Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Архив Народно събрание

КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ
22/11/2012
    1. Изслушване на информация от електроразпределител-ните дружества относно „Финансово-икономическо и техническо състояние на електроразпределителните дружества и готовността им за есенно-зимния сезон”.
    2. Разни.
    Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
    ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ




    П Р О Т О К О Л
    № 45


    На 22 ноември 2012 година, (четвъртък) от 14.00 часа в зала „Запад”, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе извънредно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
    Заседанието се проведе при следния

    ДНЕВЕН РЕД:

    1. Изслушване на информация от електроразпределител-ните дружества относно „Финансово-икономическо и техническо състояние на електроразпределителните дружества и готовността им за есенно-зимния сезон”.
    2. Разни.

    Заседанието на Комисията бе открито в 14.00 часа и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.
    Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.


    * * *
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Дами и господа народни представители, уважаеми гости, предлагам ви следния ДНЕВЕН РЕД:
    1. Изслушване на информация от електроразпределител-ните дружества относно „Финансово-икономическо и техническо състояние на електроразпределителните дружества и готовността им за есенно-зимния сезон”.
    2. Разни.
    По така предложената програма има ли предложения, допълнения? Не виждам.
    Който е „за”, моля да гласува.
    Единодушно се приема.
    Против? Въздържали се? Няма.
    Гости са:
    от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма - Димитър Куюмджиев – директор на дирекция „Сигурност на енергоснабдяването”,
    от Държавна комисия за енергийно и водно регулиране: Стефан Герчев – член, също така Васил Лозанов, Екатерина Истаткова – директор и Ирена Близнашка – началник отдел;
    от „Български енергиен холдинг”: Вили Кръстев Рашков;
    от „Национална електрическа компания” ЕАД: Крум Анастасов – изпълнителен директор, Румен Груев – главен инженер и Димитър Димитров – ръководител отдел „Планиране и развитие на преносната мрежа”;
    от „Електроенергиен системен оператор” ЕАД – инж. Иван Йотов – изпълнителен директор;
    от „ЕВН България”: Гочо Чемширов – заместник-председател на Управителния съвет и Калина Трифонова – член на Управителния съвет;
    от „Енерго-Про” ЕАД: Мартин Мирчев – член на Управителния съвет на „Енерго-Про Мрежи” АД и Пламен Стефанов – прокурист;
    от "ЧЕЗ България” ЕАД: Петър Баран – оперативен директор, Стефан Апостолов – изпълнителен директор на "ЧЕЗ Разпределение” и Зорница Генова – мениджър „Регулаторни дейности”,
    от КНСБ: Венцислав Митовски, Божидар Митев и Георги Петров.
    Вероятно част от гостите, колеги, не са дошли все още, но ги очакваме всеки момент. Това са хората, които са потвърдили своето участие в днешното заседание.
    Предлагам Ви, предвид опита, който всички натрупахме в подобни изслушвания, да подходим по следния начин: да дадем думата за кратки презентации в рамките на седем-осем минути по същество и да преминем след това към въпроси на народните представители. Искам само да обърна внимание на колегите: вероятно повечето народни представители са имали възможност да прочетат документите, които вие пратихте по-рано, но прави впечатление, че ЕСО има 47 млн. лв. загуби само за тази година, въпреки че „НЕК” не са упоменали, също очевидно са на загуба или ако не, очаквам да чуя вашето мнение, докато Електроразпределителните дружества са на печалба. Добре е, че те са на печалба, но въпросът е защо държавните предприятия ЕСО и „НЕК” тази година са на загуба. Това се набива на очи, четейки материалите, които вие предварително пратихте и това са обезпокоителни данни.
    Предлагам ви да започнем, колеги, колеги, с трите ЕРП-та и ви моля наистина, колеги, знаете вече колко пъти сме се срещали дискутирали, наистина, за факти, които показват готовност за зимния сезон, възможни проблеми, възможно ли е прекъсване на снабдяването, ще издържи ли мрежата, има ли ремонти, които не са били извършени – все въпроси, които да са актуални, тъй като по общите въпроси, уверявам ви всеки член на комисията е изключително добре запознат от дискусиите, които сме организирали досега.
    И така, да започнем вероятно с „ЕВН България”?
    ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Първо, исках да помоля, ако е възможно, тези материали да не ги получаваме в 14.00 часа без четири минути, тъй като разчитам, че имаме някакви възможности да ги прочетем, но все пак, и на „Енерго-Про” гледам тук материалите.
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Курумбашев, пратени са по имейл - аз помолих вчера още всички материали. И в кутиите са пуснати също.
    ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Второто нещо, за което исках да помоля, е: във Ваш интерес като председател е да спазвате правилата за това, да има кворум. Аз разбирам, че няма много голям интерес към това изслушване, обаче при комисия от 28 човека, и тук присъстват примерно десет, хубаво е да има някакво уважение, поне при отварянето на комисията тя да се отваря с необходимия кворум, а след това ако някой загуби интерес постепенно в хода на изслушването, да си тръгва и просто да има едно уважение към правилата. Знам, че сега може би няма да се вземат някакви решения, но ако някой ад хок например направи предложение или някакво предложение за решение на комисията. Това е в улеснение на Вашата работа като председател на комисията.
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Курумбашев. Понеже Вие сте нов член на комисията, ще се убедите в течение на нашата съвместна работа, че винаги се спазват правилата, че винаги има кворум. В началото колегите бяха тук, но предвид естеството на днешната работа, не всички проявяват интерес, което също така е разбираемо. А ако се стигне до решение, което трябва да бъде взето днес, ще поискам проверка на кворума и то съответно може да бъде взето или да не бъде взето. Така че, наистина благодаря и за Вашата загриженост по този въпрос. Но ще се убедите, че се спазват правилата.
    Заповядайте, господин Овчаров.
    РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Димитров, правилата може и да се спазват, но днес заседанието е извънредно. Освен него има още други комисии, една от които е достатъчно важна. След седемнадесет минути започна заседание на Комисията по бюджет и финанси, която ще гледа второ четене на бюджета. Нали разбирате, че когато половината членове на Комисията по икономическа политика са членове на онази комисия, няма как да проведем нормално изслушване за готовността на дружествата за зимния сезон. Аз дойдох поради доброто ми желание, но за съжаление, докато си приказваме, времето свърши и трябва да тръгвам за там, а и другите колеги, които ги няма, от ГЕРБ и от останалите политически сили най-вероятно ще ги видя след малко там. Можеше да го направим в някакъв друг момент, по друго време, тогава, когато наистина ще направим пълноценно изслушване, а не сега, ей така, просто да отбием номера.
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Овчаров, прав сте в това, което казвате, но това изслушване го организираме от преди две седмици и половина. Не знаехме, че ще има такова съвпадение. Никой не може да го предвиди. Иначе наистина е неприятно съвпадението на часовете и че част от колегите трябва да отидат на Бюджетна комисия. но тези, които пък могат да останат, да останат, това е положението и ви предлагам да не губим повече време, защото това е аргумент точно в обратната посока. Загубихме време да започнем. Важно е да има представител на всички парламентарни групи в тази дискусия.

    ПО ТОЧКА ПЪРВА:
    Изслушване на информация от електроразпределителните дружества относно „Финансово-икономическо и техническо състояние на електроразпределителните дружества и готовността им за есенно-зимния сезон”

    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Да започнем с „ЕВН”. Моля ви за кратка презентация по същество на проблемите – евентуалните проблеми, които очаквате, на финансовото състояние.
    ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители,
    На база на полученото писмо ние подготвихме презентация за подготовката на „ЕВН Електроразпределение” за есенно-зимния сезон и по въпросите, на първо място каква е подготовката на мрежата – професионално оборудвани. Автопаркът е подготвен. Имаме подготвен специализиран транспорт. Дружеството има договор за ползване на хеликоптери при необходимост. Налични са 369 автомобила в добро техническо състояние с висока проходимост, 8 моторни шейни, 2 АТV-та, оборудвани с вериги, 30 високопроходими вишки и имаме договори за ползване на допълнителна механизация от специализирани фирми при необходимост, специални оборудвания, дистанционни щайги. Два дизелови агрегата са подготвени при необходимост за заместване захранването с мрежата. Нови снегоходки сме закупили и допълнително са поставени 120 радиостанции за този есенно-зимен сезон за мобилните групи при необходимост за комуникация. Разбира се, осигурено е и работно облекло и предпазни средства – такива, каквито трябва да бъдат, съгласно нашите стандарти за зимата.
    Специални мерки. Това, което ние получихме като знания от предходните аварии и това, което анализите ни помогнаха да направим: изградили сме нови 53 обекта през тази година с дистанционно управление тоест създаване на възможност за управление без персоналът да ходи на място. Освен това е развита допълнителна радио и джиесем мрежа, осигурен е и втори джиесем оператор, защото по време на авариите едно от предизвикателствата беше, че когато падне захранването на някой от джиесем операторите, няма покритие и трябва да търсим друго покритие.
    За ръководителите на групи е осигурен достъп до джипиес система, чрез която те могат да наблюдават местоположението на автомобилите.
    На база на анализите, кои са дългосрочните неща, които в „ЕВН” се предприеха?
    Изградена е дългосрочна концепция за замяна на въздушните електропроводи с кабелни електропроводи и през тази година реализирахме първото кабелно захранване на Чепеларе и курортен комплекс „Пампорово”. Това бяха местата, за които беше ясно – паднали дървета, скъсани проводници и т.н. Това е концепция, която ще бъде реализирана и занапред.
    Краткосрочните инвестиции и ремонтните засягат основно подмяна на стълбове, изолатори и арматура, подсигуряване и укрепване на съществуващата мрежа. Много важно се оказва и вече ние имаме изграден опит – сътрудничеството с институциите, сътрудничеството с областен управител, община, граждански защити, като при нас сме определили съответните позиции, които трябва да поддържат комуникация и да търсят сътрудничество с областния управител, регионалните диспечери, с общината КЕЦ-ръководителите, с гражданските защити – дежурните по дружества.
