 процента. Вдигането на минималната работна заплата, както и вдигането на горния размер на максималния осигурителен доход от 2000 на 2200 лв., едва ли може да се третира като стимули за излизане в светлия сектор на икономиката.
От тази гледна точка изразяваме именно тези резерви по отношение на предлаганите промени, тъй като считаме, че ефекта от тези мерки едва ли ще бъде постигнат.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви.
Други желаещи?
НИКОЛАЙ НЕНКОВ: Пламен Димитров искаше да се изкаже, но с господин Дянков говорят на вън. Само няколко изречения. Аз и вчера ги казах в хода на заседанието на Социалната комисия. Няколко наши интересни предложения, които не са толкова популярни, но имат една много тясна връзка с проблема с безработицата и заетостта.
Предлагаме да се увеличи с половин процентен пункт вноската във фонд “Безработица”. От една страна това ще доведе до допълнителни приходи от 90 млн. лева. Ще намали съществено дефицита на фонда. И от друга страна, това което е свързано с две наши предложения в тази област е увеличаване размера на минималното обезщетение при безработица, което да е 60 процента от минималната работна заплата за страната.
И второто, което е малко по-нестандартно, но е в посока на разрешаване на един много сериозен проблем, проблема със сезонната заетост и свързаната с това безработица.
Предлагаме да се даде възможност на достъп до обезщетение на безработица за сезонните работници, които са работили шест месеца да получават в продължение на четири месеца минимално обезщетение при безработица. Конкретният текст ще го видите в становищата, които сме ви дали.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Други желаещи? Няма.
Сега вече преминаваме към гласуване на законопроект за бюджет на Държавното обществено осигуряване за 2013 г., № 202-01-61, внесен от Министерски съвет на 11 октомври 2012 г.
Който е „за” законопроекта, моля да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Трима против. Въздържали се? Един въздържал се.
Законопроектът е подкрепен.

Преминаваме към трета точка -- Представяне и обсъждане на законопроект за бюджет на Националната здравноосигурителна каса за 2013 г. № 202-01-67, внесен от Министерски съвет на 23 октомври 2012 г.
Давам думата на госпожа Десислава Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря госпожо председател.
Представям ви мотивите към проекта на закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2013 г. Проектът на бюджет на Националната здравноосигурителна каса е съставен в съответствие с възможностите на бюджетната макрорамка в условията на финансово икономическа криза. Стремежът е в рамките на предвидените финансови ресурси, да се запази постигнатото равнище на здравноосигурителните услуги.
В частта на приходите допускането е за здравноосигурителна вноска в размер на 8 на сто. За не данъчни приходи и доходи от собственост, глоби и санкции прогнозата е изготвена на база средносрочния темп на събираемост за предходните бюджетни периоди. Трансферите за здравно осигуряване се предоставят от Министерство на финансите и са предназначени за здравни вноски на всички категории лица осигурявани за сметка на Републиканския бюджет. В това число пенсионери, деца до 18 години. И след навършване на тази възраст, ако учат редовно до завършване на средното образование, безработни, социално слаби и други категории осигурени лица.
Получени трансфери от Министерство на здравеопазването са за финансиране на разходи по чл. 82, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 3 от Закона за здравето.
В разчетите за заплати на служителите са съобразени с промените в Закона за държавния служител. Преминавам веднага към частта разходи и трансфери. Административните разходи в проекта намаляват спрямо заложените в закона за бюджета за 2012 г.
Разходите за здравноосигурителни плащания в законопроекта за 2013 г., съобразно величината на планираните приходи са предвидени 2 млр. 383 млн. 511 000 разходи за здравноосигурителни плащания. Основен дял в увеличение до 100 млн. лв. представляват новите дейности, включени от 2013 г. в обхвата на медицинска помощ, заплащана от Националната здравноосигурителна каса, ваксини за задължителни имунизации и реимунизации. Амбулаторно проследяване на болни с психични заболявания и амбулаторно проследяване на болни с кожно венерически заболявания. Интензивно лечение, асистирана репродукция, високо специализирана диагностика, апаратура и работизирана микроскопска хирургия.
За първичната извън болнична медицинска помощ, включително за профилактика и диспансеризация са предвидени 176 млн., което представлява 7,4 процента от общата сума на средствата за здравноосигурителни плащания. Заложеното увеличение е обусловено от необходимостта от актуализация на заплащането на дейността на общо практикуващите лекари.
За специализирана извън болнична медицинска помощ са предвидени 178 млн., което представяла 7,5 процента от общата сума. В това число за амбулаторно проследяване на болни с психични заболявания в размер на 1 млн. Тази дейност е включена в пакета на НЗОК за 2013 г. Заложеното увеличение за специализирана извън болнична медицинска помощ е свързано с отчетения ръст на разходите по този вид плащания.