    Активната комуникация. Имаме директна връзка с телефон 112 и поддържаме активна комуникация, както казах вече, с всички областни управители, директори на териториални дирекции и „Гражданска защита”, кметове и сме изпратили информация за конкретните лица и начина, по който те трябва да се свържат при необходимост.
    Как са организирани аварийните служби?
    Територията е покрита с дежурства – 24-часови дежурства, седем дни в седмицата. По принцип дружеството има един дежурен по дружество, две специализирани взаимосвързани звена с оперативни диспечери, 76 аварийни групи поддържат това дежурство на територията на дружеството, 6 центрове за кабелни лаборатории и 4 регионални центрове за специализирана техника плюс договори за специализирана механизация при необходимост с външни фирми.
    Пасивна готовност каква имаме? Има изграден в дружеството кризисен щаб – една година вече му е стажът, който е от ръководители и специалисти в дружеството. Новото, което направихме, е, че в 39-те наши клиентски центрове, центрове по места са изградени щабове при аварии и освен това създадохме и координационни съвети в тях, тъй като един от проблемите се оказа координацията на ремонтните групи по места при авария, IT телекомуникация, складове по КЕЦ, комуникация.
    Подготовка на мрежата. Направена е 100% инспекция на мрежата: 20 000 км електропроводи средно напрежение, 33 000 км ниско напрежение, 12 000 съоръжения отделни, като трафопостове и възлови станции, просеки са направени, привеждания в изправност, подменени са 4800 стълба, 755 км проводници и други съоръжения.
    Как е изградена инвестиционната ни работна програма? Това беше въпрос от писмото. По принцип нашата инвестиционна и ремонтна програма се основава на база планирането за регулаторен период. При изграждането ние сме се съобразили с регулаторната рамка, с критериите, които са пуснати от регулатора с IT и ID, законовите задължения, които имаме по изкупуване, жалбите от клиентите, които сме получили и безопасността на задълженията, които имаме по опазване на персонала, разбира се, целта на инвестиционната програма, на разходите с инвестициите, сигурност на захранването осигуряване на захранване на ВЕИ и нови клиенти, фирмен опит и спазване на фирмения опит и приетите концепции, спазване на екологическите изисквания, спазване на енергийната ефективност.
    Какво представлява нашата инвестиционна програма – 52% е развитие на мрежата и повишаване сигурността на захранването, 17% са за нови клиенти, 7% са за присъединяване на нови производители и ВЕИ и нови клиенти и намаляване на загубите – 7%. Статусът на договорите за изкупуване. Към дружеството на енергия от ВЕИ към дружеството в момента има присъединени 593 мегавата, 925 обекта на ВЕИ. Това е статусът към 17 октомври. Максималният товар, който беше постигнат от ВЕИ в дружеството беше на 1 септември, 14 часа – 385 мегавата, за денонощието на 1 септември – 3300 мегават/часа.
    Какво е развитието на мощностите? Показали сме – с около три пъти и половина повече централи повече бяха пуснати през първото полугодие на 2012 г. в сравнение с целия период 2006-2012 г.
    Каква е готовността на дружеството, какви планирани нови балансиращи мощности има в дружеството? В разпределителното дружество не са планирани балансиращи мощности. Изграждане на балансиращи мощности във връзка с ВЕИ производството.
    Каква е готовността за присъединяване на когенерации? В момента към дружеството има издадени три становища на биомаса с обща мощност 3 мегавата. Има сключени пет предварителни договора с обща мощност около 9 мегавата. Има 12 действащи окончателни договори, които предстои да бъдат реализирани, ако това се направи от инвеститорите, за 54 мегавата. Имаме и една работеща когенерация на биомаса от 1500 киловата. Това е за „ЕВН България”, съвсем накратко.
    Благодаря Ви.
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви. Да преминем към „Енерго-Про” ЕАД. Моля ви за представяне по същество, като посочвате подготовката, финансово състояние и евентуално проблеми, които могат да възникнат и които не са били отстранени. Заповядайте!
    МАРТИН МИРЧЕВ: („Енерго-Про Мрежи”) Уважаеми дами и господа, уважаеми народни представители,
    Аз съвсем накратко ще представя информацията относно готовността за зимата на нашето дружество. На територията на нашето дружество ние оперираме с 27 подстанции, около 11 400 трафопоста,
    18 500 км мрежа средно напрежение и около 23 500 км мрежа ниско напрежение.
    Относно зимната подготовка. Към настоящия момент са направени просеки на около 2 км и 300 трасета на въздушни електропроводи средно и ниско напрежение. Извършени са обходи на около 13 000 км и са направени върхови ревизии на около 6 000 км мрежа средно напрежение.
    Реконструирани са 800 км мрежи ниско напрежение. Подменени са 32 000 изолатори средно напрежение.
    През годината са подменени 106 железорешетъчни стълба и
    2 200 броя железобетонни стълба.
    Относно готовността на автомобилния парк. Към настоящия момент дружеството разполага с 405 автомобила с висока проходимост. Всички са подготвени за зимни условия. Също така дружеството разполага с около 150 автомобили, специализирани кранове, автовишки, които също са готови за зимния период.
    Дружеството разполага с един изключително високопроходим автомобил, който е базиран на територията на Добрич, понеже там са най-големите проблеми.
    Осигурени са 4 енергийни агрегати с около 2,100 мегавата мощност, в случай на аварии, подобни на тези от миналата година в Габровския и в Еленския балкан. Персоналът е осигурен с работно облекло, лични предпазни средства. изготвени са специализирани планове за действие при снегонавяване, обледяване и ураганни ветрове.
    Мога да кажа също така, че са рехабилитирани 8 възлови станции. Всички те са рехабилитирани и вече са телеуправляеми. Тази година приключи рехабилитацията и телеуправлението на абсолютно всички подстанции на нашата територия.
    Малко повече ще кажа какво е направено за рехабилитиране на мрежата в Еленския балкан, там, където миналата година бяха основните аварии. В мрежата са вложени 1 050 000, основно в 18 електропровода, които бяха с най-висока повреждаемост.
    Следващата информация, която набързо искам да спомена, е относно вградените трафпостове. На територията на дружеството има 605 вградени трафопоста, от които 330 са вградени в жилищни сгради. Всички трафопостове са обходени, направен им е обстоен преглед и резултатите са следните: 493 от тях са в добро техническо състояние, 105 трябва да бъдат обслужени и преведени в добро техническо състояние, 6 от трафопостовете са в незадоволително, недобро състояние и дружеството поема ангажимента до края на месеца те да бъдат ремонтирани и реконструирани и само един, който се намира в Русе, не съответства на Правилника за безопасност на труда и ще бъде заместен с нов подобен.
    Относно балансиращи мощности, на територията на дружеството няма такива централи, които да работят по този начин.
    Относно централите на биомаса, към настоящия момент на територията има присъединена само една централа с 284 киловата мощност. Има сключени договори за още една такава централа с 500 киловата. Също така с предварителни договори са две централи с обща мощност 280 киловата и има издадени становища за 8 централи с обща мощност около 8 400 киловата.
    Благодаря.
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: И аз Ви благодаря. Колеги, минаваме към ""ЧЕЗ" България” – Стефан Апостолов.
    СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господа народни представители,
    Дружеството "ЧЕЗ Разпределение България” е подготвено за зимния сезон. Искам да кажа, че при подготовката сме отчитали това, което вече докладвахме в началото на годината, именно, бедственото положение, когато на територията, обслужена от нашето дружество, 30% от съоръженията останаха без напрежение и преките щети, които предизвика действително едно критично природно бедствие, са от 1,5 милиона лева. На тази база бяха анализирани последствията, причините за всичко това и естествено това, което може да бъде отчетено, е отчетено. Бяха извършени следните действия в тази посока: Първо, организационни мерки. В дружеството бе създаден кризисен щаб, който има ясни правила за работа, включително графики и се провеждат редовно аварийни тренировки, а така също е създадена и симулираща програма за работа в кризисна ситуация.
    Следващото, което изработи дружеството като следствие и анализ на това, което през изминалата зима беше преодоляно, това е изготвен график за дежурства на четирите наши централни складове, които са разположени на цялата територия. Конкретните данни за наличностите в централните складове са ви дадени в материалите, които са пред вас и затова няма просто да изброявам конкретните цифри.
    Разполагаме с 40 аварийни екипа, като имаме възможност в пасивно дежурство – целият наличен персонал, включително да привлечем и допълнителен персонал за действия при аварийни и бедствени положения.
    Имаме изградена връзка с местната власт. Имаме координатори във всички области, включително участваме и в тренировки с местните щабове, които са, регулирани са взаимоотношенията. Освен това, имаме връзка с телефон 112, договорни взаимоотношения и нашата действаща денонощна информационна линия може да увеличи капацитета си до 60 входящи линии да заработят веднага в рамките на около час и да поемаме около 1000 повиквания на час в подобна ситуация.
    Това са извънредните мерки, включително установявайки ситуацията, при която отпаднаха мобилните оператори на нашата територия, в момента са закупени сателитни телефони и започва внедряването на подобна система, която ще завърши до средата на месец декември. Основно са ремонтирани и преразгледани схемите на захранване на големите курорти, които са на наша територия, предвид отчетените поражения, които бяха направени а така също е прегледан и подготвен автомобилният парк, като имаме над 70 високопроходими машини, които са в пълна готовност за действие.
    Специално искам да отбележа, че плановата дейност наред с тази подготовка върви нормално. Отстранени са щетите от авариите, които бяха от миналата година, във всички места. На много от местата където имаме очаквания, че са възможни повтаряния на подобни ситуации, се изпълнява програма по замяна на голите с кабелоподобни проводници в мрежа ниско напрежение. Отстранени са всички известни към момента предаварийни състояния, понеже е ниско и в мрежа средно напрежение, а така също са извършени плановите обходи и ревизии на съоръженията, монтирани са допълнителни средства за дистанционно управление, а така също и за санкциониране на мрежите. Това е, що касае причините за аварията, подготовката ни за авария като наша цел и нещо, по което сме настройвали системата, е било това, което последно успяхме да преодолеем, по отношение на още един въпрос, който, за разлика от останалите наши две дружества, имаме като отговорност, това е поддържане на мрежа 110 киловолта в София, където ние поддържаме 26 подстанции, 30 км 110-киловолтови мрежи и въпреки че миналата година не възникна кризисна ситуация, имахме действително предаварийно състояние, когато два от основните кабели, захранващи, включително и идеалния център на София, бяха в предаварийно състояние и тази година от предвидените инвестиционни средства са останали 10 млн., като единият кабел беше пуснат преди два дена. Това е кабелът, който покрива диагонала, захранващ включително Народното събрание и Президентство. Фактически дружеството пуска подобен вид съоръжение, което в София не е пускано 20 години. В момента работим по втория диагонал, който захранва района на НДК и болниците, като се надяваме да имаме възможност за поемаме на предаварийно състояние, тъй като завършва полагането на кабела и ще може да бъде включен също в експлоатация.
    В тази посока, през тази година и в началото на следващата сме предвидили сериозни инвестиции и до месец май съвместно със Софийска община с колегите от ЕСО разработихме Стратегия за развитие и подмяна на критичната инфраструктура високо напрежение София. Това, което показаха нашите разчети, е, че за нейното пълно рехабилитиране и подаване на съответното ниво на захранване на столицата на републиката са необходими минимум 130 милиона лева.
    Въпреки това обаче ние работим целенасочено, като в момента се извършва реконструкция на подстанция „Младост”, която е достигнала критичното си ниво, като реконструкцията ще завърши в началото на
    2013 г. Подменя се единият от силовите трансформатори. Завършваме подмяната на нов кабел, който е в подстанция „Средец”, а включително в момента провеждаме подготовка за третия диагонал, който обслужваме – това е кабел „Захарна фабрика”.
    По отношение на изкупуванията, изкупуваме в срок. Тази година при нас в инвестиционната програма са предвидени над 30% средства за изкупуване целево на обекти, които бяха въведени във времето на строителния бум в София. Продължаваме успешно тази програма на изкупуване, като към момента вече са изкупени съоръжения за над 40 млн. лв. и тези енергийни съоръжения са придобити, като имаме ясен график да продължаваме в тази посока и съответно не сме спирали с този, така да кажем, критичен проблем конкретно за дружеството ни в град София и в някои от областните градове на обслужваната от нас територия.
    Специално искам да обърна внимание на един проблем, който фактически не е бедствие, но е кризисен от гледна точка на подхода на обществото към нашите съоръжения. На нашата територия в последните три месеца е източвано трансформаторно масло от порядъка на 42 тона,
    42 000 литра трансформаторно масло е източено, като преките щети са за
    100 000 лв., а непреките са за 5 милиона. Само за ваше сведение, кабелът 110 киловолта, който захранваме столицата, струва 5 100 000 лв. Това са непреки щети. Тези посегателства към нашите трансформатори продължават и в тая връзка е и отговорът по отношение на съоръженията, които са вградени. На територията на обслужваното от нас дружество има над 1500 трафопоста, които са вградени или са в сгради. Всички те са обслужени, прегледани специално и при проверката е установено, че навсякъде няма течове на масло, състоянието на маслото в тези съоръжения е в рамките на нормите и включително навсякъде са монтирани устройства, които гасят вибрации, с цел да няма смущения на живущите.
    По поставените от вас въпроси за готовност за присъединяване на ВЕИ източници, в дружеството всичко се изпълнява по програма и в срок се присъединяват възобновяемите източници.
    По отношение на планираните балансирани мощности, състоянието е както при останалите две дружества.
    По отношение на присъединяване на мощности на биомаса, към момента имаме една работеща централа на биомаса и 10 заявени присъединявания на биомаса в различни степени на готовност, като имаме потенциала да ги захраним към разпределителната мрежа в желаните от инвеститорите точки. Най-общо казано, това е накратко в предоставеното ми време предадената информация. В по-големи детайли и подробности са данните конкретно по всички тези точки са предоставени в доклада на хартиен и на електронен носител.
    Благодаря ви.
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: И аз Ви благодаря, господин Апостолов, ще има въпроси със сигурност към Вас впоследствие.
    Ако искате, да чуем и Националната електрическа компания – господин Крум Анастасов. Господин Анастасов, прочетох в документите, които Вие ни бяхте предоставили, че отделянето на „Национална електрическа компания” ЕАД от ЕСО на практика още не се е случило. Пише, че има консултант. Има ли краен срок това да се случи?
    Вторият ми въпрос е: Вашата инвестиционна програма беше ли одобрена от ДКЕВР в крайна сметка?
    КРУМ АНАСТАСОВ: Господин председател, господа народни представители,
    Първо, на въпросите. Краен срок за отделяне на „Национална електрическа компания” ЕАД от ЕСО беше определен 31 януари 2013 г. Съгласно с консултантите, ще положим всички усилия този срок да бъде спазен. Ако при процеса на разделяне възникнат проблеми, които ще бъдат в определени срокове, с този срок ще бъде увеличен и срокът, в който ЕСО ще бъде действително отделен от „Национална електрическа компания” ЕАД.
    Втори въпрос?
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Инвестиционната ви програма дали беше одобрена от ДКЕВР? Не пише какво е финансовото й състояние тази година, до момента, за което съм убеден, че колегите се притесняват как вървят нещата.
    КРУМ АНАСТАСОВ: Относно финансовото състояние на „Национална електрическа компания” ЕАД ще предоставя отделен доклад на комисията с точни цифри и причини, по които „Национална електрическа компания” ЕАД е в това финансово състояние. Мога още утре да бъде представен този доклад, ако не възразява комисията.
    По отношение на есенно-зимната подготовка, „Националната електрическа компания” е изпълнила всички изисквания за есенно-зимната подготовка. Предприятията на „Националната електрическа компания” ЕАД са подготвени и притежават необходимата механизация, техника и организация за действия в зимни условия. Всички ремонти по значимите водноелектрически централи са приключени и са готови за експлоатация, за което операторът е уведомен.
    По отношение на основно значимия хидровъзел ПАВЕЦ „Чаира”, ремонтът приключи предсрочно и е на разположение на оператора.
    По отношение на язовирите, предприятия „Язовири” в рамките на заповедта, писмото от МИЕТ, участваха специалисти на язовири съвместно с комисията, областните комисии за обход на всички язовири. Предписанията, които са дадени, част от тях са изпълнени и подобен доклад за състоянието на язовирите е предаден на министерството.
    По отношение на електропреносната мрежа и във връзка с предстоящото отделяне на енергийния оператор от „Национална електрическа компания” ЕАД, бих предложил по-подробна информация да даде господин Иван Йотов, като изпълнителен директор на ЕСО. Ако има въпроси, ще отговоря.
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Добре, сигурен съм, че ще има въпроси към Вас от страна на най-сериозните народни представители, тези, които са останали на това изслушване.
    Нека да минем към Енергийния системен оператор. Заповядайте, господин Йотов.
    ИВАН ЙОТОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми народни представители, уважаеми колеги, ние всички тук сме се събрали да кажем какво сме направили и вие да прецените това дали е достатъчно по отношение на есенно-зимната подготовка. Аз чух доста неща от колегите. Същите, подобни ще кажа и аз след малко. Искам само преди да започна да изброявам съответно нещата, които електроенергийният оператор е свършил, да ви кажа следното. Каквото и да направим ние, всички сме в разпореждане на природата. Това го доказва моят опит, това го доказва времето назад, това го доказва реакцията при тези кризи. Така че просто искам да кажа, че ние полагаме усилия, пък да става каквото ще!
    По отношение на подготовката на обектите на ЕСО, съответно изпълнявани по договор с Националната електрическа компания за поддържане на тяхната преносна мрежа, ЕСО е положил всички необходими усилия по отношение на електрически уредби и подстанции, електропроводи високо напрежение, материално-техническо снабдяване, автотранспорт и специална механизация и осигуряване на зимно работно облекло, така че да можем както и в предишните години да изпълняваме успешно нашите роли, независимо от природните условия.
    Единственото притеснение при нас, но то е поправимо, е това, че имаме забавяне в доставката за специално работно облекло, но до края на този месец това нещо ще бъде направено и аз се надявам, че хората ни ще бъдат подготвени и облечени.
    Критерий за това какво е свършено през годината е най-вече изключванията по тази мрежа, която ние обслужваме. Аз със задоволство мога да кажа, че през изминалата година все повече се подобрява експлоатацията на тази мрежа, намаляват аварийните изключвания, предаварийните изключвания също, което е следствие от доста направените профилактични работи, измервания, подмяната на много съоръжения, като титулен списък и като профилактика.
    Бих искал да кажа също, че през тази година това, което касай най-много и разпределителните дружества, са изключванията на силовите трансформатори. Ние не допуснахме субективни изключвания, както и аварийни изключвания най-вече, които да смутят потребителите на разпределителните дружества. Също така искам да подчертая, че това нещо ние го правим изцяло със собствени сили – профилактиката на трансформаторите отварянето им. Това е един доста сериозен процес, на който ние сме доста наблегнали.
    По отношение на метеорологичните условия бих искал да кажа няколко думи. В началото на миналата година, всички вие знаехте, ние дори тук – в зала „Изток” обаче – отчитахме следствията от едни аварии. Разбирам, че и колегите, но и ние сме си направили извести изводи от ситуацията тогава. Направили сме така, че да можем да реагираме по-бързо там, където е по-труднодостъпно и там, където имаме по-малко сили.
    Единственото, с което не можахме да се справим и което продължава, е посегателството върху преносната мрежа. Аз и друг път съм го казвал, моята молба е и към вас: не може и не е допустимо да падат стълбове на 220 киловолта и на 400 киловолта. Връзката между системата със Сърбия, ел провод 400 киловолта Нишава беше близо седмица авариен затова, че при рязане на обтяжки на стълба същият падна, повлече още един със себе си, но той поне не беше пречупен и съответно със собствени сили ни отне близо седмица да бъде възстановена тази връзка.