За дентална помощ са предвидени 106 млн. 500 000, което представлява 4,5 процента от общата сума. Заложеното увеличение е свързано с отчетения през 2012 г. ръст на разходите на база увеличен обем дейности. За медико-диагностична дейност са предвидени 71 млн. 500 000, което представлява 3 процента от общата сума.
Предвид изпълнението на разходите по този вид плащания за 2012 г. не е заложено увеличаване на средствата.
За лекарствени продукти са предвидени 534 млн., което представлява 22 процента от общата сума за здравно-осигурителни плащания. В това число за лекарства за домашно лечение в размер на 497 млн. или 93 процента от средствата за лекарства.
За ваксини за задължителни имунизации и реимунизации средства в размер на 35 млн. или 6,5 процента от средствата за лекарства. Заплащането за ваксини предстои да се включи в пакет на Националната здравноосигурителна каса за 2013 година.
За финансиране на разходи за ваксини по национални програми за профилактика на рака на маточната шийка за определена популация са предвидени средства в размер на 2 млн. Този вид плащане се финансира чрез целеви трансфер от Министерство на здравеопазването.
За медицински изделия са предвидени средства в размер на 70 млн., което е 2,9 процента от общата сума на средствата за осигурителните плащания.
За болнична медицинска помощ са предвидени 1 млр. 189 млн. 511 000, което представлява 49,9 процента от общата сума на средствата.
Основният дял в увеличението на средствата се формира от новите дейности, които предстои да се включат в бюджета на Националната каса през 2013 г. Това са интензивно лечение 40 млн., асистирана репродукция 15 млн., високо специализирана диагностика за ПЦ апаратура 9 млн.
Предвидените през 2013 г. средства за основния пакет дейности от болнична медицинска помощ са в размер на 947 млн. 111 000 или 79,6 от средствата за болнична медицинска помощ.
За акушерска помощ на здравно неосигурени жени през 2013 г. е предвидено да се запази нивото. А от 2012 г. на финансиране от Министерството в размер на 3 млн. 400 000 лева. За медицинска помощ оказана в съответствие с правилата за координация на системата за национална сигурност са предвидени 58 млн. лв.
Последно бих искала да кажа, че бюджетът на Националната здравноосигурителна каса е с балансирано бюджетно салдо.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря госпожо министър.
Господин Пламен Цеков заповядайте.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря госпожо Стоянова.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо министър, представянето от госпожа Десислава Атанасова на бюджета, смятам, че е достатъчно изчерпателно. Само мога да кажа, че философията на бюджета на Националната здравноосигурителна каса продължава линията на плавно повишаване приходната част на Националната здравноосигурителна каса. Ако мога така да се изразя, продължава поетапното поемане на всички здравноосигурителни плащания, такива каквито са присъщи на една Национална здравноосигурителна каса.
Смятам, че с настоящия бюджет ние ще може да посрещнем потребностите на населението от различните видове медицинска помощ. Разбира се, имаме известни притеснения. Но те най вече са в сферата на това, което не може да прогнозираме с максимална точност. Това са най вече болните в лечебните заведения за болнична помощ, както и в лекарствата за домашно лечение.
Заложили сме значително увеличение спрямо бюджет 2012 в системите за сигурност. Това са разплащания към международни здравноосигурителни фондове. Тъй като вече имаме значителни суми, които са предявени към нас към плащане, затова там сме увеличили парите с 20 млн. Иначе останалите пера, както чухте болнична помощ, извън болнична специализирана, дентална помощ имат ръст между 4 и 7 процента. Така че смятам със средствата, които се надяваме Националната агенция по приходите да ни осигури, да реализираме една добра здравна политика през следващата година.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря господин Цеков.
Колеги, има ли желаещи за изказване? Заповядайте.
НИКОЛАЙ НЕНКОВ: Съвсем накратко три предложения. Едното е пряко свързано с дейността на касата. Предлагаме допълнителни 43 млн. лв. за увеличаване здравноосигурителните плащания на касата за болнична дейност, за да може да се покрие известна част от цените на недофинансираните клинични пътеки.
Аз се надявам, че министър Атанасова е запозната с подобни разчети и не казваме кой знае колко ново.
Две неща свързани въобще с бюджета на здравеопазването. Тези 43 млн. лв. допълнително вписваме в едно предложение за 118 млн. лв., допълнително за бюджета за здравеопазването. Като от тях 27 млн. лв. за делегираните държавни дейности, изпълнявани от общините в системата на общинското здравеопазване. Нашият президент спомена за едни 47 млн. лв. увеличение на бюджета на Министерство на здравеопазването, за да може да се изпълнят клаузите от подписания колективен трудов договор. Тоест 27, 47 и 43 общо допълнителни средства в бюджета на здравеопазването 117 млн. лв.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожа Боянова.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Благодаря госпожо председател.