    По отношение на готовността на електроенергийната система бих искал да кажа, че по баланса на мощностите страната притежава достатъчно собствени мощности, които да покрият нейното потребление, както и до края на годината да осигурят не по-малко от 1000 мегавата износ, а в първото тримесечие на 2013 г. съответно другата част от зимния период, дори и повече. Съответно това нещо зависи от аварийността на централите, както и метеорологичните условия. Пожелаваме си да я няма кризата от миналата година със стачката в „Мини Марица Изток”, която доведе до двукратно спиране на износа.
    Ремонтните и инвестционната програма на дружеството сме изпълнили, сравнено със същия период на миналата година дори малко по-добре, също така и профилактиката по активите на „Национална електрическа компания” ЕАД също сме извършили доста измервания, доста подмени на съоръжения. Всичко това сме го написали в доклада при вас и най-вече в приложенията към него, където много подробно сме описали какви дейности сме извършили.
    Това, с което започнахте и което не е приятно, искам да кажа, че наистина в периода до края на месец октомври Електроенергийният системен оператор от основната дейност е в загуба от 47 милиона, а от общата загуба на дружеството, като приспаднем и допълнителните приходи, некасаещи регулаторната му дейност, е малко над 40 млн. загуба. Искам обаче да заявя, че въпреки тези финансови резултати, дружеството продължава и изпълнява своите задължения. То реализира мерки за намаляване на разходите до възможния минимум, без това да попречи на експлоатацията и сигурността на системата.
    В заключение искам да кажа нещо, което колегите в разпределителните дружества пропуснаха, но те го знаят и могат винаги да го кажат – че при едни аварийни ситуации ние много пъти сме разчитали на тях и те винаги са разчитали на нас и сме си помагали, така че, надявам се, и в бъдеще да бъде така.
    Благодаря.
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря, колеги. Предлагам да минем към въпроси. Знаете, че тук са представители на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Те могат да бъдат включени във въпросите. Тук е и господин Димитър Куюмджиев от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Ако господин Куюмджиев засега не желае да вземе думата, накрая мога да му я дам. Нека да минем, ако искате, към въпроси на народните представители. Заповядайте, колеги!
    ПЕТЪР ДИМИТРОВ: На мен важният ми въпрос е към ДКЕВР. Защо ЕСО и „Национална електрическа компания” ЕАД работят на загуба? Ако искате, ще добавя и „Булгаргаз”. Да обясните какви са цените, как ги определяте и защо работят на загуба, тъй като в навечерието на зимата да са в такава ситуация, това е повече от тревожно.
    Въпросът ми към трите ЕРП-та е: Изобщо не планирате балансиращи мощности. Как все пак ще балансирате ВЕИ-тата? Те стават все повече и повече. Какво правите? Тоест, там рисковете са огромни. Как ще ги поемете? Изобщо това не е ли заплаха за електроснабдяването през зимния период?
    Въпрос към ЕРП-тата също. Знам, че това си е търговска тайна, но все пак какво ви е финансовото състояние, тъй като държавните структури си признаха, "НЕК" премълча, тъй като е неприлична цифрата, която би трябвало да кажем и тя би трябвало да ни паникьоса, но ЕРП-тата как сте, тъй като всички знаем за скандала заради таксите, които въведе ДКЕВР по отношение на ВЕИ-тата. Как сте след тази ситуация? Добре ли сте, на плюс ли сте, на минус ли сте? Можете ли както в закона – не знам дали сте гледали промяната, която готвят управляващите, да споделите тези пари по веригата, да дадете нещо и на ЕСО, и на "НЕК", така че да не са зле? Ако сте в добро финансово състояние, го споделете, да знаем да подкрепим тази промяна. Ако сте в лошо финансово състояние, пак го споделете, за да знаем каква е ситуацията.
    Имам един конкретен въпрос към господин Апостолов от "ЧЕЗ". Как изключвате клиентите, които са неизрядни с изплащанията? Примерно, Вие си плащате сметката през банка, банката също е човешка структура и по някаква причина не ви е платила сметката. Вие как спирате електрозахранването? При това влизаме сега в зимен период. Обаждате ли се на този, който ви е длъжник, да му кажете: „Не си си платил сметката. Ще я платиш ли, няма ли?”, или пращате двама юнаци, които изключват електроснабдяването, пишете да плати глобата, иначе не му възстановявате, и той да си бере кахъра какво ще прави през зимата в студа, ако няма алтернативни източници за снабдяване. Аз мога да Ви кажа защо Ви питам, но Вие вероятно се сещате.
    Благодаря.
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други колеги, които имат въпроси? Но преди това да кажа: Никой да не спира на господин Петър Димитров тока, отсега да ви кажа. Други колеги? Господин Курумбашев.
    ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Аз имам няколко конкретни въпроса.
    Първият е към представителя на ЕСО. Виждаме в отчета, да бъдем съвсем конкретни, като загуби, че за първите десет месеца стоят декларирани 47 милиона загуба от основна дейност или 40 милиона от цялостна дейност. Дали може да ни кажете някаква конкретна сума и за "НЕК", защото Вие се въздържахте да ни кажете каквото и да е по отношение на "НЕК". И там ли е такава ситуацията, така, както сте посочили конкретни числа за ЕСО?
    Към "ЧЕЗ" имам конкретни въпроси. Казвате, че работите и изкупувате съоръжения от времената на строителния бум в София. Това е хубаво, защото той приключи през 2008 г., а сега е почти 2013 г., в смисъл, закъснението е четири-пет години. Горе-долу в какъв срок смятате, че може да наваксате, тъй като тези 40 милиона, които казахте, че сте инвестирали, може би са една добра стъпка, но кога смятате, че може да плащате, примерно, 2013 г. за 2013 г., а не 2013 г. за 2008 г. или за 2009 г.?
    Законов срок какъв има е едно, а как вървят плащанията, невинаги е точно същото.
    Третият ми въпрос е към трите ЕРП-та. Да конкретизирам това, което каза господин Димитров. Написали сте едно писмо на ДКЕВР. Първо, ДКЕВР след едно ваше писмо светкавично взе решение за тези временни цени за достъп. Но сега сте написали едно писмо, в което благодарите за мъдрото решение. Казвате, че 125 милиона повече получавате благодарение на тези такси за достъп, но в същност не ви достигат 350 милиона. Това вярно ли е, защото тогава се оказва, че всъщност не ви достигат още 225 милиона на трите дружества? Какво виждате решението на този въпрос оттук нататък? В момента таксата е около 40% от цената. Примерно, ако стане 120%, това би ли ви устройвало? Изобщо как виждате това решение, защото решението на сметка на един за сметка на друг очевидно не е решение - нито ЕРП-тата за сметка на ЕСО, нито производителите за сметка на ЕРП-тата и т.н. защото ако не ви достигат 225 млн. трите ЕРП-та, това наистина е нещо много притеснително по отношение на вашата финансова готовност зимата, а и не само за зимата.
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на колегата Курумбашев. Господин Рамадан Аталай, заповядайте!
    РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви, господин председател. Аз, първо, ще изкажа учудване, че ГЕРБ не се интересуват от състоянието на енергийната система на страната за тяхната подготовка за зимния период, добре, че колежката поне е тук, та да има хора, които да вземат отношение по този въпрос. Ако смятате, че това са достатъчни хора от ГЕРБ, които се интересуват от състоянието на енергетиката, кажете го на малко по-висок глас, да чуят и медиите.
    ДЕЯН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Господин Аталай, в момента има и Бюджетна комисия и нека да не спекулираме. Една голяма част от колегите гледат и бюджета на страната.
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, моля ви, по същество.
    РАМАДАН АТАЛАЙ: По същество. Присъединявам се към тези въпроси на колегите, които зададоха, особено за загубите които чухме днес, на ЕСО. Все пак да ни кажете схемата ви, системата на загубата, за да стане ясно на всички защо и по какъв начин се случи това нещо и какво трябва да направи Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, за да възстанови справедливостта.
    "НЕК", господин Курумбашев, и аз искам да чуя цифрата но едва ли това ще ни стопли – сумата от загубите. От гледна точка на електроразпределенията, искам да сме наясно, че едва ли само те са виновни за тези такси, защото както и Вие преценихте, че загубата при тях още продължава. Явно има нещо гнило, но не е само при тях.
    Имам един такъв въпрос към „ЕВН България”, може би "ЧЕЗ". Онзи ден във вестника четох, днес гледам, че пишете тук и във вашите данни, че 42 тона трансформаторно масло е източено. Аз не съм енергетик и се учудих как от тези трансформатори, когато са под напрежение, са източени тези 42 тона, и то трансформаторно масло. Убеден съм, че както и през другите зими - дано да няма сериозни катаклизми - имате достатъчно на брой експерти и ще се справите. Електроразпределенията съм убеден, че няма да получат обичта на обществото, но вие трябва да работите, нямате друг изход. Тук с господин Агуш споделяхме към "НЕК" ли да зададем въпроса, за да говорим за зимната подготовка. Тук ли са? Тогава значи са дошли на най-ниските нива. Вие сте изпълнителен директор ли?
    ВИЛИ РАШКОВ: Не, аз съм Вили Рашков, ръководител управление „Сигурност”.
    РАМАДАН АТАЛАЙ: Убеден съм, че от вашите структури винаги ще има тук хора, но на нас ни трябваха хора, които взимат техническо решение и да могат да ни кажат за какво става въпрос. Въпросът беше да знаем какво става със суровината за работата на топлоелектрическите централи, има ли достатъчно въглища, защото притеснението на ЕСО от гледна точка на стачките в „Мини Марица Изток”, ако с три дена стачки ще променим цената на тока и ще спрат нашите топлоелектрически централи, значи не говорим нещо на професионален език. Също ме интересуваше какво е състоянието на „ТЕЦ Варна”. Разбира се, знаете, че там въглищата са внос. Ще имаме ли достатъчно спокойствие, имат ли суровината за работа през зимния период, защото още един месец, и вече зимата идва. Аз така казвам, още един месец, но те досега трябваше да са приключили с това. Това имам засега, господин председател.
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Аталай, за Вашите подробни въпроси.
    Предлагам, колеги, ако няма спешен въпрос, да преминем към получаването на отговори. Не сме давали думата на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Към вас имаше няколко въпроса, колеги, но основният може би е: Взимате ли мерки за подобряване на финансовото състояние на ЕСО и "НЕК"? Заповядайте!
    СТЕФАН ГЕРЧЕВ: Досега в Комисията само е известено, че фактически в последните месеци е недобро финансовото състояние и на "НЕК" и на ЕСО, но конкретни данни още не са изискани от дружествата и не са разглеждани. Така че може би колегите ще отговорят по-добре, когато цитират определени числа, какво е реалното състояние. Това де факто е от няколко месеца. Така че по този въпрос това можем да отговорим засега.
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: По другите въпроси, които ви бяха зададени? Припомнете, господин Димитров.
    ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Въпросът ми не е по принцип, има два варианта: единият вариант е, че вие им определяте цена, с която ги обричате на тежко финансово състояние. Вторият вариант е, че вие им определяте една обоснована цена и те трябва да печелят при тази цена, но там са едни некадърници, които не могат да управляват и затова водят до лоши финансови резултати. Аз ви запитах вие от гледна точка на цената осигурявате ли нормални условия за финансовото функциониране на "НЕК", ЕСО, а това са и ЕРП-тата, това е цялата верига. Вие държите всички в ръцете си. Това ми е въпросът, това отговорете.
    СТЕФАН ГЕРЧЕВ: Благодаря, господин Димитров, за пояснението по въпроса. В това отношение е известно, че Държавната комисия за енергийно и водно регулиране обикновено до март месец всички електропроизводствени, преносни и разпределителни дружества правят прогнозни заявления за цените през следващата година. Ще бъда кратък, аз в началото така схванах актуалността на въпроса Ви.
    Към 1 юли и към края на юни обикновено се разглеждат тези заявления, анализират, анализира се обществено, комисията прави обществени обсъждания. Дружествата отправят определени свои възражения, комисията отново ги разглежда и когато са основателни, приема част от тях. В този аспект някъде към май-юни тези данни се обработват и се определят както разходите, необходими приходи на дружествата, така и цените за предстоящия едногодишен регулаторен период, 1 юли от текущата година, който е бил и до 30 юни догодина. В този аспект към този момент разходите на дружествата не могат да правят големи отклонения, така че в този аспект казвам, дружествата могат да пояснят откъде се е породила евентуално увеличение или преразход на тези дружества.
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Добре, ще се върнем на тези въпроси и с другите колеги. Ако искате, да чуем ЕРП-тата първо, после ще чуем ЕСО и "НЕК".
    По отношение на въпроса, който Петър Димитров зададе, аз искам да го допълня по следния начин. Когато става въпрос, колеги, за една неплатена сметка, не е ли видно да има някаква форма на уведомяване преди да бъде спрян токът? Тоест, може наистина да е станала грешка в банката, може да е някаква техническа грешка или сбъркан номер. Не трябва ли преди спирането на тока, когато става въпрос особено за една сметка, да има уведомяване и да се въведе такава практика, независимо че я няма в закона? Някои добри практики се въвеждат просто защото са добри. Да започнем, ако искате, в обратния ред, от "ЧЕЗ"? Господин Апостолов, заповядайте. Към Вас имаше и други въпроси от колегата Курумбашев и от колегата Аталай.
    ПЕТЪР БАРАН: Уважаеми колеги, аз съм главен изпълнителен директор на "ЧЕЗ България” ЕАД и този въпрос бих искал да отговоря. Разбира се, има система, има подход, когато в случай, че клиентът не плаща или е закъснял с плащането, имаме схемата да изпратим писмо. Чакаме едно определено време, изпращаме второ писмо, даже има възможност частично да уведомяваме с мобилните телефони и когато няма плащане от клиента, разбира се, че взимаме мерки да прекъснем тока. Това значи, че има достатъчно възможности за заплащане преди момента, когато ние прекъсваме тока.
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Отново към "ЧЕЗ" бяха зададени други въпроси по отношение на такса достъп или, както казват много хора, става въпрос за цена достъп. Доколко покрива разходите, доколко се очаква от тази такса или цена достъп да има преразпределение към ЕСО и "НЕК"? Бихте ли отговорили на този въпрос?
    ЗОРНИЦА ГЕНОВА: Мениджър „Регулации” съм в "ЧЕЗ".
    По отношение на изкупуванията, считано от 1 юли 2011 г., на "ЧЕЗ" в ценовото решение бяха одобрени 40 милиона целеви инвестиции във връзка с изкупуванията. Изпълнихме за регулаторната година 1 юли 2011 – 30 юни 2012 г. поставената ни цел, дори я преизпълнихме. За период 1 юли 2011 до 30 октомври 2012 г. сме изкупили съоръжения на обща стойност 60 милиона лева приблизително. Остават ни наистина още около 130 млн. лева за изкупуване – инвеститори, които чакат съоръженията им да бъдат изкупени или такива, които вече са изградени. За настоящия ценови период отново целевите средства, които са ни одобрени като част от инвестиционната ни програма, са 40 млн. лв. Поискахме 60, с цел ускоряване на процеса на изкупуване и намаляване на бройката инвеститори. Има изработен график. Той се спазва абсолютно стриктно на принципа първи по време, първо по право. Тоест, този, който най-отдавна си е подал заявлението за изкупуване, първи се удовлетворява.
    За следващия регулаторен период отново ще поискаме по-завишен обем инвестиции за изкупуване. Надяваме се да бъдат одобрени.
    РАМАДАН АТАЛАЙ: Доколкото си спомням, в закона пишеше, че ако не може да ги изкупите, би трябвало да влезете в договорни отношения, да им плащате наем. Имате ли отделени средства за изплащане?
    ЗОРНИЦА ГЕНОВА: Към настоящия момент липсва методика, по която да се изчислява цената за достъп. При положение, че такава бъде изработена, разбира се, ще се осигурят средствата.
    ДЕЯН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Няма ли наистина такава методика – към Държавната комисия за енергийно и водно регулиране искам да задам такъв въпрос?
    СТЕФАН ГЕРЧЕВ: Има такава методика, но тя не се отнася за съоръжения, които са по член 20. Методика си има, но колегите не я…
    РАМАДАН АТАЛАЙ: Когато преди години се установи, че има такъв пропуск, имаше изменение и допълнение на закона, защото наистина ЕРП-тата няма как да изкупят всички съоръжения. Това веднага, знаете, води до покачване на цената на крайния потребител, защото и инвестициите влизат там и тогава казахме, че в този период от осем години, когато нямат възможност да изкупуват, тези съоръжения трябва да бъдат отдадени под наем или както и да е. Във връзка с това в наредба еди коя си трябваше да се уточнят всички тези условия, което беше задължение на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. Смятам, че би трябвало досега да са си свършили работата. Не знам защо не са го направили ГЕРБ.
    ЗОРНИЦА ГЕНОВА: Ако мога само да допълня. Независимо, че тези съоръженя не са изкупени по тях дружествата, в частност "ЧЕЗ" извършва оперативни капиталови разходи. Тоест, ние ги поддържаме изцяло, независимо, че не сме придобили формално собствеността върху тях.
    Това е по тяхно съгласие, в смисъл, в никакъв случай не се самооправяме с имота.
    ПЕТЪР БАРАН: Да се уточним. Разбира се, че ако не биха искали да управляваме и поддържаме тези средства, тези трафопостове, няма да стане, обаче за тях това е по-удобно. Разбира се, те са съгласни с това, просто защото ние им плащаме оперативни разходи за поддръжка на тези съоръжения. Това е ясно.
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги народни представители, имате ли въпроси, на които не беше о тговорено от страна на "ЧЕЗ"?
    ЗОРНИЦА ГЕНОВА: Имаме въпрос за „ТЕЦ Варна”.
    По отношение на „ТЕЦ Варна”, абсолютно сме готови за зимния сезон, осигурени са въглищата. Повече от 500 000 тона са осигурени и са на склад. Във Варна стартираме също така и процес на екологизация на дружеството. В процес на разговори е и представяне пред Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Представяме проектите за екологизация, така че в дългосрочен аспект Варна да има съоръжение, на което да може да разчита енергийната система.
    По отношение на т.нар. цена достъп и на финансовото състояние на "ЧЕЗ Разпределение”, "ЧЕЗ Разпределение” е публично дружество. Във връзка с приватизацията, която се осъществи наскоро, ние публикувахме предварителен отчет за изминалото деветмесечие. Оттам е видно, че дружеството е общо в добро финансово състояние. Подчертаваме обаче, че то не е благодарение на цена достъп, а благодарение на доброто управление на дружеството и на спазване на всички нормативни и регулаторни изисквания.
    По отношение на такса достъп, да, същата в момента се събира от разпределителното дружество. Изчакваме включително и решение от ваша страна за това, как и по какъв начин тези средства ще бъдат разходвани Проучваме за себе си опита в други държави, в частност, практиката в Чехия, Германия, Испания с въведения данък, който там работи като данък при източника и вярваме, че един такъв данък би бил едно справедливо и трайно решение на обществените отношения във връзка с достъпа, който производителите от възобновяеми енергийни източници плащат. По този начин няма да се натовари включително и крайният потребител, което ще постигне и целите.
    Мисля, че това бяха всички зададени въпроси.
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Бойчев имаше уточняващ въпрос.
    (…………… БОЙЧЕВ ? ): Моят въпрос е към ЕРП-тата, по-специално към „ЕВН България” и е провокиран от взривения трафопост в Бургас. Мисля, че експертизата вече е факт и тя доказва, че от самата машина е предизвикан взривът. Въпросът ми е следният. Мисля, че около 2400 трафопоста има поставени в жилищни сгради. Дали е направена инспекция, какво е състоянието на тези трафопостове? По-специално понеже е притеснително, според мен, че три часа преди взрива този трафопост е бил посетен от авариен екип. Мисли ли се в посока по-голямото техническо обезпечаване на тези трафопостове, които са в жилищни сгради, може би има и в други обществени сгради, поставяне от рода на повече електроники, датчици или нещо в тази посока, за да са в степен по-сигурни от другите трафопостове?