Госпожо министър, аз имам едно кратко въпросче, какво се прави за електронното здравно досие, което знаем, че се работи, но предвидени ли са средства и кога ще свърши тази процедура, за да ни улесни.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Само мога да кажа, че в тазгодишния бюджет има предвидени средства за доработка на електронното здравно досие, защото то вече съществува като такова. Само че ще се промени начина на достъп към него и ще се разширят функциите му. За следващата година също сме предвидили в инвестиционната си програма, средства за поддържане на информационната система на Националната здравноосигурител-на каса, а пациентското досие е част от тази система. Смятам, че към началото на март месец, ние ще имаме едно функциониращо пациентско досие.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Искам да ви попитам господин Цеков и министърката. Аз без да съм медицинско лице, но имам много контакти с хора медици и мисля, че в много среди е назряло становището, че тази система, която е с клиничните пътеки е доста остаряла и създава много проблеми. Доколкото знам, имаше виждане на тези диагностични центрове да се премине.И въобще мисли ли се нещо да се прави, което реално да подобри нещата. Защото превръщането на всички тези търговски дейности в здравеопазването, донесоха толкова много злини, че който и да дойде да управлява вечно няма да стигат парите. Болниците станаха над 400. След като всичките черпят ресурс от едно място, а се увеличават тези, ако мога да кажа реципиенти на средства, няма как да се реши въпроса в здравеопазването. Трябва много решителна реформа да се направи, където съм сигурен, че тези средства, които се заделят биха били достатъчни, ако се направи генерална промяна. Защото доколкото имам някаква информация във Великобритания внедряват система, която е бившите наши поликлиники например. Намират го за много по-удачно, отколкото са тези джипита и т.н. Това ми е мисълта, мисли ли се за нещо решително да се прави. Защото само се говори на тази тема.
Предишните министри също го дискутираха. Сега пак тук три години и нещо и си вървим по един грешен път, според моето скромно мнение.
Благодаря.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаема госпожо председател, може би първо аз да взема думата.
Уважаеми дами и господа народни представители, господин Радославов, въпроса ви беше съставен от няколко подвъпроса. Вероятно имахте предвид не медицинските свързани центрове, а диагностично свързаните групи. И това е новия модел на финансиране в здравеопазването, който не само сме разисквали многократно, но и Народното събрание миналата година ратифицира едно решение, едно споразумение между правителството на Република България и австралийското правителство за придобиване на дирджи групите.
В момента се работи. Ние тази идея не сме я изоставили и се надявам, че тя ще се реализира. Но това е свързано с много техническа подготовка, за да могат да заместят клиничните пътеки и да бъдат въведени като начин на финансиране.
Разбира се, има сериозна подготовка относно обучението на котировчиците. Преминава се към кодиране по нов вид МКБ и т.н. Но това са детайли, на които може би и на Здравна комисия колегите ще се интересуват повече.
Относно това дали най-добрия модел е тук, вероятно ако общо практикуващите лекари чуят тази ваша констатация, че няма никакъв смисъл от тях, сериозно биха ви се обидили. Аз мисля, че системата на доболничната помощ добре функционира в България, но мисля че трябва да се отдели много повече внимание на това да има много повече средства за превенция и профилактика. Така че да се намали финансовия ресурс, който отделяме за болнична помощ.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря госпожо Атанасова.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Темата за структурната реформа е много обширна и всеобхватна и едва ли в рамките на гледането на бюджета на Националната здравноосигурителна каса може да я разнищим и да стигнем до края.
Само едно уточнение. Лечебните заведения за болнична помощ в България са около 280. Имаме ДКЦ-та и медицински центрове, които също работят по клинични пътеки или общо са около 315 нашите договорни партньори, които черпят средства от ресурса за болнична помощ. Наистина има какво да се желание. Не толкова търговските дружества или формата на търговските дружества е пречката. Ние се натъкваме на други причини, които опорочават една добре замислена идея, която работи в редица страни членки на Запад. И ако трябва да се прехвърлим към Англия ще направим една такава препратка. След 1917 г., революцията в Русия, Семашко е натоварен да развие здравната система на Русия. И той специализира в Германия и в Англия. И една голяма част от системата, която е внедрена в Русия след Девети септември и при нас е наследена като система от Англия. Затова английската система много прилича на нашата. Прилича на руската, прилича и на немската. Така че не смятам, че ние правим нещо кардинално различно. Движим се в общи линии по следите на стара Европа, но изпълнението при нас малко куца. Надявам се там да положим усилия следващата година и да коригираме мерника, ако може така да се каже.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Който е „за” законопроекта за бюджет на Националната здравноосигурителна каса за 2013 г. № 202-01-67, внесен от Министерски съвет на 23 октомври 2012 г.
Гласували “за” 10 народни представители.
Против? Трима. Въздържал се? Един.
Законопроектът е приет.
С това изчерпахме дневния ред.
Благодаря колеги и гости.
Закривам заседанието.

(Закрито в 17.05 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
Менда Стоянова


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ:
Мартин Димитров



Стенограф:
Силвия Михайлова
(102 584 знака)