    Благодаря.
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Да минем към „ЕВН България”. Уважаеми колеги, освен този въпрос, имайте предвид и другите, които колегите зададоха.
    РАМАДАН АТАЛАЙ: Аз мисля, че те не са приключили и ще отговорят за въпроса за 42-та тона масло, които бяха източени от трансформаторите под напрежение. Търсим такива хора и ще ви ги пратим да работят на изключени съоръжения. Ще имате големи специалисти.
    Въпросът ми е за „ТЕЦ Варна” колко блока работят, защото 500 000 тона в зависимост от блоковете, които са натоварени, ще ви стигнат ли за зимата?
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Йотов, като взимате думата, по този и останалите въпроси, които бяха към Вас, заповядайте!
    ИВАН ЙОТОВ: Бих могъл да отговоря веднага на господин Аталай на този въпрос. Около 560 000 тона е наличността в „ТЕЦ Варна”. В момента там работи един блок. Имайте предвид, че разходът дневно на един блок на натоварване 200-210 мегавата е около 1600 тона. Така че дори да работят още четири, там няма да има проблем, тъй като са други въглищата, не са местни, знаете добре.
    По отношение на другите централи това, което се попита, е дали има обезпечение на въглищата. Електроенергийният системен оператор е дружеството, което изпълнявайки една разпоредба на министерството съгласувано с ДКЕВР следи ежедневно за наличието на ресурс в централите. Бих могъл да кажа, че след изпратените писма до централите и получените отговори от тях в „ТЕЦ Марица Изток” – най-голямата държавна топлоцентрала, около 700 000 тона е въглищният резерв, който се поддържа постоянно. В момента днес там работят шест блока.
    По отношение на „Контур-Глобал Марица Изток 3”, в момента работят три блока. Около 420 000 тона са в момента въглищните запаси там, а в „Марица Изток 1 АЕС” работи един блок, другият е в планов годишен ремонт. Там са около 340 000 тона. Смятам, че в зададения 15-дневен период на запълненост на централите те са осигурени. Това какво ще бъде за в бъдеще зависи и от това, как ще бъдат използвани те в зависимост от товара.
    Аз бих могъл да отговоря и на другите въпроси, които бяха зададени. По отношение на финансовото състояние на ЕСО, аз поддържам господин Герчев в това, че Държавната комисия по енергийно и водно регулиране има методика, която изчислява разходите. Ние в момента сме в началото на един регулаторен период. Трети месец сме, четвърти тече. Бих искал да кажа, че изкривяването, което се получи при нас, а също и при „Национална електрическа компания” ЕАД - това са публични числа, ние нищо не можем да скрием – се явява от няколко фактори. Един е само факторът на понижената цена достъп, която е към ЕСО, който не е маловажен. Но освен това има повишено производство от ВЕИ, което само по себе си води до повишена разполагаемост в централите и заплашва заплащане на повече студен резерв. Както каза господин Чимширов в своето изложение, 350 мегавата, които са имали те като производство за 1 септември, Електроенергийният системен оператор ги е заплатил като студен резерв или допълнителни услуги на някоя от централите. Искам най-отговорно да кажа, че наистина таксата достъп, определена от решението на държавната комисия, би трябвало и е за покриване точно на тези разходи, тъй като ВЕИ-тата в случая са предизвикали това нещо, най-отговорно мога да кажа, че се измести спецификата на товара в електроенергийната система след бума на присъединяване на ВЕИ-та. Преди, когато сутринта хората се събудят, товарът почваше да расте, ние товарехме блоковете, включвахме ВЕЦ-ове за покриване на върха. ТОва и сега се случва, но до към 8 – 8.30 часа. Като започнат да дават своето производство фотоволтаиците, при нас започва обратният процес – намаляваме блоковете и спираме ВЕЦ-овете. Така че, това е много важен елемент от това, защо „Електроенергийният системен оператор” ЕАД е в загуба.
    Има още две неща, които са съществени им на други, които по някакъв начин косвено влияят. Едното нещо е понижаването на товара, потреблението по-скоро. То е с около 4,5 до 5% по-малко, а знаете, че върху тази енергия, която е пренесена, се заплаща таксата достъп и таксата пренос. Това влия както към ЕСО, така и към „Национална електрическа компания” ЕАД.
    Другото немаловажно нещо е намаленият износ в годишна база. Знаете за проблемите в Гърция. Гърция е потенциален наш вносител на електроенергия и забавените плащания към търговците, забавените плащания на студен резерв от проведените годишни търгове за капацитет към ЕСО – всичко това по някакъв начин влияе, и то влияе отрицателно и заради това аз дадох две числа. Едното число е като загуби от основна дейност, другото е като чисти загуби и затова исках да го покажа.
    Завършвам само с това, че пак стана въпрос за прекъсвания на електрозахранването. Нямам предвид това, което "ЧЕЗ" казва, но искам ад кажа само, че ураганът Санди мина преди повече от 20 дена, пък в Съединените Американски щати още има бедстващи хора, така че дано да не се случва това. С всичко друго мисля, че ще можем да се справим.
    Благодаря.
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Йотов. Да продължим, ако искате, с „ЕВН България” по зададените въпроси. заповядайте!
    ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Благодаря, господин председател. Първо, на въпроса с аварията в Бургас на трафопоста с диспечерско наименование „Пощите”, инцидентът, който възникна на 16 октомври, да, първо е сигнализирано за авария и липса на ток. Нашите техници посещават обекта, подменят един от предпазителите, след което се възстановява нормалното електрозахранване на жилищната кооперация и на всички наоколо. След това в 15.03 часа възниква взривът. Все още нямаме окончателен доклад на разследващите органи. Това и вчера беше казано в интервю на Окръжна прокуратура – Бургас. Да, има, безспорно, авария в трансформатора и тази електрическа авария е предизвикала най-вероятно значително намаление на трансформаторното масло, но за причината за взрива все още не са се произнесли контролните органи. Въпреки това и ние също разчитаме много на това да се произнесат, такива трафопостове в жилищни кооперации имаме в 382 или 383 кооперации.
    Такъв инцидент досега, според нашите проучвания, не само в България, никъде другаде не е регистриран. Освен това, от този тип трансформатори, който е аварирал, имахме само още един трафопост в жилищна кооперация, който е подменен веднага. На всички 283 трафопостове е направена допълнителна профилактика. Направени са всички огледи и в момента има набелязан един голям списък от допълнителни мероприятия. Едните мероприятия са организационни неща, за които би трябвало техниците да задълбочат своите проверки на място при изгаряне предпазител на трансформатор, тоест, взети са организационни, а освен това са взети и технически мероприятия, с които да се въведат допълнителни възможни технически съоръжения, които по някакъв начин да намаляват възможността от стечението на такива обстоятелства. Но държа да кажа, че все още експертизата не е доказала взрива точно от какво е. Очакваме доклада, който не е представен, не е приключило обсъждането.
    Що се отнася до въпроса, който беше поставен от господин Димитров защо ние не изграждаме балансиращи мощности, по принцип в България системата е единна и балансирането й се извършва единно от страна на „Национална електрическа компания” ЕАД и ЕСО. Така че балансиращите мощности и по лицензии, и по закон се изграждат в националната компания и се управляват от ЕСО.
    Дали сме готови да споделим таксата? Тя е цена за достъп до разпределителна и преносна мрежа. Това е единствената цена, която е до две дружества в целия ценоразпис на енергийните услуги. Тук не става въпрос за готовност. Разпорежданията са такива, каквито дойдат разпорежданията на държавната комисия, ние ги изпълняваме.
    ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Как ще ги разделите?
    ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Това трябва да го представи държавната комисия. Да, основните разходи са това, което господин Йотов току що говори – основните разходи за ВЕИ-тата и според нас са в балансирането на енергийната система.
    ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Значи да не се притесняваме. Вие имате отлична комуникация. Пишете ни писмо на 13-и на ДКЕВР и те на 14-и взимат решение. Очевидно добре комуникират и изпълняват техните разпореждания.
    ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Ние сме длъжни да изпълняваме разпорежданията.
    СТЕФАН ГЕРЧЕВ: Може ли да допълня във връзка с временната цена достъп? Аз благодаря, от една страна, на господин Йотов, че той започна основателно с част от проблемите, основната част заради тази временна цена за достъп. Тя действително се появи като необходимост, за да има преход, през лятото, когато за първи път от фотоволтаици от хубавото лято се появи доста енергия през юни месец от тези фотоволтаици. Какви разходи пораждат те? Не само те, и вятърното, отчасти, но горе-долу това се има предвид. Тия разлики се явяват от юни месец насам до септември. Няма още достатъчно натрупан опит за тяхното по-точно определяне. Законът дава такава възможност, и то напълно основателно. Трябва да мине една година, за да се видят каква реална стойност представляват тези разходи. Каква им е основата?
    Господин Йотов каза, от една страна, че те действително пораждат поради производство на нов производител, така да се каже, в преносната мрежа и в баланса, предвиден от 1 юли, ценовия регулаторен период, те пораждат един нов производител, на който му се изкупува енергията задължително, съгласно Закона за ВЕИ-тата.
    Оттук нататък конвенционалните централи които досега са давали този ток, вместо те да работят, те трябва да минат в студен резерв и да им се плаща студеният резерв. Но тук има и по-дълбоки разходи, които също трябва да се доанализират и това ще стане, да кажем, като се натрупа повече опит може би в рамките до следващия ценови регулаторен период.
    Това е непостоянно производство. Сутрешният пик трябва да го покрият конвенционалните централи. Към 9 часа трябва да се поема енергията до вечерта – 4 – 5 часа, от фотоволтаиците. Вечерният пик трябва да го поемат пак конвенционалните централи. От това пускане и спиране на конвенционални блокове обаче, които по принцип са базови мощности, това са значителни разходи във всякакъв аспект - първо, като ремонт и поддръжка, често пускане и спиране. От друга страна, дебелостенни елементи, има съответно брой цикли на пускане и спиране, които също се изразходват за по-кратко време и съкращават живота на централите. Това е казано много пъти също и от ръководството на комисията или по други начини. Просто исках да го допоясня и тук. Това са определено разходи, които трудно могат да бъдат пресметнати.
    От друга страна, доколкото се ползва и ако има вода в язовирите, може с ВЕЦ-овете да се допокриват или да се балансира известна част от тези непостоянни мощности. От друга страна обаче чувам – и тук ще се обогати опитът – ако трябва, ПАВЕЦ „Чаира” поради тяхното задължително изкупуване, трябва също да помага за балансирането, тогава какво става? На централите на ВЕИ-тата, прекрасно, плащат се преференциалните цени. Те причиняват на системата определени дебаланси. Връщам се към ПАВЕЦ „Чаира”. ПАВЕЦ „Чаира” трябва нощно време да изпомпи вода, зад а може денем да покрие небалансите на системата.
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Димитров и след това господин Аталай – за допълнителни въпроси, както разбирам.
    ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз съм с реплика. Господин Герчев, Не искам да е към Вас. За това си имате началник. Аз съжалявам, че започнахме заседанието без началникът Ви да е тук. Вижте какво казвате. Трябва да мине регулаторният период и тогава ще реагираме. Да, но ЕРП-тата написаха писма, което не знам дали не сте поръчали, и на другия ден вие взимате решение. Не звучи сериозно. А тук виждате, че ЕСО пада в дупката, виждате, че "НЕК" е в драматично състояние и аз съм против това, да кажат колко са им загубите, не е в национален интерес. И чакате да мине годината. Нали разбирате, че не е сериозно, не е равен подходът Ви. И сам казвате – нали приемахме тук стратегия?! Вие участвахте, защитаваха я ваши представители с всичка сила.
    Как базовите мощности - като балансиращи? Нали всички разбираме, че ги разсипваме. Това трябва да стане нечие задължение. Може би ако някой се беше сетил да каже: „Ще правиш ВЕИ, но ще правиш и балансираща мощност”, ситуацията нямаше да е такава. Само че тези, които са силни, за да кажат, че ще се правят ВЕИ-та, те не искат да има такова изискване. Да сте го вкарали в закона, да сте го вкарали в стратегията. Нали обсъждахте нова стратегия? Нали казахте, че старата е много лоша, затова я хвърлете в кошчето. И сега вие правите новата и качествена стратегия. Дайте, вкарайте ги тези промени. Не искам да ми отговаряте, тъй като не е Ваш ангажимент да ми отговаряте. Уважавам квалификацията Ви, опита Ви. Това са политически отношения между ДКЕВР и политическата сила, която управлява. Но трябва да реагирате. Няма други варианти.
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Преди господин Герчев, вероятно господин Аталай също има реплика.
    РАМАДАН АТАЛАЙ:Благодаря, господин председател. И моето изказване е в същата насока, в която го каза господин Димитров. Само че като че ли няма да мога да бъда чак толкова дискретен и деликатен, както господин Димитров.
    Господин Герчев, всичко това, което обяснихте тук, разбира се, и от ЕСО, е факт. Точно така е. На експертите и на специалистите това нещо би трябвало да им е ясно. Това, което разказахте тук е интересно за медиите и те може би Ви слушаха с интерес. Къде остава енергийната ни система с всички ЕРП-та, заедно с Националната електрическа компания и с всички добивни генериращи мощности, да изградят онази система, която трябваше да даде сигурност и балансиране? Къде сте? Защо стоите на отделни позиции и в момента се опитвате да обяснявате на народните представители, че ЕСО, че „Национална електрическа компания” ЕАД и вие не сте били наясно, че след като бъдат включени по всички изисквания на Европейския съюз ВЕИ-тата, ще се стигне до този дисбаланс. Така ли? Тогава какво правите на тези места? Защо вие трябва да чакате една година, когато е трябвало предварително поне още когато беше приет Законът за ВЕИ-тата заедно с всичките директиви, да седнете да сметнете и да направите съответните проигравания на съответни сценарии. Направихте ли го това нещо? Държавната комисия по енергийно и водно регулиране през юни месец определихте цената на ВЕИ-тата. Необходимо ли беше след един месец, след като знаехте, че запазените мощности, предварително платените, където ние приехме закона от месец януари ни даваше една пълна картина, че тези мощности поне с още 50% с по-голяма сигурност ще бъдат включени в системата. Вие като Държавна комисия по енергийно и водно регулиране не ги ли отчетохте? Предупредихте ли електроразпределенията, че това нещо ще се случи при тях или при вас, при "НЕК"? Или електроразпределенията да не би да сте извън България? Предупредихте ли Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, че ще имаме този дисбаланс в това? ако сме седнали днес тук само да си чешем езика и да си обясняваме как и по какъв начин се случват нещата, след като са се случили, това в енергетиката не е необходимо, колега.
    Аз в тази система, в добивната част, съм работил 19 години, 8 месеца, 6 часа и 4 дни и ми е ясно, че тук наистина ако всички не тръгнете заедно, няма как да се балансира системата на България, господин Димитров. Няма да се случи. Затова, извинявам се за този тон, но веднъж завинаги трябва да сте наясно. Или сядате и мислите за енергийната система на България, с всичките изисквания на Европейския съюз, с всичките изисквания и отговорности, с които са натоварени ЕРП-тата, "НЕК", ЕСО, всички и сядате пред народните представители да ни кажете как и по какъв начин ще се случи крайният клиент да получи качествена услуга със съответната цена. Това е моето изказване и смятам повече да не говорим за тези неща, които Държавната комисия по енергийно и водно регулиране да ни разяснява, защото ще влезем в по-голям батак, а наистина, господин Семерджиев, няма как дори да ни се оправдае пред нас.
    Благодаря ви.
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Имате уточняващ въпрос ли? Заповядайте, господин Курумбашев.
    ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Имам уточняващ въпрос към ДКЕВР. Изглежда вие сте загрижени, но повече за една част на енергийната система, отколкото за друга. Пишат ви писмо от ЕРП-тата и за 24 часа реагирате. Впечатляваща оперативност. Имате впечатляваща оперативност, аз ви поздравявам. Дай Боже на всяко писмо, което ви пишат, да може да отговаряте за 24 часа. В същото време сте загрижени за загубата на ЕРП-тата, и справедливо. В същото време "НЕК" има собствена загуба и вие казвате тук, че даже още не сте поискали данни за това, каква им е загубата. Значи вие сте загрижени за загубата на ЕРП-тата, но не сте загрижени за загубата на "НЕК" и на ЕСО! Защо сте по-загрижени за една загуба, отколкото за друга? Още повече, на две такива дружества, които безспорно са най-базовите дружества в нашата система. Излиза, че има по-добра чуваемост за едни, отколкото за други. Вие още нямате данни какви са загубите на "НЕК" и на ЕСО. Това ни го казахте в началото на заседанието. Не сте изискали още. Чакате слънцето да грее 12 месеца. Има слънчев одит, като видите резултатите за юли, за август пък може да се екстраполират.
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Курумбашев. Нека да чуем и господин Герчев. Господин Йотов поиска уточнение. Заповядайте, господин Герчев.
    СТЕФАН ГЕРЧЕВ: Да, действително въпросът е сложен. Аз не знам с колко време се разполагаше и затова се опитвах да бъда кратък. Отново повтарям, че този прецедент се появи юни – юли месец. Той вече беше обсъждан в срещи както с електроразпределителните дружества, така и с ЕСО на експертни срещи, че има такъв момент. Така че комисията е реагирала бързо на база на съответни икономически, макар и приблизителни оценки. Това предполага временната цена достъп, за да може тук да си поясним, че част от ВЕИ-тата, немалки мощности, те са си вързани съответно към преноса на електроенергийния системен оператор. Там също се плаща цена достъп и пренос, временна цена достъп, а другата част се отнася за електроразпределителните дружества, където са свързани съответните ВЕИ-та.
    Така че, възможно бързо се е реагирало, за да може отрано да почне компенсирането на тези наистина реално физически, както се съгласиха и колегите тук, загуби, които се причиняват от новопоявилите се малко в ударен аспект мощности от възобновяеми източници.
    Оттук нататък също следва, че загубите няма да продължат с това темпо, ясно е на колегите и на всички тук. Настъпва есенно-зимният период, тоест системата по принцип ще се върне, мощностите от слънчева енергия, от вятърна, може би ще бъдат повече или по-малко. Системата ще се върне в нормалния си поток на електрическа енергия от големите производители. Така че действително трябва поне шест месеца период, за да бъдат прецизирани. В този аспект казвах, че поне шест месечен период ще могат да бъдат прецизирани какво е количеството електрическа енергия, защото то е непостоянното. Иначе само по инсталираните мощности не може да се съди какво е. Да не ви отнемам повече време.
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Йотов иска да направи уточнение. Заповядайте!
    ИВАН ЙОТОВ: Аз искам да направя следното уточнение и по-скоро да отговоря на господин Курумбашев. ЕСО също входира свое заявление в държавната комисия и то също е една от причините да бъде въведена временна цена достъп. Мотивите за това, което направихме, аз ги казах преди малко и мисля че бях подробен и ясен.
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, не сме чули до момента „ЕНЕРГО-ПРО” ЕАД. Признавам, че не си спомням дали към вас имаше конкретни въпроси, но заповядайте!
    ПЛАМЕН СТЕФАНОВ: Аз искам да започна от последния по-общ въпрос относно планирането на това, което ще се случи с възобновяемите източници, тъй като бумът на производство на електрическа енергия от възобновяеми източници започна точно на нашата лицензионна територия в Североизточна България, ние от години сме предупреждавали за това, което ще се случи и за това, че средствата за развитие на мрежите се оказват недостатъчни, за да посрещнат този бум. Дори с риск сме предупреждавали с редица писма, като в целия този процес, дори с риск да бъдем обвинявани в забавяне на процеса за присъединяване, винаги сме се старали да поддържаме именно един координиран подход със системния оператор и преносната компания, за да можем да бъдем сигурни, че едно присъединяване именно се случи, преносът на електроенергия от този производител ще може да бъде гарантиран.
    Конкретно на въпросите, които бяха свързани с нас. Те може би са два. Единият – относно финансовото състояние и какво се случва реално след въвеждането на цена за достъп.
    Финансовото състояние. Въпреки че към края на септември дружествата реализират положителен финансов резултат, след 1 юли т.г. тенденцията е негативна. Разбира се, една от основните причини за това са некомпенсираните разходи за изкупуване на енергия от ВЕИ. Ще ви дам конкретен пример след въвеждането на цена за достъп какво се случва при нас. За месец октомври нашите некомпенсирани разходи за изкупуване на енергия от ВЕИ са 3,9 млн. лв., докато фактурираната цена достъп от нашето разпределително дружество е 2 млн. лв. С натрупване от 1 юли насам нашите некомпенсирани загуби за възстановяване от ВЕИ са над 12 млн. лв.
    Вторият конкретен въпрос, който може би има отношение към нас, е за прекъсването на неплатилите потребители. Тук искам да обърна внимание, че ние винаги предупреждаваме. Това е предвидено и в общите условия на договорите. Предупреждаваме винаги писмено преди прекъсване потребителите и тъй като се случва някой път поради неточната клиентска база за адресите също, където разполагаме с телефони на потребителите, предупреждаваме чрез SMS. Искам да подчертая, че изпращаме над 30 000 SMS на месец за предупреждения. Така тук също разчитаме на активността на потребителите. Реализираме кампании, които да стимулират потребителите да актуализират клиентските си данни, защото когато разполагаме с техните телефони за контакт, имейли, както казах, ние изпращаме, като за момента разполагаме за един по-малък кръг от потребителите с актуалните клиентски данни и телефони, но винаги изпращаме и SMS за предупреждение, в момента – над 30 000 на месец.
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Петър Димитров има въпрос към Вас. Заповядайте!
    ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз искам да уточня нещо и Ви предупреждавам, че отговорът е изключително важен. Знаете, че спряхте електроподаването на ВиК „Добрич”. В резултат на това три дни те бяха без вода. Гледаме един вагон филми – ударил Санди, лично президентът, всичко работи за това, да има ток и вода. То е А-Б-то. Тук – без Санди, без нищо беше спряно електроподаването и областен град остана без вода. Защо ви казвам, че е много важно?
    Моята информация е, че е имало алтернативен източник за снабдяване на Добрич и че това не е било драма. Но ръководството на Добрич не е използвало този алтернативен източник. Трябвало е да се завъртят някои кранове, а някои да се отворят. И това не е станало. Затова Ви питам: Ваша ли е отговорността, че три дни Добрич беше без вода, или не е Ваша? Преценете. Ако искате, може и да не отговаряте, тъй като отговорът може да има много важни последици.
    За да завърша: Аз ще Ви бъда благодарен, ако ми пратите тези две писма, които сте ми пратили и телефона, на който сте ми звънели, за да ми кажете, че ще ми спрете тока, но го поставям въпроса не заради мен. Ако вие спирате електроснабдяването на министъра на енергетиката, а сега спирате на заместник-председателя на енергийната комисия, безпардонно, какво може да прави чичо и леля, на които вие спирате тока? Нали разбирате колко е? Та да не се занимаваме с моя въпрос. Аз Ви питам по принцип: Така ли е, или не е така? Тъй като ако Вие твърдите, че това е практиката – пишете писма, след това звъните по телефоните и може да го докажете, да вкараме в закона един текст, че ако вие не сте пратили тези писма и не сте звънели по телефона, ще плащате глоби. Ето, тук сте в законодателния орган, няма проблеми да се разберем да промени закона и при спиране без предупреждение на жизнено важен източник на живот да си плащате глобите.
    Благодаря ви.
    СТЕФАН АПОСТОЛОВ: През 2007 г. ние се извинихме един път, тогава имаше промяна на собствеността и беше заведено в друга партида. Конкретно тогава изяснихме ситуацията и като министър лично кънтри мениджърът господин Палас дойде при Вас и се извини за това разминаване, въпреки че дружеството нямаше конкретна вина. Така че това мога да Ви кажа по конкретния въпрос.
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Но като Комисия по икономика, енергетика и туризъм да запишем в закона условия за спиране на тока и това е нещо което може да направи много сериозен дебат. „ЕНЕРГО-ПРО”, към вас за ВиК „Добрич” имаше въпроси. Аз поисках и писмена информация, която вие ми предоставихте преди няколко седмици, но – по конкретния въпрос, заповядайте!
    ПЛАМЕН СТЕФАНОВ: Искам просто накратко да обясня защо се стигна до прекъсване на електрозахранването на обекта на ВиК Добрич. Това е казус с дългогодишна история, но тревожното в последните месеци и години беше, че дългът на ВиК Добрич непрекъснато нарастваше. Ние сме сключвали безброй споразумения за разсрочено плащане, но след като те започнаха и да не могат да обслужват дори и текущите си задължения, освен разсрочването, дългът достигна над 5 милиона. Разбира се, вие знаете, че ние плащаме четири пъти месечно на "НЕК" с междинни плащания, тоест, виждате, че дефицитът на ликвидни средства на системата е сериозен и ние съответно трябва да проявяваме абсолютно еднакво отношение към всички наши клиенти и да събираме дължимите средства. Затова се стигна и до прекъсването на електрозахранването на обекти на ВиК Добрич. Но дали конкретно те са имали възможност на алтернативно захранване от обекти, които са имали възможност за електрическо захранване, не можем да кажем. Ние сме спрели конкретни обекти. Дали те са имали резервна схема не можем да кажем.
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Трифонова искаше думата. Заповядайте!
    КАЛИНА ТРИФОНОВА: Благодаря. Искам и аз да внеса малко уточнения по темата за общата отговорност и анализа, който се прави както от Електроразпеделителните дружества, "НЕК", ЕСО, крайните снабдители и регулатора, така обаче и анализа, който трябва да се прави тук в тази зала също и от народните представители. Ние сме изпратили едно много подробно писмо как се случиха нещата и ако обърнахте внимание, господин Чемширов каза, че през първото полугодие на 2012 г. имаме 3,5 пъти повече централи присъединени, в сравнение с 2006-2012 г., целия период.
    Ако обърнете внимание на таблицата, която сме ви представили, само за последния месец юни какъв бум има на присъединяване на нови фотоволтаични централи ще видите, че ние само за този месец имаме над 300 нови производители с около 240 мегавата, а дотам се стигна не и благодарение на дискусията, която започна през април месец и приключи през май месец с приемането на изменението на Закона за възобновяемите източници и получаването и запазването на преференциалните тарифи от всички тези ВЕИ-та вместо на акт 15, на акт 16. Това обоснова един наистина сериозен инвестиционен бум. Паралелно с това се започна ценовата година. Започнаха слухове, че ще има драстично намаление на цените на фотоволтаичните централи и в резултат наистина се получи този инвестиционен бум. Ние подаваме заявления за цени края на февруари месец, публикуваме ги края на февруари, внасяме ги в регулатора края на март.
    Оттам нататък започва един процес, който тече до края на юни месец, когато регулаторът излиза с официалното си решение. Така че сами виждате, че това е един бум, който наистина беше много трудно да се предвиди, в резултат на което на 1 юли ние, крайните снабдители осъмнахме с една сума за възобновяеми енергийния източници, преференциални цени от 466 милиона. От тази сума - регулаторно решение - трябва да се извадят 120 милиона, които са за покриване на загуби за стар период и ние оставаме с едни около 340 милиона, които трябва да служат за покриване на преференциалните тарифи.
    Аз мога да ви кажа, че от тези пари за „ЕВН България Електроснабдяване” са предвидени 74 милиона. Към настоящия момент само до края на октомври „ЕВН България” е платило повече от 150 млн. разходи за преференциална цена, като невъзстановените средства към момента за тази преференциална цена на енергията от ВЕИ е близо 100 млн. лв. Така че, наистина тук има необходимост от едно общо решение заедно с народните представители и заедно с регулатора, с министерството и всички заинтересувани страни, защото цената за достъп, както каза господин Йотов, има други разходи.
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, мисля, че всички въпроси бяха зададени и бяха направени коментарите. Може би "НЕК" да вземат думата, но ще ви помоля да ни пратите, ако трябва писмено, един доклад за финансовото състояние, тъй като знам, че въпросът е тежък, но неговото скриване не решава нито един проблем. Така че, ако не сте готови за днес, мисля да ни пратите един такъв анализ. Може да е кратък, но да знаем какво става и колко е сериозно положението. Заповядайте, господине!
    КРУМ АНАСТАСОВ: Господин Димитров, финансов анализ ще изпратим. Днес бях подготвен по въпроса за есенно-зимната подготовка, а не бях подготвен с анализ на положението в момента в "НЕК". Но причините, довели до тази ситуация, в която се намира "НЕК" в момента, се казаха току що на тази маса. Нито едно от дружествата не каза, че подготвя балансиращи мощности. Операторът каза, че използва балансиращите мощности на "НЕК".
    Балансиращите на мощности на "НЕК" в момента се използват безплатно. Нито един участник в пазара не заплаща нищо за балансиране. Това е една от основните причини финансовото състояние на "НЕК" да бъде в това положение, в което е сега.
    Благодаря ви.






    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, искам да благодаря на всички за участието в днешното изслушване. Успешна работа!

    (Закрито в 15.55 часа)



    ПРЕДСЕДАТЕЛ
    НА КОМИСИЯТА:
    Мартин Димитров


    Стенограф:
    Юлия Димитрова
    (81 381 знака)
    Форма за търсене
    Ключова дума